1.

Предмет,цели,обхват:
Биохимията е наука за химичните основи на живота. Теоретичните цели на биохимията са да изучи на
молекулно равнище състава,структурата и функциите на клетъчните компоненти,
химичните реакции и процеси, протичащи в клетките, и тяхната регулация, както и значението им за
организма.Практическите цели са: 1. да се обосноват рационалните основи на храненето; 2.да се
диагностицират болестите и да се следи протичането им по изменението на химичният състав на
биологичните течности. 3. да се съсдаде научна основа на химиотерапията. Познаването на биохимията
осигорява: разбиране и поддържане на здравето чрез подходящ хранителен и двигателен режим; разбиране
и ефективно лечение на болестите.
Роля на биохимията за развитие на медицината:Генетиката се основава на биохимията на нуклеиновите
киселини. За изучаване на фармакологията и фармация са нужни солидни знания по биохимия.
Съвременната фармацефтична промишленост ползвамного от постиженията на биохимията по отношение
на антиметаболитите. Същото важи и за токсикологията. Изучаването на основни проблеми на патологията
като възпаление,клетъчно увреждане,рак и др. е невъзможнобез съвременни биохимични подходи. Няма
медицинска дисциплина, която да не ползва постиженията на съвременната
биохимия.Биохимичниизледвания,диагноза,прогноза,лечение:Няма медицинска дисциплина неповлияна от
биохимията, както и медицинска клиника без биохимична лаборатория.Приложения:1.Разкриване причините
и механизма на заболяването.2.Предлагане на рационално лечение въз основа на разкритите причини и
биохимичен механизъм. 3.Поставяне на диагноза. 4.Проследяване на заболяването в динамика. 5.
Скриниращи тестове за ранна диагностика на накои заболявания. 6.Оценяванена промените в хода на
заболяването в резултат на терапията.

2. Определение и значение на белтъците:

Белтъците са хетеробиполимери-високомолекулни съединения,изградени от мономери-20 вида "природни"
аминокиселини, 19 от които са оптично активни, една е оптически неактивна-глицин, една е циклична-
про.Аминокиселините са свързнаи в полипептидни вериги чрез пепдтидни връзки.Белтъците са прости и
сложни.
Простите при хидролиза се разграждат само до аминокиселини, а сложните до ак и небелтъчна съставка.
Според формата си се делята на глоболарни и фибриларни.Значението на белтъците произтича от тяхните
функции:
1.структурнообразуваща.2.каталитична.3.защитна.4.регулаторна.5.транспортна.6.двигателна.7.рецепторна и
сигнална.8.резервна.
Химическа структура на ак:
В зависимост от химическата структура на радикалите се разделят на подгрупи: 1.алифатни ак-
глицин,аланин,валин,левцин,изолевцин. 2.хидрокси-ак-серин,треонин. 3. сяра съдържащи-
цистеин,метионин.
4.ароматни-фенилаланин,тирозин,триптофан 5.циклична-пролин 6. допълнителна базична група-
лизин,аргинин,хистидин. 7.допълнителна карбоксилна и техните производни-аспаргинова
киселина,глутаминова
киселина,аспаргин,глутамин. Схема с ак.
Според полярността им:
АК се разделят най-общо на хидрофилни(арг,хис,лиз,асп,глу,асн,глн,цис,сер,тре,гли) и
хидрофобни(ала,вал,лев,иле,мет,про,гал,тир,три).Някои ак са амфилитични-в зависимост от
микрообркъжението си променят
отнасянето си хидрофилни/хидрофобни.
Коваленти и нековаленти:
Всички ак имат карбоксилна и амино група при общ алфа въгл атом. Те участват в образуването на
пептидните връзки коваленти и изграждат скелета на пептидната верига. Хидрофилните остатъци участват в
хидрофобни а полярните- в
електростатични взаимодействия. Цистеиновите остатъци образуват дисулфидни връзки.При физиологично
пх положително заредените,както и отрицателно заредените групи,реагират като слаби киселини и слаби
основи-придават амфотерни
свойства на белтъците.Алкохолната група на серина и сулфхидрилната група на цистеина участват в
активните центрове на различни ензими.Серинът,треонинът и тирозинът могат да бъдат обратимо
ковалентно модифицирани и това има голямо значение за регулиране на ензимната активност.При
неутрално пх преобладават ак под формата на цвитерйон.
Първична структура:
Белтъците имат 4 нива на организация:първична,вторична,третична и четвъртична структура.Първичната е
последователността на ак остатъци и локализацията на дисулфидни връзки в полипептидните вериги.
Определят се от ковалентните
пептидни връзки между остатъците.Генетично детерминирана и определя по-горните нива на организация.
Инсулин:
Сравняването на първичната структура на инсулин от различни видове показава индентичност на ак-
остатъци с изключение на остатъци 8,9,10 във верига А и 30 във верига В. Тези остатъци вероятно не са
съществени за биологичната роля на инсулина.

3. Зарядови свойства на ак:

В свободните и във вклучените в белтъци ак има няколко групи които се отнасят като слаби киселини и
основи.В зависимост от обкръжението в което се намират групите, стойностите на pKa могат да варират в
орпеделен интервал.
Това рН при което ак е електрически неутрална и се намира в цвитерйона форма, се нарича изоелектрична
точка.
Зарядови свойства на белтъците:
В белтъците алга амино и карбоксилните групи са ангажирани в пептидни връзки. От значение за сумарния
заряд и буферните свойства на белтъците са само крайните групи и тези от страничните радикали.
Сумарният заряд на белтъчната молекула
зависи от ак състав и от пх на средата.В киселата област е подтисната дисоциацията на киселите групи и
зарядът е положителен. С увеличаване на пх зарядът намалява, минава през 0 и започва да нараства в
отрицателна посока. В алкалната област
дисоциацията на базичните групи е подтисната и сумарният заряд е отрицателен.
Електрофореза:
Метод за разделяне на заредени молекули или по-големи частици въз основа главно на различията в
сумарния заряд. Посоката на предвижване се определя от знака на сумарния заряд на
молекулите.Скоростта се орпеделя от сътоношението заряд/молекулна маса.
Разделянето зависи и от интензитета на полето и формата на молекулите на сместа.Буферът, в който се
разтваря сместа за разделяне, се избира с пх различно от изоелектричното на веществата, които се
разделят или пречистват. При пх>от изоелктр, ак са заредени отрицателно и се движат към
анода.Електричните техники са: агарозна електрофореза, при изоелектрично фокусиране,sds-
полиакриламидна,капилярна.
Електрофореграма и пр:
Плазмените белтъци имат йоногенни групи, които орпеделят сумарния заряд на дадена белтъчна
молекула.При разделяне на тези белтъци чрез електрофореза върху агарозен гел, обикновено се използва
буфер с пх>8.6.Изоелектричната точка на пл белтъци е между 5 и 7.Те са заредени отрицателно,движат се
към анода с различна скорост,изминават различно разстояние и се разделят на фракции. Хроматографкси
техники:
При хроматографските техники веществата се разпределят между неподвижна и подвижна фаза.
Разделянето зависи от относитлената способност на веществата да се свързват по-силно с едната или
другата фаза. Хроматографските методи биват: разпределителна
хроамтография,йонообмена хроматография и афинитетна хроматография.
Фенилкетонурия:
Най-често срещаната ензимопатия в белтъчната обмяна.За предотвратяване на тежко умствено изоставане
е достатъчно цял живот да се спазва диета с минимални количества фенилаланин. Блокирането на главния
път за разграждане на фенилаланин до фумарат и
ацетоацетат води до натрупване на фенилаланин и разграждането му в алтернативен път до токсични
продукти, увреждащи централната нервна система. Тези продукти са фенилпируват,фениллактат и
фенилацетат.Недостигът на тирозин затруднява синтезите на важни
невромедиатори и хормони, и кожните пигменти меланини.

4. Вторична,трет,четв:
Белтъците имат 4 нива на организация:първична,вторична,третична и четвъртична структура. Първичната е
последователността на ак остатъци и локализация на дисулфидни връзки в полипептидните вериги.Тя е
генетично детерминирана и определя по-висшите нива на организация.
Вторичната структура представлява локално нагъване на част от полипептидната верига в алфа спирала и
бета верижни участаци, стабилизирани главно от водородни връзки между близко разположени пептидни
групи.При алфа спиралата водородните връзки са вътрешно верижни и успоредни
на оста на спиралата през 4 остатъка. Бета веригата е сравнително най-опънатата форма на
полипептидната верига.Треттичната структура се отнася до пространствените взаимоотношения между
всички ак остатъци във веригата-цялостното пространствено нагъване на полипептидната верига
и нейното стабилизиране чрез нековалентни взаимодействия между отдалечени по веригата ак
остатъци.Дисулфидните връзки също спомагат за стабилизиране на веригата.Доменът е основна
функционална и структуран единица в полипептидната верига, съставен от комбинация от мотиви.
Четвъртичната структура се орпеделя от пространственото разположение на две или повече полипептидни
вериги, обединени в едно цяло в структурно ифункционално отношение. Зависи от нековалентни
взаимодействия.
Глобуларни и фибриларни:
Глобуларните имат сферична молекула с леко удължена форма. Във вътрешността се ориентират
хидрофобните остатъци,а по повърхността- хидрофилните.Около тях се ориентират водни
диполи.Обикновено имат каталитична или регулаторна функция.По повърхноста или близо до нея има
активен или
други регулаторни центрове. Фибриларните са тези при които едната ос е многог по-дълга от другата.Имат
структурно-образуваща функция.Изграждат разнообразни структури.Неразтворими във
вода.Еластин,фибрин,кератин,колаген.
Хемоглобин:
Хемогл свързва кислород. Белтък с 4ча структура, която е подходящо обкръжение за желязо-порфириновия
пръстен - хем, който е пряко свързан в свързването на кислород.Без хем веригата се денатурира и не може
да свързва кислород.Плоскостта на хема е разположена във хидрофобна гънка, близо до повърхността.
Гликолизиран хемогл:
При високи концентрации на кръвната глюкоза хемоглобинът се глюколизира неензимно в крайни и лизинови
амино-групи.Тя е 5% при здрав човек и нараства с повишаване на кръвната глюкоза.
Денатурация и ренатурация:
Денатурацията е процес при който под действието на различни физични и химични агенти се нарушава
конформацията на молекулата, променят се физикохимичните и свойства и се губи биологичната
активност.Обратима и необратима.При обратима след отстраняване на денатурирашото въздействие
молекулата
отново приема нативна конформация- ренатурация.Ренатурацията демонстрира че първичната структура е
определяща за структурата и свойствата на белтъчната молекула.
Сърповиднокл анемия и приони:
При сърповидно клетъчната анемия вместо хемоглобин а се синтезира хемоглобин ес. Разликата между тях
е само една ак- вместо глутамат(полярен) на 6 място има валин(неполярен) в бета веригите.Това променя
електрофоретичната му подвижност.Образуващата се фиброзна утайка уврежда клетъчните мембрани
на еритроцитите.Мутацията в хемоглобин ес е неконсервативна.Прионовите болести предизвикват
спонфигормени енцефалопатии. Част от невроните дегенерират, тъй като в тях се отлагат неразтворими
амилоидни фибри, съдържащи прионови белтъци.Превръщането на нормалния белтък в патологичен става
вероятно
спорадично или под действието на друг белтък.

5. Взаимовръзка м/у структура и функция:

Структурата и промените в нея са решаващи за функциите на белтъците.Глобуларните кислород-свързващи
белтъци миоглобин и хемоглобин имат много близка вторична и третична структура.Миоглобина в мускулите
лесно свързва отделения от хемоглобина кислород, съхранява го
и го предава на митохондриите.Свързването на кислород към първата субединица на хемогл води до
комформационни промени в останалите субединици, което улеснява свързването му.Това е положителна
кооперативност.Повишеното съдържание на СО2 и протони в тъканите капиляри
улеснява отделянето на кислорода от оксихемогл.Повишеното съдържание на кислород в белодробните
капиляри улеснява отделянето на СО2 и протони от хемогл.Това е ефект на Бор.Колагенът е най-
застъпения белтък в нашето тяло, съставна част на екстрацелуарния матрикс.
Известни са 19 типа колаген с различна структура.Имуноглобулините са защитни белтъци, които
разпознават и свързват чужди за организма макромолекули,след което ги бележат и предават на
фагоцитите.Известни са 5 класа: г м а е д.
Структурни прилики:
Стреуктурата на глобуларните белтъци миоглобин и тетрамера хемоглобин е идеално прегодена за
изпълнение на функциите им.ХЕмо пренасе о2 от белите дробове до тъканите и со2 обратно.МГ съхранява
кислород в мускулите и го пренася до митохондриите.За целта мг трябва да
свързва кислород добре при ниското парц налягане в тъканите, при което хемогл освобождава
кислорода.Осигуряват подходящо обкръжение за желязо порфириновия пръстен-хем,който е пряко
ангажиран в свързването на кислород.Без хем веригата се денатурира.Плоскостта на хема
е разположена във хидрогобна гънка близо до повърхността.
Разлики в кривите:
Кривите за асоциациа/дисоциациа на кисл отразяват различията в свързването и отдаването на кислород от
мономера мг и тетрамера хемогл при различно парциално налягане на кислорода.Концентрацията на
со2,протони и 2,3-бифосфоглицерат не повлиява свързването на о2 към мг в тъканите
но за хемогл влиянието им се описва като ефект на Бор.Повишеното им съдържание улеснява отделянето
на кислород от оксихемогл в тъканите.Повишеното съдържвание на кислород в белите дробове улеснява
отделянето на со2 и протони от хемогл.
Разлики в структ:
Феталния хемоглобин съдърва 2 алфа и 2 гама вместо 2 бета вериги.Поради тази причина феталния има по
нисък афинитет за 2,3-фосфоглицерат. Това позволява на феталния хемогл да извлича кислород освободен
от майчиния хемоглобин А.
Колаген тип 1:
Колаген тип 1 има уникален ак състав, околко 33% глицин- всеки трети е глицин. Високо съдържание на
глицин и пролин и наличие на хидроксипролин и хидроксилизин свързани с особен тип спирала.Тази
спирала не съдържва вътрешноверижни водородни връзки.Три вериги с ляв ход
образуват спирала с десен ход.Веригите се свързват една с друга с водородни връзки.Тропоколагеновите
молекули се обедниняват във фибрили.
Нправилно зреене:
Дефекти в синтезата на колаген могат да доведат да неправилна функция на сърдечно-съдовата
система,костите,кожата,очите.Скорбутът не е генетично заболяване.Развива се при недостиг в храната на
витамин С, който е необходим кофактор на ензимите пролол и лизин хидроксилаза.
Липсата на хидроксипролин и хидроксилизин не позволява стабилизирането на тройната колагенова
суперспирала чрез напречни ковалентни връзки между трите вериги.

6. Нукл.Киселини: Видове и биологична роля:

Хетеробиополимери, изгадени от нуклеотиди, свързани помеждуси чрез фосфодиестерни връзки.Имат
изключителна биологична рола.ДНК съхраняват и предават наследствената информация от едно поколение
на друго, а освен това
орпеделят свойствата на живата клетка чрез регулиране експресията на генетичната
информация.Предавенето на генетичната информация от едно поколение на друго се означава като
реппликация на ДНК. Презаписването или транскрипцията
на ифнормацията представлява синтеза на РНК.Превеждането или транскрипцията на инф представлява
синтезата на белтъци.Различните видове РНК участват в белтъчната биоцинтеза.
Състав:
Нуклеиновите киселини са изградени от нуклеотиди. Нуклеотидът е изграден от азотна база,пентоза и
фосфорна киселина.Главните азотни бази са: 2 пуринови-аденин и гуанин и 3 пиримидинови- урацил,тимин
и цитозин.Освен главните бази има и минорни
бази в по-малки количества.Те са химически модифицирани производни на главните.Служат за
разпознаване на олигонуклеотидите,регулиране полуживота на рнк,разпознаване чужди-свои
бази.Съществуват и бази, които не участват в състава на нуклеиновите киселини
но имат значение за организма. Схема на базите.
Роля:
Нуклеотидите са градивните единици на НК.Освен това като свободни нуклеотиди имат съществени
функции:1.Донори на енергия за осигоряване на многобройни биосинтези и др. ендергонични процеси-
нуклеозид-дифосфати и трифосфати. 2.участие в метаболизам:
А-уридилови нукл за обмяна на въглехидрати Б-цитидилови нукл за обмяна на фосфолопиди В-гуанилови за
белтъчна биосинтеза и глюконеогенеза. 3.Участват в състава на сложни коенцими-НАДФ,КоА. 4.Регулаторен
ефект АДФ/АТФ. 5.алостерични ефектори.
6.цАМФ и цГМФ участват в трансдукция на хормонални сигнали, активатори на транскрипция на някои гени.
Аналози:
Голям брой синтетични аналози на естествените бази,нуклеозиди и нуклеотиди подтискат злокачествения
разстеж и инфекциите като или инхибират ензими,които са важни за синтеза на нукл киселини,или изместват
естествените нуклеотиди в нк
с това значимо променят взаимодейсвтията между базите.

7. Първична структура на нк:

Първичната структура се определя от последователността на нуклеотидите в полинуклеотидната
верига.Определя биологичните свойства на нк.Нуклеотидите са свързнаи помежду си с ковалентни 3'5'-
фосфодиестерни връзки.
Полинуклеотидните вериги в еукариотите са отворени,линейни,неразклонени.Скелетът е еднакъв поради
монотонното редуване на фосфатни и пентозни остатъци. Веригите са полярни.Изключение правят
кръговите молекули ДНК в митохондриите.
ДНК се отличава от РНК по молекулна маса,пентозата,пиримидиновите бази,локализацията в клетката и
функциите.
Сърповидна и фенилкет:
Най-често срещаната ензимопатия в белтъчната обмяна.За предотвратяване на тежко умствено изоставане
е достатъчно цял живот да се спазва диета с минимални количества фенилаланин. Блокирането на главния
път за разграждане на фенилаланин до фумарат и
ацетоацетат води до натрупване на фенилаланин и разграждането му в алтернативен път до токсични
продукти, увреждащи централната нервна система. Тези продукти са фенилпируват,фениллактат и
фенилацетат.Недостигът на тирозин затруднява синтезите на важни
невромедиатори и хормони, и кожните пигменти меланини.
При сърповидно клетъчната анемия вместо хемоглобин а се синтезира хемоглобин ес. Разликата между тях
е само една ак- вместо глутамат(полярен) на 6 място има валин(неполярен) в бета веригите.Това променя
електрофоретичната му подвижност.Образуващата се фиброзна утайка уврежда клетъчните мембрани
на еритроцитите.Мутацията в хемоглобин ес е неконсервативна.Прионовите болести предизвикват
спонфигормени енцефалопатии. Част от невроните дегенерират, тъй като в тях се отлагат неразтворими
амилоидни фибри, съдържащи прионови белтъци.Превръщането на нормалния белтък в патологичен става
вероятно
спорадично или под действието на друг белтък.
Конформация на ДНК:
Според Уотсън и Крик: дезоксирибофосфатни скелети на двете вериги са от външната страна на спиралата,
а базите от двете вериги са насочени една срещу друга във вътрешността на спиралата. Оформят се 2
различни бразди-малка и голяма, в които специфични белтъци взаимодействат с ДНК.2 от киселинните
групи
на всеки фосфатен остатък са ангажирани в 3'5'-фосфодиестерни връзки,а третата е свободна и дисоциира
при физиологично рН.Затова всяка ДНК спирала има отрицателни заряди по повърхността.Денатурацията е
процес при който при увеличаване на температурата,при снижаване солевата концентрация на разтвора, а
също
и в алкална среда, се разкъсват водородните връзки между базите и 2 вериги се разделят.ДНК е по
устойчива на денат ако съдържа повече Г-Ц.Ренатурацията е бавен процес който зависи от срещата на
комплементарни ДНК вериги.ДНК е гъвкава структура, която може да съществува в няколко различаващи се
форми-b,a,z
най-стабилна и преобладаваща във физиологични условия е форма б повтарящите се последователностти
се наричат повтори те са транскрипционно активни и имат структурна форма в хромозомите.
Суперспирализиране на ДНК възниква при огъване или извиване на двойната спирала на ДНК. В човешките
клетки е свързано
с белтъци в съотношение 1-2 белтъците са :хистонови, нехистонови и ензими. Хистоните са 5 вида 1 H1 H2a
H2b H3 H4.Нехистоновите белтъци имат структурна и регулаторна функция.
Конформация на РНК:
В 5'края на иРНК има нестандартни нуклеотиди означен като шапка.Веднага след шапката следва лидерна
секвенция, която не се превежда след нея започва секвенция, която се превежда, започваща с иницииращия
кодон АУГ и завършва с терминиращ кодон. След него е разполежен поли-А-опашка в 3'края на
иРНК.Пространствената
структура на РРНК се редуват двойноспирални и едноверижни участници първите се наричат фуркетни
форми голямата субединица на рибозомите (60s) се изгражда от 5s РНК 28s РНК и 5,8s РНК и белтъци.
Малката субединица на рибозомите 40s от бозайниците съдържа 18ес рибозомна река и белтъци при
огъвана на тРНК се образуват
четири двойноспирални седмента и три едноверижни бримки за осъществяване на функциите си тРНК
съдържа:1 акцекторен участък 2 севдоуридилова бримка 3 антикодомна бримка 4 дихидроуридилова
бримка. Малките ядрени РНК са стабилни повечето от тях са под формата на рибонуклеопротеини наречени
снърпс.

8. Химична основа на ензимите:

Ензимите са биокатализатори ускоряващи определени химични реакции в клетката. За ензимите са валидни
всички общи свойства на катализаторите:1 увеличават скоростта на спонтанно протичащи реакции без да
премнят химичното равновесие 2 променят в еднаква степен скоростта на правата и на обратната реакция
до достигана на химично равновесие
3 действат в незначителни количества 4 провеждат реакцията по друг път с по-ниски енергиини
изисквания.Ензимите са високо специализирани белтъчни молекули. Имат изключително висока
ефективност. Действат при по-меки условия. Активността и синтезата на ензимите в клетките са подложени
на строга регулация.
Коензими и простетични:
Двукомпонентните ензими се означават като холоензими. Когато връзката между апоензима и небелтъчната
съставка е здрава, небелтъчната съставка се нарича простетична група. Ако връзката е слаба- коензим.Като
коензими или простетични групи функционират витамини или техни производни. (
Наименование и класификация:
Реакциите и ензимите се разделят на 6 големи групи всяка от които съдържа от 4 до 13 подгрупи. Ензимното
име има две части. Първата част съобщава името на субстрата. Втората част типа на катализирана реакция.
Всеки ензим има кодов номер състоящ се от 4 числа. Шесте главни групи ензими са:1
окислителноредукционни реакции- катализират се от ензими наречени
оксидоредуктази. Те се подразделят на дехидрогенази, транселектронази, хидроксилази и оксигенази
(сукцинат дехидрогеназа) 2 трансферазни реакции- ензимите са трансферази
(фосфотрансферазахексокиназа)3 хидролиза- ензими хидролази. В присъствие на вода се хидролизират
различни типове ковалентни връзки 4 лиазни реакции- ензими леази. Една молекула може да се разгради
до две по-малки или от две молекули може да се образува една по-голяма. 5 изомеразни реакции-ензими
изомерази. Цис-транс превръщане, вътрешно-молекулна оксидоредукция, вътришно-молекулно пренасяне
на групи 6. лигазни- ензими лигази/синтетази. От две молекули се синтезира нова за сметка на енергия.
Протичат само ако са спрегнати с едновременнопротичащи силно екзергонични реакции.
Механизъм:
Ензимите образушат със субстрата ензимосубстратен комплекс.Те са много нестабилни,имат кратък
живот.схемичката.В рамките на ензимосубстар компл се преобразува продукта не
реакцията.Ензимопродуктенкомплекс.Активен център:
Взаимодейства със субстрата с своя активен център.Неголям участък по повърхността на ензимната
молекула, кадето събстр се свързва и се превръща в продукт.В еднокомпонентните ензими ак цент се
състои от няколко ак. АК участващи в акт център биват каталитични и контактни.Блокирането на
каталитичните или контактните води до загуба на ензимната активност.Специфичност на ензимното
действие:
Специфичноста,реакциона и субстратна, е едно от най-съществените свойства на ензимите.Реакционната
специфичност се орпеделя от възможностите на включените в активния център ак да образуват или
разграждат определен тип химични връзки.Субстратната специфичност се обяснява с високите стерични
изисквания на активния център спрямо субстрата, произтичащи от определена ензимна конформация.

9. Кинетика на ензимните реакции:

Ензимната кинетика изучава промените в скоростта на ензимните реакции под влияние на различни
фактори.Анализирайки математически зависимоста на скоростта на образуване и разграждане на ензимо-
субстратния комплекс от концентрацията на субстрата,извеждат уравнение на Михаелис-Ментен.
Константата на Михаелис е числено равна на тази концентрация на субстарата, при която скоростта е равна
на половината от максималната.Колкото е по-ниска толкова е по-високо сродството.Определянето на
езнимната активност се осъществява с помоща на директни и индиректни методи.
Уравнение:
Експерименталната крива,описваща зависимостта на скоростта на ензимната реакция от концентрацията на
субстрата е правоъгълна хипербула.Скоростта нараства линейно само при ниски субстратни
концентрации.Има определена максимална стойност при високи концентрации. страница 120.
Ензимни единици:
Използват се следните относителни единици за ензимна активност: енда международна единица IU
представлява това количество ензим, което е необходимо за превръщането на 1микромол субстрат за 1
минута.Един катал е количеството активност, която превръща 1 мол субстрат за 1 секунда.
Лайнувър-бърк:
Експериментално определяне на Км от хипербулата е възможно. Уравнението на Лайнувър-Бърк е
уравнение на права линия от вида y=ax+b, неминаващи през началото на кординатната система, с 2
променливи 1/V 1/S. От пресечната точка на правите с осите се определят 2те кинетични характеристики
Км и Vmax.
Подагра:
Подагра може да възникне и поради мутациа, засягаща алостеричния център за потискане на главния
регулаторен ензим фрфф амидотрансфераза от крайните продукти.Увеличеното количество на пуринови
нуклеотиди е пречина за получаване на повече пикочна киселина.
Алкохолдихидрогеназа:
Под действие на алкохол дехидрогеназа алкохолът се превръща в ацет алдехид, предизвиква
вазодилатация, зачервяване на лцието, тахикардия.Ацеталдехидът се отстранява от ацеталдехид
дехидрогеназа, която го окислява до ацетат.Алкохол дехидрогеназата има 3 полипептидни вериги,
кодиранни от различни гени.Бета веригата има 3 алела, причинени от точкови мутации.2 от алелите
съдържат ак с по ниски рК стойности и това измества рН оптимума към по физиологични
стойности.Увеличава се активността на алкохол дехидрогеназата и след поемане на алкохол
той бързо се окислява до вредния ацеталдехид.

10. Влияние на рН и температурата:

рН влияе по следните начини:1.при екстремно ниски или високи рН настъпва денатурация на
ензима;2.променят се зарядите на групи от субтратната молекула;3.променят се зарядите на групи от акт
център на ензима или на важни конформационни групи извън него.
Това рН при което скоростта е максимална е рН оптимум.Температурата при която скоростта е максимална
е температурен оптимум Топт.Първоначално с увеличаване на температурата скоростта нараства поради
увеличаване кинетичната енергия на реагиращите молекули.
След достигане на температурания оптимум, топлинната денатурация на ензима надделява и скоростта
започва да намалява.За повечето ензими Топт е около или малко над температурата, при която
съществуват клектите, съдържащи тези ензими.
Алкохолдихидрогеназа:
Под действие на алкохол дехидрогеназа алкохолът се превръща в ацет алдехид, предизвикващ
вазодилатация,зачервяване на лцието,тахикардия.Ацеталдехидът се отстранява от ацеталдехид
дехидрогеназа, която го окислява до ацетат.Алкохол дехидрогеназата има 3 полипептидни вериги,
кодиранни от различни гени.Бета веригата има 3 алела, причинени от точкови мутации.2 от алелите
съдържат ак с по ниски рК стойности и това измества рН оптимума към по физиологични
стойности.Увеличава се активността на алкохол дехидрогеназата и след поемане на алкохл
 той бързо се окислява до вредния ацеталдехид.
Конкурентни и неконкурентни:
Обратимите инхибитори биват конкуренти и неконкуренти,както и аконкурентни.Конкурентите са:структурен
аналог на субстрата,свързват се с акт център,реагират само със свободен ензим,ензима има афинитет както
към субстрата така и към инхибитора,Vnax се запазва,Km се повишава,
пример:малонат инхибира сукцинат дехидрогеназа. Неконкурентите са: не са структурен аналог на
субс,свързват се извън акт, център,реагират и със свободен ензим и със ES,ефекта зависи само от конц на
инхибитора,Vmax се запазва,Km се понижава,пример:CN йон подтиска цитохром оксидаза.
Активатори:
Вещества, които повишават скоростта на катализираната реакция.Могат да бъдат
ензими,метаболити,метални йони.При металните йони е трудно да се различи точно дали йонът действа
като активатор или като кофактор. Тук влизат и случаите на алостерично активиране и на превърщане на
неактивни ензими предшественици в активни.
Ензими предшественици:
Секретирането им като неактивни предшественици-зимогени,предпазва от смилателното им действие и
осигурява защита на тъканта която ги произвежда.Улеснява бързата им мобилизация.При превръщането им
се откъсват един или повече пептиди,намалява се молекулната маса,отблокират се
важни групи,необходими за формирането на активния център.

11. Антиметаболити:
Лекарствата се синтезират целенасочено с оглед инхибирането на определен ензим в определен
метаболите път.Токсичността трудно може да се избегне.Разчита се на по-високата чуствителност на
микроорганизмите или на туморните клетки към антиметаболитите
в сравнение с тази на макроорганизмите.Това се дължи на:1.антагонистите засягат такива звена от
обмяната,които са възлови за микроорганизмите,а са второстепенни или липсват при
макроорганизма;2.макроорганизмът разполага с разнообразни защитни средства
които подискат дейността на антагониста или намаляват неговата концентрация.
Пуромицин:
Структурен аналог на естерефицирания с аминокиселина 3'-край на Тир-тРНК и инхибира белтъчната
биосинтеза в миркоорганизми.
Сулфонамиди:
Голям клас съединения с обща формула R-SO2-NHR'.Сулфонамидът е най-простият представител. Той е
антибактериален агент, структурен аналог на р-аминобензоена киселина.Тя е част от фолиевата киселина,
необходима за синтезата на НК и поради това и за бактериалния разтеж.
Човекът не синтезира фолиева киселина, тя е витамин. За това сулфонамида не е вреден в дозите които
убиват бактерии.
Метотрексат:
Използва се за лечение на детска левкимия, тъй като е близък структурен аналог на фолиевата
киселина.Инхибира редукцията на фолат до ФКН2 и ФКН4.
Алопуринол:
Иползва се при лечение на хиперурикемия и подагра.Различава се по разменени места на 2 атома с
хипоксантин.В началото алупоринола действа като субстрат на ксантин оксидазата, а после като нейн
инхибитор.
Останалите:
Ацикловир или ациклогуанозин(пуринов аналог) и 3'-азидо-3'дезокситимидин(пиримидинов аналог) са
антиметаболити, които се използват за забавяне развитието на вируси, причиняващи херпес и СПИН.

12. Алостерично повлияване:

Алостеричното повлияване включва алостерично инхибиране и активиране. Ефекторите биват отрицателни
и положителни- инхибитори и активатори. При него крайният продукт в метабонитната верига или друго
съединение повлиява първият специфичен за веригата ензим или скорст определящия ензим или двата
заедно ако не съвпадат. Ефекторът няма структорна прилика съсъ субстрата на повлиявания ензим.
Аустеричният ефектор се залавя не за активния център, а за аустеричен център. В ензимната молекула ема
един активен център и няколко аустерични центрове. Те са обикновено с четвъртична структура.
Подагра:
Подаграта е изключително болезнено състояние свързано с кристализация на пикочна кисилина или нейни
соли първичаната подагра е генетично обусловена и съставлява 70-80% от случаите. Възниква поради
мутациа, засягаща алостеричния център за потискане на главния регулаторен ензим фрфф
амидотрансфераза от крайните продукти.Увеличеното количество на пуринови нуклеотиди е пречина за
получаване на повече пикочна киселина.
Оротатурия: Увеличението на междинния метаболит от синтезата на пиринидиновите нуклеотиди оротад в
кръвта се означава като оротатемия, а в орината като оротатурия. Има недостатъчност на два ензима в
биосинтезната верига на пириндиновите нуклеотиди, което води до натрупване на оротад. Пациентите са
бледи и отпаднали.
Фосфорилиране-дефосфорилиране:
Обратимото ковалентно фосфорилиране-дефосфорилиране на ензими е най-широко застъпеният и
съществен регулаторен механизъм. Селективното фосфоризиране се катализира от протеин кинази а
дефосфорилирането от протеин фосфатази.За някои от повлияваните ензими активна е фосфорилирана
форма (гликоген-фосфорилаза), при други е дефосфорилирана форма (гликоген-синтаза).
Каскада: Активиране на гликоген фосфорилазата и инхибиране на гликоген синтазата чрез каскада от
реакции на фосфорилиране задвижена от хормона адреналин отделящ се при стрест. Свързването на този
хормон кам специфичен мембрален рецептор води до активиране на ензима аденилат-циклаза. Той
превръща АТФ в цикличен АМФ, който активира протеин-киназа A. От тук започват няколко реакции на
фосфорилиране.

13. Клинично значение на ензимите:

Голем брой заболявания са пряко свързани с промени в ензимната активност и нейното определяне дава
ценна информация за протичащите в организма процеси. Определянето на ензимни активности се използа
при диагностика на различни заболявания. Съвременните направления в ензимната диагностика се
основават на: 1 доказване на нехарактерни за серума вътреклетъчни ензими. 2 остановяване на промени в
типичните за серума функционални ензими 3 доказване на генетично обусловени ензимопатии 4 използване
на специфични рестриктази за директно изследване секвенцията на ДНК и остановявавне дефекти вгените.
Ензимите намират приложение и за терапия на някои заболявания.
Изоензими:
Те са различни форми на един и същ ензим. Имат еднаква субстрактна и кофакторна специфичност, но
различни Км за субстрата или кофактора, или и за двата заедно те имат четвъртична структура и са
образувани от свързване на различен брой независимо кодирани субединици.
Лактад-дихидрогеназа:
Изследването на изоензимите на ЛДХ позволяват да се определи от коя тъкан произхожда увеличеният в
плазмата изоензим.Съотношението на изоензимите на ЛДХ в човешкия серум се променя при различни
заболявания-инфаркт на миокарда, чернодробно увреждане.
Хепатид и инфаркт:
Има ензими,които са специфични маркери за заболяване на даден орган. При вирусен хепатит е увеличена
глутамат-пироват трансаминаза. При диакностика за инфаркт първи в серума се увеличава ензимът
креатин-киназа. След 6 час се повишава и иглутамат-оксалацетат трансаминаза. Стойностите се
нормализират след четвъртия ден. най-косно се наблюдава увеличени нива на лактад дехидрогеназа
стойностите се нормализират след 8-я ден.
Промени във типичнита за серума: Към функционалните плазмени ензими спадат преензимите за
кръвосъсирване, за разтваряне на съсиреци, липопротеин-липаза и повече. Физиологичната им функция се
реализира в плазмата където се секретират главно от черния дроб. Присъстват в кръвта в равни или по-
високи концентрации отколкото в тъканите. Диагностично значение има намаляването на активността им,
което е признак за нарушение във функцията на органа, функцията на органа където се синтезират.

14. Кратки сведения за у-во на жив.клетка:

Клетката има плазмена мембрана и органели: ядро,митохондрии,ендопл.ретикулум,апарат на
Голджи,лизозоми,пероксизоми,рибозоми,цитоскелет. Мембраната загразда пространства в клетката,където
се извършват спец.функции.Компартментите позволяват извършването на противополозни процеси.
Разделянето на клетката на компартменти чрез мембрани се нарича компартментализация. Кл.мембрана
има избирателна пропускливост. Транспорта през нея е пасивен и активен.
Кл.органели:
1)ядро-съдърза ДНК,изпълнено с нуклеоплазма,има и хистони,ядърцата са богати на РНК;
2)митохондрии-имат двойна мембрана,вътрешната обр.кристи и има ензими; има митохондрийна ДНК и
рибозоми;
3)ендопл.ретик- мреза от мембр.тубули;бива гладък и зърнес(свързан с рибозоми);
4)рибозоми- синтезират белтъци.Групи от рибозоми,свързани с иРНК обр.полирибозоми(полизоми);
5)апарат на Голдзи-представлява цистерни в цитоплазмата, свързани с транспортни везикули.Участва в
модифициране и разпределение на белтъците;
6)лизозоми- мехурчета съдърз.ензими за хидролизата на белтъци, елиминиране на чузди в-ва;
7)пероксизоми-органели за обр.и разгр. на Н2О2(каталаза- до вода и кислород);
8)цитоскелетът е мреза от филаменти и микротубули, слузести за транспорт, кл.делене,поддързат
кл.форма;
Метаболизма се основава на 2 процеса:
1)анаболитни процеси-синтезни,редукционни;
2)катаболитни-на разгр.,окислителни;

Метаболитните пътища са съставени от обменни стъпала. Мозе да има отклонения от пътя и така да се
стига до няколко крайни продукта. Смущения във ф-ята на опр.ензими са причина за смущения в обмяната.
Обменните процеси се делят още на аеробни и анаеробни. При аеробна обмяна окислителните процеси се
извършват с атмосферен кислород. При анаеробна обмяна- в отсъствие на О2.
Значението на об.пътища става ясно при :
1)подагра- заболяв.при което се обр.пикочна к-на в излишък,отлага се в стави(палец на крака;кристалите
уврездат лизозомите и се стига до самосмилане на клетката)
2)митохондрийни болести-става увр.на митох.ДНК
3)апоптоза-нарушения в пътищата са в основата на автоимунни,туморни и др.заболявания.

15. Отворени химични системи:

Първият закон на термодинамиката(Енергията остава постоянна) и вторият(спонтанните процеси
увеличават безпорядъка във вселената) се приложими за биохимичните процеси при постоянно налягане.От
промяната в свободната енергия може да се определи,дали реакцията протича спонтанно.Ако deltaG<0
реакцията е спонтанна екзергонична. Ако deltaG<<0 реакцията отива до край и е необратима.Ако deltaG>0
реакцията е ендергонична и протича само ако в системата се внася енергия. Ако deltaG=0 системата е в
равновесие и не се извършва никаква работа.При живите организми не се достига термодинамично
равновеси поради постоянно извличане на продуктите.Като източник на енергия може да се ползва само
химична енергия.Ендергон процеси протичат само с енергия
от егзорг вложена в макроерг съединения.
Спрягане:В организма се извършват 2 типа противоположни но взаимносвързнаи реакции:1.доставят
енергия,окислителни,катаболитни и екзергонични.2.нуждаят от енергия,редукционни,анаболитни и
ендергонични.Спрягането се извършва чрез макроергични вещества.
Видове:
Макроергичните връзки са тези при чието хидролитично разграждане промяната на стандартната свободна
енергия е най-малко 30 килоджауа за мол.Макорергичните връзки се отбелязват с тилда.Важни матаболити
съдържащи макроергични връзки са:
фосфоенолпируват,1,3-бифосфоглицерат,креатинфосфат,различни ацил-КоА,нуклеозиди- и
нуклеозидтрифосфати.
АТФ:
АТФ не е най-богатото на енергия съединение.Адениловата система има централна роля имено заради
средната си стойност спрямо другите макроергични съединения.Това позволява да поема енергия от други
макроергични съединения и да предава на различни
нормергични съединения.Преносът на фосфатна група се извършва само в присъствие на специфични
ензими. Регулирайки тези ензими,клетката може да регулира преноса на енергия, осъществен от АТФ.

16. Биологичното окисление се катализира от ОКСИДОРЕДУКТАЗИ. Те са двукомпонентни. Многобройни

съединения са техни субстрати( малат,сукцинат- те не взаимодействат пряко с О2; а фенилаланин- вз-ва
пряко с О2). При аеробни у-я краен акцептор е кислорода,които се редуц.до Н2О; При анаеробни у-я краен
акц.е друго в-во(пируват). Отделените Н2 и електрони постепенно преминават през редокс системи с
нарастващ потенциал. Всеки пренос на електрони е съпроводен с отделяне на енергия на порции.
Оксидоредуктазите са 4 вида:
1.Дехидрогенази- анаеробни, има ги в субстратното окисление и в дихателната верига.Биват:
-дехидрогенази с никотинамидни редокс системи
–дехидрогенази с флавинови редокс системи
-транселектронази
2.Оксидази- аеробни
-вкл. цитохром Ц оксидаза-краен ензим в дихателната верига,които съдърза ХЕМ и медни йони като
простетична група
3.Оксигенази. Биват:
-Монооксигенази-катализират включването на 1 атом кислород в субстрата;
-диоксигенази-внасят два атома кислород в ароматни пръстени.
4.Хидроксипероксидази- Катализират разграждането на вредни пероксиди
-Вкл. Каталаза и пероксидази
РЕДОКС-СИСТЕМИ
1.Никотинамидни редокс-системи:
НАД+/НАДН + Н+ и НАДФН+/НАДФН + Н+
Производни са на Вит.РР(никотинамид)
Имат нисък редокс потенциал
Коензими на анаеробни дехидрогенази
НАДН доставя водород за дихателната верига
НАДНФ доставя водород за редукционни биосинтези
2.Флавинови редокс системи:
-Флавинмононуклеотид(ФМД)
-Флавинадениндинуклеотид
(ФАД)
Производни на Рибофлавин, о висок редокс потенциал.
Имат значение за прехода м/у дву и едноелектронен пренос.Те са коензими на аеробни и анаеробни
дехидрогенази.
3.Редокс системи с хинонова структура:
КоQ-убихинон(има 3 форми: редуциран, семихинонов, окислен)
КоQ и КоQН2 са подвижни компоненти на дих.верига,а семихиноновата-неподвизна;, пренасят електрони
между неподвижни компоненти на дихателната верига- флавопротеините и цитохромите.
4.Метал съдържащи редокс системи:
Отнасяме Fe-S белтъци.
Хем съдържащи белтъци са цитохромите в дихателните вериги.
Fe2+ се мени до Fe3+ и така се предават електрони.
5.Тиолови редокс системи:
Липоева киселина(липоат) и глутатион.
Липоевата киселина в редуц.със-е има 2 сулфхидрилни групи,а в окислено- възниква дисулфиден мост.
Глутатион-участва в обезвреждането на водороден пероксид и хидроксилен радикал.
6.Аскорбинова киселна(аскорбат):
Витамин Ц, добър редуктор, мозе да редуц.О2, участва в разгр.на тирозина,модифициране на колагена.При
недостиг(скорбут:кърв.венци,трудно зарастване на рани).

17. Окислително фосфорилиране на субстратно ниво е пр-с на синтез на АТФ и др.макроерг.с-я за сметка
на енергия отделена при субстратно окисление. При субстратното окисление има само 3 случая при които
отделената енергия не се разсейва, а се използва за създаване на макроергични с-я:
1.При окисление на глицералдехид-3-фосфат.Последния се катализира от ГД-3-Ф-дехидрогеназа и се
получава 1-3-бисфосфоглицерат. Коензим е НАД.Отделя се енергия за синтез на макроергична връзка. Под
действие на фосфоглицерат киназа се прехвърля фосфат от 1-3-бисфосфоглицерата в/у АДФ и се получава
АТФ и трифосфоглицерат. СХЕМА
2.При енолазната р-я става вътрешномолекулна оксидоредукция при което се отделя вода. СХЕМА
Това вътрешномолекулно прегрупиране е съпроводено с отделянето на енергия за АТФ. Под дей-е на
пируваткиназата в следващата р-я става синтез на АТФ.
Р-ии 1 и 2 са част от гликолизата
3.Окислително декарбоксилиране на алфа-кето к-ни (пируват,алфа-кетоглутарат, алфа-кетобутират) се
представя така:
СХЕМА
Най-значими са 2 случая:
пируват до ацетил-КоА и алфа-кетоглутарат до сукцинил-КоА. Катализират се от пируват дехидрогеназен
комплекс и алфа-кетоглутарат дехидрогеназен комплекс. Пируват дехидрогеназния комплекс се състои от 3
ензима и 5 кофактора: Е1-пируват дехидрогеназа с кофактор тиамин пирофосфат; Е2-дихидролипоил
трансацетилаза с простетична гр.липоат и кофактор КоА-SH; E3-дихидролипоил дехидрогеназа с
простетична група ФАД.
Механ.на окислително декарбоксилиране на пируват: Пирувата се декарбоксилира под действието на
пируват дехидрогеназа с тиаминпирофосфат(ТФФ) до ацеталдехид. Последният се окислява до ацетат от
липоата като отделената енергия слузи за създаване на макроерг.връзка. След това става прехвърляне на
ацетата от липоата върху КоА под действието на дихидролипоил трансацетилаза.Получава се ацетил-КоА с
макроергична вр-ка. В третия етап Е3-ФАД окислява Е2-липоат, а външен НАД+ окислява ФАД. Ензимно
свързания ФАД е с по-нисък редокспотенциал и мозе да редуцира НАД. Полученият редуциран НАД вече е
субстрат на дихателната верига.
Тиаминпирофосфата е производно на вит.Б1. При авитаминоза става нарушение в окислителното
декарбоксилиране. Развива се заболяването бери-бери. Засяга се периферна нервна система, изтощение,
слабост,загуба на тегло и др.

18. ДВ се намира в вътрешната митохондриална мембрана.Събира и пренася редуциращи еквиваленти

до О2.Използва енаргията на окислението за АТФ. 4 компонента действащи с АТФ-синтаза.
1.Комплекс 1(НАДХ-КоQ оксидоредуктаза):
огромен, 43 суб единци, простетична група ФМН,пронизва мембраната, той е входна врата за водород,
предава редуциращи еквиваленти на КоQ, той е протонна помпа(за 2 електрона изпомпва 4 протона)
2.Комплекс 2(сукцинат-КоQ оксидоредуктаза):
простетична група ФАД, не пронизва мембраната, пренася електрони от сукцинат през ФАД към КоQ,
действа успоредно на Комплекс 1, не е протонна помпа.
КоQ- свободна нискомолекулна, не свързана с белтък редокс система.
Комплекс 3(КоQ- цитохром ц оксидоредуктаза):
Пренася 2 електрона от КоQН2 към две молекули цитохром ц и посредством Q цикъла изпомпва 4 протона
Цитохром ц-нискомолеклен периферен мембранен белтък, белтъчен преносител на електрони, без ензимни
функции.
Комплекс 4: 4 редокс центъра-меден атом, цитохром а цитохром а3 и двойка медни атоми.Редуцира О2 до
вода.Електроните се придвижват от редокс центрове с нисък кум центрове с висок редокс потенциал.
Коефициентът на окислително фосфорилиране(P/O) е отношение което показва колко мол АТФ се
синтезира при транспорт на 2 електрона към атом кислород, той се определя от субстратът доставящ
водород.Пренос на 2 електрона- изпомпване на 10 протона.

Дихателен контрол: обратимо повлияване на ел.транспорт от съотношението АДФ/АТФ.Окислението и

фосфорилирането са спрегнати.АДФ стимулира окислението, АТФ го инхибира.Възможно е само в спрегнати
митохондрии.
отношението АДФ и Ф към АТФ е фосфатен потенциал.
Инхибитори:
за 1 комплекс-ротенон, барбитурати
за 2 комплексантимицин А
за 3 комплекс CO и KCN
инхибиторите разделят дихателната верига на окислен и редуциран сегмент
Барбитуратите имат депресиращо действие върху ЦНС, алкохолът го усилва.Комбинацията е фатална.

19. Химиоосмотичната теория обяснява необходимостта от мембрана, създаването на протонен градиент

и действието на разпрягащите агенти и олигомицин, както и необходимостта от специални транспортни
системи за АТФ, АДФ, Ф, Ca2+, пируват и совалкови системи за внасяне на цитозолен водород.
Разпрягащите агенти като слаби ароматни киселини свързват протоните, внасят ги вътре и снемат
трансмембранния потенциал. Олигомицинът, токсичен антибиотик, е мощен инхибитор на
фосфорилирането, защото се свързва с митохондрийната АТФ синтаза и блокира обратния пренос на
протони към матрикса.
Типичен представител на разпрягащите агенти е 2,4-динитрофенол.Добавени към изолирани митохондрии
тези агенти разпрягат окислението от фосфорилирането.Клетката изпитва недостиг на енергияи
компенсаторно пуска в разграждане нови субстрати.Окислението се усилва неколкократно.Енергията се
разсейва като топлина.
Естествени разпрягащи агенти са-мастни киселини, калциеви йони, тироксин, билирубин.
Типичен инхибитор на окислителното фосфорилиране е олигомицинът, този антибиотик инхибира АТФ-
синтазата, свързвайки се с един от нейните участъци.Олигомицин инхибира стимулирането на дишането от
АДФ.Олигомицинът не дейсва директно върху окислението,а на етап от фосфорилирането.АТФ синтазата е
вградена във вътрешната митохондриална мембрана.Има 2 компонента F0 и F1
Механизъм на синтеза на АТФ:
1.Поемане на протони от F0 от междумембранното пространство и пренос към F1
2.Синтеза на АТФ под действието на F1
3.Използване на енергияда на протонния градиент за освобождаване на АТФ от F0 което изисква
взаимодействие между F0 и F1.

20. Със Свободно или неспрегнато окисление се означава окислението при което отделената енергия не
се използва за синтеза на макроергични съединения.Има значение за:
1.Топлопродукцията
2.Метаболизма
-десатурация на висши мастни киселини
- неспецифично хидроксилиране на чужди за клетката вещества
- специфично хидроксилиране на стероидни хормони.
Митохондрийната дихателна верига в мускули и мастна тъкан се разпрягат под влияние на мастни киселини,
отделени от триацилглицероли под влияние на адреналин, който активира липаза в мастна тъкан.При
изстудяване студовите рецептори в кожата изпращат сигнал в ЦНС от където се сигнализира за отделяне на
адреналин.
В митохондриите на кафявата мастна тъкан има уникален белтък-термогенин.Той е вграден във вътрешната
митохондрийна мембрана, осигурява път на протоните без да минават през АТФ-синтазата.Енергията се
разсейва като топлина.
В ендоплазмения ретикулум има скъсени електрон пренасящи вериги.В тях се извършва получаване на
ненаситени мастни киселини, а в други хидроксилиране на субстрати.Хидроксилирането е специфично и не
специфично.Неспецифично се хидроксилират чужди вещества, а специфично-стероидни хормони като етап
от тяхната синтеза
Непълната редукция на О2 с единичен електрон, води до образуване на супероксиден йон, Н2О2 и
хидроксилен радикал. ТЕ са токсични, модифицират белтъци НК и мембрани.Те се обезвреждат от
супероксид дисмутаза, глутатион пероксидаза с кофактор глутатион и каталаза.
Хидроксилният радикал се обезврежда от вит.ц каротин, вит.Е
21.Цитратният цикъл е серия от реакции, в които 8 ензима последователно разграждат Ацетил-КоА до
СО 2 .Това е съпроводено отделяне на водород под формата на 3 мол редуциран НАД и 1 мол редуциран
ФАД.
Цитрат синтазата катализира кондензацията на ацетил-КоА и оксалацетат(необратима).Цитратът се
превръща в изоцитрат от аконитаза.Изоцитратът се декарбоксилира необратимо до алфа-кетоглутарат от
изоцитрат дехидрогеназата(СО2+НАДН).Алфа-кетоглутарат дехидрогеназният комплекс, катализра
необратимото окислително декарбоксилиране на алфа-кетоглутарат до сукцинил-КоА СО2 + НАДН
(единственото макроергично съединение).Сукцинат тиокиназата превръща сукцинил КоА в сукцинат,
съпровожда се със синтеза на АТФ от АДФ и Ф.Сукцинат дехидрогеназата дехидрогенира сукцинат до
фумарат, получава се ФАДН2. Фумарат се хидратира от фумараза до малат.Малат дехидрогеназа
катализира обратима оксидо-редукция на малат до оксалацетат, който отново може да се включи в цикъла.
Общата равносметка при разграждането на 1мол ацетил-Коа до СО2 се получават 12мол АТФ или 10
според Хинкъл.
Той е изключително аеробен процес. Краен път на разграждане на въглехидрати, маст и белтъци.
Тясно свързан е и с анаболитните процеси. В четирите окислителни стъпала се отделят 8 атома водород, а
в двата етапа на декарбоксилиране се отделят 2 мола СО2.
Интензиетът на цитратния цикъл е под строг контрол. Той има 3 регулаторни ензима, катализиращи трите
необратими и силно екзаргонични реакции-цитрат синтаза, изоцитрат дехидрогеназа и алфа-кетоглутарат
дехидрогеназен комплекс.
Интензитетът на цикъла намалява при недостиг на субстратите.Определя се от скороста на използване на
АТФ, от отношенията на нуклеотидите.Цитратният цикъл спира ако няма оксалацетат.Ацетил-КоА е мощен
алостеричен активатор на пируват карбоксилазата. Цитратът е алостеричен инхибитор на фосфофрукто
киназата.
Пируватдехидрогеназният комплекс е активен нефосфорилираната си форма.При фосфорилиране от Mg2+-
АТФ зафисима протеин киназа, той се инактивира.
Пируватът може да се превърна в оксалацетат от чрез лигазно декарбоксилиране или в
малат(анаплеротични реакции)
При ПДХ недостатъчност се повишава лактат пируват и аланин в серума, което води до
ацидоза.Необходима е кетогенна диета.При намален количество кислород също се инактивира ПДХ и
отново се стига до лактатна ацидоза.

22.Гликолизата е катаболитна верига от десет реакции, в която 1 молекула глюкоза се разгражда до 2

молекули пируват, съпроводено със синтеза на 2 молекули АТФ и редукция на 2 молекули НАД+ до НАДН.
Глюколизата се фосфорилира от хексокиназа до глюкозо 6-фосфат.Тя изомеризира до фруктозо-6-фосфат
чрез хексозофосфат изомераза.Фруктозо-6-фосфат се фосфорилираот фосфофруктокиназа до фруктозо-
1,6-бисфосфат.Тези реакции консумират 2 молекули АТФ. Фруктозо-1,6-бисфосфатът се разгражда от
алдолаза до триозите глицералдехи-3-фосфат(ГАФ) и дихидроксиацетонфосфат(ДХАФ).Те се превръщат
една в друга под действието на триозофосфат изомераза. ГАФ под действие на глицералдехид-3-фосфат
дехидрогеназа се предвръща в 1,3-бисфосфоглицерат.Той се превръща в 3-фосфоглицерат от глицерат
киназата, съпроводено със синтеза на АТФ. 3-фосфоглицерат се превръща в 2-фосфоглицерат под
действието на фосфоглицерат мутаза. В енолазната реакция 2-фосфоглицерат се превръща във
фосфоенол пируват(ФЕП). Под действието на пируват киназата ФЕП се превръща през енолпируват в
пируват, съпроводено със синтеза на АТФ.
Получават се 4 мола АТФ, сумарно 2 мола.
При отсъствие на кислород пируватът се редуцира до лактат. Ензимите: хексокиназа, фосфофруктокиназа и
пируваткиназа, катализират необратими реакции, и са регулаторни на гликолизата.
Вътрешната митохондриална мембранае непропусклива за цитоплазмения НАДН.Той предава водорода в
митохондриите посредством совалки.
1.Глицеролфосфатна совалка:
глицеролфосфат дехидрогеназа катализира редукцията на ДХАФ до НАДН.получава се
глицеролфосфат,който минава през мембраната и достига до глицерол фосфат дехидрогеназа в
вътрешната мебрана, той е флавопротеин има за кофактор ФАД и катализира обратната реакция
дехидрогениране на глицеролфосфат до ДХАФ, ФАД се редуцира до ФАДН2.Тази совалка функционира в
скелетните мускули и мозъка.
2.Малатна совалка:
Функционира в сърдечния мускул черния дроб и мастната тъкан.Състои се от два изоензима на малат
дехидрогеназа-цитоплазмен и митохондриен.И двата действат с коензим НАД.Цитоплазмената
малатдехидрогеназа катализира редукцията на оксалацетатот НАДН до малат. Митохондрийната малат
дехидрогеназа катализира обратната реакция.Водородът се поема от НАД+ който се редуцира, той предава
водородът в дихателните вериги.Оксалацетатът не може да излезе през мембраната, затова се превръща в
аспартат който чрез аспартат транслоказа излиза в цитоплазмата където се превръща в оксал ацетат.
Сумарно при разграждане на глюкозата до пируват в присъствие на кислород се образуват от 6-8мол АТФ в
зависимост от совалката.
В мускулите гликолизата може да протича както в аеробни така и в анаеробни условия.Те участват в цикъла
на Кори.
Еритроцитите нямат митохиндрии-само анаеробна гликолиза
Пируватът може да се превръща в 3 различни метаболита:
1-Ацетил-КоА чрез окислително декарбоксилиране.
2-оксалацетат чрез лигазно карбоксилиране
3-малат чрез редуктивно карбоксилиране.
Тези реакции осъществяват връзката с цитратния цикиъл
първата е осигурява субстрат за ЦЦ а другите са попълващи.

Лактатната ацидоза е форма на метаболитна ацидоза.Може да е резултат на повишена продукция на лактат

или понижено потребление.При недостигът на О2 се образува лактат от всички тъкани.Намаляването на
АТФ поради намаленото окислително фосфорилиране води до усилване на фосфофруктокиназната реакция
и на анаеробната гликолиза.

23.Глюконеогенезата е път за синтеза на глюкоза от невъглехидратни източници- (лактат, пируват,

глицерол пропионат и скелети на АК), които първо се превръщат в оксалацетат.Протича в черния дроб.тя
използва обратимите реакции на гликолизата.Глюконеогенезата е път обратен на гликолизата.
1.Преодоляване на гликолитичната реакция от пируват до фосфоенолпируват:
необходими са
-митохондриен АТФ и цитоплазмен ГТФ
-пируват карбоксилаза и ФЕП карбоксикиназа
-метаболитен транспорт между митохондриите и цитоплазмата.
Пируват карбоксилазата се намира само в митохондриите.Цитоплазменият пируват се пренася там.Там той
се карбоксилира лигазно до оксалацетат.
2.Фруктозо 1,6-бисфосфатазата катализира фосфофруктокиназната реакция в обратна посока.
3.С участието на глюкозо 6-фосфатазата се преодолява необратимата хексокиназна реакция.
Регулация:
Противоположните пътища гликолиза и гликонеогенеза не протичат едновременно, а се регулират
реципрочно в зависимост от нуждите на органаизма.Регулаторните ензими са пируват карбоксилаза ФЕП
карбоксикиназа, фруктозо 1,6 бисфосфатаза и глюкозо-6-фосфатаза.
В чернодробните клетки глюкагон стимулира образуване на цАМФ.Това активира протеин киназа А и
фосфорилира фосфофруктокиназа 2 и фруктозо бисфосфатаза 2. В резултат се намалява концентрацията,
на фруктозо 2,6 бисфосфат. Това води до инхибиране на фосфофруктокиназата и активиране на фруктозо-
1,6-бисфосфатазата.Това измества баланса в посза на глюконеогенезата.
При генетично обусловена недостатъчност на фруктозо-1,6-бисфосфатазата се блокира
глюконеогенезата.Лактатът и другите гликогенни субстрати не могат да се превърнат в глюкоза в черния
дроб.Това води до лактатна ацидоза и хипогликемия.Ррябва да се приема храна богата на въглехидрати без
фруктоза и захароза и да се избягва гладуването.

24. Пентозофосфатният път(ПФП) е алтернативен път за разграждане на глюкоза, който се отклонява от

гликолитичната верига, на нивото на глюкозо-6-фосфати след серия от окислителни изомеразни и
трансферазни реакци отново се свързва с гликолизата на нивото на фруктозо-6-фосфат и глицералдехид-3-
фосфат.
Основни задачи:
1-да се произведе редуциран НАДФ необходим за редукционни биосинтези и осигуряване редуциран
глутатион.
2-Да се произведе рибозо-5-фосфат необходим за синтезата на нуклеотиди и НК
Първата реакция-дехидрогениране на глюкоза-6-фосфат до 6-фосфоглюконолактон се катализира от
глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа с кофактор НАДФ+.
Втората реакция-хидролиза на 6-фосфоглюконолактон до 6-фосфоглюконат се ускорява от 6-
фосфоглюконолактоназа.
В третата реакция по действие на 6-фосфоглюконат дехидрогеназа с кофактор НАДФ+ се извършва
окислително декарбоксилиране до рибулозо-5-фосфат.
В следващия стадий рибулозо-5-фосфат се изомеризира до рибозо-5-фосфат и епимеризира до ксилулозо-
5-фосфат
В следващия стадий се се извършват три трансферазни реакции.
Първата от тях-пренос на с2-фрагмент от ксилулозо-5-фосфат върху рибозо-5-фосфат се катализира от
транскетолаза с кофактортиамин пирофосфат.Получават се триозата глицералдехид-3-фосфат и
седохептулозо-7-фосфат.Тези продукти взаимодействат помежду си под действие на трансалдолаза.
Получават се фруктозо-6-фосфат и еритрозо-4-фосфат.Първият продукт е метаболит на гликолизата а
вторият взаимодейства с втора молекула ксилулозо-5-фосфат във втора транскетолазна реакция.Под
действие на транскетолаза отново се пренася С2-фрагмент от ксилулозо-5-фосфат върху еритрозо-4-
фосфат.Получава се фруктозо-6-фосфат и глицералдехид-3-фосфат които са метаболити на гликолизата.
В еритроцитите глюкозо-6-фосфат дехидрогеназата има важна роля-осигурява НАДФН, който е необходим
за поддържане на редуцираната форма на глутатион.Главната функция на редуцирания глутатион е
обезвреждане на Н2О2 и др. пероксиди, който увреждат необратимо хемоглобина, др. белтуци мембрани и
НК.Натрупването на пероксиди води до хемолиза. В индивиди с недостатъчност на този ензим ЕР са
особено чувствителни на окислителен стрес.Известни са над 300 генетични дефекта на този ензим.

25.Обмяна на галактоза/фруктоза
Хексозите галактоза и фруктоза са важно метаболитно гориво.Галактозата е епимер на алфа-D-
глюкозата.Отличава се по това че на 4 място хидроксилната група е над равнината на пръстена.
Разграждането нагалактоза се извършва в черния дроб.То започва с активиране на галактозата до
галактозо-1-фосфат от галактокиназа.Този ензим е от групата на фосфо трансферазите.При
взаимодействие на уридиндифосфатглюкоза(удф-глюкоза) се получава глюкозо-1-фосфат и УДФ-
галактоза.Тази обратима реакция се катализира от галактозо-1-фосфат уридилтрансфераза.В рамките на
УДФ производното галактозата се превръща в глюкоза под действие на ензима УДФ-галактозо-4-изомераза.
Галактоземията е наследствено заболяване при което галактозата не може да се превръща в глюкоза. В
повечето случау се дължи на на недостатъчност на галактозо-1-фосфат уридил-трансферазата и по рядко
на галактокиназата.Лечението се свежда до отстраняване на лактозата и галактозата от храната.
Кетозата-фруктоза се съдържа в значителни количества в плодовете.Фруктозата се включва по различен
начин в гликолитичната верига в различни органи.
В мускулите едностъпално под действие на хексокина фруктозата се фосфорилира до фруктозо-6-фосфат,
който е метаболит в гликолизата.
В черния дроб включването на фруктозата на ниво дихидроксиацетонфосфати глицералдехид-3-фосфат
става с участието на седем ензима.
1-Фруктозата се активира от фруктокиназа до фруктозо-1-фосфат
2-Фруктозо-1-фосфатът се разгражда от фруктозо-1-фосфат алдоза до триозите ДХАФ и глицералдехид
3-глицералдехид се фосфорилирадо глицералдехид-3-фосфат от глицералдехидкиназа
4-глицералдехид може да се фосфорилира до глицерол от алкохол дехидрогеназа с кофактор НАДН.
5-Глицеролът се активира до глицерол-3-фосфатот глицерол киназа.
6-глицерол-3-фосфат се дехидрогенирадо ДХАФ от глицеролдехидрогеназа с кофактор НАД+.
7-Дхаф се превръща в глицералдехид-3-фосфат от триозофосфат изомераза
Чрез сорбитоловият път се получава фруктоза за за спермалната течност.
Есенциалната фруктозурия е наследствено заболяване, което се проявява при липса на чернодробна
фруктокиназа.
Наследствената фруктозна непоносимост се развива при липса на чернодробна алдолаза В. Алдолаза В
разгражда фруктозо-1-фосфата до ДХАФ и глицералдехид. Когато такива хора консумират фруктоза,
натрупва се фруктозо-1-фосфат, а намаляват неорганичният Ф и АТФ в черния дроб.
Ако освен фруктозна непоносимост има и недостатъчност на на фруктозо-1,6-бисфосфатаза, фруктозата
може да индуцира тежка хипогликемия, въпреки че има големи запаси от глкоген.

26.Разгр. и синтез на гликоген.

Глюкогенът е главната резервна форма на на въглехидрати в организма-в черния дроб и в мускулите.
Гликогенът е хомополизахаридизграден от глюкозни остатъци, свързани чрез алфа-1,4-О-гликозидни връзки,
като на всеки 8-14 остатъка има разклонения свързани към главната верига чрез алфа-1,6-О-гликозидни
връзки.Гликогенът има един редуциращ край и много нередудиращи.Глюкозата се абсорбира в тънките
черва и се транспортира по кръвен път към органи и тъкани.
Хидролитичното разграждане на гликоген става под действието на амилази(слюнчена и панкреатична.
Фосфоролитичното разграждане на гликоген до глюкоза става чрез 4 ензима.Гликоген фосфорилазата
откъсва един по един глюкозни остатъциот нередуциращия край на гликоген и ги прехвърляи ги пренася
върху фосфат.Полученият глюкозо-1-фосфат се превръща в глюкозо-6-фосфатот фосфоглюкомутаза.
Ензимът премахващ разклоненията чрез двете си активности(глюкан трансферазна и алфа-1,6-
гликозидазна) премахва разклоненията и отделя глюкоза.В чения дроб глюкозо-6-фосфат се хидролизира от
глюкозо-6-фосфатаза до глюкоза за експорт към тъканите.В мускулите глюкозо-6-фосфат се разгражда в
гликолизата, тъй като липсва глюкоза-6-фосфатаза.
Синтезата на гликоген е различен път от разграждането.
При физиологични условия гликогеногенезата е егзергоничен процес.Синтезата на гликоген започва с
активиране на глюкоза до УДФ-глюкоза.Хексокиназата в мускулите или глюкокиназата в черния дроб
активира глюкоза доо глюкозо-6-фосфат като пренася фосфатна група и част от енергията на АТФ върху
глюкозата.Фосфоглюкомутаза превръща глюкозо-6-фосфат в глюкозо-1-фосфат(обратимо).Уридинфосфат-
глюкозо пирофосфорилаза активира допънително глюкозния остатък.Директното превръщане на глюкозо-1-
фосфат в гликоген и фосфат е ендергонична реакция.Тя се съчетава с реакциятаекзагонична реакция: УДФ-
глюкоза пирофосфорилазата катализира взаимодействието между глюкозо-1-фосфат и УТФ. Получават се
УДФ-глюкоза и пирофосфат(необратима).Хидролизата на пирофосфат под действието на пирофосфатазата
е екзаргонична реакция.
ЗА синтезата е неоходим зародиш(поне 7 глюкозни остатъци)
Този зародиш се образува с помоща на два ензима-тиросин гликозилтрансфераза и гликогенин. Първият
пренася глюкозен остатък от УДФ-глюкоза върху фенолната група на Тир. След това гликогенин който е
самокатализиращ се ензим добавя още глюкозни остатъци от УДФ-глюкоза.Гликоген синтазата удължава
веригата.Разклоняващичт ензим амино-1,6-гликозидаза я разклонява.
Гликогенози:
Болест на von Girke: недостатъчност на глюкозо-6-фосфатаза. Клиничните прояви включват хипогликемия
сутрин на гладно, лактатна ацидемия. натрупва се Глюкозо-6-фосфат е активатор на гликоген синтазата и
УДФ-глюкозо-пирофосфорилазата.
Болест на Pompe:
Най тежката гликогеноза.Недостатъчност на лизозомната алфа-1,4-гликозидаза.В лизозомите на всички
органи се натрупва гликоген с фатални последици.
Болест на Cori:
Дължи се на недостатъчност на амило-1,6-глюкозидазната активност в ензима премахващ
разклоненията.Настъпва хепато мегалия.
Болест на Andersen: липсва разклоняващ ензим, Натрупва се полизахарид без разклонения.
БОлест на McArdle:
Липсва мускулна фосфорилаза.Пациентите страдат от мускулни болки, не могат да извършват работа т.к.
гликогеновите запаси не са достъпни.

27.Липиди-класиф.Окисление на МК с 4етен и не4етен брой..

Липидите са хетерогенна група органични съединения.Те всички са хидрофобни, добре разтворими в
неполярни разтворители, неразтворими във вода, всички започват от изходния метаболит Ацетил-КоА.Делят
се на прости и сложни.
Простите са естери на различни мастни киселини с алкохоли.
Тук спадат триацилглицеролите.Комплексните липиди включват фосфолипиди, гликолипиди.Те са
метаболитно гориво и структорни компоненти на мембраните.
Мастните киселини се разграждат в митохондриите.Процесът се нарича бета-окисление.Мастните киселини
започват своето разграждане с активиране на карбоксилната група чрез образуване на тиоестери с
КоА(ацил-КоА), енергията е от АТФ.Ациловият радикал се пренася църху карнитин. Ацил карнитините се
пренасят в матрикса на митохондриите, където се превръщат в ацил–Коа
Бета окислението на мастните киселини се извършва в 4 реакции.
1-дехидрогениране на на ацил-КоА до получаване на ненаситен ацил-КоА.
2-Хидратиране на двойната връзка в ненаситения ацил-КоА до получаване на 3-хидрокси-ацил-КоА.
3-дехидрогениране до получаване на 3-кетоацил-КоА
4-Тиолиза с КоА, при която се получава ацетил-КоА и Ацил-КоА.
Този цикъл от реакции се повтаря докато масните киселини с четен брой въглеродни атоми се разградят
изцяло до Ацетил-КоА
Мастни киселини с над 18С атоми се окисляват частично в пероксизомитедо ацетил-КоА и октаноил-КоА
Карнитинова совалка:
1-Карнитин-палмитил трансфераза 1, превръща дълговерижните ацил-КоА в ацилкарнитини
2-Карнитин-ацилкарнитин-транслоказа.За всяка молекула ацил карнитин изнася ена молекула карнитин
3-карнитин-палмитил-трансфераза 2, превръща ацилкарнитин в ацилКоА.
Мастните киселини с нечетен брий въглеродни атоми се октивират и окисляват до получаването на
пропионил КоА и ацетил-КоА. Пропинил-КоА се превръща в сукцинил КоАпод действие на карбоксилаза,
метилмалонил-КоА-рацемаза и метил-малонил-мутаза.
Енергийна равносметка:
-за МК с четен брой въглеродни атоми:Мастната киселина с n на брой С атоми минава през (n/2-1) цикли на
бета окислението при което се получават n/2 молекули АцетилКоА.Във всеки цикъл теоритично се получават
5 макроергични връзкив двете дехидрогеназни реакции, свързани с дихателните вериги.В цитратния цикъл
за всяка молекула Ацетил-КоА теоритично се получават 12 молекули АТФ.Две връзки се изразходват за
начално активиране на мастната киселина до Ацил–коА.

28.Биосинтеза на МК.
Масните киселинисе синтезират от ацетил-КоА.Синтезата протича в цитоплазмата. Ацетил-КоА се получава
в митохондриите при окислително декарбоксилиране на пируват, при разграждане на АК и при бета-
окислението. Вътрешната митохондриална мембрана е непропусклива за ацетил-Коа.Изнасянето протича по
заобиколен път с помоща на няколкоензима
1.Ацетил-КоА реагира с оксалацетат, получава се цитрат под действието на цитрат синтаза
2.Цитратът се пренася от митохондриите в цитозола чрез трикарбоксилатен преносител.
3.В цитозола цитрат лиазата при наличие на АТФ и КоА, разгражда цитрат до оксалацетат и ацетилКоА,
който се използва за синтезата на МК.
Карбоксилирането на ацетил-КоА до малонил-КоА се катализира от Ацетил-КоА карбоксилаза, който е
скоросто омпределящ ензим за синтезата на ВМК. Синтезата на МК от Ацетил-КоА и Малонил-КоА се
катализира от синтаза на ВМК.Синтазата е мултифункционален ензим, който в една полипептидна верига
съдържа седем домена:
1-ацетил-КоА АПБ трансацилаза
2-МалонилКоА-АПБ трансацилаза
3-3-кетоацил-АПБ синтаза
4-3-кетоацил-АПБ редуктаза
5-3-хидроксиацил-АПБ дехидратаза
6-еноил–АПБ редуктаза
7-палмитил тиоестераза
АПБ(Ацил пренасящ белтък) съдържа като простетична група 4-фосфопантотенат.
Синтезата на Мастни киселини протича с постепенно удължаване на веригата с С2 единици по път
формално обратен на бета-окислението.
Последователността на реакциите е следната:
1.Натоварване на синтазата със субстратите на на кондезация-получава се ацетил-малонил ензим.
2.Кондензация-Под действие на 3-кетоацил-АПБ синтаза малониловият радикал се
декарбоксилира.Кондензират се два ацетилови радикала и се получава радикал с 4С Атома.
3.Първа редукция на 3-кето-ацил ензим-извършва се под действието на 3-кето ацил редуктаза с НАДФН,
получава се 3-хидрокси ацил ензим.
4.Дехидратация.Под действието на дехидразата се отделя вода. Получава се 2,3-ненаситен ацил ензим.
5.Под действието на еноил редуктазата се получава наситен ацил ензим.
За синтезата на Палмитил-КоА са нужни о6те 6 такива цикли.
(СИнтезата на ТАГ- може и само ит фигурата)
Синтеза на ТАГ:
Глицерол и Бисши мастни киселини трябва предварително да се активират.Под действието на глицерол
киназа глицеролът се превръща в глицерол-3-фосфат.Активните мастни киселини(Ацил-КоА) се получават
при взаимодействие на МК с КоА и АТФ.
Синтезата влключва 4 последователни реакции:
1-прехвърляне на ацилов радикал от ацил-КоА на първо място под действие на глицерол-3-фосфат
ацилтрансфераза получава се 1-ацилглицерол-3-фосфат.
2-Прехвърляне на 2 ацилов радикал от Ацил–КоА на второ място, получава се 1,2 диацилглицерол-фосфат.
3-Отстраняване на фосфатна група на 3 място, катализира се от фосфатидат фосфохидролаза, получаца се
1,2-диацилглицерол
4-добавяне на трети ацилов радикал-катализира се от диацилглицерол ацил трансфераза.
Големите мастни отлагания причинпват затлъсяване.При приемане на повече храна от колкото е нужно за
базалния метаболизъм в мастните клетки се отлагат мастни запаси.Сигналите които стимулират или
инхибиратхраненето са много сложни.Включват психологични, хормонални фактори и
невромедиатори.Увреждания на специфични области в хипоталамуса са свързани със
затлъстяване.Лептинът е сигнал за ситост.
разграждане на мазнини:
при ниски нива на глюкоза в кръвта, съотношението инсулин адреналин е ниско., т.е. концентрацията на
адреналин е по висока.Адреналинът повлиява аденилат циклазата. Полученият цАМФ активира протеин
киназа, която активира липазата чрез фосфорилиране.
Глицеролът получен при разграждане на триацилглицероли, не може да се използва в клетките на мастната
тъкан т.к. в тях липсва ензимът глицерол киназа.Глицеролът се пренася по кръвен пъв в черния дроб,
къдедо може да бъде активиран чрез фосфорилиране.
Глицерол-3-фосфат има следните възможности:
-да се използва за синтезата на триацилглицероли
-посредством глицерол-фосфатна совалка да се окисли до дихидроксиацетон-3-фосфат под действие на
митохондриална глицеролфосфат дехидрогеназа
-да се окисли до дихидроксиацетон-3-фосфат под действие на цитоплазмена глицеролфосфат
дехидрогеназа.

29.Обмяна(синт. И разгр.) на глицерофосфатиди.

Началните стъпки в синтезата на глицерофосфатидите съвпадат с тези в синтезата на на
триацилглицероли, до получаване на възловия метаболит фосфатидат.
Два различни механизма се използват за за присъединяване на на допълнителния алкохол към
фосфатидат:
1.Първоначално се активира фосфатидат с ЦТФ до получаване до получаване на ЦТФ-диацилглицерол и
прехвърляне на диацилглицерол въху алкохола.По този начин се получават фосфатидил инозитол и
кардиолипин.
2.активиране на допълнителния алкохол с ЦТФ до получаване на ЦТФ акохол и прехвърляне на алкохола
върху 1,2-диацилглицерол.По този начин се получават фосфатидилхолин и фосфатидилетаноламин.
И в двата случая изходният метаболит е фосфатидат и енергията за активиране се осигурява от
ЦТФ.Фосфатидилхолин може да се получи при взимодействие на ЦДФ-холин с 1,2-диацилглицерол, но и при
метилиране на фосфатидилетаноламин с S-аденозилметионин.Наличието на повече от един път отразява
важността на фосфолипидите за мембранната структура.
Разграждане на фосфолипиди:
Глицерофосфатидите се разграждат под действие на специфични фосфолипази.Каквито има в тъканите и в
панкреатичния сок.
ФОСФОЛИПАЗА А1-разгражда естерната връзка между глицерола и мастната киселина на първо място.
ФОСФОЛИПАЗА А2-действа на второ място.Среща се в тъкани и в панкреатичния сок.
ФОСФОЛИПАЗА С-разгражда естерната връзка между глицерола и фосфорната киселина.
ФОСФОЛИПАЗА D- разгражда естерната връзка между фосфорната киселина и N-съдържащия алкохол.
Сфинголипиди:
Сфингофосфолипидите съдържат сфингозин вместо глицерол.Сфингозинът е ненаситен алкохол с 18С
атома. Церамидите са производни на сфингозина, в които аминогрупата е ацилирана с висша мастна
киселина.Зерамидите са междинни продукти за синтезата на сфингомиелин и гликосфинголипиди.При
естерификация на крайната алкохолна група на церамидите с фосфохолин се получава
сфингомиелин.Сфингомиелинът в миелиновите обвивки на нервите в ЦНС съдържа дълговерижни мастни
киселини.
Гликосфинголипидите са производни на церамидите.Отличават се от сфингомиелините по това че не
съдържат фосфат и че полярната глава вместо алкохол има монозахарид или олигозахарид прикрепен към
церамида чрез -О-гликозидна връзка.
Гликосфинголипидите биват неутрални и кисели
Към неутралните спадат цереброзодите и глобозидите, към киселите-сулфатиди и ганглиозиди.
Кръвногруповите субстанции са гликосфинголпиди.
Линоловата и линоленовата киселина се приемат само с храната, затова се наричат есенциални или
незаменими.От тях се получават ейкозановите мастни киселини-ейкозотриенова,
ейкозотетраенова(арахидонова) и еикозопентенова.Тези киселини се предшественици на
ейкозаноидите.Ейкозаноидите се делят на простаноиди, левкотриени и липоксини.
Простаноидите биват: простагландини, простациклини и тромбоксани.
Простагландините не се натрупват и съхраняват, а бързо се превръщат в неактивни продукти.
Простаноидите се синтезират от простагландин H синтаза която има две ативности-циклооксигеназна и
пероксидазна.Ивестни са два ензима с циклогеназна активност: конститутивен и индуцируем.
Простагландините и тромбоксаните с синтезират в циклооксигеназният път.
Простагландините за разлика от хормоните имат локално действие.Те се синтезират в тъкани а не в жлези
Простагландините предизвикват контракции на гладката мускулатура.тромбоксаните се синтезират в
тромбоцоти и при освобождаването им предизвикват вазоконстрикция и агрегация на
тромбоцити.Простациклините инхибират агрегацията на тромбоцити. Еикозопентеновата киселина, се
разгражда до PG3 и TX3, на които се дължи благоприятният ефект на рибеното масло.

30.Кетогенеза и кетолиза.
кетоновите тела: 3-хидроксибутират, ацетоацетат и ацетон. При недостиг на въглехидрати кетогенезата се
усилва значително.Черният дроб е единственоят орган в когото се образуват кетоновите тела, това става в
митохондриите. Две молекули ацетил–КоА се кондензират до ацетоацетил-КоАпод действие на
тиолаза.Кондензацията на Ацетоацетил-КоА с трета молекула ацетил-КоА в присъствие на вода води до
получаване на 3-хидрокси-3-метил-глутарил-КоА. Реакцията се катализира от ХМГ-КоА синтаза.Необходим е
митохондрийният ХМГ-КоА лиаза който разгражда ХМГ-КоА до Ацетоацетат и Ацетил-КоА.Ацетоацетатът
спонтанно дава ацетон.
Черният дроб произвежда кетоновите тела но не ги използва, а ги излъчва в кръвта да се използват от
другите тъкани.
Под действие на 3-хидроксибутират дехидрогеназа, трихидрокси бутират се окислява до ацетоацетат. За
активирането на ацетоацетат се използва макроергичнататиоестерна връзка на сукцинил-КоА.При
взаимодействието му с ацетоацетат се получава ацетоацетил-КоА и сукцинат. Така кетолизата и цитратният
цикъл са свързани помежду си.
Чрез кетоновите тела при гладуване енергията на триацилглицеролите и ВМК се използва от нуждаещите се
тъкани.
Кетозцедоза възниква при увеличенонио на циркулиращите неестерифицирани ВМК.Диабетната
кетоацидоза е усложнание при пациенти с инсулинозависим диабет.При недостатъчност на инсулин се
повишава нивото на глюкагон, адреналин, норадреналин, кортизол.Това предизвиква тежка хипергликемия,
усилена кетонемия и кетоурия.Концентрациите на кетонови тела стават високи.Тъй като те са киселини,
отделят протони, и се развива животозастрашаваща кетоацидоза.
Общото между диабетната кетоацитоза и тази при гладуване е намаленото отношение, инсулин/глюкагон,
което води до последователно, увеличение на чернодробния цАМФ, намаление на Малонил КоА, снемане
на инхибирането на карнитин-палмитил-трансфераза 1, активиране на бетаокислението и кетогенезата.За
извеждане от диабетна кома, най съществената мярка е въвеждането на инсулин.
31.Транспорт на липиди в орг-ма
Мазнините приети с хранатаи и липидите синтезирани в черния дроб трябава да се транспортират до разл
тъкани и органи. Липидите са неразтворими във вода,а кръвната плазма е воден разтвор , затова
хидрофобните липиди (триацилглицероли и холестеролови естери) се свързват с амфипатични липиди
(холестерол и фосфолипиди). Така се обр водноразтворими липопротеинови комплекси (ЛП) .Тези ЛП се
разпознават от рецептори. Има 5 класа липопротеини: Хиломикрони (ХМ) – пренасят липиди от червата към
тъканите по лимфен път предимно; липопротеини с мн ниска плътност (ЛПМН или англ VLDL); липопротеини
с междинна плътност (ЛПМП или IDL); липопротеини с ниска плътност (ЛПНП или LDL); липопротеини с
висока плътност( ЛПВП или НDL). Липопротеините с ниска мн ниска и междинна плътност пренасят липиди
от черния дроб към други тъкани. ЛПМНП пренасят главно триглицероли, а ЛПНП – холестерол. ЛПВП
пренасят холестерол от тъканите към черния дроб. Плъността на ЛП е различна, тя нараства с увеличаване
на белтъчното съдържание, най-богати на белтъци са ЛПВП. Холестероловото съдържание е най-високо в
ЛПНП. Колкото повече са триглицеролите, толкова по-малка е плътността им и е по голям диаметъра на
частиците. Най-мн триглицероли има в хиломикроните и в ЛПМНП. Най-бързо подвижни са ЛПВП (алфа ЛП)
Липопротеините са глобулни частици. Имат неполярна сърцевина от триацилглицероли и холестеролови
естер. Около тази сърцевина има амфипатични липиди – холестерол и фосфолипиди, които са ориентирана
с хидрофилните части към повърхността, а с хидрофобните към кътрешността.В/у повърхностния слой на
липопротеините или вътре в него са вградени белтъци. Тези белтъци имат важни функции – те активират
ензими; апопротеините действат като лиганди за взаимодействие с рецептори в тъканите и така създават
специфичност на ЛП-комплекс. Главния белтък на ЛПНП е апоВ, а на ЛПВП – апоА. Триаилглицеролите
поети с храната в червата се разграждат до ВМК и глицерол. Те достигата предимно по лимфен път до
тъканите. Ензима липопротеин липаза, който е раположен в стените на капилярите и разгражда
триацилглицеролите до глицерол и ВМК. ВМК достигат до мускулната и мастната тъкан. Липопротеин
липаза действа и на ЛПМНП, пренасящи глицероли от черния дроб към тъканите. Ензъмът е активен в мн
органи – сърце,бъбреци,мастна тъкан, бели дробове, аорта и др но не и в черен дроб на възрастни.След
отдаване на мазнините в тъканите, хиломикроните се превръщат в останки, които се поемат от черния дроб.
Под действието на липопротеин липаза ЛПМНП се превръщат в ЛПМП и ЛПНП. ЛПМП се поемат от черния
дроб и се превръщат в ЛПНП, които пренасят холестерол към тъканите и улесняват натрупването на
холестеролови плаки (атерогенни). ЛПВП са обратно на тях – антиатерогенни-обират излишния холестерол.
Холестеролът се поема лесно от тъканите от лецитин-холестерол-ацил-трансфераза (ЛХАТ). Има
специални рецептори за ЛПНП. Тези рецептори се свързват с тях като разпознават специфичният им белтък
– апоВ. Образува се комплекс от липопротеина и рецептора, който влиза в клетката слива се с лизозомите,
белтъците се разграждат , а холестерола се използва за изграждане на мембрани.В клетката той подтиска
ендогенната синтеза на още холестерол, а също образуването на рецептори за ЛПНП. Така нов холестерол
не може да постъпи в клетката. Когато вече съдържанието му намалее се образуват още рецептори.
Наднорменото съдържанеи на холестерол в кръвта се означава като хиперхолестеролемия, която е
предпоставка за атеросклероза. Наследствената хиперхолестеролимия е резултат от дефектен ген за
рецептора ЛПНП и този рецептор е неактивен. В резултат се отлагат холестеролови плаки в съдовете или в
тъканите. Хомозиготните носители умирет още в детството поради инферкт или инсулт, а хетерозиготните
преживяват при спазване на правилно хранене и движение. Когато причината на заболяване не е от
генетично естество, причини може да са неправилно хранене (богата на холестерол храна), тютюнопушене и
др. Като мерки за понижаване на болестта се вземат медикаменти за снижаване на ЛПНП.

32.Обмяна на холестерол.Атероск
Холестерол се синтезира във всички тъкани на човека, но с най-голямо значение са черния дроб, тънките
черва адреналният кортекс, яйчниците, тестисите и плацентата. Холестеролът е важен за организма като
компонент на кл.мембрани, предшественик на жлъчни киселини, стероидни хормони, витамин Д и др.
Чернодобния холестерол се осигурява от холестерола в храната, от синтезара му в тъканите и от
ендогенната синтеза. Холестеролът в човешкия орг не се разгражда, а се изнася от черния дроб по
специални начини. Структурата се състои от 4 пръстена. Има хидрофобни с-ва.
Синтезата на холестерол става с цитоплазмата, като въглеродните атоми се доставят от ацетил коА. При
нормален здрав индиви има баланс между синтезата на холестерол и изнасянето му. При някои нарушения
на този баланс може да се получат високи нива на холестерол в кръвта (хиперхолестеролемия).
Холестерола може да се утаи в жлъчния мехур или в жлъчните пътища при увеличената му секреция в
жлъчката.
При синтезата на холестерол първо се синтезират 2 молекули ацетил коА под действие на тиолаза и се
получава ацетоацетол ко.А. след това към него трета молекула ацетил коА. При което се получва 3-
хидрокси-3-метил-глутарил-КоА (ХМГ-КоА). Под действие на ХМГ-КоА-синтаза-цитозолна форма. При
следваща реакция ХМГ-КоА се редуцира до мевалонат под действие на ХМГ-КоА-редуктаза. Тази реакция е
скоросто определяща за синтеза чрез трикратно фосфорилиране и декарбоксилиране мевалонат се
превръща в изопренови производни-мевалонат 5-фосфат, мевалонат-5-пирофосфат и мевалонат-3фосфо-5-
пирофосфат. От последното се отделя фосфат извършва се декарбоксилиране и изопентил-фосфат който
изоеризира до 3,3-диметилалилпирофосфат.При кондензиране на последните 2 се получава геранил
пирофосфат. Това съединение се свързва с още един изопентил-пирофосфат и се получва фарнезил-
пирофосат. При кондензация на 2 молекули фарнезил-пирофосфат се получава сквален. При окислението
на сквален се получава ланостерол в присъствие на НАДФН. От ланостерол се отстраняват метилови групи,
премества се двойната свъзка от 8ми при 5ти въглероден атом и веригата се скъсява от 37 на 30 въглеродни
атома така се получва холестерол.
Елиминирането на холестерола става като част от него се превръщат в жлъчни киселини, които се изхвърлят
чрез изпражненията. Друга част се скретира в жлъчката и попада в червата , където се редуцира до
копростанол и холестерол. Холестерола не може да се разгради до СО2 и Н2О.
Най-важен за холестероловата синтеза е 3-хидрокси-3-метил-глутарил-КоА редуктазата. Холестероловата
синтеза се пориска от самия холестерол който действа като инхибитор на ХМГ-КоА-редуктазата. Освен това
холестерола снижава и транскрипцията на гена на този ензим. Глюкагонът предизвиква образуване на
неактивната фосфорилирана форма на ензима, а инсулинът обрано – на активната нефосфорилирана.
Лекарства като мевастатин и ловастатин и действат действат инхибиращо на ензима.
Атеросклерозата е заболяване,засягащо арт.стени и предизвикващо инсулт,инфаркт на миокарда и др
увреждания. Артериалната стена се състои отвътре навън от : Ендотелен слой,базална мембр.,Гладка
мускулатура и адвентиция. През стената нормално навлизат липопротеини. Има и обратен излаз на
холестерол и ЛПНП от стената към кръвта. В арт.стена липопротеините могат да бъдат разградени по
липопретеин липазата. Този ензим може да се свърже с екстрацелуларните липиди и да улесни поемането
им от клетките 4рез рецептори. Рецептори на ЛПНП има в ендотелни клетки, в гладкомускулни клетки и
макрофаги,като в последните има и scavenger-рецептори, които свързват окислени и модифицирани
липопротеини,полу4ени при по-продължителен престой в стената на съда. Неконтролируемото поемане на
такива липопротеини води до превръщането на макрофагите в пенести клетки. При недостатъ4ност на тези
рецептори се увели4ават нивата на ЛПНП и те навлизат лесно в стената на съда . при по-дълго
пребиваване в съда, те се окисляват. Под ендотела постъпват моноцити,превръщат се в макрофаги
поглъщащи модифицираните ЛПНП. Този процес не се инхибира поради натрупващия се холестерол. Така
макрофагите се напълват от капки холестеролови естери и се превръщат в пенести клетки. Те оформят
раната склеротична плака. Постепенно се оформя рехава клетъчна маса покрита от пенести клетки,
навлизат още липопротеини и се отделят съсирващи и растежни фактори. Постепенно пенестите клетки
умират и се оформят мастни капки,образуващи некроти4на сърцевина. Така оформената склероти4на плака
е резултат на натрупване на холестерол,делене на муск.влакна и калцификация.

33. ПРоизводни на холестерол

Жлъчните киселини и техните соли са главния компонент на жлъчката. Има 2 най-често срещани-Холева и
Хенодезоксихолева. Част от тях са под формата на соли. Жлъчните соли и киселини имат амфипатичен
характер. Те са добри емулгатори на мазнини и др липиди. Жл.соли повишават разтворимостта на
холестерола в жлъчката. Жл.киселини се синт от холестерола в 4ерния дроб,като се извършва
хидроксилиране в определени места. Хидроксилирането на 7мо място в пръстена е скоростоопределящата
реакция, катализирана от 7-алфа-хидроксилаза. Холежата и Хенодезоксихолевата киселина се свързват с
глижин и таурин при което се получават конюгирани(чифтни) първични жлъчни киселини. Те преоб ладават в
жлъчката и имат по-силен амфипати4ен характер. При отстраняжането на глицина и на таурина под
действието на бакт.ензими в 4ервата, холевата и хенодезоксихолевата киселина се превръщат в
дезоксихолева и литохолева(вторични жл.киселини). Част от жл.л.киселини от кръвообращението се поемат
от черния дроб,оттам попадат в жлъчката. Жл.киселини и соли се абсорбират от чревните клетки. Те ги
прехвърлят отново в 4ернодробното кръвообращение откъдето те навлизат в 4ерния дроб. Този непрекъснат
процес се нари4а Ентерохепатален кръговрат на жл.киселини.
Стероидните хормони са производни на холестерола. Те са кортикостероиди,полови хормони и прогестини.
При синтеза им се минава през прогенолон. Кортикостероидите се произв. В адреналния кортекс. Те са
важни за сухранението на натрий, за глюкозната хомеостаза за регулирането на кръвното налягане и др.
Прогестините осигуряват репродуктивните способности. Произв. Се в яйчниците,тестисите и адреналния
кортекс,плацентата при бременни. Основен представител е прогестеронът. Основен представител на
глюкокортикостероидите е кортизолът. Те регулират въгл.обмяна. Минералкортикостероидите регулират
електролитната концентрация в кръвта. Представител е алдостерона. Половите хормони се синтезират в
тестисите (андрогени с представител тестостерон), както и в яйчниците (Естрогени, с представител
естрадиол). Половите хормони влияят на половото развитие поведение и функции. Витамините Д2 и Д3 се
превръщат в хормона калцитриол,при недостига на който се развива рахит. Образуването на калцитриол
запо4ва в Ендоплазмения ретикулум на 4ерния дроб. Първо се полу4ава калжидиол,който 4рез специален
преносител се пренася по кръвта до бъбреците. Там той се превръща в калцитриол. Калцитриолът и
калкалцидиолът регулират метаболизма на калциеви йони и фасфат. Калцитриолът е по-мощен от
калцидиолът но е с по-малка конц.в кръвта
34.Общи р-ии на разграждане на АК
АК започват разгр.си с отделяне на амино-гр. Това става чрез:
1.окислително дезаминиране- дезамин.на глутамат се катализ.от глутамат дехидрогеназа съвместно с НАД+,
отделя се амоняк и се получ.алфа-кетоглутарат. Процеса е обратим.Подтиска се от АТФ. Отделеният Н+ се
използва за синтез на АТФ. Окислителното дезаминиране е част от трансдезаминирането. СХЕМА
В черния дроб и бъбреците има оксидази за окисл.дезамин. Те са флавопротеини. Оксидазите за L-АК са
слабо активни и това не е основен път за разгр.на АК. Отделеният Н+ се свързва директно с О2 и се
обр.Н2О2 които се обезврезда от каталаза.СХЕМА
2.Трансаминиране-обратим процес, при които вз-ва АК(като донор на амино-гр) и алфа-кето к-на(като
акцептор).Изходната АК се превр.в алфа-кето к-на, а изходната алфа-кето к-на в АК. Участват вс.АК без
лизин и треонин.Процеса се катализира от трансаминази с кофактор вит.B6. Акцептори са 3 алфа-кето к-ни:
алфа-кетоглутарат, оксалацетат(тези идват от цитратния цикъл),пируват(от гликолиза). Чрез
трансаминиране се получ.заменими АК. Ензимитге които катализ.трансамин. м/у глутамат и
пируват(глутамат-пируват трансаминаза) и м/у глутамат и оксалацетат(глутамат-оксалацетат трансаминаза)
са вазни при диаг.на чернодробни заболявания.СХЕМА
3.Трансдезаминиране-комбинация от трансаминиране на коя да е АК с алфа-кетоглутарат като акцептор и
последващо окислително дезаминиране на глутамат под действието на глутамат дехидрогеназа.
Отделеният водород се насочва към дихателната верига. В еукариотите това е главния път за отделяне на
азота от АК.СХЕМА
4.Декарбоксилирането е слабо застъпен път.Получават се биогенни амини. За обезврездането им са
необходими моно- и диаминооксидази. Те са флавопротеини. Отделеният водород не отива в дихателната
верига, а директно към кислорода.СХЕМА и ТАБЛИЦА
Катехоламини (биогенни амини) са допамин,адреналин,норадреналин. Синтезата започва от тирозин,които
се хидроксилира до ДОПА,които пък се декарбоксилира до ДОПАМИН. Последният след това се
хидроксилира до норадреналин. Разграздат се от катехол-орто-метилтрансфераза и моноаминооксидази.
При дегенерация на субстанция нигра се намалява допамина в мозъка и => болест на Паркинсон.СХЕМА

35.Обезвр.на Амоняк
При разгр.на АК се получ. амоняк, които е токсичен, повишава рН и води до наруш.в метаболизма.
Обезврездането му става чрез синтеза на глутамин(аминиране на алфа-кетоглутарат); уреиния цикъл в
черния дроб където глутамина се превръща в урея,която се изхвърля с урината, т.к. човек няма уреаза; в
бъбреците амонякът отделен от глутамат/глутамин под формата на амониев йон напуска с урината
(амониогенеза).
Амонякът мозе да се обезвр.чрез превръщане на глутамат в глутамин (катализира се от глутамин
синтетаза). Глутаминът е безвредна транспортна форма, депо на безвреден амоняк. Глутаминът се пренася
до черния дроб,бъбреците и др. В бъбреците и черния дроб глутаминът се разгр.от глутаминаза до глутамат
и амониев йон. В черния дроб амониевия йон се използва в уреиния цикъл, а в бъбреците се изхвърля с
урината (амониогенеза).СХЕМА
Уреен цикъл- в него се извършва крайно обезврездане на амоняка, като се превръща в урея. Състои се от 5
р-ии, като първата и втората са в митохондриите, а останалите в цитозола.СХЕМА-уреен цикъл.
1.Първата р-я е кондензация на амониев йон с СО2 под дей-е на карбамил фосфат синтетаза.Това е
скорост-определяща р-я.
2.Във втората р-я орнитинтранскарбамилаза пренася карбамиловата група на карбамил фосфата върху
орнитин и се получава цитрулин.
3.Цитролина напуска митохондриите и в цитозола се кондензира с аспартат под действието на
аргининосукцинат синтетаза. Получава се аргининосукцинат.
4.Последния се разгр.под действието на аргининосукциназа до фумарат и аргинин.
5.Аргинина под действието на аргиназа се хидролизира до урея и орнитин, които отново влиза в
митохондриите за нов цикъл.
При уврездания на черния дроб при които се намалява или спира синтезата на ензимите на уреиния цикъл,
амонякът се натрупва и мозе да доведе до отравяне и смърт.

36.Метаболизъм на Въгл.скелет на АК-те

sled otdelqneto na amino-grypite ot AK se poly4avat vuglerodni skeleti,koitose prevru6tat v sedem prodykta-
mejdinni metaboliti na glikolizata(piryvat),i na citratniq cikul(alfa-ketoglytarat,sykcinil-KoA,fymarat,oksalacetat),acetil-
KoA i acetoacetil-koA. AK,ot koito se poly4avat sybstrati za sinteza na glukoza se nari4at glikogenni,a tezi,koito
davat ketonovi tela(acetoacetat) sa ketogenni. zamenimi glikogenni AK sa-
alanin,aspartat,aspargin,glicin,glytamin,glytamat,prolin,serin,arginin,xistidin. nezamenimi glikogenni AK sa-
metionin,treonin i valin. edinstvenata izcqlo ketogenna AK e nezamenimata levcin. nezamenimi smeseni AK sa-
izolevcin,fenilalanin,lizin,triptofa. zamenima smesena AK e tirozin. pri razgrajdaneto na AK se otdelqt
grypi,sudurja6ti edin vugleroden atom-ednovuglerodnoatomni otlomki. te vklu4vat
metilova,xidroksimetilova,formilova i formiminova grypa. izto4nik na metilovi grypi za organizma e S-
adenozilmetionin-toi e aktivnata forma na metionina. prenosut na xidroksimetilovata,formilovata i formimino-grypata
stava pod deistvieto na transferazi s kofaktor tetraxidrofolieva kiselina(ФКН4) ili tetraxidrofolat-proizvodno na
folievata kiselina,4islq6to se kum B-vitaminite. tetraxidrofolatut poema ednovuglerodnoatomnite otlomki i se
prevru6ta v nqkolko proizvodni,koito osigyrqvat dostavqnaeto na tezi otlomki na neobxodimite mesta,kudeto se
osu6testvqvat sintezi. pri razgrajdaneto na triptofan se otdelq formilova grypa,koqto se poema ot ФКН4 i se
poly4ava N10-формил-ФКН4. ot xistidina se otdelq formimino grypa i pri svurzvaneto s ФКН4 se poly4ava N5-
формимино-ФКН4. v ramkite na tezi proizvodni prevru6taneto na xidroksimetilovata,formilovata i formiminovata
grypi v metilova grypa osigyrqva rezerv ot metilovi gr vajni za biosintezite. pei nedostatu4nost na folieva kiselina
poradi vlo6ena absorbciq v 4ervata,le4enie s lekarstva deistva6ti kato konkyrentni inx i dr. vodi do razvitie na
megaloblastna anemiq. namalenata sinteza na pyrini spira DNK sintezata i razvitieto na eritrocitite.

37..Ензимопатии
enzimopatii svurzani s obmqnata na AK- fenilketonyriq-geneti4no zabolqvane.ystanovqva se nqkolko dni sled
rajdaneto,le4imo e pri spazvane na dieta s nisko sudurjanie na fenilalanin i dostatu4no koli4estvo tirozin. rezyltat e
ot blokirane na razgrajdaneto na fenilalanin,pri koeto toi se natrypva,koli4 my v kr plazma se yveli4ava i po
alternativen put se razgrajda do toksi4nite za nervnata sistema fenillaktat i fenilpiryvat i fenilacetat. pri4inqva se
ymstveno izostavane. osven tova ne se obrazyva tirozin,vajen za sintezite na xormoni i nevromediatori.
Alkaptonyriqta e zabolqvane pri koeto ima nedostatu4nost na xomogentizinat oksidazata,pri koeto se sekretira
tirozin v yrinata. poly4ava se xinon s 4eren cvqt. v po kusna vuzrast pigmenti se otlagat v kostite,suedinitelnata
tukan i dr organi,razvivat se artriti. Metilmalonilemiq-dulji se na nedostatu4nost na enzima metilmalonil-KoA-
mytaza,koqto prevru6ta metilmalonil-KoA v sykcinil-KoA. pri zabolqvaneto se ystanovqva visoka koncentraciq na
metilmalonil-KoA i ketoni.

38..Биосинт. и разгр. На пуринови нуклеотиди.

nykleinovite kiselini,prieti s xranata se razgrajdat v 4ervata do nykleotidi. te se xidrolizirat do nykleozidi,koito se
absorbirat ot 4revnata mykoza i produljavat da se razgrajdat. malka 4ast ot poly4ava6tite se bazi se vklu4va v
sinteza na nykleinovi kiselini(NK). pove4eto ot bazite se razgrajdat. gyanozinut se razgrajda do gyanin i ribozo-1-
fosfat pod deistvieto na pyrinnykleozid fosforilaza. gyaninut se prevru6ta v ksantin pod deistvie na gyanaza. AMF i
adenozinut se dezaminirat ot AMF-dezaminaza i adenozin dezaminaza do inozin monofosfat i inozin. posledniq se
dezaminira do xipoksantin. xipoksantinut se okislqva do ksantin,a toi do piko4na kiselina,koqto e s niska
raztvorimost i povi6enata i koncentraciq predizvikva podagra-otlagane na piko4na kiselina v stavi ili v bubreci.
poly4ava se vodoroden peroksid,koito e toksi4en i se obezvrejda ot enzima katalaza. Sintez na pyrinovi nykleotidi-v
pyrinoviq prusten azotnite atomi na treta i deveta poziciq idvat ot glytamin. 4etvurtiq,petiq vugleroden atom i sedmiq
azoten sa ot glicin. proizvodni na folievata kiselina ysigyrqvat osmi i vtori vugleroden atom v pyrinoviq
prusten,noseiki ednovuglerodnoatomni otlomki. triptofan,serin,glicin i xistidin nosqt otlomki za purviq vugleroden
atom. vurxy ribozo-5-fosfat postepenno se dobavqt atomi do obazyvaneto na nykleotid. purvo kum ribozo-5-fosfat se
prisuedinqva devetiq azoten atom,a sled tova C4,C5,N7,N3 i nakraq C8 s koeto se zatvarq petatomniq prusten.
dobavqt se C6,N1,C2 i taka se izgrajda 6estatomniq prusten. poly4ava se purviq pyrinov nykleotid-
inozinmonofosfat(IMF). pri tazi sinteza se izrazxodvat 6molekyli ATF za poly4avane na 1 molekyla IMF. IMF ne se
natrypva v kletkata a se prevru6ta v AMF i GMF. pri sinteza na AMF purvo se prisuedinqva amino-grypata ot
aspartat, poly4ava se adenilosykcinat. ot nego pod deistvie na adenilosykcinaza se poly4ava AMF kato se otdelq
fymarat. pri poly4avaneto na GMF purvo IMF se dexidrogenira do ksantozin monofosfat,a sled tova pod deistvie na
GMF-sintetaza toi se prevru6ta v GMF. pyrinovite nykleotidi mogat da se sintezirat i ot gotovite bazi,koito se otdelqt
pri razgrajdane na NK. tova stava 4rez enzimite-adenin fosforiboziltransferaza i gyanin/xipoksantin
fosforiboziltransferaza. xiperyrekmiqta se xarakterizira s nadnormeno sudurjanie na piko4na kiselina v kruvta.
podagrata e zabolqvane,pri koeto piko4nata kiselina se otlaga v stavi,pod kojata ili v bubrecite. pri podagrata vinagi
ima xiperyrikemiq,no samo v 20% ot individite s xiperyrikemiq se razviva podagra. pri purvi4nata podagra e rezyltat
ot prekaleno visokata aktivnost na fosforibozilpirofosfat sintazata,zagybata na alosteri4na 4yvstvitelnost na
fosfozibozilpirofosfat amidotransferazata sprqmo krainite prodykti ili namalenata aktivnost na gyanozil fosforibozil
transferazata(sindrom na le6-nixan). vtori4nata podagra moje da e rezyltat ot razli4ni zabolqvaniq,pri koito poradi
smurt na kletki se razgrajdat mn NK.

39..Биосинт. и разгр, на пиримидинови нуклеотиди

pirimidinovite nykleotidi purvo se defosforilirat do nykleozidi.citidinut se prevru6ta v yridin pod deistvieto na citidin
dezaminazata. pod deistvie na yridin fosforilazata ot yridin i timidin se poly4avat bazite yracil i timin. te se razgrajdat
v 4erniq drob do dixidroyracil i dixidrotimin. pri tqxnoto xidratirane i posledva6to otdelqne na molekyla CO2 i amonqk
se poly4ava beta-alanin i beta-aminoizobytirat. pri sinteza na pirimidinovite nykleotidi purvo se poly4ava
pirimidinoviq prusten a posle kum nego se pribavq ribozofosfatniq ostatuk. purvata reakciq e sinteza na
karbamilfosfat pod deistvie na citozolna karbamilfosfat sintetaza 2. vtorata reakciq e sinteza na karbamil-aspartat.
pri tretata reakcia pod deistvie na dixidroorotaza se poly4ava dixidroorotat. sled tova toi se okislqva do orotat. v
sledva6tata reakciq se prisuedinqva ribozofosfatniq ostatuk i se obrazyva ornitin-5-monofosfat,ot koito 4rez
dekarboksilirane se poly4ava YMF. pirimidinovite nykleotidi mogat da se sintezirat i ot gotovi bazi pod deistvieto na
pirimidin fosforibozil transferaza. oratatyriqta e yveli4avaneto na oratat v yrinata,a orotatemiq-v kruvta. moje da se
povliqe 4rez alosteri4no inxibirane na sintezata ot krainite prodykti-pirimidinovite nykleotidi.
40..Връзки м/у обмените на въгл,мазнини и АК.

41.Биосинтеза на ДНК.Биосинтеза на различните видове РНК.Зреене.

Биосинтеза на ДНК:
Репликацията на ДНК представлява точно удвояване и предаване от поколениие на поколение на
наследствената информация.
Репликацията в прокариоти и еукариоти има редица общи характеристики:
1) Тя е матрично направляван процес, извършващ се по полуконсервативен механизъм;
2) Спазва се принципът за комплементарност между родителските матрични вериги и новосинтезиращите се
вериги;
3) Процесът започва от определено начало (в прокариоти) или начала (в еукариоти);
4) Репликацията върви двупосочно спрямо началото/началата;
5) Субстрати за синтезата на ДНК са четирите дезоксинуклеозид-трифосфати дАТФ, дГТФ, дТТФ и дЦТФ.
6) Основните етапи са:
а) разпознаване началото/началата на репликация;
б) свързване на ензимния апарат и локално разплитане на двойноверижната ДНК;
в) образуване на репликативните вилки;
г) инициация и удължаване на веригите (водеща и изоставаща верига);
д) двупосочно придвижване на репликативните вилки и свързване на новосинтезираните ДНК фрагменти
чрез ДНК лигази.
7) Новите вериги се изграждат векторно в посока 5'-3';
8) Съществува асинхронност и асиметричност при изграждане на водещата верига (по непрекъснат начин) и
на изоставащата верига (по прекъснат начин).
9) Сходно е образуването на праймерите в репликативните вилки, на фрагментите на Оказаки,
отстраняването на праймерите, запълването на празнините и свързването на новосинтезираните сегменти
от ДНК.
10) В синтезата на ДНК участват ДНК-зависими ДНК полимерази, хеликази, топоизомерази, ДНК праймази,
SSB-белтъци, ДНК лигази и голям брой други белтъци.
За осигуряване верността на репликацията се прилага двукратен контрол - по време на репликацията и след
нея чрез специални поправящи механизми. Чрез последните се поправят некомплементарно сдвояване в
ДНК, депуринизация на ДНК (чрез изрязване на бази), УВ-предизвикани увреждания като тиминови димери
(чрез изрязване на нуклеотиди) и скъсвания на двойната верига. Поправяне се извършва и чрез
рекомбинация.
Етапи в репликацията на ДНК
1) Разпознаване началото на репликация
Все още в бозайници не са известни последователностите, от които започва репликацията. В прокариоти
репликацията започва в определени ДНК участъци, означавани със съкращението Ori (от origin).
2) Свързване на ензимния апарат и локално разплитане (денатурация) на двойноверижната ДНК.
DnaA-белтък денатурира и разтваря ДНК в упоменатите повтори, което улеснява свързването на Dna В-
белтък с участието и на Dna C-белтък. Dna В-белтък има хеликазна активност и разплита ДНК двупосочно,
създавайки две репликативни вилки. Получават се два едноверижни участъци като матрици. Това става под
действието на хеликази.
3) Образуване на репликативните вилки
Локалното разплитане на къс сегмент в родителската ДНК и разделяне на веригите поради свързването
на SSB-белтъци към всяка от разделените вериги оформя репликативните вилки. Именно тук праймазата
започва да образува РНК-праймери (зародиши). Това са къси сегменти от РНК (2-3 до 10 нуклеотиди [ ]) със
свободна 3'-OH група. Едва тогава вече има условия за действие на ДНК-полимераза.
4) Инициация и удължаване на веригите (водеща и изоставаща)
3'-OH група на РНК-зародиша атакува ?-фосфатната група на първия присъединяван дезоксинуклеозид
трифосфат, съпроводено с отделяне на пирофосфат. Последователността на нуклеотидите в матрицата
определя последователността на нуклеотидите в новата верига съгласно правилата за комплементарност
на Watson и Krick (А, Г, Т и Ц в матрицата определят включването на Т, Ц, А и Г в новата верига, съответно).
Чрез водородни връзки новопостъпващият нуклеотид се прикрепва към комплементарния нуклеотид от
матрицата, а 3'-OH група на последния нуклеотид в новата верига атакува ?-фосфатната група на
новопостъпващия, съпроводено с отделяне на пирофосфат.
5) Двупосочно придвижване на репликативните вилки и свързване на новосинтезираните ДНК сегменти чрез
ДНК лигази.
6) Реконституция на хроматиновата структура.
Биосинтеза на различните видове РНК:
Транскрипцията протича в три етапа: иницииране, елонгиране и терминиране. Като матрица се използва
едноверижен участък от ДНК. Синтезираната РНК е комплементарна на участък от матричната верига на
ДНК. Синтезата на РНК върви в посока от 5' към 3'-края. Катализира се от ензими, наречени ДНК зависими
РНК полимерази.
 РНК полимеразата в прокариоти за разпознаване на промотора се нуждае от специална субединица s,
която не е необходима за елонгирането. В еукариоти има три типа РНК-полимерази I, II и III за синтеза на
рРНК, иРНК и тРНК, съответно.
В прокариотните промотори има два участъка, разположени най-често преди стартовото място, които
определят верността на транскрипцията. Еукариотните промотори са по-сложни. Промоторите,
разпознавани от РНК полимераза II съдържат два класа участъци, осигуряващи основната и регулираната
експресия. В голям брой случаи основната експресия зависи от разпознаването и свързването на РНК
полимераза към олигонуклеотидни блокове в промотора, означавани като ТАТА- и ЦААТ- блокове.
Свързването към първия осигурява верността на транскрипцията, а към втория - нейната честота.
Регулираната експресия зависи от втория клас регулаторни участъци, съдържащи други олигонуклеотидни
блокове, с различна ориентация и различно отдалечени преди или след стартовата точка, наречени
енхансери и силансери. Тe медиират ефекта на различни сигнали (хормони, топлинен шок, тежки метали и
др.).
За всеки от етапите на транскрипцията освен РНК полимеразата са необходими и други ензими или
белтъчни фактори.
Зреене: Следсинтетичната обработка (посттранскипционно зреене) на различните първични РНК-
транскрипти е също сложен процес. В прокариоти и еукариоти различните рРНК се получават от общ по-
голям транскрипт, а всеки тРНК-транскрипт съдържа от 2 до 5 различни тРНК. В прокариоти иРНК не се
обработват, а направо се използват като матрици за белтъчна биосинтеза. В еукариоти към първоначалния
иРНК-транскрипт се добавя т.н. "шапка" и "опашка", отделят се интроните и се съединяват екзоните. Този
процес се означава като сплайсинг (снаждане). Чрез алтернативен сплайсинг могат да се получат различни
иРНК. Възможно е и посттранскрипционно редактиране на иРНК. То е причина за различната експресия на
гена за аполипопротеин В в черен дроб и в черва.

42..Структура на прокар. И еукар.гени.

pri prokarioti transkripciqta i translaciqta proti4at ednovremenno v citoplazmata za6toto te nqmat qdra. v eykarioti
transkripciqta na DNk(sinteza na RNK) proti4a v qdroto a translaciqta v citoplazmata. v prokariotite ima edna
xromozoma,DNK e krugova,dvoinoverijna svurzana s xistonopodobni beltuci. kompaktnite stryktori na xromozomite
se nari4at nykleoidi. 4ovek ima 23 xromozomi v xaploidna i 46 v diploidna kletka. DNK v eykariotite e
lineina,svurzana s xistinovi i nexostinovi beltuci. v prokariotite vsi4ki kletki sa xaploidni polovi. nqma diploidni
somati4ni kletki. genomut v eykariotite e diploiden v somati4nite i xaploiden v polovite kletki. v xaploidna kletka na
4ovek ima 3x10 na deveta stepen dvoiki bazi,a v xaploidnata kletka na prokarioti-4x10 na deveta dvoiki bazi.
xarakterno za prokariotite e 4e nqma povtarq6ti se geni-vs sa ynikalni,dokato v eykariotite ima povtarq6ti se.genite
na eykariotite sudurjat kodira6ti posledovatelnosti(ekzoni) i introni-nekodira6ti. dokato v genite na prokariotite ima
samo kodira6ti posledovatelnosti. inf RNK na prokarioti e policistronna-nosi inf za nqkolko beltuka,a tazi na
eykariotite e monocistronna-nosi inf samo se edin beltuk.

43.Ген.КодБиосинтеза на Белтъци
Генетичен код-бурквите в еика на НК(азотните бази) са само 4,буквите в езика на белтъците(АК) са 20.За
20те АК трябва да има 64 кодона-експериментално са доказани 61 смислени кодона и 3 безсмислени,т.е.
‘стоп сигнали’(УГА,УАГ,УАА),колекцияата от всички тези кодони съставя генетичния код.Характеризира се
със следните особености:
1. дегенерация на генетичния код-с изключение на Мет и Три,за които има по един кодон,за останалите АК
има повече,т.е. има дегенерация(изобилие).Първите 2 бази в кодона са еднакви,а третата може да е
различна,без това да променя включващата АК.Дегенерацията намалява броят на мутациите.
2. кодът е недвусмислен-макар,че з аповечето АК има повече от един кодон,то всеки кодон определя смао
една АК.
3. кодът е неприпокриващ се и без „пунктации”-когато започне четенето на един кодон,то продължава,без
пунктации и без припокриване,информацията се чете докато не се стигне до „стоп-кодон”
4. кодът е универсален с малки изключения
Етапи на белтъчната биосинтеза-започва с отбор и активране на АК,след което се образува аминоацил
тРНК комплекс,след което следват етапите иницийра,елонгиране и терминиране.Специфичната за всяка АК
аминоацил тРНК синтетаза разпознава аминокиселината и в присъствието на АТФ я активира,получава се
аминоацил-АМФ-ензимен комплекс.След това ензимът разпознава съответната тРНК и прехвърля върху нея
активирания АК остатък.
• Иницийране-при него началната Мет-тРНК се свързва с малката рибозомна субединица,като това става
с помощта на цитозолни белтъци,наречени иницийращи фактори(IFs) и ГТФ.
• Елонгиране-става свързване на тРНК в АК-учатък на рибозомата и към съответния кодон в
иРНК,образува се пептидна връзка и имам транслокация на иРНК спрямо рибозомата,така че иРНК с
удължения пептид да заеме пептидния учатък,а АК-участък на рибозомата да се заеме от друга тРНК.В
еукариотите веригата се удължава с 6 АК за 1сек,а в прокариотите с 18.
• Терминиране е по прост процес от иницийрането и елонгирането.След множество елонгационни цикли
се стига до „стоп-сигнал” в А-учатъка.Няма тРНК с антикодон,комплементарен на този „стоп-сиганал”,той се
разпознава от освобождаващи фактори,като тези фактори заемат А-участъка и при наличие на АТФ и
вода,ППВ се отделя хидролитно от тРНК.
Инхибитори на белтъчната биосинтеза-различията в строежа на рибозомите в еукариоти и в прокариоти
позвляват използване на антибиотици,които не са токсични за еукариотите,но спират бактериалния разтеж и
делене в бактериите,те взаимодействат с бактериалните белтъци или РНК.Всеки от главните етапи на
белтъчната биосинтеза може да буде инибиран:
Иницийране-стрептомицин
Елонгиране-гентамицин,стрептомицин
Транслокация-еритромицин,дифтериен токсин.

44.Регулация на генната експресия в прокариоти-Оперонов модел.

Регулирането на генната експресия чрез транскрипция и транслация се означава като генна експресия,която
се регулира по различни сложни механизми.
Регулация на генната експресия при прокариоти:става главна на транскрипционно ниво,като основната
единица за регулация е оперонът-съдържа набор от структурни генни и регулаторен участък,който регулира
тези гени.Регулаторният участък е разположен в 5’-края на оперона,преди структурните гени.Структурните
гени се експресират координирано,т.е. или се експресират всички или нито един от тях.Към промотора или
близо до него се свързват регулаторни белтъци,които улесняват или инхибират свързването на РНК-
полимеразата(действат на нивото на инициация на транскрипцията).
• Регулация чрез инхибиране на свързването на РНК-полимераза към промотора:става чрез
репресори,които са регулаторните белтъци,инхибиращи свързването,осъществявасе чрез 2 механизма-
индукция и репресия.
• Регулация чрез стимулиране на свързването на РНК-полимеразата към промотора-в бактериите има и
такива гени.
• Регулация чрез катаболитна репресия-този механизъм действа в лактозния,галактозния и арабинозния
оперон.
• Регулация чрез атенюиране (при триптофан)-атенюаторът предтсвавлява допълнителен контролиращ
елемент,разположен преди структурните гени.При ниска концентрация се синтезира цялата РНК,а при
повишена-започва да действа като корепресор и скоростта на транскрипцията намалява.
Регулация на генната експресия при еукариоти:еукариотните гени не са организирани в оперони,всеки
ген,кодиращ ППВ има свой промотор.Регулацията става на ниво ДНК,на нивото на транскрипцията,в
цитоплазмата на нивото на транслацията или посттранслационна регулация.
• На нивото на ДНК:гените могат да се придвижват,губят,умножават,което има значение за регулацията:
-регулиране на големи групи гени чрез пакетиране на хромозимите-т.е. цели хромозоми или части от
хромозомите са недостъпни за транскрипция в т.н. неактивен кондензиран хроматин;
-регулиране чрез химическа модификация-ацетилиране и деацетилиране-чрез деацетилирането може да
стане репресия на гени,което да улесни свързването на РНК-полимеразата към други гени,което намалява
количеството на хроматина,което трябва да се сканира от транскрипционните фактори;
-отпадане на гени-пример при еритроцитите(при съзряване на клетките ядрата се изхвърлят,т.е. в здрелите
еритроцити няма ядра,няма гени и не се синтезира РНК);
-умножаване на гени-амплификация-при гени,чиито продукти са необходими в големи количества;при
амплификацията може да се получат фрагменти от ДНК извън хромозомите или в самите хромозоми да се
образува тандемно умножаване на гени.Амплифицирането на някои гени обяснява развитието на
резистентност към някои лекарствени продукти.
-генно пренареждане-части от ДНК могат да се преместват от едно мяесто на друго в генома,свързвайки се
едни с други по различни начини,което оди до производство на различни белтъци(гени за
имуноглуболините);
•На нивото на транскрипция-повлияват се от различни фактори от външната среда,извънклетъчни и
вътреклетъчни сигнали.В ДНК на еукариотите има регулаторни последователности,които могат да усилват
или намаляват скоростта на експресия,като поради отдалечеността си не контактуват директно с основния
транскрипционен комплекс,а биват разпознавани и упражняват ефекта си чрез свързване с белтъци,които
пък се свързват с коактиваторите от основния комплекс и така променят скоростта на транскрипцията.
•На ниво на транслация-при феритин и инсулин;
•Посттранслационна регулация-продължителността на живота на синтезираните белтъци се регулира и от
протеолитично свързване.При разграждане на белтъците,те първо се бележат чрез свързване с
убиктивин,за чието активиране е необходим АТФ(товасвързване се катализира от 2 ензима Е1 и Е2),след
което Е3 свърза убиктивина към самия белтък,който трябва да се разгради.След това протеази разграждат
белтъа,а убиктивинът се освобождава и се използва отново.

45.Рекомб.ДНК технологии
Рекомбинантните ДНК-техн.се изп.за диагн.на забол.,опр.на родств.отнош.,производство на ваксини и др.
Рекомб.на ДНК се опр.като обмен на гени м/у хромозоми. В ест.у-я ткф пример е кросинговър. В основата на
тези технологии стои хибридизацията-свързване на различни вериги от различен произход. Тук се използва
т.нар. сонда(днк/рнк с известна нукл.последов.).Изсл.верига се нар.матрица. За хибридиз. са необход.
едноверизни участъци,което се постига с денатурация. При смесването на едноверизна сонда с матрица се
обр. хетеродуплекси.
Средствата и подходите за създаването на рекомб.молекули са :
1.рестриктазите-срязват двете ДНК-вериги в специф.за тях място.Резултата е рестрикционни фрагменти,
които могат да се свързат помезду си чрез днк-лигаза.
2.Обратната транскриптаза действа върху матрица иРНК и се синтезира ДНК.
3.Чрез автоматизирани химически процедури също се получават едновер.ДНК-фрагменти.
Идентифициране на ДНК-секвенции- става чрез:
-гел-електрофорезата е метод при които ДНК двизеики се към + полюс се разделя въз основа на размерите
си на къси и дълги фрагменти. След това ДНК-ивиците се обработват с багрила.
-метод на Southern- мозе да се опр.специфични днк-секвенции от различни източници както и броя на
специфичните за целия геном.Първо се прави електрофореза. След това гелът с ДНК ивиците се
денатурира; гелът се поставя върху абсорбир.хартия, в/у гела се притиска нитроцелулозен филтър, а в/у
филтъра пак абсорбираща хартия. Така днк преминава от гела върху филтъра и остава свързана.
дезоксинуклеотиден метод на Sanger за секвениране на ДНК-използват се 4 дидезоксинуклеотида, които
могат да се вкл.случайно в синтезата на нова днк и да я прекратят. Към р-р на ДНК-полимераза, праймер и
ДНК-матрица се прибавя дидезоксинуклеотид, които се конкурира с нормалния нуклеотид и се свързва към
нарастващата верига. Резултата е спиране синтезата на ДНК и получ. на различно дълги ДНК-фрагменти.
Амплифицирането озн. увеличаване на количеството.Има 2 метода:
1)клонирането е метод при които се получ.голям брои идентични ДНК-молекули от един предшественик.
Чузда ДНК се срязва с рестриктаза. Същият ензим срязва и ДНК-преносител, нареч. клониращ вектор. Под
дей-то на лигаза чуздата днк се вкл. във вектора и се получ. рекомбинантна днк, която се въвезда в клетка-
реципиент. Най-често използвани вектори са бактериалните плазмиди, бактериофаги и др.При деленето на
клетката-реципиент се реплицира и днк на вектора и чуздата днк.
2) Полимеразна веризна р-я(PCR)- използва се в съд.медицина, за установ.на тъканна съвместимост и др.
Чрез метода за кратко време се получават големи количества ДНК. В р-р се смесват изолираната днк,
праймери, 4 дезоксинуклеотиди, днк-полимераза. Р-ра се нагрява и след като се охлади праймерите се
свързват към днк и започва синтеза на днк от 4-те дезоксинуклеотиди и полимеразата. Това мозе да се
повтори много пъти.

46.Приложение на Рекомб.ДНК технологии

ДНК-полиморфизми:
Те са вариации в ДНК-секвенциите.Броят им в човешкият геном е огромен- 1 на 500 нуклеотида или 10 на 7
за целия геном.Част от тях са точкови мотации.делеции.При здраи хора тези промени са в некодиращи
участаци на ДНК или не предизвикват промяна във функцията на кодирания белтък.
Това са нормални вариации на гените.Наследствените полиморфизми могат да бъдат свързани със
заболявания и могат да бъдат използвани за откриване на специфичния засегнат ген. Намират приложение
в съдебната медицина.
Алел-специфични сонди:
Синтезират се изотопно белязнаи олигонуклеотидни сонди,които са комплиментарни на къса ДНК секвенция,
която ни интересува.Сондите са 2 вида:1.комплиментарни на нормалната секвенция;2.комплементаени на
секвенцията,съдържаща мутация.
PCR:
Синтезира се олигонуклеотидна сонда,комплиментарна на интересуващият ни участък с мутация. Сондата
ще се свързва комплиментарно само с ДНК,получена от индивид с тази мутация.Сондата може да се
използва като праймер за PCR.АКо ДНК се амплифицира рез ПСР,праймерът няма да се
свърже като нормална ДНК и няма амплификация.Свързването на праймера към ДНК от даден пациент и
амплифицирането на неговата ДНК означава че матричната ДНК от този индивид съдържа мутацията.
Тандемни повтори:
Някои участаци в повтора са хипервариебилни.Съдържат тандемни повтори с вариращ брой в различните
индивиди.Означават се с VNTR, а хипервариебилните участаци- VNTR-участаци.Срязването с рестриктази
води до фрагменти съдържаши тези очастъци.Фрагментите са с различна дължина в
различните идивиди в зависимост от различни брой повтори.Сондите се свързват към или близо до повтора.
Ваксини:
Класическите ваксини представляват инфекциозни агенти,които са убити или отслабени.Човешката имуна
система образува антитела спрямо антигени-белтъци по повърхността на микроорганизма или срещу
вирусни белтъци, те могат да се получат чрез рекомбинантна ДНК технология
напълно пречистени от инфекциозният агент.Така се изкл възможността за заразяване.
Човешки белтъци за терапия:
Важно приложение на рекомбинатните ДНК технологии е производството на човешки белтъци,използвани за
терапия на различни заболявания.Такива са:инсулин,фактор 8,алтеплаза,разстежни фактори.
Генна терапия:
Включва изолиране на нормални гени и включването им в патологични клетки,така че нормалният ген да се
експресира при което патологичните клетки се възвръщат към нормално състояние.В последните години
генната терапия започва да се превръща в реалност.
Съдебна медицина:
Рекомбинантните ДНК технологии оказват неоценима услуга на съдебната медицина.Минимално количество
материал е достатъчен за изследванията,тъй като ДНК във взетите проби може да бъде амплифицирана.
Трансгенни животни:
Развиват се от оплодена яйцеклетка с включен в нея чужд ген. Поради това съдържат този ген във всяка
клетка. Създаването и наблюдаването на такива животни позволяват да све установи ролята на определен
ген за растежа и развитието на цялото животно.
ДНК-чипове:
Олигонуклеотидни сонди са ген-специфични и имобилизирани върху определно място на твърда
матрица,наречена чип.Всяка сонда е фиксирана на орпеделен адрес.Към генните чипове се добавят
белязани нуклеинови киселини от определени клетки на изследвания организъм.

47.Сигнална трансдукция през мембрани.

Сигнална трансдукция:
Процес при който извънклетъчен сигнал се преобразува във вътреклетъчен.Вътреклетъчните сигнали
предизвикват различни биологични отговори.Извънклетъчния сигнал може да бъде
хормон,невромедиатор,разстежен фактор и др.
Свързването на извънкл сигнал към мембранен рецептор води до промени в рецептора.Това задвижва
серия от реакции водеща до биологичен отговор.
Хормони:
Живите организми координират дейностите си на всяко ниво на тяхната организация чрез сложна сигнална
система,съдържаща химични посредници-хормони.Те се синтезират от еднокрините жлези и се разнасят от
кръвта. Само клетките
които имат съответните рецептори могат да отговарят на хормоните.Те се класифицират въз основа на
радиуса на тяхното действие като ендокринни,паракринни и автокринни.Ендокринните изминават
значително разстояние, а паракринните срванително малко.
Автокринните се синтезират от клетка,която е прицелна за хормона.В зависимост от химичната си
структура:производни на ак,пептиди и стероиди. В зависимост от разтворимостта:хидрофобни и
хидрофилни.
Други:
Растежните фактори се синтезират паракринно или автокринно.Невромедиаторите се синтезират от
невроните.Някои вещества са едновремено невромедиатори и хормони-адреналин.Към извънклетъчните
сигнали спадат и ейкозаноидите-
производни на наситените мастни киселини.
Рецептори:
Белтъци, в някои случаи сложни.Характеризират се с:1.висок афинитет към сигнала;2.свързването е високо
специфично;3.свързването показва насищане;4.свързването е лесно обратимо.Имат 2 основни функции:1.да
свърже сигнала;2.да преобразува сигнала
за да задейства характерен биологичен отговор.

48.Молекулни мех. На действие на хормони,към вътрекл.рецептори.

Хормони:
Живите организми координират дейностите си на всяко ниво на тяхната организация чрез сложна сигнална
система,съдържаща химични посредници-хормони.Те се синтезират от еднокрините жлези и се разнасят от
кръвта. Само клетките
които имат съответните рецептори могат да отговарят на хормоните.Те се класифицират въз основа на
радиуса на тяхното действие като ендокринни,паракринни и автокринни.Ендокринните изминават
значително разстояние, а паракринните срванително малко.
Автокринните се синтезират от клетка,която е прицелна за хормона.В зависимост от химичната си
структура:производни на ак,пептиди и стероиди. В зависимост от разтворимостта:хидрофобни и
хидрофилни.
Вътрекл:
Тук спадат стероидните
хормони:адрогени,естрогени,минералкортикостероиди,глюкокортикостероиди,калцитриол,ретиноева
киселина,тироксин,трийодтиронин.Те са хидрофобни и минават лесно през плазмената мембрана.В
цитоплазмата или ядрото се свързват с
специфичен рецептор.Хормон-рецепторният комплекс е вътреклетъчния сигнал.Този комплекс се свързва с
специфичен регулаторен участък от ДНК,означен HRE.Гени, контролирани от няколко хормона,имат
съответно толкова регулаторни участаци.При свързване
на комплекса с тези уачстаци се повлиява генната експресия,обикновено транскрипцията на специфични
гени.
49.Хормони към рецептори по клет.повърхност.
Хормони:
Живите организми координират дейностите си на всяко ниво на тяхната организация чрез сложна сигнална
система,съдържаща химични посредници-хормони.Те се синтезират от еднокрините жлези и се разнасят от
кръвта. Само клетките
които имат съответните рецептори могат да отговарят на хормоните.Те се класифицират въз основа на
радиуса на тяхното действие като ендокринни,паракринни и автокринни.Ендокринните изминават
значително разстояние, а паракринните срванително малко.
Автокринните се синтезират от клетка,която е прицелна за хормона.В зависимост от химичната си
структура:производни на ак,пептиди и стероиди. В зависимост от разтворимостта:хидрофобни и
хидрофилни.
Гликоген:
Активиране на гликоген фосфорилазата и инхибиране на гликоген синтазата чрез каскада от реакции на
фосфорилиране задвижена от хормона адреналин отделящ се при стрест. Свързването на този хормон кам
специфичен мембрален рецептор води до активиране на ензима аденилат-циклаза. Той превръща АТФ в
цикличен АМФ, който активира протеин-киназа A. От тук започват няколко реакции на фосфорилиране.
Протеинкиназа А фосфолирира и активира киназата на фосфорилазата, а тя фосфорилира неактиванта
гликоген фосфорилаза В и я превръща в активна гликоген фосфорилаза А,необходима за раграждането на
гликоген. Протеин киназа А фосфорилира и гликоген синтаза А , но с това я инактивира-превръща я в
неактивна гликоген синтаза В. Когато фосфорилазата е в активната си форма,фосфорилираната гликоген
синтаза е неактивна и обратно.
цАМФ:
Тази система се състои от мембрано-разположени адренергични рецептори, Ги белтъци и ензима аденилат
циклаза.Обикновено тази система активира протеин киназа А.Резепторът за адреналин има 7
трансмембранни сегмента и взаимодейства с ГИ белтъци.В отсъствието на хормон тази система е
неактивна.

50.Захарен Диабет.
Захарен диабет:
Названието диабет включва хетерогенна група заболявания,характеризиращи се с хронична хипергликимия
и множество метаболитни,ендокринни други разстройства, вследствие недостатъчен инсулинов ефект.
Тип 1:
Инсулин зависим диабет ИЗД- наблюдава се при 10% от болните,обикновено се проявява под 30-годиншна
възраст.Дължи се на недостатъчна продукция или липса на инсулин поради:1.автоимунно разрушаване на
бета клетките на лангерхансовите острови на панкреаса,
предопределено от наследствени или външни фактори;2.мутации в гена за инсулин-получава се
дефектен,неактивен инсулин.При нетретиран диабет се наблюдава хипергликемия,хиперлипопротеинемия и
епизоди на тежка катоацидоза.Нарушена е не само въглехидратната
но и мастанта и белтъчната обмяна.Хипергликемията е резултат от невъзможността инсулин-зависимите
тъкани да поемат глюкоза от кръвта,а също и от усилената чернодробна глюконеогенеза от Ак,получени от
мускулните белтъци.
Тип2:
Инсулин независим диабет ИНЗД-наблюдава се при 90% от болните,обикновено се проявява над 40
год.Дължи се на резистентност към инсолиновото действие в периферните тъкани поради:1.липса или
намален брой на инсолиновите рецептори;2.декетни рецептори;3.антитела
срещу инсолиновите рецептори;4.пострецепторен дефект.Хипергликимията се дължи на слабо поемане на
глюкоза от периферните тъкани,особено мускулите.Кетоацитоза обикновено не се развива,тъй като няма
неконтролируема липолиза в мастаната тъкан.Има хипертриглецеролемия,
без хиперхиломикронемия.
Инсулин:
Още по време на храненето и след него от бета клетките на панкреаса се отделя инсулин.Той е от
съществено значение за въглехидратната,мастната и белтъчната обмяна в черния дроб,мускулната и
мастната тъкан.Глюкозата се използва за енергия от мозъка,мускулите,еритроцитите,
черния дроб.При наличие на глюкоза в черния дроб функционират глюколиза и цитр цикъл.Инсулинът
улеснява преноса на АК в клетките.При наличие на инсулин обмяната се насочва в анаболитно
направление. В норма инсулинът благоприятства превръщането на кръвната захар
2 резервни форми- фликоген и триацилоглицерол.

51. Биохимия на черен дроб.

Черния дроб е орган на въгл,липидна и белт.обмяна.Главни ф-ии: циркулаторна,метаболитна,екскреторна и
биотрансформираща.Въглехидратната обмяна е свързана с гликолиза,глуконеогенеза,гликогенолиза и др.
Липидна обмяна- свързана със синтез на мастни киселини,кетогенеза,синт.на холестерол и жлъчни к-ни;
Белтъчна обмяна-трансаминиране и дезаминиране на АК,уреен цикъл,синтез на кръвосъсирващи фактори;
Други обменни фукции-синтез на холин,креатин,складиране на витамини,разграждане на хормони.
Екскреция на жлъчка и билирубин.
Биотрансформираща ф-я се нарича още детоксична защото обезвр.ендо и екзо в-ва. Водно-разтворимите се
изхвърлят с урина,изпражнения. Хидрофобните трябва да се превърнат първо в хидрофилни.
Биотрансформацията е в 2 фази. В първата се променят функционалните групи,но могат да се получат
продукти с нежелан ефект. През втората фаза става свързване на тези продукти със собствени метаболити.
В първата фаза има 3 вида реакции: 1)окислителни- в субстрата се създава ОН-гр,сис-та се нар още
монооксигеназа(цитохром Р-450),с нея е свързано привикването към някои лекарства; 2) редукционни-
напр.за стероидни хормони; 3)хидролазни- напр.за сърдечни гликозиди,атропин и др.
Втората фаза на биотрансф. се изразява в свързване на съотв.с-е с в-ва от мевдинната
обмяна(глюкуронова к-на,глутатион),ензимите са трансферази.
Обмяна на етанола-чрез кръвта тои се пренася в черния дроб.Под действие на алкохол-дехидрогеназата се
превръща в ацеталдехид(силно вредно междинно с-е). Ацеталдехида се отстранява от ацеталдехид-
дехидрогеназа до оцетна к-на(ацетат)- CH3CH2OH-CH3CHO-CH3COOH
Алкохола предизвиква вазодилатация,зачервяване на лицето,тахикардия.

52. Формени елементи на кръвта

Формените елементи са Er,Lev,Trombociti. Er-нямат ядро,митохондрии. В тях става анаеробна гликолиза и
функционира ПФП. Глюкозата навл.чрез дифузия в Ер.Има странично отклонение на гликолизата на ниво 1-
3-бифосфоглицерат при което НЕ СЕ синт.АТФ,а се обр. 2-3-бифосфоглицерат(специфич.за Ер). Последния
преминава в 3-фосфоглицерат->laktat. 2-3-бифосфоглицерат намалява афинитета на хемоглобина към
кислорода.Намаления афинитет способства за отдаване на кислорода към тъканите. В белия дроб има
ензим които разгражда 2-3-бифосфоглицерата и позволява оксигенирането на хемоглобина. Ер се намират в
среда с висока конц.на О2,обр.се много Н2О2. Механизъм за предотвратяване обр.на Н2О2 е ПФП.Той
служи за редукция на глутатион и метхемоглоб. Редуц.глутатион спомага за разгр.на Н2О2.След прием на
сулфонамиди глутатион не се редуцира и не мове обезвр.на Н2О2, настъпва хемолиза.
Левкоцити-осъщ.гликолиза,ПФП,цикъл на Кребс.Фагоцитозата стимулир.консум.на О2 и глюкоза и =>
увеличава се ПФП. Микроорг.се обезвр.чрез супероксидни радикали и Н2О2. Супероксиддисмутазата и
каталазата предпазват самия левкоцит от радикалите.
Тромбоцити-осъществяват гликолиза,цикъл на Кребс. При увр.на кръв.съд се отделя серотонин,които
стимулира обр.на тромбоксан А2,които пък води до констрикция.Ендотела отделя простациклин които
инактивира тромбоксан А2 и не се обр.тромби.
Хемоглобинопатии-дължат се на променена АК-последователност в глобина или отсъствие на някои верига
в хемоглобина. Първи тип-в резултат на замяна на една АК с друга в бета-веригата(напр.HbS-сърповидна
анемия,Ер-неправилна форма и хемолизират). Втори тип-липсват цели алфа или бета вериги.Наричат се
алфа или бета таласемии.Пример HbH-изгр.от 4 бета вериги.

53.Биосинтеза на порфирини.
Синтеза на порфирини:
Порфирините са циклични съединения,обрзуване от свързването на 4 пиролови пръстена чрез метиленови
групи.Синтезата им се извършва в повечето тъкани с участиети на 8 ензима от митохондриите и
цитоплазмата.В зрелите еритроцити липсват митохондрии,ядро,ендоплазмене мембрани и митохондрии,
в тях не се синтезират белтъци и не се извършва окислително фосфорилиране.В тях не може да се
синтезира хем.Най-изявена е синтезата на хем в костния мозък и черния дроб,поради необходимостта на
хем за хемоглобин и за цитохромите,съответно.Началният етап и последните 3 протичат в митохондриите,
а останалите в цитоплазмата.Това улеснява регулацията на първия етап от крайния продукт хем.
Порфирии:
6 главни типове порфории са хетерогенна група заболявания, дължаща се на мутации в гените за ензимите
от 3 до 8 в биосинтетичната верига на хема.Не са често срещани.Делят се на предимноеритропоетични и
предимно чернодробни.
Разграждане на хемоглобин:
Еритроцитите живеят около 120 дни,след което се разрушават в клетките на ретикоеднотелната система в
черния дроб,слезка,костен мозък.Отеделеният глобин се разгражда до АК,които се използват отново.Хемът
се разгражда по действието на субстрат-индуцируема комплекса ензимна система наречена-хем-оксигеназа
в ендоплазмения ретикулум.Отделя се желязо което се използва отново.Получава се първо жълтъчно
багрило биливердин,което се рдуцира до билирубин.
Багрила:
По кръвен път хемобилирубинът се транспортира до черния дроб,където се извършват 3 процеса:1.поемане
на хемоблирубин от паренхимните клетки на черния дроб;2.превръщане на хемибилирубин в билирубин
диглюкуронид;3.секреция на билирубин диглюкуронид в жлъчката.В тънките черва глюкуроновите остатъци
се отделят
под действие на бактериални ензими и се редуцира до група безцветни тетрапиролови съединения.-
урабилиногени.,които в дебелото черво се окисляват до уробилини.
Жълтеници:
Когато общият билирубин е над 1 милиграм на децилитър възниква състояние на
хипербилирубинемия.Причините са:1.образуване на повече хемобилирубин;2.невъзможност на увредения
черен дроб да превърня нормални количества хемобилирубин в билирубин диглюкуроноид.3.запушване на
жлъчните пътища.При тези случаи
билирубинът се натрупва в кръвта и при достигане на концентрации преминава в тъканите-
жлътеница(иктерус).

54.Витамини
Биват водно и мастно разтв. Водноразтворимите-изгр.коензими. При авитаминоза-намалява акт.на
ензимите,наруш.се метаболизма.
Вит.Б1(тиамин)-изп.се за коензим като тиаминпирофосфат.Участва в декарбоксилиране на алфа-
кетокиселини.При авитаминоза страда въглех.об.,най-засегната нервната с-ма.Заболяването бери-бери.
Вит.Б2(рибофлавин) се използва за коензим под формата на ФМН и ФАД.Участва в ОРП;при недостиг се
засяга кожата и лигавици.
Вит.Б6(пиридоксол)-се изп.закоензим като пиридоксалфосфат. Участва в р-ии на декарбоксилиране на АК,в
синтезата на хема.При хиповитаминоза-повиш.възбудимост,нервност,гърчове.
Вит.Б12(кобаламин)-изп.се за коензим като метилкобаламин.Участва в транспорт на фолиева к-на,
необходима за синтеза на ДНК и в обр.на миелиновата обвивка.При хиповит.-подтисната ДНК-синтеза-
пернициозна анемия.
Фолиева к-на-коензима е тетрахидрофолиева к-на и е свързан с преноса на С1-отломки.Има знач.при синтез
на днк.
Пантотенова к-на-съставка е на КоА,които пренася ацилни групи.Недостатъчност-прояви както при
хиповит.Б1,Б2,Б6.
Вит.Н(биотин)-участва в преноса на COOH-гр.Съставка е на ензими за глюконеогенезата и синтеза на
МК.Хиповитаминоза-страдат тези пътища.
Вит.РР(ниацин,никотинова к-на)-влиза в състав на НАД и НАДФ;участва в биолог.окисление; при лека
хиповит.-глосит, при тежка-дерматит,диария,деменция(пелагра).
Вит.С(аскорбинова к-на)-участва в биолог.окисление,превръщането на Fe3+ v Fe2+; и в синтеза на
колагена.При лека хиповит.-чупливост на капилярите,при тежки-скорбут(кръвоизливи,анемия,бавно
зарастване на рани).
Мастноразтворими:
Вит.А(ретинол)-активира се в черния дроб; необходим при синтез на мукополизахариди; при липса-епитела
кератинизира;при авитаминоза-ксеровталмия; влиза в състава на зрителните пигменти.
Вит.Е(токоферол)-естествен антиоксидант; авитаминоза-атрофия на мускулатура,неизносване на плода.
Вит.К(К1 и К2)- в синтеза на протромбин и фактори на кръвосъсирването.К1-от растенията,а К2-чревни
бактерий. Авитаминоза-забавено кръвосъсирване.
Вит.Д(холекалциферол)-стимулира резорбц.на калций и преминаването му в костите. Хиповитаминоза-
намалена минерализация и следов.деформации.При деца - рахит,възрастни-остеомалация.

55.Биохимия на храносмилане
Храносмилането е процес, при които неразтв.в-ва се превр.в разтворими субстрати под действието на
хидролази от соковете. Слюнката се състои от 99% вода,неорг.в-
ва(хидрогенкарбонати,хлориди,фосфат,Ka,Na,Ca) и орг.в-ва(муцини,амилаза,лизозим,антитела тип IgA).рН-
около 7.
Стом.сок съдър.муцини,НCl,пепсиноген,липаза.рН 1-3.Солната к-на акт.пепсиногена в пепсин.
Панкр.сок(рН>7) има амилаза,липаза,фосфолипаза
В,холестеролестераза,рибонуклеаза,дезоксирибонуклеаза и проензимите:
трипсиноген,химотрипсиноген,прокарбоксипептидази,проеластази и др.
В чревната стена има олиго- и дизахариди(малтаза,захаридаза), аминопептидази,дипептидази,нуклеозидази
и др.
Разгр.на въглех.-смилането започва от сл.амилаза,която в стомаха се инактивира.Доразгр.продъл.от
панкр.амилаза до малтоза и др.По-нататък има малтаза,захаридаза,лактаза.Получ.се монозахариди които
се резорб.
Разгр.на липиди-започва от сл.липаза като се подсилва от стомашната,хидролизата е непълна.Атакуват се
триацилглицероли които в червата се доразгравдат до ди- и моноацилглицероли.Холестерола - от
холестеролестераза.Мазнините се резорб.като моноацилглицероли като се вкл.в мицели и липозоми,
преминават през ентероцитната мембрана,ресинтезират се и формират хиломикрони.
Смилане на белтъци- почва в стомаха от пепсина; в червата панкреат.протеинази се синт.като неактивни и
след това се акт.Това е трипсин и химотрипсин,еластаза,карбоксипептидаза. В крайна сметка се получ.АК,
които се резорб.чрез акт.транспорт.
Разгр.на НК-почва от панкр.сок- посредством спец.фосфодиестерази(ДНКаза и РНКаза) и прод.от
нуклеозидази в чревната лигавица.НК се резорб.слабо в червата.
56.Нервна тъкан
Невробиох.изучава междинната обмяна на нерв.тъкан и нервния импулс.
Метаболизъм- глюкозата е енергиен източ.за мозъка.Тои използва 2/3 от общата гл. Гликолизата в мозъка е
много активна поради увеличена акт.на хексокиназата.Образуваният пируват се разгр.до ацетил-КоА чрез
пируватдехидрогеназния комплекс. Алкохола инхибира глюконеогенезата.90% от гл.се разгр.в цикъла на
Кребс.ПФП доставя НАДФН за синтез на мастни к-ни и пентозофосфати за синтез на РНК.Глукозата в
мозъка се превръща и в галактоза.Нервната кл.мое да синтезира и разгр.липиди,но те имат бавна
обмяна.При глад мозъка намалява изп.на гл.,а изп.кетонови в-ва.За обмяна на АК значение има глутаматът
от които се получ.4-аминомаслена к-на. Мозъка прави синтеза на пуринови,но не и пиримидинови.
Основната ф-я на Нерв.тъкан е пров.на нервен импулс.Плазмената мембр.се характ.с йонна асиметрия,
поддър.от натриева помпа.Когато мембраната е в покои поради градиента Ка+ започва да излиза.При
нарастване на потенциала- хиперполяризация,а при намаляване - деполяризация. При дразнене -
навлизане на Na+.Когато акц.потенциал достигне своя праг започва затваряне на Na-канали и отваряне на
калиеви-става реполяризация.
Мех.на синапсно предаване на нервния импулс: пресинаптичната мембрана превръща акц.потенциал в
химичен сигнал,т.е. освоб.се медиатор,които дифундира и се свързва с рецептор по постсинаптичната
мембр.Генерира се потенциал.След преустановяване действието на медиатора Na-K-АТФаза възст.йонната
асиметрия.
Дегенеративни промени в НС са свързани със загуба или атрофия на неврони.тук отнасяме: корови(болест
на Алцхаймер),на базални ганглии(Паркинсон), на мотоневроните.
Опиатна зависимост: ефекта от опиатите се опр.от свързването им със спец.рецептори. Намаляват усета за
болка и създават еуфория.Открити са ендогенни опиати(ендорфини и енкефалини) които конкурират
морфина за свързването с рецепторите.Синтезата на енкефалините е локализирана в лимбичната сис-
ма,хипоталамуса.

57.Мускулна тъкан
Движението е една от най-характерните ф-ии.Мускулите имат структури-миофибрили с тъмни анизотропни
дискове(А) и светли изотропни(I). В средата на А-дисковете има светла ивица- Н-зона,а в средата на I-тъмна
ивица-Z-мембрана.Структурата м/у 2 Z-membrani се нар. саркомер. Около миофибр.са разпол.Т-каналчета. В
миофибрилите има 2 вида нишки.Тънките актинови нишки се прикрепват към Z-membranata,а дебелите
миозинови- към H-зоната.Дебелите нишки са изгр.от миозин които има 2 глави и 1 опашка.Тънките нишки са
изградени от актин +тропомиозин и тропонин. G-актинът полимеризира в дълги нишки като 2 вериги
спирализират помежду си. Тропомиозинът в със-е на покои не позволява свързване на актина и миозина.
Тропонина се прикрепва към тропомиозина, свързва Са2+ и също пречи на свързв.на актина и миозина.
Муск.съкращ- при генерир.на нервен импулс се отделя ацетилхолин.Генерира се акц.потенциал които
повишава проницаемостта за Са2+, които навлизат в саркоплазмата и се свързват с тропонина.
Тропомиозина се измества и открива активните центрове на актина, главите на миозина се свързват с
активните центрове чрез мостове. Актиновата нишка се приплъзва м/у главите на миозина. След това
отново се зар.с АТФ и се свързв.с актина. Получ.се макс.съкращ. След прекъсване на нервния импулс Са2+
се изпомпват обратно в саркоплазмената мрежа и се свързват с калсеквестринът. Тропонина освоб. Са2+,
актиновите нишки се връщат назад и мускула се отпуска. Ако няма АТФ Са2+ са много в саркоплазмата и не
мое да стане отделяне на миозиновите глави от актиновите нишки.Настъпва втвърдяване на мускула.
Метаболизъм: Енергията се осигурява от АТФ (само първите 10 съкращения) и креатинфосфат.Последния
се синтезира от креатин и АТФ под дейст.на креатинкиназа. Креатинът се синт.в черния дроб и с кръвта се
пренася до мускулите.При работа креатинфосфата се разгр. до креатинин,които се изхв.с урината. Друг
механизъм - при мускулно съкр.от АТФ се обр. АДФ. Ензима аденилаткиназа прехвърля фосфат от една
АДФ върху друга АДФ при което се получава АТФ и АМФ.
При мускулно съкр.енергията получ.от АТФ и креатинфосфат не е достат. и се вкл.гликолиза и
дих.фосфорилиране.При анаеробни условия се получ.лактат които в черния дроб участва в глюконеогенеза
или в миокарда където е енергиен източник.При покои муск.използват малко гл.,а повече кетонови в-ва. При
продъл.работа главен изт.на енергия са мастни к-ни.
Муск.влакна биват 3 вида: 1)бавносъкращаващи се-устойчиви на умора-слаба гликолиза,а силно дихателно
фосфорилиране; 2)бързосъкращаващи се- устойчиви на умора,дих.фосфорилиране е интензивно,а
гликолизата-умерена; 3)бързосъкращаващи се-уморяеми,усилена гликолиза и слабо дих.фосфорилиране.

58.Епителна и съединителна
• Епителна тъкан – покрива повърхността на
тялото (кожа) и кухините на някои вътрешни
органи (дихателни, гастри-интестинални,
пикочопроводи)
Съединителна тъкан
• Клетки
• Междуклетъчно вещество
– Неразтворими фибриларни белтъци – характерна
първична и вторична структура - колагени, еластин,
кератин
– Хетерополизахариди
КОЛАГЕНИ
• Най-разпространените белтъци в цялото тяло
(25%) –
• 30 различни полипепидни вериги кодирани от
различни гени
• Различията в структурата осигурява различията във функцията им
– Прозрачни в корнеата
– Здравина в костите и зъбите
– Гъвкави в кожата
Характеристики на колагените
• Разликите в първичната структура на отделните колагени и
хидроксилирането на пролиновите и лизиновите остатъци
опрезелят и различните.
• В нативно състояние колагените са силбно изпънати, но в кисела
или алкална среда те се свиват.
• Колагена може да се превръща в желатин чрез варене във вода
или киселина. Желатина се пазличава от
колагена само по това, че е лесно разтворим и се разгражда от
протеолитични ензими. Затова приет с храната той може да
служи като източник на аминокиселини.
Еластин
• Вторият по количество белтък в съединителната тъкан.
• Богат на Pro и Lys, но съдържа малко OH-Pro(хидроксипролин) и не съдържа OHLys.
• Химически е по-инертен от колагена и при варене не може
да се превръща в желатин.
• Прекурсора на еластина е тропоеластин.
• След секретиране в идвънклетъчното пространство
тропоеластина реагира със специфични грикопротеинови
микрофибрили, като фибрилин които
идпълняват функцията на матрикс върху който тропоеластина се
отлага.
Лизиновите осттъци н тропоеластина оксидативно се дезаминират
от лизин-хидроксилаза и образуват ализинови остатъци. Три
ализинови вериги и една лизинова верига от същата или съседна
полипептидна верига реагират и образуват дезмолизин или изо-
дезмолизин и се образулат пиримидинови пръстенни стректери-
Това формира зрелия еластин, който е гъвкава структура даваща
еластичността на съединителната тъкан.
Кератин
• Основният белтък на кожата и нейните
образувания (нокти, косми и др).
• Най-неразтворимия и разистентен на всякакви
агенти белтък
• Главна аминокиселина цистеин (25%)
• Аминокиселинния състав на кератина в
човешката коса е различен в зависимодт от
цвета, расата, пола, годините на човека.
Хетерополизахариди
Високомолекулни съединения с дълги
неразклонени вериги с повтаряща се
единица.
Те са полимери,образувани от свързването на монозахариди и техни производни като глюкуронова к-на,
глюкозамин, галактозамин. Наричат се още мукополизахариди и биват кисели или неутрални.Много са в
съединителната тъкан,мастоцити и др. По-важни са: хиалуронова к-на(осн.в-во на съед.тъкан),хондроитин(в
м/уклет.простр.на съед.тъкан), хондроитинсулфат А,В,С.
Функции на хетерополизахаридите
• Хиалуроновата киселина има дълга верига която се нагъва в
определен порядък и създава желеподобна, циментираща
субстанция която задържа голямо количество вода в
интерстициалното пространство. Така тя потдържа хидратацията
на тъканите, потдържа клетките в желеподобна консистенция,
придава смазочни свойства на синовиалната течност и действа
като сито което задърща вода и йони и не пропуска белтъците.
• Осъществяване на междуклетъчните контакти
• Участие в имунния отговор на организма
Дефекти- колагенози(лесна чупливост на костите,промени в ССС,свръхподвижност в стави, заболяванията
възникват в резулт.на генен дефект-синдром на Марфан,неправилна модифик.на колагена-при липса на
вит.С),мукополизахаридози

59.Обмяна на Са и Фосфор.Тясно свързанаобмяна. 99% от Са и 80% от Р се

намират в костната система.
• Освен в скелетните структури, малко Са се съдържа в
телесните течности. Са в кръвната плазма се намира в йонизирана форма и като
комплексно свързан Са, общо наречен дифузиблен Са, който е в равновесие с Са на интерстициалната
течност. Останалата част е недифудиблен Са и
представлява Са-белтъчно съединение.
• Концентрацията на Са зависи както от концентрацията на общия Са в кръвната плазма, така и от
концентрацията на белтъците. Ако се изчерпят Са- йони в плазмата, те се набавят от Са, който е свързан с
белтъците.
Са-хомеостаза
• Дифузибленият Са, който не е свързан с белтъците се намира в две форми: основно като Са-йони и
нейонизиран, дифузиблен
Са-цитратен комплекс.
• Биологично активна е само йонизираната форма. Тя участва в кръвосъсирването, сърдечната дейност,
мускулната функция, нервната дейност и пропускливостта на мембраните.
• Регулациятта която се осъществява чрез резорбцията, разпределението и отделянето на Са осигурява
преди всичко потдържането на постоянната концентрация на Са-йони. Способността на цитрата да свързва
Са в нейонизирана форма намира голямо приложение при консервиране на кръвта за предпазването и от
кръвосъсирване. 0,5g за възрастни, 1g за деца, 1,5-2,0g за бременни и кърмачки.
• Са-надостатъчност води до смущения в
костообразуването и води до хипокалциемия (понижение на Са в кръвта) и появата на тетания (повишена
дразнимост на нервната система и
мускулатурата) Резорбцията е главно в тънките черва. Тя се благоприятства от цитрат и витамини от група
D.
• Резорбцията намалява в присъствие на някои киселини, облазуващи неразтворими Са-соли (оксалова
киселина в листата
на спанака и салатата). Неразтворимите Са-соли на мастните киселини (калциеви сапуни) се натрупват при
смущения в храносмилането на мазнините, също пречат на усвояването на
Са. Количеството на усвоения Са е по-голямо при по-голяма нужда на организма от него. Богатата на
белтъци храна спомага за по.доброто усвояване.
• Са се отделя предимно с изпражненията. 15% се отделят с урината и така може да се проследява Са-
обмяна. При растящите организми количеството на отделяния Са е малко, т.е. Са-баланс
е положителен. При засилени процеси на разграждане на костната тъкан (в напреднала възраст) отделяният
с урината Са е
силно увеличен (отрицателен Са-баланс). Реабсорбцията на Са в бъбречните тубули е намалена при
недостатъчност на витамин D.
Р-хомеостаза
В кръвта се съдържа винаги като фосфат (2-6mg/dl).
• В кръвта и тъканите се съдържат различни типове
фосфорни съединения (моно-, ди-, трифосфатни естери). В кръвта неорг.фосфати действат като буферна
система. Нивото на Р в кръвта
намалява с учеличаване на възрастта.
• Р е важна съставка на костите и зъбите.
• Намира се във всички клетки под формата на
разнообразни съединения: макроергични фосфати,
коензими, нуклеинови киселини, хексозофосфати и др.
0,88g дневна доза, като значително количество се
доставя от белтъците (мляко, сирене, яйца, месо, риба).
• Фосфатите от храната се усвояват лесно в долните части на тънките черва. Калциферолът подпомага
тяхната резорбция.
Състав и строеж на костната тъкан
• 49% вода
• 16% липиди (триацилглицероли)
• 12% белтъци
• 20% минерални вещества (Ca, P, Na, CO3, Mg, K, F, Cl)
• Колагенови влакна - еласичност
• Основно вещество (хондроитинсулфат, белтъци, ВХ,
фосфолипиди) - еласичност
• Минерални соли - твърдост
• Остеобласти
• Остеокласти
• Остеоцити
• Фиброцити
Костообразуване
Остеобласти – богати на алкална фосфатаза, гликоген и цитохромоксидаза. Вземат участие в първите етапи
на костообразуването
• Остеокласти – клетки с много ядра, чиято роля е
свързана с разграждането на костната тъкан. Не
притежават фосфатаза, но имат протеолитична
активност. Счита се че тяхната роля е да хидролизират основното вещество.
• Противоположните функции на тези 2 вида клетки
обуславят непрекъснатото обновяване на костта.
Формиране на органична матрица, съставена от
колагенни влакна и от основно вещество с
мукопротеидна природа, което съдържа хондроитинсулфат. Вграждането на сулфата в
мукополизахарида е ендергоничен процес и при
липсата на кислород той се инхибира. Влияе се
от витамини D и C. Тук роля играят остеобластите които произвеждат мукополизахаридите и разтворимия
колаген от който се образуват неразтворимите фибрили

2. Минерализация – отлагане на минералните вещества

върху образуваната матрица. Започва с образуване на
Ca3(PO4)2 и фиксирането му върху органичната
матрица. Той се образува от минералните вещества на
плазмата, които се освобождават от фостатните естери
под действието на алкалната фосфатаза. Образуваният
Ca3(PO4)2 се фиксипра върху органичната матрица под
формата на кристали от хидроксилапатит. Формирането
на този кристал се улеснява от колагена. Колагена въз
основа на своята структура има способността да
предизвиква и контролира образуването на
минералните кристали върху костта.
Са-Р - обмяна се регулира от 3 хормона.Паратхормона(от паращитовидните жл.)увеличава Са в
плазмата,намалява фосфата,извлича Са от костите.Той действа и чрез 1-2-
дихидроксихолекалциферола.При хиперфункция-остеопороза.
Калцитонина се секр.от щитовидната, намалява Са в плазмата и го вкарва в костите. Една от причините за
остеопороза е намаления калцитонин и затова се преминава към хормонзаместителна терапия. 1-25-
дихидроксикалциферолът стимулира отлагане на Са в костите и при недостиг - рахит или остеомалация.

60.Емайл и дентин
Биохимия на формиране и потдържане и зъбния емайл и дентин
• Зъбите са комплексни калцифицирани структури, в които калцифицирането е различно в трите
анатомично разграничени части: емайл, дентин и
цимент.
• В дентинът се намира пулпата на зъба. Тя е богата на вода, липиди и ензими (фосфатаза, амилаза,
липаза, захараза).
• Дентинът е по-мек от емайла, но е по-твърд от костите и заема средно място по съдържание на калций.
• Циментът прилича много на костната тъкан по
твърдост и химичен състав.
• Минералните вещества са общо 98% при емайла, 86% при дентина и 72% при цимента.
Емайлът представлява тъкан със специфични
свойства. Органичната му матрица (1% от теглото му) е съставена от белтъчно вещество, наподобяващо на
кератините, което има епидермален произход. Минералната му съставка е главно хидроксилапатит (95%).
Кристалите показват ориентация като във
ветрило (подредени са един върху друг), което
придава голяма твърдост и механична издържливост. Емайлът е най-твърдата тъкан с
най-малко водно съдържание в човека.
Дентинът съдържа белтъчна матрица, съставена от колаген и имаща мезодермален произход. По своя
състав дентинът заема средно място между емайла и костната тъкан.
• Обмяната на дентина е много по-слаба сравнение с костното вещество. Въпреки това тук макар и много
бавно се извършва процес на обновяване на съставните части.
• Билирубинът и порфирините също могат да дифундират в дентина през пулпата
• Процесът на минерализация на зъбите се осъществява чрез механизми, аналогични на механизмите при
костите. Образуването на зъбите зависи от общата обмяна, особено от наличието на Са и фосфат в
организма. Недостатъчно e развитието на зъбното вещество при липса на магнезий, при хипофункция на
хормона на щитовидната жлеза, липса на витамин А и витамин С и др.