8. Свободнорадикалово Окисление. Антиоксиданти Merged

Доц. Б.
Галунска
1
1. Биологична роля и
токсичност на кислорода.
2. Активни кислородни форми.

Видове.
3. Източници за образуването им
в организма.
4. Физиологична роля.
2
О2 е токсичен!
Токсичност на кислорода
Бирадикал-инициира образуването на
свободни радикали (СР)
Силен окислител (акцептор на електрони)
Реагира със свободни радикали, образувайки

още по-активни молекули : О2 + NO → ONOO-
Кислородът образува СР и затова е токсичен!
3
Кислороден парадокс
Кислородът: жизнено необходим и

смъртоносна отрова
4
Активни Кислородни Форми
(АКФ)
Свободен радикал (СР)
Всяка частица, която съдържа 1 или повече
несдвоени електрона и може да съществува
самостоятелно.
Частици с нерадикалова природа
Частици със силен окислителен потенциал,
които могат да инициират образуването на
други оксиданти.
5
Източници на АКФ
1. В човешкия организъм при окисление на

субстрати, свързано с едноелектронен пренос
2. Под действие на ендогенни фактори
3. Под влияние на екзогенни фактори
Веднъж образували се АКФ реагират помежду си и с

биомолекулите в клетките и отключват верижни
реакции на свободнорадикалово окисление.
7
Екзогенни източници на АКФ
Радиация
 UV лъчи, йонизираща радиация, γ лъчи
Съединения, образуващи пероксиди
 О3, 1О2
Вещества, иницииращи образуване на О2
 Хинони, нитроароматни, хербициди
Вещества, които се метаболизират до CР
 Полихлорирани алкани, полифеноли, феноли
Молекули, освобождаващи железни йони
 феритин
8
Механизми за образуване на
АКФ в клетките
АКФ се образуват нормално при

метаболизма. Основен източник в
клетките са всички аеробни окислителни
процеси на едноелектронен пренос.
9
Механизми за образуване на АКФ
в клетките
1. Митохондриална дихателна верига
е-  е +Н Н О
- + е - +Н+ е - +Н+
О2 → 2О → 2 2 → НО → Н2О
→
Н2О
2. ФАД-зависими ензими
 Оксидази (Cu2+)
 Mонооксигенази (Fe3+)
 Диоксигенази (Fe3+)
3. Неензимно автоокисление на:
 ПНВМК в мембраните
 SH-групи в протеини
 АК, еластин, колаген 10
Биологично важни АКФ
1. Супероксиден радикал (О2 ─)
 Образува се спонтанно в аеробни пространства
О 2 + е- → О 2  ─
 Ендогенни източници са
 Митохондриална дихателна верига (1-3% от О2)
 ФАД-зависими ензими
 Липоксигеназа и циклооксигеназа
 НАДФH-оксидаза (фагоцитоза)
 Източник е за получаването на други АКФ

 H2O2
 НО•
11
2. Хидроксилен радикал (НО•)

 Най-силният оксидант, директно атакува
всички биомолекули
 Образува се от Н2О2 с участието на О2 ─
в присъствие на йони на преходни метали (Fe,
Cu и др.) не свързани с белтък
Н2О2 + O2·•― HO· + HO- + О2

Cu+/Fe2+ Cu2+/Fe 3+
12
3. Водороден пероксид (H2O2)
2О2─ + 2Н+→ Н2О2 + О2
 Преминава през мембрани и пренася
радикаловата атака на далечни
разстояния
 Ендогенни източници
 Дихателна верига в митохондриите
 Активирани фагоцити (НAДФH-
оксидаза)
 Ксантиноксидаза, глюкозооксидаза,
 D-аминоацидоксидази 13
4. Азотен оксид (NO)

Ендотелни L-аргинин + O L-цитрулин + NO
2
Невронални NO-С
Макрофаги НAДФH НAДФ +
NO-С = NO-синтаза
Във високи концентрации NO е токсичен


Ковалентна модификация (нитриране) на:
 SH-групи
 Тирозин Нитротирозин
 с О2 образува ONOO (токсичен пероксинитрит)
14
Физиологични функции на АКФ
Физиологичните функции на АKФ се изявяват
при ниски концентрации.
1. Медиаторни функции
 В ниски концентрации NO регулира
съдовия тонус
2. Регулация на сигнални пътища
 Н2О2 регулира сигнални пътища и
експресия на специфични гени
3. При процеса фагоцитоза
 Във фагозомата под действие на НАДФН-
оксидаза се образува О2•-, а от него Н2О2,
ОН•, които унищожават бактериите
15
Молекулни механизми на
радикалова токсичност
16
Във високи концентрации АКФ са силно
реактивоспoсобни и потенциално опасни:
канцерогенни, мутагенни, участват в патогенезата
на много болести.
Прицелни места за действието им са:
Липиди  Протеини  Нуклеинови

киселини
Оксидативно променени
липиди, протеини, нуклеинови киселини
17
Нормална клетка Клетки увредени от АКФ
18
Оксидативно увреждане на клетъчни
протеини
 Нарушена функция
на ензими
↑ концентрации АКФ  Фрагментиране,
омрежване на
протеини
Окисление на АК
 ↑ чувствителност
към протеолитична
атака
 Отключване на
автоимунни реакции
19
Оксидативно увреждане на ДНК
Включва
 Модификация на базите
 Фрагментиране на ДНК
 Модификация и фрагментиране
на дезоксирибозата
Последици
 Оксидативно променените бази
водят до мутации
 Окислението на Т (тимин) блокира
репликацията
20
Оксидативно увреждане на
мембранните липиди
(липидна пероксидация)
Липидна пероксидация - “неензимен,

автокаталитичен, верижен, свободнорадикалов
процес на окисление на мембранните липиди,
който може да се инициира от всяка АКФ (СР
или нерадикал)”
21
Защо мембранните липиди са
прицелни места за действие на АКФ?
 Съдържат голямо количество ПНМК
–СН=СН-СН=СН- (арахидонова, линолова,
линоленова), които лесно се окисляват
 Съдържат често метални йони –
инициатори на свободнорадикаловия
окислителен процес
 О2 е много по-разтворим в липидната среда
на мембраните
 Активни са процеси на 1е- пренос →
образува се О2•, който е по-стабилен в
липидна среда
22
Последици от липидното пероксидиране
 ↓ флуидност на мембраните
 Загуба на мембранен интегритет
 Лизис на мембраните
 Излив на лизозомни ензими →
задълбочаване на увреждането
23
АНТИОКСИДАНТНА
ЗАЩИТА НА ОРГАНИЗМА
24
Стратегия на
антиоксидантната защита
1. Превенция - да се предотврати
образуването на АКФ и последващите
увреждания
2. Инактивиране/захващане на вече
образувани АКФ
3. Репарация (поправка) на оксидативно
увредените биомолекули (протеини,
липиди, ДНК) 25
Антиоксидант
ВСЯКО ВЕЩЕСТВО, СПОСОБНО В

НИСКИ КОНЦЕНТРАЦИИ СПРЯМО
ТЕЗИ НА ОКИСЛЯЕМИЯ СУБСТРАТ, ДА
ЗАБАВИ ИЛИ ПРЕКЪСНЕ НЕГОВОТО
ОКИСЛЕНИЕ
26
АКФ и антиоксиданти, които ги инактивират
АКФ Антиоксидант
Синглетен кислород витамин А
1O
2
алфа-токоферол
Супероксиден радикал супероксиддисмутаза

O2- глутатион свързани ензими
витамин C
Водороден пероксид каталаза
H2O2 глутатион свързани ензими
Липидни пероксиди алфа-токоферол

глутатион свързани ензими
LOOH
Хидроксилен радикал витамин C
OH
27
Ензимни антиоксиданти
Супероксиддисмутаза (СОД)
Биологична роля
 катализира превръщането на супероксидния
радикал (О2•-) във водороден прекис (Н2О2)
СОД
2O2·- + 2 H+  H2O2 + O2
 СОД е първият антиоксидантен ензим, появил

се в хода на еволюцията
 СОД захваща О2• и предпазва клетките от
увреждане
(но... продуцира Н2О2 , който е токсичен!)
28
Каталаза (КАТ)
КАТ
2 Н2О2 Н2О + О2
инактивира Н2О2 и намалява риска от
образуване на НО●
предпазва от иницииране на липидна
пероксидация
29
Глутатион
 Най-важният вътреклетъчен тиолов АО
 Инактивира H2O2, и липидни
хидропероксиди на мастни к-ни, окислен
холестерол
 Обезврежда лекарства, канцерогени,
тежки метали (Hg)
30
Глутатион
глицин
глицин
цистеин
цистеин
γ-глутамилов
γ-глутамилов
остатък
остатък
Редуциран глутатион - GSH 31

Окислен глутатион - GSSG
Глутатион-свързани ензими
Антиоксидантната си активност глутатионът

осъществява с глутатион-свързани ензими:
 глутатион пероксидаза (ГП) с кофактор Se
 глутатион редуктаза (ГР) с кофактор НАДФН
32
Глутатион-свързани ензими
Н2О2 GSH
НАДФ+
(ЛООН) (редуциран
токсични глутатион)
Глутатион Глутатион
пероксидаза редуктаза
Н2О GSSG
(ЛОН) (окислен
нетоксични НАДФН
глутатион)
ЛООН – липиден хидропероксид

33
ЛОН – липиден алкохол
Неензимни антиоксиданти
Екзогенни АО
1. Аскорбат (витамин С)
OH
HO O
O
HO OH
Аскорбинова киселина
34
Функции на вит. С
 Не се синтезира при човек
 Повечето растения синтезират
витамин С от глюкоза
 Главен водоразтворим АО в кръвната
плазма
 Участва в регенерацията на алфа-
токоферола (вит. Е)
 Кофактор на диоксигенази и
хидроксилази ( биосинтез на
колаген!)
35
Екзогенни АО
2. Токофероли (витамин Е)
CH3
HO
CH3
H3C O
CH3 CH3 H CH3 H CH3
CH3
2R 4’R 8’R
-Toкоферол
Съдържа се в растителни масла,
маргарини, ядки, семена, зелени листни
зеленчуци 36
Функции на витамин Е
Главен липоразтворим АО в
мембранните структури
Прекъсва липидното пероксидиране
на мембранните липиди
Вгражда се в мембраните и в
липопротеиновите к-си и предпазва
от окисление ПНМК
37
Концепция за оксидативния
стрес
Норма = Равновесие
АО АКФ = АО АКФ
Оксидативен стрес
АО
хиперпродукция на АКФ
АКФ
АО Оксидативен стрес
изчерпване на АО АКФ
39
Антиоксиданти (АО) Оксиданти (АКФ)

Оксидативният стрес е резултат от дисбаланс
между продукцията на АКФ и тяхното
елиминиране от клетъчните антиоксидантни
механизми, при който доминират АКФ.
Продължителният оксидативен стрес лежи в

патогенезата на много заболявания като:
възпаление, диабет, сърдечно-съдови,
невродегенеративни болести и др.
40
↑↑↑АКФ
окисление на ДНК, протеини, липиди
увреждане на митохондрии,
мембрани, клетки, тъкани
инсулти
инфаркт
стареене
41
диабет
Скъсени електрон-
пренасящи вериги
Доц. Б. Галунска
1
Монооксигенази и диоксигенази
Монооксигенази - катализират включването на 1
кислороден атом в субстрата:
– Кислородът се свързва към активния център на
ензима
– Редукция/пренос на О2 към субстрата
Диоксигенази - катализират включването на молекула
кислород в субстрата:
A + O2 → AO2
O2
диоксигеназа
2
триптофан N-формил кинуренин кинуренин
Монооксигенази
(оксидази със смесена функция, хидроксилази)
Ензими, катализиращи реакции на хидроксилиране.

Реакциите на хидроксилиране играят много важна роля за
биосинтеза на:
холестерол
жлъчни киселини
калцитриол (активна форма на вит. Д3)
стероидни хормони
превръщане на ксенобиотиците във водоразтворими
и лесни за елиминиране от организма съединения3
Механизъм на действие на
монооксигеназите
Монооксигеназите включват 1 атом кислород в

молекулата на субстрата, като образуват ОН-група
(хидроксилират субстрата):
S-H + O2 + НАДФН + Н+ → S-OH + Н2О + НАДФ+

липофилен по-хидрофилен
субстрат субстрат
4
Монооксигенази
от фамилията цитохром Р450
Общи характеристики
 фамилия от мембранно-закотвени протеини (>30
CYPs)
 хемопротеини
 локализирани в митохондриални и ендоплазмени
мембрани
 широка субстратна специфичност
 превръщат липофилни субстрати в хидрофилни
 индуцират се от субстратите си
 абсорбционен максимум на комлекса P450(Fe2+)-CO =
450nm
 при окислението на субстратите не се произвежда5
АТФ
Скъсена електрон-пренасяща верига на
цитохром Р450 (CYPs)
1. Компоненти на скъсената електрон-пренасяща верига:

 НАДФH
 Цит.P450-редуктаза
 Цит. P450
 Липофилен субстрат
 Молекулен O2
2. Пренасят се 2 електрона от НАДФН към субстрата
3. Субстратът се окислява до хидроксилно производно,
единият О-атом се редуцира до ОН-група, а другият
до Н2О 6
Цитохром Р450 (CYPs)
Скъсена електрон-пренасяща верига
Цит. Р450 Цит. Р450 Субстрат -Н

НАДФН+Н+ редуктаза (Fe3+) (Fe2+)
О2
Цит. Р450 Цит. Р450 Н2О
НАДФ+ редуктаза (Fe2+) (Fe3+) Субстрат-ОН
7
Цитохром Р450 (CYPs)
Механизъм на действие
1. Пренос на 2
електрона:
–НАДФН
–НАДФН-цит.Р450
редуктаза
–цит. Р450
–O2
Единият О-атом се
редуцира до АОН –
хидроксилиран
субстрат
Другият О-атом се
редуцира до Н2О
8
Цитохром Р450 редуктаза
Белтък, донор на електрони за ензими с
оксигеназна активност в ЕПР и в митохондриите,
които участват в метаболизма на:
 Лекарства
 Биосинтез на холестерол и стероидни
хормони
 Разграждане на хем до билирубин
 Биосинтез на жлъчни к-ни
 Получаване на полиненаситени ВМК (ПНМК)
9
Роля на цит. Р450 редуктаза
цитохром
сквален 7-α-хидроксилаза
Р450
монооксигеназа
редуктаза
Биосинтез на
жлъчни
7-дехидрохолестерол к-ни
редуктаза
цит. Р450 хем-оксигеназа
Биосинтез на стероли
Метаболизъм Катаболизъм
на лекарства на хем 10
Десатуразна скъсена електрон-пренасяща
верига
 Локализация: ендоплазмена мрежа

 Субстрати: дълговерижни мастни киселини
 Функция: внася двойни връзки в субстрата
 Компоненти:
НАД(Ф)H-цитохром b5 редуктаза
Цитохром b5
Десатураза
Стеарил-КоА + НАДН + Н+ + О2 → Олеил-КоА + НАД+ + Н2О

―(―C ― C―)― ―(―C=C―)― 12
Десатуразна скъсена електрон-
пренасяща верига
Скъсена електрон-пренасяща верига
Олеил-КоА
―(―C=C―)―
НАДН цит. b5 Цит. b5 Десатураза

НАДН+Н+ редуктаза-ФАД (Fe2+) (Fe3+)
Н2О
НАДН цит. b5 Цит. b5 Десатураза О2
НАД+ редуктаза-ФАДН2 (Fe3+) (Fe2+)
Стеарил-КоА
―(―C ― 13
C―)―
Биологично значение на десатуразните
скъсени електрон-пренасящи вериги
 Внасят двойни връзки в молекулата на

субстрата
 Участват в биосинтеза на полиненаситени висши
мастни к-ни
14
1. Живите организми – отворени системи
2. Свободна енергия
3. Ендергонични и екзергонични процеси
4. Макроергични и нормоергични съединения
5. Централна роля на АТФ в клетъчната
биоенергетика
6. Роля на АТФ за спрягане на ендергоничните
с екзергоничните процеси
Отворени и затворени системи
 Отворени системи – взаимодействат с околната среда

 Затворени системи – не взаимодействат с околната
среда
 Живите организми са отворени системи. За да
съществуват те непрекъснато взаимодействат с
околната среда, от която получават хранителни
вещества
 Окислителните катаболитни процеси, протичащи с тези
вещества са главният източник на енергия за живите
организми
Окислителните процеси – главен
източник на енергия
 При окислителните процеси енергията на химичните
връзки на веществата, постъпващи от околната среда,
се извлича и се използва за синтез на богати на енергия
съединения
 От богатите на енергия съединения се получава АТФ
 АТФ осигурява клетките с енергия за осъществяване на
функцията им
 Когато не се използва кислород, метаболизмът е
анаеробен
 Когато кислородът е краен електронен акцептор при
окислителните процеси, метаболизмът е аеробен
Биосинтез
CO2+H2O АТФ (анаболизъм)
Активен
O2 транспорт
Механична работа
(съкращение,
АДФ + Фн секреция)
Окисляеми субстрати
Електрична работа
(пренасяне на
нервен импулс)
Основни понятия
Спонтанни процеси
 Процесите в живите организми са свързани с

енергетични промени
 Спонтанно протичащи процеси - осъществяват се без
външна намеса (без внасяне на енергия)
 В природата не всички процеси протичат спонтанно
 За да се определи дали даден процес при
определени условия може да се извърши спонтанно,
трябва да се знае как ще се промени свободната
енергия на системата
Свободна енергия
 Свободна енергия на системата (G)

Енергията,
 Промяна необходима
в свободнатазаенергия
извършване
(ΔG) на полезна работа
показва дали даден ΔG = ΔHпроцес/реакция
– T ΔS може да
ΔG – протече
промянаспонтанно
в свободната енергия
ΔH показва посоката, в
– промяна в отделената/погълната която
топлина отпротича
процеса/реакцията
системата при физиологични
концентрации
ΔS – промяна на изходните
в степента вещества
на подреденост наисистемата
продуктите
T – абсолютната температура oK (oK = oC + 273)
Промяна в свободната енергия
 Промяна в свободната енергия (ΔG)

показва дали даден процес/реакция може да
протече спонтанно
показва посоката, в която протича
процеса/реакцията при физиологични
концентрации на изходните вещества и продуктите
Изходни
вещества ΔG = - 0,7 kcal/mol
Продукти
 Стандартна свободна енергия (G0)
 свободна енергия при стандартни
(нефизиологични) условия
 Промяна в стандартната свободна енергия (ΔG0)
показва посоката, в която протича процеса при
концентрации на изходните вещества и продуктите =
1 mol/L (нефизиологични концентрации)
Изходни
вещества
1 mol/L
Продукти ΔG0 = - 2 kcal/mol
1 mol/L
ΔG на верига от последователни
реакции са адитивни
(1) глюкоза + ATФ → глюкозо-6Ф + AДФ
ΔG10 = - 16,72 kJ/mol
(2) глюкозо-6Ф → фруктозо-6Ф
ΔG20 = - 1,67 kJ/mol
глюкоза + ATФ → фруктозо-6Ф + АДФ
ΔG0 = ΔG10 + ΔG20 = - 18,39 kJ/mol
ΔG на метаболитните вериги са адитивни:
A → B→ C
Екзергонични реакции
Екзергонични реакции – протичат с намаляване на G
 ΔG < 0
 Освобождава се енергия
 Протичат спонтанно (A → B)
Преходно състояние
G
A→B
A
ΔG < 0 B
Ход на реакцията
Ендергонични реакции
Ендергонични реакции – протичат с увеличаване на G
 ΔG > 0
 Поглъща се енергия
 Не протичат спонтанно
G Преходно състояние
В→А
B
A ΔG > 0
Ход на реакцията
Равновесно състояние
В състояние на равновесие
 ΔG = 0, защото
 ΔG на правата реакция (A → B) е равна по стойност и
обратна по знак на ΔG на обратната реакция (B → A)
Продукти
Изходни ΔG = 0 kcal/mol
вещества
A B
Стационарно състояние
 Живите организми, като отворени системи, могат да
достигнат до стационарно състояние
(термодинамичното равновесие е несъвместимо с
живота)
 При стационарно състояние скоростите на реакциите
в една метаболитна верига са постоянни
 В това състояние концентрациите на междинните
метаболити са постоянни
 В това състояние процесите в системата протичат
постоянно в една посока
• Например: системата може постоянно да отделя
свободна енергия т.е. да извършва полезна
работа
Макроергични и нормоергични
Според ΔG на хидролиза съединенията се разделят на:
 Свръхмакроергични
богати на енергия съединения
с висока отрицателна ΔG0 (-30 до -60 kJ/mol)
Креатинфосфат, фосфоенолпируват, ацетил-КоА,
1,3-бисфосфоглицерат, карбамоилфосфат и др.
Нормоергични и макроергични
 Макроергични
 междинна позиция между нормо- и
свръхмакроергичните съединения
 ΔG0 на хидролиза = -30.5 kJ/mol
 централна роля в преноса на енергия в живите
организми
АТФ, АДФ
 Нормоергични
с ΔG0 < -20 kJ/mol
Глюкозо-6-фосфат, триацилглицерол, глутатион
и др.
Характеристика на АТФ
 АТФ е стабилно съединение
 АТФ има 3 макроергични фосфоестерни връзки
 Междинна стойност на свободната енергия на
хидролиза на макроергичните връзки, спрямо тази
на другите макроергични и нормоергични
 Специфични ензими превръщат другите
нуклеозидфосфати в АТФ
 АТФ, АДФ, АМФ се превръщат един в друг чрез
ензима аденилаткиназа:
ATФ + AMФ → 2 AДФ
АДФ-АТФ система
аденин
D-рибоза
Аденозинтрифосфат (АТФ) Аденозиндифосфат (АДФ)

АТФ-АДФ цикъл
 АДФ поема енергия от други макроергични съединения и
се превръща в АТФ
 АТФ отдава енергия на нормоергични съединения и така
ги активира
Макроергични съединения
(фосфоенолпируват, 1,3-бисфосфоглицерат, креатинфосфат и др.)
AДФ ATФ/AДФ
ATФ
цикъл
Нормоергични съединения
(глицерол, глюкоза и др.)
Централна роля на АТФ-АДФ
системата в клетъчната биоенергетика
 АТФ свързва процесите, които освобождават енергия
(екзергонични) с тези, които използват енергия
(ендергонични)
 АТФ може да освобождава различно количество
енергия:
 чрез хидролиза на 1 макроергична връзка (АТФ →
АДФ + Фн)
 чрез хидролиза на 2 макроергични връзки (АТФ→
АМФ + ФФн)
Спрягане на екзергонични и
ендергонични процеси в организма
 Спрягането (обединяването) на ендергонични с

екзергонични процеси прави възможно
протичането на ендергоничния процес
 Спрягането на ендергонични и екзергонични
процеси в организма става чрез общ метаболит,
който е макроергично съединение.
 За много спрегнати процеси общ метаболит е
АТФ
Роля на АТФ-АДФ системата за спрягане на
ендергоничните с екзергоничните процеси
Окислителни,
Катаболитни
Екзергонични
процеси
процеси
AДФ + Фн ATФ
Ендергонични
Полезна работа
процеси (биосинтез, осмотична,
механична, електрична
работа)
Спрягане на екзергонични и
ендергонични процеси в организма
Например:
Ендергонична реакция:
Глюкоза + Фн  глюкозо-6Ф + Н2О
(не протича спонтанно, изисква енергия ΔG0 = + 13,8kJ/mol)
Екзергонична реакция:
АТФ + Н2О  АДФ + Фн
(протича спонтанно, освобождава енергия ΔG0 = - 30,5 kJ/mol)
Спрегната реакция:
Глюкоза+ ATФ  Глюкозо-6Ф + АДФ
(протича спонтанно, освобождава се енергия ΔG0 = - 16,7kJ/mol)
1
1. Биологична роля на дихателната
верига.
2. Локализация и молекулно устрoйство.
2.1. Редокс-системи в дихателната
верига.
2.2. Комплекси на дихателната верига.
3. Векторна организция на дихателната
верига. Енергия на електронния пренос.
2
Дихателна верига
Дихателна верига - сложно организирана система

във вътрешната митохондриална мембрана,
изградена от редокс-двойки, организирани в 4
комплекса.
Най-голямо количество АТФ се получава при
окислението субстратите в митохондриалната
дихателна верига.
3
Функции на дихателната верига
 Събиране на редуциращи еквиваленти (Н-атоми) от

субстратите
 Пренос на редуциращите еквиваленти към О2
(окисление)
 Синтез на АТФ за сметка на енергията на
електронния пренос (фосфорилиране)
4
Окисление в митохондриална
дихателна верига
Основни етапи
 Окисление на субстратите (АК, монозахариди,
ВМК) → получаване на редуциращи еквиваленти
(НAДH, ФAДH2) за дихателната верига
 Богатите на енергия водородни атоми на НAДH,
ФAДH2 се окисляват в дихателна верига →
енергия на протонодвижещата сила
 Енергия на протонодвижещата сила →
фосфорилиране на AДФ до AТФ
 ATФ → полезна работа (енергия за биосинтезни
процеси, пренос, съкращение и др.)
5
Катаболизъм Окисление
НAДH+H+ в митох.
въглехидрати ATФ
мазнини ФAДH2 дихателна
аминокиселини верига O2
H2O
НАДН
НАДН-Q оксидоредуктаза
Комплекс I
КоQ Комплекс II ФAДH2

Q-цит. с оксидоредуктаза
Комплекс III
Цит. с
Цитохром с оксидаза
Комплекс IV
О2 6
Локализация на дихателна верига
7
Молекулно устройство на дихателната
верига
4 комплекса, действащи съвместно с АТФ-синтетаза

(V-ти комплекс)
I. НAДH-убихинон оксидоредуктаза
II. Сукцинат-убихинон оксидоредуктаза
III. Убихинол – цитохром с оксидоредуктаза
IV. Цитохром c оксидаза
V. ATP -синтетаза
8
Редокс-системи в I комплекс на
дихателната верига
НAДH-убихинон оксидоредуктаза
НAДH / НAД+ ФMН.H2 / ФMН Fe2+S / Fe3+S
НAД+
2e-
НAДH
аденозин
13
семихинон ФМНН2
ФMНH2
2e-
ФMН
14
ФМН
FeS-центрове
нехемови
протеини
15
Редокс-системи в дихателната верига
Убихинон (КoQ)
КoQ
(убихинон)
КоQ
2e-, 2H+
КoQH2
(убихинол)
 Липофилен преносител на
електрони
 Връзка между I и III; II и III к-си
КоQ Н2 16
Редокс-системи във II комплекс на
Сукцинат-убихинон оксидоредуктаза
сукцинат / фумарат ФAД / ФAДH2 Fe3+S /Fe2+S
сукцинат
фумарат
17
Редокс-системи във II комплекс на
Сукцинат-убихинон оксидоредуктаза
сукцинат / фумарат ФAД / ФAДH2 Fe3+S /Fe2+S
ФАД ФАДН2
(окислена форма) (редуцирана форма)
18
Редокс-системи в III комплекс на
Цитохроми
 хемопротеини
 различават се по
белтъчната си част
 обратимо окисление/
редукция на хемовото
желязо:
Fe2+ - 1e- → Fe3+
Fe3+ + 1e- → Fe2+
хем 20
Редокс-системи в III комплекс на
Убихинол – цитохром с оксидоредуктаза
 Съдържа цитохроми b, c1, c
 Съдържат Fe атоми, участващи в електронния пренос
 Редокс-двойка: Fe2+/Fe3+
 По 1 електрон се пренася върху следващата редокс-двойка:
цит. b 1е-
цит. c1 1е- цит. c 1е-
(Fe2+) (Fe2+) (Fe2+)
IV комплекс
цит. b цит. c1 цит. c

(Fe3+) (Fe3+) (Fe3+)
21
Редокс-системи в IV комплекс
на дихателната верига
Цитохром с оксидаза
 Съдържа цитохром aa3
 Съдържа Cu и Fe атоми, участващи в
електронния пренос
 Редокс-двойки: Fe2+/Fe3+; Cu+/Cu2+
 4 електрона се пренасят върху O2 като го
редуцират до Н2О
22
Ред на редокс-двойките
O2/H2O
висок (+) E0 цит.aa3 (Fe3+)/цит.aa3(Fe2+)
цит.c (Fe3+)/цит.c(Fe2+)
В митохондриалната дихателна верига редокс-двойките са
Посока на цит.c (Fe 3+)/цит.c (Fe2+)
подредени по нарастване на техните редокс-потенциали
1 1 (Е0).
електронния
Тогава електроните се пренасят спонтанно по3+)/цит.b(Fe
дихателната
цит.b (Fe 2+)
пренос верига. ФAД/ФAДH 2
КoQ / КoH2
ФMН / ФMНH2
нисък (-) E0 НAД+ / НAДН
23
Свободна енергия на електронния
пренос
При спонтанния пренос на електрони по дихателната

верига се печели свободна енергия (ΔG), която е
пропорционална на разликата в редокс-потенциалите
между редокс-двойките (Δ E0).
При преноса на електрони през I, III, IV комплекс на

дихателната верига се печели енергия, достатъчна за
синтез на 3 молекули АТФ.
24
29
Механизъм на окислителното
фосфорилиране
1. Окислително фосфорилиране –
химиосмотична теория за спрягане на
окислението и фосфорилирането
2. Регулация на окислителното фосфорилиране
30
Химиосмотична хипотеза на Митчел
Химиосмотична хипотеза
Отговаря на въпроса: Как енергията на
eлектронния пренос се използва за синтез на
АТФ?
Транспортът на електрони по дихателната верига се

спряга с фосфорилирането на АДФ до АТФ чрез
преноса на H+ от междумембранното пространство
през вътрешната митохондриална мембрана към
матрикса на митохондриите.
31
Химиосмотична хипотеза на Митчел
Енергията на спонтанно протичащия електронен

пренос по дихателната верига се използва за
изпомпване на Н+ в междумембранното
пространство.
32
Химиосмотична хипотеза
на Митчел
матрикс
H++ НАДН НАД++2Н+ 2H++ ½ O2 H2O
- - - - - -
2e-
I KoQ III IV
+++ цит. C +++

4H+ 4H+ 2H+
междумембранно пространство 33
• http://vcell.ndsu.nodak.edu/animations/etc/
movie-flash.htm
34
Протонодвижеща сила
 В резултат на изпомпването на Н+ в
междумембранното пространство се [H+] и
мембраната от страната на междумембранното
пространство се зарежда (+).
 В матрикса се [H+] и мембраната откъм матриксната
страна се зарежда (-).
 Създават се електрохимичен и pH градиент, които
формират протонодвижеща сила.
 Енергията на протонодвижещата сила се използва за
фосфорилиране на АДФ до АТФ 35
ATФ - синтаза (V комплекс)
 Протоните навлизат в матрикса, преминавайки през
протонния канал (F0) на ензима ATФ-синтаза
 Протонният ток активира каталитичната субединица
(F1) на ATФ-синтазата
 Осъществява се синтез на АТФ от каталитичната
субединица на ензима за сметка на енергията на
протонодвижещата сила
 Резултат:
Синтезира се ATФ
Намалява се протонния градиент от двете страни
на вътрешната митохондриална мембрана
37
структура
38
Механизъм на действие
матрикс АДФ + Фн АТФ
F1 H+
Fo
H+
междумембранно пространство
39
• http://vcell.ndsu.nodak.edu/animations/atpg
radient/movie-flash.htm
40
Спрягане на дишането с
фосфорилирането
Според химиосмотичната теория на Митчел

спрягането на дишането (окислението) с
фосфорилирането е индиректно и се
осъществява чрез електрохимичния
градиент
41
Спрягане на дишането с
H++ НАДН НАД++2Н+ 2H++ ½ O2 H2O F1

H+
- - - - --
2e-
I KoQ III IV Fo
+++ цит. C +++ H+

4H+ 4H+ 2H+
Регулация на окислителното
Скоростта на окислителното фосфорилиране се
определя от нуждата от АТФ.
Скоростта на окислителното фосфорилиране се

регулира от:
 Достъпността на субстратите
 O2
 AДФ – най-важният фактор!
 Фн
 редуциращи еквиваленти (НАДН, ФАДH2)
 Използването на ATФ
47
Регулация на окислителното
Консумиран О2
Добавяне Изчерпване на АДФ

на АДФ
Време 48
Дихателен контрол
 Зависимостта на скоростта на окислително

фосфорилиране от нивото на АДФ се нарича
дихателен контрол или акцепторен контрол.
 При усилена консумация на АТФ → повишават се
нивата на АДФ → активира се окислителното
фосфорилиране → продуцира се повече АТФ.
 При високи нива на АТФ → забавя се транспорта на
електрони по дихателната верига и
фосфорилирането на АДФ до АТФ.
49
Коефициент на oкислително
фосфорилиране (Р/О)
 Показва колко мола АТФ се синтезират от АДФ и Фн
при транспорта на е- към 1 атом О2 по дихателната
верига
 Има различна стойност в зависимост от субстрата на
дихателната верига:
• НАДН подава е- на I-ви к-с→ синтезират се 3 АТФ
Р/О = 3
• Сукцинат подава е- на II-ри к-с→ синтезират се 2 АТФ
Р/О = 2
• Аскорбат подава е- на III-ти к-с→ синтезира се 1 АТФ
Р/О = 1
50
Енергетичен заряд
Енергетичен заряд = 1/2 ([AДФ] +2[ATФ])

([AMФ] + [AДФ] + [ATФ])
 Енергетичен заряд : 0 ⌯ 1
 Енергетичен заряд = 1, когато цялото количество
AДФ е превърнато в ATФ
 Физиологичен диапазон: 0,6 – 0,9
51
52
Инхибитори на електронния транспорт
 Свързват се специфично с компонент на

 Блокират електронния пренос
 Всички редокс-двойки преди блока са в
редуцирано състояние
 Всички редокс-двойки след блока са в окислено
състояние
 Инхибира се синтеза на АТФ
53
Инхибитори на:
I комплекс: Амитал, Ротенон, (метформин?)
II комплекс: Малонат, оксалоацеат
III комплекс: Антимицин A, прогуанил (маларон)
IV комплекс: CN-, CO, NaN3
Fo на ATФ-синтаза: Олигомицин
ATФ-AДФ транслоказа: Атрактилозид
54
ЦТК
ЦТК матрикс
-окисление
-окислениена
наВМК
ВМК
АДФ + Фн АТФ
ФАДН2 ФАД
малонат F1
НАДН НАД+ 2H++ ½ O2 H2O
II
H+
2e- 2e-
I KoQ III IV Fo
цит. C H+ H+
ротенон, антимицин А СО, NaN3 олигомицин
амитал KCN 56
междумембранно пространство
Инхибитори на Олигомицин
електронния транспорт 
Свързва се с Fo на ATФ-
синтазата

Затваря протонния канал

Протонният градиент става
много стръмен

Спира преноса на
електрони
Олигимицин - антибиотик, изолиран от

Streptomyces diastatochromogenes Спира синтеза на АТФ 57
58
Разпрягане на дишането и
☻Биологична роля
 Топлопродукция (30% от енергията, образувана чрез
окислителното фосфорилиране в митохондриите се
разсейва като топлина)
 Поддържане на нормална телесна температура при:
животни, спящи зимен сън
новородени (вкл. при човек)
адаптация на бозайници към ниски температури
☻Локализация
 Кафява мастна тъкан (богата на митохондрии) - във
вътрешната митохондриална мембрана се съдържат
големи количества разпрягащи протеини (UCP) -
термогенин (UCP-1). 59
Разпрягащи агенти
 Разпрягащите агенти образуват канали във вътрешната
митохондриална мембрана или са слаби липофилни
киселини, които свободно преминават през мембраната
 Пренасят протоните през вътрешната митохондриална
мембрана
 H+ навлизат в матрикса без да използват Fo–канала на
АTФ-синтетазата
 Транспортът на електрони протича с максимална скорост
 Енергията на електронния пренос се освобождава като
топлина
 Не се синтезира ATФ
 Нарушава се регулацията на окислителното
фосфорилиране от АТФ (дихателен контрол)
60
Видове разпрягащи агенти
 Свободни мастни
киселини
 2,4-динитрофенол
 липофилен преносител
на H+
 пермеабилитета на
ВММ) 2,4-динитрофенол
 Салицилати (високи дози

аспирин)
61
Видове разпрягащи агенти
 Разпрягащи протеини (UCP)
При човек има 3 типа разпрягащи протеини:
UCP-1
☺ във феталната кафява мастна тъкан
☺ превръща енергията от окислението на
мазнините в топлина
☺ пренася протони от цитозола в матрикса на
митохондриите
UCP-2
☺ в мозък , гладък мускул, бяла мастна тъкан
(богата на TAГ)
UCP-3
☺ в скелетни мускули 62
Механизъм на действие на
разпрягащите агенти
H+ H+ H+
H+ H+
H++ НАДН НАД++2Н+ 2H++ ½ O2 H2O
- - - - --
Разпрягащ
агент
2e-
I KoQ III IV
+++ цит. C +++

H+ H+ H+
4H+ 4H+ 2H+ H+ H+
Междинен метаболизъм
Междинният метаболизъм описва съдбата на основните
компоненти на хранителните вещества, получени след
смилането и абсорбцията им
Метаболитен път – организация на метаболитните
реакции в последователност от много стъпки, при която
продуктът на една реакция е субстрат на следващата
3 типа метаболитни пътища:
Анаболитни – синтез на биомолекули → изискват внасяне
на енергия
Катаболитни – разграждане на биомолекули →
освобождава се енергия за захранване на анаболитните
процеси
Амфиболитни – връзка между анаболитни и катаболитни
процеси (цикъл на трикарбоновите киселини , ЦТК)
Катаболитни и анаболитни процеси
Комплексни биомолекули
Богати на енергия • Протеини
хранителни в-ва • Липиди
• Нуклеинови к-ни
• Полизахариди
Катаболитни AТФ
процеси НAДH
ФAДH2 Анаболитни
процеси
Крайни продукти на Структурни единици
обмяната (бедни на енергия) • Аминокиселини
• CO2 • Монозахариди
• H2O • Мастни киселини
• NH3 • Азотни бази
Основни етапи на катаболизма
1. Хидролитно разграждане на комплексните

биомолекули от храната до основни структурни
единици (прости молекули) - храносмилане
↓
2. Превръщане на простите молекули в ацетил-КоА/други
междинни метаболити
↓
3. Окисление на ацетил-КоА/междинните метаболити в
ЦТК, дихателна верига
Основни етапи на катаболизма
Протеини Въглехидрати Липиди
Аминокиселини Монозахариди Мастни к-ни

Глицерол
Ацетил-КоА
ЦТК Структурни
CO2
елементи
за анаболитни
AТФ процеси
Обмяна на въглехидрати
Биологично значение
на въглехидратите
 Леснодостъпен източник на енергия

 Резервна форма на енергия (гликоген)
 Влизат в състава на мембрани и
екстрацелуларни компоненти (гликопротеини)
Физиологично важни монозахариди
Хексози
Монозахарид Хранителен източник Биологична роля
D-глюкоза плодове; хидролиза на: Главен монозахарид,
нишесте, бяла захар, използван от тъканите
малтоза, лактоза
D-фруктоза плодове; мед; В черен дроб и тънки
хидролиза на бяла черва: превръща се в
захар глюкоза
D-галактоза Хидролиза на лактоза В черен дроб: превръща
се в глюкоза
В млечна жлеза: за синтез
на лактоза
В състава на
гликолипиди,
гликопротеини
Физиологично важни монозахариди
Пентози
Монозахарид Хранителен източник Биологична роля

D-рибоза Месо; Дрожди (източник Структурен елемент на
на нуклеинови ДНК, РНК, АТФ, НАД+,
киселини) НАДФ+, ФАД; метаболит
на пентозофосфатен път
D-рибулоза Междинен метаболит Метаболит на
пентозофосфатен път
Физиологично важни дизахариди
Дизахариди - 2 монозахаридни остатъка, свързани с

гликозидна връзка
Глюкоза + Фруктоза → Захароза
Глюкоза + Галактоза → Лактоза
Глюкоза + Глюкоза → Малтоза

Захароза
Лактоза
Малтоза
Физиологично важни
олиго/полизахариди
Олигозахариди – съставени от 2-10 монозахаридни

остатъка, свързани с гликозидни връзки
 малтотриоза – 5 монозахаридни остатъка
Полизахариди - съставени от над 10 монозахаридни

остатъка, свързани с гликозидни връзки
 Линейни – нишесте (глюкоза)n
 Разклонени – гликоген (глюкоза)n
Целулоза
Гликоген
I. Храносмилане на въглехидрати
1. Видове въглехидрати, постъпващи с храната
2. Етапи в храносмилането на въглехидратите
3. Хрансомилателни ензими
4. Нарушения: лактазен дефицит
II. Абсорбция на глюкоза, галактоза и фруктоза

1. Na+- зависим ко-транспорт
2. Улеснена дифузия към тъканите (GLUT
преносители)
3. Нарушения: глюкозо-галактозна малабсорбция
Основни въглехидрати в храната
 Въглехидратите от храната са най-важния
калориен източник за организма  40-50%
Храни Въглехидрати Структура
Картофи, ориз, зърна, Амилопектин α-глю(1→4)nглю
хляб (скорбяла) α-глю(1→6) разклонения
Картофи, ориз, зърна, Амилоза α-глю(1→4)nглю
хляб (скорбяла)
Бяла захар Захароза α-глю(1→2)β-фру
Мляко, млечни Лактоза β-гал(1→4)глю
продукти
Плодове, мед Фруктоза фруктоза
Плодове, мед Глюкоза глюкоза
Храносмилане на въглехидрати
 Смилане - хидролитно ензимно разкъсване на
гликозидните връзки на въглехидратите, постъпващи с
храната
 Смилането на въглехидратите се осъществява в
храносмилателния тракт
 Устна кухина
 Интестинален лумен
 Тънкочревен епител
 Ензимите, които участват са хидролази и се наричат
гликозидази
 Главните крайни продукти са глюкоза, фруктоза и
галактоза
Храносмилателни ензими
 Гликозидази
• слюнчена α–амилаза
секретира се от слюнчните жлези
в устната кухина разкъсва α-1→4 гликозидни
връзки в скорбялата
продуктите от действието й са декстрини
• панкреатична α–амилаза
секретира се от екзокринния панкреас в състава
на алкалния панкреатичен сок
в тънките черва разкъсва α1→4 гликозидни
връзки в декстрините (разклонени олигозахариди)
продуктите от действието й са олиго-, ди-, три-
захариди, малтоза и изомалтоза
Храносмилателни ензими. Амилази
нишесте
слюнчна,
панкреатична
α-амилаза
малтоза изомалтоза
три-захариди декстрини
Храносмилателни ензими
 Гликозидазни комплекси
Локализирани са в микровилите на интестиналните
епителни клетки
• Захараза-изомалтаза
 разкъсва α-1→4, α-1→6 гликозидни връзки в
захароза, изомалтоза
 продуктите от действието й са глюкоза,
фруктоза
• Малтаза
 разкъсва α-1→4 гликозидни връзки в
малтоза
 продукт от действието й е глюкоза
Гликозидазни комплекси
Малтаза
малтоза
малтаза
Гликозидазни комплекси
Изомалтаза
α-1,6 връзка
изомалтаза
изомалтоза
Isomaltase
Лактаза
 разкъсва β-1→4 гликозидни връзки в

лактоза
 продукти от действието й са глюкоза,
галактоза
Основните монозахариди, които се получават в

резултат на смилането на въглехидратите от храната са
глюкоза, галактоза и фруктоза.
Лактаза
лактоза
лактаза
галактоза глюкоза
ВХ от
храната слюнчна α-амилаза
захароза
стомах
лактоза
декстрини панкреас
панкреатична α-амилаза
олигозахариди тънки черва
малтоза, изомалтоза
малтаза, изомалтаза глюкоза
захараза галактоза
лактаза фруктоза
фибри
дебело черво
фекалии
Нарушения в смилането на въглехидрати
Лактазен дефицит
 Ензъмът лактаза катализира скоростоопределящия

етап при разграждането на лактозата.
 Активността на лактазата е максимална до 5-7
годишна възраст
 При възрастни активността на лактазата е 10% от
тази при деца
Лактазен дефицит (хиполактазия)
Причини за лактазен дефицит:

1. Генетичен дефект в ензима лактаза
2. Физиологично намаление в активността на
лактазата при възрастни индивиди
3. Увреждане на тънкочревния епител (колити,
гастроентерити, прекомерна консумация на алкохол
и др.)
Нарушения в смилането на
въглехидрати
Последици от дефицита на лактаза
Невъзможност за абсорбция на лактоза
Неразградената Бактериална ферментация

лактоза е осмотично на лактоза в дебелото черво
активна
↑млечна киселина
↑отделяне на газове
↑мотилитет на червата
• дразнене на мукозата
• подуване
тежка диария • болки
Лечение
 Орална рехидратация с течности, съдържащи NaCl,
глюкоза, KCl, NaHCO3 без да се превишава осмoларитета
на кръвната плазма
 екзогенна лактаза
Честота на лактазен дефицит при

възрастни
Азиатци 100%
Американски индианци 95%
Нигерийци 89%
Афроамериканци 81%
Италианци 71%
Австралийци 67%
Мексиканци 56%
Гърци 53%
Датчани 0% http://www.omim.org/entry/223100
Транспорт на глюкоза и галактоза
 През луминалната мембрана на ентероцитите:

 глюкоза и галактоза се транспортират в
клетката по градиента си съвместно с Na+-
йони
 транспортът се осъществява с Na+ -
зависим преносител за глюкоза и галактоза
(Sodium-Glucose Тransporter - SGLUT)
Транспорт на фруктоза
 През луминалната мембрана на ентероцитите:

 улеснена дифузия с GLUT-5 преносител
Транспорт на глюкоза, галактоза и
фруктоза към циркулацията
 Na+ - независим улеснен транспорт по

концентрационния градиент с GLUT-2
преносител
 Na+-йони се изпомпват извън клетката
срещу концентрационния градиент от
К+, Na+-АТФ-аза за сметка на енергията
на АТФ (вторично активен транспорт)
чревен лумен
фруктоза глюкоза галактоза

Na+ мукозна страна
GLUT-5 SGLUT интестинална
епителна клетка
Na+
3Na + 3Na +
фруктоза АТФ
глюкоза К,Na
галактоза помпа
АДФ
2К+ 2К+
GLUT-2
серозна страна
към
циркулацията
Транспорт на глюкоза, галактоза и
фруктоза в тъканите
Преносители за глюкоза (GLUT)
GLUT са фамилия транспортни протеини
► откриват се във всички клетки
► пренасят глюкоза в клетките по
концентрационния градиент
Функцията на GLUT се регулира от:

 Концентрация на глюкоза
 Инсулин
Видове преносители за глюкоза
(GLUT)
1. GLUT- 1 (еритроцити)
2. GLUT- 2 (черен дроб)
 ↑ Km за глюкоза (~ 25mM) → сензор за
наличността на глюкоза в кръвта
3. GLUT- 3 (в мозък)
 най-висок афинитет към глюкоза
4. GLUT- 4 (скелетни мускули и мастна тъкан)
 главен преносител в инсулин-зависимите тъкани
(мускули и мастна тъкан)
5. GLUT- 5 (епителни клетки на тънки черва)
 преносител за фруктоза
Tранспорт на глюкоза в скелетни мускули и мастна тъкан
Хормонът инсулин активира транспорта

на глюкоза в клетките на мастна и
мускулна тъкан като стимулира
транслокацията на GLUT 4 от цитозола
към плазмената мембрана.
Скорост на абсорбцията на
глюкозата
 30 - 60 min след хранене глюкозата в

кръвта достига максимална стойност ~
7,2 - 8,0 mmol/l
 2 - 2,5 часа след хранене глюкозата в
кръвта намлява до нормалните си
граници (3,9 – 5,5 mmol/l)
Нарушения в абсорбцията на глюкоза
Глюкозо-галактозна малабсорбция
Причини
 Генетична мутация в SGLUT-
преносителя за глюкоза и галактоза в
епителните клетки на тънките черва
Последици
 Нарушава се абсорбцията на глюкоза и
галактоза
 Тежка диария и дехидратация
Гликолиза
1
1. Гликолиза – биологично значение.
2. Анаеробна гликолиза - механизъм.
Енергетичен добив. Субстратно
фосфорилиране.
3. Особености на гликолизата в еритроцити
4. Аеробна гликолиза. Совалкови
механизми.
5. Регулация на гликолизата
2
Основни метаболитни пътища на
глюкозата
Пентозо-Ф гликогеногенеза
ПФП Глюкоза гликоген
НАДФН гликогенолиза
глюко гли
нео ко
ге ли
не за
за
аланин пируват лактат
П
Д
Х АТФ
СО2
ацетил-КоА ЦТК Н2О
метаболити за
3
биосинтезни пътища
Гликолиза
Гликолиза: от гръцки гликос - сладък, и лизис - разкъсване
 Главен метаболитен път за оползотворяване на глюкозата
 Протича във всички тъкани
 Локализиран е в цитозола на клетките
 Осигурява:
• енергия
• субстрати за анаболитни пътища
 Функционира при аеробни и анаеробни условия
 Подготвя глюкозата за аеробно разграждане
4
Гликолиза
гликолиза ЛДХ
глюкоза 2 пируват 2 лактат
2 АТФ ПДХ СО2
2 ацетил-КоА
Н2О ЦТК СО2
36(38) АТФ 5
I. Анаеробна гликолиза
Характеристика
 Протича в отсъствие на O2
 Краен продукт е лактат
 Обезпечава клетките, в които няма
митохондрии (еритроцити) с непрекъсната
продукция на АТФ
6
I. Анаеробна гликолиза
При ↓↓ O2
Глюкоза (C6) Гликоген (C6)n
Глюкозо 6-фосфат
Триозо-Ф (C3) НАД+

НАДH
Пируват
НАДH
Енергетична печалба
2 ATP НАД+
Лактат 7
Реакции на гликолизата
I етап:
 Подготвителен, енергизиране на субстратите
 Изразходват се 2 молекули АТФ
 Получава се фруктозо-1,6-бисфосфат
I етап
Глюкоза
АТФ
АТФ
Фруктозо-1,6-бис фосфат
Реакции на гликолизата
I етап
1. Фосфорилиране на глюкозата
 необратима регулаторна реакция
хексокиназа
АТФ
Глюкоза Глюкозо-6-фосфат
(Г-6Ф)
9
Фосфорилиране на глюкозата
 Субстрат - глюкоза
 Продукт – глюкозо-6-фосфат (Г-6Ф)
 Г-6Ф не преминава през плазмената мембрана,
задържа се в клетката
 Г-6Ф е по-активен от глюкозата
 Ензими
 хексокиназа
 глюкокиназа
10
Хексокиназа (ХК)
 В повечето тъкани
 Конститутивен ензим
 Широка субстратна специфичност
 Инхибира се от Г-6Ф
 ↓Km за глюкоза → ↑афинитет към глюкоза
(фосфорилира глюкоза при ↓ концентрации в кръвта)
 ↓Vmax за глюкоза (образува Г-6Ф според нуждите на
клетката)
 При нормална концентрация на глюкоза в кръвта
(5 mmol/L) работи с максимална активност
11
Глюкокиназа
Глюкокиназа (хексокиназа IV, тип D)
 В чернодробни паренхимни клетки & островни
клетки на панкреаса
 Не се инхибира от Г-6Ф
 Индуцира се от инсулин
 ↑ Km за клюкоза → ↓ афинитет
(фосфорилира глюкоза при ↑концентрации в
кръвта)
 ↑Vmax за глюкоза
(извлича ↑глюкоза от кръвта → гликоген в черен
дроб)
 Намалява риска от хипергликемия след поемане на
12
богата на въглехидрати храна
Хексокиназа, Глюкокиназа
Кинетика
Vmax ХК
Vmax ГК
глюкокиназа
V
Км ХК Км ГК
Концентрация на глюкоза [mmol/L] 13
2. Изомеризация
Фосфофруктоизомераза
 обратима реакция
 главен фактор, регулиращ скоростта на този етап е
концентрацията на Г-6Ф
глюкозо-6 фосфат (Г-6Ф)  фруктозо-6 фосфат (Ф-6Ф)

14
3. Фосфорилиране
Фосфофруктокиназа-1 (ФФК-1)
 Необратим (регулаторен етап!)
 Скоростоопределящ ензим
 Алостеричен ензим
фосфофрукто
киназа
АТФ + АДФ + Н+
Фруктозо-6Ф  фруктозо-1,6 бисФ (Ф-1,6-БФ)

В края на I-вия етап на гликолизата се изразходват 2 молекули15АТФ
II етап на гликолизата
Образуване на
триозофосфати:
ДиХидроксиАцетонФосфат (ДХАФ)
и глицералдехид-3 фосфат
Глюкоза
II етап Ф-1,6 БФ
ДХАФ Глицералдехид-3Ф 16
Алдолаза
 обратима реакция
 концентрацията на субстрата е главния фактор,
контролиращ скоростта на реакцията
Дихидроксиацетон
фосфат
(ДХАФ)
Алдолаза
Глицералдехид
3-фосфат
Фруктозо-1,6-бисфосфат
(Ф-1,6 БФ) 17
Триозофосфат изомераза
1 mol глюкоза → 2 mol глицералдехид-3Ф
Триозофосфат
изомераза
Дихидроксиацетон Глицералдехид
фосфат 3-фосфат
18
III етап на гликолизата
глицералдехид – 3Ф дехидрогеназа
АТФ Глюкоза
Етап на
образуване на АТФ
АТФ Ф-1,6-БФ
ДХАФ Глицералдехид-3Ф
III етап НАДН
АТФ
Фосфоенолпируват (ФЕП)
АТФ
Пируват 19
глицералдехид – 3Ф дехидрогеназа
 III етап – образуване на АТФ
 глицералдехид-3Ф дехидрогеназата има кофактор НАД+
 образува се макроергично съединение 1,3-БФГ
Глицералдехид
3-фосфат
дехидрогеназа
НАД+ Фн НАДН+Н+
Глицералдехид 1,3-бисфосфоглицерат
3-фосфат (1,3-БФГ) 20
фосфоглицераткиназа
 от макроергичното съединение 1,3-БФГ се образува
първата молекула АТФ
Фосфоглицерат
киназа
1,3-бисфосфоглицерат 3-фосфоглицерат
(1,3-БФГ) (3-ФГ) 21
Субстратно фосфорилиране
 глицералдехид-3Ф се окислява от НАД+ до

3-фосфоглицерат
 междинно се образува макроергично съединение
1,3-БФГ
 енергията на макроергичната връзка на 1,3-БФГ се
използва за образуване на АТФ
 Арсенат е разпрягащ агент на субстратното
фосфорилиране: образува се 1-арсено-3-
фосфоглицерат, който е нетраен и се разпада до 3-
фосфоглицерат  не се синтезира АТФ
23
фосфоглицерат мутаза
енолаза
пируваткиназа
 Фосфоглицерат мутаза - обратима реакция

 Енолаза - субстратно фосфорилиране
 Пируваткиназа
 необратима реакция
 2 mol АТФ се образуват от 1 mol глюкоза
 регулаторен ензим
24
фосфоглицерат мутаза, енолаза,
пируваткиназа
фосфоглицерат енолаза пируват

мутаза киназа
Фосфоенол
3-фосфоглицерат 2-фосфоглицерат Пируват
25
пируват
Регенериране на НАД+ необходим за
глицералдехид-3Ф дехидрогеназата
[НАД+] е определяща за непрекъснатото протичане на
гликолизата
3 механизма за регенериране на НАД+:
1. С ензима лактатдехидрогеназа (ЛДХ)
Пируват ЛДХ Лактат
НАДН НАД+
2. Пренос на електроните на НАДН в митохондриите с

помощта на совалкови системи:
НАДН  совалка  дихателна верига  3 АТФ
3. Окисление на пируват до етанол 26
Роля на лактатдехидрогеназната
реакция
 Протича в анаеробни условия
 Обратима реакция
 Осигурява непрекъснато протичане на гликолизата
 Посоката на реакцията зависи от съотношението
[НАДH]/[НАД+] в клетката
Черен дроб, миокард - ↓[НАДH]/[НАД+]
лактат  пируват
Скелетен мускул - ↑[НАДH]/[НАД+]
пируват  лактат
27
Лактатдехидрогеназа
НАДН + Н+ НАД+
Лактат
пируват лактат
28
Анаеробна гликолиза
Обобщение
Главен път за окисление на глюкозата в:
 еритроцити
 левкоцити
 очна леща
 корнеа
 бъбречна медула
 тестиси
29
Анаеробна гликолиза. Обобщение
Глюкоза
АТФ
АДФ
Използване на Глюкозо-6Ф
АТФ Фруктозо-6Ф
АТФ
АДФ
Фруктозо-1,6 ФФ
Глицералдехид-3Ф ДХАФ
НАД+
1,3 -БФГ НАДH
Образуване АДФ
НАД+
на АТФ 3-ФГ НАДH
АТФ
2-ФГ Пируват Лактат
АДФ АТФ 30
Енергетична печалба от анаеробната
гликолиза
ХК
глюкоза глюкозо-6Ф фруктозо-6Ф
АТФ ФФК АТФ
фруктозо-1,6 БФ
2 НАДН
2 х 1,3-БФГ 2 х глицералдехид-3Ф ДХАФ
2 АТФ
2 х 2-фосфоглицерат
2 х 3-фосфоглицерат
ПК
2 х фосфоенолпируват 2 х пируват 2 х лактат
31
2 АТФ
Енергетична печалба от анаеробната
гликолиза
Глюкоза + 2 АТФ  2 Лактат + 4 АТФ + 2Н2О
Енергетична печалба: 2 АТФ
32
Особености на гликолизата в
еритроцити
33
Особености на гликолизата в
 Анаеробната гликолиза е главен метаболитен път –
еритроцитите нямат митохондрии
 Крайният продукт е лактат
 Регенерирането на НАД+ чрез
лактатдехидрогеназната реакция е съществено за
непрекъснатото протичане на процеса
 Не протича субстратно фосфорилиране на ниво 1,3-
БФГ
 Част от 1,3-БФГ се изомеризира в 2,3-БФГ (регулатор
на афинитета на Hb към О2), който се хидролизира до
 По-малко АТФ се печели  обезпечава се
протичането на гликолизата с висока активност (АТФ
е алостеричен инхибитор на ФФК-1 и на гликолизата)
34
Анаеробна гликолиза в еритроцити
Глюкоза
АТФ
АДФ
Глюкозо-6Ф
Фруктозо-6Ф
АТФ
АДФ
Фруктозо-1,6 БФ
НАД+
1,3 -БФГ НАДH
2,3 -БФГ НАД+
3-ФГ НАДH
 2-ФГ Пируват Лактат
АДФ АТФ 35
Hb(О2)4  HbH4 + 4O2
Аеробна гликолиза
36
II. Аеробна гликолиза
 В аеробни условия глюкозата се окислява до
пируват по гликолитичната верига
 Печелят се 2 молекули АТФ и 2 мола НАДН
НАДН се окислява до НАД+ чрез совалкови
механизми, които пренасят електроните на
НАДН в митохондриите, за да се включат в
 Пируватът се пренася в митохондриите, където
се окислява до Ацетил-КоА
Ацетил-КоА се включва в ЦТК и се окислява
до СО2 и Н2О
37
Аеробна гликолиза
Глюкоза
АТФ
АДФ
Глюкозо-6Ф
АТФ
АДФ
Фруктозо-1,6 БФ
2 НАД+ Дихателна
Совалки
1,3 -БФГ 2 НАДH верига
АДФ
цитозол митохондрии AТФ
АТФ 3-ФГ
2-ФГ Пируват Ацетил- ЦТК

КоА
АДФ АТФ 38
Совалкови механизми за пренос на
електроните на НАДН от цитозола в
митохондриите
 Совалковите механизми пренасят от цитозола през

вътрешната митохондриална мембрана (ВММ)
електроните и Н+ на НАДН, тъй като във ВММ
няма транспортен протеин за НАДН.
 Совалковите механизми обезпечават пълното
използване на редуциращите еквиваленти.
 2 типа совалки в зависимост от типа клетки:
 Малат-аспартатна
 Глицерофосфатна
39
Малат-аспартатен совалков
механизъм
 Пренася от цитозола през вътрешната
митохондриална мембрана в митохондриалния
матрикс 2 електрона от НАДН
цитозолен НАДН  митохондриален НАДН  I к-с на

ДВ
 Енергетична печалба: 3 ATP
 Локализация: миокард, черен дроб, мастна тъкан
 Ензими: цит. НАДН-малатдехидрогеназа (MДХ)
мит. НАД+-малатдехидрогеназа (MДХ)
цит. аспартатаминотрансфераза (AсAT)
мит. аспартатаминотрансфераза (AсAT) 40
Малат-аспартатен совалков
механизъм
цитозол ВММ матрикс
α-КГ Асп Асп
Глу ц.АсАТ α-КГ

пируват
м. АсАТ
НАДН ОАА Глу
гликолиза ц. МДХ
м. МДХ
НАД+ малат малат ОАА
глюкоза НАД+ НАДН
41
3АТФ
Глицерофосфатен совалков
механизъм
 Пренася от цитозола през вътрешната
митохондриална мембрана в митохондриалния
матрикс 2 електрона от НАДН
2e-
цит. НАДН  мит. ФАДH2  Ко-Q (убихинон)
от ДВ
 Енергетична печалба: 2 ATP
 Локализация: скелетни мускули, мозък
 Ензими: цит. НАДН-глицерол-3-Ф дехидрогеназа (ГФДХ)

мит. ФАД -глицерол-3-Ф дехидрогеназа (ГФДХ)
42
Глицерофосфатен совалков
механизъм
пируват
ДХАФ ФАДН2
НАДН
гликолиза ц. Глицерол-3Ф ДХ м. Глицерол-3Ф
ДХ KoQ
НАД+
глюкоза Глицерол-3Ф ФАД
2АТФ
цитозол ВММ 43
Метаболитно значение на
совалковите механизми
Реокисление на НАДН, образуван при

гликолизата.
1. Глицерофосфатна совалка → 2 ATФ
2. Малат – аспартатна совалка → 3 ATФ
44
Биологична роля на совалковите
механизми
Важни са при алкохолна ферментация и процеси на детоксикация
Алкохолна ферментация
цит. алкохолдехидрогеназа
Етанол ацеталдехид
НАД+ НАДН
цитозол
мембрана совалка
митохондриален
матрикс ацеталдехид
НАД+ НАДН
ДВ мит. алдехид
НАД+ ацетат
ATФ 45
Биологична роля на совалковите
механизми
2. Процеси на детоксикация
► Образуване на глюкурониди– детоксикация на билирубин,
лекарства
УДФ-глюкоза оксидаза
УДФ-глюкуронова
НАД+ НАДH к-на
+
цитозол
билирубин
мембрана совалка
Митох.
матрикс
НАД+ НАДH билирубин
диглюкуронид
ДВ
ATФ елиминиране
46
Енергетична печалба от
аеробната гликолиза
Глюкоза + 2 АТФ + 2 НАД+ 
2 пируват + 4 АТФ + 2 НАДН + 2 Н+ + 2Н2О
Енергетична печалба: 2 АТФ и 2 НАДН
Малат-аспартатна Глицерофосфатна
совалка совалка
2 x 3 ATФ = 6 ATФ 2 x 2 ATФ = 4 ATФ
Общо = 8 ATP Общо = 6 ATP

47
Регулация на гликолизата
Главни регулаторни места са трите необратими

реакции на гликолизата:
 хексокиназна/глюкокиназна
 фосфофруктокиназа
 пируваткиназна
48
Глюкоза
ATФ
Глюкокиназа/хексокиназа
Глюкозо-6Ф
ATФ
ФФК-1
Фруктозо-1,6БФ
ATФ
Глицералдехид-3Ф ДХАФ ВМК
НАДН 1,3-БФГ ЦТК
Ацетил-КоА
2-фосфоглицерат ПДХ
Пируваткиназа
Фосфоенолпируват Пируват Лактат
ATФ НАДН 49
Регулация на хексокиназа /
глюкокиназа
• Хексокиназа
– Алостерично инхибиране по механизъм на отрицателна
обратна връзка от глюкозо-6-Ф
– Активатор е [глюкоза] в кръвта
• Глюкокиназа
– Активна при [глюкоза] в кръвта
– Индуцира се от инсулин (↑транскрипция на гена за
глюкокиназа)
– Активатор: фруктозо-1Ф
– Инхибитор: фруктозо-6Ф
– Глюкозо-6Ф няма ефект върху глюкокиназа
• Пациенти със захарен диабет имат ниски нива на
глюкокиназа 50
Регулация на глюкокиназа (ГК)
Активира се от глюкоза чрез регулаторен протеин за ГК
↑глюкоза ГК свързана
с регулаторен протеин
+
(неактивна)
дисоциация
от рег. протеин свързване
с регулаторен протеин
Активна ГК
транслокация
в ядрото
+
↑Ф-6Ф
↓глюкоза 51
Регулация на Фосфофруктокиназа
 Контролиращ етап на гликолизата
 Алостерична регулация
Скорост на реакцията
АТФ
• Енергетичният заряд АТФ/АМФ е
алостеричен регулатор на ФФК1
 АТФ е инхибитор (Км за АТФ
фруктозо-6-Ф)
АМФ (ATФ) е активатор
• Цитрат е алостеричен инхибитор Фруктозо-6-фосфат [μM]
• Цитратът осъществява връзката на
гликолизата с ЦТК: цитрат
Скорост на реакцията
(насищане на ЦТК) потиска
гликолизата, която “захранва” ЦТК
• Фруктозо-2,6-бисфосфат е
алостеричен активатор
Увеличава афинитета на ФФК-1
към фруктозо-6-Ф
52
Фруктозо-6-фосфат [μM]
Ефект на Пастьор
Ефект на Пастьор – инхибиране на гликолизата от

дишането
Окислението на глюкозата е по-бавно при аеробни

условия, отколкото при анаеробни.
↑
Фосфофруктокиназа-1 се инхибира от цитрат и ↑АТФ
53
Хормонална регулация на ФФК-1
в черен дроб
Хормоналната регулация на ФФК-1 се медиира от

фруктозо-2,6 бисфосфат  най-силен активатор на
гликолизата и инхибитор на глюконеогенезата
Биосинтезът и разграждането на фруктозо-2,6 бисфосфат

се осъществяват от бифункционален ензим с две
активности: киназна и фосфатазна 
Фосфофруктокиназа-2 (ФФК2) и фруктозо-2,6
бисфосфатаза
54
Регулация на нивото на
фруктозо 2,6-БФ в черен дроб
ФФК-2
АТФ АДФ
Фруктозо 6-Ф Фруктозо 2,6 бисФ
Фн Н2О
Фруктозо 2,6 бисфосфатаза

55
Регулация на бифункционалния
ензим в черен дроб
Бифункционалният ензим се регулира чрез обратима

ковалентна модификация:
Фосфорилираната ФФК-2 е неактивна

Фосфорилираната фруктозо-2,6-бисфосфатаза е активна
Дефосфорилираната ФФК-2 е активна

Дефосфорилираната фруктозо-2,6-бисфосфатаза е
неактивна
56
Регулация на неактивен
бифункционалния Глюкагон
ензим в черен ензим
дроб активен
ц АМФ
ензим
Протеинкиназа А
АТФ АДФ
Фруктозо-2,6 Фруктозо-2,6 Фн
бисфосфатаза бисфосфатаза
ФФК-2 ФФК-2 Фн
Фн Н2О
↓гликолиза
Глюкагон Фосфопротеинфосфатаза 57
Регулация на неактивен
бифункционалния Инсулин
ензим в черен ензим
дроб активен
↓ц АМФ
ензим
↓Протеинкиназа А
АТФ АДФ
Фруктозо-2,6 Фруктозо-2,6 Фн
бисфосфатаза бисфосфатаза
ФФК-2 ФФК-2 Фн
Фн Н2О
↑гликолиза
Фосфопротеинфосфатаза Инсулин
58
Хормонална регулация на ФФК-1 в черен дроб
↓кръвна захар ↑ кръвна захар
↓ ↓
↑Глюкагон ↑Инсулин
↓ ↓
↑ц АМФ ↓ц АМФ
↓ ↓
Активна протеинкиназа A неактивна протеинкиназа А
↓ ↓
неактивна ФФК 2 -Фн активна ФФК-2
активна фруктозо-2,6 неактивна фруктозо-2,6
бисфосфатаза-Фн бисфосфатаза
↓ ↓
↓Фруктозо 2,6-бисФ ↑фруктозо 2,6-бисФ
↓ ↓
неактивна ФФК-1 активна ФФК-1
↓ ↓
неактивна гликолиза активна гликолиза 59
Регулация на ФФК1 в сърдечен мускул
↑Адреналин
↓
↑cAMФ
↓
Активна cAMФ протеин киназа A
Сърдечният мускул експресира ↓
различен изоензим на ФФК2 Активна ФФК2 -Фн
→ активен е във Неактивна фруктозо-2,6БФ
фосфорилирана форма ↓
↑фруктозо 2,6-бисФ
↓
Активна ФФК1
↓
Активна гликолиза
60
Регулация на Пируваткиназа
 Алостерична регулация
• Активатори
АМФ, фруктозо-1,6-бисфосфат
• Инхибитори
АТФ, ацетил-КоА, аланин
 Ковалентна модификация ( в черен дроб)
• Фосфорилираната форма е по-слабо активна
Глюкагон активира цАМФ-протеинкиназа, която
фосфорилира ензима и го прави по-слабо активен
• Активна е дефосфорилираната пируваткиназа
Инсулин активира протеинфосфатаза, която
дефосфорилира ензима и го прави активен
61
Регулация на пируваткиназа (ПК) чрез
ковалентна модификация
Кръвна захар Кръвна захар
неактивна
гликолиза
инсулин глюкагон
H2O АДФ
ПК Фн
Протеин неактивна Протеин
цАМФ
фосфатаза киназа
Фн ПК ATФ
активна
активна 62
гликолиза
Обобщение
 3 необратими регулаторни етапа
Хексокиназа
ФФК-1
Пируваткиназа (ПК)
 Хормонална регулация
Инсулин активира трите ензима (дефосфорилира)
Глюкагон инхибира трите ензима (фосфорилира)
 Регулация чрез енергетичния заряд на клетката
АТФ инхибира ФФК-1 и ПК
АМФ и фруктозо 2,6-БФ активират ФФК-1 63
Роля на гликолиза в мозъчна тъкан
ЦТК
• аеробна гликолиза
• краен продукт е пируват
• глюкозата се окислява до СО2 и Н2О за енергия 64
Роля на гликолиза в скелетни мускули и
сърдечен мускул
ЦТК
65
Роля на гликолизата в мастна тъкан
• аеробна гликолиза
• пируват се окислява до
ацетилКоА
• ацетилКоА се използва
за синтез на ВМК и ТАГ 66
Ключови метаболити на гликолизата
Глюкоза
Глюкозо-6Ф
6-Фосфо
Глюкозо-1Ф
глюконат
Гликоген Рибозо-5Ф
Пируват 67
Ключови метаболити на гликолизата
Аланин
Оксалацетат
Пируват
Глюкозо-6Ф Ацетил-КоА
Лактат
68
Окислително декарбоксилиране на
пирувата
Пируватдехидрогензаза
1. Съдба на пирувата в аеробни условия.
2. Пируватдехидрогеназен комплекс –
молекулно устройство.
3. Регулация.
Пируват - краен продукт на аеробната
гликолиза
Глюкоза гл.алд.-3Ф ↔ДХАФ

АТФ → ↓ ↨ →НАДН
Глюкозо-6Ф 1,3БФГ
↨
АТФ → ↨
Фруктозо-6Ф 3ФГ
↓ ↨→ АТФ
Фруктозо-1,6БФ 2ФГ
↨ ↨
Гл. алд.-3Ф ↔ДХАФ ФЕП
↓ → АТФ
Пируват в цитозола
Метаболитни пътища на пирувата
глюкоза
глюконеогенеза Гликолиза
Трансаминиране пируват Редукция
Карбокси-
лиране Окислително
декарбок-
силиране
ОА ацетил-КоА
Окислително декарбоксилиране на
пирувата
Пируват Мастни к-ни
Ацетил-КоА
Цикъл на трикарбоновите к-ни
ГТФ
НАДН, ФАДН2 (редуциращи еквиваленти)
Митохондриална дихателна верига
11 АТФ
декарбоксилиране
1. Транспорт на пируват от цитозола в митохондриите
 Транспортен белтък за пируват във вътрешната
митохондриална мембрана
2. Окислително декарбоксилиране на пируват
 Необратим процес
 Локализация: матрикс на митохондриите
 Ензими: пируватдехидрогеназен мултиензимен к-с

(1) Пируватдехидрогеназа – кофактор е тиаминпирофосфат
(ТПФ), призводно на вит. В1
(2) Дихидролипоилацетил трансфераза – кофактор е
липоамид, производно на липоева к-на
(3) Дихидролипоилдехидрогеназа –кофактори са ФАД,
НАД+, призводни на вит. В2 и вит. РР
ПДХ комплекс
Производни на водоразтворими витамини са кофактори на ПДХ,
дихидролипоилацетил трансфераза и дихидролипоилдехидрогеназа:
Витамин Кофактор
вит. B1 ТПФ
вит. B2 ФАД
Липоева к-на липоамид
Пантотенова к-на HS-КоА
вит. PP НАД+
 Субстрати: Пируват, Коензим А
 Краен продукт: Ацетил-КоА
 Реакция:
Пируват + НАД+ + НSКоААцетил-КоА+СО2+НАДН
декарбоксилиране
НАД+
ФАДН2
Дихидро-
липоил НАДН
ТПФ ЛК дехидрогеназа
Дихидро- (3)
липоилацетил ФАД
ПДХ ЛК
трансфераза
(1) (2)
Ацетил-КоА
ТПФ ЛК
пируват
ТПФ = тиаминпирофосфат
ЛК = липоева к-на
Структура на Ацетил-КоА
ацетилна група
-меркаптоетиламин
аденин
пантотенова к-на
D-рибоза
Регулация на ПДХ-комплекс
ПДХ е регулаторният ензим

 Алостерична регулация на ПДХ
Активатори Инхибитори
 Пируват (ретроинхибиране)
 АДФ  Ацетил-КоА
 НАДН
 АТФ
Регулация на ПДХ
 Регулация чрез ковалентна модификация

 Киназа на ПДХ
Фосфорилира ПДХ   по-слабо активна ПДХ
 Фосфатаза на ПДХ
Дефосфорилира ПДХ   по-активна ПДХ
↓Глюкоза →↑глюкагон→ ↑ПДХ киназа →  ПДХ
↑Глюкоза →↑инсулин →↑ПДХ фосфатаза →  ПДХ

Регулация на киназа на ПДХ
 Алостерична регулация на киназа на ПДХ
 Ацетил-КоА (ретроинхибиране)
 НАДН  HSКоА
 НАД+
 АДФ
Регулация на ПДХ
Фн
ПДХ
неактивна
АДФ
киназа фосфатаза
АТФ
Фн
ПДХ
активна
Пируват Ацетил-КоА
HSКоА
НАД+ НАДН
Енергетична равносметка на окислението на
глюкозата до ацетил-КоА
 Аеробна гликолиза: глюкоза  2 пируват:
 2 АТФ
 2 НАДН
Малат-аспартатна совалка → 2 НАДН х 3 АТФ = 6 АТФ
Глицерофосфатна совалка → 2 ФАДН2 х 2 АТФ = 4 АТФ
 Окислително декарбоксилиране на 2 пируват
 2 НАДН → 2 НАДН х 3 АТФ = 6 АТФ
 2 Ацетил-КоА → окисление в ЦТК
Общо:
 1 мол глюкоза до 2 Ацетил-КоА с малат-аспартатна совалка:
2АТФ + 6АТФ + 6АТФ = 14 ATP
 1 мол глюкоза до 2 Ацетил-КоА с глицерофосфатна совалка:
2АТФ + 4 АТФ + 6АТФ = 12 ATP
Метаболитни пътища на Ацетил-КоА
Глюкозо-6Ф Лактат
Пируват
Оксалацетат Аланин
3-хидрокси-3-метил Ацетил-КоА ВМК

глутарил-КоА
ЦТК
АТФ
Холестерол Кетонови тела
Цикъл на трикарбоновите киселини
The citric acid cycle
Цитрат синтаза
Биологично значение на ЦТК
 Краен окислителен етап на въглехидрати, липиди,
протеини
 Главен катаболитен път на Ацетил-КоА в аеробните
организми
 Доставя редуциращи еквиваленти (НАДН, ФАДH2)
за дихателната верига в митохондриите → ATФ
 Метаболитите на ЦТК са субстрати за биосинтезни
пътища:
 Сукцинил-КоА → биосинтез на хем
 Оксалацетат (ОА) → биосинтез на глюкоза
 Цитрат → биосинтез на висши мастни к-ни (ВМК)
 ОА, α-кетоглутарат → биосинтез на АК
ЦТК – амфиболитен път
ЦТК е краен етап на катаболизма и осигурява

начални субстрати за биосинтезни процеси → ЦТК
е амфиболитен път
Пируват Мастни к-ни
Ацетил-КоА
хем АК
ВМК
глюкоза Цикъл на трикарбоновите к-ни
ГТФ
НАДН, ФАДН2 (редуциращи еквиваленти)
Митохондриална дихателна верига
11 АТФ
Реакции на ЦТК
Всички ензими от ЦТК са локализирани в митохондриалния

матрикс, в близост до дихателната верига.
1. Цитрат синтаза
• Кондензация на Ацетил-КоА с ОА
• Необратима реакция
• Скоростоопределящ етап
Ацетил-КоА
HSКoA
ОА Цитрат
Цитрат синтаза
Метаболитна роля на цитрата
 Субстрат за биосинтеза на ВМК, стероиди
 Транспортна форма на ацетил-КоА от митохондрии в
цитозол
 Регулатор на:
 гликолиза (инхибира ФФК-1)
 глюконеогенеза (активира ацетил-КоА карбоксилаза)
 Източник за НАДФН за редуктивни биосинтези в
цитозол (цит. изоцитратдехидрогеназа)
 Субстрат за получаване на АТФ като метаболит на ЦТК
Метаболитна роля на цитрата
НАДФН Субстрат за
за редуктивни биосинтез
биосинтези в на ВМК,
цитозол стероиди
Цитрат Регулатор на
Гликолиза (-)
Глюконеогенеза (+)
АТФ
(като метаболит
на ЦТК)
2. Аконитаза
• реакция на изомеризация
• обратим етап
• флуорацетат е необратим инхибитор
цитрат изоцитрат
сis-аконитат
3. Изоцитратдехидрогеназа (ИцДХ)
 катализира окисление на изоцитрат до α-КГ
 кофактори: НАД+, Mg2+/Mn2+
 образува НАДH → ДВ →→ 3ATP
изоцитрат оксалсукцинат α-кетоглутарат

4. α–кетоглутарат дехидрогеназен мултиензимен

к-с (α-КГД)
 Окислително декарбоксилиране на α–КГ

 Необратим етап
 Ензими на к-са (хомолози на ензимите от ПДХ-к-с):
α–КГ дехидрогеназа
Дихидролипоил сукцинил трансфераза
Дихидролипоил дехидрогеназа
4. α–кетоглутарат дехидрогеназен мултиензимен к-с (α-
КГД)
 Кофактори
 ТПФ (α–КГ дехидрогеназа)
 Липоамид (Дихидролипоил сукцинил трансфераза)
 ФАД, НАД+ (Дихидролипоил дехидрогеназа
 Пантотенова к-на (HSКoA)
 Инхибира се от: арсенат
 Образува се 1 мол НАДН → ДВ →→ 3ATФ
α-КГ Сукцинил-КоА
α-КГ дехидрогеназа
Макроергично съединение
Метаболитна роля на сукцинил-КоА
Пропионил-КоА
Метилмалонил-КоА α-КГ
Метаболизъм на
ВМК с нечетен брой ЦТК
С-атоми и
разклонени
α-кето к-ни
Сукцинил-КоА Биосинтез на
ЦТК порфирини
Ацетоацетат
Кетолиза Аминолевулинат
Сукцинат
Ацетоацетил-КоА
5. Сукцинат тиокиназа (сукцинил-КoA синтетаза)
 субстратно фосфорилиране
 директно се синтезира 1 молекула ГТФ
ATФ AДФ
+ +
ГДФ + Фн ГТФ
Сукцинил-КоА синтетаза
Сукцинил-КоА Сукцинат
6. Сукцинатдехидрогеназа
 катализира окислението на сукцинат до фумарат
 Кофактор: ФАД
 образува се ФАДH2 → ДВ → 2 ATP
ФАД ФАДН2
Сукцинатдехидрогеназа
Сукцинат Фумарат
7. Фумараза (хидратаза)
Фумарат ↔ L-малат
8. Малатдехидрогеназа (MДХ)
• Окислява малат до ОА
• Кофактор НАД+
• Образува се НАДH→ ДВ → 3 ATP
НАД+ НАДН + Н+
МДХ
Малат ОА
Енергетична
равносметка на (3) Изоцитратдехидрогеназа
ЦТК 1 НАДН → 3 ATФ
(4) α–КГ дехидрогеназа
1 НАДН → 3 ATФ
(5) Сукцинат тиокиназа
1 ГТФ → 1 ATФ
(6) Сукцинатдехидрогеназа
1 ФАД H2→2 ATФ
(8) Малатдехидрогеназа
1 НАДН → 3 ATФ
1 х Ацетил-КоА Общо: 12 ATФ
ЦТК
Регулация на ЦТК
Регулиращи фактори
 Скоростта на използване на АТФ
 Достъпност на кофактори (НАД+, ФАД) за
дехидрогеназите
 Достъпност на O2
Регулаторни ензими в ЦТК

2. Изоцитратдехидрогеназа
3. α-KГ дехидрогеназа
Алостерични активатори
 ↑Ca2+ (мускулно съкращение)
 Нисък енергетичен заряд на клетката - ↑AДФ, ↓ATФ
 ↑НАД+, ↓НАДH
Концентрацията на ОА е важен фактор,

контролиращ скоростта на ЦТК.
Регулаторен ензим Активатори Инхибитори
Цитратсинтаза [ОА], АДФ Цитрат, ВМК,

сукцинил-КоА
Изоцитрат- АДФ, Са2+ НАДН, АТФ
α-КГ дехидрогеназа Са2+ НАДН, сукцинил-
КоА, ГТФ
Водоразтворими витамини, необходими за
функционирането на ЦТК
Витамин Кофактор Ензим
B1 ТПФ α-KГ дехидрогеназен к-с
B2 ФАД Сукцинатдехидрогеназа
α-KГ дехидрогеназен к-с
PP НАД+ Изоцитратдехидрогеназа
α-KГ дехидрогеназен к-с
Малатдехидрогеназа
Липоева к-на Липоамид α-KГ дехидрогеназен к-с
Пантотенова к-на HSCoA α-KГ дехидрогеназен к-с

Анаплеротични реакции за ЦТК
 Концентрацията на оксалацетат (ОА) е съществена за
функционирането на ЦТК с нормална скорост.
 При относителен дефицит на ОА (активна ГНГ) нуждите от
ОА за ЦТК се попълват чрез анаплеротични (попълващи)
реакции:
Пируваткарбоксилаза
пируват + АТФ + НСО3-  ОА + АДФ + Фн
Декарбоксилираща малатдехидрогеназа (малик-ензим) и
мит. малатдехидрогеназа
пируват + НАДФН + Н+ + НСО3-  малат + НАДФ+
малат + НАД+  ОА + НАДН
ЦТК - обобщение
1. Заключителен етап за окислението на въглехидрати,

липиди, протеини до CO2, H2O и редуциращи
еквиваленти (НАДН и ФАДН2)
2. Главен път за образуване на АТФ чрез включване на
НАДН и ФАДН2 в митохондриалната дихателна
верига
3. Амфиболитен процес – метаболитите на ЦТК са
начални субстрати за:
 Глюконеогенеза
 Трансаминиране на АК
 Синтез на ВМК, ТАГ, стероиди
 Биосинтез на порфирини
 Биосинтез на невротрансмитери
Глюконеогенеза
Глюконеогенеза
1. Биологично знaчение на глюконеогенезата
2. Общ преглед на процеса
1. Тъканна локализация
2. Субстрати
3. Реакции на глюконеогенезата
1. I-ва бариера
2. II-ра бариера
3. III-та бариера
4. Получаване на глюкоза от АК
1. Цикъл на Кори и неговата роля
5. Получаване на глюкоза от глицерол
6. Енергетична равносметка на процеса
7. Регулация на глюконеогенеза
Биологично значение на
глюконеогенезата
Глюконеогенеза (ГНГ) – de novo биосинтез на глюкоза

от невъглехидратни източници
Най-важният път за образуване на глюкоза през периоди
на гладуване (постабсорбтивна фаза) или изчерпване
на въглехидратните резерви
Централна роля за обмяната на тъкани като:
 Мозъчна тъкан – силно зависи от постъпването на
глюкоза
 Еритроцити – глюкозата е единствен източник на
енергия
Тъканна локализация на
глюконеогенезата
Главни места на ГНГ
 Черен дроб
 Бъбреци
Глюконеогенезата в черен дроб и бъбреци е
отговорна за поддържане на нормално ниво на
кръвната захар, необходимо за нормалния
метаболизъм на мозъка и ериртоцитите
ГНГ до глюкозо-6Ф протича в:
 Скелетни мускули и миокард
ГНГ единствено в черен дроб и бъбреци е отговорна
за освобождаване на глюкоза в кръвта
Особености на ГНГ
 Не е обратен път на гликолозата
 3 необратими реакции (термодинамични
бариери) в гликолизата се заменят с други в ГНГ
• Пируваткиназа
• ФФК-1
• Хексокиназа/Глюкокиназа
 Локализация на ГНГ
• митохондрии
• цитозол
Субстрати на ГНГ
• глицерол
• пропионил-КоА
• аминокиселини
• лактат
• пируват
Общ преглед на ГНГ
ДХАФ глицерол
Глицералдехид-3Ф
1,3-БФГ
Фруктозо-1,6БФ 3-ФГ
II бариера ГНГ гликолиза
Фруктозо-6Ф 2-ФГ
Глюкозо-6Ф ФЕП АК
III бариера I бариера

Глюкоза Пируват
лактат
Реакции на ГНГ
Получаване на глюкоза от
лактат. I-ва бариера на ГНГ
 Лактат  Пируват  ОА  ФЕП
 Локализация
• митохондрии
 Ензими
• ЛДХ
• пируваткарбоксилаза
 простетична група – биотин
 изисква АТФ
• ФЕПкарбоксикиназа (ФЕПКК)
1. ЛДХ - цитозол
Лактат ЛДХ Пируват
НАД+ НАДН + Н+
2. Пренос на пируват в митох. матрикс

3. Карбоксилиране на пируват
ензим: пируваткарбоксилаза – митох. матрикс
кофактор – биотин
продукт: оксалоацетат (ОА)
Пируват + СО2 + АТФ + Н2О  ОА + АДФ + Фн + 2Н+
4. Транспорт на ОА в цитозола
Във ВММ няма преносител за ОА
↓
3 пътя за включване на ОА в ГНГ в цитозол:
ФЕП карбоксикиназа
ОАмит.  ФЕПмит.  ФЕПцит.
Глутамат-аспартатен транспортен механизъм
ОАмит.  аспартатмит.  аспартатмит  ОАцит.  ФЕПцит
ОАмит.  Малатмит.  Малатцит.  ОАцит.  ФЕПцит
Пренос на ОА в цитозол
Глутамат-аспартатен транспортен
механизъм глюкоза
ц.АсАТ ГНГ
аспартат ОА ФЕП
пируват α-КГ глутамат

цитозол
ВММ
Пируват глутамат α-КГ

карбоксилаза м.АсАТ
пируват ОА аспартат
митохондрии
цитозол
глюкоза
ц.МДХ ГНГ
пируват малат ОА ФЕП
ВММ
Пируват
карбоксилаза м.МДХ
пируват ОА малат
ФЕП карбоксикиназа
ГДФ ГТФ цитозол
ГНГ
ФЕП глюкоза
ц.ФЕПКК
пируват
ВММ
Пируват
карбоксилаза м.ФЕПКК
пируват ОА ФЕП
ГТФ ГДФ
ФЕП карбоксикиназа (ФЕПКК)
• изиксва ГТФ
• локализация – митох. матрикс
ФЕПКК мит
ОАмит + ГТФ ФЕПмит + ГДФ + СО2
Транспорт в цитозол с преносител
ФЕПККцит
ГДФ + СО2 + ФЕПцит ОАцит + ГТФ
За да се преодолее първата бариера

(пируваткиназна реакция на гликолизата)
са необходими 2 допълнителни ензима:
 Митохондриална пируваткарбоксилаза
Пируват  ОА
 Митохондриална ФЕПКК
ОА  ФЕП
 Транспорт на ФЕП в цитозола
лактат.
Цитозолен етап
ФЕП ↔↔↔ фруктозо-1,6БФ
Осъществява се с ензимите, катализиращи

същите обратими реакции от гликолизата:
 2-ФГ мутаза
 Глицералдехид-3Ф дехидрогеназа
 Алдолаза А
лактат. II-ра бариера
Необратима реакция от гликолизата: ФФК-1
В ГНГ ензимът е: Фруктозо-1,6-бисфосфатаза
Фруктозо-1,6-бисфосфатаза
Фруктозо-1,6-бисФ + Н2О
Фруктозо-6Ф + Фн
Фруктозо-1,6-бисфосфатаза катализира
 необратим етап от ГНГ
 скоростоопределящ етап от ГНГ
 регулира скоростта на ГНГ
Фосфоглюкоизомераза
фруктозо-6Ф ↔ глюкозо-6Ф
Фосфоглюкоизомераза
 Катализира обратима реакция
 Същият ензим катализира превръщането на
глюкозо-6Ф във фруктозо-6Ф в гликолизата
Получаване на глюкоза
от лактат. III-та бариера
Необратима реакция от гликолизата:

хексокиназа/глюкокиназа
В ГНГ ензимът е: глюкозо-6-фосфатаза
Глюкозо-6-фосфатаза
глюкозо-6Ф + Н2О Глюкоза + Фн
III-та бариера: глюкозо-6-
фосфатаза
 Мембранно-свързан ензим
 Катализира необратимата реакция:
глюкозо-6Ф  глюкоза
 Участва в регулацията на ГНГ
 Отговорна за освобождаването на глюкоза
 Активна в черен дроб и бъбреци
цитозол
Глюкозо-6-
фосфатаза
лумен на ЕПР
Н2О + глюкозо-6Ф Фн + глюкоза
Роля на ГНГ при мускулно
съкращение. Цикъл на Кори
Черен дроб Скелетен мускул
Активна ГНГ Анаеробна гликолиза

Глюкоза Глюкоза
6 АТФ К 2 АТФ
Р
Пируват Пируват
Ъ
В
Лактат Лактат
[НАД+]/[НАДH] ↓ [НАД+]/[НАДH]
Биологична роля на цикъла на
Кори
 Метаболитно свързва черен дроб и тъкани,

които не окисляват пълно глюкоза (до СО2
и Н2О)
 Осигурява непрекъснато постъпване на
глюкоза в тъкани, за които тя е основен
източник на енергия (мозък и еритроцити)
 Главен механизъм за доставяне на
глюкоза в еритроцити, които
освобождават лактат в кръвта, той
постъпва в черен дроб, превръща се в
глюкоза, а тя се поема от еритроцитите
аминокиселини
 При разграждане на С-скелет на АК се

получават субстрати за ГНГ
 Всички АК с изключение на Лев и Лиз при
катаболизма си могат да се използват
като субстрати за синтез на глюкоза по
ГНГ:
катаболизъм на АК →→ пируват/ОА →
ГНГ→→ глюкоза
аминокиселини.
Глюкозо-аланинов цикъл
Черен дроб Мускули
глюкоза глюкоза глюкоза
ГНГ гликолиза
пируват К
Р пируват АК
NH4 +
Ъ
трансдезаминиране В трансаминиране
урея аланин аланин аланин Кето к-ни

глицерол
изомераза
Фруктозо-6Ф Глюкозо 6-Ф глюкозо-6-
фосфатаза
фруктозо 1,6-бисфосфатаза
Глюкоза в кръвта
Фруктозо-1,6-бисФ
алдолаза
изомераза глицерол
Гл.алд.-3Ф ДХАФ АТФ
глицеролкиназа
НАДН глицерол-3ФД АДФ
Глицерол-3Ф
НАД+
Енергетична равносметка на
ГНГ
2Пируват + 4 АТФ +2 ГТФ + 2НАДН + 6Н2О 

Глюкоза + 4АДФ + 2 ГДФ + 2НАД+ + 2Н+
ГНГ е ендергоничен процес

За да се синтезира 1 молекула глюкоза са
необходими:
 6 АТФ Окисление на ВМК
 2 НАДН
Регулация на ГНГ
Главни регулаторни ензими

 Пируваткарбоксилаза
 ФЕПКК
 фруктозо-1,6-бисфосфатаза
 глюкозо-6-фосфатаза
Регулация на ГНГ.
Пируваткарбоксилаза, ФЕПКК
Алостерична регулация
 Пируваткарбоксилаза
Активатори Инхибитор
• Ацетил-КоА • АДФ
• АТФ
 ФЕПКК
Активатор Инхибитор
• АТФ • АДФ
Регулация на ГНГ
Фруктозо-1,6-бисфосфатаза
Алостерична регулация
 Фруктозо-1,6-бисфосфатаза
Активатори
• Цитрат
• АТФ
Инхибитори
• Фруктозо-2,6-бисфосфат
• АМФ
Алостерична регулация на ГНГ
пируват АТФ
Пируваткарбоксилаза Ацетил-КоА
ОА аланин
ФЕПКК Фруктозо-
1,6-бисФ
ФЕП
АТФ Фруктозо-1,6-бисФ
цитрат
Фруктозо-1,6-
АМФ бисфосфатаза глюкоза
Фруктозо-2,6-бисФ
Фруктозо-6Ф Глюкозо-6Ф
Хормонална регулация на ГНГ
Осъществява се от хормоните инсулин и глюкагон
Глюкагон активира ГНГ по 3 механизма:
1. Промяна в нивото на алостеричните ефектори
 Активира фруктозо-2,6-бисфосфатаза и ↓ фруктозо-2,6
бисФ  инхибира ФФК-1 (гликолиза) и активира
фруктозо-1,6-бисфосфатаза (ГНГ)
2. Фосфорилира пируваткиназа и я прави неактивна  ↑ФЕП
 активна ГНГ
3. Индуцира биосинтеза на ФЕПКК, фруктозо-1,6-бис
фосфатаза, глюкозо-6-фосфатаза
Глюкагон активира липолиза и окисление на ВМК 
обезпечават ГНГ с АТФ
Реципрочна регулация на гликолиза и ГНГ
↓Глюкагон/Инсулин глюкоза ↑Глюкагон/Инсулин
(висока глюкоза) (ниска глюкоза)
Гликолиза ГНГ
фруктозо-6Ф
Ф-2,6-БФ
Ф-2,6-БФ
АМФ
ФФК-1 Фруктозо-1,6-бис АМФ
АТФ фосфатаза цитрат
цитрат
фруктозо-1,6-бисФ
ФЕП АДФ
Ф-1,6-БФ ФЕПКК
АТФ пируваткиназа ОА
аланин П.карб.
пируват Ацетил-КоА
АДФ
Реципрочна регулация на гликолиза
и ГНГ (обобщение)
Гликолиза Инсулин Глюкагон
Висока кръвна захар Ниска кръвна захар
Фруктозо-2,6-бисФ цитрат
АМФ АТФ
Фруктозо-1,6-бисФ аланин
ГНГ Глюкагон Инсулин
Ниска кръвна захар Висока кръвна захар
Ацетил-КоА Фруктозо-2,6-бисФ
АТФ АМФ, АДФ
Цитрат
Ефект на етанола върху ГНГ
↑консумация на етанол → в черен дроб: ↑[НAДH] ; ↓[НAД+]
↑НАДН
↑лактат пируват аланин
↓НАД+
↓НАД+
глицерол ↓ДХАФ ГНГ
Нарушения в ГНГ винаги имат като последица хипогликемия.

↓глюкоза
хипогликемия
35
Пентозофосфатен път
Пентозофосфатен път (ПФП)
1. Биологично значение на пентозофосфатния

път на разграждане на глюкозата.
2. Окислителна фаза - механизъм.
3. Неокислителна фаза – механизъм, значение.
4. Регулация на ПФП.
5. Нарушения на ПФП.
Биомедицинско значение на
пентозофосфатния път (ПФП)
 Продуцира редуциращи еквиваленти (НАДФН),
необходими за редуктивни биосинтезни процеси на:
• Висши мастни к-ни (ВМК)
• Холестерол
• Стероиди
• Жлъчни киселини
• Вит. Д3
• Обезвреждане на ксенобиотици чрез цит. Р450
системата
 По ПФП не се образува АТФ
 Образува се рибозо-5-фосфат за биосинтез на
нуклеотиди
 Метаболитно е свързан с гликолизата чрез фруктозо-6Ф
и глицералдехид-3Ф
Тъкани с активно протичащ ПФП
Тъкан Функция
• Адренален кортекс Биосинтез на стероиди
• Черен дроб Биосинтез на ВМК и
холестерол
• Тестиси Биосинтез на стероиди
• Мастна тъкан Биосинтез на ВМК
• Яйчници Биосинтез на стероиди
• Млечна жлеза Биосинтез на ВМК
• Еритроцити За поддържане на глутатиона в
активна редуцирана форма (GSH)
Обща характеристика на ПФП
Локализация: цитозол
окислителна, необратима
2 фази
неокислителна, обратима
Сумарно уравнение:
3 Глюкозо-6Ф + 6 НАДФ+ +  3 СО2 + 6НАДФН + 6Н+
+ 2 Фруктозо-6Ф + Глицералдехид-3Ф
Механизъм на ПФП
Окислителна фаза
 Протича в тъкани с активна липогенеза

 Субстрат е глюкозо-6Ф
 Образуват се 2 НАДФН
 Регулиращ ензим е глюкозо-6Ф дехидрогеназа (Г6ФД)
 Краен продукт е рибозо-5Ф
Глюкозо-6Ф + 2НАДФ+ + Н2О  Рибозо-5Ф + 2НАДФН + 2Н+ + СО2

Ензими от окислителната фаза на ПФП

 глюкозо-6Ф дехидрогеназа → НАДФН
 Лактоназа
 6-фосфоглюконат дехидрогеназа  НАДФН
 Фосфопентозоизомераза (рибулозо-5Ф → рибозо-5Ф)
Глюкозо-6Ф
НАДФ+
Глюкозо-6Ф
НАДФН + Н+
6-Ф-глюконо-δ-лактон
Лактоназа
НАДФН + Н+
НАДФ+
6-Ф-глюконат Рибулозо-5Ф Рибозо-5Ф

6Ф-глюконат Изомераза
Глюкозо-6Ф Лактоназа 6Ф-глюконат

дехидрогеназа дехидрогеназа
6-Ф-глюконо
Глюкозо-6Ф δ-лактон 6-Ф-глюконат Рибулозо-5Ф
Биологична роля на окислителната фаза на ПФП в
Осигурява НАДФН за ензима глутатион редуктаза (ГР)
ГР поддържа нормални нивата на редуциран глутатион
(GSH) в еритроцити
GSH обезврежда липидни пероксиди (ROOH) в
еритроцитите чрез глутатион пероксидаза (ГП)
GSH, ГР, ГП предпазват еритроцитите от оксидативни
увреждания и хемолиза
НАДФН + H+ GSSG 2H2O
ПФП ГР Se ГП
НАДФ+ 2GSH ROOH/H2O2
глюкоза
Неокислителна фаза на ПФП
 Протича във всички тъкани
 Превръща пентозофосфатите в метаболити на
 гликолизата
 Субстрат: рибозо-5Ф
 Главни ензими:
• Транскетолаза
• Трансалдолаза
 Сумарна реакция:
3 рибозо-6Ф  2 фруктозо-6Ф + глицералдехид-3Ф
 Главни продукти:
фруктозо-6Ф и глицералдехид-3Ф → гликолиза
Tранскетолаза и трансалдолаза свързват обратимо
ПФП и гликолиза.
Неокислителна фаза. Транскетолаза
Транскетолаза
 Пренася 2-C фрагмет от кето-захар
към алдехидна група
 Кофактори: ТПФ, Mg2+
 Катализира процеса:
C4 + C 5 ↔ C3 + C 7
ксилулозо-5Ф + рибозо-5Ф 
глицералдехид-3Ф + седохептулозо-7Ф
Глицералдехид-3Ф
Ксилулозо-5Ф Рибозо-5Ф Седохептулозо-7Ф

Неокислителна фаза. Трансалдолаза
Трансалдолаза
Пренася 3-C фрагмент от кето-захар към
алдехидна група
 Катализира процеса:
C3 + C7 ↔ C6 + C4
глицералдехид-3Ф + седохептулозо-7Ф 
фруктозо-6Ф + еритрозо-4Ф
Неокислителна фаза. Трансалдолаза
Трансалдолаза
Глицералдехид-3Ф Седохептулозо-7Ф Фруктозо-6Ф Еритрозо-4Ф

C4 + C 5 ↔ C6 + C 3
еритрозо-4Ф + ксилулозо-5Ф 
фруктозо-6Ф + глицералдехид-3Ф
еритрозо-4Ф ксилулозо-5Ф фруктозо-6Ф глицералдехид-3Ф

Неокислителна фаза
Обобщение
Ензимите транскетолаза и трансалдолаза превръщат:
2 ксилулозо-5Ф + рибозо-5Ф 
2 фруктозо-6Ф + глицералдехид-3Ф
Фосфопентозоизомераза превръща 2 ксилулозо-5Ф в

2 рибозо-5Ф
Сумарна реакция:
3 рибозо-5Ф  2 фруктозо-6Ф + глицералдехид-3Ф
Обобщение
транскетолаза
трансалдолаза
транскетолаза
Сумарно под действие на транскетолаза и трансалдолаза:

Регулация на ПФП
Регулаторен ензим е глюкозо-6Ф дехидрогеназа

Най-важният регулиращ фактор е [НАДФ+]/[НАДФН] в
цитозола
Активатори
↑[НАДФ+]/[НАДФН] ← активна липогенеза
↑Инсулин (след хранене) → индуцира биосинтеза на:
• глюкозо-6Ф дехидрогеназа
• 6-Ф-глюконат дехидрогеназа
Регулация на ПФП
Неокислителната фаза на ПФП се регулира главно от
количеството на субстратите
Излишъкът от рибозо-5Ф, образуван по

ПФП може напълно да бъде превърнат в
метаболити от гликолизата чрез
ензимите от неокислителната фаза на
ПФП.
1. [рибозо-5Ф]>>[НАДФН]
Необходимостта от рибозо-5Ф е по-голяма, отколкото от
НАДФН
 при бързо делящи се клетки → необходим е рибозо-5Ф за
биосинтез на нуклеотиди
 По гликолитичния път:
глюкозо 6-Ф → фруктозо 6-Ф + глицералдехид 3-Ф
 По ПФП - трансалдолаза и транскетолаза:
2 фруктозо 6-Ф + глицералдехид 3-Ф ↔ 3рибозо 5-Ф
2. [рибозо 5-Ф] = [НАДФН ]

Необходими са балансирани количества от рибозо-5Ф и
НАДФН
Протича главно окислителният етап на ПФП:

Глюкозо-6Ф +2НАДФ+ + Н2О 
рибозо-5Ф +2НАДФН +2Н+ +СО2
3. [НАДФН ] >> [рибозо 5-Ф]
Необходими са по-големи количества от НАДФН,
отколкото рибозо-5Ф.
1. Окислителна фаза на ПФП:
глюкозо-6Ф  2 НАДФН + рибозо-5Ф
2. Неокислителна фаза на ПФП (трансакетолаза и
трансалдолаза):
рибозо-5Ф → фруктозо-6Ф + глицералдехид-3Ф
3. Глюконеогенеза:
фруктозо-6Ф + глицералдехид-3Ф → глюкозо-6Ф
4. Необходими са НАДФН и АТФ
Окислителна фаза на ПФП:
глюкозо 6-Ф → рибозо 5-Ф + НАДФН
Неокислителна фаза на ПФП:
рибозо 5-Ф → фруктозо 6-Ф + глицералдехид-3Ф
Гликолиза + ПДХ к-с + ЦТК:
фруктозо 6-Ф + глицералдехид-3Ф → пируват →
ацетил-КоА → → АТФ
Пируватът може да се окисли чрез ПДХ к-с и ЦТК за енергия

или да участва като начален субстрат за биосинтезни
процеси.
Дефицит на Г6ФДХ
Обща характеристика
• Генетично заболяване, водещо до недостатъчна продукция на НАДФН
– два типа дефицит на Г6ФД
• чернокожо население на централна Африка - тип А
– ензимната активност е 20% от нормата
• средиземноморски страни – тип В
– ензимната активност е 8-10% от нормата
– Мъжете са по-засегнати от жените - унаследява се по X-рецесивен
начин
– Резистентност към falcipartum malaria
Последици
– Нарушена регенерация на GSH в еритроцити – акумулиране на
Н2О2
• Оксидативен стрес в еритроцити
– оксидативно увреждане на еритоцитни мембрани
– денатурация на глобиновите вериги
НАДФН + H+ GSSG 2H2O

ПФП ГР Se ГП
глюкоза
НАДФ+ 2GSH ROOH
Клинична изява
• интра- и екстраваскуларна хемолиза
• Хемолитична анемия
Фактори отключващи Г6ФДХ дефицит
• лекарства - антималарийни средства (примакин, хинин),
сулфонамиди, хлорамфеникол, анилинови производни, нафталин,
нитрофурани, фенацетин, аспирин (високи дози), производни на вит. К
• инфекциозни причинители – остри вирусни и бактериални инфекции
(активират процеса фагоцитоза)
• храни: бакла – съдържа β- глюкозиди, вицин и конвицин, при
хидролизата на които се образуват продукти със силно окислително
действие (фавизъм)
• Диабетна кетацидоза
Абнормни еритроцити в резултат на

Г6ФДХ дефицит
1
Гликоген
 Резервна форма на глюкозата в
 Черен дроб (гликогенови гранули, 10% от масата на черния дроб)
 Скелетни мускули (1-2% от масата на мускулите)
 Бързо освобождава глюкоза (силно разклонена

молекула) в аеробни и анаеробни условия
 Най-активен метаболизъм в черен дроб и скелетни
мускули
 Обмяната на гликоген е в цитозола на клетките
2
Мускулен гликоген
 Източник за получаване на АТФ по време на усилено
мускулно натоварване
 Освободеният глюкозо-6Ф се използва като източник на
АТФ само от скелетните мускули
Чернодробен гликоген
 Резервоар на глюкоза за поддържане на нормална
кръвна захар в периода на нощния сън
 Освобождава глюкоза в кръвта за използване от други
органи (мозък, еритроцити)
3
Особености
 изграден от глюкозни остатъци
 α-1-4 гликозидни връзки
 α-1-6 гликозидни връзки
 силно разклонена молекула
 много нередуциращи краища
т.е. разграждането на гликогена
започва едновременно от много
места и се освобождава бързо
голямо количество глюкоза 4
α-1,6 гликозидни
връзки
α-1,6 и
Нередуциращ α-1,4 гликозидни
край връзки
5
Ензими
• Гликогенфосфорилаза
 Цитозолен ензим
 Разкъсва α-1,4 гликозидни връзки в правите вериги на
гликогена
 Разкъсва връзките до 4-я глюкозен остатък от
разклонението (α-1,6 връзката)
 Главен регулиращ ензим на гликогенолизата
 Катализира реакцията:
(гликоген)n + Фн ↔ глюкозо-1Ф + (гликоген)n-1 6

Ензими
2. Фосфоглюкомутаза
Глюкозо-1Ф Глюкозо-1,6 бисФ Глюкозо-6Ф7

3. Ензим премахващ разклоненията
 разкъсва α-1-6 връзките при разклоненията
 отговорен за пълното разграждане на гликогена
 бифункционален ензим:
 α-1-4 α-1-4 глюкантрансфераза
(пренася 3 глюкозни остатъка преди
разклонението към главната гликогенова верига
 α-глюкозидаза (амило-1,6-глюкозидаза)
(хидролиза на α-1-6 гликозидни връзки при
разклоненията  свободна глюкоза) 8
α-1,6-глюкозидазата разкъсва
α -1,6 гликозидните връзки при разклоненията
и освобождава глюкоза
α-1,6-
глюкозидаза
(Гликоген)n Глюкоза (Гликоген)n-1

α-1,6-връзка
α-1,4-връзка
Гликоген
фосфорилаза Глюкозо-1Ф
Глюкан
α-1,6-
глюкозидаза
Глюкоза 10
4. Глюкозо-6-фосфатаза (в черен дроб и бъбреци!!)
Глюкозо-6Ф + Н2О  Глюкоза + Фн
В черен дроб
Глюкозо-6-фосфатазата превръща глюкозо- 6Ф в
глюкоза, която се освобождава в кръвта
В периферни тъкани
Полученият при гликогенолизата глюкозо-1Ф се
изомеризира до глюкозо-6Ф, който се превръща в:
 пируват →→ АТФ
 лактат 11
 рибозо-5Ф + НАДФН
(Гликоген)n
Гликоген(n-1) Гликогенфосфорилаза
Глюкозо-1-Фосфат
Фосфоглюкомутаза
Глюкозо-6-фосфат
Гликолиза Черен дроб ПФП
Мускули
мозък Глюкозо-6
Пируват фосфатаза Рибозо-5Ф
НАДФН
Лактат СО2 + Н2О Глюкоза
12
Глюкоза в кръвта
Ензими
1. Глюкокиназа (черен дроб) хексокиназа
(ск. мускули)
глюкоза + АТФ → глюкозо 6-Ф + АДФ
2. Фосфоглюкомутаза
глюкозо 6-Ф ↔ глюкозо 1-Ф

13
3. Глюкозо 1-фосфат
уридилтрансфераза
 Изисква УТФ
 Образува се ‘активирана глюкоза‘- УДФ-
глюкоза
 Ендергоничен процес
Глюкозо-1Ф + УТФ ↔ УДФ-глюкоза + ФФн
(ΔG > 0) УДФ-глюкоза
14
Глюкозо-1Ф УТФ УДФ-глюкоза

4. Пирофосфатаза
 Екзергоничен процес
ФФн + Н2О  2Фн (ΔG < 0)
Сумарен процес:
Глюкозо-1Ф + УТФ + Н2О  УДФ-глюкоза + 2Фн (ΔG < 0)
Спряга се ендергонична реакция (уридилтрансфераза) с

екзергонична (пирофосфатаза)
Резултат: ендергоничната реакция протича необратимо до 15
образуване на УДФ-глюкоза
5. Гликогенсинтаза
 изисква гликогенов зародиш (праймер)- гликогенин
• има↓↓Km към УДФ-глюкоза (активирана глюкоза)
•↑↑Km за големи гликогенови молекули
 субстрат: УДФ-глюкоза
 катализира образуване на α-1-4 гликозидни връзки
 изграждане на прави гликогенови вериги
16
УДФ-глюкоза (гликоген)n
гликогенсинтаза
17
УДФ (гликоген)n+1
Гликогенин
 Полипептид (332 AК)
 Ензим, катализиращ реакция на собствено
гликозилиране (автогликозилиране)
 Добавя УДФ-глюкоза към ОН-група на тирозинов
остатък от гликогенина
 След добавяне на 10 глюкозни остатъка към
гликогенина започва да действа гликогенсинтазата
↓
Добавя УДФ-глюкоза и катализира образуването на α-
1,4-гликозидни връзки 18
Гликогенин
8 УДФ-глюкоза
Автогликозилиране 8 УДФ
-(глюкоза)8
Удължаване на веригата на гликогенина
Гликогенсинтаза nУДФ-глюкоза
Разклоняващ ензим n УДФ
(Глюкоза)n α-1,4 и 1,6-

връзки 19
Комплекс гликогенин-гликоген
6. Разклоняващ ензим
 Пренася блок от 7
глюкозни остатъка към
изграждащата се
гликогенова верига
 Образува α-1-6 гликозидни
връзки
20
21
Биосинтезът и разграждането на гликогена се регулират
реципрочно.
Регулиращ ензим на гликогенолизата е
гликогенфосфорилаза. Тя съществува в две
конформационни състояния:
R (активна) ↔Т (по-слабо активна)
Регулацията й се осъществява чрез следните
механизми:
 Алостерично повлияване
Активатор Инхибитори
АМФ АТФ 22
глюкоза (директно инхибира ензима)
 Ковалентна модификация
2 форми на ензима: гликогенфосфорилаза b и
гликогенфосфорилаза а
Гликогенфосфорилаза b АТФ
(неактивна, дефосфорилирана)
Киназа на
Гликогенфосфорилаза
Гликогенфосфорилаза а АДФ
Фн (активна, фосфорилирана) 23
В черен дроб гликогенфосфорилаза а се регулира чрез
допълнителен алостеричен механизъм от нивото
на глюкозата:
Глюкоза
↓
конформационна промяна
R-форма (активна)  Т-форма (по-слабо активна)
24
Алостерична регулация на гликогенолиза в черен
дроб. Роля на глюкозата
Гликогенфосфорилаза а
(черен дроб)
Глюкоза
25
Т-форма R-форма
(по-слабо активна) (по-активна)
Глюкозата е алостеричен инхибитор на
гликогенфосфорилаза а в черен дроб.
При увеличено постъпване на глюкоза с храната
 ↑кръвна захар
↓
Потиска се разграждането на гликоген в черен дроб чрез
инхибиране на гликогенфосфорилаза а от високата
концентрация на глюкоза. 26
В скелетни мускули енергетичният заряд на
клетката (АТФ/АДФ) алостерично регулира прехода на
гликогенфосфорилаза b от по-активна (R) форма в по-
слабо активна (Т) форма.
• мускулно съкращение: нисък енергетичен заряд (↑AMP)
↓
гликогенфосфорилаза b е в R-форма (по-активна)
 активна гликогенолиза
• покой: висок енергетичен заряд (↑ATP)
↓
гликогенфосфорилаза b е в Т-форма (по-слабо активна) 27
 неактивна гликогенолиза
Мускулна киназа на гликогенфосфорилаза
Особености в структурата
αβ – регулаторни субединици
γ – каталитична субединица
δ – Ca2+ -свързващ белтък (калмодулин)
Киназа на Гликогенфосфорилаза b АТФ

(неактивна, дефосфорилирана)
Протеинкиназа А
(ПКА)
Киназа на Гликогенфосфорилаза b 28
Фн (частично активна, фосфорилирана) АДФ

 В скелетните мускули освобождаването на Ca2+ в
резултат на мускулно съкращение води до пълно
активиране на киназа на гликогенфосфорилаза: Са2+ се
свързват с δ-субединицата на киназата, активират я, а тя
от своя страна активира гликогенфосфорилаза а и b
29
30
↓Глюкоза ↑ Стрес
↓ ↓
↑Глюкагон ↑Адреналин (α-рецептори)
↓ ↓
активна Аденилатциклаза активна Фосфолипаза С
↓ ↓
↑ цикличен АМФ (ц.АМФ) ↑ цит. Са2+-йони
↓ ↓
активна Протеинкиназа A (ПКА) активна Протеинкиназа С (ПКС)
↓ ↓
активна Киназа на гликогенфосфорилаза-Фн
↓
активни Гликогенфосфорилази a и b-Фн 31
↓
Активна гликогенолиза → освобождава се глюкоза в кръвта
Глюкагон Адреналин
АЦ
Рецептор за β-адренерг.
глюкагон рецептор
↓
↑ цикличен АМФ (ц.АМФ)
↓
активна Протеинкиназа A (ПКА)
↓
активна Киназа на гликогенфосфорилаза
↓
активна Гликогенфосфорилаза a
↓
Активна гликогенолиза
32
Плазмена мембрана
33
Адреналин
(мускулно АЦ
съкращение)
АТФ ц. АМФ
ПКА ПКА
(неактивна) (активна)
Киназа на
Киназа на гликогенфосфорилаза гликогенфосфорилаза
(неактивна) (активна) 34
Гликогенфосфорилаза Фосфорилаза
 При мускулно съкращение се отделя адреналин и се
повишава цит. Са2+
 Активират се:
киназа на гликогенфосфорилаза
гликогенфосфорилаза гликогенолиза
 В мускулите се освобождава глюкозо-1Ф, който се
превръща в глюкозо-6Ф
 Тъй като в мускулите отсъства глюкозо-6-фосфатаза,
глюкозо-6Ф не може да се превърне в свободна глюкоза
 Глюкозо-6Ф се окислява (гликолиза  ПДХ  ЦТК) за
35
генериране на енергия за съкращаващия се мускул
Нервен импулс
Рецептор за
ацетилхолин
↑ц.Ca2+
↓
Ca2+•δ-субединица на съкращение
киназа на фосфорилаза ↓
↓ ATФ
киназа на фосфорилаза ↓
(активна)
↓ ↓
Гликогенфосфорилаза-Фн
↑глюкозо-6Ф
(активна)
↓ ↓
Гликогенолиза ↓
лактат
(активна)
36
лактат
Главен регулаторен ензим е гликогенсинтаза
 Алостерична регулация на гликогенсинтаза
Активатори Инхибитор
Глюкзо-6Ф Гликоген
37
 Регулация на гликогенсинтаза чрез ковалентна
модификация
Гликогенсинтаза а
Фн (активна АТФ
дефосфорилирана)
Протеинфосфатаза Протеинкиназа А
(ПФ) (ПКА)
Фн
Гликогенсинтаза b
Н2О (неактивна АДФ
фосфорилирана)
38
Протеинфосфатаза (ПФ)
 Дефосфорилира гликогенсинтаза  активна
 Дефосфорилира киназа на гликогенфосфорилаза
 неактивна
Дефосфорилира инхибиторен протеин (I-1) на ПФ
 неактивен
Активна ПФ
↓
Активира процеси на дефосфорилиране
↓ ↓
Активира гликогенонегеза Потиска гликогенолиза 39
Протеинфосфатаза е активна, когато инхибиторът й
(I-1) е неактивен. Той е неактивен в дефосфорилирана
форма.
Киназа на Гликогенсинтаза
Инхибитор-1
Гликогенфосфорилаза (активна)
(неактивен)
Фн Фн Фн
Гликогенфосфорилаза Протеинфосфатаза
Фн Гликогеногенеза 40
Гликогенолиза (активна)
Разграждането и синтеза на гликоген се регулират
реципрочно от каскаден механизъм, който се активира
от хормонални стимули. В този каскаден механизъм
участват цАМФ, като вторичен посредник, и ензимът
аденилатциклаза (АЦ).
Чрез този механизъм се предотвратява едновременния
биосинтез и разграждане на гликогена.
41
гликогенолиза
адреналин
гликогеногенеза
АЦ АЦ адреналин
АЦ АЦ
АТФ ц АМФ
АТФ ц АМФ
ПКА ПКА
Киназа на Киназа на ПКА ПКА

фосфорилазата фосфорилазата 42
Гликоген Гликоген
Фосфорилаза b Фосфорилаза а синтаза a синтаза b
1. Ниска глюкоза в кръв – доминира действието на глюкагон
и процеси на фосфорилиране
↓Глюкоза в кръв ↑Глюкагон
↑Адреналин АЦ ↑ц.АМФ ПКА
Стрес
Киназа на Гликогенсинтаза
Инхибитор-1
Гликогенфосфорилаза (неактивна)
(активен)
(активна) Фн Фн Фн
Гликогенфосфорилаза
Протеинфосфатаза Гликогеногенеза
(активна) Фн (неактивна) (неактивна)
43
Гликогенолиза
(активна) Фн
2. Висока глюкоза в кръв – доминира действието на Инсулин
и процеси на дефосфорилиране
↑Глюкоза в кръв ↑Инсулин
Киназа на Протеинфосфатаза Гликогенсинтаза

Гликогенфосфорилаза (активна) (активна)
(неактивна) Фн Фн
Гликогенфосфорилаза Фн Фн
Гликогенолиза Инхибитор-1 Гликогеногенеза 44

(неактивна) (неактивен) (активна)
Регулация на обмяната на гликоген в черен дроб от
нивото на кръвната захар
45
Референтен диапазон за глюкоза в кръв: 4.4 - 6.7 mM
↑ кръвна захар
активна ПФ
активна гликогенсинтаза неактивна киназа на

гликогенфосфорилаза
активна гликогеногенеза неактивна

гликогенфосфорилаза
46
неактивна гликогенолиза
47
Заболявания предизвиквани от вроден дефект в един или повече от
ензимите от биосинтеза или разграждането на гликоген.
Тези заболяавния се характеризират с натрупване на гликоген.
Най-засегнатеи тъкани:
► черен дроб
► скелетни мускули
► сърдечен мускул 48
Болест на Gierke
Дефект в ензима: глюкозо-6-фосфат фосфатаза
Няколко подтипа: → дефицит на субединиците на Г-ФД отговорни за
транспорт на глюкоза, Фн, глюкозо-6Ф, ФФн през мембраните на ЕПР
Засегнати органи: черен дроб, бъбреци, интестинална мукоза
Прояви:
˃ Увеличен черен дроб, бъбреци
˃ липемия
˃ Тромбоцитна дисфункция
˃ хипогликемия
˃ ацидоза 49
↑гликоген
↑гликоген синтаза Глюкозо-1Ф хиперлипидемия

(активна)
↑глюкозо-6Ф ↑пируват
↑ТАГ
┃
↓↓глюкозо-6-фосфатаза
↓↓глюкоза ↑лактат
Лактатна ацидоза
↑глюкагон хипогликемия
↑разграждане на • подагра 50
↑пикочна • подагрен артрит
пуринови киселина
нуклеотиди
Метаболитни последици
1. ↑глюкозо-6Ф → гликоген синтаза →акумулиране на гликоген в черен дроб
2. ↑глюкозо-6Ф →↑лактат → лактатна ацидоза
3. ↓ГНГ → хипогликемия
4. ↑глюкагон →↑липолиза в мастна тъкан →↑освобождаване на ВМК
→↑липогенеза в черен дроб → хиперлипидемия; “мастен черен дроб”
5. ↑глюкагон →↑разграждане на пурини →↑[пикочна к-на] → подагра
Пикочната к-на е неразтворима в кисела среда (лактатна ацидоза!)

51
Ензимен дефект: липса на лизозомална 1-4 гликозидаза
2 подтипа:
» Кардиален – масивна кардиомегалия → смърт в ранна възраст
» Нервномускулен – прогресивна мускулна слабост
Засегнати органи: всички органи
Гликогенът се акумулира във всички тъкани.
Прояви:
» Намален ускулен тонус
» Мускулна миопатия
» Сърдечна недостатъчност 52
Ензимен дефект: ензим премахващ разклоненията
Засегнати оргни: черен дроб, скелетни мускули, сърдечен мускул

акумулиране на разклонни гликогенови молекули
с къси вериги
Прояви
» Увеличен черен дроб
» Хипогликемия на гладно (ГНГ не е засегната!)
» миопатия
53
Засегнт ензим: липса на мускулна гликогенфосфрилаза
Засегнат орган: скелетни мускули

невъзможност за мускулно натоварване
Прояви
» Мускулна болка при натоварване
» Мускулни крампи
» Прогресивна ускулна слабост
» ↓лактат в кръв след натоварване 54
» ↑креатинкиназа, алдолаза, ЛДХ, АлАТ
55
1. Референтни граници на
кръвната захар
2. Хормонална регулация на
кръвната захар.
3. Хипер- и хипогликемия.
Референтни граници на кръвната захар
Референтни граници [mmol/l]

След балансирано хранене 4.4– 6.1
След обременяване с глюкоза до 7.8
Инсулин и глюкагон са главните хормони,

регулиращи нивото на кръвната захар.
Регулация на кръвната захар
РЕФЕРЕНТНИ ГРАНИЦИ: 4.4 – 6.1 mmol/l
Ако след прием на въглехидрати кръвната захар

нараства непрекъснато
↓
↑дехидратация на тъканите
(осмотичен ефект)
↓
Нарушаване на функцията
↓
Мозъчна дехидратация
↓
Хиперосмоларна кома
Регулация на кръвната захар
РЕФЕРЕНТНИ ГРАНИЦИ: 4.4 – 6.1 mmol/l
Ако при продължително гладуване глюкозата непрекъснато

намалява
↓
↓ АТФ в тъканите
(прималяване, световъртеж, сънливост, кома )
↓
Нарушаване на функцията на еритроцити
(хемолиза, ↓ О2 за тъканите)
↓
Нарушаване функцията на всички тъкани
(↓ приток на О2, ↓АТФ)
↓
кома
Регулация на кръвнта захар
Кръвна захар при гладуване с различна

продължителност
Гладуване глюкоза [mmol/L]
12 ч ~ 4.4
3 дни ~ 3.9
5-6 седмици ~ 3.6
Регулация на кръвната захар след хранене
• Въглехидрати от храната
глюкоза
въглехидрати хидролиза глюкоза

галактоза
в кръвта
тънки черва
фруктоза
черен дроб
При здрав възрастен индивид

нивата на кръвната захар след хранене
не надвишават 7,8 mmol/L.
Blood glucose levels after a high carbohydrate meal

Blood glucose [mmol/l]
10
8
6
4
2
0
0 30 60 90 120
Time [min]
Главни регулaторни
фактори:
• Ниво на кръвна захар~ 1 час след богато на ВХ хранене
• инсулин •↑↑[глюкоза]
• глюкагон •↑↑[инсулин]
•↓ [глюкагон]
~ 1 час след хранене богато на белтък

• [глюкоза] = постоянна
•↑ [инсулин]
•↑↑[глюкагон]
1 час след смесен тип хранене
• ↑инсулин
• глюкагон = постоянни нива
Регулаторни механизми
След хранене нивото на кръвната захар

нараства до 7,8-8 mmol/L
Стимулира се освобождаването на инсулин
 Транспорт на глюкоза в клетките

Облекчен транспорт Зависим от Инсулин
▫ Черен дроб ▫ Екстрахепатални тъкани
▫ Еритроцити ▫ Мастна тъкан
▫ Мозък ▫ Скелетни мускули
Съдба на глюкозата в черен дроб
↑кръвна захар ↑глюкокиназа ↑Глюкозо 6-Ф
↑Глюкозо 1-Ф
Кръвна захар в ↑Гликогеногенеза
референтни граници
Глюкокиназа – важен регулатор след хранене!
Инсулин • Активна гликолиза – АТФ

контролира • Активна гликогеногенеза
метаболизма • Активен ПФП – НАДФН
• Активна липогенеза
Съдба на глюкозата в периферни тъкани
След хранене:
↑инсулин→ ↑поемане на глюкоза от скелетни мускули,
мастна тъкан (GLUT 4 – активен!)
Скелетен мускул глюкоза

глюкоза адипоцити
GLUT4
GLUT4 глюкоза
Глицерол-3-Ф
глюкоза
пируват липогенеза
ВМК
гликоген ATФ, CO2, H2O
Хормонална регулация на кръвната зaхар
след хранене
Инсулин
 Инсулин – пептиден хормон, секретиращ се
от -клетките на панкреаса
Хормонална регулация на кръвната зaхар
Инсулин
Висока кръвна захар

стимулира
освобождаването на
инсулин
 Трансмембранен рецептор с тирозинкиназна
активност, активиращ се от хормона инсулин
 Изграден от 2 алфа и 2 бета субединици
(трансмембранни)
 Свързването на инсулин към рецептора води до
автофосфорилиране на рецептора по тирозин и
активиране
 Активираният рецептор фосфорилира и активира
сигнален протеин инсулин рецепторен субстрат
(IRS)
 IRS активира Ras-белтъци, а те МАПКиназната
каскада
 Клетъчен отговор:
 Транспортера за глюкоза в мастна и мускулна
тъкан (GLUT-4) се активира и се усилва
поемането на глюкоза от клетките на тези тъкани
алфа-субединицата бета-субединицата
на рецептора на рецептора
свързва инсулина пренася сигнала в цитозола
инсулин
Екстрацелуларно
пространство
активиране на ТК активност
на рецептора
фосфорилиран
след свързване на инсулин
рецептор
цитозол
Инсулинов рецептор
активиране на инсулин-
Инсулин рецепторни субстрати (IRS) и
рецепторен пренасяне на сигнала в клетката
субстрат
(IRS) Клетъчен
отговор
ГНГ транспорт на глюкоза
гликогеногенеза гликогеногенеза
гликогенолиза синтез на белтък
Инсулин
растеж на бета-клетки транспорт на глюкоза

секреция на инсулин липогенеза
липолиза
синтез на белтък
 Бързи ефекти
 Усилва транспорта на глюкоза в инсулин-зависимите тъкани
 Активира протеинфосфатази и процеси на дефосфорилиране
 Активира анаболитни процеси: гликогеногенеза, липогенеза, биосинтез
на белтък
 Инхибира катаболитни процеси: липолиза и ГНГ в черен дроб
 Бавни ефекти
 Експресия на ензими от метаболизма на глюкозата (гликолиза,
гликогеногенеза), липогенеза, белтъчен синтез
 Клетъчен растеж, пролиферация и диференциация
Хормонална регулация на кръвната захар
Висока кръвна захар
Метаболитни пътища
Инсулин
+ използващи глюкоза:
+ • Гликолиза
• ПДХ
Транспорт на глюкоза • ЦТК
в екстрахепaтални • Гликогеногенеза
тъкани • ПФП
 кръвна захар
Инсулинът има хипогликемичен ефект
Регулация на кръвната захар след
хранене - обобщение
След хранене:
Пик на кръвната захар
(≦ 7,8 mmol/L)
↑поемане от
• черен дроб
• скелетни мускули
• мастна тъкан
↑ метаболизъм на глюкоза
Кръвна захар в референтни граници

(4,4 – 6,1 mmol/L)
Регулация на кръвната захар след
хранене - обобщение
Инсулин: поемане на глюкоза от клетките; запасяване

като гликоген и ТАГ
Метаболитен ефект Прицелен ензим
↑ Поемане на гклюкоза (ск. мускул, ↑ GLUT 4
мастна тъкан)
↑ Поемане на глюкоза (черен дроб) ↑ глюкокиназа
↑ Гликогеногенеза (ч. дроб, ск. ↑ гликогенсинтаза
мускул)
↓ Гликогенолиза (ч.дроб, ск. мускул) ↓гликогенфосфорилаза
↑ Гликолиза (ч. дроб, ск.мускул) ↑ ФФК-1, ПДХ к-с
Регулация на кръвната захар при
гладуване
При гладуване:
 ↓кръвна захар
 ↓инсулин
 глюкагон
Метаболизмът се контролира от хормона глюкагон

Хормонална регулация на кръвната
захар
 Глюкагон – пептиден хормон, секретиращ се от α-клетките
на панкреаса
 Ниска кръвна захар стимулира освобождаването на глюкагон
Метаболитни пътища, освобождаващи глюкоза:

Глюкагон
+ • Гликогенолиза
• Глюконеогенеза (ГНГ)
↑ кръвна захар
Глюкагонът има хипергликемичен ефект

Регулация на кръвната захар при
гладуване
1. ↑гликогенолиза (ч дроб) → → глюкоза в кръвта

(4 ч. след хранене)
2. ↑ ГНГ (ч дроб) → → глюкоза в кръв
3. ↑ липолиза (м тъкан) →→ ВМК в ч дроб →→ ATФ
4. ↑ β-окисление на ВМК (ч дроб) →→ ATФ & КТ
5. ↑ кетогенеза (ч дроб) →→ ATФ
• задържане на кръвната захар в референтни граници

• нормално снабдяване с глюкоза на еритроцити и мозъчни клетки
• нормално с набдяване с АТФ на мозък и периферни тъкаи
Промени в метаболизма в черен дроб в
зависимост от кръвната захар
↑ висока кръвна захар ↓ висока кръвна захар
Доминира инсулин, който Доминира глюкагон, който
активира дефосфорилиране; активира фосфорилиране;
ФФК-2 (активна) ФФК-2 (неактивна)
ПК (активна) ПК (неактивна)
Гликогенсинтаза (активна) Гликогенсинтаза (неактивна)
Киназа на гликогенфосфорилаза Киназа на гликогенфосфорилаза
Гликогенфосфорилаза Гликогенфосфорилаза (активна)
ПДХ к-с (активен) ПДХ к-с (неактивен)
Активна Активна
гликолиза глюконеогенеза
гликогеногенеза гликогенолиза
Хормонална регулация на кръвната захар
 Други хормони
Растежен хормон
•↓поемането на глюкоза от тъканите
Глюкокортикоиди
•↑ГНГ Хипергликемичен ефект
•↓изпозването на глюкоза ↑ кръвна захар
от екстрахепатални тъкани
Адреналин (освобождава се при остър стрес)

•↑гликогенолиза в ч.дроб и ск. мускули
Глюкозна хомеостаза: 5 фази при човек
фаза Източник на Тъкани използващи глюкоза Главен Продължителн
кръвна източник на ост на
глюкоза АТФ за гладуване
мозъка
I 1. диета всички глюкоза След хранене
II 1. гликоген Всички освен черен дроб; глюкоза 4 – 16 часа

2. Чернодробна мускули, мастна тъкан гладуване
ГНГ с ниска активност
III 1.Чернодробна Всички освен черен дроб; глюкоза 16 – 30 часа
ГНГ мускули, мастна тъкан гладуване
2. Гликоген с много ниска активност
IV 1. ГНГ– черен мозък, еритроцити, бъбречна глюкоза 1,5 – 24 дни
дроб, бъбреци медула КТ гладуване
V 1. ГНГ– черен Мозък с малка активност, КТ 24 – 40 дни

дроб, бъбреци еритроцити, бъбречна медула глюкоза гладуване
Хипогликемия
 Състояние на намалена кръвна глюкоза - под 3 mmol/L
 Причини
 Предозиране на инсулин при диабетно болни
 Вродени нарушения в обмяната на въглехидрати
 Прекомерна употреба на етанол
 Продължително гладуване
 Последици
 Най-силно е засегнат мозъка при хипогликемия -
неврогликопения
 Кръвна захар < 3.6 mM – нарушена ментална функция
 Кръвна захар < 2.2 mM – невъзможност за вземане на
решения и за адекватни действия
 Кръвна захар < 0.55 mM – гърчове и мозъчна кома
Хипергликемия
 Състояние на повишена кръвна захар > 10 mmol/l
 Причини за хипергликемия
Захарен диабет
 Тип I захарен диабет
 Деструкция на ß-клетките на панкреасa,

продуциращи инсулин ниво на Инсулин
 Тип II захарен диабет
 Резистентност към инсулин

 Симптоми
 Проявяват се при кръвна глюкоза  15-20 mmol/l
 Уморяемост, загуба на тегло, жажда, полиурия и др.
 Хронична хипергликемия > 7 mmol/l може да доведе до
полиорганно увреждане (периферни нерви, ретина, миокард,
бъбреци)
Хипергликемия
Diabetes Mellitus
In Januay 2006 research suggested

that one of cannabis's active
substances, may reduce cell death in 1
the eyes of diabetic patients.
Захарен диабет. Статистически данни.
Според Световната здравна организация (СЗО):

• Диабет тип 2 е най-разпространеното заболяване в развитите
страни
• 2006 - 171 милиона
• 2030 – удвояване на броя им
• 20% от населението над 65 г страда от диабет тип 2
2
Захарен диабет - характеристика
Референтни граници на кръвна захар: 4.4 – 6.1 mmol/l
Диабет – хетерогенна група синдроми , характеризиращи се с:

 ↑кръвна захар на гладно ( ≧ 7 mmol/L)
 Относителен / абсолютен дефицит на инсулин
2 основни типа
 Тип I - ~ 10% от населението
(инсулин- зависим, диабет на детската възраст, ювенилен
диабет)
 Тип II – ~ 90% от населението
(инсулин независим, диабет на възрастните)
3
Диабет тип 1
1. Отключващи фактори
 Екзогенни – вирусни инфекции,
токсини, стрес
 Генетични – 30-50%
2. Патогенеза
 Абсолютен deефицит на
инсулин, поради автоимунна
атака на β-клетките на
панкреаса
 ⇒ невъзможност за синтез и
секреция на инсулин, няма
отговор на повишена кръвна
захар
4
3. Симптоми
 Остро начало –80-90% от панкреасните клетки са
засегнати
 Отключва се от стрес/ заболяване
 симптоми: полиурия, полидипсия, полифагия
 Други симптоми: умора, загуба на тегло, слабост,
главоболие, неразположение, повръщане
5
Type IДиабет типmellitus
Diabetes 1
5. Метаболитни промени
↓↓↓ Инсулин
↑↑↑ Глюкагон Глюкагон контролира метаболизма
Черен дроб:
↑ГНГ
↑ кетогенеза ↑↑ кръвна захар
↓гликолиза ↑↑ кетонови тела
↓гликогеногенеза
↓липогенеза
Метаболизмът в черен дроб
допринася за хипергликемията
6
Скелетни мускули:
↓ поемане на глюкоза
↑↑кръвна захар
↑↑ катаболизъм на белтък
(субстрати за ГНГ в черен дроб)
Метаболизмът в скелетни мускули

допринася за хипергликемията
7
Мастна тъкан: ↑↑↑КТ

↑↑↑ липолиза Диабетна кетоацидоза
(↑ ВМК, ↑КТ в кръв) (25-40% от случаите)
↓ капилярна ЛПЛ (липсва инсулин!)
↑ VLDL в кръв
↑ хиломикрони ↑↑ТАГ
↑ ТАГ хипертриглицеридемия
8
Характеристика
 Проявява се постепенно, без обичайни симптоми ⇒ продължително
метаболитно нарушение
 Симптомите са слабо изразени, спорадични – може да остане
недиагностицирано с години
 Липсва кетоацидоза
 Налице е инсулинова резистентност / относителен дефицит на
инсулин, поради дисфункция на β-клетките на панкреаса
 Най-често в зряла възраст (>35 години), при индивиди с наднормено
тегло
 Генетично предразположение
 хипергликемия
 По-леко изразени метаболитни промени
 Тежки усложнения, комплексни и многофакторни: бъбречна
недстатъност, нарушения на зрението, ССЗ, вегетативна
полиневропатия и др. 9
Патогенеза
Главни фактори
 генетични
 епигенетични: обезитет, seзаседнал начин на живот
 Секреция на резистин – антагонист на инсулина
 Диференциираните адипоцити експресират PPAR-γ (γ-
рецептор на пероксизомния пролифератор) →↑експресия и
секреция на резистин от адипоцити→ нарушен глюкозен
толеранс
10
Инсулинова резистентност
Намалена способност на прицелните тъкни

( черен дроб, мастна тъкан, скелетни
мускули) да отговарят адекватно на
нивата на инсулина
↑продукция на глюкоза
↓поемане на глюкоза
(мускули, мастна тъкан)
хипергликемия 11
Причини за инсулиновата резистентност
 ↑мастна тъкан (обезитет)
• ↑ лептин
• ↑ резистин Инсулинова резистентност
• адипонектин
 ↑туморнекротизиращ фактор Нарушена функция на
алфа (TNFα) инсулиновите рецептор
12
Метаболитни промени
Има инсулин!!
Засегнати органи: черен дроб, скелетни мускуи, мастна тъкан
Черен дроб
• ↑продукция на глюкоза хипергликемия
• ↑VLDL
• ↑синтез на ВМК
Хипер-триглицеридемия
• ↑синтез на ТАГ
Скелетни мускули
↓поемане на глюкоза хипергликемия
(инсулинова резистентност!)
13
метаболитни промени
Има инсулин!!
Засегнати органи: черен дроб, мускули, мастна тъкан
Мастна тъкан
↓поемане на глюкоза хипергликемия
(инсулинова резистентност!)
При 2 тип диабет адиоцитите са относително чувствителни към

инсулин дори при инсулинова резистентност
слаба/ липсваща кетоацидоза 14

Инсулинова резистентност при диабет тип
2 и обезитет
Инсулинова
обезитет езистентност Диабет тип 2
↑инсулин
↑↑инсулин (по-нисък отколкото при
(↓↓инсулинови рецептори) индивиди с подобно тегло)
Резистентността се Дефицит на инсулин

компенсира (нарушена функция на β-
с↑↑освобождаване на клетките)
инсулин Инсулиновата резистентност
не се компенсира
Нормална кръвна захар
хипергликемия
15
Захарен диабет - обобщение
↓поемане на • хипергликемия
глюкоза • глюкозурия
(м тъкан, мускули) • осмотична диуреза
↓↓↓ инсулин
↑продукция на глюкоза • загуба на вода &
от ч дроб електролити
↑↑↑глюкагон ↑разграждане на белтък • ↑АК в кръв
(мускули) • загуба на урен азот
(urурина)
↑липолиза • ↑ВМК & КТ в кръв
(м тъкан) • ↑КТ в урина
дехидратация
кетоацидоза 16
1. Обмяна на фруктоза
1.1. в черен дроб
1.2. в периферни тъкани
2. Нарушения в обмяната на фруктоза
3. Обмяна на галактоза
3.1. в черен дроб
3.2. в периферни тъкани
4. Нарушения в обмяната на галактоза
5. Обмяна на лактоза
5. Полиолов път на монозахаридите
Фруктоза и галактоза
Фруктоза и галактоза се включват в обмяната на глюкоза

на ниво гликолиза.
Глюкоза
Галактоза Глюкозо-6Ф
Фруктоза
(мастна тъкан)
Фруктозо-1,6 бисФ
Фруктоза Фруктоза
(ч. дроб) ДХАФ Глиц.алд.-3Ф (ч. дроб)
Пируват
Източници на фруктоза от
храната
 Захароза (дизахарид: глюкоза-фруктоза)
 Пчелен мед
 Плодове (плодова захар)
Особености в обмяната на фруктоза
 Главно място за метаболизъм на фруктозата е черния
дроб
 Главни ензими в черния дроб са:
 Фруктокиназа
 Алдолаза В
 При метаболизма на фруктоза в черен дроб се “заобикаля”
ФФК-реакция (скоростоопределяща!) от гликолизата
 Ето защо в черен дроб фруктозата се метаболизира по-
бързо, отколкото глюкозата
 Фруктозата е субстрат за получаване на
 Глюкоза
 Гликоген
 Триацилглицероли (ТАГ)
Особености в обмяната на фруктоза
Последици от бързия метаболизъм на фруктоза в
черен дроб:
Поемане на големи количества фруктоза с храната
↓
↑Ацетил-КоА
↓
↑ биосинтез на ВМК
↓
↑ продукция на естери на ВМК (ТАГ)
↓
↑ получаване и секреция на VLDL
↓
↑ ТАГ в кръвта (хиперлипидемия)
Механизъм на обмяната на фруктоза в
черен дроб
Ензими
Фруктокиназа
 Локализация: черен дроб, бъбреци, тънки черва
Фруктоза + АТФ → Фруктозо 1-Ф + АДФ
 Активността й не се влияе от нивата на хормона инсулин
 ↓↓KM (↑↑ афинитет) към фруктоза
фруктоза Фруктозо-1-Ф
черен дроб
Ензими
Алдолаза B – скоростоопределящ ензим!
 Локализация: черен дроб, бъбреци, тънки черва
Фруктозо 1-Ф → глицералдехид + ДХАФ
ДХАФ глицералдехид
Триозокиназа
D-глицералдехид → глицералдехид-3Ф → → Глюкоза
ATP ↓
↓
Пируват
черен дроб
Фруктоза
АТФ
фруктокиназа
АДФ
синтез на
АТФ
Алдолаза В ВМК
глицералдехид ДХАФ
АТФ
Триозокиназа
АДФ
Пируват
Глицералдехид-3-фосфат Глюкоза
Особености на обмяната на фруктоза в
екстрахепатални тъкани
Метаболизмът на фруктоза в екстрахепатални

тъкани се осъществява от ензимите на гликолизата.
В екстрахепаталните тъкани фруктозата се превръща в:
Фруктоза

► Гликоген (скелетни мускули)
► ТАГ (мастна тъкан)
► ATФ (мускули, мастна тъкан)
Обмяна на фруктоза. Обобщение
Екстрахепатални Черен
тъкани Диета дроб
Глюкоза
Фруктоза Фруктоза
Хексокиназа Глюкозо 6-Ф Фруктокиназа
Фруктозо 6-Ф ATФ
Фруктозо 1,6-бисФ фруктозо 1-Ф

ДХАФ Алдолаза B
Алдолаза A
Триозокиназа, ATФ
Глицералдехид 3-Ф Глицералдехид
Пируват
АТФ
Нарушения в обмяната на фруктоза
Вродена непоносимост към фруктоза
Вродена непоносимост към фруктоза = невъзможност да се
метаболизира фруктоза
Причини:
 дефицит на Алдолаза B
 чернодробни заболявания
↑↑ Фруктоза
АТФ
Фруктокиназа АДФ
Токсичен!
↑↑Фруктозо-1Ф
Натрупва се
в черен дроб
↓↓ Алдолаза B
┃
глицералдехид ДХАФ
1. ↓АТФ, ↑АДФ
► невъзможност за поддържане на йонните градиенти → →
клетъчни увреждания
► ↓анаболитни пътища
► ↑аденилаткиназа: 2AДФ → ATФ + AMФ → ↑АМФ
► ↑аденозиндезаминаза: AMФ → ИМФ →→ ↑пикочна
киселина
2. Акумулиране на фруктозо -1Ф
►↓ гликогенолиза (↓гликогенфосфорилаза,
↓фосфоглюкомутаза)
►↓ГНГ (↓глюкозо-6Ф изомераза) → хипогликемия, лактатна
ацидоза
►↓Фруктокиназа → акумулиране на фруктоза в черен дроб,
в урина (фруктозурия)
Есенциална фруктозурия
Патогенеза
Рядко , доброкачествено, асимптоматично генетично нарушение в
обмяната на фруктоза, дължащо се на дефицит в ензима фруктокиназа.
↑↑фруктоза в кръв
фруктокиназа (много бавно!)
┃
↑↑фруктоза в урина ↓фруктозо-1-Ф фруктозоз-6-Ф

(фруктозурия)
►не се акумулират токсични метаболити в черен дроб
► не се развива хипогликемия
Обмяна на галактоза
Хранителни източници
 Мляко Лактоза Галактоза
 Млечни продукти (глюкоза-галактоза)
Лактаза
Лактоза Галактоза Глюкоза

Особености в обмяната на
галактоза
 Главно място за метаболизъм на галактоза е черен

дроб
 Галактозата е субстрат е за получаване на:
► Глюкоза
► Гликоген
► Гликолипиди
► Гликопротеини
► Глюкозамингликани
Обмяна на галактоза в черен дроб
Ензими от обмяната на галактоза

 Галактокиназа
Галактоза + АТФ → галактозо 1-Ф + АДФ
 Галактозо 1-Ф-уридилтрансфераза
Галактозо 1-Ф + УДФ-глюкоза → УДФ-галактоза + Глюкозо 1-Ф
 УДФ-галактозо-4-епимераза
УДФ-галактоза ↔ УДФ-глюкоза
Галактокиназа
Галактоза Галактозо 1-Ф

Уридин
Галактозо-1Ф УДФ-глюкоза
галактозо-1Ф уридилтрансфераза
Уридин
УДФ-галактоза Глюкозо-1Ф
УДФ-галактозо-4-епимераза
Уридин
УДФ-глюкоза
Обмяна на галактоза в черен дроб.
Обобщение
Галактоза
Гликоген
галактокиназа
АТФ
Галактозо 1-P УДФ-глюкоза
трансфераза НАД+ епимераза
Глюкозо 1-Ф УДФ-галактоза
Гликолипиди
Глюкоза Гликоген
Гликопротеини
Лактоза
Глюкозамингликани
Нарушения в обмяната на галактоза
Класическа галактоземия
Невъзможност да се метаболизира галактозата от храната
(мляко, млечни продукти) до глюкоза.
Причини
► генетично заболяване, дължащо се на дефицит/отсъствие
на ензима Галактозо-1Ф-уридилтрансфераза
↑↑Галактоза
↑↑галактозо-1Ф
Галактозо-1Ф уридилтрансфераза
┃
Глюкозо-1Ф
Симптоми, прояви
• Изявява се в първите дни след раждането
• Повръщане след кърмене (лактоза!)
• Стомашни болки
• Нарушения в чернодробната функция
(жълтеница, ↑АсАТ, ↑АлАТ, увеличен черен дроб)
• Загуба на тегло
• Нарушения във функцията на ЦНС (конвулсии) поради:
►↓глюкоза→↓ATФ, хипогликемия
►↑галактоза→ хиперосмоларитет
►↑галактозо-1Ф → невротоксичност
• Катаракта в ранна възраст
• Повишена хемолиза на еритроцити (галактозо-1-Ф инхибира
гликолизата!)
↑↑Галактоза алдозоредуктаза ↑↑ Галактитол
галактокиназа • катаракта
• хиперосмоларност
↑↑ Галактозо-1Ф • уврежда ЦНС
в ч. дроб, тъкани, кръв • хепатотоксичен
(иктер, цироза)
↓глюкозо-6Ф дехидрогеназа → хемолиза

↓гликолиза →↓АТФ → уврежда се ЦНС, хемолиза
↓ГНГ (↓ глюкозо-6-фосфатаза) → хипогликемия
↓галактокиназа →↑↑галактоза → ↑↑галактитол → хептотоксичен
Алтернативни пътища за метаболизъм
на галактоза при галактоземия
1.
Галактоза
галактокиназа УТФ
Галактозо-1Ф
ФФн
┃
галактозо-1Ф уридилтрансфераза
Глюкозо-1-Ф УДФ-галактоза
4-епимераза
• мембрани УДФ-глюкоза
• гликопротеини
• цереброзиди метаболизъм
Алтернативни пътища за метаболизъм
на галактоза при галактоземия
2. Получаване на галактоза от глюкоза
Глюкоза
Глюкозо-6Ф
мутаза
Глюкозо-1Ф
УТФ
ФФн
УДФ-глюкоза
4-епимераза • Мембрани
УДФ-галактоза • Гликопротеини
• Цереброзиди
Некласическа галактоземия
Причина: Дефицит на галактокиназа
↑↑Галактоза ┃ Галактозо-1Ф
Последици
 ↑галактоза в кръв и урина)
 Катаракта (много скоро след раждането)
 Увреждане на черния дроб
Лечението при двата типа галактоземия е чрез

изключване на галактозата от храната и спазване на
стриктна диета бедна на галактоза през целия живот.
Биосинтез на лактоза
Ензими
Лактозосинтазен комплекс в ЕПР:
 β-галактозилтрансфераза
 α-лакталбумин (само в лактираща млечна жлеза!)
Субстрати
• Глюкоза
• Галактоза
Биосинтез на лактоза.
Механизъм
Глюкоза В други тъкани:

β-галактозил трансфераза
Глюкозо 6-Ф N-ацетил-лактозамин
Глюкозо 1-Ф N-ацетил-глюкозамин
+
УДФ-глюкоза УДФ-галактоза
+ При лактация:
Глюкоза
↑синтез на  ↑синтез на
↑пролактин  лактоза
α -лакталбумин Лактозосинтазен к-с:
α–лакталбумин
+
β-галактозил трансфераза
Полиолов път
Превръщане на алдозите в алкохоли:
глюкоза → сорбитол галактоза → галактитол
алдозоредуктаза сорбитолдехидрогеназа
глюкоза D-сорбитол фруктоза
НАДФН НАДФ+ НАД+ НАДН
Алдозо
редуктаза
галактоза галактитол
Биологична роля на полиоловия път
Алдозоредуктаза Сорбитол дехидрогеназа
Очна леща Черен дроб
Ретина Овариални клетки
Шванови клетки Семенни везикули
Черен дроб
Бъбреци • Диабет
особено
Плацента • Галактоземия
Еритроцити активна при
Семенни везикули
Овариални клетки Катаракта
↑кръвна захар →↑ полиолов път →↑сорбитол
Нарушена обмяна на галактоза →↑ полиолов път →↑ галактитол

8. Свободнорадикалово Окисление. Антиоксиданти Merged

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

8. Свободнорадикалово Окисление. Антиоксиданти Merged

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Доц. Б.

2. Активни кислородни форми.

Реагира със свободни радикали, образувайки

Кислородът: жизнено необходим и

1. В човешкия организъм при окисление на

Веднъж образували се АКФ реагират помежду си и с

АКФ се образуват нормално при

 Източник е за получаването на други АКФ

2. Хидроксилен радикал (НО•)

Н2О2 + O2·•― HO· + HO- + О2

4. Азотен оксид (NO)

Във високи концентрации NO е токсичен

Прицелни места за действието им са:

Липиди  Протеини  Нуклеинови

Липидна пероксидация - “неензимен,

ВСЯКО ВЕЩЕСТВО, СПОСОБНО В

Супероксиден радикал супероксиддисмутаза

Липидни пероксиди алфа-токоферол

 СОД е първият антиоксидантен ензим, появил

Редуциран глутатион - GSH 31

Антиоксидантната си активност глутатионът

ЛООН – липиден хидропероксид

Антиоксиданти (АО) Оксиданти (АКФ)

Продължителният оксидативен стрес лежи в

окисление на ДНК, протеини, липиди

Ензими, катализиращи реакции на хидроксилиране.

Монооксигеназите включват 1 атом кислород в

S-H + O2 + НАДФН + Н+ → S-OH + Н2О + НАДФ+

1. Компоненти на скъсената електрон-пренасяща верига:

Скъсена електрон-пренасяща верига

Цит. Р450 Цит. Р450 Субстрат -Н

 Локализация: ендоплазмена мрежа

Стеарил-КоА + НАДН + Н+ + О2 → Олеил-КоА + НАД+ + Н2О

НАДН цит. b5 Цит. b5 Десатураза

 Внасят двойни връзки в молекулата на

 Отворени системи – взаимодействат с околната среда

 Процесите в живите организми са свързани с

 Свободна енергия на системата (G)

 Промяна в свободната енергия (ΔG)

Аденозинтрифосфат (АТФ) Аденозиндифосфат (АДФ)

 Спрягането (обединяването) на ендергонични с

Дихателна верига - сложно организирана система

 Събиране на редуциращи еквиваленти (Н-атоми) от

КоQ Комплекс II ФAДH2

4 комплекса, действащи съвместно с АТФ-синтетаза

цит. b цит. c1 цит. c

При спонтанния пренос на електрони по дихателната

При преноса на електрони през I, III, IV комплекс на

Транспортът на електрони по дихателната верига се

Енергията на спонтанно протичащия електронен

H++ НАДН НАД++2Н+ 2H++ ½ O2 H2O

+++ цит. C +++

матрикс АДФ + Фн АТФ

Според химиосмотичната теория на Митчел

H++ НАДН НАД++2Н+ 2H++ ½ O2 H2O F1

+++ цит. C +++ H+

Скоростта на окислителното фосфорилиране се

Добавяне Изчерпване на АДФ

 Зависимостта на скоростта на окислително

Енергетичен заряд = 1/2 ([AДФ] +2[ATФ])

 Свързват се специфично с компонент на

 Салицилати (високи дози

+++ цит. C +++

1. Хидролитно разграждане на комплексните