Aspartyl-tRNA synthetase protein molecule - www.sciencephoto.

com
 Белтъци
С. Делимитрева, Р. Живкова, М. Маркова

Катедра Биология, Медицински факултет,

Медицински университет – София
Какво знаете от средното
училище
 Функции на белтъците
Белтъците изпълняват почти всички функции в клетката:

• Опорна (структурни белтъци);

• Двигателна (двигателни белтъци);
• Катализа (ензими);
• Мембранен транспорт (белтъци-преносители);
• Разпознаване и свързване на молекули и съответна
реакция (рецептори, транскрипционни регулатори,
антитела и др.);
• Хомеостаза (хемоглобин, албумин и др.).
Накратко, белезите на организма се определят от
белтъците, които той може да произведе.
Гените действат чрез белтъците, които кодират.
 Състав на белтъците
Белтъците са полимери на алфа-аминокиселини:

H2N – CH – COOH
I
R странична верига (радикал)

Аминокиселините се свързват в полипептидни вериги:

N-край C-край

H2N – CH– CO – NH – CH– CO – … – NH – CH– COOH

I пептидна I I
R1 връзка R2 Rn

Полипептидната верига има еднообразен “скелет”:

(-NH–CH–CO-)n, от който стърчат страничните вериги.
две аминокиселини

Във воден разтвор

амино- и
карбоксилната дипептид
група са заредени.
Структура на белтъците

Има 4 равнища на организация

на белтъчните молекули
 Първична структура = аминокиселинната
последователност на полипептидната верига

Това включва:
- Брой аминокиселини (от <60 до >1500);
- Вид на аминокиселините (дали преобладават основни,
кисели, полярни незаредени или хидрофобни…);
- Подреждане на аминокиселините (как са разположени
във веригата).

Първичната структура се определя от съответния ген. Тя

се поддържа от пептидните връзки между съседните
аминокиселини.

Първичната структура в крайна сметка определя всички

други нива на организация, както и функцията на белтъка.
От едни и същи “тухлички” се получават толкова различни
белтъци като казеина на сиренето и фиброина на коприната.
 Пространствена структура на белтъците
• Полипептидната верига е триизмерна. Тя може да се нагъва в
пространството по различни начини, наречени конформации.
• Конформациите се поддържат от нековалентни връзки между
аминокиселинните остатъци (йонни, водородни, Вандервалсови,
хидрофобни) и в някои случаи от ковалентни дисулфидни връзки.
• Всеки белтък има една конформация, която е термодинамично
устойчива и подходяща за биологичните му функции. Тя се
нарича нативна. Когато говорим за пространствена структура на
белтъците, имаме предвид нативната им структура.
• Пространствената структура се определя от първичната.
• Общи правила: полярните аминокиселини са на повърхността на
молекулата, хидрофобните са “скрити” дълбоко; страничните
вериги, носещи разноименни заряди (+ и -), си взаимодействат.
• Пространствената структура на белтъците се дели на вторична,
третична и четвъртична.
 Вторична структура
Вторичната структура е равномерно нагъване на части от полипептида в
резултат на взаимодействия между групи от скелета (-NH-CH-CO-)n.
Несъседни >NH и >CO групи се сближават и образуват водородна
връзка:
> N – H :::: O = C <
Има два основни типа вторична структура:
α-спирала β-лист
(напр. в миоглобина) (напр. в имуноглобулините)
www.mayamarkov.com Бета-листовете са два вида:

антипаралелен паралелен
Дали даден полипептид ще образува α-спирала, паралелен
β-лист, антипаралелен β-лист или неправилно нагънат участък,
зависи от страничните вериги на аминокиселините.
Ето защо вторичната структура, макар и основана на
взаимодействия на групи от еднообразния скелет на веригата,
в крайна сметка зависи от първичната й структура.
 Третична структура
Третичната структура е крайната триизмерна конформация на
полипептида, получена чрез неравномерно, но не и случайно
нагъване на участъци, неучастващи във вторична структура.
Третичната структура определя окончателната форма на
белтъчната молекула. Според третичната си структура белтъците
се делят на глобулни, фиброзни и мембранни.

Глобулен белтък
(миоглобин)
Фиброзен белтък (част от
цитоскелетния белтък виментин)

Опростено по Emw, Wikimedia

Phillips S.E. (1980), PDB ID: 1MBO

 Връзки в третичната структура
Третичната структура се основава на взаимодействия между
радикали на отдалечени аминокиселини. Тези връзки са главно
нековалентни: йонни, водородни, Вандервалсови, хидрофобни.
Повърхностните и извънклетъчните белтъци използват и
ковалентни дисулфидни връзки. Дисулфидните връзки – S – S –
се образуват от страничните вериги на аминокиселината
цистеин:
H2N – CH – COOH
I
CH2 – SH
Връзката се образува чрез окисление на два отдалечени цистеина,
сближени при пространственото нагъване:
– CH2 – SH + HS – CH2 – – CH2 – S – S – CH2 –
За да има дисулфидна връзка, трябват цистеини на нужните места.
Това показва как първичната структура определя третичната.
 Хидрофобните взаимодействия карат веригата на глобулните
белтъци да се нагъне така, че хидрофобните аминокиселини да
се съберат в средата й и да се изолират от водата.

хидрофобни
радикали

разгъната
полипептидна
верига

хидрофилни след нагъване

радикали във водна среда

Хидрофилните аминокиселини остават на повърхността на

тримерно нагънатата верига. Там техните заредени или полярни
радикали взаимодействат с водните молекули.
(По идея от Alberts et al. Molecular Biology of the Cell.)
 Четвъртична структура
Много белтъци функционират в третичната си структура
и нямат следваща.
В други случаи обаче белтъкът, за да работи, трябва да
се “сглоби” от две или повече полипептидни вериги. Това
свързване на полипептидни вериги във функционален
комплекс се нарича четвъртична структура. Отделните
полипептиди се наричат субединици.
Четвъртичната структура се основава на взаимодействия
между аминокиселинни радикали от различни субединици.
Тя се поддържа от същите типове връзки като третичната
структура.
Напр. гликофорин A образува димер от две еднакви
субединици.
 Четвъртична структура на хемоглобина

Модел: Richard Wheeler, Wikimedia

Модел: Aza Toth, Wikimedia

Миоглобинът, който свързва

O2 в мускулите, има само …но родственият белтък хемоглобин се
третична структура… състои от 4 субединици (2 алфа и 2 бета-
вериги), свързани нековалентно. Четвър-
тичната структура улеснява свързването
на O2 в дробовете и отделянето му в
тъканите.
 Хидратна обвивка
 Заредените и полярни радикали от повърхността на белтъка се
привличат електростатично с водните диполи.

 Резултатът е хидратна (солватна) обвивка от водни молекули

около белтъка. Дебелината й достига няколко водни молекули.

Йон с хидратна обвивка (схема Stephen Lower, www.chem1.com)

 Да преговорим:
Съвместното действие
на многобройни слаби
връзки поддържа
участъците от нагънатата
полипептидна верига
сближени.

Стабилността на
пространствената
структура на белтъка се
определя от общата сила
на голям брой такива
нековалентни връзки.

Схема: Wikimedia
"Main protein structure levels en" by Mariana
Ruiz Villarreal (LadyofHats)
Какво трябва да научите в
университета
За различни функции се изискват различни
аминокиселинни последователности

Пример 1: протамин
- Това е белтък, който опакова ДНК на сперматозоидното ядро.
- Малък, за да влиза в браздата на ДНК: 58 аминокиселинил
- Богат на основни аминокиселини, за да свързва киселата ДНК: 38
основни (синьо) и само 1 кисела (червено).

H2N-Glu-Arg-Thr-His-Gly-Gln-Ser-His-Tyr-Arg-Arg-Arg-His-Cys-Ser-Arg-
Arg-Arg-Leu-His-Arg-Ile-His-Arg-Arg-Gln-His-Arg-Ser-Cys-Arg-Arg-Arg-
Lys-Arg-Arg-Ser-Cys-Arg-His-Arg-Arg-Arg-His-Arg-Arg-Gly-Cys-Arg-Thr-
Arg-Lys-Arg-Thr-Cys-Arg-Arg-His-COOH
 Пример 2: гликофорин A (в еритроцитната мембрана)
Еритроцитите не трябва

Опростено и с изменения по Molecular Cell Biology,

да се слепват. Затова
повърхността им е
отрицателно заредена.
Зарядът отчасти се дължи
на белтъка гликофорин А.
Той е свързан с анионния
монозахарид сиалова

© 2008 W. H. Freeman & Co.

www.mayamarkov.com киселина.
Гликофоринът съдържа 131 аминокиселини.
Остатъците Ser, Thr и Asn са дадени в зелено.
16 от тях носят сиалова киселина (подчертани).
Хидрофобните аминокиселини са дадени в
жълто. 15 от тях са събрани там, където
белтъкът пронизва мембраната (подчертано).
H2N-leu-ser-thr-thr-glu-val-ala-met-his-thr-ser-thr-ser-ser-ser-val-thr-lys-ser-tyr-ile-ser-ser-
gln-thr-asn-asp-thr-his-lys-arg-asp-thr-tyr-ala-ala-thr-pro-arg-ala-his-glu-val-ser-glu-ile-ser-
val-arg-thr-val-tyr-pro-pro-glu-glu-glu-thr-gly-glu-arg-val-gln-leu-ala-his-his-phe-ser-glu-
pro-glu-ile-thr-leu-ile-ile-phe-gly-val-met-ala-gly-val-ile-gly-thr-ile-leu-leu-ile-ser-tyr-gly-ile-
arg-arg-leu-ile-lys-lys-ser-pro-ser-asp-val-lys-pro-leu-pro-ser-pro-asp-thr-asp-val-pro-leu-
ser-ser-val-glu-ile-glu-asn-pro-glu-thr-ser-asp-gln-COOH
 Белтъчни домени
При повечето белтъци третичната структура събира алфа-
спиралите и/или бета-листовете в кълбовидни образувания,
наречени домени.
Ако в пространствената структура на белтъка ясно се
различават отделни части, те се означават като домени.
Някои белтъци се състоят само от един домен. Други (общо
взето, по-големите) имат два или повече.
Различните домени на един белтък често имат различен
строеж и извършват различни функции.
 Примери

Третична структура на Третична структура на ензима

миоглобина (един домен) пируваткиназа (три домена)
Модел: Aza Toth, Wikimedia Модел: Thomas Splettstoesser
(www.scistyle.com) / Wikimedia.
 Белтъчни мотиви
Части от гени, кодиращи отделни домени, в еволюцията
многократно са били удвоявани и пренареждани.
Както един белтък може да се състои от различни домени,
вярно е и обратното – често намираме в различни белтъци
домени със сходна структура и явно с общ произход. Такива
“популярни” типове нагъване се наричат белтъчни мотиви.

Пример – молекулите на имуноглобулините се състоят от

множество домени. Домените имат доста голямо сходство в
аминакиселинните последователности. Следователно те са се
получили чрез намножаване на един първоначален мотив. По
време на еволюцията в родствените мотиви се трупат разлики и
така се оформят домени, подходящи за различни функции.
 Пространствена структура на имуноглобулините
Молекулата на имуноглобулин G се състои от 4 полипептидни
вериги – 2 тежки и 2 леки, свързани с дисулфидни връзки.
Тежката верига има 4 домена, леката – само 2. Всеки домен се
поддържа от вътреверижна дисулфидна връзка. Всички домени си
приличат – имат общи структурни мотиви.
Преобладаващият тип вторична структура е бета-листът.

Схема на структурата на IgG Молекулен модел на IgG

www.mayamarkov.com По Tim Vickers (Wikimedia) с малки изменения
 Белтъчно семейство
• Група от еволюционно свързани белтъци.
• Членовете имат общ предшественик.
• На белтъчните семейства съответстват генни семейства.
• Белтъците от едно семейство имат сходна триизмерна форма.
• Белтъчните семейства в някои случаи образуват по-голяма родствена
група – белтъчни суперсемейства.

Примери:
• Глобиново суперсемейство – всички съдържат простетична група,
наречена хем; свързват и/или пренасят кислород; миоглобините и
хемоглобините са в това суперсемейство.
• Имуноглобулиново суперсемейство – съдържат подобна на сандвич
структура от два β-листа (виж следващия слайд).
• Ras суперсемейство – малки ГТФ-ази; участват в контрола на
клетъчното делене, динамиката на цитоскелета, мембранния и
везикулен транспорт, ядрения и митохондриалния транспорт и др.
 Суперфамилията на имуноглобулиновите гени

• Състоят се от имуноглобулинови домени (добре различаващи се части на

протеина).
• Всички те са мембранно свързани или разтворими протеини, участващи в
междуклетъчно разпознаване, свързване и адхезия.
• Примери – мембранни антигенни рецептори, ко-рецептори, антитела,
стимулатори на имунния отговор и т. н. Протинът Izumo (Ig, специфичен за
сперматозоиди) е отговорен за гаметната фузия.