Aнатомия и морфология на

растенията
� Предмет

� Морфология – изучава външния строеж на растенията;

белезите, които могат да се опишат с невъоръжено око.
� Анатомия – изучава вътрешния строеж на растителните
органи; клетките и тъканите, които ги изграждат.
1.Специфични особености на растенията
� Самостойно хранене- автотрофни, фотосинтезиращи
организми
� Неподвижен начин на живот
� Неограничен растеж
� Целулозна клетъчна стена
2. Значение на растителните организми за живота на
нашата Планета
�Източник на органични вещества
�Обогатяват атмосферата с кислород
�Източник на горива-нефт, каменни въглища, торф,
природен газ
�Влияние върху формирането на климата, почвата
�Растителни ресурси -ливади, пасища, гори и др.
�1500 вида културни растения-хранителни,
технически, лекарствени, декоративни и др.
Растителна клетка
1. Растителна клетка - обща характеристика
�Основна форма на организация на живата
материя, в която са съсредоточени всички
прояви на живот
(растеж, дразнене, дишане, делене, усвояване на енергия и
вещества от външната среда и др.)

�Най-малката единица способна да поддържа

живот.
�Растителната клетка е винаги еукариотна.
2. Форма и размери на растителната клетка
�При едноклетъчни водорасли –
разнообразие
Сферична, елипсовидна, вретеновидна, звездовидна и др.
 �При многоклетъчните растения

�Полиедрична
14 стенен полиедър Паренхимна

Прозенхимна
 Лист от мъх (Mnium undulatum)
паренхимни и прозенхимни клетки
призматична Други форми

�звездовидна

цилиндрична
 Размери
10 – 100 µm (15-60 µm )
�Малки – до 20 µm
Rhadiococcus

�Средни- 21-40 µm
�Големи-41-60 µm
�Много големи- 61-80 µm
�Гигантски (над 81 µm)
Micrasterias – 500-1000 µm
 3.Съставни части на растителната клетка - класификация

І.Според участието в ІІ.Според начина на изследване:

клетъчния метаболизъм : } Светлинномикроскопски;
} Протопласт } Елекрономикроскопски.
} Парапласт

ІІІ.Въз основа на биомембраните:

} Двумембранни;
} Едномембранни;
} Немембранни.
 3. Съставни части растителната клетка - обобщение
Светлинен микроскоп Електронен микроскоп
Ядрена обвивка═ Микронишки ПРОТО
ПЛАСТ
Плазмалема Микротръбици
Цитоплазмa Ядро═══ ЕПР Рибозоми
Пластиди══ АГ-диктиозоми
Митохондрии═ Лизозоми
Пероксизоми
Глиоксизоми

Клетъчна вакуола Тонопласт ПАРА

Клетъчна стена ПЛАСТ
Ергастични включения
(скорбелни зърна, оксалатни кристали и др.)
4.Специфични структури за
растителната клетка

�Пластиди
�Целулозна клетъчна стена
�Вакуола
�Ергастични включения
I. Пластиди
1. Обща характеристика
⮚Пластидите са двумембранни органоиди.
⮚Вътрешността им е изпълнена с белтъчно-
липоидна маса (строма, матрикс).
⮚Те са полуавтономни органоиди - имат
своя пластидна ДНК и рибозоми.
2. Видове пластиди
Според начина на оцветяване три вида
(1882г Шимпер):
�хлоропласти (зелени);
�хромопласти (оранжево-червени);
�левкопласти (безцветни).
2.1. Хлоропласти
� Функция – фотосинтеза;
� Разполагане -в листата, но и във
всички зелени части;
� Форма – лещовидна (при висшите
растения)
� Размери – 4-6 µm d (висши растения);
� Брой – 15-50 в клетка (висши
растения).
Elodea canadensis
водна чума
Хлорофил – зеленото багрило на хлоропластите е 4 вида (а,в,с,d).
Функция – поглъща светлината в оранжево-червения спектър и я
трансформира в енергия на АТФ.

С55Н72О5N4Mg - хл а
Синьозелен

C55H70O6N4Mg - хл в
Жълтозелен
•Каротиноидите са жълто-оранжевите багрила на хлоропластите,
които са мастноразтворими ненаситени въглеводороди. Те се
маскират от зеления цвят на хлорофилите.
•Известни са над 400 вида.
•Делят се на две групи:

– Каротини - С
40Н56 (оранжеви) – каротин (в моркова - Daucus carota);

–Ксантофили - С
40Н56 О2 (жълти до кафяви) – лутеин (Viola lutea), ликопен
(Lycopersicon esculentum), зеаксантин (Zea mays), фукоксантин (Fucus sp.) и др.
•Основните функции на каротиноидите
-участват в поглъщането на светлината
(синьозелени и сини лъчи);
-защитават молекулата на хлорофила от
фотоокисление;
-Непряко подпомагат опрашването и
разпространението на семената и плодовете.
чрез ярката багра на венчелистчета,семена и плодове.
 строеж на хлоропластите
•Двойна мемранна обвивка
•Белтъчно-липоидна строма със сложна ламеларна система
(тилакоиди)
– тилакоиди на стромата (дълги);
- тилакоиди на граните (къси)
В граните е хлорофила – (светлинна фаза на ФС);
в стромата - се виждат зрънца ацимилационна скорбяла.
(тъмнинната фаза ФС)
2.2.Левкопласти
�Разполагане - в резервните органи
(грудки, коренища,семена) и
служат за натрупване на резервни
вещества.
�Видове:
- амилопласти –натрупват
скорбяла,което става около център
– хил – и постепенно
амилопластът се превръща в
скорбелно зърно;
Скорбелни зърна в грудка от картоф Solanum tuberosum
- протеинопласти-отлагат белтъчини;
- олеопласти – натрупват мазнини;
- kаучукопласти – отлагат каучук; в
млечния сок на растенията.
- етиопласти – образуват се на тъмно и не
служат за натрупване на резевни вещества.
 2.3.Хромопласти
Възникват при стареенето на пластидите.
Биват три вида:
� глобуларен- Образуват се от хлоропласти (цветове лютиче)
� фибриларен –от хлоропласти (плод от пипер);

Capsicum annuum - пипер

• кристалически – от левкопласти

Daucus carota – морков, кореноплод Lycopersicon esculentum -домат, плод

 II. Клетъчна стена
1.Обща характеристика
�Клетъчната стена (обвивка) придава определена форма и здравина
на клетките и предпазва живото съдържимо-протопласта.
� Свойства - еластична, пластична и прозрачна.
�Има пълна пропускливост за водата и солите.
2. Химичен състав и строеж.
⮚ целулоза, хемицелулоза, пектин, структурен белтък.
⮚ Скелетното вещество е целулозата - устойчиво химично съединение и
слабо усвоимо от животните. Другите съединения изграждат матрикса
(пълнежа) около целулозата.
Целулозните молекули се подреждат в:
-Елементарни фибрили – десетки
нишковидни молекули целулоза;
-Микрофибрили- плътни влакна 10-30 нм
d и няколко мкм дължина,образуващи
кристална и паракристална целулоза –до
2000 целулозни молекули;
-Макрофибрили - видими със светлинен
микроскоп (ш - 0,5 мкм и д-няколко мкм ).
Хемицелулозите
–

•Те са по-слабо устойчиви на киселини и основи, слабо набъбват във

вода и са по-лесно смилаеми от животните.
•Молекулите им са нишковидни, но без строга пространствена
ориентация.
–Пектините
•силно разклонени и без пространствена ориентация- аморфен строеж.
•разтварят се в гореща вода (образуват гел и слуз).
•Пектините се съдържат във всички части на растенията, но преобладават
в някои плодове (дюли, ябълки,сливи).
3. Образуване на клетъчната стена
Клетъчната стена се образува при Средна ламела
процеса делене на клетките.
• Първата преграда е
зачатъчната стена (средна
ламела)-обща за двете клетки.
• Първична клетъчна стена-
тънка, еластична.
• Вторична клетъчна стена – Първична
много здрава и неразтеглива, стена
Вторична
отлага се върху първичната плазмалема
стена
стена – става надебеляване
Надебеляване на клетъчната стена

Външно - шипчета,
кукички,брадавички
Среща се рядко при:
- спори, поленови зърна;
- едноклетъчни водорасли.
� Вътрешно надебеляване
▪ частично (пръстени, спирали,
мрежа и др.)
▪ цялостно

Частично - в ризоиди от кладенчов

мъх Marchantia polymorpha
Цялостно – в стъбло от лен
 4. Пори и плазмодезми
�Плазмодезмите са фини
протоплазмени връзки,
осъществяващи транспорт на
вещества от клетка в клетка.
�Плазмодезмите преминават в
съседната клетка през
специални каналчета – пори
(прости и дворчести).
5. Химични промени в клетъчната стена.
5.1 Вдървесиняване (лигнифициране)
В матрикса се отлага лигнин.
Лигнинът е здрав и устойчив, с антисептично действие.

Стъбло
обагрена лигнифицирана
дървесината
5.2. Вкорковяване (суберинизиране)
� Отлага се върху клетъчните
стени мастоподобното
вещество суберин.
� Суберинизираните клетъчни
обвивки стават
непропускливи за газовете и
водата и клетките загиват.
� От суберинизирани мъртви
клетки се образува
вторичната покривна тъкан
– корк. Quercus suber –добиване на корк
 5.3. Кутинизиране
�Отлагане на кутин върху външната страна на
клетъчната обвивка.
�Върху покриващата тъкан се образува непрекъснат
пласт – кутикула (предпазва вътрешните органи от изсъхване,
нараняване, зарази а също и от вредните ултравиолетови лъчи)

Yucca –лист с дебела кутикула

 5.4. Минерализиране
� В матрикса на клетъчната стена се отлагат
(инкрустират) различни соли.
⮚SiO2 – силицизиране (вкременяване);
⮚по-рядко CaCO3 – калцифициране.
� Минерализират:
❖ са листата при сем. Житни и сем.Острицови;
❖ стъблата на хвощовете;
❖ трихомите на листата на сем. Грапаволистни
Силицизиране на стъблото при
и сем.Копривови хвощ-Equisetum arvense
Минерализираните частите на растението стават
твърди, понякога чупливи.
 5.5.Гумозис
⮚Превръщане на клетъчната стена
или цялата клетка в растителна
гума (клей) под въздействието на
ензими.
⮚ Наблюдава се при нараняване на
растението (джанка, слива,
череша и др.).
⮚Растителна гума има защитна
роля – затваря получената рана и
предпазва вътрешните тъкани от инфекция
 III. Вакуола
1. Обща характеристика.
�специфична структура за
Тонопласт
растенията;
�отделена от Клетъчен сок
цитоплазмата с
тонопласт; Централна вакуола

�съдържа водниста
течност – клетъчен сок.
2. Функции на вакуолата.
�натрупване на резервни
вещества;
�отлагане на крайни непотребни
продукти;
� поддържане на тургура на
клетката
3. Клетъчен сок
�Клетъчния сок съдържа около 90 % вода и
разнообразни неорганични и органични вещества
(въглехидрати, органични киселини, алкалоиди,
гликозиди, сапонини, дъбилни вещества,
пигменти-антоциани, антохлори и др.).
�Съставът на клетъчния сок определя стопанската
стойност на голяма част от растенията.
Антоциан в клетъчен сок в епидермис
от традесканция
 алкалоиди
Atropa belladonna - лудо биле
Сърдечни
гликозиди

Digitalis lanata -
Вълнест напръстник
 кумарин

Melilotus officinalis - Лечебна комунига

 ІV.Ергастични включения
�продукти от жизнената дейност на клетката;
�органични и неорганични съединения;
�запасни храни или отпадъчни вещества;
� отлагат се цитоплазмата и пластидите;
�течни или твърди;
�морфологично обособени - зърна, кристали и др., и могат
да се наблюдават под микроскоп.
Видове включения:
1.Скорбелни зърна
1.1 Видове според броя на хила –
прости,сложни
1.2 Видове според разположението на
хила- концентрични, ексцентрични

прости ексцентрични
Phaseolus vulgaris - фасул Oryza sativа- ориз
Прости скорбелни зърна
Сложни скорбелни зърна
 2. Кристали от калциев оксалат
Видове: прости, иглести (рафиди), друзи
3.Мастни капки в клетки от мъх