УПРАЖНЕНИЕ № 6

Анатомия на корен (Radix)

1. Първично устройство на корен – схема.

2. Напречен пререз на корен от перуника (Iris germanica).
 Корен ПЪРВИЧНО УСТРОЙСТВО НА КОРЕН
Подземен вегетативен орган, който прикрепва
растението към почвата и всмуква вода и
минерални соли. Появява се при ПЪРВИЧНАТА КОРА при младия корен започва с първична
преминаването от воден към сухоземен начин покривна тъкан с всмукваща способност – ризодерма
на живот на растенията. Растежът му е (власинкообразен слой); нетрайна тъкан, съществува кратко време
неограничен. Характеризира се с някои белези, – 2-3 седмици. Следва екзодермата – 4-5 слоя клетки, изпълнява
които го отличават от стъблото: липса на листа, роля на покривна тъкан; клетките са плътно една до друга и
коренова гугла, коренов връх, коренови клетъчните стени са суберинизирани (вкорковени). Под нея е
власинки, форма. разположен основния паренхим на кората – мезодермата; клетките
са тънкостенни, едри с междуклетъчно пространство; провежда
водата, която е всмукана от власинките до проводящето снопче.
Най-вътрешната част на Първичната кора е ендодермата, която
граничи с централния цилиндър. Ендодермата е мъртва тъкан,
която спира водата и разтворените в нея вещества да преминават
към централния цилиндър.
ЦЕНТРАЛНИЯТ ЦИЛИНДЪР започва с перицикъл – намира се
под ендодермата и представлява латерална (странична) меристемна
тъкан. От него се образуват страничните корени и адвентивните
тъкани. Централната част на централния цилиндър е заета от
сложно радиално проводящо снопче, като ксилемът образува
радиални лъчи, а флоемът е разположен между тях. Броят на
ксилемните лъчи е характерен за всеки вид. Ксилемът и флоемът се
отделят помежду си от паренхимна тъкан. Сърцевина в корените
често липсва, като центърът на корена е зает с дървесинни съдове.
Първично устройство на корен – схема.

I. Първична кора
1. ризодерма с коренови власинки
2. екзодерма
3. мезодерма (паренхим на първичната кора)
4. ендодерма

II. Централен цилиндър

5. перицикъл
6. сложно радиално проводящо снопче
7. паренхим на централния цилиндър
8. сърцевина

Моля, нарисувайте схемата!

Напречен пререз на корен от перуника (Iris germanica)

I. ПЪРВИЧНАТА КОРА започва с един ред тънкостенни клетки

с коренови власинки – ризодерма (1). Следва екзодермата (2) –
4-5 слоя живи клетки със суберинизирани кл. стени; поема
защитна функция след отмирането на ризодермата.
Под нея е разположен многослойния паренхим на кората –
мезодермата (3).
Първичната кора завършва с един слой правилно подредени,
плътно долепени една до друга клетки – ендодермата (4). Тя е
изградена от мъртви клетки с задебелени две радиални и една
тангенциална кл. стени- т. нар. Каспариеви поясчета (4а). Тези
клетки спират водата и разтворените в нея вещества да
преминават към централния цилиндър.
Между клетките на ендодермата се виждат живи тънкостенни
клетки, богати на протоплазма, които са разположени срещу
ксилемните лъчи – това са пропусвателните клетки (5), през
които преминава водата и разтворените в нея минерални соли.
Напречен пререз на корен от перуника (Iris germanica)

II. ЦЕНТРАЛНИЯТ ЦИЛИНДЪР започва с перицикъл (6),

който е латерална (странична) меристемна тъкан и представлява
един ред тънкостенни клетки.
Централната част на централния цилиндър е заета от сложно
радиално проводящо снопче (7, 8, 9), като ксилемът образува
радиални лъчи (трахеите на прото-ксилема (8) са разположени
навън, а на мета-ксилема (9) – навътре), а флоемът (7) е
разположен между тях.
Сърцевината (10) е заета от дребни склерифицирани
паренхимни клетки.
Напречен пререз на корен от перуника (Iris germanica)

I. Първична кора
1. остатъци от ризодермата с коренови власинки
2. екзодерма (живи клетки със суберинизирани кл. стени)
3. мезодерма (паренхим на първичната кора)
4. ендодерма (мъртви клетки)
4а клетка с каспариеви поясчета
(задебелени двете радиални и
една вътрешна тангенциална кл. стени)
5. пропусвателна клетка (жива клетка)
II. Централен цилиндър
6. перицикъл (латерална меристема)
7. флоем
8. трахеи на прото-ксилем
9. трахеи на мета-ксилем
7, 8, 9 сложно радиално проводящо снопче
10. сърцевина

Моля, нарисувайте обекта!

 Анатомия на лист (Folium)

1. Анатомично устройство на лист от дафиново дърво (Laurus nobilis) – дорзовентрално устройство.

ЛИСТЪТ е вегетативен орган при висшите (кормусни) растения, като основен принцип в анатомичното, както и в
морфологичното му устройство е максимална външна и вътрешна повърхност за най-ефективно приемане на слънчева
светлина, обмяна на газове при фотосинтезата и дишането и освобождаване на излишната влага чрез транспирация.
Различното положение на листата в пространството обуславя някои различия в устройството им – два морфолого-
анатомични типа при широколистните растения.
1. Дорзовентрално (гръбно-коремно) устройство – листът заема хоризонтрално положение в пространството и основно
се осветява горната повърхност на листа; има ясно обособен горен и долен епидермис
2. Изолатерално (еднаквостранно) устройство – листът заема ветртикално положение в пространството и равномерно
се осветяват горната и долната повърхност на листа.
Дорзовентрално анатомично устройство на лист
Анатомично устройство на лист от дафиново дърво (Laurus nobilis) –
дорзовентрално устройство.

От двете страни на листа се виждат по 1 ред безцветни

клетки, наредени плътно една до друга – това са клетките на
горния (2) и долния епидермис (5). От външната страна
епидермалните клетки са покрити с кутикула (1), която е
много по-дебела при горния епидермис.
По долния епидермис се виждат устица (12) в напречен
пререз.
Между горния и долния епидермис е разположена зелена
тъкан – мезофил (3, 4), изграден от паренхимни клетки с
хлоропласти (хлоренхим). Под епидермиса са разположени 2
реда плътно наредени продълговати цилиндрични клетки,
разположени перпендикулярно на горния епидермис и
обагрени значително по-тъмнозелено спрямо другия –
палисаден (стълбчест) мезофил (3). Третият ред е преходен.
Долната част на листа е заета от рехаво разположени клетки с
неправилни очертания и големи междуклетъчни пространства
между тях – това е гъбчестия мезофил (4). Хлоропластите в
гъбчестия мезофил са сравнително по-малко и затова той
изглежда по-светлозелен.
Анатомично устройство на лист от дафиново дърво (Laurus nobilis) –
дорзовентрално устройство.
В мезофила (предимно в гъбчестия паренхим) има
етерично-маслени клетки (6), отличаващи се
ясно от останалите по това, че са по-едри,
заоблени и нямат хлоропласти. Листът е изпъкнал
от двете страни и ясно се отличава затворено
колатерално проводящо снопче (7) – има
цялостна склеренхимна обвивка (8), която
отгоре и отдолу е многослойна, а отстрани често
има само един ред клетки; трахеите на ксилема
(9) са разположени в горната част на провод.
снопче, а флоемът (10) - в долната. Отгоре и
отдолу на провод. снопче има 2-3 реда
дебелостенни клетки на хиподермата (11).
Анатомично устройство на лист от дафиново дърво (Laurus nobilis) – дорзовентрално
устройство.

1. кутикула
2. горен епидермис
3. палисаден (стълбчест) хлорехим
4. гъбчест хлоренхим
3, 4 мезофил на листа
5. долен епидермис
6. етерично-маслена клетка
7. затворено колатерално проводящо снопче
8. цялостна склеренхимна обвивка
9. ксилем
10. флоем
11. хиподерма
12. устица

Моля, нарисувайте обекта!