МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

– ВАРНА
„Проф. д-р Параскев Стоянов“

КАТЕДРА ФИЗИКА И БИОФИЗИКА

Студентска сесия „Биофизика – клинични приложения:

принципи, концепции, методи“

„Генна мутация на α-субединицата на

Na+/K+ помпа“

Павлина Стефанова Живкова, Факултетен номер: 11021025, Специалност „Медицина“,

1ви курс, група № 8
Ерай Гюржанов Исмаилов, Факултетен номер: 11021090, Специалност „Медицина“,
1ви курс, група №8
Максим Дианов Михайлов, Факултетен номер: 11021135, Специалност „Медицина“,
1ви курс, група №8
Варна
2022
 Натриево-калиевата помпа е белтъчна система, вградена в клетъчната мембрана
на голяма част от клетките на бозайниците. С нейна помощ натриевите йони могат да
бъдат транспортирани извън клетката, а калиевите – в клетката. Тя работи на принципа
на активния транспорт.
Активният транспорт представлява движение на частиците срещу
концентрационния градиент. Това тяхно движение се извършва с разход на енергия.
Активния транспорт се осъществява винаги от преносители (в случая натриево-
калиевата помпа), които се наричат помпи. Йонните помпи са мембранни белтъци,
които имат свойството да се свързват с различни йони и да ги пренасят през
мембраната с разход на енергия, доставена от АТФ.
Натриево-калиевата йонна помпа
се състои от четири полипептидни
вериги, т.е. тя е тетрамер. Две от тях са
полипептиди – големи субединици (α), а
другите две са гликопротеини – малки
субединици (β). α-субединиците
изпълняват каталитична функция – за тях
се свързва молекула АТФ, както и Na+ и
K+, докато β-субединиците изпълняват
по-скоро спомагателна фунция. (фиг. 1.)
Фигура 1. Структура на помпата [1]
За функционирането на калиево-натриевата помпа са необходими Mg2+, които
участват във фосфорилирането на ензима Na+/K+-ева АТФ-аза.
Калиево-натриевата помпа има три места за свързване на Na+, две места за
свързване на K+ и едно свързващо място за АТФ. Консумирайки АТФ, йонната помпа
може да транспортира три натриеви йона от цитоплазмата в извънклетъчното
пространство. В замяна, тя връща два калиеви йона от цитоплазмата в клетката. Този
процес протича в няколко стъпки. Първо, протеиновият носител е отворен за
цитоплазмата. Три натриеви йона навлизат в протеина през отвора и се свързват със
специфичните места за свързване. От вътрешната страна на протеиновата мембрана,
молекула АТФ също се прикрепя към определеното място за свързване. След това тази
молекула се разцепва с освобождаване на вода (фосфорилиране). В резултат,
фосфатната група е свързана за кратко време с аминокиселина на калиево-натриевата
помпа. По време на разцепването на молекулата АТФ се отделя енергия. Това променя
пространствената конформация
на калиево-натриевата помпа и
протеиновият носител се отваря
към извънклетъчното
пространство. Трите натриеви
йона се отделят от местата им
на свързване и навлизат в
междуклетъчното
пространство. (фиг. 2.)
Фигура 2
Два калиеви йона навлизат в протеина през отворената междина, като се
прикрепят към местата им за
свързване. Обвързаната
фосфатна група вече е
отделена, т.е. конформацията на калиево-натриевата помпа се връща в изходно
състояние. Калиевите йони се отделят и се вливат във вътрешността на клетката. (фиг.
3.)
Йон-свързващите центрове на Na+ и K+ в помпата са атомни групи с 12
кислородни атома. При присъединяването на фосфатната група се променя геометрията
на йон-свързващите центрове и в следствие се променя и сродството им към Na+ и K+.
[2]
Четири атома кислород, разположени в една равнина, образуват клетка със
сродство към Na+, т.е. дванадесет атома кислород свързват три Na+. [2]
Шест атома кислород, разположени в една равнина, образуват клетка със
сродство към K+, т.е. дванадесет атома кислород свързват два K+. [2]
Функциите на калиево-натриевата помпа са много, едни от които: поддържане
на клетъчния обем и възбудимостта на мускулните и нервните клетки, влияние върху
транспорта на веществата и поддържане хомеостазата. Поддържането на хомеостазата
се постига благодарение на транспорт на йони, контрол на обема на клетките и
генериране на мембранен потенциал.
Новооткрита генна мутация на ген ATP1A3, кодиращ α3-субединицата, която се намира
в невронните калиево-натриеви помпи, се свързва с няколко добре характеризирани
клинични фенотипа: дистония-паркинсонизъм, алтернираща детска хемиплегия и
CAPOS (cerebellar ataxia, areflexia, pes cavus, optic atrophy, and sensorineural hearing loss)
синдром.
Разглеждаме случай от Пуерто Рико. Майката и двете деца са носители на мутацията.
Симптомите на дистония-паркинсонизъм се проявяват по време на детството като двете
деца са били респективно на 10 и на 5 години при първата им проява. И при тримата се
проявяват остри симптоми, предизвикани от треска. Булбарните симптоми
(представляват клиничната изява, която може да се наблюдава при увреждане на
черепномозъчни нерви) са най-изявени, придружени от дизартрия (говорно моторно
нарушение), дисфония (загуба, дрезгавост или слабост на гласа) и мутизъм
(психомоторно заболяване, характеризиращо се с неспособност на болния да общува с
хората около себе си). [3]

Литература: [1] Марин Маринов, „Биофизика – учебник за студенти по медицина,

фармация и стоматология“, изд. „Център за информация по медицина – МУ“, София,
(2001)
[2] Кръстев, С., „Лекции по биофизика“, Blackboard:
https://elearn.mu-varna.bg/bbcswebdav/pid-44484-dt-content-rid-132897_1/courses/
70100013-7-2016_17/15-%D0%90%D0%BA
%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD
%20%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE
%D1%80%D1%82%281%29.pdf, (2022)
[3] Alexandra Montalvo Acevedo, Natalia Rodriguez, Mayela Marie Diaz Diaz, Jocelyn
Montalvo, Jessica Gonzalez Montes, Mireya Bolo-Diaz, Janice Rodriguez Hernandez, Marisel
Vazquez: https://n.neurology.org/content/94/15_Supplement/2188, (2020)