65.

 Характеристика на първаците. ТипSarcomastigophora. 
ПодтипMastigophora (Flagellata). 
Leishmaniadonovani.Leishmaniatropica 
I. ХАРАКТЕРИСТИКА НА  PROTISTA (ПЪРВАЦИ ) 
‐ Едноклетъчно тяло Æ цялостен, самостоятелен организъм 
‐ Всички жизнени процеси 
‐ Две основни части на тялото Æ цитоплазма и ядро 
1. Цитоплазма 
‐ Цитозол, органели, включвания 
‐ 2 слоя 
1) Външен – хомогенен – плътен – ЕКТОПЛАЗМА 
‐ Покрита от плазмалемаÆпеликулаÆкутикула 
2) Вътрешен – зърнест – течен – ЕНДОПЛАЗМА 
2. Органели – във функционално отношение Æ аналогични на органите в многоклетъчните организми 
‐ Различни функции 
• Двигателни органели (временни или постоянни образувания)  – псевдоподи, камшичета, реснички 
• Органели за приемане на твърди хранителни вещества  
‐ Клетъчна уста cytostoma 
‐ Клетъчен гълтачcytopharynx 
‐ Хранителна вакуола (смилане на храната) 
• Свивателни (пулсиращи) вакуоли – отстраняване на ненужни водоразтворими продукти на 
катаболизма; поддържане на осмотичното налягане 
3. Ядро 
‐ Най – често едно ядро 
‐ Две ядра – macronuleus/ micronucleus  
‐ Много ядра 
• Мехурести ядра (кръгли, с малко хроматин, често пъти с ядърце) 
• Масивни (големи, с много хроматин) 
4. Общо за първаците 
Î Широко разпространени (над 70 000 вида)  
Î Образуване на цисти  (инцистиране) при неблагоприятни условия 
Î Освобождаване от цистата (ексцистиране) при благоприятни условия 
Vita minima (цисти) ÅÆ вегетативна форма 
I. ТИП SARCOMASTIGOPHORA 
‐ 1‐2 до 14 000 флагелума (улавяне на храна и движение) 
‐ Кинетопласт (в близост до базалното телце на флагелума) 
‐ Ондулираща мембрана – вълнообразна ципа, обръбена с камшиче 
II. ПОДТИП  MASTIGOPHORA 
III. РОД LEISHMANIA 
‐ Висцералналайшманиоза (кала‐ азар; вътрешни органи) и кожна лайшманиоза (кожа) 
‐ Видови комплекси  
‐ Лайшманиите се пренасят от насекоми Phlebotomus (биологичен цикъл в два 
гостоприемника) 
‐ Две основни форми: 
• Амастиготна (афлагелатна, лайшманийна) 
• Промастиготна (лептомонадна, флагелатна) 
 
79
 1. Leishmaniadonovani 
‐ Интрацелуларен паразит във фагоцити на черен дроб, слезка, костен мозък, лимфни възли, 
кръв на човек 
‐ Яйцевидна форма (2 – 4µм) 
‐ Периферно разположено голямо ядро 
‐ Кинетопласт 
‐ Размножаване чрез делене на 2 
‐ Интрацелуларнителайшмании са в амастиготна форма  

Флеботом ухапва болен от кала – азар и в средното му черво попадат фагоцити с лайшмании; те се делят и се 
превръщат във флагелатни форми ( 10 – 25µм + 20µм камшиче); достигат фаринкса и при ухапване заразяват 
човек Î превръщат се в амастиготни форми  

‐ Причинява висцералналайшманиоза – висока Т, малокръвие, уголемена слезка 
• Хронична форма – 1‐3 години 
• Остра – 1‐3 месеца 
• Естествен резервоар – кучета  
2. Leishmaniatropica 
‐ Причинява кожна лайшманиоза (тропическа, пендинска язва) 
‐ Установява се в областта на кожните язви – ендотелни клетки на капиляри, най – близки 
лимфни възли, моноцити, неутрофилни левкоцити 
 
+ 

80
66. Тип Sarcomastigophora. Lamblia intestinalis(Giardia) 
I. РОД GIARDIA (LAMBLIA) 
‐ Включва над 100 вида паразити – почти всички, паразитиращи с храносмилателния път на гръбначните 
животни 
‐ Билатерална симетрия, крушовидно тяло, 2 ядра, 8 флагелума 
‐ Изпъкнала гръбна и вдлъбната коремна страна (вентуза) 
‐ Овални или елипсовидни цисти 
II. LAMBLIA INTESTINALIS 
‐ Паразитира в дванадесетопръстника  
‐ Крушовидна форма – заострен заден и закръглен преден край 
‐ Дължина 10‐18µм, ширина 8‐10µм 
‐ 2 ядра с голяма централно разположена кариозома 
‐ По 4 флагелума от 2те страни (аксонемите иим осигуряват постоянна форма) 
• 2 опашни флагелуми с много дълги аксонеми 
‐ Вегетативната форма образува цисти в илеума и дебелото черво (овални, 8‐14µм, здрава обвивка, без 
флагелуми; 4 ядра, аксонеми на отхвърлените флагелуми и две двойки сърповидни фибрили); 
подвижни вегетативни форми, чувствителни към факторите на околната среда 
‐ Причинява ламблиоза – най – често деца 
• Токсично и механично дразнене, отнемане на част от хранителните в‐ва, смущения в смукване 
на витамин А и мазнини 
• При деца – диария, болки в корема, отпадналост, малокръвие, намален апетит 
• Профилактика – хигиена 
 

81
67. Тип Sarcomastigophora. Trichomonas hominis. Trichomonas 
vaginalis 
I. TRICHOMONAS HОMINIS 
‐ Най – често в областта на сляпото черво 
‐ Крушовидна форма 5‐15µм 
‐ От предния край – 4 флагелума; 1 – ондулираща мембрана 
‐ Ядро в преден край 
‐ Аксостил, стърчащ навън в заден край 
‐ Цистостома – преден край 
‐ Храни се с чревни бактерии и еритроцити 
‐ Неясно болестотворно значение 
 
 
II. TRICHOMONAS VAGINALIS 
‐ Във влагалището на жената и уретрата на жената и мъжа 
‐ Прилича на T. tenax, но е по – голям 7‐30µм 
‐ Храни се с бактерии и левкоцити 
‐ Благоприятна среда за размножаване pH 5,9 – 6,5 
‐ Доказано болестотворно действие 
• Жена – колпит 
• Мъж – няма симптоми 
‐ Заразяване при полов контакт 
‐ Едновременно лечение 
 

82
68. Тип Sarcomastigophora. 
Trypanosomarhodesienseetgambiense. 
Trypanosomaequiperdum.Trypanosomacrusi. 
I. РОД TRYPANOSOMA 
‐ Удължено, заострена в двата края и разширено в средата тяло 15‐25µм 
‐ 1 флагелум, свързан с ондулираща мембрана за тялото (базално телце; кинетопласт – органел от 
митохондриален произход, осигуряващ Е) 
Ö трипомастиготна форма 
‐ безполово размножаване чрез надлъжно делене на две 
‐ живеят в кръвната плазма и гръбначномозъчната течност на гръбначните животни и човека; 
пренасят се от насекоми  
• T. equiperdum – паразитира у кон и се пренася при полов акт 
‐ Болестотворни са трипанозомите, причиняващи сънна болест  
• T. bruceigambiense var. gambiense – хронична сънна болест 
• T. bruceigambiense var. rhodesiense – остра сънна болест 
• T. crusi – болест на Шагас (американска трипанозомоза) 
• T. equiperdum–сифилис по конете (дурин) 
II. TRYPANOSOMABRUCEIGAMBIENSEVAR. GAMBIENSE 
‐ Обитава кръвна плазма, лимфни възли и гръбначномозъчна течност 
‐ 15‐25µм 
‐ Пренася се от мухата цеце – Glossinapalpalis, която се заразява чрез смучене на кръв от болен 
човек 
‐ Трипанозомите се размножават в средното черво на мухата, стесняват се и се удължават; 
кинетопластът минава над ядрото и ондулиращата мембрана се скъсява 
Ö Епимастиготна форма 
‐ Преминават в предното черво и се скъсяват, превръщайки се в трипанозими, които преминават в 
слюнчените жлези на мухата 
• Хронична сънна болест (2‐3 години; загуба на апетит, виене на свят, апатия, 
менингоцефалит, кома, смърт; сънливи денем, безсъние нощем) 
• Медикаментозно лечение  
III. T RYPANOSOMABRUCEIGAMBIENSEVAR. RHODESIENSE 
‐ Остра форма на сънна болест  
‐ Пренася се от мухата цеце – Glossinamorsitans 
IV. TRYPANOSOMACRUSI 
‐ 15‐20µм 
‐ Пренася се от кръвосмучещи дървеници от род Triatoma 
‐ Гостоприемник – човек; домашни и диви животни 
‐ Дървениците нападат нощем и смучат кръв от местата, където кожата преминава в лигавица; 
заедно с кръвта поглъщат и трипомастиготи (в храносмилателния път, паразитите се смаляват, 
стават овални, флагелумът изчезва) 
Ö Амастиготна (афлагелатна форма) 
‐ Превръщат се последователно в епимастиготи и трипомастиготи (инвазиоспособни) и се 
разполагат в задното и право черво на мухата 
‐ Дървеницата ухапва, обръща се на 180° и дефекира в раничкатаÆ заразяване 
‐ Болест на Шагас – хронично или остро  
• Температура, треска, главоболие, увеличаване на черен дроб, слезка, лимфни възли, 
миокардит, енцефалит  83
• Хронична форма – болните умират от сърдечно – съдова недостатъчност 

84
69. Подтип Sarcodina. Entamoebahistolytica. 
I. РОД ENTAMOEBA 
‐ Видове, живеещи в храносмилателната система на човека 
‐ Само E. hystoliticaе паразит, останалите са коменсали или с недоказан паразитизъм 
‐ Всички амеби в храносмилателната система са от разред голи амеби (тялото им е 
голо, покрито с тънка, еластична плазмалема; формата им е променлива или 
неопределена поради липса на черупка или външен скелет)  
‐ Движение с псевдоподи 
II. ENTAMOEBAHYSTOLITICA 
‐ Космополитен ендопаразит, най – често в тропични и субтропични области, и места 
с лоши санитарни условия 
‐ Причинител на амебна дизентерия 
‐ Живее в дебелото черво на човека 
1. Formaminuta – живее в просвета на дебелото черво и не е болестотворна; 
нарича се още просветна или коменсална; образува цисти; малки размери (15‐
20µм); неопределена форма; слабо проявено разделяне на цитоплазмата; 
кръгло, периферно разположено ядро с малка кариозома; къси псевдоподи; 
бавно движение; размножава се чрез делене на две; храни се с бактерии и 
гъбички, които се смилат в хранителни вакуоли; живее в горните отдели на 
червото и ако заедно с фекалиите попадне в долните отдели, се превръща в 
циста; при понижена биологична съпротива на човека, се превръща в тъкана 
форма; основен стадий 
2. Formamagna – живее в лигавицата на дебелото черво, откъдето попада в ч. 
дроб, мозък, бъбреци; храни се с еритроцити Æтъканна форма; смилане в 
ендоплазменивакуолиÆеритрофаги; причинител на амебната дизентерия; не 
образува цисти; 10‐60µм; ясно разграничени слоеве на цитоплазмата; големи 
псевдоподиÆ бързо придвижване; образува протеолитични и други ензими, с 
които разрушава тъканните стени на червата 
3. Formacystica– образува се от коменсалната форма; човек се заразява с тях; 
тъканната и коменсална форма не са инвазиоспособни; кръгла, с безцветна 
двойноконтрурна обвивка; размери 8‐16µм; незрелите цисти имат 1‐2 ядра, а 
зрелите – 4; в цитоплазмата има вакуола пълна с гликоген и хроматоидни телца 
Î Заразяване при поглъщане на цисти Æ стомах Æ тънки черва ( трипсин 
разгражда обвивка) Æ 4 – ядрена вегетативна форма, която се дели 
двукратно => 4 просветни форми Æ дебело черво Æтъканна форма (язви) 
Æ кръвоносни съдове и органи 
‐ Лица, в които живее само коменсална форма – ЦИСТОНОСИТЕЛИ 
‐ Болестта, предизвикана от тъканна форма Æ АМЕБИОЗА (слузно – кървави 
воднисти фекалии)  

85
71.Тип Sporozoa (Apicomplexa) 
Plasmodium vivax 
• Цикъл (преносител – женска анофела) 
1) Гамогония и спорогония: 
Гаметоцити 
(незрели полови клетки) ↓ 
Микрогаметоцити (мъжки) ↓        Макрогаметоцити (женски) ↓ 
8х микрогамети (зрели) ↓  Гамогония    Макрогамети (зрели) ↓ 
Зигота 
(кръгла) ↓ 
Оокинета 
(удължена, подвижна) ↓ 
ƒ Ядрото се дели мейотично 
ƒ Спорогония на хаплоидните ядра 
ƒ Получаване на 1000 спорозоита 
Ооциста 
2) Тъканнасхизогония: 
Спорозоити↓ 
(хепатоцит) 
Тахиспорозоити↓              Брадиспорозоити↓ 
(развитието им започва веднага)      (развитието им започва след месеци/години) 
Тъканнисхизонти↓ 
Тъканнимерозоити 
(еритроцитнасхизогония) 
3) Еритроцитнасхизогония: 
Мерозоит↓ 
(еротроцит) 
Пръстенентрофозоит↓ 
(цитоплазма е от едната страна на вакуолата, ядрото – от другата страна) 
Амебовидентрофозоит↓ 
(2‐3 псевдоподи, силно подвижни, Шуфнеровазърнитост) 
Зрял трофозоит↓ 
(голям, неподвижен, без псевдоподи и вакуола) 
Незрял (делящ се) схизонт↓ 
(две ядра) 
Зрял схизонт(морула, 12‐14 мерозоита, наредени 
неправилно около пигмента, кръгли) ↓ 
Мерозоити↓ 
Гаметоцити↓ 
(кръгли/овални, нямат вакуола и псевдоподи, синя 
цитоплазма, рубиненочервено ядро) 
 

86
 70. Тип Sporozoa 
Вид Plasmodium malaria 
‐ амебовиднитетрофозоити придобиват форма на лента, липсва вакуола, 
удължено ядро 
‐ гаметоцити те са по‐малки от на P. vivax 
 
 Вид Plasmodium falciparum 
‐ морула – 12‐24 мерозоита 
‐ амебовиднитетрофозоити са кръгли/овални, може да нямат псевдоподи, 
най‐често липсва вакуола 
‐ гаметоцитите имат форма на полумесец 
 
• Болестотворност– малария терциана(vivax), квартана(malarie) и тропика 
(falciparum) 
‐ Малария терциана(P. vivax): 
Инкубационен период – 14 дни. Пристъп – 8‐12 часа. Брой пристъпи – 10‐15. 
‐ Малария квартана(P. malarie): 
Инкубационен период – 28 дни. Пристъп – 8‐12 часа. Брой пристъпи – 10‐15. 
‐ Малария тропика (P. falciparum): 
Инкубационен период – 11 дни. Пристъп – 20 часа. Брой пристъпи – 10‐15. 
‐ Втрисане, температура, изпотяване, хепато‐ и сплеономегалия,  
късни рецидиви 
 

87
72. Тип Sporozoa (Apicomplexa). Toxoplasma 
gondii 
Toxoplasma gondii 

‐ Космополитен паразит 
‐ Открит във вътрешните органи на северноафриканския гризач Stenodactylusgondii, но 
паразитира в човека и други бозайници 
‐ Форма на полумесец (един заоблен край и един заосрен) 
‐ Дължина 4‐8 µм; ширина 2‐4µм 
‐ Централно разположено ядро 
‐ Токсоплазмите проникват в клетките като се въртят около надлъжната си ос 
‐ Облигатни вътреклетъчни паразити в лимфоцитите, моноцитите, макрофаги, ендотелни 
клетки, клетки на различни органи 

Биологичния цикъл обхваща схизогония, гамогония и спорогония и се осъществява с 
участието на два гостоприемника – краен (сем. Котки) и междинен – гризачи, човек, 
бозайници, птици, влечуги. 

Схизогония – в междинния гостоприемник чрез ендодиогения – начин на вътрешно 
пъпкуване, в резултат на което от 1 токсоплазма се получават 2; процесът започва с 
разделяне на ядроро и едновременно изграждане на клетъчна мембрана около всяко ново 
ядро и принадлежащата към него цитоплазма; образуват се десетки паразити (едни от тях 
се размножават бързо, разрушават клетката и навлизат в други Æтахизоити) 

В резултат се унищожават гостоприемникови клетки и на тяхно място се образуват 
струпвания от паразити Æпсевдоцисти. Постепенно размножилите се паразити се обвиват 
от плътна обвивка Æ истинска циста, която има сферична форма и съдържа стотици, бавно 
делящи се паразити Æбрадизоити. Тези цисти са латентни иинвазиоспособни форми и се 
локализират основно в главния мозък, миокарда и скелетните мускули. При нарушение на 
имунната система, брадизоитите започват да се размножават, като това води до 
заболяване. 

Гамогония и спорогония – в крайния гостоприемник (котки); котките се заразяват след 
ядене на месо с брадизоити или тахизоити. В червата, цистите се разрушават и паразитите 
проникват в чревните епителни клетки. Там те се размножават чрез схизогония, 
образувайки мерозоити. Опаразитената клетка загива и се нападат нови клетки. След 
няколко последователни схизогонииÆгамогония (част от мерозоитите не се делят, а се 
диференцират в женски или мъжки гамети Æмакрогамети и микрогамети) 

Следва среща на микро – и макрогаметиÆ зигота. Обвива се с плътна обвивка, клетката се 
разрушава Æооцисти в просвета на червото. При благоприятни условия във външната 
среда Æ зрели ооцисти (зреене на цистите – спорогония). Във всяка зряла ооциста се 
получават по 2 овални спори с по 4 спорозоита, чрез които се заразява човек.  

Токсоплазмоза – придобита и вродена 

88
1. Вродена токсоплазмоза. У новородените се наблюдава иктер, отоци,
хепатоспленомегалия. Понякога се развива миокардит, пневмония, нефрит и др. При по-
тежки увреждания се наблюдават хидроцефалия или микроцефалия, микроофталмия,
хориоретинит, атрофия на зрителния нерв, страбизъм, вътремозъчникалцификати. Децата
изостават в умственото си развитие, появяват се моторни смущения, гърчове и др.
Когато жени са прекарали токсоплазмоза преди бременността, няма опасност за плода от
вродена токсоплазмоза поради наличието на антитела в организма им.
2. Придобита токсоплазмоза. В зависимост от патогенността на щама и имунното състояние
на организма заболяването може да протече от безсимптомно до остро и тежко.
Наблюдават се следните форми:
- Лимфна. Увеличават се лимфните възли на шията, аксиларните и ингвиналните лимфни
възли. Те могат да достигнат до големина на орех и са неболезнени, подвижни. Понякога
има фебрилитет и протичането наподобява инфекциозна мононуклеоза или болест на
Ходжкин.
- Очна. Протича с хориоретинит, увеит, иридоциклит.
- Церебрална. Протича като менингоенцефалит.
При болни с имунен дефицит може да се развие миокардит, пневмония. 

89
73. Тип Ciliophora. Клас Ciliata. Balantidium coli. 
Balantidium coli 

‐ Живее в дебелото черво на човека и причинява балантидиоза 
‐ Идентичен с балантидия, паразитиращ в дебелото черво на свинята 
‐ Вегетативната форма е яйцевидна 30‐200µм дълга, 25 ‐ 120µм широка 
‐ Заострен преден край с цитостома, която преминава в цитофаринкс 
‐ Закръглен заден край с цитопрокт 
‐ Тялото е покрито с тънка пеликула 
‐ Ресничките са в меридионални редове ( по – дълги около устния отвор) 
‐ Цитоплазма се дели на екто и ендо (макронуклеус с бобовидна форма, с микронуклеус 
във вдлъбнатината); вакуоли 
‐ Размножава се безполово чрез делене и полово – чрез конюгация 
‐ Цистите са кръгли или овални 50 – 60 µм; прозрачна обвивка от 2 слоя; чрез тях се 
заразява човек  

Балантидиоза – колит или дизентерия 

90
74. Преход към многоклетъчни животни. Тип COELENTERATA. 
Род Hydra. Род Obelia. 
I. ТИП COELENTERATA (МЕШЕСТИ) 
‐ Общи закономерности в устройството, жизнените функции и индивидуално развитие на 
многоклетъчните животни 

Уста Æ кухина (извънклетъчно смилане) 

През зародишното развитие се образуват клетъчни слоеве – ектодерма, ендодерма, мезодерма. След това се 
образуват сходни тъкани.  

Ö Всички многоклетъчни съставят група на „истински многоклетъчни“ – Eumetazoa 
‐ Най – прости истински многоклетъчни – Мешести, тип Cnidaria (хидри, медузи, корали) 
• Радиална симетрия 
• Прикрепени или бавно плуващи (без медузи) 
• Тяло, подобно на мехче с гастроваксуларна празнина; уста, заобиколена от пипала 
• От няколко мм до няколко см 
• Тяло, покрито с ектодерма (епидермис); гастроваскуларна празнина с ендодерма (клетки с 
камшичета); пихтиесто вещество между двата слоя – мезоглея (тънка и не съдържа клетки 
или добре развита с мезенхимни клетки); единствено мешестите нямат мезодерма 
1. Полип – удължен и често изправен; уста в горен край, пипала в пръстен; прикрепен долен край; тънка 
мезоглея 
2. Медуза – свободно плаваща; форма на чадър с къса дръжка; уста откъм вдлъбната страна ‐ на върха 
на дръжката (манубриум); пипала по ръба на чадъра 
‐ Тетрамерна симетрия 
‐ Дебел слой мезоглея 
‐ Неприкрепен, сплеснат и обърнат с устата надолу полип 
Ö Някои мешести редуват полипно и медузно развитие, а други съществуват само в една форма 
• Нямат специални мускулни клетки, но ендо и ектодермата съдържат мускулни влакна Æ 
белези на епителни и мускулни клетки (епидермалните – надлъжни, ендодермалните – 
кръгови влакна); най – подвижни са пипалата 
• Тялото може да се удължи чрез вкарване на вода в гастроваскуларната празнина (чрез 
камшичета на ендодермкл.); под налягане, служи като опора Æ хидростатичен скелет 
• Някои имат скелет (външен/ вътрешен) от варовик, хитин, белтъци ( корали) 
• Медузите плуват активно, чрез последователно пълнене и изпразване на чадъра с вода Æ 
движение с аборалната страна 
• Мешестите са хищници Æ имат книдоцити (копривни клетки, между епидермалните 
клетки; най – многобройни по пипалата); всяка книдоцита съдържа нематоциста (капсула с 
навита във вътрешността си нишка, която се отваря и изстрелва нишката навън; забива се в 
тялото на жерватата и впръсква отрова; веднъж използвана не се възстановява); когато 
жертвата е убита, пипалата я вкарват в гастроваскуларната празнина, където тялото и се 
смила от ензими; остатъците се изхрълят през устата 
• Дишане и отделяне чрез дифузия 
• Специализирани нервни клетки в 2 слоя Æ дифузна/ мрежеста НС; сетивни клетки  органи 
(фоторецептори – очни петна и статоцити – равновесни органи) 
• Специализирани органи за полово размножаване – полови жлези (гонади); някои са 
разделнополви, други – хермафродити; полово (медуза), безполово (полип); след 
оплождане Æ свободно плаваща ларва (планула; овална, двуслойна, покрита с реснички; 
91
 след известно време се превръща в полип, който се размножава безполово, давайки нови 
медузи) 
‐ Когато няма форма медузи, полипът образува гонади и се размножава полово 
‐ Медузата е първичната жизнена форма, а полипът е възникнал като втори ларвен стадий 
‐ Полипите се размножават предимно безполово, давайки не само медузи, а и полипи; често 
пъпкуват непълно, образувайки колонии; способни са да регениратÆ митична хидра 
• Някои мешести са отровни животни – португалска фрегата; моркса оса и др.; след 
ужилване, трябва да се отстранят полепналите пипала и участъкът да се посипе с 
прахообразно вещество, а не с алкохол и др., защото се предизвиква отваряне на 
нематоцистите 
II. CHLOROHYDRA (ЗЕЛЕНА ХИДРА )  
‐ „въвеждащ вид“, защото е просто устроена и широко разпространена 
‐ Сладководно мешесто; прикрепя се по долната страна на листа на водни растения, но може да се 
премества на малки разстояния 
‐ Единичен полип, с  дължина няколко мм, като силно променя размерите се, пълнейки 
гастроваскуларната празнина 
‐ Удължено тяло с 6‐10 пипала; покрита отвън с кутикула 
‐ Цветът се дължи на едноклетъчни водорасли в ендодермалните клетки като ендосимбионти 
‐ Двупластномешесто; тънка мезоглея без клетки, с опорна функция 
‐ Храни се с ракообразни и ларви на насекоми  
‐ Размножава се предимно безполово чрез пъпкуване, но през есента се развиват полови жлези ( 
яйчници и семенници), който се виждат като издувания на тялото; отделят се сперматозоиди, 
които достигат яйцеклетката; когато е оплодена се откъсва, презимува и дава нова хидра 
III. OBELIA 
‐ Морско животно; и в Черно море 
‐ Типичен представител на Hydrozoa 
‐ Основна форма – колониален полип; вид на дърво, до няколко см; прикрепя се към различни 
предмети в общо стъбло, носещо отделните индивиди (около 2мм); колонията е покрита с 
хитинова обвивка – перисарк; стъблото е кухо и се свързва с гастроваскуларните празнини Æ 
храната се разпределя 
‐ Индивиди, специализирани за безполово размножаване – гонангии (без пипала; форма на 
шишарка); пъпкуват в горната си част (бластостил) Æ медузи 
‐ Медузи – дребни (2‐3мм); когато достигнат полова зрялост отделят гамети; оплождането става във 
водата; зигота ÆпланулаÆ полип Æ колония 

92
75. Тип Plathelminthes. Клас Trematoda. Fasciola hepatica. 
I. ТИП PLATHELMINTHES (ПЛОСКИ ЧЕРВЕИ) 
‐ Трипластни, ацеломни 
‐ Двустранно симетрични 
‐ Първите организми с тъкани, организирани в органи 
‐ Липсва телесна празнина и специализирани кръвоносни и дихателни органи 
‐ Плоското тяло позволява кислород и хранителни вещества да постъпват чрез дифузия 
‐ Един отвор на храносмилателния канал – за поемане на храна и за изхвърляне на несмлени 
частици 
‐ Отделителна система – протонефридии (пламъчни клетки) и свързани с тях канали 
‐ Репродуктивна система – повечето са хермафродити; вътрешно оплождане; полова система с 
гонади, спомагателни жлези, канали и копулационни орган 
‐ НС – чифт ганглии в предния край, две надлъжни нервни вериги, свързани с напречни нерви (като 
въжена стълба) 
II. КЛАС TREMATODA 
‐ Плоско овално или удължено тяло 
‐ Устен и коремен вендуз 
‐ Основно хермафродити Æ 2 тестиса, свързани със семенни канали; копулативен орган (цирус); 
единичен яйчник и чифт жълтъчни жлези от всяка страна на тялото; оотип, вкойто става 
оплождането и удължена матка за натррупване и узряване на яйцата 
‐ Безполово размножаване  в ларвните стадии Æпартеногенеза 
‐ Почти всички използват мекотели като междинни гостоприемници 
‐ Причиняват хепатомегалия; дилатация на жлъчните пътища и цироза 
III. FASCIOLAHEPATICA (ГОЛЯМ ЧЕРНОДРОБЕН МЕТИЛ ) 
‐ В жлъчните пътища на черния дроб 
‐ Междинен гостоприемник – блатно охлювче от род Limnea 
‐ Дължина на тялото – 3 см; кафеникав цвят; листовидна форма с коничен преден край; разклонени 
системи  

93
76. Клас Trematoda. Dicrocoeliumdendriticum 
I. КЛАС TREMATODA 
‐ Плоско овално или удължено тяло 
‐ Устен и коремен вендуз 
‐ Основно хермафродити Æ 2 тестиса, свързани със семенни канали; копулативен орган (цирус); 
единичен яйчник и чифт жълтъчни жлези от всяка страна на тялото; оотип, вкойто става 
оплождането и удължена матка за натррупване и узряване на яйцата 
‐ Безполово размножаване  в ларвните стадии Æпартеногенеза 
‐ Почти всички използват мекотели като междинни гостоприемници 
‐ Причиняват хепатомегалия; дилатация на жлъчните пътища и цироза 
II. МАЛЪК ЧЕРНОДРОБЕН МЕТИЛ 
‐ Паразитира в жлъчните канали на овце, рядко човек 
‐ 0,5 – 1 см 
‐ Прозрачно тяло с лесни за наблюдение компактни вътрешни органи 
‐ Нетипично развитие – почти изцяло на сушата 
‐ Пренася се от 2 гостоприемника – сухоземни охлювчета (Helicelia/ Zebrina) и мравка (слузеесто топче с 
церкарии 
‐ Достига жлъчните канали откъм лумена на храносмилателния път, без да пробива стената му 
 

94
77. Клас Trematoda. Opistorchisfelineus.Представители 
на род Schistosoma 
I. КЛАС TREMATODA 
‐ Плоско овално или удължено тяло 
‐ Устен и коремен вендуз 
‐ Основно хермафродити Æ 2 тестиса, свързани със семенни канали; копулативен орган (цирус); 
единичен яйчник и чифт жълтъчни жлези от всяка страна на тялото; оотип, вкойто става 
оплождането и удължена матка за натррупване и узряване на яйцата 
‐ Безполово размножаване  в ларвните стадии Æпартеногенеза 
‐ Почти всички използват мекотели като междинни гостоприемници 
‐ Причиняват хепатомегалия; дилатация на жлъчните пътища и цироза 
II. OPISTORCHISFELINEUS (КОТЕШКИ МЕТИЛ)  
‐ В черния дроб, панкреаса и жлъчния мехур 
‐ При голям брой – болест, подобна на фасциолата 
‐ Най – вече рибоядни бозайници (котки/ кучета); заразяване чрез ядене на сурова риба с 
метацеркарии 
‐ Дълъг около 1 см 
‐ По устройство напомнят малкия метил, но семенниците им са разположени в задната част на 
тялото 
‐ Яйца попадат във вода, мирацидиумът не се излюпва, поглъща се от охлювче, където се развиват 
церкарии. Напускат охлюва и проникват в шаранова риба ÆметацеркарииÆ котка 
‐ Не пробиват чревната стена, а се изкачват по 12пръстника 
‐ Профилактична мярка – добра топлинна обработка 
III. РОД SCHISTOSOMA 
‐ 1 – 1,5 см дължина/ 0,1 см ширина 
‐ Двуполови с полов диморфизъмÆ мъжки с късо, широко тяло и улей, в който се настанява дълга 
женска 
‐ Яйца с шип 
‐ Паразити в кръвоносните съдове 
‐ Междинен гостоприемник – сладководен охлюв 
‐ Церкарии плуват в сладки води и проникват през кожата 
‐ ЛИПСВА СТАДИЙ МЕТАЦЕРКАРИИ 
‐ Раздвоена опашка при церкариите; чифт жлези с хидролитични ензими 
1. Shistosomahaematobium –уринарна; вени на пикочен мехур; причинява хематурия и фиброза 
на мехура 
2. Schistosomamansoni – интестинална; вени на черва; гранулом на черво и черен дроб (поради 
заседнали яйца) 
3. Schistosomajaponicum –Катаяма треска; хронична форма Æшистозомоза, влошено физическо и 
когнитивно състояние 
 

95
78. Клас Cestoda. Taeniasolium. 
I. КЛАС CESTODA (ТЕНИИ) 
‐ Над хиляда вида 
‐ При всички гръбначни  
‐ Паразитизъм в лумена на тънкото черво  
‐ Чревни форми – възрастни; тъканни форми – ларвни (cysticercus) 
‐ Отделят яйца чрез фекалии 

Устройство: 

‐ Скоклекс – ростелум от кукички, четири вендузи, ботрии 
‐ Шийка 
‐ Стробила – верига от последователни повтарящи се елементи 
• Незрели проглотиди 
• Хермафродитни проглотиди 
• Яйценосни проглотиди (напускат с фекалиите)  
‐ ХС – няма; поемат с цялата си повърхност; микровили 
‐ ОС – два основни канала (протонефридийна) 
‐ НС – церебрален ганглий 
‐ МПС – 3 – стотици семенници; полов отвор отстрани на проглотида 
‐ ЖПС – двуделен яйчник; многобройни жълтъчни жлези; матка; влагалище (тръбичка, водеща от 
половия отвор до оотипа) 
Ö Независима репродукция на проглотидите, тъй като всеки има мъжка и женска полова система 
II. TAENIASOLIUM (СВИНСКА ТЕНИЯ) 
‐ 2‐3м 
‐ Свиня – междинен гостоприемник; човек – краен; ако погълне яйце, може да стане и междинен 
‐ Скоклекс – ростелум с 2 реда кукички и 4 вендузи 
‐ Яйценосен проглотид до 12 утеринни разклонения от всяка страна 

Свиня поглъща проглотид или отделни яйца Æонкосфери, които достигат мускулите Æцистицеркуси; човек 
става гостоприемник, ако яде сурово месо (скоклексът на циистицеркуса се обръща и се закрепя за чревната 
лигавица) 

‐ ТениозаÆ яйценосен проглотид 
‐ ЦистицеркозаÆ само в мозъка е опасна (автоинвазия) 

96
79. Клас Cestoda. Taeniasaginata. 
I. КЛАС CESTODA (ТЕНИИ) 
‐ Над хиляда вида 
‐ При всички гръбначни  
‐ Паразитизъм в лумена на тънкото черво  
‐ Чревни форми – възрастни; тъканни форми – ларвни (cysticercus) 
‐ Отделят яйца чрез фекалии 

Устройство: 

‐ Скоклекс – ростелум от кукички, четири вендузи, ботрии 
‐ Шийка 
‐ Стробила – верига от последователни повтарящи се елементи 
• Незрели проглотиди 
• Хермафродитни проглотиди 
• Яйценосни проглотиди (напускат с фекалиите)  
‐ ХС – няма; поемат с цялата си повърхност; микровили 
‐ ОС – два основни канала (протонефридийна) 
‐ НС – церебрален ганглий 
‐ МПС – 3 – стотици семенници; полов отвор отстрани на проглотида 
‐ ЖПС – двуделен яйчник; многобройни жълтъчни жлези; матка; влагалище (тръбичка, водеща от 
половия отвор до оотипа) 
Ö Независима репродукция на проглотидите, тъй като всеки има мъжка и женска полова система 
II. TAENIASAGINATA (ГОВЕЖДА ТЕНИЯ)  

97
80. Клас Cestoda. Diphyllobothrium latum. Hymenolepis 
nana.  
I. КЛАС CESTODA (ТЕНИИ) 
‐ Над хиляда вида 
‐ При всички гръбначни  
‐ Паразитизъм в лумена на тънкото черво  
‐ Чревни форми – възрастни; тъканни форми – ларвни (cysticercus) 
‐ Отделят яйца чрез фекалии 
Устройство: 

‐ Скоклекс – ростелум от кукички, четири вендузи, ботрии 
‐ Шийка 
‐ Стробила – верига от последователни повтарящи се елементи 
• Незрели проглотиди 
• Хермафродитни проглотиди 
• Яйценосни проглотиди (напускат с фекалиите)  
‐ ХС – няма; поемат с цялата си повърхност; микровили 
‐ ОС – два основни канала (протонефридийна) 
‐ НС – церебрален ганглий 
‐ МПС – 3 – стотици семенници; полов отвор отстрани на проглотида 
‐ ЖПС – двуделен яйчник; многобройни жълтъчни жлези; матка; влагалище (тръбичка, водеща от 
половия отвор до оотипа) 
Ö Независима репродукция на проглотидите, тъй като всеки има мъжка и женска полова система 

II. DIPHYLLOBOTHRIUMLATUM (РИБНА ТЕНИЯ ) 
‐ Характерна за Скандинавия, Русия, Северозападна Америка 
‐ Заразяване чрез ядене на сурова/ полусурова риба 
‐ Сколекс с 2 ботрии (цепковидни гънки) за прикрепване към червото 
‐ Къси и широки проглотиди 
‐ Яйценосни проглотиди – гениталнната пора се отваря вентрално, в центъра на проглотида 
‐ Възрастната форма отделя по млн. яйца дневно 
‐ Причинява диария, коремни болки, повръщане, умора, загуба на тегло; недостиг на витамин В12 и 
мегалобластна анемия 
‐ Спарганоза 
III. HYMENOLEPISNANA (TAENIANANA) 
‐ Космополитен вид, особено при деца 
‐ Ростелум и 4 вендузи 
‐ 3 тестиса във всеки проглотид 

Яйце Æонкосфера (в тънко черво) Æцистицеркоид (в чревна въса) Æ спукване и цистицеркоид за лигавица Æ 
възрастна тения 

‐ Междинни гостоприемници бълхи и бръмбари  
‐ Заразяване при поглъщане на цистицеркоид 

98
81. Клас Cestoda. Echinococcusgranulosus 
I. КЛАС CESTODA (ТЕНИИ) 

‐ Над хиляда вида 
‐ При всички гръбначни  
‐ Паразитизъм в лумена на тънкото черво  
‐ Чревни форми – възрастни; тъканни форми – ларвни (cysticercus) 
‐ Отделят яйца чрез фекалии 
Устройство: 

‐ Скоклекс – ростелум от кукички, четири вендузи, ботрии 
‐ Шийка 
‐ Стробила – верига от последователни повтарящи се елементи 
• Незрели проглотиди 
• Хермафродитни проглотиди 
• Яйценосни проглотиди (напускат с фекалиите)  
‐ ХС – няма; поемат с цялата си повърхност; микровили 
‐ ОС – два основни канала (протонефридийна) 
‐ НС – церебрален ганглий 
‐ МПС – 3 – стотици семенници; полов отвор отстрани на проглотида 
‐ ЖПС – двуделен яйчник; многобройни жълтъчни жлези; матка; влагалище (тръбичка, водеща от 
половия отвор до оотипа) 
Ö Независима репродукция на проглотидите, тъй като всеки има мъжка и женска полова система 

II. ECHINOCOCCUSGRANULOSUS (КУЧЕШКА ТЕНИЯ )  

 
99
82. Тип Nematoda. Ascarislumbricoides. 
I. ТИП NEMATODA (КРЪГЛИ ЧЕРВЕИ)  
‐ От 1 мм до повече от метър  
‐ Удължено цилиндрично тяло 
‐ Дебела, здрава безклетъчнакутикула 
‐ Храносмилателна система с 2 отвора 
‐ Лъжлива телесна празнина с течност под налягане (псевдоцелом) 
‐ Хидростатичен скелет поддържа формата на тялото 
‐ ОС – два канала по дължината 
‐ НС – дорзална и вентрална нервна верига 
‐ ПС – разделнополови, полов диморфизъм; мъжките са по – дребни и често със завит заден край и  
двойка копулационни органи 
II. ASCARISLUMBRICOIDES (ДЕТСКИ ГЛИСТ) 

100
83. ТипNematoda. 
Enterobiusvermicularis.Tricocephalustrichiurus. 
I. ТИП NEMATODA (КРЪГЛИ ЧЕРВЕИ)  
‐ От 1 мм до повече от метър  
‐ Удължено цилиндрично тяло 
‐ Дебела, здрава безклетъчнакутикула 
‐ Храносмилателна система с 2 отвора 
‐ Лъжлива телесна празнина с течност под налягане (псевдоцелом) 
‐ Хидростатичен скелет поддържа формата на тялото 
‐ ОС – два канала по дължината 
‐ НС – дорзална и вентрална нервна верига 
‐ ПС – разделнополови, полов диморфизъм; мъжките са по – дребни и често със завит заден край и  
двойка копулационни органи 
II. ENTEROBIUSVERMICULARIS 

 
III. TRICHOCEPHALUSTRICHIURUS 

101
 
84. Тип Nematoda. Trichinellaspiralis 
I. ТИП NEMATODA (КРЪГЛИ ЧЕРВЕИ)  
‐ От 1 мм до повече от метър  
‐ Удължено цилиндрично тяло 
‐ Дебела, здрава безклетъчнакутикула 
‐ Храносмилателна система с 2 отвора 
‐ Лъжлива телесна празнина с течност под налягане (псевдоцелом) 
‐ Хидростатичен скелет поддържа формата на тялото 
‐ ОС – два канала по дължината 
‐ НС – дорзална и вентрална нервна верига 
‐ ПС – разделнополови, полов диморфизъм; мъжките са по – дребни и често със завит заден край и  
двойка копулационни органи 
II. TRICHINELLASPIRALIS 

102
85. Тип Nematoda. 
Strongyloidesstercoralis.Ancylostomaduodenale. 
I. ТИП NEMATODA (КРЪГЛИ ЧЕРВЕИ)  
‐ От 1 мм до повече от метър  
‐ Удължено цилиндрично тяло 
‐ Дебела, здрава безклетъчнакутикула 
‐ Храносмилателна система с 2 отвора 
‐ Лъжлива телесна празнина с течност под налягане (псевдоцелом) 
‐ Хидростатичен скелет поддържа формата на тялото 
‐ ОС – два канала по дължината 
‐ НС – дорзална и вентрална нервна верига 
‐ ПС – разделнополови, полов диморфизъм; мъжките са по – дребни и често със завит заден край и  
двойка копулационни органи 
II. STRONGYLOIDESSTERCORALIS (ЧРЕВНА УГРИЦА)  
‐ В началната част на тънкото черво на човека 
‐ Малко над 2мм 
‐ В човешките черва има само женски индивиди 
‐ Прониква в чревната лигавица и се храни с тъканта й (канали) 
‐ Пряк цикъл 
Яйца (в лигавицата) Æрабдитовидни ларви (в чревния лумен) Æ изпражнения, почва Æфилариевидни ларви 
(инвазиоспособни; през кожата, в кръвта до б. дробове, храносмилателен път) Æ възрастни (тънко черво) 
‐ Непряк цикъл (в тропиците, където външните условия са благоприятни) 
Рабдитовидни ларви Æ свободно живеещи форми (1мм) Æ яйца Æрабдитовидни ларви Æфилариевидни 
ларви (паразитен начин на живот) или свободно живеещо поколение 
‐ Автоинвазивен цикъл – вътрешна автоинвазия 
РабтидовидниÆфилариевидни ларви (още в червото) Æавтоинвазия при преминаване през чревна лигавица 
в кръвта му  
‐ Ларвите предизвикват пробождания и белодробни оплаквания; коремни болки, смущения, 
бактериални инфекции 
‐ При хора с имунна недостатъчност Æфилариевидни ларви във всички органи Æ смърт 
‐ Диагноза при откриване на ларви 
III. ANCYLOSTOMADUODENALE (КРИВОГЛАВ ЧЕРВЕЙ ) 
‐ Начална част на тънко черво 
‐ 1 см; женската е по – едра; мъжкия има разширение в задния край за прикрепване към женска 
при копулация 
‐ Главата е извита Æкривоглав 
‐ Уста с хитинови зъби (прикрепване и засмукване на чревната лигавица Æ разкъсване Æ спукване 
на най – близък капиляр Æ смучене; отделяне на противосъсирващо) 
‐ Яйца със заоблени краища и тънка обвивка 
‐ Геохелминт 
Яйца Æрабдитовидни ларви (навън) Æфилариевидни ларви (инвазиоспособни; пробождат човек в стъпало; 
през лимфни възли до сърце и т.н.) Æ полово зрели форми (в червата) 
‐ Рядко заразяване през устата 
‐ Жилеща болка Æ увреждане на бял дроб Æ анемия 
‐ Necatoramericanus  103
86. Тип Nematoda. 
Dracunculusmedinensis.Wuchereriabancrofti.Loa loa. 
I. ТИП NEMATODA (КРЪГЛИ ЧЕРВЕИ)  
‐ От 1 мм до повече от метър  
‐ Удължено цилиндрично тяло 
‐ Дебела, здрава безклетъчнакутикула 
‐ Храносмилателна система с 2 отвора 
‐ Лъжлива телесна празнина с течност под налягане (псевдоцелом) 
‐ Хидростатичен скелет поддържа формата на тялото 
‐ ОС – два канала по дължината 
‐ НС – дорзална и вентрална нервна верига 
‐ ПС – разделнополови, полов диморфизъм; мъжките са по – дребни и често със завит заден край и  
двойка копулационни органи 
II. DRACUNCULUSMEDINENSIS 
‐ Телесна празнина и подкожие на човек 
‐ Женска 50‐120см; мъжкия е по – малък 
‐ Тяло, почти изцяло заето от пълна с ларви матка 
‐ Предният край отделя токсин, образуваш подкожен мехур; при потапяне в студена вода, той се 
пука Æ язва с преден край на дракункулус (тялото се разкъсва и във водата се отделят ларвите – 
микрофиларии); последващи подавания от язвата, като при всяко се раждат ларви 
‐ Междинен гостоприемник – раче от род Cyclops Æ нарастване на ларвите до инвазиоспособност 
‐ Човек се заразява при поглъщане на раче Æ пробива се стената на храносмилателния път Æ 
нарастване до полова зрялост Æ копулация и смърт на мъжкия Æ година по – късно – раждане 
‐ Болезнен мехур; намотаване върху пръчка на дракункулуса; при скъсване Æ тежко възпаление 
III. WUCHERERIABANCROFTI 
‐ В лимфните съдове и възли на човек 
‐ Микрофиларии в лимфата Æ кръв 
‐ Междинни гостоприемници – комари  
‐ Не нанасят видима вреда; след смъртта на възрастните е възможно запушване на лимфния съд 
Î Елефантиаза (слоновост) 
‐ Лечение с масажи, движение или оператично 
IV. LOALOA 
‐ В подкожието на човек 
‐ Пренася се от мангови мухи род Chrysops 
‐ Паразитът мигрира 
‐ Калабарови отоци 
‐ Преминаване през конюктивата 
‐ Химиотерапия и хирургично отстраняване 

104
87. Тип Annelida. Lumbricusterrestis.Hirudomedicinalis 
I. ТИП ANNELIDA (ПРЕШЛЕНЕСТИ ЧЕРВЕИ ) 
‐ Същинскателеснапразнина (целом), постлана с мезодерма (перитонеум) 
‐ Два листа на мезодермата – париетален и висцерален 
‐ Сегментация (метамерия)  
‐ Преградимеждусегментите – усъвършенстванхидростатиченскелет 
‐ Двигателниоргани – параподи, четинки 
‐ Отделителнасистема – метанефридии 
‐ НС – надглътъчен нервен ганглий и коремна нервна верига 
‐ Сетивни органи 
‐ Кръвоноснасистема 
‐ Обикн. Хермафродити 
II. LUMBRICUSTERRESTIS (ДЪЖДОВЕН ЧЕРВЕЙ ) 
‐ Живее в почвата, като непрекъснато я поглъща и отделя 
‐ 15‐ 30 см 
‐ 140‐180 метамери (всеки сегмент – 8 четинки) 
‐ КутикулаÆ епителен слой Æ циркулярна и надлъжна мускулатура 
‐ Телесна празнина, разделена на дисепименти 
‐ ХС – започва от 2ри сегмент с устно отвърстие Æ глътка Æ хранопровод (варовикови жлези) Æ 
стомах Æ средно черво Æ ТИФЛОЗОЛИС Æ задно черво Æ анално отвърстие 
‐ КС – дорзален и вентрален кръвоносен съд; червена кръв Î хемоглобин 
‐ ДС – кожно дишане 
‐ ОС – чифт нефридийниканалчета за всеки сегмент; отвор – нефростома и изходно отвърстие 
‐ НС – ганглийна 
‐ Хермафродит – 4 семенника; семенни канали; 2 яйчника; 2 яйцепровода; семеприемник 
‐ Кръстосано оплождане ( clitellum – поясчеÆманшетка за яйцата и сперматозоидите Æ пашкул) 
III. HIRUDOMEDICINALIS (МЕДИЦИНСКА ПИЯВИЦА) 
‐ Сладководни басейни 
‐ Полупаразитен и хищен начин на живто 
‐ До 20 см/ 33 метамера; сплесната дорзо –вентрално 
‐ Сегментирано тяло с устна вентуза и прикрепителен диск; липсват параподи и четинки 
‐ Силно развита мускулатура – циркулярна, надлъжна, диагонална 
‐ Телесна празнина на лакуни 
‐ Храни се с кръв 
‐ Кутикулярни челюсти 
‐ Жлези, отделящи херудин (противосъсирващо средство) 

Глътка Æ черво Æ странични джобове Æ тръбовидно черво Æ право черво Æ анално отвърстие 

‐ КС – отворена 
‐ ДС – кожно 
‐ ОС – 17 чифта метанефриди 
‐ НС – ганглийна 
‐ ПС – хермафродити (10‐12 чифта семенници и чифт яйчници) 
‐ Метаморфоза 
‐ 15 мл кръв 

105
88. Тип Arthropoda. Клас Crustacea. Клас Arachnoidea. 
Разред Scorpionesи Aranei 
I. Тип Arthropoda(членестоноги)  
‐ Сегментирано тяло, покрито от хитиновекзоскелет; той предпазва тялото и предоставя място за 
прикрепване на мускулите. Екзоскелетът не расте заедно с тялото, а се сменя с по‐голям чрез 
линеене.  
‐ Отворена кръвоносна система– състои се от дорзално сърце, което събира кръвта от телесната 
кухина и я изпомпва пак там.  
‐ Нервна система – нервни ганглии, добре развти сетивни органи.  
‐ Начленени придатъци – ходилникрачета, антени и части на устния апарат. 
‐ Смята се, че предшествениците на артроподите са били подобни на стоножки: с голям брой 
сегменти на тялото, всеки с чифт придатъци. Някои от сегментите са се слели и са оформили глава. 
Някои придатъци са се модифицирали като антени и части на устния апарат.  
II. Клас Crustacea ( ракообразни)  
‐ Тази група включва например раци, скариди, дребни ракобразни, наричани общо копеподи, и др.  
‐ Повечето ракоообразни са водни, болшинствоно са водни, но има и сладководни. Повечето са 
свободно живеещи, някои са прикрепени, а няколко вида са паразити.  
‐ Обикновено тялото се състои от глава, торакс и абдомен, съставени от множество сегменти. 
Ракообразните имат на главите си две антени, две мандибули, две максили, две сложни очи 
(обикновено на пръчковидни израстъци), а на следващите сегменти имат по два придатъка – 
ходилникрачета или хелипеди за улавяне на плячка.  
‐ Повечето се размножават полово. Механизмът на оплождане може да бъде много различен. При 
някои малките приличат на миниатюрни възрастни; други имат ларвен стадий, наречен nauplius. 
‐ Ракообразните са ключов елемент от водните хранителни вериги. Например копеподите 
формират зоопланктона в сладки води, а в моретата копеподите са консуматори на 
фитопланктона; дънните ракоообразни се хранят както с останки от умрели организни, така и с 
растения; ракообразните са важен елемент от храната на рибите, особено на незрелите стадии. 
III. Клас Arachnoidea (паякообразни)  
‐ Принадлежат към подтип Chelicerata. Имат 8 крака; при някои видове първата двойка придатъци 
има сетивна функция, а при други видове някои двойки придатъци са силно развити и приличат на 
допълнителен чифт крака.  
‐ Почти всички са сухоземни, но има и водни.  
‐ Този клас включва паяци, скорпиони, меки и твърди кърлежи и сенокосци. 
IV. Разред Scorpiones 
‐ Скорпионите имат чифт големи педипалпи, които завършват с щипки (pincer). Имат дълга опашка 
от 5 сегмента  (metasoma) и един различен краен сегмент (telson), който носи жило. Подобните на 
скорпиони псевдоскорпиони нямат метазома.  
‐ Възрастните са от 9 mm до повече от 210 mm. 
‐ В плен е наблюдавано, че скорпионите живеят от 2 до 25 години. Повечето видове достигат 
зрялост за 1‐2 години. 
V. Разред Aranei 
‐ Те са най‐големият разред паякообразни. 
‐ Различават се от другите артроподи по това, че обичайните части на тялото са слети така, че се 
различват само цефалоторакс и абдомен (главогръд и коремче). Освен това, паяците нямат 
антени.  
‐ Имат придатъци, оформени като зъби (хелицери), пригодени да инжектират отрова. Коремчето 
носи придатъци, които произвеждат коприна. 
‐ Паяците имат най‐централизираната нервна система сред членестоногите – всички ганглии са 
слети в един, разположен в цефалолоракса.  
‐ Паяците са развили няколко вида респираторни органи; някои имат „книжни“ бели дробове, други 
– система от трахеи, трети – и двете. Книжните бели дробове се пълнят с хемолимфа, която през 
отвори на вентралната повърхност на абдомена има достъп до кислорода. 
‐ Повечето имат 4 чифта очи, подредени по различен начин на главогръда. 
‐ Размножаването е полово, оплождането е вътрешно. 
106
89. Разред Acari (кърлежи). Ролята им в 
разпространението на трансмисивните заболявания 
I. РАЗРЕД ACARI 
‐ Acari (или Acarina) са таксон от арахнидите, който включва  Parasitiformes и Acariformes . 
‐ Като арахниди, сегментите им са клети в два дяла – цефалоторакс и абдомен.‘ гнатостома и 
идиостома 
‐ Повечето имат по 4 чифта крака, но някои са загубили част от тях.  
‐ Устният им апарат е адаптиран за ужилване и смучене. 
‐ разделнополови 
II. ПРЕНАСЯНЕ НА ТРАНСМИСИВНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ  
1. СЪЩНОСТ ‐ Векторно‐предавани трансмисивни инфекции са тези, при които причинителите се 
предават с кръвосмучещи членестоноги – вектори (кърлежи, комари и флеботоми). Източници 
на инфекцията в природата могат да бъдат диви животни и птици. 
2. ЛАЙМСКА БОЛЕСТ   
‐ Всеки трети иксодов кърлеж е заразен с причинителите на Лаймска болест. 
‐ Първа фаза ‐ повишена температура, отпадналост, болки в мускулите и ставите, увеличени лимфни 
възли, главоболие 
‐ Втора фаза ‐ проблеми с концентрацията, умора, световъртеж, изпотяване и кризи със силно 
учестен пулс; засягане на сърцето, очите и множество червени петна по кожата. 
‐ Трета фаза – години след ухапване  
3. МАРСИЛСКА ТРЕСКА  
‐ Кучешки кърлеж  
‐ през конюнктивата при разтъркване със замърсени пръсти от телесното съдържимо на кърлежа 
при размачкването му. 
‐ локален възпалителен процес, висока температура, мускулни и ставни болки, отпадналост, 
главоболие, гадене и зачервяване на очите, едропетнист обрив по цялото тяло 
4. КРИМСКА‐КОНГОХЕМОРАГИЧНА ТРЕСКА  (ККХТ)  
‐ грипоподобни оплаквания ‐ висока температура с втрисане, главоболие, болки в мускулите, 
корема, гадене, повръщане и диария. Появяват се обилни кръвоизливи от кожата венците и 
вътрешните органи. Може да доведе до смъртен изход 
‐ преболедуването води до траен имунитет 
5. КУ ТРЕСКА  
‐ остро инфекциозно заболяване 
6. ТУЛАРЕМИЯ 
‐ рязко покачване на температурата до тежка, омаломощаваща треска – 39‐41 °C, главоболие, обща 
слабост и мускулни болки из цялото тяло 
‐ бубонна форма Æподмишничните, шийните, подчелюстните и ингвиналните лимфни възли. 
‐ Очна 
‐ Ангиозно – бубонна 
‐  

107
90. Клас Insecta. Ролятаим в 
разпространениетонатрансмисивнитезаболявания 
I. КЛАС INSECTA 
‐ Групираненателеснитесегменти в глава, гърди (трисегмента) и коремче (различенбройсегменти) 
‐ Тричифтаходилникрачета (отличителенбелег) 
‐ Криланавтори и третигръденсегмент (подкласовеPterygota и Apterygota) 
‐ Развитие – холометаболно, хемиметаболно, аметаболно. 
‐ Разделнополови 
‐ Силноразвитанервнасистема 
‐ ХС ‐ удължена тръба с разширения, предно (стомодеум), средно (мезентерон) и задно черво 
(проктодеум);помощни структури (жлези, произвеждащи ензими или антикоагулантни вещества); 
разнообразие в устния апарат. 
‐ КС – отворена циркулация; В определени части хемолимфата се движи в съдове, останалата част е 
в целома, който е разделен на синуси ихемолимфата директно контактува с органите. 
Част от гръбния съд действа като тръбовидно сърце.То изпомпва хемолимфа през синусите на 
хемоцела. Кръвта съдържа около 10% хемоцити, останалото е плазма; Кръвта НЕ пренася 
кислород. 
‐ ДС‐ газовият обмен се провежда чрез система от трахеи и трахеоли; участват телесни мускули. 
‐ ОС – малпигиеви тръбички събират отпадни продукти от телесните течности.  
‐ НС‐ коремна верига; надглътъчен (церебрален) ганглий;Ганглиите имат относителна независимост 
– напр. Торакс без глава може да ходи; рецептори – механо‐ (звук и др. трептения), хемо‐ (вкусови, 
обонятелни, влажност), термо‐ и фоторецептори. 
II. ЗАБОЛЯВАНИЯ 
1. Петнист тиф ‐ в епителни клетки на смилателния канал на Pediculus;  
2. Възвратен тиф ‐ обитава хемолимфата на Pediculus. 
3. Чума – Yersiniapestis (Pasteurellapestis, Bacteriumpestis); пренася се и от Xenopsylla (плъховата 
бълха); от Пулекс 
4. Малария: Anopheles са специфични гостоприемници на маларийните плазмодии; 
‐ Други: жълта треска, денга, някои видове енцефалит (арбовируси), туларемия. 
5. Висцералналайшманиоза; Папатациева треска (арбовирус). 

108
91. Клас Insecta. Pediculushominis.Phtirius 
pubis.Cimexlectularius.Pulexirritans. 
I. КЛАС INSECTA 
‐ Групираненателеснитесегменти в глава, гърди (трисегмента) и коремче (различенбройсегменти) 
‐ Тричифтаходилникрачета (отличителенбелег) 
‐ Криланавтори и третигръденсегмент (подкласовеPterygota и Apterygota) 
‐ Развитие – холометаболно, хемиметаболно, аметаболно. 
‐ Разделнополови 
‐ Силноразвитанервнасистема 
‐ ХС ‐ удължена тръба с разширения, предно (стомодеум), средно (мезентерон) и задно черво 
(проктодеум); помощни структури (жлези, произвеждащи ензими или антикоагулантни вещества); 
разнообразие в устния апарат. 
‐ КС – отворена циркулация; В определени части хемолимфата се движи в съдове, останалата част е 
в целома, който е разделен на синуси и хемолимфата директно контактува с органите. 
Част от гръбния съд действа като тръбовидно сърце.То изпомпва хемолимфа през синусите на 
хемоцела. Кръвта съдържа около 10% хемоцити, останалото е плазма; Кръвта НЕ пренася 
кислород. 
‐ ДС‐ газовият обмен се провежда чрез система от трахеи и трахеоли; участват телесни мускули. 
‐ ОС – малпигиеви тръбички събират отпадни продукти от телесните течности.  
‐ НС‐ коремна верига; надглътъчен (церебрален) ганглий; Ганглиите имат относителна независимост 
– напр. Торакс без глава може да ходи; рецептори – механо‐ (звук и др. трептения), хемо‐ (вкусови, 
обонятелни, влажност), термо‐ и фоторецептори. 
II. Pediculushominis 

 
III. Phtirius pubis 

109
  
IV. Cimexlectularis 

 
V. Pulexirritans 

110

 
92. Род Culexи род Anopheles – морфологични различия. 
Phlebotomuspapatasii 

PHLEBOTOMUSPAPATASII 

‐ 1,3 – 3,5 mm 
‐ Дълги крака 
‐ Светложълто тяло с власинки 
‐ През деня се крие, а търси храна нощем 
‐ Женските смучат кръв от човека (хематофагияÆ част от гонотрофичен цикъл) 
‐ След насмукване в кръв Æ 30 – 50 яйца Æ влажни тъмни места 
‐ Червеовидни ларви Æ какавиди Æимаго 
‐ Ларвнадиапауза 
‐ Папатациева треска и лайшманиоза 

111