Фармацевтична ботаника

Етикетиране - разпознаване и
наименоване на растителни видове
Списък с растения, събрани в 9 серии,
организирани в 3 групи (1-3, 4-6, 6-9)

Семeйство на латински език

Семeйство на български език

Asteraceae Научно наименование на
Сем. Сложноцветни растението на латински език
Taraxacum officinale (Бинарна номенклатура,
глухарче родово име и видов епитет)

Наименование на растението
на български език
 УПРАЖНЕНИЕ № 1

Включения в растителната клетка

I. Резервна скорбяла

1. Работа с микроскоп. Приготвяне на микроскопски препарати.

2. Устройство на скорбелно зърно в грудка от картоф (Solanum tuberosum). Багрене с луголов разтвор.

3. Наблюдение на скорбелни зърна в семена от:

• пшеница (Triticum vulgare)
• ориз (Oryza sativa)

4. Експресна задача – анализ на смес от скорбелни зърна.

 ОСНОВНИ ЧАСТИ НА МИКРОСКОП

8
7

6 9
5

3
4 10
2
11
1
12

1. осветително тяло; 2. кондензор; 3. масичка; 4. щипки; 5. обективи;

6. револверен диск; 7. тубус; 8. окуляр; 9. тубусодържател; 10. мaкровинт;
11. микровинт; 12. постановка
 Устройство на микроскопа
• Частите на микроскопа се делят на три групи:
• Оптична (обектив и окуляр);
• Механична (статив, тубусодържател, тубус, въртящ се револверен диск, масичка, макровинт и микровинт);
• Осветителна система (кондензор, вградено осветление (или огледало) и ирисова диафрагма).

Характеристиката на микроскопа се определя в зависимост от качествата на оптичните му части. Най-

важната оптична част на микроскопа са обективите, които дават възможност в увеличен вид да се
наблюдават подробности на обекта. Окулярът само увеличава съответен брой пъти образа, получен от
обектива, но не може да демонстрира нови подробности от обекта. Лабораторните микроскопи имат
обикновено по 3-4 обектива, монтирани чрез универсален винт върху въртящ се револверен диск. Обективът
е система от лещи. Най-долната от тях винаги е поставена с плоската страна навън и се нарича челна или
фронтална леща. Колкото по-голямо е увеличението на даден обектив, толкова той е по-дълъг, а челната му
леща е с по-малък диаметър.

• Най-важното качество, характеризиращо обектива, е неговата разделителна способност, изразяваща се с

минималното разстояние между две съседни точки, при което още може да се различи всяка от тях.
• Друга характеристика на обектива е неговото фокусно разстояние. Oбективите, с най-малко увеличение,
фокусното разстояние е най-голямо и достига до 50-60 мм, а при силните обективи то е 1-3 мм.
• Много важно свойство на обектива е дълбочината на фокуса, т. е. способността на обектива да дава
едновременно достатъчно ярко изображение на части от обекта, които са разположени в различни оптични
плоскости.
Приготвяне на микроскопски препарат Покривно
стъкло
Вода

Предметно стъкло
Предметно стъкло

Препаратите се приготвят с помощта на добре почистени предметни и покривни стъкла. Капка дестилирана
вода се поставя в средата на предметното стъкло, а в нея се поставя внимателно обектът, който ще бъде
наблюдаван.

Покривното стъкло се държи с дясната ръка и едната му страна се допира под наклон до капката и после
постепенно противоположната му страна се спуска надолу, докато легне върху предметното стъкло. Ако под
покривното стъкло остане въздух, той може да се отстрани чрез леко повдигане от едната му страна с
помощта на игла.
Ако при приготвяне на препарата е поставена много вода, покривното стъкло „плува” отгоре. В такъв случай
излишъкът от вода се отнема с филтърна хартия. В случай, че водата е недостатъчна откъм страната на
покривното стъкло, където има вода, до самия му ръб се капва малко вода, която по капилярен път прониква
под стъклото. Не трябва да попада вода върху покривното стъкло или ако тя е малко, може внимателно да се
попие с филтърна хартия, но ако е повече, препаратът се приготвя отново.

При добре направен препарат, покривното стъкло се намира в средата на предметното стъкло, а
обектът за наблюдение - в центъра му.

Наблюдението на обекта под микроскоп започва с обектива, който е с най-малко увеличение!

Неясното виждане на обекта може да се дължи на следните причини:

1) недобро фокусиране;
2) недобро осветление;
3) замърсен или намокрен обектив;
4) замърсен окуляр;
5) замърсени стъкла на препарата;
6) замърсени лещи на кондензора;
7) поставяне на препарата с покривното стъкло надолу
Скорбяла (нишесте)
• Полизахарид, полимер на глюкозата, образуващ се в резултат на
процеса фотосинтеза в листата на растенията и натрупван като
енергиен резерв в семената, корените и плодовете под формата на
скорбелни зрънца.

• Асимилационна скорбяла: образува се в резултат на фотосинтеза

в хлоропластитe. На тъмно се хидролизира до прости захари с участието
на ензима амилаза.

• Резервна скорбяла: образува се от транспортирани прости захари

в левкопластите на неосветените клетки

• Транспортна (транзиторна) скорбяла: дребни гранули в проводящите

съдове

• Статолитна скорбяла: за осъществяване на тропизма на кореновата гугла

и стъблената връхна меристема
 Скорбелни зърна

• Първата частица, която се отлага в

амилопласта, образува т. нар. хил или
център на наслояване. Хилът понякога
съвпада с центъра на левкопласта, а може Слой,
беден на вода
да е разположен и ексцентрично. Това хил
определя образуването на концентрични и Слой,
ексцентрични слоеве около центъра на богат на вода
наслояване на скорбелното зърно.

• Тъмните слоеве на отлагане на скорбяла

имат по-голямо съдържание на вода, а
светлите слоеве – по-малко количество
вода.
 Скорбелни зърна
• Скорбелните зърна могат да бъдат прости (A) с един образувателен център (хил), както и сложни (C, D) и
полусложни зърна (B) с два или повече образувателни центрове, каквито се срещат значително по-рядко.
• При сложните зърна (C, D) около всеки от центровете се отагат собствени пластове скорбяла; в момента
на допиране на зърната едно до друго в стромата на амилопласта те приличат твърде много на слепнали
се зърна.
• При полусложните зърна (B), след момента на допирането им започват да се отлагат общи пластове
скорбяла.

• Микрохимична реакция за скорбяла.

Провежда се с разреден Луголов разтвор (воден разтвор, съставен от йод и калиев йодид). Наблюдава се
оцветяване на скорбелните зърна – от синьо до виолетовочерно.
 Диагностициране на видове скорбелни зърна
хил хил

Характеристика на скорбелните зърна по:

пщеница
• Форма картоф

• с/без концентрични слоеве

• с/без пукнатина
ориз

банан

пукнатина
пукнатина царевица фасул
Скорбелни зърна в грудка на картоф (Solanum tuberosum)

Amylum Solani (70-100μm)

• Елиптична форма
• Концентрични и ексцентрични слоеве 7

6
1

2 1. Образувателен център (хил)

3 2. Концентрични слоеве
4 3. Ексцентрични слоеве
5 4. Слой, съдържащ по-малко вода
5. Слой, съдържащ повече вода
6. Сложно скорбелно зърно
7. Полусложно скорбелно зърно

Моля, нарисувайте 1-2 скорбелни зърна и обозначете особеностите!

Скорбелни зърна в семена от пшеница (Triticum vulgare)

Amylum Tritici (30-45 μm)

• Кръгла форма
• Концентрични слоеве

2
2 1
1

1. Образувателен център (хил)

2. Концентрични слоеве
3. Митохондриална скорбяла

Моля, нарисувайте 1-2 скорбелни зърна и обозначете особеностите!

Скорбелни зърна в семена от ориз (Oryza sativa)

Amylum Oryzae (3-10 μm)

• Полиедрична форма
• Без концентрични слоеве

1. Сложно скорбелно зърно

2 2. Просто скорбелно зърно
1

Моля, нарисувайте 1-2 скорбелни зърна и обозначете особеностите!