ИНФЕКЦИИ НА КОЖАТА И

МЕКИТЕ ТЪКАНИ
Раневи инфекции
 Защитни механизми на
кожата
• Цялостта на кожата
Кисело рН
Мастна и потна секреция
Лимфоидни образувания

• Нормална микрофлора на кожата:S. epidermidis,

Corynebacteria, Propionibacterium acnes и др. Те
имат антагонистично действие спрямо
патогенните микроорганизми.
 Механизми на възникване на раневата
инфекция
• Нарушаване целостта на кожата-прободни рани,
разкъсни рани, след изгаряне, оперативни рани –
възникват като екзогенна или ендогенна
инфекция
• Хематогенен път – в хода на системни инфекции
като менингококов сепсис, сифилис и др.
• В резултат на достигнали до кожата по кръвен
път бактериални екзотоксини без присъствие на
самите микроорганизми в раната–
cтафилококови, cтрептококовитоксини /S.aureus-
TSST1, скарлатина.../
 Микроорганизми, причиняващи инфекции на
кожата:
бактерии, вируси, гъбички, протозои

Най-чести бактериални причинители:

Грам/+/ :S.aureus, S.рyogenes, други β-
хемол.Streptococci, ентерококи,
Corynebacterium , Mycobacterium,
B.anthracis, Clostridium, …
Грам /-/:E.coli, Klebsiella, Enterobacter, Serratia,
Proteus – група, P.aeruginosa,
Acinetobacter…
Анаероби: Bacteroides, Fusobacteria,
Peptostreptococcus, Actinomyces …
Най-чести вирусни причинители:
Herpes-,Pox-,Papovaviridae; Enterovirus...

Най-чести гъбични /микотични/ причинители:

Candida, Aspergillus…
 В микробиологичен аспект делим раневите
инфекции на повърхностни и дълбоки

Най-чести повърхностни инфекции

• Пиодермии
•Фоликулит, фурункули, карбункули, хидрозаденит,
импетиго, интертриго
•Еризипел
•Паронихия
•Акне
•Еритема мигранс и акродерматитис хроника атрофиканс
•Допълнително усложнени с инфекция екзема и псориазис
•Варикозни язви, декубитуси /могат да бъдат и дълбоки/
 ИНФЕКЦИИ ОТ S. aureus
• Най-честите кожни инфекции
• Дължат се на:
-присъствие на самия причинител
-продуцираните S. aureus – екзотоксини
 Дължащи се на присъствие на S. aureus

• Пиодермии
• Фоликулит, фурункули, карбункули,
хидрозаденит, интертриго
• Паронихия
• Екзема и псориазис, допълнително
усложнени с инфекция
• Варикозни язви, декубитуси…
Дължащи се на екзотоксини на S. aureus

• 1.Булозно импетиго
• 2.Болест на Lyell - токсична епидермална некролиза
• 3.Синдром на попарената кожа
• 4.Токсичен шоков синдром:
– Клинични белези:
– треска, температура над 38,9˚С
– oбрив
– хипотония
– ангажиране на 3 и повече системи: ГИТ / повръщане,
диария/, ренална, хепатална, ЦНС...
 Инфекции от Staphylococcus
aureus
• Staphylococcus aureus
– Folliculitis: дължи се на
присъствие на самия
причинител
 Инфекции от Staphylococcus
aureus
•

Abscess при диабетно

болен: дължи се на
присъствие на самия
причинител

Impetigo: дължи се на
стафилококовите
екзотоксини
 ИНФЕКЦИИ ОТ S. pyogenes
• Сред честите кожни инфекции
• Дължат се на присъствие на самия
причинител или продуцираните от S.
pyogenes – екзотоксини
Раневи инфекции отS. рyogenes,

1. Еризипел
2. Некротизиращ фасциит
3.Стрептококов миозит / гангрена

1.Скарлатина
2.Стрептококов токсичен шоков синдром- клинични признаци:
– Хипотензия
– Наличие на поне 3 от следните патологични състояния:
– Бъбречна недостатъчност
– Коагулопатия
– Чернодробна недостатъчност
– Остър респираторен дистрес синдром
– Обширни тъканни некрози
– Генерализиран еритематозен макуларен обрив с десквамация
•3
Некротизиращ фасциит
отS. pyogenes
 Други причинители на повърхностни
инфекции
• Кожни инфекции от микобактерии –
туберкулоза, лепра, атипични микобактерии
• Кожна форма на дифтерия
• Кожна форма на антракс
• Ранева инфекция след изгаряне – най-чести
причинители са S.aureus и P.aeruginosa
• Ранева инфекция от условно-патогенни
бактерии – Грам/+/:CNS, ентерококи и др.;
• Грам/-/: ентеробактерии, Псемдомонас и др.
 Дълбоки раневи инфекции
• Причиняват се от същите бактерии,
както повърхностните, самостоятелно
или в съчетание с облигатни анаеробни
бактерии
 Анаеробна инфекция –
клинични признаци:
• Типична локализация - в близост до
лигавиците, където анаеробите са нормална
флора / ГИТ, вцервикален канал, устна
кухина/
• Инфекции, свързани със злокачествени или
други процеси, водещи до разпад на тъкани
• Наличие на абсцес или некроза
• Ексудат с характерна неприятна гнилостна
миризма и черен кръвенист цвят
• Газ в гнойния ексудат или в съседните тъкани
/клостридии/
 Анаеробна инфекция –
клинични признаци:
• Септичен тромбофлебит
• Бактериемия с иктер
• Подостър бактериален ендокардит с
отрицателни аеробни хемокултури
• Бавно протичане
• Неуспешна терапия с пеницилин и
аминогликозиди.
 Най-чести причинители на анаеробна
инфекция

Спорообразуващи анаероби
• газгангренни клостридии
• причинител на тетанус
•причинител на раневи ботулизъм
Неспороносни анаероби
•Bacteroides, Fusobacterium,
Peptostreptococcus, Actinomyces…
 Гъбични инфекции
• Повърхностни микози:Epidermophyton,
Trichophyton, Microsporum

• Опортюнистични микози:Candida,
Aspergillus – причиняват кожни и
висцерални инфекции

• Подкожни микози:Sporotrix
 Вирусни инфекции
1.Проникват през кожата и действат на
място: папиломни вируси
2.Кожни увреждания след системна
вирусна инфекция:
• Херпесни- обривът съдържа вируси
• Шаркови- морбили, рубеола - обривът
не съдържа вируси
Микробиологична диагноза:
1.Вземане и транспорт на материалите от
повърхностни и дълбоки раневи
инфекции
2.Ход на микробиологично изследване:
микроскопия и културелно изследване
3. Антибиограма
Вземане и транспорт на материалите
Повърхностни инфекции-различни видове
кожни ефлоресценции и инфекции(акне, импетиго,
фоликулити), раневи повърхностни инфекции с
образуване на крусти, рани от изгаряния.
•Ако има достатъчно ексудат в раната, материал се
взема с тънка пастьорова пипета или спринцовка,
поставя се в транспортна среда Amies или Stuart и се
отнася до лабораторията.
•Ако няма достатъчно ексудат материалът се взема
чрез ексцизия на раната. Парченцето се поставя в
транспортна среда и се отнася в лаб-ята.
Вземане и транспорт на материалите
Подкожни инфекции-абцеси,
флегмони,карбункули, целулити, фасциити,
мионекрози(газгангрени)
•Ако се е образувала гнойна колекция материал
се взема след инцизия или пункция в стерилна
спринцовка, с която се транспортира.
•При фасциити,целулити,мионекрози гной
няма, изследва се късче некротична тъкан,
която се поставя в транспортна среда.
 Вземане и транспорт на
материалите
Дълбоки инфекции,засягащи вътрешни
органи или телесни кухини.
•Материал се взема интраоперационно със
стерилна спринцовка и се транспортира с нея или в
транспортна хранителна среда.
•Може да се направи пункция и материалът в
спринцовка да се отнесе в лабораторията.
•Много често се касае за смесена микробна флора
от аеробни и анаеробни бактерии.
 Вземане и транспорт на
материалите
Фистулните ходове с първично
огнище, най-често в костите,ставите и
лимфните възли.
•Прави се промиване на фистулния ход с
подходящ антисептичен разтвор, след
което материала се взема чрез
кюретиране в дълбочина, по възможност
най-близко до огнището на
инфекция,поставя се в транспортна среда
и се отнася до лабораторията.
 Вземане и транспорт на
материалите
Дренажни тръби след операция на
вътрешните органи:
•Най-напред се почиства края на тръбата
с антисептичен разтвор, оставя се да
изтече извастно коичестви ексудат и след
това материалът се взема в сух стерилен
контейнер.
Всички материали се носят максимално
бързо, до 2 ч. в лабораторията.
Оработка на материалите
Видът на гнойната колекция може да ориентира
до голяма степен за вида на причинителя.
•Жълто белезникава, с гъста консистенция гной
предполага стафилококова инфекция.
•Синьозелена гной и оцветени превръзки
насочват за инфекция с Pseudomonas
aeruginoza.
•Рядка жълтозеленикава гной-стрептококова
инфекция.
•Жълто-кафява с фекална миризма-E.coli.
•Хеморагична ексудация с тежка гнилостна
миризма-анаеробна инфекция.
 Оработка на материалите
• От материалите се прави препарат по Грам и се
оценява наличието на левкоцити и фагоцитирани
бактерии.
• Едновременно с това се правят посевки върху
хранителни среди-кръвен агар, мак конки, среди за
анаероби.
• В острите случаи обикновенно находката е
монобактериална. При хронифициране на процеса
трябва да се има предвид вероятно контаминиране с
резидентна бактериална флора от кожата или
колонизация с хоспитални щамове. Решаващо
значение в такива случаи има повторното изолиране
на един и същ вид, както и количественото
определяне на микрофлората.
 Рани при изгаряния
• Микробната флора при болни от изгаряния търпи
закономерни промени. В първите дни преобладават S.
epidrmidis, S. aureus и по-рядко група А стрептококи и Грам
отрицателни бактерии.
• След първата седмица и до отпадането на есхарите и
некрозите(2-3 седм.) се изолират масово Грам-отрицателни
бактерии-E.coli, KES, Pseudomonas aeruginosa, Proteus,
Acinetobacter, които доминират над Грам положителната
микрофлора и определят хода на локалната и общата
инфекция.След падане на есхарите и некрозите, когато
раните започватда гранулират и епителизират Грам-
отрицателната флора отново”отстъпва” и от раните се
изолират предимно Грам-положителни коки.
• От рани при изгаряне могат да се изолират и клостридии,
дифтероиди, анаероби, кандида, но за кратък период, тъй
като се конкурират с Грам-отрицателните бактерии и
стафилококите.
 Хирургични рани – риск от инфекция

Classification Description Infective Risk (%)

Clean Uninfected operative wound.No acute <2

nflammation
No entry to internal organs. No break in
aseptic technique. E.g. hernia repair
Clean- Opening to internal organ but minimal or no <10
contamin spillage of contents
ated No evidence of infection or major break in
aseptic technique. E.g. appendectomy
Contamin Opening to internal organs with inflammation 15-20
ated or spillage of contents. Major break in aseptic
technique. E.g. colectomy for obstruction
Dirty Purulent inflammation present.Intraperitoneal 40
abscess formation or visceral perforation