1. Анестезия. Задачи на анестезията. Етапи на анестезията.

Видове
анестезия. Обща анестезия. Техники за провеждане на общата анестезия.
Анестетици. Мускулни релаксанти.
Анестезия – липса на усещане. Анестезията има за цел да позволи и облекчи
всяка една хирургическа или друга инвазивна намеса, без това да бъде опасно за
пациента. Тя се състои в прилагането на медикаменти и/или техники, които
водят до обратима загуба на съзнание и всякаква сетивност. Съвременните
мощни средства за обезболяване (с изключение на местните аналгетици) винаги
и задължително водят до степенни промени и в съзнанието.
Етапи на анестезията:
1. Премедикация
2. Увод:
2.1. Венозен или инхалационен;
2.2. Мускулна релаксация;
2.3. Осигуряване на проходимост на дихателните пътища чрез ендотрахеална
интубация или по алтернативен анчин.
Видове анестезия: Общо обезболяване – обща анестезия (ОА); местно
обезболяване – локорегионална анестезия (ЛРА); балансирана анестезия –
съвременна; комбинирана анестезия.
Обща анестезия - тя се състои в прилагането на медикаменти и/или техники,
които водят до обратима загуба на съзнание и всякаква сетивност.Съвременните
мощни средства за обезболяване (с изключение на местните аналгетици) винаги
и задължително водят до степенни промени и в съзнанието.
Съществуват два начина на въвеждане в анестезия: -
венозен увод
-инхалационен увод
Това разделение се определя от начините на въвеждане на медикаментите за
анестезия.
Медикаменти за анестезия:
Хипноза: -
Венозни хипнотици:
Барбитурати – Thiopental, Methohexital
Etomidate
Diprivan
Бензодиазепини – Diazepam, Midazolam, Rohypnol
Ketamine – притежава и мощен обезболяващ ефект -
Инхалационни анестетици:
Райски газ – N2O
-Халогенирани анестетици:
Isoflurane; Sevoflurane; Desflurane
Обезболяване: -
Опиеви агонисти (синтетични или полусинтетични):
Fentanyl; Alfentanil; Sufentanil; Remifentanil; Morphine sulfatis; Pethidine
Мускулна релаксация:
Кураремиметици
Деполяризиращи
Succinylcholine
Недеполяризиращи:
Vecuronium
2. Подготовка на пациента за анестезия и операция. Преданестезиологична
консултация.Премедикация. Анестезиологична апаратура.Мониториране
на пациента по време на анестезия.Подготовка на пациента за операция.
Соматична подготовка на пациента: -
Корекция на настъпилите нарушения в хомеостазата;
- Коригиране на нарушените органни и системни функции.
- Психологическа подготовка на пациента.- Специфи–чна хирургическа
подготовка на органите и системите.
Подготовка на пациента за анестезия: Подготовката включва: Соматична
подготовка; Психологична подготовка.
Преданестезиологична консултация (ПАК) – провежда се предварително в
анестезиологична амбулатория.Преданестезиологична визитация (ПАВ) - в деня
преди операцията. Премедикация:
- Ранна - вечерта преди операцията:Осигурява спокоен сън;Съхранява
възможностите на системите за адаптация към предстоящия стрес.
- Непосредствена – преди началото на анестезията и самата хирургическа
интервенция.Средства за премедикация – седативи, аналгетици,
парасимпатиколитици.
Анестезиологична апаратура:
- Анестезиологичен апарат -
Апаратура за мониторинг -
Апаратура за провеждане на инфузионно и медикаментозно лечение
- Други: Дефибрилатор, консумативи.
3. Местна анестезия. Видове местна анестезия.Начини на провеждане.
Местна анестезия - локално обезболяване; локална загуба на определен вид
сетивност; липсва загубата на съзнаниe.Предимства: Пациентът е в съзнание;
технически по-лесна и евтина; намалено кървене; намален риск от
постоперативна тромбоза. Недостатъци: Пациентът е
в съзнание; обхваща само определени области; зависи от някои анатомични
особености на пациента; не винаги е успешна; труден контрол върху
продължителността. Видове:
В съседство с нервни сплитове: -
Плексусна или трункусна анестезия
- Инфилтрационна
- Tопикална анестезия
- Интравенозна, артериална или осална
Начин на действие и приложение:
Перимедуларно: Директно в гръбначно-мозъчния канал (спинална).
Перимедуларно: В перидуралното пространство (епидурална).

4. Усложнения в ранния и късния следоперативен период. Мониториране.

Поведение. Усложнения от централната нервна система: Невъзстановяване на
съзнанието и рефлексите:
- като резултат на действие на анестетици
- като резултат на повишено ВЧН
- като резултат на мозъчно-съдов инцидент
Гърчове:
- локо-регионална или обща анестезия
- болка -
неврологичен дефицит -
качествени промени в съзнанието – постоперативен делирум, психози.
Усложнения от дихателната система:
ОДН при нарушения в газообмена:
Нарушена вентилация:
Нарушена проходимост на ДП:
- ларингоспазъм, бронхоспазъм
- аспирация на стомашно съдържимо
- нарушена перфузия
- нарушена дифузия
Усложнения от сърдечносъдовата система: Хипертония.
Усложнения от храносмилателната система: постоперативно гадене и
повръщане; постоперативна пареза на ГИТ; постоперативни стрес-язви;
постоперативна бактериална транслокация.
Усложнения от жлъчно-чернодробната система: жълтеница(механична), остра
чернодробна недостатъчност.
Усложнения от отделителната система: полиурия, олиго/анурия. В ЗСОН(зала
за следоперативно наблюдение) пациентът се мониторира.
Клиничното проследяване се допълва от инструментален мониторинг в
зависимост от състоянието на пациента.Наблюдението включва задължително
проследяване и регистриране в специален лист.
Анестезиологичната мед.сестра приема болния от придружаващия го
медицински персонал от съответното отделение, проследява хигиенното
състояние на пациента, изисква и приема досието или ИЗ и наличието на
информирано съгласие в него, информира се за идентичността на името на
болния с това в ИЗ, информира се за алергични състояния, кога е последният
прием на храна и течности. Придружава болния до операционната маса и го
настанява заедно с останалия персонал.Започва провеждането на стандартен
мониторинг, според протокола на предвижданата оперативна интервенция,
анестезия или седиране.При липса на венозен път, осигурява необходимите
такива в зависимост от операцията по лекарско назначение и контрол.Полага
грижи за пункционното място на периферния и централен венозен път по
правилата на асептиката и антисептиката. Следи за наличието на тест-серуми и
материали за изследването на биопродукти.При необходимост от
кръвопреливане сверява получената кръв, дали отговаря на кръвната група
посочена в ИЗ.Подготвя необходимите медикаменти, консумативи и апаратура,
необходими за водене на анестезията.Подготвя всичко необходимо за
манипулации като катетеризация на централна венаи асистира, спазвайки
правилата за асептика и антисептика.Следи за създаването на психичен и
физически комфорт на пациента.Последователно уведомява пациента за всяко
свое действие.Знае правилата за работа в операционна зала и ги спазва, като
заема правилна позиция спрямо всичко стерилно намиращо се в нея.Длъжна е да
бъде неотлъчно до пациента от неговото приемане в операционния блок до
напускането му.Контролира скоростта, последователността, дозата и начина на
приложение назначената инфузионна и медикаментозна терапия.Надписва и
изпраща материал за микробиологично изследване.Участва в преместването на
пациента от операционната маса заедно с операционната сестра, санитар и
лекар.След края на операцията транспортира и предава болния на МС от
ЗСОН.Следи и извършва щателна дезинфекция на наличната анестезиологична
апаратура и инструментариум.Познава в детайли медицинската апаратура,
кислородната и аспирационна уредби и умело борави с тях.Запозната е с
инструкциите за безопасна работа с апаратурата.Ежедневно осигурява реда,
хигиената и естетиката на работното си място.Води стриктно медицинската
документация.Изписва, получава и правилно съхранява медикаменти и
инфузионни разтвори и консумативи.Отчита изразходваните медикаменти и
консумативи в изготвен за целта протокол.Ефективно използва
консумативите.Носи отговорност за болничния инвентар и
инструментариума.Отлично е запозната с местонахождението на всички
медикаменти и консумативи, намиращи се на територията на операционния
блок.Спазва всички изисквания за асептика и антисептика.Спазването на етични
и деонтологични норми и изисквания.
5. Интензивно отделение. Методи и апаратура за мониториране на болния в
интензивното отделение.Чрез мониторирането се проследява възможно най-
широк кръг функции, които биват регистрирани в анестезиологичния лист.
Мониторирането дава възможност за своевременна корекция на нарушенията.
Периоперативен мониторинг:
Централна нервна система: форма, големина и фотореакция на зениците,
наличие на рефлекси, ниво на седиране и обезболяване – BIS, вътречерепно
налягане, мускулна релаксация. Дихателна
система: статични и динамични параметри на вентилация и оксигенация:
Дихателна честота, Дихателен обем, Минутна вентилация,Налягания в
дихателните пътища, FiO2 и концентрация на анестетици, кислородна сатурация
(SpO2), капнометрия (EtCO2), КАСтатус. Телесна температура
Отделителна система: Часова диуреза и вид на урината.
Някои клинични белези при усложнения: изпотяване, цианоза, бледост,обриви
по кожата. Проследяване и
регистриране на проведено инфузионно лечение: кристалоидни и колоидни
разтвори – количество; биопродукти – идентификация и количество,
Регистрация на приложени медикаменти: час и доза на приложение, кръвозагуба.
Анестезиологична апаратура: -
Анестезиологичен апарат -
Апаратура за мониторинг
- Апаратура за провеждане на инфузионно и медикаментозно лечение
- Други: дефибрилатор, консумативи.

6. Нозокомиални инфекции в интензивното отделение.

Нозокомиалните инфекции могат да бъдат предизвикани от ендогенни или
екзогенни причинители.Инфекции, придобити по време на престоя в болницата
и доказани едва след напускането й, също се считат за вътреболнични.
Основни източници на нозокомиалните инфекции в ИО : наличие на
микроорганизми в болничната среда; предаване на причинителя от персонала на
пациента и между пациентите. Хигиена на ръцете:
Предпазване на ръцете от замърсяване:
- индивидуални предпазни средства
- използване на еднократни материали
- грижи за кожата на ръцете
Ръцете са основен фактор за предаване на ВБИ. Правилно проведената
деконтаминация (измиване и/или дезинфекция) на ръцете е с доказана
ефективност за превенция на ВБИ и за защита както на пациентите, така и на
медицинския персонал.Миенето на ръцете намалява броя на микроорганизмите
преди и след контакт с пациента. Хигиената на ръцете се състои от четири
елемента, които се прилагат отделно или в комбинация: миене на ръце,
дезинфекция на ръце, защита на ръцете от контаминация чрез ръкавици и грижи
за кожата на ръцете. Традиционно миенето на ръцете е с вода и сапун и миене
на ръцете чрез обтриване с антисептичен разтвор с алкохолна основа.И двата
метода са ефективни при правилно приложение.Обтриването с разтвор на
алкохолна основа е по-подходящо, но не трябва да се използва самостоятелно
при видимо замърсяване на ръцете и наличието на кръв или секрети.Хирургична
дезинфекция: извършва се чрез втриване на препарат на алкохолна основа или
миене с антисептичен сапун преди всяка хирургическа интервенция. Цели се
отстраняване на транзиторната бактериална флора и редуциране на резидентните
микроорганизми, с което се ограничава рискът от евентуално контаминиране на
оперативното поле, например, при нарушаване целостта на стерилните
ръкавици.Ръцете трябва да бъдат щателно подсушени.По този начин се
премахват голяма част от микроорганизмите.Това е една от най-важните стъпки
в миене на ръцете, която много често се пренебрегва.

7. Хомеостаза. Водно-електролитен баланс. Проследяване и

оценка.Инфузионно лечение.Парентерално и ентерално хранене.Хомеостаза
- поддържане на постоянството на вътрешната среда на организма.Течностите са
задължителна съставка за всяко живо същество.Водата служи за универсален
разтворител на всички останали вещества.Постоянният обем на телесните
течности е задължителен за организма.Водният баланс при здравият организъм
винаги е нулев – количеството на приетите течности е равно на това на
отделените.Нуждите от течности се определят от метаболизма на
човека.Пълното обновяване на водата в организма на възрастния човек е за 13-20
дена.Електролитите(натрий,калий, калций,магнезий, фосфор, хлор) приемаме с
храната и течностите. Отделяме ги с: диурезата, фекалиите, изпотяването.
Парентерално хранене - доставяне на необходимите за нормалното хранене на
организма вещества чрез инфузиране през периферна или централна
вена.Пътища на приложение – периферен и венозен път.Ентерално хранене -
поддържане на организма с подаване на хранителни вещества през сонда,
поставена през носа, хранопровода, стомаха или червата (дванадесетопръстник,
тънки черва). Показания - пациенти с нарушено хранене, при които се очаква да
не могат да се хранят нормално за 5-7 дни,повишени нужди, които не могат да се
задоволяват с нормално хранене (изгаряния, травма),неадекватен прием през
устатата с различна причина. Противопоказания - пациент с нестабилна
хемодинамика; чревна непроходимост; тежко кървене от ГИТ.Пътища на
приложение - назогастрична или назоентерална сонда при приложение за кратък
период.Гастростома или йеюностома при продължително приложение.
8. Степенни нарушения в съзнанието. Гърчове. Скали за
оценка.Поведение.Степенни нарушения в съзнанието:
- Съзнателен – ориентиран за време, място и пространство
- Променено съзнание - намалено внимание, замаяност, лесна раздразнимост
- Объркан - лекостепенни промени в съзнанието
- Летаргия - сънлив, но може да бъде събуден
- Обнубелация - сънлив, със забавени реакции, дава подходящи отговори, след
което бързо заспива
- Ступор - събужда се от силни и/или множествени болеви стимули, стене, без
адекватен отговор
- Лека кома - не може да се събуди, неорганизирани примитивни моторни
отговори
- Дълбока кома - липса на всякакъв отговор при силни болеви дразнения Скали
за оценка - съвременната количествена оценка на степенните нарушения става
по скалата Glasgow. Изследва се: отваряне на очите; словесен отговор;
двигателен отговор. Важно е да се проследява движението на цифровата
оценка.Максимален сбор- 15 точки.Минимален сбор - 3 точки.При резултат под
7 точки за повече от 24 h, прогнозата е лоша.Поведение – осигуряване на
проходими дихателни пътища, стабилизиране на шийната област,
кислородотерапия, начална хипервентилация, контрол на кървенето, начална
инфузионна терапия, осигуряване на венозен източник.Гърч - при невъзможност
за овладяване на гърчовата симптоматика за период по-дълъг от 30 min се говори
за епилептичен статус. Поведение - осигуряване на проходими дихателни
пътища,осигуряване на ефективна вентилация и адекватна оксигенация,
осигуряване на ефективна циркулация, позициониране на пациента, осигуряване
на венозен източник,кислородотерапия, транспорт при възможност. На 10-та
минута – Diazepam, Midazolam, Phenytoin.На 30-та минута – Phenobarbital,
Diazepam, ЕЕГ, образно изследване на гръдния кош, лумбална пункция.

9. Дихателна недостатъчност. Причини. Видове. Кислородолечение.

Изкуствена белодробна вентилация.Дихателна недостатъчност – синдром на
неспособност на белите дробове да отговорят на метаболитните нужди на
организма. Диагноза – гледа се
дали има дихателни движения на гръдния кош и корема,парадоксални
движения,тираж, цианоза, диспнея.
Видове - инспираторна - причината е в ГДП; eкспираторна - причината е в ДДП;
смесена – причината е в ДДП.Кислородолечение - приложение на кислород в
концентрации, по-високи от тази в атмосферата (21%), с цел лечение или
предотвратяване на симптомите или проявите на тъканна
хипоксия.Кислородотерапията е непрекъсната, дозирана, под динамичен
контрол.
Кислородотерапия с нисък поток на кислород: -
Кислородни очила
- Обикновена кислородна маска
- Маска с частичен ребридинг
- Маска без ребридинг
С висок поток на кислород: маска на Venturi; T-система.
Изкуствена белодробна вентилация – извършва се посредством апарат.Апаратът
за изкуствена белодробна вентилация се прилага при пациенти в критично
състояние с тежки политравми, следоперативни състояния и др.

10. Шок. Видове. Особености. Мониториране на пациента в шок.

Поведение.Шокът е животозастрашаващо състояние, което се характеризира със
значително и дифузно нарушение на ефективната тъканна перфузия, водещо до
намалена доставка на кислород и хранителни субстрати до тъканите.
Видове: - Хиповолемичен – от
тежки кръвозагуби
- Кардиогенен – предизвиква се от остро и силно понижаване на сърдечния
минутен обем
- Обструктивен - основните причини са белодробна емболия, сърдечна
тампонада, аортна стеноза и напрегнат пневмоторакс. –
Вазогенен – това е анафилактичен шок
При клинични белези на шок:
- се осигуряват проходими дихателни пътища
- осигурява се адекватна вентилация
- подава се кислород
- осигурява се начална хемостаза
- осигуряват се два венозни пътя
- започва се инфузионна терапия
- контрол на кръвозагубата
Мониторинг за нарушена оксигенация.

11. Терминални състояния и клинична смърт

Терминални състояния - състояния, които по различен начин, а оттам и за
различно време могат да доведат до смърт на организма. Причините - първична
фибрилация на камерите – 0 min; Първична асистолия – 0 min; Алвеоларна
аноксия – 2-3 min; Асфиксия и апнея – 5-12 min; ОДН?; Шок?
Първичната фибрилация на камерите и първичната асистолия се отъждествяват с
клинична смърт.Алвеоларната аноксия води до клинична смърт след 2-3 минути,
тъй като за толкова време достигат резервите от кислород на
организма.Клинична смърт - Обратимо и временно отпадане на мозъчните
функции, като резултат на прекъсване на ефективното мозъчно
кръвообращение.При клинична смърт се започва незабавно
КПР.Кардиопулмоналната ресусцитация (КПР) е комплекс от диагностично-
терапевтични действия за възстановяване на преустановени основни жизнени
функции (сърдечна дейност, дишане, функции на централната нервна система)
при пациенти в състояние на клинична смърт.

12. Кондициониране на донора. Палиативни грижи.Смъртта на мозъка

превръща пациента в потенциален донор.Това налага поддържане на функциите
на останалите негови системи (кондициониране) и преценка на възможностите
за провеждане на експлантация на някои негови органни с цел трансплантация
на други пациенти. Клинични тестове: Липсата на:
- Зенична реакция - зениците са широки (4-6 мм), централно разположени и без
фотореакция. -
Отговор на болка
- Двигателен отговор
Електрофизиологични тестове
Апнеичен тест – при липса на дихателни движения се счита, че мозъкът е
загинал.
Инструментално доказване - каротидната ангиография доказва липсата на
ефективна мозъчна перфузия. Кондициониране на донора - Целта е да се
поддържа адекватна оксигенация и перфузия на органите, които ще бъдат
експлантирани: - СрАН над 65 mmHg
- Диуреза над 100 ml/h
- РаО2 100 mmHg -
Хемоглобин над 100 g/l
Палиативни грижи - Палиативни грижи според СЗО са активни общи грижи за
пациентите в момент, когато заболяването вече не се повлиява от лечение и
основни стават контролът над болката и другите симптоми. Всеобхватна цел на
палиативните грижи е постигането на най - добро качество на живот на тези
пациенти и техните семейства.Те утвърждават живота и разглеждат смъртта като
нормален процес.Предлагат система за подпомагане на семейството по време на
процеса на умиране на пациента и утеха след настъпване на смъртта.Пациентите
в терминално състояние обикновено са потиснати и затворени в себе си.Те не
търсят контакт, отговарят бавно и с оскъдни изречения.При част от тях е видимо
вътрешно напрежение.
Палиативните грижи са: -
Интензивни, тъй като тези болни се нуждаят от непрекъснато обгрижване.
- Всестранни – медицинските познания не са достатъчни, за да се подобри
качеството на живота в терминалната фаза. Използва се холистичен подход, за да
се посрещнат не само физиологичните потребностти, но и съпътстващите
състоянието социални, психологични и духовни проблеми. - Проблемно
ориентирани, тъй като трябва да се справят с множество проблеми.

13. Съчетана травма

Съчетана травма - засягане на повече от една телесна кухина (глава, гръден кош,
корем) + фрактури на две дълги кости и/или таз или засягане на повече от две
телесни кухини. Фактори, определящи
тежестта на травмата: Промяна в параметрите на основните системи и
органи Сила и
характеристика на травмата Видимите травматични
увреждания Проведено спешно лечение
Особености на пациента В
зависимост от тяхната тежест, пораженията се оценят по съкратена скала за
оценка на травмата AIS.
Поведение – внимателно премахване на дрехите, осигуряване на проходими
дихателни пътища, оглед за диспнея и цианоза, хипоксия, висока дихателна
работа, подкожен емфизем, следене за хипотермия, контрол на кървенето, оглед
за външни белези на гръдна травма, дихателна честота. Да се подхожда с
повишено внимание при отворен пневмоторакс.
14. Нарушения в терморегулацията в периоперативния период.Хипотермия -
понижаване на температурата под 36 °C, според референтните стойности за
съответната област от човешкото тяло.Настъпването на хипотермията е
задължително по време на анестезия и операция при близо 70% от всички
пациенти.Ако не се проследява пациента и не се вземат предварително всички
необходими профилактични мерки, това може да доведе и до лош изход.
Причините - намалена продукция на топлина от организма, нарушена
терморегулация,увеличени загуби на топлина, преразпределение на топлината в
тялото. Неконтролираната хипотермия води до:
- повишава смъртността при пациенти със съчетана травма -
забавяне на метаболизирането на прилаганите медикаменти - халогенирани
анестетици, мускулни релаксанти - ритъмни
нарушения – брадикардия, предсърдно мъждене, екстрасистолия, намален МОС,
мисокрадна исхемия
Поведение: Телесната темпертура при всеки пациент трябва да бъде измерена и
регистрирана 1 h преди анестезията/операцията.Трябва да се осигури
температурен комфорт в периода на изчакване до началото на процедурата.Да се
предупреди пациента да съобщава за температурен дискомфорт.Особено
внимание се обръща на пациентите с премедикация (Тramadol, Midazolam или
опиоди). Телесната температура на се измерва преди началото на анестезията и
на всеки 30 min. Измерването на телесната температура става винаги по един и
същи начин и на едно и също място.Анестезията и операцията не започват
докато телесната температура на пациента не достигне 36°C.

15. Остри отравяния. Пътища на постъпване на отровата в

организма.Поведение.При отравянията е налице абсорбция в организма по
различен път на химичен или природен продукт, като неговата концентрация в
организма надвишава многократно нормалната. Веществата могат да бъдат с или
без фармакологична активност.Острите отравяния са по-чести при жените(най-
често с медикаменти). Пътища на
постъпване на отровата: - През
гастроинтестиналния тракт
- През дихателната система
- През кожата
- Чрез радиация
- През всички възможни пътища на приложение на медикаменти
Поведение:
- бързо ориентиране за диагнозата -
поддържане на основните жизнени функции -
изключване на по-нататъшната абсорбция на отровата -
подпомагане на елиминирането -
прилагане на антидоти
Поведение при остро отравяне: -
Осигурете безопасност на жертвата и спасителя
- А – Проверете за адекватност и защитни рефлекси от ГДП
- B – Осигурете адекватна вентилация и оксигенация
- C – Корекция на нарушенията в хемодинамиката
Ранната кислородотерапия може да предотврати ритъмни нарушения. Ранното
приложение на антидоти може да замаскира клиничната картина и да доведе до
временно подобрение на общото състояние.

16. Особености на анестезията и интензивното лечение в детската възраст.

Дихателни пътища - сравнително голяма глава, къс врат, голям език; тесни носни
ходове и предимно ноздрено дишане; дълъг и твърд епиглот; високо и напред
поставен ларинкс; тясно и чувствително на стимулация подларингеално
пространство; къса трахея 4-5 cm при новороденото; нисък дихателен обем;
лесна уморяемост на диафрагмата.
Сърдечносъдова система - ниски възможности за адаптиране при натоварване –
хипо или хиперволемия; затруднен съдов достъп.Отделителна система –
несъвършен водно-електролитен баланс.Храносмилателна система – несъвършен
метаболизъм; незряла чернодробна функция.
Психологични особености - Страхове:болка;неизвестност; раздяла с родителите;
липса на автономност; правила за поведение в болницата.
Друга особеност са: специални изисквания за консумативи;специални
изисквания за апаратура.

17. Начини на приложение на медикаментите в анестезиологичната

практика и при пациенти в интензивното отделение. Избор на венозен
източник.Пътища на приложение на медикаментите:
- Венозен: централна вена; периферна вена -
Артериален
Предимства на периферния венозен източник:
- лесна и бърза техника на осигуряване на венозния източник
- лесна техника за приложение на медикаментите
- минимален риск от ятрогенни усложнения
Недостатъци: ниска продължителност на използване поради бързо
тромбозиране, невъзможност за прилагане на силно кисели и основни разтвори,
хипертонични разтвори. Най-
често използвани вени: -
вени на дорзалната повърхност на китката -
вени на предмишницата
- вени в областта на лакътната става
- външни яремни вени в областта на шията
- вени на долния крайник в областта на глезена
Пътища на приложение на медикаментите: -
интраназален
- инхалационен
- през интубационна тръба
- орален
- лингвален и букален
- ректален -
сондов
- подкожен
- локален -
интрамускулен

18. Деонтологични проблеми в работата на мед.сестра като член на екипа за

анестезия и интензивно лечение.
Личностни качества: -
Емпатия и комуникативност;
- Съобразителност и бърза реакция в условията на спешност;
- Конфиденциално поведение; -
Отговорност за осъществяване на трудовия процес.
Медицинската сестра в ИО обслужва тежко болни пациенти, които са в
критично състояние.Във връзка с увредените или невъзстановените напълно
функции на органите и системите, те се нуждаят от интензивен мониторинг,
лечение и грижи. По
отношение на организацията на работата: -
Оптимална и ефективна организация на работния процес при пълноценно и
равномерно натоварване на помощния персонал.
- Професионализъм и ангажираност при работа, съхранение на наличната в
отделението апаратура и инвентар. - Контрол върху помощния персонал при
спазване на противоепидемичния режим и болничната хигиена;
- Приемственост на грижите за болните и организиране работата на помощния
персонал; -
Взаимоотношение на сътрудничество в дейността с останалите категории
персонал в отделението.
- Предоставяне на информация на началника на отделението, ординаторите и
старшия медицински специалист за състоянието и грижите за болните.-
Оптимална и ефективна организация при изписване, получаване, съхраняване и
предоставяне на лекарствените средства, анестетици, опиати и консумативи на
болните.- Качеството на медицинските грижи за пациентите от извеждането им
от операционната зала до извеждането им от ИО.- Участие в курсове и
семинари.