1.Хигиената като основно профилактично направление в медицината и здравеопазването.

Определение,
предмет, цел, задачи и методи на хигиената. Дялове на хигиената и обособяването им в самостоятелни
научни дисциплини
Медицинската наука обхваща 3 основни направления- профилактика, лечение и рехабилитация (или
профилактични и клинични). По своята същност медицината е насочена профилактично. Здравната профилактика
включва мерки(индивидуални, групови, държавни, обществени и др), които целят предотвратяване на
заболяванието, укрепване на организма и осигуряване на висока трудоспособност. Профилактиката бива-
конструктивна (промоция на здравето); първична (запазване на здравето); вторична (ранно откриване на
болестта); третична (възстановяване на здравто). Хигиената е основен дял на първичната здравна профилактика.
Изучава взаимодействието човек- околна среда. Околната среда може да се разглежда като комплекс от всички
предмети, фактори и отношения, с които си взаимодейства всеки човек, и които определят неговото здраве.
Хигиената изучава благоприятните и неблагоприятните фактори на средата, които въздействат на човека, на
неговото здраве и работоспособност. Обект на хигиената е единството “човек- жизнена среда”. Предмет на
хигиената е изучаването на взаимодействията в системата “човек- жизнена среда”. Цел на хигиената е
изучаването, опазването, подобряването на здравето и работоспособността на човека. Чрез нея се внедряват
препоръки, норми и изисквания в полза на здравето. Задачи на хигиената са:
- Да прави хигиенна оценка на факторите и условията на жизнената среда. Изучава химичните, физичните,
биологичните и социалните фактори, които влияят върху човешкото здраве, както вредно, така и
благоприятно.
- Изучава процесите, които имат съществено значение за човешкото здраве- хранене, обучение, труд и др.
- Изучава процесите в организма, възникващи при взаимодействието със средата, както и как те се
отразяват на човека, на неговото здраве и работоспособност.
- Разработва нормативи и мероприятия за факторите и процесите в средата за оптимизиране на
взаимодействието и с човека, които имат за цел предотвратяване на заболяване.
Вреден е всеки фактор, който предизвиква или провокира неблагоприятни здравни последици. В някои условия
факторът може да е вреден, а в други полезен. Например температурата, биоелементите в храната. От значение е
не толкова самия фактор, а неговота доза, концентрация и продължителност на действие.
Идеално е в средата да няма вредности, но това е практически невъзможно, затова целта е максимално
ограничаване на вредностите.
Хигиената изработва нормативи за концентрации, дози и интезитет на вредните фактори.
- Друга цел на хигиената е да разработва подходи и мероприятия за повишаване възможностите на
организма и за адаптация към новите условия.
Част от заболяванията възникват поради не добри адаптивни способности на организма. Здравето се определя от
оптималната външна и вътрешна среда.
Методи на хигиената- общонаучни, частнонаучни и специфични
- Методи за изучаване на жизнената среда- физични, химични, физико- химични, биологични
- Методи за изучаване на човека- биофизични, биохимични, биологични, психилогични, социални
Хигиената използва методи на други науки (частнонаучни)
- Специфични- санитарно описание (наблюдение и констатиране на жизнената среда), обследване (включва
и визуални и инструментални данни); хигиенна експертиза и метод (определя обективното въздействие
на жизнената среда върху човека).
Основни хигиенни дисциплини- всяка от тях изучава определен аспект от системата “човек- среда”. Те биват:
- Комунална хигиена- изучава здравните аспекти на условията на живот в населените места. Въздействието
на атмосферата, водата, почвата, климата, жилищата и комуналното строителство, водоснабдяването и
влиянието на урбанизацията върху човешкото здраве.
- Хигиена на заведенията за здравно обслужване- специализиран раздел на комуналната хигиена. Неин
обект са условията в здравните заведения, особеностите на строителството, храненто на болните и
борбата с ВБИ.
- Хигиена на храненето- изучава физиологичните нормни на храненто в различните възрастови, полови и
професионални групи, както и хигиената на хранителните продукти, обработка и съхранение.
- Хигиена на труда- взаимодействието “работещ човек- трудов процес- работна среда” . Изучава влиянието
на труда и факторите, професионалните заболявания, стреса и умората.
- Хигиена на детско- юнушеската възраст- осигуряване на правилно развитие на децата и подрастващите,
според техните анатомо- физиологични особености.
- Лична хигиена
- Радиационна хигиена- лъченията в енергетиката, медицината и селското стопанство.
2.Влияние на индустриализацията и урбанизацията върху биосферата и съвременната патология на
човека
Биосфера представлява онази част от земната повърхност, водната и въздушната среда, в която съществуват
форми на живот. Тя е сложна система от жива материя и биологични фактори. Съставки на биосферата са
тропосферата, част от хидросферата и повърхностния слой на литосферата.
Екологичната система= биогеоценоза е комплекс от животни, растения и фактори на сеедата, свързани помежду
си чрез обмяна на вещества и енергия.
Биоценозата е съвкупност от живи организми, които обитават даден биотоп. Биотопа е обитаван от организмите
участък от средата, в който има еднродни условия за съществуване.
Екологизация- използване на екологичните знания с цел организиране на човешките дейности така, че да се
запази екологичното равновесие.
В съвременното общество има значително повишаване на производителната дейност на човека, боагодарение на
научно- техническата революция (НТР).
Намесването на човека в естествените природни процеси застрашава екологичното равновесие, което от своя
страна води до последици и върху живота на хората. Антропогрнните изменения в околната среда, особено тези,
предизвикани от НТР пораждат промени в околната среда, които не съответстват на биологичните и социалните
нужди на човека. Екологизацията коригира методите на нучно- техническия процес с цел намаляване на
измененията в средата. Екологизацията намира особено приложение в производството .
В съвременното общество, прогресът на науката и техниката, налагат използването на различни енергии,
материали и технологии. В работната и селищната среда се появяват нови вредности (химични в-ва; шум и
вибрации; лъчения и др).
Най- съществени са деградационните изменения в жизнената среда, някои от които са с глобален характер:
- Замърсяването на атмосферата- всяко вещество, което не е постоянна съставка на въздуха и предизвиква
вреден ефект върху живите организми. Може да има химично, физично или биологично естество.
Основни замърсители са отпадъците от промишлеността. Атмосферни замърсители са прах, въглероден
диоксид, азотни оксиди, серен диоксид, оловни аерозоли и др. Всички водят до промяна в нормалния
газов състав на въздуха.
- Замърсяване на водите- от промишлени и комунални отпадни води.
- Замърсяване на почвата- торове, пестициди, радиоактивни отпадъци, пластмаси и др.
- Глобално затопляне (увеличаване на атмосферната топлина)- използването на все повече видове и
количество енергия.
- Нарушаване на екологичното равновесие- намесата на човека в естествените биологични процеси и
нарушаване на тяхното равновесие, нарушаване на хранителните пирамиди.
Поради механизацията на работния процес, умората и натоваряането придобиват нови аспекти. Намалява
мускулното напрежение, но се увеличава нервно- психичното.
Измененията в технологиите, производството и различните науки увеличават информационното натоварване на
човека. Възникват проблеми и в хигиената на храненето, нараства броя на изкуствените храни. Приложение все
повече намират лечебното и професионалното хранене.
Акцелерацията представлява ускорено физическо и полово развитие на подрастващите.
Урбанизация- социално- демографски процес на нарастване на градовете и концентрацията на неселскостопански
функции в тях. Възникват проблеми свързани с пренаселеността, засилен шум, повишено нервно напрежение,
замърсена среда, влошени условия за отдих и др.
Прогресите в медицината и подобряването на условията на живот в последните години снижи броя на
инфекциозните заболявания. Но в съвремието все по- често започнаха да се срещат други- затлъстяване, АХ,
атеросклероза, инфаркт, рак, неврози, диабет и др.
Основните причини за замърсяването на жизнената среда са старите промишлени технологии.
3.Екология и профилактика
Екологията е нова наука, която изучава взаимовръзките между живите организми и жизнената среда. Има
различни видове екология:
- Екология на индивидите и видовете (аутекология)
- Екология на популациите (демекология)
- Екология на съобществата (синекология)
- Екология на човека (социална медицинска екология)
- Радиационна, морска и др.
Най- близка до хигиенната наука е медицинската и социалната екология. И в двете се изучава човека и неговата
среда; предмет са здравните аспекти и взаимодействието “човек- среда”; целта им е здравето на човека.
Основното различие между хигиената и екологията е, че при изучаването на взаимодействието “човек- среда”,
хигиената акцентира върху човека и влиянията на средата върху него, а екологията изучава предимно
антропогенните въздействия върху средата.
Понятия, които се използват в медицинската екология са- биосфера, биогеоценоза, биотоп, биоценоза.
Профилактиката представлява система от комплексни мерки, които целят предотвратяване на заболяването,
укрепване здравето на човека и осигуряване на висока трудоспособност и дълхолетие. Профилактиката бива:
- Конструктивна профилактика- система от мерки, целящи стимулирането на полезните действия и
фактори на средата върху здравето на човека, чрез което се постига по- лесна адаптация на организма и
засилване на защитните му функции.
- Първична профилактика- система от мерки, целящи недопускане на заболяване. Постига се чрез
откриване, изучаване и отстраняване на причинителите и условията за възникване на заболяване;
разработване на мерки, повишаващи устойчивостта на организма към вредните фактори.
- Вторична профилактика- цели отслабеното протичане на вече възникнал патологичен процес. Използва
ранна диагностика и целенасочено лечение, което цели недопускане на усложнения на болестта.
- Третична профилактика- цели бързо оздрявяване непосредствено след болестта, по- кратък период на
връщане към нормалния начин на живот на болния и предпазване от социална и функционална
непълноценност. Към нея се включват рехабилитацията, диспансеризацията, трудоустрояването и др.
- Четвъртична профилактика- включва мерки, целящи предпазване на застрашени организми от
свръхупотреба на медикаменти, както и предпазване от ненужни медицински интервенции.
4.Хигиенно значение на слоевете на атмосферата и химическия състав на въздуха
Атмосферният въздух представлява газовата обвивка на Земята. Достига до 3000км и постепено преминава в
космическото пространство.. Представлява слой от газове, обитаващи земята и задържани от гравитацията.
Съдържа различни химични вещества, постоянни и непостоянни. Най- важните ф-ии на атмосферата са:
- Осигуряване на въздух- задължително за живота на Земята
- Поглъща голяма част от УВ- лъчите, което има предпазващо действие
- Пропуска необходимата слънчева светлина и топлина
- Основен климатообразуващ фактор
Атмосферата има 6 слоя- тропосфера, стратосфера, мезосфера, термосфера, екзосфера, магнитосфера.
Мезосферата, термосферата и екзосферата се обединяват в йоносфера.
Тропосфера- най- близко до повърхността на Земята, дължина около 12км. Съдържа въздух, водни пари и
аерозоли. С издигане на всеки 1000м, температурата спада с 6 градуса. Тук се развиват метеорологичните
процеси и явления.
Стратосфера- достига до 50км от земната повърхност. Съдържа озон и температурата нараства. Озоновият слой
задържа по- голямата част от УВ и космичните лъчи.
Йоносфера- до 2000-3000км. Съдържа няколко подслоя. Газовите частици са йонизирани, като степента на
йонизация зависи от слънчевата активност. В този слой се образува полярното сияние.
Магнитосфера- индуцира се от въртенето на ядрото на Земята, което взаимодейства със слънчевия вятър и
електроните от короната на Слънцето в него. Частиците се натрупват в този слой, под формата на 2 пръстена.
Химичен състав на въздуха:
-Кислород- най- голямо значение за живота. Осъществява окислителните процеси в клетките, чрез което се
освобождава енергия. Кислородният дефицит води до промени в метаболизма, термобаланса, намаляване на
имунитета и др. Най- чувствителна към хипоксията е ЦНС. Проявите на кислороден дефицит възникват при
концентрация под 17% във въздуха. При пребиваване в такива условия се наблюдава намалена работоспособност,
умора, психична възбуда. 12%- отпадналост, виене на свят, задух; 8%- смърт. Най- важен хигиенен параметър е
парциалното налягане на кислорода във вдишания въздух (21,28кРа норма). Повишеното количество кислород
също води до нарушения. Над 80кРа се проявяват остри токсични явления- стенокардия, възбуждане на
мозъчната кора, гърчове, припадъци и др.
-Азот- преобладава в атмосферния въздух, но няма практическо значение при вдишване. При по- високи
концентрации може да предизвика възбуда и наркотично действие с психични прояви. Азота има основно
значение в белтъчния синтез, чрез усвояването му от някои бактерии и водорасли.
-Въглероден диоксид- нормално не се натрупва във въздуха. Усвоява се от растенията при фотосинтезата.
Натрупва се чрез дишането, ферментацията, гнилостните процеси, вулканите, човешката дейност и др. Има
основно значение за човека, тъй като възбужда центъра на дишането. При увеличено количество, се затруднява
отстраняването му чрез белите дробове и той се натрупва в кръвта и тъканите. Възниква респираторна и
последваща метаболитна ацидоза. При над 2% във въздуха се наблюдава задух и учестено дишане, а при 8-10-
смърт. Допустима концентрация- 0,07- 0,1%. Има основно значение в парниковите газове, които са причина за
глобалните климатични промени на Земята.
-Водни пари- образуват се от изпаренията на водните басейни и са близо до земната повърхност, образуват
облаците и участват в различни процеси, както и поглъщане на лъчистата енергия.
-Озон- образува се от късовълновите УВ- лъчи и при бури с електрически разряди. Задържа част от
инфрачервената радиация. Индустриализацията предизвиква 2 основни проблема, свързани с озона
1.Намаляване на стратосферния озон- озонова дупка. Основен причинител е изхвърлянето на фреон.
2.Увеличаване на тропосферния озон, което е част от причината за глобалните климатични изменения.
Озонът има силни оксидантни свойства и в замърсените райони предизвиква носогърлени, дихателни, очни и др
заболявания.
5.хигиенно- екологични изисквания към атмосферния въздух. Източници на замърсяване и видове
атмосферни замърсители (хигиенни норми). Влияние на атмосферните замърсители върху биосферата и
човека.
Атмосферен въздух е външният въздух в тропосфврата, с изключение на определени работни места с ограничен
достъп. Всяка субстанция в атмосферния въздух, която може да има неблагоприятни последици за човешкото
здраве и/или околната среда е замърсител на въздуха.Това са вещества, които не се срешат обичайно във въздуха,
или са в по-големи концентрации или на необичайно място.
• Първични – излъчват се директно от източника (SOx, NOx, ФПЧ, CO2, тежки метали, ЛОС, ХФВ)
• Вторични – образуват се във въздуха от първични замърсители (озон, ПАН, киселини)
Повечето от замърсителите се задържат в долните слоеве на атмосферата.
Източници на замърсяване:
- Земеделските дейности- амоняк и метан
- Енергетиката- серни оксиди, СО2, токсични метали
- Депа за отпадъци и въглищни мини- метан
- Вулканични изригвания и пожари
- Транспорта- азотни оксиди, ФПЧ, токсични метали
- Изгаряне на горива
- Химическа промишленост
- Металургия
С цел намаляване на атмосферните замърсители се въвеждат норми и закони за контрол на замърсяванвто, както
и мониторинг на въздуха.
- Горен оценъчен праг - ниво на замърсителя, под което за оценка е достатъчно използването на
комбинация от методи за постоянни измервания и дисперсионно моделиране и/или индикативни
измервания.
- Долен оценъчен праг - ниво на замърсителя, под което за оценка е достатъчно използването само на
методи на дисперсионно моделиране или инвентаризация на емисиите и други представителни методи.
Възможно е да се извършват постоянни измервания в постоянен пункт за измерване; индикативни измервания- не
толкова строги. Пунктовете биват транспортни; промишлени; извънградски и градски.
Основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой, са нивата на: +
техните норми
- Праховичастици–ФПЧ10,ФПЧ2,5
- Серендиоксид(SO2)
- Азотен диоксид и/или азотни оксиди (NOx)
- Въглероденоксид(CO)
- Озон(O3)
- Оловенаерозол(Pb)
- Бензен
- Полицикличниароматнивъглеводороди(ПАВ)
- Тежкиметали–кадмий,никел,живак
- Арсен(As)
Норма за качество на атмосферния въздух е всяко ниво, установено с цел избягване, предотвратяване или
ограничаване на вредни въздействия върху здравето на населението и/или околната среда, което следва да бъде
постигнато в определен за целта срок, след което да не бъде превишавано. Целева норма е дадена стойност за
ниво на концентрацията на вредно вещество (замърсител) в атмосферния въздух, която следва да бъде достигната
в рамките на установен срок с цел избягване, предотвратяване или ограничаване на възможните вредни
въздействия върху човешкото здраве и/или околната среда. Алармен праг е всяко ниво, чието превишаване е
свързано с риск за здравето на населението, включително при кратковременна експозиция, при което се
предприемат незабавни мерки. Праг за информиране на населението е ниво, превишаването на което е свързано с
риск за здравето на особено чувствителни групи от населението, включително при кратковременна експозиция, и
при което е необходимо незабавно предоставяне на подходяща информация. Замърсяването на въздуха
въздейства основно върху дихателната система- изострени респираторни симптоми, повишена реактивност на
дихателните пътища, дразнене; възпаление на белите дробове; повишена смъртност от респираторни заболявания
и болнични посещения, хоспитализация; понижена функция на белите дробове, астматични пристъпи, изостряне
на ХОББ, повишен риск от рак на белия дроб, ССС- променена автономна функция, инфаркт на миокарда, ангина
пекторис, повишено кръвно налягане, атеросклероза, хипертензия, повишена мозъчно-съдова исхемия,НС-
нарушения в развитието на нервната система, възпаление на невроните, оксидативен стрес, промени в кръвно-
мозъчната бариера, главоболие, тревожност, инсулт, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон,
Репродуктивните системи и здравето на децата.
 6.Слънчева радиация- общобиологично и хигиенно значение. Ултравиолетови, видими и инфрачервени
лъчи
Слънчевата радиация е поток от лъчиста енергия, абсолютно необходим за живота на Земята. Оказва влияние
върху атмосферата, определя метеорологичните явления. Слънчевата радиация се поглъща, разсейва и отразява
през космическото пространство и атмосферата. До земния слой достига много малко количество, което съдържа
1% УВ лъчи, 40% видими лъчи и 59% ИЧ лъчи.
УВ- радиация- има на- голяма биологична активност. Чувствителността на организма към нея се променя в
зависимост от сезона, като е максимална през зимата. Различните кожни участъци също имат различна
чуватвителност (най- голяма на закритите части; най- малка на лицето, врата и преднишницата).
Според дължината на вълната УВ- лъчите биват:
- Къси- предимно бактерицидно действие, намират се във въздуха, повърхностните слоеве на водоемите и
почвата. Поглъщат се добре от озоновия слой и почти не достигат земната повърхност.
- Средни- витаминообразуващо действие (витамин Д в кожата). Недостигът води до нарушения в калциево-
фосфорната обмяна; понижена резистентност на капилярите; рахит при деца и остеопороза при
възрастните.
- Дълги- еритемно- загряващо действие. УВ еритемът е асептичен възпалителен процес, който възниква
след 1-3ч и преминава за 2-3 денонощия. УВ еритемът има латентен период и се появява само върху
облъчен участък, има ясни граници и преминава в загар. Загарът представлява натрупване на меланин в
базалните клетки на кожата и има защитни действие спрямо слънчевата радиация.
При предозиране възникват неблагоприятни промени- повишаване на кожната и телесната температура; оток на
кожата; главоболие и отпадналост. Възможна е поява на фотодерматит. При някои заболявания е противопоказно
облъчването с УВ- лъчи (остри инфекциозни заболявания, БТ в остър стадий, някои нервни и дихателни
заболявания). Под влияние на УВ- лъчите се образуват озон и азотни оксиди, което трябва да се има предвид в
някои затворени помещения.
Видими лъчи- специфичен дразнител на зрителния анализатор, необходим за неговите специфични функции.
Необходими са за регулиране на нормалните денонощни биотитми. Светлнината има значение за нормалното
функциониране на НС. Спектърът на светлината също е от значение( червен цвят- влияе възбуждащо, а
синьовиолетовия- подтискащо в/у кората на главния мозък; зелената и жълтата светлина стимулират зрителния
анализатор). Различните цветови влияния се използват за интериора, промишлената естетика и цветотерапията.
ИЧ- лъчи- биват дълги и къси и имат предимно топлинно действие. Дългие Имат по- малка прониквателна
способност и по- повърхностно действие, предизвикват повишаване на кожната температура и топлинен еритем.
Късите предизвикват слаби субективни оплаквания и промени в дълбочина (разширение на капилярната мрежа,
увеличен приток на кръв към кожата, повишена обмяна на в/ва, на телесната температура и др). При висока
температура и относителна влажност или нарушено топлоотдаване, може да възникне топлинен удар. А когато
действат директно върху черепа- слънчев удар.
ИЧ- лъчи се използват във физиотерапията за затопляне на по- дълбоко разположени тъкани и органи; за
разсейване на местни възпаления и за болкоуспокояващ ефект.
7. Хигиенно значение на метеорологичните фактори – хигиенна характеристика на температурата,
влажността, движението на въздуха, атмосферното налягане, атмосферното електричесто, хонизация на
въздуха.
Метеорологичният комплекс включва: температура, влажност, атмосферно налягане, движение на въздуха,
инфрачервена радиация, атмосферно електричество и йонизация на въздуха. Температура - Въздухът се затопля
предимно от нагрятата земна повърхност, която поглъща слънчевата енергия и след това се отдава чрез излъчване
и конвекция. Главните фактори, които определят температурата на въздуха са: географска ширина, надморска
височина, сезон на годината, атмосферна циркулация, релеф, наличие на водни площи и растителнoст.
Влажността - насищането на въздуха с водни пари. Определя се от изпарението на водата на големите водни
басейни, снежните и ледените повърхности, респирация на растенията, дишането и поттна на човека и
животните. Влажността на въздуха се определя от относителната влажност, физиологичния дефицит на насищане
и точката на оросяване. Оптималната относителна влажност на въздуха при температура 18-22 °С и скорост на
движение на въздуха 0,3-0,4 m/s варира между 30 – 60%. Атмосферно налягане-налягането, което атмосферата
оказва върху телата на земната повърхност. Налягането, което земната атмосфера оказва на повърхността на
човешкото тяло е 16-18 t. То се уравновесява от вътретелесното налягане. Въздушните маси се движат вследствие
неравномерното нагряване на земната повърхност и разликата 8 атмосферното налягане на съседни райони.
Паралелните или почти паралелните на почвената повърхност въздушни течения се наричат ветрове. Ветровете
биват глобални, регионални, местни. Регионалните и местните ветрове биват бриз, бора, фьон, вечерник, стрия.
Атмосферното електричество е съвкупност от електрични явления, протичащи в атмосферата – електрично поле,
електрични заряди в облаците и др. То е обратно пропорционално на височината. При нормално условия е 130
V/m. Йонизация на въздуха – Въздушната среда се йонизира при разделянето на електронеутралните молекули и
атоми с образуването на положителни и отрицателни йони. Основни йонизатори са радиоактивните
процеси,УВ,космически и рентгенови лъчи.влагата, C02,прах и дим, които увеличават коефициента на
униполяртност(отнощение м/у + и - йони).

8.Климат, микроклимат и време. Метеокемплекс и топлинен баланс на организма, метеотропни реакции и

заболявания.
Физичните фактори на атмосферата влияят върху човешкия пряко или косвено, но едновременно и комплексно.
Тяхното динамично съчетания за кратък период от време в даден район или местност се определя като време. В
зависимост от въздействието му върху организма се разделя на оптимално, дразнещо и остър тип.
Многогодишния режим на времето, характерен за дадена територия, се определя като климат. Формира се от
същите физични фактори като времето, но е относително постоянен за съответните географски области на
земното кълбо. За формирането на климата имат влияние: географската ширина, атмосферната циркулация,
релефът на местността и характерът на подстилащата повърхност и антропогенната дейност и последствията от
нея. Климатът се разделя на макроклимат – на определна географска зона; мезоклимат – в определен район;
микроклимат – в малка територия или помещение. За да се поддържа нормалния баланс на организма, е
необходимо съчетание на метеофакторите с оптимални стойностти. Метеокоплекса оказва влияние върху
терморегулацията, здравословното състояние, самочувствието и работоспособността на човека. Високите
температури предизвикват обезводняване на организма, загуба на минерални соли и витамини, промени в
качеството и количеството на стомашната секреция и е възможно възникването на топлинен удар. Ниските
температури на въздуха понижават кожната температура, влошават тактилната чувствителност, нарушават
координацията на фините движения. При висока влажност и висока температура, потоотделянето е затруднено и
организмът прегрява по-лесно; при висока влажност и ниска температура бързо настъпва преохлаждане, тъй като
влажният въздух е добър проводник на топлина. Сухият въздух се понася сравнително по-добре, като може да се
използва за лечебни цели. Значителното изсушаване на въздуха обаче влияе неблагоприятно върху здравето,
самочувствието и работоспособността на човека- силна жажда, лигавиците изсъхват, появяват се рагади и пр. У
малки деца, особено у кърмачета, може да причини обезводняване на организма. Движението на въздуха при
непосредствено въздействие върху организмато увеличава топлоотдаването чрез конвекция и изпарение и го
предпазва от прегряване. При ниски температури допринася за охлаждане на организма. Силният и
продължителен вятър влошава самочувствието и нервно-психичното състояние на човека и може да обостри
някои хронични заболявания. При големи промени в атмосферното налягане и намаляване на парциалното
налягане на кислорода се създават условия за хипоксия и кислороден глад. Чрез компенсаторни реакции -
стимулация на хемопоезата и барична тренировка организмът се приспособява. При работа в условия с повишено
атмосферно налягане (под морското равнище) и бърза декомпресия (изкачване от повишено към нормално
налягане при водолази), може да възникне декомпресионна (кесонна) болест. Отрицателните йони действат
стимулиращо и тонизиращо - намаляват умората, повишават възбудимостта на мускулната тъкан и на кожните
рецептори, подобряват съня, отстраняват някои смущения във вегетативната нервна система, учестяват ритъма на
мозъчните биотокове, стимулират нормализирането на артериалното кръвно налягане и увеличаването на
стомашната киселинност. Действието на положителните йони в повечето случаи се оценява като неблагоприятно.
При продължителната им инхалация се наблюдава забавен ритъм на мозъчните биотокове, понижение на
фагоцитарния индекс на кръвта и на глобулиновите фракции, увеличаване на артериалното кръвно налягане.
9. Значение на водата – биологично, хигиенно, епидемиологично. Водоснабдяване на населените места.
Хигиенна характеристика и изисквания към източниците и системите на водоснабдяване – контрол и
охрана на водоизточниците.
От биологична гледна точка водата е нужна за: поддържане на осмотичното налягане на кръвта, процесите на
храносмилането, окисление, хидролиза, траспорт на вещества, извеждане от организма на отпадните продукти,
терморегулацията. От хигиенна гледна точка е нужна за поддържане на лична и обществена хигиена.
Епидемиологичното значение на водата е свързано с разпространението на различни заболявания- холера,
коремен тиф, паратиф, дизентерия от бактериален тип. Чрез водата се пренасят и някои зоонози (лептоспироза,
туларемия, бруцелоза), вирусни инфекции ( чревни и респираторни) и паразитози (амебна дизентерия,
хелминтози). Затова е създадена рационална система на водоснабдяване, която е ефективно мероприятие за
профилактика на чревните инфекции сред населението. За питейно водоснабдяване се използват повърхностни и
подземни води. В маловодните райони при липса на други източници се използват и атмосферни(дъждовни)
води. Повърхностните води са основен източник на водоснабдяване на големите населени места. Това са реки,
язовири и езера - могат да се използват за питейно водоснабдяване след предварително обеззаразяване, а при
необходимост и пречистване. От подземните води за водоснабдяването се използват само междупластовите води-
те се намират между два водонепроницаеми слоя и могат да бъдат под или без налягане и имат постоянен
минерален състав, дебит и температура. Използват се за водоснабдяване на средни и малки населени места, тъй
като водата се подава без предварително пречистване и обеззаразяване. При избора на водоизточниците трябва да
се спазват следните условия: количството на замърсителите на водата, които могат да бъдат отстранени със
съвременните методи за обработка, съставът и свойствата на водата, които не могат да бъдат изменени,
съвкупността от приподни условия и специално проведените мероприятия да осигурят сигурност на източника в
санитарно отношение. За питейно-битовото водоснабдяване на населените места се използват две системи:
централизирана и децентрализирана(местно водоснабдяване). За местно водоснабдяване се използват предимно
подземните води – кладенци и извори. При този тип се създават условия за замърсяване на водата при
получаването и пренасянето й до мястото на водоснабдяване. Кладенците биват шахтови и тръбни. Централното
водоснабдяване е източник с най-добри качества на водата, водоизточника и водопроводната мрежа са под
постоянен санитарен и технически контрол, рискът от замърсяване на водата е много малък, възможността за
използване на най-ефективните съоръжения за пречистване и обеззаразяване на водата е много по-голяма, водата
се предава направо в жилището. Около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване
задължително се създават зони, в които се забраняват или ограничават определени дейности. Санитарно-
охранителните зони се устройват в при пояса – А,Б,В, границите на които се определят от вида на водоизточника.
Пояс „А“ е за строга охрана, пояс „Б“ е за охрана на водата от замърсяване на биологични и бързо разпадаци се
вещества, пояс „В“ е за охрана от замърсяване с бавно разпадащи се вещества.

10. Хигиенни изисквания към качествата на питейната вода – БДС(органолептични, физико-химични,

микробиологични, биологични и радиобиологични)
Водата за питейно-битови нужди трябва да отгораваря на следните основни изисквания: да има добри
органолептични свойства; да бъде безопасна в епидемиологично отношение; да бъде безвредна по химичен
състав. Органолептичните свойства на водата я оценяват по външен вид. Цвета на водата може да се промени
при наличие на хумусни вещества и съедининения на желязо, манган, хром, пестициди, водорасли и
едноклетъчни организми. Мирисът на водата се променя при наличие на планктон, наличие на гниещи органични
вещества, наличие на фенол, бензин, пестициди, прехлориране. Водата трябва да бъде без привкус. При
съдържание на органични материи – блудкав, железни соли – метален, сулфати и хлориди – горчиво-солен;
специфичен привкус се получава при замърсяване с пестициди и промишнети опадъчни води. Мътността на
водата зависи от суспендираните органични и неорганични вещества в нея, която се използва като показател за
нейната чистота, степен на самоочистване и работа на пречиствателните съоръжения. Към физико-химичните
свойства на водата влизат: Температура - зависи от произхода на водата, най-благоприятна 6-16 °С; Твърдост –
наличието на соли на калций, магнезий, барий, главно карбонати, хидрокарбонати. Различават се обща
хидрокарбонатна и постоянна твърдност. Нормата за общата твърдост на водата-60 µmol/l.; pH на водата –
зависи от разтворените в нея газове и от химичния й състав и може да се промени при замърсяване с промишлени
води, съдържащи кис. и основи, норма 6,5-8,5.; Сух остатък – наличието на разтворени соли и е в права
зависимост от кол. на Ca и Mg соли в нея, оптимално ниво 200-400 mg/l. като при 105°С не трябва да превишава
1000 mg/l; Окисляемост – опр. се от съдържащите се във водата редуктори на калиевия перманганат и други
органични и неорганични окислители, високата окисляемост – замърсяване с битово-фекални и селскостопански
води, норма 2,6 mg O2/l вода.; Амоняк – показател за прясно замърсяване с разлагащи се вещества от
животински произход и повишен епидемиологичен риск, по БДС – не се допуска; Нитрити – показател за
скорошно замърсяване с белтъчна органична материя с незавършен процен на минерализация, БДС – не се
допуска; Нитрати – нормално в малки количества, самостоятелно без амоняк и нитрити са признак на старо
органично замърсяване с завършен процес на минерализация, БДС – до 50mg/l.; Хлориди – неорганични(без
значение) и органични( показател за замърсяване с битови отпадни води), БДС – до 250 mg/l; сулфати –
замърсяване с произдоствени отпадъци, до 250 mg/l. Микробиологичния показател е свързан с наличиено на
патогенни микроорганизми. Определя се от микробно число - общ брой на микроорганизмите в 1л и служи за
оценка на работата на съоръженията за пречистване и коли-титър – най-малкото количство вода, в което се
съдържа поне 1 Esch. Coli и е показател за фекално замърсяване на водата. По БДС – микробно число до 50, а
коли-тутър над 100 l. Колкото коли-титъра е по-малък толкова водата е по-нечиста. Биологичните показатели
определят характера на водоизточника за много по-дълъг период от време, главно за открити водоеми,
анализирайки микро- и макрофлората и фауната. Организмите се разделят на три групи – полисапробни(при
силно замърсени води), мезосапробни, които биват алфа(при започнал процес на самоочистване) и бета(в слабо
замърсени води с разпад на органична материя) и олигосапробни(за чисти води, в които органичното разпадане е
завършило). Радиологични качества на водата - Sr 90 до 3700 mBq/l, Ra226 – до 150 mBq/l.

11. Методи и средства за пречистване на водата – утаяване, филтрация, коагулация.

Пречистването на водата има за цел отстраняване на мътността и цветността, намаляване на органичната материя
и микроорганизмите. Основно се използват три метода за пречистване – утаяване, коагулация и филтрация.
Утаяването – отстраняват се механични примеси с големина на частиците над 0,01 mm и по-едри. Използват се
утаители от хоризонтален тип- дълбоки циментови резервоари с лек наклон срещу посоката на водата и
вертикален тип – централна осева тръба в посока отгоре надолу и след това с издигане нагоре с излизане в
горната част на утаителя. Коагулация – утаяват се финни механични и главно колоидни суспензии. Отстраняват
се цветността и мътността на водата, намаля се микрофлората. Осъществавя се при прибавяне към водата на
алуминиев силфат, железен сулфат, железен хлорид, които взаимодейства с бикарбонатите на Са и Mg и
образуват утайка. Тя абсорбира отрицателно заредените суспендирани частици и се утаява в утаителни басейни
или във филтри. Филтрация – цели пречистване от най-фините механични и колоидни примеси. Потопените
бавни филтри – избистрят водата и задържат 99% от микроорганизмите. Бързите еднослойни филтри – като
предните, но през тях се пропуска предварително коагулирана вода. Контактният избистрител – завършва
коагулацията на водата и задържа коагулантите. Непотопени (биологични) филтри – осигурява добър достъп на
кислород, добра минерализация и пречистване до 95-98%.

12. Методи и средства за обеззаразяване и коригиране на водата – химични и физични.

Цели недопускане на епидемични взривове от воден произход. Хлориране на водата – използва се Cl газ – за
централно, Cl вар (33-35%) или хлорамини за по-малки местни водоизточници. Механизъм на бактерицидното
действие е образуване на хипохлориста киселина, която дисоциира с отделяне на хипохлоратен йон– Cl2+H2O =>
HOCl + HCl . Работна доза – количеството хлор, нужно за обеззаразяване на водата. Състои се от
хлоропоглъщаемост – количеството хлор, необходимо за окисляване на органичните вещества и соли и остатъчен
активен хлор – количеството хлор оставащо след насищане на хлопоглъщаемостта, с норма 0,3-0,4 mg/l след 30
мин. контакт на водата с хлора. Методите за хлориране са: обикновенно – 1-1,5 мг/1 л за чисти, питейни води,
природно чисти води, хлориране с повишени дози хлор – 10-20 мг/1 л за замърсени, епидемиологични
съмнителни и унищоважане на всички патогенни микроорганизми с изключение на спорите на антракса, след
това се отстранява излишното количество остатъчен хлор; двойно хлориране – за повърхностни води и дълги
водопроводи; комбинирано хлориране- добавя се амоняк – за подобряване на органолептичните свойства на
хлора(прибавя се разтвор на амоняк, а след 1-2мин. и хлор в съотношение 1:3-1:8, при което се образуват
хлорамини), или съставки за удължаване бактерицидният ефект на хлора – UV, озониране;. Озониране – озона е
силен окислител с висок бактерициден ефект (хлороустойчиви вируси, алги, протозои, микрозоопланктон), който
подобрява органолептичните свойства, отстранява Fe и Mn, разрушава петрол, феноли, пестициди, окислява
цианиди. Предварителното озониране унищожава канцерогенните хлорни деривати. Обеззаразяване с UV-лъчи –
потопени живачно-кварцови лампи, около които водата минава в тънък слой. С най-силен бактерициден ефект на
UV-лъчи межди 250-260nm дължина на вълната. При действие 1-2 мин – унищожават вегетативните форми, а при
продължително време – спори, вируси, яйца на хелминти. Специални методи: дезодориране – чрез аериране,
обработка с окислители и филтриране чрез активирани въглища.; омекчаване – чрез преваряване или прибавяне
на CaO към нея.; йонообменни методи – през филтри съдържаши йонити. Опресняване на морската вода – по
йонообменен, топлинен методи или чрез замразяване.; дефлуоризация – провежда се чрез филтри през
анионообменни смоли или през активиран алуминиев окис. Допустими концентрации на флуор – 0,7-1 mg/l.
13.Почвени микроорганизми. Самоочистване на почвата -санитарно-хигиенни показатели
Почвата е богата на микроорганизми среда. В зависимост от количеството органична
материя,влага,растителност,температура се развиват различни видове микроорганизми. В един грам почва има
около 100 000 микрооргнизми. Видове микроорганизми- патогени и сапрофити. Сапрофитите са нужни за
минерализацията и разлагането на органичната материя. Патогени – тетаничен бактерии,антракоза,временно
обитаващи – туберкулоза, туларемия
Критерии за микробно замърсяване -коли,емтерококи,клострдии, за органично замърс яване се определя
количеството на коли титъра,който трябва да е 1 или повече.
Под самоочистване се разбира освобождаването(без външна намеса) от попадналите в почвата замърсители и
тяхното обезвреждане
Минерализацията на азот-съдържащите замърсители е на 2 етапа- амнификация-разграждане от
микроорганизмите чрез ензими до амоняк и киселини и нитрофикация-от амоняк и солите му се получава азотна
киселина и нитрити  азотна и нитрати
Показатели
Физични – размер на почвени частицци,порьозност,водоемкост,въздушно съдържания
Химични – азот,амоняк,нитрати-пок за минерализиране органична материя
Саниттарно число – хумус (органичен азот) и минерализиран азот
Над 0.7 -силно замърсена, под 0.98- практически чиста почва
Пестициди,торове,метали
Основни кол показатели – транслокационен -способността на хим вещвства да преминават от повърхността на
почвата към корените до зелена маса
Миграционен въздушен-от повърхн. Към въздуха
Миграционен воден – от повърх. Към подземните води
Общосанитарен – нормално съществуване на биоценозата
Организми-лишеи,червеи
Бактериологични : коли,ентерококи,клостридии под 1 -чиста, над 0.01-0,001 – средно замърсена

14.Хигиенно значение на основните системи на планиране ,изграждане,устройство на населените места.

Функционално зониране на селищната територия
Изграждането на населените места зависи от фактори като околна среда,терен,климат, ресурси за
промишленост,водни басейни,минерални извори
Теренът е от значение за канализацията и отвеждането на водата при валежи. Оптимален наклон 1-6 градуса.
Почата трябва да е суха, да няма близки до повърхността подпочвени води- нестабилно строителство,пътища,
строителство
Ако климатът е неблагоприятен може да се приложат допълнителни дейности за максимално оптимизиране на
средата- озеленяване, допълнително отводняване
Релефът е от значение за микроклимата, планинският релеф затруднява транспорта и канализацията ,равният
терен – повърхностни одпочвени води,застой на въздух,по-слабо проветряване. Почвите са от значение за
земеделието. Биоресурси – дървен материал,строителство
Транспортът е съобразен с наличието на сухопътна и водна връзка-морски,речен
Зонирането е с цел да се избегнат максимално вредните въздействия и да се оползотворят полезните. Зоните се
разделят на такива за жилищни целли,спортни дейсности,озеленени части,движение,транспорт,обществени
дейности
Устройствен план- жилища,складове,производствени части,смесено предназначение

15. хигиенни изисквания към планиране,застрояване,благоустройство на жилищна зона и жилища. Борба с

шума
Жилищната територия е част от населеното място, в която са включени зони за паркиране,озеленени площи,
обществени и жилищни сгради,паркинги. Площтта на жилищната територия в кв. Метри обитавани от 1 жител в
големите градове трябва да е 35-50 кв м.
Застрояват се предимно с жилищни сгради. Допуска се изграждането на административни, делови сгради,
хотели, научни и учебни заведения, обекти на социалната инфраструктура (култура, търговия, услуги и др.),
обекти на техническата и инженерната инфраструктура, подземни и надземни паркинги и гаражи, безвредни
производства и др., при спазване на устройствените параметри за плътност, интензивност и минимално
озеленяване за съответната жилищна зона. Спазват се изискванията на чл.17 от Наредба № 7.

При спазване на санитарно-хигиенните и екологични изисквания се допуска промяна на предназначението от

жилищни в не жилищни.
Жилищна зона с преобладаващо високо етажно застрояване-Преобладаващо жилищно застрояване с височина
над 15 м. Допуска се промяна на функцията в обществена. Задължително осигуряване на необходимата площ за
паркиране, в т.ч. и подземно. Минимум 50% от озеленената площ - с висока дървесна растителност.
Жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване-Минимум 50% от озеленената площ - с висока
дървесна растителност. Могат да се създават УПИ за подземни и полуподземни обществени паркинги и гаражи,
като покривите им се оформят като открити площи за спорт и отдих.
Жилищна зона с преобладаващо средно етажно застрояване - Устройствена зона с преобладаващо застрояване с
височина до 15 м. Задължително осигуряване на необходимата площ за паркиране, в т.ч. и подземно. Минимум
50% от озеленената площ - с висока дървесна растителност.
Жилищна зона с преобладаващо малко етажно застрояване-Устройствена зона с преобладаващо застрояване с
височина до 10 м. Задължително осигуряване на необходимата площ за паркиране. Минимум 50% от
озеленената площ - с висока дървесна растителност.
Борба с жилищния шум- осн. Източници – транспорт, вътреквартален,битов
Стресов фактор е върху целия организъм, води до сърдечни проблеми,усилен симоатикус и основна
обмяна,чусвтво за подтиснатост,умора
Намаляване на шума – отстояние на сгради от основни и главни пътища,правилно зониране,шумоизолиращи
материали на строителство,намаляване на шума от мпс
Шум над 120 дБ уврежда слуховите органи
50-80дБ затруднение в говора 50-60дБ – увреда в нервна система
Потимално ниво под 30дБ, над 40дБ уврежда съня и спокойствието на човек

16. хигиенно значение и изисквания към санитарно-техническото устройство на жилището-

осветление,отопление, вентилация. Миктоклимат
Системите за вентилация се проектират за:
1. осигуряване на необходимото количество пресен въздух за обитателите;
2. осигуряване на необходимото количество пресен въздух за рaзреждане на отделени опасни вещества в
помещенията до пределно допустимата им концентрация при общообменна вентилация;
3. улавяне на опасни вещества и миризми на мястото на отделянето им;
4. отвеждане на топлината и влагата, отделяни в помещенията;
5. осъществяване на топловъздушно отопление с общообменна вентилация.
Системите за климатизация се проектират за осигуряване на топлинен комфорт в жилищните сгради и в сградите
за обществено обслужване
Системите за климатизация работят с принудително движение на въздуха и осигуряват чистота и подвижност на
въздуха в климатизираните пространства.
За поддържане на температурата и относителната влажност на въздуха в определени граници нагнетяваният
въздух се загрява или охлажда, овлажнява или изсушава. Когато не се изисква едновременно поддържане и на
двата параметъра, броят на четирите термодинамични въздухообработващи процеса се намалява на два или
три.
Материалите за изграждане на жилищните сгради трябва да се с опоределена пожарна безоаснсот,,устойчиви
на влага и шум,топлоизолация,да не се използват азбест и канцерогенни материали. Оптимална температура за
микроклимат е 20-22 градуса
Изискванията към отоплението са да поддържа постоянна температура, да не изсушава въздуха,местното
отопление е от електрически,згазови уреди,разликата в денонощната температура не трябва да са повече от 6
градуса. Ценстрално водно отопление не трябва да е повече от 80 градуса
Естествено осветление е от външни условия, коеф на осветеност над 0.5%
Изкуственото осветление трябва да е много близко до дневното.
Вентилация-създаване на естествен въздушен поток,вентилационни канали,вентилатори,аспиратори.

17.хигиенно-епидемиологични и икономически аспекти и значение на очистването на населените

места.системи за очистване на течни и твърди
Управлението на отпадъците има за цел да се предотврати или намали вредното им въздействие
върху човешкото здраве и околната среда и се осъществява в съответствие с изискванията на нормативните
актове относно:
1. опазване на водата, въздуха, почвата, растенията и животните;
2. шума и миризмите и опазване на природната среда и местата, които са обект на специална защита.

Притежателите на отпадъци са длъжни:

 1. да изпълняват разпоредбите за събиране, транспортиране и третиране на отпадъците;
2. да поддържат в постоянна изправност и нормално действие съоръженията си за третиране на
отпадъци;
3. да предприемат всички мерки за несмесване на:
а) опасни отпадъци с други опасни отпадъци или с други отпадъци, вещества или материали;
смесването включва и разреждането на опасни вещества;
б) оползотворими отпадъци с неоползотворими отпадъци;
4. да организират безопасно съхраняване на отпадъците, за които не може да бъде осигурено третиране
Кметът на общината отговаря за:
1. осигуряването на съдове за събиране на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други;
2. събирането на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и
съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждането им;
3. почистването на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените
места, предназначени за обществено ползване;
4. избора на площадка, изграждане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови
отпадъци или на други инсталации или съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждане на битови
отпадъци;
5. организирането на събирането, оползотворяването и обезвреждането на строителни отпадъци от
ремонтна дейност, образувани от домакинствата на територията на съответната община;
6. разделното събиране на битови отпадъци на територията на общината най-малко за следните
отпадъчни материали: хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло;
7. организирането на дейностите по разделно събиране на масово разпространени отпадъци и/или
оказва съдействие на организациите за оползотворяване на масово разпространени отпадъци, в т.ч.определя
местата за разполагане на необходимите елементи на системите за разделно събиране и местата за
предаване на масово разпространени отпадъци;
им за компостиране или анаеробно разграждане;
осигуряването на площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от
домакинствата, в т.ч. едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци и други във всички населени места с
население, по-голямо от 10 000 жители на територията на общината, и при необходимост в други населени
места;
Отпадъците в зависимост от техните вид, свойства, състав и други характеристики се
събират, транспортират и третират по начин, който няма да възпрепятства тяхното следващо
оползотворяване.
(2) Забранява се изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на
неконтролирано управление на отпадъците.
очистване от твърди отпадъци – в кофи с капак и за разделно събиране.
Методи-физични,химични,биологични
Изгаряне е физичен метод-не е ужно големи площи,бърз метод,парите и енергита може да се използват
рационално
Химически-дезинфекция
Биологични- депа и компости(върху циментирани теритотии се изсипват пластове не по-големи от 15 см и се
затрупват с порьозен м-л,пръст , шума- след време се покачва температура в ядрото)
Сметищата са извън населено място
Очистване от течни -извозен метор и в малки населени места-септични ями -периодично почистване и
дезинфекция
Канализационна система-намалява риска от зараза, състои се от приемници-мивки,писуари,мрежа от
тръби,съоръжения за обезвреждане и отвеждане на водата. Не трябва да се допуска връшане на изпарения и
обратни води
Механично очистване-решетки и утаяване
Биологични филтри- порьозна материя
Утайките се компостират.
18. Хигиенни изисквания към съвременното болнично планиеане и строителство
Многопрофилни болници,Областни/общински болници, Специализирани болници – травматологични центрове,
рехабилитационни болници, детски болници, гериатрични болници и болници за справяне със специфични
медицински нужди(психиатрично лечение и някои категорииболести - инфекциозни заболявания,туберкулоза).
Учебни (университетски) болници
Предпочитат се правоъгълни участъци с отношение 1:2 или 2:3. Дългата страна трябвада е ориентирана изток-
запад илисевероизток-югозапад.• Зелената площ (болничен парк) трябва да бъде най-малко 30 м2 на планирано
болнично легло с 40-60%залесена зона.
• Болницата трябва да осигурява минимум едно място за паркиране на всеки двадесет и пет легла.Трябва да се
инсталират противопожарни системи като пожароизвестителни уреди в стените или детектори за дим на тавана,
както и пожарогасители или маркучи за вода, които са лесно видими и достъпни в
стратегически райони.
Пътищата за придвижване на пациенти от една зона в друга трябва свободни по всяко време.• Коридорите за
достъп на пациенти и оборудване трябва да имат минимална ширина 2,44 метра. • Коридорите в зони, които не
се използват често за транспорт на легла, носилки и оборудване, могат да бъдат с ширина от 1,83 метра.
• За помощни, клинични и хосписни зони, разположени на горните етажи, трябва да сепредвиди рампа или
асансьор.
Спешният център трябва да има отделен вход и да бъде разположен на приземен етаж за осигуряване на бърз
достъп.• Изходите се ограничават до следните видове: врата, водеща директно извън сградата, вътрешно
стълбище, рампа и външно стълбище.• За всеки етаж на сградата се осигуряватминимум два изхода, отдалечени
един от друг. Изходите трябва да стигат директно до открито пространство извън сградата.
да се ограничи движението от"мръсни" към "чисти" зони.
Външна зона – зони с непосредствен достъп за обществеността: спешен център, амбулатория и административно
обслужване. Те се намират близо до входа на болницата.
Втора зона - зони, които получават поток отпациенти от външната зона: лаборатории,аптека и отделение по
образна диагностика.
Вътрешна зона - зони, които осигуряват сестрински грижи и лечение на пациенти. Те са разположени в
изолирани части, но са достъпни за посетители.
Дълбока зона - зони, които изискват асептична среда: хирургичен блок, родилни зали, неонатология и
интензивно отделение. Те са отделени от общите зони, но са достъпни за външната, втората и вътрешната зона.
• Сервизна зона - зони, които обслужват основните дейности в болницата:
Болничното планиране включва осигуряване на подходящ терен,който зависи от здравно-
хигиенни,пторивопожарни,икономически фактори. Големината на терена е в зависимост от броя на леглаа и
вида на болницата. Необходимата площ на легло е 80-120кв м . от хигиенна гледна точка трябва да е далече от
сметоща,промишлени предприятия , магистрали,застояли водоеми и лошо проветряващи се райони. Всяка
болница има : амбулатория,стационар,администрация. Основиите системи на изграждане са
централицирана,децвнтрализирана и смесена. Деценрализираната се изгражда като всяко отделение е в
отделна сграда.предимството е че има по-осветление,проветряване,но изисква по големи площи и връзката с др
отделения е по-трудна.
Централизираната система се изгражда във вертикална посока и всички звена са в една сграда. По този начин се
улеснява комуникацията между отделенията,но е по-трудно разделянето на болните и риска от заразяване е по-
голям.
Към болницата трябва да има болнични паркове,озеленяване- по-добро емоционално и психично
въздействие,намаляване на прахово замърсяване и шум.
Подреждането на болничните стои е най-често в линейна посока ,може и Т-образно за диагностика и
лаборатория.
Амбулаторен сектор- самостоятелни ходове за деца,болни и възрастни
Асансьоори-6метра от болничните стои, в коридори-светли пространства
Цел-макс осветеност,намаляване на шум,студен въздух,лесен достъп и вентилация

19. Хигиенни изисквания към планирането, устройството и обзавеждането на болничните отделения.

Микроклимат, осветление и вентилация.
БОЛНИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ Основното диагностично-лечебно структурно
звено в лечебните заведения за болнична помощ е отделението (клиниката) с легла, което се състои от болнични
стаи, диагностични кабинети, манипулационни зали и помощни помещения.
В болничното отделение присъстват:Пациентски сектор: болнични стаи,
трапезария, тоалетни, бани, дневна стая. Домакински сектор: кухненски офис, складовеза бельо, консумативи,
почистващи препарати. Медицински сектор: лекарски кабинети,манипулационна, превързочна, лаборатория.
Стаи за персонала: кабинет на главния лекар, наgлавната медицинска сестра, сестринска стая,трапезария за
персонала, тоалетни и бани за персонала. Коридори, стълбища, асансьори.
БОЛНИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ Сестринският пост трябва да е разположен така, че да позволява наблюдение на
пациентите. Във всички стационарни отделения на болницата трябва да се осигурят медицински сестри в
съотношение най-малко една медицинска сестра на всеки 25-32 легла (клинична единица). Болничните стаи
трябва свободно движение на пациентите.Тоалетните трябва да са достъпни от болничните стаи. Най-малко 7%
от болничните легла трябва да бъдат в единична стая със собствена баня. Предпочитат се двойни стаи, но се
допускат до четири легла в една болнична стая. Всички повърхности трябва да бъдат лесни за почистване с водни
разтвори и да издържат на многократно излагане на гореща вода, миещи препарати и дезинфектанти. Стените,
подовете и таванните повърхности трябва да са гладки и изработени от непорьозни материали, които се
почистват лесно и не осигуряват благоприятна среда за оцеляване или развитие на патогени. Същото важи и за
мебелите и оборудването, използвани в грижите за пациента.
Леглата за пациентите трябва да бъдат разделени поне на метър едно от друго и да са лесно достъпни за хора с
физически увреждания или възрастни пациенти. Оптимални параметри за болнична стая: Температура: 20-22°C
Отн. влажност: 40-60% Скорост на въздуха: < 0.2 m/s Специални изисквания занякои заболявания и състояния:
Новородени, недоносени пациенти с хипотиреоидизъм:24-25°C Пациенти с хипертиреоидизъм: 15-16°C
ЕСТЕСТВЕНА СВЕТЛИНА• Идва директно от слънцето или отразена от повърхности. Предимства- Естествена
адаптация, Дезинфекционни свойства, Подобрява настроението; Недостатъци- Инфрачервена топлина, Влияе се
от сезона, времето,часа на денонощието,замърсяването на въздуха и прозорците.
ИЗКУСТВЕНА СВЕТЛИНА Крушки с нажежаема жичка - произвеждат повече топлина, отколкото светлина;
спектърът им е жълто-оранжев. Флуоресцентни крушки – спектърът им е близък до слънчевата светлина,
използват по-малко енергия,издържат до 10 пъти по-дълго. LED крушки – спектърът им е блиък до
слънчевия,издържат до 25 пъти по-дълго. Системата на осветление трябва да: Създава добри условия за вижданe
Подпомага изпълнението на съответните дейности или работни задачи. Допринася за подходящо
настроение.Осигурява здравословни условия и намаляванежеланите ефекти. Светлината трябва да е адекватна
на нуждите(работна, битова) и равномерно разпределена върху работната повърхност. Спектърът трябва да е
възможно най-близък до естествената светлина. Не трябва да причинява отблясъци или сенки.Не трябва да има
трептене.Не трябва да излъчва топлина или шум.Значение на цвета на повърхностите и контраста,
пространството.
ВЕНТИЛАЦИЯ всички използвани зони на лечебното заведение трябва да бъдат добре вентилирани,за да
отговарят на изискванията за комфорт.Вентилационните системи трябва да използват дизайн и материали, които
създават най-добрите условия на закрито, като вземат предвид местния климат и преобладаващите
ветрове.Таванните вентилатори и малките преносим вентилатори не се препоръчват, тъй като разпръскват прах
из стаята (особено над стерилното поле и оборудване в операционна зала).
ВЕНТИЛАЦИЯ Понижаването на риска от предаване по въздуха на патогени от заразени пациенти може да
изисква изолация в помещение с отрицателно налягане, където въздухът влиза в помещението и се извлича от
вентилатор.
• Операционните зали и помещенията за изолиране на особено уязвими пациенти (имунокомпрометирани)
може да изискват
Пoложително въздушно налягане, при което чистият въздух се вкарва в стаята.
• Филтрите трябва да се проверяват редовно и да се почистват или сменят според нуждите. скоростта на
вентилация трябва да бъде
максимална, за да се разредят/отстраняат всички инфекциозни агенти.
• Минималната кратност на вентилация за операционни зали е 8-10 обмени на въздуха за час.
• Препоръките за контрол на туберкулоза във
високорискови обекти изискват механична вентилация на помещенията с кратност 6-12пъти за час.
ОЦЕНКА НА ВЕНТИЛАЦИЯТА Разчетни показатели за вентилация – обем,
кратност Химични вещества във въздуха – CO2 инхалационни анестетици
Биологични агенти Хирургичният блок трябва да бъде така разположен и организиран, че да предотврати
несвързан човекопоток.
За осигуряване на асептика операционната зала трябва да бъде максимално отдалечена от входа.
Локализацията на съблекалнята трябва да предотвратява излагането на мръсни зони след
обличане на хирургическия екип. Сестринският пост трябва да позволява
визуално наблюдение на движението на пациентите.
АГ ОТДЕЛЕНИЯ Родилният блок трябва да бъде така разположен и организиран, че да предотврати несвързан
човекопоток.Трябва да се осигурят няколко входа: за инфекциозно болни бременни жени, за здрави бременни
жени, за гинекологични пациенти. Родилната зала трябва да бъде възможно най- отдалечена от входа, за да
осигури асептика.
Помещенията за новородени трябва да са отделни, но лесно достъпни до родилните зали.
АГ ОТДЕЛЕНИЯ Прилагат се два основни вида организация: централизирана и децентра лизирана система.
ДЕТСКИ ОТДЕЛЕНИЯ Задължително е разделянето на пациентите
по възраст и диагноза: пациенти под 2 години с два сектора – за пациенти със и без ентероколит;пациенти над 2
години. Специфични изисквания за приготвяне на храна, дневни стаи, детски ясли.
• За хронично болни деца, които могат да пропуснат няколко месеца училище, трябва да бъдат осигурени учебни
стаи и учители.
ИНФЕКЦИОЗНИ ОТДЕЛЕНИЯ Разделяне на пациентите по възраст и диагнози от влизането им в отделението:
респираторни, стомашночревни, трансмисивни болести. По-малко болнични стаи в клиничнаединица (до 20).
• Увеличен брой единични стаи (поне 10%). Не повече от две легла в стая.Не се допускат общи тоалетни и бани.
Специално третиране на болнични отпадъци,хранителни отпадъци и спално бельо.
ИНФЕКЦИОЗНИ ОТДЕЛЕНИЯ- Специален дизайн на болничните стаи: отворени боксове, забоксирани стаи,
индивидуални (мелцерови) боксове.

20. Хигиенно-епидемиологични мероприятия за борба с вътреболничните инфекции

Вътреболнична инфекция е всяко клинично проявено заболяване с инфекциозна етиология, което е свързано с
медицинското обслужване на населението. Профилактиката на ВБИ е специфична и неспецифична.
Специфичната профилактика на ВБИ е насочен към конкретни заболявания. Тя може да бъде планова
(активна и пасивна) и екстрена. Медицинският персонал задължително трябва да бъде имунизиран срещу острите
заразни болести съобразно имунизационния календар на България и да има допълнителни ваксини като Хепатит
Б. Неспецифичната профилактика включва комплекс от архитектурно-планировъчни, хигиенно-технически,
хигиенно-противоепидемични и дезинфекционно-стерилизационни мероприятия. Противоепидемичните мерки
биват: спрямо извора на заразата-епидемиологично проучване, диагностика, лечение, изолация на инфекциозно
болни; спрямо възприемчивите-специфична профилактика; спрямо външната среда-дезинфекция, стерилизация,
асептика. Хигиенните мероприятия са правилно планировачно решение на здравните заведения, санитарен
режим, ефективна вентилация, организация на работата, лични предпазни средства, контрол на здравословното
състояние и заразоносителството. Основните превантивни мерки срещу разпространението на нозокомиални
инфекции са базирани на два основни принципа: изолиране източника на инфекция от останалата част от
болницата и прекъсване на пътищата на предаване. Контролът на инфекциите трябва да бъдеосновна част от
началния инструктаж и редовно да се провеждат опреснителни обучения за поддържане знанията и
информираността на персонала и при неспазване на процедурите той следва да бъде санкциониран.
Почистване с почистващ препарат или дезинфектант, с отделно почистващо оборудване за всяка стая ежедневно,
при всяко замърсяване и след всяка интервенция (за операционни и родилни зали): отделения за инфекциозни
заболявания или изолатори, защитени отделения за силно уязвими пациенти и защитени зони като операционни
зали, стерилизационна и др. То да включва сухо почистване: кабинети и други непосещавани от пациенти зони;
стандартно ежедневно почистване. Ежедневно мокро почистване: чакални, кабинети за консултации, отделения
за неинфекциозни заболявания, аптека. Някои по-нови методи са - UV светлина, пари на водороден пероксид и
самодезинфекциращи се повърхности (медни покрития).

21.Хигиенни изисквания към специализираните болници и отделения-инфекциозни, кожни, хирургични и

акушер-гинекологични
Самостоятелните специализирани инфекциозни болници е най-добре да се разполагат в периферията на
населените места с изолация между различните отделения и сектори в самата болница. Инфекциозно отделение
(клиника) да бъде в самостоятелна сграда, като се осигурява самостоятелно приемане и изписване на болните,
собствени лечебно-диагностични кабинети, кабинет по образна диагностика и др. Приемното отделение се
състои от боксове с вход от към двора на болницата и изход към болничния коридор на отделението. Броят на
леглата във всяка секция е 20, a в болничните стаи (2-3) легла като задължително трябва да бъдат със
самостоятелен санитарен възел и душ.
Основни принципи, които трябва да се спазват в стационара за инфекциозно болни, са: да не се кръстосват чисти
и нечисти дейности; да не се смесват здрави (изписани) с болни пациенти; да не се смесват потоците на болни с
различни инфекциозни заболявания; самостоятелно (отделно) внасяне на чисто бельо; самостоятелно (отделно)
изнасяне на отпадъците и мръсното бельо. След изписването на болните се дезинфекцират използваните от тях
одеала, дюшеци, възглавници, халати. Почистването и дезинфекцията на болничните стаи, коридорите, ма-
нипулационните се прави два пъти дневно. При преминаване от една секция на отделението в друга, при влизане
в кабинет за прегледи, приемен бокс или другите боксове е необходимо персоналът да облича втора престилка, да
поставя шапка и маска, да измие ръцете си и да ги обработи с дезинфекционен разтвор, да изтрие обувките си на
изтривалка напоена с дезинфекционен разтвор. При излизане персоналът трябва да повтори процедурите като
остави за дезинфекция втората престилка и шапката. Не се разрешават посещения при болните. Твърдите
отпадъци се отстраняват със специален транспорт с контейнери, които след това се дезинфекцират.
Всяко хирургично отделение/клиника разполага най-малко с две операционни зали - за асептични и септични
операции. Мястото за извършване на хирургичните намеси трябва да разполага с оборудване, хирургичен
инструментариум, консумативи, пространствени, комуникационни и хигиенни условия. Разположението на
операционния блок трябва да осигурява пълната му изолация от другите части на болницата, всички повърхности
трябва да позволяват лесно почистване-почистване и дезинфекция на операционните маси и аксесоарите става
задължително преди работа, между операциите и след приключване на оперативния ден. Осветлението трябва да
е достатъчно за извършване на работната дейност чрез естествено и изкуствено осветление. Операционните
лампи трябва да осигуряват минимум 2000 Lx осветеност на оперативното поле и да се осигурят челни светещи
лампи и светещи екартьори за допълнително осветяване на трудно достъпни места. Осветителните тела трябва
след всяка операция и в края на работния ден да се почистват и дезинфекцират. Вентилацията трябва да
осигурява обмяна на въздуха минимум 3-4 пъти на час. Да се поддържа температура за операционните зали 25 °С
при относителна влажност 50-60%. В операционния блок трябва да се спазват правилата на асептика и
антисептика. Оперативния екип трябва да влиза само със специално облекло - калцуни, престилки, шапки, маски.
АГ:В приемното отделение, жените се разделят в 3 добре изолирани помежду си потока: Здрави родилки с
нормална и патологична бременност, Болни/обсервационни родилки, Гинекологично болни. В боксовете за
нормално родени бебета температурата на въздуха трябва да бъде 23 °С, а при недоносените 25 °С. В родилната
зала, коридорите, столовата се включват бактерицидни УВ облъчватели. Контролът върху здравното състояние
на персонала и изследването му за чревно заразоносителство (шигели, салмонели, ентеропатогенни Ешерихия
коли) е задължителен. Изисква се и серологично изследване за носителство на повърхностния антиген на вируса
хепатит В и флуорография на белия дроб.

22.Хигиенни аспектина условията и организацията на труда на лекаря. Профилактика на уврежданията

на здравето и работоспособността, свързани с професионалната дейност на здравните работници.
Лъчезащита на персонала при работа с рентгенови апарати.
Трудът на лекаря е с предимно умствен характер. Характеризира се с нервно-сензорно, нервно-психично и психо-
емоционално напрежение, висока отговорност, необходимост от вземане на решения в дефицит от време,
контакти с много хора, при които възникват множество конфликтни ситуации. Наред с общата характеристика се
откриват особеностите на труда на различните специалисти. Типично за всички хирургични специалности е
значителното динамично и статично физическо натоварване по време на операции, чиято продължителност е
различна, често извънредно голяма.
Профилактика на професионалните заболявания сред медицинския персонал включва оптимизаране на
организацията на труда по отношение на интензивност, рационален режим на труд и почивка, с включване на
подходящи форми на физическа активност; Хигиенизиране на професионалната среда и подобряване
обстановката в заведенията за здравно обслужване - звуков комфорт, оптимален микроклимат, оптимално
осветление, ергономизиране на средата; Осигуряване и използване на подходящи лични предпазни средства в
секторите с повишен здравен риск; Контрол на здравното състояние; Осигуряване на добър психо-социален
климат; Здравословно хранене; Разработване на необходимите здравно- законодателни документи за
оптимизиране на трудовите условия.
Цел на лъчезащитата е намаляване до минимум на дозите на облъчване. При работещи с йонизиращо лъчение се
допуска такова облъчване, което при равномерно натрупване на дозата в течение на 50 години не предизвиква
промени в здравословното състояние
на облъчения и потомството му. Медицинския персонал, работещ с йонизиращи лъчения, получава срени дози,
под ПДД. Пределно допустими дози се използват за определяне на
годишото ниво на облъчване на персонала. Около контролираните източници се определят зони подлежащи на
рационален и мед.контрол. Контролирана зона(може да се получи повече от 0.3 от ПДД), Санитарно-защитна
зона(до 0.3 от PDD), Наблюдавана зона(повече от дозите за цялото население). Защита при работа с рентгенови
тръби включва мин мощност на източника, намаляване на мощността на неизползваните за диагностика лъчение,
увеличаване на разстоянието до източника, намаляване на времето на облъчване, използване на предпазно
облекло от персонал( и екраниране)-например с оловни жилетки.

ХИГИЕНА НА ХРАНЕНЕТО

23.Физиологични и хигиенни изисквания към храните и храненето. Основни принципи на рационалното

хранене. Режим на хранене. Заболявания свързани с нерационалното хранене.
Здравословно е това хранене, което е адекватно на метаболитните потребности на
организма, осигурява добро здраве, висока работоспособност и активно дълголетие.
Физиологичните норми за хранене се използват при: определяне на националната политика за
хранене на населението, оценка на индивидуалния хранителен прием и на хранителния прием на групи от
населението, разработване на препоръки за здравословно хранене на индивиди и групи от населението,
планиране и контрол на организираното хранене на групи от населението. Основните хранителни вещества се
делят на микро- и макро- нутриенти. Към макронутриентите спадат белтъците, мазнините, въглехидратите,
хранителните фибри(влакнини), витамини водно- и мастно-разтворими.
Основните принципи на здравословното хранене включват то да бъде балансирано, да осигурява оптимално
разнообразие от храни и енергийна адекватност и да включва минимум 3 пъти прием на храна за денонощие.
Важно е да се съобразяваме с:
1.Оценка на енергийната адекватност: за жени 1990 – 2520ккал/ден, 2580 до 3270 ккал/ден
2.Препоръки за баланс на основните макронутриенти- на база кг/телесна маса или като енергиен процент от
общите калории внасяни с храната.
3.Оптимален баланс на хранителните продукти-храните са подредени в хранителна пирамида според тяхната
важност и биологична стойност.
Категория А – най-богати на есенциални продукти (плодове и зеленчуци)
Категория Б – внасят есенциални продукти, но са високо калорийни (зърнени храни, варива, ядкови)
Категория В – почти не съдържат есенциални нутриенти и са силно калорийни (мазнини, захар, алкохол)
4.Оптимално разпределение на храната през деня-поне трикратен прием на храна-закуска 20-25%, обяд 40-45%,
вечеря-30-35% от общото количество храна.
5.Седмично балансиране на хранителните продукти.
7 дни – зеленчуци
7дни – зърнени храни
5-6 дни – мляко и млечни произведения
2-3 дни – месо и месни произведения
1-2 дни – риба, яйца, варива, вегетариянски
Заболявания свързани с нерационалното хранене биват: болести от недохранване(малнутриции и хранителни
поведенчески разтройства), заболявания от частично недохранване(анемии и др.), заболявания от прехранване( с
белтъци, с мазнини или с въглехидрати), дисбалансирано хранене( затлъстяване-хиперпластчно и
хипертрофично, ССС заболявания, рак, диабет), болести от неправилен режим на хранене.

24.Изучаване на храненето на населението. Енергоразход и физиологични норми на хранене. Контрол и

оценка на фактическото хранене.
Хигиената на храненето изучава храната и храненето на човека (количествена и качествена пълноценност) в
зависимост от редица биологочини , социални и други фактори с цел да се осигури хармонично развитие на
младото поколение, да се опази и подобри здравето, увеличи работоспособността и творческото дълголетие, да се
повиши съпротивлението на организма към вредните фактори на средата, да се предотвратят заболяванията,
пряко свързани с храненето.
Общият енергоразход (total energy expenditure, TEE) за период от 24 часа е сборът от енергията за основна обмяна
(BEE), енергията, необходина за физическа активност (EEPA), специфичното динамично действие на храната
(термичен ефект, TEF) и по-рядко провокираната от студ термогенеза. Енергията за основна обмяна е енергията,
използвана за поддържане на основните физиологични функции на организма в покой, на гладно, в спокойно
лежащо
положение, без интензивно натоварване предходния ден и в термонеутрална среда. Физическата активност
(EEPA) е всяко движение на тялото, произведено от скелетните
мускули, което води до разход на енергия. Термичен ефект на храната е енергията за храносмилане, усвояване,
транспорт, превръщане и в някои случаи и за депониране на хранителните вещества.
За поддържане на определен равновесен енергиен баланс е важно приеманата ежедневно храна да осигурява на
организма толкова енергия колкото е изразходвана. Внасянето на по-малко енергия води до отрицателен
енергиен баланс, а той до използване на всички енергиини ресурси и на енергикта от разграждането на
белтъчините от храната и от тъканите и нарушения в растежа и развитието.
Физиологичните норми за хранене са средни ориентировъчни величини за препоръчителното от здравна гледна
точка съдържание на хранителни вещества и енергия в храната на различни
възрастови групи от населението при специфични условия на труд и бит. При формиране на нуждите от енергия
и хранителни вещества трябва да се има предвид: енергоразход, телесна
маса, възраст, пол, климат, идеална телесна маса, ръст, възраст, условията на труд, физиологично състояние и др.
Според интензивността на физическото натоварване населението е разделено на 3 професионални групи:
1.С ниска интензивност- лица заети предимно с умствен труд
2.С умерена интензивност-работници при автоматизирани процеси, агрономи, химици,
ветеринари, санитари
3.С висока интензивност- миньори, каменоделци.
Медицинският контрол цели да се внедри здравословно хранене се следи дали храненето съответства на
физиологичните норми, какво е отражението му върху здравето, хранителна плътност, биологичната стойност.
Оценава се енергийна и нутриентна адекватност, хранителния режим, разнообразието и технологията на
приготвяне.
Фактическо хранене – проучване на храненето в домакинствата, при организирани групи, еднородни групи от
обществото (работници, деца, студенти), индивидуално + оценка на нутритивното състояние на организма
потребности, енергоразход). Става чрез няколко методи: анкетен, тегловен и анкетно-тегловен – 3-4 пъти
годишно ( за всеки сезон); статистически (за продуктов набор и меню, меню-разкладка)- конкретно
разпределение на хранителните продукти по прием и ястия за една седмица; лабораторен метод – дали дневната
дажба задоволява подребностите на този колектив, за енергийността и състава на храната, количеството
хранителни вещества се умножава по енергийния еквивалент
25. Хигиенна характеристика на основните хранителни вещества. Белтъци, мазнини и въглехидрати-
физиологична роля и значение, потребности, хигиенни норми и източници.
Основна функция на белтъците е пластичната те са структурен елемент на клетките.Имат и каталитична,
транспортна, хормонална, защитна, енергийна функции. Използването им като енергия се увеличава при
гладуване (1г=4 ккал), а качествата им се определят чрез биологичната им ценност = количество задържан азот в
тялото, вследствие азотна абсорбция. Краен продукт на метаболизма им е уреята в урината (80%), креатинин,
амониеви йони и др. При дефицит в приема се получават ензимни смущения на клетъчно, тъканно и органно ниво
мастна дистрофия на черния дроб, намаляване на имунитетът, квашиоркър. При прехранване се увеличават
продуктите на азотния метаболизъм с увреждане на черния дроб и бъбреците.
Аминокиселините са структурен елемент на белтъчната молекула. Делят се на две основни групи: ароматни –
фенилаланин, тирозин, триптофан, хистидин (прекусори на допамин, епинефрин и серотонин) и такива с
разклонена верига – валин, левцин, изолевцин
Есенциални се наричат АК, които не могат да се синтезират в организма: валин (растеж, мускули); левцин;
изолевцин; триптофан (вит Б, серотонин); метионин (липотропно, за черен дроб); хистидин (Еr и Leu); лизин
(антитела, хормони и ензими); фенилананин (тирозин) + аргинин ( детска възраст). Те трябва да се набавят с
храната.
Потребността (0.8-1.4 гр/кг) зависи от възраст, пол, телесна маса, ниво на физическа активност. При растеж е
необходимо да има положителен азотен баланс.
Мазнини(липиди) са най-съществения източник на енергия за организма. Функциите са енергетична и
пластична (за изграждане на кл.мембрана). Биват прости (мастни киселини), сложни (фосфолипиди,
глюколипиди), смесени (стероли, витамини). Потребността на ден 15-30%Е (7-10% ненаситени и 0-10%
наситени). При дефицит се получава намаляване на телесна маса, потискане на растежа и развитието,
дегенеративни промени в черен дроб, бъбреци, ЦНС, ектодерма. Излишък води до затлъстяване, нарушена
функция панкреаса, черния дроб. Мастните киселини биват наситени (животински-палмитинова и стеаринова) и
ненаситени (растителни). Наситените потискат функцията черния дроб водят до повишен атерогенен риск. От тях
най-разпространена е моноенова – слънчоглед; полиненаситените биват омега 3 и 4- те нормализират стената на
кръвоносните съдове, повишават имунитета, имат значение за утилизацията на мастно разстворимите витамини,
недостигът им води до потискане на растежа и развитието, а изобилието – до натрупване на агресивни токсични
продукти, те са биологично активни в натурален вид. От ненаситените трансмастните киселини – печено,
пържено, вафли –повишават риска от сърдечно-съдови заболявания и от неоплазии.
Липопротеините са група съединения, които служат за транспорт на триглицеридите. Ако има по-малко
протеини и повече липиди, плътността им е ниска :хиломикрони – VLDL, LDL и HDL. Гликолипидите (глюкоза
+с вингомиелин) са сложни липиди– намират се в клетъчна мембрана, мозък. Фосфолипиди (лецитин –
хепатопротективно, антихолестеролово – яица, риба, ядки) и стероли са структурни елементи (холестерол-
животински стерол).
Въглехидрати са основен енергиен източник (1г=4 ккал) и резерв (гликоген); мин 50% Е; Потребностите се
увеличават при стрес, преохлаждане. Усвояват се чрез облекчена дифузия; разгаждат се аеробно (цикъл на Кребс)
и анаеробно. Смилаемоста им ги дели на бързо-(сварени картофи), бавносмилаеми – мюсли, варива и несмилаеми
– пълнозърнести, неузрели банани. При увеличен внос(макс-400г) се получава линонеогенеза и затлъстяване,
потискане на имунобиологична активност, а при намален внос(мин 100г; 4 мг/кг/мин)- липолиза и кетогениза.
Основен източник на въглехидрати са растителни продуки, където те са под формата на монозахариди,
олигозахариди и полизахариди. Монозахариди са глюкоза; фруктоза – резорбира се по-бавно; галактоза – само
при разграждане на млечна захар). Олигозахариди са захароза, при повишен прием, на която се нарушава
холестероловия обмен и гнилостните процеси в червата, матеоризъм; лактоза, малтоза. Полизахариди –
комплексни – целулоза, хемицелулоза, пектин.
26.Водоразтворими витамини –физиологични потребности,хигиенни норми,източници.Хипервитаминози и
авитаминози.
Витамини(микронутриенти) - Нискомолекулни органични съединения, необходими за протичането на всички
процеси в организма: стабилизация на клетъчните мембрани, донори и акцептори на водород и електрони,
хормонални, ензимни и ко-ензимни. Биват мастно-разтворими (пасивно всмукване) и водно разтворими (пасивно
и активно). Потребноста зависи от възраст, пол, професия, физиологично и здравословно състояние. При
недостик на витами се наблюдават абсолютни и относителни (при повишени нужди) хиповитаминози.
Водноразтворими витамини : Витамин В1(тиамин) - 1.1-1.2 мгр, участва в метаболизма на въглехидрати, мастни
киселини, алкохол, белтъци, аминокиселини, има значение за растеж, храносмилане, нервна система. При
дефицит се потискане на ЦНС – главоболие, раздразнителност, влошена памет, ССС – стенокардия, тахикардия,
бери-бери – при тежък дефицит, Съдържа се бирена и хлебна мая, черен дроб, бъбреци, месо (млякото е бедно).
Витамин В2(рибофлавин) - 1.3 мгр, участва в метаболизма и е съставка на флавопротеинови ко-ензими. Има
значение за растеж, епител, синтез стероиди и гликоген, резорбция Fe. Съд се в мляко, млечни продукти, риба.
Витамин В3 (пантотенова киселина) 5-6 мкр, участва като ко-ензим А в цикъл на Кребс, окисление на МК. При
дефицит – депресия, умора, мускулна слабост. Съдържа се в бирена мая, черен дроб, яйца. Витамин
В6(пиридоксин) - 1.3-1.7 мгр, като аминотрансферази в метаболлизъм на аминокиселини, гликоген. При дефицит
– раздразнителност, сънливост), себореен дерматит. Съд. се в месо, риба, фасул, картофи, банани. Витамин
РР(ниацин) – 14-16 мгр, участва в биологичното окисление и енергийна обмяна. При дефицит – лесна  умора,
мускулна слабост и болки, безсъние, депресия, при тежък (хроничен дефицит – пелагра (Дерматит, Деменция,
Диария = 3те Д). Съд. се в месо (пиле), ориз, яйца, мляко. Фолацин(фолиева киселина) – 400 мкгр, в синтеза на
Hg и регенерация на Er; метаболизъм на АК; липотропен и хепатопротективен; синтез ДНК и РНК. При дефицит
– мегалобластна анемия, при бременни – дефект нервна тръба. Съд. се в листни зеленчуци, зеле. Витамин
В12(цианкобаламин) – 2.4 мкгр, ко-ензим на ензими; кръвотворене. При дефицит (вегетарианци) – макроцитна
хиперхромна анемия, ЦНС и ГИТ прояви. Съд. се в месо, яйца, черен дроб, липсва в хляб. Витамин Р(рутин) –
има капиляроукрепващо действие, потенциира действието на витамин С, антихистаминово и хипотензивно
дествие. При дефицит – хеморагии, обща слабост, отпадналост. В цитруси и шипки. Витамин С(аскорбинова
киселина) - 70-80 мкгр, има окислително-редукционно действие на клетъчно ниво, пропускливост и еластичност
на клетъчните мембрани, антиоксидант. При дефицит – кръвоизливи, ставни болки, растеж, понижен имунитет,
променен липиден метаболизъм, при тежък системен дефицит – скорбут.

27.Мастноразтворими витамини- физиологични потребности,хигиенни орми,източници.Хипервитаминози

и авитаминози.
Витамини(микронутриенти) - Нискомолекулни органични съединения, необходими за протичането на всички
процеси в организма: стабилизация на клетъчните мембрани, донори и акцептори на водород и електрони,
хормонални, ензимни и ко-ензимни. Биват мастно-разтворими (пасивно всмукване) и водно разтворими (пасивно
и активно). Потребноста им зависи от възраст, пол, професия, физиологично и здравословно състояние. При
недостига им се наблюдават абсолютни и относителни (при повишени нужди) хиповитаминози.
Мастноразтворими витамини са: Витамин А(ретинол) -700-800 мкгр (микрограма), каротеноиди, участва в
растеж, епителообразуване, метаболизъм на белтъци и липиди, синтез на зрителен гликопротеид родопсин,
антиоксидант. При дефицит – потискане на растежа, кератинизация епител, понижен на имунен статус. При
хипервитаминоза – (Max:200 мг/100мг за деца) – повръщане, болки корема, главоболие, анемия, хиперкалиемия,
аборти. Витамин Е(токоферол) е антиоксидант. При дефицит – хемолиза, анемия, повишаване на креатинин,
потискане на сетивна и болкова чувствителност, а при хипервитаминоза – антагонист на вит А, Д, К (главоболия,
слабост, ГИТ, двойно виждане). Съд. се в раститени масла. Витанин К3 – при хиповитаминозата води до
потискане на кръвосъсирването и хеморагичен синдром. Съд. се в спанак, броколи, зеле.

28.Хранене на промишлените работници.Основни принципи на предпазно-професионално хранене

Механизацията и автоматизацията на трудовите процеси, както и намаляването на продължителността на
работния ден и работната седмица, значително улесниха работата на индустриалните работници и намалиха
разходите за енергия. Препоръчителният прием на енергия, протеини, мазнини, въглехидрати и витамини от
промишлените работници е представен по-горе .
Съвременният кетъринг за индустриални работници предвижда наличието на столова, териториално свързана с
предприятието, в резултат на което храната се осигурява с най-малко разходи за време, както и възможност да се
направи храната най-рационална в съответствие с характеристиките на това производство.
Мерките за организиране на рационалното хранене на работниците в промишлеността трябва да се извършват въз
основа на задълбочено проучване на характеристиките на труда, възрастовия състав на работниците, анализ на
честотата на заболеваемост и резултатите от комплексни медицински прегледи и прегледи.
Промишлеността, строителството и транспорта на хранителни работници се организират въз основа на общите
принципи за баланс, приети в рационалното хранене. Съотношението на протеини, мазнини и въглехидрати
трябва да бъде 1: 1.2: 4.6. Делът на животинските протеини трябва да бъде 55%, а растителните мазнини - около
30% от общия дневен прием. Храненето по време на физически труд трябва да бъде пълноценно във витаминно
отношение. Последните проучвания напълно потвърдиха зависимостта на организма от основни витамини от
тежестта и продължителността на физическата активност: колкото по-интензивна и продължителна е работата,
толкова по-голяма е нуждата от витамини.
Широка мрежа от заведения за обществено хранене, разположени във фабрики, ви позволява да покриете по-
голямата част от промишлеността работници.
Една от най-важните мерки за рационализиране на храненето на работниците е въвеждането на система от
сложни обеди и сложни диети. За тази цел в столовите с участието на диетолог трябва да се разработят няколко
варианта на сложни диети, изградени на принципа на тяхната биологична полезност. Установяването на правилна
диета за индустриалните работници е важна превантивна мярка. Три хранения на ден са широко разпространени,
при които обикновено се препоръчват 30%, обяд 45% и вечеря 25% от дневната диета. През последните години
четири хранения на ден се считат за най-физиологични: 1-ва закуска - 15%, 2-ра закуска - 25%, обяд - 35%, вечеря
- 25% от дневната диета. Дадените режими на диета са ориентировъчни. Те могат да бъдат изяснени, коригирани
и променени според ежедневието, времето на началото и края на работата, времето на обедната почивка,
отдалечеността на мястото на пребиваване, индивидуалните навици и т.н.
Установяването на правилната диета за работните нощни смени изисква голямо внимание. За работните нощни
смени най-рационалният режим е приемането на значително количество храна преди започване на работа и малко
количество през втората половина на нощната смяна. В този режим се осигурява висока работоспособност и
благополучие на работниците. Следната диета може да се препоръча на работещите в нощната смяна: закуска -
25%, обяд преди началото на смяната - 30%, вечеря - 30%, втора вечеря - 15% (през втората половина на нощната
смяна).

29.Хигиенна характеристика на млякото и млечните продукти.Хигиенна експертиза

Млякото бива казеиново - краве, овче, биволско и  албуминово – кобилешко, магарешко, човешко, в което
съотношението албумин / казеин = 4/1. Съдържа лизозим и лактоглобулини -стимулират имунитета и фактор за
свързване на желязото – спомага за усвояването му. Хранителни съставки на млякото са: Белтъци от 3.5% –
всички есенциални аминокиселини, висока биологична стойност, Казеин (80%), който е фосфопротеин, свързан с
Ca, може да предизвика намалено съдържание на Ca и  повишено на Na и има алергизиращ ефект;
Лактоалбумин, който е прост белтък, свързан със сяра, триптофан, лизин, фенилаланин и Млечни албумини с
антибактериално действие. Мазнини, които са финно емулгирани, с ниска точка на топене, 98% усвояемост.
Съдържат 60% ненаситени, 33% мононенаситени, 5% полиненаситени МК. Участват в изграждането на
Олеинова, палмитинова, миристянова киселини, лецитин, стериди, холестерол. Въглехидрати са основно лактоза
(4-7%) и подобряват използването на белтъците, минералните вещества, фосфора, абсорбцията на Ca и чревната
флора. Минерални соли – хлориди, фосфати, Na, Ca. Витамини - витамин А, каротин. Млякото съдържа и
примеси, които биват полезни и вредни. Хигиенната му оценка се прави като се изследват проби взети от всеки
гюм, микробиологично изследване  – става до  4 ч след взимането или до 12ч, ако се съхранява 3-5 С, биологична
стойност: за натуралност  – плътност, малсеност, сух остатък, Т на замръзване, годност  – според
микробиологично изследване и химичните контаминанти – консерванти, пестициди, органолептични качества - 
външен вид и цвят, мирис (подгрят на водна баня), вкус, консистенция, киселинност – количеството
микроорганизми в млякото, изчислява се в условни градуси по Тьорнер – количеството NaОH, необходимо за
неутрализиране), pH –  с лакмус – прясно издоеното е неутрално, при pH= 4,6 млякото се пресича (изоелектична
точка на казеина); слага се NaHCO3 – намалява се киселинността, но се увеличават гнилостните бактерии; проба
за розолова киселина – става малиново червена при наличие на NaHCO3, H2O2 – (консервант) + бензидин и
оцетна киселина = синьо, добавяне на антибиотици- проверява се със закваска, микрофлора – зависи от
количество, температура, съхранение. Замърсителите биват патогенни (тиф, паратиф, дизентерия, холера,
стафилококи) и непатогенни. Стандарт за пастьоризирано мляко е 0.1-6 % масленост, 15-21 градуса киселинност
по Тьорнер и микробно число под 150 000. Млечни продукти се получават чрез млечно-кисела ферментация или
подсирване. Кисело мляко съдържа Lactobacilus bulgaricus, Streptococcus thermofilus, с ниско съдържание на
лактоза, високо съдържание на мазнини, галактоза, пептиди и амонокиселини, млечната киселина (от
млечнокиселите бактерии), която потиска гнилостната и патогенната микрофлора и подобрява стомашната
секреция, перисталтиката, газообразуване. Сметаната съдържа белтъци -2.2%, мазнини – 15-45%, минерални
соли, витамин Д и лецитин. Изварата се получава чрез коагулация на белтъците в млякото – 4-17%
концентрирани, богата на лесноусвоими Ca и P соли и има ниско съдържание холестерол и може да се консумира
при Артериална хипертония, Атеросклоза. Сирената се получават чрез подсирване със сирищен ензим или
млечно-кисела закваска, а кашкавала с мая за сирене и млечно-кисели бактерии. Изискват до 60 дни зреене –
частично резграждане на белтъците и намаляване на микрофлората.
30.Хигиенна характеристика на месото и месните произведения.Хигиенна експертиза
Месото съдържа 75% вода, 20-30% белтъци – всички есенциални АК, растежни фактори, 4-30% мазнини –
преобладават наситении МК, 1 % небелтъчни азотни съставки, въглехидрати, добре усвоими съединения на Ca,
Mg, K, NaCl, S, Fe, I, Cu, Zn, витамин В. Замърсеното с микрофлора месо може да съдържа: бруцелооза,
салмонелоза, туберкулозни бактерии, трихинела, говежда и свинска тения. Птичето месо има по-финна
консистенция, оптимална балансираност на аминокиселините богати на глутаминова киселина (специфичен
вкус), меки мазнини,малко холестерол. Бялото месо е богато на екстрактни и минерални веществава. Вътрешни
органи (субпродукти - черен дроб, бъбреци, черва) имат намалено съдържание на белтъци, повече липоиди
(холестерол, лецитин), витамини, Fe, Cu, Zn, нуклеопротеидите -натоварват организма с разпадните си продукти
(пикочна киселина). Местни продукти (колбаси, консерви) трябва да се съхраняват при Т  0-6 С – до 48ч за мляно
месо и до 2-3 дни за разфасовано. Колбаси се правят от нераздробено и раздробено месо и се съхраняват в
хладилник дни за нетрайните и от 2-6 месеца за трайните. Хигиенна оценка на месо: месото има микрофлора,
заради която след като се убие животното, започва автолиза се образуват амини, амоняк, сероводород, индол
променя се pH. Експертизата на месото се извършва като се вземе проба: 300гр от шия, лопатка, бут и се
изследват веднага след получаване или до 18ч 0-4 С. Органолептични показатели са: външен вид, лепкавост,
влажност (прясното месо – коричка приизсъхване, а разваленото е лепкаво и влажно), цвят (на коричка и на
повърхност), местният сок да е прозрачен и да не е тъмнозелен, ако месото е прясно при натиск се получава
вдлъбнатина и се възстановява веднага, мирис - при варене на парата, със стъклена пръчка в разрязано, състояние
на тлъстините, костен мозък, бульон – да е прозрачен, ароматен, и с мазнина, да няма парцалчета. Химични и
биохимични показатели се изследват: с проба с CuSO4 – ако бульона остане бистър – ОК, но ако е с утайка, като
желе или зелен – развален; определяне на амоняк с реактив Неслер- ако до 10мин няма промяна – ОК, но ако до 6
тата има – развален; pH до 6,4; проба със сероводород – да не става черен. Биологично изследване се прави като
се вземе от вътрешноста парче с размер на бобено зърно, което се допира до предметно стъкло, единични
микроорганизми – норма, над – развалено. За трихинели – диафрагма, междуребрени и шийни, за цистицеркуси –
дъвкателна мускулатура, шия, междуребрени, език. Хранителни мазнини биват животински,млечни, растителни
(слънчогледово,маслинено) и синтетични (маргарини). Животински – овча (най-непълноценна), свинска и птича
(моноенови-олеинова), рибни (полиненаситени). Маргарини – хидрогенирани растителни масла, които биват:
трапезни  – ниско съдържаниена мазнини, кулинарни – 99%маслено съдържание, диетични. Оценка на
биологичната стойност: НМК / ПНМН. При продължително съхранение – хидролизират – повишават се
свободните мастни киселини, пероксиди, алдехиди, кетони – гранясване, при 200 С – първични и вторични
окислителни продукти, разрушават се ПНМН, образуват се акролеини-канцерогени.

 31.Риба,птиче месо и яйца-хранителна и биологична стойност и хигиенна оценка

Рибата и рибни продукти имат високо белтъчно и минерално съдържание и високо съдържание на
полиненаситени мастни киселини (омега 3), аминокиселини и растежни фактори, мастно и водноразтворими - 
особено А и Д, йод, макро- и микроелементи, малко съединителна тъкан – по-лесно се усвоява от месото.
Хайвера съдържа специфичния фосфолипид – ихтулин, албумин,  полиненаситени мастни киселини, лецитин, S,
P, Fe. Морска риба  има високо съдържание на минерални вещества. Тя е лесно развалящ се продукт трябва бързо
да се охлажда, за пушена – при 8 С траиност 72ч. Месо съдържа 75% вода, 20-30% белтъци – всички есенциални
АК, растежни фактори, 4-30% мазнини – преобладават наситении МК, 1 % небелтъчни азотни съставки,
въглехидрати, добре усвоими съединения на Ca, Mg, K, NaCl, S, Fe, I, Cu, Zn, витамин В. Замърсеното с
микрофлора месо съдържа бруцелооза, салмонелоза, туберкулозни бактерии, трихинела, говежда и свинска
тения. Птичето месо има по-финна консистенция, оптимална балансираност на аминокиселините, богати на
глутаминова киселина (специфичен вкус), меки мазнини,малко холестерол. Бялото месо е богато на екстрактни и
минерални веществава. Хигиенната оценка на месо се извършва за съдържание на микрофлора, заради която след
като се убие животното, започва автолиза се образуват амини, амоняк, сероводород, индол и се променя рН.
Яйцата съдържат почти всички, небходими за растежа и развитието вещества - белтъци с висока биологична
стойност, тяхната усвояемост зависи от вида и топлинна обработка, мазнини -  липопротеини в жълтъка,
триглицериди, фосфолипиди, холестерол (фосфолипиди/холестерол= 6/1), минерали – S, Na, Ca, Cl, витамини –
А, Д, каротеноиди; PP, В2. При развалата им може да се получи хранителни токсоинфекции. Пресните трябва да
се съхраняват при T 2-16 С, отн. влажност 60-80%, над 1 месец съхранение. Замразени на 6 С за 2 седмици, а
яйчен прах – до 1 месец   0-4 С. Качества: органолептични – консистенция, изглед, мирис, цвят, физически –
черупка, тегло, химични, микробиологиогични, овоскопия – ако има смесване на белтък и жълтък или увеличена
въздушна камера над 1 см, значи не е прясно. Поради възможността да имат салмонели и стафилококи – 11 мин
варене.
32.Хранителни продукти от растителен произход. Биологична и хигиенна характеристика на зърнените
храни и изделията от тях ,хранителни мазнини , плодовете и зеленчуците ,варива и ядки .
В състава на всяко зърно са включени: обвивка(14%), захари(1%) и ендосперм (85%). Белтъците са 10-12% като
дефицитът на лизин ги прави непълноценни. Мазнините са по-малко с по-висока биологична стойност.
Въглехидратите са 70% главно нишесте целулоза и пектин. Минерални в-ва P, K, Mg. Микроелементи Fe, kobalt,
Cu, Zn; Витамини- E, B, F. Брашната получени от цяло зърно се наричат пълнозърнести и имат висока
биологична стойност. Рафинираните брашна се произвеждат от ендосперма и имат много въглехидрати и добра
усвояемост, липсват вит В. Брашната се съхраняват в сухи, проветриви помещения, със срок на годност една
година. Хляб и тестени изделия съдържат белтъци 7-8 %, въглехидрати 45-55 % и незначителни мазнини 250-280
kcal /100 мазнини. Хигиенната преценка на хляба се извършва по органолептични показатели, влага до 47%,
шупливост над 60%. В тях трябва да се търси Baacillus prodigyosus – червени слузести петна, плесени – зелено-
бяла главня, Fuzarium – микотоксикоза при влага – пиян хляб , ако има спори в тестото – хлябът след изпичане
става клисав. При стареене на хляб скорбялни колоиди стават на глутен, а след препичане – пак става скорбяла и
декстрин с по-добър вкус. Добавки към хляба са: мляко, яйца, глутен, белтъчен концентрат, подобрители (калиев
бранит, вит С, сол, ензими). Препоръчва се хляба да се предлага в опаковки. Варива (бобови) имат високо
белтъчно съдържание и биологична стойност, добра балансираност, лизин, метионин, валин, треонин; богати са
на целулоза и водноразтвими витамини. Фасул – 23% белтъци, близки до казеина, мазнини -1%,но биологично
ценни, отлична храна, но трудно смилаема. Леща – подобна на фасула, има повече Fe, по-лесно смилаема. Соя –
белтъчно-маслен продукт, 33-40% белтъци, балансиран АК състав и инхибира протеази в ГИТ, богата е на
хистидин, аргинин, метионин, триптофан и съдържа 20% ПНМК. Ядки (орехи, фъстъци, лешници и бадеми)
имат белтъчно съдържание 26%, АК, есенциални нутриенти (ПНМК, фосфолипиди, вит Е), протекция срещу
коронарни инциденти, богати на енергия, но са алергени. При неправилното им съхранение- Apsergillus.
Зеленчуци и плодове основни източници на витамини, минерали ,целулоза, пектин, въглехидрати. Имат 1%
белтъчини и незначително мазнини. Зеленчуците съдържат 5% въглехидрати, а плодовете 10%. Зеленчуци 40
kcal л/100г; Плодове 55 kcal /100г. Микрофлора те могат да се замърсят с патогенна микрофлора при тяхното
добиване, транспортиране и съхранение. Най- добре се съхраняват на Т от 0-3 гр., относителна влажност 80-90%.
Употребяват се като сушени, замразени, туршии, стерилизирани консерви, сокове. Подобряват секреторна
актовност и моториката на ГИТ, апетита и диурезата, намаляват холестерола, поддържат АКР, подобряват
метаболизма на въглехидратите и мазнините. Може да има примеси с пестициди, нитрати (при неправилно
торене), Pb, Hg, Kd – когато са близо до магистрали и микроорганизми, био- и геохелминти. Хранителни
мазнини биват: животински,млечни, растителни (слънчогледово, маслинено) и синтетични (маргарини).
Животински – овча (най-непълноценна), свинска и птича (моноенови-олеинова), рибни (полиненаситени).
Маргарини – хидрогенирани растителни масла. Биват: трапезни – ниско съдържаниена мазнини, кулинарни –
99%маслено съдържание, диетични. Оценка на биологичната стойност: НМК / ПНМН. При продължително
съхранение – хидролизират – повишават се свободните мастни киселини, пероксиди, алдехиди, кетони –
гранясване при 200 С – първични и вторични окислителни продукти, разрушават се ПНМН, образуват се
акролеини-канцерогени.Краве масло - 80% мазнини, 50% наситени МК, фосфолипиди, вит А,Д 2,Е, каротин.
Срок на годност 15 дни.

33.Хигиенни проблеми свързани с кулинарната обработка на хранителните продукти. Консервиране на

храните – методи и средства за консервиране и хигиенната им оценка.
Кулинарна обработка приготвянето на храната включва два етапа: 1.предварителна обработка на продуктите -
размразяване, почистване, нарязване и 2.топлинна обработка – варене, печене, пържене и задушаване. Методи
за консервация биват: 1.физични методи: чрез охлаждане (близко до 0 градуса)- задържа развитието на
неспороносните микроорганизми и забавя процесите на автолиза и окисление, съхранение от няколко дни до 2-3
седмици; чрез замразяване (-18) –микрофлората не се развива, а окислителните процеси са сведени до минимум,
срокът за съхранение зависи от съдържанието на мазнини и е от 6 до 12 месеца; чрез пастьоризация (под 100
градуса)-трайност до 6 месеца ,чрез стерилизация (над 100 градуса) - от 18-24м. ,чрез сушене – при водно
съдържание на продуктите под 15%; чрез УВЧ токове (така се конс. плодове и зеленчуци) и чрез йонизираща
радиация (без повишаване на темп); 2.химични методи: чрез осоляване (NaCl над 10%) – недостатък е почти
пълното разрушаване на витамините, чрез захар (захар над 60%), мариноване (заливане с 1.5-2% очтна к-на), с
антисептични с-ва (чрез СО2, бензоената к-на), с анитибиотици – низин, пирамицин, нистатин, чрез
антиоксиданти (витамин A и витамин C ); 3.физикохимични методи: опушване – комбиниране действие от
сушене, осоляване, нагряване и антисептичното действие на дима.; 4.биологични методи: ферментацията –
развитие на специфични сапрофити в продукта. Посредством консервирането хранителните продукти се запазват
по-дълго време, чрез унищожение на микроорганизмите и разрушение на ензимите, предизвикващи развала на
продуктите или чрез създаване на условия, при които микроорганизмите не се развиват, а ензимното действие се
потиска.
34. Хранителни отравяния с храни от микробен произход - ТОКСОИНФЕКЦИИ,ИНТОКСИКАЦИИ И
МИКОТОКСИКОЗИ .
Хранителни токсоинфекции възникват при консумация на контаминирани храни, с големи дози
микроорганизми. Най- чест причинител е салмонелоза. Най -чести фактори за предаване са: месо и местни
продукти, яйца, сухи детски млека; Клинична картина- инкубацоннен период 6-24h , повръщане, болки в
корема, диария, повишаване на Т 38-40°С, симтоми на интоксикация – болки в мускулите, главоболие
нарушаване на СС дейност, продължителност на заболяване 2-3 дни. Хранителни интоксикации се причиняват
от храни съдържащи бактериални инфекции: стафилококова инфекция от ентеротоксини. С.ауреус: източник е
човека носител, болни от мастит животни. Клинична к- инкубация от 30 мин до 6 ч, остър гастрит, повръщания,
епигастриални болки, температура не се повишава, оздравяване още в първото денонощие. Ботулизъм
/костридиум ботулиниум анаеробен, спорообразуващ, загива при 100 градуса за 15мин/, Клинична к – инк.
период 6-30h, токсинът се фиксира в ЦНС, с промени в зрението, разтройство в говора, затруднения в гълтането,
парализа на лицевата мускулатура, Т е нормална с брадикардия и хипотония. Микотоксикоза-от микроскопични
гъбички. По правило не протичат остро, а хронично, при хроничен прием. Афлатоксикози (Aspergillus Flavus)-
афлатоксин, мощни канцерогени, чрез фъстъци и зърнени храни, съхранявани на влажно ( 85-90%) и топло ( 20-
30оС),Остра форма – мастна некроза и дистрофия на черния дроб, Хронична форма – цироза и първичен Cа
hepatis.Фузариотоксикози – Пиян хляб (Fusarium graminearum), при съхранение на влажно, има невротропно
действие (подобно на алкохолн опиянение), Профилактика – сухи проветливи помещения. Ерготизъм (мораво
рогче, Secale cornutum)-адренергично действие на алкалоидите ерготамин, ерготоксин, има три форми-нервна,
гангренозна и смесена
35.Немикробни хранителни отравяния с храни от растителен и животински произход. Хранителни
отравяния с химически замърсители : тежки( метали ,пестициди,нитрати) и добавки в храните .
Отравянията с гъби, разделят се на: фалоидни - зелена мухоморка, основни токсични в-ва са аманитините,
фалоидинат, хелвеловата к-на, те са кл.отрови, хепатотоксично и невротоксично действие, инкубационен период
12h, силни болки в корема, диария, повръщане; мускаринови - червена, петниста мухоморка, вълчи зъб;
мускарин и мускаридин засягат ЧС, инкубачонен период 1-2 ч; резиноидни - дяволска гъба, отровна млечица,
лъжлива печурка, Коремни болки, диария, повръщане и засягане на ЦНС; инкубация 30мин до 2 ч; Отравяния с
отровни растения: дива лоза, полски мак, бъз; при едни остър гастроентерит, при други обща интоксикация;
плевелнитоксикози-от семената попаднали в зърнените храни. Отравяния от животински произход – с най-
голямо значение са рибите: Отравяния с тежки метали: Pb, Mn, Hg, Cd, Cu, Zn, Отравяния с прорастнали
картофи :соланин( има хемолитично действие). Отравяния с миди: при размножаване на планктона, с който се
хранят рибите(невротично дейстевие). Отравяния с пестициди: - хлорорганични пестициди; фосфоорганични
пестициди; карбонати и дитиокарбоната; живачноорганични съединения.Отравяния с тежки метали: Олово-от
съдове с емайл съд. олово, консерви и тенекии, калайдисани съдове; Живак-с риба и рибни продукти и живачно-
органични пестициди; Мед и цинк-при консумация на храна, съхранявана в медни и цинкови съдове.Отравяне с
нитрати-свързват се с хемоглобина до метхемоглобин. Добавки в храните, които биват три вида:
Наподобяващи органолептичните качества на храните- оцветители(каротин,
хлорофил,карамел,еритрозин,татрацин), ароматизанти(етерични масла, екстракти от подправки и плодове),
подсладители,киселини и основи, овкусители(глутаминова к-на), обогатители. Ускоряващи технологията на
производство-ензимни препарати и фиксатори на миоглобина. Удължаване на сроковете на съхранение-
антимикробни средства и антиокислители.
36. Основни принципи на профилактиката на хранителните отравяния. Задачи на лекаря при възникване
на взрив от хранително отравяне.
Профилактиката включва:
1.Мероприятия по предпазване от контаминиране на хранителни продукти-ветеринарен контрол за здравословно
състояние на животните.
Санитарен режим при добива на месото и млякото, санитарен режим в заведенията за обществено хранене, лична
хигиена на работещите в контакт с хранителните продукти.
2. Мероприятия изключващи възможността за размножаване на микроорганизмите в хранителните продукти-
съхранения в хладилни условия.
3. Унищожаване на микроорганизмите чрез достатъчна топлинна обработка на продуктите.
При възникване на взрив от хранително отравяне лекарят трябва:
1- да постави правилна диагноза
2 да окаже първа помощ на болните и да хоспитализира нуждаещите се
3 да постави под възбрана съмнителните продукти, храни и материали
4 да вземе отделни проби от пострадалите и от персонала на заведенията
5 да ги изпрати за изследване и бързо известие за възникналото заболяване до РЗИ.
37. Хигиенни изисквания към Заведенията за обществено хранене. Предварителен и текущ здравен контрол .
Хигиенни изисквания към заведенията за обществено хранене е насочен в 4 направления:
1- към материалната база и хранителните продукти- Помещения: Трайните продукти се разпределят в складови
помещения (за плодове, зеленчуци, месо), а нетрайните в хладилни камери; трябва да бъдат разделени за
първична обработка на месо, зеленчуци и риба. Топла кухня-само топлинна обработка на продуктите; Студена
кухня-в съседства с топлата, приготвяне на предястията; Централен шубер - през него се раздава готовата храна,
съдовете трябва да са порцеланови, стъклени или от неръждаваема стомана;Миални ;Зала за хранене-
оптимален микроклимат; Маси за хранене-с чисти покривки или без такива, покрити със специални пластмаси;
Мокър бюфет-безалкохолни, алкохолни напитки, с два шубера за раздаване на напитки и за връщане на
използвани чаши и бутилки.
2- Върху фактическото хранене-менютата трябва да отговарят на действителните веществени и енергийни
потребности на хранещите се.
3- контрол за спазване на хигиенните изисквания при кулинарната обработка на храната
4- контрол върху здравословното състояние на персонала и личната хигиена на персонала-изследвания за
паразитоносителство, СПИН, серологично изследване по Васерман; свеждане до минимум контактът на
работника с храната и лична хигиена, при постъпване на работа – курс по санитарен минимум.

38. Хигиена на труда- предмет и задачи. Физиология и психология на труда. Ергономия.

Професионалната дейност на човека се осъществява в определена среда и при определени условия, които при
неспазване на дадени хигиенни изисквания могат а окажат неблагоприятно влияние върху работоспособността и
здравето на работещите.
Хигиената на труда е раздел от профилактичната медицина, изучаващ условията на труд и трудовата дейност на
човека и тяхното влияние върху здравето и работоспособността му. Хигиената на труда разработва физиологично
обосновани норми, правила и изисквания, с оглед създаване на благоприятни условия за здравето и
работоспособността на работещите. Целите на професионалното здраве са поддържане и промоция на здравето и
работоспособността на работниците, подобряване на работната среда и работата и организация на работата и
култура на труда в насока, подпомагаща здравето и безопасността при работа.
Физиологията на труда е част от трудовата медицина, изучаваща измененията във функционалното състояние на
организма на човека под влияние на трудовата дейност и разработваща физиологично обосновани средства за
организация на трудовия процес, които да намалят умората и да поддържат високо ниво на работоспособност.
Ергономията е приложната част на физиологията на труда. Ергономия означава работа по определени правила.
Взаимоотношенията между човека и техниката образуват една система- ергономична система. Целта на
ергономията е оптимизирането на условията на труд, след което да се съгласуват и приспособят към
физиологичните особености и възможности на човека чрез подходящи конструктивни и функционални
характеристики на машини и съоръжения, чрез съответстваща организация на работния процес, работното място
и работната среда, чрез набор от средства за осигуряване на ергономични условия на труд. Съвременната
ергономия разглежда ергономични изисквания към работното място, работната мебел, физическо напрежение,
цветово оформяне на работната среда и др.

39. Професионални вредности- фактори на работната среда и трудовия процес. Професионални

заболявания- класификации.
Професионалните рискови фактори могат да предизвикат намаляване на работоспособността или други
отрицателни последствия за здравето на човека. Те се разделят на ергономични фактори, фактори на работната
среда и фактори на трудовия процес. Продължителното действие на професионални вредности води до развитие
на професионални заболявания.
Към ергономичните фактори спадат работни зони, обзавеждане, техническа обезопасеност на машини и др. Към
факторите на работната среда се причисляват микроклимат, осветление, физико-химични, химични и биологични
фактори. А към факторите на трудовия процес спадат тежест, напрежение, работна поза, работни движения и
работни почивки.
Както стана ясно тежестта на труда е един от факторите на трудовия процес. При нея има различна степен на
включване на опорно-двигателния апарат. Тежестта на физическото натоварване зависи от мощност на работата,
величината на статично натоварване и самия товар. Голямо значение има мускулната сила, която се прилага при
физическо натоварване. Тя представлява големината на силата, която се прилага върху товара и зависи от
биомеханичните условия и посоката на движение. Твърде голямото натоварване на мускулите намалява тяхната
сила. Освен самото натоварване и неговата продължителност, редица фактори оказват влияние върху силата на
човека. Такива са възраст, пол, сръчност и тренировка, почивки и др. Мускулната дейност се определя от
енергоразходът.
Освен тежестта, напрежението е друг фактор. То представлява натоварването на организма, при интензивна
работа на мозъка. С него са свързани вниманието, количеството на информация, което трябва да се обработи,
психо-емоционалното напрежение и др.
Работната поза е важен фактор на трудовия процес. Тя представлява разположението на чатите на тялото една
спрямо друга, при извършване на трудова дейност. При промяна на работната поза се променя и напрежението на
мускулите. Най-честите работни пози са стояща и седяща. Неблагоприятните пози влияят отрицателно върху
работоспособността и могат да доведат до различни увреждания на организма.
 От работните движения на човека зависи ефективността на трудовата дейност. От тяхното рационално
използване зависи намаляването на умората и повишаването на работоспособността. Класификациите на
работните движения се определят от частта на тялото, която изпълнява движенията- ръце, крака, навеждане и т.н.
Работните движения се характеризират със скорост, ритъм темп и мускулна сила. Скоростта зависи от
физиологични, биохимични и технологични условия. Ритъмът може да е умерен, среден или висок, а темпът на
движения е броят на завършени цикли движения за единица време.
Последният фактор на трудовия процес са работните почивки. Организирането на работата и работните почивки
имат значение за работоспособността и за здравето на работещите. С такава цел е и създадена система,
определяща начина и реда на ползване на почивки сред трудовия процес. Важно е да се определи общото време
за почивки, мястото, броя и тяхната продължителност. Почивките се делят на активни, полупасивни и пасивни, в
зависимост от естеството на труда.
Професионално заболяване е заболяване възникнало предимно от въздействието на вредните фактори от
работната среда или трудовия процес върху човешкия организъм. Класифицират се на специфични
професионални заболявания, условно професионални заболявания и парапрофесионални заболявания.

40. Труд и работа. Биологична и медико-социална същност на труда. Съвременни форми на труд.
Хигиенно физиологична оценка. Профилактика.
Трудът се разделя на умствен и физически. Физическия труд отразява ролята на човека в трудовия процес като
източник на мускулна енергия, а умствения труд се характеризира с умствена, творческа дейност.
За определяне тежестта на физическия труд може да се съди по по енергоразхода и кислородната консумация.
Мускулната работа се дели на динамична и статична. При динамичната работа има изотонично мускулно
съкращение , което води до преместване на товар, а и на тялото или на части от тялото на човека в
пространството. Динамичната работа се дели на обща, регионална и локална, като разликата е в това колко
голяма част от мускулната маса е ангажирана. При статичната работа мускулното съкращение е изометрично и
напрежението на мускулите е постоянно. То притиска кръвоносните съдове, като това води до кръвен застой.
При физическата работа се променя температурата на тялото. Повишаването на енергоразхода, води до
повишаване на топлообразуването. При работа, свързана със значително потоотделяне, се намалява
отделителната функция на бъбреците. Също така нараства циркулиращата кръв в организма, поради постъпване
от депата и увеличената еритро- и левкопоеза. В кръвта при мускулна работа се повишава концентрацията на
соли в плазмата, намаляват алкалните резерви в кръвта и се променя и нивото на захарта. Повишава се и нивото
на адреналин, норадреналин и кортизон. При продължителна физическа работа намаляват глюкокортикоидите в
кръвта, което води до намаляване на функционалните възможности на миокарда и скелетната мускулатура.
Влияние се оказва и върху храносмилателните процеси- забавяне на смилането и абсорбирането на храната.
Умствения труд се характеризира с умствена и творческа дейност и няма съществен разход на енергия. Всяка
умствена работа се съпровожда с нервно-емоционално напрежение и се наблюдават вегетативни промени в
организма. Нервно-емоционалното напрежение води до засилена сърдечно-съдова и дихателна дейност и
повишен мускулен тонус. При емоционално напрежение се повишава обмяната на катехоламините, отделяне на
норадреналин и съдържанието на адреналин в кръвта. Характерно е повишеното съдържание на захар в кръвта и
повишено артериално налягане. Патологичните изменения при умствения труд изискват по-дълго време за
възстановяване, в сравнение с физическия труд.
Има различни форми на труд- физически труд със значителна мускулна активност, полумеханизиран и
механизиран труд, конвейерен труд, интелектуален труд и труд, свързан с дистанционно наблюдение.

41. Функционални промени в организма при физическа и умствена работа.

При физическата работа се променя температурата на тялото. Повишаването на енергоразхода, води до
повишаване на топлообразуването. При работа, свързана със значително потоотделяне, се намалява
отделителната функция на бъбреците. Също така нараства циркулиращата кръв в организма, поради постъпване
от депата и увеличената еритро- и левкопоеза. В кръвта при мускулна работа се повишава концентрацията на
соли в плазмата, намаляват алкалните резерви в кръвта и се променя и нивото на захарта. Повишава се и нивото
на адреналин, норадреналин и кортизон. При продължителна физическа работа намаляват глюкокортикоидите в
кръвта, което води до намаляване на функционалните възможности на миокарда и скелетната мускулатура.
Влияние се оказва и върху храносмилателните процеси- забавяне на смилането и абсорбирането на храната.
Умствения труд се характеризира с умствена и творческа дейност и няма съществен разход на енергия. Всяка
умствена работа се съпровожда с нервно-емоционално напрежение и се наблюдават вегетативни промени в
организма. Нервно-емоционалното напрежение води до засилена сърдечно-съдова и дихателна дейност и
повишен мускулен тонус. При емоционално напрежение се повишава обмяната на катехоламините, отделяне на
норадреналин и съдържанието на адреналин в кръвта. Характерно е повишеното съдържание на захар в кръвта и
повишено артериално налягане. Патологичните изменения при умствения труд изискват по-дълго време за
възстановяване, в сравнение с физическия труд.
42. Работоспособност. Умора и преумора. Показатели за оценката им. Профилактика
Ефективността на трудовата дейност зависи от два основни фактора- натоварване и работоспособност.
Работоспособността е способността на човека да извършва продължително време работа, без да намали нейната
мощност и качество. Това важи както за умствената, така и за физическата работа. Работоспособността зависи от
множество фактори- пол, възраст, мотивация, тренираност, хранене, почивка и др.
Нервно-психическата работоспособност се определя от няколко фактори, разделени в пет класа- умствени,
технически, психомоторни, зрителни и специализирани възможности. При извършване на определена работа
функционалните възможности на организма се променят във времето. Съответно промените в
работоспособността протичат в 4 фази. 1. Фаза на вработване- в началото на деня, нивото на работоспособност се
повишава. 2. Фаза на висока устойчивост- фаза на високи показатели на работоспособност и стабилни показатели
на физиологичните функции. 3. Фаза на намаляване на работоспособността- протича с намаляване на
функционалните възможности и 4. Фаза на краен подем- в края на смяната.
Умората е особено физиологично състояние на организма, възникващо след интензивна и продължителна
работа и изразяващо се във временно намаление на работоспособността. При тежка физическа умора умствената
дейност е слабо продуктивна, а при умствена умора пада и мускулната работоспособност. Умората се
характеризира с чувство за умора, физиологични, психологични и биохимични промени в организма и намалена
възможност за извършване на работа.
В зависимост от вида на работата умората се дели на физическа и умствена умора. Физическата умора от своя
страна може да бъде локална и обща. Общата физическа умора настъпва при работа на големи мускулни групи на
горните и долните крайници. Локалната физическа умора е характерна при ръчни работни операции с
монотонност на движенията. Умствената умора се дели на сензорна, интелектуална и психична умора.
Преумората е състояние на акумулиране на умора вследствие недостатъчното възстановяване на организма. При
преумора се наблюдават главоболие, вялост, разсеяност, влошена памет и др.
Като профилактика на умората се разглеждат ергономични изисквания към работния процес и работната среда,
оптимизация на режима труд и почивка, подобряване на условията на работната среда и прилагане на средства за
повишаване на работоспособността, като професионално обучение, тренировка, здравословно хранене и
психично разтоварване.

43. Производствен микроклимат- класификация и въздействие. Профилактика.

Съвкупността от физичните и метеорологичните фактори на въздушната среда, каквито са температура,
влажност, движението на въздуха и инфрачервената радиация, които въздействат върху тялото на човека, се
определя като производствен микроклимат. Тези фактори зависят от условията на конкретното производство,
броя на хората в производственото помещение, размера и устройството на работното помещение.
Най-значително въздействие върху организма на човека оказва температурата на въздуха. В резултат на
непосредствения допир с кожата на човека, въздухът се затопля, при което отнема топлина от тялото. Този въздух
се подменя непрекъснато с нов, по-студен, постъпващ от работната среда. В резултат на това протича
топлообменен процес познат като топлоотдаване чрез конвекция.
Като всяко тяло в природата и човешкото тяло излъчва и поглъща невидими топлинни лъчи. Те се поглъщат
и/или отразяват от повърхността на околните строителни елементи и технологични съоръжения. Необходимата
топлина за процеса на изпарение, се произвежда и отнема от човешкия организъм. Този процес се нарича
топлоотдаване чрез изпарение. Общото количество отдадена топлина от човешкото тяло към заобикалящата го
среда, трябва да е равно на произведената от организма. Така тялото се предпазва от прегряване или
преохлаждане. Човешкия организъм има способност да се приспособява към микроклимата на околната среда и
това се нарича терморегулация.
За ограничаване на вредното въздействие на производствения микроклимат върху работниците и служителите
се използват различни методи за колективна и индивидуална защита. Например: Производствени процеси с
голямо отделяне на конвектна и лъчиста топлина се организират като непрекъсваеми или сепарирани в отделни
помещения. Горещите цехове се оборудват с вентилационна система, а през студения сезон , помещенията се
осигуряват с локално или централно отопление.

44.Атмосферното налягане като фактор на работната среда. Биологично действие на ниското и високото
налягане. Профилактика.
В условията на повишено атмосферно налягане по кесонния метод работят главно водо лази и работници,
играждащи обекти под водата
или под земята в райони със силно оводнен грунт като тунели, станции и линии на подземни железници, основи
на сгради и мостове, прокопаване на стволови шахти на рудници и др. В зависимост от предназначението си
кесони- те биват вертикални и хоризонтални. Вертикалните кесони се използват при залагането на фундаменти на
сгради, строителството на мостове и прокопаването на стволови шахти. Хоризонталните кесони се използват
главно при строителството на тунели. Кесонният метод е начин за подсушаване на пространството
където се работи чрез подаване на въздух под високо налягане. Силно..компресираният въздух изтласква водата и
освобождава фронт за строителни работи. Устройството на кесоните включва: работна камера (кесон), в която се
извършва ос новната дейност (например: изгребване на почвените слоеве, изливане на бетон и др.), вер тикални
шахти и шлюзове, осигуряващи движението на работещите към и навън от работ ната камера, подаването на
строителните материали и изнасянето към повърхността на изкопания грунт без да се променя налягането в
кесона. Рискът за здравето на работещите в условията на повишено атмосферно налягане е висок, свързан с
опасности, породени от специфичните особености при работа и включва: 1. Токсичното действие на газовете
кислород, азот, въглероден оксид и въглероден диоксид. 2. Баротрабма (увреждане на membrana tympani и
вътрешното ухо) - компресионна и декомпресионна; 3. Кесонна болест

45.Ултравиолетова и инфрачервена радиация като фактори на работната среда. Източници, въздействие и

профилактика.
Ултравиолетовите лъчи наред с инфрачервените и видимите лъчи са част о т оптичния диапазон на слънчевата
светлина. Това са електро-магнитни вълни с дължина на вълната под 400 nm.. Според характера на
наблюдаваните ефекти биологичноактивният UV диапазон се дели на 3 участъка: UVA с дължина на вълната о т
400 до 315 nm; UVB с дължина на вълната 315-280 nm и UVC с дължина на вълната 280-200 nm.
Общоприето е UVA да се нарича "еритемна зона", UVB - "антирахитична" и UVC - "бак терицидна". Тези
условни наименования са свързани с характера на биологично действие на съответната зона. В основата на
биологичното дейстВие на дългите UV-лъчи лежи образуването в кожата на биологично активни вещества и
продукти на разпад (фотолиза). За въздействието на къ сите UV-лъчи е характерен процесът на денатурация на
белтъците. Източници на UV радиация: волтова дъга, живачно-кварцови горелки, електродъгови пещи, живачно-
кварцови лампи, които се използват в медицината и др. отра сли. В реалните производствени условия най-опасен
източник на UV-радиация е процесът на електродъгово заваряване. Нивото на UV-лъчението на тези работни
места е много високо. Въздействие:иск за здравето съществува и за всички, които работят на открито през
месеците с интензивно слънчево греене: селскостопански работници, работещи в горското стопанство и
дърводобива, водния транспорт, професионални спортисти, строители, спасители на плажа и. др. За нашата
географска ширина това са месеците о.т април до септември включително. Рискови органи спрямо въздействието
на UV-лъчи са кожата и очите. Различават се остри и хронични увреждания. Към острите увреждания, причинени
о т UV-лъчи се отнасят fotooftalmia electrica и erythema fotoelectrica.
Хроничните ефекти на UV-радиация върху кожата и очите включват: 1. Кожен рак с неговите разновидности, а
именно меланом и немеланомни форми на кожен рак: плоскоклетъчен и базално клетъчен карцином. Меланомьт
заема около 5 % о т всички видове раюна кожата, но е отговорен за 80% от смъртните случаи. Рисковите фактори
за появата и развитието на меланома непрекъснато се доуточняват и разширяват. 2. Соларна кератоза, известна
още като фотосъстаряване на кожата. Това е хронично увреждане о т слънцето, при което се наблюдава
хиперпигментация на кожата, поява на те- леангиектазии, кожата губи тургор и еластичност поради
обезводняване и дегенерация на колагеновите влакна. Макар и рядко малигнизира, може да доведе и до фатален
край. 3. Катаракта. Доказано е, че повтарящата се експозиция на UV-лъчи е причинно-следствено свързана с
появата и развитието на фотохимична катаракта. До скоро се считаше, че едва 5% о т случаите се дължат на
прекомерна експозиция. По данни на СЗО, потвърдени о т епидемиологични проучвания, през последните години
честотата на това заболяване се увеличава. Намаляването на риска за здравето на работещите в условия на UV-
радиация може да се постигне с колективни и индивидуални мерки и средства за защита. Колективните мерки за
защита са главно технически и организационни. Източниците на интензивна UV-радиация трябва да са
максимално екранирани, а производствения процес - автоматизиран. За рабо тещ ите се организират периодични
медицински прегледи. Използването на ДПС (очила или щитове с UV-филтри, защитно облекло, обувки и
ръкавици) е задължително. Когато се работи на открито и UV-радиация е неизбежен спътник на работния процес
следва да се разработят и спазват правила за безопасна работа, които включват носенето на ДПС и поведенчески
защитни стереотипи.
Инфрачевена радиация:
Инфрачервените лъчи (IR) са невидими лъчи с дължина на вълната 760 нм до 420 нм с предимно топлинно
действие. О т своя страна спектърът на IR-лъчи се дели на къси IR-лъчи (А) - о т 760 нм до 2.5 микром ; средни
IR-лъчи (В) - о т 2.5 до 25 нм и дълги IR-лъчи (С) о т 25 до 420 мирком. Инфрачервеното излъчване е функция о т
топлинното състояние на източника. Биологичното действие на IR-лъчи зависи о т дължината на вълните,
мощността на лъ чението, продължителността и честотата на експозицията, особеностите на облъчваните тъкани
и др. Важна за организма особеност на IR-лъчи е способността им да проникват на различна дълбочина и да се
поглъщат о т различни тъкани в зависимост о т дължината на вълната. IR-лъчи с дължина на вълната
6-14 микром се задържат от повърхностните слоеве на кожата на дълбочина 0.1-0.2 мм . Късите IR-лъчи
(дължина на вълната о т 760 нм до 1.4 микром) проникват на дълбочина до няколко сантиметра.
-инфрачервена(професионална) катаракта
-слънчев удар
Профилактика:За оптимизиране на условията на труд и намаляване на риска за здравето на работещи те
съществуват колективни и индивидуални мерки за защита. Колективните мерки за защита включват
технологични, технически и организационни мерки. Към технологичните се отнасят замяна на горещата
обработка на металите със сту дена; замяна на обичайните пещи за нагряване с индукционни и др. Техническите
мерки включват топлоизолация на нагретите повърхности на оборудва нето и тръбопроводите. Ако
топлоизолация не може да се използва по технологични причини в непосредствена близост до източника на IR-
лъчи се поставят специални кожуси, стацио нарни или подвижни екрани с въздушна прослойка или отражателни
щитове. Целта е да се създаде междинна среда, която да отделя работещия о т източника. Много добър ефект се
постига когато ролята на такава междинна среда играе тънък пласт вода, т.е. прави се во дна завеса, която не само
намалява’интензитета на лъчението, но променя и спектралния му състав като поглъща значителна част о т IR-
лъчи. Към организационните колективни мерки за защита се отнася правилният режим на труд и
почивка, предварителните и периодичните медицински прегледи. Колективните мерки за защита задължително се
съпровождат от индивидуални. В конкретния случай става дума за защитно облекло, изработено о т тъкани с
отразяващо покритие и плътно прилягащи към лицето защитни очила или щитове с вграден IR-филтър, носене на
шапки, поглъщащи инфрачервените лъчи.

46.Производствен шум, инфра и ултразвук-хигиенна характеристика, застрашени професии, въздействие

в/у организма, профилактика.
Шумът и Вибрациите са широко разпространени неблагоприятни фактори и борбата с тях е един о т най-
актуалните проблеми на опазването на околната среда и защитата на здраВето. Продължителното въздействие на
интензивен шум и вибрации върху организма на човека, особено в съчетание с нервно напрежение, води до
преумора, снижаване на производителността и качеството на труда, спомага за появата и развитието на общи и
професионални заболявания. Същото важи и за ултразвука и инфразвука, което от своя страна означава, че
шумът, вибрациите, ултразвукът и инфразвукът се превръщат във важни социални и об ществени фактори.
Звуковите вълни са колебателен процес, който се характеризира с:
• период на колебание .(Т) - времето за едно пълно колебание;
• честота на колебанията - броя на пълните колебания за една секунда(Hz); • амплитуда на колебанието(A) - най-
голямото отклонение от точката на устойчиво равновесие. Съставящите шума тонове (звуци) освен по честота се
различават по разпределение на нивото на звуковото налягане в отделните честоти и характера на изменението
му във времето.
Според спектралния си състав шумът бива:
• нискочестотен (шумът от бавнооборотни неударни агрегати; шумът, проникващ през звукоизолиращи стени,
екрани или кожуси). Преобладава интензивността на зву кови честоти до 300 Hz. Най-високите нива в спектъра
са измерени за честоти под 300 Hz;
• средночестотен (шумът на болшинството машини, стругове и пробивни/неударни агрегати). Преобладава
интензивността на звукови честоти до 1000 Hz; • Високочестотен (звънтящ, шипящ, пищящ, свиркащ щум; шум
от ударни агрегати; шум о т движещи се с голяма скорост потоци въздух, пара, вода или други флуиди). Най-
високи нива в спектъра са измерени за честоти над 1000 Hz. В сравнение с ниско- и средночестотния шум,
високочестотният шум е най-вреден за организма.
Според причината за появата му шумът бива:
• механичен - о т триенето на детайлите на машините, от износено или неизправно оборудване;
• ударен - 8 резултат о т работата на ударни машини и агрегати;
• аеродинамичен - о т движещи се с голяма скорост въздух и флуиди.
У нас данни на Главната инспекция по труда (ГИТ) свидетелстват, че при неблагоприят ни условия по отношение
на шум работят около 44% о т заетите лица. Насочена проверка на ГИТ показва, че 8% работят при шум над 90
dB/А. Това са предимно работещи в следните икономически дейности: • "Производство и леене на метали" - най-
силен е шумът при почистване на отливки с ръчни пневматични инструменти, шмиргели, шлайфмашини и др.;
"Добув на метални руди" и"Добив на въглища и торф" - най-шумните операции са пробив ните, при които се
използват бързооборотни пневматични пробивни чукове, а в открития добив - при използването на багери и
булдозери с интензивни шумови параметри; "Производство на текстил и изделия о т текстил" - в предачните и
тъкачни цехове; "Производство на машини, оборудване и домакински уреди" - В леярните, ковашко-пресовите и
механичните цехове; "Производство на дървен материал и изделия о т него" - при работа с моторни резач ки,
банциг и др. машини;
• "Производство на химични вещества" - в компресорните отделения и др. Източници на шум в производствени
условия са всички двигатели, компресори и вентила тори. Шумът при работа е проблем не само на тежката
индустрия, но и на много широка об ласт от дейности, като образованието, развлекателните дейности, селското
стопанство, услугите и др. В съответствие с основните принципи за превенция на здравето понастоящем е при ета
и утвърдена йерархия на мерките за управление и контрол на риска за здравето:
• премахване на източниците на шум;
• контрол на шума при източника;
• колективни мерки за контрол и защита чрез организацията и разположението на ра ботното място;
• лични предпазни средства.
47.Вибрации по типа цяло тяло и ръка-рамо-хигиенна характеристика, застрашени професии, въздействие
в/у организма, профилактика.
Вибрации – представляват механични трептения на материалните точки на телата около една равновесна точка,
предизвикани от външни или вътрешни сили.
• Честота - броят цикли, които вибриращият обект завършва за една секунда. Измерва се в [Hz].
• Амплитуда - разстоянието от неподвижното положение до крайното положение от двете страни.
Измерва се в [m].
• Скорост - варира от нула до максимум по време навсеки цикъл на вибрация; частиците се движат най-бързо,
докато преминават от естественото си неподвижно положение до крайно положение на ампитудата. Измерва се в
[m/s].
• Ускорение - мярка за това колко бързо се променя скоростта с времето; променя се от нула до максимум
по време на всеки цикъл на вибрация. Измерва се в[m/s2].
• Посока на вибрациите
- вертикални
- хоризонтални
- ротационни
Въздействие на вибрации цяло тяло-Увреждане на централната и периферната нервна система;• Костно-мускулни
смущения и увреждания;
• Увреждане на слуха и вестибуларния апарат;• Нарушения на зрението, сензомоторните реакции и
координацията;
• Нарушения в хемодинамиката;
• Ендокринни, хормонални иневрохуморални ефекти;
• Гинекологични смущения изаболявания;
• Опасност от резонанс в жизнено-важни органи.
Въздействие на вибрации рука-рамо
• Мравучкане, боцкане, изтръпване на ръцете;• Сутрешна скованост, болка и изпотяване на ръцете;
• Побеляване на пръстите и дантелен рисунък;• Намаляване на усещането завибрации, топло, студено, допир и
болка;
• Промяна във вида на пръстите и ноктите;• Костно-мускулни увреждания на ръката и китката;• Увреждания
гривнената, лакътната,
раменната става.
Оценка на вибрации тип цяло тяло:Определя се дневна стойност на експозиция поотделно
за трите оси (x, y, z). Дневна гранична стойност на експозиция, определена за период от 8 часа – 1,15 m/s2
Дневна стойност на експозиция за предприемане на действие, определена за период от 8 часа – 0,5 m/s2.
Оценка на вибрации тип ръка рамо:Измерват се поотделно за двете ръце. Изчислява се дневна стойност на
експозиция въз основа на средноквадратичните стойности, измерени в трите оси (x, y, z). Дневна гранична
стойност на експозиция, определена за период от 8 часа – 5 m/s2 . Дневна стойност на експозиция за
предприемане на действие, определена за период от 8 часа – 2,5 m/s2. Застрашени професии: шофьори на
автобуси и камиони; оператори на тежки машини; шлосери, стругари. Профилактика:Елиминиране на
опасността; Подмяна на опасното с по-малко опасно; Технологични мерки;Административни и организационни
мерки; Колективни средства за защита; Лични предпазни средства;Намаляване на вибрациите при източника;
Ограничаване на разпространението;

48.Производствени отрови, класификация, общо и специфично действие, начин на проникване и

елиминиране, метаболизъм и кумулация.
Най-подробната класификация на промишлените отрови се базира на химичната им природа и ги дели на две
основни групи:
• неорганични вещества: халогенни елементи (хлор, бром и др.); съединения на сярата (сероводород, серен
диоксид и др.); съдинения на азота (амоняк, азотни оксиди и др.); съеди нения на фосфора (фосфороводород и
др.); съединения на арсена, въглерода, цианиди, тежки и редки метали.
• органични съединения: ароматни въглеводороди (бензен, стирен, толуен и др.); хало- генопроизводни, нитро- и
аминопроизводни на въглеводородите (хлорбензен, нитробензен, анилин и др.); хлорирани въглеводороди о т
метановия хомоложен ред (тегорахлорметан, дих- лоретан и др.); едновалентни и двувалентни алкохоли
(метанол, етанол, етиленгликол и др.); алдехиди, кетони, сложни естери, хетероциклични съединения
(формалдехид, ацетилен, фур- фурол, индол, аналгин и др.)
В реални условия химичните вещества и препарати постъпват 6 организма по неинва- зивни, физиологични
пътища: инхалаторно, през кожата и перорално. Основен и най-опасен е дихателният път на постъпване.
Абсорцията на вредните вещества през дихателните пътища е най-бързият път за постъпване в организма. По
дихателен път постъпват газове, пари и аерозоли. Транспортът през алвеоларните мембрани на газовете се
подчинява на законите на проста та дифузия и зависи главно о т концентрационния градиент. Задържането на
аерозолните частици зависи о т агрегатното им състояние, размера, формата, електрическия заряд,
хигроскопичността и др. Постъпването на веществата при вдишване на пари зависи о т алвеоларната
венти лация, остатъчния обем, дебелината и проницаемостта на алвеоларно-капилярната мем брана, скоростта на
белодробното кръвообращение, минутния обем на сърцето, общото количество кръв, масата на белодробната
тъкан, коефициентите на разпределение меж ду въздуха, кръвта и тъканите, както и о т обема,
кръвоснабдяването и дифузионните параметри на всяка тъкан. Вторият по значение път на проникване в
организма е кожният. През кожата постъп ват газообразни, течни и твърди вещества. Процесите протичат в две
фази и зависят о т коефициента на разпределение масло-вода. Основните пътища за преодоляване на кожната
бариера са през епидермиса, през космените фоликули и през изходните канали на потни те и мастни жлези,
които са удобна "входна врата" Веществата, постъпващи през кожата попадат във венозната кръв. Ако постъпват
бавно, а бързо метаболизират, в артериална кръв може и да не се докажат.Биотрансформацията на токсичните
вещества протича предимно в черния дроб. Рядко и в ограничен обем метаболитните (биотрансформационни)
процеси протичат в плазмата, белия дроб или други тъкани. Крайният резултат от биотрансформацията е
понижаване (де- токсикация или инактивация) или повишаване (активация) на токсичността на отровите.
Почти всички постъпили в организма промишлени отрови се включват в различни химични процеси: окисление,
възстановяване, хидролиза, дезаминиране, метилиране, ацетилиране, транссулфориране и др.Непроменените
токсични вещества или техните метаболити се екскретират през бъ бреците, стомашно-чревния тракт, белите
дробове или кожата. С издишвания въздух се отделят в непроменен вид голяма част о т летливите органични
разтворители и летливите метаболити, напр. С02. Най-важният път за елиминиране на отровните вещества са
бъбре ците чрез присъщите им функции: гломерулна филтрация, активен и пасивен тубуларен транспорт.
Екскрецията чрез жлъчката е основен път, по който се елиминират о т организма ендогенни субстанции с висока
полярност и токсични вещества (или техни метаболити) с надпрагова за човека молекулна маса. През стомашно-
чревния тр акт се отделят главно трудноразтворими вещества (метали, алкалоиди, багрила). Тук най-често се
образуват ком плексни съединения - биологични хелати, чрез които отровите се извеждат о т организма с
фекалиите. Хелати образуват главно металите, естествен хелатор е пектинът. Някои ве щества се отделят чрез
слюнката (олово, живак), други чрез мастните и потни жлези на кожата - алкохоли, бензен, етери и др. През
кожата, в непроменен вид се елиминират редица неелектролити - етилов алкохол, ацетон, фенол, хлорирани
въглеводороди и др. В състава на потта се отделят някои метали. Неелектролити, бавнометаболизиращи отрови
или метали (олово, живак, арсен) се екскретират и чрез млечните жлези.асилване на вредното действие при
повторно попадане на веществата в организма се нарича кумулация. Натрупването на веществото обуславя
материална кумулация, а нат рупването на ефекта - функционална.

49. Производствени отрови, концентрация и дози. Самостоятелно, комплексно и комбинирано действие.

• критична клетъчна концентрация - предизвиква значими неблагоприятни функцио нални промени в клетката;
• критична клетка - първата популация клетки, в които отровата достига критична концентрация;
• критична тъканна (органна) концентрация;
• критичен орган (мишена) - първият орган, в който токсичното вещество достига критична концентрация при
конкретните условия на експозиция. Селективното увреждане на критичния орган се използва за характеристика
на някои вещества: хепатотропни агенти - халотан, тетрахлорметан, хлорорганични съединения (ХОС) и др.;
невротропни отро ви - бензен, анилин и др. Не е задължително органът-депо да сввпада с органа-мишена. •
критичен ефект - биологична промяна, свързана с първичния ефект и насочваща към изследване на най-
чувствителната към токсичното действие функция на критичния орган. В реалните производствени условия и при
оценка на токсичното въздействие на химич ните вещества рядко се среща изолирано действие. Много по-чести
са случайте на комби нирано, комплексно или съчетано действие. Комбинирано действие е едновременното или
последователното въздействие на няколко химични агенти с еднакъв път на постъпване в организма. Комплексно
действие е едновременното или последователно постъпване и въз действие върх£ организма на химични
вещества о т различни среди по всички физиологични начини на постъпване. Съчетано действие е
едновременното или последователното действие върху организма на фактори с различна природа: химични
вещества и шум; химични вещества и йонизираща радиация и др.). Комбинираното действие може да се оцени
количествено както по посока, така и по сила. По посока комбинираното действие бива синергизъм и
антагонизъм. Синергизъм е еднопосочно действие, при което се получава ефект по-голям о т прос то то сумиране
- А + В < (А+В). Антагонизъм - разнопосочно действие, при което ефектът е по-малък о т простото сумиране - А
+ В > (А+В). Независимо действие - комбинираният ефект не се отличава о т изолираното действие на отделните
химични агенти. Преобладава ефекта на най-токсичния агент. По сила комбинираното действие бива: адитивно
действие - ефектът е равен на сумата о т ефектите на агентите - А + В = (А+В); й потенциране - ефектът е по-
изразен о т простото сумиране - (АВ) > А + В. С вредното въздействие на химичните вещества и препарати са
свързани две основни понятия в токсикологията - токсичност и опасност.
50. Производствени прахови аерозоли - определение и класификация. Хигиенна характеристика,
застрашени професии, профилактика
Сборното понятие прах (прахов аерозол) включва разнообразни органични и неорганични вещества с най-
различно по характер и сила увреждащо въздействие, обединени о т общо физическо свойство - силно раздробени
частички, които поради своя малък размер и маса и о т носително голяма повърхност се задържат във въздуха за
различно дълъг период о т време. Прахът във въздуха се отнася като колоидна система, в която раздробените
твърди частички са дисперсната фаза, а въздухът е дисперсната среда и се означава с понятието прахов аерозол.

Огромен е броят на производствените отрасли, при които човекът е експониран на въздействието на праховия
фактор. Към т . нар. прашни производства се отнасят о ткр и ти те и подземни рудници за рудо- и въгледобив;
добиването на изходни суровини и производството на строителните материали - камъни, чакъл, пясък и др.;
металургията; машиностроенето;

Според начина на получаване праховете биват първични (дезинтеграционни и кондензационни) и вторични. .

Дезинтеграционните се получават при механичното раздробяване на твърди тела, например извършване на
пробивни работи, взривяване, изземване на добитата маса - при добив на полезни изкопаеми, хидро- и пътно
строителство. Кондензационните аерозоли се образуват при кондензация на парите или газовете след високи
температурни въздействия върху вещества, които са в твърдо агрегатно състояние при обикновена температура -
прахообразуващи процеси при топенето на метали и силикатни минерали. Вторични са тези прахове, които на
даден етап о т производств о то или в края, при пакетирането, транспортирането и насипването на материалите се
намират ^прахообразно състояние или са седиментирали върху работното оборудване, пода, прозорците и др., и
при работа и при създаване на въздушни течения преминават о т ново във въздуха на работната среда.

О т дисперсността на праха (големината на частиците) зависи дълбочината на проникването в дихателната

система и характерът на праховите увреждания. "Отлагане" е количеството прах, което се утаява в различните
области на дихателната система при вдишване и издишване (изразява се като разлика в концентрациите на праха
във вдишания и издишания въздух). "Изчистването" е елиминиране на часгп о т частичките посредством
ресничестия епител, белодробните макрофаги в зависимост о т м ястото на отлагането. "Задържането" е
натрупаното количество прах в алвеоларната област за определено време след завършване на първичното
бронхиално очистване, или 20 часа след последната инхалация.

Първата защитна бариера за праха са горните дихателни пътища - така напр., почти всички частици с размер над
10 т т се задържат предимно в носната кухина, а при дишане през устата само незначителен процент о т тях
прониква до бронхите о т втори порядък. В носната кухина основните пречиствателни защитни механизми са
носните космици, о т делената о т лигавицата на носната кухина слуз, богата на лизоцим, по която се полепват
прашинките, тр е птящ и те реснички на епитела и носните конхи, създаващи силно нагънатия релеф на
вътрешната носна повърхност. Тук въздухът се движи кръгово с най-голяма скорост (120-150 cm/s) и затова
първостепенна роля играе инерционното утаяване, наречено импакция. Утаените частички се изнасят със
секретите към фаринкса и се елиминират или чрез поглъщане, или чрез изхрачване или се изчистват механично
(издухване, кихане и др.). При дишане през устата част о т частичките се утаяват главно чрез импакция в устната
кухина и фаринкса, и се елиминират чрез поглъщане.

В производството се срещат най-често хетерогенни прахови аерозоли, включващи съставки с различно химично и
биологично действие. Химичният състав на праха определя биологичната му активност - неговото фиброзогенно,
алергенно, токсично и раздразващо действие. фиброзогенността на праховите частици се определя преди всичко
о т съдържанието на свободен силициев'двуокис.

Важен фактор при оценка на риска при прахово въздействие е експозицията (Е), която е равна на произведението
о т времето - Т (отработени смени в дни, месеци и години, целия трудов стаж), през което човекът е бил изложен
на прах и средната концентрация - Сср на общия инхалиран прах и на фината (респирабилна - под 5 ц т) фракция
в дихателната зона на работника през този период. Е = С .Т

Основните профилактични направления могат да се систематизират като: 1. Технологични 2. Санитарно-

технически 3. Санитарно-хигиенни 4. Медико-профилактични. Най-ефективни и радикални са технологичните и
санитарно-техническите решения, ограничаващи прахообразуването и прахоразпръскването. Към тях се отнасят:
• радикални изменения в технологичните процеси, свързани с инпТензивно прахоотделяне: максимално
избягване на сухите методи за обработване - напр. внедряване на водното бурене; прилагане на ефективни
способи за мокро обезпрашаване - използване на средства и методи за повишаване на мокрещата способност на
водата - поставяне във взривните дупки на пластмасови патрони, напълнени с вода или пасти, приготвени на
основата на целулоза или бентонит (довело до намаляване на запрашеността 8 подземните мини о т 20 до 80%);
прилагане на непрекъсваеми работни процеси, управлявани автоматично, механизация и херметизация. •
използването на прахообразни материали и суровини да се сведе до минимум като се въведат пастообразни и
гранулирани (напр. в пластмасово производство). • капсуловане и устройване на локална аспирация със
задължително прахоулавяне преди отделянето на въздуха в атмосферата. • транспортирането на суровини и
материали да се извършва чрез максимално съкращаване на пътя, използване на капсулован лентов, шнеков или
пневмотранспорт, като се прилага периодично пръскане с вода. • изолиране 8 отделни помещения на процеси,
машини и съоръжения, свързани с интензивно прахоотделяне. • устройване на ефективна общообменна
вентилация о т низходящ ти п и местна аспирация с капсуловане или също о т низходящ тип, съобразно
особеностите на производството. • при вентилация с рециркулация на въздух съдържанието на праха в
рециркулационната струя да бъде до 10% ПДК за работна среда. Към групата на санитарно-хигиенните и медико-
профилактичните дейности се отнасят: • отстраняване на утаения прах 8 работните помещения, най-добре чрез
пневматично засмукване с промишлени прахосмукачки. • използване на подходящи лични предпазни средства
(маски, очила) и противопрахово работно облекло. • организиране на системен контрол на запрашеността на
въздуха. провеждане на предварителни и периодични медицински прегледи - на всеки 12 или 24 мес. с участие на
терапевт, ОПЛ, дерматолог, офталмолог. • осигуряване на предпазно професионално хранене на работниците -
богатата на мазнини (ПНМК), белтъци (цистин, цистеин, метионин), калций и витамини (vit А) храна, потиска
развитието на силикотичния процес. • осигуряване условия за добра лична хигиена (двусекторни шкафове за
лично и раб. облекло, бани, перални и др.). • организиране на фотариуми с UV-облъчвания, индивидуални
инхалации с физиологичен и содов разтвори (5% разтвор на NaCI, 2% содов разтвор) за възстановяване
самоочистващит е функции на бронхиалното дърво.

51. Биологични и канцерогенни фактори на работната среда и производствени алергени. Патогенно

действие, застрашени професии, профилактика.
Биологични фактори – работа с болни хора и животни с биологични материали и среди, с биопродукти, с
микроорганизми.
Биологични агенти са микроорганизми, включително генно модифицирани, клетъчни култури и човешки
ендопаразити, които могат да предизвикат инфекция, алергия или интоксикация.
• "Микроорганизъм" е микробиологична единица, клетъчна или неклетъчна, способна да се размножава или да
пренася генетичен материал.
• "Клетъчна култура" е in vitro растеж на клетките, произлизащи от многоклетъчни организми.
Според начина на въздействие върху човешкия организъм биологичните агенти се групират като: • Агенти от
алергенно и токсично естество, които образуват биоаерозоли и са вредни за дихателните пътища, очите и/или
кожата: вируси, бактерии и гъбички и техните ендотоксини, β-глюкани, хитин, микотоксини, както и растителни
частици, полени и белтъци-сенсибилизатори. • Агенти, които причиняват инфекциозни и паразитни болести по
един или повече пътища на предаване (векторни заболявания чрез насекоми и растения, контактен път, убождане,
вдишване и поглъщане).
Професионална експозиция на биологични агенти може да се осъществи по два начина:
• чрез умишлено/съзнателно използване на микроорганизми в работния процес (напр. в лаборатории,
биотехнологии) или • като случайно или неволно излагане в резултат на дейности, включващи много различни
микроорганизми или среди, в които биологичните агенти се срещат естествено (напр. компостиране,
рециклиране, пречистване на отпадни води, селското стопанство, преработката на храни, здравеопазване,
образование).
Увреждания от биологични агенти са възможни при всички трудови дейности, но най-висок е рискът в секторите:
• Здравеопазване – въздушнокапкови, контактни и кръвни инфекции; • Работа с животни (животновъдство,
ветеринарни специалисти, зоомагазини) – зоонози; • Лесовъдство и земеделие – трансмисивни инфекции и
алергии; • ВиК и сметосъбиране – фекалноорални инфекции и паразитози; • Хранителна промишленост – алергии
и инфекции.
Йерархия на контрола и управлението на риска :
Елиминиране на опасността Подмяна на опасното с по-малко опасно Технологични мерки Административни
и организационни мерки  Средства за колективна защита  Лични предпазни средства
Застрашени професий:

52. Хигиена на труда в рудодобивната промишленост.

Минната промишленост включва добива на най-различни полезни изкопаеми. Съществуват два основни способа
за добив - о т к р и т (карцерен) и подземен (шахтов). О т хигиенна и икономическа гледна точка за по-
целесъобразен се ;счита о ткр ития способ за добив, но той не може да намери приложение във всички случаи.
Условията на труд зависят о т прилагания способ за добив и о т вида на полезните изкопаеми - въглища, руди и
др.

Технологичният процес при подземния рудодобив включва пробиването на взривни дупки (бурене), запълването
им с взривни вещества и взривяване (целящо отбиване на част о т рудната маса), товаро-разтоварни и
транспортни дейности за изнасяне на повърхността на полезните изкопаеми и някои спомагателни дейности (най-
важна о т тях е крепенето на минните изработки с оглед задържането на галериите и предпазването им о т
слягане). Пробиването на взривни дупки се извършва чрез ръчни вибриращи инструменти - бързоударни
пневматични пробивни чукове (2700-3700 удара/мин), работещи със сгъстен въздух - т е биват ръчни, с тегло
около 20 кд и телескопни с тегло о т 50 до 75 кд. При подходящи условия се използват и самоходни сондажни
машини.

Обща и професионална заболяемост. Най-честото и тежко професионално заболяване сред миньорите о т

рудодобива е силикозата. Разпространени са и вибрационната болест, невритът на слуховия нерв. Срещат се и
острите отравяния с взривни газове, най-вече при аварийни ситуации, както и някои инфекции и паразитози.

Медико-профилактични мерки. Поради теж ките условия за работа в рудодобива, към желаещите да работят в
този отрасъл трябва да се предявяват повишени изисквания, със стриктно спазване на противопоказанията за
постъпване на работа, прецизен анализ на резултатите о т периодичните медицински прегледи. Абсолютно
противопоказание за постъпване на работа в минната промишленост са заболявания като туберкулоза, хронични
възпалителни изменения на дихателната система, заболявания на носа и носоглътката, органични заболявания на
сърдечно-съдовата система. Особено важно е осигуряването на балансирано хранене и чиста питейна вода за
битови нужди и правилната асенизация на подземните мини с оглед недопускане разпространението на
инфекциозни и паразитни заболявания.
53. Хигиена на труда във въгледобивната промишленост

Минната промишленост включва добива на най-различни полезни изкопаеми. Съществуват два основни способа
за добив - о т к р и т (карцерен) и подземен (шахтов). О т хигиенна и икономическа гледна точка за по-
целесъобразен се ;счита о ткр ития способ за добив, но той не може да намери приложение във всички случаи.
Условията на труд зависят о т прилагания способ за добив и о т вида на полезните изкопаеми - въглища, руди и
др.

Във въгледобивните мини, поради меките рудни породи, е възможно използването какт о на немеханизирани
способи (отбиване на въглища с къртачни чукове), така и на напълно механизирани способи чрез различни
видове комбайни, които извършват всички операции по изземването на въглищата. Възможно е и прилагането на
хидравлични способи - отбиване на въглищата с мощна струя вода, подавана под налягане. Последният способ до
голяма степен елиминира прахообразуването, но се влошават микроклиматичните условия. При по-твърди
въглищни пластове се налага и извършването на взривно-пробивни работи. За взривяването в пробитите дупки се
поставят взривни вещества (о т типа на амонит и т е и динамитите) в специални гилзи и се възпламеняват с
детонатори. Товаренето на о тб и та та руда се осъществява ръчно и/или с пневматични товарни машини на
вагонетки или транспортни ленти.

Важни фактори на работната среда в минната промишленост са шумът и вибрациите. При подземния рудодобив
основните източници на шум и вибрации са пневматичните пробивни чукове, сонди, машините за механизирано
изземване, товарене и транспортиране на полезните изкопаеми, вентилационните съоръжения и др. При
пробивните дейности с пневматичните чукове в забоите се измерват нива на шума до 100-120 dB(A). При о ткр и
ти я добив на полезни изкопаеми основни източници на шум и вибрации са багерите, булдозерите,
автосамосвалите, сондите и др. Налице е съчетание на вибрации предавани върху цяло тяло (чрез пода и
седалката) с такива, предавани върху системата ръка-рамо (чрез лостовете за управление), непостоянство на
честотния им състав в съчетание с тласъци и в комбинация с шум.

Прахът е най-важния и разпространен фактор на работната среда в мините. При подземния рудодобив най-високи
концентрации на праха са измерени при пробивно-взривните дейности (средни концентрации 200-800 т д / т 3
при сухо бурене и спадането им до 2-10 т д / т 3при въвеждането на мокрото бурене), товаро-разтоварните и
транспортните операции. Като цяло, в рудодобива се отделят големи количества финодисперсен прах -
частичките с размер до 5 ц т са 90-95%. Колкото е по-твърда породата, толкова повече фино дисперсен прах се
образува.

Във въгледобива прахът също е съществен фактор, но ту к праховите аерозоли показват съществени различия по
отношение състав, дисперсност и др. Прахът е органичен (въглищни частички) и с по-слабо изразена
дисперсност. Съдържанието на свободен кристален силициев диоксид е общо взето (ниско, но винаги е налице.
При определени концентрации въглищният прах има изразени взривни свойства - като долна граница на
взривоопасна концентрация се приемат 3 0 д /т3. При взривове се отделят големи количества въглероден оксид,
който се разпространява бързо из рудника, с наличие на голям брой пострадали.

Във въгледобива се наблюдават съществени различия о т рудодобива. Необходимо е да се отбележи намаленото

количество на кислорода -19-20% за разлика о т нормалното за атмосфер- ния Въздух количество - 21%. Това се
дължи на гниене, тлеещи пожари, бавни окислителни процеси. Изброените причини обуславят и повишеното
количество йа въглероден guokcug в рудничната атмосфера, но той може да проникне и о т въглищните пластове.
Често срещан е метанът (въглищен газ). Той също постъпва о т въглищните пластове и при недостатъчно
ефективна вентилация може да достигне до взривоопасни концентрации - 5% метан във въздуха. Концентрациите
на взривните газове (въглероден оксид и азотни оксиди) обикновено са по-ниски.

Трудовият процес се характеризира с тежки физически натоварвания; въпреки че някои технологичните операции
са механизирани, относителният дял на ръчния труд, особено при подземния рудодобив е висок. Работната поза
често е принудителна, неудобна, в ограничено пространство. С татичното натоварване е изразено. Работата
изисква непрекъснато внимание, сръчност, свързана е със зрително напрежение, без дневна светлина.
Професионалният риск е висок и изисква отговорност, дисциплинираност и психо-емоционална устойчивост.

Във въгледобива най-голямо значение имат антракозата, антракосиликозата и силикоантракозата, като

възникването на тези заболявания е свързано с необходимостта о т по-голяма експозиция и латентен период, но
развитието и изходът са по-благоприятни. Шумовите и вибрационни увреждания се срещат много по-рядко,
отколкото в рудодобива.

Средствата за лична защита в минната промишленост включват специалното работно облекло и ботуши,
ръкавици и каска, също така и предпазни приспособления - скоби за предпазване на ръцете при рязане на
подпорни материали, предпазни колани, очила, противопрахови маски, антифони и др. Медико-профилактични
мерки. Поради теж ките условия за работа в рудодобива, към желаещите да работят в този отрасъл трябва да се
предявяват повишени изисквания, със стриктно спазване на противопоказанията за постъпване на работа,
прецизен анализ на резултатите о т периодичните медицински прегледи. Абсолютно противопоказание за
постъпване на работа в минната промишленост са заболявания като туберкулоза, хронични възпалителни
изменения на дихателната система, заболявания на носа и носоглътката, органични заболявания на сърдечно-
съдовата система. Особено важно е осигуряването на балансирано хранене и чиста питейна вода за битови нужди
и правилната асенизация на подземните мини с оглед недопускане разпространението на инфекциозни и
паразитни заболявания.
54. Хигиена на труда в черната и цветната металургия

Производственият цикъл в черната металургия включва следните основни производства: агломерационно,

доменно, стоманодобивно, прокатно-валцово и феросплавно. Агломерационното производство е подготвителен
технологичен етап, при който в процеса на термично спичане (агломерация) на концентрата (главно
прахообразни рудни материали) се получават по-едри парчета агломерат, подходящи за преработка в
металургичните пещи. Технологичният процес включва: подготовка на ш ихтата, вторично смесване и спичане
при температура 1200-1300°С. Основните производствени процеси са свързани със значително прахоотделяне.

Микроклиматът в помещенията с производствени източници на топлина се оценява като неблагоприятен -

прегряващ с интензивна инфрачервена радиация и конвекционна топлина. През студения период на годината в
помещенията без производствени източници на топлина, микроклиматът се оценява като преохлаждащ, особено
при висока относителна влажност и на места - със силни въздушни течения - напр. до 1.5 m/s в проходите на
агломерационното помещение. В това помещение се установява и т.нар. микроклимат ти п "зебра" - редуване на
топли (местата до агломерацията) и по-студени (в проходите) зони. Шумът не е съществен фактор с изключение
на помещенията с агломашините, където на места превишава нормите. Основни токсико-химични фактори са
въглеродният оксид и серният диоксид. На повечето работни места концентрациите на химичните агенти не
превишават граничните стойности.

Шумът в близост до доменните пещи обикновено е с интензите т 86-90 dB (А), като на места достига до 110 dB
(А). В стоманодобивното производство се получава стомана чрез рафиниране на чугуна, смесен с железни
отпадъци или с чисти железни руди. Познати са следните технологични варианта, определящи и т р и т е вида
цехове: мартенови, бесемерови и томасови (конверторни) и електростоманодобивни.

Неблагоприятни здравни последици за работещ ите. Най-честите здравни последици за работещите в черната
металургия, и т о предимно в топлите цехове, са грипът, острите катаригна горните дихателни пътища, ангините
и пневмониите, които се отнасят към т.нар. простудни заболявания, рискът о т прегряване (до топлинен удар) или
преохлаждане, заболяванията на периферната нервна система и опорно-двигателния апарат, на сърдечносъдовата
система (хипертония, атеросклероза), на.храносмилателната система (язви, гастр и ти , колити), остри и хронични
интоксикации, високо ниво на травматизма (термични изгаряния) и др. На работните места където водещата
професионална нокса е производствения прах, най-честото заболяване е бронхитът. Той се характеризира с вяло
протичане, не е съпроводен с изразени функционални нарушения на външното дишане и рядко се усложнява с
астмоидна компонента.

Основните профилактични мерки в черната металургия са: правилно организиране на аерацията на помещенията
с производствени източници на топлина чрез специални покривни конструкции и отвори за естествена
вентилация; устройване на ефективни общи и локални вентилационни съоръжения; въздушни душове на
работните места с интензивно отделяне на топлина; водни завеси - особено пред топлинните източници;
херметизация и капсуловане на съоръженията и процесите с интензивно прахоотделяне; където е възможно,
внедряване на автоматизация и дистанционно управление, при подготвителните операции - овлажняване на
шихтата, включително и чрез специални оросителни системи; редовно почистване на осадения прах.

Цветна металургия След добиване на рудата, съдържаща цветни метали (мед, олово, цинк, кадмий и др.), се
извършва нейното обогатяване в специални флотационни фабрики до концентрат, о т който се извличат
съответните цветни метали. В предприятията на цветната металургия основните производствени процеси и
вредности са сходни на тези 8 черната металургия. Съществена разлика, която се отразява и на здравните
последици е допълнителното наличие на специфични вредности, характерни трудова медицина съответното
производство: мед, олово, никел, цинк, кадмий и т.н. Това води най-често до остри и/или хронични
интоксикации, характерни за конкретния добив на цветни метали.

Един о т водещите неблагоприятни фактори на работната среда на преобладаващия брой работни места е
микроклиматът. Редица технологични процеси (пържене, топене, конверторно получаване на черна мед) се
съпровождат с отделяне на големи количества т о плина, значителна част о т която се отделя като интензивна
инфрачервена радиация. Мощни източници на топлин.но излъчване са нагретите пещи, о ткр ития пламък,
разтопения метал, разлива на щейн и шлака. Същевременно на работни места, отстоящ и на 5-10 т о т
източниците на интензивно топлоизлъчване, температурата на въздуха е значително по-ниска, особено през
студения период на годината. Микроклиматът може да се определи като мозаечен. Характерна за цеховете с
интензивни топлинни източници е и високата скорост на движение на въздуха, достигаща до 2-2,5 m/s.

Неблагоприятни здравни последици за работещите. Най-чести са заболяванията на горните дихателни пътища (и

като следствие на дразнещото действие на серните газове), на периферната нервна система, на
храносмилателната и сърдечно-съдовата система. Налице е риск о т прегряване и топлинен удар, както и о т
тежки изгаряния.

На работещите в цветната металургия е необходимо да се осигури специално работно облекло, ръкавици и

обувки и лични предпазни средства както и питеен режим с подходяща минерална вода. Задължително
осигуряване на пълноценно хранене. На работещите в конт а к т със серни газове е необходимо да се устроят
пунктове за изплакване на устата с 1% разтвор на натриев бикарбонат и инхалации на алкалии. Да се обръща
внимание на професионалния подбор на работниците и да се извършват редовно периодичните профилактични
прегледи.

55. Хигиена на труда в машиностроенето

Машиностроенето Все още е един о т най-големите отрасли в икономиката.

Производствените процеси и технологии, които се прилагат в различните предприятия са сложни и разнообразни.

Независимо о т това в различните предприятия на машиностроенето се използват еднотипни производствени
процеси, машини и съоръжения, което позволява трудовомедицинските проблеми да се разглеждат общо, тъй
като т е засягат почти всички обекти.

Условията на труд в цеховете, отделенията и участъците за машиностроенето са твърде разнообразни. Счита се,
че леярските цехове са "горещи" производства и се характеризират с прегряващ микроклимат - висока
температура ,на въздуха и интензивно топлинно излъчване. На практика с голямо отделяне на топлина и
интензивно инфрачервено излъчване са свързани отделни етапи като топенето и леенето на метала, избиването на
отливките, сушенето на формите и сърцата, и ремонтите на пещите. Подготовката на формовъчната пръст,
формоването, изготвянето на сърца, очукването на отливките и др. са "студени" операции. На практика
микроклиматичните условия в леярните са променливи, по-често става дума за микроклимат ти п "зебра" или ти
п "мозайка". Метеорологичните условия са по-устойчиви при конвейерно леене отколкото при разпръснато леене.
Във втория случай част о т т.нар. студени операции всъщност протичат в условия на прегряващ микроклимат.
Процесите на нагряване и обработка на метала в ковашко-пресовите цехове са свързани с отделяне на голямо
количество топлина. Работниците са изложени на въздействието на топлинното излъчване на нагретите
повърхности iia пещите и о т нагретите детайли. Интензивността на облъчването се колебае в широки граници,
особено интензивно е при обработката на големи изделия.Усещането на висока температура се усложнява о т
тежката физическа работа, при която организма също генерира топлина.

Шум и вибрации. По-голяма част о т операциите в леярните са съпроводени с интензивен шум и вибрации. Най-
неблагоприятен е шумът при пневматично очистване на отливките. Интензивен импулсен шум се регистрира при
работа на избиващите решетки, при формовъчните процеси, при ръчната трамбовка, при барабаните и
пистолетите за почистване на отливки, при стационарните шмиргели и при компресорите. Нивото на шума
варира о т 90 до 108 dB/A.

Вибрациите в леярния цех са както общи (при тръскащите решетки), така и локални. Най-интензивни са при
работа с пистолети за почистване на отливки, с ъглошлайф и пневматичен шмиргел.

Химичните вещества в машиностроенето са сериозна опасност за здравето във всички цехове. Работниците в
леярните са изложени на влиянието на СО. Източник на СО са топилните пещи - вагрянки, сушилни пещи и
електропещи. Значителни количества СО се отделят при изгарянето на органичните вещества о т формовъчната
пръст след изливането на метала във формите. СО се отделя при сушенето на леярните кофи в работните
помещения. Тъй като е по-лек о т въздуха СО в леярните е най-опасен за кранистите.

Работата с режещи инструменти е свързана с повишен риск о т злополуки. Основна причина са металните
стружки с различна форма и големина. Голямо разпространение има очния т травматизъм при рязане и шлайфане
на метални изделия, особено ако не са взети мерки и не се спазват правилата за безопасна работа.

Заболяемост на работниците в отрасъла Общо тя е по-ниска о т тази в други отрасли и се движи в последните
години у нас на 10-12 място. Нейната структура се определя тясно и о т условията на труд - на първо място са
простудните заболявания, следвани о т битови и професионални злополуки, стомашно - чревните 21, тези на
периферната нервна система и опорно - двигателния апарат, неврози, хипертонична болест. Увеличават се
заболяванията на женските полови органи и усложненията на бременността, вследствие нарастването броя на
заетите в отрасъла жени.

Профилактика
Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в машиностроенето е сериозен проблем.
Необходимо е да се прилагат комплексни мерки: • архитектурно-планировъчни (рационално разположение на
производствените звена); • технологични (замяна на опасните технологии с по-малко опасни); • технически
(комплексна механизация и автоматизация; планови предупредителни ремонти и др.); • организационни
(снабдяване с ДПС, обучение по здраве и безопасност при работа, инструктажи и др.); • медицински
(предварителни и периодични медицински прегледи) и др. При планирането на мерките по здраве и безопасност
при работа, приоритет имат мерките за колективна защита. Когато техният капацитет се изчерпи, задължение на
работодателя е да осигури ДПС, да обучи работниците правилно да ги използват и да контролира спазването на
правилата за безопасна работа и използването на ДПС.

56.Хигиена на труда в химическата промишленост.

Продуктите на химическата промишленост намират най-широко приложение в енергетиката, транспорта, бита на
хората, металургията, машиностроенето,в селското стопанство, в строителството,в медицината и др. Суровинната
база има решаващо значение за развитието на химическата промишленост.
Основни суровини за химическата промишленост са: природният газ, нефтът, дървесината, въглищата, каменната
сол, сярата, фосфатите , калиевата сол, водата, атмосферният въздух, електрическата енергия и др.
Според използваните суровини и технологията на преработването им, химическите подотрасли се делят на:
неорганична (основни производства-киселини, соди, минерални торове, фосфорити, сяра, препарати за
растителна защита ) органична химия (основните й производства са пластмаси, синтетичен каучук, синтетични
влакна и др).
А в зависимост о т обема и характера на произвежданите продукти, подотраслите на химическата промишленост
се делят на 2 основни вида: тежка и лека химическа промишленост.
Тежката химическа промишленост обхваща производството на: торове, сода, киселини; нефтопреработката;
производството на синтетични и изкуствени влакна; на каучукови изделия и пластмаси. Понастоящем
производството на пластмаси е широко застъпено. Пластмасите се делят на две групи: термопластични и
термореактивни.
Рискът за живота и здравето на работещите включва на първо място опасностите от взривяване и пожари
поради специфичните характеристики на използваните суровини и технологичните условия. Съществува и
опасност от травми,както и изграяния от неохладени детайли. Нивото на шума в близост до някои машини е
високо и има опасност за слуха на работещите.
Голям риск крият също и химичните вещества във въздуха на работната среда. Летливите продукти при
термопиролиза включват: формалдехид, фенол, хлоропрен, хлороводород и др. Те са опасни за здравето на
работниците.
Леката химическа промишленост обхваща производството на бои и лакове, сапуни и други перилни препарати,
фармацевтични и парфюмерийни изделия и др.
В почти всеки етап на обработката на суровините ,а включително и траснпортирането,в работната среда попадат
прах и химични вещества.
Действието на химичните вещества и праха върху организма на работещите е интермитентно; комбинирано
поради многокомпонентното присъствие и множествените контакти; съчетано с физични фактори на средата,
най-често шум и общи вибрации.
Рискът за здравето се определя от технологичните параметри на процесите и оборудването, а именно:
• налягане, което може да бъде: нормално, понижено или повишено. Благоприятно е да се работи под вакуум, по-
често налягането е повишено • температура - болшинството процеси в химическата промишленост протичат
при висока температура; • използването на катализатори, които
ускоряват химичните процеси. Така се намалява количествата на суровини и се скъсява времето за междинни
операции.
Като първа и най-важна особеност на химическата промишленост трябва да се отбележи, че остри отравяния са
възможни само при аварийни ситуации! При нормални условия на експлоатация, които се характеризират с
поднормени стойности на химичните вещества, се наблюдава увеличаване честотата на неспецифични,
полиетиологични заболявания като неврози, ССЗ и др., инициират се или се обострят алергии. Най-често
срещаните алергени в химическата промишленост са:метали; формалдехид;; епихлорхидрин; изоцианати;
фуранови съединениня; хлорирани нафталини; антибиотици и др.
Мерките за оптимизиране на условията на труд и укрепване на здравето на работещ ите включват: 1. Спазване
на хигиенните изисквания - гранични стойности и др. хигиенни стандарти (осигурява се защита на
болшинството работещи!); 2. Автоматизация и въвеждане на непрекъснати технологични процеси и безотпадни;
3. Максимално механизиране на производствените операции; 4. Осигуряване на пълна херметичност на
използваните съоръжения; 5. медицински прегледи. 6.Специални мерки за групите с повишен риск; . 7
внедряване на превантивни мерки: използване на устойчиви материали, контролно-измервателни прибори и
сигнализиращи устройства - газанализатори;8. Устройство на ефективна вентилация; 9. Лични
предпазни средства, лична хигиена и висока здравна култура на работниците

57.Хигиена на труда в текстилната промишленост.

Текстилната промишленост включва а широк спектър от процеси като производството на естествени,
изкуствени и синтетични влакна, обработката и оцветяването на тъканите, производство на трикотажни изделия и
др.
Според вида на преработваните влакна текстилните предприятия биват: 1. За обработка на растителни влакна -
памук, лен, коноп, юта и др.; 2. За животински - вълна и естествена коприна; 3. За
изкуствени - изкуствена коприна (вискоза); 4. За синтетични - полиакрилнитрил, полиамидни и др. влакна.
Според крайните продукти от производството различаваме предприятия за производство на влакна и такива за
производство на тъкани.
Понастоящем памукотекстилните предприятия са най-разпространени.
Основните етапи в памукотекстилна промишленост са: първична обработка на памука, предене, тъкане,
избелване на тъканите, боядисване и апретиране.
Фактори на работната среда в текстилната промишленост и вредностите, свързани с тях , са:
Неблагоприятен микроклимат (прегряващ, статичен) с технологично управляеми параметри - висрка
температура, висока влажност и ниска скорост на движение на въздуха. През летния сезон температурата е още
по-висока поради изразената инсолация. Статичният микроклимат «детренира» терморегулацията и е причина за
изразената простудна патология в бранша. Статично електричество - поради голямия брой триещи се влакна,
повърхности и част и на машините;
Шум - постоянен по характер, средно- и високочестотен по честота, интензивен;
Общи вибрации (по-интензивни в тъкачниците) и вибрации, предавани по системата ръка-рамо;
Прах със смесен състав: органичен (о т обработваните влакна и влакнести материали) и неорганичен (почвени
частици). По-високи концентрации са типични за памукотекстилни и лененотекстилните предприятия.
Дисперсността е средно изразена Нерядко в състава на праха се откриват биоциди (пестициди), главно
дефолианти, които се използват непосредствено преди механизираното бране на памука.
Значително микробно и микотично замърсяване. Касае се за Грам-отрицателни пръчици и микроскопични
гъбички.
Химични вещества и препарати, които се използват на различни етапи о т производств о то на прежда и
тъкани:
При пърлене на тъканите се използват бензинови горелки или силно нагрети чугунени плочи. Отделят се СО,
С02, алдехиди и други въглеводороди. Във въздуха се откриват СО и следи о т бензин.
При боядисване и щамповане се използват (анилин, серни багрила, азотни оксиди, индигозолови багрила,
натриев хидросулфид (насища въздуха със S02), оцетна и сярна киселина, формалдехид и фенол.
В текстилната промишленост се срещат много заболявания на дихателната система, но най-разпространеното и
опасно заболяване е бисинозата. Освен бисинозата са описани още т.н. памучна треска и конопена треска,
които се манифестират с висока температура, втрисане, кашлица и ринит при ко нта кт с обработваните
суровини. Счита се, че причината е ендотоксин, който се съдържа в растителния прах. Понастоящем често се
среща във всички отрасли където се използват органични материали и носи общото име Синдром на токсичния
органичен прах. „ Кашлицата на тъкачите" е астматиччно състояние, което се съпровожда с треска. Освен с
белодробна патология текстилната промишленост се свързва често и с онкопатология. В различни отрасли на
промишлеността е доказано канцерогенното действие на азобагрила, причина за рак на пикочния мехур.
Уврежданията на мускуло-скелетната система от повтарящите се движения са типични за текстилната
промишленост.
Мерките за оптимизиране на условията на труд и намаляване на риска са насочени предимно към подобряване
на:
1. микроклиматичните условия- чрез съвременни вентилационни системи
2. намаляване на прахообразуването и прахоотделянето-използването на закрити агрегати и пневматичен
транспорт на суровината
3. намаляване на шума и вибрациите - изолация на шумните текстилни машини, използват се подложки о
т каучук, стоманени пружини и др. Осигуряването на лични предпазни средства, обучението как
правилно да се използват и контрола са задължителни.
4. физиологично обоснован режим на труд и почивка.
5. Мерки за намаляване на концентрацията на химични вещества и препарати във въздуха на
работната среда.
58.Хигиена на труда в селското стопанство.
Селското стопанство включва: многобройни отрасли на земеделието (растениевъдството): полевъдство,
овощарство, градинарство, зеленчукопроизводство, лозарство и др. и животновъдството: скотовъдство,
свиневъдство, овцевъдство, птицевъдство и др.
Селскостопанско производство непрекъснато се индустриализира, но въпреки това значително се отличава от
промишленото. Характеризира се със следните особености: 1. Сезонност и кратки срокове за определени
дейности на заемеделието, които са причина за значително напрежение през определени периоди в годината -
ненорм ирано работно време, прекомерна продължителност на работния ден,; 2. Работа на открито , т.е.
работещите в селското стопанство са изложени на влиянието на климатичните особености на района, сезона и
промените във времето: високи и ниски температури, интензивна UVрадиация, валежи и др. 3. Работните
операции особено в земеделието, част о т тях не са достатъчно механизирани и обуславят значително
физическо натоварване при работа.. 5. Широко е застъпена употребата на средства за растителна защита и
растежни стимулатори - пестициди (биоциди), минерални торове и др..6. Работа с много и разнообразни
машини, свързана с експозиция на шум, вибрации, прах, газови замърсители и др.. 7. Изразен биологичен
риск. В миналото опасността о т контакта с биологични агенти се е свеждала до заболявания, предавани о т
болни животни на човек в процеса на отглеждането им.
Основните етапи в растениевъдството са: обработка на почвата, сеитба, грижи за посевите, прибиране на
реколтата и първична обработка на селскостопанските продукти . Почти всички дейности се извършват с
помощта на трактор който е основна селскостопанска машина. Други основни машини в растениевъзството са
зърнените комбайни. Все по-голямо приложение намират универсалните селскостопански машини, с които
може да се извършват повече операции за по-голям брой култури и комбинираните машини, изпълняващи
няколко операции едновременно.
Условията на труд в селското стопанство са специфични.
Работата на открито определя значението на метеорологичния фактор на работната среда за здравето и
работоспособността. Rаботещите са изложени на непрекъснатото действие на климатичните условия на открито .
При работа на трактори, самоходни и прикачни машини неблагоприятно въздействие върху организма на
работените оказват вибрации, предавани на цялото тяло посредством пода на кабината и седалката, а чрез волана
или други средства за управление на машината, вибрациите се предават и по системата ръка-рамо.
Шумът при работа на селскостопански машини по произход е механичен и аеродинамичен. Източници на
механичен шум са вибрациите на отделните части на самоходните и стационарни машини, възникващи при
работа на двигателя. Основен източник на аеродинамичен шум са ауспухните тръби, които изхвърлят
отработени газове под голямо налягане и с голяма скорост.
Прахът е неизбежен спътник на селскостопанската работа. Основни източници на прах са почвите и
селскостопанските култури. По състав прахът бива минерален, органичен и смесен. Особено място заема
органичният прах, богат на растителни остатъци. 90% о т праховите частици са финодисперсни, което го
дефинира като сериозна опасност и определен риск за здравето на работещите.
Химичните вещества във въздуха на работната зона при механизирани дейности са представени о т
използваните препарати за растителна защита и торове - органични, минерални и биологични.
Основните професии в селското стопанство са представени от две големи групи. В първата група влизат всички
професии, свързани с механизирани дейности. Втората група професии са свързаните с ръчен труд , професиите
от първата група се характеризира с леко до средно физическо натоварване'. Все по-изразено в тези професии е
нервно-сензорното и нервно-психично натоварване.
Ръчните операции в растениевъдството са свързани със средно и тежко физическо натоварване.
Животновъдството е отрасъл, който обединява множество подотрасли. Най-голямо значение имат
говедовъдството, промишленото птицевъдство, свиневъдството и овцевъдството.
Основните технологични процеси в модерните ферми са механизирани. Работният ден започва с хранене на
животните,почистване на оборите и измиване на съдовете. Този цикъл се повтаря три пъти дневно и обуславя
тежък физически труд в говедовъдството. Трудът е тежък физически с изразено динамично натоварване, а при
ръчното доене - принудителна работна поза и статично натоварване. Стационарните и преносими машини и
двигатели, които се използват животновъдството генерират шум и вибрации. Във въздуха на работната среда,
особено сутрин рано, се натрупват значителни количества въглероден диоксид (издишван о т животните),
амоняк и сероводород. Във въздуха на работната среда се открива прах, главно с органичен произход. Най-
голямо значение в ж ивотновъдството има биологичният фактор на работната среда - причина за често
срещаните заболявания сред работещите в селското стопанство, които не са смъртоносни за човека и възникват
спорадично.
Заболяванията, които най-често се регистрират в животновъдството се класифицират 6 няколко групи:
I група - Заболявания и увреждания на здравето в резултат на пряк контакт (Алергичен контактен дерматит
,Алергичен ринит, Ухапвания, удари, натъртвания и др.)
II група - Заболявания, породени т въздействието на органични вещества и биологични агенти (Отравяния с
пестициди, Хроничен бронхит, Професионална астма ,"фермерски бял дроб" и др.)
III група - Заболявания, свързани с механични и физични фактори на работната среда(Загуба на слуха
,Травматизъм, свързан с машините и оборудването Заболявания на МСС)
Мерки за намаляване на риска
Необходимо е да се предприемат мерки за понижаване на концентрацията на органичен прах във въздуха на
работната среда чрез херметизация на оборудването , ефективна вентилаци и др.
Работещите в контакт с биологични агенти трябва да се осигурени с пълен комплект ЛПС: костюми, очила,
ръкавици, респиратори.
Предварителни медицински прегледи. Работещите в контакт с биологични агенти трябва да се
диспансеризират и непрекъснато да се наблюдават.

59.Хигиена на труда при употреба на минерални торове и пестициди.

Особено място в селското стопанство се пада на използването на средства за растителна защита - пестициди. В
групата на пестицидите се включват всички вещества, които се използват за предпазване, унищожаване или
борба с вредителите на растенията (болести, насекоми, плевели, гризачи, инсекти, и др.), Безспорно е значението
на пестицидите за повишаване на добивите и за ликвидиране на някои паразитни болести. Наред с това
обаче непрекъснато се увеличава информацията за отрицателните ефекти на тези съединения върху
екосистемите и хората.
Според употребата им пестицидите се разделят на следните основни групи: •Инсектициди - за борба с
инсектите; • Акарициди - срещу кърлежите; • Нематоциди - за борба с червеите; • фунгициди - за борба с гъбните
заболявания, като се прилагат върху растенията или за третиране на семена; • Хербрциди - за борба с плевелите; и
др.
Химическа класификация на пестицидите о т списъка на разрешените препарати ги дели по състав на следните
по-важни групи: • фосфороорганични, • хлороорганични, • карбамати и тиокарбамати, • дитиокарбамати, •
производни на карбамида, • кумаринови производни и др.
Начините на прилагане на пестицидите се определят о т целта, формата на препаратите, която често зависи о т
свойствата на активните им вещества, а именно: • прашене; • третиране с гранулирани препарати; • пръскане; и
др.
Вредно въздействие на пестицидите върху организма на човека
Основните пътища за постъпване на пестицидите в организма на човека са чрез кожата, белите дробове и в по-
малка степен чрез храносмилателната система. Постъпилите в организма пестициди се свързват с плазмените
протеини и чрез тях транспортират до другите органи.
Интоксикация с фунгицида хлорбензол води до настъпването на чернодробна порфирия след консумиране на
обеззаразени с този фунгицид зърнени храни. Интоксикация с инсектицидът хлордекон води до токсичен
чернодробен синдром. През 30те години са описани за пръв път и токсични увреждания на черния дроб до остра
чернодробна некроза, предизвикана от препаратите диоксин и дибензофуран. Освен диоксините, до хронична
хепатална порфирия могат хексахлорофенът, полихалогенираните бифенили и други хлорирани феноли, дори и
при липса на вроден ензимен дефект. Минералните торове са  произведени в промишлени предприятия продукти,
включително и природни изкопаеми, които съдържат хранителни елементи, необходими за растежа и развитието
на растенията. Минералните торове се наричат още изкуствени (промишлени) торове, когато се получават чрез
технологична преработка на природни суровини в промишлени условия (фосфорни и калиеви торове)
и синтетични, които се получават изцяло по синтетичен път (азотните торове).
60.Лични предпазни средства
Определение:Всяко приспособление, екипировка,проектирано да се носи или използва от работещия, за да го
предпазва от една или повече възможни опасности,заплашващи неговото здраве и безопасност при работа
Изисквания към ЛПС 1. Да осигуряват защита от рисковете, при които се прилагат, без те самите да водят до
увеличаване на който и да е риск;2. Да отговарят на условията на съответното работно място;3. Да са съобразени
с ергономичните изисквания и здравословното състояние на работещите;4. Да съответстват на размерите на
използващия ги, ако е необходимо,след подходящо регулиране.
Използване на ЛПС
Постоянно - когато опасностите действат непрекъснато;
Периодично - когато опасностите възникват при определени видове и условия на работа;
Аварийно - при възникване на аварии,бедствия,катастрофи и други подобниобстоятелства.
Личните предпазни средства са предвидени за индивидуално използване..
ЛПС за защита на главата
1.Защитни каски
- Противоударна защита – 50J (30J за проникване)
- Електрозащита – 1000V
Използват се в: Строителство, монтаж, в рудници, Работа с механично задвижвани инструменти и др.
2.Бонета, кепета, качулки от плат, от плат с покритие и други – за защита от механични влияния, студ, въздушни
течения, валежи, прах
ЛПС за защита на очите
Използват се очила от "открит тип" и очила от "закрит тип“ за механична, химична, биологична защита.
Съществуват и очила от закрит тип за „Х лъчения“- за лазерно лъчение, за ултравиолетови,инфрачервени и
видими лъчения.
ЛПС за защита на очите и лицето
1.Лицеви щитове-Щитове и каски за заваряване (ръчни щитове, щитове, които се закрепват към главата, или
щитове, които се монтират към защитните каски). Използват се за: Защита от вредни лъчения, отхвърчащи
частици и пръски разтопен метал, заваръчни газове и други химични агенти.
ЛПС за защита на слуха
1.Външни антифони за самостоятелна употреба или монтирани на каски.
2.Външни антифони с приемник за ниски честоти. Средства за защита на слуха с устройство за двустранна
комуникация.
3.Вътрешни антифони за еднократна и многократна употреба.
ЛПС за защита на дихателните органи
1.Независима от обкръжаващия ни въздух(изолиращи): Шлангови дихателни апарати, въздушни дихателни
апарати, изолиращи самоспасители и др.
2.Зависима от обкръжаващия ни въздух(филтриращи): Маски за еднократна употреба, Полумаски и
филтри,Целолицеви маски и филтри и др.
ЛПС за защита на горни крайници
1.Защитни ръкавици с механична устойчивост. Предпазват от : протриване,срязване,раздиране,пробождане.
2.Защитни ръкавици срещу биологична опасност
3.Защитни ръкавици срещу химична опасност
4.Защитни ръкавици срещу студ .Защита от :предаване на студ чрез конвекция,предаване на студ чрез контакт,
водонепропускливост
5.Защитни ръкавици срещу топлина и/или огън- предаване на топлина чрез контакт , предаване на топлина чрез
конвекция предаване на топлина чрез лъчение устойчивост при малки пръски разтопен метал, съпротивление на
запалимост.
ЛПС за защита на долни крайници
Обувки-половинки, боти, високи обувки, обезопасяващи боти,Обувки, които могат да бъдат бързо развързани
или разкопчани,обувки с допълнително защитно бомбе, с метална пластина, устойчива на пробождане,с
устойчиви на топлина , Термични (за защита от студ)., устойчиви на вибрации.,антистатични,диелектрични
и др.
ЛПС за защита на торса и корема
Защитни жилетки, куртки и предни престилки за защита от механични въздействия(пробождане, порязване,
пръски разтопенметал), за защита от химически вещества., загряващи жилетки ,бронежилетки, предни престилки
за защита от Х-лъчи
Защитни облекла
Обезопасяващи облекла (от две части и гащеризони).,Облекла за защита срещу механични
въздействия(пробождане, порязване),Облекла за защита срещу химични вещества и
микроорганизми,Непроницаеми за прах облекла,Непроницаеми за газове облекла, Облекла за защита срещу
пръски разтопен метал,инфрачервена радиация,Облекла, устойчиви на топлина.
Оборудване за защита срещу падане от височина
Необходими приспособления за височинно осигуряване:
Осигурителна линия
Работното въже е снабдено с предпазни средства за изкачване и слизане и има самоблокираща система, която
предотвратява падането в случай, че работещият изгуби контрол над движенията си.
Обезопасяващото въже трябва да е снабдено с подвижна система, предпазваща от падане, която следва
движенията на работещия. За намаляване на ударното натоварване в случай на падане се използват енергийни
абсорбатори.
Задължения на работодателя
Личните предпазни средства се предоставят на работещите в деня на постъпването им на работа.
Работодателят осигурява използването само на изправни и отговарящи на изискванията лични предпазни
средства.Трябва да осигурява резерв от личнпредпазни средства, необходими загарантиране на безопасното
осъществяване на трудовата дейност .Местата за съхраняване на лични предпазни средства, които се използват
аварийно, се определят от работодателя със заповед.

61.Хигиенни изисквания към планирането, устройството и поддържането на производствените обекти.

Санитарно-технически съоражения-отопление, осветление, вентилация. Санитарно-хигиенна оценка.
Производствените територии са предназначени за устройство и застрояване предимно със сгради и съоръжения
за производствени и складови дейности. Те трябва да са разположени откъм подветрената страна спрямо
жилищната територия. Производствените територии могат да се отнасят към следните разновидности на
производствена устройствена зона: 1. чисто производствена; 2. предимно производствена; 3.
високотехнологична производствена (технологичен парк и др.). С оглед загщита на населението от вредностите,
които се отделят при различни производствени дейности се определят минимални зони на защита с размери от
50 до 3000 т . Те представляват територията между производствено-техническата база на предприятията и
обектите, които отделят производствени вредности в околната среда и границите на жилищната територия на
населеното място. 40-60% о т площта на хигиенно-защитните зони трябва да е озеленена с трайни и устойчиви
широколистни и иглолистни дървета.
Площадката на промишленото предприятие трябва да има нормално слъчнево огряване и проветряване на
мероприятия за предпазване от замърсяване на въздуха, водата и почвата от производствените отпадъци.
Трябва да се намира близко до водоизточници, да има равна повърхност и лек наклон за оттичане на атм.води.
Територията на предприятието трябва да бъде изолирана и благоустроена, за да осигурява безопасност при
движението на хората. Планират се места за временно събиране на отпадъци и пътища, чрез които да бъдат
извозвани.Планират се и безпроблемното преминаване на пешеходци.
Производствени здания-при планирането им трябва да се осигуряват най-благоприятни условия за естествено
проветряване на помещенията и да не се допуска излишна инсолация..На всеки работник трябва да се
предвиждат най-малко 4.5км2. Построяването на безпрозорчни помещения не се разрешава освен ако работата
не го изисква.Машини, които произвеждат шум над 90дб или вибрации,трябва да се намират в изолирани
помещения.
Стените и подовете на помещенията трябва да предпазват работниците от студ и влага и да бъдат
топлоустойчиви. Светлинните отвори трябва да бъдат остъклявани. Освен осигурената аерация трябва да има и
иградени форточки, фрамуги. Подовете могат да бъдат направени от различен материал.Трябва да бъдат
равни,без плъзгава повърхност,с добра топлоизолация и устойчивост. Водопровод-задължителен. Канализация-
за отвеждане на отпадъчните производствени и фекални води се препоръчват 2 отделни системи.
Промишлена вентилация-
1.да се отстрани излишната топлина и влага
2.да се сведат до хигиенните норми и ПДК вредните газове,прах и пари
3.да се предпази атм.въздух от замърсяване
Типа вентилационна система зависи от обема на помещението,тех.процеси,вида и количеството на отделените в-
ва.
ДВА ВИДА ВЕНТИЛАЦИЯ
ЕСТЕСТВЕНА-предимно в цехове с значително топлоотделяне.Използва се организирана аерация чрез специални
отвори в стените и покривите.Постъпващият въздух не трябва да образува кондензационни процеси и влага.
МЕХАНИЧНА-Използва се в цехове в които се отделя парх и хим.вредности. Тя може да бъде местна обменна и
смесена Местна-прилага се до източника на замърсяване. При необходимост от равномерно проветряване се
прилага обменна вентилация.
ОТОПЛЕНИЕ-Централно водно отопление с ниско налягане,което осигурява по-равномерното нагряване на
въздуха,по-слабото му изсушаване и е по-безопасно
ОСВЕТЛЕНИЕ- Ако е неправилно устроено допринася за по-бързо настъпване на умора.
Контрастна чувствителност-представлява способността на окото да възприема разликата в яркостта на два
близки предмета.
Хигиенните изисквания са:
1.да осигурява достатъчна осветеност на работната повърхност
2.да бъде равномерно и постоянно
3.да не създава сенки и блясъци в зрителното поле на работника
Естествено производствено осветление-от прозорци или покривни конструкции.
Изкуствено производствено осветление-устройва се заедно с естественото.В някои случаи е допустимо и само
изкуствено осветление.В зависимост от работния процес се наблюдават 3 вида:общо,местно и комбинирано.
Общо-осветлява равномерно цялото помещение,но може да бъде и насочено към съответно място. Местно-
устройва се непосредствено над работната повърхност. Комбинирано-включва в една система общо и местно
осветление

62. Олово и тетраолово-хигиенно-токсикологична характеристика, застрашени професии, профилактика.

Производство на олово (Pb) – от сулфидни оловни руди. Етапи – агломериращо пържене, топене, рафинация
Олово (Pb) е Сив, мек, ковък метал с голяма плътност и корозионна устойчивост. Източници са сулфидни,
карбонатни и сулфатни руди, акумулатори, тръби, кабели, сачми, бои, пластмаси, алкохолни напитки в калаено-
оловни казани. Патогенеза на оловното отравяне включва: Пътища на проникване- дихателен (аерозоли, дребен
прах) – 40% абсорбция, ГИТ  -  5-10% абсорбция. Оловото кумулира в – кости, черен дроб, бъбреци, скелетна
мускулатура, мозък и нхибира ензимите участващи в синтеза на хема
Остра и подостра форма на оловното отравяне включва: оловна колика – силна коликообразна болка около пъпа,
запек, черни изпражнения, гадене, повръщане, артериална хипертония, токсичен хепатит, нефропатия (до БН),
неврологични (главоболие, обърканост, кома, припадъци).
Хронична форма – Сатурнизъм протича с хипохромна хиперсидеремична сидероахрестична анемия, базофилно
пунктирани Er в периферна кръв, гастроинтестинални симптоми- анорексия, диспепсия, оловна колика, метален
вкус в устата, дистална двигателна невропатия – „ увиснали китки”, деменция, оловен фациес – сивкаво-блед,
землист цвят на лицето, сиво-синя пигментация на зъбите, нефропатия – аминоацидурия, глюкозурия и
фосфатурия, загуба либидо, нарушена спермогенеза, подагрозни артрити.Параклиника: анемичен синдром,
ретикулоцитоза, базофилно пунктирани Er, увеличен свободен протопорфирин, плумбемия, плумбурия. ДД се
прави с ОХК, порфирии, анемии, вирусни хепатити. Стадии: Оловоно носителство – здрави, Оловно въздейтвие -
(лабораторен сатурнизъм), Оловно отравяне(лека степен, средна степен, тежка степен. Лечението е антидотно –
зависимост от екскрецията с урината с CaNa2EDTA 5-10% 10 мл- 1г i.v. с 500 мл физиол. серум за 3 дни до 3 пъти
и D-penicillamin-2g за 5 дни. Симптоматичното е със спазмолитици при колика, диета и хепатопротектори,
съдоразширяващи, НСПВ, невротоници, витамин В, балнеотерапия -при невропатии. Медицинска експертиза:
коликата е обратима, хепатитите и невропатиите – не, трайно прекратяване контакта и насочване към ТЕЛК.
Профилактиката включва : срещу топлина – топлоизолиране и екраниране на топлоизточниците, срещу прах
и химични в-ва – херметизация, автоматизация, прахо- и газоулавяне, мокро почистване на подове и стени,
индустриални прахосмукачки за махини. ЛПС и облекло с/у прах, токсични аерозоли, шум. Срещу шум –
шумозаглушаване на машини и стаи, ЛПС. Режим на труд и почивка – климатизирани стаи за отдих, питеен и
хранителен режим – газирана вода, вит C, натриев цитрат. Редовни медицински прегледи – трудова медицина
Тетраетилолово е органично съединение на оловото. Представлява безцветна течност, която се изпарява при 0
градуса и разтваря в органични разтворители. Използва се за производство на етилиран бензин за коли и
самолети. Постъпва през кожата и ГИТ. Има висока липотропности уврежда хипоталамо-хипофизарно
надбъбречна дисфункция, причинява дегенеративни промени  в сърцето, черния дроб, съдовете. Клиника с
психорганичен синдром в 3 степени. Причинява хронични интоксикации – триада  – брадикардия, хипотния,
хипотермия. Профилактика: редовен контрол, ползване на ЛПС и др.

63. Живак и манган-хигиенно-токсикологична характеристика, застрашени професии, профилактика.

Живак (Hg) течен, сребристобял метал, изпарява се на стайна температура, образува многообразни съединения –
неорганични и органични. Източници: производство и експлоатация на прибори (барометри,термометри),
рентгенови тръби, кварцови лампи, фунгициди, дезиндектанти, амалгама в стоматология. Клиника с Остро
отравяне – „метална треска”(фебрилитет, пневмонит) и Хронично отравяне неврастенна симпоматика, токсична
енцефалопатия, живачен тремор (интенционен и статичен), живачен еретизъм ( психоорганичен – афективни
разтройства). Професионални стигми: „живачна ивица” – сивкаво оцветяване на гингивалния ръб и лещов
феномен на Адкинсон – сивково-кафяво или жълто оцветяване на лещата. Диагноза се поставя на база на: Hg в
урина и слюнка; преди и след натоварване с тиолов антидот. ДД се прави с невроза, церебрастения,
малкомозъчни увреди.
Манган (Mn) е твърд и крех сребристо-бял метал, разстваря се лесно в киселини, лесно реагира с халогенни
елементи, фосфор и др. Източници са финодисперсен прах в рудите, пари в металургията, леене на стомана,
производство на електроди. Патогенеза: Mn и оксидите му постъпват чрез дихателните пътища и ГИТ,
органичните съединения – през кожата, отделя се с фекалии, кумулира в черен дроб и мозък (базални ганглии – n.
caudatus, gl. pallidum, corpus striatum)и участва в металопротеинови комплекси с някои ензими – нарушава обмяна
допамин. Клиника на остро отравяне – иритативни прояви от страна на дихателните пътища; Хронично отравяне
– невротоксични прояви( І стадий – неврозоподобни, ІІ стадий – вегетативно-сетивна полиневропатия, ІІІ стадий
– паркинсонизъм и амнестично-интелектуални нарушения) потиска на имунитета Диагноза: Mn в урина,
паркинсонизъм в млада възраст. Лечение с хелатори, антипаркинсонови препарати, витамин Е. При
диагностициране на хронична интоксикация, независимо от стадия – трудоустрояване (група инвалидност) –
неврологичните нарушения са необратими. Профилактика-остраняване на замърсяванията с манганови аерозоли
и прахове в работна среда,използване на лични предпазни средства,работно облекло,предварителни и
периодични мед прегледи,предпазно профисонално хранене.

64.Цинк, кадмий и хром-хигиенно-токсикологична характеристика, застрашени професии, профилактика.

Цинк (Zn): Есенциален биоелемент. Приложение: галванично покритие, сплави, цинков хлорид – бои, цинков
селенид – фотосъпротивления и прозрачна керамика, цинков оксид – стъкло, керамика, кибрит, козметика
Клиника на Остро отравяне – инхалаторно – „леярска треска”; Хронично отравяне – бронхит, фиброза,
перфорация на носната преграда. Параклиника с левкоцитоза, хипергликемия, повишвен Zn (при треска).
Диагноза се поставя на база на експозиция, липса на тютюнопушене, чести инфекции. Лечението е с
антипиретици, алкални инхалации, ГКС, бронходилататори, вливания на вит С и В, антидот- CaNa2EDTA,
Cuprenil, Na thiosulfuricum. Само при пневмофиброзата има трайно намалена работоспособност
Кадмии (Cd)-мек, ,ковък и разтеглив метал с сребрист цвят.
Замърсяването на въздуха на работната среда става под формата на жълтокафяви пари от кадмиеви окиси,които
са по тежки от ваздуха.Източници са пари и прах във въздуха при топене и рафиниране на оловни, медни и
цинкови руди, както и кадмиево-никелови акумулатори и галванотехника.Патогенеза: прониква през дихателен
път -20-30% резорбция, ГИТ- 3% резорбция. Нарушава Са и Р метаболизъм, намалява алфа 1 – антитрипсина,
свързва сулфхидрилни групи в ензимите, дразни лигавиците, канцероген е. Клиника "метална треска",
”химическа пневмония”, пулмо-кардиален и хепатален синдром, нефротоксичен е. Изявява се с протеинурия,
синдром на Фанкон, аминоацидурия, глюкозурия, хиперкалциурия и фосфатурия. Отлага се в кости (при >20г
контакт), аносмия, ринофарингити, емфизем, пневмосклероза, анемия, хроничен гастрит, жълта до
златистокафява оцветка на зъби, канцерогенен риск. Диагноза се поставя на база на Cd в биологични течности,
КК, наличие на професионален риск, лизоцим и албумин в урина. Лечението е с, Хелатори, Бронходилататори,
Дехидратиращи, Вит С, вит D, Антибиотици, Балнеолечение. Профилактика-механизация на прозводствените
операции,свързани с прахоотделенкто,механизаиране и херметизиране на леенето на метала осигуряване на
ефикасна местна и обща вентилация. Работниците трябва да бъдат снабдени с индивидуални защитни
средства,прегледи.
Хром (Cr)е сив метал, трудно топим и слабо активен, разтваря се в киселини. Приложение: автомобили, оръжия,
домакински съдове, оксидът – пасти, бои, стъкло, керамика, катализатори, бихромат – в кожухарска, химическа,
лакова, фармацевтична, керамична, маталообработваща, галванични покрития, производство на стоман, каучук,
шлифоване. Патогенеза: Пониква инхалаторно, перорално,през кожаи стимулира синтез холестерол и
действиета инсулин. Клиника на остра форма е с трахеобронхити, бронхопневмонии, гастроинтестинален
синдром при поглъщане, ринотрахеалeн синдром – от леко дразнене и разраняване на лигавиците до пробив на
хрущяла на носната преграда. Хронична форма протича с кератоконюктивити, ринофаринголарингити, трахеити,
астма, ХОББ, общотоксично действие (отпадналост, главоболие), язви между пръстите и около ноктите,
Канцерогенен риск – за бели дробове и носна кухина. Диагноза се поставя на базата на кожно-алергични тестове.
Лечението е с млечно – белтъчна смес и ГКС (антикорозивно), активен въглен и салинно очистително, вливания,
ранна хемотрансфузия (при ОБН), антибиотици, антидот- EDTA. Профилактика-херметизация и устройство на
ефикасна вентилация на ваните за хромиране на метали и кожи.Лични предпазни средства,лична хигиена,кремове
за ръце.

65. Хлор, азотни оксиди и амоняк-хигиенно хигиенно-токсикологична характеристика, застрашени професии,

профилактика
Хлор- Жълто-зелен газ , задушлива миризма. Използва се в хартиена и текстила промишленост като
хлороводород, солна киселина (дъбене и боядисване), хлорпикрин (дезинфектант)
Профилактика-херметизация,автоматизация,дистанцонно управление на производствените процеси.,носене на
противогаз и др.
Азот: Азорни оксиди – силно токсични – производство на азотна киселина, нитрити, взривни вещества, торове,
фотоленти, смоли, Амоняк -безцветен газ, с остра миризма – при производство на газове, бои, лакове, Хидразин
– N2H3. Проф риск-взривни в-ва,к-ни,изк. торове,целулоза и др. Профилактика
херметизация,автоматизация,дистанционно управление
Амоняк-безцветен газ с характерна остра миризма. Проф. риск-при синтеза. му получаване от вьздуха,при
коксуване,при суха дестилация на каменни вьглища,производство на сода,взривни в-ва. Профилактика-
използват се спец противогази.
66.Серни газове(диоксид, триоксид и др.)-хигиенно-токсикологична характеристика, застрашени
професии, профилактика
Отравяне е възможно само при инхалирането им. Механизми: реактивно възпаление и дразнене на
интерорецепторите с последващ спазъм = класически токсичен ефект. Острото отравяне се проявява с
ринофаринголарингит, бронхит, бронхиолит, токсичен едем на белите дробове, дразнене кожа и очи (амоняк).
Хронични – след продължителна експозиция на ниски концентрации. При тях има хроничен конюктивит,
бронхит – от катарален до хипотрофичен, пневмофиброза, увреждане на зъби, оголване венци.
Сероводородът има афинитет към цитохромоксидазите, типичен асфиктант със силно невротоксично д-вие,
остатъчна неврологична симптоматика  постинтоксикационно Флорът при хронична експозиция има афинитет
към Са, P, Mg – костна флуроза: І стадий – увеличена плътност, ІІ стадий – неравномерни „ресни”, ІІІ стадий –
калцификация на лигаменти и пълно обтуриране на костно-мозъчния канал; с жълто-кафява пигментация на
зъбите, възпаление на ГДП, перфорация на носната преграда.
SO2-безцветен газ с остра миризма,разтворим във вода.Отравяне с него е възможно при металургична обработна
на сяросъдържащи групи,при преработка нефт,хартия ,стъклло,изкуствени влакна,изгаряне на топливо със
съдържание на сяра-ковачници.
SO3-пари на сярната киселина по-слабо разтворими във вода,с което е свързано по силното им дразнещо
действие.Отделя се при производство и употреба на сярна киселина,при производството на акумулатори и
извличане на метали.
SH2-безцветен газ с миризма на развалени яйца, която отслабва с повишение на концентрацията им. Отделя се
при въгледобив, нефтодобив и нефтопреработване, кожарство и др.Особено опасни са високите му концентрации
при гниенето на орг.отпадъци в колектори, канали и шахти с отпадни води и твърди органични отпадъци.
Профилактиката включва : срещу топлина – топлоизолиране и екраниране на топлоизточниците, срещу прах и
химични в-ва – херметизация, автоматизация, прахо- и газоулавяне, мокро почистване на подове и стени,
индустриални прахосмукачки за махини. ЛПС и облекло с/у прах, токсични аерозоли, шум. Срещу шум –
шумозаглушаване на машини и стаи, ЛПС. Режим на труд и почивка – климатизирани стаи за отдих, питеен и
хранителен режим и изплакване на устата с 1% р-р натриев бикарбонат, инхалации на алкалии. Редовни
медицински прегледи – трудова медицина

67.Въглероден оксид-хигиенно-токсикологична характеристика, застрашени професии, профилактика

Най-висок професионален риск за токсично действие на ЦО имат миньорите, автомеханици, пожарникари,
металурзи, заварчици, химически работници, поради факта, че той е съставна част на различни газови смеси-
взривни и доменни газове, изгорели от автомобилни газове. СО е основен химически рисков фактор, там където
има непълно изгарянв на органични материи вкл. Въглища, пластмаси, бои и дървен материал. Токсикологична
характеристика: СО е експлозивен газ, без цвят и миризма. Токсикокинетика и токсикодинамика- СО постъпва в
организма изключително през дигателните пътища. В кръвта се свързва с хемоглобина, образувайки трайно
съединение-карбоксихемоглобин. Отделянето му от организма става отново през белите дробове с издишването.
Токсични ефекти-типични нежелани прояви на острото отравяне са темпоралното главоболие, гадене, повръщане
и адинамия. При повишена чувствителност към СО и високи концентрации на отравяния в атмосферния въздух.
Може да се развие свръхостра форма на отравяне с асфикция, кома, гърчове и летален изход. След прекарано
остро отравяне с СО в т.нар. постинтоксикационен период непосредствено след излизането от комата, могат да се
наблюдават псиихомоторна възбуса и ретроградна амнезия. Симптомите на хроничното отравяне настъпват при
продължителна експозиция на ниски концентрации на СО в работната среда или след прекарани леки остри
интоксикации с СО. Клиниката се характеризира с невровегетативна дистония, церебрастения и психоорганна
симптоматика, паркинсонов синдром, полиглобулия. Диагноза и ДД –имат се предвид обстоятелствата, при които
е настъпило отравянето. ДД: остро настъпили ритъмни и проводни нарушения, мозъчен и сърдечен инфаркт.
Изследвания: съдържание на карбоксихемоглобин в кръвта, рутинно хематологично изследване е задължително
за установяване на компенсаторна полиглобулия. Лечение: на острото отравяне: кислород, карбоген, вливане на
глюкозни разтвори с високи дози на вит. С, дихателна и СС реанимация.
68. Бензен, бензол, амино- и нитропроизводни на бензола – хигиенно-токсикологична характеристика,
професии и профилактика
Бензенът е течен, безцветен и с приятна миризма и с приятна миризма. Той е рисков химически фактор при
професиите на органичния синтез в нефтопреработването, коксохимическото производство, при получаването и
употребата на моторни гориво или при използването на някои разтворители.
Токсикокинетика и динамика. Парите на бензенът постъпват в организма през дихателните пътища и кожата.
Има бърза резорбция в кръвта и с нея се разпределя към структури и органи богати на липиди(нервна тъкан,
черен дроб, бъбреци и костен мозък). Разграждането му се извършва в черния дроб и преминава през няколко
междинни метаболите, с които се свързва основно токсичното и хепатоксичното му действие. Екскрецията му е
частично през белите дробове или като метаболити през бъбреците с урината.
Клиника. При остри отравяния бензенът има наркотично дехствие, което се проявява с еуфория, главоболие,
световъртеж, адинамия, объркване на съзнанието до пълна загуба на съзнание. При хроничното отравяне се
наблюдава: неврастенна симптоматика, токсична енцефалопатия, токсична сензомоторна полиневропатия и
хипо- и апластична анемия.
Канцерогенен риск. Бензенът е доказан канцероген за човека. Потвърдено е, че има отношение към левкозите и
някои видове лимфоми.
Лечението е комплексно и неспецифично в зависимост от клиничните прояви на отравянет.
Хомолози на бензена са – ксилен, стирен, толуен. Типично за тези съединения съединения е невротоксичното им
действие. Хомолозите на бензена не са хепатотоксични. Те имат изразено локално иритативно действие върху
дих. органи, конюнктивата и кожата.
Амино- и нитропроизводни на бензена. Проявите и тежестта на острите отравяния зависи от въздействащата
концентрация на токсичното в-во. Характерно е клиничната триада – анемия, токсичен хепатит и катаракта.
Известно е хепатотксичното им действие с развитие на левкопения и апластична анемия. Лечението при остра
въздействие на тези съединения е да се прекрати незабавно контакта посредством изваждане от обгазената
среда и обилно измиване на кожата на откритите участъци със слаб разтвор на калиев перманганат или вода.
Лечението е и патогенетично – кислородотерапия, sol. Glucosae,(40%), високи дози вит.С., дихателна и сърдечна
реанимация – ако се налага.

69 Смоли и пластмаси- хигиенотоксикологична характеристика, застрашени професии и профилактика

Синтетичните полимерни смоли са високомолекулни органични вещества, които се образуват от едно съединение
(мономер) или от няколко съединения, посредством химичните процеси- полимеризация или поликондензация.
Вредностите в производството на смоли и пластмаси зависи от:
Смолообразуваното органично вещество
От прибавените компоненти( пълнители- пясък, азбест, хартия, катализатори)
От технологичните процеси
Пари и газове от изходните и междинни продукти
Според начина на получаване полимерите се класифицират на:
Полимеризационни полимери- полиетилен, поливинилхлорид, полистирол, полиметилметакрилат
Поликондензационни полимери- фенолформалдехидни, полиуретанни, полиестерни, полиамидни и епокаидни
смоли
Синтетични каучуци и гуми- бутадиенови, бутадиеностиролови, полиизопренови
Етилен С2H2- мономер, използващ се за получаване на полиетиленова смола и пластмаса. Етиленът прониква в
организма по дихателен път и се елиминира непроменен с издишания въздух.
Токсични ефекти- класически наркотик и потенциален карциноген.
Клиника- острото отравяне протича като наркоза, но липсва първичният стадий на възбуда. При високи
концентрации се наблюдават- главоболие, астения (обща слабост), временна загуба на съзнание, аритмия.
Хроничното отравяне протича под формата на токсичен (?) церебрастенен синдром.
Лечение- симптоматично
Акрилонитрил Ch2- CH-CN
Клиника- най- честите симптоми при остри отравяния са дразнене в ГДП, респираторни нарушения, гадене и
цианоза.
Поликондензационни смоли-
Формалдехидът е безцветен газ с дразнеща миризма. При остри интоксикации преобладават симптоми от
лигавиците на очите и на ГДП, дрезгав глас, загуба на гласа и кашлица. Хроничните интоксикации се проявяват с
конюнктивити , спастични бронхити, бронхиална астма, токсични неврити на зрителния нерв. Фенолът е един от
най- употребяваните производни на бензена.
Клиника- остри отравяния настъпват при попадане на фенол върху кожата и се наблюдават изгаряния и наркоза.
При хроничните интоксикации се наблюдават контактни дерматити, стомашно чревни смущения, корова атрофия
и деменция.
Лечение- при остри отравяния- незабавно прекратяване на контакта и провеждане на процесура за отсраняване от
организма. При хроничните- симптоматично лечение.