Ерсин Исмаил

…………………
…………………………… ……………

ТРУДОВА МЕДИЦИНА
(теми
теми по конспект)

по презентации от лекции, упражнения и учебника на

проф. Б. Попов

Варна 2017
 С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е:
57. Предмет и задачи на трудовата медицина. Професионални рискови фактори и професионални
заболявания. Принципи на профилактика.
58. Съвременни форми на труд - класификация и физиологична характеристика. Физиологична
рационализация на труда (ергономия, промишлена естетика).
59. Функционални промени в организма при физически труд.
60. Ергономични изисквания към работното място и работната мебел.
61.Проблеми на умствения труд и физиологичната му организация.
62.Работоспособност – същност, фактори, влияещи върху работоспособността. Умора и преумора
– причини за възникване, същност, показатели, профилактика.
63.Производствен микроклимат. Хигиенна характеристика, въздействие върху здравето и
работоспособността на работниците. Основни профилактични и оздравителни мероприятия.
64.Атмосферното налягане като фактор на работната среда. Биологично действие на повишено и
понижено атмосферно налягане. Профилактика.
65.Инфрачервена и ултравиолетова радиация като фактор на работната среда. Източници,
действие върху организма, профилактика на уврежданията.
66.Радиочестотни ЕМП (електромагнитни полета) като фактор на работната среда. Източници на
токове с висока, ултрависока и свръхвисока честота – биологично действие, профилактика. Лазери
– хигиенни проблеми при приложението им.
67.Производствен шум. Разпространение, хигиенна характеристика, влияние върху организма.
Професионални увреждания от въздействието на шум. Профилактика.
68. Инфра- и ултразвук. Приложение, източници, вредно действие, профилактика на
уврежданията.
69. Производствени вибрации. Източници, разпространение, хигиенна характеристика,
застрашени професии, влияние върху организма, профилактика на уврежданията.
70. Химични фактори в работната среда – класификация, източници, обща характеристика.
Значение на начина на проникване, метаболизма, кумулацията в организма и отделянето на
химическите вредности за възникване, диагностика и профилактика на професионалните
отравяния.
71. Фактори, от които зависи действието на химическите съединения в работната среда. Видове
действия.
72. Токсикология на някои метали – Pb, Hg, Mn, Kd, Cr. - хигиенно- токсикологична
характеристика, застрашени професии. Профилактика на интоксикациите.
73. Дразнещи газове – хлор, серен диоксид, сероводород, нитрозни газове, амоняк. Профилактика
на интоксикациите.
74. Органични разтворители – бензен, бензин, серовъглерод, нитро- и аминопроизводни на
бензола. Профилактика на интоксикациите.
75. Въглероден окис. Хигиенно-токсикологична характеристика. Профилактика на
интоксикациите.
76. Прахът – физико-химичен фактор на работната среда. Класификация, основни източници,
патогенни свойства, застрашени отрасли и професии. Профилактика на праховите заболявания.
77. Хигиена на труда при употреба на пестициди.
78. Хигиена на труда на жената.
79. Функции и задачи на службите по трудова медицина за осигуряване на здравословни условия
на труд.
80. Хигиена на труда при работа с компютърна техника.
81. Трудово-медицински проблеми в минното дело.
82. Трудово-медицински проблеми в металургията.
83. Трудово-медицински проблеми в химическата промишленост.
84. Трудово-медицински проблеми в селското стопанство.
85. Трудово-медицински проблеми в текстилната промишленост.
 Тема 57: „Предмет и задачи на трудовата медицина.
Професионални рискови фактори и професионални заболявания.
Принципи на профилактика.”
Трудовата медицина (хигиената на труда) изучава връзката и взаимодействието на
работещия с трудовия процес и работната среда. Тя е превантивна медицина. Задачи:
 Запазване и укрепване на здравето и работоспособността.
 Създаване на здравословна, безопасна и удовлетворяваща работна среда, където здравия,
активен и производителен работник е способен и мотивиран за извършване на ежедневната
си работа;
 Повишаване на производителността, качеството на продукцията и мотивацията на
работниците.
Професионалните рискови фактори са фактори на организацията на труда или условията
на неговото изпъленение, които могат да предизвикат намаляване на работоспособността или
друго отрицателно последствие за здравето на работещите. Могат да се разделят на следните 3
групи:
1. Фактори на трудовия процес: тежест, напрежение, работна поза, работни движения, режим на
труд и почивка;
2. Ергономични фактори на работното място: работни зони; организационно-техническо
обзавеждане (работна мебел, технически средства, средства за възстановяване); съобразяване
организацията на работното място с антропометричните, физиологичните и психологичните
особеност на човека; техническа обезпеченост на машини и съоръжения;
3. Фактори на работната среда: микроклимат, осветление, производствени лъчения
(йонизиращи, нейонизиращи), механични колебания (шум, вибрации, инфра- и ултразвук),
физико-химични (прахове), химични (газове, пари, течности, аерозоли с токсично действие),
биологични.
В случай, че факторите на трудовия процес, работната среда и ергономичните фактори на
работното място са извън хигиенните норми, те се обособяват като професионални вредности.
Продължителното и системно въздействие на професионалните вредности може да предизвика
професионално заболяване. По определение това е заболяване, предизвикано изключително или
предимно под въздействието на вредните фактори от работната среда или на трудовия процес
върху организма и е включено в списъка на професионалните болести.
Ограничаването на професионалните вредности се постига чрез нови технологични
решения, форми на организация на труда, механизация и автоматизация на производството, както
и спазване на правила и техника на безопасността и др.
Принципи на профилактика – основни дейности в областта на трудовата медицина:
 Мониторинг и нормиране: измерване и оценка на факторите на работната среда и трудовия
процес; ергономия, физиология, психология, токсикология;
 Медицинска профилактика – мониторинг на здравното състояние на работещите;
 Професионални (свързани с труда) заболявания и производствен травматизъм;
 Епидемиология на незаразните заболявания;
 Безопасност при работа; промоция на здравето на работното място.
Профилактика на професионалните заболявания:
1. Първична (техническа) профилактика. Включва херметизация, качествени вентилационни
съоръжения, нови технологични процеси и лични предпазни средства.
2. Вторична (медицинска) профилактика. Състои се в осъществяването на предварителни и
периодични профилактични медицински прегледи (скрининг и наблюдение на работещите) с
оглед ранна диагностика и оценка на здравното им състояние.
3. Третична медицинска профилактика. Обхваща лечението на професионалните болести с оглед
недопускане на усложнения и прогресията им.
 Тема 58: „Съвременни форми на труд - класификация
и физиологична характеристика. Физиологична рационализация
на труда (ергономия, промишлена естетика).”
Приета е следната физиологична класификация на трудовата дейсност:
1. Физически труд със значителна мускулна активност: липсват механизирани средства за
работа, повишен енергоразход, създава се пренапрежение на опорно-двигателния апарат;
социално неефективен, развива се едностранно мускулната система;
2. Механизирани форми на труд: намалява се мускулното усилие, качествено се изменят
функциите на двигателния апарат, по-дейно участие на малките мускулни групи; по-голяма
степен на свобода на дисталните звена (разнообразие в движенията); повишена квалификация на
работниците (специални знания и умения); увеличава се факторът монотонност;
3. Труд при полуавтоматизирано и автоматизирано производство: изразено развитие на
механизацията на труда; основна характеристика е монотонността, изменя се ролята на човека в
управляващо звено на машина/и; изискват се високо ниво на знания, отговорност, бързина;
4. Конвейерен труд: висока производителност; автоматизация на двигателните навици; трудовият
процес е разчленен на операции, наложен е ритъм, темп и последователност на работа; основен
недостатък – монотонността, водеща до бавнонастъпваща умора с преобладаващи задръжни
процеси (намалена възбудимост на анализаторите), влошено внимание и намалена скорост;
5. Труд, свързан с дистанционно наблюдение и управление: човекът е в ролята на оператор на
процеса; в някои случаи се изискват чести, в други – редки движения (непрекъснато внимание или
готовност за действие). Отличителни черти на този вид труд са повишената отговорност, нервно-
сензорно и емоционално напрежение и хипокинезия.
6. Интелектуален труд. Бива сензорен, сензомоторен и логически. Има различни класификации.
Отличава се с висока отговорност – колективна и лична, нервно-емоционално напрежение, голям
обем на информация (недостиг на време), конфликтни ситуации, стрес, вегетативни прояви
(тахикардия, хипертония, изменения в ЕКГ); памет и внимание.
Ергономията е самостоятелна, комплексна наука, изучаваща функционалните
възможности и особености на човека и трудовия процес с цел създаване на условия, методи и
организация, които:
 Да направят човешкия труд максимално ефективен;
 Да осигурят здравословни и безопасни условия на труд;
 Да запазят здравето и работоспособността.
Ергономията цели оптимизиране условията на труд, които да се съгласуват и приспособят
към физиологичните особености на човека чрез подходящи конструктивни и функционални
характеристики на машини и съоръжения, чрез съответстваща организация на работния процес,
работното място и работната среда. Ергономията разглежда техническите и човешките аспекти в
тяхната неразривна връзка. Задачата е рационална организация на дейността в системата човек-
машина, като целесъобразно се разпределят функциите между човека и машината и се определят
критериите за оптимизация на системата, отчитайки възможностите и особеностите на работещия
човек. Ергономията се дели на корекционна (или класическа) и проективна (или ергономия на
системите):
 Класическата ергономия изучава вече създадени системи човек-машина-работна среда и
разглеждайки главно определени елементи на линията на взаимодействие между човека и
машината (най-вече органите за управление и средствата за предоставяне на информация),
се стреми да ги приспособи към особеностите на оператора;
 Протективната ергономия участва още при изграждането на дадена система човек-
машина-работна среда и осъществява многофакторен синтез на системата, т.е. отчита се
взаимосвързаното влияние върху дейността на човека на психологичните, физиологичните,
антропометричните и хигиенните фактори, определени от съответстващите им параметри
на машините и средата.
 Тема 59: „Функционални промени в организма
при физически труд.”
Физиологията на труда разглежда проблемите, които настъпват за организма при различни по
вид трудови натоварвания и въпросите на работоспособността; проблемът за умората, като важен
защитен механизъм, чието физиологично предназначение е да предотврати настъпването на
патологични промени; проблемите на умствения труд и професионалния стрес, индивидуалните
възможности и личностни характеристики; проблемите на сменната работа и нощния труд и др.
В зависимост от това, предимно кои системи в организма са включени в изпълнението на
работата, трудът се дели на физически и нефизически или умствен в най-общия смисъл на думата.
Във всеки вид физическа работа участва и нервната система и във всяка умствена работа - и скелетно-
мускулна система. Ето защо по-правилно е да се говори за предимно физически и предимно умствен
труд. Според физиологичната характеристика на мускулното съкръщение работата може да бъде
динамична или статична.
Динамичната работа представлява изотонично мускулно съкращение, при което участват
различни звена от кинематичната верига, т.е. преместват се едно спрямо друго, при което се извършва
и механична работа. Прието е динамичната работа да се дели на 2 вида:"положителна" и
"отрицателна". Обикновено първата е свързана с концентрично скъсяване на мускулите, а втората с
удължаване на мускулите, активно съпротивляващи се на разтягащата сила чрез развитието на
напрежението. Енергоразходът при отрицателната работа е много по-малък.
Статична работа имаме при изометрично мускулно напрежение, при което мускулът не мени
дължината си, а нараства неговото вътрешно напрежение. В статично напрегнатите мускули кръвното
оросяване е недостатъчно поради притискане на кръвоносните съдове. Създават се условия за
натрупване на недоокислени продукти, забавя се отделянето на метаболитните продукти и умората
настъпва бързо. Статичната работа протича с по-малък енергоразход, но веднага след спирането й
кислородната консумация и количеството на отделения CO2 нарастват и процесът на възстановяване,
поради натрупания кислороден дълг, е по-бавен. Статична работа съществува, когато мускулът не е в
състояние да преодолее товара. В практиката това са всички работни операции, при които има
елементи на поддържане на тежести, на инструменти или неудобна поза. Статичната работа довежда
не само до развитието на бърза умора, но е патогенетичен фактор за заболявания на скелетно
мускулната система – миозити, тендинити, тендовагинити и др.
Различните видове физическа работа изискват различна мускулна сила и от тук включването на
различни по сила и количество мускули (мускулна маса). Физическата работа се определя като обща,
когато 2/3 от мускулите са ангажирани за извършването й. Обикновено такава работа изисква голям
енергоразход и много често се отнася към категорията на тежкия физически труд. При локална
мускулна работа са ангажирани главно мускулите на ръцете. Много често усилието, необходимо за
извършване на трудовите операции, не е съобразено с възможностите на малките мускулни групи на
ръцете, работи се често с голям темп и наложен ритъм. Професионалните увреждания на скелетно-
мускулната система при този вид труд са чести.
При експертизата на трудовата дейност, с оглед професионалния характер на заболяванията,
се използва следната класификация на работните движения:
 1-ви клас - ангажирани са мускулите на пръстите и китката;
 2-ри клас - ангажирани са мускулите на пръстите, китката и предмишницата;
 3-ти клас- ангажирани са мускулите на пръстите, китката, предмишницата и лакътната става;
 4-ти клас - включва мускулите и на мишниците:
 5-ти клас - в движенията е включена и раменната става.
За профилактиката е важно да се знае, че с нарастване на класа на движенията темпът им
трябва да намалява При малките класове на движение оптималното време за извършване на
движенията трябва да бъде 0.3-0.4 което отговаря на темп около 2.4 движения за s при големите
класове - 0.7-0.9 s. Друга класификация предлага да се разграничават 3 степени на ритъм на работата:
 Умерен ритъм - до 20 движения на ръцете или краката и 10 на тялото за 1 мин;
 Среден ритъм - от 21 до 40 движения на ръцете или краката и 11 -20 движения на тялото за 1 мин;
 Висок ритъм - над 40 движения на ръцете или краката и над 20 на тялото за 1 мин.
 Тема 60: „Ергономични изисквания към работното място
и работната мебел.”
Ергономичните условия на труд се класифицират в три главни насоки: работен
процес, работно място и работна среда. Всяка от тези насоки се характеризира от
определени фактори, а всеки фактор от своя страна се оценява от редица параметри. Така се
изгражда стройна система „насока-фактор-параметър”, която дава възможност за точна
оценка на ергономичните условия на труд.
Под работно място се разбира част от работното помещение, оборудвано и снабдено с
необходимите материално-технически средства на труда, където човек осъществява трудовата
си дейност и прекарва по-голямата част от работното си време. Работното пространство е
тази част от пространството, където на намира работещият и е необходима за извършването
на работните движения, а работната зона е част от това пространство, където се извършват
работните операции. Работната зона се дели на максимална (всички крайни точни на
работното пространство, до които може да достигне работникът) и оптимална (част от
максималната зона, в която се извършват работните действия продължително време, с
оптимален ефект). При организацията на работното пространство се има предвид:
1. Работната поза: седнал, прав, седнал-прав;
2. Конфигурацията на разположение панела на индикаторите и органите на управление;
3. Възможности за зрително възприятие на работното място;
4. Необходимост от използване на работна повърхност за писмена или друга работа.
За реализирането на оптимални условия на труд е необходим рационален подбор на
работна мебел по конструкция и размери. Тук се отнасят работните повърхности – маси,
бюра и др. и седални устройства – столове, седалки, табуретки и др. Височината на седалните
устройства трябва да се регулира съобразно височината на работната повърхност и
индивидуалните размери на долните крайници. Характеристика на седящата поза:
1. Торсът, раменете и вратът да бъдат в изправено, но свободно положение, без гръбначния
стълб да е силно извит;
2. Седящият работник да може да заема различни правилни работни пози, защото нито една
поза не може да бъде заемана продължително време;
3. Тежестта на тялото да се предава на седалката чрез седалищните кости, а не чрез бедрата
Европейски норми за размерите на работната повърхност: височина (710-780 мм),
ширина (1000-1300 мм), дълбочина (450 мм); разстояние между повърхността на седалката и
работната повърхност – 250-290 мм, между очите и работната повърхност (300-350 мм).
Важно условие за оптимизиране на взаимодействието човек-оборудване е
проектирането на производственото оборудване с антропометричните данни, както и
физиологичните и психологичните възможности на човека. Антропометрични показатели:
1. Класически – ръст, дължина на горен и долен крайник, ръст в седяща поза;
2. Функционално-динамични – характеризират човешкото тяло и неговите части при заемане
на определени пози и при движения в пространството;
3. Габаритни – определят най-големите размери на тялото и неговите части в различни
положения и пози; имат значение за определяне на минималното работно пространство,
необходимо за човешкото тяло в различни положения и пози;
4. Перисоматични – определят разстоянията от тялото и неговите части до различно
отдалечени точки, линии, повърхности или обекти от работното пространство.
 Тема 61: „Проблеми на умствения труд и физиологичната
му организация.”
В условията на научно-техническият прогрес нараства ролята на творческите елементи
във всички сфери на професионалната дейност. При много професии с предимно физически
труд се увеличава частта на умствения компонент, което води до изглаждане границата между
умствения и физическия труд. Изисква се по-висока квалификация, знания. Умственият труд
обединява работи, свързани с приемане и преработка на информация, изискващи предимно
напрежение на сензорния апарат, вниманието, паметта, активация на мисленето,
емоционалната сфера.
Формите на умствен труд се различават по: организацията на трудовия процес,
равномерността на натоварване, степента на емоционално напрежение.
Физиологични промени в организма при умствен труд:
1. Най-значителни промени настъпват в ЦНС и висшата нервна дейност;
2. Наблюдава се повишена интензивност на метаболитните процеси в главния мозък –
интензивността на обмяната на веществата в 100 гр. мозъчно вещество е многократно по-
висока от тази в 100 гр. мускулатура;
3. Мозъчната тъкан е обилно кръвоснабдена и скоростта на кръвотока превишава 5-7 пъти
този в мускулите;
4. При умствен труд активно се ангажират внимание, памет, логическо мислене, обем и
скорост на преработена информация;
5. При интензивно нервно-психическо напрежение, което съпътства умствената дейност,
кислородната консумация нараства максимално с 6%, а отделянето на СО2 само с 2%, т.е.
наблюдава се нисък газообмен и енергоразход;
7. При включване на емоционална компонента в умствената дейност (изпити, повишена
отговорност, стресова ситуация) влиза в действие симпатико-адреналиновата система с
изразени вегетативни реакции: учестено дишане, учестен пулс и повишено артериално
налягане, промени в кръвта – хипергликемия, увеличаване на хемоглобина и броя на кръвните
клетки и др, изпотяване на дланите, хиперемия.
8. При лица с хронично емоционално напрежение, поради активиране на лимбико-
ретикуларните и таламо-хипоталамичните структури в главния мозък, по-често се
наблюдават неврози, депресии, хипертонична болест, остър миокарден инфаркт.
9. Особено неблагоприятно за организма е съчетанието на умствен труд с емоционално
напрежение и хипокинезия.
Профилактика на умствената умора:
1. Рационална организация на трудовия процес и оптимизиране на факторите на раб. среда;
2. Правилна организация на работните движения и физиологична работна поза;
3. Ергономично работно място и работна мебел;
4. Подобряване на нервно-психическите процеси, свързани с внимание, памет, логическо
мислене и др. чрез упражнение и тренировки;
5. Физиологичен режим на труд и почивка;
6. Здравословно хранене и предпазнопрофесионално хранене;
7. Повишаване на общата резистентност на организма чрез закаляване и спортуване.
 Тема 62: „Работоспособност – същност, фактори, влияещи върху
работоспособността. Умора и преумора – причини за възникване,
същност, показатели, профилактика.”
Дефиниция на работоспособност: способност на човека да поддържа по-дълго време едно
ниво на продуктивност, без да настъпят патологични промени в органите и системите. Валидна е
както за физическата, така и за умствената работоспособност. Може да се определя чрез:
 показателите на производителността, /качествени и количествени/, или
 промените във функционалното състояние на органите или системите.
В резултат на извършената работа, работоспособността се променя в течение на работния ден и
работната седмица, а също така и през периода на трудовия стаж.
Факторите, от които зависи работоспособността:
1. Фактори, свързани с тежестта и организацията на труда - продължителност, режим на труд и
почивка, сменност, работни движения, работна поза;
2. Фактори на раб. среда и обстановка - микроклимат, шум, токсични фактори, осветление и др.
3. Индивидуални качества на човека - възраст, пол. трудов стаж, опит, мотивация, здр. състояние и др.;
4. Психо-социални фактори, свързани с работещия екип;
Динамиката на работоспособността в течение на работния ден зависи, преди всичко от вида и
тежестта на изпълняваната трудова дейност.
Закономерност в промените на работоспособността се установяват и в течение на работната
седмица. Първият ден до известна степен съответства на сработване.Най-висока е работоспособността
в средата на работната седмица, а в края вече се чувства умората.
Умората е основен защитен феномен, който съществува при всички живи същества и от тази
гледна точка трябва да се разглежда като важно звено от системата за саморегулация. Едно от
класическите определения приема, че умората е временно и обратимо понижаване на
възможностите на организма да извършва физическа,умствена или психическа дейност в резултат
на предхождаща работа.
За разлика от умората, преумората се разглежда като препатологично състояние, което
настъпва или след силни натоварвания, или когато работата започва отново, без да са отзвучали
явленията на умора и да е достигнато състояние на пълно възстановяване.
Промените при умората да се делят на обективни и субективни. Специфични оплаквания за даден вид
умора са субективно чувство за умора, отпадналост, потиснатост и др. Обективните критерии могат да
се разделят на 3 групи:
1. Производствени показатели – влошаване качеството на продукцията, повишена честота на грешки
и злополуки;
2. Физиологични показатели - функционалното състояние на ангажираните органи или системи, или
промените във функционалното състояние на системите, осигуряващи работата им;
3. Психологични показатели – време на възприятие, време на простите и сложни нервно-сензорни
реакции, протичане на сложните мисловни процеси и вземане на решенията, процеси на вниманието.
Мерките за борба с умората и преумората, най-общо могат да се разпределят в 3 групи:
1. Профилактика на умората: подобряване условия на работната среда и обстановка (осветеност,
отопление, вентилация, лични предпазни средства и др.), рационална организация на трудовия процес
(ергономичност на работното място, работна мебел, машини и съоръжения), оптимизиране на
трудовото натоварване (оптимален режим на труд и почивка);
2. Средства за повишаване на дееспособността: упражнения и тренировки, здравословно хранене;
3. Лечение на преумората: физиологични средства (достатъчно почивки, сън, пълноценно хранене),
метаболитни стимулатори (глюкоза, фосфати, витамини), неврогенни стимулатори (фенамин, кофеин,
женшен и др.).
 Тема 63: „Производствен микроклимат. Хигиенна характеристика,
въздействие върху здравето и работоспособността на работниците.
Основни профилактични и оздравителни мероприятия.”
Съвкупността от физичните и метеорологични фактори на въздушната среда
(температура, влажност, движение на въздуха, ИЧР), които въздействат върху тялото на
човека в една или друга степен при осъществяване на трудовата му дейност се определят с
понятието производствен микроклимат. Тези фактори зависят от:
1. Условията на конкретното производство или група производствени процеси, обединени от
специфична технология
2. Броя на хората в производственото помещение;
3. Размера, конфигурацията и устройството на работното помещение/офиса, както и от
възможностите му за контакт и обмен с друга производствена и външна среда.
Условията в работните помещения/офисите трябва да отговаря на изискванията за
осъществяване на нормални физиологични функции на човешкия организъм, чрез поддържане
на температура, влажност и движение на въздуха в съответствие с изискванията на БДС и
хигиенните норми за работна среда.
Най-значително влияние върху човека оказва температурата на въздуха. Процеси:
1. Топлоотдаване чрез конвекция: при контакт на кожата с въздуха на работната среда,
последният се затопля в резултат на топлообмен. Аналогично протича и обратния процес,
който създава субективното усещане за по-студено;
2. Топлинно излъчване: пренасяне на топлина чрез радиация от повърхността на околните
строителни елементи и технологични съоръжения;
3. Топлоотдаване чрез изпарение: чрез него организмът губи топлина;
4. Отделяне на топлина с издишания въздух.
Общото количество отдадена топлина от човешкото тяло към заобикалящата среда
трябва да е равно на произведената от организма. Така тялото се предпазва от прегряване и
преохлаждане. Способността за приспособяване към съответния микроклимат се нарича
терморегулация. Целта е телесната температура да се поддържа 36,5-36,8 С. Често при
висока температура, най-вече съчетана с висока влажност и неподвижност на въздуха,
организмът губи своето топлинно равновесие, което важно за функционирането на системите.
Хигиенното нормиране за температура, относителна влажност и скорост на движение
на въздуха се осъществява в съответствие с физическите усилия и максималното
топлоотделяне на човека в зависимост от категорията на работа и годишния сезон. Видовете
работи са разделени на:
 Лека физическа (категория I) – в седнало/изправено положение или движение, без
системно физическо напрежение. Примери: текстилка промишленост, приборостроене,
електроника, полиграфия, телекомуникация, фармацевтична промишленост;
 Физическа работа от средна тежест (категория II) – постоянно ходене, пренасяне на
тежести над 10 кг или непрекъснато правостояща поза. Тук се отнасят някои професии
в текстила, металообработката, монтаж и заварка, бояджийство, дърводелство и др.
 Тежки физическа работа (категория III) – системно физическо натоварване с
постоянно повдигане, придвижване и пренасяне на тежести над 10 кг. Примери –
доменно, мартеново, леярно, ковашко и валцово производство, монтаж и др.
Измерване на производствения микроклимат:
1. Температура – живачни, спиртни и електронни термометри, най-малко 2 дни през топлия и
студения сезон; за динамика на температурата (24 часа) – термограф. Поставяне – 2 м от
стените и 1,5 м от пода, отчитане след 10 мин;
2. Относителна влажност: тегловни и хигроскопични влагометри, психрометри – най-често
аспирационен психрометър на Асман. Отчитат се показанията на сухия и влажния
термометър, а обхватът е от 10 до 100%
3. Скорост на въздуха: анемометри (динамични и статични) и кататермометри (на Хил).
Практически се определя охлаждащата способност на околния въздух с цел установяване
величината на охлаждане, при която човек има усещане за топлинен комфорт.
Ограничаване вредното въздействие на производствения микроклимат:
 Технологични мерки: внедряване на машини с минимално отделяне на топлина и влага
в производствените помещения, както и конвектна и лъчиста топлина;
 Ефективна общообменна и местна смукателна вентилация;
 Повърхностната температура на машини и съоръжения, отделящи топлина, не бива да
надвишава 55 С – екрани, предпазители, херметизация;
 Архитектурно-планировъчни мерки: в съответствие със строителните норми,
топлоизолация, минимизация на външни ограждащи площи и остъкляване;
 През зимата: локално и централно отопление, зониране на работните места и др.;
 Специално работно облекло и индивидуални защитни средства за работа при ниски и
високи температури;
 Рационални режими на труд и почивка, специален хранителен режим, целящ
възстановяване на водно-солевия баланс в организма;
 Намален работен ден, допълнителен платен годишен отпуск – при риск от
неблагоприятен производствен микроклимат.
 Тема 64: „Атмосферното налягане като фактор
на работната среда. Биологично действие на повишено
и понижено атмосферно налягане. Профилактика.”
Атмосферното налягане се определя като натиска, който оказва въздушният стълб
атмосфера върху наземната повърхност, респективно и върху човека. Обикновено то се
понижава с увеличаване на надморската височина. Големите колебания в атмосферното
налягане оказват неблагоприятен ефект върху човека и неговите физиологични функции.
Някои професии предразполагат към експозиция на повишено или понижено налягане, което
налага целесъобразното използване на технологични средства за преодоляване на разликите
или херметизация на работната среда (подводница, летателен апарат).
Под високо налягане работят предимно водолази и работници, изграждащи обекти
под земята или под водата. Общото време, прекарано под влиянието на повишено атмосферно
налягане се дели на 3 периода:
 Период на повишаване на налягането (компресия);
 Период на работа в условията на повишено налягане;
 Период на намаляване на налягането – декомпресия.
Рискът за здравето на работещите в условията на повишено атмосферно налягане е
висок, свързан с опасности, породени от специфичните особености при работа и включва:
1. Токсичното действие на газовете кислород, азот, СО2 и СО;
2. Баротравма (увреждане на membrana tympani и вътрешното ухо) – компресионна и
декомпресионна;
3. Кесонна болест.
През периода на повишаването на налягането на първо място трябва да се има предвид
опасността от баротравма. Най-напред се усеща слухов дискомфорт, който прераства в силна
болка, завършващо с разкъсване на мембраната и увреда на средното и вътрешното ухо.
Пребиваването в зоната с повишено налягане не се съпровожда с неприятни усещания и
големи физиологични промени, но настъпват изменения, част от патогенезата на кесонната
болест, а също и токсичен ефект оказват газовете.
Симптомите на кислородна недостатъчност зависят от дозата и времето. С нарастване
на парциалното кислородно налягане и времето на експозиция, расте и рискът за поява на
обичайни и по-сериозни симптоми. Вазодилататорният ефект на кислорода в белите дробове
води до увеличаване налягането на течността, което води до възпаление и натрупване на
течност в алвеолите, докато в периферните съдове настъпва съдоконстрикция.
Кесонната болест настъпва при рязка декомпресия при водолази. Представлява газова
емболия, която се проявява при бързо преминаване от високо към по-ниско налягане. При
нормални условия, кислородът и инертните газове се разтварят в кръвта, но декомпресията
нарушава равновесието на разтворените газове и настъпва процес на десатурация. При бърза
декомпресия азотът оформя мехурчета в капилярните просвети, които причиняват блокиране
на капилярите и исхемични прояви, най-вече на мозъка. Започва със сърбеж по кожата, ставни
болки и симптоматика в зависимост от засегнатия орган. Най-ефективно е лечението с
въвеждане на пострадалия в барокамера.
Профилактика. При спускане на водолазите, на 6 мин да се слиза по 1 atm = 10 m, да
се използва надеждна екипировка и технологични средства, температурата да бъде 17-22 С, 3
пъти да се обменя въздуха на час, да се прави масаж на Евстахиевата тръба. Препоръчва се
намалено работно време – до 6 часа.
На ниско атмосферно налягане са изложени летци (болест на летците), парашутисти
и планинари (височинна болест). Височинна болест. От значение е най-вече фактът колко
бързо настъпва понижението на атмосферното налягане. В стандартния случай имаме
комбинация от понижено налягане и понижена температура, което се съпътства с първите
прояви – тахикардия и тахипнея. Недостигът на кръв поради настъпилия съдов спазъм се
обезпечава от кръвните резервоари – слезка и черен дроб, което води до болка в епигастриума
(ляво или дясно подребрие). При остро настъпило понижение на налягането, може да се
развие и белодробен оток. От ключово значение е т.нар. аклиматизация, която представлява
приспособяването на организма към новите условия на средата, в случая работната, като
предимство имат младите хора, без сърдечно-съдови заболявания. Острите прояви при рязко
намаление на атмосферното налягане се обособяват в 2 групи:
 Токсична – слабост, депресия, тежест в стомаха, студена пот;
 Асфиктична – задушаване, цианоза, възбуда.
При хронично излагане на ниско атмосферно налягане (хижари, работници в
планински спасителни служби, на станции), адаптивно се увеличава хемоглобинът и общия
обем на еритроцитите (по-добро усвояване на кислорода при ниското му парциално налягане).
При болестта на летците ключови в патогенезата са 2 фактора – претоварването на
тялото и наркотикоподобният ефект на азота, водещ до еуфория, халюцинации, потискане на
вниманието и паметта.
Профилактика. Има предвид естеството на професиите, предразполагащи към
излагане на ниски атмосферни налягания, от основно значение са здравните мерки. Не се
препоръчва на хора с хронични заболявания и особено патологии на сърдечно-съдовата
система да се изкачват на височина над 1500 м. Експедициите на алпинистите да се извършват
с необходимата аклиматизация и при нужда – кислородно оборудване. Служителите в
авиацията преминават през серия от предварителни и периодични медицински прегледи с
актуална оценка на здравословното състояние и годност за работа.
Тема 65: „Инфрачервена и ултравиолетова радиация като фактор
на работната среда. Източници, действие върху организма,
профилактика на уврежданията.”
Инфрачервените лъчи са нейонизиращи електромагнитни вълни (760-390 nm), чийто
спектър има 20 порядъка. Той се дели на 2 области – йонизиращи (могат да предизвикат
йонизация на атоми и молекули) и нейонизиращи. Имат предимно топлинно действие. Делят
се още на къси, средни и дълги. ИЧР се подчинява на основните физични закони, установени
за абсолютно черно тяло (поглъщащо цялото насочено към него лъчение).
Ако е известна температурата на излъчващото тяло, което е част от технологията, може
да се получи представа за спектъра на лъчението и възможния биологичен ефект, което е
много важно при оценката на риска за здравето на работещите. Примери са пещите,
електрическата дъга, разтопения метал и др. Високотемпературните източници (800-3500
С) излъчват ИЧР с малка дължина на вълната. Същевременно на работното място има
предмети с по-ниска температура (50-100 С), които излъчват с голяма дължина на вълната.
Рискът за здравето на работниците зависи и от скоростта, с която се разпространяват
ИЧЛ. Радиационната топлина, резултат от биологичното действие на ИЧЛ преминава през
кожата и действа много по-бързо и по-изразено, което следва да се има предвид при оценка на
производствения микроклимат. Биологичното действие зависи дължината на вълните,
мощността на лъчението, продължителността и честотата на експозицията, особеностите на
облъчваните тъкани и др. Способността на лъчите да проникват на различна дълбочина
зависи предимно от дължината на вълната. Дългите се задържат в епидермиса, а късите
проникват в дълбочина. Рискови органи са очите и кожата. През кожата на главата, най-
късите ИЧЛ проникват през костите на черепа до мозъчната тъкан и обвивки.
Прониквателната способност на ИЧЛ е относителна ниска, затова с по-голяма
значимост са термичните ефекти, които могат да са силно изразени – тежко изгаряне на
кожата. Въпреки това късите лъчи се приемат за най-вреди! Имат общо и местно
действие! Основни прояви:
 Общо действие: повишаване на кожната температура;
 Инфрачервена катаракта;
 Слънчев удар (главоболие, световъртеж, гадене и повръщане, тахикардия) – опасен
за всички, които работят на открито като селскостопански и строителни работници.
Профилактика на уврежданията: индивидуални мерки за защита (лични предпазни средства
– облекло, очила, щитове, шапки), но най-вече колективни, които биват:
 Технологични: замяна на горещата обработка на метала със студена, замяна на
обикновените пещи с индукционни и др.;
 Технически: топлоизолация на нагретите повърхности;
 Организационни: правилен режим на труд и почивка, предварителни и периодични
медицински прегледи.

Ултравиолетовите лъчи (УВЛ) са част от оптичния диапазон на слънчевата светлина.

Това са електромагнитни вълни под 400 nm. Биологично активният диапазон УВЛ е от 400 до
200 nm и се дели на 3 зони – А (еритемна), В (антирахитична) и С (бактерицидна).
Биологичното действие на дългите УВЛ лежи образуването в кожата на биологично активни
вещества и продукти на разпад (фотолиза), за късите – денатурация на белтъците.
Източници на УВЛ в промишлени условия (диапазон 360-220 nm):
 Волтова дъга, живачно-кварцови горелки, електродъгови пещи и заваряване;
 Живачно-кварцови лампи с бактерициден ефект в медицината;
  UV-лампи в производството (фотохимичен печат, нанасяне на бои, полимеризация);
 УВЛ от слънчевото греене: селскостопански и горски работници, работници във
водния транспорт, строители, плажни спасители и др.
Рискови органи спрямо въздействието на УВЛ са кожата и очите. Различават се остри и
хронични увреждания. Остри – fotoophthalmia electrica, erythema fotoelectrica:
 Erythema fotoelectrica (фотокератит, „снежна слепота”) – най-честото
професионално заболяване при електроженисти и заварчици; засяга и хора,
продължително изложени на слънце и отражателни повърхности – скиори,
спасители и др; Симптоми: силни, режещи болки в очите, усещане за чужда тяло,
сълзотечение, хиперемия и оток на конюнктивите и др.
 Фотосенсибилизация – при професионално експонирани на UV лица – част от
лекарствени препарати, оцветители, каменовъглена смола и деривати, дезодоранти,
тоалетни сапуни и компоненти на слънцезащитните кремове. Два вида реакции:
1. фототоксични – едновременно въздействие на химични вещества и УВЛ
2. фотоалергични – предизвикват се при облъчване с УВЛ на предварително сенсибилизирани
Клиника: фотоконтактен дерматит, слънчева уртикария. Протичат с редица общи
прояви и могат да се усложнят да комедони, фоликулити, екземи, хиперкератози,
левкоплакии, десквамации, дори да малигнизират!
Професионална сенсибилизация: строители, ж.п. работници, работници в асфалтови
бази, полагане и ремонт на асфалтови настилки.
Хроничната експозиция на УВЛ може да доведе до:
 Кожен рак – меланом (5%), плоскоклетъчен, базалноклетъчен;
 Соларна кератоза – фотосъстаряване на кожата, хиперпигментация, загуба на
тургор и еластичност – обезводняване и дегенерация на колагена;
 Катаракта;
 Херпес симплекс – признак на имуносупресия на УВЛ;
 Птеригиум (външно перде) – в 40-70% обвързан с УВЛ;
 Рак на окото – засяга предна очна камера и ириса; меланом, базалноклетъчен Са.
Профилактика: колективни и индивидуални мерки и средства за защита:
 Технически и организационни: екраниране на източниците на УВЛ, автоматизиране
на производствения процес;
 Периодични медицински прегледи на работниците;
 Използване на лични предпазни средства и защитни стереотипи: избягване на
експозиция в часовете 11-15 ч., шапка с периферия, работно облекло, защитни
очила с UV филтри, кремове с подходящ слънцезащитен фактор и мн. др.
 Тема 66: „Радиочестотни ЕМП (електромагнитни полета) като фактор
на работната среда. Източници на токове с висока, ултрависока
и свръхвисока честота – биологично действие, профилактика.
Лазери – хигиенни проблеми при приложението им.”
Радиовълните са електромагнитни колебания с честота 1 kHz до над 300 GHz. В
зависимост от конфигурацията им в пространството се разграничават 3 зони:
 Близка (зона на индукцията) – от източника до около 1/6 от дължината на вълната;
 Междинна (зона на интерференция) – между близката и далечната;
 Далечна (вълнова зона) – с радиус поне 10 пъти по-голям от 1/6 дължината на вълната.
Практически при работа с източници на радиовълни работниците винаги са в близката
или междинната зона. При обслужване на източници на СВЧ полета, работните места са в
далечната (вълновата) зона.
Източници на радиовълни се срещат в различни стопански сектори:
1. Промишленост: маталургия, металопреработване, машиностроене, производство на
електронни елементи. Източници тук са – колебателни контури, съгласуващи
трансформатори, фидерни линии и работни индуктори; за сушене на дървесина, прежда и
др. материали, слепване на пластмаси, вулканизация на каучук и т.н.;
2. Транспорт: воден, въздушен, железопътен, автомобилен – радиолокационна апаратура;
3. Комуникации: телевизия, радионавигация, локация, телефонни връзки, Интернет и др.
4. Медицина: използва се свойството на ЕМП да нагрява тъканите – физиотерапия.
Характерът и изразеността на биологичните ефекти зависи от следните фактори:
 Дължина и честота на вълната, интензитет на ЕМП, характер на полето;
 Режим (непрекъснат/паузи), начин (локално/общо) и продължителност на облъчване;
 Разположение на човека спрямо векторите на ЕМП и наличие на модификатори.
Свръхвисокочестотните (СВЧ) ЕМП са с най-изразена биологична активност, следвани от
ултрависокочестотните (УВЧ) и високочестотните (ВЧ). Основният ефект е термичен –
повишение температурата на тялото или отделни негови части, като главната „мишена” на
радиовълните е мозъкът, където се повлиява протичането на някои процеси;
1. Остро действие: само при аварийни ситуации – адинамия, чувство за тревога, вегетативни
и съдови нарушения, пароксизмална тахикардия, епистаксис, левкоцитоза и др.
2. Хронично действие: функционални изменения на ЦНС, особено на вегетативните отдели и
сърдечно-съдовата система. Характеризира се с 3 синдрома:
 Астеничен (начален): след трудов стаж 3-5 години, субективни оплаквания от общ
характер – отпадналост, главоболие, световъртеж, обща слабост, разстройство на съня
и менструацията при жените, спада работоспособността;
 Астено-вегетативен: след 5-10 години стаж, към астеничния синдром се прибавят
сърдечно-съдови нарушения – т.нар. вегетативна дистония от хипо- или хипертензивен
тип, функционални ангиоспастични промени и др.;
 Хипоталамичен синдром – добавят се диенцефални кризи, изразена възбуда, тремор,
рязко главоболие, стягащи болки в сърдечната област, хиперхидроза, акроцианоза и др.
Хроничното облъчване със СВЧ радиовълни може да доведе до катаракта.
Профилактика – планировъчни, организационни, технически, конструктивни,
технологични и медико-биологични мерки:
 Хигиенно нормиране: максимална допустима стойност на интензитета на електричното
поле и плътността на магнитното поле;
 Принцип на работа: намаляване на интензитета и експозиция, защита чрез екрани и
разстояние. Максималното допустимо време за работа е 4 часа!
 Лични предпазни средства: радиозащитни очила, щитове, комбинезони;
  Медицинска профилактика: предварителни и периодични медицински прегледи.
Определят се противопоказания за работа като: заболявания на ССС, на кръвта, на
ЦНС, вегетативна дисфункция, астенично състояние, неврози и др.

Лазерите представляват оптични квантови генератори, които преобразуват различни

видове енергия в кохерентно електромагнитно лъчение в оптичния диапазон. Биологичните
ефекти, които създават, зависят от дължината на вълната, продължителността на импулса,
мощността и енергията на лъчението, режима и ритъма на работа и т.н.:
1. Термичен ефект: образуване на голямо количество топлина в малък обем. В зависимост от
мощността на излъчването може да настъпи термоденатурация на белтъците до тежко
изгаряне и изпарение. Меланинсъдържащите тъкани имат избирателна абсорбция и
максимално се разрушват;
2. Механичен ефект: резултат от кинетични и ултразвукови промени в тъканите. След
облъчване, изпарение и промяна на обема на веществото се генерира ударна вълна, която се
преминава в биологични тъкани като акустична, после механична и предизвиква тежка
контузия. Създаденото електрично поле влияе на структурата на молекулите на мембраните,
като променя пропускливостта им и може да причини деструкция;
3. Фотохимично действие: изразява се в отслабване на междумолекулярните сили,
разкъсване на химичните връзки, образуване на свободни радикали и йонизация на тъканите.
Действието на лазерното лъчение, на тъканно и органно ниво, е най-силно изразено
върху кожата и очите. По кожата – от слабо изразена алергична реакция до разкъсване,
кръвоизливи в съединителната тъкан, тромбози и изгаряния. В окото – точковидни
помътнявания върху роговицата и перикорнеална инфекция до масивна деструкция на
корнеята и изгаряния на прилежащите тъкани.
Професионалното облъчване с лазерни лъчи може да предизвика както остри, така и
хронични увреждания. Наблюдават се функционални нарушения в дейността на нервната и
сърдечно-съдовата система под формата на астено-вегетативен синдром. Проявите са
предимно главоболие, повишена уморяемост и тремор на ръцете, лабилност на пулса и
артериалното налягане.
Ефективната профилактика при работа с лазери изисква отчитането на:
 Класа на лазерната система, който определя степента на професионалния риск;
 Конкретните условия на експлоатация на лазера – конструктивни особености на
лазерното устройство, вид на обработвания материал (мишената), наличие на други
вредни фактори на средата и др.;
 Квалификация на персонала, който обслужва лазерното устройство.
 Тема 67: „Производствен шум. Разпространение, хигиенна
характеристика, влияние върху организма. Професионални
увреждания от въздействието на шум. Профилактика.”
Шум е всеки неприятен или нежелан звук, който нарушава тишината, отдиха и
акустичния комфорт на човек или е опасен за здравето, като предизвиква разнообразни
функционални и структурни увреждания, намалена работоспособност, затруднява речевото
общуване и възприемането на звуковите сигнали от заобикалящата среда. Шумът има и
субективна компонента!
По честота шумът бива: нискочестотен (16 ÷ 350 Hz), средночестотен (350 ÷ 800 Hz) и
високочестотен (800 ÷ 20 000 Hz), по причина за възникване – механичен, ударен, аеро- и
хидродинамичен, по характер – тясно-/широколентов, „бял”, „розов”, тонален, нетонален. По
промяна на интензитета във времето се дели на:
 Постоянен: нивото на шума не се променя през работната смяна с повече от 5 dB(A)
 Променлив: нивото на шума се променя през работната смяна с повече от 5 dB(A)
 Прекъсващ: шум с резки спадове до нивото на фона и продължителност на шумовите
интервали повече от 1 s.
 Импулсен: шум от един или няколко звукови импулса, с продължителност на всеки по-
малка от 200 ms.
Нивото на експозицията на шум осигурява оценка на въздействието от продължителна
експозиция на шум. Върховото звуково налягане осигурява оценка на въздействието от
кратки, много силни звуци, напр. импулсен шум.
Влиянието на шума върху организма на човека може да се раздели в две насоки:
1. Специфични (аурални) ефекти: временно (преходно) понижение на слуха, трайно хронично
увреждане на слуха, остра звукова травма;
2. Неспецифични (екстрааурални) ефекти: психично и физиологично въздействие.
Експозицията на ухото на шум с високо ниво причинява прекомерно възбуждане на
слуховите клетки, което на свой ред уврежда тяхната структура. При нива на звука,
превишаващи 87—100 dB власинковите клетки проявяват умора или могат да се пречупят.
Настъпват значителни биохимични и физиологични промени, но те са обратими до известна
степен. Промените стават постоянни (необратими) след продължителна експозиция на шум
при нива, превишаващи 80 dB (A) или при внезапна експозиция на шум с много високо ниво,
превишаващо 120 dB. Загубата на слуха по отношение на дадена честота поради това се
свързва с увреждане на власинковите клетки в специфични части на кохлеята.
По клиничните стандарти и практика степента на загуба на слуха се изразява в
децибели ПЧ (праг на чуване), което показва увеличаването на прага на чуване над този при
нормален слух, определен за млади здрави хора. В ранните фази загубата на слуха вследствие
на шум се развива за честоти в диапазона 4—6 kHz.
Неспецифично (екстрааурално) действие на шума:
1. Психично въздействие: раздразнение, понижение на работоспособността, вниманието,
паметта, качеството на речевата комуникация.
2. Физиологично въздействие:
а) Върху организма като цяло, и в частност върху висшата нервна дейност и вегетативната
реактивност;
б) Върху функциите на отделните органи и системи:
 ЦНС: влошаване на вниманието и запаметяването, лабилност на настроението,
разсеяност, по-бърза уморяемост, неврози, психични смущения, влошаване качеството на
работа, увеличаване на травматизма;
 Вегетативна НС: увеличаване на напрежението; сърдечни, циркулаторни и др. прояви;
 ССС: тахикардия, вазоконстрикция, артериална, хипертония или хипотония и др.;
 Дихателна система: учестяване на респираторния ритъм
 Храносмилателна система: забавяне на моторната и секреторна функция на стомаха,
понижаване на апетита и на телесната маса, увеличаване на честотата на гастрити и язви.
 Ендокринна система: промени в нивото на кръвната захар, повишаване на основната
обмяна, нарушения във функцията на щитовидната жлеза (хипертиреоза), надбъбреците,
хипофизата и хипоталамуса, задържане на H2O и амоняк в организма и др.
 Двигателна система: понижаване на мускулната сила и издръжливост до 25 %, понижени
двигателни реакции, удължено латентно време на реакция, особено при влияние на
високочестен шум;
 Анализатори: засягане на вестибуларния апарат (при интензивно шумово въздействие),
световъртеж, залитане, главоболие. Данните за промени в зрителната функция са
противоречиви.
в) Нарушения на съня.
Нормиране на производствения шум:
А. Здравни норми:
 Гранични стойности на експозиция;
 Горни стойности на експозиция за предприемане на действие;
 Долни стойности на експозиция за предприемане на действие;
 Когато се прилагат граничните стойности на експозиция 87 dB(A), действителната
експозиция на работещите се изчислява, като се отчита намаляването на шума от
използваните лични предпазни средства (ЛПС) за защита на слуха. Когато се прилагат
стойностите на експозиция за предприемане на действие 80 dB(A), респ. 85 dB(A), не се
отчита ефектът от използването на ЛПС;
Б. Основни задължения на работодателя:
 Когато експозицията на шум е по-голяма от долните стойности на експозиция за
предприемане на действие 80 dB(A), работодателят осигурява на работещите ЛПС за
защита на слуха;
 Когато експозицията на шум е равна или поголяма от горните стойности на експозиция за
предприемане на действие 85 dB(A), работодателят е длъжен да осигури използването на
ЛПС за защита на слуха;
 Когато се установи превишаване на горната стойност на експозиция за предприемане на
действия 85 dB(A), работодателят разработва и прилага програма от мерки, за да сведе до
минимум експозицията на шум и произтичащите рискове.
 Тема 68: „Инфра- и ултразвук. Приложение, източници,
вредно действие, профилактика на уврежданията.”
Инфразвук се наричат нискочестотните акустични колебания в диапазона под 20 Hz.
Те не се улавят от слуховия анализатор и се характеризират със същите параметри като шума.
Колкото по-голяма е амплитудата, толкова по-голямо е инфразвуковото налягане и силата му.
Приложение: редица елементи на оборудването и технологични процеси в
съвременното производство генерират инфразвук. Голямата дължина на вълната и малката
честота на колебанията определят като неприложими методите за борба с шума.
Източници: земетресения, изригвания на вулкани и морски бури; в производството –
мощни турбулентни потоци течности или газове, при ударно възбуждане, въртене или
възвратно-постъпателни движения на големи маси. Инфразвук присъства практически във
всички спектри на шума на производственото оборудване. Примери: компресори,
кондиционери, турбини, вентилатори, дизелови двигатели, вятърни електрогенератори и др.
Въздействие върху човека: зависи от нивото на инфразвуково налягане, честотата и
продължителността. Характеристика на някои прояви:
 Хронично въздействие: промени в ЦНС, ССС, дихателна, ендокринна и др. системи,
слухов и вестибуларен апарат;
 Експериментални: вибриране на гръдната и коремната стена, усещане за натиск в
областта на слуховата мембрана, нарушен ритъм на дишане, общи прояви;
 В производствени условия: астено-вегетативен синдром, понижена умствена
работоспособност, световъртеж, невротични симптоми (гадене, раздразнителност);
 Счита се, че най-опасен и инфразвук с честота 8 Hz, поради възможност за
настъпване на резонанс с алфа-ритъма на мозъчните вълни.
Профилактика: 1) Мерки при източника: отстраняване причините за възникване, изолация,
мерки за поглъщането; 2) ЛПС за индивидуална защита; 3) Предварителни и периодични
медицински прегледи.
Ултразвук наричаме механични колебания с честота над 20 kHz, които не се
възприемат от слуховия анализатор. Диапазонът се дели на високо и нискочестотен с
гранична стойност 100 kHz.
Приложение: 1) нискочестотен – за почистване, обезмасляване, заваряване, спояване,
механична обработка, коагулация на аерозоли; в медицината за рязане и съединяване на
тъкани, обезболяване, разрушаване на туморни маси и др.; 2) високочестотен – апаратура за
информация, контрол, анализ, обработка и предаване на сигнали (дефектоскопия,
радиолокация), в медицината – диагностика и лечение на заболявания на гръбначния стълб,
ставите, периферната нервна система; в офталмологията, дерматологията и др.
Вредното влияние за работещите с ултразвук се изразява в т.нар. акустичен комплекс
– високочестотен шум и нискочестотен ултразвук.
1. Общо и локално действие: функционални промени в ЦНС и ПНС, ССС, ендокринна
система, слухов и вестибуларен апарат. Оплаквания от световъртеж, главоболие, адинамия,
разстройства на съня, раздразнителност, влошена памет, хиперестезия на звук и светлина и др.
2. Ефекти: механичен (микромасаж на тъканите), физико-химични (ускорена дифузия през
биологични мембрани, ускоряване на биологични реакции), термични и кавитационни.
Основни профилактични мероприятия за ограничаване вредното действие:
 Технически мерки: внедряване на автоматизирано ултразвуково оборудване с
дистанционно управление, оборудване с по-малка мощност, използване на
звукоизолиращи устройства – екрани, кожуси и др.; звукоизолирани кабини.
 Организационни мерки: оптимални режими на труд и почивка; обучение за правилна
експлоатация и контрол, ЛПС, предварителни и периодични медицински прегледи.
 Тема 69: „Производствени вибрации. Източници, разпространение,
хигиенна характеристика, застрашени професии, влияние върху
организма, профилактика на уврежданията.”
Вибрациите представляват механични колебания на материалните тела около равновесното им
положение. В зависимост от начина (мястото) на предаване към човешкото тяло различаваме:
1. Вибрации, предавани на цялото тяло („общи“ вибрации);
2. Вибрации, предавани на системата „ръка-рамо“ („локални“ вибрации);
Източници: общи вибрации – транспортни средства; локални – ръчни инструменти,
немеханизирано оборудване
Застрашени професии: водачи на екскаватори, булдозери, самосвали, шофьори на тирове,
автобуси, бетонобъркачки, машинисти на локомотиви, трактористи и др. транспортни; корабостроене,
машиностроене, жилищно и пътно строителство, подземни работници и др.
Характерът и тежестта на вибрационно обусловените увреждания се дължат най-вече на
предаденото от източника на вибрации в зоната на контакт количество механична (вибрационна) енергия,
което е пропорционално на: интензивността на вибрациите, контактната площ (рецептивната зона) и
времето на въздействие (експозиция).
При продължително въздействие на достатъчно интензивни вибрации предавани на цялото тяло
и/или на вибрации предавани на системата „ръка-рамо“, възниква специфичното професионално заболяване
вибрационна болест. То има две основни форми:
1. Вибрационна болест от вибрации предавани на цялото тяло;
2. Вибрационна болест от вибрации предавани на системата „ръка-рамо“.
Локалните вибрации въздействат върху функциите и структурата на нервната, сърдечно-съдовата
и костно-ставната системи.
Въз основа на съдовите разстройства, в англо-саксонската специализирана литература
вибрационната болест е описвана като вибрационно обусловен феномен на Raynaud, вибрационно
обусловени бели пръсти, травматична вазоспастична болест, професионално обусловен феномен на
Raynaud.
Перифeрно-нервни нарушения: сетивни и вегетативни вазомоторни, потносекреторни,
терморегулаторни, невроваскуларни и дистрофични.
Мускулно-скелетните увреждания: тендовагинити най-често на флексорите на ръката, радиални и
улнарни епикондилити, периартрити предимно на хумеро-скапуларната става, тендомиозит на
екстензорната група мускули на ръката, дегенеративно-дистрофичните изменения на костно-ставния апарат
в горните крайници, раменния пояс и гръбначния
стълб, еностозите, регионалната остеопороза, остеохондрозата и деформиращата спондилоза,
костните кисти и деформиращата остеоартроза.
Въздействие на общите вибрации върху организма: мускулно-скелетната система,
ретикуларната формация, малкия, гръбначния и главния мозък, ендокринните жлези, слуховия анализатор,
зрителния анализатор, сърдечно-съдовата система, женска полова система.
Нормиране на производствените вибрации:
А. Здравни норми:
1. За вибрации предавани на системата ръка-рамо: дневна гранична стойност на експозиция, дневна
стойност на експозиция за предприемане на действие;
2. За вибрации предавани на цялото тяло: дневна гранична стойност на експозиция, дневна стойност на
експозиция за предприемане на действие.
Б. Основни задължения на работодателя:
1. Да отстрани рисковете, произтичащи от експозиция на вибрации при източника, или да ги сведе до
минимум, като вземе предвид техническия прогрес и наличието на мерки за контролиране на риска при
източника;
2. При превишаване на съответната дневна стойност на експозиция за предприемане на действие,
работодателят е длъжен да осигури здравно наблюдение и да предприеме технически и/или
организационни мерки за отстраняване илинамаляване на риска за работещите;
3. При превишаване на съответната дневна гранична стойност да разработи и приложи мерки за намаляване
нивото на експозиция на вибрации;
4. Да предприеме подходящи мерки за намаляване на експозицията на вибрации за бременни, хора с
увреждания на опорно-двигателния апарат и други чувствителни лица.
 Тема 70: „Химични фактори в работната среда – класификация,
източници, обща характеристика. Значение на начина
на проникване, метаболизма, кумулацията в организма
и отделянето на химическите вредности за възникване, диагностика
и профилактика на професионалните отравяния.”
Химичен агент е всяко химично вещество и съединение, самостоятелно или в смес,
което присъства в естествено състояние или се произвежда, използва или отделя,
включително като отпадък при производствената дейност, независимо от това дали е или не е
произведено и дали е пуснато на пазара.
Токсичен агент се нарича вещество, попаднало от работната среда в организма по
някои от физиологичните пътища в сравнително малки количества и предизвикващо физико-
химични промени или патологични процеси лежащи в основата на професионалните
отравяния. Такива са суровини, междинни, крайни или отпадни продукти, които се откриват в
работната среда като газове, пари, аерозоли или течности и оказват вредно влияние върху
организма.
Класификация по химична принадлежност:
1. Неорганични: метали, металоиди, оксиди, киселини, основи, халогеноиди;
2. Органични: алифатни, ароматни съединения, хлорирани въглеводороди, нитро-, амино
съединения, пластмаси, пестициди и др.
Класификация по биологично действие: 1) металоиди (протоплазмено действие);
2) оксиди (дразнещо, наркотично); 3) киселини (корозивно, изгарящо).
Класификация по произход: минерални и биологични (растителни, животински,
микробни); по физическа структура: твърди, прахове, газове, пари, аерозоли, течности;
По специфична токсичност: невро-, хепато-, нефро-, кардиотоксичнии др.
По доминиращите здравословни ефекти: токсични (остри и хронични), алергизиращи
(хлорирани CH, мин.масла), гонадотропни (формалдехид, фенол, олово), мутагенни,
канцерогенни и др.
Източниците на замърсяване на работната среда могат да се обединят в следните
групи: грешки в технологичния режим, неизправности в оборудването, стари съоръжения,
аварии, неефективна вентилация, неправилна употреба на ЛПС и др. Професионален риск от
контакт с токсични агенти съществува в различни отрасли:
 Рудо-, въгледобив – взривни газове, метан, маслени аерозоли, СО, N окиси;
 Металургия – серни газове, метални аерозоли и окиси, тежки метали, СО;
 Металообработване, машиностроене - галванизация, никелиране, хромиране - газове,
пари и аерозоли;
 Химическа (нефтохимическа) промишленостконтактът е най-широк при
производството на киселини, основи, торове, пестициди, багрила;
 Нефтодобив, производсво на кокс, пластмаса, бои, лекарства.
Токсикокинетиката изучава закономерностите при преминаване на токсичните
вещества през организма (съдбата на ксенобиотиците в организма): пътища на постъпване,
транспорт и разпределение, метаболизъм (биотрансформация), екскреция на ксенобиотиците.
В зависимост от проникването и разпределението в тъканите и клетките веществата
се делят на електролити и неелектролити. Електролити (металите) – дисоциират до йони.
Бързо преминават от кръвта в депа. Характерна за тях е материална кумулация: Mn – мозък,
черен дроб, Pb – кости, F – кости, зъби, ДДТ – мастна тъкан. При неелектролити
проникващата способност зависи от коефицента на разпределение масло/вода и от
кръвоснабдяването на органите. Бензолът метаболизира до фенол (отделя се с урината) – по-
токсичен. Фенолът се свързва с глюкуроновата к-на, сярна к-на до глюкурониди и сулфати.
Толуолът – до бензоена к-на, хипурова к-на, сулфати, H2S – до сулфати, NH 3 – до урея (и
непроменен през белия дроб), бензин – непроменен през белия дроб, Pb, Hg, As – с кърмата.
През кожата – потни и мастни жлези – алкохол, бензол, сребро, мед, живак.
Съдбата на токсичните агенти в организма е различна. Подлагат се на различни
биохимични процеси – окисление, дезаминиране, свързване с глюкуронова к-на, амино к-ни.
По-голяма част от ксенобиотиците претърпяват метаболитна трансформация, при което с
превръщат в помалко активни метаболити - обезвреждат се.Само незначителна част се
отделят в непроменен вид. Най-често се получават по-лесно разтворими във вода съединения,
които се отделят с урината.
 І фаза: чрез окисление, редукция или хидролиза в молекулата се въвеждат - ОН,
- СООН, - NH2,-SН илисе експресират функционалните групи. Това увеличава
полярността на ксенобиотиците и създава условия за ІІ фаза;
 ІІ фаза: присъединяват се (конюгират се) към ендогенни молекули – глюконати,
сулфати, глутатион, глицин. Получените метаболити са по-лесно разтворими във вода,
по-малко токсични, по-малко липофилни, по-полярни (биоинактивация).
І фаза става с участие на ензимни системи – оксидази (Р450), монооксигенази в
гладкия ендопладматичен ретикулум на клетките, предимно в хепатоцитите.
Функционалната и материална кумулация водят до хронично отравяне. В началото
измененията са по-незначителни, но с времето се задълбочават и водят до изявена клинична
картина. Едно и също вещество в условията на еднократна или многократна експозиция може
да предизвика различна картина на интоксикация. Напр.бензолът при краткотрайна
експозиция (остро отравяне) е невротропна отрова. При продължително хронично действие -
хематотропна отрова. При продължително действие на факторите с малка интензивност се
развива нетипична, некласическа интоксикация.
Пътища на отделяне са белите дробове, бъбреците, храносмилателната система,
кожата (неелектролити), слюнката (живак, олово), млечни жлези (арсен, живак, олово).
Профилактиката на отравянията в реалните производствени условия предвижда
мерки в различни направления. Най-ефективна профилактична мярка е промяна в
технологията с цел отстраняване или смяна на токсичното вещество с по-малко токсично или
напълно безвредно. Когато това е невъзможно, се търсят алтернативни решения за
оптимизиране условията на труд. Препоръчват се:
 Комплексна механизация и автоматизация на производствените процеси;
 Херметизация на оборудването и средствата за транспорт;
 Ограничаване времето на пребиваване в опасната зона;
 Предварителни и периодични инструктажи за безопасност на работа;
 Условия за спазване на добра лична хигиена (пране на работното облекло);
 Предварителни и периодични медицински прегледи – контраиндикации за работа.
Тема 71: „Фактори, от които зависи действието на химическите
съединения в работната среда. Видове действия.”
Факторите, от които зависи действието на токсичните агенти са биологични и
небиологични. Към последните се отнасят: фактори на средата (температура, влажност,
агрегатно състояние), разтворимост (високата разтворимост увеличава токсичността),
концентрация, експозиция, токсикометрични параметри на токсичния агент.
Токсикокинетикатичните процеси завършват с биологично ефективната доза на
токсичното вещество. Това е тази част от вътрешната доза, която взаимодейства с
биологичните молекули Част от взаимодействията се проявяват с биологичен ефект, а други –
не. Съществува т.нар. критичен ефект и критичен орган (най-чувствителен към токсичното
действие). Пример: Cd – критичен ефект е протеинурията, критичен орган – бъбреците;
Pb за деца – мозъка, енцефалопатия, за възрастни – костен мозък, нарушения в хема
(порфирини). Прицелни молекули могат да бъдат белтъците, липидите и ДНК.
Токсично действие се изразява в образуване на свободни радикали, които атакуват
клетките, получават се нови свободни радикали (верижна реакция), нарушават се
биологичните мембрани. Осъществява се свързване със SH-групи на ензимите (тиолови
отрови) или инхибиране на ензими. Крайният изход от взаимодействието между химичния
агент и индивида може да бъде:
 липса на ефект;
 поява на странични неприсъщи за организма ефекти;
 проява на токсично въздействие, завършващо със смърт на организма.
В производствени условия твърде често се среща комбинирано действие на някои
химически вещества върху организма. В металургията чести са комбинациите на CO със SO2,
на CO и азотни оксиди, в химическата промишленост на пари от бензен с толуен и въглероден
дисулфид, в селското стопанство комбинациите между ФОС и дитиокарбамати, ФОС и ХОС,
ФОС и нитрофеноли или синтетични пиретроиди. Възможни са три основни типа на
комбинирано действие:
 Синергизъм - когато едното вещество потенцира действието на другото;
 Антагонизъм - когато едното вещество отслабва действието на другото;
 Сумарно или адитивно действие - когато действащия ефект на веществото се сумира.
Механизмът на действие при потенциране или отслабване на токсичния ефект се
свързва с възможността някои вещества да инхибират или индуцират ензимни системи,
участващи в метаболитната биотрансформация. Установено е например, че като индуктори на
ОСФ се явяват някои представители на ХОС (линдан, мелбекс). Тяхната комбинация с ФОС
често води до намаляване на токсичния ефект на смесите т.е. наблюдава се антагонизъм.
Съчетани ефекти: химични вещества и шум, химични вещества и зрително
напрежение, химични вещества и вибрации, химични вещества и неблагоприятен
микроклимат. Повечето ототоксични вещества увреждат ресничестите клетки на кохлеата
директно или чрез разрушаване на други кохлеарни хомеостатични механизми, а
комбинираната експозиция на химични вещества и шум има потенциращ ефект.
Химични вещества и зрително напрежение заедно водят до професионални
увреждания на зрителния анализатор. Такива вещества са метанол, анилин, тринитротолуен,
олово, СО, сероводород, серовъглерод, диметилсулфат, пестициди (ХОС, ФОС), живак и др.
В зависимост от действието си върху човешкото здраве, химичните вещества и
препарати се класифицират в една или няколко от следните категории: експлозивни,
оксидиращи, изключително/лесно запалими, запалими, силно токсични, токсични, токсични,
вредни, корозивни, дразнещи, сенсибилизиращи, канцерогенни, токсични за репродукцията,
мутагенни и токсични за околната среда.
 Тема 72: „Токсикология на някои метали – Pb, Hg, Mn, Kd, Cr. -
хигиенно- токсикологична характеристика,
застрашени професии. Профилактика на интоксикациите.”
Оловото (Pb) е сив, мек и ковък метал, притежаващ висока плътност и корозионна
устойчивост. Съдържа се в сулфидните, карбонатните и сулфатните руди, като се добива чрез смилане
на рудите, флотация и стопяване, с последващо пречистване за отстраняване на примеси. Риск от
професионално отравяне съществува при работници, ангажирани в производство и преработка на
акумулатори, тръби и кабели, бои, пластмаси, стабилизатори, в металургията (оловни сплави,
запояване, гледжосване). Възможни са и битови интоксикации.
Оловото причинява остри и хронични интоксикации. Към острите прояви се отнасят тези в
ГИТ (оловна колика), а към хроничните – анемия, стомашно-чревен синдром, хепатален синдром,
оловен фациес и хронична оловна нефропатия.
Профилактика: провежда се антидотна терапия, която повлиява оловната колика и анемията.
Ако са налице органични увреждания, е наложително трайно прекратяване на експозицията, лицата се
насочват към ТЕЛК (търси се степен на загубена работоспособност).
Живакът (Hg) e течен, сребристобял метал, изпаряващ се при стайна температура. Високата
му химична активност се обуславя от съединенията му – неорганични (оксиди, нитрати, хлориди,
сулфати) и органични (алкилни и арилни). Професионален риск съществува при производстви и
експлоатация на контролно-измервателна апаратура и прибори, рентгенови тръби, кварцови и
електрически лампи, някои фармацевтични препарати, фунгициди и дезинфектанти – амалгама в
стоматологията.
Действие: рядко остро, предимно хронични прояви (живакът е невротропна отрова) –
неврастенна симптоматика, токсична живачна енцефалопатия (живачен тремор и живачен еретизъм –
склонност към депресивни състояния).
Профилактика. Още при първите симптоми се налага временно прекратяване контакта с
ноксата, а тежките форми, свързани трайна загуба на работоспособност се следват от окончателно
преустановяване на професионалната експозиция.
Манганът (Mn) принадлежи към групата на тежките метали. Има висока температура на
топене, а съединенията му са основен фактор на работната среда като финодисперсен прах, значение
имат оксидите му, използвани като пестициди. Професионален риск: за работници в минното дело,
металургията, при производство на електроди; работа с пестициди.
Действие: рядко може да протече остро, с иритативни прояви на ГДП или манганови
пневмонии; по-чести са хроничните ефекти – неврозоподобни прояви, в последствие сънливост,
емоционална лабилност, накрая паркинсонизъм и интелектуални нарушения.
Профилактика. При установяване на хронична манганова интоксикация се преустановява
контакта са ноксата и трайно трудоустрояване с определяне степен на инвалидност. В напредналите
стадии неврологичните нарушения са необратими.
Кадмий (Cd). Кадмиеви пари и прах се установяват във въздуха при топенето и рафинирането
на оловни, медни и цинкови руди. Професионален риск – при пресьори на акумулатори,
галванотехници, бояджии и работници в порцеланово-стъкларската промишленост. Непрофесионална
експозиция – храна в съдове с кадмиево покритие; пушачи. Действие: рядко е остро – инхалационна и
дигестивно-резорбционна форма; хронични прояви – нефротоксично действие (протеинурия),
увреждане на кости, аносмия, белодробен емфизем, пневмосклероза, канцерогенен риск.
Профилактика. При кадмиево носителство – балнеолечение, витаминотерапия (C, D). При
манифестна хронична интоксикация – продължително лечение и трудоустрояване.
Хромът (Cr) е сив, трудно топим и химически малко активен метал, лесно разтворим в
киселини. Хромовият анхидрид силен окислител и с киселини дава хромни соли. Професионална
експозиция: в производството на стомана, синтетичен каучук, бои за стъкло и керамика, хромови
катализатори, в текстилната, химическата и фарм. Промишленост.
Прояви: остри (трахеобронхити, бронхопневмонии), хронични – кератоконюнктивит,
атрифични ринофарингити, ХОББ, пневмосклероза, първична бронхиална астма, рак на белите
дробове и носната преграда. При токсична пневмофиброза – трайно трудоустрояване!
 Тема 73: „Дразнещи газове – хлор, серен диоксид, сероводород,
нитрозни газове, амоняк. Профилактика на интоксикациите.”
Хлорът (Cl2) е жълтозелен газ с остра, задушлива миризма, по-лек от въздуха. Отделя
се при процеса на изличане на метали от руди, в преработката на нефта. Използва се за
дезинфекция на водата, намира приложение в хартиената, текстилната и фармацевтичната
промишленост. Важни хлорни съединения са хлороводород, солна киселина (фактори на
работната среда при обработка на сурови кожи, органични бои, в металургията и др.),
хлорпикрин (дезинфектант) и фосген (във фарм. производство, органичен синтез).
Серният диоксид (SO2) е безцветен газ с остра миризма, добре разтворим във вода.
Отравяне с него е възможно при металургичната обработка на сярасъдържащи руди, при
преработката на нефт, производство на стъкло, хартия, изкуствени влакна, обработка на кожи,
изгаряне на топливо със съдържание на сяра – леярни, ковачници и др.
Сероводородът (H2S) e безцветен газ с миризма на развалени яйца, която отслабва с
повишаване на концентрацията му. Отделя се при въгледобив, нефтодобив, нефтопреработка,
коксохимическо производство, синтез на изкуствени влакна, в кожарството и др. Особено
опасни са високите му концентрации при гниенето на органични отпадъци в колектори,
канали и шахти с отпадни води и твърди органични отпадъци.
Нитрозните газове (най-вече NO и NO2) се отделят при производството и употребата
на азотна киселина, нитрити, взривни вещества, производство на азотни торове, фотоленти,
синтетични смоли и пластмаси, лекарствени препарати, в металургията като съставна част на
доменния газ, при електрожени и ацетиленови заварки, горене на нитроцелулозни
съединения, гниене на органични материи и др.
Амонякът (NH3) е безцветен газ с остра миризма, който се отделя при производство и
използване на взривни газове, бои, лакове, при синтез и употреба на азотна киселина, в шахти
с отпадни води и др.
При остри отравяния диагнозата е улеснена от очевидните обстоятелства, които са
станали причина за интоксикация (аварии). При хронични отравяния – внимателна
диференциална диагноза с хронични форми на заболявания на ГДП и белите дробове.
Профилактика. Преценката на загубена работоспособност зависи от тежестта на
пораженията, клиничните им последици и степента на функционалните им нарушения. При
динамичното наблюдение може да се установи пълно оздравяване и функционално
възстановяване. Работникът може да се върне на същата месторабота. При трайни и остатъчни
последици, професионалната експозиция се прекратява чрез трудоустрояване или
преквалификация.
 Тема 74: „Органични разтворители – бензен, бензин,
серовъглерод, нитро- и аминопроизводни на бензола.
Профилактика на интоксикациите.”
Бензенът е течен, безцветен и с приятна миризма. Представител е на ароматните
въглеводороди с изразена летливост и липидоразтворимост. Парите му са по-тежки от
въздуха. Рисков химически фактор при процесите на органичния синтез в
нефтопреработването, коксохимичното производство, при получаване и употреба на моторни
горива или при използването на някои разтворители, където присъства като примес в малки
количества. Висока цитотоксичност!
Действие: 1) остро отравяне (наркотично действие) – еуфория, главоболие,
световъртеж и др.; 2) хронично отравяне – неврастенна симптоматика, токсична
енцефалопатия, токсична и сензомоторна полиневропатия, хипо- и апластична анемия и др.
Профилактика. При първите симптоми – временно прекратяване на контакта с
ноксата. При тежки форми – окончателно преустановяване на професионалната експозиция.
Бензините са летливи, лесно запалими течности с характерна миризма. Токсичността
им зависи от нефта, от който са получени, начина на получаването и от състава му. Те са
продукти от дестилацията на нефта и представляват смес от наситени, ненаситени мастни и
ароматни въглеводороди. Със здравен риск е свързана употребата на бензините като гориво за
двигатели с вътрешно горене или като разтворители на каучук, мазнини, лакове, разредители
и др., в металообработването, екстракционните процеси в маслодобива, химическо чистене.
Действие: 1) остро отравяне – прояви от страна на очите и ГДП; 2) хронично отравяне
– функционални нарушения на ЦНС, хронична енцефалопатия, иритативен ефект и др.
Профилактика. Леките форми на хронично отравяне са обратими след прекъсване
контакта с ноксата. При продължителни невротични прояви – прекратяване на експозицията.
Серовъглеродът (СS2) e безцветна, летлива и лесно запалима течност с приятна
миризма. Под действие на светлината частично се разлага, слабо пожълтява и образува
неприятно миришещи продукти. Професионален риск от интоксикация съществува при
получаването на изкуствени влакна (вискоза), целулоза и целофан. Експозиция на CS2 се
среща и при работещите в селското стопанство, лесовъдството и при синтеза на различни
препарати за растителна защита.
Действие: 1) остро отравяне: еуфория, безпричинен смях, главоболие, световъртеж;
2) хронично отравяне: астеничен и неврастеничен синдром, умствена и физическа умора,
поражение на ПНС (вегетативно-сензорен полиневрит), ендокринни и ГИТ смущения и др.
Профилактика. При остри отравяния – временна загуба на трудоспособност; трудно
поддаващи се на лечение и склонност към рецидиви – продължително трудоустрояване. При
диагностика на полиневрит или енцефалопатия – трайно трудоустрояване.
Нитро- и аминопроизводните на бензола са група съединения, в които С-атоми от
бензолното ядро са заместени от нитро- или аминогрупи. Най-разпространени са нитробензен,
динитротолуен, тринитротолуен. Професионален риск за отравяне с нитросъединения на
бензена съществува в химическата, хартиената, текстилната промишленост, при производство
на пестициди, бои, козметика, експлозиви (тринитротолуен), анилин, фармацевтични
продукти и пластмаси, както и като разтворители (динитротолуен, нитротолуен).
Действие: настъпват остри или хронични отравяния с характерна симптоматика.
Профилактика. Леките остри отравяния обикновено преминават бързо, без остатъчни
прояви. Наличие на катаракта и апластична анемия при хронично отравяне, алергично
обусловена патология на очите, ГДП и бронхиална астма, както и рак на пикочния мехур при
експозиция на ароматни амини налагат трайно трудоустрояване.
 Тема 75: „Въглероден окис. Хигиенно-токсикологична
характеристика. Профилактика на интоксикациите.”
Най-висок професионален риск от въздействие на въглероден оксид (СО) имат
миньори, автомеханици, пожарникари, металурзи, заварчици и химически работници, поради
факта, че той е съставна част на различни газови смеси. Такива са взривни и доменни газове,
изгорели автомобилни газове, природни газове и др. СО е основен химичен рисков фактор и
там, където има непълно изгаряне на органични материи, вкл. въглища, пластмаси, бои,
дървен материал. Още в тухларни и циментови заводи, керамична промишленост.
Токсикокинетика и токсикодинамика. СО постъпва в организма изключително през
дихателните пътища. В кръвта се свързва с хемоглобина, образувайки трайното съединение
карбоксихемоглобин. Съществува корелация между нивото на СО във вдишания въздух и
концентрацията на карбоксихемоглобина. Отделянето му от организма става отново през
белите дробове с издишването. В основата на токсичния ефект на СО е нарушения
кислороден пренос до тъканите в резултат на образувалия се нефункционален метаболит и
произтичащите от това хипоксемия и хипоксия.
Токсични ефекти – основни клинични признаци:
 Остро отравяне: темпорално главоболие, гадене, повръщане, адинамия. Нивото на
карбоксихемоглобина е около 15-20%, като с нарастване на този процент расте и
симптоматиката – до колапс, тежки проводни нарушения, кома и смърт (50-60%);
 Свръхостра форма (жени непушачки, млади хора): асфиксия, кома, гърчове, смърт;
 Постинтоксикационен период (след излизане от комата): психомоторна възбуда,
ретроградна амнезия, остатъчни симптоми – вистибуло- и церебропатии, ендокринни
нарушения, паркинсонизъм, миокардна исхемия;
 Хронично отравяне: при продължителна експозиция на ниски нива на СО в работната
среда или след прекарани леки остри интоксикации – невровегетативна дистония,
церебрастения, психоорганична симптоматика, паркинсонизъм, полиглобулия.
Лечение: При остро отравяне – патогенетична терапия – кислород, карбоген, вливания на
глюкозни разтвори с високи дози вит. С, обменно кръвопреливане, хипербарна оксигенация,
дихателна и сърдечно-съдова реанимация.
Профилактика. При трайни увреждания след остро отравяне като напр. паркинсонов
синдром или ИБС, професионалният контакт се прекратява изцяло. Изразените форми на
хронично отравяне водят до значителна загуба на работоспособност.
 Тема 76: „Прахът – физико-химичен фактор на работната среда.
Класификация, основни източници, патогенни свойства, застрашени
отрасли и професии. Профилактика на праховите заболявания.”
Сборното понятие прах (прахов аерозол) включва разнообразни органични и неорганични
вещества с най-различно по характер и сила увреждащо въздействие, обединени от общо физическо
свойство - силно раздробени частички, които поради своя малък размер и маса и относително голяма
повърхност се задържат във въздуха за различно дълъг период от време. Прахът във въздуха се отнася
като колоидна система, в която раздробените частички са дисперсната фаза, а въздухът е дисперсната
среда и затова се означава още и с понятието прахов аерозол.
Праховите частици които се съдържат във въздуха образуват с него дисперсна система,
която се нарича аерозол. Утаеният прах върху под, стени, съоръжения,земя и др. се нарича аерогел.
При определено външно въздействие (въздушна струя, удар и др.) аерогелът може да премине в
аерозол. Умокреният прах се нарича хидрогел.
Към т. нар. прашни производства се отнасят: откритите и подземни рудници за рудо- и
въгледобив; добиването на изходни суровини и производството
на строителните материали - камъни, чакъл, пясък и др.; металургията; машиностроенето; текстилна
промишленост; стъкларското, порцеланово-фаянсовото, селскостопанското
производство, строителството и др.
Според начина на получаване праховете биват: първични (дезинтеграционни и
кондензационни) и вторични. Дезинтеграционните се получават при механичното раздробяване на
твърди тела, например извършване на пробивни работи, взривяване, изземване на добитата маса - при
добив на полезни изкопаеми, хидро- и пътно строителство,
разрушаване на сгради, строителство и ремонт на пещи, дърводобив и дървообработване. Частичките
имат неправилна форма. Кондензационните аерозоли се образуват при кондензация на парите или
газовете след високи температурни въздействия върху вещества, които са в твърдо агрегатно
състояние при обикновена температура - прахообразуващи
процеси при топенето на метали и силикатни минерали при производства като
металургия, стъкларска и порцеланова промишленост, електро- и оксижениране и др. Отличават се с
по-малките си размери, по-тесните граници на дисперсност, обикновено имат правилна сферична
форма и имат склонност да конфлуират образувайки агломерати от голям брой частици. Вторични са
тези прахове, които на даден етап от производството или в края,
при пакетирането, транспортирането и насипването на материалите се намират в прахообразно
състояние или са седиментирали върху работното оборудване, пода, прозорците и др., и при работа и
при създаване на въздушни течения преминават отново във въздуха на работната среда.
По вид прахът се разделя на органичен, неорганичен и смесен. Органичните прахове от своя
страна биват:
 природни - растителни (полени, цветен прашец, семена, памук/ленти др.) и животински
(животински пърхот, косми, микроорганизми и спорите им, микрокърлежи, паразитни
елементи, отделящи се чрез урината и фекалите на болни животни и хора или образуващи се
при процесите на разлагане и гниене на органична материя и др.);
 получени в резултат на човешката дейност - синтетични прахове (бои, пластмаси,
пестициди, фармацевтични препарати, синтетични влакна, перилни прахове и т. н.).
Неорганичните прахове се класифицират като: 1) метални (метални окиси и кондензационни
аерозоли) и 2) неметални - соли, киселини, основи, минерали (природни и изкуствени). Последните -
несъдържащи SiO2 и съдържащи SiO2 (свободен или свързан).
В зависимост от първичния материал: минерален (преработка на рудни и нерудни
изкопаеми), въглищен (преработка и изгаряне на въглища), метален (обработване, леене и заваряване
на метали), органичен и др.
В зависимост от въздействието им върху човешкия организъм: отровен, опасен за
пневмокониозно заболяване, радиоактивен. Главна опасност за човека представлява прахът
в аерозолно състояние. Основните параметри, които характеризират праховия аерозол са запрашеност
на въздуха, дисперсен и веществен състав на праха.
Патогенно действие на праха върху човека:
 Утаените прахови частици в алвеоналната област се очистват много по-бавно.
 При дишането едрите прахови частици с размери над 10 μm се утаяват в горните дихателни
пътища-нос, трахея, бронхи.
 По фините частици достигат до алвеолите и известна част от тях се утаяват там. Основната
част от този утаен прах е с размери под 5-6 μm и много малка част до 10 μm.
 Прахът, който при дишането може да достигне до алвеолите и да се утаи там се нарича
респирабилен прах. Неговите размери са под 10 μm, но основната им маса е с размери под 5-6
μm.
 Значение от гледна точка на пневмокониозоопасноста имат онези от праховите частици, които
са способни да проникнат дълбоко в белите дробове и да образуват там трайно депо. Тази
фракция от общия суспендиран във въздуха на работната среда прах се означава като
респирабилна – това се праховите частички с големина 0,5-5 µm.
Въпреки че праховете имат твърде разнообразни физични свойства и химичен състав,
неблагоприятните им здравни ефекти могат да се систематизират в следните основни насоки:
 общотоксично действие;
 местно раздразнително и корозивно действие – киселини, основи; кожни изменения – екземи,
дерматити, аргироза, комедони, фурункули, язви и т.н.;
 алергично действие – растителни прахове, някои синтетични; хиперсензитивен пневмонит,
бронхоспазъм, бронхиална астма
 специфично действие – бактериални и гъбични инфекции;
 канцерогенно действие – азбестов прах, метални аерозоли, радионуклиди.
Профилактика. Групи мероприятията за намаляване запрашеността:
Технологични:
1. Прилагане на подходящи решения в технологичния процес, които водят до намаляване
на прахообразуването и постъпването на прах в атмосферата: умокряне на суровината в различни
пунктове на нейната преработка, ако това не пречи на технологията и извличането; скъсяване на
технологичния път; намаляване височината и наклона на пресипките.
2. Ограждане (капсуловане) на технологични звена с интензивно прахообразуване и прахоотделяне.
3. Ограждане на източниците с местни смукатели и засмукване на силно запрашения въздух с
прилагане на местна вентилация. След очистване в прахоуловители, въздухът се изхвърля в
атмосферата.
4. Организиране на общообменна вентилация на производствените помещения.
5. Периодично почистване на утаения прах от пода и производственото обзавеждане на фабриките.
6. Използването на прахообразни материали и суровини да се сведе до минимум като се въведат
пастообразни и гранулирани (напр. в пластмасово производство);
Профилактика на прахови заболявания:
7. Осигуряването на предпазно професионално хранене на работниците - богатата на мазнини
(ПНМК), белтъци (цистин, цистеин, метионин), калций и витамини (vit А) храна, потиска развитието
на силикотичния процес;
8. Провеждане на предварителни и периодични медицински прегледи - на всеки 12 или 24 месеца с
участие на терапевт, ОРЛ, дерматолог, офталмолог;
9. Организиране на фотариуми с UV-облъчвания, индивидуални инхалации с физиологичен и содов
разтвор (5% разтвор на NaCI, 2% содов разтвор) за възстановяване на самоочистващите функции на
бронхиалното дърво;
10. Осигуряване на условия за добра лична хигиена (двусекторни шкафове за лично и работно
облекло, бани, перални и др.).
 Тема 77: „Хигиена на труда при употреба на пестициди.”
Пестицидите представляват средства за растителна защита. Според предназначението
си биват инсектициди, фунгициди, акарициди, хербициди, родентициди и др.; според
действието си – репеленти и атрактанти, а според химическия състав – фосфоорганични
(ФОС), карбамати, тио- и дитиокарбамати, кумаринови, серни, медни и др.
Целите, за които се използват пестицидите ги отличават от останалите химични
вещества. В болшинството от случаите, пестицидите имат широк спектър на токсично
действие и рязко изразена биологична активност. Предназначени са да убиват вредители,
но въздействат върху всички останали организми. Концентрациите, които се създават в
местата с вредители, могат да бъдат опасни и за работещите. Циркулацията им в биосферата е
непредотвратима. След внасяне в почвата, остават в околната среда до пълното си
разграждане, което е над 10 години. Някои пестициди имат изразена биокумулация, като
типичен пример е ДДТ, чиято концентрация расте последователно във водоемите, рибите и
рибоядните птици след превишаване на употребата.
Най-яркия пример за негативно здравно влияние на пестицидите са последиците от
използването на т.нар. „оранжев агент” по време на войната във Виетнам. 10 години по-
късно съединението е открито в различни проби като почва, растителност, риби и други
животни, човешко и краве мляко, човешка кръв, черен дроб, бъбрек, мастна тъкан и др. Силно
изразен е тератогенния и ембриотоксичния ефект – уродства, интраутеринна смърт,
помятания, както анемичния и астено-динамичния синдром.
Особено характерно място за действие на пестицидите е черният дроб. Описани са
случаи на тежки токсични увреждания до остра чернодробна некроза от препаратите диоксин
и дибензофуран. Наблюдават се още хронична хепатална порфирия, хепатостеатоза, токсичен
хепатит и цироза (при хронична експозиция).
Предвид разнопосочното неблагоприятно въздействие върху организма е необходимо
да се вземат комплексни и своевременни мерки. От технологична гледна точка, е
необходимо да се намали количеството на използвания пестицид или да се търси алтернатива
за друг, по-малко токсичен агент. На работниците трябва да се осигури пълния комплект от
лични предпазни средства: костюми, очила, ръкавици, респиратори, а работното облекло да се
дезинфекцира, обезпрашава и пере централизирано. Особено важни са медицинските мерки.
Сред противопоказанията за работа с пестициди са:
 Органични заболявания на ЦНС и епилепсия, изразени неврози и вегетативна
дисфункция; психични заболявания;
 Заболявания на ендокринните жлези, черния дроб и кожата;
 Нефрит, нефроза, нефросклероза;
 Изразен атрофичен ринофарингит, ларингит, синуит и др. белодробна патология;
 Заболявания на сърдечно-съдовата система и преден очен сегмент;
 Бременни и жени под 35 годишна възраст, лица под 18 г.
Задължителните медицински прегледи на работещите с пестициди се извършват от
терапевт и невролог, като сред задължителните параклинични изследвания се включват:
 Кръв: хемоглобин, левкоцити, диференциално броене, холинестеразна активност;
 Урина: относително тегло, албумин, седимент, уробилиноген.
 Тема 78: „Хигиена на труда на жената.”
Развитието на промишлеността и селското стопанство създадоха условия за масово
навлизане на жените в общественото производство. Феминизираха се много браншове –
здравеопазване, текстилен, шивашки, фармацевтичен, обувен, парфюмериен, хранително-
вкусов и др. Женският труд е важна съставна част от съвкупния обществен труд и се използва
широко във всички сфери на производството и обществения живот. Упражняването на
професия не е преходен епизод от живота на жените, а носи постоянен характер.
Физиологични особености на женския организъм. Жената има по-малка ефективна
сила, по-малък физически капацитет от този на мъжа с 25-30 %, по-нисък ръст, по-къси
крайници, по-слабо развита мускулатура, повече мастна тъкан, по-малък витален капацитет и
кръвен обем, по-малък брой еритроцити, по-нисък хемоглобин, по-ниска основна обмяна, по-
малка резистентност към физически усилия.
Психологически особености. Жената е по-чувствителна, по-емоционална, по-лесно
губи психичното си равновесие, по-трудно приема критиката, по-трудно преживява грешките
си, по-трудно възприема нарежданията. Поради тази емоционалност в работната среда се
създават отношение на симпатия и антипатия, характерови несъвместимости, които стават
решителен фактор за нервно напрежение в трудни ситуации.
Ежедневната натовареност води до умора, която не изчезва след почивка, а към
която се прибавят постепенно и други фактори на съвременния живот: шум, голямо улично
движение, неудобен транспорт, голяма отдалеченост на работното място от дома, лични
тревоги, семейни трудности, професионални несгоди, които са фон и фактор за умора.
Преумореният организъм на жената е по-податлив на заболяване и по-трудно се възстановява.
Общата заболеваемост при мъжете е два пъти по-ниска, отколкото при жените. Тя е по-
висока в браншове с повече жени и показва тенденция към увеличаване. Временната
нетрудоспособност е по-продължителна при жените.
Основен биологичен фактор, който трябва да се има предвид при използване на
женския труд е фактът, че жената менструира, забременява, ражда и кърми деца. По време на
тези физиологични промени много регулиращи механизми се нарушават. Намалява
резистентността на организма, намаляват се детоксичните функции на някои органи, в
резултат на което се увеличава чувствителността към някои професионални вредности.
Влияние на условията на труд върху специфичните функции на женския организъм:
 Правият стоеж (динамичен или не) - води до деформация на таза, разширени вени,
менструални смущения. Профилактиката: смяна на позата в хода на работния ден с
прекъсване сутрин и следобед – за закуска и произвоствена гимнастика;
 Седяща поза: лумбартрози и дорзалгии, забавена циркулацията и функция на черния
дроб - хемороиди, констипация, благоприятства хронични гинекологични заболявания
и дисменорея, овариална дисфункция и др.
 Тежък физически труд: десцензус и пролапсът (особено у жени след раждане). При
младите момичета променя формата и големината на таза, закъсняване на пубертета;
Влияние на физичните фактори на работната среда:
 Високата температура, съчетана с влажност и въздушни течения: менструални
смущения, хипоовариален синдром, а при настъпила бременност – нарушения в
ембриогенезата, хиперемия, кръвоизливи, чести аборти;
 Ниските температури: охлаждане, възпалителните заболявания на гениталната сфера;
 Общи вибрации: вегетативна дисфункция и антодистонични явления на невр. фон;
 Йонизираща радиация: негативни влияние върху репродуктивната система;
Химичнни вредности. От групата на тежките метали значение при професионален
контакт и добре проучени по отношение на половите жлези, бременността и новороденото са:
  Живак: открива се в менструална кръв и амниотична течност; разстройва се функцията
на яйчника, менструални смущения, ранен климакс;
 Арсенът преминава през плацентата, и то по-лесно през последния триместър на
бременността, причинява преждевременната й терминация; намерен в кърмата;
 Фосфорът и неговите хлорирани и митрирани деривати преминават през плацентата,
увеличава спонтанните аборти, а извън бременност - обилни маточни кръвотечения;
 Антимон - увеличава гинекологичната заболяемост и спонтанните аборти; стерилитет;
 Флуор - антагонист е на Са и намалява калциемията;
Профилактика на женския труд. В трудовото законодателство са предвидени
специални мерки за предпазване на жената от въздействието на неблагоприятните
производсвени фактори, особено в периода на бременността и лактацията.
 Допустима норма за ръчно вдигане и пренасяне на тежести е 15 кг. и 10 кг. при
продължителна работа;
 Сменната и нощната работа са неблагоприятни за жените, поради допълнителните
грижи за семейството;
 Отпуск и трудоустрояване на жената през време на бремеността и майчинството.
Работничката или служителката има право на 120 календарни дни отпуска поради
бременност и раждане, от които 45 дни преди раждане, след което се разрешава платен
отпуск до края на ІІ-та година и неплатен – до края на ІІІ-та.
 Тема 79: „Функции и задачи на службите по трудова медицина
за осигуряване на здравословни условия на труд.”
Службите по трудова медицина (СТМ) са структури с предимно превантивна
дейност, които консултират и подпомагат работодателите, органите по здраве и безопасност
при работа, комитетите и групите по условията на труд в планирането, организирането и
изпълнението на задълженията им по:
1. Осигуряване и поддържане на здравословни и безопасни условия на труд;
2. Укрепване на здравето и трудоспособността на работещите във връзка с извършваната от
тях работа.
Основни функции и задачи на службите по трудова медицина:
1. Разработване на мерки за отстраняване и намаляване на рисковете за здравето на
работещите, и за осигуряване на безопасност при работа;
А) Подпомагане на работодателя при извършване на оценка на риска за здравето и безопасността на
работниците;
Б) Участие при избор на ново технологично оборудване и въвеждане на нови работни процеси, методи, суровини
и материали с оглед определяне на потенциалния здравен риск;
В) Предложения за въвеждане и оценка на ефективността на системи и средства за отстраняване или намаляване
на риска за здравето и осигуряване на безопасността при работа;
Г) Препоръки по отношение избора на средствата за колективна и лична защита;
Д) Анализ на организацията на труда и методите на работа за по-доброто им приспособяване към отделните
индивиди и за подобряване на здравето, безопасността и трудоспособността;
Е) Организиране извършването на специализирани измервания и оценки на работната среда,
трудовия процес и безопасността на труда;
Ж) Оценка на условията за санитарно-битово обслужване и предложения за подобряването му;
З) Разработване на физиологични режими на труд и почивки.
2. Наблюдение на здравословното състояние на работниците и анализирането му във връзка
с извършваната работа;
3. Обучение на работници и длъжностни лица по правилата за опазване на здравето и
безопасността при работа.
Основни дейности на СТМ:
1. Организират и/или извършват предварителни и периодични медицински прегледи и
изследвания на работещите;
2. Изготвят анализ на здравното състояние на работещите въз основа на резултатите от
периодичните медицински прегледи и изследвания;
3. Разработват и участват в изпълнението на програми за обучение (на ръководния персонал,
на работниците и служителите и на техните представители) по правилата за осигуряване на
здраве и безопасност при работа, и спазването на здравните норми и изисквания за работната
среда и трудовия процес;
4. Организират и провеждат обучението на работници и служители по правилата за първа
помощ, самопомощ и взаимопомощ;
5. Предоставят информация на всеки работник или служител за здравните рискове, свързани с
работата му, и за резултатите от профилактичните прегледи и изследвания;
6. Дават индивидуални съвети на работниците и служителите във връзка със здравето и
безопасността при работа;
7. Разработват и участват в реализирането на програми за промоция на здравето на работното
място, отстраняване на рисковите фактори на начина на живот, увеличаване на
трудоспособността и преодоляване на стреса при работа.
Тема 80: „Хигиена на труда при работа с компютърна техника.”
Работата с компютърна техника се използва от широк кръг професионални групи в
обслужващата сфера – програмисти, редактори, журналисти, банкови и библиотечни
служители, оператори в производствени процеси и др.
Психофизиологична характеристика на труда:
1. Преработка на значителни обеми от информация – напрежение на вниманието и паметта;
2. Натоварване на психосензорната сфера, предимно зрителния анализатор;
3. Нервно-емоционално напрежение, пропорционално на важността на информацията;
4. Висока степен на монотонност – чести, точни, еднообразни, краткотрайни движения с
висок темп и повтаряемост;
5. Фиксирана седяща работна поза с натоварване предимно на малките мускули на горните
крайници и принудително положение на главата, врата и горните крайници.
Фактори на работната среда:
1. Излъчване на електромагнитни вълни с широк спектър (рентгенови, УВ, видими и ИЧ).
Електроните в кинескопа се ускоряват с високо напрежение – меко рентгеново лъчение; при
честота 15-22 kHz – радиочестотни електрически и магнитни полета;
2. Статично електричество – дисплей, неелектризирани синтетични тъкани;
3. Шум (понякога): вентилаторът е източник на постоянен шум и захранващият блок,
работещият принтер – 40-51 dB/A. По хигиенни нормативи шумовото ниво не трябва да
надвишава 55 dB/A.
Здравни последици от работата с компютърна техника:
1. Зрителна умора – парене на очите, сълзене, зачервяване, замъгляване; размазване/сливане
на буквите, чувство за натиск в очните ябълки; главоболие в тилната и челната област,
понякога кратко чувство на гадене и виене на свят;
2. Обективно влошаване на зрителните функции (продължителна експозиция): намалена
възможност за акомодация, конвергенция, контрастна и диференцировъчна чувствителност,
устойчивост на ясното виждане;
3. Локална динамична (клавиатура) и статична умора (фиксирана работна поза);
4. Професионални заболявания: тендовагинити, координационни неврози, невралгии и
полиневропатии, микротравми са сухожилия, мускули и стави; хроничен болков синдром.
5. Карпален тунелен синдром (претоварване на мускули и стави при продължителни,
еднотипни и повтарящи се действия): дискомфорт, болки, възпаление, оток, бодежи,
изтръпване, умора, мускулна слабост;
6. Миофибрози на мускулите на кръста, шийната област и раменния пояс.
Профилактиката при работа с микрокомпютър включва различни организационни,
планировъчни, технически, технологични и др. мероприятия, сред които:
1. Осъществяване на професионален подбор;
2. Оптимизиране на параметрите на средата – осветеност (да се намали тази на екрана,
прозорецът не трябва да попада в зрителното поле, светлината трябва да пада странично, по
възможност от ляво); средства за намаляване на шума и статичното електрическо поле;
3. Правилна организация на работното място и работната поза – столове с възможност за
регулиране, да осигуряват опора на краката и поясните прешлени;
4. Спазване на ергономичните изисквания към хардуера и психофизиологичните изисквания
към софтуера;
5. Оптимизиране на зрителната дейност и внедряване на подходящ режим на труд и почивка.
За профилактика на зрителната умора се препоръчва лек масаж на очните ябълки при
затворени клепачи (подобрява кръвоснабдяването и намалява очното налягане); погледът
периодично да се отмества към по-отдалечени обекти.
 Тема 81: „Трудово-медицински проблеми в минното дело.”
Минната промишленост включва добива на най-различни полезни изкопаеми, като 2
са основните способа за добив – открит (кариерен) и подземен (шахтов). Условията на труд
зависят от прилагания способ и от вида на полезните изкопаеми – въглища, руди и др.
Особености на технологични процес:
1. При подземен рудодобив: пробиване на взривни дупки и взривяване, използване на ръчни
вибриращи инструменти, използват се напълно механизирани и немеханизирани способи;
2. Подземни рудници: микроклимат (неблагоприятен, прегряващ) в зависимост от
дълбочината – висока относителна влажност и температура; през зимата – възможно
охлаждане; ефективност на вентилационната система;
Фактори на работната среда:
1. Шум и вибрации – пневматични пробивни чукове, сонди, машини за механизирано
изземване, товарене и транспортиране, товарене и транспортиране. Шумът може да достига
100-120 dB/A като рискът се увеличава с времето на експозиция и високочестотния му
характер. Вибрациите са средно- и високочестотни и често превишават хигиенните норми.
При открития добив има съчетание на вибрации, предавани върху цялото тяло (чрез пода и
седалката на машината) и системата ръка-рамо, в комбинация с шум.
2. Прах – най-вече при пробивно-взривните дейности 200-800 mg/m3, големи количества
финодисперсен прах (90-95% с размери до 5 µm), изключително важно е съдържанието на
свободен SiO2 (над 10%) – предпоставка за развитие на пневмокониози; маслени аерозоли,
съдържащи аерозолни вещества. Намалената естествена вентилация при по-дълбоките
рудници способства за увеличаване на запрашеността. Сериозен източник са и автопътищата.
3. Химични агенти – източник са взривните дейности, автотранспорта, процесите на гниене,
пожарите и др. Основно значение имат СО и азотните газове, а също и метан, SO2,
сероводород, радон и др.; намалено количество на кислорода – с 1-2% и високо на метан;
Важни хигиенни особености на трудовия процес:
1. Тежки физически натоварвания – висок относителен дял на ръчния труд;
2. Принудителна работна поза – неудобна, в ограничено пространство; статично натоварване;
3. Изисква се повишено внимание, сръчност, зрително напрежение (липса на дневна светлина)
4. Висок професионален риск – отговорност, дисциплинираност, психо-емоц. устойчивост;
Най-честото и тежко професионално заболяване сред миньорите от рудодобива е
силикозата. Срещат се още вибрационната болест, невритът на слуховия нерв, отравяния с
взривни газове, инфекции и паразитози. Пневмокониози във въгледобива – антракоза,
силикоантракоза, антракосиликоза. Други патологии: заболявания на периферната нервна
система (невралгии, радикулити), на опорно-двигателната система, на ГИТ и травматизъм.
Профилактичните мерки с приоритет в минното дело са: намаляване на
запрашеността (мокро бурене, сухо прахоулавяне, диспергиране на вода, херметизиране на
работната кабина, вентилационни и очистителни съоръжения), технически мерки срещу
неблагоприятния микроклимат (вентилация, топлоизозолация, оптимални условия на труд и
почивка), използване на лични предпазни средства – антифони, ръкавици, каски, ботуши;
медицински мерки – периодични и профилактични медицински прегледи. Предвиждат се
повишени изисквания за постъпване на работа. Абсолютно противопоказани за целта са
заболявания като тубуркулоза, ХОББ, заболявания на носа и носоглътката, органични
заболявания на сърдечно-съдовата система. Трябва да се осигури балансирано хранене.
 Тема 82: „Трудово-медицински проблеми в металургията.”
Двата основни клона на металургията са черна и цветна. Черната металургия включва
агломерационното, доменното, стоманодобивното и прокатно-валцовото производство, а в
цветната металургия ключов е добивът на мед, олово, цинк и кадмий.
Работещите в агломерационното производство са експонирани на комплекс от
рискови за здравето фактори като:
1. Значителна запрашеност (20-200 mg/m3), състав: Fe (до 65%), Са (до 20%), SiO2 (до 12%) и
свободен SiO2 (до 2%). Прахът е финодисперсен – 88% от частиците са с размер до 2 µm, а
99% - до 5 µm;
2. Неблагоприятен прегряващ микроклимат с интензивна ИЧР и конвекционна топлина до
преохлаждащ и “мозаечен” (тип “зебра”);
3. Шум – широколентов, до 96 dB/A;
4. Преобладава правостоящата работна поза;
5. Тежък труд по енергоразход;
Характерни за агломерационното производство заболявания са: бронхит, простудни
заболявания, болести на периферната нервна система, мускулно-скелетни увреждания и др.
При доменното производство, работещите са експонирани на комплекс от рискови за
здравето фактори като:
1. Крайно неблагоприятен микроклимат с много интензивна ИЧР – прегряващ през лятото (до
45 С) и преохлаждащ и “мозаечен” през зимата;
2. Значителна запрашеност над граничните стойности. По състав прахът е аналогичен на този
в агломерационното производство;
3. Токсични агенти: доменен газ (с висока концентрация на СО), SO2, Pb и др. Прегряващият
микроклимат усилва тяхното вредно действие;
4. Шум – средно- и високочестотен, 86-90 dB/A, на места до 110 dB/A;
5. Висока яркост на разтопения метал;
6. Трудът е с умерен до висок енергоразход;
7. Специфични здравни рискове за ремонтни и аварийно-спасителни групи, ПАБ и
медицински екипи.
Характерни заболявания за доменното производство са: прегряване и/или
преохлаждане, простудни заболявания, болести на периферната нервна система, мускулно-
скелетни увреждания, катаракта и фотоофталмия, травми, тежки изгаряния, остри и
хронични интоксикации, бронхити и др.
Работещите в стоманодобивното производство са експонирани на комплекс от
рискови за здравето фактори като:
1. Неблагоприятен микроклимат с много интензивна ИЧР – прегряващ през лятото (с 5-15 С
над външната) и преохлаждащ и “мозаечен” през зимата;
2. Значителна запрашеност над граничните стойности (до 70 mg/m3); състав: FeOx, свободен
SiO2 (до 10%), кондензационни метални аерозоли (Mn, Pb) с много висока дисперсност и
концентрации над граничните стойности;
3. Токсични агенти: доменен газ, СО2, SO2 и др.
4. Висока яркост на разтопения метал;
5. Трудът е предимно с висок енергоразход, много ръчни операции, неблагоприятни работни
пози, висока сменна натовареност (до 80%);
6. Специфични здравни рискове за ремонтни и аварийно-спасителни групи, ПАБ и
медицински екипи.
Характерни заболявания в стоманодобивното производство са: прегряване и/или
преохлаждане, простудни заболявания, вкл. бронхити, мускулно-скелетни увреждания,
болести на периферната нервни система, катаракта и фотоофталмия. Освен това се
срещат болести на храносмилателната система (язви, гастрити, колити), на сърдечно-
съдовата система – хипертония, атеросклероза, висока честота на травми, тежки
изгаряния, като и остри и хронични интоксикации.
Работещите в прокатно-валцовото производство са експонирани на следните
рискови за здравето фактори:
1. Крайно неблагоприятен микроклимат при горещото валцуване с много интензивна ИЧР –
прегряващ през лятото (до 50 С) и преохлаждащ и “мозаечен” през зимата;
2. Шум – широколентов, с преобладаване на ниските честоти, на места до 102 dB/A;
3. Значителна запрашеност над граничните стойност (до 70 mg/m3); състав: предимно фино
дисперсни FeOx;
4. Токсични агенти: СО, SOx, аерозоли на смазочно-охлаждащи течности и продуктите от
термоокислителната им деструкция (3-4 пъти над граничните стойности) и др.;
5. Трудът е предимно с висок енергоразход;
Характерни заболявания са: прегряване, топлинен удар; болести са ССС,
дихателната система, простудни заболявания, травми, изгаряния, мускулно-скелетни
увреждания, както и болести на периферната нервна система.
Специфичните мерки за превенция включват: правилно организирана аерация;
ефективна обща и локална вентилация; локални въздушни “оазиси” или водни завеси;
подвижни завеси за намаляване на въздушните течения; херметизация и капсуловане на
прахоотделящото оборудване и процеси; овлажняване на суровините и шихтата;
автоматизация и дистанционното управление; редовно почистване на осадения прах;
физиологичен режим на труд и почивка; климатизирани стаи за отдих; подходящо облекло и
обувки; лични предпазни средства за защита на очите, главата, лицето и ръцете; специален
питеен режим; предпазно-професионално хранене – диета А (богата на незаменими АК,
ПНМК, вит. А, В, С, мляко, течни храни и др.).
ЦВЕТНА МЕТАЛУРГИЯ – МЕД, ОЛОВО, ЦИНК, КАДМИЙ.
Работещите в производството на мед са изложени на следните рискови фактори:
1. Неблагоприятен микроклимат с много интензивна ИЧР – прегряващ през лятото и
преохлаждащ и “мозаечен” през зимата, с високи скорости на движение на въздуха. В
цеховете за електролитно рафиниране микроклиматът е трайно прегряващ независимо от
сезона;
2. Шум – на около 1/3 от работните места превишава горната стойност на експозиция за
предприемане на действие (ГСЕПД), като достига 100 dB/A;
3. Прах – от суровините; при топенето и др. процеси се образуват високодисперсни
кондензационни аерозоли (до 98% с размер под 1 µm); състав – Fe (15-27%), Cu (10-13%),
SiO2 (36-53%), Zn (3-7%); интензивно вторично запрашаване;
4. Токсични агенти: SO2, As, Sb, Cd, Pb, Hg, Zn;
5. Специфични здравни рискове за ремонтни и аварийно-спасителни групи, ПАБ и
медицински екипи.
Характерни са болестите на ГДП, периферната нервна система, ГИТ, ССС;
прегряване, топлинен удар, тежки изгаряния, вкл. с киселини при електролитно рафиниране.
Работещите в производството на олово са експонирани на:
1. Неблагоприятен микроклимат с интензивна ИЧР – прегряващ през лятото и преохлаждащ и
“мозаечен” през зимата, в високи скорости на движение на въздуха и висока относителна
влажност (75-88%);
2. Шум – на редица работни места превишава ГСЕПД;
3. Прах – най-вече в агломерационните и топилните цехове, високодисперсен (90% с размер
под 5 µm) с високо съдържание на Pb и SiO2;
4. Токсични агенти: основно аерозоли на PbO (т.т. 327,5 С), също SO2, Nox, аерозоли на
ZnO, Cd и др. метали. Токсичното действие на Pb се засилва от прегряващия микроклимат и
тежката физическа работа.
Заболяванията обхващат храносмилателната и нервната система, ГДП, оловна
интоксикация (токсичното действие на Pb се засилва от прегряващия микроклимат и тежката
физическа работа).
Работещите в производството на цинк са експонирани на следните рискови фактори:
1. Неблагоприятен прегряващ микроклимат (до 34 С) с интензивна ИЧР, умерено високи
скорости на движение на въздуха (до 1,7 m/s) и висока относителна влажност на някои
работни места (80-98%);
2. Токсични агенти: метални аерозоли на Zn, Cu, Pb, As, Cd, H2SO4, Cl и др. В електролизните
цехове: H2SO4, HCl, ZnSO4, ZnCl2, SO2, As, Pb, Cl, Mn и др.;
3. Значителна тежест на труда на някои работни места;
4. Специфични здравни рискове за ремонтни и аварийно-спасителни групи, ПАБ и
медицински екипи;
Характерни заболявания са: “цинкова” (“леярска”) треска, при концентрации на Zn-
пари над 15 mg/m3, болести на дихателната система, вкл. дифузна пневмосклероза при
работещи в пържилните и електролизните цехове, болести на ГИТ (гастрити, язвена болест);
болести на ССС, нервната система, на носоглътката (хиперемия, ринит, перфорация на septum
nasi), хроничен фарингит – субатрофична форма.
Производството на цинк се свързва с експозиция на работещите на:
1. Токсични агенти: високи концентрации на CdO във въздуха и на неорганичните му
съединения – нитрат, сулфит, хлорид и др.; серни съединения, аерозоли на H2SO4 и др.;
2. Неблагоприятен прегряващ микроклимат, на някои работни места с интензивна ИЧР;
3. Специфични здравни рискове за ремонтни и аварийно-спасителни групи, ПАБ и
медицински екипи.
Характерни заболявания. Кадмият и съединенията му оказват политропно действие:
отслабване, кръвотечение от носа, повишена възбудимост и уморяемост, различни
заболявания на ГДП и бронхите, емфизем, хипо- до аносмия, хепатит, болки в костите,
деформираща остеоартроза и др. Установяват се и бъбречни увреждания. При продължителна
експозиция на ниски концентрации Сd се установяват бронхит, емфизем, анемия, хипертония,
увреждания на костите, функционални чернодробни нарушения и др.
Специфичните мерки за превенция включват:
1. Мерки за намаляване на праха и токсичните агенти: ефективна херметизация;
ефективна общообменна вентилация и местно прахо- и газоулавяне (локални аспирации);
създаване на зони с чист въздух; правилно организирана аерация; технологично
оползотворяване на отделящите се отпадъчни продукти; редовно мокро почистване на
осадения прах; ефективно топлоизолиране и екраниране на топлоизточниците.
2. Шумоизолиране на източниците на интензивен шум;
3. Подходящо работно облекло и обувки;
4. Лични предпазни средства за защита на очите, главата, лицето и ръцете;
5. Добра лична хигиена на работещите;
6. Специален питеен режим;
7. Предпазно-професионално хранене (за работещи с Cd, Hg, Mn – диета Б, с Pb – диета В +
пектини);
8. За работещи в контакт със серни газове – пунктове за изплакване на устата с 1% разтвор на
NaHCO3 и инхалация на алкални вещества.
 Тема 83: „Трудово-медицински проблеми в химическата
промишленост.”
Работещите в химическата промишленост са експонирани на комплекс от рискови за
здравето фактори:
1. Токсични агенти. В неорганичния синтез това са киселини, основи, соли и газове. В
органичния синтез се отделя разнообразна и многокомпонентна паро-газо-аерозолна смес,
включваща изходни (суровини), междинни, крайни, странични, отпадни и др. продукти, както
и добавки, катализатори и др. Тази смес може да бъде с относително постоянен състав, но
може той да се променя значително поради вариациите в компонентите, процесите, условията
и др. параметри. Токсичните агенти се разпределят неравномерно в работната среда. Много от
тях са пожаро- и взривоопасни;
2. Токсични прахове (неорганични и органични): отделят се най-често в началните и
крайните производствени етапи. Могат да достигнат концентрации, които надвишават десетки
пъти съответната гранична стойност. Дисперсността им обикновено е висока (<5 µm).
Токсичните прахове могат да адсорбират газове, пари и аерозоли, което увеличава тяхната
токсичност;
3. Интензивен производствен шум: механичен и ударен до 100 dB/A, аеро-и
хидродинамичен до 95 dB/A;
4. Неблагоприятен прегряващ микроклимат (до 36 С) при производства с екзотермични
химични процеси (вар, карбид, фосфор, H2SO4 и др.). При някои производства или процеси е
налице много висока влажност в помещенията (до 90%);
5. Интензивни вибрации (предимно общи) – на някои работни места;
6. За операторите на процеси – значително психо-сензорно напрежение и висока отговорност;
7. Специфични здравни рискове за ремонтни и аварийно-спасителни групи, ПАБ и
медицински екипи.
Характерни за химическата промишленост заболявания са: мускулно-скелетни
увреждания, професионални белодробни заболявания, алергични и кожно-алергични
заболявания, увреждане на слуха, остри (Cl, NH3 и др.) и хронични професионални
интоксикации, протичащи с неспецифична симптоматика; болести на сърдечно-съдовата
система (хипотонични и хипертонични реакции, ИБС). Характерни са също увреждания на
овариалната функция, бременността и раждането (най-често при производство на
полистирол и полиамид). Химично свързаната канцерогенеза, мутагенеза и тератогенеза се
свързва с арсена и съединенията му, бензен, бензидин, винилхлорид, хлорметил, циклични
амини и мн. др.; багрила, вкл. анилин, катрани, асфалт, битуми, сажди, хлоропренов
синтетичен каучук и мн. др. Чести са изгарянията – термични и химични, особено на очите.
Специфичните мерки за превенция включват: технологични процеси със затворен
цикъл и/или малкоотпадъчни технологии; технологични процеси с ниско налягане или
вакуум; замяна на сухи методи и процеси на преработка с мокри; изключване, ограничаване
или замяна на силно токсично вещества и съединения с по-малко токсични; подходящо
планиране на площадката и производствените помещения с максимално изолиране от
опасните процеси; ефективна обща, локална и аварийна вентилация; аварийни блокировки,
газ-анализатори и газ-сигнализатори; извънредни инструктажи при аварийни ремонти или
ремонти в затворени пространства; лични предпазни средства на дихателните органи
(противогази, респираторни маски и др.), очите, откритите кожни участъци; предпазно-
професионално хранене в зависимост от химичните агенти; газоспасителна служба
(оборудвана и обучена); изготвяне на план за действие при аварии, бедствия и катастрофи, и
периодичното му проиграване.
Тема 84: „Трудово-медицински проблеми в селското стопанство.”
Основните отрасли на селското стопанство за растениевъдството и животновъдството.
Към растениевъдството се отнасят подоотраслите – полевъдство, лесовъдство, овощарство,
зеленчукопроизводство (вкл. оранжерийно), лозарство и др., а към животновъдството –
говедовъдство, свиневъдство, овцевъдство, птицевъдство, коневъдство, рибовъдство и др.
Селското стопанство има следните общи характеристики:
1. Значително физическо натоварване и интензивност на труда;
2. Особен ритъм на работа и продължителност на работния ден;
3. Честа смяна на работните операции;
4. Най-често се работи на открито;
5. Наличие на биологични и химични рискови фактори;
6. Наличие на рискови фактори, свързани с механизацията и др.
Основните здравни рискове в растениевъдството се разделят на следните групи:
1. При механизирани дейности, вкл. на закрито: неблагоприятни микроклиматични
условия, шум и вибрации, ергономични (принудителна работна поза), запрашеност, токсико-
химични фактори (аусп. газове, торове, пестициди, ГСМиОТ), травми.
2. В полевъдството, зеленчукопроизводството, овощарството, лозарството и др.:
интензивно до тежко физическо натоварване, въпреки механизацията (особено в оранжерии),
значителен брой ръчни операции, ергономични (принудителна работна поза), неблагоприятни
микроклиматични условия при работа на открито; прегряващи в оранжерии; запрашеност;
токсико-химични фактори (торове, пестициди); травми и микротравми; ухапвания и
ужилвания от влечуги и инсекти.
Основните здравни рискове в животновъдството включват:
1. Запрашеност (предимно органичен прах);
2. Вредни газове;
3. Неприятно миришещи вещества;
4. Неблагоприятни микроклиматични условия;
5. Тежък физически труд;
6. Биологична опасност (зооантропонози, инфекциозни и алергични заболявания, микози);
7. Травми и микротравми;
8. Ухапвания и ужилвания.
 Тема 85: „Трудово-медицински проблеми в текстилната
промишленост.”
Работниците в текстилната промишленост са експонирани на комплекс от рискови за
здравето фактори в зависимост от вида на влакното и етапа на производството:
1. Неблагоприятен прегряващ микроклимат, често в съчетание в висока относителна
влажност на въздуха;
2. Статично електричество;
3. Шум – широколентов, до 101 dB/A;
4. Вибрации – предимно общи, нискочестотни, вертикални;
5. Прах (вкл. силикозоопасен!) и влакна;
6. Биологични и химични агенти;
7. Пренапрежение на опорно-двигателния апарат с елементи на статични работни операции;
8. Сменен режим на труд;
9. Почти 100% феминизирана професия.
Сред характерните заболявания, водеща е патологията на дихателната система –
бисиноза (“понеделничен задух”), памучна и конопена треска (синдром на токсичния
органичен прах), хроничен бронхит и др.; онкопатология и мускулно-скелетни смущения.
Наблюдават се още нарушения на овариално-менструалния цикъл, чернодробни увреждания,
болести на кожата и лигавиците (вкл. “болест на легена” при обработката на коприна).
Специфичните мерки за превенция са:
 Архитектурни;
 Технологични – оптимизиране на работния микроклимат, намаляване на
прахооотделянето;
 Технически – намаляване на шума и вибрациите;
 Медицински (предварителни и периодични медицински прегледи; установяване на
преморбидни състояния и превенция на професионални заболявания),
 Ергономични – оптимален режим на труд и почивка, ергономична работна мебел.
 Средства за защита на слуха, ръцете;
 Организационни – вкл. климатизирани тихи стаи за почивка.