ХИГИЕННО ЗНАЧЕНИЕ НА ОСНОВНИТЕ

СИСТЕМИ ЗА ПЛАНИРАНЕ И
ИЗГРАЖДАНЕ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА.
ХИГИЕННИ ПРОБЛЕМИ И ИЗИСКВАНИЯ
КЪМ ЖИЛИЩЕТО. ОТОПЛЕНИЕ,
ОСВЕТЛЕНИЕ И ВЕНТИЛАЦИЯ
 ЗОНИРАНЕ НА УРБАНИЗИРАНИ ТЕРИТОРИИ

В урбанизираните територии (населените места и селищни

образувания) се определят следните зони (територии):
1. Селищна територия – обхваща строителните граници на
населените места и се подразделя на:
- жилищна зона – включва терените за жилищни квартали,
обществени сгради, улици, площади, зелени площи;
- зона на селищно стопанство – обхваща терените за
промишлеността, складове, стопански дворове за селскостопанска
дейност, извънселищен транспорт, терени за отдих и спорт,
растителните хигиенно-защитни пояси;
2. Извънселищна територия – това е територията извън
строителните граници на селището, включва резервни терени за
бъдещо развитие на населеното място, земеделски терени,
призводствени бази за строителство, гробища и други.
 ЗОНИРАНЕ НА УРБАНИЗИРАНИ ТЕРИТОРИИ
Жилищна зона – заема най-удобната и красива част от градската територия.
Терени за промишлени и складови зони
- разположени са в подветрената част спрямо жилищната зона, здравните
заведения и други;
- определят се във връзка с изискванията за опазване на обработваемата
земя и природната среда и опазване на въздуха, почвата и водата от
замърсяване.
Хигиенно-защитна зона
- предвижда се за всички предприятия, които отделят вредни газове, прах,
шум и други вредности;
- определя се с разстоянието на източниците от жилищните квартали,
здравните заведения, курортите за отдих и туризъм;
- определени са 7 хигиенно-защитни зони.
Транспортно-складовата зона
- в тази зона се групира извънселищния транспорт, включващ гари,
летища, пристанища;
- разполага се в периферията на града, тъй като е източник на шум и
замърсители на въздуха.
Околоградската зона – обхваща както извънселищната територия на града,
така и обектите за извънградски отдих, туризъм, курортолечение и други.
 ПЛАНИРАНЕ НА ЖИЛИЩНАТА ЗОНА
Форми на застрояване на жилищната зона
1. Застрояване върху обособени дворищно регулационни парцели
(обособени парцели за отделните сгради)
- прилага за малкоетажно индивидуално жилищно строителство
в някои квартали на градовете и в селата;
- недостатъци: необходимост от големи площи за застрояване,
лоши функционални връзки и други.
2. Комплексно строителство.
- строителство на сгради върху необособени парцели.
٧ свързано застрояване (сключено и групово) - сградите са
долепени една до друга
● допрени една до друга сградите взаимно се засенчват;
● аерацията е затруднена;
● вътрекварталният шум е повишен.
٧ свободно застрояване – има разстояние между сградите.
Недостатъчно благоприятни жизнени условия се създават и при
сключеното по цялото лице на квартала периметрално застрояване, при
което за достъп в квартала и за проветряване се използват проходи (с
височина и ширина не по-малко от 3.20 m).
 ПЛАНИРАНЕ НА ЖИЛИЩНАТА ЗОНА

Предимства на свободното застрояване

1. Сградите са разположени шахматно, в редици или по друг свободен
начин;
2. Слънцеогряването на сградите е по-голямо. Най-благоприятно
изложение е югоизток, следва юг, изток, югозапад, запад, североизток,
северозапад и север;
3. Разстоянието между сградите трябва да е достатъчно голямо, за да
няма засенчване. То трябва да бъде не по-малко от два пъти от
височината на най-високата сграда минус 5 m (2Н-5m).
Всяка жилищна зона включва следните звена, в зависимост от броя на
жителите:
1. Жилищен район – включва от 25 000 до 40 000 жители;
2. Жилищен микрорайон - включва от 5 000 до 12 000 жители;
3. Жилищна група - включва от 2 000 до 3000 жители.
 ПОКАЗАТЕЛИ НА ЗАСТРОЯВАНЕ НА ЖИЛИЩНАТА ЗОНА

Основни показатели свързани със застрояването на жилищната зона

1. Плътност на застояването – отношение между застроена площ и
площта на терените, предназначени за изграждане само на жилищни
сгради, без терени за улици, площади и други.
Норма между 10 и 30%
2. Гъстота на обитаване - брой на жители върху 1 хектар площ. Този
показател варира от 60 до 480 жители на хектар.
Уличната мрежа има важно транспортно-комуникативно и хигиенно
значение. Основните системи на уличната мрежа са:
1. Правоъгълна - създава удобства при благоустрояването на
правоъгълни квартали с най-малка дължина на улиците;
2. Радиално-кръгова - характеризира се с радиално разположени
улици, водещи към центъра и с улици, описващи концентрични кръгове
около него.
3. Свободна - напълно задоволява комуникационните и хигиенни
изисквания.
 УЛИЧНА МРЕЖА НА ЖИЛИЩНАТА ЗОНА
Ориентиране на улиците
- съобразено е с местните климатични условия;
- за средните географски ширини се препоръчва посоката на
«хелиотермичната ос» (север североизток - юг югозапад);
- в южни и безветрени райони, по морското крайбрежие
ориентирането на улиците трябва дa бъде по посока на преобладаващите
ветрове;
- в райони със силни ветрове, главните улици се планират
перпендикулярно или под ъгъл спрямо тяхната посока.
Оразмеряване на ширината на основните елементи на улиците (улично
платно и тротоар)
- се основава на предвижвания брой потоци, като ширината на един
транспортен поток (3 m) и на един пешеходен поток (0.75 m);
Покритие на улиците
- да е гладко, да е безшумно;
- лесно да се почиства, да не отделя прах и вредни за здравето на
човека вещества.
- създаване на подходящ наклон на улиците с водосточни шахти и
канализация за поемане на атмосфeрните води.
 ШУМ В НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА
Шумът в градовете през деня, на улицата варира от 65 до 85 dВ. Шумът
прониква в жилищата и при отворени прозорци може да достигне около 65
dВ, а при затворени прозорци около 50 dВ.
Основни източниците на шум в населеното място
1. Транспорт;
2. Промишлени предприятия, работилници и складове;
3. Вътреквартален шум – ресторанти, дискотеки, училища и други;
4.Вътресграден шум – асансьори, магазини, вентилационни
съоръжения, разположени в сградата.
Фактори определящи жилищния шум
- от проникващия външен шум;
- в резултат на извършване на шумни домакински дейности;
- действието му води до намаляване на работоспособността;
- нарушава почивката и съня
- влияе върху дейността на храносмилателната, сърдечно-съдовата
система.
Норма – 35 dB през деня и 30 dB през нощта
 ШУМ В НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА

Борбата със шума

1. На мястото на източниците на шума
- обезшумяване на транспортните средства;
- подобряване на пътната настилка;
- ограничаване на скоростта на движение и други;
2. По пътя на разпространение на шума
- отдалечаване на обектите (извеждане на големите
транспортни потоци извънжилищната зона);
- вкарване на част от транспорта в закрити пространства;
- екраниране и поглъщане на шума от зелени насаждения;
3. Мероприятия, свързани с обекта, който подлежи на шумова
защита
- правилно функционално зониране на жилищната зона;
- нормиране и контрол на шума.
 ОЗЕЛЕНЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА

1. Озеленяването влияе върху микроклимата на населеното

място - растенията задържат голяма част от слънчевата радиация и
предпазват почвата и въздуха от силно нагряване.
2. Зелените насаждения имат и психогенно значение.
Видове зелени площи според функционалното им предназначение
1. За широко обществено ползване – паркове за отдих,
градини, зелени насаждения по улиците и други;
2. За ограничено обществено ползване – озеленени училища,
детски градини, предприятия, болници и други;
3. Със специфично предназначение – спортни терени,
ботанически и зоологически градини.
Зелените площи са:
- естествен филтър за очистване на въздуха от прах и газове;
- повечето растения усвояват някои органични съединения
(например: ароматни въглеводороди), въглероден диоксид от въздуха и
го обогатяват с кислород;
- растенията отделят вещества фитонциди (кетони, алдехиди и
други) с антибиотично действие.
 ХИГИЕННИ ПРОБЛЕМИ И ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЖИЛИЩЕТО

Жилището е основната структурна единица на всяка жилищна

сграда. Важен хигиенен принцип е всяко семейство да има отделно
жилище и всеки член на семейството да притежава самостоятелна
стая.
Помещенията в жилището са:
1. Жилищни - дневни, спални, кабинети;
2. Обслужващи – кухни, трапезарии, килери, бани, тоалетни и
други.
Според броя на жилищните помещения жилищата биват
едностайни, двустайни, тристайни и т.н.
От размерите на жилището най-голямо значение имат височината
на помещенията, кубатурата (обемът въздух на 1 обитател на
жилището) и жилищната площ (сумата от площа на жилищните
помещения).
 ХИГИЕННИ ПРОБЛЕМИ И ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЖИЛИЩЕТО

Изисквания към жилището

- помещение с височина 3 m осигурява достатъчен обем въздух и
добра осветеност;
- кубатурата на жилищните помещения се определя чрез обема
въздух необходим на 1 обитател за 1 час, който е 35 m3;
- 2.5-3-кратен обмен на въздуха за 1 h;
- минималната жилищна площ на 1 обитател е 9 m2.
- поне 1 от стаите да има благоприятно изложение (приоритет се
дава на детските, после на дневните и след това на спалните);
- не се допуска баните и тоалетните да се разполагат над стаите за
живеене, кухните и килерите за хранителни продукти;
- конфигурацията на помещенията трябва да бъде такава, че
дълбочината им да не надвишава 2-2.5 пъти височината на прозорците.
- строителните материали да са с малка хигроскопичност и
звукопроводимост, голяма топлоустойчивост и да не отделят токсични
вещества.
 ОСВЕТЛЕНИЕ НА ЖИЛИЩЕТО

Хигиенни изисквания към осветлението в жилището

1. Оптимално ниво на осветеност;

2. Равномерно разпределение на светлината и да не се
създават нежелани сенки;
3. Равномерно осветление във времето (да няма мигане на
светлината);
4. Да няма блясък, водещ до заслепяване;
5. Осветлението да осигурява максимално цветоразличаване;
6. Осветителните тела да са безшумни, да не замърсяват
въздуха, да не влошават микроклимата и лесно да се почистват.
 ОСВЕТЛЕНИЕ НА ЖИЛИЩЕТО

Видове осветление
1. Естествено осветление
- функция предимно на дифузната светлина на небосвода,
която създава външна осветеност до 30 000 Lx;
- външната осветеност се увеличава при купеста облачност
и снежна покривка на земата;
- външната осветеност намалява при замърсяване на
атмосферата;
- когато външната осветеност спадне под 5 000 Lx, се налага
включване на изкуствено осветление;
- естественото осветление в помещенията зависи от
външните светлинни условия на местността, ориентацията на
помещенията, близостта на съседни сгради, дълбочината на
помещенията и други фактори.

2. Изкуствено осветление
 ОСВЕТЛЕНИЕ НА ЖИЛИЩЕТО

Показатели за естествено осветление

1. Коефициент на естествена осветеност (КЕО)
- представлява отношение в проценти на хоризонталната
осветеност в дадена точка в помещението, получена от проникващия в
помещението поток от дневна светлина към външната хоризонтална
осветеност, създавана в същия момент от дифузната светлина на
небосвода.
Норма – не по-малка осветеност от 0.5% за жилищни помещения и
0.25% за обслужващи помещения.
2. Светлинен коефициент (ориентировъчен показател)
- показва отношението на остъклената част на прозорците към
площта на пода на помещението.
Норма – не по-малък от 1/5 за дневни стаи, 1/7 - за спални,
кабинети, кухни и 1/10 – за стълбища.
 ОСВЕТЛЕНИЕ НА ЖИЛИЩЕТО
Помещения за постоянно обитаване
- необходимо е да се осигури 3 часова инсолация;
- при замърсяване на стъклата осветеността може да спадне с
повече от 50%;
- значение има и разстоянието между отделните сгради;
- при източна и особено при западна ориентация на прозорците
трябва да се използват слънцезащитни устройства.
Изкуствено осветление
- осъществява с от електрически източници - луминисцентни
лампи и лампи с нажежаема жичка.
Предимства на луминисцентните лампи
- спектърът им е близък до този на дневната светлина;
- по-голяма светеща повърхност и затова яркостта им не е много
голяма;
- не създават толкова плътни сенки и силно заслепяване както
лампи с нажежаема жичка;
- по-икономични.
Норма – нивото на осветление на всички осветители - не е по-ниско
от 100 Lx в кухните, 75 Lx в жилищните стаи, 50 Lx в коридора 30 Lx в
санитарните възли.
 ОТОПЛЕНИЕ НА ЖИЛИЩЕТО

Хигиенни изисквания към отоплението в жилището

1. Да поддържа устойчива температура в жилищните
помещения през денонощието, независимо от външните условия;
2. Да не се влошават хигиенните качества на въздуха в
помещенията с продукти на горенето като дим, сажди, въглероден
диоксид, серен диоксид и други замърсители;
3. Температурата на нагряващите повърхности да е умерена, за
да се избегне изсушаване на въздуха, възникване на пожари и
изгаряния;
4. Да се използва гориво, което не замърсява атмосферния
въздух.
 ОТОПЛЕНИЕ НА ЖИЛИЩЕТО
Видове отопление
1. Местно отопление – осъществява се с различни видове печки (електрически,
за твърдо, течно и газово гориво).
Недостатък - неравномерност на температурата.
2. Централно отопление – водно, парно и въздушно.
- водно отопление с ниско налягане - има широко приложение и се
предпочита пред парното.
Предимства
٧ по-малко изсушава въздуха, отдаването на топлината е по-
равномерно;
٧ температурата на топлоотдаващите повърхности не надвишава 800С
(при парното е над 1000С).
- въздушно отопление – прилага се съвместно с изкуствена вентилация на
сградите.
Видове отопление според начина на отдаване на топлината -
- конвекционално (с конвектори, радиатори, въздухопроводи);
- лъчисто (чрез вградени електрически нагреватели в стените, пода, тавана).
Предимства на лъчистото отопление
٧ ниски температури на нагряващите повърхности;
٧ малък разход на топливо;
٧ възможност за използване през лятото като охладителна система.
 ОТОПЛЕНИЕ НА ЖИЛИЩЕТО

Отоплението в жилището е тясно свързано с микроклимата в

жилището.
Компоненти на микроклимата
1. Температура на въздуха
- 20-220С;
- температурните разлики по хоризонтала да не
надвишават 1-20С, а по вертикала 1-3.50С;
- денонощните колебания на температурата да не са над
30С при централно и 50С за местно отопление.
2. Влажност на въздуха
- 30 до 60%;
- във влажното жилище вирулентността на патогенните
микроорганизми е по-дълга;
- по-голяма възможност от провокиране на простудни
заболявания, ревматизъм, изострянето на туберкулозата.
 ОТОПЛЕНИЕ НА ЖИЛИЩЕТО
3. Скорост на движение на въздуха
- през отоплителния период на годината нормата е 0.1-0.15 m/s;
- през лятото максималната допустима скорост е 0.6 m/s;
- неподвижният въздух води до усещане на обща подтиснатост;
- прекомерната подвижност на въздуха е свързана с охлаждане на
организма.
4. Топлинна радиация
- зависи от температурата на обкръжаващите повърхности в
помещенията (стени, под, таван, прозорци);
- фактор, от който най-много зависи радиационният топлообмен.
- според това дали температурата на обкръжаващите повърхности
е по-ниска или по-висока от температурата на повърхността на тялото
радиационния топлообмен бива отрицателен или положителен;
- за недопускане на интензивно радиационно охлаждане, което е
съпроводено със студени тръпки, температурата на стените не трябва да
е по-ниска от температурата на въздуха с повече от 2 до 30С.
 ВЕНТИЛАЦИЯ НА ЖИЛИЩЕТО

Вентилация – осигурява смяна на замърсения въздух в

помещенията с чист външен въздух.
Хигиенни изисквания към вентилацията в жилището
1. Да осигурява оптимален микроклимат;
2. Да осигурява съдържание на токсични пари, прах, аерозоли във
въздуха на помещенията ненадвишаващи хигиенната норма;
3. Да не създава шум и вибрации над хигиенната норма.

Видове вентилация
1. Естествена вентилация
2. Изкуствена вентилация
 ВЕНТИЛАЦИЯ НА ЖИЛИЩЕТО

Естествена вентилация
- обмяната на въздуха се осъществява за сметка на разликата в
налягането на външния и вътрешен въздух;
- въздухообменът се осъществява през порите на стените,
цепнатините на затворените врати и прозорци на жилищата;
- засилването на въздухообменът става чрез отваряне на прозорците;
- системно проветряване на помещенията в обществени сгради се
постига чрез високо разположените малки крила на прозорците;
- кухните и санитарните възли трябва да имат самостоятелни
вентилационни канали.
Изкуствена вентилация
- устройва се в помещения, в които се получава по-силно замърсен
въздух (кухни, тоалетни, перални);
- движението на въздуха се осъществява с вентилатори с кратност до
15 пъти в час.
Климатична инсталация - има съчетание на изкуствена вентилация с
обработка на въздуха, изразяваща се в пречистване, охлаждане, затопляне,
озониране и др.
 ВЕНТИЛАЦИЯ НА ЖИЛИЩЕТО

Основни показатели за оценка на вентилацията

1. Обем на вентилацията
- обем на вентилацията – количеството въздух в m3/h, което
трябва да се осигури на един човек от помещението, така че
вредностите (предимно въглероден диоксид) за жилищните
помещения да не надвишана хигиенната норма.
- действителен обем на вентилацията - представлява
произведение от скоростта на движение на въздуха, площта на
сечението на отвора, през който въздуха влиза в помещението и
времето.
Норма – необходимият обем на вентилацията е 35 m3/h.
2. Кратност на вентилацията – показва колко пъти се
обменя въздуха в помещението за 1 час.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!