ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА КАТАСТРОФИТЕ.
Критериите, разграничаващи катастрофите от ежедневните
ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ, КРИТЕРИИ И КЛАСИФИКАЦИЯ
І. Основни понятия.
1. Катастрофа /бедствие/. Известни са много и различни
определения на понятието катастрофа /бедствие/:
⮚ Според СЗО катастрофите са природни явления или
човешка дейност, които представляват или носят заплаха за живота и
здравето на хората и то в степен, която изисква помощ отвън.
⮚ Според ГЗ – внезапно събитие, съпроводено с тежки
последствия, жертви, наранявания, разрушавания и повреди, които
причиняват загуби, налагащи незабавна спасителна намеса в широк
мащаб.
Вземайки под внимание всички известни досега определения
може да се изведе следната обобщена дефиниция за понятието
катастрофа /бедствие/:
⮚ Катастрофите са природни явления или човешка
дейност, характеризиращи се със следните основни
елементи:
♦ внезапност на възникналото събитие;
♦ създаване на изключително тежка обща и
медицинска обстановка със заплаха за живота и
здравето на хората;
♦ рязко несъответствие между необходимите и
наличните сили и средства за ликвидиране на
последствията;
♦ необходимост от оказване на спешни
спасителни мероприятия.
2. Бедствена ситуация – тежка обща и медицинска обстановка,
възникваща в един или повече райони в резултат на различни по
характер бедствия.
3. Извънредно положение – състояние на повишена
готовност, което се въвежда на територията, на която е възникнала
бедствена ситуация.
4. Нещастен случай – ограничено вредно явление, което може
да се преодолее с наличните сили и средства.
5. Рискови обекти – местата, в които се съхраняват, използват,
преработват или произвеждат рискови вещества.
6. Рискови вещества – високотоксични, патогенни,
радиоактивни, пожароопасни и взривоопасни вещества и субстрати.
ІІ. Критерии за бедствена ситуация.
инциденти биват 2 вида: качествени и количествени.
Качествените критерии включват описаните по-горе основни
елементи, характеризиращи катастрофите. Основен качествен
критерий е рязкото несъответствие между необходимите и
наличните сили и средства за ликвидиране на последствията.
Като количествени критерии се използват:
♦ брой пострадали и смъртни случаи;
♦ брой заболели от остри инфекции;
♦ съотношение между пораженията и статистическите
данни за заболеваемостта и смъртността в региона.
Тези количествени критерии са с относителен характер,
поради съществуващите различия във възможностите на различните
населени места да ликвидират със собствени сили и средства
последствията.
⮚ Според СЗО за бедствена ситуация се смятат
произшествията, при които едновременно се появяват 10 и повече
пострадали, 10-25 души с травматично увреждане или 15-50 и повече
болни.
За правилното определяне на необходимите сили и средства
при оказване на медицинската помощ масовите поражения се делят
на:
♦ масови поражения с малък размер – не по-малко от
25 пострадали, от които 10 се нуждаят от хоспитализация; ♦ масови
поражения със среден размер – над 100 пострадали, от които 50 се
нуждаят от хоспитализация; ♦ крупни масови поражения – над 1000
пострадали; ІІІ. Класификация на бедствените ситуации.
Съществуват много класификации, базирани на различни
критерии. В България е приета предложената от СЗО класификация,
според която бедствените ситуации се разделят на 2 основни групи: 1.
Стихийни природни бедствия:
♦ метеорологични – бури, урагани, смерчове, циклони, прекомерни
застудявания, заледявания и затопляния и др.; ♦ топологични -
наводнения, лавини, свлачища и др.; ♦ тектонични - земетресения,
вулкани;
♦ космически - сблъсък с метеорити, астероиди и др.;
2. Антропогенни катастрофи /изкуствени, предизвикани от
човешка дейност/:
♦ крупни производствени аварии /КПА/ - химически,
радиационни и др.;
 ♦ социално-икономически:
❖икономически;
❖социални – глад, тероризъм, социални
вълнения, алкохолизъм, наркомания и др.; ❖военновременна
обстановка /война/:
∙ с прилагане на конвенционално оръжие;
∙ с прилагане на средства за масово
поражение;
♦ пътно-транспортни катастрофи:
❖ пътни;
❖ железопътни;
❖ авиационни;
❖ морски;
♦ други бедствия – бедствия, които не могат да се
причислят към по-горе представените групи:
❖ срутване на тунели, шахти, сгради;
❖ заболявания от особено опасни инфекции
/ООИ/ и други епидемии;
❖ масови отравяния;
❖ масови водни инциденти;
❖ съществени екологични нарушения и др.
ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ. ХАРАКТЕРИСТИКА НА МЕДИЦИНСКАТА
ОБСТАНОВКА. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ЗАЩИТНИТЕ И
ПРОФИЛАКТИЧНИ МЕРОПРИЯТИЯ
І. Определение.
Земетресението е природно явление, възникващо при
внезапни размествания на земните пластове, разриви на кората и по
дълбоките слоеве на Земята.
ІІ. Причини за възникване на земетресение:
1. Вулканични.
2. Тектонични.
3. Пропадане на пещери и галерии.
4. Дейност на човека – подземни и надземни взривове.
5. Космически – при падане на метеорити, комети и др.
ІІІ. Основни понятия и параметри.
Всяко земетресение се проявява с 1 магнитуд, но с различни
1.Основни понятия:
а/ хипоцентър – мястото на зараждане на сеизмичните
вълни;
б/ епицентър – проекция на хипоцентъра върху
повърхността на земята;
2. Основни параметри. Те характеризират силата и характера
на земетресението:
а/ дълбочина на огнището - това е разстоянието от хипо- до
епицентъра; според дълбочината на огнището земетресенията биват:
♦ повърхностни – до 60 км;
♦ междинни – от 61 до 300 км;
♦ дълбоко-фокусни – от 301 до 700 км;
Колкото по-повърхностни са огнищата, толкова вероятността
от поява на земни трусове е по-голяма.
б/ магнитуд /М/ – характеризира енергията, която се отделя в
огнището; определя се чрез магнитудната скала на Рихтер, която
дава представа за трептенията на земната повърхност в зависимост
от отделената енергия в единици от 0 до 8,9, т.е. характеризира
силата на източника; според тази скала земетресение с единица по
голям магнитуд /М/ отделя 33 пъти повече енергия;
в/ интензитет – характеризира интензивността на енергията по
земната повърхност; определя се чрез Интензитетната скала на
Медведев-Шпонхойер-Карник, която характеризира нарастването на
труса в различни балове /12 степени/; чрез тази скала се отчита
разрушителната сила на земетресението; земетресение с единица
по-голяма степен е с два пъти по-голяма сила;
2
степени в отделните райони на разпространение.
ІV. Характеристика на пораженията.
Земетресенията предизвикват катастрофална ситуация,
характеризираща се с унищожаване на материални ценности,
нарушаване на нормалния начин на живот, жертви и пострадали,
нуждаещи се от медицинска помощ.
Земетресението като бедствие има следните основни
характеристики:
∙ Засягат се обширни територии с масови разрушения.
∙ Възникват вторични огнища на поражение:
а/ огнище на химическо заразяване – възниква поради
разрушаване на предприятия на химическата промишленост,
складове със селскостопански и промишлени отрови;
б/ пожари – при разрушаване на взривоопасни и
леснозапалими обекти;
в/ цунами вълни – вълни с височина 3 до 10 и повече
метра; възникват най-често в Шелфовата зона на Черно море при М 7
и дълбочина на водния слой 100 м.;
г/ катастрофални свлачища;
д/ наводнения;
е/ създаване на тежка епидемична обстановка поради
разрушаването на водопроводните и канализационни системи,
трудностите в откриването на труповете на загинали хора и животни,
появата на гризачи, насекоми и др.; възможна е появата на
заболявания от инфекциозен и неинфекциозен произход, както и
появата на епидемии – коремен тиф, паратиф А и В, хепатит,
салмонелоза, холера и др.;
Всички тези характеристики на общата обстановка при
земетресение дават основание за възникване на много тежка
медицинска обстановка:
♦ появяват се голям брой пострадали;
♦ пораженията са много разнообразни по характер и структура;
преобладават травматичните увреждания; наблюдават се и
отравяния, термични поражения, удавяния, радиационни поражения,
инфекциозни заболявания, синдром на продължителна компресия
/вследствие на продължително притискане на отделни крайници или
части от тялото/, наранявания на големи кръвоносни съдове и др.;
значителен процент от пострадалите могат да бъдат в
шоково състояние, с остра дихателна и сърдечно-съдова
2. Снабдяването с необходимите материални и технически
средства се организира според особеностите на региона и
недостатъчност, нервно-психично разстройство /вследствие на
преживения психически стрес/ и др.; по тежест медицинските загуби
се разпределят в следните групи: леко пострадали /40%/, средно
тежко и тежко пострадали /60%/, от които 20% се нуждаят от
специализирана медицинска помощ;
V. Характеристика на основните профилактични
мероприятия.
Основни профилактични мероприятия, подпомагащи
подготовката за действие при земетресения са:
1. Прогнозиране на земетресенията. Прогнозирането се
извършва по метода ВАН, който се основава на регистрирането на
естествени земни електрически токове. С този метод се прогнозира с
голяма точност епицентъра на земетресението, но не може да се
прогнозира силата му.
2. Създаване на сеизмични станции и система за
оповестяване. Ролята на тези станции е да регистрират земните
трусове. В България са създадени 20 сеизмични станции, обединени
в Национална оперативна телеметрична система за сеизмична
информация /НОТССИ/.
3. Научно обосновано антисеизмично строителство. По
устойчиви на разрушаване при земетресение са ниските, симетрични
сгради.
4. Предварително определяне на подстъпите към болниците
в случай на непроходимост на техните входове /поради затрупване/.
Всяка болница в район с висока сеизмичност трябва да има
вертолетна площадка.
5. Системна подготовка на населението, която включва: а/
обучение за поведение и действие при земетресение;
б/ провеждане на ситуационни учения, съобразно
задачите на отделните категории обучаеми;
6. Изграждане и подготовка на формирования и екипи. 7.
Осигуряване на необходимите материални, технически и медицински
средства за действие при земетресение.
VІ. Характеристика на спасителните
мероприятия. При възникване на земетресение:
1. Силите и средствата на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ трябва да са в постоянна
готовност за незабавно действие.
3
възможните последици.
3. В предварителния план за действие при земетресение, трябва да
 се планират дублиращи органи за управление, сили и средства в
случай, че първоначално формираните излязат от строя.
4. Трябва да е създадена система за оповестяване и
свързочна система, която да се поддържа в постоянна готовност. 5.
Организира се разузнаване /общо и медицинско/ за мащабите на
земетресението и последствията от него. 6. Района на
земетресението се отцепва и се поставя охрана. Следи се за
поддържане на обществения ред и опазване на държавното и лично
имущество. Води се отчет на гражданското население. Извършва се
идентификация на загиналите. 7. Организира се евакуация на
населението, селскостопанските животни и материалните ценности в
безопасни райони.
8. Оказва се медицинска помощ на пострадалите. Организира
се тяхната евакуация и настаняване в болнични заведения. 9.
Организира се изхранването на пострадалото население. 10.
Създават се максимални възможности за нормални условия на живот
на хората.
КРУПНИ ХИМИЧЕСКИ АВАРИИ
І.Определение.
Крупните химически аварии /КХА/ са критична ситуация,
възникваща в резултат на взривяване на инсталации или
съоръжения, при което се получават големи разрушения с възникване
на взривна вълна и се отделя голямо количество токсични вещества.
КХА възникват и при избухване на пожари, като такива могат да се
появят и в последствие.
ІІ.Причини.
Най-често КХА възникват поради:
1. Дефекти в проектирането и строителството на
съоръжения. 2. Нарушаване на правилата на техниката за
безопасност. 3. Въвеждане на нови технологии.
4. Текучество на кадри.
5. Стихийни бедствия и др.
Възникват инциденти и при транспортиране на отровни
вещества /ОВ/, създаващи химическа обстановка, изискващи
спасяване на хора, дегазация на техника и продължителен химически
контрол.
Особено опасна обстановка се създава при аварии в обекти,
където се използват, произвеждат или съхраняват силно действащи
отровни вещества като хлор, амоняк, азотни и серни оксиди,
въглероден оксид, въглероден диоксид, сяровъглерод и др.
От посочените промишлени отрови като най-важни с оглед
голямото им приложение, физико-химични свойства подходящи за
създаване на аерозолен облак, агресивност на действие спрямо
хората и заразяване на големи територии, са хлорът и амонякът.
КХА възникват най-често в предприятия от следните отрасли:
1. Химическа промишленост.
2. Нефтохимическа промишленост.
3. Металургия.
4. Текстилна промишленост.
5. Хранително-вкусова промишленост.
6. Фармацефтична промишленост и др.
ІІІ. Огнище на химическо заразяване /ОХЗ/ – определение. При
КХА с отделяне на силнодействащи отровни вещества с подходяща
физико-химична характеристика се сформира ОХЗ. Под това понятие
се разбира територията и прилежащата и атмосфера, заразени с
поразяваща или смъртоносна концентрация отровни вещества, с
намиращите се на тази територия хора, животни и материални
обекти, попаднали под въздействието на химичен агент в
газообразно или аерозолно състояние.

В ОХЗ се различават две зони:
∙ Зона на непосредствено поразяване /смъртоносна
концентрация на ОВ;
∙ Зона на разпространение на парите – дели се на:
o Зона на смъртоносна концентрация;
o Зона на поразяваща концентрация;
Размерите на ОХП и зоните в него зависят от следните фактори: 1.
Количество на отделените отровни вещества. 2. Вид и
физико-химични свойства на отделените отровни вещества.
3. Географски фактори - релеф, растителност, почви,
води, характер на сградите и др.
4. Метеорологични условия - посока и скорост на
вятъра, температура и влажност на въздуха, валежи и др.
Посоката искоростта на вятъра определят посоката и размерите на
ОХЗ, а останалите фактори имат значение за плътността и
подвижността на химическия облак.
Важна характеристика на ОХЗ е неговата устойчивост, т.е.
продължителността на съществуване на заразяването и подържане
на токсичната концентрация.
Разработена е методика за прогнозиране на посоката,
размерите и формата на ОХЗ въз основа на следните варианти: ∙ На
базата на екстремни стойности на някой от показателите –
максимално количество на отровата, скорост на вятъра до 1м/сек. И
посока, при която се засягат най-голям брой населени места.
∙ На базата на близки до реалността стойности за повечето
от показателите – средни многогодишни стойности за скорости и
преобладаваща посока на вятъра, влияние на релефа,
4
растителността и водните площи в близост до обекта.
Прогнозирането на ОХЗ дава възможност да се прогнозират и
вероятните медицински загуби сред застрашеното население. Това от
своя страна има решаващо значение при разработването на
конкретните планове на промишлените обекти за организацията на
медицинското осигуряване на пострадалите.
ІV. Характеристика на медицинската обстановка при КХА. При
КХА основен поразяващ фактор е токсичния, но към него могат да се
прибавят термичен, травматичен и други фактори. Поради това при
този вид бедствие се говори за т. нар.
токсохимичен травматизъм, който се представя чрез следните
форми:
∙ Монотоксична – отравянето се причинява от едно отровно
вещество;
∙ Политоксична – поразяващо действие оказват две или
повече токсични вещества;
∙ Съчетана – освен токсичния, действат термичен, механичен
и други фактори;
При КХА за много кратко време се поразяват едновременно
голям брой хора на обширна територия.
Отровните вещества в ролята на поразяващи агенти нанасят
тежки увреждания в организма на пострадалите и при неправилно
лечение причиняват висока смъртност и инвалидност. Те проникват в
организма главно през дихателната система и по-рядко през кожа и
лигавици и храносмилателна система. По-голямата част от тях са с
висока токсичност и могат да причинят интоксикации в много малки
дози.
 Когато отделената в атмосферата газова смес представлява
комбинация от няколко газа, нейното увреждащо действие е много
по-силно изразено. Освен това е възможно взаимодействие между
отровните вещества в газовата смес, при което се получават нови
токсични продукти.
Съчетанието на единични и комбинирани ОВ с нетоксични
увреждащи агенти - прахообразни вещества /сажди/, нажежена
газово-прахова смес, увеличава увреждащото им въздействие.
V.Организация на медицинското осигуряване.
При възникване на КХА в оказването на медицинската помощ
доминира системата за етапно лечение с евакуация по назначение.
от заразената зона. При необходимост се провеждат мероприятия за
поддържане на основните жизнени функции.
Транспортирането на тежко поразените се осъществява със
специализиран транспорт с възможност за провеждане на интензивни
реанимационни мероприятия по време на евакуацията.
2. Квалифицирана медицинска помощ - оказва се в
упълномощената за това близкостояща до аварията болница, в която
се организира специализиран токсотерапевтичен стационар на
базата на терапевтичното отделение, което се подсилва с
токсикологичен екип.
3. Специализирана медицинска помощ – оказва се в
специализирани токсикологични центрове и клиники /МБАЛСМП
“Пирогов” и в някои областни болници в страната/. Специализирана
токсикологична помощ може да се окаже и от токсикологични групи за
бързо действие, които са с голяма мобилност и подсилват лечебната
база в района на КХА.
При възникване на КХА от съществено значение са и
хигиенно-противоепидемичните мероприятия в ОХЗ, които включват: ∙
Начини и средства за санитарна обработка на поразените;
∙ Забрана за консумация на питейна вода и хранителни
продукти от заразения район;
∙ Недопускане на хора в работните помещения до пълното
ликвидиране на аварията;
∙ Експресна индикация на ОВ;
∙ Дегазация на заразената територия, с последващ контрол
на ефекта от провеждането й.
VІ. Обща лечебна тактика при масовите остри отравяния.
Условията на аварийния инцидент и масовия характер на агресията
обуславят наличност на определени особености в лечението, които ги
Тя осигурява оказване на първа медицинска помощ в огнището на
поражение, бързо изнасяне от заразената зона и транспортиране до
най-близката многопрофилна болница, в която се организира
токсо-терапевтичен стационар основно на базата на терапевтичните
отделения, усилени със специализирани токсикологични екипи.
1. Първа медицинска помощ – оказва се в огнището на
поражение в обем, който зависи от квалификацията на оказващия
помощта. Основни мероприятия са издирване и сортиране на
пострадалите, прекъсване на контакта с отровата /противогаз,
памучно-марлена маска и др./, поставяне на антидот, частична
санитарна обработка /на откритите части на тялото/, бързо изнасяне
5
различават от единичните токсични поражения от същия вид нокси.
Подготвителен раздел.
Единната подготвителна програма има следните групи меропирятия: ▪
Събиране на предварителна информация от отделните райони за
възможните токсични нокси в промишлените предприятия,
земеделските стопанства, бита и др., които могат при възникнали
благоприятни условия да причинят масови отравяния. Тази
информация трябва да бъде текуща и да се предоставя на
ръководството на здравеопазването в района.
▪ Определяне и разчет на медицинските и други транспортни
средства и кадри, които денонощно да бъдат задължени в определен
район да проведат медикоспасителни мероприятия при възникване на
масови отравяния.
▪ Определяне легловия фонд във всяко болнично заведение, на
който ще се настаняват болни при масови отравяния, като
крайнотежките се хоспитализират в реанимационни и интензивни
отделения, а другите в детски (за пострадали деца), вътрешни и други
отделения.
▪ Предварително определяне на медицинските кадри (лекари,
сестри, лаборанти и санитари), които да обслужват постъпващия
контингент отровени.
▪ Ръководството на здравеопазването в района да определя
предварително резервни сгради и помещения за допълнително
разгъване на болница при извънредно масов характер на отравянето.
▪ Определяне предварително на необходимите медикаменти и
други видове лечебни средства, достъпни за медицинския състав през
всяко време на денонощието за обслужване на уточнен среден обем
на отравянето. Такава готовност е необходима в подготвителния
раздел на единната доктрина, за да се избегне губенето на време при
 възникнал инцидент, което е за сметка на пострадалите.
Терапевтичен раздел.
В него са определени два вида данни:
▪ критерии за преценка на вида на интоксикацията и
степента на пораженията от нея при отравянията /медицинско
разузнаване/; ▪ обем и вид на лечебната помощ на трите етапа на
обслужване на пострадалите: на мястото на инцидента, в
транспортното средство и в болничното заведение;
Основни мероприятия при лечение на масови
отравяния 1. Извеждане на пострадалите от ОХЗ.
2. Реанимационни методи - прилагат се при тежките и
6. Протективни медикаменти и комбинации спрямо засегнатите
органи и системи от действащите отрови.
7. Детоксични очистителни методи на кръвта: обменно
кръвопреливане и диализа - по показания на стационара. 8.
Антибиотици и имунопротективни средства спрямо възпалителните
изменения в белите дробове.
9. Симптоматични средства - по показания.
КАТАСТРОФАЛНИ НАВОДНЕНИЯ
Големите наводнения по нашите вътрешни реки, в резултат на
проливни и обилни дъждове датират от векове. Най-старото открито
сведение е за наводнение през 1361 г. при Одрин от р. Марица, след
това през 1595 г. са унищожени 400 къщи пак в същия район, 1858 г.
р. Марица залива крайбрежните квартали на гр. Пловдив, през 1957 г.
р. Марица излиза 2 пъти от бреговете си и предизвиква големи
наводнения, през 1963 г. наводнения причиняват р. Камчия, Искър,
Струма, Места, Арда, 1966 г. - р. Вит, Янтра, Тунджа, 1983 - Бургаски
реки, 1991 г. -Янтра, Дряновска, Белишка и т.н. През 1990 г.
наводнението при р. Върбица причини смъртта на 10 души, големи
материални щети за над 220 млн. лв. В районите на Габрово,
Дряново, Велико Търново и други селища причиниха наводненията от
р. Янтра в резултат на проливни дъждове.
Определение. Наводненията са стихийни бедствия, които
представляват временно заливане на дадена територия, вследствие
на обилни валежи, интензивно снеготопене, заприщване на речните
корита от ледени блокове, от свличащи се каменни блокове и земни
маси, от изкоренени дървета от пороя, разрушени сгради и т.н. Те
могат да възникнат и в резултат на големи вълни (цунами) по
крайнотежките степени на поражение на пострадалите в трите етапа
на тяхното обслужване. Те биват: дихателна и кардиоваскуларна
реанимация и коригиращозаместителна терапия.
3. Пулмопротективни средства - аерозолна и парентерална форма на
различни медикаменти, с които се преодолява бронхо-алвеоло
капилярният блок; диуретици, с които се преодолява токсичният оток
и др.
4. Антидотни средства - лекарства, съобразени с вида на
действащата нокса, приложени аерозолно или парентерално,
фракционирано, многократно в трите етапа на обслужване. 5.
Антихипоксични медикаменти.
6
крайбрежията на морета и океани, в резултат на земетресения,
вулканична дейност, циклон, торнадо и др.
Причини. Биват два вида:
∙ Обективни – поливни дъждове, интензивно топене на снегове,
ураганни ветрове духащи от водата към сушата, «цунами» вълни,
разрешаване на язовирни стени и защитни диги /земетресения,
тероризъм/;
∙ Субективни – грешки в проектирането и некачествен строеж на
хидротехническите съоръжения, липса на технически контрол и
своевременно извършване на ремонтни дейности, употреба на
геофизично оръжие /изкуствено предизвикани земетресения/. Видове
наводнения.
По териториален обхват на разпространение наводненията са: 1.
Местни (локални) - проявяват се на отделни реки или речни
участъци.
2. Среднообхватни (мезомащабни) - в район на няколко реки.
3. Обхватни (мащабни) - ангажират значителна територия
с много реки.
4. Повсеместни (крупномащабни) - обхващат по-голяма част
от страната или цялата страна.
У нас, поради силно разчленения релеф, планинските масиви
и ниските речни долини със сравнително малък размер, се
наблюдават наводнения от първите три категории.
В зависимост от интензивността, повторяемостта и
въздействието върху околната среда хидрометеоролозите дават
следната класификация на наводненията (по С. Герасимов):
1. Малки наводнения - 1 път на 10-20 г. Реката излиза в най
ниските си участъци на коритото, не причинява щети. Не се помни
дълго от жителите.
 2. Опасни наводнения - 1 път на 20-40 г. Реката залива
прилежащите речни терени в големи речни участъци. Причиняват
щети и се създава опасност за хора и животни в непосредствено
прилежащите райони. Помнят се дълго от местните жители.
3. Силно опасни наводнения - 1 път на 40-80 г. Реката се
разлива на широко с опасна дълбочина (над 1 м) и скорост (над
20м/сек). Причинява повреди на мостове, водохващания, укрепителни
стени, прилежащи земи, сгради и т.н. Представляват голяма опасност
за населението по бреговете, запомнят се от хората като най-големи
през техния живот.
долина имат катастрофални размери. По склоновете на планинските
участъци може да има срутвания и свличания на големи земни маси с
образуване на язове и езера, в устията - големи наносни конуси от
чакъл, пясък или тиня до няколко метра дебелина. Материалните
щети са катастрофални, загиват хора и животни. Остават незаличими
следи в паметта на очевидци, предават се от поколение на
поколение.
Освен от природни бедствия, катастрофални наводнения се
причиняват от скъсване на стената на хвостохранилище. При този тип
наводнения залятата местност се разделя на 4 зони в зависимост от
скоростта на течението на водата, височината на вълната и
разстоянието от населения пункт. Първата зона е разположена в
непосредствена близост до хидросъорьжението (6-12 км). Височината
на вълната може да достигне няколко метра, а скоростта на течащата
вода достига над 30 км/час. Времето за преминаване на вълната е 30
мин. Втората зона е зона на бързо течение - 15-20 км/час.
Дължината на зоната е 15-20 километра, времето за преминаване на
вълната - 50-60 мин. Третата зона - на средно течение със скорост
10-15 км/час и дължина 30-50 км. Времето за преминаване на
вълната е 2- 3 часа. Четвъртата зона е зона на слабото течение
(на разлив). Скоростта на течението достига 6-10 км/час. Дължината
се колебае от релефа на местността и може да лавира от 35 до 70
км. Характеристика на общата и медицинската обстановка. В
огнището на поражение се наблюдават следните тежки последствия:
∙ Огромни материални щети – унищожаване на населени
места, разрушаване и повреди на сгради, съоръжения, надземни и
подземни комуникации и др.;
∙ Масови удавяния, които не могат да се прогнозират; ∙
Тежка хигиенно-епидемиологична обстановка в резултат на
замърсяване на заливните територии и населените места с тиня,
4. Опустошителни наводнения - 1 път на 80-150 г. Реката
залива изцяло или по-голямата част от речните долини с големи
дълбочини - над 1 , 5-2 м., скоростта е 2,5 - 3 м/сек, речният поток е
по посока на долината, а не на речното корито, което търпи големи
промени, разрушават се мостове, диги, сгради, хидротехнически
съоръжения. Причиняват огромни материални щети и човешки
жертви. Помнят се от хората и се разказват на поколенията.
5. Катастрофални наводнения - 1 път на 150-200 г. Заливат се
огромни територии, потопява се речната долина и водният поток е
изцяло ориентиран по нея. Дълбочините и скоростите в речната
7
трупове на хора и животни, разрушаване и повреди на
канализационни и водопроводни мрежи и др.;
∙ Възникване на епидемии от чревни инфекции
/дизентерия, салмонелоза, холера и др./ и трансмисивни инфекции
/коремен тиф, паратиф, малария и др./.
Големината на медицинските загуби се влияе преди всичко от
плътността на населението в заливната зона, характера на
застрояването, разстоянието от населения пункт до
хидросъоръжението, подготовката, наблюдателността и
предварителната нагласа на населението, своевременното
известяване за бедствието, височината на заливната вълна и
времето на нейното преминаване, температурата на водата и
въздуха, в коя част от денонощието става наводнението (ден или
нощ), разположението на медицинските здравни заведения в
региона, наличие на добре подготвени водноспасителни отряди в
застрашените райони.
Задачи на здравеопазната система по медицинското
осигуряване при наводнения.
Значение за намаляване размера на загубата сред населението
има предварителното планиране на медицинското осигуряване на
населението при катастрофални наводнения. В ликвидирането на
медицинските последици взема участие цялата медицинска служба
на региона, на съседни райони или страната.
При наводненията медицинската служба трябва да реши два
основни проблема:
1. Организиране на медицинското осигуряване на
пострадалите и на евакуираните от залетите зони в други
населени места.
2. Организиране на хигиенно-противоепидемичен контрол
на региона.
 Първата медицинска помощ се оказва от самото население,
водноспасителните отряди, екипите на ЦСМП, оцелели медицински
кадри в региона и др. За да бъде първата помощ пълноценна е
необходимо населението от застрашените райони да бъде обучено
за оказване първа помощ на давещи се и удавени. След оказването
на първа помощ спасените се евакуират към най близките оцелели
болници. Евакуацията на всички спасени към болнично заведение е
задължителна, предвид спецификата на давенето и удавянето и
оттам - възможните тежки и невъзвратими последици. Поразени,
деца без родители или лишени от родителски грижи и домовете за
възрастни хора. Евакуирането на пациенти от заведения за лечение
на психично болни се извършва след съгласуване на действията със
съответните специалисти, под тяхно наблюдение и указание.
При невъзможност за евакуация, на оставащите в района на
наводнението Главна дирекция «Пожарна безопастност и защита на
населението» /ГДПБЗН/ осигурява храна, вода, медикаменти, топли
напитки, дрехи и одеяла, предоставени от местните власти и БЧК.
След оттеглянето на водите екипите на ГДПБЗН участват в
дейностите по възстановяване на нормалните условия за живот на
населението – издирване на изчезнали и удавени хора или животни,
отводняване на обществени сгради, болници, училища, жилищни
сгради и др.
След оттичането на водата, мястото на наводнението
представлява потенциална опасност за развитието на епидемии. При
тези бедствия са характерни повреда във водопроводната и отходна
мрежа, смесване на водите, натрупване на отпадъци, тиня, камъни,
трупове на загинали хора и животни, заблатяване на местности и т.н.
Хигиенно-противоепидемичният контрол се извършва от РЗИ, с
нейните специализирани групи, отряди и лаборатории. Той включва
следните задачи:
∙ биологично разузнаване във всички населени места от
заливната и прилежащите зони;
∙ организиране и провеждане на стриктен санитарно хигиенен
контрол върху дейностите от страна на населението и съответните
органи по очистването на сградните и уличните площи, различни
други терени, заблатените околоречни лъки;
∙ провеждане на противоепидемичен контрол върху
санитарната очистка при погребване на трупове на хора, животни и
др.;
които се нуждаят от тясно специализирана помощ, след
стабилизиране на състоянието им могат да бъдат транспортирани
към пулмологични отделения или клиники.
Първи на евакуация подлежат бременните жени, майките с
малки деца, болните на легло, хората в неравностойно положение,
хронично болните, чието лечение изисква периодично посещение на
лечебни заведения /напр. хемодиализа/. Особено внимание се
обръща на евакуацията на хора от лечебните заведения, домовете за
8
∙ провеждане и контролиране на дезинфекцията,
дезинсекцията и дератизацията на района за недопускане на
развитие на насекоми, комари, гризачи и други преносители на
инфекции;
∙ организиране на епидемиологично наблюдение върху
населението за развитието на инфекциозни заболявания, бързо
изолиране на болните и контактните;
∙ извършвание на непрекъснат санитарен контрол на водата,
хранителните продукти и обекти, на почвата, организира се
водоснабдяването от други източници, унищожават се храни или се
дава експертно заключение за тяхното ползване след определена
обработка и т.н.
Този голям брой задачи, които трябва да решава медицинската
служба, налага тяхното предварително планиране и провеждане на
необходимата подготовка за тях. Нашата страна, в която има
изградени над 4000 водоема, както и над 1000 км водни (речни и
морски) граници е потенциално застрашена от катастрофални
наводнения. Това изисква изграждането на цялостна система за
защита и своевременно оповестяване на населението за опасност от
такива бедствия, спазването на определените норми при проектиране
и изграждане на хидротехнически и крайбрежни съоръжения,
стопански обекти, сгради и мостове, преливници на язовирни стени,
оставяне на незастроени площи около стари речни корита и т.н.
БИОТЕРОРИЗЪМ
БИОЛОГИЧНО ОРЪЖИЕ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО
Биологичното оръжие е едно от съвременните средства за
масово поразяване. Като биологично оръжие се използват различни
патогенни микроорганизми - бактерии, вируси, гъбички, рикетсии и
техните токсини, предназначени за поразяване на хора, домашни
 животни и селскостопански култури. Целенасоченото прилагане на ∙ Евтино и достъпно дори и за слаби във финансово и
биологични агенти за терористични цели се означава като технологично отношение страни и терористични
биотероризъм. В миналото многократно е използвано биологично групировки.
оръжие. Постиженията на съвременната биология и имунология ∙ Лесно приложимо и с възможност за използване в
откриват все по-нови възможности за прилагането му в такива определен момент.
мащаби, които могат да доведат до катастрофални последствия. ∙ Лесно за укриване и пренасяне през гранични и други
От гледна точка на биотероризма биологичното оръжие има контролни структури.
следните предимства:

9
∙ Високи нива на заболеваемост и смъртност, сътътствани с АНТРАКС КУ-ТРЕСКА ЯПОНСКИ БЛАСТОМИКО БОТУЛИЗЪМ
прояви на масова истерия сред хората. ЕНЦЕФАЛИ ЗА
БРУЦЕЛОЗА ПЕТНИСТА Т СЕВЕРНОАМЕ
∙ Възможност за прикриване на нападението и забавяне ТРЕСКА НА РИ КАНСКИ
откриването на инцидента. ХОЛЕРА СКАЛИСТИ ДЕНГА ТИП СТАФИЛО
ТЕ КО КОВА
За класифициране на многообразието на биологичните агенти, ДИЗЕНТЕРИЯ ПЛАНИНИ ПРОЛЕТНО БЛАСТОМИКОЗ ИНТОКСИ
използвани като биологично оръжие могат да се използват различни ЛЕТЕН А КА ЦИЯ
ЧУМА МАРСИЛСКА КЪРЛЕЖОВ
критерии. ЮЖНОАМЕРИК
ТРЕСКА ЕНЦЕФАЛИ АН СКИ ТИП
От биологична гледна точка биоагентите са бактерии, ТУЛАРЕМИЯ Т
вируси, рикетсии, дълбоки микози, токсини, протозои и хелминти, КОРЕМЕН ТИФ
ПЕТНИСТ ТИФ КОКЦИДИОИДО
ГРИП МИКОЗА
които в зависимост от обекта на въздействие се разделят на: ТРЕСКА
1. Хомопатогенни причинители – към тази група спадат ГАЗОВА ЦУЦУГАМУШ ПСИТАКОЗА КРИПТОКОКОЗА
ГАНГРЕНА И
инфекциозни агенти, проявяващи своето патогенно действие само ВАРИОЛА ХИСТОПЛАЗМОЗА
върху човека. ТЕТАНУС
2. Зоопатогенни причинители – инфекциозни агенти, ЖЪЛТА
ТРЕСКА
специфични само за животните или патогенни за животните и човека.
3. Фитопатогенни причинители – микроорганизми и членестоноги,
поразяващи растенията.
Според вида на инфекциозния причинител: Според опасността за националната сигурност най
вероятните биоагенти, степенувани в низходяща градация са
БОЛЕСТИ, ЧИИТО ПРИЧИНИТЕЛИ /МИКРООРГАНИЗМИ ИЛИ ТОКСИНИ/ следните:
МОГАТ ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ КАТО БИОЛОГИЧНО ОРЪЖИЕ ∙ първа група /категория А/ - инфекциозни агенти с най голям
БАКТЕРИАЛНИ РИКЕТСИЙНИ ВИРУСНИ МИКОЗИ ИНТОКСИ риск за националната сигурност; могат лесно да се разпространяват,
КАЦИИ
да се предават от човек на човек и да причиняват висока смъртност;
включва антракс, ботулизъм, едра шарка, туларемия, чума,
хеморагична треска;
∙ втора група /категория В/ - биоагенти, които се
разпространяват умерено лесно, причиняват умерена заболяемост и
ниска смъртност, изискват повишено наблюдение на заболяемостта;
включва Ку-треска, бруцелоза, рицинов токсин, холера и др.;
∙ трета група /категория С/ - опасни патогени с потенциал за
 масово разпространение в бъдеще; включва енцефалитен вирус,
вируси, преченяващи хеморагична треска и др.;
Изисквания, на които трябва да отговарят инфекциозните
причинители, прилагани като биологично оръжие: 1. Ниска
заразяваща доза.
2. Висок патогенен ефект.
3. Устойчивост спрямо външната среда.
4. Разнообразни и лесни пътища на разпространение и
заразяване.
5. Липса на средства за защита, профилактика и лечение.
6. Трудна и продължителна индикация.
7. Бързо и евтино производство.
С цел усъвършенстване на биологичното оръжие освен
Използват се различни методи на облъчване с ултравиолетови и
радиоактивни лъчи, химически средства и др.
Начини и средства за приложение.
Различните начини за използване на биологично оръжие имат
за цел да бъдат заразени с патогенни микроорганизми или токсини
тези обекти на външната среда посредством, които се осъществяват
естествените механизми и пътища на заразяване на хората. Това са
хранителните продукти, водата, въздуха, почвата и други обекти, с
помощта на които се осъществява предаването на заразата.
І. НАЧИНИ ЗА ПРИЛАГАНЕ:
1. Биологична диверсия, при която се извършва заразяване
на водоизточници, предприятия на хранителната, фармацевтичната и
козметичната промишлености, масово заразяване на вода,
хранителни продукти, медикаменти и козметични средства, които
поради масова употреба могат да играят важна роля за рязко
влошаване на епидемиологичната обстановка.
Този метод включва и разпръскването на заразени
членестоноги, насекоми, гризачи и птици, които представляват
източник на зараза. Заразяването на хората става или
непосредствено от тях, или чрез допълнително заразени от тях
животни.
В съвременни условия диверсионния метод има
второстепенно значение.
2. Аерозолният метод е най-опасният начин за биологично
нападение. При него се извършва заразяване на въздуха чрез
създаване на аерозоли от патогенни микроорганизми или токсини.
подбор на подходящи патогенни възбудители се извършва и
модификация на техните свойства. Тази модификация предизвиква:
1. Повишаване на вирулентността, което увеличава
възможностите за масови заболявания и води до намаляване
продължителността на инкубационния период.
2. Изменение на имунобиологичните свойства с цел
преодоляване на създадените имунни бариери.
3. Повишаване устойчивостта във външната среда и търсене
на възможност за заразяване извън обичайните за дадена инфекция
механизми.
4. Пренасяне от преносвач, който не е характерен.
Усъвършенстването на биоагентите се осъществява чрез
въздействие върху генетичния апарат на микроорганизмите.
10
Възниква възможност за заразяване на големи територии с всички
намиращи се върху тях обекти – хора, животни, растения, транспорт,
хранителни продукти, вода, почва, въздух и др. При разпръскване на
течна култура от патогенни микроорганизми аерозолът наподобява
фина мъгла, а при разпръскване на изсушени култури и токсини
аерозолът е под формата на дим. Създадения аерозолен облак се
разпространява по посока на вятъра като заразява местността. При
аерозолният метод заразяването на хората може да стане през носа,
устата, конюнктивите и наранена кожа. При аерозолното заразяване
се разширяват входните врати, инфекциозният процес протича по
тежко и изисква по продължително лечение.
ІІ. СРЕДСТВА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ
Биологичното нападение може да бъде извършено
посредством различни технически средства – авиационни бомби,
ракети, артилерийски снаряди, мини, балони, контейнери със
заразени животни, генератори с бактериални аерозоли и др.
Боеприпасите се зареждат с течни или изсушени силно
концентрирани култури от патогенни микроорганизми или токсини.
Характеристика на биологичното оръжие.
1. Поразяващите свойства на биологичното оръжие
зависят от биологичните свойства на използвания причинител на
заболяване, от метода, по който той се прилага, от пътищата на
разпространение на инфекцията.
2. Биологичното оръжие може да включва един
инфекциозен агент, но може да съдържа и комбинация от няколко
причинителя. То притежава голямо проникващо действие – прониква
 във всички укрития, в които навлизат въздух и вода.
3. При употреба на биологично оръжие се заразяват
големи площи с причиняване на масови заболявания сред хората.
Биологичното оръжие е с висока поразяваща сила и продължително
действие.
4. Биологичното оръжие оказва своето въздействие не
само непосредствено в момента на нападението. Хората и животните
могат да се заразят и по-късно при съприкосновение на здравите с
вече заболели или със заразените предмети.
5. Продължителността на заразяващото действие на
биологичното оръжие зависи от устойчивостта на използвания
причинител във външната среда.
6. При използване на съвременно биологично оръжие е
възможно заразяване по дихателен път не само с инфекции, за които
Действието на биологичното оръжие се появява след известен
инкубационен период /най-бързо при токсините/ и се характеризира с
голяма продължителност. В зависимост от причинителя се развиват
различни инфекциозни заболявания с възникване на епидемии.
Особености на епидемичната обстановка в огнище на
биологично заразяване.
При прилагането на биологично оръжие възниква огнище на
биологично заразяване /ОБЗ/ – това е територията, заедно с
намиращите се на нея хора, животни, растения и прилежащата й
атмосфера, в които се откриват причинители на заразни заболявания
или инфекциозно болни. Възникналия епидемичен процес се
подчинява на общите закономерности, характерни за епидемичните
ситуации от естествен произход, но се наблюдават и следните
особености на разпространението на инфекциозните агенти,
използвани като оръжие:
1. Неочаквано, без никаква причинна връзка с
епидемичното състояние на района възникват масивни епидемични
огнища. Изчислено е, че размерите им могат да бъдат до няколко
хиляди квадратни километра.
2. Възникналия в резултат на употребата на биологично
оръжие епидемичен процес по-нататък ще се развива по естествен
път, но може да се предполага, че още в началото ще има висока
интензивност. Затова способстват следните по- важни условия:
а/ при аерозолния начин на употреба на биологично
оръжие се създават възможности за едномоментно заразяване на
голям брой хора по аерогенен път и следователно за създаване на
той е естествен път на заразяване, но и с други инфекции, които при
естествени условия не се предават по въздушно-капков път.
7. След използването на биологично оръжие настъпва
отлагане на микроорганизми и/или токсични субстанции във водата,
въздуха, почвата, повърхностите на тялото и различни други обекти.
Възможните пътища на проникване на биоагентите в човешкия
организъм са следните:
∙ Дихателен път: данните показват, че биологичните
оръжия са най-ефективни, когато се вдишат като аерозол;
∙ Храносмилателен път: чрез приемане на заразени
хранителни продукти и питейна вода;
∙ Чрез кожата: биологичните агенти проникват както
през здрава, така и през увредена кожа.
11
голям брой източници на заразата, от които по-нататък може да
последва заразяване на още по-голям брой здрави хора;
б/ масивните дози от микроорганизми, с които се
извършва заразяването стават причина за включване във веригата на
епидемичния процес и на имунизирани хора;
в/ интензивното заразяване на широки площи с всички
обекти от външната среда е причина за бързо заразяване на все
повече нови хора, преминаващи през заразената територия,
консумирали заразена вода или хранителни продукти, докоснали се
до заразени предмети;
3. Възможно е да възникнат много огнища в различни
територии едновременно, което създава голямо напрежение в
организацията на противоепидемичното осигуряване на населението.
4. В една и съща територия могат да бъдат използвани
няколко инфекциозни агента и токсини, поради което се появяват,
както заболявания от различни инфекции и интоксикации, така и
много смесени инфекции. Всичко това създава сериозни затруднения
в клиничната, микробиологичната и вирусологичната диагностика.
5. Докато в появата и разпространението на редица
инфекциозни болести в естествени условия се установява
определена сезонност, такава при употребата на биологично оръжие
не може да се счита за закономерност.
6. За биологичното оръжие е характерен скрит период на
действие. Както е известно при всяка инфекциозна болест има
инкубационен период, различен по своята продължителност. Поради
това действието на биологичното оръжие не се проявява веднага, а
 след определено време. В случаите, когато биологичното нападение
е открито своевременно, наличието на инкубационен период е
благоприятно, защото позволява да се проведат навреме бързи
профилактични мероприятия с голям ефект. По-друга е обстановката,
когато биологичното оръжие е използвано скрито. В такъв случай
много хора, които в момента на биологичното нападение са били под
въздействието му в дадена територия, ще я напуснат преди да
заболеят, а след изтичане на инкубационния период и проявяване на
заболяването ще се окажат в друг често пъти отдалечен район. По
такъв начин се създават условия за пренасяне на инфекцията далеч
от огнището на биологично заразяване и възникването на
допълнителни епидемични огнища. Едновременното появяване на
заболявания в огнищата на биологично заразяване и в
• Планиране вида и броя на съответните кадри и обучението
им, поддържане повишена бдителност на всички нива на държавната
власт и сред населението;
• Разработване на конкретни предпазни мерки и мероприятия,
обезпечени със съответните материални, технически, финансови
ресурси и кадрови потенциал.
Мероприятията при възникване ОБЗ. Незабавно се въвеждат
в действие съществуващите планове при следната
последователност: оповестяване, биологично разузнаване и
изолационно-ограничителни мероприятия /обсервация, карантина/.
По отношение на оповестяването у нас е изградена система за
построянно взаимодействие между различните ведомства, имащи
отношение към ОБЗ, чрез поддържане на 24-часови дежурства и
постоянна връзка между дежурните.
След установяване на заразяване с причинители на особено
опасни инфекции /ООИ/ /чума, холера, вариола, жълта треска,
туларемия и др./ се налага карантина от Директора на ПБЗН на
областта или страната по доклад на министъра на здравеопазването.
В случаите, в които се установява, че причинителите на заразни
заболявания не се отнасят към групата на ООИ се въвежда
обсервация – т.е. система от мероприятия, предвиждащи усилено
медицинско наблюдение в огнището, провеждане на лечебно
профилактични и изолационно-ограничителни мероприятия,
възпрепятстващи разпространението на инфекцията. Принципната
разлика е, че обсервацията не предвижда изолиране на огнището с
допълнителните епидемични огнища е причина за трудното
установяване на мястото на употреба на биологично оръжие.
Организация на защитата и медицинското осигуряване на
населението при възникване на ОБЗ.
Дейностите по защитата могат да бъдат групирани в следната
последователност: мероприятия преди възникване на ОБЗ;
мероприятия при възникване на огнище на биологично въздействие;
мероприятия по ликвидиране на последствията.
Мероприятия преди възникване на ОБЗ. Мероприятията по
предварителната подготовка се свеждат до:
• Планиране действията на структурите, които реагират при
заплаха или възникване на огнище на биологично заразяване.
12
въоръжена охрана, както при карантината, макар че и при
обсервацията влизането и излизането се ограничават и контролират.
Мероприятия по ликвидиране на ОБЗ и лечението на заразно
болните. Организацията на медицинското осигуряване на поразените
е по система „лечение на място“. Евакуацията от ОБЗ абсолютно се
забранява. При медицинското осигуряване /МО/ на поразените се
включват всички здравни кадри, формирования и лечебни заведения,
попаднали в огнището на заразяване. Основните мероприятия в
огнището са ранно откриване, изолация, хоспитализация и лечение
на инфекциозно болните, екстренна и специфична профилактика,
обеззаразяване на територията, съоръженията, транспорта,
съоръженията и санитарна обработка на населението, здравен
контрол на хранителните продукти и питейната вода.
Методи и средства за защита от биологично оръжие. Защитата на
населението от биологично оръжие включва прилагането на различни
методи и средства, повечето от които се използват и в
противоепидемичната работа при мирновременни условия за
унищожаване преносителите на заразните болести. Колективни
средства за защита. Използват се специалните противовъздушни
херметизирани скривалища. Те се строят дълбоко под земята с оглед
защита от атомно оръжие и са снабдени със специални
филтропоглътители за пречистване на постъпващия отвън въздух.
Лични средства за защита.
Противогазът е най-сигурното средство за защита на
дихателните органи и очите от биологично оръжие.
 Респираторът също осигурява защита на дихателните органи.
По-лек е от противогаза и в по-малка степен затруднява дишането.
Памучно-марлена маска. Изготвя се от 4 до 8 слоя марля и един
слой памук и се превързва към лицето с 4-ри връзки.
Защитни очила. Предназначени са за защита на очите. Трябва
да прилягат плътно като се доуплътняват около носа с памук.
Защитно облекло. Предпазва тялото от заразяване при аерозолно
нападение или при употреба на заразени членестоноги. Състои се от
гащиризон с качулка, гумени ботуши и гумени ръкавици.
Профилактични имунизации. Създаването на имунитет към
заразните болести може да бъде постигнато чрез използването на
ваксини, анатоксини, серуми, гамаглобулини и бактериофаги.
Екстрена профилактика. Приложение на антибиотици и
сулфонамиди за предотвратяване заболяването на хора, които са
непроницаема покривка. Преди употреба питейната вода трябва да
се преварява в продължение на 30-40 мин.
Защита на хранителните продукти. Сигурно защитени от
биологично заразяване са всички хранителни продукти, намиращи се
в херметични /метални, стъклени, пластмасови/ опаковки. За да се
предпазят от заразяване, опаковките с хранителните продукти се
поставят в плътно затварящи се сандъци и шкафове или се покриват
с полиетилен. Храните от животински произход се предпазват от
заразяване като се поставят в хладилници или плътно затварящи се
шкафове. Хлябът, хлебните произведения и насипните хранителни
продукти се поставят в полиетиленови опаковки и се съхраняват в
плътно затварящи се шкафове. Течните храни се поставят в добре
затворени стъклени съдове. Храните, които не се пазят в херметични
опаковки се консумират само след топлинна обработка.
Неподдаващите се на такава обработка храни се унищожават.
Лична хигиена. Голямо значение за предпазване от заразяване има
спазването на лична хигиена: измиване на ръцете с вода и сапун
преди ядене, често изкъпване и смяна на бельото, изваряване на
приборите за храна и други.
Дезинфекция. Методи:
Механични – измиване с топла вода и сапун с четка и обилно
изплакване.
Физични – изваряване на храни, прибори, кухненски съдове и
различни предмети.
Химични – чрез използване на химични дезинфектанти
/хлорамин, хлорна вар и др./.
били изложени на опасност от заразяване с патогенни
микроорганизми или токсини.
Защита на питейната вода. При заразяване с биологично оръжие на
централни водоизточници същите се прекъсват, докато се осигури
пълно обеззаразяване на водата. За питейни и домакински нужди се
използва вода от местни водоизточници /помпи, кладенци/. Те трябва
да бъдат поддържани в добро хигиенно състояние и да са защитени
от заразяване. При непосредствена опасност кладенците се покриват
с полиетилен, брезент или друго непроницаемо покривало.
Населението трябва да си осигури защитени от заразяване запаси от
вода. Водата се съхранява в добре почистени и дезинфекцирани
варели, бурета, бидони и други плътно затварящи се съдове, които се
поставят в добре затворени помещения и се покриват с
13
Дезинсекция. Методи:
Физични – изваряване, гладене с гореща ютия, третиране с
горещ, сух или влажен въздух и др.
Химични – приложение на контактни инсектициди
/хексахлоран, линдан, негувон и др./.
Дератизация. Извършва се чрез:
Профилактични мерки – предпазване на помещенията от
проникване в тях и развъждане на гризачи.
Изтребителни мерки – механични/капани/ и химични/цинков
фосфит и кумаринови препарати/ средства.
ПОЖАРИТЕ КАТО БЕДСТВИЕ
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Пожарите като бедствие са една от основните заплахи за
живота и здравето на хората. Те са с много специфични
характеристики, предвид възможните причини за възникването им и
типа на уврежданията, предизвикани при хората. Проблемът е
актуален и постоянен, тъй като това бедствие всяка година
причинява огромни човешки и материални загуби в много райони на
планетата. Пожарите с големи мащаби причиняват нарушение в
екологичното равновесие на околната среда, поради
неконтролируемо високите температури и голямото количество
газове и пари, отделени при горенето.
В зависимост от причината за възникването им, пожарите са
антропогенни и стихийни/природни/ бедствия. В първия случай
причината за възникването на пожара е невнимателното и
 безотговорно боравене с огън, недобрата поддръжка на съоръжения
и инсталации или неспазване на правилата за охрана на труда. Във
втория случай причините за пожар са изключителните горещини,
падането на мълнии, изригването на вулкани.
Пожарът е неконтролируем, сложен, физико-химичен процес
на горене. Към основните явления, които определят процеса на
пожара, се отнасят химичната реакция на горенето, отделянето на
топлина и продуктите на горенето /токсичния дим/. Закономерностите
на явленията и тяхната взаимна връзка определят обстановката на
пожара, която зависи от размерите, вида и скоростта на горенето, от
количеството на отделящата се топлина и количеството и свойствата
В голяма част от случаите е налице комбиниран травматизъм,
тъй като се проявява действието на няколко поразяващи фактора
едновременно.
Най-големи са неяснотите по отношение на токсичния фактор,
тъй като не може да се предвиди с голяма точност вида на
отделените токсични вещества при всеки пожар. В повечето случаи
отравянията се причиняват от действието на няколко отровни
вещества, което поражда необходимост от оценка на това
въздействие върху хората в условията на пожар. В повечето случаи
ефектът от едновременното действие на отделените при горенето
химични вещества е от адитивен, синергичен и по-рядко
антагонистичен тип.
Многото специфични характеристики на пожарите като
бедствие, големия брой поразяващи фактори, които при
комбинираното си действие отнемат човешки животи и предизвикват
тежки увреждания сред населението налагат изработването на
комплексна програма за превенция и извънредна готовност за
действие при пожари.
Изработването на такава програма е важна необходимост,
която може да доведе до предотвратяване на пожарите или да сведе
до минимум последиците от тяхното възникване. Това е сложен
процес, изискващ точна преценка на конкретните условия и
предпоставки за възникване на пожар.
Четири са основните насоки за работа при разработването на
такава програма:
1.Предотвратяване на пожарите и подготовка за действие
при пожар.
на отделящите се продукти. Обстановката на всеки пожар определя
степента на опасност за хората и материалните ценности.
Действието на огъня върху живите организми може да бъде
смъртоносно в пределите на няколко секунди или да предизвика една
от най-сложните травми на човешкия организъм.
Няколко са основните поразяващи фактори, които водят до
увреждане здравето на хората при пожари:
1. Термичен фактор.
2. Токсичен фактор.
3. Механичен фактор.
4. Стрес фактор.
14
2.Непосредствен отговор при възникнал пожар.
3.Възстановяване на човешките и материални ресурси
след пожара.
4.Развитие след преодоляване на загубите вследствие на
пожара.
Важна стъпка при изработването на програмата е
извършването на всестранен обзор за идентифициране на
съществуващите или потенциалните рискове за пожар. На базата на
получената информация се разработва план за действие,
представляващ писмен документ, който набелязва целите,
приоритетите, отговорностите за направляване и контролиране и
сроковете за изпълнение. Всяка цел трябва да бъде точно
определена, измерима, достижима, уместна и ограничена във
времето.
Набелязват се мерки в две основни направления:
1. Предотвратяване на пожарите.
2. Подготовка за действие при възникнал пожар.
Действията, предприети в тези две насоки са с различен
характер, но с еднаква значимост за намаляване на риска от
възникване на пожари и ограничаване на последствията от тях.
Ефективността на отговора зависи от качеството на предварителното
планиране, обучение и тренировки.
Всички структури в производствената и потребителската
сфери, обществени сгради и транспорт, болници и училища и др.
трябва да разработят конкретна програма за превенция и извънредна
готовност, съобразена с индивидуалните особености, степента на
риск и възможните причини за възникване на пожар.
 Разработването на програмата зависи от управлението на
съответната структура, неговата политика и активното му участие в
подготовката за действие при пожар.
РАДИОБИОЛОГИЯ И РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА
БИОЛОГИЧНО ДЕЙСТВИЕ НА ЙОНИЗИРАЩАТА РАДИАЦИЯ
Под действието на йонизиращата радиация в живите
организми възниква специфичен биологичен ефект, който може да
бъде различен в зависимост от условията на лъчевото въздействие. І.
Характеристики на биологичното действие на йонизиращите
радиопоражаемост – най-малката доза, която
предизвиква нарушения на функцията или морфологични поражения
на органи, системи или целия организъм;
компенсаторни процеси – проява на различни
възстановителни механизми в организма след лъчево въздействие; 3.
Радиационното въздействие представлява съвкупност от:
а/ пряко действие, получено под влияние на
йонизиращото излъчване в тъканите на организма;
б/ непряко действие – вторично поражение на
биосубстрата и рецепторните механизми;
Ето защо първо се разглеждат първичните физико-химични и
биохимични изменения на молекулярно ниво и след това
измененията в клетката, последвани от измененията на тъканно и
органно ниво и накрая измененията в организма като цяло.
ІІ. Теории, обясняващи биологичното действие на
йонизиращата радиация.
1. Теория за прякото действие на йонизиращата радиация.
Според тази теория йонизиращата радиация действа пряко върху
жизненоважни участъци в клетките и така ги уврежда. В нея заляга
схващането, че крайният биологичен ефект зависи от началните
физични процеси, произтичащи от облъчването, в резултат от
непосредственото действие на йонизиращите лъчения върху
определени структури на организма. Допуска се, че във всеки
биологичен обект има два вида жива материя, значително
различаващи се по размери, строеж и чувствителност към
йонизиращи лъчения. Лъчечувстителният участък, който е
пространствено обособен се характеризира с голяма
лъчения.
1. Първите минути след външно облъчване даже и с
големи дози, много животни, както и човека не усещат въздействието
на йонизиращите лъчения. Това се дължи на факта, че липсват
специфични рецептори и анализатори спрямо йонизиращата
радиация.
2. Всички реакции на организма под влияние на
йонизиращата радиация се разделят на 3 категории:
радиочувствителност – най-малката доза, на която
дадена тъкан отговаря с непродължителни и неоставящи последствия
физиологични реакции;
15
лъчеувредимост. Този участък е твърде малък по обем в сравнение с
цялата клетка и поради това се нарича мишена или критичен обем.
Ако тази мишена бъде засегната пряко от йонизираща частица
настъпва необратимото й увреждане и гибел на цялата клетка.
Напоследък с натрупването на богат експериментален
материал трудно може да бъде обяснен биологичния ефект само с
непосредственото въздействие на йонизиращата радиация върху
дадени биологични структури на организма. Като не не отхвърля
възможността за пряко действие на лъчението в тези органични
структури, голямо значение се придава на индиректното действие на
възникналите под влияние на облъчването радикални продукти на
водата върху различните съставки на клетката.
2. Теория на непрякото действие. Основното сващане в тази
теория е, че при облъчване на биосубстратите с йонизираща
радиация възникват верижни реакции, които умножават и
задълбочават увреждащия лъчев ефект. Такива реакции се получават
при условие, че всеки радикал или химично активна молекула, имащи
възможност да встъпят в реакция в момента на йонизацията,
незабавно предизвикват образуването на нови активни молекули и
радикали. Последните действат като катализатори и от своя страна
индуцират появата на нови активни молекули или частици.
Тази теория приема, че биологичния ефект се дължи на
образуването на силно активни химични вещества, които усилват
първичното увреждане на клетката. Тъй като водата е основна част
от клетката се приема, че тези вещества се явяват продукти на
радиолизата на водата, т.е. първичния ефект на йонизиращата
радиация в живата тъкан е взаимодействието и с молекулите на
 водата. Понастоящем, има преки доказателства за съществуването
на радикали и прекисни съединения във вода, подложена на
радиационно въздействие.
Според тази теория се приема наличието на няколко
бързопреходни, преливащи се една в друга фази:
∙ Първа фаза /физична/ - поглъщане на енергията от
радиацията от клетките на организма. Молекулите на водата се
йонизират. При отделянето на електрон от водната молекула се
получава положителен йон вода, а присъединяването на електрон
към друга електрично неутрална молекула вода предизвиква
възникването на отрицателен йон вода:
H2O H2O+ + e-
H2O- H0 + OH
Тази фаза протича за 10-13 до 10-5 s.
При положение, че електронът отново се присъедини към
водната молекула, от която е излетял, последната става отново
електронеутрална, но преминава във възбудено състояние.
Отдадената енергия, получена от разпадането на възбудените
молекули, също може да предизвика образуването на свободни
радикали:
H2O H2O+ + e- H2O H0 + OH0
Свободните радикали са химично много активни.
Хидроксилният радикал е силен окислител, а атомът на водорода –
възстановител. Между тези радикали, а също така между тях и
свободния кислород на биологичните тъкани възникват редица
реакции:
H0 + OH0 НОН /рекомбинация/
H0 + H0 Н2 /димер/
OH0+ OH0 Н2О2 /пероксиден димер/
OH0+ RH R0 + HOH /радикален трансфер/
H0 + О2 НО20/хидропероксиден св. радикал/ R0 + О2
H2O + e- H2O
Тази фаза протича мигновено – 10-16 до 10-13 s.
∙ Втора фаза /физико-химична/ - образуване на химично
активни атоми и молекули с неустойчиво положение на електроните в
орбитата. Йонизираните водни молекули са нетрайни и се разпадат
на свободни радикали.
H2O+ H+ + OH0
16
RО20 /органичен пероксиден св. р./
∙ Трета фаза /биологична/ - получените радиолизни
продукти на водата и прекисните съединения встъпват в реакции с
различни молекули от клетъчния субстрат. По този начин се
нарушава нормалния цикъл на биохимичните реакции в организма и
възникват атипични продукти на обмяната, които увреждат клетката.
Третата фаза се развива постепенно през целия процес на
радиационното увреждане. Именно поради това, че радиационното
увреждане се развива постепенно, за него е характерно наличието на
латентен период. Даже и при летални дози, в експерименталните
животни веднага след облъчването не се установяват видими
изменения.
Следващият етап на радиационното увреждане е нарушението
на нормалните физиологични процеси в организма. Настъпват
изменения в хуморалните среди и нервно-хуморалната регулация,
които имат голямо значение за развитието на патологичния процес.
Съществуват редица факти, които потвърждават коственото
действие на йонизиращата радиация:
∙ Кислороден ефект – при недостиг на кислород, тъканните
структури повишааават устойчивостта си при
облъчване. Това е лесно обяснимо, като се има
предвид значението на кислорода при образуване
активните продукти на радиолизата на водата.
∙ Температурен ефект – при високи температури
увреждащият ефект от йонизиращата радиация по
 отношение на клетъчната смърт се увеличава, поради
увеличаване подвижността на свободните радикали.
При ниски температури се увеличават хромозомните
аберации.
∙ Влияние на обезводняването – поради намаляване броя
на активните водни радикали намалява ефекта на
увреждане на биосубстратите в сух вид.
∙ Ефект на разреждането – намаляването на активността на
ферментите, подложени на облъчване не зависи от
концентрацията на молекулите в разтвора
ІІІ. Биологично действие на йонизиращата радиация на
субклетъчно ниво.
Съществуват много и безспорни доказателства in vitro и в
киселини. Това са макромолекули с много високо молекулярно тегло.
С тях са свързани процесите на клетъчното деление и предаването
на наследствените свойства. ДНК е първата мишена на клетката от
действието на йонизиращата радиация. В хромозомите ДНК се
намира във вид на дезоксинуклеопротеид /ДНП/. В облъчването.
радиочувствителните тъкани ДНП още през първите минути след
облъчването се разпада. Причините, които отслабват връзката между
белтъка и ДНК не са ясни. Отслабването на нуклеопротеидния
комплекс с наличието на свободно ДНК, ги прави по-достъпни за
въздействието на йонизиращата радиация.
Последната предизвиква разкъсване на водородните връзки в
двойно-спиралната структура на ДНК, освобождаване на фосфорна
киселина, откъсване на амино групи и др. Наблюдават се основно
следните типове лезии – едно-верижно разкъсване, двойно-верижно
разкъсване и увреждане на базите. Експериментално е доказано, че
пиримидиновите бази са по-радиочувствителни от пуриновите.
Особен интерес представлява двойно-верижното разкъсване, което
трудно подлежи на правилна репарация. Това е основната лезия
причиняваща клетъчна смърт или мутации. Нерепарираните или
погрешно репарирани ДНК-увреждания водят до хромозомни
аберации. Те са видими при микроскопско изследване на кориотипа и
се използуват като метод за провеждане на биологична дозиметрия.
Под влияние на облъчване с неголеми дози, в сравнително кратки
срокове се нарушава и синтезата на ДНК. За механизма на този
процес засега няма единно мнение. Доказано е, че още в първите
минути след облъчването се активират ферментите
тъканни култури, които описват действието на йонизиращата
радиация върху молекулите на клетъчния биосубстрат. В живия
организъм, радиобиологичният ефект не представлява просто
сумиране на първичните лъчеви поражения, възникнали в клетките.
Той се обуславя от редица невро-регулаторни, хуморални и защитни
механизми, съществуващи в организма. Поради това на лъчевото
въздействие не отговарят отделни молекули или клетки, а организма
като цяло.
1. Биологично действие на йонизиращата радиация върху
нуклеиновите киселини. Сред сложните биохимични системи,
влизащи в състава на клетката, особено чувствителни на
въздействието на йонизиращата радиация са нуклеиновите
17
/дезоксирибонуклеаза/ деградиращи ДНК. Подобни са и
уврежданията в РНК. Усиленият разпад на нуклеиновите киселини в
организма може да се проследи по увеличеното отделяне на
продуктите им на разпад с урината още през първите дни след
2. Биологично действие на йонизиращата радиация върху
белтъците. Действието на йонизиращата радиация върху белтъците
е изучено обстойно. Усилената им деструкция възниква основно само
под влияние на големи дози радиация. Известен разпад на белтъците
обаче се наблюдава и при облъчване със сублетални дози.
Експериментално се установяват косвени данни за това, тъй като се
регистрира увеличено отделяне на нискомолекулярни
азотосъдържащи вещества с урината и отрицателен азотен баланс. В
кръвта след облъчване се увеличава количеството на остатъчния
азот. При облъчване с малки дози настъпват биохимични изменения в
белтъците. Възникват реакции на дезаминиране, декарбоксилинане,
окисление, разкъсване на водородни връзки и др. В резултат на това
се увреждат аминокиселините и се получават биологично активни
вещества, които променят обмяната в клетките.
В резултат на облъчването например на цикличните
аминокиселини /фенилаланин, тирозин, триптофан, хистидин/, се
получават биологично активни вещества – тирамин,
диоксифенилетиламин, триптамин, хистамин. Това са радиационни
токсини от белтъчен произход, които оказват влияние върху
първичните процеси на обмяната. Важно значение има също така
факта, че в резултат на биохимичните процеси възникват атипични
 белтъци, несвойствени за собствения организъм. Те предизвикват
съответно ответна реакция в организма, който реагира с продукция на
антитела срещу тези белтъци. Редица автори смятат, че този процес
лежи в основата на алергизацията на организма, която се наблюдава
при радиационните увреждания и играе важна роля в протичането на
заболяването.
Съществен интерес представлява проследяването на
измененията в плазмените белтъци под влияние на йонизиращата
радиация. Извество е, че съставът на белтъците в кръвната плазма
се изменя под влияние на физиологични и патологични процеси и
това дава важни данни за вида, тежестта и протичането на различни
увреждания на организма. При въздействие на йонизиращата
радиация се наблюдава изменение и в белтъчните фракции.
Причините трябва да се търсят в смущенията на синтеза,
осигуряване на живата клетка с химична енергия. Важен енергиен
резерв в организма представлява високомолекулярният
въглеводород – гликоген. Още в началото на 50-те години е показано
увеличаване съдържанието на гликогена в черния дроб на различни
облъчени животни. Този ефект принадлежи към най-изразените
изменения в обмяната, регистрирани след облъчване. Многобройните
изследвания досега не са могли да изяснят по какъв механизъм
протича в тези случаи увеличеното съдържание на гликоген и
интензивния му синтез. Повечето автори смятат, че тъй като на
гликогеногенезата преди всичко стимулиращо влияние оказват
кортикостероидите на надбъбрека, а системата хипофиза –
надбъбрек влияе върху увеличаване съдържанието на гликогена, то
се предполага, че при облъчване в черния дроб протича усилен
синтез на гликоген при възможно участие на тази хормонална
система. Съществено е да се отбележи, че при облъчване на
организма се увеличава съдържанието на глюкозата в кръвта.
Гликемичната крива има изразен диабетоподобен характер. Отделни
автори приемат, че повишаването на глюкозата в кръвта има
защитно-приспособителен характер.
4. Биологично действие на йонизиращата радиация върху
мастите. В мастния обмен също се наблюдава отклонение от
нормата при облъчване с йонизираща радиация. В радиобиологията
изучаването на измененията в липидния обмен е актуален въпрос,
във връзка с ранните радиохимични реакции настъпващи в липидите,
които влизат в състава на първичните реакции при лъчевото
увреждане. Тук се има предвид възникване на самоускоряващи се
проницаемостта, имунологични и хормонални реакции.
Количествените изменения в плазмените белтъци зависят от
тежестта на лъчевото увреждане, от вида на живия организъм и
състоянието на обмяната на веществата в него. Открива се
намаляване фракциите на албумина и гама-глобулина, и
повишаване на алфа и бета-глобулина. Тези изменения, в
зависимост от техния размер и време на проявяване, позволяват да
се установи дозова зависимост в качеството на критерий за оценка на
лъчевото увреждане се използува основно албумино-глобулиновия
коефициент. Повечето автори смятат, че причината за намаляване на
албуминовата фракция след облъчване е увреждането на черния
дроб и повишаване проницаемостта на червата.
3. Биологично действие на йонизиращата радиация върху
въглехидратите. Обмяната на въглехидратите е тясно свързана с
18
верижни реакции, крайните продукти, на които са токсични вещества.
Сред тях особено място заемат ненаситетите мастни киселини,
които са най-лабилни по отношение окислението на молекуляния
кислород. Поради това, те лесно се окисляват до липопрекиси –
епоксиди, алдехиди и кетони, хинони, ортохинони и семихинони. Това
са липидни радиотоксини, които са химично много активни и играят
важна роля в усилванета на началния лъчев ефект.
В нормални условия използуването на мастите в организма е
свързано с предварителното им окисление /до кетонови тела/, което
става в черния дроб. Последните се транспортират до тъканите и
клетките, където непосредствено се използуват. При лъчево
увреждане се наблюдава мобилизиране на мастите в депата и
прехода им в черния дроб. Това обуславя неговата мастна
инфилтрация, където те от нормално 5 % могат да стигнат до 50 %.
Преходът на мастите в черния дроб и образуването на ацетонови
тела в късните срокове на радиационното увреждане довежда до
ацетонемия и ацетонурия поради това, че организмът не може да се
справи с окислението на извънредно голямото количество ацетонови
тела. Ацетонемията може да доведе и до ацидоза, когато се
изразходва алкалният резерв на тъканите.
5. Биологично действие на йонизиращата радиация върху ензимите.
Ензимите са основният работен механизъм в клетката и поради това
точната координация помежду им е необходимо условие за
нормалното функциониране на клетката, а оттам и на целия
организъм. Наблюдават се изменения в активността на ензимите при
относително невисоки дози /0,5 – 5 Gy/. Много биохимични изменения
 се демонстрират в ограничен промеждутък от време /24-48 часа/.
Йонизиращата радиация предизвиква промяна в активността на
ензимите в следните насоки:
а/ активиране – най-вече на протеолитичните ензими,
ензимите разграждащи фосфорните съединения и др. б/
инактивиране – наблюдава се при малко на брой ензими;
В ранни срокове след облъчването се активират ензимите,
разграждащи нуклеиновите киселини, протеолитични ензими
/дезоксирибонуклеаза, катепсин/, както и тези свързани с
метаболизма на фосфорните съединения, главно фосфатазите
/киселата и алкална фосфатаза, ензими, разпадащи различните
фосфорни естери/ и др. Тези ензими притежават протеазна активност,
поради което имат важно значение за автолизата на тъканите.
Колебанията в активността на ензимите не са в резултат на
водния баланс и съдържанието на електролитите. Предизвиканото от
радиацията нарушаване на регенерацията на чревния епител
променя физиологичната бариера между чревната стена и
вътрешната среда на организма. Това се съпровожда с масивна
загуба на течности и някои електролити – натрий, хлор, калий,
което довежда до понижаване съдържанието им в кръвта. Поради
това въвеждането в организма на големи количества солеви разтвори
има благоприятен лечебен ефект. При облъчване със сублетални
дози се наблюдава намаляване съдържанието на натриеви и калиеви
йони в клетъчните ядра. Отбелязва се влияние на йонизиращата
радиация и върху метаболизма на костната тъкан, като се наблюдава
понижено включване на калций и фосфор в костите.
Според съвременната теория за въздействието на
йонизиращата радиация на субклетъчно ниво уврежданията се
дължат на възникването на много различно действащи токсични
вещества, които са аномални продукти на обмяната.
ІV. Биологично действие на йонизиращата радиация на
клетъчно ниво.
Измененията в клетката не са специфични. Възникващите
физични, физико-химични и биохимични процеси могат да
предизвикат различни клетъчни увреждания, включително и смърт на
клетката.
Възможни са следните ефекти на йонизиращата радиация
върху клетката:
∙ Клетката може да не бъде увредена от дозата
йонизиращо лъчение;
радиационно индуцирани химични изменения в техните молекули,
къй като такива се наблюдават при големи дози. Доскоро се смяташе,
че в основата на този процес са главно структурни увреждания на
вътрешните и междуклетъчните мембрани. В резултат на това
излизат цитоплазматични и структурно свързани ензими от клетките и
се повишава тяхната активност в плазмата. Съвременната
микроскопска техника обаче показва, че излизане на ензими не се
наблюдава почти до доза 15 Gy. Възможно е в клетките след
облъчване да съществува анормално разпределение на ниско
молекуляни субстрати и инхибитори на обменните процеси, което да
оказва влияние върху тяхната активност.
Йонизиращата радиация влияе и върху минералния обмен.
Облъчване с големи дози довежда до съществени изменения на
19
∙ Клетката може да бъде увредена, възстановена
успешно и да функционира нормално;
∙ Клетката може да бъде увредена, погрешно
възстановена и да функционира абнормално;
∙ Клетката може да умре, в резултат на увредата
причинена от йонизиращата радиация.
Степента на увреждане на клетките зависи от следните техни
характеристики:
а/ радиочувствителност /лъчечувствителност/ на
клетката - варира в широк диапазон; пропорционална е на
възпроизводителната способност на клетките и обратно
пропорционална на диференцираността им;
б/ първична поражаемост на клетката – характеризира
се с промените, настъпващи в клетката под влияние на йонизиращата
радиация до настъпването на митозата;
Според лъчечувствителността си клетките условно могат да
бъдат разделени на три категории:
∙ Млади, недиференцирани клетки /на хемопоезата,
половата тъкан/, отличаващи се с висока лъчечувствителност; ∙
Клетки в процес на узряване – средно лъчечувствителни;
∙ Зрели клетки – слабо чувствителни и често запазващи
функцията си.
Лъчечувствителността по отношение на клетъчния цикъл може
да бъде разделен в две направления:
∙ По отношение на репродуктивна смърт, клетката е
 най-чувствителна в митоза;
∙ По отношение на хромозомно увреждане, клетката е
най-чувствителна при облъчване преди митоза.
Относно радиочувствителността на структурните елементи на
клетката е известно, че ядрото е много по-чувствително от
цитоплазмата и промените, които настъпват в него са необратими.
Йонизиращата радиация е мощен мутагенен фактор, т.е. предизвиква
мутации в ДНК структурите на клетката.
С термина първична поражаемост на клетката е прието да се
наричат интерфазните й изменения. Тези изменения възникват в
кратки срокове след облъчването и се състоят в зърнистост и
промени в ядрото, различни дегенеративни промени
индивида и за човешката популация като цяло, индуцираните от
йонизиращата радиация мутации се отнасят към две големи групи: ∙
Мутации в соматичните клетки.
∙ Мутации в половите клетки.
Мутациите в соматичните клетки са от значение за
непосредствено подлаганите на въздействие индивиди, а мутациите
в половите клетки определят ролята на йонизиращите лъчения за
бъдещите поколения.
Съществуват голям брой данни за повишена честота на
хромозомните аберации у хора, подложени на радиационно
въздействие. Установена е зависимост и от получаната доза. Най
честият вид наблюдавани аберации са стабилните – транслокации,
инверсии и делеции. Наблюдават се и нестабилни хромозомни
аберации-дицентрици.
Клетките, подложени на йонизиращо лъчение
следсинтетичната и синтетичната фаза от клетъчния цикъл показват
хроматиден тип аберация първата митоза след облъчването.
Клетките, подложени на йонизиращо лъчение в предсинтетичната
фаза на клетъчния цикъл дават хромозомен тип аберации, при които
структурната промяна засяга цялата хромозома.
Под влияние на йонизиращата радиация се наблюдава
потискане на митозата в клетката. Това потискане на митозата се
наблюдава във всички годни за деление облъчени клетки. Тази
реакция е доста чувствителна и даже при облъчване с 0,01 Gy има
вече задържане на клетъчното деление, което е най-изразено в
първото пострадиационно деление. Впоследствие може да се
цитоплазмата, нарушена проницаемост на клетъчните мембрани,
изменение в оцветяването и други. С висока степен на
лъчечувствителност се отличават митохондриите, като в тях се
наблюдава подтискане на окислителното фосфорилиране и
разнообразни морфологични промени. Увреждането на мембраната
на лизозомите и освобождаването на техните кисели хидролази води
до интерфазна цитолитична смърт. Прави впечатление, че клетки,
намиращи се в състояние на митотичен покой са по резистентни.
Йонизиращата радиация е мощен мутагенен фактор.
Неоспоримо е доказано повишаване на мутационната честота при
допълнително /надфоново/ облъчване. Според своето значение за
в
20
наблюдава даже усилване на митотичната активност. Увеличаване
дозата на облъчването не довежда до нарастване броя на
реагиращите клетки, а до увеличаване продължителността на
потискащия ефект.
За величината на дозата на облъчването може да се съди и от
преживяемостта на клетките, т.е. по запазване на размножителната
им способност. Леталното действие на радиацията се отличава от
ефекта на потискане на клетъчното деление с това, че засяга само
част от облъчените клетки. Даже и след прилагане на големи дози,
незначителна част от клетките запазват размножителната си
способност. Последната се повишава, ако облъчването е проведено в
условия на аноксемия. Леталният ефект може да се отслаби, ако се
увеличи продължителността на интерфазния период. Поради това,
потискането на митозата след облъчване може да се разглежда като
в своеобразна защитна биологична реакция, която отдалечава
проявяването на потенциалните увреждания.
V. Биологично действие на йонизиращата радиация на
тъканно ниво.
В зависимост от своята на радиочувствителност, тъканите
могат да бъдат разпределени в три основни групи – с висока, умерена
и ниска лъчечувствителност.
Висока Умерена Ниска
Лимфна тъкан Кожа ЦНС
Костен мозък Съдов ендотел Мускули

Гастроинтестинал Бели дробове Кости и хрущяли
ен епител
Гонади Бъбреци Съединителна тъкан
Ембрионална тъкан Черен дроб
Око /леща/
1. Влияние върху нервната тъкан. Натрупан е богат
експериментален материал, свидетелствуващ за нейната ниска
морфологична радиочувствителност, но също така и за високата й
функционална лъчечувствителност. Под влияние на йонизиращата
радиация ЦНС показва ранни функционални промени. Несъмнено
нарушената нервна регулация в облъчения организъм оказва
терморегулацията, кръвното налягане, фазови изменения в
отделянето на стомашен сок и в моториката на червата.
Морфологичните изменения в ЦНС са главно съдови. Най големи
структурни изменения възникват в хипоталамусната област. 2.
Влияние върху кръвотворната тъкан. Тя показва висока
радиочувствителност. Засягат се червения костен мозък, лимфните
възли и други лимфоидни органи. От двата компонента на
кръвотворенето – червен костен мозък и лимфна тъкан, последната
е по-радиочувствителна.
След облъчване с високи дози се наблюдава опустошаване
на лимфните възли и разрушаване на фоликулите в слезката.
Сериозно се уврежда също лимфната тъкан, разпространена по
цялата храносмилателна система.
В костния мозък се наблюдава прекратяване на митозите и
деструктивни изменения клетките още в ранните срокове. Съобщава
се например, че на 30-та минута след облъчването, луминисцентно
микроскопски, се установяват тези изменения, под формата на
микроогнища. Няколко дни по-късно обаче в костния мозък се
запазват само единични острови от миелоидна тъкан.
В резултат на облъчването настъпва блокиране на
пролиферацията, клетъчна смърт и изчерпване на пролифериращия
пул – стволови клетки и прогенитори. Изчерпване поради
влияние върху протичането на лъчевите реакции. Първите минути
след облъчването се наблюдада усилване на активността на кората
на главния мозък като в последствие тази активност намалява и се
достига до пълното й подтискане. Възникналото състояние на
потискане ирадиира не само по повърхността на мозъчната кора, но
се разпространява и в подкорието. За това свидетелствува
намаляването на кръвното налягане, увреждането на дишането,
отслабването на безусловните реакции.
Понастоящем има редица предположения за механизма на
действието на йонизиращата радиация върху ЦНС. Счита се, че
измененията в кората на главния мозък в основата си носят
рефлекторен характер и възникват в резултат от въздействието на
радиацията на първо място върху интерорецепторите.
За нарушение на функционалното състояние на вегетативните
центрове може да се съди по различните отклонения, които
настъпват в организма след облъчване. Регистрират се изменения в
21
невъзможност за обновяване на диференциращия пул – прекурсори и
съответно аплазия.
Лимфоцитите са най-лъчечувствителната фракция от
формените елементи на кръвта и след часове в тях вече се откриват
дегенеративни промени, израз на непосредственото им увреждане. С
течение на времето количеството на дегенеративните изменения се
увеличава. Лимфопения настъпва още през първия ден след
облъчването на организма. Освен количествените и морфологичните
промени в лимфоцитите при облъчване се повишава и честотата на
хромозомните аберации.
Бройните изменения в левкоцитите /гранулоцитния ред/ в
периферната кръв имат по-различен характер. След еднократно
общо облъчване на организма с летални и сублетални дози, тези
промени обикновенно са еднакви при всички млекопитаещи, но се
отбелязва вариране на дозовите и временните съотношения в
различните биологични видове. Промените на гранулоцитите в
периферната кръв обикновенно са фазови и зависят от дозата. Най
често при дози от 2-5 Gy се описват следните фази:
∙ Лаг-фаза, включваща фазата на начална неутрофилия. ∙
Първа дегенеративна фаза.
∙ Абортивен подем.
∙ Втора дегенеративна фаза.
 ∙ Фаза на възстановяване.
Първата част на лаг-фазата се характеризира с начална
неутрофилия, развиваща се в първите часове след облъчването.
Това продължава от няколко часа до едно денонощие.
Продължителността и изразеността на неутрофилната левкоцитоза
има основно преразпределителен характер между гранулоцитарното
депо и периферната кръв. Необходимо е да се отбележи, че това се
наблюдава и при някои други стресови състояния.
Първата дегенеративна фаза се манифестира с постоянно
намаляване броя на неутрофилите. В края на дегенеративната фаза
и началото на абортивния подем в кръвта се наблюдават масово
гранулоцити с груби аномалии.
Абортивният подем се манифестира най-често между 10-15-
ия ден и се характеризира с нарастване броя на неутрофилите при
облъчване с дози от порядъка на 2-5 Gy. При по-ниски дози не се
наблюдава абортивен подем, съпровождащ се с вторична депресия.
Причината за абортивния подем не е извества. Възможно е тя да е
В кръвта под влияние на йонизиращата радиация се
извършват биохимични изменения в белтъците, мастите,
въглехидратите, ензимите и електролитите. По-късно се смущава
кръвосъсирването /времето на кървене и времето на съсирване се
удължават/ и се появяват токсични продутки. Обобщавайки
литературните данни за бройните промени на формените елементи в
кръвта при инкорпорация на радионуклиди може да се приеме, че при
големи дози се развива анемия, левкопения и тромбопения. При по
малки дози анемията и тромбопенията не са изразени. Остава да
доминира левкопенията.
3. Влияние върху половата тъкан. В зависимост от
погълнатата доза йонизиращата радиация причинява смърт на част
от половите клетки. Това определя клетъчната радиочувствителност
на половите клетки. Лъчечувствителността на останалите живи
полови клетки, които стават носители на увреждане определят
генетичната лъчечувствителност на половите клетки. Проблемът за
генетичната лъчечувствителност на половите клетки е тясно свързан
с тяхната преживяемост след облъчване. Това определя до голяма
степен репродуктивната способност на индивида след облъчване.
Мъжките гонади показват висока лъчечувствителност. Стволовите
клетки и пролифериращите сперматогонии са високо
свързана с пролифератицята на стволовите клетки, които са
увредени от лъчевото въздействие, но са запазили ограничен
пролиферативен потенциал.
След абортивния подем започва втората дегенеративна
фаза. При човека тази фаза се характеризира с най-дълбока и
продължителна неутропения. Нейният максимум варира при
различните биологични видове в широки граници.
Фазата на възстановяване възниква в резултат на
репопулация на костно-мозъчните стволови клетки. При нея броят на
гранулоцитите постепенно достига нормални стойности.
Тромбоцитите в периферната кръв намаляват бавно. Най
ниски стойности те достигат в края на латентната фаза на острия
радиационен синдром. Още по-бавно се снижава броят на
еритроцитите. Привеждат се данни показващи, че
продължителността на живота на еритроцитите в периферната кръв
намалява наполовина. Поради това панцитопения настъпва само при
тежко лъчево поражение.
22
лъчечувствителни за клетъчна смърт и лъчерезистентни за генетични
увреждания. Сперматидите и сперматозоидите са резистентни за
клетъчна смърт и чувствителни за генетични увреждания.
Интерстициалните клетки на тестиса, които контролират
хормоналната продукция са резистентни. Траен стерилитет се
развива при дози от 3,5 до 6 Gy. Времемен стерилитет при доза 0,15
Gy. Възстановяването на фертилността и нормалния брой
сперматозоидите се извършват от 1 до 2 години.
Високо радиочувствителни са и женските гонади. Под
влияние на йонизиращата радиация яйцеклетките и зреещите
фоликули най-често загиват. Това води до редуцинане на
хормоналната продукция. Радиогенният стерилитет се съпътствува от
менопауза и значителен ефект върху вторичните полови белези /за
разлика от мъжкия, при който те не се засягат/. Дози от 2 Gy водят до
траен стерилитет при жени над 40 г., но само временен при жени под
35 г.
Проблемът за въздействието на йонизиращата радиация
върху човека по време на пренаталното му развитие е един от
най-важните и актуални в радиобиологията. Това се определя от
високата радиочувствителност на плода, особено през някои стадии
от неговото развитие. Ефектите от облъчването върху ембриона и
 фетуса са:
∙ Забавяне на растежа;
∙ Ембрионална, фетална или неонатална смърт;
∙ Вродени малформации.
Опасността от загиване е най-висока в предимплатационния и
имплатационния период – до около 14-я ден от оплождането. През
това време зародишът реагира на правилото „всичко или нищо“, т.е.
ако има ефект от йонизиращата радиация настъпва смърт.
Обикновенно това се дължи на индуцирани хромозомни аберации в
младия зародиш, състоящ се от ограничен брой клетки, които загиват.
Тази смъртност често остава скрита, протичаща под формата на една
закъсняла менструация, тъй като жената не е сигурна в своята
бременост.
През периода на голямата органогенеза – от 14-я ден до 8
гестационна седмица, загиването на различен брой клетки води до
малформации, общо изоставане в развитието, понякога, макар и по
рядко, и до смърт. Най-чести са малформациите на нервната
система. Характерна особеност на йонизиращата радиация е
високият тератогенен ефект на централната нервна система. Това се
злокачествените заболявания в детската и младежка възраст се
дължат именно на мутации, индуцирани през пренаталното развитие.
4. Влияние върху храносмилателната система. С най голяма
радиопоражаемост при големи дози са тънките черва. Разрушава се
чревният епител и се нарушават неговите физиологични функции.
Общопризнато е, че високата радиопоражаемост на чревния епител
се обуславя от голямата му пролиферативна способност. Неговата
физиологична регенерация протича непрекъснато и животът на
клетките е средно 5 дни. Облъчването прекратява митозите в
криптите, което рязко нарушава регенерационната способност на
епитела. Освен гибелта на чревния епител се наблюдават и
деструктивни изменения в лимфните фоликули в червата. Променят
се кръво- и лимфообръщението на чревната стена. В лигавиците на
червата възникват хеморагии, които се превръщат в огнищни некрози
и язви.
Наблюдават се и нарушения в моторната дейност на червата.
Измененията настъпват веднага след облъчването. Първоначално те
се дължат на неврологични механизми и се изразяват в усилване на
чревната перисталтика. Впоследствие под влияние на различни
фактори настъпва потискане на перисталтиката. В резултат на това
дължи на голямата лъчечувствителност на невробласта. В това
отношение най-уязвим е периода между 8 и 15 гестационна
седмица, когато става пролиферацията на нервните клетки от
вентрикулите и миграцията им към кората, където те вече не
пролиферират. Облъчването през този период води до развитето на
така наречения фетален радиационен синдром, характеризиращ се с
умствена изостаналост, изоставане в растежа, понякога с
микроцефалия и микрофталмия, и дегенеративни промени в
ретината. Прагът на дозата за развитие на този синдром е 0,05 Gy.
Дозово натоварване в областта на утеруса над този праг е индикация
за прекъсване на бременността през този период.
През периода 15-25 г.с. плода е около 5 пъти по-резистентен в
сравнение с периода между 8-15 г.с.
След 25 гестационна седмица лъчечувствителността на
плода се изравнява с тази на новороденото дете.
В зависимост от получената доза, през феталния период могат
да настъпят увреждания и в хемопоетичната система. През този
период често се индуцират и мутации. Смята се, че част от
23
възникват чревни стази. Последните отчетливо се проявяват при
облъчване с доза над 10 Gy. Уврежданията на червата довеждат до
смущения в храносмилането, малабсорбция и малнутриция,
нарушаване проницаемостта на чревната бариера и тежки нарушения
във водно-солевия баланс в организма. Може да настъпи
дехидратация, остра бъбречна недостатъчност и колапс. Вследствие
понижението на естествения имунитет на облъчения организъм и
свободния достъп на чревната флора до кръвообращението се
развиват автоинфекции и сепсис. Често последните са причина за
леталния изход.
5. Влияние върху сърдечно-съдовата система. Наблюдават се
тихикардия и хипотония. Намалява проницаемостта на капилярите,
те стават чупливи и настъпват кръвоизливи.
6. Влияние върху ендокринната система. В началото се
наблюдава стимулация на ендокринните жлези, а впоследствие
настъпва подтискане на функциите им. Най-лъчечувствителни са
хипофиза и надбъбреци.
7. Влияние върху имунобиологичната реактивност на
организма. Имунната система е най-радиочувствителна и в резултат
на това подтискането на имунитета се наблюдава още в най-ранния
 стадий след облъчването. Засягат се, както неспецифичните защитни
реакции, така и факторите на специфичната защита. Вследствие на
потиснатата имунобиологична реактивност на макроорганизма
възникват ендогенни и екзогенни инфекции, които често са причина
за смъртта на облъчения организъм.
Радиационно индуцираното поражение на имунобиологичната
реактивност на организма се влияе от величината на дозата.
Отчетливи промени се наблюдават при средни и по-големи дози. При
малки дози промените не са толкова отчетливо изразени. Обобщено
може да се каже, че намалява напрежението на имунитета като цяло.
Механизмите, които предизвикват тези промени в имунитета са
разнообразни. Те биват както директни, така и индиректни.
Наблюдават се различни промени в отделните негови компоненти и се
нарушава сериозно равновесието в тази балансирана защитна
система на организма.
В най-общ план, по отношение на неспецифичната защита,
може да се приеме следното: засягат се бактерицидните свойства
на течностите. Тук сравнително най-висока лъчечувствителност
паказва пропердина. Дозата, която предизвиква минимални промени
е от порядъка на 0,1-1 Gy. Активността на комплемента се угнетява
време ретикуларната компонента е радиорезистентна и не се
забелязват морфологични промени дори и при облъчване с 50 Gy. В
слезката хистологичните и ултраструктурните промени са по-добре
изразени в В-зависимите зони, отколкото в Т-зависимите.
Йонизиращата радиация влияе сериозно на антителогенезата.
Угнетяването й е право пропорционално на дозата. Изхожда се от
схващането за наличието на две фази на антителогенезата – начална
/кратка/, свързана с рецепцията на антигена, която е
радиочувствителна и последваща фаза, обхващаща целия период на
продукция на антителата, която е радиорезистентна. Ако първата
фаза е преминала преди облъчването, то антителогенезата страда
малко. Колкото и дълбоко да се угнетява антителогенезата, тя не се
подтиска напълно. Повторно или многократно въвеждане на антигена
след облъчване, обезпечава по-интензивно изработване на антитела,
отколкото при еднократна имунизация.
VІ. Биологично действие на йонизиращата радиация върху
организма като цяло. Канцерогенен и генетичен риск.
Биологичното действие на йонизиращата радиация върху човешкия
организъм зависи от много фактори, най-важните от които са: вида на
лъчението, погълнатата доза и нейната мощност, размерът и
при дози, близки до леталните. Фагоцитарната активност на
неутрофилните клетки се уврежда в първата си фаза – миграцията
до обекта за фагоцитиране. Възниква дискоординация и дисфункция
на различните ензими и се нарушава строгата последователност в
тяхното действие за смилането на фагоцитирания обект. Другите
видове макрофаги показват различни колебания в реакциите си. При
малки дози е възможно и повишаване на фагоцитарната активност.
Лимфоидните тъкани и отделните лимфоцити са
изключително радиочувствителни. Дози от порядъка на 0,2 Gy
предизвикват бройни и морфологични промени. Проучванията,
имащи за цел да определят относителната радиочувствителност на
Т- и В-лимфоцитите показват, че В-лимфоцитите /CD19+/ са
значително по-радиочувствителни от Т-лимфоцитите /CD3+/. Също
така след облъчване се наблюдава значително по-голямо
унищожаване на В-зоните в слезката и лимфните възли, отколкото в
Т-клетъчните зони.
Интерес представлява радиочувствителността на органите,
обезпечаващи имуногенезата. Тимусът показва значителна
радиочувствителност на лимфоидната си компонента. Морфологични
промени се установят при дози от порядъка на 0,05 Gy. В същото
24
локализацията на облъчването, реактивността на организма.
В резултат на съвкупност от процеси, протичащи на молекулярно,
клетъчно, тъканно и органно ниво под въздействието на
йонизиращото лъчение в организма настъпват следните радиационни
увреждания:
А. Соматични ефекти:
1. Ранни соматични ефекти – проявяват се до няколко
седмици след облъчването /детерминистични/.
2. Късни соматични ефекти – появяват се години и
десетилетия след облъчването /стохастични ефекти/. Б. Генетични
ефекти – касаят поколенията на облъчения индивид /стохастични/.
Ранни соматични ефекти. Наричат се още детерминистични
/нестохастични/, тъй като при тях тежестта на поражението е
пропорционална на получената доза при надвишаване на определен
праг за клинична изява. Облъчването на човешкия организъм с
високи дози може да доведе до загиването на голям брой соматични
клетки в даден орган или тъкан. Когато спадът е достатъчно висок,
той не може да бъде компенсиран и това води до клинично значими
патологични състояния свързани с влошената функция на
съответната тъкан или орган. Дозата при която се наблюдава
 клиничен ефект се нарича прагова доза. Наличието на прагова доза
за изява на определен ефект се обяснява с факта, че при
увреждането от йонизиращото лъчение в малки подпрагови дози в
организма се задействат възстановителни процеси, които
компенсират увреждането. При дози надвишаващи праговата,
тежестта на увреждането ще се увеличава пропорционално на
получаваната доза, поради по-бързия темп, с който се унищожават
клетките, в сравнение с темпа на тяхното възпроизводство.
Графиката на зависимостта доза-ефект при този тип увреждания има
сигмоидален характер.
Детерминистични ефекти могат да се наблюдават и в
случаите, когато под действие на йонизиращата радиация се
осъществява подмяна на функционални клетки с фиброзна тъкан.
Това от своя страна води до редуцинане функцията на съответния
орган. Наблюдаваният клиничен ефект зависи от тяхната специфична
функция. Някой от детерминистичните ефекти са от функционално
естество и са обратими. Като такива могат да се посочат намаляване
функцията на жлезите с вътрена секреция, неврологичните ефекти,
съдовите реакции и други.
На таблицата са дадени приблизителните стойности на
праговите дози за появата на различни детерминистични ефекти в
човешкия организъм.
Орган Доза /Gy/ Ефект
Цяло тяло 8 Ранна смърт
Цяло тяло 1 Остър радиационен
синдром
За еднократно цялотелесно кратковременно облъчване на
хора праговата доза е 0,5 Sv. При тази доза облъчения индивид не се
чувства болен, но се набюдават нарушения във функциите на редица
лъчечувствителни органи /червен костен мозък, лимфни възли,
слезка, полови жлези, лигавица на храносмилателния тракт и
дихателната система и др./
Праговата доза за едно ранно увреждане у човека се
дефинира чрез намаляването на броя на левкоцитите. Системите за
възстановяване на организма са в състояние да компенсират тези
увреждания, получени при облъчване с малки дози /0,3 Sv/. Но при
по-високи дози тези компенсаторни възможности се изчерпват. При
човека това става при дози от порядъка на 1 Sv, при които се
наблюдатат симптоми на остра лъчева болест. При дози от порядъка
на 4 Sv /наречени LD50/ около 50 % от облъчените умират. Дози над
6- 7 Sv /LD100/ са в почти всички случаи смъртоносни. Появата на
детерминистични ефекти при отделните хора е различно. Тя зависи
освен от характеристиките на лъчението и дозата на облъчване и от
физиологичното състояние на организма.
25
25 Некроза
Бял дроб 15 Ранна смърт
5 Пневмонити
Щитовидна жлеза 5-10 Хипотиреодизъм
Тестиси 0,15 Временен стерилитет

Цяло тяло 0,5 Депресия на костния 3,5-6 Постоянен стерилитет

мозък
Яйчници 0,65 Временен стерилитет
Черен дроб 30 Недостатъчност, асцит
2-6 Постоянен стерилитет
Кожа 3-10 Еритема
Очна леща 2-10 Катаракта
8-12 Суха десквамация

15-20 Влажна десквамация

Тези ефекти са абсолютно зависими от дозата и затова при
тях може да се говори за допустими дози.
 Стохастични ефекти. Към тях спадат късните соматични
ефекти и генетичните ефекти. При тях се наблюдава модифициране
на нормалната клетка под въздействие на ниски дози йонизираща
радиация, но тази клетка запазва способността си за
възпроизводство. Тези ефекти не са дозово детерминирани и не
може да се говори за наличието на праг, надвишаването, на който да
доведе до възникването им. По отношение на зависимостта доза
ефект тук се получава стохастично /вероятно/ разпределение на
случаите, т.е. с повишаване на дозата нараства вероятността за
заболяване, а не тежестта му, както е при детерминистичните
ефекти. Затова при тези ефекти говорим за радиационен риск.
Стохастичните ефекти имат случаен характер и тяхната проява
зависи от физиологичните особености на организма. Тъй като
запазват възпроизводителната си способност модифицираните
клетки създават своя популация. Тази популация може да бъде
унищожена от защитните механизми на организма. Но когато поради
редица причини това не стане след определен латентен период се
проявява стохастичен ефект. Вероятността за неговата поява зависи
от броя на възникналите след облъчване модифицирани клетки и
колкото по-голям е техния брой, толкова по-голяма е вероятността за
оцеляването им.
Късни соматични ефекти: към тях спадат злокачествените
новообразувания /различни форми на солидни тумори и левкози/.
Характерно за тези стохастични ефекти е, че се проявяват след
дълъг латентен период – от няколко години до десетилетия.
Механизмите на малигнизация не са изяснени. Решаващо значение
има появата на унаследено изменение в генетичния апарат на
естествената от същия вид рак. Така, ако тази зависимост се запази
през целия живот, между естествената смъртност от даден вид рак и
допълнителната, която се дължи на радиационно въздействие, ще
има обикновенна пропорционалност.
При адитивният модел /абсолютен риск/ за оценка на риска се
приема, че допълнителната смъртност е независима от естествената.
След началния минимален латентен период честотата ще нараства и
след това ще остане постоянна или ще намалява. Този модел дава
приблизително два пъти по-малка вероятност в сравнение с
мултипликацивния.
Установяването на канцерогенни заболявания, дължащи се на
въздействие на йонизиращата радиация е възможно, ако броят им е
по-голям от средната стойност на колебанията. Оценката на риска се
клетката. Оценката на канцерогенния риск е много трудна, поради
високата спонтанна честота на туморни заболявания и ежегодните й
колебания.
Основните черти на радиационно индуцираните левкози
са: 1. Честотата е пропорционална на дозата.
2. Вероятността за поява расте с намаляване на възрастта по
време на облъчването.
3. Пикът на манифестирането е 7-8 години след облъчването.
4. Левкемичният риск се наблюдава в облъчени с доза по
голяма или равна на 1 Gy.
Особеностите на радиационно индуцираните солидни тумори
са: 1. Рискът от рак расте с дозата.
2. Канцерогенният риск расте с намаляване на възрастта в
момента на облъчването.
3. За разлика от левкозите, при солидните тумори латентният
период расте при облъчване в по-млада възраст. При това
ефекта става видим във възраст, когато се увеличава и
спонтанната онкозаболяемост.
За оценяване на радиационния канцерогенен риск при
епидемиологични проучвания се използват два модела –
мултипликативен и адитивен.
Мултипликативният модел /относителен риск/ се базира на
предположението, че за повечето видове рак, след един начален
период с нулев или много малък риск /начален латентен период/,
допълнителната смъртност има същия ход с времето, както и
26
извършва чрез наблюдение на групи хора, получили по-високи дози,
тъй като само в тези групи след дългогодишни изследвания е
установена повишена честота на злокачествените новообразувания.
Резултатите от тези наблюдения позволяват да се създадат модели
на зивисимостта доза-допълнителен риск, които модели да се
екстраполират за малки дози.
Видове зависимости доза-риск за оценка на канцерогенния
риск:
1. При високи дози зависимостта доза-риск е линейна
безпрагова, т.е. допълнителния риск /R/ е правопропорционален на
дозата /D/. R=k.D, където К е коефициент на риска. Той се определя
за по-често срещани злокачествени смъртоносни заболявания и
отчита риска в следствие на еднократно облъчване с определена
доза за целия остатък от живота на облъчените лица /коефициент на
Костен мозък 0,50
пожизнен риск/.
2. При много високи дози и мощности на дозата Пикучен мехур, хранопровод 0,30
зависимостта доза-риск е линейно-квадратична, т.е. допълнителния
риск намалява побързо с намаляване на дозата, отколкото при Млечна жлеза 0,20
линейната зависимост.
Черен дроб 0,15

Оварии 0,10

Щитовидна жлеза 0,08

Кости 0,05

Кожа 0,02

Останалите 0,50

Общо 5,00

В таблицата са дадени номиналните коефициенти за

определяне на радиационния канцерогенен риск за отделните органи Допълнителния риск от левкози и тумори в течение на времето
и тъкани в човешкото тяло. след облъчване се визуализира на следващата графика, построена
на базата на наблюдение на японски граждани след атомните
Тъкан или орган К (102/Sv)
бомбандировки на Хирошима и Нагазаки, и на линейния безпрагов
Стомах 1,10 модел на стохастичния ефект.

Дебело черво, бял дроб 0,85

27
 За по-голямата част от населението, получаването на
допълнително облъчване от техногенни източници се дължи основно
на провежданите от тях различни видове рентгенови изследвания.
Целесъобразно е да се направи сравнение на този риск с други
видове човешки дейности. В таблицата е представен радиационния
риск като функция от различни видове диагностични процедури, в
които се използват източници на йонизиращи лъчения.
Много Малък риск Повишен риск
малък
риск

Рентгенографи Изследване на Ангиография,

я на зъб, храно смилателен урография,
череп, тракт, хо иригография,
Допълнителни случаи на левкози не се наблюдават 2 години след
крайници, лецистография, КТ,
облъчването. Следва нарастване на техния брой с максимум 6- 8
торакс, рент генография на катетеризация.
години след облъчването. Броят им постепенно намалява и спада до
мамография. лум бални
0 след 27 години. Рисковият период за левкоза е 25 години.
прешлени и таз.
Допълнителни случаи на отстаналите злокачествени
заболявания не се наблюдават първите 10 години след облъчването.
През този латентен период няма канцерогенен риск. След това риска
нараства с максимум 30 години след облъчването. След достигане на Генетични ефекти – дължат се на облъчването на половите
максимума има 3 възможности: риска да намалее, да остане клетки преди или по-време на репродуктивна възраст, в резултат на
постоянен или да продължи да нараства. което възникват допълнителни мутации, които се предават в
Радиационният риск може да се определи и по отношение на поколението. Йонизиращата радиация е мощен мутаген и най
големи групи от хора, които са подложени на допълнително честите генетични увреждания, които предизвиква са генните
радиационно въздействие. В този случай се използва величината мутации и хромозомни аберации, които водят до малформации,
колективна ефективна доза, която дава информация за сумарното уродства, генетични заболявания и др.
радиационно въздействие върху разглежданата популация. Като Оценката на генетичния риск от въздействието на
пример би могъл да се разгледа случая, при който 106 души са били йонизиращата радиация е много трудна, поради високата спонтанна
подложени на допълнително облъчване в резултат на радиационен честота на генетичните увреждания. И тук важи линейната
инцидент със средна ефективна доза 1 mSv. Получената от безпрагова зависимост, характеризираща отношението доза
посочената популация колективна ефективна доза е генетичен риск.
106.10-3 Sv= 103 manSv. Оценката на генетичния риск се извършва по два начина: При
В този пример колективният риск за тази група от хора ще първия, генетичния риск се изразява чрез честотата на генетичните
бъде: увреждания на единица доза. При втория, генетичния риск се
103.5.10-2=50 изразява, чрез дозата, която удвоява естествената мутационна
което значава, че сред тази популация се очакват 50 случая на честота.
радиационно индуциран рак в резултат на това облъчване. Напоследък се установява повишаване на дозите за
Получената по този начин информация има ориентировъчен характер удвояване на спонтанните мутации, което значи, че генетичния риск е
и може да служи за приблизителна оценка относно радиационен риск. намалял в сравнение с миналото. От цитираните стойности 0,1 – 0,8

Gy , сега се стига до 0,5 – 2,5 Gy , т. е. генетичният риск сега не е
толкова голям, както по-рано. Понастоящем МКРЗ приема, че при
малки дози и мощности на дозата, номиналните вероятностни
коефициенти за тежки генетични ефекти по отношение на всички
генерации и свързани с получените гонадни дози, разпределени за
цялата популация, е 1,3 х 10-2 Sv-1. Поради различното възрастово
разпределение на работещото население, коефициентът за
работещи е по-малък, отколкото за цялата популация /редуциран с
около 40%/ -0,8 х 10-2 Sv-1.
РАДИАЦИОННИ УВРЕЖДАНИЯ
При въздействие на йонизиращата радиация върху хората могат да
възникнат следните видове радиационни увреждания: 1. Остра
лъчева болест /ОЛБ/.
2. Хронична лъчева болест.
3. Радиационни изгаряния.
4. Комбинирани радиационни увреждания.
ОСТРА ЛЪЧЕВА БОЛЕСТ
ОЛБ е добре обособена форма на заболяване на целия
организъм, което възниква в резултат на въздействието на
йонизиращата радиация върху човека. Лъчевите поражения се
определят основно от полъгланата доза, вида на лъчевия фактор и
времето на облъчването. Значение има и начинът на облъчване: ОЛБ
възниква най-често при еднократно облъчване с големи дози
йонизиращи лъчения.
В зависимост от дозата на облъчване се наблюдават следните
форми на ОЛБ:
ХЕМОПОЕТИЧНА ФОРМА – развива се при облъчване с доза
1-10 Gy/Грей/; тази форма от своя страна се дели на следните
степени:
І степен /лека/ - при облъчване с 1-2 Gy; абсолютно
благоприятна прогноза;
ІІ степен /средна/ - при облъчване с 2-4 Gy;
благоприятна прогноза;
ІІІ степен /тежка/ - приоблъчване с 4-6 Gy; относително
благоприятна прогноза;
ІV степен /свърхтежка/ - при облъчване с 6-10 Gy;
28
неблагоприятна прогноза;
ЧРЕВНА ФОРМА – развива се при облъчване с доза 10-20 Gy;
с абсолютно неблагоприятна прогноза;
ТОКСЕМИЧНА ФОРМА – развива се при облъчване с доза 20-
80 Gy; с абсолютно неблагоприятна прогноза;
НЕРВНА ФОРМА – развива се при облъчване с доза над 80
Gy; с абсолютно неблагоприятна прогноза;
Клинична картина на ОЛБ.
Типичната клинична картина с проявяване на симптоматиката
в пълен обем се наблюдава при хемопоетичната форма на ОЛБ с
ясно изразена фазовост в протичането – при І до ІІІ степен на тази
форма. Установени са следните периоди:
І. Период на формиране на ОЛБ. Състои се от следните фази:
1. Фаза на начални лъчеви реакции. Тази фаза започва в първото
денонощие след облъчването и продължава средно 3 дни. Тук се
наблюдават предимно нервно-регулаторни нарушения, които
преобладават над структурните промени в клетките и тъканите.
Пострадалите изпадат в състояние на опиянение и психическа
възбуда. Появява се главоболие, световъртеж и нарушение в съня
/безсъние и кошмарни сънища/.
⮚ Симптоми от страна на ССС са: хипотония, тахикардия.
Повишава се съдовата пропускливост и в тъканите се формират
отоци.
⮚ Симптоми от страна на храносмилателната
система:
∙ диспептичен синдром – гадене, повръщане, болки в
корема, диария, загуба на апетит; повръщането има централен
произход;
∙ зачервяване и точковидни кръвоизливи по лигавицата
на устната кухина;
∙ обложен със сивкавокафяв налеп език;
∙ извратен или загубен вкус;
⮚ Симптоми от страна на НС:
∙ атаксия, нистагъм, тремор;
∙ хиперрефлексия на сухожилни рефлекси, липса на
кожни рефлекси;
∙ поява на патологични рефлекси от групата на
Бабински, Росолимо, Хофман;

∙ ригидност на вратната мускулатура;
∙ вегетативни прояви – дермографизъм, тахикардия,
повишено потоотделяне;
⮚ Симптоми от страна на кръвотворната система.
През тази фаза се уврежда основно лимфната тъкан.
∙ Ly –пения;
∙ количествени промени при гранулоцитите, които имат
фазов характер: в началото спадат до 3-4 часа след облъчването. В
последствие техния брой се увеличава, поради преразпределението
им от гранулоцитното депо в периферната кръв и в края на 1-я ден
започва втората дегенеративна фаза.
Повишава се количеството на Gl в кръвта в резултат
на което се наблюдава полиурия, глюкозурия и др. Повишава се
температурата до 38-39°.
2. Латентна фаза / на привидно благополучие/.
Продължителността и зависи от тежестта на заболяването.
При по-тежките степени на протичане латентната фаза е по-кратка.
Средната и продължителност е от няколко дни до 4-5 седмици.
Проявената в началната фаза клинична симптоматика
постепенно изчезва и трудоспособността на пострадалия се
възстановява. Въпреки липсата на клинично изявените симптоми
през тази фаза се наблюдава нарастване на патологичните
изменения в лъчечувствителните органи и системи на организма.
Задълбочава се увреждането на костния мозък, чревния епител и
сперматогенезата. При изследване на периферна кръв се установява:
∙ левкопения
∙ тромбоцитопения
∙ Ускорено СУЕ.
Започва опадане на космите. Пострадалите се оплакват от
лесна уморяемост. Признаците на заболяването се появяват отново в
края на латентната фаза като за отделните органи и системи това
става по различно време.
3. Фаза на изразена клинична картина.
Изразеността на симптоматиката зависи от величината на
погълнатата доза. При ІІ степен на хемопоетичната форма на ОЛБ
продължителността на тази фаза е 3 - 4 седмици. Водещите
29
патологични промени в тази фаза са: увреждането на кръвотворната
система, хеморагичния синдром, язвено-некротичните изменения на
лигавиците и кожата, увреждане на ЦНС, поява на инфекциозни
усложнения. През тази фаза, общото състояние на пострадалите
силно се влошава.
Симптоми от страна на ЦНС.
∙ описаните симптоми в първата фаза се задълбочават;
∙ поява на микрохеморагии в мозъка със съответните
огнищна симптоматика;
Симптоми от страна на храносмилателната система.
Наблюдава се възпаление на лигавицата на храносмилателния тракт.
Описаните във фазата на начални лъчеви реакции поражения на
лигавицата на устната кухина се задълбочават и обхващат тонзили,
фаринкс, ларинкс, език. По лигавицата на орофаринкса се появяват
некротични участъци. В предната част около резците се развива
некротичен гингивит / зъбите не се засягат/. В резултат на това
пострадалите изпитват силни болки при преглъщане и храненето им
се затруднява. Чревния епител се разязвява и некротизира, появяват
се и кръвоизливи. Наблюдават се смущения в моторната дейност на
червата. Всичко това води до нарушаване на храносмилането, на
проницаемостта на стомашно чревната бариера и до поява на
метеоризъм и чревни стази. тези патологични промени водят до
възникване на ендогенни инфекции. Основни симптоми дължащи се
на тези патологични промени са: ∙ гадене и повръщане;
∙ анорексия;
∙ диария; появата на кървава диария е лош
прогностичен белег.
⮚ Хеморагичен синдром.
Развива се в резултат на протичането на 2 основни
патологични процеса: смущение в кръвосъсирването и увреда на
съдовете. Кръвосъсирването е увредено във всичките му фази.
Значително е намален броя на тромбоцитите. Капилярните стени са
чупливи и проницаемостта им е повишена. Хеморагичния синдром
най-често се появява след 20-30 дни и средната му продължителност
е 2 седмици.

Клинично се проявява чрез:
∙ поява на точковидни кръвоизливи по кожата в горната
половина на тялото, главата, вътрешната повърхност на горните
крайници;
∙ поява на подкожни кръвоизливи, които лесно се разязвяват,
инфектират и некротизират;
∙ поява на вътрешни кръвоизливи – в матката, мозъка,
храносмилателната и дихателната системи.
⮚ Засягане на хемопоезата.
В зависимост от дозата кръвотворните органи търпят огнищни
дегенеративни промени до пълно опустошаване. Засягат се както
костен мозък така и лимфната тъкан в Ly-възли, слезка,
храносмилателна система. В миелограмата преобладават ретикулни,
ендотелни и плазматични клетки. При подобряване на състоянието
възникват огнища на нова хемопоеза.
Тези патологични промени се проявяват чрез стойностите на
хематологичните показатели в периферната кръв:
∙ левкопения;
∙ лимфопения - спадане на Ly под 30-40 в куб. мм е лош
прогностичен белег;
∙ гранулоцитопения и качествени промени в
гранулоцитния ред;
∙ анемия;
∙ ниско ниво на хемоглобин;
∙ тромбоцитопения; дегенеративни промени в
тромбоцитите;
∙ ускорено СУЕ;
⮚ Симптоми от страна на ССС. Установява се: ∙
тахикардия;
∙ сърцебиене;
∙ задух;
∙ болка в сърдечната област;
∙ аритмия;
∙ хипотония;
⮚ Патологични промени на кожата.
∙ суха, блестяща, лющеща се кожа с атрофия на потни
30
и мастни жлези;
∙ алопеция, засяга най-често челна, тилна и теменна
област на главата;
опадат и космите от останалата част на тялото – вежди, мигли,
брада, подмишници, външни полови органи.
⮚ Увреждане на половата тъкан.
∙ при мъжете – потискане на сперматогенезата и загуба
на либидото и потентността;
∙ при жените – промени в менструалния цикъл до
аменорея;
⮚ Увреждане на очите.
Изразява се с конюнктивит с поява на сълзотечение и светобоязън.
Установява се разязвяване на епитела на роговицата, хеморагии в
очното дъно, увреждане на лещата с поява на катаракта. ⮚ Черния
дроб е болезнен при палпация.
Установява се хепатомегалия. Най- силно се засягат
детоксикационната функция на черния дроб и пигментната обмяна. ⮚
Нарушение на функциите на ендокрината система. Наблюдава
се:
∙ хипофункция на надбъбречните жлези –
хипотония, адинамия;
∙ хипофункция на хипофизата и щитовидната жлези
– промени в обмяната на веществата и
електролитния баланс;
⮚ Разстройство на бъбречната функция с поява на
албуминурия, хематурия, цилиндрурия.
⮚ Имунобиологичната непълноценност на организма,
която води до възникване на инфекциозни усложнения от ендо- и
екзогенен характер. Установена е повишена чувствителност към
инфекциозни причинители. Реакциите на организма при възникване
на инфекциозни усложнения са нетипични.
Като непосредствени причини за смъртния изход през тази фаза се
посочват смущенията в кръвотворението, кръвоизливите и
инфекциозните усложнения.
4. Фаза на обратно развитие.
Характеризира се с отзвучаване на патологичните
 процеси в различни срокове. Най-упорита при възстановяването е
нервно-вегетативната дистония – отпадналост, уморяемост, понижено
внимание. Тя изчезва за 6-12 месеца.
неутрофилите и голямото отклонение в ляво на левкоцитарната
формула. Отзвучаването на патологичните процеси не е
непрекъснато и се наблюдават периоди на влошаване и подобрение.
Продължително време персистират умерена Le- u Tr-пения,
ендокринните смущения, хипофункцията на половите жлези.
Типично усложнение за ОЛБ развиващо се 2-7 години след
преболедуване е катарактата.
ІІ. Прериод за възстановяване.
∙ възстановяване с дефекти;
∙ възстановяване без дефекти;
ІІІ. Период на късните последици.
∙ нетуморни /генетични/;
∙ туморни;
Лечение на ОЛБ.
Лечението е насочено главно към борбата с инфекцията,
подпомагане на кръвотворенето и прилагане на симптоматични
средства.
1. Борба с инфекцията – прилага се комбинация от 3-4
широкоспектърни антибиотика в максимални дози. Приложението на
антибиотици се извършва незабавно, поради опастност от ранни
инфекциозни усложнения. Показано е цикличното прилагане на
антибиотиците, за да се избегне привикването на инфекциозния агент
към медикаментите.
2. Подпомагане на кръвотворенето. Извършва се по
два начина:
⮚ чрез преливане на кръв, кръвни деривати и
плазмозаместители:
∙ във фазата на началните лъчеви реакции е
показана трансфузията на пълноценна кръв, кръвна плазма или
плазмозаместители;
∙ в латентната фаза най-ефективно е
преливането на пълноценна кръв през 2-5 дни;
- във фазата на изразена клинична картина се
прилагат кръвни деривати: Tr, Er, Ly маса; преливането на
пълноценна кръв е противопоказано, поради възможност от
възникване на тежки общи реакции в организма;
Бавно се възстановява и хемопоезата. Броя на еритроцитите
нараства и техния хемоглобинов пълнеж се нормализира. Признак за
възстановяване на гранулоцитопоезата е увеличаването на броя на
31
- във възстановителната фаза отново е показано
преливането на пълноценна кръв през 2-5 дни; хемостимулиращи
средства не се прилагат тъй като потискат кръвотворенето.
⮚ чрез трансплантация на костен мозък;
показана е при ІІІ степен на ОЛБ; трансплантира се свеж или
замразен костен мозък съдържащ 25-30 милиарда костно-мозъчни
клетки; трансплантацията е показана най-късно до 72 ч. тъй като по
късното и прилагане няма ефект.
3. Симптоматично лечение.
⮚ за овладяване на кръвоизливите се прилагат вит.
К, С, Са – препарати, 40 % Gl;
⮚ за овладяване на неврологичната симптоматика
се прилагат транквиланти, бром, луминал, аерон;
⮚ прилагат се сърдечно подържащи средства;
⮚ при алергични прояви се прилагат
антихистаминови препарати;
Диета с повишено съдържание на растителните мазнини за
сметка на въглехидратите.
Полустерилни условия на гледане на болния. Необходими са
системни грижи за кожата и устната лигавица, честа смяна на бельото
и др.
ХРОНИЧНА ЛЪЧЕВА БОЛЕСТ
Хроничната лъчева болест възниква у хората при различни
условия на продължително външно облъчване с дози, превишаващи
пределно допустимите, или при инкорпорация на радионуклиди,
задържащи се дълго време в отделни органи и тъкани. Възможно е и
комбинирано въздействие и на двата фактора на йонизиращата
радиация. Заболяването може да се наблюдава и при
професионални работници, неспазващи установените мерки за
безопасност при работа с открити или закрити източници на
радиация. Клиничната изява на болестта може да се прояви след
различно дълъг период от контакта на хората с радиоактивни
източници. Основно това зависи от сумарната доза на облъчване на
индивида и от състоянието (реактивността) на неговия организъм.
 Хроничната лъчева болест представлява заболяване на целия
организъм с увреждане на различни органи и системи, в зависимост
от клиничното протичане на заболяването се различават три степени
на хроничната лъчева болест.
Клиничната симптоматика при тази степен е неспецифична. Често
болните имат невротични смущения, изразяващи се с обща слабост,
лесна уморяемост, намаляване на апетита, промени в цикъла сън -
бодърстване. Наблюдават се вегетативни симптоми -
лабилност на пулса и кръвното налягане, изразен дермографизъм,
повишена потливост. Диагностицират се явления на обща
възбудимост на организма: повишаване на сухожилните и надкостни
рефлекси, тремор на ръцете. Регистрират се функ
ционални нарушения на стомашно-чревния тракт: дискинезии на
червата и жлъчните пътища, ахилия. Описват се и спазми на червата.
Впоследствие тези явления може да прогресират. Понякога има
оплаквания от намалена полова възбудимост при мъжете и
нарушение на менструалния цикъл у жените.
Установява се повишена проницаемост на капилярите. При
капиляроскопия се наблюдават функционални нарушения: участъци
на спазми и разширения на капилярите и лека проницаемост на
стените им. Тези изменения имат диагностично значение.
Измененията в периферната кръв са неустойчиви. Наблюдава се
в отделни случаи, както левкоцитоза, така и левкопения. Понякога се
установяват дегенеративни промени в белите кръвни клетки, което
също има диагностична стойност. При изследване на
костно-мозъчния пунктат може да се наблюдават смущения на
кръвотворенето (ретикулоцитоза, увеличение броя на незрели клетки
от миелоидния ред), както и признаци на намаление на функцията му
(намаляване броя на зрелите бели кръвни клетки). След
провеждането на съответни профилактични мерки, всички
патологични явления отзвучават.
При хронична лъчева болест от втора степен се установява
задълбочаване на невротичните смущения. Усилва се главоболието,
виенето на свят, отслабват паметта и половата потенция. На този
фон възникват дифузни несистемни нарушения на нервната система.
Наблюдават се изменения в сухожилните рефлекси; анизорефлексия
на сухожилните, надкостните и коремните рефлекси; лека атаксия
при пробата на Румберг; оптико
вестибуларни разстройства, хоризонтален нистагъм. По- рядко има
симптоматика, говореща за увреда на лимбичната система. Изразени
Хроничната лъчева болест от първа степен се характеризира е
обратими реакции на организма. Извеждането на болния от
радиоактивната среда довежда до възстановяване на организма.
32
изменения могат да бъдат установени от страна на
сърдечносъдовата система. Отбелязват се коронарни нарушения,
които се регистрират електрокардиографски. Разширяват се
сърдечните граници, сърдечните тонове са глухи,
понякога има систоличен шум. Електрокардиограмата показва
дистрофични изменения в миокарда. Кръвното налягане е трайно
понижено. Капиляропатията се задълбочава. Възниква и
коагулопатия. Появяват се кръвоизливи по кожата, лигавиците,
хеморагични гингивити и стоматити, кръвоизливи от носа. При по
тежки случаи има кръвоизливи във вътрешните органи. Нарастват
диспептичните разстройства. Обикновено се наблюдават спазми на
дебелото черво и в илеоцекалната област. В отделни случаи може да
се развие хроничен токсичен хепатит. Измененията в биохимичните
кръвни показатели свидетелствуват за нарушение на белтъчната,
въглехидратна и мастна обмяна. Наблюдава се нарушаване
функцията на ендокринните жлези. Възниква изразено нарушение в
менструалния цикъл у жените, до пълна аменорея.
Болните често страдат от блефароконюктивити. Развиват се
трофични нарушения на кожата. Тя става суха и губи еластичността
си. Появяват се дерматити. Космите опадат, а ноктите стават
чупливи.
При инкорпорация на остеотропни радионуклиди е характерно
развитието на осталгичен синдром. Болните се оплакват от упорити
болки в костите, предимно в дисталните части. Болките не намаляват
при покои и от топлинни процедури. Обикновено те трудно се
поддават на лечебно въздействие.
В периферната кръв се наблюдава трайна левкопения, абсолютна
неутропения и лимфопения. В болшинството случаи има и трайна
ретикулопения. Наблюдава се и умерена тромбопения. В
костномозъчния пунктат се установява хипоплазия на костния мозък -
намаляване броя на клетките и задържане процеса на съзряване на
миелоидните клетки на стадий миелоцит. В червения кръвен ред се
наблюдава изменение на еритропоезата по мегалобластен тип.
Броят на мегакариоцитите е намален.
Третата степен на хроничната лъчева болест се
характеризира с още по-голямо утежняване на клиничната
 симптоматика. Интересно е да се отбележи, че при тази степен на
болестта може да се наблюдава понякога несъответствие между
сравнително удовлетворителното субективно състояние и обектив
възможности на органите и тъканите. Прогресира влошаването на
общото състояние, развива се рязка слабост.
Задълбочават се промените в нервната система и се появяват
симптоми, говорещи за демиелинизация. Болните се оплакват от
болки в сърдечната област. Границите на сърцето са разширени,
тоновете са глухи. Наблюдава се брадикардия и екстрасистолия. На
електрокардиограмата има данни за дълбоки дистрофични
изменения в миокарда. Кръвното налягане е трайно намалено.
Капиляропатията се задълбочава. При капиляроскопия се вижда
изглаждане на рисунъка и деформация на капилярите. Обикновено
се наблюдават множество хеморагии.
Черният дроб е увеличен, функционалните проби показват
намаляване на антитоксичната и други функции на органа, а
клиничните признаци на хепатит. Могат да се развият симптоми на
токсичен нефрит. Азотоотделящата функция на бъбреците е
намалена и се увеличава съдържанието на остатъчния азот в кръвта.
Развиват се дълбоки нарушения във функциите на ендокринните
жлези - надбъбреци, щитовидна, хипофизна, полови жлези.
При тази степен на заболяването възникват различни
инфекциозни усложнения. Те протичат своеобразно, на фона на една
ареактивност на организма. Левкоцитарната реакция е слабо
изразена или въобще липсва.
В периферната кръв се установява рязка левкопения и
тромбопения. В белите кръвни клетки нарастват дегенеративните
промени. Броят на ретикулоцитите намалява, понякога до пълно
изчезване. Постепенно се развива анемия, обикновено от
хиперхромен тип. Костният мозък е беден на клетки, до картина на
панмиелофтиза. Митотичната му активност е запазена. Въпреки
тежкото състояние на болния, пълно опустошаване на костния мозък
не се установява. Регенерация на хемопоезата не настъпва, поради
което лечението е много затруднено или даже безуспешно. Поради
това прогнозата при тези болни е много неблагоприятна.
Клиничната картина на третата степен на заболяването може да
се наблюдава продължително време без особени изменения. във
връзка обаче с различни провокиращи неблагоприятни
обстоятелства, най-често интеркурентни инфекции, в кратък срок
ните признаци. Освен това няма корелация между патологичните
симптоми в различните органи. Налице са тежки, необратими
изменения в организма и пълна загуба на регенераторните
33
състоянието на болния може рязко да се влоши и да премине в
терминален стадий. Заболяването се обостря. Силното потискане
на кръвотворенето и рязкото отслабване на съпротивителните сили
на организма довеждат до развитие на септично състояние с
наличие на различни огнища на инфекции.
Диагностиката на хроничната лъчева болест е много затруднена,
особено в ранните стадии. Причината за това е липсата на
специфична симптоматика. Необходимо е съпоставяне на редица
клинични и лабораторни данни. Основно значение тук има подробно
събраната производствена анамнеза, която да показва реален
контакт на лицето с източници на йонизираща радиация. Важно
значение имат и данните от диспансерния контрол при
професионално ангажираните.
В диференциално диагностичен план следва да се имат предвид
редица заболявания, протичащи с невротични смущения. Тук се
включват: състояние на организма след прекарване на инфекциозни
заболявания, невроинфекции или травматични увреждания на
нервната система, непълноценно хранене, злоупот
реба с алкохол, производствени или битови интоксикации. С особено
внимание следва да се трактуват хематологичните изменения. Такъв
симптом като левкопенията, на който се придава важно диагностично
значение при това заболяване, може да бъде обособен от редица
причини, нямащи никакво отношение към въздействието на
йонизиращата радиация. Левкопения може да бъде предизвикана от
някои инфекции (малария, бруцелоза), хронични интоксикации с
различни химични вещества (бензол и др.), при вирусни инфекции
(грип, инфекциозен хепатит), хронични заболявания на
стомашночревния тракт, хелминтози и други. При това левкопенията
в отделни случаи може да продължи дълго време след прекараните
инфекции. При оценката следва да се изключат всички заболявания,
съпровождащи се с хематологични изменения. Лечението зависи от
тежестта на заболяването. При леките форми (първа степен) е
достатъчно провеждането на профилактични мероприятия в
комплекс с общоукрепващо значение. При по-тежките форми
подпомагането на кръвотворенето, борбата с инфекцията и
симптоматичните средства се покриват в основни линии с това на
 острата лъчева болест.
РАДИАЦИОННИ ИЗГАРЯНИЯ
Радиационният прах, течности или газове биха могли да
попаднат в околната среда и по този начин да замърсят кожната
повърхност. Обикновено външното замърсяване с радиоактивни
материали не се асоциира със сериозни медицински проблеми, тъй
като времето на инцидента най-често е известно и могат да се вземат
бързи лечебни мерки. Тежкото повърхностно замърсяване е увреждане с погълнатата доза, освен ако не са предварително
относително рядко явление. Това събитие би било възможно само
при сериозен реакторен инцидент. По-слабо радиоактивно
замърсяване на кожата би могло да се получи от време на време при
аварии на отделни ядрени инсталации, в болничните и промишлени
лаборатории, в които се използуват радиоизотопи. В редки случаи
може да се осъществи контаминация на кожата, без пациентът да
знае това. Пример в това отношение е увреждането на кожата на
коренното население на Маршаловите острови и японските рибари,
които са пострадали в резултат на опитите с ядрени оръжия и
последвалите ги радиоактивни отлагания.
Кожата в голяма степен е уязвима при външно облъчване с
йонизираща радиация и увреждането й може да варира в различна
степен. Това е относително идентично с радиотерапията и при
инциденти с рентгенови и гама-лъчи. Реакцията на кожата зависи от
погълнатата доза, която от своя страна се обуславя от енергията на
лъчението и неговата физична природа (корпускулярно или
електромагнитно).
В случаи на електромагнитно лъчение ефектът върху кожата е
обратно пропорционален на енергията на лъчението (при по-малка
енергия увреждането е по-голямо), поради което определена доза
външно облъчване от гама-лъчи ще предизвика увреждане в по
малка степен, отколкото същата доза, но от рентгенови лъчи. Бета
частиците могат да проникнат на различна дълбочина в слоевете на
кожата, а в някои случаи могат да достигнат и до някои тъкани,
разположени под повърхностния слой. Те предават своята енергия
изцяло на кожата и разположените непосредствено под нея тъкани.
Поради това облъчването й с бета-частици представлява особена
34
опасност. Алфа-частиците, поради относително голямата си маса не
могат да проникнат до базалните клетки на кожата и не предизвикват
увреждане. Следва да се има предвид, че повечето радионуклиди са
източници на повече от един тип радиация, но кожните поражения ще
бъдат свързани с тези радиоизотопи, които
са източници на бета-частици. От гореказаното се вижда, че е много
трудно при толкова много неизвестни да се свърже полученото кожно
известни типът и енергията на лъчението. За степента на
увреждането освен дозата е от значение и нейната мощност, тъй като
получаването на дадената доза за по-дълъг период от време ще
редуцира ефекта.
Независимо от вида на радиацията, ако дозата и нейната мощност
са високи, то при всички случаи ще се получи увреждане на кожата.
Един от проблемите, свързани с повърхностното радиационно
увреждане на кожата е, че то често се оказва значително по сериозно,
отколкото при първоначалната му изява. Причината за това е, че при
обикновената термична травма погълната енергия намалява бързо с
увеличаване на дълбочината под повърхността на кожата. При
облъчване с гама-лъчение или бета-частици енер гетичният градиент
не е толкова стръмен, поради което е възможно увреждане на
тъканите, които се намират под повърхностния кожен слой - нервни
окончания, потни и мастни жлези, космени фоликули.
Степените по тежест на радиационните изгаряния, свързано с
ориентировъчната доза на лъчението, измерена на повърхността на
кожата, биват: I (лека степен), II (средно тежка), III (тежка) и IV степен
(крайно тежка), протичането на които показва изразена фазовост.
Леката степен (първа) на радиационните изгаряния се наблюдава
при доза 8-12 Gу. Първичната еритема продължава няколко часа. В
определени случаи може и да отсъства. Латентният период има
продължителност до 15-20 денонощия след радиационното
въздействие. След това се появява вторична еритема. Към 25-30
денонощие се наблюдава суха десквамация на кожата. Впоследствие
са налице пигментни нарушения и суха кожа.
Средно тежката (втора) степен възниква при доза 12-20 Gу.
 Продължителността на първичната еритема е от няколко часа до
две-три денонощия. Втората (латентна) фаза продължава 10-15 дни
след въздействието. Вторичната еритема се съпровожда с оток на
ковата и инфилтрация. Появяват се и мехури. Изходът е влажна
Тежката (трета) степен се установява при облъчване с доза 20-25
Gу. Първичната еритема е отчетливо изразена и продължава от 3 до
4-6 денонощия. Латентната фаза се скъсява до 7-14 денонощия от
облъчването. Вторичната еритема се съпровожда с паралелно
развиващи се оток на кожата, възпалителна инфилтрация и
образуване на мехури. При спукването на мехурите, на тяхното място
се образуват ерозии или първични радиационни язви. Налице е
силна болезненост. Развитието на язвите е доста бавно.
Оздравяването им е забавено и продължава месеци. Важно е да се
знае, че дълбоките язви не оздравяват без оперативно лечение с
последваща кожна трансплантация. Развиващите се впоследствие
ръбци и епителна покривка на язвите могат да се разязвят повторно.
В късни срокове се наблюдават дълбоки трофични смущения,
дегенеративни и склеротични изменения на кожата.
Крайно тежка (четвърта) степен на радиационните изгаряния
възниква при доза над 25 Gу. Първичната еритема е силно изразена
и преминава в разгара на заболяването, без да отслабва. Латентната
фаза липсва, фазата на разгара на изгарянето, освен зачервяване,
оток и инфилтрация, се характеризира с некрози на кожата, които се
съпровождат с локални кръвоизливи. Волевият синдром е силно
изразен. Процесите на отграничаването на некрозата са забавени.
Към 3-6 седмица може да възникне гангрена, придружена с обща
интоксикация и сепсис. Само своевременното и радикално
хирургическо лечение може да спаси болния. Впоследствие имаме
ампутационни дефекти, рецидиви на язви, развитие на контрактури.
В диагностичен план, когато липсва лъчева анамнеза, трябва да
се изключи напълно термично или химично въздействие, преди да се
разгледат съображенията за облъчване с йонизираща радиация. При
радиационен инцидент обикновено получената доза е неизвестна. В
този случай, когато пациентът не знае за облъчването, моментът, в
който се появява преходната еритема, е много важен, тъй като
познаването продължителността на латентната фаза ще даде
възможност да се направи приблизителна оценка на получената
доза, а на тази основа - и евентуална прогноза. С развитието на
вторичната еритема повредената кожна повърхност става очевидна,
но степента на увреждане на подкожната тъкан не може да бъде
десквамация на кожата с появяване под увредения слой на нов
епидермис към края на 1-2-рия месец. Впоследствие е възможно
възникване на атрофия на кожата, подкожната тъкан, мускулите, а
така също и образуване на късни радиационни язви.
35
оценена точно на този етап. Следва да се има предвид, че
определянето на момента за инцизиите, ампутациите или
присаждането на кожа е трудно да се направи, поради бавната
прогресия на изгарянето. Ако операцията е проведена много рано,
налице може да бъде по-нататъшната тъканна некроза. От друга
страна закъснението може да причини на пациента ненужно
страдание.
Пациентите, които са радиоактивно замърсени, могат да
представляват евентуална потенциална опасност за хората, с които
биха могли да влизат в контакт. До голяма степен това се дължи на
възможности за инхалиране на радиоизотопи (главно от дрехите).
При извършването на деконтаминацията медицинското лице трябва
да е с хирургически ръкавици и предпазна престилка. Първата
стъпка, която следва да се направи при деконтаминация, е да се
маркират замърсените повърхности. При наличност на охлузвания
или рани те се покриват с непромокаем пластир.
Обикновено радиоактивните материали образуват тънък пласт,
който покрива външния слой на кожата. Методите на деконтаминация
са основани на премахването на този слой от радиоактивни вещества
от повърхността на кожата със сапун и вода. Обработката се
провежда от периферията към центъра, без да се трие силно. При
липса на сапун могат да се използват и други миещи препарати. Ако
след гореказаната процедура радиоактивното замърсяване не е
отстранено, следващата стъпка е да се използва наситен разтвор на
калиев перманганат или белина, с помощта на които може да се
отстрани мазолестия слой на кожата. Разтворът на калиевия
перманганат трябва да се остави върху кожата в продължение само
на няколко минути. След това повърхността се измива и остава да
изсъхне. Ако и след тази обработка е налице замърсяване, то
гореказаните процедури биха могли да се приложат неколкократно.
При тяхното провеждане трябва да се обръща внимание за
състоянието на кожата. В случаите, когато след няколко опита за
деконтаминация радиоактивните материали продължават да са
налице върху нея, то тогава ще се наложи тя да се изтърка, като се
използват различни абразивни прахове. При това трябва да се
внимава за запазване нейната цялост. Ако е замърсена косата, се
 използва по-силен разтвор на миещи средства. По време на
еритемната фаза грижите трябва да бъдат положени към
премахването на каквито и да са дразнители по отношение на
при термичните изгаряния, като се съобразява с описаните
особености.
КОМБИНИРАНИ РАДИАЦИОННИ УВРЕЖДАНИЯ
Комбинираните радиационни увреждания ще се наблюдават
сравнително често при различни радиационни инциденти, тъй като те
се придружават обикновено от взрив, чести пожари, отделяне в
атмосферата на различни вредни химични вещества и др.
Разглеждането на този проблем представлява интерес поради
своеобразното му протичане. Практическият опит, получен от
пострадалите с такива увреждания при досегашните ядрени аварии,
не е достатъчен за оформянето на генерални изводи. Това налага да
се използуват експерименталните резултати, получени от животни,
като се моделират различни форми по вид и степен на сравнително
голямата гама на комбинираните радиационни увреждания. Тези
експериментални резултати се екстраполират за хора при спазване
на зависимостите в биологичната скала. Изказват се обосновани
мнения, че при аварии рядко ще се наблюдава чисто лъчево
увреждане. Като фрапантен пример, освен честите травми, е
комбинираното увреждане на организма с радиационен фактор и
пожарни газове. Във връзка с това се налага не само задълбоченото
им научно проучвВане, но и запознаване на медицинския персонал с
основните особености на тяхното протичане.
В най-общ план, комбинираните радиационни увреждания на
организма при аварии може да се разделят на две основни групи: а/
комбинирано увреждане от лъчев фактор и механична или термична
травма;
б/ комбинирано увреждане от лъчев и химичен фактор.
Комбинираните увреждания от радиация и механична или термична
травма се характеризират с някои общи особености, на които е
необходимо да се обърне внимание. Една от характерните
особености е, че пораженията протичат на фона на една променена
реактивност на организма. Леталитетът нараства 1, 5- 3 пъти в
сравнение с чистото лъчево въздействие. Наблюдава се ранно
развитие на лъчевата болест и значително съкращаване на
увредената кожна повърхност. Прилагат се само омекотяващи
мехлеми. Впоследствие лечението на радиационните изгаряния до
голяма степен се покрива с това
36
латентната фаза. Това е важно от хирургическа гледна точка, понеже
се съкращава времето за оперативно вмешателство. Друга особеност
е честото наличие на шок. Това обяснява въздействието на
лъчението върху централната нервна система и
нарушаване на нейните регулаторни функции. Освен това
хипоксията, която редовно съпътствува лъчевата болест,
предразполага към бързо проявяващ се и тежко протичащ шок. В тази
насока не бива да се пренебрегва и тежката психична травма, която
представлява радиационната авария. В съвкупност това довежда до
повишена чувствителност на организма към различните
допълнителни травми.
Инфекцията е много чест спътник на комбинираните
радиационни увреждания. Съществуват много предпоставки за
нейното развитие в облъчения организъм, което бе разгледано в
предишните раздели. Възприемчивостта на организма към инфекции
показва изразена зависимост от дозата на облъчването. Развитието
на инфекцията не само утежнява протичането на заболяването, но е
и една от главните причини за смъртния изход. Прибавената
инфекция понижава регенераторната способност на наранените
тъкани и оказва влияние на протичането на раневия процес. Много
често възниква генерализиране на раневата инфекция.
Важна особеност в протичането на комбинираните увреждания е
наличието на чести кръвоизливи. Техният патогенетичен механизъм
бе разгледан. Те не само усложняват протичането на заболяването,
но и сериозно затрудняват провеждането на хирургическите
манипулации. След хирургическата обработка на раната често се
наблюдава развитие на хематоми (10-30%). Необходимо е да се
изтъкне, че кръвоизливите често пъти могат да са непосредствена
причина за смъртен изход.
Не бива да се пренебрегва като характерна особеност и
понижената регенеративна способност на тъканите, увредени от
механични или термични травми. Известно е, че йонизиращата
радиация предизвиква в клетките различни дегенеративни и
некробиотични процеси, а също така потиска и тяхната
регенеративна способност. Налице е дозова зависимост. В резултат
на това заздравяването на раните обикновено протича бавно и е
 придружено с различни усложнения.
Особеностите на наранените повърхности на организма като
входна врата при инкорпорация на радионуклиди и замърсяването на
раневите повърхности с радиоактивни материали бяха разгледани.
особеностите на протичането на раневия процес на лъчев фон и се
взимат своевременно мерки за купиране на очакваните усложнения.
Комбинираните увреждания от радиационен и химични фактори са
многообразни. Това се обуславя както от големия брой химични
вещества, използвани в практиката, така и от различното дозово
натоварване на организма при въздействието на радиационния
фактор с различна природа. Поради това ще разглеждаме основните
патогенетични механизми на този вид комбинирани увреждания.
В резултат на съвместното въздействие върху организма на двата
фактора, вредните ефекти могат да се проявят в различна форма -
противоположна, сумирана или модифицирана. Многообразието на
биологичното действие на радиацията сериозно затруднява
разшифроването на различните процеси, които възникват в
организма в условия на комбинирано въздействие. При
комбинираните лъчеви поражения голямо значение в патогенезата
им има не само увреждането на отделните органи, но и
видоизменението на корелативните връзки между отделните
функционални системи, хомеотазата на вътрешните среди на
организма и функциите на организма като цяло. Тези нарушения,
предизвикани от единния фактор, представляват неблагоприятен
общ патологичен фон, който неспецифично изменя ефекта при
вторично въздействие. При тези комбинирани увреждания възникват
разнообразни ответни реакции.
Прогнозирането на характера на увреждането не може да се проведе
само въз основа на познанията ни за химичната структура или
особеностите на токсичното действие на химичния фактор. Често под
влияние на химичните вещества се модифицира
радиочувствителността на организма, зависеща от функционалното
състояние на редица взаимосвързани биохимични структури.
Йонизиращото лъчение предизвиква дискоординация в тази
балансирана система и се създават условия, усилващи продукцията
на радиосенсибилизиращи вещества или на такива, които отслабват
тежестта на радиационните увреждания. На принципа на последните
почива действието на основните радиопротектори. Тази схема е
много несъвършена и не може да се използува за патогенетична
оценка на особеностите на комбинираното действие на двата
Лечението на този вид комбинирани радиационни увреждания трябва
да съчетава лечебни мероприятия, изисквани от двата фактора.
Особено съществено е да се обръща внимание на
37
фактора. Поради това за обосноваване на общия биологичен ефект,
освен механизмите на увреждане, предизвикани от отделните
фактори, е необходимо да се проследят и реакциите на организма
при едновременното им въздействие. Желателно е това да се оцени
при различни дозови зависимости на двата фактора. Последното е
необходимо поради това, че прогнозирането на ефекта при малки
дози на химичния фактор се затруднява от големите компенсаторни
възможности на организма. В много случаи възникват и паралелни
реакции, които модифицират крайния биологичен ефект. В този
аспект се изтъква и двойственият характер на химичния агент, който
при определени условия (концентрация, време на въздействие и др.)
може да има разнопосочно действие. Поради това при
количествената оценка на наблюдаваното действие на радиационни
и химични фактори в условие на остро въздействие, основно следва
да се използват интегрални показатели. При проследяване на ефекта
под остро и хронично въздействие се налага необходимостта от
изследване на пострадали със съответно модифицирана пълна
схема, която позволява по-цялостно отчитане на биологичните
реакции. Само по този начин можем да получим необходимите данни,
позволяващи извършването на пълно интерпретиране на
биологичния ефект при комбинирано въздействие на радиационни и
химични фактори. На тази база са построени и нашите диагностични
и лечебни мероприятия. Конкретното разглеждане на клиничната
картина при тези форми на комбинирано въздействие на двата
фактора в рамките на този учебник не е възможно.
При поставянето на диагнозата много важно значение имат
анамнестичните данни, особено тези за химичния фактор. От
значение са и резултатите от изследването на околната среда, където
е станал инцидентът, и евентуални данни за концентрацията на
химичните вещества и дозовото ниво на радиацията. При
професионали, в диспансерната документация следва да има
информация за евентуална работа в замърсена с химични вещества
среда във времето и формата на контакта.
Лечението максимално се съобразява с токсичните особености
на химичния фактор. Често пъти за неговото копиране са необходими
спешни мерки. Следва да се внимава да не би някои от лечебните
 процедури да са противопоказани за радиационното увреждане.
Лечението на лъчевите увреждания е съответно маркирано и още от
ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ НА РАДИАЦИОННИТЕ
УВРЕЖДАНИЯ ПРИ ВЪНШНО ОБЛЪЧВАНЕ И ИНКОРПОРАЦИЯ
НА РАДИОАКТИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА
Лечебно-профилактични мероприятия.
Провеждане на лечебно – профилактични мероприятия се
изисква при инкорпорация на радиоактивни елементи в организма
/попадане на радиоактивни елементи в организма през дихателната и
храносмилателната системи/. Спазват се няколко принципа,
основният от които е, че приложението на лечебно-профилактични
средства е показано само за тези случаи, когато инкорпорираните
радиоактивни елементи /РЕ/ превишават пределно допустимите дози.
Факторите, от които зависи вида на лечебно-профилактичните
мероприятия са: вид на РЕ, какво е инкорпорираното количество, път
на постъпване, начало и край на постъпването, величината на дозата
на външното облъчване и др. Този подход е присъщ за по-малки по
мащаб радиационни аварии. При голямомащабни аварии няма
основание да се смята, че в близките часове ще се получат точни
данни за инкорпорирането на радионуклиди.
Показание за провеждане на профилактични мероприятия е
наличието на радиационна авария с освобождаване и изхвърляне на
радиоизотопи във външната среда или даже само подозрение, че
инцидента е станал и е възможно да попаднат радионуклиди в
организма. Ефективността на профилактичните мероприятия зависи
от своевременното им провеждане. Тя намалява значително, ако
провеждането им се забави с няколко часа. Пример за това е йодната
профилактика – един от най-сигурните методи за защита на
щитовидната жлеза от изотопите на радиоактивния йод, който се
отделя при ядрени аварии. Тя се прилага възможно най-рано след
аварията, за да се редуцира ефекта на инхалирания йод. По-късното
й прилагане /6 часа след аварията/ осигурява 50% защита.
Получените в последствие дозиметрични данни за радиационната
обстановка дават възможност да се уточнят необходимите лечебно
профилактични мероприятия.
Лечебно-профилактичните мероприятия, които се провеждат
при възникване на радиационна авария се делят на:
самото начало се провежда по възприетите принципи.
38
2. Общи мероприятия – използват се за всички
радиоизотопи и целят механичното им отделяне:
а/ радиоактивно замърсените кожни повърхности се
измиват щателно под струя течаща вода, с използване на миещи
препарати, в продължение на 15-20 мин.; тази процедура не трябва
да се провежда по-късно от 1- 1 ½ часа след замърсяване на кожните
повърхности;
б/ устната кухина се промива с 1-2% р-р на натриев
бикарбонат или при липса на такъв, с обикновена вода; лигавиците
на очите и носа се промиват със същия р-р с помоща на пипета; при
промиване на очите струята трябва да е насочена от вътрешния към
външния ъгъл на окото, за да не се замърсят слъзните канали; ушите
се промиват с индивидуални пластмасови спринцовки; зъбите се
измиват, ако има на разположение чиста четка и паста;
в/ при попадане на РЕ в храносмилателния тракт
лечебните мероприятия са насочени към намаляване всмукването на
радионуклидите, отделянето им от горните отдели на
храносмилателния тракт и ускореното отделяне от червата; основно
мероприятие е промивката на стомаха посредством сонда с 2-3 литра
обикновена вода; с успех се прилагат и средства, предизвикващи
повръщане – по механичен начин или чрез медикаменти /апоморфин
5-10 мг подкожно/; след изпразването на стомаха се прилагат
абсорбенти /активен медицински въглен, антидотум металорум/;
следва приложение на слабителни средства /магнезиев сулфат/;
използването на рициново масло е противопоказано, тъй като
ускорява реабсорбцията на някой радионуклиди; след очистването на
червата се прави обикновена или сифонна клизма;
г/ при попадане на радионуклиди в дихателната
система - носоглъдката и устната кухина се промиват по
гореописания начин; провеждат се и всички мероприятия за
очистване на храносмилателния тракт; незабавно се прилагат и
отхрачващи средства – бронхолитин (1 с. л./2 ч.), бромхексин /3Х2
табл./ и др.;
д/ при радиоактивно замърсени рани, първите мерки за
предотвратяване попадането на радионуклиди в кръвта трябва да се
вземат незабавно; добър ефект има временното налагане на
 Есмархов бинт; следва обилна промивка на раната с подходящи
разтвори и поставяне на стерилна превръзка, осигуряваща
попиването на раневата секреция; в последствие подходът може да
бъде консервативен или хирургичен, в зависимост от вида на раната
∙ Промивка на раната с физиологичен разтвор и
налагане на стерилна превръзка
∙ Дозиметричен контрол на промивните течности и
първичния превързочен материал;
∙ Противотетаничен анатоксин – при нужда.
⮚ хирургично лечение се прилага при обширно
нараняване и обилно замърсяване с дългоживеещи, високотоксични
радионуклиди:
∙ Промивка на раната с физиологичен разтвор или с
3% р-р на водороден прекис;
∙ Поставяне на Есмархов бинт /турникет/ над раната
и отстраняване на замърсената тъкан под
анестезия;
∙ Измерване на радиоактивността на раневата
повърхност
∙ Втора хирургична обработка - при необходимост;
∙ Втора промивка на раната;
∙ Налагане на стерилна превръзка;
∙ Противотетаничен анатоксин – при нужда;
∙ Анализ на радиоактивността в кръвта
∙ Сваляне на Есмарховия бинт.
⮚ При съмнение за замърсяване на раната с
високотоксични трансуранови изотопи и ако до момента не са
приложени съответнитехирургически мероприятия, е задължително
бавното венозна вливане на разтвор на ДТПА
/диетилентриаминопентаацетат, пентацин/ 0,5 гр в 20 мл 5% р-р на
глюкоза.
2. Специфични мероприятия – обособени са в следните
групи:
а/ приложение на комплексообразуватели – механизмът
на тяхното действие почива на принципа на образуването с
инкорпорираните радионуклиди на разтворими, лесно отделящи се от
бъбреците комплекси; важно е установяването на бърза връзка с
радионуклидите, преди последните да са успели да встъпят в трайна
химична връзка с тъканните компоненти; най-достъпни за свързване
и степента на радиоактивното й замърсяване;
⮚ консервативно лечение се прилага при неголеми и
повърхностни рани, замърсени с кратко и средноживеещи,
нискотоксични радионуклиди – то включва:
39
в комплекси са радиоизотопи, намиращи се в кръвта и
междуклетъчната течност; използваните в лечебната практика
комплексообразователи са обособени в три групи:
⮚ Производни на полиамино-поликарбоновите
киселини – трилон В, тетацин-калций, пентацин, деста; най-често и с
най-голям успех в клиничната практика се използва препарата
пентацин /амп. 0,25 гр/; той се всмуква трудно в стомашно-чревния
тракт, поради което се препоръчва венозно приложение;
еднократната доза е 0,25 гр, а максималната дневна доза при тежки
случаи – 1,5 гр;
⮚ Производни на диетиловите съединения – 2,3
Dimercaprol /Unithiol/ и др.;
⮚ Естествено съдържащи се в организма
комплексообразователи – бикарбонати, натриев цитрат и др. б/
прилагане на методът на насищане на органа със съответен стабилен
изотоп или негов аналог – почива на принципа на насищането на
тъканите с нерадиоактивни изотопи, поради което включването в тях
на радиоактивните изотопи ще бъде намалено /напр. йодна
профилактика/;
в/ непосредствено отделяне на РЕ от кръвта
посредством хемодиализа – прилага се при инкорпориране на големи
количества РЕ; най-ефективна е в първите 4 часа; при масови
поражения методът е неприложим;
г/ стимулиране отделянето на урината – използват се
диуретици, които намаляват степента на резорбцията на
радиоизотопите в бъбреците и способстват за бързото им отделяне с
урината.
Санитарно-хигиенни мероприятия.
При радиационни аварии важно значение има своевременното
организиране на специализирани санитарно-хигиенни мероприятия.
Това ще доведе до предпазване на много хора, намиращи се в
радиоактивно замърсения район.
Санитарно – хигиенните мероприятия се ръководят и извършват
основно от специализирани структури на РИОЗ.
Важно значение има предварителното планиране и разработване на
санитарно-хигиенните мероприятия. При планирането се очертават
 няколко основни групи мероприятия:
∙ Мероприятия в контролираната зона на предприятието. ∙
Мероприятия в зоната на цялото предприятие.
Така набелязаните мероприятия дават представа за
контингента от хора, които ще попаднат в зоната на аварията. Такъв
радиационно-хигиенен план трябва да се разработи от ръководството
на съответното предприятие. Този план задължително се съгласува
със здравните органи. Утвърждаването му се извършва от местните
органи на властта.
Ролята на медицинската служба при извършването на
санитарно-хигиенните мероприятия отначало трябва да е свързана с
разработването на предварителна хигиенна оценка и задание при
планирането на обекта. Впоследствие тя трябва да провежда
мероприятия по текущия радиационно-хигиенен контрол на
съответните обекти. Той се изпълнява от местните звена, отделите по
радиационна хигиена към РИОЗ, а за по-големите обекти от
централните радиологични звена.
Възникването на авария в АЕЦ, радиохимични заводи и др.
може да доведе до постъпване на РЕ в атмосферата и замърсяване
на прилежащата територия. В такива случаи едно от първите
мероприятия, което трябва да се извърши е дозиметричният контрол
на външната среда. Той ще даде информация за нивото и обема на
радиоактивното замърсяване на територията.
От степента на радиоактивното замърсяване зависи какви санитарно
хигиенни мероприятия ще се предприемат по-нататък. На работещите
в предприятието /АЕЦ/, където е станала аварията се прави
индивидуален дозиметричен контрол с индивидуални дозиметри,
които се фиксират в облеклото.
При ядрена авария се надхвърлят възможностите на
здравеопазването и в провеждането на защитните мероприятия се
включват местни органи на властта, както и редица централни
организации. Спецификата на защитните мероприятия е такава, че
мерките са ефективни само при ранното им приложение – в първите
часове и дни. Това налага програмата да предвижда на първо място
получаване на бърза дозиметрична информация, и на второ място
определяне нивото на замърсяване. Приема се, че като критерий за
вземане на решение имат значение две основни опасности:
∙ Опасност от външно облъчване.
∙ Опастност от инкорпорация на радиоактивни вещества.
∙ Мероприятия в санитарно-защитната зона на предприятието. ∙
Мероприятия в наблюдаемата зона.
∙ Мероприятия извън наблюдаемата зона.
40
Понастоящем се смятат за основни следните пътища за радиационно
въздействие върху населението при аварийно замърсяване на
външната среда:
∙ Външно облъчване от радиационния облак и замърсяването на
територията.
∙ Контактно облъчване, поради замърсяване на кожата и
облеклото.
∙ Вътрешно облъчване, поради постъпване на РЕ в дихателната
система.
∙ Вътрешно облъчване, поради употреба на замърсени
хранителни продукти и вода.
Радиационно – хигиенните мероприятия, които трябва да се
предприемат в най-общ план са следните:
1. Временно окриване на населението в домовете и
убежищата. 2. Елементарна херметизация на помещенията.
3. Ограничаване движението на населението по замърсената
територия.
4. Временно евакуиране на населението от замърсената
територия.
5. Проста обработка за отсраняване на повърхностното
радиоактивно замърсяване на хранителните продукти /измиване,
отделяне на повърхностния слой, обикновена кулинарна обработка/.
6. Изключване от употреба на замърсените открити хранителни
продукти.
7. Преместване на млекодайните животни на незамърсени
пасища.
8. Изключване от употреба на радиоактивно замърсеното
мляко. 9. Санитарно-хигиенен контрол на питейната вода.
ТОКСИКОЛОГИЯ
ЕКЗОГЕННИ ОТРАВЯНИЯ. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ В
ТОКСИКОЛОГИЯТА. ФАКТОРИ, ОПРЕДЕЛЯЩИ РАЗВИТИЕТО НА
ОСТРИТЕ ОТРАВЯНИЯ. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОТРОВИТЕ И
ОТРАВЯНИЯТА
 организми и отровата. Тя изучава промените, които токсичните
Основни понятия в токсикологията. фактори предизвикват на тъканно, клетъчно и молекулярно нива.
Токсикологията е наука за неблагоприятния ефект на Съвременната токсикология е
химическите съединения върху организма. Предмет на
токсикологията са законите на взаимодействие между живите
41
фундаментална наука, която използва постижения и методи на наркология
изследване от органичната химия, биохимията, физиологията,
имунологията и др. Основни задачи на токсикологията са:
1. Откриване и определяне на токсичните свойства на
химичните вещества, които са способни да предизвикват Токсикодинамиката изучава механизмите, по които отровата
патологични промени в живите организми. въздейства върху организма. Предмет на токсикокинетиката са
2. Изучаване условията, при които възникват, проявяват се биотрансформациите на отровата в организма, пътищата на
и изчезват токсичните свойства. постъпване, начините на разпределение и извеждане.
3. Изучаване на клиничните и патоморфологичните Отрова /отровно вещество/ се нарича всяко химично
признаци на отравяне, при различни пътища на постъпване на съединение, попаднало в организма в количество, способно да
отровата в организма. Токсичният ефект се оценява чрез предизвика нарушения на
функционалните и структурните изменения на органите и жизнено важни функции и да създаде опасност за живота. Още В
системите. XVI век Парацелз отбелязва, че всички вещества са отровни и няма
Понастоящем в токсикологията се определят три основни такива, които не са отровни. Дозата е тази, която разграничава
направления: теоретично /експериментално/, профилактично отровата от лекарството.
/хигиенно/ и клинично. Токсичността е свойството на веществата в определено
количество да предизвикват патологични изменения в организма.
ТОКСИКОЛОГИЯ
Тя се измерва с величините токсична доза (концентрация) и
летална доза (концентрация).
Теоретича Профилактич Клинична Специални Токсична доза (концентрация) е най-малкото количество от
/експериментал на /хигиенна/ видове веществото на килограм телесна маса (респективно милиграми на
но моделирана/ токсикология куб.м. въздух), което предизвиква патологични промени в
организма.
Токсикодинами Промишлена Химически Военна Летална доза /концентрация/ е най-малкото количество от
ка Селскостопан болести: Авиационна веществото на килограм телесна маса (респективно милиграми на
Токсикокинети ска - остри Космическа
куб.м. въздух), което предизвиква смъртен изход в експеримент
ка Хранителна - хронични Подводна
Битова и др. Съдебна и др. върху животни. В експерименталната токсикология широко се
Лекарствени използват величините ЛД50 (CD50) - средна летална доза или
болести: концентрация и ЛД100 (СD100) -
- остри абсолютно летална доза, респективно концентрация.
- хронични Токсичността на веществата е толкова по висока, колкото по
малки количества /дози/ предизвикват нарушаване на
Токсикология
физиологичните функции.
Клинична Патологичното състояние, развиващо се в следствие
 взаимодействието между отровата и организма се нарича
отравяне или интоксикация.
Биологичните ефекти на токсичните съединения варират в
широки граници. При еднократно въздействие с високи дози
възникват остри отравяния. Продължителното постъпване в
организма на малки количества от веществото води до хронични
отравяния. При голяма част от острите интоксикации се
наблюдават различни форми по степен на тежест, в зависимост от
количеството на постъпилата в организма отрова – лека, средно
тежка, тежка форми. При много високи дози /концентрации/
отравянията протичат мълниеносно и често могат да завършат
предизвикат алергични реакции. Продължителното постъпване на
някои химични вещества (морфин, арсеник, органични
разтворители и др.) не предизвикват доловими изменения в
организма или ясна клинична картина. Този феномен е известен
като привикване към отровата и днес се разглежда като стадий на
хроничната интоксикация.
Кумулация е свойството на химичните вещества при повторно
въздействие върху организма да усилват токсичния си ефект. Тя може
да бъде материална, когато в тъканите се натрупва токсичното
съединение, и функционална, когато се натрупват неговите ефекти.
Кумулацията се измерва количествено с коефициент на кумулация:
под 1 - свръхкумулация, от 1 до 3 - изразена кумулация, от 3 до 5 -
умерена и над 5 - слабо изразена.
Характеристика на факторите, определящи развитието на
острите отравяния:
❑ вид и доза на отровата:видът на отровата се определя от
нейните физични и химични свойства и нейния произход; на базата
на този критерий е изградена и една от класификациите на
токсичните вещества, според която те се делят на неорганични и
органични съединения, токсични газове, медикаменти с токсични
дози, растителни и животински отрови и др.; с голямо значение в
токсикологията са токсичните и летални дози, които са различни за
различните химични вещества и зависят от вида на токсичното
вещество, условията на отравяне и особеностите на организма;
❑ условия на контакта – сферата от заобикалящата ни
среда, в която се е осъществил контакта; въз основа на този фактор
са обособени следните видове отравяния:
професионални интоксикации – възникват поради
различни причини в предприятия, селско стопанство, лаборатории;
летално – фудроятна /мълниеносна, свръхостра/ форма. Известно
е, че някои отровни съединения предизвикват различни по
характер увреждания в зависимост от начина на приложение -
еднократнотно или многократно. Например острата бензолна
интоксикация протича предимно с увреждане на нервната система,
а хроничната - на хемопоезата. Отдалечените ефекти възникват
при постъпване в организма на малки количества от токсичните
вещества. Наблюдават се: гонадотоксичен, ембриотоксичен,
мутагенен и канцерогенен ефект. Много химични агенти могат да
се проявят и като антигени и да
42
токсичния агент, който предизвиква отравянето е химично вещество
включено в производствения процес в предприятието или
представлява междинен или краен продукт от това вещество;
битови отравяния – настъпват в домашна среда,
заведения, на разходка, при пътуване; най-често при такива условия
интоксикациите биват хранителни, алкохолни, от растения и животни,
с органични разтворители;
медикаментозни интоксикации – при поемане на
лечебни средства в токсични и летални дози в хода на
терапевтичната процедура или със суицидни намерения;
екологични отравяния – това са интоксикации
причинени от разнообразни по физични и химични свойства отрови
намиращи се в заобикалящата човека околна среда;
❑ особености на организма – от тях зависи изявата на
интоксикацията в съответния организъм; голямо значение имат пол,
възраст, общото състояние на организма /умора, простуда,
нахраненост, изтощение и др./, състоянието на вътрешната обмяна,
предхождащи и съпътстващи заболявания;
Взаимодействието на горепосочените фактори определя
клиничните особености на интоксикацията, като се оформят главно 2
тенденции:
∙ засилено увреждащо действие на токсичните агенти –
наблюдава се при контакт със силнотоксични отрови, влошено
състояние на организма /особености в детска и напреднала възраст/,
наличие на придружаващи заболявания и нарушение на общата и
имунна устойчивост; при такива случаи токсичната и летална доза на
отровата може да бъде значително по-малка от обявената и
вещества с по-слаби токсични свойства могат да проявят много по
силна токсична агресия;
 ∙ променено атипично протичане на интоксикацията – имат газовете – хлор, амоняк; твърдите вещества и течностите имат
наблюдава се при контакт на човека с токсичен агент при по-особено ниска способност към разсейване;
състояние на обуславящите фактори: вид на отровата, ▪ устойчивост на токсичното вещество – слаба устойчивост
продължителност на действие, предхождащи или съпътстващи имат нискомолекулярните вещества, които са по-леки от въздуха /СО,
промени в организма; такава особеност възниква напр. при алергични циановодородна киселина/;
пациети; ▪ степен на употреба /приложение/ - токсични вещества с
Токсична опастност на химичните съединения при аварийни голямо приложение в промишлената и други сфери на стопанската
условия – определя се по метода на Маршал. Оценката се прави дейност са с по-висока токсична опастност от тези с ограничено
въз основа на следните показатели: приложение;
▪ способност към разсейване – определя бързината, с която ▪ токсичност;
настъпва отравянето: силно изразена способност към расейване
43
▪ способност за проникване в организма; Т
Общотоксично Синилна киселина и нейните
▪ наличие на късни ефекти;
действие производни, въглероден
Р

▪ отношение на броя на отровените към броя на починалите; Ъ

оксид, алкохол, БОВ

Изброените показатели се оценяват по следния начин: до 8 т. за М

С
/хлорциан/
показателя токсичност, до 4 т. за степен на приложение и до 2 т. за
останалите показатели. о действие Хлор, амоняк, азотни
Чрез метода на Маршал се извършва количествено оксиди, БОВ /фосген/
определяне на токсичната опастност на химичните вещества.
Класификация на отровните вещества с аварийно значение. Кожно-резорбтив Дихлоретан, хексахлорал, оцетна
Създадени са много класификации, базиращи се на различни но действие киселина, арсен и съединения,
принципи: живак, БОВ /иприт, люизит/
1. Според химичната структура на токсините вещества.
2. Според характера на биологичния ефект на токсичното И
Сълзотворно и Хлорпикрин, пари на силни киселини
вещество и клиничните прояви на отравянето. О

Я
раздразващо и основи, БОВ /CS, адамсит/
3. Според токсичността. Н
Щ

действие
С най-голямо значение от гледна точка на медицината е
О
А

токсикологичната класификация, според която токсичните вещества с Д

Р
Психотоксично Атропин, наркотици /кокаин,
действие опиум/, БОВ /BZ, ЛСД/
Е

аварийно значение се разделят на следните основни групи: Ж

Т

М
С

Действие Групи Представители Е

А

/токсичн В
Т

о
Р

О
З

действи
В

е/
И
И
Производни на Натриева сол на 2,4-
Н
Нервно-паралитич БОВ /зарин,v-газове/, О

Н
феноксиоцетна дихлорфеноксиоцетна киселина и
С
но действие фосфорорганически Н
/

та киселина др.
инсектициди /хлорофос,
Ч
О
Е
А

Нитропроизводни 2,4-динитрофенол и др.

Н Е

О
карбофос/ И
И

В
В
 ∙ перорален – за хлорните съединения;
С
Т на фенола
А
В

ІV. Токсичност.
∙ токсична доза – 0,2 мг/л;
К

Б
С

Арсенови Натриев и калциев арсенити и др.

С
О
Е
съединения ∙ летална доза – 2,0 г/л;
∙ ПДК – 0,0001 мг/л в производствени условия;
А

З
Щ
Фосфорорганич Бутифос и др. V. Механизъм на действие.
ни съединения Механизмът на действие на попадналия в организма хлор зависи
О
Е

от концентрацията му в атмосферния въздух:

С
Т

Други фитоотрови Паракват, бромоксил и др. ∙ при високи концентрации се предизвиква рефлекторен спазъм на
В

И
Ъ

С
Ф
гласните връзки и бронхите поради дразнене на дихателния център и
вагуса; смъртта настъпва за няколко минути;
/

∙ при по-ниски концентрации настъпва химическо изгаряне на

лигавицата на бронхите и белите дробове; смъртта настъпва до 40 мин.
44 след контакта с отровата; химическото изгаряне се дължи на факта, че
ОТРОВНИ ВЕЩЕСТВА СЪС ЗАДУШЛИВО ДЕЙСТВИЕ хлора взаимодейства с течните секрети от лигавиците като отнема Н
атом и образува хлороводород, който с водата на секретите образува
Задушливите отровни вещества причиняват пулмотоксичен тип солна киселина;
интоксикации. ∙ при концентрации от порядъка на токсичната се развива
Към тази група спадат голям брой отровни вещества, но от гледна токсичен белодробен оток, които причинява остър кислороден глад;
точка на масовите отравяния, най-голямо значение имат: ∙ хлор; причините за белодробния оток са две:
∙ фосген; - преки местни въздействия от образувалата се солна
∙ амоняк; киселина; повишава се пропускливоста на алвеоларните и капилярните
∙ азотни окиси; мембрани, което води до излив на течности в алвеолите и бронхите;
- нервно-рефлекторни механизми – дразненето на лигавиците
ОСТРИ ОТРАВЯНИЯ С ХЛОР
в белите дробове предизвиква изпращане на импулси по n. vagus до
хипоталамуса и нарушаване на регулаторните му функции;
І. Физико – химична характеристика.
VІ. Патоанатомични промени.
Хлорът представлява жълто – зелен газ с остра задушлива
Промените са от страна на дихателната система:
миризма. Притежава голяма химическа активност. Лесно разтворим във
∙ хиперемия, обилни секрети и зелено оцветени некротични
вода.
участъци по лигавиците на дихателните пътища; ∙ в белия дроб се
ІІ. Разпространение.
откриват оток, ателектатични огнища, бронхопневмонични участъци,
Намира приложение в химическата, текстилната,
бронхоспазъм и зелено оцветен ексудат в алвеолите;
фармацевтичната и др. промишлености.
VІІ. Клинична картина.
Поради своето антисептично действие се използва като
Преобладават инхалаторните остри отравяния, които са предимно
дезинфекционно средство в медицината и домашния бит. Широко
професионални. Битовите и умишлени отравяния са предимно
разпространена е употребата на много хлорни съединения като
перорални и се срещат по-рядко.
хлороводород, солна киселина, натриев хлорид, калиев хлорид, натриев
Форми на остро инхалаторно отравяне:
хипохлорид/белина/, хлорна вар и др., които също могат да причинят
∙ Лека /катарална/ форма. Започва с парене и болка в очите,
интоксикации.
носа и гърлото. Минути след контакта с отровата се появява суха
ІІІ. Път на проникване.
кашлица, болка зад гръдната кост, умерен задух.
∙ инхалаторен – за хлора;
∙ Тежка /астматична/ форма. Симптомите на леката форма са
по-силно изразени. Болния изпада в астматичен статус, развива се ОДН
с цианоза по устните и пръстите на крайниците. Сухата кашлица става
влажна с отделяне на зеленикаво оцветени храчки, понякога примесени с
дифузен бронхит и бронхиолит, а понякога и бронхопневмония.
Пострадалия може да изпадне в пулмотоксичен шок.
∙ Много тежка /асфиктична/ форма. Развива се при много
високи концентрации на хлор. За минути настъпва летален изход
поради спазъм на ларинкса и бронхите и спиране на сърдечната
дейност.
VІІІ. Диагноза.
Диагнозата се поставя по данните от анамнезата за контакт с
хлор и острото настъпване на трахеобронхит с отделяне на
зеленикаво оцветени храчки.
ІХ. Диференциална диагноза.
Прави се с интоксикации с други задушливи отровни
вещества. Х. Първа помощ и лечение.
▪Първа помощ
- пострадалия се извежда от обгазената среда
след поставяне на противогаз;
- дихателна реанимация – изкуствено дишане,
подаване на кислород през маска или назален катетър, интубация с
асистирано или командно дишане, вкл. и трахеотомия при нужда;
методът на дихателна реанимация зависи от състоянието на
пострадалия и условията при които се извършва;
- антидотна терапия – използва се аерозолна
комбинация на 3% натриев бикарбонат, бикотит и новфилин
фракционирано инхалаторно;
▪Лечение - основни принципи
- големи дози глюкокортикостероиди и диуретици
за овладяване на белодробния оток;
- противошокови и кардиопротективни средства;
- симптоматични средства – успокояващи
кашлицата и отхрачващи сиропи;
- антибиотици.
ОСТРИ ОТРАВЯНИЯ С ФОСГЕН
І. Физико-химични свойства.
кръв и зелени некротични маси от увредената лигавица. При обективното
изследване се установява
45
Фосгенът представлява хлоранхидрид на въглената
киселина. Техническия продукт е течност с червено-жълтеникав цвят
и миризма на гнило сено.
ІІ. Разпространение.
Фосгенът се образува при взаимодействие на хлор и
въглероден окис под действието на светлина. Използва се в
химическата и фармацевтичната промишлености при производството
на багрила, карбамид и др. Влиза в състава на пушечните газове при
пожари, потушавани с огнегасители съдържащи въглерод. Използва
се като БОВ.
ІІІ. Път на проникване.
∙ инхалаторен;
ІV. Токсичност.
∙ токсична концентрация – 0.03 – 0.05 мг/л;
∙ летално доза - 0.1 – 0.3 мг/л;
V. Механизъм на действие.
∙ иритативно-пулмотоксичен – фосгена образува сводните
секрети от лигавиците солна киселина; за разлика от хлора той е
слабо разтворим във вода и парите му достигат до всички алвеоли;
образуваната солна киселина причинява химическо изгаряне с
развитие на белодробен оток;
∙ ензимо токсичен – фосгена блокира клетъчни ензими,
катализиращи оксидацията и протеиносинтезата в паренхимните
органи;
VІ. Патоанатомични промени.
При аутопсия се установят:
∙ сиво-пепеляви кожа и лигавици;
∙ запълнени с пенеста течност дихателни пътища;
∙ оточен бял дроб с множество кръвоизливи /мраморен бял
дроб/, ателектатични и емфизематозни участъци.
VІІ. Клинична картина.
Клинично отравянето протича в следните 4
периода: ∙ Рефлекторен (начален).
∙ Латентен.
∙ На белодробен оток.
 ∙ Възстановителен.
Началният период започва от момента на контакта с отровата.
Първо се усеща миризмата на гнило сено, появява се неприятен вкус
в устата и слабо дразнене в очите. По-късно - парене в носа и
учестява, а пулсът се забавя. Ако контактът с отровата се прекрати,
оплакванията постепенно отзвучават.
Латентен период - продължителността му е средно 4 часа, но в
зависимост от концентрацията и експозицията, т.е. от тежестта на
поражението, може да варира от 1 до 24 часа. При тежките
интоксикации е по-кратък, при свръхтежките липсва. Общо взето в
този период самочувствието е добро. Поразените се оплакват от лес
на уморяемост, пушачите получават отвращение от тютюна.
Дишането е леко учестено, а пулсът е забавен. Нормалното
съотношение дишане-пулс е 1:4 и се променя на 1:3. Този симптом се
счита за патогномоничен.
Оточният период започва постепенно или изведнъж след
незначителни физически усилия, с обща слабост, главоболие, тежест
в гърдите, задух и кашлица, която в началото е суха, а впоследствие
става влажна, с отделяне на серозни пенести храчки до 1 - 1.5 литра
за 24 часа. При обективното изследване се установяват ниски
белодробни граници, тимпаничен тон, отслабено везикуларно дишане
с дребни влажни хрипове и крепитации. В зависимост от
компенсационните възможности на сърдечно-съдовата система могат
да възникнат две форми на хипоксемия - синя и сива форма.
При синята форма общото състояние е тежко, с под
чертана цианоза. Дишането е затруднено и учестено, повърхностно и
шумно, клокочещо. Кръвното налягане е в границите на нормата,
пулсът е учестен, добре напълнен, ритмичен. Газовият анализ на
кръвта показва намалено кислородно съдържание и увеличаване
количеството на въглеродния двуокис, т.е налице е хипоксемия и
хиперкапния.
Към развилата се първоначална хипоксична хипоксия се
прибавя и циркулаторна хипоксия като следствие на нарушения и в
сърдечно-съдовата система. Така се стига до развитието на по
тежката сива форма на хипоксемия. Кръвното налягане се понижава
под 70 мм живачен стълб за систоличното, пулсът е учестен, мек,
нишковиден. Нарушава се дихателният ритъм и дишането. В кръвта
се понижава съдържанието на въглероден двуокис (хипокапния).
гърлото, повишено отделяне на слюнка, стягане в гърдите, суха
кашлица, лек задух и други неспецифични прояви в продължение на
около 15-20 минути след инхалирането на отровата. Дишането се
46
Кожата и лигавиците придобиват сивопепеляв, землист цвят. По
кожата се отделя студена и лепкава пот. Развива се сърдечно-съдов
колапс и се угнетява дихателният център. Обикновено в такива
случаи смъртта настъпва в първите две денонощия вследствие на
сърдечно-съдова недостатъчност и парализа на дишането.
Възстановителния период започва около третото
денонощие с намаляване на отока, на задуха и подобрение на
общото състояние. Оздравяване настъпва след 3-4 седмици.
Характерни за интоксикациите с фосген са честите усложнения:
пневмонии, тромбози на съдовете, абсцеси, емболии, астмоподобни
състояния, миокарди-одистрофии и др. Към 7-10 ден от началото се
наблюдава втори връх на крива-та на смъртността като последица от
усложненията.
VІІ. Диагноза - поставя се по данни от анамнезата, настъпил след
латентен период задух, кашлица, цианоза и белодробен оток. VІІІ.
Диференциална диагноза се прави при остри отравяния с азотни
окиси, хлор, цианови и други съединения.
ІХ. Първа помощ и лечение.
▪ Първа помощ
- пострадалия се извежда от обгазената
среда след поставяне на противогаз;
- налага се физически и психически покой и
затопляне на пострадалите;
- дихателна реанимация – осигурява се
проходимостта на дихателните пътища чрез почистването им от
секрети и аспирация на образува-лата се пяна, както и въвеждането
заедно с кислорода на противопенни средс-тва; методът на
дихателна реанимация зависи от състоянието на пострадалия и
условията при които се извършва; по време на рефлекторния период
се инхалират противодимна смес, препарати, съдържащи кодеин,
дионин. Кислородолечението в зависимост от състоянието на
отровените и възможностите в момента се извършва с маска, назален
катетър или ендотрахеална интубация. Въвежда се чист кислород,
влажен кислород, кислородно-въздушна смес (60% кислород и 40%
 въздух), кислородно-хелиева смес (70% : 30%). При сива форма на
хипоксемия е показано въвеждането на карбоген за възбуждане на
дихателния център (не се прилага в никакъв случай при синята
форма!).
▪ Лечение - основни принципи
- големи дози глюкокортикостероиди и диуретици
ОСТРИ ОТРАВЯНИЯ С АМОНЯК
І. Физико-химични свойства. Амонякът е безцветен газ с много
характерна и остра миризма. Лесно се разтваря във вода. Гори и е
взривоопасен. Неутрализира се с органични киселини - азотна,
оксалова, лимонена.
ІІ. Разпространение.
Амонякът намира широко приложение в промишлеността. В
особено големи количества се използува в химическата
промишленост, за производство на хладилници и хладилни
инсталации, в козметичната и фармацевтична промишлености.
Наблюдавани са редица случаи на аварии и отравяния: през 1972 г. в
ТХК - Ст. Загора, когато се е образувало ОХЗ от петнадесет декара,
през 1975 г. пак там са обгазени 40 декара, през 1984 г. в НХК -
Плевен и т.н.
ІІІ.Път на проникване.
Основният път на проникване в организма на човека е
дихателният, но отравяния са възможни и през устата и кожата. ІV.
Токсичност.
▪токсична концентрация - 0,1 мг/л;
▪ летална концентрация - 0,35 - 0,7 мг/л при експозиция от
няколко минути.
V.Механизъм на действие.
С водните пари и течния секрет от лигавиците амонякът
образува амониева основа, която води до корозивни промени в засег
натите органи. Коликвационната некроза настъпва много бързо и
прониква в голяма дълбочина. Това намалява здравината на трахеята
или хранопровода и създава голяма опасност от перфорация при
сондиране или интубация. Нарушава се киселинно алкалното
равновесие.
VІ. Патоанатомични промени.
▪ оточност на лигавиците в горните дихателни пътища и
ларингса;
▪ оток на белия дроб.
за овладяване на белодробния оток;
- противошокови и кардиопротективни средства;
- симптоматични средства – успокояващи
кашлицата и отхрачващи сиропи;
- антибиотици.
47
VІІ. Клинична картина.
Няколко минути след контакта с амонячния газ се
усеща дразнене на горните дихателни пътища и очите. Развива се
остър конюнктивит, появяват се пристъпи от суха, дразнеща кашлица,
болка зад гръдната кост, обилно сълзене и отделяне на секрет от
носа. При по-масивни инхалации се наблюдават данни за остър
трахеобронхит. Възниква опасност от развитието на ларингоспазъм и
оток на гласните връзки. Развива се оток на белия дроб с
последваща бронхопневмония. Налице е силно изразен задух и поня
кога се стига до загубата на съзнание и поява на тетаноподобни
гърчове поради настъпилата алкалоза. В много тежки случаи смърт
може да настъпи за няколко минути. При поглъщане на отровата през
устата се наблюдават корозивни промени в устната кухина,
хранопровода и стомаха, като още в първите часове се развива
токсоалергичен оток. По устната лигавица се откриват зачервяване,
оток, мръсни сиво-кафяви налепи, а понякога и мехури. Наблюдават
се силни болки зад гръдната кост и в епигастралната област,
саливация, дисфагия и повръщане (Внимание - опасност от
аспирация!). В някои случаи около третия ден се появява повръщане
с отделяне на големи части от лигавицата или диария с примес от
кръв. Върху кожата при въздействие с високи концентрации се
образува еритема, а впоследствие мехури, ерозии и язви. При
увреждане на големи участъци се нарушават функциите на кожата.
VІІІ. Първа помощ и лечение.
▪ Първа помощ
- пострадалия се извежда от обгазената среда след
поставяне на противогаз;
- очите се промиват с чиста вода в продължение на 10
минути;
- осигурява се чист въздух, инхалации на водни пари,
отвара от лайка или разтворен във вода оцет;
- в тежки случаи се дава кислород, пропуснат през 7%
разтвор на оцетна киселина за половин час;
- при поглъщане на отровата не се предизвиква
 повръщане; дава се обилно вода или 1-2% разтвор на оцетна, винена,
млечна, лимонена киселина, разреден лимонов сок или оцет (две
лъжички на чаша вода); промивка на стомаха може да се направи
много внимателно до 15-та минута от постъпването на отровата; дава
се белтъчна вода и след това медицински въглен; пораженията на
- противошокови и кардиопротективни средства;
- симптоматични средства – успокояващи кашлицата и
отхрачващи сиропи;
- антибиотици.
ОСТРИ ОТРАВЯНИЯ С АЗОТНИ ОКИСИ
І. Физико-химични свойства.
В състава на азотните газове влизат следните азотни окиси:
азотен окис, азотен двуокис, двуазотен триокис, двуазотен
четириокис, двуазотен окис и др. Газовата смес има жълтеникав или
кафяв цвят.
ІІ. Разпространение.
Азотните окиси се образуват при избухване на взривни
вещества, както и при изгаряне на нитроцелулоза в индустрията. При
взривове, освен азотни окиси се отделят в малки количества и други
токсични вещества и газове като хлор, въглероден окис и др., но
основното действие е това на азотните окиси. Азотни окиси се
съдържат и в отработените газове на автомобилите.
ІІІ.Път на проникване.
Проникването им в организма става по дихателен път и те
причиняват най-често остри професионални отравяния. ІV.
Токсичност.
▪токсичната концентрация - 0.12 мг/л;
▪ смъртоносна - не е уточнена.
V. Механизъм на действие.
Токсичното действие на азотните окиси се проявява по два
начина:
1. Поради лесната им разтворимост във вода
взаимодействуват с водното съдържание на лигавиците и образуват
азотна киселина, която прониква в тъканите и силно уврежда
бронхите, алвеолите и алвеоларните съдове. Получава се химическо
изгаряне, при което се отделят хистамин и подобни на него вещества,
като в резултат се развива оток на гласните връзки или на белия
дроб.
кожата се промиват с вода или разреден разтвор на киселина.
▪ Лечение - основни принципи
- големи дози глюкокортикостероиди и диуретици за
овладяване на белодробния оток;
48
2. Известно количество от газовете реагират с алкалните
съставки на лигавицата. Образуват се нитрати и нитрити, които лесно
се резорбират и водят до образуване на метхемоглобин, който е
причина за нарушенията в ЦНС.
VІ. Патоанатомични промени.
Наблюдава се хиперемия и значително количество слузна
секреция в лигавиците на дихателните пътища, оток и малки
кръвоизливи в белите дробове. В сърцето се откриват дегенеративни
промени. Кръвта е с тъмночервен шоколадов оттенък
(метхемоглобин).
VІІ. Клинична картина.
Отравянето протича в два стадия:
1. Катарилеи.
1. Оточен.
Катаралният стадий започва с дразнене и парене в
гърлото, суха кашлица, виене на свят, главоболие и понякога
повръщане. В много случаи след 20-30 минути тези явления
намаляват или изчезват и настъпва подобрение - скрит период от 3
до 12 часа, през който болният субективно не дава оплаквания, а
обективно често показва умерена тахикардия и тахипнея.
Оточният стадий настъпва бурно. Той се проявява с рязко
влошаване на общото състояние, силен задух и стягане в гърдите.
Развива се белодробен оток с мъчителна кашлица и изхвърляне на
пенести, воднисти розови храчки с примеси на кръв. Болният е с
измъчен и изплашен вид, по лицето се появява силна цианоза,
причинена от метхемоглобинемия и тежка хипоксия, във връзка с
която артериалното налягане се повишава и болният преминава
постепенно в хипоксична кома. В артериалната кръв в началото на
оточния стадий концентрацията на кислорода и въглеродния двуокис
намалява, а по-късно се повишава. Кръвта е оцветена шоколадово
поради съдържанието на метхемоглобин.
Наблюдават се и атипични форми на отравяне с азотни газове. ▪
асфиктична - в някои случаи смъртта настъпва бързо още по време
на катаралния стадий при негативна находка в белите дробове;
причината е оток на ларингса или токсична парализа на центъра на
 дишането;
▪ шокогенна форма - настъпва още през първите минути при
вдишване на голямо количество газове; някои автори обясняват това
с внезапна стаза на кръвообращението в белите дробове;
▪ протрахирана форма - белодробният оток продължава
VІІІ. Диагноза.
Поставя се по анамнестични данни за контакт с отровата и по
характерното двуфазово протичане. Заболяването продължава от 2
до 4 денонощия, а при развитие на усложнения и по-дълго. ІХ. Първа
помощ и лечение.
▪ Първа помощ
- пострадалия се извежда от обгазената среда след
поставяне на противогаз;
- дихателна реанимация – изкуствено дишане,
подаване на кислород през маска или назален катетър, интубация с
асистирано или командно дишане, вкл. и трахеотомия при нужда;
методът на дихателна реанимация зависи от състоянието на
пострадалия и условията при които се извършва;
▪ Лечение - основни принципи:
- големи дози глюкокортикостероиди и диуретици за
овладяване на белодробния оток;
- противошокови и кардиопротективни средства;
- симптоматични средства – успокояващи кашлицата и
отхрачващи сиропи;
- антибиотици.
ОТРОВНИ ВЕЩЕСТВА С ОБЩОТОКСИЧНО ДЕЙСТВИЕ
Към тази група спадат:
∙ циановодородна киселина и нейните съединения; ∙
въглероден оксид;
ОТРАВЯНЕ С ЦИАНОВОДОРОДНА КИСЕЛИНА И НЕЙНИТЕ
СЪЕДИНЕНИЯ
І. Физикохимични свойства.
Циановата киселина /НCN/ е лесноподвижна течност с остра
миризма на горчиви бадеми. Химично е много реактивоспособна.
Най-често причиняват отравяния следните нейни съединения: Na
няколко дни или седмици;
▪ описана е и крайно лека форма на това отравяне, при която
клинично се установяват само катарални промени, а оточен стадий
не настъпва;
49
цианид, Са цианид, К цианид. Те са безцветни кристални вещества. И
циановата киселина и нейните съединения са разтворими във вода и
органични разтворители.
ІІ. Разпространение.
Циановодородната киселина и нейните съединения се отделят
като страничен продукт в бояджийската и химическата индустрия, в
галванотехниката /цианови бани/. Използват се в лабораторното
дело, в производството на синтетични влакна, в златарството / за
почистване на златни предмети и скъпоценни камъни/. Използват се
като родентициди - с тях се обгазяват вагони, складове и др.
Съдържат се под формата на алкалоида амигдалин в ядките на
кайсиите, черешите, горчивите бадеми и др. Влизат в състава на
доменния газ и цигарения дим.
ІІІ. Път на проникване.
Отровата прониква по инхалационен път, през
храносмилателната система и през хиперемирана и влажна кожа.
При производственни аварии основен път на проникване е
инхалаторния и по-рядко кожно-резорбтивния. Отравянията per os
обикновено са умишлени или по невнимание.
ІV. Токсичност.
LD100 /инхалаторна/ - 150 мг/м³ за 30 мин – 1ч.
V. Механизъм на действие.
Попаднали в организма циановите съединения блокират над
40 ензима, съдържащи желязо, мед, цинк, но с най-голямо значение е
блокирането на ензима цитохромоксидаза, който е локализиран в
митохондриите и участва в окислителните процеси, източник на
енергия за клетката. Този ензимотоксичен ефект се проявява поради
високия афинитет на циановите съединения към тривалентното
желязо в ензима. Инхибирането му блокира използването на
кислорода от клетките, т. е. блокира тъканното дишане и предизвиква
тъканна хипоксия. Тя има най-силно увреждащо действие в активно
метаболизиращите органи. Най-чувствителен на хипоксията е
дихателния център, който в началото се възбужда, а след това се
подтиска до пълна парализа.
Циановите съединения се подлагат на биотрансформация в
 организма. Крайните метаболити, които се получават т. нар.
тиоцианати, са слаботоксични и се отделят с урината. Освен това при
взаимодействието на отровата с глюкоза се получават
слаботоксичните цианохидрини /в по-малки количества/.
b) миризма на горчиви бадеми при отваряне на трупа; c) по
ендо- и епикарда, плеврата, черния дроб, слезката и червата има
множество точковидни кръвоизливи;
d) промени в ЦНС – оток на мозъка и мозъчните обвивки;
кръвоизливи и размекване на мозъчното вещество главно в областта
на кората и подкоровите възли;
VІІ. Клинична картина – тежестта на клиничната картина зависи от
количеството на постъпилата в организма отрова. Различават се
следните форми:
a) лека форма – пострадалия се оплаква от горчив вкус в
устата, дразнене в гърлото, липса на чувствителност на лигавиците
на устата, езика, фаринкса; преобладават проявите на общо
неразположение: главоболие, виене на свят, шум в ушите; по-късно
се появяват стенокардна болка, сърцебиене, гадене, повръщане,
диспнея от инспиратерен тип; оплакванията отшумяват до няколко
часа след прекратяване на контакта с отровата;
b) средно-тежка – на фона на симтоматиката на леката форма
се появяват брадикардия и хипертония; възможна е краткотрайна
загуба на съзнанието; кожата и лигавиците са розово оцветени; при
адекватно лечение оплакванията отшумяват за няколко дни;
c) тежка форма – протича с изразена фазовост:
- начална фаза – проявяват се симптомите от леката
форма;
- диспноична фаза – доминират дихателните смущения –
дълбоко, бавно дишане; мириаза, розово оцветена кожа и лигавици; -
конвулсивна фаза – пострадалия е в кома, появяват се клон-тонични
гърчове; в началото е налице тахидиспнея, а в последствие
брадипнея и спиране на дишането; пулсът е слаб, аритмичен; кожата
на лицето е зачервена; мидриазата е силно изразена; смъртта
настъпва за кратко време; характерно за циановодородната кома е,
че тя е с малка продължителност; - терминална фаза – комата е
дълбока; гърчовете спират; изчезват рефлексите; поразените са в
пълна прострация и непроизволна дефекация и уриниране; смъртта
настъпва поради парализа на дихателния център;
г/ фундроянтна форма – при свръх концентрации; протича с
бърза загуба на съзнанието, единични клонично-тонични гърчове и
Част от циановодорода се отделя непроменен през белия
дроб.
VІ. Патоанатомични промени.
a) червени послесмъртни путна;
50
спиране на дишането, поради парализа на дихателния център; VІІІ.
Диагноза – поставя се по:
а/ анамнестичните данни за контакт с отровата;
б/ данните от изследването на атмосферния въздух за
наличие на цианови съединения при аварийна ситуация; в/ миризмата
на горчиви бадеми;
г/ зачервяване на кожата на лицето и аленочервения цвят на
венозната кръв;
д/ наличието на тиоцианати в кръвта и урината;
ІХ. Дифиренциална диагноза:
а/ отравяне с въглероден окис – комата настъпва по-бавно и е
по-продължителна; доказва се COHb в кръвта;
б/ отравяне с ФОС и органични разтворители;
Х. Първа помощ и лечение.
а/ първа помощ – в зоната на бедствието на пострадалите се
поставя противогаз под шлема, на който се пъха счупена ампула или
перла с амилнитрат; следва бързо изнасяне от зоната на аварията и
дихателна реанимация според възможностите (изкуствено дишане,
подаване на кислород);
б/ лечение – в хода на евакуацията и в лечебното заведение
се разгръща комплексна терапия, включваща следните основни
моменти:
- антидотна терапия – като основни антидоти се прилагат
метхемоглобинообразователите, но те обикновено се комбинират и с
други средства:
= метхемоглобинообразователи – окисляват
хемоглобина в метхемоглобин, в чиято молекула желязото е в трета
валентност; циановите радикали се свързват с метхемоглобина в
цианметхемоглобинов комплекс, който циркулира в кръвта и по този
начин се възприпятства инхибирането на цитохромоксидазата в
клетката; най-голямо приложение намират следните представители:
Амилнитрат (перли и ампули) – използва се при леките
форми на отравяне, когато пострадалия е със запазено дишане:
напръскват се 3-4 капки върху марля и се инхалира;
Natrium nitrosum – 3-5 мл 1% разтвор, i.v.
Диметиламинофенол (ампули 250 мг) – 3-4 мг /кг., i.v.
 Цианметхемоглобиновия комплекс е нетраен и при разпадането му
отново се отцепва цианов радикал, поради което терапевтичния
ефект на метхемоглобинообразователите е краткотраен. Съществува
= натриев тиосулфат – превръща циановите радикали в
тиоцианати; 10% р-р; 50-100 мл.
= глюкоза – превръща цианатите в цианхидрини, прилага
се 20% глюкоза, 50-100 мл, i.v.
= метхемоглобинообразуващо действие има
метиленовото синьо – прилага се неговия фабричен продукт
хромосмон, който съдържа метиленово синьо, глюкоза и дестилирана
вода – амп. 20 мл.
= при дълбока кома и тежки дихателни нарушения се
прилага Со-ЕДТА 2 amp. х 10 ml, i. v. ; (Kelocyanor) amp. 20 ml 300 mg -
патогенетична терапия – дихателна реанимация с кислород чрез
маска, назален катетър или ендотрахеална интубация с асистирано
или командно дишане;
- симптоматична терапия – противогърчови и други
средства според проявената симптоматика;
ОТРАВЯНЕ С ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД
1. Физико-химични свойства – газ без цвят и миризма. Гори със
синкав пламък и се окислява до въглероден двуокис. Под действие
на слънчевата светлина образува фосген.
2. Разпространение – най-разпространената промишлена и битова
отрова:
а/ отделя се при непълното горене на вещества, съдържащи
въглерод / въглища, нафта/ в печки, бензинови и нафтови мотори –
битови отравяния;
б/ влиза в състава на домените газове, светлинния газ,
взривните газове, изгорелите газове на автомобилите; в/ отделя се
при пожари в бита и промишлеността;
г/ използва се и в химичната индустрия, металургията и
машиностроенето;
д/ отравяне е възможно при взривна работа и интензивна
стрелба в затворени помещения, както и в гаражи при работещи
двигатели на автомобилите;
3. Път на проникване – единствено дихателен.
Чрез дифузия постъпва в кръвта и оттам се разпределя в черен
опасност от рецидив на интоксикацията. Ето защо
метхемоглобинообразователите се прилагат винаги в комбинация с:
51
дроб-сърце-мозък-мускули. Отделя се от организма главно през
белите дробове и в много малка степен чрез стомашно-чревния тракт
и бъбреците.
4. Токсичност.
и 10% СО във въздуха води до тежка форма на отравяне. 5. Механизъм
на действие – наблюдават се следните начини на токсично
действие на СО:
а/ поради афинитета си към двувалентното желязо на
хемоглобина СО се свързва с него и образува СОНв; свързва се както
с редуцирания хемоглобин, така и с оскихемоглобина като измества
кислорода от мястото му; афинитетът на СО към Нв е многократно
по-голям от този на кислорода към хемоглобина, ето защо СО се
свързва по-лесно и устойчиво с хемоглобина, отколкото с кислорода;
образуването на СОНв се извършва в еритроцитите, преминаващи
през белите дробове; чрез този механизъм се възпрепятства преноса
на кислород до тъканите /индиректна тъканна хипоксия/.
б/ въглеродния окис се свързва с двувалентното желязо на
дихателните ензими в митохондриите /цитохром Р450 и
цитохромоксидаза/ като ги блокира; по този начин предизвиква
директна тъканнна хипоксия; този механизъм на действие се
осъществява само в активно метаболизиращите органи /черен дроб,
мозък, бъбреци/, където налягането на кислород е ниско; блокирането
на цитохром Р450 води до блокиране на детоксикацията на някои
екзо- и ендогенни съединения;
в/ въглеродния окис се свързва с миоглобина в
карбоксимиоглобин – нарушава се транспортът и утилизацията на
кислород в мускулите;
И трите механизма водят до настъпването на хипоксемия и
директна и индиректна тъканна хипоксия, в резултат на което се
увреждат клетките и организма като цяло. Най-силно се увреждат
главния мозък, миокарда, черния дроб. Дихателния център е най
чувствителен към хипоксемията – в началото се възбужда в
последствие се подтиска до парализа.
6. Патоанатомични промени:
а/ алено червена кожа и лигавици с визикули, некрози,
 язви; б/ малиново - червени послесмъртни петна;
в/ точковидни кръвоизливи по ендо-, епикарда и
плеврата; г/ некрози по лигавицата на стомаха;
7. Клинична картина – форми:
а/ лека форма – пострадалия е в съзнание с изразен
церебрален синдром – главоболие, световъртеж, отпадналост, шум в
ушите; наблюдава се адинамия с болки в мускулите и ставите,
гадене, повръщане, диария; нервно-психичните смущения се
изразяват в еуфория, дезориентация, хиперпирексия; оплакванията
отшумяват до 3-4 дни; тази форма се развива при концентрация на
СОНв в кръвта 20-30 %;
б/ средно-тежка форма – на фона на силно изразената
симптоматика характерна за леката форма настъпва краткотрайна
загуба на съзнанието /2-4 ч./, проявяваща се със сомнолентност,
сопор и лека кома; възможно е да се появят гърчове и преходни
психози; количеството на СОНв е 30-40 %;
в/ тежка форма – пострадалия изпада внезапно в кома на
фона на която се наблюдават генерализирани конично-тонични
гърчове; комата продължава от часове до няколко денонощия;
тонусът на мускулатурата е с променлив характер като се редуват
контракции и хипотония; наблюдава се ригидност на вратната
мускулатура; промените в мускулния тонус се дължат на мозъчния
оток; наблюдават се хиперпирексия, мидриаза, нистагъм, пълна
арефлексия, малиново червена кожа и лигавици; съществува
опастност от възникване на мозъчни кръвоизливи със съответните
отпадни явления, парези и парализи; ЕКГ промените наподобяват
тези при инфаркт /хипоксия на миокарда/; възможно е да се развият
токсичен хепатит и нефрит; чест симптом са трофичните изменения
на кожата /еритема, оток, везикули, некрози/; тази клинична форма се
развива при наличие на над 50 % СОНв в кръвта;
г/ мълниеносна форма – развива се при много високи
концентрации на въглероден окис във въздуха; пострадалите изпадат
за много кратко време в кома след няколко конично-тонични гърча
настъпва асфикция, поради парализа на дихателния център; тази
форма се развива при съдържание на СОНb в кръвта над 60 %;
8. Диагноза.
Поставя се по данни от анамнезата за контакт с отровата, от
изследването на атмосферния въздух за наличие на въглероден окис
д/ мозъчен оток с точковидни кръвоизливи, тромбози и
симетрично разположени некрози;
52
и чрез доказване на COHb в кръвта.
9. Диференциална диагноза се прави с всички заболявания, които
протичат с кома и гърчове /алкохолна кома, барбитурова кома,
морфинова кома, диабетна кома и др./
10. Първа помощ и лечение – основни задачи са възстановяването
на кислородотранспортната функция на хемоглобина и
отстраняване на нарушенията в ЦНС.
а/ първа помощ:
- налагане на противогаз с хопкалитов патрон /40 % Меден
оксид и 60 % манганов оскид/;
- изнасяне от обгазената среда;
- сваляне на противогаза, подаване на кислород или при
необходимост изкуствено дишане;
- прилагане на дихателни и съдови аналептици /лубелин,
кофеин/;
б/ лечение в лечебно заведение:
- дихателна реанимация – при кома пострадалия се
интубира и се поставя на асистирано дишане; при запазено
спонтанно дишане се подава кислород или карбоген през маска или
назален катетър; най-голям ефект има хипербарната оксигенация /2-3
атмосфери/, при която се подава хипербарен кислород в барокамера;
тя ускорява дисоциацията на СОНв и насища плазмата с голямо
количество кислород, необходим за функциите на ЦНС и миокарда;
хипербарната оксигенация е показана в първите часове на
интоксикацията до изчезване на патологичните концентрации на СО в
кръвта и понижаване на СОНв около 20 %;
- кръвопреливане /500 мл кръв/ и обменно кръвопреливане
/2000 мл кръв/;
- дехидратираща терапия /срещу мозъчния и белодробния
оток/ - диуретици Са препарати, 40 % глюкоза;
- глюкокортикостероиди;
- симптоматично лечение – антибиотици, витамини,
седативи;
ОСТРИ ОТРАВЯНИЯ С НЕРВНОПАРАЛИТИЧНИ
 ОТРОВНИ ВЕЩЕСТВА По своята химична структура те са фосфорорганични
съединения /ФОС/.
Нервнопаралитичните отровни вещества /НПОВ/ са най ФОС са синтезирани 1846г. от Тенар и са подробно изучавани
токсичните представители на смъртоносните бойни отровни с цел производство на препарати за растителна защита. Първите
вещества /БОВ/.
53
изследвания върху действието на тези съединения се провеждат в ▪ Зарин – течност с жълтеникав цвят и плодова
Германия, в лабораториите на „Фарбен индустри”. Синтезирани са миризма; разтворим във вода и органични разтворители; парите му
около 2000 ФОС. Поради високата токсичност на някой от тях се сорбират от облеклото и възниква опасност от поразяване при
изследванията се засекретяват и започва производството на ФОС, с дегазацията му; устойчивост – до 1 денонощие в зависимост от
цел използването им като БОВ. климатичните условия; дълбочината на разпространение на
В последствие част от ФОС намират приложение като заразения със зарин въздух достига 20 – 30 км;
препарати за растителна защита /ФОС пестициди/, а друга част
оформят групата на НПБОВ.
Високата биологична активност на ФОС се свързва с техния
химически строеж, при което 5 валентният фосфор е свързан с
двойна връзка с кислород /сяра/ ис алкил-, арил-, моно- или токсичност:
диалкиламино групи и киселинен остатък: LD100/инхалаторна/ - 0.1мг/л/мин
LD100/кожнорезорбтивна/ - 7-9мг/кг
LD100/перорална/ - 1.5мг/кг
▪ Зоман – безцветна лесноподвижна течност със слаба камфорова
Формула на Шрадер миризма; слабо разтворим във вода и органични разтворители;
В молекулата на ФОС фосфорният атом е електрофилен, в
следствие полярността на връзката Р+=О¯, което обуславя и
химическата активност на съединението. В зависимост от
свързването с различни радикали се получават и различни устойчивост – от няколко дни до 1 месец;
представители на нервнопаралитичните БОВ.
токсичност:
Първото реално БОВ от тази група е синтезирано през 1937г.
LD50/инхалаторна/ - 0.03мг/л/мин
от Шрадер и е прието на въоръжение в Германия под
LD100/кожнорезорбтивна/ - 1.5мг/кг
наименованието „Табун”. Представители от тази група БОВ са
LD100/перорална/ - 0.5мг/кг
използвани във Втората световна война, войните във Виетнам и
▪ V – газове – това понятие включва производни на
Корея и войната между Иран и Ирак.
фосфорната киселина с близки токсични свойства; представляват
І. Представители. Физико-химични свойства.
маслоподобни течности без цвят и мирис; силно устойчиви – през
▪ Табун – безцветна течност със слаба миризма
лятото до седмици, а през зимата до няколко месеца;
на горчиви бадеми; слабо разтворим във вода; разтворим в органични
разтворители; устойчивост – до няколко часа след агресията;

токсичност: токсичност:
LD100/инхалаторна/ - 1мг/л/мин най-токсичните представители от групата;
LD100/кожнорезорбтивна/ - 50мг/кг наречени са още „ултраотрови”
 LD50/кожнорезорбтивна/ - 0.05мг/кг, т.е. за 3мл/;
смъртоносно поразяване на човек с тегло 70кг. е достатъчно върху НПБОВ се характеризират с голяма устойчивост в околната
кожата му да попадне 1/15 част от обема на обикновената капка /1- среда. Те са особено коварни поради факта, че на мястото на

54
проникване в организма не се наблюдават никакви субективни понижена активност на ХЕ в периферната кръв – до 2-3дни след
усещания. настъпване на смъртта;
За целите на агресията НПБОВ се прилагат под формата на V. Клинична картина.
аерозоли или пулверизирани пари и се разпространяват чрез всички 1. При интоксикация с ФОС се наблюдават редица
видове боеприпаси – снаряди, авиобомби, разливни прибори и др. ІІ. синдроми, които се проявяват в различно време и в
Път на проникване. зависимост от степента на интоксикацията:
НПБОВ проникват през всички възможни входни врати: ▪ М - и N - холиномиметичен синдром:
▪ Дихателна система. M- и N-холиномиметичен синдром
▪ Храносмилателна система.
▪ Кожа и лигавици.
ІІІ. Механизъм на действие. Нервна Мускариноподоб Никотиноподобно
ФОС причиняват отравяне по 2 механизма: система но действие действие
▪ Блокират необратимо ензима холинестераза /ХЕ/.
Основна функция на този ензим е разграждането на медиатора Перифер Миоза и спазъм на Миофибрилация
на акомодацията Мускулна слабост
ацетилхолин /АХ/. АХ играе важна роля при предаването на нервните
нервна Хиперхидроза Повишено артериално
импулси в синапсите. Благодарение на своята химична структура система Усилена саливация налягане
ФОС имитират АХ, ХЕ се свързва с тях и губи своите катализиращи Бронхорея
свойства. В резултат на това АХ не се разгражда и се натрупва. Бронхоспазъм
Получава се ендогенно ацетилхолиново отравяне. Натрупания Брадикардия
ацетилхолин се свързва със специфичните М- и N-холинергични Усилена перисталтика
рецептори и по този начин предизвиква екстремна проява на техните на СЧТ
функции, което обуславя клиничната изява на отравянето. При
ЦНС Напрежение, безпокойство, страх, емоционална
блокиране на 30% от ХЕ се наблюдава изразена клинична картина, а лабилност, световъртеж, главоболие, тремор, клонично
при блокиране на 100% от ХЕ настъпва смърт. Този механизъм на тонични гърчове, кома.
действие е от първостепенно значение.
▪ ФОС директно взаимодействат с М- и N
холинергичните рецептори, разположени в синапсите и нарушават
тяхната функция: ▪ синдром на психомоторна възбуда:
ІV. Патоморфологични промени. агресивност, хиперактивност, депресия, дезориентация, чувство за
▪ хиперемия и оток на меките мозъчни обвивки и кръвоизливи в приближаваща смърт;
мозъка; ▪ бронхоспастичен синдром;
▪ спастично намаляване просвета на бронхите; слузно-пенеста ▪ синдром на дихателна недостатъчност;
течност в ГДП, оток на белите дробове; ▪ конвулсивно – гърчов синдром.
▪ дилатирани дясно предсърдие и камера, множество 2. В протичането на интоксикацията могат да се
кръвоизливи в миокарда; отдиференцират следните периоди:
▪ паренхиматозна и мастна дегенерация на ч. дроб и бъбреци; ▪ ▪ Период на възбуждане. Характеризира се с
 повишена раздразнителност, общо двигателно безпокойство,
главоболие, виене на свят, миоза, водеща до нарушение на зрението,
обилна саливация, хиперсекреция на потните жлези, повишаване на
артериалното налягане.
непроизволно уриниране и дефекация. Много силно са изразени
симптомите от страна на дихателната система.
Настъпилата хиперсекреция на слюнчените и
бронхиални жлези, съчетани с настъпилия ларинго- и бронхоспазъм,
парализа на дихателната мускулатура и потискане на центъра на
дишането, води до бързо развитие на тежка остра дихателна
недостатъчност.
▪ Период на дълбока кома. Характеризира се с
трайна миоза, бледа и студена кожа, белодробен оток, колапс с
последващо спиране на дишането.
3. При отравяне с ФОС, в зависимост от
количеството на постъпилата в организма отрова и
състоянието му се различават следните клинични форми:
▪ Лека /миотична/ форма. При нея превалират едни
или други симптоми, незаплашващи живота - разстройство на
зрението (миоза) и спазъм на акомодацията, лек задух, главоболие,
повишена раздразнителност и безпокойство. Оплакванията
продължават от няколко часа до 5-7денонощия. Тези случаи не
представляват съществен проблем за медицинската служба.
▪ Средно-тежка /бронхоспастична/ форма.
Наблюдават се безпокойство, психомоторна възбуда, емоционална
лабилност, миоза, главозамайване, главоболие, саливация, бронхи
ален спазъм, водещ до проявен задух, най-често пристъпи през 10-15
мин. Картината се усложнява от настъпилото нарушение в
координацията и равновесието, дезориентация, неволево уриниране и
дефекация. Оплакванията могат да продължат 2-3 седмици при
недостатъчно ефективно лечение.
▪ Тежка форма. Съзнанието е замъглено,
наблюдава се силно изразена миоза. отсъства реакция на светлина,
кожата е ливидна, влажна, наблюдава,се обилна саливация и потене,
тотален смъртоносен бронхиален спазъм, асфиксия, апное, проводни
нарушения в сърцето, клонично-тонични гърчове, прострация,
изтощаване на дихателния център и смърт, настъпваща в първите
минути или часове след интоксикацията.При спасяване на поразения
▪ Период на хиперкинезия и гърчове.
Наблюдават се гърчове, започващи от лицевата мускулатура,
разпростиращи се върху крайниците и тялото до опистотонус,
55
като усложнения могат да се развият тежки пневмонии, сърдечно
съдова недостатъчност, нарушение във функциите на стомашно
чревния тракт. Като остатъчни явления в продължение на месеци се
наблюдават обща слабост, емоционална лабилност, главоболие,
нарушение на съня и т.н.
▪ Мълниеносна форма. Наблюдава се при свръхвисоки
дози. Налице е почти моментална загуба на съзнанието, много често
конвулсивният стадий не е маркиран, настъпва паралитичният
стадий и последваща смърт.
VІ. Диагноза.
Поставя се:
▪ По данни от анамнезата за контакт с ФОС.
▪ По характерните клинични синдроми и лабораторните
данни за понижена активност на ХЕ в периферната кръв и др. VІІ.
Диференциална диагноза.
▪ Остри отравяния със задушливи ОВ и заболявания на
дихателната система.
▪ Остри отравяния с хлорирани въглеводороди и др.
VІІІ. Първа помощ и лечение.
▪ първа помощ
⮚ незабавно поставяне на противогаз и средства за
защита на кожата;
⮚ извършване на частична санитарна обработка -
кожата се обработва с 5% р-р на натриев бикарбонат с последващо
измиване с вода и алкален сапун;
⮚ при поява на признаци за отравяне още в огнището
на поражение се инжектира антидот – атропин;
⮚ изнасяне от огнището на поражение и при
необходимост извършване на дихателна реанимация; ⮚ при
поразяване на очите – промивка с 2% р-р на натриев бикарбонат и
накапване на атропин;
⮚ при постъпване на отровата през храносмилателния
тракт – стомашна промивка с 2% р-р на натриев бикарбонат,
прилагане на медицински въглен, предизвикване на механично
 повръщане;
▪ лечение
⮚ антидотна терапия – прилагат се 3 групи антидоти:
-обратими инхибитори на ХЕ /профилактични/ -
свързват се с ХЕ и я предпазват от въздействието на ФОС за
-реактиватори на ХЕ – разкъсват връзката ФОС –
ХЕ като остават свързани с отровата, а функцията на ензима се
възстановява /токсогонин/;
⮚ патогенетична терапия - включва дихателна
реанимация, кардио-васкуларна реанимация, инфузионна и
органопротективна терапия и др.
⮚ симптоматична терапия – противогърчови средства,
антибиотици, витамини и др.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА МЕДИЦИНСКОТО
ОСИГУРЯВАНЕ И ЗАЩИТАТА НА НАСЕЛЕНИЕТО
ПРИ БАК
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ЗАЩИТАТА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ БАК –
ПРОФИЛАКТИЧНИ И ОБЩИ СПАСИТЕЛНИ МЕРОПРИЯТИЯ
Създаването на тежка обща и медицинска обстановка при
възникването на бедствени ситуации /БС/ изисква за кратко време да
се организират и проведат комплексни спасителни и аварийно
възстановителни мероприятия в огнището на поражение, за да се
предотврати или намали въздействието на поразяващите фактори. І.
Определение.
Гражданска защита е елемент от националната сигурност на
РБългария. Тя представлява система от хуманитарни дейности със
социален, организационен, икономически и научно-технически
характер за защита на населението и собствеността при възникване
на бедствена ситуация.
ІІ.Основни цели:
1. Предотвратяване или намаляване на загубите и вредните
последствия от въздействието на поразяващите фактори
при БС.
2. Провеждане на спасителни и аварийни дейности. 3.
определен период от време, през който организма разгражда
отровата /езерин, прозерин/;
-холинолитици – блокират холинергичните
рецептори и препятстват действието на натрупания АХ / атропин/;
56
Осигуряване на условия за оцеляване на населението. ІІІ.
Способи:
1. Обучение и подготовка на населението за поведение при
различните по характер бедствия.
2. Провеждане на превантивна дейност.
3. Координация на действията на единната спасителна
система.
4. Информиране на населението за създадената обстановка и
провежданите мероприятия.
5. Ресурсно осигуряване на мероприятията при ликвидиране
на бедствени ситуации.
6. Осигуряване на индивидуални и колективни средства за
защита.
7. Организация и провеждане на евакуация на населението от
района на бедствието.
8. Приемане на помощи от съседни региони и други страни.
9. Подпомагане и възстановяване при бедствия.
ІV. Основни принципи:
∙ задачите, организацията и структурите по защитата на
населението се формират на базата на научно – обоснована
концепция и прогнозираната обстановка при възникване на бедствена
ситуация на територията на страната и в отделни региони;
∙ защитата на населението се организира на териториално –
производствен принцип; организационното изграждане се
осъществява в съответствие с административната и стопанска
структура на страната;
∙ разумна дастатъчност при изграждането на сили и средства
за действие, ресурсно осигуряване и др.; основните формирования
понастоящем се изграждат на щатен професионален и доброволен
принцип, което позволява постигане на висока компетентност в
провежданите мероприятия на територията на бедствието;
∙ децентрализация на задачите - в съвременни условия при
изграждане на системата за защита на населението се залага
 принципа на децентрализация, както в управленската дейност, така и
на отговорностите.
V. Основни задачи.
В зависимост от времето на провеждане и характера на
задачите те се подразделят на три групи:
1. Първа група – обхващат превантивната дейност и
в/ прогнозиране и оценка на съответната обща и
медицинска обстановка при различни по характер бедствия; г/
планиране на аварийни и спасителни действия въз основа на
прогнозирането;
д/ осигуряване на индивидуални и колективни средства за
защита;
е/ подготовка на населението;
ж/ организация на евакуацията на населението в
незастрашени райони;
2. Втора група – включва задачи, които се изпълняват при
обявяване на извънредно положение, т.е. при възникнало вече
бедствие. Извънредното положение се обявява от Министерския
съвет по предложение на министъра на МВР. Тази група задачи
включва:
а/ привеждане в действие на Национален план и на
плановете на териториалните единици за провеждане на спасителни
работи;
б/ привеждане в постоянна готовност на органите за
управление и формированията на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“; уточняване на
взаимодействието с войсковите поделения на армията;
в/ оценка на обстановката, потребностите за провеждане на
аварийно-спасителни работи и осигуряване на съответните
доброволци, а при необходимост и на чуждестранни сили;
г/ подаване на постоянна и достоверна информация за
възникналата обстановка и за поведение на населението; д/
разпределение на хуманитарната помощ;
3. Трета група – задачи по организацията и управлението на
аварийно-спасителните дейности. Характера и мащаба на тези
дейности зависи от получената информация при оценката на общата
и медицинска обстановка за характера и тежестта на бедствието,
големината на засегнатите райони, броя на жертвите и пострадалите.
подготовката за действие при бедствия:
а/ изграждане и поддържане на органи за управление и на
сили и средства за действие при бедствие;
б/ проучване на факторите, условията и възможностите за
възникване на бедствие на територията на страната;
57
Въз основа на тази оценка на територията на бедствието се въвеждат
сили и средства на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“, които имат следните задачи:
а/ разчистване на разрушения, прокарване на
проходи, разравяне на затрупани скривалища, гасене на пожари; б/
издирване и извличане на пострадалите и оказване на първа помощ;
в/ извличане и погребване на трупове;
г/ евакуация на непоразеното население в
незастрашени райони и организация на изхранването му; Целия
комплекс от спасителни и аварийни дейности се подчинява на една
основна задача: спасяване живота на хората попаднали на
територията на бедствието.
VІ. Организационна структура и управление на системата за
защита на населението при бедствени ситуации.
Системата за защита на населението включва централни и
териториални органи на изпълнителната власт и организации, които
управляват, провеждат и координират дейностите по защитата на
населението и националното стопанство.
Народното събрание осъществява законодателното
изграждане на системата за защита на населението и националното
стопанство при бедствени ситуации. Министерският съвет (МС)
формира държавната политика при бедствия и аварии и осъществява
общото ръководство на дейностите по управление при бедствени
ситуации и по преодоляване на последствията от тях. Предвид
създадената от ЕС правна рамка и следвайки промените в Закона за
защита при бедствия (ЗЗБ) към МС през 2007 г. се създава
Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане. Тя
организира, координира и ръководи превантивната дейност в
национален мащаб. При възникване на бедствена ситуация
комисията осъществява общото ръководство на спасителните и
неотложни аварийно-възстановителни работи (СНАВР) на
територията на страната. Комисията координира взаимодействието
 на различните министерства и ведомства и осъществяването на
маньовър със силите и средствата на териториалните единици. В
състава й се включват ръководители и заместник – ръководители на
министерства, имащи отношение към бедствените ситуации.
Дейностите на комисията се подпомагат от кризисен щаб, който се
формира от специалисти към съответните министерства и ведомства.
За реализиране на защитата на населението на територията
на РБългария е изградена Единна спасителна система, която
Основни съставни части на единната спасителна система са
Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"
при Министерство на вътрешните работи и Центровете за спешна
медицинска помощ към Министерството на здравеопазването. Те
осигуряват непрекъснато приемане на информация, оценка на
обстановката и провеждат незабавни действия при възникване на
бедствени ситуации. Други съставни части на единната спасителна
система са полицията и въоръжените сили. В системата се включват
и звена, служби и други оперативни структури на министерства и
ведомства, общини, здравни заведения и др.
Структурата на основните съставни части на единната
спасителна система се изгражда на територията на цялата страна в
съответствие с административно-териториалното деление. Другите
съставни части на единната спасителна система предоставят помощ
при поискване съгласно плановете за провеждане на спасителни и
неотложни аварийно-възстановителни работи. Въоръжените сили
предоставят помощ при провеждане на спасителни и неотложни
аварийно-възстановителни работи по заповед на министъра на
отбраната въз основа на искане от съответния държавен орган
съгласно плановете.
При възникване на бедствени ситуации съставните части на
единната спасителна система организират и изпълняват функциите
си въз основа на областни планове за провеждане на спасителни и
неотложни аварийно-възстановителни работи. Взаимодействието и
координацията между частите на единната спасителна система,
участващи в спасителни и неотложни аварийно-възстановителни
работи в района на бедствената ситуация се извършва от
ръководителят на териториалното звено на Главна дирекция
"Пожарна безопасност и защита на населението" – МВР.
Важна роля за иницииране на действията на съставните части
от Единната спасителна система има Дирекция „Национална система
112” към Министерството на вътрешните работи. Тази
осигурява възможност за поетапно привличане на сили и средства в
съответствие с развитието на бедствената ситуация. Същността на
Единната спасителна система се изразява в организиране,
координиране и ръководене на действията на съставните й части за
подготовката им при възникване на бедствени ситуации и при
провеждане на спасителни и неотложни аварийно – възстановителни
работи.
58
специализирана дирекция включва центровете за приемане на
спешни повиквания към ЕЕН – 112 и националните служби за спешно
реагиране – ГД”Пожарна безопасност и защита на населението и
полиция към МВР, центровете за спешна медицинска помощ.
Повикванията са свързани с оказване на помощ и бързо реагиране
при бедствени ситуации, криминални деяния, терористични акции и
необходимостта от спешна медицинска помощ.
За подобряване дейността на Единната спасителна система
важно значение имат Националният учебен център и Центъра за
професионална подготовка на спасители, с учебна и тренировъчна
база в гр. Монтана. Изграденият Център за аерокосмическо
наблюдение към ГД”ПБЗН” подпомага процесите на наблюдение,
оценка и управление на риска от природни и антропогенни бедствия.
Получените и обработени данни дават възможност за анализ и
вземане на управленчески решения при възникване на различни по
характер бедствени ситуации.
Общото ръководство на защитата на населението при
бедствени ситуации се осъществява от Министерския съвет (МС),
непосредственото от Министерството на вътрешните работи (МВР), а
постоянното и оперативното от Главна дирекция ”Пожарна
безопасност и защита на населението” (ГД”ПБЗН”).
VІI. Организационна структура на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“.
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ е част от структурата на МВР. Тя е основна част на
Единната спасителна система на страната. Състои се от Централно
управление, звена към изпълнителната власт, сили за действие и
доброволни сътрудници. В състава на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението са включени и 28 областни
управления „Пожарна безопасност и защита на населението”. Към
областните управления функционират 28 професионални спасителни
отряда, осигурени със съвременна специализирана апаратура и
 техника, високо проходими автомобили и др. Дирекцията разполага с
два спасителни отряда, подготвени за незабавно участие в
хуманитарни мисии в чужбина.
Във всяка административна област се изграждат сили за
действие на „Пожарна безопасност и защита на населението”: •
Спасителен отряд – щатно формирование за провеждане на
• Доброволни формирования – формират се на доброволен
принцип (безвъзмездно) или по договори с местните администрации,
срещу заплащане за извършена дейност;
• Невоенизирани формирования – изграждат се на
териториално – производствен принцип и са предназначени за
участие в спасителни и неотложни аварийно – възстановителни
работи при тежка обстановка и необходимост от увеличаване на
силите и средствата в огнището на поражение.
МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ БАК
Защитата на населението е комплекс от специални
мероприятия, които се провеждат с цел да не се допусне поражение
на хората или максимално да се намали степента на въздействие на
поразяващите фактори.
І. Средства за защита.
Средствата за защита на населението от поразяващите
фактори представляват технически прибори, съоръжения, землени
устройства, химични и биологични препарати.
1. Индивидуални средства за защита:
а/ средства за защита на лицето и дихателната система:
- филтриращи противогази;
- изолиращи противогази;
б/ средства за защита на кожата;
в/ медицински средства за защита:
- антидоти;
- радиопротектори;
- ваксини;
- серуми;
2. Колективни средства за защита:
а/ укрития;
б/ скривалища;
спасителни и неотложни аварийно – възстановителни работи при
мирновременни и военновременни бедствия; • Смесени спасителни
отряди – изграждат се на териториално – производствен принцип при
наличието на потенциално опасни обекти за възникване на бедствена
ситуация; съставът им се осигурява от „Пожарна безопасност и
защита на населението” и от общинските администрации;
59
ИНДИВИДУАЛНИ СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА
Индивидуалните средства за защита се съхраняват в
складовете на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ на територията на съответните области и общини. При
възникване на аварийна ситуация, по указания на Постоянните
областни или общински комисии тези средства се раздават на
населението от екипи на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“.
Индивидуалните средства за защита са предназначени за
лична защита на хората.
І. Средства за защита на лицето и дихателната система: 1.
Филтриращ противогаз. Предпазва както от отровни вещества, така
и от радиоактивен прах и бактериални аерозоли. Създадени са много
варианти на филтриращи противогази /общовойскови, граждански,
промишлени, детски/, които се различават по своята конструкция, но
принципното им устройство е едно и също. Основната защитна
функция на противогаза се осъществява от дихателя, който очиства
вдишвания въздух от вредни вещества. Представлява метална кутия,
в която са поставени:
а/ противодимен филтър – очиства вдишвания
въздух от дим, радиоактивни и бактериални аерозоли по пътя на
механичната филтрация;
б/ активен въглен – очиства вдишвания въздух от
газо- и парообразните замърсители по механизма на адсорбцията; в/
химичен поглътител – очиства вдишвания
въздух от химични вещества чрез химично неутрализиране;
ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕРА НА ЛИЦЕВАТА ЧАСТ НА
ГРАЖДАНСКИ ПРОТИВОГАЗ

Извършват се две измервания:
- затворената линия, преминаваща през темето, под брадата и
през бузите;
- линията, съединяваща ушните отвори и преминаваща над
веждите.
От 95,6 до 99 см 2
От 99,1 до 102,5 см 3 смущения в дейността на дихателния център и изменения в
Над 102,5 см 4 дишане с противогаз във фазата на вдишване въздушните частици,
ВЛИЯНИЕ НА ПРОТИВОГАЗА ВЪРХУ ФИЗИОЛОГИЧНИТЕ ФУНКЦИИ
НА ОРГАНИЗМА
Продължителната употреба на противогаз води до
нарушаване функциите на различни органи и системи в организма:
1. Механично притискане на лицето.
2. Болки и отоци при неточен размер и неправилно
поставяне.
3. Ограничаване на зрителното поле.
4. Намаляване на зрителната острота.
5. Намаляване на слуха.
6. Затрудняване на говора.
7. Нарушение на дишането. Поради наличие на т. нар. вредно
пространство и повишено съпротивление на дишането. Вредно
пространство се нарича пространството, което се образува между
повърхността на лицето и вътрешната повърхност на лицевата част
на противогаза. То е 200 – 250 см3 и се нарича вредно, защото в него
се задържа част от издишвания въздух - беден на кислород и богат на
въглероден диоксид. При вдишване въздухът от вредното
пространство се смесва с атмосферния въздух и се връща обратно в
Събират се резултатите от двете измервания.
Сбор от Размер на
измерванията в лицевата част
сантиметри
До 92 0
От 92 до 95,5 см 1
60
дихателната система, т.е. газовата смес, която попада в нея е с все
по-голямо съдържание на въглероден диоксид. Това води до
възникване на хипоксемия и хиперкарбия. В резултат настъпват
дишането, което става неравномерно, повърхностно и учестено. При
преди да достигнат до дихателната система, преминават през
слоевете на дихателя, дихателната тръба и клапата за вдишване на
противогаза. Във фазата на издишване те преминават през клапата
за издишване. Удълженият път на въздуха е причина за по-голямото
усилие както при вдишване, така и при издишване, което обуславя
т.нар. повишено съпротивление на дишането. То зависи от два
фактора:
∙ Статичен – характер и дължина на допълнителния
въздухоносен път;
∙ Динамичен – дихателен обем и скорост на преминаване
на въздуха през противогаза.
Промените на дишането в резултат на вредното пространство
и повишеното съпротивление водят до нарушения във функциите на
сърдечно-съдовата, нервната и др. системи.
Съществуват абсолютни и относителни противопоказания за
носене на противогаз. Към абсолютните спадат тежки увреждания на
сърдечно-съдовата система /суб- и декомпенсации/ и на дихателната
система /емфизем, пневмосклероза и др./. Относителни
противопоказания са острите заболявания на дихателната система
/пневмонии, плеврити и др./, на лицето /фурункули, екземи и др./.
2. Изолиращи противогази /ИП-46, КИП и др./.
Отделят изцяло дихателните органи от външната среда. При
 тях дишането се извършва за сметка на кислорода, намиращ се в
прибора.
3. Респиратори.
4. Други средства за защита на дихателната система.
а/ противопрахови маски;
б/ памучно – марлена маска - служи за защита на дихателните
пътища при радиоактивно замърсяване, а при намокряне с разтвор
на сода бикарбонат (сода за хляб) - при заразяване на въздуха с
хлор. При наличие на голямо количество амоняк във въздуха
памучно-марлената маска се намокря с оцетна или лимонена
киселина. Памучно-марлената маска се прави от парче марля с
размери 100 х 50 см и памук. На средата на едната половина на
марлята се напластява равномерно памук с дебелина 1-2 см и
размери 30 х 20 см. Сгъва се марлята през средата по дължина и се
∙ Филтриращи защитни средства – инпрегнирани
със специални вещества.
2. В зависимост от предназначението си защитните костюми се делят на:
∙ противорадиационен костюм;
∙ противохимичен костюм;
∙ костюм за защита от биологични агенти;
Продължителната употреба на защитните костюми може
да доведе до сериозни нарушения в терморегулацията на
организма - при високи температури може да доведе до
прегряване, а при ниски температури – до измръзване.
ІІІ. Медицински средства за защита.
1. Радиозащитни средства
2. Антидоти.
3. Други медикаменти – обезболяващи средства, антибиотици,
противоеметични средства.
Те са окомплектовани в:
∙ Индивидуален защитен пакет.
∙ Индивидуална аптечка /ИА-1/.
КОЛЕКТИВНИ СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА
Съоръженията на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ за колективно укриване на населението
(защитни съоръжения) в Република България са :
1. Укрития – сградни и землени защитни съоръжения, които
предпазват от ударната вълна, светлинното излъчване и
йонизиращата радиация при ядрен взрив.
зашива по краищата. След това се прави разрез от двете страни на
дължината 30-35 см, за да се получат връзки за завързване. Маската
трябва да закрива подбрадието, устата и носа до очните вдлъбнатини.
Завързването й става чрез прекръстосване - долните
връзки се завързват на темето, а горните - на тила.
ІІ. Средства за защита на кожата.
Предпазват тялото от радиоактивни и химични вещества и
биологични агенти – костюми, наметала, ръкавици, ботуши и др. 1. В
зависимост от степента на защита индивидуалните средства за
защита на кожата се делят на:
∙ Изолиращи защитни средства – изработени от
въздухонепромокаема материя.
61
2. Скривалища - най-надеждният тип защитни съоръжения,
които осигуряват защитата от конвенционални средства, бойни
отровни вещества, промишлени отрови и радиационно замърсяване.
Те биват два вида:
♦ От градски тип:
∙ отделно стоящи – монолитни, сглобяеми и др.;
∙ сградни – устройват се в сгради за живеене,
сутерени, избени помещения и др.;
♦ От полеви тип – предназначени за укриване на
войскови подразделения.
Те имат различен капацитет и различен режим на степен на
защита, което определя и тяхната категоризация. С най-голямо
значение е начинът на снабдяването им с въздух. Според това
скревалищата се делят на:
♦ Невентилируеми – напълно херметизирани, в тях не се вкарва
допълнително въздух; предназначени за строго определен брой хора
и за определен период от време; ♦ С регенерация на въздух;
♦ Вентилируеми скривалища – осигурявят най
ефективна защита; заразеният атмосферен въздух се филтрира и се
вкарва в скривалището.
За укриване на населението, на работниците и служителите се
разработват предварителни разчети на общините по местоживеене и
месторабота. Изработени са и се съхраняват в общините указателни
табели, ред за заемане и правила за поведение на укриващите се.
При необходимост (съобразно конкретната обстановка) се привеждат
в действие плановете на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ и необходимата информация се предоставя
на населението.
ІI. Основни методи за защита:
1. Укриване в защитни съоръжения.
2. Провеждане на евакуационни мероприятия.
3. Раздаване на средства за индивидуална защита и
медицински средства.
С цел защита се правят и следните мероприятия:
4. Обучение за способи за защита.
5. Оповестяване.
6. Радиологично, дозиметрично, химично, биологично
разузнаване и лабораторен контрол.
степента на риск от катастрофа: отчитане на местните и регионални
условия, наличието на химически производства, подземни
взривоопасни тръбопроводи, електростанции, сеизмична и и средства.
вулканична активност, свлачища, големи водоеми и др.
Предварителното проучване и прогнозиране на катастрофата
определят възможностите за спасяване на пострадалите. С. Ротман
разглежда катастрофата като серия от разширяващи се концентрични
вълни с начална точка самото събитие: земетресение, взрив,
химическа авария и др. Медицинската помощ в „първия кръг" се
оказва от хората, които са най-близко до неговия център и от
непоразените, намиращи се в мястото на катастрофата. „Вторият
кръг" предполага оказване на медицинска помощ от медицинския и
помощен персонал, с които разполага района за работа в нормални
условия. В този етап се включват и полицейският и противопожарен
персонал, които трябва да бъдат подготвени за спасяване и
изваждане на затрупани хора. „Третият кръг" включва система за
евакуация на пострадалите, транспортиране и материално
осигуряване, както в зоната на катастрофата, така и извън нея. В
периода на изолация, когато пострадалите са оставени сами на себе
си, основен принцип в тяхното поведение трябва да бъде оказването
на взаимопомощ за запазване живота си. Този принцип не винаги
може да се реализира при някои катастрофи - свлачища,
затрупвания, внезапни наводнения, метеорити.
Главната роля в организацията по оказване на помощ в зоната на
катастрофата принадлежи на местните власти и лечебно
профилактичните заведения. Затова те са длъжни да бъдат готови за
7. Защита на храна, вода и селскостопански животни. 8.
Съблюдаване на режим на поведение на заразена територия.
9. Санитарно-противоепидемични мероприятия.
10. Санитарна обработка на хора, дрехи, територия.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА МЕДИЦИНСКОТО ОСИГУРЯВАНЕ НА
НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ КАТАСТРОФИ
Сред многото аспекти на проблемите по ликвидиране на
последствията при катастрофи основно място има медицинското
осигуряване на населението. Ефективността на действията на
спасителните служби зависи от предварителната оценка на
62
оказване на неотложна медицинска помощ в извънредни условия,
както и в условия на диспропорция между налични и необходими сили
СИСТЕМИ ЗА МЕДИЦИНСКО ОСИГУРЯВАНЕ
Историята на „драматичната медицина" показва, че още в
средата на 18 век слагат основите на военната медицина.
Закономерно се появява военнополевата хирургия, натрупва се опит
за борбата с епидемиите. Кримската и Руско-турската, холерните и
чумни епидемии в края на І-та световна война, II-рата световна
война, както и войните във Виетнам, Корея, Афганистан са
съществени етапи в развитието на тази област от медицината,
която добре и разумно осмислена и интерпретирана може да бъде
база за създаване на система за оказване на медицинска помощ на
пострадалите. Масовостта на пораженията, която води до
несъответствие между потребностите и възможностите от
медицинска помощ, налагат създаване на различни системи за
организация и управление на медицинската дейност в такива
условия. От историческа гледна точка най-рано се поражда
“системата лечение на място" при която се организира
лечението на ранените в лечебни заведения разположени в близост
до бойните действия.
Положителните страни на тази система са:
1. Избягване на допълнително травмиране на ранените при
транспорта.
2. Възможност за оказване на изчерпваща медицинска помощ в
 лечебното заведение
3. Постигане на еднократност в хирургическите интервенции.
Недостатъкът на тази система се свързва с ниското ниво /санитар/
на медицинската помощ, оказвана в района на бойните действия.
Масовизирането на армиите, маневреният характер и
пространствеността на войните довежда до поява на други
тенденции в организацията на лечебно-евакуационното осигуряване
на войските и формирането на „евакуационната система", за да
не се допусне натрупване на голям брой ранени в близост до
бойното поле. Стремежът при тази система е бързото евакуиране на
ранени
те в тилови лечебни заведения. По време на транспорта те не
получават медицинска помощ, което довежда до голяма смъртност.
евакуация е характерен определен обем на медицинската помощ.
Всички пострадали преминават задължително през всички етапи на
системата.
През 30-40-те години на 19-ти век, на базата на развитието на
военната техника и на опита на военната медицина, тази система на
етапно лечение се доразвива. От общия поток на евакуираните
започват да се отделят някои категории ранени и болни /леко
ранени, инфекциозно болни/ и да се евакуират директно към
съответни лечебни заведения, без да преминават последователно
през всички медицински етапи. Този подход намира все по-широко
приложение с развитието на хирургията и обособяването на
специализираните й клонове - травматология, неврохирургия,
коремна и гръдна хирургия и др. Така се формира „система на
етапно лечение с евакуация по назначение".
Масовостта, спецификата и огнищността на медицинските
загуби при бедствия и аварии изискват ограничаване
многоетапността при оказване на медицинска помощ и лечение. За
това съдейства възможността за използването на бърз и щадящ
транспорт /особено въздушен/, за отсрочване на медицинската
помощ за някои категории поразени, развитието на медицинската
наука, създаването на медицински средства за попътна реанимация,
анестезия и др. Един от основните постулати в теорията на
медицината на катастрофите е приоритета на медицинската помощ
за запазване на човешкия живот. Каква да бъде системата на
медицинското осигуряване на населението при бедствени ситуации
/природни бедствия, промишлени аварии и катастрофи/ е съществен
въпрос, тъй като това определя подготовката и организацията на
Тази система се нарича още „система на развозване". Тези две
системи съществуват успоредно във войните от края на XVIII и
началото на XIX век.
През 1916 г. В. А. Опел предлага „система от етапно лечение"
при която медицинската помощ се разделя на първа медицинска,
първа лекарска и др. видове помощ и се оказва в съответния етап от
медицинската евакуация. Той формулира определението на ,,етап
на медицинската евакуация" - медицински сили и средства на
медицинската служба /медицински пункт, лечебно заведение или
група такива заведения/ разгънати по време на евакуацията с цел
приемане на ранените /поразените/, оказване на необходимата
медицинска помощ, лечение и подготовка за по
нататъшната им евакуация. За различните етапи на медицинската
63
медицинските сили и средства за работа в такива условия. Тази
система трябва да бъде една концептуална конструкция /модел/,
която може да бъде допълвана с данни и коригирана в зависимост
от конкретната обстановка, без да се изменят основите й
/организация, йерархия, взаимодействие и т.н./. Взаимовръзките и
взаимозависимостите на елементите в тази сложна система трябва
да осигуряват автономност и добра координация на основните й
звена. Като основа на системата за медицинско осигуряване на
населението при катастрофи може да се използват системите за
медицинско осигуряване на военната медицина и на гражданската
(традиционна) медицина при нормални условия.
Организационната структура на системата за медицинска помощ
на пострадали при бедствие е съставна част на националната ни
здравна мрежа.
Изградените екипи имат следната структура:
❑ лекарски екипи: терапевтични и педиатрични,
състоящи се от лекар и шофьор-санитар с линейка; ❑
специализирани екипи: реаниматор, кардиолог или невролог,
медицинска сестра и шофьор-санитар с линейка; ❑ акушерски
екип: акушерка и шофьор-санитар с линейка; ❑ транспортен
екип: шофьор-санитар с линейка;
При необходимост към медицинските екипи се включва санитар -
носач.
От медицинска гледна точка, изхождайки от общото количество
пострадали, от броя на хоспитализираните и възможностите за
хоспитализация, масовите поражения могат да се разделят на:
1. Масово поражение с малък размер - не по-малко от 25
 пострадали, от които не по-малко от 10 се нуждаят от
хоспитализация.
2. Масово поражение със среден размер - не по-малко от
100 пострадали или не по-малко от 50 нуждаещи се от
хоспитализация.
3. Крупно масово поражение - не по-малко от 1000
пострадали.
При крупно-масово поражение системата за спешна медицинска
помощ /СМП/ ще бъде значително затруднена, дори безпомощна.
Необходимо е използуването на система за ме дицинско осигуряване
на населението в условия на бедствие.
Първият въпрос, който трябва да се реши е, може ли да се
провеждане на различни срочни лечебни мероприятия от
компетентността на общопрактикуващ лекар и лекар-специалист,
задължава внасянето на известна етапност при оказването на
медицинска помощ и лечение. Тази етапност е сравнително
ограничена, поради териториалния принцип, на който е изградена
гражданската здравна служба. В някои случаи на бедствие
/земетресение, наводнение, химическо огнище/ може да се приложи
„системата лечение на място" в запазените или незасегнати
болнични заведения, чрез усилване с групи или бригади за
специализирана медицинска помощ. По принцип е недопустима
евакуационна система при възникване на биологично огнище,
особено при високо контагиозни заболявания /ООИ/.
Системата за медицинско осигуряване на населението при
бедствия и аварии се изгражда въз основа на следните
организационни принципи:
1. Изгражда се въз основа на административно териториалиото
деление на страната.
2. Има универсилен характер, което й дава въжможност за
работа в различни по поразяващ ефект бедствия.
3. Самостоятелност за работа в необичайни условия - медицински
сили с висока степен на готовност и съответно оборудване. 4.
Унифицираност и единство на принципите и методите на
профилактика, диагностика и лечение на пораженията. 5.
Компетентно и ефективно управление на системата чрез бърза
и достатъчна по обем информация.
Конструкцията на тази система се изгражда въз основа на
съществуващата гражданска здравна мрежа на функционален
принцип и трябва да осигури:
приложи система за лечение на място или трябва да се възприеме
известна тенденция за евакуация? Значителните разрушения при
земетресение, замърсяването на околната среда при химически или
ядрен инцидент не позволяват използването на лечебните заведения
в района на бедствието, което налага възприемането на
евакуационна система, колкото нежелателна и трудна да е
медицинската евакуация.
Вторият въпрос е възможно ли е организирането на първа
медицинска и първа лекарска помощ на поразените в района на
бедствието /или в близост до него/ и безопасното им транспортиране
в близките лечебни заведения /15-30 км/. Необходимостта от
64
- максимално приближаване на медицинската помощ до
пострадалите по време и място;
- тясно взаимодействие на медицинските екипи с
другите спасителни групи, работещи в района на бедствието; -
ранна медицинска сортировка и евакуация на пострадалите;
- непрекъснатост на медицинската помощ на
пострадалите от мястото на произшествието до
настаняването им в съответното лечебно заведение.
Различават се три взаимно свързани фази във възможността за
оказване на помощ в първите часове и дни след бедствието: 1. Фаза
на изолация на пострадалите.
2. Фаза на спасяване на пострадалите.
3.Фаза на възстановяване на пострадалите.
През първата фаза, която може да бъде в рамките на минути,
часове дори дни в зависимост от бедствието, помощта отвън е
невъзможна. Спасяването на хората става чрез само- и
взаимопомощ от оцелелите хора, включваща изнасянето на
пострадалите от опасните места, спиране на кръвотечение,
реанимация на дишането, правене на превръзки, обездвижване при
счупвания. Ефективността на първата помощ е обратно
пропорционална на времето. Оказана в първия час, процентът на
оцеляване е до 90%, В следващите часове до 80% и за 1-2
денонощия - до 37%. Необходимо условие за постигане на висок
процент на оцеляване е предварителната подготовка на населението
по първа помощ на пострадали при такива ситуации. При липса на
такава подготовка 50% от жертвите се дължат на неправилно
поведение в случай на екстремална ситуация.
Във втората фаза се включват медицинските екипи от
 оцелелите здравни заведения и от здравните заведения на
съседните райони. В тази фаза се организират пунктове за събиране
на пострадалите, за оказване на медицинска помощ и сортировка,
оказване на неотложна по жизнени показания терапевтична и
хирургична помощ, подготовка за евакуация. Диагностиката и
оценката на тежестта на пораженията се извършват по основните
клинични признаци - степен на нарушеност на съзнанието, дишане,
пулс, зенични реакции, наличие на кръвотечения, счупвания,
размачкване на тъкани.
В третата фаза, която може да продължи дни, седмици, месеци,
се осигурява квалифицирана и специализирана медицинска помощ
на пострадалите и лечение до изход, в зависимост от характера на
на пострадалите на леки и тежки, за неотложна и отсрочена
медицинска помощ, евакуация с първа и втора срочност и т. н. Втори
етап - Включва оказването на квалифицирана медицинска помощ за
всички пострадали, за някои категории по жизнени показания, а за
други специализирана в зависимост вида, характера и тежестта на
пораженията, както и лечение до изход. Трети етап - е осигуряване
на специализирана и тясно специализирана медицинска помощ и
рехабилитация на отделни категории поразени, за избягване на
функционални, анатомични и козметични дефекти, за възстановяване
трудоспособността на пострадалите.
При етапното лечение е характерно разчленяването на
медицинската помощ на отделни видове, които се оказват в зоната
на бедствието и в следващите етапи на медицинската евакуация.
Обемът на всеки вид медицинска помощ /комплексът от медицински
мероприятия/ зависи от мястото на оказване, квалификацията на
медицинския състав и наличието на материално осигуряване.
Характерно е нарастването на обема на медицинската помощ по
пътя на евакуацията и възможностите тя да се променя в
зависимост от общата и медицинска обстановка.
Различават се три основни вида медицинска помощ: 1. Първа
медицинска помощ. Оказва се в зоната на бедствието под формата
на самопомощ, взаимопомощ, от оцелели спасителни екипи,
спасителни групи и други формирования на Гражданска защита, от
медицински персонал на запазени лечебни заведения. Първата
медицинска помощ е ефективна, ако се окаже до 30 минути след
поразяването.
2. Първа лекарска помощ. Обемът на тази помощ включва
контрол и продължаване на първата медицинска помощ,
пораженията. Условия за този вид медицинска помощ имат лечебни
заведения, разполагащи със съответни специалности. Тези лечебни
заведения могат да бъдат в региона на бедствието, извън него, в друг
регион. Това зависи от създалата се обстановка, възможностите и
структурата на системата за медицинска помощ на пострадали при
бедствие.
Изхождайки от фазовостта при спасяване и възстановяване
здравето на пострадали при бедствия могат да се очертаят следните
етапи в организацията на медицинската помощ:
Първи етап - включва оказване на първа помощ, първа лекарска
и отчасти квалифицирана медицинска помощ, сортиране
65
профилактика на раневата инфекция, спиране на кръвотечението,
профилактика и борба с шока. Оказва се хирургична и терапевтична
помощ по жизнени показания /трепанация на череп при компресия на
мозъка, трахеостомия, торакоцентеза, лапароцентеза, първична
ампутация, лигиране на кръвоносни съдове, венесекция, реанимация
и т.н./. Първата лекарска помощ е най-ефективна в първите 40 мин. -
6-и час, а хирургична по жизнени показания до 6- 12 часа от момента
на поразяването.
3. Специализирана медицинска помощ. Оказва се в
специализирани болнични заведения, клиники или отделения. Тази
медицинска помощ е от компетентността на тесни
специалисти /неврохирурзи, травматолози, специалисти по изгаряне,
токсиколози, радиолози, инфекционисти, психиатри и др./. За част от
нуждаещите се от хирургична помощ тя е еднократна и изчерпваща,
което е основно правило в хирургичната практика. Оптималните
срокове за специализираната медицинска помощ са в първите 2-3
денонощия, а за някои травми и след този срок.
При разделянето на медицинската помощ на първа
медицинска, първа лекарска и специализирана, оказвана на различни
места по веригата за медицинско осигуряване е необходимо да има
възприети единни виждания и методи за лечение на пострадали при
бедствие. Етапната система изисква наличието на единна
доктрина по медицина на катастрофите. Основата на такава
доктрина е организиране на максимално ранно оказване на първа
медицинска и лекарска помощ на пострадалите и възможно най
бърза евакуация в медицинско заведение, максимално близко до
зоната на бедствието, за да може да се окаже възможно по-голям
обем спешна лекарска и квалифицирана медицинска помощ
 /терапевтична или хирургична/. Това може да се постигне чрез
създаването на подвижни медицински формирования за работа в
такива условия /медицински екипи, медицински отряди/, екипи за
специализирана медицинска помощ, организиране и оборудване на
болнични заведения за оказване на квалифицирана и предишния. За тази цел се използва опростена документация, която
специализирана медицинска помощ, бърза и срочна евакуация в
съответното лечебно заведение. Второ условие е използуването на
експрес методики за оценка тежестта на състоянието на
пострадалите, медицинска сортировка на всички етапи, единни
етиопатогенетични методи за лечение на шока /хеморагичен,
термичен, травматичен, екзотоксичен, психичен/, на синдрома на
ПЪРВА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
Катастрофите се характеризират с внезапност на възникване,
масовост на загубите, първоначална обърканост и неяснота по
отношение на създадената обстановка, което предизвиква
напрежение и изпитание за органите на здравеопазването.
Съществено значение за спасяването живота на пострадалите и за
предотвратяване на усложненията има своевременно оказаната
първа медицинска помощ /ПМП/. Тя оказва влияние на цялостния
последващ лечебен процес.
Основната цел на първата медицинска помощ е да се
предотвратят и намалят тежките последствия от поражението, а в
редица случаи да се спаси живота на поразените.
Първата медицинска помощ в тези случи е възможна само при
пълно взаимодействие и съгласувано сътрудничество на
медицинските сили с органите на реда, с техническите и
административни служби, БЧК, ГД“ПБЗН“, екипи от доброволци и др.
Организация на първата медицинска помощ.
Според редица автори /Р. Киркоф и др./ могат да се различат
три фази в оказването на първа медицинска помощ при бедствени
ситуации.
Първа фаза – фаза на изолация. Това е времето до
навлизането на съответните сили за организирано оказване на ПМП.
Тази фаза се характеризира с това, че катастрофата е поразила
непредвидено и за кратко време част от беззащитното или
недостатъчно защитеното население. В тази фаза да се окаже помощ
отвън е невъзможно. Първата медицинска помощ се оказва
под формата на само- и взаимопомощ и от намиращите се в района
продължителна компресия, профилактика на инфекцията,
рационални методи на анестезия и интензивно лечение и добра
подготовка на специалистите за бързото решаване на тези въпроси.
Много важно е на всеки етап да се знае какво е извършено на
съпровожда пострадалия до приемането му в съответното болнично
заведение за лечение до изход. Единната военна доктрина и точната
документация осигуряват последователност и приемственост на
лечебните мероприятия, които се провеждат в зоната на бедствие и
по етапите на медицинската евакуация.
66
на инцидента здравни кадри и медико-санитарни формирования. Ето
защо подготовката на населението има първостепенно
значение за своевременно оказване на първа медицинска помощ.
Втора фаза - фаза на спасяване. В зоната на катастрофата се
провеждат планираните спасителни мероприятия от обучен за целта
състав (екипи на ЦСМП, медицински екипи, медико санитарни и
медицински формирования, формирования на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“, полиция и др.).
Организацията на първата медицинска помощ се възлага на опитен
лекар - организатор.
Издирването, освобождаването и изнасянето на пострадалите
се извършва от спасителните отряди на ГД«ПБЗН». Те оказват
непосредствено съдействие на медицинските екипи и др.
Трета фаза – фаза на възстановяване. Състои се в
констатация на най-тежките поражения и тяхната сортировка; в
координиране на медицинската и техническата помощ; в раз
пределение на медико-санитарните материали и санитарното
оборудване; в усилване със специализирани екипи на медицинските
пунктове и заведения; в разпределение на транспорта; в оценка на
епидемиологичната обстановка и провеждане на съответни
мероприятия в зоната на инцидента.
Обем на първата медицинска помощ.
При оказването на първа медицинска помощ по своята срочност
изпъкват мероприятия, насочени към недопускане или прекратяване
на по-нататъшното действие на поразяващите фактори:
освобождаване от затрупване и притискащи предмети, загасяване на
горящи дрехи, поставяне на респиратор, памучно марлена маска или
противогаз.
 Основно значение в обема на първата помощ имат
мероприятията осигуряващи:
1. Временно спиране на кръвотечението.
2. Първична реанимеция на дишането и
кръвообръщението. 3. Първични противошокови
мероприятия.
4. Имобилизация на фрактури.
5. Поставяне на първична асептична превръзка и
хидратиране при изгаряния.
6. Профилактика на инфекциозните усложнения.
7. Транспортиране на поразените в лечебните заведения в
Кръвоспиращата превръзка не може да бъде държана повече от 1
час през зимата и 1,5-2 часа през лятото, тъй като настъпват
необратими некротични процеси. При транспорт с продължителност
над тази граница се извършва периодично отпускане на превръзката
за 5-10 мин. съчетано с директно притискане на кръвоносния съд.
Друго животоспасяващо мероприятие при оказването на ПМП е
първична реанимация на дишане и кръвообращение. Първичната
реанимация на дишането се извършва чрез изкуствено дишане като
се използуват три основни метода: уста към нос; уста към уста; чрез
уред за изкуствено дишане. Реанимацията на кръвообръщението се
извършва чрез извънгръдно притискане в сърдечната област /дланта
на едната ръка се поставя в областта на долната трета на стернума,
а другата ръка обхваща китката на първата/.
Комбинирана първична реанимация на дишането и сърдечната
дейност може да се извърши от един или двама спасители. При
извършване от един спасител, на две обдишвания се правят 15 - 30
извънгръдни притискания. При двама спасители съотношението е
1:10-15. Първичната реанимация се извършва до възстановяване на
дишането и на сърдечната дейност. Счита се, че след 30-40 минути
ефективна реанимация при липса на признаци на съживяване,
същата може да се прекрати.
Първичните противошокови мероприятия макар и гръбначен стълб и таз. Наблюдаваните обективни признаци за
елементарни са от основно значение за профилактиката на шока
/хеморагичен, травматичен, термичен/. С цел запазване на телесната
температура се препоръчва затопляне /завиване с одеало, топли
връхни дрехи и др./, даване на горещи течности (чай, кафе,
подсладена вода, бульон и др. през устата).
При гръдни и коремни травми пероралното даване на течности
се извършва много внимателно, поради опасността от наличие на
подходящо състояние.
Временното спиране на кръвотечението при травматичните
поражения е животоспасяващо и определящо тежестта на протичане
и изхода при пострадалите с такива поражения.
Кръвотечението може да бъде артериално /пулсиращо и с
аленочервена кръв/; венозно /тъмен цвят на кръвта и тече под слабо
налягане/ и капилярно /като капки/. Временното кръвоспиране трябва
да се извърши чрез: притискане с пръсти /дигитално/; тампониране;
форсирано свиване на крайника; налагане на Есмарх, турникет,
използване на подръчни средства.
67
нараняване на храносмилателния тракт, наличие на комуникации
между хранопровод и горни дихателни пътища с опасност от
асфиксия и перитонит. Ако оказването на ПМП се извършва от
квалифициран медицински персонал, то даването на течности се
извършва чрез интравенозни вливания, което е част от адекватното
лечение при шоково болните. Основно значение при профилактиката
на шока има потискането на болката чрез обезболяващи /шприц
ампула с аналгин и др./. Освен това могат да се приложат сърдечни
средства /кофеин, коразол, корамин и
др./, като задължително се осигурява пълен покой. След извършване
на противошоковите мероприятия, пострадалите подлежат на
спешно транспортиране към лечебно заведение за оказване на
квалифицирана хирургична помощ. Редица автори препоръчват при
изгаряния налагането на противоизгарящи превръзки и хидратиране
чрез даване на течности и солеви разтвори, започващо още в района
на бедствието.
Имобилизация на фрактури. Профилактичните мерки за борба
с шока при травматичните поражения включват задължително
имобилизация, която намалява болевото дразнение, рискът от
разкъсване на кръвоносни съдове и мастна емболия. Имобилизация
се извършва при счупване на крайници /открити и закрити/,
фрактура са: патологична подвижност, крепитация, хематом,
деформация на крайника, ненормална подвижност и субективни
оплаквания (болка, нарушена функция и др.). Имобилизация се
налага и при обширни наранявания на меки тъкани и обширни
изгаряния.
Обездвижване при фрактура на крайниците може да се извърши
със стандартни шини /Крамерова, надуваеми шини и др./, триъгълни
 кърпи, с подръчни средства, или чрез прикрепване на счупения към на бедствена ситуация профилактика се налага в случаите на
здравия крайник. При това се спазват стриктно изискванията към изгаряния, наранявания на меки тъкани, открити счупвания, травми
обездвижването: обездвижват се две съседни стави; използуват се на лицето, на ЛОР-органите, при епидемична опасност и др.
подплатени средства; осигурява се добро фиксиране на крайника без Използват се различни видове стерилни превръзки /марли, бинтове,
да се засягат важни функции. При черепно-мозъчни травми, пос кърпи, специални хемостатични и антисептични превръзки - лидокол,
традалия се фиксира към носилката в стабилно странично гентакол, гемаспонт и др., личен превързочен пакет и др./.
положение за избягване на допълнителни усложнения (асфиксия на Профилактичният им ефект продължава няколко часа /6-8 ч./, след
повърнати материи, кръвни съсиреци, падане от носилката по време което трябва да се включват и съответните антибиотици. При
на транспорт и др.) бедствие от голям размер с много пострадали, което забавя
Профилактика на инфекциозните усложнения. В условията значително хирургичната обработка на раните, даването на ан-
68
тибиотици при оказването на първата помощ е задължително при
2. Гласов отговор 5
всички травматично и термично пострадали, както и при наличието
Ориентиран отговор 4
на въздействие от радиационен фактор.
С намалена ориентация /дезориентиран, 3
Пострадалите престояли продължително време под
объркан/ Несвързани /неадекватни/ думи 2
развалините, с притиснати долни крайници, части от тялото и др.
Неразбираеми /несмислени/ звуци 1
/повече от 4-6 часа/, развиват синдром на продължителна
Няма отговор
компресия. Опасността при тези поражения идва от развитие на шок
и на последваща бъбречна недостатъчност. Такива пострада 3. Моторен /двигателен/ отговор 6
ли след бавно освобождаване от компресията се нуждаят незабавно Изпълнява словестни команди /подчинява се/ 5
от пристягаща превръзка над мястото на притискане, след което им Локализира болката /с насочени движения/ 4
се дават обезболяващи, а по показания и кардиотонични средства. Флексия – отдръпване /реагира на болка/ 3
При пострадали в безсъзнание за определяне състоянието на Флексия – патологична /декортикация/ 2
пострадалия се проверяват: зеничните реакции; пулсът на големи Екстензия – патологична /децеребрация/ 1
кръвоносни съдове; наличие на дишане чрез поднесени пред носа и Няма отговор
устата гладки повърхности /огледало, стъкло и др./; движения на
гръдната клетка.
При определяне състоянието на ЦНС и степента на съзнанието
най-често се използва Глазгоу кома скалата: 15 – максимален бройточки /пълно съзнание/
Глазгоу кома скала Под 9 – нарушение на съзнанието
Под 7 – кома
1. Отваряне на очите 4
Спонтанно 3 Под 12 – необходимост от бързи действия
При повикване 2 Под 8 – активна реанимация
При болка 1
Няма отговор
Необходимо е да се има предвид, че при оказване на ПМП на
двама или повече пострадали, най-напред се обслужват поразените
със силни артериални кръвотечения, пострадалите в състояние на
шок, с признаци на задушаване, както и деца и бременни при равни
 други условия. Дава се приоритет на предимно тежко поразените,
чиито живот е непосредствено застрашен. Това са елементи от
първичната сортировка, която винаги се извършва едновременно с
оказването на първата медицинска помощ.
От много голямо значение за ефективността на ПМП е бързото
изнасяне /извозване/ на пострадалите след нейното оказване извън
района на катастрофата. Поразените трябва да се разделят на
ходещи самостоятелно или с придружител и на пострадали,
транспортиращи се на носилки /носилъчни/. Втората група са
предимно тежко поразени, които трябва да се поставят правилно на
носилката в зависимост от характера и локализацията на
пораженията, за да се предотвратят допълнителни усложнения.
Много често при тях се налага извършването на попътна
реанимация, наблюдение, извършване на определен обем
Това обосновава необходимостта от постоянно и системно
обучение на населението и масовите медико-санитарни и
медицинските формирования по въпросите на първата медицинска
помощ. Редица автори подчертават голямата смъртност сред
пострадалите в резултат на оказана първа помощ от некомпе
тентни лица, а самопомощта и взаимопомощта е най-масова форма
на ПМП, прилагана от самото население в огнището на поражение в
първия час след бедствието. Обемът на първата медицинска помощ
може да се променя в зависимост от конкретната обстановка, но при
повечето случаи реанимационните мероприятия трябва да бъдат на
преден план. В района на бедствието, където медицинските загуби се
отличават със своята масовост и тежест и големият процент от
случаите са с комбиниран характер, своевременната и правилно
оказана първа медицинска помощ определя благоприятния изход,
спасяване и запазване живота на пострадалите.
Особености на първата медицинска помощ в огнища на
химическо, биологично и радиационно заразяване. Обемът на
първата медицинска помощ на пострадали в огнище на химическо
заразяване /ОХЗ/ е в зависимост от вида на освободеното химично
вещество, което определя нейната специфичност и разнообразие.
Въпреки това тя включва някои от следните основни мероприятия:
1. Прекъсване на контакта с отровата: поставяне на
противогаз на поразените, респиратор, памучно-марлена маска и
др.
2. Даване на антидоти или други средства като
медицински манипулации по време на транспорта (изкуствено
дишане, кардитонични средства, дихателни аналептици и др.).
Ефектът на първата медииинска помощ зависи от:
1. Времето, изминало от поразяването до оказването на
първата медицинска помощ.
2. Подготовката на населението за оказване на първа
медицинска помощ /само- и взаимопомощ/.
3. Подготовката и бързината на действие на формированията
при оказване на първа медицинска помощ.
4. Възможностите за оказване на определения обем първа
медицинска помощ.
5. Наличие на необходимия транспорт.
6. Наличие и своевременна доставка на лечебни средства.
69
противоотрови.
3. Частична санитарна обработка.
4. Бързо изнасяне на поразените от огнището.
Първата масова медицинска помощ трябва да се окаже
незабавно под формата на само- и взаимопомощ и от намиращите
се в района медицински кадри, тъй като при химическите нокси,
особенно в газообразно състояние, факторът време е от
първостепенно значение.
Най-голяма бързина в оказване на ПМП, включително даване на
антидот и евакуация, изискват отровните вещества от групата на
нервно-паралитичните и общотоксичните, които са с бърз
смъртоносен ефект.
При влизането в ОХЗ силите за спасяване поставят
задължително противогаз, а при кожнорезорбтивни и
фосфорорганични вещества и защитно облекло.
При необходимост от изкуствено дишане, то се извършва след
изнасяне на поразените извън границата на огнището. В самото
огнище изкуствено дишане може да се извърши само когато се
разполага с приспособления, даващи възможност за извършването
му по метода маска към маска. Свалянето на противогаза от
спасяващия, за да извърши обдишване на пострадалия, ще доведе
до поразяването му в различна степен, затова не се разрешава.
Поразените от задушливи отровни вещества не трябва да
напускат района пеша, за да не се утежни състоянието им и развият
белодробен оток, във връзка с химическото увреждане на
 белодробната тъкан.
Срокът за работа на оказващите ПМП в ОХЗ зависи от
защитната мощ на индивидуалните средства и тренировката на на
спасителите. След завършване на работа, спасителите оставят
защитните средства на определени места извън огнището и
преминават през санитарна обработка.
За организиране и провеждане на мероприятията по
ликвидиране на възникнало огнище на биологично заразяване
/ОБЗ/ по принцип се използват всички медицински формирования и
заведения, които се намират на територията на огнището. При нужда,
след много прецизна оценка, могат да се въведат сили отвън.
Основното медицинско формирование, което участвува в
ликвидирането на огнището на биологично заразяване са
бъдат предварително имунизирани против инфекцията, създала
огнището, което документират пред контролни органи. След
ликвидиране в ОБЗ се провежда диспансеризация и наблюдение на
попадналото в огнището население.
В огнище на радиационно заразяване първата медицинска
помощ по характер и обем не се различава съществено от помощта
описана по-горе. В района на самата авария, особено когато е в
резултат на парен взрив и последващ пожар, при наличие на
травматични и термични поражения, пострадалите се нуждаят от
превръзки, имобилизация, реанимация и т.н.
Особеностите на обстановката изискват оказващите ПМП да
работят по определен режим, под радиационен контрол и съответна
защита.
В обема на ПМП се включват допълнителни мероприятия като:
- извършване на частична санитарна обработка;
- даване на радиопротектори, на средства за блокиране на
първичната лъчева реакция /пириметин, марофен/;
- защита на дихателните пътища и откритите части на
тялото до извеждане от заразения район и др.
Важно условие за постигане на ефективност в оказването на
ПМП в горепосочените огнища е провеждане на предварителна под
готовка на ръководния състав, медицинските формирования и
населението за работа при екстремални условия.
ПЪРВА ЛЕКАРСКА ПОМОЩ
противоепидемичните екипи към РЗИ. На тях се възлага
организирането и провеждането на биологично разузнаване, на
профилактични ваксинации, на екстрена профилактика на
населението с широкоспектърни антибиотици, на контрол върху
извършваните дезинфекционни мероприятия, на карантинните
мерки, здравна просвета и др.
Попадналите в огнището спасителни екипи, медицински екипи и
др. се използуват изцяло в противоепидемичната борба за
ликвидирането му. Този личен състав работи под строгия контрол на
РЗИ.
При преминаване през територията на ОБЗ на медицински сили
и средства е необходимо да се осигури поставен под определен
режим маршрут. Преминаващите през маршрута хора трябва да
70
Условията в района на бедствието /катастрофата/ не винаги
позволяват организиране оказването на първа лекарска помощ /ПЛП/
на поразените в него. Това налага тя да се извършва в
непосредствена близост извън огнището на поражение.
При бедствие от малък и среден размер първата лекарска помощ
/хирургична и терапевтична по жизнени показания/ се оказва в
реално съществуващите запазени лечебно-профилактични
заведения /ЦСМП, многопрофилни и специализирани болници, ДКЦ,
медицински центрове и др./ на здравната мрежа.
В случаите на големи бедствия и при усложнена медицинска
обстановка, за оказване на квалифицирана лекарска помощ се
използват медицинските формирования с повишена готовност -
военномедицински отряд за бързо реагиране /ВМОБР/, изграден на
базата на Военно медицинска академия и отряд за медицинско
осигуряване /ОМО/. Тези медицински формирования разкриват
медицински пункт за оказване на спешна квалифицирана и
специализирана медицинска помощ в следните случаи:
1. Разрушаване на пътна мрежа, липса или недостиг на
транспорт.
2. Отдалеченост от лечебните заведения.
3. Едномоментна проява на голям брой поразени, които не
могат да се поемат от лечебните заведения в района. 4.
Затруднения в освобождаването или допълнителното
разкриване на болнични легла в лечебните заведения. 5. При
военно-временна обстановка като първи етап на медицинската
 евакуация.
Характерна особеност при оказване на ПЛП е, че не може да се
постави рязка граница между първата медицинска и първата
лекарска помощ. Двата вида помощ се преливат и често пъти в
огнището на поражение едновременно с първата медицинска се дава
и първа лекарска помощ. По принцип тя се оказва от екипите за СМП,
от предварително сформирани и обучени медицински екипи или от
допълнително сформирани лекарски екипи.
При големи мирновременни катастрофи първото формирование,
което се разгръща, е Военномедицинският отряд за бързо
реагиране.
Този мобилен отряд е способен да осигури в максимално кратки
срокове придвижването в района на катастрофата на медицински
2. Разкриване на медицински пункт за приемане на поразените и
оказване на ПЛП и спешна квалифицирана терапевтична и
хирургична помощ по жизнени показания.
3. Извършване на дозиметричен контрол, частична санитарна
обработка на поразените, деконтаминация на облекло и обувки. 4.
Снабдяване с медико-санитарно имущество на масовите
формирования, работещи в огнището.
Щатната структура на ОМО включва: командване, основни
/приемно-сортировъчно, операционно, превързочно, противошоково,
болнично, евакуационно/ и спомагателни /медицинско, домакинско
снабдяване, санитарен транспорт/ отделения. ОМО разкрива
медицински пункт на база лечебни
заведения или запазени обществени сгради /училища, кметства и
др./.
Обем на първата лекарска помащ
Първата лекарска помощ е насочена за отстраняване на
заплашващи живота увреждания, създаване на възможност за
отсрочване на медицинската помощ за някои категории поразени,
профилактика на усложненията и подготовка на подлежащите за
евакуация до лечебните заведдденнния. Обемът на помощта
включва:
1. Проверка и корекция на поставените превръзки и
имобилизации.
2. Борба с асфиксията, чрез апаратно изкуствено дишане
и трахеотомия.
специалисти с необходимото оборудване за извършване на
сортировка и оказване на квалифицирана и специализирана
медицинска помощ на пострадалите. Военномедицинският отряд за
бързо реагиране разкрива пет модула /хирургичен, радиологичен,
токсикологичен, реанимационен и инфекциозен/ в зависимост от
характера на катастрофата. Тези модули могат да действат
самостоятелно или да подсилят лекарските екипи на болничните
заведения, които се намират в близост до пострадалия район.
Друго функционално подвижно формирование, отличаващо се с
голяма маневреност е ОМО. Основните задачи на отряда са: 1.
Провеждане на медицинско разузнаване в огнището на поражение,
организиране на издирването, оказването на първа медицинска
помощ и изнасянето на поразените.
71
3. Профилактика на раневата инфекиия.
4. Борба с шока и кръвозагубата.
5. Новокаинови блокади и обезболяване.
В медицинският пункт на ОМО се извършва допълнително:
1. Окончателна хемостаза.
2. Катетеризация и пункция на пикучен мехур.
3. Първична ампутация на крайник.
4. Трепанация на черепа при повишено вътречерепно
налягане.
5. Торакотомия и лапаротомия.
6. Поставяне на серуми, антидоти и антибиотици.
7. Подготовка за евакуация.
8. Временно болнично лечение на нетранспортабилните. Първата
лекарска помощ е най-ефективна в първите 40 мин. - 6-и час, а
хирургична по жизнени показания до 6-12 часа от момента на
поразяването.
Особености в организацията на първата лекарска помощ в
различни огнища на масово поражение.
Огнище на химическо заразяване.
Първата лекарска помощ на поразените от отровни вещества
/ОВ/ се оказва в медицинския пункт, разкрит на разстояние 1,5-2 км
от външната граница на огнището откъм наветрената страна.
Обемът на първата лекарска помощ зависи от вида на
химичното вещество и включва съответната комбинация /за всяка
група/ от следните мероприятия: санитарна обработка, въвеждане
 на антидоти, кислородна терапия, изкуствено дишане, налагане на
влажни превръзки, промиване на очите, устата и носоглътката,
парентерално въвеждане на различни разтвори и препарати.
Първата лекарска помощ е насочена преди всичко към дихателна и
циркулаторна реанимация.
Схемата за разкриване на функционалните отделения на
медицинския пункт има някои особености и варира при различните
химични огнища. По принцип работата се организира по двупоточна
система за леко и тежко поразени. За всеки поток се организира
санитарен пропусник. Медицинска помощ се оказва във всички
функционални отделения. Извършва се съответно разпределение на
персонала по функционални отделения. Различни са и тяхното
обзавеждане и снабдяване. При необходимост се организира психо
неврологичен изолатор. Личният състав на разпределителния пост
работи с противогази и защитно облекло. Медицинският пункт може
заразно болни, които се докарват с отделен транспорт при спазване
на всички противоепидемични изисквания. По принцип при
възникване на огнище на биологично заразяване се възприема
системата „лече ние на място".
След ликвидиране на огнището на биологично заразяване се
провежда диспанзеризация и се организира наблюдение на
попадналото в огнището население.
ХИГИЕННО-ПРОТИВОЕПИДЕМИЧНО ОСИГУРЯВАНЕ
НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ БЕДСТВЕНИ СИТУАЦИИ
Особености на хигиенно-епидемиологичната обстановка
при бедствия.
Поразяващите фактори на различните бедствия въздействат на
външната среда, като създават тежка и сложна хигиенно
епидемиологична обстановка. При разрушителни земетресения,
свлачища, въздушни удари във военно време, катастрофални
наводнения и др. се наблюдават различни по характер поражения в
населените места. Чести явления са разрушенията и повредите на
сгради и на комунални съоръжения, поява на пожари и др. Това води
до замърсяване на засегнатата територия, на хранителните продукти
и питейната вода, на битовата и производствена среда с прах, тиня,
оточни води, органични отпадъци и др. Съществено значение
придобиват нарушенията в системите на водоснабдяването, при
събирането и отстраняването на твърдите битови отпадъци и др.
да се усили с токсико-терапевтична бригада, тъй като спешната
терапевтична помощ е преобладаваща.
След оказване на първата лекарска помощ повечето поразени
подлежат на евакуация в специализирано токсико-терапевтично
звено.
Огнище на биологично заразяване.
При създаване на огнище на биологично заразяване /ОБЗ/
всички видове медицинска помощ /първа медицинска, първа
лекарска, квалифицирана и специализирана/ се оказват в района на
огнището. За тази цел се използват попадналите в ОБЗ лечебно
профилактични заведения.
Стационар, попаднал в огнището на биологично заразяване, се
преустройва в съответствие с нуждите в инфекциозна болница. При
наличието на болнично заведение в съседство с огнището, то може
да се препрофилира като инфекциозна болница и да приема
72
Затруднения се срещат при изравянето и погребването на труповете,
възстановяването на сградите, електроснабдяването и различните
комуникации. Необходимо е да се отбележи понижаването на
стандартите на общата и личната битова хигиена, липсата на вода и
санитарни възли, нарушенията на санитарните изисквания при
раздаването на хранителни продукти и питейна вода и др. Често
явление ще бъде появата на гризачи и насекоми, разлагане на
труповете, на хранителните стоки, на селскостопанската продукция и
др. Редица автори посочват увеличаването на популацията от
заразоносители на болести като малария, жълта треска, коремен
тиф, туларемия и др.
При възникването на радиационни и химически аварии и на
епидемични огнища, независимо от липсата на разрушения, се
създава тежка санитарно-епидемиологична обстановка, поради
замърсяването на обектите от външната среда с радиоактивни,
химични и биологични средства. Това води до косвени поражения на
населението, затруднения в снабдяването с хранителни стоки,
питейна вода и др. Усложняването на обстановката засяга не само
територията на бедствието, но и съседните райони. Под
въздействието на радиационния фактор се изменят имунологичните
свойства на организма, защитните реакции и устойчивостта му към
инфекциозни заболявания.
За възникването на различни хигиенно-епидемиологични
неблагополучия, съществено значение придобива и повишаването на
общата заболеваемост, процесите на разсредоточаване, евакуация и
 извеждане на незасегнатото население, пренаселването във
временните жилищни райони, липсата на дрехи, перилни препарати,
елементарни условия за поддържане на лична хигиена, почистване и
др.
При бедствени ситуации посочените фактори в крайна сметка
създават благоприятни условия и са предпоставка за появата и
развитието на епидемични заболявания като коремен тиф, паратиф,
дизентерия, салмонелоза, малария, хепатит, жълта треска,
туларемия и др., на различни интоксикации и радиационни
поражения.
Определение, основни цели и задачи.
Определение. Хигиенно-противоепидемичното осигуряване е
основно направление в дейността на здравните органи при
възникване на бедствени ситуации. Като част на медицинското
осигуряване, то представлява система от организационни,
характер могат да бъдат превантивни, защитни, контролни и
ликвидационни. В зависимост от времето на провеждане се делят на
две групи:
Задачи и мероприятия преди възникването на бедствие.
Задачи и мероприятия при възниквоне на бедствена ситуация и
огнище на биологично заразяване /ОБЗ/.
Хигиенно-противоепидемични мероприятия преди
възникване на бедствена ситуация.
Мероприятията, които се провеждат преди възникване на
бедствена ситуация са разнообразни и по същество имат
превантивен, профилактичен и защитен характер.
1. Научно обоснованото и конкретно планиране е важна
предпоставка за ефективно хигиенно-противоепидемично
осигуряване на населението. Планът се разработва от органите на
РЗИ и представлява елемент от цялостния план по медицинското
осигуряване на териториалната единица. За база се взема прог
нозираната хигиенно-епидемиологична обстановка за определяне
потребностите от специфичните здравни ресурси и начините за
тяхното осигуряване, като се отчита състоянието и възможностите на
местната здравна мрежа.
2. Провеждане на системно наблюдение и анализ на
здравното състояние и особеностите на района: ∙
инфекциозната заболеваемост;
∙ наличието на епидемични и ендемични огнища; ∙
състоянието на колективния имунитет и на екологичната обстановка;
профилактични, санитарно-хигиенни и противоепидемични
мероприятия за защита на населението от епидемии и от вредните
фактори на различните бедствия.
Основните цели могат да се определят в няколко направления:
3. Запазване па здравето и укрепване физическото
състояние на населението.
4. Предотвратяване възникването на епидемии и на
поражения от радиационни и химически фактори.
5. Ликвидиране на възникнали епидемични огнища.
6. Осигуряване на действен санитарен контрол на
обектите на външната среда в условията на бедствена
ситуация.
Основните задачи обхващат основно провеждането на
санитарно-хигиенни и противоепидемични мероприятия. По своя
73
∙ разпространението на насекоми, гризачи, диви животни и
др.;
∙ влияние на бита, поминъка, обичаите, здравната култура на
населението, географската характеристика на района и др. върху
развитието на епидемичния процес;
∙ анализ на организационното състояние на РЗИ и лечебните
заведения, на изградената лабораторна база и на
противоепидемичните формирования, възможностите за разгъщане
на допълнителни инфекциозни легла и др. Голяма част от тези
фактори са променливи, което изисква постоянното им наблюдение и
своевременно коригиране на планиращите документи и на подходите
за действие.
3. Провеждане на имунизация на населението. Един от
основните начини за предпазване на населението от инфекциозни
заболявания и развитието на епидемии е създаването на
специфична невъзприемчивост, чрез активна или пасивна
имунизация.
∙ Активната имунизация намира широко приложение в
периода до възникване на бедствието и се извършва с ваксини от
живи или убити микроорганизми или от техните продукти. Полученият
имунитет е продължителен и дава възможност за създаването на
имунна прислойка сред населението против най-застрашаващите го
инфекции;
∙ Пасивната имунизация се провежда с помощта на серуми и
 гама-глобулини. Имунитетът се получава веднага, но е краткотраен.
За избягване на недостатъците често двата метода се прилагат
комбинирано.
4. Осигуряване на запаси от средства за провеждане на
дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни
мероприятия.
5. Провеждането на специфичните по характер хигиенно
противоепидемични мероприятия е тясно свързано с
осигуряването на определени кадрови и материални ресурси.
По принцип необходимите специалисти, като епидемиолози,
инфекционисти, санитарни лекари и инспектори, радиолози,
токсиколози и др., се вземат от състава на РЗИ и лечебните
заведения на района. При необходимост се извършва усилване с
протвоепидемични формирования, лабораторни звена и
насочено към методи за обеззаразяване, грижи за инфекциозно
болни, поведение и работа в огнище на биологично заразяване и др.
8. Защита и системен здравен контрол на обектите на
външната среда – основно на хранителните продукти и
питейната вода.
∙ Защитата на хранителните продукти се постига чрез
изграждане на складове, отговарящи на хигиенните норми и
изисквания, разполагане на складовете в незастрашени райони,
техническа защита и прилагането на прогресивни технологии за
преработка на суровините. Особено внимание се обръща на
разфасоването на хранителните стоки в защитни опаковки,
спазването на хигиенните норми и правилата в хранителните обекти,
на хигиенния контрол върху качеството, на съхранението,
обработката и опаковането на продуктите. Важно значение има
поддържането на хигиена в сградите, съоръженията и транспортните
средства, както и на благоустрояването на територията на
складовете и осигуряването на средства за специална обработка.
∙ Защита на водата. Голяма част от населените места са
осигурени с централно водоснабдяване, което се приема за защитено
в условията на бедствена ситуация. Защитата на водата от подземни
води се постига чрез херметизация на тръбните кладенци, при
шахтовите кладенци - със защитни будки. Изворите от артезиански
или дълбокопочвен характер се приемат за естествено защитени. За
по-голяма устойчивост водоснабдителните системи се базират на два
водоизточника и на групи съоръжения, едната от които се разполага
специализирани екипи от съседни райони. Прието е материално
техническите средства да се залагат в резерв и в окомплектоването
на изградените звена по стъкмителни таблици.
6. Повишаване на здравната култура на населението. Като
предпазни мероприятия се приемат: създаването на добри условия
на труд и бит, физическо възпитание и закаляване; поддържане в
добро санитарно-хигиенно състояние на населените места,
предприятията и заведенията за обществено хранене; осигуряването
на вода и др.
7. Обучение на населението и здравните кадри. Системната
подготовка на здравните кадри определя до голяма степен ком
петентността и ефективността в работата по хигиенно
противоепидемичното осигуряване. Обучението на населението е
74
извън зоната на прогнозираните бедствия. По този начин се
осигурява не по-малко от 40 литра чиста вода на човек за 24 часа.
Хигиенните мероприятия включват постоянен контрол за санитарното
състояние на водоизточниците, водопроводната мрежа и качеството
на водата.
9. Здравен контрол върхуе временните жилищни райони,
местата за раздаване на храна и вода и др.
Хигиенно-противоепидемични мероприятия при възникване
на бедствени ситуации и огнище на биологично заразяване. При
бедствени ситуации се създават условия и предпоставки за поява и
развитие на различни по характер епидемии. В тези случаи често се
използват понятията огнище на биологично заразяване /от
причинители на особено опасни инфекции/ и епидемично огнище /от
други инфекциозни причинители/.
Мероприятията, които се провеждат при възникване на
епидемично огнище при мирновременни бедствия и при прилагането
на биологично оръжие като терористично средство имат комплексен
характер и по принцип не се различават съществено едни от други.
Ръководители при възникване на епидемично огнище са директорът
на РЗИ и специализираните структури на МЗ, Министерството на
земеделието и храните или ръководителят на регионалната
ветеринарно-медицинска служба. При необходимост структурите на
ГД „ПБЗН“ и полицията /към МВР/ участват в противоепидемичните
мероприятия съвместно с МО, Министерство на околната среда и
водите, Растителна защита и др.
 При получаване на информация, за наличие или съмнение за
поява на епидемично огнище се пристъпва незабавно към
провеждане на биологично разузнаване. Разузнаването представлява
комплекс от мероприятия за непрекъснато и своевременно събиране
на достоверни данни за обстановката.
Биологично разузнаване се провежда с цел:
∙ Да се потвърди фактът за използване на биологично
оръжие.
∙ Да се установят границите на ОБЗ.
∙ Да се разкрие степента на заразяване на местността,
въздуха, водата, хранителни продукти и др.
∙ Да се определи броя на заразените хора и наличните
лечебни заведения в засегнатия район.
∙ Да се уточни епидемиологичната обстановка.
В случаите, в които се установява, че причинителите на
заразното заболяване не се отнасят към групата на ООИ се въвежда
обсервация. Под обсервация се разбира система от мероприятия,
предвиждащи усилено медицинско наблюдение в огнището,
провеждане на лечебно-профилактични и изолационно
ограничителни мероприятия, възпрепятстващи разпространението на
инфекцията. Обсервацията не предвижда блокиране на огнището с
въоръжена охрана, но излизането и влизането на населението се
ограничава и контролира.
Ограничителните мерки /карантина или обсервация/ се
запазват до момента на преминаване на максималния инкубационен
период, характерен за инфекцията, след последния открит заболял.
Мероприятия при карантина
1. Изолиране на огнището с въоръжена охрана от
полицията.
2. Установяване на комендатска служба на територията на
огнището от Министерство на отбраната.
3. Влизането и излизането от ОБЗ строго се регламентира.
Влизането в огнището се разрешава само за лица, ангажирани с
ликвидирането му, след предварителна имунизация, осигуряване на
защитно облекло и др.
4. Категорично се забранява изнасянето от огнището на
каквото и да е имущество без предварително обезаразяване. 5.
Заболелите се хоспитализират в инфекциозни болници или в
разкрити или препрофилирани за целта болници /отделения/ за
∙ Да се определи видът и характеристиките на използвания
биоагент.
Възприето е разузнаването да се реализира от екипи на РЗИ и
инфекционисти. Въз основа на данните от разузнаването се
определят обемът и характерът на мероприятията за ликвидиране на
ОБЗ. След установяването на заразяване с причинители на особено
опасни инфекции /ООИ/ - чума, холера, вариола, жълта треска,
туларемия и др. се въвежда карантина.
Под карантина се разбира система от противоепидемични
мероприятия, с цел пълна изолация на огнището с намиращите се в
него хора, животни, растения от обкръжаващото население и
ликвидиране на заболяванията в самото огнище.
Карантина се обявява от Директора на ПБЗН на областта или
страната по доклад на министъра на здравеопазването.
75
особено опасни инфекции.
6. При масови заболявания хората се разпределят по
къщите на групи и се осигурява усилено медицинско наблюдение над
тях.
7. Установява се строг противоепидемичен режим.
Придвижването на хора по територията на огнището се допуска при
спазване на изискванията на противоепидемичния контрол.
8. Снабдяването с хранителни продукти, вода, стоки от
първа необходимост, медикаменти и др. се осъществява на
определени пунктове, разкрити на границата на огнището.
Противоепидемични и лечебно-профилактични
мероприятия при карантина и обсервация:
1. Ранно откриване на инфекциозно болни, изолация,
хоспитализация и лечение.
2. Екстренна профилактика с широкоспектърни
антибиотици и други лекарствени средства.
3. Специфична профилактика с ваксини, серуми и др.
4. Санитарна обработка на населението.
5. Провеждане на широкомащабна дезинфекция и
дератизация на територията на огнището, транспортните средства,
съоръженията, сградите и др.
6. Здравна просвета и обучение на населението.
7. Здравен контрол.
За ранно откриване и изолация на болните се организира
постоянно медицинско наблюдение на населението на територията
 на ОБЗ. При възникване на епидемично огнище медицинските загуби
се определят от броя на заболелите и се делят на първични и
вторични. Първични медицински загуби са заболелите при
заразяване чрез вода и хранителни продукти, а вторични – при
заразяване от заболели.
Медико-санитарните формирования под ръководството на РЗИ
обхождат домовете, разпитват за наличието на характерни признаци
на заразно заболяване, извършват термометриране. Лицата,
обхождащи жилищата трябва да бъдат с индивидуални защитни
средства /маски, очила, защитни комбинизони или халати, гумени
ботуши и ръкавици/.
За транспортирането на заразно болните се използват колите
на ЦСМП и специално приспособените за тази цел автобуси и др.
Транспортът се дезинфекцира, а придружаващия медицински
може да бъде допълнена с прилагане на лечебни серуми и гама
глобулини.
Специфична профилактика. Провежда се след определяне
вида на причинителя на заразното заболяване. При нея се създава
изкуствен имунитет чрез имунизация на населението. Ваксинирането
се прави накожно и подкожно, което изисква време. За ускоряване на
ваксинирането при възникване на ОБЗ се препоръчва използването
на безиглени инжектори и аерозолни методи на ваксиниране. При
някои застрашени контингенти като деца, ръководни и здравни кадри,
личен състав на формирования и др., както и на населението от
прилежащите към огнището райони /бариерна имунизация/,
ваксинирането е задължително.
Санитарна обработка. Санитарната обработка се дели на
частична и пълна. Частичната санитарна обработка се провежда в
огнището на биологично заразяване за почистване на откритите
части на тялото /лице, ръце, крака и др./, като се използват: 2%
разтвор на хлорамин; спирт; дегазатор от универсалния
индивидуален защитен пакет; чиста вода и др. Пълната санитарна
обработка на цялото тяло се извършва извън огнището, в
отделенията за специална обработка на отрядите за медицинско
осигуряване, в стационарно-обмивъчни пунктове, в специално
устроени бани или при домашни условия, като се спазват
съответните противоепидемични изисквания.
Дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Дезинфекцията,
дезинсекцията и дератизацията се провеждат с цел обеззаразяване
персонал се подлага на пълна санитарна обработка.
Заразно болните се изолират и лекуват в най-близките
инфекциозни отделения, а при високо контагиозни заразни
заболявания в инфекциозна болница, която се разкрива на
територията на епидемичното огнище. При невъзможност да се
осигурят необходимите легла, част от болните се лекуват в условията
на домашен стационар като се спазват строго противоепидемичните
правила при тяхното обслужване.
Екстрена профилактика с широкоспектърни антибиотици.
Провежда се преди определяне вида на причинителя на заразното
заболяване при епидемии, развиващи се с голяма динамика или
водещи до висок леталитет. Осигурява предпазване от заболяване
или позволява болния човек по-лесно да се справи с инфекцията.
След определяне вида на причинителя екстрената профилактика
76
на обектите на външната среда /територията, съоръженията,
жилищата, хранителните продукти, питейната вода и др./. При
дезинфекция се използват механични, химични и физични методи,
като измиване, избърсване, изваряване, обработка с гореща пара,
обгаряне, химични препарати и др. За унищожаване на
преносителите на инфекцията се прилагат инсектицидни и
дератизационни препарати.
Здравно-просветна работа. Здравно-просветната работа
подпомага активното включване на населението в провежданите
хигиенно-противоепидемични мероприятия и има положително
морално-психично въздействие. Използват се възможностите на
радиото, телевизеята и др. за изясняване на възникналата
обстановка, мерките за поведение, предпазване и защита, средствата
и начините за обеззаразяване и др.
Държавен здравен контрол. По своята същност здравният
контрол представлява основен елемент на хигиенно
противоепидемичното осигуряване и е продължение на рутинния
контрол, който се провежда от органите на РЗИ.
При ликвидиране на ОБЗ се спазват следните принципи:
Организацията на медицинското осигуряване на поразените е по
системата „лечение на място“. Евакуацията от ОБЗ абсолютно се
забранява.
При медицинското осигуряване на поразените се включват
всички здравни кадри, формирования и лечебни заведения /МБАЛ,
ДКЦ, индивидуални и групови практики за първична медицинска
помощ/, намиращи се в огнището на биологично заразяване. наблюдение и провеждат задълбочено епидемиологично проучване в
Регионалните здравни инспекции /РЗИ/ извършват активно огнището на биологично заразяване.

77