Лекарска тайна

Хипократовата клетва е клетва, по традиция поставяна от лекарите и отнасяща се

до етичното упражняване на медицина.

Лекарската тайна включва всички сведения, които пациентът е споделил с лекаря във връзка
със състоянието си, и факти, открити при прегледа и изследванията, извършени от последния,
както и всичко, което лекарят е научил при упражняване на професията си относно пациента.
(2) Лекарската тайна се пази и по отношение на членовете на семейството на болния.
(3) Доверените от пациента тайни лекарят запазва и след смъртта му.

Чл. 52.  Лекарската тайна се простира и върху цялата медицинска документация и

илюстрационен материал, а така също и върху данните и заключенията на извършени
консултации.

Чл. 53.  Когато повече лекари лекуват едновременно или последователно един и същ пациент,
те помежду си са свободни от лекарска тайна, освен при мотивирано несъгласие на пациента.

Чл. 54.  При използване на информация от медицинска документация за целите на научна и

преподавателска дейност данните и илюстрациите, които подлежат на задължителна тайна,
могат да бъдат съобщени, ако гарантират анонимност на пациента.  Не трябва да се допуска
идентифицирането на пациентите от трети лица.

Чл. 55.  Лекарят е задължен да дава информация за състоянието на своите пациенти на

съответните институции в регламентирани от съществуващото законодателство случаи.  В тези
случаи лекарят се освобождава от отговорност за опазването на лекарската тайна.

Отношения лекар - пациент

Чл. 24.  (1) Лекуващият лекар е свободно избран от пациента или неговите близки лекар, който
осигурява цялостния процес на лечение на болния. Лекуващият лекар води медицинско досие
на пациента и отговаря за неговото съхранение.  В случай че се оттегли, той е длъжен да
осигури непрекъснатост в лечението, като представи цялата необходима информация на
лекаря, който ще го замести.
(2) Лекуващият лекар, ако по изключение бъде наложен на пациента по силата на закон,
административен акт или други обстоятелства, трябва да действа съобразно този кодекс.

Чл. 26.  Лекарят няма право да извършва лечебно-диагностични процедури без съгласието на

болния или близките му, освен при непосредствена заплаха за живота на пациента.

Чл. 27.  Необходимо е уважение към интимната сфера на пациента. Недопустимо е лекар да
използва прегледа и лечението за осъществяване на интимен контакт с пациента.

Чл. 28.  Лекарят зачита правото на болния да го информира за неговото състояние, естеството
на болестта и за средствата и възможностите за лечение, като при всички случаи поддържа
духа, подкрепя вярата на болния и се грижи за душевното му спокойствие.

Чл. 30.  Лекарят няма право да прекъсва живота на пациента.

Чл. 31.  Лекарят трябва да извърши всичко възможно, щото неизлечимо болни да прекарат
остатъка от живота си без болки и страдания.

Чл. 32.  Лекарят по силата на свои убеждения (морални, религиозни и др.) има право да откаже
прекъсване на нормална бременност.
Чл. 33.  Лекарят е длъжен за установяване на настъпила смърт да използва всички критерии за
сигурност на преценката съгласно правилата за добра медицинска практика.

Чл. 35.  Лекарят е длъжен да потърси консултация от друг лекар или лекари, когато
състоянието или заболяването на пациента налага това.

Чл. 36.  (1) Лекар консултант е лекар, извикан при болния от лекуващия лекар по негова
инициатива или по предложение на самия болен или неговите близки за консултация.
(2) Консултантът получава от лекуващия лекар всички необходими сведения за болния и
цялата налична документация.  Заключението си консултантът съобщава на лекуващия лекар и
на пациента.

Чл. 37.  Лекарят или лечебното заведение нямат право на отказ за консултация, ако такава се
желае от болния или близките му и те са готови да поемат разходите по желаната консултация,
освен при случаите по чл. 12.

Чл. 39.  (1) Независим лекар-експерт е онзи лекар, определен от компетентен орган или
заинтересувана институция да извърши експертиза или друго някакво изследване на
определено лице, както и да се произнесе относно правилността на дадена диагноза или
лечение, включително и случаите на анкетиране на медицински разходи за сметка на дадена
осигурителна организация.

Лекарската професия е творчество, което съчетава наука, изкуство и техника.  Тя служи на

живота, здравето (психическо и физическо) и работоспособността на отделния човек и целия
народ.  Лекарската професия е свободна професия.  Тя изисква от лекаря човечност,
всеотдайност и чувство за отговорност.  Лекарят е длъжен да упражнява своята професия по
съвест и да отговаря на доверието, което му предоставя тя. Лекарската етика е съвкупност от
норми на поведение, които служат изцяло на живота и здравето на индивида и обществото.
Правилата на професионалната лекарска етика са задължителни за всеки лекар.

Съдържанието на медицинската професионална тайна включва всичко видяно, поверено,

чуто, узнато и разбрано при или по повод упражняването на професията.  Отнася се до две
групи факти и обстоятелства:

1. здравно меdицински- полова неспособност, извършен аборт...

2. немедицински факти и обстоянтелства (минали /настоящи), отнасящи се до личния
живот на пациента и/или неговото семейств

3. Кодекс на лекарската етика на  БЛС - „Лекарска тайна са всички сведения, които
пациентът е споделил с лекаря си във връзка със състоянието си, факти открити при
прегледа и от изследванията. Лекарската тайна се пази и по отношение на членовете
на семейството. Доверените от пациента тайни се пазят и след смъртта му”
Лекарската тайна се простира и върху цялата медицинска

4. документация и илюстрационен материал, а така също и върху данните и

5. заключенията на извършени консултации.

 ЗАКОН ЗА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ
Медицинските работници са длъжни да пазят в тайна фактите,

6. свързани със здравословното състояние на болните, начина на заразяването и

7. други обстоятелства, за които болният или близките му имат интерес да не се

8. разгласяват, освен ако със закон е разрешено да се съобщават на някои

9. държавни органи.

10. (2) Това задължение се отнася и за студентите по медицина и

11. стоматология, стажант-лекарите и курсистите от полувисшите и среднитe медицински

училища

Закон за Здравето - „Всеки пациент има право на защита да данните отнасящи се до

неговото здравословно състояние”

 Служебна тайна
-факти, обстоятелства, сведения, които длъжностните лица научават при изпълнение
на своите задължения

 -сведения със служебен характер, които са конкретизирани в нормативни актове

Лекарят е задължен да пази в тайна здравословното състояние на своите пациенти. Това

задължение е част от етиката на лекарската професия от най-дълбока древност и се
съдържа в Хипократовата клетва, която всеки медик полага след дипломирането си.
Забраната за разпространение на здравна информация, освен това е правно
регламентирана в Закона за здравето. Здравна информация по смисъла на закона е всяка
информация свързана със здравословното състояние на отделния човек-диагноза,
резултати от изследвания, предписани лекарства и т.н., в това число здравна информация
забранена за разгласяване е самият факт, че пациентът се е обърнал към лекар.
Забраната за разпространение се отнася не само до лекари, но също така до лекари по
дентална медицина и друг медицински и немедицински персонал, на който по повод на
изпълнението на служебните им задължения са станали известни факти за
здравословното състояние на даден гражданин. 
Законът допуска изключения от задължението за неразпространение на здравна
информация когато: лечението на лицето продължава в друго лечебно заведение;
съществува заплаха за здравето или живота на други лица; е необходима при
идентификация на човешки труп или за установяване на причините за смъртта; е
необходима за нуждите на държавния здравен контрол за предотвратяване на епидемии и
разпространение на заразни заболявания; е необходима за нуждите на медицинската
експертиза и общественото осигуряване; е необходима за нуждите на медицинската
статистика или за медицински научни изследвания, след като данните, идентифициращи
пациента, са заличени; е необходима за нуждите на Министерството на здравеопазването,
Националния център по здравна информация, НЗОК, РЦЗ, РИОКОЗ и Националния
статистически институт.
НК - „Деянието е умишлено, ако лекарят е съзнавал обществено опастния му характер,
предвиждал е последиците и е искал /допуснал е настъпването на тези последици”