МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ПЛЕВЕН

ФАКУЛТЕТ „ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ” – ЦЕНТЪР ЗА ДИСТАНЦИОННО

ОБУЧЕНИЕ
КАТЕДРА/СЕКТОР “СЪДЕБНА МЕДИЦИНА И ДЕОНТОЛОГИЯ”

ЗИМЕН СЕМЕСТЪР

ТЕЗИСИ НА ПРАКТИЧЕСКО УПРАЖНЕНИЕ №1

ЗА РЕДОВНО ЗАНЯТИЕ И САМОСТОЯТЕЛНА ДИСТАНЦИОННА ПОДГОТОВКА

ПО „СЪДЕБНА МЕДИЦИНА И ДЕОНТОЛОГИЯ”

ЗА СТУДЕНТИ ОТ МУ – ПЛЕВЕН, РЕДОВНО ОБУЧЕНИЕ,

СПЕЦИАЛНОСТ„МЕДИЦИНА”

ТЕМА: „СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ДОКУМЕНТАЦИЯ“

РАЗРАБОТИЛ: СЕКТОР СМД

Гр. Плевен
2021 год.

Стр. 1 от 8 страници
 ТЕЗИСИ НА УПРАЖНЕНИЕТО

I. Процесуални основи на съдебномедицинската експертиза.

1. Съдебната медицина като експертна дисциплина - определение, съдържание. Разви-
тие и исторически връзки с правото. Организация на съдебномедицинската дейност в Р. Бъл-
гария.
2. Обекти на съдебномедицинската експертиза - труп, живо лице, писмени данни, ве-
ществени доказателства.
3. Процесуални основи на съдебномедицинската експертиза по НПК, ГПК, НК. Съ-
дебна експертиза, съдебномедицинска експертиза. Съдебен експерт, съдебномедицински екс-
перт: процесуални основи за назначаване на експерта; процесуално положение на експерта в
съдебния процес – права, задължения и отговорност.
4. Видове експертизи и стойност на съдебномедицинската експертиза.
II. Съдебномедицинска документация
1. Видове документи, структура и съдържание, изисквания.
2. Съдебномедицинско удостоверение.
3. Съдебномедицинска експертиза (писмено заключение).
4. Запознаване със съдебномедицински документи.

ТЕОРЕТИЧЕН МИНИМУМ

ПРОЦЕСУАЛНИ ОСНОВИ НА СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА.

В тази глава се съдържа информация за:

- процесуални основи на съдебномедицинската експертиза
- функциите, правата и отговорността на експерта
- съдържанието на медицинското свидетелство за смърт
- задълженията на общопрактикуващия и клиничен лекар
І. Основни понятия и дефиниции.
- съдебна експертиза – процесуално средство за събиране и проверка на доказателствата в
наказателния и граждански процес. Тя се назначава, когато за изясняване на обстоятелства
по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, техниката и
занаятите. Съдебната експертиза се назначава от съда или от орган на досъдебното производ-
ство.
- съдебна медицина – специализирана медицинска дисциплина, която разработва медицинс-
ки и биологични въпроси със специфична цел – в помощ на правораздаването.
- съдебномедицински експерт (вещо лице) – правоспособен лекар, притежаващ специфични
познания и умения (медицински, както и от други области на науката и практиката), който
извършва експертно изследване и дава заключение по медицински и биологични въпроси,
поставени от органите на правораздаването.
- съдебномедицинска експертиза – научнопрактическо изследване със заключение по въп-
роси от медико-биологичен характер, възникнали в практическата дейност на органите на
правораздаването.
ІІ. Съдържание на темата.
Експертизата е действие, което трябва да отговаря на определени изисквания на зако-
на (процесуални изисквания), за да бъде приета от съда и да може да изпълни предназначе-
нието си. Тези изисквания се отнасят до:

Стр. 2 от 8 страници
 1. Назначаване на експертизата. Вещо лице се назначава по искане на някоя от стра-
ните или служебно, при необходимост. Извършава се чрез писмено постановление или опре-
деление на съда или органа на досъдебното производство.
В наказателното съдопроизводство съдебномедицинската експертиза е задължителна,
когато съществува съмнение относно причината на смъртта, характера на телесната повреда,
вменяемостта на обвиняемия или заподозрения, способността на обвиняемия или заподозре-
ния с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите,
които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения и показания за тях.
2. В постановлението се посочват: основанията, поради които се налага да се извър-
ши експертизата; обектът и задачите на експертизата; трите имена, образованието, специал-
ността, научната степен, научното звание и длъжността на експерта или наименованието на
учреждението, в което трябва да се извърши експертизата, наименованието на медицинското
учреждение, в което ще се правят стационарните наблюдения, срока за представяне на зак-
лючението; материалите, предоставени на експерта. Постановлението за назначаване на екс-
пертизата се връчва на експерта, след което му се разясняват правата и задълженията, както
и отговорността, която носи, ако откаже да даде заключение или даде невярно заключение.
3. Завършване на експертизата в срок и своевременно представяне на експертното заклю-
чение (в гражданския процес това са седем дни преди делото, в наказателния – пет дни преди
съдебното заседание).
4. Видове експертизи:
а) Според поредността им:
- Първоначална експертиза – най-честата, назначава се при възникване на специфи-
чен медицински проблем пред полицейските органи или съда.
- Допълнителна експертиза се налага, когато възникнат нови, необсъждани в първоначална-
та експертиза въпрос или заключението на първоначалната не е достатъчно пълно и ясно. Тя
се извършва най-често еднолично от експерта, извършил първичната експертиза, но при нуж-
да може да се включат и допълнителни експерти.
- Повторна експертиза се извършва, когато се установят или възникнат съмнение относно
обективността на първоначалната. Тя се възлага на други специалисти, обичайно с по-високо
ниво на компетентност и подготовка и най-често е комисийна.
б) Според броя на участниците:
- Единична – извършва се от един специалист.
- Комисийна (или комисионна) – с участие на специалисти от една научна или практическа
област.
- Комплексна – при участие на специалисти от различни области на знанието и практиката
(физици, химици, лекари, специалисти по балистика и т.н.).
5. Документиране (виж Глава 19).
ІІІ. Задължения, права и отговорности на съдебномедицинския експерт.
1. Задължения. Експертът е длъжен е да се яви пред съответния орган, когато бъде призо-
ван и да даде заключение по въпросите на експертизата; да състави писмено заключение, в
което да посочи резултатите, които са получени и изводите на експертизата; да посочи за
открити нови данни, които имат значение за делото, независимо че по тях не му е била пос-
тавена задача; да даде добросъвестно и обективно заключение. За невярно заключение екс-
пертът носи наказателна отговорност.
2. Отговорност. Експертът носи отговорност: а) по отношение на съдържанието на заклю-
чението – ако вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или пис-
мено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет
години. Съдът може да постанови и лишаване от право да се упражнява определена профе-
сия или дейност. Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от
свобода до една година или поправителен труд; б) за неявяване и отказ на експерта да даде
заключени без уважителни причини, съдът може да му наложи глоба; в) вещото лице носи

Стр. 3 от 8 страници
отговорност, когато приеме подкуп, за да даде невярно заключение; г) за неспазване на за-
дълженията относно професионалната и служебна тайна.
3. Права. Експертът има право да се запознае с всички материали по делото, които имат
връзка с експертизата; да изисква допълнителни материали; да иска отмяна на решенията,
които накърняват неговите права и законни интереси; да взема участие при извършването
на отделни следствени действия; да се съвещава с другите експерти преди да даде заключе-
нието си; да дава отделно, самостоятелно заключение при колективна експертиза, когато
мнението му се различава от становището на останалите експерти; да дава обяснения по из-
вършената от него експертиза.
Експертът има право да откаже да извърши експертиза в определени случаи – ако поставе-
ните въпроси излизат извън рамките на неговата специалност, когато материалите, с които
разполага, не са достатъчни, за да си състави обосновано мнение, а е длъжен да си направи
отвод, когато не може да изпълни задачите поради некомпетентност, когато е зависим или
лично заинтересован (бил е обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия, може да
встъпи в наказателното производство като частен обвинител, частен тъжител, граждански
ищец или граждански ответник, съпруг или близък роднина на лицата или който поради дру-
ги обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхо-
да на делото, който се намира в служебна или друга зависимост от обвиняемия или неговия
защитник, от пострадалия).
Експертът има прави на възнаграждение за положения от него труд и компенсация на разхо-
дите, направени във връзка с експертизата.
ІV. Специфични задължения на практикуващия или клиничен лекар.
- за всеки съдебен район на окръжен и на административен съд се съставят списъци на спе-
циалистите, утвърдени за вещи лица;
 - всеки лекар, включен в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица, може да
извършва експертизи, но може да бъде назначен и специалист, който не е включен в
този списък;
- предложения за включване на специалисти в списъците на вещи лица правят министерства,
ведомства, учреждения, общини, съсловни и други организации и научни институти. Пред-
ложение за включване в списъците на вещи лица могат да правят лично и самите специалис-
ти, като за целта трябва да подаде съответни документи;
 - всеки лекар може да бъде включен в оглед на местопроизшествие, особено при отсъс-
твие на съдебен лекар;
 - лекарят, участник в огледа, не е вещо лице в процесуален смисъл, но е длъжен да ока-
же на разследващите органи всяка помощ, която е по неговите сили и възможности.
Това включва установяване на смъртта, на наличието на травматични увреждания и
евентуалната им връзка със смъртта;
 - лекарят не трябва да прави обсъждания и дава мнение, за което не е уверен поради
липса на специални знания;
 - лекарят не трябва да издава медицинско свидетелство за смърт, когато има съмнение
за причината за настъпването й и особено, ако смята, че тя е насилствена;
 - клиничният лекар, когато участва в комисийна експертиза, следва да даде заключе-
ние по тези въпроси, по които е компетентен съобразно специалността си;
 - лекарите от клиниките трябва да помнят, че съдебномедицинската дейност е също
толкова специфична и трудна, както и всяка друго медицинска дейност, а дадените
заключения засягат интересите на много хора.
Важно!
- съдебномедицинската експертиза може да бъде назначена само от орган на правораздаване-
то;
- всички държавни органи, юридически лица и граждани, при които се намират материали,
необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на вещото лице до тях;

Стр. 4 от 8 страници
- не може да се назначи за извършване на експертиза вещо лице, което е заинтересовано от
изхода на производството (също и лекуващ лекар);
- ако лекарят е включен в списъците на вещите лица, той не може да откаже извършването на
експертиза, освен в посочените в закона случаи.
Допълнителни материали за упражнения със студенти:
- Закон за съдебната власт
- Наказателен Кодекс на РБ
- Наказателнопроцесуален Кодекс
 - Наредба № 23/94 (за съдебномедицинските, съдебнопсихиатрични и съдебнопсихоло-
гични експертизи).

СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ДОКУМЕНТАЦИЯ.

В тази глава се съдържа информация за:

- основни понятия и дефиниции
- документацията в медицината
- видове съдебномедицински документи
- общи изисквания към медицинските документи
- отговорност за документни нарушения и престъпления
І. Основни понятия и дефиниции:
- процесуални изисквания (процесуална форма) – нормативно определени изисквания в пра-
вораздавателния процес за начина, по който трябва да се извърши определено действие,
участващите в него, документацията и т.н.
- съдебномедицински документи – официални документи, в които се отразяват резултатите
от проведените съдебномедицински изследвания. Те биват два вида: съдебномедицинска екс-
пертиза и съдебномедицинско (медицинско) удостоверение. Представляват професионална и
служебна тайна и не се унищожават.
- медицинско (съдебномедицинско) удостоверение за пред съда – документ, с който се
удостоверяват резултатите от медицинско изследване (преглед) на живо лице, извършено по
желание на лицето или негови законни представители (попечители или настойници).
- съдебномедицинска експертиза за живо лице – процесуална форма за събиране на доказа-
телства, задължителна според НПК в случаите, когато трябва да се установят характера на
телесната повреда, вменяемостта на обвиняемия или заподозрения, способността на обвиняе-
мия, заподозрения или свидетеля да възприемат фактите, имащи значение за делото и да да-
ват достоверни показания.
- съдебномедицинска аутопсия – изследване на труп, извършвано по нареждане на органите
на досъдебното производство, чрез постановление за възлагане на експертиза и при условия-
та на чл. 144 и 145 на НПК.
- съобщение за смърт – утвърден и стандартизиран документ (обр. на ЕСГРАОН), който ле-
карят издава за нуждите на гражданската регистрация при установяване и документиране на
смъртта.
- законен представител – лице, което носи права и изпълнява задължения от името
на друго лице по силата на правна норма (родители, попечители).
- идентификация – действия, с които се цели отъждествяване на два обекта – лица
или предмети.
ІІ. Съдържание на темата.
1. Видове съдебномедицински документи.
- медицинско (съдебномедицинско) удостоверение за пред съда
- съдебномедицинска експертиза за изследване на живо лице
- съдебномедицинска експертиза на труп
- съдебномедицинска експертиза за идентификация (на костни останки)

Стр. 5 от 8 страници
- съдебномедицинска експертиза по материали от досъдебно производство (съдебно дело).
2. Медицинско (съдебномедицинско) удостоверение за пред съда. Провеждането на този
преглед не е процесуално регулирано и може да се извършва от всеки лекар в рамките на не-
говата компетентност. Попълва се в свободна форма или на формуляр.
Съдържа следните части:
а) паспортна част:
- данни за лекаря, извършващ прегледа: име, длъжност, място на работа;
- дата и час на прегледа;
- данни за прегледаното лице – по чие желание се извършва прегледа, име, възраст, местожи-
веене.
б) предварителни данни – ден и час на произшествието, неговия вид (нападение, битов инци-
дент, транспортно произшествие, нападение срещу половата неприкосновеност и т.н.), естес-
твото на използваното оръжие или предмет за нанасяне на травмите, брой на ударите, състо-
яние на пострадалия по време и след травмата, оплаквания в момента и др. подобни.
в) данни от прегледа – всяко посочено от преглежданото лице увреждане се описва (незави-
симо от размер и здравно значение) по обичайната съдебномедицинска методика.
г) запознаване с медицински документи (ако има такива) и извършване на допълнителни
консултации със специалисти.
д) заключение – съдържа четири елемента: причинени увреждания; механизъм на причинява-
не; давност на причиняване; медикобиологичен признак на телесното увреждане.
е) подпис на лекаря.
3. Съдебномедицинска експертиза за изследване на живо лице.
Основните съставни части на този документ са:
а) паспортна: данни за експерта (експертите) – име, длъжност; дата и място на изследването;
данни за лицето, обект на експертизата – име, възраст, местоживеене; данни за лицето (доз-
нател, следовател) или учреждението (съд, прокуратура) по чието нареждане се извършва ек-
спертизата; задачите, поставени пред експерта.
б) предварителни сведения – съобщени от освидетелствания.
в) описателна част:
- данни от освидетелстването – подробно се описват всички увреждания и промени – охлуз-
вания, кръвонасядания, рани, вродени и придобити белези по установената съдебномедицин-
ска методика. Когато освидетелстването се извършва под процесуалната форма „оглед”,
трябва да се прегледа цялото тяло, а не само тези области, които пациентът покаже;
- данни от медицинските документи (ако има такива), предоставени от освидетелствания;
- данни от представените материали в следственото дело, досъдебно производство, съдебно
дело – свидетелски показания, медицински и други документи, лабораторни изследвания.
г) заключение и отговор на поставените въпроси:
- какви увреждания са причинени?
- какъв е механизма на причиняването им – използвано оръжие (оръдие) и негови особенос-
ти, брой на ударите, сила, посока и т.н.?
- каква е давността на уврежданията?
- дали може уврежданията да са получени по описания от пострадалия начин?
- каква е медикобиологичната квалификация на уврежданията?
- каква е прогнозата за продължителността на процесите на оздравяване и възстановяване?
Лекарят-експерт трябва да отговори и на въпроси, които не са зададени в постановлението за
назначаване на експертизата, но по негова преценка са важни за изясняването на обективната
истина.
д) подпис на експерта (експертите).
4. Съдебномедицинска експертиза на труп.
Основни съставни части:
а) увод:
- данни за лекаря – име, длъжност, място на работа;

Стр. 6 от 8 страници
- данни за лицето, назначило експертизата – име, длъжност, работно място;
- данни за трупа – име, ЕГН, местоживеене;
- дата, час на аутопсията и мястото, където се извършва;
- въпроси към експертизата.
б) предварителни сведения: посочва се източникът на сведенията (полиция, близки на покой-
ния, документи); къде, кога и при какви обстоятелства е настъпила смъртта и др. обстоятелс-
тва, имащи значение за отговора на поставените въпроси.
в) данни от огледа на местопроизшествието: поза на трупа, послесмъртни изменения, със-
тояние на дрехи, околна обстановка (напр. състояние на автомобила при пътнотранспортно
произшествие, вида на терена при падане и т.н.).
г) описателна част: състои се от две части – външен и вътрешен оглед.
Правила: изложеното да е обективно; описанието да е разбираемо и да дава правилна предс-
тава за находката; да не се поставят диагнози или да се правят експертни изводи (напр. неп-
равилно – „разкъсно-контузна рана”, правилно – описание на раната с всички нейни особе-
ности); пише се на български език, без специални (също и латински) термини; използваната
лексика трябва да бъде литературна и общоразбираема; описанието трябва да е без поправки
и задрасквания.
д) взети материали за допълнителни изследвания: кръв, урина, тъкани за патохистологично
или химическо изследване и др.
е) резултати от допълнителните изследвания.
ж) заключение – представлява научен анализ и логически извод от фактическата находка и
резултатите от извършените изследвания. Трябва да бъде обстойно, мотивирано и да дава от-
говор на поставените пред експерта въпроси; да не излиза извън рамките на медицинската
компетентност и да не интерпретира въпроси от правен характер (за умисъла, вината, рода на
смъртта – дали се касае за убийство, самоубийство, нещастен случай).
Заключението се състои от две части: съдебномедицинска диагноза и изводи на експерта.
Съдебномедицинската диагноза отразява всички морфологични изменения, установени при
изследването. Диагнозата се построява по патогенетичен принцип с посочване на основното
заболяване или увреждане, довело до настъпването на смъртта, усложненията на основното
заболяване или увреждане, съпътстващи заболявания, други увреждания и странични на-
ходки, нямащи връзка с настъпилата смърт или инцидент.
В изводите се дава отговор на поставените въпроси.
з) приложения: снимки, схеми, графики, медицински документи, протоколи и т.н.
е) подпис на експерта.
5. Съдебномедицинска експертиза по материали от досъдебно производство (съдебно
дело).
Съдържа същите съставни части като другите съдебномедицински документи:
а) увод и поставени въпроси и задачи на експерта;
б) данни от дознанието (съдебното дело). Правят се извадки от медицинските документи,
свидетелските показания и всички други материали, които имат значение за изводите в зак-
лючението;
в) заключение и отговор на поставените въпроси;
г) подпис на вещото лице.
6. Медицинско удостоверение (свидетелство) за смърт (виж: Глава Мъртвопроверителс-
тво).
ІІІ. Задължения и отговорност на общопрактикуващия или клиничен лекар във връзка
с документацията.
Пълното и точно документиране обезпечава: правилна диагностична и лечебна дейност, не-
обходимата информация за провеждане на последващите лечебни действия (в болничната и
извънболнична помощ), необходимата информация за защита на правата на пациента и него-
вите близки и т.н.

Стр. 7 от 8 страници
В същото време информацията в документите има важно значение в случаи на полицейско
или съдебно разследване и изграждане на съдебномедицинска експертиза по конкретния слу-
чай.
Във връзка с това, принципните изисквания към медицинската документация са:
- ясна идентификация на медицинското лице, което е направило вписването или издало доку-
мента;
- точно отбелязване на часа и датата на проведеното клинично наблюдение, изследване или
консултация;
- обективност, пълнота, точност на документирането;
- колкото по-сложна е клиничната ситуация и по-труден за диагностика и лечение е случая,
толкова по-пълно и детайлно трябва да е документирането;
- да се документира и потвърждава само това, в което медицинският професионалист лично
се е убедил или лично е установил;
- ясна идентификация на пациента, датата на изследване, амбулаторния номер, ориентацията
(ляво-дясно при рентгеновите снимки) при образните изследвания. Всяко изследване трябва
да е съпроводено с писмен коментар (разчитане), съдържащо същите идентификационни
признаци;
- изискванията се отнасят към всеки отделен медицински документ, независимо откъде и по
какъв начин е получен и къде е приложен, както и за всяко отделно вписване в болничните
пациентски досиета;
- не е необходимо да се документират подробно рутинните действия (напр. обичайните лабо-
раторни изследвания, аускултация, палпация и т.н.), а само резултатите от тях.
Липсата на вписване за определено действие, приложено лекарство, извършено изследване,
консултация и т.н. се възприема в практиката като непроведено, особено при изготвяна на
медицинска експертиза в случай на жалба или оплакване; в съдебния процес документацията
е основно доказателство за това, какво и по какъв начин е било направено по време на меди-
цинската дейност.
Важно!
Отговорността за съставяне на документ с невярно съдържание или подправка на съдържа-
нието на истински документ е посочена в НК:
Чл. 311 на НК: “Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален доку-
мент, с който удостоверява неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван
този документ като доказателства... се наказва с лишаване от свобода до 5 години, като
съдът може да постанови лишаване от права”.
Чл. 308. “(1) Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието
на официален документ с цел да бъде използван, се наказва за подправка на документ с ли-
шаване от свобода до три години.
Отделно е предвиден текст, отнасящ се пряко до медицинската дейност:
“Лекар, който снабди някого с лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му, ко-
гато не действа като длъжностно лице, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с
пробация.”.
Допълнителни материали за упражнения със студенти:
- примерно медицинско удостоверение
- примерна експертиза за освидетелстване
- примерна експертиза за изследване на труп
- писмени материали по съдебно дело или досъдебно производство

Стр. 8 от 8 страници