Въпросът относно криминалистична тактика при оглед на труп, изисква

предварителното изясняване на въпроса относно огледа като процесуално следствено

действие, чак на следващо място може да бъде поставен въпросът относно
криминалистична тактика при оглед на труп. Към настоящата работа ще бъде приложен и
материал от практиката, а именно прокурорско Постановление за прекратяване на
досъдебно производство, което се отнася за престъпление по чл.127, ал.1 от НК. В
приложеното постановление са извършени процесуално-следствени действия, които са във
връзка с темата на работата – оглед на труп, съдебномедицинска експертиза на труп и др.

ОГЛЕДЪТ – СПОСОБ ЗА СЪБИРАНЕ И ПРОВЕРКА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ МАТЕРИАЛИ

Огледът е процесуално-следствено действие, което служи за събиране и проверка на

доказателствени материали. Огледът намира своята правна регламентация в чл. 155-158 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Огледът се извършва от съответния ръководно-решаващ
орган, в зависимост от стадия, в който се осъществява, т.е. дали се осъществява в рамките на
досъдебното или съдебното производство. За извършения оглед се съставя протокол.
Огледът може да се изразява в изследване на различни обекти, изчерпателно изброени в чл.
155, ал. 1 от НПК, а именно – оглед на местности, помещения, предмети и лица. В цитирания
член ясно е визирана е целта, която се преследва при извършването на това процесуално-
следствено действие и тя е – да се разкрият / непосредствено да се изследват и запазят по
реда на НПК следи от престъпно деяние и други данни, необходими за изясняване на
обстоятелства по делото.
Относно извършването на огледа, то може да бъде извършено и в двете фази на
наказателното производство – досъдебна и съдебна. При необходимост се извършва с
участието на експерт или специалист – технически помощник. При извършване на оглед,
съответният обект се изследва, така както е заварен и чак след като се изследва всичко,
може да бъдат правени и необходимите размествания. Огледът се осъществява в
присъствието на поемни лица, възможно е и изключение на това правило, когато огледът се
извършва в съдебно заседание. Самите поемни лица се избират от органа, който извършва
огледа, а лицата ангажирани с качеството им на поемни лица, не следва да са обременени с
друго процесуално качество и още нещо – те следва да бъдат незаинтересовани от изхода на
делото т.е. да бъдат безпристрастни.
Поемните лица бидейки субект на наказателно-процесуални отношения, макар и да
не осъществяват основна процесуална функция, имат следните права: да правят бележки и
възражения по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и
допълнения на съставения протокол за оглед; да подписват протокола при особено мнение,
като писмено изложат съображенията си за това; да искат отмяна на актовете, които
накърняват техни права и законни интереси; да получат съответно възнаграждение и да им
се заплатят направените разноски. Ролята на поемните лица, като субект на наказателния
процес не е никак незначителна. Тяхната функция е да удостоверят правилното отразяване в
протокола на извършените процесуални действия по огледа. Когато обективизираните с
протокола за оглед процесуални действия, бъдат поставени под съмнение, поемните лица се
разпитват като свидетели за тези обстоятелства. В тази връзка можем да заключим, че
същите могат да се третират и като потенциални свидетели в съответното наказателно
производство.
НПК регламентира различни видове огледи, като – оглед на труп, който в настоящата
работа ще заеме централно място; оглед на лице или известно още като освидетелстване на
лице, където като специфика очертаваме, съдебния контрол, който се осъществява, а и това
че при освидетелстването не се допускат действия, които унижават достойнството на лицето
или са опасни за здравето му; оглед на местопрестъпление – типично неотложно и
първоначално процесуално действие.

ОГЛЕД НА ТРУП – КРИМИНАЛИСТИЧНА ТАКТИКА

Провежда се при спазване на следните процесуални изисквания:

1. Извършва се на мястото, където е открит, в присъствието на вещо лице – съдебно
медицински експерт или друг лекар
2. Трупът, който е бил обект на оглед се погребва след разрешение на прокурора
3. Изравянето, ексхумацията се допуска само по нареждане на съда или на
прокурора, в присъствието на вещо лице – съдебно-медицински експерт
4. Заравянето – с разрешение на органа, наредил ексхумацията - чл. 157 на НПК

Огледът бива външен и вътрешен – аутопсия, по тази причина в първия случай той
представлява самостоятелно процесуално следствено действие , извършено по реда на НПК,
а в втория – по същество представлява съдебно медицинска експертиза, осъществена от
съдебно медицински експерт, обичайно в комбинация с външния оглед.

Отговори на въпроси:
1. Кога е настъпила смъртта - никога с точност
2. Установяване личността на пострадалия
3. Установяване на телесните увреждания
4. Колко време след причиняването на увреждането е настъпила смъртта, кои от тях
са нанесени приживе, кои след настъпването на смъртта
5. По какъв начин и с какви средства е причинена смъртта
6. Механизмът на увреждането
7. Следите, които са оставени по трупа и др.

Участниците в следствено оперативната група са:

– Ръководител на групата, обикновено това е разследващия орган
– Дознател
– Съдебно медицински експерт
– Специалист технически помощник
– Две поемни лица
– Оперативни работници и др.

Подготовката се изразява в назначаване охрана на мястото, където е открит трупа,

сформиране на следствено-оперативна група, която ще проведе огледа, осигуряването на
необходимите технически средства и др. При подготовката и извършването на оглед на труп
следва да се имат предвид и някои по-специфични изисквания от тактически характер:
1. Първото и основно изискване е за незабавно извършване на огледа, веднага след
получаване на сигнал за намерен труп или за произшествие с човешки жертви.
Това основно изискване има няколко основания – първото е, че трупът може да
претърпи съществени изменения, в резултат на външни фактори – температура,
влажност и пр., както и някои вътрешни биохимични процеси – разлагане, гниене и
др., които затрудняват разследването на престъплението и разкриването на
действителните причини за смъртта.
 2. При подобни случаи обикновено на местопроизшествието се събират много хора,
които могат да изменят обстановката, признаците на трупа, да повредят или
унищожат следи и др.
3. Веществени доказателства, третото основание, по намерените следи често могат
да се предприемат оперативно-издирвателни мероприятия за преследване и
задържане на убиеца по т.нар. горещи следи
4. Четвъртото основание се заключава в това, че в някои случаи въпреки липсата на
външни признаци на живот, съществуват условия при които пострадалия може да
бъде спасен.
Друго важно изискване от тактическа гледна точка е изискването изследването да
става на територията, на която се намира, тя е носител на богата доказателствена
информация и често при внимателното й изучаване може да се даде отговор на редица
важни за разследването въпроси като напр. начин на умъртвяване, място на смъртта,
последващите изменения на трупа и пр. В този смисъл е разпоредбата на чл 157 ал 1 на НПК,
според която огледа на труп да става по възможност на мястото, където той е открит.
Отклонение от нормата се допуска само ако обективните условия и обстановката не
позволяват провеждането или са от такова естество, че биха могли да се отразят
неблагоприятно върху ефективността на огледа и върху обективността на резултата.

ЕТАПИ НА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ОГЛЕД НА ТРУП

Подредени в хронологическа последователност в хода на изследването:

– Общ статичен оглед – трупът се оглежда в състоянието, при което е намерен, а

именно общо вид, положение и поза на трупа, облеклото и състоянието на обувките, преди
започването на огледа трябва да се установи дали са настъпили изменения на трупа,
положение, поза, дрехи и други и ако се констатират такива, следва да се изясни в какво
точно се изразяват – на този етап всички участници в следствено оперативната група трябва
да се съобразяват с абсолютната забрана да пипат, изменят положението на трупа и
заобикалящата го обстановка – положението на трупа, което може да бъде висящо, лежащо,
стоящо, се определя, ако е на открита местност по отношение посоките на света, както и
спрямо най-близките ориентири; ако трупът е разчленен се определя разстоянието между
отделните части на трупа и в също така препоръката е всяка една част, която е открита да
бъде съответно фотографирана – правят се снимки, при огледа трябва да се установи и
опише позата на трупа и специално внимание да се отдели на трупните петна, опитните
експерти, по цвета на петното дори могат да установят времето на настъпване на смъртта,
позата позволява да се установи състоянието на трупа, характера на престъплението и др
обстоятелства, оглеждат се всички предмети, намиращи се върху и около трупа
– Детайлен статичен оглед – при който вече се изследват последователно всички
участващи около трупа детайли, но още не се прибягва до изменение положението на трупа
– правят се съответните възлови и детайлни снимки
– Динамичен оглед – трупът се обръща на различни страни, описва се подробно
състояние на дрехи, следи, петна, наличие на малки предмети, липсата на дрехи или обувки,
да се огледат джобовете, да се изземат предмети, документи, при огледа на обувките се
посочва техния вид и състояние, оглеждат се подметките и частици, попаднали върху тях
– Оглед на самото тяло, закономерна, хронологически финална фаза, описва се общия
вид на трупа, ръст, телосложение, охраненост, посочват се особеностите на отделните части
на тялото, като например цвят на косата, очи, анатомични аномалии, татуировки, следи от
хирургическа намеса и др. признаци. Огледът на тялото започва от главата, а именно,
състояние следи от насилие, както и наличието на евентуални наранявания, установява се
състоянието на очите, езика, описват се останалите части на тялото, шия , гърди, таз,
крайници и пр. телесни повреди, следи, които са открити, важно е телесните повреди да
бъдат описани по форма, големина и на коя част от тялото се намират, описват се и трупните
явления, като напр. изстиването на трупа, трупно вкочанясване, послесмъртни петна и др.
Огледът на трупа е неразривно свързан с мястото под трупа – „ложа на трупа” термин
от руската криминалистика – след като трупът се премести трябва да се огледа добре
мястото, където той е лежал, обръща се голямо внимание на обектите, които имат статус на
веществени доказателства, ако трупът е на открита местност – се оглежда почвата и се взема
проба от нея. Често пъти по намерените следи може да се съди за това дали трупът е бил
преместван след настъпването на смъртта, за личността на пострадалия, респективно
личността на извършителя на престъплението и др. обстоятелства.
При всичките начини на умъртвяване следва да се има предвид някои специфични
момента на акцентиране, защото така се изясняват съществени въпроси – т. напр. при
обесване или удушаване с примка основният въпрос, който възниква е дали се касае за
убийства, самоубийство или инсценировка – решаването на тези въпроси изисква да се
огледа положението и позата на трупа, да се провери дали върху него има следи от
нараняване, влачене, да се провери дали пострадалия е бил в състояние сам да се покачи и
да надене примката и пр. Типичен признак при оглед на труп е наличието на т. Нар.
страмбулационна бразда – преминава около шията непрекъснато, или се прекъсва, с
течение на времето видът на браздата се променя, трябва да се обърне внимание също
наличието на така наречените трупни петна, обичайно са разположени по крайниците и в
долната част на корема, опитен съдебно медицински експерт по тях може да установи
приблизително времето, през което трупът се е намирал в това увиснало положение, както и
фактът дали е бил преместен. От значение е да се изследва материалът на примката, при
вътрешния оглед, от значение е състоянието на шията, счупването на една костица, тя е
типичен признак, че смъртта е настъпила чрез обесване, при удушаване на жертвата с ръце,
най-характерните признаци са кръвоизливите, предизвикани от натиска на пръстите и
ноктите в областта на шията, а в някои случаи може да бъде около носа и устата, при огледа
може да се установи и счупване на ръба вследствие натиск на колена върху гръдния кош, с
цел сломяване на съпротивата на жертвата.
При удавяне, където смъртта се дължи на асфикция вследствие на прекъсване
притока на кислород, нахлуване на вода във въздухоносните пътища, трябва да се обърне
внимание на състоянието на кожата, мацерация – размекване на кожата, известна е още
като гъша кожа – по това може да се установи колко време трупът е стоял във водата,
подлежат на оглед повредите, нанесени на трупа от удари в скали, риби и др.
Голям интерес не само в криминалистиката, но и в съдебната медицина е въпросът
свързан с употребата на огнестрелно оръжие – убийство, самоубийство, трябва да се
акцентира вниманието – да се фиксира точно разположението, видът, входното, изходното
отвърстие, ако има такова, особено голямо значение има наличието на вторичните,
допълнителни следи от изстрела, разположени около входното отвърстие, едно опитно
вещо лице може да прецени приблизително разстоянието, това са следи от механичното
действие на барутните газове, частици от оръжейното масло, пояс на метализация,
обгаряния, следи от опушване, метален прах и пр. Тези обстоятелства са твърде съществени ,
но не само разстоянието на възпроизвеждане, а и посока, място, точно в какво положение се
е намирал пострадалия в момента на нараняването с оръжието. Освен на входното
отвърстие, изходното, ако го има, от значение е изследването на т.нар. раневи канал, пътят
през който се движи куршумът, при намирането на проектил в тялото по време на
аутопсията, той се изземва, не се препоръчва да се пипа с метални предмети, пинцети и др,
изходното отвърстие по отношение големината е доказателствен материал в съдебната
медицина, съгласно класическото указание – обичайно изходното отвърстие от входното
такова, това се обяснява, че когато проектира се движи в тялото, той се деформира поради
това указанието гласи, че е по-голям. В практиката се прокарва обаче и друго становище от
руския доктор Пирогов, отбелязва от наблюденията си в редица случаи, че изходното
отвърстие в някои случаи може да бъде по-малко от входното, той го обяснява с факта, че
при малък куршум с върха напред, повличайки части, се появява това по-малко отвърстие.
Голямо значение има аутопсията в този случай. Парафинова маска – при наличие на барутни
частици – силно синьо оцветяване.
При отравяне с въглероден окис – нещастен случай, убийство, самоубийство – най-
честите случаи на отравяне с въглероден окис – случаи, при които въглеродния окис
предизвиква смърт, защото се съединява с хемоглобина в кръвта и пречи по този начин да се
свърже с необходимия кислород.
При свръхдоза наркотик пък следва да се обърне внимание, че някои наркотици
потискат дихателните функции на нервната система, получава се парализа на мускулите,
включително парализа на дихателните мускули, основните групи, както е известно упойващи
вещества са наркотици и някои успокоителни, при свръхдоза – задължително аутопсия, в
онези случаи, когато трупът е с неустановена самоличност – имаме предвид неговото
идентифициране, да се извърши проверка в системата АФИС, да се вземе биологичен
материал, да се назначи ДНК експертиза, да се извърши реконструкция на лицето чрез
черепа, да се изземат предметите, които са намерени в облеклото на трупа.

Постановление за прекратяване на досъдебно производство, относно престъпление

по чл. 127 от НК П О С Т А Н О В Л Е Н И Е ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО
гр. София, 01.09.2009г. С.Н. – прокурор при СРП, след като се запознах с материалите по
досъдебно производство ЗМ № 11111/2009г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 33333/2009г.
по описа на СРП, У С Т А Н О В И Х: Досъдебното производство е образувано на основание
чл.212, ал.2 от НПК. и е водено срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за това, че на 02.07.2009г. в
гр.София, е склонил към самоубийство С. Д. С., ЕГН 111111111 и е последвало такова –
престъпление по чл.127, ал.1 от НК. Разследването по досъдебното производство е
приключило и същото е изпратено в СРП с мнение на водещия разследването за
прекратяване на наказателното производство. След внимателен прочит и анализ на
събрания в хода на разследването доказателствен материал, по отделно и в неговата
съвкупност, намирам че становището на водещия разследването следва да бъде споделено.
Налице са основанията за прекратяване на наказателното производство визирани в чл. 243
ал.1 т.1 от НПК. В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка: В
Докладна записка на полицейски служител от 07 РУ–СДВР относно посетено
местопроизшествие е било установено жилище състоящо се от коридор, стая и сервизно
помещение. В стаята е бил открит трупът на С.Д.С лежащ на пода до легло. Същият е бил без
облекло от кръста нагоре обут в черни маратонки, чорапи и долнище на анцунг. На място е
пристигнал екип на ЦСМП с д-р Атанасовски. В протокола за разпит д-р Атанасовски твърди,
че след като получили сигнал, посетили следния адрес: гр.София, където открили трупа на
С.С. да лежи в стаята гол от кръста нагоре, на пода. При прегледа д-р А. установил, че лицето
е починало. Същият заявява, че е видял жената, която ги повикала да изхвърля черен
найлонов плик в контейнерите за смет пред блока и след което се оттеглила в посока НСА.
По делото е изготвена и приложена съдебно-медицинска експертиза на труп
№111111/2009г. от чието заключение е видно, че причината за смъртта на С. С. е болестна и
се дължи на остро разстройство на коронарното кръвообращение резултат от запушването
на лумена на дясна коронарна артерия от тромб. Хипертофията на лявата камера и
нефросклерозата са морфологичен израз на трайно приживе повишено артериално
налягане. По трупа не са установени травматични увреждания. В заключението на СМЕ е
установено още: Генерализирана атеросклероза, тежка коронаросклероза със запушване от
тромботична материя на просвета на дясна коронарна артерия, миокардиофиброза, оток на
мозъка и белите дробове, емфизем, мастна дистрофия на черния дроб, нефросклероза,
кистоза на бъбреците, камъни в щитовидната жлеза, хипертонична болест, кръвен застой
във вътрешните органи. В хода на разследването не са установени травматични увреждания,
които да обуславят различна от по-горе установената причина за смъртта. Не са налице
доказателства за упражнени спрямо починалия насилствени действия от страна на трети
лица, които биха могли да са причина за настъпване на смъртта. Не са налице данни и за
това конкретно лице да е извършило действия, насочени към склоняване на починалия към
самоубийство по смисъла на чл.127 НК. Горното се доказва от фактическа и правна страна от
извършените разпити на свидетелите П.А. и Т.Т. , от изготвената Съдебно-медицинска
експертиза, Докладни записки, Протокол за оглед на местопроизшествие, Протокол за оглед
на труп, както и от останалите събрани и приобщени по делото материали. С оглед
изложените по-горе обстоятелства и аргументи, считам, че са налице основания за
прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства за извършено
престъпление от общ характер по смисъла на НК. Предвид гореизложеното и на основание
чл.199 и чл.243 от НПК, П О С Т А Н О В И Х: ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по
досъдебно производство ЗМ № 11111/2009г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 33333/2009г.
по описа на СРП на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 НПК. Препис от
постановлението да се изпрати за сведение на М.С. /съпруга на починалото лице/ на адрес:
гр. София Постановлението подлежи на обжалване пред СРС-НО в седемдневен срок от
получаването му. Анализ на приложеното Постановление: От приложеното Постановление,
става ясно, че се касае за образувано досъдебно производство по повод починало лице. В
тази връзка, в хода на наказателното производство са извършени редица процесуално-
следствени действия. В контекста на нашата тема, внимание ще следва да се обърне върху –
огледа на местопроизшествие, огледа на труп и съдебномедицинската експертиза на труп.
На първо място е било извършено оглед на местопроизшествието, което поначало има
решаваща роля за успешното провеждане на разследването. Взети са мерки, по реда на НПК
– за запазване на местопроизшествието. Със самия оглед на местопроизшествието е
образувано и досъдебното производство, на основание чл. 212, ал. 2 от НПК – с протокол за
първото действие по разследването. Сформирана е оперативно-следствена група, към която
е привлечен и съдебномедицински експерт, съгласно изискванията на чл. 157 от НПК. Заедно
с огледа на местопроизшествието е извършен и оглед на трупа. Същият е извършен на
мястото, където е открит трупа. Извършено е и фиксиране, а именно относно положението и
признаците на трупа, същите са фиксирани фотографски и графически. Използвана
литература: Проф. д-р Цеко Цеков Криминалистика; Проф. Никола Манев Наказателно –
процесуално право на Република България