1.Предмет, задачи и съдържание на СМ. Основни проблеми на съдебната стоматология.

СМ е мед наука, която изучава и разработва медико-биол въпроси, които възникват в наказателния и
гражданския процес и за чието изясняване са необходими специални знания. Има за обект човека - от
неговото зачатие до смъртта и изчезването на последните му останки, а за цел-подпомагане на
правораздаването. Приложението на теорията на СМ в правната практика се нарича СМ експертиза.
Задачите на СМ са следните: 1.Да разработва медико-биол въпроси с оглед нуждите и изискванията
на правната теория и практика 2.Да съдейства за подобряване качеството и ефективността на
диагностичната, лечебната и профилактичната дейност чрез анализ на специфичния СМ материал 3.Да
разработва деонтологично-правните въпроси в медицинската, респ. в стоматологичната практика 4.Да
съдейства за усъвършенстване на наказателното, гражданското и здравното законодателство чрез
привеждане в динамично съответствие текстовете на закона с научните постижения на СМ.
Съдебната медицина се състои от 2 части: I.Обща част - предметът на сСМ, историята й,
процесуалните норми и организацията на СМ експертиза; II.Специална част: 1.Увреждания и смърт от
различни видове външни въздействия; 2.СМ експертиза на живи лица във връзка с телесните повреди,
установяването на пола, половите проявления и нарушения на половата неприкосновеност на мъжа и
жената; 3.Учението за смъртта и постморталните процеси, оглед и СМ изследване на трупове;
4.Различни видове смърт, предизвикващи съмнение за външно насилие; 5. Въпроси, свързани с
идентификацията на личността и изследване на веществени доказателста 6. Деонтологично-правни
въпроси на медицинската практика и наказателноправна отговорност на медицинските лица.
Съдебната стоматология изучава стоматологичните проблеми за нуждите на правната практика.
Основните й проблеми са: 1.СМ експертиза на уврежданията в ЛЧ област, причинени от мех., хим.
фактори, високи и ниски Т., лъчева енергия и електричество; 2.СМЕ на мех. асфиксия от запушване на
ДП с чужди тела; 3.СМЕ на телесни и др. увреждания, причинени от зъби; 4.Идентификация на
личността по стоматологичен статус; 5.Експертиза във връзка с престорени заболявания и
самоубреждане в ЛЧ област.

2. Процесуални основи и организация на СМЕ у нас. Обекти на СМЕ и документация

СМЕ е процесуално средство за събиране и проверка на доказателства в наказателния и гражданския
процес. Лицата, натоварени с извършването й се наричат експерти. СМЕ е научно-практическо
изследване със заключение по въпроси от медико-биол характер, възникнали в практическата дейност
на органите на предварителното разследване, прокуратурата и съда. Извършването на експертизи у
нас е регламентирано в НПК, ГПК и специални наредби и инструкции. Основни принципи, които
трябва да се спазват при назначаване на експертиза са: 1.Необходимост от специални знания не
въобще, а в изрично определени области; 2.Възлагане на експертизата на физически лица; 3.Възлагане
на експертизата на специалисти, които притежават необходимата професионална правоспособност,
подготовка и опит в съответната област; 4.Възлагане на експертизата на незаинтересовани от изхода
на делото лица; 5.Забрана за съвместяване на 2 процесуални качества по едно и също дело;
6.Независимост на експерта от страните на процеса. Задължителна мед експертиза се назначава,
когато съществуват съмнения относно: 1.Причината на смъртта; 2.Характера на телесната повреда
3.вменяемостта на обвиняемия или заподозрения; 4.Способността на обвиняемия или заподозрения с
оглед на неговото физическо и психическо с-е правилно да възприема фактите, които имат значение за
делото и да дава достоверни показания за тях. Способността на свидетеля с оглед на неговото
физическо и психическо с-е правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни показания за тях. Процесуалния документ, с който се назначава експертизата, бива
постановление на прокурора или на следователя и определение на съда, в него трябва да се посочи:
1.Основанията, поради които се налага да се извърши експертизата; 2.Обектът на експертизата;
3.Задачата на експертизата; 4.Материалите, предоставени на експерта; 3те имена, образованието,
специалността, науч степен, науч звание и длъжността на експерта; 5.Видът на експертизата-
първоначална, допълнителна, повторна, комисийна, комплексна; 6.Необходимите следствено-
криминалистични и др. данни по случая. Обектите на СМЕ са: 1.Живи лица; 2.Човешки трупове и
трупни части; 3.Веществени доказателства; 4.Документи и материали по следствени и съдебни дела,
съдържащи медико-биол данни и обстоятелства. Когато освидетелстването се извършва по желание на
лицето, т.е. по частно искане, документът, който се издава от лекаря, носи названието СМ
удостоверение. При огледа на местопроизшествието на труп и оглед на живо лице трябва да
присъстват поемни лица. СМЕ и СМУ се състоят от 3 части : 1.Уводна част: от кого, кога, къде, на
какво основание и в присъствието на кого се извърша експертизата, обектът на експертизата и задачи
и въпроси , поставени за разрешение; 2.Описателна част: ходът на изследванията, действията на
експерта и всички наблюдавани фактически данни (външен и вътрешен оглед); трябва да има пълнота
на описанието, обективност на изложението, разбираемост на изложението. 3.Заключението е
експертен научен анализ, логичен извод от фактическия материал и резултатите от извършените
изследвания. Състои се от СМ диагноза и изводи на експерта. СМ диагноза се състои от: основно
заболяване или увреждане, довело до настъпване на смъртта, което има характер на нозологична
единица; усложнения на основното заболяване или на уврежданията; съпътстващите заболявания;
други увреждания, странични находки,имащи връзка с основното заболяване или увреждане. У нас е
въведена длъжностната специализирана СМекспертиза, тя е включена в системата на МЗ.

3.Общо учение на механичните увреждания и техните особености в ЛЧ област. Методики на

изследване и задачи на експертизата.
Увреждане (травма, повреда) е нарушаване на анатомичната цялост или физиологичните функции на
тъканите или органите на човешкия организъм вследствие въздействието на вредни фактори от
външната среда. Мех увр се получават само когато действащият предмет и човешкият орг са в
движение един спрямо друг едномвременно или ако единият е в покой, а другият се движи с/у него. Те
могат да се причинят от: оръжия (предмети, специално приготвени за нападение и защита), оръдия
(предмети използвани в процеса на труда), случайни предмети. Факторите, от които зависят видът и
значението на увреждането са: I.От страна на мех причинител. 1.Кинетичната Е на движещия се
предмет или на движещото се към него човешко тяло е равна на 1/2 от произведението на масата и
квадрата на скоростта; 2.Видът и особеностите на предмета, който причинява увреждането (форма,
големина, маса, повърхност, ръбове, ъгли); 3.Ъгълът, под който действащият предмет среща
повърхността на човешкото тяло (перпендикулярно, косо, тангенциално); II.От страна на организма
1.анатомо-биол характеристика на пострадалия (възраст, пол, телесна маса, охраненост); 2.Анатомо-
функционалните особености на засегнатата част на тялото (форма и структура на засегнатата област);
3.Общото състояние на пострадалия и реактивността на орг; III. От страна на средата, през която
действа мех причинител 1. Предмети между действащия агент и човешкото тяло; 2. Течна или
полутечна среда м/у действащия предмет и човешкото тяло; IV.От срана на социалната среда и
времето, изминало от увреждането. При изследването на всяко увреждане задължително се
отбелязват: 1.локализация-определят се анатомичната област и разстоянието на нараняването от
опорните анатомични точки и линии; 2.Разположението - по отношение на средната линия на тялото
3.Форма (кръгла, елипсовидна, лъчеобразна); 4.Размери – определят се в 2 взаимно перпендикулярни
направления; 5.Ръбове (равни, гладки, неравни, охлузени, с кръвонасядания, смачкани), ъгли (остри,
заоблени, тъпи), стените на раната (отвесни, полегати, подкопани); 6.Цвят, релеф и дълбочина на
раната; 7.Репаративно процеси (франулации, епителизация, крусти, цикатрикси, калус). Задължително
се изследват и дрехите. Допълнителни методи на изследване са: непосредствената стереомикроскопия
за изясняване особеностите на уврежданията и откриване на чужди тела; методът на цветните
отпечатъци (контактна хроматография) и цветните химични реакции за доказване следи от метали; Ro
за откриване на чужди тела в раната и фрактури на костите; хистохимични и биоХ методи за
установяване прижизнеността и давността на уврежданията; емисионен (спектрографски) анализ;
трасологични изследвания за идентификация на предмета, предизвикал уврежданията; изследвания за
установяване на медико-биол следи (косми, кръв, сперма, тъкани) по предметите, предизвикали
увреждането, с оглед неговата идентификация.

4.СМЕ при увреждания от твърди тъпи предмети - охлузвания, кръвонасядания, разкъсно-

контузни рани.
Твърди тъпи предмети наричаме тези, които нямат режещи ръбое и остри върхове. Под механизъм на
образуване на увр се разбира процесът на въздействие на травмиращия предмет върху тялото на
човека, довеждащ до възникване на увр. Различаваме 4 основни механизма на действие на тъпия
предмет: удар, притискане, разтягане, триене. Ударът представлява рязък и силен тласък - сблъскване
на тъпия предмет с повърхността на тялото на човека. При притискане действат обикновено 2 сили,
които упражняват центростремително действие върху тялото от 2 противиположни страни. При
разтягането действащата към тялото сила е насочена центробежно (противоположно на
притискането). При триенето травмиращият предмет е в съприкосновение с повърхността на тялото и
се движи към него допирателно или, обратно, тялото се плъзга по някакъв предмет (плоскост). Вс
видове увр, предизвикани от твърди тъпи предмети, могат да бъдат обхванати от понятието тъпа
травма. Тя се харак със следните видове морфологични изменения: охлузвания, кръвонасядания, рани,
напуквания, руптури, навяхвания, измествания и счупвания на кости, размачкване, частично или
пълно откъсване на части от тялото.
Охлузане (excoriatio) - нарушаване целостта на епидермиса или на епитела на видимите лигавици,
понякога и със засягане на папиларния слой на кориума. Образуват се при косо действие на твърди
тъпоръбести предмети в/у кожата или лигавицата, при което епидермисът се свлича, обелва.
Охлузвания по кожата, които настъпват послесмъртно се наричат пергаментни петна. СМ значение на
охлузванията: 1.Те са обективен показател за мех въздействие в/у орг; 2.По формата им понякога
може да се определят удрящата повърхност на предмета и начинът на причиняването им; 3.По
посоката на забелване на епидермиса може да се съди за посоката на въздействието; 4.От състоянието
на репаративните изменения могат да се правят ориентировъчни изводи за давността на увр;
5.Локализацията им дава данни за изясняване характера на насилието (душене, полово престъпление,
др.).
Кръвонасядане (sugillatio s. suffusio) - инфилтрирането на тъканите с кръв от разкъсани малки
кръвоносни съдове под д-то на кръвното Р. По-обилното и масивно натрупване на кръв в
междутъканните пространства или кухини се нарича хематом. Образува се вследсвие притискане и
разкъсване на съдовете в тъканите; при дърпане-странично теглене на тъканите и скъсване на
намиращите се в тях съдове; при намаляване на извънсъдовото налягане (ex vacuо); при рязко
повишаване на кръвното Р в дадена област от тялото. Биват повърхностни, дълбоки. Когато
кръвонасядането обхваща клепачите на 2те очи, говорим за т.н. травматични очила. СМ значение на
кръвонасяданията: 1.те са сигурен белег за прижизнено мех въздействие в/у тялото; 2.Те дават
възможност понякога за идентификация на действалия предмет и за преценка давността на
приложеното въздействие; 3.формата, локализацията, големината на кръвонасяданията могат да дадат
указания за характера на насилието (душене, полови престъпления, симулация, др.).
Рани (vulnera) – нарушаването на цялата дебелина на кожата или видимите лигавици и с това на
подлежащите тъкани, или на някой орган. Когато раната се съобщава с вътр кухина на тялото говорим
за проникваща рана. Раната има ръбове, стени, ъгли и дъно, зараства с ръбци. Формата й може да
бъде: цепковидна, полулунна, линейна, зигзагообразна, лъчиста, правоъгълна, триъгълна и др. Раните
от тъпи предмети се различават значително в зависимост от формата и особеностите на удрящата
повърхност на тъпия предмет, посоката на действието му и от особеностите на удареното място. СМ
значение на раните от тъпи предмети: 1.Особености на формата и видът на раната дават възможност
за определяне вида на удрящата повърхност, начина и посоката на действие на предметите, а в някои
случаи за идентификация на самия предмет; 2.Еволюционната им фаза на развитие дава указание за
давността на травмата; 3.Размерите и дълбочината дават възможност за преценка на силата на удара;
4.Локализацията, броят и тежестта дават указания на следствието за намерението на нападателя.

5.Увр на костите в ЛЧ област под дейсвието на твърди тъпи предмети и механизъм на

получаването им.
Травматичните счупвания на костите (fracturae) се получават, когато действащата меха сила
превъзхожда съпротивляемостта на костта. Фр биват директни и индиректни, пълни и непълни,
открити и закрити, едностранни, двустранни, единични, 2ни множествени и раздробени. Фр на ДЧ
според локализацията на счупването биват: 1.Фр на хоризонталната част:в областта на зъбите, в
медианната линия, в областта на кучешкия зъб, като 2на фр на брадата, в областта на страничните
зъби, 2на фр в областта на страничните зъби, като многократни счупвания на хоризонталната част в
областта на зъбите; 2.В хоризонталната част на мандибулата до ъгъла; 3.Фр на възходящата част на
мандибулата могат да станат: по надлъжната й ос; напречно на надлъжната й ос; в областта на
мускулния израстък; в шийката на ставния израстък; луксационни фр на ставния израстък. Мех на
получаване на фр е от огъване, притискане, разместване и откъсване. Фр от огъване възникват при
увеличаване на изпъкналостта на ДЧ дъга. В/у външ пластинка на ДЧ действат сили на разтягане, а в/у
вътр – на притискане. В участъка на разтягане се наблюдават видими пукнатини, изхождащи от фр
линия, образуващи с нея остър ъгъл. Там, където възникват сили на натиск, фр линия е назъбена, като
от нея излизат пукнатини. Краищата на образуващите се отломъци се наслагват един в/у друг. Фр от
разгъване се наблюдават при намаляване на ДЧ дъга, когато силите на разтягане действат в/у вътр
костна пластинка, а на притискане – в/у външ. Фр на ГЧ се делят на тотални и частични. При
тоталните фр на ГЧ самата тя или лицевият дял на черепа е цялостно откъснат от по-горележащите
костни структури. Фр на тялото на ГЧ биват типични и нетипични. Типичните биват: Le Fort I –
напречно отделяне на ГЧ над palatum durum, Le Fort II - почти напълно отделяне на средната частна
лицето от черепа. Le Fort III – пълно ЧМ разединение, като патологичната подвижност засяга целия
лицев дял на черепа, Wassmund I – фр линия минава през основата на зигоматичния израстък на ГЧ,
през инфраорбиталния ръб и през fissura orbitalis inferior, по-нататък фр линия върви по медиалната
страна на орбитата и към apertura piriformis., Wassmund II – фр линия минава през дъгата на ябълчната
кост и съвпада най-напред с фр на Le Fort III, после напуска fissura orbitalis и през processus frontalis на
ГЧ завършва в apertura piriformis. Фрактура на Омбредан - фр линия минава по средната линия назад
до основата на небцето и разделя максилата на 2 половини. Фр на Настев -характеризира се с цялостно
изместване на фрагментите в краниална посока. При частичните (непълните) фр е запазена
функционалната й връзка с черепната основа. Тук спадат фр на тялото на ГЧ и тези, локализирани по
израстъците й (челен, ябълчен, небен, алвеоларен). Фр на ябълчната дъга могат да се разделят на 3
вида: 1.Безфрагментни фр - получават се при рясък удар с твърд тъп предмет. 2.Фрагментни фр - най-
често при постепенно притискане на тъпия предмет. 3.Фрагментни фр с вбиване навътре на отломъка
– получават се при рязък силен удар. Мех на получаването им е чрез притискане. Фр на носните кости
могат да бъдат със или без разместване на носните кости, със или без деформация на носа, както и с
едновременно увреждане на хрущялния скелет на носа. Получават се при челен или страничен удар.
Фр на костите на лицето могат да бъдат комбинирани с фр на черепа, които биват: 1. Пуквания;
2.раздалечаване на шевовете; 3.Импресионни; 4.Депресионни; 5.Стъпаловидни; 6.Дупчести;
7.Улейообразни; 8.Екваториални фр от притискане и меридианни фрактури от разтягане.

6.Травматични увр на зъбите и увреждания причинени от зъби.

Травмите на зъбите могат да се разделят на 2 големи групи: изолирани, когато са засегнати само
зъбите, и неизолирани, когато е засегната и алвеоларната част на челюстта. Според характера на увр
изолираните зъбни травми биват: контузия на зъба (contusio dentis) – по зъбите няма видими увр,
основният признак е травм периодонтит; ликсация на зъба (luxatio dentis) – разклащане на зъба
вследствие разкъсване на лигаментите, закрепващи го в алвеолата. Зъбът е изместен в супра- или
инфраоклузия. Различават се 4 степени на разклащане на зъбите: I степен - подвижност във V-L
посока; II степен- подвижност във V-L и M-D посока; III степен- признаци на първите 2 степени плюс
изместване на зъба във вертикално направление; IV степен - освен горните признаци се наблюдава
завъртане на зъба (ротация). Фр на зъба (fractura dentis) може да бъде в областта на коронката,
шийката и корена. Фр могат да бъдат частични и пълни, а по отношение на вертикалната ос на зъба-
напречни, коси, ветрикални. Фр на коронката се деля на такива с и без отркиване на пулпата. При тези
без засягане на пулпата настъпва увреждане на емайла, счупване на ъгъла или режещия ръб на
коронката. Фр на шийката на зъба обикновено е пълна, т.е. коронката липсва. Тази област е най-
слабото по издръжливост място. Фр на корена може да настъпи в неговата горна, средна и апикална
трета. Избиването на зъба (expulsio dentis) представлява травматична екстирпация на зъба, която се
наблюдава при силни травми. При експертизата за избиване на зъби е необходимо да се отразят вс
налични поражения на устните, венците, езика, отчупването на алвеоларния ръб. Увр от зъби се
получават по механизма на действие на твърдия предмет (притискане, разтягане, триене), но имат и
редица морфологични особености . Увр, причинени от зъби на човек са локализирани по издадените
части на лицето-нос, ушни миди и горните крайници. Те зависят от състоянието на ЗЧ апарат: вида на
захапката, вида и особеностите на нараняващите зъби, дейстие с едната или с 2те челюсти, наличие на
протези. Получават се при ухапвания и могат да бъдат: охлузвания, кръвонасядания, рани и по-рядко
откъсване на части от тялото. Увр е с форма на 2 дъги, разположени симетрично една спрямо друга
откъм вдлъбнатата си страна. Възникват по 3 механизма: първият е свързан с притискащо действие на
фронталните зъби на 2те челюси; при втория травмите от зъбния апарат се обуславят от всмукващото
действие на устната кухина; третия механизъм представлява комбинация от посочените два
механизма. Увр, причинени от зъби на животно могат да бъдат нанесени по най-различни части на
тялото, като големите животни причиняват съответно по-големи рани и нерядко счупване на костите.
Увр, причинени от ухапване от куче, представляват множествени точковидни, линейни или дъговидни
охлузвания, кръгли или вретенообразни рани. Раните от ухапвания, особено с дълбоко размачкане на
тъканите, често нагнояват и могат да доведат до флегмон, газова гангрена, сепсис и смърт.

7.Увр при транспортни травми

Под ТТ разбираме увр или комплекса от увр по тялото на човек, причинени от външ или вътр части на
движещо се транспортно с-во, а също и при изпадане от него. В зависимост от вида на превозното с-во
биват: автомобилна, жп, тракторна, мотоциклетна и др.
Автомобилна т - увр са причинени от външни или вътр части на движещ се автомобил или при
изпадане от него. В зав от усл на възникване на увр, различаваме следните видове автомобилни
травми: блъскане на човек от движещ се автомобил, прегазване от автомобил, изпадане от движещ се
автомобил, притискане на тялото м/у авт и др предмети и др.Вс автомобилна т протича циклично и се
състои от няколко, следващи една след друга, фази: 1.Ударно в-вие - удар на тялото от автомобила,
удар на тялото в пътната настилка или предмети на пътя; 2.Притискане на тялото между колела и
пътна настилка, м/у автомобил и път; 3Триене на тялото по автомобила или пътното покритие.
Увр се разделят на специфични,характерни и нехарактерни. Към спец увр се отнасят тези, които
отразяват формата и рисунъка на дадена част, а понякога и размерите на определен детайл. По тях
съдим за марката, дори и за модела на конктретния автомобил. Към характерните се отнасят тези,
чийто механизъм на получаване съответства на даден вид автомобилна т. Те не служат като
доказателство, че са получени при автопроизшествие. Такива травми са т.нар. бъмпер фр - широки
лентовидни охлузвания по д крайници, придружени с фр на дългите тръбести кости. Към
нехарактерните се отнасят наранявия, които както поотделно, така и в съвкупност нямат особености за
автомобилна т. Най-честата т е блъскане на човек от движещ се автомобил. Развиват се 3 варианта на
блъскане: с предната,страничната и задната част на автомобила. Най-често е блъскане с предната част.
При блъскане на човек с предната част на автомобила се наблюдават 4 фази: 1.сблъскване на тялото с
някои части на автомобила; 2.падане на тялото в/у автомобила; 3.отхвърляне на тялото и падане му
върху платното; 4.плъжгане в/у платното. При 1вата фаза се наблюдават бъмпер фр, които биват
закрити и открити. Те са в областта на подбедриците при лек автомобил и в обалстта на бедрата при
товарен. При 2рата фаза тялото пада върху капака на лекия автомобил. В тази фаза се получават увр
по гърба и тилната част на главата. При по-висока скорост на автомобила (над 60км/ч) се разкъсват
връзките м/у черепа и горните шийни прешлени. Може да се разруши и цялостта на гръбначния и
продълговария мозък. При 3тата и 4тата фаза се получават увр по изпъкналите части на тялото, по-
често лицето, главата и крайниците. Наблюдават се следи от охлузвания и от влачене. При
продължително и бързо влачене се получава изпиляване на костите и престъргване върха на обувките.
Т от прегазване като самостоятелна възниква рядко. Комбинирана е с други т - с удар или изпадане от
движещ се автомобил. Те са характерни за товарните автомобили, т.к. са по-високи. Специфични
изменения за прегазения са отпечатъци от релеф на гумите. Те могат да бъдат позитивни и негативни.
Характерни са също и циркуларните отслоявания на кожата от подкожната мастна тъкан и обвивките
на мускулите. При прегазвания през главата се наблюдава сплескване поради многофрагментно
счупване на костите на мозъчния и лицевия дял на черепа. Когато колелата преминават през гръдния
кош наблюдаваме множество двустранни счупвания на ребра. Увр в автомобила се наблюдават при
сблъскване на втомобил с висока скорост с друга кола. Т са в областта на главата, изпъкналите части
на тялото и долните крайници. Получават се множество разкъсно-контузни рани, придружени с
многофрагментни фр на костите на лицевия и мозъчния череп.
Железопътните травми по броя на жертвите са на 2ро място след автотравмата. Уврежданията биват
типични и нетипични. Към типичните се отнасят: ивица на притискане, ивица на обтриване,
травматична декапитация,разделянето на туловището на 2 половини и др. Към нетипичните се отнасят
охлузвания, кръвонасядания, ракъсноконтузни рани и др. Основните видове на жп травма са:удар от
движещ се жп транспорт, прегазване от колела на жп транпосрт, падане от жп влак и др. Основните
признаци на прегазване от влак са ивицата на притискане и ивицата на обтриване. Ивица на
притискане - отпечатък на преминащата повърхност на колелото върху кожата. Тя е широка,
лентообразна охлузна ивицас ширина 8-15 см. Ивица на обтриване - това е участъкът на протриване на
кожата в страничната повърхност на колелото и релсата.

8.Увреждания и смърт от остро оръжие

Остри предмети са тези, които имат остър връх или режещ ръб. В зав. от острата част на предметите и
мех, по който причиняват увр, са:прободни, порезни, прободно-порезни и посечни. Прободни рани -
при тях имаме входно отверстие, раневи канал, а понякога и изходно отверстие. В дълбочина вс слой
се цепи в различна посока според с-рата на тъканите. Формата на входното отверстие зависи от
формата на напречното сечение на предмета. Коничните и цилиндричните предмети с остри краища
образуват цепковидни рани. При значителна дебелина на предмета раната има заоблени по краищата
ъгли и охлузвания. Цепковидните рани в кожата, причинени от чисто прободно оръжие, имат
постоянна за всяка област от тялото, характерна посока-линия на Лангер, която зависи от направление
на съединителнотъканните влакна на дермата в дадена телесна област. В плосктие кости по външната
повърхност на костта добре се очертава напречното сечение на прободния предмет. Порезни рани -
при тях настъпва разрязване на тъканите - получават се порезни рано. Ако острието стигне до кост-по
нея остава следа-линейно повърхностно прерязване на надкостницата .Формата на раната обикновено
е линейна или цепковидна. Ако острието пререже кожна гънка, се наблюдава зигзагообразна начупена
рана. При косо д-вие спрямо телесната п-ност нерядко се образуват ламбовидни рани или могат да
бъдат отрязани части от тялото. Ръбовете и стените са съвсем гладки, слабо пропити с кръв, ъглите са
остри с или без плитки порязвания,наречени ‘опашчици’. Те се получават в посока на тегленето на
ръката. Наличието на допълнителни разрези показва,че раната е била причинена от няколко движения
на ръката. При порезни рани дължината преобладава над ширината и дълбочината. Те зеят широко.
Прободно-порезни рани - дължината на входната кожна рана съответства на ширината на
проникналата част от оръжието в кожата. В повечето случаи дължинaта на раната е по-голяма от
ширинатата на оръжието,което се обяснява с раздвижване на оръжието или пострадалия. Дължината
на раната може да е и по-малка от ширината на ножа поради ретрахиране на тъканите. Каналът в
меките тъкани е праволинеен с вид на цепка, с гладки стени,които прилягат една към друга. При
наличие на няколко рани определянето ширината на острието става по размерите на най-малката кожа
рана,която има достатъчна дълбочина на раневия канал,а дължината на острието-по раната,която има
най-дългия ранел канал. Посечни рани - причиняват се чрез замах с острието върху телесната п-ност.
Под д-вието на замаха оръжието посича меките тъкани. Посичанията на костите са показателни за д-
вието на посечното оръжие. При слаби удари се получават повърхностни посичания с гладки ръбове,
гладки стени и остри ъгли;при по-силни удари костие могат да бъдат гладко пресечени (шлифовани),
да се образуват пукнатини,а понякога и хлътнали малки парчета.

9.Увреждания от огнестрелни оръжия

Проектилът на огнестрелните оръжия причинява различни в-вия върху човешкото тяло:
1.Експлозивно-той разкъсва тъканите и счупва костите. Това са оръжията с голяма начална скорост на
проектила (пушки, карабини, картечници) 2.Пробивно - проектилът пронизва тялото,като в мястото на
проникването избива съответен участък от кожата, а при излизането си я разкъсва. 3.Клиновидно - той
действа разцепващо на тъканите като прободно оръжие и обикновено завършва сляпо в тялото.
4.Ударно-контузионно д-вие на проектила - в този случай проектилът е загубил скоростта си и се
намира в края на полета си. В/у тъканите д-ва контузионно, причинявайки охлузвания и
кръвонасядания. Когато проектилът попадне с твърде голяма скорост в кухини с течно или полутечно
съдържимо, или в тъкани, богати на течност, може да се прояви хидродинамично д-вие,изразено с
обширни разкъсвания на органа или тъканта на малки части.
При огнестрелнтие наранявания различаваме 3 зони: 1.Зона на непосредствения раневи канал-това е
дефектът на тъканите,който се образува веднага след преминаването на проектила; 2.Контузионна
рана - това е стената на канала, чиято ширина може да бъде от няколко мм до 2 см; 3.Зона на
молекулярно сътресение-разпространяващо се до 5 см и повече. Увр ф-ри на огнестрелното оръжие
са:проектилът, допълнителните ф-ри, оръжието ,вторични снаряди. Морфологичните признаци на
нараняване зависят от следните ф-ри: 1.Вид,калибър на оръжието и особеностите на снаряда му; 2.Р-
нието на изтрела и кин.енергия,с която влиза в тялото; 3.Наличието на преграда между тялото и
оръжието; 4.Анатомофизиологичните с-ва на тъканите,през които преминава проектилът.
В СМ се различават 3 дистанции на изстрела: 1.Изстрел от упор; 2.Изстрел от близко р-ние; 3.Изстрел
от далчено р-ние. Изстрел от далечно р-ние - входната рана се х-ра с: 1.Кръгла форма с липса на
тъкан, на която диаметъра е по-малък от калибъра на оръжието поради еластичността на кожата; 2.По
ръба на раната има пръстен на охлузване, нар. контузионен, който при засъхване на труп придобива
кафеникав прегаментоподобен вид. Той представлява лишена от епидермис контузена кожа 3.Пръстен
на обтриване,наречен още пръстен на зацапване,който се наслоява върху пръстена на охлузването
предимно по вътрешния му ръб. Изстрел от близко р-ние-той се х-ра с: а.Експлозивни газове. Те имат:
1.меха д-вие - разкъсват се тъканите и се оформят неправилни входни кожни рани. бхимично д-вие -
намиращият се в състава им CO2 се свързва с Hb и образува карбоксиHb, който има яркочервен цвят
и се проявява в подлежащите меки тъкани и мускули около входната рана; в. термично д-вие-по-
рядко; 2.Пламък – опърляне на космите, изгаряне на кожата около раната или на дрехите; 3.Сажди - те
почернят, импрегнират кожата около входната рана, като образуват пръстен от почерняване, който
избледнява и се уголемява с увеличаване на р0нието. 5.Недоизгорели барутни частици -вбиват се в
кожата около входната рана образуват точковидни ожулвания и кръвонасядания, концентрично
разположени при перпендикулярна посока на изстрела и екцентрично – при косо попадение на
проектила към тялото. 3.Изстрел от упор - особеностите се определят от механичното д-вие на
газовете. Прониквайки преди и след проектила газовете упражняват върху тъканите огромно
налягане,като увеличават размера на входната рана.Тук не важи правилото,че входната рана е по-
малка от изходната. Тъкмо обратното - при изстрел от упор,входаната рана е по-голяма вследствие от
газовете. Морфологичният вид на входната рана зависи от положението на оръжието до тялото. При
плътен контакт раневият канал е продължение на цевта на о-жието и всичко доп.фа-ри влзиат в
раневия канал и се установяват при изследването му. При стрелба от упор вследствие от навлизането
на газовете се получава подкопаване, повдигане на кожата и удряне в дулото на цевта, при което може
да се отпечатат формата и големината на цевта върху кожата. При стрелба с дуло,вкарано в
устата,експлозивните газове причиняват характерни лъчеви раздиранияс почерняване в ъглите на
устрните по цялото им протежение. Под взрив разбираме отделяне на енергия в резултат на
физични,химични или ядрени изменения на в-вата,вследствие не което се образува голямо
налягане,което предизвиква разрушаване и преместване в околната среда. Основните увреждащи ф-ри
на взрива са: 1.вълната на детонация и продуктите от взрива на взривното в-во. 2.ударната вълна на
обкръжаващата среда. 3.високата температура на взривените газове 4.отломки от обвивките на
снарядите 5.вторични снаряди .При съприкосновение на взривното в-во с тялото или при много
близко р-ние действат всички сили .Получават се комбинирани увр: 1.пълно разрушаване или
раздробяване на тялото с отнасяне на части от него далеч настрани; 2.обширни и дълбоки изгаряния
3.промяна в цвета на тъканите на тялото в местата на уврежданията поради образуване на карбоксиHb
и на карбоксимиоглобин. 4.опушване или почерняване не телесни части и др.При относително близко
р-ние ударната вълна д-ва върху тялото като твърд тъп предмет и в зависимост от епицентъра на
взрива може да причини различни увреждания. Те са локализирани предимно на страната на
тялото,обърната към мястото на взрива. На противоположната страна нараняванията са преди всичко
от падане върху околната среда поради изхвърляне на тялото от взрива. Получават се единични или
множествени наранявания от снаряд или вторични снаряди.

10.Увреждания от висока Т и ел.ток-

Високата Т оказва общо и местно д-вие в/у чов. орг. Общото д-вие се проявява във вид на Q и слънчев
удра. Q удар настъпва при общо прегряване на орг и повишаване не тел. T. Условия за настъпването
му са висока Т. на ок. среда, повишена влажност на въздуха и усилена мускулна работа. Слънчевият
удар е вид Q удар, при която към прегряването на организма се присъединява и непосредственото д-
вие на лъчи в/у непокрита глава, кожа. Местното д-вие - има много по-голямо значение от общото.
Местното д-вие на високата Т от пламък, суха топлина се нарича изгаряне, а от горещи течности и
пара-попарване. Класификацията на изгарянията се определя по дълбочината на поражението по
кожата и подлежащите тъкани. Изгаряне 1ва степен - зачервяване на кожата и оток; Изгаряне 2ра
степен - поява на мехури,изпълнени с течност; изгаряне 3та степен - 3та А степен - непълна некроза на
кожата и 3та Б степен - пълна некроза на кожата в цялата дебелина; изгаряне 4та степен - некроза на
кожата и подлежащите тъкани. Овъгляването е послесмъртно явление. Такъв овъглен труп е в поза на
боксъор, т.к. сгъвачните мускули са по-силни от разгъвачните. Овъглените трупове, когато са на
възрастни хора, са с намалени размери и приличат на юношескки или детски и не може да се прецени
за възрастта им. При овъгляване на труп зъбита са най-устойчиви. Това се обуславя от тяхната с-ра и
състав. Увреждащото д-вие на ел. ток зависи от няколко неща: 1.физическита качества на ел. ток - тип,
напрежение, сила, съпротивление и прод. на д-вие; условия на околната среда, с-ние на орг. Ел ток
оказва местно и общо д-вие върху орг. Общото д-вие води до рязко нарушаване на жизнените ф-ции и
бърза смърт от шок, спиране на сърд. дейност или дишането. Местното д-вие се проявява във:
1.Термично д-вие-на него се дължи некроза на кожата до евентуалното й овъгляване. 2.Мех д-вие
-дължи се на преминаване на ел верига в механична. Изразява се в разкъсване на дрехите, нарушаване
целостта на тъканите, фрактури; 3.Електролитично д-вие - промяна на оцветителните с-ва на тъканите,
разпадане не тлъстината на кожата на мастни киселини.Следите по кожата от д-вие на ел.ток се
наричат ел. знаци (електромарки). Образуват се при ток с ниско напрежение, на мястото на влизане и
в/у сухи кожи. Типичната електромарка е ограничена и представлява коагулационна некроза на
кожата, кръгла по форма, с хлътнала централна част.

11.Генеза и причина за смъртта при мех увр

Причина за смъртта е основното увр, което е довело до смъртта, а генеза на смъртта е причината и
звената,чрез които съответното увреждане е довело до смъртта. Когато след мех травма следва смърт,
за органите на разследването е важно да се установи дали смъртта е последица от нараняването, т.е. да
се установи връзката м/у травматичното в-вие и последващата смърт. Трябва да се прави разлика м/у
основна, непосредствена причина и конкурираща причина за смъртта. Основната причина е увр от тип
нозологични единици, които по своята тежест водят до смърт. За конкуренция на причините говорим
за смъртта говорим тогава, когато се установят 2 или повече тежки увр, при което всяко едно
поотделно може да причини смърт. Причините за смъртта след механична травма биват
непосредствени (ранни, първични) и късни усложнения (вторични). Непосредствени те причини ногат
да бъдат: груби анатомични нарушения целостта на тялото, несъвместими с живота (декапитация,
разкъсвания и др.), вътречерепни травматични хематоми, задушаване от вдишана кръв, емболии и др.
Късните причини се делят на 2 групи: инфекциони и неинфекциозни. Към инфекциозните причини се
отнасят: възпалителни изменения на мозъка, травм. пневмония, перикардит и др. Към
неинфекциозните спадат: травматична тромбоемболия, травм. епилепсия, синдром на
продължителното смачкване и др. Установяване на пожизнеността на уврежданията (виталността) е
един от основните въпроси, който се поставя при експертиза на трупове. Това е важно за установяване
на причина на смъртта, за времето,изтекло от нараняването и нейното настъпване. Под витална р-ция
разбираме получените по време на нараняването увреждания, които доказват тяхната прижизненост.
Уврежданията на трупа в зависимост от времето на причиняването им се делят на 3 групи:
прижизнени, агонални и псолесмъртни. Колкото по-дълго време премине от нанасяне на увр до
смъртта, толкова по-лесно се установява тяхната прижизненост. Най-трудно се диференцират увр,
получени непосредствено преди смъртта, в агоналния период (клиничната смърт), а също и в началото
на биологичната смърт. Това е така,защото настъпването на смъртта е процес, м/у живот и смърт няма
рязка граница - постепенен преход. Прижизнените р-ции биват общи и местни. Към общите спадат:
обилно вътрешно и външно кръвотечение, емболии (мастна, въздушна, тъканна и др. Към местните
спадат кръвонасядането, възпалението, местната смърт на тъканите и др. Послесмъртните увреждания
може да възникнат случайно при превозване, пренасяне, събличане, обличане, аутопсия. Те могат да
са свързани с обстановката на смъртта - при скоропостижна смърт на пътя и последващо прегазване от
превозни с-ва. Послесмъртни наранявания се срещат при умишлено разчленяване на трупа при
прикриване на престъпление,при изгаряне и др. Уврежданията на трупове могат да бъдат причинени
от насекоми,птици и животни.

12.Общо учение за механичните асфиксии-видове,генеза и причина за смърт

O2 недостатъчност на орга, предизвикана от рачзлични прични, се означава с термина хипоксия.
Понятието асфиксия е синоним на хипоксия. При асфиксия се прекратява достъпът на O2 в орг през
ДП, изчерпва се O2 в тъканите, натрупва се СO2 и се повишава въгл.к-на. Предизвикват се тежки
нарушения в клетъчния метаболизъм. Механичната асфиксия протича в 5 стадия: 1.Предасфиктичен
стадий - симптомите се наблюдават след 10-15 с от д-вието на мех. фактор - безпокойство, задържано
дишане, след което се ускорява. Стадия продължава около 1’ .2.Стадий на диспнея и гърчове - през
1вата’ диспнеята е инспираторна. Това е адаптационен м-зъм от страна на ДС. Диспнеята се проявява
със задълбочена и учестено дишане. През 2рата’ диспнеята преминава в експираторна,която трае
около 1’. Проявява се с тласъчни експираторни дих. д-ния. Диспнеята завършва с гърчове,отначало
частични. В този период настъпва и изпускане на тазовия резервоар -изпражнения и урина. Към края
на 2рата’ се губи съзнание, настъпва прострация, спират гърчове и дишането. 3.Стадий на покой
(апное) -около 1’. Тялото е напълно отпуснато, неподвижно, дишането спира, сърд съкр. са забавени,
АН и ВН налягане спадат. 4.Стадий на терминалните дишания - около 1’. Проявява се с безпорядъчни
дих д-ния с участието на цялата дих. Мускулатура, след което дишането спира напълно. Кръвн.Н
спада. 5.Стадий на автономна сърд. дейност-няколко минути. Слаби частични съкр. на целия мускул.
В следасфиктичния период у преживелите се наблюдават редица болестни промени от страна на ЦНС,
дишане, кръвообр. От страна на ЦНС - психотични прояви, тежки депресивни с-ния, увр. на мозъка,
деменция, отслабване на паметта и др. Морфологични признаци за смърт от мех. асфиксия- Външни
признаци - цианоза на лицето, точковидни кръвоизливи по конюнктивата на клепачите и склерата,
екзофталм, оток на лицето и клепачите, кръвотечение от носа, обилни,морави послесмъртни петна
(нисколежащите чсати на трупа). Вътрешни признаци - тъмна течна кръвпрепълване на дясната
половина на сърцето и прилежащите й съдове с кръв, остър кръвен застой във вътрешните органи,
точковидни кръвоизливи под серозните и мукозните покривки на вътр. Органи (петна на Тардийо),
анемична слезка. Класификация на мех. асфиксии-1.Асфиксия от притискане - а.Притискане на шията
(обесване, загърляне, удушване) б.Асфиксия от притискане на снагата(компресионна). Асфиксии от
запушване (обтурационни) - а.притискане на външните ДП; б.запушване на ДП с чужди тела;
в.запушване на ДП с течности. 3.Асфиксия в тясно затворено пространство: Асфиксия от притискане
на външните ДП -запушване на отворите на носа и устата, при което се прекратява достъпът на О2 до
БД. За притискане на отворите се използват меки предмети - кърпа, одеяло, дрехи и др. При по-грубо
насилие с ръце или трвърди предмети се установяват следи от увр -охлузвания, кръвонасядания по
лиг. На устата, венците, понякога се получават отпечатъци от зъбите на жертвата по лигавицата на
устата. Притискането на външните ДП може да се получи случайно (при припадък,в безсъзнателно с-
ние, при тежко ROH отравяне), когато не може да промени положението на тялото си и се задушава.
При аутопсия се установява бързо настъпила смърт и следи от д-вието на мех. ф-ор. В някои случаи в
устната кухина, във фаринкса или в разк. на бронхтие могат да се намерят разклонения на материала, с
който е било причинено притискането на отворите. Когато има притискане с меки предмети не се
установяват никакви следи от д-вието на мех.ф-ор, а само бързо настъпила смърт. Запушване на дих.
отвори с чужди тела - най-често аспирирането на чужди тела се отнася към нещастните случаи,
поради вдишнае на повърнати хран. материи. Освен храна могат да се аспирират различни зърнени
материални, тиня, прах. В стом. Практика могат да бъдат аспирирани малки инструменти и пом.
Материални - борер, нерв-екстрактор, игли, тупфери, ролки и др. Съществуват различни условия и ф-
ри, които благоприятстват аспирацията на чужди тела в ДП: 1.Възраст - крайните възрасти са най-
често засегнати. 2.Различни заболявания-стеснение на хранопровода от тумори или ръбци след
изгаряне, заб. На ЦНС - булбарни парализи, тумори на главния мозък и др. 3.Аномалии и увр. в ЗЧ
апарат,които затруднпват нормално дъвчене и гълтане (вродени цепки на лицето и небцето, пат.
прикуси, липса на зъби и др. 4.Алкохолно опиянение 5.Обща наркоза и безсъзнателно с-ние
6.Анестезия на устната кухина; При експертиза на труп се наблюдават трупна находка на бърза
настъпила смърт; Други видове ех. асфиксии – странгулации (обесване, загърляне и удушване).
Общото между тях е: 1.Локализацията на действащия мех. ф-ор.-шията; 2.Патогенетичния
механизъм, водещ до настъпване на смъртта, включващ - а.разстройство на моз циркулация - притокът
на кръв към мозъка е запазен, а оттичането е затруднено. Получава се венозен застой, увеличено вез.
налягане и хипоксични промени в мозъка. Ако силата на притискането е по-голяма спира и притокът
на кръв към мозъка; б.прекъсване на достъпа на въздух в БД; в.Нерворефлекторен м-зъм - при
притискане на n.vagus и glomus caroticum, т.е. при дразнене на различни шокогенни зони, може да се
стигне до различно шокогенно спиране на сърдечната дейност. Всеки патогенетичен механизъм може
да причини смърт при странгулации, по-често се получава комбинация от д-вие им, като водещ е-р-во
на моз.циркулация.

13.Трупна картина при смърт от асфикция

При смърт от мех асфиксия се наблюдават общи морфологични признаци, при външно и вътрешно
изследване на трупа. Тези признаци са като при трупна находка от бързонастъпила смърт и се
оттъждествяват с тях.
1)Външни признаци: a)цианоза на лицето – непостояннен признак. Тя е витална проява и трябва да се
различава от послесмъртното хипостатично посиняване на лицето (вследствие стоене на трупа по очи
след смъртта); б)Точковидни кръвоизливи по конюнктивата на клепачите и склерите - единични,
дребни, множестевени кръвоизливи с тъмночервен цвят. Свидетелстват за повишено вътревенозно
налягане и увеличена пропускливост на съдовата стена, вследствие на хипоксията; в)Екзофталм, оток
на лицето и клепачите – дължи на вензония застой в малкия кръг; г)Кръвотечение от носа и външните
ушни канали – разкъсване на съдове; д)Обилни, интензивно морави послесмъртни петна - образуват се
рано, на нисколежащи места; кръвта остава течна, бедна е на O2 и бързо слиза на нисколежащите
непристинати места; e)Зацапвания със сперма, урина и изпражнения – послесмъртно разпускане на
сфинктерите. Трупното вкочаняване се появява рано,бързо обхващи вс муск групи и е добре изразено;
2)Вътрешни признаци: а)Тъмна алена кръв – намелено съдържание на O2. Течната кръв е указание за
бързо настъпила смърт. Ако смъртта е настъпила след агония (натрупване на Leu и Plt в периферията)
– има съсиреци; б)Препълване на дясната 1/2 на сърцето и прилежащите й съдове с кръв – поради
затруднено оттичане на кръвта в малкия кръг на кръвообр. при асфикс. п-с и първично спиране на диш
при продълж. работа на сърцето; в)Остър кръвен застой във вътр орг – срезната повърх е сочна,
тъмночервена и с увеличено водно и кръвно съдържание; г)Точковидни кръвоизливи под серозните и
мукозните покривки на вътр орг (петна на Тадийо) - често; малко, ед или множ точковидни кръвоизл с
диам 1-2 мм. Често субплеврано по диафргмалната повърх и м/у б.д., под епикарда на сърцето. Дължат
се на увеличаване на венозното нялагане и спукване на капилярите; д)Остър алевеоларен емфизем на
б.д. – силно раздуване на б.д. с разл изразеност. Установява се с интраалвеоларен и интерстициален
оток на б.д., често с хеморагичен х-р; е)Анемична слезка – рядко; слезката с намалени размери, с
набръчкана капсула; изглежда като изкисната; и)Кръвонапълване на мозъчните обвивки и оток на
мозъка – моз. Обвивки са сочни; съдовете им са изпълнени с тъмна, течна кръв. Мозъкът е оточен, с
мека консистенция. Срезната му повърх е влажна , сочна с неясна граница – бяло/сиво в-во.

14.Запушване на дих отвори с чужди тела

Kогато ДП са плътно запушени, прекъсва се достъпът на въздух поради мех пречка за преминаването
му в БД и смъртта настъпва с явления на бързо протичаща асфиксия. Нерядко се включва
механизмът на внезапно спиране на сърцето поради дразнене на нервните разклонения в областта на
фаринкса и ларинкса. Смърт може да настъпи и при непълно запушване на ларинкса и бронхите. При
повръщане освен механично може да има и хим дразнене на лигавицата. При тези случаи по–често се
включва механизмът на рефлекторно спиране на сърдечната дейност и дишането.
Най-често при аспириране на чужди тела се отнася за нещатни случаи поради вдишване на
повърнати материи, на храна по време на ядене, при кашлица и др. В стоматол. практика могат да
бъдат аспирирани малки инструменти и помощни материали. При двустранна фрактура на ДЧ
разместените фрагменти може да пристиснат и запушат началото на ДП чрез изместване на езика и
да се развие дислокационна асфиксия. При затваряне на горния отдел на трахеята с костни фрагменти
и се получава обтурационна асф, а при запушване с меки тъкани на входа на гръкляна – клапанна
асфиксия. Най–честа локализация на чуждите тела – дясна бронхиална с-ма 55 %.
Съществуват различни условия и фактори, които благоприятстват аспирацията на чужди тела в ДП:
1.Възраст – крайните възрасти са най-често засегнати;
2.Различни заболявания, придружени с нарушение на гълтането (стеснение на хранопровода от
туморни п-си и др);
3.Аномалии и увреждания в ЗЧ апарат, които затрудняват нормалното дъвкане и гълтане;
4.Алкохолни опиване –увеличен праг на дразнимост и позиви за повръщане;
5.Обща наркоза и безсъзнателно състояние с разл етиология;
6.Анестезия на устната кухина – напр при проводна анестезия на ДЧ;
7.Органолептични с-ва на храната;
Попадналите чужди тела трябва да бъдат извадени – настъпва емфизем , ателектаза, др. При
експертиза на труп се установява трупна находка при бързо настъпила смърт и чуждо тяло в ДП. То
трябва да бъде описано и запазане като доказателство.
Други видове асфиксии – Странгулации – те са вид мех. асф. Вследствие пристискане на шията. Те
биват обесване , загърляне , удушване: Обесване – притискане под действие на тежестта на тялото
или част от нея; Загърляне – притискане от примка ,която се затяга от собствените ръце, чужд и друга
външна механична сила; Удушаване – Стискане на шията с ръце. Общо м/у трите – локализация на
действащия мех фактор; патогенетичния механизъм: -разтройство на мозъчната циркулация –
венозен застой; губене на бъро на съзнание; -прекъсване не достъпа на въздух в ДБ;
-нервнорефлекторен механизъм - пир притискане не н.вагус и glomus caroticum – рефлекторно
спиране не сърдечната дейност (настъпва бърза смърт).
Асфиксия при притискането на туловището - вследствие притискане на гр. кош и корема, при което
се стига да пълно прекратяване на дих. движения и рязко нарушение на кръбообр в БД и гл мозък.
Запушване с течности – предасфиксичен стадий, стадий на диспея и гръчове , апное, терминални
дишания, автономна сърдечна дейност.
Асфиксия в тясно затворено пространство – не постъпва 02 отвън а налични се изчерва; СО2 расте.

15.Понятия за отрови и отравяне. Условия от които зависи отровното действие

Понятие за отрова и отравяне. Науката, която ги изучава – токсикоЛ. Различаваме: промишлена,
военна, хранителна, лекарствена, клин и съдебна токсикология. Съдебната възниква най-рано и служи
на целите на следствието и съдебната практика.
Отрова е в-во, което въведено в орг отвън в относително малки к-ва, предизвиква при определени усл
разтройство на здравето или смърт чрез своите хим или физ-хим с-ва. В СМ се изучават само тези
отрови, проникнали в орг отвън.
Отравянето е болестен п-с, възникнал под д-то на вкараната отвън в орг отрова. В резултат настъпва
нарушение на физиологичното равновесие. Отравянията се срещат като убийства, самоубийства и
случайно отрав. – злополуки. Според темпа на протичане – свръхостри , остри, подостри и хронични.
По произход – профес, битови, лекарствени, хранителни и привични (токсикомании).
Условия, от които зависи действието на отровите. – няма абсолютна отрова; всяка отрова действа при
опр условия.
1.От страна на отровното в-во: а)хим структура – основен фактор; близки по хим стр в-ва може да
имат различно действие и обратно; б)количество на отровата (доза) – индиферентна, лечебна,
токсична и смъртоносна. Дозата е индивидуално с-во на вс отрова и се обуславя от
токсикодинамичната активност на молек му; в)физичното състояние - от него зависи бързината на
резорбция – най – голяма при газообразните; г)разтворимостта на в-вото – само разтв. в-во може да се
включи в живата материя и да и действа; д)конц. на разтореното в-во и парциалното налягане на
отровните газове – определят бързината и тежестта на пораженията; и)чистотата на отровата или
състояните на дрогите – хим препарати и дрогите могат да се променят при дълго съхраниение;
неподходящи топлина, светлина, влага и др; й)вехикулумът – в-вото с което се приема отровата, той
може да засили, намали, неутрализира действието на отровата. От значение са продължителността на
действие, контрация и бързина на резорбция.
2.От страна на пътя на проникване - място на проникване – входна врата; Пътят обуславя бързината на
резорбция, конц в кръвта и степен на токсично действие. В-вото може да проникне чрез вдишване,
през стом-чрев тракт, лигавите, кожата, венозно (най-бърза резорбция);
3.Състояние на орг и неговите особености – има се впредвид възраст, пол, телесна маса,
здравословното с-е, типът нервна с-ма и индивидуалната реактивност. Някои хора проявяват
повишена чувствителност, а други – привикване. Привикването не значи липса на действие. В орг
най-лесно се уреждат тези клетки и тъкани с най-активен метаболизъм
4.От страна на външната среда: а)природна – Т, влажност, атм налягане и др, които влияят предимно
в/у газообр отрови; б)социална среда – организацията за оказване на бърза помощ, квалифицирана
амбулаторна помощ и профилактични мерки;

16.Класификиция на отровите и отравяне и значението им за СМЕ

Класификация на отровите – най подходяща в СМ тоскикология се приема тази, при която от
морфологичните изменения в трупа можеда се съди за отровното в-во, т.е споре действието на
отровата.
1.Отрови с предимно местно действие;
2.Отрови предимно с резорбтивно действие: а)деструктивни отрови; б)отрови на кръвта;
в)функционални отрови;
3.Хранителни отрови – бактериални и небактериални;
Токсодинамика и токсокинетика на отровите; Тдинамиката изучава взаимодействието между
отровното в-во и организма, неговите механизми на въздействие и свързаните с това функц.
Нарушения , клинични прояви и морфологични изменения; Ткинетиката изучава измененията на
отровата в организма – резорбция, разпределение, метаболизъм и излъчване/
Едни от отровите проявяват своето действие напосредствено в мястото на приложението им, преди
проникването им в кръвообръщението – наричат се местни (корозивни отрови). Други проявяват
токсично действие след като бъдат резорбирани. Местните оказват влияние и в/у общото състояние на
орг, а някой от резорбтивните имат местно действие но по-слабо изразено.
Д-то на отровите може да бъде: специфично и неспецифично. Спец. Д-е - особеността на токсичното
в-во да предизвиква съвкупност от ефекти, присъщи само за него; дължи се на избирателността при
първичното има взаимодействие с опр. биохимични или структурни компоненти на клетка. Арсена
нарушава окис п-си в тъканите поради блокиране на сулфхидрилните групи на ензимните с-ми.
Избирателното действие на отровите в/у опр тъкани дава основание да се различават невротрони,
хематропни, хепатотропни и др отрови. Неспециф – тяхното действие въздействие в/у жизнените п-си
не се основава на спец. хим. взаимодействия с биоструктурите.
В организма отровите претърпяват хим промени; Едни се обезвреждат до вода и въглеродна к-на , при
други се образуват междинни и крайни продукти ( не по-малко отровни), а при някои отровата се
излъчва непроменена. този п-с се нарича също и детоксикация.
Осн пътища за елеминиране на отровите – бъбреци, ч.д. и б.д.; също кожа и лигавици. Някои в-ва се
отлагат в ч.д., кожа, косми, нокти и др

17.СМ Установяване на Отравянията

Основа се на задълбочена преценка на комплекс от данни, които обхващат следствените данни
(криминалистични и медицински). Тази експертиза е най-често комплексна. Освен съдебните лекари
в нея могат да участват: клиницисти - токсиколози, съдебни химици, фармаколози, микробиолози и
др.
1.Следсвтени данни. Включват криминалистични и медицински следствени данни по конкретен
случай. Те се събират следователя, а се подпомагат от лекаря. Това са данните за условията и
обстановката от огледа на местопроизшествието, в която се е намирал пострадалият и в която е
настъпила смъртта: след нахранване; специфична миризма на помещението, трупа характер на
предсмъртните писма и др; наличие около трупа на празни опаковки, ампули и др; следи от реакция
на организма към отровата – повърнати метерии, изпражнения и др. От значение са следствените
документи: (протоколи от разпити на свидетели и мед. служители), (за професията на починалия, за
обстановката на възникване на отравянето за неговите семейни и служебни отношения и др.) и
особено медицинските документи (история на заболяване ,амбулаторна карта, резултати от
изследвания и др. Следсвените данни имат само насочващо значение с оглед установяването на
отравянето.
2.Данни от КК – данните се събират по следствен път чрез разпити на лица, имали контакт с
пострадалия, и чрез проучване на различни мед док. Въз основа на КК лекарят може да се насочи към
дадена група отрови;
3.Данни от аутопсията – главен пункт за изграждане на СДМ диагоноза;
Аутопсия при съмнение за отравяне се извършва по обикновената техника, но без употреба на вода:
а)при външен преглед гледаме: миризма от носа и устата; цвят на послесмъртните петна
(ярокочервени при отравяне с СО); изразеност на трупното вкочаняване ;локални изменения по
кожата(кафеникави пергаментоподобни петна при отравяне с корозивни отрови); лигавицата на
устата; б)при вътрешен оглед – стомаха и червата с оглед съдържимото, състояние на лигавицата
;изменения на паренхиматозните органи. При опр условия – извършване на химични и спомагателни
изследвания;
4.Допълнителни изследвания – резулатата зависи до голяма степен от правилното вземане и
изпращане на материала за изследване:
А)съдебнохимично изследване – има за обект части от трупа,урина, промивни води и др.
Материалите се поставят в хим. Чисти буркани I и II пътуща ,които не трябва да се смесват. Първи
пътища - през които отровата прониква, а втори – в които отровата се отлага , метаболиз; Когато
отровата е приета през устата първи пътиша са стомах,т. черва(съдържимото им ),а втори – бъбреци,
мозък,урина ,кръв; Буркани те се изпращат в лаб придружени от писмо и СДМ експертиза. Б)-
Хистологично и хистохимично – установява х-ра на патолог. п-си. Освен това могат да бъдат
установени морфологичните признаци на заболяване, станали причина за скоропостижна смърт;
В)Батериологично изслед. – установяване на бак. Флора; г)ботаническо излседване – за идентифиц на
разстението или на части от него; д)Биологично изсл – на опитни животни се дава от консумираната
от пострадалия храна.
Разултатите трябва да бъдат внимателно анализирани и съпоставени с останалите данни
18.Корозивни и деструктивни отрови
Разяждащи (корозивни) отрови – притежават изразено местно действие, вид на хим изгаряне, в
различна степен - от зачервяване до умъртвяване и дори до пълно разрушаване на тъканите. Редом
причиняват и общо токсично действие вследствие нарушаване на обменните процеси. От неорг к-ни:
сярната, азотната, солната; от орг к-ни: оцетната, оксаловата. От в-вата с осн д-е се употребяват:
натриева основа, калиева основа, амониева основа, фенолът и др вещества, които притежават
корозивен ефект.
Леталната им доза зависи от концетрацията и продължителността на в-вието и (5-10 до 20 гр). Поемат
се най-често през устата
Случаите на отравяния са най-често самоубииствени; убийството с корозивни отрови, не са
изключителна рядкост (предимно деца). Описани са случаи на използването им като абортивно
средство с изход сепсис.
Увреждащото д-вие се дължи на освободените водородни и хидроксилни йони. Колкото е по-конц
киселината, респ. основа, толкова е по-силно действието в/у тъканите. Водородните йони
обезводняват тъканите и съсирват белтъците, в следствие на което се развива коагулационна некроза.
Тъканите са сухи, плътни, с тъмнокафяв или кафяво-червен цвят. Хидроксилните аниони,
предизвикват размекване и разводняване на белтъцте - развива се коликвационна некроза. При този
вид некроза тъканите са размекнати, лигави с кафеникав цвят. На труп разликата личи добре, докато
уврежданията са пресни.
КК - непоносима пареща болка - в устната кухина, хранопровода и стомаха. Възниква упорито
повръщане, без чувство на облекчение. След резорбция настъпва интоксикация, ацидоза или алкалоза,
дих смущения се задълбочават. По-късно се появяват гърчове, сърдечна слабост, кома.
Трупната находка - характерна и зависи от стадия, в който е настъпила смъртта. При външния оглед
кафеникави петна и ивици около устните, по лицето при т.н. витриолаж плискане на силна разяждаща
отрова по шията, гърдите и ръцете. Поета през устата - обширни изгаряния в у.к., хранопровода,
стомаха и дванадесетопръстното черво. Лигавицата е кафеникава или почти черна, суховата,
набъбнала или лигава с кръвоизливи; стомахът лесно се къса. Развиват се дистрофични изменения във
вс паренхимни органи. При по-късно настъпила смърт (3—4г) се установяват тежки стеснения. При
отравяне с азотна к-на тъкани са жълто или жълтозеленикаво оцветени, а със солна к-на -
мръсносивкаво оцветени. За оцетната к-на са характерни миризмата, вишневочервеникавото
оцветяване на интимата на съдовете и еднокарда.
При отравяне с оксалова к-на на преден план изпъква увреждането на бъбреците.
Смъртта може да настъпи рано (до 24ч.) от шок, оток на ларингса с последваща механична асфикция,
аспирационна бронхопневмония. Към края на 1ва и 2ра седмица смъртта се дължи на усл от късния
пробив, кръвозагуба вследствие некротизиране стената на голям кръвоносен съд. Съдебнохимичното
изследване е резултатно при бързо настъпила смърт, когато в първите пътища се установява непроменена
отрова.
Деструктивни отрови - проявяват своето действие след резорбция, причиняват рязко изразени
дистрофички и отчасти некротични промени във вьтр органи (бъбреците, деб черво, слюнчеиите жлези);
увреждат централната и периферната НС и капилярите. В мястото на проникваке те могат да причинят
зачервяване в различна степен или умъртвяване на тьканите.
Представители - съединенията на Hg, As и Cu. Редки са отравянията със солите на другите метали: Ta, Bi,
Cr, Zn и др. В клиничното протичане - 3 периода: първи - местното неспецифично д-вие, продължава
няколко часа; втори - на относително благополучие, когато болестните изменсния не са изразени; трети - на
специфичното действие на отровата
Отравяне с Hg и съединенията му. Hg не предизвиква отравяния поради неразтворимостта му в
съдържимото на сч тракт. При обикновенна Т е слаболетлив. При вдишване на парите или при втриване в
кожата. Най-голямо токсикологично значение HgCl2 и живачният оксицианат. HgCl2 (сублимат), е бял
кристалвн прах с парещ метален вкус, използва се като антисептик и дезинфектант. Леталната доза е от 0,30
до 0,50 g. КК - чувство на метален вкус, парене и болка в устата, хранопровода и корема; следват повръщане
u обилно слюноотделане. 3 симптомокомплекса: 1.Hg стоматит (stomatitis mercurialis). Венците оттичат,
стават синкави, размекнати и леко кървят. На границата със зъбите на 2рия ден по венците се явява тьмна
ивица. Слюнчените жлези се подуват, стават болезнени, слюнотечението се увелича, появява се гнилостна
миризма от устата. Към 2-3ия ден по венците се появяват язви със синкаво дъно, зъбите се разклащат, езикът
набъбва, гнилостната миризма се засилва,на лице е язвен стоматит. 2.Hg язвен колит: ходенето по голяма
нужда става по-често, болезнено, с напъни и оскъдни изпражнения; ( Hg дизентерия). 3.Hg нефрозонефрит.
Първоначалното увеличение на урината скоро се сменя от намаляване до пълна липса с появата на белтък,
цилиндрия крьв в урината. Към 5-10-ия ден настъпва уремична кома, която е и причината за смъртта.
Трупната находка - По венците и лигавицата на у.к. се установяват зачервявания с некрози на отделни
участъци, покрити жълтеникавокафеникави налепи, и сивкава ивица по венците. Лигавицата на червата е
зачервена, покрита със слуз, често с некротични и язвени изменения в най-долната част на тьнкото черво, в
сляпото и възходящата част на дебелото черво. бъбреците: те са уголемени, със сивкавобелезникав цвят,
напрегната капсула, задебелен коров слой с белезникав цвят и жьлтеникав отенък и заличена радиерност, на
който фон ясно контрастират вишнево-червеникавите пирамиди {сублиматен бъбрек). При отравяне с
живачен оксицианит, (дезинфектант), болестната картина зависи от пътя на въвеждане .
Отравяне с арсенови съединения. - бял арсеник. проникват в организма през храносмилателния тракт;
през дихателните пътища; рядко, чрез кожата. Една част от тях се излъчва с урината и изпражненията.
Арсеновите съединения блокират ензимните системи и разстройват. вътреклетъчното дишане и
вьглехидратната и мастната обмяна. Освен това те причиняват пареза и вазодилатация на капилярите,
повишава пропускливостта на капилярната стена. Най-голямо токсикологично значение има белият
арсеник . чиято смъртоносна доза ( 0,1— 0,30 g). Различават се 2 основни форми на отравяне:
Стомашно-чревна форма (arsеnicismus gasttointestinalis - парене, гадене и болки в корема, които се
последват от неспирни повръщания и продължителна водниста диария с вид на оризова вода,
(„арсенова холера"). Могат да се наблюдават и свръхвроговяване (хиперкератоза), усилена
пигментация (меланоза), опадане на косата и др. По лигавиците на ycтата и венците се появяват язви.
Паралитичина форма. .централната нервна система - главоболие, мускулни болки и гьрчове, силна
отпадналост; кома и вследствие парализа на центъра на дишането завършва летално. Арсеновите
съединения имат местно действие - некротизират всички видове тъкани. Това тяхно свойство се
използва в стом. пракгика за девитализиране на пулпата. Употребява се във форма на бял прах или
колоиден разтвор или чисто метален арсен
Отравяне с медни съединения - Меден сулфат и меден ацетат ;могат да завършат летално;
Професионални и битови.Те настъпват след вътрешно приемане и при инхалации на меден
прах.Тъканите оцеляват с синьозеленикав цвят.Леталната доза 8-10 гр.КК с повръщане на
синьозеленикаво оцветено стомашно съдържимо.Инхалираните медни частици увреждат лигавицата
на дих. пътища и алвeолите причиняват т.нар медна треска проявяваща се с метален вкус в устата
сухота в гърлото,парене и сърбеж в очите.Отравяне с флуор -натриевият флуорид - профилактика на
кариеса,при лечение на функционалната недостатъчност на емайла на зъбите. Локално - силно
дразнене на лигавиците и дори некроза на тъканите.Леталната му доза 4—5 гр.Интоксикацията от
резорбтивното му действие се дължи на свързването на калциеви йони в калциев флуорид,в резултат
на което настъпва рязко изразена хипокалциемия. Острото отравяне се проявява с повръщане, диария,
болки в корема, сърдечно-съдови смущения, адинамия, треперене на тялото, тетанични гърчове и
смърт от спиране на сърдечната дейност и дишането. При продължително приемане на малки дози
флуор,например с питейна вода се развиват т.нар флуороза.
19.Отравяне с ROH (етанол и метанол)
СМ значение има само острото ROH опиване. Етиловият ROH е протоплазмена отрова, която
разстройва обменните процеси. Токсокинетика: резорбция- 60-90’. 20% в стомах, 80% в т. черво.
Разпределение- ROH се появява в кръвта 5-10’ след приемането му. Поради голямата му дифузионна
способност, се разпределя почти равномерно във вс тъкани - зависи от кръвоснабдяването. Богато
кръвоснабдените орг (мозък, мускули), а също и течните среди в организма (кръв, ликвор, урина)
поемат повече ROH. Биотрансформация – 90% в ч.д. – чрез окисление до алдехид. Елиминиране:1)до
24h се излъчва приетото к-то; 15% в непроменен вид - повръщане, чрез ДС, пота, урината.
Взаимодействие на ROH с лек с-ва: 1) ROH потенциира д-ето на вс лек в-ва потискащи ЦНС -
сънотворни, транквиланти, невролептици, наркотични аналгетици; 2)засилва хипотензивния ефект на
централните антихипертензивни с-ва; 3)засилва хипогликемията
КК на острото ROH опиване: Д-то на ROH се проявява предимно чрез иноксикация на ЦНС (20% от
МОС за мозъка) и то в определена последователност. ROH потиска мозъчната кора, първо
задръжните, а после и възбудните процеси. Индивида се лишава от ругулаторната функция на кората,
която направлява поведението му в обществото.
Стадии на алкохолното опиване: 1)Възбуден: най-голямо криминогенно значение, повишена
активност, но неадекватни и забавени р-ции, намалени самокритичност, концентрация на вниманието,
обща и умствена работоспособност, пространствена ориентация - непълна и невярна; 2)Задръжен: )
преобладават явления на потискане – човека може да стане обект на чужда престъпна дейност,
отпуснатост, флегматичност, сънливост, походката – неуверена, пространствена ориентация- трудна;
3)Паралитичен: дълбок сън, преминаващ в кома, може да настъпи смърт от първично спиране на
дишането. „Махмурлук” - метатоксичен (постинтоксикационен) - последица от настъпилите
резстройства: главоболие, понижено настроение до потиснатост, силна жажда, безапетитие, намалена
обща и умствена работоспособност. Благоприятстващи фактори: к-во, концентрация, бързина, празен
стомах, газирани напитки, умора, здравословно с-е, психоемоционална настойка (радост, скръб...).
Трупна картина – НЕХАРАКТЕРНА 1)смъртта при ROH опиване настъпва най-често в стадия на
елиминиране; 2)когато концентрацията на ROH в урината е по-висока от тази в кръвта;
3)непосредствена причина за смартта е ОСН 4)бързо настъпила смърт с оток на мозъка и б.д.;
5)специфична миризма; 6)препълнен пикочен мехур;
Усложнено алкохолно опиване - Започва като обикнове, следва остра психоза, помрачаване на
съзнанието, липса спомен, на върха на психотичната продукция нарушенията в координацията
изчезват.
Патологично алкохолно опиване БЕЗ нарушения в координацията. Настъпва при приемане на
незначителни количества алкохол. Започва и завършва внезапно - психоза- силен страх, ужас,
отбратително поведение, помрачаване на съзнанието и липсва спомен.
Степени на алкохолно опиване (според промилите ROH в кръвта) 1)до 0.1 - в границите на
физиологичната норма 2)0.1-0.2 - трезво лице; 3)0.1-0.5 - субклинична степен - отслабване на финната
координация, вниманието, съобразителността 4)0.5–1.5 - лека степен - емоционална неустойчивост,
отслабване на координация, вниманието, съобразителността, забавени р-ии, умерено нарушена
координация. Пияно състояние, не се разрешава шофирането 5)1.5–2.5 - средна степен - значителни
нарушения в мисловната дейност, речта, координация, вниманието, съобразителността, силно
забавени р-ии, признаци на потискане на ЦНС 6)2.5–3.0 - тежка степен - тежко потискане на ЦНС -
сопор до кома, нечувствителност на болково дразнене, тежки нарушения в дишането и сърда дейност,
понижение на телесната Т, изпускане на тазовите резервоари, възможен смъртен изход 7)3–5
-смъртоносно отравяне - тежко коматозно състояние, което най-често завършва със смърт поради
парализа на ДЦ и ССЦ 8)над 5.0 - абсолютно смъртоносна концентрация на ROH в кръвтта;
Основни въпроси на СМЕ: 1)Консумирало ли е лицето алкохол; 2)Кога; 3)Колко; 4)Какво количество
е резорбирано, по време когато е взета пробата и по-време на проишествието; 5)Степен на алкохолна
интоксикация; 6)В коя фаза – резорбзия, елиминация, „махмурлук”; 7)Други приети вещества –
наркотици, лекарства; 8)За какъв тип алкохолно опиване се касае – обикновено, усложнено или
патологично;
Отравяне с метилов алкохол: DL 30-100 g. Х-рно за отравянето е: 1)липса на възбуден стадий;
2)латентен период часове до 3-4 дни; 3)атрофия на зрителен и слухов нерв; 4)тежко отравяне -
внезапно начало с задух, цианоца, кома и колапс; 5)нехарактерна трупна находка;

20.Отравяния с наркотични вещества

Злоупотреба – когато се отразява на здравето и на социалния живот Зависимост е състояние на псих
и/или физ зависимост, под въздействие на психоакактивно в-во. Поведението се диктува от „вътрешна
принуда” да приема в-вото, за да изпитва неговото физ и/или псих въздействие и да се преодолее
дискомфорта предизвикан от липсата му в орг. При зависимост задължително има повишен толеранс
и абстинентен синдром. Употребата има значителен приоритет в поведението на зависимия.
Видове наркотични в-а 1)Природни наркотици - Морфин, Кодеин 2)Полусинтетични наркотици –
Хероин 3)Синтетични наркотици - Лидол, Метадон, Фентанил
Хероиномания: Епидемиология: 1)У нас няма точни статистически данни за разпространението;
2)расте в поседните 10г; 3)млади хора, предимно мъже;
Предразполагащи ф-ри: 1)инфантилни личности 2)дезадаптивно поведение 3)емоционална
неустойчивост 4)голяма роля на семейната среда
Патогенеза: 1)фаза - високо ниво на катехоламините - еуфория и възбуда 2)фаза - изчерпване на
депата - абстинентен синдром и повишен толеранс, депресия, потиснатост и сънливост
Абститентен сд: 1)настъпва 6-12ч след последния прием, Най-тежък за ХЕРОИН; 2)силно желание да
се приеме дрогата; 3)прозяване; 4)изпотяване; 5)тахикардия 6)широки зеници; 7)ринорея; 8)гъша кожа
;9)болки – по стави, мискули, в корема;
Остра интоксикация 1)еуфория; 2)понижена психомоторика и релаксация; 3)намаление на вниманието
и паметта; 4)тесни точковидни зеници; 5)намалена диуреза 6)обнубилация до кома (поради
хипоксията зениците са широки)
Хронична интоксикация: 1)бледо лице 2)суха и опъната кожа 3)понижаване на АН и пулса
4)намалено либидо 5)астено-адинамия 6)промяна на личността: загуба на интересите , напускат
работа / училище, резки промени в настроението 7)кражби и дреги прояви на асоциално поведение

21. СМЕ на живи лица – поводи, процесуални изисквания, методи на изследване, документация
Форми на СМЕ на живи лица - Освидетелстване на живо лице по време на оглед на
местопроишествието – вид оглед с обект живо лице.
Предприема се, за да се установят: 1)признаци, необходими за идентификация на личността
2)откриване, оглеждане и фиксиране на следи и увреждания по тялото
СМЕ на живи лица: 1)провежда се по нареждане на органите на предварителното производство или
съда 2)СМ освидетелстване по желание на пострадалите или техните родители, настойници и
попечетели (СМ Удостоверение за нуждите на правораздаването. По същество не се различава от СМЕ
)
Поводи за освидетелстане на живи лица:1)Установяване на увреждания и болести; 2)Медико-био
показатели на телесните повреди по НК и причинно-следствената връзка; 4)Зравното състояние и
трудоспособност; 5)Престорени болести; 6)Развитие и психично състояние (вменяемост и
невменяемост)7)Установяване на половото състояние и половите проявления: Хермафродизъм, Полова
зрялост, Възможност за полово сношение, Оплодителна способност, Бременност, аборт и раждане,
Спорен родителски произход; 8)Медицинска идентификация на личността: пол, възраст, кръвна група,
геномна дактилоскопия, фотосъпоставяне; 9)Употреба на ROH и степен на ROH повлияване;
10)Употреба на упойващи в-ва;
Основни етапи на СМЕ на живи лица: 1)Запознаване с обстоятелствата по делото; 2)Установяване
самоличността на освидетелствания; 3)Събиране на данни за станалото проишествие; 4)Субективни
оплаквания на пострадалия; 5)Обективно изследване на освидетелствания6; )Допълнителни
изследвания; 7)Съставяне на СМ документ.

22. СМЕ на телесни повреди по нашия НК. Обща постановка, медико биологични показатели на
тежката,средната и леката телесни повреди
Def: Виновното нарушаване на здравето на личността е наказуемо и се квалифицира като телесна
повреда. ТП е противоправно и виновно увреждане с-ето на орг-ма на друго лице в атаномично, функ
или естетично отношение или нарушаване на доброто му самочувствие ч/з физическа болка или
страдание. Не е престъпление телесно увреждане, извършено при медицинска операция, необходима
за здравето и живота.
Правното понятие ТП включва 2 елемента: 1)Медицинска диагноза - вид и характер на увреждането
(медико-биологична характеристика) 2)Правен критерий - защитава интересите на индивида и на
общeството: обществено опасен характер на акта, обществена значимост и вина. Пример: Постоянна
слепота с 1то или 2те очи. От медицинска гл.т. загубата на 1то око не води до слепота, но според НК е
Тежка телесна ТП, независимо дали е с 1то или и с 2те очи.
Общи медико-биологични признаци (критерии) на ТП: 1)степен на засягане на определена функция
(съзнание, зрение, слух, говор, моторика, детеродна способност...); 2)степен на анатомично засягане на
определени органи и тъкани; 3)степен на причинено разстройство на здравето – временно/постоянно;
опасно/неопасно за живота; 4)степен на нарушаване на доброто самочувствие – болка или страдание.
Правни понятия: 1)степен на ТП – тежка, средна, лека; 2)времетраене на повредата при пълно или
частично загубване на функция или орган: „продължително”, „трайно”, „завинаги”, „постоянно”,
„временно”, 3)обезобразяване (естетичен критерий);
Обект на престъплението ТП и здравето на другиго. Възрастта на пострадалото лице не се взима под
внимание при преценяване тежестта на ТП.
Субект може да бъде всяко вменяемо лице. ТП могат да бъдат нанесени умишлено и по
непредпазливост - чрез действие или бездействие. По обективно причинената ТП можем да съдим за
умисъла на дееца. Достатъчно е дееца да е имал умисъл за увреждане на здравето на пострадалия, а
дали умисът е за тежка, следна или лека телесна повреда, зависи от обективно причинения резултат.
С-вата, с които се постига увреждане могат да бъдат най-различни външни фактори. Характерът на
използваното външно въздействие и начина на приложение не са от значение. При квалифицирането
на ТП от значение е не начина на причиняването й, а степента на засягане здравето на пострадалият.
Квалификация на ТП: а)Тежка – тези които отнемат или тежко нарушават (постоянно или
продължително) някоя важна функция на орг или представляват постоянна опастност за живота.;
б)Средна – увреждания, които не са отнели напълно някои от определените от закона важни функции
ИЛИ представляват временна опастност за живота, ИЛИ са довели постоянно разстройство на
здравето, но без опастност за живота. В)Лека - временно разстройство на здравето, но без опастност за
живота, физическа болка или страдание.
ТП, нанесени умишлено са наказуеми. Повреди причинени по непредпазливост, са наказуеми ако се
отнася за средна и тежка степен.

23.Телесни повреди в лицево челюстната област.

Увреждане на меките тъкани в ЛЧО: най-чести увреждания от тъпи и остри предмети. В зависимост от
получените наранявание се получава: лека ТП - болка и страдание, временно разстройство на здравето
неопасна за живота (отток на клепачите-предизвиква кратковременно разтройство на зрителната
функция). Липсата на обективни следи не изключва упражнето физическо въздействие (напр
отрязването на коса и брада не предизвиква болка следователно не е лека ТП).
Обезобразяване на лицето и други части на тялото - Обезобразяването на лицето е увреждане, което
причинява значителни изменения на лицето което обективно загрозява вида на човека.
Кратковременни и скоропреходни увреждания, дори да са довели до значителни изменения не
представляват средна ТП. Обезобразяване, което причинява завинаги разтройство на речта или на
сетивен орган - за да има ТП повреда трябва да има сбор от 2 признака - обезобразяване и последвало
от него разтройство на речта или на сетивна функция.
Увреждания на ЛЧ кости: 1)Счупване на челюст е винаги средна ТП, т.к челюстите взимат активно
участие в различни функции. Тук подробно трябва да се опише характера на фр, механизма на
получаване и пр. По общите признаци на описване на уврежданията, т.к тези данни имат значение при
определяне на размера на гражданския иск. При значителни увреждания на мускулите отварячи и
затварячи както и увреждане на инервиращите нерви с продължителност повече от един месец имаме
средна ТП. 2)Счупване на ябълчната кост и дъга е средна ТП само ако води до затруднение на
отварянето и затвярянето на устата поне един месец. 3)Счупване на носни кости -счупване без
дислокация и без усложнение – лека ТП, при деформациа на носа (т.е обезобразяване) е средна ТП и
ако има .при постоянно нарушаване на обонятелната функция - тежка ТП.
Увреждане на зъбите: избиване на зъби които затрудняват дъвкането и говоренето разбира се не само
загубата но и фрактурирането до нивото на венеца. За да се приеме това увреждане като средна ТП е
нужно да се намалят функ. В експертизата стоматологът трябва да отбележи какво е било предишното
с-е на зъбите и наличните заболявания (кариес парадонтоза) и какво е значението им за новото
увреждане от травмата. Експертът трябва да направи ДД и да разграничи измененията от травматичен
и нетравматичен произход.

24. Умиране и смърт,диагностика и СМ класификация на смъртта.

Deff Танатология - наука, която изучава процесите на умирането, признаците на смъртта от началните
и прояви до пълното разлагане на трупа, както и причините за настъпване на смъртта (thanatos –
смърт). Танатогенеза – изучава динамиката на клиничните, морфологичните и биоХ промени в
процесаса на умирането.
Умиране и смърт: Смърт – общобиологично явление, неизбежен, естествен завършек на живота.
Процес на умиране – предшества настъпването на смъртта. Основна харак на процеса на умирането, е
прекратяване на основните функ на орг - кръвообращение, дишане, мозъчна дейност. Настъпва пълна
дезорганизация на функ на орг, т.е. той престава да е единно функционално цяло. Граничните
състояния м/у живота е смъртта се наричат терминални и се характеризират с обратимост.
Терминални състояния: Преагонален период: Дълбоко потискане на мозъчната кора, при запазване
функцията на ствола: 1)замъглено съзнание и отслабени рефлекси, 2)повърхностно и учестено
дишане, 3)отслабени сърдечни тонове, 4)прогресивно спадане на АН, 5)„терминална пауза” - пълна
арефлексия, 6)за около 1’ спира на дишането и сърдечната дейност, 7)съзнанието липсва, 8)зениците
са разширени, 9)биоХ промени – доминиране на анаеробни, катаболитни процеси).
Агонален период: Пълно потискане функ на ЦНС, включетелно и на ствола (1пълна арефлексия и
липса на съзнание, 2)дишането след терминалната пуза - става при участие на допълнителната дих
мускулатура, 3)вдишването е с отворена уста, 4)прогресивно задълбочаване и разредяване,
5)първично спира дишането при продължаваща сърд дейност - в началото тахикардия и покачване на
АН, след което брадикардия и спадане на АН до О mmHg. 6)биоХ промени - потиска се гликолизата,
Видове агония: 1)Липса на агония - бърза смърт при внезапно настъпили тежки увреждания
несъвместими с живота 2)Кратка агония - внезапна (сек) или бърза смърт (мин) 3)Агония
продължаваща часове и дни – хр заболявания 4)Агония удължавана изкуствено чрез реанимация;
Клинична смърт: 1)започва с прекратяване на сърд дейност 2)най-чувствителна на хипоксия е
мозъчната тъкан - до 3-4’ клиничната смърт е обратима. Възстановяват се вегетативните функции, но
без възвръщане на съзнанието 3)периодът на клинична смърт зависи от предишното състояние на
организма
Био смърт: 5-6‘ след спиране на кръвообращението настъпват необратими изменения в мозъчните
клетки
Трупна картина: 1)на бързо настъпила смърт - смърт без агония: течна кръв, обилни и интензивно
изразени трупни петна, кръвоизливи по кожата с големина на лещено зърно, кръвонапълване на вътр
органи, дясното сърце, винозните съдовете на мозъка, кръвоизливи в паренхима на БД с големина на
орех, точковидни кръвоизливи по серозните обвивки на вт органи и по лигавиците. 2)на настъпила
смърт с продължителна агония (агонална смърт): умерено проявени трупни петна, хипостаза в
нисколежащите части на вътр органи, оток на БД, оток на мозъка, обилни съсиреци в сърцето и
големите съвдиве (агонална левкоцитоза),
Диагностика на смъртта: 1)Клинични признаци: Facies Hippocratica - бледо лице, изострен нос,
полуотворена уста, очи без блясък,пасивно неподвижно тяло с отпусната мускулатура,смъртнобледа
кожа, 2)Физикални методи: липса на пулс и сърцебиене, арефлексия (зеничен, кортеален), липса на
реакция към дразнители, признак на Белоглазов – феномен на „котешките очи” - при прискане на
очнатя ябълка встрани зеницата променя формата си. Наблюдава се сред 10-15’ от спиране на сърцето.
Относителен признак за настъпила смърт, защото се наблюдава и при мнима смърт. signa mortis -
трупни петна (на 30та’), трупно вкочаняване (1 до 2час), стедена кожа,

25.Ранни и късни трупни изменения. СМ изследване на трупа в ЛЧО

Ранни изменения - до 24 час, късни – след 2рия ден и се равиват в продължение на по-дълъг период.
Развитието на промените зависи от външни (Т, влага, място, облекло и др) и вътр (причина на
смъртта, състояние приживе и др).
РАННИ Послесмъртни петна (Livores mortes) - утаяване на кръвта в най-ниските части на тялото под
силата на тежестта й, не се образуват на местата където трупът се опира. В началото са виолетово-
червеникави и отделни петна, после се сливат, стават по дифузни. Образуват се най-рано 20-30’ след
спиране на сърцето. 3 периода в образуването на послесмъртните петна: хипостаза (до 12час , кръвта
леко се движи), стаза (от 12-24 час кръвта е спряла), имбибиция (след 24 час кръвта пропива съдовете
и околните тъкани). Ако се размести трупа и петната ще се разместят пак на най ниските места.
Значение на петната: 1.сигурен признак за настъпила смърт; 2.данни ако трупът е местен; 3.помагат за
определяне давността на смъртта; 4.диагностичен признак при някои отравяния и др.
Трупно вкочаняване (rigor mortis) - постепенното стягане, уплътняване и втъврдяване на муск. тъкан.
След настъпила смърт мускулите се отпускат. Вкочаняването започва от 2-4 часа след настъпилата
смърт и за 8 часа обхваща всички мускули (флексорните мускули са по свити - леко свити колена и
лакти). Обикновено започва от челюстите и обхваща врата и постепенно по-долу стоящите мускули
(правило на Нистен). След 24 час вкочаняването изчезва в обратен ред. Етиология - изчерпване на
АТФ, образува се трайна връзка м/у актиновите и миозиновите влакна, мускулите губят своята мекост.
Значение – 1.сигурен признак на настъпила смърт; 2.установяване на времето по което е настъпила
смъртта; 3.нерядко фиксира позата на трупа , и др.
Изстиване на трупа (algorism mortis) - топлоотдаване докато се изравни с външната Т. За 1 час спада с
по 1-2 градуса. Най-напред крайниците, челото се охлаждат. Трупно изсъхване (desiccatio) - 1)местно
изсъхване на приживе влажни места (роговица, склера, устни,външни полови органи и др.) Ако
клепачите са отворени за няколко часа очите губят своя блясък и красота. Ако клепача е полуотворен -
петна на Ларше-две хоризонтални ивици. 2)общо изсъхване. Автолиза-самосмилане. Дължи се на
разпадане на клетъчните мембрани, освобождаване на ензимите от лизозомите и митохондриите които
лизират околните структури. По-висока Т, затлъстяването, септични състояния ускоряват процеса.
КЪСНИ Гниене на трупа - разлагане на орга стр предимно под д-то на ана и ареобни МО - доста
затруднява експертизата,но въпреки това може да се събере достатъчно информация, особено по
костите и зъбите. Промени по зъбите на труп заровен в земята се наблюдават след 8-10г. 1)мътни
петна / жълти пояси; 2)20-30г – пукнатини с кафяво-червеникав цвят. 3)дентинът и циментът
придобиват чупливост,а след 50г – се разпадат на парченца; Консервиращи трупни изменения-
позволяват да се разпознае неизвестен труп (при мумификация), установяват се увреждания по меките
тъкани,позволяват да се установи отравяне (запазват се вътрешните органи). Изследването на трупа
става в 2 части: 1)Първоначален оглед на местопрестъплението –първичен оглед на трупа. Присъствие
на съдебен лекар, главно действащо лице- следователя(той ръководи огледа). Съставя се протокол за
оглед на местопроизшествието на трупа. Накрая следователят написва писмо-нареждане към
съответния кабинет за извършване на аутопсия на трупа. Повторна аутопсия=реаутопсия, Изравяне на
труп от гроб=ексхумация. Лекарят експерт пристъпва към аутопсия когато има нужните свидетелства
във връзка със случая (3 имена, възраст, професия, адрес, как е настъпила смъртта и др.); 2)СМ
изследване (аутопсия) аутопсия на трупа- в присъствието на следователя и на 2 поемни лица! Главно
действащо лице е лекарят експерт. Извършва се на дневна светлина. Аутопсия се извършва
задължително при : 1. /съмнение за/насилствена смърт, 2.скоропостижна ненасилствена смърт,
3.намерен труп на неизвестно лице, 4.намерен труп на новородено дете, 5. раздрoбени трупове, 6.
Смърт на лица , починали в следствие на лечение назначено от неправоспособно лице, 7.смърт в
следствие на отказано лечение /мед.помощ/; 8.смърт настъпила скоро след хирургична интервенция
Общи правила за СМ изследване на трупа: 1. Външен и вътрешен оглед на трупа; 2.задължително
отваряне на 3те кухини : черепна, гръдна, коремна; 3.Отваря се тази кухина и се сецират тези органи, в
които се предполага ,че е настъпила промяна , в следствие на която е настъпила смъртта.; В края на
изследването се състав документ- СМЕ на труп. Стоматологът няма право да извършва самостоятелно
СМЕ. В случаи на травма в ЛЧО, той взима участие като експерт при изследването на трупа-той е
член на комисията по експертиза.

26. Идентификация на личността по стоматологичния статус, отделни зъби коронки и протези

(пол, възраст) - обща постановка и основни методи
Основните признаци които характеризират личността на човека се делят най-общо на постоянни и
непостоянни. Постоянните-пол възраст, ръст и др., непостоянните - специфичните за дадено лице -
вродени аномалии, пигментации, цикатрикси, следи от травми и др. Данните от ЗЧ апарат понякога
могат да бъдат единствени сигурни източници на информация. В съвременната стоматологична
идентификация има 2 основни групи методи - сравнителни и реконструктивни.
1)Сравнителни методи: А/Метод на фотосъпоставянето на лицето и фотоснимка на черепа-
зависимотта на антропометричните точки на главата с краниометричните точки на черепа. Изисква се
пожизнена снимка,в 2 пози - във фас и профил. Изготвят се прозрачни фотографски плаки, 2те копия
се съпоставят дали има съвпадение. Когато няма съвпадение - категорично се отхварля черепа да е на
изследваното лице. Изследване без ДЧ, намалява достоверността на положителния отговор. Нов
метод: видео-електроннофотокомпозиционна техника; Б/Методи за изследване на фронтални зъби на
прижизнена фотография и зъби на череп-основава се на формата, големината, междузъбните
пространства като уникални признаци на човека. Прилага се метод на засичането, на приплъзгането и
на налагането до съвпадение. В/ Метод за сравнително изследване на прижизнени и послесмъртни Ro
на ЛЧО – при запазени участъци на изследвания череп в съответната област. Използвани методи -
засичане, плъзгане, налагане. Г/ Метод за маркиране на протези и отделни зъби. За цели протези –
името на притежателя, производител, инициали на страна и др. се записват върху фолио, което се
поставя в протезата.За зъбно маркиране – 2 метода. При единия се използва кариес, в дъното на който
се поставя плочка с данни. Втория – по вестибуларна или орална повърхност на премолар или молар
се пробива отвор в емайла – и плочка. Д/ Ругография – рисунъкът на руги палатини = папилите на
пръстите. При мъжете – по-големи и изразени. Е/ Хейлография – гънките и браздите на двете устни са
генетично обусловени. Биват вертикални, разклонени, пресечени, ретикуларни. Ж/
Идентификационни зъбни карти – унифицирана информация за всички страни.
2) Реконструктивни методи: А/ Определяне на възрастта – зъбите са възрастов признак до 14-16
години, с точност се определя до ± 2-6 месеца. 1. Ембрионален период; 2. Период на новороденото до
1г. – начало на минерализация на пост. зъби, пробив на временни централни и странични зъби. 3. 2-16
г. – наличие на смесено съзъбие. Пълно развитие на корените на вс временни зъби, оформяне на
постоянна дентиция и др. 4. 16-25 г. – използва се развитието и минерализацията на осмите зъби. 5.
След 25 г. – до 30г. незначително изтриване на емайл, на резци и кътници, до 35г. - добре изразено
изтриване на емайла, до 40г. – намаляване височината на резците, към 45г.- значително изтриване на
зъбите, 50 г. – дъвкателната повърхност на молари – се издълбава постепенно, 60 г. – оголване на
дентин. Б/ Определяне на пола. Жени – 12 и 22 са по-широки в сравнение с кучешките, при мъжете –
еднакви. Разлика в ширината на 11 и 21 спрямо 12 и 22 при жени е 2,1мм., при мъже – 1,8мм. При
запазена ДЧ се използват бикондиларна ширина, бигонална ширина, гонио-кондиларен индекс,
височина на мандибулата и др.
Обект на СМЕ са: зъби, коронки, мостови конструкции, протези, челюсти, части и др. Определя се
произхода на зъбите – по възраст и др. Определят се особености (анатомични, травматични),
обстоятелства - изпаднали приживе, екстрахирани, избити, ексхумирани зъби. Човешките зъби са
единствените, които притежават добре оформени коронка и корен. Информация може да се получи от
следите на оказана медицинска помощ: пломби, коронки, протези, по-големи възможности дават
протезите.

27. Идентификация на личността по следи от зъби

Следи от зъби се установяват в/у кожата на жертвата или престъпника (при борба), от садистически
сексуални прояви, предмети, храна и др. Индивидуални характеристики: форма, големина, брой,
релеф и др. – индивидуално специфични следи от ухапване. Фактори, които оказват влияние върху
следите: 1.сила и продължителност, 2.наличие на вторични движения по време на ухапването,
3.наличие на движение м/у тъканите (при движение на жертвата), 4. мотиви на ухапване. Мех на
увреждане е комбинация от: притискане, плъзгане, срязване. При захапване – статични обемни следи
могат да бъдат по-дълбоки или по-плитки, отразяват форма, големина и разположение на различните
зъби. При отхапване – динамични следи, тъканта е изцяло прерязана. Най-често следи от фронтални
зъби (ГЧ най-често), не са годни за идентификация, бързо изменят своята форма.
Давността на следите по тялото на човек или хран продукти се променят след няколко дни поради
изсъхване и гниене. Съществено значение е фиксирането и запазването на следите. Задължително се
фотографират със милиметрова линия, а на труп – кожният участък се изрязва и се поставя в
консервиращ разтвор. Когато има обемни следи (по-дълбоки) могат да се направят отливки (негативни
копия). Използват се тиоколни и силиконови отпечатъчни материали. Експериментални отпечатъци се
взимат от ГЧ и ДЧ на заподозрения. Правят се трасологични експертизи. Избира се метод, според типа
на следата. За статични следи – на засичане, налагане и апликация. Динамични следи, метод на
плъзгане. Категорично заключение при сравнително изследване може да се даде, когато има не по-
малко от 12-13 съвпадащи особености.

28. Експертиза по писмени данни

Извършва се по преписки, дознания, следствени дела и др. Нарича се СМЕ по писмени данни.
Медицински данни може да има в показания на пострадалия, обвиняемия, ищеца и ответника,
свидетели. Данните могат да бъдат във връзка с извършена аутопсия, изследване на трупен материал,
веществени доказателства. В протоколите за разпит се посочват и обстоятелства с мед съдържание.
При експертизата експертът не извършва изследвания. Може да се наложи допълнително изследване
на живо лице. Често данните са противоречиви, не достатъчно аргументирани и повърхности. Мед
документация от здравни заведения може да е непълна, неясна и неточна и може да повлияе погрешно
в/у решаване на случая. Следствените органи задължително събират всички данни в оригинални
екземпляри. Данните се обсъждат задълбочено като се съпоставят със изискванията на правните
норми. Експертът е длъжен да отговори на всички поставени в експертизата. Ако не му бъдат
предоставени допълнителни данни за да може да отговори, той отбелязва, че е в резултат на липсата
им. Ако намери данни със съществено значение за делото, а не са зададени въпр към тях, той трябва
да им отговори въпреки това. Издава се документ, наречен СМЕ по документи и материали от
следствени или С дела. Състои се от 3 части: 1. Уводна част, 2.Данни от делото със значение за
експертизата - с мед характер, 3. Обсъждане на данните и отговор на поставените въпроси,
мотивирайки ги. Всеки член на комисията може да излезе със собствено мнение, което е длъжен да
мотивира.

29.Мед деонтология - понятие, деонтологични източници

МД-наука за задълженията и свързаните с тях права и отговорности на м работници при
упражняването на м професия. Включва принципите на поведение насочени към максимално
повишаване на ефективността от м д-ност и отстраняване на вредните последствия от непълноценната
работа. МД се определя като учение към дълг не само пред болния, собствения народ, но и пред
човечеството за предпазваето му от гибел (баба ми Гошо). Необходимо е не само да се лекуват
заболелите, но и да се премахнат социалните усложнения и заплахи, които застрашават човешкия
живот. МД разглежда следните въпр: 1.задължения и права на лекаря към болния,
2.взаимоотношенията му с колегите и подчинения му персонал, 3.опазване на професионална тайна и
др.
Основни Д източници - 1)написаните законоположения, правилници, инструкции, разпоредби;
2)ненаписаните морално етични норми, задълженията - наложени от м наука и др. Към източниците се
отнасят : Правни норми – конституция на РБ, М норми- моралният кодекс на лекаря в РБ и
действащите, правилници, наредби, инструкции. Те обхващат правоспособността на лекаря. Писаните
правни и административни норми определят лекаря като отговорен служител, гражданин, служител,
общественик, чиято цел е опазването на човешкия живот, здраве, осигуряване на здравно
благополучие на народа.

30.М обслужване. Лекарска правоспособност. Правомерност на м действия. Права и задължения

на м работници
Закон за народното здраве-приет от 7 ВНС - безплатна общодостъпна квалифицирана м помощ за вс
българин.Освен държавни здр заведения се позволяват и частни такива както и кабинети на частна
практика. Разрешение за частно заведение се дава от министъра на здравеопазването след удобрение
на Висшия м съвет. Частните и кооперативните заведения оказват помощ по цени, които се определят
от правилника за ценообразуване, предложен от професионално - съсловните организации и е удобрен
от МЗ.
Лице с м правоспособност е такова,което е завършило висше, полувисше или средно м образувание,
положило е държавен изпит и е придобил звание съгласно номенклатурата на медико-санитарните
длъжности. Съгласно чл.89 вишистите полагат лекарска клетва. М рабо, които в продължение на 5г от
придобиването на правоспособност не са започнали да упражняват професията си или за същия срок
са прекъснали упражняването й, могат да бъдат назначени по специалността, след като положат изпит
пред комисия и програма, определна от МЗ.
Правомерни лекарски действия: 1.извършват се от правомерни м работници, 2.със съгласието на
болния, 3.в съответствие на съвременните правила на м и стоматолог наука и практика.
От правните норми произтича следното: вс човек има изключително право да разполага със здравето и
живота си. Лекарят може да лекува само със съгласието на болния или съгласието на неговите
родители, ако не е пълнотелетен. Лекарят няма никаква административна власт да упражнява принуда
върху болния. Лекарите могат да упражняват хир. операции и дейности без съгласието на болния,
само ако той не е в състояние да отговори, няма никой роднинаи е в животозастрашаващо с-е. Действа
се в положение на крайна необходимост.
Съгласно ЗНЗ профилактичните прегледи са задлъжителни за гражданите. Не е необходимо
съгласието на пациента - цели се предпазване на обществото от заболявания. Даденото съгласие от
пациента, не изключва наказателна отговорност на м лица при проявена непредпазливост и настъпил
неблагоприятен резултат.

31.Право да упражняват частна практика

Право да упражняват частна практика по обща медицина или ДМ имат правосособни лекари и
стоматолози. Частна практика по опр. специалност могат да упражняват лекари и стоматолози с
придобита специалност. Упражняването на частната практика може да става в кабинет, по домовете,
помещение за публично здравно озаведение въз основа на договор, зъботехническа лаборатория.
Лицата, които имат право да упражняват частна мед. практика се регистрират в общинския народен
съвет, представяйки заявление за предмет, профил и вид на извършваната дейсност, документ за
правоспособност, уверение за трудов стаж, свидетелство за съдимост, удостоверение за вписване от
съответната колегия и заключение от органиета на Държавния санитарен контрол. Медицинските
специалисти за длъжни да изпълняват професионалните си задължение в съответсвие с правилата на
добрата медицинска практика, професионално-етичните норми, утвърдени от съсловните
организации, изискванията за нормативните актове и санитарно-здравните норми и изисквания.
Оказват помощ по цени, опр. според правилника за ценообразуване, утвърден от МЗ. Цените на
стоматологичните дейности се образуват от стойността на труда+квалификацията на
стоматолога+медикаменти и материали+амортизационни отчиствания+средства за заплата на мед.
сестра. Всеки стоматолог изготвя ценник каталог за извършване на неговите стоматологични
дейсности. Медицинска дихотомия е недопустима (подялба на хонорари с други лекари или
стоматолози). Разпределението в професионално сдружение не е нарушение. Мед. лица с частна
практика нямат право да: 1.прилагат методи за диагностика и лечение, които водят до временна
промяна на съзнанито (хипноза, наркоза), ако не са спазени изискванията. 2.да прилагат лекарства
ненамерили всеобщо приложение освен по ред, опр. от МЗ. 3.да извършват аборти. 4.да извършват
имунизации вкл. в имунизац.календа на страната. 5.да дават обявления с невярно съдържание, да си
служат с реклами и т.н.
Задължения: 1.бързо известие за всеки съмнителен или положителен случай на СПИН, туберкулоза и
др. 2.бързо известие на задължително съобщаване на злокачествено заболяване съответния
откологичн диспансер. 3.да водят амбулаторна книга и да изпращат съответната статистическа
информация на здравните органи. 4.да вписват в личния амбулаторен картон медицинско
заключение.
Лекарите работещи в частна практика са поставени в равностойно положение с лекарите, работещи в
публичното пространство. Местонахождението на практикуващия стоматолог се означава с фирмена
табела (име, вид на практиката, раб. време, може да съдържа научни степени и свания, дом. адрес и
телефон)

32.Професионална тайна
Мед професионална тайна е един от трудните и деликатни въпроси в деонтологията и правото,
свързана е с въпроса за дълга и съвестта на лекаря. Съдържанието на мед. проф. тайна включва
всичко чуто, видяно, поверено, узнато и разбрано при или по повод на успржняване на лекарската
професия. Отнася се до 2 групи факти - здравно-медицински и немедицински свдения и
обстоятелства. Мед. тайна има 3 страни: професионална, морално-етична и правна.
1)Професионалната страна е обусловена от естеството на мед професия, основана на особения
контакт м/у стоматолога и болния, чийто най-съществен елемент е доверието. Стоматологът е
задължен да даде на околния, който иска, необходимата документация по отношение на неговото
здраве, проведени изследвания и лечение. Стоматологът е задължен да дава инфо за състоянието на
своите пациенти на съответните институции в строго регламентирани от законодателството случаи.
2)Етична страна - неетично е от страна на лекаря да злоупотреби с доверието на своите пациенти и
разкрие поверената му тайна. Когато запазването на тайната е в стълкновение с държавните и
обществените интереси мед. лице е длъжно да защити интересита на обществото. 3)Правна страна -
свързана е със законодателството

33.Прилагане на нови методи и средства

Методите за профилактика, диагностика и лечение, както и лек с-ва могат да се използват само в
ибтерес на болния, по ред опр .от МЗ. МЗ ръководи и упражнява държавен контрол в/у лекарствените
средства. Разработени са специални декларации и закони по въпроса за изследването с хора -
Хелзинкско-токоийска декларация, Алмаатинска декларация, Кодекс по медицинска деонтология.
Основните принципи са следните: 1)изследването на хора и човешки зародиши с риск е допустимо
само, ако е с хуманни цели; 2)абсолютно недопустимо е изследването в/у болни хора с лек с-ва и др
методи на Л и Д, когато това не е в интерес на тяхното здраве. 3)Здравните интереси на индивида
стоят над тези на науката, държавата и обществото. 4)Никой не може да бъде подлаган на
медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие. 5)изследванията
в/у хората да се основават проведени опити с животни, резултати от лабораторни изследвания,данни
от научна литература. 6)изследването на хора се извършва от високо квалифицирани специалисти
под наблюдението на лекар, който има не по-малко то 2 години практика.
Основни деонтологично - правни правила при прилагане на нови методи и средства за
профилактика, Д и Л в/у болни са: 1)цели се спасяването на живота, възстановяването на здравето и
облекчаването на страданието; 2)да са приложени съгласно изискванията на съвременната
медицинска наука; 3)основания, че новият метод може да бъде приложен за клинично изпитване;
4)внимателно задълбочено клин изпитване във висококвалифицирани мед. заведения; Клин
изпитване се провежда от план утвърден от съответна специализирана комисия към МЗ, Централната
или местните комисии по етика. Заседанията на комисията са открити. Клин изследвания се дпускат
върху лица, които: 1/са дали писмено и доброволно съгласие, 2/не са задържание,осъдени на смърт
или клин изследване да има за цел възстановяване на здравето и др.
Основните деонтологично -правни норми за експериментиране в/у здрави хора са: 1)изследването да
не предизвиква разтройство на здравено и психичното състояние. 2)да е на лице т.нар информирано
съгласие; 3)целта и постановката на експеримента да бъдат ясно изложени в съответен протокол.
4)недопустимо е извършването на опити като се използва тяхното неблагоприятно социално или
служебно положение; 5)недопустимо е съобразяването на резултатите от изследването с интересите
на възложителя.

34. Клинична, мозъчна и биологична смърт

Клинична смърт се нарича естественото спиране на животоподдържащите функции кръвообращение
и дишане или неизбежното им спиране при премахване/излючване на апаратна поддръжка на
организма. Моз смърт се определя като “необратимо спиране на всички функции на главния мозък и
налична сърдечна дейност”. Към това определение Наредба № 14 добавя, че спирането на вс ф-ции
на главния мозък трябва да е освен необратимо и “трайно”.
Докато автотрансплантацията не предизвиква особени деонтологични и правни въпроси, то
алотрансплантацията, ксентотрансплантацията и имплантацията поставят пред лекар и обществото
редица въпроси. Както дарителят, така и приемателят за пациенти и лечението и грижите трябва да
защитават здравето и на двамата. Основните принципи при вземането на клетки, тъкани и органи са
следните: 1)Предварително съгласие за даряване на органи, тъкани и клетки залечени, диагностични
или учебни цели (чрез т.нар карта на дарителя - малка пластмасова картичка с име, адрес, телефон,
адрес на близки. Картичката се носи на подходящо място, че бърз да бъде намерена. В нас вземане на
органи, тъкани и клетки от човешки трупове за присаждане се разрешава ако лицето е изразило
приживе писмено съгласие за това, ако лицето не е изразило съгласие, то се взема от негови роднини
- майка, баща, съпруга, съгласието се отнася до определени или всичко органи, тъкани и клетки;
2)Сигурно установена моз смърт - запостигане на успех при трансплантация на органът, който се
взима от донора, трябва да е в състояние на перфузия. Органи за присаждане се вземат само от лица
намиращи се в сигурно установена мозъчна смърт, почина само в публични лечебни заведения, в
които има условия за доказване на мозъчна смърт и подготвени от това специалисти. Критерии за
установяване на мозъчна смърт: а)пълна и трайна липса на съзнание; б)церебрална арефлексия;
в)двустранна мидриаза и липса на зенична реакция; г)трайно апное; д)липса на болка; е)мускулна
атония. С-ето на моз смърт е настъпило, ако съвкупността от посочението критерии се е запазила
напроменена в срок не по-малко от 24 h от времето на констатирането й. Срокът за наблюдение може
да се скъси с 12 h ако се извърши ЕЕГ и се регистрира електромозъчно мълчание в продължение на
повече от 30‘. Наличието на моз смърт може да се установи също и чрез церебрална ангиография. За
констатиране на моз смърт се съставя протокол по съответен образец в 2 екземпляра, който се
посписва от вс лекари участвали в комисията. Ограни не се взимат при клин смърт, признаци на
едногенна и екзогенна интоксикация и др. 3)Безплатност на даряваните органи, тъкани и клетки;
4)2те операции се извършват от 2 различни екипа, които действат по своя съвест, според
нормативните изисквания и в интерес на болния. 5)тъкани и органи от трупа се изземват от
специализирани екипи.
Според нашето законодателство органи, тъкани и клетки освен за трансплантация могат да зе
използват и за други лечебни, диагностични и учебни цели. Който нарушава правилата установени за
вземане и предоставяне на човешки органи или тъкани за трансплантация се наказва с лишаване от
свобода от 1 до 3 г. Ако деянието е извършено с користна цел – 3-5 год.

35.Евтаназия
Правото или моралното задължение на лекаря да причини смъртта на безнадеждно болен по негова
молба с оглед премахване на страданията му, чрез употреба на обелболяващи средства, в превод –
приятна, лека, безболезнена смърт. Евтаназията бива активна и пасивна. При активната лекарят
предприема активно действие - дава хапчета, поставя инжекция за да предизвика бърза и
безболезнена смърт. При пасивната лекарят прекратява активното лечение. Лекарят хуманист трябва
да използва и най-малката искрица надежда за продължаване на живота. У нас лекарят няма никакво
право на упражнява активна помощ на умиране. Евтаназията, която е акт на преднамерено
прекратяване на живота на пациента, дори по искане на самия пациент или по искане на близките е
неетична. В нашата страна не съществуват конкретни наредби относно евтаназията. Морално
етичните задължения произтичат от Хипократовата клетва и от Морално-етичния кодекс на лекаря.

36.Професионални нарушения на медицинските разботници

За неправилни м д-вия се приемат тези, които се намират в противоречие с установението за дадено
време правила на м професия. В правно отн неправилно д-вие на м лице е това, което не е съобразено
със законните или нормативните правила на м професия или обществените принципи и медоти на м
наука и практика. В зависимост от характева на неправилните действия могат да бъдат привлечени
към обществена, професионална, дисциплинарна, административно-наказателна, гражданска и
наказателна отговорност. Професионалната отговорност е свързана с допуснати нарушения при
изпълнени на професионалните задължения. Могат да бъдат налагани следните наказания –
порицание, глоба в размер на 5 мин. раб. заплати, заличаване от регистъра на колегията от 3 месеца
до 2 год. Дисциплинарна отговорност се носи при нарушение на трудовата, служебната и учебната
дисциплина, неизпълнение на нарежданията на ръководителя на здравното заведение и др.
Административно-наказателна отговорност се носи при административни нарушения - неспазване на
вътрешния ред, злоупотреба със служебно положение, системно нарушаване на принципите за добра
лекарска практика и др. Гражданска отговорност - произтича от причинените морални или
имуществени вреди на отделна личност,на здравно или на лечебно заведение или на обществото.
Осъществява се чрез граждански иск в съда. Наказателна отговорност - най-тежката ,която могат да
понасят м лица при извършване на престъпление в м дейност. Като престъпление (правонарушение)
се определя деяни, което е извършено виновно или обявено от закона за наказуемо. Общественото
деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. Деянието е усмишлено, когато
деецът съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е неговите последици и е искал или
допускал настъпването на тези последици. Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен да ги предвиди. Неспазването на
НК обуславя като последица гражданска и наказателна отговорност (обикносено се търсят заедно).
Професионалните правонарушения и настъпилите неблагоприятно последици в м д-ност се
квалифицират по следния начин:
I.Умишлени престъпления в м практика: 1)незаконен аборт; 2)неоказване на м помощ; 3)издаване на
чужда тайна; 4)издаване на лъжливи м документи; 5)незаконно управляване на лекарската професия;
6)нарушаване на противоепидемичните правила; 7)нарушение на работата с наркотици,силно
действащи и отровни вещества;
II.Непредпазливи действия на м лица при упражняване на професията: 1)небрежност;
2)самонадеяност; 3)незнание;
IIIЛекарска грешка:
IV.Нещастен случай в м практика или т.н. ненаказуем случай;

37. Умишлени престъпления във връзка със стоматологичната дейност – темата е писана по
стар учебник, вероятно в новия има допълнителни примери
1)Незаконно извършване на аборт – извън здравните заведения или в нарушение на постановените от
МЗ правила от лекари или лица нямащи компетенцията;
2)Неоказана лекарска помощ – оказването на помощ е не само морално, но и законово задължение.
Според закона м работници са длъжни да оказват първа м помощ на всяко място по всяко време.
Единственото оправдание е ако чрез оказаната помощ застрашат себе си или живота на трети лица –
м лице е болно и може да се влоши, трябва да остави болно трето лице или има непреодолимо
препятствие по пътя му – напр пожар;
3)Издаване на професионална тайна. М професионална тайна има 3 страни – професионална,
морално-етична и правна. Задължението за опазване на тайната продължава и след смъртта на
пациента – важи правилото „За мъртвите добро или нищо, бла бла бла”;
4)Издаване на документи с лъжливо съдържание – съставянето на официални документи от м
работници като длъжностни лица във връзка с изпълнение на служебните им задължения за
състоянието и здравето на някого (мед удостоверения, бележки, болнични листове за временна
нетрудоспособност), както и поправката на такива документи, накърнява интересите на обществото и
се преследва от НК;
5)Незаконно лекуване – невежествено лекуване – при липса на съответната квалификация, служебно
или академично звание. Този текст визира не само самозвани лечители, но и лица от средния и
нисшия мед персонал (някой да го обясни на бай Киро зъботехника от технична дето ажустира мост с
прав наконечник интраорално, хубава снимка се получи :D), студенти по медицина, дм и др, които се
представят за доктори, доценти и тн. Отговорност носят и лекари и дм лишение от граждански права
или лишени от правоспособност.

38.Непредпазливи действия на м работници и незнание на професията

Заедно с умисъла, това е втората форма на вина. Непредпазливите деяния за наказуеми само в
предвидените от закона случаи.
Субект са лица, които упражняват правно регламентирана дейност или занятие, представляващо
източник на повишена опастност. М професия е правно регламентилана дейност, която спада към
занятията представляващи източник на повишена опастност, защото най-малкото незнание или
немърливост, създава опастност за живота и здравето на други лица. Наказанията за деяния при
професионалната непредпазливост са значително по-тежки, от тези при обикновената
непредпазливост.
Небрежност е когато м лице, не предвижда противоправните последствия от своите действия или
бездействия, но е могло и е било длъжно да ги предвиди. Напр. назначаване на Пеницилин, без да се
направи проба за свръхчувствителност.
Самонадеяност е престъпно лекомислие. Дееца надценява определени фактори или свои
възможности, подценява други обстоятелства, при което у него се формира погрешна представа за
действителното състояние на нещата, за свойствата на извършеното деяние. М лице предвижда
последствието, но се надява да го предотвати. Лекар извършва кръвопреливане без да определи
кръвна група, като се надява че био проба е достатъчна. Въздържане от необходима операция, поради
възможност за неблагоприятен изход
Незнание в професията - проява на професионална непредпазливост, кагато е свързано с конкретно
деяние и са настъпили последствия. Пропуски в Д, Л, профилактични мероприятия, чието познаване
е задължително. Лекар причинява смърт на болен, като прелива несъвместима кръв, понеже не знае
правилно да определи кръвната група. Лекар станал причина за смърт на родилка - не направил
хемотрансфузия, защото не можел да прави венесекция. Ако лекар, не е специалист в определена
област и няма съответните познания и умения е длъжен да не се заема с извършването на тази
дейност. Изключение от по-горното е когато лекаря действа в условията на крайна необходимост
НК гласи :За причиняване на смърт или тежка телесна повреда по непредпазливост - ако деянието е
извършено в пияно състояние, поради лъжливо повишаване на самочувствието, отслабено е
вниманието и работоспособността, без да е престанал да разбира свойствата и значението на
постъпките си.
Основни задачи на СМЕ: даказване причинна връзка м/у непрадпазливото д-вие и вредоносен
резултат. Имало ли е допълнителни неблагоприятни (обективни и субективни) фактори, улесняващи
настъпването на вредоносния резултат. Обективни - необходимост да се извърши спешна операция,
без да има необходимото оборудване. Субективни - извършване на операцията при умора, преумора,
тежък психически стрес

39.Права, задължения и отговорности на експерта

Експерт (според НПК и ГПК), специалист в областта на науката, изкуството, техниката и др. и има
призната по установения ред професионална правоспособност. За експерт може да бъде назначено
само физическо лице. Лекарят, независимо от неговата специалност не е есперт в процесуален
смисъл, ако липсва постановление или определение за назначаването му като такъв. За експерт може
да бъде призован всеки лекар. Стоматолози, фармацевти, биолози и др. могат да бъдат експерти в
рамките на тяхната професионална компетентност. Въз основа на събраните данни в съдебния
процес, експертът прави преценка и дава заключение на поставените въпроси по делото. Свидетеля
по делото само възпроизвежда видяното, чутото, без да прави преценка, да дава мнение и
заключение.
Не могат да бъдат експерти лица, които: 1)не притежават необходимата проф квалификация; 2)лица
без висше м образование; 3)ако са в някаква зависимост с някоя от страните – роднина, колега в
службата и пр.; 4)ако е свидетел; 5)ако е заинересован от изхода на делото.
Процесуално основание за провеждане на СМЕ е постановление на прокурор, средовател, дознател
или определение на съда, т.е. в писмен вид. В него трябва да се посочат:
Експертът има право: 1)да се запознае с целтта и задачите на експертизата, да получи от
разследващите органи ясно формулирани въпроси, по които трябва да даде заключение, както и да
иска доуточняване на неясните такива; 2)да се запознае с обстоятелствата по делото и ако се налага
да изиска допълнителни материали; 3)да присъства на съдебното заседание и да задава въпроси на
страните по делото; 4)при трудности или нужда екпертът може да поиска разширяване на СМЕ.
Кгато експертите са повече от 1 те имат право да се съвещават и ако имат единодушно мнение, могат
да възложат на един от тях да изложи общото мнание пред съда. Когато са на разл мнение, всеки
експерт дава самостоятелно заключение. Когато съдът не може да вземе становище по разногласието,
той назначава допълнителни експертизи или експерти.
Експертът е задължен: да се яви пред определения орган, когато бъде призован и даде заключение по
въпросите на екпертизата. За неявяване или отказ да даде заключение - глоба.
Еспертът може да откаже да даде заключение, само ако поставените въпроси излизат от рамката на
неговата компетентност или предоставените му материали са недостатъчни за да състави обосновано
заключение. Ако в хода на СМЕ се открият нови материали, обстоятелства и пр от мед. естество - се
посочват в заключението. Заключението - трябва да бъзе научно обосновано, изчерпателно и да дава
ясен отговор на поставените въпроси. Писмено. Подписано и Предадено в определения срок
Отговорност на експерта: 1) опазване на следствената тайна; 2)небрежното, невнимателно или
грешно (съзнателно или по непредпазливост) съставяне на СМЕ и длъжностно нарушение и се
наказва според НПК.
40.Лекарски грешки
Лекарски грешки е м термин, който носи следният смисъл: „добросъвестно заблуждение на лекаря,
дължащо се на: 1)несърпенство на м му познания; 2)методите на диагностика и лечение; 3)особеното
протичане на заболяваниета при някои болни; 4)обективно трудни усложив, при които е осъществено
лечението; 5)липса на елементи на нехайство, небрежност и невежество;
При лекарските грешки м д-я довели до влошаване на здравето или смърт, са извършени в нарушение
на устоновените правила на науката, но за тях липсва възможност да бъдат предвидени. Т.е. за
лекарска грешка говорим тогава, когато може да се изключат умишлени и непредпазливи действия.
A)Диагностични грешки: 1)недостатъчна подготовка или малък опит на лекаря; 2)неточност на някои
диагностични методи; 3)незадоволителен преглед, поради липсваща или остаряла техника;
4)недостатъчно време за провеждане на изследвания; 5)особености в протичането на заболяването –
атитично, безсимптомно, скрито, мълниеносно; 6)в хирургията - при диагностика на ОХК;
Б)Грешки в лечението - по-редки: 1)изхождащи от самия метод - перфорация на матката при аборт;
2)неправилна диагноза, поставена от друг лекар; 3)незадоволителна оценка/предоверяване на
резултати от лаб изследвания; 4)извършване на сложни хир интервенции;

41.M случайност (нещастни случаи) в м практика

Небрагоприятен изход от Л, настъпил в резултат на случайно стекли се обстоятелства и фактори,
които лекарят не е в състояние на предвиди и при най-добросъвестно изпълнение на
професионалните си задължения.
Неблагоприятният изход не е свързан с пропуски и грешки, а с: 1)несъвършенства на м наука;
2)индивидуални анатомо-физиологични особеност на орг; 3)развила се НЛР, при обичайни дози на Л
ср и при обичайно приложение; 3)на операционната маса- „наркозна смърт"; 4)преди опарация –
психичен и емоционален шок;
Лекарските грешки и нещастни случаи в НК се определят като случайно деяние - не е виновно
деяние, което дееца не е бил длъжен и или не е могъл да предвид последствията.

Chaque pas est une victoire