Същност на социалната медицина.

Здраве и болест.
Детерминанти на здравето.
Неравенства в здравето.
Индивидуално здраве.
Медико- социален подход
Групово и обществено здраве. Показатели
Заболяемост и инвалидност. Регистрация
 Предмет на социалната медицина
• Общественото здраве като сложен системен обект
-влияние на социалните фактори върху здравето
-влияние на здравето върху социалните фактори
-социалния обект на здравеопазните дейности (личност,
социални групи, общество)
-социалния субект на здравеопазните дейности (здравните
системи)

• Разлики от клиничните специалности

-профилактични, а не терапевтични аспекти на здравето
-на популационно, а не на индивидуално ниво

Социалната медицина изучава положителното или

негативното влияние на социалните фактори върху
здравето на индивида, групата и обществото и чрез
получените факти и данни разработва научно
обосновани теории и практики за  подобряване здравето
на населението.
 Социална медицина - задачи

• Изучаване на здравето на популацията

(общественото здраве) и неговите детерминанти
• Здравна политика, здравно законодателство и
здравни стратегии
• Здравен мениджмънт
• Здравно образование и промоция
• Здравна икономика
• Интеграция с други медицински науки и колаборация
на регионално, национално и международно ниво
 Структура на социалната медицина
• Обща социална медицина – включва общата теория и
методология на социалната медицина

• Гранични социомедицински дисциплини – медицинска

социология, история на медицината и здравеопазването,
медицинска етика и деонтология, медицинска демография,
медицинска география, икономика на здравеопазването,
здравна педагогика и възпитание, медицинска (био)
статистика.

• Профилни (частни) медицински дисциплини – социална

хигиена, социална епидемиология, социална педиатрия и
други.

• Практико-приложни науки – обществено здравеопазване,

здравен мениджмънт, здравна политика, здравно
законодателство и други.
 Функции на социалната медицина
• Методологическа – разработване на методология
за анализиране на феномена обществено здраве и
факторите влияещи върху него.
• Интегративна – обобщаване, синтез и анализ на
цялостната информация и научното познание
относно тенденциите в развитието на общественото
здраве и влиянието на факторите на социалната
среда върху него.
• Социално-етична– разработване и анализиране на
обективни критерии за развитието на отношенията
общество – здраве и етичните измерения във
взаимоотношенията между системата на
здравеопазване и отделната личност.
• Управленска– научно обосноваване на
политическите и управленските решения в областта
на здравеопазването.
 Методи на социалната медицина

• Исторически метод
• Социологически методи
• Методи на информатиката
• Епидемиологични методи
• Статистически методи
• Методи на математическо моделиране
• Икономически методи
• Експериментални методи
 Социологични методи

Тези методи ни позволяват да проучим

мнението, поведението и мотивацията на
индивида и социалната група по отношение на
здравето и свързаните с него явления, да
установяваме здравните потребности и
удовлетвореността от здравното обслужване.
Чрез тях  се набира индивидуална
социологическа информация за разнообразни
здравни явления и процеси.
 Емпирични социологични изследвания

• Процес за набиране на достоверна и представителна

емпирична информация за определени
социологически взаимовръзки с цел решаване на
практически проблеми

• Методология- генерална съвкупност, представителна

извадка, достоверност, практическа насоченост
 Етапи на ЕСИ
1.Подготовка

- Формулиране на проблема
- Формулиране на темата, предмета, обекта и целта
- Формулиране на задачите
- Избор на дизайн (репрезентативни проучвания) и
метод(анкетен, интервю,наблюдение)
- Разработване на програма- хипотези, социологически модели
(индикатори, въпросник, методи на регистрация на данните)
- Организационен план-технически,кадрови, финансови условия
- Пилотно проучване-малък брой лица, понятност на въпросите
- Преработване на въпросника до окончателния вариант

2.Провеждане на проучването

3.Обработка и анализ на данните

 Методи на регистрация

Анкетен метод

Изследваните лица отговарят писмено на въпроси от

въпросник-анкетна карта.

Видове анкетни проучвания

 Пряка- попълва се от изследваното лице
-индивидуална
-групова
-пощенска
 Косвена- попълва се от анкетьора

Социометрия- разновидност, прилагана за събиране на

информация за междуличностните отношения в малките групи
 Интервю
Форма на устно разпитване с цел събиране на
информация;въпросите се четат и отговорите се записват от
интервюиращия

Видове интервюта
1.Според използвания въпросник
-структурирано- затворени въпроси
-неструктурирано- отворени въпроси
-полуструктурирано
2.Според методите на провеждане- “лице в лице”, отдалечено
(тел.)
3.Според броя на интервюираните-индивидуално, колективно
4. Според кратността на провеждане- еднократно, многократно

Изисквания към място, време и интервюиращи

 Епидемиологични методи
• Епидемиология- наука за разпространението на дадено
заболяване в човешките популации и за факторите, които
влияят върху него.

• Основни понятия:

-популация- чрез географска или друга характеристика.

Населението на дадена територия в дадено време
-риск- вероятност за възникване на някакво неблагоприятно
явление. Нисък, среден, висок, в %
-популация в риск- предразположена към заболяване
-рискови фактори- аспекти от поведението, експозиция от
средата или вродени характеристики,за които има
епидемиологични доказателства, че са свързани със значими
здравни състояния
-рискови групи- честотата на рисковите фактори е най-висока, а
оттук-и вероятността за заболяване
-експозиция- количеството фактор, на който е изложена дадена
група или индивид. Експонирани и неекспонирани лица
 Рискови фактори
• Критерии
-да има доказана връзка с възникването на заболяването
-връзката да е устойчива и повторяема
-след коригиране на рисковия фактор промените в изхода да са
трайни

• Класификация

1.Първични рискови фактори

-ендогенни- биологични, генетични
-екзогенни-механични, физични, химични,социални
-поведенчески-стил на живот, хранене, тютюнопушене, алкохол
2. Вторични рискови фактори- възникнали заболявания, които
са причина за други (хипертония- инфаркт,инсулт)
3.Според степента на контрол
-управляеми-поведенчески или фактори на средата
-неуправляеми-биологични или наследствени
Видове епидемиологични проучвания

І.Наблюдателни

1.Описателни епидемиологични проучвания

• Описват разпространението на заболяванията във връзка с

различни променливи като време, място и личностни
характеристики.
• Има ли промяна в дадено заболяване и каква е тя с течение на
времето – сезонност, епидемични криви,  тенденции;
• Има ли разлика в честотата на заболяванията между отделни
географски области- национално, международно вариране,
вариране в по-малки области;
• Как влияят личностните характеристики като пол, възраст,
професионална и социална принадлежност, етнически
произход
2.Аналитични епидемиологични проучвания

• Корелационни (екологични) проучвания

Сравняват честотата на заболяванията в различни популации
или групи за един и същи период или едни и същи популации
или групи за различни периоди от време; използват наличните
данни от националните статистически институти; работи се на
популационно ниво; бързи и евтини, но не могат да докажат
връзката на изследвания фактор със заболяването в отделните
индивиди.

• Срезови проучвания
Измерват честотата на съществуващите в популацията
заболявания в определен момент при добре дефинирана
популация (репрезентативни извадки), при определена
експозиция на даден фактор и при фиксирани в популацията
индивидуални характеристики (пол, възраст, социален статус).
Не отговарят на въпроса за наличието на експозицията преди
или след развитието на заболяването
 3.Кохортни проучвания

Проверяват етиологични хипотези чрез сравняване честотата на

възникналите заболявания при проследяването им в продължителен
период от време на две групи здрави лица – експонирани и
неекспонирани на даден рисков фактор.

Кохорта- група лица, които имат сходни демографски или други

характеристики към определен времеви интервал.

• Проспективно – проучването е започнало преди проявата на

изучаваното явление
• Ретроспективно – проучването е стартирало след проявата на
изучаваното явление
• Амбиспективно – използват се данни за една и съща кохорта и
проспективно и ретроспективно

• Предимства- ясна времева връзка между изследвания фактор и

изучаваното заболяване; изследване на рядко срещана експозиция;
измерват директно заболеваемостта.
• Слаби страни- изискват продължително време и са твърде скъпи; не
са подходящи за изучаване на редки заболявания
 4.Проучване случай-контрол

Проучват група лица с определено заболяване и подходяща

контролна (референтна) група незасегнати лица. Причинната
връзка се основава на доказано значимо различие в честотата
на предполагаемия рисков фактор в двете групи. Методиката
обикновено е ретроспективна.

• Предимства- подходящи са за редки заболявания; провеждат

се за кратко време и са относително евтини; подходящи са за
изучаване на множество рискови фактори едновременно;
броят на изследваните лица е по-малък отколкото при
кохортните.
• Слаби страни- неподходящи са за редки рискови фактори;
повишени изисквания при подбиране на контролите; има
опасност от систематични грешки; не може да се изчислява
заболеваемостта.
ІІ. Експериментални проучвания

1.Рандомизирани клинични изпитвания

При оценката на ефективността на нови терапевтични средства;
разпределение на изследваните лица на случаен принцип в две или
повече групи – експериментална (опитна) и контролна. Опитната група
се подлага на експозицията на проучвания фактор (получава новото
лекарство), а при контролната пациентите продължават да получават
досегашното си лечение или получават плацебо.
• Паралелен експеримент- двете групи получават различна експозиция
(лечение) едновременно.
• Кръстосан експеримент- всяко от лицата получава всяко от
сравняваните експозиции (лечения) в случайно определена
последователност.
• Единичен сляп опит- изследваните лица не са информирани към коя
изследвана група принадлежат с цел избягване субективното
влиянието върху очакваните резултати.
• Двоен сляп опит- и изследваното лице, и изследователя не са
информирани към коя група е включено изследваното лице.
• Троен сляп опит- изследваното лице, изследователя и експертът,
който извършва оценката не познава принадлежността на пациента
към определените наблюдавани групи.
 2.Полево изпитване
Проследяват се здрави лица в две групи – едната с приложена
специална интервенция, а другата без, с цел да се определи дали тази
интервенция повлиява риска от възникване на заболяване;
изследваните лица живеят при обичайните си условия; при изучаване
на определени профилактични мерки или изпитване на ваксини.

3.Популационно базирано изпитване

• Провежда се върху цяла общност и измерва ефекта на определен
рисков фактор или интервенция върху цялата популация; прилага се
върху популация от здрави лица и няма индивидуален характер.
• Подходящи по отношение на заболявания, които се влияят от
социалните условия на средата и могат лесно да бъдат повлияни чрез
интервенции, насочени както към груповото поведение, така и на
индивидуално ниво.
• Програми насочени към профилактика на сърдечно-съдовите
заболявания, корекция на рисково поведение (тютюнопушене,
употреба на алкохол, сексуално поведение и т.н.)
 Статистически методи
• Насочени към изучаването на масово проявяващите се социално-
здравни явления, дават възможност за изучаване не на отделните
случаи, а обобщаващи характеристики на заболяванията, умиранията,
здравните дейности и т.н.

• Статистически показатели:
-Честоти (интензивни показатели)- отношение на броя на случаите от дадена
съвкупност, притежаващи даден признак, към цялата съвкупност за определен
период от време
Заболеваемост от хепатит = Бр.заболели от хепатит в гр.Варна/ Бр.на населението в
гр.Варна х 10 000

-Пропорции (екстензивни показатели)-броят на наблюдаваните с определена

характеристика (m),разделен на общия брой на наблюденията (n)
(m : n) х100
-Съотношения- отнасяне на две явления, между които има пряка връзка
Бр.лекари/Бр.население х10 000- осигуреност с лекари в България

• Анализи- корелационен, регресионен, вариационен, на динамичните

промени и др.
Еволюция на концепцията за здраве
Биомедицинска- “отсъствие на болест”. Не се
отчита ролята на околната среда, на социалните,
психологическите, културните фактори.
Екологична- динамично равновесие между
човека и околната среда; заболяването е
неприспособяване към средата.
Психосоциална- социални, психологически,
културни, икономически фактори
Холистична- синтез на всички концепции;
“Здраве за всички”- СЗО, 1978
 Определение на СЗО (1948)

„Здравето е състояние на пълно физическо,

психическо и социално благополучие, а не
само отсъствие на болест или недъг”

И способността на човека да води

“продуктивен в социално и икономическо
отношение живот”
Дефиниция на McDermoff (1977)

“ Здравето е относително състояние, което

изразява степента, до която индивидът може
ефективно да функционира в условията на своята
наследственост, физическа и културна среда”

Отчита постоянно променящите се въздействия

върху човешката личност, развитие на
адаптационни механизми, които определят
динамичния характер на здравето.
 Измерения на здравето

• Физическо- перфектно функциониране на тялото

• Психическо- равновесие между индивида и
средата; без вътрешни конфликти;идентичност,
себеутвърждаване, самоконтрол, работа в екип;
справяне със стрес и тревожност
• Социално- социални умения, социална
компетентност и функциониране
• Духовно
• Емоционално
• Професионално
 Континуум на здравето и болестта

• Позитивно здраве
• По-добро здраве
• Отсъствие на болест
• Неразпознато заболяване
• Умерено изразено заболяване
• Тежка степен на заболяване
• Смърт
• Детерминанти на здравето- фактори,
които го определят
• Позитивни и негативни
• Лалонд -4 групи здравни детерминанти
І. Ендогенни (генетични и биологични)-
предразположение и наследствени
заболявания. Обуславят около 20 % от
уврежданията.

ІІ. Поведенчески (стил на живот)-

около 50 %
 Детерминанти на здравето

Стил на живот
Културални и поведенчески характеристики и
пожизнени лични навици, които човек развива в
процеса на социализация и заучава чрез
социалното взаимодействие.

Рискови фактори, свързани със стила на живот

• Тютюнопушене
• Прекомерна употреба на алкохол
• Употреба на наркотични вещества
• Нерационално хранене
 Детерминанти на здравето

ІІІ. Фактори от външната среда-

физическа, работна, социално-
икономическа- 20 %

• Социално-икономически условия- брутен

национален продукт, брутен вътрешен
продукт
 Детерминанти на здравето

• Икономически статус- покупателна

способност, стандарт на живот, търсене на
здравна помощ;

• Образование- неграмотност/ бедност, висока

детска смъртност;

• Политическа система- средства, които се

заделят за здравеопазването- минимум 5%
 Детерминанти на здравето

• Заетост и безработица 

• ограничаване или прекратяване на източниците на доходи;

• ограничаване или промяна в структурата на потребление на
семействата;
• при по-продължителна безработица индивидите губят
производствените си умения, намалява квалификацията им;
• формиране на тежки психологически разстройства, чувство
на безполезност, загуба на увереност  в себе си и в
бъдещето, могат да се развият дълбоки семейни конфликти.
 Детерминанти на здравето

ІV. Здравни услуги- 10 %

Показатели, свързани с дейността на здравната

служба
-показатели, отнасящи се към наличните ресурси,
осигуряващи потребностите от здраве
• ср. годишен брой легла на 100 жители = Брой на
проведените леглодни в стационара / Средногодишен брой
на обслужваното население х 100
• среден брой медицински персонал  100 000 от населението
• среден брой апарати за магнитно-ядрен резонанс на
100 000 от населението и т.н.
 Показатели, свързани с дейността на
здравната служба

-показатели, отнасящи се до дейността на

здравната служба
• брой прегледи в първичната медицинска помощ,  общо или
на 1лице
• брой хоспитализации
• брой консултативни прегледи, направени на 100 болни в
специал. медицинска помощ
• брой медико-диагностични изследвания (по структура) на
100 болни и т.н.
• честота на извършените хирургични операции, на 1000
жители, по видове операции
 Показатели, свързани с дейността на
здравната служба

-показатели, отнасящи се до ефективността на

здравната служба
• среден брой преминали болни на една ординаторска
длъжност
• среднодневна заетост на леглата
• използваемост на леглата в дни
• средна продължителност на престоя на 1 болен
• оборот на леглата
• средногодишен брой операции на една заета длъжност, по
хирургичен профил и по вид
• структура на извършените операции, според сложността им
• структура на новооткритите болни със злокачествени заб.,
според клиничната група
 Социални детерминанти на здравето
• СОЦИАЛЕН ГРАДИЕНТ. Очакваната продължителност на
живота е по-кратка и повечето болести са по-чести в по-
ниските нива на социалната стълба на обществото.

• СТРЕС. Стресогенните обстоятелства причиняват на

хората безпокойство и тревожност. При невъзможност за
справяне с тях могат сериозно да увредят здравето и дори
да доведат до преждевременна смърт.

• НАЧАЛО НА ЖИВОТА. Добро начало на живота означава

адекватна подкрепа на майките и малките деца: ранното
развитие и образование имат огромно значение за
здравето
 Социални детерминанти на здравето

• СОЦИАЛНА ИЗОЛАЦИЯ. Животът е кратък, когато

неговото качество е лошо. Бедността, социалната
изолация и дискриминацията водят до лишения и
страдание.

• РАБОТА. Стресът на работното място повишава риска от

възникване на заболяване. Хората, които контролират
добре своята работа, имат по-добре здраве.

• БЕЗРАБОТИЦА. Сигурността в работата повишава

здравето, благосъстоянието и удовлетвореността. По-
високите нива на безработица се асоциират с по-висока
болестност и преждевременна смърт.
 Социални детерминанти на здравето

• СОЦИАЛНА ПОДКРЕПА. Приятелството, добрите

социални отношения и силните мрежи за подкрепа
подобряват здравето в дома, на работа и в обществото.

• ПРИСТРАСТЯВАНЕ. Хората се пристрастяват към

алкохол, наркотици и тютюнопушене,хазарт.

• ХРАНЕНЕ. Тъй като световните търговски сили

контролират доставките на храни, осигуряването на
здравословна храна е политически проблем.

• ТРАНСПОРТ. Здравословен транспорт означава по-малко

шофиране и повече ходене пеша
 Неравенства в здравето

• Социален градиент на здравето- най-бедните

са с най-лошо здраве

• Популационно базирана политика за

подобряване на здравето по справедлив
начин
Медико-социален подход към здравето

• Медико-социалната история на здравето

на индивида- практически методологичен
подход. На базата на надеждна медицинска
информация се анализира социалната
етиология и патогенеза на заболяването или
риска от развитие на определено здравно
явление с последващо определяне на
медико- социалните подходи при терапията,
рехабилитацията и профилактиката.
• Социална етиология- идентифицирането
на онези социални фактори, които имат или
биха имали пряка връзка с възникването на
дадено здравно явление.

• Социална патогенеза-
анализирането и определянето на
конкретните механизми, чрез които
социални фактори оказват въздействие
върху здравното явление.
1. Соц. фактори пряко причиняват заболяване
2. Създават предразположение за заболяване
3. Способстват за пренасяне на причинители на
заболяване
4. Променят развитието на заболяването

• Социална профилактика

• Социална терапия и рехабилитация

 Основни раздели на медико-
социалната история
Личностна характеристика
• Паспортни данни – име, пол, адрес, семейно положение,
образование, месторабота, професия
• Личностни данни
– Работоспособност
– Адаптивност
– Емоционалност
– Психотравми
– Устойчивост спрямо стресови фактори
– Волева издръжливост
– Нагласи, предразположеност, готовност, насоченост
– Мотиви и съображения
– Жизнени цели, задачи и позиции
– Интереси (материални и духовни)
– Изявени потребности
– Поведение
 Семейно-битова среда
• Вид и структура на семейството
• Материален бит и дейности в семейството (жилищни условия, организация
на потреблението, организация на свободното време, лидерство и т.н.)
• Личностни особености на другите членове на семейството
• Семейни взаимоотношения

Професионално-трудова среда
• Професия, длъжност, месторабота, трудово възнаграждение,
професионален маршрут
• Характер и режим на труд (дневен, нощен, сменен, допълнителен,
извънреден)
• Условия на труд – хигиенни условия и вредни фактори
• Социално-психологически климат
• Роля на членове на колектива
• Стресогенни ситуации – информационна претовареност, дефицит на
време, ниво на отговорност и други специфични фактори
 Обществено битова среда
• Участие в неформални или формални организации – задължения
и отговорности
• Екологични проблеми, свързани с градската и жилищната среда,
транспорта и т.н.
• Обществена дейност – активност в организацията на отдиха,
спорта, туризма
• Влияние на мас-медиите
Здравна служба
• Контакти – спорадични или регулярни – навременност,
продължителност, приемственост, резултатност
• Отношение и поведение към здравната служба
• Оценка на отношението и поведението на здравната служба към
индивида
• Стресогенни ситуации при контактите със здравната служба
• Медико-социални изводи – анализира се и се
оценява степента на влияние на
положителните и отрицателните фактори
върху състоянието на индивида

• План за медико-социални дейности –

включва комплекс от мероприятия за
решаване на медико-социалните проблеми и
удовлетворяване на изявените медико-
социални потребности. Планът се изработва
съвместно между здравния професионалист и
индивида на базата на информирано съгласие.
 Обществено и групово здраве

• Обществено здраве – обобщена

характеристика на здравето на определен
тип общество или на конкретното общество
 
• Общественото здраве е не само
медицинска категория, но и обществено-
икономическа категория и представлява
интерес за социалната политика
 Обществено и групово здраве
• Групово здраве – здравето на отделни
социални групи, заемащи определена
територия, функциониращи като реални
човешки обединения и имащи свои
специфични цели и организация на дейностите
(напр. семейство, трудов колектив)
 
• Груповото здраве се разглежда на фона на
общественото здраве
• Измерители на здравето- здравни индикатори

“Здравният индикатор / измерител представлява

променлива величина, поддаваща се на пряко
измерване, която отразява здравното състояние
на лицата от определена общност”,
J.M.Last,1988.
 

 
Изисквания към здравните индикатори

• Валидност
• Надеждност и обективност
• Чувствителност
• Специфичност
• Приложимост
• Уместност
 Групи индикатори

• За смъртност- брутен коеф.на смъртност, детска

смъртност, майчина смъртност, СППЖ и др.
• За заболяемост- заболяемост, болестност, коеф.за
хоспитализация и др.
• За инвалидност- изгубени работни дни поради
нетрудоспособност, год.живот в инвалидност и др.
• За хранителния статус- честота на ниско тегло при
раждане, антропометрични измервания и др.
• За предоставяне на здравна помощ- съотношение
мед.специалисти /население
 Групи индикатори

• Коеф.за използване на здравните ресурси-

имунизирани деца, обхванати бременни, леглови фонд
• За социално и психично здраве- самоубийства,
злоупотреба с алкохол и наркотици, тютюнопушене,
затлъстяване
• За околната среда- замърсяване, шум, токсични
отпадъци в храна и вода
• Социално-икономически- ръст на населението, БНП,
БВП, лица в трудоспособна възраст, грамотност и др
• На здравната политика- разходи за здравеопазване
• За качеството на живот
 Основни категории здравни
индикатори

Оперативната оценка на ОЗ включва:

1. Демографски
2. За здравен статус
• Заболяемост
• Инвалидност
3. За физическо развитие
4. Здравно-социални
• По-голямата част са негативни- наличие на
заболявания, умирания, инвалидизиране
позитивни- “индекс на здравето”- отсъствие на
болест, антропометрични, качество на живот
• Имат различна информативна стойност
С най-висока познавателна стойност са:
- коеф. за детска смъртност;
- коеф. за смъртност до 5 год.възраст;
- майчина смъртност;
- СППЖ, СППЖ в добро здраве
• Болест- нарушение на нормалното
взаимодействие с външната среда-
структурни и функционални промени

• Заболяване- регистрирана болест

• Заболяемост- всички болестни

състояния, за които здравната служба има
информация
 Методи за изучаване на
заболяемостта
• Активни
- Профилактични прегледи
- Информация от пациента и семейството- при
епидемиологични проучвания
• Пасивни
- Изучаване по данни от регистрацията-
заболявания на учет, отчетни документи в РЗИ
- Изучаване по данни от причините за умирания
 Основни понятия
• Заболяемост (свежа) – всички новопоявили се случаи
на заболявания или заболели лица през определен период
сред дадено население
-специфична- по класове или заболявания (на 10 000 или
100 000 души от населението)
• Болестност- всички нови и стари заболявания,
регистрирани или пререгистрирани през една календарна
година, отнесени към средногод.бр.население х 1000
-периодична- за определен период
- моментна- към определен момент
• Моментна болестност= всички рег.забол.в
даден момент / вс. изсл. лица х 1000

• Индекс на здравето= бр.здрави лица/

общ брой прегледи х 1000

• Показатели при профилактични прегледи

 Айсберг на заболяемостта- разлика
между моментната и периодичната
болестност = скрита болестност

• Латентен период / инкубационен

• Най-чести скрити заболявания- ендокринни,
нервни, на органите на кръвообращението
• Свежа заболяемост- предимно при
острите състояния; риск от р-тие на
конкретно заболяване- причини и
детерминанти
• Болестност- предимно при хроничните
състояния; степен на здравните
проблеми в общността- високорискови
популации- планиране на здравните
услуги
 Заболявания с временна и
трайна нетрудоспособност
• ЗВН- заболявания, травми или злополуки,
които възпрепятстват трудовите
задължения и имат обратим характер
• Болничен лист
- Първичен
- Продължение
ОПЛ, ЛКК, ТЕЛК
 Подходи за изучаване на ЗВН

Традиционен подход
• Честота на случаите с ВН на 100 ЗОЛ
= бр.случаи с ВН (първични б.л.) / средносписъчен бр. на
осигурените лица х 100
• Честота на дните с ВН (тежест на ВН)
=бр.дни с ВН (от вс.б.л.) / средносписъчен бр. на
осигурените лица х 100
• Средна продължителност на 1 сл. с ВН
= бр.дни с ВН / бр.случаи с ВН х 100
= честота на дните / честота на случаите
 Подходи за изучаване на ЗВН

Полицев метод
• Относителен дял на боледувалите и
неболедувалите-индекс на здравето-над 40%
• Структура на боледувалите по кратност-
често боледуващи лица
• Структура на боледувалите по
продължителност- продължително
боледуващи лица
 Трайна нетрудоспособност
• Инвалидност- придобити или прогресиращи
заболявания, които причиняват трайна
нетрудоспособност
• Освидетелстване от ТЕЛК, НЕЛК
• Експертиза на трудоспособността
- Степен- пълна, частична, проценти, групи
- Причини- общо заболяване, трудова злополука,
проф.заболяване, гражданска и военна
инвалидност
- Препоръки за условията на труд
 Показатели за оценка на
инвалидността
• Първична
ПИ = бр.първично признати инвалиди за 1 г./
средногод.бр. население х 1000

• Обща
ОИ = бр.на всички признати инвалиди на
дадена територия/ средног.бр.население х 1000
Социалнозначими заболявания

• Критерии
1. Висока смъртност в активна възраст
2. Висока заболяемост и болестност в активна
възраст
3. Висок относителен дял в структурата на
общата заболяемост и болестност, ЗВН,
първична инвалидност и хоспитализации
Социалнозначими заболявания

• Критерии
4. Висок относителен дял в структурата на
разходите за болнично лечение и рехабилитация
5. Значителни социални, медицински,
икономически и психологични щети за болните и
семействата им
6. Значително натоварване на фондовете
поради нетрудоспособност и инвалидност
 Социалнозначими заболявания
за България
• Болести на органите на кръвообращението
• Злокачествени новообразувания
• Хронични заболявания на дих. с-ма
• Туберкулоза
• Травми, злополуки, отравяния
• Болести на нервната с-ма
• Захарен диабет
• Психични разстройства
 МКБ

• МКБ х- 2005 Г.
• Смесен принцип на класификация- обща
етиология, патогенеза, локализация
• 21 класа заболявания с буквено-цифрен
код