Устройство на хирургически и операционен блок –

необходими помещения, обзавеждане, санитарно-хигиенни

норми и изисквания.

Хирургическият блок е предназначен за лечение на болни с

хирургически заболявания. В него се извършва стациониране на болни, на
които ще се провежда оперативно лечение по спешност или планово. По
време на хоспитализацията в стационара при тежките хирургически
заболявания се уточняват диагнозата, поставят се индикациите за
оперативно лечение, извършва се предоперативната подготовка и самото
следоперативно лечение. При по-леките диагнозата и част от
предоперативната подготовка на пациента се извършва до
хоспитализацията в хирургическото отделение/клиника. В хирургическия
стационар са разположени болничните стаи, превързочните,
манипулационните, лекарските кабинети, сестринския пост, стаята на
сестрите и помощните помещения /кухненски офис, столова, бани,
тоалетни и други/.
Най-подходящо е болничните стаи да са с югоизточно изложение и с по 2-
4 легла в тях със собствен санитарен възел. Желателно леглата да са
функционални с колелца, така се улеснява транспортирането на тежко
болните пациенти за изследване, до операционен блок и други.
Стаите в стационара са разделени на сектори, които се обслужват от
лекуващ лкар, секторна медицинска сестра и санитар. Септичният сектор е
отделен със санитарен възел, септична превързочна и инсталация за
позаване на кислород и вакуум.
Превързочните /асептична и септична/ се обзавеждат с маса за
превръзки, стационарно и допълнително /подвижно/ осветление,
бактерицидни лампи, шкафове за съхранение на лекарствените средства,
подвижна превързочна количка, стойки за барабани, миски с течаща вода.
Манипулационните са обзаведени с болнична кушетка, шкафове за
медикаменти, спешен шкаф, шкаф за опиати /Венена А и В/. Хладилник за
съхранение на кръв, кръвни продукти и тест серуми, и други медикаменти
изискващи съхранение на ниска температура, мивки и работен плот.
В специализираните хирургически отделения има ендоскопски,
гипсовъчни и други специални помещения, съобразно профила на
отделението.
Операционният блок представлява специално оборудван комплекс
от помещения, в който се извършва оперативно лечение. Той трябва да
бъде проектиран, построен и обзаведен така, че да бъдат спазени
принципите на асептика и да предлага максимални удобства за пациентите
и персонала.

1
Той може да е разположен в самата хирургична клиника или да бъде
централизиран и да обслужва лечебното заведение /цялата болница/. В
институтските и големите болници обикновено операционния блок е
централизиран. Най – подходящо и удобно е той да бъде в близост със
звената, с които е свързан функционално, а това са: хирургичен стационар,
централна стерилизационна и реанимация.
Операционният блок трябва да съдържа следните помещения:
асансьор; бърза връзка с централна стерилизационна и реанимация;
асептични и септични операционни зали; стая за смяна на дрехите;
предоперационно помещение за измиване на ръце; подготвителна стая за
увод в анестезията; сервизни помещения; складови помещения; кабинет за
началника на клиниката/отделението и старшата медицинска сестра; стая
за почивка на операционните екипи, където се създават оптимални
условия за подготовка и извършване на операционна дейност.
Архитектурно и организационно в операционния блок, трябва да се
разделят потоците: медицински екип – пациенти: с отделни входове за
влизане в него, както за членовете на медицинския екип, така и на
пациентите; пациенти с инфекциозни усложнения – пациенти без
инфекциозни усложнения: това предполага, че асептичните
операционни зали трябва да са отделно от септичните; стерилни
инструменти, материали и бельо – нестерилни инструменти,
материали и бельо: транспортират се през отделни входове, с различни
колички и асансьори.
При условия, че няма пространствени възможности потоците, трябва
да се разделят във времето, т. е. първо се извършват асептичните
операции, а в края на оперативния ден или в края на оперативната седмица
– септичните.
В централизираните блокове, операционните зали се разпределят
на: общо хирургични; спешни; травматологични; урологични;
неврохирургични, съдови и други; има отделен и септичен сектор с 1 – 2
операционни зали, които се използват от всички хирургични клиники /ХО/
- този сектор се обслужва от отделен медицински екип, отделни
инструменти, бельо и материали. Желателно е бельото в септичен сектор
да се различава по цвят и маркировка, а при особено опасни инфекции да
се използва бельо и облекло за еднократна употреба, след използването му
се изгаря.
Там където няма отделен операционен блок за спешна хирургия се
определят зали от общо хирургичен и травматологичен профил с
осигурена постоянна готовност за операции по спешност.
Всяка операционна зала, трябва да има най – малко 40 кв.м. площ и
височина на тавана 4 – 4.5 м. В нея не се поставя повече от една
операционна маса. Изложението на операционните зали е северно или
североизточно. Стените и таваните трябва да са гладки, за да се измиват и

2
дезинфекцират добре. Стените да са облицовани с плочки, а пода с
мозайка и найлон към каналите. Прозорците и вратите да са уплътнени и
да е инсталирана вентилационна уредба /климатици/. Шкафовете са
вградени в стените. В самите операционни зали се намира само най –
необходимото /операционна маса, лампи, масички: инструментални и
анестезиологични, барабани с материали и инструменти. Всички други
необходими материали и предмети са прибрани и съхранени в съседните
помещения.
От особено важно значение е поддържане на нужното хигиенно ниво
и изисквания на работното място, както за пациента, така и за работещия
медицински екип.
Температурата на въздуха, трябва да е 18° - 20°С, влажността на
въздуха около 60%. В такава среда не изсъхват разкритите тъкани, нито
пък дихателните пътища на присъстващите. Залите, трябва да имат
автоматична климатична инсталация, чрез която замърсения въздух се
извлича откъм пода, а чистия идва филтриран, загрят и овлажнен чрез
отвори на тавана.
От голямо значение е и правилното осветление. Използват се
изкуствени източници, т. нар. лампи без сенки, монтирани на въртяща се
ос над операционната маса. Използват се и подвижни, регулирани
рефлектори.
Операционни, в които се работи с лазер стените, пода и таваните, трябва
да бъдат с матови повърхности. На стъклата на вратите се поставят
специални щори, с цел да няма повърхности отразяващи лазерния лъч, а
медицинския екип работи със специални защитни очила.
Преди и след операцията е желателно и необходимо да се извърши
облъчване на въздуха с ултравиолетови лъчи, чрез бактерицидни лампи,
тъй като те са убиващи микроорганизмите лъчи.
Във функционално отношение операционните зали и
спомагателните помещения в операционния блок са тясно свързани. Те са
разположени в известен ред във връзка с удобството на оперативната
работа и изискванията на асептиката: помещение за пациенти, за
медицински екип, за оборудване, производствено поле.
Операционните зали се почистват и дезинфекцират след всяка
операция. След приключването й много бързо се извършва пълно
почистване и дезинфекция, като се отстраняват използваното бельо,
марлите, тампоните, пода се почиства с дезинфекционен разтвор и се
подменят чаршафите. След приключване на дневната оперативна програма
основно се почистват всички зали, в които се е работело. Почистват се
също всички апарати, инструменти и предмети. Ежеседмично се прави
основно /пълно/ почистване на операционния блок /мият се стени, тавани,
прозорци, рамки, радиатори, вентилатори и дренажните канали-прави се
основно почистване.

3
 Организация на работа в операционен блок
В него се извършват всички оперативни интервенции на даденото
лечебно заведение. Той се ръководи от началник и старша медицинска
сестра, професионалните дейности се осъществяват от високо
квалифицирани специалисти. Всяка сутрешна смяна започва с рапорт, на
който началника на анестезиолозите и ръководителя на хирурзите
определят в коя операционна зала, коя операция ще се извърши. Определя
се часът на първата операция. Старшата медицинска сестра и
операционните сестри отговарят за почистването на операционните зали, а
то е текущо почистване, почистване след всяка операция, почистване в
края на деня и генерално почистване.
Работата в операционна зала е много специфична и отговорна.
Необходима е добра организация. Всеки работещ в операционния блок,
трябва да бъде точно запознат с длъжностната си характеристика и да
изпълнява стриктно всяко едно свое задължение. Разпределението на
професионалните задачи е точно определено и най – малкото отклонение
би дало нежелателни последствия, както върху организацията на работа,
така и върху самия пациент.
Предварително се съставя оперативната програма. Тя съдържа броя
и реда на операциите, разпределение по време и имената на участниците в
медицинските екипи. Съгласно програмата се подготвят и операционните
зали. Когато оперативния екип започва да се мие, пациента е вече
настанен на операционната маса и се пристъпва към подаване на
анестезията.
Операционният екип, който се състои от: хирург, асистент,
операционна медицинска сестра, анестезиолог – реаниматор,
анестезиологична медицинска сестра и санитар, трябва да притежава
нужните му професионални, морално – етични и волеви качества. Добрият
изход от една оперативна намеса и намаляване до минимум оперативните
усложнения зависят изключително от знанията на операторите по
специалността, високата професионална техника, принципността,
взискателността, чувството за отговорност, самообладанието в критични
моменти, както и от добрите условия и обстановка, при които се извършва.
В операционната зала трябва да цари сигурност, разбирателство,
колегиалност, добронамереност и спокойствие.
Съвременният централизиран операционен блок се ръководи от
началник на операционен блок и старша медицинска сестра, които трябва
да притежава перфектна професионална подготовка, необходимата
квалификация и ръководни умения. Тя /старшата медицинска сестра/
разпределя дейностите между медицинските сестри и санитарите в
операционния блок, според техния професионален опит, трудов стаж,
теоретична и практична подготовка и квалификация. Размерът на правата
и отговорностите на старшата му е твърде голям. Тя е лицето, което

4
осигурява всичко необходимо за провеждането на спокоен професионален
ден и правилния ход на всяка една операция за за деня. Също така води
учетната и отчетна документация. Носи материална отговорност за
поверения му сектор. Тя е и методически ръководител на по – младите
медицински сестри.

Основни професионални задачи на медицинските сестри, работещи в

операционен блок

Операционните медицински сестри изпълняват или контролират

изпълнението на задачите поставени им от оператора. Те подготвят всички
материали /бельо, марли, конци, игли, медикаменти, хирургически
инструментариум, дезинфекционни средства/, необходими за
извършването на всяка една оперативна намеса; в зависимост от
оперативната програма за деня подготвят съответния инструментариум,
необходимите апарати и съоръжения, използвани при евентуални
възможни усложнения; поддържат стерилността на всички употребявани в
операцията материали, бельо, чаршафи, компреси, инструменти,
превързочен материал и други; проверяват пациентите запланувани
/предвидени/ в операционния план, как са подготвени за предстоящата им
операция; по време на операцията следят за добрия ред и асептика по
време на работа, като активно участват в отстраняването на
констатираните нарушения; изпращат материалите взети по време на
операцията за хистологично /биопсия/, лабораторно изследване към
съответните звена; контролират и отговарят за установения ред в
операционния блок; контролират всички влизащи лица в операционните
зали; обучават и контролират новопостъпилите медицински сестри, както
и обучаващите се бъдещи медицински сестри; следят и се грижат за
доброто състояние и изправността на инвентарното помещение; грижат се
за изправността на осветлението в операционните зали, вентилацията и
водоснабдяването; водят сестринската документация; осъществяват строг
ежедневен контрол на санитарите, като системно ги обучават.

Основни задължения на операционната медицинска сестра

Да познава, спазва и следя за изпълнението на изискванията от

правилника за вътрешния ред; да организира, наблюдава и контролира
постъпването на пациента в операционната зала, реда на влизане и
екипировката на операторите; сутринта да проверяват готовността на
операционните зали за работа; поне 30 мин. преди първата операция да да
бъдат измити и да подредят инструментариума на голямата и малка маса
за първата операция; да контролират поставянето на пациента на
операционната маса и спазването на правилата на асептика при измиване,

5
обличане и движение в операционната зала; трябва отлично да познават
хода и особеностите на всяка операция, необходимия за нея
инструментариум, специалните изисквания и навици на оператора;да
контролира употребата на инструменти, консумативи, дренажи, компреси
и други, с цел да не се забравят в оперативната кухина; в края на
операцията почиства инструментите, дезинфекцира ги и подрежда в
набори за стерилизация; контролира дейността на санитарите; отговаря за
написването на хистологичния фиш от оператора; организира транспорта
на хистологичния материал.
Доброто инструментиране на самата операция, при което
медицинската сестра асистира/подава на оператора необходимите
хирургически инструменти и помощни средства, допринася за правилното
й извършване. Медицинските сестри инструментатори подават всичко
необходимо и прибират обратно всичко, което са предоставили на
оператора, така че в края на операцията да се изключи възможността за
забравяне на инструмент или марля в оперативната рана. Тяхното
задължение е в края на оперативната интервенция да преброят всички
инструменти, ленти, компреси и марли, употребявани по време на самата
операция.
Медицинските сестри могат да подават инструментите по няколко
начина, възприети за работа от операционния екип: подаване без
поискване – инструментаторите знаят добре хода на операцията и
непрекъснато подават на оператора, това което му е необходимо;
подаване с негласно поискване – оператора с определени движения
определя, какво е необходимо и операционната сестра му го подава в
момента; подаване на инструменти от операционната медицинска
сестра след назоваването им от оператора.
Операционната медицинска сестра, трябва да поставя инструментите
с вещина с дясната си ръка в ръката на оператора. Тя стои до
операционната маса така, че да вижда оперативното поле и да следи хода
на операцията. Хирургът, трябва да получава инструментите от
медицинската сестра по начин, който да осигури най-бързата им употреба
и качество на работа.

Дезинфекционен режим в хирургично отделение и

операционен блок/зала. Задължения и отговорности на
медицинската сестра. Подготовка на операционно бельо и
облекло за стерилизация.

Дезинфекцията е комплект от методи и средства, насочени към

унищожаване на заразното начало във външната среда. Тя означава
унищожаване на патогенните микроорганизми във външната среда.

6
 Според целите и задачите дезинфекцията бива: профилактична,
огнищна, текуща и заключителна/крайна.
В медицинската практика най-широко приложение за извършване
на дезинфекция намират биологичния, механичния, физичния и химичния
метод.
Дезинфекцията е важен метод за водене на борба с Вътре
болничните инфекции.
Важно задължение на медицинската сестра е да приготвя и
съхранява дезинфекционните разтвори и да провежда качествена и
ефективна дезинфекция в болничното заведение.
Правилното и успешно провеждане на дезинфекцията се определя от
редица фактори, свързани с резистентността на микроорганизмите.
Медицинската сестра ежедневно приготвя дезинфекционните разтвори и е
отговорен за правилно им съхранени, използване и провежданата
дезинфекция в лечебното заведение.

Правила, спазвани от медицинската сестра при приготвяне на

дезинфекционни разтвори:
 дезинфекционните средства да са под формата на разтвори;
 разтвора да е в определена концентрация;
 дезинфекционните средства да бъдат в съприкосновение с предметите,
които се дезинфекцират;
 да се спазва определен срок за дезинфекция;
 разтворите да бъдат с необходимата температура;
 да се използват подходящи мерителни съдове с надпис за
предназначението им;
 работните дезинфекционни разтвори да се приготвят ежедневно.

Стерилизация. Подготовка на операционно бельо и облекло

за стерилизация. Задължения и отговорности на
операционната медицинска сестра.

Работата на операционната медицинска сестра е изключително

отговорна и е свързана със спазване правилата на асептика, подготовката и
хода на оперативната интервенция. Всяка грешка и пропуск могат да
доведат до опасни за живота на пациента усложнения. Освен подготовката
на превързочния материал, медицинската сестра е необходимо не само да
познава индивидуалното операционно облекло и общото операционно
бельо, но и според тяхното предназначение да умее бързо, сръчно и
правилно да ги подготви за стерилизация.

7
 Материята, от която се изработват операционното бельо и облекло
трябва да отговаря на определени условия: да е здрава, т. е. да издържа на
често изпиране и стерилизация; да е с цвят успокояващ и щадящ зрението
т. е. бял, зелен или син.; да е мека; да се изпира лесно.
В практиката най-често се използва американ, хасе или лен, поради
тяхната здравина и издръжливост на стерилизация. Операционното
облекло е индивидуално и се използва само от работещите в операционна
зала. То се състои от: операционна шапка; операционна маска,
операционна риза; операционен панталон; операционна престилка халат;
операционни калцуни; гумени престилки; гумени ръкавици.
Операционното бельо включва: големи операционни чаршафи, с
размери 2,50м./1,50м.; чаршафи с разрез; чаршафи без разрез; малки
операционни чаршафи /компреси/, с размери 1/0,80м., 1/0,40м.; компреси с
разрез; компреси без разрез; калъф за покриване.
Операционното облекло е индивидуално и е предназначено само за
работниците в операционната зала.То включва:
 операционна шапка, цели да покрие косата добре и да предпази
оперативната рана от попадането на косъм в нея;
 операционна маска, цели да покрие устата и носа. При продължителни
операции да се сменя на 2h. Тя може да е еднократна или приготвена от
памучна материя /марля, тензух/ във няколко пласта /четири/;
 операционна риза - тя трябва да е индивидуална с къси ръкави, без яка,
копчета и връзки, да е изработена семпло;
 операционен панталон /пола/ - той е индивидуален без маншет, удобен,
позволяващ свобода на движенията;
 операционна престилка /халат/ - облича се непосредствено преди
операция след обеззаразяване на ръцете. Тя трябва да бъде без джобове, с
колан зашит отпред, а да се връзва на гърба, с връзки на ръцете за
пристягане около китките. Размерът й да е съобразен с ръста на
ползващият я.
 операционни калцуни - използват се полиетиленови терлици за
еднократна употреба. Поставят се при влизане в операционния блок.
Калцуни се поставят на пациента по време на операция.
Гумените престилки предпазват от намокряне при обеззаразяване
на ръцете на операционния екип. Съхраняват се заключени в
предоперационната.
Чрез гумените ръкавици се постига безусловна стерилност по
време на операцията. По размер трябва да отговарят на големината на
ръцете на операционния екип. При подготовката им за стерилизация да са
чифт, да са добре талкирани и да им се направи маншет.
С правилно подготвеното и качествено стерилизирано операционно
бельо и облекло се цели: сигурност и спокойно протичане на цялостната

8
 дейност в операцията; свеждане до минимум следоперативните
усложнения.
Операционното бельо включва: големи операционни чаршафи с
размери 2,50м./1,50м; чаршафи с разрез, служат за покриване на
пациентите по време на операция, като размерът ограничава
операционното поле; чаршафи без разрез, служат за покриване на
инструментални масички и за покриване на операционната маса под
пациента; малки операционни чаршафи /компреси/ с размери 1/0,80м. и
1/0,40м; компреси с разрез - използват се при малки оперативни
интервенции за ограничаване на малко оперативно поле - предимно при
първична хирургична обработка на рани; компреси без разрез се използват
за ограничаване на оперативно поле, за прибиране на коремни органи и за
избърсване на ръце; калъфи - използват се за покриване на
инструментални масички, за покриване на апарати, стойки, които са в
близост до оперативното поле.
При подготовката на операционно бельо и облекло за стерилизация
медицинската сестра трябва да спазва следните правила:
 да работи с чисти ръце, без наранявания и възпаления по тях, с чиста
престилка и прибрана коса;
 операционното бельо и облекло да подготвя върху чиста маса и покривка в
материалната стая на операционния блок;
 операционното облекло и бельо да съхраняват в специални шкафове;
 при подготовката трябва да направи оглед на операционното бельо и
облекло за здравина, чистота, размери и достатъчно количество;
 операционното бельо и облекло да се подготови за стерилизация по точно
определен начин;
 в стерилизационния барабан операционното бельо и облекло да подрежда
рехаво;
 стерилизационния материал да съхранява в операционна зала до 48h, ако
не е отворен.

АЛГОРИТЪМ ЗА ПОДГОТОВКА НА ОПЕРАЦИОННО БЕЛЬО И

ОБЛЕКЛО ЗА СТЕРИЛИЗАЦИЯ

За стерилизация медицинската сестра подготвя: стерилизационни

барабани; индикаторни хартийки; дезинфекционно средство - браунол;
таблички с: големи чаршафи с разрез; големи чаршафи без разрез; малки
чаршафчета /компреси/ с разрез; малки чаршафчета без разрез; Микулич
компреси; маски; операционни превръзки; пакетчета марли и тампони;
компреси за покриване дъното на барабаните и материала нареден в
барабана.

9
 АЛГОРИТЪМ ЗА ТЕХНИКА НА ПОДРЕЖДАНЕ НА БАРАБАНИ С
ОПЕРАЦИОННО БЕЛЬО И ОБЛЕКЛО ЗА СТЕРИЛИЗАЦИЯ

 Сгъва големия чаршаф с разрез първо по дължина 3-4 пъти, след това по
ширина 4-5 пъти, при сгъването по ширина се прехвърля късата към
дългата страна, като се оставя маншет от 15-20см. /знак към краката/ и
разреза на чаршафа да е от вътрешната страна.
 Сгъва по обикновен /определен/ начин, така че да се броят големите
чаршафи без разрез; малките чаршафчета /компреси/ с разрез; малки
чаршафчета без разрез; Микулич компресите.
 Сгъва връзките на ръкавите и колана на операционния халат без
завързване, т. е. с подпъхване.
 Дезинфекцира стерилизационния барабан от вътре с Деконекс при
отворена странична решетъчна стена /знак, че барабана не е стерилен/.
 Дезинфекцира барабана от външната страна.
 Поставя на дъното на барабана компрес.
 Подрежда в отделни барабани всеки вид операционно облекло и бельо
рехаво.
 Покрива нареденото операционното бельо / облекло/ в барабана с компрес.
 Поставя върху компреса индикаторна хартийка с надпис: името на
медицинската сестра подготвила барабана за стерилизация; дата на
изпращане на барабана за стерилизация.
 Поставя опис с вида и количеството на съдържанието на барабана.
 Затваря капака на барабана.
 Поставя отвън на барабана табелка /надпис/ с адреса на
отделението/клиниката, дата и подпис на медицинската сестра подготвила
и изпратила барабана за стерилизация.
 Изпраща барабана за стерилизация.

ВБИ (нозокомиални инфекции) – определение и фактори за

възникването им. Задължения на медицинската сестра в
борбата с ВБИ.

 Вътреболнични инфекции. Вътреболнична инфекция е всеки

инфекциозен процес, възникнал рли заразяване по време на болничния
престой, независимо от неговата клинична изява или заразоносителство и
независимо от срока на проявление – по време на боличното лечение или
след изписването.
 Инкубационен период. Той е различен и се обособява от нозологичната
форма и варира от няколко часа до 30 и повече дни.
Източник на заразата. Източник може да бъдат: болни или
заразоносители сред медицнския екип, студенти, специализанти,

10
 придружители; новопостъпили пациенти, които са заразоносители или
намиращи се в инкубационен период на дадено инфекциозно заболяване;
новопостъпили пациенти със смесена инфекция или неразпозната
инфекция, лежащо болни пациенти с проявен инфекциозен процес или
заразоносителство.
 Механизъм на предаване на заразата. Той може да е различен, т. е.
фекално – орален; въздушно – капков, кръвен и покривен.
 Възприемчивост на пациентите и имунитет. Възприемчивостта им в
стационара може да се групират в два аспекта: пациенти с изразена
чувствителност към различните инфекциозни агенти и влиянието на
социалните фактори, действащи в стационарните условия. Боледуващият
има по – голява възприемчивост към микроорганизмите, отколкото
здравия човек. Те са с изменена резистентност и силна възприемчивост
 Вътреболничните инфекции са заболявания от инфекциозно естество
възниквали по време на полагането на стационарни здравни грижи, когато
пациента не е в бил инкубационен период преди и по време на
хоспитализацията, т. е. той се заразява през време на лечението си в
болничното заведение.
Със съвременното развитие на медицината у нас ВБИ могат да се
групират в следната класификация до 50% се падат на дихателната
система, септични рани до 25% и чревни и уроинфекции до 15%.
Клинико – епидемиологичните критерии за отдифиринциране на
ВБИ от извънболничните инфекции са: отсъствие на инфекция при
постъпване в болничното заведение и появяване на такава от 48 до 72 часа
след това; наличие на инфекция преди постъпването с последваща смяна
или добавяне на нова инфекция; поява на ендогенна инфекция след
инвазивна процедура или след приложени терапевтични средства,
снижаващи защитните сили на организма; наличие на епидемично
свързани инфекции в стационара с установени източници; наличие на
инфекция с анамнестични и епидемиологични данни за връзка с предишна
хоспитализация; клинично проявяване на инфекцията в отделението след
изтичане на инкубационния период.
Взависимост от спецификата на патологията в стационара има и
предпочитания на микроорганизмите, като например: в стационара с
бъбречни заболявания се срещат ВБИ причинени от псевдомонас, протеус
и гъбички, в урологичната хирургия – псевдомонас, протеус, клебсиели,
стафилококи и кандиди, в ендокринологичното болнично заведение – грам
/-/ бактерии от чревната група, кандиди и стафилококи, в хематологията –
псевдомонас, гъбички и плесени, в родилните заведения и неонатологията
– пиодермии, омфалити, пневмонии при новородените деца, хирургични
раневи инфекции и уроинфекции при родилките и мастит, в хирургията с
патология изгарания – псевдомонас, протеус, клебсиели и стафилококи, в

11
сърдечната и коремна хирургия – стафилококи, клебсиели, кандиди и
анаеробни стрептококи, както и стрептококи, колибактерии и протеус.
Вътреболничните инфекции могат да се представят като развитието
на следоперативни супорации на раните, флебити, пневмонии,
конюнктивит, сепсис, уроинфекции и други.
Като източник на Вътреболнични инфекции можем да определим:
медицинския екип /носители на високо вирулентни, полирезистентни,
силно инвазивни/, пациенти хоспитализирани в инкубационен период,
здрави заразоносители, студенти, близките на пациентите, лекари –
специализанти, както и придружителите.
Пациентите в стационара са с различни здравословни проблеми и
организмът им е по – податлив към инфекции, тъй като са с намалени
защитни сили и с изразена резистентност.
Етиологичната структура на ВБИ търпи своеобразна етиология. В
днешно време е характерно, че причинителите са не толкова класическите,
а на преден план излизат условно патогенните микроорганизми, което
затруднява диагностиката им. Установено е, че до 50% от всички ВБИ се
причиняват от грам негативни микроорганизми – ешерихия коли,
клепсиела, ентеробактер, протеус, провиденция, псевдомонас.
В медицинската практика съществува понятието ”рискови болнични
отделения”, в които са налице предпоставки за развитието на ВБИ, а това
са неонатологичните, родилните, детските кърмачески, хирургически,
урологическите отделения и отделения за интензивна терапия и лечение.
Основните предпоставки за развитието на ВБИ в днешно време
са: непрекъснато увеличаващия се приток на пациенти; болнична
пренаселеност; концентрацияна множество източници на инфекция и
циркулация на болнични щамове микроорганизми; множество изкуствени
пътища за заразуване /лечебно – диагностичния процес/; нивото на
санитарно – хигиенната състояние на лечебното заведение; културата на
медицинското обслужване. ВБИ удължават болничния престой, оскъпяват
лечението, намаляват използваемостта на болничния фонд, снижават
ефективността на здравеопазването, причиняват страдание, водят до
нетрудоспособност и преждевременна смърт.
Противоепидемичните мерки се вземат спрямо: пациента
/своевременна и правилна диагностика, ефективна санитарна обработка
при постъпването в стационара, специфична терапия/; контактните на
пациента: /микробиолигични, клинични и други изследвания; активна
имунизация; специфични средства за пасивна профилактика/; околната
среда: /дезинфекция и стерилизация/.
Мероприятията за профилактика на ВБИ включват следните
направления: откриване, регистрация и съобщаване; подобряване на
стационарната база и условията за лечение; стриктно спазване правилата
на асептика и антисептика при обгрижването на пациентите; подобряване

12
 качеството на здравните грижи за човека – здрав или болен; клинично и
микробиологично обслужване; повишаване квалификацията на
медицинския екип относно ВБИ.
Във всяка болница трябва да има комисия за борба с ВБИ, тя се
оглавява от: председател на комисията, който е медицинския директор
или заместника му по лечебната работа, секретар – това е болничния
епидимиолог или епидемиолог от РЗИ, членове: всички началници на
отделения и клиники, клиничен микробиолог, патологоанатом, главната
медицинска сестра, икономически директор, представители на кухненския
блок, пералня и други.
Задълженията и отговорностите на болничната комисия за борба
с ВБИ са: да планира цялостната работа, да изготвя годишните планове на
лечебното заведение за борба с ВБИ; да контролира изпълнението на
мероприятията; да обсъжда периодично заболеваемостта от ВБИ; да взема
конкретни мерки за повишаване квалификацията на медицинские екип;
болничната комисия да се събира най – малко веднъж месечно

Десмургия. Видове превръзки. Основни правила в

десмургията. Превързочен материал – видове и подготовка за
стерилизация.

Десмургията е учението за превръзките, за правилното им

използване и поставяне.
Превръзката представлява лечебно мероприятие върху заболялата
част на тялото на човека чрез превързочен материал, който се прикрепя,
чрез бинт, кърпа или лепливи вещества.
В медицинската практика десмургията е важен момент от лечебната
й дейност. Всяка медицинска сестра трябва да познава и владее
безупречно техниката на превръзките. Те са различни според целта, която
ще постигнат и материала, от който се приготвят.
Видове превръзки, според целта си на приложение
 Прикрепваща превръзка поставя се върху раната, с нея се прикрепва
превързочния материал към тялото на пациента.
 Предпазваща превръзка предпазва раната от външни агенти на
замърсяване, заразяване и нараняване.
 Компресивна превръзка, тя е притискаща, кръвоспираща превръзка.
 Дренираща превръзка чрез нея с помощта на дрен се отвежда събраната
секреция в раната.
 Асептична превръзка - превръзка извършена по правилата на асептиката
и антисептиката със стерилен превързочен материал.

13
 Обездвижваща/имобилизираща превръзка, благодарение на нея се
обездвижва определена част от човешкото тяло за даден период от време.
 Фиксираща превръзка, при нея една част от тялото се фиксира към
друга.
 Шинираща превръзка, извършва се с помощта на шина, като се фиксира
една част от тялото към нея, за да е неподвижна.
 Гипсова превръзка, извършва се с помощта на гипсов бинт, като се
обездвижва дадена част от тялото.
 Теглеща/екстензионна превръзка, чрез нея се упражнява теглене на
определена част от тялото на пациента.
Видове ревръзки, според материала, от който се приготвят:
 Меки превръзки. Извършват се с помощта на мек превързочен материал
/бинт, триъгълни кърпи, лепливи вещества/.
 Твърди превръзки. Извършват се с твърд превързочен материал /гипс,
шини, лонгети/.
 Суха превръзка. Тя се извършва със сух стерилен превързочен материал,
целящ да извлече от раната нейната секреция.
 Влажна/антисептична превръзка. При нея превързочния материал е
напоен с лекарствен разтвор, маз, пудра, прах и цели директно
въздействие.
В зависимост от това, коя част от тялото ще се превързва превръзките са:
 Превръзка на глава и тил /едностранна и двустранна юзда; Хипократова
шапка; Чепец; монокулус и бинокулус; превръзка на уши; превръзка на
шия и тил; превръзка на нос с прашка/;
 Превръзки на гръден кош и корем /звездообразна превръзка на гърба; на
една и две женски гърди; на мъжки гърди; на гръб; на гръден кош; на
корем/;
 превръзки на горен и долен крайник /възходяща и низходяща на длан;
класообразна на палец; на пръстите; ръкавичка; на предмишница; лакетна
става;мишница; раменна става; Дезо; Велпо; ходило; глезенна става;
подбедреца; колянна става; бедро; тазобедрена става/.
Средствата, с които се извършват превръзките са:
 бинтове /марлени, плетени, крикотажни, еластични/, с различна ширина
/5, 10, 15, 20см./ и дължина /5, 10, 15 м./;
 триъгълни кърпи /за оказване на първа помощ/;
 лепливи материали /лейкопласт, цитопласт и други/.
 Правила, спазвани от медицинската сестра при извършване на
превръзки: 1/пациента е в легнало или седнало положение;
2/превързващата част от тялото да е в положение, каквото ще заема след
нея; 3/бинта да е стегнато и право навит; 4/началото на бинта се държи в
лявата ръка, а главата /навитата част/ обърната нагоре в дясната; 5/лявата
ръка прикрепва бинта към тялото, а дясната го развива; 6/всяка превръзка
се състои от различни ходове /обиколки/: кръгов /при него всеки следващ

14
 припокрива предходния изцяло, с него се започва и завършва всяка
превръзка/, спирален-спирановиден /всеки следващ ход припокрива от ½
до 1/3 от предишния/, кръстосан /състои се от два хода, които се
кръстосват и се образува осморка/; 7/превръзката не трябва да е много
стегната /за да не се наруше кръво и лимфообращението/ или хлабава /да
прави контакт раната с микроорганизмити от околната среда/; 8/края на
бинта се закрепва с левкопласт или се завързва.

Превързочен материал – подготовка за стерилизация

Пълното унищожаване на патогенните и непатогенни микроорганизми

и техните спори с помощта на химични и физични средства се нарича
стерилизация.
За да се спазят основните принципи на асептика и антисептика, и
правилно да протече оперативната намеса е необходимо медицинските
сестри от операционен блок да подготвят правилно превързочния
материал за стерилизация.
Проникване на инфекцията в оперативната рана може да стане чрез:
въздуха в операционната зала; ръцете на операционния екип;
операционното бельо и облекло; използваните превързочни материали и
хирургически инструментариум.
Използваният в хирургията превързочен материал, трябва да отговаря
на следните условия: да е мек, бял, хигроскопичен, порьозен и обезмаслен.
В ежедневната хирургична практика се използва превързочен материал
от марля, памук и лигнин. Материалите за шев са хирургически конци.
Приложение намират и дреновете.

ПРАВИЛА, спазвани от медицинската сестра при подготовка на

превързочния материал за стерилизация:
 Измива и дезинфикцира ръцете си.
 Нарязва марлята върху дезинфекциран плот на ленти, правоъгълници,
квадратчета
 Приготвя от различни размери марли "компреси" - "Микулич", като сгъва
марлята на 4-8 ката в квадратна или правоъгълна форма;
 Приготвя марлени бинтове за стерилизация;
 Приготвя памучни тампони /тупфери/;
 Подготвя лигнин /сгъва го/;
 Приготвя дренове за стерилизация;
 Приготвя конци за стерилизация.
 Почиства барабана с дезинфекционен разтвор.
 Отваря страничната решетка на барабана.
 Поставя на дъното на барабана компрес.

15
 Поставя превързочния материал в барабана, загънат в пакети по 10бр. от
един и същ вид и материя.
 Подрежда материала рехаво в барабана.
 Поставя върху превързочния материал компрес /марля/ и върху него
индикаторна хартийка с датата и името на медицинската сестра заредила
барабана за стерилизация.
 Прави опис на съдържанието и го поставя най-отгоре в барабана с дата и
подпис на медицинската сестра.
 Поставя етикет /левкопласт/ с името на болничното отделение /клиника/.
 Изпраща барабана за стерилизация, която трае:
 45 минути при температура 1210 и атмосферно налягане - 1 атмосфери;
 30 минути при температура 1340 и атмосферно налягане - 2 атмосфери.

Общ хирургичен инструментариум – класификация.

Специален хирургичен инструментариум – класификация.
Обработка, съхранение и подготовка на хирургичния
инструментариум за стерилизация.

По време на една операция се работи с хирургически инструменти.

Те трябва да са изработени от неръждаема стомана и да са никелирани или
хромирани, да са леки и здрави и да се разглобяват и почистват лесно
преди стерилизация.
Хирургическият инструментариум е общ и специален: общите
хирургични инструменти се делят на 6 групи: разединяващи тъканите,
хемостатични /кръвоспиращи/, фиксиращи /захващащи/,
разширяващи/раздаличаващи оперативната рана, за защита на тъканите
от увреждане и инструменти за съединяване на тъканите.
Специалният хирургически инструментариум включва в групата
си специфични инструменти, с които се манипулира през време на всяка
една хирургическа операция.
По време на операция отговорността се разпределя между хирурга и
медицинската сестра оптимално. Отговорността за успешния изход на
операцията е обща, а изискванията към тях са високи поради, което те
трябва да са високо образовани, с отлични/много познания и лична
отговорност.

ОСНОВЕН /ОБЩ/ ХИРУРГИЧЕН

ИНСТРУМЕНТАРИУМ
Инструменти, разединяващи тъканите / режещи инструменти/

16
 Скалпели
 Коремчести
 Островърхи
 Прави
Ножици
 Прави на Купър
 Извити на Рихтер
 Тъповърхи
 Островърхи
 С един тъп е един остър връх
Троакари

Кръвоспиращи /хемостатични/ инструменти

 Кохер – с дълги браншове и зъбци
 Терие - с дълги браншове, без зъбци
 Москито – с много фини размери
 Щипка на Микулич
 Хемостатични клампи – щипки, защипващи на широк план
 Игли на Дешан и Купер

Съединяващи инструменти
 Иглодържатели
 На Хегар – с пръстеновидни дръжки,които се затварят;
 На Матьо – с кръгли дръжки, затварящи се чрез натиск;
 На Траянов - с кръгли дръжки, затварящи се чрез назъбен
перпендикулярен лост
 Хирургични игли
 Аграфи
 Щипка на Мишел – за поставяне и сваляне на аграфи

Хирургични игли
Показатели:
 Дължина – реалният размер в мм
 Профил – напречно сечение на тялото на иглата
 Обли игли – с цилиндрично тяло и конусовиден връх;
 Режещи – триъгълна форма на профила;
 Комбинирани
 Форма – прави и извити
Извитите игли имат форма на дъга.
Големината на извивката е : 3/8; 4/8; 5/8 от кръга.
 Диаметър

17
 Фиксиращи инструменти
 Пинцети :
- анатомични – с гладки браншове;
- хирургични – със зъбци
 Корнцанг
- ПРАВ КОНЦАНГ
- ИЗВИТ КОРНЦАНГ
- С ЩИПКА
- БЕЗ ЩИПКА

ИНСТРУМЕНТИ ЗА РАЗШИРЯВАНЕ НА ТЪКАНИТЕ

/РЕТРАКТОРИ,ЕКАРТЬОРИ/

 ЗЪБЧАТИ РЕТРАКТОРИ / ЕКАРТЬОРИ / СПОРЕД БРОЯ

НА ЗЪБИТЕ:
• ДВУЗЪБЧАТИ
• ТРИЗЪБЧАТИ
• ЧЕТИРИЗЪБЧАТИ
• МНОГОЗЪБЧАТИ
СПОРЕД ВИДА НА ЗЪБИТЕ:
• ОСТРИ ЗЪБЧАТИ
• ТЪПИ ЗЪБЧАТИ
 ПЛОСКИ ЕКАРТЬОРИ / ВАЛВИ / -
С РАЗЛИЧНА ФОРМА И
ГОЛЕМИНА
 РЕТРАКТОР KOCHER
 JOSEPH РЕТРАКТОР
 РЕТРАКТОР FARABEUF
 РУ РЕТРАКТОР
 CRILE РЕТРАКТОР

СПЕЦИАЛЕН ХИРУРГИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТАРИУМ

1. ХИРУРГИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА КОРЕМНИ ОПЕРАЦИИ

2. ХИРУРГИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА КОСТНИ ОПЕРАЦИИ
3. ХИРУРГИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА ГРЪДНИ ОПЕРАЦИИ
4. ХИРУРГИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА УРОЛОГИЧНИ ОПЕРАЦИИ
5. ХИРУРГИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА УНГ ОПЕРАЦИИ
6. ХИРУРГИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА АГ ОПЕРАЦИИ
7. ХИРУРГИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА ОЧНИ ОПЕРАЦИИ

18
Предоперативен период. Подготовка на болния за операция.

Вземането на решение за оперативно лечение става след поставяне

на диагнозата въз основа на подробно снета/събрана анамнеза, пълно
обективно и инструментално изследване на пациента. същността на
болестния процес определя характера на операцията.
Предоперативният период обхваща времето от приемането на
пациента в хирургично отделение/клиника до момента на извършване на
операцията. Това е периодът през, който се снема подробна анамнеза,
проучва се обширно соматичния статус на пациента и провеждат
необходимите лабораторни и инструментални изследвания.
Продължителността му е различна и се определя от: характера и
големината на операцията; естеството на заболяването и важността на
боледуващия орган; от общото състояние и възрастта на пациента;
наличие на придружаващи заболявания. Общо средно той продължава от 6
до 10 дни /при онко болни е по – дълъг/ а от минути до няколко часа при
пациенти с необходимост за спешна хирургическа терапия.
Предоперативният период започва от самото настаняване на пациента в
хирургическия стационар. От важно значение за пациента е внимателното
му посрещане от медицинския екип, настаняването му в подходяща за
него болнична стая и вземане на информираното му съгласие за
предстоящите изследвания. Предоперативната подготовка на пациента
интегрира медикаментозното лечение, манипулациите и санитарно-
хигиенните грижи. Те са с цел предотвратяване на евентуални усложнения
по време на операцията и в следоперативния период.
Хирургично болен. Това е пациент, който се лекува предимно, чрез
оперативна намеса и изисква активно динамично наблюдение. Той е с
лабилна психика, в тежко общо, нуждаещ се от специални сестрински
грижи, динамично и активно наблюдетие, за да се предотвратят редица
усложнения.
Индикация за оперативно лечение. Тя означава, че оперативната
хирургическа намеса е най – целесъобразна за лечението на пациента.
Контра индикация за оперативно лечение. Тя означава, че
оперативната хирургическа намеса е 100% опасна за живота на пациента и
не трябва да се извършва.
Основните задачи на извършваните изследвания в
предоперативния период са: да потвърдят поставената предварителна
диагноза на пациента; да открият придружаващи заболявания или
получени усложнения; да докажат необходимостта/противопоказанията от
оперативна намеса и предоперативна подготовка; да изяснят състоянието
на всички органи и системи и необходимостта от предоперативна
корекция.

19
Клиничен минимум. Той включва група от лабораторни и уредни
изследвания, необходими задължително при всякакъв вид оперативна
намеса, изследване на: пълна кръвна картина; време на кървене и време на
съсирване; кръвна захар и урея; кръвна група и Rh /фактор/; рентгеново
изследване на бял дроб и сърце; ЕКГ и консултация с кардиолог;
ежедневно двукратно изследване на жизнено-важните функции на
организма.
Изследвания, свързани с основното заболяване. Те включват:
множество лабораторни и биохимични изследвания; радиоизотопни
изследвания; функционални показатели и тестове; ендоскопски и
лапароскопски методи на изследване; специфични рентгенови
изследвания; КАТ; електромагнитен резонанс; ехография и други.
Видове хирургически операции. Те са: спешни /извършват се при
състояния, застрашаващи живота на пациента-кървяща язва, перитонит,
остър апендицит, заклещена херния, изискващи бърза предоперативна
подготовка от минути до часове и извършване на операция с максимална
барзина/; планови /извършват се в по-продължителен период и това не
застрашава живота на пациента-херния, сърдени операции/.
Роля на медицинската сестра в предоперативния период. Тя
включва: подготовка на пациента за предоперативните му изследвания;
придружаване на пациента до съответните лаборатории за изследване и
консултации; получаване на готовите резултати.
Предоперативно медикаментозно лечение. То се извършва: за
профилактика/саниране на изявени или латентни функционални
нарушения; за ранна и непосредствена премедикация; за
психопрофилактика.
Ранна премедикация. Тя осигурява на пациента спокоен сън и
включва приемането на транквилизатори и сънотворни средства.
Непосредствена премедикация. Тя подтиска психомоторната
възбуда, някои патологични рефлекси и продукция на секрети от горните
дихателни пътища. Това се постига чрез: психотропни средства,
сънотворни, ваголитици и аналгетици.
Лечебни манипулации. Те облекчават състоянието на пациента и
са: поставянето на назогастрична сонда; извършването на
очистителна/сифонна клизма; инхалации с бронходилататори и
муколитици; поставяне на постоянен катетер; тоалет на гениталиите с
влагалищни промивки/обтривания с Braunol, Jodasept, тинкнура Jodi.
Предоперативна подготовка на отделните органи и системи. Тя
включва: подготовка на храносмилателната система /изпразване на
стомаха и червата, с цел намаляване на пост оперативното повръщане,
изпразване на червата от фекалии по време на операцията/; грижа за
устната кухина /щателен тоалет/; грижи за кожата /да няма кожни
заболявания по нея/; грижи за отделителната система /пикучния мехур се

20
изпразва спонтанно или с катетер/; грижи за сърдечно-съдовата и
дихателна системи /при необходимост се провежда предварително
медикаментозно лечение/.
Предоперативни грижи за пациента. Те включват: санитарно –
хигиенна обработка на пациента /цялостна/частична баня с антисептичен
сапун, изрязване на нокти, проверка за паразити/; подготовка на
оперативното поле /избръсване на оперативното поле с индивидуална
бръсначка непосредствено преди операцията, ако е избръснат предтия ден
на мястото се поставя спиртно – риванолов компрес/; обща подготовка в
деня на операцията /пациента не приема през устата храна и течности в
деня на операцията, сваля зъбни и други протези, премахва всички
козметични средства от лице, устни нокти, глава/; непосредствени грижи
преди влизане в операционната зала /да уринира или да се катетеризира, да
се премедикира/.
Предоперативната подготовка на пациента е индивидуална и изисква
различно време от минути и часове при спешните операции до седмици и
месеци при плановите. Ролята на медицинската сестра в предоперативния
период е от особено значение за правилната подготовка за операция на
пациента, протичането й и развитието на следоперативния период /Виж
основните понятия/.
Предоперативното медикаментозно лечение се извършва с различни
лекарствени средства перорално и парентерално.
Предоперативните грижи за пациента включват: санитарно –
хигиенна обработка на пациента; подготовка на оперативното поле; обща
подготовка в деня на операцията; непосредствени грижи преди влизане в
операционната зала.

Следоперативен период. Проследяване състоянието на

оперирания. Захранване и раздвижване.

Следоперативен период. Това е времето, обхващащо периода от края

на оперативната намеса до изписването на пациента от специализираното
хирургическо заведение /възстановяване на трудоспособността му/.
Ранен /близък/ следоперативен период. Той се сели на начален
стадий /обхваща периода от първите 2 – 3 дни след операцията, когато
пациента усеща болки, няма апетит, има леко повишена температура –
субфебрилна, изявен метеоризъм и нарушено уриниране/ и втори стадий
/касае времето от 3-ия ден след операцията до към 20-я, свързан е с
зарастване на оперативната рана и възстановяване на всички нарушени
функции в организма на пациента/
Късен /отдаличен/ следоперативен период. Той продължава до
пълното възстановяване на трудоспособността на оперирания пациент.
21
 Основните задачи на медицинските специалисти в ранния
следоперативен период са: профилактика и лечение на болковия синдром,
инфузионна терапия и хранене, борба с инфекцията, грижи за
оперативната рана и лечение на всички настъпили усложнения.
Основни задачи на медицинската сестра в ранния следоперативен
период. Те са: борба с болката /продължителна перидурална аналгезия –
освен аналгетичния ефект, подобрява и трофиката на тъканите/;
инфузионна терапия /поддържа адекватна хидратация, постоянен кръвен
обем, профилактика на водно – електролитните нарушения, липса на
появата на появата на анемичен синдром, помощно или цялостно
парентерално хранене/ в първите 24 часа след операцията общото
количество на вливките е около 2 литра; а след това се определя
индивидуално за всеки пациент, съобразно диурезата, загубата на
течности чрез повръщане, дренажи и др., като към това количества се
прибави още 1 литър за загубите от изпотяване и дишането, а при висока
температура се прибавя още 1 литър; качествения състав на инфузионните
разтвори зависи от оперативната намеса, състоянието на пациента и
лабораторните му показатели; терапията продължава и 1 – 2 дни след
захранването/; борба с инфекцията /включват се широко спектърни
антибиотици/; грижи за оперативната рана /превръзки, контрол на раната и
околните тъкани за хиперемия, инфи.лтрати, гнойна секреция, наблюдение
на дранажи, сваляне на конци/.
През следоперативния период могат да се развият сериозни
усложнения.
Усложнения в следоперативния период. Те са от страна: на нервната
система /шок и следоперативни психози/; на сърдечно – съдова и
дихателна системи /следоперативни венозни тромбози; сърдечно – съдова
недостатъчност; хипотония; емболия – въздушна, мастна/; в стомашно –
чревния тракт /повръщане, стомашна дилатация, чревна непроходимост,
перитонит и друге/; в гениталиите /хеморагия, сепсис/; декубитус;
хипертермия и други.

Хирургична инфекция. Класификация. Местни и общи

признаци. Причинители. Хирургична аеробна ранева
инфекция – етиология и рискови фактори за възникване.
Задължения и сестрински грижи за превенция на хирургична
аеробна ранева инфекция. Сестрински грижи за болни с
хирургични заболявания и оперативно лечение при остра
локална неспецифична хирургична инфекция – абсцес,
флегмон, панарициум, тендовагинит, фурункул, карбункул и
други. Сестрински грижи за болни с хирургични заболявания
22
 и оперативно лечение при остра обща специфична
хирургична инфекция – тетанус и газова гангрена.

 Възпаление – взаимно свързана

местна и обща реакция на организма спрямо външни и вътрешни агенти,
която се изразява в алтерация /дистрофични, некробиотични и некротични
увреждания на тъканите/, ексудация /съдова реакция с излизане на течни и
кръвни елементи на кръвта/ и пролиферация /размножаване на клетки -
мезенхимни/. То се дължи на проникване на бактериална флора в
организма.
 Инфекция – съвкупност от биологични процеси, които настъпват в
организма при проникване и размножаване на бактерии. Инфекцията се
дефинира като състояние на идентификация на микроорганизми в
тъканите или кръвообращението и възпалителен отговор на тяхното
присъствие.
 Първична инфекция на рана – настъпва при навлизане на
микроорганизми от предмета, който е предизвикал нараняването.
 Вторична инфекция – допълнително попадане на м.о. в раната.
 Моноинфекция – възпалителният процес е предизвикан от един вид
микроорганизми.
 Полиинфекция – възпалителният процес е предизвикан от няколко
микрообганизъма, но от една и съща група.
 Смесена инфекция – повече от един м.о., но от различни групи.
 Суперинфекция – към един вид инфекция във времето се добавят нови
бактерии.
 Възпалителен отговор – защитно-приспособителна реакция, в която се
преплитат трите неделими един от друг процеси: алтерация, ексудация и
пролиферация.
 Хирургична инфекция – сборно понятие, към нея се отнасят:
 инфекции от рани или болестни процеси, причинени от гноеродни и
негноеродни микроби при лежащо болни;
 възпалителни заболявания на органи и системи, причинени от
гноеродни и негноеродни микроби вън от болничната среда, но изискващи
хирургическо лечение.
 Хронична хирургична инфекция:
 Хронична неспецифична – резултат на недоизлекувана остра
неспецифична инфекция;
 Хронична специфична – хронични форми на ТБЦ, актиномикоза,
налагащи хирургическо лечение.
 Причинители на хирургична инфекция – бактерии /аеробни-развиват
се в кислородна среда, анаеробни-в среда без О2, Gram |+|, Gram |-|,
спорообразуващи и неспорообразуващи/, фунги, протозои и вируси.
23
 Предразполагащи фактори – общи /възраст, наднормено тегло,
ендокринни и метаболитни заболявания, анемии, злокачествени
заболявания, удължена хоспитализация/, локални /некротични и
хипоксични тъкани, чужди тела, хематоми/, лоша оперативна техника
/мачкане на тъкани, пропуски в дезинфекцията и стерилизацията,
контаминиране на хирургичните инструмунти/.
 Риск за инфектиране на раните в зависимост от типа оперативна намеса:
хир.намеса с: чисти рани, чисти контаминирани рани, контаминирани
рани, замърсени рани.
 Основни фактори за развитие на хирургична инфекция – входна врата,
характеристика на микроорганизмите, условия от страна на
макроорганизма.
 Принципи на лечение на хирургичните инфекции – инцизия, евакуация
на ексудата, отваряне на съществуващи джобове, ексцизия на тъкани,
отстраняване на чужди тела. Лаваж на раневата кухина с антисептични
разтвори, АБ терапия след антибиограма.
Според клиничната си класификация хирургичните инфекции се
подразделят на: местна и обща, остра и хронична, неспецифична и
специфична.
Местни неспецифични хирургични инфекции:
 Остра локална гнойна инфекция – причинява се от стафилококи,
стрептококи, ентерококи. Доминират алтерацията и ексудацията.
Патоморфологично протича в две фази: начална фаза на възпалително-
клетъчен инфилтрат и фаза на нагнояване.
Основните с-ми в I-вата фаза са:
 Зачервяване /Rubor/-от хиперемията на възпалените тъкани;
 Повишена кожна температура /Calor/-от вазодилатацията с увелечено
локално отдаване на топлина и ускорени обменни процеси;
 Болка /Dolor/-от натрупаните кисели продукти във възпалените тъкани и
повишеното налягане у тях;
 Подуване /Tudor/-от ексудативните процеси;
 Нарушена функция /Function laesa/-при възпалителен процес в
непосредствена близост със стави.
Адекватното лечение в тази фаза предизвиква обратно развитие на
възпалителния процес и оздравяване. Ако няма оздравяване настъпва
фазата на нагнояване, при което се получава гнойно стапяне на
възпалително-клетъчния инфилтрат и формиране на абсцес или флегмон.
 Фурункул – Остро гнойно възпаление на космения фоликул,
прилижащата мастна жлеза и околните меки тъкани. Причинители: Staph.
aureus и др. гноеродни м.о. Локализация: задна шийна област, лице,
глутеуси. Предразполагащи фактори: диабет, хиповитаминоза, карциноми,
имунен срив, трансплантации, лоша лична хигиена.

24
 Клинична картина: фаза на възпалително-клетъчна
инфилтрация /образува се конусовидна подутина с
плътна консистенция, зачервяване и болезненост/, по-късно се образува
гнойно-некротично жило в центъра на подутината, на върха може да има
флуктуация. След отпадането му настъпва бързо оздравяване като остава
белег върху кожата.
Развиването на множество фурункули се наруча – фурунколоза.
Налице е болка, оток на меките тъкани, субфебрилна температура,
леко увредено общо състояние.
Лечение: консервативно с медикаменти /отстраняване на гнойно-
некротичното жило с пинцета и локално третиране с антисептични
разтвори и АБ кремове/ и оперативно /инцизия с отстраняване на гнойната
колекция и дрениране за 1-2 дни/.
 Карбункул – остро гнойно възпаление засягащо едновременна множество
съседни космени фоликула, прилежащите им мастни жлези и околната
мека тъкан.
Причинители: златист стафилокок, стрептокоти и др. гноеродни м.о.
Локализация: задна шийна област, горна част на гърба, задна част на
бедрото.
Предразполагащи фактори: диабет, хиповитаминоза, карциноми,
имунен срив, трансплантации, лоша лична хигиена.
Клинична картина: оформя се плътен възпалително-клетъчен
инфилтрат. Космените фуликули и придатъците им гнойно се стапят,
околните меки тъкани изпадат в некроза от отделените протеолитични
ензими.кръвоносните съдове в бизост до процеса тромбозират и се оформя
масивна некротична плака в дълбочина на мускулите. Гнойната колекция
избива на повърхността през отворите на отпадналите косми, като пчелна
пита. След елиминиране на некрозите се образува се формира раневи
кратер, който постепенно се изпълва с гранулационна тъкан и
оздравяването завършва с ръбещ, оставащ белег.
Клинически протича с палпаторна и спонтанна болка, усилваща се в
областта на плътния инфилтрат. Кожата е опъната и ливидна, на места се
пробива и изтича гъста гной. Общото състояние на пациента е влошено, с
висока температура /38-39*С/, ускорен пулс, гноен интоксикационен
синдром /главоболие, отпадалост, безапетитие/.
Усложнения: лимфангит, лимфаденит, сепсис.
Лечение: консервативно в началото /АБ, мазеви превръзки,
физиотерапия/ и оперативно /широка инцизия, елиминиране на гнойната
колекция, ексцизия на некротичните тъкани, промивка с антисептични
разтвари, ежедневни превръзки, алопластика/.
 Абсцес /Аbscesus/- ограничено натрупване на гной в тъканите или
органите, което се оформя в резултат на остра гнойна или хронична
неспецифична инфекция. Ако при серозно възпаление процесът не стихне,

25
 на границата между възпалената и здрава тъкан се натрупват клетъчни
елементи, образуващи т. нар. клетъчен вал, който представлява основата
на пиогенна мембрана, изградена от гранулационна тъкан. Тя има
избирателна проходимост и е от голямо значение за клиниката и
прогнозата на абсцеса. Пропуска навътре в гнойника плазмени антитела и
кръвни формени клетки, които фагоцитират и при разпада се образуват
гной. Но не пропуска навън в тъканите и кръвообръщението м. о.,
разпадни продукти и токсини, с което защитна, бариерна функция.
Етиология: гноеродни м. о. Входна врата е травма.
Предразполагащи фактори: тежки хронични заболявания, тъканна
исхемия и хематоми.
Видове абсцеси: според локализацията си са: повърхностни
/перианални и постинжекционни/ и дълбоки.
Клинична картина: повърхностни /симптомите на остра местна
гнойна инфекция: подуване, зачевяване, болезненост, повишена кожна
температура, ясно изразена флуктуация/. Общото състояние на пациента е
увредено: фебрилитет, изразен гноен интоксикационен синдром.
Параклинични изследвания: левкоцитоза с олевяване, ускорена СУЕ.
Дълбоки: субдиафрагмален /след операция на стомах, панкреас,
спленомегалия/; дъгласов /след остър апендицид, гноен аднексит,
перитонит/; междугънъчен /гнойна колекция м/у чревните гънки след
дифузен перитонит/; висцерални /на черен дроб, далак, панкреас/;
ретроперитонеални /след остър панкреатит, нефрит/.
Клиниката при дълбоките абсцеси се определя от локализацията
им. Обективно е налице: /+/ симптом на Блумберг- Щеткин /като проява
на перитонеално дразнене/, тежко увредено общо състояние.
Диагноза – повърхностни /клинични симптоми, лабораторни
изследвания, диагностична пункция/, дълбоки - ехография, КАТ, ЯМР,
микробиологично изследване и антибиограма.
Лечение – оперативно, рядко пункция и евакуация на секрета.
Повърхностни /след диагностична пункция се прави инцизия, евакуация
на гнойната секреция, лаваж с АБ разтвори и дренаж, превръзки/; дълбоки
/оперативна интервенция с отстраняване на гнойната колекция и поставяне
на дренаж, АБ лечение след антибиограма/.
 Флегмон – остра гнойна инфекция с дифузно, неограничено
разпространение. Етиология: гноеродни микроорганизми /стафилококи,
стрептококи/ инфекцията може да се развие и по съседство /хематогенна,
лимфогенна/. Може да е първично заболяване или вторично усложнение
на друг гноен процес.
Локализация – разпространява се в подкожната мастна тъкан,
рехавата съединителна тъкан, ретроперитонеалното и междумускулно
пространство. Гнойната колекция води до образуването на тромбози в
съдовете, исхемия и некрози, които засягат мускули, сухожилия, фасции.

26
 Отсъства пиогенна мембрана, която да ограничи възпалителния процес,
при което флегмона става особено опасен.
Видове, според ексудата: серозен, гноен, гнойно-хеморагичен,
некротичен. Клинически започва с оток, напрежение, хиперемия, плътна
консистенция, белезненост, разширяване на процеса.
След гнойното стапяне на тъканите се установява флуктуация, а при
пробив изтича гнойна материя и оплакванията на пациента намаляват.
Тежки поражения на анатомични структури има при некротичен флегмон.
Основните симптоми са: фебрилитет, тежък гноен интоксикационен
синдром /адинамия, безапетитие, гадене, повръщане/. Усложнения: тежко
септично състояние.
Лечение: консервативно - при леки случаи с АБ. Динамичен контрол
на засегнатата зона. Радикално лечение – оперативно в различен обем,
съобразно локализацията и разпространението на процеса. Правят се
големи инцизии и контраапертури /срещуположни инцизии/, при което
намаля налягането в тъканите и изтича гнойната секреция. Прилагат се:
обилни лаважи с антисептични разтвори, поставят се множество дренажи,
общоукрепваща медикаментозна терапия, преливане на кръв и кръвни
продукти, инфузионна терапия.
 Панарициум - гнойно възпаление на тъканите на крайната част
на пръстта или на целия пръст. Проникналата инфекция се разпространява
по лимфен път към сухожилията и ставите. Видове: според дълбочината
на възпалението е: повърхностен /кожен, подкожен и нокътен/ и дълбок
/обхваща сухожилията, техните влагалища, костите и ставите на пръстите/.
Особено място заема възпалението, което обхваща дланта на ръката
едновременно с влагалищата на сухожилията на първия и петия пръст.
Кожният панарициум се развива в самата кожа и представлява малък
абсцес. Haй-често се среща по върха на пръстите след незначителни
повърхностни нараняванния. Лечение – отваря се абсцеса чрез изрязване
па кожата, под която се е задържала гнойната секреция.
Подкожният панарициум се среща най-често. Гнойта се събира в
подкожната тъкан. Клиника - силни пулсиращи и стрелкащи болки, които
се засилват при отпускане на ръката надолу. Кожата е зачервена и гореща.
Температурата може да е повишена. Общото състояние е различно
засегнато. В началото на възпалението е необходимо да се правят няколко
пъти на ден топли бани и физиотерапия на възпаленото място. При
оформяне на абсцес се налага хирургическо лечение.
Нокътният панарициум представлява събиране на гнойна секреция
под нокътя. Лечението му е хирургическо.
Панарициум на сухожилията - засяга сухожилното влагалище на
свиващите мускули на пръстите. Етиология - при убождане с остри
предмети. Засяга костите и ставите на пръстите. Клиника - силни нощни
болки, пръстът е свит, отекъл и при опит да се разгъне болките са

27
непоносими. Лечение - оперативно. Костен панарициум - гнойно
възпаление на костите на пръстите. Клиника - силни болки на широка
зона, висока температура, увредено общо състояние. Заболяването
завършва с отпадане на засегнатата кост. Пръстът остава трайно
деформиран. Лечението е хирургическо. Ставен панарициум - сравнително
рядко заболяване. Етиология - след нараняване и допълнително
инфектиране на ставата. Клиника - движенията на пръста в областта на
ставата са ограничени и болезнени. В началната фаза на възпалението се
започва лечение с антибиотици, като пръстите трябва да бъдат
обездвижени. При напредване на процеса лечението е хирургично.
Тендовагинит - болест на опорнодвигателната система, вследствие на
тежки физически натоварвания или извършване на постоянно повтарящи
се привични движения с малка интензивност. Представлява възпаление на
влагалището на мускулните сухожилия, като най-често са засегнати
сухожилните влагалища на китки, пръсти и глезени. Етиология - различни
травми, микротравматизиране в условията на труд, проникване на
бактерии от съседни гнойни огнища. Видове – бактериални, алергични,
ревматоидни. Форми на протичане: остра и хронична.
Остър тендовагинит – протича в две форми: суха форма - най-често
засяга палеца на ръката /ходилото/ след продължително двигателно
пренапрежение на пръстите, китките и глезените /при музиканти,
машинописки, балерини/. Възпалението води до удебеляване на
фиброзната тъкан на сухожилието и стесняване на отвора на вагината,
което пречи на плъзгането на сухожилията. Клиника -движенията в
областта на възпалителният процес са ограничени, долавя се "скърцане" на
сухожилието, остра болка, усилваща се при натиск и напрежение, кожата е
зачервена, има оток. Заболяването отшумява за около 10 дни, но има
склонност към хронификация. Тендовагинит с набиране на серозна
течност или гной - развива се след проникване на бактериална инфекция в
сухожилията и влагалището, образува се секрет. Клиника - по хода на
сухожилието се появява силна болка и оток на кожата. Нарушени са
движенията на ръката или стъпалото.
Пациентът е с висока температута, втрисания, учестена сърдечна и
дихателна дейност. Лечение - бърза хирургическа намеса, защото може да
се стигне до некроза на сухожилието, което води до тежки и трайни
функционални нарушения.
Хроничен тендовагинит - характеризира се с продължителен
възпалителен процес, при който сухожилията се удебеляват, движенията
на крайника са затруднени и некоординирани. В резултат на това се
развива мускулна контрактура. При засягане на бицепса на мишницата
първоначално се ограничават движенията в раменната и лакътната става.
След това възпалението бързо се разпространява и обхваща сухожилията в
китката.

28
 Лечение - навременно лечение, веднъж хронифицирал трудно се
поддава на лечение. А то включва покой, физиотерапия, специални бани,
противовъзпалителни медикаменти и шиниране на китката. В крайни
случай се достига до оперативно лечение. Препоръчително е да се
избягват резки движения, провокиращи болката.
Усложнения - бурсит, синдром на карпалния тунел или
тромбофлебит, в зависимост от разположението на засегнатото от
болестния процес сухожилие.
Тетанус - остро протичаща, неконтагиозна ранева инфекция. Етиология -
екзотоксини, отделяни от анаеробния микроорганизъм Clostridium tetani.
Клиника - заболяването се демонстрира с повишена рефлекторна
възбудимост, тонични и клонични гърчове. Смъртността е много висока и
се дължи на асфиксия в резултат на парализа на гръдната и
диафрагмалната мускулатура. Заболяването е типична токсикоинфекция.
За развитието на заболяването са необходими определени условия: входна
врата /раневи дефект на кожа, лигавица/, анаеробна среда /дълбоки рани с
джобове и чужди тела в тях/, съчетание с аеробни бактерии
/изконсумирващи О2 в затвореното ранево пространство/ имунен дефицит
на макроорганизма, некоректна обработка на раната, липса на
профилактика.
Бактериите попаднали в раната остават в нея, а отделените от тях
токсини навлизат в кръво и лимфообръщението и предизвикват
клиничната картина. Клинична картина – различна е и зависи от инк.
период /4-21 средно 7-8 дни/. Кл. форми на протичане: остра /7-8 дни/;
мълнееносна /24 ч./; хронична, абортивна /20-30 дни/.
Остър тетанус /генерализиран/–протича с редуващи се в определена
последователност: 1/ болка и ригидност в дъвкателната мускулатура,
неможе да си отваря устата /тризмус – тоничен гърч на масетерите/; 2/
обхващане на мимическата мускулатура на лицето от тоничен гърч /ризус
сардоникус – масковидно лице, саркастична усмивка/; 3/ контрактура на
вратната мускулатура /не може да се движи главата/; 4/ тоничен гърч на
интеркосталните, коремните, гръбните мускули и на крайниците /тялото се
извива като дъга напред – опира се само на тила и петите, опистотонус/.
Гърчът се провокира от най-малките шумови дразнители и трае до
няколко минути. Клоничните гърчове се явяват след разгръщане на кл.
картина с единични потрепвания на отделни мускулни групи до
клоновидни движения на цял крайнник. Общото състояние се влошава
прогресивно, висок фебрилитет – 42*С, страх от светлина, страх при
хранене и пиене на вода /хидрофобия/. Съзнание - запазено, пулс – 120,
RR - спада в крайната фаза на заболяването. Пациентът изпада в ДН, ССН,
БН. Усложнения: белодробна емболия, аспирационна пневмония,
разкъсване на мускули, отчупване на спинални израстъци на прешлените.

29
Смъртност – висока. Локален тетанус – протича с контрактури на
мускулни групи около мястото на нараняване.
Диагноза: въз основа на кл.картина. Профилактика: имунизация и
реимунизация по Наредба на МЗ и Имунизационен календар на РБ. При
нараняване да се извършва правилна първична обработка на раната и ТАП
при неспазени реимунизации. Лечение: хоспитализация в Инфекциозно
отделение; първична хирургична обработка на раната; инжектиране на
Антитетаничен серум; активна имунизация с 1ml Анатоксин;
болкоуспокояващи, упойващи, противогърчови средства и релаксанти;
трахеостомиране; интубация за апаратно дишане; профилактика с АБ
терапия; хранене с назогастрична сонда.
Газова гангрена - тежка анаеробна ранева инфекция, характеризираща се
с токсемия, локализиран едем, масивен тъканен разпад и газообразуване в
различна степен. Етиология – основен причинител е Clostridium
perfringens, както и C. septicum, C. novyi, C. histolyticum, C. bifermentans, C.
tertium, C. sordellii и C. fallax. Те са Gram /+/ спорообразуващи анаероби,
продуциращи екзотоксини: хемолизин, невротоксин, миотоксин, алфа-
токсин и др. Механизъм на възникване: екзогенен /инф.агент постъпва в
тъканити от вън-при нараняване: огнестрелни, разкъсно-контузни рани,
наличие на джобове и чужди тела, прободни наранявания, т. е. типична
ранева инфекция/ и ендогенен /от сапрофитните клостридиални бактерии в
червата и женската полова система/. Предразполагащи фактори: имунен
дефицит, локална исхемия, артериална емболия, хемарагии и др.
Селскостопански травматизъм /в почвата, червата на човека и
животните/.
Инкубационен период: 1-7 дни, колкото е по-къс, толкова е по-тежка
инфекцията. Клинична картина: местни симптоми /усилваща се болка в
областта на раната, кожата е оцветена в ливидни петна-були, по-късно
добиват жълто-зелен, бронзов цвят с леко надигане на околната зона-газов
еризипел; м/у шевовете изтича серозен, серознокръвенист ексудат, който
да съдържа и газови мехурчета; има остра неприятна миризма на гнило
месо; при палпация-скърцане под пръстите-“симптом на крепитацията“–
показва наличието на газ в подлежащите тъкани; “с-м на лигатурата“-при
поставяве на лигитура на около засегнатото място на крайника след
няколко часа тя изглежда впита в меките тъкани, поради отока и
газообразуването в тях; не се образува гной в раната; няма класическите
признаци на остро гнойно възпаление; крайника е блед, мрамориран,
студен, с отслабени артериални пулсациидо липсващи/ и общи симптоми
/бързо влошаващо се общо състояние; фебрилитет, ускорен филиформен
пулс, хипотония, анемичен синдром, повърхностно и учестено дишане;
БН, Чернодр.Н, дезориентация и кома/.
Диагноза: въз основа на клиничната картина, Ro-изследване-наличие
на газ в меките тъкани; микробиологично-наличие на причинителя; ЯМР-

30
 най-добре се представят границите на разпространение но възпалителния
процес-некрози и газови колекции. Лечение: 1/ спешно хирургическо
лечение: широки множествени инцизии, контраинцизии, аериране с О2
вода и антисептици, дрениране, некретомии до гилотинна ампутация; 2/
етиологично лечение с АБ в тройна комбинация, имуностимулиращи
средства; 3/ реанимационно-реституционни мероприятия-инфузионна
терапия, хемотрансфузия на кръв и кръвни продукти, кардиотоници,
диуретици, антипиретици, имуностимулатори, общо укрепващи
лекарствени средства; 4/ хипербарна оксигенотерапия в специални камери.
Прогноза: лоша.

Общи и специални сестрински грижи за пациенти с хирургични

инфекции

 Взема се информирано съгласие от пациента за стационарно лечение

 Приемане на пациента по установените правила на ХО
 Провеждане на предоперативна подготовка на пациента
 Провеждане на общи и специални сестрински грижи за оперирания
пациент с хирургическа инфекция
 Изписване на пациента от ХО

Сестрински грижи при болни с хирургични заболявания и

операции на главата, шията и гръбначния стълб.

 Закрити черепномозъчни травми: мозъчно сътресение; мозъчна

контузия /лека, средна и тежка степен/; мозъчна компресия /епидурален,
субдурален и интрацеребрален хематом и субдурален хидром/; фрактури
на черепните кости /фрактури на черепния свод – линейни, импресионни
и депресионни фрактури, раздробени фактури/; фрактури на черепната
основа и въздушна контузия от взривна вълна.
 Открити черепномозъчни травми: непроникващи и проникващи
/неогнестрелни и огнестрелни/; тежки черепномозъчни травми /синдром
на декортикация, синдром на стволова смърт, синдром на мозъчна смърт/.
 Диагностични манипулации и радиологични методи на изследване в
неврохурургията:
 лумбална и цистернална /черепна/ пункции;
 краниография;
 пневмоенцефалография;
 вентрикулография;
 мозъчна ангиография;
 рентгенологични изследвания на гръбначния канал /спондилография,
миелография/;
31
 гръбначномозъчна ангиография;
 дискография;
 костна вестебрална венография;
 ехоенцефалография;
 радиоизотопна енцефалография.
 Трепанация на черепа - подготовката на пациента включва:
компенсирано здравословно състояние на пациента, а това изисква
подобрени витални показатели /дишане, пулс, артериално кръвно
налягане, температура, водно-електролитен баланс/; прилагане на
предоперативна медикаментозна терапия; за подобряване на жизнените
показатели на пациента с неврохирургично заболяване е от голямо
значение състоянието на вътречерепното му налягане; в деня преди
операцията главата на пациента се избръсва, измива се с вода и сапун,
поставя се спиртен компрес; в деня на операцията непосредствено преди
нея отново се избръсва оперативното поле, увеличава се дехидратиращата
терапия; грижите за стомашно-чревния тракт е строго индивидуален за
всеки пациент; не се прави очистителна клизма при пациенти с изразена
дехидратация, дава се Х-prep.
 Положение на пациента на операционната маса: използват се 4-ри
положения-гръбно /главата се поставя на нивото на туловището, за да
няма дорзална/вентрална флексия, които създават венозен застой в черепа
и ще се затрудни дишането, положение удобно за пациента/; странично
/удобно за оператора и анестезиолога, може да се направи и лумбална
пункция главата и шията да са в средно положение, краката не са свити
силно към корема-поради опасност от венозен застой/; коремно /неудобно
за анестезиолога и пациента/ и седящо /удобно за работа на оператора при
процес в задната черепна ямка, за да се предотвратят застойните явления в
долните крайници, те се обинтоват с еластични бинтове/, при всичките
положения тялото на пациента е наклонено под ъгъл 5°-7° с по-високо
разположена глава /прави се с цел намаляване на вътречерепното
налягане, предотвратяване развитието на венозен застой и ограничаване на
кръвозагубата/.

Задължения на медицинската сестра при обгрижване на пациент с

неврохирургични операции-м.с. е част от мед. екип и взема активно
участие в предоперативната подготовка, по време на операцията и
следоперативните грижи за пациента. Своевременно изпълнява
медикаментозните назначения на лекаря, активно наблюдава пациента и
регистрира отчетените стойности, полага общи и специални сестрински
грижи за него.
Черепномозъчният травматизъм най – често е последица от
автопроизшествия, промишленни, спортни и битови травми.
Черепномозъчните травми са закрити и открити, в зависимост от това дали

32
 има наранявания на меките тъкани на главата. Откритите се разделят на
проникващи и непроникващи, в зависимост от целостта на твърдата
мозъчна обвивка – дали е нарушена еле запазена. Мозъчните травми са
резултат от внезапно въздействие на директна или индиректна сила, която
предизвиква различни по локализация и тeжест промени на мозъчния
паренхим и съдове, черепните кости и скалпа.
Първичните увреди след тежка черепномозъчна травма са незабавен
резултат от въздействието на увреждащата сила. Те включват: мозъчни
контузии, хематоми и дифузно аксонално прекъсване. Вторичните увреди
след тежка черепномозъчна травма са свързани с остро разтройство на
мозъчния кръвоток и метаболизъм, развитие на посттравматичен едем,
интракраниална хипертензия и вторични мозъчни исхемии. Тежестта на
черепномозъчните травми се определя по Глазгоу кома скала, при която
под 8 точки тя се дефинира като тежка, от 9 – 12 точки – като средна по
тежест и над 13 точки – като лека.

АЛГОРИТМИ ЗА ПОДГОТОВКА И ТЕХНИКА НА ПОЛАГАНЕ НА

ССГ ЗА ПАЦИЕНТИ С НЕВРОХИРУРГИЧЕСКИ ОПЕРАЦИИ
І. АЛГОРИТЪМ ЗА ПОДГОТОВКА НА НЕОБХОДИМИТЕ
ПОСОБИЯ И М. С. ЗА ПРЕДОПЕРАТИВНА ПОДГОТОВКА НА
ПАЦИЕНТ ЗА НЕВРОХИРУРГИЧЕСКИ ОПЕРАЦИИ

Медицинската сестра подготвя:

 всичко необходимо за осигуряване на свободни дихателни пътища;
 всичко необходимо за адекватно дишане и кислородотерапия;
 всичко необходимо за сърдечна реанимация;
 всичко необходимо за обективното изследване на пациента;
 всичко необходимо за краниография на пациента;
 всичко необходимо за компютър – аксиална томография на пациента;
 всичко необходимо за вземане на кръв и урина за лабораторно изследване
на пациента;
 всичко необходимо за изследване на жизнено – важните функции на
пациента
 всичко необходимо за мозъчна ангиография;
 всичко необходима за ехоенцефалография;
 всичко необходимо за ЕЕГ;
 всичко необходимо за лумбална пункция;
 всичко необходимо за извършване на ЕКГ запис и консултация с
кардиолог;
 всичко необходимо за извършване на консултация с анестезиолог;
 всичко необходимо за изотопно скениране;
 всичко необходимо за санитарна обработка на оперативното поле;
 всичко необходимо за извършване на премедикация на пациента

33
 ІІ. АЛГОРИТЪМ ЗА ТЕХНИКА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕДОПЕРАТИВНА ПОДГОТОВКА НА ПАЦИЕНТ ЗА
НЕВРОХИРУРГИЧНА ОПЕРАЦИЯ

Предоперативната подготовка на пациента включва:

 Взема информирано съгласие от пациента/придружителя му.
 Приема пациента в Неврохирургическото отделение.
 Настанява пациента в подходяща за състоянието му болнична стая и легло.
 Снема подробна анамнеза на пациента.
 Извършва обща предоперативна подготовка на пациента, взема кръв за
изследване на: ПКК, ДКК, кр. захар, урея, креатенин, АЛАТ, АСАТ,
билирубин, СУЕ, хемостазен профил, кр. група и Rh фактор; взема урина
за изследване на: белтък, захар, уробилиноген и седимент; ЕКГ запис и
консултация с кардиолог и анестезиолог.
 Извършва специална предоперативна подготовка на пациента, т. е. прави
проба за чувствителност към начначения антибиотик на пациента; прави
оценка на общото състояние на пациента и ако е нужно се провежда
лечение до компенсиране на състоянието му; назначава се приемане на
витамин А, С и К; извършват се специални изследвания за доказване на
придружаващите заболявания; изписване на кръв и кръвни продукти.
 Изследва жизненоважните функции на пациента.
 Наблюдава пациента за болестни симптоми като: кашлица, задух, цианоза,
повръщане, смущения в уринирането и докладва на лекаря.
 Хваща постоянен венозен път.
 Подготвя оперативното поле в деня преди операцията чрез: измиване,
избръсване, поставяне на дезинфекционен компрес.
 Изкъпва в деня преди операцията пациента.
 Премахва лака от ноктите на пациента ако има такъв, изрязва ноктите.
 Подготвя пациента като вечерта преди операцията му дава да вечеря
кисело мляко в 18ч., предупреждава го след 22ч. да не приема нищо през
устата; в 22 ч. прави очистителна клизма на пациента и в 6ч. в деня на
операцията; в деня на операцията приема само лекарствата, които не му
влияят на оперативното лечение; по назначение на анестезиолога се
прилага премедикацията и назначената му терапия; подканя пациента да
извърши физиологичните си нужди преди отвеждането му в
операционната зала; сваля си протезите и накитите от себе си.
 Придружава пациента до операционната зала на количка и го предава на
анестезиологичната или операционна медицинска сестра с личната му
документация и консумативи.
 Сваля му болничните дрехи.
 Настанява пациента на операционната маса.

34
 ІІІ. АЛГОРИТЪМ ЗА ПОДГОТОВКА И ТЕХНИКА НА ПОЛАГАНЕ
НА СЛЕДОПЕРАТИВНИ ГРИЖИ ЗА ПАЦИЕНТ С
НЕВРОХИРУРГИЧНА ОПЕРАЦИЯ

Техниката за полагане на следоперативни грижи за пациент с

неврохирургическа операция включва:
 Пренася пациента от операционната маса до болничното му легло на
количка с отворена уста, за да не се получи застой в главата му.
 Настанява пациента в леглото на страната на дретажите без възглавница за
няколко часа и поставя бъбрековидно легенче под устата му, за евентуално
повръщане.
 Стои неотлъчно до пациента през първите часове след операцията.
 Прилага инфузионна терапия с Sol. Glucosae 10% с 10E Insulin.
 Наблюдава пациента за остатъчни ефекти от анестезията и евентуални
усложнения от страна на дихателната и сърдечно – съдовата система.
 Наблюдава на пациента: лицеизраза, температурата, часовата диуреза,
пулса, дишането, кръвното налягане.
 Води борба с болката по лекарско назначение.
 Осигурява на пациента спокоен медикаментозан сън.
 Освобождава всички стягащи дрехи от пациента и доставя чист въздух, за
да няма позиви за повръщане.
 Прави мускулна апликация на противоповръщащи лекарствени средства.
 Назначава на пацинта І-ви или ІІ-ри режим.
 Раздвижва пациента по лекарско назначение пет часа след операцията.
 Оставя пациента на чай, прецеден компот, айрян за 2-3 дни след
операцията с цел да се подобри перисталтиката на червата му.
 Контролира оперативната рана за кървене.
 Следи дренажите и околните тъкани за хиперемия и гнойна секреция.
 Извършва назначената медикаментозна терапия.
 Поддържа инфузионната терапия.
 Прави контролни параклинични изследвания на пациента.
 Подканя пациента да прави дихателна гимнастика с цел да не получи
застойни процеси в белия дроб.
 Полага грижи за редовна дефекация на пациента.
 Сваля дретажите на 5 ден, а конците на 8 – 9 ден, при усложнения по –
късно.
 Извършва периодично стерилни превръзки.
 Попълва документацията при изписване на пациента.
 Информира пациента за хигиенно – диетичния и двигателен режив в
домашни условия

35
 ІV. АЛГОРИТЪМ ЗА ПОДГОТОВКА И ТЕХНИКА НА ПОЛАГАНЕ
НА СЕСТРИНСКИ ГРИЖИ ЗА ПАЦИЕНТ С ЧЕРЕПНОМОЗЪЧНА
ТРАВМА
Техниката на обгрижване на пациент с черепномозъчна травма
включва:
 Подготовка на всичко необходимо за полагане на сестрински грижи за
пациент с черепномозъчна травма от ІІ-ра група.
 Взема информирано съгласие от пациента.
 Хоспитализара пациента в Неврохирургическо отделение.
 Настанява го в подходяща болнична стая и легло на една страна.
 Поставя го на постелен режим І-ви или ІІ-ри.
 Наблюдава непрекъснато през първите два часа и регистрира в
реанимационния лист на пациента съзнанието му и двигателните функции,
големината и реакцията на зениците.
 Провежда на пациента дихателна и венозна реанимация по лекарско
назначение.
 Поставя пациента на постоянна кислородотеропия.
 Изяснява състоянието на пациента с травма от ІІІ-та група, т. е.
необходимо му е консервативно или оперативно лечение.
 Измерва и наблюдава жизнено – важните функции на пациента като
регистрира измерените стойности в реанимационния лист на пациента.
 Провежда пасивна и активна рехабилитация по назначение на лекаря.
 Прилага назначената лекарствена терапия: антибиотици, витамини,
дехидратиращи, кортикостероидни лекарствени препарати и
симптоматични средства.
 Провежда всички хигиенни тоалети на пациента.
 Води борба с декубитуса чрез профилактични мерки.
 Полага грижи за храненето и оводнявянето на пациента.

V. АЛГОРИТЪМ ЗА ПОДГОТОВКА И ТЕХНИКА НА ПОЛАГАНЕ

НА СЕСТРИНСКИ ГРИЖИ ЗА ПАЦИЕНТ С ЧЕРЕПНОМОЗЪЧНА
ТРАВМА НА МЯСТОТО НА ИНЦИДЕНТА
Техниката на полагане на грижи за пациент с черепномозъчна
травма на мястото на инцидента включва:
 Определя оценката на пациента по Глазгоу кома скала, ако точките са под
8 се прави ранна интубация на пациента.
 Включва пациента към респиратор за изкуственна балодробна вентилация.
 Канюлира централна вена.
 Включва инфузия на пациента.
 Прави индиректен сърдечен масаж при спиране на сърдечната дейност.
 Прави втора оценка на състоянието на пациента.
 Събира подробни данни за настъпилия инцидент.
 Транспортира пациента до специализираното лечебно заведение.

36
 VІ АЛГОРИТЪМ ЗА ПОДГОТОВКА И ТЕХНИКА НА ПОЛАГАНЕ
НА СЕСТРИНСКИ ГРИЖИ ЗА ПАЦИЕНТ С ЧЕРЕПНОМОЗЪЧНА
ТРАВМА В СПЕЦИАЛИЗИРАНИЯ МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР
Техниката за полагане на грижи за пациент с черепномозъчна травма
в специализирания медицински център включва:
 Интубира се пациента, ако до този момент не е интубиран.
 Канюлира се централна вена.
 Поддържа се инфузионната терапия.
 Снема се неврологичен статус на пациента.
 Поставя се диагноза на черепномозъчната травма.
 Прави се оценка на соматичния статус.
 Подготвя пациента за скенер на глава.
 Подготвя се пациента за оперативно лечение.
 Транспортира се пациента от шокова зала или операционната зала до
залите на интензивната клиника с портативен респиратор и реаниматор.
 Поддържа респираторната и хемодинамичната стабилизация на пациента.
 Изследва всички органи и системи за откриване на асоциирани травми и
адекватно ги третира.
 Прави щателно неврологично изследване и определя точките по Глазгоу
кома скалата.
 Подготвя пациента за изследване на главата чраз компютърна томография.
 Предприема оперативно лечение и евакуация на съпътстващ
интракраниален хематом или друга мас-лезия.

Сестрински грижи при хирургични заболявания на сърцето и

кръвоносните съдове.

 Реанимация - тя включва комплекса от мероприятия, целящи

съживяването на организма и извеждането на пациента от терминални
състояния.
 Интензивно лечение - то се прилага при болни, намиращи се в критично
състояние и цели поддържане на основните жизнени функции на
организма в граници, осигуряващи живота и преживяване на критичния
период.
 Интензивни грижи - те се полагат за всички тежко болни пациенти.
 Легло на пациента със сърдечно – съдова операция - то е лечебен
апарат и е специално, секционирано, чупещо се ръчно или с електромотор
и осигурява всички необходими положения на пациента саморъчно от
самия него или от медицинските специалисти.
Позволява лесното му и удобно обгрижване, има колела за предвижване,
които могат да се застопоряват, и позволява в него да се правят нужните
37
 апаратни изследвания, има допълнителни принадлежности, позволяващи
ограждане на пациента, за да не падне, има приспособления за хранене, за
поставяне на книга или вестник за четене, стойки за инфузионно лечение,
стъпала за качване и слизане, поставяне на дихателна апартура за събиране
на секретите, урината, подлоги и други. Около леглото на сърдечно
оперирания пациент има изводи за медицински газове /кислород, вакуум,
въздух под налягане, двуазотен окис/ в брой, необходим за обслужване на
пациента, достатъчен брой обикновенни и силови контакти, не по – малко
от 6 на легло, двойна релсова система за монтиране върху нея на
кислородни дозатори, овлажнители и аспиратори, плотове, легени, апарати
за налягане, стойки за инфузии, лампи за работно осветление, отделящи
завеси, повикващо-разговорна система, която да се използва от пациентите
за повикване и за прехвърляне повикванията на персонала към мястото,
където обслужва болните. Около леглото на пациента има разположена
апаратура и пособията, необходими за реанимация и интензивно лечение.
Апаратурата е обезопасена по отношение на електрически удар върху
пациента и персонала.
 Предоперативна клинична преценка на пациента - тя е основната част
в предоперативната подготовка на пациента за сърдечно-съдова операция
и показва степента на функционалните резерви на пациента, необходими
за анестезиолога и хирурга. Поставя въз основа на правилно и пълно снета
анамнеза; от лабораторните и инструментални изследвания и установява
функционалното състояние на сърцето. Позволява да се предвиди до
някъде рискът от предстоящата интервенция за пациента.
 Клинични елементи на функционалната преценка - те са: диагноза,
възраст, тегло, пол и анамнеза.
 Обективно физикално изследване - то включва: физическо и психическо
състояние, оглед, палпация, перкусия и аускултация.
 Инструментална преценка на сърдечната функция - тя се определя от:
електрокардиографията, наличие на аритмии, фонокардиография и
сърдечна катетеризация
 Инстурментална преценка на респираторната функция - тя включва:
спирометрично изследване и изследване на алкално – киселинното
равновесие.
 Преценка на чернодробната функция - тя включва изследването на
плазмените белтъци и серумните трансаминази.
 Преценка на бъбречната функция - тя се определя от иследването на
седимента в урината, специфичното тегло на урината, протеиновия
клиранс, бъбречна сцинтиграфия и урография.
 Преценка от допълнителни изследвания - тя включва:
хемохромоцитометрично изследване, брой на бели кръвни клетки, СУЕ,
”С” реактивен протеин, ензими/трансаминази, реакция на Васерман,
холестерол, липиди, триглицириди, плазмена концентрация на свободни

38
 мастни киселини, микробиологично изследване на кръв, урина, храчки и
носен секрет.
 Преценка на предоперативното медикаментозно лечение - то се
определя от специалистите, ангажирани в оперативната интервенция и при
възможност се спира.
 Следоперативна реанимация и интензивно лечение при пациенти с
операция на сърдечно-съдова система - тя осигурява 24-ри часово
непрекъснато наблюдение и грижи за тези пациенти, с цел
предотвратяване на следоперативни усложнения. Важен момент от
реанимацията е свалянето на пациента от операционната маса и
транспортирането му до отделението за следоперативно интензивно
лечение и наблюдение. Тези пациенти са с нестабилни хемодинамични и
дихателни функции. Пренасянето на пациента от операционната маса до
оделението за активно лечение и наблюдение се извършва с интензивното
му болнично легло, като се следи функцията на сърцето и артериалното му
кръвно налягане на монитор, инфузията, автоматичния перфузор,
функцията на газообмено и дишането, аспиратори, кислородотерапия.
Подготовката на медицинските сестри за приемането на пациента в
следопертивното отделение включва: подготовка на реанимационното
легло, проверка на мониторната и реанимационна апаратура и пособия.
Реанимацията включва: активно наблюдение на пациента, инфузионна
терапия, проследяване на диурезата на час, лекарствена терапия,
вентилиране с респиратор, интубиране, катетъра остава в лявото
предсърдие за измерване на налягането му, дренажите престояват 24 – 48
часа, захранването започва на 6-ия час след систубацията, осигурява се
нормално уриниране и дефекация, кислородотерапия, антибиотична
защита, общи грижи за пациента и лабораторен контрол.
 Лабораторен следоперативен контрол - той включва: в деня на
оперцията се изследва: хемоглобин, хематокрит, газов анализ на кръв,
електролити в серума и урината, остатъчен азот, креатенин, билирубин,
общ белтък и факторите на кръвосъсирването, урина, микробиологично
изследване на гърлен, носен секрети, микробиологично изследване на
урина и хемокултура, ЕКГ. През 2-ия ден след операцията – всичко, както
през първия без контрол на хемолизата. 3-ия ден както през втория и ЕКГ
запис, от 4-ия ден нататък периодично се изследва хемоглобин,
хематокрит, кръвни газове, плазмени протеини, рентгенова графия на
белите дробове, микробиологични посявки.
Пациентите със заболявания ССС са тези, които се нуждаят от
предоперативна реанимация, интензивно и следоперативно лечение. Те
изискват: непрекъснато наблюдение; готовност за бързи действия,
предотвратяващи възможни усложнения; готовност за посрещане и
настаняване в стационара, правилно лечение, непрекъсната реанимация и
адекватни и компетентни сестрински грижи; от реанимация/съживяване се

39
нуждаят всички пациенти с тежко нарушение на основните жизнени
функции, застрашаващи живота на пациента или при тези пациенти, при
които тези функции са току що спрели.
Медицинските сестри работещи в тези отделения, трябва да имат
квалификация/специализация “реанимационна интензивна медицинска
сестра.
Пациентите в тези отделения са в тежко увредено състояние. Те изискват
непрекъснати грижи от страна на медицинския екип, който е в постоянен
контакт с тях, с голям брой биопродукти от болните или получавани за
тях, с бактериалната им флора, сменяща своята резистентност. Това е в
основата за професионална вредност, риск за висока заболеваемост сред
обслужващия ги медицински екип, която налага използването на цял ред
методи, пособия и средства за предотвратяване на инфектирането и
пренасянето на инфекциите от пациентите, на медицинските сестри и на
членовете на техните семейства.
За обгрижването на пациентите се използва точна/основна работна
схема и индивисуална, определяща се според състоянието и нуждите на
отделния пациент.
Основният път за набавяне на ежедневните етергийни нужди на пациента
е пероралния и осигурява, чрез съответна диета и прибавянето към нея на
и микроелементи, както и на смеси /вид хранителни вещества/,
необходимите вещества за допълнителен внос /вода, електролити,
микроелементи, витамини, хранителни вещества и енергитични
източници/. Прилагат се електролитни смеси, самостоятелно или в
комбинация с витамини които се въвеждат през устата, през поставена в
стомаха сонда или през сонда поставена в отверствия на
храносмилателния тракт /гастростома, илеостома/, за да се осигури
усилено ентерално хранене. Ентералният начин на хранене или
дохранване има предимства пред парентералното хранене и те са: липса на
тромбоемболични инфектирани усложнения, наличието на филтриращ,
регулаторен механизъм от стомашно-чревния тракт и неговата мукоза,
които са в състояние да корегират допуснате грешки. Неудобството му е
относително големия воден обем, който трябва да се поеме при това
хранене.
Парентералното хранене при сърдечно – съдовите болни и тези изведени
от сърдечно – съдова недостатъчност, се осъществява преди всичко с
въглехидратни разтвори и техните комбинации, с добавки на
аминокиселинни разтвори от кристални аминокиселини.
Мастните имулсии за парентерално хранене не се прилагат при
сърдечно болните пациенти, поради съществуващите при тях нарушения в
липидната обмяна.
За да се подложи на оперативно лечение на пациента му се прави
клинична преценка за оперативно лечение.

40
 АЛГОРИТМИ ЗА ПОДГОТОВКА И ТЕХНИКА НА ПРОВЕЖДАНЕ
НА ПРЕДОПЕРАТИВНИ И СЛЕДОПЕРАТИВНИ ГРИЖИ ЗА
ПАЦИЕНТИ СЪС СЪРДЕЧНО – СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

І. АЛГОРИТЪМ ЗА ПОДГОТОВКА НА НЕОБХОДИМИТЕ
ПОСОБИЯ И МЕДИЦИНСКАТА СЕСТРА ЗА ПРЕДОПЕРАТИВНА
ПОДГОТОВКА НА ПАЦИЕНТ СЪС СЪРДЕЧНО – СЪДОВИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ
Предоперативната подготовка на пациента със сърдечно – съдови
заболявания включва подготовката на:
 всичко необходимо за обективното изследване на пациента;
 всичко необходимо за рентгеново изследване /обзорно и контрастно/ на
пациента;
 всичко необходимо за функционално изследване на пациента;
 всичко необходимо за вземане на кръв и урина за лабораторно изследване
на пациента;
 всичко необходимо за изследване на жизнено – важните функции на
пациента;
 всичко необходимо за ехографско изследване на сърце;
 всичко необходимо за извършване на фонокардиография;
 всичко необходимо за извършване на ЕКГ запис;
 всичко необходимо за извършване на консултация с анестезиолог;
 всичко необходимо за сърдечна катетеризация;
 всичко необходимо за спирометрия;
 всичко необходимо за микробиологично изследване на гърлен и носен
секрет, храчка, урина и кръв.

ІІ. АЛГОРИТЪМ ЗА ТЕХНИКА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА

ПРЕДОПЕРАТИВНА ПОДГОТОВКА НА ПАЦИЕНТ ЗА СЪРДЕЧНА
ОПЕРАЦИЯ

Предоперативните изследвания на пациент включват:

 Вземане на информираното съгласие от пациента.
 Приемане пациента в Хирургическо отделение.
 Настаняване пациента в подходяща за състоянието му болнична стая и
легло.
 Снемане на подробна анамнеза на пациента.
 Определяне телесната маса на пациента и неговата охраненост.
 Определяне психическото състояние на пациента.
 Извършване на пълно обективно изследване на пациента: оглед, палпация,
перкусия и аускултация.
 Извършва ЕКГ запис на пациента.

41
 Подготвя пациента за извършване на фонокардиография и
ехокардиография.
 Подготвя пациента за Рентгенови изследвания: образна рентгенова скопия
и графия.
 Подготвя пациента за сърдечна катетеризация.
 Подготвя пациента за спирометрия.
 Подготвя пациента за изследване на бъбречната му функция чрез
урогрофия и сцинтеграфия.
 Подготвя пациента за изследване на черен дроб, жлъчен мехур и жлъчни
пътища.
 Подготвя необходимите пособия и пациента за провеждане на
лабораторни изследвания на кръв и урина: серумни трансаминази, ПКК,
ДКК, Leuc, левкоцитна формула, СУЕ, ”С” реактивен белтък, ензими,
Васерман, холестерол, липиди, триглицириди, свободни мастни киселини,
уринен седимент, специфично тегло на урината и уробилиноген в урината.
 Подготвя необходимите пособия и взема материал за микробиологично
изследване на гърлен и носен секрет, храчка, урина и кръв.
 Подготвя пациента за рентгенова графия на бял дроб и сърце.
 Подготвя пациента за консултация с анестезиолог.
 Изследва на пациента соматичните показатели: температура, пулс,
дишане, диуреза, дефекация и кръвно налягане.
 Прави предоперативна працинка на медикаментозното му лечение.
 Подготвя оперативното поле за хирергическа намеса.
 Поставя пациента на диета №10 или №10-а.
 Поставя пациента на І-ви или ІІ-ри болничен режим, съобразно
състоянието му.
 Осигурява в деня преди операцията на пациента лека вечеря.
 Прави очиститебни клизми вечерта преди операцията.
 Осигурява на пациента спокоен медикаментозен сън.
 Прави две очистителни клизми в деня на операцията.
 Предопреждава пациента да не приема нищо през устата в деня на
операцията.
 Подканя пациента да си свали протезите, грима и накитете.
 Помолва пациента да отиде по физиологични нужди.
 Прави премедикацията на пациента назначена му от анестезиолога.
 Придружава пациента с количка до операционната с личната му болнична
документация и консумативи.
 Предава пациента на анестезиологичната или операционна сестра в
операционната зала.

42
 ІІІ. АЛГОРИТЪМ ЗА ПОДГОТОВКА И ТЕХНИКА НА ПОЛАГАНЕ
НА СЛЕДОПЕРАТИВНИ ГРИЖИ ЗА ПАЦИЕНТ СЪС СЪРДЕЧНО –
СЪДОВО ЗАБОЛЯВАНЕ
Подготовката и техниката на полагане на следоперативни
грижи за симулиран пациент със сърдечно съдова операция включва:
 Подготвяне на всичко необходимо за извършване на общи и специални
сестрински грижи за пациент със сързечна операция.
 Вземане на информирано съгласие от пациента за полагането на общи и
специални сестрински грижи за него.
 Прилагане на комплексни следоперативните грижи за пациента.
 Пренасяне пациента от операционната маса до ОАРИЛ/ КАСИМ с
интензивното му легло като го наблюдава и има готовност за реанимация
при възникване на отклонения.
 Поставя пациента на мониторен контрол за функцията на сърцето – ЕКГ и
кръвно налягане.
 Продължава терапия без прекъсване с катехоламини, както и
съдоразширяващи лекарствени средства по време на транспорта и след
това чрез перфузурна система.
 Транспортира пациента с интензивното му легло, снабдено с
електродефибрилатар, т. е. това дава възможност да се копира всяко
състояние заплашващо живота на пациента по време на транспорта от
операционната зало до болничната му стая.
 Полага грижи за функцията на дишането му и газообмена след
екстубацията и пациента диша спонтанно, т. е. по време на транспорта той
е на кислородотерапия чрез маска и бутилка, закрепена за интензивното
легло.
 Придружава пациента с резусцитаторен набор, състоящ се от
саморазгъващ се балонен респиратор и портативен крачен аспиратор и
ларингоскоп с набор тръби за интубиране и ендотрахиална аспирация,
които да позволяват дихателна реанимация по време на транспортирането.
 Транспортира пациента с нестабилна дихателна функция чрез
ендотрахиална тръба, осигуряваща непрекъснато автоматично
вентилиране от портативен респиратор.
 Поддържа инфузионната терапия по време на транспорта, както с оглед на
нуждете на пациента, така и за осигуряване проходимостта на венозните
пътища за вливане, за това леглото има към себе си монтиране и стойки за
инфузионни системи.
 Защипва дренажите при пренасянето на пациента и пази стерилността им,
транспортна аспирация може да осигури и с помощта на АМБУ
универсален аспиратор, който позволява поддържането на постоянен
вакуум.
 Подготвя за ранния следоперативен период на пациента:

43
 подготвя реанимационното легло, като го проверява за функционална
изправност, дезифекцията му, подрежда го със стерилно бельо;
 монтира мониторната и реанимационна апаратура, пособия от двете
страни на леглото, които сигурно занулява;
 проверява изправността на двата апарата за измерване на венозно налягане
и сърдечен стимулатор със сигурно прикрепен и изправен съединителен
кабел;
 приготвя електротермометър с датчици за измерване на кожна и ректална
температура;
 подготвя система за продължителна плеврална аспирация с две стерилни
аспирационни колби и стерилни удължителни съединителни съединителни
пластмасови тръби;
 приготвя подходящ за пацента дезинфекциран аспиратор, зареден със
стерилна дестилирана вода овлажнител и нужните съединителни части;
 приготвя три комплекта стойки за инфузионна терапия с готови заредени
банки и включени инфузионни системи и запазени стерилни;
 приготвя два автоматични перфузора с готови за ползване заредени
спринцовки за еднократна употреба;
 подготвя набар стерилни спринцовки и игли;
 подготвя стерилни принадлежности за кислородотерапия;
 кислородни дозатари и овлажнители;
 аспиратор за почистване на секрети.
 Поставя до леглото ва пациента на плот или ношното шкафче:
 индивидуален стетоскоп;
 индивидуален апарат за измерване на кръвно налягане;
 стерилни марлени квадратчета, спирт и бъбрековидно легенче;
 стерилна ръкавици и индивидуални катетри за аспирация;
 банки със стерилна вода за промивка на катетрите;
 тубичка с очна маз;
 индивидуален термометър в дезинфекционен разтвор;
 нарязан лигнин/салфетки за избърсване;
 три инструмента за защипване на дренажите;
 пластмасови/найлонови торби за събиране на отпадъците.
 Осигурява в стаята на оперирания пациент:
 изправен и проверен дефибрилатор;
 климатична палатка за загряване и охлаждане на пациента.
 Подготвя на сестринския работен плот/маса всички необходими
регистрационни документи и фишове, надписани с паспортните данни на
пациента, както необходимите надписани епроветки, хранителни среди,
шишенца и други за вземане на назначените изследвания на пациента.
 Контролира кръвните газове и АКР чрез изследване на артериална кръв и
само по изключение артериализирана капилярна кръв.

44
 Измерва еднократно за 24-ри часа налягането в лявото предсърдие с
катетер, който остава в лявото предсърдие.
 Масира/дои на 15 минути торакалните дренажи през първите часове след
операцията и следи количествато на отделената течности и правилното
функциониране на дреновете.
 Наблюдава и регистрира в реанимационния лист измерените: температура,
пулс, дишане, кръвно налягане, диуреза и дренажи.
 Поддържа водно – електролитното равновесие на пациента, чрез
инфузионна и витаминотерапия.
 Води борба с болката чрез инжекционно приложение на
болкоуспокояващи лекарствени средства, аналгетици и транквиланти.
 Прилага назначената кардиотонична терапия.
 Провежда назначената антибиотична профилактична защита.
 Полага системни грижи за оперативната рана и оперативното поле.
 Предпазва дренираната гръдна кухинна от вторична инфекция.
 Извежда дренажите в специална стъкленица или аспирационна система.
 Прави по – чести превръзки при изтичане на секрети от дренажите.
 Сваля/изважда дренажите при нормален следоперативен период под
лекарски контрол и назначение на 24-я – 48-я час или остават по – дълго в
зависимост от тяхното функциониране и отделените количаства.
 Венозните пътища с игли се подменят на 24 – ри часа, а тези с катетри се
подменят на 48 часа.
 Подменя централните венозни канюли при поява на септична картина без
без изяснен източник, но отрязва парче от върха им и прави посявка за
бактериологичен контрол.
 Захранва възрастния опериран пациент на 6-я час след неговата
екстубация, като отначало му дава течнасти и по – концентрирани храни,
богати на белтъци, предпоставка за хранене през устата са наличиета на
добър гълтателен рефлекси наличието на съзнание и контакт с пациента.
 Захранва пациента на респиратор и в безсъзнание, но със запазени
храносмилателни възможности на 3-тото денонощие след операцията през
сонда.
 Осигурява нормална диуреза и дефекация на пациента.
 Затопля или охлажда пациента принужда чрез климатична палатка или
външни физични прийоми – термофони, мехури, грейки.
 Полага общи хигиенни грижи за пациента, т. е. сутрешет и вечерен тоалет,
специален тоалет на оби, уши, тос и усна кухина, тоалет на гениталиите,
тоалет против декубитус, променя положението на пациента на 30 минути.
 Провежда назначения лабораторен контрол на пациента:
 изследва в деня на операцията – Hb, Ht, газов анализ на кръвта, плазмен
Калий, показатели на съсирването, общ белтък, кръвна захар, рентгенова
графия на гръден кош след извеждане от операционната, посявка от
секрети, отделени от ендотрахиалната тръба и хемокултура;

45
 изследва в І-я след оперативен ден – Hb, Ht, газов анализ на кръвта, ЕКГ,
рентгенова графия на гръден кош, електролити в серума и урината,
остатъчен азот, креатенин, билирубин, общ белтък и показатели на
кръвосъсирването, урина, микробиологични посявки от секрети, урина,
гърло, а при повишена температура – хемокултура;
 изследва във ІІ-я ден всичко, както през І-я ден, но без контрол на
хемолизата;
 изследва през ІІІ-я ден всичко, както през ІІ-я, но прави и ЕКГ запис;
 изследва от ІV-я ден нататък периодично Hb, Ht, газов анализ на кръвта,
празмени протеини, рентгенова графия на гръден кош и бял дроб и
микробиологични посявки.
 Извършва контролна превръзка.
 Сваля конците на 8 – я – 10 – я ден.
 Прилага комплексни следоперативните грижи за пациента
 Изписва пациента с нужната му документация.

Сестрински грижи за болни с хирургични заболявания и

операции на гръдния кош, медиастинума и органите в
гръдната кухина.

 Изгаряне на хранопровода: химични /погълнати неправилно съхранени

битови химикали: основи-сода каустик; киселини-сярна, солна, азотна/ и
много рядко термични.
 Степени на патоморфологични промени: I-ва степен: хиперемия и оток на
лигавицата; II-ра степен: хиперемия и разязвявания на лигавицата, покрита
с нежен фиброзен налеп; IIa-изменнията са в задната стена на
хранопровода; IIб-измененията обхващат целия лумен; III-та степен:
обширни циркулярни разязвявания с участъци на некроза на лигавицата,
проникват през мускулния слой, покрити с плътен мръстно белезникав
налеп; IV-та степен: трансмурална /некротична/ перфорация на
хранопровода. Езофагит II-ра степен и III-та степен.
 Стадии на корозивна болест:
 I-ви стадий: ранен/остър от 1-я до 4-я ден. Налице е различен по
интензитет възпалителен процес с ерозия и хеморагии. След 48-я час с
развиват локални некрози и гангрени, поради тромбоза на субмукозните
съдове, а бактериалната контаминация води до множество микроабсцеси.
 II-ри стадий: подостър от 5-я до 20-я ден. Разделя се на две фази: I-ва-
фаза на демаркиране /некротичните участъци отпадат, едемът намалява,
започва неоваскуларизация/; II-ра фаза на гранулационно разрастване-след
12-я ден започва фибробластна пролиферация с отлагане на колаген и

46
 заместване на увредените участъци от субмукозата и мускулния слой.
Оформя се стеснението на лумена на хранопровода.
 III-ти стадий: късен/цикатрикциален, след 21-я ден. Започва
епителизацията на мукозата, засилват се фибро-склеротичните процеси и
се развива различна по степен ръбцова стриктура.
 Клиничните симптоми при корозивната интоксикация зависят от
тежестта на увредите: остра пареща болка в устата, болезнено и
затруднено гълтане, повръщане, в повърнатите материи има кръв, шок.
При прегледа: изгаряния на ръце, устна кухина, лице, еритем, едем,
некрози, обилна саливация, хематемеза. Има опасност от едем на ларинкса
и белодробен оток. Храненето е изключително затруднено, болните бързо
хипотрофират.
 Специални сестрински грижи:
 Спешна хоспитализация;
 Спешна фиброезофагография;
 Рентгенова графия на белия дроб при инхалация/аспирация;
 Рентгеноконтрастно изследване при данни за некротична перфорация на
хранопровода;
 Изследване рН на погълнатото вещество;
 Първа помощ: изплакване на устата; приемане на неотрализиращи
разтвори /разреден оцет-при основи, прясно мляко-при киселини/; поставя
се стомашна сонда за евакуиране на съдържимото в стомаха. Всяко
насилствено повръщане води до задълбочаване на пораженията.
 Назначават се венозни вливания, АБ терапия, витаминотерапия,
кортизонови препарати, кръвоспиращи, кардиотоници, антиацидни
средства;
 При ендоскопско изследване се поставя дебела назо-гастрична сонда /18-
22 СН/, която служи за шиниране на хранопровода и сондово хранене;
 При комбинирано изгаряне на хранопровода и стомаха се прави
лапаротомия, ревизия на стомаха, гастростомия. При некроза на стомаха –
се прави резекция на стомаха, а при некроза на хранопровода – се
извършва екстирпация.
 Чуждо тяло в хранопровода: то се задържа на местата на
физиологичните стеснения на хранопровода. Болният е изплашен,
неспокоен, трудно говори, затруднено дишане, болка зад гръдната кост,
десфагия, чувство за засядане при опит за преглъщане. Може да изпадне в
асфиксия. Лечението включва незабавно премахване на чуждото тяло или
да се измести по-ниско в хранопровода. Ако тялото е остро може да се
забие в стената на хранопровода и болката е постоянна. Развива се
възпалителен процес в стена та и околната тъкан, бързо се влошава
общото състояние на пациента, повишава се телесната температура,
втрисане, тахикардия, левкоцитоза.
 Специални сестрински грижи:

47
 Спешна хоспитализация;
 Отстраняване на чуждото тяло чрез езофагоскопия;
 При неуспешно отстраняване чуждото тяло се отстранява чрез оперативно
лечение.
 Дивертикули на хранопровода са слепи, наподобяващи хернии,
изпъквания на хранопроводната стена, постлани отвътре с лигавица.
Етиология: вродена, придобита слабост на мускулния слой над входа на
хранопровода; налично физиологично стеснение на хранопровода със
забавено преминаване на храната през този участък; повишено
вътрепросветно налягане. Видове дивертикули: шийни /дават
незначителни уплаквания; дискомфорт, тежест в шийната области
гърлото, рядко болка, по-късно кашлица и обилна саливация, дисфагия, /,
бифуркационни /дисфагия, болки в гърдите и гърба, обилно
слюноотделяне, регургитация, оригване/, епифренални /дълго време са
безсимптомни, дисфагия, болка зад стернума, ирадиираща в
интерскапуларното пространство, имат тежест в стомаха и чувство за
засядане на храна на входа на стомаха, гадене, оригване, чувство на
задушаване/.
 Специални сестрински грижи:
 Хоспитализация на пациента;
 Подготовка на пациента за рентгенова диагностика с контрастна материя;
 Подготовка на пациента за ендоскопско изследване;
 Прилагане на назначеното консервативно лечение;
 На оперативно лечение подлежат: дивертикулите с размери над 2 см., при
възпаление, при изявена клинична картина, при настъпили усложнения.
 Усложнения: попадане на чуждо тяло в дивертикула; перфорация,
медиастенит, възпаление на лигавицата, кръвотечение, фистули, стеноза
на хранопровода, полип, карцином.
 Травми на гръдния кош–закрити и открити.
 Тумори на хранопровода–доброкачествени и злокачествени.
 Емпием
 Абсцес на белия дроб
 Ехинокок на белия дроб
 Предоперативна подготовка
 Следоперативни грижи

СПЕЦИАЛНИ СЕСТРИНСКИ ГРИЖИ ЗА БОЛНИ С ОПЕРАЦИИ

НА СТОМАШНО-ЧРЕВНИЯ ТРАКТ И КОРЕМНАТА СТЕНА

Вродени заболявания на пилора. Това е хипертоничната стеноза на

пилора, симптомите се проявяват в края на 2 – ия месец след раждането с
епизодична регургитация на приетата храна, след което се засилва

48
 повръщането и придобива упорит характер и честота. Повърнатата
материя нключва приетата храна без жлъчка. След повръщането детето е
гладно и иска да приеме храна. Налице е прогресивно спадане на теглото
от хроничния глад. Упоритото повръщане води до хипокалиемия, алкалоза
и дехидратация. При аспирация на повърнати материи може да развие
пневмония или асфиксия. Консервативното лечение е продължително и
без резултатно, затова се прилага хирургично лечение, при което
прогнозата е съмнителна.
 Задължения на медицнската сестра при подготовка на пациент за
оперативно лечение с хипертонична стеноза на пилора: подготовка на
детето за рентгеново изследване с течна контрастна материя
/гастрографин/; ехография; изследване на кръв и урина.
 Задължения на медицинската сестра при полагане на грижи за
пациент с хипертонична стеноза на пилора в деня на операцията:
поддържане на нормална телесна температура на новороденото дете, чрез
отглеждане в кувьоз и транспортирането с него; поддържане на чисти
дихателни пътища; осигуряване аспирация на секрети и повърнати
материи; през устата на детето не се дава нищо–стомахът му трябва да
бъде празен; на детето са поставя назогастрична сонда, която мед. сестра
аспирира на чести интервали от време; поддържане на венозен път;
стриктно спазване на точна идентификация и пълни данни от
изследванията, които трябва да придружават детето.
 Задължения на медицинската сестра при полагане на грижи за
пациент с хипертонична стеноза на пилора в ранния следоперативен
период: грижи за назо – гастричната сонда /8 – 12 часа след операцията/ -
промивка при запушване; отчитане и регистриране в болничната
документация на детето отделеното количество от назогастричната сонда;
след 12-я час захранване на детето с 10%-ов разтвор на Sol.Glucosae –
отначало с 30 мл., а след това го хранят на 3 часа с по 45 мл. трикратно
дневно, след което количеството се повишава с 15 мл., докато се премине
към нормалното хранене на новороденото дете.
 Задължения на медицинската сестра в обгрижването на пациенти с
усложнения на стомашната и дуоденална язва са: след
хоспитализацията на пациента с остър кръвоизлив от стомашно–чревния
тракт спешно му се взема кръв за определяне на: кръвна група и Rh
/фактор/, хематокрит, Нв, чернодробни проби; включва му се
интравенозна инфузия; при профузно кървене се поставя широко–луменна
назо–гастрична сонда; след аспирацията на стомашното съдържимо се
промива стомаха с ледена вода, като промивките се правят до изтичането
на бистра вода без наличие на кръв; след 1–2 часа от хоспитализацията
предоперативната подготовка на пациента, трябва да е извършена; при
стабилизиране състоянието на пациента се пристъпва към ендоскопия с
диагностична и лечебна цел; при спешно хирургическо лечение на

49
 кървящата стомашна/дуоденална язва на пациента целият мед. екип
работи в екип при спешни условия /грижи за дихателните пътища, с цел
избягване на аспирация на кръв в дихателната система; на пациента се
прилага кислородотерапия; поставя се на мониторно наблюдение; хваща
се широк венозен съд за инфузия; определя се кръвна група и Rh–фактор;
осигурява се кръв за кръвопреливане; поставя се назогастрична сонда за
отчитане на отделеното количество кръв от нея; повърнатите материи и
меленозните изпражнения се оглеждат от специалиста–хирург.
 Задължения на медицинската сестра при пациент с карцином на
стомаха. Те започват от диагностичния сектор: в ендоскопичния кабинет
се поддържа и подготвя ендоскопската апратура, необходимите пособия за
вземане на биопсия; правилно се съхранява и транспортира взетия
биопсичен материал до съответната лаборатория; предоперативните
грижи са както общите грижи за болен с предстояща операция на
гастроинтестиналния тракт; ранният следоперативен период пациента
прекарва в ОАРИЛ /КАСИМ/КАРИЛ; те са на задължителен мониторен
контрол; проследява се отделеното количество секрети от назогастричната
сонда; промива се назогастричната сонда; внимателно се фиксира сондата,
да не се извади или размести; при захранване на пациента с тотална
гастректомия, което се извършва със сонда, поставена в тънко чревна
гънка пациента съобщи за общи симптоми, като тежест, гадене,
повръщане, захранването трябва да се преустанови веднага; най – общо
следоперативните грижи се определят от оператора и зависят от обема и
характера на оперативната интервенция. Основните задължения на
медицинската сестра в ранния след оперативен период се свеждат до:
профилактика и лечение на болковия синдром; инфузионна терапия и
хранене /общото количество на водно – солевата реанимация за първите
24 часа след операцията е около 2000 мл., в следващия ден тя се определя
строго индивидуално, съобразено с количеството на диурезата и загубите
на течности от повръщания, дренажи и други отделяния; това отделено
количество течности от пациента се завишава с 1000 мл., поради загубите
на течности от изпотяването и дишането; ако пациента е с висока
температура те се завишават с още 1000 мл.; инфузионната терапия трябва
да продължи 1 – 2 дни след захранването на пациента през устата; борба с
инфекцията /прилагат се широкоспектърни антибиотици/; грижи за
оперативната рана /стерилни превръзки, контрол на оперативната рана и
околните тъкани за хиперемия, инфилтрати, гнойна секреция; лечение на
всички видове настъпили усложнения; следене на основните жизнени
функции /температура, пулс, дишане, кръвно налягане, диуреза/; хигиенен
тоалет.
 Предоперативни грижи за пациенти със заболявания на дебелото и
правото черво и ануса. Те се правят с цел да се постави правилната
диагноза и да се проведе необходимото оперативно лечение, включват:

50
 диагностични методи анамнеза; физикални изследвания – оглед, палпация,
перкусия и аускултация; лабораторни изследвания; инструментални
/специални/ изследвания, т. е.: аноскопия, ехография, рентгенови
изследвания, фистулно изследване и фистулография, лимфография,
ангиография на ректалните съдове, цистографии, париетографии,
радиоизотопно изследване, сфинктеротонометрия. Подготовката за
оперативно лечение включва: рутинните изследвания: клинични и
параклинични изследвания, които са задължителни; индивидуално се
определя нуждата от специални изследвания с оглед уточняване на
диагнозата на пациента.
Вечерта преди операцията пациента получава лека храна. Сутринта в деня
на операцията пациента не приема храна и течности. При операции на
карцином на правото черво и при пластични операции на аналната област
се дава на пациента 2 – 3 дни преди операцията леки храни – предимно
млечни, каши, супи, бульони, чай и течности. За почистване на долните
отдели на чревния тракт се прилагат 24 часа преди операцията
очистителни средства и клизми. При специални индикации се прави
подготовка със седативни или сънотворни лекарствени средства.
Антибиотици се прилагат за предоперативна профилактика, по време на
операцията и след операцията профилактика. Оперативното поле се
избръсна в деня на операцията, като се внимава да няма наранявания по
кожата. В деня на операциата пациента се изкъпва. На операционната маса
аналната област се почиства с антисептици.
 Следоперативни грижи за пациенти със заболявания на дебелото и
правото черво и ануса. Те включват: първата превръзка се прави на
следващия ден; марлените ленти /гумения дрен/ се изваждат след даването
на обезболяващи средства на 24-48 час от операцията; при свалянето на
засъхналата превръзка, последната се полива /намокря/ с 0.9% NaCl или
кислородна вода; прави се седяща баня; превръзката се сменя ежедневно;
следи се за наличие на възпалителен процес; ако на зашита рана се развие
възпалителен процес, конците й се свалят и се отваря раната за да се
лекува с антисептични средства локално; на пациента се осигурява
редовна дефекация; приемат само лесно усвоима храна; те са на свободен
двигателен режим; антибиотици се прилагат само при нужда след
направена антибиограма; следи се диурезата и ако е необходимо се прави
катетеризация; проследява се възстановяването на редовния стомашно –
чревен тракт; контрол върху общото състояние на пациента.
 Задължения на медицинската сестра при полагане на грижи за
пациент с тотална колектомия с илеостомия или проктоколектомия
/пълно премахване на колума, ректума и евентуално ануса/. Те
включват следните предоперативни грижи: вливания; кръвопреливания;
плазмопреливания; антибиотично лечение; вземане на информирано

51
 съгласие за илеостомата; всички изследвания за коремна операция; да се
обучава 1 – 2 дни преди операцията как да носи илеостомната торбичка.
Следоперативните грижи включват: грижи за оперативната рана; тънко-
чревното съдържимо са дренира в пластмасова торбичка, измерва се;
големината на стомата трябва да се провери до 3-та седмица, след
отшумяването на възпалението; окончателния размер и вид на стомата се
определят 3-ри месеца след операцията, когато теглото на пациента е
стабилизирано, а стомата приема стабилно състояние.
 Стома. Тя представлява оперативно създаден изкуствен отвор за
извеждане на чревното съдържимо, пациентът се стомира при процеси на
дебелото черво, кръвотечения от червата, перфорация на червата и травми.
 Следоперативни грижи при тоталва колектомия с илеостомия или
проктоколектомия включва грижи за стомата, чийто окончателния
размер и вид се определят на 3-ия месец след операцията, когато теглото
на пациента е стабилизирано, а стомата приема стабилното си състояние.
Подготовка на пособията за обработка на стомата. Тя включва:
приготвянето на индивидуален превързочен пакет /стерилни захващащи
хирургичиски инструменти и скалпел, кривовърха ножица, стерилни
ръкавици, стерилни марли и памучни тампони/; табличка с
дезинфекционни разтвори /спирт 70°, Браунол, Т-ra Iodi, риванол/;
колектор /торбичка/; цинкова паста или друга.
 Техника на извършване. Тя включва: обработка на стома и поставяне
на колекторна торбичка: вземане информирано съгласие от пациента,
придаване на необходимото положение на пациента /лежащо гръбно/ в
леглото; правене на оглед на стомата за усложнения; дезинфекциране на
кожата около стомата с Риванол; почистване на кожата около стомата с
Браунол; попиване със суха стерилна марля, обработване с паста при
необходимост /мацерация на кожата/; определяне размера на стомата;
изрязване на колектора с нужната големина /за да прилепне плътно, без да
притиска стомата/; почистване стомата /толкова пъти, колкото е
необходимо през денонощието/; обясняване на пациента, кое след кое се
прави, с цел да го обучи сам да се справя с проблема.
Стомахът има 4 – ри основни функции: служи за резервоар на
постъпващите количества храна през няколко часови интервали;
хранителните материи в стомаха се смесват, преработват и постъпват в
дуоденума в количества регулирани от тяхното химическо естество и
качество; първият стадий на белтъчно и въглехидратно смилане на храната
се извършва в стомаха; някои субстанции се резорбират от стомашната
лигавица. Анатомично стомахът се дели на: кардия, фундус, корпус и
пилор. Сестринските грижи за болни с операции на стомашно – чревния
тракт включват предоперативната подготовка на пациента и
следоперативните грижи за него.

52
 Острият хирургически корем е сборно понятие, включващо
основните симптоми и синдроми на всички хирургически заболявания на
коремните органи, които протичат остро и при своето прогресиращо
развитие водят до тежки усложнения, заплашващи живота на пациенти по
часове и налагащи спешни и екстремни операции. Клинически започва
внезапно, с остри субективни оплаквания /коремни болки, гадене,
повръщане, температура и балониран корем/ и бързо прогресиране на
симптоматиката. Обективно се установява локална/дифузна палпаторна
болка, положителен ”симптом на Блумберг”, мускулна защита, балониране
на корема, усилена или липсваща перисталтика, нива или свободен газ в
корема при рентгеново изследване. Специалните сестринските грижи за
болни с операции на стомашно – чревния тракт и коремната стена
включват предоперативната подготовка на пациента и следоперативните
грижи за него.

АЛГОРИТМИ ЗА ПОДГОТОВКА И ТЕХНИКА НА

ИЗВЪРШВАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ СЕСТРИНСКИ ГРИЖИ ЗА
ПАЦИЕНТИ С ОПЕРАЦИИ НА СТОМАШНО – ЧРЕВНИЯ ТРАКТ И
КОРЕМНАТА СТЕНА

І. АЛГОРИТЪМ ЗА ПОДГОТОВКА НА НЕОБХОДИМИТЕ

ПОСОБИЯ, МЕДИЦИНСКАТА СЕСТРА И ПАЦИЕНТА ЗА
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПЪРВОНАЧАЛЕН ПРЕГЛЕД
Подготовката на пациента за хоспитализацията се извършва от
лекаря и медицинската сестра, т. е. първоначалният преглед на пациента
обхваща времето от първата му среща с медицинската сестра и завършва в
момента на хоспитализацията му в стационара.
Медицинската сестра подготвя:
 всички учетни и отчетни документи за провеждане на изследвания,
консултации и хоспитализация.

ІІ. АЛГОРИТЪМ ЗА ТЕХНИКА НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА

ПЪРВОНАЧАЛЕН ПРЕГЛЕД НА ПАЦИЕНТ, ПОДЛЕЖАЩ НА
ХОСПТАЛИЗАЦИЯ
 Запознава се с пациента.
 Взема информираното му съгласие.
 Снема/събира целенасочена анамнеза.
 Снема общ и локален статус.
 Назначава нужните изследвания за поставяне на точната диагноза
/лабораторни, термометрия, ехография на коремни органи, рентгеново
изследване на бял дроб и сърце, ЕКГ, консултация с други специалисти –
кардиолог, педиатър, уролог, терапевт, акушеро – гинеколог/.
 Осигурява хоспитализация по спешност или планова.

53
 Запознава пациента с характера на заболяването му, вида на предстоящата
операция и възможните варианти за оперативно лечение.
 Получава потвърждение от пациента за хоспитализация и хирургическо
лечение.
 Оформя документацията му за хоспитализацията.
 Взема писменното му съгласие за предстоящото оперативно лечение.
 Осъществява на пациента преданестезиологична консултация.

ІІІ. АЛГОРИТЪМ ЗА ОЦЕНКА НА ЖИЗНЕНО – ВАЖНИТЕ

ФУНКЦИИ НА ПАЦИЕНТА
Подготовката за извършване на оценка на жизнено – важните
функции на пациента включва подготвянето на:
 история на заболяването;
 карта за предварителен анестезиологичен преглед;
 преданестезиологичен лист;
 информация за пациента, на който му предстои операция.

ІV. АЛГОРИТЪМ ЗА ТЕХНИКА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКА

НА ЖИЗНЕНО – ВАЖНИТЕ ФУНКЦИИ НА ПАЦИЕНТА
 Изследва съзнанието на пациента /ориентиран, объркан, дезориентиран/.
 Изследва зрението му /адекватно, лошо, с очила/.
 Изследва слуха на пациента /адекватен, лош, със слухов апарат/.
 Изследва диурезата му.
 Изследва дефикацията на пациента.
 Изследва кожната цялост на пациента /запазена, нарушена/.
 Изследва съня му /нормален, медикаментозен/.
 Изследва дишането на пациента /нормално; затруднено; тютюнопушене:
да, не, стар пушач; предишни респираторни проблеми: да, не/.
 Изследва сърцето на пациента /сърдечни проблеми: да, не, хипертония/.
 Изследва общото му състояние /дискомфорт/.
 Събира информация за прием на медикаменти /не назначени от лекар,
назначени от лекар/.
 Извършва антропометрични измервания на пациента /тегло: в норма, над
нормата, под нормата/.
 Предписва диета /при необходимост/.
 Прави оценка на хигиенното състояние на пациента /при постъпването:
добро, лошо; необходимост от подпомагане в хигиенните грижи: не, да/.
 Определя двигателните функции на пациента /подвижност: запазена, с
чужда помощ, с количка, невъзможна/.

54
 V. АЛГОРИТЪМ ЗА ПРЕДОПЕРАТИВНА ПОДГОТОВКА НА
ПАЦИЕНТА
Предоперативната подготовка на пациента обхваща времето
преди провеждане на оперативната намеса и бива: обща и специална.
Необходимите пособия са:
 всичко необходимо за измерване на артериално кръвно налягане;
 всичко необходимо за изследване на дишане;
 всичко необходимо за термометрия;
 всичко необходимо за снемане на неврологичен статус;
 всичко необходимо за вземане и изследване на кръв;
 всичко необходимо за вземане и изследване на урина;
 всичко необходимо за правене на ЕКГ;
 всичко необходимо за подготовка на оперативното поле за операция;
 всичко необходимо за извършване на назначената премедикация

VІ. АЛГОРИТЪМ ЗА ТЕХНИКА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА

ПРЕДОПЕРАТИВНА ПОДГОТОВКА НА ПАЦИЕНТА
 Получава информирано съгласие от пациента.
 Извършва физикален преглед на пациента.
 Взема му кръв за изследване.
 Взема урина за изследване от пациента.
 Прави му ЕКГ.
 Извършва консултация с кардиолог на пациента.
 Извършва консултация на пациента с анестезиолог.
 Извършва предоперативна подготовка на оперативното поле.
 Извършва очистителна клизма на пациента.
 Поставя пациента на глад без прием на течности преди операцията.
 Извършва назначената премедикация на пациента от анестезиолога
Преданестезиологичната консултация на пациента включва
попълването на въпросника от пациента и фиша от анестезиолога.
Необходимите пособия са:
 въпросник за преданестезиологична консултация;
 фиш за анестезиологичен риск.

VІІІ. АЛГОРИТЪМ ЗА ТЕХНИКА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА

ПРЕДАНЕСТЕЗИОЛОГИЧНА КОНСУЛТАЦИЯ НА ПАЦИЕНТА
Пациентът попълва ”Въпросник за преданестезиологична
консултация” /попълва се от пациента/:

ІХ. АЛГОРИТЪМ ЗА ТЕХНИКА НА ПРЕДСТАВЯНЕ НА

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА, НА КОЙТО МУ ПРЕДСТОИ
ПОДАВАНЕ НА ОБЩА АНЕСТЕЗИЯ
Необходима информация за пациента, разпределена във времето:

55
 в деня преди операцията;
 сутринта в деня на операцията;
 след приключване на операцията;
 в първите 24 часа след анестезията;
 възможни здравословни проблеми.

В деня преди операцията:

 Не приемайте храна след 20 часа.
 Не пийте вода и други течности след 22 часа.
 Изкъпете се.
 Преди лягане /не по-късно от 22ч./ вземете 1таблетка сънотворно
лекарство.
 Ако приемате ваши лекарства се консултирайте с анестезиолога.

Сутринта в деня на операцията:

 Не приемайте никаква храна.
 Не пийте вода и течности.
 Не пушете цигари.
 Измийте зъбите си.
 Ако чувствате някакво неразположение, дискомфорт уведомете за това
преди даването на упойка вашия анестезиолог.

След приключване на операцията:

 Възможно е да получите смущения в нормалната Ви психична дейност.
 Възможно е да почувствате ненормални двигателни реакции.
 Ако ще бъдете изписан в деня на операцията, трябва да Ви прибере
придружител от болницата до вкъщи и да е на Ваше разположение 24 часа.

В първите 24 часа след анестезията:

 Не употребявайте алкохол.
 Не приемайте лекарства без консултация с Вашия анестезиолог.
 Не карайте моторно превозно средство.
 Не работете с машини, електрически уреди, режещи инструменти.
 Не вземайте важни решения.
 Не подписвайте никакви документи.
 Не правете неща, които са опасни за Вас и тези около Вас.

Възможни здравословни проблеми:

 Втрисане.
 Упорито главоболие.
 Отпадналост.
 Гадене.
 Повръщане.

56
 Лош вкус в устата.
 Мускулни болки.
 Неприятно усещане в областта на гърлото.
 Неприятно усещане на мястото на убождане.
 Безапетитие.
 Всички тези или други оплаквания споделете с Вашия анестезиолог.

Х. АЛГОРИТЪМ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА

МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ ОТ СТАЦИОНАРА ПРИ ПОЛАГАНЕ
НА ЗДРАВНИ ГРИЖИ ЗА ХИРУРГИЧНО БОЛЕН ПАЦИЕНТ
Всяка медицинска сестра от лечебното заведение за болнична
помощ извършва своите дейности в приемен кабинет и хирургично
отделение/клиника:
 приемане и настаняване;
 след хоспитализация и подготовка за операция;
 поведение на операционната медицинска сестра;
 поведение на анестезиологичната медицинска сестра.

Задължения на медицинската сестра при полагане на здравни

грижи за хоспитализирания пациент:
В приемен кабинет:
 Оформя медицинската документация на пациента.
 Съдейства и урежда специализираните му консултации.
 Дава указания с инструктаж на пациента по следващите технически
стъпки при регистрацията и хоспитализацията му.
 Извършва санитарен преглед на пациента.
 Облича пациента в болнични дрехи.
 Прибира в гардероба на болничното заведение цивилните му дрехи.
В хирургическо отделение/клиника за планова операция:
 Запознава пациента с отделението.
 Представя му ”Инструкцията на хоспитализирания пациент”.
 Запознава го с ”Предоперативната епикриза”.
 Взема му кръв за определяне на кръвна група и Rh фактор.
 Извършва предоперативната подготовка на пациента.
 Започва назначената антибактериална профилактика на пациента.
 Извършва подготовката назначена от тесните специалисти.
 Извършва при необходимост кардиологична подготовка на пациента.
 Провежда назначената антитромботична терапия на пациента.
 Организира и провежда назначените параклинични изследвания.
В хирургическо отделение за спешна операция:
 Извършва правилна оценка за готовността на пациента за предстоящата
операция.
 Уточнява показанията за спешна оперативна намеса.

57
 Изпълнява спешно назначената медикаментозна подготовка.
 Въвежда пациента в операционна зала.
В операционна зала: Поведение на операционната мед. сестра:
 Приема пациента в операционния блок.
 Отвежда го с количка/стол до операционната маса.
 Съблича болничните дрехи на пациента.
 Фиксира в определеното положение пациента към операционната маса.
Поведение на анестезиологичната мед. сестра:
 Хваща/проверява венозния източник.
 Подготвя медикаментите и консумативите за анестезия

ХІ. АЛГОРИТЪМ ЗА ПОДГОТОВКА НА НЕОБХОДИМИТЕ

ПОСОБИЯ И МЕДИЦИНСКАТА СЕСТРА ЗА ПОЛАГАНЕ НА
СЛЕДОПЕРАТИВНИ ГРИЖИ ЗА ПАЦИЕНТА
Следоперативните грижи за пациента започват от приключването на
операцията и завършват с изписването му от болничното заведение.
Подготовката на медицинската сестра включва подготовката на:
 всичко необходимо за обезболяване на пациента;
 всичко необходимо за венозно вливане;
 всичко необходимо за поддържане на дренажи, сонди и катетри;
 всичко необходимо за извършване на асептична/септична превръзка и
сваляне на конци.

ХІІ. АЛГОРИТЪМ ЗА ТЕХНИКА НА ПОЛАГАНЕ НА

СЛЕДОПЕРАТИВНИ ГРИЖИ ЗА ПАЦИЕНТА
Техниката на полагане на следоперативни грижи за пациента
от анестезиологичната и операционна медицинска сестра:
 Извежда пациента в стая за събуждане.
 Събужда пациента.
 Придружава пациента до ОАРИЛ или до болничното му легло в ХО/ХК.
 Предава го на дежурната медицинска сестра.
 Предава му болничната документация.
Техника на полагане на следоперативни грижи за пациента от
медицинската сестра в ОАРИЛ:
 Приема пациента в отделението.
 Проверява проходимостта на венозния му път.
 Поддържа венозната инфузия по лекарско назначение.
 Отвежда дренажите в колекторните съдове.
 Следи диурезата на пациента.
 Отвежда стомашната сонда в колекторните съдове.
 Измерва отделените секрети от дренажите и сондите.
 Регистрира измерените количества на секретите.
 Осигурява аспирация.

58
 Провежда кислородотерапия при назначение.
 Активно наблюдава общото състояние на пациента.
 Следи жизнено-важните функции на пациента.
 Регистрира ги в реанимационния му лист.
 Изпълнява назначенията на хирурга /комплексно лечение, контрол на
превръзката, дренажите и контролни изследвания/.
 Изпълнява назначенията на анестезиолога /обезболяване, вливания/.

Техника на полагане на следоперативни грижи за пациента от

медицинската сестра в ХО/ХК:
 Пренася пациента на носилка до болничното му легло.
 Настанява го удобно в леглото му на една страна, без възглавница и леко
свити крака към корема.
 Прилага назначеното медикаментозно лечение на пациента.
 Контролира общото му състояние.
 Проверява състоянието на оперативната рана.
 Определя режима на пациента.
 Следи жизнено-важните функции на пациента.
 Захранва по-рано болния.
 Раздвижва по-рано болния.
 Прави превръзка на пациента.
 Сваля конците на оперативната рана.
 Прави стерилна превръзка.
 Дава препоръки за правилно следоперативно хранене, движение и режим.
 Дава указания за контролен преглед и превръзка.
 Изписва пациента.

ХІІІ. АЛГОРИТЪМ ЗА ТЕХНИКА НА НАВРЕМЕННО И

ПРАВИЛНО ИЗВЪРШВАНЕ НА КИНЕЗИТЕРАПИЯ В
ПРЕДОПЕРАТИВЕН И СЛЕДОПЕРАТИВЕН ПЕРИОД ЗА
ПАЦИЕНТА
 Извършва навременно и правилно кинезитерапия на пациента, т. е.
кинезитерапията при плановите операции провежда на два етапа –
предоперативен и следоперативен.
 Провежда кинезитерапия в предоперативния период с цел повишаване на
психоемоционалния тонус на пациента, като го обучава на упражнения,
необходими му за следоперативния период.
 Определя кинезитерапията на пациента в следоперативния му период,
съобразно мястото и големината на оперативната му рана, вида на
приложената наркоза и от настъпилите следоперативни усложнения.
 Не извършва кинезитерапия на пациент с висока телесна температура,
тежко общо състояние, сърдечно – съдова слабост и силни/нетърпими
болки.

59
 Започва кинезитерапията при липса на противопоказания още в деня на
операцията след излизане на пациента от упойката.
 Разделя следоперативната кинезитерапия на три периода: първи, т. е. до
сваляне на конците; втори, т. е. от сваляне на конците до изписването на
пациента от лечебното заведение; трети, т. е. след изписването му –
санаториален период
В първи период:
 Показва на 1-я ден след операцията на пациента дихателни упражнения.
 Показва на 2-я ден след операцията на пациента упражнения за дисталните
части на крайниците, като профилактика на тромбоемболичните
усложнетия.
 Извършва масаж на крайниците, чрез поглаждане и леко размачкване.
 Дава указания на пациента за гимнастика в леглото, т. е. как да се обръща
на настрани през 2-я – 4-я ден, как да сгъва коленете, как да повдига таза с
опора на крака и лакти.
 Дава указания на пациента за преминаване от седеж в стоеж на 4-я – 6-я
ден.
 Дава указания на пациента за дозирано ходене и изпълняване на
упражнения от изправен стоеж на 6-я – 8-я ден.
Във втори период:
 Дава указания на пациента за извършване на гимнастика за стимулиране
на сърдечно-съдовата и дихателната системи.
 Дава указания на пациента за мероприятия ускоряващи регенерацията на
тъканите.
 Дава указания на пациента за мероприятия водещи до засилване на
коремната мускулатура.
 Дава указания на пациента за нормализиране дейността на стомашно-
чревния тракт.
 Показва на пациента общоразвиващи упражнения за всички мускулни
групи /упражнения за коремните мускули, с постепенно увеличаващо
натоварване, но без причиняване на болки.
В трети период:
 Показва на пациента активни кинезиотерапевтични мероприятия за общо
трениране на организма му, с цел да се ликвидират остатъчните явления
/упражнения за сила на коремните мускули, подвижни игри и гимнастика/.
Техника на първо раздвижване /изправяне/ след операция:
 Изправя пациента внимателно до седящо положение в леглото.
 Престоява 5-10минути /ако няма световъртеж/.
 Пуща краката му внимателно от леглото.
 Осигурява максимален покой на главата.
 Помага на пациента да си обуе чехлите си.
 Застава с лице към него.
 Хваща го за ръцете над лактите.

60
 Изправя внимателно пациента.
 Престоява известно /кратко/ време в изправено положение.
 Раздвижва го в стаята.
 Връща го в леглото.
 Настанява го удобно в него.

ХІV. АЛГОРИТМИ ЗА ТЕХНИКА НА ПОДГОТОВКА И

ПОЛАГАНЕ НА ПРЕДОПЕРАТИВНИ И СЛЕДОПЕРАТИВНИ
ГРИЖИ ЗА ПАЦИЕН С ВРОДЕНА ХИПЕРТРОФИЧНА СТЕНОЗА
НА ПИЛОРА
Предоперативната подготовка на пациента с вродена хипертрофична
стеноза на пилора включва подготовката на:
 всичко необходимо за рентгеново изследване с течна контрастна материя;
 всичко необходимо за извършване на ехографско изследване на коремни
органи;
 всичко необходимо за вземане и изследване на кръв и урина на
новородено.

Техника на предоперативна подготовка на пациент с вродена

хипертрофична стеноза на пилора:
 Извършва подготовката на новороденото дете за всички предоперативни
изследвания назначени от хирурга и анестезиолога.
 Взема информирано съгласие от майката/придружителя на детето.
 Подготвя пациента за рентгеново изследване с течна контрастна материя
на стомашно – чревния тракт.
 Подготвя пациента за ехография на коремни органи.
Взема кръв и урина от детето за изследване

Следоперативни грижи за пациента с вродена хипертрофична

стеноза на пилора са: ранни и късни, включват подготовката на:
 всичко необходимо за правилно отглеждане на детето в кувьоз;
 всичко необходимо за поддържане на чисти дихателни пътища;
 всичко необходимо за поставяне и аспирация от назогастрична сонда;
 всичко необходимо за поддържане на траен венозен път;
 всичко необходимо за хранене на новородено през устата.

Техника на следоперативна грижи за пациент с вродена

хипертрофична стеноза на пилора:
В деня на операцията:
 Поддържа нормална телесна температура на новороденото, чрез
отглеждане в кувьоз.
 Поддържа чисти дихателни пътища.
 Аспирира секрети и повърнати материи.

61
 Осигурява празен стомах на детето.
 Поставя назогастрична сонда на новороденото.
 Поддържа траен венозен път на детето.
 Стриктно спазва точната идентификация и пълните данни от
изследванията, които трябва да придружават детето.
 Промива при запушване назогастричната сонда.
 Сваля назогастричната следоперативно след 8 - 12 часа.
 Отчита и регистрира в болничната документация на детето отделеното
количество от назогастричната сонда.
 Захранва детето през устата след 12-я час от операцията с 10%-ов разтвор
на Sol.Glucosae /отначало с 30 мл./
 Храни детето на 3 часа с по 45 мл. трикратно дневно, след което
количеството се завишава с 15 мл., докато се премине към нормалното
хранене на новороденото дете

ХV. АЛГОРИТМИ ЗА ТЕХНИКА НА ПОЛАГАНЕ НА

ПРЕДОПЕРАТИВНИ И СЛЕДОПЕРАТИВНИ ГРИЖИ ЗА ПАЦИЕН
С УСЛОЖНЕНИЯ НА СТОМАШНА И ДУОДЕНАЛНА ЯЗВА
Предоперативната подготовка на пациента с усложнения на
стомашна и дуоденална язва включва подготовката на:
 всичко необходимо за вземане и изследване на кръв;
 всичко необходимо за включване на венозна инфузия;
 всичко необходимо за поставяне на назогастрична сонда;
 всичко необходимо за стомашна промивка.
Техника на предоперативна подготовка за пациент с усложнения на
стомашна и дуоденална язва:
 Приема пациента.
 Настанява го на болнично легло.
 Взема информирано съгласие от пациента.
 Взема венозна кръв от пациента за определяне на: кръвна група и Rh
/фактор/, хематокрит, Нв, креатенин и чернодробни проби.
 Включва на пациента интравенозна инфузия.
 Поставя на пациента при профузно кървене широко - луменна
назогастрична сонда.
 Аспирира стомашното съдържимо.
Техника на предоперативна подготовка за пациент с усложнения на
стомашна и дуоденална язва:
 Приема пациента.
 Настанява го на болнично легло.
 Взема информирано съгласие от пациента.
 Взема венозна кръв от пациента за определяне на: кръвна група и Rh
/фактор/, хематокрит, Нв, креатенин и чернодробни проби.
 Включва на пациента интравенозна инфузия.

62
 Поставя на пациента при профузно кървене широко - луменна
назогастрична сонда.
 Аспирира стомашното съдържимо.
 Извършва му стомашна промивка с ледена вода до изтичане на бистра
вода без наличие на кръв.
 Придружава пациента за ендоскопско изследване.
 Приключва предоперативната подготовка до 1-2 часа от хоспитализацията
му.
 Работи при спешни условия в екип.
 Полага грижи за дихателните му пътища, с цел избягване на аспирация на
кръв.
 Прилага на пациента кислородотерапия.
 Поставя го на мониторно наблюдение.
 Хваща широк венозен съд за инфузия.
 Определя кръвната група и Rh /фактор/ на пациента.
 Осигурява кръв за спешно кръвопреливане.
 Отчита отделеното количество кръв от назогастричната сонда.
 Оглежда повърнатите материи и отделените меленозни изпражнения.

Следоперативните грижи за пациента с усложнения на стомашна и

дуоденална язва включва подготовката на:
 всичко необходимо за провеждането на качествени здравни грижи и
предотвратяване на следоперативните усложнения.
Техниката на следоперативни грижи за пациент с усложнения на
стомашна и дуоденална язва:

В ранният следоперативен период /в ОАРИЛ или КАСИМ/:

 Приема пациента от операционата зала.
 Настянява го на хирургическо легло.
 Поставя го на мониторен контрол.
 Проследява отделеното количество секрети от назогастричната сонда.
 Промива назогастричната сонда.
 Следи инфузионите вливания /общото количество на водно-солевата
реанимация за първите 24 часа след операцията е около 2000 мл. В
следващия ден тя се определя строго индиввидуално,
съобразено с количеството на диурезата и загубите на течности от
повръщания, дренажи и други отделяния. Това отделено количество
течности от пациента се завишава с 1000 мл., поради загубите на течности
от изпотяването и дишането.Ако пациента е с висока температура-те се
завишават с още 1000 мл. Инфузионната терапия трябва да продължи 1-2
дни след захранването на пациента през устата/.
 Провежда профилактика и лечение на болковия синдром.
 Води борба с инфекцията, чрез прилагане на широкоспектърни АБ.

63
 Активно наблюдава състоянието на оперативната рана.
 Извършва всички хигиенни тоалети на пациента.
 Захранва пациента с тотална гастректомия със сонда, поставена в тънко
чревна гънка.
 Преустановява храненето при съобщаване от пациента за тежест, гадене,
повръщане.
 Превежда пациента в хирургично отделение /клиника/.

В късният следоперативен период /в хирургично отделение/клиника/:

 Приема пациента в отделението.
 Взема информираното му съгласие.
 Наблюдава външния му вид и лицеизраз.
 Следи жизненоважните му функции.
 Регистрира в болничната му документация стойностите на проследените
му показатели.
 Полага грижи за оперативната рана.
 Провежда правилен хранителен режим на пациента.
 Проследява изпълнението на назначения му болничен режим.
 Извършва на пациента всички хигиенни тоалети.
 Раздвижва правилно и навреме пациента.
 Сваля конците на оперативната му рана.
 Изписва пациента.
 Запознава пациента с начина му на живот в домашни условия /режим,
диета, грижа за стомата, движения

ХVІ. АЛГОРИТМИ ЗА ТЕХНИКА НА ПОЛАГАНЕ НА

ПРЕДОПЕРАТИВНИ И СЛЕДОПЕРАТИВНИ ГРИЖИ ЗА ПАЦИЕН
СЪС ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ДЕБЕЛОТО И ПРАВАТО ЧЕРВО И
АНУСА
Предоперативната подготовка на пациента със заболявания на
дебелото и правото черво и ануса включва подготовката на:
 всичко необходимо за вземане и изследване на кръв и урина;
 всичко необходимо за ехография;
 всичко необходимо за рентгенови изследвания;
 всичко необходимо за специалните изследвания на дебелото и правото
черво и ануса.
Техниката на предоперативна подготовка за пациент със заболявания
на дебелото и правото черво и ануса:
 Приема пациента в ХО/ХК.
 Взема информираното му съгласие.
 Запознава пациента с отделението и вътрешния в него.
 Провежда рутинните изследвания, необходими за оперативната намеса
/задължителните клинични и параклинични изследвания, индивидуално

64
 определяне нуждата от специални изследвания с оглед уточняване на
диагнозата/.
 Провежда необходимите консултации със специалисти.
 Подготвя стомашно-чревния тракт на пациента за оперативната намеса:
 вечерта преди операцията пациента е на лека храна;
 сутринта в деня на операцията не приема храна, течности, лекарства през
устата и не пуши;
 при карцином на правото черво, пластични операции на аналната област 2-
3 дни преди операцията пациента е на лека храна - предимно млечно
кашева, супи, бульони, чай и течности;
 за почистване на долните отдели на чревния тракт 24 часа преди
операцията се правят очистителни клизми /лекарствени средства/;
 при необходимост се дават на пациента седативни /сънотворни/ лекарства;
 за предоперативна, оперативна и следоперативна профилактика се
прилагат антибиотици.
 Подготвя оперативното поле, чрез избръсване в деня на операцията
/внимава да не нарани кожата/.
 Изкъпва пациента в деня преди самата операция.
 Прави назначената премедикация на пациента.
 Превежда на количка /носилка/ пациента в операционната зала с нужната
му болнична документация.
 Съблича нощницата на пациента.
 Настанява го удобно на операционната маса.
 Имобилизира пациента за масата.
 Дезинфекцира аналната област на операционната маса с антисептици.

Следоперативни грижи за пациент със заболявания на дебелото и

правото черво и ануса включва подготовката на:
 всичко необходимо за провеждането на качествени здравни грижи и
предотвратяване на следоперативните усложнения.

Техника на следоперативни грижи за пациент със заболявания на

дебелото и правото черво и ануса:
 Приема пациента от операционата зала.
 Настанява го на хирургическо легло.
 Следи жизнено-важните му функции.
 Наблюдава външния му вид и лицеизраз.
 Регистрира в болничната му документация стойностите на проследените
показатели.
 Проследява отделеното количество секрети от дренажите.
 Следи инфузионите вливания.
 Провежда профилактика и лечение на болковия синдром.

65
 Води борба с инфекцията, чрез прилагане на широкоспектърни
антибиотици.
 Активно наблюдава състоянието на оперативната рана.
 Извършва всички хигиенни тоалети на пациента.
 Прави първата превръзка се прави на втория ден след операцията.
 Изважда марлените ленти /гумения дрен/ след приемане на обезболяващи
средства на 24-48 час от операцията.
 Захранва правилно пациента.
 Раздвижва правилно и навреме пациента.
 Провежда правилен хранителен режим на пациента.
 Проследява изпълнението на назначения му болничен режим.
 Сваля засъхналата превръзка след, като я полее с 0.9% NaCl или
кислородна вода.
 Прави седяща баня на пациента в индивидуална ваничка.
 Сменя превръзката се ежедневно.
 Следи за възпалителен процес на оперативната рана.
 Сваля конците и отваря раната при развитие възпалителен процес.
 Лекува раната с антисептични средства локално.
 Осигурява на пациента редовна дефекация.
 Сваля конците на оперативната му рана.
 Изписва пациента.
 Запознава пациента с начина му на живот в домашни условия /режим,
диета, грижа за стомата, движения/.

Следоперативни грижи при тотална колектомия с илеостомия или

проктоколектомия включват всичко, което е опомената по-горе и грижи
за стомата, чийто окончателния размер и вид се определят на 3-я месец
след операцията, когато теглото на пациента е стабилизирано, а стомата
приема стабилното си състояние.

ХVІІ. АЛГОРИТМИ ЗА ТЕХНИКА НА ОБРАБОТКА НА СТОМА

И ПОСТАВЯНЕ НА КОЛЕКТОРНА ТОРБИЧКА ОТ МЕДИЦИНСКА
СЕСТРА
Подготовката за обработка на стома и поставянето на колекторна
торбичка включва подготовката на необходимите пособия:
 индивидуален превързочен пакет /стерилни захващащи хирургичиски
инструменти и скалпел, кривовърха ножица, стерилни ръкавици, стерилни
марли и памучни тампони/;
 табличка с дезинфекционни разтвори /спирт 70º, Браунол, Т-ra Iodi,
риванол/;
 колектор /торбичка/;
 цинкова или друга паста.
Техника на обработка на стома и поставяне на колекторна торбичка:

66
 Взема информирано съгласие от пациента.
 Придава необходимото положение на пациента /лежащо гръбно/ в леглото.
 Прави оглед на стомата за усложнения.
 Дезинфекцира кожата около стомата с Риванол.
 Почиства кожата около стомата с Браунол.
 Попива със суха стерилна марля.
 Обработва с паста при необходимост /мацерация на кожата/.
 Определя размера на стомата.
 Изрязва колектора с нужната големина /за да прилепне плътно, без да
притиска стомата/.
 Почиства стомата /толкова пъти, колкото е необходимо през
денонощието/.
 Обяснява на пациента, кое след кое се прави, с цел да го обучи сам да се
справя с проблема.

ХVІІІ. АЛГОРИТМИ ЗА ТЕХНИКА НА ОБРАБОТКА НА СТОМА

И ПОСТАВЯНЕ НА КОЛЕКТОРНА ТОРБИЧКА ОТ ПАЦИЕНТ
Подготовката за обработка на стома и поставянето на колекторна
торбичка включва подготовката на необходимите пособия:
 Индивидуален превързочен пакет /стерилна кривовърха ножица, стерилни
ръкавици, стерилни марли и памучни тампони/.
 Дезинфекционни разтвори /спирт 70*, Браунол, Риванол/.
 Колектор /торбичка/ с шаблон за определяне размера на стомата.
 Цинкова или друга паста.
 Два намокрени с преварена вода марлени компреса.
 Течен сапун.
 Два сухи стерилни марлени компреса /изпрани и изгладени памучни
кърпи.

Сестрински грижи за болни с хирургични заболявания и

операции на черен дроб, жлъчен мехур, жлъчни пътища и
задстомашна жлеза.

Пациентите, на които се налага провеждането на хирургическа

намеса при заболявания на черния дроб, жлъчните пътища, жлъчния мехур
и панкреас се провеждат предоперативни, презоперативни и
следоперативни изследвания.
 Предоперативни изследвания: снемане на анамнеза; обективно
изследване на пациента-оглед, палпация и перкусия и биохимични
изследвания /пигментна, мастна, белтъчна, въглехидратна и ферментна
обмяни; серумна диагностика/; инсрументални и апаратни изследвания

67
 /рентгенови изследвания; ултрасонография; перкутанна биопсия на черния
дроб и панкреаса; радиоизотопни изследвания; радиоимунологични
изследвания/.
Тези изследвания не винаги дават представа за локализацията,
разпространението и естеството на патологичния процес в черния дроб,
жлъчните пътища, жлъчния мехур и панкреаса поради: анатомичното им
разположение; голямата адаптационна способност и регенеративните
възможности на черния дроб; честото несъответствие между характера и
тежестта на патологичния процес.
 Презоперативни изследвания - те са хирургични и дават по-голяма
възможност за изясняване на локализацията, разпространението и
естеството на патологичния процес, както при спешните, така и при
плановите операции на черния дроб, жлъчните пътища, жлъчния мехур и
панкреаса.
 Следоперативни изследвания - те се провеждат в ранния следоперативен
период и имат за цел динамично проследяване на болестния процес,
анатомо-физиологичното състояние на черния дроб, жлъчните пътища,
жлъчния мехур и панкреаса и съпътстващите промени в органите и
системите на целия организъм на пациента.
Следоперативни грижи - те са комплексни. В ранния следоперативен
период пациентите се настаняват в хирургическо легло в ОАРИЛ/КАСИМ
без възглавница с глава обърната на една страна, следят се жизнено-
важните им функции: температура, пулс, дишане, кръвно налягане,
диуреза, дренажи, поддържане на водно – електролитното равновесие,
чрез инфузионна терапия и витаминотерапия. Води се борба с болката,
чрез инжекционно приложение на лекарствени средства
Полагат се системни и качествени грижи за оперативната рана и
оперативното поле. При дрениране на коремната кухинна, тя се предпазва
от вторична инфекция, дрена се извежда в специална стъкленица или
асперационна система. При изтичане секрети от дренажите се извършват
по–чести превръзки. При нормален и неусложнен следоперативен период
свалянето/изваждането на дренажите и марлените ленти се извършва
постепенно под лекарски контрол и назначение, като първо се изваждат
марлените ленти на 2-ия–6-ия следоперативен ден–изведнъж или след
неколкократни скъсвания, след това се изваждат дренажите от холедоха и
то след 2-ия–4-ия ден след изваждането на марлените ленти. Дренажът не
трябва да престоява повече от 12–14 дни. При липса на дренаж–контролна
превръзка се прави на 3-ия–6-ия ден, и конците се свалят на 8-ия–10-ия
ден.
Грижите включват: антибиотична терапия; поддържане на водно –
електролитния баланс/равновесие; повлияване на настъпилите смущения
от страна на черния дроб и стомашно – чревния тракт; витаминотерапия;
прилагане на сърдечно-съдови средства по лекарско назначение; борба с

68
 болката; специални грижи за оперативната рана, оперативното поле и
дренажите; хранителен режим – диета №5-а или №5; режима е постелен.
 Специални сестрински грижи при заболявания на панкреаса - те
включват: първите 2–3 денонощия на пациента се провежда, т. нар.
“гладен режим” – не се приема вода и храна през устата. Пациентът е на
парентерално хранене с достатъчно количество течности, минерални соли,
витамини, енергични и белтъчни вещества. След 3-то–4-то денонощие
парентералното хранене се намалява и пациента се захранва постепенно
със слабо подсладени течности, сухар, слизни супи, кисели, плодови
сокове, извара и бисквити. Провежда се активна стомашно-чревна
аспирация. Следят се жизнено важните му функции: температура, пулс,
дишане, кръвно налягане, диуреза и ЦВН.
 Оперативно лечение на панкреаса - в следоперативния период се
поставя дуоденална сонда; пациента е на парентерално хранене; следят се
жизнено важните му функции; полагат се грижи за оперативната рана и
оперативното поле; провежда се профилактика против декубитуса.
 На пациентите подлежащи на хирургическо лечение със заболявания на
черния дроб, жлъчните пътища, жлъчния мехур и панкреаса се провеждат
предоперативни, презоперативни и следоперативни изследвания, тъй като
предоперативните изследвания не винаги дават представа за
локализацията, разпространението и естеството на патологичния процес
поради анатомичното им разположение, голямата адаптационна
способност и регенеративните възможности на черния дроб, честото
несъответствие между характера и тежестта на патологичния процес.
 Презоперативните изследвания са хирургични и дават по-голяма
възможност за изясняване на локализацията, разпространението и
естеството на патологичния процес, както при спешните, така и при
плановите операции. Следоперативните изследвания в ранния
следоперативен перриод имат за цел динамичното проследяване на
болестния процес, анатомо-физиологичното състояние на черния дроб,
жлъчните пътища и жлъчния мехур и съпътстващите промени в органите и
системите на целия организъм на пациента. Следоперативните грижи за
тези пациенти са комплексни. В ранния следоперативен период
пациентите се настаняват в хирургическо легло в ОАРИЛ/КАСИМ без
възглавница с глава обърната на една страна. Наблюдават се: температура;
пулс; дишане; кръвно налягане; диуреза; дренажи; поддържане на водно-
електролитното равновесие, чрез инфузионна терапия и витаминотерапия.
Води се борба с болката. Полагат се системни грижи за оперативната рана
и оперативното поле. При дренирането на коремната кухинна се предпазва
от вторична инфекция. Дрена да е изведен в специална стъкленица или
асперационна система. Правят се по–чести превръзки при изтичане на
секрети от дренажите.

69
 АЛГОРИТМИ ЗА ПОДГОТОВКА И ТЕХНИКА НА ПРОВЕЖДАНЕ
НА ПРЕДОПЕРАТИВНИ И СЛЕДОПЕРАТИВНИ ГРИЖИ ЗА
ПАЦИЕНТИ СЪС ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЧЕРНИЯ ДРОБ,
ЖЛЪЧНИТЕ ПЪТИЩА И ПАНКРЕАСА

І. АЛГОРИТЪМ ЗА ПОДГОТОВКА НА НЕОБХОДИМИТЕ

ПОСОБИЯ И МЕДИЦИНСКАТА СЕСТРА ЗА ПРЕДОПЕРАТИВНА
ПОДГОТОВКА НА ПАЦИЕНТ СЪС ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЧЕРЕН
ДРОБ, ЖЛЪЧЕН МЕХУР, ЖЛЪЧНИ ПЪТИЩА И ПАНКРЕАСА
За предоперативната подготовка на пациент със заболявания на
черен дроб, жлъчен мехур и жлъчни пътища медицинската сестра
подготвя:
 всичко необходимо за обективното изследване на пациента;
 всичко необходимо за рентгеново изследване /обзорно и контрастно/ на
пациента;
 всичко необходимо за функционално изследване на пациента;
 всичко необходимо за вземане на кръв и урина за лабораторно изследване
на пациента;
 всичко необходимо за изследване на жизнено – важните функции на
пациента;
 всичко необходимо за ехографско изследване на коремни органи;
 всичко необходимо за извършване на ЕКГ запис и консултация с
кардиолог;
 всичко необходимо за извършване на консултация с анестезиолог;
 всичко необходимо за извършване на лапароскопия.

ІІ. АЛГОРИТЪМ ЗА ТЕХНИКА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА

ПРЕДОПЕРАТИВНА ПОДГОТОВКА НА ПАЦИЕНТ ЗА ОПЕРАЦИЯ
НА ЧЕРЕН ДРОБ, ЖЛЪЧНИ ПЪТИЩА И ПАНКРЕАС
 Взема информирано съгласие от пациента.
 Приема пациента в Хирургическо отделение.
 Настанява пациента в подходяща за състоянието му болнична стая и легло.
 Снема подробна анамнеза на пациента.
 Извършва пълно обективно изследване на пациента: оглед, палпация и
перкусия.
 Подготвя пациента за Рентгенови изследвания: образна рентгенова скопия
и графия; контраства холецистография и холангиография-орална, венозна
и фистулография; ангиография: сплено–портография, трансаортилна
ангиография на съдовете на черния дроб, хепатосцинтиграфия;
хипотонична дуоденография.
 Подготвя пациента за функционално изследване на черен дроб, жлъчен
мехур и жлъчни пътища: дуоденално сондиране.

70
 Подготвя необходимите пособия и пациента за провеждане на
лабораторни изследвания: изследване на пингментите в кръвта и
урината: билирубин в кръвния серум, билирубин и уробилиноген в
урината, стеркобилин в изпражненията; холестерол; общ белтък и
белтъчни фракции в кръвта; флокулационни проби в кръвния серум:
пробата на Велтман, Мак Лаган, Вурман и Грос; фактори на
кръвосъсирването: протромбиново време, време на кървене и съсирване,
фибриноген; проби за изследване обмяната на въглехидратите; ензимни
проби: трансаминазите, алкална фосфатаза, кисела фосфатаза,
сорибитдехидрогеназа; пункционна биопсия на черен дроб; изследване на
кръв за: морфология - Hb; Er; Leuc; Tr; Ht; ДKK; СУЕ и други;
биохимия–кръвна захар, урея, остатъчен азот, амоняк, протеинограма,
йонограма, Ca, P, Fe, трансаминази, алкална фосфатаза; серология –
Васерман, Кан, Кумс и други; изследване на урина: диуреза; проба за
разреждане и концентрация; относително тегло; белтък, захар,
уробилиноген, булирубин, седимент-качествени показатели.
 Подготвя и взема материал за изследване на изпражнения за: паразити,
кръв, стеркобилин и други; ехография на черен дроб и коремни органи.
 Подготвя пациента за рентгенова графия на бял дроб и сърце.
 Подготвя пациента и извършва ЕКГ запис и консултация с кардиолог.
 Подготвя пациента за лапароскопия.
 Изследва на пациента соматичните показатели: температура, пулс,
дишане, диуреза, дефекация и кръвно налягане.
 Поставя пациента на диета №5 или №5-а.
 Поставя пациента на ІІ-ри или ІІІ-ти болничен режим, съобразно
състоянието му.

АЛГОРИТЪМ ЗА ПОДГОТОВКА И ТЕХНИКА НА ПОЛАГАНЕ НА

СЛЕДОПЕРАТИВНИ ГРИЖИ ЗА ПАЦИЕНТ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕ
НА ЧЕРНИЯ ДРОБ И ЖЛЪЧНИТЕ ПЪТИЩА
 Подготвя всичко необходимо за извършване на ОССГ за пациент с
операция на черен дроб и жлъчни пътища.
 Взема информирано съгласие от пациента за полагането на ОССГ за него.
 Прилага комплексни следоперативните грижи за пациента.
 Настанява пациента в ранния следоперативен период в хирургическо
легло на ОАРИЛ/ КАСИМ без възглавница с глава обърната на една
страна.
 Наблюдава и регистрира в реанимационния лист измерените: температура,
пулс, дишане, кръвно налягане, диуреза и дренажи.
 Поддържа водно – електролитното равновесие на пациента, чрез
инфузионна терапия и витаминотерапия.
 Води борба с болката чрез инжекционно приложение на
болкоуспокояващи лекарствени средства.

71
 Полага системни грижи за оперативната рана и оперативното поле.
 Предпазва дренираната коремна кухинна от вторична инфекция.
 Извежда дрена в специална стъкленица или аспирационна с-ма.
 Прави по – чести превръзки при изтичане на секрети от дренажите.
 Сваля постепенно дренажите и марлените ленти при нормален
следоперативен период под лекарски контрол и назначение.
 Изважда първо марлените ленти на 2–я–6–я следоперативен ден –
изведнъж или след неколкократни скъсвания.
 Изважда дренажите от холедоха след 2–я–4–я ден след изваждането на
марлените ленти.
 Изважда дренажът след престой не повече от 12 – 14 дни.
 Извършва контролна превръзка при липса на дренаж на 3–я–6–я ден.
 Сваля конците на 8–я–10–я ден при липса на дренаж.
 Прилага комплексни следоперативните грижи за пациента, които
включват:
 антибиотична терапия;
 поддържане на водно – електролитния баланс в равновесие;
 навременно повлияване на настъпилите смущения от страна на черния
дроб и стомашно – чревния тракт;
 витаминотерапия;
 прилагане на сърдечно – съдови средства по лекарско назначение;
 борба с болката;
 специални грижи за оперативната рана, оперативното поле и дренажите;
 правилен хранителен режим – диета №5-а или №5;
 режим І-ви и след това ІІ-ри.

АЛГОРИТЪМ ЗА ПОДГОТОВКА И ТЕХНИКА НА ПОЛАГАНЕ НА

СЛЕДОПЕРАТИВНИ ГРИЖИ ЗА ПАЦИЕНТ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕ
НА ПАНКРЕАСА
 Подготвя всичко необходимо за извършване на ОССГ за пациент с
операция на панкреас.
 Взема информирано съгласие от пациента за полагането на ОССГ.
 Прилага комплексни следоперативните грижи за пациента.
 Настанява пациента в ранния следоперативен период в хирургическо
легло на ОАРИЛ/ КАСИМ без възглавница с глава обърната на една
страна.
 Наблюдава и регистрира в реанимационния лист измерените: температура,
пулс, дишане, кръвно налягане, диуреза, дуоденална сонда и дренажи.
 Поддържа водно – електролитното равновесие на пациента, чрез
инфузионна терапия и витаминотерапия.
 Води борба с болката чрез инжекционно приложение на
болкоуспокояващи лекарствени средства.
 Полага системни грижи за оперативната рана и оперативното поле.

72
 Предпазва дренираната коремна кухинна от вторична инфекция.
 Извежда дрена в специална стъкленица или аспирационна с-ма.
 Прави по–чести превръзки при изтичане на секрети от дренажите.
 Сваля постепенно дренажите и марлените ленти при нормален
следоперативен период под лекарски контрол и назначение.
 Наблюдава и измерва отделения секрет от дуоденалната сонда.
 Извършва контролна превръзка по лекарско назначение.
 Сваля конците на 8–я – 10–я ден.
 Прилага комплексни следоперативните грижи за пациента:
 антибиотична терапия;
 поддържане на водно–електролитния баланс в равновесие;
 навременно повлияване на настъпилите смущения от страна на панкреаса
и стомашно–чревния тракт;
 витаминотерапия;
 прилагане на сърдечно–съдови средства по лекарско назначение;
 борба с болката;
 специални грижи за оперативната рана, оперативното поле и дренажите;
 правилен хранителен режим;
 режим І-ви и след това ІІ-ри.
 Провежда парентерално хранене на пациента.
 Извършва всички хигиенни тоалети на пациента.
 Провежда ефективна профилактика против декубитуса

Сестрински грижи за болни с урологични заболявания и

операции на пикочоотделителната система – уролитиаза,
новообразования, аденом на простата, крипторхизъм,
хидроцеле, варикоцеле.

 Основни симптоми на урологичните заболявания - те са: болка;

смущения в уринирането /полакиурия, дизурия, енурезис ноктурна,
полиурия, олигурия, анурия и други/; промяна в цвета на урината; промяна
в прозрачността на урината; хематурия; пиурия; изхвърляне на
конкремент; промяна в струята при уриниране и други.
 Обективно състояние на урологично болния пациент - то се изследва
чрез: оглед на целия корем, хълбочните области, тестисите и половия член
на мъжа; палпация на бъбреците; палпация на тестисите; перкусия на
бъбреците по метода на “Succussio renalis”; изследване на простата жлеза
при мъжете с метода “ректално туше”.
 Предоперативна подготовка на пациента - тя включва:
 Извършване на параклинични изследвания:

73
 Изследване на кръв /пълна кръвна картина, азотни небелтъчни вещества в
кръвта, електролити, АКР, СУЕ, време на съсирване, време на кървене,
протромбиново време, тромбоцити/;
 Изследване на урина /белтък, захар, билирубин, уробилиноген, седимент/;
 микробиологично изследване на урина;
 изследване на простатен секрет;
 функционално изследване на бъбреците;
 инструментално изследване на отделителната система;
 ендоскопско изследване на урогениталната система
 Ранни следоперативни грижи - те се полагат за оперирания урологичен
пациент и включват: удобно и правилно настаняване в хирургическото
легло, без възглавница, на една страна; следене и правилно регистриране
на жизнено-важните му функции /температура, пулс, дишане, кръвно
налягане, диуреза/; следене на: функцията на дренажите и проходимостта
на катетрите; отчитане и регистриране количеството и характера на
дренажната течност; редовно извършване на промивки на пикочния мехур;
провеждане на качествени хигиенни грижи за оперирания пациент;
наблюдение и грижи за оперативната рана на пациента; провеждане на
правилен режим на хранене и ранно раздвижване на оперирания пациент.

 Късни следоперативни грижи - те включват:

 следене и правилно регистриране на жизнено – важните му функции;
 редовно извършване на промивки на пикочния мехур;
 отчитане и регистриране количеството и характера на дренажната течност;
 отчитане и регистриране количеството на диурезата;
 провеждане на качествени хигиенни грижи за оперирания пациент;
 наблюдение и грижи за оперативната рана на пациента;
 провеждане на правилен диетичен режим /приемане на храна бедна на
белтъци и соли/;
 ранно раздвижване на оперирания пациент;
 недопускане развитието на уроинфекции и следоперативни усложнения.
Основна задача на медицинският екип работещ в урологичните
болнични заведения е ранно откриване, своевременно диагностициране и
правилно лечение. По-голята част от урологичните заболявания са обект
на хирургическо лечение. Добрият резултат от оперативното лечение
зависи до голяма степен от полагането на правилни и качествени
предоперативни и следоперативни грижи за пациента.
Предоперативната подготовка на пациента включва: снемане на
подробна анамнеза; изследване на обективното му състояние, с цел
поставянето на правилната диагноза; провеждане на лабораторни
изследвания на кръв и урина; функционално изследване на бъбреците;
инструментални и ендоскопски изследвания на отделителната система;

74
 радиоизотопни изследвания на пикочо – половата система; биопсични
изследвания.

І. АЛГОРИТЪМ ЗА ПОДГОТОВКА НА НЕОБХОДИМИТЕ

ПОСОБИЯ И М. С. ЗА ПРЕДОПЕРАТИВНА ПОДГОТОВКА НА
ПАЦИЕНТ С УРОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ
За предоперативната подготовка на пациент с урологични
заболявания медицинската сестра подготвя:
 всичко необходимо за обективното изследване на пациента;
 всичко необходимо за рентгеново изследване /обзорно и контрастно/ на
пациента;
 всичко необходимо за функционално изследване на пациента;
 всичко необходимо за вземане на кръв и урина за лабораторно изследване
на пациента;
 всичко необходимо за изследване на жизнено – важните функции на
пациента;
 всичко необходимо за ехографско изследване на коремни органи;
 всичко необходима за нуклеарномедицински изследвания.
 всичко необходимо за извършване на ЕКГ запис и консултация с
кардиолог;
 всичко необходимо за извършване на консултация с анестезиолог;
 всичко необходимо за извършване на цистоскопия.

ІІ. АЛГОРИТЪМ ЗА ТЕХНИКА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА

ПРЕДОПЕРАТИВНА ПОДГОТОВКА НА ПАЦИЕНТ ЗА
УРОЛОГИЧНА ОПЕРАЦИЯ
Техниката на извършване на предоперативна подготовка на пациент с
урологично заболяване включва:
 Взема информирано съгласие от пациента.
 Приема пациента в Урологична клиника/отделение.
 Настанява пациента в подходяща за състоянието му болнична стая и легло.
 Снема подробна анамнеза на пациента /въз основа, на която се поставя
диагнозата и се подготвя пациента за оперативно лечение. Основните
симптоми на урологичните заболявания са: болка; смущения в
уринирането, т. е.: полакиурия, дизурия, енурезис ноктурна, полиурия,
олигурия, анурия и други;
промяна в цвета на урината; промяна в прозрачността на урината;
хематурия; пиурия; изхвърляне на конкремент; промяна в струята при
уриниране и други/.
 Извършва пълно обективно изследване на пациента чрез оглед, палпация и
перкусия, т. е. оглед на целия корем, хълбочните области, тестисите и
половия член на мъжа; палпация на бъбреците и пикучен мехур; палпация

75
 на тестисите; перкусия на бъбреците по метода на “Succussio renalis”;
изследване на простата жлеза при мъжете с метода “ректално туше”..
 Подготвя пациента за Рентгеновите изследвания.
 Подготвя пациента за функционално изследване на бъбреците.
 Подготвя пациента за инструментално изследване на отделителната
система.
 Подготвя пациента за ендоскопско изследване на урогениталната му
система.
 Подготвя и взема материалите за параклинични изследвания, т. е.: кръв
за: пълна кръвна картина, азотни небелтъчни вещества в кръвта,
електролити, АКР, СУЕ, време на съсирване на кръвта, време на кървене,
протромбиново време, тромбоцити; урина за: белтък, захар, билирубин,
уробилиноген, седимент; микробиологично изследване на урина;
изследване на простатен секрет.
 Подготвя пациента за рентгенова графия на бял дроб и сърце.
 Подготвя пациента и извършва ЕКГ запис и консултация с кардиолог.
 Подготвя пациента за цистоскопия.
 Изследва на пациента соматичните показатели: температура, пулс,
дишане, диуреза, дефекация и кръвно налягане.
 Поставя пациента на диета №7 или №7-а.
 Подготвя оперативното поле за хирургическо лечение.
 Поставя пациента на ІІ-ри или ІІІ-ти болничен режим, съобразно
състоянието му
 Прилага назначената премедикация на пациента.

ІІІ. АЛГОРИТЪМ ЗА ПОДГОТОВКА И ТЕХНИКА НА ПОЛАГАНЕ

НА РАННИ СЛЕДОПЕРАТИВНИ ГРИЖИ ЗА ПАЦИЕНТ С
УРОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Подготовката и техниката на полагане на следоперативни
грижи за пациент с урологична операция включват:
 Подготвя всичко необходимо за извършване на общи и специални
сестрински грижи за пациент с урологична операция.
 Взема информирано съгласие от пациента за полагането на общи и
специални сестрински грижи за него.
 Прилага комплексни следоперативните грижи за пациента.
 Настанява пациента в ранния следоперативен период в хирургическо
легло на ОАРИЛ/ КАСИМ без възглавница с глава обърната на една
страна.
 Наблюдава и регистрира в реанимационния лист измерените: температура,
пулс, дишане, кръвно налягане, диуреза, катетър и дренажи.
 Поддържа водно – електролитното равновесие на пациента, чрез
инфузионна и витаминотерапия.

76
 Води борба с болката чрез инжекционно приложение на
болкоуспокояващи лекарствени средства.
 Полага системни грижи за оперативната рана и оперативното поле.
 Полага грижи за проходимостта на постоянните катетри.
 Предпазва дренираната коремна кухинна от вторична инфекция.
 Извежда дрена в специална стъкленица или аспирационна система.
 Прави по – чести превръзки при изтичане на секрети от дренажите.
 Сваля/изважда постепенно дренажите и марлените ленти при нормален
следоперативен период под лекарски контрол и назначение.
 Отчита и регистрира количеството и характера на дренажната течност.
 Извършва редовно промивки на пикочния мехур.
 Провежда качествени хигиенни грижи за оперирания пациент.
 Наблюдана и полага грижи за оперативната рана на пациента.
 Провежда правилен режим на хранене и ранно раздвижване на оперирания
пациент.

ІV. АЛГОРИТЪМ ЗА ПОДГОТОВКА И ТЕХНИКА НА ПОЛАГАНЕ

НА КЪСНИ СЛЕДОПЕРАТИВНИ ГРИЖИ ЗА ПАЦИЕНТ С
УРОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Подготовката и техниката на полагане на късни
следоперативни грижи за пациент с урологична операция включват:
 Подготовка на всичко необходимо за извършване на общи и специални
сестрински грижи за пациент с урологична операция.
 Вземане на информирано съгласие от пациента за полагането на общи и
специални сестрински грижи за него.
 Прилагане на комплексни следоперативните грижи за пациента.
 Следи и правилно регистрира жизнено – важните му функции в
болничната документация.
 Извършва редовно промивки на пикочния мехур на оперирания пациент.
 Отчита и регистрира количеството и характера на дренажната течност.
 Отчита и регистрира количеството на диурезата.
 Провежда качествени хигиенни грижи за оперирания урологично болен
пациент.
 Наблюдава и полага грижи за оперативната рана на пациента.
 Провежда правилен диетичен режим на пациента, т. е.: приема храна
бедна на белтъци и соли.
 Раздвижва ранно оперирания пациент.
 Недопуска развитието на уроинфекции и следоперативни усложнения у
пациента.
 Сваля конците на пациента.
 Изписва пациента.
 Дава му съвети относно лечебно – диетичния и двигателан режим в дома.

77
 Сестрински грижи за болни с хирургични заболявания и
операции на костите и ставите.

Травматологията е клон на общата хирургия и изучава, както

заболяванията и травмите на опорно–двигателния апарат, така и тяхното
ортопедично и хирургическо лечение.
Обект на изучаване са: деформациите /вродени и придобити/ на
човешкото тяло, различните възпалителни, неопластични, паразитни и
други заболявания, а също така и травмите и техните последствия.
Относителният брой на травмите на опорно–двигателния апарат нарастват
непрекъснато поради крупните производствени аварии, битови инциденти
и пътно транспортни произшествия. Важен е фактът, че оцелелите, но
инвалидизирани хора представляват голям социален проблем на
здравеопазването ни.
Изследване на пациент със заболяване на опорно-двигателния
аппарат:
 извършва се в просторен, затоплен кабинет с добро осветление;
 пациентът е съблякан гол;
 клинични методи на изследване: анамнеза, оглед, походка, палпация,
обем на движение в ставите /ъглометрия/, дължина и обиколка на крайник
/сантиметрия/, изследване на активните и пасивни движения, мускулна
сила, стойка;
 параклинични методи на изследване: изследване на кръвна картина,
СУЕ, кръвна захар, кръвна урея, изследване на урина;
 рентгенологични изследвания;
 томография;

 компютърна томография;
 ядрено–магнитен резононс;
 електромиографски изследвания;
 сцинтиграфски изследвания;
 артроскопски изследвания;
 артротомия;
 електротензометрични изследвания;
 пункция на става;
 неврологични изследвания,
 хистологични изследвания,
 бактериологични изследвания,
 специални кръвни изследвания,
 имунологични изследвания
 Анамнеза на пациент със заболяване на опорно–двигателния апарат -
трябва да бъде правилно събрана от пациента или неговите близки и да
дава информация за: вида на заболяването, механизма и времето на
78
 възникване на заболяването, вида на нараняващия агент, проведеното
лечение до този момент, прекарани заболявания в миналото и
съпътстващи заболявания.
 Оглед при пациент със заболявания на опорно–двигателния апарат
дава информация за заболяването: компенсаторни изменения; контрактури
и ръбци от предишни травми, интервенции и други кожни промени;
определя се вида на стойката; определя се конституционалния тип
/адипозо–генитален, астеничен/ на пациента; положението на главата;
контурът и дължината на шията; височината и разположението на двете
лопатки; формата на гръдния кош; наклонът на таза; изкривявания на
гръбначния стълб; симетричност, дължина и деформации на крайниците;
хипотрофии на мускулите; определяне ръста на пациента; търсят се
кръвонасядания, отоци и деформации по крайниците.
 Походката на пациента дава информация за състоянието на опорно–
двигателния му апарат. Тя се изследва с или без обувки. Пациента се
наблюдава от различни страни. Походката е разнообразна, но в редица
случаи тя е характерна: куцането е резултат на нееднаквост в дължината
на крайниците, инсуфициентност на мускулатурата, контрактури и
анкилози на ставите; при мускулна недостатъчност настъпва
положителен феномен на Тренделенбург /при стоеж върху болния
крайник таза се наклонява към страната на здравия крайник/; феномен на
Дюшен /чрез наклоняване на тялото към опорната страна/. Този наклон се
коригира частично и линията на натоварването минава през опорната
площ
 Локалните изменения в опорно–двигателния апарат се определят чрез
палпация и перкусия /местна температура, разположение на костни
отломъци, контурите на дадена става, костни крепитации и патологична
подвижност. Палпацията е повърхностна /чрез нея се откриват крепитации
на сухожилия, стържене в областта на ставите, фасциите и бурзите/ и
дълбока /чрез нея се достига до по–дълбоките слоеве, като могат да се
напипат туморни маси в дълбочина и други образования/. При прегледа
медицинската сестра трябва да палпира всички сегменти на горни и долни
крайници, гърди, шия, гръбначен стълб и таз. Винаги палпира с топли
ръце от здраво място към болно и никога не трябва да причинява болка на
пациента.
 Изследване подвижността на всяка една става в човешкото тяло-
осведомява за дейността на мускулатурата и функцията й. Измерва се
амплитудата на движение чрез ъглометър. Прави се изследване на
активната й подвижност, т. е. на движенията, които пациента може да
извършва сам и пасивната й подвижност, т. е. движенията, които могат
да бъдат постигнати в една става с помощта на медицинската сестра. Така
се определя подвижността на ставата, ригидността и наличната
контрактура.

79
 Измервания, използвани при изследване на пациент със заболяване на
опорно – двигателния апарат: ъглометрия и сантиметрия. Задължително
условие за прилагане на тази методика на изследване е да се знаят
нормалния обем на движение в ставите в градуси и да се знаят
симетричните анатомични осеви линии при нормална анатомия.
 За целта се използват различни пособия: шивашки линеен метър
/сантиметрова ивица/, ъгломери, динамометри и други.
Ъглометрията/гониометрията се извършва с универсален ъгломер с две
рамена, неподвижно прикрепени към обикновен ъгломер и подвижно
рамо. Сантиметрията представлява измерването на дължината и
дебелината на някоя част от човешкото тяло. Измерването трябва да се
извърши симетрично, като се използват определени анатомични точки.
Много по – голямо значение има измерване дължината на долните
крайници както за поставянето на диагнозата, така и за лечението. При
измерването пациента, той трябва да лежи на твърдо легло и двете му
спина илиака антериор и супериор трябва да лежат на една височина и
долните му крайници да са поставени симетрично.
 Мануалното мускулно тестуване на силата на отделните мускули:
Възприети са шест степени на мускулната сила, т. е. нулева степен /0/ е,
когато липсва видима или палпатарна контракция на мускула; І-ва степен
– следа, потрепване /Т/, при опит за движение мускулът показва видима
контракция, но тя не е достатъчна за да извърши, каквото и да е движение,
отговоря на 5%-10% от силата на нормалния мускул; ІІ-ра степен – слаб
/Р/ - мускулът може да извърши пълният обем на движение, но само ако е
елиминирана гравитацията, не може да преодолее силата на тежестта,
отговаря на 25%-30% от силата на нормалния мускул; ІІІ-та степен –
удовлетворителен /F/, мускулът може да извърши пълният обем на
движение срещу гравитацията, но без да се прилага допълнително
съпротивление, отговаря на 50% от силата на нормалния мускул;
ІV-та степен – добър /G/, мускулът може да извърши пълният обем на
движение срещу гравитацията и умерено съпротивление, отговаря на 75%
от силата на нормалния мускул; V-та степен – нормален /N/, отговаря на
силата на съответния нормален мускул и може да извърши пълния обем
движение срещу съпротивление и срещу гравитацията.
 Динамометрията е метод за изследване на мускулната сила, който
съчетан с други методи на изследване дава възможност за избор на
адекватен оперативен способ на лечение.
 Допълнителни методи на изследване се използват в травматологията:
параклинични изследвания, т. е. изследване на кръвна картина,
биохимия, калций, фосфор, фибриноген, ревматични проби,
туберкулинови проби, Васерман и други; пункции на стави и изследване
на ставната течност, пункции на абсцеси и пункционна биопсия;
артроскопия – съвременен метод, използван не само за поставяне на

80
 диагноза, но и за артроскопски операции на големите стави и гръбначния
стълб;
 Радиоизотопни изследвания – сцинтиграфия – изпитват се
радионуклеиди, т. е. включен е радиоактивен елемент – стронций, който се
натрупва в ставите и костите на пациента, може да се въведе венозно или
през устата, изследването продължава 2 – 6 часа със специален апарат се
регистрира степента и скоростта на натрупвянето му; рентгенова графия
– без нея е невъзможно функционирането на травматологията, широко е
приложението и на контрастнити рентгенови изследвания –
томографията, компютърната томография – извършват се серия от
снимки на различна дълбочина с цел откриване на кисти, кухине и тумори;
ядрено – магнитен резонанс – това е ценно диагностично средство в
травматологията; ЕМГ – чрез електромиографията се установява
моторната функция на мускулите, мускулната възбудимост и нервната
проводимост.
 Подготовка на пациент за изследване на опорно–двигателния апарат.
Тя включва: заплануване на пациента за предстоящото изследване, т. е.
определяне на дата и час за изследването; вземане на информирано
съгласие от пациента за предстоящото изследване; осигуряване на
пациента спокоен сън /чрез медикаменти/; предаване по рапорт; м.с.
придружава пациента до лабораторията, където се извършва изследването
със съответната документация; след приключване на изследването м.с.
придружава пациента до болничната му стая с разчетените резултати от
направеното изследване.
В травматологията се прилагат оперативни и неоперативни методи
на лечение, медикаментозно лечение, физиолечение, рехабилитация и
рентгенотерапия/лъчетерапия.
 Основни неоперативни методи на лечение в травматологията:
 Към неоперативните методи за лечение се отнасят:
наместването/репозицията–това е безкравен метод на наместване на
разместено счупване на дадена кост, чрез редукция се намества
изкълчената става, т. е. тези два метода се използват в травматологията
при пресни счупвания на костите или изкълчвания на ставите; редресация
– това е манипулация за безкръвно корегиране на налична деформация,
резултат на промени в ставно – свързочния, сухожилния или мускулния
апарат, т. е. различават се едномоментна редресация и етапна редресация,
която се прилага многократно и етапно, едномоментната редресация е
груба манипулация, съпроводена с разкъсване на тъкани, а понякога и със
счупване на кости. Нейното приложение е твърде ограничено, извършва се
под обща анестезия и цели изправяне на деформацията в един етап;
 Етапната редресация се прилага при лечението на много вродени и
придобити деформитети, прилага се по три тначина: мануална корекция на
деформитета в границите на възможното без груби действия и разкъсвания

81
 на тъкани, постигнатия резултат се задържа в гипсова превръзка за
определен срок, зависещ от възрастта на пациента, след сваляне на гпса се
прави нова редресация и нова фиксация и така етапно до отстраняване на
деформитета; корекция посредством гипсова превръзка, на която се
изрязват клинове, редресира се деформитета и се поставя дървен клин за
поддържане на постигнатото; етапна редресация, посредством пасивно
действаща тяга или активно действаща такава – тези редресации са
физиологични и се прилагат при лечение на различни деформитети;
 остеоклазия – това е закрита разчупване на образуващ се калус при
неправилно зарастваща, недобре наместени фрактури, с нея се разчупва и
деформирана вследствия травма кост, постигнатото се фиксира с гипсова
превръзка; екстензия – това е затегляне/изтегляне на крайник за
определен, зависещ от травмата или заболяването период, различават се
два основни вида екстензия, т. е. индиректна екстензия – при която
екстензията се постига посредством затегляне на кожата, към която се
прилепват тежестите с помощта на левкопластови ленти, меки превръзки
или залепващи прапарати, има ограничени показания, тъй като не може да
бъде натоварена с по – големи тежести, често се придружава от
разраствания на кожата и дерматити;
 директна екстензия – затеглянето при нея се извършва
непосрествено за костта, това се постига посредством тел или гвоздии,
прекарани през определени места през костта, използват се специални
телове, наречени спици на Кишнер с помощта на електрическа дрелка,
прекарания тел се обтяга на специална скоба за екстензция. Посредством
скобата се натоварва екстензията в необходимите тяжести до максимално
15 – 20 кг, директната екстензия се извършва под месна анестезия,
необходимо е строго да се спазват правилата на асептика и антисептика;
методи за имобилизация и фиксация, т. е. гипсова превръзка,
медицинската сестра трябва да познава основните правила, прилагани при
поставяне и сваляне на гипсова превръзка, с оглед оказване на първа
помощ и осъществяване на транспортна имобилизация;
 апаратолечение и протезиране – използва се в комбинация с
ортопедичните начини на лечение и като самостоятелно лечение, като се
използват различни апарати, т. е. за лечение на вродени деформации на
ходилото и вродена луксация на тазобедрената става, за корекция на
вродени аномалии на гръдния кош; локални инфилтрации и
вътреставни апликации, които са кожни и подкожни, пири и
интраартериални, пири и интраартикуларни, на нерви, нервни стеснения и
нервни възли; физикална терапия /механотерапия – лечебен масажи
лечебна гимнастика, лъчетерапия, електролечение, балнеолечение и
климатолечение/ и рехабилитация /цели възстановяване в медико –
социален, психологически, икономически и трудов аспект/.

82
 Оперативни методи на лечение в травматологията: Спецификата на
оперативната дейност при пациентите със заболявания на опорно –
двигателния апарат изисква наличието на специални операционни маси,
които осигуряват възможност за теглене на крайника, променящо се по
сила, по време на самата интервенция да се поставя пациента в различни
положения, да могат да се поставят гипсови превръзки и да се правят
рентгенови снимки. Хирургическият инструментариум, използван при
тези пациенти е различен от този в общата хирургия, освен общият
инструментариум тук са необходими и длета, триони, специална апаратура
за рязане и пробиване на кости, дрелки, вибрационни фрези и други. Всяка
ортопедична операционна трябва да е снабдена със съвременна рентгенова
апаратура.

Сестрински грижи при болни с термични травми – изгаряне.

Изгарянето е уникална травма - няма друго толкова болезнено,

продължително и изтощително за болния нараняване. В същото време с
ефикасни профилактични мероприятия до 90% от изгарянията, особенно
при деца,могат да бъдат предотвратени.
Различават се
 Пламъкови изгаряния /огън/ - най-често при възрастни лица;
 Изгаряне с горещи течности / вода,храна / най-често при деца до 3
годишна възраст;
 Изгаряне с химични вещества / киселини и основи/.
Първите грижи за пострадалия се полагат на мястото на
инцидента.Бързите и професионални действия в този момент могат да
спомогнат за намаляване както големината, така и дълбочината на
изгарянията.Тези действия включват:
 Прекратяване действието на термичния агент;
 Ефективни първи грижи.
Съществуват няколко класификации за определяне на дълбочината на
пораженията, но у нас е възприета класификацията на А.А.Вишневский,
Г.Д.Вилянин, М.И.Шрайбер. Според нея І,ІІ,ІІІА степен са повърхностни
изгаряния, а ІІІБ и ІV са дълбоки изгаряния.

• І степен - зачервяване (хиперемия) и оток на кожата

 ІІ степен – образуване на мехури от отделения от дермата епидермис.
 ІІІ А степен – разпространение на некрозата върху целия епидермис и част
от дермата като остават запазени отделни дермални островчета от които
започва епителизация на раните.
 ІІІ Б степен – тотална некроза на цялата кожа в областта на поражението

83
 ІV степен – засегнати са структурите под кожата – мускули, съдове, кости
и стави.
 Д.Райков вмъква и V степен- карбонизиране, т.е. цялостно овъгляване на
крайника.
Други методи
• Б.Н.Постников- стерилна милиметрова хартия се налага върху изгорялата
площ като се изрязва точно по нейните граници. След това се изброяват и
събират наличните квадратни сантиметри, за да се изчисли % изгаряне
спрямо общата телесната повърхност равна на приблизително 15 000
кв.см.
• Метод на дланта- повърхнината на чистата длан на пациента се равнява на
1-1,2 % от телесната му повърхност. Мислено се пресмята колко длани на
пациента се събират върху изгорелите площи, изчислява общия процент
на изгарянето спрямо общата телесна площ приета за 100%.
• Метод на девятките- определя отделните анатомични области спрямо
общата телесна повърхност:
Глава и шия- 9%
Цял горен крайник- 9%
Предна повърхност на торса- гърди и корем- 2*9% =18%
Задна повърхност на торса- гръб, лумбална област- 2*9% =18%
Долен крайник и глутеална област- 2*9%= 18%
Анус и перинеум- 1%
При деца „правилото на деветките“претърпява корекция /глава-
новородено 19%/.Болнично лечение: над 5% при деца и над 10% при
възрастни.
Освен общото състояние и допълнителните заболявания, от значения за
изхода от състоянието са още 3 фактора:
• Площта на изгарянето;
• Дълбочината на изгарянето;
• Възрастта на пациента.
Burn Index е - сумата от изгорената повърност в проценти и възрастта на
пациента:
• Под 50% – прогнозата е добра.
• При 50–100% – прогнозата е под въпрос.
• При 100% – лоша.
Възраст /Лечение Амбулаторно Стационарно Специализирано
лечение лечение лечение

Възрастни <10% 10-20% >20%

Деца <5% 5-10% >10%

84
 Прекратяване действието на термичния агент

 Пламъкови изгаряния – пострадалия трябва да легне на земята и да бъде

покрит с одеало,покривка или други не синтетични тъкани.Не бива да
тича,тъй като това води до разгаряне на огъня и до засягане на лицето и
ръцете . Когато изгарянето е сравнително малко по площ може
продължително да се облива със студена вода, за да се намали болката и
дълбочината на поражението.
 Изгаряне с горещи течности / вода,храна / - отстранява се агента на
изгарянето, дрехите се свалят.
 Изгаряне с химични вещества / най-често киселини и основи / -
засегнатите дрехи се отстранят веднага, а поразения участък от тялото се
измива щателно с течаща вода. При наличие на информация за вида на
причинитяля неутрализирането може да стане с лимонов сок/оцет/ – ако
агента е основа или с разтвор на сода бикарбонат – ако агента е киселина.

Ефективни първи грижи

 Ако пожарът е в затворено помещение, пострадалия трябва бързо да се
изведе на открито на чист въздух.
 Установяване проходимостта на дихателните пътища с евентуална
готовност за трахеостомия и интубация при дълбоко изгаряне на лицето,
дихателен стридор,не ефективно дишане.
 Сваляне на дрехите и оглед с цел определяне големината на изгарянето –
използва се „правилото на деветките”,при деца със съответната корекция.
При малки по площ изгаряния се използва правилото на дланта,която
представлява 1% от площа на тялото на пострадалия.
 Раните се покриват с чисти, при възможност със стерилни кърпи или
чаршафи.
 Установява се състоянието на циркулацията и се осигурява венозен път .
 Инфузия с водно-солеви разтвори.
 Обезболяване дори и при малки по площ изгаряния.Силните
болки,неспокойствието и напрегнатостта на пациента правят
обезболяването важен фактор в лечението.
 Подготовка на необходимите медикаменти, консумативи и асистиране на
лекаря при катетиризация на пикочния мехур.
 Подготовка на необходимите консумативи и асистиране на лекаря при
поставяне на стомашна сонда за отбременяване на стомашната секреция и
наблюдение за евентуално кървене.
 При съчетание с други травми – фрактури,кръвоизливи – на място се
извършва имобилизация или хемостаза.
 Транспорт на пострадалия до най-близкото болнично заведение.

85
 Сестрински грижи при болни с термични травми –
измръзване.

Измръзване и преохлаждане

Водата има 23 пъти по-голяма проводимост на температурата от

въздуха. Тялото изстива значително по-бързо. Едночасово стоене във вода
0 °C намалява шанса за преживяване с 50%. Когато въздухът е влажен и
има вятър, измръзването се ускорява.
Преохлаждане на организма /Нypothermia/
Хипотермията е състояние при което телесната температура е под 36 С,
вследствие излагане на студ, влага и вятър.

Симптоми
Пострадалият в началото чувства студ, по-късно става апатичен, спокоен и
заспива. Пулсът се забавя и дишането отслабва. Ако не се предприемат
бързи мерки настъпва кома и смърт, при понижаване на телесната
температура под 30 С.
Клинична картина на общото охлаждане
Протича в три стадия:
• Първа степен – лека степен .Температура на тялото- 34 °C
• Втора степен – средно тежка (ступорозна степен). Температурата спада
под 30 °C, съзнаниято е замъглено, в ступор, дишането е забавено, но
ритмично, пулсът е забавен – аритмичен, изпускане по малка нужда,
понижено артериално налягане.
• Трета степен – тежка степен. Температурата на тялото е 30–28 °C, пулсът е
забавен, дори под 20 удара в минута, пулсът е филиформен, спазъм на
двигателната и дихателната мускулатура, нарушена функция на
сфинктерите.

Измръзване – Сongelatio
Най често подложени на измръзване са: 70 – 90% – долните крайници, 4 –
20% – горните крайници и 0,5 – 7% – лицето.
Измръзването е локално - тъканно увреждане при нарушено
кръвообращение в резултат от излагане на студ, влага и вятър. Измръзване
може да се получи при температури по-ниски от + 6 С, особено когато има
силен вятър и висока влажност. Най-често се засягат пръстите на краката и
на ръцете, носа и ушите.
Степени
• Първа степен – бледост, оток, тръпнене, болка;
• Втора степен – ливидна кожа, образуване на мехури;
• Трета степен – некроза на тъкани.

86
 Поведение на МС
 Пострадалият се настанява в затоплено помещение; затоплянето трябва да
става постепенно;
 Внимателно масажиране на измръзналите части, докато се възвърне
чувствителността на кожата и тя се зачерви.
 Не трябва да се разтрива измръзналият участък от тялото, нито да се
разтрива със сняг или груба кърпа, особено при наличие на мехури;
 Разхалабване на стегнатото облекло или обувки;
 Поставяне на стерилна превръзка върху засегнатата част;
 Подмяна на влажните дрехите;
 Пострадалият допълнително се овива с дрехи или одеало;
 Дават се топли подсладени напитки, но не алкохол;
 Бързо транспортиране до здравно заведение /дихателна и сърдечна
реанимация, възстановяване на биохимичните показатели/;
 Болнично лечение:
• местно - първична хирургична обработка /стерилни превръзки,
профилактика на тетанус/;
• общо: хипербарна оксигенотерапия, хипертермични инфузии с разтвори
до 38 °C.

87