15. Местни анестетици.

ТЕРАПЕВТИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ
I. ПОВЪРХНОСТНА А
На устна лигавица, ларинкс, трахея, носна и очна лигавица. Използват се
Lidocaine / Tetracaine / Benzocaine.

II. ПРОВОДНА А
Обезболяване около невронален сплит или нерв. Въвежда се около нервни
ствол. Lidocaine

III. ИНФИЛТРАЦИОННА А
Послойно нанасяне. Най-често в травматологията, ортопедията. Използват се
Lidocaine / Procaine и др.

IV. СПИНАЛНА (ГМ/СУБАРАХНОИДАЛНА) А

В субарахноидалното пространство между между 3 и 4 лумбален прешлен.
Използва се Lidocaine / Bupivacaine / Procaine. При предозиране се очакват НЛР.
Бърза анестезия. При акушерството и гинекологията.

V. ЛУМБАЛНА (ЕПИДУРАЛНА) А
В епидуралното пространство и се обезболява по-малък участък спрямо
спиналната. При раждане (Bupivacaine – най-слабо влияе на родовата дейност).

VI. ИНТРАВЕНОЗЕН БЛОК

Най-често се въвежда Lidocaine. При интервенции на крайниците.

VII. СИМПАТИКОВ БЛОК

Блокиране на симпатиковите ганглии, като така се потиска симпатиковата
инервация на даден участък от тялото. При заболявания на крайници.

VIII. ЛЕЧЕНИЕ НА НЕВРОПАТИЧНА БОЛКА

Самостоятелно или в комбинирана терапия с трицикличен антидепресант.
 НЛР
* При повърхностна/проводна/инфилтрационна – Те са малко, по-често
локални като: дразнене, зачервяване, болка, изтръпване на мястото на
приложение, алергични реакции.
* При венозна/ГМ въвеждане – общи реакции: хипотония, алергии, СС-ви
оплаквания.
* Високи дози при венозна/ГМ – повлияват ЦНС: главоболие, неспокойствие,
тремор, парализа на дишане, смърт.
* Предизвикване на КАРДИОТОКСИЧНОСТ.
* AV-блок, тежка хипотония, ритъмни нарушения.
* МЕТХЕМОГЛОБИНЕМИЯ – при големи дози прилокаин. Образува се
метхемоглобин, развива се цианоза, кръвта придобива “шоколадов цвят”.
Лечение с вит С / метиленово синьо.
* ТАХИФИЛАКСИЯ – при многократно приложение на М.А.
* Алергични реакции – след приложение на прокаин.

ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ
Първото тримесечие при бременни. Внимание след това и при кърмене
Абсолютно противопоказание за използването на местни анестетици е
алергията към тях, миастения гравис, метхемоглобинемия.
Метаболитни проблеми при заболявания на черния дроб могат да доведат
до интоксикация, ако се използват анестетици от амидната група.
Прилокаинът преминава най-лесно през плацентата и не е
добър избор при бременни. Установено е, че бупивакаинът предизвиква най-
голяма хипоксия във фетуса и затова не се прилага по време на бременност.
Дълбоки проводни анестезии при болни с нарушения в кръвосъсирването
/хемофилия, на антикоагулантна терапия/ трябва да се избягват.

ЛЕКАРСТВЕНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Желани – засилване и удължаване при добавяне на ВК, анксиолитици,
аналгетици, общи анестетици.
Нежелани:
* Сулфонамиди (намалява се активността им при използване на естери на
ПАБК)
* Други антиаритмични лекарства ( и лидокаин – повиша риска от системни
токсични ефекти)
* МАО инх., О.А. – риск от поява на пролонгирана хипертензия.
* Неселективни бета-блокери – хипотензия, брадикардия и бронхоспазъм.
* Фенотиазини и бутирофенони – хипотонзия и тахикардия
* Уремия, лечение с глюкоза – намаляване активността на лидокаинът поради
ниското рн.

ДЕНТАЛНА ПРАКТИКА
1. Проверка за АЛЕРГИЯ
2. Проверка концентрацията на М.А.
3. Избягване на комбинирани препарати при пациенти с хипертония, сърдечна
недостатъчност, аритмия, ИБС, неконтролиран хипертиреодизъм.
4. Повишено внимание при пациенти над 65, с нарушена сърдечна
проводимост, периферни съдови нарушения, церебро-васкуларна
недостатъчност, Бъбречни и ЧД-ни заболявания, епилепсия, захарен диабет,
хипертермия, нарушено дишане.

16. Общи анестетици

Обща анестезия – контролирано състояние, характеризиращо се с обратима
загуба на съзнание, аналгезия и амнезия, релаксация на скелетните мускули и
потисната рефлекторна дейност.

Наркозата протича в 3 фази:

1. Индукция (въвеждане)
2. Поддържане
3. Събуждане (излизане)

Дълбочината на анестезията се характеризира с 4 стадия:

I. Стадий – АНАЛГЕЗИЯ *нарушено съзнание, намалена болкова
чувствителност, амнезия*
II. Стадий – ВЪЗБУДА (при наркоза с етер) *повишени рефлекси,
неравномерно дишане* вече не се използва етер
III. Стадий – ХИРУРГИЧНА АНЕСТЕЗИЯ *загуба на съзнание, равномерно
дишане, инхибирани спинални рефлекси, загубен корнеален реф-с.*
IV. Стадий – МЕДУЛАРНА ДЕПРЕСИЯ (при предозиране на анестетика)
*респираторна и кардиоваскуларна*

Разграничаването им в съвременната балансирана анестезия е трудно. Тя се

провежда чрез комбиниране на инхалационни и инжекционни анестетици,
както и нервно-мускулни блокери, лекарства за премедикация, лекарства за
отстраняване на постоперативната болка.

Протокол за О.А. :
1. ПРЕМЕДИКАЦИЯ
2. ИНДУКЦИЯ в анестезията
3. ПОДДЪРЖАНЕ на анестезията
4. СКЕЛЕТНА МУСКУЛНА РЕЛАКСАЦИЯ
5. АНАЛГЕЗИЯ

Средства за премедикация – бензодиазепини, М-холинолитици, НСПВЛ,

антиметици, Н2-блокери, опоидни аналгетици, неопоидни аналгетици.

Класификация:

I. Инхалационни – всички те потенцират инх.д-ие на глицин в/у ЦНС

1. НЕХАЛОГЕНИРАНИ (N2O)
2. ХАЛОГЕНИРАНИ (всички останали примери)
II. Инжекционни
1. БАРБИТУРАТИ С УЛТРАКРАТКО ДЕЙСТВИЕ (Тиопентал)
2. НЕБАРБИТУРОВИ Пропофол/Фоспропофор/Етомидат/Кетамин
3. БЕНЗОДИАЗЕПИНИ (Диазепам/Лоразепам)
4. ОПОИДИ Фентанил/Суфентанил/Ремифентанил/Алофентанил

ФД

Молекулярните механизми на действие са

Неспецифично д-ие: чрез разтваряне в специфични хидрофобни структури на
КМ на невроните.
Специфично д-ие: посредством взаимодействие с рецептори на централни
инхибитори и възбуждащи невротрансмитери.
Потискат последователно и обратимо кората, подкорието, ГМ и накрая
продълговатия център. Последователно се изключват болковото усещане,
съзнание, защитни рефлекси. Развива се миолрелаксация.
Активността на анестетика зависи от липоразтворимостта му, а не зависи от хим.
структура. Разтварят се в специфични хидрофобни структури на КМ на
невроните. Нарушават предаването на нервните импулси в синапсите.
Инхибират волтаж-зависимите йонни канали.
Много от тях засилват централния инхибиращ ефект на ГАМК (гама-
аминомаслена к-на) или намаляват активирането на рецептори за
възбуждащите ЦНС медиатори (глутамат, ацетилхолин, серотонин).
ГАМК – основен инхибиторен невротрансмитер в мозъка.
Глицин – инхибиторен невротрансмитер в мозъчния ствол и гр.мозък.

ФК – Висока липоразтворимост и лесна дифузия в системното кръвообращение.

1.ИНХАЛАЦИОННИ

Такива са: Двуазотен оксид / Халотан / Енфлуран / Изофлуран / Севофлуран /

Дезфлуран.

ФК – скоростта на настъпване зависи от:

1. Концентрацията на анестетика
2. Разтворимостта му в кръвта
3. БД-на вентилация
4. БД-но кръвообращение

При малка разтворимост в кръвта – въвеждането и излизането от наркоза

настъпват бързо.

При голяма разтворимост в кръв, обратното – въвеждането и излизането

настъпва по-бавно.

Критерии е също МАК (минимална алвеоларна конц.): алвеоларната С на

анестетика, предизвикваща липса на двигателна реакция на стандартен
стимул/оперативен разрез/ при 50% от П-те.

1.1. Nitrous oxide

* Инертен безцветен газ, с характерна миризма.

* Слаб наркотичен / добър аналгетичен ефект.
* Нетоксичен за паренхимните органи.
* Инхалира се с маска или интубационна тръба.
* Подава се в комбинация с кислород. За поддържане С - 80%.
* Есхалира се непроменен през БД за 15м.
* Комбинира се с нервно-мускулни блокери (заради незначителният му
миорелаксиращ ефект).
* Предизвиква лека еуфория.
* Окислява кобалта в В12 и при продължителна експозиция е възможно
потискане на костния мозък и развитие на периферна невралгия.

1.2. Halothane

* Летлива безцветна течност със сладникава миризма.

* Изразен наркотичен / слаб аналгетичен ефект.
* Не дразни ДП.
* Подава се в комбинация с кислород. Въвеждане С – до4%, за поддържане С –
0,5-2%.
* Есхалира се 80% БД, а останалите 20% се метаболизират в ЧД.
* Предизвиква доза-зависима артериална хипотония, брадикардия (бавен
СР), сенсибилизира миокарда към аритмогенното д-ие на катехоламините.
* Халотанов ХЕПАТИТ – рядко. При многократни анестезии, при малък
интервал, затлъстяване, фамилно обвързана.
* Малигнена ХИПЕРТЕРМИЯ – рядко. При генетично предразположени.
Наблюдава се дефект в Са канали на саркоплазмения ретикулум на
скелетните мускули. Предзвиква ригидност, хипертермия, тахикардия,
хипертония,ацидоза. Лечение с Дантролен.

1.3. Enflurane и Isoflurane

* По-бързо въвеждане/излизане спрямо халотана. => по-малка разтворимост в

кръвта от него.
* Предизвикват мускулна релаксация, няма нужда от блокери.
* По-силно потиска дишането.

1.4. Desfluran и Sevoflurane

* Ниска разтворимост в кръвта – бързо въвеждане/излизане.

* Предизвикват доза-зависима респираторна депресия и артериална
хипотония.

2.ИНЖЕКЦИОННИ

2.1.БАРБИТУРАТИ С УЛТРАКРАТКО ДЕЙСТВИЕ (до20м)

* Потенцират инхибиращият ефект на ГАМК в ЦНС.
* За въвеждане в анестезия (i.v.), поддържа се от О.А. / в кардиохирургията / в
гинекологията.
Thiopental sodium
За индукция в анестеция / при кратка хирургична операция.
Разпределя се бързо при добре перфузирани органи (сърце,БД,мозък,ЧД), а
след това – в мускулите и МТ.
Продължителен след-наркозен сън.
* Висока степен на свързване с Б (80%).
* Метаболизира се в ЧД.
* Излъчва се с урината.
* Потиска дишането, наблюдава се доза-зависимо артериална хипотония,
тахикардия (бърз СР) и намаляване УО на сърцето. Може да се наблюдават
анафилактоидни реакции – не се прилага при Пациенти с бронхиална астма
/ свръхчувствителност.

2.2.НЕБАРБИТУЛАТИ (4пр)

Propofol

За индукция / поддържане.
Бързо се въвежда / излиза. => малка разтворимост в кръвта.
Антиеметично д-ие (НЕ се наблюдава постоперативно гадене/повръщане).
* Слаборазтворим във вода.
* Висока степен на свързване с ПП.
* Метаболизиране в ЧД.
* Излъчване с урината.
* Възможно е наблюдение на артериално хипотония, болка при инж-не. Тя се
намалява с едновремонно инж с лидокаин/използване на опоид. Може да
предизвика хиперлипидемия.
 Fospropofol

Предлекарство, превръщащо се в Пропофол, фосфат и формалдехид.

* Водоразтворим е.
* Не предизвиква болка при инж-не, но при70% се наблюдава парестезия
(мравучкане).

Etomidate

Субститузиран имидазол
За индукция в анестезията – при пациенти с риск от хипотония.
Бързо въвеждане / излизане. => малка разтворимост в кръвта.
* Слаборазтворим във вода.
* Висока степен на свързване с ПП (70%).
* Метаболизиране в ЧД.
* Излъчване с урината и жлъчката.
* Може да предизвика болка при инж-не, постоперативно повръщане.

Ketamine

Антагонист на NMDA-рецепторите. (глутаматови рец)

Предизвиква дисоциативна анестезия (аналгезия,амнезия,намалена сетивност,
неподвижност).
НЕкомуникативен пациент, изглежда буден.
За въвеждане в О.А. i.v./i.m.
Разпределя се в по-добре перфузираните органи първо.
* !Ниска степен на свързване с ПП (12%).
* Метаболизиране в ЧД.
* Излъчване с урината.
* Прилага се при деца (10мг/кг мускулно)
* !повишаване на арт.налягане, тахикардия, хиперсаливация, лакримация,
повръщане,кожни обриви,кошмари и халюцинации.

2.3.БЕНЗОДИАЗЕПИНИ
* Засилват ефектите на ГАМК, чрез свързване към рецептори. Това води до
увеличена честота на отваряне на ГАМКа-свързаните Cl канали.
* Намаляват тревожността, имат седативен ефект.
* За премедикация: Diazepam / Lorazepam / Midazolam.
* Предизвикват антероградна амнезия, в случая желана.
* Бензодиазепините намаляват токсичността на М.А., а диазепамът
покачва серумните нива на Бупивакайнът и увеличава неговата токсичност.

2.4.ОПОИДИ
* Предизвикват обща анестезия при високи дози.
* Използват се в кардиохирургията, при минимален циркулаторен резерв на
пациента.
* За индукция/поддържане се използват: fentanyl / sulfentanil / remifentanil /
alfentanil

ТЕРАПЕВТИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ
За увод и поддържане на общата анестезия.

Показания за О.А. в ДМ са:

• Остър денто-алвеоларен абсцес и тежък пулпит
• Психично заболяване
• Деца
• Алергии към Л.А.
• Обширни стоматологични процедури

НЕВРОЛЕПТАНАЛГЕЗИЯ – метод на комбинирана обща анестезия. Фентанил

(опиоид) + антипсихотично лекарство. Характеризира се с аналгезия и запазена
възможност на пациента да изпълнява прости команди.

17. Антихистаминови средства

Антихистаминовите средства са H1-рецепторни антагонисти. Хистаминът е
най-мощният медиатор на възпалението и алергичните реакции.
Видове хистаминови рецептори: Н 1,2,3,4 (съществени 1 и 2). Намират се в
бронхите, тънкото черво, ЦНС, кожа, капиляри.
Н1-рецепторни блокери от:
I. Първо поколение със седативна активност – Azelastine, Allergosan
II. Второ поколение без седативна активност – Zyrtec, Claritin
III. Второ поколение без седативна активност, с подобрени ФК показатели –
Aerius, Xyzal
IV. Комбинирани препарати – Zyrtec-D, Claritin-D
ФК
Резорбция: добра СЧ резорбция, предимно перорално приложение.
Разпределение: препаратите от I-во поколение преминават ХЕБ и плацентата.
Тези от II-ро само незначителна част от дозата преминават ХЕБ. Н1-блокерите се
свързват умерено до високо с ПП.
Метаболизъм: Някои са предлекарства и се метаболизират в ЧД.
Екскреция: основно с урината, при някои с жлъчката и с фекалиите. Двойният
път на екскреция дава възможност за защитен мех. при бъбр. и ЧД заболявания.
ФД
Н1-блокерите предотвратяват действието на хистамина върху гладката
мускулатура на съдовете, премахват сърбежа. Н1-блокерите от I-во поколение
проявяват
М-холинолитични и седативни ефекти. Н1-блокерите от II-ро пок. имат изразен
афинитет към Н1-рец. в периферията и по-слабо в мозъка, не водят до
тахифилаксия и не се налага смяната им при необходимост от продължително
лечение.
ТЕРАПЕВТИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ
 Основно при АЛЕРГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ – алергичен ринит (сенна хрема) и
конюнктивит, уртикария, едем на Квенке, алергични дерматити, хранителни
и лекарствени алергии.
 За облекчаване на СЪРБЕЖ от различен произход.
 ПРЕМЕДИКАЦИЯ в анестезиологията.
 Някои за – вертиго, кинетоза.
НЛР
 ЦНС - отпадналост; намалена активност; отслабено внимание; сънливост
 Възбуда, ажитация и гърчове – при деца.
 Хипотония
 Нарушен сън
 Главоболие; свръхчувствителност; гадене; СЧ-дискомфорт
ЛЕКАРСТВЕНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
 Препаратите от 1 поколение засилват ефектите на потискащите ЦНС средства
и на М-холинолитиците.
 Комедикация на Терфенадин с ензимни инхибитори може да доведе до
кардиотоксични ефекти.
 Едновременно приложение на Кларитин-Д с трициклични антидепресанти,
амфетамини и др. може да доведе до арт. хипертония.
 18. Опиоидни аналгетици
Това са в-ва, проявяващи морфинподобен ефект. Основният им ефект е
аналгезия (облекчаване на болката без загуба на съзнания). Източник за
получаването им е опиума. Получава се при изолиране от сънотворния мак.
Опиумът съдържа над 20 алкалоида, в 2групи – бензоизохинолинови и
фенантренови. От тях последните са с аналгетично действие.

Класификация според източника на получаване:

1. Природни – Morphine / Codeine
2. Полусинтетични – Hydromorphone / Oxymorphone / Hydrocodone / Oxycodone
3. Синтетични – Methadone / Pethidine / Fentanyl / Buprenorphine / Tramadol

Класификация според активността към опоидните рецептори:

1. Силни (пълни) – Morphine; Hydromorphone; Oxymorphone
2. Парциални – Codeine; Hydrocodone; Oxycodone
3. Агонисти-антагонисти – Buprenorphine
4. С двоен механизъм – Tramadol

ФК:

 Имат пълна стомашно-чревна резорбция.

 Основен път на елиминиране е метаболизирането в ЧД.
 Екскретират се с урината, 10% - жлъчка.

Форми
 Таблетки и Разтвор (подкожно/интравенозно).
 С забавено освобождаване.
 За сублингвално приложение с бърдо д-ие (орален спрей), за продължително
освобождаване (трансдермални терапевтични с-ми, орални трансмукозни с-
ми).
 Трансдермали терапевтични системи.

ФД:

Активират опиоидни рецептори в ЦНС и периферните тъкани.

Те биват мю / капа / делта.

1. Аналгетичен ефект – активиране само на мю води до аналгезия.

Стимулирането на капа и делта също води до аналгезия, но съпроводена с
дисфория.
2. Еуфория – приятни усещания и немотивирани чувства на благополучие.
3. Седативен ефект – успокояване и сънливост.
4. Потискане рефлекса на кашлицата – центъра на кашлицата.
5. Потискане на дишането – респираторна депресия, доза-зависим ефект,
намалена чувствителност на дих.център към СО2.
6. Миоза (стесняване на зеницата) – резултат стимулацията на ядрото на
едингвер-вествалт, Ps ядро на 3чмн. Не се развива толерантност.
7. Гадене и повръщане – стимулиране центъра на повръщането.
8. Стимулиране продукцията на антидиуретичен хормон АДХ, вазопресин,
пролактин и растежен хормон. Вазопресин – Намаляване на диурезата.
9. Повишава тонуса на сфинктера на Оди и гладката мускулатура на жлъчните
пътища.
10.Констипация – намаляват мотилитета на чревния тракт. Стимулират се мю и
делта рец на ДЧ. Също не се развива толерантност.
11.Стимулиране освобождаването на хистамин от мастоцитите – разширяване
съдовете на кожата и конюнктивите, уртикария и сърбеж.
12.Ефекти върху ИС – потискат имунитета. Венозното инж е предпоставка за
инфекция.

ТЕРАПЕВТИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ

Ефективни са за лечение на умерена до силна болка (остра и хронична). При

болка свързана с травми, изгаряне, тумори, миокарден инфаркт,
постоперативна болка.

В ДМ – болката от зъбен произход е често придружена от възпаление. Тъй като

опиоидите нямат противовъзпалително д-ие, се използват неопиоидни
аналгетици. Опиоидите са полезни при изискване на допълнителен контрол на
болката. Най-често codeine; hydrocodone; oxycodone.

НЛР
* Многократно употреба на морфин води до толерантност към ефектите му,
включително респираторната депресия, аналгезия, седация, еуфория и др. Тя
не се развива към миозата и констипацията. Летална доза 250мг, зависимите
могат да понасят в грамове.
* Зависимост (психическа и физическа).
* Психическа – непреодолимо желание за повторен прием. Жажда за
наркотика craving.
* Физическа – симптоми на отнемане, след 10ч. Сълзи, пот, безпокойство,
тремор.
* Остро отравяне – най-често при злоупотреба като резултат свръхдозиране на
хероин, морфин или др. Бива случайна или при предозиране с опиоидни
аналгетици.
* Характерна диагностична триада при опиоидна интоксикация е МИОЗА,
ПОТИСНАТО ДИШАНЕ, КОМА.

ЛЕКАРСТВЕНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ

* Петидин + МАО-инхибитори – серотинов синдром.

* Рационално е комбинирането на опиоидни с неопиоидни аналгетици, тъй
като се включват различни допълващи се механизми за облекчаване на
болката.

ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ

Употреба на морфин при черепно-мозъчни травми. Увеличава вътречерепното

налягане, като причинява задържане на СО2.

Не се употребява при бременност и кърмене. Само малки изключение.

Преминават през плацентарната бариера, през кръвно-мозъчната, още по-силно
могат да засегнат центърът на дишане.

ОПИОДИНИ АГОНИСТИ

МОРФИН – за лечение на силна болка. Парентерално / Преорално приложение.

КОДЕИН – за слаба до умерена болка. При непродуктивна кашлица.

Аналгетична и антитулсивна активност; 10пъти по-слаби аналгетично д-ие от
морфин.
ОКСИКОДЕИН – умерена и силна болка. Таблетки с контролирано / удължено
освобождаване. Полусинтетично производно на морфин.

МЕТАДОН – подобни на морфина, но по-продължителни аналгетични и други

ефекти. Таблетки / перорален р-р / инжекционен р-р

ПЕТИДИН/ЛИДОЛ – силен аналгетичен ефект, но продължава 4ч. Не потиска

центъра на кашлицата; не предизвиква миоза; по-рядко предизвиква
констипация и задържане на урина.

БУПРЕНОРФИН – умерена до силна болка. За лечение на опиоидна зависимост.

Агонист-антагонист. Предизвиква зависимост и потискане на дишането.
Парентерално / Преорално приложение.

ФЕНТАНИЛ – М.Джаксан. инжекционен р-р / сублингвални таблетки;спрей. 100-

400 пъти по-силен аналгетичен ефект от морфин. Комбинира се с
антипсихотично лекарство за получаване на невролептаналгезия ( метод на
О.А.) – добра анестезия и запазено съзнание.

ТРАМАДОЛ – умерена до силна болка. Слаб агонист на мю рецепторите.

Инхибитор на реаптейка на НА и Серотонин. Рядко предизвиква констипация,
потискане на дишането или толерантност.

ОПОИДНИ АНТАГОНИСТИ

НАЛОКСОНЕ / НАЛТРЕКСОНЕ / НАЛМЕФЕНЕ – мощни конкурентни антагонисти

на мю, капа и делта рецепторите.

Налоксон – пълен конкурентен антагонист на опиоидните рец. Лекарства на

избор при остро отравяне с опиоиди.
За лечение на алкохолна зависимост.
За предотвратяване на еуфория при лечение на зависимост от опиоиди.
20. Нестероидни противовъзпалителни средства

Възпаление – биологичен процес на тъканите, в резултат действието на вредни

стимули.
Увредените тъкани, базофили и мастоцити освобождават медиатори на
възпалението и болката (хистамин, брадикинин, простагландини и серотонин).
Те предизвикват ВД, стимулират ноцицепторите.
Основни признаци на ОСТРО възпаление:
ЗАЧЕРВЯВАНЕ / ТОПЛИНА / БОЛКА / ПОДУВАНЕ / ЗАГУБА НА Ф-Я.
При възпаление – ФЛ на КМ освобождават арахидонова киселина. Тя с помощта
на ензима циклооксигеназа се превръща в простагландини. Те предизвикват
ХИПЕРАЛГЕЗИЯ – сенсибилизират нервните окончания към другите медиатори
за болка и в-ие.
Неопоидните аналгетици биват:
1. Такива със слабо противовъзпалително действие
2. Такива с противовъзпалително действие (НСПВЛ)
НСПВЛ – са група слаби киселини, инхибиращи ензима циклооксигеназа (COX).
Наричат се така, тъй като имат различна структура от стероидните ПВЛ.
Притежават 3 основни ефекта: ПРОТИВОВЪЗПАЛИТЕЛЕН / АНАЛГЕТИЧЕН /
АНТИПИРЕТИЧЕН – понижават повишената ТТ.
Класификация спрямо хим.структура – Производни на – :
1. САЛИЦИЛОВАТА к-на (Aspirin)
2. ОЦЕТНАТА к-на (Indomethacin/Diclofenac)
3. ПРОПИОНОВАТА к-на (Ibuprofen/Ketoprofen)
4. ФЕНАМОВАТА к-на (Flufenamic)
5. ЕНОЛОВАТА к-на (Piroxicam)
6. Други ( сулфонамидни производни Aulin;Celecoxib / алканони /
производни на пирол-алканоева к-на Tantum Verde….)

ФК:
Прилагат се …
1. Преорално – под формата на таблетки, капсули и гранулирани прахове.
Повечето таблетки и капсули са гастро-резистентни, поради дразнещият
ефект върху стомашната лигавица.
2. Инжекционно
3. Локално върху кожата – гел / трансдермални терапевтични с-ми
4. Спрей за нос
5. Очни капки
6. Вода за уста
Оралната им резорбция е много добра. Храната може да забави резорбцията
им. Свързването им с ПП е различно, при някой значително (сал.к-на).
Метаболизират се в различна степен от ЧД. Повечето се екскретират през
бъбреците.
ФД:
НСПВЛ инх.COX, участващ в образуването на простагландини и тромбоксан от
арахидонова к-на. Това може да бъде необратимо (аспирин) или обратимо
(всички останали).
Ензимът се среща в 3 форми:
 COX 1 – в повечето тъкани; изпълнява хомеостатични ф-ии.
 COX 2 – синтезират се от активните левкоцити и др.кл на в-ието.
 COX 3 – вариант на 1, изолиран от животни.
Класификация на НСПВЛ според селективността:
1. Неселективни COX-инх. – аспирин; ибупрофен; диклофенак
2. Преференциални COX-2 инх. – нимесулиде(аулин); етодалак;
3. Селективни COX-2 инх.(коксиби) – целекоксиб; еторико-;паре-
Имат по-малък риск за развитие на язва, СЧ кръвоизлив.
4. Селективни COX-3 инх. – парацетамол, аналгин.
Paracetamol – Парацетамол
* Резорбира се бързо и в пълна степен в СЧТ.
* Екскретира се с урината под формата на метаболити.
* Оказва аналгетично и антипиритично д-ие.
* Прилага се при главоболие, мускулно-скелетна болка, зъбобол, при пациенти
със сърдечна недостатъчност и брохниална астма, в напреднала възраст, при
деца (над 3/6м), при фибрилитет. В ДМ при хроничен пулпит, периодонтален
абсцес и след екстракция.
* Редки странични ефекти – кожни обриви и гадене.
* Хепатотоксичност – при остро предозиране или хронична употреба.
* Нефротоксичност – при хронична употреба.
* Остро отравяне с парацитамол при предозиране – за лечение стомашна
промивка с активен въглен и прилагане на специфичен антидот.

Analgin – Аналгин
* Предлекарство, в организма се превръща в 3 активни метаболита.
* Аналгетичният му ефект продължава 3-6ч.
* Освен 3те основни ефекта има и спазмолитичен ефект.
* Показен при – главоболие, зъбобол, фибролитет и др.
* Може да предизвика червено оцветяване на урината.
* Влиза в състава на комбиниране препарати (Беналгин, Спазмалгон…)
Nefopam – Нефопам
* Показен за облекчаване на остра и хронична болка – следопрепативна,
дентална, мускулно-скелетна, туморна.
Фармакологични ефекти:
I. ПРОТИВОВЪЗПАЛИТЕЛНО – поради инх-не активността на COX-2, водещо
до намалена продукция на PGD2 / PGE2 / PGI2.

II. АНАЛГЕТИЧНО – намалената синтеза на PGE2, предотвратява

сенсибилизацията на ноцицепторите към другите медиатори.
Облекчават лека до умерена болка.

III. АНТИПИРЕТИЧНО – намаления синтез на PG в хипоталамуса.

Намаляват ТТ при треска, но не предизвикват хипотермия при
нормотермични индивиди.
Не повлияват хипертермията, предизвиката от дисфункция на
хипоталамуса.

IV. АНТИАГРЕГАТИВНО – на ниски дози аспирин (75мг-325мг/24ч) –

Нарушава се образуването на тромбоксан А2 (ТхА2), поради необратимо
потискане на COX-1 в тромбоцитите. Поради липса на кл.ядро не могат да
синтезират нов ензим. Цикъл на живот 3-7дни.
АСПИРИН ЗА ПРОФИ – ежедневният прием на аспирин в ниска доза има
превантивна роля срещу инфаркт на миокарда и исхемичен инсулт.
 75-100мг профи на сериозни съдови събития.
 160мг профи инфаркт на миокарда и исхемичен инсулт.
 300мг в клин. ситуация, с изискване незабавен антитромботичен ефект.
* Лечението трябва да се спре седмица преди хирургична операция
НСПВЛ – забавят прогресирането на болестта на АЛЦХАЙМЕР.

ТЕРАПЕВТИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ
За облекчаване на лека до умерена болка, като: главоболие / дентална болка /
миалгия / фибромиалгия / травми на меките тъкани / постоперативна болка и
др.
Като първи вариант са при лечение на остра зъбна болка.
При лечение на хронични и периодични възпалителни състояния като бурсити,
тендинити, ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит и остеоартрит.
Като антипиретици се прилагат Аспирин / Ибупрофен / Кетопрофен.
Не е препоръчително използването на аспирин като антипиретик в детска
възраст.

НЛР
 Странични СЧ ефекти – гадене, повръщане, язви, кървене.
 Хиперсенситивни реакции (алергии)
 Аспирин-индуцирана астма
 Бъбречни нарушения
Намалената продукция на ПГ води до намалено образуване на мукус, засилващ
риска от увреждане на гастро-дуодиналната мукоза. Риск от образуване на язви
и кървене от СЧ тракт.
За профилактика на това увреждане се използват: инхибитори на протонната
помпа / Н2-рецепторни блокери / гастро-дуоденални протектори.
Аспиринът може да предизвика – кожни обриви, фебрилитет, уртикария,
ангиоедем.
Синдром на Rey – при деца под 18 с остра вирусна инфекция, приели аспирин.
Развива се мастна инфилтрация на ЧД и бързо прогресираща невъзпалителна
енцефалопатия (главен мозък). Рядко.

ЛЕКАРСТВЕНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Засилват ефектите на антагонистите на вит К (варфарин), сулфонилурейни
хипогликемични средства и метотрексат.
Могат да намалят ефекта на някои антихипертензивни лекарства като бета-
блокери / диуретици / АСЕ инхибитори. При дългосрочна употреба на аспирин в
ниски дози това не се наблюдава.
Рационално е комбинирането на опиоидни с неопиоидни аналгетици, тъй като
се включват различни допълващи се механизми за облекчаване на болката.

Противопоказания при БРЕМЕННОСТ и ЛАКТАЦИЯ:

Пациенти с улцерации на гастро-интестиналния тракт, кървене и алергии
към НСПВЛ.
Могат да причинят нетератогенни ефекти като – пренатална констрикция на
ductus arteriosus; ОЛИГОХИДРОАМНИОН; постоянна белодробна хипертония на
новороденота; некротизиращи ентероколити.
Аспиринът няма доказан тератогенен ефект, но удължава времето на кървене.
Поради това е забранен при бременност, особено последното тримесечие.
Поради риск от увеличена кръвозагуба при раждането.
Комбиниране с неопоидни аналгетици със слаб обезболяващ ефект.
Съображения за денталната практика
При пациенти приемащи аспирин – риска от кървене се увеличава. Преди
манипулация да се спрее.
21. Нестероидни противовъзпалителни средства с предимно
аналгетично и антипиретично действие. Комбинирани препарати

Неопоидните аналгетици биват:

3. Такива със слабо противовъзпалително действие
4. Такива с противовъзпалително действие (НСПВЛ)
Лека до умерена болка; не потискат ЦНС; не предизвикват зависимост.
НСПВЛ – са група слаби киселини, инхибиращи ензима циклооксигеназа (COX).
Наричат се така, тъй като имат различна структура от стероидните ПВЛ.
Притежават 3 основни ефекта: ПРОТИВОВЪЗПАЛИТЕЛЕН / АНАЛГЕТИЧЕН /
АНТИПИРЕТИЧЕН – понижават повишената ТТ.
Класификация спрямо хим.структура – Производни на – :
7. САЛИЦИЛОВАТА к-на (Aspirin)
8. ОЦЕТНАТА к-на (Indomethacin/Diclofenac)
9. ПРОПИОНОВАТА к-на (Ibuprofen/Ketoprofen)
10.ФЕНАМОВАТА к-на (Flufenamic)
11.ЕНОЛОВАТА к-на (Piroxicam)
 12.Други ( сулфонамидни производни Aulin;Celecoxib / алканони /
производни на пирол-алканоева к-на Tantum Verde….)
Класификация на НСПВЛ според селективността:
5. Неселективни COX-инх. – аспирин; ибупрофен; диклофенак
6. Преференциални COX-2 инх. – нимесулиде; етодалак;
7. Селективни COX-2 инх.(коксиби) – целекоксиб; еторико-;паре-
Имат по-малък риск за развитие на язва, СЧ кръвоизлив.
8. Селективни COX-3 инх. – парацетамол, аналгин.
Аспирин
* Неселективен COX- инхибитор
* Аспиринът няма доказан тератогенен ефект, но удължава времето на
кървене. Поради това е забранен при бременност, особено последното
тримесечие.
* Преминава през кръвно-мозъчната бариера.
* Остра интоксикация със салицилати – случайно отравяне или сиуциден опит.
* Хронична интоксикация – при продължителна употреба на високи дози
аспирин, както при лечение на ревматоиден артрит може да се наблюдава
“салицилово пиянство”.
* Да се спре няколко дни преди манипулация (5-7).

Ibuprofen * Nurofen
* Неселективен COX-инхибитор
* При ревматоиден артрит е остеоартрит. Може да се натрупва в синовиалната
течност.

Indomethacin
* Неселективен COX-инхибитор
* Производно на салициловата к-на. В състава на Indextol.
* При ревматоиден артрит, остеоартрит и подагрозен артрит.

Indextol
* Комбиниран продукт, паста за устната лигавица.
* Съдържа индометацин / глюкокортикоид / антибиотик.
* При гингивити, перидонтити, алвеолити, афти, язви, затруднен пробив на
мъдреци.

Diclofenac * Voltaren
* Неселективен COX-инхибитор
* При ревматоиден артрит, остеоартрит и подагрозен артрит, при облекчаване
на постоперативна болка.
* Прониква добре в ставните кухини.
* Гел, инжекционно, вода за уста.

Nimesulide * Aulin
* Преференциален COX-2 инхибитор
* При остра болка (вкл в стоматологията) и дисменорея.
* Не се препоръчва използване повече от 15 дни. Свързани са случай на ЧД
недостатъчност, в някои държави е изтеглен.

Celexoib
* Селективен COX-2 инхибитор
* При ревматоиден артрит, остеоартрит.

Benzydamine * Tantum Verde

* Проявява локално анестетичен и аналгетичен ефект.

* Таблетки за смучане, спрей, промивка за уста.
* За лечение на травматични състояния възникващи след тонзилектомия или
използване на ендотрахеална тръба, болки в гърлото, в езика, язви, афти.

Селективни COX-3 инхибитори:

Paracetamol – Парацетамол
* Резорбира се бързо и в пълна степен в СЧТ.
* Таблетки / р-р за венозна инфузия.
* Екскретира се с урината под формата на метаболити.
* Оказва аналгетично и антипиритично д-ие.
* Прилага се при главоболие, мускулно-скелетна болка, зъбобол, при пациенти
със сърдечна недостатъчност и брохниална астма, в напреднала възраст, при
деца (над 3/6м), при фибрилитет. В ДМ при хроничен пулпит, периодонтален
абсцес и след екстракция.
* Редки странични ефекти – кожни обриви и гадене.
* Хепатотоксичност – при остро предозиране или хронична употреба.
* Нефротоксичност – при хронична употреба.
* Остро отравяне с парацитамол при предозиране – за лечение стомашна
промивка с активен въглен и прилагане на специфичен антидот.

Analgin – Аналгин
* Предлекарство, в организма се превръща в 3 активни метаболита.
* Аналгетичният му ефект продължава 3-6ч.
* Освен 3те основни ефекта има и спазмолитичен ефект.
* Показен при – главоболие, зъбобол, фибрилитет и др.
* Може да предизвика червено оцветяване на урината.
* Влиза в състава на комбиниране препарати (Беналгин, Спазмалгон…)
Nefopam – Нефопам
* Показен за облекчаване на остра и хронична болка – следопрепативна,
дентална, мускулно-скелетна, туморна.

22. Антисептици и дезинфектанти – окислители и

халогенни препарати, феноли и етерични масла

Антисептиците и дезинфектантите се прилагат главно като профилактично

средство, предпазващи от развитието на инфекция.
Антисептиците – разрушават вегетативните форми на МО или спират тяхното
развитие (БЦ и БС ефект), като не оказват влияние върху спорите. Върху клетките
на макроорганизма имат слабо действие. Използват се за обеззаразяване на
кожата и лигавиците.
Дезинфектанти – високоактивни съединения. Действат срещу всички МО в
средата, в която са приложени. Увреждат клетките на макроорганизма, поради
което се използват за обеззаразяване на външната среда: помещения,
предмети, инструменти, дрехи, екскрети.
В редица случай един и същ препарат в ниска концентрация може да се
използва като антисептик, а във висока – като дезинфектант.
Класификация според химически състав:
1. Производни на фенола (фенол/крезол)
2. Окислители (кислородна вода/калиев перманганат)
3. Халогенни (хлорна вар/белина/йодна тинктура/бетадин)
4. Детергенти (хлорхексидин/медискръб/септиханд/еудрил)
5. Багрила (риванол/метиленово синьо/трипофлавин)
6. Етерични масла (олеум тими; розе; кадини; лавандуле)
7. Соли на метали (адски камък/цинков оксид)
8. Киселини (борна/ацетна)
9. Алкохол (етанол)
10.Алдехиди (формалдехид/формалин/параформалдехид)

ОКИСЛИТЕЛИ
Освобождават кислород в атомно състояние при разлагането им от ензимът
каталаза.
Кислородна вода 3% – липсата на този ензим при японции и ескимози е
причина за тежки некротични изменения на тъканите. Поради натрупване на
водороден пероксид. Има широк спектър на ефекасност, антисептично,
хемостатично, дезодориращо, депингментиращо и механично почистващо д-ие.
изпалзва се за обработка на рани.
Калиев перманганат – антисептично и дезодориращо д-ие. инактивира змийска
отрова, антагонист на морфина, използва се за антисептика на УК и гърло, в
урология и гинекология, обработка на рани.

ХАЛОГЕННИ ПРЕПАРАТИ
Отделят хлор или йод и кислород в атомно състояние. Те унищожават МО, чрез
блокиране на амино и имино групите на ензимните им системи.
Хлорна вар – БЦ д-ие. За обработване на подове, стени и прочие. Необходимо е
използване на ръкавици и противогазова маска при работа. Корозира металите
и избелва тъканите.
Белина – за дезинфекция на повърхности, съдове за хранене, избелване на
тъкани.
Йодна тинктура 5% - антибяктериално, противогъбично и ревулзивно д-ие. за
обработка на оперативното поле.
Бетадин – постепенно и равномерно освобождаване на йод (в продължение на
няколко дни). Широк спектър на д-ие, използва се за предоперативно
обработване на кожа и лигавица, инфектирани рани, фистули, афти, херпеси, за
туширане и гаргара на УК при тонзилити.

ФЕНОЛИ
Включен е в лечебни смоли и балсами. Едно от най-старите дезинфекциознни
средства. Двухидрокси производните са по-малко токсични, а трихидрокси
производните могат да се използват и орално. С увеличаване молекулната маса
на халогените се увеличава и антимикрочното им действие. Флор-фенолите са с
най-слаба активност, а йод-фенолите са с най-висока.Проявяват
противомикробно, противогъбично, противопаразитно и
кератопластично/литично д-ие. в концентрации 2-10% дезинфектанти (ВС), а 0.5-
1% като антисептици (кожа и лигавица). Предимство – могат да се използват за
дезинфекция на метали, пастмаси и гуми. Не водят до тяхното окисление и
увреждане. Влизат в състава на комбинирани стоматологични препарати ката:
* Desictor – за малък хир.инструментариум.
* Ludomun – за мумификация на остатъци в зъбните канали.
* Necronerve – за девитализация на зъбната пулпа.
* Listerine – вода за уста и орална антисептика.
При локално приложение фенолът предизвиква отначало болка, след това
анестезия и накрая некроза на кожата. Дори в малки конц. 2-3% може да
предизвика изгаряне на лигавицата. При тежки отравяния настъпва парализа на
центъра на дишането.
Финолните производни се използват още за:
* Туширане на венечни джобове
* Обеззаразяване на УК и фаринкса
* Стерилизация на коренови канали
* Обезболяване на дентина
* В състава на пасти за зъби, води за уста, дезодоранти, шампоани
* За изчистване и подсушаване на кавитети преди пломбиране
* За обгаряне на гранулации и лечение при гангрена на пулпата

ЕТЕРИЧНИ МАСЛА
Проявяват антисептично,противовъзпалително и местно анестезиращо
действие. Представители са Oleum Thymi / Cadini / Rosae / Lavanduae.

Антисептици и дезинфектанти – алдехиди и багрила,

алкохоли, детергенти, киселини и соли на някои метали

Антисептиците и дезинфектантите се прилагат главно като профилактично

средство, предпазващи от развитието на инфекция.
Антисептиците – разрушават вегетативните форми на МО или спират тяхното
развитие (БЦ и БС ефект), като не оказват влияние върху спорите. Върху клетките
на макроорганизма имат слабо действие. Използват се за обеззаразяване на
кожата и лигавиците.
Дезинфектанти – високоактивни съединения. Действат срещу всички МО в
средата, в която са приложени. Увреждат клетките на макроорганизма, поради
което се използват за обеззаразяване на външната среда: помещения,
предмети, инструменти, дрехи, екскрети.
В редица случай един и същ препарат в ниска концентрация може да се
използва като антисептик, а във висока – като дезинфектант.
Класификация според химически състав:
11.Производни на фенола (фенол/крезол)
12.Окислители (кислородна вода/калиев перманганат)
13.Халогенни (хлорна вар/белина/йодна тинктура/бетадин)
14.Детергенти (хлорхексидин/медискръб/септиханд/еудрил)
15.Багрила (риванол/метиленово синьо/трипофлавин)
16.Етерични масла (олеум тими; розе; кадини; лавандуле)
17.Соли на метали (адски камък/цинков оксид)
18.Киселини (борна/ацетна)
19.Алкохол (етанол)
20.Алдехиди (формалдехид/формалин/параформалдехид)

АЛДЕХИДИ
Формалдехид – при прилагане върху кожа образува дебела непропусклива
мембрана върху нея, която затруднява проникването му в дълбочина. Не се
прилага за обработка на ръце. С БЦ, спороцидно и вирусоцидно действие. Не
уврежда и не променя цвета на метали, памучни тъкани. Използва се в
комбинирани препарати за лечение на пародонтоза.
Формалин – за обеззаразяване на бельо, фекали, урина, храчки и др.
Параформалдехид – влиза в състава на пасти за коренов пълнеж и
девитализация на пурпата.

БАГРИЛА
Акридинови – слабо токсични.
Трифенилметанови – БЦ действие.
Риванол – за промивка на пресни рани, при форункули, карбунколи, абсцеси,
стоматит, ринит, фарингит, промиване на матка след раждане.
Метиленово синьо – за външно и орално приложение.
Трипофловин – за промиване на абсцеси, флегмони, язви, рани.

АЛКОХОЛИ
Етанол 70% - безцветна лесно запалима течност. Участва като антисептик и
разтворител за приготвяне на тинктури. Не уврежда кожата, но не се прилага
върху рани. Корозира металните предмети. Алкохолите са общоклетъчни
отрови. Местно действие – охлаждане, последвано от зачервяване и
запотяване.

ДЕТЕРГЕНТИ
Натрупват се върху биомембраните и нарушават тяхната структура.
Chlorehexadine (Hebiscrub) – БЦ д-ие. За локално обеззаразяване на УК при
гингивит и стоматомикози.
Mediscrub – антисептична обработка на ръцете. 2кратно втриване.
Septihand – отново съд хлорхексидин и 96% етанол.
Eudril – вода за уста, гел.
КИСЕЛИНИ
Борова к-на
Ацетна к-на
СОЛИ НА МЕТАЛИ
Сребърен нитрат (адски камък) – БЦ, адстрингентна и противовъзпалителна
активност. За профилактика на гонорея при новородени. При високи конц
причинява некроза на тъканите.
Цинков оксид – използва се в ДМ. Проявява антисептичен, адстрингентен и
противосърбежен ефект.

24. Средства за девитализация на зъбната пулпа.

Флуориди. Каналопълнежни средства.

Средства за девитализация на зъбната пулпа

Морталната екстирпация е метод, при който се отстранява коронарната и
радикуларната възпалена зъбна пулпа след некротизирането й с арсеников или
параформалдехиден препарат.
Класификация:
1. Арсен-съдържащи девитализиращи пасти:
Arsenical devitalizing fibre – девитализацията се развива след 3 до 5 дни
Caustinerf arsenical - девитализацията се развива след 7 дни
Kavinerv rapid - девитализацията се развива след 24-48 часа
2. Формалдехидни и други девитализиращи препарати - Pulp-X, Depulpin,
Caustinerf without arsenic, Devitec.
Механизъм на действие: в контакт с тъканната течност на зъбната пулпа се
образува арсениста киселина с некротизиращо действие. Арсентът преминава
както през кариозния, така и през здравия дентин. В контакт със зъбната пулпа
предизвиква хиперемия с последващи тромбози и разкъсване на капилярите –
прекъсва се кръвоснабдяването на зъбната пулпа. Притискат се сетивните
нервни влакна, което води до болка в първите няколко часа след аплицирането
на арсениковия препарат.
Времето на въздействие зависи от вида на препарата, времето на престой и
мястото на поставяне. Най-ефективно е неговото действие при поставянето му в
директен контакт с възпалената пулпа. Необходима е определена подготовка на
кавитета, която ще предотврати възникването на условия, които биха довели до
непосредствено увреждане на гингивата, интерденталната алвеоларна кост или
периодонциума.
Показания:
-при необратими пулпити на зъби със завършено кореново развитие
-криви и тесни коренови канали
-при спешни състояния
-наличие на общи заболявания
НЛР: токсично увреждане на периодонциума, увреждане на папилата при
продължаващо дифундиране на арсенистата киселина, секвестиране на алв. кост,
създаване на условия за образуване на автоалергени в периапикалната тъкан.

Флуориди
Профилактиката на зъбния кариес и повлияването на зъбната плака се извършва
с препарати, съдържащи флуор. Третирането на емайла с флуориди потиска
образуването на киселини при микробната гликолиза, намалява разтворимостта
на минералните съставки на зъбите и увеличава зъбната резистентност към
кариесогенни ф-ри (намаляват склоността на емайловата повърхност да
абсорбира протеини и редуцират плакообразуването).
В райони, където питейната вода съдържа под 1mg/1000ml флуор, за системна
антикариесна профилактика се прилагат таблетки натриев флуорид при
бременни от 4тия месец на бременността, като премът от детето продължава до
12-14-годишна възраст под зъболекарски контрол.
Флуорните лакове (Duraphat, Cavity Shield) се нанасят равномерно с помощта на
четка или дентални конци след основно почистване.
Флуорните гелове (Difluena Gel, Sensigel) се нанасят с индивидуални лъжици за
горната и долната челюст.
За домашна употреба се използват флуорни зъбни пасти (Elmex, Colgate) и
флуорни разтвори, които подсилват ефекта на флуорните пасти и увеличават
времето на доставката на флуорни йони.
При хронично предозиране се развива зъбна флуороза в периода на развитие на
зъбите при деца (пигментация на емайла и появяване отначало на бели, а по-
късно – на жълто-кафеникави петна), а при възрастните – остеосклероза със
скованост и болки в костите, а при продължителна употреба – увреждане на
черния дроб и бъбреците.

Каналопълнежни средства
Каналопълнежните средства запълват каналното пространство, с което пречат на
бактериите да се се развиват, предпвазва се периодонциума от замърсяване със
слюнчени бактерии и се блокира движението им от канала към периодонциума и
обратно. Биват:
1. Меки пасти, които не се втвърдяват
-йодоформена паста – има много добро антисептично действие, но голям
недостатък – не затваря напълно канала, а остава порьозна и пропусклива за
ексудат и инфекция.
2. Пластични, които се втвърдяват
-с изразено антибактериално действие – цинков окис-евгенол-тимолова заплънка
-индиферентни – цименти, канални заплънки на базата на смоли и пластмаси
-стимулиращи каналозапълващи средства – калциеви пасти

26. Локални препарати за орална хигиена и терапия.

Средства за лечение на пародонтит.

1. Дроги, съдържащи танини

Титаните в медицината се използват за коагулиране на повърхността на открити
рани по лигавиците и кожата, както и на намиращите се върху тях
микроорганизми. Танините действат противомикробно, хемостатично,
адстрингентно и противовъзпалително. Водните извлеци се прилагат за
изплакване на устната кухина при стоматити, гингивити, афти, тонзилити,
ангини, фарингити.
Cortex Quercus (кора от дъб), Rhus cotinus (смрадлика), Folia Salviae (листа от
градински чай), Herba Hyperici (стрък от жълт кантарион).

2. Дроги, съдържащи биофлавоноиди

Биофлавоноидите имат капиляротоничeн, антиоксидантeн,
противовъзпалителeн и други ефекти. Под форма на инфузии те се използват за
изплакване на устната кухина при ангини, фарингити, стоматити, гингивити.

3. Етеричните масла се отличават с летливост, специфична миризма и

липидоразтворимост – тимол, евкалиптол. Действат противомикробно, местно
противовъзпалително и местно анестетично.

4. Фитопрепаратите имат антисептичен и противовъзпалителен ефект и

подобряват тъканната регенерация.
Kamillosan се прилага при възпалителни процеси на устните и устната лигавица.
Peflavit C се прилага при хеморагичен гингивит.
5. Орални антимикотици и хлорхексидинови препарати
Miconazole (Daktarin) - при орална кандидоза, кандидоза на хранопровода и СЧТ.
Chlorhexidine се използва за локално обеззаразяване на устната кухина при
тонзилити, глосити, гингивити, стоматомикози, лош дъх от устата, а също –
преди и след операции и/или манипулации в устната кухина и фаринкса.
Eludril е показан е при възпалени и кървящи венци, след зъбна екстракция,
почистване на зъбен камък, оперативна намеса, афти, за дезинфекция на зъбни
протези.

6. Метални соли
Polyminerol е показан е при гингивит и пародонтит.
Zinci oxydum се включва в състава на пасти за коренов пълнеж.
Argenti nitras се прилага за обработка на кавитети и при кариес на млечните
зъби, но след промиване на кавитета се прави редукция с йодна тинктура.

7. Ензими
Lyso-6 е показан при афтозни язви, гингивит, стоматит и лезии, причинени от
зъбни протези.

8. Нестероидни противовъзпалителни лекарства

Benzydamine има противовъзпалителен, аналгетичен и антипиретичен ефект.
Показан е при фарингит, тонзилит, ларингит, стоматит, пародонтит, гингивит,
глосит.
Ginvasin има противовъзпалителен, хемостатичен и капиляротоничен ефект.
Ефективен е при пародонтити и гингивити.
Диклофенак е показан е за симптоматично лечение на гингивити, стоматити,
фарингити; след стоматологични процедури или зъбни екстракции.

9. Глюкокортикоидни препарати
Indextol има значителен антиексудативен ефект, а дексаметазонът – силен
антиексудативен, антипролиферативен и антиалергичен ефект. При алвеолити
локалната терапия с гела, въведен в алвеолата, бързо отстранява отока,
секрецията и болката.
Аминогликозидът неомицин и детергентът хлорхексидин осигуряват
широкоспектърното бактерицидно действие, необходимо за лечение на
стоматити, гингивити, пародонтити, гноене и кървене на венечните джобове,
пулпит и възпалителни процеси, предизвикани от затруднен растеж на
мъдреците.
10. Адхезивни зъбни пасти и други средства, стимулиращи регенеративните
процеси
Solcoseryl dental повишава и подобрява използването на кислород и глюкоза от
тъкани в условия на хипоксия. Ускорява регенерацията, ангиогенезата и
реваскуларизацията. Показен е при възпалителни процеси на лигавицата на
устната кухина и венците, пародонтит, афти, herpes simplex, увреждане на
венците от зъбни протези и др.

27. Витамини

Витамините биват водноразтворими и мастноразтворими.

Водноразтворими витамини

Водноразтворимите витамини не се натрупват в организма. При тяхното

приложение рядко се наблюдава предозиране, поради бързото им излъчване с
урината.
Витамин В1 (тиамин) – важен е за нормалното развитие на НС, хемопоезата,
мускулите, кожата, косата, растежа и възпроизводството. Прилага се при
възпалителни и дегенеративни пр-си на ПНС, множествена склероза, ССЗ.
В дент. мед. се изпозлва за комплексна терапия на пародонтити, глосити,
хейлити, тригеминална невралгия. Има изразена in vitro несъвместимост с вит.
В6 и В12. Алкохолът намалява резорбцията му.
Витамин В2 (рибофлавин) – регулира функцията на ЦНС и ПНС, хемопоезата,
регенерацията. Прилага се при остри и хронични хепатити, офтамологични
проблеми, дерматологични заболявания.
В дент. мед. – при лечение на устни ригади, стоматит, хейлит.
Витамин В3 (ниацин) – участва в регулацията на нивата на холестерол и
триглицериди. Прилага се в комплексното лечение на атеросклерозата.
Витамин В5 (пантотенова к-на) – важен за поддръжката и възстановяването на
тъканите и клетките, подпомага заздравяването на раните. Прилага се за лечение
на неврити, невралгии, чернодрбни заболявания, изгаряния.
Витамин В6 (пиридоксин) – прилага се при неврити, спастична мускулна
дистрофия; в дент. мед. – при гингивити, стоматити, хейлит, десквамативен
глосит, пародонтит, трудно заздравящи афти, тригеминална невралгия.
Витамин В12 (цианкобаламин) – при анемия, невралгия, чернодробни
заболявания.
 Витамин С (аскорбинова к-на) – необходим е за костното ремоделиране, за
функцията на имунната система, повишава устойчивостта на организма към
инфекции, мощен антиоксидант. Прилага се при простудни заболявания, трудно
заздравяващи рани, рахит, кожни заболявания.
В дент. мед. – при комплексната терапия на гингивит, пародонтит,
стоматит.

Мастноразтворими витамини
Мастноразтворимите витамини могат да бъдат предозирани и да се натрупат в
мастната тъкан или в черния дроб.
Витамин А (ретинол) – важен за растежа и развитието, за нормалното
функциониране на имунната система и доброто зрение, участва във
формирането на колагена, хрущяла, скелета и зъбите. Прилага се при терапия на
инфекциозни и възпалителни заблявания на ДС, цироза, хепатит, в
офтамологията и дерматологията, при тиреотоксикоза, нарушено развитие на
костите.
Витамин D – регулира нивата на Са в серума => стимулира неговата резорбция
в червата и реабсорбция в бъбречните тубули; стимулира усвояването му от
костната тъкан. Прилага се при рахит, остоеопороза, остеомалация, костни
фрактури, зъбен кариес, за лечение на lupus vulgaris, псориазис, туберкулоза на
ларинкса и бъбреците, хиперпаратиероидизъм. Противопоказен е при
свръхчувствителност, хиперкалциемия и хиперкалциурия. По време на
бременност е необходим достатъчен прием на вит. D.
Витамин Е – антиоксидант, предпазва от токсични в-ва, лекарства, радиация,
предпазва холестерола от оксидация и имунната система от оксидативен стрес.
Прилага се при хабитуален и заплашващ аборт, аменорея, стерилитет,
импотенция, при парализи след полиомиелит, прогресивна мускулна дистрофия,
миокардит, ИБС и др.
 Витамин К – необходим за нормалното съсирване на кръвта, има значение за
костния метаболизъм. Прилага се за профилактика на хеморагия преди или след
операция, при чернодробни заболявания, тежки менструални кръвотечения,
остеопороза. При предозиране с вит. К у новородени може да се наблюдава
ядрен иктер.

28. Антибиотици – класификация, фармакодинамия,

лекарствени взаимодействия.

Антибиотиците са лекарства от биосинтетичен произход, които убиват или

потискат растежа на чувствителните МО в много ниска концентрация.

Класификация:
1. Според химическата структура се разделят на:
-бета-лактами
-гликопептиди и липогликопептиди
-липопептиди
-аминогликозиди
-тетрациклини и глицилциклини
-макролиди и кетолиди
-сулфонамиди
-линкозамиди
-амфениколи
-флуорхинолони
-полимиксини
-стрептограмини
-плевромутилини и др.
2. Според типа на действие:
-бактерицидни средства – убиват МО (пеницилини, цефалоспорини,
аминогикозиди)
-бактериостатични средства – инхибират растежа и размножаването на МО
(тетрациклини, хлорамфеникол, сулфонамиди, макролиди и др.)
При висока концентрация някои от бактериостатичните средства може да
предизвикат бактерициден ефект.
3. Според спектъра на действие:
-препарати с широк спектър на действие (срещу грам + и грам -) –
полисинтетични пеницилини
-препарати с тесен антимикробен спектър
активни срещу грам + са бета-лактамаза резистентите пеницилини, макролиди
и др.
активни срещу грам – са монобактами и др.
4. Според механизма на действие:
-лекарства, които инхибират синтеза на кл. стена – пеницилини, цефалоспорини
-лекарства, които нарушават функцията на кл. мембрана – амфотерицин В
-лекарства, които потискат протеиновия синтез – макролиди, хлорамфеникол,
аминогликозиди
-лекарства, които инхибират синтезата или функцията на НК – рифампицин,
флуорхинолони.

Резистентостта се определя като липса на отговор в организма към ефекта на

антимикробното средство. Може да бъде естествна или придобита.
Прехвърлянето на гени за лекарствена резистентност възниква по следните
механизми:
-трансдукция: трансфер на ДНК чрез бактериофаг;
-трансформация: генетичен материал, който се освобождава в околната среда от
устойчиви бактерии, се поема от други чувствителни бактерии;
-конюгация: прехвърляне на генетичен материал, носещ резистентност между
бактерии чрез директен контакт.
Механизъм на развитие на резистентност:
1) производство на бактериални ензими, които инактивират антибиотика
2) намалена проницаемост на бакт. кл. мембрана за антибиотика
3) продукция на ефлуксни помпи
4) промяна на таргета на антибиотика
5) липса на метаболитен път
Кръстосана резистентност: МО, които развиват резистентност към
антимикробно средство, могат също да покажат резистентност към други
лекарства с подобна химическа структура или подобен механизъм на действие,
За лечение на някои инфекциозни заболявания комбиниране на 2 или повече
антимикробни средства е рационално. Комбинираната антимикробна терапия
има следните цели:
1. разширяване на антибактериалния спектър на действие при смесени инфекции
2. лечение на тежки инфекции с неизвестна етиология
3. повишаване на антибактериалната активност при лечението на специфични
инфекции.
 . Пеницилини. Протектирани пеницилини.
Карбапенеми. Монобактами.

Бета-лактамни антибиотици, пеницилини (пенеми), са гр. антибактериални

лекарствени средства, чийто първи представител, пеницилин, е открит от
английския бактериолог Александър Флеминг – 1928г.
Наименованието "пеницилин" идва от името на гъбичката, която произвежда
активното вещество с антибактериално действие.
В молекулата на всеки от представители се съдържа бета-лактамен пръстен,
който инактивира необратимо важни бактериални ензими, участващи в
изграждането на бактериалната КС.
Производни са на 6-аминопеницилиновата к-на.

КЛАСИФИКАЦИЯ:
I. Тесноспектърни бета-лактамазо-чувствителни [g+]
* Бензилпеницилин / Феноксиметилпеницилин
II. Тесноспектърни бета-лактамазо-резистентни [g+]
* Клоксацилин
III. Широкоспектърни [g-/g+]
* Аминопеницилини
* Карбоксипеницилини
* Уреидопеницилини
IV. Протектирани с бета-лактамазен инхибитор широкоспектърни
* Amoxicillin+Clavulanic acid (augmentin) / Amoxicillin+Sulbactam…

ФК:
Повечето са киселинонеустойчиви, разграждат се в стомаха от солна к-на.
Поради това се прилагат парентерално, мускулно или венозно.
Останалите, като киселиноустойчиви могат да се прилагат орално. Не се
разграждат в присъствието на HCl, но храната повлиява резорбцията.
Имат нисък %СПП.
Бета-лактамните антибиотици, пеницилини проникват в клетките, но не се
натрупват в тях, а се излъчват. Поради това, те имат по-ниска ИЦ С-я от ЕЦ.
Представлява хидрофилни лекарствени молекули, които се разпределят в
ексртацелуларния обем на тъканта и в резултат на това нивото им в цялата
тъкан е ниско. Пеницилиновите антибиотици проникват слабо в гранулоцитите и
макрофагите, и не проявяват активност с/у вътрекл. МО.
Преминават през ХЕБ само при възпаление на мозъчните обвивки.
НЕ се метаболизират. Имат предимно уринарна екскреция в непроменен вид,
някои и жлъчна.
Кратък t1/2 плазмен полуживот (+/-1ч), определящо 4кратно приложение на 6ч
интервал.

ФД:
Бета-лактамните антибиотици проявяват антибактериалния си ефект чрез
нарушаване синтеза на мукопептида муреин (пептидогликан) в КС на МО. Те
блокират транспептидази (ензими), които участват в крайните етапи на
синтезата му. Наричат се пеницилин-свързващ протеин (ПСП).
Нарушената синтеза на пептидогликан води до осмотична бактериолиза и
смърт на МО-те.
Всички действат БЦ в/у делящи се, ЕЦ-и МО-и.
Те са време-зависими антибиотици (оптималният им ефект зависи от С-та). Това
трябва да се съобрази при определяне на дозовия интервал.
Разлики в устройството на КС на g+/g-, води до разлики в АБ-та активност.
G+ (30-70% от КС е пептидогликан –> лесно атакуем от бета-лактамите).
G- (пептидогликанът е 10% от КС; притежават и ВМ с поринови канали, през
които дифундират пеницилините).
АНТИБАКТЕРИАЛЕН СПЕКТЪР
Бета-лактамни антибиотици, пеницилини действат срещу Гр+ и Гр- МО. Всички
широкоспектърни пеницилини са бета-лактамазо-чувствителни (настъпва
разграждане на бета-лактамният им пръстен от ензима бета-лактамаза).
 Тясноспектърните – повлияват предимно g+МО. Пеницилинът е активен
спрямо коки и пръчици.
 Резистентните тясноспектърни (антистафилококови пеницилини) – повлияват
g+МО, произвеждащи беталактамази. За разлика от повечето пеницилини –
те са активни с/у стафилококи.
 Широкоспектърни – повлияват освен g+ и g-. За да повлияят стрептококи и
други МО, продуциращи беталактамаза –се комбинират с инхибитори на
ензима.
 АМИНОпеницилини – предимно с/у чревни бактерии.
 КАРБОКСИ- / УРЕИДОпеницилини – с допълнително разширен спектър на
д-ие. Предимно причинители на уроинфекции.

Някои МО имат естествена резистентност към бета-лактами, например

ентерококите. За лечебната практика има значение развитието на придобита
резистентност, от която най-важна е свързаната с продукцията на бета-
лактамази. Тези ензими отварят хидролитично бета-лактамния пръстен и
инактивират тези антибиотици, още преди да достигнат до ПСП.
Механизъм на резистентност:
1. Могат да променят структурата на транспептидазите.
2. Да намаляват навлизането на антибиотика (пространствена промяна на
порите на външната мембрана).
За да се преодолее тази резистентност, бета-лактамните антибиотици често се
комбинират с инхибитори на бета-лактамазата като клавуланова киселина.

ПРИЛОЖЕНИЕ:
 Тесноспектърни бета-лактамазо-чувствителни [g+]
Бензилпеницилин - киселинонеустойчив. При инфекции причинени от Гонококи
/ Менингококи / Спирохети. Пневмонии, гонорея и др.
Феноксиметилпеницилин – киселиноустойчив, орално приложение. За лечение
на по-леки стрептококови инфекции на ушите, носа, гърлото, гингивити, други
анаеробни стоматоинфекции.
 Резистентните форми на беталактамаза – за лечение на
пеницилинорезистентни стафилококови инфекции (сепсис, ендокардит,
дихателни и пикочни инф. ставни инф., осеомиелит, раневи инф.)
 Аминопеницилините – за лечение на уроинфекции, бронхопулмонални,
одонтогенни, гастроинтестинални и менингеални инфекции, отити, инфекции
на меките тъкани.
 Карбоксипеницилините – при тежки инфекции на пикочните пътища,
упосепсис и др.

НЛР:
* Повечето пеницилини са НЕТОКСИЧНИ за еукариотните кл, поради липсата
на КС.
* Подходящи са по време на бременност (безвредни са за плода).
* При 3-8% от случаите се наблюдават АЛЕРГИЧНИ РЕАКЦИИ.
Пеницилините сенсибилизират организма при предшестваща среща с тях. Това
може да стане и от храна съдържаща следи от тях. Може да се развие
Бърз тип реакция – уртикария, ринит, аст.пристъп, до анафилактичен шок.
Реакция след около 72ч – обрив, треска, уртикария.
След 3ден – морбилиформен обрив, серумна болест, хемолитична анемия.
Лечение на анафилактичен шок – инж.на адреналин s.c 0,3-1мг /при липсващ
ефект – повторно инж.на адреналин i.m; бавно i.v/ инж.на хидрокортизон или
метилпренизол 500мг.
Съществува кръстосана свръхчувствителност м/у пеницилините.
Всеки курс с бета-лактами започва след отрицателна скарификационна
проба.
Предозиране с някои от тях може да доведе до нефротоксичност / хепато-
Понякога при продължителна орална терапия с широкоспектърни пеницилини
се развива ендогенни суперинфекции (предизвикани от кандиди, стафилококи,
анаероби).
НЕАЛЕРГИЧЕН МАКУЛОПАПУЛОЗЕН ОБРИВ – при аминопеницилините.
ГЛОСИТ, СТОМАТИТ, ПРОМЯНА ВЪВ ВКУСА – при перорални антибиотици.

ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ:
При свръхчувствителност към представителите от групата.
(като алтернатива – макролиди)
Съществува кръстосана свръхчувствителност м/у пеницилините.

ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ:
1. Да не се смесват Пеницилини в една спринцовка с Аминогликозиди –
поради взаимна инактивация.
2. Карбеницилин с хепарин – повишава риска от кървене.
3. Смесване на антистафилококовите пеницилини (резистентните
тесноспектърни) с аминопеницилини (широкоспектърни) – води до
разширяване на АБспектър.

ДМ:
Повечето инфекции с дентален произход се повлияват от пеницилини.
Антибиотиците са допълнение към клиничната манипулация.
Видът и дозата се определят спрямо тежестта на инфекцията и бактериалния
причинител.
Може да се приложи при: супуративен пулпит, перикоронит, некротизиращ
гингивит и др.
Поради развиващата се резистентност има ограничено използване.
(при зъбни инфекции се препоръчва амоксициклин в дози 250-500мг на всеки
8ч/ или 1г на 12ч; прибавянето на бета-лактамазен инхибитор променя дозите
375-625мг).
Аминопеницилините са показани и за антибиотична профилактика при
пациенти с висок риск от инфекциозен ендокардит.

КАРБАПЕНЕМИ

Карбапенемите са клас високоефективни антибиотични средства, които

обикновено се използват за лечение на тежки или високорискови бактериални
инфекции. β-лактамни антибиотици.
Този клас антибиотици обикновено е запазен за известни или подозирани
мултирезистентни (MDR) бактериални инфекции.
Подобно на пеницилини и цефалоспорини, карбапенемите са членове на бета
лактамния клас антибиотици, които убиват бактериите, като се свързват с ПСП,
като по този начин инхибират синтеза на бактериална КС.
Представители:
• Tebipenem
• Meropenem
• Imipenem
• Faropenem
ФК –Imipenem– :
Въвеждане: интравенозно i.v ;
Разпределение: добро разпределение в тъканите и ТТ.
Метаболизъм: бъбреци.
Екскреция: чрез глумерулна филтрация.
ФД:
Механизъм на д-ие: инхибират синтезата на бактериалната КС. Имат висок
афинитет към ПСП.
АБ спектър: широк, включва много g- / g+ и анаероби.
Резистентност на бактериите:
Намалено проникване на лекарството; промяна на ПСП; хидролиза на
лекарството от метало-бета-лактамази.
ПРИЛОЖЕНИЕ:
Инфекции, причинени от чувствителни към тях МО, резистентни към други
лекарства.
НЛР:
- СТОМАШЕН ДИСКОМФОРТ (ГАДЕНЕ / ПОВРЪЩАНЕ / ДИАРИЯ).
- КОЖНИ ОБРИВИ и реакции на инжекционното място.

*(При хора, лекувани с карбапенеми, може да се развие псевдомембранозен

колит - инфеция с Clostridium difficile.
Пациенти, които имат алергия към пеницилин, могат да развият кръстосана
чувствителност към карбапенемите.)*

МОНОБАКТАМИ

Монобактамите са моноциклични β-лактамни антибиотици, ефективни само

срещу аеробни Грам-отрицателни бактерии (напр. Neisseria, Pseudomonas).
Представител на монобактами e Azactam.
 ФК –Aztreonam– : i.v / i.m Проникване в цереброспиналната течност.
ФД:
Механизъм на д-ие: нарушава синтезата на бакт.КС
АБ спектър: активност с/у g+.
ПРИЛОЖЕНИЕ:
Не е лекарство на първи избо, прилага се при сериозни инфекции (пневмония,
менингит,сепсис); като алтернатива при алегрични пациенти към др бета-
лактамни антибиотици.
НЛР:
Aztreonam е сравнително добре поносим, но може да предизвика – покачване
на ЧД-те ензими, флебит, кожен обрив.

*(Монобактамните антибиотици не проявяват реакции на кръстосана

реактивност с пеницилин, но са показали кръстосана реактивност с
цефалоспорини, най-вече цефтазидим.
Монобактамите могат да предизвикат гърчове при пациенти с анамнеза за
припадъци, въпреки че рискът е по-нисък, отколкото при пеницилини.)

ХЕБ – хематоенцифална бариера.

. Цефалоспорини

Принадлежат към групата на бета-лактамните антибиотици.

Имат близка структура с пеницилините. Природният източник е гъбичка.
Производни са на 7-аминоцефалоспориновата к-на. Модификации водят до
получаването на полусинтетични съединения, с по-голяма активност.

КЛАСИФИКАЦИЯ:
I. ПЪРВО поколение (Cef-ale-xin / Cef-az-olin / Cef-azo-line)
II. ВТОРО поколение (Cef-aclor / Cef-uro-xime )
III. ТРЕТО поколение (Cef-tri-axone/ Cefo-taxi-me/ Cef-taz-idime/ Cefoperazone /
Cefixime)
IV. ЧЕТВЪРТО поколение (Ce-fe-pime)
V. ПЕТО поколение (Cef-tar-oline fozamil)

ФК:
Въвеждане: Перорално– някои от 1,2,3 поколение (Cefalexin; Cefaclor;
Cefixime…) Останалите – Инжекционно (предимно i.v).
Разпределение: широко разпределение в организма.
Преминават през плацентарната бариера.
Някои преминават през ХЕБ и могат да се използват за лечение на менингит.
Метаболизъм: с изкл.Cefоtaxime НЕ се метаболизират. Ceftaroline fozamil е
предлекарство, даващо активни метаболити в организма.
Екскреция: чрез Урината (тъй като са активни в урината, са подходящи за
лечение на уроинфекции). Коригиране на дозата – при бъбречна
недостатъчност. Жлъчна – Cefoperazone и ceftriaxone. За тях не се налага
коригиране на дозата при бъбречна недостатъчност.

ФД:
Механизъм на действие: БЦ д-ие. Блокират синтезата на бактер-та КС.
Механизмът им на д-ие е идентичен с този на пеницилините.
Свързват се ковалентно с ПСП, които имат транспептидазна и
карбоксипептидазна активност. В резултат се предотвратява финалната
транспептидация. Това води до лизиране на бактериалната кл и смърт.
Антибактериален спектър: класификацията им е основно спектъра и
резистентността им към беталактамазите.

1. ПЪРВО поколение – добра активност с/у g+, сравнително слаба към g-.
Повлияват пневмококи, стрептококи и стафилококи.
За денталната профилактика са подходящи cefalexin; cefazolin.
2. ВТОРО поколение – с по-голяма активност с/у g- МО.
3. ТРЕТО поколение – с още по-голям спектър спрямо g-. Но по-слабо активни
с/у g+, спрямо предните.
4. ЧЕТВЪРТО поколение – по-широк спектър на д-ие, спрямо 3поколением; по-
устоичиви на действието на беталактамази.
5. ПЕТО поколение – ефективен с/у ентерококи и широк спектър g-.

Механизъм на резистентност:
Най-често е продукцията на бета-лактамази (хидролизират беталактамния
пръстен и разрушават лекарствената молекула).

ПРИЛОЖЕНИЕ:
 УРОИНФЕКЦИИ, инфекции на кожата и меките тъкани от S.aureus S.pyogenes
– 1поколение.
 Инфекции на ДП, СИНУИТ, ОТИТ – перорални от 2поколение.
 Различни ТЕЖКО протичащи инфекции – 3поколение Cefotaxime и Ceftriaxon.
Последният е терапия на избор при всички ф-ми гонорея.
 ВЪТРЕБОЛНИЧНИ инфекции, при които се очаква антибиотична
резистентност – 4поколение.
 Инфекции на кожата и меките тъкани, както и инфекции придобити в
обществото – 5поколение.
 Цефалоспорините са подходящи в детска възраст. В старческа възраст може
да не се коригира дозата, при запазена бъбречна функция.

ДМ:
Цефалоспорините имат добра активност с/у множество патогени в УК, но са с
ограничена активност с/у анаеробите в устата.
При пациенти с висок риск от бактериален ендокардит, подлагащи се на
манипулация със силно кървене – се профилактира често с cephalexin / cefazolin.
Използват се за лечение на дентални инфекции, причинени от МО чувствителни
към тях.

НЛР:
• Най-чести са АЛЕРГИЧНИТЕ
(анафилаксия, кожни обриви, нефрит, бронхоспазъм и др).
Няма кожни тестове, надеждно показващи за възможността пациента да прояви
алергична реакция към цефалоспорините.
Възможна е кръстосана свръхчувствителност м/у цефалоспорините и
пеницилините. Доказана е 3-6% в случаите, като се дължи на странична верига, а
не на бета-лактамния пръстен. –> Пациенти с анамнеза за алергия към
пеницилини не трябва да приемат цефалоспорини.
• ДИАРИЯ – по-честа при Cefoperazone.
• НЕПОНОСИМОСТ КЪМ АЛКОХОЛ – характерно за представители съдържащи
МТТ група, като Cefoperazone.
• ХИПОПРОТРОМБИНЕМИЯ И СКЛОННОСТ КЪМ КЪРВЕНЕ - характерно за
Cefoperazone, отново поради наличието на МТТ група. (предотвратява се с
вит К1)
• ОСТРА ТУБУЛНА НЕКРОЗА – от някои по-стари цефалоспорини.
• Болезненост – при интрамускулно инжектиране i.m
• Тромбофлебит – при интравенозно инжектиране i.v

ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ:
• Пациенти с АЛЕРГИЯ към тях.
• Пациенти с анамнеза за алергични реакции или (+)кожна проба към
пеницилин.
 Бременност и лактация:
Могат да се прилагат по време на бременност, порази ниската им органна
токсичност.
Имат много ниска С-я в кърмата, поради което имат минимален ефект в/у
кърмачето.
Все пак приложението им трябва да се преценява за конкретния случай, като се
преценява съотношението риск/полза.

ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ:
• Комбиниране с Макролиди при лечение на тежки пневмонии + .
• Cefoperazone + Warfarin – повишава риска от кръвоизливи.
• Комбиниране с Аминогликозиди; бримкови диуретици – нефротоксичност.

Цефалоспорините са клас β-лактамни антибиотици, първоначално получени от

гъбата Acremonium, която е била известна като „Цефалоспориум
(Cephalosporium)". Те са полусинтетични производни на 7-
аминоцефалоспорановата к-на. Имат близка на пеницилините бета-лактамна
структура и сходен бактерициден механизъм на действие.
За разлика от пеницилините цефалоспорините са широкоспектърни и по-слабо
чувствителни към бета-лактамазите, които продуцират МО-те, насочени към
разрушаване на техния бета-лактамен пръстен.
Отделят се предимно с урината, някои и посредством жлъчната секреция.
Цефалоспорините се използват за лечение и профилактика на различни
бактериални инфекции:
 инфекции на кожата или меките тъкани
 инфекции на пикочните пътища
 стрептококовата инфекция на гърлото
 ушни инфекции
 пневмония
 инфекции на синусите
 менингит
 гонорея
Пероралните цефалоспорини обикновено се използват за инфекции, които са
по-лесни за лечение. Например, рутинен случай на стрептококова инфекция на
гърлото може да се лекува с курс на перорални цефалоспорини.
Интравенозните цефалоспорини се използват за по-тежки инфекции, например
менингит. Това е така, защото интравенозните антибиотици достигат до
тъканите по-бързо.

Цефалоспорините са групирани на базата на вида бактерии, срещу които са най-

ефективни. Групите се обозначават като поколения, има пет. Цефалоспорините
от първо поколение са активни предимно срещу Грам-положителни бактерии,
като Staphylococcus и Streptococcus. Затова се използват най-вече при инфекции
на кожата и меките тъкани. Следващите поколения цефалоспорини имат
повишена активност срещу Грам-отрицателни бактерии, често с намалена
активност срещу Грам-положителни организми.

Цефалоспорините от I-во поколение са много ефективни срещу Грам-

положителните бактерии, но са само донякъде ефективни срещу Грам-
отрицателни бактерии. Те не проникват в ликвора, окото и простатата. Прилагат
се при урогенитални инфекции, сепсис, ендокардит, перитонит,
интраабдоминални абсцеси, дихателни инфекции, инфекции на кожата и меки
тъкани. Ефективни са при инфекции причинени от стафилококи, стрептококи,
клебсиела, салмонела, шигела. Някои цефалоспорини от първо поколение се
използват като профилактични антибиотици за операция, засягаща гръдния кош,
корема или таза. Представители на I-во поколение цефалоспорини са:
Cefalexin
Cefadroxil
Cefazolin

Цефалоспорините от II-ро поколение се отличават с по-добро разпределение в

тъканите и по-широк противомикробен спектър от препаратите от първо
поколение. Натрупват се в по-високи концентрации в плеврата, синовията,
костите, жлъчката. Често се използват за лечение на респираторни инфекции,
като бронхит или пневмония. Прилагат се също при уроинфекции, гонорея,
отити, синуити, чревни, кожни и мекотъканни инфекции (фурункулоза,
пиодермия, импетиго), сепсис, за предоперативна профилактика в хирургията.
Преминават през кръвно-мозъчната бариера при здрави менинги.
Представители на цефалоспорини от II-ро поколение са:
Cefaclor
Cefuroxime
Cefprozil

Цефалоспорините от III-то поколение се отличават с по-висока бактерицидна

активност по отношение на Грам-отрицателните патогенни микроорганизми в
сравнение с I-то и II-то поколение. Те също са по-ефективни срещу бактерии,
които могат да бъдат резистентни на предишните поколения цефалоспорини.
Третото поколение също е по-слабо активно от предишните поколения срещу
Грам-положителни бактерии, включително Streptococcus и Staphylococcus.
Цефалоспорините от III-то поколение имат добро разпределение в тъканите.
Ефективни са при вътреболнични инфекции, причинени от ентеробактерии, а
също и при сепсис, дифузен гноен перитонит, уроинфекции, пневмонии,
Лаймска болест, инфекции на кожата и меките тъкани. Имат голямо значение
при лечение на менингит, тъй като преминават през хемато-енцефалната
бариера. Представители на цефалоспорини от III-то поколение са:
Cefixime
Ceftriaxone
Cefpodoxime

Цефалоспорините IV-то поколение имат противомикробен спектър по

отношение на Грам-отрицателните микроорганизми, близък до този на
цефалоспорините от III-то поколение, но за разлика от тях са много по-стабилни
по отношение на микроорганизми, произвеждащи плазмидни и хромозомни
бета-лактамази, отговорни за развитието на устойчивост към стафилококи, E.
coli, Kl. pneumoniae и др. Това се обяснява с наличието в тяхната група на
оксииминова група, към която е свързан аминотиазолидинов пръстен, което
силно ограничава достъпа и действието на бета-лактамазите. Тези препарати се
характеризират с голяма хидрофилност. Те се използват за лечение на
пневмонии, бронхити, кожни и мекотъканни инфекции, уроинфекции, сепсис.
Представители на цефалоспорини IV-то поколение са:
Cefepime
Cefpirome
Cefozopran

Цефалоспорините V-то поколение могат да се използва за лечение на бактерии,

включително метицилин-резистентен Staphylococcus aureus (MRSA) и
Streptococcus видове, които са резистентни на пеницилиновите антибиотици.
Използват се за лечение на комплицирани интраабдоминални инфекции и
усложнени инфекции на пикочните пътища. Представители на цефалоспорини
V-то поколение са:
Ceftaroline
Ceftobiprole
Ceftolozane

НЛР при лечение с цефалоспорини

Цефалоспорините обикновено причиняват малко странични ефекти. Най-честите
нежелани реакции при употреба на цефалоспорини включват:
- коремна болка
- диспепсия (нарушено храносмилане)
- гадене и/или повръщане
- метеоризъм (газове)
- диария
- липса на апетит
- обрив
- сърбеж
- главоболие
- замаяност
- общо неразположение
По-рядко могат да причинят:
- гъбична инфекция
- генитален сърбеж
- преходни чернодробни проблеми
- хематологични нарушения
Препоръки за предотвратяване на стомашно неразположение и диария:
- прием на пробиотици
- следване на инструкциите в листовката на лекарството, тъй като някои
антибиотици трябва да се приемат с храна, докато други трябва да се
приемат на празен стомах
- избягване на храни, които могат да допринесат за стомашен дискомфорт,
като пикантни или мазни храни
Един от по-сериозните странични ефекти, които могат да се появят, е инфекция с
Clostridium difficile. Нарича се още псевдомембранозен колит и обикновено се
появява след дълъг курс на антибиотици и може да бъде потенциално
животозастрашаваща. Характеризира се с:
- тежка, водниста диария
- коремна болка и спазми
- треска
- гадене
- намален апетит
- слуз в изпражненията
- дехидратация

Рядко се съобщава за гърчове при употреба на някои цефалоспорини, като

рискът е най-голям при хора с бъбречни заболявания. Цефалоспорините са
свързани също с намалена способност на кръвта да се съсирва, което води до
удължено време на кървене. Хората с бъбречни или чернодробни заболявания,
недохранване, приемащи цефалоспорини дългосрочно или едновременно с
антибиотичното лечение са на антикоагулантна терапия, са изложени на по-
голям риск.

Както всеки вид лекарства, и цефалоспорините могат да предизвикат алергия.

Най-честият признак на алергична реакция към цефалоспорини е кожен обрив.
В редки случаи цефалосприните могат да причинят сериозна алергична реакция,
известна като анафилаксия. Симптомите на анафилаксия включват:
- уртикария
- зачервена кожа
- подут език и гърло
- затруднения с дишането
- ниско кръвно налягане
- бърз или слаб пулс
- гадене или повръщане
- диария
- виене на свят
- припадък
До 10% от хората с анамнеза за алергия към пеницилин са алергични към
цефалоспорини.

Преди всеки нов курс на лечение с цефалоспорини се прави скарификационна

проба за чувствителност. Венозното въвеждане на цефалоспорини може да
окаже флебитогенен ефект.
Към групата на цефалоспорини и други бета-лактамни антибиотици се отнасят и
карбапенеми и монобактами.

. Тетрациклини

Химическа Класификация на противомикробни химиотерапевтици:

1. Бета-лактамни антибиотици
2. Гликопептиди и Липогликопептиди
3. Липопептиди
4. Аминогликозиди
5. Тетрациклини и Глицилциклини
6. Макролиди и Кетолиди
7. Линкозамиди
8. Амфениколи
9. Полимиксини
10.Стрептограмни
11.Оксадолидинони
12.Плевромутилини
13.Сулфонамиди
14.Флуорохинолони
15.5-нитроимидазоли
Тетрациклините притежават 4пръстенно ядро, с прикрепени различни
странични вериги.
Първият (хлортетрациклин) има природен произхожда от МО-и.
Новите са с полусинтетичен произход.
Тетрациклините са един от най-широкоспектърните антибиотици. БС тип на д-
ие и бързо проявяващ се ефект. Действат както в/у ЕЦ, така и в/у ИЦ МО. Освен
противомикробно, притежават и противовъзпалително действие. проявяват
много НЛР и бързо развиваща се резистентност, поради което приложението
им е ограничено (изкл е тигециклинът).

КЛАСИФИКАЦИЯ
Тетрациклини:
 Tetracycline
 Oxytetracycline
 Methacycline
 Minocycline
 Doxycycline
Глицилциклини: Tigecycline (Tygacil)

ФК
Различават се по някои ФК-и показатели.
Спрямо плазмения полуживот биват: кратодействащи / със средна
продължителност / дългодействащи. Това определя и приложението им (на 6
/12ч).
Резорбция: всички тетрациклини образуват нерезорбируеми хелатни
комплекси, при прием с храна (млечни продукти; листни зеленчуци) и
медикаменти съдържащи дву- и тривалентни йони (Ca; Mg; Al).
Храната намалява резорбцията им.
Приемането на антиациди също влошава резорбцията.
 Приемане на тези средства 1ч преди / 2ч след хранене.
 Доксициклин е желателно да се приема след хранене, поради силна
стомашна болка, гадене, дори повръщане.
Тигециклинът се прилага САМО венозно като инфузионен р-р.
Разпределение: много добро разпределение в тъканите и ТТ; висока С-я в БД /
жлъчка / туморни тъкани.
Имат добро субклетъчно разпределение, правещо ги ефективни за лечение на
вътреклетъчни инфекции!
Преминават диплацентарно и увреждат плода!
С-та на доксициклинът в гингивата може да бъде 5-7пъти по-висока от
плазмената.
Миноциклинът има високи нива в слюнката, сълзите и ушите.
Метаболизъм – ЧД (при висока С-я / ЧД заболявания могат да станат
хепатотоксични).
Екскретиране – основно с жлъчката и урината. Различават се спрямо
надделяващия път. Доксициклинът и моноциклинът имат висока жлъчна
екскреция , правещо ги подходящи за пациенти с увредена бъбречна ф-я.
Тетрациклините са НЕприложими през периода на лактация, поради
възможността за екскреция с майчиното мляко!

ФД
БС! Инхибират протеиновата синтеза, като се свързват обратимо с 30S
субединицата на рибозомите.
Доксициклинът може да инхибира активността на остеокластите, допринасящи
за деструкцията на тъканите при заболявания като гингивит. Проявява висока
активност с/у важни одонтогенни патогени.
Тетрациклините в субантимикробни дози – също могат да повлияят
възпалението, кл.пролиферация и ангиогенезата.
Тетрациклините са с широк спектър на д-ие. Активни са с/у голям брой аероби и
анаероби, предимно g+ и по-малко към g-.
Тигециклинът се използва при множествена лекарствена резистентност (MDR)
към g+ бактерии. По-ефикасен е при лечение на MRSA, от ванкомицин.
Най-често резистентност към тетрациклините развиват – стафилококи; E.coli;
Klebsiela; и др g-.
Механизми за развитие на резистентност:
1. Затруднено навлизане, от където и намалено натрупване в клетката.
2. Намален достъп до рибозомите.
3. Ензимно инактивиране на тетрациклините.
Както макролидите и тетрациклините повлияват облигатни вътреклетъчни като
хламиди; рикетсия; микоплазма (атипични бактерии).

ПРИЛОЖЕНИЕ
 Жлъчни инфекции
 Респираторни, СЧ и урогенитални инфекции
 Акне и розацеза
 Ювенилен, бързо прогресиращ и рефрактерен парадонтит!
 Q-треска; полово предавани хламиди и микоплазмен уретрит;
 Холера; чума; Лаймска болест; антракс; тиф; бруцелоза; туларемия;
 Тигециклин – при усложнени кожни, мекотъканни и коремни инфекции.

НЛР
* СЧ – най-чести; особено при прилагане на гладно. Гадене, повръщане. При
продължително приложение – хронична диария.
* ОТЛАГАНЕ В КОСТИТЕ И ЗЪБИТЕ! – свързват се с Са / растящите кости /
новообразувани зъби при малките деца.
* ХЕПАТОТОКСИЧНОСТ – при високи дози.
* ФОТОЧУВСТВИТЕЛНОСТ – при системно прилагане и последващо слънчево
облъчване. (може да се наблюдава различна степен изгаряне)
* ЖЪЛТО ОЦВЕТЯВАНЕ НА НОКТИТЕ – след продължително лечение.

ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ
x ДЕЦА ПОД 12г – възможно е забавяне на костния растеж, отлагане в Е и Д на
зъбите. Това води до склонност към кариеси и трошливост, в резултат
хипоминерализация и хипоплазия на Е. Наблюдава се трайно жълто-кафяво
оцветяване на зъбите и флуоресценция!!!
x БРЕМЕННОСТ и КЪРМЕНЕ – преминават диплацентарно -> могат да доведат
до отлагане в костите и потискане растежа на плода. Свързват се с Са+ и в
Зъбните Зародиши (нарушават растежа и на 2те съзъбия). Могат да
предизвикат ИКТЕР на новороденото. В кърмата С-та им достига 50-100%.
x ЧД ЗАБОЛЯВАНИЯ – тетрациклините, с изкл. Доксициклин – могат да
достигнат токсични нива при пациенти с увредена бъбречна ф-я.
x ИНТЕНЗИВНО СЛЪНЧЕВО ОБЛЪЧВАНЕ
x СИСТЕМНИ МИКОЗИ

ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
 Образуват нерезорбируеми хелатни комплекси, при прием с храна (млечни
продукти; листни зеленчуци) и медикаменти съдържащи дву- и тривалентни
йони (Ca; Mg; Al).
* нерезорбируеми хелатни комплекси – при поставяне в една
банка/спринцовка с Ca; Mg; Al; Fe; хепарин
* неразтворими труднорезорбируеми хелатни комплекси – при прием с
антиацидни средства; препарати на желязото; някои лактативи.
 Намалена активност – при ко-медикация с Е-ни индуктори.
 Намаляване дозата на антикоагулантите, при комбинирано използване. Тъй
като тетрациклините намаляват плазмената протромбинова активност.
 Увеличават ефекта на индиректните антикоагуланти.

32. Аминогликозиди

Химическа Класификация на противомикробни химиотерапевтици:

16.Бета-лактамни антибиотици
17.Гликопептиди и Липогликопептиди
18.Липопептиди
19.Аминогликозиди
20.Тетрациклини и Глицилциклини
21.Макролиди и Кетолиди
22.Линкозамиди
23.Амфениколи
24.Полимиксини
25.Стрептограмни
26.Оксадолидинони
27.Плевромутилини
28.Сулфонамиди
29.Флуорохинолони
30.5-нитроимидазоли
Аминогликозидите са група от природни и полусинтетични антибиотици,
изградени от хексозен пръстен, към който се прикрепват аминозахари.
Природните се синтезират от гъбичките Micromonospora и Actinomyces.
*(НЕ повлияват вътреклетъчни)
КЛАСИФИКАЦИЯ
 Streptomycin
 Gentamycin
 Tobramycin
 Kanamycin
 Paromomycin
 Amikacin
 Neomycin (само локално приложение)
 Netilmicn?
 Plazomicin (нов клас “неогликозид”)

ФК
Аминогликозидите са силно полярни в-ва и НЕ се резорбират в СЧТ!
Прилагат се парентерално (мускулно или венозно). Под формата на крем – при
кожни инфекции; капки – при конюнктивит. Практически не се метаболизират.
Създават висока С-я в бъбреците. Излъчват се непроменени с урината. При
бъбречна недостатъчност – корекция доза.
Разпределят се в ЕЦТ. Нисък %СПП. Плазмен полуживот 2-3ч.
Преминават плацентарната бариера. (както тетрациклини)

ФД
БЦ! Инхибират протеиновата синтеза, като се свързват необратимо с 30S
(тетрациклини, но те обр) субединицата на рибозомите. Действат БЦ –
действието им се обуславя от нарушената белтъчна синтеза и промяна
проницаемостта на КМ.
Имат широк противомикробен спектър (много g-, някой g+). Тетра обратно
Механизъм на резистентността към аминогликозиди:
1. Инактивирането им от бактериален Ензим.
2. Намаляване на транспорта им в кл.
3. Намаляване на афинитета им към рибозомата.

ПРИЛОЖЕНИЕ
 За лечение на: бактериален ендокардит; пневмонии; туберкулоза; пикочни и
БД инфекции;
 За лечение на инфекции от E.coli / Klebsiella / Proteus – Гентамицин,
Тобрамицин, Амикацин.

НЛР
 ОТОТОКСИЧНОСТ – вестибуларни и слухови нарушения. Гентамицин и
Стрептомицин – предимно вестибуларни; Амикацин и Канамицин-слух.
 НЕФРОТОКСИЧНОСТ – обратим ефект при прекъсване на лечението.
Фактори за проява са – старческа възраст; заболяване на бъбреците;
прилагане на др нефротоксични препарати;
 КУРАРЕ-ПОДОБЕН НЕВРОМУСКУЛЕН БЛОК – при прилагане на
аминогликозиди във високи дози. Блокадата може да се обърне с
парентерално прилагане на Са сол.
 АЛЕРГИЧНИ РЕАКЦИИ – рядко (кожни обриви, еозинофилия).

БРЕМЕННОСТ И КЪРМЕНЕ
Противопоказани при: БРЕМЕННОСТ, свръхчувствителност, бъбречна
недостатъчност, миастения гравис.
Причиняват увреждане на плода, нарушаване на слуха.

ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
* Засилване на отоксичността им при комбинация с – бримкови диуретици;
платинови цитостатици.
* Засилване на нефротоксичността при комбинация с - Amphotericin B и
Циклоспорин.
* Ото и нефротоксичността се засилва и при комбинация помежду им.
* Нежелателно комбиниране с недополяризиращи периферни
миорелаксанти (кураре) – увеличават риска от невромускулна блокада.

ДЕНТАЛНА ПРАКТИКА

Корекция на дозата гентамицин при П с бъбречна недостатъчност.

Да не се смесва гентамицинът с др лекарства в спринцовката или инфузионната
банка – това може да доведе до утаяване или инактивиране на лекарството.
Кураре – недополяризиращи невромускулни блокери (блокират N2).
Аминогликозидите – блокират освобождаването на ацетилхолин в
синаптичната цепка. =>Опасно е в комбинация, поради продължително
блокиране на дишането.

ЕЦТ – екстрацелуларна течност.

33. Макролиди

Химическа Класификация на противомикробни химиотерапевтици:

31.Бета-лактамни антибиотици
32.Гликопептиди и Липогликопептиди
33.Липопептиди
34.Аминогликозиди
35.Тетрациклини и Глицилциклини
36.Макролиди и Кетолиди
37.Линкозамиди
38.Амфениколи
39.Полимиксини
40.Стрептограмни
41.Оксадолидинони
42.Плевромутилини
43.Сулфонамиди
44.Флуорохинолони
45.5-нитроимидазоли
Първият въведен макролид е еритромицинът. Модификации на пръстена му
води до получаването на нови полусинтетични макролиди (с подобрени ФК и
спектърни д-я). В сравнение с другите противомикробни средства –
макролидите се отличават с ниската си токсичност.
Кетолидите са група полусинтетични производни на еритромицина. Те са
ефективни при макролид-резистентни бактерии.
КЛАСИФИКАЦИЯ – макролиди:
1. Erythromycin
2. Oleandomycin
3. Spiramycin
4. Roxithromycin
5. Azithromycin
6. Clarithromycin
7. Midecamycin
8. Кетолиди - Telithromycin

ФК
Резорбция в СЧТ. ЧД метаболизъм за повечето е чрез с-мата на CYP450. Жлъчна
екскреция, по-новите и бъбречна. Спирамицин – висока слюнна екскреция,
улесняващо третирането на възпаление в УК.
Еритромицин се разрушава от солната киселина HCL, а храната забавя
резорбцията му.
Макролидите имат добро тъканно разпределение. (Азитромицинът постига
висока вътреклетъчна концентрация. По-дълго действие и по-добро понасяне
спрямо еритромицина).

ФД
БС! Макролидите инхибират протеиновата синтеза. Блокират елонгацията на
ППВ чрез обратимо свързване с 50S рибозомната субединица. Те са БС, но при
високи дози могат да проявяват и БЦ ефект.
Макролидите и кетолидите се свързват на едно и също място, но кетолидите са
с по-висок афинитет към 50S субединицата. Взаимодействат и на допълнително
място, като така се преодолява резистентността към макролидите.
Макролидите проявяват имуномодулираща и противовъзпалителна
активност, независима от противомикробната.
Съществува кръстосана зависимост между еритромицинът и др макролиди
Както тетрациклините и макролидите повлияват облигатни вътреклетъчни като
хламиди; рикетсия; микоплазма (атипични бактерии).

СПЕКТЪР НА ДЕЙСТВИЕ
Активност главно с/у g+ коки и атипични патогени.
Спектърът им наподобява на този на пеницилина и могат да се използват като
алтернатива при пациенти алергични към него.
Еритромицинът е активен срещу повечето g+, също и някои g-.
Кларитромицинът е с най-висока активност с/у g+ бактерии, спрямо
останалите.
Азитромицинът е с по-голяма активност с/у g-, спрямо еритромицинът и
кларитромицинът.
Телитромицинът има повишена активност с/у резистентните S.pneumoniae и
S.aureus.

ПРИЛОЖЕНИЕ
В ДМ: 1.за лечение и профилактика на дентални инфекции (гингивит,
пародонтит..) Макролидите са алтернатива на пеницилина за лечение при
пациенти алергични към бета-лактамни антибиотици. Често използван е
аритромицинът (широк спектър, висока вътрекл С, добра поносимост,
еднократна дневна доза). 2.преди дентални процедури за предотвратяване на
бактериален ендокардит при пациенти с клапна лезия (аритромицин) или
профилактика на ревматични пристъпи.
Рудожил(Равамед)– за лечение на бактериални възпаления (пародонтоза).

Приложение при:
 Инфекции на ДП
 Инфекции на кожата и меките тъкани
 Полово предавани инфекции
 Дифтерия и коклюш
 Токсоплазмоза
 Туберкулоза
 Пневмонии, придобити в обществото при пациенти над 18г (риск от
хепатотоксичност).
Лечение на легионела (вътрекл. БД).
НЛР
 СЧ нарушения (гадене, повръщане, диария, колики)
 Хепатотоксичност
 Кардиотоксичност
 Алергични реакции
 Зрителни нарушения (диплопия, трудно фокусиране) - телитромицин

БРЕМЕННОСТ И КЪРМЕНЕ
Еритромицинът и Азитромицинът са безопасни при бременни.
За безопасността на новите макролиди няма достатъчно данни.

ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
* Някои от макролидите засилват ефекта на кортикостероиди, варфарин,
digoxin.
* Антагонизъм м/у макролидите и линкозамидите, хлорамфеникол – поради
конкуренция за много близки залавни места в рибозомата.
* Риск от ритъмни нарушения – при едновременно прилагане на др
антиаритмични средства.

34. Линкозамиди. Амфениколи. Гликопептиди.

Линкозамиди
Линкозамидите са група бактериостатични антибиотици, които имат сходно
антибактериално действие с макролидите и хлорамфеникола.
Представители са Lincomycin, Clindamycin.
Фармакокинетика: имат добра СЧ резорбция, добро тъканно разпределение в
костите, простатата, жлъчката, урината, слюнката и плевралната течност.
Преминават през възпалените менинги. 90% СПП. Екскретират се чрез черния
дроб, жлъчка и урина.
Фармакодинамика: потискат протеиновия синтез по време на фазата на
елонгация чрез обратимо свързване с рибозомната 50S-субединица. Имат
бактериостатично действие и висока активност срещу грам + коки.
Терапеврично приложение: за лечение на инфекции на костите и ставите:
остеомиелит, септичен артрит, инфекции на ГДП: тонзилит, фарингит, синуит,
възпаление на средното ухо, инфекции на ДДП: бронхит, пневмония,
белодробен абсцес, кожни и мекотъканни инфекции, acne vulgaris. Клиндамицин
се използва за лечение на одонтогенни инфекции – периодонтален абсцес и
периодонтит, показен и при акне.
НЛР: алергични реакции, левко- и тромбоцитопения, нарушения на
чернодробната функция, СЧ смущения. Клиндамицинът предизвиква кожни
обриви, псевдомембранозен колит, нервно-мускулен блок и апнея.
Противопоказания: не се прилагат при свръхчувствителност и бременност.
Лекарствени взаимодействия: не се комбинират с макролиди и хлорамфеникол
поради сходен механизъм на действие. Линкозамидите увеличават
фармакологичния ефект на нервно-мускулните блокери. Възможна е кръстосана
резистентност между линкомицин и клиндамицин. При комбиниране на
клиндамицин с антикоагуланти се увеличава кървенето или се повишава INR.

Амфениколи
От групата на амфениколите в клиничната практика се прилага само
Chloramphenicol.
Хлорамфениколът е антибиотик с бактериостатичен ефект и широк спектър на
действие, подобен на този на тетрациклините.
Фармакокинетика: При перорално приложение се резорбира добре. Може да се
приложи и мускулно. Прониква в синовиалната, плевралната,
цереброспиналната асцидна течност, в стъкловидното тяло на окото и през
плацентата. В ликвора е във високи конц. 60% СПП. Излъчва се 80%
метаболизиран и 10% непроменен чрез урината и жлъчката. Екскретира се и с
кърмата.
Фармакодинамика: свързва се с рибозомната 50S-субединица и инхибира
протеиновия синтез на МО. Има широк спектър, включващ грам+ и грам- аероби
и анаероби, микоплазма, хламидия, рикетсия.
Терапевтично приложение: Хлорамфениколът е резервен антибиотик при
лечение на тежки инфекции като коремен и възвратен тиф, рикетсиози, ушни
инфекции. В областта на ЛЧХ се прилага най-вече при септични състояния с
причинител стрептококи, пневмококи и клостридии.
НЛР: гадене, повръщане, диария, коло-ано-ректален синдром, глосит, езофагит,
доза-зависима обратима и доза-независима необратима депресия на костния
мозък, синдром на „синьото бебе“, нарушение в акомодацията, неврит на
зрителния нерв, Херцхаймерова реакция, обриви, треска, рядко-анафилаксия.
Противопоказания: не се прилага при хемопатии, чернодробни заболявания,
тежка бъбречна недостатъчност, бременност, недоносени и новородени деца.
Лекарствени взаимодействия: усилва ефектите на барбитуратите, кодеин и др.
Неутрализира действието на контрацептивите. Потиска еритропоетичното
действие на желязото при желязодефицитни анемии. Алкализиращите средства
засилват ефектите му. При консумация на алкохол по време на лечението с
хлорамф. се развива дисулфирам-реакция.

Гликопептиди
Класификация:
-гликопептидни антибиотици – Vancomycin, Teicoplanin
-полусинтетични липогликопептидни антибиотици – Telavancin, Dalbavancin,
Oritavancin
Фармакокинетика: ванкомицинът не се резорбира в СЧТ. Прилага се
парентерално (интравенозно). Перорално се прилага само за лечение на
псевдомембранозни колити, свързани с прием на широкоспектърни
антибиотици. Има широко разпределение във всички тъкани и телесни течности
(с изкл. на ликвора). 10 до 50% СПП. Екскретира се предимно с урината.
Фармакодинамика: инхибира синтеза на кл. стена на МО като инхибира ензима
трансгликозилаза и прекъсва по-нататъшното удължаване на пептидогликана.
Има бактерицидно дествие и тесен противомикробен спектър, включващ грам +
МО.
НЛР: фебрилитет, флебити, ототоксичност и нефротоксичност, алергични
реакции. Ототоксичността включва вестибуларна дисфункция (атаксия,
световъртеж, гадене) и кохлеарна дисфункция (шум в ушите и загуба на слуха),
които са обратими. При бързо венозно инжектиране може да се наблюдава
„синдром на червения човек“.
Терапевтично приложение:
- Ванкомицинът се прилага парентерално при ентерококови ендокардити,
стрептококови инфекции, а орално за лечение на ентероколит.

35. Сулфонамиди. Противотуберкулозни средства.

Сулфонамидите са синтетични широкоспектърни противомикробни

химиотерапевтици – структурни аналози на пара-аминобензоената киселина.
Класификация:
1. Сулфонамиди с добра СЧ резорбция: Sulfsoxazole, Sulfamethoxazole,
Sulfadoxine
2. Сулфонамиди със слаба СЧ резорбция: Sulfaguanidine
3. Сулфонамиди за локално приложение: Sulfacetamide, Sulfathiazole
4. Сулфонамиди, комбинирани с трометоприм: Cotrimoxazole
5. Сулфонамиди, комбинирани с 5-аминосалицилова к-на: Sulfasalazine
Фармакокинетика: Сулфонамидите с резорбтивнo действие се резорбират добре
от СЧТ и имат биолналичност 70-100%. Разпределят се във всички тъкани и
телесни течности. Преминават КМБ и плацентата. 20-90% СПП. Метаболизират
се в черния дроб и се екскретират с урината.
Фармакодинамика: предотвратяват образуването на фолиева к-на на МО като
конкурентно инхибират ензима дихидроптероат синтаза. Проявяват
бактериостатичен ефект. Имат широк антибактериален спектър, включващ
грам+ и грам- аеробни бактерии, хламидии, актиномицети и др.
Терапевтично приложение: за лечение на уроинфекции, нокардиоза, ulcus molle,
локално се прилагат за лечение на бактериални конюнктивити.
НЛР: гадене, повръщане, диария, хематологични нарушения,
хипербилирубинемия у новородено, обриви, сърбеж, дерматити. Синдромът на
Стивънс-Джонсън е най-тежката реакция на свръхчувствителност,
характеризираща се с треска, мултиформена еритема и улцерация на лигавици.
Противопоказания: бременност и лактация, новородени и недоносени деца,
сърдечна декомпенсация, ЧДН и БН.
Взаимодействия: не трябва да се комбинират с естерни МА, производни на пара-
аминобензоената к-на, тъй като намаляват техния ефект. Сулфонамидите
потенцират действието на фенитоин, метотрексат, антагонистите на вит.К.
Проявяват адитивен синергизъм при едновр. приложение с пеницилини.

Противотуберкулозни средства
1. Противотуберкулозни средства от първи ред: Isoniazid, Rifampicin,
Pyrazinamide, Ethambutol, Streptomycin
2. Противотуберкулозни средства от втори ред: PAS, Ethionamide, Cycloserine,
аминогликозиди, флуорхинолони
Фармакокинетика: лекарствените средства от първи ред се приемат перорално,
имат добро тъканно разпределение и се метаболизират в черния дроб с
изключене на стрептомицин, който се прилага парентерално, разпределя се в
екстрацелуларната течност и не се метаболизира. Основният път на
елиминиране е урината и жлъчката.

Фармакодинамика:
-Изониазид инхибира синтезата на миколовите к-ни, които са съществена част
на кл. стена. Спектърът му на действие е насочен срещу M. tuberculosis.
-Rifampicin инхибира синтезата на РНК. Активен е срещу микобактериите на
туберкулозата и лепрата, грам+ и грам- бактерии.
-Пиразинамид е предлекарство, което се превръща в пиразиноева к-на.
-Стрептомицинът се свързва необратимо с 30S субединицата на бактериалната
робозома и потиска елонгацията в протеиновия синтез.
Противотуберкулозните лекарства не се прилагат самостоятелно, тъй като
монотерапията води до бързо развитие на резистентост и неуспех на лечението.
Прилага се комбинирано лечение за 6 месеца, съдържащо задължително
рифампицин. Стандартният курс на лечение вкючва прилагането на изониазид,
рифампицин, пиразинамид и етамбутол (или стрептомицин) за 2 месеца,
последвано от прилагане на изониазид и рифампицин за 4 месеца.
НЛР: хепатотоксичност, невротоксичност, може да оцветят в оранжево-червен
цвят телесните течности и секрети, хиперурикемия и артралгия, особено на
раменете, може да предизвикат обратим ретробулбарен неврит на зрителния
нерв с нарушение на цветното зрение в червено-зеления спектър, намаляване на
зрителната острота, ототоксичност, нефротоксичност и невромускулна блокада,
стомашно-чревни нарушения, алергични реакции.
Противопоказания: свръхчувствителност, тежко чернодробно увреждане.
Пиразинамидът не се прилага при пациенти с порфирия, а етамбутол при
пациенти с увреждане на зрителния нерв. Безопасни са за употреба по време на
бременност с изключение на стрептомицин, който е ототоксичен за плода и е
противопоказен по време на бременност.
Лекарствени взаимодейства: Рифампицинът понижава плазмените нива и
отслабва ефектите на голям брой лекарства като калциеви антагонисти,
сърдечни гликозиди, кумаринови антикоагуланти, парацетамол, бета-блокери и
др. Изониазид инхибира метаболизма на някои лекарства, което може да повиши
плазмената им концентрация до токсични нива.

36. Хинолони. Флуoрохинолони

ХИНОЛОНИТЕ са синтетични противомикробни средства, притежаваща

хинолонова структура. Първият представител е НАЛИДИКСОВАТА К-НА.
Тя инхибира бактериалния ензим ДНК гираза (необходим за репликацията и
транскрипцията на ДНК). Има БС д-ие и тесен антибактериален спектър,
предимно с/у g-.
Налидиксовата к-на се резорбира добре след орално приложение. Създава
високи С-ии в урината.
НЛР: главоболие, световъртеж, сънливост, алергии и др.
Приложение: инфекции на уринарния тракт и диария, причинена от E.coli.

ФЛУРОХИНОЛОНИТЕ са синтетични флуорирани производни на налидиксовата

к-на. Имат висока активност, разширен спектър, по-добро проникване и
поносимост, бавно развиваща се резистентност.

КЛАСИФИКАЦИЯ:
I. ПЪРВО поколение – Ciprofloxacin; Norfloxacin
II. ВТОРО поколение – Ofloxacin; Levoflloxacin; Moxifloxacin
Други – Delafloxacin
Основно лекарство е Ципрофлуксацин.
Препарати от 2-ро поколение (лево-/мокси-) са известни като респираторни
флурохинолони.

ФК:
Добра резорбция след перорално приложение.
Висока орална бионаличност.
Храната може да забави времето за постигане на пикови плазмени С-и.
СЧ им резорбция намалява при прием на храни или лекарства съдържащи 2 и 3
валентни йони (Ca;Mg;Al).
Някои се прилагат венозно.
Имат широко разпределение в тъканите и телесната течност, не преминават
ХЕБ. Създават високи С-и в урина, бъбреци, жлъчка,простата, синуси, БД.
Натрупват се във фагоцитите.
Имат ЧД метаболизъм.
Екскретират се главно с урината.
Плазменият им полуживот е вариабилен (3 / 6 /12ч).

ФД:
Флурохинолоните инхибират синтеза на бактериалната ДНК.
При g- блокират топоизомераза 2 (ДНК гираза). Притежава две А и две В
субединици (извършват нарязване, въвеждане и запечатване).
При g+ блокират топоизомераза 4.
Действат БЦ, имат широк противомикробен спектър.
Повлияват g- и g+ коки и бацили.
Бактериалната резистентност се развива в резултат:
1. Спонтанни хромозомни мутации. (променят свързващото място)
2. Експресия на ефлуксни помпи. (детерминират натрупването на средството
в бактериите)
 Приложение:
 Инфекции на пикочните пътища
 Бактериални диарии
 Полово предавани болести;
 Респираторни инфекции
 Инфекции на кожата и меките тъкани, костите
 В комбинация с други антимикробни средства при туберкулоза и лепра,
устоичйчиви на др лекарство (MDR).

НЛР:
* СЧ (гадене, повръщане, диария)
* НЕВРОЛОГИЧНИ (главоболие, световъртеж, безсъние)
* АЛЕРГИЧНИ РЕАКЦИИ (кожни обриви, уртикария, еозинофилия,
фоточувствителност)
* ТЕНДИНИТИ И РУПТУРА НА СУХОЖИЛИЯ!(повишен риск при възрастни,
спортисти, трансплантирани пац, П приемащи глюкокортикостероиди)

Взаимодействия:
Повишават плазмените нива на theophylline; warfarin; ciclosporin; caffeine.
Препарати на желязото намаляват оралната им бионаличност.

Противопоказания:
x Свръхчувствителност.
x Спортисти.
x Бременни. Лактация.
x Деца под 18г.
x Пациенти след 60г (възрастни).
x Пациенти с епилепсия.
x Пациенти приемащи еритромицин, антиаритмични лекарства кл. 1А/3
Антимикотични средства
Микозите са гъбични инфекции причинявани от дерматофити и дрожди.
Инфекциите се делят на повърхностни (кожа, лигавица, косми, нокти) и
дълбоки (вътрешни органи).
КЛАСИФИКАЦИЯ:
 АЗОЛИ (Имидазоли / Триазоли)
 АЛИЛАМИНИ
 СУБСТИТУИРАЩИ ПИРИДОНИ
 ПРОТИВОГЪБИЧНИ АНТИБИОТИЦИ
 ПИРИМИДИНОВИ АНАЛОЗИ
 ЕХИНОКАНДИНИ
ФАРМАКОКИНЕТИКА – ФК
АЗОЛИ – синтетични препарати, изградени от 5членен пръстен, свързан с
останалата част на молекулата чрез азовръзка (N-C-). Имидазолите са с 2N-
атома, а триазолите с 3. Имат различна разтворимост във вода, различен %СПП,
разлики в плазмения полуживот, разпределят се добре в тъканите. Екскретират
се главно с жлъчката, някои с урината. Прилагането и P.O. и I.V.
 Ketoconazole – метаболизира се в ЧД до неактивни метаболити.
 Fluconazole – висока орална бионаличност. Високи С-ии в слюнката.
Предимно екскретиране чрез урината.
 Itraconazole – кератофилен, натрупва се в кератин-съдържащите тъкани.
Метаболизира се в ЧД до неактивни метаболити.
 Voriconazole – дериват на флуконазола.
АЛИЛАМИНИ (синтетични)
Terbinafine – с бърза СЧ резорбция, 70%орална бионаличност, 99%СПП, 17ч
плазмен полуживот. Изразени кератофилни свойства – натрупване в кератин-
съдържащите тъкани. Екскретират се с урината, установяват се и в кърмата.

ПРОТИВОГЪБИЧНИ АНТИБИОТИЦИ
1.Amphotericin B – селективно действа в/у гъбичките, тъй като свързва
ергостерола в КМ на чувствителните гъби. Резултат е промяна на пермабилитета
и изтичане на вътреклетъчното съдържимо. (Бозайниците съдържат холестерол,
вместо ергостерол. Но лекарството се свързва и с КМ на човека – обясняващо
токсичните ефекти). Спрямо С-та има ФС/ФЦ фунгостатичен или фунгоциден
ефект. Има широк спектър на действие, не се използва за лечение на
неинвазивни форми. Противопоказан при пациенти със свръхчувствителност
към него или съставките на продукта.
2.Nystatin – силно токсичен при парентерално приложение. Оралното му
приложение цели само лечение на кандидоза на УК и ХТ.
3.Griseofulvin – резорбцията му се увеличава при приемането ме с храна богата
на мазнини. Препоръчва се да се взема по време на хранене. – КД
ЕХИНОКАНДИНИ – 10ч плазмен полуживот, висок%СПП, добро разпределение в
тъканите. Инхибират синтезата на съставки на КС.
 ФАРМАКОДИНАМИКА – ФД
Гъбичките са свободно живеещи еукариоти, съществуващи под формата на
дрожди, плесени или комбинация от двете. Изградени са от ригидна КС,
съдържаща хитин, и КМ, изградена главно от ергостерол.
Основно действие на тези средства са повлияване структурните елементи на
гъбичките:
1. Нарушаване пропускливостта на КМ
2. Инхибиране синтезата на НК
3. Потискане на Кл.делене
4. Инхибиране синтеза на КС
* Азоли – повишават пропускливостта на КМ, като инхибират синтезата на
ергостерол.
* Алиламини – също инхибират синтезата на ергостерол.
* Полиенови антибиотици – също повишават пропускливостта на КМ.
* Гризефулвин – инхибира КД.
* Флуцитозин – нарушава синтеза на НК.

ТИП НА ДЕЙСТВИЕ
Могат да бъдат разделени на Фунгистатични и Фунгицидни. ФС/ФЦ

СПЕКТЪР НА ДЕЙСТВИЕ
Делят се на такива с широк спектър на д-ие и такива с тесен спектър.
Amphotericin B – показва най-широк спектър на д-ие сред антимикотиците.

ПРИЛОЖЕНИЕ
 Кандидози – при орофарингеална кандидоза.
 Мукози на гладката кожа и космите – Intraconazole, Terbinafine, Griseofulvin.
 Онихомикоза – Intraconazole (пулсова терапия); Terbinafine, Ciclopirox.
 Системни микози – Intraconazole, Amphotericin B, Flucytosine.
 Криптококов менингит – Fluconazal, Flucytosine + Amphotericin B.
 Инвазивна аспергилоза – при лица с имунен дефицит (Caspofungin i.v.)

НЛР
1. СЧ дискомфорт (гадене, повръщане, диария)
2. Нефротоксичност
3. Алергични реакции
4. Хепатотоксичност
5. Токсичен хепатит
6. Нарушено зрение (дозо-зависима диплопия)
7. Гинекомастия, понижено либидо, нарушена менстуация.

ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
1. Amphotericin B улеснява пенетрацията на Flucytosine.
2. Азолите (инхибират цитохромР450 и) повишават плазмените нива на
индиректни антикоагуланти, СУП и др.
3. Griseofulvin (индуцира цитохромР450 и) намалява плазмените нива на
индиректни антикоагуланти и оралните контрацептиви.
4. Ензимни индуктори – могат да намалят ефекта им.

38. Противовирусни средства

Вируси – инфекциозни агенти, съдържащи НК и защитени от обвивка;

Облигатни вътреклетъчни паразити, използващи синтезиращите с-ми и
енергията на таргетните кл.

Противовирусни средства – използват се за лечение и профилактика;

Основно са насочени срещу херпесните вируси, хепатитни, грипните и
ретровирусите(ХИВ).
КЛАСИФИКАЦИЯ:
1. АНТИХЕРПЕСНИ лекарствени средства
2. ПРОТИВОХЕПАТИТНИ лекарствени средства
3. ПРОТИВОГРИПНИ лекарствени средства
4. АНТИРЕТРОВИРУСНИ лекарствени средства

Фармакокинетика ФК
Повечето се прилагат перорално.
Приложими парентерални пътища са: интравенозно, подкожно, инхалаторно,
локално.
Антихерпесните – имат слаб ЧД метаболизъм, като се екскретират предимно с
урината.
Някои противовирусни – са със значителен ЧД метаболизъм и предимно жлъчна
секреция.

Фармакодинамика ФД
Имат вирустатично действие и активност само с/у репликиращи се вируси. (не
засягат вируси в латентно състояние – тоест засягат вируси, които образуват
нови по време на инфекциозния процес в таргетната кл).
При хронични заболявания като хепатит, ХИВ – силното инхибиране на
вирусната репликация е от решаващо значение за ограничаване на степента на
системни увреждания.

АНТИХЕРПЕСНИ
Херпесните вируси са ДНК-вируси. Основни причинители от тях са:
herpes simplex virus 1 и 2; varicella zoster virus; cytomegalovirus.
Херпес симплекс причинява заболявания в орофациалната област, очите,
кожата, генитална област и мозъка.
Лекарствата от тази група са – нуклеозидни аналози, които трябва да преминат в
3фосфотно ф-ма, за да осъществят активността си. Това става чрез
последователно фосфорилиране чрез вирусни ензими и клетъчни кинази.
Aciclovir и valciclovir се използват за лечение на херпес симплекс 1 и 2, както и за
профилактика от инфекцията.
При кожни поражения на устните и лицето acyclovir 5% крем се прилага 5 пъти
на ден през 4ч, в продължение на 5дни.

ПРОТИВОХЕПАТИТНИ
Различни фактори водят до хепатит (възпаление на ЧД). Видове хепатит: тип A,
B, C, D, и Е.
Хепатит В е ДНК вирус, използващ обратна транскриптаза (рнк-зависима днк
полимераза) за осъществяване на вирусната репликация.
Lamivudine и adefovir блокират този ензим и потискат репликацията.
Хепатит С е РНК вирус – различните средстват блокират синтезата на вируса по
различни механизми. Интерфероните се свързват със специфични рецептори
върху клетката и предизвикват вътреклетъчни промени.

ПРОТИВОГРИПНИ
Грипът е остро инфекциозно заболяване предизвикано от грипния вирус
(Influenza virus), представляващ РНК вирус. Типове – A, B, C, D.
А и В предизвикват сезонни грипни епидемии, С респираторни нарушения, а D
засяга главно едрия рогат добитък. За лечението им се използват 2 класа
лекарствени средства:
Rimantadine блокират М2 протеина, намиращ се във вирусната обвивка.
Представлява йонен канал за Н+ необходими за началната фаза на
репликацията им.
Неврамидазните инхибитори блокират Е неврамидаза, намиращ се на
повърхността на грипните вируси. Той е необходим за освобождаване на
новообразуваните вирусни частици.

АНТИРЕТРОВИРУСНИ
Това са РНК вируси. Чрез процеса на обратна транскрипция могат да
произвеждат двуверижни ДНК копия на генома си. След това го интегрират в
този на клетката. ХИВ е представител на групата. Той намалява ефективността на
ИС да функционира правилно. Причинява СПИН (последен стадий на
инфекцията). Лечението включва кокто употребата на антиретровирусни
средства, така и на лекарства срещу опортюнистични инфекции. Първите се
класифицират в зависимост мястото на инхибиране на реплициращия се вирус.
Инхибитори на навлизането са Enfuvirtide, maraviroc.
Инхибитори на обратната транскриптаза са Zidovudine, lamivudine, stavudine.
Raltegravir инхибира активността на интегразата (важен Е на репликацията)
Антиретровирусните препарати се прилагат комбинирано.

НЛР
1. Хематологични нарушения.
2. Психични нарушения и такива на НС.
3. Алергични реакции.
4. СЧ нарушения.
5. Бъбречни нарушения.
6. Нарушаване на метаболизма и храненето.

Противопоказания
Възможно прилагане при бременност и кърмене, но с ПОВИШЕНО ВНИМАНИЕ.
Повечето са нуклеозидни аналози с потенциални тератогенни и
ембриотоксични ефекти. Рибавирин – с изразено тератогенно д-ие.
Противопоказания за употребата им е – свръхчувствителност към тях.

Взаимодействия
Повишен риск от сериозно бъбречно увреждане – при комбинация на
антихерпесни с други нефротоксични средства (аминогликозиди, полимиксини).
Тежко протичане на костномозъчната ф-я – при комбинация на ганцикловир и
зидовудин.

39. Противотуморни средства

Най-често се въвеждат интравенозно, с краткотрайни или продължителни
инфузии. Пероралният прием се прилага като алтернатива на парентералното
приложение на някои лекарства при по-продължителна терапия. По-рядко се
назначават локално, интраперитонеално, интратектално и др.
Цитостатиците нарушават кл. делене по различни механизми, но нямат
специфичен инхибиращ ефект върху инвазивността, загубата на диференциация
или склонността към метастази на раковите клетки.
Алкилаторите са предлекарства, които се превръщат във високореактивни
метаболити и нарушават репликацията и транскрипцията на ДНК.
Cyclophosphamide участва в протоколи за лечение на лимфоцитни и миелоцитни
левкемии, болест на Ходжкин, неходжкинови лимфоми, карциноми на бял дроб,
яйчници, млечна жлеза.
Нитрозурейните продукти са подходящи при терапия на първични или
метастатични тумори на мозъка и менингите.
Антиметаболитите участват в синтезата на НК, които блокират по конкурентен
мех.
Fluorouracil – за карцином на колона, стомаха, панкреаса и мл. жлеза;
Methotrexate – за лечение на рак на гърдата, ревматоиден артирт, псориазис.
Растителните противотуморни средства се използват се за терапия на
недребноклетъчен рак на белия дроб и при напреднал рак на гърдата; солидни
тумори.
Хормоноактивни ПТС - променят ендокринния баланс и са подходящи за
терапия на хормоночувствителни тумори.
Глюкокортикостериоидите се използват за лечение на левкемии и лимфоми.
Естрогените и антиандрогени участват в палиативната терапия на андроген-
зависими простатни тумори. Гестагените се прилагат при бъбречни тумори.
Антиестрогените – средство от 1 ред при естроген-зависим рак на гърдата.
Таргетните лекарства - действат върху един или повече растежни, тумор-
супресорни и др. фактори, играещи ключова роля в генезата на малигнени
тумори.
Avastin – при карцином на колона или ректума, недребноклетъчен рак на белия
дроб и др. Herceptin – забавя растежа и разпространението на рак на гърдата и
увеличава преживяемостта с над 50%.
НЛР: миелосупресия с намалено производство на левкоцити, намалена
устойчивост и повишен риск от инфекции, анемия, алопеция, инфертилитет,
тератогенност; в УК – дискомфорт, ксеростомия, нарушен вкус, повишена
сензитивност на зъбите, гингивални кръвоизливи, улцерации, стоматити.
Противопоказания: тежки необратими увреждания на бъбреците и черния дроб,
при консумативен синдром, кахексия, терминален стадий на раковия пр-с;
необратими нарушения на хемопоезата, след дефинитивна лъчетерапия и др.
Хормоноактивните противот. ср. са противопоказни по време на бременност и
лактация.
В денталната практика най-често се наблюдава увреждане на базалния слой на
устната лигавица, свързано с развитие на улцерации и орален мукозит. Други
често срещани явления са бактериални, вирусни и гъбичкови инфекции,
лихеноидни лезии и лигавични некротични промени, хиподонтия, хипоплазия и
промени в цвета на зъбите. Възникналите усложнения трябва да бъдат лекувани
своевременно чрез приложение на антибиотична терапия, аналгетици,
антисептици и др. Препоръчва се изплакване на УК с дестилирана вода,
физиолог. р-р, употреба на води за усти, съдържащи хлорхексидин, локални
анестетици и др.

40. Имуномодулатори. Стоматологични ваксини.

Имуномодулаторите биват имуностимулатори и имуносупресори.

Имуностимулаторните средства въздействат върху клетъчния и/или

хуморалния имунитет. Прилагат се при имунен дефицит, хронични и тежки
инфекции, злокачествени заболявания на лимфната с-ма. Към тях се отнасят
цитокини, интерферони, колония-стимулиращи ф-ри, TNF alfa/beta.
Цитокините имат антивирусно, имуностимулиращо и антипролиферативно д-
ие. Намират приложение главно като противовирусни лекарства, участват в
патогенезата на ревматоиден артрит, псориазис, атеросклероза, остеопороза,
септичен шок.
Интерфероните проявяват антивирусен ефект, цитотоксична, терапевтична и
антитуморна активност с антипролиферативно действие.

Имуносупресорните лекарства биват:

1. Калциневронни инхибитори (Cyclosporine) – блокират активацията на Т-лимф.
и последващото освобождаване на IL-2.
2. Антипролиферативни и цитотоксични агенти (Methotrexate) – нарушават
клетъчния метаботизъм.
3. Имуносупресивни антитела – нарушават функцията и пролиферацията на Т-
лимф.
4. Глюкокортикостероиди – Prednisolon
5. Chlorquine
Намират приложение в трансплантацията на бъбреци, черен дроб, сърце, костен
мозък, за лечение на ревматоиден артрит, лупус еритематодес, псориазис, болест
на Крон и др. автоимунни заболяваия.
НЛР: нефро- и невротоксичност, хипертензия, гингивална хиперплазия, развитие
на опортюнистични инфекции, гастроинтестинални смущения, анемия,
левкопения, риск от неоплазии, анафилактични реакции и др.

Стоматологични ваксини
Използването на полимикробни ваксини в стоматологичната практика води до
изграждане на активен имунитет и трайна защита на организма. Някои
протективни фактори обаче, не могат да бъдат стимулирани, ако се използват
инактивирани (убити) ваксини.
Dentavax е локална ваксина под формата на таблетки, показана при хронични
гингивити и пародонтити, след екстирпация на зъби и при разраняване от зъбни
протези. В продължение на 1h пациентът не трябва да приема течности или
храна. Курсът на лечение е 15–30 дни. В продължение на 1 година могат да се
проведат 2–3 профилактични, респ. лечебни курса.
Imudon съдържа лизат от бактериални и гъбичкови антигени и се прилага на
възрастни с остри стоматологични заболявания. В рамките на 1 година се
провеждат 2–3 имунотерапевтични курса. Таблетките се смучат до пълното им
разтопяване.

41. Холинергична невротрансмисия.

Холиномиметици.

Ацетилхолинът се синтезира в холинергичните неврони от ацетил Ко-ензим А и

холин под действие на холинацетилтрансферазата.
Главните механизми на механично повлияване на холинергичната медиация са:
повлияване на обратното захващане на холина, повлияване на освобождаването
на ацетилхолин, активиране или блокиране на постсинаптичните р-ри или йонни
канали, продължителна постсинаптична деполяризация, потискане
разграждането на ацетилхолина чрез повлияване на ацетилхолинестеразата.
Холиномиметиците са в-ва и лекарства, които имитират ефектите на възбуден
парасимпатикус чрез пряко активиране на холинергичните р-ри или чрез
потискане инактивирането на освободения в синаптичното пространство
ацетилхолин. Основните групи холиномиметици, използвани в терапевтичната
практика са мускариновите антагонисти и антихолинестеразните средства.
Холиномиметици с пряко действие са лекарства-антагонисти, които се
свързват директно с холинорецепторите и ги активират.
Carbachol се разгражда бавно и ефектите му са по-продължителни. Използва се
за лечение на глаукома, където се прилага под формата на колир, както и като
средство за стимулиране на перисталтиката на червата при постоперативна
атония.
Pilocarpine преминава добре през хематоенцефалната бариера и
конюнктивалната мембрана. Х-ризира се със силно стимулиране на слюнчената,
потната и бронхиалната секреция, има ефект и върху окото.
Предизвикват следните ефекти:
-кардиоваскуларни ефекти – забавяне на сърдечния ритъм, намаляване силата на
предсърдните съкращения, генерализирана вазодилатация;
-ефекти върху гладката мускулатура на ХТ и бронхите – повишаване на тонуса
и засилване на перисталтиката, спазъм на бронхиалната гладка мускулатура;
-ефекти върху екзокринните жлези – контракция на m. detrusor visicae urinariae
и разхлабване на m. sphincter vesicae urinariae, засилване на уретралната
перисталтика;
-ефекти върху окото – свиване на кръговите мускулни влакна на зеницата и на
цилиарния мускул, вследствие на което се развива миоза, намаляване на
вътреочното налягане, спазъм на акомодацията.
НЛР: обилно изпотяване, саливация, повръщане, диария, ринит, коликообразни
коремни болки, бронхоспазъм, миоза и колапс.

Холиномиметици с непряко действие инхибират или инактивират

ацетилхолинестеразата.
Nivalin-ът преминава през кръвно-мозъчната бариера и засилва възбудните
процеси в ЦНС и рефлекторните центрове на гр. мозък. Има добра стомашно-
чревна резорбция, нисък процент на СПП. Прилаге се орално и подкожно, а за
декураризация – бавно венозно. Препаратите с кватернерен пръстен не
преминават КМБ и прояват предимно периферни ефекти.
Предизвиква следните ефекти:
-ефекти върху вегетативните холинергични синапси – засилване секрецията на
слюнчените, млечните, бронхиалните и гастроинтестиналните жлези; повишена
перисталтика; бронхокострикция, брадикардия;
-ефекти върху нервно-мускулното предаване – повишаване активността на
скелетните мускули;
-ефекти върху ЦНС – повлияват функцията на мозъка
Намират приложение при обща анестезия (за прекратяване при необходимост
действието на недеполяризиращите нервно-мускулни блокери), при лечение на
myasthenia gravis, лечение на глаукома, болест на Алцхаймер (само
преминаващите КМБ).
НЛР: гадене, повръщане, повишено слюноотделяне и изпотяване, брадикардия.
Противопоказни са при бронхиална астма, стено- и брадикардия, сърдечна
декомпенсация. Не се препоръчва уотребата на галантимин и съдържащите
четвъртичен азот препарати по време на бременност.

42. М-холинолитици

М-холинолитиците са в-ва, които блокират мускариновите холинор-ри на

изпълнителните органи.
Класификация:
1. От природен произход: Atropine, Scopolamine
2. Полусинтетични: Butylscopolamine
3. Синтетични: Pirenzepine
Атропин се резорбира добре при орално приложение, преминава през КМБ.
Разпределя се равномерно в тъканите. Излъчва се чрез бъбреците отчасти
непроменен след хидролизиране в ЧД.
Природните алкалоиди и терциерните антимускаринови лекарства са
липоразтворими и преминават добре през мембранните бариери. Те се
разпределят в ЦНС и другите органи.
Предизвиква следните ефекти:
-Ефекти върху ЦНС: Атропинът предизвиква главно възбудни ефекти върху
ЦНС, в малки дози – леко безпокойство, но в по-големи дози предизв. възбуда и
дезориентация. Скополаминът има потискащи ефекти върху ЦНС, вкл. амнезия.
-Ефекти върху окото: мидриазис, парализа на акомодацията (близкото виждане
се нарушава), вътреочното налягане се повишава.
-Кардиоваскуларни ефекти: тахикардия (слабо изразена), артериалното кр.
налягане е неповлияно. При прилагане на атропин в токсични дози, кр. налягане
се понижава.
-Потискане секрецията на екзокринните жлези. Секрецията на слюнчените,
слъзните, бронхиалните и потните жл. се потиска от малки дози атропин, което
води до неприятна сухота в устата и кожата.
-Ефекти върху гладката мускулатура на СЧТ: атропинът има силно
спазмолитично действие, като премахва спазмите на гладката мускулатура на
стомаха и червата и потиска гастро-интестиналния мотилитет.
-Ефекти върху гладката мускулатура на др. органи: върху тази на бронхите
има дилатиращо действие, което е особено отчетливо при спазъм. Потиска
спазмите на уретрите и пикочния мехур, на жл. пътища и жл. мехур, но оказва
слабо влияние върху матката.
Терапевтично приложение:
М-холинолитиците се прилагат като спазмолитици, бронходилатори,
антиеметици, мидриатици, антиулкусни, антипркинсонови лекарства.
Приожение в ДМ: за намаляване на слюнчената секреция при стоматологични
процедури и интервенции.
НЛР: ускорен пулс, разширени зеници, фотофобия, повишаване на вътреочното
налягане, неясно виждане, сухота в устата и очите, суха кожа, задръжка на
урина, психомоторна възбуда, понижено кр. налягане, повишена Т.
Приложение при бременност и лактация: рискова категория С – очакваната
полза може да оправдае използването на лекарството при бременни.
Съществен проблем при приложение на М-холинолитици при деца е потискане
на потоотделянето, като основен терморегулаторен механизъм в детската
възраст.

44. Адренергична невротрансмисия.

Адреномиметици.

Биосинтезата на норадреналин е сложен пр-с, който започва от АК тирозин.

Тирозинът се превръща в DOPA, DOPA в допамин, а допаминът в норадреналин.
Адренергичната медиация и функцията на симпатикуса могат да бъдат повлияни
с фармакологични средства по следните механизми:
-синтез и депониране, освобождаване, метаболизъм и обратно захващане на
медиатора;
-адренергични рецептори.
Норадреналинът при перорално прилагане се инактивира в стомаха. Ефедринът
се резорбира добре в СЧТ.
Всички бета2-адреномиметици се прилагат основно инхалаторно и поради този
факт техните фармакокинетични особености са твърде близки. Всички те имат
слаба резорбция от мястото на приложение в белите дробове и поради това имат
слабо влияние върху останалите органи и системи.
Алфа-адреномиметиците (Epinephrine, Norepinephrine, Xylomethazoline,
Oxymetazoline) повишават периферната съдова резистентност и систоличното и
диастолично кр. налягане.
Бета-адреномиметиците (Epinephrine, Dopamine, Dobutamine) стимулират
бета2-адренорецепторите и предизвикват хиперполяризация на бронхиалните
гладкомускулни клетки и отслабват действието на спазмогените, предизвикващи
пристъпа от бронхиална астма и други спастични състояния.
Добутаминът – прилага се за лечение на сърдечна недостатъчност, свързана с
кардиогенен шок, кардиомиопатии и при сърдечни операции, свързани с
екстракорпорално кръвообращение. НЛР: може да се развие толеранс към
неговия ефект при прод. прилагане.
Епинефрин –прилага се венозно за лечение на тежки алергични реакции като
проява на свръхчувствителност към прието лекарство или при остра алергична
реакция тип 1. НЛР: палпитации, тахикардия, хипертензия, ритъмни нарушения
и хипергликемия. Противопоказен е при болни с артериална хипертония,
атеросклероза, вътрешни кръвоизливи.
Норепинефрин – прилага се капково - венозно, разреден с подходящ инфузионен
р-р за лечение на артериална хипотония след настъпил шок – травматичен,
кардиогенен или постоперативен. НЛР: рефлекторна брадикардия, ако се
приложи перорално се инактивира и не се резорбира от подкожната СТ, а
предизвиква некроза поради силния вазоспазъм. Противопоказен е при сърдечна
декомпенсация, атеросклероза на мозъчните съдове, бременност.
Ксилометазолин и оксиметазолин – за лечение на остър ринит, фарингит,
синуит. При ринити се прилагат за кратко време назални деконгестанти под
формата на капки в носа, но не по-дълго от 4-5 дена поради опасност от
засилване на секрецията. Съображения за денталната практика: всички
комбинирани препарати, съдържащи адреномиметиците норадреналин и
адреналин и локален анестетик се прилагат за инфилтрационна и локална
анестезия. Подходящи са за проводна и терминална анестезия преди зъбни
екстракции, ампутация или екстирпация на зъбната пулпа, мукогингивални
интервенции, цистектомия, перкутанна остеосинтеза, резекция на коренов връх,
подготяне и препариране на кавитети и пънчета.

45. Адренолитици
Адренолитиците са лекарствени средства, които блокират постсинапсното
разположените адренор-ри или действат пресинаптично и стимулират
пресинапсно разположените алфа-рецептори в ЦНС и ВНС.
Алфа-адренолитиците (Prazosin, Doxazosin) се резорбират добре при орално
приложение. Висок % СПП, претърпяват значителен метаболизъм в ЧД, като
много малка част се екскретират непроменени с урината.
Понижават периф. съдово съпротивление и артериалното кр. налягане.
Намаляват тонуса на гладката мускулатура и подобряват микционните
смущения при доброкачествната хиперплазия на простата, при която има
неефективно изпразване на мехура с последващо препълване и преразтягане.
НЛР: хипотония, замайване, отпадналост, сънливост, запушване на носа и
смущения в еякулацията. Не се прилагат при деца до 12г., при пациенти с остър
миокарден инфаркт, перикардит, тежка бъбр. недостатъчност и белодробна
емболия.
Бета-блокери (Nebilet, Atenolol, Bisoprolol, Metoprolol, Propanolol) – повечето се
резорборат добре при орално приложение. Колкото по-малко полярно е
лекарството, толкова по-добра е резорбцията и предсистемния му метаболизъм.
Имат голям обем на разпределение. Липофилните бета-блокери лесно
преминават КМБ. Полярните не проникват в ЦНС, екскретират се предимно с
бъбреците в непроменен вид.
В сърцето забавят сърдечната дейност и понижават миокардния контрактилитет.
Ефективни са при надкамерни тахикардии, предсърдно трептене и мъждене.
НЛР: екстремна брадикардия, AV-блок, хипотония, смущения в
кръвоснабдяването тип Райналд. Могат да предизв. или влошат сърдечната
недостатъчност. Рязкото им спиране след продълж. прилагане може да влоши
исхемичната болест на сърцето и да повиши риска от внезапна смърт. Могат да
предизвикат още животозастрашаващ бронхоспазъм при пациенти с бронхиална
астма и енфизем, мора, световъртеж, нарушения на съня, депресии, кошмарни
сънища и халюцинации.
Не се прилагат при пациенти с бронхиална астма, ХОББ, брадикардия,
декомпенсирана сърдечна недостатъчност, AV-блок, синдром на Райналд. При
бременни могат да намалят перфузията на плацентата и да предизв. забавен
растеж, аборт или преждевр. раждане, а също фетална брадикардия и
хипогликемия.
Симпатиколитиците с пресинаптично действие (Clonidine) са лекарства,
които стимулират пресинапсно разположениете алфа2-адренорецептори в ЦНС и
в периферията и намаляват освобождаването на норадреналин от
пресинаптичния неврон.
Съображения за денталната практика: при пациент, приемащ бета-блокери след
позициониране в легнало положение, той трябва да остане поне 2 мин. в седнало
положение преди да се изправи, за да се избегне ортостатична хипотония.

46. Анксиолитици. Сънотворни средства.

Анксиолитиците са лекарства, които се използват за намаляване или

премахване на симптомите на тревожност. Сънотворните средства включват
няколко групи съединения, които потискат коровите функции на мозъка.
Представители на тези лекарства са бензодиазепини (Diazepam, Xanax),
азапирони, седативни Н1-блокери, бензодиазепино-подобни хипнотици,
мелатонин и мелатонинови антагонисти.
Фармакокинетика: Бензодиазепините се резорбират добре в СЧТ; имат високо
натрупване в ЦНС. Могат да се прилагат перорално и парентерално. Свързват се
във висока степен с плазмените протеини. Метаболизират се в черния дроб и се
екскретират с урината.
Фармакодинамика: Имат анксиолитично, седативно-сънотворно,
противогърчово и миорелаксиращо действие.
Терапевтично приложение: Прилагат се при тревожни разстройства
(генерализирано, паническо, фобийно, посттравматично стресово, обсесивно-
компулсивно), гърчове, безсъние, при кратки хирургични интервенции, за
лечение на алкохолен абстинентен синдром.
НЛР: Бензодиазепините могат да предизвикат сънливост, нарушено внимание,
удължаване на реакционното време, объркване, дневна седация, антероградна
амнезия. Към тях се развива толерантност и лекарствена зависимост. Клинични
прояви при предозиране са брадипсихия, дизартрия, атаксия до невъзможен
самостоятелен изправен стоеж. Прилага се антидот – flumazenil.
Противопоказания: Бензодиазепините преминават плацентарната бариера и се
излъчват в кърмата. Употребата им по време на бременност е противопоказна
поради риск от вродени дефекти или синдроми на отнемане при новородени,
проявяващи се с тремор и респираторни проблеми. Имат седативен ефект върху
кърмачето, което става летаргично и губи тегло. При едновременно приложение
на бензодиазепини с алкохол е възможно да настъпи фатална асфиксия с летален
край. Бензодиазепините са противопоказни също при заболявания с потиснато
дишане, при myasthenia gravis, тежка чернодробна недостатъчност.
Дентална практика: Седативните и сънотворните средства намират приложение
в денталната практика във връзка с тяхното успокояващо НС действие и
възможността да потенцират действието на обезболяваващите средства. Особено
подходящи са при деца и възрастни с невротични състояния.

47. Антиепилептични лекарства

Антиепилептичните лекарства (АЕЛ) се използват за лечение на различни

форми на епилептични припадъци. Разделят се на 3 групи: АЕЛ от 1 ред
(Depakine),
АЕЛ от 2 ред (барбитурати), АЕЛ с особена употреба или употребяващи се в
съчетание с други антиепилептични средства (бензодиазепини, аналози на
ГАМК).
Фармакокинетика: Тъй като храната повишава тяхната резорбция, трябва да се
приемат след хранене. Почти всички се метаболизират в черния дроб и имат
предимно ренална екскреция.
Фармакодинамика: Според механизма на действие се разделят на няколко типа:
АЕЛ тип 1 улесняват стабилното състояние на инактивация на Na-канали;
АЕЛ тип 2 улесняват постсинаптичната ГАМК-ергична инхибиция;
АЕЛ тип 3 блокират Т-калциеви потоци;
АЕЛ, антагонизиращи действието на възбудните медиатори;
АЕЛ, отварящи невронални К-канали.
Терапевтично приложение:
Медикаменти, действащи при всички видове пристъпи, включително и при
типични абсанси – бензодиазепини, валпроати.
Медикаменти, действащи при всички видове пристъпи, с изключение на
типични абсанси – фенобарбитал, фентиоин.
Медикаменти, действащи само при типични абсанси – етосуксимид.
Медикаменти, използвани за лечение на епилептичен статус – диазепам.
Медикаменти за фокално и вторично генерализирани пристъпи – топирамат.
Levitiracetam – ефективен при всички ф-ми на парциална епилепсия и вторично
генерализирани пристъпи.
НЛР: Хиперсензитивен синдром се появява по-често при деца с обрив, Т,
хепатит.
Възможно е да предизвикат седация, главоболие, световъртеж, атаксия,
диплопия, умора, агресивност, поведенчески и паметови нарушения,
хиперплазия на венците, рахит, остеомалация, повишаване на теглото и др.
Най-много малоформации се срещат при бременни с епилепсия, лекувени с
фенитонин и фенобарбирал – хиперплазия на ноктите и ставите, лумбосакрална
спина бифида.

48. Невролептици

Невролептиците са лекарства, които проявяват антипсихотично действие,

изразяващо се в отстраняване на разстройствата на мисленето (заблуди),
възприятието (халюцинации) и двигателната активност.
Представители са Chlorpromazine, Haloperidol, Clozapine и др.
Фармакокинетика: Антипсихотичните лекарства се резорбират бързо, но не в
пълна степен. Подлагат се на значителен “first pass“ метаболизъм. Свързват се с
плазмените белтъци във висока степен.
Фармакодинамика: Антипсихотичното им действие се дължи на блокиране на
допаминовите D2-рецептори в мезолимбичната система и мезокортикалните
пътища на главния мозък. При психотични пациенти хлорпромазинът намалява
възбудата, агресивността и спонтанните движения, потиска халюцинациите и
заблудите, облекчава безпокойството, коригира нарушената мисъл и поведение.
Терапевтично приложение:
Основни приложения на невролептиците са за шизофрения и екзогенни психози,
остра мания, за лечение и профилактика на повръщане, предизвикани от
противотуморна и лъчетерапия.
НЛР: Двигателни разстройства:
-проявите на паркинсонизъм са тремор, мускулна ригидност и хипокинезия.
-акатизията е усещане за интензивен дискомфорт, който принуждава човека
непрекъснато да се движи.
-остра дистония включва неволеви съкращения на мускулите на лицето, езика,
шията, трункуса и крайниците.
-късна дискинезия – развива се след месеци или години и се х-за с неволеви
повтарящи се движения на лицето, езика и устните.
Нервно-ендокринни нарушения (аменорея при жените, импотентонст при
мъжете);
М-холинолитични ефекти (неясно виждане, ксеростомия, констипация).
Невролептичен малигнен синдром – неподвижност, тремор, мускулна ригидност,
хипертермия, профузно изпотяване.
Противопоказания: Антипсихотичните лекарства не се прилагат при болест на
Паркинсон, епилепсия, тежка депресия, бременност. Те могат да потенцират
ефектите на други депресанти на ЦНС, антихолинергични и антихипертензивни
средства.
Дентална практика: Често срещан страничен ефект е сухотата в устата, която е
предпоставка за образуване на кариес. При пациенти, приемащи невролептици
има риск от постурална хипотония, поради което трябва да се стават внимателно
от стоматологичния стол.

49. Антидепресанти

Антидепресантите са лекарства, които се прилагат за лечение на униполярна

депресия и на депресивните епизоди на биполярното афективно разстройство.
Биват инхибитори на ензима моноаминооксидаза (Phenelzine), трициклични
антиоксиданти (Imipramine), селективни инхибитори на обратно захващане на
серотонин (Paroxetine), инхибитори на обратно захващане на серотонин и
норадреналин, инхибитори на обратно захващане на норадреналин.
Фармакокинетика: Повечето имат бърза орална абсорбция, имат висок процент
на свързване на плазмените протеини, с някои изключения. Всички са силно
липофилни и преминават ХЕБ. Метаболизират се главно в черния дроб,
повечето се екскретират чрез бъбреците.
Фармакодинамика: Антидепресантите повишават моноаминергичната
трансмисия по един от следните механизми:
-инхибиране на разграждането на медиатора от ензима моноаминооксидаза
-инхибиране на обратното захващане на медиатора
-повлияване на пресинаптичните или постсинаптичните моноаминни р-ри
Терапевтично приложение: за униполярна депресия, депресивни епизоди на
БАР, тревoжни разстройства, невропатична болка, хранителни разстройства
(булимия и анорексия), никотинова зависимост, инсомния. Лечението на
униполярната депресия е продължително и цели отстраняване на всички
симптоми. Ефектът на повечето антидепресанти настъпва между 2 и 4 седмици
след започване на терапията. Спирането на терапията става постепенно, за да се
избегне потенциалното развитие на синдром на отнемането.
НЛР: повишен риск от суицидни мисли и действия, особено в млада възраст,
ксеростомия, замъглено виждане и повишаване на вътреочното налягане,
задръжка на урина, констипация, объркване, седация, покачване на телесното
тегло, хипотония, тахикардия, сърдечни аритмии. Понижената слюнчена
секреция повишава риска от кариес и орална кандидоза. Инхибиторите на
ензима моноааминооксидаза проявяват почти всички НЛР. Това ограничава
употребата им в днешно време до лечение на депресия, неповлияваща се от
други антидепресанти.
Противопоказания: глаукома, хиперплазия на простатата, задръжка на урина,
старческа възраст.

50. Антипаркинсонови средства

Антипаркинсоновите средства се прилагат за лечение на болестта на Паркинсон

и Паркинсонов синдром, вкл. медикаментозен паркинсонизъм.
Разделят се на лекарства, повлияващи допаминергичната с-ма на мозъка
(Levodopa, Carbidopa, Benserazide, Amantadine), лекарства, повлияващи
холинергичната с-ма (Benztropine), комбинирани антипаркинсонови препарати
(Sinemet, Stalevo).
Фармакокинетика: Леводопа се резорбира добре от СЧТ. Приема се на празен
стомах, тъй като АК в хран. прод. могат да попречат на транспорта му през ХЕБ.
Фармакодинамика: Допаминът не може да се използва при лечение на
паркинсонизъм, защото не преминава ХЕБ. Поради това се използва неговият
прекурсор леводопа, който посредством активен транспорт прониква в ЦНС.
Там в неувредените допаминергични неврони се превърща в допамин и
стимулира D2-рецепторите в неостриатума.
НЛР: гадене, порвръщане, дискинезии (неволеви ритмични движения, засягащи
най-често лицето и крайниците), промени в поведението (тревожност, еуфория,
илюзии, халюцинации, кошмари), хипотония, мидриаза, нарушения на вкуса и
кафяво оцветяване на слюнката и урината. При продължително лечение се
наблюдават флуктуации в лекарствения ефект.
Carbidopa и Benserazide са периферни инхибитори на допа-декарбоксилазата и
не преминават ХЕБ. L-dopa винаги се използва в комбинация с тях за
повишаване на бионаличността, удължаване на плазмения полуживот и
намаляване на НЛР.
Amantadine стимулира освобождаването на допамин в синаптичното
пространство и инхибира реъптейка на допамин. Прилага се за начално лечение
на лека форма на паркинсонизъм.
Деменциите представляват най-големият проблем при невродегенеративните
заболявания, като се има предвид, че болестта на Алцхаймлер засяга около 60–
70% от случаите. За тяхното лечение се прилагат антихолинестеразни средства.
Към тях принадлежат лекарствени средства, които оказват холиномиметичен
ефект
(главно М – холиномиметичен) благодарение на инактивиране на
холинестеразата.
Doneprezil и Rivastigmine са показни при болест на Алцхаймер, като подобряват
свързаната с обучението и паметта холинергична медиация и намаляват
образуването на амилоидни плаки.
Tacrine е показен при болест на Алцхаймер и за повлияване на лека до умерена
деменция.

51. Средства за лечение на сърдечна недостатъчност

Представители на тези лекарства са диуретиците (тиазидни, бримкови

диуретици, антагонисти на алдостерона), инхибитори на ренин-
ангиотензиновата система
(АСЕ инхибитори, ангиотензин II рецепторни блокери), сърдечни гликозиди и
др.
Диуретиците увеличават екскрецията на натриеви йони и вода от организма,
което води до отстраняване на отоците и намаляване на преднатоварването на
сърцето.
При сърдечна недостатъчност обикновено се използват тиазидни диуретици.
При остър белодробен оток се прилагат бримкови диуретици. Те инхибират
реабсорбцията на натрий и хлор във възходящата част на Хенлевата бримка,
където се реабсорбират най-голямо количество йони.
Диуретиците могат да предизвикат следните странични ефекти: хипотония,
хипокалиемия, хиперурикемия, хипиркалциемия, хипергликемия,
хиперлипидемия, сексуална дисфункция и алергични реакции.
Клиничните изследвания демонстрират намаляване на смъртността от сърдечна
недостатъчност при прилагането на антагонисти на алдостерона.
АСЕ инхибиторите предизвикват разширяване на венозните и артериалните
съдове, като потискат образуването на ангиотензин II. Подобряват състоянието и
увеличават продължителността на живота на пациента със сърдечна
недостатъчност.
Сърдечни гликозиди – дигоксин е най-често използвания сърдечен гликозид.
Прилага се перорално и венозно. Има добра СЧ резорбция. Храната забавя
неговата резорбция. Разпределя се широко в тялото и се натрупва в сърцето,
скелетните мускули, черния дроб и бъбреците. Свързва се слабо плазмените
протеини. Дигоксинът се ексретира предимно непроменен с урината.
Сърдечните гликозиди проявяват положителен инотропен, отрицателен
хронотропен, отрицателен дромотропен и положителен батмотропен ефект.
Инхибират активността на Na+/K+ ATФ-аза, което води до натрупване на
натриеви йони в клетката. Предизвикват увеличено навлизане на калциеви йони
в цитоплазмата на кардиомиоцитите, което увеличава свързването на актин и
миозин и засилва контрактилитета на миокарда.
НЛР: анорексия, гадене, повръщане, болки в корема, главоболие, световъртеж,
умора, делир, халюцинации и зрителни нарушения, предсърдно-камерен блок,
надкамерна и камерна тахикардия, екстрасистолия.
Ранни симптоми на дигиталисова интоксикация са анорексия, гадене и промени
в ЕКГ. По-късно се развиват нарушена ориентация, зрителни нарушения и
халюцинации.

52. Антиаритмични лекарства

Тези лекарства биват клас 1 - мембраностабилизатори (Quinidine, Lidocaine),

клас 2 – бета-блокери (Propanolol, Metoprolol), клас 3 (Amiodarone), клас 4
(Verapamil).
Фармакокинетика: При остри състояния се предпочита парентералното
приложение на антиаритмичните средства – най-често блоус, венозно или
инфузионно. Лидокаинът се прилога само параентерално, защото има изразен
first pass ефект. Преминава диаплацентарно и може да се предизвикат
брадикардия и потискане на ЦНС на плода и новороденото. Амиодарон има
много висок обем на разпределение, като високи конц. се откриват в мастната
тъкан. Аденозин се разпределя в еритроцитите и ендотелните кл. на съдовете. С
изключение на Статолол, който не се метаболизира, останалите антиаритмични
средства търпят чернодробен метаболизъм.
Фармакодинамика:
Клас 1 блокират Na+ канали и имат мембранностабилизиращ и анестетичен
ефект върху клетките на миокарда, като повлияват различно акционния
потенциял, проводимостта и де- и реполяризацията.
Клас 2 намаляват симпатикусовата активност върху сърцето и честотата на
сърдечните съкращения, подобряват проводимостта.
Клас 3 блокират К-канали, удължават акционния потенциал и абсолютния
рефрактерен период.
Клас 4 блокират Са-канали в кардиомиоцитите, забавят проводимостта през
AV-възел.
Терапевтично приложение – използват се за SV тахиаритмии, камерни
тахиаритмии, тахикардия при хипертиреоидизъм, брадиаритмия.
НЛР: медикаментите, които действат върху електрофизиологичния механизъм
на сърцето имат малка терапевтична ширина и крият риск от сериозни НЛР.
С изключение на бета-блокерите и Са-антагонисти, антиаритматичните средства
имат аритмогенен риск и могат да влошат съществуваща или да предизвикат
нова аритмия. Проаритмичният ефект варира от тахикардия до камерна
фибрилация и дори до смърт.
-клас 1 –обриви, сърбеж, алергични реакции, атропиноподобни НЛР, потискане
на ЦНС, жълтеница и хепатит, диария, треска
-клас 2 – бронхоконстрикция, нарушаване на съня, депресия.
-клас 3 – тиреоидна дисфункция, интерстициална фиброза на БД, корнеални
микроотлагания, фоточувствителност.
-клас 4 – главоболие, запек, претибиални отоци.
Всички антиаритмични средства са опасни през първия триместър на
бременността. При бременни жени с постоянна или повтаряща се аритмия може
да се приложи катетърна аблация и да се избегне тератогенния риск на
медикаментите.

53. Антиангинозни лекарства

Антистенокардните лекарства са средства, които по различни механизми

предотвратяват или прекратяват развитието на стенокардни пристъпи.
Тези лекарства биват органични нитрати (Nitroglycerin), калциви антагонисти
(Isoptin),
бета1 – селективни блокери (Nebilet).
Органичните нитрати имат добра липоразтворимост и се резорбират добре
през букалната мукоза, червата и кожата. Имат изразен first pass метаболизъм.
Прилагат се перорално, някои и като трансдермална терапевтична система.
Нитроглицеринът се прилага при стенокарден пристъп, сублингвално.
Органичните нитрати навлизат в съдовете на гладкомускулните кл., където
взаимодйстват със сулфхидрилни групи. Получава се NO, който води до
миорелаксация. НЛР: пулсиращо главоболие, зачервяване на лицето, хипотония,
колапс. Високите дози могат да доведат до метхемоглобинемия.
Противопоказни са при състояния с повишено вътречерепно налягане, тежка
хипотония и лактация.
Ниско полярните бета блокери имат ниска бионаличност, а високо полярните –
висока. Бета-блокерите понижават О-консумация чрез намляване на сърдечната
честота, миокардния контрактилитет и следнатоварването. Действат
кардиопротективно и намаляват случаите на фатален и нефатален инфаркт при
болни с ИБС и хипертония. НЛР: брадикардия, AV-блок, периферни съдови
спазми, бронхоспазъм. Противопоказни са при AV-блок, брадикардия,
вариантна ангина, бронхиална астма, ХОББ.
Калциевите антагонисти имат бърза и много добра резорбция при перорално
приложение, но намалена бионаличност поради изразен first pass метаболизъм.
Блокират навлизането на Са+ през бавните L-тип Са-канали, доминиращи в
сърдечната и гладката мускулатура. Имат коронародилатиращ и
антихипертензивен ефект. НЛР: главоболие, зачервяване на лицето, отоци на
глезените, констипация, хиперплазия на венците. Противопоказни са при
бременност и лактация.
Денталната практика: Стенокардните пристъпи се предизвикват от стресови
ситуации и е възможно да се развият при стоматолог. процедури. При
възникване на такъв, денталната процедура се прекратява и се прилага
нитроглицерин под езика. При отваряне на опаковката и контакт с О,
никроглицеринът започва да губи своята активност поради пр-с на окисление.
Поради това спешният шкаф трябва да бъде зареждан с нова опаковка, ако вече е
използвана предходната. Хиперплазията на венците е рядка НЛР. Препоръчва се
добра орална хигиена и редовни стоматологични прегледи.

54. Антихипертензивни средства

Лекарства, които понижават повишеното арт.налягане и поддържат нормалните

му стойности. Към тях се отнасят АСЕ-инхибитори, ангиотензин II рецепторни
блокери, директни ренинови инхибитори, бета-блокери, алфа-блокери,
симпатиколитици с централно действие, диуретици, блокери на Са-канали и
много други.
АСЕ-инхибиторите (Capto-pril, Enala-pril, Lisino-pril) се прилагат перорално.
Повечето са предлекарства. Метаболизират се частично в ЧД и се излъчват с
урината.
НЛР: хипотония, кожни обриви, суха кашлица, гадене, промяна или обратима
загуба на вкуса. Не се прилагат по време на бременност и лактация.
Ангиотензин II-рецепторни блокери (Lo-sartan, Val-sartan) се използват при
арт.хипертония и застойна СН. НЛР: хипотония, главоболие, световъртеж,
слабост, гадене и повръщане. Не се прилагат по време на бременност.
Директни ренинови инхибитори (Aliskiren) намалява образуването на
ангиотензин I и II, посредством директно инхиб.на ренин. Имат орално
приложение.
НЛР: хипотония, главоболие, световъртеж, диария, абдоминална болка,
кашлица.
Не се прилагат по време на бременност.
Бета-блокерите биват кардиоселективни бета1-блокери, неселективни бета-
блокери и бета-блокери с допълнителна алфа1-блокираща активност. Ефективни
са при всички степени на хипертония. Използват се главно при пациенти с
коморбидни състояния като ангина пекторис, мигрена и др. НЛР: хипотония,
синусова брадикардия, предсърдно-камерен блок, бронхоспазъм, студени
крайници.
Алфа-блокери:неселктивните не се предпочитат при лечение на есенциална
хипертония,а се използват за лечине на хипертония при спец.състояния като
хипертензивни кризи. Алфа1-блокерите предизвикват ксеростомия.
Симпатиколитици с централно действие
Антихипертензивният ефект на клонидин се дължи на намаляване на
резидентността на периферните съдове.
Антихипертензивни диуретици
Диуретиците са антихипертензивни лекарства от първа линия , като те не
понижават арт.налягане при нормотензивни пац. В лечението на артериална
хипертония се използват тиазидни, бримкови и К-захващащи диуретици.
Тиазидните диуретици потискат реабсорбцията на Na и CL в дисталните
бъбречни тубули. По този начин намаляват обема на циркулиращата кръв и
сърдечния дебит. При продължително приложение понижават арт.налягане
посредством намаляване на периферното съдово съпротивление.
Бримковите потискат реабсорбцията на Na и CL във възходящата част на
Хенлевата бримка. Имат силен диуретичен ефект.
Диуретиците могат да предизвикат следните странични ефекти: хипотония,
хипокалиемия, хиперурикемия, хипиркалциемия, хипергликемия,
хиперлипидемия, сексуална дисфункция и алергични реакции.
Блокери на Са-канали - разделят се на дихидропиридинови и
недихидропиридинови. Антихипертензивният им ефект е свързан с периферна
ВД. Прилагат се при всички степени на арт.хипертония. Основни
фармакологични ефекти са: антихипертензивен и антистенокарден,
антиаритмичен. Верапамилът се използва и за профилактика на мигрена.
55. ДИУРЕТИЦИ
Диуретиците са едни от най-често предписваните лекарства и имат важно
значение за лечението на сърдечна недостатъчност и артериална хипертония.
КАРБОАНХИДРАЗНИ ИНХИБИТОРИ - едни от най-старите, основен
представител A-etazol-amide. ФК: перорално/перентерално приложение.
ФД: Инхибиране на карбоанхидразата от Aetazolamide води до повишена
екскреция на бикарбонати с урината, което е съпроводено с екскретиране на Na,
вода и К. Дълготрайният ефект на тези средства често води до метаболина
ацидоза. Използват се при глаукома и височинна болест. Противопоказания:
състояния свързани с понижени нива на Na и/или К в серума, изявено бъбречно
и ЧД заболяване, надбъбречна недостатъчност. НЛР: хипокалиемична
метаболитна ацидоза, електролитни нарушения, парестезии, особено
мравучкания по крайниците, нарушения на слуха и шум в ушите. Приложение
по време на бременност: Рискова категория С.
ОСМОТИЧНИ ДИУРЕТИЦИ – основен представител е Mannitol. ФК:
Манитол се резорбира слабо от ГИТ. Екскретира се чрез гломерулна филтрация,
без значим метаболизъм. Използва се за намаляване на интракраниялното
налягане при наврологични заболявания, за намаляване на вътреочното налягане
преди оперативна интервенция в окото, при черепномозъчна травма,
Приложение по време на бременност: Рискова категория С.
БРИМКОВИ ДИУРЕТИЦИ – представители Furosemide, Bumetanide. ФК:
повечето имат краткотраен ефект и изискват двукратно дневно дозиране. ФД:
инхибират реабсорббцията на Na и Cl във възходяща част в бримката на Хенле.
Имат мощен диуретичен ефект. Предизвакват по-мощтна диуреаза и по-слаба
ВД, спрямо тиазидните. Приложение: Отоци, остра хиперкалциемия,
хипертония. Противопоказания: анурия. Приложение по време на
бременност: Рискова категория С.
ТИАЗИДНИ ДИУРЕТИЦИ – представители Chlor-thalidone, Chlor-thiazide.
Всички могат да се прилагат перорално. Потискат реабсорбцията на Na и CL в
дисталните бъбречни тубули и повишават екскрецията им. Приложение: при
хипертония, сърдечна недостатъчност, калиеви камъни/бъбречна калкулоза,
нефрогенен безвкусен диабет. Приложение по време на бременност: Рискова
категория В/С.
Диуретиците могат да предизвикат следните странични ефекти: хипотония,
хипокалиемия, хиперурикемия, хипиркалциемия, хипергликемия,
хиперлипидемия, сексуална дисфункция и алергични реакции.
КАЛИЙ-ЗАХВАЩАЩИ (Amiloride) използват се като монотерапия, при
хипералдостеронизъм, хипокалиемия, за лечение на систолна СН, лекарствено
резистентна хипертония НЛР: абнормно повишаване на серумните нива на К,
гинекомастия.

56. Лекарствени средства, повлияващи хемопоезата.

Лекарствата, повлияващи хемопоезата са желязосъдържащи препарати, витамин

В12 и В9, фолиева киселина, еритропоетин и негови аналози, миелоидни и
мегакариоцитни растежни фактори, IL-11,
Fe - резорбира се в червата. Излишното Fe се съхранява под формата на феритин
и хемосидерин в слезката, ЧД и КМ. Fe се елиминира с фекалите, урината,
слюнката, потта и десквамацията на stratum corneum. Препаратите му за орално
приложение съдържат Fe2+ под формата на неорганични соли. Лечението с Fe
продължава 3-6 месеца. Прилага се парентерално при пац. с хронична
кръвозагуба, при желязодефицитна анемия, повишена нужда от Fe, неадекватен
внос с храната, нарушена резорбция. НЛР: болка в епигастриума, гадене,
повръщане, констипация, диария, тъмно оцветяване на зъбите и венците,
метален вкус в устата, главоболие, фебрилитет, артралгии, миалгии, хипотония,
анафилактични реакции.
При доза > 40mg/kg - тежка интоксикация. При доза > 60mg/kg - летален изход.
В12 има 2 активни форми: метилкобаламин и дезоксиаденозилкобаламин.
Резорбира се в червата само в присъствието на вътрешен фактор. След
резорбцията се пренася из целия организъм. Излишното количество се депонира
в ЧД. Излъчва се с урината. Прилага се при пернициозна анемия. При дефицит
се развива мегалобластна анемия и дегенеративни промени в ЦНС.
FoIic acid е необходима за нормалния синтез на ДНК. Прилага се перорално и
интармускулно при пернициозна анемия в комбинация с В12. При дефицит -
мегалобластна анемия.
Erythropoetin и еритропоетиновите аналози - стимулират пролиф. и
диференц. на еритроидните клетки-предшественици в КМ. Epoetin alfa, beta се
прилагат интравенозно. НЛР: дозо-зависима хипертония, тромбози,
грипоподобен синдром.
Миелоидни РФ - стимулират пролиф. и диференц. на различни миелоидни
прогениторни кл. Прилагат се при апластична анемия, след трансплантация на
костен мозък. НЛР: фебрилитет, артралгии, миалгии, повишена капилярна
пропускливост с развитие на периферни отоци.
Мегакариоцитни РФ:
Oprelvekin - стимулира продукцията на мегакариоцити и тромбоцити, прилага
се при тромбоцитопения.
Romiplostim - стимулира производството на тромбоцити, прилага се при
тромбоцитопенична пурпура.
НЛР: главоболие, световъртеж, артралгии, миалгии, тромбози.
Могат да се прилагат по време на бременност.

57. Хемостатични средства.

Капиляротонични и венотонични средства.

Хемостатиците спират кървенето чрез вазоконстрикция или чрез засилване на

коагулацията на кръвта.
ЛОКАЛНИТЕ ХЕМОСТАТИЦИ
Използват се за контрол на кървенето от капилярите и малки кръвоносни съдове,
напр. кървене след ХВ, ожулване и одраскване на кожата и др.
Gelatin – абсорбиращ хемостатик, предлага се под формата на гъба или филм.
Предизвиква хемостаза, като осигурява мрежа, в/у коята може да се получи
съсирване.
Collagen – гъбите контролират кървенето, като подпомагат агрегацията на Tr и
ускоряват коагулацията. В хирургичната и стоматологичната практика се
използва хемостатична колагенова гъба. Хемостатичните блокчета се използват
за запълване на алвеоли след ХВ.
Hydrogen peroxide – хемостатично и антисептично действие. Кислородната
вода не се прилага при лица с дефицит на ензима каталаза, тъй като се проявява
с рецидивиращи язви на венците; при тежки случай – алвеоларна гангрена.
Adrenaline – предизвиква ВК и спира кървенето. Памучна подложка се прилага
върху мястото на кървене.
СИСТЕМНИ ХЕМОСТАТИЦИ
Vitamin K – съществува в 3 различни форми. Вит. К1 и К2 изискват
присъствието на жлъчка за резорбцията им, докато водноразтворимите форми
К3 могат да се абсорбират при липса на жлъчка. НЛР: перорално е безопасен;
i.v. може да се набл. зачервяване, изпотяване, хипотония, цаноза, колапс и
анафилактична реакция.
i.m. и s.c. - силна болка и кървене от мястото на инжектиране. Използва се за
профилактика и лечение на кървене; при обструктивна жълтеница с
хеморагични симптоми; на всички новородени се прилага К1 за предотвратяване
на кървене, поради неразвитата чревна флора; за контрол на кървенето при
предозиране с кумаринови антикоагуланти.
ИНХИБИТОРИ НА ФИБРИНОЛИЗАТА
Инхибират превръщането на плазминогена във фибринолизин и разтварянето на
кръвния съсирек. Изпозлват се като антидот на фибринолитиците; след ХВ,
тонзилектомия; менорагия; епистаксис, очна травма и др.
Транексамова к-на – използва се лечение и профилактика на хеморагия по
време или след ХВ при пац. с хемофилия. I.v. приложение
Капиляротоничните средства намаляват пермеабилитета и чупливостта на
капилярите, като предотвратяват увреждането на базалната им мембрана.
Повечето от тях имат антиоксидантна активност. Към тях се отнасят предимно
съдържащите се в различни растения биофлавоноиди.
Биофлавоноидите се използват при лечение на хеморагична диатеза;
кръвоизливи в кожата, ретината, лигавиците и вътрешните органи; лъчева
болест, инфекциозни и алергични заболявания, варици, атеросклероза,
ревматизъм, хепатит и др.
Detralex е венотоник (повишава венозния тонус) и вазопротектор (повишава
устойчивостта на малките кръвоносни съдове). Препоръчва се за симптоматично
лечение на венозно-съдови нарушения (отекли крака, болка) и остри
хемороидални кризи.

58. Антикоагуланти

Лекарства, потискащи процеса на кръвосъсирване.

Хепаринът не се резорбира след перорално приложение. Прилага се венозно
или дълбоко подкожно. Не се прилага интрамускулно поради риск от образуване
на хематоми. Има висок афинитет към ПП. Не пеминава ХЕБ и плацентата.
Бързо се инактивира в ЧД, метаболитите се отделят с урината.
Антагонистите на вит.К се прилагат перорално. Резорбират се почти напълно
в СЧТ. Висок % СПП. Свободно преминава плацентарната бариера.
Метаболизира се в ЧД, метаболитите се отделя с урината и фекалите. Използват
се за профилактика и лечение на дълбока венозна тромбоза и БД
тромбемболизъм, както и за профилактика на артериален емболизъм при болни
с предсърдно мъждене, изкуствени сърдечни клапи, клапни пороци и др.
Директните инхибитори на тромбина се прилагат венозно, подкожно или
перорално. Екскретират се основно с урината в непроменен вид.
Директните инхибитори на фактор Ха се прилагат перорално. Има добра СЧ
резорбция. Излъчват се по-равно с жлъчката и урината. Те са показани за
профилактика на венозен тромбемболизъм при ставно протезиране на
тазобедрената или колянната става, инсулт и системен емболизъм при
предсърдно мъждене.
Пациенти на антикоагулантна терапия изискват спец. внимание от стоматолога.
Липсата на възможност за промени в антикоагулантната им терапия може да
увеличи риска от значително кървене след дентална операция. От друга страна
промяната в антикоагулантна им терапия с цел понижаване на риска от кървене,
предразполага към постманипулационни тромбемболични усложнения.
В случай на терапия с антагонисти на вит.К е необходимо изследване на INR не
по-късно от 24ч преди манипулацията. Ако е под 3.5, се препоръчва извършване
на манипулацията без прекъсване на антикоагулантната терапия. Ако е над – се
препоръчва отлагане на манипулацията и коригиране на дозата антикоагуланти.
Ако антикоагулантната терапия на пац. включва венозно приложение на
хепарин, лекуващия лекар може да преустанови терапията в рамките на 1-6ч.
Ако приложението на хепарин трябва да се възстанови след денталното лечение,
обикновено се изчаква поне 1ч.
Противопоказания:
Свръхчувствителност, пац. с активно кървене или с увеличен риск от кървене.
Антитромбин-зависими антикоагуланти могат да се използват по време на
бременност и кърмене. Антагонисти на вит.К – не, преминават диплацентарно и
могат да предизвикат тератогенни увреждания и неонатални кръвоизливи. НЛР:
• Повишен риска от кървене. Може да има кървене от венците, епистаксис,
хематоми, хематурия и др.
• Тромбоцитопения.
• Хиперкалиемия.
• Остеопороза със спонтанни фрактури, резултат от продължително лечение.
• Кожна некроза.

59. Фибринолитици. Тромбоцитни антиагреганти.

Фибринолитиците са лекарства, предизвикващи бързо лизиране на тромба,
като катализират образуването на плазмин от неговия прекурсор – плазминоген.
Streptokinase – прилага се само венозно или инфузионно. Свързва се с
плазмогена в активаторен комплекс, който активира плазминогена.
Alteplase – прилага се интравенозно. Приложен интравенозно е в относително
неактивна форма в циркулиращата кръв и е слаб плазминогенен активатор. След
свързване с фибрина в тромба, ензимната му активност се увеличава.
Reteplase – има променен афинитет към фибрина и по-добре прониква в
тромбите, в сравнения алтеплазе.
Nattokinase – приема се орално, директно разгражда фибрина.
Приложение: остър миокарден инфаркт, БД емболии, венозни тромбози, остри
периферни артериални тромбози и емболии, исхемичен мозъчен инсулт,
дезобструкция на артерио-венозните шънтове при болни на хемодиализа и др.
НЛР: кървене, най-често в мястото на инжектиране; от храносмилателния тракт;
мозъчни кръвоизливи и др. Алергичните реакции са най-често срещани при
стрептокиназа.
Противопоказания: свръхчувствителност, високо кръвно налягане, аортна
аневризма, перикардит, мозъчни кръвоизливи, стомашно-чревни кръвоизливи.
Тромбоцитните антиагреганти представляват хетерогенни по химическа
структура лекарства, потискащи по различни механизми аргерацията на
тромбоцитите и предотвратяват тромбообразуването в арт.съдове. Aspirin,
Clopidogrel, Antistenocardin, Prostavasin и др.
Aspirin (ацетилсалицилова к-на) е най-използваният антиагрегант, с оптимално
съотношение ефективност/цена при липса на противопоказания като активно СЧ
кървене, алергия или непоносимост. Изп. се при лечение на нестабилна
стенокардия и инфаркт на миокарда.
Clopidogrel – одобрен като антиагрегант за профилактика на тромбози при остър
коронарен синдром, при пресен инфаркт на миокарда, инсулт или установено
периферно артериално заболяване; при перкутанна коронарна интервенция.
Простангландините се използват като антиагреганти и ВД-и при пац.с хронична
артериална недостатъчност на крайниците и критична исхемия.
НЛР: животозастрашаващи хематологични р-ии, вкл. тромбоцитопенична
пурпура и апластична анемия, поради което се прилага на пац., имащи
непоносимост или резистентност към др антиагрегати.
Противопоказания: свръхчувствителност, хеморагичен мозъчен инсулт, тежко
ЧД заболяване и по време на кървене. Антиагрегантите може да предизвикат
неонатално кръвотечение, хеморагична диатеза у майката по време на
перинаталния период, поради което не трябва да се прилага през последния
триместър на бременността.
ДМ: често срещано явление в дент. практика е спиране на лечението с аспирин
преди ХВ зъб, поради страх от кървене. Това често причинява неблагоприятни
тромбоемболични събития, като мозъчно-съдови инциденти и миокарден
инфаркт. Настоящите препоръки подкрепят продължаването на терапията с
ниска доза аспирин по време на зъбна ХВ.

60. Антиастматични средства.

Антитусивни и отхрачващи средства.

Антиастматични средства
Селективни бета2-адреномиметици (Salbutamol, Salmeterol) се прилагат основно
инхалаторно, тъй като това води до по-голям локален ефект върху гладката
мускулатура на дих.пътища и по-малка системна токсичност. Те са средства на
избор за предизвикване на бронходилатациа при пац.с бронхиална астма. Може
да предизвикат фин тремор на скелетната мускулатура и главно на ръце.
Неселективни бета2-адреномиметици (Adrenaline) се прилагат инхилаторно,
подкожно или ммускулно. НЛР: тахикардия, тахиаритмия и повишаване на
кислородната консумация в миокарда.
М-холинолитици се прилагат инхалаторно. НЛР: ксеростомия, горчив вкус.
Метилксантините (Teophylline) се прилагат перорално/интравенозно;
съществуват форми със забавено освобождаване. Те се прилага при пац., които
не се повлияват от терапия със селективни бета2-агонисти.
Мастоцитни протектори имат min СЧрезорбция и се прилагат инхалаторно под
формата на аерозоли. Те се прилагат за профилактика в междупристъпните
периоди на бронхиалната астма. Имат минимална системна токсичност, но могат
да причинят локални странични ефекти
Глюкокортикостероиди (Prednisolone, Methylprednisolone) – инхилаторните са
предпочитани, цащото по този начин лекарството се доставя директно в
дих.пътища, което води до бърз и мощет терапевтичен ефект и по-малко
системни странични ефекти. Те са основни противовъзпалителни средства в
терапия на бронхиалната астма и се прилагат инхалаторно, перорално или
венозно. НЛР: орофарингеална кандидоза, сухота в устата и гърлото, дрезгав
глас, кашлица, неприятен вкус и мирис.
Антитусивни лекарства са Codein, Pholcodine, Butamirat. Инхибират
кашличния рефлекс, като потискат центъра на кашлица в продълговатия мозък.
Използват се за симптоматично лечение на суха, непродуктивна кашлица.
Codeine директно инх.невроните в центъра на кашлицата. Слабият му
аналгетичен ефект се свързва с - превръщането му в морфин в организма (10%).
Страничните му ефекти са – запек, сънливост и респираторна депресия.
Съществува риск от пристрастяване.
Pholcodeine няма аналгетичен ефект и риск от пристрастяване.
Отхрачващите средства са Bromhexine, Ambroxol, натриев и калиев цитрат и
др. Увеличават бронхиалната секреция или намаляват нейния вискозитет,
улеснявайки отстраняването ѝ чрез кашлица.
Bromhexine се прилага при остри и хронични заболявания на ДС, протичащи с
образуване на гъст секрет в дих.пътища.
Ambroxol – активен метаболит на бромхексин, с подобно приложение и ефекти.
Ацетилцистеин и карбоцистен – отварят дисулфидни връзки и мукопротеини на
храчките, което намалява вискозитета на хрочките е кашлицата става
продуктивна и по-малко уморителна.
Натриев и калиев цитрат – увеличава бронхиалната секреция чрез действие на
солта.
Калиев йодид – дразни лигавицата на дих.пътища.

61. АНТИУЛКУСНИ СРЕДСТВА.

Биват инхибитори на секрецията на солна к-на, антиациди, гастродуоденални
мукозопротектори, антихеликобактерни лекарства.
Инхибитори на секрецията на HCL
Секрецията на HCL от парентералните кл.на стомаха се потиска от 3 основни
групи антисекреторни лекарства: инхиб.на протонната помпа, Н2-рецепторни
антагонисти и М-холинолитици. Първите са предпочитани във
фармакотерапията на пептична язва и гастро-езофагеална рефлуксна болест.
Инхибитори на протонната помпа (Omeprazole) – най-често се приемат
перорално под формата на гастро-резистентни капсули или таблетки, за да се
избегне разграждането им от HCL. Предлагат се и под формата на прах за
приготвяне на разтвор за инжекция. Тази група лекарства инхиб. базалната и
стимулираната от храната секреция на солна киселина. НЛР: най-често
главоболие, гадене, диария, абдоминална болка и констипация. Има повишен
риск от вродени дефекти след употреба на бременната. Не се препоръчват в
периода на кърмене.
Н2-рецепторни антагонисти (Cimetidine) - обикновено перорално приложение,
някои и интрамускулно и интравенозно. Н2-блокерите ефективно намаляват
нощната секреция на HCL и умерено намаляват секрецията ѝ, стимулирана от
храната. Преминват плацентарно, отделят се в кърмата. НЛР: диария;
главоболие; умора; сънливост; миалгия; констипация; кожни обриви.
М-холинолитици (Atropine) - намаляват секрецията на HCL, стимулирана от
храна. НЛР: неясно виждане, ксеротомия, провокиране на глаукомен пристъп.
Антиацидни (калциев карбонат, магнезиев и алуминиев хидроксид) - не
повлияват продукцията на HCL. Използват се за облекчаване на симптомите на
пептична язва ГЕРБ. НЛР: констипация, диария, “rebound” ефект.
Гастро-дуоденални мукопротектори - бисмут-съдържащи мукозопротектори –
съдържащият се в препаратите бисмут преципитира и покрива повърхността на
язвата като образува гликопротеин-бисмутов комплекс, който предпазва
мукозата от действието на HCL и пепсина. Странични ефекти: лош вкус,
почерняване на езика.
Като антихеликобактерни средства се прилагат аминопеницилини, макролиди,
тетрациклини. За лечение на инфекция от H.pylori се препоръчва комбиниране
на 2 антибиотика и антисекреторен препарат.

Инхибиторите на протонната помпа трябва да се приемат половин час преди

хранене.
Натриевият бикарбонат е компонент на зъбните пасти. Предизвиква
неутрализиране на киселината, която се образува след действие на бактериите
върху храната, депозирана между зъбите. При пац.с пептична язва трябва да се
избягва прилагането на НСПВЛ и глюкокортикоиди, тъй като могат да влошат
заболяването.
62. Антиеметични средства. Препарати, съдържащи панкреатични ензими.
Хепатопротектори
Антиеметичните лекарства са средства от различни фармакологични групи,
които по специфичен механизъм премахват симптомите на гадене и повръщане.
Контрол над повтъщането се осъществява чрез 2обчасти: центъра на повръщане
в прод.мозък и хеморежепторна тругерна зона. Именно с последната зона се
намират рецептори водещи до повръщане при активирането им. Именно
блокирането им спира повръщането, откъде класификацията е:
1. Серотонинови 5-HT3-антагонисти Ondasetron
2. Допаминови D2-антагонисти Metoclopramide, Domperidone
3. Хистаминови Н1-антагонисти Promethazine
4. М-холинолитици Atropine, Hyoscine
5. Неврокинови NK1-антагонисти Aprepitant, Fosaprepitant
6. Синтетични канабиоиди Dronabinol, Nabilone
7. Други ( ГКС; бензодиазепини; витамини)
ФК: прилагат се орално, инжекционно, като TTS. ЧД метаболизъм, екскреция с
урината, някои с кърмата. Aprepitant и жлъчна; Fosaprepitan е пред лекарство.
Metoclopramide има добра резорбция в ХТ. Повечето преминават ХЕБ и
плацентарно. Domperidone при отално приложение има ниска бионаличност, не
преминава ХЕБ и не води до седация и екстрапирамидни нарушения.
ФД: свързана е с блокиране на съответния рецептор от медиаторните с-ма
(допаминергична D2; серотинергична HT3; холинергична М; хистаминергична
Н1; неврокинин-1-ергична NK1).
Приложение: при гадене и повръшане с различна етиология, най-често
оперсции, противотуморна химиотерапия и др.
Най-честите общи НЛР: главоболие, седация, световъртеж, констипацията,
диария, ксеротомия и др.
Повечето са противопоказни при бременност, кърмене, деца под 3/6г,
свръхчувствителност към средството.
Спрямо взаймодействията: някои си пречат, други могат да се комбинират.
Кортикостероидите могат да се комбинират; ефектът на Domperidone намалява
при комб.с атропин.

Хепатопротекторите стимулират регенераторните процеси в ЧД, подобряват

неговата детоксикираща ф-я и редуцират мастната инфилтрация. Прилагат се
при:
 ЧД заболявания (остри и хронични)
 ЧД енцефалопатия
 Мастна дегенерация на ЧД
 Профилактика на ЧД увреждания (чест причинител са хепатитните.вируси)
 При предозиране на хепатотоксични медикаменти-Парацетамол
 При някои отравяния.
Класифицират се в 2 групи:
1.Лекарства стимулиращи регенеративни те процеси на хепатоцитите
Essentiale forte N – съдържа ексттахураби от соя есенциалну ФЛ, богати на
полиненаситени МК. Намалява мастната и филтрация на ЧД и подобрява
детоксикиращата му ф-я.
Sylimarin - полусинтетичен, от плодовете на бял Трън. Съдържа стандартизиран
екстракт от силимарин. Активира белтъчния и фосфолипидния синтез,
стабилизира КМ, ускорява регенерацията на хепатоцитите. НЛР: диария, кожен
обрив, сърбеж.
2.Лекарства с детоксикираща активност
Ademetionine (transmetil) – съдържа АК МЕТионин. Има хепатопротективно и
антиоксидантно действие . Подобрява детоксикиращата ф-я на ЧД като
повишава нивата на глутатион. Стр.ефекти: диария, безсъние.
Hepa-Merz – съдържа 2АК (L-ornithine L-aspartate). Те играят важна роля в
дезинтоксикирането на амоняка, поради което се прилага при нарушена ЧД ф-я.
Странични ефекти: диария, стомашен дискомфорт.
N-acetylcysteine (ACC) – за детоксикация при предозиране с парацетамол.
Реактивната му SH-гр. Свързва химични радикали и ги детоксикира. Засилва
синтезата на глутатион, който обезврежда токсични метаболити.

Препаратите съдържащи панкреатични ензими се използват за заместителна

терапия. Панкреатинът е биологичен продукт от свински или говежди панкреас
и съдържа амилаза, липаза и протеаза. Класификация на панлреатлчните
лекарства:
 1. Панкреатични ензими с ниска и умерена липолитична активност (Mezym
forte 10 000; Kreon 10 000)
2. Панкреатични ензими с висока (Kreon 25 000; Panzytrat 25 000)
ФК: панкреатинът не се резорбира в ГИТ; фекална екскреция. Ензимите са
активни в слабо алкална среда. Предлагат св като киселинно устойчиви таблетки
и капсули. Термолабилни -> съхраняване на хладно и неосветено.
ФД: разграждат БМВ. Амилаза – разгражда полизахариди; липаза – мазнини;
трипсин – белтъци. Пробавянвто на хемицелулаза дава възможност за
разграждане на целулоза от растителни храни и намаляване на газовете
(cotazym).
Приложение: намалена секреция на панкреаса, заболявания на ЧД, жлъчния
мехур, СЧ възпаления.
НЛР: възпаление на букалната лигавица, реакция на свръхчувствителност,
диария и перитонеално дразнене.
Противопоказания: тежки ЧД заболявания, запушени жлъч.пътища. Бременност
и кърмене.
Взаимоотношения: активността им се намалява от Са и Mg съд.се в антиацидни
средства. А се повишава при комбинация с Н2 блокери.

63. Хипофизни хормони. Тиреоактивни средства

Хипофизата и хипоталамуса са основни звена в регулацията на ЕС. Синтезът на
хормоните им се регулира от принципа на отр.обр.връзка.
Класификация препарати на хормоните на хипофизата:
 Somatotropin (Genotropin)
 Tetracosactide
 Oxytocin
 Вазопресинови аналози (Desmopressin; Felypressin)
Хипофизата се състои от 2дяла – преден и заден.
Хормони на аденохипофизата – АХ:
1. Растежен (GH)
2. Пролактин (PRL)
3. Гонадотропни (FSH;LH)
4. Аденокортикотропен (ACTH)
5. Тиреотропен (TSH)
6. Меланоцитно-стимулиращ (MSH)

SOMATOTROPIN (Genotropin – прах за инж.р-р)

Хормонът се синтезира от ацидофилните кл.на АХ. Стимулира растежа на
скелета и на целия организъм. Има анаболен ефект. Може да пречини
хипергликемия. Активира липолизата.
Странични ефекти: хипергликемия; еритем; сърбеж в мястото на инжектир.

Аденокортикотропен (ACTH)
Образува се в базофилните кл.на АХ. Взаимодейства с спец.рец. в
надбъбречната кора. Стимулира производството главно на глюкокортикоиди.
Синтетичен аналог е tetracosactide – прилага се i.m интрамускулно за
диагностични цели.

Хормони на неврохипофизата – НХ :
1. Окситоцин
2. Антидиуретичен хормон (АДХ), вазопресин

OXYTOCIN
Стимулира родилната дейност, улеснява. В организма се инактивира от
ензим(аминопептидаза). Използва се за стимулиране на раждането и спиране
на следродилни кръвоизливи, както и за стимулиране на лактацията. Прилага се
i.m / i.v. интрамускулно или венозно. Синтетично производно е Demfxytocin –
устоичив на ензима и с по-дълъг ефект. Букално приложение.

Антидиуретичен хормон (ADH)

Недостигът му води до безвкусен диабет. Използва се за лечението му. Има
кратко действие, разрушава се от ензим(аминопептидаза). Метаболитите му се
отделят с бъбреците. Има 2основни ефекта: 1.регулира реабсорбцията на вода в
дисталната част на нефрона. 2.има стимулиращ ефект в/у гладката мускулатура.
Получените производни са с по-висока антидиуретична активност.
Desmopressin – като таблетки/назален спрей. За лечение на безвкусен диабет.
Felypressin – използва се предимно като хемостатик. Комбинира се с м.а
Prilocaine.

Щитовидната жл. Секретира Т3 (трийодтиронин) и Т4 (тироксин). Те участват в

регулацията на множество физиологични процеси в организма (растеж и
развитие; ТТ; разход на енергия и метаболизам).
Лекарствата биват 2групи:
Тиреомиметици – при хипофункция.
Тиреостатици – при хиперфункция.

ТИРЕОМИМЕТИЦИ
За лечение на хипотиреодизъм. Недостигът на хормони при деца води до
кретенизъм, а при възрастни – до микседем. Недостатъчен внос на йод и
намалено производство на Т3,4 – стимулира образуването на TSH от хипофизата.
Това води до увеличаване на жлезата. Ендемичната гуша се предотвратява с
таблетки съдържащи калиев йодид и йодирана сол.
Класификация:
1. Т4-съдържащи лекарства – LEVOthyroxin
2. Т3-съдържащи лекарства –LIOthyronin
3. Комбинирани препарати

ФК Орално приложение. Т3 се намира вътрекл. Т4 е във високи плазмени конц.

30% от него се превръща в Т3. Висока степен СПП. ЧД метаболизъм, екскреция с
урината, частично жлъчка.
ФД Имат рецепторен механизъм на действие. Рец.са стероиден тип. Т3 има по-
голям афинитет към тях. Намират се в чувствителни на хормоните тъкани.
Тиреоидните хормони стимулират В, М и Б обмяна. Играят основна роля за
нормалния растеж, развитието и функционирането на всички тъкани.
Приложение – при кретенизъм и микседем; микседемна кома; хипофизна
кахексия.
НЛР – алергични; хипертония; повишена диуреза; ритамни нарушения и
кардиотоксичност.
Противопоказания – ССЗ; БН; панкреатит; нодозна струма.
Взаимодействия – поради оралното им приложение – могат да се повлияят от
естрогени; НСПВЛ; салицилати; фенитоин; антиацидни средства;
3цикл.антидепресанти;
Намаляват ефекта на инсулин; бета-блокери; орални антидиабетични ср.
Увеличават ефекта на орални антикоагуланти.

ТИРЕОСТАТИЦИ
За лечение на хипертироидизъм. Класификация:
1. Тиоамиди
2. Инхибитори на освобождаването на тироидни хормони (йодиди)
3. Средства, разрушаващи щитовидната тъкан (радиоактивен йод)
4. Бета-адренергични блокери (пропанол – драстично подобрява симптомите.
Има инх.ефект в/у Т3, Т4)

ФК – орален прием, някои йодиди – инжекционно. Натрупват се в жлезата.

Уринарна екскреция. Тиоамизите преминават диаплацентарно.
ФД – потискане синтеза на Т3 и Т4; дозата определя степента на ефект при
радиоактивния йод; йодидите – нмаляват васкулализацията на жлезата.
Приложение – при хиперфункция на жл.; токсична нодуларна гуша;
предоперативна подготовка.
НЛР – кожни обриви; болки в ставите; висока Т; ХЕПАТИТ; нефрит и побеляване
на косата. Локална болезненост във врата(радиоактивен йод). Хипотиреодизъм
и гуша (йодиди).
Взаимодействия – потенциране на антикоагулатния ефект на Варфарин
(тиоамиди).
64. Антидиабетични средства
За лечение на захарен диабет.
ЗД – включва група метаболитни заболявания, общото м/у които е
хипергликемията. 2основни вида:
 ЗД тип 1 (инсулин-зависим)
Има абсолютен дефицит на инсулин, поради разрушени бета кл.на панкреаса.
Единствено лечение е инсулинът.
 ЗД тип 2 (инсулин-НЕзависим)
Характеризира се с различна степен на инсулинова резистентност, нарушена
инсулинова секреция и повишена продукция на глюкоза в ЧД. Често пациентите
са със затлъстяване. Физическото натоварване и диетата са важни. Основните
мех. на повлияване от лекарствата са свързани с инсулиновата секреция,
резистентност и глюкозна резорбция.
Важни последици от диабета (важни за ДМ):
 Ксеротомия, водещо до
 Възпаление на устната лигавица и езика, както и
 Повишен риск от кариес.
 Намалено е кръвоснабдяването на венците и зъбите – намаляващо
устойчивостта към бактерии от плаката.
 Пациенти с неконтролируем диабет са по-предразположени към пародонтит.
Цел – контролиране на състоянието (препор.стойности HbA1c<7%).
Класификация:
I. ИНСУЛИНИ И ИНСУЛИНОВИ АНАЛОЗИ
1. Бързо и кратко действащи
2. С интермидиерно действие
3. Дългодействащи
II. АД лекарства, при ЗДтип2
1. Инсулинови очувствители
2. Инсулинови секретогоги
3. Алфа-глюкозидни инхибитори
4. Лекарства на базата на инкретини
ИНСУЛИНИ И ИНСУЛИНОВИ АНАЛОЗИ
Инсулинът е полипептиден хормон от бета-кл на Лангерхансовите острови на
панкреаса. Секрецията му се стимулира от повишена кръвна глюкоза. След
прием на храна се наблюдава стимулиране на инсулиновата секреция.
Инсулиновите препарати са човешки инсулин и инсулинови аналози. Regular
insulinе е р-р на кристален инсулин.Прилага се s.c. 30м преди хранене. Insulin
lispro е инсулинов аналог, които се инжектира 15м преди хранене. Те са с
обикновено действие. Isophane insulin е друг аналог, прилагащ се само
подкожно s.c., с интермидиерно действие. Дългодействащи аналози - insulin
glargine и insulin detemir.
РЕЖИМ НА ДОЗИРАНЕ – има различни режими на дозиране.
По-добър контрол може да бъде постигнат с многократно инжектиране на
бързодействащи преди всяко хранене и дълго действащ 1 път в денонощието.
ФК - Инсулинът предизвиква понижение на конц.на глюкозата в кръвта чрез
повишеното ѝ поемане от кл, повишено използване и намаленото ѝ
образуване. Таргетни органи са ЧД, мускули и мастна тъкан. Съществуват
глюкозни транспортери Glut4/Glut2. Екзогенен инсулин е единственото лечение
за ЗДтип1. Инсулин се използва понякога и при ЗД2.
НЛР – най-честата е хипогликемия. Може да е в резултат предозиране на
инсулин или липсващ прием на храна, повишена физ.активност,стрес.
Инсулинова алергия. Хипертрофия на мастната тъкан, при инжектиране на
едно и също място.
1. ИНСУЛИНОВИ ОЧУВСТВИТЕЛИ
Увеличават поемането на глюкоза от тъканите и намаляват инсулиновата
резистентност. Бигваниди с представител Metformin. ФК - резорбира се добре в
СЧТ, екскретира се с урината. ФД - понижава ЧД продукция на глюкоза. Не
повишава продукцията на инсулин.Не води до хипогликемия.Лекарство на 1-ва
линия за лечение на ЗДтип2.Може да се прилага в комбинация с всички
останали АД лекарства, както и като профилактика.НЛР:доза-зависими СЧ
оплаквания. Противопоказания: бъбречна или ЧД недостатъчност, алкохолизъм.
Не е противопоказен при бременност и кърмене. Тиазолидиндиони с
представител Pioglitazone. ФК - перорално, метаболизира се от СУР, жлъчна
екскреция.ФД - повишава чувствителността към инсулин.Не предизвиква
хипогликемия. Приложение: при ЗД2 (монотерапия или комбинация).НЛР:
наддаване на тегло, остеопения, ЧД токсичност.Противопоказан: СН, ЧД
недостатъчност, бременност и кърмене.
2. ИНСУЛИНОВИ СЕКРЕТОГОГИ
Стимулират освобождаването на инсулин от панкреаса.
Сулфанилурейне лекарства – 1/24чперорално, ЧД метаболизъм, уринна
екскреция.Повишават инсулиновата секреция.При ЗД2, когато диетичното
лечение е недостатъчно.Хипогликемичният ефект се засилва от НСПВЛ и
сулфонамиди, както и от алкохол.НЛР:хипогликемия, дори кома; наддаване на
тегло;СЧ смущения; алрегия. Противопоказания: бъбречна или ЧД
недостатъчност, бременност и лактация (с1изкл).
Меглитиниди – приема се преди хранене, ЧД мет., жлъчна екскреция.
Повишава инсулиновата секреция.При ЗД2 в комбинация.НЛР:хипогликемия и
наддаване на тегло. Противопоказан: бременност и кърмене, ЧД увреждане.
Алфа-глюкозидазни инхиб. – орално приложение. Антихипергликемичен ефект,
но не води до хипогликемия. Намалява резорбцията на въглех.С ограничено
приложение, подходящ като монотерапия, както и в комбинация. НЛР: диария,
коремна болка.
4. ЛЕКАРСТВА НА БАЗАТА НА ИНКРЕТИНИ
Инкретините са 2 хормона(GLP/GIP), секретиращи се от чревните кл, при
хранителен прием.Засилват глюкозо-зовисимата инсулинова секреция. GLP-1 се
разгражда от Е дипептидил пептидаза (DPP-4). Инкретинови миметици с
представители Exenatide и Iiraglutide.прилагат се s.c. Действат подобно на
хормона, но са устойчиви на ензима. Приложение: в комбинация, пр пац.с
неадекватно контролирани стойности на кръвн. захар.НЛР:гадене,повръщане и
диария, алергични р-ии и остър панкреатит. Противопоказан при тежка БН, лица
под18, бременни.Инх.наDPP-4 - с представители sitagliptin и vildagliptin.
Приложение: перорално 1/24, частична бъбречна екскреция, частичен
ЧДметаболизъм. ФД: инхиб.ензима и така повишават нивата на GLP-1. Прилагат
се в комбинация.НЛР:инфек.на горни ДП, назофарингит и главоболие.
Глюкуретици(инх.наSGLT2) с представители Dapagliflozin и Canagliflozin.
Перорално еднократно приложение.ФД:инхиб натриево-глюкозния
котранспортер2. Увеличава се екскрецията на глюкоза в урината
СЪОБРАЖЕНИЕ ЗА ДМ:
 Риск от хипогликемия.
 Лекарствени взаимодействия.
 По-голяма вероятност от инфекции.
 Търсене на усложнения в УК (възпалена лигавица, кариес, пародонтит).
 Обясняване на пациента необходимостта от добър контрол на диабета.
 Заздравяването на раните след хирургия е по-бавно и се налага
продължително проследяване.

65. Глюкокортикоиди и минералкортикоиди

ГКС са хормонални средства, аналози на хормоните на надбъбречната(НБ)жл
кортизон и хидрокортизон(кортизол). Новите препарати съдържат химически
промени (добавена СН3гр, ОНгр, F или CL атом) с цел увеличаване на
глюкокортикоидната активност и намаляване на нежеланото им
минералкортикоидно действие. Разработват се и т.н. блокери на ГКС, които
потискат различни етапи от тяхната с-за. ГКС са животоспасяващи средства с
мощни терапевтични ефекти и различни, понякога рискови нежелани реакции.
Физиологичната регулация на с-з на НБ хормони се извършва от хипоталамус
чрез кортикотропен-релизинг xopмон(CRH) и от хипофиза чрез
аденокортикотропен хормон(АКТХ). Инхибиращият ефект на ГКС в/у CRH и АКТХ
води до силно потискане на ендогенната с-за на хормони от НБ жлеза при
продължителна употреба. При внезапно отнемане на лекарството има риск от
НБ недостатъчност и това определя схеми за лечение с постепенно намаляване
на дозата. Минералкортикоидите се синтезират в zona glomerulosa на НБ кора,
Основен представител е алдостеронът. Нормалната му физиологична ф-я е
повишена реабсорбция на Nа в дисталните тубули и повишена секреция на К и Н
йони. Това води до повишен обем на кръвта и по-високо кр.налягане.
Секрецията на алдостерон се контролира от РААС и електролитния състав на
плазмата.
Класификация:
Глюкокортикостероиди
> Hydrocortisone
> Prednisone(Dehydrocortysone)
> Нефлуорирани преднизолони: Prednisolone, Methylprednisolone
> Флуорирани преднизолони: Betamethasone, Dexamethasone, Flumethasone
> Diprophos(betamethasone dipropionate/betamethasone sodium phosphate)
> Flosteron(betamethasone dipropionate/betamethasone sodium)
Минералкортикоиди
> Заместителна терапия: Fludrocortisone, DOCA(desoxycorticosterone acetate)
> Компетитивни антагонисти на алдостероновия р-р: Spironolactone, Canrenone,
Eplerenone.
ФД особености
ГКС имат рецепторен м-м на действие и са агонисти на р-ри, разположени в
цитоплазмата. Образуваните рецептор-лиганд комплекси проникват в ядрото.
Настъпва потискане или активиране на генната експресия на гени за
опр.протеини. Под влияние на ГКС се осъществява транскрипцията на много
гени, кодиращи противовъзпалителни медиатори. ГКС имат потискащо д-е с/у Т-
h лимф. и намаляват тяхната цитотоксичност, което е в основата на
имуносупресивния им ефект.
ГКС имат 7 основни фармакологични ефекта:
1.Метаболитен: повишават глюкозата в кръвта и потискат усвояването и от
клетките; потискат глюконеогенезата; повишават анаболизма и потискат
катаболизма; променят разпределението на мазнините; потискат абсорбцията
на Са в ГИТ. Повишават бъбречната му екскрецията и повишават Nа-реабсобция.
2.Противовъзпалителен: потискат пролиферацията на ендотелни и
мононуклеарни кл и миграцията и активността на левкоцитите; стабилизират
лизозомалните мембрани; намаляват ВД. потискат образуване на основни
медиатори на възпалението; намаляват образуването на свободни радикали от
неутрофили и макрофаги; потискат фибробластната ф-я
3.Имуносупресивен: клетъчния имунитет се потиска при по-ниски дози,
хуморалният изисква по-високи.
4.Ефекти в/у мозъка: промени в поведението, депресивни и яростни състояния,
главоболие,световъртеж
5.Кардиоваскуларен: хипертензия; повишена капилярна чупливост, склонност
към тромбози и аритмии
6.Отрицателен ефект в/у аденохипофиза и хипоталамус: обратна инхибиция
7.Ефекти в/у костите: остеопороза, забавен растеж при деца, чупливост.
> Алдостеронът и неговите синтетични производни повлияват стероиден тип
ядрени р-ри, разположени в бъбреците, епитела на ректума и жлъчните пътища.
Повлияването на генната експресия е към бавните ефекти на
минералкортикоидите. Съществува и негеномен механизъм за бързо действие
на алдостерона в/у Na навлизане и Na-H размяна в клетките на бъбречните
каналчета.
ФК характеристики
> ГКС се прилагат орално, инжекционно и локално. Hydrocorisone има добра
орална резорбция. Венозно се въвеждат водноразтворимите препарати като
MethylprednisoIone. ГКС се свързват в голяма част с транскортин в плазмата,
което определя по-дългия полуплазмен живот на някои от тях. Имат различен
период на полуплазмен живот, което е важно за определяне на правилни схеми
за лечение, дозиране и риск от кумулация. Метаболизират се основно в ЧД и се
екскретират чрез бъбреците.
> Fludrocortisone се приема орално в таблетки 0.1мг. Spironolactone(p.o.) има
висока чревна резорбция.Претърпява бързо пасажно разграждане в ЧД до
активен метаболит Canrenone, който се въвежда и венозно, защото е
водоразтворим и има по-дълъг плазмен полуживот.
Водещи приложения на ГКС:
Адисонова болест( НБ недостатъчност) — субституираща терапия, заедно с
минералкортикоиди. Остри и хронични ставни възпаления. Автоимунни
заболявания (ревматоиден артрит, полимиозит, лупус еритематозус) и
трансплантирани пациенти; риск от развитие на инфекции. Алергични състояния
и анафилактичен шок; за лечение на бронхиална астма и серумна болест. В
комплексно лечение на хемопатии (остра левкемия, наследствена хемолитична
анемия) Кожни заболявания — екзема, псориазис, дерматити.В комплексна
терапия на ЧД заболявания (холестатичен хепатит), панкреатит, нефрологичен
синдром, миокарден и белодробен инфаркт очни възпалителни и алергични
заболявания — само локално
Минералкортикоидите се прилагат при: сол-губеща вродена НБ хиперплазия;
адреногенитален на ортостатична хипотония; първична НБ
недостатъчност;тежки интоксикации и Постоперативен шок; доказване на
синдрома на Соnn (при приложение на Fludrocortisone се понижава нивото на
алдостерон при здрави пац, а при болните не се променя)
Spironolactone се използва при отоци от и различен производ, артериална
хипертония, като антиндроген при хирзутизъм, андрогенна алопеция, акне и
себорея при жени, при поликистозен овариален синдром.
Eplerenone и Canrenone се използват при хронична застойна СН и след инфаркт
на миокарда, заедно със стандартните медикаменти.
Противопоказания: ГКС преминават трансплацентарно и в кърмата. Може да се
установи НБ хипоплазия.Рисковата категория за повечето препарати е С. Счита
се, че ползата от терапията превишава риска за бебето.Противопоказания за
приложениетона ГКС са диабет, туберкулоза, язвена болест, остеопороза.
НЛР: ГКС променят транскрипцията на колагенозния ген и блокират вит. оз-
стимулираната индукция на остеобластен ген в остеобластите, което води до
развитие на остеопороза при продьлжителна употреба. Имуносупресивният им
ефект обуславя риск от бактериални, паразитни и гьбични инфекции и налага
профилактиката им. Метаболитни НЛР включват синдром на Cushing,
хипергликемия с /без глюкозурия. затлъстяване и повишен апетит, мускулна
слабост и атрофия, смущения в репродукцията. Други НЛР са хипертензия,
еуфория или депресия, промени в поведението, катаракта, стероидно акне, риск
от развитие на язвена болест, надбъбречна недостатъчност и надбъбречна
атрофия при продължително лечение.
НЛП при минералкортикоидите са артер.хипертензия и сърдечна
декомпенсация, БД конгестия,хипокалиемия,задръжка вода и
Nа,отоци,главоболие,психични нарушения.
Взаимодействия: ГКС могат да изместят др лекарства от връзката им с албумин.
Могат да се комбинират с антиалергични и НПВЛ за постигане на по-добър
ефект. Трябва да се внимава при комбинация с ензимни индуктори или
инхибитори.
66. Полови хормони. Хормонални контрацептиви
ЕСТРОГЕНИТЕ са женските полови хормони, произвеждащи се основно в
яйчниците и регулиращи половото развитие, половата ф-я, оплождане,
бременност, мозъчни ф-ии, ССС и цялостното здраве на организма. По-значимо
започват да се произвеждат през пубертета. След него конц.им в кръвта на
женския организъм се поддържа във физиологични нива до 45-50г. Постепенно
намалява ф-ята на яйчниците, съответно и продукцията на естрогени и
прогестерони. По време на менопаузата значимо намалените конц. се отразяват
неблагоприятно на ф-ии на различни органи.
ФК: Резорбция - орално приложение, трансдермално (за контрацепция /
лечение), инжекционно. Разпределение – добро разпределение, преминават
ХЕБ и плацентарната бариера. Тератогенни ефекти. Повлияват различни
мозъчни ф-ии. Метаболизъм – ЧД. Екскреция – бъбреци.
ФД: естрогените взаимодействат с различни рец., разположени в различни
тъкани. Под тяхно влияние настъпват промени в ядрото на кл(засягат ДНК и
РНК). Нуклеарният тип рецепторен механизъм на действие на естрогени
обяснява рисковете от различни НЛР, индивидуални за различните жени.
Ефекти – в/у метаболизма; функцията на костите (повлиява РФ и баланса
остеобласти/-класти); различни ф-ии на мозъка (важни за паметта, повезението,
емоции); ССС (при дефицит се наблюдават промени в кр.съдове –
атеросклероза, спазъм на гладката мускулатура, склонност към тромбози и
тромбоемболия,сърдечни аритмии,сърд.исхемия, риск от инфаркт на
миокарда); ХС (при дефиц. Гасгрит, езофагити, запек,диария);
репродуктивността при жените (контр. Менструалния цикъл); кожа,лигавица и
коса; хемопоеза.
НЛР: водно-електролитни промени; нервно-психични нарушения; СС;
нарушения в половото либидо, половата активност с желания за секс;
Метаболитни и ендокринни промени (затлъстяване с нарушения в мастната
обмяна, риск от диалет, промени в щит.жл.; ЧД; Тумори; други -
индивидуални,кожни, лигавични, промени в апетита, храносмилане.
Противопоказания: Не се прилагат на бременни, доказана токсичност.
Взаимодействия: комбинират се с гестагени.Тамоксифен е техен антагонист на
рец. ниво. Приложение: патология на пубертетна възраст; заместителна
хормонална терапия по време на менопауза; в комплексна терапия на
прогресивно развиваща се остеопороза; ин витро оплождане; хормонални
контрацептивни средства.
ПРОГЕСТИНИТЕ са женски полови хормони, регулиращи половото развитие,
полова активност и се прилагат при хормонална контрацепция в комбинация с
естрогени. Лекарствата съд.прогестини биват: природни (Progesterone) и
полусинтетични и синтетични (Linesterol). ФК: орално, инжекционно и локално
приложение. Имат добро разпределение. Метаболитите се екскретират чрез
бъбреците. ФД: имат рецепторен механизъм на действие. Контролират
развитието на жълтото тяло и имат инхиб.ефект върху секрецията на
гонадотропини в аденохипофизата. НЛР: потискане на либидото, отпадналост,
повишаване на апетита и увеличаване на телесната маса, задръжка на сол и
вода.Противопоказания:тежки нарушения в ЧД и бъбр. ф-я и
тромбоемболизъм. Взаимодействия: комбинират се с естрогени за
заместителна хормонална терапия. Приложение: заплашващ аборт; влияние
върху ендометриума; хормонална контрацепция с естроген или самостоятелно;
менопауза; закъсняващ пубертет; жени с отстранени яйчници;карцином на
мл.жл/простатна/ендометриален; дисфунк.кървене.
ХОРМОНАЛНИ КОНТРАЦИПТИВНИ СРЕДСТВА – съдържат комбинация от
естроген и гестаген или самостоятелно гестаген. При комбинираните продукти
водещият контрацептивен ефект се дължи основно на прогестина.Естрогенът
контролира менструалния цикъл и кървенето.Молекулни групи прогестини:
прегнани,гонани, естрани. ФК: добра орлана резорбция; ЧД метаболизъм;
бъбречна екскреция; преминават плацентарно, риск за плода. ФД:
Прогестинови ефекти (потискане на LH и инхиб.на овулацията; потискане
транспорта на сперматозоидите, както и активността им, атрофия жл.на
ендометрияма). Естрогенни ефекти (потискане секрец.на жл.от ендометриума,
както и секрец. на FSH и LH – потиска овулацията). В резултат на звата вида
ефекти се постига инхибиране на овулацията и контраципция. НЛР:
хламидиални инфек.; промени в либидото; промени в мозъчните ф-ии;
заболявания на жлъчния мехур; кървене,наподобяващо менструация.
Противопоказания: пушене, бременност, мигрена, ЧД заболявания и др.
Взаимодействия: салицилатите могат да повлияят разпределението на
естрогени. Приложение: Хормонална контрацепция с комбинации от естроген и
прогестин.(орално приложение по 21табл по схема). Хормонална контрацепция
с прогестин (табл.съдържат гестаген, предназначени за кърмещи жени,
продължават 28дни).
АНДРОГЕНИТЕ са природни/синтетични стероидни хормони, които регулират
развитието и поддържането на мъжките полови белези. Ендрогенните
андрогени се синтезират в тестисите, яйчниците и НБ жлези (надбъбречните).
ААС – анаболните андрогенни стероиди са вещества, получени чрез
модифициране на тестостероновата молекула, с цел засилване или отслабване
на някои от свойствата на тестостерона.
Класификация:
1. Тестостеронови ЕСТЕРИ
2. Тестостеронови ПРОИЗВОДНИ
3. Производни на 19-НОРСТЕРОСТЕРОНА
4. Производни на ДИХИДРОТЕСТОСТЕРОНА
ФК: парентерално приложение, някои и орално. ЧД метабол. Уринна екскреция,
в малка степен с жлъчката.
ФД: ААС са мастноразтворими и преминават през КМ. Формират хормон-
рецепторен комплекс, достигащ до ядрото и свързващ се с определен ДНК-
сегмент. Различните ААС са с различен афинитет към андрогенния рец. ААС
предизвикват 2 основни типа ефекти: анаболен и андрогенен.
Приложение: хормон-заместителна терапия; заздравяване на рани и при
изгаряния; стимулиране на апетита, запазване и увеличаване на мускулната
маса при раково болни и болни от СПИН; превенция/лечение на остеопороза
при жени в менопауза; лечение на закъснял пубертет; екскретилна дисфункция
при мъжете. Забранени са при спортисти.
НЛР: Мъже – ереткилна дисфункция, гинекомастия, олигоспермия/азоспермия,
атрофия на тестисите. Жени – маскулинизация, необратимо задебеляване на
гласа, хирзутизъм, менструални смущения, атрофия на гърдите, атрофия на
матката, тератогенност. СС, ЧД, бъбречни, дерматологични и други.
Взаимодействия: могат да повишат чувствителността към Warfarin, което налага
намаляване на дозата.; Повлиява глюкозния толеранс и инсулиновите нива,
поради което се прилагане с особено внимание при диабетици.
67. Лекарствени средства при медицински спешни състояния в денталната
практика
НЕКОНТРОЛИРАНО КЪРВЕНЕ – лечението вкл. Нефармакологични методи (от
страна на стоматолога по време на процедурата) и Фармакологични методи.
Хемостатиците са 4гр: локални, системни, плазмени фактори на
кръвосъсирването, антифибринолитици.
Локалните хемостатици се използват при малки, локализирани кръвоизливи. Не
могат да заменят хирургичната хемостаза. Чести използвани са: 1.Желатинова
абсорбираща гъба 2.Колагенови хемостатици 3.Тромбинови хемостатици 4.Др
(HemoStat; кислородна вода и т.н)
Коагуланти с резорбтивно действие се прилагат орално или парентерално и
стимулират хемостазата. Към тях спадът: Phytomenadione. Etamsylate. Calcium
gluconicum.
Фактори на кръвосъсирване, при болни с дефицит на фактори:При хемофилия А
(деф.на8) - Koate DVI.
Octanate. Fanhdi. При хемофилия В (9) – Aimafix. Immunine. Octanine. При
кървене вследствие деф. На фактори на протромбиновия комплекс се използват
препарати, съд.факторите 2,7,9,10. При билета на von Willebrand се използват
препарати с човешки коагулантсн фактор 8 и чов.фактор на von Willebrand.
Кървене при пац на лечение с антикоагуланти: 1.лечение с кумаринови
антикоагуланти; 2.лечение с хепарин – антидот на хепарина е протамин.
Антифибринолитиците инх.фибринолизата, като блокират плазмин. Ефективни
при ХВ кървене и др. Para-aminomethylbenzoic acid (PAMBA). Tranexamic acid.
АНАФИЛАКТИЧЕН ШОК – животозастрашаваща, тежка, генерализирана
алергична реакция. Лечението е от спешен порядък и цели възстановяване на
дишането и кръвообташението. 1.Адреналин инжекционно 2.ГКС
(Methylprednisolone, Decamethasone) 3.Интравенозно вливане на течности
0,9%NaCl 20ml/кг 4.Кислород 5.Инхалаъорни бета2-агонисти (Salbutamol;
Fenoterol; Terbutaline; Formoterol) 6.Н1-блокери (Chloropyramine, Promethazine).
ВАЗОВАГАЛЕН СИНКОП – преходна, обратима мозъчна хипоперфузия. 3вида
синкоп: Рефлекторен; Ортостатичен; Кардиогенен. Вазовагалния е от
рефлекторен тип. Лечението бива немедикаментозно и медикаментозно
(1.алфа-афреномиметици и 2.антидепресант учи, селективни блокери на
обратното връщане на серотонина - SSRI). Първите се прилагат парентерално,
Etilefrine; Midodrine.
ГЪРЧОВЕ – осиновена цел е незабавно прекъсване на гърча. Ранното лечение е
от значение прекъсване на епилепричен статус. Предпочитано i.v. Въвеждане,
при невъзможност i.m и ректално. Медикаменти от 1ред: BDZ бензодиазепини;
Diazepam; Midazolam; Lorazepam;
Медикаменти от 2ред: 1.Хилантови(фенитоин); 2.Валпроати; 3.Леветирацетам
Медикаменти от 3ред:Барбитурати(фенобарбитал)
ОСТЪР СТЕНОКАРДЕН ПРИСТЪП И МИОКАРДЕН ИНФАРКТ – Стабичната
стеникатдия е форма на ИБС, при която в нормално състояние съществува
равновесие, а при повишение изисквания баланса (О2 нужда:доставка) се
нарушава и възниква миокардна исхемия. Лечение: намаляване на
кислородните нужди и увеличаване пеотока на кислород към миокарда.
Седнало положение. Нитратите са лек.на 1избор. Nitroglyceryn. Isoket spray.
Нестабилна стеникардия, има руптура на атероск.плака с начална тромбоза.
Доболнично Лечение: към 1.сублингвалния нитрат се прибавя 2.тримбоцитен
антиагрегат (Aspirin).
Инфаркт, доболнично лечение: 1.Сублингвалвн нитрат 2.Аспирин 3. Опоидни
аналгетицу 4. Осогуряване на венозен достъп 5.кислород
АСТМАТИЧЕН ПРИСТЪП – остро или подостро влошаване на симптомите и БД ф-
я при пац с бронхиална астма. Лечението включва:
1. Оценяване тежестта на пристъпа ( говорене, дих.честота; сърдечна честоста;
кислородни насищане и БД ф-я)
2. Подаване на кислород за поддържане на сатурацията 93-95% при възрастни.
3. Инхалиране на краткодействащи бета2-агонисти: Sulbutamol, Fenoterol,
Terbutaline. Стимулират бета2-адренергичните рец и водят до
бронходилатация. Лекарства на 1 избор при лечение на астматичен пристъп.
Прилагат се 3кратно през 20м в първия час.
4. Системни глюкокортикостероиди (ГКС) – Prednisone, Prednisolone,
Methylprednisolone, Dexamethasone, Betamethasone. Кратко приложение,
орално.
5. М-холинолитици (Ipratropium bromide, като допълнение при по-тежък
пристъп).
6. I.v. Бронходилататоди – бета2-агонисти или метилксантини. Aminophylline,
бавно венозно прилож.
ДИАБЕТНА КЕТО АЦИДОЗА (ДКА) – остро усложнение на ЗД, дължащо се на
абсолютен или относителен инсулинов дефицит. Най-характерна за ЗДтип1.ДКА
се характеризира с триадата: хипергликемия, ацидоза и кетонемия.
Лечението включва:
1. Рехидратация на пац. (Най-важната стъпка. Препоръчвана доза вливани
течности е 100мл/кг. В първите 1-2 се влива 1л и след това скоростта на
инфузия се забавя според клиничната симптоматика и придружаващи
заболявания. Препоръчва се използването на физиологичен р-р 0.9%NaCL).
2. Инсулинова терапия (Използват се бързодействащи човешки инсулин,
единствено те са подходящи за i.v. Понижават нивото на кръвната глюкоза,
потиска кетогенезата и допринася за корекция на електролитния дисбаланс.)
3. Интравенозна инфузия на глюкоза (нивото на кръвната глюкоза трябва да се
понижава с около 3ммол/л за час).
4. Корекция на серумния К (Нивото може да бъде нормално ниско или високо,
като в хода на лечението спада.Проследяване на нивото и прилагане на
съответно заместително лечение. Използва се KCL ампули, в различни дози.)
5. Корекция на метаболитната ацидоза (рехидратацията и инсулиновата
терапия водят до корекция на ацидозата;