1Предмет,цели,обхват:

Биохимията е наука за хим.основи на живота. Теоретични цели: изучаване състава,

структурата и ф-циите на кл.компоненти, хим. реакции и процеси, протичащи в кл,
регулация им, както и значението им за организма. Практическите цели: 1. да се обосноват
рационалните основи на храненето; 2. Диагностициране на болестите и да се следи
протичането им по изменението на хим.състав на биолог.течности. 3. да се създаде научна
основа на химиотерапията. Познаването на биохимията осигурява: разбиране и
поддържане на здравето чрез подходящ хранителен и двигателен режим; разбиране и
ефективно лечение на болестите. Генетиката се основава на биохимията на НК. За
изучаване на фармакологията и фармация са нужни солидни знания по биохимия.
Съвременната фармацефтична промишленост ползва много от постиженията на
биохимията по отношение на антиметаболитите. Същото важи и за токсикологията.
Изучаването на основни проблеми на патологията като възпаление,клетъчно
увреждане,рак и др. е невъзможнобез съвременни биохимични подходи. Няма
медицинска дисциплина, която да не ползва постиженията на съвременната биохимия.
Биохимични изледвания, диагноза, прогноза, лечение:Няма медицинска дисциплина
неповлияна от биохимията, както и медицинска клиника без биохимична лаборатория.
Приложения:1.Разкриване причините и механизма на заболяването.2.Предлагане на
рационално лечение въз основа на разкритите причини и биохимичен механизъм.
3.Поставяне на диагноза. 4.Проследяване на заболяването в динамика. 5. Скриниращи
тестове за ранна диагностика на накои заболявания. 6.Оценяванена промените в хода на
заболяването в резултат на терапията.

2Белтъци стр.64

Хетеробиополимери от 20 АК, 19 са оптично активни, 1 е опт.неактивна- Gly, една е

циклична- Pro. Свързни в полипептидни вериги чрез пептидни връзки. Белтъците са прости
и сложни. Простите при хидролиза се разграждат до АК, а сложните до АК и небелтъчна
съставка. Според формата- глоболарни и фибриларни. Ф-ции на белтъците:
структурнообразуваща, каталитична, защитна, регулаторна, транспортна,
двигателна,рецепторна и сигнална, резервна. Според хим.структура АК се делят на:
алифатни; хидроксиАК; S-съдържащи; ароматни; циклична; допълн.базична група;
допълн.карбоксилна. Според полярността хидрофилни- полярни, хидрофобни-неполярни и
амфилитични. Коваленти и нековаленти: карбоксилна и амино група при общ алфа-
въглероден атом. Участват в образуването на пептидните връзки коваленти и изграждат
скелета на пептидната верига. Хидрофилните остатъци участват в хидрофобни а полярните-
в електростатични взаимодействия. Цистеиновите остатъци образуват дисулфидни връзки.
При физиологично pH +заредените, както и -заредените групи, реагират като слаби
киселини и основи- придават амфотерни св-ва на белтъците. Алкохолната група на Ser и Cys
участват в активните центрове на разл. ензими. Ser, Thr и Tyr могат да бъдат обратимо
ковалентно модифицирани и това има голямо значение за регулиране на ензимната
активност. При неутрално pH преобладават AK под формата на цвитерйон. 1чна структура е
последователността на AK остатъци и локализацията на дисулфидни връзки в
 полипепт.вериги. Определят се от ковал.пепт. връзки м-у остатъците. Инсулин:
Сравняването на 1чната структура на инсулин от разл. видове показава индентичност на
AK-остатъци с изкл. на 8,9,10 във верига А и 30 във верига В. Схема с AK.

3 Зарядови свойства на Аминокиселините:

В свободните и във вкл. в белтъци аминокиселини има групи отнасящи се като слаби
киселини и основи. Според обкръжението стойностите на pKa варират. рН при което АК е
електрически неутрална и се намира в цвитерйона форма- изоелектрична точка. В
белтъците алфа-амино и карбоксилните групи са свързани в пептидни връзки. Сумарният
заряд зависи от АК състав и от pH на средата. В киселата област е потисната дисоциацията
на киселите групи и зарядът е +. С увеличаване на pH зарядът намалява, минава през 0 и
започва да нараства в - посока. В алкалната област дисоциацията е подтисната и сумарният
заряд е -. Електрофореза: Метод за разделяне въз основа на различията в сумарния заряд.
Посока- от знака на сумарния заряд на молекулите. Скорост- съотнош. заряд/молекулна
маса. При pH>от изоелктр, AK са заредени - и се движат към анода. Електрофореграма:
Плазмените белтъци имат йоногенни групи, определящи сумарния заряд на дадена
белтъчна молекула. Хроматографкси техники: Веществата се разпределят между
неподвижна и подвижна фаза. Разделянето зависи от относителната способност на в-вата
да се свързват по-силно с едната или др фаза. Хроматографски методи: разпределителен,
йонообменен и афинитетен. Фенилкетонурия: Най-често срещаната ензимопатия в
белтъчната обмяна. За предпазване от умствено изоставане се спазва диета с минимални
количества фенилаланин. Блокирането на главния път за разграждане на фенилаланин до
фумарат и ацетоацетат води до натрупване на фенилаланин и разграждането му до
токсични продукти, увреждащи ЦНС. Тези продукти са фенилпируват, фениллактат и
фенилацетат. Недостигът на тирозин затруднява синтеза на невромедиатори, хормони и
кожните пигменти меланини.

4Вторична, третична , четвъртична структура на АК

Вторичната структура е локалното нагъване на част от полипептидната верига в алфа

спирала и бета верижни участъци, стабилизирани от водородни връзки межу близко
разположени пептидни групи. Третичната се отнася до пространствените
взаимоотношения между АК остатъците във веригата- пространствено нагъване на
полипепт.верига и стабилизирането й чрез нековал. взаимод. м-у отдалечени по веригата
АК остатъци. Доменът е осн.функц. и структурна единица в полипепт.верига. Четвъртичната
структура се определя от пространств.разполож. на 2 или повече полипепт.вериги,
обединени в структурно-функц.отношение. Глобуларни и фибриларни: Г във вътрешността-
хидрофобни остатъци, по повърхността- хидрофилни. Около тях- водни диполи с
каталитична или регулаторна ф-ция. Ф- имат структурно-образуваща ф-ция. Изграждат
разл.структури, неразтворими във вода. Еластин, фибрин, кератин, колаген. Хемоглобин:
Белтък с четвъртична структура, съедин. на хема с белтъка глобулин. Глобинът е тетрамер-
2алфа и 2бета- полипептидни вериги. Пренася на О 2 в кръвта. Всяка молекула свързва 4
молекули О2. Гликиран Hb: При високи концентрации на кръвната глюкоза Hb се
глюколизира неензимно в крайни и лизинови аминогрупи, нараства с повишаване на
кръвната глюкоза. Денатурация и ренатурация: Д- под действие на разл физ. и хим. агенти
се нарушава конформацията на молекулата, променят се физикохим. свoйства и се губи
биолог. активност. При обратима след отстраняване на денатуриращото въздействие
молекулата приема нативна конформация- ренатурация. Първичната структура е определя
структурата и свойствата на белтъчната молекула. Сърповидноклетъчна анемия и приони:
При СКА вместо Hb се синтезира HbS. Вместо глутамат(полярен) на 6 място има
валин(неполярен) в бета веригите. Променя се електрофоретичната подвижност.
Образуващата се утайка уврежда кл. мембрани на еритроцитите. П предизвикват
спонгиоформени енцефалопатии. Част от невроните дегенерират, в тях се отлагат
неразтворими амилоидни фибри с прионови белтъци.

5 Взаимовръзка между структура и функция

Структурата и промените в нея са решаващи за функциите на белтъците. Глобуларните О2-
свързващи миоглобин и хемоглобин имат близка вторична и третична структура.
Миоглобина лесно свързва отделения от хемоглобина О2, съхранява го и го предава на
митохондриите. Свързването на О2 към първата субединица на Hb води до
комформационни промени в други субединици. Повишеното съдържание на СО2 и протони
в тъканните капиляри улеснява отделянето на О2 от оксихемоглобина. Повишеното
съдържание на О2 в белодробните капиляри улеснява отделянето на СО2 и протони от Hb-
ефект на Бор. Колагенът е съставна част на екстрацелуларния матрикс. Ig са защитни
белтъци, разпознават и свързват чужди за организма макромолекули, бележат и ги
предават на фагоцитите. 5 класа: G, A, M, E, D. Hb пренася О2 от б.дробове до тъканите и
СО2 обратно. Миоглобинът съхранява О2 в мускулите и го пренася до митохондриите.
Трябва да свързва О2 добре при ниското парциално налягане в тъканите, при което Hb
освобождава О2. Без хем веригата се денатурира. Кривите за асоциация/дисоциация на О2
отразяват различията в свързването и отдаването му от МГ и Hb при различно парциално
налягане на О2. Концентрацията на СО2, протони и 2,3-бифосфоглицерат не повлиява
свързването на О2 към МГ в тъканите но за Hb влиянието им се описва като ефект на Бор.
Повишеното съдържание улеснява отделянето на О2 от оксихемоглoбина в тъканите.
Повишеното съдържание на О2 в б.дробове улеснява отделянето на СО2 и протони от Hb.
Разлики в структурата: Феталния Hb има 2 алфа и 2 гама вместо 2 бета вериги, има по нисък
афинитет за 2,3-фосфоглицерат. Извлича О2 освободен от майчиния HgА. Колаген тип 1:
Високи нива на глицин и пролин и наличие на хидроксипролин и хидроксилизин свързани
със спирала без вътрешноверижни водородни връзки. Дефект в синтеза на колаген може
да доведат да неправилна функция на сърдечно-съдовата система, костите, кожата, очите.
Скорбут- недостиг на витамин С, който е необходим кофактор на ензимите Pro и лизин
хидроксилаза.
 6 Нуклеинови киселини стр.91
Хетеробиополимери от нуклеотиди, свързани чрез фосфодиестерни връзки. ДНК
съхраняват и предават наследствената инфорамция между поколенията, определят
свойствата на живата клетка чрез регулиране експресията на генетична информация.
Предавенето на ген.инфо- репликация на ДНК. Транскрипция- синтеза на РНК. Различните
видове РНК участват в белтъчната биосинтеза. НК са изградени от нуклеотиди.
Нуклеотидът- от азотна база, пентоза и фосфорна киселина. Главни азотни бази: 2
пуринови -аденин и гуанин и 3 пиримидинови- урацил, тимин и цитозин. Минорни бази-
служат за разпознаване на олигонуклеотидите, регулиране полуживота на РНК,
разпознаване чужди-свои бази.
Нуклеотидите са: 1Донори на енергия за осигуряване на биосинтези и др. ендергонични
процеси- нуклеозид-дифосфати и трифосфати. 2участие в метаболизъм: А-уридилови нукл
за обмяна на въглехидрати, Б-цитидилови нукл за обмяна на фосфолопиди, В-гуанилови за
белтъчна биосинтеза и глюконеогенеза 3Участват в състава на НАДФ, КоА 4Регулаторен
ефект АДФ/АТФ 5алостерични ефектори 6 цАМФ и цГМФ участват в трансдукция на
хормонални сигнали, активатори на транскрипция на някои гени. Аналозите потискат
злокачествения растеж и инфекциите като или инхибират ензими, които са важни за
синтеза на НК, или изместват естествените нуклеотиди в НК с това променят
взаимодействията между базите 5-флуоруацил; 6-меркапторун
цАМФ схема стр.94
Схема на базите стр.91

7 Първична структура на Нуклеинови киселини:

Определя се от последователността на нуклеотидите в полинуклеотидната верига.
Определя биологичните свойства на нуклеиновите киселини. Нуклеотидите са свързани с
ковалентни 3'5'- фосфодиестерни връзки. Полинуклеотидните вериги в еукариотите са
отворени, линейни, неразклонени. ДНК се отличава от РНК по молекулна маса, пентозата,
пиримидиновите бази, локализацията в клетката и функциите. Сърповидно клетъчна
анемия и фенилкетурия: Ф е най-често срещаната ензимопатия в белтъчната обмяна. За
предпазване от умствено изоставане се спазва диета с минимални количества
фенилаланин. Блокирането на главния път за разграждане на фенилаланин до фумарат и
ацетоацетат води до натрупване на фенилаланин и разграждането му до токсични
продукти, увреждащи централана нервна система. Тези продукти са фенилпируват,
фениллактат и фенилацетат. Недостигът на тирозин затруднява синтеза на
невромедиатори, хормони и кожните пигменти меланини. При съпр.кл.анемия вместо Hb
се синтезира HbS. Вместо глутамат(полярен) на 6 място има валин(неполярен) в бета
веригите. Променя се електрофоретичната подвижност. Образуващата се утайка уврежда
клетъчните мембрани на еритроцитите.
Конформация на ДНК: Според Уотсън и Крик: дезоксирибофосфатни скелети са от
външната страна на спиралата, а базите от веригите са насочени една срещу друга във
вътрешността на спиралата. Оформят се малка и голяма бразда, в които специфични
белтъци взаимодействат с ДНК. Две от киселинните групи на всеки фосфатен остатък са с
3'5'-фосфодиестерни връзки, а третата е свободна и дисоциира при физиологично рН.
Всяка ДНК спирала има - заряди по повърхността. Денатурация- при увеличаване на
температурата, снижаване солевата концентрация, а също и в алкална среда се разкъсват
водородните връзки между базите и веригите се разделят. ДНК е по-устойчива на
денатурация ако съдържа повече Гуанин-Цитозим. Ренатурацията зависи от срещата на
комплементарни ДНК вериги. ДНК е гъвкава структура, може да бъде в b,a,z форма, най-
стабилна е форма b, повтарящите се последователностти са транскрипционно активни и
имат структурна форма в хромозомите. Суперспирализиране на ДНК- при огъване на
двойната спирала на ДНК. В човешките клетки е свързано с белтъци в съотношение 1:2,
белтъците са: хистонови, нехистонови и ензими. Хистоните са H1 H2A H2B H3 H4.
Нехистоновите белтъци имат структурна и регулаторна функция.
Конформация РНК: В 5'края на иРНК има нуклеотиди -шапка. След нея е лидерната
секвенция, която не се превежда, следва секвенция, която се превежда, започва с
иницииращия кодон АУГ и завършва с терминиращ кодон. След това поли-А-опашка в
3'края на иРНК. В структура на рРНК се редуват двойноспирални и едноверижни участници.
Първите- фуркетни форми, голямата субединица на рибозомите 60S се изгражда от 5S РНК,
28S РНК и 5,8S РНК и белтъци. Малката субединица 40S- 18S pРНК и белтъци. При огъване
на тРНК се образуват четири двойноспирални сегмента и три едноверижни бримки. За
осъществяване на функциите си тРНК има: 1акцепторен участък 2псевдоуридилова бримка
3 антикодонна бримка 4 дихидроуридилова бримка. Малките РНК са стабилни, повечето от
тях са под формата на рибонуклеопротеини наречени снърпс.
Схема стр.95

8 Химична природа на ензимите

Ензимите са биокатализатори, ускоряват хим реакции в клетките.
1увеличават скоростта на спонтанно протичащи реакции без да изместват хим.равновесие
2променят в еднаква степен скоростта на правата и на обратната реакция до достигане на
хим. равновесие 3 действат в незначителни количества 4 провеждат реакцията по път с по-
ниски енергиини изисквания. Ензимите са високо специализирани белтъчни молекули.
Имат висока ефективност. Коензими и простетични: двукомпонентни- холоензими. Когато
връзката между апоензима и небелтъчната съставка е здрава, небелтъчната съставка е
простетична група. Ако връзката е слаба- коензим. Така функционират витамините.
Реакциите и ензимите се делят на:
1 окислително редукционни реакции- оксидоредуктази. схема стр.112
2 трансферазни- глюкоза + АТФ -> глюкозо-6-фосфат + АДФ
3 хидролиза- хидролази А–B + H2O ↔ А–OH + B–H
4 лиазни- лиази декарбоксилаза R-COOH -> R-H + CO2
5изомеразни- глюкозо-6-фосфат -> фруктозо-6фосфат
6лигазни- R-COOH + HS ~ KoA + ATФ -> R-CO ~ SKoA + AMФ + Ф~Ф
Ензимосубстратен комплекс- нестабилни, имат кратък живот. E+S <->ЕS<-> EP->E+P.
Преобразува се продукта не рeaкцията. Активен център: субстрата се свързва и се
превръща в продукт. В еднокомпонентните ензими активният център се състои от няколко
аминокиселини- каталитични и контактни. Блокирането им води до загуба на ензимната
активност. Специфичност: Реакционната се определя от възможностите на включените в
активния център АК-остатъци да образуват/разграждат хим.връзки. Субстратна- високи
стерични изисквания на активния център спрямо субстрата, произтичащи от определена
ензимна конформация.

9Кинетика на ензимните реакции

Проследява промените в скоростта на ензимните реакции под влияние на различни
фактори. Уравнение на Михаелис-Ментен: Константата на Михаелис = концентр. на
субстарата, при която скоростта = 1/2 от максималната. Колкото е по-ниска толкова е по-
високо сходството. Определянето на ензимната активност се осъществява чрез директни и
индиректни методи. Уравнение: Експерименталната крива, описваща зависимостта на
скоростта на реакция от концентрацията на субстрата е правоъгълна хипербола. Скоростта
нараства само при ниски субстратни концентрации. Има максимална стойност при високи
концентрации. страница 120. Ензимни единици: IU-количество ензим, необходимо за
превръщането на 1микромол/минута. Един катал е количеството активност, която
превръща 1 мол/секунда. Лайнувър-Бърк стр.122 е уравнение на права линия от вида
y=ax+b, неминаващи през началото на координантната система, с 2 променливи 1/V 1/S. От
пресечната точка на правите с осите се определят Кm и Vmax. Подагра може да възникне
поради мутация в алостеричния център за потискане на ФРФФ .Увеличеното количество на
пуринови нуклеотиди е причина за получаване на повече пикочна киселина. Алкохол
дехидрогеназа схема стр.124: Алкохолът се превръща в ацеталдехид, предизвиква
вазодилатация, зачервяване на лицето, тахикардия. Ацеталдехидът се отстранява от
ацеталдехид дехидрогеназа, която го окислява до ацетат. Алкохол дехидрогеназата има 3
полипептидни вериги, кодиранни от различни гени. Бета веригата има три алела,
причинени от точкови мутации. Два от алелите имат АК с по-ниско рК и това измества рН
оптимум .Увеличава се активността на алкохол дехидрогеназата и след поемане на алкохол
той бързо се окислява до ацеталдехид.

10 Влияние на рН и температурата
1.при ниски или високи рН настъпва денатурация на ензима; 2.променят се зарядите на
групи от субстратната молекула 3.променят се зарядите на групи от активния център на
ензима или на конформационните групи извън него. Това рН при което скоростта е
максимална е рН оптимум. Температура при която скоростта е макс е t оптимум. С
увеличаване на температурата скоростта нараства, след достигане на tоптимум,
топлинната денатурация на ензима надделява и скоростта започва да намалява. За
повечето ензими tоптимум е около тази, при която съществуват кл, съдържащи тези
ензими. Алкохол дехидрогеназа схема стр.124: алкохолът се превръща в ацеталдехид,
предизвикващ вазодилатация, зачервяване на лицето, тахикардия. Ацеталдехидът се
отстранява от ацеталдехид дехидрогеназа, която го окислява до ацетат. Алкохол
дехидрогеназата има три полипептидни вериги, кодиранни от различни гени. Бета
веригата има три алела, причинени от точкови мутации. Два от алелите съдържат AK с по
нискo рК и това измества рН оптимума. Увеличава се активността на алкохол
дехидрогеназата и след поемане на алкхол той се окислява до ацеталдехид. Обратимите
инхибитори биват конкуренти и неконкуренти, както и аконкурентни. Конкурентите са
аналог на субстрата, свързват се с активния център, реагират само със свободен ензим,
ензима има афинитет както към субстрата така и към инхибитора, Vmax се запазва, Km се
повишава, пример малонат инхибира сукцинат дехидрогеназа. Неконкурентите не са
аналог на субстрата, свързват се извън активния център, реагират със свободен ензим и ES,
ефекта зависи от концентрацията на инхибитора, Vmax се запазва, Km се понижава.
Активатори повишават скоростта на катализираната реакция. Могат да бъдат ензими,
метаболити, метални йони. Преензим в активен: При превръщането им се откъсват един
или повече пептиди, намалява се молекулната маса, отблокират се групи за формирането
на активния център.

11 Антиметаболити 129,130стр.
Лекарствата се синтезират заради инхибирането на определен ензим в определен
метаболитен път. Токсичността трудно може да се избегне. Разчита се на по-високата
чуствителност на микроорганизмите или на туморните клетки към антиметаболитите. Това
се дължи на: 1антагонистите засягат важни звена от обмяната за микроорганизмите, а са
второстепенни или липсват при макроорганизма 2макроорганизмът има различни защитни
средства които подтискат дейността на антагониста или намаляват концентрация му.
Пуромицин: Аналог на 3'-край на Тир-тРНК, инхибира белтъчната биосинтеза в
миркоорганизми. Сулфонамиди: R-SO2-NHR'. Сулфонамидът е най-простият представител.
Той е антибактериален агент, аналог на р-аминобензоена киселина. Тя е част от фолиевата
киселина, необходима за синтеза на нукелинови киселини. Човек не синтезира фолиева
киселина, тя е витамин. Сулфонамида не е вреден в дозите които убиват бактерии.
Метотрексат: лечение на детска левкимия. Инхибира редукцията на фолат до ФКН2 и ФКН4.
Алопуринол: при лечение на хиперурикемия и подагра. В началото алупоринола действа
като субстрат на ксантин оксидазата, а после като инхибитор. Останалите: Ацикловир или
ациклогуанозин(пуринов аналог) и 3'-азидо-3'дезокситимидин (пиримидинов аналог) са
антиметаболити, които се използват за забавяне развитието на вируси, причиняващи
херпес и СПИН.
Схеми стр.129,130

12 Алостерично повлияване стр.132

Включва алостерично инхибиране и активиране. Ефекторите биват отрицирателни и
положителни- инхибитори и активатори. Крайният продукт повлиява първият специфичен
за веригата ензим или скорост определящия ензим или двата заедно ако не съвпадат.
Ефекторът не си прилича със субстрата на повлиявания ензим. Ефектор се залавя за
алостеричният център. В ензимната молекула има един активен център и няколко
алостерични центрове. Те са обикновено с четвъртична структура. Подагра: Подаграта е
болезнено състояние свързано с кристализация на пикочна киселина или нейни соли.
Първичната е генетично обусловена, възниква поради мутация в алостеричния център за
потискане на главния регулаторен ензим ФРФФ амидотрансфераза от крайните продукти.
Увеличеното количество на пуринови нуклеотиди е причина за получаване на повече
пикочна киселина. Оротатурия: Увеличение на междинния метаболит от синтеза на
пиринидиновите нуклеотиди оротад в кръвта се означава като оротатемия, а в урината като
оротатурия. Има недостатъчност на два ензима в биосинтезната верига на пиримидинови
нуклеотиди, което води до натрупване на оротат. Обратимото ковалентно фосфорилиране-
дефосфорилиране на ензими е най-важният регулаторен механизъм. Селективното
фосфоризиране се катализира от протеин кинази, а дефосфорилирането от протеин
фосфатази. За някои от повлияваните ензими активна е фосфорилирана форма (гликоген-
фосфорилаза), при други е дефосфорилирана форма (гликоген-синтаза). Каскада:
Активиране на гликоген фосфорилаза и инхибиране на гликоген синтеза чрез каскада от
реакции на фосфорилиране задвижена от адреналина. Свързването на този хормон към
специфичен мембрален рецептор води до активиране на ензима аденилат-циклаза. Той
превръща АТФ в цикличен АМФ, който активира протеин-киназа A.

13 Клинично значение на ензимите

Голям брой заболявания са пряко свързани с промени в ензимната активност и нейното
определяне дава информация за протичащите в организма процеси. Определянето на
ензимни активности се използа при диагностика на различни заболявания. Ензимна
диагностика: 1доказване на нехарактерни за серума вътреклетъчни ензими 2 установяване
на промени в функционалните ензими 3 доказване на генетично обусловени ензимопатии
4 използване на рестриктази за директно изследване на ДНК и установявавне дефекти в
гените. Изоензими: различни форми на един и същ ензим. Имат еднаква субстрактна и
кофакторна специфичност, но различни Кm за субстрата или кофактора, или и за двата
заедно, имат четвъртична структура и са образувани от свързване на различен брой
независимо кодирани субединици. Лактат-дихидрогеназа: определя се от коя тъкан
произхожда увеличеният изоензим. Съотношението на изоензимите на лактат
дехидрогеназа се променя при различни заболявания- инфаркт на миокарда, чернодробно
увреждане. Хепатит и инфаркт: Има ензими, които са специфични маркери за заболяване
на даден орган. При вирусен хепатит е увеличена глутамат-пироват трансаминаза. При
инфаркт се увеличава креатин-киназа. Промени във функционалните плазмени ензими:
Към тях спадат преензимите за кръвосъсирване, за разтваряне на съсиреци,
липопротеин-липаза. Секретират се главно от черния дроб. Диагностично значение има
намаляването на активността им, което е признак за нарушение във функцията на органа,
функцията на органа където се синтезират.

14 Кратки сведения за устройство на живата клетка

Клетката има плазмена мембрана и органели: ядро, митохондрии, ендоплазмен
ретикулум, апарат на Голджи, лизозоми, пероксизоми, рибозоми, цитоскелет.
Мембраната загражда пространства в клетката, където се извършват специфични
функции. Разделянето на клетката на компартменти чрез мембрани се нарича
компартментализация. Клетъчната мембрана има избирателна пропускливост.
Транспорта през нея е пасивен и активен. Клетъчни органели: 1ядро- съдържа ДНК,
изпълнено с нуклеоплазма, има и хистони, ядърцата са богати на РНК
2митохондрии- имат двойна мембрана, вътрешната обрузва кристи, има ензими,
митохондрийна ДНК и рибозоми 3ендоплазмен ретикулум- мрежа от мембранни тубули,
гладък и зърнест 4рибозоми- синтезират белтъци. Групи от рибозоми, свързани с иРНК
образуват полирибозоми 5апарат на Голджи- цистерни в цитоплазмата, свързани с
транспортни везикули. Участва в модифициране и разпределение на белтъците
6лизозоми- мехурчета с ензими за хидролизата на белтъци, елиминиране на чужди
вещества 7пероксизоми- образуване и разграждане на Н2О2 8цитоскелетът- мрежа от
филаменти и микротубули, служат за транспорт, клетъчно делене, поддържат клетъчната
форма Метаболизъм: 1анаболитни процеси-синтезни, редукционни 2катаболитни-на
разграждане, окислителни. Метаболитните пътища са съставени от обменни стъпала.
Може да има отклонения от пътя и така да се стига до няколко крайни продукта.
Смущения във функцията на определени ензими са причина за смущения в обмяната.
Обменни процеси- аеробни и анаеробни. При аеробна обмяна окислителните процеси се
извършват с О2. При анаеробна обмяна- в отсъствие на О 2. Значението на обменните
пътища при : 1подагра- заболявяване при което се образува пикочна киселина в излишък,
отлага се в стави (палец на крака;кристалите увреждат лизозомите и се стига до
самосмилане на клетката) 2митохондрийни болести- увреждане на митохдриалното ДНК
3апоптоза-нарушения в пътищата са в основата на автоимунни, туморни заболявания.

15 Отворени химични системи стр.146, 147

Първият закон на термодинамиката(Енергията остава постоянна) и вторият(спонтанните
процеси увеличават безпорядъка във вселената) са приложими за биохимичните процеси
при постоянно налягане. От промяната в свободната енергия може да се определи дали
реакцията протича спонтанно. Ако делтаG<0 реакцията е екзергонична и протича само ако
в системата се внася енергия. Ако делтаG=0 системата е в равновесие и не се извършва
никаква работа. При живите организми не се достига термодинамично равновесие
поради постоянно извличане на продуктите. Като източник на енергия може да се ползва
само химична енергия. Ендергоничните процеси протичат само с енергия от
егзоргоничните процеси вложена в макроергични съединения. Спрягане: В организма се
извършват два типа противоположни, но взаимносвързани реакции: 1доставят енергия,
окислителни, катаболитни и екзергонични 2нуждаят от енергия, редукционни, анаболитни
и ендергонични. Спрягането се извършва чрез макроергични вещества.
Видове: Макроергичните връзки са тези при чието хидролитично разграждане промяната
на стандартната свободна енергия е най-малко 30kJ/mol.
Пример: фосфоенолпируват, 1,3-бифосфоглицерат, креатинфосфат, ацил-КоА, нуклеозиди
и нуклеозидтрифосфати. АТФ не е най-богатото на енергия съединение. Адениловата
система има централна роля заради средната си стойност спрямо други макроергични
съединения. Това позволява да поема енергия от други макроергични съединения и да
предава на различни нормоергични съединения. Преносът на фосфатна група се извършва
само в присъствие на специфични ензими. Регулирайки тези ензими, клетката може да
регулира преноса на енергия осъществен от АТФ.
16 Биологично окисление стр.153,155,156

се катализира от оксидоредуктази. Те са двукомпонентни, действат с редокс-системи. При аеробен

акцептор е О2, който се редуцира до Н2О. При анаеробен акцептор е друго вещество(пируват).
Отделените Н2 и електрони минават през редокс системи с нарастващ потенциал. При всеки
пренос на електрони се отделя на енергия.

Оксидоредуктази: 1Дехидрогенази- анаеробни, има ги в субстратното окисление и в дихателната

верига. Биват: 1никотинамидни–дехидрогенази, малат+НАД+ -> оксалацетат + НАДН + Н+

2с флавинови -транселектронази, сукцинат+Е-ФАД -> фумарат+Е-ФАДН2

2Оксидази- аеробни - цитохром с оксидаза-краен ензим в дихателната верига, съдържа ХЕМ и

медни йони като простетична група цитохром с(Fe2+) + 4H+ + O2 -> 2H2O + цитохром с (Fe3+)

3Оксигенази: -монооксигенази-катализират включването на О2 в субстрата -диоксигенази-внасят 2

атома О2 в ароматни пръстени, R-H + O2 + R1H2 -> R-OH + H2O + R1

4Хидроксипероксидази- пероксидази H2O2 +AH2 -> 2H2O + A каталаза H2O2 + H2O2 -> 2H2O + O2

Редокс-системи: 1.Никотинамидни: НАД+/НАДН + Н+ и НАДФН+/НАДФН + Н+ Производни на

Витамин РР. Имат нисък редокс потенциал. Коензими на анаеробни дехидрогенази. НАДН доставя
водород за дихателната верига, НАДНФ доставя водород за редукционни биосинтези 2Флавинови:
-ФМД -ФАД. Производни на рибофлавин, с висок редокс потенциал. Имат значение за прехода
межу дву- и едноелектронен пренос. Те са коензими на аеробни и анаеробни дехидрогенази. 3 с
хинонова структура: КоQ-убихинон(редуциран, семихинонов, окислен) КоQ и КоQН 2 са подвижни
компоненти на дихателната верига, а семихиноновата-неподвижна, пренасят електрони между
неподвижни компоненти на дихателната верига- флавопротеините и цитохромите. 4Метал
съдържащи, Fe-S белтъци. Хем съдържащи белтъци са цитохромите в дихателните вериги. Fe2+ се
мени до Fe3+, така се предават електрони.

5Тиолови: Липоева киселина и глутатион. Липоевата киселина в редуцирана форма- 2

сулфхидрилни групи, а в окислена- дисулфиден мост. Глутатионът участва в обезвреждането на
водороден пероксид и хидроксилен радикал

6Аскорбинова киселна: Витамин С, може да редуцира О2, участва в разграждането на тирозин,

модифициране на колагена. При недостиг – скорбут, кървави венци, трудно зарастване на рани

L-аскорбинова киселина <-> дехидроаскорбинова киселина

17 Окислително фосфорилиране 159стр

Процес на синтез на АТФ и други макроергични съединения за сметка на енергия отделена при
субстратно окисление. При субстрстратното окисление има 3 случая при които отделената енергия
не се разсейва, а се използва за създаване на макроергични съединения: 1 При окисление на
глицералдехид-3-фосфат. Катализира се от ГД-3-Ф-дехидрогеназа и се получава 1-3-
бисфосфоглицерат. Коензим е НАД. Под действие на фосфоглицерат киназа се прехвърля фосфат
от 1-3-бисфосфоглицерата върху АДФ, получава се АТФ и трифосфоглицерат. 2При енолазната
реакция става вътрешномолекулна оксидоредукция, отделя вода. схема стр.159 5.3.4 Отделя се
енергия за АТФ. Под действието на пируват киназа- синтез на АТФ. Реакции 1 и 2 са част от
гликолизата 3Окислително декарбоксилиране на алфа-кето киселини (пируват, алфа-кетоглутарат,
алфа-кетобутират): схема стр.159 5.3.6.1 Най-значими са: пируват до ацетил-КоА и алфа-
кетоглутарат до сукцинил-КоА. Катализират се от пируват дехидрогеназен комплекс и алфа-
кетоглутарат дехидрогеназен комплекс. Пируват дехидрогеназния комплекс- 3 ензима и 5
кофактора: Е1-пируват дехидрогеназа с кофактор тиамин пирофосфат; Е2-дихидролипоил
трансацетилаза с простетична група липоамид и кофактор КоА; E3-дихидролипоил дехидрогеназа с
простетична група ФАД. Механично окислително декарбоксилиране на пируват: под действието на
пируват дехидрогеназа с тиаминпирофосфат до ацеталдехид. Последният се окислява до ацетат от
липоата. След това става прехвърляне на ацетата върху КоА под действието на дихидролипоил
трансацетилаза. Получава се ацетил-КоА. В 3тия етап Е3- ФАД окислява Е2-липоат, а външен НАД+
окислява ФАД. Ензимно свързания ФАД е с по-нисък редокс потенциал, може да редуцира НАД.
Редуцираният НАД е субстрат на дихателната верига. Тиаминпирофосфата схема стр.160 е
производно на витамин B1. При авитаминоза става нарушение в окислителното
декарбоксилиране. Развива се заболяването Бери-Бери. Засяга се периферната нервна система,
изтощение, слабост, загуба на тегло и др.

18 Дихателна Верига схема от лист

се намира в вътрешната митохондриална мембрана. Събира и пренася редуциращи еквиваленти

до О2. Използва енергията на окислението за АТФ. Комплекс 1(НАДН-КоQ оксидоредуктаза):
простетична група ФМН, входна врата за водород, предава редуциращи еквиваленти на КоQ,
протонна помпа. Комплекс 2(сукцинат-КоQ оксидоредуктаза): простетична група ФАД, пренася
електрони от сукцинат през ФАД към КоQ, действа успоредно на Комплекс 1, не е протонна помпа.
Комплекс 3(КоQ- цитохром с оксидоредуктаза): Пренася 2 електрона от КоQН2 към 2 молекули
цитохром с, чрез Q цикъла изпомпва 4 протона. Комплекс 4: 4 редокс центъра-меден атом,
цитохром а, цитохром а3 и двойка медни атоми. Редуцира О2 до 2Н20. Електроните се придвижват
от редокс центрове с нисък към тези с висок редокс потенциал. Коефициент на окислително
фосфорилиране(P/O) показва колко мола АТФ се синтезира при транспорт на 2 електрона към О2,
определя се от субстратът доставящ водород. Пренос на 2 електрона- изпомпване на 10 протона.
Дихателен контрол: обратимо влияние на електричния транспорт от съотношението АДФ/АТФ.
Окислението и фосфорилирането са спрегнати. АДФ стимулира окислението, АТФ го инхибира.
Само в спрегнати митохондрии. Отношението АДФ и Ф към АТФ е фосфатен потенциал.
Инхибитори: за 1комплекс- ротенон, барбитурати, за 2комплекс антимицин А, за 3комплекс CO и
KCN инхибиторите разделят дихателната верига на окислена и редуцирана част. Барбитуратите
имат депресиращо въздействие върху централната нервна система, алкохолът го усилва.

19 Химиоосмотична теория

Обяснява необходимостта от мембрана, създаването на протонен градиент и действието на

разпрягащите агенти и олигомицин, както и необходимостта от транспортни системи за АТФ, АДФ,
Ф, Ca2+, пируват и совалкови системи за внасяне на цитозолен водород. Разпрягащите агенти
свързват протоните, внасят ги и снемат трансмембранния потенциал. Олигомицинът, токсичен
антибиотик, е инхибитор на фосфорилирането, свързва се с митохондрийната АТФ синтаза и
блокира обратния пренос на протони към матрикса. Пример: 2,4-динитрофенол. Добавени към
изолирани митохондрии разпрягат окислението от фосфорилирането. Клетката изпитва недостиг
на енергия и пуска в разграждане нови субстрати. Окислението се усилва. Енергията се разсейва
като топлина. Естествени разпрягащи агенти са мастни киселини, калциеви йони, тироксин,
билирубин. Инхибитор на окислителното фосфорилиране е олигомицинът, инхибира АТФ-
синтазата. Олигомицин инхибира стимулирането на дишането от АДФ. Олигомицинът не действа
директно върху окислението, а на етап от фосфорилирането. АТФ синтазата е вградена във
вътрешната митохондриална мембрана. Има F0 и F1 компонент. Механизъм: 1.Поемане на протони
от F0 от междумембранното пространство и пренос към F1 2.Синтез на АТФ под действието на F1
3Използване на енергията на протонния градиент за освобождаване на АТФ от F 0 изисква
взаимодействие между F0 и F1.

20 Свободно окисление

Отделената енергия не се използва за синтез на макроергични съединения. Има значение за:

1.Топлопродукцията 2.Метаболизма -десатурация на висши мастни киселини; -неспецифично
хидроксилиране на чужди за клетката вещества; - специфично хидроксилиране на стероидни
хормони. Митохондрийната дихателна верига в мускули и мастна тъкан се разпрягат под влияние
на мастни киселини, отделени от триацилглицероли под влияние на адреналин, който активира
липаза в мастна тъкан. При изстудяване студовите рецептори в кожата изпращат сигнал в ЦНС,
сигнализира се за отделяне на адреналин. В митохондриите на кафявата мастна тъкан има
термогенин. Той е във вътрешната митохондрийна мембрана, осигурява път на протоните без да
минават през АТФ-синтазата. Енергията се разсейва като топлина. В ендоплазмения ретикулум има
електрони пренасящи вериги. Получават се ненаситени мастни киселини, а в други
хидроксилиране на субстрати. Хидроксилирането е специфично и не специфично. Неспецифично
се хидроксилират чужди вещества, а специфично стероидни хормони като етап от синтеза им.
Непълната редукция на О2 води до образуване на супероксиден йон, Н2О2 и хидроксилен радикал.
Те са токсични, модифицират белтъци, нуклеинови киселини и мембрани. Обезвреждат се от
супероксид дисмутаза, глутатион пероксидаза и каталаза. Хидроксилният радикал се обезврежда
от витамин С, каротин, витамин E

21 Цитратнен цикъл стр.179,180

е серия от реакции, в които 8 ензима разграждат Ацетил-КоА до СО 2. Oтделя се водород под

формата на 3 мола редуциран НАД и 1 мол редуциран ФАД. При разграждането на 1мол ацетил-
КоА до СО2 се получават 12мол АТФ или 10 според Хинкъл. Цитратният цикъл има 3 регулаторни
ензима- цитрат синтаза, изоцитрат дехидрогеназа и алфа-кетоглутарат дехидрогеназен комплекс.
Анаеробен процес, локализиран в матрикса на митохондриите. Има важна роля в метаболизма-
главен източник на АТФ, краен катаболитен път за разграждане на белтъци, въглехидрати.
Интензитетът на цикъла намалява при недостиг на субстратите. Определя се от скоростта на
използване на АТФ, от отношенията на нуклеотидите. Цитратният цикъл спира ако няма
оксалацетат. Ацетил-КоА е активатор на пируват карбоксилазата. Цитратът е инхибитор на
фосфофруктокиназата. Пируват дехидрогеназният комплекс е активен в нефосфорилираната си
форма. При фосфорилиране от Mg2+-АТФ-зависима протеин киназа той се инактивира. Пируватът
може да се превърне в оксалацетат чрез лигазно декарбоксилиране или в малат. При ПДХ
недостатъчност се повишава лактат пируват и аланин в серума- ацидоза. Необходима е диета. При
намален количество О2 също се инактивира ПДХ и отново се стига до лактатна ацидоза.

22 Гликолиза стр 186, 190

Катаболитна верига, в която 1 молекула глюкоза се разгражда до 2 молекули пируват,

съпроводено със синтез на 2 молекули АТФ и редукция на 2 молекули НАД + до НАДН. Ензимите:
хексокиназа, фосфофруктокиназа и пируваткиназа, катализират необратими реакции, и са
регулаторни на гликолизата. Вътрешната митохондриална мембрана е непропусклива за
цитоплазения НАДН. Той предава водорода в митохондриите чрез совалки. Глицеролфосфатна:
глицеролфосфат дехидрогеназа катализира редукцията на ДХАФ до НАДН. Получава се
глицеролфосфат, който достига до глицерол фосфат дехидрогеназа във вътрешната мебрана, той е
флавопротеин има за кофактор ФАД и катализира обратната реакция дехидрогениране на
глицеролфосфат до ДХАФ,ФАД се редуцира до ФАДН 2.Тази совалка функционира в скелетните
мускули и мозъка. 2Малатна: в сърдечния мускул, ч.дроб и мастната тъкан. Има 2 изоензима на
малат дехидрогеназа-цитоплазмен и митохондриен. Действат с коензим НАД. Цитоплазменият
малат дехидрогеназа катализира редукцията на оксалацетатот НАДН до малат. Митохондрийната
малат дехидрогеназа катализира обратната реакция. Водородът се поема от НАД+ и изпраща в
дихателните вериги. Оксалацетатът се превръща в аспартат, който чрез аспартат транслоказа се
превръща в оксал ацетат. В мускулите гликолизата може да протича както в аеробни така и в
анаеробни условия. Еритроцитите нямат митохиндрии- само анаеробна гликолиза. Пируватът се
превръща в: 1ацетил-КоА чрез окислително декарбоксилиране. 2оксалацетат чрез лигазно 3малат
чрез редуктивно. Лактатната ацидоза е форма на метаболитна ацидоза. Повишена продукция на
лактат или понижено потребление. При недостигът на О2 се образува лактат от всички тъкани.

23 Глюконеогенеза стр.195

Път за синтез на глюкоза от невъглехидратни източници, които се превръщат в оксалацетат.

Протича в ч.дроб. Използва обратимите реакции на гликолизата. Глюконеогенезата е обратна на
гликолизата. 1Преодоляване на гликолитичната реакция от пируват до фосфоенолпируват: нужни
са митохондриален АТФ и цитоплазмен ГТФ; пируват карбоксилаза и ФЕП карбоксикиназа;
метаболитен транспорт между митохондриите и цитоплазмата. Пируват карбоксилазата се намира
само в митохондриите. Цитоплазменият пируват се пренася там. Карбоксилира се лигазно до
оксалацетат. 2фруктозо-1,6-бисфосфатазата катализира фосфофруктокиназната реакция в обратна
посока. 3с глюкозо-6-фосфатазата се преодолява хексокиназната реакция.
Гликолиза и гликонеогенеза не протичат едновременно, регулират се в зависимост от нуждите на
организма. Регулаторните ензими са пируват карбоксилаза, ФЕП карбоксикиназа, фруктозо 1,6
бисфосфатаза и глюкозо-6-фосфатаза. В ч.дробните клетки глюкагонът стимулира образуване на
цАМФ. Това активира протеин киназа А и фосфорилира фосфофруктокиназа 2 и фруктозо
бисфосфатаза 2Намалява се концентрацията на фруктозо 2,6 бисфосфат. Води до инхибиране на
фосфофруктокиназата и активиране на фруктозо-1,6-бисфосфатазата. При недостатъчност на
фруктозо-1,6-бисфосфатазата се блокира глюконеогенезата. Лактатът не може да се превърне в
глюкоза в ч.дроб. Това води до лактатна ацидоза и хипогликемия. Трябва да се приема храна
богата на въглехидрати без фруктоза и захароза и да се избягва гладуването.

24 Пентозофосфатен път стр.199, 201

Път за разграждане на глюкоза, който се отклонява от гликолитичната верига на нивото глюкозо-

6-фосфат и след изомерази и трансферази отново се свързва с гликолизата на нивото на фруктозо-
6-фосфат и глицералдехид-3-фосфат. Основни задачи: 1да се произведе редуциран НАДФ за
редукционни биосинтези и осигуряване редуциран глутатион 2да се произведе рибозо-5-фосфат за
синтеза на нуклеотиди и нуклеинови киселини. Дехидрогенирането на глюкоза-6-фосфат до 6-
фосфоглюконолактон се катализира от глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа с кофактор НАДФ +.
Хидролизата на 6-фосфоглюконолактон до 6-фосфоглюконат се ускорява от

6- фосфоглюконолактоназа. Под действие на 6-фосфоглюконат дехидрогеназа с кофактор НАДФ + се

извършва окислително декарбоксилиране до рибулозо-5-фосфат. Рибулозо-5-фосфат до рибозо-5-
фосфат и ксилулозо5-фосфат. Трансферазни реакции: 1пренос на С2-фрагмент от ксилулозо-5-
фосфат върху рибозо-5-фосфат се катализира от транскетолаза с кофактор тиамин пирофосфат.
Получават се глицералдехид-3-фосфат и седохептулозо-7-фосфат. Взаимодействат помежду си под
действие на трансалдолаза. Получават се фруктозо-6-фосфат и еритрозо-4-фосфат. Под действие
на транскетолаза се пренася С2-фрагмент от ксилулозо-5-фосфат върху еритрозо-4- фосфат.
Получава се фруктозо-6-фосфат и глицералдехид-3-фосфат, метаболити на гликолизата. В
еритроцитите глюкозо-6-фосфат дехидрогеназата осигурява НАДФН, необходим за поддържане на
редуцираната форма на глутатион. Основната функция на редуцирания глутатион е обезвреждане
на Н2О2. Натрупването на пероксиди води до хемолиза.

25 Обмяна на галактоза стр.209,210, 211

Галактозата е епимер на алфа-Dглюкозата. Разграждането й се извършва в ч.дроб. СХЕМА

При взаимодействие на УДФ-глюкоза се получава глюкозо-1-фосфат и УДФ-галактоза. Катализира

се от галактозо-1-фосфат уридилтрансфераза. В рамките на УДФ галактозата се превръща в
глюкоза под действие на УДФ-галактозо-4-изомераза. Галактоземията е наследствено заболяване
при което галактозата не може да се превръща в глюкоза. Дължи на недостатъчност на галактозо-
1-фосфат уридил-трансферазата и галактокиназата. Лечение- отстраняване на лактозата и
галактозата от храната. Фруктоза има в плодовете. В мускулите под действие на хексокиназа се
фосфорилира до фруктозо-6-фосфат. В ч.дроб се включва чрез: 1фруктозата се активира от
фруктокиназа до фруктозо-1-фосфат 2фруктозо-1-фосфатът се разгражда от фруктозо-1-фосфат
алдоза до ДХАФ и глицералдехид 3глицералдехид се фосфорилира до глицералдехид-3-фосфат от
глицералдехид киназа 4глицералдехид се фосфорилира до глицерол от алкохол дехидрогеназа с
кофактор НАДН 5глицеролът се активира до глицерол-3-фосфат от глицерол киназа 6глицерол-3-
фосфат се дехидрогенира до ДХАФ от глицеролдехидрогеназа с кофактор НАД + 7ДХАФ се
превръща в глицералдехид-3-фосфат от триозофосфат изомераза. Чрез сорбитоловият път се
получава фруктоза за спермалната течност. Фруктозурията е наследствено заболяване, което се
проявява при липса на ч.дробна фруктокиназа. Наследствената фруктозна непоносимост се
развива при липса на ч.дробна алдолаза В. Алдолаза В разгражда фруктозо-1-фосфата до ДХАФ и
глицералдехид. Когато такива хора консумират фруктоза, натрупва се фруктозо-1-фосфат, а
намаляват неорганичният Ф и АТФ в ч.дроб. Ако освен фруктозна непоносимост има и
недостатъчност на фруктозо-1,6-бисфосфатаза -хипогликемия, въпреки че има големи запаси от
гликоген.

26 Разграждане и синтез на гликоген стр.205

Глюкогенът е резервна форма на въглехидратите в организма- в ч.дроб и в мускулите.

Хомополизахарид от глюкозни остатъци свързани с алфа-1,4-О-гликозидни връзки. Има един
редуциращ край и много нередудиращи. Глюкозата се абсорбира в тънките черва и се
транспортира по кръвен път към органи и тъкани. Хидролитичното разграждане на гликоген-
амилази (слюнчена и панкреатична). Фосфоролитично: Гликоген фосфорилазата откъсва
глюкозните остатъци от нередуциращия край и ги пренася върху фосфат. Глюкозо-1-фосфат се
превръща в Г-6-Ф от фосфоглюкомутаза. В ч.дроб Г-6-Ф се хидролизира от Г-6-фосфатаза до
глюкоза за износ към тъканите. В мускулите Г-6-Ф се разгражда в гликолизата. Синтезата на
гликоген е различен път от разграждането. Започва с активиране на глюкоза до УДФ-глюкоза.
Хексокиназата в мускулите или глюкокиназата в черния дроб активира глюкоза до Г-6-Ф, пренася
фосфатна група и част от енергията на АТФ върху глюкозата. Фосфоглюкомутаза превръща Г-6-Ф в
Г-1-Ф. Директното превръщане на Г-1-Ф в гликоген и фосфат е ендергонична реакция. УДФ-глюкоза
пирофосфорилазата катализира взаимодействието между Г-1-Ф и УТФ. Получават се УДФ-
глюкоза и пирофосфат. Хидролизата на пирофосфат под действието на пирофосфатазата е
екзаргонична реакция. Гликогенози: Болест на von Girke- недостатъчност на Г-6-фосфатаза.
Включва хипогликемия и лактатна ацидемия. Болест на Pompe- най-тежката гликогеноза.
Недостатъчност на лизозомната алфа-1,4-гликозидаза. В лизозомите се натрупва гликоген. Болест
на Cori- недостатъчност на амило-1,6-глюкозидазната активност в ензима премахващ
разклоненията. Настъпва хепатомегалия. Болест на Andersen- липсва разклоняващ ензим, натрупва
се полизахарид без разклонения. Болест на McArdle- липсва мускулна фосфорилаза, гликогеновите
запаси не са достъпни, мускулни болки
27 Липиди стр.216, 217

Липидите са хетерогенна група органични съединения. Хидрофобни, разтворими в неполярни

разтворители, неразтворими във вода, всички започват от Ацетил-КоА. Делят се на прости и
сложни. Прости- естери на мастни киселини с алкохоли, триацилглицеролите. Сложни-
фосфолипиди, гликолипиди. Те са метаболитно гориво и структурни компоненти в мембраните.
Мастните киселини се разграждат в митохондриите, бета-окисление. Започват разграждането си с
активиране на карбоксилната група чрез образуване на тиоестери с КоА (ацил-КоА), енергията е от
АТФ. Ациловият радикал се пренася върху карнитин. Ацил карнитините се пренасят в матрикса на
митохондриите, превръщат се в ацил–КоА. Бета окисление- 1дехидрогениране на ацил-КоА до
ненаситен ацил-КоА 2хидратиране на двойната връзка в ненаситения ацил-КоА до 3-хидрокси-
ацил-КоА 3дехидрогениране до 3-кетоацил-КоА 4тиолиза с КоА, получава се ацетил- и ацил-КоА.
Мастните киселини с над 18С атома се окисляват частично до ацетил-КоА и октаноил-КоА.
Карнитинова совалка: 1карнитин-палмитил трансфераза 1, превръща дълговерижните ацил-КоА в
ацилкарнитини 2карнитин-ацилкарнитин-транслоказа. Всяка молекула ацил карнитин изнася 1
молекула карнитин 3карнитин-палмитил-трансфераза 2, превръща ацилкарнитин в ацил-КоА.
Мастните киселини с нечетен брой въглеродни атоми се активират и окисляват до получаването на
пропионил КоА и ацетил-КоА. Пропинил-КоА се превръща в сукцинил-КоА под действие на
карбоксилаза, метилмалонил-КоА-рацемаза и метил-малонил-мутаза. Мастните киселини с четен
брой въглеродни атоми минава през (n/2 -1) цикли на бета окисление, получават се n/2 молекули
ацетил-КоА. Във всеки цикъл се получават 5 макроергични връзки в двете дехидрогеназни
реакции, свързани с дихателните вериги. В цитратният цикъл за всяка молекула ацетил-КоА се
получават 12 молекули АТФ.

28 Биосинтез на Мастни киселини. стр222, 233

МК се синтезират от ацетил-КоА в цитоплазмата. Ацетил-КоА се получава в митохондриите при

окисл.декарбоксилиране на пируват, при разграждане на АК и при бета окисл. Вътрешната
митохондриална мембрана е непропусклива за ацетил-КоА. Изнасянето протича по заобиколен
път чрез 1.Ацетил-КоА реагира с оксалацетат, получава се цитрат 2.Цитратът се пренася в цитозола.
3.В цитозола цитрат лиазата при наличие на АТФ и КоА, разгражда цитрат до оксалацетат и ацетил-
КоА. Карбоксилирането на ацетил-КоА до малонил-КоА се катализира от ацетил-КоА карбоксилаза,
скорост-определящ ензим за синтезата на ВМК. Синтеза на МК от ацетил-КоА и малонил-КоА се
катализира от синтаза на ВМК. Синтез на МК: 1.Натоварване на синтазата със субстратите на
кондезация- ацетил-малонил ензим. 2.Кондензация-Под действие на 3-кетоацил-АПБ синтаза
малониловият радикал се декарбоксилира 3редукция на 3-кето-ацил ензим под действие на 3-
кето-ацил редуктаза с НАДФН- 3-хидрокси-ацил ензим 4Дехидратация- под действието на
дехидразата се отделя вода. Получава се 2,3-ненаситен ацил ензим. 5.Под действието на еноил
редуктазата- наситен ацил ензим. Синтез на ТАГ: Глицерол и висши мастни киселини трябва
предварително да се активират. Под действието на глицерол киназа глицеролът се превръща в
глицерол-3-фосфат. Активните мастни киселини се получават при взаимодействие на МК с КоА и
АТФ. Синтезата вкл: 1-прехвърляне на ацилов радикал от ацил-КоА под действие на глицерол-3-
фосфат ацилтрансфераза получава се 1-ацилглицерол-3-фосфат. 2Прехвърляне на 2 ацилов
радикал от Ацил–КоА, получава се 1,2 диацилглицерол-фосфат 3Отстраняване на фосфатна група
на 3 място, катализира се от фосфатидат фосфохидролаза, получаца се 1,2-диацилглицерол 4-
добавяне на трети ацилов радикал-катализира се от диацилглицерол ацил трансфераза. Големите
мастни отлагания причинпват затлъсяване.При приемане на повече храна от колкото е нужно за
базалния метаболизъм в мастните клетки се отлагат мастни запаси.Сигналите които стимулират
или инхибиратхраненето са много сложни.Включват психологични, хормонални фактори и
невромедиатори.Увреждания на специфични области в хипоталамуса са свързани със
затлъстяване.Лептинът е сигнал за ситост. разграждане на мазнини: при ниски нива на глюкоза в
кръвта, съотношението инсулин адреналин е ниско., т.е. концентрацията на адреналин е по
висока.Адреналинът повлиява аденилат циклазата. Полученият цАМФ активира протеин киназа,
която активира липазата чрез фосфорилиране. Глицеролът получен при разграждане на
триацилглицероли, не може да се използва в клетките на мастната тъкан т.к. в тях липсва ензимът
глицерол киназа.Глицеролът се пренася по кръвен пъв в черния дроб, къдедо може да бъде
активиран чрез фосфорилиране. Глицерол-3-фосфат има следните възможности: -да се използва за
синтезата на триацилглицероли -посредством глицерол-фосфатна совалка да се окисли до
дихидроксиацетон-3-фосфат под действие на митохондриална глицеролфосфат дехидрогеназа -да
се окисли до дихидроксиацетон-3-фосфат под действие на цитоплазмена глицеролфосфат
дехидрогеназа

29 Обмяна на глицерофосфатиди стр. 241,242

1.Първоначално се активира фосфатидат с ЦТФ до получаване на ЦТФ-диацилглицерол и

прехвърляне на диацилглицерол върху алкохола. Получават се фосфатидил инозитол и
кардиолипин. 2.активиране на допълн.алкохол с ЦТФ до получаване на ЦТФ алкохол и
прехвърляне на алкохола в-у 1,2-диацилглицерол. Получават се фосфатидилхолин и
фосфатидилетаноламин. И в двата случая изходният метаболит е фосфатидат и енергията за
активиране се осигурява от ЦТФ. Разграждане на фосфолипиди: под действие на фосфолипази.
Фосфолипаза А1- между глицерола и мастна киселина на първо място. Фосфолипаза А2-действа на
второ място. Среща се в тъкани и в панкреатичния сок. Фосфолипаза С- между глицерола и
фосфорната киселина. Фосфолипаза D- между фосфорната киселина и N-съдържащия алкохол.
Сфинголипиди- Сфингофосфолипидите съдържат сфингозин вместо глицерол. Сфингозинът е
ненаситен алкохол с 18С атома. Церамидите са производни на сфингозина, в които аминогрупата е
ацилирана с висша мастна киселина. Церамидите са междинни продукти за синтезата на
сфингомиелин и гликосфинголипиди. Сфингомиелинът в миелиновите обвивки на нервите в ЦНС
има дълговерижни мастни киселини. Гликосфинголипидите са производни на церамидите. Не
съдържат фосфат, полярната глава вместо алкохол има монозахарид или олигозахарид прикрепен
към церамида чрез -О-гликозидна връзка. Гликосфинголипидите са неутрални и кисели. Към
неутралните спадат цереброзодите и глобозидите, към киселите- сулфатиди и ганглиозиди.
Линоловата и линоленовата киселина се приемат само с храната, те са есенциални. От тях се
получават ейкозановите мастни киселини- ейкозотриенова, арахидонова и ейкозопентенова.
Ейкозаноидите се делят на простаноиди, левкотриени и липоксини. Простаноиди- простагландини,
простациклини и тромбоксани. Простагландините не се натрупват и съхраняват, а бързо се
превръщат в неактивни продукти. Простаноидите се синтезират от простагландин H синтаза която
има циклооксигеназна и пероксидазна активност. Простагландините и тромбоксаните се
синтезират в циклооксигеназният път. Простагландините имат локално действие. Те се синтезират
в тъкани, а не в жлези. Простагландините предизвикват контракции на гладката мускулатура.
Тромбоксаните се синтезират в тромбоцити и при освобождаването им предизвикват
вазоконстрикция и агрегация на тромбоцити. Простациклините инхибират агрегацията на
тромбоцити. Ейкозопентеновата киселина, се разгражда до PG3 и TX3, на които се дължи
благоприятният ефект на рибеното масло.

30 Кетогенеза и кетолиза стр.224,225

Kетоновите тела: 3-хидроксибутират, ацетоацетат и ацетон. При недостиг на въглехидрати

кетогенезата се усилва. Образуват се в ч.дроб. Две молекули ацетил–КоА се кондензират до
ацетоацетил-КоА под действие на тиолаза. Кондензацията на ацетоацетил-КоА с трета молекула
ацетил-КоА в присъствие на H2O води до получаване на 3-хидрокси-3-метил-глутарил-КоА.
Реакцията се катализира от ХМГ-КоА синтаза. Необходим е митохондрийният ХМГ-КоА лиаза,
който разгражда ХМГ-КоА до aцетоацетат и aцетил-КоА. Ч.дроб произвeжда кетоновите тела, но не
ги използва, а ги излъчва в кръвта за използване от други тъкани.

Под действие на 3-хидроксибутират дехидрогеназа, 3-хидрокси бутират се окислява до

ацетоацетат. За активирането на ацетоацетат се използва тиоестерна връзка на сукцинил-КоА. При
взаимодействие с ацетоацетат се получава ацетоацетил-КоА и сукцинат. Чрез кетоновите тела при
гладуване енергията на триацилглицеролите и висшите мастни киселини се използва от
нуждаещите се тъкани. Кетоацидоза възниква при увеличение на неестерифицирани ВМК.
Диабетна кетоацидоза- при недостатъчност на инсулин се повишава нивото на глюкагон,
адреналин, норадреналин, кортизол. Предизвиква хипергликемия, кетонемия и кетоурия.
Концентрациите на кетонови тела стават високи. Те са киселини отделят протони, развива се
животозастрашаваща кетоацидоза.

31 Транспорт на липиди в организма стр.249/250

Мазнините приети с храна и и липидите синтезирани в ч.дроб трябва да се транспортират до

различни тъкани и органи. Липидите са неразтворими във вода, а кръвната плазма е воден
разтвор, затова хидрофобните липиди (триацилглицероли и холестеролови естери) се свързват с
амфипатични липиди (холестерол и фосфолипиди). Oбрзуват се водноразтворими липопротеинови
комплекси. Те се разпознават от рецептори. Хиломикрони– пренасят липиди от червата към
тъканите по лимфен път; липопротеини с много ниска плътност VLDL; липопротеини с междинна
плътност IDL; липопротеини с ниска плътност LDL; липопротеини с висока плътност НDL.
Липопротеините с ниска много ниска и междинна плътност пренасят липиди от ч. дроб към други
тъкани. ЛПМНП пренасят главно триглицероли, а ЛПНП – холестерол. ЛПВП пренасят холестерол от
тъканите към ч.дроб. Плътността на ЛП е различна, нараства с увеличаване на белтъчното
съдържание, най-богати на белтъци са ЛПВП. Холестероловото съдържание е най-високо в ЛПНП.
Колкото повече са триглицеролите, толкова по-малка е плътността и е по-голям диаметъра на
частиците. Най-много триглицероли има в хиломикроните и в ЛПМНП. Най-бързо подвижни са
ЛПВП-алфа ЛП. Липопротеините са глобулни частици. Имат неполярна сърцевина от
триацилглицероли и холестеролови естер. Около нея амфипатични липиди – холестерол и
фосфолипиди, които са ориентирана с хидрофилните части към повърхността, а с хидрофобните
към кътрешността. Върху повърхностния слой на липопротеините или вътре в него са вградени
белтъци. Те активират ензими; апопротеините действат като лиганди за взаимодействие с
рецептори в тъканите и създават специфичност на ЛП-комплекс. Главният белтък на ЛПВП е апо-А,
а на ЛПНП – апо-В. Триаилглицеролите поети с храната в червата се разграждат до ВМК и
глицерол. Липопротеин липаза- в стените на капилярите, разгражда триацилглицеролите до
глицерол и ВМК. ВМК достигат до мускулната и мастната тъкан. Действа и на ЛПМНП, пренасящи
глицероли от ч.дроб към тъканите. Ензъмът е активен в много органи, но не и в ч.дроб на
възрастни. След отдаване на мазнините в тъканите, хиломикроните се поемат от ч.дроб. Под
действието на липопротеин липаза ЛПМНП се превръщат в ЛПМП и ЛПНП. ЛПМП се поемат от
ч.дроб и се превръщат в ЛПНП, които пренасят холестерол към тъканите и улесняват натрупването
на холестеролови плаки. ЛПВП– антиатерогенни, обират излишния холестерол. Холестеролът се
поема лесно от тъканите от лецитин-холестерол-ацил-трансфераза. Има специални рецептори за
ЛПНП, които се свързват с тях като разпознават апо-В. Образува се комплекс, който влиза в
клетката слива се с лизозомите, белтъците се разграждат, а холестерола се използва за
изграждане на мембрани. В клетката подтиска синтеза на още холестерол и образуването на
рецептори за ЛПНП. Така нов холестерол не може да постъпи в клетката.

Наднормено съдържание- хиперхолестеролемия, предпоставка за атеросклероза. Наследствена-

дефектен ген за рецептора ЛПНП, неактивен. Отлагат се холестеролови плаки в съдовете или в
тъканите. Когато причината не е генетична се вземат медикаменти за снижаване на ЛПНП

32 Обмяна на холестерол стр.253

Холестерол се синтезира във всички тъкани на човека, но с най-голямо значение са ч.дроб, т.

черва, яйчниците, тестисите и плацентата. Холестеролът е важен компонент на клетъчните
мембрани. Ч.дробният холестерол се осигурява от храната, от синтеза му в тъканите и от
ендогенната синтеза. Холестеролът в човешкия организъм не се разгражда, а се изнася от ч.дроб.
Структурата се състои от 4 пръстена. Има хидрофобни свойства. Синтеза става с цитоплазмата като
С-атоми се доставят от ацетил-КоА. При здрав човек има баланс между синтеза и изнасянето. При
нарушения на баланса може да се получат високи нива на холестерол в кръвта-
хиперхолестеролемия. Холестерола може да се утаи в жлъчния мехур или в жлъчните пътища при
увеличената му секреция в жлъчката. СХЕМА от лист Чрез фосфорилиране и декарбоксилиране
мевалонат се превръща в мевалонат 5-фосфат/пирофосфат и М-3фосфо-5-П. При кондензиране на
изопентил-фосфат и 3,3-диметилалилпирофосфат се получава геранил пирофосфат. Свързва се с
изопентил-пирофосфат и се получва фарнезил-пирофосфат. При кондензация на фарнезил-
пирофосфат се получава сквален. При окисление на сквален се получава ланостерол. От него се
отстраняват метилови групи, веригата се скъсява и се получва холестерол. Елиминиране- част от
него се превръщат в жлъчни киселини, които се изхвърлят чрез изпражненията. Друга част се
секретира в жлъчката и попада в червата, където се редуцира до копростанол и холестерол.
Холестерола не може да се разгради до СО2 и Н2О. Най-важен за холестероловата синтеза е
3-хидрокси-3-метил-глутарил-КоА редуктаза. Синтеза се потиска от холестерола който действа като
инхибитор на ХМГ-КоА-редуктазата. Снижава транскрипцията на гена на ензима. Глюкагонът
предизвиква образуване на неактивната фосфорилирана форма на ензима, а инсулинът обратното.
Атеросклероза- заболяване засягащо артериалните стени. Предизвиква инсулт, инфаркт на
миокарда. Артериалната стена се състои от ендотел, базална мембрана, гладка мускулатура и
адвентиция. През стената навлизат липопротеини. Има и обратен изход на холестерол и ЛПНП от
стената към кръвта. Рецептори на ЛПНП има в ендотелни клетки, в гладкомускулни клетки и
макрофаги, като в последните има и scavenger-рецептори, които свързват окислени и
модифицирани липопротеини, получени при по-продължителен престой в стената на съда.
Неконтролируемото им поемане води до превръщането на макрофагите в пенести клетки. При
недостатъчност се увеличават нивата на ЛПНП и те навлизат лесно в стената на съда. При по-дълъг
престой в съда се окисляват. Под ендотела навлизат моноцити, превръщат се в макрофаги
поглъщащи модифицираните ЛПНП. Макрофагите се напълват с холестеролови естери и се
превръщат в пенести клетки, оформят склеротична плака. Постепенно пенестите клетки замират,
оформят се мастни капки.

33 Производни на холестерол стр.256

Жлъчните киселини и соли са главния компонент на жлъчката. Най-често срещани са холева и

хенодезоксихолева. Жлъчните соли и киселини имат амфипатичен характер. Те са добри
емулгатори на мазнини и липиди. Жлъчните соли повишават разтворимостта на холестерола в
жлъчката. Жлъчните киселини се синтезират от холестерола в ч.дроб, извършва се
хидроксилиране. Хидроксилирането на седмо място е скорост-определящата реакция,
катализирана от 7-алфа-хидроксилаза. Холевата и хенодезоксихолевата киселина се свързват с
глицин и таурин, получават се първични жлъчни киселини. Те преобладават в жлъчката и имат по-
силен амфипатичен характер. При отстраняване на глицина и таурина под действието на
бактериални ензими в червата се превръщат в дезоксихолева и литохолева- вторични жлъчни
киселини. Част от жлъчните киселини от кръвообръщението се поемат от ч.дроб, оттам попадат в
жлъчката. Жлъчните киселини и соли се абсорбират от чревните клетки. Те ги прехвърлят отново в
ч.дробното кръвообръщение, откъдето навлизат в ч.дроб- ентерохепатален кръговрат.
Стероидните хормони са производни на холестерола. Те са кортикостероиди, полови хормони и
прогестини. Кортикостероидите се произвеждат в адреналния кортекс. Важни са за съхранението
на натрий, за глюкозната хомеостаза, регулирането на кръвното налягане. Прогестините имат
репродуктивни способности. Произвеждат се в яйчниците, тестисите и плацентата при бременни.
Основен представител е прогестеронът, на глюкокортикостероидите е кортизолът, регулират
въглехидратната обмяна. Минералкортикостероидите регулират електролитната концентрация в
кръвта. Половите хормони се синтезират в тестисите и в яйчниците. Витамините D2 и D3 се
превръщат в калцитриол, при недостига му се развива рахит.

34 Общи реакции на разграждане на аминокиселините стр.264-266

АК започват разграждането си с отделяне на амино-група. Става чрез: 1окислително

дезаминиране- дезаминиране на глутамат се катализира от глутамат дехидрогеназа с НАД+, отделя
се амоняк и се получава алфа-кетоглутарат. Процеса е обратим. Подтиска се от АТФ. Отделеният Н+
се използва за синтез на АТФ. Окислителното дезаминиране е част от трансдезаминирането. В
ч.дроб и бъбреците има оксидази за окислително дезаминиране- флавопротеини. Оксидазите за L-
амино киселините са слабо активни и това не е основен път за разграждане на АК. Отделеният Н+
се свързва директно с О2 и се образува Н2О2 които се обезврезда от каталаза.

2.Трансаминиране-обратим процес, при които взаймодействат аминокиселина и алфа-кето

киселина. Изходната аминокиселина се превръща в алфа-кето киселина, а изходната алфа-кето
киселина в аминокиселина. Участват всички аминокиселини без лизин и треонин. Процеса се
катализира от трансаминази с Витамин B6. Акцептори: алфа-кетоглутарат, оксалацетат, пируват.
Чрез трансаминиране се получават заменими аминокиселини. Ензимите, катализиращи
трансаминирането между глутамат и пируват и между глутамат и оксалацетат са важни при
диагностицирането на чернодробни заболявания 3.Трансдезаминиране-комбинация от
трансаминиране на аминокиселина с алфа-кетоглутарат и последващо окислително дезаминиране
на глутамат под действието на глутамат дехидрогеназа. Отделеният водород се насочва към
дихателната верига. При еукариотите е главен път за отделяне на азот от аминокиселината.
4.Декарбоксилиране- получават се биогенни амини. За обезврездането им са необходими моно- и
диаминооксидази, флавопротеини. Водород не отива в дихателната верига, а директно към
кислорода. Катехоламини са допамин, адреналин, норадреналин. Синтеза започва от тирозин,
които се хидроксилира до допа, които пък се декарбоксилира до допамин, а той се хидроксилира
до норадреналин. Разграждат се от катехол-орто-метилтрансфераза и моноаминооксидази. При
дегенерация на субстанция нигра се намалява допамина в мозъка и => болест на Паркинсон.

35 Обезвреждане на амоняк стр.272

При разграждане на аминокиселини се получава амоняк, които е токсичен, повишава рН и води до

нарушения в метаболизма. Обезврездането му става чрез синтеза на глутамин; урейния цикъл в
ч.дроб където глутамина се превръща в урея, която се изхвърля с урината, човек няма уреаза; в
бъбреците амонякът отделен от глутамат/глутамин под формата на амониев йон напуска с
урината. Глутаминът е безвредна транспортна форма, депо на безвреден амоняк. Глутаминът се
пренася до ч. дроб, бъбреците. Разгражда се от глутаминаза до глутамат и амониев йон. В ч.дроб
амониевия йон се използва в урейния цикъл, а в бъбреците се изхвърля с урината. Уреен цикъл- в
него се извършва крайно обезврездане на амоняка, превръща се в урея. 1кондензация на амониев
йон с СО2 под действие на карбамил фосфат синтетаза.Това е скорост-определяща реакция.
2орнитин транскарбамилаза пренася карбамиловата група на карбамил фосфата върху орнитин и
се получава цитрулин. 3Цитролина напуска митохондриите и в цитозола се кондензира с аспартат
под действието на аргининосукцинат синтетаза. Получава се аргининосукцинат. 4Последния се
разгражда под действието на аргининосукциназа до фумарат и аргинин. 5Аргинина под
действието на аргиназа се хидролизира до урея и орнитин, които отново влиза в митохондриите за
нов цикъл. При увреждания на ч.дроб се намалява или спира синтезата на ензимите на урейния
цикъл, амонякът се натрупва и може да доведе до отравяне и смърт

36 Метаболизъм на Въглеродния скелет скелет на аминокиселините стр.275, 277

След отделянето на амино-групите от аминокиселините се получават въглеродни скелети, които се

превръщат в междинни метаболити на гликолизата и цитратния цикъл. АК, от които се получават
субстрати за синтез на глюкоза- гликогенни, а даващите кетонови тела- кетогенни. Заменими
гликогенни АК- аланин, аспартат, аспаргин, глицин, глутамин, глутамат, пролин, серин, аргинин,
хистидин. Незаменими смесени- изолевцин, фенилаланин, лизин, триптофан. Заменима смесена-
тирозин. При разграждането на АК се отделят групи с С-атом- едновъглеродноатомни отломки.
Включват метилова, хидроксиметилова, формилова и форминова група. Източник на метилови
групи е S-аденозил-метионин, който е активна форма на метионин. Преносът на
хидроксиметиловата, формиловата и форминовата-група става под действие на трансферази с
кофактор тетрахидрофолат. При разграждане на триптофан се отделя формилова група, която се
поема от ФКН4, получава се N10-формил-ФКН4. От хистидин се отделя формино група, при
свързване: N5-формино-ФКН4. Превръщането им осигурява резерв на метилови групи важни за
биосинтезите. При недостатъчност на фолиева киселина заради влошена абсорбция в червата,
лечение с лекарства действащи като конкурентни инхибитори води до развитие на мегалобластна
анемия. Намаления синтез на пурини спира ДНК-синтезата и развитието на еритроцити.

37 Ензимопатии

Свързани са с обмяната на аминокиселини. Фенилкетонурия е генетично заболяване, установява

се няколко дни след раждането, лечимо при спазване на диета с ниско съдържание на
фенилаланин и достатъчно количество тирозин. Резултат е от блокирането на разграждането на
фенилаланин, той се натрупва, количеството му в кръвната плазма се увеличава и по алтернативен
път се разгражда до фенилактат, фенилпируват и фенилацетат- токсични. Причинява умствено
изоставане, не се образуват тирозин, който е важен за синтеза на хормони и невромедиатори.
Алкаптонурия- недостатъчност на хомогентизинат оксидаза, секретира се тирозин в урината.
Получава се хинон с черен цвят. В напреднала възраст пигменти се отлагат в костите,
съединителната тъкан и други органи, развива се артрит. Метилмалонилемия- недостатъчност на
метилмалонил-КоА-мутаза, която превръща метилмалонил-КоА в сукцинил-КоА, висока концетр.
на метилмалонил-КоА и кетони.

38 Биосинтез и разграждане на пуринови нуклеотиди стр.288,289

Нуклеиновите киселини приети с храната се разграждат в червата до нуклеотиди. Хидролизират се

до нуклеозиди, които се абсорбират от чревната мукоза или продължават да се разграждат. Част
от получените бази се включват в синтеза на нуклеинови киселини, повечето се разграждат.
Гуанозинът се разгражда до гуанин и рибозо-1-фосфат под действието на пуриннуклеозид
фосфорилаза. Гуанинът се превръща в ксантин под действието на гуаназа. АМФ и аденозинът се
дезаминират от АМФ-дезаминаза и аденозин дезаминаза до инозинмонофосфат и инозин. Той се
дезаминира до хипоксантин. Хипоксантинът се окислява до ксантин, а той до пикочна киселина с
ниска разтворимост, повишена концентрация предизвиква подагра. Синтез на пуринови
нуклеотиди- в пуриновия пръстен N3 и N9 идват от глутамин, C4, C5 и N7 от глицин. Производни на
фолиевата киселина осигуряват C2 и C8, носейки едновъглеродно-атомни отломки. Триптофан,
серин, глицин и хистидин носят отломки за C1. Върху рибозо-5-фосфат се добавят атоми до
образуването на нуклеотид. След изграждане 6атомният пръстен се получава първия ИМФ.
Изразходват се 6 молекули АТФ за 1 молекула ИМФ. ИМФ не се натрупва в клетката, а се превръща
в АМФ и ГМФ. При синтеза на АМФ първо се присъединява амино-групата от аспартат, получава се
аденилосукцинат. Под действието на аденилосукциназа- АМФ отделя се фумарат. Пуриновите
нуклеотиди могат да се синтезират и от готовите бази отделени при разграждане на нуклеинови
киселини. Това става чрез аденин и гуанин/хипоксантин фосфорибозил трансфераза.
Хиперурекемия- високо съдържание на пикочна киселина в кръвта. Подаграта е заболяване, при
което пикочната киселина се отлага по стави, под кожата или в бъбреците. При подагра винаги има
хиперурекемия. Първична подагра- повишен синтез на пикочна киселина в резултат на ензимни
нарушения (синдром на Леш-Нихан), намалена бъбречна екскреция. Вторична подагра – възниква
от заболяване, при което е нарушен метаболизмът на пикочната киселина. Повишен синтез на
пикочна киселина при левкемия, хемолитични анемии и др. Понижено бъбречно отделяне на
пикочна киселина при бъбречно заболяване, кетоацидоза и др.

39 Биосинтез и разграждане на пиримидинови нуклеотиди стр.293,294

Пиримидиновите нуклеотиди първо се дефосфорилират до нуклеозиди. Цитидинът се превръща в

уридин под действието на цитидин дезаминаза. Под действие на уридин фосфорилаза от уридин и
тимидин се получават урацил и тимин. Те се разграждат в черния дроб до дихидроурацил и
дихидротимин. При хидратирането им и последващо отделяне на молекула СО 2 и амоняк се
получава бета-аланин и бета-аминоизобутират. При синтез на пиримидинови нуклеотиди първо се
получава пиримидиновия пръстен, а после към него се добавя рибозофосфатния остатък. Първата
реакция е синтез на карбамилфосфат под действието на цитозолна карбамилфосфат синтаза 2.
Втората реакция е синтез на карбамил-аспартат. При третата реакция под действие на
дихидрооротаза се получава дихидрооротат. След това той се окислява до оротат. В следващата
реакция се присъединява рибозофосфатния остатък и се образува орнитин-5-монофосфат, от който
чрез декарбоксилиране се получава УМФ. Пиримидиновите нуклеотиди могат да се синтезират и
от готови бази под действието на пиримидин фосфорибозил трансфераза. Орататурия-
увеличаване на оратат в урината, а оротатемия- в кръвта. Може да се повлияе чрез алостерично
инхибиране на синтеза от крайните продукти- пиримидиновите нуклеотиди.

40Връзки между обмените на въглехидрати, липиди и АК. Стр.282,283,284, 286

Заменимите аминокиселини се синтезират в организма от междинни метаболити или от

незаменимите алфа-аминокиселини метионин и фенилаланин. Чрез трансаминиране от алфа-
кетоглутарат, оксалацетат и пируват се получават глутамат, аспартат и аланин. Катехоламини-
адреналин, норадреналин, допамин се получават от тирозин през междинния метаболит допа.
Меланините са пигменти, които се синтезират от тирозин в меланоцитите на кожата, очите и
косата. Синтез на заменими АК- 1при трансаминиране на алфа-кетоглутарат, оксалацетат и пируват
се получават глутамат, аспартат и аланин 2чрез амидиране от глутамат се получава глутамин 3чрез
хидроксилиране от фенилаланин (незаменима) се получава тирозин 4чрез циклиране от глутамат
се получава пролин 5цистеин- от метионин през S-аденозилметионин, хомоцистеин и
цистатионин. Синтезата на катехоламините започва от тирозин. Под действие на тирозин
хидроксилаза се хидроксилира до 3,4-допа. Това е скорост-определяща реакция. Под действие на
допа декарбоксилаза- допамин. Той се хидроксилира от допамин хидроксилаза- норадреналин.
Той се метилира чрез S-aденозилметионин като донор на метилова група. Разграждане- крайният
продукт от допамин е хомованилова киселина, а от адреналин и норадреналин- 3-метокси-4-
хидроксиманделова киселина. Някои АК действат като невромедиатори- глутамат и глицин.
Производни на АК- катехоламини, ацетилхолин. Креатинфосфат- енергиен резерв в мускулите,
който може да се използва за поддържане на вътреклетъчното ниво на АТФ при необходимост. В
синтеза на креатин взимат участие глицин, аргинин и метионин. Гуанидо-групата на аргинина се
пренася върху глицина под действие на амидинотрансфераза, получава се гуанидоацетат и
орнитин. Гуанидоацетатът се метилира с S-aденозил-метионин под действие на
метилтрансфераза. Креатинът се превръща в креатинфосфат чрез фосфорилиране с АТФ под
действие на креатин киназа.

41 Биосинтез на ДНК

Репликация на ДНК- точно удвояване и предаване на наследствeна информация. Репликацията в

прокариоти и еукариоти има редица общи характеристики: 1тя е матрично направляван процес,
извършващ се по полуконсервативен механизъм 2спазва се принципът за комплементарност
между родителските и новосинтезиращите се вериги 3започва от определено начало 4върви
двупосочно 5субстрати за синтезата на ДНК са дАТФ, дГТФ, дТТФ и дЦТФ 6основните етапи са:
разпознаване началото на репликация; свързване на ензимния апарат и разплитане на
двойноверижната ДНК; образуване на репликативните вилки; инициация и елонгация;
придвижване на вилките и свързване на новосинтезираните ДНК фрагменти чрез ДНК лигази

7асинхронност и асиметричност при изграждане на водещата верига и на изоставащата верига

8образуване на праймери, фрагментите на Оказаки, отстраняване на праймерите, запълване на
празнините и свързване на новосинтезираните сегменти от ДНК 9участват ДНК-зависими
полимерази, хеликази, топоизомерази, ДНК праймази, SSB-белтъци, ДНК лигази

Етапи в репликацията на ДНК 1разпознаване началото на репликация. В прокариоти репликацията

започва в Ori 2свързване на ензимния апарат и денатурация на двойноверижната ДНК. DnaA-
белтък денатурира и разтваря ДНК, което улеснява свързването на ДНК в белтък с участието и на
ДНК C-белтък. ДНК В-белтък разплита ДНК двупосочно, създава две репликативни вилки.
Получават се едноверижни участъци като матрици. Това става под действието на хеликази.
3образуване на репликативните вилки. Локалното разплитане на къс сегмент в родителската ДНК и
разделяне на веригите оформя репликативните вилки. Праймазата започва да образува РНК-
праймери. Това са сегменти от РНК със свободна 3'-OH група. 4инициация и удължаване на
веригите 3'-OH група на РНК- зародиша атакува алфа-фосфатната група на първия присъединяван
дезоксинуклеозид трифосфат, съпроводено с отделяне на пирофосфат. Последователността на
нуклеотидите в матрицата определя последователността на нуклеотидите в новата верига
съгласно правилата за комплементарност на Watson и Crick. А, Г, Т и Ц в матрицата определят
включването на Т, Ц, А и Г в новата верига. Чрез водородни връзки нуклеотида се прикрепва към
комплементарния от матрицата, а 3'-OH група на последния в новата верига атакува алфа-
фосфатната група на новопостъпващия, отделя се пирофосфат 5двупосочно придвижване на
репликативните вилки и свързване на новосинтезираните ДНК сегменти чрез ДНК лигази
6реконституция на хроматиновата структура.
42Биосинтез на РНК

При прокариотите транскрипцията и транслацията протичат едновременно в цитоплазмата. В

еукариотите транскрипцията на ДНК протича в ядрото, а транслацията в цитоплазмата. При
прокариотите има 1 хромозома, ДНК е кръгова, двойноверижна свързана с хистоноподобни
белтъци. Компактните структури на хромозомите са нуклеоиди. Човек има 23 хромозоми в
хаплоидна и 46 в диплоидна клетка. ДНК в еукариорите е линейна, свързана с хистонови и
нехистонови белтъци. В прокариотите всички клетки са хаплоидни полови. Няма диплоидни
соматични клетки. Геномът в еукариотите е диплоиден в соматичните и хаплоиден в половите
клетки. В хаплоидните клетки човек има 3х10-9 двойки бази, а хаплоидната на прокар 4х10 9 двойки
бази. Прокариотите нямат повтарящи се гени, при еукариотите има. Гените на еукариотите имат
кодиращи последователности- екзони и интрони- некодиращи. При прокариотите има само
кодиращи. иРНК на прокариотите носи информация за няколко белтъка, а тази на еукариотите
само за 1.

Синтезираната РНК е комплементарна на участък от матричната верига на ДНК. Синтезата на РНК

се катализира от ДНК зависими РНК полимерази. РНК полимеразата в прокариоти се нуждае от
специална субединица s. В еукариоти има РНК-полимерази I, II и III за синтеза на рРНК, иРНК и
тРНК. В прокариотните промотори има два участъка, разположени най-често преди стартовото
място, които определят верността на транскрипцията. Еукариотните промотори са по-сложни.
Промоторите разпознавани от РНК полимераза II има два класа участъци с основна и регулирана
експресия. Основната зависи от разпознаването и свързването на РНК полимераза към
олигонуклеотидни блокове, означавани ТАТА- и ЦААТ- блокове. Свързването към първия осигурява
верността на транскрипцията, а втория - нейната честота. Регулираната зависи от втория клас
регулаторни участъци с други олигонуклеотидни блокове- енхансери и силансери. Тe медиират
ефекта на различни сигнали. За всеки от етапите на транскрипцията освен РНК полимеразата са
нужни и други ензими или белтъчни фактори. Зреене: различните рРНК се получават от общ по-
голям транскрипт, а всеки тРНК-транскрипт има 2-5 различни тРНК. В прокариоти иРНК не се
обработват, а се използват като матрици за белтъчна биосинтеза. В еукариоти към първоначалния
иРНК-транскрипт се добавят "шапка" и "опашка", отделят се интрони и се съединяват екзоните-
сплайсинг. Чрез алтернативен сплайсинг могат да се получат различни иРНК.

43 Генетичен код

Генетичен код-буквите в езика на нуклеиновите киселини (азотните бази) са 4, буквите в езика на

белтъците(аминокиселини) са 20. За 20те АК трябва да има 64 кодона- експериментално са
доказани 61 смислени кодона и 3 безсмислени, „стоп сигнали“, всички те съставя генетичния код.
Особености: 1дегенерация на генетичния код- с изключение на метионин и триптофан ,за които
има по един кодон, за останалите аминокиселини имат повече. Първите 2 бази в кодона са
еднакви, а третата може да е различна, без това да променя включващата аминокиселина.
Дегенерацията намалява броят на мутациите. 2кодът е недвусмислен 3кодът е неприпокриващ се
и без пунктации 4кодът е универсален с малки изключения.
Етапи на белтъчната биосинтеза: започва с отбор и активиране на аминокиселините, след което се
образува амино-ацил тРНК комплекс, след което следват етапите инициация, елонгиране и
терминиране. Специфичната за всяка аминокиселина амино-ацил тРНК синтетаза разпознава
аминокиселината и в присъствието на АТФ я активира, получава се аминоацил-АМФ-ензимен
комплекс. След това ензимът разпознава съответната тРНК и прехвърля върху нея активирания АК
остатък. Инициация: началната метионин-тРНК се свързва с малката рибозомна субединица с
помощта иницийращи фактори и ГТФ. Елонгиране- свързване на тРНК в АК-участък на
рибозомата към съответния кодон в иРНК, образува се пептидна връзка и имам транслокация на
иРНК спрямо рибозомата. Терминация: след много елонгационни цикли се стига до „стоп-сигнал”
в А-учатъка. Няма тРНК с антикодон комплементарен на този „стоп-сигнал”,той се разпознава от
освобождаващи фактори, те заемат А-участъка. Инхибитори на белтъчната биосинтеза- различията
в строежа на рибозомите в еукариоти и прокариоти позволяват използване на антибиотици, които
не са токсични за еукариотите, но спират бактериалния растеж и делене в бактериите.
Взаимодействат с бактериалните белтъци или РНК. Всеки от главните етапи на белтъчната
биосинтеза може да бъде инхибиран. Иницийране-стрептомицин; Елонгиране-гентамицин,
стрептомицин; Транслокация-еритромицин

44 Регулация на генната експресия в прокариоти

Регулирането на генната експресия чрез транскрипция и транслация се означава като генна

експресия, която се регулира по различни механизми. При прокариоти става главна на
транскрипционно ниво, регулатор е оперонът- съдържа структурни генни и регулаторен участък,
който регулира гените. Регулаторният участък е разположен в 5’-края на оперона, преди
структурните гени. Към промотора се свързват регулаторни белтъци, които улесняват или
инхибират свързването на РНК-полимеразата. При еукариоти- гените не са организирани в
оперони, всеки ген кодиращ ППВ има свой промотор. Регулация: 1на ниво ДНК- гените могат да се
придвижват, губят, умножават, което има значение за регулацията: -регулиране на големи групи
гени чрез пакетиране на хромозимите; -регулиране чрез химическа модификация-ацетилиране и
деацетилиране; -отпадане на гени-пример при еритроцитите; -умножаване на гени-
амплификация-при гени,чиито продукти са необходими в големи количества. Амплифицирането
на някои гени обяснява резистентността към някои лекарста. -генно пренареждане-части от ДНК
могат да се преместват от едно място на друго в генома свързвайки се едни с други по различни
начини, което води до производство на различни белтъци. 2на ниво транскрипция-повлияват се от
различни фактори от външната среда, извънклетъчни и вътреклетъчни сигнали. В ДНК на
еукариотите има регулаторни последователности, които могат да усилват или намаляват скоростта
на експресия. 3на ниво транслация-при феритин и инсулин. Посттранслационна регулация-
продължителността на живота на синтезираните белтъци се регулира и от протеолитично
свързване. При разграждане на белтъците, първо се бележат с убиктивин, за неговото активиране
е необходим АТФ,след което убиктивина се свързва към самия белтък, който трябва да се
разгради. След това протеази разграждат белтъка, а убиктивинът се освобождава и се използва
отново.
45 Рекомбинантни ДНК технологии

се изпoлзва за диагностика на заболявания,определяне на родствена връзка, производство на

ваксини и др. Рекомбинацията на ДНК- обмен на гени между хромозоми, кросинговър.
Хибридизация- свързване на вериги с различен произход .Изследваната верига се нарича матрица.
Необходими са едноверижни участъци, което се постига с денатурация. Създаването на
рекомбинантни молекули става чрез: 1рестриктази-срязват двете ДНК-вериги в специфично за тях
място. Рестрикционните фрагменти могат да се свързат помежду си чрез ДНК-лигаза. 2Обратната
транскриптаза действа върху матрица иРНК и се синтезира ДНК 3Чрез автоматизирани химични
процеси също се получават едновережни ДНК-фрагменти. Идентифициране на ДНК-секвенции
чрез: -гел- електрофорезата е метод, при които ДНК движейки се към + полюс се разделя на къси и
дълги фрагменти. След това ДНК-ивиците се обработват с багрила -метод на Southern- определят
се специфични ДНК-секвенции от различни източници както и броя на специфичните за целия
геном. Първо се прави електрофореза. След това гелът с ДНК ивиците се денатурира; Гелът се
поставя върху абсорбираща хартия, върху гела се притиска нитроцелулозен филтър, а върху
филтъра пак абсорбираща хартия. ДНК преминава от гела върху филтъра и остава свързана.
-метод на Sanger- използват се дидезоксинуклеотиди, които могат да се включат случайно в
синтезата на нова ДНК и да я прекратят. Към разтвор на ДНК-полимераза, праймер и ДНК-матрица
се прибавя дидезоксинуклеотид, които се свързва към нарастващата верига. Резултата е спиране
синтезата на ДНК и получаване на различно дълги ДНК-фрагменти. Амплифициране- увеличаване
на количеството. Има 2 метода: 1клонирането е метод при които се получават голям брои
идентични ДНК-молекули от един предшественик. Чужда ДНК се срязва с рестриктаза. Под
действието на лигаза чуждата ДНК се включва във вектора и се получава рекомбинантна ДНК,
която се въвежда в клетката реципиент. Най-често използвани вектори са бактериалните
плазмиди, бактериофаги и др. При деленето на клетката-реципиент се реплицира и ДНК на
вектора и чуждата ДНК. 2Полимеразна верижна реакция- използва се в съдебната медицина, за
установяване на тъканна съвместимост и др. В разтвор се смесват изолираната ДНК, праймери,
дезоксинуклеотиди, ДНК-полимераза. Разтвора се нагрява и след като се охлади праймерите се
свързват към ДНК и започва синтеза на ДНК от дезоксинуклеотиди и полимеразата.

46 Приложение на рекомбинантните ДНК технологии -

Полиморфизми- вариации в ДНК-секвенциите. Част от тях са точкови мутации, делеции. При

здрави хора тези промени са в некодиращи участаци на ДНК или не предизвикват промяна във
функцията на кодирания белтък. Това са нормални вариации на гените. Наследствените
полиморфизми могат да бъдат свързани със заболявания и могат да бъдат използвани за
откриване на специфичния засегнат ген. Намират приложение в съдебната медицина. Алел-
специфични сонди- синтезират се изотопно белязна и олигонуклеотидни сонди, които са
комплиментарни на къса ДНК секвенция. Сондите са 2 вида: 1комплиментарни на нормалната
секвенция 2комплементарни на секвенцията, съдържаща мутация. PCR: Синтезира се
олигонуклеотидна сонда, комплиментарна на участъка с мутация. Сондата се свързва
комплиментарно само с ДНК получена от индивид с тази мутация. Сондата може да се използва
като праймер за PCR. Ако ДНК се амплифицира чрез ПСР, праймерът няма да се свърже като
нормална ДНК и няма амплификация. Свързването на праймера към ДНК от даден пациент и
амплифицирането на неговата ДНК означава че матричната ДНК от този индивид съдържа
мутацията. Тандемни повтори- някои участъци в повтора са хипервариебилни. Имат тандемни
повтори с вариращ брой в различните индивиди. Означават се с VNTR, а хипервариебилните
участаци- VNTR-участъци. Срязването с рестриктази води до фрагменти с тези участъци.
Фрагментите са с различна дължина в различните индивиди в зависимост от броя повтори.
Ваксини- инфекциозни агенти, които са убити или отслабени. Човешката имунна система образува
антитела спрямо антигени- белтъци по повърхността на микроорганизма или срещу вирусни
белтъци, те могат да се получат чрез рекомбинантна ДНК технология напълно пречистени от
инфекциозният агент. Така се изключва възможността за заразяване. Човешки белтъци за терапия:
използват се за терапия на различни заболявания. Такива са: инсулин, фактор VIII, алтеплаза,
растежни фактори. Генна терапия- изолиране на нормални гени и включването им в патологични
клетки, така че нормалният ген да се експресира при което патологичните клетки се възвръщат
към нормално състояние. Съдебна медицина- малко количество материал е достатъчен за
изследванията, тъй като ДНК във взетите проби може да бъде амплифицирана. Трансгенни
животни- развиват се от оплодена яйцеклетка с включен в нея чужд ген, съдържат този ген във
всяка клетка. Създаването и наблюдаването на такива животни позволяват да се установи ролята
на определен ген за растежа и развитието на цялото животно. ДНК-чипове- олигонуклеотидни
сонди са ген-специфични и имобилизирани върху определно място на твърда матрица- чип. Всяка
сонда е фиксирана на определено място. Към генните чипове се добавят белязани нуклеинови
киселини от определени клетки на изследвания организъм.

47 Сигнална трансдукция през мембрани

Процес при който извънклетъчния сигнал се преобразува във вътреклетъчен. Вътрекл сигнали
предизвикват различни биологични отговори. Извънкл сигнал може да бъде хормон,
невромедиатор, растежен фактор. Свързването на извънкл сигнал към мембранен рецептор води
до промени в рецептора. Това задвижва серия от реакции водеща до биологичен отговор.
Хормони- живите организми координират дейностите си на всяко ниво на тяхната организация
чрез сложна сигнална система с хормони. Те се синтезират от еднокрините жлези и се разнасят от
кръвта. Само клетки които имат съответните рецептори могат да отговарят на хормоните. Биват
ендокринни, паракринни и автокринни. Ендокрин изминават голямо разстояние, а паракринните
по-малко. Автокринните се синтезират от клетката,която е прицелна за хормона. Според
химичната си структура: произвеждане на аминокиселини, пептиди и стероиди. Според
разтворимостта- хидрофобни и хидрофилни. Други растежните фактори се синтезират паракринно
или автокринно. Невромедиаторите се синтезират от невроните. Някои вещества са едновремено
невромедиатори и хормони- адреналин. Към извънкл сигнали спадат и ейкозаноидите. Те са
производни на наситените мастни киселини. Рецептори- белтъци с висок афинитет към сигнала;
свързването е високо специфично, показва насищане и е лесно обратимо. Имат 2 осн функции: 1да
свърже сигнала 2да преобразува сигнала за да задейства биологичен отговор
48.Молекулни механизми на действие на хормони, които се свързват към вътреклетъчни
рецептори

Хормони- живите организми координират дейностите си чрез сложна сигнална система от

химически посредници- хормони. Те се синтезират от еднокрините жлези и се разнасят от кръвта.
Само клетките които имат съответните рецептори могат да отговарят на хормоните. Биват
ендокринни, паракринни и автокринни. Ендокринните изминават голямо разстояние, а
паракринните по-малко. Автокринните се синтезират от клетката, която е прицелна за хормона. В
зависимост от химичната си структура: производни на аминокиселини, пептиди и стероиди. В
зависимост от разтворимостта- хидрофобни и хидрофилни.

Вътреклетъчни: стероидните хормони- адрогени, естрогени, кортикостероиди,

глюкокортикостероиди, калцитриол, ретиноева киселина, тироксин, трийодтиронин. Те са
хидрофобни и минават лесно през плазмената мембрана. В цитоплазмата или ядрото се свързват с
специфичен рецептор. Хормон-рецепторният комплекс е вътреклетъчен сигнал. Този комплекс се
свързва с специфичен регулаторен участък от ДНК, означен HRE. Гени контролирани от няколко
хормона, имат съответно толкова регулаторни участъци. При свързване на комплекса с тези
участъци се повлиява генната експресия, обикновено транскрипцията на специфични гени

49Молекулни механизми на действие на хормони, които се свързват по клетъчната повърхност.

Живите организми координират хормони. Те се синтезират от еднокринните жлези и се разнасят

от кръвта. Клетките които имат съответните рецептори могат да отговарят на хормоните. Биват
ендокринни, паракринни и автокринни. Ендокринните изминават голямо разстояние, а
паракринните по-малко. Автокринните се синтезират от клетката, която е прицелна за хормона. В
зависимост от химичната си структура: производни на аминокиселини, пептиди и стероиди. В
зависимост от разтворимостта- хидрофобни и хидрофилни. Гликоген: Активиране на гликоген
фосфорилазата и инхибиране на гликоген синтазата чрез фосфорилиране и адреналин отделящ се
при стрес. Свързването към специфичен мембрален рецептор води до активиране на аденилат-
циклаза. Той превръща АТФ в цикличен АМФ, който активира протеин-киназа A. Протеинкиназа А
фосфолирира и активира киназата на фосфорилазата, тя фосфорилира неактиваната гликоген
фосфорилаза В и я превръща в активна гликоген фосфорилаза А, необходима за разграждането на
гликоген. Протеин киназа А фосфорилира и гликоген синтаза А, превръща я в неактивна гликоген
синтаза В. Когато фосфорилазата е в активна си форма, фосфорилираната гликоген синтаза е
неактивна и обратно. цАМФ- от мембранно разположени адренергични рецептори, G-белтъци и
аденилат циклаза. Активира протеин киназа А. Рецепторът за адреналин взаимодейства с G-
белтъци. В отсъствието на хормон тази система е неактивна.

50 Захарен Диабет стр.407, 411

Включва хетерогенни заболявания с хронична хипергликимия и метаболитни, ендокринни

разстройства, вследствие недостатъчен инсулинов ефект. Тип 1: Инсулин зависим диабет-
недостатъчна продукция или липса на инсулин поради: 1автоимунно разрушаване на бета-
клетките на на панкреаса, от наследствени или външни фактори; 2мутации в гена за инсулин-
получава се дефектен, неактивен инсулин. Наблюдава се хипергликемия, хиперлипопротеинемия
и кетоацидоза. Нарушена е въглехидратната, мастната и белтъчната обмяна. Хипергликемията-
невъзможност на инсулин-зависимите тъкани да поемат глюкоза от кръвта и от усилената
чернодробна глюконеогенеза от аминокиселините получени от мускулните белтъци. Тип2:
Инсулин независим диабет - резистентност към инсулиновото действие в периферните тъкани
поради: 1липса или намален брой на инсулиновите рецептори 2дефектни рецептори 3антитела
срещу инсулиновите рецептори 4пострецепторен дефект. Хипергликимията се дължи на слабо
поемане на глюкоза от периферните тъкани, особено мускулите. Кетоацитоза обикновено не се
развива, тъй като няма неконтролируема липолиза в мастната тъкан. Има хипертриглицеролемия,
без хиперхиломикронемия. Инсулин- по време на хранене и след него от бета клетките се отделя
инсулин. Той е от важно значение за обмяната в черния дроб, мускулната и мастната тъкан.
Глюкозата се използва за енергия от мозъка, мускулите, еритроцитите, черния дроб. При наличие
на глюкоза в черния дроб функционира глюколиза и цитратния цикъл. Инсулинът улеснява
преноса на аминокиселини в клетките. При наличие на инсулин обмяната се насочва в анаболитно
направление. В норма инсулинът благоприятства превръщането на кръвната захар в резервни
форми- гликоген и триацилоглицерол

51 Биохимия на черен дроб

Ч. дроб е орган, в който се извършва въглехидратна, липидна и белтъчна обмяна. Главни функции:
циркулярна, метаболитна, екскреторна и биотрансформираща. Въглех.обмяна е свързана с
гликолиза, глуконеогенеза, гликогенолиза. Липидна обмяна- синтез на мастни киселини,
кетогенеза, синтез на холестерол и жлъчни киселини. Белтъчна обмяна- трансаминиране и
дезаминиране на аминокиселини, уреен цикъл, синтез на кръвосъсирващи фактори. Други
обменни функции- синтез на холин, креатин, складиране на витамини, разграждане на хормони.
Екскреция на жлъчка и билирубин. Биотрансформираща функция- детоксикация, обезвреждане
ендогенни и екзогенни вещества. Водно-разтворимите се изхвърлят с урина и изпражнения.
Хидрофобните трябва да се превърнат първо в хидрофилни. Първо се променят функционалните
групи, но могат да се получат продукти с нежелан ефект. След това става свързване на продуктите
със собствени метаболити. В първата фаза има: 1окислителна- в субстрата се създава ОН-група,
привикване към някои лекарства; 2редукционни- стероидни хормони 3хидролазни- сърдечни
гликозиди, атропин. Втората фаза на биотрансф. се изразява в свързване на съединението с
вещества от междинната обмяна,ензимите са трансферази. Обмяна на етанол-чрез кръвта се
пренася в ч.дроб. Под действие на алкохол-дехидрогеназата се превръща в ацеталдехид.
Ацеталдехида се отстранява от ацеталдехид дехидрогеназа до оцетна киселина. Алкохола
предизвиква вазодилатация, зачервяване на лицето,тахикардия
52 Формени елементи на кръвта

Eритроцити- нямат ядро, митохондрии. В тях става анаеробна гликолиза и функционира пентозо
фосфатен път. Глюкозата навлиза чрез дифузия в еритроцитите. Има странично отклонение на
ниво 1-3-бифосфоглицерат при което не се синтезира АТФ, а се образува 2-3-бифосфоглицерат. Той
преминава в 3-фосфоглицерат->лактат. 2-3-бифосфоглицерат намалява афинитета на хемоглобина
към О2. Спомага за отдаване на О2 към тъканите. Еритроцитите са в среда с висока концентрация
на О2, образува се Н2О2. Предотвратяване образуването на Н2О2- пентозофосфатния път. Левкоцити-
осъществяват гликолиза, пентозофосфатен път, цикъл на Кребс. Фагоцитозата стимулираща
консумацията на О2 и глюкоза => увеличава се ПФП. Микроорганизмите се обезвреждат чрез
супероксидни радикали и Н2О2. Супероксид дисмутазата и каталазата предпазват левкоцита от
радикалите. Тромбоцити- гликолиза, цикъл на Кребс. При увреждане на кръвоносен съд се отделя
серотонин стимулиращ образуването на тромбоксан А2, които води до констрикция. Ендотела
отделя простациклин които инактивира тромбоксан А2 и не се образуват тромби.
Хемоглобинопатии- променена аминокиселинна последователност в глобина или отсъствие на
верига в хемоглобина. Първи тип- при замяна на аминокиселина с друга в бета-веригата (HbS-
сърповидна анемия). Втори тип- липсват цели алфа или бета вериги, таласемии. (HbH-изграден от
4 бета вериги)

53 Биосинтез на порфирини стр.317, 318,

Порфирините са циклични съединения, образувани от свързването на 4 пиролови пръстена чрез

метиленови групи. Синтезата им се извършва в повечето тъкани с участието на ензими от
митохондриите и цитоплазмата. В зрелите еритроцити липсват митохондрии, ядро, ендоплазмени
мембрани и митохондрии, в тях не се синтезират белтъци и не се извършва окислително
фосфорилиране. В тях не може да се синтезира хем. Най-изявена е синтезата на хем в костния
мозък и черния дроб, поради необходимостта на хем за хемоглобин и за цитохромите. Началният
им етап протичат в митохондриите, а останалите в цитоплазмата. Порфирии- заболявания,
дължащи се на мутации в гените на биосинтетичната верига на хема. Делят се на еритропоетични
и чернодробни. Разграждане на хемоглобин: Еритроцитите живеят ~120 дни, след което се
разрушават в клетките на черния дроб, слезка, костен мозък. Отделеният глобин се разгражда до
аминокиселини, които се използват отново. Хемът се разгражда от хем-оксигеназа в
ендоплазмения ретикулум. Отделя се желязо което се използва отново. Получава се биливердин,
който се редуцира до билирубин. Багрила- По кръвен път хемобилирубинът се транспортира до
ч.дроб където: 1поемане на хемобилирубин от паренхимните клетки на черния дроб 2превръщане
на хемибилирубин в билирубин глюкуронид 3секреция на билирубин глюкуронид в жлъчката. В
тънките черва глюкуроновите остатъци се отделят и редуцират. Жълтеници: състояние на
хипербилирубинемия. Причини: 1образуване на повече хемобилирубин 2невъзможност на
увредения черен дроб да превърня нормални количества хемобилирубин в билирубин
глюкуроноид 3запушване на жлъчните пътища. Билирубинът се натрупва в кръвта и преминава в
тъканите
54 Витамини - схеми от листа

Биват водно и мастно разтворими. Водноразтворимите изграждат коензими. При авитаминоза-

намалява активността на ензимите, нарушава се метаболизма. Вит.Б1(тиамин)- използва се за
коензим като тиаминпирофосфат. Участва в декарбоксилиране на алфа-кетокиселини. При
авитаминоза страда въглехидратната обмяна, най-засегната е нервната система, заболяване Бери-
Бери. Вит.Б2(рибофлавин) се използва за коензим под формата на ФМН и ФАД. Участва в ОРП; при
недостиг се засяга кожата и лигавици. Вит.Б6(пиридоксол)-се използва за коензим като
пиридоксалфосфат. Участва в реакции на декарбоксилиране на аминокиселини, в синтезата на
хема. При хиповитаминоза-повишена възбудимост, нервност, гърчове. Вит.Б12- участва в
транспорт на фолиева киселина, необходима за синтеза на ДНК и в образуването на миелиновата
обвивка. При хиповитаминоза- подтисната ДНК- синтеза пернициозна анемия. Фолиева киселина-
коензима е тетрахидрофолиева киселинана и е свързан с преноса на С1-отломки. Има значение
при синтез на ДНК. Пантотенова киселинана- съставка е на КоА,к оито пренася ацилни групи.
Недостатъчност-прояви както при хиповитимозата Б1,Б2,Б6. Вит.Н(биотин)-участва в преноса на
COOH-групи. Съставка е на ензими за глюконеогенезата и синтеза на мастни киселини.
Вит.РР(ниацин)- влиза в състав на НАД и НАДФ; участва в биологичното окисление; при лека
хиповитаминоза-глосит, при тежка-дерматит,диария,деменция. Вит.С(аскорбинова киселина)-
участва в биологичното окисление,превръщането на Fe3+ в Fe2+ и в синтеза на колагена.
Мастноразтворими: Вит.А(ретинол)-активира се в черния дроб; необходим при синтез на
мукополизахариди; при липса- епитела кератинизира; влиза в състава на зрителните пигменти.
Вит.Е(токоферол)-естествен антиоксидант; авитаминоза-атрофия на мускулатура, неизносване на
плода. Вит.К-в синтеза на протромбин и фактори на кръвосъсирването. К1-от растенията, а К2-
чревни бактерии. Авитаминоза-забавено кръвосъсирване. Вит.Д(холекалциферол)-стимулира
резорбцията на калций и преминаването му в костите. Хиповитаминоза- намалена
минерализация. При деца - рахит, възрастни-остеомалация.

55 Биохимия на храносмилане

Храносмилането е процес, при които неразтвoрими вещества се превръщат в разтворими

субстрати под действието на хидролази от соковете. Слюнката се състои от 99% вода,неорганични
вещества (хидрогенкарбонати, хлориди, фосфат, Ka, Na, Ca) и органични вещества (муцини,
амилаза, лизозим, IgA).рН ~7. Стомашните сокове съдърържат муцини, НCl, пепсиноген, липаза. рН
1~3.Солната киселина активира пепсиногена в пепсин. Панкреатичен сок(рН>7) има амилаза,
липаза, фосфолипаза В, холестерол естераза, рибонуклеаза, дезоксирибонуклеаза и проензимите:
трипсиноген, химотрипсиноген, прокарбоксипептидази, проеластази и др. В чревната стена има
олигозахариди и дизахариди и др. Разграждане на въглехидрати -смилането започва от
слюнчената амилаза, която в стомаха се инактивира. Доразграждането продължава от
панкреатичната амилаза до малтоза и др. По-нататък има малтаза, захаридаза, лактаза.Получават
се монозахариди които се резорбират. Разграждане на липиди- започва от слюнчената липаза като
се подсилва от стомашната, хидролизата е непълна. Атакуват се триацилглицероли които в червата
се доразгравдат до диацилглицероли и моноацилглицероли. Холестерола - от холестерол
естераза. Мазнините се резорбират като моноацилглицероли, преминават през ентероцитната
мембрана, ресинтезират се и формират хиломикрони. Смилане на белтъци- почва в стомаха от
пепсина; в червата панкреатичните протеинази се синтезират като неактивни и след това се
активират. Това е трипсин и химотрипсин, еластаза, карбоксипептидаза. Получават се
аминокиселини, които се резорбират чрез активен транспорт. Разграждане на нуклеинови
киселини - започва от панкреатичния сок- чрез фосфодиестерази, резорбират се слабо в червата

56 Нервна тъкан

Невробиохмията изучава междинната обмяна на нервната тъкан и нервния импулс. Метаболизъм-

глюкозата е енергиен източник за мозъка. Той използва 2/3 от общата глюкоза. Гликолизата в
мозъка е много активна поради увеличена активност на хексокиназата. Образуваният пируват се
разгражда до ацетил-КоА чрез пируват дехидрогеназния комплекс. Алкохола инхибира
глюконеогенезата. Голяма част от глюкозата се разгражда в цикъла на Кребс. Пентозофосфатният
път доставя НАДФН за синтез на мастни киселини и пентозофосфати за синтез на РНК. Глюкозата в
мозъка се превръща и в галактоза. Нервната клетка може да синтезира и разгражда липиди, но те
имат бавна обмяна. При глад мозъка намалява използването на глюкоза, а използва кетонови
вещества. За обмяна на аминокиселини значение има глутаматът. Мозъка прави синтеза на
пурини. Основната функця на Нерв.тъкан е провеждане на нервен импулс. Плазмената мембрана
има йонна асиметрия, поддържана от натриева помпа. Когато мембраната е в покои заради Ка+
започва да излиза. При нарастване на потенциала- хиперполяризация, а при намаляване -
деполяризация. При дразнене - навлизане на Na +.Когато акционният потенциал достигне своя праг
започва затваряне на Na-канали и отваряне на калиеви, реполяризация. Механиката на синапсно
предаване на нервния импулс: пресинаптичната мембрана превръща акционния потенциал в
химичен сигнал, освобождава се медиатор, които се свързва с рецептор ит постсинаптичната
мембрана. Генерира се потенциал. След спиране действието на медиатора Na-K-АТФаза
възстановява йонната асиметрия. Дегенеративни промени в нервната система са свързани със
загуба или атрофия на неврони: корови (болест на Алцхаймер), на базални ганглии(Паркинсон), на
мотоневроните. Опиатна зависимост- ефекта от опиатите се определя от свързването им със
рецептори. Намаляват усета за болка и създават еуфория.

57 Мускулна тъкан

Движението е една от най-характерните функции. Мускулите имат миофибрили с тъмни

анизотропни дискове(А) и светли изотропни(I). В средата на А-дисковете има светла ивица- Н-
зона,а в средата на I-тъмна ивица-Z-мембрана. Структурата между 2 Z-мембрани- саркомер. Около
миофибрилите са разположени Т-каналчета. В миофибрилите има 2 вида нишки. Тънките актинови
нишки се прикрепват към Z-мембраната,а дебелите миозинови- към H-зоната. Дебелите са
изградени от миозин с 2 глави и 1 опашка. Тънките от актин, тропомиозин и тропонин. G-актинът
полимеризира в дълги нишки като 2 вериги спирализират помежду си. Тропомиозинът в състояние
на покои не позволява свързване на актина и миозина. Тропонина се прикрепва към
тропомиозина, свързва Са2+ и пречи на свързването на актина и миозина. Мускулно съкращение-
при генериране на нервен импулс се отделя ацетилхолин. Генерира се акционен потенциал които
повишава проницаемостта за Са2+, които навлизат в саркоплазмата и се свързват с тропонина.
Тропомиозина се измества и открива активните центрове на актина, главите на миозина се
свързват с активните центрове чрез мостове. Актиновата нишка се приплъзва между главите на
миозина. След това отново се зарежда с АТФ и се свързва с актина. Получава се максимално
съкращение. След прекъсване на нервния импулс Са 2+ се изпомпват обратно в саркоплазмената
мрежа. Тропонина освобождава Са2+, актиновите нишки се връщат назад и мускула се отпуска. Ако
няма АТФ не може да стане отделяне на миозиновите глави от актиновите нишки. Настъпва
втвърдяване на мускула. Метаболизъм- енергията се осигурява от АТФ и креатинфосфат.
Последния се синтезира от креатин и АТФ под дейстействието на креатинкиназа. Креатинът се
синтезира в черния дроб и с кръвта се пренася до мускулите. При работа креатинфосфата се
разгражда до креатинин, които се изхвърлят с урината. При мускулно съкращение от АТФ се
образува АДФ. Аденилаткиназа прехвърля фосфат от една АДФ върху друга при което се получава
АТФ и АМФ. При мускулно съкращение енергията получена от АТФ и креатинфосфат не е
достатъчна и се включва гликолиза и фосфорилиране. При анаеробни условия се получава лактат
които в черния дроб участва в глюконеогенеза или в миокарда където е енергиен източник. При
покои мускула използват малко глюкоза, а повече кетонови вещества. При продължителна работа
главен източник на енергия са мастни киселини. Мусклните влакна биват: 1)бавносъкращаващи се-
устойчиви на умора- слаба гликолиза, силно дихателно фосфорилиране 2)бързосъкращаващи се-
устойчиви на умора, дих.фосфорилиране е интензивно, а гликолизата-умерена;
3)бързосъкращаващи се- уморяеми, усилена гликолиза и слабо дих.фосфорилиране.

58.Епителна и съединителна тъкан

Епителната тъкан покрива повърхността на тялото и кухините на някои вътрешни органи

Съединителна тъкан- 1Клетки; 2Междуклетъчно вещество – Неразтворими фибриларни белтъци –
първична и вторична структура - колагени, еластин, кератин; 3Хетерополизахариди- колагени; Най-
разпространените белтъци в цялото тяло 4 30 различни полипепидни вериги кодирани от
различни гени 5Различията в структурата осигурява различията във функцията им- Прозрачни в
корнеата – здравина в костите и зъбите; Гъвкави в кожата. Колагени- разликите в първичната
структура на отделните колагени и хидроксилирането на пролиновите и лизиновите остатъци
определят и различните тъкани и органи; в нативно състояние колагените са силно изпънати, но в
кисела или алкална среда те се свиват; може да се превръща в желатин при варене във вода или
киселина. Желатина е лесно разтворим и се разгражда от протеолитични ензими. Затова приет с
храната той може да служи като източник на аминокиселини. Еластин- вторият по количество
белтък в съединителната тъкан; Богат на пролин и лизин, но съдържа малко OH-пролин и не
съдържа OH-лизин; химически е по-инертен от колагена и при варене не може да се превръща в
желатин; прекурсора на еластина е тропоеластин; след секретиране в извънклетъчното
пространство тропоеластина реагира с гликопротеинови микрофибрили, като фибрилин които
изпълняват функцията на матрикс върху който тропоеластина се отлага. Лизиновите остатъци в
тропоеластина се дезаминират от лизин-хидроксилаза и образуват ализинови остатъци. Три
ализинови вериги и една лизинова верига реагират и образуват дезмолизин или изодезмолизин и
се образуват пиримидинови пръстенни стректери. Формира се зрелия еластин, който дава
еластичността на съединителната тъкан. Кератин- основен белтък на кожата и нейните
образувания (нокти, косми и др). Най-неразтворимия и резистентен на всякакви агенти белтък.
Главната аминокиселина е цистеин. Аминокиселинния състав на кератина в човешката коса е
различен в зависимост от цвета, расата, пола, годините на човека. Хетерополизахариди-
високомолекулни съединения с неразклонени вериги с повтаряща се единица. Те са полимери,
образувани от свързването на монозахариди и техни производни като глюкуронова киселна,
глюкозамин, галактозамин. Наричат се мукополизахариди и биват кисели или неутрални. По-
важни са хиалуронова киселина, хондроитин, хондроитин сулфат А,В,С. Функции на
хетерополизахаридите- Хиалуроновата киселина има дълга верига която се нагъва по определен
начин и създава желеподобна субстанция която задържа голямо количество вода в
интерстициалното пространство. Така тя поддържа хидратацията на тъканите, поддържа клетките
в желеподобна консистенция, придава смазочни свойства на синовиалната течност и действа като
сито което задържа вода и йони, не пропуска белтъците. Осъществяване на междуклетъчните
контакти. Участие в имунния отговор на организма. Дефекти- колагенози(чупливост на костите,
промени в ССС, свръхподвижност в стави, заболяванията възникват от генен дефект-синдром на
Марфан, мукополизахаридоза

59 Обмяна на калций и фосфор

99% от Са и 80% от Р се намират в костната система. Освен в скелетните структури, малко Са се

съдържа в телесните течности. Са в кръвната плазма се намира в йонизирана форма и като
комплексно свързан Са, дифузиблен Са, който е в равновесие с Са на интерстициалната течност.
Останалата част е недифузиблен и представлява Са-белтъчно съединение. Концентрацията на Са
зависи от концентрацията на общия Са в кръвната плазма и от концентрацията на белтъците. Ако
се изчерпат Са- йони в плазмата, те се набавят от Са, който е свързан с белтъците. Са-хомеостаза-
Дифузибленият Са, който не е свързан с белтъците се намира в Са-йони и нейонизиран,
дифузиблен Са-цитратен комплекс. Биологично активна е само йонизираната форма. Участва в
кръвосъсирването, сърдечната дейност, мускулната функция, нервната дейност и пропускливостта
на мембраните. Регулациятта която се осъществява чрез резорбцията, разпределението и
отделянето на Са осигурява поддържането на постоянната концентрация на Са-йони. Са-
надостатъчност води до смущения в костообразуването и води до хипокалциемия и поява на
тетания. Резорбцията е главно в тънките черва. Тя се благоприятства от цитрат и витамин D.
Резорбцията намалява в присъствие на някои киселини, образуващи неразтворими Са-соли
(оксалова киселина в спанак). Неразтворимите Са-соли на мастните киселини се натрупват при
смущения в храносмилането на мазнините, пречат на усвояването на Са. Количеството на усвоения
Са е по-голямо при по-голяма нужда на организма от него. Богатата на белтъци храна спомага за
по-доброто усвояване. Са отделена с урината може да проследява Са-обмяна. При подрастващите
количеството на отделяния Са е малко, Са-баланс е положителен. При засилени процеси на
разграждане на костната тъкан отделяният с урината Са е силно увеличен. Р-хомеостаза- в кръвта
се съдържа винаги като фосфат. Неорг.фосфати действат като буферна система. Нивото на Р в
кръвта намалява с учеличаване на възрастта. Р е важна съставка на костите и зъбите. Намира се
във всички клетки под формата на: макроергични фосфати, коензими, нуклеинови киселини,
хексозофосфати. Фосфатите от храната се усвояват лесно в долните части на тънките черва.
Калциферолът подпомага резорбцията им. Костообразуване- остеобласти – богати на алкална
фосфатаза, гликоген и цитохромоксидаза. Вземат участие в първите етапи на костообразуването.
Остеокласти – клетки с много ядра, разграждане на костната тъкан. Нямат фосфатаза, но имат
протеолитична активност. Хидролизират основното вещество. Противоположните им функции
спомагат непрекъснатото обновяване на костта. Минерализация – отлагане на минералните
вещества върху матрицата. Започва с образуване на Ca3(PO4)2 и фиксирането му върху матрица под
формата на кристали от хидроксилапатит. Колагена въз основа на своята структура има
способността да предизвиква и контролира образуването на минералните кристали върху костта.
Са-Р обмяна се регулира от: Паратхормона(от паращитовидните жлези) увеличава Са в плазмата,
намалява фосфата, извлича Са от костите. При хиперфункция-остеопороза. Калцитонина се
секретира от щитовидната жлеза, намалява Са в плазмата и го вкарва в костите. Една от причините
за остеопороза е намаления калцитонин и затова се преминава към хормонална терапия.
Дихидроксикалциферолът стимулира отлагане на Са в костите, при недостиг - рахит или
остеомалация

60 Емайл и дентин

Зъбите са калцифицирани структури: емайл, дентин и цимент. В дентинът е пулпата на зъба. Тя е

богата на вода, липиди и ензими (фосфатаза, амилаза, липаза, захараза). Дентинът е по-мек от
емайла, но е по-твърд от костите и заема средно място по съдържание на калций. Циментът
прилича на костната тъкан по твърдост и химичен състав. Емайлът е тъкан със специфични
свойства. Органичната му матрица е от белтъчно вещество, наподобяващо на кератините, с
ектодермален произход. Минералната му съставка е хидроксилапатит. Кристалите са подредени
един върху друг, което придава твърдост и механична издържливост. Емайлът е най-твърдата
тъкан с най-малко водно съдържание в човека. Дентин- белтъчна матрица от колаген, с
мезодермален произход. По своя състав дентинът заема средно място между емайла и костната
тъкан. Обмяната на дентина е много по-слаба сравнение с костното вещество. Процесът на
минерализация на зъбите се осъществява чрез механизми аналогични на тези при костите.
Образуването на зъбите зависи от общата обмяна, особено от наличието на Са и фосфат в
организма. Недостатъчно e развитието на зъбното вещестчво при липса на магнезий, при
хипофункция на хормона на щитовидната жлеза, липса на витамин А и витамин С и др.