КОНСПЕКТ КЛИНИЧНА ПРАКТИКА

3 КУРС-2022-2023г.

1. Подготовка и изследвания при пациенти със заболявания на опорно-двигателния апарат.

2. Предоперативна подготовка и следоперативни грижи при ортопедично болен.
3. Методи на изследване в урологията. Участие на медицнската сестра.
4. Смущения в уринирането. Измерване на специфично тегло на урина.
5. Специални сестрински грижи за пациент с урологични инфекции.
6. Специални сестрински грижи за болни с урологични операции.
7. Приложение на лекарствени средства в уши , нос и гърло.
8. Правила и задължения на медицинската сестра при вземане, съхранение, изпращане и
транспорт на носен, гърлен, назофарингиален и ушен секрет за изследване.
9. Предоперативна подготовка и следоперативни грижи за пациенти в
оториноларингологията.
10. Тоалет на очно болните. Поставяне на очни медикаменти.
11. Предоперативна подготовка и следоперативни грижи за пациенти с очни операции.
12. Специални сестрински грижи при големите гериатрични синдроми - инактивитет,
имубилизация, нестабилност, падания, инконтиненция, ядрогенни лекарствени реакции.
13. Специални сестрински грижи при най-често срещаните соматични заболявания на хора в
напреднала възраст.
14. Специални сестрински грижи при пациенти с психични промени при стареене.
15. Специални сестрински грижи при гериатричен пациент с мозъчна атеросклероза.
16. Специални сестрински грижи при гериатричен пациент с инсулт.
17. Роля на медицинската сестра в сектори за интензивно лечение. Хемо-динамичен
мониторинг.
18. Остри нарушения в ССС при възрастни.
19. Остри нарушения на дишането.
20. Поведение на медицинската сестра при интензивно лечение в педиатрията.
21. Поведение на медицинската сестра при пациенти в шок.
22. Сестрински грижи в операционен блок.
23. Асептика и антисептика. Същност. Значение.
24. Стерилизация – видове. Контрол на стерилизацията.
25. Подготовка на превързочен материал за стерилизация.
26. Подготовка на операционно бельо и облекло за стерилизация.
27. Хирургична обработка на ръцете.
28. Обличане на операционно облекло.
29. Сестрински грижи при подготовка на болен за анестезия.
30. Поведение на медицинската сестра при лекарствено лечение на психично болни.
Роля на сестрата при електроконвулсивна терапия.
31. Специални грижи при суицидно поведение.
32. Шизофрения. Сестрински диагнози и клинично поведение.
33. Специални сестрински грижи при пациенти с разстройства, свързани със злоупотреба с
 психоактивни вещества, алкохол и наркотични вещества.
34. Специални сестрински грижи при пациенти с умствена изостаналост.
35. Диагностични методи в онкологията.
36. Специални сестрински грижи при хирургическо лечение на онкоболни пациенти. Грижи
при пациенти с белодробен рак.
37. Специални сестрински грижи при хирургическо лечение на онкоболни пациенти. Грижи
при болни с операция на стомашен рак.
Сестрински диагнози и клинично поведение.
38. Специални сестрински грижи при хирургическо лечение на онкоболни пациенти. Грижи
при стомирани болни. Сестрински диагнози и клинично поведение.
39. Специални сестрински грижи при хирургическо лечение на онкоболни пациенти. Грижи
при болни с колоректален карцином. Сестрински диагнози и клинично поведение.
40. Специални сестрински грижи при лъчелечение на онкоболни пациенти.
41. Принципи на лекарствено лечение на онкоболни пациенти. Обезболяваща терапия при
онкоболни.
42. Диагностика на инфекциозните заболявания.
43. Задължения на медицинскaтa сeстра при работа с инфекциозно болен пациент.
44. Задължения на медицинската сестра при ВБИ.
45. Интензивно лечение при инфекциозни заболявания.
46. Интензивни сестрински грижи.
47. Ентерално и парентерално хранене при интензивно лечение.
48. Организация и характер на работата на медицинската сестра в спешен център.
49. ССГ при пациенти с интоксикации. Стомашна промивка.
50. Тежки изгаряния. Поведение на медицинската сестра.
51. Методи за изследване при кожни заболявания.
52. ССГ при пациенти с кожно-венерически заболявания
53. Организация на работата на медицинската сестра в детска ясла.

1.Подготовка и изследвания при пациенти със заболявания

на опорно-двигателния апарат
Ортопедията изучава заболяванията на опорно-двигателният
апарат/ОДА/ както тяхното ортопедично и хирургическо лечение.
Обект на изучаване на деформациите : те могат да бъдат вродени и
придобити ,възпалителни, неопластични ,паразитни и др заболявания,
травмите и последиците от тях
ДЕФОРМАЦИЯ-трайно отклонение на нормалната анатомична
форма на някоя част от човешкото тяло.
Изследване на ортопедично травматично болни трябва да се извършва в;
 широка светла добре затоплена стая
 изследването започва още с влизането в кабинета
  лекаря и сестрата наблюдават как болният влиза/дали влиза
самостоятелно, дали правилно ходи/
 след което тези болни трябва да се разсъблекат по бело за да може
изследването да бъде проведено качествено
 пациентите трябва да бъдат без връхни дрехи и без обувки
 обикновено тези болни се молят да се движат в стаята като се
отчитат различни фактори, прави се изследване паралелно с това ,
когато болният легне на кушетката се прави Огледа - извършва в 3
положения;
 правостоящо
 седнало
 в движение
Палпация ,перкусия ,аускултация които имат значение за
ортопедично болни.
Анамнезата , е на първо място защото изключитено важна.При
ортопедично травматично болни анамнезата е съществено различна от
другите анамнези на другите заболявания.
Анамнезата е кратка ,важни са ;- часа, датата, мястото на травмата, при
какви обстоятелства се е случило сабитието.
Важни са изследванията :
 антиметрия
 измерва не на мускулна сила
 прави се наблюдение на походката
 могат да бъдат направени пункции на стави както и биопсия
 снимка
 томография
 ЯМР

Понякога счупванията могат да бъдат не в резултат на травма или нещо

друго без никаква причина/при посягане на отваряне на врата/ това са така
наречените -патологични фрактури
Болката е един т най- ярките и ясни симптоми ,трябва да се изясни и
нейният характер ,нейната степен, кога се появява-при натоварване ,при
покой изключително важно/,каква е нейната продължителност и нейната
локализация.
Измерва се амплитудата на движение кат се използва ;
 Сантиметрията
 ъглометрията-специално изследване ,което се провежда с
ъглометър/две линии 25-30 см Ъглометрията се казва още
гонометрия .
  мануалното мускулно летуване на силата на отделните
мускули .Тук са възприети 6 степени;
-0 степен-когато липсва видима или палпаторна контракция на
мускула
-1 степен -Т-следа или потрепване на мускула ,има видима
контракция но тя не е достатъчна за да се извърши каквото и да е
движение.
-2 степен Р- слаба-мускулът може да извърши пълният обем
движения ,но трудно ще преодолее гравитацията.
3 степен-Ф- добра-мускулът може да извърши пълният обем
движение върху гравитацията ,но без да се прилага допълнително
съпротивление
4 степен G-добра -мускулът може да извърши пълният обем
движения с/у гравитацията и умерено съпротивление
5 степен Н-нормална-отговаря на силата на съответният мускул и
може да извърши пълният обем движение с/у гравитацията и с/у
съпротивлението.
-Динамомертия -изследва се мускулната сила и трябва да се съчетае
с други методи.
Допълнителни методи за изследване
-клинични
-параклинични
Като; ПКК, биохимия, калий, Фосфор, Васерман, фибриноген
-пункция на става
-изследване на ставна течност
-пункция на абцеси
-пункционна биопсия
-Артроскопия-съвременен метод който има не само диагностична
цел но се използва и за операции.
-рентгеново изследване
-ЯМР
-електромиографията- ЕМГ неговата цел е да се установи
моторната функция на мускулите, мускулната възбудимост, мускулната
проводимост.
Лечение-Разделя се на две големи групи
 оперативни методи
 неоперативни методи
Паралелно с това се прилагат и медикаментозно лечение,
физиотерапия, рехабилитация.

1. Неоперативни методи за лечение

  наместване /repositio, reductio/-Репозицията е безкръвно
наместване на разместено счупване на кост. Редукцията е
наместване на изкълчена става.
 редресация/ redressatio/-Това е манипулация за безкръвно
коригиране на налична деформация, резултат на промени в
ставно-свързочния, сухожилния или мускулния апарат.
Известни са 3 начина за нейното приложение:
-мануална корекция на деформитета в границите на
възможното,
-корекция посредством гипсова превръзка, на която се изрязват
клинове.
-етапна редресация посредством пасивно действаща тяга или
активно действаща
 остеоклазия /osetoclasia/-Това е закрито разчупване на
образуващ се калус при неправилно зарастващи, недобре
наместени фрактури.
 екстензия /extensio/- затегляне на крайник за определен
период. Разграничават се два основни вида екстензия.
-индиректна екстензия
-директна екстензия
Оперативни методи за лечение
Всяка ортопедична операционна трябва да бъде снабдена със
съвременна рентгенова апаратура.
а) операции на костите
б) операция на ставите
в) операции на мускулите и сухожилията
г) операции на нервната система
д) кожно-пластични операции
Всички грижа за оперативния период са като грижите за всички останали
пациенти на лоито им предстои операция

2.Предоперативна подготовка и следоперативни грижи при

ортопедично болен
Оценка и подготовка на пациента за анестезия. Цели осигуряване на
безопасна анестезия и намаляване на периоперативната смъртност и
заболеваемост.
Основни елементи
1. Клинично изследване
2. Оценка на риска
3. Информирано съгласие
4. Хирургично заболяване
5. Придружаващи заболявания
6. План за предстоящата анестезия и следоперативното интензивно
лечение
7. Премедикация
 Анамнеза
 Двигателна активност на пациента в ежедневието
 Интелектуално и психическо развитие
 Състояние на охраненост, /загуба на тегло в последно време,
хранителни навици/.
 Цигари.
 Алкохол
 Очни лещи
 Слухови апарати
 Зъбни протези
 Жени – бременност, лактация, ПРМ, употреба на ОКС
 Данни за проблеми при оперативни интервенции в миналото –
налагали ли са се кръвопреливания?
 Данни за проблеми при анестезията в миналото
 Данни за проблеми при проведено интензивно лечение в миналото
 Фамилна анамнеза

Придружаващи заболявания
 Фактори предразполагащи към алергични реакции
 Алергични реакции към местни анестетици
 Алергични реакции към летливи анестетици – Халотанови хепатити
 Подготовка на пациент с данни за алергия- Косултация с алерголог и
провеждане на адекватна подготовка (профилактика).Тестове към
анестетици, релаксанти и латекс
Физикален преглед
Ръст, тегло, АН, СЧ, ДС, Глава и шия – отваряне на устата, обем движения
в шията, Аускултация на сърце, Бели дробове, Корем, Крайници, Гръб,
ЦНС и ПНС
Лабораторни и инструментални изследвания
ПКК, Hb, Hct, Биохимия, Коагулационен статус, ЕКГ, КГА
Документация за проведена преданестезиологична консултация
 име на анестезиолога
 дата
 данни от анамнезата, клиничното и инструментално изследване с
клинично значение
  функционално сътояние по ASА (Анестезиологичен клас по америк.
дружество по
 анестезиология)
 Е – emergency – добава се към класовете при спешност
 клас 1 – здрав
 клас 2 – системно заболяване в лека до средно тежка степен
 клас 3 – системно заболяване в тежка форма
 клас 4 – системно заболяване в тежка форма застрашаваща живота
 клас 5 – системно заболяване с очаквана продължителност на живота
със или без операция 24ч
 план на предстоящата анестезия
 инструкции за хранене преди анестезията
Премедикация

Задължения на МС за болни с оперативни лечение: Има стандартна

предоперативна подготовка, която включва психологическата подготовка
на болния и неговото информиране за самата операция. Получаване на
информирано съгласие. След като се е съгласил пациента постъпва в
лечебното заведение. Задължително се провеждат консултации с
анестезиолог. Извършва се санитарна обработка на полето, което ще се
работи, неговото изкъпване, без лак по ноктите, без грим, ако болните са с
протези се махат, махат се накитите. Пациента трябва да бъде подготвен за
анестезията.
Начин на подготовка: Да бъде ограничен приема на храна и вода в деня
преди операция. До 18ч.на предходния ден на операцията, пациента може
да приема лека храна.След тази лека вечеря пациента не трябва да приема
повече храна. Вода може да приема до 22ч.Сутринта в деня на операцията
пациента трябва да е гладен и жаден. В деня на операцията пациента
трябва да извърши тоалетите си. Ако има медикаментозна подготовка за
анестезията тя да бъде направена. Оперативното поле се подготвя
предварително, като се избръсва и поне 12ч.преди това се поставя спиртен
компрес/спирт с вода/
Следоперативни грижи:
 Започват в момента в който операцията приключва;
 Пациента трябва да бъде транспортиран от операционната зала до
леглото на отделението, като се наблюдава непрекъснато;
 Предава се по рапорт и се наблюдава пациента активно през първите
2часа, може и повече;
 Провеждане на интензивни грижи след превеждане на пациента от
операционен блок в неврохирургично отделение: динамично
проследяване на витални функции, провеждане на медикаментозна
 терапия по назначение, наблюдение за гърчове,аспирация на орални
секрети, борба с болката.
 Грижи за оперативната рана: наблюдение за кървене, поставяне на
стерилна превръзка, наблюдение и поддръжка на дренажи.
 Полагане на хигиенни грижи
 Пасивна рехабилитация-почукващ масаж на гръден кош
 Информиране на болните, относно режима, който трябва да спазват
след дехоспитализация.
 Трябва да има грижа за болката;
 Наблюдава се оперативната рана;
 Ако болния е на активна аспирация, трябва да се осигури вакумна
система за дренажите;
 Наблюдава се лице, израз, следене на жизнените показатели, грижа
за личната хигиена;
 Следене на гипсовата превръзка;
 Запланува пациента за рехабилитация дата и час;
 МС осигурява нужните помощни преспособления /средства/;
 Поставяне на допълнителни помощни средства - като въже с което да
се подпомага ставането, подпора за гърба, за да седне в леглото.
 Поставяне на помощна масичка за хранене, шкафче за пособия и
прибори на болния, звънец при нужда от помощ, телевизор, радио,
телефон, поставка за вестник – да чете в леглото.
 Провеждане на рехабилитация и физиотерапия, които целят
укрепване на костната мускулна система
 Осигуряване на правилен хранителен и хигиенен режим, правилно
да се редуват психическото натоварване и покоя
 Мед.сестра помага при обличане и събличане на пациента.
 Мед. сестра проследява приетите и отделените течности, за отоци по
крайниците

3.Методи на изследване в урологията. Участие на медицнската

сестра
Отделителната система включва двата бъбрека, двата пикочопровода,
пикочен мехур и уретрата. Бъбреците се намират от двете страни на
гръбначния стълб, на нивото на 11-и гръден и 3-ти поясен прешлен. Общо
те жълто около 300-400 гр
Жизнени функции на бъбреците са:
Очистителна функция- способността на бъбреците да пречистват кръвта
от ненужните за организма продукти, получени при обмяната на
веществата, и от токсичните за организма вещества.
Концентрационна и разреждаща функция- способността на бъбреците
да разреждат и концентрират първичната урина
Регулираща функция- поддържа се киселинността, алкално-
киселинното равновесие и осмотичното налягане на кръвта.
Обменна функция- образуването на амоняк и превръщането на
безцветните вещества в багрила.
Количеството отделена урина зависи от възрастта, хранителния и
питейния режим на човека- здравият човек уринира средно 4-6 пъти в
денонощието, като отделя порции 200-300 млл. урина.
Количеството урина отделено за определен период от време, се нарича
диуреза. Най-често този период е 24 часа. Има часова диуреза /на 1 и 3
часа/ и минутна диуреза. Нормално 24- часовата диуреза е количеството
1500-2000 млл. за възрастен човек.
1. Основни методи за изследване
Ренгенови изследвания. - Плануваме пациента. Попълване на фиш.

Обзорна графия- Суха снимка няма контраст. Обзорната графия дава

информация за наличието на конкременти в бъбреците. Подготовка е като
с всички видове рентгенови изследвания ,но тук се включва добро
почистване на червата, което означава че трябва да направим вечерта на
пациента клизми. Преценява се за всеки пациент колко на брой клизми да
бъдат направени от лекаря, зависи от неговите навици, килограми.
Вечерта естествено не вечеря и сутринта не закусва и отивам на обзорна
графия Клизмата се прави вечерта.
В деня на изследването с ИЗ, с попълнен фиш за“Обзорна графия на
бъбреци”.

Венозна урография - Венозната урография се извършва с контрастно

вещество по венозен път, може да се използва - Урополин, Урографин
или Омнипак .
При омнипак не се прави проба за чувствителност от сестрите в
отделението.
Подготовка: Взима се писмено информирано съгласие от пациента, като
фишовете за писмено информирано са изработен фиш за информирано
съгласие при венозна урография. Пациентът прочита да запознава се
накратко с това какво му предстои как ще се извърши изследването как той
трябва да се държи по време на изследването какви евентуални ползи и
вреди може да има от самото изследване. Ако има въпроси той ги задава на
нас и ако сме компетентни отговаряме, ако не въпросите на лекаря.
Подписва се и тогава ние вземаме час за тази венозна урография.
Подготовка: Три дни пациента е на без целулозна диета. Правят се две
клизми - една вечерта, преди изследването. Хубаво е да се направи малко
по-рано в 19:00ч
Другата клизма е в деня на изследването - задължително 6:00ч. сутринта
Отива се в рентгеново отделение и първо му правят обзорни графии, като
се направят няколко обзорни графии, с различни срезове. Контрастното
вещество се разрежда в една банка примерно 100 млл. банка, взема се 500
млл.-трова банката евакуира се тази допълнителната примерно 400 или
350 млл. от NaCl и вътре се слага Омнипака. Задължително в някои в
някои болници от рентгеново отделение искат пациентът да има поставен
работещ абокат, ако няма абокат пациента му поставят. За да се влее тази
течност лекаря ренгенолог или рентгеновия лаборант казват за колко време
и по най-бързия начин струйно да изтече в пациента и тогава вече се
правят серия от снимки за да се видят бъбреците и това представлява
венозната урография.
За венозната урография- да уточним първо дали мие ще поставяме абокат
или абоката ще го поставят в рентгеново отделение, дали ние да правим
проба за чувствителност или в рентгеново отделение

Ретроградна пиелография - с контрастно вещество тя се вкарва със

специален катетър в уретера и се стига до бъбречното легенче.

Реновазография - с контрастна материя, като контрастната материя ще

се въведе чрез феморалната артерия

2.Радиоизотопни изследвания -те се правят в радиоизотопен център

Сцинтиграфия на бъбреци - Венозно се прилага изотоп. Дава ни
информация за формата, големината, местоположението и структурата на
бъбреците,чрез изобразяване разпределението на изотопа в бъбречния
паренхим за диагностициране на туморни и кистозни образования.

Подготовка на пациента:-Заплануване пациента за изследването;-Взимане

на подписано информирано съгласие от пациента;-Предава се по рапорт;-
Три дни ограничаване приема на лекарствени средства;-МС придружава
пациента с нужната докуменация до лабораторията;-МС връща пациента в
стаята на отделението и го настанява в леглото;-Вземане/получаване на
готовите резултати.

Бъбречна биопсия: Извършва се със специална игла и се взема късче от

бъбречната тъкан за хистологично изследване. Това късче се поставя в
химическо чисто шишенце с капачка надписано с имената на пациента и
във фиша пишем “До хистологична лаборатория” изпращаме ви биопсия
от бъбрек еди-кой си ляв-десен на пациент, стаята, леглото, трите имен,а
възрастта и диагнозата намиращ се на лечение в еди-кое-си отделение с
молба за хистологично изследване.

Подготовка на пациента:- Предварително преди да се направи тази

биопсия на бъбрек, за да се уточни местоположението на бъбрека се
извършва венозна пиелография. Лекарят назначава, за да се уточни къде
точно се намира бъбрека за да може да бъде улеснен при извършването на
биопсията. Преди изследването трябва да се вземе кръв на пациента за
кръвна група, с резус-фактор, кръвна урея, креатинин, тромбоцити, урина.
Измерване на АКН. Консултация с анестезиолог;-Изследването се
извършва на гладно;-Придружава се пациента с нужната документация;-
МС връща пациента обратно в стаята и го настанява в леглото;-Вземане на
готовите разчетени резултати.

Функционални изследвания на урината Проба за концентрация и

разреждане. Ще се установи каква е функцията на бъбреците да
концентрират и да разреждат урина

Проба на Зимницки.Тя дава информация в каква степен бъбреците имат

способност да концентрират и разреждат урината.Пациента остава на
обикновен хранителен режим и на всеки 3часа в продължение на цели
24часа се измерва количаството на отделената урина и се измерва
относитерното тегло. Измерването започва в 6ч.сутринта на празен
пикучен мехур и приключва на следващата сутрин до 6ч.вкл. Пациента пие
толкова вода, колкото му се пие. Първото измерване ще бъде в 9:00ч.
записваме количеството урина. Измерва се относителното тегло записвме и
казваме на пациента да изхвърли урината и така през 3 часа се подканя
пациента да уринира измерваме и записваме нанасят се на табличка:
количество, час, относително тегло и я залепваме. И извършваме
изследването, като приключи изследването уведомяваме лекаря и той въз
основа на цялото количество урина, което е отделил и някакви средни
стойности относителното тегло изчислява какви са способностите на
бъбреците да концентрират и да разреждат урина.

Проба на Разбойников - Започва в 18:00ч. като уринира извън гърнето,

като казваме на пациента че може да се храни, но да не приема никакви
течности. Започва да жадува. В 21,00 часа започва да жадува до сутринта
той стои жаден, но може да яде. Уринира през цялото време и събира
урината ние измерваме. Той я събира и сутринта в 6:00 уринира и носи
урината или ние отиваме измерваме количеството и относителното тегло.
Ако относителното тегло е по-малко от 1025, продължава да жадува и да
събира урина до 9:00ч. Още 3 часа тогава пак измерваме количеството
урина и относителното тегло и вече няма значение от резултатите
изследването приключва.

Ултразвукова диагностика - /Ехография на бъбреците/. Няма

предварителна подготовка. Съвременен неинвазивен и лесно достъпен
метод за изследване на отделителната система и няма противопоказания за
неговото провеждане.Дава възможност на екрана да се видят измененията
в бъбреците и пикочните
пътища.

Компютърна аксиларна томография/КАТ/. Няма предварителна

подготовка. Дава ни диагностична информация за наличието на туморни
процеси,кистозни образования и абцеси на бъбреците,чрез срезове на
различна височина,получени от компютърния томограф.

Цистоскопия -цистоскопията това е директно оглеждане на пикочния

мехур с цистоскоп няма подготовка. Пациента ако не се намират
урологично отделение или се кани уролог за да направи изследването на
място или пациентът отива в урологично отделение.

Кръвни изследвания: ПКК, Белтък, СУЕ, СRP, Креатинин, Асат, Алат,

Урея, Пикочна киселина
Урина + седимент
Урокултура + Антибограма

УРИНА- краен продукт на бъбречната дейност.

При урината има 2 вида изследвания:
-Качествено - белтък, глюкоза, албумин, седимент, РН, кетони, билирубин
- Количествено

Химично и микробиологично изследване

1.Правила при вземане на урина за изследване

-Информирано съгласие от пациента
-Подготвяме подходящи химически чисти или стерилни съдове или
шишенца за урината
-Качественото изследване на урината, изисква да вземем от пациента от 5
mll до 10 mll урина.

Урина се взема сутрин, след сутрешен тоалет средна порция урина.

Това означава че след тоалета пациента уринира в началото извън
съда след това в съда.
Информираното съгласие -средна порция урина
Количествено изследване на урина - Отделя се от 5 до 10 mll от 24 -
часова урина.

Микробиологично изследване на урина - Винаги се използват стерилни

шишета, различни видове съдове, пригодени за самото изследване.
Важното, е че при микробиологичното изследване, трябва в 3
последователни дни да се взима урина от пациента. В самото искане за
микробиологичното изследване трябва да се запише дали пациентът е
приемал антибиотик последните 3 дни -организираме изпращането в
микробиологична лаборатория не по-късно от 1 час.
ЗА БАКТЕРИАЛНА ФЛОРА И ПОСЯВКА В МИКРОБИОЛОГИЧНА
ЛАБОРАТОРИЯ

КОЛИЧЕСТВЕНИ И КАЧЕСТВЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В КЛИНИЧНА

ЛАБОРАТОРИЯ - белтък, глюкоза, албумин, седимент, РН, кетони,
билирубин

4. Смущения в уринирането. Измерване на специфично тегло

на урина
Основни симптоми на бъбречните заболявания
При наблюдението и обгрижването на пациенти с тези заболявания
медицинската сестра трябва да се насочи споря с проблемите, свързани с
потребността на пациента за отделяне.
Болка в поясната област. Типичен симптом на бъбречно-каменната
болест, при която малки конкременти започват пикочните пътища и
предизвикват задръжка на урината на различни нива в процеса на
отделяне. Болката настъпва остро и е много силна, ирадиира назад и
нагоре. Често се съчетава с гадене, повръщане, хематурия.
Микционни смущения / промени в уринирането/- дизурия,
полакиурия, олакиурия, ретенция
 полакиурия- често уриниране, понякога през 5-10мин. Тя може да
бъде резултат на възпалителни заболявания на пикочните пътища,
на неврологични заболявания, захарен или безвкусен диабет или да
бъде физиологична- при приемане на повече течности.
 олакиурия- рядко уриниране
 дизурия-Чести мъчителни пози за уриниране, съпроводен с парене,
болка и чувство за недовършено уриниране- може да е в резултат на
възпалителни заболявания, камъни в пикочните пътища, тумори на
пикочния мехур, заболявания на простатната жлеза.
  ретенция- отделената от бъбреците урина се задържа в пикочния
мехур, невъзможност за изпразване на пикочния мехур- наблюдава
се при аденом на простатата, камъни в пикочния мехур или
уретрата, стриктура и възпаление на уретрата, вродени аномалии на
пикочния мехур, неврологични увреждания и други

 Промени в диурезата и качествата на урината-олигурия,

полиурия, анурия /под 100 млл./, хематурия, албуминурия
 полиурия-увеличено количество на урината
 олигурия-намалено количество урина /под 500 млл. 24-часова
диуреза
 анурия- пълното прекратяване на отделянето на урината. /под 100
млл. 24-часова диуреза/. При анурия липсва урина в пикочния
мехур. Ако анурията продължи по-дълго време, тя е тревожен
симптом, заплашващ от самоотравяне-уремия-крайно тежко
състояние. Анурия продължила повече от 1-2 дни, е несъвместима с
живота.
 хематурия- наличие на кръв в урината, или с цвят на мито месо.
Наблюдава се при нефролитиаза, остър или хроничен
гломерулонефрит, бъбречна туберкулоза, тумори и др.

Други отклонения в уринирането и урината

 пиурия- наличие на гной в урината- наблюдава се пиелонефрити или
туберкулоза
 инконтиненция на урината - неволно изпускане на урината
 ишурия парадокса- постоянно изтичане на урина, на капки при пълен
пикочен мехур, който е загубил контрактилната си способност
 енурезис- неволно напикаване- незадържане на урината
 нощно напикаване- енурезис ноктурна- най-често при невропатични
деца или при поражения на централната нервна система и
гръбначния мозък

Промени във външния вид и кожата на пациента, която е бледа,

изпотена са специфични отоци по тялото. Проява на бъбречно заболяване е
т.нар. Facies nephritika - бледо, подпухнало лице, с оток под клепачите.

Артериална хипертония

Концентрационна и разреждаща функция- изразява се в способността

на бъбреците да разрежда ти концентрират първичната урина. При здрави
бъбреци, когато се приемат малко течности, организмът се стреми да ги
запази и образува малко урина, в която са разтворени голямо количество
твърди вещества. Специфичното тегло на такава урина се движи до около
1040 и именно в това се изразява концентрационната способност на
бъбреците.
Обратно- при приемане на повече течности- излишъкът се изхвърля, т.е.
отделяте повече урина, но с по-малко количество твърди вещества в нея.
Специфичното тегло на такава урина се движи до около 1001-1002. В това
се изразява разрежда щото способност на бъбреците.

5.Специални сестрински грижи за пациент с урологични

инфекции.
-Хоспитализиране на пациента в Нефрологично отделение
-Настаняваме пациента в подходяща проветрена и затоплена стая;
-Предаваме на пациента удобно положение в леглото.Запознаваме го с
правилника на вътрешния ред.-Провеждане разговор с пациента и близките
му с цел оформяне на сес.план.Запознаване пациента с
бол.режим,правилника за вътр.ред;
-Попълване на медицинската документация-ИЗ,темп.лист,книга за
новоприети,рапортна/тетрадка;
-МС прави оглед на външния вид. Търсят се данни за общо неразпложение,
главоболие, безапетитие, виене на свят, сърцебиене, болки в корема, отоци
в очите и крайниците, хипертония, хематурия, промени в урината, болки в
кръста.
-Уведомяваме лекаря за новопостъпил;
-Асистираме на лекаря при извършване на прегледа;
-Определяне на режима в острия стадий. Строго постелен и постепенно се
разширява;-Попълване на медицинска документация - ИЗ, требвателен
лист, темп. лист, фишове за съответните изследвания;-Изследване на
всички жизнени показатели – температура, пулс, кр.налягане, диуреза;
-Теглото на болния се измерва при постъпване в отделението и се следи по
времена престоя.
- Пациента се поставя на строга диета №7а,б и №7;
-Записваме назначените изследвания и лекарства от лекаря в тетрадка за
назначения и в температурния лист;
-Попълваме съпроводителни бележки/фишове/ за кръв и урина и
инструментални изследвания;
-Взимаме кръв и урина от пациента за лабораторните изследваниякато
спазваме стриктно асептика и антисептика и ги изпрашаме кл.лаборатория;
-Пишем лекарствена табела за назначените от лекаря лекарства. Изписваме
и контрастно вещество;
- Требване на храната, спрямо определената от лекар диета №7а,б и №7;
-Плануваме пациента за назначените от лекаря изследвани/дата и час;
-Информираме пациента за назначените му изследвания;
- Извърщваме проба за чувствителност към антибиотици.
-Извършваме проба за чувствителност към контрастната материя;
-Пациента се предава по рапорт. Наблюдаваме диурезата;
- Следи се за отоци поради задръжка на течности; следим тургора,
еластичността и цвета на кожата;
- МС следи качество, количество и промени в урината - цвят, прозрачност,
мирис, наличие на гной, кръв;
- Измерваме, изследваме и регистрираме пулс, температура, дишане, общо
състояние, контрол на урината, измерване на артериално кръвно налягане;
- Грижим се хигиената на леглото и за самия болен, като сменяме
чаршафите и бельото на болния,ако той сам не може;
- Извършваме всички хигиенни тоалети.
-Следим за външен вид на пациента и жизнено важните му функции;
- За да се намали риска от инфекции при уретрална катетеризация, трябва
да се провежда ежедневна грижа за катетъра и дренажната торбичка, като
например:- да се спазва стриктна хигиена на външните полови органи;- да
се почиства редовно областта, където катетъра влиза в уретрата или в
корема (при надпубисна катетеризация); следи се за поява на зачервяване,
подуване, гной, болезненост;- дренажната торбичка да се сменя само след
внимателно хигиенизиране на ръцете;- торбичката да се сменя само при
нужда - след пълното й напълване;- да се използва възможно най-тънък
катетър, за да намалите риска от увреждане на уретрата по време на
поставяне.
-Диуреза може да се събере и в специални гърнета, ако не се налага
катетър. Обяснява се на пациента важността, целта и значението на
събиране на урина. Предоставя се на болния чисто, покрито с капак гърне.
Съдовете с урината се пазят на хладно и тъмно място. Събирането на
урина на болния започва от 6.00 часа сутринта и завърши в 6.00 часа на
другата сутрин, като първата порция урина се изхвърля. Измерва се
количеството урина с мензура.
-Създаваме психоемоционален комфорт без напрежение;
-Провеждане на адекватно етиологично и симптоматично лечение. Грижи
за катетъра ако е катетаризиран. Прилагане на топли
физиотерапевтичнипроцедури/грейки/и рехабилитация; -Провеждане на
непрекъсната здравно¬просветна дейност;
-Стриктно водене на мед.документация;
-Изписване на пациента от отделението,като предния ден уведомяваме
пациента или неговите близките, оформяме на мед.документация.
6. Специални сестрински грижи за болни с урологични
операции
Специалните сестрински грижи за пациенти с урологични операции са от
изключително значение за успешното протичане на процедурата и
възстановяването на пациента. В някои от основните аспекти на
сестринските грижи за болни с урологични операции:
 Болката - най- характерна .
 Може да се наблюдава Смущения в уринирането
 Полакиурия;
 Дизурия;
 Рядко уриниране и двуетапно уриниране;
 Задържане на урината;
 Незадържане на урината;
 Нощно напикаване;
 Полиурия;
 Олигурия;
 Анурия.
 Промени в урината
 Промяна в цвета и прозрачността на урината;
 Изхвърляне на конкременти, кръвни съсиреци, късчета гной и
тъкан;
 Хематурия;
 Пиурия.
Подготовка за операцията: Медицинската сестра играе ключова роля в
подготовката на пациента за урологичната операция. Това включва
проверка на медицинската история на пациента, извършване на
необходимите лабораторни изследвания, предоставяне на информация и
образование за операцията, изготвяне на необходимата документация и
подготовка на операционната стая и инструментите.
Поддържане на стерилност и хигиена: Медицинската сестра трябва да се
грижи за поддържане на стерилността на операционната стая и
инструментите. Това включва правилното използване на персонална
защитна екипировка, подготовка на стерилни инструменти и материали, и
спазване на процедури за хигиена и дезинфекция.
Поддържане на комфорт и безопасност: Медицинската сестра трябва да
се увери, че пациентът е в комфортно състояние преди, по време и след
операцията. Това включва предоставяне на удобни позиции за пациента,
контрол на болката, следене на виталните функции (като пулс, кръвно
налягане и диуреза), и предотвратяване на инциденти и нарушения на
безопасността, като например падане или инфекция.
Асистенция по време на операцията: Медицинската сестра може да
играе активна роля по време на операцията, като помага на хирурга и
операционния екип, предоставя необходимите инструменти и материали,
следи за състоянието на пациента и отчита данните за операцията. -
Медицинската сестра по време на операцията може да изпълнява
следните задачи:
Подготовка на операционната стая и инструментите: Медицинската сестра
трябва да се увери, че всички необходими инструменти, материали и
оборудване са налични и готови за употреба преди започването на
операцията. Тя трябва да се увери, че всички инструменти са стерилни и
правилно подредени.
Асистиране на хирурга: Медицинската сестра може да помага на хирурга
по време на операцията, като подава инструменти и материали по
изискване, държи инструменти и помага при изпълнение на различни
процедури. Тя трябва да бъде запозната с процедурата и да бъде
внимателна и внимателна по време на операцията.
Мониторинг на пациента: Медицинската сестра трябва да следи за
състоянието на пациента по време на операцията. Това включва отчитане
на виталните показатели на пациента, като пулс, кръвно налягане,
наситеност на кислород и други. Тя трябва да бъде стерилните материали
и инструменти, и проверка на работата на необходимото оборудване.
• Стриктна процедура за стерилност: Медицинската сестра трябва
да спазва стриктни процедури за стерилност по време на операцията. Това
включва правилно отваряне на стерилните опаковки, използване на
стерилни инструменти и материали, и избягване на всякакво контактно с
нестерилни повърхности или предмети.
• Дезинфекция и пречистване на инструменти: Медицинската
сестра трябва да се грижи за дезинфекцията и пречистването на
инструментите след използването им. Това може да включва почистване на
инструментите със специални препарати и следване на процедури за
автоклавиране или други методи за стерилизация.
• Разделно събиране на отпадъците: Медицинската сестра трябва да
се грижи за разделното събиране на отпадъците по време на операцията.
Това включва правилното маркиране и отстраняване на различните видове
отпадъци, като медицински отпадъци и остри предмети, за да се
предотврати риска от инфекция

7. Приложение на лекарствени средства в уши , нос и гърло

Приложението на капки за уши , нос и гърло става след провеждането
на специален тоалет. Не използват остри предмети и инструменти.

Капки за нос
Поставянето на капки за нос става по следния начин:
  Болния сяда на стол или ляга по гръб по възможност без
възглавница
 С палеца на лявата ръка сестрата повдига носа нагоре, за да се
отварят добре носните ходове
 С дясната си ръка взима капкомера
 Болният прави няколко вдишвания през носа, за да попадне
лекарството в носната кухина
 Прави няколко движения с главата напред и назад
 Болният трябва да лежи 5 мин.

Капки за уши
Предварително се почиства ухото.маслените разтвори предварително се
нагряват до температурата на тялото. Ако флаконът не е със собствен
капкомер, за всяко ухо се използва отделен. Поставянето става с
капкомер
Поставянето на капки за уши става по следния начин:
 Положението на болния е седнал или легнал
 Главата да бъде към светлината
 При капването в десния външен слухов канал болният лежи на
лявата си страна
 С лявата ръка сестрата хваща горната част на ушната мида и я
издърпва леко нагоре и назад, за да се изправи слуховия канал
 По стените на канала се накапват капките
 След 5-6 мин. болният изправя главата си
 Излишното лекарство се попива с памук
 Във външнта част на канала се поставя парче памук
Специален тоалет на устна кухина:
 Предаване удобно положение, в зависимост от състоянието му, с
лице към светлината.
 Подавате чаша с разтвора на кислородна вода .
 Поднасяте бъбрековидно легенче след извършената гаргара.
 Повторете процедурата на изчерпване на приготвения разтвор.
 Подавате чашата с разтвор на калиев перманганат.
 Поднесете бъбрековидното легенче след гаргарата.
 Подсушавате устните на лекуваната личност и ги намазвате с
вазелин.
Ако лекуваната личност е в безсъзнание:
 Вземете една чиста шпатула, на която е навито марлено
квадратче.
  Потапяте шпатулата в разтвор на кислородната вода.
 Отваряте устната кухина.
 Внимателно обтривате вътрешната страна на бузите, венците,
зъбите, небцето и езика.
 Поставяте замърсената шпатула в съда за мръсни.
 Вземете чиста шпатула, обвита с марля и я потапята в разтвора
на калиев перманганат
 Отваряте устната кухина и обтривате по същия начин.
 Подсушавате устните с лигнин.
 Намазвате устните с вазелин.

8.Правила и задължения на медицинската сестра при

вземане, съхранение, изпращане и транспорт на носен,
гърлен, назофарингиален и ушен секрет за изследване
Ушен секрет се взима в случаите на инфекция и секреция от
ухото.Причините са най –различни: остър и хроничен среден отит,
мастоидит, външен отит, фоликулит, усложнения при други инфекции.
Ушен секрет се взема от възпалено ухо или от двете уши при
генерализирана инфекция.
Препоръчително е пациентът да не е третирал ушния канал с медикаменти
най-малко 12 часа преди манипулацията.
Изследване за патогенни микроорганизми и за гъбички ( Candida ). При
наличие на позитивен резултат от микробиологичното изследване се
определя чувствителността на изолираните микроорганизми към
медикаменти (антибактериални) с цел да се подбере най-подходящото
лечение.
Секрет за изследване от външно ухо обикновено се взема от специалист
УНГ, поради необходимостта от специфично оборудване. Материал за
микробиологично изследване не се взема след прилагане на локални
медикаменти, съдържащи антибактериални агенти. Изследването може да
продължи до три дни след получаване на материал в лабораторията,
поради необходимостта от изолиране на патогените от наличната
(нормална) микробна флора.
Вземане на назофарингеален секрет- Секретът се взема с два тампона –
по един за фарингеалния и за носния секрет. С първия тампон се взема
материал последователно от двата носни хода, а с втория – от фаринкса. В
едната ноздра, паралелно на небцето, се вкарва сух памучен или
полиетиленов тампон и се оставя за няколко секунди, след което се
изважда с въртеливо движение и притискане към стената на носния ход. С
един и същи тампон може да се вземе секрет и от двете ноздри. След
манипулацията тампонът се поставя в стерилна епруветка с 1 – 2 ml
транспортна среда, съдържаща антибиотици. Сливиците и задната стена на
фаринкса се обтриват енергично с друг тампон, след което той се поставя в
друга епруветка с не-повече от 1 – 2 ml транспортна среда. Транспортната
среда, в която се поставят пробите за вирусологично изследване, най-често
представлява физиологичен разтвор с pH 7.4 или разтвор на Хенкс. В
последно време за вирусологична диагностика са налични специални
фирмени транспортни среди, съдържащи триптозо- фосфатен бульон,
захарозо-фосфатен бульон или клетъчно-културална среда.
Взетите материали за вирусологично изследване е необходимо да се
съхраняват на +4°С до пристигането в лабораторията за изследване, за
възможно най-кратък срок. Транспортирането им се извършва в термос
или хладилна чанта. В противен случай те се замразяват на или под -70°С.
Пробите не трябва да се съхраняват или транспортират в сух лед (СО 2 ),
без да са изолирани в стъклен съд или двойна полиетиленова торбичка, тъй
като СО 2 може да инактивира вируса, ако получи достъп до пробата.
Гърлен секрет – сутрин на гладно, преди тоалет на устна кухина. С
памучен тампон се взема от намиращите се в устата язвички, налепи,
небните дъги на границата между здрава и болна част.Изпращат се за
микробиологично изследване. Изследванията се търсят до 72 часа.
Гърленият/фарингеален секрет се посява на специални хранителни
среда,след което се „отглежда” за определено време при определени
условия. При наличие на растеж върху хранителната среда с посетия
материал се оформят надигнати бактериални колонии. От тях чрез
повторно пресяване и допълнителни тестове се изолира конкретен
бактерии. Ако се изолира патогенен бактериален щам, задължително се
извършва изследване на антибиотична чувствителност и се изготвя
антибиограма.

9. Предоперативна подготовка и следоперативни грижи за

пациенти в оториноларингологията
Предоперативният период обхваща времето от приемането на п-та в УНГ
клиника до извършване на оперативната интервенция. През този период се
извършват всички необходими излседвания и заедно с тях се подготвя и
пациента та за предстоящата му операция. При хоспитализацията
пациентът трябва да носи с себе си: тоалетни принадлежности, прибори за
хранене, термометър и бръснарско ножче за санитарна обработка на
оперативното поле. По време на хоспитализацията пациентът е длъжен да
спазва режима и вътрешния ред на УНГ-клиниката и плана на пред
оперативната му подготовка.
Задължение на МС
 при извършване на предоперативна подготовка- да вземе
информирано
 съгласие от пациента за извършване на предстоящите му
излседвания; да направи план за извършване на предоперативната
подготовка на п-та, т.е да запланува п-та за всяко едно
предоперативно изледване;
 да му разясни режима, който трябва да спазва преди извършването
на всяко едно изследване, т.е каква храна и течности трябва да
приема, до кого и кога трябва да е гладен;
 да следи своевременно получаването на готовите резултати от
направените изследвания и да ги предоставя на лекуващия лекар;
 да направи предоперативно психична подготовка на п-та;
 да извърши санитарно- хигиенна обработка в деня на операцията на
п-та; да подготви по изискванията за съотвтната хирургична намеса
оперативното поле в деня преди операцията чрез измиване и
избръсване;
 в деня на операцията да направи назначенията от анестезиолога
премедикацията;
 да транспортира пациента на количка/стол до операционната зала;
 да предаде п-та с цялата болнична документация на
анестезиологичната и операционна МС.
Следоперативни грижи- след оперативния период обхваща времето от
извършването на оперативната намеса до изписването на п-та от УНГ
клиника.
Задълженията на МС са:
 да предава необхофимото положение на пациента след
настаняването му на болнично легло;
 непрекъснато да наблюдава общото му състояние;
 да следи жизнените показатели;
 да прилага правилен режим за захранване; да прилага техниките на
ранно раздвижване след операцията;
 да следи пациента за стриктното му спазване и указанията за
следоперативния период;
 да наблюдава превръзката и оперативната рана за
 кървене;
 да прави превръзка на п-та по назначение на лекаря;
 да прилага назначената медикаментозна терапия; да свали конците
от оперативната рана по назначение на лекаря;
  да изпише п-та;
 да му даде указания за правилен лечебно- диетичен и физически
режим след изписването му в домашни условия.

10. Тоалет на очно болните. Поставяне на очни медикаменти

Тоалет на око- табличка с памучен тампон напоен в
физиологичен разтвор, почиства се от навън на вътре за всяко око
поотделно.
Приложението на капки за очи става след провеждането на специален
тоалет. Не използват остри предмети и инструменти.

Капки за очи
Поставянето на капки в очите става по следния начин:
 Болният трябва да е легнал или седнал
 Да бъде с лице към светлината
 М.с застава с лице към него или зад него
 Държи в дясната си ръка капкомер
 Отваря се добре окото, поставя се 1-2 капки, като държи
капкомера успоредно на окото
 След това пуска клепача и казва на болния да движи очните си
ябълки във всички посоки във затворени клепачи
 Или се прави лек масаж върху тях с памучен тампон
 С тампонче се попива излишъкът от лекарството
 Ако пациентът има засъхнала секреция не трябва да се маха
принудително, а се намазва с вазелин
 Ако има гнойна секреция се взима матрериал за микробиологично
изследване
Поставянето на мехлем в очите става по следния начин:
 Прави се специален тоалет на очите
 Сестрата взема на върха на стерилна стъклена пръчица парченце
мехлем с големина на житно зърно и я хваща с дясната ръка
 Застава с лице към болния
 Кара болния да си вдигне главата нагоре
 С показалеца на лявата ръка тя дърпа долния клепач надолу
 Слага в отворената долна конюнктивална торбичка върха на
пръчицата с поставния на нея мехлем, като я държи успоредно на
окото
 Пуска клепача и издърпва внимателно пръчката навън
 Казва на болния да затвори очите си
  Поставя памучни тампонче върху клепачите на болното око
 С лек мсаж върху него разпръсква мехлема равномерно навсякъде
 С една стъклена пръчица може да се вземе само веднъж мехлем от
кутийката
Удобни са специални тубички с мехлем, които са с изтъненичасти накрая и
се изписват индивидуално

Субконюктивалните инжекции.
Предварителна подготовка:
• Писмено информираното съгласие. Да обясним на пациента
правилно какво го очаква. На болния трябва да се обясни техниката на
поставяне. И да му се каже за това че е възможно, не е задължително след
това да има лека болка до умерена.
• Трябва да му се дадат указания какво трябва да прави и какво да бъде
поведението му по време и след поставянето на инжекцията. •
Пациентът трябва да лежи неподвижно, не трябва да мърда главата
си и не трябва да затваря клепачите си.
• Тези манипулации, които не изискват дълго време, така че не
изискват кой знае какво обездвижване и кой знае какво напрягане от
страна на тези болни.
• Субконюктивалните инжекции се правят лечебна цел, те нямат
диагностична цел. Най-често това са Целестон, Дипрофос, Дицинон, са
лекарствата които се поставят по този начин.

Ролята на сестрата:
• Няколко пъти да накапва окото преди самата инжекция, с
лекарствено средство, което уплоид - Дикаин, в концентрация 0,5%.
Прави се 2 до 3 накапвания, през интервал от 2 до 3 минути и след като 3-
тото накапване се приключи се изчакват още 5 минути, за да се получи
желаният ефект и приемаме, че окото е упоено и може да се направи
инжекцията.
• Медицинска сестра трябва предварително да е аспирирала в
прецизна спринцовка. Самото аспириране става с обикновенна игла, а вече
преди самата манипулация се поставя по-финна игла с № 28 или 29.
Колкото е по-голямо числото, толкова е по-малка и финна иглата.
• Позицията на болния - трябва да е легнал, главата да е неподвижна,
погледът трябва да бъде нагоре или надолу, в зависимост от това в коя част
на окото ще се постави инжекцията.
• Самото извършване става по следният начин: С малка малка и финна
пинсета лекаря повдига конюнктивата и с плавни движения, въвежда
иглата и след това много бавно и внимателно въвежда лекарственото
средство.
• Обикновено се образува папулка. Количеството на лекарственото
средство, колкото е по-голямо, толкова папулата ще бъде по-голяма.
• След приключването на манипулацията, сестрата има задачата да
постави леплива превръзка и тя може да се свали след 2-рия час.
• Да се уведоми пациента, че е възможно да се получи екхимоза- това
е кръвоизливно петното, но бързо изчезва, в рамките на 1-2 дни, то се
резорбира.
Арабулбарната инжекция - тя се извършва само от лекар.
• Сестрата асистира.
• Не е необходимо предварително упояване на окото.
• Пациентът подписва писмено информирано съгласие.
• Информираме пациента за техниката на извършване.
• Позицията на болния трябва да бъде легнал.
• Главата неподвижна.
• В прецизна спринцовка, сестрата аспирирала лекарственото
средство.
• Всичко необходимо за извършване на инжекция. /дезинфектант за
кожа, подходящи размери игла, съд с памучни тампони/.
• Казваме на болния да си затвори очите, но да гледа нагоре.
• Трябва да се почисти, както горния така и долния клепач.
• Лекаря започва въвеждането на иглата, като целта е тя да попадне в
пространството за очната ябълка.
• След което аспирира и бавно въвежда лекарственото средство.
• След като иглата се извади, отново кожата на мястото на убождането
се почиства с дезинфектант за кожа.
• Възможно отново екхимоза да се появи, но тя много бързо отшумява
и се премахват неините неприятни последици.
• Трябва да има превръзка, която да предстои минимум 2 часа.

11. Предоперативна подготовка и следоперативни грижи за

пациенти с очни операции
Предоперативни грижи :
 Приемане на болния в отделението;
 Настаняване на съответната стая и легло според пола, възрастта и
състоянието му;
 Запознаваме го с вътрешния ред с правата на пациента с персонала и
с болния по съседство;
 Осъществяване контакт с болния с цел събиране на информация за
анамнезата и спечелване на доверието му за изработване на
индивидуален план за СГ; ,
 Попълване
  на всички необходими документи – ИЗ , температурен лист , книга за
приети болни , лекарствена табела , взимане на информирано
съгласие;
 Изпълняване на точно и навременно лекарските назначения;
 Осигурява се съня и почивката;
 Следене външния
 вид на болнния и жизнено-важните му функции;
 Провеждане на симптоматично лечение; Витаминотерапия;
Измерване теглото на болния;
 Проследяване на поетите течности;
 Грижи за личната хигиена;
 Наблюдение състоянието на болния-тревожните
 симптоми са: силна болка, непоносимо дразнене, сълзене, кървене и
сърбеж;
 Извършване на специален тоалет на очите или промивка с
лекарствен
 разтвор;
 Извършване на параклинични изследвания- изследване на кръв
/пълна кръвна- картина, електролити, АКР, СУЕ,
тромбоцити /;Урина/белтък, захар, билирубин, уробилиноген,с
едимент/; Микробиологично изследване от конюктивалния сак;
 Измерване на вътреочното налягане ;
 Наблюдение на слъзните пътища;
 Прави се проба
 за чувствителност към антибиотиците;
 Прави се тонометрия, офталмоскопия, периметрия, пахиметрия,
гониоскопия;
 На 18ч се дава Дехидратин,а в 22ч Диазепам;
 Сутринта болния не закусва в 6ч се прави Дехидратин;
 Болният трябва да си измие лицето си със сапун, да свали
украшенията, лакът на ноктите, да се махат протезите;
 Ако са големи веждите и миглите се постригват с ножица намазан с
Вазелин;
 Болният с носилка се сваля в операционната зала + документацията;
Следоперативни грижи :
 Болният се настанява в леглото с леко повдигната горна част ;
 На болния се обяснява да не говори,да не се движи главата,да си
движи само под кръста;
  Ако има болка се дава болкоуспокояващи като Analgin;
 Следене и правилно регистриране на жизненоважните му функции /
температура, пулс, дишане, кръвно налягане, диуреза/;
 Следи се лицеизраза на болния, на диабетно болния може да се
 даде течности с лъжица;
 Болният да се раздвижва след 6ч;
 Пациентът сяда в леглото,гърбът му трябва да е подпрян в таблета и
да стои 10 мин., ако няма проблем пуска краката си надолу;
 Наблюдаване активно пациента в следопераривния период-
 наблюдава се следоперативната превръзка и се сменя на 1-2ч
съчетано с поставянето на капки в окото;
 Провеждане на правилен диетичен режим ;
 Спазване на подходяща диета, според заболяването и назначението
на лекар и диетолог;
 Извършване на здравна просветна дейност ;
 Емоционална ,социална и духовна подкрепа на болния;
 Изписване на пациента, попълване на необходимата документация.

Препоръки към болните с глаукома

 Да се ограничи приема на течности до 1,5 л дневно;
 Да изключат от менюто си консервите;
 Да ограничат употребата на сол;
 Да избягват вълненията и стресовите състояния;
 Да се наспиват не по-малко от 8 часа;
 Да се избягва тежък физически труд, свързан с вдигане на тежести,
сечене на дърва, работа с наведена глава на долу - градинарство,
ръчно пране. Да се гледа телевизия в осветена стая.
 Забранява се: Къпането с гореща вода и ползване на сауна.
 Престой в тъмни помещения, защото зеницата се разширява
максимално и може да предизвика повишаване на вътреочното
налягане.
 Полезно е : Четене и работа на близко разстояние, защото зеницата
тогава се свива и благотворно влияе на вътреочното налягане. Не се
препоръчват хладни водни процедури и престой навън при много
ниски температури. Срещу силното слънце е необходимо да се
ползват защитни очила със зелени стъкла.
12.Специални сестрински грижи при големите гериатрични
синдроми - инактивитет, имубилизация, нестабилност,
падания, инконтиненция, ядрогенни лекарствени реакции
Имобилизоция на тялото и крайниците се прилага когато е необходим
покой - при счупвания, травми.
Сестрински грижи:
 Помага при избора на стая в къщата, необходимо е да бъде близо до
баня, тоалетна, кухня
 Подредба на стаята
 Място на леглото, да е достъпно от три страни, при нужда с прегради
осигуряващи безопастността на болния от падане от леглото/
 Самото легло да е достатъчно високо и достатъчно твърдо, с удобен
матрак добре изпънати памучни чаршафи /при необходимост
многофункционално легло/
 Възглавници-различни по големина: за тила, за страничните части на
тялото, за долните крайници, дъски и подложки
 Осветеност: от естествена и изкуствена светлина според
денонощието
 Да има помощна масичка за хранене;
 Шкафче за пособия и прибори на болния – да се ползват
самостоятелно
 Звънец при нужда от помощ
 Телевизор, радио, телефон
 Поставка за вестник – да чете в леглото, ако човека е в състояние да
чете;
 Поставяне на допълнителни помощни средства - като въже с което да
се подпомага ставането, подпора за гърба, за да седне в леглото
 Осигуряване на безопасно придвижване в къщата –преминаване на
прагове, стълби
 Осигуряване на стол за посетител

Специални сестрински грижи:

 Извършване на хигиенни процедури, които включват измиване под
душа или избърсване с мокра кърпа, миене на зъби, рязане на нокти,
бръснене, изплакване на устната кухина с отвари от лечебни билки
 Проследяване на външен вид, тегло, кожа
 Редовно измерва телесната температура, кръвно налягане, пулс
 Редовно проветрява на помещението и провеждайте мокро
почистване;
 Осигуряване на ежедневни разходки, ако е възможно /при нужда с
помощно средство или количка/.
  Съдействие при ходене до тоалетната, при нужда подсигуряване на
подлога, памперси. Ако възрастния пациент е с катетър-
проследяване на диурезата и изхожданията.
 Количка за превозване на болни. Колелата да бъдат гумени
 Тоалетен стол - количка е предназначен за тежко болни, които не са
в състояние да ходят или не трябва да ходят, но могат да заемат
седящо положение.
 Осигурете специални грижи на лежащи пациенти. Обръщане,
повдигане, тоалет против декубитус. Перкуторния масаж, смяна на
позицията на тялото през 2 часа.
 При фекална или уринарна инконтиненция да се използват
еднократни пелени
 Прилага назначената терапия за хроничните заболявания
 При нужда прилага болкоуспокояваща и антипиретична терапия
 Медицинската сестра трябва да осигури стабилна психологическа
среда
 Важно е на човека да се говори и да се накара да се чувства нужен и
полезен, затова, когато е възможно, му позволявайте да изпълнява
прости задължения за него, ако е възможно.
Инконтиненция- неволно изпускане на урина или фекалии
Инконтиненцията е неволно изпускане на урина, която не може да се
контролира от волята на хората. Това заболяване е изпускане по малка
нужда. Това е заболяване, което може да бъде първично, но може да бъде и
вторично вследствие на някакво друго заболяване, което е дало дефект на
сфинктера на пикочния мехур.
Инконтиненцията на урината при мъжете е много деликатен
проблем, който мъжете крият и не ходят на лекар за това. В
урологията това състояние по-известно под термина, че се развиват
патологични процеси на човешкото тяло свързани с възрастови проблеми.
Тази инконтиненция на урина е проблем не само медицински, но и
социален. Това не е за животозастрашаващо състояние, това състояние
придружено от сериозни психически и емоционални разстройства, които
водят до социално изключване и без да има други заболявания пациентите
започват да остават и да се затварят в дома и се намалява физическата
активност.
При жените уринарната инконтиненция се характеризира с
неконтролируем процес на отделяне на урина. Много често се среща.
Различни фактори, които предизвикват това заболяване при жените са
много, те обикновено са свързани с:
 отслабване на мускулите на тазовото дъно
 нарушения в уретралния сфинктер
Причини и фактори могат да бъдат:
трудно раждане, затлъстяване, възрастта също над 65-годишна възраст без
да има заболявания, камъни в пикочния мехур, различни анормални
структури на отделителната система, хронични инфекции на пикочния
мехур, много често хроничната кашлица води до този проблем, Захарния
диабет, болестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер, Множествена
склероза защото множествена склероза предизвиква много чести позиви за
уриниране, рак на пикочния мехур, инсулт, пролапс на тазовите органи,
този пролапс се получава обикновено след трудно раждане и когато
израждащия лекар не обърне внимание на това, при пролапс на тазовите
органи и различни други заболявания свързани с отделителната система.

Уринарната инконтиненция е предотвратимо състояние. Може да

се лекува, защото то влошава качеството на живот. Но възрастните хора не
търсят медицинска помощ и оттам идват задълбочаване на проблемите.
Почти всички, които имат такива проблеми се стараят да ги скрият и не
търсят медицинска помощ, не съобщават на лекуващия си лекар или на
джипито.
При възрастни жени посещението на при акушер-гинеколог може да
бъде много подходящо, за да се диагностицира такъв пролапс на матката,
защото много възрастни жени над 65 и 70 години възрастни жени са
раждали в условия, когато колкото и да е трудно раждането колкото и да
има опасност за родилката и за детето, много рядко се преминавало към
раждане със секцио. Затова много често тези жени имат пролапс на
матката, но и на други тазови органи и това дава това усложнение.
 Има и упражнения за тазово дъно, които могат да заздравят тазовите
мускули и се предотвратява това неволно изпускане на урина.
 Има лекарствени средства по-точно хормони, които се доставят в
организма и това състояние всъщност може да се лекува и по този
начин.
 Има естествено и хирургическо лечение при различни заболявания,
различни модерни методи, за оправяне на този проблем.
 Има различни изкуствени компреси и поставянето на балон. Този
балон притиска уретрата точно под шийката на пикочния мехур и
така по-добре той да издържи пълния пикочен мехур. Целта на тези
балони е да се намали изпускането на урина при кихане, кашляне,
смеене, бягане и така нататък.
 Поставяне на изкуствен уринарен сфинктер. Това е едно
пръстеновидно устройство, което притиска пикочния канал.
 Различни други хирургични интервенции, които да имат различно
подобрение на това състояние за да може пациентите и да водят един
нормален живот, защото това е един социален проблем, не само
медицински.
 Специални сестрински грижи при пациенти с различни
заболявания, които изискват такива действия, манипулации,
свързани с оплакванията на пациентите

План за сестрински грижи:

 Определение за заболяването
 Оплакванията на пациента - примерно при Инконтинеция, че
се изпуска, не може да отиде, че се срамува да отиде на лекар
 Правим план за грижи при такъв пациент
 какви съвети, ще дадем
 какво да прави
 при какъв специалист

Пациентът да информира и обучен за самонаблюдение и справяне с

проблемите на дефекация и уринирането.
Грижите за тези пациенти включват наблюдение на общото състояние,
патологичните отклонения в уринирането и промени в урината.

Специални сестрински грижи при пациенти с инконтиненция:

 Извършване на хигиенни процедури, които включват измиване под
душа или избърсване с мокра кърпа, миене на зъби, рязане на нокти,
бръснене, изплакване на устната кухина с отвари от лечебни билки
 Проследяване на външен вид, тегло, кожа
 Редовно измерва телесната температура, кръвно налягане, пулс
 Редовно проветрява на помещението и провеждайте мокро
почистване;
 Осигуряване на ежедневни разходки, ако е възможно /при нужда с
помощно средство или количка/.
 Съдействие при ходене до тоалетната, при нужда подсигуряване на
подлога, памперси. Ако възрастния пациент е с катетър-
проследяване на диурезата и изхожданията.
 Количка за превозване на болни. Колелата да бъдат гумени
 Тоалетен стол - количка е предназначен за тежко болни, които не са
в състояние да ходят или не трябва да ходят, но могат да заемат
седящо положение.
 Осигуряване на специални грижи на лежащи пациенти. Обръщане,
повдигане, тоалет против декубитус. Перкуторния масаж, смяна на
позицията на тялото през 2 часа.
 При фекална или уринарна инконтиненция да се използват
еднократни пелени
  Прилага назначената терапия за хроничните заболявания
 При нужда прилага болкоуспокояваща и антипиретична терапия
 Медицинската сестра трябва да осигури стабилна психологическа
среда
 Важно е на човека да се говори и да се накара да се чувства нужен и
полезен, затова, когато е възможно, му позволявайте да изпълнява
прости задължения за него, ако е възможно.
 Да се контролира при приема на слабително средство
 Измерване на диуреза и относително тегло на урината. Обучение на
английските за събиране на диуреза
 Наблюдава пациенти за отоци на крайниците.
 Голямо значение за лечението на състоянието на болният имат
извършваните от медицинската сестра хигиенни грижи за него.
 Редовно извършване тоалет на генитални след всяко уриниране и
дефекация
 Необходимо е редовно измерване на телесното тегло.
 Важно значение при лечение на заболявания на пикочо-половата
система имат хранителния режим и диетата. Обикновено тези болни
означава диета №7 и №7а по Певзнер, които граничат солта и
течностите.
Ятрогенни заболявания са тези, които са предизвикани по някакъв
начин от прилаганото лечение, действията или поведението на самия
лекуващ, диагностичните процедури или обстановката, свързана с
изброените елементи. С нарастващото прилагане на продуктите на
фармацевтичната индустрия ятрогенните заболявания стават и все по-
голям проблем.
Рискови фактори за ятрогенно заболяване са напредналата
възраст и броят на предписаните лекарства. Тези ятрогенни усложнения
включват неблагоприятни лекарствени ефекти (напр. взаимодействия),
падания, нозокомиални инфекции, области на дискомфорт, делириум и
усложнения, свързани с извършени хирургически интервенции. Съобщава
се, че нежелани лекарствени реакции като причина за приемане в
отделения по вътрешни болести или когато се появят по време на
хоспитализация непрекъснато се увеличава. Тези нежелани събития са
свързани с терапевтични грешки, като неподходящо приложение на
лекарството, взаимодействия лекарство-лекарство и грешка в дозировката.
Пациентите с нежелани лекарствени реакции остават по-дълго в болница и
приемат повече лекарства, както преди, така и по време на болничния си
престой. Също така приемането в интензивно отделение е резултат от
ятрогенни събития, с висок дял на шок, което води до по-голяма нужда от
инвазивно лечение и по-дълъг престой в интензивното отделение също се
увеличава при възрастните пациенти.
 Рискови фактори
Пациентите в напреднала възраст имат повече съпътстващи
заболявания. Повишената честота на нежелани лекарствени реакции при
пациенти в напреднала възраст може да се обясни с увеличения брой
патологии или болестни състояния, присъстващи при възрастните хора, и
броя на лекарствата, приемани в дългосрочен план, което води до промяна
в процесите на екскреция и елиминиране (бъбреци , черен дроб) и промени
в нивата на плазмените протеини (напр. хипоалбуминемия). Това
повишено излагане на медицински интервенции увеличава риска от
неблагоприятни последици от грижите.
Индуцирана от лекарства ятрогенна болест. Множество лекарства
(полифармация), които превръщат възрастните хора в живи „комплекти
химия“, са може би най-разпространените заплахи за ятрогенното
заболяване. В проучване на пациенти в напреднала възраст голям брой
ежедневни лекарства повишават риска от лекарствени взаимодействия,
отговорни за ятрогенни заболявания. Едновременният прием на няколко
лекарства и множество хронични заболявания значително увеличават
риска от неблагоприятни взаимодействия лекарство-лекарство или
лекарство-болест.
Проучвания върху падания при възрастни хора съобщават, че лаксативите
могат да бъдат рисков фактор. Въпреки това, няма доказана причинно-
следствена връзка между слабителните лекарства и паданията.
Неотдавнашен анализ показа, че пациентите в напреднала възраст,
лекувани с лаксативи, са два пъти по-склонни да падат в сравнение с тези,
които не приемат . Причинно-следствената връзка вероятно не е пряко
свързана със страничен ефект на използваното вещество, а по-скоро
отражение на други патологии, които могат да причинят падане. Тези
патологии включват по-напреднала възраст, приковаване на легло или
съпътстваща болест на Паркинсон.
Множество хронични заболявания.Колкото по-голям е броят на
хроничните заболявания, толкова по-голям е рискът лечението на едно
заболяване да влоши други състояния. Например, лечението на артрит с
нестероидно противовъзпалително лекарство може да обостри сърдечна
недостатъчност, коронарна артериална болест или хроничен гастрит.
Множество лекари. Погрешната диагноза, включително както
прекомерното, така и недостатъчното лечение, е повтарящ се проблем при
възрастните хора. Наличието на няколко лекари може да доведе до
некоординирани грижи и ненужна полифармация. В резултат на това
терапевтичният режим на пациента често се променя без участието на
другите лекари на пациента, като по този начин се увеличава рискът от
ятрогенни усложнения.
Хоспитализация. Хоспитализацията на обитателите на старчески
домове е скъпа и потенциално излага обитателите на ятрогенни
заболявания и психологически увреждания. Съобщава се за
непропорционално висока честота на ятрогенни заболявания при
хоспитализирани пациенти на възраст над 65 години.
Медицински или хирургични процедури. Няколко от рисковете за
ятрогенно заболяване са податливи на контрол. Рисковете, дължащи се на
хоспитализация, включват придобита в болницата инфекция,
полипрагмазия и реакции при трансфузия. Хоспитализираните пациенти,
които имат деменция или които са обездвижени (напр. след операция), са
изложени на висок риск от ятрогенни усложнения.
Медицинската технология може да допринесе за ятрогенни усложнения,
включително внезапна смърт или инфаркт на миокарда след операция за
смяна на клапа, инсулт след каротидна ендартеректомия, претоварване с
течност след трансфузии и инфузии, нежелано удължаване на живота чрез
изкуствено поддържане на живота и хипоксична енцефалопатия след
потенциално удължаваща живота кардиопулмонална реанимация .

Последствия. През 1980 г. Световната здравна организация въведе

нова система за класификация, свързана с последствията от болестта,
известна като „Международна класификация на уврежданията,
уврежданията и недъзите“. Клиницистите трябва да знаят как се проявява
ятрогенното заболяване при възрастните хора и как да го управляват. Тъй
като един от отличителните белези на стареенето изглежда е загубата на
резервен капацитет и следователно загубата на способност за реагиране на
стрес, много възрастни хора може да не успеят да проявят характерните
симптоми, свързани с дадено заболяване.
Освен това повечето от възрастните хора страдат от няколко хронични
заболявания, което затруднява ясното разграничаване на симптом на
ятрогенно заболяване в контекста на съпътстващи проблеми. Следователно
диагнозата на ятрогенно заболяване изисква значителна степен на
проницателност и финес. Ятрогенното заболяване може да се случи на
всеки, особено сред възрастните хора, и може да има доста
травматизиращи психомоторни и социални последици. Вследствие на
ятрогенно заболяване пациентът може да стане зависим от трето лице и
може повече да не може да напусне дома си. Ятрогенното заболяване,
предизвикано в резултат на медицинска намеса, може да доведе до
объркване в определени случаи по време на разследване и следсмъртно
изследване.

Предотвратяване. Предотвратимо събитие може да се дефинира

като събитие, което не би се случило, ако медицинската наука може да
осигури оптимално управление. Превенцията остава най-добрата гаранция
за добро качество на живот и може да намали социалните и
икономическите разходи на заболяването. Доказано е обаче, че по-
възрастните пациенти и тези с по-голям брой здравословни проблеми са
изложени на повишен риск от предотвратими нежелани реакции.
Идентифицирането на възрастните хора, които са изложени на висок риск,
минимизирането на лекарствата, ранното разпознаване и лечение на
заболяването и внимателното управление на хроничното заболяване са
необходими компоненти на превантивната грижа.

Оценка на риска при всеки пациент !!!

13. Специални сестрински грижи при най-често срещаните соматични

заболявания на хора в напреднала възраст
Соматичните заболявания са заболявания, които се лекуват с лекарства, а
не оперативно. Има хирургични заболявания, които налагат консервативно
лечение.
Сома – тяло/ от гръцки
Соматичните заболявания, включват всички болести на тялото. Към тях
могат да се отнесат и психичните заболявания. Те могат за включат Болест
на Алцхаймер, Деменция, Психични разстройства.
Соматични заболявания са вътрешни заболявания.
Дихателна система. Най-често срещано заболяване при възрастни хора
при дихателната система е ХОББ / Хронична Обструктивна Белодробна
Болест.
Над 10% от възрастните хора могат да имат тава ХОББ. То включва:
 Емфизем
 Хроничен бронхит
Най-чести симтоми: Задух, кашлица, затруднено дишане, стягане в
гърдите- от всичко това следва намален дихателен капацитет.
Какво може да се посъветна един болен с ХОББ, за да се забави
неиното прогресиране? Пушенето, тези пациенти не трябва да стоят на
прах, на някакви химически изпарения, задължително трябва да се
ваксинират-за грип, за пневмония, за Ковид.
Сърдечно съдова система. Най-често срещаното заболяване е Артериална
хипертония, Атеросклероза, Исхемична болест на сърцето/Коронарна
болест на сърцето. Сърдечна недостатъчност.
Сърдечната недостатъчност е състояние, което възниква, когато сърцето не
може да доставя адекватно кръв и кислород на всички органи в тялото.
Сърцето може да се увеличи и за развие мускулна маса и да работи по-
бързо, за да отговори на нуждите на тялото и по този начин, човека ще ще
чувства изморен, замаян, ще има гадене, ще бъде объркан, ще има липса на
апетит.
Високо кръвно налягане. Това заболяване, често е придружаващо
състояние. То представлява колко кръв ще изпомпа сърцето и колко са
резистентни артериите и кръвоносния ток. Когато сърцето изпомпа много
кръв и има тесни артерии, които се съпротивляват на този ток, тогава се
получава високо кръвно налягане. Сърцето изпомпва много кръв,
артериите са тесни, вследствие на исхемичната болест на сърцето, те
стават тесни и се увеличава кръвното налягане и се нарича хипертония.
Възрастните хора в продължение на години могат да не знаят, че са болни
от хипертония, но тя може да доведе до много сериозни здравословни
проблеми, завършващи със смърт, като инсулт и инфаркт.
Исхемичната болест на сърцето е състояние, което е причинено от
натрупване на плака, която стеснява артериите, водещи до сърцето. Тези
артерии, като са по тесни или запушени, намаляват количеството богата на
кислород кръв доставена до сърцето. Това състояние може да причини –
съсиреци, стенокардия, инфаркт.
Пациентите трябва да се въздържат от прием на наситени трансмазнини,
ограничаване на приема на захар и сол, спане – 7 часа, кардио-упражнения,
повишена физическа активност, спиране на тютюнопушене, намален стрес.
Кардио-упражненията – имат много големи разновидности. Трябва да се
вземат предвид – изследвания на пациентите, по преценка на лекар. Не се
правят в острия период, защото в острия период е на I режим.
Какво представлява холестерола? Отлагане на наситени и трансмазнини
по стените на кръвоносните съдове, които се приемат с храната и тялото
започва да има излишък от тези мазнини или липиди и то води до
започване на кръвоносните съдове и до сърдечни заболявания.
Пациентите трябва да се въздържат от прием на наситени трансмазнини,
ограничаване на приема на захар и сол, спане – 7 часа, кардио-упражнения,
повишена физическа активност, спиране на тютюнопушене, намален стрес
и регулиране на тегло. Може и да няма прием на наситени и трансмазнини
и да има повишено тегло. Да няма калориен излишък и да намали тези
мазнини.
Да съветваме пациента да се съобрази с физическия режим, режима на
хранене и да се съобрази със състоянието си.

Заболявания на храносмилателната система. Гастрит, язви, вследствие

на хранителен режим.
Заболявания на отделителната система. ХБН/Хронична бъбречна
недостатъчност, вследствие на начина на живот, начина на хранене и
особеностите на самия човек. Високото кръвно налягане, диабета,
увреждат се бъбрека, може да се развие и сърдечно заболяване, сърдечна
недостатъчност, вследствие на ХБН.
Ранното откриване и своевременното лечение, предотвратяват тежките
заболявания и тежките последствия на бъбречните заболявания.
Ендокринна система и Диабет. Диабет тип II- инсулинонезависим.
Диабет тип I – организма не произвежда инсулин, този диабет се нарича
инсулинозависим диабет – децата боледуват от този вид Диабет,
възрастните хора не боледуват от него. Задължително инсулин и се
преценя какъв.
Диабет тип II- резистентност към инсулина. Не произвежда достатъчно
инсулин. Здравословно хранене, диета №9, без калории и въглехидрати,
спорт и контрол на теглото. Може да се стимулира задстомашната жлеза с
различни таблетки, в зависимот от това кога и открит диабета, в какво
състояние е организма, какъв режим спазма, каква диета. Може само с
диета, перорални антидиабетични средства и накрая допълване с инсулин.
Инсулина не стимулира жлезата, има подтискащо действие.

14. Специални сестрински грижи при пациенти с психични промени

при стареене
Какво представлява психичното здраве? То включва емоционално,
психологическо и социално благополучие. И влияе на това как мислим,
как разсъждаваме, как се чувстваме и как действаме. Помага да се
определи как да се справим със стреса, как се отнасяме към другите хора и
какви избори правим.
Психичното здраве е абсолютно важно от всички етапи на живота и в
детство и в юношество и в зряла възраст.
Едно от предизвикателствата на които хората над 65-годишна възраст
могат да имат е проблем с разграничаване на нормалните ефекти от
стареенето, от наличието на физическо и психическо заболяване. Много
хора в тази възраст продължават да живеят щастлив и здравословен
независим живот. Повечето възрастни изпитват някои промени в
самоосъзнаването си, но това е нормална част от жизнения цикъл и не
може да се смята че това е някакво психично заболяване или някакъв
патологичен проблем.
Различни изследователи са установили, че здравите възрастни често
изпитват лек спад в следните области.
 Визуална и Вербална памет
 Визуалните умения
 В непосредствената памет и способността да наименуват различните
обекти
 В слуха и зрението
 В телесната сила
 В апетита и енергийното ниво

Тези области, в които възрастните изпитват лек спад и не им пречи в

нормалния начин на живот, не са патологични, това е нормално за
възрастта над 65-годишна възраст. Специалистите, които се грижат за
възрастни хора, като смятаме , че екипа е от лекар, сестра, рехабилитатор,
социален работник и т.н. могат да помогнат за намаляването на
въздействието на тези проблеми, като използват различни методи и
стратегии, също така членовете на семейството могат да помогнат, като
използват обикновен език, който не е пълен с медицински термини и да се
фокусират върху важни детайли, а не върху ненужна информация, като
комуникират ясно, дават указания, използват писмени напомняния и
помощни средства и това е добре, ще помогне на възрастния човек да
разбере и да се припомни какво е нужно и да поддържа здравето си.
Възрастните хора, които изпитват известни ограничения върху своята
активност и различните способности могат да се адаптират към тези
промени и да продължат живота си, по начина по който пожелаят, като
понякога за целта е необходимо да получат помощ и подкрепа на
околните, понякога самия човек сам справя.

Фактори които влияят върху психичното здраве. Не само различните

възрасти влияят на психичното здраве, има биологични фактори:
 Гени и мозъчна химия, които влияят. Някои хора запазват своето
абсолютно психическо здраве до края на живота си.
 Житейския опит също е фактор, който влияе върху психичното
здраве и този житейски опит, дали е травма или злоупотреба също
влияе.
 Фамилна анамнеза. Някой от фамилията, ако има проблеми с
психичното здраве най-често това се повтаря и се случва и при
определения индивид.
Тези проблеми с психичното здраве са често срещани, но има и помощ,
която може да се осъществи. Създават се различни програми за
подобряване на психичното здраве, които са на Държавно на Министерско
ниво, работи се върху превенцията и профилактиката на психичното
здраве - Може да се създаде програма за тази възрастова група.

Хората с психични проблеми могат да се излекуват, могат да се

възстановят напълно, но по-важното е как самият човек да го научим сам
да си помогне и да не стига изобщо до нуждата на излекуване, а да се
усетят предупредителните знаци, на това, че може да настъпи някакво
психично заболяване или да има психичен проблем.

Какви са тези знаци?

Ако човек изпитва едно или повече от следните чувства или
поведения, може да бъде ранен предупредителен знак за проблем:
 Хранене или сън, които са или твърде много или твърде малко.
 Отдръпване от хората и от обичайните им дейности.
  Ниска или никаква енергия
 Чувство на апатия или нищо няма значение.
 Наличие на необясними болки, чувства някъде болка изследван,
преглеждан, няколко лекари, специалисти-няма никакви проблеми,
но изпитва необясними болки някъде.
 Чувство за безпомощност и безнадеждност
 Пушене и пиене, повече от обикновено или употреба на наркотици.
 Чувства се необичайно объркан, разконцентриран, на ръба ядосан,
разстроен, притеснен, уплашен.
 Викане или проява на насилие към семейството и приятели, проявява
вербално насилие към семейството и приятелите си и не само такова.
 Изпитване на силни промени в настроението, които причиняват
проблеми във връзките му.
 Наличие на натрапчиви мисли, спомени, които не могат да излязат от
главата му.
 Чуване на гласове или вярване на неща, които не са верни
 Мислейки да навреди на себе си или другите
 Невъзможност да изпълнява ежедневни задачи, като грижа за деца,
отиване до магазин, здравно заведение и т.н.
Едно или повече от едно от тези предупредителни знаци, ако ги има
възрастния човек, трябва да бъде насочен към личния лекар, а той към
специалист, за да може да даде съвет и да изясни какво е психическото
здраве на човека.

Възрастните хора понякога страдат от лек упадък на умствени функции,

като част от хората се стига до дементни състояния, които значително
увреждат функциите на мозъка и повлияват развитието на депресия,
параноя, тревожност.
Прогресиращи състояния, като Алцхаймер и Деменция влияят много силно
на паметовите процеси.
Статистика показва, че около 15% от възрастните хора над 65-годишна
възраст са в състояние само на психическо здраве.
Когато възникнат притеснения, относно психическото здраве, най-
често те включват:
 Тревожност която засяга 6% от хората
 Сексуална дисфункция и проблеми със съня
 Депресия която се среща приблизително 7% от възрастното
население и често е недиагностицирана и не се лекува
 Поведенчески проблеми - агресия, скитането, словесни изблици
 Висок процент на самоубийства
 Прекален прием на алкохол и зависимост от вещества, като мъжете
са от 2- 5% над 65-годишна възраст са пристрастени към алкохол или
 различни опиати, докато жените са 1%. Твърде различно е и при
мъжете и при жените, мъжете са по-застрашени и при тях се
наблюдава по-голяма зависимост.

Терапия:
Според всеки всичко е индивидуално, така наречената Психотерапия може
да помогне на възрастните, които имат затруднения. Те се появяват в
прехода в третата възраст, възрастта над 65-годишна възраст. В този
преход, ако пациента изпитва невъзможност да управлява емоциите си да
намерят нови източници на удоволствие, да намерят смисъл, нови системи
на подкрепа, трябва да бъдат консултирани и да им се помогне да намерят
изход от тази ситуация.
 Консултациите с терапевтите са полезни за старите хора, за да се
изправят пред страховете си от смъртта, при всички съществува
такъв страх от смъртта, при някои не съществува и да се справят със
скръбта от загуба на приятели, на връстници, на някой от
семейството и т. н.
 Семейна терапия- тя е полезна за овладяване на емоциите и
комуникационните проблеми, особено при деменция.

Най-често диагнозите, които водят възрастните хора при психолог са

тревожност и депресия. Деменцията най-често се среща, като чисто
медицински проблем. Терапевтичната работа с психолог може да е полезна
и при нейните симптоми.
В наше време хората не се притесняват толкова силно да отидат на
психолог, а специалистите живеят с мисълта, че световната тенденция ще
навлезе и в България, както в другите държави и консултацията с
психолог, не е за пренебрегване не само, но не бива и да се притеснява
човек, когато му се наложи и ако личния лекар го накара да отиде на
психолог.
Възрастните хора трябва да знаят, че посещенията при психолога, не
означава че са луди и че специалиста може да е полезен, както за
проблеми, които са в момента в настоящето така и за преодоляване на
емоции от миналото, които дават отражение дори от емоции от детството,
които са останали могат да бъдат преодолявани с помощта на психолог.

Във връзка с психичното състояние на възрастните хора има 4

основни патологични състояния при възрастното население:

I. Делириум - остро състояние на обърканост или делириум, то е

характерно с това че протича в продължение на часове на дни и
обикновено е придружено с някакво остро физическо заболяване. Това се
случва примерно - възрастен човек над 65-годишна възраст приет в
болницата в тежко състояние с Бронхопневмония и в периода когато има
температура и в тежко състояние, през нощта започва да става объркан,
започва да изпитва страх, да не знае къде се намира, да крещи - това се
нарича Остро състояние на Обърканост. То може продължи часове или
дни. Нивата на бдителност варират през нощта с ясни предпоставки, от
деня - човекът може да бъде дезориентиран за времето, за мястото, за
собствената личност и за всичко. Стават страхливи, раздразнителни,
агресивни.
Симптомите- могат да имат зрителни и слухови халюцинации и тези
симптоми отшумяват, когато се излекува основната причина.

II. Депресия: Тя се характеризира с необичайно понижено настроение,

може да се развие продължение на седмици или месеци. Възрастните хора
загубват интерес, пренебрегват външния си вид, хигиената, непрекъснато
изказват мисли за смърт или имат суицидни идеи. Нивата на концентрация
са им ниски, решенията са трудни за вземане, изпълнението на
ежедневните задачи също са много трудно изпълними.
Възрастни човек може да се оплаче от множество физически симптоми
например - безсъние, хиперсомния, апетит също може да бъде засегнат и
естествено, като ги има тези симптоми на лице, последва намаляване на
енергията. Тази депресия трябва да се лекува.

III. Парафрения - това не е прието, като отделен синдром. Хората които

имат този синдром са често жени, живеещи сами имат за доказателства
затрудни социални взаимоотношения, по-рано в живота си. Те започват да
съобщават за заговори срещу тях фокусирани върху членове на
семейството, които са упорити, крайни, сложни. Обикновено не е налице
когнитивно увреждане, но нарушенията на слуха, е много често срещано
явление. Въпреки че лицето е физически независимо - спазва диета,
хигиена и т.н., които рядко са компрометирани. Социалното
функциониране и сътрудничество с членове на персонала на семейството
са силно нарушени. Те си мислят, че всички са срещу тях имат заговори
особено семейството, членовете на семействата, персонала на дадена
болница или на даден дом. Много е трудно въпреки, че самите те могат да
осъществяват ежедневна грижа за себе си, няма как с тях да има
сътрудничество и също се налага да бъдат лекувани.

IV. Деменция -Това е общ термин и той се използва за признаци и

симптоми, които се характеризират с непоправимо генерализирано
увреждане на интелекта, на паметта и на личността. Това е увреждане,
като този спад е прогресивен, затова се казва прогресивно.
Трите най-често срещани деменции и са:
1. Болестта на Алцхаймер - Това е едно разстройство, със загуба на
мозъчни клетки, особено в кората и извънклетъчни плаки и
вътреклетъчни неврофибрални възли. Има прогресивен, непрекъснат
характер с широко разпространена загуба на функции и на
способности. Тя се среща малко по-често при жените, отколкото при
мъжете.
2. Съдовата деменция. Това са малки или големи лезии, които
причиняват фокални увреждания в мозъка, с фокални неврологични
признаци. Настъпва нарушаване на когнитивните и физическите
функции. Среща се по-често при мъжете, отколкото при жените и
обикновено има анамнеза за сърдечно-съдова патология. Например:
хипертоник дълго време развива с деменция.
3. Деменция с телца на Леве, проявява се с много различни модели
симптоми, включително замъгляване на съзнанието, налудности,
комплексни зрителни халюцинации, слухови халюцинации,
депресивни синдроми, падания и т.н.

Затова тези 3 вида деменции, задължително близките на пациента трябва

да установят, че има такива симптоми на техния близък и да се обърнат за
консултация с личния лекар и оттам нататък със специалист. Ако
възрастният човек пък е настанен в дом, това е задължение основно на
медицинската сестра, да наблюдава за промени в психичното състояние на
възрастните хора.

Лечение: Обикновенно включва Психотерапия и то индивидуална

Психотерапия. Прави се задълбочена оценка на способностите, като
участват и други членове на екипа и други членове на семейството.
Лечението може за една и съща промяна в психичното състояние, при
двама възрастни хора, да бъде съвсем различно. Трябва да се стигне до
причината, коя е, да се стигне какъв е проблемът за отключването на това.
Естествено че е възрастен човека, но би могъл в добро психично състояние
всеки да достигне края на живота си.

Преди да започнем да правим план, трябва да решим какъв план ще

правим.
Плана може да бъде 2 вида:
 Индивидуален план за пациента
 План за самото заболяване.

Общ план, за сестрински грижи за възрастни пациенти с психични

заболявания. В този план когато е с такива пациенти, които са с
психични заболявания, от самото начало казваме:
  Какви психични промени
 Какви са факторите, които предразполагат към такива психични
проблеми
 Кои са първите признаци, че човека има психичен проблем
 Всичко това го записваме в една обща част и след това започваме и
изреждаме, мероприятия могат да се направят за тези пациенти.
Този план, той е за всички заболявания с психични промени, при стари
хора.

Индивидуалния план за грижи, той включва само един пациент.

Двама човека на една и съща възраст, видимо с едно и също заболяване, но
абсолютно различно протичане, да бъде заболяването и да има нужда от
различни мероприятия.
План за грижи за пациент, който е определен, което означава ние да си
измислим пациент.
 Мъж или жена
 Възрастта да е над 65 години
 Че има психични промени
 Да изредим оплаквания, как се чувства пациентът.
 Започваме да изреждаме:
Примерно - Пациентът се намира на лечение във вътрешно отделение и
след като е повишил кръвната захар, над 10 милимола на литър, е станал
объркан, “ еди какво си, еди какви, еди какво си”
Трябва да посочим какви манипулации трябва да направим по време на
това състояние, което може да бъде часове. Задължително да включим и
неговите близки, деца, роднини или приятели или с хора които живее
трябва, да бъдат също включени и запознати с това, което мислим да
направим.
След това започваме да даваме съвети за превенция или другото състояние
примерно е деменция. Някои от деменциите, което не е непреходно.
Непрекъснато се влошава пациента, също трябва да се дадат някой
мероприятия, съвети, какво лечение, без естествено да казваме лекарства и
т.н.

15. Специални сестрински грижи при гериатричен пациент с мозъчна

атеросклероза
Атеросклерозата е втвърдяване на артериите. Това е бавно и прогресиращо
заболяване, при което мастни вещества- калций, фибрин, клетъчни
отломки се съхраняват в лигавицата на артериите и се отлагат в стената на
съдовете. Тези компоненти намаляват лумена на съда. Като по този начин
ограничават притока на кръв към органите, към тъканите, които се вливат
в съдовете. Чрез съхранение на холестерол и калций лигавицата,
кръвоносните съдове губят своята еластичност и постепенно се втвърдяват.
Кои са рисковите фактори за развитие на атеросклероза? Много учени
смятат, че атеросклерозата започва с увреждания или възпаление на
ендотела, най-вътрешният слой на артерията.
 Най-често допринасящи за развитието на атеросклерозата са
възрастта. Това е много често срещано заболяване при възрастните
хора, колкото е по-възрастен пациентът, толкова е по-голям риска от
артериално увреждане и стесняване.
 Полът също е важен. Мъжете обикновено са изложени към по-голям
риск от коронарна артериална болест. Смята се, че жените са
защитени от атеросклероза, от естрогени, но риска пък при тях се
увеличава след менопауза.
 Семейна анамнеза за фамилна обремененост, със сърдечни
заболявания хора които имат в семейството свързани с висок риск от
коронарна болест. Особено ако близък роднина е развил сърдечно
заболяване в ранна възраст.
 Тютюнопушенето- хората, които пушат имат значително повишен
риск от сърдечни заболявания, тъй като никотина и въглеродния
оксид в цигарения дим увреждат вътрешната обвивка на
кръвоносните съдове и създават условия за образуване на такива
атеросклеротични плаки.
 Високото кръвно налягане - нелекуваното високо кръвно налягане,
може да причини удебеляване и по висока твърдост на стените на
кръвоносните съдове, като по този начин се стеснява лумена, през
който тече кръвта.
 Висок холестерол в кръвта - високите нива на холестерол с ниска
плътност LDL- известен като лош холестерол допринася за
развитието на атеросклерозата. Когато има твърде много циркулация
в кръвоносните съдове тя постепенно започва да се натрупва. Този
холестерол да се натрупва по стените на съдовете.
 Наднормено тегло или затлъстяване
 липса на упражнение физическо натоварване
 хроничния стрес
 консумацията на нездравословна храна

Как може да се диагностицира атеросклерозата? Много често

заболяването се развива дълго време без симптоми, затова съм наложащи
кръвни тестове.
  Кръвните тестове показват нивата на мазнините на холестерола, на
захарта, на протеините в кръвта. Когато се появят повишени нива,
това е една индикация за повишен риск от атеросклероза.
 ЕКГ
 Стъпално брахиален индекс – Тест, който сравнява се кръвното
налягане в ръката и в глезена. Показва колко добре тече кръвта.
 Компютърната Томография – сканирането дава изображения на
сърце, на мозък, на други части от тялото. Изследването може да
покаже втвърдяване, стесняване. Компютърната томография дава
различни изображения на различни части от тялото и ясно показва
втвърдяването и стесняването на големите артерии, както и на
коронарните артерии.
 Стрес тест - Този тест показва как сърцето работи по време на
физическа активност
 Ангиография- метод за изобразяване,който използва контрастно
вещество и рентгенови лъчи, за да изобрази вътрешността на
артериите. Може да покаже дали в артериите има плака, която да ги
блокира и колко тежко и запушването.

Лечение на Атеросклероза
1. Атеросклерозата може да се лекува медикаментозно. Има най-
различни медикаменти.
2. Хирургическа намеса- когато атеросклеротичната причина влошава
качеството на живота, лекарствата не помагат, може да се направи
хирургическа намеса.
 коронарна ангиопластика
 коронарен байпас
 каротидна ендартеректомия

Освен медикаментозното и хирургичното лечение, задължително трябва да

има промяна в начина на живот.

Какво представлява промяната на живот?

 храненето да бъде балансирано и здравословно
 да се ограничи или да се спре напълно тютюнопушенето и при
приема на алкохол
 да се избягват стресовите ситуации
 да се води активен физически режим- натоварванията да бъдат
съобразени с възможността на самия пациент. Колко се е занимавал
със спорт, колко е обездвижен, на колко е години и какви други
заболявания има. Всичко това трябва да се вземе под внимание.
  Поддържане на здравословно тегло
 Непрекъснато трябва да се проверява холестерола и кръвната захар

16. Специални сестрински грижи при гериатричен пациент с инсулт

Мозъчния инсулт е едно състояние, което се характеризира с
нарушаване на мозъчната функция, вследствие на нарушения в
кръвоснабдяването в мозъка. Нарушили се кръвоснабдяването в мозъка се
стига до мозъчен инсулт. Тези нарушения могат да се дължат на нарушен
кръвоток или на кръвоизлив.
Инсултите се разделят на 2 основни вида:
 Исхемичен който е с нарушен кръвоток
 Хеморагичен който е вследствие на кръвоизлив

В резултат на тези нарушения засегнатата област от мозъка не може да

функционира нормално и което може да доведе до различни нарушения - в
движенията на пациента, в говора, в увреждането на зрението.

Какво трябва да ни направи впечатление, ако се грижим за възрастен

пациент и имаме съмнение че той има инсулт.
1. Като погледнем пациента и го накарате да се усмихне, той има
несиметрична усмивка
2. Да накарате такъв пациент да си вдигне едновременно двете ръце,
той няма да може да ги вдигне едновременно
3. Ако го попитаме- Как се казва или Къде се намира ще има говорни
нарушения и нечленоразделна реч

Това са трите основни неща които ние можем да направим, ако се

грижим за възрастен пациент, за свой близък или в отделение или в
някакъв дом за възрастни хора. По това ние можем да разберем, че
пациента има инсулт и трябва да потърсим лекарска помощ.

Какви са причините за възникване на мозъчни инсулти? Те могат да

бъдат - тромбоза, емболия, мозъчна хиперфузия, венозна тромбоза и
вътремозъчен кръвоизлив.

В някои много редки случаи, може да има комбинирани причини или

комбинирана етиология, за появата на мозъчен инсулт. В зависимост от
причините се предприемат различни лечебни рехабилитационни
процедури и различни сестрински грижи.

Какви са рисковите фактори за мозъчен инсулт?

 Те могат да бъдат такива, на които можем да въздействаме върху тях и
такива които няма как да се въздейства върху тях.
Тези които могат да се да се въздействат и да се отстранят от нашия живот
са свързани с начина на живот и с рискови фактори, с различни
заболявания.
Например: Хипертония, Захарен диабет, атеросклероза и т.н.
След като могат тези рискови фактори да се контролират трябва
задължително да се отстранят, като се лекуват с различните заболявания,
които могат да доведат до евентуален мозъчен инсулт. Освен това начина
на живот да се подобри- да се премахне тютюнопушенето, консумацията
на алкохол, да се премахне затлъстяването, да има определена физическа
активност съобразена с възрастта и със заболяването на пациента. По този
начин ще се предотврати появата на евентуален мозъчен инсулт.
Рисковите фактори, които се дължат на възраст над 55-годишна възраст,
мъжки пол, принадлежност към негроидната раса,анамнеза за предишни
инсулти, на различни членове от семейството и т.н., няма как да се
въздейства върху тези рискови фактори. За това ние трябва да се
съсредоточим върху тези рискови фактори, които могат да бъдат
контролирани.
Едно от важните заболявания, които води до развитие и до отключване на
мозъчен инсулт-това е Артериалната хипертония. Трябва задължително
да бъде лекувана и често пациента да бъде изследван-какви са стойностите
на хипертонията, да се правят електрокардиограми, да се взема кръв за
изследвания, защото една от изследванията, които са задължителни при
хипертонията и при мозъчния инсулт, това е изследване на холестерол.

Всички тези заболявания трябва да бъдат лекувани:

 Повишения Холестерол или дислипидемията, който циркулира в
кръвообръщението -пренасяйки към клетките и от клетките
специални частици наречени липопротеини може да запушват
кръвоносните съдове.
 Захарния диабет едно заболяване, което би могло да доведе и до
мозъчен инсулт. Затова пациентите със Захарен диабет трябва да
жително да бъдат лекувани, да бъдат наблюдавани, да изследвани.
 Атеросклерозата трябва да бъде лекувана

Клинична картина при инсулт - Не при всички пациенти може да бъде

една и съща. Тя зависи от различни фактори като:
 причината за нарушения на мозъчното кръвообращение
 зависи от бързината с която се развива самия инсулт, неговата
големина и наличните възможности за да се възстанови
кръвообращението
  много важно е физическото състояние на болния
 както и възникване на различни усложнения от страна на
вътрешните органи
Всички тези неща от които зависи клиничната картина имат значение за
прогнозата от заболяването.

Основни симптоми и каква е клиничната картина

 изтръпване на ръката, може да бъде-лява, дясна
 изтръпване на лицето
 главоболие
 световъртеж
 хемипареза
 нарушено зрение
 внезапна загуба на зрението на едното око
 нарушена способност за говорене
 залитане
 парализа на някаква част от тялото

Диагностициране: Диагнозата се поставя на базата на клиничната

картина, се правят и много изследвания:
 КАТ
 ЯМР
 Ултразвукови изследвания
 Доплерсонография
 Ангиография
 Изследване на ликвор
 Изследване на очни дъна- задължително
 СRP
 Лумбална пункция
За да може да се установи или да се отхвърли инсулта.

Трябва да се действа за предпазване от соматично усложнение, което

включва застойни пневмонии. Това е свързано със сестринските грижи.
Освен че трябва да се да знаем какви са оплакванията, да знаем какви са
изследванията, да кажем каква ще бъде подготовката за изследванията.
Ние трябва да полагаме грижи в момента с терапията, която назначи
лекаря и да имаме такива мероприятия свързани с предпазване от
соматични усложнения.
 От застойни пневмония-ранна рехабилитация и раздвижване. При
установяване на започваща застойна пневмония може и
антибиотици, лекарят да назначи. Важното е ние да осигурим ранна
рехабилитация.
  За предотвратяване на белодробна емболия - дихателна гимнастика.
Най-вероятно ще бъде назначен нискомолекулен хепарин.
 За предпазване от уроинфекции -честа смяна на катетъра, използване
на уросептици. Ранното сваляне на катетъра и освен това правилното
поставяне и експлоатиране на катетъра
 Да се предотврати декубитуса - ранна рехабилитация, обръщане,
смяна на позицията на тялото, използване на декубитални дюшеци и
тоалет против декубитус.

17. Роля на медицинската сестра в сектори за интензивно лечение.

Хемо-динамичен мониторинг
Болните които постъпват в тези отделения са на хемодинамичен-
мониторинг. Понятието мониториране идва от латинската дума
МОНИТАРЕ - която означава проследяване в нашия случай това означава
проследяване на промените в стойностите в жизненоважните параметри,
на пациентите които са на интензивно лечение по всяко време на
денонощието. Този процес е твърде специфичен, диагностичен процес и
чрез него се осигуряват знания и данни за физиологичните патологични
явления които протичат в организмите на пациента както и за
ефективността на диагностичните и терапевтичните действия.
Мониторингът включва различни форми на апаратно наблюдение и
регистрация на жизнените функции. Кръвообръщение-честота на
сърдечната дейност, ЕКГ, неинвазивно и инвазивно артериално налягане ,
ЦВН, минутен сърдечен обем ,обем на циркулираща кръв.
Дишане-честота, минутна вентилация,състав на изфишваните газове.
Температура-кожна или ректална. Мониторите отразяват най-важните
показатели на сърдечно-съдовата функция-пулсова частота,систолично и
диастолично артериално налягане, ЦВН, ЕКГ,температура. Снабдени са с
аларма,записващи и запаметяващи устройства, целящи максимално да
улеснят наблюдението на пациента. Монитрният контрол на дихателната
функция регистрира честотата и ритъма на дишането,дихателния обем,
ценно изследване е газовия анализ на артериалната кръв. При
мониториране се разбира проследяване на промените в количествените
стойности на физиологичните параметри обективизиращи жизненоважни
функции на организма. ЕКГ мониторите проследяват
електрокардиограмата непрекъснато, показва промените в сърдечната
честота(определя броя на съкращенията на миокарда за 1 мин).

Хемодинамичния мониторинг включва мониторни техники за оценка

на сърдечно-съдовата система при интензивно лечение.

 Мониторна ЕКГ- Електрокардиограма и е метод за определяне и

регистриране на електричната ефективност на сърцето, като се прави запис
на промените на електричните потенциали в времето и идентифицира
всяка фаза от сърдечния цикъл.
Промяната в нормалната продължителност на всяка фаза има определено
диагностично значение. Мониторната ЕКГ позволява да се установяват
жизнено застрашаващи нарушения в сърдечния ритъм, като те могат да
бъдат асистолии, камерни фибрилации, камерни екстрасистолии и др.
Позволява измерване и мониториране на сърдечната честота.
Между електрическата дейност на сърцето, която се регистрират чрез ЕКГ
и помпената функция на сърцето, не винаги съществува паралел. При
пациентите, които са обект на интензивното лечение се наблюдава
електрическа сърдечна дейност без адекватен или изобщо липсваща
хемодинамична норма.

 Мониторирането на кръвното налягане налягане се разглежда

като трансморално налягане, т.е. то е равно вътресъдово налягане минус
атмосферното налягане. Поради тази причина е важно правилното
нулиране на тази апаратура.
Мониторните методи за измерване на кръвното налягане се делят на
две големи групи инвазивни и неинвазивни методи.
 Инвазивния метод за мониториране на налягането позволява
измерването на систолното артериално налягане, белодробните
артериални налягания,вкл. белодробното капилярно налягане, ЦВН-
централно венозно налягане.
Става чрез катетеризация на белодробна артерия, контрола става чрез
трансдюсер.
 Неинвазивните методи- за измерване на налягането се основават на
принципа периферна артерия на горен или долен крайник, като се
притиска от напълнената с въздух маншета и налягането в маншетата се
измерва с манометър. Както и поставянето на абокат/венокат на долен
крайник- изключително използвана методика за работа в интензивните
отделения, тъй като главната част от тялото остава свободна и може да се
манипулира там или да се използва крайника за някаква друга цел.
Неинвазивния метод е на второ място, като метод за измерване на
артериално налягане по следните причини: този метод е лесно податлив на
автоматизация измерванията в него могат да се извършват без пряката
намеса на мед.сестра. Той си има зададени параметри, през определен
период от време измерва налягането, записва го, може да се запомни,
записва го на хартия може да издаде и звук. Предимството на този метод е
че е без рисков за пациентите. При него измерените стойности на средното
артериално налягане са близки до тези на инвазивния метод на изследване,
т.е. може да има някакви малки разминавания, които не са съществени.
Т.е. ако ге съвпадат абсолютно стойностите и няма големи отклонения в
цифрите методът е абсолютно подходящ.
 Пулсова оксиметрия-съчетание от 2 метода-плетизмография и
неинвазивна оксиметрия. Чрез пулсовата оксиметрия се измерва и
мониторира насищане на хемоглобин с кислород в артериалната кръв.
Плетизмографията е метод за регистрация на промени в обем. Обемът кръв
в съдовото русло на пръста на ръката се променя сингронно с пулсациите
на артериалния кръвоток. Промените в съдовия тонус,а оттам и промените
в обема на съдовото русло се отразяват върху амплитудата на
плетизмографичната крива. Капнометрията е метод за динамично
проследяване на промените в обемната концентрация на въглеродния
двуокис в издишваната смес. Графичната регистрация на сигнала във
времето се означава като капнография ,за правилното отчитане е от
значение правилното мониториране на линията за изтегляне на проба газ
от дихателните пътища. Спирометрията е измерване имониториране на
налягане и обем чрез електронни и механични устройства(волуметри и
манометри) при пациенти на изкуствена белодробна вентилация.

18. Остри нарушения в ССС при възрастни

Болестите на ССС са основна причина за високата
заболеваемост,инвалидизация и смъртност при старите и възрастни
хора.Съществува зависимост между разпространението на сърдечно-
съдовата патология и числеността на лицата над 60-годишна възраст.Това
е едно от обясненията за по-високото ниво на заболеваемост от сърдечно-
съдови заболявания в страните със застаряващо население.
Чрез кръвообръщението се доставя всичко необходимо за живота на
клетката, поддържа се оптимална за живота им среда около тях и се изнася
от тях всичко, което те произвеждат или не им е необходимо. За това
кръвообръщението е в тясна взаимовръзка със:
 дихателната система, през която прониква кислородът и се изнася
въглеродният диоксид;
 храносмилателна система, през която проникват течностите,
електролитите, солите, хранителните вещества и всичко, което е
необходимо за живата, и се изнасят някои ненужни вещества;
 отделителна система, чрез която се отстраняват някои отпадни и
ненужни продукти и вещества.

С помощта на тези системи и кръвообръщението организмът подържа

в тесни, постоянни граници:
 1. Постоянен и адекватен обем на телесните течности, запълващи
отделните телесни пространства /съдове, интерстицално, клетъчно/;
2. Постоянен адекватен електролитен състав на тези течности:
постоянна реакция на телесните течности/постоянна концентрация
на водородните йони/;
3. Енергийност и топлинен баланс;
4. Постоянно осмотично състояние на телесните течности.
Всичко това определя поддържането на една постоянна вътрешна
среда, т.нар. хомеостаза на организма.
Сектори на кръвообръщението:
Преднатоварване – венозен сектор, състоящ се от големи вени и
съответно предсърдие /дясно и ляво/. Той съдържа 2/3 от кръвната маса
/основната част/ и осигурява пълненето на сърцето с разтягане на
камерните влакна, за да се осигури ударен обем на камерите.
Сърдечна помпа – характеризира се със своята възбудимост,
проводимост, ритмичност и контрактилност. Възбудимостта,
ритмичността и проводимостта определят честотата и характера на
сърдечния ритъм.
След натоварване - това е съпротивлението на периферията, срещу което
сърцето трябва да изтласква своя минутен обем. За да може да се
осъществи кръвообръщението, сърцето трябва да създаде налягане, с което
да изтласка кръвта, преодолявайки това съпротивление. Това налягане
може да се определи във всеки сектор на кръвообръщението, но на
практика се определя по два показателя: артериално налягане и диуреза на
час.
Определянето на състоянието на кръвообръщението на болния трябва да
отговори на основния въпрос – адекватно ли е кръвоснабдяването на
тъканите по отношение на техните метаболитни нужди? За да се поучи
тази информация, е необходимо да се съпоставят данните от
кръвообръщението с тези на вентилацията на белите дробове и от
газообмена в белите дробове и на равнище на тъканите.
ОСТРА СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ
Тя се дължи на остро нарушение на помпената функция на сърцето и
последващо несъответствие между нуждите на тъканите и количеството на
протичащата през тях кръв. Помпената недостатъчност на сърцето най-
често се съпровожда с циркулаторна недостатъчност.
При намаление на миокардната контрактилност или при повишено
натоварване на сърцето кръвообръщението се стреми да коригира и
отговори на нуждите с включване на следните механизми:
1. Увеличение на удария обем от увеличеното пълнене на сърцето по
закона на Старлинг / Starling/ гласи, че с нарастване на преднатоварването
миокардът се разтяга по-силно, в резултат на което ударният обем се
увеличава (в рамките на физиологичните норми);
2. Увеличението на нивото на катехоламините в миокарда и от
надбъбречната медула, увеличаващи контрактилността и учестяване на
сърдечната дейност;
3. Хипертрофия на миокарда със или без дилатация за увеличаване на
контрактилната мускулна маса;
4. Увеличаване на обема на циркулиращата кръв при хронична миокардна
недостатъчност чрез включване на алдостеронов механизъм на задържане
на соли и вода;
5. Преразпределение на минутния обем на сърцето, за да може да снабди с
кръв жизнено по-важните органи/мозък, миокард, мускулатура/ за сметка
на останалите, което става под действието на симпатиковата система;
6. Промяна в афинитета на хемоглобина към кислорода, в отдаването му на
тъканите и в увеличение на артерио-венозната разлика на кислорода в
кръвта.
Помпената недостатъчност на сърцето клинично се проявява с ограничена
или недостатъчна ефективност на посочените по горе механизми на
компенсация в осигуряване на тъканните нужди.
Лечение:
Предпоставка за ефективно лечение на ОСН е да бъдат коригирани и
отстранени причините, довели до острата помпена недостатъчност:
оперативна корекция на анатомично препятствие/порока/, лечение на
хипертензията, антиревматично лечение, противовъзпалително лечение с
антибиотици и кортикостероиди.
Медикаментозно лечение: има за цел да стимулира естествените
компенсаторни реакции на организма и да намали и отстрани някои
нецелесъобразни свръхкомпенсаторни реакции.
Диуретиците намаляват преднатоварването и заедно с това раздвижват и
намаляват периферните отоци, намаляват белодробният застой и
склонността към развитие на оток на белите дробове. Със своя диуретичен
ефект те спомагат за понижаване на кръвообръщението. Този
многостранен ефект облекчава и подобрява работата на сърцето.
Помпената функция на сърцето се коригира с помощта на препарати от
групата на сърдечните гликозиди или на бета-адренергичните
стимулатори. Сърдечните гликозиди увеличават контрактилността на
миокарда, като при това намаляват периферното съпротивление, т.е.
следнатоварването.
Симпатикомиметиците с бета-адренергично действие са най-бързите по
действие и най-активните средства за лечение на остро настъпилата
недостатъчност на сърдечната помпа.
Когато периферното съпротивление е много повишено и допълнително
натоварва сърцето и затруднява неговата помпена функция, стимулирането
на сърцето се съчетава с отпускане на периферния спазъм с помощта на
вазодилататори. Използва се Нитроглицерин, който снема периферния
спазъм с относително по-силно въздействие върху венозния сектор на
периферията,.
Когато сърдечната недостатъчност се съчетава с ниско периферно
съпротивление, което не е в състояние да осигури добро оросяване на
жизнено важните органи/мозък, миокард/ при намален минутен обем на
сърцето се налага прилагане на вазопресори, за да се повиши периферното
съпротивление, повдигане на артериалното налягане и подобри мозъчното
и миокардното оросяване. Използването на вазопресорите става
внимателно, за да не са повиши прекомерно периферното съпротивление,
което ще доведа до обратния ефект – затрудняване по-нататъшната работа
на сърцето.

ХИПЕРТОНИЧНИ КРИЗИ
Те могат да доведат до тежки нарушения в работата на сърдечната помпа,
до развитие на остър оток на белите дробове и крият опасност от
настъпване на кръвоизливи в тъканите, като най-опасни – в мозъка.
Болните с пристъпна хипертония получават редовна антихипертензивна
терапия. Внезапно появилите се пристъпи на високо артериално налягане
се потискат с мощно действащи вазодилататори – Нитроглицерин.
Препаратите се прилагат във венозна инфузия или с перфузор до
получаване на търсения антихипертензивен ефект.
ОСТРИ РИТЪМНИ РАЗСТРОЙСТВА НА СЪРЦЕТО
Аритмията е не само неправилна сърдечна дейност, а включва всеки
сърдечен ритъм, който се отличава от нормалния синусов ритъм.
Обект на реанимацията и интензивното лечение са острите ритъмни
разстройства на сърцето, водещи до намаляване на минутния обем на
сърцето, кардиогенен шок или спиране на кръвообръщението.
Причината за възникване на ритъмните разстройства се крие в нарушения
в зараждането и провеждането на възбудния импулс, както и в различни
локални възпалителни и дегенеративни изменения.
Синусовата брадикардия или тахикардия, както и екстрасистолите от
предсърдени камерен произход изискват съответна корекция и лечение, но
не са обект на реанимация и интензивно лечение.
Пароксизмалната предсърдна и нодална тахикардия започва и обикновено
свършва внезапно. Клинично се проявява алармиращо с пулсова честота
140-220 удара/минута. Понякога се съпровода от сърдечна недостатъчност
и ангиозни болки. Опитва се рефлекторно потискане на сърдечната
честота/притискане на очните ябълки и сино-каротидната област/, бързо
дигитализиране/Дигогксин, Ланатиген/, както и електрокорекция на
сърцето – електрошок и стимулиране на сърцето с двойка импулси.
Камерни фибрилации – по същество са липса на кръвообръщение и се
отстраняват, както се възстановява спрялото кръвообръщение – състояние
на клинична смърт, поддържа се изкуствено дишане и кръвообръщение,
последвани от електродефибрилация на сърцето.
Атрио-вентрикуларен блок/ AV-блок/ – характеризира се с бавна камерна
дейност и крие опасност от нарушаване в оросяването на мозъка и проява
на пристъпи на Адамс-Стоукс синдром/ е внезапно нарушение на ритъма
на сърцето, което води до неговото спиране, прекъсване на транспортиране
на кръв към органите и преди всичко на мозъка./. Трябва да се учести
сърдечната дейност с помощта на атропин, бета-адренергични
стимулатори или с поставянето на елестростимулатор.
ОСТЪР ИНФАРКТ НА МИОКАРДА
Това е смъртта на сърдечния мускул от внезапно запушване на коронарна
артерия от кръвен съсирек. Запушването на коронарната артерия лишава
сърдечния мускул от кръв и кислород, причинявайки вреда на сърдечния
мускул. Ако притока на кръв не е възстановен към сърдечния мускул в
рамките на 20 до 40 минути, необратимостта на смъртта на сърдечния
мускул става факт. Сърцето продължава да умира в продължение на 6 до 8
часа, при което сърдечната атака обикновено е пълна.
Настъпва най-често драматично с болка и нарушения в кръвообръщението,
достигащи до кардиогенен шок. В зависимост от мястото на инфаркта
симптоматиката може да бъде и бедна/заден инфаркт/ или съчетана със
сериозни ритъмни разстройства.
Болката е силна, с ангинозен характер, продължителна, съпроводена със
страх, с типична ирадиация към ръката, но може да е атипична и слабо или
съвсем не влияеща се от нитроглицерин за разлика от пристъпите само на
стенокардия. Болката е съпроводена с отпадналост, изпотяване, гадене,
повръщане. Понякога инфарктът може да наподоби картината на остър
хирургичен корем. Видът на болния е страдащ. Той има понижено
артериално налягане. Може да се повиши телесната температура,
повишение на кръвната захар, левкоцитоза и др. най-характерни са
измененията в ЕКГ.
Реанимацията и интензивното лечение започват веднага. Болният се
поставя в покой – на 1ви режим в първите 2 дни, никакво активно
движение. М.с. подпомага болния да се обръща в леглото. Непрекъснато се
следят основните жизнени показатели и ЕКГ. Болката се копира с
обезболяващи средства – Fentanyl, Droperidol, Morphin и др., а страхът –
със същите + успокояващи. Кислородолечение – 6-10 л/мин.
Коронародилататори. Антикоагуланти. Лечение на усложненията.
Диуретици. Сърдечен масаж. Оперативно лечение.
За профилактика на ритъмните нарушения се прилага Лидокаин.
Настъпилите ритъмни разстройства при миокардния инфаркт се лекуват
както ритъмни разстройства изобщо – с дигитализиране, Лидокаин,
Хинидин, електрокорекция, а проводните нарушения – атропин и
своевременна електростимулация.
Сърдечната недостатъчност, която се манифестира с белодробен и
чернодробен застой, повишено ЦВН, ниско артериално налягане и
намалена диуреза, развитие на оточност, се лекува със сърдечни гликозиди
или бета-едренергични стимулатори.
За профилактика на тромбо-емболичните усложнения болните се
раздвижват рано в леглото и изпълняват упражнения заедно с
антикуагулатна терапия.
Всички отклонения в телесните течности и техния състав трябва да се
коригират.
Прилагат се и фибринолитици за стопяване на коронарния тромб.
Интензивното лечение на инфарктно болните изисква постоянна, пълна
готовност за диагностициране, профилактика и лечение на всички остри
разстройства в основните жизнени функции, които могат да доведат до
терминално състояние. Болните развили сърдечно-белодробна
недостатъчност се включват на респиратор. Тези с бъбречна
недостатъчност се включват на хемодиализа.
ОСТРА ЕМБОЛИЯ НА БЕЛОДРОБНАТА АРТЕРИЯ
Настъпва внезапно, най – често от емболи на венозната система при болни,
които са били неактивни, оперирани или са се залежали. Развива се
картина на тежък кардиогенен шок и застой в дясната половина на
кръвообръщението с тежка хипоксемия.. Тя се коригира с
кислородотерапия, провеждане на контролирано дишане, адренолитици и
ганглиеви блокатори да се свали съпътстващия емболията белодробен
съдов спазъм. Болните получили големи емболии, могат да бъдат спасени
само чрез провеждане на спешна емболектомия.
ОСТРА ТАМПОНАДА НА СЪРЦЕТО
Настъпва в резултат на бързо натрупване на течност в перикардния сак /
кръв при нараняване, руптура на сърцето, ексудат/, довеждаща до
ограничаване на диастолното пълнене на сърцето и бързо спадане на
минутния му обем, с венозен застой, цианоза и клинична картина на шок.
Необходимо е незабавно отбременяване на сърцето чрез перикардна
пункция, последвана от радикално лечение – зашиване на сърцето при
травми и руптури или поставяне на перикраден дренаж, или периодично
пунктиране при ексудати.

19. Остри нарушения на дишането

Основната функция на дихателната система, това е че се осъществява
газообмена между организма и околната среда, т.е. дихателната система
има задачата да достави необходимия за обменните процеси на организма
кислород и да изнесе от него крайният продукт на тези процеси или
въглеродния двуокис, диоксид, въглеродния окис, най-общо казано.

Функцията на дихателната система се осъществява, чрез три основни

процеса
 вентилация
 дифузия
 кръвен транспорт
Тези процеси от своя страна са израз на сложни функционални
взаимоотношения между торакодиафрагмалния и бронхопулмоналния
отдел на дихателната система.

Вентилацията е процес, който създава движение на определен обем

въздух от атмосферата, чрез дихателните пътища и достига до алвеолите и
обратно с цел да се достави на организма кислород и да се изнесе от него
навън въглеродния двуокис.
Нормалната белодробна вентилация се осъществява от ритмичното
съкращение на дихателната мускулатура и диафрагмата, което увеличава
обема на гръдния кош и белите дробове през фазата на вдишването и
намалява техния обем през фазата на издишването.
Спокойното вдишване и инспирацията е изключително активен процес в
който най-голямо участие вземат диафрагмата и външните междуребрени
мускули. Спокойното издишване се извършва пасивно, под влияние на
собствената тежест на гръдния кош и повишените по време на вдишването
еластични сили на белите дробове и гръдния кош.
При усилено вдишване и издишване се включва и допълнителна
спомагателна мускулатура.
Вентилацията се характеризира с определени обеми едни от тях
характеризират ефективността на вентилацията. Най-голямо практическо
значение от тази група белодробни обем и има минутният обем на дишане
/МОД/.

ОСТРА ДИХАТЕЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ

Състояние на организма при което функцията на дихателната система не е
достатъчна да осигури необходимият газообмен.
Предмет на дихателната реанимация -остро развиващи се дихателна
недостатъчност. Тази дихателна недостатъчност обхваща тежките
нарушения на газообмена, които се развиват изключително бързо и
застрашават живота на болния или на пострадалия.
Причините могат да бъдат:
 процеси засягащи централната и периферната регулация на
дишането
 процеси ограничаващи подвижността на гръдния кош
  процеси нарушаващи функционалната белодробна тъкан
 процеси нарушаващи проходимостта на дихателните пътища

I. Група процеси които засягат централната и периферната регулация

на дишането
1. Процеси засягащи централната нервна система
 травмите на главата от закрит и открит тип
 възпалителни туморни заболявания на мозъка
 разстройство на мозъчното кръвообращение, основната причина, че
се засяга централната и периферната регулация
 локално или генерализирано хипоксемично увреждане
 повишено интракраниално налягане в следствие на вече изброените
причини

2.Процеси, които засягат периферната инервация причини за това

могат да бъдат специфични заболявания на периферните нерви, като:
 полиомиелит
 парализи от типа Гилен-Баре
 травматични увреди на гръбначния мозък

3. Процеси засягащи нервно-мускулния синапс

И тук заболяването характерен представител е Миастения гравис -
Myasthenia gravis
 миастено-подобни състояния
 ботулизма
 хипокалиемия и други

II. Група - Това са процесите и ограничаващи подвижността на

гръдния кош и диафрагмата такива процеси могат да бъдат:
 деформации
 травми
 болкови фактори
 склеродермия
 коремни заболявания
 операции и други

III. Група - Процеси нарушаващи функционалната белодробна тъкан

и засягащи белодробния паренхим се включват и белодробното
кръвообращение и засягането им или алвеоларо-капилярната мембрана

IV. Група- Процеси нарушаващи проходимостта на дихателните

пътища много често- чужди тела, възпалителни, туморни ,спастични
процеси, притискане отвън и др.
Всички тези причини нарушават първично или вторично
вентилацията и последователно и нейната ефективност. Нарушава се
дифузията, както и съотношението вентилация / перфузия и водят до остро
настъпваща дихателна недостатъчност. В случаите на налична белодробна
патология може да се получи изостряне на хроничната дихателна
недостатъчност.
Признаци на острите разстройства на дишането
Това е намалено парциално налягане на кислорода в артериалната кръв и
тогава говорим за хипоксемия, а когато е и в тъканите казваме че има
хипоксия.
Хипоксемия в артериалната кръв и хипоксия в тъканите.
Повишаването на парциалното налягане на въглеродния двуокис в
артериалната кръв и тъканите е хиперкапнея.
Хипоксията според факторите, които я причиняват тя може да бъде:
 атмосферна хипоксия и се дължи на пониженото артериално
налягане на вдишвания въздух
 дихателна хипоксия тя се дължи на намаление дихателен обем има
хиповентилация от травми, болестни процеси или някакви други
причини хиповентилация
 алвеоларна хипоксия тя се дължи на намаляване на броя на
алвеолите или тяхната ефективност и тяхната функционалност,
поради възпалителни заболявания, плеврални изливи и други
 хемоглобинова хипоксия тя се дължи на редуциране на общо
количество на кислорода в кръвта. Хемоглобина носи кислорода.
Това е причината за хеморагии, анемии и други
 циркулаторна или стагнационна хипоксия. Обикновено този вид
хипоксия се дължи на локална или на обща циркулаторна
недостатъчност, обикновено при съдови увреди шок и други
причини
 хистотоксична хипоксия- тя се дължи на блокиране на ензимните
системи в клетките, появява се при интоксикация с въглероден
диоксид, въглероден окис, цианиди, анестетици и други

 демандна хипоксия- тя се дължи когато нуждите на организма са

повишени и не може да се отговори на тях при хипертироидизъм,
при хиперпирексия и някои други такива остри състояния.

Клиничните прояви на хипоксията

Скоростта на развитие на хипоксията, зависи от кислородния резерв на
тъканите.
Най-чувствителни са клетките на централната нервна система, те издържат
при липса на кислород, която в случая се нарича аноксия до около 3
минути. След изтичане на това време настъпват необратими изменения.
Този срок зависи от общото състояние на организма, външни фактори,
изтощение, глад, болести тежки прекарания и те скъсяват са този период.
Зависи от кислородния резерв на тъканите /ако сме бягали, ако е студено
навън, ако е горещо/.
Хипотермията удължават това състояние. Внезапната тежка хипоксия се
характеризира с бърз срив на централна нервна система, която може да
доведе до кома, арефлексия и постепенно обхваща други органи и системи
на организма. Най-сигурни показатели за степента на хипоксията са
парциалното налягане на кислорода в артериалната кръв и насищането на
хемоглобина с кислород.
Хипоксемията и хипоксията се проявяват изолирано в много редки
случаи най-често те се комбинират с хиперкапнеята. Повлияват се от
общото състояние на организма от наличието на патологични процеси и
други.

Хиперкапнеята -се получава или в резултат, когато дихателната система

не може да излъчи въглеродния двуокис и въглеродния окис от организма
в атмосферата и той се натрупва в кръвта и в тъканите.
Причините могат да бъдат няколко
 смутена механика на дишането
 увеличение на физиологичното мъртво пространство
 вдишване на голям процент въглероден двуокис при инциденти
 прилагане на техниката на тъй нареченото апноично дишане

Клиничните прояви на хиперкапнеята- зависят от скоростта и нейната

степен на развитие, както и някои допълнителни фактори. Ако
едновременно с това имаме и хипоксия, съществуващ патологичен процес,
също би повлиял върху клиниката, общото състояние на организма и някои
други фактори.
Бавното развитие на хиперкапнеята се появява в началото си с
хиперфункция в една по-късна на фаза с хипо- функция, докато накрая
тази функция напълно отпадне, напълно се загуби.
Най-сигурния показател на хиперкапнеята, това е парциалното налягане на
въглеродния диоксид в артериалната кръв.
Хипоксемичното и хипоксичното състояние са мероприятия, които
изискват спешни действия, за да доставят на организма кислорода и
паралелно с това се елиминира въглеродния диоксид и това може да стане,
чрез подпомагане с вентилация, по начин асистирано или контролирано
дишане. Едновременната проява на хипоксемията и хипоксичното
състояние, изисква подаването на кислород, но чрез асистирано или
контролирано дишане.
От значение тук са два фактора:
  процеса на дишането, дали е засегната вентилационната функция
при остра дихателна недостатъчност, дали е засегната дифузията или
съотношението между дифузия и перфузия
 какъв е газовият състав на кръвта и това вече ще ни ориентира за
степента на тези нарушения

Остра дихателна недостатъчност със засягане на вентилацията

Вентилацията може да бъде засегната в две направления:
Хипервентилация
Хиповентилация
Хипервентилацията се развива най-често, като начална компенсаторна
фаза на острата дихателна недостатъчност или като първично състояние.
Когато е първично най-често причините са от страна на централната
нервна система. Характерното за хипервентилацията че е увеличено МОД.
Това може да стане, както за сметка на увеличения дихателен обем или за
сметка на увеличение на честотата на дишане. Когато е увеличен
дихателния обем, когато се реагира, чрез увеличаване на дихателния обем
това е по-характерно за възрастни, при децата е второто, т.е. чистотата.
Хиповентилация- може да следва хипервентилацията и да се развие
първично при остра дихателна недостатъчност, в следствие на някой от
причините, които вече ги казахме. Характерното за Хиповентилацията е че
се появява хиперкапнея и хипоксемия, чиято изява зависи от това дали
болният диша кислород. При дишането на кислород клиничните признаци
се обуславят от хиперкапнеята. Тя се характеризира с клиника ускорен
пулс, напрегнат пулс, артериална хипертония, изпотяване, чувството на
задух, вече ливидното синкаво оцветяване на кожата и видимите лигавици
появата на цианоза, гръдния кош и диафрагмата с ограничена подвижност,
инспираторно и експираторно хлътване на шийната област,
междуребрените епигастралните области през фазите на дихателния цикъл,
т.е. тук вече имаме тираж.

Острата дихателна недостатъчност със засягане на дифузията

Най-типичното нарушение при дифузна остра дихателна недостатъчност е
проблем с алвеоло-капилярния блок, в резултат на увреждане на
алвеолокапилярната мембрана. Причините за това могат да бъдат
различни: аспирация на чуждо тяло, материи, белодробен оток, химични
термични увреждания, пневмосклероза и някои други.
Клинични прояви: проявява се тази дифузна остра дихателна
недостатъчност с прогресираща хипоксемия и хипоксия, обаче когато
липсват проявите на хиперкапнея. Газовия състав на кръвта при него
понижава се парциалното налягане на кислорода и леко се понижава
парциалното на въглеродния диоксид, което определя компенсаторната
дихателна алкалоза.
Лечението е твърде специфично обуславя се етиологично, най-вече се
доставя кислород в повишена концентрация под налягане. И налягането
може да се повишава в края на издишването или може да става, чрез
контролирано дишане с повишено налягане в края на издишването.

Лечението на острите нарушения на дишането се ръководи от 3

основни принципа:
1. принцип е възстановяване и поддържане на проходими дихателни
пътища
2. принцип възстановяване и поддържане на вентилацията
3. поддържане на адекватно белодробно кръвообращение
Първия принцип е най-важния, най-съществения, “Азбуката на
живота” започнахме с А-чисти и проходими дихателни пътища. Тук
имаме възстановяване и поддържане на проходими дихателни пътища-
първото условие за успеха на една дихателна реанимация. С това действие
се осигурява свободното преминаване на въздуха от атмосферата или от
апарата до алвеолите и връщането му обратно.
Проходимостта на горните дихателни пътища най-често се нарушава от
падане на езика към задната фарингеална стена- при кома, при анестезия,
парализи булбарни, регургитация и други. Проходимостта може да е
нарушена от спазъм на ларинкса и бронхите, туморни и възпалителни
процеси в ларингса, чужди материи попаднали в трахеобронхиалното
дърво на горните дихателни пътища, чужди тела аспирирани материи,
намаление на лумена и други.
Тези причини могат да доведат до намаляване на лумена на дихателните
пътища в различна степен се намалява размера. И може да се стигне до
едно пълно запушване тогава говорим за механична асфиксия. За да се
възстанови спешно и за да се поддържа проходимостта на горните
дихателни пътища се прилагат различни способи, които могат да бъдат в
клинични условия, иструментални методи, аспирация. Като ръчните
способи може да се постави главата в дефлекция. Да се използва “Прийома
на Есмарх Хайберг”. Инструментални методи, които могат да бъдат
орални, назални, въздуховоди, ендотрахеална интубация,
В клинични условия най-често тази проходимост на горните дихателни
пътища се възстановява и поддържа, чрез ендотрахеална интубация или
трахеостомия и последваща след това аспирация, която е логично
трахиобронхиална аспирация.

Ендотрахиална интубация- тя се извършва обикновено под обща

анестезия или може да се доведе пациента до пълна мускулна релаксация.
Когато се наложи интубационната тръба да остане по-дълго време за да
поддържа проходимостта на дихателните пътища потискането на
рефлексите се постига, чрез различни медикаментозни средства, седативи,
релаксанти и други докато болния има поносимост към тръбата. Понякога
се налага интубационната тръба да престои по-дълго време, но допустимия
срок 3-4 дни до към 7 зависи от самия пациент подхода тук трябва да
бъде индивидуален.
Когато тръбата се понася по-добре и секрецията, която трябва да се
аспирира е по-малка подмяна се налага, когато лумена на тръбата започне
да намалява от засъхнали секрети или някакви други обструктивни
причини.

Бронхоскопията при остра дихателна недостатъчност може да се

извърши еднократно, за да се възстанови проходимостта на долните
дихателни пътища. При лечението на острата дихателна недостатъчност се
използват специални дихателни бронхоскопи, които имат възможността
да позволят и провеждането на контролирано дишане, инжекторно
дишане.

Трахеостомията- е един от най резултативните начини, за да се поддържа

необходимостта на дихателните пътища може да се извърши:
 първично, когато няма възможност за интубация
 вторично под обща анестезия се прави това нещо след
ендотрахеална интубация. Значи първично ще се направи, когато не може
да се интубира болния и вторично ще бъде когато ендотрахеалната тръба
трябва да бъде извадена.
Предимствата са че позволява често аспирация на двата главни бронха,
улеснява провеждането на продължителна механична вентилация,
улеснява храненето на болния.
Недостатъците че се губи ефекта на кашличния рефлекс, негова основна
функция да се изведат секретите, т.е. отхрачването на секретите няма как
да се случи. Отпада физиологичната роля на горните дихателни пътища, а
тя е затоплим и овлажняване на въздуха.

Важен и отговорен етап е деканюлирането

Деканюлирането е важен и отговорен етап от грижите за тези болни,
които са със са трахеостома. Започва или чрез поставяне на метална
канюла с по-малък диаметър т.е. за постепенното привикване на болния
към нормалното ларингеално дишане или чрез дишане през канюлата.
Като тази канюла има допълнителен отвор и е насочена към Рина Глотидис
това са гласните връзки. При привикване към ларингеалния тип на
дишането, болния може да бъде деканюлиран, с по-нататъчните грижи за
раната, която трахеостомата рана.
Аспирация - служи за да се отстранят секретите, чужди материи ако има,
тези материи могат да бъдат извадени само в течно или полутечно
състояние и когато са съвсем дребни частици и се нарушава тяхната
проходимост. Може да се извършва с портативни или централно построени
механични аспиратори. Аспирацията на горните дихателни пътища се
извършва лесно с по-широк катетър, прави се под контрола на погледа, при
запазено състояние на болния, като той съдейства, понякога се накарва
той да изкашля, диша по-дълбоко, за да може да се потисне и рефлекса на
повръщането.

Аспирация на долните дихателни пътища. Това може да стане чрез

директна ларингоскопия, чрез бронхоскопия, чрез ендотрахеална
интубация и трахеостомия.
Задължително е да се спазват някои важни условия при провеждане на
аспирация на долните дихателни пътища.

Има 3 основни принципа по които се ръководим в лечението на острите

нарушения на дишането:
1. Най-важното правилата за Асептика и Антисептика. Да се работи
атравматично, аспирационните катетри трябва да бъдат меки, с гладки
ръбове диаметъра да е по-малък от половината на ендотрахеалната и
трахеостомната тръба. Аспирацията не трябва да продължава повече от 15
секунди, защото след това се появява опасност от хипоксия и спиране на
сърцето, като по-тежко усложнение.

2.Разводняването на секретите, понякога те могат да бъдат гъсти

жилави и да се наложи смяна на тръбата, но за да се разводнят тези секрети
е важно това да бъде направено за да могат и да бъдат аспирирани. Такива
гъсти секрети се образуват в случай на дехидратация на болния при
белодробни възпаления и други такива. Трябва да се съчетава това
разводнява на секретите с въздействие върху причината, която е довела до
неговото сгъстяване, а именно корекция на водно-електролитните
нарушения. Въздуха който се вдишва трябва да бъде овлажнен
задължително. Като това може да стане чрез тъй наречения изкуствен нос,
при него се кондензират излишните пари с помощта на небулайзери /това
са овлажнители към апаратурата за механична вентилация/. Може да стане
овлажняването, чрез ултразвукови инхалатори които действат в зона
близост до трахеостомата и други методи, може да има накапване
директно на препарат, който да разводни секретите и да се достигне до
тяхното аспириране. Защото смяната на всяка една тръба е така доста
драстична манипулация за болния и отговорна манипулация за персонала.
 3.Възстановяване и поддържане на достатъчната вентилация.
Възстановяване и поддържане на адекватното белодробно
кръвообращение. Възстановяване при продължителното поддържане на
вентилацията по изкуствен начин е подходящо да се използват
атравматичните аспиратори. Задължително условие, за да бъдат те
използвани, болните да бъдат интубирани или трахеостомирани с тръби
които имат опторационни балончета, за да се създаде херметизация между
апарата и дихателната система на болния.
И в този случай вентилацията се осъществява на 4 фази:
 фаза на вдишване
 смяна на фазата на вдишване с фаза на издишване
 фаза на издишване
 смяна на фазата на издишване с фаза на вдишване

Кислородотерапия- Това е един от основните и най-често използвани

методи за дихателна реанимация. Състои се в подаването към болния на
кислород, който трябва да бъде вдишан, т.е. съдържанието на кислорода
във вдишваната атмосфера от 21, колкото е земната атмосфера до 100%.
Дозировката и коригирането на тези стойности в хода на лечението трябва
да се определя от състоянието на болния, очаквания и получения ефект.
Приложението на кислородната терапия намира отражение и се прилага
при широк кръг от болни, които имат прояви на остра дихателна
недостатъчност или при хронични белодробни заболявания в периодите на
обостряне.
Кислородотерапията е показана при всички случаи на
некомпенсирана остра дихателна недостатъчност, като самостоятелно
респираторно реанимационно мероприятие или до момента когато болният
бъде включен на апаратна вентилация. При продължителното провеждане
на кислородната терапия с висок процент на кислородното съдържание на
вдишваната атмосфера, могат да се появят и явления на кислородната
токсичност. Затова с изключително внимание се прилагат кислорода.

Диагностицирането на състоянието на остра дихателна недостатъчност,

изискващо кислородотерапия, става по клинични и параклинични
показатели.
Клиничните показатели са:
 ускорено повърхностно дишане
 нарушение в ритъма на дишането
 нарушение в механиката на дишането
 дишане с усилие
 дишане с включена допълнителна дихателна мускулатура
 дишане през устата и разширени ноздри
  парадоксална подвижност и други

Също може да има прояви от страна на психиката, като възбуденост,

обърканост, повишена мускулната сетивност до спазми и конвулси.

Параклиничните, това са: рентгенова и ехографска диагностика на

белите дробове, плевралните кухини, кръвно-газов анализ и анализ на
AKR /алкално-киселинно равновесие/.
Лечението на болният се наблюдава непрекъснато и съществуват два
различни начина за провеждане на това лечение.
Неконтролирана и контролирана кислородна терапия.
Неконтролираната кислородотерапия се провежда в условията на
спешност и липса на възможност за контрол на кръвните газове.
Кислородолечението се определя чрез предварително зададен газдов
дебит.
Контролираната кислородотерапия се провежда винаги, когато има
условия за това и контролът се осъществява, чрез периодично определяне
на газовете- кислород, въглероден диоксид и алкално-киселинно
състояние.
Контролът е много важен и отвикването на болния от кислородното
лечение трябва да става много внимателно и с постепенно понижение на
процента на кислорода.
Възможните техники за подаване на кислород към болния-това са с
назален катетър с маска и хипербарна камера за възрастни.
Необходимо е овлажняването на вдишваната атмосфера. Температурата е
не повече от 40 градуса. Болните получават винаги с константно
съдържание кислорода.

Интензивните грижи при острата дихателна недостатъчност

Грижите за болни с остра дихателна недостатъчност са проблем, който е
комплексен реанимационен проблем.
Интензивни грижи за поддържане на свободни от секрети дихателни
пътища и на равномерна алвеоларна вентилация. По правило при всички
форми на остра дихателна недостатъчност има увеличена
трахеобронхиална секреция и нарушение на механизма на отделяне на
секретите. Те са гъсти и засушени, жилави и това от своя страна води до
изключване на значителни участъци от белодробния паренхим, които да
участват в дишането. Задръжката на секрети пък от своя страна
благоприятства развитието на белодробен възпалителен процес и
едновременно с това изключва още по-големи участъци от белия дроб,
които не участват активно в дишането.
В тази насока се провеждат няколко групи мероприятия:
1.група -Това е разводняване на секретите за да се улесни тяхното
отделяне
2.група е аспирационен тоалет дренаж на трахеобронхиалното дърво
3. група -дренаж на трахеобронхиалните секрети
4. група -дренаж на трахеобронхиалните секрети и поддържането на
разгънатите бели дробове

Към I-вата група мероприятия

- разводняването на секретите, за да се отделят по-лесно. Може да стане
чрез увеличаване на венозните вливания на кристалоидни разтвори-
физиологичен серум, глюкозните малки проценти, електролити и други.
Плюс грижлив почасов баланс на приети и отделени течности, както и
следи състоянието на кръвообращението. Това разводняване може да стане
чрез приложение на овлажнители на водни пари. Тук може бъде
приложено и неболизирането / разпрашването на водните капки, но това
има по-малко приложение в практиката.
-обикновено овлажняването на кислорода става чрез неговото преминаване
през стъкленица с вода. Приложението на овлажнители изисква и
постоянна грижа от страна на персонала за зареждане с вода, почистване и
стерилизиране на устройствата.
- действие заразяването може да стане с накапване в интубационната или
трахеостомната тръба няколко милилитра затоплени до около 30- 32
градуса водни капки, през интервали от 10-20 сек.
-следващо действие за разводняване може да бъдат периодични промивки
лаваш се нарича още на трахеобронхиалното дърво, чрез въвеждането на
интубационната тръба или трахеостомната канюла. Тогава се въвежда
затоплен физиологичен разтвор или натриев бикарбонат. След което се
засмуква с със аспирационен катетър.
Важно е да се прави и непрекъсната оценка на водния баланс респективно
на състоянието на кръвообращение.

II -рата група мероприятия -Аспирационния тоалет трябва да правим за

дренаж на трахеобронхиалното дърво. Прилага се предимно в условията на
ендотрахеална интубация и трахеостомия. Основното правило което се
спазва е да се избягва хипоксията, за целта е важно да се подбере калибъра
правилно на аспирационния катетър, съобразно калибъра на
интубационната тръба, така че около нея да остава достатъчно свободно
място обикновено наполовина. От друга страна тя не трябва да приляга
плътно към стената на тръбата за да се избегне херметичното засмукване
на въздуха.
III-та група мероприятия - Дренаж на трахеобронхиалните секрети
поддържането разгънати бели дробове, чрез физиотерапия. Това наше
действие улеснява механизма на елиминиране на секретите и се
предотвратява колапса на белодробните участъци.

IV-та група мероприятия- Дренаж на трахеобронхиалните секрети и

поддържане на разгънати бели дробове, чрез приложението на
мукокинетици. Обикновено прости мукокинетици -това е когато се вкарва
в трахеалната тръба вода, солеви разтвор, хигроскопични средства.
Муколитици те разграждат секретите, бронходилататори с локално
приложение и неинхалационни мукокинетици- това са еспекторантите.

Други интензивни грижи - Болните от остра дихателна недостатъчност,

които са на продължителна дихателна реанимация в различни периоди на
провеждането и изискват различни по вид и интензитет други интензивни
грижи.
 грижи за диурезата
 поддържане на периферните централните венозни пътища
 поддържане на трайни венозни инфузии и евентуално работа с
перфузор
 парентералното хранене
 поддържане постоянен стомашен тоалет, чрез промивка на сондата и
ентерално хранене през сондата
 поддържане на чревен тоалет
 общи грижи - профилактиката на декубитусите, тромбоемболични
усложнения
 ранна рехабилитация и други мероприятия

Изключително важни са последните наши действия, тъй като се знае, че

болните с остра дихателна недостатъчност имат по-продължителен
престой в принудително, неподвижно състояние, обикновено то е гръбно.
Паралелно с това настъпват разстройства в метаболизма, тежки нарушения
в храненето, катаболизма при тях е силно изразен и нерядко имунната
система не дава очаквания адекватен отговор, т.е. поттисната е имунната
система.

20. Поведение на медицинската сестра при интензивно лечение в

педиатрията
Новородени наричаме децата до 30-я ден, кърмачета от 1-вия до 12-тия
месец и след това ги наричаме деца до 18-та година, след 1-вата до 18-та
година ги наричаме деца в България.
Тези 3 категории си имат специфични анатомични, физиологични,
психологични, фармакологични и патологични особености, които трябва
да се имат в предвид при провеждане на интензивното лечение.
Анатомичните особености от страна на сърдечно-съдовата система са
свързани с малкия по-лумен на кръвоносните съдове, което създава
затруднения при канюлирането им.
От страна на дихателната система са няколко особеностите. Това е
големият език късата шия, дългият епиглотис, разположението на ларингса
напред и нагоре, като тези няколко неща затрудняват интубацията и трябва
да се имат предвид, когато се избира лъжица.
Малкият лумен на дихателните пътища също предразполага за повишаване
на съпротивлението при дишане, както и за появата на обструкции.
Големият език прави невъзможно дишането през устата, а неразвитата
дихателна мускулатура, хоризонтално разположените ребра, са все
фактори които влияят върху кашлечната сила. Ребрата са разположени
хоризонтално до момента до който детето започва да се изправя и да ходи,
под влияние на гравитацията лекичко се изместват надолу.

Физиологични особености. Това е повишеният метаболизъм, равнището

на метаболизма корелира с телесната повърхност. А тя има директно
отношение към топлинните загуби на детето, които могат да бъдат
съществени при действието на фактори като:
1.Ниска околна температура - при малките деца термодинамиката е
лабилна. Тези топлинни загуби могат да бъдат осъществени при
действието на фактори, като ниска околна температура, изпарения от
раневи повърхности, вливането на студени инфузии, дишане на
предварително не затоплени и не овлажнени газове и други такива
фактори. Поради това е необходимо прецизно да се проследява
температурата на детето.
2.Дишането прогресивно си понижава с възрастта- дихателната честота.
3.Бъбреци при новородените най-вече при недоносените бебета - При тях
могат да настъпят отклонения в депорационната и концентрационната
функция на бъбреците.

Психологически особености - тези особености се определят от

психическо развитие на детето психологичния климат в семейството, в
колектива, както и натрупания опит от натрупания житейски опит на тези
деца.
Фармакологични особености - Дозирането на медикаментите в детска
възраст се основава на килограм /телесна маса. Като се отчитат и
физиологични особености, които имат отношение към Фармакокинетика и
Фармакодинамика на лекарствените средства-разтваряне дозиране на
антибиотици.
Патологични особености. Патологичните особености свързани с
специфичността на първичната и това най.често е вродена патология. И по-
късно когато се появяват различни дефекти в растежа и в метаболизма
може да има такива дефекти.

Животозастрашаващи или още ги определяме като спешни състояния

при децата могат да бъдат най-различни: тежка травма, обструкция на
горни дихателни пътища- може да настъпи от чуждо тяло, черепно-
мозъчна травма, епиглотит, Круп, хиповолемията като друг фактор
застрашава живота тази хиповолемия може да бъде в резултат от
хеморагия, дехидратация, отравяне, хипотермия, хипертермия, изгаряния,
главоболие, менингизъм, удавяне, хипертония, силна болка, “Синдром на
внезапната детска смърт”.

Много често при тези спешни състояния и при нарушени витални

показатели, се налага извършване на сърдечна дихателна

КАРДИОПУЛМОНАЛНА РЕСУСЦИТАЦИЯ.
Която представлява поредица от действия с точно определена
последователност и те са насочени към възстановяването на основните
жизнени функции или това е Азбуката на живота.
А- Поддържане на чисти и проходими дихателни пътища
В- Провеждане на изкуствено дишане
С-Провеждане на сърдечен масаж, осигуряващ изкуствено
кръвообращение

Кардиопулмонална ресусцитация.
Нарушение на дихателната функция. Нарушение на дихателната функция,
се има в предвид спиране на дишането, като главна причина за спирането
на сърдечната дейност при децата.
Наличието или отсъствието на спонтанно дишане се установява по
един от следните начини:
1. При кърмачета се следи за движението на гръдния кош и корема.
2. При по-големите деца, при наличие на спонтанно дишане горната
част на гръдния кош се издига. Прави се опит да се чуе движение на
въздух през носа или устата, като се постави ухо непосредствено до
тях. Това може да стане с стетоскопа.
3. Да се направи опит да се почувства струята на издишвания въздух,
като доближим блузата си до носа или устата на детето, т.е. тактилно
да го усетим.
4. Аускултация на гръдния кош или трахеята, т.е. като сложим
слушалките ще чуем дишането на гръдния кош или на трахеята.
Специфични мерки и процедури, първо това е поддържането на
дихателните пътища. При наличието на спонтанно дишане на детето може
да се подаде кислород и дихателните пътища трябва да се поддържат
проходими. Когато има дихателни усилия, но не се установява
преминаване на газове през големите дихателни пътища, мислим че има
обструкция.
Тогава детето се поставя в положение в което могат да се освободят
дихателните пътища и да се вентилира. Ако се подозира травма главата и
шията се стабилизират.
Освобождаването на дихателните пътища може да бъде извършено по
един от следните начини:
1. Дорзална флексия на главата и екстензия на врата. При деца до 3-
годишна възраст не се хиперекстензира, т.е. след 3- годишна възраст това
може да бъде направено, но до 3-годишна възраст не се хиперекстензира,
защото трахеята им е с нестабилна хрущялна поддръжка, все още
хрущялът им е недостатъчно втвърден.
При кърмачета се поставя стегната кърпа под окципиталната кост /под
главата на кърмачето, т.е. на границата между врата и черепа.
2.Екстензия на врата и повдигане на брадичката.
3.Отстраняване на чуждо тяло, ако има такова. Ако отварянето на
дихателната пътища не провокира появата на спонтанно дишане трябва да
се провери дали дихателните пътища са свободни, т.е. дали има нещо
което ги запушва.
При кърмачетата как става това- Детето се поставят да язди ръката на
медицинския специалист. Като главата му е по-ниско от торакса. Долната
ръка държи здраво главата на кърмачето, като фиксира долната челюст. По
гърба на кърмачето, между лопатките, се нанасят 4-ри последователни
силни удара с дланта на другата ръка. След това кърмачето се задържа,
като сандвич между двете ръце, обръща се по гръб и докато ръката която
преди това е била отгоре го придържа, с другата се нанасят 4-ри удара по
гръдния кош. Главата продължава да е по-ниско от тялото. Ако кърмачето
е едро или медицинския специалист е дребен, за опора може да се използва
скута на медицинския специалист.

Т.е. предмишницата ни да бъде обърната нагоре, т.е. дланта да сочи

нагоре, коремчето на бебето да обърнато към предмишницата главичката
да бъде придържана с дланта. Крачетата са към рамото ни. Това е позиция
на яздене. И по този начин с едната ръка го държим. И по този начин
както го държим, нанасяме тези 4 удара. След което поставеме
свободната си ръка върху гърба на кърмачето и го обръщаме, като
сандвич. Е тогава вече ръката която го е удряла, ще държи гърба на
кърмачето, а с другата ръка ще направим 4 удара върху предната страна на
гръдния кош.
При по-големите деца, когато детето е в съзнание, правят се серия
субдиафрагмални коремни притискания, които целят чрез покачването на
интраторакално налягане да създадат изкуствена кашлица, която да
изтласква въздуха и често и самото чуждо тяло излиза навън. Това се
прави на чести интервали и самото чуждо тяло само излиза навън.
Медицинския специалист стои зад детето, обхванал е кръста му с ръце,
юмрука на водещата му ръка на тази която е по-силна се разполага по
средата на корема на детето, малко над пъпа, между пъпа и мечовидния
израстък и юмрука се обхваща с другата ръка притиска се към корема и с
бързи и насочени движения нагоре, като разбира се не трябва да се
докосват мечовидния израстък и ребрата, за да не ги счупим, понеже
съществува риск от фрактура или да се увреди на вътрешен орган. Трябва
да бъдем много внимателни да преценим силата. Всеки тласък трябва да е
отделен и да е завършващо движение, значи правим, отпускаме, правим,
отпускаме, серията продължава 10 -тина пъти или докато се изхвърли
чуждото тяло. Значи ако на 1-2 опит чуждото тяло се изхвърли
прекратяваме. Това е в случаите когато детето е в съзнание.

Когато детето е в безсъзнание - Положението му е лежащо, медицинския

специалист го обръща по гръб, клекнал е при краката му, ако той на
земята или стои прав, ако лежи на твърда плоскост, по-високо и поставя
дланта си върху корема на детето отново по срединната линия над пъпа
между мечовидния израстък и пъпа, под долния ръб на ребрата. Другата
му ръка е водеща, отново корема се притиска с бързи движения навътре и
нагоре и серията продължава 6 до 10 пъти отделни и завършени движения.

Когато има аспирирани материи от долните дихателни пътища, те

могат да бъдат отстранени само чрез аспирации и с катетър. Въвежда се
директно през интубационна тръба, ако има такава или с помощта на
бронхоскоп, значи имали аспирирани материи от долните дихателни
пътища, няма как да ги изкараме по друг начин.

Изкуствената вентилация- когато имаме чисти и проходими

дихателни пътища и дишането е спонтанно може да бъдe подаден
кислород по 4 начина:

1. Кислородна маска- кислородната маска може да бъде обикновена, с

частично обратно вдишване и без обратно вдишване.
Обикновената кислородна маска е най-често използваната, но при нея е
непредсказуемо и е непостоянна концентрацията на подавания кислород,
т.е. нямаме строг контрол.
Кислородните маски които са с частично обратно вдишване те са
комбинация от маска и балон, която позволява подаването на по-високи
концентрации кислород от 30 до 60%.
Кислородни маски са без обратно дишане - всъщност това е маска, плюс
балон, плюс клапа и мога да се подават 100% кислород с тези маски.

2. Назални канюли втори метод за подаване на кислород. Назалните

канюли са с различен диаметър и са съобразени с възрастта на детето. При
възрастните също може да бъде използван този начин.
3. Кислородните каски са подходящи за новородени и кърмачета.
4. Кислородните палатки също при новородени, кърмачета и малки
деца.
Кислородните каски и кислородните палатки са само за деца.

Нарушена сърдечно-съдова функция.

След осигуряване на проходимостта на дихателните пътища и
възобновяването на газообмена се преценява ефективността на
кръвообращението. Прави се оценка на няколко показателя- цвят на кожа и
лигавица, периферна перфузия, периферен пулс,ЕКГ, постоянно следене на
артериалното налягане на монитор. При установено отсъствие на
периферен пулс се започва кардиопулмонална ресусцитация.
Как става от сърдечното притискане при децата.
Сърдечно притискане започва в случаите, когато е установена асистолия.
Детето лежи по гръб на твърда подложка, при кърмачетата се използва
ръката на възрастния, която да подпира гърба.
При кърмачетата начертава се мислена линия, която свързва двете
мамили, показалеца на водещата ръка се поставят очно под тази линия на
мястото където се пресича със стернума. Зоната на компресия е на 1 пръст
разстояние, под тази пресечна точка, на нивото на III и IV пръст. Т.е.
слагаме показалеца там където се пресича под стернума, но с III и IV
пръст се правят притисканията. Трябва да внимаваме да не притиснем
мечовидния израстък. Сърдечното притискане се извършва с 2 или 3
пръста /III и IV пръст/. Дълбочината е 1,5-2,5 см. В съотношение
притискане / дишане 4 към 1. В края на всяко притискане - налягането се
прекратява без да се отделят пръстите от тялото и се оставя стернума да се
върне в нормалното си положение.
При деца които са над 1 годишна възраст с помощта на втория и трети
пръст на ръката, която ще използваме, няма значение лява или дясна,
намираща се към краката на детето, значи ръката, която е към крака на
детето мед.специалист определя долната граница на ребрената дъга. Ръбът
се проследява с пръсти до мястото на пресичането му със стернума.
Средния пръст се поставя на тази пресечна точка до него се поставя
показалец. Дланта на тази ръка се поставя точно над предишното
разположение на двата пръста, като дългата и ос е успоредна на стернума.
Притиска се с едната ръка на дълбочина 2,5- 4 см. и съотношението при
възрастни е 5 към 1, плавно е притискането, не бива да е рязко и гръдния
кош трябва да се върне самичък в изходното положение. Времето за
притискане и отпускане е приблизително еднакво.
Ако детето е над 8-годишна възраст или ако детето е едро се прилага
кардиопулмонална ресусцитация както при възрастни.

Осигуряването на венозен път това е най-трудната и бавна част в

кардиопулмонална ресусцитация в детската възраст. Вените с неширок
лумен, тези деца са по-пухкави труднодостъпни. Предпочитат се
централните вени, това да : Юголарис Интерна, Юголарис Екстерна,
Субклавия, Феморалис. Периферните вени макар и леснодостъпни не се
предпочитат, поради по-бавното постъпване на медикаментите. Използвате
катедри с подходящ номер на възрастта /розови, сини, зелени,
бътерфлайки/.

Кислород - Кислород подаваме, когато искаме да направим корекция на

мозъчната и миокардната хипоксия, преди да са настъпили необратимите
изменения. Начална доза 100% защото пред риска от летален изход
потенциалните отрицателни ефекти на повишената концентрация на
кислорода се пренебрегват.
Лекарствената терапия е Адреналин, Натриев бикърбонат, Атропин,
Глюкоза, Атропин, Допамин, Калий, Налоксон, Кортикостероиди.

Хипертермия - Често срещано състояние в детска възраст и е такова,

което може да доведе до фатален край.
Най-често с падането на корена на езика и децата се готвят езика. Около
25% от пациентите в педиатрията са фебрилни. Освен в случаите когато е
придружен с гърч или когато надхвърля 41,1` температура. Високия
фебрилитет рядко представлява риск детето. Но трябва да бъде лекуван
своевременно. Истинската хиперпирексия това е температура над 41` и
това е сериозен проблем при децата, тъй като може да се застраши живота
им или пък да бъде симптом на сериозна болест.

Най-честите причини за фебрилитет

От инфекциозен произход: Това са при проблеми с централната нервна
система, когато тя е засегната от инфекциозен причинител, като
менингити, менингоенцефалити от горни дихателни пътища могат да
бъдат засегнати като инфекциозен причинител, като проява от горни
дихателни пътища -като простуда, фарингити, епиглотит, тонзилит,
синузит.
От страна на бял дроб: трахеобронхит, бронхит, пневмония
От страна на гастроинтестинален тракт- гастроентероколит, при децата
протичат доста драстично
От страна на пикочо-половата система - Инфекции на пикочните
пътища
При заболявания на опорно-двигателния апарат могат да бъдат - Могат
да бъдат септични артрити, остеомиелити

Първоизточници за хипертермията - провеждани ваксинации, реакция

на медикаменти, топлинен удар, при децата терморегулацията е
нестабилна. За съжаление неопластични процеси т.е. туморни процеси.
Гърчовете когато са съчетани с фебрилитет, могат да бъдат
животозастрашаващи състояния. Често детето получава един единствен
гърч, но той се приема като обичаен. Макар че се явява еднократно по
времето на фебрилитет във възрастта между 5-6 години те не трябват
повече от 15 секунди. Проявяват се на върха на термичната криза т.е.
генерализирано тонично-клонични и не са придружени с неврологична
находка- менингизъм или чувствителност към разни дразнители.

До болничното поведение - антипиретично лечение, то трябва да бъде

успоредно с лечението му основното заболяване, което е довело до този
фебрилилет и с антипиретични лекарствени средства.
1. Антипиретично лечение
2. Противогърчова терапия - може да бъде Луминал, Тиопентал и
други.
Противогърчово терапия продължава с години, дори и с един-единствен
гърч терапията продължава с години.
3.Физикалното охлаждане - това са методите на влажно обвиване,
поставвяне на торбички или съд, шишета с лед в областта на аксилите,
ингвиналните гънки, там където са големите магистрални съдове. Може да
бъде направена клизма със студени разтвори и общо взето
физиотерапевтичните методи, които свързани със студа.

Ако след всичко това няма особен резултат- спешно болнично лечение,
като при спешното болнично лечение вече всичко изброено, което казахме
антипиретични, противогърчови, физикални плюс антибиотично лечение и
разбира се провеждането на изследвания консултации всички
възможности, които може да предложи болничното лечение.

21. Поведение на медицинската сестра при пациенти в шок

С понятието Шок се описва клиничен синдром на остра макро- и
микро- циркулаторна недостатъчност, която води до генерализирано
намаляване на тъканната перфузия, доставката, усвояването на кислорода
и производството на енергия в клетката. Развитието на тези процеси във
времето предизвиква неминуемо нарушаването на хомеостазните
механизми и необратимо клетъчно увреждане.

Клиничната картина на шоковите състояния се определя от

действието на много физиологични, патофизиологични механизми,
които са свързани помежду си и се развиват във времето.

Това са изключително динамични процеси и именно времето е един от

най-важните фактори които определят развитието им и изхода от тези
динамични процеси, изхода от тях.
Оставени без лечение пациентите в шок преминават през 3 условни фази,
между които не може да бъде направена ясна разлика или разграничаване.

I фаза - е тази на физиологичната компенсация, която започва като

реакция към дадена стресова ситуация. През нея действието на
физиологичните механизми не е изчерпано, като се приема, че
увреждането на клетките и тъканите е все още малко и/или леко. Тази фаза
е напълно обратима и без трайни последици.
Параметрите на хемодинамиката са във физиологичните граници и това се
отнася най-вече за децата, при които компенсаторните механизми не са
увредени и са с по-големи възможности.
Пример: Един човек тичащ да хване рейса, колкото е по-възрастен този
човек толкова по-малки ще бъдат неговите компенсаторни механизми.
Ако той се подхлъзне, падне, удари или бъде премазана част от тялото
му от автобуса, тъй като с напредване на възрастта тези
компенсаторни механизми изчерпват резервите си и стават все по-
малки. Докато при децата тези механизми, все още не са увредени и те
могат бързо да дадат ответния отговор.

II фаза -Конпенсаторните механизми на хемодинамиката се изчерпват и

се развива характерната клинична картина за дадения етиологичен тип
шок. Приема се че тогава се задълбочават уврежданията на клетъчно и
тъканно ниво и се разгръщат патофизиологичните реакции, с участието на
различни клетъчни и медиаторни системи.

III фаза - Която наричаме крайна, тя вече е необратима и през нея тежките
тъкани увреждания обхващат жизненоважните органи и системи, докато се
достигне до разгърната, многоорганна, недостатъчност.
 Компенсаторните механизми могат да бъдат общи, с малки
изключения, независимо от причината довела до нейното тежко
увреждане.
Основните промени:
1. Намаление на сърдечния минутен обем в резултат, на намален обем
на циркулиращата кръв или недостатъчност на контрактилната
способност на миокарда непроменено в началото и понижено по-късно
Артериално Налягане.
2. Нарушение в тъканното кръвоснабдяване в резултат на екстремен и
продължителен спазъм на периферните съдове.
3. Това са промени в микроциркулацията, които се характеризират с
разпространено вътресъдово съсирване в периферните съдове, което се
прибавя към съдовия спазъм и обуславя затруднението на тъканното
кръвоснабдяване с резултат, задълбочаване на метаболитните нарушения
и загиване на клетката.

Класификация на видовете шок:

 Травматичен шок-тежка травма с или без кръвозагуба
 Хиповолемичен шок- Кървене, Дехидратация, Течностна загуба,
Изгаряне, Панкреатит
 Дистрибутивен шок Септичен - тежка инфекция Анафилактичен
шок Неврогенен - лезия на гръбначния мозък Интоксикация
 Кардиогенен шок- Масивен миокарден инфаркт, Дисритмми,
Клапни нарушения
 Обструктивен шок -Тензионен пневмоторакс, Перикардна
тампонада, Констриктивен перикардит, Масивна белодробна
емболия, Тежка клапна стеноза
 Хеморагичен шок – свързан с обилно кървене
 Анафилактичен шок /Алергичен шок/ - свързан с тежки алергии

Общ подход при пациенти с шок. Целта на всички интервенции при шок
е възстановяването на адекватната тъканна перфузия, едновременно с
идентифициране и лечение на подлежащата причина за състоянието.
Кислородотерапията е задължителна терапевтична мярка при всички
типове шок. Ендотрахеалната интубация и механичната вентилация са
основни животоподдържащи мерки при болни с прогресиращ шок.
Терапевтичните цели при пациенти с шок, като цяло се изразяват във
възстановяване и поддържане на мозъчната функция, поддържане на
адекватен уринен дебит, предотвратяване на миокардна исхемия,
нормализиране на хемодинамичните параметри
- артериално налягане, сърдечен дебит, пълнещи налягания и серумно
лактатно ниво и корекция на коагулационните абнормалитети. При
ресусцитацията на шокови пациенти в старческа възраст, трябва да се
отчете наличния коморбидитет със съответна промяна в хемодинамичните
цели.
Течностната терапия се води през два и повече периферни венозни
източника:
- Начален течностен интравензен болус - 20 до 40 ml/ kg изотоничен
кристалоиден разтвор за 10 до 20 минути или болус на хипертоничен
натриев хлорид 7.5 %, 4 ml/ kg, с изключение на случаите на кардиогенен
шок.
- При налично кървене, агресивна течностна терапия се прилага
единствено след дефинитивна хирургична хемостаза.
- ЦВК е показан при невъзможен периферен венозен достъп или с цел
преценка на пълнещите налягания на дясното сърце.
- Течностната терапия се води с едновременно често измерване на
артериалното налягане, с цел достигане на таргетно систолично налягане
от 100 mm Hg (110 mm Hg при хипертоници и пациенти в старческа
възраст) след всеки течностен болус.
 При неадекватен отговор след първоначалния течностен болус и при
налична хеморагия е показана трансфузия на изогрупова еритроцитна маса
или пълноценна кръв с нива на хематокрита > 0,25.
3. Задължения на МС при болни в шок:
 Предаване на пациента на нужното положение.
 Оценка състоянието на пациента.
 Канюлиране на периферен венозен съд - поне 2 бр.
 ЦВК.
 Вливане на инфузионни р - ри в количество определено от лекар,
според ЦВН (80 - 120 мм воден стълб).
 Мониториране на жизнените функции - рентген, пулс, дишане, кр.
налягане, ЕКГ2 , сатурация.
 Поставя се постоянен уретрален катетър за проследяване на диуреза.
3.8. Коригиране на ацидозата, чрез подобряване на белодробната
вентилация.
 Прилагане на медикаментозни средства: - вазоактивни -
глюкокортикоиди
 Възстановяване на кръвния обем - подготовка за кръвопреливане.
 Вземане на кръв, урина, ексудат, секрети, екскрети за изследване.
Наблюдение и оценка състоянието на болния по време и след взетите
мерки.
  Подобрението на пациента се отчита по: - затопляне на крайниците -
порозовяване на върха на пръстите -повишена чувствителност -
повишена диуреза - повишаване на ЦВН.
Шок:Дори и при незначителни наранявания, изгаряния или други
причини довели до шок той може да бъде живото-застрашаващ.
Веднага потърсете медицинска помощ. Симптомите са: охлаждане,
студена и влажна кожа, плитко дишане, повдигане, безпокойство.
Поставете пострадалия по гръб и повдигнете краката му на височина
около 25-30см. Покрийте тялото и го поддържайте топло. Ако
пострадалия е в съзнание и е способен да гълта, дайте му течности.
Ако е необходимо третирайте като при спиране на сърце или
дишане.

22. Сестрински грижи в операционен блок

В операционен блок екипът се състои:хирург-оператор, анестезиолог,
анестезиологична сестра, санитар.
Задължения на сестрата-участва в екипа като инструментатор, понякога
като асистент, подготвя материали за стерилизация, подготовка на
операционно облекло ,бельо подреждане на контейнерите, дезинфекцира
инструментите. Следи за почистването на блока-ежеседмично, обучава
новопостъпили колеги, студенти, санитари, води документацията като:
хирургически журнал, инвентарни книги за биопсии и др. Конкретната
подготовка зависи от операционната програма-списък с плановите
операции, тя се получава предния ден.
Алгоритъм на действие:
1. Предварителна подготовка на операциона зала
- Проверка на медицинската апаратура - електороножове.
- Проверка изправността на операционната маса.
- Проверка на аспирационната система.
- Проверка за наличност на контейнер с бельо.
- Проверка за наличност на контейнер с марли.
- Проверка за наличност на стерилни ръкавици.
- Наличност на дезинфекционни препарати за почистване на
оперативното поле.
- Наличност на дренажи, катетри.
- Наличност на контейнер със стерилни конци различна номерация.
- Контейнер с инструментариум за оперативна интервенция.
- Топъл физиологичен разтвор за промивка.

2. Подготовка на операционната медицинска сестра:

- Преди влизане в операционната зала се поставя шапка и маска за
устата и носа.
 - Хирургична дезинфекция на ръцете – І и ІІ фаза.
- Обличане на стерилно операционно облекло.
- Поставяне на стерилни ръкавици.

3. Подготовка на инструментална масичка (предварително

дезинфекцирана):
- Покрива се с 2 броя стерилни чаршафи - първият чаршаф се поставя
сгънат на две, а втория чаршаф се поставя сгънат на четири.
- Върху така покритата масичка се подреждат полиамидни конци по
номера и съответни дължини.
- Поставя се стерилен компрес върху конците.
- Зареждат се инструментариума за оперативна интервенция.

4.Асистиране на операционната медицинска сестра:

- При антисептична обработка на оперативното поле, което се
извършва от член на хирургичния екип.
- При покриване на пациента със стерилни чаршафи, след
дезинфекцията на кожата и съседните части около областта на
операцията.
- При обличане на стерилно операционно облекло на членовете на
хирургичния екип.
- При поставяне на стерилни ръкавици от членовете на хирургичния
екип.
- По време на операция инструментира, следи хода на операцията и
изпълнява нарежданията на ръководителя на хирургичния екип.

Подготовка на оперативното поле

В нощта преди операцията. Избръсване. Измиване с хирургичен сапун
Преди операцията. Почистване с Йод-бензин; Почистване със спирт –
70%;Почистване с Йодна тинктура; Неколкократно почистване само с
Braunol.

23. Асептика и антисептика. Същност. Значение

Определение: Комплексът от мерки за предотвратяване попадането на
инфекция в човешкото тяло или унищожаване на попаднала там инфекция
се нарича Асептика и Антисептика.
Антисептиката е метод за унищожаване на микроорганизмите извън
човешкото
тяло или вътре в него с помоща на химични средства.Веществата, които
имат способността да унищожават микрорганизмите сенаричат
антисептици.
Антисептици за дезинфекция на кожата:
 Йод-бензин 1% - за механично почистване на кожата.
 Спирт 70-96% - за дезинфекция на кожата се използват по-ниските
концентрации.
 Йод – 5-10% разтвор в спирт
 Йодна тинктура – зa обработка на кожата
 Йодасепт (Повидон Йод) 10% - за обработка на кожа и раневи
повърхности.
 Хибискръб – хирургичен сапун за обработка на ръцете на хирурга
преди операция.

Асептиката е метод за унищожаване на микрорганизмите чрез физични

средства извън тялото на човека.Най-често в парктиката се използва
високата температура под различни форми за които са конструирани
различни стерилизационни апарати.
Водни стерилизатори – Извършва се стерилизация във водна среда при
температура 100 градуса (вряща вода) за 20 до 40 мин. Стерилизират се
инструменти, конци и др.
Сухи стерилизатори – В тях въздухът се нагрява до 160 – 200 градуса.
Стерилизацията продължава 45-60 мин. Стерилизират се инструменти,
стъклени и порцеланови предмети.
Автоклави – апарати в които стерилизацията се осъществява чрез
въздействие с нагрята пара под налягане. Материалите, които ще се
стерилизират предварително се подреждат в барабани.
Продължителност на стерилизацията:
120 градуса – 1 атм. – 45 мин.
134 градуса – 2 атм. – 30 мин.
Газова стерилизация. Използва се етиленов диоксид или формалинови
пари.
Стерилизация с гама лъчи. В съвременната медицина преобладаващата
част от материалите са за еднократна употреба и най-често са
стерилизирани с гама лъчи.

24. Стерилизация – видове. Контрол на стерилизацията

1.Определение – пълното унищожаване на патогенни и непатогенни
микроорганизми и техните спори. Обеззаразените предмети наричаме
стерилни. На стерилизация подлежат медицински и стоматологичен
инструментариум, медицинска апаратура и пособия, лабораторна техника
и стъклария, операционно бельо и облекло.
Стерилизация се осъшествява главно чрез физически средства.Тя бива
с топлина (изгаряне, фламбиране, горещ въздух, термостати; влажна
топлина; стерилизатор; водни пари в апарат на Кох; плазмена
стерилицазия с воден прекис) студена стерилизация(химична; лъчиста
енергия; с гама лъчи; филтрация и плазмена).
Изисквания за стерилизация: добре измити, почистени, дезинфекцирани
и подсушени материали; да има свобода на материала в опаковката; да има
дата; да не са остри и др.
Стерилизацията чрез топлина-чрез фламбиране (изгаряне).Този метод
е допустим при екстремни случаи.
Стерилизация с топъл въздух. При този начин бактериалната флора се
унищожава, а предметите остават сухи. За целта се използват специални
апарати-термостати. Подлагат се само онези предмети, които не се
повреждат от нея: метални инструменти, стъклени и порцеланови
предмети, масла, пудри. Бельото изгаря при сихата стрилизация, а
оптическите се развалят.
Стерилизация с влажна топлина. Тя се осъществява по 2 начина:
а)чрез изваряване на предметите във вода при обикновено налягане;
б)чрез пара под налягане. Апаратите за стерилизация под обикновено
атмосферно налягане се наричат стерилизатори.
Стерилизация с пара под налягане.Това е един от най-сигурните, най
бързите и ефективни начини за стерилизация на инструменти и материали.
Апаратът с който се стерилизира с пара под налягане, се нарича
автоклав. Стерилизация с ултразвук.
Ултразвуковите вълни имат бактерицидно действие.Особено широко
приложение придоби в последно време лъчевата стерилизация с гама-лъчи
или т.нар. студена стерилизация. Гама-лъчите са с голяма прониквателност
и мощно бактерицидно действие. Стерилизация с етилов окис. Този метод
се използва за стерилизация на електрически уреди. Формалинов автоклав
за обгазяване с формалинови пари на респиретори, аспирационни и други
апаратури. Всички превързочни материали, инструмени, хирргично бельо
се сгъват по строго определен начин. Те се подреждат в метални кутии,
наречени стерилизационни барабани.
Контрол на стерилизацията
 Физичен метод - удобен за ежедневен контрол, той се основава на
свойството да се разтопяват различни вещества при различна
температура. Най-често се използва сяра на прах, която има
температура на кипене 117 градуса (става черна)
 Химически метод
 Бактериологичен метод – много ефикасен метод. От стерилен
барабан по стерилен начин се взема материал и се прави посявка.
 Ако след 48 часа не се появи растеж (т.е. няма микроорганизми)
стерилизацията се счита за успешна. Във всяка стерилизационна има
тетрадка където се записват резултатите от проведения контрол.

25. Подготовка на превързочен материал за стерилизация

Подготовката на превързочните материали се извършва в материална стая
или превързочната. Изготвят се от марля, памук и лигнин, трябва да са
бели, меки, хигроскопични, порьозни, обезмаслени. От марлята се
изработват-марлени квадратчета(за превръзване на рани, за почистване на
оперативно поле, за операционен блок се подготвят 10 бр. в 1 вързопче);
марлени връхчета, тампони, бинтове, ленти, микулич компреси. Памук-за
дезинфекция и почистване на здрава кожа,за подплата на гипсови
превръзки, надвръзки, тампони. Лигнин-надвръзки в стоматологията. За
стерилизация се редят рехаво по вид.
Основните правила при подготовката на превързочни материали за
стерилизация са:
Спазване на чистота при подготовката. Това се осъществява, като се
работи върху чиста маса, покрита с чист чаршаф, с чисти ръце и прибрани
коси. Превързочните материали се съхраняват в специални шкафове, за да
не се замърсяват.
При подготовката материалите трябва да се сгъват с точно
определена големина, като се скриват нишките на тъканите. Те трябва да
се приготвят в точно определен брой, за да може да се установи дали след
завършване на дадена манипулация не липсва един вид превързочен
материал. Приготвените превързочни материали се подреждат в
стерилизационни барабани.
Барабан с марли: Барабана се почиства и се дезинфекцира. Поставя се
компрес на дъното на барабана. Нареждат се рехаво марли сгънати, с
размер 10/10 см х 10 бр, марли с размер 5/5см.х10 бр., памучни тампони и
фитилца увити в една по- голяма марля. Поставя се по средата надписан с
дата индикатор. Покриват се с компрес и отново се поставя надписан с
дата индикатор. Решетката на барабана се отваря. Надписва се датата, на
която се изпраща барабана за стерилизация. Превързочните материали се
стерилизират чрез автоклавиране при 121˚С за 30min.

26. Подготовка на операционно бельо и облекло за стерилизация

Барабана се почиства и се дезинфекцира. Поставя се компрес на дъното на
барабана.
1.Зареждане на бельо – чистото бельото се сгъва по определения начин
и се зарежда в барабан, като се поставят 4 големи чаршафа, 4 престилки и
осем малки чаршафчета с дупка. Готовото за стерилизация бельо се
покрива с чаршафче , се поставя индикатор с дата. Върху капака на
барабана се записва датата на пускане за стерилизация.
2.Зареждане на инструменти – след свършване на операция,
инструментите се накисват със Sekusept за определеното време. След това
се измиват, подсушават и се зареждат в барабана за инструменти. Барабана
се почиства и се дезинфекцира.Поставя се компрес на дъното на барабана.
Върху подредените инструменти се поставя чаршафче и индикатор с дата.
Отваря се решетката на барабана. На капака на барабана се записва датата
на пускане.
3.Зареждане на компреси и миколичи за стерилизация – компреси и
микуличи се подреждат в барабан, като на дъното му се поставя компрес.
Върху тях се поставя компрес и индикатор надписан с дата. Отварят се
решетките на барабана, върху капака се записва датата и се пуска за
стерилизация.

27. Хирургична обработка на ръцете

Хирургичната дезинфекция се извършва чрез втриване на съответното
дезинфекционно средство в ръцете до нивото на лактите. За разлика от
хигиенната дезинфекция, при хирургичната дезинфекция, първо се
извършва измиване на ръцете.
Видове дезинфектанти: Skinman® Hydrex®.
Методика за провеждане на хирургична дезинфекция на ръце:
Шест стъпки за хирургическа дезинфекция на ръцете
1. Измийте ръцете си със щадящ лосион за около 1 мин.!
2. Грижливо подсушете ръцете си с кърпа за еднократна употреба!
3. Използвайки лакът, задействайте дозатора и поставете
дезинфекционно средство в дланта на другата ръка!
4. Втривайте намалки порции отдезинфекционносредство от 3 до 5мин.
(в зависимостот препарата),първо в
ръцете,следтовавпредмишниците,вкл.
5. Продължете с дезинфекциятана предмишниците и накрая отново на
ръцете, като спазвате стандарта за втриване CEN/EN 1500!
6. Не подсушавайте ръцете и предмишниците след дезинфекцията!

Поставете ръкавиците едва след като ръцете са напълно сухи!

Методика за провеждане на хигиенна дезинфекция на ръце:

1. стъпка : длан в длан ;
2. стъпка: дясна длан върху гърба на лявата ръка и лява длан върху
гърба на дясната ръка ;
 3. стъпка: длан в длан с разперените пръсти на срещуположната ръка ;
4. стъпка: външната повърхност на пръстите в срещуположната длан ;
5. стъпка: кръгово обтриване на палеца в затворената длан на
срещуположната ръка: ляво, дясно ;
6. стъпка: кръгово обтриване на върха на пръстите в срещуположната
длан: ляво, дясно.
Дезинфекционното средство се втрива в сухи ръце (без украшения) в
продължение на 30 сек. до нивото на китките. Всяка стъпка се повтаря по
пет пъти. След завършване на 6. стъпка, отделните стъпки се повтарят до
постигане на горепосочената експозиция. Ако е необходимо, се взема
допълнително количество препарат, но през цялото време ръцете трябва да
остават влажни!

28. Обличане на операционно облекло

Употребата на стерилно операционно облекло е основно изискване в
хирургичната работа. След обеззаразяване на ръцете по някои от приетите
методи сестрата преминава в операционната. За всеки оперативен ден е
необходимо достатъчно количество операционно облекло, повече от това
за предвидената оперативна програма
Пристъпвайки към обличането на операционно облекло, сестрата спазва
определен последователен ред. Свободна от операции за деня м.с помага
при обличането на асистиращата
Алгоритъм:
 Събличане на цивилните дрехи в помещение за преобличане
 Облича чиста туника и панталон
 Сваля всички бижута, пръстени, часовници
 Поставя си шапка, която да скрива косата й
 Поставя си маска
 Поставя си калцуни
 Извършва хигиенно и хирургично измиване на ръцете
 Подсушава ръцете си със стерилен Миколич компрес
 Държи ръцете си нагоре, над нивото на талията с обърнати на долу
длани и отделени от тялото
 Сменя маската си със стерилна – помощника развързва връзките и
сваля маската от лицето на м.с. Сестрата хваща маската в краищата и
я поставя върху носа и устата. Помощника отзад развързва връзките
на маската
 Изважда стерилна престилка от барабана и я подава на
операционната сестра, която я хваща за горната й част, а долната се
спуска внимателно надолу и се държи с опънати ръце на разстояние
 от тялото. След което облича престилката, като помощника завързва
връзките на гърба, а операционната сестра само увива връзките на
ръкавите около ръцете си. След това операционната сестра хваща
колана на престилката в средата, а помощника в краищата я завързва
 Помощника изважда ръкавиците от барабана и ги поставя върху
стерилен компрес
 Талкира ръцете си с марличка
 При поставяне на гумени ръкавици се спазва правилото “ръка с ръка,
ръкавица с ръкавица”. Хваща маншета на лявата ръкавица с палеца и
показалеца на дясната ръка и я поставя на лявата си ръка. Пъха под
маншетата на дясната ръкавица облечената с ръкавица ръка и я
поставя на дясната си ръка.
 Поставя ръкавиците върху ръкавите на престилката (трябва много
добре да се покриват ръкавите).

Поставянето на стерилни ръкавици създава безусловна стерилност,

но тъй като по време на работа кожата на ръцете се изпотява и от
повърхността й излизат микроорганизми, в ръкавиците се образува
т.нар “ръкавичен сок”, който представлява добра среда за развитие на
непатогенни дотогава микроорганизми, и при скъсване на ръкавицата
може да се инфектира раната. Скъсаната или пробита ръкавица трябва
веднага да се смени, ръката да се обработи със спирт и да се постави
друга, стерилна ръкавица.

29. Сестрински грижи при подготовка на болен за анестезия

Какво представлява анестезията?
Тя е временно и обратимо състояние на промяна на жизнените функции в
човешкия организъм извършва се чрез фармакологични средства с цел
създаване на условия, за да се извърши някаква операция, да се
диагностицира някакво заболявания или да се направи някоя терапевтична
манипулация.
Анестезията може да бъде местна и обща
 Местната - характерно е това че се изключва сетивността за болка
над определена част от тялото, без да има загуба на съзнание.
 Общата се характеризира със загуба на съзнание на пациента.
Използват се различни средства- Прокаин, Новокаин, Лидокаин, Кокаин,
Дикаин, най-различни средства.
Общата анестезия може да се осъществи, чрез инхалирането на някои
анестетици или чрез венозното им инжектиране в пациента.
Чрез инхалации и венозно. Сигурността на пациента по време на
анестезията се осигурява като непрекъснато се проследява и се
контролират жизнените функции на пациента -АН, цялата операция
протича под непрекъснат ЕКГ- контрол. Също така кислородното
насищане на кръвта се следи концентрацията на въглероден двуокис и
работата на анестезиологичната апаратура.

Подготовката на пациента за анестезия е строго индивидуална.

Тя трябва да е съобразена и зависи от общото състояние на пациента от
пола от основното заболяване е от това дали има придружаващи
заболявания. Също така от вида от обема от продължителността на
операцията, която му предстои, от нервно-вегетативната му психичното му
състояние и прекарани в миналото заболявания или предишни операции.
Това дава отражение и трябва да се има предвид, когато се подготвя
пациента за анестезия.

Трябва да се осигури атмосфера на сигурност и на спокойствие на

пациента. Медицинския специалист с внимание, спокойствие,
компетентност, с тактично отношение към него трябва да осигури тази
атмосфера на сигурност. За всеки пациент лекаря/анестезиолог след
анестезиологична консултация назначава подходяща и строго
индивидуално по доза премедикация.

Целта на премедикацията е да отстрани чувството за страх и

безпокойство у болния да го успокои, да улесни анестезиолога, да потисне
саливацията/слюноотделяне, обмяната на веществата и нуждата от много
анестезиологични средства и да потисне следоперативното гадене и
повръщане.

Какви медикаменти се използват за премедикация? използва се най-

често Атропин той намалява слюноотделянето и предпазва от различни
опасни реакции.
Аналгетични средства - Фентанил, Морфин, невролептици- Дроперидол,
антихистаминови препарати - Диазепам. Това са все медикаменти, които
могат да се използват за премедикация, те са строго индивидуални и ги
назначава лекар-анестезиолог.

Ролята на медицинската сестра при извършването на премедикацията

и в предоперативната подготовка.
Примерно при продължителни операции пациента трябва да се
катетиризира с постоянен катетър, при големи коремни и стомашни
стомашно-чревни операции на пациента се поставя дуоденелна сонда през
носа. Пациентът е с направена премедикация се пренася с носилка или пък
количка от хирургично отделение до операционната зала, под непрекъснат
контрол на медицинския специалист.

На какви изисквания трябва да отговаря за анестезиологичната

масичка?
Да бъде подредена по начин, по който се подреждат абсолютно всички
анестезиологични масички. Анестезиологичната масичка трябва да бъде
подредена по начин утвърден от началника на отделението или клиниката
в която се извършва самата анестезия. Подреждат се всички пособия и
медикаменти необходими за правилно и достатъчно извършване на
цялостното обезболяване, като в края на работната смяна всички
изразходвани материали и медикаменти да се попълнят. Замърсените
пособия да се подменят с нови. Никога не трябва по принцип не се
разрешава да се размества каквото и да е на анестезиологичната масичка
без знанието на анестезиологичния специалист. Анестезиологичната
масичка трябва да бъде на колелца да има два плота или ако е масичка от
тип шкаф да има няколко чекмеджета.

Подготовка на анестезиологичната апаратура

Анестезиологичната апаратура се състои от наркозни апарати за
инхалационна анестезия, от автоматичния респиратори за изкуствена
белодробна вентилация, от монитори за наблюдение и регистриране на
жизнените процеси, апарати със специално предназначени, апарати за
оборудване тип Амбу, ларингоскопи, интубационни тръби, маски,
въздуховоди, адаптери, слангове, аспиратори, кислород райски газ,
манометър за измерване налягането на газовите.

Необходимите пособия, които анестезиологичната медицинска сестра

или специалист подготвя за подреждането на анестезиологичната
масичка:
пособия за интубация - ларигоскоп, щипка, водач, ендотрахеални тръби,
въдуховоди, адаптери, усторазтворител и други.
Стерилни спринцовки с различна вместимост няколко броя, стерилни игли,
ако не са заедно със спринцовките, стерилни абокати, с различни номера
по няколко броя, стерилни системи за кръвопреливане, табличка с всичко
необходимо за извършване на всички видове инжекции. Медикаменти в
ампули, флакони, банки, сакове с кръв и кръвни продукти, табличка с
всичко необходимо за изследване на кръвни групи Апарат за измерване на
артериално налягане, пликче със стерилни аспирационни катетри, Амбу,
портативен апарат за изкуствено дишане, крачна аспирационна помпа.
Анестезиологичната масичка се подрежда от ляво на дясно, като
застанем срещу нея. На горния плот отляво се поставят пособията за
интубация,ларингоскопа, щипката водач, ендотрахеални тръби,
въздуховодите адаптерите и усторазтворителя.
Поставен на горния плот отдясно между два стерилни компреса, стерилни
спринцовки със аспирирани вече в тях съответните медикаменти за
анестезия. Поставя до спринцовките табличка с всичко необходимо за
извършване на всички видове инжекции. На втория плод подрежда
стерилни спринцовки с различна вместимост, стерилни игли, стерилни
абокати с различни номера, стерилни системи за кръвопреливане,
медикаменти в ампули, флакони, банки, банки сакове с кръв, апаратът за
измерване на кръвно, пликчето със стерилни аспирационни катетри,
амбуду, портативния апарат за изкуствено дишане и крачната
аспирационна на помпа.

Проверява преди операцията дали всички пособия са в годност, в

изправност за работа дали са отговарят на правилата за асептика и
антисептика.

30. Поведение на медицинската сестра при лекарствено лечение на

психично болни. Роля на сестрата при електроконвулсивна терапия
Психичните заболявания са най-различни, те са един широк спектър от
най-различни психични нарушения, които влияят върху настроението,
мисленето и поведението на човека. Повечето от тях за пръв път се появява
в края на тийнейджърските години или в началото на 20-те години от
живота на хората, но има и изключение, могат и по-късно да се появяват.
Най-често срещаните психични нарушения са: Тревожни
разстройства, Депресия, Биполярно разстройство, Шизофрения,
Хранителни разстройства-те включват анорексия и булимия, Обсесивно-
компулсивно разстройство, Посттравматично стресово разстройство,
Паническо разстройство.
Симптомите на всички тези заболявания са различни и влияят и
върху настроението, мисленето и поведението на хората.
 Проблеми с концентрацията и паметта, които трудно се обясняват.
Самият човек е бил по концентриран, възможностите на паметта са
били добри и в един момент без да може да се обясни започват
проблеми с концентрацията, паметта.
 Промени в съня - което означава, че може да има или много сън или
недостатъчно сън, безсъние
  Промени в хранителните навици, които също могат да бъдат от
едната крайност до другата. Може да има промени, които да доведат
до увеличаване на теглото или до рязко отслабване.
 Постоянно умора, липса на енергия.
 Пациентите съобщават за възприемане на света по различен начин,
като изпадат в най-различни заблуди, в параноя, халюцинации и т.н
 Чести промени в настроението- пак от едната крайност до другата-ту
са много безпричинно весели обнадеждени, ту са в лошо
настроение, даже мисли за самоубийство

Лекарствата, които се вземат би трябвало да са съобразени и с тези

крайности, които са наблюдават и в хранителните навици, в съня и в
промените на настроението.
Симптомите са такива, че би трябвало сестрите да обръщат внимание на
тях, много автори говорят за процес на Сестринска оценка. При тях трябва
да се направи сестринска оценка.
Всички тези симптоми, влизат от едната крайност в другата. Пациентите
могат да съобщават за болка в стомаха, болки в гърба, главоболие, за други
необясними болки от медицинска гледна точка. Знаейки тези симптоми
влияят на мисленето, поведението, емоциите, трябва да направим така
наречената оценка.

Какво представлява оценката на обслужването на такива

пациенти: Тя е същата, която се прави при сестринския процес. Оценката
се основава на сестринския процес и започва, като събиране и
документиране на първична и вторична информация за пациента. Оценката
е представлява една динамична дейност и непрекъснато се променя-
колкото повече информация събираме за пациента, от близки, от
документация, от най-различни обективни изследвания, тази оценка
претърпява промяна.
Целта на оценката- събирайки данни те трябва да бъдат документирани.
Целта на тези наблюдения, на тази информация, ,е че това е един вид
подпомагане за поставянето на психиатричната диагноза. Въпреки че
медицинската сестра помага в диагностичния процес, извършван от
Психиатъра, трябва да се знае, че пациента може да изразява своите
симптоми по различен начин пред различни лица. Пред лекаря може да
каже едно, пред нас да кажа съвсем друго, после със санитарката да
сподели съвсем друго, това трябва да се има предвид. След като се събере
достатъчно информация за пациента и участваме в поставянето на
психиатричната диагноза, трябва да започнем да вземаме решение,
относно обгрижването на този пациент. Наблюдавайки всички тези
проблеми, които са свързани с психичното заболяване, ние трябва да ги
опишем и да направим план за сестрински грижи.
 План за сестрински грижи да бъде упоменато: какви са
оплакванията на пациента, как се държи, какво се изисква. Този план ще
включва период от лечението и обгрижването на този пациент, колкото е
необходимо за да се промени неговото състояние- дали напълно ще се
излекува или ще се подобрят симптомите, свързани със заболяването, в
зависимост от проблема, който има самия пациент.
След като се постави лекарската диагноза или и така наречената
психиатрична диагноза, с помощта на медицинската сестра започва
неговото лечението и обгрижването по индивидуалния план за Специални
Сестрински Грижи.

Лекарствата които получават пациентите с различни психични

разстройства са най-често:
 антидепресанти, антиепилептични- те включват лекарства за лечение
на биполярно разстройство, прилагат се за овладяване на
симптомите на депресии от различен произход и които имат
антидепресивно успокояващо действие, лекарства за лечение на
депресия, тревожност
 лекарства за лечение на хиперактивност - за дефицит на вниманието
при деца и възрастни
 лекарства за лечение на алкохолна зависимост- целта на тези
лекарства е облекчаване на абстиненцията и намаляване желанието
за алкохол
 лекарства за лечение на различни неврози, които имат седативно
противогърчово действие върху централната нервна система
 лекарства да шизофрении и други налудни разстройства -тези
лекарства повлияват абсолютно нали шизофренните симптоми, като
различните халюцинации налудни мисли и необичайно поведение

В психиатрията се използват лекарства, както за перорална така и за

инжекционна употреба. За пероралня употреба се използват таблетки и
капсули, които много внимателно трябва да се дават на пациентите и да
сме убедени, че той ги е погълнал. За инжекционно приложение, което
естествено е по лекарско назначение и трябва да се има предвид
състоянието на пациента, ако е настроен агресивно, как се поставят.

Електро-конвулсивна терапия /ЕКТ

Това е едно лечение, което е предназначено за облекчаване на остра
депресия, на биполярно разстройство, шизофрения и доста други тежки
психични заболявания. При много пациенти, поставянето на това лечение
им осигурява облекчение от техните симптоми и за някои пациенти това е
единствената терапия, която има ефект.
 За приложението на електроконвулсивната терапия, се изисква
устройство с електрическа енергия, която изпраща електрически импулси
директно към мозъка. За да се направи това е необходимо да се поставят
различни електроди в определени области на черепа и електрическия заряд
произведен в мозъка е много кратък, който се прилага няколко секунди.
Приложението на електрошока води до кратък и контролиран мозъчен
припадък, който продължава между 30 секунди, най-много до две минути в
зависимост от определения болен. За да се приложи тази терапия
задължително се използва обща анестезия, пациента е напълно заспал.
Необходимо е да се приложи мускулен релаксант и пациента да има зъбен
протектор, за да се избегнат различни повреди по време на този припадък.
Тя е доста широко използвано лечение, до преди 10-тина години.
Ефективна е при сериозни психични разстройства, като тежка депресия,
шизофрения, мания. Днес тази терапия се счита за лечение - втора линия.
Електроконвулсивната терапия се използва за лечение на такива състояния
и при такива болни, когато не реагират на лекарства или други терапии.
Препоръчва се използването на електроконвулсивна терапия като вариант,
когато фармакотерапията не е била ефективна при лечението на рецидиви
на различни психични разстройства. Също когато фармакотерапията има
опасност при пациента или пациента се затруднява или има някаква
характеристика, която затруднява приложението на дадено лекарство или е
противопоказан на него и когато самият пациент предпочете
електроконвулсивната терапия пред медикаментозното лечение. За да се
приложи електроконвулсивната терапия, пациента трябва да бъде с обща
упойка и се изисква пациента да бъде настанен в психиатрично отделение.

31.Специални грижи при суицидно поведение

Суицидно поведение това се оценява като нивото на психическото
здраве и социалното благополучие на всяко едно общество се определя с
един от параметрите суицидно поведение.
В България няма висок процент на самоубийства, но въпреки всичко
непрекъснато се наблюдава нарастване на самоубийствата. На фона на
здравно-демографската ситуация, която е в страната, като чисто
статистически всеки ден при нас от самоубийство загиват 3-4 души, това
представлява около 1500 души годишно.
Като причина за суицидна смъртност, на първо място се слагат така
наречените външни причини, т.е. летални случаи не дължащи се на
заболявания. Според официалната статистика в България, смъртността
поради самоубийства възлиза на 16 до 18 на 100 хиляди души през
последните 5 години. Според световната здравна организация по суицидна
смъртност България заема 14 място при мъжете и 10 място при жените в
света. Възрастовата структура за хората с такова суицидно поведение
уточнява се че 25% от опитите са самоубийства са извършени от младежи
на възраст 15-19 години, около половината от лицата, които пък са си
отнели живота, чрез самоубийство са пенсионери това е 45% всички, 8 %
от извършените опит за убийство е установено наличие на тежко
соматично заболяване. А при 22% от тези случаи е установено тежко
психично заболяване, при 22% от направилите опит да отнемат живота си
е установена злоупотреба с алкохол, наркотични вещества и различни
медикаменти.
Самоубийствата имат много силни и много отрицателни, психологични,
социални, финансови, последици и за семейството и за обществото. Затова
самоубийството се смята, като един комплексен проблем, при който няма
една единствена причина, за да се извърши.
Самоубийството е резултат от комплексно взаимодействие на най-
различни фактори
 биологични
 генетични
 психологически
 социални
 културални
 фактори на средата
Много трудно е да се обясни защо някой хора решават да извършват
самоубийство, докато други в подобна или в по-тежка ситуация, не вземат
такова решение. Повечето самоубийства могат да бъдат предотвратени.
Има хора които преживяват различни загуби, тежки ситуации, въпреки
това те имат силата да живеят, не посягат на живота си, затова е много
трудно да се обясни защо се случва.

Какви са психичните разстройства и заболяванията, които водят до

такова суицидно поведение или самоубийство? Най-висок риск са
лицата с депресия, следвана от алкохолизъм, наркомании, шизофрения.
Опитите за самоубийство са най-чести по време на криза, при тези
състояния. Най-голямо значение за такива суицидни действия имат
емоционалните и импулсивните реакции.
Субективните мотиви могат да бъдат различни: разочарования, загуба на
близък човек, страх от загуба, страх от болест, страх от негативно мнение и
отношение на другите хора, много често това в ученическата възраст се
случва, самота, изолация, загуба за смисъл на живота, преживяване на
празнота, неспособност за приспособяване, това води до такива суицидни
действия.
Каквито и да са проблемите, чувствата и мислите на такава суицидна
личност, те са еднакви по целия свят. Няма значение, че тук обществото ни
живее по-лошо, някъде живее по-добре, мислите на тези хора са еднакви.
Те са: чувства на тъга, на самота, на безпомощност, на безнадеждност, на
ниска самооценка, на вина, на депресия и започват да се появяват мисли -
“исками се да умра, не мога повече да направя нищо, не мога повече да
продължавам така, аз съм неудачник и другите са по-щастливи от мен” и
т.н. , такива изказвания на хората не бива да се подминават с лека ръка,
особено когато и се повтарят често. Дискусиите относно самоубийството
на пръв поглед са едно притеснително начинание. Самата тема често се
възприема като Табу. Колкото повече хора със суицидни мисли говорят за
трудностите със своите роднини, с приятели, с различни специалисти,
психолози, психиатри, толкова по-голям шанс имат те да не стигнат до
такова поведение или да започват да се лекуват.

Съществува едно погрешно схващане, че въпроса зададен към такъв

пациент “Мислили ли сте за самоубийство”, може да предизвика индивида
да започне да разсъждава в тази посока, това не е така, това е грешно.
Много професионалисти и психолози и психиатри се опитват да докажат
и да уборят експертите, които се изказват по тази тема наблюдение върху
лечението и грижите за хората психични разстройства насърчават такава
открита комуникация.
Желателно е близките и познатите на този човек, да задават такива
въпроси важни трудни, за да могат да съберат факти, както и ние когато
постъпи такъв човек да съберем факти и информация, за да помогнем на
този човек, да не се чувства депресиран или демотивиран.
Когато някой планира да посегне на живота си, неговите думи и действия,
могат да подскажат на останалите, че ще направи нещо такова, че
възнамерява да посегне наистина на живота си или поне да се самонарани.
Суицидните мисли обикновено се отключват в следствена някакви
интензивни емоции предизвикани от големи житейски промени. Мъжете и
жените, които развиват такива мисли се чувстват обезнадеждени, като
само самоубийството е единственото решение за всичките им проблеми.
Когато имаме такива съмнения, че хората имат такива намерения, наистина
би трябвало да поставяме тези въпроси, колкото и трудно да изглежда
това, колкото и да са неприятни, те са много важни, за да се предотврати
едно такова поведение.

Рисковите фактори за такива мисли и такива действия, това са:

 Прекалено фокусиране върху негативните аспекти на живота.
Евентуални варианти за справяне с трудности при тя липсват. Смята
се че наличието на други самоубийства в семейството, също както
импулсивното поведение, са също допринасящи фактори, за да се
увеличи риска от извършване на самоубийство.
 Зависимост от наркотични вещества
 Достъп до огнестрелни оръжия
 драматични събития
  Социална изолация наличие на придружаващи психични
разстройства
 Преживяване на физически или сексуален тормоз
 Предишни опити за посягане на собствения си живот

Предупредителни знаци, че някой може да направи опит да се нарани или

да отнеме живота си. Колкото повече предупредителни знаци се
забелязват, толкова е по-голям риска от самоубийство.
Разговорите когато често са свързани със смъртта, със собствената им
гибел, това са едни ясни признаци за такива суицидни мисли и че няма
изход в неговото състояние, освен да си посегне на живота.
Съществуват и други, които могат да бъдат разпознати и да се предотврати
всичко това.

Това могат да бъдат емоционални, вербални или поведенчески следи,

които е възможно приятелите или роднините да забележат.
 Емоционалните маркери това са: депресия, липса на интерес
спрямо действия, които някога са били смятани са забавни за
приятни, раздразнителност, гняв, тревожност, срам или унижение,
резки промени в настроението
 Вербални маркери - разговори, които са свързани с липса на цел в
живота, възприемане на себе си като товар на останалите, че това е
безизходно състояние в което се намират, нямат желание да
променят ситуацията
 Поведенчески маркери - самоналожена изолация, липса на
комуникация с други хора, със семейство, с приятели, подаряването
или раздаването на лични вещи, писането на завещание да бъде
такъв поведенчески маркер, безразсъдното шофиране, повишената
агресия, консумация на алкохол, наркотици, търсене на различна
информация относно самоубийства в интернет, закупуването на
оръжия или на лекарства. Това са ясни поведенчески маркери, че
човека може да има такива мисли.

Възрастните хора е по-вероятно да посегнат на живота си, защото те са

отчетени според статистиката като възрастова група, която е най-много
индикации да посегне на живота си или за самоубийства. Напреднала
възраст рядко търсят професионална помощ, при депресия и други
психични разстройства, защото в миналото пък и сега, но не е толкова
показателно за сегашния начин на живот, човек да потърси помощ при
психолог или психиатър се смята срам, не искат да го правят за това рядко
търсят такава помощ. Затова ролята на близките, на познатите при такива
пациенти в напреднала възраст, ако забележат, че има такива индикации
за самоубийство, би трябвало да потърсят професионална помощ.
Други индикации , са че не полага грижи за себе си, не се храни редовно,
започват тези поведенчески маркери.

Предупредителните знаци при децата и то тинейджърите, могат да

бъдат забелязани не само от родителите, но и от учителите и от
приятелите. Ако едно дете започне да говори за самоубийство, да има
желание да умре, такива изявления, винаги родители, учители или близки
трябва да ги приемат доста сериозно, а не така с лека ръка да забравят, че
това са го казали децата. Защото при децата е по трудно, възрастните да
приемат случки или събития от живота на детето, като нещо толкова
значително и толкова тревожно, че детето да пристъпи към самоубийство.
Всъщност тази случка за детето, може да се окаже значително стресираща
и да се стигне до самоубийство.

Изказвания, на деца свързани с такива събития от живота им не бива

толкова да бъдат омаловажавани, ако детето има такива изказвания и
самите родители не бива на всяка цена да изискват от децата си всичко да
бъде на 100% защото няма такива хора, самите родители най-вероятно не
са такива.

Обстоятелства които могат да доведат до посягане на собствения си

живот и те включват:
 за тях е много важно в училище, тяхното представяне и ако те са
жертва на училищен тормоз
 ако имат загуба на близък човек
 ако са жертва на физически емоционален или сексуален тормоз
 ако злоупотребяват с наркотици или алкохол
 ако имат различни други психични разстройства
 ако изпитват несигурност относно своята сексуална ориентация

Това са рискови фактори при децата за самоубийство. Тези

предупредителни знаци, които са за самоубийство трябва да винаги да сме
на шрек, в смисъл такъв, ако не можем ние да помогнем, да посъветваме
родителите, да посъветваме близките, за да се потърси психологическа
подкрепа и то от психолози или от психиатри.
Задължително при възрастни или при деца, трябва да се зададе въпроса
прямо и директно- “Обмисляш ли самоубийство” и ако отговор е ДА или
МОЖЕ БИ, трябва да се предприеме нещо, веднага да се запази час при
лекар и т.н.

Самоубийството при много хора е предотвратимо. Много от хората

предупреждавайки, че имат такива суицидни мисли, те много често тях
всъщност крещят за помощ и ако им се помогнете няма да пристъпят към
самоубийство, но ако повтаряйки, казвайки това, че имат намерение да
сложат край на живота си ,че повече не им се живее, че имат някакво
заболявания и не могат повече така да живеят, ако не им се обърне
внимание. Въпреки, че отначало те най-вероятно нямат тази конкретика,
не го искат наистина да го направят, но накрая виждат, че това е всъщност
единственият начин да постъпят със себе си.
Навременната интервенция в такива кризисни моменти, след такива
кризисни моменти, хората когато се чувстват така затруднени, по какъвто
и да е начин , ако можем го усетим, да го предотвратим, ще бъде добре и
ще бъде предотвратено
опита за самоубийство и самото самоубийство ще бъде предотвратено.

Задължения и отговорности на медицинската сестра при лечението

и обгрижване на пациента в стационара:
• Медицинската сестра трябва да се отнася с много търпение, такт и
внимание към болния, да проявява уважение към личността и
преживяванията му. Това е начин за създаване на доверие между
тях, което е от съществено значение – така пациентът би споделил
мислите, чувствата, намеренията си с медицинската сестра.
• Суицидните пациенти трябва да бъдат под непрекъснато
наблюдение, да не се завиват през глава, да не се заключват в
тоалетните или да се изолират в други помещения.
• Медицинската сестра трябва де се увери че пациентът е приел
всички лекарства в нейно присъствие. Лекарствата не се оставят на
шкафчето на пациента, а при отказ от негова страна да ги приеме
медицинската сестра уведомява лекаря.

• При обгрижване на пациента и извършване на назначенията,

медицинската сестра не трябва да е с гръб към пациента и винаги е
с друга медицинска сестра или специално обучен санитар.
• При пациенти със суицид наред с фармакотерапията се провежда и
психотерапия (определят се в зависимост от причините за
суицидно поведение и степента на суициден риск).
• При проява на агресия - поведението и обгрижването са както при
пациент с рисково поведение.
• С оглед незабавни мерки за превенция, следва да се имат
предвид следните практически насоки:
- осигуряване на предпазни мерки спрямо околната среда
(отстраняване на ножове, остри предмети, предпазване от
прозорци, високи балкони и т.н.);
 - постоянно наблюдение на пациента и информиране на
близките за риска;
- осигуряване на емпатичен контакт медицински екип –
пациент, даване на увереност на пациента, че не е сам на
света, че има подкрепа.

32. Шизофрения. Сестрински диагнози и клинично поведение

Шизофренията - е едно хронично психично заболяване и когато е
активна симптомите са:
 заблуди
 халюцинации
 дезорганизирана реч
 проблеми с мисленето
 липса на мотивация
С правилното лечение повечето от тези симптоми се подобряват
значително и вероятността да има рецидив на това заболяване е значително
намалена. Въпреки, че няма точен лек за шизофренията, изследванията на
това психично заболяване водят до по-нови иновативни и по-безопасни
лечения. Различни експерти в тази област разкриват какви са причините за
болестта, изучават нейната генетика, провеждат различни изследвания,
използват методи, които са усъвършенстват непрекъснато и се правят все
по-нови и нови изследвания, прилагат се нови и по-ефективни терапии. С
правилното лечение значително се подобрява състоянието на болния от
шизофрения и получаването на рецидив е по-малко вероятно с новите
лечения терапии.
Шизофренията е едно сложно заболяване, много често психиатрии
и такива хора работещи в тази област казват, че шизофренията е
раздвоение на личността или множествена личност, но това не е така.
Повечето хора с шизофрения не са опасни или агресивни и могат да
живеят с другите хора в обществото. Състоянието на болните от
шизофрения често ги довеждат до бездомност, до чести хоспитализации
или посещение в такива центрове за психично здраве, но въпреки всичко
се стига често до хоспитализации.
Целта на различните програми и на тези центрове за психично здраве,
е хората с Шизофрения да живеят със семейството си или пък в групови
домове и в краен случай ако се прецени могат да живеят и сами.
Изследванията също показват, че това заболяване еднакво засяга мъжете и
жените, като по-рано във възрастово отношение може това заболяване да
започне при мъжете. Хората с Шизофрения имат по-малка
продължителност на живота от останалите хора, това се обяснява с твърде
много съпътстващи медицински състояния или заболявания, които те имат
освен шизофренията.
Симптомите на шизофренията, когато заболяването е активно:
Епизоди в които болния от Шизофрения, да не е в състояние да различи,
реални от нереални преживявания. Честотата на симптомите могат да
варират и въпреки тези особености хората са Шизофрения, често имат
психотични симптоми и те намаляват с възрастта. Не приемането
лекарства, употребата на алкохол, на наркотици, на различни стресови
ситуации, са склонни да засилят симптомите на Шизофрения.
Симптомите се разделят в 3 основни категории:
1. Положителни симптоми- това халюцинации, като чуване на гласове
или виждане на неща, които не съществуват, параноя преувеличение
или изкривени възприятия, вярвания, поведения
2. Отрицателни симптоми- загуба или намаляване на способността да
инициират различни планове да се говори с тях, да влизат в
комуникация с други хора, да изразяват емоциите си и да намират
удовлетворение.
3. Дезорганизирани симптоми- объркано, нарушено мислене,
нарушена реч, объркана реч, проблеми с логическото мислене и
понякога имат странно поведение или необичайни движения.

Симптомите на шизофренията обикновено се появяват за първи път в по-

равна, зряла възраст, особено при мъжете и персифицира от най-малко 6
месеца, преди да се постави тази диагноза. Мъжете получават първите
симптоми на шизофрения в така наречените късни тинейджърски години
или това е в началото на 20-те години, докато жените показват първите
признаци на заболяването в началото на 30-те год.
По финните признаци за Шизофрения, такива които се появяват по-рано,
преди да се е изявило цялото заболяване, това са различни проблемни
взаимоотношения на дадения индивид, лошо представяне в училище,
намалена мотивация.
За да се постави Диагноза Шизофрения, психиатър трябва да проведе
много задълбочен медицински преглед, за да изключи злоупотреба с
различни вещества или лекарства или други медицински заболявания, при
които симптомите наподобяват Шизофрения.
За шизофренията има рискови, генетични фактори. В рода ако има болен с
Шизофрения, вероятността неговото потомство да има също е доста
висока. Като рискови фактори влияят и факторите на околната среда,
житейските стресови фактори, играят роля за отключване на симптомите и
след това тези житейски стресови фактори повлияват при протичането на
самото заболяване.
 Учените не могат да определят каква е точната причина, отключването на
заболяването. Въпреки че няма конкретно лечение, много пациенти, добре
се справят в всекидневието си, в живота, ако има леки симптоми.
Лечение:
Антипсихотични лекарствата - те са доста ефективни за намаляване на
симптомите, особено в острата фаза, помагат също да се намалят и
евентуално бъдещи остри епизоди и да се намали и тяхната тежест.
Различни когнитивни поведенчески терапии, поддържаща психотерапия,
това са подходящи начини на лечение и намаляване на симптомите на
пациентите с шизофрения.

Целта е да се подобри функцията на индивида в семейството в

обществото, за да могат да живеят нормално. Болните от Шизофрения са в
много голям риск от злоупотреба с наркотици отколкото останалите хора.
Ако се забележи такова пристрастяване към наркотици или към алкохол се
пристъпва към лечение на това пристрастяване едновременно с лечението
на шизофренията.
Това лечение, което е комбинирано лекарствена терапии, с различни
поведенчески терапии и психотерапии, може така да направят, че хората с
Шизофрения да водят един продуктивен, нормален, възнаграждаващ начин
на живот. Както и при други хронични заболявания, някои от пациентите
се правят по-добре, лечението за тях е по ефективно, докато при други
продължават имат симптоми и до такава степен симптомите са чести и
засилени, че се нуждаят от подкрепа и помощ. След като се овладеят
симптомите на шизофренията, когато има такъв остър период се преценя
дали да се продължи тази терапия, лекарствената и психосоциалната
подкрепа до каква степен ще играе роля, за да се помогне да се научат тези
хора на различни социални умения и най-важното, да се справят със
стреса, да идентифицират ранните предупредителни знаци за рецидив. Те
могат да се обучат, да им се удължат периодите на ремисия. Хората с
Шизофрения, ако се обучат добре, ако им се обясни, започват да
разпознават тези ранни предупредителни знаци за рецидив и тогава те
търсят помощ, подкрепа и по този начин се стопира това състояние, не се
развиват симптомите, не се усложняват състоянието им. Хубаво е тези
хора са шизофрения да живеят в семейството си, ако има такова, семейната
подкрепа е много важна за тяхното здраве. Когато живеят в семейството си
освен че се подкрепя болния с шизофрения, запознава се семейството,
информира се как да разпознават ранните симптоми и как да се грижат за
пациента си, кога да потърсят помощ и тогава пациентите живеят в едно
добро благополучие пред тази ситуация.
Симптомите, които се наблюдават при шизофренията
Психозата това е набор от симптоми характеризира се загуба на връзка с
реалността и това се случва, поради смущение в начина, по който мозъкът
обработва информацията. Какво означава това- когато някой преживее
такъв психотичен епизод на психоза, мислите и възприятията се нарушават
и индивида може да има трудности, да разбере кое е реално и кое не.
Някои неща са в главата му в мозъка му, някои неща са наистина такива в
реалността.
Заблудите, представляват фалшиви вярвания, които въпреки ясни или
разумни доказателства, те не са верни. Тези които имат заблуди, самият
човек се чувства наранен, тормозен от друг човек и това е най-честият вид
заблуда, започва да си внушава този човек. Въпреки, че тези заблуди
изглеждат много верни и да има разумни доказателства, това са така
наречените фалшиви вярвания.
Халюцинация - за чуване, за виждане, за миризма, за вкус, за усещане на
неща, които не съществуват. Те са ярки, ясни, с впечатления подобно на
нормалните възприятия и затова тези преживявания са много силни.
Слуховите халюцинации са най-частите. Много често при шизофренията и
други такива разстройства, които са свързани с шизофренията се срещат
слуховите халюцинации.
Дезорганизираното мислене и реч - объркани или пък нямат смисъл,
превключването от тема в тема или пък говорят двама на човека по
някаква тема, този който е с шизофрения започва и си говори по негова
друга тема, изобщо не е свързана с тема на разговора. Тези симптоми
довеждат до значителни проблеми на хората, които имат Шизофрения да
комуникират нормално.
Дезорганизирано или необичайно двигателно поведение- това за
различни движения, които могат да варират от такива, които са като ги
непредсказуема възбуда, могат да се проявяват, като повтарящи се
движения без цел. Когато това поведение е тежко, то може да причини
много големи проблеми при извършването на дейности в ежедневието.
Това дезорганизирано или необичайно двигателно поведение включва така
наречената кататония - това състояние включва, че човек изглежда, като
зашеметен. Необичайни двигателни движение или поведение много често
се срещат при психично болните.

Негативните симптоми -които се изразяват с изображението с на лицето,

изразяват скръб, печал малко използват реч, нежелаят социален контакт,
не искат изобщо да участват в никакви ежедневни дейности, никакво
преживяване не им предоставя удоволствие.

Шизофренията пречи на способността на човека да мисли ясно, да

управлява емоциите си, да взема решение и да общува с другите. Това е
много сложно заболяване. Много рядко шизофренията може да бъде
диагностицирана под 12 години или над 40 години.
Терапията- антипсихотични лекарства, психотерапия, когнитивно
поведенческа терапия, включване в общности, задължително поддържаща
терапия и разработване на планове на стратегии за самоуправление на тези
страдащи от Шизофрения и възможност за обучение за разпознаване на
ранни предупредителни симптоми, за отключване на пореден
шизофреничен епизод от живота на човека.

Когато се грижим за такива пациенти, че най-често те не могат да различат

мислите и реалността си. Не може да се ориентира много често, те не знаят
как да се облекат. Много често се налага те бъдат обгрижвани от други, за
да се контролират, защото от заблудите, халюцинациите, обърканите
мисли, пациентите не могат да функционират правилно и могат да бъдат
причина за нараняване на някой или пък себе си да наранят. При тях
смъртността е по-висока от останалото население. Те не са агресивни по
принцип.

1. СС дейности и грижи за болен с шизофрения.

 Медицинската сестра трябва да бъде внимателна, търпелива,
тактична с пациента.
 Пациентът не трябва да бъде разубеждаван в налудните му вярвания,
обикновено се постига обратен ефект.
 Мед. сестра да е откровена в комуникацията с шизофренно болния,
чието доверие трудно се печели и удържа.
 Да уважава нуждата на пациента от дистанция, която може да се
изразява в спазване на определени правила в контакта с него и т.н.
 Лекарствената терапия и отношението на пациента към нея е важен
предмет на разговор, особено в периода, когато най-острите прояви
на заболяването са овладяни;
 Да приложи подходящ психотерапевтичен подход спрямо пациента
 При приемане пациентът задължително се проверява за наличие на
остри и опасни предмети, като се обяснява необходимостта от
прибирането и съхранението им.
 Медицинската сестра да комуникира бавно и спокойно
 Ако пациента иска да остане на спокойствие, медицинската сестра
да напусне стаята, но да се върне скоро
 Ако пациента има слухови и зрителни халюцинации и получава
команди, медицинската сестра да разбере какво му казват и
командата
 Не се говори пред пациента за неговото състояние
  В случай, че близките на пациента неоправдано го обвиняват и
обиждат – медицинската сестра да положи усилия да бъдат
премахнати чувството на обида и недоволство у близките, като им се
обяснят постъпките на болния със състоянието му и ги определят
като временни.
 Да информира близките за същността на заболяването, на пациента
и им се обяснява, че болестта се повлиява от медикаменти;
 При необходимост, тактично и търпеливо, медицинската сестра дава
съвети и насоки за по-адекватно поведение
 При необходимост пациентът се хоспитализира, като се прилагат
грижи и поведение, както при рисков пациент.
 При обгрижване на пациента и извършване на назначенията,
медицинската сестра не трябва да е с гръб към пациента и винаги е с
друга медицинска сестра или специално обучен санитар.
 Пациентът приема медикаментите в присъствието на медицинската
сестра, в което тя задължително трябва да се увери. Лекарствата не
се оставят на шкафчето на пациента, а при отказ от негова страна да
ги приеме медицинската сестра уведомява лекаря.

33. Специални сестрински грижи при пациенти с разстройства,

свързани със злоупотреба с психоактивни вещества, алкохол и
наркотични вещества
Хората, които използват, по-точно злоупотребяват с приема на алкохол,
развиват така наречената психоза, свързана с алкохола. Тя е вторична
психоза и се проявява, като халюцинации, заблуди, възникващи при
различни състояния, свързани с алкохола.

Има няколко фази при тази психоза свързани с алкохола:

 остра интоксикация, с или без делириум
 алкохолни халюцинации
 параноя
 алкохолни, психотични разстройства
 и други прояви при тежка злоупотреба с алкохол

Злоупотребата с алкохол и зависимостта от алкохола, при мъжете и жените

съотношението е 5:1.
Жените развиват такива заболявания, които са свързани с употребата на
алкохол и по-точно със зависимост от злоупотреба по-късно в живота си.
Мъжете започват употребата на алкохол по-рано и развиват, по-рано
такава зависимост. Ранния алкохолизъм при мъже има по-голям шанс за
усложнения в по-ранна възраст, от техния живот. Късното начало, за
употреба на алкохол, забавя началото на усложненията, но по правилно се
развиват такива психични състояния, по-точно психоза -свързана с
алкохола на възраст около 35 40 години.
Въпреки, че злоупотребата с алкохол е в съотношение 5:1, се смята че при
жените зависимостта от алкохол въпреки че е по-малко срещана е по-ясно
изградена и е по- силна.
Причината за развитие на психоза, предизвикана от алкохол.
Причината е неизяснена. Ефектите на алкохола, върху нивата на някои
невротрансмитери в мозъка се променя. Например допамина, начина по
който алкохола нарушава определение нервни рецептори, играе важна
роля и продължителната употреба на алкохол има сериозни последици за
мозъка и и за тялото.
Психозата свързана с употребата на алкохол, има много силно
въздействие върху функционирането на човека.
При хронично зависими пациенти, липсата на тиамин е често срещано
състояние. Дефицита на тиамин, води до страдания които се
характеризират с неврологични находки при изследване и едно объркано,
апатично състояние. Алкохолът е невротоксин, който уврежда мозъка, по
много сложен начин, при продължителна експозиция. Това води до
повишена заболеваемост и смъртност и от други заболявания.
Психозата свързана с алкохола е индикация за хроничен алкохолизъм.
Подобно на други психотични разстройства, точната етиология свързана с
алкохола- психоза остава неизяснена. Психозата спонтанно може да се
излекува при пациентите, при прекъсване на употребата на алкохол и
абсолютно може да се възобнови, ако се възобнови приемането на алкохол.
Разграничаването на свързаната с алкохола, психоза и шизофренията или
други първични психични нарушения, чрез клинични изследвания е много
трудно. Психозата свързана с алкохол, се подобрява при спирането на
алкохол, докато шизофренията дори и да се спре алкохола няма
подобрение, а може и шизофрениците изобщо да не употребяват алкохол.
Затова трябва да се разпитва пациента, да се следи неговата медицинска
история, за да се изключи шизофрения, ако се наблюдава такова
психотично разстройство, като психоза свързана с алкохола.

Важно е да се елиминира наистина това състояние, причинено ли е от

шизофрения или от алкохол и се задават въпроси на пациента:
 Дали е употребил алкохол? Обикновено той често те не си признава,
пък и да си признае се престъпва към още изследвания и към
събиране на още информация.
 Дали има дом?
  Дали е изпадал в безсъзнание?
 Дали има някакви халюцинации-няма значение какви дали ще са
визуални, слухови или тактилни
 Ако отрече първия въпрос- когато го попитаме дали е употребявал
алкохол.
 Кога за последно е пил алкохол, в какво количество.
 Кога е започнал за първи път.
 Имал ли е гърчове
 Колко е най-дългото време когато е бил трезвен
 Има ли зависимост към някакви други вещества като: наркотици,
различни лекарства и т.н.
Разстройството от употребата на алкохол води до значителни затруднения
в живота. Затова трябва не само да се установи, че има такава има
злоупотреба с алкохол, но и да се лекува.
Тази психоза се лекува, когато се спре алкохола и се детоксикира
целия организъм на човека, тогава вече се лекува тази психоза с лекарства
и те са много различни лекарства, които се използват, индивидуално
преценя се от какво има нужда. Тази психоза се развива и я има
непрекъснато, ако не пие изпадайки в делир, той развива силна психоза,
вследствие на променените химични процеси в мозъка, но като се изчисти,
тогава психозата може да изчезне дори и без лекарства.

Интоксикацията -при злоупотреба с алкохол се получава интоксикация.

Това е едно състояние, когато изпитото количество алкохол, предизвиква
поведение, което се характеризира с: агресия, нарушено съзнание, с
продължителен сън, или преходни халюцинации, и илюзии, заблуди. Тези
епизоди се случват бързо и може да продължат от няколко минути до
часове и да са последвани от амнезия.
Интоксикацията от алкохол при различните хора се случва от различно
количество прието алкохол. Има даже цели раси, които много малко
количество алкохол, /това е особеност в тяхното генетично развитие/ се
интоксикират от много малко количество алкохол. А има такива хора,
които издържат на много голямо количество алкохол. Възможността този
алкохол да се преработи от черния дроб е различна при различните хора и
затова интоксикацията, се причинява от различно количество алкохол.
 Остра интоксикация -се появява след, като на човек консумира
много голямо количество алкохол, то е различно. Симптомите на
алкохолната психоза се отстраняват, изчезват след като тялото се е
изчистило от алкохола. Но като се има в предвид, че тази остра
интоксикация възниква при много големи количества алкохол, тя
освен че предизвиква психоза и различни други проблеми, може да
 завърши фатално, особено ако се касае за подрастващ, за дете и т.н.
пък и понякога и при възрастни хора. При острата интоксикация има
нужда от спешни мерки за изчистването на тялото от алкохола. Ако
не се вземат мерки може да се стигне до фатален край.

 Хронична, алкохолна интоксикация-тя обикновено възниква след

години, тежка злоупотреба с алкохол и се включват различни
визуални и тактилни халюцинации, свързани с консумацията на
алкохола. Може да включи заблуди, смущения в настроението.
Периодите на психоза са характерни с халюцинации и могат да
продължат от няколко часа,дни, седмици, хората да се запиват и тази
хронична интоксикация може да продължи. Тя е дълготрайна и
много често имитира шизофрения и може тогава да се обърка.
 Хроничната интоксикация продължава дълго време и тя може да
имитира шизофрения.

Абстиненцията - свързана с употребата и злоупотребата на алкохол,това

са различни видове халюцинации, временни психози може да бъдат
налични наречени- делириум, при спирането на алкохола. Индивидите,
които спират да пият,след като се консумирали продължителен период от
време алкохол, са подложени на особен риск, от развитие на такава
абстиненция или на делир. Като употребява дълго време човек или
пациента алкохол, обикновено се променя структурата и химическия
състав на мозъка, които предизвикват временна психоза, но когато човекът
приеме алкохол тази система спира. Затова при спирането на алкохола се
появява такава психоза или така наречения делир.

При интоксикация зависимия от алкохол, може да има следните

прояви
 Психоза свързана с алкохола
 общия външен вид и поведение, говорят много често, че човекът че
има такава зависимост
 може да има силен алкохолен дъх
 с него може да е труден контакта с очите
 да има психомоторна възбуда
 външния вид да бъде запуснат
 речта му е нарушена, има занижен обем речников запас
 мисловните му процеси са неорганизирани
 той е раздразнителен
 няма нормална преценка за място за всичко каквото се случва около
него за собствената си личност дори
 изпитва сънливост, дезориентираност
  няма цел, не наясно какво му се е случило, какво му предстои, какво
е тръгнал да прави просто е дезориентиран

Лечение - Ако се спре алкохола, той изпадат в Делириум/Абстиненция, но

с достатъчно подходящо лечение, тези хора могат да бъдат излекувани.
Трябва да има индивидуален подход към пациента, да се изработят
различни планове за грижи, свързани с различни специалисти и
провеждане на лечение, на поддържаща терапия. Много случаи при хората
в зависимост от техния характер и от времето, което са употребявали
алкохол, само спирането на консумацията и детоксикацията на организма е
достатъчна да се оправи пациента, не му е нужно повече лечение, но
зависи от неговото психично състояние.
Има лекарства, които се използват за лечение на алкохолната психоза, те
са от групата на Бензодиазепините. Те са успокоителни лекарства, защото
при тях е необходимо да се е тушира тревожността, която се допуска при
такъв пациент, който е спрял употребата на алкохола, ако дълго време в
абстиненция или има тревожност, резултата няма да бъде добър, има риск
от припадъци, има риск отново да посегне към алкохола, за да си подобри
състоянието. Защото изпаднал в такава психоза, дължаща се на употреба
на алкохол, при поемане на алкохол, психозата изчезва и те го знаят това.
Затова са необходими различни индивидуални грижи за тези пациенти.

Психоактивни вещества- спадат алкохола, никотин, опиоиди, канабииди,

седактивни или сънотворни средства, кокаин, различни психостимуланти и
халюциногенни, също така комбинирана употреба на тези психоактивни
вещества.
Симптоми- те са свързани с вида психоактивни вещество което се
употребява.

Последиците от това са много известни: автомобилни инциденти, които

се случват и се намира алкохол и наркотици в кръвта на шофьорите,
престъпността е много разпространена и е много висока при такива хора,
които злоупотребяват с такива психоактивни вещества. Разпространена е
престъпността, защото употребата на такива вещества води до това, че те
или не могат да си намерят работа за да си изкарват средства или ги гонят
от работа, като установят, че имат такава зависимост. Защото тази
зависимост пречи във функционирането на човека, в работния процес-
дори 10 месеца да работи без проблем все някога ще се появи проблем. И
тогава е много вероятно той да бъде съкратен от работа и тогава остава без
средства, а човек който зависим, задължително трябва да има средства, за
да се набавят /алкохол, наркотици, някакви лекарствени средства/ те се
купуват с пари и когато няма пари се прибягва до такива забранени
престъпни деяния, за да се набавят пари.
Продължителността на живота е по-ниска при тях. Има голяма вероятност
за суицидни действие и различни такива спешни състояния и изискват
спешно лечение.

Затова тези зависимости би трябвало да се лекуват като, първо се

пристъпва към детоксикация после пациента ако е в много силна психоза,
се назначават лекарства, които да действат в тази насока. Психиатри и
психолози, трябва да работят с такива хора, за да ги мотивират, да живеят
без алкохол, без наркотици, без такива лекарства. В много от случаите
това се случва и хората си стъпват на крака и започват да живеят и
функционират пълноценно. Злоупотребата с алкохол и употребата на
различни видове наркотици, води до нарушено функциониране, във всяко
едно взаимоотношение и в контактите си и в начина си на живот и в
работа, за подрастващи, в училище, в университета и т.н.

34. Специални сестрински грижи при пациенти с умствена

изостаналост
Интелектуална и умствена изостаналост -
Това представлява един термин, който се използва когато хората имат
определени ограничения в умственото функциониране и в уменията им за
общуване в грижата за себе си и ограничения в социалните умения.
Интелектуалното увреждане включва проблеми с общите умствени
способности, които засягат функционирането на индивида в 2 основни
области:
1. Интелектуално функциониране - те имат ограничения в ученето, в
решаването на проблеми, в преценката.
2. Адаптивното функциониране - това са дейности от ежедневния
живот, като комуникация и независим живот.

Интелектуалния и адаптивния дефицит на тези хора започват рано още в

периода на развитието в детска възраст. Интелектуалното увреждания са
около 1 % от цялото население и всички тези които са с такива
увреждания, 85% от тях имат лека интелектуална недостатъчност. Мъжете
са по-склонни от жените да бъдат диагностицирани с такива
интелектуални затруднения.

Диагностициране на интелектуална недостатъчност

• Идентифицира се чрез проблеми, както в интелектуално така и в
адаптивното функциониране.
• Интелектуалното функциониране се измерва с индивидуално
прилагане и психометрични, валидни, изчерпателни, културно подходящи
и обоснованите тестове за интелигентност.

Какви са тези тестове?- това са резултати от IQ- тестовете, това е

стандартизирано тестване използва се навсякъде, като се показва
ограничението в интелектуалното функциониране и чрез събирането на
определен брой точки.

Какви са областите на адаптивното функциониране?

• концептуални- език четене, писане, математика, разсъждение, знание
памет.
• социалните - емпатия, социална преценка, комуникационни умения,
способност за следване на правила, способност за създаване и за
поддържане на приятелства
• практическите области - независимост в личните грижи,
независимост в служебни отговорности, управление на пари, отдих,
организиране на училищни работни задачи

Адаптивното функциониране се оценява, чрез стандартизирани мерки на

индивида и интервюта, с членове на семейството, с учители и полагащи
грижи за тези хора.

Интелектуалната недостатъчно има много различни причини за да се

прояви.
• Най-често срещано генетичен синдром -Синдрома на Даун, Синдром
на Крехък Х,
• Да се развие също така след дадено заболяване -Менингит, Морбили
• В резултат от травма на главата в детското
• В резултат на излагане на токсини- олово и живак
• Други фактори, които да допринесат за такава недостатъчност, като
мозъчни малформации
• Различни влияния на околната среда
• При бременност на жената или заболяване на майката по време на
бременност/майката ако употребява алкохол, наркотици или други токсини
също може да роди дете с такава интелектуална недостатъчност, но това не
е генетично, то е получено допълнително в средата.
• Различни събития, които са свързани с раждането на детето
• Инфекции по време на бременността
• Някои проблеми при раждане /трудно раждане и дълго време липса
на достатъчно кислород могат да увредят новороденото/.

Степени на интелектуална недостатъчност

1. Лека степен - изследва чрез такива стандартизирани тестове.
Изследва се IQ от 50 до 69 IQ, са запазени и са близки до децата без
интелектуална недостатъчност.
2. Умерена степен от 35 до 49 тази група деца могат да изградят
професионални трудови навици. Те могат да упражняват обществено
полезни дейности, като изпълняват не сложни умения за ръчен труд. При
тях развитието на езика протича бавно, постиженията им ограничени,
усвояването на навици за самообслужване изостава. Малко по-трудно се
развива и двигателната им система. Необходимостта от контрол е
постоянно. Малко част от тях овладяват уменията да, четат, пишат, смятат.
Могат да извършват практическа работа, но задачите трябва да бъдат
внимателно структурирани при тях и рядко достигат независимо
съществуване зряла възраст. Могат да общуват и да се включват в прости
социални дейности.
3. Тежка степен тя е IQ от 20 до 34 тези деца трябва да получават
системен и внимателен надзор. Имат по-ниски показатели на успеваемост
и имат и изразени двигателни нарушения. Не развиват нито езиковата
система, нито да имат някакви постижения в училище, не могат да четат,
смятат нито да пишат. Имат проблеми с общуването. При тях се изразени и
двигателни нарушения.
4. Дълбока степен на интелектуална недостатъчност когато е под 20-
IQ, имат крайно ограничени възможности. Повечето от тях са неподвижни,
трудно се контролират, с тях няма как да се провежда комуникация, може
невербално само да се комуникира. Силно е ограничена възможността да
се грижат дори за основните си потребности. На лице са наложителни
непрекъснати грижи и наблюдение, защото те са с крайно ограничени
възможности.

Лицата с интелектуални затруднения в 4-тата степен, за тези деца или

възрастни тя рядко доживяват до дълбока възраст за това говорим, повече
за деца,.
Нашите специални грижи за такива пациенти ще бъдат и основни
грижи по 14-те потребности по Вирджиния Хендерсон и ще бъдат и
специфични, защото те са с ограничени възможности. Ние ще се
грижим за тях като все едно че болните са в последна фаза на някакво
тежко заболяване и ще трябва ние да изпълняваме всички тези грижи
- да ги храним, да ги обличаме, да поддържаме лична хигиена.
Тежката степен - трябва да се грижим за тях ако има такива деца или
възрастни с тежка степен на интелектуална недостатъчност.
Възрастните не доживяват до дълбока старост. Преживаемостта е по-
ниска при тях трябва да бъдат наблюдавани непрекъснати грижи, за
да задоволяваме техните потребности
Леката и умерената степен. При леката степен на интеллектуалната
недостатъчност - такива деца и възрастни са наблюдават за сравнително
често. Можем да се срещнем с тях в различни детски заведения,в
болницата, могат ли деца и възрастни да са обект на нашите грижи, като не
само в различните психиатрични болници и диспансери, но и в друг е
отделение когато имат и други проблеми.
Леката степен трябва много внимателно сестрата да е така да я проучила
какви са уменията на тези хора. Дали ще са деца или възрастни с лека
интелектуална недостатъчност, да можем да си планираме грижите. В тази
насока, че да когато ги подготвяме за някакво изследване, когато им
обясняваме нещо, когато вземаме някакво информирано съгласие от тях,
когато извършваме манипулации, трябва да сме наясно с техните
поведенчески ограничения.
Трябва да сме наясно и с това, че те не винаги ще могат да усвоят това
което им кажем. Примерно сте в детска ясла работим като сестра и ако
има деца с лека степен на умствена недостатъчност, може и да не са
диагностицирани още, но ние бихме могли това да го забележим. И да не
изисквате от тях толкова колкото изискваме от останалите - да ги
включваме в игри, занимания, но при тях не трябва да очакваме такива
високи резултати, като другите деца.
Умерената степен тази група са хора, които могат да бъдат под контрол,
който да бъде постоянен и да усвоят някои прости, бавни, елементарни
постижения в различни области.
• Да се грижат сами за себе си
• Да изпълнява някакви поставени задачи или работа
• Като внимателно трябва да им се обясни и има възможност тези хора
да бъдат на полезни не само на себе си, но и на другите.
• Тези хора биха могли не само да усвоят такива ежедневни навици, да
се грижат за себе си, но и да имат и някакво занимание и работа.

Лечението тази интелектуална недостатъчност няма лечение. Продължава

състояние продължава през целия живот на човека, но раната диагностика
може да подобри функционирането на даденото лице и да му даде
възможност да се развива през целия живот.

Грижите за тези хора

• Осигуряване на подкрепа за включване в общността. Има различни
видове поддръжка и услуги които могат да помогнат.
• Важно е ранната интервенция общи при бебетата и малките деца тази
интелектуална увреда.
• Да се осигури образование, според степента на засягане. Може да е
специално образование.
• Да се подкрепи семейството. Такива семейства могат да се включат в
група, за подкрепа които да си споделят такива проблеми в отглеждането
на такива деца.
• Има услуги, които се предлагат за преход от детството към зряла
възраст.
• Осигуряване на някакви защитени жилища или някакви общежития,
които да се използват, за да може от детството, от детски заведения,
отивайки към зряла възраст биха могли ако се така добре се проучат
техните възможности за справяне могат да живеят в такива общежития.
Или пък ако наследя от близките си жилища биха могли някой от тях да
живеят и да функционират сами. А други биха могли да бъдат насочени
към такива домове за Възрастни хора с интелектуална недостатъчност.
• Могат да бъдат включени към програма за управление на дела.
Каквито административни нужди имат тези хора ако нямат близки, които
да се грижат за тях биха могли съвсем професионално да се осъществяват
управлението на техните дела.
• Подкрепата може да идва от семейството, от приятели, и от колеги
на обществеността, на обществото, от училище или направи система за
обслужване.

35. Диагностични методи в онкологията

Ранното поставяне на диагнозата, ранното диагностициране дава най-

добра възможност за излекуването на пациента или за удължаване на
неговия живот. Продължителна е преживяемостта за много видове рак.
Затова бързото и точно поставяне на диагноза е от изключително
значение, както за намирането на ефективен и подходящ метод за лечение
на рака, така и за едно по-добро качество на живот на тези болни.

Диагностицирането на заболяването. Изборът на подход зависи от

това:
 какви симптоми представя пациента
 какъв е клиничния му статус
 какви са очакванията от лечението, което се провежда
 зависи от това с какво оборудване разполага онкодиспансерите
 от очакванията и желанията на пациента и неговото семейство за
справяне с тази сериозна и критична ситуация

Много важно е да се разбере как човека ще се справи с всички инвазивни

тестове. Това са изключително натоварващи диагностични методи, които
се използват и от психическата настройка на пациента.
Развитието на техниката и особено на рентгенологичната техника,
въвеждането на РЕТ SCAN, както използването на ултразвукови биопсии,
доведе до точното диагностициране и определяне на стадия, при много
видове рак. Паралелно с това се достигна и до по-точното определяне на
лечението.
По време на процеса на поставяне на диагнозата, защото той не е
едноразов, многократно се говори с пациента, обследва се, правят се
изследвания, се обсъждат няколко постановки.
 История на заболяването - връщат се назад във времето, за да се
види имал ли е поставки има ли фамилна обремененост и т.н.
 Симптомите - има ли ги изобщо, знаем че това заболяване е доста
коварно обикновено протича безсимптомно, когато вече
симптоматиката на лице нещата са малко по-сериозни.
 Провеждат се серия от лабораторни изследвания- търси се мнение
на специалист, най-често това е хирург.
 Правят се рентгенови изследвания и е необходимо да се определи
вида на тумора.
 Прави се един статус на представянето на този болен. Този статус е
опит да се окачестви общото здравословно състояние на пациента.
Тази мярка се използва често, за да се определи дали пациента може
да понесе определен вид лечение, като химиотерапия, като
радиотерапия, дали е нужно адаптиране на дозата, ако е провеждано
някакво по-специфично лечение.
Всичкото това е като мярка за определяне на интензивността, за
палиативна грижа, за съжаление винаги свързваме този вид заболяване с
палиативната грижа.

Скалата, която използва статуса за представяне, е една обобщена

скала на ЕКОГ, има 6 компонента:
1. 0-вия компонент, когато пациента е напълно активен, може да
изпълнява всички дейности, които извършва. преди заболяването,
т.е. той може съществува без ограничения.
2. I-ва степен имаме известна ограничение в изпълняването на
напрегнати дейности, но този пациент е амбулаторен и може да
изпълнява по-лека или седяща работа. Например в къщи, в офиса.
3. II-ра степен пациента отново е амбулаторен и е в състояние да
полага грижи за себе си, но не може да изпълнява никаква работа,
т.е. на крака повече от 50% от времето не може да бъде активен.
4. III- та степен пациента може да полага ограничен обем, грижи за
себе си, най-често той вече е на легло или на стол и повече от 50% от
времето, не може да бъде строго активен и това е времето, в което е
буден, но той не може да изпълнява определени дейности.
 5. IV-та степен, когато пациента вече е абсолютно неспособен, не
може да извършва никаква грижа за себе си, напълно е прикован към
леглото.
6. V-та степен пациентът е загубил живота си, т.е. той е мъртъв.

Изключително важно е оценката, която се прави на болния за

неговото състояние да бъде мултидисциплинарна оценка. В обследването
на пациента е в екипа, който прави това нещо, трябва да бъдат ангажирани
много членове на медицинския екип и тяхната ефективна координация,
между членовете на този многопрофилен екип е много важна, за да се
осигури ефикасно и добре подпомогнато преминаване на пациента, през
този изключително труден момент. Много важно е да има колаборация, да
има говорене между членовете на екипа, защото ако всяка дейност е
извършва сама за себе си, няма връзка с общата грижа, с общото
отношение, тогава смисъла е минимален или почти никакъв. Необходимо е
в нашата държава да се създадат пациентски пътеки за много видове рак.
Създаването на тези и пътеки, ще намали забавянето при поставянето на
диагноза и назначаването на лечение, т.е. важно е да бъдат изработени, да
бъдат остойностени тези пътеки.
Медицинските сестри са изключително ангажирани в този процес на
поставяне на диагноза, на лечение на пациента и са изключително важна
част от този мултидисциплинарен екип. Те подпомагат пациента с
информация за справяне със симптомите. Много важна е миналата история
на пациента, семейната история, фамилната обремененост, рисковите
фактори, евентуално на труд или на почивка, ако тези хора практикуват
някакви видове спорт в свободното си време или дейностиу които не са
особено здравословни.

Самия процес на рака са нужни години, за да се развие, така че тези

симптоми може да се съществували от преди години, пациента да ги
игнорирал и нещата да са стигнали до по-драстични положения.

Лабораторните изследвания, които се провеждат това са изследвания на

кръвна картина, тест за функционално състояние на черен дроб, бъбреци,
биохимичните изследвания, анализ на урината, фекална кръв и
специфични туморни маркери.
Туморните маркери - това са хормони, ензими, или антигени произвеждани
от тумора или от тъканта, която стимулира тумора. Те се различават по
своята чувствителност и специфика. Много от туморните маркери са
високочувствителни, т.е. те са откриваеми ако има тумор, често са
позитивни и когато няма заболяване, а се дължат на други не
злокачествени причини. Затова казваме, че диагностицирането е
мултидисциплинарна оценка.
Променени показатели в туморните маркери, не може да се гаранция, че
има злокачествено заболяване и поради тази причина това редуцира
използването, им като диагностичен тест. Могат да бъдат използвани за
оценка на лечението при различните видове рак, през различни интервали
от време, тези туморни маркери се изследват именно, за да се направи
оценка на лечението.

Хирургическата оценка се прави, когато ракът се наблюдава

макроскопски и може да се вземе биопсия. Вземането на точен материал от
тъканта е много важно при определяне на диагнозата рак. Много е важно
биопсията да си вземе от тъканта, която е променена, а не е около нея и
затова е важно да е точен материала. Различните видове рак, които се
срещат в един и същия орган, може да изискват различни лечебни
процедури. Например при белодробния рак, това са древноклетъчния и не
дребноклетъчния белодробен рак. Така че при двата вида различно е
поведението.
Най-честите симптоми, които имат тези болни с онкологично
заболяване - това са:
 загуба на тегло
 изтощение
 постоянна болка
 бучки, които много често са болезнени
 необяснима температура
 очевидни изменения в брадавици и бенки, когато говорим за кожни
промени
 необичайно кървене или секрети от брадавици или бенки
 възпаления, които не оздравяват, разбира се едно такова възпаление
не винаги означава, че болния има онкологично заболяване
 постоянна кашлица или пресипналост на нагласа
 изменения в навиците за уриниране и дефекация, например при
дефекацията редуване на периоди със запек, с периоди на диария
 стомашното разстройство при преглъщане, при дефекация

Рентгенови изследвания, които се провеждат. Целта на рентгенографията

е да покаже анатомията на отделната зона в човешкото тяло. И в същото
време да открие някакви отклонения. В Онкологията се използва, за да се
предостави подробна информация за първичните тумори, техните вероятни
пътища на разпространение. При контролно проследяване при отговор на
лечение, както и туморната маркери така и рентгеновите изследвания.
Образните методи, които се използват това са:
 Обикновен рентген
 Флуороскопия
  Компютърна томография
 Магнитен резонанс
 Нуклеарна медицина
 Ултразвук също
 РЕТ SCAN - позитрон емисионна томография

Тези основни типове могат да се използват самостоятелно или в

комбинация, за да се получи образ, който да бъде тълкуван и да даде
обяснение. Дозата радиация, която се получава при рентгенографиите
трябва да бъде минимална.
Ултразвукът и магнитния резонанс са предпочитани, където обаче това
е възможно, тъй като тези 2 метода на изследване не използват
йонизираща радиация, те са на друг принцип. Най-важното тук и да се
избере правилния начин за изследване, който е най-ефективен за да се
открият и да се посочат измененията с най-малко рискови фактори и с най-
малко неудобства на за пациента.
Цената също трябва да бъде важен фактор в избора на определеното
рентгеново изследване, което ще се използва.
Магнитният резонанс и компютърната томография са особено
ефективни при снимане на увреждания в меки тъкани и костни структури.
Комбинацията от различни рентгенографии в някои случаи, може да
помогне и на медицинския специалист разбере по-ясно.
Контрастно вещество понякога се използва. Преди това трябва да се
извърши кожно алергична проба. А при някои пациенти при които е
установена алергична реакция, трябва да има подготовка с
антихистаминова терапия, с която болните трябва да бъдат наситени. След
като бъдат наситени, се преминава към самото изследване.

36. Специални сестрински грижи при хирургическо лечение на

онкоболни пациенти. Грижи при пациенти с белодробен рак
Грижи в предоперативен период:
1. психична подготовка
2. подготовка на стаята и леглото
3. извършване на изследвания общи и специални
4. подготовка на органи и системи
5. санитарна обработка (лак, бижута)
6. физиологични нужди
7. премедикация
8. придружаване до операционен блок с документация на количка
9. подготовка на операционно поле, изкъпване, дезинфекция
Грижи за следоперативен период:
1. позиви за повръщане
2. соматични показатели
3. часова диуреза
4. разтрисане
5. цвят на лицето и лице израз
6. кървене от раната
7. възстановяване на чревната перисталтика
8. раздвижване – максимално рано по лекарско назначение
9. грижи за дренажите
10. регистрация на отделяния

Специални сестрински грижи.

Те зависят от вид, локализация на тумора, придружаващи заболявания и
евентуални усложнения

а/ Грижи при белодробен рак:

 Активна и пасивна аспирация. Активна е свързана с централна
аспирационна система. Катетрите трябва да са чисти, стерилни.
Пациента лежи на една страна, на здравата страна. Около дренажа се
слага стерилна превръзка.
 Ранен следоперативен период - болния се включва на О2
мониторинг. Венозен път се проверява за последваща реанимация. За
24час се следи пулс, температура, дишане, ако пациента не отделя
урина до 4часа се уведомява лекуващия лекар.
 Късен следоперативен период – от 2 ден пациента се раздвижва
внимателно.
 Трябва да отхрачва, дават се муколитици, инхалации за улесняване
на отхрачване и поддържане на чисто и прходимо бронхиално дърво.
 Взема се микробиология на храчка и дренажи. Микробиология се
прави през 2 дни.
 Пациента приема течнокашева храна с оглед редовна дефекация.
 МС следи превръзката за кръв и секрети.

37. Специални сестрински грижи при хирургическо лечение на

онкоболни пациенти. Грижи при болни с операция на стомашен рак.
Сестрински диагнози и клинично поведение

 След като вече операцията е преминала в ранния следоперативен

период на пациентите, които са претърпяли стомашни операции -
този период започва в отделение за активна реанимация и грижи
“ОАИЛ”
 Приемане на болния от операционната. Получаване на информация от
операционния екип за: оперативната диагноза, видът на анестезията,
състоянието на пациента по време и след операцията, назначения от
екипа.
 Предаване на необходимото положение на болния в леглото
 Проверяване на проходимостта на катетри /уретрални, ЦВК, венозни
канюли/ сонди, дренажи, и др.
 Тези болни са активно наблюдавани 24 часа на мониторен контрол.
Особено внимание при тези болни се обръща на назогастрална сонда,
като тази сонда трябва да бъде добре фиксирана.
 Понякога след излизане от упойката болните буйстват и сами се
изваждат сондата, венозните източници, катетрите. Тези болни се
обездвижват като се фиксират крайниците им за леглото това няма
нищо лошо и нищо чак толкова страшно не трябва да се драматизира
имаме специални приспособления за това нещо, това са едни меки
превръзки. За да не може пациента да си навреди от тази гледна
точка, изключително важно е сондата да бъде фиксирана.
 В първите часове след операцията се наблюдава външния вид за
бледост (вътрешен кръвоизлив), цианоза (дихателна и сърдечна
недостатъчност), лигавици.
 Пациента се наблюдава за повръщане, разтрисане, буйстване
 Задълженията на сестрата са редовно да промива и поддържа
проходимостта на сондата. Регистрира отделеното съдържимо от
сондата и от стомаха.
 Прецизно изпълняване на назначенията от лекаря за болния-
Изследвания ( биологични и инструментални) и консултации.
Медикаментозна терапия. Венозни вливания (инфузионни разтвори,
биопродукти, разтвори за парентерално хранене). Асистиране и
инструментиране на лекаря при пункции, превръзки на рани и др.
Други манипулации, които мед. сестра извършва сама: обработка на
оп. рана, сваляне на конци, катетеризация на жена и др.
 Полагане на грижи за личната хигиена и постелното бельо на пациента
 Извършване ежедневно на хигиенни тоалети;
 Редовно сменяне на постелното и личното бельо;
 Подпомагане на личността при извършване на физиологичните му
нужди.
 Захранването на тези болни трябва да започне много внимателно с
храни които не са дразнещи да на са прекалено топли, да не са
прекалено студени, но въпреки всичко ако се получи тежест, гадене,
 неприятно усещане от страна на болните, захранването трябва да се
преустанови.
 Следоперативните грижи са в компетенцията на медицинската
сестра, но с насоките и съдействието на лекаря, който е извършил
операцията и лекарите, които се грижат п този период след
оперативния период. Изключително важно е болните да не чувстват
дискомфорт и да нямат силни болкови усещания така че трябва
грижа за болката да има.
 Провеждане на профилактика против: Декубитус. Следоперативни
тромбоемболии. Белодробни усложнения. Усложнения от страна на оп.
рана (кървене, супурация, дехисценция)
 Запознаване на пациента с рехабилитационната програма и участие при
реализирането й.
 Стриктно водене на мед. документация.
 Изписване на пациента от отделението. При изписването на пациента,
лекаря го уведомява, за окончателната диагноза, след получаване на
Хистологичния резултат и Решението на Онкокомитета.
 На пациента се дават 2 броя Епикризи, резултат от хистологичното
изследване, Решение от Онкокомитет. Като напътства пациента, че в
срок от 14 дни, трябва да се регистрира в Областния КОЦ, за да се
представи пред Онкокомисия.
 Лекаря уведомяване на близките на пациента.
 Медицинската сестра трябва да осигури информационна и
психологическа подкрепа за тези пациенти
 Медицинската сестра трябва да е сигурна, че пациента е разбрал това,
което му е съобщил лекаря.
 Трябва да позволи на пациента сам да разкаже, с неговите си думи, с
неговите си обяснения. Това ще помогне да разберем дали в момента
има условия той да приеме още информация и да разбере новата
информация, която ще му представим.
 Да се даде възможност на пациента и на неговото семейство и
близки да изразят чувствата си, да покажат нещастието си, страха, а
понякога безизходността, яда си безсилието си, заради положението,
в което се намират. Без да се добавя никаква нотка на обвинение или
да им преписваме вина.
 Да се убеди, че пациентът знае и разбира какви са следващите
стъпки, в грижата за него и неговото лечение и с кого той ще
контактува в бъдеще, т.е. трябва да му кажем оттук нататъка къде да
отиде, кого да търси след колко време.
38. Специални сестрински грижи при хирургическо лечение на
онкоболни пациенти. Грижи при стомирани болни. Сестрински
диагнози и клинично поведение

 След като вече операцията е преминала пациентите, се превеждат в

отделение за активна реанимация и грижи “ОАИЛ”, за активно
наблюдение и мониторен контрол.
 Превръзката се извършва още на следващия ден и се сменят всеки
ден, ако има марлени ленти, гумени дренажи, се свалят 24 - 48 часа
след приема на обезболяващи.
 Превръзките и свалянето на дренажите при тези болни с операции
на ануса, задължително след обезболяваща терапия.
 Необходимо е да се извършват седящи бани, с калиев перманганат
разтвор, лайка или с тетра, водата трябва да бъде топла, но не е
гореща около 37-38`. Разтвора трябва да е много слаб бледорозов.
 Витални показатели се следят полагат се всички грижи които са
общи.
 При карциномно болни, когато имат проблем с дебелото черво се
налага да се оформи тъй наречената дебелочревна стома. Стома-
уста. Медицинската сестра трябва да има специални умения да бъде
специално обучена и се нарича стомен терапевт.
 Стомата може да бъде на дебелото черво, на тънкото черво, може да
бъде в областта на стомаха и тогава по различен начин се наричат
тези стоми.
За да се избегнат усложнения е необходима специална грижа за
колостомата. Пациентите, на които се поставя постоянна стома, трябва да
бъдат много добре обучени, как да се грижат за нея. Те трябва да сменят
редовно торбичките, в които се събират отпадъчните продукти, да спазват
необходимата хигиена, да поддържат кожата около отвора чиста и суха, да
посещават редовно специалист, който да наблюдава тяхното състояние.
Много важно значение има и храненето на пациента.
Стомата представлява онази част от червото, която се подава навън и
позволява на изпражненията да излизат от тялото. Ако се полагат
правилните грижи за колоностомата няма риск от развиване на инфекция.
През първите няколко седмици след операцията стомата е подута, но след
това спада по размери. Към нея е захваната колостомна торбичка, в която
се отвеждат фекалиите, като това се случва 1-2 пъти дневно и пациентите
рядко усещат нещо.
Трябва да се използва торбичка с правилния размер, който да съвпада с
отвора в кожата. Ако отворът е твърде малък може да нарани стомата, а
ако е твърде голям—да доведе до раздразнение. И в двата случая трябва да
се смени торбичката.
Торбичката редовно трябва да се сменя, за да се избегнат изтичания. Ако
се появят сърбеж или парене, означава, че кожата трябва да бъде почистена
и торбичката сменена. Не е необходимо повече от 1 път дневно да се
сменя. Извършва се, като тя внимателно се избутва, не трябва да се дърпа.
Кожата около стомата се почиства с вода и изсушава напълно, преди да се
постави новата торбичка.
 Понякога лепилото или други компоненти от колоностомната
торбичка могат да предизвикат алергична реакция, затова се
препоръчва преди първото поставяне на системата да се направи
епикутанен алергичен тест
 Тъй като колостомия може да се направи на 4 различни места
(напречна, асцендентна, десцендентна, сигмоидна), на толкова може
да бъде разположена и колостомната торбичка. Ако тя бъде
поставена в низходящата (десценденс) или сигмоидната част,
пациента може да излива вода в нея, с помощта на иригатор и по
този начин да регулира движенията на дебелото си черво.
 Торбичката трябва да се изпразва и почиства, когато достигне 1/3 от
обема си. Процедурата по почистване се извършва над тоалетната,
като първо торбичката се повдига нагоре, щипката се маха и се
оставя съдържанието да изтече. След това се почистват вътрешната и
външна страна и щипката се поставя обратно.

Фактори, които оказват влияние върху плътното прилепване

 Изпотяването и високата телесна температура
 Влажна или мазна кожа
 Колебания в телесното тегло – не само оказват влияние върху
престоя на системата, но и променят абдоминалната област и
пациента може да се нуждае от друг вид колостомична системата
 Хранителен режим – храни, водещи до подуване на корема са по-
склонни да доведат до отлепване на торбичката от стомата
 Физическо натоварване
 Ако пациента желае да плува или да си взема вана водата няма да
навреди на стомата, стига колостомичната торбичка да е плътно
долепена до нея и да не е препълнена. При взимане на душ, вода
няма да попадне в стомата, използването на сапун няма да я
раздразни, но може да попречи на прилепването на торбичката към
стомата.
 При полагане на грижа за колостомата и кожата около нея, може да
се появи леко кървене, но това не е притеснително, тъй като съдовете
в зоната са много чувствителни. Кървенето спира бързо, но ако
продължи трябва да се потърси спешна медицинска помощ.
 Ако зоната около стомата е силно окосмена, торбичката ще прилепва
по-трудно, затова обезкосмяването в тези зони е препоръчително. Не
е необходимо да се носят по-различни дрехи, заради колостомичната
торбичка. Тя е плоска и рядко се забелязва под тях.
 Могат да се носят еластични дрехи, които допълнително да
прикриват системата.
 Нормално е да се събират повече газове в червата (метеоризъм) и да
се изпускат (флатуленция). За да се намали отделянето им се
препоръчва:
 избягването на храни, като броколи, боб, млечни продукти, лук,
риба, зеле, яйца, газирани напитки и алкохол
 хранене по-често
 приемане на малки порции храна
 Понякога се отделя миризма от стомата. Дължи се на храната, която
човек приема, на бактериите, които нормално обитават дебелото
черво или на медикаменти. За да се предотврати миризмата може да
се използва специална торбичка, която да не позволява на миризмата
да излиза от нея или да се избягват определени храни. Понякога
миризмата може да се дължи на неизпразнена торбичка.
 Могат да се открият неразтворени таблетки от лекарства, което
означава, че е необходимо отново да се приеме медикамента или да
се сменят лекарствата.

 Ако кожата около стомата е зачервена, влажна или болезнена това

ще попречи на плътното прикрепване на торбичката към нея.
 Ако зоната на раздразнение е по-голяма трябва да се потърси
лекарска помощ.
 Понякога се случва колостомичната торбичка да е обструктирана и
фекалии да не постъпват в нея. Ако това продължи повече от 4 часа и
пациента получава крампи, болка или гадене, означава, че се е
получила чревна непроходимост и трябва да се потърси незабавна
лекарска помощ.
 За да се отпусне коремната мускулатура се препоръчва взимането на
топла вана или прием на голямо количество течности, но в никакъв
случай не трябва да се приемат разхлабителни средства.
 Храните, които могат да причинят чревна обструкция са тези, богати
на фибри (зеле, целина, царевица, ядки).
 Появата на диария е лош прогностичен белег, водещ до електролитен
дисбаланс и дехидратация. За това се препоръчва на тези пациенти
да приемат по-голямо количество вода и да ограничават кофеин –
съдържащите и алкохолни напитки.
39. Специални сестрински грижи при хирургическо лечение на
онкоболни пациенти. Грижи при болни с колоректален карцином.
Сестрински диагнози и клинично поведение
1. Хирургическа намеса в ранен стадий - ако рака е с малки размери
може да се отстрани при колоноскопия. По време на операция се
взема малка част от тумора и се изследва от патолог. При по-големи
полипи се прави хирургична лапароскопия. Операцията се прави
през коремната стена, взема се материал от лимфни възли.
2. При рак в напреднал стадий – изрязване на част от червото,
лимфните възли се остраняват и се изследва за ракови клетки. Ако
рака е на изхода на ректума се прави постоянна или временна
колоностомия. В някои случаи може да метастазира в черния дроб и
там се премахват. Препоръчва се химиотерапия.
Принципи на онкохирургично лечение:
1. Радикална интервенция – отстраняване на злокачествени
новообразувания с околна здрава тъкан и лимфни възли.
2. Предотвратяване на разсейване на злокачествени образувания по
време на операция в оперативното поле
3. Унищожаване на случайно попаднали туморни клетки в
оперативната рана, използва се електро нож вместо скалпел. Раната
се промива с физиологичен серум и антисептичен разтвор.
4. Плановост на оперативната интервенцията, за да гарантира
максимално радикалността на операцията. Започва се от
периферията, за да се прекъснат вени и лимфни съдове от тумора.

40. Специални сестрински грижи при лъчелечение на онкоболни

пациенти

Информираното съгласие в писмен вид е абсолютно задължително,

трябва да му се обясни на пациента какво представлява самото изследване.
Какво да очаква, какво ще усеща, какви странични ефекти, може да има, с
каква продължителност, за колко време.

Медицинската сестра обяснява на пациента, че трябва да се спре приема на

тироидни препарати или тиреостатичната терапия поне за 20 дни преди
самото лечение. Минимум 30 дни преди лечението не трябва да са се
прилагали йодсъдържащи-рентгеноконтрастни материи. Не бива да е
правена рентгенография с рентгеноконтрастни материи, които съдържат
йод. Трябва да се ограничи храненето с богати на йод храни, дори до
пълното им изключване и медикаменти.

В деня на приемането на пациентите:

 попълва се необходимата медицинска документация
 правят се изследвания, които са упоменати в клиничните пътеки

Правилата за лъчезащита са:

 персонала, който работи с източници на йонизиращо лечение, трябва да
носи индивидуален дозиметър, закачени на връхните им работни дрехи с
които ходят
 жените от персонала, които са бременни или кърмят да бъдат извадени
от лъчевата среда на отделението в което работят
 всички радиоактивни отпадъци се изхвърлят съобразно правилата за
работа с радиоактивни вещества

ССГ при месни реакции:

1. Изразяват се в прекъсване на лъчелечението, при поява на слънчево
изгаряне или разраняване на повърхностния слой. Кожата става суха,
лющеща, сърби и др. Кожата се мие със сапун за чувствителна кожа,
попива се и се пудри с антисептична пудра.
2. При лъчеви реакции от страна на лигавици в устната кухина са сухота,
промяна на вкуса, преглъщането. Забранява се алкохол, безалкохолни,
цигари, пикантни храни. Храната е кашева и хладка, препоръчва се
изплакване с лайка и сода. При засягане на стомах и черва се наблюдава
гадене, повръщане, диария.

ССГ при общи реакции: безапетитие, възбуда, отпадналост

 Създаване комфортна среда за пациента
 Подпомагаме ежедневните дейности и изготвяне двигателен режим,
съобразен с физическите възможности.
 Фокусиране върху положително повлияване на психо-
емоционалното състояние както на пациентите, така и на техните
близки.
 При много пациенти са необходими комплексни грижи за копиране
на депресивните епизоди, тревожността и паническите атаки, често
резултат от емоционалното възприемане на поставената диагноза
 Обучението на семейството на болния за цялостния процес, като е
необходимо разясняване относно вида на заболяването и лечението
 Забранява се физическо натоварване, излагане на слънце.
 Прави се редовен дозиметричен контрол на бельо, урина, отпадъци.
 Ако пациента приема йод 131 през устата, не се консумират яйца,
орехи, сол, морски дарове. Препоръчва се месо, мляко, повече
течности, даже не се използва браунол при дезинфекция.
 Болния се изолира, следи се за неразположения и спадане на гласа.
 Необходимо е да се пие много вода 4-5л или лимони да се излъчи
изотопа с урината.
 Препоръчва се на пациента измиване на облъчваната кожа с
неутрален сапун и хладка вода. Козметиката, която използва да не
съдържат никакви излишни вещества като ароматизатори и
оцветители
 Подсушаване с мека кърпа чрез попиване.
 Обработване кожата с антисептична пудра/талк.
 Ако пациента е загубил коса при лечението си, трябва да нанася
слънцезащитни продукти и върху скалпа.
 Гаргара с разреден лимонов сок 10 – 15 минути преди хранене.
 Изплакване / гаргара на устната кухина няколко пъти на ден и след
всяко нахранване с отвара от лайка, смрадлика, преварена вода с .
чаена лъжичка сода за хляб и щипка сол.
 Поддържане на добра хигиена на устната кухина и зъбите на
пациента.
 Саниране на зъбните проблеми на пациента.
 Осигуряване на хладка течно-кашева храна.
 Приемане на супена лъжица зехтин с 5 – 6 капки витамин А
 няколко пъти дневно.
 Обработване на устната кухина с АБ.
 Предлагане в малки количества храна и течности 1 – 2 часа
 преди и 2 – 3 часа след облъчването.
 Предлагане на пациента при повръщане течности –
 минерална вода, шипков чай, отвара от лайка;
 При чести позиви за уриниране – отвара от мечо грозде и
 ленено семе.
 Настаняване пациента в проветрена стая с чист и овлажнен
 въздух.
 Осигуряване на спокойна обстановка и сън.
 Овлажняване лигавицата на устната кухина с минерална
 вода/ на глъдки/ при чувство за сухота в устата.
 Препоръка за овлaжнявaне въздyxa в cтaятa .
  Избягвaйтe изĸycтвeни мaтepии зa дpexитe cи, ĸaĸтo и вълнa.
Πaмyĸът e нaй-дoбpaтa oпция. Да носят шиpoĸи, нeпpилeпнaли
дpexи.

41. Принципи на лекарствено лечение на онкоболни пациенти.

Обезболяваща терапия при онкоболни
Когато пациентът е доста близо до смъртта, делят го минути или часове,
по-лесно е да се предвиди, защото тогава комата се задълбочава, ако той
изпада в кома, дишането става неравномерно, лоша е периферната
циркулация и други признаци. Би било добра практика да се информира
общопрактикуващия лекар на пациента, за състоянието и настъпващите
промени.
Едно от основните ни задължения, е да се контролират симптомите. Най-
често тези симптоми са болка и задух, както и хидратацията, но основно на
преден план това е болката. Ако пациентата е в съзнание болката се
оценява по стандартния начин- скалата на болката. Когато комуникацията
е неактивна, полезни индикатори биха били гримасничене,стенание,
напрежение в мускулите в областта на болката.

Лечение на болката:
 Орални уплоиди, ако има трудност при пероралния прием, трябва да
бъдат заменени с подкожна инфузия, на дадено лекарствено
средство, зависи какво ще прецени лекуващия лекар.
 Ако пациента умира, поради бъбречна недостатъчност се налага
намаляване на дозата на опиата.
 Ако пациента е с лепенка на Фентанил, тя трябва да бъде оставена на
мястото си, защото свалянето и може да доведе до непредвидими
нива на уплоидите, през следващите 24 часа.
 Дават се необходимите упоиди, за редовното лечение, както и за
подкожната инфузия.
 Възможно е пациентите, които не са имали силна болка и до момента
не са били на опиати, да изпитат генерализирана мускулно- скелетна
болка, когато са приковани на леглото и умират, тогава тези
пациенти добре се повлияват от ниска доза упоид, който е поставен
подкожно.
 Ако до момента обезболяването е правено с орални нестероидни
противовъзпалителни средства те могат да бъдат конвертирани.
Алтернативно дозата може да бъде повишена, за да се компенсира
НПВС.
  Това са лекарски дейности, но трябва да знаем принципа.
Обикновено в тези случаи се налага повишено седиране, в синхрон с
лекарските назначения.
 Задуха- често пъти мисълта за смърт от непреодолим задух е с
обсебващ характер, особено за пациентите са белодробни
заболявания. Необходимо е да се обясни на пациентите, че това е
симптом, който може да бъде облекчен, но може да се наложи, за да
се постигне адекватно облекчение те да бъдат седирани. При бавно
прогресиращ задух- Морфин са прилага 10-20 мг/24 часа +
Мидазолам 10-20 мг/24ч. Ако пациента вече на Морфин, дозата
трябва да се увеличиш 25%, ако се влошава задуха до 50%, може да
се увеличат дозите и на Морфина и Мидазолама, включват се и
други лекарства.
 Болните, които имат прогресиращ задух, пациентите които умират
вследствие на бързо влошаваща се дихателната функция, са в тежък
стрес и те се нуждаят от спешно внимание. Обикновено
единственият начин да се е облекчи и тяхното състояние да бъдат
седирани, тук се използва Морфин и Мидазолам.
Групи лекарства.
 Аналгетици се дават редовно, за да се поддържа техния аналгетичен
ефект. Винаги се предписват допълнителни аналгетици, за болка
която се появява на фона на редовните аналгетични режими.
 Жаргонно се наричат пробив. Стандартно нови аналгетици, трябва да
се добавят един по един,за да се прецени ефикасността на всяко
лекарство отделно, защото ако болните приемат 2-3 или повече
препарата, няма да може да се каже точно от кой препарат те са се
повлияли. Трябва да бъдат спирани медикаментите, които вече не са
ефикасни или които повече нямат значителен принос към
аналгезията. Не бива да са нови всички наведнъж.
 Стандартно опиоидите трябва да бъдат титрирани до ефект и
поносимост, преди да се добавят допълнителни лекарства, за да се
избегне ненужното усложнение на режимите. Често се налага
комбинирането на медикаментите и при лечението на туморната
болка и това е доста трудно, за да се постигне една адекватна
аналгезия, с минимум странични ефекти. Започва се лечението с
неопоидните аналгетици, следват опиоидите на адювантите и т.н.
 Адювант - това е медикамент, чиято основна функция не е
обезболяването, но има аналгетично действие при специфични
видове болка и може да усили обезболяването в комбинация с
аналгетици, като например такива са кортикостероидите,
антиконвулсантите.
 Изборът на аналгетик трябва да се определи от причината и характера
на болката и от значението на потенциалните нежелани ефекти, при
всеки отделен пациент.

Освен тези медикаментозни и стандартни начини за лечение и

повлияване на болката има и не фармакологични интервенции, които
могат да овладеят болката, такива са:
 масажа
 релаксацията
 упражненията за дишане
 индивидуални мерки за комфорт
 присъствието на любими хора или животни
 ефикасна комуникация

Много важно е обкръжаващата среда, в която е пациента. Хубаво е той да

бъде в обкръжение с познати лица, да бъде спокойна обстановката,
доколкото това е възможно.
Задуха- предсмъртното хъркане, това са секреции от горните дихателни
пътища и тези неприятни хъркания, могат да бъдат намалени с помощта на
Антихулинергични медикаменти, но обикновено пълният им контрол е
труден. Аспирация- в тежките случаи.

42. Диагностика на инфекциозните заболявания

Анамнеза. Най-честите въпроси, които се задават:

 От кога е болен пациента
 Как започна заболяването
 От какво се оплаква /температура, обриви, най-различни симптоми,
които са зависимост от причинителя и от самото заболяване/
 По този начин нали се започва събирането на информация за
пациента.
 Следващата информация, която трябва да се образим дали в момента
има наличие на някаква епидемия. Съобщавайки за някакви
оплаквания можем и това да съобразим / има наличие на епидемия
или няма/
 Дали има ухапване от някакви инсекти, животни, кърлежи
 Дали е бил в контакт със пациент болен от каквото и да е заболяване
или пък уточнена инфекция
 Дали е имал някакви инфекции в предишно време в своя живот
  Дали са му проведени всички имунизации. Има хора, които по
основателни причини са освободени от някои имунизации.
 Тази информация може да я получим от самия пациент, от близките
на пациента, от документа, която пациента има

Обективно изследване на инфекциозния пациент. Обективния статус

на пациента. Какво е общото състояние, какъв е неговия вид, дали има
промени в колективите, във устна кухина, на гърлото, тонзилите, по
кожата дали има промени по кожата, тургора, увеличени възли, оглежда се
корема, болезненост по мускулите

Лабораторните изследвания се използват с цел бързо и ранно установяване

на промени в организма на инфекциозно болните. При пациенти с
инфекциозни заболявания се извършват инструментални изследвания
(ЕКГ, фиброгастроскопия, фиброколоноскопия, ректоскопия, ехография на
сърце, ехография на коремни органи, рентгенови изследвания, ЯМР,
електроенцефалография и електромиелография, пункции) и лабораторни
изследвания (микробиологични, имунологични, вирусологични,
серологични и др ) Назначаването на изследванията, извършването на
някои от тях и интерпретирането на получения резултат се извършва от
лекар.

Лабораторни изследвания

Микробиологични изследвания:
Материалът за микробиологично изследване се взема от анатомичн
място, където има най-голяма вероятност да се изолира патогенният
материал.
Основни принципи при вземане на материал за МБ изследване:
1. Вземането на материал трябва да стане преди започване на лечение
или 3 дни след спирането им
2. Да се спазва стриктна асептична техника, като се пази от
контаминация материалът.
3. Да се вземе достатъчно количество материал- ликвор, кръв, урина.
4. Винаги когато е възможно, се вземат тъкани или течности вместо
секрети(с изкл. на гърлен и раневи секрет)
5. Всеки материал да се съпровожда със съответен фиш, написан
пълно, точно и вярно, и да се осигурява сигурност на съвпадение на
пациент и материал.
 Най-често вземаните материали за микробиологично изследване при
пациенти с инфекциозно заболяване са: урина, кръв за хемокултура,
пунктат, носен секрет, гърлен секрет, храчка, раневи секрет, фецес и
конюнктивален секрет.

-Урина – за изследване се използва порция от първа сутрешна урина, по

средата на уринирането в количество 3-5 ml, след добре направен тоалет на
външни гениталии с топла вода и сапун. При деца под 3 г., урината се
взема също след тоалет, като върху кожата на външните гениталии с
лейкопласт се закрепва стерилен контейнер или специална стерилна
пластмасова торбичка. Надписан и отбелязан дали пациента е уротребявал
антибиотик 3 дни преди изследването и за какъв период.
За клинична лаборатория – обикн. урина - в химически чист съд

-Кръв за хемокултура - Кръв за хемокултура - строго се спазват

правилата на асептиката и антисептиката. Препоръчва се ползването на
Vacutainer система. Кръвта се взема чрез венепункция в количество 10-20
ml (за възрастни) и 1-5 ml (за деца), преди втрисането и покачването на
температурата.
-Пункат – Цереброспинален ликвор - Необходими за изследването са 3-5
ml ликвор, поставени в стерилен контейнер. Транспортира се веднага.
Пунктат от нормално стерилни телесни течности (плеврален, перикарден,
ставен, коремен) - материалът се взема чрез съответната пункция,
извършена от лекар, след щателна дезинфекция на надлежащата кожа.
Аспирира се със спринцовка 3-5 ml, след което материалът се прехвърля в
3 стерилни контейнера – етикетирани и надписани. Транспортира се
веднага. Единия контейнер се изпраща в микролаборатория като се
отбелязва дали пациента е приемал антибиотик 3 дни преди изследването и
за какъв период.
-Носен секрет - материалът се взема със сух или навлажнен със стерилен
физиологичен серум тампон, който се въвежда последователно във всяка
ноздра на дълбочина 2 cm, като се избърсва лигавицата на носа При
наличие на голяма секреция, тя се почиства предварително и тогава се
взема материал. Поставя се в транспортна среда
-Гърлен секрет - взема се със стерилен тампон сутрин на гладно. Езикът
на пациента се притиска надолу с шпатула. С тампона медицинската сестра
обтрива двете сливици, задната фарингеална стена, всеки налеп,
зачервяване, подутина или разязвяване в усната кухина Тампонът се
поставя в стерилна опаковка и се транспортира.
-Храчка - Препоръчва се вземане на сутрешна храчка след измиване на
зъбите и изплакване на устната кухина с вода. Пациентът може да отдели
храчка и чрез дълбока спонтанна експекторация, в 34 стерилен контейнер с
широк отвор При невъзможност за спонтанно отхрачване - може за се
вземе материал - индуцирана храчка, след инхалация на хипертонични
солеви разтвори Слюнката е неподходяща за микробиологично изследване
-Раневи секрет - при повърхностни секретиращи рани материал се взема
чрез аспирация със стерилна спринцовка и по-изключение със стерилен
тампон. Поставя се в транспортна среда При абсцес/ флегмон се прави
инцизия или пункция и материал се аспирира със стерилна спринцовка
Поставя се в транспортна среда
-Фецес - материалът се взема в стерилен контейнер с прикрепена на капака
лъжичка се поставят 3-5 g от изпражнението (грахово зърно), а ако
материалът е течен - около 2 ml. Когато изследването е с насоченост за Е
coli, Salmonella, S aureus, Campylobacter се взема от последната порция, а
ако е с насоченост за Shigella - от първата
-Конюнктивален секрет - материалът се взема със стерилен тампон от
долен конюктивален сак Поставя се в транспортна среда Материалите
трябва да се доставят във възможно най-кратък срок в лабораторията, най-
добре в първите 1-2 часа след вземането им ако това е невъзможно, за
някои материали се допуска съхранение на 40° С (урина, фецес, храчка,
ранев материал).
Недопустимо е съхранение на инокулирани хемокултурни бульони в
хладилник Те се съхраняват в термостат на 35° С или поне на стайна
температура до изпращането им в лабораторията Вирусологични
изследвания

• Изследване на кръвен серум или плазма. Осъществява се чрез

имуноензимен метод (ELISA) или други сходни методи (MEIA, ChLIA,
ELFA) за: - Откриване на повърхностен антиген на хепатитен В вирус
(HBV)-HBsAg. - Откриване на антитела срещу HIV 1/2 или HIV Ag/Ab -
бързи тестове (ELISA). - Откриване на маркери на хепатитен С вирус
(HCV) - anti-HCV или HCV Ag/Ab. - Откриване на маркер на хепатитен А
вирус (HAV) - anti-HAV IgM - Откриване на маркери за рубеолна
инфекция - anti-Rubella IgM, IgG. - Откриване на маркери за паротитна
инфекция - anti-Mums IgM, IgG. - Откриване на маркери за морбилна
инфекция - anti-Measles IgM, IgG.
Серологични изследвания Базират се на реакции, при които чрез
познати антигени се откриват в организма на заразения пациент
специфични антитела. Тяхното значение се определя чрез нарастването на
техния брой в хода на заболяването Изследват се двукратно - веднъж в
началото на болестта и втори път след 10-14 дни. Важно значение има
установяването на т. нар титър на антителата, който е над референтите
стойности В серологичните лаборатории се използват както класически
серологични реакции, така и съвременни
Класическите серологични реакции се използват все по-малко в практиката
поради нови, съвременни методи и реакции:
- Ензимносвързан имуносорбентен тест, познат като ELISA Използва се за
диагностика на вирусни и бактериални инфекции Може да се използва
като материал за изследване не само в кръвен серум, но и в слюнка, кърма,
фекални проби
- Имуноблот - Western blot, също имуноензимна реакция. Използва се като
потвърдителен тест при СПИН, коклюш, лаймска болест, инфекциозна
мононуклеоза
Радиоимунен тест - извършва се с предварително маркирани известни
антитела или антигени с радиоизотоп.

43. Задължения на медицинскaтa сeстра при работа с инфекциозно

болен пациент

 Приемане и настаняване на болния на легло. Пациентите с

инфекциозно заболяване се приемат в кабинет, предназначен за тази
цел, през отделен вход за приема на болни, в който се извършва
преглед и някои уточняващи диагнозата изследвания.
 Болните не се застъпват по време на престоя си в кабинета, а след
всеки пациент се извършва дезинфекция. При необходимост с
болния в приемния кабинет може да влезе и придружител.
 Приемът на пациента в отделението се извършва съобразно
нозологията на заболяването и състоянието му.
 Болният съблича дрехите си и се облича в болнично бельо. На
пациенти в тежко общо състояние и инфекциозни заболявания с
изразени кожни промени се прави само частична обработка при
постъпване. Дрехите се изпращат на дезинфекция и се съхраняват до
изписването в гардероб за целта.
 Пациентът може да внесе в отделението лични вещи за тоалет —
четка за зъби, кърпа, чехли, които при изписването се задържат и
унищожават.
 Пациентът се настанява в стая сам или с друг пациент със същото
заболяване. Желателно е пациентите да са в еднакъв стадий и
състояние.
 При опасни и неизяснени инфекции пациентът се настанява в
самостоятелна стая. Пациент в тежко състояние се настанява в стая
 от интензивен сектор с възможности за интензивни грижи при
животозастрашаващи състояния.
 Всеки пациент има собствено легло и помощно шкафче. Леглото на
пациента следва да е здраво, удобно и да може да се почиства и
дезинфекцира лесно. Дюшекът на леглото трябва да е обвит в
непромокаем калъф, който също да може да се дезинфекцира.
 Постелното бельо трябва да е чисто и да се сменя колкото пъти е
необходимо. Бельото на пациентите с инфекциозни заболявания
подлежи на пране и дезинфекция по нормативно установен ред и в
специални перални за целта. При пациенти в тежко състояние или с
чревни инфекции могат да се използват еднократни напречни
хигиенни постелки и чаршафи.
 Леглата за кърмачета, които се ползват, са тип „кошара" с предпазна
решетка. Леглата за пациенти в тежко състояние са функционален
тип, с колела и предпазни прегради от двете страни и достъп до тях
от три страни.
 Пациентът трябва да има достъп до сигналната система на
отделението от положението, в което лежи в леглото.
 Пациентът постъпва в отделението задължително с болнично бельо.
То трябва да се подменя веднага след замърсяване. Не се допуска
внасяне на лични връхни дрехи.
 Пациенти в тежко състояние са разсъблечени в леглото и покрити с
чаршаф, за да се осигури достъпност и бързина на манипулации и
процедури при спешност. Леглата на тежко болните трябва да имат
възможност да се ограждат със завеса или параван.
 Температурата в болничната стая зависи от сезона, системата за
затопляне и охлаждане на въздуха в болницата, наличието на завеси
и щори, състоянието на пациента и субективното му усещане и
навици за студ и топлина.
 Общи сестрински грижи при инфекциозно болни
 Медицинската сестра, която обгрижва пациенти с инфекциозни
заболявания, трябва да облича при влизане при болния
допълнителна, еднократна престилка.
 Преди и след контакт с пациента да извършва хигиенна дезинфекция
на ръцете си с топла вода, сапун и дезинфектат според указанията в
отделението.
 За всяка дейност да употребява ръкавици за еднократна употреба,
които да сменя след всеки болен
 Медицинската сестра измерва, изследва и регистрира дишането на
пациента - тип, честота, ритъм. Наблюдава пациента за патологични
отклонения в дишането - задух, учестено и затруднено дишане,
тираж, цианоза и др. Осигурява на пациента свеж въздух, като
аерира периодично болничната стая Контролира влажността и
температурата на въздуха
 Измерва пулса и артериалното кръвно налягане. Асистира на лекаря
при интубация, трахеостомия и друти мероприятия, осигуряващи
белодробната вентилация.
 По лекарско назначение може да провежда кислородотерапия през
маска и назален катетър. Извършените измервания, установените
отклонения и предприетите дейности и грижи с последващ резултат
се записват от медицинската сестра в сестринско досие или рапортна
тетрадка.
 Грижи за устната кухина. Преди тоалета медицинската сестра прави
оглед на гърлото и устната кухина. При тежко болни пациенти се
прилагат дезинфекционни ленти или изплакване на устата със
специални води за уста.
 Грижи за кожата. При обривен синдром пациентите могат да
разранят при чесане обривните единици и да предизвикат
допълнително инфектиране и разраняване. Високата температура,
съпътстваща инфекциозната болест, предизвиква обилно изпотяване.
Необходимо е кожата да се измива редовно с топла вода и сапун, да
се подсушава внимателно и при необходимост да се намазва с
подходящ крем или паста.
 Диарията по време на болестта също изисква хигиенни грижи за
гениталиите и ингвиналните гънки. Личното и постелното бельо
трябва да са сухи, чисти и добре изпънати.
 Грижи за поддържане на нормална телесна температура
 Симптомите гадене и повръщане са характерни както за чревните
инфекции, така и за невроинфекциите.
 Медицинската сестра трябва да насърчава пациента да се храни, за
да подпомага процеса на оздравяване и съпротивителните сили на
организма си. При висока температура и разстройство, тялото се
обезводнява и пациентът изпитва силна жажда
 Проследяване на уринирането. Количеството отделена урина зависи
от възрастта, хранителния и питеен режим на човека, телесната
температура, заболявания, прием на лекарствени средства и др
Медицинската сестра регистрира ежедневно диурезата,
 патологичните отклонения в уринирането, водния баланс при тежко
болни
 Грижи за дефекацията. Медицинската сестра трябва да наблюдава
дефекацията на пациента, да го подпомага и да регистрира всички
патологични промени в състоянието му, да следи за поява на
дехидратация в резултат на обилни повръщания или многократни
диарични изхождания. Важно е да се прави оглед на изхожданията за
примеси от кръв и слуз, характерни при дизентерия.
 Медицинската сестра се грижи за хигиенното състояние, особено
при тежко болни и пациенти с повръщане и диария. Прави тоалет и
сменя личното и постелното бельо на пациента, стаята се проветрява
и ароматизира. Повърнатите материи и фекални маси с патологични
примеси не се изхвърлят, преди да ги е видял лекар. Те се съхраняват
в подходящи съдове, които се надписват и оставят в изливно
помещение. При необходимост от тях се взема материал и се
изпраща за изследване. При запек на пациента може да се направи
клизма по назначение на лекар.
 Грижи за пациенти с повръщане При пациенти в съзнание те се
подпомагат от медицинската сестра да седнат в леглото. Ако не е
възможно да се изправят, се оставят в легнало странично положение.
Върху бельото се поставя найлонова кърпа или мушама, а върху нея
кърпа. По време на повръщане сестрата трябва да е близо до болния.
Повърнатите материи могат да бъдат запазени в покрит съд за оглед
от лекар.
 Грижи за двигателната активност на пациента. За болен, който може
да лежи спокойно, може сам да променя положението си, да става и
да ходи, само се контролира хигиената на леглото и болния. При
пасивно лежащо болни се осигурява чисто и затоплено легло с
подходящо постелно бельо - идеално изпънати чаршафи, две
възглавници, лека и топла завивка. При необходимост се поставя
непромокаем напречен чаршаф и гумени кръгове за профилактика на
декубитус. Болният се обръща редовно в странично положение, като
страните се редуват.
 Извършват се хигиенни и специални тоалети и се контролира
своевременна смяна на мръсното бельо.
 При раздвижване на болен това трябва да става по назначение на
лекар от сестра или рехабилитатор или под техен контрол. Изправяне
с помощта на сестрата с използване на ергономична техника,
щадяща собственото здраве и сили. В максимална степен трябва да
 се осигури безопасността на пациента, да се прецени рискът от
падане и възможностите за съдействие от негова страна.
 Грижи за провеждане на медикаментозна терапия. Лечението на
пациентите с инфекциозни заболявания включва широка гама
медикаменти, които се определят от лекаря. Медицинската сестра
изписва, получава, съхранява и прилага различни групи и форми
лекарства По време на визитация отбелязва точно вида на
медикамента, дозата, начина на приложение Тя провежда перорална
и парантерална антибиотична терапия по дози и часове на прием.
Прави проби за чувствителност към антибиотици и наблюдава
пациента за алергични реакции. При тежко болни с дехидратация се
прилага инфузионно лечение. Медицинската сестра поставя
постоянен венозен катетър, поддържа го и го наблюдава Прави
проби за чувствителност към антибиотици и анестетици.
 При инфекциозно болни се прилагат серуми и имунопрепарати, а за
профилактика - ваксини. Тяхното изписване, получаване, съхранение
и приложение е отговорност на медицинската сестра.
 Грижи за психо-емоционалното състояние на пациента. Всяко
заболяване оказва влияние върху психо-емоционалния тонус.
Емоционалното състояние на пациентите може да се подобри от
вежливото отношение на персонала, усмивката на медицинската
сестра, уместно използвания хумор и оптимизъм
 Необходимо е поведението на медицинската сестра да е насочено
към окуражаване и утеха, подкрепа и съпричастност.
 Изписване на инфекциозно болен. Пациентът напуска инфекциозно
отделение след приключване на лечението в стационара и преминава
към домашно лечение и възстановяване. Състоянието му се
контролира в последващи контролни прегледи, които се извършват
от лекуващия лекар.
 При необходимост се проследява възстановяването чрез изследвания
Пациентите, които е необходимо, се насочват към диспансеризация.
 При напускане на лечебното заведение пациентът се изкъпва и
облича цивилните си дрехи.
 Напуска отделението през изход за оздравели лица. При изписването
получава епикриза и съвети за лечебноохранителния режим, който
трябва да спазва в дома.
 При нежелание на пациента да остане в стационара, той дава писмен
отказ от хоспитализация и напуска
  Медицинската сестра организира почистването на използваното
болнично легло и стаята, подготвя и предава за архивиране
медицинската документация на пациента.

44. Задължения на медицинската сестра при ВБИ

Вътре болничните инфекции/ВБИ, са заболявания, които имат
инфекциозен произход, които възникват по време на престоя в болнично
заведение, в резултат на медицинската дейност.
Вътре болничните инфекции включват:
 инфекциозна етиология
 възникване в учебно профилактични заведения на здравната мрежа,
което е причинено и е свързано с престоя в тях както и провежданите
лечебни профилактични процедури
В съвременните условия в отделенията в болниците и в медицинските
центрове вътре болничните инфекции заемат доста голям дял и
представляват основен проблем в нашата практика. Особено за рискови
отделения за ВБИ. Това са: отделенията родилни, детски, хирургични,
урологични, отделения за интензивно лечение, детски профилактични
отделения, детските ясли и др.
По статистически данни ВБИ представляват около 7 до 10% от
заболяванията в световен мащаб. За да се установи и да се приеме, че една
инфекция е вътре в болнична трябва нейния минимален инкубационен
период да се вмести в интервала от началото на хоспитализацията до поява
на клиничните и признаци. Пациента изписан здрав, но прибирайки се
вкъщи той да развие инфекция, след като се установи каква е инфекцията,
като се знае какъв е инкубационния период може да се причисли към ВБИ.
Причините за възникване на ВБИ: всички правила , които трябва да се
спазват, няма в никакъв случай да има толкова висок брой ВБИ.

Възрасти в които се появяват такива ВБИ: това са особено при

пациенти в детска възраст, кърмаческа, те са с една висока възприемчивост
на инфекции, на първо място са различните ентеропатогенни щамове на
ешерихия коли. Това са причинители на тежко протичащи коли
инфекции. Ентеробактериални- Салмонела, Шигела и т.н. Стрептококови,
бета-хемолитични инфекции, особенно при новородените и при
кърмачетата. Има различни причинители и различна възприетилост в
различните възрасти.

Механизми, които обуславят появата на ВБИ. Това представлява

внасянето на една нова инфекция в дадено лечебно или профилактично
заведение и то може да стане последните начини:
 Постъпва дете или възрастен с инфекционно заболяване, но тези
инфекциозни заболявания се намират в Инкубационенпериод и то се
прояви в следващите дни от престоя и в неинфекциозно отделение,
то може да стане така причинител на ВБИ.
 Постъпва заразно болен в обща стая на инфекциозно отделение,
поради грешна диагноза. Примерно събрани деца с остра диария с
деца с респираторни оплаквания и може да се получи ВБИ.
 Рядко, но има и случаи, когато инфекцията може да се внесе и от
близки на болните и идващи на свиждане. Ако има болен или за
заразоносител на инфекциозно заболяване, най-често грип или за
друга респираторна инфекция.
 Внесени различни хранителни продукти извън болничното
заведение, внесени от болни, приготвени извън болнична среда, те
могат да се развият различни Салмонелози, стафилококови
хранителни токсоинфекции и да придобият вътре болничен характер.
 Родилните, гинекологични, хирургични, урологични, отделения,
инфекции могат да бъдат внесени и от жени постъпващи за раждане,
при болни приети за спешни хирургични или други интервенции,
които са болни или са носители на различни инфекциозни
заболявания.
 Медицинския персонал - най-опасни манипулации и мероприятия са
свързани с неспазване правилата за асептика и антисептика. Ръцете
да се измиват по надежден начин, да се носят ръкавици. Особено в
хирургическите и детските заведения изискванията за спазване на
правилата за асептика и антисептика трябва да се спазват.
 Източник на ВБИ представлява ти предметите на медицинското
обслужване /инструменти, игли, спринцовки, венокати, иригатори,
абокати, катетри, легенчета, таблички, апарати за наблюдение, за
интензивно лечение, монитори, респиратори, тръби, маски/, всичко
това може да бъде източник на ВБИ.
 Заразени ампули, медикаменти, банки, флакони, разтвори

Фактори, които благоприятстват появата и развитието на ВБИ.

 Нарушение на санитарно- хигиените изисквания в лечебно
профилактичните заведения.
 Липса на достатъчното пособия за индивидуално обслужване на
всеки един пациент.
 Удължения престой на болните в болничните отделения, удължения
престой увеличава и възможността да се развие ВБИ.
 Провеждане различни, диагностични, инвазивни процедури
 Провежданата имуносупресивна терапия с цитостатични препарати,
кортикостероиди радиоизлъчвания.
  Пропуските в провеждането на дезинфекция, дезинсекция,
дератизация.
 Много важно задължения на старшата сестра на всяко едно
отделение да следи, навлизането в околната среда на различни
видове организми в резултат от всички изброени фактори и моменти
и са насочени към микробиологичните изследвания се установяват
патогенни микроорганизми на всякакви възможни места и предмети
в отделението, за това много често има проверка на всички тези и
възможни места, като се вземат различният смивове и се изследва,
има ли и какви организми.
 Недобросъвестното отношение на медицинските сестри по- време на
изпълнението на своите задължения, могат да са фактор за
възникването на ВБИ.

Класификация на ВБИ:
 Чревни ВБИ
 Капкови ВБИ
 Покривни ВБИ
 ВБИ на сърдечно-съдовата система /ендокардити, миокардити,
перикардити, флебити/
 ВБИ на Нервната система / Менингити, Енцефалити, Мозъчни
абсцеси, Полиневрити/
 ВБИ на опорно двигателния апарат /Миозит, Остеомиелит, Флегмон,
Тендовагинит/
 ВБИ на отделителната система, на гениталите /Пиелит,
Пиелонефрит, Уретрит, Ендометрит, Вуловагинит, Бартолитит/
 Инфекции, които са в една група под наименованието други ВБИ
/Сепсис, след трансфузионен шок, вирусен хепатит В, тип нито А,
нитоВ, Малария, Луест, вирусни хеморагични трески, Спин и т.н./.

Диагностика на ВБИ: Въз основа на епидемиологични и клинични

данни и всички тези данни трябва да се потвърдят и да се направят
микробиологични изследвания, които ще докажат наличието на
причинителя в болния, в околната среда и в предметите.
Задължително е при всяко едно съмнение за ВБИ, да се вземат веднага
материали за микробиологично изследване, както на заболеите, така и на
другите болни, които са били контактни с тях и на медицинските
специалисти, които са ги обслужвали.

Принципи за профилактика и борба:

 Стриктно да се спазват правилата за асептика и антисептика.
  Да се провеждат ежедневни качествени дезинфекции, дезинсекции и
дератизации под проверката и под контрола на старшата сестра.
 Използването на спринцовки и игли за еднократна употреба в срок
на годност.
 Интензивната терапия да бъде рационално провеждана
 Строг контрол върху появата на тези ВБИ.
 Своевременно да се установяват, когато има съмнение да се обявят и
да се регистрират, с цел да се получи точна и пълна информация за
тях.
 Да се провежда периодичен и регулярен контрол върху микробната
заразеност на лечебно профилактичните заведения. Не само местата,
където могат евентуално да има такива носители на ВБИ, но и
персонала също се проверява в това отношение.

Задълженията на медицинската сестра:

 Да следи ежедневно и постоянно как се поддържа чистотата
санитарно- хигиенното състояние на болничните помещения и да се
спазва противоепидемичния режим.
 Да следи постоянно за състоянието на болните и ако болните имат
признаци и съмнения за появата на ВБИ и някакви такива
оплаквания, своевременно да сигнализира, да се вземат изследвания
и да се установи наистина има ли опасност от възникването на ВБИ.
 Да следи състоянието и на придружителите на тежко болните
 Да контролира ежедневно внасянето на хранителни продукти,
сервиране на храната на пациентите в отделението.
 Да спазва правилата за асептика и антисептика, при извършването
всички видове медицински манипулации
 Да следи извършването на дезинфекцията в отделението.
 Да следи за разделното събиране на отпадъци.
 Да следи поддържа висока лична, здравна хигиена, при тежко
болните пациенти и да изисква по-леко болните пациенти, да
извършват тази лична хигиена, да бъде на ниво, за да не стане
фактор за възникването на ВБИ.
 Много важно е в някои специфични моменти от работата да бъдем на
шрек своевременно да обръщаме внимание на всичко, което би
могло да бъде причина за възникването на ВБИ.
 Задължително е измерването на температурата на пациентите в
отделението и да се регистрира.
 Активно да се наблюдава болният във всички промени в неговото
състояние.
Особено важно е в интензивните сектори и в интензивните отделения
спазването на тази на всички тези правила и активното наблюдение на
болните, за да може да се предпазят тези болни, които и без друго са в
тежко състояние, ако възникне ВБИ и при много от пациентите, може да е
фатален изхода не от самото заболяването, а от самата инфекция.

45. Интензивно лечение при инфекциозни заболявания

Инфекциозните болести винаги са спешни заболявания, които изискват
бърза намеса адекватна трябва да бъде и да бъде извършена от
специалисти. Най-вече на първо място инфекционист и или реаниматор и в
тези ситуации всяко закъснение или недостатъчно активно лечение може
да доведе до летален изход, това са сложни заболявания.
Интензивното лечение при този вид инфекциозно заболяване изисква
възстановяване на водно-солевата хомеостаза. Извеждането на пациента
от шоковото му състояние, ако той е в такова. Трябва да се копира
хеморагичния синдром ако има такъв. Намаляване до минимум на
гърчовия статус. Елиминиране на мозъчния оток и патологичните
промени в съзнанието на пациента. Паралелно с това трябва да се води
борба с остри състояния, които биха могли да настъпят като чернодробна,
дихателна, бъбречна недостатъчност.
Основните принципи на лечението на инфекциозно болни пациенти
това е че лечението трябва да бъде комплексно:
 Своевременно
 Съобразено както са с индивидуалните особености на пациента така
и с кличната форма на самото заболяване.

Необходимостта от интензивно лечение на инфекциозните

заболявания се определя не толкова техния инфекциозен причинител,
колкото от тежестта на протичане на самото заболяване, от степента на
засягане на различните органи и системи, както при всеки отделен пациент
се използва индивидуалния принцип.

Показанието за интензивно лечение при инфекциозните заболявания:

 токсикоинфекциозен шок
 токсикоинфекциозен енцефалопатия
 церебрална хипертензия
 нарушения във водно-електролитното и алкално-киселинното
равновесие
 остра дихателна недостатъчност
 остра сърдечно-съдова недостатъчност
 остра бъбречна недостатъчност
  остра чернодробна недостатъчност
 остра надбъбречна недостатъчност

Токсикоинфекциозен шок - това менингококова инфекция, причинява се

от менингококите, може да бъде причинител и лептоспирозата, остра
дизентерия, салмонелоза, коремен тиф, грип, хеморагична треска с
бъбречен синдром. Това всичко би довело до един токсикоинфекциозен
шок, който трябва да бъде овладян бързо от инфекционист и реаниматор.

Основните клинични характеристики -това са тръпки и хипертермия,

марморираност на кожата, тахикардия и хипотония, олигурия и анурия.
Промени в съзнанието, нарушения в хомеостазата и кръвотечение, гадене и
повръщане.
От изследванията: Изследванията на кръв показват хемоконцентрация,с
повишени стойности на Нв, еритроцити, хематокрит, левкоцитоза със
солевяване, ускорено СУЕ, увеличени урея и креатинин, серумните
трансаминази също повишени заедно с билирубина. АКR - при него се
отчита смесена или метаболитна алкалоза. Хипоксемия.
Рентгеново изследване -на бял дроб се установява белодробен застой и
оток, както и възпалителни промени в паренхима на белия дроб.
Електрокардиограмата - реполаризационни промени
Микробиология - отчита микроорганизми в изследване на кръв,урина,
изпражнения, ликвор или друг вид телесни течности които са изпратени за
микробиологично изследване.

Специални Сестрински Грижи за инфекциозно болен пациент, който

се нуждае от интензивно лечение.
 Медицинската сестра първото, което трябва да се извърши от
сестрата и да се подготви, да се подреди интензивно легло за пациент
с инфекциозно заболяване
 Трябва строго да се спазват противоепидемичните мерки и
дезинфекционните програми. Всяка болница има такава програма за
едногодишен срок се приема.
 Провеждането на изследванията - изпращане на кръв за
микробиология /какво трябва да приготви медицинската сестра/.
 Мониторно следене на жизнено важни функции на пациента.
 Измерване и контрол на /ЦВН/ централно венозно налягане, серумни
електролити и диуреза.
 Извършване на хигиенните грижи при инфекциозно болен.
 Провеждане на етиотропна терапия, медикаментозно лечение,
инфузионна терапия.
 Кислородотерапията, като основно важно действие.
 Ентерално и парентерално хранене
  Хемодиализно лечение

Хемодиализното лечение е едно основно действие и мероприятие в общия

план той трябва да е максимално обхватен в лечението на тези
инфекциозни болни.

Хранителните инфекции - хранителните инфекции, които често със

срещани особено при малките деца, когато има грешки, когато не се спазва
добра лична хигиена. Тези хранителни инфекции се развиват след
консумация на храни, които са замърсени, както храни които са замърсени
с някои видове бактерии.

1. Салмонелозата - тя се причинява от различни видове салмонели,

които са попаднали в организма на човека, след консумация на
контаминирани яйца, млечни и месни продукти, сладкарски изделия.
/контаминирани-замърсени/
Инкубационен период на салмонелозата от няколко часа до 2 денонощия
назад могат да се търсят причините.
 Симптоматиката е болка, силна режеща в корема, обилна диария с
повръщане и последваща дехидратация.
 При изследване на кръвта левкоцитоза със солевяване и ускорено
СУЕ
 Температурата обикновено се повишава, като ответна реакция срещу
агресора в корема.
 Пациента се хоспитализира се хоспитализира ако е необходимо.
 Спешно болнично лечение когато се налага.
 Стомашна промивка Хлорамфеникол Пе рос- инфузионна
реанимация.
 Симптоматично лечение
 Интензивна грижа

2. Стафилококовите хранителни отравяния

Те се причиняват от ентеро-токсични щамове, като най-често това е
златистия стафилокок. Ентеротоксините са термостабилни. Заболяването
настъпва, след като се консумират млечни продукти, сладкиши с
яйца,сладолед и колбаси или други храни заразоносители.
Инкубационен период може да бъде от половин час до 8 часа.
Симптоматиката е сходна с салмонелозната - болка в корема упорито
повръщане диария, последваща дехидратация, отпадналост, рядко е
повишена температурата, левкоцитоза със солевяване.
Спешното болнично лечение подобно на салмонелозата, със стомашна
промивка с медицински въглен. Инфузионна реанимация с водно-солеви
разтвори, антибиотици.

3. Отравяния от условно патогенни бактерии - Какво ще рече това

че не винаги те са такива. Такива отравяния се наблюдават най-често при
малки деца и лица със стомашно-чревни заболявания, които са
консумирали замърсени продукти- млечни, месни, яйца, консерви. Най-
честият причинител е бактерия Коли, по-рядко Протеус Вулгарис или
други.
Инкубационния период е 3- 8 часа.
Симптоматиката включва -повишена температура, коликообразни коремни
болки, повръщане, диария, дехидратация. Болните се хоспитализират.
Спешното болнично лечение - стомашна промивка, антибиотици,
инфузионна реанимация с водно-електролитни разтвори.

46. Интензивни сестрински грижи

Интензивно лечение е термин под който се разбира поддържането на
основните жизнени функции в дишане и кръвообръщение.
Най-резултатна и успешна е реанимацията в първите минути, след като
настъпи дихателно циркулаторен, коронарен или травматичен инцидент,
клинична смърт и други.
Документацията, която се води в интензивния сектор е стандартната
рутинна болничната документация, от която особено внимание се обръща
на журнала за новопостъпили пациенти, рапорта и тук специфичното е
реанимационния лист. Този реанимационен лист е основен писмен
документ, който представлява точен графичен образ на проведеното
лечение и наблюдение. При правилното графично нанасяне на данните в
него много ясно се очертава динамиката на болестния процес.
Обекти на клинично наблюдение - това са дишане, кръвообръщение,
артериално налягане, централно венозно налягане, телесна температурата,
цвят на кожата, оцветяването на кожата и видимите лигавици,
проследяване на метаболитните функции и следване на урина.
Измерването на диурезата, която може да бъде минутна, часова,
денонощна.
Диурезата и количеството урина отделено за един час на килограм
тегло/ 1 млл.
Изследването на фекалии също се включва, наблюдение изследване на
секрети, екскрети, ексудати, хематологични и хемостатични показатели,
биохимичните показатели, газов анализ, микробиологични изследвания на
различни биологични материали - кръв, урина, храчки, секрети и други.
 Клиничната смърт -това е обратимо състояние, което се характеризира
с липсващо о спонтанно дишане, спряла сърдечна дейност, пълна атония и
липса на съзнание. Това е най-тежкото разстройство на кръвообращението
и ако до 5 минути при определени условия се възстановят сърдечната
дейност, мозъчната циркулация дишането, пациента може да бъде изведен
от това състояние.
Причините за появата на клиничната смърт може с остра дихателна
недостатъчност, остра бъбречна недостатъчност, ритъмни нарушения или
проводни сърдечни нарушения, кома, интоксикация, анафилаксия, тежки
наранявания, електрически ток и други.
В хирургичната оперативна практика до клинична смърт мога да доведат
и състояния като хипоксия, асфиксия, аспирация, предозиране на
медикаменти анестетици, масивна хеморагия, емболия и други.
Взаимодействието медицински специалист и пациента се реализира
непрекъснат. Това е непрекъснато клинично наблюдение на пациентите,
контролират се техните основни жизнени функции, като всичко това става
в условията на интензивни грижи и задълженията на реанимационните
медицински специалисти.
Хоспитализираните пациенти които са в интензивния сектор се
поставят на апаратен контрол. Мониторират се основните жизнени
функции на пациентите, взависимост от техните нужди. Могат да бъдат
проследявани всички показатели или само част от тях.
Клиничните признаци на настъпилата смърт - това са изчезването
на пулсациите на А.Радиалис и А.Каротис, кръвното налягане и
сърдечната дейност, спират също така дишането. Пациентът е в
безсъзнателно състояние, с разширени зеници и липса на зенична
реакцията, с бледа и цианотична кожа. Ако има кървене то прекратява, ако
това се случва на оперативно въздействието, ако болния в момента е на
операция, кървенето спира от оперативното поле, ЕКГ-записа става с
установяване на камерни дефибрилации или асистолия- бяла черта.
Фродроми на клиничната смърт - това са хипотензия, брадикардия
тахиаритмия.

Реанимационните мероприятия прилагани при клинична смърт- това

са първа медицинска помощ може да се откажа от всеки, който владее
техниката за оказване на такава помощ и вкл.:

Това са първите основните главните букви на азбуката на живота.

А- поддържане на чисти и проходими дихателни пътища
В- провеждане изкуствено дишане
С- провеждане на на сърдечен масаж осигуряващ изкуствено
кръвообращение
В реанимационни условия при установяване на ЕКГ- запис който е с
камерни фибрилации, веднага трябва да се направи електро дефибрилация
, като се осигурявал паралелно с това постоянен венозен източник, за да
може да започне инфузионната терапия и се прилагат разтвори по
целесъобразност. В течение на самите действия след, като се получат
резултатите от проведените изследвания, те могат да коригират с водно-
солеви такова, може да се прелее плазма, плазмо- заместители други
кръвни течности, но това вече в един по-късен период.
По лекарско назначение се подготвя се прилага медикаментозната
терапия.
Извеждането от клинична смърт на пациента, изисква готовности за
незабавни действия, затова във всяко отделение в кабинетите в
медицинските центрове задължително имат такива шкафове, които ги
наричаме “Спешни шкафове” с медикаменти за незабавно действие.

При осъществяването на реанимационните мероприятия при

пациенти, които не дишат първо се осигурява проходимостта на
дихателните пътища-това може да стане чрез тоалет на устната кухина,
след което се провежда изкуственото дишане. Положението на тялото на
пациента е по гръб върху твърда подложка, иначе действия ни няма да
имат смисъл.
В реанимациите леглата са пригодени, така че отдолу да може да бъде
сложена под самия дюшек, твърда подложка, много бързо и може да се
започне изкуственото дишане и сърдечния масаж. Ако такова нещо няма
към леглото, тогава пациента може да се сложи на земята и се започват
тези действия. Твърдата подложка абсолютно задължителна, ако е меко
нищо неможе да се направи.

Положението на главата в максимална хиперекстензия, устата и носа

се покриват с марля за наша безопасност е всичко това.
Изкуствено дишане се започва с 2-3 бързи дълбоки обдишвания, без да има
време въздуха да излиза от белите дробове на пострадалия, т.е. без да има
време той да издиша. Следи се дали гърдите на пациента се повдигат,
когато правим обдишване.
Когато въвеждаме въздуха, неговите гърди, трябва да се повдигнат, това
говори че е ефективно действието.
При новородени обдишването се извършва само с въздуха, който се
намира в устната кухина при раздути бузи на реаниматора.
Броя на дишанията трябва да са 40- 60 пъти за една минута, те дишат
доста по-бързо от нас в минута.
При деца до 6 години броя на дишания по 20-24 в минута
при по-големите 10 - 12 пъти в минута
Изкуственото дишане се провежда дотогава, докато пациента не
започне сам да диша добре.
При липсата на пулс, когато липсва пулса на сънните артерии -
изкуственото дишане се комбинира веднага паралелно с индиректен
сърдечен масаж. При неговото извършване - положението на ръцете и
мястото на компресията са:
правилното положение на ръцете е те да се поставят между средната и
долната трета на стернума. Броя на компресите 70 пъти в минута при
възрастни, гръдната кост трябва да се придвижва в вертикална посока 3-5
сантиметра най-много, защото макар да е най-твърдата кост при човека
най-здравата кост е възможно и да се получи фактура.
За сам реаниматор съотношението между обдишване и компресия върху
гръдната кост трябва да е 15 към 2, 15 към 3, когато реаниматорите са
двама 5 към 1. Възможно е тези са съотношения да имат известни
вариации. Обдишването е голямото число, а компресията е по-малкото
число.

Критерия за ефективност на реанимационните мероприятия това са:

появата на пулсации А.Радиалис и А.Каротис, спонтанни дихателни
движения и появата на зенична реакция.
Пациента който изваден от клинична смърт се третира, като тежко болен и
той си е тежко болен и трябва веднага да се настани в отделение за
“Интензивна терапия и лечение” и той е обект на специалните
непрекъснати грижи и лечение.

Индикациите за хоспитализация в Отделението за интензивно

лечение.
В това отделение се провежда интензивно и непрекъснато наблюдение на
тези пациенти, които са в критично състояние, с критично разстройство в
жизненоважните функции на организма. И живота им е пряко застрашен.
Отделенията за интензивно лечение са: отделение от тип ОИЛ-
отделение интензивно лечение, или КИЛ, ОАРИЛ,КАИЛ, срещат се
под различни наименования. Но общо в тях се провежда интензивно
лечение и реанимация, има и специализирани такива реанимации.
-реанимации за изгорели хора
-реанимации за сърдечно болни и така нататъка
Тези които са ОАИЛ, КАИЛ, те са от общи, в тях се приема всякаква
патология.
Хоспитализират се пациенти, които имат разстройства в различните
основни жизнени функции. Или тези функции са застрашени независимо
от характера на основното заболяване или усложнение, което е довело до
тези разстройства. Това са тези отделения за интензивно лечение, които са
от общ тип.
Индикациите за приемане на пациенти- те се обуславят от приетите
критерии за хоспитализация в тях.
Към тях се отнасят: остра дихателна недостатъчност, остра сърдечно-
съдова недостатъчност, остро нарушение на водно-електролитното и
алкално киселинното равновесие, тежки травми, тежки следоперативни
състояния, които изискват реанимация и интензивно лечение, всички остри
състояния при които основните жизнени функции са застрашени и
изискват непрекъснато денонощно обслужване и мониторно наблюдение.
В ОАИЛ не трябва да се приемат пациенти които са в агония и
терминални стадий на други заболявания, може да са хирургични или
някакви други, които организмът на пациента до необратими промени и
увреждания, т.е. в ОАИЛ не се приемат болни в агония и терминален
стадий.

Организацията на работа в Отделението за интензивно лечение.

 Отделението винаги 24 часа 7 дни в седмицата трябва да има
готовност за приемане на пациенти с нарушения в основните жизнено
важни функции.
 Трябва да осигурява 24-часово непрекъснато наблюдение и
интензивно лечение, трябва да се използва съвременна апаратура в тези
отделения, за да се следят основните жизненоважни функции, за обективно
динамичното проследяване, както и за регистрирането на показателите и
най-вече на основните жизнени функции, които се проследяват активно.
 В тези отделения се осъществява и адекватно етиологично лечение,
което би могло да отстрани основната причина довела до критичното
състояние на пациента. Документирането на всички проследявания и
показатели и прилаганите лечебни мероприятия в тях са основна дейност
на сестрите в отделенията.
 Отстраняването на фактори, които биха допринесли за развитието
на вътреболнични инфекции.
 Своевременно привеждане на болните в отделенията след като им
бъдат стабилизирани основните им жизнени функции, се привеждат в
съответното отделение за продължаване на лекуването и грижите им за
тях.

Взаимодействието медицински специалисти и пациенти се

осъществява на базата на дейността в секторите и отделението за
интензивни грижи и лечение което е насочено към три основни задачи:
 интензивна непрекъснато наблюдение
 интензивни грижи
 интензивно лечение
Във всяко съвременно лечебно заведение има създадени структурни звена
за реанимация и интензивни грижи и лечение.
В тези звена са създадени условия за по-рационално използване на труда
на медицинските специалисти. Медицинският екип се специализира тясно
в непрекъснато наблюдение на тежко болните пациенти и усъвършенства
при обгрижването и обслужването на определен вид болни.
Друго условие, което създадено в тези отделения е да се спасява живота на
много тежко болни пациенти, които са лекувани в други условия и биха
завършили своя лечебен престой летално, ако не са от такова отделение.
В тези отделения се прилагат и се въвеждат нови методи на лечение, като
сложни методи на лечение се превръщат в рутинни. В тези отделение се
създава по-висока икономическа активност при лечението на пациентите.
Болните в агония и Терминално болни не се приемат, в такова
отделение за интензивни грижи.
Приемането на болни в такова отделение има строги индикации, които се
спазват, Протоколи, Стандарти, тъй като престоя в тези отделения е
изключително скъп.

Болните които постъпват в тези отделения са на хемодинамичен-

мониторинг. Понятието мониториране идва от латинската дума
МОНИТАРЕ - която означава проследяване в нашия случай това означава
проследяване на промените в стойностите в жизненоважните параметри,
на пациентите които са на интензивно лечение по всяко време на
денонощието.
Хемодинамичния мониторинг включва мониторни техники за оценка
на сърдечно-съдовата система при интензивно лечение.

 Мониторна ЕКГ- Електрокардиограма и е метод за определяне и

регистриране на електричната ефективност на сърцето, като се прави запис
на промените на електричните потенциали в времето и идентифицира
всяка фаза от сърдечния цикъл.
Мониторната ЕКГ позволява да се установяват жизнено застрашаващи
нарушения в сърдечния ритъм, като те могат да бъдат асистолии, камерни
фибрилации, камерни екстрасистолии и др. Позволява измерване и
мониториране на сърдечната честота.
Между електрическата дейност на сърцето, която се регистрират чрез ЕКГ
и помпената функция на сърцето, не винаги съществува паралел. При
пациентите, които са обект на интензивното лечение се наблюдава
електрическа сърдечна дейност без адекватен или изобщо липсваща
хемодинамична норма.
 Мониторирането на кръвното налягане налягане се разглежда
като трансморално налягане, т.е. то е равно вътресъдово налягане минус
атмосферното налягане. Поради тази причина е важно правилното
нулиране на тази апаратура.
Мониторните методи за измерване на кръвното налягане се делят на
две големи групи инвазивни и неинвазивни методи.
 Инвазивния метод за мониториране на налягането позволява
измерването на систолното артериално налягане, белодробните
артериални налягания,вкл. белодробното капилярно налягане, ЦВН-
централно венозно налягане.
Става чрез катетеризация на белодробна артерия, контрола става чрез
трансдюсер.
 Неинвазивните методи- за измерване на налягането се основават на
принципа периферна артерия на горен или долен крайник, като се
притиска от напълнената с въздух маншета и налягането в маншетата се
измерва с манометър. Както и поставянето на абокат/венокат на долен
крайник- изключително използвана методика за работа в интензивните
отделения, тъй като главната част от тялото остава свободна и може да се
манипулира там или да се използва крайника за някаква друга цел.
Неинвазивния метод е на второ място, като метод за измерване на
артериално налягане по следните причини: този метод е лесно податлив на
автоматизация измерванията в него могат да се извършват без пряката
намеса на мед.сестра. Той си има зададени параметри, през определен
период от време измерва налягането, записва го, може да се запомни,
записва го на хартия може да издаде и звук. Предимството на този метод е
че е без рисков за пациентите. При него измерените стойности на средното
артериално налягане са близки до тези на инвазивния метод на изследване,
т.е. може да има някакви малки разминавания, които не са съществени.
Т.е. ако ге съвпадат абсолютно стойностите и няма големи отклонения в
цифрите методът е абсолютно подходящ.

47. Ентерално и парентерално хранене при интензивно лечение

Хранене
Ентерално и парентерално хранене. Нормалното хранене доставя в
организма - вода електролити и микроелементи, аминокиселини,
въглехидрати, мазнини.
Изгарянето на тези хранителни вещества осигурява, както градивните
съставки така и много важната за жизнените процеси енергия.
Лечебното хранене се прилага когато- болният не иска, не може или
не трябва да се храни по нормалния път / за пациенти които са на
интензивно лечение/.
Изборът на основния вид “Лечебно хранене” се извършва с отговора на
един много важен въпрос и това е: Има ли пациента функциониращ ГИТ-
гастроинтестенален тракт. Ако отговорът на този въпрос е положителен,
т.е. ако този тракт функционира тогава храненето е ентерално, когато
отговорът е отрицателлен, тогава храненето е парентерално.
Доказано е че не е използването на ГИТ, води до атрофия на клетките на
мукозата на тънките черва и храната минава байпас, минава без да се
обработи. Без да бъде усвоена тази храна тя предизвиква стомашно-чревен
дискомфорт.
Не води до образуването на градивни съставки и желаната енергия.

Енергията се доставя по 3 начина: въглехидрати, белтъчини,

мазнини.
Парентерално хранене.
Показания за парентерално хранене основна цел да обезпечи нуждите
на организма и в същото време на компенсира баланс/енергийния и водния
баланс на оралното хранене.
Парентералното хранене има 3 основни задачи:
Първата задача е да се прилага при болни при които има сигурни данни че
ще бъдат рискови пациенти, които зависят от рационалното хранене.
Втората му задача е да се използва при недохранени пациенти - като
хранителното усилие трябва да бъде насочено към възстановяването на
тъканите на тялото, да се подпомагат функциите на засегнатите органи.
Третата задача на парентерално хранене - това е профилактика и корекция
на настъпилите специфични нарушения- загубата и недостиг на
витамините и микроелементите.

Противопоказания за парентерално хранене няма най-общо казано, но

трябва да много внимателно да се прилага и да има щателен подбор на
средствата и количествата, когато се касае за болни с тежки водно-
електролитни и метаболитни разстройства при болни, които са анурия с
невротични синдроми, нарушения в липидната обмяна, тромбози,
нарушения в кръвосъсирването, хеморагични диатези, Миокарден
инфаркт, чернодробна недостатъчност, бъбречна недостатъчност и др.

При планирането на тотално парентерално хранене, болните се разделят

на 3 групи: болни с базални дневни нужди
болни със средни дневни нужди
болни с високи дневни нужди
което е съобразно тежестта на заболяването и тежестта и начина на
протичане на възстановителния период. Дневните нужди от вода се
определя в зависимост от загубите на течности, което се влияе от много
фактори.
Дозирането на парентералното хранене трябва да започне постепенно, като
се използва нарастваща схема, т.е. постепенно увеличаване обема.
Когато ентералното хранене стане възможно, се предпочита пред
парентералното. Или трябва да се използва смесения начин на хранене.

Усложнения - може да има такива усложнения от страна на неправилно

съставен лечебен план или неподходящ състав - недостатъчност на
микроелементи, на витамини и останалите усложнения могат да бъдат от
страна на избрания път.
За да се избегнат усложненията правилата за асептика, антисептика,
правилата за канюлиране трябва да се прилагат стриктно.
Използването на хранителните торби за целите на парентералното хранене
- All-in-one. Това са разтвори които съдържат- аминокиселини,
въглехидрати, електролити и са в двукамерни сакчета, т.е. сака е 1, а
торбите са 2.

Ентералното хранене - при ентералното хранене течните хранителни

вещества обикновено се доставят под формата на напитки и сондови
храни. И се приемат през стомашно-чревния тракт. ГИТ- трябва да е
функциониращ и да е стабилен метаболитния статус.

Противопоказания - Това са тежки остри нарушения в резорбцията- като

повръщания които са неукротими, диарии които не се овладяват, химио
ентерити и лъчево ентерити, тежки остри нарушения на дебелото черво и
др.
В тези случаи храненето може да стане чрез сонди.
първия вид- трансназалните сонди
втория вид перкутанните сонди.

Трансназалните сонди - те се използват за краткосрочно хранене или

когато не е ясно колко време ще продължи храненето. Тези сонди биват
стомашни и дуоденум йеюнални,стигат до дуоденума и йеюнеума.

Транс назалните сонди са: стомашни, дуоденумни и йеюнални.

Дуоденойеюнални са дълги, не-повече от 100 см. с по-широк лумен,
чариерефрената е повече от 12, подходящи са за гравитационното
приложение.
А другите сонди, които са стомашните, трябва да са с по-малък от 12
чариер. Могат да се използват като хранителните помпи, те са като
перфузорите, бавно въвеждат храната.
Стомашната сонда- това е физиологичен метод за сондово хранене,
дуоденалната позиция на сондата позволява ранното следоперативно
хранене, т.е. преминава се стомаха и се стига до дуоденума, това позволява
мотилитета на тънките черва да бъде възстановен по-рано, от този на
стомаха. Тук се изисква задължителното използване на хранителни помпи,
за избегне дъмпинг синдрома.
Дъмпинг синдром- Това е изпотяването на болния, става блед, повръща,
появява се неприятно чувство на тежест, натиск в горната част на корема,
последваща диария, дори до колапс но състояние.
Йеюналната сонда- се прилага при резекция или при стеноза на горния
ГИТ.

Перкутанна сонда- през кожата, те имат дълготрайни приложения,

употребяват се когато изхранването ще е продължително, повече от 1-2
месеца.
Или при болни които са претърпели абдоминални оперативни
интервенции, с дълъг постоперативен период. Тогава може да бъде
поставена гастростома или йеностома/ Гастростомия или йеностомия.

Начините за прилагане на гравитационни принципи на хранене това са:

бутилковите системи те са по-евтин вариант опасността от контаминация
по-малък. Работата на персонала се улеснява. Лесно се промива самата
сонда, това са специалните храни в бутилките, торби, пликове, сакове.

Чрез помпите за хранене се осигурява точно и сигурно дозиране на

количествата храна която постъпва. Наподобяват перфузорите.

48. Организация и характер на работата на медицинската сестра в

спешен център
В спешно отделение се осигурява денонощен прием на широк
контингент пациенти, нуждаещи се от спешна медицинска помощ.
Диагностично уточняване на заболяванията на пациентите.
Отделението е оборудвано със съвременна техника и апаратура.
Прием,регистриране и обработват с помоща на автоматизирана
информационна
система повикванията постъпили от територията на обслужвания от
центъра
Задачи на екипът в СО
 Спешна диагностика и терапия
 Спешна хоспитализация в специализирани болнични отделения
 Диагностика и лечение на спешно болен пациент
 Осигурят спешна диагностика и терапия
  Бързо пристигане на адреса
 За най-кратко време да пристигнат на подадения адрес
 При пристигане да информират РКЦ
 Информиране на РКЦ за всички възникнали проблеми
 При необходимост изпращане на един или повече екипи
 Спешна хоспитализация в специализирани болнични отделения
 Вземане на кръвни проби
 Поставяне на венозни източници – абокат.
 на подкожна и мускулна инжекция.
 Подготвя пациента и извършва ЕКГ запис
 Изследване на пациента показатели:
 температура,пулс,дишане, кръвно налягане;
 клинични и инструментални
 наблюдения на пациента до неговата хоспитализация

49. ССГ при пациенти с интоксикации. Стомашна промивка

Отравянията се проявява със силни и животозастрашаващи симптоми на
болест след като се погълне или проникне друг път токсично вещество.
Отровите могат да бъдат:
 твърди
 течни
 гелообразни
Обикновено са химични вещества, които са вредни за тялото дори и в
малки количества. Отровите могат да влязат в тялото и през белите
дробове, стомаха ако бъдат погълнати през храносмилателната система,
могат да проникнат и през кожата.
Отравяне се подозира ако първоначално здрав човек внезапно развитие
признаци на болест, като това може да бъде нарушение в съзнанието, да
изпадне в безсъзнателно състояние, за изпадне в еуфория и интоксикация,
да има гадене, повръщане, диария. Цвета на кожата да бъде променен,
като тя може да бъде бледа, зачервена, посивяла и реакциите на зениците
неподвижни, стеснение или разширени, в зависимост от агента, който е
действал. Както и да настъпят проблеми и с дишането.
При отравяния е възможно пострадалият да изпадне в шок в безсъзнателно
състояние, както и неговото дишаме да спре, както и сърдечната дейност
също или едно от двете да се случи. Не са изключени и трайни увреждания
на черния дроб на бъбреците.
Целта на първата помощ е да се запази живота на пострадалите, винаги
първата цел е такава. Това може да стане чрез предприемането на общи
мерки, които зависят от състоянието на пострадалия, зависят от това как е
била приета отроватата и разбира се видя отрова.
Ако пострадалият е в безсъзнание трябва да се направят 2 по-важни
неща
1. Спешно да се определя неговото състояние и да се вземат
незабавните животоспасяващи мерки.
2. Много важно да се изпратят остатъците от отровата или от съда от
който предполага, че опито, изядено нещо. Тези остатъци трябва да
се изпратят заедно с болния, когато се транспортира към
отделението, за да може да се направят лабораторни изследвания.
Ако пострадалия е в съзнание трябва да се вземат мерки срещу шока.
Позвъняване на 112 и отново остатъците от отровата или съдът от нея
трябва да бъдат транспортирани заедно с пострадалия в болницата.

Основните принципи за лечение за интензивно лечение при остри

отравяния има няколко точки:
1. Трябва да се идентифицира агента. Идентификация на агента, затова
е необходимо да се изпратят проби за химически анализ : от урина,
повърнати материи, стомашна промивка и кръв.
2. Премахване на действието на самата отрова. Когато тя е поета през
устата част от нея може да се евакуира със стомашна промивка. Направата
на стомашната, преди това предходна аспирация. Първо се прави
стомашната аспирация, след това се прави стомашната промивка. Това
има ефект в първите 2 до 3 часа, след приемането на отровата, вече след
този срок то направо се резорбирана и е безсмислено да се прави стомашна
промивка, тъй като тя е малко по-драстична манипулация.
3. Предпазването от по-нататъшна абсорбция, т.е. пациента трябва да
бъде изведен от средата на въздействие. Първо трябва да мислим за себе си
в това трето действие, което предприемаме, трябва да имаме предвид че
киселините и локалните субстанции и могат да бъдат неутрализирани като
се редуцира по този начин по-нататъшният им ефект.
4. Прилагането на антидоти - съществуват твърде малко специфични
антидоти за въздействията.

Позиции на интензивните грижи, за оказването на бърза спешна

интензивна помощ.
1. Общите интензивни грижи -това е положението на болния в леглото.
Тук се има в предвид смяна на позицията, извършването на
тоалетите, хигиенните тоалети.
2. Тоалет на трахеобронхиалното дърво- трябва да се прави аспирация
на секретите, перкусия, вибрационен масаж.
3. Непрекъснатото наблюдение - тук се има в предвид: следеното на
основни жизнени показатели, диуреза, Баланс на течности,
мониторен контрол.
 4. Следене и контрол на водно-електролитния баланс-като тук трябва
да се компенсират водните дефицити и да се провеждат поддържащи
венозни инфузии,
5. Антибиотично лечение- след пробите за чувствителност, с
осигуряването на антибиотиците от аптеката
6. Физиотерапия - тук се има в предвид профилактиката и лечението
на белодробните усложнения

Отравянията барбитурови съединения

Острите барбитурови отравяния са едни от най-честите медикаментозни
отравяния. Това са най-често суицидни опити. При по-високия прием на
барбитуратите е налице потискащо действие, което имат те върху
централната нервна система. Това от своя страна води до нарушаване на
съзнанието до Сопор и дълбока кома. Мускулния тонус намалява,
крайниците стават нестабилни, рефлексите са потиснати.
Барбитуратите имат депреминиращ ефект върху дихателната и сърдечно-
съдовата система, имат на потискащ ефект върху дихателната и сърдечно-
съдовата система. Възможно е да се получи брадикардия и хипотония.
Директният потискащ ефект върху дихателния център води от своя страна
до хиповентилация, с последваща дихателна недостатъчност.
Хипотермията е характерна за този вид отравяне.
Лечение. Поддържане на основните жизненоважни функции.Трябва да се
регулира хипотонията. Да се реагира срещу дихателната недостатъчност.
Хипотонията, олигурията, започва се инфузионна терапия, форсирана
диуреза се предизвиква и ако се прецени болните могат да отидат на
Хемодиализа.

Отравяния с гъби
Отравянията с гъби са най-често в резултат на объркването на
неотровните с отровните гъби. При тях това е неприятното че с готвенето
отровата не се елиминира. След нахранването с отровни гъби, обикновено
не се чувства добре за няколко часа, след което се развива остра
клиничната картина на холинергична отравяне, което се дължи на
съдържащата се в отрова в гъбата мускарин. Изразява се в остри
коликообразни болки в корема, повръщане, диария. Болните бързо се
дехидратират достигат до хиповолемия, брадикардия, усилена саливация,
бронхоспазъм, нарушения в съзнанието и дишането се потиска. Ако
болния не загине от тези нарушения по-късно могат да настъпят бъбречна
недостатъчност, остра чернодробна некроза, тежка хипогликемия и
болните изпадат в кома, обикновено загиват в по-късния етап.
Лечението. Спешно стомашна аспирация и лаваж, инжектира се Атропин
0,5 до 1 милиграма интрамускулното, за да потисне саливацията.
Интензивните грижи се свързват с поддържане на жизнените функции.
Прилагат се аминокиселини, витамини, глюкозни разтвори,
кортикостероиди и отново хемодиализа.

Отравяне с въглероден окис.

Отравянето с въглероден окис обикновено става неусетно за пострадалите,
тъй като въглеродния окис е безцветен газ с отровен, няма и мирис и се
среща в изгорелите газове в тлеещи огньове, при взривни експлозии, при
непълно горене на печки с лошо отвеждане на димните газове. Този газ се
изпарява бързо на открито и затова е опасен в затворени помещения.
Смесите въглероден диоксид са силно експлузивни. Той има висок
афенитет към хемоглобина, свързва се с него и остава
карбоксихемоглобин. Хипоксемията води от своя страна до тъканен
недостиг именно защото става карбоксихемоглобин, няма кой да носи
кислорода. Хипоксемията води до тъканен недостиг на кислород, т.е.
достигаме до хипоксията и от това се обуславят разстройствата в
метаболизма, които настъпват.
Клиниката е характерна с главоболие, световъртеж, когато са малки
концентрациите, а когато концентрацията на въглеродния окис са големи -
има повръщане, зениците са разширени, кожата потъмнява, имаме
мускулни потрепвания, конвулсии и се достига до Кома.
Лечението което се провежда - кислородна маска с добра вентилация,
механична вентилация може да се да направи, когато дишането е
потиснато вземат се мерки за възстановяване и поддържане на основните
жизнени функции.

Отравянето от вдишан дим. Вдишването на дразнещи газове и причинява

проблеми с ритъма на дишането, уврежда се белия дроб и може часове по-
късно да доведе до остри дихателни затруднения и до задушаване.

Отравяне с алкохол, това е също често срещано спешно състояние, най-

често това е етанолово отравяне.
Причини- Консумация на големи спиртни напитки или на чист спирт.
Клиниката има 4 степени:
I степен- проявява се с лека психомоторна възбуда, болните са еуфорични
и бъбриви
II степен - проявява се със залитане, зачервяване на лицето силно изразена
възбуда
III степен - отпуснатост, повръщане, сънливост, унесеност до Кома може
да се достигне тук възможните прояви от страна на централната нервна
система -гърчове и делир.
IV степен - дълбоката Кома с арефлексията, неправилно дишане, устните
са цианотични и лесно доловима е миризмата на ацетон, около болния се
носи миризма на ацетон на спирт. При тази IV степен, която е най-тежка,
настъпва тежък циркулаторен колапс или болните изпадат в шок, лицето
става бледо, кожата е бледа. покрита е със студена пот, лепкава. Мек пулс,
филиформен, имаме хипотермия. Смъртта настъпва от парализа на
дишането и асистолия.
От лабораторните изследвания, проведени при този вид отравяния се
установява, че е увеличено количеството алкохол в кръвта, има
хипогликемия, хипокалиемия. Положителна е пробата за алкохол в
урината, увеличение на ацетонови тела в урината.
Лечението- поради това че алкохола има бърза резорбция се налага да се
предизвика незабавно повръщане, ако това няма успех се прави стомашна
промивка и/или може да се комбинира с фурсирана диуреза, след това се
дават очистителни и се провежда инфузионна терапия с водно-солеви
разтвори, глюкозни също така, защото са с хипогликемия, за да се увеличи
диурезата и за да се ускори отделянето на алкохола с урината и затова тази
инфузионна терапия е мощна и се прилага натриев бикарбонат за борба с
ацидозата. Диазепам, Фенобербитал, Витамини от групите С и В,
Аналептици, Антиконвулсивни. Когато се достигне до шок,
противошокови лекарствени средства и кардиотоници. Хемодиализа се
налага при най-тежките случаи, или може да се направи обменно
кръвопреливане. Наблюдението на тези болни е непрекъснато.
Прогнозата когато формите са по-леките първите две степени,
обикновено отзвучават бързо краткотрайни са, имат благоприятна
прогноза. Неблагоприятна е прогнозата при IV степен, когато вече има
тежка алкохолна интоксикация.
Стомашна промивка. Лечебно-диагностична манипулация и при нея
реализирането и е чрез промиване на стомаха с големи количества
течности, това е неината дейност. При условията на спешност се прилага,
спешна манипулация, може да бъде животоспасяваща при отравянията,
при алкохолна интоксикация. И колкото по-бързо се направи промивката
толкова по-голямо количество от отровата ще бъде отстранено в рамките
на кратък период от време.
Показанията при отравяния, които могат да бъдат алиментарни -
алиментарни хранителни отравяния могат да бъдат медикаментозни,
алкохолни, погълнати основи киселини, гъби. Друго показание при
излъчване от стомашната лигавица с токсични вещества - урея, живак,
които са погълнати по някаква причина. Преди операция на стомаха, при
пилорна стеноза, също е показания за провеждане на стомашна промивка.

Противопоказанията които трябва да имаме в предвид, вова е че ако

приетата отрова е с корозивно действие, тогава няма да се направи
стомашна промивка, ако има разширени вени на хранопровода, варици на
хранопровода. При кървене на стомашната лигавица, когато имаме язви и
други придружаващи заболявания, които са във фаза на обостряне също не
се прави стомашна промивка, когато болните имат сърдечни заболявания,
като сърдечен порок, сърдечна декомпенсация, болните с конвулсии няма
да направим, с остри нарушения на дишането също няма да се направи
стомашна промивка.
Целта на това действие е да се очисти храносмилателния канал, кожата,
лигавицата от попадналата отрова. Цели се абсорбиране, разрушаване или
неутрализиране на отровата, чрез съответните антидоти. Друга цел е да се
елиминира вече резорбирана отрова и патогенетично, симптоматично
лечение за по-бързо възстановяване също може да бъде цял за правенето.

Необходимите пособия
Табличка, бъбрековидно легенче, лигнин, кърпа, мушама, две гумени
престилки едната за нас едната за пациента, езикодържател, усто-
разтворител или шпатула с навита марля, ръкавици, стомашна сонда,
фуния с голям отвор и голяма вместимост над 500 милилитра, обикновена
вода ни трябва 10-15 литра, която е затоплена до 36`-40`С. Трябва ни
кофа за изливане на промивната течност, чаша и лъжица, за да може да се
разтвори медицински въглен. Трябва ни абсорбер и мензура, за да отмерим
количеството което наливаме. Трябва ни стерилно шише с съвместимост
на 200 милилитра.

Антидоти които се използват:

 Ако отровата е киселина към водата се добавя сода бикарбонат 2
супени лъжици на 1 литър вода, както и някои магнезиеви
съединения също могат да бъдат използвани като антидоти срещу
киселина.
 При отравяния с основи 2 кафени лъжички оцетна киселина на 1
литър вода.
 Когато отравянето е с Морфин, Фосфор, гъби, Хинин се прави
промивка с медицински въглен, последван от разтвор на магнезиев
сулфат 30 гр. разтворен в чаша вода.
 Абсорбери които се използват, това е най-често Карбото -
Карбомецинидис и това е активния медицински въглен, който е във
вид на прах може да бъде и таблетка, но тогава трябва да бъде скрита
таблетката и се поставя този абсорбер веднага след като свърши
промивката и преди да се извади сондата, трябва да остане в стомаха
този абсорбер.Начина на Карбото - разтваря се в 1 литър вода, 3-4
супени лъжици Карбо.
 Медицинският въглен е почти универсален антидот, при повечето
отравяния може да бъде използван.
  Магнезиев сулфат също може да бъде антидот, но той се прилага, за
да стимулира дефекацията.
 Манитола, като средство за борба с мозъчните прояви.

Изследванията, които се правят и количеството за да се определи вида и

количеството на отровата.
Бактериологичното изследване, обикновено при хранителните отравяния,
най-често салмонелозите са това. Материала който се взема е от първото
повръщане. Взема се от първото повръщане в стерилен съд или в
хранителна среда и незабавно се изпраща в лабораторията.
Химическото изследване, което се извършва това е от първичните
повърнати материи изпращат се 200 милилитра, затова ни шишето трябва
да е повече от 200 млл., трябва да е този съд химически чист, с голям
размер. Изпраща се материал в Съдебна медицина, за да се направи
химически анализ на повърнатите материи. Ако е вземан материал от
смива от направената стомашна промивка, задължително се пише, че това
е материала взет от промивните води. Задължително се пише и в
съпроводителния фиш, с какво количество сме промили и какво
количество са изляти,
т.е. какво количество е въведено и какво количество е изведено.
Транспортните съдове трябва да бъдат добре опаковани, за да се избегне
допълнително замърсяване, за да не се излеят тези материали.
Венозна кръв също може да бъде изпратена за химически анализ.
Използва се моновета без консерванти и се изпраща до клинична
лаборатория със свободен текст, тук нямаме учетна форма на
Министерството, която точно да попълним.

Как се извършва стомашната промивка:

Болния трябва да е седнал или легнал с лице към светлината главата му да
е обърната на една страна, за да се избегне аспирацията. Ако е легнал
главата към едната страна трябва да е обърната, ако може да сяда е най-
добре, пак отново седнал с лице към светлината. Болният трябва да се
имобилизира.
Първо се прави стомашна аспирация, т.е. трябва да бъде въведена
стомашната сонда, да аспирираме това което е вътре в стомаха. След
което езикът се фиксира навън с помощта на марля или се придържа с
езикодържателя, т.е. трябва да изплезен езика. Сондата се въвежда на
определена дълбочина, като първо се измерва. Проверява се нейното
положение, чрез вкарването на въздух и със стетоскоп се проверява за
бълбукане. Трябва да се чуе бълбукане, това ще ни покажа че сме на
правилното място, сондата е достигнала позиция където трябва да бъде.
Аспирира се максимално добре, това което предшества самата стомашна
промивка. Вземат се първични повърнати материи за изследване. След
което се съчленява външния край на сондата с допълнителна гумена тръба,
която е свързана с фунията, голяма фуния с голям отвор и се издига около
20 - 30 сантиметра над нивото на болния. През фунията се наливат 500
милилитра до 1 литър от промивната течност, може да бъде медицински
въглен, може да бъде с друг Антидот. И преди още фунията да се изпразни
тя се обръща надолу към кофата, при което промивната течност се стича
спонтанно навън или да е съм по принципа на скачените съдове.
Следващото действие е повторяме отново предходното, т.е. издигаме
нагоре фунията измива изливаме промивна течност източва се и така
докато достигнем тези 10-15 литра, които се приготвят предварително и
докато изтече чиста вода. След като се приключи промивката, се изсипва
медицинският въглен, въвежда се през сондата прищипва се и тя трябва да
се изведе или трябва да се задържи, зависи какво ще продължим да
правим, но най-често сондата се изважда, за да може медицински въглен да
остане в стомаха и да си свърши работата да абсорбира остатъците.
Болния през цялото време трябва да бъде наблюдаван, трябва да се следят
за основни жизнени показатели, трябва да се измери количество на
въведена и евакуирана течност, задължително за да знаем какво
количество е преминал през червата. Пациентът се почиства, преоблича се,
настанява се на легло и се наблюдава стриктно. Отново се взема венозна
кръв и се изпраща за изследване.

Усложнения. Достига се до запушване на сондата, когато имаме например

големи хранителни частици, те запушват сондата и трябва ако не може да
се отпуши с аспирация и други действия трябва да се въведе нова сонда.
Възможно е сондата да бъде захапана от агресивни пациенти и затова ни
трябва и усторазтворителя. Когато неправилно е поставена сондата
например в трахеята, тогава нещата са много фатални. Затова когато се
постави сондата, за да сме сигурни да се чуе със слушалката със
стетоскопа се чуе бълбукането, за да може да са сигурни, че сме в стомаха.

50. Тежки изгаряния. Поведение на медицинската сестра

Обширното и дълбоко изгаряне предизвиква значителни нарушения във

функциите на всички органи и системи и представлява една от най-
тежките травми, която човек може да понесе. Това са болни с „повишен
риск“ поради честотата на усложненията и високата смъртност.
Тежестта на състоянието се определя от взаимодействието на редица
фактори:
 Площ на изгаряне;
  Дълбочина на пораженията;
 Локализация на изгарянето;
 Интервал от началото на травмата до започване на лечението;
 Възраст на пострадалия;
 Наличие на съпътстващи заболявания.
Изгарянето е тежко, когато настъпват по-изразени хемодинамични
промени, обуславящи развитието на термичен шок:
 При площ на изгаряне, надхвърляща 10% при децата и 15% при
възрастни, като част от пораженията са дълбоки/3 степен/;
 При по-ограничени дълбоки изгаряния, локализирани на главата,
шията, в перинеума у лица в крайни възрастови групи – ранна детска
или старческа;
 При комбиниране на директно поражение на дихателната система от
термичен агент с изгаряне по повърхността на тялото независимо от
неговата площ и дълбочина, където на преден план излизат
заплашващи живота дихателни разстройства.

1. Термични изгаряния
Термичните изгаряния се получават от високи температури. При това
биологично високите температури, тези които могат да предизвикат
изгаряне, значително се отличават от технически високите температури. В
този смисъл високата температура е 70° С, при която за 1 sec се
предизвиква изгаряне с мехур на кожата. Такива биологично високи
температури има на много места в бита и производството. Термичните
изгаряния биват: пламъкови, изгаряния от нагорещени течности и пари,
контактни изгаряния от допир до нагорещени повърхности, изгаряния при
експлозии, при които се засягат и дихателните пътища от вдишаните
газове. Според дълбочината на засягане на кожата различаваме четири
степени на изгаряне:
 Първа степен – само зачервяване на кожата съпроводено с болка;
 Втора степен – силно болезнени мехури;
 Трета степен – кожата е бледа до бяла или в зависимост от
увреждащият агент – кафява до черна, която се умъртвява и отпада;
 Четвърта степен - овъгляване с некроза, както на кожата така и на
подлежащите тъкани.
При изгаряне от трета степен обикновено се налага оперативно лечение
със свободна кожна пластика, а при четвърта степен често и ампутация на
крайник/ ако е засегнат такъв/.
Освен от дълбочината, прогнозата при изгаряне се определя и от площта на
поражението на кожата. Тя се изразява в проценти спрямо телесната
повърхност. Познати са много методи за измерването й, но най-прогнозен
е „методът на деветките“, който е удобен и бърз за ориентиране. Дланта на
всеки човек представлява около 1% от телесната му повърхност.
Прогнозата при едно изгаряне зависи от площта и дълбочината. От
значение е: локализацията на изгарянето – изгарянията на лицето протичат
по-тежко; възрастта – изгарянията при възрастни пациенти над 60 години
имат по-сериозна прогноза; предшестващи заболявания.
Долекарсаката помощ при изгаряния започва с прекратяване на действието
на високата температура. Пострадалият трябва да бъде изведен от зоната
на пожара. При запалване на дрехите, същите трябва да се загасят. Това
може да стане с потапяне във вода или обливане с обилна струя;
притискане на запалената дреха към земята за прекратяване на достъпа на
въздух; засипване с пясък. Могат да се използват платнище или одеяло за
завиване на пострадалия и угасяване на дрехите. Но не трябва да се
забравя, че при завиване „през глава“ има опасност от задушаване от
пушека на дрехите. Понякога е по-лесно освобождаването и изхвърлянето
на дрехите. При обширни изгаряния пострадалият се транспортира в най-
близкото лечебно заведение. Такива са изгарянията над 15% у възрасни от
2 и 3 степен, при които настъпва шок и се развиват и усложнения от страна
на вътрешните органи. Това налага задължително болнично лечение.
Болните в термичен шок много бързо се охлаждат и често те са с
намокрено облекло в резултат на загасяването. Поради това, при
продължителен транспорт до болницата, за предпазване от простудни
заболявания, е необходимо болните да бъдат добре завити.
Превръзката на едно обширно изгаряне е продължителна по време
манипулация и за това не се прави. Достатъчно е покриване на раните със
стерилна марля и укрепването й с 1-2 бинтови намотки. Обикновено марля
в такива количества не винаги е налице, пострадалият може да бъде покрит
с чиста, изгладена кърпа или чаршаф и да се транспортира към най-
близкото хирургическо отделение. Борба с болката – Аналгин. При
ограничени изгаряния до 10% от 1 и 2 степен, с неразкъсани мехури и
наличност на течаща вода е добре кожата да се охлади за 5-10 минути
преди превръзката. Това охлаждане успокоява значително болката. Ако
крайникът е замърсен едновременно се измива със сапун, превързва се с
марля и пострадалият се насочва към хирург.
Ако мехурите са разкъсани, при такива изгаряния до 10% от 1 и 2 степен,
това не е противопоказание за охлаждане с течаща вода, след което се
покрива със стерилна марля, превързва се с бинт и се насочва за превръзка
в хирургичен кабинет. И в двата случая се дава аналгин за купиране на
болката. При ограничени изгаряния от 1 степен, при които има само
зачервяване на кожата, след охлаждане на течаща вода и измиване със
сапун кожата се намазва с мехлем – най-добре Дефламол. При такива
изгаряния добре действа напръскване с Пантенол спрей. Това значително
намалява болката в зачервената кожа. Трябва да се знае, че често мехурите
при изгаряне не се появяват веднага, а през първите 24 часа, т.е. изгарянето
от 1 степен се превръща в 2 степен, което налага съответна превръзка и
изпращане на хирург. При изгаряне на лицето от 1 степен, след измиване
на течаща студена вода и сапун и подсушаване, зачервената кожа се
намазва с тънък слой ципообразуващ препарат – Нифуцин гел, Ривафилм и
др. След изсъхване се образува тънка ципа/ маска върху лицето, която
препятства развитието на отток.
Болестните изменения характеризиращи тежката термична травма,
преминават през 5 фази:
 Фаза на шока – от момента на изгарянето до 48-72 час;
то то ия
 Фаза на токсикоинфекцията – от 2 - 3 денонощие до 15-20 ден;
ия
 Фаза на възстановяване – до 30-35 ден;
 Фаза на ранева кахексия/ при обширни раневи пъвърхности – след 35
ден;
 Фаза на последствията от изгарянията.

Последиците от термичната травма персистират от момента на инцидента

до окончателното закриване на раните. През целият този период болните с
обширни изгаряния се нуждаят от интензивно лечение.

2. Химически изгаряния
Основните фактори, които определят тежестта на химическите изгаряния
са концентрацията и времето на действие на химическият агент.
Киселините предизвикват сухи, плътни, рязко ограничени некрози. При
изгаряния от сярна киселина некрозите са кафяво-черни, при солна
киселина – сивкави, при азотна киселина – жълти, при пикринова киселина
– златисто-жълти.
Основите разтварят белтъчините и осапунват мазнините в дълбочина.
Образуваните некрози са влажни, сивкаво-жълтеникави, рехави. Фосфорът
предизвиква изгаряне като се самозапалва и причинява ограничени, но
дълбоки изгаряния на кожата.
Долекарската помощ при химическите изгаряния цели прекратяване на
действието и намаляване на концентрацията на химическият агент. Това се
постига чрез обилно промиване с вода – под душ или струя. Локално
киселините се неутрализират с 2-5% разтвор на натриев бикарбонат, а
основите с 1% разтвор на оцетна киселина. Такива разтвори предварително
приготвени трябва да има на всяко работно място, където има условия за
химически изгаряния.
При намокряне или накапване на дрехите с химически агент, те не трябва
да се обличат отново след направено промиване на поразената кожа с
течаща вода и неутрализиране. Раните се превързват.
При изгаряне с фосфор, изгорялата повърхност се почиства механично от
частиците му. Поставя се влажна превръзка с 5% разтвор на меден сулфат
или разреден разтвор на калиев хиперманганат и болния се изпраща на
лекар. Мазева превръзка при изгаряне с фосфор не се прави.
Оказването на първа долекарска помощ при различните видове изгаряния
не е свързано с много и различни медикаменти. Основното тук е бързото
прекратяване на действието на увреждащия агент. Наред с това трябва да
има бинтове 10х10 см. и 5х5 см., марля, памук, Дефламол, Нифуцин
гел/Ривафилм.
3. Хемодинамични промени през фазата на шок.
Патофизиологичните промени са опасни не само поради размера на
нарушенията, но и поради скоростта, с която те се проявяват.
Непосредствено след травмата настъпват:
1. Бързо, рязко намаление на минутния сърдечен обем под
въздействието предимно на т.нар. миокарден депримиращ фактор.
2. Тежка, продължителна персистираща хиповолемия поради:
повишаване на капилярната пропускливост; ексудация и
изпарение от раневите повърхности.
Инфузионната терапия е необходима в непосредствения период след
изгарянето, за да се компенсира дефицитът на кръвния обем и да се
поддържа органната перфузия. Нейното своевременно започване е първата
необходима мярка, важно условие за бързото възстановяване на
адекватната хемодинамика. Задължително е намирането на сигурен
венозен източник.
При изгарянията за разлика от другите видове травми съществува известна
пропорционалност между тежестта на травмата /площта на изгаряне/ и
нарушенията на хемодинамиката. Това е позволило да се създадат редица
формули за изчисляване на необходимата инфузионна терапия. Тя започва
по схема, по която се планира предварително ритъмът на вливане, но се
провежда изцяло според индивидуалният отговор на пострадалия,
оценяван от проследяваните показатели. Необходимият минимум включва
следните параметри:
 Клинични – неспокойство, жажда;
 Хемодинамични – артериално налягане, пулс, ЦВН, часова диуреза;
 Хематологични – хемоглобин, еритроцити, левкоцити/ проследяване
2 пъти дневно/, хематокрит / на всеки 3 часа/;
 Биохимични – протеинограма, йонограма, кръвна захар и урея
/ежедневно/.
4. Нарушения на дихателната функция
Всички усложнения, които се наблюдават обичайно при тежко болните, се
наблюдават и при болните с обширни изгаряния – най-често хипостатични
възпалителни белодробни изменения. За това допринасят
продължителното залежаване и обездвижване, честото използване на по-
големи дози седативни и аналгетични средства потискащи дишането.
Често при тези болни се развиват характерни за тежката травма
белодробни усложнения: прогресираща хипоксемия и белодробен
застой/3-8 ден/ ; респиратирен дистрес-синдром/необратим/.
В зависимост от вида на причиняващия травмата агент при болните с
изгаряния възникват и специфични форми на дихателна недостатъчност.
Особено типична за изгарянията е инхалационната травма, възникваща в
резултат на самостоятелно или комбинирано въздействие на следните
фактори: термичен/висока температура – сух въздух или пара/;
химичен/токсични продукти при непълно горене/; механичен/ ударна
вълна при експлозия/; асфиктичен/ образуване на карбоксихемооглобин/.
Клиничната картина е в зависимост от локализацията на пораженията. При
засягане на дихателните пътища се развива обструктивен синдром,
хиповентилацинен синдром и т.н.
Преодоляване – чрез овлажнен кислород, бронходилататори и муколитици
при по-леките инхалационни травми; интубиране – при напредване на
механичното запушване.
5. Хранене при болните с изгаряне
Оралното хранене се предпочита пред останалите пътища на въвеждане, но
често не може да компенсира повишените загуби при обширни изгаряния.
Възможността за пълноценно и достатъчно хранене се ограничава
допълнително от изгарянията на лицето, липса на апетит, кандидоза в
устата, дълбоко седиране, асистирано или контролирано дишане. В такива
случай се използва хранене чрез стомашна сонда. Прилагат се
високоенергийни, съдържащи белтъци разтвори. Хиперосмоларните
разтвори трябва да бъдат разпределяни равномерно през денонощието.
Значителната загуба на вода чрез изпарение от раневите повърхности
налага да се компенсира с достатъчно количество вода, несъдържаща
електролити, за да се коригират загубите.

51. Методи за изследване при кожни заболявания

При изследване на кожни заболявания лекарите използват различни

методи, за да поставят диагноза и определят най-подходящото лечение.:
Клиничен преглед: Лекарят преглежда кожата и наблюдава симптомите и
лезиите, които са характерни за даденото заболяване. Това включва оглед
на засегнатите области на кожата, проверка на цвят, текстура, размер,
форма и наличие на възпаление или други изменения.
Анамнеза и медицински преглед: Лекарят задава въпроси на пациента за
медицинската и семейната му история, включително предишни
заболявания, прием на лекарства и излагане на фактори, които могат да
имат влияние върху кожата. Това може да помогне за определяне на
причините за заболяването.
Дерматоскопия: Това е метод за изследване на кожните лезии с помощта
на дерматоскоп - специално устройство, което увеличава изображението на
кожата. Това помага на лекарите да прегледат по-подробно пигментни
лезии като меланоми, или други кожни промени.
Биопсия: При необходимост лекарите могат да извършат биопсия, като
вземат малък образец от засегнатата кожа за лабораторно
изследване. Това позволява на специалистите да анализират тъканта под
микроскоп и да поставят точна диагноза.
Кръвни изследвания.- ПКК-ДКК, биохимични.
Възпалителни маркери: C-реактивен протеин (C-РП) и седиментация на
еритроцитите (СЕС).
Антитела: Изследване на кръвта за наличие на специфични антитела за
автоимунни кожни заболявания като лупус, пемфигус или дерматомиозит.
Алергични реакции: Алергичните кожни реакции могат да бъдат
диагностицирани чрез изследване на кръвта за наличие на имуноглобулини
тип E (IgE) и специфични алергични антитела.
Функция на бъбреците и черния дроб: При някои кожни заболявания,
като псориазис, се изисква оценка на функцията на бъбреците и черния
дроб. Креатинин, урея, билирубин и други показатели, които отразяват
работата на тези органи.
Диагностични тестове: В зависимост от съмненията на лекаря относно
конкретното кожно заболяване, могат да бъдат използвани и други
диагностични тестове.
Кожни скобелчета (скумрии): Това са тестове, при които лекарят
отстранява малка част от кожата с помощта на остър инструмент или
скобел, за да я изпрати на лабораторно изследване. Тези тестове се
използват за определяне на причините за различни кожни проблеми като
дерматити, инфекции или кожни ракове.
Алергични тестове: Алергичните тестове се използват за
диагностициране на алергични реакции.
Дерматологични култури: При подозрение за инфекциозно заболяване
като бактериална или гъбична инфекция, лекарите могат да вземат
образците от засегнатата кожа и ги поставят в специални средища за
култивиране на микроорганизмите.
Изследвания на кожната функция: За оценка на функцията на кожата
могат да бъдат използвани различни тестове, като измерване на нивото на
влага в кожата, оценка на функцията на бариерата на кожата или
изследвания на съдовата реактивност на кожата. Тези тестове могат да
помогнат при диагностициране и мониториране на различни кожни
състояния.

52. ССГ при пациенти с кожно-венерически заболявания

Специалните сестрински грижи при пациенти с кожно-венерически
заболявания имат за цел да подпомогнат пациентите в процеса на лечение
и възстановяване
Образование и информация: Сестрите играят ролята на основен източник
на информация за пациентите. Те предоставят образование относно
заболяванията, методите за лечение и превенция, включително
демонстрация на правилната употреба на лекарства или локални продукти.
Сестрите могат да отговорят на въпроси и да разяснят съмнения, които
пациентите имат относно заболяванията си и техните грижи.
Подкрепа при физически симптоми: Сестрите са отговорни за оценка и
мониториране на физическите симптоми на пациентите с кожно-
венерически заболявания. Те могат да извършват прегледи на кожата, да
следят за промени в лезиите, да измерват температура или други
показатели, и да предоставят съответната грижа, като обработване на рани,
налагане на превръзки или приложение на местни препарати.
Психологическа подкрепа: Кожно-венерическите заболявания могат да
имат емоционално въздействие върху пациентите. Сестрите играят важна
роля в предоставянето на подкрепа и емоционална стабилност на
пациентите. Те могат да бъдат насърчителни, да проследяват
психологическото благополучие на пациентите и да насочват към
подходящи психологически услуги, ако е необходимо.
Информация и съвети за сексуално здраве: Сестрите могат да
предоставят информация и съвети за сексуално здраве на пациентите. Това
включва обсъждане на безопасен секс, превенция на разпространението на
инфекции, редовни проверки и прегледи
Консултация и диагностика: Лекарите и медицинските сестри,
специализирани в областта на дерматологията и венерологията,
предоставят консултации на пациентите, които имат въпроси или
проблеми, свързани с кожно-венерическите заболявания. Те извършват
преглед и изследвания, включително физически преглед, вземане на
анамнеза, кръвни изследвания и изследвания на проби от кожата или
слизестите.
Диагноза и лечение: ССГ осигурява определяне на точна диагноза и
подбор на подходящо лечение за пациентите с КВЗ. Това може да включва
предписване на лекарства, като антибиотици за бактериални инфекции,
противогъбични средства за гъбични инфекции или антивирусни лекарства
за вирусни инфекции. Допълнително се предоставя и инструктаж за
хигиена, превенция и сексуално здраве.
Съвети за превенция и защита: ССГ има за цел да предостави на
пациентите информация и образование относно превенцията на КВЗ и
сексуалното здраве. Това включва разясняване на рисковите фактори,
методите за предпазване като използване на презервативи, ваксинация при
възможност, редовни прегледи и тестове, както и изграждане на
здравословни сексуални навици.
Психологическа подкрепа: Кожно-венерическите заболявания могат да
имат значителен емоционален и психологически ефект върху пациентите.

53. Организация на работата на медицинската сестра в детска ясла

Детските ясли работят по Хасеб система за самоконтрол.
Задълженията на медицинската сестра
 Отглеждане на децата, опазване на тяхното здраве и живот,
провеждане на мерки за правилното им физическо и психическо
развитие и тяхното възпитание;
 Ръководи и отговаря за цялостната работа в поверената й група;
 Провежда ежедневен качествен филтър;
 Информира се за здравословното състояние на децата от родителите,
наблюдава ги по време на престоя в детската ясла, оказва първа
долекарска помощ при спешни състояния до пристигане на екип на
ЦСМП, изолира при нужда болното дете от здравите деца, съобщава
на родителите;
 Взема под личен патронаж постъпилите деца през периода на
адаптацията, като съобразява режима, заниманията и грижите за тях;
 Предава децата на родителите като ги уведомява за здравословното
им състояние и тяхното поведение, дава указания и съвети за
храненето и режима в домашна обстановка;
 Отговаря за храненето на децата, като приема и разпределя храната,
спазва изискванията по отношение на количеството на храната,
следи за апетита на децата, подпомага тези, които още не се хранят
самостоятелно;
 Следи за имунизационния статус на децата;
 Осигурява редовно приемането на течности, проследява
уринирането, дефекацията.
 С помощта на помощник възпитателя провежда тоалетите на децата.
Поставя ги и ги вдига от сън;
 По определена схема организира провеждането на: общо
закалителните процедури, оптимален температурен режим,
 ежедневно извеждане децата навън, правилен режим на сън и
хранене;
 Спазва всички изисквания за хигиената и хигиенните грижи при
обслужването на децата, извършва ежедневна проверка за личната
хигиена на децата, за откриване на заразни паразитни заболявания.
Работи за изграждане на хигиенни навици при децата;
 Отговаря за санитарно-хигиенното състояние на помещенията по
указания на РИОКОЗ, контролира работата на помощник
възпитателя за текуща и пълна дезинфекция на помещенията,
стерилизацията на приборите за хранене, чистотата на бельото;
 Води ежедневен отчет за отсъствията на децата и го предава на
следващата смяна. Отбелязва в рапортната книга състоянието на
децата;
 Участва активно в здравно-просветната и оздравителна работа с
помощник възпитателите, родителите и самите деца като използва
всички подходящи средства;
 Води задължителната медицинска и учебна документация в групата
– дневник, рапортна тетрадка, тетрадка за закаляване, филтър и
други;
 Участва в педагогически съвети, провеждане на родителски срещи,
тържества и празници на детското заведение;
 Зачита и защитава личното достойнство, правата и
индивидуалността на всяко дете и неговото семейство;
 Спазва професионална и колегиална етика.