Въведение в Общата

медицина
 „Общата практика е най-лесната
дейност, ако се извършва лошо и
най-трудната, ако се извършва
добре”
Д. Грей
Обща медицина

 Обща медицина е самостоятелна

наука за постоянна и обхватна
първична здравна помощ и
включва изучаване на определен
набор от знания , умения и
подходи, третиращи проблемите
на семейството и здравето.
 ОБЩАТА МЕДИЦИНА КАТО НЕЗАВИСИМА,
ОТДЕЛНА КЛИНИЧНА ДИСЦИПЛИНА
Академична база
 Медицинска специалност със своите особености, основно
подчинена на:
 - холистичния подход към клиничните проблеми,
 - въпросите на здравното благополучие на семейството и
обществото
 - цялостен подход към здравето на отделния човек
 - ясно разпределени роли, отговорности и стойност
 Като практическа клинична дисциплина , тя включва:
 всички клинични специалности
 поведенчески и социални науки
 етични и правни аспекти
Общата медицина изисква:

 теоретични знания
определени практически умения
специални умения за общуване
способност да работи както със
здрави, така и с болни,
да притежава качества,
позволяващи му да работи в
сътрудничество с организации и
в обществото
История на Общата
медицина в България
 1998г. Въвеждане на дисциплината
“Обща медицина “ в студентското
обучение в България
 1986г. Въвеждане на специализация

по “ Обща медицина “
 1989г. Издаден двутомник

“ Ръководство по Обща медицина”

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОБЩАТА

МЕДИЦИНА

 Първична помощ – първи контакт

 Продължителна помощ
 Цялостни (пълни) грижи
 Осъщестява се в сътрудничество
 Координирана помощ
 Ориентирана към обществото помощ
 Семейно-ориентирана помощ
 Ориентирана към превенция помощ
 Първична помощ – първи контакт
 “Безадресни” здравни проблеми на цялата
популация

 без разлика на пол, възраст,социален клас,

раса , религия, вид на оплакванията или
какъвито и да е било здравни проблеми

 лесно достъпна без забавяне,

 достъпност до всички нива, които са

необходими в подходящо място, часове, дни

 достъпност без предварителна заявка

Първична помощ – първи контакт

 Първичната помощ в системата на

здравеопазването – първата степен

 Втора степен – вторична помощ –

специализирана и консултативна по
природа, помага на ОПЛ при диагностични
и терапевтични дилеми.
Консултации, специални диагностични
изследвания и специализирани
терапевтични процедури
Първична помощ – първи контакт

 Трета степен – третична помощ –

високоспециализирана. Особени
случаи, за които ОПЛ няма и от него не се
очаква да има необходимата
компетентност и умения
 Спешна помощ

 Интегриране и сътрудничество между тези

нива за постигане оптимални грижи за
нуждаещите
 “Пазач при портите” – пациентите не
могат да посещават специалист без
препоръка от ОПЛ

 ОПЛ изгражда и поддържа

взаимодействието между структурите
за вторична помощ и препоръчва
най-доброто за своите пациенти
 Ресурсите на вторичната помощ се
концентрират при пациенти, които са
филтрирани от ОПЛ и наистина имат
нужда

 “Обратната страна” – потенциално

негативен ефект и риск от неефективно
лечение
 Продължителна помощ
 Две основни понятия: КОНТИНИУМ И
ЕПИЗОД
 “Обърнато отношение”
 ОМ е насочена към отделния човек в по-
голяма степен отколкото към самото
заболяване
 За ОПЛ постоянните здравни грижи са
насочени към пациента, а епизод е
заболяването
 За останалите специалисти континиумът е
заболяването, а епизод е пациентът
Продължителна помощ
Непрекъснатостта на грижите се основава на
продължителни междуличностни
взаимоотношения между пациента и лекаря,
покривайки индивидуалните здравни нужди в
продължение на съществените периоди от
неговия животи без да бъдат ограничени от
периодите на неговото боледуване.
От семейния лекар се очаква също
да обезпечи грижите за пациентите и
техните семейства и в края на живота,
помагайки им да умрат спокойно и с
достойнство
 ОПЛ използва времето като диагностично
и терапевтично средство при
осъществяване на продължителните
здравни грижи

 Продължителнотта на грижите позволява

на ОПЛ да използва своите качества,
нарастващи знания и усъвършенстващи
се умения да работи с пациента и
неговото семейство също като
терапевтични средства.
 Семейният лекар с времето натрупва
данни и информация и ги използва в
интерес на пациентите в много по-
голяма стeпен, отколкото
специалиста, който се ограничава
единствено в епизоди на болест.
 Продължителността улеснява
поддържането на здравето на
пациента и помага наблюденията да
изяснят естеството на проблемите на
пациента.

 Стриктното продължително
проследяване позволява на ОПЛ да се
ориентира и да предвиди евентуални
епизоди и да предложи своевременна
профилактика или изпреварващи
активни интервенции.
Продължителна помощ
 Проблемите се разрешават много по-
лесно
 Намаляват ятрогенни рискове
 Редуцират се финансовите разходи
 Друг аспект на непрекъснатостта на
първичната помощ е възможността за
непрекъснат достъп до нея.
 Невъзможно е лекарят да осигури 24
часова непрекъснатост, но съответно ниво
на подходящи структури може да се
обезпечи чрез системата “на повикване”.
 ОПЛ участват в такива служби и използват
натрупващата се там информация за
техните пациенти, тъй като именно те
носят отговорността за тях.
 Цялостни (пълни) грижи

ОМ обезпечава интегрирана

промоция на здравето
 Превенция на заболяванията
 Терапия и рехабилитация
 Поддържащи грижи за индивида от
физическа, психологическа и
социална гледна точка.
Цялостни (пълни) грижи
 ОПЛ работи на границата между
страданието и заболяването и
съчетава хуманните и етични аспекти
на взаимоотношенията между лекар
и пациент с процесите на вземането
на клинично решение.
Цялостни (пълни)
грижи
 Пациентът не се разглежда само от биологична
гледна точка, но също и от социална и
психологична.

 Така ОПЛ разглежда индивида в контекст на

семейството, обществото и оценява
множествените здравни нужди

 Независимо, че множество специалисти са

въвлечени в грижите за пациенти семейния лекар
обезпечава достъпа до тези грижи.
 Осъществява се в сътрудничество

ОПЛ работи в сътрудничество с медицински ,

здравни и социални структури и служби

 Лекари специалисти
 Диагностични звена
 Болници
 Стационари
 Домове
 Хосписи
 Държавни и обществени организации
 Социални работници
 Организации, финансиращи здравеопазването
 Фондации и др.
Екип на ОПЛ
 ОПЛ активно участва в един
добре функциониращ
мултидисциплинарен екип и
трябва да е подготвен да оглави
този екип.
 Екип на ОПЛ- група от индивиди,
работещи заедно за постигане на
обща цел.
 Обезпечаването на подходящи
здравни грижи за индивида и
неговото семейство в обществото
най-добре се осъществява чрез
определен “набор” от
специалисти с различни
възможност и точно определени
роли – “екип за първични грижи”
Екип на ОПЛ
 ОПЛ е водачът на този екип

 В общата практика работи и сестра и подмага на ОПЛ при

манипулациите, вкл хирургични
 Друга (в някои страни наричана “областна”) сестра работи
основно по домовете на пациентите.
 Друг специалист работи по въпросите на превенцията,
здравната просвета и развитието на детето.
 Акушерката е включена в антенаталните и постанаталните
грижи в дома на пациента.

 Членове на екипа може да са: психиатрична сестра,

физиотерапевт, диетолог, сестри с други специалности.

 Необходими са рецепционист, мениджър и счетоводител.

 Координирана помощ
 ОПЛ трябва да е в състояние да се справя с редица здравни проблеми, открити
при първия контакт с пациента, но и когато е необходимо, да насочи
своевременно пациента към подходящ специалист.

 Ролята на ОПЛ като “пазач при портите” е много важна

 ОПЛ е “диригент на оркестъра” на здравните грижи за всеки отделен

пациент

 Задача на ОПЛ е да ръководи пациента през здравноосигурителната система

 ОПЛ информира пациента за наличните възможности, служби и нива с цел да

получи възможно на-доброто лечение, грижи и подкрепа.

 Лекарите в първичната помощ са и “адвокатите” на пациента и специалистите и

консултантите трябва да удовлетворят не само пациента, но и семейният им
лекар.
 Ориентирана към обществото помощ
 Проблемите на пациента трябва да бъдат разглеждани в контекста на
техния живот в местното общество.

 Семейният лекар трябва да бъде нащрек за здравните нужди на

популацията и да си сътрудничи с другите специалисти, с организаците в
различните сектори и с групите за взаимопомощ за да инициира
положителни промени в местните здравни проблеми.

 Заетостта, културата и други специфични аспекти на обществото са

фактори, повлияващи грижите за пациента.

 Знанията за най-често срещани проблеми могат да повлияят диагнозата,

определена от семейния лекар и ще му помогне при вземането на
решенията относно образованието и обслужването.

 Много са обществените ресурси, които ОПЛ може да използва за

обезпечаването на оптимални грижи за пациентите си .
 Семейно-ориентирана помощ
 Общата практика насочва своето внимание към здравните
проблеми на индивидите в контекста на техните
семейства, тяхната социална ангажираност и културна
среда, работна обстановка и условията на живеене.

 ОПЛ се отнася към пациентите като членове на семейната

система и отчита въздействието на заболяването върху
семейството.

 ОПЛ се обучава да работи със семействата в различни

периоди и промени и при настъпващи в техния живот
евентуални заболявания.

 ОПЛ разбира разликата между функциониращите и

нефункциониращите семейства и използва тези знания както
за целите на диагнозата, така и за лечението на пациентите.

 Оценката на състоянието на семейството допринася за по-

доброто разбиране проблемите на пациентите и тяхното
лечение.
 Ориентирана към превенция помощ

Аспекти на превенцията :

 Разпознаване на рисковите фактори

 Забавяне последствията от хроничните заболявания

 Начин на живот

 Предвиждане на здравни проблеми, които могат да

възникнат в семейството.
 Отговорността на ОПЛ е за болните, но и за тези,
които са здрави и нямат нужда от лекар. Тук е
мястото на профилактиката, предотвратяване на
заболяванията и здравната просвета.

 Въвеждането на целево финансиране на

дейности, насочени към висока степен на
превантивна работа в общата практика успешно
окуражава ОПЛ да подобри своята превантивна
активност.
Първична здравна помощ- определение

 Основна здравна помощ, основана на

практически, научно обосновани и социално
приемливи методи и технологии, които са
универсално достъпни за всяко лице, техните
семейства и обществото.
 Тази помощ се оказва при пълно участие на
населението в рамките на разходите, които
обществото и страната като цяло могат да си
позволят на всеки етап от своето развитие. ( Алма
Ата , 1978 г. )
Принципи на ПЗП
 - достъпност и равнопоставеност
 - първи контакт
 - превантивност
 - мултидисциплинираност
 - етапност и приемственост
 - непрекъснатост
 - адекватност
 - висок професионализъм и етика
 - автономност в решенията на пациента
Функции на ПЗП
 1. Укрепване и опазване на здравето -промоция и
профилактика
 2. Лечебни- диагностика, лечение и рехабилитация
 3. Медико-социални- трудово-лекарска експертиза,
организиране на социални грижи, помощ при
настаняване в социално заведение
 4. Координационни- междусекторно сътрудничество
и координация с административни органи
 5. Осигуряване с лекарства-лекарствени консултации
и т.н..
 6. Организационни –привличане на граждани към
участие в здравни инициативи, кампании,
привличане вниманието на обществеността и
местната администрация към здравни проблеми
 Мястото на ПЗП в Здравната система на страната,
медицинските дейности, които включва , както и правата и
задълженията на гражданите и лекарите се определят от
Закона на здравното осигуряване и Националния
рамков договор, Закона за лечебните заведения,
Закона за съсловните организации.
 Първо ниво на здравна помощ- институциите на ОПЛ/
семейни лекари, в много страни и стоматолозите, които
работят самостоятелно в индивидуална или групова
практика !

 Второ ниво на здравна помощ- Институциите на

специалистите- консултанти по всички клинични
специалности, работещи самостоятелно или в състава на
болници, здравни центрове и т.н. !
Диагностично- помощни звена - клинични лаборатории,
рентгенова и друга образна диагностика, микроскопска
диагностика, функционални изследвания и т.н. ,
подпомагащи първо и второ на здравната помощ.

 Трето ниво на здравна помощ- диагноза и лечение в

болнични условия !
Съгласно Закона за Лечебните заведения ,
Лечебните заведения за извънболнична помощ са:

1. Амбулатории за Първична медицинска помощ

 - индивидуална практика
 - групова практика
2. Амбулатории за Специализирана медицинска
помощ
 - индивидуална практика
 - групова практика
 - медицинскаи център, стоматологичен център, медико-
стоматологичен център
 - диагностично- консултативен център
3. Самостоятелни медико- диагностични и медико-
технически лаборатории
 Индивидуална практика за ПМП- организира и
осъществява от лекар с призната специалност по
Обща медицина, която се ригистрира по
съответния ред. (чл.13, 1)

 Индивидуална практика за специализирана

медицинска помощ- организира и осъществява от
лекар с призната специалност , която се
регистрира по съответния ред.

 Групова практика за ПМП- осъществява се от

кооперация или търговско дружество, учредено от
лекари, с призната специалност по Обща
медицина, които се регистрират по съответния
ред ( чл.40)
 Групова практика за специализирана медицинска
помощ- подобно на по- горе споменатата.

 Медицински център - лечебно заведение, в което

се осъществява специализирана извънболнична
помощ. В него работят не по- малко от трима
лекари с различни признати специалности.

 Диагностично – консултативен център - лечебно

заведение, което осъществява диагностика и
лечение в областта на специалностите, за които
е открит. В него работят не по- малко от десет
лекари с различни признати специалности.
Центърът е необходимо да бъде съоръжен със
съответната апаратура, да разполага с поне една
медико- диагностична лаборатория и уредба за
образна диагностика.
Общопрактикуващ лекар
Централна фигура във всички модерни
здравни системи
 Правоспособен лекар, който е преминал
специализирано обучение и който осъществявя
първична, персонална и постоянна здравна грижа за
индивидите, независимо от тяхното заболяване,
възраст и пол, за семействата и общността.

 Работата на ОПЛ е насочена към личността, ориентирана е

към семейството и е обоснована от здравните потребности
на обществото.

 ОПЛ проследява пациентите си в амбулатория, в техните

домове и понякога в клинична обстановка. Той взема
първоначално решение за всеки предоставен му здравен
проблем.
Общопрактикуващ лекар
Централна фигура във всички модерни
здравни системи

 Главната цел на ОПЛ е да постави ранна

диагноза , като се съобразява със
съответните физиологични, психолочни и
социални фактори
 Организира и координира консултации със
съответните специалисти.
 Осъществява непрекъснато наблюдение на
своите пациенти с хронични и терминални
заболявания.
Общопрактикуващ лекар
Централна фигура във всички модерни
здравни системи

 ОПЛ може да практикува в

сътрудничество с колеги от други
специалности: медицински,
парамедицински и немедицински
 ОПЛ поддържа и подобрява здравето
на своите пациенти чрез лечение,
здравни съвети и обучение, целящи
промоция на здравето!
ОПЛ , чрез своята практика е организатор и
координатор на цялостното извънболнично
лечение, както и на стационарното и
санаториално лечение !

 Обща практика на ОПЛ –

характеристика:
 - обща
 - изчерпателна
 - непрекъсната
 - персонална
 - интегрална
 - обществено ориентирана
 - с координиращи функции
 Управлява
ефективно
ПМП

Центрира
Холистичен Върху
подход личността

6 основни
области на
компетентност

Ориентация умения
Към за решаване
общността на проблеми
в ПМП
Изчерпателен
подход
Качества , умения и функции на ОПЛ
 Високо чувство за отговорност за тотална
грижа към индивида и неговото семейство
по отношение на здравето, заболяванията и
рехабилитацията.

 Съчуствие и емпатия , със искрен интерес

към пациента и семейството.

 Състрадание, постоянно и константно

заинтересовано поведение.
Качества , умения и функции на
ОПЛ
 Ентусиазъм при решаване на
недиференцирани медицински проблеми.
 Интерес към широк спектър от знания и
умения в клиничната медицина.
 Способност да се справя с множеството
проблеми, засягащи едновременно един
пациент.
 Желание за постоянни и многостранни
интелектуални и технически промени.
 Способност за оказване подкрепа на
децата по време на растежа и
развитието им и приспособяване към
семейството и обществото.

 Способност да подпомага пациентите

да се справят с ежедневните си
проблеми и поддържане на
стабилността им в семейството и
общността.
 Способност да работи като координатор на
всички здравни ресурси, които се изискват
за грижата на пациента.

 Постоянен ентусиазъм за обучение и

получаване на удовлетворение от
поддържането на ниво на текущите
медицински знания.
 Способност да запазва
самообладание и спокойствие по
време на стресови ситуации и да
отговаря бързо с логика ,
ефективност и съчувствие.

 Желание за идентифициране на
здравните проблеми в най-ранната
им фаза.
 Желание да поддържа удовлетворението
на пациента, признавайки нуждата от
непрекъснати отношения с него.

 Умения за справяне с хроничните

заболявания и осигуряване на максимална
рехабилитация след остри заболявания.
 Способност за преценка на необходимостта от
комплекс от физически, емоционални и социални
елементи в холистичните и персонализирани
грижи на пациента.

 Чувство за личностно удовлетворение.

 Умения и ангажименти за обучение на

пациентите и техните семейства относно
болестните процеси и принципите на доброто
здраве.(Промоция на здравето)
ОСНОВНИ ЗАДАЧИ НА ОПЛ
 Задачи, свързани с обезпечаване процеса на грижите

 Професионални знания, практически умения и

компетентност

 Възможност за изграждане на хипотези и

разрешаване на проблеми

 Възможност за определяне на диагноза и

планиране на необходимите мерки

 Действия, свързани с превантивните и постоянните

грижи
 Задачи, произхождащи от категориите пациенти в
съответната обща практика
 Задачи, свързани със точно определени групи
пациенти:
 бременни, новородени, кърмачета

 деца от предучилищна и училищна възраст

 проблеми и заболеваемост при работещите

 грижи за старите пациенти

 грижи в кризисни ситуации

 терминални грижи
 Задачи, произхождащи от важни категории оплаквания
или заболявания в общата практика

остри проблеми и оплаквания, чести в общата
практика
 често срещани хронични заболявания и
проследяване в общата практика
 чести психосоциални проблеми в общата
практика
 по-редки проблеми с важни диагностични и
терапевтични приложения
 по-редки проблеми без особени диагностични
и терапевтични приложения
 Задачи, свързани с организирането на
практиката и работата на персонала
 Независимо управление на практиката
 Сътрудничество с други здравни структури
 Поддържане на професионална
компетентност
 Социална позиция на ОПЛ
 Постижения в професионалия и личния
живот
Декларацията от Алма-Ата на СЗО(1978) относно
достъпността на първичната здравна помощ за
всички нуждаещи се:

 Всеобщ, универсален достъп до специално обучени

професионалисти
 Достъпност и за бедните
 Обезпечаване на непрекъснатостта на здравните грижи
 Наличие за отделния член на обществото и за семейството
 Обезпечаване на реактивни грижи /когато индивидът не е
здрав/ както и проактивни грижи /промоция и превенция/
 Съвместна работа с обществените структури на
здравеопазването
 Обезпеченост с достатъчно местни ресурси , техника и
технологии
 Подкрепа от адекватна и подходящи вторични грижи
 Правителствата и организациите,
финансиращи здравните грижи
/напр. здравно-осигурителните
компании и фондове/ виждат в
разширяването на първичната помощ
начин за намаляване на разходите
Индивидуални особености на здравното състояние
на населението в различните страни

 - Възрастов профил
- Профил на заболеваемостта
- Национални особености
- Етнически особености
- Особености на системата на
здравеопазване
Индивидуални особености на здравното
състояние на населението в различните
страни

 Ефективната първична помощ, добре

изпълняваща ролята на “пазач при
портите” и филтрираща достъпа до
вторичната помощ и скъпите
технологии, спомага
здравеопазването като цяло да бъде
по-ефективно и намалява разходите.
Друг проблем е прогресивно нарастващото остаряващо
население !

 специфичен профил на заболеваемостта, доминиран от

хронични и дегенеративни заболявания
 това води до по-интензивно използване на технологии
 намаляване броя на леглата в болниците
 Увеличава се броя на продължително боледуващите
 Увеличава се броя на гериатричните пациенти
 Увеличава се броя на палиативните пациенти
 Структурите на здравеопазването трябва да настройват
своята работа според тези тенденции
 Проблемът с достъпа до специализирана помощ:
 който може да си го позволи, трябва да има право на
достъп както в бедните , така и в богатите страни
 за някои достъп има навсякъде, а за други – никакъв и за
никъде