Вещества изграждащи живата

материя.
Предмет на БХ и патобиохимията
 БХ изучава молекулните основи на живота
в разнообразните му проявления – от вирусите
до човека.
 БХ изучава:
• веществата, изграждащи живите организми;
• състава, структурата и функциите на
клетъчните и извънклетъчни компоненти;
• реакциите и процесите които протичат в
клетките и извънклетчните структури на
организма;
• както и механизмите и факторите,
регулиращи тези процеси.
 Патобиохимията изучава молекулните
причини и прояви на патологичните
състояния, които се получават при нарушения
в биомолекулите, биохимичните реакции или
процеси и в тяхната регулация.
 Роля на БХ за медицината
 Знанията по БХ са съществени за всички биологични и
медицински дисциплини:
 Генетиката се основава на БХ на нуклеиновите
киселини и на получените продукти на гените -
протеините.
 Фармакологията и токсикологията до голяма степен
изучават сложните взаимодействия на лекарствата и
токсичните вещеаства с биохимичните процеси и
стурктурите в клетките.
 Изучаването на основните проблеми на патологията
като възпаление, клетъчно увреждане, рак и др. са
невъзможни без зания за биохимичните процеси и без
използването на биохимични подходи.
 Няма медицинска дисциплина, в която да не се
изискват знания за процесите и регулацията им,
протичащи в клетките на съответните органи и тъкани
– гастроинтерология, пулмология, ендокринология,
кардиология, педиатрия, онкология и др.
 Особености в състава на живите
организми
 Органични съединения – съединения на С
 Всички организми са изградени от еднотипни
съединения: H2O; въглехидрати (ВХ) и техни
производни; карбоксилови киселини и техни
производни; АК и белтъци; липиди; нуклеотиди и НК
 От прости органични структури (градивни
елементи) се синтезират по-сложни съединения –
производни
 Свързването на градивните елементи – чрез няколко
основни типа връзки: естерна (ТАГ, ФЛ, гл-6-Ф; НК);
етерна (по-рядко); 0-гликозидна (полизахариди); N-
гликозидна (нуклеотиди); карбоксиамидна, пептидна
(пептиди, белтъци); анхидридна (пирофосфатна в
АТФ, АДФ, НАД+)
 Особености в състава на живите
организми
 В структурата на всички живи организми участват
макромолекули (биополимери): хомобиополимери
(гликоген, скорбяла, целулоза); хетеробиополимери
(белтъци, НК, глюкозамингликани [ГАГ])
 Всички организми съдържат голямо количество H2O
(при възрастни хора -60%, новородени – 80%).
 Всички организми съдържат йони, като елементите
включени в тях в зависимост от количеството cе
делят на:
 Макроелементи: K (K+), Na (Na+), Ca (Ca2+), Mg
(Mg2+), P (HPO42-, H2PO4-), Cl (Cl-), S (SO42-)
 Микроелементи: Fe (Fe2+, Fe3+), Cu (Cu+, Cu2+), Co,
Zn (Zn2+), J, F, Mn (Mn2+)
 Въглехидрати
 ВХ (захарите) – голяма група по-просто или по-
сложно устроени органични съединения,
съдържащи голямо количество ( 2) –ОН групи +
карбонилна група: алдехидна (-СНО) –
полихидроксиалдехиди; кетонна група (=СО) –
полихидроксикетони
 ВХ: монозахариди; олигозахариди (2-10
остатъка); полизахариди
 Производни на ВХ – окислени (глюкуронова
киселина, галактуронова к-на, глюконова
киселина), редуцирани (дезоксирибоза)
 Производни на ВХ: могат да съдържат N
(аминозахари, ГАГ), S (сулфатирани монозахариди
ГАГ), P (фосфорилирани монозахариди: гл-6-Ф, фр-
6-Ф, рибозо-5-Ф)
 Производни на ВХ с белтъци (гликопротеини и
протеогликани) и с липиди (гликолипиди –
цереброзиди и ганглиозиди)
 Монозахариди = прости захари
Класификация на база карбонилна група:
 с алдехидна група (-СНО) – алдози (глюкоза,
галактоза, рибоза)
 с кетонна (оксо) група (=СО) – кетози
(фруктоза)
Класификация на база брой С атами
 с 3 С атоми – триози (глицералдехид,
дихидроксиацетон)
 с 4 С атоми – тетрози (еритроза)

 с 5 С атоми – пентози (рибоза, рибулоза,

ксикулоза, дезоксирибоза)
 с 6 С атоми – хексози (глюкоза, галактоза,
фруктоза)
 с 7 С атоми – хептози (седохептулоза)
 Изомерия
 Всички монозахариди съдържат поне 1 асиметричен С
атом (С*, хирален център), което определя техните
свойства като оптично активни съединения - оптична
изомерия
 Пространствените структури на оптичните изомери
(конфигурация) се определя от разположението на –Н и
–НО групи при С* (D и L)
 Всеки оптичен изомер има различни свойства и се
разглежда като отделно съединение.
 Оптични изомери различаващи се само по 1 С* атом –
епимери
 Изомерия
 Всеки ВХ може да има една от 2-те конфигурации,
които се определят от разположението на –ОН
групата при С*, намиращ се най-далеч от
карбонилната група: D- L- форми. Те обикновенно
въртят равнината на плоскополяризованата
светлина в противоположни посоки.
 С малки изключения, биологично активни са D-
формите. Огледалните образи на тези ВХ се
наричат енантиомери и имат L- конфигурация.
 Изомерия
 Хексозите и пентозите имат възможност да
изомеризират в циклични структури (циклични форми)
(вътрешни полуацетали или полукетали)
 При формирането на циклични молекулни форми при С
атом с карбонилна група (1С при глюкоза и галактоза, и
2С при фруктоза) се образува нова –ОН група,
наречена гликозидна хидроксилна група.
 Тя е по-реактивоспособна от другите –ОН групи и С
атоми, свързани с нея също са оптично активни.
 Формират се още 2 стереоизомера, кито се явяват
диастереомери (a-глюкоза, b-глюкоза)
ДИАСТЕРЕОМЕРИ
 ДИЗАХАРИДИ

Захароза (захар) Лактоза (млечна захар)

a-глюкозо-1-2-b-фруктоза b-галактозо-1-4-глюкоза

Малтоза
a-глюкозо-1-4-глюкоза
 ПОЛИЗАХАРИДИ

ХОМОПОЛИЗАХАРИДИ ХЕТЕРОПОЛИЗАХАРИДИ

Разклонени Линейни ГЛЮКОЗАМИНГЛИКАНИ

(ГАГ)

ГЛИКОГЕН АМИЛОЗА ХИАЛУРОНОВА К-НА

(животински ВХ)
(от скорбялата) ХЕПАРАН СУЛФАТ
АМИЛОПЕКТИН (растителен ВХ)
(от скорбялата) ДЕРМАТАН СУЛФАТ
(растителен ВХ) ЦЕЛУЛОЗА
(растителен ВХ) ХЕПАРИН
 Полизахариди
 Гликоген – разклонен хомополизахарид – от
глюкозни остатъци, свързани с алфа-1-4 връзки в
основната врига и с алфа-1-6 при разклоненията.
 Роля на гликогена: резервен въглехидрат, доставящ
глюкоза за енергетичните процеси в клетките в
периодите между приема на въглехидратна храна
 Глюкозамингликани (ГАГ, мукополизахариди) –
хиалуронова к-на, дерматансулфат, хепарансулфат,
хепарин и др. - линейни хетерополизахариди,
изградени от остатъци от глюкоза, галактоза,
глюкуронова к-на, галактуронова к-на, и различни
аминозахари.
 Роля на ГАГ: участват във формирането на
извънклетъчното основно вещество (матрикс);
антикоагулантни свойства (хепарин).
 Скорбяла – амилоза и амилопектин - хомополизахарид от
растителен произход (алфа1-4, алфа1-6 връзки), изграден
от глюкозни остатъци. Роля – основено хранително
вещество с ВХ характер.
 Целулоза – линеен неразклонен хомополизахарид от
растителен произход (бета1-4), изграден от глюкозни
остатъци. Роля – баластно вещество в храната – подпомага
перисталтиката на ГИТ.
 Липиди – обща характеристика
 Хетерогенна група от хидрофобни съединения;
 Обща характеристика – наличие на липофилни
групи, определящи тяхната добра разтворимост в
неполярни разтворители (етер, хлороформ, бензол)
и тяхната почти пълна неразтворимост във вода.
 Някои имат амфифилен (и липофилен и
хидрофилен) характер (фосфолипиди и
гликолипиди).
 Много от липидите са естери или амиди на
средно- и дълговерижни мастни киселини (ВМК),
които са наситени, моно- или полиненаситени.
 Природните МК най-често са с четен брой С атоми –
16, 18, 20, 22, и са неразклонени.
 Природните ненаситени МК са cis изомери.
 Есенциални мастни киселини: линолова (С18:2),
линоленова (С18:3), арахидонова (С20:4),
ейкозопентаенова (С20:5), докозахексаенова к-на
(С22:6)..
 Липиди
Комплексни Прости
(осапуняеми) (неосапуняеми)

Хол Глицеро- Сфинголипиди Стероиди Изопреноиди Ейкозаноиди

Естери липиди

Триглицериди Глицерофосфо- Сфингомиелини Простагландини

(неутрални мазнини) липиди
Цереброзиди Простациклини
Фосфатидилхолини Ганглиозиди
Тромбоксани
(лецитини)
Холестерол Левкотриени
Фосфатидилетанол- Плазмалогени
амини (кефалини) Жлъчни к-ни Липоксини
Фосфатидилсерини Фосфатидил- Вит D3
(кефалини) глицероли
Стероидни
Фосфатидил- Кардиолипини хормони
инозитоли (дифасфатидилглицерол)
Триацилглицероли Глицерофосфолипиди

Сфинголипиди Сфингогликолипиди
(сфингомиелини) (цереброзиди, ганглиозиди, глобозиди)
 Фосфатидилхолини Фосфатидилинозитоли
(лецитини)

Фосфатидилетаноламини

Кардиолипини
(дифасфатидилглицерол)

Фосфатидилсерини
17
Сфингозин

Церамид

Сфингомиелини
Галактоцереброзид
18
 ХОЛЕСТЕРОЛ

ЖЛЪЧНИ ИСЕЛИНИ

Гликохолева киселина Таурохолева киселина

Простагландин Е2 (PGE2)

Тромбоксан A2 (TXA2)

Левкотриен A4 (LTA4) 20
 Роля на белтъците
 Градивна (строителна) – всички структури в кл.
включват белтъци (мембрани, цитоплазма,
рибозоми, хроматин), протеини на
екстрацелуларниш матрикс (колаген, еластин,
фибронектин, житронектин, ламинин)
 Каталитична – всички ензими са белтъци
 Транспортна –
• На газове: хемоглобин (О2, СО2), миоглобин
(О2),
• На метални йони: трансферин (Fe3+),
церулоплазмин (Cu2+),
• На органични аниони и липиди:
ретинолсвързващ белтък (ретинол, ВитА),
транскортин (кортизол), албумин (билирубин
и свободни мастни к-ни [СМК])
 Роля на белтъците
 Регулаторна –
• Хормони – повечето хормони на
аденохипофизата (растежен (GH), тирео-
стимулиращ (TSH), фоликуло-стимулиращ
(FSH), лутеинизиращ хормон(LH))
• Растежни фактори - FGF, EGF, VEGF, PDGF
• Цитокини - ILs, IFNs, TNF-a, TGF-b
 Защитна – антитела, лектини, компоненти на
комплемента, фактори на кръвосъсирване
 Двигателна – актин, миозин, тропонин,
тропомиозин и др.
 Продукция на енергия– белтъци на
дихателната жерига ж митохондриите.
 Молекулни варианти при белтъците
 Изопротеини (изоензими) – откриват се в
един и същ организъм, изпълняват една и
съща функция. Но се различават по
локализация, структура, термостабилност и
електрофоретична подвижност
 Алопротеини (алоензими) – изпълняват
една и съща функция, но се откриват в
различни индивиди на един и същи вид.
Често се кодират от вариантни алели на един
и същи ген (полиморфизми, SNPs)
 Хетеропротеини (хетероензими) -
изпълняват една и съща функция, но се
откриват в различни видове, съществува
хомология в структурата, говореща за
еволюционна връзка на видовете.
 Нуклеинови киселини

Хетеробиополимери
изградени от нуклеотиди,
свързани с
фосфодиестерни връзки
Бази, нуклеозиди, нуклеотиди
 Бази, нуклеозиди, нуклеотиди
 Компоненти: пиримидинови и пуринови бази;
пентози (рибоза или дезоксирибоза); фосфорна
киселина
 Пиримидинови и пуринови нуклеозиди,
мононуклеотиди, нуклеозидди- и трифосфати

Пиримидинови бази:
цитозин, тимин, урацил.
Урацилът взема участие
само в РНК, а тимин - само
в ДНК
Цитозин Тимин Урацил

Пуринови бази.

Гуанин Аденин
Пуринови и пиримидинови бази

Пиримидинов пръстен Пуринов пръстен

Пуринови и пиримидинови бази
Минорни бази - модифицирани
 Нуклеозиди
Пуринови: -озин (аденозин, гуанозин)
Пиримидинови: -идин (тимидин, цитидин, уридин)
 Нуклеозиди
2 конформационни форми: Syn и Anti –
преобладаващо!
 Нуклеотиди
Пуринови: -аденозин-, гуанозин- моно, ди, трифосфат)
Пиримидинови: тимидин-, цитидин-, уридин- моно, ди,
трифосфат)

моно, ди, трифосфат)

 Циклични куклеотиди –
вторични посредници

цАМФ цГМФ
В състава на кофактори

FADH2

NADH
 Първична структура на НК
 Последователността на нуклеотидите в ПНВ
 Ковалентни 3‘-5‘-фосфодиестерни връзки
 Отворени вериги, линейни, неразклонени
 Полярни молекули- 2 различни края (изкл. Митохондрии,
прокариоти)
Връзки при формирането на НК
Мононулкеотидите в
молекулите на ДНК и РНК
се свързват със две естерни
връзки – фосфодиестерна
връзка.

Свободна 5‘-фосфатна група в

единия си край и 3‘-
хидроксилна група в другия
край.
Нуклеотидната
последователност се дава в
посока 5‘→3‘
 Образуване на
фосфодиестерната връзка
 Структура на ДНК- двойноверижна спирала
Модел на Уотсън и Крик
Двойната спирала се формира на
основата на комплементарност
между пуриновите и
пиримидиновите бази
A е комплиментарна на T, а G на C,
като свързването става с Н-
мостове
Двойката A-T има две водородни
връзки, а двойката G-C има три.
Аденин (А) Тимин (Т) Гуанин (G) Цитозин (C)
Структура на ДНК- двойноверижна спирала
Модел на Уотсън и Крик
Двойната спирала на ДНК:
 2 антипаралелни вериги
 Комплементарни
 2 бразди
 Конформационни форми на ДНК в
следствие вариации в конформацията на
нуклеотидите
3 форми: B, A и Z:

B – най-стабилна,
модел на Уотсън
и Крик,
преобладава във
физиологични
условия,
дясновъртяща

А – при дехидратация на B, по-компактна

Z – по-разтегната, лявовъртяща, зигзагообразна
Нива на организация на ДНК
 Нуклеозоми (вторично ниво)

Хистонови белтъци – еволюционно консервативни

Богати на лизин и аргинин – положително заредени
5 вида: H1, H2, H3A, H3B, H4 -
Н2, Н3А, Н3В и Н4 в нуклеозомите
Н1 + нуклеозома = хроматозома
Суперспирализация и пакетиране на ДНК

ДНК
Нуклеозома – октамер от хистони (по два H2A,
H2B, H3, H4)
+ H1 = Хроматозома
Нишка от нуклеозоми (10 nm)

нишка с диаметър 30 nm (соленоид)

Структура с диаметър 300 nm

(бримки)

Част от интерфазна хромозома

(700 nm)
Суперспирализация и пакетиране на ДНК
 иРНК
• Матрица за белтъчен синтез
• Комплементарна на участък от ДНК-
верига
• Вместо Т -> У
 иРНК при еукариоти
стоп кодон (UAG, UAA,
UGA)

AUG – старт кодон

7-метилгуанозин Поли-А-опашка
трифосфат – „шапка“
 рРНК и рибозоми
•рРНК + белтъци -> рибозоми
•в преобладаващо количество
•метилирани във висока степен
•двойноспирални и фуркетни участъци
еукариоти
 тРНК
•~15%
•най-малките, нискомолекулни
•Поне по 1 специфична тРНК за всяка от 20те АК
•Минорни бази
•„детелинов лист“

•Адапторна молекула:
CCA – акцепторно място

1. акцепторен участък
2. псевдоуридилова бримка
Псевдоуридилова
3. Антикодонна бримка Дихидроуридилова
бримка бримка (Ψ)

4. Дихидроуридилова бримка
5. Вариабилна бримка Вариабилна бримка
Трeтична структура на тРНК