1

Предмет, цели и обхват на биохимията

Теоретичните цели на биохимията са да изучи на молекулно равнище състава,
структурата и функциите на клетъчните компоненти, химичните реакции и процеси, проти-
чащи в клетките, и тяхната регулация, както и да обясни значението им за организма в норма
и патология.
Практическите цели на биохимията са:
а) да се обосноват рационалните основи на храненето за различни стадии на рас-
теж и диференциация;
б) да се диагностицират болестите и да се следи протичането им по изменението
на химичния състав на кръв, урина и други биологични течности;
в) да се създаде научна основа на химиотерапията, като се обезпечи избирателно
разрушаване на клетките на болестните причинители, неутрализиране на токсини и
заместване на липсващи компоненти;
Съвременната биохимия е основа за разбиране на метаболизма в норма и патология
и нейното познаване осигурява:
• разбиране и поддържане на здравето чрез подходящ хранителен и двигателен
режим;
• разбиране и ефективно лечение на болестите.

Биохимичните изследвания са решаващи за диагнозата, прогнозата и лечението

Примери за приложение на биохимичните изследвания в медицината са дадени по-долу:
1. Разкриване причинните и механизма на заболяването - например наследствена галак-
тоземия. На тази фигура е дадена опростена схема за разграждането на галактоза. При недостатъч-
ност на един от ензимите (Е2), необходими за това разграждане, в новородени се получава ензимен
блок (представен с дебела черна хоризонтална линия). Натрупват се галактозо-1-фосфат и галактоза,
които над определено ниво са токсични за мозъка и други органи и детето може да умре.

2. Предлагане на рационално лечение въз основа на разкритите причини и биохимичен меха-

низъм - например при галактоземия от храната трябва да се изключи млечната захар лактоза (диза-
харид, изграден от глюкоза и галактоза). Това става чрез спиране на кърменето и преминаване към
изкуствено хранене без лактоза и галактоза.
 2

3. Поставяне на диагнозата - например за доказване на инфаркт на миокарда. Той настъпва

при увреждане на част от сърдечния мускул поради влошено кръвоснабдяване. За поставяне на ди-
агнозата се изследва дали в серума е увеличена активността на определени типични вътреклетъчни
ензими, които се отделят от разрушените сърдечни клетки, например креатин киназа, аминотранс-
ферази или други ензими.
4. Проследяване на заболяването в динамика (подобряване, влошаване) - например при
инфаркт на миокарда полезна информация за състоянието дават промените в серумните активности
на ензимите креатин киназа, глутамат оксалацетат аминотрансфераза и лактат дехидрогеназа. При
хепатит и други заболявания също се следят промени в ензимни активности.

Промени в активностите на серумни ензими след инфаркт на миокарда.

1 - креатин киназа;

2 - аспартат аминотрансфераза;

3 - лактат дехидрогеназа.

5. Скриниращи тестове за ранна диагностика на някои заболявания - например доказ-

ването на аминокиселината фенилаланин и нейни продукти в урината служи за откриване на фенил-
кетонурия при новородени. Тестът се прави за всички новородени бебета в много страни по света,
вкл. и у нас.
6. Оценяване на промените в хода на заболяването в резултат на терапията - например
при захарен диабет инжектирането на инсулин снижава кръвната глюкоза и нормализира до голяма
степен въглехидратната, мастната, белтъчната и др. обмени, което намалява болестните изменения.

БЕЛТЪЦИ
Определение и значение на белтъците
Белтъците са хетеробиополимери - високомолекулни съединения, изградени от мономери -
20 вида т. нар. „природни" а-аминокиселини, 19 от които са оптично-активни (всички от L-стеричен
ред), една е оптически неактивна (глицин) и една е циклична иминокиселина (пролин). Аминокисе-
лините са свързани в полипептидни вериги чрез пептидни връзки. Молекулната маса на белтъците
е от 10 000 до стотици хиляди.
Аминокиселинната последователност на белтъците не е случайна. Тя се определя от нукле-
отидната секвенция на ДНК, презаписана като последователност от кодони в иРНК
Белтъците се делят на прости и сложни. Простите при хидролиза се разграждат само до ами-
нокиселини, а сложните - до аминокиселини и небелтъчна съставка. Според формата на молекулите,
белтъците се делят на глобуларни (сферични - с компактно нагънати вериги, със съотношение на
 3

осите за дължина към ширина обикновено 3-4 към 1) и фибриларни (силно удължени молекули, в
които дългата ос надвишава късата ос стотици пъти).
Молекулата на даден белтък съдържа една или повече полипептидни вериги. Всяка поли-
пептидна верига съдържа различен брой от двадесетте вида мономери. При вариране на броя и под-
реждането на мономерите, организмите могат да синтезират огромен брой различни вериги, респ.
белтъци с разнообразни функции.
Значението на белтъците произтича от жизненоважните функции, които те изпълня-
ват в организма:
1. Структурообразуваща функция: Белтъците имат много добре изразена способност заедно
с други високомолекулни съединения да изграждат по-сложни комплекси, които образуват раз-
лични вътреклетъчни и междуклетъчни структури.
2. Каталитична функция: Част от белтъците са ензими, т. е. биокатализатори на определени
химични реакции.
3. Защитна функция: Част от тях са антитела, които свързват и обезвреждат попаднали в
организма чужди макромолекули. Други белтъци участват в кръвосъсирването (предотвратяват за-
губа на кръв при увреждане на кръвоносни съдове) или са компоненти на системата на комплемента,
която допълва действието на антителата за унищожаване на чужди за организма клетки. Интерфе-
роните са важни за защита от вируси.
4. Регулаторна функция: Част от тях са хормони. Други, напр. хромозомните (ДНК- свърз-
ващи) белтъци повлияват експресията на гените.
5. Транспортна функция: Белтъците свързват обратимо и пренасят по кръвен път различни
вещества - например хемоглобинът пренася кислород и въглероден диоксид, трансферинът пренася
Fe; церулоплазминът - Си, албуминът - висши мастни киселини, билирубин и др. Разположените в
мембраните белтъци осигуряват специфичен активен пренос на вещества през мембраните.
6. Двигателна функция: Съкратителните белтъци актин и миозин са в основата на мускул-
ното съкращение, а техни аналози - в „реснички" и „опашки" осигуряват движението на еднокле-
тъчни и др.
7. Рецепторна и сигнална функция: Част от белтъците са рецептори на хормони или други
вещества. Рецепторите „разпознават" и предават хормоналния сигнал към вътрешността на клет-
ката.
8. „Резервна" функция: Във феритина се складират запаси от желязо, в миоглобина - кисло-
род и др.
Химическа структура на аминокиселините, изграждащи белтъците
Всички аминокиселини имат карбоксилна група и аминогрупа при общ α -въглероден атом
(при пролин вместо амино- има циклична имино-група). Тези именно групи участват в образуване
на ковалентните пептидни връзки и изграждат скелета на полипептидните вериги. При неутрални
рН стойности свободните L-α-аминокиселини в разтвор са преобладаващо под форма на близначен
йон (цвитерйон), т.е. заредена е както карбоксилната, така и амино-групата.
 4

α-Въглеродният атом в аминокиселините е асиметричен, с изключение при глицина, в който

R = Н, т.е. α-въглеродният атом не е свързан с четири различни заместители.

Абсолютна конфигурация на L-аминокиселина (вляво) и D-аминокиселина (вдясно). При фи-

зиологично рН (около 7) карбоксилната и амино-групата са заредени.

В зависимост от химическата структура на страничните вериги се разпреде-

лят в подгрупи, както следва:
1. Алифатни аминокиселини: глицин, аланин, валин, левцин, изолевцин
2. Хидрокси-аминокиселини: серин, треонин
3. S-съдържащи аминокиселини: цистеин, метионин
4. Ароматни аминокиселини: фенилаланин, тирозин, триптофан
5. Циклична иминокиселина: пролин
6. С допълнителна базична група: лизин, аргинин, хистидин
7. С допълнителна карбоксилна група и техните амиди: аспарагинова киселина, глутаминова
киселина, аспарагин, глутамин.
5
 6

Първична структура на белтъчните молекули

Първичната структура представлява подреждането на аминокиселините в полипептидните

вериги на молекулата, т.е аминокиселинната последователност. При наличие на дисулфидни връзки
(вътрешноверижни или междуверижни) се указва тяхната локализация, т.е. посочва се между кои
цистеинови остатъци е образувана дадена дисулфидна връзка. Първичната структура зависи само
от ковалентни пептидни връзки. Тя детерминира останалите нива на организация. Тя е свързващото
звено между генетичната информация и физиологичната функция. На първично равнище белтъч-
ната молекула може да бъде представена опростено като линеен запис чрез последователно изпис-
ване с обикновените структурни формули на аминокиселинните остатъци в посока от N- към С-края

Полипептидните вериги, изграждащи белтъците, се характеризират със следните осо-

бености:
1. Веригите имат два различни края: азотен или N-край (свободна амино-група) и въглероден
или С-край (свободна карбоксилна група). Тези групи при рН 7 са заредени.
2. Няма циклизация на веригата - краищата са свободни
3. Няма разклонения, защото в образуване на пептидната връзка участвуват само α-амино и
α-карбоксилни групи.
4. Веригите имат еднакъв скелет, тъй като се повтаря една и съща групировка >CH-CO-NH-
5. Разнообразието на природните полипептиди и белтъци е следствие от различия в броя,
вида и аминокиселинната последователност.
Вторична структура
Вторичната структура се отнася до локалното нагъване на части от полипептидната верига
под форма на a-спирала, β-структура или друг тип спирала с определени параметри. Тези параметри
са: ъгли на Ramachandran φ и ψ, брой остатъци на един оборот на спиралата (n), разстояние между
α-С атоми на съседни остатъци (d) и ход на спиралата (р = n х d). Термодинамично най-стабилни са
α-спиралата и β-структурата. Различните видове структури се стабилизират от водородни връзки
между близко разположени пептидни групи.
 7

Теоретичен модел на Pauling за дяснозавита α-спирапа

 8

Третична структура на белтъчните молекули

Далечните нековалентни взаимодействия между аминокиселинните остатъци определят по-
висшата третична структура на белтъчната молекула, т. е. начина на пространствено нагъване на
цялата верига, която може да съдържа α-спирални и/или β-структурни участъци. Примери за неко-
валентни взаимодействия между отдалечени странични вериги. Те могат да бъдат:
а. хидрофобни взаимодействия - между неполярни аминокиселинни остатъци;
б. полярни взаимодействия между полярни остатъци:
- йонни (привличане между противоположно заредени групи или отблъск-
ване между едноименно заредени групи);
- йон-диполни - между заредена група и полярна, но недисоциирана група;
в. водородни връзки между странични вериги
В белтъците, които съдържат цистеинови остатъци или пролин, има още две причини, които
обуславят и поддържат третичната структура:
- дисулфидни връзки - вътрешноверижни или междуверижни;
- включването на пролин може да огъне веригата, тъй като целият петатомен пръстен се
включва във веригата.

Нековалентни взаимодействия между отдалечени по веригата странични вериги. 1 - хидрофобни взаимодействия;

2 - електростатични взаимодействия; 3 - водородни връзки.
 9

Четвъртична структура
Четвъртичната структура се определя от пространственото разположение на две или повече
полипептидни вериги (наричани субединици), образуващи общ комплекс. Всяка субединица има
своя първична, вторична и третична структура. Първичната структура на субединиците може да
бъде еднаква или различна и съответно белтъците биват хомо- или хетероолигомери. Субединиците
са свързани чрез нековалентни взаимодействия (водородни връзки, хидрофобни и електростатични
взаимодействия). Едни от субединиците изпълняват каталитична функция, а други - разпознава-
телна и регулаторна функция. Промяната в пространственото разположение на субединиците про-
меня свойствата на молекулата. Затова белтъците с четвъртична структура имат важна роля за ре-
гулацията на вътреклетъчните процеси.
За белтъци, изградени от няколко полипептидни вериги, които са свързани чрез ковалентни
дисулфидни връзки (например имуноглобулини), или за белтъци, съдържащи само една поли-
пептидна верига, не може да се говори, че имат четвъртична структура. Ако все пак между субеди-
ниците на даден белтък са налице ковалентни връзки, то те са резултат от след - синтетична моди-
фикация.

Хемоглобин - пример за белтък с четвъртична структура. Четирите субединици са представени с

различен цвят, а хемовете - с модел "sticks".
Денатурация и ренатурация
Конформацията на белтъка, в която той изпълнява биологичната си функция, се приема за
нативна. Денатурацията е процес, при който под въздействието на различни химични и физични
агенти (висока температура, киселини, основи, детергенти, лъчения) се нарушава конформацията
на молекулата, променят се физикохимичните свойства и се губи биологичната активност. Тя може
да бъде обратима или необратима. При обратимата денатурация след отстраняване на денатурира-
щото въздействие молекулата отново приема нативна конформация (ренатурация).
 10

Денатурация и ренатурация на ензима рибонуклеаза. В нативния ензим осемте цистеинови остатъка, предста-
вени чрез номерирани кръгчета, са свързани чрез дисулфидни връзки. В редуцирания денатуриран ензим всеки от
осемте цистеинови остатъка има свободна тиолова група. В денатурирания окислен ензим има дисулфидни връзки,
но не между "правилните" цистеинови остатъци, характерни за нативната конформация.

Различни типове колаген

Колагенът е най-застъпеният белтък не само в екстрацелуларния матрикс, но и въобще в
тялото. Той съставлява около 25% от белтъците в тялото, като концентрацията му варира: 4% в чер-
ния дроб, 10% в белите дробове, 12-24% в аортата, 50% в хрущялите, 64% в корнеята, 23% в корти-
калните кости, 74% в кожата. Известни са засега 30 различни полипептидни вериги за колаген, всяка
кодирана от различен ген. В зависимост от комбинацията им и от съдържанието на допълнителни
въглехидратни съставки, са установени 19 типа колаген.
 11

Структура на проколаген, тропоколаген и колагенови фибрили (тип I). В ляво - тройна спирала на
проколаген с десен ход, съдържаща три спирали с ляв ход от полипролинов тип II. Първоначално
образуващите се сигнални препропептиди не са представени. Виждат се само пропептидите в
амино- и карбоксилния край. В дясно горе: В по-едър план в една от веригите е показан повтаря-
щият се елемент в първичната структура, а в другата е представена вторичната структура.
Напречният пререз на тропоколаген показва необходимостта всеки трети остатък да бъде гли-
цин, за да се осъществи близък контакт между веригите. Плътният черен правоъгълник се изпол-
зва като съкратено изображение на тропоколагеновата молекула, за да се покаже участието й
във формиране на колагеновите фибрили. Тропоколаген се получава след поредица от промени в
тройната спирача: различни вътреклетъчни химически модификации, екзоцитоза и извънклетъчно
отстраняване на крайните пропептиди. Ковалентните напречни връзки, образуващи се във и
между отделните тропоколагенови молекули водят до бавно зреене на колаген.

Имуноглобулини
Имуноглобулините, наричани антитела, са защитни белтъци, които разпознават и свързват
чужди за организма макромолекули (белтъци, нуклеинови киселини, полизахариди) и клетки, след
което ги бележат и задвижват реакции за унищожаването им. Антитела се образуват и срещу ниско-
молекулни вещества, ако са прикрепени към макромолекула. Участъкът, който се разпознава от ан-
титялото, се нарича антигенна детерминанта или епитоп.

Схема за структурата на имуноглобулин от

клас IgG. Молекулата съдържа две тежки ве-
риги (Н) и две леки вериги (L). Сн и Vн - конс-
тантен (непроменлив) и вариабилен (промен-
лив) участък в тежката верига; СL и VL - кон-
стантен и вариабилен участък в леката ве-
рига. Хипервариабилните участъци между N-
краищата на H u L веригите са представени с
черни блокчета

Всеки имуноглобулин се състои от две леки (L от англ. light) и две тежки вериги (Н от англ. heavy),
свързани помежду си чрез дисулфидни връзки.
В рамките на всяка от веригите има и вътрешноверижни дисулфидни връзки. Всяка от вери-
гите съдържа вариабилен (V от англ. variable) и константен (С от англ. constant) участък. Леките
вериги съдържат 220, а тежките 440 аминокиселинни остатъка. Вариабилните участъци на L и Н
веригите оформят две места за свързване на определен антиген. Н веригите са гликопротеини (съ-
държат въглехидратна съставка).