1

МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ПЛЕВЕН

ФАКУЛТЕТ „МЕДИЦИНА ”

ЦЕНТЪР ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

КАТЕДРА „ХИМИЯ И БИОХИМИЯ”

ЛЕКЦИЯ №2

ЗА ДИСТАНЦИОННА САМОПОДГОТОВКА ПО УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА

„БИОХИМИЯ”

ЗА СТУДЕНТИ ОТ СПЕЦИАЛНОСТ „МЕДИЦИНА”

1. ТЕМА: Изграждане на нативната конформация на белтъчните молекули.

Значение на „шаперони“. Примери за трансформация на α структури в β
структури.

РАЗРАБОТИЛ: проф.Регина Комса-Пенкова д.б.н.

Гр. Плевен
2020 год
 2

2. Изграждане на нативната конформация на белтъчните молекули. Значение

на „шаперони“. Примери за трансформация на α структури в β структури.

Белтъчните молекули се нагъват за микросекунда. Как могат да намерят най-подходящия път толкова
бързо? Математически невъзможно е протеините да се нагъват чрез произволно опитване на различни
структура, докато се намери с най-ниската енергия (парадокс на Levinthal). Търсенето на енергийния
минимум не се осъществява случайно, защото посоката към нативната структура е термодинамично най-
благоприятна.
1. Изграждане на нативна конформация на белтъчни молекули
Общият принцип за изграждането на глобуларни структури е наличие на стабилно хидрофобно ядро, (всеки
четвърти АК остатък е хидрофобен) с разположени на повърхността полярни а.к. остатъци, които
осъществяват контакти с водните молекули. Част от водните молекули образуват хидратната вода стабилно
свързана с белтъка (Б), другата част образува хидратационен слой, който допълнително стабилизира
белтъчни молекули.
Конформация, притежаваща максимално запазена биологична фукция при физиологични условия се
нарича - нативна конформация. Как се изгражда такава нативна конформация?
един от постулатите на Биохимията гласи, че при физиологични условия Б
спонтанно изграждат нативната конформация, тъй като тя е енергетично най-
изгодната. Ако се изчислят възможните конформации за белтък изграден от
100 а.к. - те са 9100 (3 възможни състояния за двата дихедрални ъгъла 32n= 9n).
Времето необходимо за проверка на тези конформации е 1087s – това са билиони
години (ако за 1s се проверяват 1013конформации).
Това означава, че нагъването - folding не става чрез проверяване на случайни
конформации, а се осъществява по строго определен ред, който се контролира.
Предполага се, че съществува точно определен ред и йерархия в изграждането
на белтъчни структури и че участват помощни молекули. Дистрибутивна
динамиката симулира сложността на механизмите на нагъване на
протеините, което се случва изключително подредено Фиг 1.. Изграждане на
2. Йерархия и ред на изграждането: нативната конформаци
 Локалните взаимодействия между съседни
а.к. пораждат α спирали или β слоеве, първи
малки структурни елементи образувани от 8-
15 а.к. (60% от слабите взаимодействия в Б
молекула са на ниво вторична структура).
 От тези структурни елементи се образуват
субдомени с подредена вторична структура
(molten globula).
 Доизграждане на третичната структура.
 Ако има четвъртична структура се прибавят
още 2 етапа, взаимно ориентиране на
субединиците и донагласяването на общата
структура - нативна конформация.
2.1 Участието на други белтъци в изграждане на
нативната белтъчна конформация. За сега е
установено участието на следните белтъци:
 шаперони,
HSP (heat Фиг 2а
shock и 2б. Йерархия и
proteins)
 протеин ред на
дисулфид изграждането
изомерази на
 пептидил- нативната конформаци
пролил cis-trans изомерази.

Шапероните (chaperones) са многобройна група от специални белтъци, които

предпазват полипептидните вериги от неправилно нагъване при изграждане на нативната структура.
Първоначално се смятало, че те са необходими за термично стабилизиране на белтъци (при топлинно
въздействие). HSP (heat shock proteins) - шаперони.
 3

Какво представляват шапероните? Шаперон е френска дума, която означава компаньонка.

Така се наричала дама, придружаваща млада и неопитна девойка при първата `и поява в обществото, с цел
да я предпази от нежелани контакти. По същия принцип ”незрелите” форми на Белтъците, т. е. не
оформили конформацията си, притежаващи на повърхността си хидрофобни групи, се свързват чрез същите
групи с шапероните. В процеса на нагъването шапероните постепенно се освобождават, осигурявайки
правилни взаимодействия на хидрофобните остатъци. Молекулният механизъм е на следното ниво. Част от
шапероните използват енергията на АТФ. Известни са шаперони на рибозомите – Hsp-70; на колаген тип I –
Hsp47; нуклеоплазминът е шаперон, който участва в изграждането на нуклеозоми.
Фиг 3. Участието на Шапероните в
изграждане на нативната
конформация. GroEL е аналог на
човешки митохондриален шаперон
HSP-60
Протеин дисулфид изомерази:
участието им при нагъването на белтъци
е било установено от проф. Cristian
Anfinsen през 1957 година при
изследване процесите на денатурация-
ренатурация на рибонуклеаза изградена
от 124 а.к. в една полипептидна верига.
Този ензим е стабилизиран с
дисулфидни мостове и напълно
денатурира (загубва ензимната си
активност) при нагряване в присъствие
на меркаптоетанол (съединение което
редуцира дисулфидни мостове). При
охлаждане в окислителна среда той
спонтанно ренатурира, но се получва
неактивна конформация. Ензимната
активност се възстановява напълно след прибавяне на следови кол-ва от меркаптоетанол за 24 часа. Ако
вместо меркаптоетанол се използва ензим протеин дисулфид изомераза възстановяването ще отнеме 2 мин.
Тази разлика във времето, което е необходимо за възстановяване на нативната конформация, идва от
участието на специалния - белтък протеин дисулфид изомераза.
Теоретично погледнато процесът на денатурацията би трябвало да е обратим след прекратяване на
действието на денатуриращите фактори, тъй като първичната структура на белтъци предопределя
единствената нативна конформация. При това положение белтъци би трябвало да денатурират и да
ренатурират обратимо. Поради участието на шапероните и други молекули в нагъването, голяма част от
белтъците не могат да ренатурират в реално време.
Можем да резюмираме че за правилно и бързо нагъване на белтъците в клетките се използват 2 фактора:
спазване на йерархията и използване на помощниците за осигуряване на тази йерархията. (аналогично на
обществото).
3. Съвременните методи за изследване показват, че белтъците са флексибилни и флуктуиращи
структури, които притежават определен брой взаимно превръщащи се близки конформации с почти
еднаква стабилност, което е необходимо за функционирането им.
От друга страна тъй като нативното състояние не е стабилно и всички белтъци постепенно загубват тази
конформация чрез '' частично разгъване "или '' частично денатуриране ". От особено значение е фактът, че
белтъците се разгъват и се пренагъват неправилно (misfolding) при взаимодействие с различни съединения:
липиди, метални йони, въглехидрати ( полимери).
Освен че губят своята биологична функция, неправилно нагънатите белтъци имат склонност да агрегират
, което е свързано с възникване на определени заболявания . Склонността на протеините, да агрегират е
различна и много от условията на околната среда могат да ускорят процеса на агрегация.
Примери за такива условия включва температура, рН, оксидативен стрес и гликиране като следствие на
хипергликемия. Един специфичен вид на агрегиране на протеините е формирането на фибрили, наречени
амилоиди. Структурата на тези фибрили, които се образуват при различните белтъци е сходна.
 4

Те показват една обща структурна особеност: амилоид напречно свързана β структура , която се
характеризира от организирано подреждане на β структурите във фибрилите.
Фиг 4. Образуването на амилоидни агрегати при
разграждането на АРР от β секретази а не от α секретази с
последвща агрегация на Аβ.
Освен образуването на фибрили, неправилното нагъване на
протеините може да доведе до голямо разнообразие от агрегати с
различни структури, включително олигомери на фибрили и
неподредени аморфни агрегати с различни размери. Доказано е че
независимо от аминокиселинната последователност на белтъците,
се наблюдават междинни олигомерни структури които предхождат
формирането на амилоидните фибрили. Тези междинни олигомерни
структури притежават структурни и функционални свойства, които
липсват в нативните протеини.
Също така, амилоидните фибрили са устойчиви на протеази.

Терминът '' амилоид -подобни свойства"

често се използва за означаване на
наличието на характеристики на
амилоиди в агрегати различни от
амилоидни фибрили. Известно е, че
образуването на амилоиди е свързано с
много заболявания - амилоидози .
Фиг 5. Приони
3.1 Приони. Прионите са белтъчни инфекциозни частици с размери 20–30 nm, които не съдържат
нуклеинови киселини. Човешките прион протеини се кодират само от един ген, намиращ се в късото рамо
на хромозома XX . Продуктът от матрич ната РНК е гликопротеин, изграден от 253 аминокиселини. В N-края
на протеина се разполага последователност от 8 аминокиселини, която е повторена пет пъти. Този участък
има висок афинитет към медните йони, следователно прион протеините (PrP) биха могли да играят роля в
транспорта или метаболизма им. PrP-генът постоянно се експресира в мозъка и в други тъкани на здрави
животни и хора Най-голямо количество на PrP се ре- гистрира в ЦНС, по-точно в невроните. Тези нормални
протеини се наричат клетъчни PrP (PrPc).Инфекциозните, патологично изменени, изоформи на тези
протеини се наричат scrapie-свързани прион протеини (PrPsc). PrPsc се продуцират, когато нормалните
прион протеини, при които преобладават α-спиралните структури, претърпят конформационни при досег с
PrPsc , като преминават в β- структура, която води до сериозни увреждания в мембраните. Болестта на
Creutzfeldt-Jakob - Спонгиформна енцефалопатия по-често се нарича болестта луда крава. Причинява се от
приони.
4. Какви функции изпълняват белтъците? Въпреки голямото разнообразие функциитв, в механизма на
действието им има общ принцип - функционират като се свързват избирателно с други молекули.
4.1. Транспортна функция: трансферин (Fe), Транскортин (кортизол), Аполипопротеини (липиди). Hb -
свързва кислорода в белите дробове и пренася до тъканите, където го освобождава. Можем да направим
едно допълнение за Hb - първия Б получен в кристално състояние 1849г, през 1909 излиза атлас със снимки
на 109 различни Hb кристали, първо определена Молекулна маса с метода на ултрацентрофугиране, с
изследвана функция.
4.2. Ензими: исключително голяма група глобуларни Б с каталитична функция, катализират биохимични
реакции, свързват субстрат и го превръщат в продукт.
4.3. Хормони: инсулин регулира обмяна на глюкоза и стимулира анаболни процеси в клетката посредством
специфичния рецептор.
 5

4.4. Рецептори: клетка контактува с външната среда с помоща на рецепторни молекули вградени в
клетъчна мембрана, интегрини, клатрин; специфични рецептори за хормони. Това са Б със специфичен
α/β спирален строеж , хидрофобни повърхности за контакти с липидни мембрани и хидрофилни опашки за
контакти с извънклетъчна и вътреклетъчна водна среда.
4.5. Защитна функция: имуноглобулини, система на комплемента, острофазови белтъци, фибриноген и
фактори на кръвосъсирване.
4.6. Регулаторна функция: регулаторите на генната експресия, растежни фактори ILGF, Tu-NF.
4.7. Структурна функция: група белтъци, които изграждат вътреклетъчните структури, самата клетка и
извънклетъчния матрикс. Колаген, еластин, кератин, микротубули и микрофиламенти на цитоскелета,
изградени от α актинин и α и β тубулин.
4.8. Двигателна функция - мускулни белтъци които осъществяват движение - актин, миозин.
4.9. Хранително значение: казеин, яичен албумин, зеин, в човешкия организъм такава функция поема
албумин.
5.Биологично важни пептиди:
5.1 Ансерин, изграден от β-аланил-метил хистидин, предполагаема функция - подържане на рН в
мускулните клетки.
5.2. Глутатион - трипептид, γ- глутаминил-цистеинил-глицин: основна редокссистема на Er; а също така
осъществява АК транспорт чрез клетъчните мембрани.
5.3. Енкефалини –невропептиди , синтезират се в аденохипофизата. Те са хормонално активни пептиди,
действащи като невротрансмитери, свързват се със специфични рецептори в мозъка и намаляват болка.
Действието на някои опиати, напр. морфин се дължи на същия ефект. Те са физиологични агонисти на
морфина. Например: met – енкефалин: Tyr-Gly-Gly-Phe-Met: ; Leu –енкефалин: Tyr-Gly-Gly-Phe-Leu; β-
енддорфин (31 ак). Действието на акупунктурата, плацебо при болка, състоянието на мускулна радост -
еуфорията при натоварване се обяснава с ефектите на невропептидите.
5.4. Ангиотензин II- октапептид, -Asp-Arg-Val-tyr-Ile-His-Pro-Phe. Образува се в бъбреците, предизвиква
свиване на кръвеносните съдове, увеличава кръвното налягяне, стимулира синтез на алдостерона.
5.5 Вазопресин - отделя се от неврохипофизата , стимулира обратната резорбция на водата в бъбреците.
Интересен е факта че при мишките вътре черепни инжекции на нанограмите от вазопресин рязко
увеличават способността им да заучават и да запомнят задачите.
5.6. Окситоцин цикличен пептид, стимулира контракцията на матка при раждане. Структурата подобна на
вазопресина- двата нанопептида се различават само по 2 аминокиселини, но функциите са различни.
6. Свойства. Белтъци са стабилни полиелектролити с амфотерни св-ва, при физиологични условия
образуват стабилни колоидни с-ми. Всяко леко отклонение от нативната конформация под действие на
външната среда: t, радиация, pH, йонна сила, влияние на различни ниско-молекулни вещества, йони на
тежки метали води до денатурационни промени – увеличаване на ентропия на системата. Кои фактори водят
до денатурация?
6.1. Денатуриращи агенти като урея или (гуанидин -HCl), които преориентират водородните връзки към себе си,
напримир пример рибонуклеазата денатурира в присъствието на урея (разрушават се вторична и третична структури).
6.2. Киселини и основи променяйки значително заряда на молекулата също така водят до денатурация. Белтъците са
молекули с амфотерни свойства: зарядът на една белтъчна молекула зависи от pH. Например серумните белтъци се
намират в слабо алкална среда, всички те носят слаб отрицателен заряд.
6.3. Вещества променящи диелектрична константа органични разтворители - обръщат белтъчната молекула наопаки,
хидрофобните групи се озовават на повърхността молекулите асоциират помежду си и се утаявят - органични
разтворители (↓конц) често се използват за утаяване на Б.
6.4. Детергенти -ПАВ силни денатуранти и разтворители на Б,- SDS
6.5. Окислявящи и редуциращи агенти: окислението на дисулфидни мостове води до необратима промяна в структурата
и пълна загуба на биологичен ефект, например при рибонуклеазата, инсулина, кератините. Това свойство се използва
в козметиката при къдренето. Кератинът съдържа много дисулфидни мостове, те се редуцират, на косъма се придава
нова форма, и сулфхидрилните групи отново се окисляват - стабилизират новата му денатурирана и накъдрена форма.
6.6. Йони на тежки метали Ag+, Hg2+, Pb2+. също така са денатуриращи агенти - те се свързват или със сулфхидрилни
или карбоксилни групи на АК остатъци. разтвори на 1% Ag+, имат силен бактерициден ефект, в старите времена
например с него са лекували гонорея а сега се лекува гонококова офталмия у новородени.
6.7. Действие на t, например необратимата денатурация на яйчен белтък. Някои белтъци денатурират обратимо -
рибонуклеаза, тропомиозин, родопсин под действие на t денатурират. Обаче след ренатурация и ренгеноструктурен
анализ и тестовете за биологичните им свойства показват възстановяване на нативната конформация.