МЕМБРАНИ ПЛАТФОРМА 1

БИОЛОГИЧНИ МЕМБРАНИ
Всички мембрани представляват комплекси от липиди и белтъци.
Мембранни липиди: фосфолипиди, гликолипиди и стероиди.
Характерна особеност на тези липиди е обособяването в молекулата им на
два участъка – хидрофилен (полярен) и хидрофобен (неполярен).
В най-голямо количество в мембраните са фосфолипидите. При най-
често срещаните фосфолипиди – фосфоглицеридите, алкохолът глицерол
е свързан с две мастни киселини и с фосфорна киселина. Към фосфорната
киселина е присъединена полярна химична група. Вследствие на това, в
молекулата на фосфолипида се формират две области – хидрофилна
"глава” и две неполярни хидрофобни "опашки" включващи мастните
киселини.
Във водна среда липиди, които притежават хидрофилни и хидрофобни
участъци, се ориентират по определен начин – образуват агрегати, при
които "главите" на молекулите се насочват към водата, а "опашките" се
скриват от нея.
Фосфолипидите във водна среда спонтанно формират двоен слой без
свободни краища, който затваря определено пространство – компартмент
(англ. compartment – отделение, купе).
Холестеролът е основен стероиден компонент на мембраните на
животинските клетки, а в растителните клетки по-голямо значение имат
други стероиди.

В зависимост от разположението в мембраните, белтъците се разделят

на интегрални и периферни. Интегралните белтъци могат да се отделят
само след разрушаване на липидния бислой, докато периферните лесно се
отделят от мембраните, тъй като са свързани с тяхната повърхност
посредством слаби връзки.
 МЕМБРАНИ ПЛАТФОРМА 2

Мембранните белтъци се свързват с липидния бислой по различен

начин:
 Трансмембранните белтъци преминават през целия липиден
бислой.
 Други белтъци са „закотвени” в мембраните посредством
ковалентно свързани липиди.
 Молекулата на периферните белтъци е полярна: те се разполагат
на повърхността на мембраната, като се свързват чрез нековалентни
връзки и лесно се освобождават.

Към много мембранни липиди и белтъци са свързани чрез ковалентни

връзки въглехидратни остатъци. Те са разположени само по мембранната
повърхност, която не контактува с цитозола.

МОДЕЛ НА УСТРОЙСТВО
 МЕМБРАНИ ПЛАТФОРМА 3

Биологичните мембрани винаги са затворени, без свободни краища. Те

отделят клетките от околната среда и обособяват вътрешни участъци в
еукариотните клетки.
Характерна особеност на липидния бислой е неговата полутечна
консистенция. Полутечното състояние позволява движение на молекулите в
мембраната. Те могат да се завъртат около оста си, както и да се
преместват в равнината на мембраната. От друга страна, преминаването
им от единия монослой в другия настъпва рядко. Поради това бислоя може
да се опише като „двумерна течност”.
Мембранните белтъци също могат да се завъртат около оста си и да се
преместват в равнината на липидния бислой.
Полутечният липиден бислой и разположените в него като мозайка
подвижни белтъчни молекули са дали основание общоприетият модел на
устройството на биологичните мембрани да бъде наречен течномозаечен.
Този модел сравнява белтъците с "айсберги, плуващи в море от липиди".

Липидите могат да образуват специализирани групи, наречени

липидни рафтове или липидни салове (англ. raft – сал, платформа).
 МЕМБРАНИ ПЛАТФОРМА 4

ПЛАЗМЕНА МЕМБРАНА /ПМ/: БАРИЕРНА, ТРАНСПОРТНА И

РЕЦЕПТОРНА ФУНКЦИЯ

Бариерна функция. Клетъчен граничен комплекс - периферен слой

цитоплазма /клетъчен кортекс (кортекс – кора)/. Надмембранни
образувания - въглехидратен компонент (гликокаликс).
 МЕМБРАНИ ПЛАТФОРМА 5

Транспортна функция. Транспортът се определя от големината на

частиците, наличието на заряди и концентрацията на веществото от двете
страни на мембраната.

Пасивен и активен пренос на малки молекули и йони.

Пасивният транспорт се осъществява без разход на енергия, като
веществото се пренася от едната страна на мембраната до другата чрез
дифузия – от място с по-висока към място с по-ниска концентрация (по
концентрационния градиент).
От двете страни на плазмената мембрана обикновено съществува и
електричен градиент (мембранен потенциал), като вътрешната страна на
мембраната е заредена отрицателно по отношение на външната.
Електричният градиент определя преноса на частици, носещи електричен
заряд.
Електричният и концентрационният градиент образуват
електрохимичен градиент.
Неполярните молекули (О2, СО2, N2) се разтварят в липидния бислой и
преминават лесно през мембраната. Полярни, но електронеутрални
(незаредени) молекули също преминават свободно, ако са с малки размери
(урея, глицерол, етанол и др.).
Дифузията на по-големи полярни молекули и йони се осъществява с
участие на мембранни белтъци:
1) белтъци, формиращи канали. Някои от тези канали са постоянно
отворени. Други канали функционират чрез своеобразна "врата", която се
отваря при определен сигнал;
2) белтъци-преносители, (облекчена дифузия).
При активния транспорт веществата се пренасят през мембраната
срещу градиента, също с участието на транспортни белтъци, при което се
извършва работа. Поради това транспортът задължително е свързан с
разход на енергия.
 МЕМБРАНИ ПЛАТФОРМА 6

Пренос на частици.
екзоцитоза (гр. exo – навън)
ендоцитоза (гр. endon – във, вътре)
поемане на капчици разтвор на вещества (гр. рino – пия)
поемане на големи неразтворими частици - фагоцитоза (гр. phagos –
ям)

Рецепторна функция.
Някои сигнални молекули влизат в клетката и се свързват с
рецептори, а други се свързват от рецептори на клетъчната повърхност.
Системата от рецептори по клетъчната повърхност служи за
разпознаване на родствените клетки (клетки на същия организъм или на
организми от същия вид). Така животинските клетки различават чуждите
клетки (принадлежащи на друг вид организми, микроорганизми) и ги
унищожават чрез имунните процеси. Някои клетки притежават рецептори,
които реагират на физични сигнали - ретината на окото.