● Бактериите са разпространени навсякъде в природата – в почвата, водата, въздуха и в телата на живи и

мъртви организми.

● Големината на клетките: 0,5 - 20 µm

● Различните видове бактерии имат разнообразна форма – кълбовидна (коки), пръчковидна (бацили),
спираловидна (спирили), запетайковидна (вибриони), нишковидна и елипсовидна.
1. Клетъчна стена – сложно устроена структура, която осигурява защита от външни въздействия и
определя формата на клетката.
2. Клетъчна (цитоплазмена мембрана) – полупропусклива структура, която контролира обмяната на
веществата между клетката и околната среда.
3. Цитоплазма – изпълва вътреклетъчното пространство, съдържа основно вещество (цитозол) и
включения.
4. Нуклеоид – съхранява наследствената информация.
5. Рибозоми – участват в синтезирането на клетъчните белтъци.
6. Мезозома – вгъване на клетъчната мембрана и тук се синтезират богати на енергия молекули.
7. Плазмид – малка кръгова молекула ДНК.
8. Капсула – структура, намираща се върху клетъчната стена, която има защитна функция.
9. Включения – запасни вещества.
10. Камшичета – придвижват клетката (при някои бактерии се въртят по посока на часовниковата
стрелка, а при други – в обратна).
11. Пили – израстъци, чрез които бактериите се свързват помежду си или се прикрепват към клетка.

● Хранене – самостойно и несамостойно.

Самостойно хранене – изграждане на органични вещества от неорганични.
Фотосинтеза – с участието на светлинна енергия. цианобактерии
Хемосинтеза – с участието на химична енергия. серни, железни, метанобактерии
Несамостойно хранене – използване на готови органични вещества.
Паразитно хранене – от живи организми. туберкулозен бацил, салмонела
Сапрофитно хранене – от мъртви организми или продукти от жизнената им дейност. гнилостни бактерии

● Дишане – аеробно и анаеробно.

● Размножаване – чрез просто делене.

● При засушаване, недостиг на хранителни вещества и застудяване някои видове бактерии образуват
спори.

● Спорообразуването НЕ е форма на размножаване, тъй като от една бактерия се образува само една
спора.

❖ Образуването на спори е приспособление за запазване на вида при неблагоприятни условия!!

● Най-големи растителни клетки са на дървесинните и ликовите цеви, които провеждат вода и

разтворени в нея вещества от корена към листата и в обратна посока.
● Най-големите животински клетки са многоядрените клетки на скелетната мускулатура,
невроните с дългите им аксони и яйцеклетките на птиците и влечугите, които са с големина
няколко сантиметра.
● Клетките на многоклетъчните организми имат различна форма според местоположението им в
организма и функцията, която изпълняват.

●
● Еукариотните клетки съдържат повече наследствен материал от прокариотните клетки,
затова могат да се диференцират, специализират и адаптират, което обяснява голямото им
разнообразие.
● При гръбначните животни клетките са над 200 вида, обединени в 4 основни типа тъкани –
 епителна, съединителна, мускулна и нервна.
● Клетъчна (цитоплазмена) мембрана

● Ядро

● Цитоплазма:

✔ Цитозол – основно вещество.

✔ Включения – резервни вещества или продукти от дейността на клетката.

✔ Органели – пространствено обособени части на клетката със специфични функции.

● Полутечна пихтиеста материя, в която са разположени клетъчните органели и се извършват

различни клетъчни процеси:

- синтез на белтъци и мазнини;

- начални етапи от разграждането на въглехидратите.

● Цитозолът е изграден от мрежа от белтъчни нишки -

цитоскелет (клетъчен скелет), който:
 - придава форма на клетките;

- служи като скеле, върху което се намират клетъчните органели;

- участва в клетъчното движение;

- участва в придвижването на хромозомите по време на клетъчното делене;

- Участва в съкращаването на мускулните клетки.

- Органелите са клетъчни структури със специфично устройство и функции.

- Благодарение на тях в клетките могат да се извършват едновременно много химични реакции, които са
несъвместими една с друга.

- Те са ограничени с единична или двойна мембрана и така процесите, които се извършват в тях, са отделени
от тези в цитозола.

- Ендоплазмена мрежа - Система от мембрани, оформящи каналчета и мехурчета в цитозола.

- Бива два вида:

- Зърнеста ЕПМ - има рибозоми.

- Синтез на белтъци и транспортирането им до други части на клетката.

- Много добре развита в клетки, които секретират белтъци (клетки на храносмилателните жлези,
синтезиращи ензими), в растителни клетки, натрупващи резервни белтъци (в семената).

- Гладка ЕПМ - няма рибозоми.

● Синтез на липиди: мазнини, фосфолипиди и стероиди.

● Обмяна на въглехидрати.

● Обезвреждане на лекарства и други вещества.

● Апарат на Голджи - Система от каналчета, мехурчета и цистерни – продължение на ЕПМ.

● Събира, преработва и пакетира различни вещества, предимно белтъци, които се транспортират от ЕПМ
под формата на транспортни мехурчета, обвити с мембрана, към лизозомите или извън клетката –
секреторни мехурчета.
● Участва в екзоцитозите (секреция).

● Лимозоми - Мембранни мехурчета, които съдържат различни ензими.

● Произлизат от Комплекса на Голджи.

● Осъществяват вътреклетъчното смилане на органични вещества, внесени в

клетката.
● Разграждат увредени и остарели клетъчни структури

● Пероксизоми - Мембранни мехурчета, подобни на лизозомите, но по-малки

от тях.

● Участват в окислителни процеси на разграждане на токсичният за

 клетките водороден пероксид (Н2О2).

● В животинските клетки те отстраняват вредни вещества (алкохол, феноли, нитрити), разграждат се

мастни киселини и други.

● Растителните вакуоли са постоянни централно разположени

органели. Съдържат вода, соли, въглехидрати, ензими и други
органични съединения, отпадни продукти и пигменти, багрещи
цветовете и плодовете на някои растения.

● Животинските вакуоли са временни образувания, в които се

отлагат резервни вещества. Участват в транспорта на
вещества при ендо- и екзоцитозата.

● Ядро:

● Ядрената обвивка е изградена от две мембрани, свързвани на

определени места в ядрени пори.

● Ядърцето е овална структура без собствена мембрана (немембранен органел).

● Хроматинът съдържа почти цялото количество ДНК на клетката, от който при деленето на клетката, се
образуват хромозоми.

● Ядреният сок е основното вещество в ядрото, в което се намират нуклеиновите киселини и белтъци

●
● Митохондрии - Овални органели, чиито брой, размер зависят от вида на клетката.

● Всяка митохондрия има две мембрани – външна и вътрешна.

● Външната мембрана е гладка, а вътрешната е вгъната навътре и формира гребеновидни израстъци

(кристи).

● Вътрешността на митохондриите е изпълнена с желеподобно вещество – матрикс.

● В митохондриите се съдържа и малко количество ДНК, РНК и рибозоми.

● Наричат се „енергоцентралите“ на клетката, съдържат ензими, които участват в разграждането на

хранителните вещества.

● При разграждането се отделя енергия, която се превръща в използваема от

организма форма – АТФ молекули.

● Пластиди - Специализирани клетъчни органели в растителните клетки

със сходна структура и единен произход.

● Три вида: хлоропласти, хромопласти и левкопласти.

● Хлоропластите са най-големите органели.

● Във вътрешността на хлоропластите (строма) има тилакоидна мембрана с

хлорофил,
 която образува пакет от мехурчета, подредени едно над друго – грани.

● В хлоропластите има ДНК, РНК и рибозоми.

● Хромопластите са оцветени в жълто, оранжево, червено и кафяво от съдържащите се в тях каротиноиди

във венчелистчетата на цветовете и в плодовете.

● Левкопластите са безцветни органели в корените и семената (натрупване на резервни хранителни

вещества).

● Яркообагрените хромопласти в цветовете привличат насекомите, които ги опрашват.

● Хлоропластите се съдържат в листата и зелените части на растенията. В тях се извършва фотосинтеза –

слънчевата енергия се трансформира в енергия, използваема от организмите – АТФ молекули.

● В левкопластите се натрупват резервни вещества – скорбяла и мазнини.

⮚ Клетъчен център - Единствената структура, която се среща само в животинските клетки.

⮚ Изграден е от две центриоли.

⮚ Участва в клетъчното делене.

⮚ Клетъчен скелет - Придава форма на клетките.

⮚ Служи като скеле, върху което

се намират клетъчните органели.

⮚ Участва в:

- клетъчното движение

- придвижването на хромозомите по време

на клетъчното делене
- съкращаването на мускулните клетки.