2.

Ботаника
биологична наука, изучаваща всестранно
растенията
 Основните задачи на ботаниката са:

 изучаване на външния и вътрешния строеж на растенията,

 тяхното развитие, жизнени функции и изменчивост във връзка

с условията на естествените им местообитания;

 установяване на произхода и основните тенденции в

развитието на растителния свят;

 изучаване историята на флората и растителността

 класификация на растителността на Земята, отразяваща

връзките и взаимоотношенията на растителните съобщества с
останалите екологични фактори;

 рационално използване на растителните ресурси за нуждите

на човека, без да се нарушава природното равновесие.
 Раздели на ботаниката

 Морфология на растенията – наука за външното устройство на

растенията, устройството на растителните органи и техните
изменения.

 Анатомия на растенията – изучава вътрешния строеж на

растенията.

 Ембриология на растенията – изучава образуването и развитието на

органите за безполово и полово размножаване.

 Систематика на растенията – изучава разнообразието от

растителни организми, разпределя ги в таксономични групи и
подрежда групите в система.
 Раздели на ботаниката
 Физиология на растенията – изучава жизнените процеси в
растенията.

 Фитогеография – изучава географските ареали на

разпространението.

 Фитоценология – изучава растителната покривка на Земята.

 Палеоботаника – изучава растителността на миналите

геологични епохи на базата на изкопаеми растения или отделни
растителни части.

 Генетика на растенията и молекулярна ботаника – изучава

наследствеността и изменчивостта на растителните организми
и е теоретична основа на селекцията.
 1. Ролята на растенията в природата
 Продуценти
автотрофни растения
полупаразити
Сапрофит е организъм, който използва за храна разлагаща се материя от умрели
животни или растения.

Ролята на растенията в природата

 Редуценти – сапрофити
Ролята на растенията в
природата
 Консументи - паразити, полупаразити
 Значението на растенията за човека

 Кислород

 Храна

 Лекарства

 Дървесина, каучук
Значението на растенията за човека

 Масла, бои, безир, лепила

 Торф
 Украса, уют
3. Растителна клетка
 Клетката е открита от
Роберт Хук през 1665 г.
 Според структурата си
клетките се делят на
прокариотни и еукариотни
 Прокариотни са клетките
на бактериите и
синьозелените делки
 Еукариотни са клетките на
гъбите, растенията и
животните
Видове клетки в зависимост от начина
на получаване на енергията
 Автотрофни – използват
светлинна или химична
енергия и продуцират соб-
ствени захари, мазнини и
белтъци.

 Хетеротрофни – използват
за храна автотрофни или
други хетеротрофни
организми или техни части
или продукти.
Форма и големина на растителната
клетка
 Паренхимни клетки –
с приблизително еднакви
измерения
 Прозенхимни клетки: силно
удължени клетки.
4. Устройство на растителната клетка
 Протопласт и клетъчна
обвивка
 Протопластът съдържа

цитоплазмата и
клетъчните органели
 Цитоплазма

Физични свойства – безцветна,

полупрозрачна, еластична.
Движение на цитоплазмата-
кръгово, струисто.
Химичен състав –
вода(до95%), белтъци(60%),
липиди(20%),
въглехидрати(15%),
нуклеинови киселини(10%),
неорг. вещества(5%).
Структура на цитоплазмата
 Двоен слой фосфолипидни
молекули, връхната част
на които е хидрофилна и е
ориентирана навън, а
вътрешната хидрофобна и
е ориентирана навътре.
 Отстрани на
фосфолипидния слой има
по един мономолекулярен
слой от протеини, някои от
които пресичат цялата
мембрана и се наричат
тунелни белтъци.
5.Ядро
 Ядрото се състои от
ядрена, обвивка,
кариоплазма и ядърца.
Ядрената обвивка има
перинуклеарно про-
странство между двете об-
вивки и пори.
Кариоплазмата изпълва
пространството под
обвивката. Състои се от
матрикс с пръснати в него
рибозоми и се нарича
кариоломфа и нишки
хроматин при неделящите
се ядра.
Хромозоми
 Видове – с локализирана и без
локализирана центромера
 С локализираната центромера
биват:
1. метацентрични 1:1,
2. субметацентрични под 1:3,
3. акроцентрични над 1:3
6. Пластиди – хлоропласти,
хромопласти и левкопласти
 на хлоропластите се дължи
способността на растителната
клетка да улавя слънчевата
енергия, необходима за
синтезирането на органични
вещества от неорганични
Митохондрии, ендоплазмена мрежа
Диктиозоми Пероксизоми
Микротръбички и сферозоми
Лизозоми Рибозоми
 7. Ергастични включения
 Клетъчният сок съдържа 90%
 Вакуоли и клетъчен вода и 10% неорганични и
сок органични вещества.

Неорганичните вещества са
главно: нитрати, сулфати,
фосфати, йод.

Въглехидратите са
глюкоза и фруктоза, захароза.

Белтъците са прости.

Органичните киселини са
основно: оксалова, ябълчна,
винена, оцетна, лимонена и
др.
Алкалоиди: гликозиди, сапонини,
пигменти вещества.
8. Запасни (резервни) вещества
 Скорбелни зърна
Алейронови зърна в клетка
 Екскреторни продукти в растителната
клетка (Екскреторен –oтделителен)
 Кристали:  Етерични масла
1. Рафиди  Балсами, смоли
2. Друзи
3. Цистолити
9. Клетъчна обвивка
 Се образува от
мехурчетата на
диктиозомите по време
на телофазата.
 Мехурчетата се сливат
и образуват средна
ламела. Тя е много
тънка и съдържа
пектин.
 В процеса на растежа
на клетките на отделни
места средната
ламела се прекъсва и
така се образуват
междуклетъчни
пространства.
 Първичната клетъчна
стена е еластична,
съставена е от пектин,
хемицелулоза,
пентозани и малко
целулоза.
Първична и вторична клетъчна стена
Структура на клетъчната стена
10. Нарастване на клетъчната стена
 Вътрешно при останалите
клетки
Неравномерно: -
-пръстеновидно
-спираловидно
-стъпалчесто
-мрежесто.

 Равномерно:
увеличава се общата
дебелина на обвивката с
изключение на тази на
порите. Порите биват
прости и дворчести и се
разполагат една над друга.
 Изменения в химичния състав на
клетъчната стена
 Вдървесдиняване -  Кутинизиране-
Клетката е жива водопро- покриване на външните
пусклива и устойчива на стени на епидер-малните
загниване. клетки с липидното
вещество кутин, което
обра-зува кутикула.

 Вкорковяване –  Минерализиране –
Клетките са мъртви, инкрус-тиране на кл.
непропускливи. обвивка с минерални соли,
Вкорковените клетки са главно силициев диоксид и
добър изолатор. калциев карбонат.
 Изменения в химичния състав на
клетъчната стена
 Пигментиране-  Ослизяване - настъпват
пигментирането настъпва промени в пектиновите
след отмиране на вещества или в
протопласта. целулозата на клетъчната
обвивка, в резултат на
което се полу-чават
 Мацерация- разрушаване слизести вещества.
на средната ламела и
разеди-няване на клетките.  Гумозис- превръщане на
клетката или на стената в
гума или клей, обикновено
при нараняване.
1. Вдървесдиняване

2. Вкорковяване

3. Кутинизиране

4. Минерализиране

5. Пигментиране

6. Мацерация

7. Ослизяване

8. Гумозис