ЛЕКЦИОНЕН КУРС ПО АНАТОМИЯ

за студентите oт специалност “МЕДИЦИНСКА СЕСТРА”

от I-ви курс на МУ-Варна

2. Епителна тъкан. Съединителна тъкан.

Кръв

Д-р Меглена Ангелова, дм 1

 ПОНЯТИЕ ЗА ТЪКАН

Определение:
Тъканта е съвкупност от клетки и междуклетъчно вещество
с общ произход, сходен строеж и еднаква функция.

ТЪКАНИТЕ в човешкото тяло са:

Междуклетъчното вещество се състои от:
 Основна субстанция (вода, газове,
минерали, органични съединения) 1. ЕПИТЕЛНА
 Влакна (колагенни, еластични, 2. СЪЕДИНИТЕЛНА
ретикуларни) 3. МУСКУЛНА
4. НЕРВНА
ПОНЯТИЕ ЗА ТЪКАН

Свойства на тъканите:

 Регенерация
 Хипертрофия
 Хиперплазия
 Атрофия
 Дегенерация
 Метаплазия
 Неоплазия
ЕПИТЕЛНА ТЪКАН
 ЕПИТЕЛНА ТЪКАН

 Покрива тялото и граничните повърхности на органите.

Изгражда жлезите.
 Преобладават клетките пред междуклетъчното
вещество.
 Морфологична и функционална полярност.
 Няма кръвоносни съдове - разполага се върху слой от
хлабава съединителна тъкан, от чиито съдове зависи.
 Лежи върху базална мембрана, чрез която се залавя за
подлежащата съединителна тъкан.
 ЕПИТЕЛНА ТЪКАН

Функции на епителната тъкан:

 БАРИЕРНА
– физична (покривна) – осигурява защита
– химична
 ТРАНСПОРТНА
– резорбция – чрез микровили, нагъвания на базалната
част и др.
 СЕКРЕТОРНА
– секреция на йони и макромолекули
 ЕПИТЕЛНА ТЪКАН

1. Микровили
2. Клетъчно ядро
3. Базална мембрана
4. Хлабава съединителна тъкан
 ЕПИТЕЛНА ТЪКАН

I. ПОКРИВЕН ЕПИТЕЛ
Класификация

1. Според контакта на клетките с

БАЗАЛНАТА МЕМБРАНА епителите
се делят на две категории –
ЕДНОСЛОЕН И МНОГОСЛОЕН.

2. Според ФОРМАТА на клетките

епителите биват – ПЛОСЪК,
КУБИЧЕН, ПРИЗМАТИЧЕН.
ЕПИТЕЛНА ТЪКАН
 ЕПИТЕЛНА ТЪКАН

МЕЗОТЕЛ

ТРАХЕЯ
 ЕПИТЕЛНА ТЪКАН

II. ЖЛЕЗИСТ ЕПИТЕЛ

 Клетките (гландулоцити) са разпръснати като едноклетъчни

жлези, или се разполагат под нивото на даден епител, като част от
даден орган или образуват самостоятелни органи (жлези).

 Произведените секрети се използват от други клетки или за

определена физиологична дейност. Според мястото на отделяне
секретът бива екзокринен (канали) или ендокринен (съдове).

 Фази на секрецията:
– приемане на вещества през базална ламина
– синтез и натрупването
- отделяне на секрета
– възстановяване
 ЕПИТЕЛНА ТЪКАН

Видове секреция

Merocrine
 ЕПИТЕЛНА ТЪКАН

ЕКЗОКРИНЕН ЕПИТЕЛ

ИНТРАЕПИТЕЛИАЛНИ

ИНТРАМУРАЛНИ

ЕКСТРАМУРАЛНИ
 ЕПИТЕЛНА ТЪКАН

ЕНДОКРИНЕН ЕПИТЕЛ

 Секреторен епител, който изгражда жлези с ВЪТРЕШНА СЕКРЕЦИЯ.

 Липсват отводни канали и секретът се излива В КРЪВТА.

 Секретът се нарича инкрет или ХОРМОН.

 Морфологични видове ендокринен епител.

– Купчинки от клетки - хромафинна система, Лайдиговите
клетки
– Клетъчни повлекла - Лангерхансови острови на
панкреаса, хипофиза
– Фоликули - кухини изпълнени със секрет - щитовидна
ЕПИТЕЛНА ТЪКАН

ЩИТОВИДНА ЖЛЕЗА
ЕПИТЕЛНА ТЪКАН
 СЪЕДИНИТЕЛНА ТЪКАН

ОПРЕДЕЛЕНИЕ:

Съвкупност от клетки с мезенхимен произход и

голямо количество междуклетъчно вещество, която
заема междинно положение и запълва
пространсдтвото между останалите тъкани и
изпълнява свързваща, формообразуваща, опорна,
трофична и защитна функция.
 СЪЕДИНИТЕЛНА ТЪКАН

ХАРАКТЕРИСТИКИ:
 Тясно свързана с процесите на вътрешното
метаболитно равновесие – хомеостазата.
 Няма достъп до външната среда и се
свързва с нея посредством епителната
тъкан.
 Широко застъпена в организма. Заема 50%
от телесния обем

структура:
1. Клетки
2. Междуклетъчно вещество
А) Влакна - колагенни
- еластични
- ретикуларни
Б) Аморфна субстанция
 КЛЕТКИ НА СЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАН

КЛАСИФИКАЦИЯ
I. Според МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО:
1. ФИКСИРАНИ - стабилна популация от
дългоживеещи клетки (фибробласти
остеобласти хондробласти одонтобласти
циментобласти липоцити някои пигментни
клетки).
2. СВОБОДНИ - променлива популация от
подвижни клетки, навлизащи в съединителната
тъкан от кръвта (макрофаги мастоцити
плазматични клетки гранулоцити)
 КЛЕТКИ НА СЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАН

КЛАСИФИКАЦИЯ
II. Според ФУНКЦИЯТА:
1. ПРОДУКТИВНИ (фибробласти,
хондробласти, остеобласти, одонтобласти)
2. ТРОФИЧНИ (адипоцити)
3. ЗАЩИТНИ (макрофаги, плазмоцити,
мастоцити)

- бласти - цити
 КЛЕТКИ НА СЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАН

ФИБРОБЛАСТ
ФИБРОБЛАСТ → ФИБРОЦИТ
 КЛЕТКИ НА СЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАН

AДИПОЦИТИТЕ са специализирани в
натрупвнаето на неутрални липиди
(триглицериди) като резервен материал.

Най-често присъстват в различно

количество в хлабавата съединителна
тъкан или формират МАСТНАТА ТЪКАН.
Мултилокуларна (кафява)
мастна тъкан

Унилокуларна
(бяла) мастна тъкан
 КЛЕТКИ НА СЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАН

МАКРОФАГИТЕ са фагоцитиращи Моноцит

МОНОЦИТ
клетки.
Произхождат от кръвните моноцити.
Могат да бъдат подвижни или
фиксирани.
Притежават голям брой лизозоми.
Макрофаг
МАКРОФАГ
 КЛЕТКИ НА СЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАН

МАСТОЦИТИТЕ съдържат голям брой секреторни

гранули.
В гранулите се съдържа хепарин, хистамин и др. aктивни
вещества.
При бързото им освобождаване настъпват алергични
реакции.
Произхождат от недиференцирани клетки в костния
мозък.
 КЛЕТКИ НА СЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАН

ПЛАЗМАТИЧНИТЕ КЛЕТКИ са
големи (20 µm), овоидни
клетки.
Произлизат от В-лимфоцитите.
Притежават базофилна
цитоплазма, ексцентрично
разположено сферично ядро,
добре развити ГЕР и АГ.
Образуват антитела.
 МЕЖДУКЛЕТЪЧНО ВЕЩЕСТВО НА
СЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАН

СТРУКТУРНА ОРГАНИЗАЦИЯ:
ОСНОВНАТA СУБСТАНЦИЯ представлява
1. Основна субстанция желеподобна материя (60 – 70% тъканна
2. Влакна течност) изградена главно от полимери
известни като протеогликани - големи
 Колагенни хидрофилни полизахаридни вериги
 Еластични (глюкозаминогликани - ГАГ), свързани
ковалентно с белтъчна сърцевина.
 Ретикуларни
 МЕЖДУКЛЕТЪЧНО ВЕЩЕСТВО НА
СЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАН

КОЛАГЕННИТЕ ВЛАКНА (диаметър 1-20 µm) са много устойчиви на

обтягане, но имат малка разтегливост – около 5% от дължината им.
Изградени са от фибрили (0.1-0.5 µm), които съдържат
микрофибрили (50-90 nm), съставени от тропоколагенови молекули
(280 nm/1.4 nm), определящи напречната набразденост на
колагенните влакна.
Проколаген
 21 типа колаген,
разпределен в
различните видове
съединителна тъкан.
 Гликопротеинът
фибронектин участва
в организацията на
колагенните фибрили.
 Синтезът на колаген е
вит. С зависим.
 МЕЖДУКЛЕТЪЧНО ВЕЩЕСТВО НА
СЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАН

ЕЛАСТИЧНИТЕ ВЛАКНА са
извънредно еластични на опъване
(до 150% от дължината им).
Когато са в голямо количество, са
жълтеникави на цвят.
По-тънки са (0.2-4 µm) от
колагенните влакна и се
разклоняват.
Изградени са от централно
разположен протеин еластин и
периферно разположени
микрофибрили от фибрилин.
Изтъкват се селективно с орцеин
или резорцин-фуксин.
 МЕЖДУКЛЕТЪЧНО ВЕЩЕСТВО НА
СЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАН

РЕТИКУЛАРНИТЕ ВЛАКНА са
изградени от колаген тип III и
образуват мрежовидни
структури.
Осигуряват опорна мрежа
(reticulum) за клетките в тъкани
и органи
Имат най-малкият диаметър от
0.5-2 µm между влакната на
съединителната тъкан.
Проявяват афинитет към
солите на среброто и затова се
наричат аргентофилни или
аргирофилни
 КЛАСИФИКАЦИЯ НА СЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАН
А. Ембрионална съединителна тъкан
(с недиференцирано междуклетъчно вещество)
1. Мезенхимна
2. Пихтиеста (слизеста)
Б. Зряла съединителна тъкан
1. Съединителна тъкан с влакнесто междуклетъчно
вещество
а. Хлабава
б. Ретикуларна
в. Мастна
г. Фиброзна
(1) Колагенна
(2) Еластична
2. Съединителна тъкан с твърдо междуклетъчно вещество
а. Хрущялна
б. Костна
3. Съединителна тъкан с течно междуклетъчно вещество
а. Кръв
СЪЕДИНИТЕЛНА ТЪКАН С НЕДИФЕРЕНЦИРАНО
МЕЖДУКЛЕТЪЧНО ВЕЩЕСТВО

Мезенхимна Пихтиеста
 СЪЕДИНИТЕЛНА ТЪКАН С
ВЛАКНЕСТО МЕЖДУКЛЕТЪЧНО ВЕЩЕСТВО

Хлабава Ретикуларна Мастна

Фиброзно-компактна правилна Фиброзно-компактна неправилна 32

Съединителна тъкан с твърдо междуклетъчно вещество

Клетки на хрущяла Прогениторни клетки – стволови клетки

недиференцирани мезенхимни клетки.
Хондробласти – секретират колаген тип
II и междуклетъчния матрикс.
Хондроцити – зрели хондобласти,
секретират алкална фосфатаза
спомагаща за калцирането на хрущяла.
Хондрокласти – синцитиални
макрофаги с моноцитарен произход,
отстраняват калцирания хрущял.

Перихондрални клетки – стволови

клетки, от които се образуват
хондробластите.
Перихондралните клетки приличат на
фибробластите на другите видове
съединителна тъкан.
Перихондриум – съединителнотъканна
обвивка на по-вечето хрущяли. 33
 Видове хрущял

Фетален скелет Ушна мида Междупрешненен диск

I. Хиалинен хрущял II. Eластичен хрущял III. Влакнест хрущял 34

 Хиалинен хрущял
Хoндроцити и матрикс
Хондроцитите са зрели
хондобласти, загубили
митотичната си и секреторна
активност.
Разположени са единично или в
малки групи от 2 до 8 клетки
(изогенни групи) в пространства
наречени лакуни.
Около всяка изогенна група има
базофилно междуклетъчно
вещество наречено териториален
матрикс.
Между изогенните групи
междуклетъчно вещество
формира интертериториалния
матрикс.
Матриксът се изгражда от колаген,
протеогликани и ГАГ (хондроитин
сулфат & кератан сулфат). 35
ЕЛАСТИЧЕН ХРУЩЯЛ

Еластичният хрущял съдържа

голямо количество еластични
влакна, от където идва
наименованието му.
Изогенните групи включват по-
малко на брой от 1 до 4
хондроцита.
Еластичният хрущял изгражда
евстахиевата тръба, ушната
мида, надгръклянника.

Оцв. с Орцеин 36
 КОСТНА ТЪКАН

Клетки на кoстта  Остеопрогениторни клетки

(стволови клетки) - недиференцирани
мезенхимни клетки в периоста,
Хаверсовите и Фолкманови канали.
 Остеобласти – секретират колаген и
основното вещество на матрикса.
Съдържат алкална фосфатаза.
 Остеоцити – трансформирани
остеобласти с приключила синтетико-
секреторна активност.
 Остеокласти – големи фагоцитиращи
клетки с моноцитарен произход и 20-
50 ядра. Разграждат минералната и
органичната съставка на матрикса.
Органичната съставка на матрикса е около 25% - колаген,
гликопротеини, протеогликани (кератан сулфат,
хондроитин сулфат и хиалуронова к-на).
Минералната съставка на матрикса е около 75% - калциев
фосфат, калциев карбонат и кристален хидроксиапатит. 37
 ОСТЕОЦИТИ

 Остеоцитите имат
множество радиерно
разположени израстъци и
са заобиколени от напълно
калцирано костно
вещество, синтезирано от
самите тях.
 Разположени са в кухини,
наречени лакуни, а
израстъците им - в
каналчета.

38
Плътно костно вещество Остеон
Substantia compacta
Остеонът е
Остеон - остеоцитите сa подредени основната
в успоредно разположени пластинки структурна
(ламели) около централно вървящ единица на
канал (Хаверсов). ламеларната
кост.
Хаверсовите канали са свързани с
напречно разположени канали,
наречени Фолкманови канали.
В каналите вървят кръвоносни
съдове за изхранването на костта.

Гъбесто костно вещество

Substantia spongiosa

39
СЪЕДИНИТЕЛНА ТЪКАН С ТЕЧНО МЕЖДУКЛЕТЪЧНО ВЕЩЕСТВО

Кръвта е съединителна тъкан с течно междуклетъчно вещество.

Циркулира в сърдечно-съдовата система.
Съдържа два основни компонента:
Формени елементи (кръвни клетки и тромбоцити)
Плазма 40
Общи параметри на кръвта
Жени – 4-5 L
Обем
Мъже – 5-6 L
Жени – 12-16 g/dL
Хемоглобин
Мъже – 13-18 g/dL
Жени – 37-48%
Хематокрит
Мъже – 45-52%
Брой на Жени – 4.2 х 5.4 106/µL
еритроцитите Мъже – 4.6 х 6.2 106/µL
Брой на
130 000 – 360 000/µL
тромбоцитите
Брой на
5 000 – 10 000/µL
левкоцитите

Кръвната плазма съдържа 91% вода, около 8%

протеини, 0.8% неорганични субстанции, 0.2%
нискомолекулярни органични субстанции
(аминокиселини, монозахариди, хормони,
витамини, липопротеини и др.).
41
КРЪВНИ ПРОТЕИНИ

Aлбумини – 60% от плазмените

протеини, имат отношение към
колоидо-осморичното налягане
на плазмата. Промените им
повлияват кръвното налягане и
баланса на течностите.
Глобулини – алфа- и бета-
глобулините са транспортни
протеини на слабо разтворими
субстанции (жлъчни к-ни,
хормони), гама-глобулините
(имуноглобулини) са антитела
със защитна функция.
Фибриноген – образува фибрин
в крайната фаза на
кръвосъсирването.
42
КРЪВНИ КЛЕТКИ

 ЕРИТРОЦИТИ – червени
кръвни клетки
 ЛЕВКОЦИТИ – бели
кръвни клетки
 Гранулоцити
 Неутрофили 60-70%
 Еозинофили 2-4%
 Базофили 0-1%
 Агранулоцити
 Лимфоцити 20-30%
 Моноцити 3-8%
 Кръвни плочки -
тромбоцити

43
 БЕЛИ КРЪВНИ КЛЕТКИ
ГРАНУЛОЦИТИ

Неутрофили Еозинофили Базофили

44
 БЕЛИ КРЪВНИ КЛЕТКИ
AГРАНУЛОЦИТИ

Моноцити Лимфоцити

45
 Костен мозък

Хемопоеза
Еритропоеза
Миелопоеза
Тромбопоеза

тромбоцити

мeгакариоцит 46