22.

Епителната тъкан покрива свободните повърхности на тялото. Тя е съставена от

еднозначно диференцирани и специализирани във функционално и структурно
отношение клетки и минимално количество междуклетъчно вещество. Те изпълняват
покривна, веществообменна и секреторна функция. Клетките могат да бъдат подредени
в един или няколко слоеве.
Различните видове епителна тъкан имат различна хистогенеза и могат да произхождат
от четирите зародишни листа. От ектодермата произлизат епидермисът на кожата и
епителът на носната и устната кухина. От ендодермата – епителите на
храносмилателната, дихателната система и черния дроб, както и епителът на някои
ендокринни жлези (щитовидна жлеза, паращитовидни жлежи). От мезодермата
произхождат серозните обвивки на матката и маточните тръби и епителите на
бъбреците и уретерите. С мезенхимен произход са епителите на кръвоносните съдове и
сърцето.
Клетките на епителната тъкан са разположени в пограничните области между външната
среда и вътрешната среда на организма. При тях се наблюдава послойна организация.
Малкото количество междуклетъчно вещество и големият брой междуклетъчни
контакти гарантират целостта на слоя. При голяма част от клетките на еднослойните
епители (секреторни, резорбционни) се наблюдава полярност – разграничават се
базална и апикална част с различни морфо-функционални характеристики. При
многослойните епите полярност се открива в различните слоеве. Характерно за
епителните клетки е че са подредени върху базална мембрана с дебелина 20-300 нм,
синтезирана от епителната и подлежащата съединителна тъкан. Съдържа
глюкопротеини, протеогликани, колаген тип 3 и ретикуларни влакна. Дава
положителна ПАС-реакция. Електрономикроскорски се разграничават 2 части –
базална ламина и ретикуларна ламина, като при базалната ламина понякога могат да се
разграничат три зони: lamina lucida, lamina densa и lamina rara. Основното свойство на
базалната мембрана е избирателната и пропускливост. Тя действа като филтър за
кислород, метаболити, кръв и други. С възрастта базалната мембрана задебелява и
пропускливостта и намалява.
В епителната тъкан липсват кръвоносни съдове. Тя се изхранва от подлежаща
съединителна тъкан чрез дифузия на кислород и хранителни вещества. Между клетките
на епителната тъкан се разполагат и нерни окончания, които обуславят нейната сетивна
функция. Клетките на епителната тъкан са високоспециализирани и съдържат както
задължителни органели, така и някои специализирани като микровили, реснички,
тонофибрили. За епителната тъкан е характерна засилената физиологична регенерация
и подмяната на клетките.
Класификация
1. Еднослоен епител
- Еднослоен плосък епител
- Еднослоен торцевиден епител
- Еднослоен кубичен епител
- Еднослоен цилиндричен епител
+ Покривен
+ Резорбтивен
+ Секреторен
+ Ресничест
- Привидномногослоен цилиндричен рестничест епител
- Преходен епител на Хенле
- Полиморфен епител на Манковски
2. Многослоен епител
- Многослоен невроговяващ епител
- Многослоен вроговяващ епител
- Корнеален епител
3. Жлезист епител
- Екзокринен епител
+ Тубулозен
+ Ацинозн
+ Тубуло-Ацинозен
- Ендокринен епител
- Екзо-ендокринен епител