35.

Tъкани- определение, класификация, произход и общи свойства

1. Хистология- наука за тъканите

- Обща- изучава произхода, диференциацията и структурата на отделните тъкани
- Специална (органна хистология, микроскопска анатомия)- микроскопската структура на
органите
2. Тъкан (определение)- съвкупност от еднозначно диференцирани в морфологично и функционално
отношение клетки и междуклетъчно вещество.
3. Класификация:
- Биша за пръв път въвежда термина „тъкан“-
- Биша описва в своята „Обща анатомия“ 21 вида тъкани
- Майер за пръв път използва термина „хистология“, редуцира тъканите до 8 вида
- Шлайден и Шван разглеждат тъканта като клетъчна организация
- Лайдиг редуцира тъканите до 4 (епителна, съединителна, мускулна, нервна)
- Приета е класификацията, според която има 4 основни вида тъкани
- В някои страни като Канада, Италия, Швеция, САЩ, България и др. някои морфолози приемат
половата тъкан като основна тъкан, но кръвната тъкан не се приема за основна, а за подвид на
съединителнта

Тъкан Клетки Междуклетъчно Функция

вещество
Епителна Агрегирани полиедрични клетки Много малко Покривна и секреторна
количество
Съединителна Различни типове фиксирани или Изобилно Опорна и защитна
свободни клетки количество
Мускулна Елонгирани контрактилни клетки Умерено Двигателна
количество
Нервна Клетки с преплитащи се израстъци Няма Предаване на нервни
импулси
4. Произход на тъканите
- Тези тъкани, съставени от клетки и екстрацелуларен матрикс, не съществуват в организма
изолирани, а асоциирани една с друга в различни пропорции, формирайки различните органи и
системи на човешкото тяло.
- Произход- от трите зародишеви листа (ектобласт, мезобласт и ендобласт) и от мезенхима.
 Ектобласт:
 Нервна тъкан без микроглия
 Епидермис (кожа)
 Косми, mm. arrectores pilorum, епитела на потни, мастни и млечни жлези, нокти,
миоепителни клетки на потните жлези
 Леща, роговица и вътрешни мускули на окото
 Външно и вътрешно ухо
 Невроепител на сетивните органи
 Епител на устната кухина (включително емайл и амелобласти)
 Епител на носната кухина, околоносните синуси
 Слюнни жлези
 Епител на аналния канал
 Епител на епифиза, хипофиза и сърцевината на надбъбречните жлези,
хромафинни клетки
 Мезобласт:
 Скелетна и сърдечна мускулна тъкан
 Епител на каналчетата на бъбрека, на чашките, легенчето и уретерите
 Епител на половите жлези и гениталните канали
 Епител (мезотел) на перитонеалната, плевралната и перикардната кухини
 Дерма на кожа
 Фиброзна и съдова обвивка на окото
 Средно ухо
  Епител на кората на надбъбречните жлези
 Ендобласт:
 Епител на гастроинтестиналния тракт и жлезите му (без епитела на устна
кухина и анален канал)
 Епител на гълтач, Евстахиева тръба, сливици, ларинкс, трахея, бронхи и
алвеоли
 Епител на пикочен мехур, на уретра, на жлъчен мехур
 Епител на простата, булбоуретрални жлези, влагалище, преддверие и
асоциирани жлези (Бартолинови и по-малки вестибуларни)
 Епител на щитовидна жлеза, паращитовидни жлези, тимус – ретикуларните му
клетки.
 Мезенхим:
 Всички подвидове на съединителната тъкан, кръвта и кръвотворната тъкан
 Одонтобласти, циментобласти, циментоцити и пулпа на зъба
 Гладка мускулна тъкан
 Съдов ендотел
 Микроглия
5. Общи свойства на тъканите:
- Регенерация- възможността за възстановяване след увреждане или износване
 Перманентна физиологична регенерация- напр. всеки ден се разрушават 200мрд.
еритроцита и още толкова се образуват
 Циклична физиологична регенерация- в лигавицата на матката този процес протича
циклично
 Реставрационна физиологична регенерация – не се заменя цялата клетка, а се
изграждат вътрешни клетъчни структури
 Най- малки възможности за регенерация: напречнонабраздената сърдечна и скелетна
мускулна тъкан и нервната тъкан
- Дегенерация – промяна в структурата и вида на тъканите, водещa до увреждане на
специфичните функции на клетките
- Хипертрофия – нарастване на обема и размерите на клетките( гладкомускулни клетки на
матката при бременност, скелетни мускули при физическа тренировка)
- Атрофия – намаляване обема на органа или съответната тъкан
 Нумерична атрофия- намаляваме на броя на клетките
 Обемна – намаляване на размерите и общата маса ма клетките
 Физиологична- след бременност
 Патологична- при болест
- Хиперплазия – бързо разрастване на тъканите в резултат на абсолютното увеличение на броя
на клетките чрез усилено митотично делене (гладки мускулни клетки, епителни клетки)
- Аплазия – пълна липса на опеделен вид клетки, тъкан или орган
- Метаплазия – превръщане на един вид диференцирана тъкан в друг вид, но в рамките на
съответния основен вид тъкан; при премахването на дразнещите ефекти е обратима
 Физиологична (хлабава съед. тъкан се превръща в мастна)
 Патологична (многослоен плосък невроговяващ епител се превръща във вроговяващ)
- Неоплазия (туморно, неопластично израждане)- процес, при който клетките в тъканите се
делят неконтрилируемо, игнорирайки супресорните сигнали, които лимитират клетъчния
растеж; клетките се променят структурно и функционално и се превръщат в тумори
6. Всяка тъкан се характеризира с:
- Стабилна дфиференцировка
- Характерна обмяна на веществата
 тахитрофни – кръвна, епителна, нервна
 брадитрофни – костна, хрущялна
- Характерна биосинтетична дейност – произвеждат характерни вещества
- Специфични функционални диференциации – нервна, мускулна, епителна
- Характерни регенеративни възможности – висока или ниска
- При култивиране образуват тъканноспецифични структури