29.

Тъкани: определение, класификация, произход и общи свойства

1. Определение – съвкупност от диференцирани в морфологично и
функционално отношение клетки и междуклетъчно вещество.
2. Класификация – епителна, съединителна, мускулна и нервна.
3. Общи свойства – регенерация, хиперплазия и хипертрофия, атрофия,
метаплазия, неоплазия.
1) Регенерация – възможност за възстановяване след увреждане или
износване.
 Перманентна физиологична регенерация – еритроцити
 Циклична физиологична регенерация – лигавицата на матката
2) Дегенерация – промяна в структурата и вида на тъканите, водеща до
увреждане специфичните функции на клетките .
3) Хиперплазия – бързо разрастване на тъканите, в резултат на абсолютното
увеличаване броя на клетките, което се осигурява от засилено митотично
делене.
 Гладки мускулни клетки, епителни клетки и др.
4) Хипертрофия – не се осигурява чрез митоза, а чрез увеличаване на
клетъчните размери.
 Гладкомускулните клетки на матката при бременност, скелетните мускули при
физическа тренировка и др.
5) Атрофия – намаляването на обема на орган или съответна тъкан. Бива два
вида:
 Неумерична – намаляване броя на клетките
 Обемна – намаляване масата на клетките
6) Аплазия – пълната липса на определен вид клетки, тъкан или орган.
7) Метаплазия – Превръщането на един вид диференцирана тъкан в друг,
но в границите на съответния вид основна тъкан.
 Физиологична – превръщане на хлабавата съединителна тъкан в мастна
 Патологична – превръщане на многослойния плосък невроговяващ епител
във вроговяващ. -> левкоплакия
8) Неоплазия – Процес, при който клетките в тъканите се делят
неконтролируемо игнорирайки супресорните сигнали, които лимитират
клетъчния растеж. Клетките започват неконтролируема пролиферация. Те
са генетично променени – наличие на онкогенни мутации, които не им
позволяват да се подчиняват на механизмите на обратна връзка. Различните
въздействия водят до промени в хромозомите имащи за резултат промяна в
стабилността на иРНК, което има за последствие неконтролиран клетъчен
растеж или делене. Клетките се променят структурно и функционално и
образуват тумори. Те не са диференцирани. Диференцираните клетки,
обикновено, с някои изключения, не се делят. Те се заместват от
пролифериращи и диференциращи се стволови клетки. Тези клетки са
способни да се трансформират в туморни клетки, като в тях е възможно да
настъпят онкогенни мутации на ДНК. Възможно е онкогенната мутация да
блокира апоптоза и да индуцира сигнали за растеж на клетката. В резултат
на подобни мутации хематогенни прогениторни клетки се получават различните
видове левкемии.