2020/2021

Обща Патология
1. Въведение в патологията. Методи.
Проучване на патологични процеси и реакции на организма спрямо действието
на различни патогенни фактори.
 Аутопсионен метод - извършва се от обдуцент; макроскопско и
хистопатологично изследване на тялото и органите; дели се на класическа
(дисекция на органите, изваждането им и извършването на некропсично
изследване) и минимална (само на съответен орган/група от органи)
 Некропсичен метод - изследване на тъканни проби от аутопсия на
тъканно, клетъчно и субклетъчно ниво

2. Етиология и патогенеза. Видове увреждащи

фактори.
Има два вида етиологични фактори:
 Генетични - наследствени мутации и заболявания свързани с генетични
нарушения или полиморфизъм
 Придобити - настъпили при инфекции, хранене, физически фактори и т.н.
Видове оцветяване според микроорганизмите:
 Грам за бактерии
 Гимза за helicobacter pylori
 Левадити за спирохети
 Цил-нилсен за туберкулозни бактерии
Увреждащите фактори включват: затлъстяване, тютюнопушене, високи нива на
Холестерол, високо кръвно налягане, липса на физическа активност, стрес и т.н.

3. Обратима клетъчна увреда. Клетъчен оток.

Механизми на възникване.
Основните функции на клетката са: продукция на АТФ, синтез на
макромолекули, транспорт, ендо- и екзо-цитоза, интрацелуларно складиране и
репродукция.
Адаптация - обратим функционален и структурен отговор на
промени/патологични стимули и установяване на ново стабилно състояние,
позволяващо на клетката да оцелее. Примери: хипертрофия (увеличен размер),
хиперплазия (уеличен брой), атрофия (намален брой) и метаплазия (промени
във фенотипа).
 2020/2021

Етиология на клетъчните увреждания: исхемия, физични и химични агенти,

имунологични реакции. Клетъчните увреждания могат да бъдат:
 Обратими - клетъчен оток и мастна дегенерация
 Необратими - завършващи с клетъчна смърт
Клетъчен оток - свръхнормно натрупване на вода в цитоплазмата на клетките
на паренхимни органи; те имат бледа повърхност и мътна анатомична структура;
фино-зърниста цитоплазма и дегранулация на ЕПР; силно раздути митохондрии;
Вакуолна дегенерация - по-тежка, напреднала фаза на отока; раздаличени
органели; изченали кристи на митохондриите;
Хидротопична дегенерация - най-тежка „балонна дегенерация“; при
остър/хроничен активен хепатит, нефротични синдроми и изтощение на
организма; раздут и нееластичен орган; силно уголемени клетки и бледа
хомогенизирана плазма; ХД се разглежда като гранична фаза между
възстановимото и невъзстановимото;

 пикноза - сбръчкване и хомогенизиране на хроматина в ядрото

 кариорексис - разрушаване на ядрената мембрана
 кариолизис - разтваряне и изчезване на хроматина
Клетъчна смърт - поради исхемия, инфекция и токсини; Два основни пътя:
 Некроза - патологичен процес
 Апоптоза - ппц НЕ е свързана с клетъчно увреждане
Автофагия - лишаване от нутриенти; завършва с клетъчна смърт
Метаболитни нарушения - натрупване на П, Л и ВХ в клетката; Калций се отлага
на местата на клетъчна смърт;
Клетъчен отговор - зависи от характера на стимулите, продължителността и
силата им; последиците зависят от типа клетка, състоянието ѝ и адаптацията;
Биохимични механизми на увреждане:
 изчерпване на АТФ - поради хипоксия (дефицит на О2), исхемия
(редуциран кръвоток) или хипоксемия (намален О 2 в кръвта); Последици:
нарушена натриева и калциева помпа, дегранулация на ЕПР, а ако са
лишени от О2 белтъците в клетките могат да се нагънат погрешно;
 увредени митохондрии - поради увеличен цитозолен калций, оксидативен
стрес или Фосфолипаза А; Последици: повишена пропускливост на
вътрешната ММ, при постъпването на Цитохром Ц в плазмата настъпва
апоптоза;
 инфлукс на Калций - настъпва при исхемия; ппц се складира в
митохондриите; активира: Фосфолипази и Протеази като по този начи
индуцира апоптозата;
 нарушен мембранен пермеабилитет - настъпва поради изчерпване на
АТФ, ненормалната калциево-медиирана активация на Фосфолипазите,
 2020/2021

от бактериални токсини или вирусни протеини и нарушения на

цитоскелета; интрацелуларните протеини попадат в циркулацията и могат
да се открият в други тъкани (миокард - креатинкиназа и тропонин; ЧД -
алкална фосфатаза и трансаминази);
 увреждане на ДНК и протеините - има механизми за възстановяване, но
при тежки случаи настъпва апоптоза;

4. Некроза. Същност. Видове. Изход.

Представлява локална смърт в живия организъм, дължаща се на необратими
промени, като функциите са напълно прекратени.
При миокарден инфаркт - в кръния серум е повишен креатинкиназата, тропнин
Т + I (МАX на 24ч) и ЛДХ.
Промени в компонентите:
 ГАГ - деполимеризира, набъбва и се втечнява
 Колаген - пропива се с плазмени белтъци (фибрин), като се превръща в
хомогенна маса и се разпадат/лизират
 Ретикулни влакна - запазват се най-дълго, но и те се разпадат накрая
Тъканен детрит – разпад на клетките и на междуклетъчното в-во
Физични фактори: температура, атмосфермо налягане, радиация и ел.ток
Химични фактори: концентрирани киселини или основи, HCl, азотни в-ва, при
попадането на панкреасен сок извън него
Биологични фактори: бактерии (ЛП им), вируси и гъби
Коагулационна некроза - плътни, бледи, конусовидни петна по органа (или в
дълбочина), а микроскопски структурните очертания са запазени; денатурация
на структурните протеини и ензимите; настъпва коагулация на ензими, с което
се преодолява протеолизата;
Коликвационна некроза - втечняване на тъканите, поради хидролитичните
ензими; предшества се от оток и бързо ензимно разграждане след което
настъпва малация (най-често в мозъка, поради мозъчен инфаркт или
бактериална инфекция, при която се образува абсцес = гной); НЯМА запазване
на структури или морфология; предимно в богати на течности и бедни на
белтъци тъкани; в зоната в мозъка се намират липофаги;
Вторична коликвация - размекване на огнищата на коагулационна некроза
Казеозна некроза - настъпва при туберкулоза или някои гъби; тъканта е
трошлива, сиреноподобна, с НИКАКВИ запазени структури; поради голямото
количество липиди е потисната лизозомалната протеолиза;
 2020/2021

Гумозна некроза - плътни и еластични тъкани, наподобяващи каучук; при

сифилис; наподобява коагулационната некроза като клетъчните очертания са
запазени, както и колагенните влакна;
Хеморагична некроза - некротична тъкан пропита с ЧКК; предшестващ венозен
застой, водещ до клетъчна смърт поради неоттичане на кръвта и настъпилата
конгестия; при рехави тъкани;
Фибриноидна некроза - деструкция на влакнестите структури на основното
вещество и съед.тък. със необратима дезорганизация; в артериоли при
злокачествена хипертония и на дъното на остра язва;
Некроза на мастна тъкан (стеатонекроза) - панкреатичните ензими разграждат
мембраните на адипоцитите и хидролизират ТАГ; изглеждат като „капки от
свещ“;
Травматична некроза - слд изгаряне с горещи предмети/вода;
Ангиогенна некроза (инфаркт) - в резултат на запушване на съд, поради
тромбоза, емболия, продължителен спазъм;
 анемични или хеморагични инфаркти
Декубитус - некроза на тъкан, подложена на натиск; от залежаване;
Гангрена - некроза на тъкани, имащи контакт с външната среда;
 Влажна - отнася се към коагулационната некроза със суперпонирана
инфекция с коликвационен компонент; мръснозелени с миризма;
пневмонии;
 Суха - при бедни на течности тъкани, измръзване/изгаряне; сбръчкани и
сивочерни;
Нома - при деца до 2 год.; влажна ганрена на меките тъкани на бузите;
Секвестър - некротичен участък сред живите тъкани; образува се капсула около
костния секвестър изпълнена с гной;
Изход
 Благоприятен - реактивно възпаление с последваща гранулационна
тъкан; образуване на цикатрикс;
 Инкапсулация - зряла съед.тък. около некрозата
 (след коликвационна некроза) образуване на псевдокиста;

5. Смърт - клинична и биологична. Белези.

Необратимо прекратяване на основните жизнени функции на организма.
Танатология - причините за настъпване на смъртта;
Видове: естествена, вследствие на заболяване и насилствена.
Времетраене: внезапна и агонална (минути до дни).
 2020/2021

Клинична смърт - след спиране на сърцевата дейност и дишането;

предшествано от агония (некоординирани действия на хомеостазата);
възможност за реанимация до 5-6 минути;
Мозъчна смърт - настъпили са НЕвъзвратими увреждания на мозъчните
структури (кома, апнея, плоска ЕЕГ); запазената сърдечна дейност позволява
трансплантиране на органите;
Биологична смърт - след клиничната смърт; настъпва по различно време за
различните тъкани; организмът става труп;
Морфологични белези:
 хистохимично изследване - малко окислителни, повече хидролитични
ензими
 ултраструктурно - явни промени около 10ия час
 микроскопски промени - в тъканите на кожата, бъбреците, сърцето, БД
след 24 часа
Признаци:
 послесмъртни петна (30 мин); долните крайници и гърба без скапулите;
 вкочаняване (1-2 до 3-4 часа); отгоре надолу; след 2-3 дни изчезва в
същата последоват; с постепенното разграждане на АТФ се нарушава
връзката между А и М нишки;
 изстиване (най-рано 2ри час); до изравняване с околната или 1°С по-
ниска; с 1°С на час;
 кръвосъсирване (във вени и дясната половина на сърцето)
 изсъхване на лигавици (изпарения на влага от трупа)
 разлагане на трупа (автолиза и гниене на меките тъкани)

6. Инфаркт. Патогенеза. Видове.

Инфаркта (ангиогенна некроза) възниква в резултат на обструкция на
кръвоносен съд.
Причини: тромбоза, емболия, продължителен спазъм;
Разглеждат се два вида инфаркт:
Анемичен (бял) - при непроходимост на магистрален артериален клон;
наблюдава се при миокарда, слезката, бъбреците и мозъка; стават
макроскопски след 24тия час (в мозъка по-късно) като по-бледи петна по
паренхима на органа; обикновено са с конична форма (в разрез - триъгълна),
като често са обвити с тънка червена хиперемична линия. На върха на конуса се
намира обтуриращ тромб; разграничават се 3 стадия: донекротичен,
некротичен и стадий на цикатризация.
Хеморагичен (червен) - характерен за органи с двойно кръвообращение като
бели дробове и черен дроб (понякога и горната мезентерия на тънкото черво),
като настъпва при обструкция на функционалния им клон и предшестващ
 2020/2021

венозаен застой; *В мозъка са обикновено емболични и се обясняват с дистално

придвижване на тромбоембола, при което в некротичната зона навлиза кръв
през реперфузираните артериални клони.
При напълно оформен инфаркт се установява коагулационна некроза (в мозъка
- коликвационна), ограничена с възпалително-демаркционен вал.
Анемичен инфаркт на миокарда - висока честота, смъртност; Най-често в лявата
камера, региона кръвоснабдяван от лявата и дясната коронарна артерия.
Според мястото му в дебелината той може да бъде:
 Трансмурален - най-чест, при обструкция на магистрален клон, обхваща
ендокарда, целия миокард и епикарда. В зоната на обструкция на
епикарда се развива фибринозен (епистенокардичен) перикардит, а при
ендокарда - тромботични наслоявания (париетална тромбоза).
 Субендокарден - по-малък по обем; обструкция на малък съд;
Хеморагичен инфаркт на миокарда - тъмно-червени и обилно пропити с
еритроцити, които в последствие се слепват и хемолизират, а в периферията -
левкоцитен вал.
Полиморфонуклеарите нахлуват в некрозата и разграждат некротичните
продукти, които в последствие се резорбират чрез лимфния дренаж и
фагоцитоза. Накрая се разраства гранулационната тъкан и се образува
цикатрикс. В мозъка завършва с псевдокиста, а ако е по-малък - се получава
глиален цикатрикс.

7. Апоптоза. Същност. Причини и възникване.

Форма на клетъчна смърт, програмирана да елиминира излишни или увредени
клетки, застрашаващи цялостта на организма. Функционира чрез ензими,
способни да деградират собствената ДНК и цитоплазмени протеини. Получават
се апоптични телца, отделяни от клетката. Апоптозата се дели на:
 при физиологични състояния - контролира клетъчния растеж и при
изчерпване на функционалните способности на вече изпълнили
функцията си клетки; осбено активна е през ембриогенезата на нервната
и имунната система (всеки ден се образуват милиони T- и B- клетки, но
оцеляват само около 5% от тях, чрез негативна селекция). Друг пример е
инволюцията на хормонално зависими тъкани (простатата след
кастрация, маточната лигавица след менструация). Също и периодичната
подмяна на клетки, като чревния епител.
 при патологични условия - хипоксията предизвиква апоптоза директно
или чрез реактивни кислородни видове (ROS ангажират супресорния ген
p53, който спира клетъчния цикъл в G1, но когато p53 е мутирал/липсвa,
клетката НЕ може да започне апоптоза и така се развиват тумори). Друг
пример е денатурираните протеини, които пораждат целуларни промени,
водещи до протеозомната им деградация.
 2020/2021

Фази на апоптозата:
I. Инициация - два сигнала: вътрешен (митохондриален) и външен
(рецепторно медииран)
II. Нарушен контрол и интеграция - интрацелуларните регулаторни
молекули инхибират/стимулират апоптозата
III. Осъществяване - чрез каспази (цистеин протеази)
IV. Отстраняване - разпознаване на фрагментите
!!!!! Апоптозата се извършва от протеолитични ензими, наречени каспази, които
се намират в неактивно състояние в клетките като прокаспази. Активацията им
води до каспазна протеолитична каскада, водеща до клетъчна смърт. Регулира
се от Bcl-2 и IAP.
При апоптозата ЛИПСВА възпалителна реакция, органелите са запазени и НЕ
се нарушава тъканната цялост.
Понижена апоптоза: неопластични процеси, автоимунни заболявания,
гломерулонефрити, атеросклероза и хипертония.
Засилена апоптоза: захарен диабет I, невродегенеративни заболявания,
миокардити и СПИН.

8. Клетъчни натрупвания. Абнормни натрупвания на в-

ва. Диспротеинози.
Клетъчните натрупвания могат да са интра- и екстрацелуларни.
ИНТРАЦЕЛУЛАРНИ НАТРУПВАНИЯ
Могат да са: вода, електролити, М, П, ВХ, минерали и пигменти.
Дегенеративни процеси - структурни промени в клетките, тъканите и органите,
дължащи се на нарушения в метаболизма.
Абнормалните интрацелуларни натрупвания са резултат от:
 повишен синтез на нормална субстанция
 неадекватно метаболитно разграждане
 генетичен/придобит дефект при пакетирането, транспорта и секрецията
на нормални или абнормални ендогенни продукти
 липса на ензими за разграждане/отстраняване на абнормални екзогенни
субстанции
Абнормно натрупване на протеини
 хиалинокапчеста дегенерация - образуват се хиалинни капки резултат от
фагирането на белтъчни капки от лизозоми (необратимо)
 телца на Малори (алкохолен хиалин) - образуват се хиалиноподобни
включвания от интермедиерни филаменти (необратимо)
 телца на Ръсел - свръхпродукция на Ig (необратимо)
 2020/2021

 Алфа-1-антитрипсин - серумен гликопротеин, блокиращ протеазите,

мутантен ПП
 кератинова дегенерация - свръхобразуване на кератин B поради хронично
възпаление, нарушение в развитие на кожата или авитаминоза
Абнормно натрупване на въглехидрати
 натрупване на гликоген - поява на светли вакуоли в цитоплазмата и
ядрото при захарен диабет и гликогенози в ЧД, бъбрека и сърцето
Абнормно натрупване на мазнини
 ТАГ - в паренхимните клетки поради токсини, хипоксия, захарен диабет,
затлъстяване и алкохол
 холестерол / ХЕ - атеросклероза, ксантоми и ксантелазми;
Липоидоза - инфилтрация отвън на холестерол / хол. естери
Липоматоза - трансформация на мезенхимните клетки в адипоцити

9. Нарушения в обмяната на липидите - мастна

дегенерация. Липоматоза.
Липоматоза - трансформация на мезенхимните клетки в адипоцити
Механизми:
 Инфилтрация - транспорт на липиди от мастните депа
 Трансформация - синтеза на свободни МК от ВХ
 Алкохолна естерификация до ТАГ
 Декомпозиция - разграждане на липопротеидните комплекси в
мембраните на клетките (фанероза)
Стеатоза на ЧД - намалява ЧД метаболизъм на метионина, което води до
намалено ниво на глутатион и натрупване на липиди. Може да бъде: дребно или
едрокапчеста, а да се разпространява огнищно или дифузионно.
Мастна дегенерация на миокарда - поради хипоския или инфекциозно-токсични
фактори (като дифтерия); Формите ѝ са:
 дребнопетниста (тигрово сърце) - редуващи се жълтеникави ивици по
миокарда; те имат мека консистенция и намалена еластичност;
 дифузна дегенерация - при по-тежки случаи на хипоксия или интоксикация
на миокарда; целия сърдечен мускул е жълтеникав, мековат и с намалена
еластичност; дилатирани камери и увеличен обем+тегло; в
кардиомиоцитите има малки капки от неутрални масти;
Мастна дегенерация на бъбреците - при нефротичен синдром на
гломерулонефрита и при хронична бъбречна недостатъчност; жълтеникави със
НЕясна граница между кортекса и пирамидите; Мастните капки се натрупват в
цитоплазмата на епителните клетки на извитите каналчета;
Obesitas - общо затлъстяване на мастните депа
 2020/2021

Lipomatosis - локално затлъстяване (на орган)

Органна липоматоза
Липоматоза на сърцето - под епикарда по хода на коронарните съдове на
дясната камера; компресират кардиомиоцитите и проникват в миокарда под
формата на мастни снопчета;
Синдром на Маделунг - множество болезнени възловидни натрупвания на
мастна тъкан около лимфните възли на шията; настъпва компресия,
затрудняваща дишането и храненето; при обработването на препаратите се
екстрахира алкохола и се обазуват т.н. „пенести клетки“, които се наблюдават
и при енцефаломалация от исхемичен мозъчен инфаркт;
Болест на Деркум - при пълни жени в климактериума; в подкожната тъкан на
бедрата, коремната стена и горните крайници;
Натрупване на Х / ХЕ
Атеросклероза - в макрофагите и ГлМК в интимата на съдовете от еластичен
тип; образуват се пенести клетки струпани на огнища, които по късно се
превръщат в атеросклеротични плаки;
Ксантоми (ксантофиброми) - мезенхимни тумори по кожата със
светложълт/оранжев цвят където се натрупват ХЕ;
Ксантелазми (псевдоксантоми) - НЕ са истински тумори, а само ХЕ натрупвания
в макрофагите и мезенхимните клетки; наблюдават се при ЧД цироза и диабет;
Холестеролоза - жълтобели петна на фона на тъмната лигавица; „ягодов
жлъчен мехур“

10. Кумулативни заболявания - тезауризмози.

Това са вродени заболявания, при които липсва определен цитоплазмен или
лизозомен ензим, водещ до натрупване на междинни метаболити.
 Кумулативни гликогенози - липса на ензимите, които разграждат или
синтезират гликогена; натрупва се гликоген или негови аналози; 12 вида
гликогенози;
 кумулативни мукополизахаридози - нарушение в разграждането на
гликозамингликаните (ГАГ); характерни са симптомите на гаргоилизма;
често се срещат и пъпни и ингвинални хернии; ГАГ в урината; известни са
7 типа;
 кумулативни муколипидози - междинни заболвания между
мукополизахаридозите и липидозите; в тъканите се отлага ГАГ и GM1;
характеризират се с идиотия и поражения на нервната система; има 7
типа;
 кумулативни липидози (невролипидози) - натрупват се неразградени
междинни продукти на комплексни липиди;
 2020/2021

o кумулативни ганглиозидози - натрупване на GM1, GM2, GM3 и GD3;

GM2 се отлага по невроните и глията, както и ретината;
o кумулативни цереброзидози - Болест на Гоше: при физиологичния
разпад на ЧКК и БКК настъпва пълно разграждане на
глюколипидите; наблюдава се хепатоспленомегалия;
o кумулативни сфингомиелинози - в лизозомите на невроните се
натрупва сфингомиелин и Х;
Диагноза - чрез биохимичен метод: правят се клетъчни култури от кожни
фибробласти, а през пренаталния период - амниоцентеза;

11. Нарушения в междуклетъчния матрикс.

Дегенерация на съед.тък. и отлагане на
фибриноид.
Екстрацелуларния матрикс се състои от три групи макромолекули:
 Фиброзни структурни протеини - колаген и еластин
 Адхезивни гликопротеини - свърват матриксните елементи помежду си и
към други клетки
 Протеогликани и хиалуронова киселина
ЕМ има две форми:
 интерстициален матрикс - между епителните, ендотелните и ГлМ
клетки, както и в съед.тък.; фибриларен и нефибриларен колаген,
еластин, протеогликани и Хиалуронова киселина
 базални мембрани - нефибриларен колаген (IV), ламинин и хепарин;
Протеогликани - ГАГ, свързани с централно разположен протеин; хепаран
сулфат, хондроитин сулфат и кератан сулфат
Хиалуроновата киселина НЕ се свързва с протеини
Нарушенията на ЕМ биват:
Мукоидно набъбване (дегенерация) - обратимо; настъпва дезорганизация на
съединителната тъкан, като се натрупва ГАГ главно от Хиал к-на по стени на
артерии и сърдечни клапи;
миксоматозна дегенерация - най-често на митралната и трикуспидалната
клапа; при млади жени, като платната са удебелени и плътни, а хордите -
задебелени и издължени; изтъняване на фиброзния слой и огнищно
задебеляване на спонгиозния слой на платната;
сухожилни ганглии - това са раздалечени колагенни влакна с ГАГ между тях;
кожни муцинози - наблюдават се при базедова струма; настъпват поради
хипофизен ефект върху щитовидната жлеза и синтеза ѝ на протеогликани;
 2020/2021

муковисцидоза - нарушава се секрецията на протеогликани на всички

екзокринни жлези; при мутантен ген в клетките навлиза прекалено много натрий
и вода - дехидратира се слузта; намалена реабсорбция на натрий и хлор от
потните канали;
Фибриноидно набъбване (дегенерация) - видове фибриноид са:
 от имунни комплекси - отлага се в кожата и интерстициалната съед.тък.,
като се разрушават колагенните влакна; в огнището се излива
фибриноген;
при заболявания като остър ставен ревматизъм, дисемениран лупус и
системна склеродермия; при системните заболявания съшо се натрупва
и в стените на съдовете, което води до некроза (панартеритис нодоза);
 след плазморагия - развива се в малките артерии и артериоли при
злокачествена хипертонична болест; фибриноидът се образува след
рязко или хронично покачване на кръвното; настъпва инсудация на
плазмени протеини (фибриноген) в съдовите стени; колагенните влакна
са разрушени, липсват имунни комплекси има разрушени ГлМК;
 от действието на различни фактори -
o Физични - от йонизиращите лъчи при локална терапия може да
доведе до фибриноидна некроза; засягат се също и еластичните
влакна, както и потни и мастни жлези; след некрозата се образува
цикатрикс;
o Химични - повишена солна киселина в стомашния сок може да
доведе до фибриноидна некроза в стомаха и дуоденума, водещо до
язва с отлагане на фибрионид на дъното ѝ;
o Биологични - много Грам-позитивни микроорганизми образуват
хиалуронидаза, водеща до съдова проницаемост; някои
стафилококи превръщат фибриногена в фибрин, който от своя
страна се превръща в фибриноид; настъпва възпалителна реакция
и фибринът се фагира от макрофагите;

12. Нарушения в състава на колагена и еластина.

Колагена има 27 типа колаген. Молекулата му е с триверижна спирална
структура.
Еластичните влакна се състоят от централна сърцевина от еластин, заобиколен
от микрофибрили, които са изградени от фибрилин (гликопротеин).
Най-честите отклонения при образуването на колагена са:
 понижено колагенообразуване - като например незатваряне на язва
(разязвяване)
 повишено колагенообразуване - хипертрофичен цикатрикс, калоид,
свръхобразуване на гранулационна тъкан и контрактури;
 2020/2021

Нарушения между двата процеса могат да настъпят при повишена синтеза и/или
намалена дегенерация.
 нарушения в колагеногенезата - Те имат предимно наследствен характер.
Примерни заболявания са osteogenesis imperfecta и дисковата херния.
 нарушения в колагенолизата - колагенът се разгражда от ензим
колагеназа, разцепващ фибрилния колаген; примерни заболявания с
ревматоидния артрит и остеопорозата;
Еластина има подобни нарушения:
 понижена синтеза - синдром на Марфан (издължени крайници, пръсти,
лице и пролапс на митрална клапа) и Elastolysis (кожата е отпусната и
неелеастична, поради заменена АК в еластина)
 повишена синтеза - повишено отлагане на еластични влакна в съед.тък.
(еластоза), често срещана при стари хора; фиброеластоза в детска
възраст засяга сърцето и клапите;
 повишена лиза - хиперпродукцията на глюкокортикоиди води до засилен
катаболизъм на еластични влакна в кожата и к.с. (стрии); повишена
еластолиза се наблюдава и при някои белодробни заболявания, при които
има недостатъчност на алфа-1-антитрипсинът и е основен инхибитор на
протеазите; при неговата липса еластичните влакна в стената на
бронхиолите и алвеолите образуват емфизем;

13. Хиалиноза. Видове хиалин.

Хилаинозата е извънклетъчна мезенхимна белтъчна дегенерация, за която е
характерно отлагането на еднородни плътни белтъчни маси, наподобяващи
хиалинен хрущял в стената на к.с. или стромата на органи. Макроскопски
хиалинозните участъци изглеждат млечнобели, имат „глазурна“ повърхност или
„млечни петна“. Видовете хиалин са:
 прост хиалин - от белтъци на кръвната плазма, като преобладава
фибриногена
 липохиалин - от бета-ЛП
 сложен хиалин - от имунни комплекси (Ig и комплемент)
 всички имат малки кол-ва ГАГ
Прост хиалин - следствие от пропиване на съдовата стена от (малко/не)
изменени компоненти; при доброкачествена артериална хипертония и
атеросклероза; дълъг спазъм  хипоксия  повишена пропускливост 
плазматично пропиване; води до атрофия на ГлМК; под ендотела на артериите
се намира дребногранулиран електронно плътен материал;
Липохиалин - има повишено съдържание на бета-ЛП; характерен за захарен
диабет; засягат се артериолите на бъбреците, ретината, мозъка и панкреаса; НЕ
се различава от простия;
 2020/2021

Сложен хиалин - Големите фибриноидни отлагания служат за образуване на

сложен хиалин; най-често се образува при заболявания на съед.тък. с
имунокомплексна генеза; Има две форми:
придобита системна артериоларна хиалиноза - засяга артериоли и малки
артерии в системната циркулация (бъбреци, мозък, сърце, панкреас и ретина);
Синдром на Кимелстил-Уилсън - диабетна интеркапиларна гломерулосклероза
наследствена системна хиалинна фиброматоза - акумулация на хиалин в
дермата; два синдрома:
Инфантилна системна хиалиноза - болезнени подути и деформирани стави и
червени кожни пигментации над костните проминенции; децата имат перлени
папули и окръглени нодули по кожата; гингивата е хипертрофирала; хиалина е
отложен в тъканите на сърцето, ГИТ, кожата лимфните възли, слезката и
щитовидната жлеза; наследствено автозомно рецесивно заболяване;
Ювенилна хиалинна фиброматоза - ЕМ, в който източени по форма клетки
образуват малки редички;

14. Амилоидоза. Класификация.

Амилоидозата е патологично състояние, при което екстрацелуларно се натрупва
абнормно фибрилен протеин. Пептидите, които образуват амилоида,
произлизат от нормални или мутантни протеини в човека. До сега са известни
23 типа амилоид, като най-разпространените са AL- и AA.
 AL-амилоид - съставен е от цели леки вериги на имуноглобулините
главно IgG и IgA; синтезира се при имуноцитни дискразии
 AA-амилоид - съставен е от НЕ имуноглобулинови фибрилни протеини
 Други протеини: бета-APP, транстиреин, ендокринно свързана
амилоидоза
Ненапълно изяснен процес; най-добре е разучена вторичната амилоидоза:

 амилоидните фибрили са образувани от нормални плазмени

предшественици SAA1 и SAA2;
 при хронични възпалителни реакции нивото на SAA1 и SAA2 се увеличава
поради стимул над ЧД клетки;
 Серумните протеази НЕ са в състояние да ги разградят напълно, така
протеините се оказват в съед.тък., където макрофаги ги разграждат;
 при някои пациенти има ензимен дефект като и не се разгражда напълно
протеините  образуват се амилоидни фибрили
При генерализираните форми на амилоидоза, фибрилните протеини могат да
бъдат синтезирани от макрофаги, фибробласти и ретикулни клетки.
 първична - при имуноцитни дискразии (предимно IgG>IgA>>>IgD); поява
на леки вериги в урината;
 2020/2021

 вторична - при пациенти с ревматоиден артрит, склеродермия и

дерматомиозит и улцерозен колит;
 наследствена фамилна амилоидоза - от значение е етническата група;
има три групи:
o нефротичен тип - семейна средиземноморска треска; евреи,
арменци и араби; периодични атаки от треска и полисерозит
(перитонит) и увреждането на бъбреците е пряка причина за
смъртта;
o невронален тип - фамилна амилоидна полиневропатия; засягане
на периферните нерви на крайници поради мутирал транстиретин;
o Кардиачен тип - кардиомегалия, поради отложени депозити на
амилоид в интерстициума на сърдечната мускулатура;
При локалните форми на амилоидоза, се изпълняват от съответните клетки на
органа: кардиомиоцитикардиачна амилоидоза, ГлМК  амилоидоза на к.с.,
мозъчни неврони  церебрална амилоидоза;
 ендокринно свързана - в стромата на ендокринни жлези (щитовидната
жлеза, панкреаса и в островите на Лангерханс) (от съответните хормони)
 псевдомоторна - най-често отлаганията са на корена на езика и ларинкса,
като наподобяват тумори (AL-амилоид)
 старческа амилоидоза - отлага се в сърцето (транстиретин) и главния
мозък (плаки при Алцхаймер)

15. Нарушения в обмяната на калция. Видове

калциноза. Образуване на конкременти.
Калция е най-разпространения минерал в човешкия организъм. Неговите
действия се изразяват в:
 повишаване на пропускливостта на клетъчните мембрани
 поддържане на нервно-мускулната възбудимост
 участие в обмяната на веществата (в жлъчния сок, за разграждане на
мастите)
 кръвосъсираване
 регулиране на алкално-киселинния баланс
 формиране на костния скелет
Хормоналния контрол на калция се извършва от паратхормона (ПТХ) от
паращитовидната жлеза и калцитонинът от щитовидната жлеза.
Хиперкалциемията става причина за повишена секреция на калцитонин, която
потиска активността на остеокластите и намаля освобождаването на калция от
костите.
калциноза - отлагането на калций в клетките и междуклетъчното пространство;
различават се три вида вкалцяване:
 2020/2021

Дегенеративна калциноза (петрификация) - локално отлагане на калций в

дегенерирали/некротизирали тъкани; отложените депозити имат каменна
плътност; образуват се в огнищата на туберкулоза, инфаркти и хронични
възпаления, а също и в ръбцова тъкан, атеросклеротични плаки и ставни
хрущяли; понякога калция може да се отложи при адхезивен перикардит
водейки до „бронирано сърце“;
калциевите соли НЕ могат да се задържат в разтворено състояние, затова те се
утаяват и кристализират; образува се неразтворим калциев фосфат;
Метастатична калциноза - при много високи ст-сти на калция в кръвния серум
и тъканните течности; „калциева метастаза“ защото калциевите соли се
пренасят чрез кръвта на нови места; Хиперкалциемията може да настъпи при
обширни деструктивни процеси в костите (като остеомиелитът,
мултипленните миеломи и фрактури), както и при завишени ст-сти на вит D;
откриват се в стените на атерии, миокарда, стомаха, бъбреците и БД;
Калциевите отлагания се откриват главно в органи, които отделят кисели
продукти на обмяната:
 стомах (солна киселина)
 бъбреци (пикочна киселина)
 бели дробове (въглеводородна киселина)
Отделянето на тези продукти води до алкалоза, правейки калция нестабилен и
отлагайки го под формата на соли; около тези отлагания настъпва възпалителна
реакция, понякога заобиколена от клетки тип „чуждо тяло“;
Метаболитна калциноза - различна от предходните; ЛИПСВАТ както местни,
така и общи предразполагаши фактори; предполага се, че калцият НЕ се
задържа в разтворено състояние, т.к. е нестабилен; разграничават се две
форми:
 ограничена (местна) - „калциева подагра“; отлага се в кожата на палеца
на ръката, по-рядко на крака;
 системна (обща) - намира се в кожата, подкожието, по хода на
сухожилията, мускулите, нервите и съдовете;
Отлагането на калция в огнищата на казеозна некроза при туберколоза има
репаративен характер.

16. Нарушения в минералната обмяна. Калий, мед

и отлагане на урати.
Минералите участват в структурното изграждане на клетките.
Калия участва в белтъчно-липидната обмяна и невроендокринната регулация.
Резорбцията на калия се извършва в тънкото черво, а се излъчва главно от
бъбреците и малко от ГИТ. Регулацията става чрез алдостерон (реабсорбиране
на натрий и размяната му с калий);
 2020/2021

Хипокалиемия настъпва при недостатъчен прием, повишено отделяне или

повръщане/диария. В епителните клетки на бъбречните каналчета се появяват
големи вакуоли, развива се осмотична нефроза. В миокарда се наблюдават
микронекрози.
Хиперкалиемия се наблюдава при болестта на Адисън; увредена е коровата
част на надбъбреците, чиято част контролира баланса на електролитите.
Медта е компонент на цитоплазмата; Функциите ѝ са:
 ко-фактор на ензими
 участва в еритропоезата
 подпомага усвояването на калия, т.е. участва в костообразуването
Болестта на Уилсън предствлява наследствено автозомно заболяване,
характеризирано с натруване на мед в ЧД, който след известно време се
освобождава и започва да се трупа в мозъка, роговицата и бъбреците.
Настъпила е мутация на ген за АТФаза, която подпомага транспортирането на
медта към билиарната ѝ секреция.
Натрия е 90% от извънклетъчните катиони, като регулира осмотичното налягане
на кръвната плазма. Постоянно се отделя от потта и урината, затова трябва да
се набавя.
Патологичните прояви на хипернатриемията може да доведат до увеличаване
на невромускулна възбудимост и конвулсии.
Хипонатримията е признак за намален алдостерон, вследствие на което
намалява натриевата реабсорбция в тубулите на нефрона.

17. Нарушения в обмяната на пигментите.

Хемосидероза и хемохроматоза.
Пигментите са вещества от външната среда, които имат собствен цвят и
натрупването им в клетките и тъканите допринася за оцветяването им. Те
представляват зрънца или аморфна материя.
Хемосидеринът (25% Fe) е продукт от разпада на хемоглобина; той е по-
стабилна форма на запазване на желязото от феритина; в здравия организъм
се образува в ММФС моноцитно-макрофагиалната система (слезка-ЧД-костен
мозък-лимфни възли); натрупва се под формата на кафеви гранули; синтезира
се от сидероцити, които имат специализирани органели - сидерозоми,
съдържащи 25-45% желязо.
При патологични състояния, хемосидерина се увеличава както в органите
където се синтезира, така и в мезенхимните и епителни клетки. Органите
придобиват кафеникав цвят; микроскопски се открива с берлинско синьо;
ХЕМОСИДЕРОЗА - натрупване на абнормни количества хемосидерин; известни
са два типа:
 2020/2021

 местна хемосидероза - настъпва при извън съдова хемолиза на ЧКК с

образуване на хемосидерин; наблюдава се при кръвоизливи в тъканите
(хематоми); хеморагични инфаркти и хроничен венозен застой, като в
зоната на кръвоизлива, кръвта се хемолизира; продуктите от хемолизата
(хемосидерин + феритин) се фагоцитират от сидерофаги; после се
отнасят към регионалните лимфни възли; !!! хронична левостранна
сърдечна недостатъчност;  настъпват диапедезни микрокръвоизливи в
БД;
Идиопатична хемосидероза на БД - Синдром на Целен-Хелерстед; многократни
кръвоизливи в БД с последваща хемосидероза и завършващи с фиброза и
вторична желязодефицитна анемия;
 генерализирана хемосидероза - развива се при болести на
кръвотворния апарат (анемии и левкози), както и при сепсис или
преливане на чужда група кръв; при високото кол-во на хемосидерина, той
се отлага в мезенхимните и паренхимните клетки на ЧД, бъбреците,
слезката, костният мозък и лимфните жлези;

ХЕМОХРОМАТОЗА - натрупване на желязо в ЧД и панкреаса (в клетките и

интерстициума)
 Първична - идиопатична хемосидероза и болест на Реклинхаузен
(генерализирана форма) = по-често при мъже; клиничната триада =
захарен диабет + бронзова кожа + пигментна цироза; генетичен дефект в
абсорбирането на желязо от тънкото черво; най-страдат ЧД, панкреаса и
миокарда;
 Вторична - при болни от ЧД цироза, анемия, резекция на стомаха или при
хроничен алкохолизъм; метаболизма на желязото се нарушава и не се
усвоява, което води до натрупването му; повишаване на меланина в
кожата и лигавицата те стават ръждиво-кафеви;

18. Нарушения в обмяната на пигментите.

Билирубин. Видове иктер.
Билирубинът е пигмент, който се образува в резултат на разграждането на
хемоглобина в ММФС. В неговата структура участват цветните компоненти на
хемоглобина - хем.
Хем --хемоксигеназа биливердин --биливердин редуктаза билирубин
(индиректен/несвързан) = водноНЕразтворим
След свързване с гликоронова к-на се получава билирубин-дигликоронат
(директен/конюгиран) = водноразтворим; секретира се от хепатоцитите за
жлъчката, която после го секретира в дуоденума; в дебелото черво се
дегликоринира и редуцира до уробилиноген;
 2020/2021

При над 2mg билирубин хипербилирубинемия; натрупва се кожата, склерите и

вътрешните органи; така те се оцветяват в жълто; при хистологично изследване
се наблюдава натрупването на билирубина в жълто-зелени гранули, като в ЧД
има и натрупване на аморфни зелени маси в лумена на жлъчните канали;
Жълтеница (иктер) - при анемии, ЧД, жлъчни и панкреатични заболявания,
интоксикации и лекарствени увреждания;
 Хемолитична жълтеница - може да е вродена или придобита:
 Вродена - липсва ензим , разграждащ билирубина (Жилберт-
Мьоленгхарт и Криглер-Наяр)
 Придобита - резултат от предхождащо заболяване;
Настъпват при интоксикация със олово или фенол, хемолитична анемия,
сепсиси, таласемии и масивни кръвоизливи;
При хемолиза на ЧКК в ММФС, хемоглобина се разгражда до
хемосидерин, феритин и билирубин, като се натрупва индиректен
билирубин; в урината се намира уробилиноген, но НЕ и билирубин,
защото е свързан с белтъчна компонента;
 Хемолитична жълтеница при новородени - наблюдава се
физиологична и патологична (icterus gravitus); пожълтяване, както и
дегенеративно некротизиране на сивото мозъчно вещество (kernicterus);
Изчезва с премахване на причинителя;
 Механична (застойна) жълтеница - настъпва при запушване/притискане
на жлъчни канали от тумори, камъни, паразити и възпаления; нарушава
се дренава на жлъчката и настъпва холостаза; повишава се нивото на
свързания билирубин в кръвта, урината потъмнява; могат да бъдат
засегнати интра- и екстрахепаталните пътища:
 Интрахепатална обтурация - възпаление на каналчетата (понякога
от противозачатъчни); директна хипербилирубинемия; светли
фекалии и липса на уробилиноген в урината;
 Екстрахепатална обтурация - в резултат на запушване на ductus
choledochus с жлъчни камъни или карцином на главата на
панкреаса;
В ЧД каналите са разширени и са с белези на дегенерация/некроза + в
бъбреците - холемична нефроза = хепато-ренален синдром; премахване
на причината водеща до обтурация, иначе ЧД недостатъчност, кома,
смърт; при дълготрайна жълтеница  билиарна цироза на ЧД;
 Хепатоцелуларна жълтеница - пример е Дюбин-Джонсън; поради остър
вирусен хепатит, отровни гъби, лекаства или ЧД цироза; увредените
хепатоцити НЕ са в състояние да конюгират всичкия билирубин  в
кръвта се увеличава кол-вото му; некрозата на ЧД води и до увеличаване
на конюгирания хемоглобин в кръвта; Жлъчните пътища са проходими;

19. Нарушения в обмяната на пигментите -

меланин. Екзогенни пигменти.
 2020/2021

ЕКЗОГЕННИ ПИГМЕНТИ са вещества от външната среда, които попадат в

организма при хранене, дишане или пряк контакт - чрез кожата. Те се натрупват
в лизозомите на местните макрофаги, където образуват комплекс, който се
визуализира макро и микроскопски. Най-често срещаните пигменти са:
 Въглищен прах (антракотичен пигмент) - праховите частици се
фагоцитират от макрофагите в алвеолите на БД (кониофаги); с времето
броят им се увеличава; чрез белодробните лимфни съдове,
антракотичния игмент се отнася до хилусните и паратрахеалните лимфни
възли; така, паренхимът на БД се пигментира (антракоза) и придобива
мозаечен вид;
 Аргироза (натрупване на сребро) - при болни подложени на лечение със
сребърни препарати; образуват се белтъчно-сребърни комплекси около
потни и мастни жлези в дермата; кожата, ЧД и бъбреците се оцветяват в
сиво;
 Сатурнизъм (оловно натравяне) - макрофагите на лигавицата на
венците фагоцитират оловен сулфид под формата на гранули;
зеленочерна ивица по венците;
 Каротинемия - голям прием на моркови; кожата и лигавиците се
оцветяват в жълто, симулирайки жълтеница;

МЕЛАНИНЪТ оцветява кожата, лигавиците, косата и ириса на очите. В малки

кол-ва и в substantia nigra както и в надбъбречните медули; Химично
съсществуват два вида меланин: еумеланин (черно-кафяв, неразтворим) и
феномеланин (жълто-червен, разтворим в основи); меланинът се синтезира в
меланоцитите, които пролиферират и достигат епидермиса през 11та
ембрионална седмица; меланинът се синтезира под действието на ензима
тирозиназа от тирозин като след окисление и други трансформации достига до
меланин;
МЕСТНА ХИПЕРПИГМЕНТАЦИЯ
 Лунички - огнищно увеличение на меланин в базалния слой на
епидермиса БЕЗ увеличение на меланоцитите;
 Петна „кафе с мляко” - големи пигментирани участъци с малко
увеличени меланоцити; срещат се и при здрави, но чест оса свързани с
два редки синдрома: Неврофиброматоза и Синдром на Албрайт;
 Хиперпигментация при фамилна ГИТ полипоза
 Лентиго - при стари хора; по гърба на ръцете, лицето и шията има малки,
гладки, кафеви петна;
 Локална хиперпигментация - след експозиция на кожата на йонизираща
светлина, УВ и топлина;
 Тумори на кожата - най-типичните са: невус пигментозум и малигнения
меланом;

МЕСТНА ХИПОПИГМЕНТАЦИЯ
 Витилиго - рязко ограничени, неголеми депигментирани участъци, най-
често по ръцете, лицето и половите органи; ЛИПСВАТ меланоцити;
 2020/2021

 Конгенитална левкодерма - подобна картина с генералния албинизъм,

но има нормално оцветени очастъци по кожата;
 Окулярен албинизъм - боледуват само мъже; засегнати са единствено
очите; често след заздравяване на рани;

ГЕНЕРАЛИЗИРАНА ХИПОПИГМЕНТАЦИЯ
 Албинизъм - вроден дефект с ензима тирозиназа; възрастните страдат
от фотофобия, нистагъм, злокачествени тумори по откритите части на
тялото; има меланоцити, но синтезират малко или никакъв меланин; много
светли кожа и коса, а ирисът е червеникав;

ГЕНЕРАЛИЗИРАНА ХИПЕРПИГМЕНТАЦИЯ
 Болест на Адисън - увеличено отделяне на адрено-кортикотропен
хормон (АКТХ) и меланино-стимулиращ хормон (МСХ) поради намалени
гликокортикоиди в кръвта; това води до разрушаване на надбъбреците
увеличеният МСХ стимулира меланогенезата;
 Хиперпигментация при бременност - мамилите, гениталиите и
евентуални петна по лицето; „маска на бременността“
 Прием на препарата хлорпромазин - засягат се очите; светловиолетов
цвят по изложените части на кожата;

20. Общи принципи на адаптацията. Хипертрофия и

хиперплазия.
Приспособяването е широко биологично понятие и сред него заемат главна роля
процесите на компенсация.
ХИПЕРТРОФИЯ = увеличаване на ОБЕМА на клетките
ХИПЕРПЛАЗИЯ = увеличаване на БРОЯ на клетките
И двата процеса се наблюдават при повишена функционална активност.
Субклетъчните структури се увеличават; увеличава се белтъчния синтез и
активността на дехидрогеназните ензими; при жлези хипертрофията може да е
частична (образуват се възли);
Истинска хипертрофия - увеличава се обема на органа; дели се на:
 Работна хипертрофия, която може да бъде:
o Физиологична, поради повишено физическо натоварване
o Патологична, при болестни промени в органа (най-често сърцето);
 Лявото предсърдие хипертрофира при стеноза на
митралната клапа
 Лявата камера хипертрофира при хипертония в големия КнК
и при пороци на аортната клапа
 Дясната камера хипертрофира при хипертония в малкия КнК
 2020/2021

 Хипертрофия на цялото сърце = cor bovinum (стеснени

кухини; увеличена цитоплазма и ядра на миоцитите)
 Заместителна (викарна) хипертрофия - настъпва при отстраняване на
един от чифтните органи; компенсация;
 Хормонална (корелативна) - често поради нарушаване функциите на
ендокринните жлези (увеличен растежен хормон при възрастни води до
акромегалия); хиперплазия на маточната лигавица при остаряващи
жени; гинекомастия при някои мъже; простатата при мъжете над 50;
Лъжлива Псевдохипертрофия - разраства интерстициалната съединителна
тъкан или мастната тъкан при атрофия на активния му паренхим; фунцията на
органа е намалена;
Хипертрофични разраствания - увеличава се обема на органа, но НЯМАТ
компенсаторе характер; полипозни разраствания в лигавиците при хронично
възпаление;
Макар и със цел за възстановяване на нормалните функции на организма,
хипертрофията може да предизвика сериозни необратими последици.

21. Адаптационни процеси. Атрофия. Метаплазия.

Акомодация.
АТРОФИЯТА е процес на намаляване на обема на органите, като функциите им
намаляват или напълно прекъсват. Това е вид адаптация към нови променени
условия. Различна е от хипоплазията, която е вродена. Съществува проста
(намален обем на органите) и нумерична (намаление на броя на клетките)
атрофия. Цветът на атрофиралите органи е тъмно кафеникав поради отложения
липофусцин.
 Физиологична атрофия - нараства с напредване на възрастта;
НЕобратима
O Веднага след раждане - пъпни съдове и Боталовият проток на
сърцето
O Пубертета - Тимусът
O Старост - почти всички тъкани и органи (вкл. полови жлези)
Намалява обема на сърцето, изтъняват стените на камерите и
коронарните съдове се нагъват. Кожата става суха, тънка и прозрачна.
Костите са остеопорочни, БД са емфизематозни, а метаболитните
процеси са силно редуцирани.
 Патологична - Причините могат да са: недоимъчно хранене, нарушена
секреция на ендокринната и нервната система. Обратима, ако се
премахне причината, стига да не е имало напреднало заместване с
съед.тък.
o Дисфункционална атрофия - на крайниците при обездвижване;
обхваща предимно мускулни групи, а също и очния нерв,
 2020/2021

алвеоларния гребен на челюстите, ендокринните (надбъбречните и

щитовидната) жлези.
o Атрофия поради нарушено кръвоснабдяване - обструкция на
лумена (вътрешно и външно); предизвиква се хипоксия и
последваща атрофия (челните дялове на мозъка при сенилна
деменция, както и в миокарда при ИБС)
o Атрофия от натиск - върху орган; например от доброкачествени
тумори: атрофия на мозъка от менингиом; камъни, запушващи
легенчето на бъбрека при хидронефроза; застой на ликвор в
мозъчните вентрикули;
o Невротична атрофия - при нарушена инервация; от травма,
възпаление, тумор или загиване на неврони (полимиелит,
мускулна дистрофия и неврити на n. trigeminus или n. facialis);
миофибрилите намалят обема си и ядрата им се струпват;
o Атрофия от фактори - радиация (основно в/у костния мозък и
половите жлези);
Обща атрофия - кахексия или маразъм; намаляване обема на всички органи;
 алиментарна кахексия - поради гладуване; намалят се подкожните мастни
депа, след това на сърцето и т.н.
 ракова кахексия - от тумори; обща интоксикация на организма;
 хипофизарна кахексия - Simonds; атрофия на хипофизата поради
кръвоизливи или тромбоемболия; нарушени връзки в системата
хипофиза-хипоталамус;
 Церебрална кахексия - директно увреждане на хипоталамуса поради
тумор, кръвоизлив или енцефалит;
 кахексия при инфекциозни болести - ТБ, хронична дизентерия, бруцелоза;
Местна атрофия -
 ЧД - остър преден ръб; липофусцин около ядрото на хепатоцитите;
 Сърце - редукция на подепикардната мастна тъкан, както и нагънати
коронарни съдове;
 Бъбреци - тясна атрофична кора и разрастнала се мастна тъкан в хилуса;
 Кожа - изтъняла, сбръчкана, увеличен рогов слой, увеличени меланоцити
и рогов слой;
 БД - увеличени, раздути, светъл сив цвят; неизгладими трапчинки и
редуцирана еластичност; изтънени/разрушени междуалвеоларни
прегради;
 Мозък - особено предната част има разширени бразди и изтънени гънки;
меките обвивки са изтънели, а коровият слой клетки е редуциран; глията
замества загиналите неврони;
 Кости - остеопоротични; широки костномозъчни пространства; активният
костен мозък се превръща в мастен;
 Лимфни съдове и слезка - намаляват по обем; по-малко лимфни
фоликули; разраства вакатната мастна тъкан в ЛВ;
 2020/2021

МЕТАПЛАЗИЯ - превръщане на една тъкан в друга (само на тъкани от един

зародишев лист); развива се при хронични възпаления, тумори, травма и
химични в-ва; Авитаминози А - метаплазията е различна от хетеротропията
(поява на тъкан на НЕобичайно място за нея); НЕПРЕКИ метаплазии са:

 Цилиндричен бронхиален епител  многослоен плосък (понякога

вроговяващ) при тютюнопушене, хроничен бронхит;
 Цервикален цилиндричен епител  многослоен плосък при възпаления в
ендоцервикса;
 Цилиндричният епител на дебело черво или матка  многослоен плосък
вроговяващ;
 Ларингеалният плосък епител  вроговяващ плосък при възпаление;
 Цилиндричният стомашен епител  чревен епител (интестинална
метаплазия при хроничен гастрит);
ПРЕКИ метаплазии са трансформациите на клетки в съединителна тъкан при
цикатрикси, възпаления или старост;

22. Регенерация. Нарушения в хода.

Регенерацията е най-важната приспособителна реакция. Замества увредените
или загинали клетки пролиферация на запазените. Повечето зрели тъкани (БЕЗ
първоначално НЕделящите се) съществуват като комбинация от непрекъснат
делящи се, клетки в покой и неделящи се клетки.
 Постоянно делящи се са клетките на епидермиса, епитела на устната
кухина, влагалището, маточната шийка, покривният епител на
екскреторната част на жлезите и епитела на ГИТ. Регенерацията се
осъществява от stem клетките.
o Стволови клетки - начало на всички други тъкани и възможност за
лечение на сърдечни болести, рак, инсулт и Алцхаймер.
 Стабилни клетки имат ниска пролиферация, но запазена способност за
размножаване. Към този тип клетки спадат хепатоцитите, епителът на
бъбречните каналчета, панкреаса и щитовидната жлеза, ГлМК в стени на
големи кр.с. и органи.
 Перманентни клетки НЯМАТ способността да се делят митотично
(възможна е само вътреклетъчна регенерация). Това са клетките на
кардиомиоцитите, невроганглийните клетки и ННМК.
Реституция - процесът на възстановяване на загиналите клетки чрез
пролиферация на специализираните клетки
Субституция - процесът на заместително разрастване на съед.тък., като по този
начин НЕ се възстановяват напълно функциите
Клетъчна регенерация: кости, епидермис, лигавица на ГИТ, лигавица на
дихателни пътища, лигавица на пикочополова система, ендотел, мезотел,
рехава съединителна тъкан и кръвотворна система;
 2020/2021

Клетъчна & Вътрклетъчна: ЧД, БД, бъбреци, скелетна и гладка мускулатура,

вегетативна нервна система и панкреас;
Вътреклетъчна: миокард, ганглийни клетки на ЦНС;
Клетъчна потентност на стволови клетки
 тотипотентни = една клетка образува ВСИЧКИ диференцирани клетки
 плурипотентни = диференцира се в някой от трите зародишеви листа
 мултипотентни = дават начало на клетки на мултиплени, но ограничени по
брой линии
 олигопотентни = диференцират се в малък брой клетъчни типове
 унипотентни = само един клетъчен тип

23. Регенерация на различни тъкани и органи.

Съединителна тъкан = най-разпространена и универсална; чрез разрастване
на гранулационна тъкан. Постепенно съзрява, обединява се и съдовете
редуцират и изчезват. Увеличава се количеството на фиброцитите, на
колагенните и еластичните влакна, като се формира плътен ръбец.
Епителна тъкан = клетките на епитела на кожата, лигавиците и мезотелните
клетки са главно от лабилен тип. При малки увреждания на епидермиса,
клетките на базалния (герминативния) слой започват активно делене и
реституират дефекта. При дълбоки наранявания, засягащи и долните слоеве,
заздравяването става по два пътя:
 Първично зарастване - характерно за порезни или прободни рани;
кратерът бързо се запълва с кръв и фибрин, като образува круст; на 5тия
ден зарастването е напълнено с гранулационна тъкан и колагеновите
влакна минават напречно през дефекта;
 Вторично зарастване - при широки, масивни рани и загуба на тъкан;
образува гранулационна тъкан още на втория ден; При много големи рани,
те се контрахират чрез миофибробластите; при инфектирани рани
зарастването е бавно, поради инхибирането регенерацията на епитела;
Контрактури - настъпват при рани от изгаряне и последвалото дехидратиране;
клетки от базалния слой пролиферират в епитела на жлезата и повърхностната
лигавица над нея (в ГИТ и дихателните пътища);
Костна тъкан = първо фрактурната цепнатина се запълва с кръв от разкъсаните
съдове на костния мозък; образувания съсирек прораства в гранулационна
тъкан и се образува съединително тъканния калус; в края на първата седмица
се оформят острови от хиалинен хрущял, а след това пролифериралите
остеобласти започват да синтезират остеоиди;
Миокард = разраства гранулационната тъкан в мястото на увреждането, като се
последва от цикатризация; кардиомиоцитите хипертрофират чрез интензивна
хиперплазия на ултраструктурните им елементи;
 2020/2021

ННМ = регенерират само при съхранена сарколема на мускулното влакно; ако е

разрушена - цикатрикс;
ГлМ = непълен тип от разрастване на съед тък цикатрикс; запазените в
съседство клетки хипертрофират;
КрС = зависи от калибъра на съда; капилярния епител се възстановява чрез
„пъпкуване“, което после формира солидни струпвания, който после формират
лумени; При нараняване на големи съдове медията и адвентицията се
заместват от съединителна тъкан, а САМО интимата се възстановява напълно;
НС = увредените ганглийни клетки на главния и гр мозък НЕ регенерират; в
мястото на загиналите неврони се разраства глията с формиране на ръбец;
съседните ганглийни клетки хиперплазират; Периферните нерви регенерират
доста активно; регенерира проксималната част на прекъснатия нерв; клетките
от швановата обвивка образуват маншоноподобно наслояване около
прекъснатата част; при ампутация нервните крайща регенерират и се вплитат
в съед.тък.
Вътрешни органи = чрез различни процеси (пълна регенерация, регенаторна
хипертрофия и хиперплазия, субституция) определящи се от самия орган;

24. Фиброза. Причини. Механизми на развитие.

Фиброзата е патологичен процес, при който количеството на колагена в
съединителната тъкан е повишено, което предизвиква нарушаване на
структурата и взаимоотношенията между тъканите и органите.
Свръхобразуването на колаген се дължи на повишена активност на ензима
лизилоксидаза (главен в синтезата му). Колагенните снопве преобладават над
останалите клетъчни компоненти  тъканта се уплътнява. При склерозата често
има отлагане на хиалин.
Индурация - образуване на колаген с оплътняване при хроничен венозен застой
Инкапсулация - процес на разрастване на съед тък около неразградени
некротични маси или чужди тела
В зависимост от патогенезата има няколко вида фиброза:
 Фиброза като изход от хронично възпаление - освен лимфоцити и
макрофаги във възпаления инфилтрат се откриват и активни
фибробласти
 Фиброза като изход от дезорганизация на съед.тък. - развива се при
ревматизъм, склеродермия, хипертрофичен цикатрикс и контрактури
 Заместителна фиброза като изход от некроза - най-честа; след нарушение
в циркулацията (тромбоза, емболия или венозен застой); развива се в
тъкани, които НЯМАТ способност да регенерират специализирани клетки
или при необратимо уреждане;
 Фиброза след зарастване на рани и язвени дефекти
 2020/2021

 Фиброза в туморната тъкан - дезмопластична реакция; често в карцином

на гърдата; плоскоклетъчен карцином на главата и шията или на ГИТ;
Организация - процесът на прорастване на некротично огнище или тромб с
гранулационна тъкан
Ремоделиране - съзряването и реорганизацията на съед тък
Механизми на склерозиране:
 склероза чрез пролиферация на фибробласти - при хронични възпаления
около паразити и чужди тела, както и при организация на огнища на
некроза, хематоми и тромби;
 склероза чрез разрастване на гранулационна тъкан - при големи огнища
на некроза; в гранулационната тъкан постепенно се образува колаген и
васкуларната съед тък; модифицирани форми на този процес се
наблюдават в мозъка след глиален ръбец и
 склероза чрез повишена синтетична активност на фибробластите - при
склерози на органи със застоен характер или дезорганизация на
съед.тък.; подобен начин и при хипертонична болест и атеросклероза;
 склерозиране след колапс на стромата - при некроза или атрофия на
паренхима на органите; например при постнекротична цироза; освен
колабиране на ретикулните влакна се наблюдава и повишена секреторна
активност на синусоидните клетки;

25. Циркулаторни нарушения. Анемия. Хиперемия.

Стаза.
Общото увеличение на кръвта се нарича плетора, а намалението ѝ - анемия.
Нарушения в кръвообращението се наблюдават като промени във водно-
електролитния баланс или формените елементи на кръвта.
Хиперемия - увеличение на обема кръв в орган или тъкан; може да бъде:
 Активна - поради увеличен артериален приток при запазаен венозен отток
(дилатация на артериолите); Хиперемията може да бъде и физиологична
- при физически труд;
 Пасивна - задържане на кръв във венозната част на циркулацията; други
имена: конгестия, цианоза и венозен застой;
Патологичната хиперемия се разделя на:
 Ангионевротична - развива при дисбаланс на съдовата инервация с
доминиране на вазодилататори;
 Колатерална - при запушване на артерия проксимално от препятствието;
компенсиране от съседни артерии;
 Вакатна - при рязко понижаване на атмосферното налягане;
 След исхемия - след исхемия от притискане се набалюдава пренапълване
и опасност от кръвоизливи;
 2020/2021

 Възпалителна - реакция, обусловена от медиаторите на възпалението;

Хиперемията може да бъде остра или хронична, както и локална или
генерализирана. Като генерализиран процес цианозата се наблюдава при
сърдечна недостатъчност, докато локалната е в следствие от притискане на съд.
Хроничен венозен застой в БД - характерни промени в БД при постепенно
развиваща се левостранна сърдечна недостатъчност; БД са ръждиво-кафеви
и уплътнени; задебеляване и фиброза на междуалвеоларните прегради;
наличие на сидерофаги в алвеолите;
Хронична десностранна СН - засяга предимно ЧД; има четири стадия: остър
венозен застой, мускатов ЧД (прав и обратен тип) и кардиачна ЧД цироза;
застоят се проявява в централните вени на ЧД делчета, които нямат мускули и
са добре напълнени;
Персистиране на СН - застоя се прехвърля върху централната част на
синосоидите като поради хипоксията и натиска се образуват „кръвни езерца“
(прилича на мускатов орех);
Кръвният застой произлиза от съпътващата го тъканна хипоксия, която пък води
до метаболитни нарушения, дегенеративни промени, атрофия и фиброза;
Хипостаза - Местно нарушение; прижизнено стичане на кръвта в капилярите и
венулите разположени в ниските части на тялото (или органа); настъпва при
отслабване на миокарда или обездвижване на тялото; особено важна е и БД
хипостаза при лежащо болни, защото крие опасност от хипостатична пневмония.
Послесмъртната хипостаза е процес на стичане на кръвта към ниско
лежащите места; така се образуват послесмъртните петна;
Стаза - силно забавяне до пълно спиране на кръвотока в капилярите в
изолираната зона на микроциркулация; предшества се от махаловидно
движение на кръвта. Това е патофизиологично състояние с морфологичен
еквивалент на слепване на ЧКК в силно дилатирани капиляри и венули; при
еритроцитната агрегация НЕ се наблюдава образуване на фибрин. Стазата
настъпва при инфекции, интоксикации, злокачествени тумори или увреждане на
главния мозък; Особено есто се среща стаза в главния мозък при маларийна
кома. Обратима, при бързо лечение;
Лимфостаза - застой в движението на лимфата поради: обструкция на
лимфните пътища, динамична недостатъчност и резорбционна недостатъчност
на лимфните капиляри; също наричана лимфедем. Може да бъде
постинфекциозна, травматична, обструктивна и идипатична; често се
наблюдава при метастази на аксиларните лимфни възли. Застойната лимфа
има изразено склерогенно действие и обуславя развитието на тежка фиброза в
кожата и подкожния район, като често това става по крайниците или скротума и
се нарича елефантиназа. Като последици също могат да се развият хилозен
(млекоподобен) асцит, хилоторакс или хилоперикард.
 2020/2021

Исхемия - местна анемия; причини поради, които настъпва са: ангиопластики,

обтурации, компресии. Разделя се на:
 Релативна - която може да е:
o Остра - при функционално крайни артерии, стенозираща
атеросклероза, НЕ достатъчно кръвоснабдяване при натоварване,
„интермитиращо накуцване“.
o Хронична - перманентен дисбаланс; между метаболитните
потребности на тъканите и притока на кръв; завършва с фиброза;
 Абсолютна - настъпва тромбоза или емболия и завършва с инфаркт на
тъканта;

26. Кръвотечение и кръвоизлив. Причини, видове и

механизми.
Кръвоизливи настъпват поради отслабване здравината на съдовата стена и се
наблюдава най-често при локални процеси като атеросклероза, гнойно
възпаление или некроза на съседни тъкани и фибриноидна некроза. Тези
процеси са предпоставка за изливане на кръв от съдовия лумен.
Кръвотечение - прижизненото изтичане на кръв вън от кръвоносните съдове
или сърцето при нарушаване на целостта им
Кръвоизлив - излялата се кръв
Кръвотеченията могат да са артериални, венозни, капилярни и сърцеви; могат
да са вътрешни или външни (в кухини на тялото/органите или извън тялото);
Според локализацията имаме: хемоторакс, хемоперикард, хемаскос (в
перитонеалната кухина), апоплексия (бързи големи), хематемеза (повръщане),
мелена (в изпражненията), хематоурия, хемоптое и епистаксис (от носа);
менструация (ако е по-обилна = менорея), а ако е извън маточния цикъл -
метрорагия.
Според големината: петехеални, малки, немногобройни, точковидни или
пурпура (когато са съсредоточени точки), екхимози (по-големи от петехиите),
суфузия (по кожа/лигавици) и хематом (в тъкани, чияо цялост е нарушена).
Основни механизми са чрез:
 разкъсване на стената (per rhexin) = атеросклероза, аневризма,
фибриноидна некроза
 разяждане (per diabrosin) = злокачествен тумор (карциноми на БД и
стомаха), гнойно възпаление, язва
 повишена проницаемост на стената (per diapedesin) = инфекции,
интоксикации, смущения в циркулацията или съсирването
Хеморагична диатеза - кръвоизливи едновременно в много локализации; в
етиологията се включва изменената проницаемост на стените и намаления брой
тромбоцити
 2020/2021

При бърза загуба около 20% от кръвта живота на здрав възрастен човек НЕ е
застрашен. По-големи загуби обуславят хеморагичен шок. Ако изливането е в
жизнено важни органи или в тесни пространства смърт може да настъпи и по-
рано. При малки хронични кръвоизливи може да настъпи анемия или тъканна
хипоксия.
Големите кръвоизливи водят до хемостаза; еритроцитите се лизират, а от
освободения хемоглобин се образуват пигментите хемосидерин и хематоидин;
докато малки кръвоизливи се резорбират, големите остават цикатрикс или
трайни сраствания между париеталния и висцералния слой на органа.
Обструкция на съдовия лумен - най-често при атеросклероза поради плаката
или разязвяване с последвала тромбоза; други причини са: емболи, притискане
отвън, променен ситус на орган; последиците са: локален веонозен застой с
цианоза, оток, исхемия и хипоксия (настъпват по бавно в сравнение с
артериалната обструкция).

27. Нарушение в баланса на тъканните течности.

Дехидратация. Отоци.
Водата представлява около 60% от теглото на тялото, като по-голямата част е в
клетките. Движението на вода следва следните принципи: приемане/изхвърляне
на електолити (съгласувано със осмоларитетът), преразпределянето ѝ в
извънклетъчните басейни (плазма и тъканна течност), ако увредата 
осмоларитета в тъканите  клетките се свиват и водата излиза от тях; ако
осмоларитета в тъканите  - клетките набъбват с вода;
Обективен показател за преценка на вътресъдовата вода е хематокритът.
Това е съотношението между обема на кръвните клетки и обема на кръвта. При
нисък hct има хемодилуция, а при висок - хемоконцентрация.
Дехидратацията (ексикоза) представлява разстройство във водния баланс, при
което течността е по-малко и се установяват промени в съотношението на
електролитите. Тя може да е:
 Първична - водата в кръвта и тъканите е по-малко; например при
физически усилия се губи от изпотяване; така се увеличава кол-вото
натрий в извънклет течности и се извлича водата от цитоплазмата на
клетките;
 Вторична - освен вода липсват И електролити; при тежка диария,
повръщане, масивни изгаряния; предимно в детска възраст, като при
децата по-лесно се нарушава водният баланс от диспепсии, фебрилни
състояния. Силно обезводняване има при холерата.
При тежка дехидратация hct е висок, кожата е суха и набръчкана, очите -
хлътнали, органите са с намалена маса, кръвта е по-гъста и тъмна;
Хиперхидратация - при намалена екскреция, а увеличен прием; концентрацията
на натрий намалява; настъпват храносмилателни проблеми, гърчове, мозъчен
 2020/2021

оток и кома; Среща се при пациенти с увредена бъбречна функция или деца;
често е ятрогенна.
Оток (оедема) - местно увеличение на течността в интерстициалното
пространство, а също и натрупване на невъзпалителна течност в серозни
кухини. Механизмите за въникване на отоци са:
 Повишено венозно (хидростатично) налягане - затруднява се
реабсорбцията от интерстициума към венулите
 Понижено онкотонично налягане в кръвта и повишено в интестициума
Хемодинамични отоци - срещат се при сърдечна недостатъчност или
механично запушване на вехите; хипоксията при застоя уврежда капилярната
стена и проницаемостта ѝ се увеличава; при сърдечните отоци също се
наблюдава и задържане на натриев хлорид, което води до
хипералдостеронемия; често се срещат по долните крайници и телесните
кухини;
Бъбречни отоци - намалено онкотонично налягане поради загуба на албумин,
задържане на натрий или повишен пермеабилитет на капилярната стена; при
гломерулонефрити и нефрозен синдром; локализират се предимно в участъците
с рехава съединителна тъкан (клепачи, гърба на ръката и сакралната област)
Кахектични отоци - при пациенти с недоимъчно хранене и хронични
изтощаващи болести (карцином на хранопровода и стомаха)
Възпалителни отоци - развиват се в и около огнището; настъпват поради
разширените капиляри
Ангионевротичен оток - поради дразнене на вазомоторните нерви поради
освободения хистамин; отока на Квинке
Токсичен оток - под действието на токсини като змийска отрова, ужилване,
БОВ; директно се уврежда капилярната стена, при което се намалява
осмотичното налягане и се увеличава интерситициалното
Белодробен оток - стават тежки и с увеличена плътност; консистенцията им е
тестява; от срезната повърхност изтича доста кръвениста или розова пенеста
течност; най-честата причина за БД оток е левонстранна сърдечна
недостатъчност;
Аназарка - генерализирани отоци, обхващащи И подкожните тъкани
Кожата при отоци става цианотична, изгладена, с повишена плътност и
намалена еластичност; след натиск се образува тръпчинка. Мозъкът става по-
тежък, гънките и браздите се изглаждат; субарахноидално и във вентрикулите
се натрупва ГМТ; при срез повърхността е влажна, а какпките кръв наподобяват
„кървава роса“. Има два механизма:
 Съдово обусловен - при тумори, травми или сърдечна недостатъчност;
поради повишен пермеабилитет на руслото;
 Цитотоксичен - при токсични въздействия, нарушаващи клетъчния
метаболизъм (особено при повишен СО2); вътреклет;
 2020/2021

При оток има разрехавяване и разединяване на тъканните структури и

разкъсване на колагенните и еластични влакна; загуба на оцветителните им св-
ва, вакуолизация на клетъчните елементи и дилатация на лимфните съдове.
След отстраняване на причината ексудатът се резорбира, а при хронични отоци
- в паренхима настъпва дистрофия. Наличието на оток благоприятства
развитието на възпалителни процеси.

28. Хемостаза и тромбоза. Патогенеза и изход.

= Кръвоспиране и кръвосъсирване. В патогенезата им участват 3 компонента:
съдовата стена (ендотела), тромбоцитите и коагулационната каскада.
Хемостазата е резултат от добре регулиран, многофазов процес, който
поддържа кръвта в течно състояние в неувреден съд
Тромбозата е патологична форма на хемостазата, при която се образува тромб
БЕЗ увреда на стената, т.е. следствие от билогично НЕобоснована активация на
нормалната хемостаза
При увреда на съдовата стена се формира тромб, предпазвайки ни от
кръвозагуба. Тромбите, след като приключат работата си, се разграждат до
безопасни продукти чрез фибринолиза. Тромби се образуват в сърцевите
кухини, а също и в големия и малкия кръг на кръвообращението.
При структурна увреда на съдовата стена се нарушава равновесието между про-
и анти- коагулантните ѝ свойства. Тромбоцитите прилепват към увредените
ендотелни клетки (или към подлежащите колагенови влакна), а при тежка увреда
ендотелните клетки претърпяват некроза и се отнасят с кръвотока). След като
адхезират, тромбоцитите отделят гранули, като се получава тромбоцитен
агрегат (първична хемостаза). Отделените в-ва от тези гранули задействат
процеса фибриноген  фибрин. Така се получава коагулация. Върху съдовата
стена се образуват фибринови нишки, включващи агрегирани еритроцити.
Промени, настъпващи в кръвта:  на ЧКК и тромбоцитите,  фибриноген, 
калций, дислипидемия и появата на прокоагуланти.
Бели тромби - предимно от фибрин, тромбоцити и известно кол-во левкоцити;
при бавно напредваща тромбоза; малки и пристенни;
Червени тромби - също изградени от фибрин, тромбоцити и левкоцити, но и
изобилие от еритроцити;
Смесени тромби - най-чести; имат глава (белезникава, свързана за съда), тяло
(подобна по-слабо свързана) и опашка (червена, свободна в лумена).
В сърцевите кухини могат да се образуват „кръгли тромби“ без да са заловени
за стената и да са тапицирани от ендотел?
Послесмъртни съсиреци - гладки, лъскави и еластични; НЕзаловени и
НЕувеличаващи размера на лумена;
 2020/2021

Изход:
 Пълна резолюция - благоприятен изход под влияние на фибринолизата
 Пропагация - дистално нарастване на опашката
 Тромбоемболия - откъсване и придвижване на части или целия тромб
 Асептично лизиране - извършва се от протеолитичните ензими от
левкоцитите в тромба + фибринолитичната система
 Септично лизиране - при наличие на гноеродни микроорганизми в тромба;
при разпада на тромба, септични емболи се движат дистално и се
развиват септични разсейки
 Ретракция - тромбоцитите отделят тромбастенин (ретрактозим) и
поради загуба на течности; тромбът става плътен и в него се образуват
цепнатини
 Организация - още в първите часове след тромбоза, от съдовата стена
прорастват ентодетлни клетки и фибробласти от интимата и ГлМК от
медията, образувайки нови съдове
 Реканализация - вече образуваните цепки от ретракцията по тромба се
покриват с ендотел и образуват нови канали, които наред с
новоформираните капиляри пропускат кръвотока през него
 Петрификация - настъпва при отлагане на калциеви соли; образуват се
конкременти (флеболити)

29. Емболия. Видове. Морфологични промени.

Емболията е пренасяне с кръвния поток на вещества с чужд произход, които
имат по-голям диаметър от лумена на съда; в зависимост от произхода им.
Емболите могат да попаднат където и да е в белодробното и системно
кръвообращение.
ЕНДОГЕННИ ЕМБОЛИИ
Тромбоемболия - най-често в дълбоките вени на долните крайници; клапите им
са лесно раними; налице са и трите условия от триадата на Вирхов:
1) Увреждане на съдовата стена
2) Промени в кръвния ток - завихряне или стаза
3) Промени в състава и свойствата на кръвта - коагулация
Преминавайки през дясното предсърдие и камера, те могат да облитерират в БД
- БД тромбоемболия. При запушване на голям съд настъпва внезапна смърт,
поради блока на кръвотока; при запушване на по-малък съд е възможен
хеморагичен инфаркт. Ако тромбоемболът не се захване за стена е възможно
да възникне допълнително тромбообразуване;
Източник на емболи може да са лявото предсърдие и камера, платната на
митралната и аортната клапа, както и атеросклеротични плаки или аневризми;
Откъснати тромби се движат дистално и могат да попаднат в мозъка, слезката и
бъбреците.
 2020/2021

Настъпва инфаркт на съответната локализация със съответна картина. Редки

разновидности са: парадоксалната емболия (ембол преминава от венозната
част към артериалната, въпреки БД „филтрация“) и ретроградната емболия
(обратна посока).
Клетъчна и тъканна емболия - при масивни травми в разкъсани вени попадат
малки тъканни фрагменти (костен мозък, костни гредички); от особено значение
са злокачествените тумори, защото като се появят новообразувани съдове, чрез
кръвта и лимфата се разпространяват туморни клетки в циркулацията; по този
начин се образуват метастази в лимфните възли и органите.
Газова емболия - (декомпресионна болест); възниква при водолази, кесонни
работници и при разхерметизиране на самолет на големи височини.
Разтвореният в кръвта въздух (главно азот) преминава в неразтворимо с-ние и
образува мехурчета, блокиращи микроциркулацията; настъпват исхемични
поражения и огнищни некрози по кожата, ЦНС и костите. Кесонната болест е
подобна, но се развива по-бавно, като засяга костите и гр мозък.
Амниотична емболия - амниотична течност навлиза във вените при
отлепването на плацентата. В нея има много тромбогенни фактори (отпадни
клетки от плода, люспи...), които предизвикват спазъм на артериите в БД и
респираторен дистрес. По-късно се развива ДИК (в кръвта внезапно се
образуват множествени фибринни тромби);
Мастна емболия - може да е екзо- и ендогенна; при масивни травми
(конквасация); мастните капки предизвикват агрегация на тромбоцитите и
тромбоцитопения /нисък брой/. Настъпва задух, тахипнея, анемия и кома. Чрез
Sudan и Oil Red могат да се видят мастните капки в БД.
Въздушна емболия - атмосферен въздух под формата на мехурчета; при
травми на главата, шията или медицински манипулации на вени, близки до
сърцето. Движат се САМО във вените (за разлика от газовите), достигайки
дясната камера на сърцето; ако въздухът е достатъчно много, се образува
кървава пяна, която блокира движението на кръвта (прилича на масивна БД
тромбоемболия). Доста рядко може да премине през БД циркулация в
системното кръвообращение.

30. Дисеминирана интравазална коагулация

(ДИК). Същност.
Това е общо патологичен процес, при който в кръвта внезапно се образуват
множествени фибринни тромби, които достигат до микроциркулацията, с
възможна последваща хеморагична диатеза. В основата му лежи системното
активиране на системата на хемостазата.
ДИК не е самостоятелно заболяване, а по-скоро потенциално усложнение
породено от бактериални инфекции, ендотоксичен шок, масивни травми (Crush
 2020/2021

синдром), акушерски усложнения (еклампсия, амниотична емболия), остър

панкреатит, вътресъдова хемолиза и напреднали злокачествени тумори.
Основни моменти са активирането на протромбин и масивно преципитиране на
фибрин, при което настъпва дифузна ендотелна увреда и изчерпване на
плазмения фибриноген. Наблюдават се няколко стадия:
 Стадий на хиперкоагулабилитет - шоково състояние, остра дихателна и
бъбречна недостатъчност, а по-късно и надбъбречна, обединени като
мултиорганна недостатъчност; образуват се фибринни микротромби
(хомогенни маси фибрин), които се откриват в микроциркулацията на
мозъка, сърцето, БД, бъбреци, слезка и ЧД;
 Стадий на консумативна коагулопатия - хеморагична диатеза, поради
изчерпаните коагулационни фактори и тромбоцитопения;
 Стадий на активиране на фибринолизата последван от
възстановяване.
Освен фибринни, микротромбите могат да са еритроцитни или тромбоцитни
агрегати или хиалинни тромби (издържат най-дълго), които са съставени от
аразрушени еритроцити, агрегатирани тромбоцити и фибрин. Микротромбите
облитерират множество малки съдове, при което последвалата исхемия води до
множествени огнища на некроза (най-често в миокарда, мозъка, бъбреците и
хипофизата). Това също може да доведе и до кръвоизливи, предимно
диапедезни /напускане на кръвни клетки от капилярите в тъканите/, но понякога
и масивни (в ГИТ, урогениталната система и мозъка).

31. Шок. Видове. Морфология.

Циркулаторната недостатъчност (шок) е тежко общо нарушение на
циркулацията на кръвта, което възниква поради несъответствие между обема на
циркулиращата кръв и обема на циркулацията. Настъпват хипоперфузия,
неадекватен кръвоток, хипоксемия и тежка хипоксия. Вида на шока може да е:
 Хиповолемичен - намаляване на обема на кръвта
 Септичен - увеличаване на обема на циркулацията, поради
вазодилатация
 (хеморагичен, травматичен, пост-трансфузионен, анафилактичен,
кардиогенен, дистрибутивен, ...)
Причини за самия шок може да са: остра/масивна кръвозагуба, кръвопреливане
с несъвместима кръв, тежко изгаряне/травма, хирургична интервенция, тежка
дехидратация, инфекции/интоксикации, чревна непроходимост, перфорация на
стомаха, остра некроза на панкреаса, инфаркт на миокарда, висока доза
йонизиращи лъчи, алергии, температурни въздействия. Основната патогенеза е,
че при загубата на кръв/течност, съдовата мрежа остава ненапълнена
(хиповолемична) или със вазодилатация и венозен застой много малко кръв
достига сърцето (нормоволемична).
 2020/2021

И при двете форми има еднакъв !!! краен ефект: силно намален ударен обем на
сърцето, намалена перфузия, тежка хипоксия в тъканите, водеща до
необратима увреда.
Според протичането си, шокът се дели на три стадия:
 Непрогресиращ (компенсиран) стадий - кръвното налягане спада
умерено и регулаторните механизми (баро- и хеморецептори, както и
продълговатия мозък) задействат компенсаторна вазоконстрикция и
тахикардия. Настъпва централизация на кръвта (насочва се към жизнено
важните органи). Ако спадането на кръвното налягане продължи,
намалява и бъбречния кръвоток, при което настъпва исхемия, която пък
задейства РААС и се отделя алдостерон и АДХ. При по-леки форми само
барорецепторните механизми са достатъчни за възстановяване на
кръвотока.
 Прогресиращ стадий - тези механизми НЕ са достатъчни; КН спада
толкова, че кръвотока към сърцето е неадекватен. Настъпва ендогенна
интоксикация поради попадналите в кръвта токсични продукти от
исхемичните тъкан; образуват се микротромби в малките съдове; тези
фактори водят до вазодилатация и повишен пермеабилитет. Ако не се
вземат бързи мерки настъпва порочен кръг и компенсаторните механизми
стават НЕдостатъчни.
 Необратим стадий - винаги завършва със смърт, независимо от
намесата. Тя настъпва поради исхемия на миокарда и мозъка.
Хипоксията, заедно с микротромбите, в периферната съдова мрежа
уврежда стената на капилярите, изливане на повече течност в
интерстициалното пространство и увеличена хиповолемия.
Особено характерни са промените в БД - раздути, тежки заради отока, с много
кръвоизливи, ателектази /колапс на лоб на БД/ и тромбози. Главният мозък е с
оточени перивазални пространства. Съдовете в коремната кухина са
препълнени с кръв. ЧД и слезката са цианотични, като слезката често е
сбръчкана и смалена. В бъбреците има остра тубулопатия, а понякога и обширна
(кортикална) некроза на кората; при хемотрансфузионния шок в каналчетата се
виждат хемоглобинови цилиндри. Преразпределението на кръвта е най-
изразено при изгаряния и хемотрансфузионни шокове.

32. Възпаление - принципи, патогенеза. Медиатори

на възпалението.
Възпалението е важна защитна реакция на организма в отговор на увреждане
на тъкани и клетки от патогенни фактори. Класическите белези на
възпалителната реакция са: calor, rubor, tumor и dolor, както и нарушената
функция. Външни фактори: микроорганизми, токсини, химични в-ва, механични
и физични фактори и медикаменти. Вътрешни фактори са: продукти от азотната
обмяна, токсини и ефекторни имунни клетки.
 2020/2021

Има три фази на протичане на възпалителна реакция:

 Увреждаща фаза (alteratio) - патогените въздействат на клетките; много
кратка;
 Ексудативна фаза (exudatio) - в резултат от нарушената микроциркулация
и състав на кръвта; настъпва тъканен излив;
 Пролиферативна фаза (proliferatio) - настъпва клетъчна пролиферация
/разрастване/; завършва с пълно възстановяване или с образуване на
цикатрикс;
Понижава се дейността на тъканите; настъпват дезорганизиращи промени с
натрупване на свободни АК, ПП и разпадни продукти (настъпва тъканна
ацидоза). Обменните нарушения предизвикват появата на медиатори, които
могат да са плазмени или клетъчни.
ПЛАЗМЕНИ МЕДИАТОРИ
 Кининова система - брадикинин и каликреин; мощни вазодилататори и
предизвикват чувството за болка; брадикинина повишава
пропускливостта на съдовете ( болка), а каликреинът участва в
хемотаксичната /движението на свободни клетки/ активност на
неутрофилните левкоцити и може реципрочно да активира Хагеман
фактора;
 Система на комплемента - 20 плазмени протеина; може да се активира
по два пътя:
o Класически - включва се от действието на АГ-АТ комплекси,
съдържащи IgG или IgM и бактериални продукти
o Алтернативен - също се активира от микроорганизми, но стартира
с продължителен кръговрат на С3 фрагмента, т.е. без С1, С2 и С4;
И двата пътя завършват по един и същи начин - като се образува МАК
(мембранно-атакуващ комплекс)
 Система на кръвосъсирване - две части - коагулираща и
фибринолитична; активира се от Хагеман фактора (XII фактор), който
повишава съдовата проницаемост; контактът на плазмата с отрцателно
заредени повърхности обуславя активация на XII фактор (фибриноген 
фибрин). Фибринолизата се активира от плазминоген-активатори,
секретирани чрез каликреина.

КЛЕТЪЧНИ (ТЪКАННИ) МЕДИАТОРИ - намират се в клетките под формата на

гранули и се секретират (хистамин от мастоцитите) или се синтезират de novo
(простагландини и цитокини)
 Хистамин - предизвиква остра дилатация и повишена съдова
пропускливост, оток, слузна секреция и съкращаване на ГлМ;
 Серотонин - идентично с хистамина; присъства в тромбоцитите и
мастоцитите; тромбоитната агрегация и дегранулация се стимулира от
PAF (platelet activating factor)
 Простагландини (PG), левкотриени (LT) и липоксини (LX)
(ейкозаноиди) - продукти на арахидоновата к-на, която се освобождава
 2020/2021

след фосфолипаза А2; продуктите PG, LT и LX са резултат от следващ

метаболизъм чрез интрацелуларни оксигенази и липооксигенази;
o Тромбоксан (A2) и (PGI2) - синтезът им е свързан с увреждането на
тромбоцитите и ендотелните клетки;
o LTB4 - хемотаксичен агент; активатор на неутрофилни левкоцити
(особено за адхезията им към ендотела на венули);
o LTC4, LTD4 и LTE4 - вазоконстрикция, бронхоспазъм и повишен
пермеабилитет;
o LXA4 и LXB4 - Взаимодействието на тромбоцити с левкоцити дава
тези липоксини; стимулират вазодилатацията (т.е. намаляват
действието на LTC4;
 Тромбоцит Активиращ Фактор (pal) - фосфолипид, който се
освобождава при антигенна стимулация на IgG-сенсизирани базофилни
клетки и мастоцити; предизвиква тромбоцитна агрегация, както и
вазоконстрикция, левкоцитна адхезия към ендотела, синтез на
ейкозаноиди;
 Цитокини - секреторен продукт на мононуклеарните фагоцити (монокини)
и активират Т-лимфоцитите; има няколко групи:
o Регулращи лимфоцитните функции
o Свързани с естесвения имунитет
o Активиращи възпалителните клетки
o Хемокини - цитокини, които имат хемотаксичен ефект върху
левкоцитите; стимулират хемопоезата;
 Интерлевкин (IL-1) - полипептид с огромно значение за лимфоцитната
пролиферация в отговор на АГ стимулация; също активира
фибробластите и колагеновата синтеза; отговорен е за треската;
 Интерлевкин (IL-6) - регулатор на ЧД белтъчен синтез;
 Кахектин (TNFa) - стимулира скелетната мускулатура и катаболитните
процеси; това води до загуба на тегло при хронични възпаления; заедно с
IL-1 участва в левкоцитно-ендотелната адхезия;
 Азотен Оксид (NO) - освобождава се от ендотелните клетки и действа
като вазодилататор; продуцира се в макрофаги и специфични неврони в
главния мозък; нарушена продукция при атеросклероза, диабет и високо
АН;
 Свободни кислородни радикали - потенцират експресията на хемокини
и задълбочават тъканното увреждане; негативен ефект и върху
ендотелните клетки, както инактивацията на антипротеазните ензими;
 Невропептиди - Субстанция Р и Неврокинин А; инициирането на
възпалителен отговор; повишават съдовата пропускливост; провеждане
на болкови сигнали; стимулация на секрецията на имунни и ендокринни
клетки;
Пряко действащи медиатори: хистамин, серотонин, някои PG;
Индиректно действащи медиатори: компонентите на системата на комплемента,
лизозомалните ферменти;
 2020/2021

Медиаторите могат да се освободят:

 НЕцитолитично - чрез секреция
 цитолитично - чрез (частично) разрушаване на клетъчните мембрани
Важна роля имат цикличните нуклеотиди (цАМФ), които оказват ефекта си чрез
клетъчните микротубули. Колхицинът, който разрушава микротубули, също
инхибира и медиаторите! При въздействие с цАМФ и холинергични в-ва на
неутрофилни левкоцити се възстановява способността на микротубулите за
агрегация  отделят се и медиатори!

33. Морфологична характеристика на острото

възпаление. Видове.
Бърза реакция, която се развива за няколко часа/дни до месец; независимо от
факторите, които го причиняват, реакциите, които настъпват са стереотипни.
Възникват нарушения в микроциркулацията (главно в капилярите и
поственулите) като се излива плазма и плазмени белтъци. Стереотипността се
оповава на освободените медиатори.
Промените в първите няколко часа са:
 Промени в съдовия калибър и кръвния ток
 Повишен пермеабилитет на съдовата стена
 Излизането на левкоцити в интерстициума
Съдовия калибър = в огнището на вредния агент настъпва бърза
вазоконстрикция, последвана от масивна вазодилатация, като се отварят дори
и резервните капиляри. Настъпва активна възпалителна хиперемия, като
кръвният ток става турбулентен. След 10-15 мин кръвотока пак намалява.
Пермеабилитет = повишението му води до ексудат в интерстициума;
хидростатичното налягане пада, а осмотичното - се запазва, което води отново
течностите в съдовете, т.е. възможността за реабсорбция почти или напълно
изчезва. Плазмените белтъци напускат съда между ендотелните клетки; това
пространство се увеличава поради контракцията причинена от медиаторите.
Поради контакта с екстравазалното пространство, коагулиращата с-ма се
активира (фибриногенфибрин).
Неутрофилните левкоцити (НЛ) излизат първи, като преминаването им се
подготвя чрез следните процеси:
 Маргинация на левкоцитите - изместване на НЛ от осевия цилиндър на
кръвотока към стената и адхезия към ендотела
 Миграция на левкоцитите - чрез амебовидни движения (прокарва
псевдоподи) НЛ напускат лумена; преминаването през базалната
мембрана обаче става чрез разрушаването ѝ;
 Хемотаксис - предвижването на излезлите НЛ в полето на възпалението;
Изход: няколко насоки:
 2020/2021

 Резорбция на ексудата и реституция на тъканта - причинителят е напълно

ликвидиран; фибрина се лизира от ензимите на НЛ; загиналите клетки се
поглъщат от макрофагите;
 Хронифициране на възпалението - когато увреждащия фактор персистира
и обуславя възникването на хронична възпалителна реакция;
 Фиброза и склероза - огнището се замества от гранулационна тъкан, която
се трансформира в зряла съединителна тъкан; в някои случай тя силно се
уплътнява и хиалинизира (настъпва цикатризация); ако се отложат
калциеви соли може да настъпи дори осификация; това е обичаен изход
за хроничното възпаление; могат да настъпят опасни сраствания;
 Смърт - при тежки увреждания; субституцията също може да се окаже
фатална;

34. Хронично продуктивно възпаление. Дифузно и

грануломатозно възпаление.
Когато острият възпалителен отговор не е способен да елиминира вредния
агент. Доминира клетъчната пролиферация с формиране на клетъчен
инфилтрат (преобладаващ с лимфоцити, плазматични клетки (появили се от В-
лимфоцити) и моноцитимакрофаги). За разлика от острия, хроничния
възпалителен отговор показва голяма вариабилност.
Продуктивното възпаление възниква след остро ексудативно, поради
персистиране на причинителя. Може да се развие и като слаба, тлееща
възпалителна реакция, която да не се долови. Характеризира се с образуването
на гранулационна тъкан. В зависимост от от това дали клетъчните пролиферати
разрастват дифузно (в интерстициума на органа) или огнищно (с образуване на
грануломи) се разглеждат два типа продуктивно възпаление:
Дифузно (интерстициално) - има инфилтрати от лимфоцити, плазматични
клетки, единични макрофаги и фибробласти в интерстициума; има увреждане на
паренхима на органа. Например възпалението на миокарда при
интерстициален миокардит и в бъбреците на интерстициален нефрит, а
също и в ЧД при хронични хепатити (в порталните пространства и между
хепатоцитите). Изходът е с развиване на фиброза и склероза (в ЧД е цироза) в
органа с известна функционална недостатъчност.
Грануломатозно - формиране на гранулома през няколко стадия:
1) В мястото на внедряване на причинителя се образува натрупване на НЛ
и моноцити
2) Моноцитите  макрофаги за фагиране на причинителя
3) Зрял гранулом - чрез подреждане на макрофагите около причинителя
4) Епителоидоклетъчен гранулом - моноцитоидните клетки  епителоидни
(агрегират участъка)
От сливането на епителоидните клетки се образуват гиганстки клетки, а в
периферията се образува лимфоцитен пояс. Най-външно се образува пояс от
 2020/2021

богата на колаген съед.тък. Грануломатозното възпаление има следните

видове:
 Неспецифичен гранулом - структурата на гранулома НЯМА специфика
спрямо причинителя; има макрофаги, лимфоцити, плазмоцити, гигантски
и епителоидни клетки;
 Тип „Чуждо тяло“ - най-често срещан; образуват се около чужди тела;
особено характерни около хирургически конци, прашинки и талк. Изграден
от макрофаги, епителоиди, лимфоцити, гигантски клетки и
пролиферирали капиляри; Колкото по-трудно се фагоцитира, толкова
повече клетки има. Може да настъпи и около ендогенни трудно
разтворими в-ва като пикочните соли (наричат се тофи);
 Липогранулом - около размачкани мастни тъкани или при внесени
маслени разтвори с лечебна цел. При резорбцията на некротизиралата
мастна тъкан настъпва възпаление с масивна пролиферация и придобива
светъл пенест вид (образуват се т.н. псевдоксантомни клетки);
 Пиогенен гранулом - най-вече в кожата и лигавиците; разрастват много
млади капиляри (имитра се съдов тумор = хемангиом). Например при
грануломатозно възпаление на пародонта;
 ТБ гранулом - грануломът се нарича туберкул; при попадане на
микробактерията първо настъпват ексудативни рекации, а после ако
микробите са много може да се стигне до некроза поради сензибилизация
към полизахаридите. Тъканта става безструктурна, сиренистоподобна -
казеозна некроза. Първо туберкулите са с размерите на прашинки а после
достигат просо (милиарни туберкули). Сред тях се появяват и гигантски
клетки тип Лангерханс с формата на подкова/полулуние с отворената част
към ядрото на казеозната некроза; в туберкула НЯМА кръвоносни съдове;
Изход: С остаряването на патогенния агент грануломите, както и дифузната
реакция, обедняват на клетки. Лимфоцитите, макрофагите и др елементи се
разрушават, капилярите търпят обратно развитие и се заместват от фиброзна
тъкан. Формира се плътен, сивкав цикатрикс. Може да мине и без дефекти ако е
в тъкани с добри регенеративни способности.

35. Имунопатология. Морфологична

характеристика на имунните реакции.
Имунопатологията изучава отклоненията на имунния апарат. В основата им стои
най-често имунната реакция, която настъпва при среща на чуждия АГ (или
автоАГ) със съответното му АТ. Тази реакция може да бъде:
 Нормоергична - когато отговора е обичаен
 Анергична / хипоергична - когато възниква при имунодефицитни
състояния
 Хиперергична - при алергии / повторна реакция с АГ (алергени)
 2020/2021

Имунните реакции водят до увреждания на клетките, тъканите и органите.

Степента на тези увреждания се определя от силата и продължителността на
имунната реакция.
Алергичните (имунологичните) реакции възникват при действието на екзогенни
или ендогенни алергени. Екзогенните предизвикват атопични заболявания и
кожни дерматити; Ендогенните (авто) АГ предизвикват автоимунни заболявания.
Алергичните реакции имат бърз (хуморални АТ) или забавен (клетъчни АТ) тип.
Има 4 основни имунопатологични механизми:

I. Анафилактични реакции - това са атопични реакции опосредствани чрез

IgE; по мембраните на мастоцитите, както и базо- и еозинофилните
гранулоцити и макрофаги има FcE-рецептори (реагини) за IgE АТ. При
контакт с алерген, тези клетки се перфорират и дегранулират. Отделят се
следните медиатори:
 Предизвикващи спазъм на ГлМ - хистамин, левкотриени,
простагландини и бавно реагираща субстанция на анафилаксията
(SRS-A)
 Химиотаксични фактори - спрямо еузинофилни и неутрофилни
левкоцити
 Ензими - калекреин, Фактор на Хагеман
Повторно вкарване на антибиотик, към който пациента е чувстивтелен е
пагубно; КН пада поради генерализирана вазодилатация; завършва с
анафилактичен шок. Медиаторите въздействат върху тъканите като
настъпва спазъм на ГлМ, бронхоспазъм, хиперсекреция от слузните
жлези, хиперемия на венулите и оток на заобикаящите ги тъкани;
Примерни заболявания са алергичният ренит и бронхиалната астма.
II. Цитотоксични реакции - основен действащ фактор тук са IgG 1,2,3,4 и
IgM; те могат да се систематизират като клетки, които атакуват кръвни
клетки, такива, които атакуват тъканни клетки и лекарствени хаптени,
които се свързват с клетъчната мембрана. Тези реакции протичат с
помощта на комплемента. Това води до лизиране на клетката. Примерни
заболявания са Синдромът на Гудпасчър и АТ-зависимата клетъчно-
 2020/2021

медиирана цитотоксичност, както и някои форми на отхвърляне на

трнасплантат.
III. Реакции на свръхчувствителност от имунни комплекси - бърз тип
рекация между разтворими АГ и АТ; протича по следния начин: АГ-АТ
комплекса активира C3a и C5a от комплемента; тези имунни комплекси
пропиват съдовите стени и взаимодействат с останалите имунни
компоненти, предизвиквайки дегранулацията им с отделяне на медиатори
и хемотаксичен фактор; увеличава се съдовата проницаемост, поради
което неутрофилите преминават свободно, освоождавайки лизозомни
ензими, които я увреждат. Възниква имунно възпаление, активиране на
тромбопластинът  агрегация на тромбоцити и освобождаване на
хистамин; развива се локална исхемия или хеморагия. Примерни болести
са Феномен на Артюс и серумните болести.
IV. Свръхчувствителност от забавен тип - (СЗТ) - тя е клетъчно
медиирана; /пример с морско свинче и инжектиране на ТБ бактерии
веднъж и два пъти/; кожна проба Манту; нарича се забавен тип защото
настъпва 24-48 часа по-късно след инжектиране. В серума НЕ се открива
специфични АТ, имунната рекативност НЕ може да се предаде чрез
серум, а само чрез сенсибилизирани лимфоцити; увреждането настъпва
късно (след дни седмици); находките на лезиите са различни от тези,
които настъпват от циркулиращи АТ. Тези реакции се осъществяват с
помощта на ефекторни клетки:
 Т-цитолитични лимфоцити - чрез рецептор се свързват за
таргетната клетка (с повърхностните им АГ); този контакт активира
ензимните системи, покриващи цитотоксичните клетки, които
перфорират, а след това лизират мембраните на клетките мишени;
 К-клетки - притежават рецептори за Fc на Ig; свързват се с Ig, които
обвиват клетките-мишени и ги лизират;
 NK - (естествени клетки убийци) - при противотуморния имунитет;
атакуват бактерии и вируси, които са включени в цитоплазмата на
клетките-мишени;

Лимфокини:
 стимулират пролиферацията на Т-клетките (най-важни са IL-1 до 8)
 формират възпалителната реакция (MIF, LIF и MCF фактор)

36. Хиперсензитивни реакции. Видове.

Бронхиална астма.
^ III. + IV.
Бронхиална астма по правило се предивиква от алергени. Затова се нарича
„външна астма“ (extrinsic asthma). В други случаи тя се дължи на бактериална
инфекция и НЯМА алергична основа (intrinsic asthma).
 2020/2021

Алергичната астма протича по механизма на реагиновата имунна реакция, като

настъпва интермитентен бронхоспазъм на малките бронхи и бронхиоли.
Наблюдава се оток на бронхиалната лигавица, както и свръхпродукция на
мукусна течност. Лигавицата е инфилтрирана от еузинофилни и базофилни
левкоцити и мастоцити.

37. Автоимунии заболявания. Видове.

Морфология.
Автоимунните заболявания възникват в резултат на имунни реакции между
хуморални или клетъчни АТ и собствени АГ на организма. Имунната
автотолерантност се развива по време на онтогенезата, с оглед на толериране
на собствените АГ. Особено значение за това имат Т-супресорните лимфоцити.
Изключение правят: стъкловидното тяло на окото, тестикуларната тъкан,
тъканта на щитовидната жлеза и нервната система, към които ЛИПСВА
толерантност (т.к. техните АГ са били изолирани от имунната ни система); това
са първичните автоантигени. Вторичните автоантигени стават такива собствени
АГ, които загубват толерантност поради различни фактори:
 Намаление на функцията на Т-супресорите
 Биологичният фактор на микроорганизмите има кръстосано реагиращи
АГ, подобни на гостоприемника
 Фактори, които увреждат биомолекулите
 Свързване на чужди хаптени към тъкани на гостоприемника
 Неспецифична стимулация на Т- хелперите (намалена имунна
модулация)
Механизми за развитие:
 Отделяне на изолирани АГ - например срещу сперматозоидите, миелина
и тъкани в окото
 Абнормна функция на Т-лимфоцитите:
- Намаление на супресорната им функция (при LED = Лупус)
- Повишение на хелпърната им функция (при лекарствено
обусловени хемолитични анемии)
 Поликлонална B-клетъчна активация (при LED и Epstein-Bar)
Автоимунните заболявания (АЗ) се разглеждат като тип III реакция на
свръхчувствителност (обусловени от образуването на имунни комплекси).
Автоимунните заболявания се делят на три големи групи:
АЗ изолирани от имунната система - засягат щитовидната жлеза,
надбъбреците, тестисите, окото и нервната тъкан; Вирусни заболявания
проникнали през биологичните им бариери; образуват се кръстосано
специфични АГ, които пък индуцират образуването на автоАТ с цел да увредят
тъканните структури; тези AT могат да бъдат хуморални (да образуват имунни
комплекси) или да са клетъчни и да са подобни на СЗТ. Най-често срещани
болести са: Тиреодит на Хашимото, симпатична офталмия, ювенилен
 2020/2021

диабет, симптоматична асперматогения, множествена склероза,

енцефаломиелит, идиопатична Адисонова болест и полиневрит.
АЗ НЕизолирани от имунната система - органоНЕспецифични автоимунни
заболявания, вторични автоимунни заболявания. Протича като вторично
заболяване след болести с много тежки и тъканни лезии; основния
патогенетичен фактор са органоНЕспецифичните АТ, които осъществяват
имунии реакции с АГ; Главно протичат под знака на бърз свръхчувствителен тип.
Заболявания са: Хроничен гастрит, ентерит, язвен колит, хроничен
хепатит, цироза на ЧД, хемолитични анемии, агранулцитоза, и
гломерулонефрити.
АЗ на съединителната тъкан - болести с автоимунни нарушения, вторични
автоимунни заболявания; също се образуват органоНЕспецифични автоАТ,
които атакуват ядрените АГ на съед.тък., независимо от локализацията ѝ в
оргнизма. Болести: ревматоиден артрит, дерматомиозит, склеродермия и
системен лупус еритематодес.

38. Имунодефицитни синдроми. СПИН.

Нарушение на имунните механизми води до имунна недостатъчност. Тя може
да бъде първична (вродени дефекти в имунната система, по автозомо-
рецисивен тип) или вторична (усложнение от друго заболяване, прилагане на
цитостатици).
ПЪРВИЧНИ ИМУНОДЕФИЦИТНИ СИНДРОМИ (ИС)

 ИС, свързани с дефект в клетъчния имунитет:

Синдром на Ди Жорж - до 8мата ембрионална седмица; нарушава се
развитието на тимуса и паращитовидните жлези  нарушение в
диференциацията на лимфоцитите; Хуморалният имунитет е запазен
(образуването на плазматични клетки е нормално). Срещат се аномалии на
големи КСС. Лимфоцитите в паракортикалните (Т-зависими) зони на слезката
са светли (с много намалено кол-во лимфоцити); Усложнения вирусно-
бактериални инфекции  пневмония, пиелонефрит, колит и миокардит;
Синдром на Незелоф - дисплазия на тимуса; НЕ може да се осъществи
нормална диференциация на Т-лимфоцитите (предшествениците им). Липсва
Т-имунния отговор, има лимфопения, запазено съотношение (CD4+ / CD8+);
количеството на циркулиращите В-лимфоцити е запазено; нарушен е
клетъчния имунен отговор!

 ИС, свързани с дефект в хуморалния имунитет:

Синдром на Брутон - Агамаглобулинемия; наследствено свързано с Х-
хромозомата по рецесивен път (при момчета); харушена е диференциацията
на В-лимфоцит на ниво пре-В-лимфоцит при повишена активност на Т-
лимфоцитите. Има силно намаление на кол-вото на имуноглобулини (IgM, IgG,
IgA); силно намалява кол-вото на В-лимфоцити в периферната кръв и
 2020/2021

нормално кол-во на Т-лимфоцити; В коровата част на тимуса се насъбират

много мазнини и липсват лимфни фоликули; Усложненията включват тежки
инфекции с рецидивиращ характер - пиодермия, гнойна ангина, пневмонии,
емпием, гноен менингит и артрит.
Дисгамаглобулинемия - недостатъчност на един или два имуноглобулина в
серума; развиват се тежки инфекции, които може да се копират след
инжектиране на липсващия Ig.

 ИС, свързани с дефект на фагоцитозата:

Хронична грануломатозна болест - налице е генетичен дефект, при който
полиморфените левкоцити (гранулоцити) фагоцитират, но НЕ убиват
организмите съдържащи каталаза; фагоцитите НЕ могат да синтезират
метаболити на кислорода, които обикновено убиват тези микроорганизми. В
органите на болните се развива гнойно продуктивно възпаление. Образуват се
грануломи, пълни с неутрофилни гранулоцити и моноцити, като в централната
им част се формира ацидофилна некроза.
Синдром на Чедиак-Хигаси - в цитоплазмата на неутрофилните гранулоцити,
моноцити и лимфоцити се образуват големи до гигантски гранули (купчини от
миелопероксидаза); тези гранули НЕ могат да се слеят с фагозомите  НЕ се
фагоцитират. Проявява се с различни инфекции причинени от + и - Грам-
бактерии като увреждат кожата, лигавиците и дихателните пътища.

 ИС, свързани с комбиниран дефект на клетъчния и

хуморалния имунитет:
Синдром на Гланцман и Ринкер - „Швейцарски имунен дефицит“ - развива се
кандидомикоза и пневмоцистна инфекция; нарушени са и двата типа имунитет;
НЕ може да се предизвика бластна трансформация на лимфоцитите, липса на
Т-лимфоцити в периферната кръв; НЕ се отхвърлят кожните
алотрансплантати. Силно редуцирани тонзили, хипопластични лимфни възли и
тимус. Почти пълно изчерпване на В- и Т- лимфоцити  децата умират до
8мия месец.
Синдром на Луи-Бар - съчетан с атаксия /нарушена координация,
произношение/ и телеангиектазия /образуване на дребни петна по кожата от
венулите/. Има тежка хипоплазия на тимуса и дефект в ранната
диференциация на Т-лимфоцитите и дефект в късната диференциация на В-
лимфоцитите. В ранното детство се диагностицира малкомозъчна атаксия и
липса на клетки на Пуркинье, както и телеангиектазия на конюктивата.
Нарушения хуморален имунтет се определя от намаленото ниво на IgA и IgE, а
понякога и на IgG. Заболяването често се комбинира с Ходжкинови и
неходжкинови лимфоми, както и неоплазми.

ВТОРИЧНИ ИМУНОДЕФИЦИТНИ СИНДРОМИ

Възникват по време на боледуване или след прекарани тежки вирусни,
бактериални и инфекциозни заболявания. Класически пример е Синдромът на
 2020/2021

Придобитата Имунна Недостатъчност, както и радиоактивно облъчване,

използване с лечебна цел на имуносупресивни и цитотоксични лекарства.

СПИН
Характеризира се продължителна имуносупресия, която води до
опортюнистични инфекции, вторични неоплазми и неврологични нарушения.
Предхожда се от човешки имунодефицитен ретровирус (HIV). Два генетично
различни ХИВ вируса (1-САЩ, Европа и централна Африка; 2-западна Африка
и Индия). Има три вирусни ензима: протеаза, обратна транскриптаза и
интеграза. Главно засяга имунната система и ЦНС. Вируса навлиза в Т-
клетките и макрофагите и се размножава в тях. ХИВ асептичения менингит е
лек лимфоцитен менингит с периваскуларно възпаление, миелинова загуба
при остра фаза, а микроглиални нодули при хронична фаза.
Опортюнистичните инфекции са най-честата причина за смърт при нелекувани
пациенти.

39. Имунология на трансплантацията. Видове.

Основи на тъканната съвместимост.
Средата на 50тте - трансплантация между генетично идентични дарител и
приемател
Края на 50тте - изработка на имуносупресивни препарати за алогенни
трасплантати
Автотрансплантация - присаждане на тъкани в рамките на един организъм от
едно на друго място. Например:
 При изгаряния
 Метастазирането на тумор от оригиналното му място на ново
 Пластична хирургия чрез замяна на част от хранопровода с част от
дебелото черво
Изотрансплантация (сингенна) - когато дарителят и приемателят са генетично
еднородни; този тип се осъществява между еднородни близнаци или инбредни
животни;
Алотрансплантация - когато дарителят и приемателят са от един и същи вид,
но генетично разнородни;
Ксеногенна трансплантация - дарителят и приемателят са от различни видове;
Транспланатационен имунитет - имунната реакция на организма на
приемателя срещу присадката (при ало- и ксено-генни трансплантати);
MHC (major histocompatibility complex) - при бозайниците има една специална
група генни локуси, които определят съдбата на алотрансплантата; установено
е, че различните класове гени на MHC са обособени при различните видове
 2020/2021

животни; най-добре са изучени при човека (HLA - Human Leucocyte Antigen) и

мишката. Този генетичен комплекс се наблюдава само в човешките левкоцитни
антигени; Разположени са по късото рамо на хромозома 6; комплексът е
полиморфен и съдържа няколко алелни форми на гена във всеки локус. MHC-
генните продукти се разделят в три групи:
 Първи клас АГ - HLA-A, HLA-B и HLA-C; това са хетеродимери, съставени
от полиморфен гликопротеин (тежка алфа верига), който е свързан
нековалентно към по-малък неполиморфен пептид - бета-микроглобулин.
Извънклетъчната част на алфа-веригите съдържа разкъсани връзки към
MHC молекули, които свързват Т-клетките; представени в почти всички
ядрени клетки на тромбоцитите.
 Втори клас АГ - HLA-D > подзони: DP, DQ и DR; биомолекулярни
комплекси, съставени от полиморфни ППВ. Откриват се в антиген-
съдържащите клетки (стволови клетки, моноцитите и макрофагите), В-
лимфоцитите и някои от активираните Т-лимфоцити.
 Трети клас протеини - компоненти на комплементарната система C2, C3
и Bf, които са кодирани в MHC; те НЯМАТ характеристиката на АГ, въпреки
генетичната връзка с АГ от първи и втори клас.

40. Видове реакции за отхвърляне на транспланта.

ОТХВЪРЛЯНЕ НА ТРАНСПЛАНТАТА
При присаждане на тъканно несъвместим трансплантат възниква реакция на
отхвърляне на трансплантата. Това е по същество имунна реакция. Тя се
предизвиква от АГ, кодирани в HLA-системата. Реализира се от хуморални и
клетъчни АТ, образувани в резултат на присъствието на АГ на HLA-ABC-
системата на алотрансплантата. Главен фактор в тази имунна реакция са
алочувствителните Тс-лимфоцити (цитотоксични), К-клетките и макрофагите.
Имунната реакция при отхвърлянето на трансплантата настъпва в 3 фази:
1) Фаза на разпознаване на трансплантата
2) Фаза на атакуване на „мишенните“ клетки на трансплантата
3) Фаза на клетъчна и тъканна лиза на трансплантата
Хистологичните промени при отхвърлянето на трансплантата протичат в
няколко фази:
 Ранен етап - наблюдава се възпалителна инфилтрация в трансплантата
около капилярите и венулите от лимфоцити, макрофаги и плазматични
клетки; в съдовете на трансплантата се открива тромбоза  исхемия и
разрушаването му
 На 2-3ти ден - периваскуларният възпалителен инфилтрат се увеличава
по кол-во в резултат на инвазия на нови клетки и пролиферация на
съществуващите, като доминират лимфоцити и плазматични клетки; в
съдовите стени настъпва фибриноидна некроза, която разпространява
тромбозата до нови съдове
 2020/2021

 Краен стадий - в инфилтрата се появяват левкоцити и макрофаги;

започва увреждане на мембраната на клетките, което се дължи на ензими
от лимфоцитите  нарушава се калиево-натриевата помпа, настъпва
оток, дизинтеграция. Разграждането на трансплантата води до
разкриване на неговите АГ структури, които индуцират имунен отговор,
превръщайки имунната реакция в един порочен кръг
 Отхвърляне на трансплантата - срок за отхвърляне на алогенен
трансплантат = 7-14 дни. Повторно направена алотрансплантация води
до два пъти по-бързо отхвърляне на трансплантата

РЕАКЦИЯ НА ТРАНСПЛАНТАТА СРЕЩУ АКЦЕПТОРА

Болест = рант - експериментално получен феномен. В новородени / ембриони
се инжектират 10-20 млн лимфоидни клетки от възрастни алогенни дарители.
При човека хазяин, може да се развие след костномозъчна трансплантация /?/
Животните приематели изостават в теглото и ръста. Наблюдават се
спленомегалия, диария, кръвоизливи, дерматити и състояние на пълна
прострация /упадък на мозъчната дейност/. Внесената в организма лимфоцитна
маса ЗАПАЗВА своята жизненост; тя потиска имунната система на хазяина, т.к.
се натрупват огромно кол-во Т-супресорни лимфоцити, като се наблюдава
лимфаденопатия, спленомегалия и хепатомегалия. Лимфните фоликули са
хиперплазирали , като лимфоцитите се заместват от ретикулни и плазматични
клетки. В ЧД се открива фокална клетъчна некроза и отлагане на амилоид.
Накрая лимфните фоликули атрофират. Заболяването продължава 12-20 дни и
завършва със смърт.

41. Общи черти на туморния растеж. Определение

и терминология.
Туморите имат самостоятелен и неконтролиран растеж. Нормалният клетъчен
растеж се осъществява спрямо цикъл, които преминава през строго определени
фази, регулирани от растежа циклин-зависими кинази (CDK).
Инхибитори на клетъчния цикъл са протеини, блокиращи активността на CDK:
 Група на INK4 - това са p14, p15, p16, p18, p19; (p14 инхибира p53)
 CIP/KIP - p21, p27, p57;
Контролните гени са Rb, p53 и генът атаксия / теленангиектазия;
p53 - участва в G1/S контрола, като отклонява мутиралите клетки към апоптоза
и е главния компонент на за G2/M контрола. Основната му функция е блокиране
растежа на генетично увредени клетки, за да НЕ се възпроизвеждат получените
мутации, а да се запази геномът („молекулен полицай“), p53 перманентно или
временно спира неопластичната трансформация, или директно предизвиква
програмираната клетъчна смърт.
 2020/2021

Rb - участва в G1/S контролния пост; образува комплекс със E2F, чиито продукти
са необходими за S-фазата. При липса или нарушена функция върху E2F, той
се дезактивира и клетката влиза в цикъла, защото няма ограничения.
Атаксия/телеангиектазия - генът блокира цикъла при увреда в ДНК чрез
сигнализация на p53 в G1/S контролния пост, като разрушава B-CDK2.

42. Етиология на туморите. Теории за възникване.

Процесът на неоплазия започва с клетъчно увреждане на генетично ниво като
точкови мутации, транслокации на генетичен материал между хромозомите,
генна редупликация с амплификация и загубата на тумор супресорни гени и
техните продукти, инхибиращи растежа.
Онкогени - имат доминантно предаване (достатъчен е само един доминантен
алел)
Прото-онкогени
 C-onc - човешки клетъчен прото-онкоген, кодиращ протеини, кодиращи
клетъчно делене и растеж; при свръхпродукция  онкогени
 V-onc - прото-онкоген, кодиран във вирус  онкогенен вирус
Неоплазията може да е резултат от мутация, която включва онкогените и те
стимулират клетъчния растеж, или мутация, водеща до загубата на тумор-
супресорни гени.
Увреждащите карциногени могат да са:
 Химични - бензен, цигарен дим, нитрити, азбест
 Йонизираща радиация - гама-лъчи, рентгенови и УВ лъчи
 Биологични агенти - HPV, EBV, HTLV, HBV
ТЕОРИИ
 Иритационната теория на Вирхов - предшестващо действие на дразнещи
причини
 Дизонтогенетична теория на Конхайм - зародишеви остатъци
 Вирусно-генетична теория на Зилбер - действието на вирусите с
интегрирането им в генома на клетките
 Съвременна теория - мутационно генетична - на първо място извежда
промените в генома поради фактори;
Туморобразуването започва с мутации в генома на една клетка с регулаторни
въздействия. Основна роля имат генетичните промени на три основни таргетни
групи, които упражняват директен ефект вурху туморния растеж:
 Нормалните регулаторни гени - протоонкогени, предизвикващи
клетъчния растеж (доминантни)
 Супресорни гени - потискащи растежа (рецесивни, антионкогени)
 2020/2021

 Антиапоптотични гени - пречещи на увредените клетки да излязат от

клетъчния цикъл и така помагат на преживяването на мутиралите клетки
Индиректно действа увреждането на репарационните гени, като действат
индиректно. Туморът се образува в следствие на последователно въвличане на
нови генетични мутации, при което се открояват три фази:
1) Инициация - моноклонална екстремна пролиферация на един вид
прогениторни клетки, носители на генетични увреждания
2) Промоция - туморът поддържа растежния си потенциал, въпреки
преустановяването на първичния предизвикващ стимул
3) Прогресия - нараства степента на малигненост, развиват се локални
инвазивни прояви и далечни метастази в резултат на натрупване на
допълнителни генни увреждания; има геномна нестабилност и
хетероложна клетъчна популация

43. Морфологична характеристика. Класификация

на туморите.
МАКРОСКОПСКИ: Най-често имат нодуларна форма, а при растеж по кожа или
лигавици придобиват полипозна (екзофитна) или язвена (ендофитна) форма.
Туморите с дифузен растеж предизвикват деформация на органите, в които са.
Размерите варират от няколко милиметъра до 15-20 см в диаметър.
МИКРОСКОПСКИ: туморите са съставени от паренхим и строма:
 Паренхим - той е преобладаващ, определящ вида и произхода на тумора,
както и неговото биологично поведение; наподобяват в различна степен
клетките, от които произхождат; за да се развиват и растат, те имат нужда
от строма;
 Строма - опорната съед.тък. и съдовете, които осигуряват кислород и
хранителни в-ва на паренхима. В стромата на някои лимфоцити се
появява лимфоцитна инфилтрация (стромна реакция) = проявление на
имунните взаимоотношения;
Морфологичен атипизъм - също се открива и при дисплатични,
пролиферативни и дегенеративни промени. Морфологичната картина при
атипизма е постоянно променяща се; туморният атипизъм обхваща тъканите,
клетките и ядрата:
Тъканите - променя се формата на органа, появява се капсула, която излоира
тумора; клетъчната структура е общо запазена и наподобява здравата; някои
структури наподобяват оригиналните органоидните образувания (жлези, тубули,
многослоен плосък епител и са характерни за туморната картина. Типични
картини:
 снопчета с вретеновидна форма
 палисадни подреждания - ядрата са успоредно подредени като ограда
 2020/2021

 папили - клетките са наредени около фиброваскуларна строма

 истински розети - кръгово подреждане на клетки около каналчета
 псевдорозети - същото, но около фибрилен център
 луковици - обвиване на клетките една в друга (като лук)
Клетките - характеризира се чрез следните белези:
 Полиморфизъм - разлика във формата и големината на тумора;
различават се два вида гигантски клетки:
o Клетки с огромни размери, превишаващи многократно клетките, от
които произхождат
o Многоядрени клетки, с изявен или умерен атипизъм на ядрата
 Полихромазията - придобито качество показващо разлика в
оцветяемостта на ядрата с рутинните хистологични оцветители; дължи се
на увеличаване на ДНК в ядрата на туморните клетки; наблюдава се
анеуплодия, която се доказва чрез поточна цитофотометрия.
 Неправилните митози - често се наблюдава при доброкачествени тумори,
а също и при нетуморна клетъчна пролифрация; те могат да са: три/много-
полюсни, пулверизиращи и пръстеновидни. Също така се наблюдава и
увеличение на правилния брой митози, което е показател за
злокачествеността на тумора.
Ядрата - настъпват нагъвания, дълбоки бразди по ядрената обвивка, наличие
на истнски и лъжливи включвания; ядрата са хиперхромни и с диспергиран
хроматин; нуклеолите стават ясно видими, увеличават размера си и понякога са
повече от една (нуклеоларен атипизъм)

КЛАСИФИКАЦИЯ
ХИСТОПАТОЛОГИЧНА - класифицирани спрямо произхода от определен вид
тъкан
Хистогенетичен принцип - определя обикновено наименованието на тумора
(аденом  жлезна тъкан, астроцитом  астроцитна глия, липомът  мастна
тъкан и лимфомът  лимфна тъкан). Разделят се на следните основни групи:
 Епителни тумори
 Мезенхимни - от фиброзна, мастна, хрущялна и костна тъкан
 Мускулни - от гладка и набраздена мускулатура
 Съдови тумори
 Тумори на хемопоетичната и лимфопоетичната система
 Невроектодермални тумори - от централната, периферната и
вегетативната НС
 Пигментни тумори
 Тумори на репродуктивната система
Биологичен принцип - определя вида на тумора според влиянието му върху
човека, т.е. дали протича доброкачествено (без съществено нарушение на
функциите) или злокачествено (агресивно увреждащо действие водещо до
смърт). При злокачествените тумори е въведена категория (grade = G), с която
се определя доколко е израздена диференциацията в тях. Според СЗО (WHO),
диференцияцията се разглежда в 3 степени (рядко 2 или 4):
 2020/2021

 Високо диференциран G1 (аденокарцином, плоскоклетъчен или дуктален

тумор)
 Умерено диференциран G2
 Нискодиференциран тумор G3
Според международната класификация на болестите за онкология (МКБ-О)
(ICD-O), след името на тумора се изписва кода му и категорията:
0. - доброкачествен
1. - гранични или с неизвестна биология
2. - карцином in situ, или тежка интраепителна неоплазия
3. - злокачествен
КЛИНИКО-МОРФОЛОГИЧНА - само за злокачествени тумори
Служат за систематизиране на растежа, локалната им инвазия и
разпространение на туморите в организма. Означават се с категорията стадии.
Най-широко приложение намира TNM класификацията:
 Т (тумор) категория (Tx, T0, Tis, T1-T4)
 N (лимфен нодул) категория - метастазиране в лимфните възли (Nx, N0,
N1-N3)
 M категория - метастазиране в далечните органи (Mx, M0, M1)
“x” - параметъра НЕ е уточнен
“is” - in situ - на мястото на образуване, НЯМА инвазивни прояви
Определнията степен и стадий задължително се добавят към хистологичната
диагноза; в основата са на мултимодална терапия.

44. Молекулни основи на туморния растеж.

Карциногенезата е многофазен процес. Всеки малигнен тумор е резултат от
натрупване на мултипленни мутации.
RAS онкоген - индуцира клетките да секретират растежни фактори и
неограничен растеж;
MYC онкоген - прави клетките по-сензитивни към растежни фактори и ги прави
безсмъртни;
APC ген - тумор супресорен ген, който инхибира стимулиращите растежа
сигнали; при фамилна аденоматозна полипоза - бебетата се раждат с мутация
на единия APC ген в герминативните клетки; за да възникне тумор трябва да има
мутация и на ДВАТА гена;
Малигнените тумори има три фенотипни свойства: неограничен растеж, локална
инвазивност, способност за метастазиране; тези св-ва се придобиват
последователно, чрез процес наречен туморна прогресия. Туморите са
следствие от клонална експанзия на една увредена клетка (моноклоналност).
ОСНОВНИ ПРОМЕНИ ПРИ ТУМОРНИЯ РАСТЕЖ
 Самоосигуряване на растежни сигнали: следствие от онкогенна активация
 2020/2021

 Нечувствителност към растежни инхибитори: TGF-бета и директните

инхибитори на циклин-зависими кинази
 Избягване от апоптозата: поради инактивация на p53 или други промени
 Дефект на ДНК възстановяване: геномна нестабилност
 Безграничен репликативен потенциал - поради запазване дължината на
теломерите
 Незатихваща ангиогенеза - vegf
 Инвазия и метастазиране - зависи от свойства на клетката, инициирани от
сигнали от околността

45. Биологични прояви на туморния растеж.

Паранеопластични синдроми.
Паранеопластичните синдроми възникват в следствие на действието на
хормони или цитокини, отделени от туморните клетки или от имунния отговор
към тумора. Тези синдроми често се развиват още преди клиничната изява на
туморите и се допуска участие на някои от тях в туморната патогенеза. Могат да
засягат няколко органи или системи, но най-чести са в ендокринната, нервната
и кръвотворната система.
За някои малигнени тумори (например дребноклетъчния бронхогенен рак)
развитието на паранеопластични синдроми е често и дава характерен отпечатък
върху клиничната симптоматика.
Ендкоринопатии - дават голямо разнообразие в продукцията на хормони, но
най-често се проявява хиперкалциемията (много по-често се дължи на
злокачествен тумор, отколкото хиперпаратиреодизъм). Наблюдават се два
системни процеса за хиперкалциемията при злокачествен растеж:
1) Остеолиза, предизвикана от метастатични, по-рядко първични, костни
лезии, което НЕ е знак на паранеоплазия
2) Синтез от малигнени тумори на белтък, свързан с ПТХ и наподобяващ
действието му (PTHRP)
PTHRP изпълнява няколко функции съвместно с ПТХ и действа чрез неговите
рецептори. За разлика от него обаче, PTHRP се синтезира от много
разнообразни клетки (епидермис, мускулни клетки и остеоцити) но в
НЕзначителни количества. Макар с НЕ изяснена функция в здравия организъм,
при малигнени тумори, той обуславя хиперкалциемия.
Повишение на серумния Калций настъпва и от TGF и дихидрокси витамин D. Към
паранеопластичните ендокринопатии също спадат и ИЛ-1, TNF-1, както и
ектопичната секреция на ACTH /адренокортикотропичен хормон/, която се
манифестира със синдрома на Къшинг.
Нарушения в кръвотворната система - със широк диапазон от развитие на
анемичен синдром до пълна аплазия на червения ред (при тимоми) и
тромбоцитопении, полицитемия и еритробластоза. Някои тумори предизвикват
 2020/2021

анемия като първа клинична проява, преди да се появи ясна симптоматика

(например при рак на асцендентния колон и мултипленния миелом). Развитието
на тромбози на големите съдове и ДИК също са сред честите усложнения на
рака.
Неврогенни и невро-мускулни увреждания - сред които са:
енцефалониелити, трансверзален миелит, прогресивна мултифокална
енцефалопатия, периферни невропатии, миопатии и миалгии с твърде
нехарактерна клинична картина, миастенен синдром и други. Те се предизвикват
обикновено от рак на БД, гърдата и яйчника.

46. Биологични прояви на туморния растеж.

Степени и стадии. Метастазиране.
---
Метастазирането е процес на разпространение и колонизация на тумора в
области и органи, далеч от първопоявата му. Пътища на метастазиране на
злокачествените тумори:
Кръвен път - например туморите на органите на коремната кухина
метастазират в ЧД чрез v.portae. Всички малигнени тумори се разпространяват
по кръвен път, но саркомите се разпространяват предимно по хематогенен път.
Лимфен път - характерно за карциномите; по лимфен път първо се засягат
регионерните лимфни възли (най-близко разположените) = сентинелни лимфни
възли.
Разпространение на туморите по серозите - плевра, перитонеум и перикард
... карциноматози; обикновено така се разпространяват злокачествени епителни
тумори; пример е карцинозата на перитонеума от карцином на яйчниците или
ГИТ.
Ликворен път - в ЦНС туморите се разпространяват чрез дисеминиране в
ликвора = ликворни метастази; медулобластомът;
Интраканикуларен път - развиват се чрез вътреорганната каналчеста мрежа в
ГИТ, БД и пикочоотделителната система;
Периневралната инфилтрация - НЕ се отъждествява с лимфогенната;
характерна е за някои тумори на хранопровода, простатата, панкреаса;
!!! ВСИЧКИ тумори могат да метастазират по лимфен и кръвен път, като
саркомите предпочитат хематогенния път
Някои карциноми имат предпочитания къде да метастазират: от БД  мозък,
кости, надбъбречни жлези и ЧД; стомах  ЧД; бъбреци  БД, кости и мозък. В
мозъка най-често метастазират БД рак, рак на гърдата, меланома и бъбречния
карцином. По този показател метастазите в мозък да се делят на:
 2020/2021

Енцефалофилни - меланом, БД рак и рак на бъбрека

Енцефалофобни - рак на ЧД и панкреаса
МЕХАНИЗЪМ НА МЕТАСТАЗИРАНЕ
Има етапност на процеса с начална инвазия на екстрацелуларния матрикс и
базалната мембрана на съдовете и проникването в тях. Активират се сходни
молекули както при локалната инвазия: адхезионни рецептори, колагенази,
мотилитетни в-ва и хипоксични фактори. Разликите са, че има десиминация на
туморни клетки в съдовото русло и способността им да се колонизират на ново
място чрез туморни емболи. Това все още НЕ е метастаза, защото хиляди
клетки проникват съдовото русло, но биват унищожавани от имунните клетки. За
да започнат своето развитие, туморните клетки трябва да имат механизми за
преодоляване на местната защита (хуморална, нервоендокринна, автокринна и
паракринна).

Етапи:
Инвазията на екстрацелуларния матрикс и базалната ламина - това е
началния етап на метастазиране, който е идентичен с локалната инвазия - първи
стадий на инициация.
Съдова дисеминация - осъществява втория стадий на прогресията, при който
се поддържа високо ниво на жизнеспособни туморни клетки, избягващи атаките
на имунните клетки. Започват с адхезия към базалната мембрана, отделяне на
протеолитични ензими, които я разрушават и интравазирането на туморни
клетки. Въпреки, че туморите са податливи от към много механизми, тяхното
групиране и адхезиране с помощта на тромбоцитите, ги прави на емболи. Така
се запазва виталността на туморните клетки.
Заселване на новото място и колонизация - това е третия стадий на
вирулентност. Адхезирането към ендотела и преминаването през базалната
мембрана става чрез интегрини, ламинин рецептори и протеолитични ензими.
Важен е CD44, който адхезионна молекула, експресирана от Т-лимфоцити. Той
се свързва с ендотелните клетки на венулите и улеснява метастазирането на
тумора. Образуването на метастатичен депозит зависи от вирулентността на
тумора. Етапите следват както:

Първичен тумор  васкуларизация  отделяне на клетки  интравазация 

циркулация  адхезия  екстравазация  растеж

47. Доброкачествени и злокачествени тумори.

Туморите се различават по своя растеж, бързина на развитие и отражение върху
функциите на органа или организма. Обособяват се две основни групи:
доброкачествени (бенигнени) и злокачествени (малигнени). Доброкачествените
предизвикват локални промени на мястото си на развитие и са с локална
симптоматика като НЯМАТ съществено значение за цялостния организъм.
Злокачествените имат агресивно поведение, като нарушават функциите на
 2020/2021

органи и системи, могат да предизвикат смърт чрез растежа или

разпространението си. Вида им определя прогнозата, лечението и
контролирането на пациентите.
Доброкачествените тумори имат следните характеристики:
 Добре ограничени, често капсулирани
 Бавен растеж, нисък митотичен индекс
 Експанзивен растеж, т.е. избутват съседните тъкани и органи
 Проявяват хистологичен атипизъм
 Туморният паренхим е със запазена клетъчна диференциация
 НЕ предизвикват стромна реакция
 След хирургично отстраняване рядко рецидивират
 НЕ метастазират
 Влиянието им над организма зависи изключително от локализацията им
Злокачествените тумори имат следните белези:
 НЕ са добре ограничени, обикновено НЯМАТ капсула
 Растат бързо, имат висок пролиферативен и митотичен индекс, с
НЕпреавилни митози
 Инфлитративен растеж, т.е. проникват далеч от първичната туморна маса
 Отличават се с клетъчен и ядрен атипизъм
 Клетките губят диференциацията си
 Рецидивират, дори след тоталното им резецирание
 Дават лимфогенни и хематогенни метастази
 Предизвикват стромна реакция в тумора
 Увреждат различни органи и системи  предизвикват паранеопластични
синдроми
 Без лечение обикновено водят до смърт (много рядко настъпва спонтанно
излекуване)
Все пак, не всички тумори принадлежат на такова точно разграничаване.
Например Граничните тумори (border-line) съчетават белези и от двете групи.
Dermatofibrosarcoma protuberans има гранична малигненост, може да
рецидивира, но НЕ метастазира; граничните серозни тумори на яйчника
показват епителна пролиферация с атипизъм, но НЯМАТ инвазивен характер.
Обособяването на тази група позволява по-точно определяне на съответствието
между вида на тумора и еволюцията му.
ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БЕНИГНЕНИ И МАЛИГНЕНИ ТУМОРИ
Често между двата вида тумори има аналози (фибром  фибросарком, липом
 липосарком, аденом  карцином). Чрез натрупване на генетични промени,
бенигнените тумори могат да загубят своята диференциация и да се превърнат
в малигнени, а за да се предодврати такава еволюция, се препоръчва
отстраняване на доброкачествените тумори.
Когато появата на малигнен тумор НЕ се предхожда от бенигнен тумор се нарича
“de novo”. Много рядко (спонтанно или поради терапия) може да настъпи
 2020/2021

матурация на тумора, т.е. от степен с ниска диференциация да премине в по-

висока диференциация (например както при невробластоми).
Част от малигнените тумори на лимфопоетичната система, саркома на Юинг,
синовиалния сарком, медулобластома, семинома и др. НЯМАТ бенигнени
аналози!
!!! Въпреки че имат бенигнена архитектоника, туморите разположени в мозъчния
ствол се определят като злокачествени, т.к. увреждат жизненоважни центрове и
НЕ може да се отстранят хирургично.

48. Епителни тумори.

Епителните тумори произлизат от ендодерма и ектодерма. Доброкачествените
тумори от жлезиста тъкан се наричат аденоми. Доброкачествени тумори от
покривен епител се наричат папиломи поради характерното за тях папиларно
(пръстовидно) разрастване. Злокачествени тумори от епителна тъкан се
наричат карциноми, като с представка се уточнява видът на епителната тъкан -
плоскоклетъчен карцином, аденокарцином, хепатоцелуларен карцином,
бъбречно-клетъчен карцином. Те произхождат от покривния епител на кожата и
лигавиците или от жлезист епител, като изключение покривният кубичен
епител на хороидния плексус.
ДОБРОКАЧЕСТВЕНИ ЕПИТЕЛНИ ТУМОРИ = АДЕНОМИ И ПАПИЛОМИ
Папиломите произхождат от покривния епител като имат типична структура
(папила); тя се състои от централна фиброваскуларна ос, около която се
подреждат паренхимните епителни клетки на тумора. В зависимост от епитела
се делят на:
 Плоскоклетъчни папиломи - по кожа, устна и носна кухина, езика,
хранопровода, аналния канал, пениса и маточната шийка;
 Преходноклетъчни папиломи - в пикочните пътища - бъбречно легенче,
уретер, пикочен мехур, уретра, носна кухина;
 Папилом на хороидния плексус
Примери за плоскоклетъчни папиломи са:
 Верука вулгарис - Бенигнена плоскоклетъчна папиломатоза причинена
от инфекция с HPV. Образуванията могат да са солитарни или
мултипленни и най-често се локализират по пръстите на ръцете. Това са
плътни екзофитни възелчета с диаметър до 2 см. Наблюдават се
папиломатозни структури - филоформени или пръстеновидни, епителните
клетки имат силна прилика със слоевете на епидермиса с белези на
свръхкератоза, паракератоза /запазване на ядрата в кератиноцитите/ и
акантоза /хиперплазия на спинозния слой/. Сред епителните клетки се
откриват койлоцити - епителни клетки с вакулозирана цитоплазма и
атипични ядра с кератохиалин.
 2020/2021

 Condyloma accuminatum - открива се в областта на половите органи и

перианално. Кондиломът на маточната шийка се определя като
цервикална епителна неоплазия с ниска степен на злокачественост -
CIN1. Хистологичната характеристика е подобна на Веруката. Някои
щамове на HPV имат висок потенциал за малигненост ( верукозен
карцином)
Аденомите произхождат от жлезист епител; развиват се в много органи - колон,
бъбрек, ЧД, гърда, бронхи, ендокринни, слюнчени и потни жлези. В зависимост
от структурите, които образуват са: тубарни, трабекуларни, папиларни,
фоликуларни, ацинарни и плеоморфни. Кистични са аденомите със силно
разширение на жлезните лумени. Аденомите са добре ограничени, често
капсулирани образувания. При тях се наблюдава тъканен атипизъм (неправилно
подреждане на структурите му). Рядко има клетъчен атипизъм, анаплазия или
неправилни митози.
Аденомите могат да запазят, а ДОРИ и да повишат своята функционалност, като
при ендокринни жлези това може да предизвика болестни синдроми
(еозинофилният аденом на хипофизата предизвиква акромегалия при
възрастни поради повишените нива на растежния хормон, базофиният аденом
предизвиква болест на Иценко-Къшинг, аденомът на щитовидната жлеза 
Базедова болест / = morbus Graves/.
 Тубуларен аденом на ДЧ и ректума - често срещани, растат спорадично
или при наследствени болести като фамилна аденоматозна полипоза
(FAP). Това са полипозни образувания на лигавицата, разположени на
широка основа или на краче с гладка повърхност, с големина не повече от
3 см (по-големи аденоми са силно суспектни за карциноми); увеличен
брой жлези, разположени мозаично
 Вилозен аденом на колона и ректума - има полипозен вид с
кадифяноподобна ресничеста повърхност; образуват се дълги и нежни
папили (подобни на чревните вили) перпендилулярно на lamina
muscularis. Често се развива дисплазия в ДЧ аденоми, която може да се
трансформира до рак.
 Папилиферен кистаденом на яйчника - често срещан (~16%), между 40
и 70 годишни; може да достига много големи размери (до 30 см!),
локализира се в кортикалния слой, не рядко билатерално. Има кистичен
вид със серозно съдържимо и гладка повърхност. Могат да са
унилокуларни (от една киста) и мултилокуларни (от много кисти разделени
с фиброзни септи), а вътрешната повърхност е покрита с папиларни
разраствания, с еднореден (рядко двуреден) кубичен епител. Фиброзната
строма е често оточна, има разширени жлезни образувания, но НЯМА
клетъчен или ядрен атипизъм; експанзивен растеж. В стромата се
откриват псамомни телца.
 Муцинозен кистаденом на яйчника - често едностранни, с огромни
размери и гъсто вискозно съдържимо поради обиланата слуз от
туморните клетки. Тънкостенни кисти, БЕЗ папиларни разраствания.
Различават се от аналозите по вида на епитела = цилиндричен,
еднореден с базално-разположен ядра. Тези кисти могат да руптурират,
 2020/2021

епитела им да се плантира в перитонеума, където да започне да расте и

да секретира в абдоминалната кухина = pseudomyxoma peritonei.
 Плеоморфен аденом на слюнчената жлеза - най-често в околоушната
жлеза, но и в малките слюнчени жлези и лакрималната жлеза; добре
ограничен възел със сивкаво-розов цвят; съчетават се епителни,
миоепителни и мезенхимни структури - затова се наричал „смесен“, а сега
- плеоморфен. Мезенхимната тъкан добива миксоматозен / хондроиден
вид. Рядко се наблюдава малигнизация с формиране на adenocarcinoma
ex tumor mixtus.
СМЕСЕНИ ЕПИТЕЛНИ ТУМОРИ
 Фиброаденом на млечната жлеза - доброкачествен смесен тумор,
често се развива на фона на фиброкистична болест. Това е добре
ограничено възелче с плътна консистенция и сивкав цвят не по голямо от
2 - 2.5 см. разрастване на каналите на жлезата, разположени сред
влакнеста съед.тък., която е част от тумора, но за разлика от стромата тя
пролиферира и проявява базофилия. Различното съотношение на
епителната и фибробластната компонента определят две хистологични
форми (без прогностично значение):
 Периканаликуларна - широко отворени канали, сферични и около
тях кръгово се разраства съед.тък.
 Интраканналикуларна - фиброзата притиска неравномерно
каналите и те придобиват вид на разклонени цепнатини
Туморите се поддават на тотална екстирпация с много добра прогноза.
ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ЕПИТЕЛНИ ТУМОРИ = КАРЦИНОМИ
 Плоскоклетъчен (спиноцелуларен) карцином - в области със
сквамозен епител (кожа, език, хранопровод); в зависимост от наличието
на кератин, той е дели на вроговяващ и НЕвроговяващ. Базалният слой е
в периферията на гнездото, а в центъра е кератиновият с концентрично
подреждане на слоеве (подобно на ракова перла).
 Плосколетъчен карцином на БД - много чести; расте като полипозна
формация към лумена на бронха (екзофитно) или плаковидно задебелява
бронхиалната стена, а понякога стенозира циркумферентно. Три различни
степени на диференциация, проявени главно с кератин и мостчета между
клетките:
 Високодиференцирани - различават се слоевете на раковите
повлекла и има ракова перла
 Умеренодиференцирани - запазват фенотипа на епидермиса, има
мостчета, но НЯМА перла
 Нискодиференцирани - комплекси от овални и източени клетки със
слабо проявена прилика, наподобяващи саркоми
Проявяват значителен атипизъм и изобилстват от неправилни митози.
Има инфилтративен растеж, като се разпространява интраканаликуларно
или чрез лимфата, достигайки плеврата и причинявайки карциноматоза.
 2020/2021

 Аденокарциноми от жлезист епител - развиват се по всички

лигавици, но най-често в ГИТ, слюнчени жлези, БД и маточното тяло.
Образуват се слузообразуващи жлези, които имат различна форма,
неправилен лумен, стратифициран и дезорганизиран епител. Малките
жлези с трудно установим епител се наричат абортивни. Жлезите са
разположени плътно една до друга, БЕЗ базална мембрана; такова
врастване на жлезите  злокачествен растеж.
 Муцинозен аденокарцином - „желатинозен, колоиден“; образуване на
слуз интра- и екстра-целуларно, като при тях се образуват слузни езера,
а при интрацелуларното - слузта избутва ядрото пероферно - заприличва
на „пръстен с камък“.
 Аденокарцином на маточното тяло - най-често на ендометриоидния
слой, често предшестван от атипична гландуларна хиперплазия;
задебелена лигавица, може да има полипоиден вид. Основно се
образуват атипични жлези с различна степен на прилика с нормалните.
Може да се наблюдава некроза. Понякога има сквамозна метаплазия на
жлезистия епител под формата на възелчета към лумена - морула. Дава
хематогенни метастази най-рано в БД.
 Карцином на бъбрека - има разновидности; достига до 10 см.; по-често
при 60 год. мъже; развиието започва в горния полюс на бъбрека; има
неправилна форма и многоцветна срезна повърхност - множество
некрози, кръвоизливи, кисти; инфилтрира фиброзната и мастната капсула
на бъбрека, може да достигне дори хилусните съдове, където да образува
туморни емболи. Отличителен белег е светлият оптично празен вид на
цитоплазмата на туморните клетки. Атипизмът на ядрата се разглежда по
четирите степени на Fuhrman:
 Първа - малки хиперхромни ядра
 Втора - забелязват се нуклеолите
 Трета - везикуларни ядра с големи нуклеоли
 Четвърта - има изразен ядрен атипизъм, с полиморфни форми и
изпъкващи нуклеоли
Метастазира лимфогенно и дава ранни хематогенни метастази в БД;
после в костите и мозъка, но може да засегне и другият бъбрек,
надбъбречни жлези и други органи.
 Хепатоцелуларен карцином - протича в три форми: масивна
възловидна форма, мултинодуларен и дифузен, цирозоподобен. Има
много микроскопски форми: светлоклетъчен, склерозиращ,
дребноклетъчен, смесен и фиброламеларен. Строежа е трабелуларен,
солиден или тубуларен. При добре диференцираните форми, туморните
клетки трудно се различават от хепатоцитите - имат големи светли ядра
и обилна еузинофилна цитоплазма. Показател за диагнозата карцином е
големината на трабекулите и подреждането на хепатоцити в повече от
един ред!!! В туморните клетки се образува жлъчка под формата на
зеленикави гранули („жлъчни езерца“). Често в съседният паренхим се
открива ЧД цироза. Прогнозата е лоша, зависи от стадия, размера,
капсулирането на тумора и кръвоизливите в ГИТ.
 2020/2021

49. Мезенхимни тумори.

Мезенхимните и други мезодермални тумори също се делят на доброкачествени
и злокачествени: бенигнените с произход от съединителна тъкан се наричат
фиброми, от мастна тъкан  липоми, от хрущялна тъкан  хондроми, от костна
 остеоми, от мускулна  лейомиоми /ГлМТ/ и рабдомиоми /ННМТ/, съдова
тъкан  хемангиоми, а малигнените се наричат саркоми (поради приликата с
месо; точният вид се определя като се добави представката на съответната
мезенхимна тъкан (липосаркоми...).
Тези тумори се намират навсякъде в организма, но често се идентифицират с
туморите на меките тъкани. Те произхождат от различни производни на
мезенхима и прекусора му (мезодермата).
БЕНИГНЕНИ МЕЗЕНХИМНИ ТУМОРИ
Липом - от зрели пастни клетки; главно в подкожната мастна тъкан, но може да
расте и по-дълбоко в скелетната мускулатура (интрамускуларен) и в периоста
(параосален), в субсиновиалната съед.тък. и в интраневрално. Макроскопски е
окръглен капсулиран възел с хомогенна срезна повърхност, мека консистенция
и жълт на цвят, като е лобулиран от нежни фиброзни септи. Паренхимът е
изграден от напълно диференцирани клетки, с вид на зрели липоцити, които
изглеждат оптически празни. Ядрата са малки, ексцентрични; стромата е
изградена от фиброзни повлекла. В липомата могат да се наблюдават
метапластични прояви с образуване на костна и хрущялна тъкан. Настъпва
поради абнорми на HMGA2-гена в дългото рамо на 12 хромозома.
Липоматози - дифузно разрастване на мастна тъкан с определена топография
- обикновено симетрично: в крайници, шия, абдомен и ГИТ. Симетрична
бенигнена неболезнена липоматоза - Синдром на Маделунг (шията и
раменете). Настава поради дългогодишен алкохолизъм и точкова мутация на
митохондриални гени. Има сходство между ХИВ предизвикана липодистрофия.
Множествена болезнена липоматоза = болест на Деркум - подкожната тъкан
на ръцете и бедрата (при жени в менопауза).
Фибром - от фибробластни клетки по кожата и лигавиците. Това е добре
ограничен плътен сивобелезникав възел. Има снопчест строеж, като снопчетата
са преплетени в различни посоки = тъканен атипизъм. Много приличат на
фибробласти или фиброцити с източени ядра. При преобладаване на
колагенообразуването се нарича плътен фибром, а при клетъчния състав - мек
фибром.
Дезмоид фибром - доброкачествен НЕдобре ограничен; често след екстирпация
локално рецидивира, т.к. снопчета проникват в мускулатурата; въпреки
„спокойния“ хистологичен вид, местният агресивен растеж може да причини
сериозни увреждания.
 2020/2021

Дерматофибром - фиброхистиоцитните тумори; в кожата; може да е дълбок и

повърхонстен; по-често в крайниците; добре ограничен, но НЕ капсулиран;
съставен от вретеновидни клетки, възпалителни клетки и хаотични колагенни
влакна.
Хондром - от хиалинен хрущял; енхондром - в медуларния канал; екхондром -
расте периосално. В късите тубуларни кости, дълги тубуларни, раменната кост,
тибия и бедренна кост. Добре ограничени, със сивкавобелезникав цвят
(полупрозрачни) и с плътна консистенция, често мултинодуларни. Разделен на
лобули от съединителнотъканна или ламеларна кост. Ядрата са малки и
хиперхромни. Обикновено НЕ рецидивират.
Остеом - предимно от компактна кост; разположен на повърхността на костите
с мембранна осификация - череп, лицево-челюстни кости. Рядко в централния
канал - еностоза. При синдрома на Гарднър, в комбинация с Фамилната
Аденоматозна Полипоза и тумори на кожата. Малки плътни добре ограничени
сферични възли, под 2 см. Изградени от добре диференцирана кост със
свръхобразуване на концентрично подредени ламели и силно стеснени костно-
мозъчни пространства - т.е. компактни кости. Рядко може да са спонгиозни.
Остеокластом - гигантоклетъчен тумор на костта; съставен от еднообразни
мононуклеарни клетки, сред които макрофаги и остеокласти; развива се след
болестта на Пагет; в дългите кости, а понякога и сакрума; мека консистенция,
кафяво-червен цвят и чести хеморагии; рядко рецидивира в БД;
Лейомиом - представлява тумор от ГлМТ. Характерни за маточното тяло и в
дълбоките отдели на меките тъкани.
Лейомиом на матката - най-честият; расте като солитарен възел или като
множество тумори; добре ограничени, субмукозни, интрамурални или
субсерозни. Предизвикват обилни кръвотечения по време на менструация =
менорагии, а когато са извън месечния цикъл - метрорагии. Клетките са
кръстосани в различни посоки, ядрата са източени, пръчковидни. След климакса
претърпяват обратно развитие. Трудно различим от малигнената форма.
Хемангиоми
Капилярен хемангиом - най-честият съдов тумор; развива се по-често при деца
с локализация по кожата и лигавиците. Има неправилна форма,
синкавовиолетов, рязкоограничен от околната тъкан но НЕкапсулиран, обилно
кървящ. Микроскопски е съставен от многобройни капиляроподобни съдове,
покрити с еднореден ендотел, разделени на лобули от съед.тък.
Кавернозен хемангиом - вроден тумор с малформативен характер; в кожата, ЧД
и понякога мозъка; има формата на сюнгер /с много шипове навън/;
представлява конволут на от широкосъдови формации, тапицирани с ендотел и
заградени с фиброзна стена; чести тромбози и кръвоизливи; често се
наблюдават съчетания на двата вида.
Лимфангиоми - могат да са кавернозни и кистични; често се срещат по езика
(макроглосия), устните (макрохейлия), шията, ретроперитонеално и
 2020/2021

мезентериално; състоят се от лимфни съдове тапицирани от ендотелни клетки,

в съдовата стена около тях често се откриват лимфоцитни струпвания - които ги
разграничават от хемангиомите !!!
МАЛИГНЕНИ МЕЗЕНХИМНИ ТУМОРИ
Фибросарком - има фибробластна диференциация, с вариращи прояви на
колагенообразуване; различно се развива при възрастни и деца; Локализира се
обикновено в подкожната мастна тъкан, дълбоките части на тялото, крайници,
глава и шия. Макроскопски е плътен, жилав, добре ограничен,
сивкавобелезникав; има снопчест строеж с преплетени снопчета, които
формират типична картина на рибена кост. Клетъчният полиморфизъм е
умерено изразен, митотичната активност е висока, стромата е съставена от
тънкостенни съдове. Има две степени на малигненост: високо- и умерено-
диференциран.
Инфантилен фибросарком - вроден, много бърз инфилтративен растеж и големи
размери; кръвоизливи, некрози и миксоматизация; ниска смъртност като може и
сам да регресира.
Протубериращ дерматофибросарком - бавен растеж, у младежи, сивобял,
удължени вретеновидни клетки с издължени ядра наподобяващи „колело на
каруца“. Инфилтрира дифузно подкожната МТ; ниска митотична активност;
липсват неправилни митози.
Липосарком - адипоцитен произход; често ретроперитонеално. Добре
ограничени, често капсулирсани, сивкаво-жълти. Могат да са
високодиференцирани, миксоидни и дедиференцирани. Често рецидивират и
дават хематогенни метастази предимно в БД.
Лейомиосарком - в ретроперитонеума; доминиращ сарком на големите венозни
съдове /vena cava inf/, маточното тяло. Сиворозова месеста маса, НЕ винаги
добре ограничена - изпъстрена с кръвоизливи, некрози и кистични промени.
Снопчест строеж - източени вретеновидни клетки с дълги ядра, които се
подреждат палисадно; перинуклеарно се отркиват вакуоли пълни с гликоген.
Изразен клетъчен атипизъм и полиморфизъм до гигантски многоядрени клетки -
остеокластоподобни. Метастазира в БД, кожа, подкожна тъкан и кости.
Рабдомиосарком - има рабдомиобластна диференциация. Има две форми:
 Детска възраст (RMS) - от недефернцирана мезодерма; три субтипа:
o Ботриоиден и Ембрионален - 3-12г. в извънскелетната мускулатура
(глава, шия, ретроперитонеално); алтерниращи снопчести и
миксоматозни полета;
o Алвеоларен - 10-25г. крайници и перинеум; малки кръгли
лимфоцитоподобни клетки разпределени в алвеоли;
 Възрастни - рядък, над 60г.; най-често в бедрото; изключителен
полиморфизъм, напречна стриираност, много гигантски клетки, некрози и
кръвоизливи; лоша прогноза;
Остеогенен сарком
 2020/2021

Конвенционален сарком - най-чест и типичен; силно злокачествен; произхожда

от мезенхимни клетки, способни да продуцират костна тъкан; според мезенхима
се разделят на две групи:
 Първични - възникват в нормалната кост;
 Вторични - в увредена кост поради радиация, болест на Пагет,
инфаркти; предимно у деца (понякога и при 40 годишни);
В метафизите на дългите кости (на долните крайници); НЕдобре ограничени в
центъра на костта; има кисти, некрози и кръвоизливи; минерализираните видове
имат по-плътна консистенция, а при липса на калциеви отлагания са по-меки.
Образуват се костни гредички, непосредствено до туморните клетки.
Трабекулите могат да са нежни, тънки, дантелоподобни; костите от саркомни
клетки нямат ламеларна структура; чести НЕправилни митози и агресивен
локален растеж, метастази по костите и БД; Прогнозата зависи от
резистентността на тумора към химиотерапия.
Недиференциран плеоморфен сарком = малигнен фиброзиращ хистиоцитом;
силно анапластичен мезенхимен тумор; над 50-60г. Голяма НЕдобре ограничена
НЕкапсулирана маса с НЕправилна форма, мека до кашкава консистенция
поради некрози, сиво-жълти понякога с кръвоизливи. Дифузен растеж БЕЗ
типични подреждания (понякога може да има снопчеста структура);
разнообразен клетъчен състав с наличие на гигантски многоядрени и силно
полиморфни монструозни клетки. НЕправилни митози и възпалителни
инфилтрации. Инфилтративен растеж и хематогенни метастази. Резистентен
към лъче- и химиотерапия.
В туморите се открива виментин = широко разпространен интермедиерен
туморен филамент

50. Пигментни тумори. Видове.

Прозлизат от невроектодермалния слой, специализиран в производството на
меланин. Най-честите лезии са бенигнени, с изкл на малигнения меланом.
Бенка (naevus pigmentosum) - често срещана особено при бялата раса; срещат
се вродени, но обикновено се развиват след пубертета. Проявяват се под
формата на тъмнокафяви до черни петна или папули по кожата (по-рядко
лигавици), покрити със сквамозен епител. Микроскопски се състои от овални
ядра или леко източени клетки с хиперхромни ядра, без отчетливи нуклеоли,
разположени в гнезда. В цитоплазмата на тези меланоцити има меланинов
пигмент (както и в макрофаги и меланофаги). Според локализацията се разделя
на три групи:
 Гранични лезии - на епидермо-дермалната връзка
 Дермални
 Смесени (епидермо-дермални лезии) ???
Има потенциал за малигнена трансформация (по-често при гранични невуси).
Рисковете за малигнизация се обединяват в акронима:
A - Asymmetry
 2020/2021

B - Border irregularity
C - Color (Uneven)
D - Diameter (more than 6mm)
Малигнен меланом (melanoma malignum) - увеличена честота, но намалена
смъртност; от най-голямо значение е облъчването с УВ светлина и изтъняването
на озоновия слой. 20-30% от случаите се превръща в пигментен невус, а също и
в цикатрикси след изгаряне. Има няколко разновидности: лентигинозен
малигнен меланом, суперфициално разпространяващ се меланом с пейджетови
клетки, акрален меланом и нодуларен меланом. Най-честият от тези е
нодуларният.
Нодуларният меланом е неравномерно оцветено петно, плака или възел със
сиво-черен цвят. Лесно може да кърви, а около него има множество еритемни
петна или папули. Състои се от кръгли, овални или вретеновидни клетки, с
големи ядра и отчетливи нуклеоли. Може да расте дифузно и да образува
гнезда, снопчета, а по-рядко и папиларни структури. Светла, еузинофилна
цитоплазма; проявява атипизъм с чести НЕправилни митози. Дава лимфогенни
метастази и далечни хематогенни метастази във всички органи, кости и т.н.
Диагнозата се базира на интраепидермалната компонента и центрифугалния
растеж с вертикална и хоризонтална фаза. Използва се системата на Бреслей
(разстояние от грануларния слой до най-дълбоката точка на тумора). Според нея
има 4 групи за дълбочина: <1мм, 1-2мм, 2.1-4мм и 4<мм. Други прогностични
белези са улцерации, честота на митози и инфилтрация на лимфоцити в тумора.

51. Тератоми. Видове.

Тератомите са герминативно-клетъчни тумори, произхождащи от половите
върви. Те са производни на трите ембрионални слоя: ектодерма, мезодерма и
ендодерма. Различават се зрели и незрели тератоми.
ЗРЕЛИ ТЕРАТОМИ
Срещат се по често в тестиса. Това са кистични, мултилокуларни тумори, в които
могат да се открият меки и много плътни тъкани с вид на хиалинен хрущял и
кост. Микроскопски се установяват вариабилни комбинации от различни тъкани
(и от трите ембр слоя) но много характерно е съчетанието на различни видове
епител с мезодермални тъкани (хрущял, кост, мастна и мускулна тъкан) и нервна
тъкан. Епителът се диференцира по посока на ГИ жлези или респираторен.
Невроектодермата се представлява като зряло мозъчно в-во (кортекс и бяло
МВ). Така се формира например struma ovarii, карциноиден тумор на яйчника
или ектопичен епендимом. !!! За да е зрял тератомът, ВСИЧКИ тъкани трябва
да са добре диферернцирани.
НЕЗРЕЛИ ТЕРАТОМИ
По-чести в тестиса, проявени в епитела и мезодермални структури. Най-
характерния белег е НЕзрялата нервна тъкан, както и нефробластемната
 2020/2021

компонента. Полетата на незрялост са показателни за развитие на ембрионален

карцином.
Малигнено трансформирани тератоми - могат да съдържат
екстраембрионални структури и представляват картини на хориокарцином или
yolk-sac tumor. Рядко се откриват НЕгерминативно-клетъчни елементи от типа
на рабдомисаркоми, ангиосаркоми или хондросаркоми. Предложена е следната
класификация за незрели тератоми:
 Нулева степен - бенигнен тумор
 Първа степен - вероятно бенигнен, с потенциал за малигнизация
 Втора степен - НЕзрял, но вероятно малигнен
 Трета степен - очевидно малигнен, подобен на карцином
Семиноми - 30-40% от тестисните тумори; много по-рядко се срещат в яйчника
и се наричат дисгерминоми. Разделя се на два вида: класически (90%) и
спрематоцитен. Макроскопски, класическият е бледо сиво-жълтеникав, с мека
консистенция и малки полета на некроза. Туморните клетки са еднообразни, с
обилна светла цитоплазма, добре изразени клетъчни мембрани и централно
зърнесто ядро. Туморните клетки съдържат обилно кол-во гликоген, който се
извлича при фиксацията и цитоплазмата остава оптически празна; нуклеолите
са отчетливи, леко издължени. В някои от семиномите могат да се видят
синцитиотрофобластни гигантски клетки, получени от фокалната
диференциация на тумора. Разпространява се лимфогенно (около аортни
метастази) и хематогенно в БД, кости и мозък. Добре се влияят от лъчетерапия
и химиотерапия.
Ембрионален карцином - разнообразна картина със солидни полета,
хеморагии и некрози. В него има примитивни ембрионални, карциномоподобни
недеференцирани клетки или показва признаци на ранна диференциация към
ембрионални структури. Има големи полиморфни ядра с множество
проминиращи нуклеоли. Много НЕправилни митози и силен клетъчен атипизъм.
Хорионепителиом (хориокарцином) - добре изразени трофобластни
структурни елементи. Чистият хориокарцином възниква при гроздовидна
бременност усложнена с mola destruens. Рядко може да се развие в тестиса
(<5%). Чисти хориокарциноми, малки размери; НЕдобре ограничени (с вид на
гъба, напоена с кръв). Състоят се от комбинация на гигантски
синцитиотрофобластни клетки с големи атипични източени ядра. Диагнозата е
обоснована САМО когато синцитиалните клетки са интимно примесени с
цитотрофобластни елементи в бифазни структури. Т.к. хорионкарциномът няма
собствени съдове, той използва съдовете на органа  бързо разпространение
и ранно хематогенно метастазиране.

52. Преканцерози. Дисплазия.

Това са болестни процеси, които предразполагат към развитие на рак. Разделят
се на облигатни и факултативни:
 2020/2021

Облигатни (задължителни) - към тях се отнасят пигментната ксеродерма,

Фамилната Аденоматозна Полипоза и болестта на Бауен (високо рискова за
карцином на кожата).
Факултативни - в тази група са редица пролиферативни и хронични
заболявания, които често се съпътстват с метаплазия и дисплазия.
ДИСПЛАЗИЯ - нарушение на растежа (предимно в епителната тъкан). За
разлика от метаплазията /промяна на вида епител, БЕЗ признаци на
малигненост/, при дисплазията има морфологични и генетични промени, сочещи
към развитието на рак. Проявява се с промяна на подреждането и
поляризацията на епителните клетки = дистратификация, съпроводени с
цитологичен и ядрен атипизъм. Типичен пример е дисплазията на шийката на
матката. Дисплазията преминава през 2 или 3 отчетливи степени:
 При ниска степен на дисплазия (CIN-1, цервикална интраепителна
неоплазия) цитологичният атипизъм обхваща долната трета на
сквамозният епител
 При CIN-2 атипичните клетки пропълзяват в средната трета
 При CIN-3 те обхващат цялата дебелина на епителния слой  развива се
рак “in situ” (ПРЕинвазивен рак)
Когато атипичните клетки преодолеят базалната мембрана и инфилтрират
субепителната тъкан, настъпва инвазивен рак. При дисплазията са
констатирани генетични мутации (определят степента).
!!! възпаление  +/- метаплазия  дисплазия  рак “in situ”  инвазивен рак !!!
Примери за преканцерози:
 Хроничен цервицит (от HPV) - дисплазия на сквамозния епител CIN-1-3
= рак на маточната шийка
 Хроничен атрофичен гастрит - интестинална мета- и дисплазия = рак
на стомаха
 Улцерозен колит (болест на Крохн) - дисплазия = рак на дебелото черво
 Хроничен панкреатит - панкреатична интраепителна дисплазия = рак на
панкреаса
 Езофагит (Баретов езофаг) - гастрална метаплазия на стомаха = рак на
хранопровода
 Цироза на ЧД - диспластични нодули = ЧД рак
 Хиперплазия на простатната жлеза - простатна интраепителна
неоплазия = рак на простатата
 Обикновена ендометриална хиперплазия - атипична хиперплазия =
ендометриален рак
 Аденоза на млечната жлеза - дисплазия на дуктален епител = инвазивен
дуктален рак
Много доброкачествени тумори, акумулирайки генетични мутации или
епигенетични промени, могат да малигнизират. Типичен пример са аденомите
на дебелото черво.
 2020/2021

53. Принципи на инфекциозния процес.

Патогенетични механизми и морфологични прояви.
*
Според Робърт Кох едно заболяване се приема като инфекциозно, когато
следните критерии са валидни:
 Микроорганизма трябва да се намира в лезията на заболяването
 Да се изолира като единични колонии в твърда среда
 Инокулацията на микроорганизма да предизвиква увреждане на
експериментални животни
 Микроорганизма да може да бъде изолиран от екперименталните животни
 Той изолира mycobacterium tuberculosis Bacillus anthracis
Около началото на 20ти век се доказва, че маларията (Роналд Рос) и жълтата
треска (Уолтър Рийд) се пренасят чрез ухапвания от комари.
Карцином може да бъде предизвикан от инфекциозна причина (вирусен сарком
при пилетата), както и от HPV (човешки папиломен вирус).
ЕКЗОГЕННИ ЕТИОЛОГИЧНИ ФАКТОРИ
Приони - във невроните; настъпват „спонгиоформени“ промени в мозъка
(интрацелуларни вакуоли в неврони и глия); могат да настъпят и като ятрогенно
заболяване (корнеална трансплантация). Примерни болести: Болест на Куру,
Болест на Кройцфелд-Якоб, говежда спонгиоформена енцефалопатия.
Вируси - също интрацелуларни; репликацията им зависи от метаболизма на
гостоприемника; представляват протеинова обвивка (капсид), съдържаща
генома му (ДНК или РНК); вирусните партикули се агрегатират; някои вируси НЕ
образуват инклузии (Epstein Barr). Аденовируси, ротавируси и парамиксовируси.
Хламидии - НЕ синтезират АТФ; реплицират се в мембранно ограничени
вакулоли; в епителни и ендотелни клетки, използвайки АТФ от гостоприемника;
chlamydia trachomatis - стерилитет при жени и слепота;
Рикетции - реплицират се в мембранно ограничени вакулоли; в епителни и
ендотелни клетки, използвайки АТФ от гостоприемника; пренасят се от кърлежи
и въшки. хеморагичен васкулит, обрив, преходна пневмония или хепатит
Микоплазми - НЯМАТ клетъчна стена; разпространение чрез въздуха; свързва
се към епителните клетки на дихателните пътища и предизвиква атипична
пневмония (перибронхиоларен инфилтрат) или уреаплазмена инфекция
(предава се полово)
Бактерии - това са прокариоти, със клетъчни стени; те могат да са Грам (+) и (-
); те могат да са аеробни и анаеробни, имат флагели и пили; повечето
синтезират собствена ДНК, РНК и протеини, но все пак зависят от условията на
гостоприемника;
 2020/2021

Гъби - опортюнистичните гъби (Candida, Aspergillus Mucor и Cryptococcus)

колонизират нормалната кожа или черва БЕЗ да причиняват заболяване;
причиняват болести само при имуносупресирани индивиди - тъканна некроза,
хеморагии и съдова оклузия. Други видове гъби са: суперфициалните (кожа, коса
и нокти) и субкутанните - причиняват абсцеси и грануломи.
Протозоа - едноклетъчни еукариоти; интрацелуларна репликация; Plasmodium -
в еритроцити; Leishmania - в макрофаги или в екстрацелуларно в урогениталната
система, както и в черва, кръв; Trichomonas vaginalis - сексуално трансмисивна,
колонизира вагината и мъжката уретра; Entamoeba histolytica и Giardia lamblialis
- в ГИТ. Toxoplasma gondii - от котешка козина или недообработено месо;
Хелминти - високо диференцирани, многоклетъчни; сексуална репродукция в
крайния гостоприемник и Асексуална в междинния; Ascaris lumbricoides -
възрастни форми в човека; Echinococcus - междинни; при някои хелминти,
възпалителния отговор е към яйца и ларви, отколкото към възрастните форми.

54. Респираторни инфекции и туберкулоза.

Дневно се инхалират голям брой микроорганизми, а разстоянието, което
преминават в респираторния тракт е обратно пропорционално на размера им.
Ако партикулите са по-малки от 5 μm, те достигат до алвеолите, където биват
фагоцитирани от макрофагите и неутрофилите.
Механизми за преодоляване на мукоцилиарната защита или избягване на
деструкцията от макрофагите:
 Чрез прикрепяне към епителните клетки в долния респираторен тракт
(това става чрез хемаглутинов протеин)
 Чрез невраминидазата вирусите разцепват сиаловата киселина, която
възрпепятства излизането им от клетката
 Влошена цилиарна активност, поради токсини които ги парализират
 Понижен клетъчен имунитет поради опортюнистични микози, СПИН или
химиотерапия
Вирусни заболявания според място:
 ГРТ: синуити, ларингити, трахеити
 ДРТ: пневмонии
Стафилококова пневмония - има изразена тъканна деструкция; пневмококите
засягат алвеоларната стена  лобарна пневмония; пълно възстановяване;
Пневмоцистна пневмония - БД са дифузно плътни и розово-оранжеви; има розов
грануларен ексудат; микроскопски изглежда като „пчелна пита“;
Белодробна аспергилоза - жълтокафеви абсцеси, преминават през
интерлобарната плевра, инвазират съдовете и причиняват тромбоза;
ТУБЕРКУЛОЗА
 2020/2021

Най-често се предизвиква от mycobacterium tuberculosis. Податливи към ТБ:

болни от СПИН, диабет, ходжкинов лимфом, хронични БД заболявания,
хронична бъбречна недостатъчност, непълноценно хранене, алкохолизъм,
имуносупресия;
Етиология: тънки аеробни пръчици, растат в прави и разклонени вериги; имат
уникална восъкоподобна стена и са слабо Грам (+);
Инфекцията НЕ е равна на заболяване; разпеостранява ве со въздушно-капков
път;
Първичната ТБ - е асимптоматична; после се повишава температурата и има
плеврален излив (малък фиброкалцифициран нодул;
Бактериите са латентни и жизнеспособни с десетилетия. Когато имунната
защита спадне  реактивация и потенциална опастност.
Първи три седмици - ТБ бактерии се фагират от макрофагите; във фагозомите
те могат да се размножават безпрепятствено, защотото блокират сливането на
фагозомите с лизозомите,т.к. инхибират калциевите канали. По време на най-
ранния стадии, при НЕсенситивни индивиди, бактерията пролиферира в
алвеоларните макрофаги и се поселява в много органи. Индивидът все още
няма симптоми или те са грипоподобни.
След три седмици - когато бактерията достигне лимфните възли, те секретират
IL-12, който засилва диференциацията на Т-хелперите, които пък инструктират
макрофагите да станат бактерицидни; учстват и в формирането на грануломите.
Вторична ТБ - в предварително сензитивни индивиди; може да настъпи години
след първоначалната инфекция, намалена резистентност. Т.к. е имало
предшестваща сензитивност към бактериите  тъканния отговор е бърз и
значителен; разпространява се по апексите на горните лобове и образуването
на каверни е неизбежно.
Началната лезия е по-малка от 2 см, на 1-2 см от апикалната плевра; тя е добре
ограничена, плътна, сиво-бяла до жълта; различно изразена централна
казеификация и периферна фиброза; тубркулите се сливат с централната
казеификазия. Благоприятният изход е заразстване с фиброзиране спонтанно
или след лечение.
При по-лоши случаи, тя започва да се разпространява към съседния паренхим
и разрушава бронхи и съдове, както и чрез лимфните съдове и васкуларната
система. Започват да се развиват следните ТБ:
 Милиарна БД ТБ - чрез лимфната система попадат във венозната кръв и
оттам в БД, могат да засегнат цял лоб, както и появата на плеврален
излив;
 Ендобронхиална, ендотрахеална и ларингеална ТБ - чрез лимнфни
съдове и експекторация;
 Системна милиарна ТБ - чрез бактериална десеминация през артериите
до ЧД, костен мозък, слезка, надбъбреци и менинги;
 2020/2021

Изолирана ТБ - обхваща всеки орган или тъкан в резултат на хематогенна

десеминация; менинги, бъбреци, надбъбреци, кости и маточни тръби.
 Болест на Пот - гръбначен стълб с развитие на параспинални „студени“
абсцеси
 Лимфаденит - цервикални лимфни възли (скрофула)

55. Гастроинтестинални инфекции.

Повечето патогени попадат в храносмилателния тракт, чрез контаминирани с
фекали храна или вода. Киселата стомашна секреция осигурява важна защита
поради бактерицидното си действие върху много от ГИ патогени.
Резистентни към солната киселина са Shigella и Giardia. Риска от заразяването
с Vibrio Cholerae се увеличава 10k пъти ако се приема сода бикарбонат.
Защитни механизми срещу инвазията на микробите в ГИТ:
 Слой от вискозен мукус, покриващ интестиналния епител
 Литични панкреатични ензими и жлъчните детергенти
 Антимикробни пептиди в лигавицата (дефензини)
 Нормалната флора
 IgA в Мукозо-Асоциираната Лимфоидна Тъкан (MALT), покрита от слой
специализирани М-клетки
М-клетките са важни за транспорта на АГ към МАЛТ и за свързване на чревни
патогени (полиома вирус, ешерихия коли...);
Механизми на увреждане на ГИТ:
 Инфекции се развиват при отслабване на локалната защита:
o Намалена киселинност
o Промяна на нормалната флора
o Понижена перисталтика
o Механична обструкция
 микробите си изработват стратегия за преодоляване на защитата
 липсата на липидна обвивка при някои микроби ги прави резистентни към
жлъчката (Хепатит А, ротавируси, реовируси и норовируси)
 чрез ентеротоксини, които се размножават в храната (стафилококи)
 размножаване в слузния слой  освобождаване на екзотоксини  диария
 инвазия и увреждане на интерстициалната лигавица и базалната ламина
 преминаване през увредената лигавица в мезентериалните лимфни
възли  системна инфекция
 при имуносупресирани индивиди (афтозен стоматит, кандидозен
езофагит)
 прикрепяне към епителните микровили (Giardia lamblialis)
 контактно-медиирана цитолиза (E. histolitica, т.к. причинява пори в
епитела)
 Увреждания от хелминти:
 2020/2021

o Обструкция на червата, увреждане на жлъчните канали (Ascaris

lumbricoides)
o Развиване на желязодефицитна анемия (при смучещи кръв
паразити)
o Пернициозоподобна анемия (при намален вит. В12)

56. Заболявания предизвикани от паразити.

Паразитните протозоа са едноклетъчни организми. Те извършват
интрацелуларна репликация и екстрацелуларно САМО в урогениталната
система, кръвта и червата.
Кръвните протозоа (Plasmodium, Trypanosoma, Leishmania) се пренасят от
насекоми, преди да преминат в човека.
Интерситицалните протозоа - от инфектирана с кисти вода и храна
Малария - причинена от интрацелуларен паразит, причина за слърт при деца
под 5 год; Plasmodium falciparum основен, а също и (Pl.vivax, Pl.ovale и
Pl.malariae); трансмисия от женски Anopheles комари.
 Спорозоити - в слюнчените жлези на комара
 Мерозоити - в хепатоцитите
 Трофозоити - след попадане в кръвта и свързване с еритроцити
 Шизонти - развиват се много хроматинови маси и от всяка се развиват
мерозоити
 Мерозоити - част от тях се превръщат в гаметокисти (повтаряне на цикъла
при ухапване)
Слезката и ЧД стават сиво-черни (маларийния пигмент = черни зрънца). Развива
се малигнена церебрална малария:
 Обтуриране на мозъчните капиляри с паразитни еритроцити
 Стаза на кръвта
 Пръстеновидни хеморагии
 Малки фокални възпалителни огнища (Дюрк грануломи)
Лайшманиоза - причинена от Leishmania donovani (кала азар), a L.major,
L.mexicana и L.braziliensis - кожна и мукокутанна лайшманиоза. Хронично
възпаление на кожа, лигавици и вътрешни органи. Резервоар са кучета, гризачи,
лисици. Облигатна интрацелуларна протозоа в макрофаги. Има следните
форми:
 Висцерална (Кала-азар) - хепатоспленомегалия, лимфаденопатия,
панцитопения и висока температура със загуба на тегло
 Кутанна - язви
 Мукокутанна - язви
 Дифузно кутанна - нодули
 2020/2021

Болест на Чагас - интрацелуларна протозоа от котки, кучета, гризачи и

насекоми; има остра и хронична форма; засяга миокарда, ННМТ; води до
генерализирана лимфаденапатия и спленомегалия.

57. Инфекции в детската възраст.

НОВОРОДЕНИ
Начини на заразяване:
 Трансцервикално (асцендентно)
o Повечето бактерии и някои вируси (herpes simplex 2)
o Цервиковагинален път
o Придобити интраутеринно или по време на раждане
o Инхалиране на инфектирана амниотична течност
o Хориоамниомит, пневмония, сепсис и менингит
 Трансплацентарно (хематогенно)
o Чрез хориалните вили
o Паразити (токсоплазмоза, малария), вируси и бактерии (Listeria,
Treponema)
o Хепатит Б и СПИН
o Възпаления на плацентарните въси и пъпната връв
Инфекциозни заболявания на новороденото, настъпват поради приспособяване
към извънутробния живот; бариерите имат по висока проницаемост, слаба
реактивност, повишен пермеабилитет на съдовете, незрялост на ЦНС.
TORCH - сходна клинична картина = повишена темп, енцефалит, хориоретинит,
хепатоспленомегалия, пневмония, хемолитична анемия, хеморагични кожни
лезии. Среща се през ранната бременност, но водят до късни последици -
забавен растеж и умствено развитие, катаракта, вродени сърдечни аномалии,
костни дефекти;
Тоскоплазмоза - аборт или мъртво раждане; при ранна фетопатия -
микроцефалия с псевдокисти, микрофталмия; при късна фетопатия -
обструктивна хидроцефалия поради запушен акведукт, псевдокисти с паразита;
има хронична фаза може да се наблюдава хориоретинит (макула и ретина);
постепенно генерализиране на инфекцията.
Цитомегалия - интраутеринно инфектиране до 4 месец; бебето загива;
наблюдава се микроцефалия и хидроцефалия; при родените жизнесподобни
деца се наблюдава засягане на слюнчените жлези;
Rubella virus - от зачеването до 16та седмица; катаракта, сърдечни
малформации, глухота, забавено развитие = вроден рубелен синдром
Херпес симплекс - най-честата инфекция; заразяването става по време на
раждане; ако настъпи през първия триместър - аборт; има следните форми:
 Кожна - тип 1 - лабиален;
 Нервна форма - некрози със слаба възпалителна реакция или грануломи
 2020/2021

 Генерализирана форма - тип 2 - много органи, най-често черен дроб и

надбъбреци - генитален;
Перинатален сепсис - ранен - до 7ми ден; придобит по време или
непосредствено след раждането. Късен - до 30ти ден - при листерия /например
от непастюризирано мляко/ и кандида /гъбична инфекция/ има инкубационен
период.
Пъпен сепсис - най-честия сепсис; чрез флебит или артерит на пъпната връв;
по-рядко омфалит (на пъпната ямка). Септицемия  иктер, хеморагичен обрив,
дегенеративни промени, редукция на мастната тъкан, екстрамедуларна
хемопоеза /образуване на кръвни клетки извън костния мозък/. Септикопиемия
 гноен менингит, метастатични абсцеси в БД, миокарда и ЧД.
Пневмонии на новороденото - причина за смърт; (-) Грам бактерии; могат да са
вродени или придобити; по аспирационен път; засяга се дифузно БД паренхим
поради незрялост и има диапедезни кръвоизливи;
Вроден сифилис - късен аборт или мъртво раждане;
 Ранен луес - обрив, остеохондрит - псевдопарализа на Паро, кремъчен
ЧД; пневмония алба;
 Късен луес - интерстициален кератит, зъби на Хътчинсон, увреден 8ми
ЧМН - глухота;
ДЕТСКА ВЪЗРАСТ
Вируси --
Рубеола - РНК вирус, по въздушно-капков път, репликация в ГДП, лимфните
възли; виремия /вируси влизат в кръвта и достигат цялото тяло/. Наблюдава се
петнист червено-кафяв обрив по лицето, трункуса, и проксималната част на
крайниците; петна на Коплик - некроза, неутрофили, неоваскуларизация. Има
мултинуклеарни гигантски клетки в лимфната тъкан.
Епидемичен паротит - може да се засегне двустранно; оточен и дифузно
инфилтриран от кръгли клетки интерстициум; орхит - интерстициално
възпаление с некрози; има енцефалит с перивенозна демиелинизация и
периваскуларен инфилтрат;
Полиомиелит - лек гастроентерит, но понякога РНК вируса инвазира
нервната система чрез ретрограден транспорт по хода на аксоните на моторните
неврони от предните рога на гръбначния стълб в шийната и поясната област;
възходяща парализа на Ландри, засягаща продълговатия мозък и ствола;
предизвиква се парализа на съотвтната част, която контролират;
Варицела - острата инфекция - лека при деца и тежка при възрастни и
имуносупресирани; засяга лигавици, кожа и неврони; латентно засяга гръбначно
мозъчните ганглии. Реактивацията на вируса става чрез инфекция с Херпес
Зостер - във везикули в дерматома, инервиран от периферните нерви,
изхождащи от инфектирания ганглий. Настъпва 2 седмици след респираторна
 2020/2021

инфекция, от тялото към главата и крайниците, образуват макули, папули,

везикули; ако има добавена бактериална инфенция - образуване на цикатрикс.
Бактерии --
Коклюш - причинява се от bordetella pertussis - токсин, причиняващ парализа на
цилиите; води до ларинготрахеобронхит (при тежките случаи), ерозии на
лигавицата и мукопурулентен ексудат. Уголемени са лимфните фоликули в
лигавицата и перибронхиалните лимфни възли.
Скарлатина - от 3 до 15 години; протича с фарингит. Наблюдава се точковиден
ерителматозен обрив на трункуса и вътрешната част на ръцете и краката.
Лицето е бледо, около устата е НЕзасегнато, „малинов език“.
Менингококова инфекция - при по-малки от 2г.; две форми: Гноен менингит -
/възпаление на обвивките на мозъка с отделяне на гной/. Свръхостър
менингококов сепсис (Синдром на Уатърхаус Фридериксен) - може да протече
свръхостро. Започва с внезапно повишаване на темп и втрисане; бързо се
влошава, съзнанието се помрачава. Още през първите часове по кожата се
появяват петехии и хеморагични петна, а също !!! кръвоизлив и некроза в двете
надбъбречни жлези. КН бързо се понижава, пулсът се учестява, появяват се
гърчове  кома.
Импетиго - причинен от Staphylococcus aureus или Streptococcus pyogenes; по
кожата се появяват рутурирали везикули с медно оцветени крусти; започва често
около устата и бързо се разпространява.

58. Сексуално-трансмисивни инфекции.

СТИ виреят в уретрата, вагината, цервикса, ректума, и устната кухина. Извън
организма НЕ оцеляват дълго, трансмисират се при директен контакт. Агентите
са инфекциозни, даже при липса на симптоми. Една инфекция увеличава риска
от появата на други (хламидия/гонорея + ХИВ). Разпространението може да
стане и от бременни жени на фетуса:
 Трихомони  конюктивит
 Херпес Симплекс Вирус (HSV)  висцерални увреждания и ЦНС
 Сифилис  аборти
 HIV  пренатално или перинатално
Видове СТИ:
 Вируси: HSV, Hepatitis B virus, HPV, HIV
 Хламидии: Chlamydia trachomatis
 Микоплазми: Ureaplasma urealyticum
 Бактерии: Neisseria gonorrhoeae, Treponema pallidum, Haemophilus
ducreyi, Klebsiella granuomatis
 Протозоа: Trichomonas vaginalis
Сифилис - типове:
 2020/2021

 Първичен - след три седмици папула с разязвяване - ulcus durum - по

пениса, цервикса, стените на вагината и ануса; увеличени лимфни възли;
протича с хематогенна и лимфна десеминация; зараства след 3-6
седмици.
 Вторичен - 2-10 седмици след първичния; размножава се в лигавици и
кожа; образува макули, папули, крусти и пустули; развива се по
аногениталната област, вътрешната част на бедрата и аксилата; има
суперфициални ерозии в устната кухина, фаринкса и външните гениталии;
лезиите са безболезнени, но инфекциозни; протича с лимфаденопатия и
загуба на тегло; след няколко седмици преминава в латентна фаза;
 Третичен - рядко се достига при адекватно лечение; 1/3 от нелекуваните;
може да се прояви дори и след 5 години; трите му основми прояви са:
o Кардиоваскуларен сифилис
o Невросифилис
o Доброкачествен третичен сифилис
Сифилис на ССС - засяга възходящата аорта и аортна дъга като придобива вид
на кора на дърво; има и инсуфициенция на АК;
Невросифилис - хронично менинговаскуларно заболяване и генерализирано
мозъчно паренхимно заболяване; при асимптоматичните - ликвор с увеличен
белтък и намалена глюкоза. Паралитичен невросифилис - инвазия на мозъка от
Treponema pallidum; настъпват прогресиращи умствени нарушения (променливи
нарушения, мания за величие) до тежка деменция; засягат фронталния лоб от
церебралния кортекс; загубват се неврони и пролиферира глията; също се
наблюдава хидроцефалия;
Табес дорзалис - също засегнат от невросифилиса; променени са сетивните
неврони в задните и странични стълбове на гръбначния мозък; нарушена е
координацията, сетивността за болка и непоносимост към светлина.
Херпес симплекс - генитален херпес HSV-2, отколкото HSV-1; по гениталните
лигавици и външните гениталии; образуват се язви; инфектиране на бебето
става по време на раждане;
Човешки папиломен вирус (HPV) - образуват се розови или червеникави
веруки с не равна повърхност около 1-3 месеца след заразяване. При мъже
понякога води до карцином на пениса; при жени - цервикална дисплазия и
карцином, карцином на вулвата; Типовете с висок риск са 16, 18, 31 - намират се
в карциноми, интегрират се в генома, инактивират p53. Типовете с нисък риск са
6, 11 - намерени при кондиломи (доброкачествени лезии), НЕ се интегрират в
генома. Рискови фактори са: имуносупресията, орални контрацептиви,
тютюнопушенето и многото партньори. Заразяват се базалните слоеве на зрял
сквамозен епител (където се репликира), а НЕ засяга суперфициалния епител.
Хламидия - от Chlamydia trachomatis - Gram (-) интрацелуларен паразит; при
мъже  уретрит, епидидимит, проктит; при жени  уретрит, цервицит,
бартолинит /жлеза/, салпингит /тръби/ и стерилитет; и при двата 
лимфогранулома венереум; има две форми: неактивна форма = инфекциозна -
 2020/2021

елементарно тяло, спороподобни структури; активна форма - ретикуларно тяло.

Диагнозата се поставя чрез вагинален секрет или цитонамазка; вулвовагинит
или „ягодов цервикс“, пенесто течение и локално дразнене; ПАП тест.
Лимфогранулома венереум - хронично улцеративно заболяване; спорадично;
образуват се малки папули на гениталната мукоза или кожата; след 2-6 седмици
лимфните възли са увеличени; образува се фиброза на аногениталния тракт;
появява се грануломатозен и неутрофилен възпалителен отговор със инклузии
в епителните клетки; има туберкулоподобни грануломи със звездовидни
абсцеси;
Гонорея - при мъже  епидидимит, простатит, уретрални стриктури, секрет от
пениса и болезнено уриниране; при жени  цервицит, ендометрит, бартолинит,
салпингит, ½ нямат симптоми; може да се развие стерилитет, извънматочна
бременност, дисеминирана гонококова инфекция (септичен артрит и
хеморагични папули)

59. Морфологични белези на физичната и

химичната увреда.
ФИЗИЧНИ
Уврежданията могат да са:
Механична травма - зависеща от формата и силата му, както и локализацията
по тялото;
 Охлузване (абразия) - отстраняване на епидермиса
 Контузия (натъртване) - с тъп предмет, увреждат се кръвоносни съдове и
екстравазацията на кръв
 Разкъсна рана (лацерация) - разкъсване на тъкани от тъп предмет,
съдовете се запазени, а ръбовете на раната са назъбени, неправилни;
 Порезна рана (инцизия) - остър предмет, срязани съдове, чисти ръбове;
 Прободна рана (пенетрация) - дълъг и тесен инструмент, остри ръбове
 Перфорираща рана - преминава през тъканта и създава изходна рана
 Огнестрелна рана - специална форма от куршум
Температурна
 Изгаряне и инхалация на горещи токсични изпарения
o 1ва степен - суперфициално - ограничено в епидермиса
o 2ра степен - парциално - засеганата е и дермата
o 3та степен - тотално изгаряне - субкутанна тъкан (4та = и мускули)
Усложненията от термалното изгаряне могат да са шок, сепсис, дихателна
недостатъчност (особено когато са засегнати 20%+ от повърхността на тялото);
хиповолемичният шок настъпва поради загуба на течности; загубата на
протеини в интерстициума  генерализиран и БД оток;
 2020/2021

 Хипертермия - настъпват болезнени крампи поради загубата на

електролити; колапс, поради недостатъчност на ССС да поддържа
хиповолемията (бързо възстановяване); топлинен удар - температура до
40 градуса и повече  настъпва мултиорганна дисфункция
(хиперкалиемия, тахикардия и аритмия), с некроза на миокарда;
 Хипотермия - директният ефект  кристализация на интра и
екстрацелуларната вода; индиректният ефект  нарушения на
циркулацията, вазоконстрикция, увеличен пермеабилитет, оток и
хипоксия, гангрена; наблюдава се увреждане на ендотелните клетки;
Електрически ток - води до изгаряне и вентрикуларна фибрилация или
сърдечна и респираторна недостатъчност; поради нарушаване на нормалните
електрически импулси;
Йонизираща радиация - чрез енергията си освобождава плътно свързаните
електрони. Онсовни източници са: ренгеновите лъчи, високо енергийните
неутрони, алфа и бета партикулите. Използва се за лечение, образна
диагностика; Може да предизвиква фиброза, мутации, канцерогенеза и
тератогенеза.
При фракционирани дози  нормалните клетки се възстановяват по-БЪРЗО от
туморните; влияят върху клетъчната пролиферация, като най-чувствителни са:
гонадите, костния мозък, лимфоидните тъкани и лигавицата на ГИТ.
Има оксигенен ефект и уврежда ендотела на съдовете; може да има ефекти
дори месеци или години след експозицията;
Ефектът върху ДНК е следният  ако успешно бъде поправен настъпва
реконституция, ако не - цикъла на клетката се спира (смърт на клетката) ИЛИ
настъпва тератогенеза или карциногенеза.

60. Професионални заболявания.

 13% от хроничните обструктивни белодробни болести (ХОББ) са
причинени от формалдехид и амониеви пари.
 9% от карциномите на БД са причинени от азбест, уран и арсеник.
 2% от левкимиите са в следствие на високи нива бензен.
Професионални вредности също са:
 Органични разтворители - пари на хлороформ, карбонтетрахлорид и
бензен
Те довеждат до замайване и объркване, потискане на ЦНС  кома; в по-ниски
нива са токсични за ЧД и бъбреците; при производствата на каучук може да се
стигне до левкимия и увреждане на костния мозък (остра миелоидна левкимия)
 Полициклични хидрокарбонати - изгаряне на въглища и нефт при високи
темп
 2020/2021

Например при производствата на стомана, те се съдържат в катрана и саждите.

Въздействат на БД, пикочния мехур и скротума.
 Органохлорини - както и халогенни компоненти
ДДТ - дихлородифенилтрихлоретан - пестицид
Бифенили и диоксин - срещу пожари
Водят до ендокринни нарушения, защото имат антиестрогенна и антиандрогенна
активност. Може да се развие фоликулит (хлоракне) - образуват се кисти,
хиперпигментация и хиперкератоза по лицето и зад ушите. Настъпват и
нарушения в ЧД и ЦНС.
 Органични и неорганични партикули - въглищен прах, силиций, азбест и
берилий
Винилхлоридите използвани в синтеза на полиивиниловата смола водят до
ангиосаркоми на ЧД.
Фталати - ендокринни нарушения и тестикуларна дисгенеза (крипторхизъм
/липса на тестис/, хипоспадия /уретралния отвор се разполага на различни
места/ и тестикуларни нарушения)
Силикоза - причинява се от вдишване на прах от кварц (свободен силициев
двуокис) и отлагането му в БД; неизлечимо и необратимо заболяване. Среща се
у миньори, грънчари, шлифовчици, каменоделци и стъклари. Постепенно се
появяват симптоми на задушаване, а у повечето болни в късните стадии на
болестта се появяват усложнения като ТБ, белодробно сърце, дихателна и
сърдечна недостатъчност.
Сатурнизъм - отравяне с олово, което се изразява в поражения на ЦНС
(треперене на крайниците, повишена възбудимост), бъбреците, ССС и
репродуктивните способности. при миньори, бояджии и работещи в оловно-
цинковата индустрия. Изразява се в отлагане под формата на тъмносива или
зелено-черна ивица по венците.

61. Нарушения в храненето. Видове.

Морфологични прояви.
Причините за нарушения в храненето са или неадекватен прием на протеини и
калории, или дефицит в разграждането и абсорбцията. Това води до загуба на
тегло, мастна и мускулна тъкан, както и летаргия и обща слабост. Пълноценното
хранене включва достатъчна енергия от В, М, и П, съдържащи нужните АК и МК
за синтез на структурни и функционални протеини и липиди, а също и нужните
витамини и минерали. Видовете недохранване са: първично - един или повече
от компонентите липсват, вторично - приемът на храна е достатъчен,
норезорбцията НЕ е. Някои от причините за недохранване са бедност,
инфекции, остри или хронични заболявания, алкохол, липса на важни
 2020/2021

компоненти (калций, фосфор, йод, желязо), неправилни диети. BMI по-нисък от

16 е знак за недохранване.
Видове регулаторни протеини: соматични - на скелетните мускули и висцерални
- във вътрените органи  заболявания:
Маразъм - засягане на соматичните протеини; теглото е до 60% от нормалното,
забавен растеж и загуба на мастна тъкан; серумните албумини са нормални или
леко редуцирани; крайниците са измършавели, главата е голяма, има дефицит
на витамини и имунитет;
Квашиоркор - на висцералните протеини; по-висока е загубата на белтъци
поради спряно кърмене, намаление на албумина, има генерализиран оток;
загубата на тегло се маскира от задръжката на течности, кожни лезии с редуване
на хипер- и хипопигментация; стеатоза с витаминен дефицит, дефекти на
имунитета придружени с вторични инфекции;
Вторичен белтъчен дефицит - развива се при хронични заболявания, лежащо
болни, намаляване на субкутанната мастна тъкан, атрофия на муслулите, отоци
по глезените и сакрума, нарушен растеж. Наблюдават се мозъчна атрофия,
редуцирани неврони и нарушена миелинизация у деца, родени от майки с
белтъчен дефицит.
Анорексия нервоса - самопредизвикано гладуване; следва се от аменорея
поради намален Лутеинизиращ Хормон и фоликулостимулиращ хормон.
Наблюдава се непоносимост към студ, брадикардия и констипация; понижени
тироидни хормони, промени в косата и кожата, остеопороза, анемия,
лимфопения, хипоалбуминемия; сърдечни аритмии и внезапна смърт;
Булимия - предизвикано повръщане след прием на храна; непозната
невробиологична причина, нарушен метаболизъм на серотонина; понякога има
аменорея, електролитен дисбаланс със сърдечни аритмии, руптура на
хранопровода и стомаха;

62. Нарушения в храненето - затлъстяване.

Това не е единично нарушение, определя се по кол-вото мастна тъкан.
Факторите, от които зависи са генетични, средата, физиологични и
психологични. Затлъстяването корелира с увеличаване на заболяваемостта и
смъртността. При BMI по-висок от 25 индивида има наднормено тегло, от 30 - 35
вече е затлъстяване 1ва степен, от 35 - 40 е 2ра степен, а над 40 е трета степен
(екстремно затлъстяване).
Ефектът на затлъстяване е свързан НЕ само с тоталното тегло, но също и с
разпределението на мастната тъкан. По-висок риск от заболявания отколкото от
ексцесивната акумулация на масти дифузно в субкутанната тъкан. Мастната
тъкан може да се разпределя по: мъжки тип (андроиден) - около корема, по
горните сегменти на тялото, „ябълка“; женски тип (гиноиден) - по долните
сегменти, ханш, бедра, „круша“.
 2020/2021

Затлъстяването е нарушение на енергийния баланс, т.е. при прием на прекалено

много храна редовно, ексцесивните калории се отлагат в мастната тъкан под
формата на ТАГ.
Лептин - в адипоцити; ключов регулатор на енергийната хомеостаза; инхибира
приема на храна и увеличава изразходването на енергията; лептинор рецептор
в хипоталамуса.
Адипонектин - в мишки, стимулира оксидацията на МК, пази срещу
затлъстяване;
Мастна тъкан - тоталният брой адипоцити се установява до юношеството; по-
висок брой при безитетни индивиди, отколкото при слаби. При възрастните
адипоцитите остават константни, но има непрекъснато клетъчно обновление.
Трудно е поддържането на загубеното тегло, т.к. броя адипоцити е запазен, а
апетита е повишен от лептина.
Стомашни хормони:
 Грелин - стомах и хипоталамус, увеличава приема на храна, орексигенен
ефект
 PYY - илеум и колон, намалява консумираните калории
 Амилин - намалява консумираните калории
Усложнения
 ГИТ - камъни в жлъчката, панкреатит, коремни хернии, стеатози и цирози
 Ендокринни - метаболичен синдром, повреден толеранс към глюкозата,
диабет тип 2
 ССС - атеросклероза, коронарна болест, аритмии, хипертензия, тромби в
дълбоките вени, исхемичен удар
 Дихателни - обструктивна сънна апнея, хиповентилация
 Скелетни - болки в кръста и ставите, остеоартрит
Експерименталните изследвания показват, че генетичните нарушения са
основната причина за затлъстяване. Гените за затлъстяването могат да бъдат
рецесивни, доминантни или полигенетични.

63. Нарушения в храненето - авитаминози.

Необходими са 13 витамина. Мастноразтовримите са A, D, E и K. Лесно се
натрупват, лошо се абсорбират при малабсорбшън синдром. D - Ендогенен
синтез от прекурсосрни стероиди. K - От интестиналната микрофлора.
Дефицит на витамини може да настъпи поради липсата им в диетата (първичен)
или нарушената им абсорбция, транспорт, натрупване и преработка (вторичен).
Витамин А - ретинол (вид алкохол) - абсорбцията изисква жлъчка, панкреатични
ензими и антиоксиданти; протича в червата; после се транспорира с
хиломикроните до ЧД за естерификация и натрупване;
 Поддържа нормалното зрение
 2020/2021

 Клетъчен синтез и диференциация (специално за слуз секретиращия

епител)
 Оксидира МК в мастната и мускулната тъкан
 Адипогенеза и метаболизъм на ЛП
 Резистентност към инфекции - възстановява интегритета на епителните
клетки на червата
 Фотопротективно и антиоксидантно действие
 Лечение на акне и промиелоцитна левкемия
При дефицит на витамин А:
 Нарушено зрение (нощна слепота)
 Епителна метаплазия и кератинизация
 Ксерофталмия /сухота в очите/
 Ксероза на конюктивата - лакрималният секретиращ епител е заменен с
кератинизиращ
 Петна на Битот - увеличаване на кератина с малки непрозрачни плаки
 Кератомалация - размекване на корнеята  тотална слепота
 Сквамозна метаплазия в ГДП и уринарния тракт
 Имунен дефицит
Хипервитаминоза А:
 Остра - главоболие, виене на свят, ступор, замъглено вийдане,
псевдотумор на мозъка
 Хронична - загуба на тегло, анорексия, гадене, повръшане, болки в кости
и стави
Да НЕ се използват синтетични ретиноиди през бременност (тератогенен ефект)
Витамин D - ендогенна синтеза в кожа от холекалциферол; също фотохимична
от 7-дехидрохолестерол в кожа и абсорбция на вит D от храната;
 Поддържа адекватно плазменото ниво на калция и фосфора
 Костна минерализация
 Невромускулна трансмисия
 Превенция на рахит, остеомалация
 Стимулира интестиналната калциева абсорбция и бъбречната
реабсорбция
 Взаимодейства с ПТХ в регулацията на калция
 Участва в минерализацията на остеоида и епифизарния хрущял
 Стимулира остеокластите да синтезират калций свързан протеин -
остеокалцин
При дефицит на витамин D:
 Рахит - Омекване на тилната и париеталните кости; изпъкване на
фронталната кост; свръхобразуване на хрущял; деформация на гръдния
кош, гръбначния стълб, тазовите кости и краката
 Остеомалация - при възрастни
Хипервитаминоза D:
 2020/2021

 при деца - метастатична калцификация в бъбреци

 възрастни - болка и хиперкалцемия

64. Стареене на клетката и организма.

Стареенето на клетката е резултат от прогресивно намаляване на клетъчната
функция и жизнеспособност, предизвикани от генетични нарушения и
акумулация на клетъчни и молекулни увреждания, следствие от екзогенни и
ендогенни влияния. Механизмите на стареене са както следват:
 Намалена клетъчна репликация - терминално неделящо състояние: чрез
скъсяване на теломерите, повишена експресия на инхибитора на
клетъчния жикъл и увреждане на ДНКто ѝ
 Акумулация на метаболитни и генетични промени - живота на клетката се
определя от баланса между увреждането ѝ, причинено от метаболизма, и
възможността ѝ за възстановяване; с времето някои ДНК грешки стават
НЕпоправими; увреждат се клетъчните органели;
 Синдромът на Вернер - преждевременно стареене на ДНК хеликаза;
натрупват се хромозомни нарушения;
Стареенето НЕ е заболяване, но прави пациентите по-податливи. Теоретично
човек може да доживее до 120 години, като идеалния максимум е 85 години.
През XX в. се елиминират 80% от главните причини за преждевременна смърт
(инфекциозни заболявания).
Остри заболявания
 Превенция - ваксинация
 Контрол - антибиотици
 Хирургични заболявания, инфекции
Хронични заболявания
 ССЗ, карциноми, мозъчни инсулти
 Най-честата причина за смъртност в развитите държави
Теории за стареенето:
Клетъчни
 Износване на клетъчните органели
 Акумулация на свободни радикали и антиоксиданти
 Разграждане на протеини
 Клетъчни „отпадъци“ под формата на интрацелуларни липохроми (кафява
атрофия на сърцето)
Генетични
 Ограничен брой деления (финробласти = 50 пъти)
 Дефекти в репликацията на ДНК и възстановяването ѝ
 Натрупване на мутации и грешки в транскрипцията
 Процеса на апоптоза - проява на клетъчно съзряване
 2020/2021

Хомеостаза - загуба на органния резервен капацитет - 4 до 10 пъти по-голям от

необходимия за поддържане на живота
Клетъчна „комплексност“ - редуцирани разклонения на невроналните
дендрити; загуба на ритмичността на хормоналното освобождаване; намалена
адаптация;
Стрес - увеличаване на глюкокортикостероидите, имунна супресия,
остеопороза, намалено запаметяване, намалени Т-лимф
Хранене - по-калоричната храна има повече радикали; малко калории = малко
мутации
ОРГАННИ СИСТЕМИ ПРИ СТАРЕЕНЕТО
ЦНС - намалена мозъчна функция, загуба на неврони в кората, засилва се
ефекта на цереброваскуларните заболявания, мозъчни инсулти, риск от
Алцхаймер - кортикални сенилни плаки, неврофибриларни възли с невронална
загуба и глиоза
Очи - намалена еластичност на лещата, пресбиопия /близки обекти/; катаракта
- непрозрачност на лещата
Слух - намален слух, загуба на кохлеарни структури, остеосклероза - сливане
на малките костици  лоша проводимост на звука, дисфункция на слуховия нерв
ССС - намалена сърдечна честота и сърдечен дебит, както и компенсаторните
механизми; риск от синкоп (припадък) и атеросклероза; калцификация на
пръстена на митралната клапа / м/у ЛП и ЛК/, аортна стеноза на платната,
амилоидни депозити на ендокарда
ДС - лека загуба на алвеоли в горните лобове, антракотичен пигмент
Уринарен тракт - намалена гломерулна филтрация и уринарна инконтиненция
/загуба на контрол/ с инфекции при жени
Генитален тракт - менопауза след 40 год, атрофия на яйчници, матка и млечни
жлези, изтъняване на епитела на вагината и вулвата; при мъже - намалена
сперматогенеза, но НЕ и инфертелитет, простатна хиперплазия и карцином
Муксулно-скелетна система - замества се от мастна и фибринозна тъкан (след
20г. постепенно по 1% на год); хиалинния хрущял се износва, остеоартрит и
хронична болка; остеопороза /намалена костна маса/
Кожа - загуба на еластичнност, изтъняване на дермата, бръчки, изтъняване на
епидермиса  травми; старчески петна (lentigo senilis) - гърба на ръцете и
лицето
Хемопоетична и лимфоидна система - намалява костно мозъчната маса,
намален костномозъчен капацитет при инфекции или в отговор на кръвозагуба,
намалени размери на лимфоидната тъкан, но ЗАПАЗЕН функционален
капацитет
 2020/2021

В онкогени и туморсупресорни гени се натрупват повече мутации. Понижава се

толерантността към лекарства и токсини (понижена ЧД и бъбречна функция).
Продължително зарастване и възстановяване след инцидент или операция.
Превенция на стареенето:
 Хранене + вит. Е + вит. С + цинк и селен
 Физическа и умствена активност
 Избягване на „полифармация“ - използването на много лекарства
едновременно ги прави по-НЕефективни;

65. Смущения в развитието на организма.

Тератогенни фактори. Видове малформации.
Смущенията може да са морфологични дефекти, които присъстват по време на
раждане.
Малформациите са първични грешки в морфогенезата, при която има вътрешен
абнормален процес на развитие. Те могат да засягат една система или да са
мултипленни. Такива малформации са: polydactilia и syndactilia по ръцете, както
и heiloschisis и palatoschisis на устната и небцето, proboscis (хоботче).
Деструкцията (дисрупция) е следствие от увреждане на нормално развити
тъкани от абнормни механични външни сили. НЕ са наследствени, НИТО има
риск от появата им при втора бременност.
Деформация - по-скоро външно нарушение на развитието, отколкото вътрешна
грешка. Локализирана или генерализирана компресия върху растящия фетус от
абнормални биомеханични сили  структурни нарушения. Може да настъпи
поради малка матка, първа бременност, олигохидрамнион /приплеснато лице,
деформирани крайници/, абнормално разположена плацента;
Секвенция - верига от аномалии с единична първопричина; секвенция на Потър
- все едно кръстосани крака
Синдром - група от аномалии, които за разлика от секвенцията НЕ са свързани
с единична първопричина
Агенезия - пълна липса на орган или зачатък
Аплазия - недоразвит зачатък на орган
Хипоплазия - непълно развитие на орган
Хиперплазия - прекомерно развитие на орган
Дисплазия - абнормна организация на клетките в тъкан
Атрезия - липса на нормално отвърстие
Ектопия - променено разположение на орган
Хетеротопия - наличие на клетки, тъкани, сегменти от орган в друг орган
Хористоми - “отделяне”, хрущял извън бронха
Хамартоми - неправилно съотношение и разположение на нормални клетки и
тъкани с вид на туморна формация
 2020/2021

Мутациите са трайни промени в генетичната информация на организмите,

носител на която е ДНК. Мутациите могат да възникнат поради грешки при
презаписването, наследствена информация в рамките на клетъчното делене,
пряко въздействие от увреждащи фактори, нарушение на мейозата и дефекти в
системите за поправки. Могат да са:
 Нуклеотидни - засягат един или няколко нуклеотида в рамките на един ген
o Точкови мутации - замяна на една двойка бази с друга
o Нуклеотидни делеции - премахване на един или няколко
нуклеотида
o Нуклеотидни инсерции - вмъкване на един или няколко нуклеотида
 Хромозомни - промяна в структурата на хромозомите
o Вътрехромозомни - засягат структурите на една хромозома
o Междухромозомни - засягат две НЕхомоложни хромозоми
 Геномни - промяна в броя на хромозомите
Тератология - изучава причините имеханизмите за възникване на
малформации (уродства). Най-важните тератогенни фактори са:
 Вируси - рубеола, морбили, варицела, херпес, грип
 Токсоплазма
 Бактерии - спирохети, листерози
 Лъчи - рентгенови, гама, йонизираща радиация
 Химикали - олово и петролни деривати
 Медикаменти - талидомид, цитостатици и хинин
Най-важната закономерност на вътреутробната патология е, че колкото по-рано
действа тератогенният фактор, толкова по-груби и често несъвместими с живота
са уродствата. Мнозинството от мутациите са неутрални.
Важен тератогенен фактор е хипоксията. Тя настъпва при нарушена циркулация
в плода от неправилно кръвоснабдяване на органите му поради сърдечна
недостаъчност или анемия на майчиния организъм. Недостигът на кислород
потиска синтезата на НК и Б, което води до увреждане на ензимните системи.

66. Генопатии и бластопатии. Видове.

БЛАСТОГЕНЕЗА - 1-15 ДЕН
ЕМБРИОГЕНЕЗА - 16-75 ДЕН
ФЕТОГЕНЕЗА (РАННА, КЪСНА) - 76-280 ДЕН

Гаметопатиите са всички увреждания на яйцеклетката или сперматозоида от

момента на формирането им до оплождането. Този период се означава като
прогенеза. Основните гаметопатии са мутации в гаметите: генни, хромозомни и
геномни.
 2020/2021

Генопатиите са ензимопатии като Агамаглобулинемията на Брутон - вроден

имунодефицит в гена за тирозин киназата, която е необходима за узряването
на пре-В клетките и диференцирането им в зрели В клетки. Други примери:
 Синдром на Даун - тризомия на 21 хромозома
 Синдром на Патау - тризомия на 13 хромозома
 Синдром на Търнър - монозомия 45 XO
 Синдром на Клайнфелтър - тризомия XXY; най-честа болест на половите
хромозоми; 1/1000;
Бластопатиите възникват при нарушено делене на оплоденото яйце през
първите 15 дни от оплождането. Към тях спадат нарушената имплантация на
яйцето в матката, развитието на плацентата, някои единични пороци и двойни
уродства (симетрични и Асиметрични). Накрая се получава празно зардоишно
мехурче („кухо яйце“) или срастване на близнаци. Голяма част от тези
бременности при гаметопатии и бластопатии се прекъсват спонтанно 3-4
седмици след увредата или загиването на зародиша.
Двойните уродства могат да са симетрични (непълно разделени, свързани в
различни зони) и НЕсиметрични, където има аутозит (развит) и паразит
(НЕразвит) плод. Примери за симетрични са thoracoileopagus, а НЕсиметрични -
Ischiopagus parasiticus.

67. Ембриопатии. Видове.

Ембриопатиите са вродени пороци, получени през периода на ембриогенезата,
след 15тия ден и преди края на 16та седмица. Т.к. през ембриогенезата се
образуват всични важни органни зачатъци и се осъществява усилен процес на
диференциация на клетки и тъкани. Ембрионът е силно чувствителен спрямо
действието на увреждащи фактори  бременността често завършва с аборт или
мъртво раждане. Класифицират се по:
 Разпространеност
o Изолирани - един орган
o Системни - повече органи в една система
o Множествени - повече системи
 Локалиация
o Dysraphiae - образуване на цепки
o Смущения в развитието на краниалния или каудалния край на
тялото
Вродени малформации на ЦНС: Anencephalus /липса на краен мозък/,
Microcephalia /малка глава/, Cyclops /едно око/ и Hydrocephalia /задържане на
течност в главата поради акведукта/. Също и хернии на мозъчните обвивки -
Meningocele, Meningomyelocele и Spina bifida /в гр мозък/. Други малформации са
тези на крайниците Polydactylia /повече пръсти/, Syndactylia /срастване на
пръсти/, Micromelia /малки кости/ и Phokomelia /скъсяване на крайници/.
 2020/2021

Други ембриопатии са: Arachnodactylia = Синдром на Марфан /висок ръст, дълги

ръце/, ембриопатия в следствие на СПИН /раздалечени очи, синя склера,
изпъкнало чело/.

68. Фетопатии. Видове.

Фетопатиите са вродени пороци, възникващи през феталният период, т.е. от
16та седмица до края на бременността. Това са сравнително редки вродени
пороци и се изразяват в:
 персистиране на ембриогенни структури
o остатъци от урахуса - отводния канал на ембрионалния пикочен
мехур - алантоис
o Боталовия проток - отвор в преградата между предсърдията
o Дуктус тиреоглосус - под задезичната кост
o Мекелов дивертикул - абнормно разширение на стената на тънкото
черво; НЕзакърняване на вътрекоремния отдел на жълтъчния
проток
 запазване на първоначалното разположение на някои органи
o крипторхизъм
 хипоплазия /недоразвиване/ на някой орган или на целия плод
Фетопатиите могат да са:
 Инфекциозни - (вируси, първаци, гъби) склонни към генерализация и
водят до специфични изменения в плода (вроден луес, ТБ, херпес
инфекции)
 НЕинфекциозни - (хипотрофия, хипоксия...) резултат от плацентарна
недостатъчност и обменни нарушения на плода при патология на
бременността и заболявания на майката
При фетопатиите има тенденция към промяна (смаляване) на тялото,
изоставане в развитието на органите, при регенерация, хипертрофия и
хиперплазия преобладава мезенхимна тъкан и при някои се наблюдава
хеморагична диатеза с хепатоспленомегамия. При тежка форма на захарен
диабет при майката настъпва диабетна фетопатия - голям плод с
висцеромегалия.
Плакопатия е увреждане на плацентата по време на бременността.
 Превия - при многоплодна бремнност
 Акрета - прирастване на плацентата - суперфициално разположени вили
(недостатъчно развита децидуална тъкан)
 Инкрета - дълбоко разположени вили (дълбоко в миометриума); прониква
дълбоко в мускулатурата и НЕ може да се изроди
 Панкрета - вили в целия миометриум
 Абрупцио - преждевременно отлепяне на плацентата
Пъпната връв трябва да е между 40 и 70 см.