БОЛЕСТ НА ГОШЕ

(Gaucher Disease

1. Откриване на болестта
Хилип Гоше е френски дерматолог, светило в областта на патоанатомията,
бактериологията, хистологиятра и дерматологията. През 1882г. докато все още е
студент, Гоше среща пациент - жена на 32-годишна възраст, с увеличени размери на
далака (спленомегалия). Той предполага, че причината за наблюдаваната патология е
рак, но едва през 1965 г. е установен истинският характер на заболяването

2. Дефиниция на заболяването
Причини за заболяването
Болестта на Гоше принадлежи към група заболявания, наречени LSDs (Lysosomal
s rage diseases) - Лизозомни болести на натрупването. Това са заболявания, причинени
от мутации, засягащи гени, чиято задача е кодировката на лизозомни ензими. Тези
ензими са необходими за разграждането на голямо разнообразие от комплексни
макромолекули. Дисфункцията на съответните ензими води до дисфункция на самата
лизозома и съответно на клетката като цяло - патологии, които се проявяват клинично.

Една от подгрупите на Лизозомните болести на натрупването е групата на

сфинголипидозите. Болестта на Гоше е най-често срещаната форма на сфинголипидоза.
Тя е рядко, автозомно, рецесивно генетично заболяване, причинено от мутации в GBA1
-гена. Той кодира лизозомният ензим бета-глюкоцереброзидаза, който хидролизира
глюкозилцереброзидът (гликолипид) до глюкоза и церамид. Макар и рядко болестта
може да бъде породена и от дефицит на активатора на глюкоцереброзидазата -
Сапосин С.
to

Обсъдените ензимни промени водят до натрупване на субстрат ( глюкоцереброзид) в

лизозомите на клетката. Той формира фибриларни агрегати, които се акумулират в
макрофагите. Това явление може да бъде наблюдавано под микроскоп, като
цитоплазмата на клетките изглежда като намачкана хартия и носят името клетки на
Гоше (Gaucher ce s). Типичните натрупвания на уголемени макрофаги се намират в
черния дроб, далака, костния мозък и нервната система. Под светлинен микроскоп
клетките на Гоше се характеризират с увеличен размер, с особено разположени ядра,
като хроматинът и цитоплазмата изглеждат “замърсени” от фибриларните агрегати.
ll
Последствия от ензимния дефицит
Поради дисфункцията на обичайния път на разграждане, гликоцереброзидът започва
да се разгражда по друг механизъм, включващ ензимът церамидаза, която го
трансформира до гликозилсфингозин, който допълнително се разгражда до сфингозин.
Сфингозинът е особено токсичен за костите, като натрупването му в големи количества
може да засегне нервната система и да довете до неврална дисфункция и смърт.
:

Начин на предаване
Болестта на Гоше се причинява от мутацията на гена GBA1. Наследява се по автозомен
рецисивен начин. Здравите хора имат две копия от гена, който кодира ензима
гликоцереброзидаза, като и двете работят нормално. Когато едно от копията не
функционира, човекът става преносител на болестта. Преносителите не страдат от
болестта на Гоше, тъй като имат второ копие от гена, което осигурява необходимия
ензим. Когато даден индивид наследи по едно “повредено” копие на гена от всеки от
двамата родилите, то тогава той развива заболяването. Шансът за родители
преносители да имат боледуващо дете е 25%

3. Типове болест на Гоше и клинично проявление

Пациентите, страдащи от това заболяване, могат да проявяват редица симптоми,
вариращи от леки и трудно забележими до тежки, неврологични

Тези симптоми зависят от типа на болеста (1, 2 или 3) и включват

• Храктури и болки в костите

• Лесно насиняване и нараняване

• Спленомегалия

• Фепатомегалия
:

 • Кожни промени

• Сърдечно-съдови проблеми ( сърдечни клапи

• Гърчове

• Белодробни проблеми

• Замаяност

• Когнитивни дефицити

ТИП 1

Това е най-честата форма на болестта и се окачествява като Не-невропатична болест на

Гоше, поради липсата на патологии в областта на мозъка и гръбначния стълб.
Симптомите са разнообразни като могат да се проявят при всички възрастови групи.
Типични за този тип са спленомегалията и хепатомегалията, анемия (малък брой
червени кръвни клетки), артрит и други костни дефекти

ТИП 2

Класифицирана като невропатична форма на болестта на Гоше, при нея бива засегната
централната нервна система. Спленомегалията и хепатомегалията са типични симптоми,
като могат да бъдат проявени още от 3. месец след раждането. Пациентите страдат
също от когнитивен дефицит, гърчове, абнормално движение на очите и често загиват
преди навършване на 2. година
:

 ТИП 3

Класифицира се като невропатично разстройство, като също засяга централната нервна

система, но прогресира по-бавно в сравнение с ТИП 2. Спленомегалия и хепатомегалия
могат да бъдат проявени, но не са задължителни индикатори. Основни симптоми са
абнормално движение на очите, кръвни проблеми и костни проблеми

ПРЕНАТАЛНА ЛЕТАЛНА ХОРМА

Включва спленомегалия и хепатомегалия, подуване поради задържане на течност

известно като hydrops fetalis, суха кожа и други. Повечето случаи резултират в смърт
няколко дни след раждането

КАРДИОВАСКУЛАРНА ХОРМА

Засяга най-вече клапите на сърцето. Проявява се като абнормални движения на очите

Болестта на Гоше се асоциира и с развитието на

• злокачествени туморни образования

• синдром на Паркинсон

• периферна невропатия

4. Таргетни групи
Болестта на Гоше се среща при 1 на 50 000 - 100 000 души. Тип 1 се среща най-често и
то при Ешкенази евреи. При тях ТИП 1 се среща при 1 на 500 - 1000 души. ТИП 2 и 3 се
срещат по-рядко
:

5. Диагностика
Диагностиката на болестта на Гоше включва най-вече лабораторни изследвания, но под
внимание се вземат и клиничните проявления - спленомегалия, хепатомегалия, болки в
костите, лесно кървене и нараняване, когнитивен дефицит

Лабораторните методи включват изследване на ензимните нива в кръвта, както и

изследване на ДНК, с цел откриване на мутирал GBA-ген. При известна семейна
обремененост, изследването на ДНК е силно препоръчително

6. Медикация
• Ензимна терапия

• Трансплантация на костен мозък

.