ЦИТОГЕНЕТИ

КА
 О С Н О В Н И   М Е Х А Н И З М И   З А   ВЪ З Н И К ВА
НЕ НА ХРОМОЗОМЕН ДИСБАЛАНС

Дисбаланса възниква поради структурните хромозомни аномалии/ мутации, които са резултат от

счупване и неправилно повторно свързване на хромозомни сегменти. Редица структурни хромозомни
аномалии водят до заболяване.
Структурните пренареждания се определят като
балансирани, ако пълният хромозомен набор все още
присъства, макар и пренареден, и небалансирани, ако
информацията е допълнителна или липсва.
Небалансираните пренареждания включват делеции,
дупликации или вмъквания на хромозомен сегмент.
Пръстеновите хромозоми могат да се получат, когато
една хромозома претърпи две счупвания и счупените
краища се слеят в кръгла хромозома. Изохромозома
може да се образува, когато рамото на хромозомата
липсва и оставащото рамо се дублира.
Балансираните пренареждания включват обърнати
или преместени хромозомни области. Тъй като
пълният набор от ДНК материал все още присъства,
балансираните хромозомни пренареждания може да
останат незабелязани, тъй като може да не доведат
до заболяване. Болест може да възникне в резултат
на балансирано пренареждане, ако се появят
прекъсвания в хромозомите в ген, което води до
липсващ или нефункционален протеин, или ако
сливането на хромозомни сегменти води до хибрид
на два гена, произвеждащ нов протеинов продукт
чиято функция е увреждаща клетката.
 • Синдром на чуплива Х - най-честата генетична
причина за умствено изоставяне. е наследствено
заболяване, което се проявява с умствено
изоставане, поведенчески нарушения, трудности
при обучението и различни дисморфични
стигми. Проявите при синдрома варират по
степен, като и двата пола могат да бъдат
засегнати. По-чести и по-тежки обаче са изявите
при мъжкия пол.

ХРОМОЗОМН
А • Продължителността на живот обикновено е
нормална, тъй като синдромът не се асоциира с
ЧУПЛИВОСТ тежки и животозастрашаващи състояния.
Честотата при момчетата е около 1:4000, докато
момичетата се засягат два пъти по-рядко –
1:8000. При тях често се наблюдава само лек
интелектуален дефицит или затруднения при
обучението, като синдромът често остава
недиагностициран или се открива случайно при
съмнение за близък родственик от мъжки пол с
чуплива Х и целенасочено търсене на мутацията.
 ЛИЗОЗОМНИ
БОЛЕСТИ
 Лизозомата е свързан с мембрана клетъчен органел,
който съдържа храносмилателни ензими.
Лизозомите участват в различни клетъчни процеси.
Те разграждат излишните или износени клетъчни
части. Те могат да се използват за унищожаване на
нахлуващи вируси и бактерии. Ако клетката е
повредена непоправимо, лизозомите могат да й
помогнат да се самоунищожи в процес, наречен
програмирана клетъчна смърт или апоптоза.
 Повече от 40 заболявания се класифицират като лиз
озомни болести на натрупването (LSD), всяко от кои
то е предизвикано от наследствен генетичен дефект,
 водещ до ензимна недостатъчност и неправилно фу
нкциониране, поради натрупване на субстрат в клет
ъчните лизозоми. Въпреки че разглеждани по отдел
но, повечето заболявания са редки, тяхната честота 
като група е около 1 на 7 700 живи раждания – по-
висока, отколкото много лекари може би осъзнават.
 ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ТИПОВ
Е I, II И III НА ГОШЕ

Болестта на Гоше е най-
често срещаният тип нарушение на лизозомното съхранени
е.
 Повечето засегнати индивиди имат тип I, могат да имат син
ини, хронична умора и анормално уголемен черен дроб и / 
или далак (хепатоспленомегалия).
 Болестта тип II на Гоше се появява при новородени и кърма
чета и се характеризира с неврологични усложнения, които 
могат да включват неволеви мускулни спазми, затруднено п
реглъщане и загуба на придобити двигателни умения.
 Болестта тип III на Гоше се появява през първото десетилет
ие от живота. Неврологичните усложнения могат да включв
ат увреждане на психиката, невъзможност за координиране 
на доброволни движения и мускулни спазми на ръцете, крак
ата или цялото тяло.
 Г А Н ГЛ И О З И Д О З А Т И П I ( Б О Л Е С Т Н А T A Y
SACHS)

• Съществуват две основни форми на болестта на Тей Сакс: класическата или детска форма и късната форма.
• При индивиди с детска болест на Tay Sachs симптомите обикновено се появяват за първи път между три и пет месеца. Те могат да
включват проблеми с храненето, обща слабост (летаргия) и преувеличен рефлекс в отговор на силен и внезапен шум. Моторните
забавяния и психичното влошаване са прогресивни.
• При индивиди с късна форма, симптомите могат да се появят по всяко време от юношеството до 30 години. Детската форма често
напредва бързо, което води до значително умствено и физическо влошаване.
• Началните симптоми на заболяването се дължат на натрупването на ганглиозид в мозъчните клетки на детето. Първа проява на
проблем, свързан с централната нервна система, е лошото хранене на бебето, дължащо се на липса на апетит и/или трудности при
сукането. В резултат на това то не наддава или наддава много малко. Друг белег за ангажиране на централната нервна система е
мускулният тонус – наблюдава се изразена хипотония. Децата изглеждат вяли, отпуснати. С прогресията на заболяването се
проявяват и други централно-мозъчни симптоми: неадекватно силна реакция на звук, атрофия на зрителните нерви, тялото губи
гъвкавост става вдървено, развиват се ставни контрактури, появяват се гърчове. Развива се мозъчна атрофия и/или зони с намалено
количество бяло мозъчно вещество.
• Характерен симптом на болестта на Тей Сакс, която се среща в 90% от случаите, е развитието на червени петна по задната част на
очите. Симптомите на късното начало на болестта на Tay Sachs се различават значително в различните случаи. Това разстройство
прогресира много по-бавно от инфантилната форма.
М И Т ОХО Н Д Р И А Л
НИ БОЛЕСТИ

 Митохондриите са „енергийната фабрика“

на нашето тяло. Митохондриалните
заболявания са дълготрайни, генетични,
често наследствени заболявания, които
възникват, когато митохондриите не
успяват да произведат достатъчно енергия
(дисфункция
на митохондриалната дихателна верига.),
за да може тялото да функционира
правилно. Един на всеки 5000 души има
генетично митохондриално заболяване.
Обсъждат се симптоми, диагностика и
лечение.
 КАК ВИ СА СИМПТОМИТЕ НА
М И Т ОХО Н Д Р И А Л Н И Т Е З А Б ОЛ Я ВА Н И Я ?

• Слаб растеж. • Повишен риск от инфекция. 

• Мускулна слабост, мускулна болка, нисък мускулен

• Неврологични проблеми, гърчове, мигрена, инсулти. 
тонус, непоносимост към физическо натоварване.
• Проблеми със зрението и/или слуха. • Двигателни нарушения.
 
• Затруднения в ученето, изоставане в развитието.
• Проблеми с щитовидната жлеза.
• Разстройство от аутистичния спектър.
• Сърдечни, чернодробни или бъбречни заболявания. • Респираторни (дихателни) проблеми. 
• Стомашно-чревни нарушения, затруднено преглъщане,
диария или запек, необяснимо повръщане, спазми, • Лактатна ацидоза (натрупване на лактат). 
рефлукс.
• Диабет. • Деменция.
 С И Н Д Р О М Н А K E A R N S - S AY R E
ДЕФИНИЦИЯ ПРОГНОЗИ

 Синдромът на Kearns-Sayre (KSS) е рядко невромускулно KSS е бавно прогресиращо

разстройство с начало обикновено преди 20-годишна възраст. Това е заболяване. Прогнозата за
резултат от аномалии в ДНК на митохондриите. Митохондриалните индивиди с KSS варира в
заболявания корелират със специфични ДНК мутации, които зависимост от тежестта и броя на
причиняват проблеми с много от органите и тъканите в тялото. KSS се засегнатите органи. Ранната
характеризира с прогресивно ограничаване на движенията на очите до диагностика и периодичната
пълно обездвижване, придружено от увисване на клепачите. Също така електрокардиограма (ЕКГ) са
се свързва с необичайно натрупване на пигментиран материал върху важни, тъй като сърдечният блок
мембраната, покриваща очите. Допълнителни симптоми могат да може да причини смърт при 20
включват лека слабост на скелетните мускули, сърдечен блок процента от пациентите. Ранното
(нарушение на сърдечната проводимост), нисък ръст, загуба на слуха, имплантиране на пейсмейкър може
неспособност за координиране на произволни движения (атаксия), да бъде от голяма полза и да
нарушена когнитивна функция и диабет. Припадъците са редки. предложи по-голяма
Няколко ендокринни нарушения могат да бъдат свързани с KSS. продължителност на живота при
много пациенти.
 ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 Цитогенетиката включва тестване на проби от тъкан, кръв или костен мозък в

лаборатория за търсене на промени в хромозомите, включително счупени, липсващи,
пренаредени или допълнителни хромозоми. Промените в определени хромозоми може
да са признак на генетично заболяване или състояние или някои видове рак.

Изготвил: Калоян Георгиев