ТЕМА 6

Класификации на деца и ученици с невросоматични нарушения.

Обща характеристика на децата с хронични заболявания и децата с двигателни
увреждания.
Специфика и особености на учебния процес при деца и ученици с невросоматични
нарушения.

1. Терминология, дефиниция, предмет и обект

 СОМАТОПЕДИЯ – наука за възпитание на тялото (сома-тяло)
 Педагогика на лицата/децата с невросоматични заболявания – клон на
съвременната Специална педагогика, която се занимава изучаване на
закономерностите в развитието, възпитание, адаптацията, обучението,
приобщаването, рехабилитацията и трудовата реализация на деца с двигателни
нарушения, с тежки и/или хронични заболявания, здравословно слаби деца.
 Предмет на соматопедията - теорията и практиката на обучението, възпитанието и
педагогическата рехабилитация на децата с двигателни увреждания, боледуващите и
здравословно слабите деца в соматопедичните училища, както и извън тях.
 Обект на Соматопедията са децата с невросоматичните заболявания – деца с
различни невросоматични нарушени
 Невросоматични нарушения – заболявания от различен произход – телесни,
неврологични, двигателни, психосоматични и др.

2. ВИДОВЕ КЛАСИФИКАЦИИ свързани със СОМАТОПЕДИЯТА

* Според ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА СИ си ЗАБОЛЯВАНИЯТА на децата обект на

Соматопедията се делят на:
 краткосрочни ( примерно инфекциозни)
 дългосрочни – диабет, епилепсия

* Според очакваното РАЗВИТИЕ на болестта
 Прогресивни – развиват се бурно, могат да имат влошаване, дори летален изход
 Статични – при които имаме перманентен дългосрочен фон без влошаване но и без
подобряване
 с положителна тенденция ( инфекциозните)

1
*Децата - ОБЕКТ на соматопедията се класифицират в три групи според специфики в
състоянието си

А) Деца и ученици с двигателни нарушения –отнася се за деца с вродени или

придобити ФИЗИЧЕСКИ увреждания, предимно на опорно двигателния апарат:
 с ортопедични, мускулно-скелетни или травматични заболявания (сколиоза,
кифоза, вродени аномалии на крайници, ампутации на крайници)
 с неврологични заболявания водещи до физически нарушения ( болести на
нервната система - ДЦП, парези, неврози, полиомелит и др.)

Б) Боледуващи деца и ученици: Обхваща деца/ученици с вродени или придобити

заболявания на вътрешните органи и системи, както и тези с ХРОНИЧНИ
заболявания.
 Инфекциозни и паразитни болести(хепатит, туберкулоза, скарлатина и др.) ;
 Новообразувания (злокачествени и доброкачествени новообразования, левкемия,
карцином и др.)
 Болести на кръвта, кръвотворнитеоргани и отделни нарушения, включващи
имунния механизъм (напр. Анемии)
 Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и обмяната на
веществата (напр. диабет, хипо-или хепертиреоидизъм, нарушения на пубертета,
затлъстяване, недохранване и др.
 Някои от психичните поведенчески разстройства (напр. шизофрения, тревожни
разстройства, разстройства на храненето и съня, злоупотреба с вещества и др. )
 Някои от болестите на нервната система (напр. епилепсия, менингити и
енцефалити, мигрена и др.)
 Болести на органите на кръвообръщението (напр. ревматизъм, болести на сърцето
и кръвоносните съдове)
 Болести на дихателната система (напр. астма, пневмония, хронична белодробна
болест, ринит, синуитдр.)
 Болести на храносмилателната система (напр. язва, херния и др.)
 Болести на пикочно-половата система (напр. бъбречна недостатъчност)
 Кожни заболявания
 за ХРОНИЧНИ се считат тези, с продължителност над 3 месеца – диабет,
епилепсия, астма, хроничен бронхит и много други.

2
В) Здравословно слаби деца и ученици Към тази група спадат всички деца в период на
възстановяване от тежки заболявания, с понижен имунитет и склонност към повтаряне
на заболяването (например бронхити - възпаление на дихателните пътища).

* Всички деца , обект на Соматопедията са обединени от едно нещо- че имат временно

или постоянно ограничение в двигателната подвижност. Класификацията е

 Първична ограничена подвижност - засегната е същинската двигателна дейност

в резултат на нарушения на мускулатурата, костите, сухожилията, ставите или
нервната система. Това са физическите увреждания от там страда движението.
 Вторична ограничена подвижност – проблемите с движението се дължат на
различни заболявания или здравословна слабост. При редица заболявания е
необходимо спазване на лежащ режим или са забранени редица двигателни
дейности. Такава ограничена подвижност можем да имаме при втора и трета
група деца ( боледуващи и здравословно слаби).

* КЛАСИФИКАЦИИ според оценката на общото двигателно функциониране.

1. ниво – ходи БЕЗ ограничения но са затруднени сложните движения
2. ниво – придвижва се БЕЗ помощни средства, у дома е по-лесно, но извън дома
е ограничено
3. ниво – ходи СЪС помощни средства, извън дома е силно ограничено
4. ниво - ограничено самостоятелни придвижване – използват електрически
инвалидни колички или чужда помощ.
5. Ниво - много ограничено дори с помощни технологии

* Класификация според мануалните способности

 Лесно манипулират, страдат бързина и точност
 успешно манипулиране с повечето предмети, затруднения при специфични по
размер и тежест предмети.
 Трудно манипулират с предмети – имат нужда от помощ и адаптация
 Могат да манипулират само с ограничен брой предмети – лесни или адаптирани.
Децата изискват постоянна подкрепа.
 Нямат възможности да манипулират и имат нужда от помощ във всичко

3
* Обособяват няколко групи деца с невросоматични заболявания според това КАКВО
ПРИЧИНЯВА ПРОБЛЕМИТЕ В психичното И емоционалното им развитие и
функциониране.
Много често физическите ограничения се отразяват и на психиката. Това може да
доведе до хипохондрия, подтиснатост, емоционален дисбаланс, апатия, депресия. Като
всичко това влияе на качеството им на живот , вниманието и концентрацията и на
мотивация за учене.

 Група деца с психични последствия от ПРЯКО УВРЕЖДАНЕ НА НЕРВНАТА

СИСТЕМА. При тях от голямо значение е педагогическото въздействие от
родители и специалисти. Увреждането на НС може да
 трайно
 да намалява
 да се увеличава

 Група деца с Психични последствия при НЕПРЯКО въздействие върху ЦНС –

някои заболявания непряко влияят нервната система на детето ( токсично,
медикаментозно, други). Важно е родители и педагози правилно да разбират
какво причинява различни абнормални реакции на детето, за да формират
адекватно педагогическо въздействия

 Група деца с Психични последствия от специфична социална ситуация – тук

влизат деца които заради състоянието си попадат в социална депривация заради.
дълъг престой у дома или в болнично заведение. Примери за това са лежащи деца
чието състояние пречи на нормалното общуване с връстници и/или семейство при
хоспитализация. Това се отразява на психичното и емоционалното им състояние,
повлиява ги и в когнитивно-познавателен аспект (т.е. има изоставане в множество
аспекти)

3 ОПИСАНИЕ НА СПЕЦИФИКИТЕ НА ГРУПИТЕ ДЕЦА С НЕВРОСОМАТИЧНИ

ЗАБОЛЯВАНИЯ.
Децата със невросоматични заболявания са разнообразна хетерогенна група.
Различават се по вида на заболяването и неговата тежест, продължителността му, вида
лечение, житейските обстоятелства, средата (семейна, образователна), индивидуалните
особености на детето и др.
В Психолого-педагогически аспект общото между тези деца е:

4
  проблеми във висшите корови функции – възприятие, памет, концентрация,
мислене, внимание
 забавени мисловни операции ( анализ, синтез, обобщение, сравнение)
 намалена работоспособност и физическа и умствена
 отклонения от нормата в развитието и използването на речта.

ДЕЦА С ДВИГАТЕЛНИ УВРЕЖДАНИЯ

 Моторни затруднения. Проблеми със общата/ грубата и фината моторика
 Заради проблемите със състоянието си имат затруднения в опознаване на
света и околнит
 затруднения в самостоятелно извършване на ежедневни дейности, ниска
автономност, често са зависими от друг човек
 затрудненията във физическото развитие афектират върху когнитивното
развитие, затрудняват познавателното и академичното
*Като пример може да се използват децата с ДЦП.
 Водещо е нарушението в моторното развитие, то е непрогресиращо, НО
НАПЪЛНО , повлиява цялостното развитие на детето.
 Физическото състояние засяга автономията
 болестта засяга мобилността – детето трудно се придвижва
 ограничената подвижност засяга познавателната дейност – трудности в
опознаване на околния свят и хората
 затруднената познавателна дейност – пряко засяга когнитивното развитие –
трудно набавят информация, затруднено я обработват
 Изследвания показват че тежестта на заболяването и степента на умствена
изостаналост са пряко свързани
 Всичко гореспоменато неминуемо засяга езиково-речевото развитие речта и езика,
 Засягната е комуникацията с околните и от там страда социализацията

БОЛЕДУВАЩИ ДЕЦА, ДЕЦА С ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ , ЗДРАВОСЛОВНО

СЛАБИ ДЕЦА (обединени са двете групи заради редица общи специфики, напълно
различни от тези на групата с проблемно движение)
 повишена уморяемост
 намалена работоспособност
 на моменти неадекватност
 всичко гореспоменато влияе тяхното познавателно и когнитивно развитие

5
  имат обикновено ниските академични постижения. Те може да са както резултат
от самото заболяване, така и заради честите отсъствия

Като пример деца Диабетици от групата на боледуващите и хронично болните:

 имат повишена уморяемост, намалена работоспособност
 често имат наднормено тегло , специфична визия
 на моменти са объркани и неадекватни, раздразнителни заради новата на кръвна
захар
 всичко това влияе върху тяхното познавателно и когнитивно развитие
 горното афектира пряко върху успеваемостта им в училище
 постоянното следене на кръвна захар и манипулациите ги правят напрегнати
раздразнителни, често се изолират или биват изолирани
 В резултат страдата социалните им контакти

4. СПЕЦИФИКИ И ОСОБЕНОСТИ НА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС ПРИ ДЕЦА И

УЧЕНИЦИ С НЕВРОСОМАТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Заради хетерогенността на групата и учебните дейности се отличават с голямо
разнообразие. В педагогически аспект са нужни редица познания около забоялването и
състоянието на детето. Принципите и методи са различни и за различните групи и
трябва да са индивидуално съобразени.
Особености на които се дължи спецификата на учебния процес:
 съобразяване на педагогически дейности със здравето на детето. Това означава
че на първо място винаги трябва да стои здравната грижа а педагогическите
дейности да са съобразени с нея. Затова педагозите трябва да са запознати със
заболяването на детето, неговите специфики, хода на болестта
 да се познават конкретните индивидуални силни страни на детето/ученика,
нивото на справяне и адаптация и къде ще се работа с него ( в болнична
среда, у дома или др.)
 да се знае възможността за чести отсъствия – това е най-силното препятствие
за академично и социално приобщаване на децата.
 Да се познават спецификите в психо-емоционалното развитие децата от тази
група невросоматични заболявания. Те могат да страдат от хипохондрия,
често извънредно са загрижени за здравето си, един път преувеличават, друг
път го неглижират проблемите. Важно е с тях да се общува за да могат да
споделят страховете си и да бъдат подпомогнати.

6
  специфични нужди и изисквания към учебната среда - това налага на
приобщаващата среда да им осигури достъп , да им предложи адаптация на
подходи, начини на преподаване, дидактични материали и др.
 Необходимо е обучението да се извършва в среда, която ще е най-подходяща и
удобна за учебния процес. Позата, положението на тялото на детето зависи от
състоянието на детето и е възможно да варира от лежащо през полулегнало,
седящо и с възможност за придвижване. Трябва да се използват подходящите
помощни средства като легла с адаптация, столове,маси, плотове, поставки за
писане, държачи, електронни технически средства и много други.

За педагозите е важно да се съобразят и с индивидуалния стил на учене на детето.

Трябва да се анализират предпочитанията на всеки ученик и представянето на
материалите да се съобрази с тях, но да се отчита че болестта може да променя
предпочитанията и педагогът постоянно да нагажда работата си към това. Какви са
особеностите при учене на различни ученици:
 според най-ефективния НАЧИН да постъпва информацията за добрата
преработка – визуални или вербални стимули. При визуални – материалите
трябва да са цветни и атрактивни, може да са различни видове ( табла,
визуални стимули, скраббуци, видеа, онлайн видео платформи, мисловни
карти и много други. При вербални материалите трябва да са добре
структурирани,
 според начина на ОБРАБОТКА на постъпилата информация – активен –
децата активно търсят, откриват анализират и решават по-възможност в група
и с дискусии. Рефлектор - предпочитат самостоятелната работа , мислене и
разсъждение върху зададени материали
 Според ВИДАинформация – сетивна при работа с конкретни материали и
стандартни подходи, или интуитивна – абстрактна информация, нестандартни
решения
 според РАЗБИРАНЕТО на информацията – постепенно ( усвояване на малки
стъпки) или глобално – започва от отвън навътре, възприема се в цялостност а
едва след това става ясно как са свързани и работят детайлите.

Тук може да се отбележи и класификацията на КОГНИТИВНИТЕ СТИЛОВЕ НА

УЧЕНЕ , които са основават на теорията за множествената интелигентност. Така
стиловете се сепарират според това какъв сензорен канал предпочита детето за набавяне
на информация : зрение, слух, тактилност, кинестетика или комбинации.

Общи Педагогически решения. Това са насоки за педагогически въздействия, които

важат и за трите групи деца.

7
 дейностите които педагогът предлага трябва да имат и обучителен, развиващ и
лечебен характер.
 Трябва да се работи са постигане на максимална (според състоянието на детето)
самостоятелност навици за самообслужване.
 Педагогът трябва да се съобразява със стила на учене на детето
 Педагогът трябва да избира увличащи дейности, които освен образователен
характер да могат емоционално да разтоварят децата от натрупаното напрежение
 Педагогът трябва предлага на детето различни дейности за развитие на висшите
мозъчни процеси като – възприятие, памет , мислене, концентрация, Това
включва познавателни игри, задачи упражнения и много други дейности.
Предложенията трябва да са съобразени със възрастта и с тежестта на
състоянието на детето. Те трябва и да са адаптирани според неговите физически
възможности
 Да се използват големите възможности на АртТерапевтичните подходи, които
също имат развиващ характер (за моториката , за познавателната дейност),
формиране на естетическия усет, повлияват положително психо- емоционалното
развитие на детето.
 По време на всички дейности детето може да се развива в езиково-говорно
отношение ( според състоянието). Ако не то фокусът ще е върху алтернативните
сподходи за комуникация.
 По време на всички дейности детето може да усвоява и развива комуникативни
умения (според състоянието)
 Специалния педагог трябва да подпомага децата в избора на дейности за свободно
време - избягва се самостимулация, скуката, заспиването, децата се развиват и
обогатяват, трупат умения и самочувствие.
 Педагогът заедно с родителите трябва да работят за осъзнаването на важността на
здравословното хранене от децата. Трябва да им бъде предоставяна информация
и стремежът да е здравословното хранене да стане философия и начин на
мислене на детето
 Педагогът трябва да работи за осъзнаването им на важността на двигателната
култура ( при определени заболявания за които има такава възможност) . По
подобен на горния начин родителите и специален педагог трябва да формират
навици за движение според състоянието и принципите на лечебната физкултура.
 Това с какво обичат да заемат свободното си време за да се избегне скучаене,
самостимулации, заспиване като неполезни за развитието на детето практики
 Педагогът трябва да подпомогне детето да осъзнае които са неговите силни и
слаби страни,към които то трябва да се ориентира в редица дейности.

8
  Трябва да го насърчава детето да взема решения, да добива самочувствие, да
трупа опит
 Педагогът трябва да подпомогне пред-професионалната и професионалната
ориентация. Тук е важно да се отчитат бъдещите прогнози за здравословното
състояние. Съответно е добре интересите на детето да бъдат култивирани и
насочвани

ПРИ БОЛЕДУВАЩИ И ЗДРАВОСЛОВНО СЛАБИ ДЕЦА

важи горното,основно че те не трябва да се концентрират върху здравословното си
състояние
Ако педагогът увлича децата в някакви интересни физически игри те могат
емоционално да се разтоварят от натрупаното напрежение
подходящи са заниманията по арт терапия, музика, кукли, пясъчна терапия, драма
техники и други художествени дейност ги разтоварват от напрежението, предпазват от
негативни мисли и подкрепят положителния психо комфорт.
Ако се налага честа хоспитализация – педагогът ( ако няма психолог) трябва да
подкрепя детето по времена болничния престой трябва да се грижи не само за
академичното обучение, но и за емоционалното състояние на детето – намаляване на
негативното състояние заради отделяне от среда и семейство.

ДЕЦА С ТЕЖКИ ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

те обикновено усвояват училищния материал у дома самостоятелно или с родителите,
Присъствието на специалния педагог в ролята на обичител е крайно недостатъчно , но
се бележи тенденция за подобряване с въвеждането на дистанционни и асинхронии
форми на обучение
Интензивността на обучението обаче не може да е аналогична на тази на децата в
училище. Затова се редуцират предметите ( до основни такива) , ограничават се
изпитвания и домашни
Педагогът има цел да открие как най-ефективно ( като стил на преподаване и усвояване)
детето да научи най-важната информация по основните предмети и така да оптимизира
максимално обучителния процес.
Примери за това са:
сугестопедичния метод за оптимизиране на д-р Лозанов
сензорно и мултисензорно обучение примерно по метода Монтесори
Тук от особено значение е концепцията здравословното хранене и движение да се
превърнат в начин на мислене с помощта на родители и педагози

9
СПЕЦИФИКА НА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС ПРИ ДЕЦА С ДВИГАТЕЛНИ НАРУШЕНИЯ

От особено значение е адаптирането на обучителната среда заради физическите

затруднения.
В условията на приобщаващо образование трябва да мисли за адаптация на :
А) Пространство и приспособления за Придвижване под формата на асансьори, рампи.
Също така адаптирани мебели : столове и чинове. Адаптиране на санитарните
помещения.
Б) следващата стъпка е адаптиращи приспособления които подпомагат учебния процес -
държачи за пишещи средства, подложки за положение на тетрадката учебниците,
възможно въвеждане на електронни средства за попълване
В) Адаптиране на учебни пособия, дидактически материали, игри и т.н.
Г) използване на различени средства и технологии ( средно и високофункционални) за
представяне на материали, за усвояване на материали, за контрол над усвояването, И за
комуникация ако тя е затруднена

тъй като двигателното изостава се прилага предметно-практическа игрова дейност за

сензо-моротно стимулиране
Работи се над подтискане на неволевите движения а се подкрепя целенасочената
двигателна активност чрез фиксиращи средства и специални упражнения
а) подобряване на грубата моториката – Това става с помощта на организирана
рехабилитационна дейност за позициониране, ( ако е възможно за дадено дете),
укрепване на мускулатурата.
б) подобряване на фината моторика – предлагат се разнообразни дейности, трениращи
захвата и сръчността, движенията (рязане с ножица, писане, нанизване, рисуване,
апликиране, работа с глина или кинетичен пясък, сглобяване, разглобяване и др.) .
Посоката е откъм малко по-едри към по-фини и прецизни движения
подобряване на пространствената ориентация -на своето тяло в пространството и
понятия като горе долу, ляво дясно
в) Особено е необходима е работа по дейности свързани със автономия и
самообслужване – хранене обличане миене и т.н.
г) езиково-речево развитие – разбира се зависи от дефицитите и проблемите,
състоянието на детето. В единия случай специалния педагог допълва работата на
логопеда – обогатяване на речник, закрепване на знанията за лексиката и семантиката на
езика,прилагане на наученото на практика. В случай, когато детето не продуцира
вербална комуникация става въпрос за въвеждане и усвояване на алтернативни методи
на комуникация ( ПЕКС, МАКТОН, визуални графици, високотехнологични устроства)

10
д) работа за сензорната интеграция – примерно неврогимнастиката на св.Масгутова, или
други стимулации на сетивата

11