Специфични нарушения на

способността за учене (обучителни

трудности)
Увод
Във всички времена е имало лица с обучителни трудности. Специалисти и
родители полагат усилия да изучат обучителните трудности и да търсят методи,
чрез които да се увеличат академичните успехи на лицата с обучителни трудности.
През последните години се отделя все по-голямо внимание на обучителните
трудности.
Причината е, че се обръща все повече внимание на училищните постижения
и значението им за реализацията на човека в обществото. Нараснал е и броя на
децата, посещаващи училище и проявяващи интерес към собствения си успех.
В последните години има тенденция за увеличаване на броя на лицата с
обучителни трудности.
Една от причините за това е, че се обръща повече внимание на издирването и
диагностиката на лица с нарушения и осъзнаването на проблема.

1. Обучителни трудности
1.1 Термини и определение за обучителни трудности
Обучителните трудности е относително нова област на специалното
образование обособена за ученици в масовото училище, които изпитват
затруднения в процеса на учене. При тези ученици няма изразени нарушения от
сензорен, двигателен и умствен характер.
Затрудненията, които притежават са изразени в трудности за изпълнение на
инструкциите на учителя и в овладяването на съответните образователни
програми.
Трудно е да се повиши информираността на обществото за тези проблеми,
защото децата не изглеждат по-различно. Тези нарушения са невидими и затова
се възприемат от другите.
Родители често споделят, че хората мислят децата им за разглезени и палави,
мързеливи и лоши, а възрастните с такива проблеми най-често се чувстват
неразбрани.
Според проучвания 10-17% от всички деца в начален етап на обучение имат
някаква форма на обучителни трудности. Трудно ще се намери клас, в който някое
от децата да не се нуждае от специална подкрепа, за да се научи да чете, пише и
смята.

1
 Все още терминът на тази група ученици се уточнява. Терминът ‘обучителни
трудности’ идва от английския термин ‘learning disabilities’, което се превежда
„неспособност за наука” и не е достатъчно ясен.
По-прецизни са термините „затруднения в процеса на учене” или
„нарушения на способността за учене”.
В англоезичната литература се срещат и термини като ‘learning disorders’,
’learning differences’, ‘learning difficulties’, като професионално използван си
остава ‘learning disabilities’.
В рубриката F81 на Международната класификация на болестите десета
ревизия се използва терминът ‘специфични разстройства в развитието на
училищните умения’.
Една от дефинициите за обучителни трудности е следната: „Нарушенията в
способността за учене е термин, с който се обхваща група от нарушения,
демонстрирани чрез изразени трудности в усвояването и използването на
слухово различаване, вербално изразяване, четене, писане, мислене или при
осъществяване на математически операции. Тези нарушения предполагат
дисфункция на централната нервна система. ”
Допуска се възможността обучителните трудности да са съпътствани от други
нарушения (сензорни, умствена изостаналост) или влияние на околната среда
(културни различия, неподходящо или неправилно провеждано обучение), но без
да са директен резултат от тези условия на влияние.
Някои от причините за обучителни трудности включват:
 фактори на околната среда и тяхното влияние – недостатъчна отзивчивост
и ангажираност на родителите, отрицателни практически модели;
 биологически фактори – хронични медицински условия, прекарани
неврологични увреди – мозъчна травма или заболяване;
 психологическо приспособяване – депресия, поведенчески проблеми.

1.2 Особености на лицата с обучителни трудности

Обучителните трудности могат да се демонстрират през целия живот, т.е.
срещат се и при възрастни.
По отношение на поведението се отбелязват неумения за социално
взаимодействие, хиперактивност, емоционални кризи.
Обикновено лицата с обучителни трудности имат по-ниско ниво на
интелигентност около 70-80, но не е задължително.
В цялостната определеност на обучителни трудности се включват четири
базисни елемента:
1. При лица с обучителни трудности има несъответствие между
потенциала за учене и актуалното ниво на учене. Индивидът
2
 демонстрира умения, несъответстващи на очакваните за възрастта,
социокултурната среда и обучението.
2. Нарушенията на способността за учене не са директен резултат от
сензорни нарушения, умствена изостаналост, емоционални
разстройства.
3. При обучителни трудности не се възприема или интерпретира точно
постъпващата информация поради проблеми в реализацията на
психичните процеси.
4. Има наличие на неврологични симптоми. Поведението при
обучителни трудности наподобява поведение, характерно за мозъчни
увреди.
Обучителните трудности могат да се обособят като общи и специфични.
1. Общите са представени в двигателното и когнитивно развитие, в
поведението и в социалните връзки.
2. Специфичните се свързват с особеностите в развитието на висшите
корови функции: гнозис, праксис, памет, мислене, кодиране и
декодиране и реч.
По отношение на гнозиса
 Трудно различават сензорни стимули, без да са налице сензорни
нарушения.
 Затрудняват се при откриване и различаване на движение, цветове,
контури и локализация.
 Трудно откриват липсващи детайли от цяла фигура.
 Трудно различават фонетично близки звукове. Не винаги могат да
дискриминират мелодика, темп, тактови модели и ритъм.
По отношение на праксиса
 Отбелязват се моторно-двигателни трудности. Те се проявяват в обща
неловкост, ограниченост в развитието на движенията, бедност на
ритмичността на движенията.
 Едновременното използване на ръцете и краката, както и опозицията на
ръката и краката в едно и също време са проблематични.
По отношение на паметта
 Особено изразени са нарушенията на краткосрочната памет и
съхраняването на зрителна информация.
 Засегната е и дългосрочната памет.
Лицата с обучителни трудности имат затруднения с мисленето, най-вече с
логическото и абстрактното мислене.
3
 По отношение на кодиране и декодиране
 отбелязват се трудности в разбирането и значението на думите.
 трудности при разчитане на карти, графични знаци.
 не улавят значението на времето.
По отношение на речта
 трудно извеждат смисъла и значението на думите
 проявява се неспособност да осмислят вербална информация
 среща се аграматизъм
 имат ограничен речников фонд
 отбелязват се неумения за социално взаимодействие
Дефицит на вниманието
 децата трудно идентифицират съществени белези на предметите и
игнорират външни незначителни стимули.
 съсредоточават се за кратко време и трудно пренасочват вниманието си от
един обект на друг.
Поведенчески характеристики
Поведенческите характеристики се демонстрират в:
 трудности при организирането на дейността и извеждането до край на
съответната работна задача;
 наблюдава се обща несръчност – неумели движения, безразборно и
неточно използване на двете ръце, сблъскващи движения в предмети и
хора, чести спъвания и падания;
 възможни са чести повторения на действие от различен характер (цял ден
могат да търкалят топка, да се мият на чешмата с часове).
 някои деца са хиперактивни и могат да имат импулсивно поведение, а други
хипоактивни със забавени и вяли движения;
 налице са трудности от академичен характер. Най-разпространени са
затрудненията в реализацията на процесите четене, писане, математически
операции и в творческите дейности (изобразителни, музикални).
Езикова компетентност
Затруднения имат в областите:
 устна продукция – налице са артикулационни проблеми, имат проблеми с
граматическия анализ.
 рецепция на реч – проявяват се трудности във фонологичните и визуални
процеси, участващи във възприемането и разбирането на речта.
4
 Отбелязват се общи симптоми като:
 погрешно разпознаване на думи;
 грешки в разбирането – не се извежда смисъла на текста;
 пунктуационни пропуски – грешно разбиране на пунктуационните знаци.
Обучителните трудности оказват влияние и върху развитието на личността и
цялостното психично функциониране на децата.
Тръгването на училище е важен момент от живота на всяко дете. С
постъпването си в училище детето трябва изпълни някои основни задачи: да се
научи на съвместен живот със съучениците си, да развие основни умения като
четене и писане, смятане и др.
Децата с обучителни трудности претърпяват продължителни неуспехи в
училище, а това води до понижаване на самооценката, поява на тревожност,
негативни промени в личността и поведението, проявяване на
свръхчувствителност към забележки, затваряне в себе си.
Възможни са прояви на агресия или пък опити на детето да се докаже не с
училищните си постижения, а по други начини.
Чувството на несигурност в групата може да породи в детето усещане за
малоценност и да го тласне към уединение. Повишената тревожност от
преживяваните неуспехи и от отрицателната реакция на родителите и учителите
към тях може да доведе до негативно отношение към всичко, свързано с
училището.
1.3 Дислексия
„Обучително затруднение, което отначало се демонстрира като трудност в
четенето, а по-късно с грешен буквено-звуково анализ и липса на лекота при
манипулиране с писмената форма на речта като опозиция на говоримия език.”
То не се дължи на интелектуални затруднения или неправилни методи на
обучение. Това е специфично нарушение на съзряването, което намалява с
израстването и с подходяща помощ.
Голяма част от децата изпитват затруднения и допускат грешки в началния,
най-труден етап от придобиването на грамотност.
При децата с дислексия обаче тези грешки продължават и са несъответни за
тяхната възраст и етап на обучението.
Няма две еднакви деца и дори при съвършено идентични диагнози или
комбинация от специфични нарушения, двете деца ще бъдат различни.
Бивш американски атлет Брус Дженър, описва своето детство с дислексия по
следния начин: „ако си дислексик, очите ти работят добре, мозъкът ти работи
добре, но има малко късо съединение в жицата, която свързва мозъка с очите ти.”

5
 Характерно за децата с дислексия е лошо четене и писане, ниски показатели
на училищните постижения като цяло без да има очевидна причина за това.
Дислексията е обусловена от нарушение на висшите психични функции.
Дислексията се презентира като нарушение на:
 процеса на възприемане на информацията;
 запаметяването – предимно в краткосрочната памет;
 възпроизвеждането;
 интеграцията на информацията – подреждане, отделяне, организация.
1.4 Дисграфия
При обучителните трудности се срещат и проблеми при писането, които се
демонстрират в:
 бавно осъществяване на процеса
 пространствени неточности – огледално или деформирано изписване
 много големи или много малки знаци
 неточна посока
 неспазване на хоризонталната линия
 много слаб или силен натиск
Тези специфични нарушения на процеса на писане се обозначават като
дисграфия.
Други чести грешки при дисграфия:
 замени на букви при писане (параграфии)
 пропускане на графеми (елизии)
 разместване на графеми (инверсии)
 изпускане на предлози или сливане със следходната дума
 граматични грешки
 пунктуационни грешки
Аграфията е неспособност за писане в резултат на засягане на центровете на
писането.
Уменията за писане се подобряват чрез практика.
Ако продължат дълго време могат да затруднят социалното функциониране.
1.5 Дискалкулия
Обучителните трудности могат да бъдат свързани и с овладяването и
реализацията на математическите операции. Тези трудности се обозначават като
дискалкулия
6
 Тези затруднения се отбелязват първоначално в процеса на обучение, но те
оказват влияние и върху ежедневните дейности, като:
 планиране на времето
 оценяване
 измерване
 пазаруване и др.
Тези трудности създават затруднения не само в училище и в социалния
живот, но са предпоставка за емоционални и личностови проблеми.
Дискалкулията е свързана с основните аритметични способности, като
трудностите са при възприемането, разбирането или възпроизвеждането на
количествената или пространствена информация.
Често лицата с дискалкулия помнят трудно факти, дати, цифри и процедури,
не разбират простите концепции за числата и смятането, както и понякога бъркат
цифри и букви.
Дискалуклията се отразява на способността на лицата да запомнят и
разпознават часа, да смятат цени и да измерват скорост или температура.
За дискалкулията са характерни:
 трудности при различаване, разчитане и овладяване на значението на
числата и символите, положителни и отрицателни числа, знаци и термини
 трудности в ориентацията – горе -долу, ляво-дясно, преди-след
 затруднено сформиране на умения за отчитане на времето
 затруднения при писане на числа (замени на числа по оптично сходство като
3-8 и 6-9, разместване на позицията на цифри в двуцифрени числа, грешно
изписване на математически символи), специфични символи, при
изобразяване на форми и фигури, погрешно поставяне на десетична
запетая;
 неправилно и неточно изписване, неуверен почерк, с много слаб или силен
натиск
 затруднения при манипулиране с малки предмети
 проблеми при броене в серия, трудно овладяване на математическите
закони
 затруднения при сравняване на обем, големина, форма, количество
 трудно или невъзможно завършване на започнатата задача, загуба на
мястото на работа върху листа или недостиг и дефицит на време поради
слаба концентрация на вниманието.
Нарушенията на способността на учене се повлияват благоприятно от
специално обучение и въздействие от страна на специалисти, родители и
семейството.

7
1.6 Често срещани признаци и симптоми:
 липса на увереност
 необходимост от повече време, за да се приключи със задачата
 трудности при организацията на ученето и други аспекти от живота
 трудности при усвояването на ново умение до степен на автоматизация,
например четене, писане, шофиране
 слабо усещане за време, объркване на дати, часове и ангажименти
 недобри фини моторни движения – напр. трудно контролира химикалката и
пише с грозен почерк и много задрасквания
 слаба краткосрочна памет – трудно запомнят инструкции, трудно преписват
от дъска и запомнят какво е било казано/прочетено току-що
 трудности при подбирането на думи и грешно произнасяне на думи
 проблеми с ориентацията, лесно се губят и среща проблеми при
използването на карти и ориентирането на ново място
 грешки при четене и писане като пропускане или объркване на звуци и/или
„замотаване ” на думите
 трудности при визуалното запаметяване на думи, знаци, символи и
формули
 трудности при четенето на текст, предизвикани от визуални смущения като
например размити или мърдащи букви
 трудности при разбирането, макар че четенето може да е гладко
 трудности да се подредят правилно буквите в думата при спелуване, както и
цифрите и знаците в математиката, при запомнянето на съобщения,
телефонни номера и тяхното набиране
 проблеми с поредността при инструкции или математически задачи,
трудности при използването на речници, енциклопедии и папки
 кратко задържане на вниманието и слаба концентрация.

Полезни стратегии:

 Избягвайте да обсъждате затрудненията на ученика пред останалите от

класа – уважавайте конфиденциалността.
 Използвайте допълнителни начини за визуално представяне на
информацията като презентации на PowerPoint, диаграми, графики, карти и
др.
 Предоставяйте в сбит и обобщен вид информацията/урока в устен или
писмен вид (когато това е възможно) – правете структурен план на уроците.
 Опитайте се да задавате въпросите директно. Ненужно абстрактният или
изкуствен език може да бъде объркващ. Осигурете изписани на хартия
ключовите моменти, специализираните термини и техническия жаргон.
 Невъзможността на човек да чете все още в определени представи се
свързва с липсата на интелект. По този проблем вече съществува стигма,

8
затова имайте го в предвид. Много от учениците с дислексия имат ниско
самочувствие и се нуждаят от положителни отзиви и насърчение.