Социална ситуация на развитие в начална училищна възраст

Преходът от предучилищна към начална училищна възраст се описва в

литературата като преломен, кризисен период в детското развитие. Според Л. С.
Виготски детето на 7 години, което току що е напуснало детската градина, но още не
е постъпило в училище се променя рязко и става по - трудно за възпитание./т.4,
с.376/
Детето на 6-7 години бързо израства на височина и това показва, че в
организма са настъпили ред изменения. Това е периодът на смяна на зъбите. Но
измененията са не толкова физически и физиологични, колкото психически. Детето
загубва непосредствеността и наивността, които са присъщи на предучилищната
възраст. Започва диференциация на вътрешната и външна страна на детската
личност и според Л.С. Виготски тази диференциация е най-съществената черта на
кризата на седмата година. Тя се проявява във възникването на нова структура на
преживяванията, когато детето започва да разбира какво означава “аз се радвам”, “аз
съм обиден”, “аз съм добър”, т.е. когато у него възниква осмислена, осъзната
ориентация в собствените преживявания. В резултат на това у детето се развиват
нови отношения към себе си и за първи път се появяват обобщени преживявания или
логика на чувствата. В кризата на седмата година “доучилищните преживявания се
променят в училищни”, което според Л.С. Виготски означава, че е възникнало ново
отношение, ново единство между личностните и средовите моменти. За детето се е
изменило отношението към средата, изменила се е и самата среда, а това означава,
че се е изменил ходът на развитие на детето и е настъпил нов период.
Преживяването представлява основната единица на отношението личност-
среда, промяната в отношението се проявява в преживяването. В преживяването
е дадена от една страна средата с нейното отношение към личността, това как
тя, личността преживява тази среда. От друга страна в преживяването се
отразяват особеностите на личността. Следователно средата определя
развитието на детето и неговата личност, чрез преживяването на средата.
Анализът на критичните периоди в детското развитие показва, че в тях се
извършва смяна на основните преживявания на детето. От един начин на
преживяване на средата детето преминава към друг. Възниква нова дейност,
преустройват се потребностите и подбудите, преоценяват се ценностите,
преустройва се съзнанието на детето /4/.
Преходът от предучилищна възраст към начална училищна възраст се свързва
и с училищната готовност на децата. Понятието училищна готовност се определя
като способността на детето да се справи успешно с когнитивните, социалните,
физическите и емоционалните очаквания, свързани с посещаването на училището и
ученето, като нов вид дейност. Прието е училищната готовност да се измерва чрез
степента на развитие на зрителното възприятие, финните моторни умения,
речниковия запас, разбирането на устна реч и някои практически знания /3/. Именно
те са необходимата основа, върху която ще се изграждат по-сложните умения за
учене.
Училището представлява за децата и подрастващите /дотолкова, доколкото те
го посещават/ една действена, важна социална инстанция, която поради своята
организираност има основополагащ характер. Това важи за всяко общество, в което
образованието е задължително. Училището може да усили, да неутрализира, да
преобърне влиянието на другите социални институции върху развитието на
личността на детето. Училището представлява интегрираща система от най-високо
ниво. Съвместно с родителите то влияе върху интересите и желанията, стремежите и
мотивацията на децата.

Постъпвайки в училище детето излиза извън пределите на своя детски начин

на живот. То заема нова жизнена позиция и се включва в изпълнението на нова
обществено значима дейност – учебната. Учебната дейност предоставя на детето
богат материал за удовлетворяване на неговите познавателни интереси и
въображение, а те от своя страна се превръщат в психологическа предпоставка за
възникване на действителна потребност от усвояване на теоретични знания. /5/
Спецификата на ученето се състои в това, че то по своята природа е преднамерена,
волева дейност и не се определя от външните, ситуативни свойства на вещите /1/. За
да може да отдели съществените свойства и отношения на вещите детето трябва да
се научи да управлява своите психични процеси, своя вътрешен свят. Това означава,
че то трябва да си поставя учебни задачи, да намира начини за тяхното решаване, да
се оценява и контролира. В самото начало ученикът не може самостоятелно да
поставя учебни задачи и да изпълнява действия за тяхното решаване. Той се
подпомага от учителя. Постепенно у децата се формират самостоятелни форми на
учебна дейност, разгръщат се умения за учене.

Научният тип мислене, който детето придобива в училище го ориентира към

общокултурни норми, образци, еталони. Появяват се по-големи възможности за
отделяне и насочване към най-различни страни от действителността, а не само към
тези, които са достъпни в личния опит на детето. Усвояването на научните понятия
формира вътрешния план за действие на детето. В него се проявява съдържателната
ориентация към всички измерения на времето. Усвоявянето на закономерностите на
вещите и явленията позволява на детето да предвиди своите действия и това намира
отражение във възможността на детето да планира собствените си движения в
пространството и времето. Едновременно с новия тип знания /теоретични/ в живота
на детето се включват и нови книги – учебници. Работата с тях става предпоставка за
овладяване на навиците за самообразование. Наред с усвояване на съдържанието на
научните понятия детето овладява и начините за организация на новата дейност –
учене. Действията: планиниране, контрол, оценка на ученето придобиват друго
съдържание и изискват точно да бъдат разграничени техните взаимовръзки, а това
означава погледът на детето да бъде насочен към тяхното съзнателно изпълнение и
анализиране. Така в тази възраст се поражда рефлексията, като качествено ново
свойство на човешката психика. Преднамереното, волево поведение, управлението
на собствените психични процеси, вътрешният план на действие определят
съдържанието на взаимодействието на детето с възрастните. Именно възрастните
способстват за развитието на индивидуалността на детето, като формират у него
научен тип мислене, който му позволява да разкрива най-съществените връзки и
отношения в околния свят/1/.В същото време детето не може постоянно да се намира
в ситуация на потребление на готово знание. То иска и умее, ако бъде научено, да е
активно в учебно - познавателната дейност. Тази активност трябва да се стимулира
от възрастните, като се поощряват и най - малките успехи и не се акцентира
вниманието върху временните неуспехи.

Постъпването в училище изменя и общуването на детето. В него се включват

нови възрастни и връстници. Системата на отношения “дете - възрастен” се
диференцира:

Дете – връстници Дете – възрастен: Дете – учител

Дете – родител

Системата дете - учител започва да доминира и да определя отношенията на

детето към родителите и към другите деца. Тя става център на живота на детето. В
учителя са въплатени изискванията на обществото, затова и отношенията дете –
учител по същество представляват отношения между детето и обществото, чийто
представител е учителя. В училище съществува система от еднакви еталони, еднакви
начини за оценка към всички и те са резултат от културното развитие на обществото.
Според Хегел постъпването в училище представлява “привеждане на човека към
обществените норми”. От самото начало децата се стараят да изпълняват стриктно
указанията на учителя и в същото време са много чувствителни към това, как се
отнася учителя към другите деца и към тях самите. Ако детето забележи, че
еталоните не важат за някои деца, т.е. учителят има любимци, то авторитетът на
учителя спада.
Когато започват училище, в повечето случаи, малките ученици са
комуникативни, лесно свикват с новия клас, стремят се да вършат полезни за класа
дела. Като цяло се отличават с добро речево развитие и могат правилно, логично да
излагат мислите си. Много от тях притежават значителен запас информация. Все
още обаче решаващо влияние върху характера на техните действия оказват
външните обстоятелства. Това често прави децата разсеяни, ненасочени към
главното в урока или съвместната дейност. Те са много лесно възбудими,
емоционални, изпитват потребност да казват на глас своите преживявания, да
споделят впечатленията си, активно се интересуват от всичко външно, ярко,
движещо се. Отчитайки тези особености учителят трябва да създава условия за
интензивно общуване между учениците в учебната дейност и в играта, защото така
се разширява спектърът на влияние на социалните фактори върху децата. Те
получават възможност да изпълняват различни роли, да се изявяват в тях. В малките
деца бързо се формират умения да разбират своите съученици, да различават
деловите и нравствените им качества.
Според Л.Ф. Обухова психическите новообразувания, които са характерни
за тази възраст са следните /4/:

Изменение на познавателната сфера на детето. Паметта придобива

познавателен характер. Детето започва да осъзнава особената мнемическа задача и
да я отделя от другите задачи. Интензивно се формират начините на запомняне.
Възприятието преминава от непреднамерено към целенасочено, преднамерено
наблюдение на обекти и се подчинява на съдържанието на определена задача.
Формира се способността да се съсредоточава вниманието върху не особено
интересни неща. Емоционалните преживявания придобиват по - обобщен характер.
Най - съществени изменения се наблюдават в областта на мисленето, което става по
- абстрактно и обобщено. За относително кратък период от време детето овладява
система от научни понятия, които представляват основите на науката.

Интензивно интелектуално развитие. В процеса на училищното обучение

се осъществява не само усвояване на отделни знания и умения, но и тяхното
обобщаване. Заедно с това се формират и интелектуалните операции. Интелектът
опосредства развитието на всички останали функции, осъществява се
интелектуализация на всички психически процеси.

Развитие на рефлексивните способности /интелектуални и личностни/.

Осъзнават се своите собствени изменения в резултат от развитието на самата учебна
дейност.

Литература:

1. Алексеева, Е. Модели на родителското поведение и възприемането

им от децата. – В: “Начално образование”, 1995, 2.
2. Виготски, Л. С. Собрание сочинений. М., т. 4., 1984.
3. Енциклопедия Психология, С., 1998.
4. Обухова, Л. Ф. Возрастная психология. М., 1999.
5. Психическое развитие младших школьников. Под ред. Давидова, В.
В., М., 1990.