Основни понятия на началната училищна педагогика

Развитие на учениците
Приема се, че това е: процес на прогресивно изменение на възрастовите и
индивидуално-личностните особености на учениците под влияние на
обективни и субективни фактори, което води до количествени и
качествени промени в личността. Количествените изменения се определят
с термина растеж и са предпоставка за качествените изменения, т. е за
съзряването на личността.
Формиране
Разглежда се като процес на развитие на човешкия индивид и достигане до
определено равнище под влияние на специални възпитателни въздействия.
То е целенасочен процес на изменение по посока на предварително
определен модел за личност, притежаваща необходимите индивидуални
особености и характеристики (знания, умения, навици, качества,
отношения). В педагогическата литература се приема, че формирането е
процес, който се реализира в конкретно направление (има конкретни цели,
задачи, очаквания) и води до усъвършенстване на съответната личност,
съобразно предварително очертаните параметри от
Училищен клас
Разглежда се като вид формална група с определен, постоянен състав от
ученици, които са със сравнително еднакво равнище на възрастово и
познавателно развитие, както и на обща и специална подготовка.
Основният образуващ признак, който служи като основание за
формирането на класа е с педагогическа определеност - решаване на
учебно-възпитателни задачи. Класът е основната структурна единица при
учебно-възпитателни взаимодействия, които се осъществяват в условията
на класно-урочната система в образователните заведения.
Особености на учениците
Разглеждат се следните индивидуални и личностни свойства
Първа група. Индивидуални свойства - включват възрастово-половите и
индивидуално-типичните.
- полови особености на учениците - характеристики, свързани с половата
принадлежност на учениците;
- възрастови особености - специфични характеристики на различните
периоди във възрастовото развитие на човека. В специализираната
психологическа и педагогическа литература има много класификации,
определящи възрастовите етапи. Като сравнително приемлива
диференциация може да се посочи следната: кърмаческа възраст, ранна
детска възраст, предучилищна възраст, начална училищна възраст, средна
училищна възраст (преходна възраст), горна училищна възраст
(юношество), младост, зрялост, старост;
- индивидуално-типични (конституционални свойства) - телосложение
и биологична индивидуалност, невродинамични свойства на мозъка;
- психо-физиологични особености - имат се предвид определени
наследствени, вродени или придобити анатомо-физиологични и
психически характеристики на човешкия индивид, които определят
неговата психична и биологична индивидуалност.
Втора група. Личностни свойства - определят се от обществените
функционални роли на човека, от ценностната му ориентация.
Те определят мотивацията на поведението, структурата на поведението,
които съставляват характера на човека и склонностите
Качества на личността на учениците
Това са тези устойчиви нейни страни, които характеризират духовния и
физическия и облик и се проявяват в практическите дейности и
поведението. Те са синтез от знания, умения, привички, чувства
практически действия. Обикновено качествата се разглеждат
диференцирано, съобразно различните страни на възпитанието - умствени,
нравствени, естетически, физически и др.
Началната училищна възраст е период, през който се осъществява
интензивно развитие на психическите процеси у детето, укрепват се
физическите сили, извършва се интензивна социализация на личността.
Учебният труд става основна дейност, тя разширява познавателния и
социалния опит.
В началния училищен етап има няколко важни подетапа, които имат
значение за обучението:
1) първи клас – децата правят преход към нови условия, те установяват
нов тип взаимоотношения с другите връстници, с възрастните; детето се
адаптира към училищните изисквание;
2) втори и трети клас – системно усвояване на учебния материал,
засилена възпитателна дейност, стимулиране на социално развитие на
учениците.
3) четвърти клас – създават се необходимите предпоставки за по-
диференцирано усвояване на социалния опит, чрез включването на по-
разгърната система на взаимоотношения с повече учители.
Особености при учениците от начален етап – имат бърза възбудимост,
спонтанност, емоционалност, подвижност, използване на много средства за
невербална комуникация. Децата са открити, любознателни. Те усвояват
нравствени норми на поведение. Желателно в началното училище да се
използва играта, за да бъде обучението по-ефективно.