Трудово възпитание и професионално ориентиране

Съдържание:
1. Трудът.
2. Трудово възпитание.
3. Професионално ориентиране.

1. Трудът.
Трудът е една от основните видове дейност, той е онази сфера от
обществения и индивидуален живот, която е в основата на трудовото
възпитание.
Като дейност трудът се характеризира с целенасочена активност на
човека за задоволяване на определени потребности и в резултат се получава
материален или духовен продукт, обогатяващ и изменящ действителността.
Трудът съчетава интересите на личността и на обществото:
- за отделния човек неговата цел е да му осигури средства за
съществуване (задоволяване на потребността от общуване, обществено
признание и оценка, от реализиране на собствените способности, от успехи,
да се чувства полезен);
- за обществото целта е – производство на продукти за обществено
потребление или предоставяне на услуги.
Всеки труд изисква и се основава на определена квалификация в конкретна
професионална област. Въз основа на характера на дейността условно се
обособяват два вида труд: умствен и физически (всяка трудова дейност съдържа
както елементи на умствена, така и на физическа активност).
Трудът като вид дейност е един от механизмите за цялостното развитие
на личността и има голямо значение за формиране и развитие на:
 • познавателната сфера – усещания, възприятия, представи, памет,
мислене и въображение и техните разновидности и качества;
• емоционалната сфера;
• волята и вниманието;
• умения и навици;
• способностите;
• насочеността на личността – възгледи, убеждения, ценности, светоглед;
• характера;
• подбудителната сфера - потребности и мотиви, стремежи, цели и др.;
• съзнанието и мн.др.
Трудът е едновременно педагогическа ценност и педагогически
инструмент. Идеята за включване на труда в образователния процес възниква
през 17-18. век и е въведен през 19. век. Трудовото обучение, като част от
образователния процес, става задължително почти навсякъде през 20. век.
К. Ушински подчертава значението на труда в умственото и моралното
развитие на човек преди много години. Той пише, че трудът е „така енергична
и съобразена с християнския морал човешка дейност, която го води до
постигането на истински човешка цел в живота "(Педагогическа работа: В 6
тома. М., 1988. Т. 2. С. 11).

2. Трудовото възпитание – същност, цел, задачи.

Трудовото възпитание е целенасочен, организиран, продължителен,
противоречив процес на взаимодействие между възпитател и възпитаници с
цел формиране у учениците (децата) на положително отношение, потребност
и готовност да участват съзнателно в различни форми на
общественополезен труд.
 Целта на трудовото възпитание е да подготви децата и учениците за
пълноценно включване в трудовата дейност след завършване на училище, да
се формират младите хора като активни граждани, да се преодолее
потребителското отношение към обществото и държавата.
Задачи на трудовото възпитание, които произтичат от целта и са
свързани с формиране у детето/ученика на:
• потребност и стремеж да се труди;
• убеждения за значението на труда, положително отношение към труда,
уважение на труда и резултатите от труда на другите хора (родители,
опазване на обществени и семейни материални ценности и др.)
• трудови умения и навици – общотрудови и професионални; умения да
планират, самоконтролират и анализират качеството на своята трудова
дейност;
• възпитаване на култура и организация на труда – прецизност и
качествено изпълнение на възложените задачи, спазване на сроковете и др.
• възпитаване на творческо отношение към труда – способности за
рационализиране, иновации, оригинални подходи и решения при изпълнение
на трудовите задачи;
• развитие на чертите на характера – трудолюбие, отговорност,
инициативност, комуникативност, дисциплинираност и др.
• съдействие в процеса на професионално ориентиране и др.

Процесът на трудово възпитание започва още от семейството с първите

и най-елементарни изисквания от родителите и усилия на децата за
самообслужване в семейството, а след това в детската градина и училище,
грижата за собствената хигиена, подреждане на играчките и стаята на детето,
оправяне на леглото и др.
 В ранна възраст децата, подражавайки на възрастните, имат огромно
желание да се включват в различни домакински дейности. Този стремеж
трябва да се подкрепя и развива като постепенно се повишава качеството на
това включване и неговия обхват.
Този процес продължава и в детската градина и училище като се
надгражда с опазване на училищното имущество, поддържане на чистота и
приятна, подредена обстановка, почистване на дъската, поемане на други
училищни задължения. Важни фактори в този процес са учителите и
класните ръководители. Участието в него не би трябвало да се
противопоставя на учебната дейност на децата. Родителите трябва да
проявяват гъвкавост и да съчетават двата вида ангажименти – учене и труд.
Така, освен възпитателното въздействие, ще се осигури и редуване на
различни видове активност, което подпомага преодоляване на умората и
поддържане на по-висока работоспособност у децата.
Примери за достъпни домашни задължения за деца по възраст:
• Под 2 години: подреждане на играчки и книжки по местата им;
• 3-5 години: подаване на продукти от хладилника, докато големите
готвят; окомплектоване на чистите чорапи; поливане на домашни растения и
т.н.
• 6-8 години: почистване на стаята; оправяне на леглото; слагане и
прибиране на масата; хранене на домашните любимци; почистване на двора;
събиране на боклук и др.
• 9-11 години: метене на пода; почистване на стъклени повърхности;
почистване на прах; подреждане в гардероба на изпраните дрехи; извеждане
на кучето; изваждане на чистите съдове от миялната машина; разтоварване на
покупките и др.
 • 12-15 години: миене на чинии; гледане на по-малки братя и сестри;
почистване на кухнята след вечеря; пране; приготвяне на вечеря веднъж
седмично; косене на тревата; чистене на банята и др.
• Над 16 години: смяна на спалното бельо; пазаруване от супермаркета;
почасова работа и др.
Учебният труд за учениците е също вид труд и има своето формиращо и
развиващо значение. Ето защо трябва да се възпитава положително
отношение към ученето и учебните задължения - отговорност, прилежност,
дисциплинираност при тяхното изпълнение. Съзнтелното и активно участие в
учебния процес съдейства за развитие на познавателната сфера на учениците,
изграждане на правилен стил на учене (и умствена дейност) и формиране на
качества за организиране на собствената си дейност, развитие качествата
наволята и вниманието и др.
Трудовото обучение под формата на изучаване на отделни учебни
дисциплини започва още от детската градина (с елементарни на трудови
действия – засаждане на зеленчуци, изработване на предмети в достъпна за
децата форма) и обхваща класовете в основното образование. Чрез него у
учениците се формират знания и основни трудови умения и сръчности;
формира се интерес, уважение, удовлетворение от трудовите усилия и
резултати; заражда се предпочитание към определена професионална сфера и
т.н. Изработените от тях предмети са свързани с незабравими емоции –
удовлетвореност от собствения принос за нуждите на домакинството, от
качеството на изработеното, от собственото участие, преодолени трудности и
усвоени сръчности и т.н.
Елементи на трудова дейност. Учениците извършват трудова дейност
освен в дома, като полагат дежурства, включват се в различни инициативи
(почистване на района, озеленяване, грижа за самотни възрастни или болни
хора ...) и др. Тези включвания съдействат за осмисляне на социалния смисъл
на труда, развитие на ценностната система на децата и нравствените чувства.
Трудова дейност на учениците, свързана с образователни дейности в
началните класове децата правят учебни помагала: таблици, диаграми,
картини, хербарии, колекции; в средни и старши класове - създават различни
механизми, работещи модели, щандове и др. Те работят в училищни площи,
оранжерии, градини, кътчета на дивата природа, където се отглеждат цветя,
птици, животни.
Самообслужване - включва работа в семейството, грижи за вещите,
почистване на класната стая и класните стаи, ремонт на нагледни пособия и
др. Всички ученици се включват в обществено полезна работа за подобряване
на територията на училището, озеленяване на улици, пътища, селища,
събиране на лечебни растения, вторични суровини и др.

3. Професионално ориентиране.
Непосредствено свързано с трудовото възпитание (и част от него) е
професионалното ориентиране на учениците. То започва още в ранна детска
възраст, макар на едно твърде елементарно ниво. Има своята динамиика,
етапи, фактори и методи на реализиране. Част от задачите на кариерното
ориентиране са общи със споменатите задачи на цялостния процес на
трудово възпитание, но други ги доразвиват и надграждат. Те са:
• Формиране на положително отношение към труда;
• Запознаване с актуалните професии – в тяхното разнообразие;
• Осмисляне на собствените професионални предпочитания, интереси и
желания на ученика – този елемент е динамичен, променя се през различните
етапи от развитието на ученика. Постепенно с възрастта се увеличава
степента на обективност, осъзнатост и реалност на това отношение.
• Диагностика на личните възможности – често желанията и
възможностите на учениците за реализиране в дадена професия не съвпадат.
Причини за това могат да бъдат здравословното състояние, несъответствие на
личностните качества на изискванията на съответната професия и др. Това
налага провеждането на диагностика на качествата на личността – кои са
нейните силни страни, изявени способности и склонности; доколко те
отговарят на предпочитаната професия; на коя професия съответстват
констатираните личностни характеристики и др. Тези резултати ще
подпомогнат правилния избор на професия.
• Запознаване с особеностите на отделните професии. Едни професии се
идеализират, а за други се изтъкват негативите. За да бъде професионалният
избор обективен и правилен, то учениците трябва да познават в дълбочина
професията, към която са се насочили – какви са нейните: условия на труд:
работно време; особености на работното място (хигиенни условия, на
открито, администрация или в производствени условия и др.); наличие на
транспорт; работа в колектив или самостоятелна отговорност и др.
• Изисквания към човека, който я упражнява – компетенции, черти на
характера, умения, сръчности, физически качества, здравословно състояние и
др.; престиж в обществото; привилегии – размер на възнаграждението,
премии, условия за обучение и кариерно развитие и др.
• Противопоказания и др.
Друга важна задача на кариерното ориентиране е запознаване с
потребностите на региона от специалисти, което ще осигури на учениците
възможност за реализация по избраната професия.
 • Формиране на готовност за професионален избор – това означава
ученикът да има достатъчно информация за пазара на труда, професиите и
собствените си възможности и желания. На база на анализа на цялата тази
информация той има достатъчна зрялост на направи съзнателен, разумен и
обоснован избор.
• Обоснован и желан избор на професия, който ще позволи на
ученика професионална реализация по избраната професия, удовлетворение
от упражняването й.
Системата за професионално ориентиране включва следните
компоненти:
- професионално образование - запознаване на учениците със света на
труда, професиите;
- професионална диагностика;
- професионален съвет - издаване на препоръки и съвети за
професионално самоопределение;
- професионален подбор - подбор на кандидати за развитие в дадена
професия;
- професионална адаптация - процесът на адаптация на младите хора към
изискванията на професията и производствените условия.
Професионална диагностика е свързана с изучаване на ученици с
цел разработване на препоръки за избор на професия. В процеса на
диагностика се изучават особеностите на висшата нервна дейност на ученика,
състоянието на неговото здраве, интереси, ценностни ориентации, нагласи за
избор на професия.
Професионален съвет - предоставяне на съвети за професионално
самоопределение. На този етап специалистите установяват съответствие
между изискванията към професията и индивидуалните психологически
характеристики на нашите личности.
Професионален подбор - подбор на кандидати за овладяване на която
и да е професия. Извършва се от образователни институции, поставя
определени изисквания към кандидатите към тях или институции, които
наемат лица.
Професионална адаптация - процесът на адаптация на младите хора
към условията на професионална дейност.
Светът на професиите е динамичен, някои професии се превръщат в
минало, други се появяват. Учениците се нуждаят от многостранна
информация за професиите, квалифицирани съвети на етапа на избора на
житейски път, подкрепа и помощ в началото на професионалното развитие.
Формите на професионалното ориентиране са разговори, срещи,
екскурзии, конференции, състезания и други. Развитието на професионални
интереси и способности се обслужва от клубове, детски центрове за
професионална диагностика, използват се различни методи: тестове,
въпросници, бизнес игри.
Специални дейности за професионално ориентиране се извършват от
Центрове за професионална ориентация, където работят специалисти. Има
два подхода към професионалната ориентация - адаптация и развитие.
Първият е да се избере професия според възможностите и образователните
постижения и използване на диагностични техники. Вторият подход предлага
да се развие ученикът, да се осигурят условия за разнообразно развитие и да
се подготви за самостоятелния избор на набор от специалности.
Професионална подготовка в училище е важен фактор за трудово
възпитание, но само за учениците, които са продължили средното си
образование в професионални гимназии. Професионалното обучение има и
своите възпитателни функции – формиране и развитие на трудови качества
на личността, на положително отношение към труда и професията,
потребност и интерес към съответната професионална област, изграждане на
култура на труда.
Роля за това има цялостното обучение – теоретично и практическо. С
особен принос е производствената практика и дуалното обучение на
учениците, които се провеждат в реални условия в действащи предприятия и
фирми. Те съдействат за включване на учениците в професията, за развитие
на професионално съзнание, самосъзнание и самоопределение и поведение.
Производителният труд е фактор за трудовото възпитание и за тези
ученици, които съчетават ученето и постъпването на работа. В съвременните
икономически условия част от учениците подпомагат семейния бюджет като
започват работа. Така те попадат в реални трудови условия, което е фактор за
развитие на трудовите им качества. Не малка част от учениците участват и
помагат в семейния бизнес (стопанство, ферма, фирма и т.п.), което още по-
пълноценно влияе върху процеса и ефективността на трудовото възпитание.
Отчитайки значимостта на трудовото възпитание и професионалното
ориентиране, на сайта на Министерството на образованието и науката е
разработен Национален портал за кариерно ориентиране на учениците с
богата, актуална, достъпна и атрактивна информация в помощ на
професионалния им избор – въпросници, професии и профили, средни
училища, висши училища и специалности, центрове за кариерно
ориентиране, интерактивни упражнения и др. (http://orientirane.mon.bg/)

Включването на децата и учениците в трудовата дейност трябва да бъде

съобразено със спазване на педагогическите изисквания при организацията
на техния труд. Тези изисквания гарантират опазването на живота и здравето
на децата, както и ефективността на формиращото и развиващото
въздействие на труда върху тяхната личност:
- Първото изискване при организиране на трудовата дейност на децата и
учениците е спазване на правилата за техника на безопасна работа. Това
поставя множество изисквания пред родители и педагози за осигуряване на
всички безопасни условия на труд.
- Спазване на хигиенни изисквания е друго важно изискване в труда на
учениците. Едно от хигиенните изисквания е възлаганите задачи да бъдат
съобразени с интелектуалните и физически възможности на възрастта на
учениците. Непосилните задачи подтискат самочувствието, увереността им и
желанието им за участие, а физическото претоварване (като интензивност и
продължителност) застрашава здравето на децата. Друго хигиенно изискване
са условията, при които работят децата – температура, запрашеност, влага,
влияние на различни вредни фактори и др.
- Трудовата дейност на учениците трябва да е дозирана и редуцирана, да
осигурява достатъчно по честота и продължителност почивки за възстановяване
на тяхната работоспособност, предотвратяване на преумората.
Възпитателната стойност на трудовата дейност се повишава, когато
учениците осъзнават мотивите за участието им в различни видове труд – какъв
е смисълът за тях и за другите, какво е значението му в бъдещото им
развитие и реализация.
Разнообразният, системен и привлекателен труд стимулира интереса,
желанието, активността и потребността на децата и учениците да участват в
него, развива позитивната им емоционална ангажираност, формира
положителна нагласа и готовност за участие. Така този труд се превръща в
силен възпитателен фактор.
 Възпитателното въздействие на включването на учениците в трудови
дейности се повишава, когато се създават условия за тяхното творческо
участие – възможност за предлагане и реализиране на оригинални или
различни идеи и подходи при изпълнение на трудовите действия. Така се
стимулират позитивни емоции и чувства, основани на задоволяване на
потребностите от изява, признание, успехи; възпитава се търсещ, иновативен
подход към дейността, формират се творчески личности.
Трудовата дейност на учениците трябва да съчетава личните и
обществени интереси – от една страна, учениците да вижда обществената
значимост на своя труд, а от друга – техният труд да бъде личностно значим.

Използвана литература:
Бабалова, Р. Теория на възпитанието. С., 1991.
Димитров, Л. и др. Теория на възпитанието. С., 2004.
Радев, П. Теории на възпитанието в контекста на теориите за личността,
Пловдив, 2003.
Чавдарова-Костова, С., В. Делибалтова, Б. Господинов. Педагогика, С.,
2008.
Национален портал за кариерно ориентиране на учениците
http://orientirane.mon.bg/