11в.

Трудово възпитание на децата от ранна възраст

Литература:
Даскалова, Ф. Педагогика на ранното детство. Благоевград. 1991 (с.31-32)
Петрова, Е. и др. Предучилищна педагогика. Велико Търново. 2001; с.61

5.Трудово възпитание
Под „труд” в най-общ аспект се разбира „целесъобразна човешка дейност, свързана със
създаването на материални и духовни ценности“ и още „работа, занятие, занимание.“
Eстествено е въпросът с формирането на трудови умения и навици у детето в ранна
възраст да изисква открояването на неговите специфични особености, сред които
отличаваме:
- трудът на детето не създава обществено значими материални ценности;
- трудът има по-скоро възпитателен характер;
- трудът е много близък до играта;
- трудът не формира професионални навици у него;
- трудът има ситуативен, несъдържателен характер.

Възпитание на начални трудови умения и навици – да се самообслужват (хранят

и обличат); да помагат на по-малките и възрастните (например заедно с възрастния да
подготвят масата за обяд, да хранят рибката в аквариума, да поливат цветята, да
почистват занималнята или площадката от едри остатъци след игра и да ги хвърлят в
специално кошче и т.н.). Тук важен е не толкова резултатът от изпълнените трудови
действия, колкото интересът към това, което правят възрастните, желанието и охотата,
с които се изпълняват поръченията на възрастния, активността, която се проявява от
децата при хранене, обличане и при други режимни процеси. Всичко това вече успешно
може да се възпитава у децата от 1г. 6м. до 3 г.
Така чрез решаване на всички тези задачи се поставят основите на моралното
поведение на детето от ранна възраст. Както се вижда от посоченото в основни линии
съдържание, нравственото възпитание през този възрастов период наистина е твърде
комплексна и глобална категория, която интегрира в себе си всички страни на вече
оформящата се детска личност. Крайната цел е детето да достигне до различаване на
двете основни категории добро и лошо. По-нататъшното диференциране на тези
категории е вече задача на нравственото възпитание в следващия възрастов период.
[Даскалова 1991: 27-28], [Петрова 2001: 60-61].
Средствата на нравственото възпитание са разнообразни. На първо място по
значение е примерът и образците на поведение на възрастния във всяка конкретна
ситуация. На второ място е изказването на одобрение за добрите постъпки и
неодобрение за лошите от страна на възрастния. Използват се също примери и покази
от художествената литература и народното творчество за деца [Даскалова 1991: 29],
[Петрова 2001: 61].
В източниците по педагогика на ранното детство задачите на трудовото
възпитание не се обособяват отделно, а се отнасят главно към задачите на нравственото
възпитание и се свързват преди всичко с възпитаването на самостоятелността като
черта на личността. Всички задачи на възпитанието през ранното детство са твърде
слети и недиференцирани [Даскалова 1991: 31].
През ранна възраст може да говорим само за наченки на трудовото възпитание.
Неговата цел е главно формиране на трудови умения и навици и на тази основа
възпитаване на активност и самостоятелност при изпълнение на поставени трудови
задачи. Следователно, както при естетическото възпитание през ранна възраст не може
да се говори още за възпитание на висши естетически чувства и отношения към
красивото като към единство от форма и съдържание, така и трудовото възпитание през
този ранен период не се свързва още с формирането на отношение към труда като
полезен, необходим и задължителен. Едва в предучилищна възраст целта на
трудовото възпитание е единство на отношение към труда и овладяване на трудови
умения и навици [Даскалова 1991: 31], [Петрова 2001: 63; Петрова 1977: 136].
В тясна връзка с все по-нарастващите сили и възможности на детето през ранна възраст за
проява на активност и самостоятелност съдържанието на изгражданите през този период
трудови умения и навици може да се конкретизира в следните две насоки:
1. Умения и навици за самообслужване. Още в началото на втората година децата
проявяват естествен стремеж да вършат всичко сами и често казват „Аз сам!“. Със
стабилизиране на ходенето през този период ръцете се освобождават за включване в
усилена друга дейност. Този естествен стремеж към самостоятелност трябва да се
използва умело от възрастните, преди всичко за да се научи детето да се самообслужва.
През първата половина на втората година (1г. – 1г.6м.) децата се научават
самостоятелно да се хранят и активно да участват при измиване и обличане. През
втората половина на втората година (1г. 6м. – 2г.) те се научават самостоятелно да
измиват и избърсват ръцете си, да се събличат и отчасти обличат, да регулират
физиологичните си нужди при условие на постоянно изискване и контрол от страна на
възрастния. Установява се, че стимулирането на детската активност още през
кърмаческа възраст (например: при хранене да придържа с две ръце шишето или
чашата, да държи коричка хляб в ръка, да се дава допълнителна лъжичка по време на
хранене и т.н. ) допринася за по-ранното и по-бързо изграждане на уменията и навиците
за самообслужване. Важно условие за формиране на самостоятелност при обслужването
е доброто развитие на движенията и на разбирането на говора на възрастните
[Даскалова 1991: 31-32], [Петрова 2001: 63].
Трябва да се има предвид, че децата до 3-годишна възраст могат да се самообслужват
само под контрола на възрастния. Автоматизираните навични действия не са още
характерни за тях и затова при чести промени в обстановката, а също и при намаляване
на изискванията и контрола на възрастните, тези навични действия бързо се разрушават.
Затова през ранна възраст децата имат нужда от системен контрол от страна на
възрастните, от изискване, от напомняне и помагане [Даскалова 1991: 32], [Петрова
2001: 63].
2. Умения и навици за битово-домакински труд. Не трябва да се ограничава малкото
дете само в рамките на самообслужването. Необходимо е постоянно да се разширява
кръгът на неговите умения и навици и според възможностите му да се включва в
съвместни трудови действия с възрастните. Първоначално децата се учат на труд и
работа в игрите, подражавайки на действията на възрастните. Така в игрите те се
хранят, обличат, мият, къпят куклите, подреждат и почистват кукления кът и т.н. Освен
това 2-годишните деца могат да изпълняват и някои други леки трудови задачи, като по
поръчка на възрастния оправят събрания килим, прибират едри книжки от пода, отнасят
и подреждат играчките си и различни предмети на определените им места [Даскалова
1991: 32-33].
През третата година детето може да оказва известна помощ на възрастните, което му
доставя голямо удоволствие. Спокойно може да се постави задача на 3-годишното дете да
постави и нареди приборите на масата, салфетките, хляба. Не трябва да му се дават пълни
чинии или чупливи чинии и чаши, защото му липсва достатъчно ловкост и може да ги
разлее или счупи [Даскалова 1991: 33].
 На 3-годишното дете може да се поставят и по-сложни трудови задачи – да помага при
подготвяне на леглото за сън, при оправянето му след сън, при почистване на стаята и др.
То с голямо желание би хранило рибките в аквариума, би поливало стайните цветя, но
затова е необходимо възрастните да му покажат как да го направи и да му напомнят. Не е
толкова важно детето наистина да помогне в битово-домакинския труд на възрастните.
Важно е да се възпитава у него трудолюбие, без да се гради навик да се труди с удоволствие
и радост. Битово-домакинският труд е възпитателно средство с огромна сила. Само
участието в него ще възпита отрано у децата уважение към труда на другите и ще породи у
тях желание да се трудят [Даскалова 1991: 33].
Основна задача на възрастните във връзка с трудовото възпитание на децата
през ранна възраст е да организират живота им по такъв начин, че да се удовлетвори
тяхната естествена потребност от действие. Такова целенасочено възпитание, при
което се създават условия за включване на детето в някаква трудова дейност в
помощ на възрастните, оказва влияние върху общото развитие и самочувствието на
детето – то се храни с апетит, спи спокойно, бодърства активно. Ако успеем да
накараме детето да действа и „работи“ по този начин плачливото и капризно дете
бързо се успокоява, бавното и флегматично дете бързо се оживява и активизира, а
детето с някои отрицателни навици и привички бързо отвиква от тях. Установена е
и обратната зависимост – много често негативизмът, упоритостта и необоснованата
капризност на малкото дете водят началото си от това, че му се пречи да действа
самостоятелно и да удовлетворява силната си потребност от действие. Особена
радост доставя на децата трудът в помощ на другите хора. Когато децата помагат на
другите, става въпрос за възпитаване не само на трудове умения и навици, но и за
възпитаване на нравствени качества. Самостоятелността, инициативността и
трудолюбието са качества, които са необходими на днешните деца. Още съвсем
малко детето постъпва в детски колектив или мени условията на живот. Ако то има
вече известна самостоятелност при обслужването си, това ще му помогне по-леко и
по-бързо да се приспособи към новите променени условия на живот.
Самостоятелността, инициативността и трудолюбието са и черти на характера, а те
трябва да се формират още от най-ранна възраст [Даскалова 1991: 33-34].
Всички изброени задачи на възпитанието през ранното детство се решават на
практика само със съвместните усилия на семейството и детското заведение. От
една страна правилната организация на живота на децата в детските ясли
позволява на детето да се развива хармонично под ръководството и контрола на
специалисти (педиатри, педагози, психолози, музикални ръководители), но от
друга страна семейната среда е естествената и най-благоприятна среда за
такова хармонично развитие през първите три години след раждането. Затова
знанията по отделните задачи на възпитанието през ранното детство са еднакво
необходими както за специалистите, така и за родителите [Даскалова 1991: 33-
34].