12в.

Дневен режим

Литература:
Даскалова, Ф. Педагогика на ранното детство. Благоевград. 1991 (с.45-60)
Психология и педагогика на ранното детство. Под редакцията на Райна
Драгошинова. София, 1991, с. 79-85

Татьозов, Т., Р. Драгошинова и др. Книга за педагога в детските ясли. ИК

„Даниела Убенова“. София. 1995 да погледна за СУ - от стр. 83 до 97

ДЕТСКАТА ЯСЛА КАТО ФАКТОР ЗА ФОРМИРАНЕТО И РАЗВИТИЕТО

НА ДЕТЕТО В РАННА ВЪЗРАСТ
(от материали за подготовка по ДП)

1.Статут на детската ясла. Видове ясли и групи

Статутът на детската ясла е нормативно обоснован в Наредба №26 „За

устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания
към тях“ от 2011г., издадена в изпълнение на Закона за здравето, гл. четвърта „Здравна
закрила на определени групи от населението“, раздел I „Здравна закрила на децата“,
чл.117, 118 и 119 [69], [107].
Според тази наредба, детската ясла се определя като организационно обособена
структура, в която медицински и други специалисти осъществяват отглеждане,
възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст.
В посочената наредба е записано, че яслите се разкриват с цел да подпомагат
семейството в отглеждането и възпитанието на тяхното дете.
Те могат да се създават от общините, от физически и юридически лица.
Според цитираната Наредба, детските ясли се подразделят на: постоянни и
сезонни.
• Постоянни - в тях децата се отглеждат без прекъсване през цялата година. От своя
страна се подразделят на дневни, седмични и смесени.
• дневни - приемат деца от три месеца до тригодишна възраст за дневен престой,
като дневният престой се осъществява всеки ден с изключение на съботните,
неделните и празничните дни;
- седмични - приемат деца от десет месеца до тригодишна възраст за седмичен
престой (децата в седмичните ясли се приемат в понеделник и се предават на
родителите в петък; те могат да се взимат от родителите и през другите дни на
седмицата, като храната за следобедна закуска и вечеря се дава на родителите).
- смесени - в смесените ясли децата се разпределят в дневни и в седмични групи;
• Сезонни - разкриват се при необходимост за период от 4 до 6 месеца. В тях се
отглеждат деца от десет месеца до тригодишна възраст. Сезонните детски ясли са
само дневни.
Групите в детските ясли най-често се обособяват като: кърмаческа и смесена
група.
 • Кърмаческа група - приемат се деца от тримесечна до десетмесечна възраст
(тези групи са само дневни, а броят на деца в една група е от 6 до 8);
• Смесена група - приемат се деца от десет месеца до тригодишна възраст:
- в смесена дневна група от 8 до 16 деца;
- в смесена седмична група от 8 до 12 деца;
- в групи с деца с увреждания или хронични заболявания - от 6 до 8 деца.

Яслени групи могат да се откриват и в целодневни и седмични детски градини,

като организацията на работа в тях не се различава от тази на постоянните ясли [пак
там ].
2. Управление и ръководство на детската ясла

Методическото ръководство на дейността в детските ясли се осъществява от

Министерството на здравеопазването, чрез регионалните здравни инспекции, както и от
общините.
Управлението и ръководството на яслата се осъществява от ДИРЕКТОР.

Управление и ръководство на специализираните и спомагателните

дейности в детската ясла

Специализираните дейности по отношение на планирането, организирането,

провеждането и контролирането на дейностите в детската ясла, свързани с
възпитанието, обучението и развитието на децата се осъществяват, подпомагат и
контролират от ПЕДАГОЗИ И/ИЛИ ПСИХОЛОЗИ.

Практическото осъществяване на специализираните дейности в детската ясла се

поверява на ЗДРАВНИ СПЕЦИАЛИСТИ (медицински сестри и/или акушерки).
Техните права, задължения и отговорности се идентифицират по същия начин
както на директорите и педагозите. В съдържателен вид те изглеждат по следния начин:
• Здравните специалисти отговарят за цялостната работа в поверената им група;
• Приемат децата и извършват ежедневен контрол на здравословното им
състояние, като се информират за това и от родителите;
• Провеждат организирани занимания на децата в групата по писмени
указания на педагога на яслата и с негово участие;
• Наблюдават здравословното състояние на децата и оказват при необходимост
първа помощ;
• Прилагат индивидуален подход към всяко дете и активни грижи за
новопостъпилите деца през периода на адаптацията им;
• Отговарят за храненето на децата
• Участват при изготвяне на дневното и седмичното меню за храненето;
• Организират и провеждат общозакалителни и специални закалителни процедури
по назначение на лекар;
• Правят масаж и гимнастика на кърмачетата;
• Извършват антропометричните измервания на децата;
• Следят за провеждането на имунизациите съгласно имунизационния календар;
• Вземат материали за микробиологичен анализ и следят за получаване на
резултатите;
• Следят за спазване на хигиенния режим в помещенията и контролират работата
на детегледачката;
• Контролират спазването на изискванията към факторите на средата;
 • Повишават квалификацията си.
В помощ на директора, педагога и здравните специалисти са
ДЕТЕГЛЕДАЧКИТЕ.
ДНЕВЕН РЕЖИМ В ДЕТСКАТА ЯСЛА

Дневният режим в детската ясла има изключително голямо значение за

правилното психо-физическо развитие на детето и за укрепване на неговото здраве, тъй
като неговото спазване приучава детето от най-ранна възраст на организираност, ред и
дисциплина. При съставянето на дневния режим следва да се съблюдава задължително
изискването за правилно редуване на дейностите сън - хранене - бодърстване - сън.
Основателно в програмата за възпитателна работа с деца до тригодишна възраст
„Въздействие чрез взаимодействие“, Т.Татьозов отбелязва, че „дневният режим трябва
да бъде гъвкав“ и „съобразен с индивидуалните и възрастовите особености на децата“
[148, с.48]. Според автора, при изготвянето на дневния режим следва се спазва
принципът за последователност на режимните моменти и осъществяване на ежедневен
контрол.
Дневният режим в детската ясла би могъл да съдържа следните компоненти,
в зависимост от спецификата на двата основни сезонни периода:
Зимен период
7.00 – 7.50ч.. Приемане на децата; игри с играчки; подготовка за закуска,измиване
на ръце
7.50 - 8.00ч. Утринна гимнастика
8.00 - 8.30ч. Закуска
8.30 - 9.00ч. Тоалет (поставяне на гърне, измиване на ръце)
9.00 - 9.30ч. Организирани занимания
9.30 - 10.00ч. Свободни игри за децата от 1,3 години до 3 години (разходка навън при
благоприятни метеорологически условия) и прием на нови деца

10.00 -11.00 Сън за децата от 1 до 1,3 години

10.00-10.30ч. Подкрепителна закуска

10.30 – 11.20ч. Свободни игри (разходка навън при благоприятни метеорологически условия)
11.20-11.30ч. Подготовка за обяд (измиване на ръце)
11.30-12.15ч. Обяд
12.15-13.00ч. Тоалет и подготовка за сън
13.00-15.30ч. Сън
15.30-16.00ч. Събуждане и тоалет
16.00-16.30ч. Следобедна закуска
16.30-19.00ч. Свободни игри (разходка навън при благоприятни метеорологически условия)
(предаване на децата на родителите)

Летен период
7.00 – 7.50ч.. Приемане на децата; игри с играчки; подготовка за закуска,измиване
на ръце
7.50 - 8.00ч. Утринна гимнастика
8.00 - 8.30ч. Закуска
8.30 - 9.00ч. Тоалет (поставяне на гърне, измиване на ръце)
9.00 - 9.30ч. Организирани занимания
9.30 - 10.30ч. Свободни игри за децата от 1,3 години до 3 години (разходка навън при
благоприятни метеорологически условия) и прием на нови деца

10.00 -11.00 Сън за децата от 1 до 1,3 години

10.30 – 11.20ч. Свободни игри (разходка навън при благоприятни метеорологически условия)
11.20-11.30ч. Подготовка за обяд (измиване на ръце)
11.30-12.15ч. Обяд
12.15-13.00ч. Тоалет и подготовка за сън
13.00-15.30ч. Сън
15.30-16.00ч. Събуждане и тоалет
16.00-16.30ч. Следобедна закуска
16.30-19.00ч. Свободни игри (разходка навън при благоприятни метеорологически условия)
(предаване на децата на родителите).

(Дневният режим е предложен от директора на детска ясла“Звънче“ – гр. Варна)

СЪНЯТ има огромно значение за развитието на детето в ранна възраст. Поради

това обстоятелство в детската ясла се обръща специално внимание както по отношение
на открояване на мястото му в дневния режим, така и по отношение на неговата
организация. Според Р. Драгошинова, В.Манова - Томова, Ю.Митева, Р.Арнаудова
организацията на съня започва с предварителна подготовка на детето, която включва:
освобождаване от дрехите за бодърстване; подсушаване (ако детето е във възраст, в
която още не може да ползва гърне) или поставяне на гърне; измиване или
самостоятелно извършване тези дейности; поставяне в удобно легнало положение;
завиване; осигуряване на чист въздух и умерена температура. За да може детето да
заспи се препоръчва да се отстранят всички външни дразнители; на детето да се говори
със спокоен тон и тих глас; да се помилва по челото или да се постави ръка на гърба му
и т.н. Особено важно за организацията на съня е приучаването на детето да заспива
само в едно и също време, без излишни други занимания. Всички действия отнасящи се
до предварителната подготовка на детето за сън следва да се създадат като навици за
самостоятелно обслужване [63].
Според цитираните по-горе автори, важен режимен момент е и ХРАНЕНЕТО. В
условията на детската ясла, то е пряко свързано с формирането на умения и навици за
самостоятелно хранене.
Организирането на храненето се съобразява с възрастовите особености на децата:
- през първо полугодие детето се храни в полулегнало положение (в ръцете на
здравен специалист и детегледачка) или в седнало (при хранене с лъжичка и по-
гъсти храни);
- през второто полугодие, детето се храни поставено в специална маса – стол;
- към края на първата година храненето се осъществява на маса и столче с
облегалка.

Подобно на организацията на съня и организацията на храненето изисква

предварителна подготовка, която е свързана с измиването на ръцете, поставянето на
салфетки (лигавници) за храна и създаване на условия за проява на активност: като се
започне с посягане към лъжичка, придържане на чашката с ръка и се стигне до
самостоятелно хранене.
Важното при тази дейност е приучаването на детето, от най-ранна възраст да се
храни самостоятелно, чисто, в естетически условия; да уважава труда на другите и да
благодари.
Като основен режимен момент, споменатите вече автори, открояват и
БОДЪРСТВАНЕТО. Те го определят като време за провеждане на организирани
занимания и игри. Неговата продължителност се съобразява с потребностите от сън на
децата. „По време на бодърстването детето се свързва с околната креда, опознава
предметите и хората, т.е развива се.“
- до шест – седем месеца децата бодърстват в специално поставени за целта
манежи;
- след една година, година и половина детето участва активно в занимания, игри,
разходки, развлечения.
 По време на бодърстването се препоръчва да се осигурява разнообразие от
занимания, като се съблюдава изискването от една дейност към друга да се преминава
плавно и ненатоварващо за детето.
Изпълнението на дневния режим, в негова цялост е в пряка зависимост от добре
организираната ПРЕДМЕТНА СРЕДА.
Под предметна среда обикновено се разбира съвкупността от подходящо
обзаведени помещения и двор, състоянието на играчките и дидактическите пособия,
съобразени задължително с възрастовите особености на децата във всяка група.
Към предметната среда, автори като Р.Драгошинова В.Манова - Томова,
Ю.Митева, Р.Арнаудова отнасят:
- помещения за приемане (филтър)
- изолационна стая
- слънчеви помещения за сън
- шкафове за бельо
- широки помещения за игра и движение
- манежи и кошари (за деца от 8-9 месеца)
- мебели в светли тонове
- широки дворове, вкоито са изградени пясъчници, пързалки, люлки, спортни
съоръжения и др.

И това е така, защото материално - техническата база трябва да бъде така

аранжирана, че да имитира условия близки до домашните. Това обстоятелство има
съществено значение, тъй като средата оказва влияние и върху психическото и върху
физическото развитие на децата. Подобно влияние оказват също така вида и цвета на
мебелите и тяхното разположение.