3в. Л. Ранното детство - първи период в живота на човека.

Предентално развитие

Литература:
Пирьов, Г. Личност и възпитание. С. 1997
Даскалова, Ф. Педагогика на ранното детство. Благоевград. 1991
Петрова, Е. и др. Предучилищна педагогика. Велико Търново. 2001
Психология и педагогика на ранното детство. Под редакцията на Райна
Драгошинова. ,София, 1991, с. 22
Презентация

Според проф. Генчо Пирьов детството продължава от раждането до около 20-

тата година, като обхваща следните периоди: ранна възраст; предучилищна; училищна
и младежка възраст (https: /psihologiq.dokumentite.com).
Личността на всеки човек започва да се формира от най-ранните години и продължава
до края на живота му. Активността на детето се проявява чрез неговите дейности, като
главно място между които заемат играта, ученето и трудът. Дейностите са основа за
формиране на личността и същевременно са израз на вече постигнатото нейно
развитие. Вземайки предвид единството между дейностите и личността може да
проследим главните етапи на формирането на детската личност [Пирьов 1997: 85–86].
Според Г. Пирьов първият стадий в развитието на човешката личност трябва да се
търси през ранното детство (от раждането до 3 години), когато се полага началото на
целия психически живот на човека. През този период се осъществява преходът от
безусловните към условните рефлекси, започва и формирането на съзнателната
човешка дейност. На основата на импулсивните и некоординираните движения на
бебето се зараждат предметните действия. Движенията стават по-съзнателни и
целенасочени. С това се полага основата на волевия акт.
Процесът на формиране на личността започва през втората и третата година, когато се
осъществяват първите стъпки на социализирането на детето. Основният двигател в
поведението на детето е задоволяване на най-належащите му органически нужди. На
тази основа се заражда и интереса към предмета, който задоволява нуждата – интерес
към майката, към бащата, към облеклото, към другите малки деца и др. [Пирьов 1997:
86].

Ранното детство обхваща периода от раждането на детето до три годишна

възраст. Включват се три основни периода:
1. Период на новороденото (от раждането до първия месец)
2. Кърмаческа възраст (младенческа) - от първия месец до една годишна възраст
3. Ранна детска възраст (яслена) - от 1 до 3 години 1 [Даскалова 1991: 3], [Петрова
2001: 52].
В някои литературни източници се включва и вътреутробното (преденталното)
развитие на детето. Периодът между 2 и 3 години се причислява от някои учени към
предучилищния период.
Ранното детство е първият период в живота на човека, който крие в себе си
изключително големи възможности за развитие и възпитание. Периодът на РД е
1
В. Манова – Томова – кърмаческа и ранна възраст, Г. Д. Пирьов – младенческа и яслена възраст.
Следва да се има предвид, че много често на практика с термина „ранна възраст“ се означава целият
период на ранното детство.
изключително важен за развитието на човека, защото детето се развива активно във
физическо, интелектуално, социално отношение. Това е период на първо
приспособяване на организма към средата; на първи впечатления за света; на първите
преживявания. Най-големите придобивки на периода са прохождането и
проговарянето. Поставят се основите на изграждане на бъдещата личност. Това, което
детето усвои през РД, не е много по обем, но представлява основа на целия му по-
нататъшен живот [Даскалова 1991: 3], [Петрова 2001: 52].
Периодът от раждането до 3 години в периодизацията на детството най-често се нарича
„ранна възраст“. Характеризира се като самостоятелен, отделен период от
предучилищна възраст. Общите принципи за извършване на възрастова периодизация
дадени от Л. С. Виготски и Д.Б. Елконин, изискват да се отчита преди всичко генезисът
на функциите и формите на активност на детето. На тази основа периодът на ранното
детство има своя самостоятелна характеристика като период, в който основния вид
дейност на детето е общуването. Затова и фактор за появата на всякакъв вид психична
активност на детето през целия период от ранна възраст е потребността от общуване
върху основата на положителни емоции [Даскалова 1991: 3], [Петрова 2001: 52].
Тази закономерна връзка между положителните емоции и психичната активност си
остава и през следващите периоди на детството, дори и през целия живот на човека.
През ранното детство емоционалното общуване е онова психично новообразувание,
което е основна движеща сила и източник на развитието и възпитанието. Именно
мястото и значението на положителните емоции в развитието и възпитанието на детето
през първите 3 години от живота трябва да бъде използвано в методическо отношение.
Така то определя и основната характеристика на възпитателната система през ранното
детство, която е известна с названието „Възпитание чрез радост“. Следователно, според
законите на възрастовата периодизация ранното детство е самостоятелен период
със своя специфична характеристика, която определя и необходимостта от
самостоятелно разработване на педагогиката на ранното детство, което не допуска
механично заимстване и пренасяне на форми, методи и средства за възпитание от
предучилищна възраст [Даскалова 1991: 3-4], [Петрова 2001: 52-53].
Физиологична основа на необходимостта от възпитание през ранното детство е
изключителната пластичност на нервната система, през този период, която е условие за
бързо и леко изграждане на динамични стереотипи. Тези стереотипи от своя страна
успешно формират първите полезни навици у детето. Формирането на полезни навици
стои в основата на възпитанието през ранното детство. Там, където не се формират
целенасочено положителни навици, естествено и незабелязано възникват отрицателни.
В тази връзка всяко подценяване на възпитанието през ранното детство би довело до
възникване на отрицателни навици и привички, които по-късно много трудно биха се
коригирали и преодолели [Петрова 2001: 53].

Предентално развитие Пренатално развитие

Вътреутробно развитие – това е период на развитието на плода до неговото

раждане. Продължителността му е около 10 лунарни месеца. Пълноценността или
непълноценността на психическото развитие след раждането зависи в много
голяма степен от правилното протичане на бременността на майката и от
вътрутробното развитие на детето. За състоянието на плода и по-специално за
състоянието на формирането на нервната система, а оттам и за психическото
развитие има голяма значение здравословното състояние на майката. Хроничните
инфекции, интоксикациите2 понякога са фатални. Оттук произтича голямата
необходимост при изучаване на психическото развитие на детето да се получат
достатъчно сведения за здравословното състояние на майката през време на
бременността. Най-характерната особеност на вътреутробното развитие на детето
е особено бързият растеж на плода [Драгошинова 1991: 22]

Сложността на процеса на детското развитие поражда затруднения по отношение

на неговата периодизация. Това обстоятелство дава основание на учените да
разработват и прилагат различни подходи за справянето с това положение. Тук е важно
да се отбележи, че всеки един от тези подходи отразява основателен стремеж да се
„проследи динамиката в човешкото развитие и да се определи по-голямото или по-
малкото значение на неговите етапи.“

ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА Р.ДРАГОШИНОВА, В.МАНОВА –ТОМОВА, Ю.МИТЕВА

И Р.АРНАУДОВА

От гледна точка на съвременната педагогика и психология, като най-

целесъобразен за изготвянето на възрастова периодизацияq Р.Драгошинова, В.Манова –
Томова, Ю.Митеваи Р.Арнаудова приемат подхода за отчитане на особеностите в
развитието на централната нервна система и преобладаващата дейност, чрез която
детето се свързва най-бързо и най-лесно с околната среда.
Въз основа на този подход, авторите разграничават следните основни периоди в
развитието на детето:
• период на новороденото (от момента на отделяне на плода от майката),
• кърмаческа възраст (от втория месец до навършване на една година),
• ранна детска възраст (от навършване на една до навършване на тригодишна
възраст)
• предучилищна възраст (от три до шестгодишна възраст)
• училищна възраст (от 6 до 15-16 годишна възраст).

РАЗШИРЕН ВАРИАНТ НА ПЕРИОДИЗАЦИЯТА НА Р.ДРАГОШИНОВА,

В.МАНОВА –ТОМОВА, Ю.МИТЕВА И Р.АРНАУДОВА
(да се обърне особенов нимание на този вариант при подготовката)

Вътрешноутробен период
Този период обхваща времето от оплождането на яйцеклетката до раждането на
детето. Подразделя се на два подпериода пренателен и перинатален.
Пренаталният период
Продължителността на пренаталния период се определя средно около 10
лунарни месеца (280 дни) и се характеризира с изключително интензивен растеж:

2
Интоксикация е патологично състояние на отравяне на организма. По-конкретно интоксикацията
може да бъде: алкохолна интоксикация; интоксикация с наркотични вещества; лекарствено предозиране;
https://bg.wikipedia.org/wiki/Интоксикация
 Перинаталният период от развитието на детето (от лат. език „peri“ = около
и „natalis“ = отнасящ се до раждането), обхваща времето от 5 - 9 месец на
бременността до отделянето на плода от майката.

Постнатален (следродов) период

Подразделя се на два подпериода: подпериод на новороденото и кърмачески
подпериод (кърмаческа възраст).

Подпериодът на новороденото като продължителност се определя по различен

начин. От гледна точка на психическото развитие се приема, че той обхваща първите
3 - 5 седмици след раждането (от 0 години до края на първия месец). Характеризира
се с приспособяването на детето към външните въздействия.

Подпериодът на кърмаческата възраст, според посочените автори, започва от

втория месец (след приключване на периода на новороденото) и продължава до края
на първата година.

РАННА ДЕТСКА ВЪЗРАСТ

(да се обърне внимание при подготовката за упражнения)
(От материали)
Периодът обхваща времето от навършване на 1 до навършване на 3 години. Учени
- изследователи, като: В.М. Бехтерев, Н.М. Щелованов, Н.М. Аксарина, М.Ю.
Кистяковская, А.М. Фонарев, О.Л. Печора, С.Л. Новоселова, Л.П. Павлова, Е.Г.
Пилюгина, Г.Г. Филипова и други достигат до експериментално обобщеното становище,
че „характерна особеност на този период от живота на човека се явява бързият темп на
физическо и психическо развитие“. Още в началото на периода детето осезаемо
започва да се стреми към самостоятелност и независимост от възрастния,
оставайки свързано с него и обективно, (дотолкова, доколкото му е необходима
неговата практическа помощ) и субективно (доколкото се нуждае от вниманието
на възрастния и неговата оценка). Това видимо противоречие намира своето
решение в новата социална ситуация на развитие, в която попада детето и която се
изразява в сътрудничество или в съвместна дейност с възрастните. Водещо място в
съвместната дейност на децата и възрастните заема предметната дейност. Нещо
повече възрастните се превръщат не само в източници на такава дейност, но и в
участници в самостоятелната дейност на детето, и в образци на поведение. В
рамките на предметната дейност, в ранната възраст, протича интензивен процес на
психическо развитие на детето в няколко насоки, сред които главно място заемат:
речта, нагледно - действеното мислене, символичната игра, самосъзнанието. Това
е процес на превръщане на разделените с възрастните действия в индивидуално
действие, в хода на които детето открива нови способи на действие с предмети и
изработва свои собствени способи за игрови замисъл. Наблюдава се засилване на
игровата мотивация и изменение на структурата на игровите действия. Започва
активното включване на детското въображение. Още през втората година се
формира потребност от общуване с връстниците. При определени обстоятелства, в
периода на ранното детство, решаваща роля върху формирането и развитието на
детето започва да играе и детската ясла. Между втората и третата година,
детето прави важни за себе си отрития: то открива майка си, баща си и себе си
(научава личното си име и осъзнава пола си). Рязко нараства неговият стремеж към
самостоятелност и независимост от възрастния. Именно тази особеност, стои в
основата на т.нар. „криза на третата година“ [82].
 Според учени като: Е.О.Смирнова, Н.Н. Авдеева, Л.Н.Галигузова,
А.О.Дробинская, Т.В. Ермилова, С.Ю. Мещерякова и др. КРИЗАТА НА ПЪРВАТА
ГОДИНА се характеризира най-често с прояви на инат, обидчивост, арогантност,
агресивност. В своите анализи авторите определят тази криза като особен етап в
личностното развитие на детето, тъй като той се явява преходен между
следродовия период и периодът на ранното детство. Характеризира с ясно изразен
стремеж на детето към по-голяма самостоятелност по отношение на възрастните.
Поради това обстоятелство, учените насочват вниманието на родителите и
специалистите, които пряко работят с деца в ранна възраст към осъзнаване на
необходимостта от особено внимание към този етап от развитието, за да осигурят
в максимална степен неговото безпроблемно протичане. Особен акцент се поставя
върху уважението към правото на детето на свободен избор на действие и желание,
както и към тактичното и умелото дозиране на изискванията към него.
КРИЗАТА НА ТРЕТАТА ГОДИНА е също изключително важен етап в
развитието на детето, който най-често се определя като труден момент, преломен
момент, второ раждане. И това определение не е случайно, тъй като от момента на
своето раждане до навършването на три години, детето се променя изключително
много, благодарение на неговото стремително развитие през периода на ранното
детство. Времето на възникване на кризата не е еднакво за всички деца, тъй като
има индивидуален характер. Като най-типичен, най-често срещан възрастов период
за нейното проявление е този от две и половина до три години. Според споменатите
по-горе учени – изследователи на ранното детство, през третата година се
формират в основни линии характера на детето, неговото цялостно отношение към
света, способността му за целенасочена и осмислена дейност, високо равнище на
социално поведение, което се изразява в чисто човешки начини за взаимодействие със
света на хората и физическите обекти. Заедно с това, те открояват и процес на
формиране у детето на съвършено уникално отношение към самото себе си, като
част от заобикалящата го среда, т.е. формиране на първите достатъчно зрели
структури на неговия „Аз – образ.“Именно тези обстоятелства дават основание на
Е.О., Смирнова, Н.Н. Авдеева, Л.Н. Галигузова, А.О.Дробинская, Т.В. Ермолова, С.Ю.
Мещерякова и др. да направят изключително важен извод, че бъдещето на детето
зависи от това как се осъществява неговото развитие особено през третата му
година. И това е така, защото в рамките на третата година у детето настъпва
цялостна промяна. То започва да осмисля по нов начин действителността и своето
място в нея. Именно тази промяна обуславя нестабилността в неговото поведение
(повишена чувствителност към отношението на възрастните към него и
несговорчивост).
Първият кризисен симптом, според посочените автори е проявата на
негативизъм от страна на детето към всичко което му се предлага, без значение
дали му харесва или не. Този негативизъм, обаче, в неговото първично проявление,
учените определят като проява на прогресивни тенденции в развитието на детето,
които се свързват със започващата у него психическа еманципация по отношение на
възрастните, изразяваща се в опита да открои своето „Аз“ като нещо специално.
Постепенно то започва не само точно и конкретно да заявява своите желания и
намерения, но се опитва да ги осъществи само, отказвайки помощта на възрастните.
Детето изгражда само представи за своите възможности и умения. Чрез начина, по
който възрастните се отнасят към него (уважително или пренебрежително), започва
да възприема своите отличителни особености в сравнение с другите, започва да
формира своята самостоятелност (втори кризисен симптом). Към тези симптоми
се присъединяват и други, които автори като Е.О., Смирнова, Н.Н. Авдеева, Л.Н.
Галигузова, А.О. Дробинская, Т.В. Ермолова, С.Ю. Мещерякова и др. определят като
своеобразен поведенчески комплекс, «гордост от постигнатото». Този комплекс от
симптоми показва, според авторите, че у детето са настъпили съществени
изменения, причинени от преобразуването на водещата дейност - предметно-
практическата. Следва да се обърне внимание на факта, че една голяма част от
кризисните симптоми при тригодишните деца са свързани с резултатите именно от
предметната им дейност. Не малка част от симптомите на кризата на третата
възраст са свързани с потребността детето да се гордее със своите успехи. Заедно с
това, обаче, детето често съчинява свои постижения, което води до появата на
негативния симптом – лъжата. Според известния немски психолог А. Адлер,
«чувството за победа» и жаждата да бъдеш положително оценен се проявява като
характерна черта на психическия облик на детето в тази възраст. Затова той
препоръчва не винаги детето да се изобличава в лъжа, тъй като чрез нея то се
опитва да завиши постигнатите от него успехи и да получи похвала от възрастните.
Заедно с това, обаче, доброжелателно и тактично, всички отклонения в негативна
посока следва да се отстраняват от поведението на детето. В периода на преход към
предучилищното детство у децата на тригодишна възраст възниква още една група
симптоми, които са свързани с въображението. Въображението може да се прояви
както в предметната дейност на детето, така и под формата самостоятелна
дейност (игра на въображението), когато детето измисля истории, които никога не
са се случвали с него или общува с въображаеми герои. Въображението може да си
прояви като защитна функция, като например съобщаване за несъществуващи
постижения. В този период могат да възникнат и други симптоми, които
свидетелстват за работата на защитните свойства на детското въображение. Така
например, при засягане на самолюбието и достойнството му, детето може да
използва наивни лъжи или да прехвърля вина на другите. Но често лъжите на детето
на тази възраст имат и користен характер.
Тук следва да се обърне внимание на факта, че основна отговорност за
обострянето на негативните черти в поведението на децата, встъпващи в кризисния
период, носят изцяло възрастните.
Предучилищна възраст
Това е периодът, който обхваща времето от навършване на 3 до навършване на 6
годишна възраст.
Училищна възраст
Според Р.Драгошинова, В.Манова-Томова Ю.Митева и Р.Арнаудова периодът
обхваща времето от навършване на 6 до навършване на 15 – 16 годишна възраст.
Следва да се обърне внимание на факта, че периодите на детското развитие
произтичат един от друг, което означава, че подготовката на всеки следващ започва в
предходния и продължава с някои свои специфични особености (които го отличават от
останалите) в следващия след него. През последните години много учени обръщат
внимание на една нова и твърде особена тенденция в развитието на детето –
АКЦЕЛЕРАЦИЯТА (от лат. aссеleratio – ускорение) (за тест 1). Най-ясно и очевидно
тя се установява във физическото му развитие. Съществуват доказателства по
отношение на факта, че акцелерацията се съдържа и проявява във всички периоди на
детството, от раждането до юношеството, но започва да се забелязва по-ясно между 2 и
5 година (по резултати от изследвания проведени във Франция, Германия, САЩ,
Швеция и др.). Характерна особеност на акцелерацията, според Р.Драгошинова и
колектив е съкращаването на периода на интензивното развитие. Нещо повече,
авторите основателно отбелязват, че акцелерацията в ръста и телесната маса води и до
по-ранно полово съзряване, което при съвременните деца настъпва с около 1 - 1,5
години по-рано. Учените обръщат внимание на факта, че бързите темпове на физическо
развитие на децата предизвикват промяна в темпа и на психическото развитие. Според
тях, това ускорение в развитието на детето, според цитираните автори, води само по
себе си до намаляване на възрастовите периоди, например:

ранната възраст приключва на 2-2,5 години вместо на 3 години;

предучилищната възраст на 2,5 - 6 години вместо на 4 -7 години;
началната училищна възраст между 6-9 години вместо между 7-10 години и
т.н.