Зигмунд Фройд

З. Фройд свежда всички стадии в психическото

Идеи развитие на човека до стадии в преместването
и преобразуването на либидото или
сексуалната енергия

1. Орален стадий.
От раждането до края на първата година.
Ерогенна зона е устата, която е оръдие за
хранене, сукане и първично изследване на
предметите. Състои се от две фази – ранна и
късна, които обхващат съответно първото и
Първи второто полугодие от първата година. На този
стадий стадий хората се разделят на оптимисти и
песимисти.

2. Анален стадий - 1–3 години

Той също се състои от две фази Либидото се
концентрира около ануса, който става обект на
внимание от страна на детето, приучавано към
лична хигиена . Детската сексуалност намира
предмета на своето удовлетворение в
овладяването на функциите на отделяне
/дефикация/.Развитието му намира конфликтен
характер. . Изцяло се образува инстанцията
Втори “Аз” и тя може вече да контролира импулсите
стадий на “То”

3. Фалически стадий – 3–5 години. Той се

характеризира с най-силно изразената детска
сексуалност. Водеща ерогенна зона стават
половите органи. И децата започват да
изпитват сексуална привързаност към
възрастните хора. Първите хора, които
привличат вниманието на детето, са неговите
родители и затова този стадий се тълкува още
като стадий на едиповия комплекс /сексуална
привързаност към родителя от
противоположния пол/. Разрешаването, или
освобождаването от едиповия комплекс, се
Трети извършва в края на този стадий под влияние на
стадий страха от кастрация. Според З. Фройд той кара
момчето да се откаже от сексуалното влечение
към майката и да се идентифицира с бащата.
Трите психически инстанции в края на този
период вече са сформирани
 противоположния пол/. Разрешаването, или
освобождаването от едиповия комплекс, се
Трети извършва в края на този стадий под влияние на
стадий страха от кастрация. Според З. Фройд той кара
момчето да се откаже от сексуалното влечение
към майката и да се идентифицира с бащата.
Трите психически инстанции в края на този
период вече са сформирани

4. Латентен стадий – 5–12 години. Той се

характеризира със снижаване на половия
интерес. Психическата инстанция “Аз” напълно
контролира потребностите на “То”. Енергията
на либидото е насочена към усвояване на
общочовешкия опит, закрепен в културата и
науката, а също и към усвояване на дружески
връзки с връстници и възрастни, извън
Четвърти семейството
стадий

5. Генитален стадий – 12–18 години.

През този стадий всички бивши ерогенни зони
се обединяват и подрастващият се стреми към
една цел – нормално сексуално общуване.

Пети стадий

Шести
стадий

Седми
стадий

Осми
стадий
 А. Валон

А. Валон поставя в центъра на детето връзката със заобикалящия го свят и

преди всичко със социалното обкръжение – с човека и създадените от него
вещи, отношения, начини на поведение. Според него, още с раждането, у
човека съществува насоченост към социалните влияния, висока чувствителност
към тях, придобиваща характер на потребност.

1. Афективен период
Той обхваща възрастта от раждането до втората година. В този период се
отделят два подпериода: -на хаотичните движения - първите три месеца след
раждането; -емоционален - – от третия месец до втората година, когато детето
добива арсенал от емоционални изрази, чрез които установява връзка с
възрастните. Плачът и викът на детето, започват да се проявяват като средство
за привличане на вниманието на възрастния.

2. Период на сензомоторна дейност – 2 – 3 години.

През този период се усвоява система от двигателни умения, ходенето, речта,
активно се изследват вещите /инструментите/ и собственото тяло.

3. Период на персонализация на личността – от 3 до 6-7 години

Две фази : Негативна и Позитивна
Негативна: В поведението на детето се наблюдава
противопоставяне на околния свят и възрастните, осъществява се процес на
отделяне на “Аз”-а от другите. Едновременно с това, то става способно по-
точно да отразява различията между хората и по-добре да диференцира
предметите според А. Валон създава предпоставките за възникване на
умствен план на дейността, за възникване на въображаеми действия, действия
в сферата на представите
.Втората фаза е фазата на положителния персонализъм – 3 – 5
години. Детето търси възможност да се утвърди, да получи удовлетвореност и
да се хареса на другите. То става чувствително към оценката на възрастния за
своето поведение
години. Детето търси възможност да се утвърди, да получи удовлетвореност и
да се хареса на другите. То става чувствително към оценката на възрастния за
своето поведение

4. Период на интелектуално развитие – 6-7 – 12-14 години.

Активността на детето е изцяло насочена навън. Важен фактор за психическото
развитие през този период е общуването на детето с връстниците, съученици и
приятели, което води до формирането на чувството за колективизъм или
индивидуализъм, до формирането на симпатии и антипатии, до нови мотиви
на поведение.
 Таблица на периодизац
Жан Пиаже

Ж. Пиаже поставя в основата на психическото развитие развитието на

интелекта и отделя в това развитието три големи периода, през които се
зараждат и развиват три основни структури

1. Период на сензомоторния интелект До 2 години, когато в резултат

на определена организация на движенията на детето се възприемат и
познават достатъчно устойчиви признаци на заобикалящите го предмети.
Два подпериода: -
Първи:упражнение на рефлексите – 0 – 1 месец;
- Първи: първи навици и първи кръгови реакции – 1 – 4-5 месеца;
- Първи: координация между зрение и хващане – 4,5 – 8-9 месеца. -
Втори отделяне на средствата и целите, начало на практическия интелект –
8-9 – 11-12 месеца;
- Втори :поява на нови средства за постигане на целите – 11-12 – 18
месеца;
- Втори : начало на интериоризация на схемите – 18 – 24 месеца.

. Вторият период също се състои от два подпериода

Предоперативен интелект. Той има три стадия и обхваща възрастта от
втората до осмата година:
- поява на символни функции, начало на интериоризация на схемите на
действия – 2 – 4 години;
- интуитивно мислене, опиращо се на възприятието – 4- 6 години;
- интуитивно мислене, опиращо се на по-разчленени представи – 6 - 8
години. . Конкретни операции: Състои се от два стадия и обхваща времето
от осмата до дванадесетата година:
- прости операции /сериация, класификация/ - 8 – 10 години;
- система от операции – 9 – 12 години.

3. Третият период също включва два подпериода Първи:

Формиране на мисловни операции. Тук има само един стадий:
- хипотетико-дедуктивна логика и комбинаторика – 12 – 14 години
. Втори:
Достигане до формални операции. Стадият също е един:
- структура на решетките, преки и обратими операции – 13 – 14 години
аблица на периодизация на психичното развитие
Л. С. Виготски

В качеството на критерии за отделянето на възрастовите периоди

един от друг Л. С. Виготски предлага възникването на
новообразувания в процеса на развитие. Под новообразувания
той разбира психическите и социални изменения, които
възникват за първи път на дадената степен от развитието, т.е.
появата на ново качество, но само на психическо и социално
ниво

1.Криза на новороденото.
2.Младенческа възраст – от 2 месеца до края на 1-та година.
3.Криза на първата година.
4.Ранно детство – от 1 до 3 години.
5.Криза на третата година.
6.Предучилищна възраст – от 3 до 7 години.
7.Криза на седмата година.
8.Начална училищна възраст – от 7 до 12 години.
9.Криза на тринадесетата година.
10.Пубертет – от 13-14 до 17 години.
11.Криза на седемнадесетата година.
-

Непосредствено - емоционално общуване;

- предметно – манипулативна дейност;
- ролева игра;
- учебна дейност;
- интимно – личностно общуване;
- учебно – професионална дейност
ихичното развитие
Д.Б.Елконин

В детското развитие според Д. Б. Елконин имат място, от една страна, периоди, в които се
осъществява предимно усвояване на задачи, мотиви и норми на поведение, на отношения между
хората и на тази основа се развива потребностно – мотивационната сфера. От друга страна, има
периоди, в които се извършва преди всичко усвояване на обществено – изработените начини за
действие с предметите и на тази основа се формират интелектуалните и познавателни
възможности на детето.

1. Ранно детство.
а/ младенчество – от раждането до края на първата година, водещият тип дейност е
непосредствено емоционалното общуване между родители /възрастни/ и деца;
б/ ранно детство – от една до три години, основна е предметно-манипулативната дейност.

2.Детство
а/ предучилищен период – от три до седем години, водещият тип дейност е ролевата
игра;
б/ начален училищен период – от седем до единадесет-дванадесет години, основната дейност е
ученето.

3.Подрастваща възраст.
а/ ранен пубертет – от единадесет-дванадесет години до тринадесет-четиринадесет,
водещият тип дейност е интимно-личностното общуване;
б/ юношество – от тринадесет-четиринадесет години до седемнадесет-осемнадесет, преобладава
учебно-професионалната дейност
 Е. Ериксън
Според Е. Ериксън най-общо развитието на човека върви по следния
епигенетичен закон - виталната личност е система от елементи; като цяло
елементите зависят от това дали правилно и последователно, по
предварителен план се развива всеки един от тях; всеки елемент
съществува в някаква форма, преди да настъпи неговото решително и
критично време.

1. Всеобхващащ етап
От раждането до края на първата година. Бебето реагира на всичко, което
възрастните му предлагат, не само на храна.Основното базисно чувство,
което се разгръща през този етап /това е основната задача, която трябва да
се изпълни/, е доверие, а “количеството доверие”, което може да извлече
детето, зависи от отношението на майката към него.

2. Етап на автономната воля

От една до три годиниНа този етап от живота на детето възниква
необходимостта неговите постижения в личностен план да бъдат опазени.
Социалната институция, която обществото е създало, за да изпълни тази
функция, е законът и редът. По това време се осъществява и първата
еманципация на детето - тази от майката. Основната задача на ранната
възраст е борба против чувството за срам и съмнение в своите действия, за
независимост и самостоятелност.

3. Нахълтващ /или етап на инициативата/ - от три до седем години. В

цялото поведение на детето преобладава бурното самостоятелно
“нахълтване” в пространството чрез ходенето, в непознатото чрез
любопитството, в умовете на другите хора чрез речта и т.н. Задачата на
тази възраст е развитие на инициативността и в същото време -
преживяване на чувството за вина и морална отговорност за своите
желания. При благоприятни семейни условия се формира убеждението, че
детето е това, което може да си представи, че ще бъде.
 4. Етап на психосоциалния мораториум – от шест-седем до единадесет-
дванадесет години. Този етап в детското развитие се разгръща на основата
на формираното в края на предходния “експанзивно въображение”.
Поради това именно на този етап детето е най-готово да учи, да поема
задължения, да бъде дисциплинирано и изпълнително. Основното чувство,
което доминира, е чувството за създаване, чувството, че децата могат да
правят нещата, и то добре, дори отлично. Липсата на това чувство кара и
най-добре обученото дете да се чувства експлоатирано. Пак по това време
по-широка част от обществото става значима за детето и това се реализира
чрез допускането му до по-значими роли, затова етапът може да се
разглежда като най-решителният в социално отношение. Основната
задача, която се решава, е формиране на трудолюбие и умение да се
борави с оръдията на труда, в противовес на осъзнаване на собствената
неумелост и безполезност.
5. Пубертет /юношество/криза на идентичността – от единадесет -
дванадесет години до седемнадесет - осемнадесет
Той изпъква като по - отчетлив и съзнателен период. Потребността от
доверие в себе си и другите, която е характерна за първия етап от детското
развитие на този етап, се трансформира и проявява в непрестанното
търсене на хора и идеи, в които юношата може да вярва. Необходимостта
детето да се определя чрез това, което може свободно да желае, което
доминира във втория етап, в пубертета се разгръща като възможност
свободно да се вземат решения като право на свободен избор. . И може би
най-голямото завоевание на юношеството е изборът на професия,
подготвен от постиженията на училищната възраст.

6. Етап на интимността – след седемнадесет - осемнадесет години. Ние

сме това, което обичаме. Основната задача е търсене на спътник в живота,
установяване на близки дружески връзки, чрез които се преодолява
чувството за самота.

7. Етап на зрелостта.
През него човекът се ръководи от грижата за създаване и насочване на
следващото поколение. Зрелият човек се нуждае от това другите да имат
нужда от него и генеративността е основният белег на този етап. Самата
генеративност представлява движеща сила на човешката организация.
Всички институции, създадени от обществото, имат за задача да осигурят
приемственост на поколенията и тяхното възпроизводство. Задачата на
този етап е непрестанна борба против застоя и закостенелостта.
 генеративност представлява движеща сила на човешката организация.
Всички институции, създадени от обществото, имат за задача да осигурят
приемственост на поколенията и тяхното възпроизводство. Задачата на
този етап е непрестанна борба против застоя и закостенелостта.

8. Старост.
На този етап от развитието на психиката се достига до интегритет,
който намира израз в увеличаваща се увереност на егото, в приемане на
уникалността на собствения живот, на хората, които са значими в него, в
приемане на отговорността за собствения живот, в ново отношение към
мъжете и жените. Старият /възрастният/ човек защитава с всички сили
достойнството на своя начин на живот. Той е носител на мъдростта и
традицията. Възможно е обаче да се достигне и до дълбоко разочарование
от живота, до нарастващо отчаяние
 Лора Бърк
Това, което отделя един възрастов период от друг е „перспективата
на жизнения цикъл” .Те са: развитието е през целия живот; то е
многомерно и многопластово; то е пластично; то е повлияно от
взаимодействащи си сили (биологични, исторически, социални и
културни). Л. Бърк отделя осем периода в психичното развитие на
човека.

1.Пренатален период. Той обхваща

времето от зачатието до раждането. След оплождането
едноклетъчният организъм се развива и се превръща в човешко
бебе. То притежава дадени му от природата способности да се
приспособява към живота в реална среда.

2. Младенчество и прохождане.
Това е времето от раждането до втората
година. През този период се извършват бурни промени с тялото и
мозъка (главно биологични промени). На тяхна основа се развиват
двигателни, перцептивни и интелектуални способности. Установяват
се трайни взаимоотношения с другите хора, главно възрастните,
които се грижат за детето.

3. Ранно детство – от две до шест години. Това са годините на

играта. Детето усъвършенства моторните си умения. Езикът и
мисленето се разширяват чувствително. Децата започват да
формират приятелства, наблюдават се прояви на нравственост в
поведението.
 4. Средно детство – от шест до единадесет години. Това са първите
училищни години и развитието на детето е свързано с
организираното обучение и включването на детето в него. Развиват
се главно уменията на грамотността, логическите мисловни процеси,
рефлексивните способности (разбирането на себе си),
нравствеността и приятелството. Значимо става членството в групата
на връстниците, постига се напредък в спортните способности.

5. Юношество – от единадесет до осемнадесет години. Децата

преминават през пубертета и достигат до сексуална зрялост, тялото
израства до размерите на тялото на възрастен човек. Мисленето
вече е абстрактно и прогностично. Училищните постижения са по-
осъзнати, целенасочени и по-сериозни. Юношите се насочват към
постигане на самостоятелност и независимост от собственото
семейство. Те се стремят да определят и личните си ценности.

6. Ранна зряла възраст. Младите хора (18-40 години) завършват

образование, започват работа и напускат родителското семейство.
Вниманието им е насочено към успешна професионална кариера,
установяване на трайна интимна връзка, създаване на собствено
семейство и отглеждане на деца. Възможно е и установяване на
собствен (друг) стил на живот, различен от културно установения.
7. Средна зряла възраст – от 40 до 65 години. Постига се връх в
кариерата, могат да се заемат лидерски позиции. Подпомага се
младото поколение (децата) да започне самостоятелен живот.
Оказва се помощ и на вече остаряващите родители. Осъзнава се все
по-ясно собствената смъртност.
 по-ясно собствената смъртност.

8. Късна зрялост – от 65 години до смъртта. Настъпва край на

професионалната кариера и се осъществява приспособяване към
пенсионирането. Намалява физическата сила на човека и здравето
му се влошава. Може да настъпи смърт на брачния партньор.
Възрастните хора все по-често разсъждават върху смисъла на
живота.