167466672637209

ламен Калчеб
: ш и ЗА ТРЕВОЖНОСТ
ДЕТСКА И ЮНОШЕСКА
ЪЗРАСТ
Пламен Калчев
СКАЛИ ЗА ТРЕВОЖНОСТ В
ДЕТСКА И Ю Н О Ш Е С К А
ВЪЗРАСТ
Част 1. Детска проявепа тревожност
София
2006
120800003392
Пламен Калчев, Скали за тревожност в детска и юношеска възраст.

Част I. Детска проявена тревожност
Рецензент: дон. д-р Иван Димитров
Copyright © Пламен Калчев, 2{)()6
Издателство „Изток-Занад", 2 0 0 6
ISBN-10 954-321-267-8
ISBN-13: 978-954-321 -267-5
Съдържание
увод
1. П О С Т А Н О В К А НА Н[ > ОБЛЕМА 15
2. К О Н С Т Р У И Р А Н Е НА Б Ъ Л Г А Р С К И Я В А Р И А Н Т
НА С К А Л А Т А 26
1.2. Е К С П Л О Р А Т О Р Е Н Ф А К Т О Р Е Н А Н А Л И З 28
1.2. К О Н Ф И Р М А Т О Р Е Н Ф А К Т О Р Е Н А Н А Л И З 40
3. Н А Д Е Ж Д Н О С Т 52
3.1. В Ъ Т Р Е Ш Н А С Ъ Г Л А С У В А Н О С Т 52
3.2. Т Е С Т - Р Е Т Е С Т Н А Д Е Ж Д Н О С Т 55
4. В А Л И Д Н О С Т 59
4 1 ТРЕВОЖНОСТ И СТРАХОВЕ 59
4.2. ТРЕВОЖНОСТ И ДЕПРЕСИЯ 86
4.3. О Б Щ А И ИЗПИТНА ТРЕВОЖНОСТ 110
4.4. ВРЪЗКИ С ВИДОВЕ ТРЕВОЖНОСТ 136
4.5. ВРЪЗКИ С БЕЗПОКОЙСТВА 140
5. Р А З Л И Ч И Я Н О ПОЛ И В Ъ З Р А С Т . Н О Р М И 143
6. С К А Л А ЗА Л Ъ Ж А 164
7. П Р О В Е Ж Д А Н Е НА И З С Л Е Д В А Н Е Т О И
И Н Т Е Р П Р Е Т А Ц И Я НА Р Е З У Л Т А Т И Т Е 196
7.1. П Р О В Е Ж Д А Н Е П А И З С Л Е Д В А Н Е Т О И И З Ч И С Л Я В А Н Е
ПА И Н Д И В И Д У А Л Н И Я БАЛ 196
7.2. И Н Т Е Р П Р Е Т А Ц И Я ПА Р Е З У Л Т А Т И Т Е 203
ЛИТЕРАТУРА 241
П Р И Л О Ж Е Н И Е А. П Р О Ф И Л Н А Б Л А Н К А 259
П Р И Л О Ж Е Н И Е Fi. Н О Р М А Т И В Н И Т А Б Л И Ц И 260
SUMMARY 267
Таблици
Таблица 1.1. Разпределение иа изследваните лица по пол и клас 25

Таблица 1.2. Разпределение на изследваните но пол в трите
възрастови групи 25
Таблица 2.1. Трудност на айтемите от скалата 27
Таблица 2.2. Експлораторен факторен анализ на RCMAS 32
Таблица 2.3. Индекси за степен на съответствие от конфирматорния
анализ на българската версия на RCMAS 41
Таблица 2.4. Конфирматореп факторен анализ на RCMAS 42
Таблица 3.1, Вътрешна съгласуваност на общия бал и скалите от
RCMAS 52
Таблица 3.2. Тест-ретест надеждност па обшия бал п скалите от
RCMAS 56
Таблица 3.3. Тест-ретест надеждност па обшия бал на RCMAS
в други изследвания 57
Таблица 4.1. Корелации г па Пирсън и парциални корелации па обшия
бал по RCMAS с обшия бал и скалите на FSSC-R 74
Таблица 4.2. Индекси за стенен па съответствие от конфирматорния
факторен анализ на равнище скали (RCMAS и FSSC-R) 76
Таблица 4.3. Ефекти па скалите за тревожност от RCMAS върху
скалите за страхове от FSSC-R ^'
Таблица 4.4. Единични корелации па Пирсън и парциални корелации
между скалите за тревожност (RCMAS, STAI) и
депресия (BDI) ^'
Таблица 4.5. Едипичнп корелации па Пирсън между RCMAS и други
себеонисателни скали за тревожност 92
Таблица 4.6. Единични корелации па Пирсън между обшия бал по
RCMAS и себеонисателни скали за депресия 96
Таблица 4.7. Единични корелации па Пирсън между скалите от
RCMAS и скали за депресия
Таблица 4.8. Съкратена 7-айтемпа версия Старк и Лорънт за оценка
на тревожност 99
Таблица 4.9. Айтеми от RCMAS, разпределени в три групи, в
съответствие с три компонентния модел ' "1
Таблица 4.10. Примерни айтеми от скалата за изпитна тревожност.
представени във формата, предложен от С. Хартър 120
7
Таблица 4.1 I. Корелации (г па Пирсън) ма детска проявена тревожност

( R C M A S ) със скалите о т въпросника за изпитна
тревожност 128
1 аолица 4 . 1 2 . Корелации на скали о т М С О Т с ревизираната детска
скала за проявена т р е в о ж н о с т ( R C M A S ) 136
Таблица 4 . 1 3 . Корелации м е ж д у броя и интензивността на
безпокойствата, о ц е н е н и чрез полуструктурирапото
интервю па У. Силвърмап, и видове тревожност 141
Таблица 5.1. Нормативни стойности на о б щ и я бал и скалите на R C M A S
по пол и възраст 144
Т абл ица 5.2. Дескриптивни характеристики (средни стойности и
стандартно отклонение) па R C M A S в различни културни
условия 159
Табл ица 5.3. Стандартна грешка на измерване 163
Таблица 6.1. Факторна матрица па айтемите за лъжа от R C M A S 166
Т а б л и ц а 6.2. Вътрешна съгласуваност па скалите за лъжа от R C M A S 16S
Таблица 6.3. Дескриптивни характеристики на скалата за лъжа 179
Таблица 6.4. Дескриптивни характеристики па скалата за лъжа в
различни културни условия 180
Таблица 6,5. Корелации (г па Пирсън) па скалата за лъжа с общия
бал за т р е в о ж н о с т ( R C M A S ) 182
Таблица 6.6. Корелации (г па Пирсън) на скалата за лъжа с общия
бал но R C M A S и със скалите па Снилбъргър за
тревожпост-черта ( S T A I ) и па Бек за депресия ( B D I ) 183
Таблица 6.7. О б о б щ а в а н е на аргументите в полза на д а д е н в и д
интерпретация па скалата за лъжа, с п о р е д връзките с
изследваните променливи 1S8
Таблица 7.1. Честотно разпределение, Т-оценки и кумулативни
проценти на скалата за лъжа във 2 . - 4 . клас 204
Таблица 7.2. Честотно разпределение, Т-оценки и кумулативни
проценти па скалата за лъжа в 5 . - 1 2 . клас 205
Таблица 7.3. Интервали на категоризиране на общия показател
(при стандартна оценка с Х=5(); SD=1()) и процент
случаи с п о р е д емпиричното разпределение 212
Таблица 7.4. Дескриптивни характеристики (средни стойности п
стандартно отклонение) на R C M A S в клинични
извадки о т д е ц а и ю н о ш и 226
Таблица 7,5. Честотно разпределение, процент случаи и кумулативни
проценти на 7-айтемната скала за тревожност на
Старк и Лоръпт при български ученици 233
Таблица 7,6, Интервали на д е ф инира не на резултатите по скалите
па R C M A S (при стандартни оценки с Х = 1 0 ; S D = 3 ) и
процент на лицата в съответната група 234
8 Таблици
Таблица 7.7. Единични корелации на Пирсън и парциални корелации

на Безпокойства и Социални притеснения (от RCMAS)
с генерализирана и със социална тревожност 238
Таблица Б. 1 Преобразуване на суровия общ бал в Т-оценки (Х=50;
SD=1{)) и кумулативни проценти 260
Таблица Б.2. Преобразуване на суровия бал по скалите за тревожност
в стандартни оценки (Х=10; SD=3) и кумулативни
проценти - О Б Щ О 261
Таблица Б.З. Преобразуване на суровия бал по скалите за тревожност
проценти - МОМЧЕТА 262
Таблица Б 4. Преобразуване на суровия бал по скалите за тревожност
проценти - МОМИЧЕТА 263
Диаграми
Диаграма 2.1. Последователност на отделянето на факторите в

рамките на екснлораторния анализ на R C M A S 40
Диаграма 2.2. Конфирматорен модел на R C M A S 43
Диаграма 4.1. Конфирматорни модели на взаимоотношенията
м е ж д у т р е в о ж н о с т ( о ц е н е н а с R C M A S ) и страхове
(оценени с FSSC-R) 77
Диаграма 4.2. Йерархичен конфирматорен модел на „Тревожност"
и „Страхове" с фактор о т втори р е д 80
Д и а г р а м а 4.3. Ефекти на скалите за т ре в о жно с т о т R C M A S върху
скалите за страхове о т F S S C - R 82
Д иаг рама 4.4. Конфирматорни модели на взаимоотношенията м е ж д у
т р е в о ж н о с т ( о ц е н е н а с R C M A S и S T A I ) и депресия
( о ц е н е н а с BDI) 106
Диаг рама 4.5. Йерархичен конфирматорен модел на взаимоотноше
нията м е ж д у т р е в о ж н о с т (оценена с R C M A S и STA1)
и депресия (оценена с BDI), с фактор о т втори р е д 107
Диаграма 4.6. Йерархичен конфирматорен модел ( М о д е л I) на
изпитна т р е в о ж н о с т с фактор о т втори р е д 123
Диаграма 4.7. Йерархичен конфирматорен модел ( М о д е л 2) на
изпитна т р е в о ж н о с т с два с фактора о т втори ред 124
Д и аг рама 4.8. Йерархичен конфирматорен модел ( М о д е л 3) на
изпитна т р е в о ж н о с т с фактор от втори р е д 126
Диаграма 4.9. Структурен модел ( М о д е л 1) за влиянието на о б щ а
тревожост, възприемана компетентност в учебната
д е й н о с т и неувереност върху тревожните реакции
преди и но време на изпитване ]31
Диаграма 4 . 1 0 . Структурен модел ( М о д е л 2) за влиянието на компо
нентите на о б щ а тревожност, възприемана компетент
ност в учебната д е й н о с т и неувереност върху тревожни
те реакции преди и по време на изпитване 133
Диаграма 4 . 1 1 . Структурен модел ( М о д е л 3) за влиянието на компо
нентите на о б щ а тревожност, отдалечени безпокойства,
възприемана компетентност в учебната д е й н о с т н
неувереност върху тревожните реакции но време на
изпитване 134
10 Диаграми
Диаг рама 4.12. Структурен модел (Модел 4) с медиаторна роля на

Отдалечени безпокойства върху Тревожност при
изпитване 135
Диаграма 4.13. Еднофакторен конфирматорен модел на скалите от
RCMAS и МСОТ 139
Диаграма 4.14. Двуфакторен конфирматорен модел на скалите от
RCMAS и МСОТ. Стандартизирано решение 139
Диаграма 5.1 Разпределение на изследваните липа нол в трите
Диаграма 5.2. Честотно разпределение на общия бал на RCMAS 145
Диаграма 5.3. Равнище на тревожност по скалите на RCMAS при
момчетата и момичетата 146
Диаграма 5.4. Равнище на тревожност (общ бал RCMAS) при
момчетата и момичетата в трите възрастови групи 146
Диаграма 5.5. Равнище на Безпокойства и Нервност при
момчетата и момичетата в трите възрастови групи 154
Диаграма 5.6 Равнище на Физиологични реакции и Социални
притеснения при момчетата и момичетата в трите
Диаграма 6.1. Равнище на скалата Л ъ ж а при момчетата и
момичетата в трите възрастови групи 179
Диаг рама 6.2. Честотно разпределение на бала по скалата Лъ^жу/
в трите възрастови групи 1^9
Диаграма 6.3. Процент на положителните отговори на аитемите от
скалата У/ълса от RCMAS в трите възрастови групи 190
Диаграма 6.4. Равнище и л Л ь ж а I » Л ъ ж а 2 при момчетата и
момичетата в трите възрастови групи 195
Упод
Оценката на тревожността в училищна възраст е актуален из

следователски и практически проблем. От една страна, тревожни
те разстройства са сред най-често срещаните форми на психопа-
тология при децата и юношите - между 6 и 18% (7,5% на I 1 и
10,7% на 15 години [Schroeder & Gordon, 2002]) и сериозно разст
ройват взаимоотношенията, ученето и всекидневното функционира
не. Тъй като относително по-рядко се съчетават с поведенчески
проблеми (агресия, деструктивно поведение), те в много случаи
остават недиагностицирани - родителите са склонни да оценяват
„послушното" и „предпазливо" детско поведение като проява на
„зрялост", без да си дават сметка за истинския характер на пре
живяванията и лежащите в основата им причини.
O r друга страна, тревожността и страховете са нормална и неиз
бежна част на опита и, макар повлияни от възрастовите особености,
сблъсъка със задачите на развитието, временните стресори и проб
леми, играят адаптивна функция във всекидневието. От тази гледна
точка психологичната им диагностика е истинско предизвикателст
во за специалистите и изисква адекватни инструменти за различава
не на сериозните (патологични) симптоми от преходните (включи
телно възрастови) прояви (Myers & Winters, 2002).
За оценката на тревожността широко приложение намират
самоописателпите методи и, в частност, стандартизираните само-
оценъчни скали (Langley et al., 2002; Myers & Winters, 2002). Ако
използването па самоописателния подход за оценка на „екстерна-
лизирапитс" проблеми на развитието (агресия, противопоставяне,
асоциални прояви) с основание се смята за проблематично, заяве
ните от децата симптоми на „интернализирани" проблеми (тре
вожност, страхове, депресия) са по-надежден и валиден източник
в сравнение с данните от родителите и учителите (Barkley et al.,
1999; Reynolds & Kamphaus, 1992). Някои от симптомите на тре
вожността при децата (например отказът да се ходи на училище)
/ / . К А Л Ч Е В , С К А Л И ЗА Т Р Е В О Ж Н О С Т . .
могат да се наблюдават директно, но други са достъпни единстве

но чрез самонаблюдение. Ето защо самоонисателните методи,
позволяващи на детето да сподели за своя вътрешен, „скрит" пси
хичен опит, широко се използват както в клиничната, така и в из
следователската практика. Прилагането им не е свързано със
сложни процедури, не изисква значителен разход на време и
средства, но позволява да се обхванат важни аспекти на тревож-
ността от субективна гледна точка. Поради тази причина само
онисателните скали са подходящ инструмент за начална оценка
на проблема (March et al., 1997).
Настоящата монография продължава работата върху оценката
на ,,интернализпраните" проблеми на развитието (Калчев, 2005а),
като представя българската адаптация на едни от най-популярни
те и често използвани самоописателни инструменти: ревизирана
та детска скала за проявена тревожност {Revised Children's Mani
fest Anxiety Secde [Reynolds & Richmond, 1978]).
• Първа глава описва накратко историята на създаването на

метода и основанията за широкото му приложение.
• Втора глава представя структурата на скалата в български
условия, анализирана на два етапа върху независими из
вадки - чрез експлораторен и копфирматорен факторен
анализ. Заедно с трите оригинални компонента {Безпокойс
тва, Социални притеснения и Физиологични реакции) се
обосновава наличието и на четвърти, специфичен за бъл
гарската извадка фактор - Нервност (напрегнатост).
• В трета глава се анализират данните за надеждността на
инструмента - вътрешна съгласуваност и тест-ретест на
деждност.
• R четвърта глава подробно се обсъжда валидността на
скалата в български условия чрез анализ на връзките с ви
довете тревожност, страхове, безпокойства и депресия.
• Пета глава представя нормативните стойности, различията
по пол и възраст, както и други психометрични данни, необ
ходими за използване па метода. Нормативната извадка обх
ваща 1774 лица (ученици от 2. д о 12. клас; 874 момчета
[49,3%] и 900 момичета [50,7%]). Емпиричният материал е
събиран в рамките на 10 години (от 1996 г.) с решаващото
Увод 13
участие иа студенти психолози в рамките ма специализацията

по Психология па развитието (СУ „Св. Климент Охридски"),
като са използвани данните и дипломните работи, разработе
ни под ръководството на автора1.
• Шеста глава е посветена на проблема за оценката на нева
лидните протоколи. Представен е опит за емпиричен ана
лиз на факторите, детерминиращи високия бал по скалата
за лъжа, чиято интерпретация не е еднозначна и поражда
редица въпроси относно възможностите за допълнителна
оценката на индивидуалните резултати.
• Седма глава описва процеса на провеждане на диагностично
то изследване, процедурите па изчисляване и трансформация
на индивидуалния бал, както и интерпретацията на получе
ните резултати, включително на категориално равнище. Съ
ществено място е отделено на функциите, с който методът
може да се използва - като скринингов инструмент или до
пълнително средство, подпомагащо диагностичното заклю
чение.
• В приложението към работата са представени таблици за
преобразуване на суровите данни за общия бал и отделните
скали в стандартни оценки и кумулативни проценти. Нор
мите са диференцирани и но пол па базата па статистически
критерии.
I юсочената последователност па изложението не е типична за
практическите ръководства от този вид. По традиция в тях първо
се описват методът и процедурите за провеждане на изследването
и интерпретацията на данните, а след това - детайлите в констру
ирането и психометричните характеристики. В случая по-различ
ният подход (и представената в първите пет глави в значителен
обем „техническа" информация и статистически анализи) се на
лага от необходимостта читателят да си създаде досталъчно адек
ватна представа както за възможностите, така и за ограниченията
на представения инструмент.
1
Изказвам искрената си благ одарност иа всички колеги, помогнали в съби
рането на първичните протоколи. Вез тяхната помощ българската адаптация на
скалата нс би била възможна.
14 / / . К А Л Ч Е В , С К А Л И ЗА Т Р Е В О Ж Н О С Т . .
Настоящата публикация не съдържа пълното описание на ска

лата (всички включени в пея айтеми). Публикуването на въпросника
в книга, чието разпространение не подлежи на контрол, е непрофе
сионално и е предпоставка за дискредитиране на възможности на
инструмента. С необходимата базови и специализирана подготовка
по психология па развитието, психометрия и психодиагностика оба
че притежателите на настоящото ръководство могат да прилагат
метода за изследователски цели. За същите цели се допуска и изпол
зването на метода от студенти, по под ръководството на квалифици
ран преподавател. Потребителите с необходимата подготовка могат
I
да получат пълното описание на скалата от автора .
Настоящата монография е първата част от по-обща разработ
ка за оценка на тревожността и страховете в детска и юношеска
възраст. Във втората част на изследването ще бъдат представени
скали за оценка на социална тревожност, изпитна тревожност и
страхове.
1
За контакти: София. бул. „Цар Освободител" № 15, Софийски университет
"Св. Климент Охридски", катедра но Обща, експериментална и генетична пси
хология, етаж 3, каб. 49; тел. 9 3 0 8 240, e-mail: ppkalchcv@yahoo.com.
1.
Постановка на проблема
Ревизираната детска скала за проявена тревожност (Revised

Children's Manifest Anxiety Scale [Reynolds & Richmond, 1978; Rey
nolds & Paget, 1981]) е сред най-популярните и често използвани
самоописателни методи за оценка на проблема в детска възраст. Ин
струментът намира приложение в масови, скринингови проучвания
(Laurent et al, 1994; Dierker et al., 2001), като допълнително средство
за диаг ностични заключения (напр. King et al., 2000; Kendall et al.,
2001; Carr, 2004; Kearney & Silverman, 1990), за оценка на ефекта от
терапията на тревожните разстройства (например Cartwright-Hatton
et al., 2004; Kearney & Siverman, 1990), за изследователски и при
ложни цели (Boyd & Gullone, 1997; Lonigan et al., 1999; Chorpita et
al., 2(XX); Taghavi et al., 2003), включително за валидизирапе на нови
инструменти (March et al., 1997; Gullone et al., 2000; Muris at al.,
2003b).
Скалата на C. Рейнолдс и Б. Ричмънд (Reynolds & Richmond,
1978), означавана по-долу в текста с популярното съкращение
R C M A S , е преработен вариант на скалата за проявена тревожност
( С М A S , Castaneda et al, 1956) , която на свой ред е детска версия
на въпросника на Тейлър за възрастни". Няколко години след
публикуването на скалата на Тейлър (1953), през 1956 г., Каста-
неда, Маккандлсс и 11алермо публикуват версия, предназначена
за деца. Инструментът бързо придобива популярност и за период
от двадесет години са публикувани над 100 научни статии в опит
д а с е дефинира по-точно природата на проявената тревожност в
детска възраст и взаимоотношенията й с когнитивни, афективни и
1
Български вариант ма C M A S , основан на руската всрсия (Л. Прихожан), с
представен » Александрова (2000).
2
Въпросникът па Тейлър е разработен на базата на айтеми от Многофазния
личностен въпросник Минесота (MMPI) с цел идентифициране па лица с хро
нични тревожни реакции (за критичен анализ на метода и конструирането па
българския вариант на скалата па Гейлър вж. Паспаланов, Щетински, 1980;
I Цетипски, Паспаланов, 1980).
други променливи, включително равнището на постижения

(Reynolds & Richmond, 1978). Въпреки популярността на скалата,
ревизирането й се налага поради няколко основни причини (Rey
nolds & Richmond, 1978):
• Според оценките на експертите тя не обхваща достатъчно

пълно областите на детска тревожност.
• 11якои формулировки се оказват прекалено трудни за деца
т а от начална у ч и л и щ н а възраст, с обучителни трудности
или със забавено развитие (а това обикновено са групи, в
които оценката на тревожността е особено важна).
• С а м о 12 о т 42-та айтема на C M AS отговарят на критериите
за трудност в интервала 0 , 3 0 - 0 , 7 0 и минимална стойност
на бисериалната корелация със сумата от останалите приз
наци поне о т 0,30.
• Инструментът е твърде дълъг, което налага съкращаване
на част о т айтемите, без това д а се отрази на нсихометрич-
ните му характеристики.
Необходимостта от разработване на нова версия се диктува и
от факта, че скалата на Кастанеда и съавтори е предназначена за
тесен възрастов диапазон ( 4 - 6 клас), а с ъ щ о така не позволява
оценка и на равнище (под)скали, т.е. не отразява многомерния
характер на конструкта.
Процедура на конструиране на R C M A S . Оригиналната из

вадка, върху която е разработена ревизираната версия, е сравни
телно малка по обем - 329 ученика о т 1. д о 12. клас, като вътреш
ната съгласуваност е проверена и върху независима извадка о т
167 ученика о т 2. д о I I . клас. Предварително група от клиницис-
ти и опитни учители правят преглед на CMAS и потенциалните
области па тревожност, които не са отразени в първоначалните
айтеми. Като резултат о т анализа частично са коригирани някои
от оригиналните айтеми и са предложени 20 допълнителни приз
нака (по този начин броят на айтемите нараства д о 73 - 42 първо
начални айтема за тревожност о т CMAS, 20 нови айтема за тре
вожност и 11, формиращи скала за лъжа). С л е д това всички въп
роси са подложени на експертна оценка о т гледна точка на фор
мулировките и достъпността на съдържанието за ученици о т на
чалното училище. Скалата е означена с по-неутралното название
Постановка иа проблема 17
„Какво мисля и чувствам?". При провеждане иа изследването в 1.

и 2. клас въпросите се четат иа глас иа децата, а от 3. клас те ра
ботят самостоятелно. Отговорите се дават с помощта на дихотом-
на скала: „Да" и „Не".
Ii съответствие с приетите критерии всички аитеми за тревож
ност, които не отговарят на изискването за трудност (в интервала
0,30-0,70) и минимална стойност на бисериална корелация (>0,40)
са елиминирани (общо 34 айтема). Формираната по този начин реви
зирана скала включва 28 признака за тревожност (от тях 25 произли
зат от CMAS, а 3 са нови). От първоначалната скала за лъжа са отс
транени два айтема, които; (а) корелират със скалата за тревожност
на равнище г>0,30; (б) не корелират с останалите айтеми за лъжа, и
съответно тя се формира от 9 признака. Вътрешната съгласуваност
на скалата за тревожност (коефициент на Кюдър-Ричардсън) е 0,83,
а във втората независима извадка - 0,85. Данни за надеждността на
скалата за лъжа в посоченото изследване не са публикувани, но тя
корелира положително, макар и слабо с равнището на тревожност (г
па 11ирсъп 0,15; р<0,()1).
Данните от това първо изследване (Reynolds & Richmond,
1978) свидетелстват за но-висок бал но тревожност при момиче
тата, по за отсъствие на значими възрастови различия, въпреки
понижаването на равнището д о 7. клас, последвано от слабо изра
зена тенденция на покачване (отсъствието на статистически зна
чими различия вероятно се обуславя и от малкия обем на извад
ките в отделните възрастови групи). По скалата за лъжа резулта
тите на момчетата и момичетата пс се различават. С пай-висок
резултат са учениците от 1. клас, но като цяло е налице тенденция
за нелинейна връзка: понижаване д о 7. клас, последвано от пови
шаване в по-късните юношески години.
Първите данни за тест-ретсст надеждността на скалата могат
да се определят като задоволителни: стойността на г на Пирсън
(0,68), получена през интервал от 9 месеца, върху 534 деца от 4 -
6. клас, потвърждават времевата стабилност па оценката (Rey
nolds, 1981).
Факторната структура на RCMAS, анализирана последовател по
в две изследвания (Reynolds & Richmond, 1979; Reynolds & Paget,
1981) - в първия случай върху 329 деца, а във втория - в голяма
извадка от 4972 лица от 6 д о 19 г., по метода па главните фактори и
Наримакс ротация, свидетелс 1 ||||| 1 || |||||1 1
120800003392
фактора за тревожност и два фактора за лъжа. Свързаните с тревож-

иоетга фактори се означават както следва (Reynolds & Paget, 1981):
(а) Фшиологичии реакции (физиологичен фактор - оценява
биологичните корелати на тревожността, включително проблеми
със съня, трудности с дишането, свиване на стомаха) - общо 10
айтема, от който с най високи тегла:
• I ющем сънувам кошмари (с факторно тегло 0,49).
• Вечер трудно заспивам (0,45).
• Когато съм притеснен, често ме свива стомахът (0,43).
(б) Безпокоиства/свръхчувствителиост (прекомерни, пред
метно неопределени безпокойства и „външен натиск") - 1 1 айте
ма, от които с най-високи тегла;
• Тревожа се какво ще се случи в бъдеще (0,61).
• Често се безпокоя дали няма да ми се случи нещо лошо
(0,49).
• Безпокои ме какво мислят другите за мен (0.47).
(в) Концентрация (социални притеснения, проблеми с внима
нието)1 - 7 айтема, от които с най-високи тегла:
• Другите са по-щастливи от мен (0,50).
• Мисля, че другите не харесват начина, по който върша
нещата (0,47).
• Изглежда, много хора са против мен (0,43).
Освен трите посочени фактора наличието на голям първи гла
вен фактор (обясняваш 52% от дисперсията) позволява общият
бал от 28-те тревожни айтеми да се интерпретира като „Обща
тревожност" (по аналогия с фактор g при оценка на интелигент
ността). Всички тревожни айтеми са със значими тегла по този
фактор, вариращи от 0,29 д о 0,58 в общата извадка (Reynolds &
Paget, 1981). Резултатите от факторния анализ са съгласувани по
пол и по расов признак.
Факторният анализ разделя екютата за лъжа на два компонен
та, но вторият се формира от три „проблематични", отрицателно
1
Директното тълкуване па термина потенциално създава възможност за обърк
ване. Скалата съдържа само елин признак за проблеми с вниманието ( Л е с н о се
райзеейвам в час"), като съдържанието на останалите характеризира социалния кон
текст па взаимоотношенията - социално сравнение и притеснения по повод реакци
ите на другите. Затова в по-късните публикации факторът се означава и като „Соци
ални притеснения/концентрация" (Social concerns/concentration).
!locnumoHKii ни проблема 19
формулирани айтеми (напр. „Никога не лъжа"), което потенциал

но поражда объркване при отговорите ,,Да" и „Пе", о с о б е н о в по-
малките възрастови групи. От тази гледна точка отделянето на
втория фактор за лъжа м о ж е д а с е дължи не на съдържанието на
признаците, а на тяхната формулировка (Reynolds & Paget, 1981).
С л е д публикуването на R C M A S за д в е десетилетия е натру
пан значителен о б е м от данни, потвърждаващи надеждността и
валидността на метода (вж. кратък о б з о р в Myers & Winters,
2002)', като инструментът е апробирап в Германия (Boehnke et al.,
1986), Уругвай (Richmond et al., 1988), Испания (Ferrando, 1994).
Канада (c френскосзична извадка; Turgeon & Chartrand, 2003) и
др. Скалата бързо става популярна и с е превръща в един от най-
често използваните методи за оценка на тревожността в детска
възраст. За това несъмнено допринасят не само добрите психо-
метрични характеристики, но и фактът, че R C M A S е лесен и ико
номичен за използване.
Независимо от популярността и широкото разпространение
на скалата, възниква въпросът доколко адекватен за оценката на
тревожността може д а е инструмент, чийто изходни айтеми са
формулирани преди значителен период о т време. Основният
проблем е пе в това, че R C M A S , както и другият популярен инст
румент о т този тип - детската версия на скалата на Спилбъргър
(STAIC, Spielberger et al., 1973) са разработвани като детски вер
сии на използвани за оценка па възрастни въпросници, а доколко
съдържанието им отговаря на концептуализациите на тревож
ността и тревожните разстройства, дефинирани в съвременните
класификационни системи (MKIi-K), 1992; I)SM-1V, 1994) 2 .
През 90-те години па миналия век са публикувани няколко
пови инструмента о т друг тип - многомерни скали за оценка па
широк кръг от тревожна симптоматика в детска и юношеска въз
раст. М е ж д у тях са: скалата па Д . Марч и съавтори (Multidimen
si o n al Anxeity Scale f o r Children - M A S C [March, et al., 1997]), ска-
1
Някои от получените резултати me бъдат прелставени по-подробно при
сравнителния анализ па получените с българската версия резултати (глава 2).
2
М е ж д у н а р о д н а класификация на болестите (МК1>-10), Психични и пове
д е н ч е с к и разстройства (1992). С : Национален център за комплексно изследване
па човека; American Psychiatric Association (1994). Diagnostic a n d Statistical
Manual o f Mental Disorders (4lh cd ) (DSM-IV). Washington, DC: Author. По-долу
в текста позоваването па посочените два източника за краткост ще бъде пред
ставяно като МКБ-10 и DSM-IV.
20 / / . К А Л Ч Е В , С К А Л И ЗА Т Р Е В О Ж Н О С Т . . .
лата ма Б. Бирмаер и съавори {Screen f o r C h i l d Anxiety Related

Emotional D i s o r d e r s - S C A R E D [Birmaher et al., 1997], както и ре
визираната по-късно версия - S C A R E D - R [Muris & Steerneman,
2001]); скалата на С. Сненс (Spence Children's Anxiety Scale -
S C A S (Spence, 1998]) и но-късните й адаптации (например Muris
et al., 2002a).
Скалата на Д. Марч и съавтори ( M A S C ) първоначално е кон
струирана с идеята д а отразява четирите вида симптоми на тре
вожността - емоционални, когнитивни, соматични (физиологич
ни) и поведенчески, но емпирично потвърдената 4-факторна
структура не съответства на предварителните очаквания (March et
al., 1997) (от гледна точка на дефинираните в DSM-1V диагнос
тични критерии M A S C оценява д в е тревожни разстройства: соци
ална тревожност и т р е в о ж н о с т о т р а з д я л а , а общият бал но
скалата с е приема за показател на г ен ер а л и з ирана тревожност
([Myers & Winters, 2002]). Разработването на другите два инстру
мента - S C A R E ! ) и S C A S - с е базира на диагностичните крите
рии в D S M - I V , т.е. те директно са предназначени за оценка на
тревожните разстройства в детска и ю н о ш е с к а възраст в съответ
ствие с доминиращите съвременни представи за тяхната класи
фикация 1 .
Прегледът на съдържанието на R C M A S показва, че заедно със
симптомите на тревожността скалата съдържа и „неспецифични"
признаци на настроение, внимание и др. Освен това методът оче
видно не покрива представените в МКБ-10 (1992) и в DSM-1V (1994)
симптоми за тревожни разстройства и като цяло не разграничава в
достатъчна степен както видовете тревожни разстройства, така и
тревожните разстройства от другите форми на психопатология, в
частност депресия и хинерактивност с дефицит на внимание (силни
те корелации с депресивни скали са основание да с е допусне, че
RCMAS оценява по-скоро общия емоционален дистрес, характерен
и за тревожността, и за депресията (Perrin & Last, 1992; Dierker et al,
2001; Saavedra & Silwerman, 2002; Myers & Winters, 2002). Въз осно
ва на тези данни К. Майерс и Н. Уинтърс заключават, че оценявани
ят от RCMAS конструкт не е достатъчно ясен, а дихотомният фор
мат на отговорите допълнително намалява чувствителността, особе-
1
За подобен, конструиран у нас, многомерен метод за оценка, базирам ма
критериите ма DSM-IV. вж. Калчев (2005а).
Постановки на проблема 21
но при оценка на ефекта от третирането. Затова, „въпреки че все още

е ншроко използван, RCMAS е изместван от по-нови скали" (Myers
& Winters, 2002, p. 647).
Подобен извод, на практика поставящ под съмнение изпол
зването па „традиционните" инструменти (от типа на RCMAS и
STAIC) за сметка па „новите" скали за тревожност обаче, е обект
па критика от Л. Селигман и съавтори (Seligman et al., 2004). За
разлика от „описателния" преглед на Майерс и Уингьрс мета-
теоретичният, количествен обзор на Селигман и съавтори показ
ва, че RCMAS различава по-добре деца и юноши с тревожни раз
стройства срещу такива без разстройства, но при сравняването на
деца/юноши с тревожни разстройства срещу други форми па пси-
хопатология картината е смесена; инструментът може да е поле
зен при различаването на тревожни от екстернализирани разст
ройства, по не и при различаване на тревожни от афективни раз
стройства (Seligman et al., 2004)'.
О т тази гледна точка не методът сам по себе си, а непознава
нето или надценяването на неговите възможности крият риск от
неправилна интерпретация. Употребата на RCMAS в течение па
повече от двадесет години показва, че той е полезен за практиката
инструмент, който в рамките 10-15 минути, в условията на г ру
пово изследване дава възможност за ефективно оценяване на тре
вожността в широк възрастов диапазон. В частност RCMAS е
особено подходящ за масови, скринпнгови проучвания в училище
(Laurent et al., 1994).
Превод на българския вариант на теста. Оригиналните ай-

теми на RCMAS са преведени от Ж. Балев и П. Калчев (два неза
висими варианта), след което формулировките са обсъждани до
постигане на съгласие. Поради отсъствието на консенсус, два от
айтемите (№ 2 и № 10) са представени в изходната версия с дуб
лиращи форми (напр. № 2: „Изнервям се, когато нещата не вър
вят" и „Ядосвам се, когато не става това, което искам").
I юдготовката на първоначалния вариант изисква да се обсъ
дят два допълнителни въпроса, свързани с необходимостта от фор
мулиране па „резервни" айтеми и използвания дихотомен формат
па отговори.
' Данните от подобен тип изследвания ine бъдат представени по-подробно в

седма глава, § 7.2 - Интерпретация на резултатите.
Т> II. К А Л Ч Е В , С К А Л И М ТРЕВОЖНОСТ.
11рактиката обикновено свидетелства за ползата от включване

на допълнителни признаци, потенциално полезни за заместване на
отпаднали оригинални айтеми. Тъй като са налице данни за инвари-
антността на структурата на R C M A S в изследвания с американски,
германски и уругвайски ученици (Reynolds & Paget, 1981; Boehnke el
al., 1986; Fenando, 1994)' обаче, има основания да с е допусне, че ре
зултатите у нас също ще възпроизведат трите основни фактора в
скалата. Ето защо б е ш е предпочетено скалата да не се удължава с
допълнителни айтеми. От тази гледна точка изходният вариант на
метода включва 39 признака, от които 3 0 айтема за тревожност (две
дублиращи формулировки) и 9 за лъжа.
Вторият съществен въпрос е свързан с използването на ори
гиналния д и х о т о м е н вариант („Да/Не") за отговори срещу но-
понулярния „Ликертов" формат. В съвременните психологични
въпросници преобладава 4 - или 5-степенната Ликертова скала,
докато „по-старите" инструменти по традиция ползват дихотом-
ната форма. Приема се, включително и на базата на симулацион-
ни изследвания (Ciccheti et al., 1985), че Ликертовият формат оси
гурява по-високо равнище на н а д е ж д н о с т при един и същ брой
признаци. Освен това изследваните липа обикновено оценяват
дихотомния формат като по-неточен и по-неясен и заявяват пред
почитание към наличието на няколко категории за отговор (вж.
о б з о р по проблема в Clark & Watson, 1995; Preston & Colnian,
2000).
От друга страна, преимуществата на Ликертовия формат не
винаги с е потвърждават. Например в изследването на Престън и
Коулмън (Preston & Colman, 2 0 0 0 ) данните за ретест надеждност
та, вътрешната съгласуваност и дискриминативната сила на 2-, 3-
и 4-степенните скали принципно не с е различават (тенденции за
повишаване на тест-ретест надеждността и дискриминативната
сила с е наблюдават при пет и повече категории [Preston & Col
man, 2000, pp. 6 - 7 ] ) .
Използването на дихотомния формат е проблематично при
подчертана асиметрия на отговорите, влияеща върху силата на
корелационните връзки, но при други равни условия изследвано
то лице отговаря на по-голям брой въпроси за е д н о и също време
1
По-късни изследвания също свидетелстват в полза на трифакторната
структура на RCMAS (нанр. в канадска френскоезична извадка - Turgeon Л:
Chartrand, 2003; вж. но-нодробно втора глава).
Постановка и а проСиема 23
(в условията иа ограничено време дихотомията осигурява повече

информация). По принцип дихотомията и Ликертовият формат
водят д о много сходни и силно корелирани резултати, т.е. нито
един о т вариантите няма безусловно преимущество, но е препо
ръчително реакциите на респондентите предварително да се оце
нят в пилотно изследване (Clark & Watson, 1995). В конкретния
случай трябва д а се има предвид и фактът, че RCMAS е широко
използван за междукултурни изследвания и промяната във фор
мата на отговори би затруднила сравнителния анализ със значи
телния обем по-рано получени данни. Освен това, тъй като при
конструирането на оригиналния вариант са подбирани айтеми с
трудност в границите 0,30-0,70 (вж. по-горе, Reynolds &
Richmond, 1978), не би трябвало д а се очаква силна асиметрия в
разпределението и на българските данни. На последно място, от
съществено значение е и възрастовият диапазон на приложение
на скалата - включително и с деца о т начална училищна възраст,
при които по-простият „Да/Не" формат би имал преимущество
(Reynolds & Kamphaus, 1992)'.
Накратко, въз основа на посочените съображения беше решено
да не се променя оригиналният дихотомен вариант на отговори.
Допълнителен въпрос обаче е свързан с означаването на двата по
люса - „Да/Не" в оригиналната версия. Изкушението тук е вместо
тях да се използват категориите „Вярно/Невярно" - вариант, който
вероятно би породил по-малко объркване при отговорите на въпро
си с двойно отрицание (например „Никога не лъжа"), особено при
по-малките деца.
В RCMAS са налице общо три такива въпроса, принадлежащи
към скалата за лъжа. Проблемът с отрицателните формулировки сс
оказва актуален не само в англоезичния, но и във френскоезичния
вариант, в който, въпреки предварителните инструкции как да се
отговаря на този тип въпроси, отново се появява вторият, потенци
ално изкуствен фактор за лъжа (Turgeon & Chartrand, 2003). Въпреки
f 1
Показателно с, че в сравнение с RCMAS в разработената по-късно Пове
денческа система за оценка на деца (Behavioral Assessment System f o r Children
| H A S C , R e y n o l d s & Kamphaus, 1992)) при рейтинговите оценки на учителите и
родителите се използва 4-степенна честотна скала, но при самоописателния
вариант е предпочетен дихотомен вариант за отговори. Това едва ли е изненад
ващо, като сс има предвид, че основният автор на RCMAS С. Рейнолдс е и осно
вен автор на B A S C (т.е. мри разработването на втория метод вероятно е използ
ван опитът от прилагането на RCMAS).
това, за да се съхрани оригиналният вариант на скалата, и в българс

кото изследване е предпочетен първоначалният дихотомен формат
за отговори („Да/Не").
Изследвани лица
Емпиричният материал е събиран в рамките на д е с е т години
(от 1996 г.) и обхваща о б щ о 2 1 1 2 ученици о т 2. д о 12. клас (на
възраст 8 - 1 8 г.). Участието на автора в събирането на протоколи
те е ограничено (приблизително 3 5 0 липа). Основната част е съб
рана с помощта па студенти психолози в рамките па специализа
цията по Психология па развитието ( С У „Св. Климент Охридс
ки"), а също като част от данните на три дипломни работи, разра
ботени под ръководството на автора: К. Драгиева (1998; брой на
протоколите с R C M A S - 107), Ц. Кацарска (2006; N = 1 0 9 ) и Пър
ванова (2006, N = 1 2 0 ) . През 2 0 0 6 г. протоколите са събирани из
бирателно, за д а с е балансира извадката по пол и по възраст; 77
протокола са получени от П. Дерманова, психолог в ПСОУ „Со
фия", и 198 - о т С. Ашканова, психолог в 3 2 СОУ, София 1 .
120 о т протоколите о т 4. клас (I Гьрванова, 2 0 0 6 ) са събрани на
един по-късен етап о т изследването и бяха използвани при оцен
ката на надеждността и валидността па скалата, както и при из
числяване па нормативните стойности (трета-пета глава), по не и
при конструирането на българския вариант па R C M A S. Преди
факторните анализи, о т останалите данни ( 1 9 9 2 лица);
1. Бяха отстранени всички непълни протоколи или протоколи
с „двойни" отговори. Броят им е относително голям (9,85%), но
въпреки това б е ш е предпочетен радикалният вариант на елими
ниране, вместо приписване на стойности (на пропуснатите айте-
ми). Освен това честотният анализ на пропуските не разкрива
ясна тенденция за влияние на съдържанието.
2. Бяха изключени и протоколите с неозначен пол. От една стра
на, техният брой е ограничен (1,85%]), а о т друга, полът е потен
циално значима модерираща променлива при оценката на тревож
ността.
1
Благодаря па всички, помогнали в събирането иа емпиричния материал, и
същевременно се извинявам на колегите студенти от специалност Психология,
чийто принос е решават, но поради отсъствието на точна документация изчер
пателният списък на участниците не м о ж е д а бъде възпроизведен.
Постановка иа проблема 25
3. С цел по-доброто балансиране по пол по случаен път бяха

отстранени 15 о т протоколите па момичетата в 4. клас и 76 от
протоколите о т 9. клас.
Разпределението па редуцираната по този начин извадка
(N=1654), върху която са и з в ъ р т е н и факторните анализи на
R C M A S , е представено в Таблица 1.1.
Таблица 1.1. Разпределение на изследваните лица по пол и клас

2 3. 4, 5. 6. 7, 8. 9. 10. 11 12 Об
клас. клас клас клас клас клас клас клас клас клас клас що
Момчета 20 31 109 131 83 157 71 80 64 16 48 810
Момичета 26 24 135 130 73 165 82 84 67 34 24 844
Общо 46 55 244 261 156 322 153 164 121 50 72 1654
Тъй като анализите бяха осъществени в три възрастови групи:

2.-4., 5.-8. и 9.-12. клас, таблица 1.2 представя разпределението
о б щ о за трите групи.
Таблица 1.2. Разпределение па изследваните по пол в трите въз
растови I руни
2.-4. 5.-8. 9-12.
Общо
клас. клас клас
Момчета 160 442 208 810
Момичета 185 450 209 844
Обшо 345 892 417 1654
Тези данни показват, че цялата извадка е балансирана по пол

- 4 9 % момчета и 51% момичета, по във възрастов план преобла
дават лица о т „ранното юношество" (5.-8. клас, 53,9%), докато
броят на учениците в „начална училищна" и „късна юношеска"
възраст е по-малък - съответно 20,9% и 25,2%. Освен това в „на
чална училищна" възраст доминират учениците от 4. клас, докато
в „късно юношество" - тези о т 9. и 10. клас.
2.
Конструиране на българския вариант
на скалата
Трудност па антсм и те
В Таблица 2.1 е представена „трудността" на айтемите от
R C M A S - относителният дял на лицата с положителен отговор.
Съгласно тези дапни трудността на 17 от айтемите за тревож
ност (61%) е в границите на интервала о т 0,30-0,70, приет за допус
тим от авторите на скалата (Ryenolds & Richmond, 1978); всички
останали са със стойности под 0,30 (от които един - под 0,20). Тъй
като инструментът е разработван при критерий за трудност на айте
мите в интервала 0,30-0,70 (Reynolds & Richmond, 1978), резултати
те показват, че българските деца по-рядко отбелязват признаците па
тревожност, което подсказва и по-ниска средна стойност по скалата.
Подобни различия могат да се дължат па формулировката на айте
мите в българския вариант, но и да са индикатор на междукултурни
различия (вж. по-подробно в пета глава, ,,1 юрми", в която получени
те у нас резултати са обсъдени в сравнителен план). Данните и от
други изследвания свидетелстват за по-ниски равнища или за по-
широк диапазон на трудност. Например резултатите с немски уче-
пици (303 деца от 2.-6. клас) показват средно 0,10 по-ниско равнище
на трудност (Boehnke et al., 1986)'; трудността па мнозинството ай-
теми в испанската версия (1438 деца о т начална училищна възраст
1
Посочената стойност (0,10), цитирана в работата па Бьонкс и съавтори
(Boehnke el al., 1986), се отнася ло всички айтеми (за тревожност и лъжа). Ако се
изчислят данните само за айтемите за тревожност, разликата е 0,1339 (за немските
ученици средна трудност от 0,3604, за американските - 0,4943). За целите на сравни
телния анализ данните за българските деца бяха изчислени отделно за 2.-6. клас
(N=882 от всички налични протоколи в нормативната извадка; вж. пета глава). По
лучената стойност (Х=0,3439) свидетелства за близко средно равнище на трудност с
немската извадка.
Конструиране на български вариант на с к а т 27
[9.-12. г.]) варира в интервала в 0,20-0,80, но някои са с още по-

екстремни стойности (Ferrando, 1994).
Данните в таблица 2.1 освен това свидетелстват, че с изклю
чение на айтем № 22 („Тревожа се какво ще се случи в бъдеще")
всички останали айтеми за тревожност са асиметрични —23 са с
положителна, а 4 - с отрицателна асиметрия. Фактът, че мнозин
ството от признаците са с положителна асиметрия, т.е. повечето
от изследваните лица отричат наличието им, може да се очаква,
ако се има предвид изследваната проблематика.
Средните стойности на айтемите от скалата за лъжа показват,
че 3 от тях са с нормално разпределение, един - с отрицателна, а
останалите 5 - с положителна асиметрия. Първите два резултата
по-скоро озадачават, но зад тях (както и при останалите айтеми от
тази скала) се крият контрастни резултати във възрастов план: по-
високи стойности в начална училищна възраст (2.-4. клас) и по
нижаване през следващите години (този проблем ще бъде обсъ
ден по-подробно в шеста глава. Скала з а л ъ ж а ) .
Таблица 2.1. Трудност иа айтемите от скалата (N=1654)
Трудност
Лйтем
(асиметрия)
1. Трудно решавам какво да нравя. 0,30 (+)
2. Изнервям се, когато нещата ме вървят. 0,69 ( - )
3. Изглежда, на другите по-лесно им ... 0,28 (+)
4. Харесвам всички хора, които познавам. 0.34 (+)
5. Много пъти, ... не ми достига въздух. 0,23 (+)
6. 11рез повечето време все се тревожа ... 0,33 (+)
7. Страхувам се от много неща. 0,27 (+)
Н. Иииаги съм учтив. 0,50 незн.
9. Лесно изпадам в ярост. 0,39 (+)
10. Често се питам дали родителите ... 0,54 ( - )
1 1. Мисля, че другите не харесват ... 0,30 (+)
/2. Винаги се държа възпитано и .... 0 , 5 / незн.
13. Вечер трудно заспивам. 0,33 (+)
14 Безпокои ме какво мислят ... 0,44 (+)
15. Чувствам се самотен, дори когато ... 0,20 (+)
16. Винаги съм добър към другите. 0,53 незн.
17. Често, когато ..., ме свива стомахът. 0,42 (+)
18. 11о-чувствителеп съм от другите. 0,41 (+)
19. Ръцете ми често сс изпотяват. 0,36 (+)
20 Винаги съм внимателен с... 0.59 ( - )
21. Лесно се изморявам. 0,28 (+)
22. Тревожа сс какво ще се случи... 0,51 пезн.

23. Другите са по-щастливи от мен. 0,21 (+)
24. Винаги казвам истината. 0,41 (+)
25. Нощем сънувам кошмари... 0,20 (+)
26. Лесно се засягам, когато... 0,43 (+)
27. Непрекъснато очаквам някой да... 0,22 ( + )
28. Никога не се ядосвам. 0.17 (+)
29. Поняког а нощем се буля уплашен. 0,23 (+)
30. Вечер, когато си лягам, се чувствам... 0,18 (+)
31. Лесно се разсейвам в час. 0,59 ( - )
32. Никога не говоря неприлични неща. 0.3! {+)
33. Трудно ми е л а седя дълго време... 0,65 ( - )
34. Аз съм нервен човек. 0,32 ( + )
35. Изглежда, много хора са против... 0,24 (+)
36. Никога не лъжа. 0.31 (+ )
37. Често се безпокоя дали... 0.42 ( + )
Забележки:
(а) Описанието ма част or айтемите е ладсмо в съкратен вариант.
(б) Тъй като отговорите „Да" са кодирани с единица, а ,,11е" - с нула, стойностите в табли
цата, умножени но 1()(), показват процента на изследваните лица с положителен отговор
(в) В скоби, с „+" и с . с означена положителната и отрицателната асиметрия на далс-
ния айтем (при min р<().()5).
(г) В курсив са дадени айтемите от скалата за лъжа.
1.2. Е К С П Л О Р А Т О Р Е Н Ф А К Т О Р Е Н А Н А Л И З
Въпреки наличието иа дании за стабилността на оригиналната

5-факторна структура на R C M A S (три фактора за тревожност +
два фактора за лъжа) в различен културен контекст (Reynolds &
Paget, 1981; Boehnke et al., 1986; Ferrando, 1994; Turgeon & Chart
rand. 2003), структурата на скалата в българската извадка първо
начално б е ш е анализирана чрез експлораторен факторен анализ, а
с л е д това валидизирана чрез конфирматорен анализ. За тази цел
стандартизационата извадка ( N = 1 6 5 4 ) б е ш е разделена по случаен
път па д в е равни части: Извадка 1 ( N = 8 2 7 ) , върху която б е ш е
осъществен експлораторпият анализ, и Извадка 2 ( N = 8 2 7 ) - за
конфирматорния анализ.
Експлораторпият анализ б е ш е извършен в няколко варианта:
1. Анализ на главиите/обшите фактори {principal/common f a c

t o r analysis) срещу анализ на главните компоненти (principal com
p o n e n t analysis).
к о н с т р у и р а н е п а пългарскн в а р и а н т ни скала 29
Въпреки че в практиката по-популярен е анализът на главните

компоненти, експертите препоръчват анализ на главните/общите
фактори (напр. Floyd & Widaman, 1995). Основната теоретична раз
лика между двата подхода е, че анализът на главните компоненти по
същество представлява процедура за редуциране на данните, или
свеждането им д о по-малка мрежа от дименсии (разглеждани като
„причинени" от наблюдаваните променливи). Във втория случай
факторите се оценяват, за да обяснят ковариацията на наблюдавани
те променливи (т.е. като латентни променливи, детерминиращи наб
людаваните променливи) (вж. по-подробно във Floyd & Widaman,
1995). При метода на главните компоненти диагоналните елементи
на изходната корелационна матрица са единица (корелациите на
наблюдаваните променливи със самите себе си) и затова този под
х о д се опитва д а представи всички променливи като наблюдавани.
При факторния анализ главният диагонал съдържа оценки на обща
та вариация на наблюдаваната променлива с латентната променлива
(comnuinalities), като целта е д а се представи само общата вариация,
обусловена от зависимостта на наблюдаваните променливи от ла-
тентната променлива/фактора (процедурата има итеративен харак
тер, при което началните оценки на диагоналните елемент и могат се
базират на различни методи, например квадрата на множествения
коефициент на корелация). Тъй като при факторния анализ начални
те оценки на общата вариация отразяват по-точно истинските стой
ности, той води д о по-точни крайни оценки в сравнение с метода на
главните компоненти.
Въпреки посочените принципни различия, с увеличаване на (а)
броя на променливите 1 , (б) броя на емпиричните индикатори (про
менливи) за оценка на даден фактор, както и (в) стойностите на об
щата вариация, разликите в резултатите от анализа на главните ком
поненти и факторния анализ намаляват. Всъщност много изследова
тели рутинно интерпретират резултатите от анализа на главните
компоненти като приближени оценки от анализ на главните фактори
и подобна практ ика се подкрепя от експерт ите. Когато обаче общият
1
С намаляването на броя на променливите намалява съотношението между
диагоналните елементи в матрицата към тези, които са нод диагонала, и съот
ветно се увеличава ефектът от стойностите на общата вариация (communalities) в
диагоналните елементи. Например при 10 променливи диагоналните елементи
са 10% (10/100), но при 100 променливи - само \% от общия брой [Thompson &
Daniel, 1996]).
брой на променливите и броят на индикаторите за всеки фактор е

малък, както и при ниски стойности па общата вариация резултатите
съществено се различават, като по правило анализът на главните
компоненти надценява факторните тегла. Освен това базираните на
факторния анализ оценки впоследствие по-добре се обобщават на
базата на конфирматореп анализ. О т тази гледна точка анализът на
главните фактори настоятелно се препоръчва в изследвания, чиято
цел е да се разбере анализираният конструкт в термините на по-
малък брой латентни променливи. Допълнителен аргумент за изпол
зването и на двата подхода е фактът, че структурата па RCMAS е
анализирана както чрез метода на главните фактори (Richmond &
Paget, 1981; Richmond el al., 1988), така и чрез метода на главните
компоненти (Turgeon & Cahrtrahn, 2003).
2. Факторизация, основана па тетрахорични коефициенти на
корелация срещу Пирсъновите коефициенти па корелация (озна
чавани като фи-коефициепти при дихотомни променливи).
Дихотомният характер на признаците (да/пе) потенциално
създава проблеми при факторизирапе на изходната матрица, осо
бено когато променливите пе са нормално разпределени. В част
ност, налице е риск о т извличане па г.нар. „фактори по трудност",
дължащи се па трудността па айтемите, а пе па л е ж а щ в основата
им о б щ латентен фактор. Въпреки че па практика дихотомните
айтеми често се факторизират на базата па стандартните техники,
оценките на латентната променлива могат д а бъдат изкривени
(Joereskog & Soerbom 1993а; Floyd & Widaman, 1995). Един от
вариантите за преодоляване на потенциалните проблеми при фак
торизирапе па дихотомни данни е изчисляване на матрицата на
базата па тетрахорични коефициенти на корелация, чрез които се
коригира ефектът о т трудността на задачите . За тази цел данните
бяха обработени предварително чрез PRELIS 2 (Joereskog &
Soerbom, 1993а). Тъй като експлораторният факторен анализ по
метода на максималната вероятност {Maximum Likehood) изисква
мултивариативно нормално разпределение, данните бяха обрабо
тени по метода на минималните остатъци (MINimum RESiduals,
1
В достъпната база от данни б е ш е открито само едно изследване на фак
торната структура на R C M A S на базата на тетрахоричните коефициенти
(Ferrando, 1994). Въпреки че в този случай резултатите по принцип не се разли
чават, налице са различия във факторните тегла, основани на фи-коефициентите
(Ferrando, 1994, p. 696).
конструиране на български вариант на с и н а 31
M/NKES), който е опция във версиите ма LISRHL след 8.34.

M I N R E S се базира иа директно минимизиране на най-малките
квадрати, устоичив е на нарушения в нормалното разпределение
и може д а се използва и когато корелапионната матрица не е по
зитивно д е фи н и р а н а (каквато може д а е в частност матрицата от
тетрахорични корелации). MINRES е особено подходящ за експ-
лоратореп факторен анализ, когато преди всичко интерес предс
тавлява оценката на параметрите, а не стандартната грешка на
измерване (Joereskog, 2003).
В заключение: експлораторният факторен анализ беше осъщест
вен; (а) на базата па тетрахоричпите коефициенти па корелация, по
метода MINRES и (б) на базата на Пирсъновите коефициенти по
метода на главните фактори и на главните компоненти. С оглед на
дихотомпия характер па признаците и отсъствието па мултивариа-
тивпо нормално разпределение решаващо значение в оценката па
параметрите имаха получените по MINRES данни па базата па тет
рахоричпите корелации. Ротацията па факторите беше извършена по
Варимакс и Промакс, по тъй като структурата па данните пе се раз
личава съществено, изложението по-долу ше се ограничи до ортого-
налния вариант 1 .
Тъй като са налице достатъчно данни за айтемите от скалата
за л ъ ж а като концептуално различни от признаците за оценка па
тревожността, те предварително бяха изключени от факторните
анализи.
1
Исски о т двата пила ротации - правоъгълна (предполагаща независимост
иа факторите), или косоъгьлна (с корелирани фактори) - има своите преиму
щества и недостатъци. Въпреки разпрострапепото мпепие, че при очаквана
корелация па факторите косоъгълното решение но дефиниция има преимущес т
ва, изборът зависи от целите па изследователя. Ако целта е д а се получи макси
мално съответстващо на данните решение, предпочитана е косоъгълпата рота
ция; ако изследователят се интересува преди всичко от генерализация па резул
татите, се препоръчва ортогонална ротация (Rennie, 1997). От тази гледна точка,
гъй като резултатите от ортогопалпата и косоъ1ълпата ротация обикновено са
сходни, почти винаги предпочитаният вариант е ортогопалпата (Варимакс) рота
ция Изключение са случаите, когато данните от косоъгълното въртене драстич
но се различават, т.е. радикално подобряват интерпретацията па резултатите. За-
гова, тъй като в крайна сметка целта на всяко изследване е д а се разшири знани
е т о за изучаваната област и генерализацията па получените резултати, експерти
те препоръчват ортогопалпата ротация (Rennie, 1997, p. 9). Поради тази причина
в таблица 1.2 са представени факторните тегла след Варимакс ротация (данните
от косоъгълпата ротания по Промакс но принцип пе се различават).
Таблица 2.2. Експлора горен факторен анализ на RCMAS - 28

айтемн ia тревожност (Извадка 1, N=827) по метода на мини
малните остатъци [MINRES], Варимакс ротация)
Фактор Фактор Фактор Фактор
Айтем
1 2 3 4
22. Тревожа се, какво ще се случи... (Б) 0.690 0.161 0.092 0.067
37 Чссто се безпокоя дали... (Б) 0.660 0.240 0.305 0.027
7. Страхувам се от много неща. (Б) 0.520 0.234 0.342 0.118
14. Безпокои ме какво мислят... (Б) 0.4XS 0.288 0.180 0.169
6. През повечето време все се тревожа... (Б) 0.466 0.179 0.432 0.296
26. Лесно се засягам, когато... (Б) 0.453 0.155 0.151 0.328
1. Трудно рещавам какво да правя (Ф) 0.417 0.206 0.179 0.116
18. По-чувствителеп съм от другите. (Б) 0.388 0.115 0.134 0.290
17. Чссто. когато. .. ме свива стомахът. (Ф) 0.341 0.043 0.238 0.281
10 Често се питам дали родителите... (Б) 0.314 0.233 0.158 0.035
35. Изглежда, много хора са против . (К) 0.138 0.729 0.201 0 123
11. Мисля, че другите не харесват... (К) 0.227 0.704 0.048 0.1 17
23. Другите са по-щастливи от мен. (К) 0.179 0.565 0.304 0.182
15 Чувствам се самотен, дори когато... (К) 0.207 0.477 0.354 0.206
27. Непрекьсиато очаквам някой да ... (К) 0.379 0.449 0.212 0.205
3 Изглежда на другите по-лесно им ... (К) 0.396 0.438 0.068 0 257
25 Нощем сънувам кошмари. (Ф) 0.1 15 0.249 0.725 0.101
29 Понякога нощем се будя уплашен. (Ф) 0.293 0.055 0.643 0.052
30. Вечер, когато си лягам, че чувствам... (Ф) 0.279 0.156 0.638 0.155
13. Вечер трудно засипвам. (Ф) 0.119 0.175 0.473 0 1 12
5 Много пъти ... не ми достига въздух. (Ф) 0.295 0.167 0.444 0.201
19 Ръцете ми често се изпотяват. (Ф) 0.257 0.219 0.265 0.190
34. Аз съм нервен човек. (Б) 0.085 0.129 0.394 0.631
9. Лесно изпадам в ярост. (Ф) 0.025 0.163 0.32.3 0.603
31. Лесно се разсейвам в час. (К) 0 1 14 0.169 0.127 0.542
2 Изнервям се, когато нещата не вървят (Б) 0.442 0.064 0.133 0.528
33. Трудно ми е да седя дълго време... (Ф) 0.051 0 159 0.027 0.449
21. Лесно се изморявам. (Ф) 0.170 0.043 0.291 0.295
Забележки.
(а) Описанието на част от айтемите е дадено в съкратен вариант.
(б) Означения на факторите:
• Фактор 1: Безпокойства/свръхчувствителност;
• Фактор 2; Социални притеснения.
• Фактор 3: Физиологични реакции (физиологичен фактор):
• Фактор 4: Нервност (напрегнатост).
(в) В скоби, след всеки айтем е показана нринадлежностга към оригиналните скали (Rey
nolds & Paget, 1981): (Ф): „Физиологичен фактор". (Б) „Безнокойства/свръхчувствител-
ност". (К) „Концетрания/социални притеснения".
Въпреки предварителните очаквания за трифакторно решение,

данните от лгг^-теста иа Кетьл ие са еднозначни и съдържат осно
вания за извличане на дву-, три- и четирифакторна структура, нри
това резултатите на 3-факторния модел ле съвпадат с предварител
ните прогнози за разнределението на айтемите. Ето защо носледова-
конструиране на български вариант иа скала 33
телно бяха анализирани дву-, три- и четирифакторните модели. Тъй

като четирифакторният модел предполага най-ясна интерпретация
на данните и същевременно е предпоставка за разбиране на остана
лите два, анализът ще започне с него. Получената факторна матрица
е представена в Таблица 2.2.
Получените данни показват, че част от айтемите са с близки
тегла по повече от един фактор или разпределението им не съот
ветства на очакванията от съдържателна гледна точка1. Тъй като
RCMAS е много популярен инструмент, чието използване, вклю
чително в рамките на различен културен контекст, е довело до
натрупване на значителен обем от данни, съкращаването на ска
лата чрез отпадане на айтеми с недостатъчно добри психомет-
рични показатели е нежелателно". Ето защо за оценка на „проб
лемните" айтеми стандартизационната извадка (N=1654) отново
беше разделена двукратно но случаен път на равни части, след
което данните бяха анализирани чрез експлораторен анализ в
шестте получени извадки (всяка от които съдържа половината от
случаите в стандартизационната извадка). Факторната матрица
беше анализирана поотделно при момчетата (N=810) и момичета
та (N=844), и но класове: 2.-4. клас (N=345, 5.-8. клас (N=892) и
9.-12. клас (N=417). При вземане на решение за „проблемните"
айгеми от значение бяха и данните от конфирматорния анализ
(вж. по-долу, § 2.2) при освобождаване на факторните тегла по
два или повече айтема в допълващата извадка, както и в цялата,
стандартизационна извадка. По-долу е представено обобщеното
съдържание на факторите, както и заключенията за основните
спорни айтеми.
Фактор 1. Съдържанието на този фактор лесно се идентифици
ра като Безпокойства/свръхчувствителност (по-долу означаван
накратко само като Бетокойстви). I ой се формира от 9 айтема, 8 от
които са от оригиналната скала, а един (№ 1, „Трудно решавам как
во да нравя") произлиза от Физиологични реакции (Reynolds & Paget.
1981). От фактора обаче отпадат три от първоначалните признаци,
два от които (№ 2, „Изнервям се, когато нещата не вървят" и № 34,
1
ia аналогични проблеми свидетелства и факторната матрица от англо-,
испаио- и френскоезичпата извадка (Reynolds & Paget, 1981; Richmond et al.,
1988; Turgeon & Chartrand, 2004).
2
IIa първо място това се отнася д о изчисляването на общия бал. но от зна
чение е и съхраняването в максимална степен на съдържанието на (под)скалите.
„Аз съм нервен човек") се включват в новия, четвърти фактор в бъл

гарската извадка, означен като Нервност (вж. но-долу), а третият (№
30, „Вечер, когато си лягам, се чувствам неспокоен") се разпределя
към третия {Физиологичен) фактор.
Разпределението на айтем № 1 („Трудно решавам какво да
правя") към Безпокойства може да се очаква, ако се има предвид,
че в оригиналното изследване е с еднакви тегла по Безпокойства
и по Физиологичен фактор - по 0,26 (Reynolds & Paget, 1981),
докато във френскоезичната извадка стойностите са съответно:
0,32 и 0,22 (Turgeon & Chartrand, 2003), в уругвайската извадка:
0,17 и 0,21 (Richmond et al., 1988), а в Испания: 0,301 и 0,275
(Fernando, 1994). От тази гледна точка айтемът е с относително
ниски тегла (цитираните чуждоезикови изследвания се базират на
Иирсъиова корелапионна матрица 1 ) и слабо разграничава двата
фактора. Анализът по пол и възраст в българската извадка показ
ва, че айтемът се отнася към Безпокойства, но при момичетата е
по-тясно асоцииран с Нервност, докато при момчетата - с Физио
логични реакции. Накратко, налице са повече данни за използва
нето на айтема като индикатор за Безпокойства.
Според резултатите от факторния анализ към Безпокойства се
включва, макар и с ниско тегло, и айтем № 17: „Често, когато съм
притеснен, ме свива стомахът." Този резултат е изненадващ от глед
на точка па съдържанието па признака. В различните езикови версии
па RCMAS № 17 стабилно се разпределя (с относително високи
тегла) към Физиологичен фактор (Reynolds & Paget, 1981; Richmond
et al., 1988; Ferrando, 1994; Turgeon & Chartrand, 2003). Освен това
съвременните копцентуализацип на генерализираната тревожност -
конструкт, който е най-близък до оценявания от RCMAS - ясно
разграничават прекомерните безпокойства и трудностите с контрола
върху безпокойствата (диагностични критерии „А" и „В" за генера
лизирана тревожност [DSM-1V, 1994, р. 435]) от асоциираните с т я \
соматични/физиологични симптоми (критерий „С" от DSM-1V)":
1
С изключение па изследването на И. Ферандо, което представя факторни
те тегла и на основата на тетрахоричните коефициенти: съответно; 0,396 и 0,337
(Ferrando, 1994).
" Симптомите, дефинирани в критерий С, могат да се обозначат като сома
тични (физиологични), но в по-тесен смисъл с е разделят па соматични (напри
мер разстройство на съня, напрежение в мускулите), когнитивни (трудности с
концентрацията) и поведенчески (раздразнителност) (DSM-IV, 1994).
конструиране па български вариант па ска./а
двигателно неспокойствие, уморяемост, трудности с концентрация

та, раздразнителност, мускулно напрежение, проблеми със съня,
както и допълнителните признаци: треперене, изпотяване, свиване
на стомаха. От тази гледна точка разпределянето па айтем № 17 към
Безпокойства озадачава и изисква допълнително проучване. За тази
цел бяха анализирани данните от експлораторпите анализи във фор
мираните по случаен път извадки, а също и по пол и възраст. В
обобщен вид данните показват, че айтемът е приблизително равно
мерно натоварен по трите фактора: Безпокойства, Физиологични
реакции и Нервност, с по-високп тегла при момчетата по Физиоло
гични реакции, а при момичетата - по Нервност. В двете по-малки
възрастови г рупи (2.-4. и 5.-8. клас) той се разпределя към Физиоло
гични реакции, докато в 9.-12. клас - към Нервност (със значими
тегла и по останалите фактори). Резултатите от конфирматорния
анализ (по метода DWLS върху допълващата Извадка 2; вж. по-
долу; N=827) свидетелстват за макар и ниско, но по-високо тегло по
Физиологични реакции (0,23) (срещу 0,16 по Нервност). Накратко,
№ 17 е с проблематични психомстричпи характеристики, но с оглед
на неговото съдържание - гой е традиционен соматичен признак за
тревожност, - както и за да се съхрани максималното сходство с
оригиналната скала, той пе беше изключен от анализа, а разпределен
към третия поред, физиологичен фактор.
В рамките на Фактор 1 (както и в оригиналната версия) са на
лице два айтема: № 18, „1 lo-чувствителен съм от другите" и № 26,
„Лесно се засягам, когато се заяждат с мен", чиято по-подробна
оценка представлява интерес от гледна точка па оценявания кон-
структ („Безпокойства"), а и заради наличието на относително
високи тегла по четвъртия фактор. Нервност.
Безпокойствата се дефинират като процес на предвиждане,
включващ повтарящи се мисли за възможните бъдещи резултати и
техните потенциално негативни последици (Vasey & Daleiden, 1994),
и се разглеждат като когнитивен компонент па тревожността, т.е.
преживяването па тревожността се опосредства от активно пред
виждане и „разработване" на възможните негативни последици
(безпокойство), а пс толкова от действителна, настояща заплаха.
Процесът па прогнозиране може да се преповтаря многократно, без
да бъде разрешен (Mathews, 1990). В този контекст снорсд съвре
менните схващания безпокойствата се дефинират чрез три основни
признака: (а) когнитивпия характер на феномена; (б) фокуса върху
36 / / . К А Л Ч Е В , С К А Л И П ТРЕВОЖНОСТ.
очакването на негативен изход; (в) централната роля на несигур-

ността/неувереността относно настъпването на бъдещото събитие.
Освен това симптоми от типа безпокойства и негативни очаквания
са ключови при определянето на критерий „А" за генерализирана
тревожност от DSM-IV (1994, p. 435), но соматичните/физиологич
ните признаци, асоциирани с прекалените безпокойства, включващи
и раздразнителност, се отнасят към критерий „С" (от DSM-IV. p.
436)'.
Накратко, от една страна съдържанието на айтеми № 18 и №
26 не съответства добре па ,,етикета" на скалата {Безпокойства),
по от друга, ако се има предвид нейното пълно название (Безпо-
койства/свръхчувствителноспг, Ryenolds & Paget, 1981), те оце
няват по-скоро втория аспект - прекалената чувствителност. От
тази гледна точка елиминирането па двата ,,проблемни" айтема
потенциално би „изчистило" в съдържателен план оценявания от
скалата конструкт. Ето защо теглата им бяха проучени при раз
лични варианти па случайно разделяне па стандартизационната
извадка на две части, а също по пол и клас. както и при освобож
даване па теглата по повече от един фактор в рамките на конфир-
маторпия анализ. Получените резултати показват, че и двата ай
тема еднозначно се разпределят към Безпокойства в най-голя
мата възрастова група (9.-12. клас); № 18 е относително по-силно
натоварен в по-малките възрастови групи по Coifuamu притесне
ния, а при № 26 сходни тегла са налице по Нервност и Социални
притеснения в средната възрастова група (5.-8. клас). Резултати
те от конфирматорния анализ (по метода DWLS) върху допълва
щата Извадка 2 (N=827) при освобождаването на теглата по трите
фактора свидетелстват за близки стойности. В заключение: въп
реки недостатъчните дискриминативни възможности, с оглед
съхраняване па максимално сходство с оригиналния вариант №
18 и № 26 бяха включени към първия извлечен фактор {Безпо
койства).
Фактор 2. Фактор 2 също лесно се разпознава като Концен

трация (Reynolds & Paget; 1981). На практика в оригиналния вари-
1
В гази връзка е характерно, че аналогичен проблем възниква и при конст
руирането на многомерната екала за тревожност в юношеска възраст, когато
айтем със сходна формулировка („Дразня се и за дребни неща") се оказва с
близки тегла но „Безпокойства" и „Реактивност" (вж. Калчев, 20()5а, с. 5 2 - 5 3 ) .
конструиране на пългарсни aapuanm на скала 37
ант гази скала съдържа само един айтем, свързан с проблеми на

съсредоточаването („Лесно се разсейвам в час") и затова, вероятно
за да се избегне възможното объркване, в по-късни публикации се
означава и като „Социални притеснения/концентрация" (нанр. Boyd
& Gullone, 1997). Българският вариант на фактора включва шест от
седемте оригинални признака. Единственият айтем, който не попада
в него, е именно № 31: „Лесно се разсейвам в час", който по прин
цип е със слаби/сходни тег ла и по Физиологичен фактор (нанр. 0,28
срещу 0,25 [Reynolds & Paget, 1981]; 0,32 срещу 0,27 [Richmond et
al., 1988]; 0,35 срещу 0,30 [Turgeon & Chartrand, 2003]). В българска
та версия обаче той попада в новия, четвърти, фактор (Нервност,
вж. по-долу) с добри дискриминиращи възможности (вж. таблица
2.2). И в шестте включени във фактора айтема присъства социалният
контекст - негативно социално сравнение или очаквания. От гази
гледна точка и в съответствие с традиционно използваното наиме
нование той ще се означава като Социални притеснения.
Фактор 3. Третият фактор съдържа признаците, обединени в

оригиналния вариант па RCMAS под названието Физиологичен
фактор (реакции) (Reynolds & Paget, 1981). В българската извад
ка обаче отпадат два от признаците: № 9, „Лесно изпадам в
ярост" и № 33, „ Трудно ми е да седя дълго време па едно и също
място" (разпределени към четвъртия, специфичен за изследването
у нас фактор Нервност).
Към този фактор се отнася и № 30, „Вечер, когато си лягам, се
чувствам неспокоен" (от орш иналната скала Безпокойства/свръх
чувствителност). Гой по принцип може да се определи като проб
лемен; с тегло в първоначалната американска извадка от 0,36 по
Безпокойства и 0,35 по Физиологичен фактор (Reynolds & Paget,
1981); в извадката от уругвайски деца теглото по Физиологичен
фактор е дори по-високо (0,46 - срещу 0,28 по Безпокойства)
(Ricmond et al., 1988), както и в испанска извадка: 0,47 по Физиоло
гичен фактор (срещу 0,37 по Безпокойства) (Ferrando, 1994). Дан
ните в българската извадка разпределят еднозначно признака (вклю
чи 1елно и по пол) към Физиологичен фактор (реакции).
Физиологичният фактор се формира от 8 айтема, три от които
обаче могат да се определят като „проблемни" от психометрична
гледна точка: № 17, „Често, когато към притеснен, ме свива сто
махът" (коментиран по-горе); № 19, „Ръцете ми често се изпотя-
ват" (с ниско тегло) и № 21, „Лесно се изморявам" (с ночти иден

тични тегла и по фактора Нервност (вж. таблица 2.2)). Данните за
последния от тях (№ 21) показват, че той още по-трудно може да
се идентифицира като емпиричен индикатор в сравнение с № 19.
Прегледът на факторните матрици по пол и възраст показва, че
айтемът е но-силно натоварен по Нервност при момичетата и в
по-малката възрастова група (2.^4. клас), но с преимущество в
полза на Физиологични реакции в 5.-8. клас. Подобни данни са
очаквани, той като четвъртият фактор. Нервност (вж. по-долу) би
могъл да се означи и като Стрес, един признаците за който е чув
ството за преумора. Както и при № 17, макар и ниски, теглата от
конфирматориия анализ върху допълващата извадка (по метода
DWLS, N=827) свидетелстват за принадлежността на № 19 и №
21 към Физиологични реакции (с тегла 0,28 и 0,38; по Нервност,
съответно 0,21 и 0,31). Па това основание, както и оглед на по-
близкото съответствие на скалата с оригиналния вариант, № 19
беше разпределен към Физиологични реакции.
Общо погледнато, прегледът на айтемите от Физиологични
реакции показва, че те отразяват някои типични соматични проя
ви на тревожността: свиване на стомаха, изпотяване, недостиг на
въздух, умора, както и проблеми със съня, като факторът частич
но отразява симптомите от третия диагностичен критерий за ге
нерализирана тревожност (критерий „С" от DSM-IV, 1994, р.
436), но свързаните с двигателно неспокойствие и раздразнител
ност признаци попадат в следващия, четвърти, фактор Нервност.
Фактор 4. Четвъртият фактор се формира от 5 айтема и е нов в

структурата на RCMAS; той не е идентифициран при никое от про
ведените в различен културен контекст експлораторни изследвания
(напр. Reynolds & Paget, 1981; Richmond el a!., 1988; Ferrando, 1994;
Turgeon & Chartrand, 2003). Според получените у нас резултати към
този фактор първоначално се разпределя само един „проблемен"
айтем (вж. таблица 2.2) с ниско и почти идентично тегло и по Физи
ологични реакции - коментираният по-горе № 21, „Лесно се изморя
вам". Останалите пет айтема обаче присъстват и при анализите но
пол и възраст с добри дискриминиращи възможности (ниски тегла
по останалите фактори). С оглед на съдържанието на айтемите чет
въртият фактор би могъл да се обозначи като Нервност (а също и
напрегнатост, сврьхреактивност). Факторът ясно се отделя от
конструиране на български нари иu m на скала 39
осгапалите айтеми за тревожност в RCMAS още при двуфакторното

решение и се възпроизвежда отново нри три- и четирифакторната
структура (вж. по-долу, също и диаграма 2.1). Два от айтемите про
излизат от оригиналния фактор „Безпокойства/свръхчувствител
ност", два - от оригиналния „Физиологичен фактор", а един - от
„Концентрация/социални притеснения" (вж. таблица 2.2).
Ii заключение, при четирифакторното решение:

(а) Първият, най-голям фактор Безпокойства включва 9 айтема
(8 от които от оригиналната версия), като с най-високи тегла са:
• Гревожа се какво ше се случи в бъдеше.
• Често се безпокоя дали няма да ми се случи пешо лошо.
(б) Вторият извлечен фактор, означен като Социални притес
нения, се формира от 6 от седемте оригинални айтема, като с най-
високи тегла са:
• Изглежда много хора са против мен.
• Мисля, че другите не харесват начина, по който правя пе
шата.
(в) Третият, Физиологичен, фактор обединява 8 айтема, 7 от кои
то произлизат от орш иналната скала; айтеми с най-високи тегла са:
• Нощем сънувам кошмари.
• Iюнякога нощем се будя уплашен,
(г) Четвъртият, нов в българската извадка фактор, означен ка
то Нервност (}1апрегнатост), обединява 5 айтема, от който с най-
високи тегла са:
• Лз съм нервен човек
• Лесно изпадам в ярост.
Or тази гледна точка четирифакторната структура в българ
ската извадка възпроизвежда три от оригиналните компоненти на
RCMAS, по заедно с тях се обособява и четвърти фактор - нерв
ност (или напрегнатост, свръхреактивност).
Същевременно четирифакторната структура улеснява интерпре

тацията па трифакторното решение, което не съвпада с оригиналния
вариант (Rycnolds & Paget, 1981). Диаграма 2.1 илюстрира последо-
вателното отделяне на факторите в рамките на експлораторното
изследване. При друфакторпия вариант първо се обособява Нерв-
пост, при трифакторното решение от първият, най-голям фактор се

отделят физиологичните реакции, а на следващия етап социалните
притеснения се разграничават от безпокойствата. Всеки от моделите
може да се интерпретира в теоретичен план, но оценката на степента
на съответствие с емпиричните данни беше извършена с помощта на
конфирматорен факторен анализ чрез LISREL 8.72 (Joereskog et al.,
2001).
Модел I
1 фактор
Модел 2
2 фактора
Модел 3
3 фактора
•Модел 4а
4 фактора
Диаграма 2.1. Последователност на отделянето на факторите в

рамките на експлораторння анализ на RCMAS (Извадка I,
N=827)
1.2. КОНФИРМАТОРЕН ФАКТОРЕН АНАЛИЗ
Конфирматорният факторен анализ беше осъществен на базата

на тетрахоричната корелационна матрица върху втората независима
извадка (N=827). Тъй като са нарушени изискванията за нормалност
на разпределението както на равнището на отделни променливи,
така на мултиваритивното разпределение1, анализът беше извършен
1
Най-общо казано, използването па изискващи нормално разпределение
методи върху големи по обем извадки, в които това условие не е изпълнено,
води д о сравнително точна оценка на параметрите, по с тенденция общите пока-
Конструиране па български вариант на ска.т 41
по метода ма диагонално претеглените най-малки квадрати {diago

nally weighted least squares [DWLS]) c използване на асимптотичната
ковариапионна матрица - метод, препоръчван при дихотомни про
менливи, нарушения в нормалното разпределение и достатъчно го
лям обем на извадката (Joereskog et al., 2001; вж. също http;//wwvv.
ssicentral.com). За оценка на адекватността на модела беше изчисле
на скалираната стойност X " а Satorra-Bentler (S-Bx2). Заедно с чети
рите модела, представени на диаграма 2.1., беше проверен и ориги
налният трифакторен модел на Рейнолдс и Педжит, който включва
„Безпокойства/свръхчувствителност" (1 I айтема), „Физиологичен
фактор" (10 айтема) и „Концентрация/социални притеснения" (7
айтема) (Reynolds & Paget 1981). В таблица 2.3 оригиналният три
факторен модел е означен в курсив като Модел 3 (R & Р).
Таблица 2.3. Индекси за степен па съответствие от коифирма-

ториин анализ иа българската версии на RCMAS (Извадка 2,
N=827)
Модел Stir df X 2 /df SRMR GFI AGFI CFI NNFI ECVI AIC CAIC
Модел 1 1135.1 350 3,24 0,084 0,95 0,95 0,97 0,96 1.53 1241.4 1566,8
Модел 2 938,4 349 2.69 0,077 0,96 0,96 0,98 0,97 1,29 1052.4 1377.6
Модел 3 826.7 347 2,38 0,073 0,97 0,96 0,98 0,98 1,16 944,7 1281,3
Модел 3~ 0.96 0.95 0.97 0,97 1.33 I0S6.3 1422.9

96Н.З 347 2,79 0.078
И&Г
М о д е л 4а 705.5 344 2,05 0,069 0,97 0,97 0,99 0,98 1,02 829.5 1183.1
Забележки:
(а) S-Bx 2 - скалираиа стойност х2 " а Satorra-Bentler; SR МК - Standardized Root Mean
Squared Residual; GFI - Goodness o f Fit Index; AGFI - Adusted Goodness o f Fit Index, CF1 -
Comparative Fit Index, NNFI - Non-Normed Fit Index; ECVI - Expected Cross-Validation
Index, AIC - Akaike Information Criterion; CAIC - Consistent Akaike Information Criterion (за
обясисние ма индексите вж. Joereskog & Soerbom, 1993b; Kline. 1998)
(б) За графичното представяне на моделите вж. диаграма 2.1. Оригиналният трифакторен
молел на R C M A S (Ryenolds & Paget. 1981), означен каго Модел 3 - R & Р, е представен в
курсив
затели и отделните параметри по-често д а са статистически значими (поради

подценените стойности в оценките на стандартните грешки на измерване при
сериозно нарушаване па нормалността па разпределението) (Kline, 1998).
Сравнителните данни в таблица 2.3 свидетелстват за преиму

ществото на 4-факторния модел (Модел 4а) с приемливи индекси за
стенен на съответствие с емпиричната матрица . Стандартизираните
факторни тегла (Извадка 2) са представени в Таблица 2.4.
Таблица 2.4. Копфирматореп факторен анализ на RCMAS (lli-

вадка 2, N=827) но метода на диагонално претеглените най-
малкн квадрати (DWLS, стандартизирано решение)
Фактор Фактор Фактор Фактор
АЙТ Е М И
1 2 3 4
37. Често се безпокоя дали .. 0.70 - -
6. 11рез повечето време все се тревожа за... 0.66 - -
7. Страхувам се от много пеша. 0.63 - -
22. Тревожа се, какво ще се случи... 0.60 - -
1. Трудно решавам какво д а правя 0.56 - -
26. Лесно се засягам, когато... 0.56 - -
18. По-чувствителен съм о т другите. .. 0.51 - -
14. Безпокои ме какво мислят... 0.50 - -
10. Често се питам далп родителите... 0.39 - -
23. Другите са по-щастливи от мен. - 0.75 -
35. Изглежда, много хора са против... - 0.74 -
15. Чувствам се самотен дори когато... - 0.74 -
27. Непрекъснато очаквам някой д а ... - 0.66 -
1 1. Мисля, че другите не одобряват... - 0.62 -
3 Изглежда, н а другите по-лесно им... - 0.57 -
30 Вечер, когато си лягам, се чувствам... - - 0.73

21. Лесно се изморявам. - - 0.62
29. Понякога нощем се будя уплашен. - - 0.60
5. Много пъти... не ми достига въздух. - - 0.59
25. Нощем сънувам кошмари. - - 0.57
13. Вечер трудно заспивам. - - 0.49
19. Ръцете ми често се изпотяват. - - 0.45
17 Често, когато... ме свива стомахът. - - 0.37
34. Аз съм нервен човек. - - - 0.84
2 Изнервям се, когато нещата не вървят.
9. Лесно изпадам в ярост.
•
: .
0.71
0.69
0.49
31. Лесно се разсейвам в час. - - -
33. Трудно ми е д а седя дълго време... - - - 0.39

Забележки:
Фактор I: Безпокойства/чувствителност.
Фактор 2; Социални притеснения.
Фактор 3: Физиологични реакции.
Фактор 4: Нервност (напрегнатост).
1
За сравнение: индексите за степен на съответствие, изчислени на базата на
Пирсъновата корелационна матрица но метода на максималната вероятност и с
допускане на нормално разпределение, са съответно: x^.w) = 836,9; SRMR=().()45;
GFI=C,93; AGF1=(),92; NNFI=0,95; CFi=0,94; ECVI=1.18; AIC=960,9; CAIC=13I4,6. В
този случай 4-факторният модел отново има преимущество по отношение на оста
налите.
конструиране па български вариант на скала 43
Четирифакторният модел може да се представи мре? свободни

ковариации на факторите или като йерархичен —с фактор от втори
ред (Тревожност)-, вж. диаграма 2.2.
Молел 4а •Молел 4о
0.91
Социални \
ИПИГССНСНИЯ Г"'-
J Z y 0.801
\ - -
' WV /Физиологични
0.51
^
Физиологични и /
0.79
гк реакции реакции /
0.(
Ч).50
Забележки:
(а) Всички стойности са значими при р<(),(Х)1
(б) С цел графично опростяване на модела не с а представени емпиричните индикатори на
латеитмите променливи (за теглата вж таблица 2 4 )
Диаграма 2.2. Конфирматореп модел на RCMAS: (а) шмерваге-

лен модел със свободни корелации иа лагеигните фактори (мо
дел 4а); (б) йерархичен модел с фактор от втори ред (модел 46).
Стандартизирано решение (N = 827)
От формално статистическа гледна точка модел 46, с фактор от

втори ред, е по-онростсн, с по-малък брои оценявани параметри
(вместо 6-те ковариации на латентните фактори се оценяват 4-те
тег ла на първичните фактори). В съдържателен план обаче 46 е по-
сложен, п.й като въвежда нов конструкт за обяснявапе на едни и
същи емпирични данни (общата латентна променлива „Тревож
ност", обясняваща първичните фактори). При сравняването на двата
модела (4а и 46) разликата в стойността на х2 не може да се провери
за значимост, защото те не са йерархични (производни един от
друг). Но тази причина за сравняване на модели с фактори от втори

ред X. Марш и Д. Хосевар (Marsh & Hocevar, 1985) предлагат кое
фициент, отразяваш съотношението на стойностите на у' на модела с
първични фактори и по-рестриктивния модел с вторичен фактор,
като се приема, че при показател над 0,90 факторът от втори род
обяснява ефективно ковариацията на първичните фактори. Доколко
то в настоящото изследване стойността е 0,995, има статистическо
основание четирите компонента да се анализират като обусловени
от обш вторичен фактор („Тревожност").
От друга страна, данните на модел 4а (вж. диаграма 2.2) сви
детелстват за по-слаби връзки па Нервност с останалите компо
ненти на тревожността. Този факт проличава оше по-ясно при
йерархичния модел (Модел 46), в който Нервност е с най-ниско
тегло (0,61), т.е. той е най-слабият индикатор на вторичния фак
тор („Тревожност") с 37% от обяснена дисперсия. Въпреки зна
чимото факторно тегло, подобен резултат поставя въпроса, до
колко обосновано е включването па „нервност" („напрегнатост")
като компонент на тревожностга наравно с останалите скали на
RCMAS. С други думи, дали дв\факторният модел (модел 2; вж.
диаграма 2.1 и таблица 2.4) не представя по-адекватно емпирич
ните данни с уговорката, че оценката на тревожностга трябва да
се базира на безпокойства, социални притеснения и физиологич
ни реакции, докато Нервност/напрегнатост представлява свър
зан, по съдържателно различен конструкт. Този въпрос ше бъде
обсъден накратко по-долу, но в рамките на четирифакторния йе
рархичен модел (Модел 46) трябва да се отбележи и високото
тегло на Безпокойства (0,91), т.е. вторичният фактор „Тревож
ност" обяснява 83% от дисперсията на Безпокойства. Подобен
извод се съгласува със съвременните представи за безпокойствата
като основен компонент на тревожността.
Накратко, от статистическа гледна точка измервателният (кон-
фирматорен) модел свидетелства в полза 4-факторното решение и
по този начин потвърждава резултатите от експлораторното изслед
ване. Заедно с това възниква необходимостта от теоретично (съдър
жателно) обосноваване на 4-факторния модел, който не е идентифи-
циран при нито едно от изследванията с RCMAS в различен култу-
Конструиране па български вариант па скала 45
рен контскст1. На практика предпочетеният в българската извадка

модел възпроизвежда трите оригинални компонента на RCMAS. но
извлича и допълнителен фактор (нервност), който е относително
обосооен от тревожните симптоми. Има ли теоретични основания
обаче за дефиниране на четвърти компонент, или оценката трябва да
се ограничи до традиционно дефинираните гри фактора (и съответ
но редуциране на признаците в RCMAS)?
От една страна, при българската адаптация на скалата за прояве
на тревожност на Тейлър за възрастни група от подобни признаци
теоретично е разграничена в рамките на „симптомокомплекса на
тревожностга" (Паспаланов, Щетински, 1980; Щетински, Паспала-
нов, 1980). Тя е означена като невротизъм/нервна напрегнатост и
„включва проявите на емоционална нестабилност, нервно напреже
ние, лекота в пробуждането па нервно напрежение, самооценка за
„нервност" като личностно качество. Като цяло признаците в тази
група имат общи черти с параметъра „невротизъм" по Айзенк, но с
акцент и изтегляне по посока па нервната напрегнатост." (Щетинс
ки, Паспаланов, 1980, с. 245)". Към тази група авторите теоретично
разпределят 4 айтема от скалата на Тейлър, част от които са със
сходно съдържание с Нервност/напрегнатост от настоящото изс
ледване1.
От друга страна, както беше посочено, според съвременните
представи генерализираната тревожност се диагностицира по три
основни критерия: (а) прекомерни безпокойства; (б) трудности с
контрола/овладяването на безпокойствата и (с) соматични/физио
логични признаци (DSM-IV, 1994, pp. 432-436). Тъй като се предпо
лага, че RCMAS оценява конструкт, близък до генерализирана тре
вожност, би трябвало по-скоро да се очаква трифакторна или дву-
факторна структура (ако признаците за прекомерни безпокойства и
1
В тачи връзка трябва ла с е напомни, чс спрел някои оценки факторната
структура на R C M A S не е изслелвана летайлно, като са налице и различия в
межлукултурен контекст (Stark & Laurent, 2(K)I; Myers & Winters, 2002).
2
По-късните изслелвания стабилно възпроизвежлат по-силни положителни
корелации межлу полскйлите на RCMAS и скалата за невротизъм от летския
въпроспики на Айзенк, и по-слаби отрицателни корелации с екстраверсия
(Ferrando, 1994).
' Какчо б е ш е посочено, скалата на Тейлър е послужила за основа на лез ска
та скала за проявена тревожност (СМ AS, Castaneda et al., 1956), чийто прерабо
тен вариант е RCMAS.
46 I I . К А Л Ч Е В , С К А Л И ЗА Т Р Е В О Ж Н О С Т . .
слаб контрол върху безпокойствата се обединят в една група), но не

и 4-факторна, аналогична на получената в настоящото изследване.
Четири фактора съдържа и разработената от Д. Марч и сътруд-
ници Многомерна скала за тревожност за депа {Multidimensional
Anxiety Scale f o r Children - MASC\ March, et al., 1997). Айтемите пър
воначално са подбирани с идеята д а отразяват четирите вида симп
томи на тревожност - емоционални, когнитивни, соматични (физио
логични) и поведенчески, - но емпирично извлечената структура е
различна и включва: (а) физиологични симптоми; (б) социална тре
вожност; (в) тревожност от раздяла и (г) избягване на вреда (March
et al., 1997). О т тази гледна точка, въпреки че общият бал по скалата
се приема за показател на генерализирана тревожност (Myers &
Winters, 2002), признаците и структурата на двата инструмента
(RCMAS и MASC) са различни.
Четирифакторна е структурата и на скалата на Ъ. Сарасън за
оценка на реакциите в ситуация на изпитване {Reactions to Tests -
RTT), която включва: „Напрежение", „Безпокойство", „Нерелевант-
но па задачата мислене" и „Телесни симптоми" (Sarason, 1984; вж.
също Nasser & Takahashi, 1996). Подобна структура представлява
интерес за сравнителния анализ с необходимата предварителна уго
ворка за разликите в съдържанието и предназначението на двата ин
струмента (RCMAS и RTT). Авторите на изследването върху арабс
ки юноши (Nasser & Takahashi, 1996) последователно проверяван
четири модела за структурата па RTF; (а) четири (посочени по-горе)
фактора; (б) два фактора, при които безпокойствата и нерелевантно-
то мислене се обединяват като когнитивни, а напрежението и телес
ните симптоми - като емоционални аспекти на изпитната тревож
ност; (в) безпокойствата (като когнитивен) и напрежение и телесни
симптоми, обединени в емоционален компонент (нерелевантното
мислене е изключено от анализа); (г) три фактора: безпокойство, не-
релевантно мислене и емоционален фактор (обединяващ отново на
прежение с телесни симптоми). Данните о т конфирматорния анализ
свидетелства в полза на първия, 4-факторен модел. 1юдобен резул
тат, потвърждаващ разграничаването на „Напрежение" от „Телесни
симптоми" в рамките на скала за оценка па друг тревожност, услов
но може д а се тълкува като подкрепа на обособяването на физиоло
гичния фактор от нервност/напрегнатост в настоящото изследване.
В този контекст би могъл д а се интерпретира и З-факторпнят
модел на R C M A S в българската извадка (Модел 3, диаграма 2.1):
конструиране na български вариант на скала 47
безпокойствата по традиция се дефинират като когнитивен ком

понент на тревожността, свързан с предвиждането на възможните
негативни резултати. Този аспект присъства и във втория фактор.
Социални притеснения, но негативните очаквания са дефинирани
в по-специфичен, социален контекст. Съответно обединяването
на Безпокойства и Социални притеснения в рамките на 3-фак-
торното решение (Модел 3, диаграма 2.1) може да се означи като
когнитивен аспект на тревожността (двата фактора корелират ио-
силно при 4-факторното решение; вж. диаграма 2.3), а останалите
- съответно соматичен и емоционален компонент.
Как обаче би могло да се интерпретира 2-фактор|10то реше
ние (Модел 3, диаграма 2.1), при което от останалите тревожни
айтеми се обособяват признаците за нервност/напрегнатост? Един
от възможните модели, който е потенциално полезен при тълку
ването на двата компонента, е структурата на скалата за депресия,
тревожност и стрес (Depression Anxiety Stress Scales [DASS])
(Lovibond & Lovibond, 1995; пит. no Crawford & Henry, 2003).
Тази скала първоначално е конструирана с цел максимално раз
граничаване на тревожността от депресията, като допълнителните
(оценявани като неспецифични за депресията и тревожността)
айтеми са включени като контролни. При конструирането на ме
тода обаче се оказва, че контролните признаци устойчиво форми
рат отделна, трета група, характеризираща хроничната, неспеци
фична възбуда. След прибавянето и на нови айтеми третата скала
се обозначава като „Стрес" и включва признаци като напрегна
тост, свръхреагиране, нервност, раздразнителност, докачливост и
др. Грифакторната структура на DASS, както и на съкратената
форма (DASS-21), се потвърждава в серия от конфирматорни
анализи върху големи извадки от възрастни (Crawford & Henry,
2003; Henry & Crawford, 2005). От тази гледна точка са налице
основания третият фактор, „Стрес", да се разглежда като свързан,
но различен от тревожността и депресията.
Подобен подход би могъл да се използва и при интерпретаци
ята на двуфакторното решение на RCMAS (Модел 3, диаграма
2.1), като първият голям фактор (обединяваш безпокойства, соци
ални притеснения и физиологични реакции) се обозначи като
„Тревожност", а вторият се разграничи като „Стрес". 13 полза на
двуфакторното решение - „Тревожност" срещу „Стрес" - могат
да се приведат следните аргументи:
(а) Налице е съдържателно сходство на втория фактор със

скалата „Стрес" от DASS.
(б) Вторият фактор от настоящото изследване - Нервност
(стрес) - е по-слабо свързан с останалите (вж. диаграма 2.2); той
се обособява още при двуфакторното решение на RCMAS и ста
билно се възпроизвежда при три- и четирифакторния модел. От
тази гледна точка са налице и формалностатистически основания
за разграничаването му от айтемите за тревожност.
(в) След отделянето на Нервност (стрес) при четирифактор-
ното решение останалите три фактора (Безпокойства, Социални
притеснения. Физиологични реакции) възпроизвеждат оригинал
ната структура на RCMAS. макар и в редуциран вариант.
(г) Индексите за степента на съответствие на двуфакторния мо
дел (вж. таблица 2.3) са в границите на приемливите стойности.
Срещу двуфакторното решение (,Л ревожност"-„Стрес") оба
че могат да се формулират и възражения:
(а) Индексите за степента на съответствие в този случай наис
тина са в интервала на приемливите стойности, но за оценка на
адекватността на модела от решаващо значение са не показатели
те сами по себе си. а сравнението с други, конкурентни модели.
От тази гледна точка данните ясно свидетелстват в полза на чети
рифакторния модел (вж. таблица 2.3).
(б) При еднофакторния модел случая, при който всички айтеми
са натоварени по общ фактор „Тревожност", някои от признаците от
Нервност (стрес) са с едни от най-ниските тегла (№ 31, „Лесно се
разсейвам в час" [0,37] и №33, „Трудно ми е да седя дълго време на
едно място" [0,29]), но други са с високи тегла (напр. № 34, „Изнер
вям се, когато нещата не вървят" [0,62]), т.е. не може да се твърди,
че са слаби индикатори на латентната променлива).
Накратко, въпреки разнопосочните аргументи, на този етап
липсват решаващи основания в полза на двуфакторната структура
като основен модел па признаците в RCMAS.
И накрая накратко ще се обсъдят данните за еднофакторния мо
дел. Потвърждаването на този модел има принципно значение, тъй
като при използването на RCMAS (както за изследователски, така и
за практически цели) решаващо значение се придава на общия бал
по скалата, докато оценката на компонентите има спомагателно
значение. Резултатите от експлораторните факторни анализи (напр.
Reynolds & Paget, 1981) недвусмислено потвърждават многомерната
Конструиране па бъ.лгарски иариати на скала 49
структчра иа CKÜiara. В тази връзка възниква въпросът доколко пра

вомерно е изчисляването на общия бал за оценка на тревожността.
Лвгорите на R C M A S привеждат два типа аргументи в полза на по
добно рещение: ( I ) бисериалната корелация между отделните айте-
ми и общия бал (както oeiue посочено, скалата е конструирана с
изискване на минимална стойност на гЬ|Ч > 0,40) (Reynolds & Rich
mond, 1978). Подобна процедура обаче осигурява вътрешна съг ласу
ваност на признаците, но не предпоставя едномерния характер на
конструкта ; (2) оценка на първия главен фактор от експлораторния
анализ. Значимите факторни тег ла па всички айтеми за гревожност в
този случай се тълкуват като потвърждение за наличието на голям
фактор „Обща тревожност" (по аналогия с фактор g o r тестовете за
интелигентност), заедно с който съществуват и специфични тревож
ни фактори (Reynolds & Paget, 1981).
С нарастването на популярността на методите на структурното
моделиране обаче се появяват по-мощни средства за оценка на ед
номерния характер на конструкта. Адекватната процедура, използ
вана и в настоящото изследване, изисква оценка на конкурентните
модели чрез техниките на конфирматорния анализ. Данните за ед-
нофакторния конфирматорен модел показват, че само един айтем
(коментираният по-горе № 33, „Трудно ми е да седя дълго време на
едно място") е със стандартизирано тегло от 0,29, а теглата па други
4 са в интервала 0,30-0,40. Въпреки това индексите за степента на
съответствие на модела с емпиричните данни свидетелстват в полза
па четирифакторния модел (таблица 2.3). О т друга страна обаче,
сравняването на двата четирифакторпи модела (4а и 46) дава осно
вания за подкрепа на йерархичния модел (46; вж. (диаграма 2.2),
което предполага общата оценка па фактора от втори ред („1 ревож-
ност") д а се формира чрез оценката на компонентите. Подобен извод
обаче поставя два въпроса при изчисляването на общия показател:
(1) използването на теглата по първичните фактори би усложнило
процедурата, а и по принцип подобен подход (с отчитане на съот
ветните коефициенти при композиране па о б щ бал) по-рядко се из-
1
Вътрешната съгласуваност е необходимо, но недостатъчно условие за
обосновававане на хомогенността (едномерния характер на скалата), т.е. нали
чието на общ латентен фактор, обясняват връзките между емпиричните приз
наци. Ii частност, инструментът може да съдържа корелирани айтеми и да се
характеризира с високо равните на вътрешна съгласуваност (оценявана нанр.
чрез (I на Кронбах), без да е едномерен (вж. по-нодробно Smith, 1996).
50 / / . К А Л Ч Е В , С К А Л И М ТРЕВОЖНОСТ..
ползва в практиката; (2) трябва ли за общата оценка да се използва

резултатът по Нервност, който е относително слаб индикатор на
общата латентна променлива? При отговора и на двата въпроса от
решаващо значение е широката популярност на RCMAS, с използ
ване на общия бал като сума от всички включени в скалата призна
ци. Подобна процедура позволява сравнение със значителните по
обем резултати, получени в други изследвания. Затова и в настоящо
то изследване беше приет подобен „опростен" подход за оценка,
основан на сумиране на суровия бал на всички айтеми за тревож
ност.
Ипварнаитност на факторната структура но пол. В рамки

те на моделирането със структурни уравнения сравняването на
параметри от различни извадки предполага междугрупов анализ,
при който полученият върху едната извадка модел (в случая на
момчетата) се налага върху другата (па момичетата), като после
дователно се освобождават параметри за независима (самостоя
телна) оценка във втората извадка. Ако освобождаването па даден
параметър (параметри) води до подобряване на степента на съот
ветствие (т.е. налице е значимо намаляване на стойността на х" -
Ах' при съответните степени на свобода е статистически значи
ма), има основание да се заключи, че даденият параметър е раз
личен при момчетата и момичетата (фиксирането на ограничение
за равни стойности в двете извадки трябва да се отхвърли)
(Joereskog, Soerbom, 1993b). В съответствие с описаната по-горе
процедура последователно бяха сравнени три вида параметри на
конфирматорния модел при момчетата и момичета: (1) факторни
те тегла на айтемите по латентните променливи, (2) ковариациите
и (3) равнището па латентните променливи.
(а) Изискването за пнвариантност на факторните тегла пред
полага, че всички айтема в скалата са с еднакви тегла по латент
ните фактори при момчетата и момичетата. За проверка па това
предположение последователно по фактори бяха освободени тег
лата на айтемите за самостоятелна оценка в групата на момичета
та. Както и по-рано, оценката беше извършена на основата па
тетрахоричната корелационна матрица, по метода на диагонално
претеглените най-малки квадрати (DWLS), с използване на асим-
птотичната ковариационна матрица. Стойността на AS-Bx' за
Безпокойства е A S - B x ^ p 14,68; за Социални )1ритеснения\ AS-
конструиране на български вариант на скала 51
Вх"(б)= 10,50; за Физиологични реакции: ДЯ-В/ 2 (8) =12,55; за Нерв
ност: A S - B X " ( 5 ) = 7 , 8 3 . Г Ъ Й като всички стойности ма Х2 са незначи-
ми при съответните степени на свобода (р<{),05), допускането за
разлики във факторните тегла мри момчетата и момичетата не
може да се приеме.
(б) Сравнението на 6-те ковариации между латентните факто
ри също свидетелства за незначима стойност: Ах2(б)= 10,23;
р<0,05). От тази гледна точка връзките между латентните факто
ри не се различават при момчетата и момичетата.
(в) Тъй като латентните променлива не са директно наблюда
вани, за оценката на средната им стойност в различните групи те
трябва да се скалират в метриката на някои от емпиричните ин
дикатори (в случая беше използван айтемът с най-високо тегло по
съответния фактор). При подобен анализ средната стойност в
една от групите (в случая на момчетата) се приема за 0 (вж. но-
подробно Joereskog, Soerbom, 1993b; Kline, 1998). Съгласно полу
чените резултати три от латентните променливи са с по-високо
равнище при момичетата: при Безпокойства теап=0,24 (1=14,95);
мри Физиологични реакции. теап=0,21 (1=9,43); мри Нервност.
теап=0,07 (1=4,63). Значимо различие обаче отсъства по Социал
ни притеснения (mean <0,01; 1=0,18). За оценка на общото равни
ще на тревожност беше използван еднофакторният модел, като
данните отново свидетелстват за по-висока стойност на латентна
та променлива при момичетата: mean=0,17 (t=29,35). По-високите
показатели при момичетата са очаквани и ще бъдат коментирани
по-подробно при анализа по пол на равнище наблюдавани про
менливи (пета глава).
Накратко, в съгласие с предварителните очаквания резултати
те от междугруповия анализ но пол свидетелстват за по-високи
равнища нри момичетата, но като цяло потвърждават инвариант-
ността на факторната структура в двете групи.
Надеждност
3.1. ВЪТРЕШНА СЪГЛАСУВАНОСТ
Стойностите ма сх на Кронбах но пол и възраст са представени

в Таблица 3.1 .
Таблица 3.1. Вътрешна съгласуваност на общия бал и скалите
от RCMAS (и на Кронбах и средно равнище на корелации между
антемите rn)can)
Момче Моми 2-4 5-8 9-12
Брои Общо
СКАЛИ та чета клас клас клас
айтеми N=1774
N=874 N=900 N=465 N=892 N=417
и 0,71 0,69 0,71 0,74 0,70 0,71

Безпокойства 9
0.21 0.20 0.21 0.24 0.20 0.21
'mean
Социални U 0,69 (»,68 0,70 0,70 0,71 0,64

6
притеснения 0.27 0,26 0.2S 0.29 0.29 0.23
^тпт
Физиологични a 0,63 0,62 0,63 0,67 0,63 0,58

8
реакции 0.18 0.18 0.18 0.20 0.18 0.16
'mean
a 0,59 0,58 0,60 0,57 0,59 0,50

Нервност 5
nifim 0.23 0.22 0.23 0.22 0.23 0.16
(I 0,S4 0,83 0,84 0,86 0,84 0,80

RCMAS - общо 28
nncm 0.16 0.15 0.16 0.18 0.16 0.12
U 0,80 0,79 0,80 0,79 0,78 0,73

Лъжа 9
t'nuiin 0.30 0.29 0 J 0 0.30 0.28 0.22
Както беше посочено, а е мярка не за хомогенността (едномер

ния характер на оценявания конструкт), а за вътрешната съгласува-
1
Преди изчисляването иа стойностите па а към стандартизационната из
вадка бяха добавени нови 120 протокола па ученици от 4. клас (Първанова.
2006). Разширената по този начин извадка ( N = 1 7 7 4 ) е използвана и за изчисля
ване на нормативните стойности (вж. пета глава).
Надеждност
ност на скалата, която с функция на ДЕ^а основни фактора: средното

равнище на интеркорелации на айтемите и дължината на теста. Пър
вият от тях съдържателно е свързан с идеята за надеждността (вът
решната съгласуваност на емпиричните индикатори, оценяващи
дадения конструкт), докато броят на признаците е нерелевантен.
Следователно висока стойност на u може да се постигне чрез пови
шаване на средното равнище на интеркорелациите или чрез увели
чаване на броя на айтемите. На практика това означава, че при голям
брой айтеми високата стойност па а не може да се избегне дори при
ниски интеркорелации и затова коефициентът u е безсмислен при
дълги скали (над 40 айтема) (Clark & Watson, 1995). О т тази гледна
точка средното равнище па интеркорелации е по-полезен индекс на
вътрешната съгласуваност в сравнение с a (Clark & Watson, 1995) и
изследователят трябва д а се стреми не към самоцелно повишаване
па коефициента чрез удължаване па скалата, а да работи за по-силни
интеркорелации на включените в нея признаци 1 . Прекалено силните
интеркорелации обаче са индикатор за припокриване в съдържание
то на признаците и води д о т.нар. „парадокс па отслабване" {attcmui-
tion paradox): стесняване па съдържанието па оценяваната промен
лива за сметка па конструкт-валидността (на практика висока а лес
но може да се „постигне" чрез използване на малък брой почти
идентични формулировки). О т тази гледна точка ориентировъчно се
препоръчва средно равнище па интеркорелации в интервала 0 , 1 5 -
0,50, по диапазонът зависи от природата па оценяваната променли
ва: при оценката па конструкт с широко съдържание оптимален е
интервалът 0,15—0,20, а при конструкт с тясно съдържание —0 , 4 0 -
0,50 (Clark & Watson, 1995). В настоящото изследване при оценката
па тревожността (многомерен конструкт с широко съдържание) е
препоръчителен първият интервал, по за подскалите трябва да се
очакват по-високи средни равнище па интеркорелации между приз
наците. Поради значението па средното равнище на интеркорелации
стойностите също са представени в Габлица 3.1, паралелно с коефи-
1
Средното р а н н и т е на интеркорелациите на свой ред зависи от. ( ! ) от ха-
рактера на конструкта: едномерен срещу многомерен; (2) типа на скалата за
отговори (нри дихотомия стойностите на (р-коефиниентите теоретично са oipa-
иичени от съотношението между положителните и отрицателните отговори); (3)
стененIа на хстерогснност на извадката и др. О т тази гледна гочка не е коректно
дефинирането на универсални приемливи стойности на коефициента на вътреш
на съгласуваност (Clark et а!.. 1995; Smith, 1996; Goodwin & Goodwin, 1999).
циентите а. За оценката на получените у нас резултати с подобен по

пулярен метод като RCMAS интерес представлява преди всичко сра
внителният анализ с данните от оригиналната нормативна извадка.
Нормативната извадка на RCMAS (цит. по Ryngala et al.,
2005) се формира от 4972 деца на възраст от 6 д о 19 години, със
средна стойност и стандартно отклонение Х=11,58 г.; SI)=3,63 г.1
Разделянето й пол, етнически произход и 12 възрастови групи
води д о формиране на 48 подизвадки със средна стойност и меди
ана на а на Кронбах за цялата скала (RCMAS) съответно 0.79 и
0,81; за Физиологичен фактор (10 айтема) - 0,59/0.61; за Концен
трация/социални притеснения (7 айтема) - 0,62/0,63; за Бсзно-
койства/свръхчувствителиост (1 1 айтема) - 0,76/0,77. Сравнени
ето с данните в Таблица 3.1 показва, че въпреки по-малкия брой
айтеми, формиращи скалите в българската извадка, получените у
нас стойности са съпоставими с цитираните, с тенденция към по-
ниски показатели при Безпокойства (включваща 9 признака в
българския вариант).
Данните в таблица 3.1 показват и почти идентични показате
ли при момчетата и момичетата (факт, който съответства на от
съствието на значим ефект на пола в 48-те подизвадки от RCMAS
[Ryngala et al., 2005]; вж. също Mertin et al., 2001), но във възрас
тов план, с изключение на Безпокойства, е налице тенденция към
понижаване па стойностите в 9.-12. клас. Подобен резултат не се
съгласува изцяло с анализа на Рингала и съавтори, който показва
слаб положителен или незначим ефект на възрастта върху равни
щето на вътрешна съгласуваност (Ryngala et al., 2005). От друга
страна, низходяща тенденция във възрастов план е налице при
австралийските юноши (King et al., 1991; Boyd & Gullone, 1997) и
това е така и в българската извадка. Например в изследването на
К. Бойд и Е. Гълоун стойностите на а при учениците на 17-18 г.
са съответно 0,80 и 0,81 (Boyd & Gullone, 1997, p. 193).
Според резултатите в таблица 3.1 средната стойност на ин-
теркорелациите за цялата скала е в интервала на приемливите
стойности за многомерен конструкт с изключение на последната
възрастова група (9.-12. клас). Данните но отделните скали са по-
високи, което произтича от начина им на конструиране - чрез
1
За сравнение, в българската извадка броят на лицата е N = 1 7 7 4 , със средна
възраст Х = 12,57 г. (SD=2,48 p.), в диапазона 8 - 1 8 години.
Надеждност 55
факторен анализ - и съответства на допускането за по-еднород

ния характер на оценяваните конструкти. (Наистина на равнище
поде кал и стойностите не достигат до 0,40 (вж. по-горе), но в слу
чая трябва да се има предвид, че те се основават на ср-коефициен-
ти, чиито максимални стойности теоретично се ограничават от
разпределението на положителните и отрицателните отговори.)
Същевременно данните за новата в българската извадка скала
Нервност показват, че средните интеркорелации са съпоставими
с тези при останалите скали, но поради по-малкия брой айтеми
с т о й н о с п а на а е под 0,60, a в най-горната възрастова група пада
до 0,50.
В заключение: резултатите за вътрешната съгласуваност са
съпоставими е получените в различен културен контекст данни 1 ,
включително с характерната за австралийски юноши тенденция
към понижаване на стойностите в най-горната възрастова група
(„късно юношество"). Данните на равнище скали обаче не могат
да се определят като задоволителни за практическо приложение
на метода - недостатъчно високите стойности увеличават размера
на стандартната грешка на измерване и съответно затрудняват
интерпретацията на индивидуалния резултат. От тази гледна точ
ка основно значение трябва да се придава на общия показател от
RCMAS, който се характеризира с приемливо равнище на вът
решна съгласуваност, докато по-частните показатели (на равнище
скали) могат да играят по-скоро ориентировъчна роля.
3.2. ТЕСТ-РЕТЕСТ НАДЕЖДНОСТ
Данните са получени от 68 ученици (30 момчета и 38 момиче

та) от 4. клас през интервал от 3 месеца (вж. таблица 3.2) .
Съгласно тези резултати на равнище скали най-надежден е
основният компонент —Безпокойства, като стойностите са съпос
тавими с времевата стабилност на общия бал. С по-ниска надеж
дност и близки стойности са останалите три скали на RCMAS.
Надеждността на общия бал е сходна при двата пола, на Социални
1
В исмска извадка например (303 ученици от 2 . - 6 . клас) стойността на а за
28-те айтема за тревожност е 0,85 (Boehnke el al., 1986), в английска извадка
(575 ученици на 8 - 1 2 г.) « = 0 , 8 6 (Merlin et al., 2001).
Емпиричният материал е събран от Н. Дармонева, психолог в 11СОУ „Со
фия".
56 / / . К А Л Ч Е В , С К А Л И ЗА Т РЕВО Ж Н О С Т ..
притеснения и Нервност е по-висока при момчетата, а на Безпо

койства и Физиологични реакции - при момичетата (в последния
случай с незадоволително ниско равнище при момчетата).
Таблица 3.2. Тест-ретест надеждност на общия бал н скалите от
RCMAS нрез интервал от 3 месена: януари (Т^ — > анрнл (Т:).
Последователно са представени: г на Иирсьн, средните стойнос
ти (и йод тях в курсив - стандартните отклонения) в началния и
крайния момент на изследването и стойността на t-критерия за
зависими извадки
ОБЩО МОМЧЕТА МОМИЧЕТА
СКАЛИ N=38
N=68 N=30
СКАЛИ г Т, - > Т , t-кр г Т, - > Т : t-кр г Т, - > Т ; t-кр
3,85 — » 3,09 3,73 -> 2,93 3,95 -> 3,21

Безпокойства 0 , 7 8 3,53" 0,71 2,13" 0 , 8 3 2.89"
(2.66) (2.71) (2.73) (2,72) (2.64) (2.73)
Социални 1,60 1,35 1,90 -> 1.47 1,37 -> 1,26
0,62 1,35 0,72 1,61 0,50 0,42
притеснения (I.S0) (1.70) (1.95) (1.96 (1.65) (1.48)
Физиологич 2,74 1,99 2,67 -> 2,20 2,79 -> 1,82
0,56 3,21" 0,38 1,13 0,70 3,71"
ни реакции (2.07) (2.03) (1.95) (2.11) (2.18) (2.01)
2,50 —»2,12 3,00 -> 2,80 2.11 -> 1,58
Нервност 0,61 2,28* 0,63 0,81 0,50 2,30*
(1.47) (1.64) (1.44) (1.67) (1.39) (1.43)
RCMAS - 10,69—>8,54 11,30—>9,40 10,21—>7,87
0,78 4,00" 0,76 2,14* 0,81 3,51"
общо (6.86) (6.62) (7,01) (6.88) (6.79) (6.41)
4,88 —>4,78 4,03 —>4,10 5,55 -> 5,32
Лъжа 0,62 0,36 0,74 0,17 0,44 0,65
(2,77; (2.65) (З.ОО) (2.80) (2.41) (2.49)
Забележка: * р<0,05; ** р<0,01
Данните в таблица 3.2 показват и че на равнището на цялата

извадка при всички скали, с изключение па Социални притесне
ния, се наблюдава значимо понижавапе на тревожността в рамки
те на изследвания 3-месечен период . Анализът по пол свидетел
ства, че при момчетата т о е по-слабо или под формата па тенден
ция, докато при момичетата достига статистически значими
стойности. Подобна низходяща динамика е типична за значител
на част о т лонгитюдните изследвания, проведени с помощта на
R C M A S (напр. Gullone et al., 1997; Barrett & Turner, 2001; Turgeon
& Chartrand, 2003).
При оцеката па получените резултати трябва д а се има предвид,
че в оригиналното ръководство за използване па RCMAS стойнос-
1
В случая т р я б в а л а се напомни, чс изчисляването на г на Пирсън се осно
вана на стандартизираните z-оценки, т.е. той не лава информация за промяната
в абсолютното равнище на оценявания конструкт.
Надеждност 51
тите ма тест-ретест надеждност варират в интервала 0,63 - 0,85

(Reynolds & Richmond, 1985; цит. no Myers & Winters, 2002, p. 638).
За целите на анализа в таблица 3.3 са представени сравнителни дан
ни за тест-ретест надеждността на общия бал1.
Таблица 3.3. Тест-ретест надеждност на общия бал на RCMAS в

други изследвания
Изследване r на Пирсън Интервал n итвалка
Turgeon & Chartrand (2(К)3) 0.67 6 мес. - общо
Turgeon & Chartrand (2(K)3) 0.66 6 мсс - момчета
Turgeon & Chartrand (2(K)3) 0,68 6 мсс. - момичета
Reynolds(1981) 0,68 9 мсс. - общо
Tannenbaum & Forehand (1992) 0.71 12 мсс. - о б щ о
Gullone et al., (2001) 0,32 36 мес. - общо
Gullone et al., (2(X)I) 0,36 36 мсс. - момчета
Gullone et al,, (2001) 0,27 36 мес. - момичега
Данните биха могли да се сравнят и с получените у нас резул

тати за тест-ретест надеждността (нрез период от 6 месеца) на
два сходни конструкта в юношеска възраст: (I) „Тревожност като
черта", оценявана със скалата на Спилбъргър - г на Пирсън при
момичетата е 0,58, а при момчетата: 0,54 (Щстински и Паспала-
нов, 1989); (2) „Обща тревожност", само за момичетата: г=0,72 и
„Генерализирана тревожност": 0,74 (Калчев, 2005а).
Накратко, въпреки разликите между тест-ретестовия период
от настоящето изследване (3 месена) и цитираните по-горе резул
тати, получените данни могат да се определят като очаквани и
подкрепящи надеждността па RCMAS в български условия. По-
дългите интервали между двете измервания обаче поставят и
въпроса за смесването па случайните, несистематични грешки па
измерването в двете ситуации (влияещи върху надеждността па
тестовия бал) и възможното систематичното влияние, детермпни-
1
На равните скйли, според резултатите иа Л. Туржеон и Е. Шартраи, през
иитернал от 6 мссепа, иалеждпостта иа Иезпокойспиш е 0,61 (при момчетата и
момичетата - съответно 0,61/0.60), на Социални притеснения: 0,60 (при момче
тата и момичетата: 0,59/0,59), на Физиологичен фактор: 0,58 (0,56/0,59) (Turgeon
& Chartrand, 2001).
рано о т потенциалната промяна в равнището на оценявания кон-

структ 1 .
1
Равнището на тест-ретест надеждност се определя от влиянието на слу
чайните (несистематични, некорелирани с оценявания к о н с т р у п ) грешки в
рамките на двете сесии па измерване. Разликата в тестовия бал обаче може д а е
повлияна и от промяната в равнището па оценявания конструкт, чиято вероят
ност нараства с увеличаване на времевия интервал. Очевидно след период от 3
месеца е по-малко вероятно д а се наблюдава реална промяна в равнището на
тревожност като стабилна личностна черта в сравнение с период от 6 месеца или
една година.
4.
Валндност
Валидността ла R C M A S с анализирана чрез връзки със самоо-

писатслни скали за страхове, депресия, обща и изпитна тревожност,
възприемана компетентност в учебната дейност и безпокойства.
4.1. П М - В О Ж ! Ю С Т И С Т Р А Х О В Е
Опитите за теоретично разграничаване на тревожността и

страха имат значителни традиции в психолог ията , но могат да се
обобщят до няколко основни критерия: ( I ) степен на предметна
неопределеност, (2) проспективност (ориентация към бъдещето),
(3) хроничност на преживяването, както и (4) асоциирани с него
физиологични реакции и (5) к о г н и т и в н о съдържание.
I. За разлика от страха, който е насочен към конкретен вън
шен обект/ситуация, т р е в о ж н о с т т а представлява предметно
неопределено, дифузно чувство за заплаха, пораждащо безпокой
ство. Нейният фокус е по-скоро „вътрешен", а не „външен": тя е
реакция на неясен, отдалечен, често несъзнаван стимул. Именно
предметната неопределеност на феномена определя тягостния,
мъчителен характер иа преживяването (Каплан и Сздок, 1994;
Мзй, 2001). Л к о страхът е емоционално състояние, провокирано
от сблъсък с конкретен стимул/ситуация, тревожността възниква
и без видима външна причина и затова се описва като „безобект-
на" тъй като стимулът, който я предизвиква, остава неизвестен
(Spielberger, 1972b). О т тази гледна точка, тревожността се раз
глежда като по-дифузно преживяване, което възниква на по-ран
ен стадий и прераства в страх, когато източникът на заплаха е
идентифициран (т е. страхът представлява диференциация на по-
общото състояние на тревожност). Състоянието на тревожност се
' I i исторически план преглед на схващанията с акцент »ърху психодина-

мичните теории е представен в класическия труд на Р. Мсй (М')й 2001; ориги
нално издание May, 1950)
асоциира с чувство иа несигурност, безпомощност и заплаха за

същността на личността (Мзй, 2001)'. Отсъствието на външен
стимул, провокиращ тревожността, прави невъзможно и избягва
щото поведение (характерно за страха).
2. Страхът се разглежда като реакция на непосредствена за
плаха в актуалната ситуация, докато тревожността - като реак
ция спрямо очаквана заплаха: тя е ориентирано към бъдещето
емоционално състояние (напр. Schroeder & Gordon, 2002)'. От гази
гледна точка функциите на страха и тревожността са различни:
като сигнал за тревога чрез активиране на автономната нервна
система страхът трябва да подготви човека за реакция от типа
,,борба или бягство", докато функцията на тревожността е да под
помогне планирането на действията и справянето с дъбещо съби
тие. Акцентът върху „предвиждащия" характер на тревожността
не означава отричане на значението на актуалната ситуация, но
позволява да се разграничи тревожността от емоциите, породени
от конфронтацията с конкретен стимул (Lazarus & Averiii, 1972).
Психичните процеси на предвиждане и очакване па вреда/опас-
1
Различаването на страха и тревожността от гледна точка на „неопредмете-
ностга" на преживяването обаче не снема въпроса: „Коя от двете емоции е базо
ва и поражда другата?" (Epstein, 1972). Макар и по-малко популярна, налице е и
противоположната теза, според която страхът от конкретни обекти предшества
тревожността - тя възниква, когато осъзнаването па източника на заплаха е
потиснато (съответно, тревожността е „доразвиване" па страха). Към такава теза
се придържа например С. Епстейн (Epstein, 1972) с уговорката, че „перазпозна-
вапето" па източника па заплаха може д а се дължи пе само на потискане, по и па
други, например когпитивни, фактори. В този случай страхът и тревожността се
различават по това, дали породената от заплахата възбуда „се канализира" в
конкретни, целенасочени действия. Съгласно този подход страхът е мотив за
избягване, възбудата от който може д а се насочи и към борба, а тревожността се
разглежда като „неразрешен" страх, при който възбудата остава дифузна и не
определена поради неспособността па човека д а я насочи към конкретни дейст
вия. Състоянието на „непасочена възбуда" („неразрешен" страх) може да е ре
зултат както от потискане на източника на заплаха, така и па грешки в разграни
чаването, изчакване, нерешителност, конфликт между противоположни тенден
ции за действие, външни ограничения (Epstein, 1972, p. 311).
V пас предметно неопределеният и насочен към бъдешето характер па
тревожността се посочват в анализа на И. Паспаланов и Д. Щетински (Ласпала-
нов, Щетински, 1980; Щетински, Паспаланов, 1980).
Валидност 61
ност са различим от тези, проявяващи се след сблъсък с реална

опасност (Ibid.. p. 249)'.
3. Като реакция на конкретен външен стимул страхът има
дискретен (епизодичен) характер и се ограничава в рамките на
възприеманата/актуална ситуация на заплаха. Тревожността оба
че се характеризира с продължителен, хроничен характер на пре
живяването (МКБ-10, 1992; DSM-IV, 1994) - под формата на
„свободно плуващо", неспецифично безпокойство.
4. От разликите във функциите - справяне с актуална или с бъ
деща заплаха - произтичат и опитите за разграничаване на свърза
ните със страха и тревожността физиолог ични реакции. В първия
случай активирането на автономната нервна система е фокусирано
върху избор на бягство от ситуацията или сблъсък с възприеманата
заплаха, а във втория реакциите са доминирани от негативни очак
вания за бъдещето. Според Д. Грей (Grey, 1982) тревожността се
определя като състояние на централната нервна система, характери
зиращо се с активност на системата за потискане на поведението
(behavior inhibition system', BIS), която има специфичен физиологи
чен субстрат (цит. по Chorpita & Barlow, 1998). Непосредствените
последици от активирането на BIS като индикатори за тревожно
преживяване са; стесняване на вниманието, подтискане на грубата
моторика (двигателната активност), изследване на средата (сканира
не на обстановката) и подготовка на двигателната система за въз
можни бързи действия, ако е необходимо активирането на системата
за борба или бягство. Съответно тревожността се разглежда като
различна от емоциите страх или паника, които са функционално
свързани с акгуална конфронтация с опасността, а не просто с отк
риване или подготовка за потенциалната опасност. За сравнение:
страхът се схваща като активиране на системата за борба или бягс
тво и се характеризира с активация на автономната нервна система,
свързана с тенденции за бягство, активно избягване или защитна
агресия (цит. по Chorpita & Barlow, 1998, p. 3).
1
P. Jla japbc и Д. Аверил определят тревожността като емоция, базирана па
оценка за заплаха, свързана със символна преработка, предвиждане и несигур
ност (Lazarus & Averiii, 1972, pp. 2 4 6 - 2 4 7 ) , като трите характеристики не са
независими. Предвиждането и несигурността например зависят от способността
за символна преработка (Ibid., p. 250). Най-същественият критерий за разграни
чаване па тревожността от другите, свързани със страха емоции, спорел тези
автори са когнитивните механизми па оценка, оносредстващи влиянието на
стресовите стимули върху емоционалната реакция (Lazarus & Averiii, 1972).
5. Дори ако се допусне, че имат общи (припокриващи се) афек-

тивпи и физиологични компоненти (включват напрежение, изпотя
ване, треперене, свиване на стомаха и др.), страхът и тревожността
вероятно се различават по когнитивното си съдържание. Страхът
включва притеснения по повод на заплаха за физическо нараняване
(оцеляване) - страх от природни бедствия, височина, животни и др..
докато гревожноспа - заплаха за „социалното", в по-широк смисъл,
„психичното благополучие" (преди всичко безпокойства и притес
нения в социален контекст). От тази гледна точка известно (опти
мално) равнище на тревожност играе адаптивна роля за социалното
функциониране, докато страхът, чиято крайна функция е да способ
ства за физическото оцеляване, се описва като примитивна или ба
зисна емоция (Barlow, 1988; цит. по Guilone et al., 2000). Някои ем
пирични данни в полза па посочената диференциация са получени в
изследването на Е. Гълоун и съавтори, в което признаците, свързани
със смърт, нараняване, опасност, животни, са силно натоварени по
фактора „Страх", докато свързаните със социално сравнение и очак
вани негативни оценки - по „Тревожност" (Guilone et а!., 2000). Ос
вен от емпиричните данни, подобно разграничаване се подкрепя и
от всекидневната употреба на термините: например хората обикно
вено назовават дискомфорта си от представяне пред публика като
тревожност, а притесненията си от изправяне пред яростно лаещо
срещу тях куче - като страх (Guilone, et al., 2000).
Накратко, прегледът на изложените становища до голяма сте
пен свидетелства за: (а) съгласие за предметно неопределения,
насочен към бъдещето характер па тревожното преживяване и (б)
основания за съдържателно разграничаване на страха и тревож
ността (като детерминирани съответно от заплаха за „физическо
то" или „психичното" благополучие). Посочените два аспекта не
сп противоречат, тъй като страховете (свързани с височина, жи
вотни, природни бедствия и др.) в най-голяма степен са ситуатив-
но детерминирани - пораждат се от конкретни стимули, докато
тревожните преживявания, свързани с психичен/социален дис-
комфорт, са в по-малка степен „предметно определени". Доколко
обаче последователното прилагане на посочените критерии е въз
можно при традиционното разграничаване между (а) тревожност
та като черта и като състояние; (б) „общата" и „специфичните"
видове тревожност и (в) „страхливостта" (като личностна черга) и
конкретните страхове?
Ва.тдиост 63
Като личностна черта тревожността отразява устойчиви инди

видуални различия в честотата и интензивността на тревожните
състояния: тя съществува в латентен вид като склонност (диспози
ция) широк кръг от ситуации да се възприемат като потенциално
заплашителни и да се реагира на т я \ със състояние на тревожност
(Spielberger, 1972а). Тревожността-черта не се проявява директно в
поведението и за нея могат да се правят заключения само от често
тата и интензивността па тревожните състояния (хората с високо
равнише па тревожност-черта са предразположени да възприемат
света като по-опасен и заплашителен, те са по-уязвими па стрес и са
склонни да преживяват тревожни състояния с по-голяма интензив
ност и честота) (Spielberger, 1972b, p. 482). Тревожността като
състояние се определя като преходно преживяване, характеризира
що се с напрежение, безпокойство и негативни очаквания, съчетани
с активиране на автономната нервна система. Гази тревожност обаче
се предизвиква от възприемането па даден стимул (външен или вът
решен) като потенциално опасен и заплашителен (Spielberger, 1972а,
pp. 42-43; 482b, p. 482). Па пръв поглед подобна интерпретация на
тревожното състояние - като функция на устойчива личностна чер
та, но породено от конкретен стимул - не се съгласува с тезата за
безобектния, дифузен характер на тревожното преживяване. В слу
чая обаче трябва да се има предвид, че конкретният стимул, отключ
ващ тревожното състояние, може и да fie се осъзнава адекватно (чо
век да не си дава сметка за причината па внезапно обзелото го без
покойство).
В научните представи безусловно се е утвърдил възгледът за
непродуктивността на схващането за тревожността като едномерен
конструкт и заедно с общата, се дефинират и „специфични" видове
тревожност —социална, изпитна, тревожност от раздяла и др. Както
беше посочено, в някои от тези случаи па житейско равнище, а и
като научен апарат се използва терминът тревожност (напр. социал
на тревожност срещу социални страхове), в други предпочитаният
термин е страх (напр. страх от височина, тъмнина, кръв, животни), а
в трети - двата термина са по-скоро „конкурентни" (напр. изпитна
тревожност срещу ст рах от изпитване; тревожност от раздяла срещу
страх от раздяла/изоставяне). Независимо от терминологичните
предпочитания тезата за „специфичната" тревожност като провоки
рана (УГ конкретен ст имул (ситуация) не се съгласува добре с предс
тавата за дифузния, безобектеп характер па преживяването. 11а прак-
64 II. К А Л Ч Е В , С К А Л И И ТРЕВОЖНОСТ..
тика подобен критерий характеризира генерализираната тревожност

(MKB-1Ü, 1992; DSM-IV, 1994), в исторически план определяна и
като „свободно плуваща тревожност" или „тревожна невроза" (вж.
Harvey & Rapee, 1995). Има основания обаче именно генерализира
ната тревожност да се разглежда като базисно тревожно разстройст
во, представящо фундаменталните процеси, проявяващи се при ос
таналите тревожни разстройства (Harvey & Rapee, 1995; Chorpita &
Barlow, 1998). Лицата, страдащи от генерализирана тревожност,
изпитват почти постоянна, прекомерна и неконтролируема тревога,
често без основателна причина. Ii сравнение с други тревожни разс
тройства, провокирани от конкретни ситуации или стимули, при
генерализираната тревожност състоянието на тревожно очакване е
по-дифузно и неопределено (напр. „Често без причина се чувствам
неспокоен", „Измъчва ме мисълта, че нещо ще се случи, но не знам
какво") и може да се породи от най-разнообразни събития във все
кидневието. Съществува мнение, че децата с генерализирана тре
вожност не фокусират опасенията си върху определено събитие/си
туация, а изпитват неясна, неопределена, „неопредметена тревож
ност", но на практика е възможно те да фокусират вниманието си
върху множество различни обекти/условия и от тази гледна точка
терминът генерализирана тревожност изглежда по-точен (Мзш и
Вольф, 2003).
Ако идеята за дифузния, неопределен характер на тревожното
преживяване не се съгласува добре с наличието на „специфични"
видове тревожност, доколко сполучлив е вторият разграничите
лен критерий - насоченият към бъдещето характер на тревож
ността? Тезата за „прогностичния" характер на тревожното пре
живяване съдържа поне две важни преимущества: (а) тя подчер
тава ролята на безпокойствата 1 , разглеждани като основна харак
теристика на значителна част от тревожните разстройства (DSM-
IV, 1994); (б) съответства на идеята за продължителния, хроничен
характер на преживяването и при „специфичните" видове тре
вожност (за разлика от реакциите на страх, ограничени от ситуа
цията на сблъсък с болезнения стимул). Предвиждането на очак
ваните негативни последици потенциално може „да се разработ-
' Както беше посочено, безпокойствата се дефинират като когиитивен про

цес па предвиждане, включващ повтарящи се мисли за възможните бъдещи
резултати и техните потенциално негативни последици (Vasey & Daleiden. 1994)
(вж. с. 35).
Валидност
ва и да поражда тревожни реакции далеч преди настъпването на

негативното събитие (напр. ученикът може месеци наред да се
безпокои ia датата на решаващ изпит). Съдържателното разгра
ничаване на тревожността от страха на базата на очаквана—реална
ситуация обаче е оправдано, ако са налице съществени различия
между двата типа реакции (спрямо очаквана и реална заплаха).
Някои данни в подкрепа на различните фито.юричпи компоненти
са цитирани например от Б. Чорпита и Д. Барлоу (Chorpita &
Barlow, 1998), но доколко диференцирани са останалите емоцио
нални, когнитивни, поведенчески компоненти е предмет на бъ
дещи изследвания.
От друга страна, и при трите фобийни разстройства, дефини
рани в DSM-IV (1994) - специфична, социална фобия и агорафо-
бия. - диагностичните критерии за реакциите спрямо очаква/! и
реален сблъсък с фобийните стимули не се различават. Например
първият диагностичен критерий ,,Л" за специфичната фобия се
формулира като „значим и устойчив страх... предизвикан от на
личието или предвиждането па специфичен обект или ситуация (в
частност, летене, височина, животни, инжекция, виждане на кръв)
(I)SM-IV, 1994, p. 410). Подходът при социалната фобия и агора-
фобията (Ibid., p. 416, p. 396) е аналогичен.
Иа трето място, доколко подходящо е използването и па един
по-рядко срещан в научната литература термин - страхливост,
ако под него (по аналогия с тревожността като черта) се разбира
устойчива личностна диспозиция широк кръг от ситуации да се
възприемат като потенциално заплашителни (за физическата без
опасност) и да им се реагира със състояние на страх. Съществува
мнение, че конструирането па скала за оценка на специфичните
страхове (фобии) само по себе си е проблематично, тъй като по оп
ределение (DSM-IV) специфичната фобия се отнася до отделен сти
мул, пораждащ страх. O r тази гледна точка изглежда необосновано
да се търси общ (латентен) фактор „специфична фобия" (Spence,
1997). Подобна теза обаче не се съгласува с емпиричните резултати
в неклинични извадки, например данните от ревизираната детска
скала за страхове (Ollendick, 1983), включително и у нас (вж. по-
долу), идентифицират наличието на латентни фактори („Опасност
и смърт44, „Неизвестното 44 , „Дребни наранявания и малки живот
ни" и др.), които подкрепят предположението за наличие на лич
ностни диспозиции. За разлика от тревожността като личностна
66 / / . К А Л Ч Е В , С К А Л И ГЛ Т Р Е В О Ж Н О С Т . .
черта страхливостпш отразява устойчиви индивидуални разли

чия в честотата и интензивността на реакциите иа страх в ситуа
ции на физическа заплаха.
В заключение: направеният обзор свидетелства за проблеми с
последователното прилагане па разграничителните критерии и. в
частност, поражда въпроси от типа, дали всяка тревожност е без-
обектна, дали страхът се ограничава само до актуалната ситуация
на сблъсък с болезнения стимул и т.н. Позицията, към която се
придържа настоящото изследване, може да се обобщи в няколко
пункта:
1. Изходно е съдържателното различие па двата феномена;
страхът е елементарна, базисна емоция (и личностна диспозиция
- страхливост), породена от заплаха за физическото благополучие
(опасност от нараняване, смърт и др ). Тревожността е състоя
ние (и личностна диспозиция), детерминирано от заплаха за со
циалното и в по-широк смисъл психичното благополучие. Посо
ченото изходно различие е в основата па останалите разграничи
телни критерии.
2. Страхът по дефиниция е специфичен и предметно опреде
лен - предизвиква се от конкретна ситуация/стимул (без това да
изключва случаи, когато източникът па физическа заплаха остава
неясен). Видовете тревожност се характеризират с различна сте
пен па безобектност, по критерият за предметно неопределения,
дифузен характер на преживяването „безусловно" се изпълнява
по отношение па генерализираната тревожност. „Специфичните"
видове тревожност (от раздяла, от изпълнение пред публика, от
изпитване и т.н. ) са в различна степен „ситуативно обременени".
3. Очевидно не само тревожността, по и страхът не може да се
ограничи до реакции спрямо актуална ситуация на заплаха. Стра
хът също се характеризира с функция па очакване (безпокойства)
по повод па прогнозирана физическа опасност, но ясно дефини
раният, специфичен характер на заплашителната ситуация (а от
тук възможността за нейното избягване) ограничава ролята па
безпокойствата. Например, ако човек изпитва страх от височина
(и всекидневието, включително професионалните му задължения,
не налагат сблъсък е подобни ситуации - нещо, което е малко
вероятно при наличие на посочения страх), подобен стимул лесно
може да се избегне, без да провокира чести или значителни без-
Валидност h -
покойства . З з разлика о г страха, тревожността, която в по-голяма

степен е предметно неопределена (източникът на заплаха за пси
хичното благополучие по-трудно се осъзнава) и потенциално
обхваща широк кръг о т ситуации или сблъсъкът с тях е извън
личния контрол се характеризира с интензивно прогнозиране и
планиране с цел избягване или справяне с пораждащите тревож
ност ситуации и техните потенциално „катастрофални" последи
ци. О т тази гледна точка безпокойствата играят ограничена роля
при страховете (ако се изключат случаите на патология), но са
основен компонент на тревожните преживявания, фокусирани
върху очакването и справянето с бъдещата ситуация.
4. О т ключовата роля на безпокойствата произтича продъл
жителният (хроничен) характер на тревожните преживявания.
Л к о страхът се ограничава предимно в рамките па ситуация на
сблъсък със заплашителния стимул (т е. в по-голяма степен има
ограничен във времето, епизодичен характер), при тревожността
предвиждането на негативните последици може „да сс разработ
ва" и д а поражда тревожни реакции далеч преди очакваното стре-
си р а щ о събитие, вероятността за чието настъпване (или на нега
тивните му последици) силно д а се надценява.
Ii полза на различаването па страха и тревожността свидетел
стват например данните на Ч. Спилбъргър, според които лицата с
високо и ниско равнище на т р е в о ж н о с т - ч е р т а не се различават от
гледна точка на тенденцията д а реагират с тревожни състояния
(според използваната тук терминология страх) при физическа
опасност - заплаха о т електрошок (Spielbergcr, 1972а). В изслед
ването на Т. Олендик и У. Ю л високите равнища на депресия се
свързват с високи равнища на тревожност, но не и па страх
(Ollendick, Yule, 1990). З а разлика о т страха и депресията, тре
вожността и депресията са по-силно асоциирани —според данните
на П. М ю р и с и съавтори в юношеска извадка корелацията между
страховете и депресията е 0,31, между страховете и тревожността:
0,58, а между тревожността и депресията - 0,60 (па равнище ла
тентни фактори о т конфирматорния анализ - съответно: 0,38; 0,55
и 0,72) (Muris et а!., 2001 b).
Въпреки посочените различия, в детската и юношеската психо
логия понятията често се използват като синоними, особено при
1
Подобно предположение очевидно пс е » сила, ако страхът придобие фо-
бисн характер и ситуацията пе може лесно да сс избегне.
68 / / . К А Л Ч Е В , С К А Л И ЗА Т Р И важност..
анализа ма възрастовите тенденции в развитието ма „мормалмите"

страхове. За сравмемие; изследванията на тревожностга но-често се
фокусират върху патологичните прояви, т.е. налице е тенденция
страховете да се разглеждат като нормален феномен на развитието
за разлика от тревожностга, която „се патологизира" (Gullone el al.,
2001). На практика и тревожността, и страхът са естествена, неиз
бежна част от всекидневния опит и играят адаптивна роля по отно
шение на потенциалните заплахи за физическото и психичното бла
гополучие. За разлика от „нормалните" реакции на страх и тревож
ност обаче, фобиите и тревожните разстройства се различават по
своята интензивност, продължителност, трудности с контрола/овла
дяването на състоянието и негативното им влияние върху всеки
дневието, личните взаимоотношения и учебната/професионалната
дейност(МКБ-10, I992;DSM-1V, 1994).
Предмет на анализ в настоящото изследване са тревожността
и страховете като нормален, естествен аспект на опита, а целта е
чрез два широко използвани инструмента за оценка да се направи
опит за емпиричното им разграничаване.
Инструментариум. За проверка на връзката между тревожност

га и страховете заедно с RCMAS беше използвана Ревизираната
детска скала за страхове (Revised Fear Survey Schedule f o r Children,
FSSC-R; Ollendick, 1983). Методът е разработен въз основа на пър
воначалния вариант на М. Шерър и К. Накамура (Scherer & Naka-
mura, 1968). Въпросникът се използва интензивно през последните
двадесет години за приложни и изследователски цели (Myers &
Winters, 2002; за обзор вж. Gullone, 1999). Налице са и по-късни вер
сии на метода: FSSC-1I (Gullone & Lane, 2002; Burnham 2005). По
повите варианти „осъвременяват" съдържанието чрез включване на
въпроси за СПИН, дрога, терористични атаки, военна заплаха
смърт/инциденти в семейството и др., но на този етап те са значи
телно по-рядко използвани от FSSC-R.
Ск^шата включва обш въвеждаш въпрос „Страхуваш ли се?",
последван от конкретни стимули/ситуации, потенциално провокира-
ши страх (напр. „Да ходиш на зъболекар", „Да не те блъсне кола или
камион на улицата", „От духове или призраци", „От изпитване в
училише"), на които се отговаря с помощта на 3-степенна скала
(„Изобщо не", „Донякъде" и „Много"). В оригиналния вариант FSSC
-R съдържа 80 айтема, формиращи 5 фактора: Опасност и смърт.
Валидност ,д
Неизвестното (непознатото). Дребни наранявания и маши жи

вотни, Грешки и критика. Медицински страхове.
Използваният формат за отговори (заявена интензивност на
страха спрямо посочения стимул) е породил дискусии за характе
ра на оценявания конструкт. Например събития, свързани с опас
ност и смърт (ядрена война и др.), обикновено се асоциират със
силни страхове в отговорите на изследваните лица, но вероят
ността за тяхното настъпване, както и вероятността децата често
д а преживяват такива страхове или д а са ангажирани с избя! ващо
поведение е малка (McCathie & Spence, 1991). Д р у г пример: стра
хът о т змии почти неизменно заема високо място в йерархията на
заявените страхове, но значителна част о т децата посочват, че той
не оказва никакво влияние върху всекидневието им (същевремен
но „Страхът д а н е с е провалиш па контролна или класна работа" е
на по-ниско място в йерархията, но е с много по-силно въздейст
вие) (Ollendick & King, 1994).
От тази гледна точка възниква въпросът дали инструментът
оценява актуатите, относително чести страхове във всекидневието
на децата. Тези и аналогични критики са довели да значителен брой
сравнителни изследвания, в които се варира инструкцията при отго
ворите; вместо стандартния вариант за интензивност се задава чес
тота на преживяване па заявения страх; степен па възпрепятстване
на всекидневните дейности, степен на избягване на свързани със
страховия стимул ситуации, равнище па страх при въображаем
сблъсък с конкретния стимул/ситуация (McCathie & Spence, 1991;
Ollendick и King, 1994; Gullone & Lane 2002). Сравнявани са и дан
ните от стандартно попълване със списък, основан на открит въпрос
за „трите неща, от който най-много се страхуваш" (Gullone & Lane
2002; Muris et al., 2002c), както и c оценка на страховете през изми
налата седмица (Muris et al., 2002c). В друг и случаи след стандарт
ното попълване на скалата се провежда структурирано интервю за
страховете с най-голяма интензивност относно честота на преживя
ване, честота на настъпване на събитието, източник на страха, про
изход на страховете, оценка на прекомерния (ирационалния) харак
тер на страха, активното избягване на обекта/ситуацията, контрола
върху страховете и влиянието им върху всекидневието) (Muris et al.,
1997).
I юлучените резултати като цяло потвърждават ефекта на инст
рукцията и начина на генериране на страховете (напр. показателите
за интензивност и честота на преживяване корелират значимо, но

умерено; резултатите от самостоятелно посочения списък на страхо
ве водят д о различия при 10-те най-често заявявани страхове; най-
често заявяваните страхове невинаги се асоциират с проблеми във
всекидневието и избягващо поведение). Тези данни като цяло обаче
не поставят под съмнение валидността на получените с помощта на
FSSC-R резултати, по свидетелстват за ограниченията на метода и
необходимостта от внимателна интепрпретация. От гледна точка на
използваната по-горе терминология той по-скоро измерва страхли-
востпш (по-аналогия с тревожността като черта) като тенденция за
преживяване па страх в широк кръг от ситуации. Тъй като cnipax.ni-
вост ifearfulness) не е особено популярен термин, включително при
изследването с FSSC-R, по-долу „страхливост" и „страхове" ще се
използват като синоними с уговорката, че когато се отнасят до ши
рок кръг от сродни ситуации, страхове отразява диспозиционна,
личпостна характеристи ка.
Оригиналната версия на FSSC-R заедно с писменото разре
шение за използване па метода за изследователски цели е полу
чена от Томас Олендик (лична кореспонденция с автора. 28 юли
1998 г.). Българският превод е подготвен от К. Ханчева и П. Кал
чев. Методът е преминал през два етапа на апробация:
1. Данните за първият от тях (84 айтема, с добавен открит
въпрос „От какво още се страхуваш?") са получени от 456 учени
ци от град София (5.-8. клас; 52% момчета и 48% момичета) (вж.
Калчев, 2000).
2. Въз основа на резултатите от първия етап отделни айтеми бя
ха отстранени като нетипични за българските деца, по бяха добавени
7 нови, генерирани чрез открития въпрос (напр. „Да не останеш без
приятели", „Да не се случи нещо лошо с родителите или близките ти
(болест, нещастен случай)". Втората версия включва общо 87 айтема
и един открит въпрос. Данни с този вариант са получени от 985 у че
ници (2.-10. клас; 48,2% момчета и 51,8% момичета), като пълни
данни за всички променливи са налице за 862 лица. Структурата на
екютата е анализирана чрез серия от експлораторпи факторни анали
зи на базата на полихоричната корелационна матрица и метода на
минималните остатъци {minimum residuals, MINRFS) с помощта на
LISREL 8.72 (Joereskog, 2003; Joereskog et а!., 2001). Анализите бяха
осъществени последователно на равнището на цялата извадка и
поотделно по пол, като бяха елиминирана айтемите с различна при-
Валидност
71
надлежност при момчетата и момичетата (например № 14 „Да не

останеш без приятели" при момчетата се отнася към Грешки и кри
тика, а при момичетата - към Опасност/смърт (част от айтемите ме
се отнасят към нито елит« от факторите). В обобщен вид във втората
българска версия скалите се формират по следния начин:
• Опасност и смърт (24 айтема, а=0,92), например; „Да не
те блъсне кола или камион на улицата", „Да не умреш".
• Неизвестното (14 айтема, ci=(),86), например: „От тъмни
ната", „От кошмари и страшни сънища".
• Грешки и критика (17 айтема, а=(),92), например: „Да не се
провалиш на контролна или класна работа", „Да не изви
кат родителите ти в училище".
• Малки животни (7 айтема, (х=0,78), например: „От гуще
ри", „От паяци".
Оригиналният малък „Медицински фактор" (формиран от 4

айтема) не се възпроизвежда в българската извадка (три от айте
мите, например „Да ходиш па зъболекар", сс разпределят към
Неизвестното, а четвъртият („/(а не се наложи да постъпиш в
болница") - към Опасност и смърт.
Тъй като целта на настоящия анализ е изследване на връзката
между двата конструкта тревожност (оценяван от RCMAS) и
страхове (оценявани чрез FSSC-R), данните от двата етапа на конс
труиране на скалата за страховете (FSSC-R) бяха обединени, за да сс
използват всички общи протоколи, но предварително бяха отстране
ни различните айтеми в двете версии. По този начин вариантът на
FSSC-R, анализиран съвместно с RCMAS, включва общо 79 айтеми,
а скалата Опасност и смърт е редуцирана до 20 айтема (броят на
айтемите в останалите скали остава непроменен). Вътрешната съг
ласуваност на скалите от FSSC-R в тази извадка (N=690, вж. Изслед
вани лица) е съпоставима с посочените по-горе стойности): отклоне
нието е в рамките на 0,01 (включително за Опасност и смърт, фор
мирана от 4 айтема по-малко), с изключение на Грешки и критика,
при която а=0,86.
Изследвани лица. Броят на общите протоколи за RC MAS и

FSSC-R) е 782 ученици от 2. до 10. клас. След отстраняването на
всички лица с непълни данни броят им намалява на 690 (47,7% мом
чета, 52,3% момичета) с най-значителни натрупвания в 5.-7. клас
72 II. К А Л Ч Е В , С К А Л И М ТРЕВОЖНОСТ..
(75.7%); във 2.-4. и 8.-10. клас, съответно: 15,5% и 8,8%. Участието

на автора в събирането на емпиричния материал е ограничено
(приблизително 180 протокола), като основната част е получена с
помощта на студенти в рамките на спепиализацията по Психология
на развитието в СУ „Св. Кл. Охридски" 1 .
Резултати п обсъждане
Връзките между двата инструмента (RCMAS и FSSC-R) бяха
анализирани на две равнища: (а) общ експлораторен факторен
анализ на рскиипцс айтеми с очакването двата типа признаци (за
тревожност и страхове) да формират отделни фактори; (б) подо
бен резултат би бил предпоставка за анализ на равнище фактори
(в качеството им на емпирични индикатори) и проверка на взаи
моотношенията между двата конструкта в рамките на измерва
телни и структурни модели. Преди представянето на получените
резултати обаче накратко ще бъде обсъдено изследването на М.
Павулури и съавтори (Favuluri et al., 2002), посветено на експерт
на оценка на съдържанието на двата въпросника.
Експсргна оценка. В цитираното изследване 69 практикуващи
детски психолози и психиатри (от Австралия и САЩ) оценяват по
15 случайно избрани айтеми от RCMAS и FSSC-R като представящи
тревожност или страхове". Съгласно получените резултати, и айте-
мите от RCMAS, и тези от FSSC-R е по-вероятно да се отнесат към
съответния конструкт, но съгласие в по-голяма степен се наблюдава
при айтемите за тревожност. Например само при 3 от айтемите на
RCMAS (20%) отсъстват различия в полза на тревожността, докато
броят на „неразличимите" айтеми от FSSC-R е 7 (46,7%). Освен това
два от айтемите на FSSC-R са оценени в обратен смисъл - като оце
нявани! тревожност, а не страхове. Сред „проблемните" айтеми от
RCMAS например са: „Страхувам се от много неща" (думата страх
присъства в самата формулировка) и „Понякога нощем се будя уп
лашен", а от FSSC-R: „Родителите ти да не се карат помежду си".
1
Изказвам па сърдсчпа благодарност на всички колеги, участвали в съби
рането на емпиричния материал.
* Айтемите от FSSC-R частично са преформулирани, за д а са съпоставими
като твърдения с тези от RCMAS. Нито един о т експертите предварително не е
ползвал двата инструмента ( R C M A S и FSSC-R) и нс с запознат с принадлеж
ността на признаците.
Валидност
73
„Да се запознаван] с нови хора", „Да не се провалиш на контролна

или класна работа , „Другите лена да не те дразнят и да те закачат",
„Да се возиш в асансьори , а ,.Да говориш по телефона" се оценява
предимно като характеризиращ тревожност, а не страх (Paluvuri et
al„ 2002). Освен това клиницистите с психодинамична ориентация,
както и по-възрастните клиницисти, са по-склонни да възприемат
айтемите като описващи тревожност, т.е. налице е известно „изкри
вяване" на възприятията като функция на теоретичната ориентация
и възрастта. При интерпретацията на резултатите авторите обръщат
внимание на частично припокриващите се формулировки при някои
от признаците, като е възможно айтемите от RCMAS по-ясно да
представят изследвания конструкт (тревожност). От значение е също
и фактът, че в клиниката децата обикновено са насочвани за ,лече
ние на тревожност", поради което клиницистите са склонни да разг
леждат всички признаци като част от „тревожния спектър" (Pavulury
et al., 2002). Макар авторите да не коментират съдържанието на
проблемните айтеми от FSSC-R, прави впечатление, че нито един от
тях не принадлежи към фактора Опасност и смърт, а с едно изклю
чение („Да се возиш в асансьори") те отразяват социални притесне
ния и безпокойства. В контекста на формулираното по-рано разли
чие за страховете като притеснения за физическото, а тревожността
- за психическото/социалното благополучие, може да се допусне, че
„трудни" за разграничаване са преди всичко онези айтеми от FSSC-
R, които не се от насят до физическа опасност.
Факторен анализ на равнище айтеми Общият факторен
анализ на признаците от RCMAS и FSSC-R (N=690 изследвани
лица) беше осъществен на базата па поли/тетрахоричпата корела-
ционна матрица и метода на минималните остатъци {minimum
residuals, MINRES) с помощта па LISREL 8.72 (Joereskog, 2003;
Joereskog et al., 2001). Данните от scree-recra на Кетъл свидетел
стват за препоръчителни варианти между 4 и 6 фактора. Прегле
дът на факторната матрица свидетелства за ясното обособявапс
на айтемите за тревожност и страхове в отделни фактори, като
още при 4-факторното решение тревожните признаци се разпре
делят в два фактора: „Тревожност" (безпокойства, социални при
теснения, физиологични реакции) срещу „Нервност". Извличане
то на повече фактори съхранява двата фактора на тревожността,
но води до последователно отделяне на фактори от FSSC-R. При
6-факторното решение например (34,9% обяснена дисперсия)
първият фактор ясно се дефинира като Опасност и смърт, втори

ят -Грешки и критика, третият - Неизвестното, четвъртият -
Тревожност (безпокойства, социални притеснения, физиологич
ни реакции), петият - Мажи животни, шестият - Нервност. От
тази гледна точка общото факторизиране на айтемите от RCMAS
и FSSC-R, от една страна, разграничава признаците за тревож
ност и страхове, а от друга, потвърждава факторните структури,
извлечени при отделни анализи на двата инструмента . Тези дан
ни позволяват да се премине към анализа на равнище фактори
(като емпирични индикатори) при оценката на взаимовръзките
между двата конструкта.
Измервателен модел на равнище на фактори (скали). Тъй
като сравнителният анализ на данните от двата популярни инст
румента (RCMAS и FSSC-R) в повечето случаи се ограничава до
корелационните коефициенти на Пирсън, в таблица 4.1 са пред
ставени получените у пас стойности заедно с резултати на авст
ралийски и китайски ученици.
Таблица 4.1. Корелации г на Пирсън и нарниални корелации (в
скоби, в курсив) на общия бал но RCMAS, с общия бал и скали
те на FSSC-R (N=690 ученици от 2.-10. клас; 47,7% момчета,
52,3% момичета)
Българска Австралийска Китайска
извадка извадка 1 извадка"
RCMAS RCMAS RCMAS
FSSC-R - о б щ бал 0,49 0,53 0.31
Опасност п смърт 0,38 (0,03) 0,41 0,24
11 е известното 0,42 (0,20) 0,52 0,36
Грешки и критика 0 , 4 4 (0.25) 0,52 0,43
Малки животни 0,25 (-0.01) 0,43 0,19
Забележки:
(а) Обшият бал на FSSC-R в българската извадка в случая е изчислен на основата на 79
айтема. Въпреки еднаквото обозначение, формиращите скалите в българската версия
айтеми не са идентични с тези от оригиналния вариант (вж. текста).
(б) ' King et al (1992); 3 Hong et al. (1994).
' Наистина в рамките на общия експлораторен анализ структурата на RCMAS

„стига" д о идентифициране на два компонента. Тъй като 4-факторното решение на
RCMAS потенциално би могло да сс получи при по-голям брои извлечени фактори
(в рамките на общия анализ с FSSC-R), а от друга страна, преимуществата на 4 -
факторната срещу 2-факторната структура е потвърдена върху стандартизационната
извадка (втора глава, таблица 2.3), при последвалите анализи на равнище фактори
(скали) беще използвана 4-факторната структура.
Валидност
75
Съгласно получените резултати, въпреки че като цяло в китайс

ката извадка са налице по-слаби, а в австралийската - по-силни връз
ки, в сравнение с тези при българските ученици, „профилът" на кое
фициентите е сходен: по-силпи са корелациите па RCMAS с Грешки
и критика и е Неизвестното. Значимата, по умерена по сила връзка
между общия оал на RCMAS и FSSC—R също съответства на предс
тавите за двата копетрукта. От гледна точка на формулираната по-
рано позиция за страховете, като свързани със заплаха за физическо
то благополучие, а тревожността - за психичното/социално благо
получие, трябва да се очакват по-силпи връзки между социалните
страхове от FSSC-R (Грешки и критики) с тревожността, както и по-
слаби връзки е Опасност и смърт и M W I K U животни. Наистина
единичните корелационни коефициенти не очертават категорично
подобна тенденция, но при изчисляване на парциалните коефициен
ти данните потвърждават прогнозираните различия: след отчитане
на връзките между нодскалите на FSSC-R тревожността не корели-
ра значимо с Опасност и смърт и с Малки животни.
На следващия етап с помощта на LISREL и по метода на мак
сималната вероятност, устойчив на нарушенията на нормалното
разпределение (Robust Maximum Likehood [RML]), c използване
на асимптотичната ковариационна матрица (Joereskog et al..
2001), последователно бяха проверени няколко конкурентни мо
дела за взаимоотношенията между двата копетрукта:
(а) Модел / представя всички подскали от RCMAS и FSSC-R ка
то емпирични индикатори на общ латентен фактор - „Негативен
афект". Модел I отразява представата за едномерния характер на
копетрукта, т.е. перазличимостта от емпирична гледна точка на тре
вожността и страховете.
(б) Модел 2 дефинира тревожността и страховете като различни,
макар и свързани копетрукти. Изходният Модел 2 (Модел 2а) предс
тавя проста структура, при която всеки един от емпиричните инди
катори е натоварен само по „Тревожност" или „Страхове", със сво
бодна ковариация между латентните фактори, без допускане па ко-
вариация па погрешната (необяснена) дисперсия на емпиричните
индикатори. На базата на модификационните индекси Модел 2а
впоследствие беше коригиран (Модел 26).
(в) Модел 3, в който зае/що със „Страхове" и „Тревожност" се
дефинира трети фактор —„Физиологични реакции". За оценката на
физиологичния фактор ма латентно равнище бяха формирани два

„представителни" пакета от но 4 айтема от Физиологични реакции от
RCMAS (за процедурата вж. Kishton & Widaman, 1994).
Индексите за степента на съответствие на моделите с емпи
ричните данни са представени в таблица 4.21, а графичното изоб
ражение на модели 2а,26 и 3 - на диаграма 4.1.
Таблица 4.2. Индекси за степен на съответствие от конфирма-

торння факторен анализ на равнище скали (RCMAS и FSSC-R;
N=690 ученннн от 2.-10. клас; 47,7% момчета, 52,3% момичета)
Молел S-Bx2 df SRMR GFI AGFI CFI NNFI ECVI AIC CAIC
Модел 1
617,95 20 0,1 10 0,75 0,62 0,80 0,72 U 1 763,46 852,05
(1 фактор)
М о д е л 2а
194,03 19 0,059 0,93 0,87 0,94 0,91 0,35 241.56 335,68
(2 фактора)
Молел 2 6
138,02 16 0.046 0,95 0,88 0,95 0,92 0,28 192,01 3 0 2 . 7 4
(2 фактора)
Молел 3
206,37 24 0,056 0,93 0.87 0,94 0,91 0,39 2 6 6 . 7 4 383,01
(3 фактора)
Забележка:
S - B j f - скалнрапа с т о й н о с т х2 на Satorra-Bcntler; S R M R - Standardized Root Mean Squared
Residual; GF1 - G o o d n e s s o f Fit Index; ACPI - Adustcd G o o d n e s s of Fit Index; CFI -
Comparative Fit Index; NNFI - N o n - N o r m e d Fil Index; E C V ! - Expected Cross-Validation
Index; AIC - Akaikc Information Criterion, C A I C - Consistent Akaike Information Criterion (за
о б я с н е н и е на индексите вж. нанр. Joereskog & Soerbom, 1993b; Kline, 1998).
1
Модел 2a и Модел 26, както и Модел 1 и Модел 2а/2б са производни ( а к о
в двуфакториия модел се фиксира корелация на латентните фактори, равна на
единица, се възпроизвежда еднофакторният модел), затова степента па съответ
ствие може директно д а се сравнява на база промяната в стойността на х" 1ьй
като Модел 3 не е производен от останалите, за сравнителния анализ трябва д а
се използват индексите за оценка па недериватпи модели (AIC, СА1С и ECV1 ),
като преимущество получава моделът с по-ниски стойности. И трите индекса се
базират па стойността па х2. като при използвания метод (RML) се ползва функ
цията при нормално разпределение. Затова данните бяха анализирани по метода
на диагонално претеглените най-малки квадрати (DWLS), при който AIC, СА1С
и ECVI се изчислява па база па скалирапата стойност х2 , | а Satorra-Bcntler. В
този случай резултатите отново възпроизвеждат съотношението между модели
те (в полза на двуфакторния модел).
Валидност
77
: Нервност i ^ ' о ц П Р И ' Физиол | , Грешки, i ! Непозна | | Опасност [

I 1 теснения { р е а к ц и и 1 критика | тото и смърт )
0.51 0,64 0,87 0,65

0,67 0,79 0,82 0,63
Модел 2а
2 фактора
0,59-
Нервност 11 Соц при-

,ч
' " ' | I Безпо-
oc,,lu
" | I ф и ' " о л I I Грешки, Непозна- | | Опасност | j Дребни
теснения [ койства (| реакции критика и с м ь р г | I животни
1
W ' -щг
\
0,52 0,70 0,72 0.56 0.25 0,57 0,80 0,83 0,64
1(
0.20 0. / У
'
Модел 26
2 фактора 1РНЮЖП(К I
коригиран
0,37
Физиол | Физиол ^
.
ГНервност 1 fcöü при-! Безпо- | 1
^
1 peuiKii, illenoina- Опасност Дреони
реакции I реакции 2 I I теснения!
теснения! Ij коисгва I| | критика | | тото 11 и смърт
смьрг | | животни
0,71 0,72 0,51 0,64 0,88 0,67 0,80 0,82 0,63
Модел 3
3 фактора 0,51
Диаграма 4.1. Копфпрмаюрпи модели па взаимоотношенията

между тревожност (оценена е RCMAS) и страхове (оценени с
FSSC-R). Стандарти 1ирано решение (N=690)
Данните в таблица 4.2 свидетелстват за ненриемливи индекси за
стснен на съответствие на еднофакторния модел (Модел 1). Подобен
резултат се съгласува с теоретичната представа за тревожността и
страховете като свързани, но различни конструкти. С най-добри
показатели е коригираният двуфакторен модел (Модел 26). Донякъ

де е изненадващо, че трифакторният Модел З е е близки индекси за
степен на съответствие с двуфакторния Модел 2а (и двата модела
представят „проста" структура, при която всяка от наблюдаваните
променливи се разглежда като емпиричен индикатор само на един
латентен фактор). Подобен трифакторен модел на равнище айтеми е
получен в изследването на Гълоун и съавтори с RCMAS и 21-
айтемен въпросник за страхове (Gullone et al., 2000) и отразява инту
итивно ясната представа за разграничаване на общ физиологи
чен/соматичен компонент на тревожността и страха. От друга стра
на, както беше посочено, са налице опити за разграничаване на фи
зиологичните аспекти на тревожността и страха от гледна точка на
функциите, които изпълняват: планиране на действията и подготов
ка за справяне с бъдеща заплаха, или реакция на реална заплаха в
настоящата ситуация. Прегледът па айтемите от Физиологичната
скала на RCMAS показва, че част от признаците са типични и за
страха (изпотяване на ръцете, свиване на стомаха, недостиг на въз
дух), докато други са с подчертано насочен към бъдещето характер
(например „Вечер трудно заспивам", „Понякога нощем се будя уп
лашен"). От тази гледна точка може да се допусне, че физиологич
ният фактор (от RCMAS) съдържа и общи, неспецифични аспекти
на соматичните реакции, асоциирани със страха и с тревожността.
Това предположение се потвърждава в коригирания двуфак
торен модел (Модел 26), в който на базата на модификационните
индекси последователно са освободени всички значими пътеки от
двата латентни фактора към оценяващите ги емпирични индика
тори. Трите статистически значими коефициента (подобряващи
индексите за степен па съответствие) са представени на диаграма
4.1, Модел 26. В каква степен обаче усложняването на двуфак
торния модел може да се интерпретира съдържателно (в противен
случай освобождаване на параметрите за оценка само на базата
модификационните индекси, без да подобрява модела, крие риск
от фиксиране на параметри, които са резултат случайни фактори,
свързани например с извадката [Joereskog & Soerbom, 1993b]).
(а) Значимият, макар и слаб по сила коефициент па „Страхо
ве" —• Физиологичен фактор свидетелства за наличие на общи,
неспецифични физиологични реакции, свързани и със страха, и с
тревожността (дефинирането на допълнителния параметър в слу
чая следва логиката на трифакторния Модел 3).
(б) Значимата пътека „Страхове" — + Безпокойства показва, че
макар и по-слабо, страховете също се характеризират с безпокойст
ва. Ако безпокойствата се дефинират като когнитивен процес на
предвиждане, включващ повтарящи се мисли за възможния бъдещ
изход и неговите потенциално негативни последици (Vasey &
Daleiden, 1994), подобен резултат може да се тълкува в подкрепа на
насочеността към бъдещето на страховете, т.е. преживяването не се
ограничава само до сблъсъка с настоящата ситуация на заплаха, но
се опосредства и от активно прогнозиране и очаване на негативни
резултати.
(в) Значимата връзка „Тревожност" —*• Грешки и критика също
може да се очаква. Лко в съответствие с приетата по-рано позиция
тревожността предполага притеснения и безпокойства, свързани със
социалното/психичното благополучие, а страховете - с физическото
благополучие, има основание да се прогнозира дори по-силна връзка
на Грешки и критика (от „Страхове") с латентния конструкт „Тре
вожност", гьй като тази скала от FSSC-R оценява „социални страхо
ве", свързани с получаваните оценки и статуса па човека.
Същевременно диаграма 4.1 показва, че когато връзката меж
ду двата конструкта се отчита на латентно равнище. Социални
притеснения и Нервност (RCMAS), не са индикатор за страхове,
а Опасност и смърт. Неизвестното и Малки животни (от KSSC-
R) не са признак за тревожност.
Накратко, конфирматорният анализ ясно свидетелства за не
адекватността на еднофакторния модел, а индексите за непроиз-
водни модели (AIC, CAIC и ECVI) - за известно преимущество на
двуфакторния срещу трифакторния модел. Степента на съответ
ствие с емпиричните данни се подобрява, ако двуфакторният мо
дел се усложни чрез дефиниране па три допълнителни параметъ
ра, които могат да се интерпретират съдържателно. Макар и зна
чими, ефектите на новите параметри обаче са слаби и не могат да
поставят под съмнение структурата на използваните инструменти
(напр. фактът, че Грешки и критика е значимо свързан с Тревож
ност, fie означава, че скалата е по-добър индикатор за тревож
ност, отколкото за страхове (вж. диаграма 4.2, Модел 26)).
Значимата ковариация на Тревожност и Страхове може да се
интерпретира като обусловена от фактор от втори ред („Негативен
афект"). За проверката на това предположение Модел 2а беше дефи
ниран като йерархичен. 11олучените резултати (с помощта на
80 / / . К А Л Ч Е В , С К А Л И ЗА Т Р Е В О Ж Н О С Т .
LISRHL) свидетелстват, че „Страхове" е много по-силно натоварен

но вторичния фактор „Негативен афект" в сравнение с „Тревож
ност" (6 срещу 63% специфична/необяснена дисперсия [вж. диа! ра
ма 4.2.]). Подобен резултат очевидно се дължи и на характера на
използваните инструменти за опенка.
ГРКВО/КПОСТ , ("ГРАХОВ!
0,61 0.97
НЕГА ТИВЕП
АФ Е К Т
Диаграма 4.2. Йерархичен коифирматорен модел на „Тревож

ност" н „Страхове" с фак тор о т втори ред (стандартизирано
решение, N=690). Теглата на емниричните индикатори -
скалите от R C M A S и FSSC-R - са пропуснати, тъй като съвпа
дат с тези на Модел 2а; вж. диаграма 4.1.
Структурен модел. Представените на диаграма 4.1 модели са

измервателни, г.е. оценяват тревожността и страховете като ла
тентни променливи, без д а анализират структурните връзки меж
д у тях. За разлика о т измервателния, структурният модел разли
чава ендогенните (зависимите) о т екзогенните (независимите)
променливи, като дефинира причинно-следствени зависимости
между тях. Очевидно в рамките па асоциативен тип данни посо
ката на връзката не може д а се обоснове емпирично, а се базира
на теоретични съображения. При анализа на причинните връзки
между тревожността и страховете са възможни и двете посоки на
влияние: тревожността д а е предпоставка за високо равнище на
страхове или д а е следствие о т специфични страхове, като не
трябва д а се пренебрегва и възможността двата копетрукта да си
взаимодействат реципрочно във възрастов план (King et al., 1992).
Вече б е ш е посочено, че преобладават схващанията за тревож
ността като „безобектно", дифузно преживяване, което възниква
па по-ранен стадий и прераства в страх, когато източникът на
заплаха е идентифициран (т.е. страхът представлява диференциа
ция на по-общото състояние па тревожност). По тази причина в
Валидност
структурния модел беше заложена първата посока на влияние

Тревожност • С шрахове, като данните бяха анализирани на
равнище скали в качеството на наблюдавани променливи. Стан
дартизираните ефекти след отстраняване на незначимите пътеки
са представени в таблица 4.3 и диаграма 4.3. В рамките на модела
бяха освободени и 6-те ковариации на погрешната (необяснена)
дисперсия на зависимите променливи (видовете страхове). Всич
ки ковариации са значими, което съответства на очакванията, че
независимите променливи (компонентите на тревожността) не
могат да обяснят изцяло връзките между страховете (за опростя
ване на графичното изображение на диаграма 4.3 не са предста
вени числовите стойности).
Габлица 4.3. Ефекти па скалите ja тревожност от RCMAS върху
скалите ja страхове от FSSC-R. Структурен модел с наблюдава
ни променливи (представени са стандартишраните (path) кое
ф и ц и е н т , след отстраняване на незначимите пътеки). N=690
ученици от 2.-10. клас; 47,7% момчета, 52,3% момичета
Опасност Грешки и 11сиJBCCT- Малки
и смърт критика ното животни
Безпокойства 0,48 0,42 0,33 0,24
Фшиоло! ичен 0,10 - 0,22
Социални притеснения -0,16 -0,12
1 lepmiocT 0,09 0,06 0,08
% обяснена дисперсия 22% 22% 22%
Забеле жка пътеката Нервност —» Неизвестното с значима мри рсО.Ю, а Нервност
Малки животни - при р<0,05; мри всички останали коефициенти - р<(),()1.
Получените данни показват, че най-силни са ефектите па Без

покойства и това е единственият компонент на тревожността със
значимо влияние върху всички видове страх. Подобен резултат
може да се очаква, ако се има предвид, че безпокойствата се раз
глеждат като основна, същностна характеристика па тревожност
та. Физиологичният компонент на тревожността е „предпостав
ка" за страхове, свързани с опасност и смърт (по-слаб) и неизвес
тното (с по-силен ефект). Ефектите на Нервност са балансирани,
но слаби по размер, с близки до статистически незначимите стой
ности. По отношение па Социални притеснения са налице два
непредвидени резултата: (а) отсъствие на значим ефект върху
скалата Грешки и критика (потенциално оценяваща сходна проб-
82 / / . К А Л Ч Е В , С К А Л И ГЛ ТРЕВОЖНОСТ..
лематика); (б) макар и слаби, мо значими отрицателни ефекти

върху Опис лост и смърт и Неизвестното.
Тревожност Страхове % обяснена

дисперсия
Безпокойства 22%
jФизиологичен 22%
Социални
: притеснения
Iкрвност
Дна! рама 4.3. Ефекти на скалите за тревожност от RCMAS вър

ху скалите за страхове от FSSC-R. Представени са стандартизи
раните коефициеши, след отстраняване на незначимите пътеки
(N=690)
Анализът на единичните корелационни връзки (г на Пирсън) по

казва, че Социални притеснения корелира на равнище 0,16 с Опас
ност и смърт, 0,30 с Грешки и критика', 0,20 с Неизвестното и 0,12
с Малки животни (при всички случаи р<0,()1). От тази гледна точка,
въпреки значимите единични корелации, слсд отчитане на връзките
между независимите променливи в рамките на структурния модел
ефектите върху Грешки и критика и Малки животни се оказват
пезначими. Също неочаквани и на пръв поглед парадоксални са
отрицателните структурни коефициенти при Опасност и смърт и
Неизвестното (таблица 4.3 и диаграма 4.3). Случаите, при които
коефициентите от регресионното уравнение са по-силни или са с
обратен знак в сравнение с единичните връзки, се означават в ста
тистическата литература като потискане*.
1
„1 ютискане" в статистически смисъл е иалице, когато връзката между прелик-
тора и критерия, коригирана па основата на връзката на нредиктора с друг ите нре-
Валидност S3
В дадения случай може да се допусне, че в рамките на структур
ния модел Социати притеснения действа в качеството на потиска
ща променлива: тя корелира с всички останали нредикгори (компо
нентите на тревожността), като може би „изчиства" част от „замър
сяващите" (нерелевантни) характеристики и повишава възможнос
тите им да прогнозират критерия (видовете страх). 11отвърждаването
на подобна роля на Социати притеснения и съдържателната интер
претация представлява интерес за бъдещи изследвания.
В заключение; дефинирането на компонентите на тревожността
като предпоставка за страхове отразява един от възможните (и по-
популярни) модели за описание на отношенията между двата конст-
рукта. В този случай компонентите на тревожността „детерминират"
относително немалка част (22%) от дисперсията на страховете, свър
зани с опасност и смърт, грешки и критика и неизвестното, но в но-
малка стенен „обуславят" страховете от малки животни (8%) (таб
лица 4.3).
От друга страна, както беше посочено, теоретично може да се
дефинира и друг структурен модел, представящ страха като пред
поставка за тревожност. На практика към подобен модел (страхове
—> тревожност) се придържат в изследването сн Н. Кинг и съавтори,
когато оценяват възможностите на айтемите от FSSC-R „да прогно
зират" равнището на тревожност (оценено с помощта на RCMAS).
За тази цел изследваните лица (1524 ученици на възраст от 8 до 16
години) са разделени въз основа на медианата на общия бал но
RCMAS в две групи: „със слаба" и „със силна" тревожност, след
което в дискриминантното уравнение са въведени айтемите от
FSSC-R. Дискриминантният анализ свидетелства за 62,2% правилно
диктори, сьществсно сс различава (например с по-силма или е с обратен знак) в

сравнение с единичната корелация с критерия. „Чиста" потискаща променлива с
тази. чието включване в рсфесионното уравнение увеличава прогностичните въз
можности на други променливи, fxri самата 1я да с свързана с критерия. Остроумен
пример за потискане дава Р. Клайн: (а) участието в психотерапия корелира положи
телно със суицидни опити (такива опити сс наблюдават по-чеето при хора, премина
ли през някаква форма па терапия); (б) депресията също корелира положително със
суицидни опити. От това обаче не следва, че депресираните хора не трябва да се
подлаг ат на психотерапия, защото това бп увеличило риска от самоубийство. (Koi^i-
то двата предиктора се включат едновременно в уравнението, коефициентът на
„участие в психотерапия" по отношения па критерия „опит за самоубийство вече е
значимо отрицателен и тази корекция се дължи на отчитане па връзката па двата
предиктора - участие в психогерапия и депресия.) (Kline, 1998) 11ромепливата обаче
може да играе ролята па погискаща само ако корелира значимо с други нредикгори.
класифицирани случаи, като от 10-те айтема с най-добри дискрими-

нативни възможности шест са от Грешки и критика и по два от
Опасност и смърт и Непознатото (King et al., 1992). От тази гледна
точка при „силно тревожните" деца се наблюдават подчертани стра
хове от социална оценка, вероятно в резултат и от опита им учили
ще. Същевременно авторите отбелязват, че дизайнът на изследване
то не позволява заключения от каузален характер.
Аналогичен анализ беше извършен и върху българската из
вадка, но беше предпочетен по-рестриктивен критерий при дефи
ниране на „тревожната" група. За целите на масовите епидемио
логичните изследвания с RCMAS по традиция се препоръчва
„критична" стойност от Т-оценка >60 (напр. Laurent et al., 1994) и
затова този критерий беше използван и за разграничаване на
„тревожната" група 1 . На базата на посочения критерий в настоя
щата извадка 16,4% от лицата попадат в „тревожната", а 83,6% -
в „нетревожната" група. Дискриминатният анализ извлича 9 ай
тема със значими разграничителни възможности (к на Уилкс
0,805; 85,3% правилно класифицирани случаи), сред които преоб
ладават признаци от Грешки и критика и Неизвестното. При
интерпретацията на този резултат трябва да се има предвид из
ходната вероятност за правилна оценка па актуалния статус -
според приетия критерий вероятността „тревожното" лице да се
идентифицира правилно без допълнителна информация е 16,4%.
Анализът на данните вътре в клетките обаче показва, че с помощ
та на дискриминантния бал па айтемите от FSSC-R тази вероят
ност нараства па 59,3%, г.е. над 3,5 пъти. Подобно съотношение
на пръв поглед впечатлява, но подобен резултат, от една страна,
се нуждае от валидизирапе върху независима извадка, а от друга,
използването на FSSC-R за определяне па равнището на тревож
ност за практически цели едва ли е обосновано, ако се има пред
вид, че RCMAS е по-кратък и икономичен метод за оценка. След
допълнително валидизирапе извлечената на базата па дискрими
нантния анализ скала би могла да се използва за допълнителна
информация при отсъствие па други данни за равнището на тре
вожност.
1
Дефинирането на критичната точка (при Т>60) се базира на нормативната
извадка за RCMAS (вж. нега глава).
Обобщение
Теоретичното разграничаването на тревожността от страха
следва рахтични критерии: степен на предметна неопределеност, на
хроничност и ориентираност към бъдещето на преживяването, раз
лики в съдържанието на безпокойствата и асоциираните физиоло
гични реакции. Според приетата в настоящото изследване позиция
основно значение се придава на съдържателните различия: страхът
се разглежда като обусловен от заплаха за физическото благ ополу
чие (опасност от нараняване, смърт и др ), а тревожността - от зап
лаха за социалното (в по-широк смисъл психичното) благополучие.
Останазите критерии биха могли да се разгледат като следствие от
посоченото изходно различие.
Емпиричното разграничаване на тревожността и страха е
анализирано на равнище:
• П р т н а ц и (прояви), по начина по който те са дефинирани

в айтемите на два популярни самоописателни инструмен
та: RCMAS (тревожност) и FSSC-R (страхове). Общият
факторен анализ свидетелства, чс изследваните лица ясно
разграничават двата типа признаци като емпирични ин
дикатори на различни латентни променливи (фактори за
тревожност и страхове).
• С к а т (фактори) от RCMAS и FSSC-R. Данните подкрепят
двуфакторния модел, който представя тревожността и стра
ховете като корелирапи, по различни копструкти. Същевре
менно резултатите показват, че когато се отчита връзката на
латентно равнище между „Тревожност" и „Страхове", ска
лите Социални притеснения и Нервност са емпирични ин
дикатори само за „Тревожност", а Опасност и смърт. Не
известното и Малки ж ивотни - само за „Страхове". Заедно
с това Безпокойства и Физиологични реакции (от RCMAS),
макар и по-слабо, се асоциират и със „Страхове", а Грешки и
критика (от FSSC-R) - и с „Тревожност". Тези резултати се
тълкуват в подкрепа на изходната позиция за разграничава
не на двата копетрукта но съдържателен признак.
Между страховете (FSSC-R) и тревожността (RCMAS) се

проявява значима връзка (на равнище единични корелации и ла-
S6 / / . К А Л Ч Е В , С К А Л И ЗА ТРЕВОЖНОСТ..
тентни променливи). Йерархичният конфирматорен анализ поз

волява общата дисперсия да се интерпретира като обусловена от
фактор от втори ред („Негативен афект"), но според данните от
настоящото изследване страховете (FSSC-R ) са по-добър индика
тор за негативен афект в сравнение с тревожността (RCMAS).
Данните от структурния модел, в който скалите за тревожност
са дефинирани като предпоставка за възникване на страхове, по
казват, че с най-силни и значими ефекти върху всички скали за
страхове (от FSSC-R) са Безпокойства (от RCMAS). Подобен
резултат се съгласува с представите за безпокойствата като осно
вен компонент па тревожността.
Ii заключение: емпиричното разграничаване на тревожността
и страховете подкрепя конструкт-валидността на RCMAS, по
трябва да се има предвид, че въпреки популярността си, и двете
скали (RCMAS и FSSC-R) са обект па критика по отношение на
оценяваните от тях конструкти (напр. McCathie & Spence, 1991;
Minis et al., 2()02c; Myers & Winters, 2002; Dierker et al., 2001),
което налага допълнителни ограничения в направените изводи.
От тази гледна точка получените резултати по-скоро трябва да се
разглеждат като стимул за бъдещи емпирични изследвания на
проблем, който все още е далеч от окончателното си решаване.
4.2. ТРЕВОЖНОСТ И ДП! ТРЕСИЯ
В настоящия раздел анализът па връзката между тревожност и

депресия ще се ограничи до грикомпонентния модел (Clark &
Watson, 1991)'. От гледна точка на конструкт-валидността в съгла
сие с модела се очакват значими, но по-слаби корелации на RCMAS
със скалите за депресия в сравнение със скалите за тревожност.
Въпреки че феноменологично тревожността и депресията са
ясно диференцирани (тревожността е фокусирана върху преживя
ване па безпокойства, притеснения, а депресията е доминирана от
тъга и свързаните с нея съжаление, вина, безнадеждност и мрач
но, потиснато настроение), емпиричното разграничаване поражда
проблеми. При въпросниците за самоонисание корелациите вари
рат между 0,45 и 0,75 - факт, които се потвърждава в различни по
За други подходи при разграничаване на тревожността и депресията, на

пример „молела безпомощност-безнадеждност", нж. Waikar & Craske, 1997.
възраст извадки (с тенденция за по-добра диференциация при

психиатрични пациенти) (Clark & Watson, 1991).
Стабилно възпроизвежданата емпирична връзка между тревож
ността и депресията се дължи както па диагностичните критерии за
оценка, така и на използваните инструменти. Някои симптоми
(проблеми със съня, умора, раздразнителност, двигателно неспо
койствие, трудности с концентрацията) са общи за генерализираната
тревожност и депресията (DSM-IV, 1994, pp. 321-327; 345-349; 432-
436), а от друга страна, много скали съдържат сходни признаци или
дори айтеми, по-подходящи за другия конструкт. Например скалата
за тревожност-черта па Спилбъргьр (STAI, използвана и в настоя
щото изследване) оценява и чувство за неуспех, разочарование, не
щастие, по-характерни за депресията. Детската скала за депресия на
Ковач (CDI) съдържа 6 айтема с директни аналози в RCMAS или
STAIC (детския вариант на STA!) (Stark & Laurent, 2001). Съответно
недостатъчните разграничителни възможности се обуславят и от
сходството или припокриването в съдържанието на скалите, а подо
бен резултат вероятно се дължи и на факта, че този тип инструменти
са конструирани с акцент върху вътрешната съгласуваност и кон-
вергентната, за сметка на дивергентната (дискриминантната) валид
ност (Lonigan el al., 1994). Те различават относително добре депре
сираните от неде пресираните лица, както и тревожните от нетре-
вожните лица, но не и двата типа интернализирапи разстройства
(Stark & Laurent, 2001).
Концептуалните и психометричните проблеми в оценяването на
тревожността и депресията обаче не могат изцяло да обяснят коре
лацията между тях: връзката не се ограничава до себеописателните
данни (макар че клиничните оценки са с по-добри разграничаващи
възможности), но се наблюдава и на диагностично равнище в съв
местното съществуване (коморбидността) на тревожните и депре
сивните разстройства. Съгласно тршомпонеиптия модел (Clark &
Watson, 1991) тази връзка може да се обясни чрез наличието на общ,
неспецифичен фактор - Негативен афект, отразяващ степента на
общ дистрес и обхващащ широк диапазон от негативни емоции:
страх, тъга, тревожност, гняв, вина, презрение, отвращение и т.н. За
сравнение: Позитивният афект включва широк кръг от позитивни
емоции: радост, енерг ичност, ентусиазъм, интерес, самоувереност и
др. Концептуално двете дименсии са независими една от друга, но
ако негативният афект корелира тясно с депресията и тревожността.
позитивният афект е свързан (отрицателно) само с депресията, но не

и с тревожността.
Впоследствие двуфакторният модел (позитивен/негативен
афект) е разширен в трифакторен чрез добавянето на втори специ
фичен компонент - Физиологична свръхвъзбуда (учестено дишане,
сърцебиене, пресъхване на устата, тремор на ръцете, замаяност и
др.), характеризираш тревожността (но не и депресията) (Clark &
Watson, 1991). Съответно депресивните и тревожните симптоми
формират три подгрупи: индикатори за общ дистрес или негативен
афект, които са относително неспецифични - преживявани и от
тревожните, и от депресираните хора. Тези неспецифични симптоми
включват тревожно и депресивно настроение, както и други симп
томи, преобладаващи при двете разстройства - безсъние, двигателно
неспокойствие, раздразнителност и слаба концентрация (проблеми с
вниманието). Когнитивните фактори от типа „негативен атрибути-
вен стил", негативни съждения за себе си, дисфунционални убежде
ния също не са специфични за депресията, а представят когнитивни-
ят аспект на негативния афект.
В допълнение към общите (неспецифични) симптоми, всеки
от конструктите се характеризира от група относително специ
фични симптоми: соматично напрежение и свръхвъзбуда (харак
терни за тревожността) и отсъствие на позитивен афект - липса
на интерес към нещата и на енергия, чувството, че нищо не дос
тавя истинска радост и др. (характерни за депресията). Накратко,
депресията се различава от тревожността по липсата на позитивен
афект, тревожността се различава от депресията по наличието на
физиологична свръхвъзбуда, а негативният афект като неспеци
фичен фактор обяснява общата вариация на двата конструкта.
От тази гледна точка за разграничаването на тревожността и
депресията е необходимо фокусът да премести от оценка на не
специфичните симптоми (свързани с негативния афект или общия
дистрес) върху двата специфични клъстъра: физиологичната въз
буда и ниското равнище на позитивен афект (анхедония) (Watson
et al., 1995а). Затова инструментите, в които преобладаващата
част от айтемите оценяват негативен афект, са със слаби дискри-
минативни възможности (в сравнение със случаите на оценка на
специфичните клъстъри, например, ако скалата за тревожност се
фокусира върху физиологичните признаци). В частност, най-
популярният самоописателен метод за депресия при възрастни на
Валидност
А. Бек (BDI) оценява по-скоро общия дистрес (негативен афект)

поради преобладаващия тип подобни айтеми (Clark & Watson,
1991) и не измерва адекватно ниското равнище на позитивен
а ф е к т (анхедония) (Clark et al., 1 9 9 4 ) .
В контекста на оценката на трикомпонентния модел основният
въпрос е дали традиционно използваните самоописателни скали за
тревожност и депресия могат да измерват общия неспецифичен фак
тор (негативен афект), както и специфичните фактори (физиологич
на възбуда и анхедония), или за тази цел е необходимо разработва
нето на нови инструменти (вж. Watson et al., 1995а,b), конструирани
в съответствие с модела.
Когато за потвърждаване на трикомпонентния модел при въз
растните се използват съществуващите инструменти, данните
обикновено се анализират на равнище айтеми с помощта на експ-
/юраторен факторен анализ. В едно от типичните изследвания от
този вид (върху клинична извадка от възрастни и върху студенти)
общият факторен анализ на айтемите от въпросниците на Бек за
депресия и тревожност (BDI и ВЛ1) извлича два големи фактора,
първият от които се формира от айтемите на BAI, а вторият - от
тези на BDI, но значителна част от тях са със слаби и близки тег
ла и по ВЛ1 (напр. безсъпис, загуба на тегло, липса на апетит)
(Clark et al., 1994). Извличането на фактор от втори ред показва,
че двете скали измерват общ неспецифичен дистрес (негативен
афект), но заедно с това всеки от тях има специфична, остатъчна
дисперсия (след изолиране па влиянието на общия фактор). По
добни резултати се възпроизвеждат и в други аналогични изслед
вания с възрастни (за кратък обзор вж. Stark & Laurent, 2001).
Koraro данните се оценяват с помощта на коифирматореи ана
лиз, обикновено се сравняват два модела: при първия (еднофак-
торен) всички айтеми са натоварени на един фактор (негативен
афект), а при втория (двуфакторен) сс дефинират два л а т е т н и
фактора (тревожност и депресия). Резултатите от тези анализи са
смесени и подкрепят и двата модела, по двуфакторният намира
по-често потвърждение, когато заедно с BDI се използва BAI, а не
друга скала за тревожност (ггодобегг резултат не е изненадващ,
ако се има предвид, че BAI е конструиран със специалната цел да
се минимизира припокриването в съдържанието с BDI) (Stark &
Laurent, 2001).
Един от въпросите, които възникват нри моделите с фактор от

първи и втори ред, е свързан с характера на взаимоотношенията:
дали на негативния афект трябва да се придава по-висок, йерархичен
статус (по аналогия с общия фактор ^ при оценката на интелигент
ността). За разлика от £ обаче Негативен ефект едва ли трябва да се
поставя в подобна позиция, тъй като „специфичните" части на деп
ресията и тревожността не са компоненти на негативния афект. За
това отношенията между трите фактора в рамките на трикомпонен-
тния модел (негативен афект, физиологична възбуда и апхедония)
по-скоро трябва да се представят като отделни, нейерархично свър
зани конструкти. 11апример в друго изследване с MASQ (90-айтемен
въпросник, разработен от позициите на грикомпонентния модел)
експлораторният факторен анализ потвърждава наличието на три
фактора, но от едип и същ ред (Негативен афект, Лнхедония срещу
Позитивен афект и Соматична тревожност) (Watson et al., 1995b). От
тази гледна точка, ако в рамките на модела е налице съгласие за
наличието на трите компонента, въпросът е по какъв начин да бъдат
представени взаимоотношенията между тях (Joiner et al., 1996b).
При анализа на взаимовръзката тревожност-депресия при де
ца и юноши проблемът допълнително се усложнява от ролята на
възрастта като потенциална модерираща променлива. Налице са
данни за значително по-силна корелация при малките деца (на
чална училищна възраст) (вж. Cole et al., 1997; Murphy et al., 2000;
Mertin et al., 2001). От тази гледна точка съществуват и мнения,
че отношенията между тревожността и депресията могат да се
опишат от позицията на трикомпонентния модел при по-големите
деца и юноши, докато при по-малките двата копетрукта вероятно
са неразличими в рамките на общия фактор „Негативен афект".
От друга страна, данните от лош итюдпп изследвания в начална
училищна възраст показват, че равнището на тревожност прогно
зира депресивни симптоми - факт, който подкрепя „времевата
хипотеза" за тревожността като предпоставка за депресия (цит. по
Murphy et al., 2000).
Инструментариум. Освен RCMAS, инструментариумът включ
ва две популярни и често използвани самоописателни скали; на Ч.
Спилбъргър за тревожност-черта (STAI) и на А. Бек за депресия
(BDI). STA1 е адаптирана за у нас за юношеска извадка (13-17 годи
ни) и възрастни (18-60 години) (Щетински, Паспаланов, 1989). Ръ
ководството към скалата съдържа необходимите данни за надежд-
Валидност
ностга и валидността на метода в български условия. Скалата ча

депресия на Ьск е адаптирана в юношеска възраст от Ж. Балев, като
структурата е валидитирана на базата на конфирматорен анализ
върху независими извадки (Балев, 1994; Балев, Бърн и Барън, 2003).
Изследвани лица. За целите на изследването в извадката бяха
включени само лицата с пълни протоколи и но трите инструмента -
RCMAS, STAI и BDI. Редуцираната по този начин извадката се със
тои от 481 ученици от 8.-12. клас, с основни натрупвания в 9. и 10.
клас (41,4% момчета, 57,6% момичета, 1% непосочили)1. Вътрешна
та съгласуваносI на скалите в настоящото изследване е; за RCMAS:
u на Кронбах 0,80; STAI-черта: 0,87; Beck: 0,83.
Резултати и обсъждане
1. Връзки между скалите за тревожност
Единичните корелации на Пирсъп и парциалните корелации
(в скоби и в курсив) са представени в таблица 4.4:
Таблица 4.4. Единични корелации на Пирсън н парциални
корелации (в скоби, в курсив) между скалите за тревожност
(RCMAS, STAI-черта) и депресия (BDI)
RCMAS/STAI RCM AS/BDI STAl/BDI
Общо (N=481) 0,71 (0,52) 0,59 (0.27) 0,62 (0.36)
Момчета (N=199) 0,67 ( 0 J 4 ) 0,52 (Ü.2-S) 0,55 (0.32)
Момичета (п=277) 0,72 (0.52) 0,63 (0.30) 0,66 (0.3Н)
Тези данни свидетелстват за по-силни корелации на RCMAS със

скалата за тревожност на Спилбъргър за тревожност-черта (STAI) в
сравнение с връзките с депресия (BDI) - тенденция, която е очертана
по-ясно па равнище парциални корелации (след отчитане на връзка
та с третата променлива). За целите на сравнителния анализ в табли
ца 4.5 са представени единичните корелации (г на Пирсън) на
RCMAS с други скали за тревожност (в достъпната база данни).
1
Сто девстдесст и осем от протоколите са събрани от С. Ашканова, психолог в
32 СОУ, София, а останалите - с помощта на студенти-нсихолози, в рамките на
снеииалюаиията но I I C H X O T O I И Я на развитието (СУ „Св. Климент Охридски").
Таблица 4.5. Единични корелации на Пирсън между RCMAS 1

други себеонисателни скали ш тревожност
Изследване r на Пирсън, скала Извадка
Reynolds & Richmond (1985)' 0,65, S T A I C 3.-4. клас
Reynolds & Richmond (1985)' 0,85, S T A I C Ученици
Turgeon & Cahilrand (2003) 0,63, S T A I C N = 3 0 5 . 8 - 1 3 г.
M u n s et al. (20()3a) 0,88, S T A I C N=522, 12-18 r .
M u r i s et al. (20()3b) 0,75, S D Q (ES) N = 5 6 2 , 9 - 1 5 г.

2
M a r c h et al. ( I 9 9 7 ) 0,63, M A S C N = 2 4 , 8 - 1 6 г.
D i e r k e r e t al. ( 2 0 0 1 ) м о м ч е т а 0,70, M A S C N = 3 5 0 , 1 3 - 1 5 г.
D i e r k e r et al ( 2 0 0 1 ) м о м и ч е т а 0,72, M A S C N = 2 8 2 , 1 3 - 1 5 г.
M u n s et al. ( 2 0 0 3 a ) 0,79. M A S C N = 5 2 2 . 1 2 - 1 8 г.
M u r i s et al. (2(H)3a) 0,85, S C A R E D N = 5 2 2 . 1 2 - 1 8 г.
M u r i s e t al. ( 2 0 0 3 a ) 0,76, S C A S N = 5 2 2 . 1 2 - 1 8 г.
К а л ч е в (2()05a) 0,72, M C O T N = 1 3 4 . 7 . - 8 . клас.
Забележки
' 1 Uiг н о I^aurcnt et al. ( 1 9 9 4 ) ;
* Данни о т клинична извадка.
S T A I C : State-Trail A n x i e t y Inventory for C h i l d r e n ; S D Q (ES): S t r e n g t h s a n d Diffieulties Q u e s
tionnaire - E m o t i o n a l s y m p t o m s ; M A S C : M u l t i d i m e n s i o n a l A n x e i t y Seale for C h i l d r e n ;
S C A R E D : S c r e e n for C h i l d A n x i e t y R e l a t e d E m o t i o n a l Disorders; S C A S : S p e n c e C h i l d r e n ' s
A n x i e t y Scale; M C O T : М н о г о м с р н а с к а л а з а з р е в о ж н о с т в ю н о ш е с к а в ъ з р а с т .
Цитираните данни за корелациите на RCMAS с детската скала

на Снилбъргър за тревожност-черта (STAIC) са в относително ши
рок диапазон, но получените у нас резултати с помощта на версията
за възрастни (STAI) могат да се определят като приемливи и от тази
гледна точка подкрепящи конвергентната валидност на скалата .
При корелациите на RCMAS с MASC, SCARED и SCAS също се
наблюдава вариация на стойностите, но трябва да се има предвид, че
посочените скали са по-късно разработени инструменти в съответс
твие с представата за многомерния характер на конструкта и диаг
ностичните критерии па DSM-1V (1994) за тревожните разстройства.
1
Корелациите между STAI-черта и модифицирания български вариант на
скалата за проявена тревожност па Тейлър ( T M A S ) върху малки извадки от
студенти са 0 , 6 0 при мъжете и 0,78 при жените (Щетински, Паспаланов, 1989).
(Както б е ш е посочено, T M A S е послужила като основа за конструирането на
детските варианти C M A S и R C M A S . )
От тази гледна точка представлява интерес но-скоро връзката на

RCMAS с отделните видове тревожни разстройства (в частност с
генерализирана тревожност). Такъв тип данни, получени у нас с
аналогична многомерна скала (МСОТ), са представени по-долу (вж.
§ 4.4, таблица 4.10), но за целите на сравнителния анализ в таблица
4.5 е изчислена корелацията на RCMAS с обшия бал по МСОТ.
Измервателен модел. На следващия етап връзката между
RCMAS и STAI беше проверена чрез конфирматорен анализ, като
последователно бяха тествани два модела; (а) първият е еднофак-
торен и представя емпиричните индикатори па двете скали като
оценяващи общ коне грукт - тревожност; (б) вторият - двуфакто-
рен, с две корелирани, но различни латентни променливи (съот
ветно RCMAS и STAI).
За оценка на STAI на латентно равнище първоначално беше
осъществен експлораторен факторен анализ, като scree-тестът сви
детелства за възможности за извличане от един до четири фактора.
При двуфакторпото решение (40,3% обяснена дисперсия) първият
фактор обединява 9-те айтема с позитивно съдържание (папр. „Из
питвам задоволство", „Щастлив съм", „Доволен съм от себе си"), а
вторият фактор - 11-те негативно формулирани признаци (папр.
„Тормозят ме някои пеша, които всъщност са маловажни", „Твърде
много се безпокоя за нещо, което всъщност няма значение", „Пре
живявам разочарованията толкова навътре, че пе мога да се освобо
дя от тях"). При 3- и 4-факторпото решение първият („позитивен")
фактор се съхранява, а вторият („негативен") последователно се
разпада на две и три части. Тъй като 3- и 4-факторното решение
„раздробява" подскалитс па малък брой признаци и понижава на
деждността в оценката, в рамките на конфирматорния анализ беше
проверена степента на съответствие 2-факторното решение в конку
ренция с еднофакторпия модел - случаят, в който всички айтеми
оценяват общ фактор (анализът беше извършен па базата па полихо-
ричната корелационна матрица, по метода Robust Maximum Likeli
hood, RML) 1 .
Индексите за степен на съответствие на едно- и двуфакторпо
то решение са съответно: S-B/2(i70)= 1052,89/S-B% (I69)=85 1,5 I;
1
Поради ограничения брой изследвани лица конфирматорният анализ беше
осьщестнен т.рху извадката от екенлораторного изследване, което по дефиниция
воли д о надценяване иа степента на съответствие на молела с емпиричните данни.
SRMR=0,092/0,069; CFI=0,90/0,97; NNFI=0,89/0,96. При двуфак-

торния модел корелаиията между факторите иа латентно равнище
е -0,62. Получените данни показват, че двуфакторният модел
еъответства по-добре на емпиричните данни и на това основание
двата фактора бяха използвани в следващите анализи в качество
то им на емпирични индикатори на оценяваната от STAI латентна
променлива. Първият от тях би могъл да се означи като Позити
вен афект и обхваща теми като спокойствие, удовлетвореност,
щастие, релаксираност, а вторият - като Негативен афект (на
прежение, безпокойство, разочарование, неувереност). Подобни
означения обаче до известна степен са условни, тъй и в двата
случая се оценява относително по-тесен диапазон от позитивни и
негативни преживявания.
11ри анализа на оценявания от RCMAS конструкт, както и при
страховете, бяха използвани 4 емпирични индикатора - скалите
Безпокойства, Социални притеснения. Физиологични реакции и
Нервност. Съответно, при оценката па връзката между RCMAS и
STAI бяха проверени два измервателни модела; при първия (ед-
нофакторен) - 6-те емпирични индикатора оценяват общ латентен
фактор (тревожност), при втория (двуфакторен) - 4-те скали от
RCMAS и съответно 2-те от STAI оценяват два различни конст-
рукта с допускане на свободна ковариация между тях. Анализът
(по метода RML) свидетелства за S-B%2(9)=5,99 (р=0,73) за едно-
факгорния, и S-Bx,2(8)=6,21 (р=0,62), за дв>факторния модел. От
тази гледна точка усложняването на модела не е статистически
оправдано 1 . Освен това данните показват, че при двуфакторния
модел PHI-матрицата (на латентните фактори) не е позитивно
дефинирана - при стандартизираното решение корелацията меж
ду факторите е 1,02, с отрицателна остатъчна вариация. За разли
ка от случаите, когато изходната емпирична матрица не е пози
тивно дефинирана, аналогичният проблем при някоя от матрици
те, свързани с оценка на параметрите (в частност PHI-матрицата)
не означава, че моделът не е коректно зададен. Подобен проблем
обикновено произтича от много силната корелация на латентните
фактори и би могъл „да се преодолее" чрез фиксиране на корела
цията между тях (например при фиксиране на корелация от 0,99,
стойността на S-B)f на двуфакторния модел е S-Bx"'(9)=6,14,
1
Както беше посочено, еднофакторният и многофакторният модел могат ди
ректно да се сравняват на база на разликите в стойността на х".
Валидност
р-0,72; фиксирането ма корелация, равма ма 1, води до възпроиз

веждаме ма едмофактормия модел). От тази гледна точка получе
ните резултати па практика идентифицират много силната връзка
па двете латентни променливи (оценявани от RCMAS и STAI),
коя го FH прави неразличими от статистическа гледна точка и съ
щевременно дава преимущество па по-опростения, еднофакторен
модел (при него скалите па RCMAS и STAI оценяват обща латен
тна променлива —,,1 ревожност ). 1 ози факт на свой ред свиде
телства за конвергентната валидност на RCMAS.
2. Връзки между тревожност и депресия

Данните в българската извадка на равнище общи показатели
са представени в таблица 4.4 (вж. по-горе). Таблица 4.6. съдържа
сравнителни корелации от други изследвания, а таблица 4.7 -
връзките между скалите на RCMAS и скали за депресия.
Според обзорните изследвания от използването на самоописа-
телни методи корелациите между RCMAS и CD1 (детската скала за
депресия на Ковач) са в интервала 0,56-0,71 (Boyd & Gullone, 1997),
а в по-широк план - между депресията и тревожността в детска и
юношеска възраст - между 0,50-0.70 (Stark & Laurent, 2001). Тези
данни показват, че получените у нас стойности са съпоставими или
по-ниски в сравнение с резултатите от чуждоезиковите изследвания.
Освен това таблици 4.6-4.7 свидетелстват за:
(а) По-слаби връзки между депресията и тревожността в кли
ничните извадки (факт, който потвърждава тезата за по-добрата
диференциация на двата конструкта в клиниката). Връзката меж
ду тревожните и депресивните симптоми е по-силна, когато за
оценката не са използвани диагностичните критерии, и отслабва с
нарастване на тежестта на емоционална психонатология (Gurley
et a!., 1996). В този контекст трябва да се отбележи и фактът, че
себеописателните скали но принцип водят до по-силни корелации
в сравнение с клиничните рейтингови (оценъчни) скали, които
имат по-добри дискриминиращи възможности (Clark et al., 1994).
(б) Тенденцията Бе шоко йсп та (като компонент на тревожност
та) да корелира най-слабо с депресията. Подобен извод намира пот
върждение и в клинични извадки. Например според изследването па
Лониган и съавтори (Lonigan et al., 1994) с 233 деца (на възраст 8-16
г.) с клинична диагноза за тревожно или депресивно разстройство
общият бал но RCMAS, както и оценката но Социални притеснения
94 / / . К А Л Ч Е В , С К А Л И ЗА ТРЕВОЖНОСТ..
SRMR=0,092/0,069; CFI=0,90/0,97; NNFI=0,89/0,96. При двуфак-

торния модел корелацията между факторите на латентно равнище
е -0,62. Получените данни показват, че двуфакторният модел
съответства но-добрс на емпиричните данни и на това основание
двата фактора бяха използвани в следващите анализи в качество
то им на емпирични индикатори на оценяваната от STAI латентна
променлива. Първият от тях би могъл да се означи като Позити
вен афект и обхваща теми като спокойствие, удовлетвореност,
щастие, релаксирапост, а вторият - като Негативен афект (на
прежение, безпокойство, разочарование, неувереност). Подобни
означения обаче до известна степен са условни, тъй и в двата
случая се оценява относително по-тесен диапазон от позитивни и
негативни преживявания.
При анализа па оценявания от RCMAS конструкт, както и при
страховете, бяха използвани 4 емпирични индикатора - скалите
Безпокойства, Социални притеснения, Физиологични реакции и
Нервност. Съответно, при оценката на връзката между RCMAS и
STAI бяха проверени два измервателни модела: при първия (ед-
нофакторен) - 6-те емпирични индикатора оценяват общ латентен
фактор (тревожност), при втория (двуфакторен) - 4-те скали от
RCMAS и съответно 2-те от STAI оценяват два различни конст-
рукта с допускане на свободна ковариация между тях. Анализът
(по метода RML) свидетелства за S-Bx2(9)=5,99 (р=0,73) за едно-
факторния, и S-Bx,2(8)=6,21 (р=0,62), за двуфакторния модел. От
тази гледна точка усложняването на модела не е статистически
оправдано 1 . Освен това данните показват, че при двуфакторния
модел РП1-матрицата (на латентните фактори) не е позитивно
дефинирана - при стандартизираното решение корелацията меж
ду факторите е 1,02, с отрицателна остатъчна вариация. За разли
ка от случаите, когато изходната емпирична матрица не е пози
тивно дефинирана, аналогичният проблем при някоя от матрици
те, свързани с оценка на параметрите (в частност РШ-матрицата)
не означава, че моделът не е коректно зададен. Подобен проблем
обикновено произтича от много силната корелация на латентните
фактори и би могъл „да се преодолее" чрез фиксиране на корела
цията между тях (например при фиксиране па корелация от 0,99,
стойността на S-B%" на двуфакторния модел е S-Bx~(9)=6,14,
1
Както беше посочено, еднофакторният и многофакторният молел могат ди
ректно да се сранняват на база на разликите в стойността на yj.
Валидност
95
р=0,72; фиксирането на корелация, равна на I, води до възпроиз

веждане на еднофакторния модел). От тази гледна точка получе
ните резултати на практика идентифицират много силната връзка
на двете латентни променливи (оценявани от RCMAS и STAI),
която ги прави неразличими от статистическа гледна точка и съ
щевременно дава преимущество на по-опростения, еднофактореи
модел (при него скалите на RCMAS и STAI оценяват обща латен
тна променлива - „Тревожност"). Този факт на свой ред свиде
телства за конвергентната валидност на RCMAS.
2. Връзки между трсвожност и дспрссин

Данните в българската извадка на равнище общи показатели
са представени в таблица 4.4 (вж. по-горе). Таблица 4.6. съдържа
сравнителни корелации от други изследвания, а таблица 4.7 -
връзките между скалите на RCMAS и скали за депресия.
Според обзорните изследвания от използването на самоописа-
телни методи корелациите между RCMAS и CD1 (детската скала за
депресия на Ковач) са в интервала 0,56-0,71 (Boyd & Gullone, 1997),
а в по-широк план - между депресията и тревожността в детска и
юношеска възраст - между 0,50-0.70 (Stark & Laurent, 2001). Тези
данни показват, че получените у нас стойности са съпоставими или
по-ниски в сравнение с резултатите от чуждоезиковите изследвания.
Освен това таблици 4.6-4.7 свидетелстват за:
(а) По-слаби връзки между депресията и тревожността в кли
ничните извадки (факт, който потвърждава тезата за по-добрата
диференциация на двата конструкта в клиниката). Връзката меж
ду тревожите и депресивните симптоми е по-силна, когато за
оценката не са използвани диагностичните критерии, и отслабва с
нарастване на тежестта на емоционална психопатология (Gurley
et al., 1996). В този контекст трябва да се отбележи и фактът, че
себеописателните скали по принцип водят до по-силни корелации
в сравнение с клиничните рейтингови (оценъчни) скали, които
имат по-добри дискриминиращи възможности (Clark et a!., 1994).
(б) Тенденцията Безпокойства (като компонент на тревожност
та) да корелира най-слабо с депресията. Подобен извод намира пот
върждение и в клинични извадки. Например според изследването на
Лониган и съавтори (Lonigan et al., 1994) с 233 деца (на възраст 8-16
I.) с клинична диагноза за тревожно или депресивно разстройство
общият бал по RCMAS, както и оценката по Социални притеснения
и Физиологични реакции не различават тревожната от депресивната

група, но балът по Безпокойства е значимо по-висок при децата с
тревожно разстройство. От тази гледна точка Безпокойства вероят
но представя „най-чистия" тревожен фактор от RCMAS, докато съ
държанието на част от айтемите от Социати притеснения изглежда
близко до оценка на потиснато настроение и негативна самооценка
(напр. „Другите са по-щастливи от мен", „Изглежда, на другите по-
лесно им се отдават нещата, отколкото на мен"). От друга страна.
Физиологични реакции от RCMAS - фактор, който според триком-
понентнпя модел (вж. по-долу) се очаква да различава тревожния от
депресивния конструкт, съдържа само три признака, оценяващи фи
зиологичната свръхвъзбуда или двигателно напрежение („Ръцете ми
често се изпотяват", „Много пъти, когато съм напрегнат, имам чувс
тво, че не ми достига въздух" и „Често, когато съм притеснен, ме
свива стомахът"), което също би могло да обясни слабите дискрими-
нативни възможности (Lonigan et al, 1994).
Таблица 4.6. Единични корелации на Пирсън между общия бал
no RCMAS и себеонисателии скали за депресия
Изследване г на П н р с ъ н , C к а л a Извадка
Tannenbaum & Forehand ( 1 9 9 2 ) ' 0,70 CDI N = 1 5 0 , 1 1 - 1 5 r.
Tannenbaum & Forehand ( 1 9 9 2 ) ' 0,71 C D I N = 1 5 0 , 1 2 - 1 6 r.
Stark & Laurent (2(K)1) 0,72 CDI N = 7 5 0 , 4 . - 7 . клас
2 N = 24. 8 - 1 6 r.
March et al. ( 1 9 9 7 ) 0,63 CDI
: N = 96, 8 - 1 6 r.
Joiner et al. ( 1 9 9 6 a ) 0,60 CDI
Joiner et al ( 1 9 9 6 b ) : 0,60 CDI N = 1 1 6 . 8 - 1 6 r.

:!
Lonigan et al. (1994) 0,49 CDI N=233.6-17 r
Lonigan et al. ( 1 9 9 9 ) 0 , 7 0 CDI N = 2 1 3 , 1 2 - 1 7 r.
Lonigan el al. ( 1 9 9 9 ) 0,72 CDI N = 1 5 2 , 9 - 1 1 r.
Boyd & Ga llo ne ( 1 9 9 7 ) 0.65 R A D S N = 4 3 3 , 1 1 - 1 4 r.
B o y d & Gullone ( 1 9 9 7 ) 0,69 R A D S N = 3 5 0 , 1 5 - 1 8 r.
Dierker et al. ( 2 0 0 1 ) момчета 0,66 CES-D N = 3 5 0 , 1 3 - 1 5 r.
Dierker et al. ( 2 0 0 1 ) момичета 0,76 CES-D N = 2 8 2 , 1 3 - 1 5 r.

Забележки
1
Данни о т двукратно л о н г и т ю д н о изследване с интервал о т е д н а година,
2
Данни о т клинични извадки.
CDI: Children's Depression Inventory. R A D S : Reynolds's Adolescent Depression Scale. CES-
D: The Center for Epidemiologic Studies - Depression Scale.
Валидност
Габлица 4.7. Единнчии корелации на Пирсън между скалите от

RCMAS и скали за депресия.
На с то я щ о Lonigan et Lonigan et Lonigan et Joiner et al
изследване al. ( 1 9 9 4 ) ' al ( 1 9 9 9 ) al ( 1 9 9 9 ) (1996b) 1
С кала
N=481 N=233 N=152 N=213 N=116
К - 1 2 к.т 6-17 t 9 - 1 1 r. 1 2 - 1 7 r. 6-IX i
Безпокойства 0.39 0.31 0.62 0,56 0.42
Физиологичен 0.50 0,45 0.57 0,63 0.55
Соц. притеснения 0.55 0,55 0.64 0,65 0.58
Нервност 0,25
RCMAS - о б щ о 0,59 0.49 0,72 0,70 0,60
(а) Данните от настоящото шс.тслванс представят корелации на R C M A S н BDI; всички

останали изследвания - корелации на K C M A S и C D I
(б) ' Д а н н и о т клинични извадки
От емпирична гледна точка опитите да сс използват „по-

старите", „традиционни" инструменти (от типа на RCMAS, STAI,
STAIG, BDI, CDI) за оценка на трикомпонентния модел следват
няколко подхода: ( I ) общ експлораторен анализ на равнище ай-
теми, (2) предварителен подбор, на базата на теоретичен анализ
за айтемите, оценяващи негативен, позитивен афект и физиоло
гична възбуда, с последваща факторизация (чрез експлораторно
или конфирматорно изследване), с цел потвърждаване на триком-
понентната структура и (3) конфирматорен анализ на равнище
подскали на отделните инструменти.
1. Пример за изследване от първия тип са изследванията на
Бойд и Гълоун (Boyd & Gullone, 1997) и Старк и Лорънт (Stark &
Laurent, 2001) върху големи неклинични (масови) юношески из
вадки. Изследването на Бойд и 1 ълоун факторизира 28-те айгема
от RCMAS и 30-те айгема от RADS {Reynolds's Adolescent
Depression Scale - юношеска скала за депресия на У. Рейнолдс) в
извадка от 783 ученици (на възраст 11-18 г.). Четирифакторното
решение свидетелства за незначително смесване на айтемите за
тревожност и за депресия в рамките на отделните фактори: Фак
тор I се формира от айтеми RADS (и само един от RC MAS), оце
няващи чувство на тъг а и самота, свързвани с депресивната симп
томатика. Фактор 2 обхваща безпокойства и социални притесне
ния от RCMAS (и само един айтем от RADS). Фактор 3 обединява
позитивно формулирани айтеми от RADS (заедно е един от

RCMAS). Фактор 4 обединява признаци за физиологични реакции
от RCMAS (и 3 аналогични айтема RADS), по-тясно асоциирани с
тревожност. От гледна точка па трикомпопентния модел данните
частично потвърждават прогнозите чрез идентифицирането на
позитивен афект и физиологична възбуда, по в разрез с очаква
нията двата аспекта на негативния ефект (свързани с тревожни и
депресивни преживявания) не се обединяват, а формират отделни
фактори (т.е. наличието па общ негативен афект остава непо-
твърдено в рамките па изследването).
Изследването на Старк и Лорънт (Stark & Laurent. 2001) в
ранна юношеска възраст (750 ученици от 4.-7. клас) използва
айтемите от RCMAS (общо 37. включително айтемите за лъжа) и
детската скала за депресия на Ковач (CDI) - 27 айтема. Експлора-
торният анализ извлича 16 фактора, при e i g e n v a l u o l . При крите
рий минимум 3 айтема с тегла >0,40 техният брой се ограничава
д о 9, от които допълнително отпадат 3 поради смесването в тях
па признаци от двете скали (които авторите тълкуват като оценя
ващи негативния афект). На следващия етап след елиминиране па
айтемите от останалите фактори, включително и от скалата за
лъжа, в анализа остават 22 признака: 12 от CD1 и 10 от RCMAS,
които отново са подложени на факторен анализ в разделената по
случаен път па две части изходна извадка. Данните и за двете
извадки водят д о 4-факторно решение, но с по два големи факто
ра - тревожност и депресия.
Тъй като целта па анализа е да се изолират специфични за деп
ресията и тревожността признаци, допълнително са отстранени 6
айтема, а останалите 16 отново са факторизирани. В резултат се
офомят четири фактора, като два от тях съдържат тревожни (общо 7
айтема), а два - депресивни признаци (9 айтема), без припокриване
на теглата между двата вида скали. Наложеното 2-факторно реше
ние потвърждава наличието на „тревожен" и „депресивен" фактор с
умерена корелация между тях (в двете извадки 0,45 и 0,39). Дефини
рането па фактор от втори ред (Негативен афект) свидетелства за
ограничено количество обяснена дисперсия (повечето от тревожни
те и депресивните айтеми са с най-високи тегла по специфичните
фактори от първи ред). Конструираните по този начин съкратени
скали за тревожност и депресия са валидизирани в независима из
вадка, както и чрез корелациите с Детската скала за позитивен и не-
Biuudnocm 99
гативен афект (PANAS-C) от позицията на трикомнонентния модел.

Седемте айтема от RCMAS, формиращи съкратената скала за тре
вожност, са представени в таблица 4.8 (в скоби е посочен съответст
ващият фактор от изследването в българската извадка).
Таблица 4.8. Съкратена 7-аитемна версия на Старк и Лорънт $а
оценка на тревожност (формирана на базата на RCMAS) (Stark
& Laurent, 2001)
Айтеми от R C M A S
2 Изнервям сс, когато нещата не вървят. {Нервност)
10 Често се питам лали родителите... (Безпокойства)
14. Безпокои ме какво мислят... (Безпокойства)
22. Т ревожа се, какво ще се случи... [Безпокойства)
25. Нощем сънувам кошмари. (Физиологични реакции)
29. Понякога нощем се буля уплашен. {Физиологични реакции)
37. Често се безпокоя лали... (Безпокойства)
Накратко, за да се оцени специфичната тревожност и депресия

от двата популярни инструмента (RCMAS и CDI), според авторите
на изследването трябва да се отстранят значителен брой признаци.
Таблица 4.8 показва и че мнозинството от айтемите в съкратената
скала се отнасят до фактора Безпокойства, който, както беше посо
чено, се разглежда като основна, същностна характеристика на тре
вожността. Безпокойства също така корелират най-слабо с депреси
ята (вж. таблица 4.7), като са налице данни, че именно тази скала
различава децата с тревожни от тези с депресивни разстройства
(напр. Lonigan el al., 1994). Съкратената версия включва и два айте
ма от Физиологични реакции, свързани с проблеми със съня, но не и
със специфичните признаци за физиологична възбуда (напр. „Много
пъти, ког ато съм напрегнат, имам чувството, че не ми достига въз
дух"), които от теоретична гледна точка представят най-добре физи
ологичната възбуда (като специфичен за тревожността компонент
съгласно трикомнонентния модел [Joiner et al., 1996b; Chorpita et al.,
2fXX), вж. по-долу)). Всъщност, въпреки „интуитивното очакване
айтемите на RCM AS и CDI да се групират в съответствие с триком
нонентния модел, позитивен афект и физиологична възбуда не са
представени като отделни фактори. 1е обаче се появяват в резулта
тите на Джойнър и съавтори (Joiner et al., 1996b) и на Чорпита и
съавтори (Chorpita et al., 20(Х)) (вж. по-долу), което според Старк и
100 / / . КАЛЧЕВ, С К А Л И И ТРЕВОЖНОСТ..
Лорънт може да се дължи иа клииичиия характер на извадките в

посочените две изследвания (Stark & Laurent, 2001).
В заключение: с предварителната уговорка за необходимостта
от възпроизвеждане на резултатите върху независима извадка,
Старк и Л о р ъ н т защитават позицията, че изглежда е подвеждащо
д а се използва о б щ и я т бал на CDI и R C M A S като мярка за депре
сия и тревожност" (Stark & Laurent, 2001, p. 564). Тъй като двете
скали са силно асоциирани, по-добре е д а се разглеждат като оце
няващи негативния афект (в рамките на трикомпонептпия модел),
като за разграничаването па двата конструкта е необходимо пара
лелното прилагане па съкратените версии (Stark & Laurent, 2001).
В крайна сметка авторите задават въпроса: А к о целта е д а се раз
граничат тревожността и депресията, оправдани ли са опитите за
приспособяване па двата инструмента ( R C M A S и CDI) към три
компонептпия модел, или е по-перспективно разработването па
пови скали, директно основани на модела? Отговорът им е в пол
за на втората алтернатива, но категоричното „изоставяне" на
„старите" скали о т типа на R C M A S и C D I (за които има натрупан
огромен емпиричен материал, включително върху клинични из
вадки) на този етап очевидно не е обосновано (този въпрос ще
бъде разгледан по-подробно в седма глава, § 7.2 Интерпретация
}ici резултатите). Въпреки че засега данните за валидността и
практическото приложение па кратката 7-айтемна скала за тре
вожност (таблица 4.8) са ограничени (в достъпната база от данни
не бяха открити допълнителни резултати с посочения инстру
мент), възможностите й представляват интерес за допълнително
проучване. Ето защо, за улеснение на потребителя, в седма глава,
§ 7.2, са представени дескриптивните стойности и кумулативните
проценти, изчислени върху нормативната извадка и по пол.
2. Вторият подход към използване на традиционните скали от
позицията на трикомнонентния модел предполага предварителен
теоретичен анализ па признаците и последваща факторизация. В
изследванията на Т. Д ж о й п ъ р и съавтори (Joiner et al., 1996b) и Б.
Чорпита и съавтори (Chorpita et al., 2000) например са използвани
айтемите о т R C M A S и CDI. И в двете изследвания на базата на
теоретичен анализ (експертни оценки) част о т айтемите са раз
пределени в съответствие с трикомнонентния модел за оценка на
позитивен афект, негативен а ф е к т и физиологична свръхвъзбуда.
В таблица 4.9 е представено съкратеното описание па признаците
Валидност
от RCMAS (от CDI вариантът на Чорпита и съавтори извлича два

айтема за оценка на негативен афект и шест - за позитивен афект;
вариантът на Джойнър —съответно но три айтема).
Габлица 4.9. Айтемп от RCMAS, разпределени в три групи, и

съответствие с трпкомпопептппи модел.
Скйли на Джойнър и съавг (Joiner et al.. 1996b, p 405)
Физиологичен фактор Негативен афект Птитивен афект
Проблеми с дишането 11ервност Социално сравнение -
Свиване на стомаха Везпокойсгва да не се случи другите са по-щастливи
Изпотяване на ръцеге нещо лошо
Безпокойства преди лягане
Раздразнителност
Безпокойства за мнението
на родителите
Везпокойсгва какво мислят
другите
Страхове
Чести безпокойства
Скали на Чорнита и съав г (Chorpita et al. 2000, p. 303)
Физиологичен Негативен афект Позитивен афект

11роблеми c дишането 1крвност
Свиване на стомаха Безпокойства да не се случи
Умора нещо лошо
Раздразнителност Безпокойства преди лягане
Проблеми със съня Безпокойства за бъдещето
Двигателно неспокойствие Трудно взимане на решение
Сравнителният анализ свидетелства за известно разминаване и

експертните оценки от двете изследвания. Например според Чорпи
та и съавтори (Chorpila et al., 2(КХ)) физиологичният фактор пренеб
регва такъв „класически" признак за физиологична свръхвъзбуда
като „Изпотяване на ръцете", но включва „Умора", „Проблеми със
съня", „Двигателно неспокойствие" и „Раздразнителност" (послед
ният от които според Джойнър и съявт. (Joiner et al., 1996b] характе
ризира негативния афект). За сравнение: вариантът на Джойнър и
съавтори елиминира безпокойства за бъдещето („Тревожа се какво
ще се случи в бъдеще").
11осочените различия вероятно се дължат и на трудностите в ед
нозначното дефиниране на трите компонента. Например по-ранните
изследвания (вж. Clark & Watson 1991; Clark et al., 1994) определят
нервността и напрежението като специфични за тревожността, но
по-късно (Watson et al., 1995b) се разглеждат като неспецифични,
характеризиращи негативния афект. Близкият по съдържание „разд

разнителност" (гняв) също с е отнася към негативния афект, както и
неспецифичните (общи) за тревожността и депресията: безсъние,
двигателно неспокойствие, слаба концентрация (Clark & Watson,
1991; Watson et al., 1995b; DSM-IV. 1994). „Уморяемост" също е
неспецифичен признак за депресия и тревожност (DSM-IV, 1994), но
се тълкува и като специфичен за депресията (ниско равнище на по
зитивен афект) (Clark et al., 1994) или за „соматичната тревожност"
(Watson et al., 1995b). Ii класификацията на Чорнита и съавтори,
заедно с проблеми на съня, двигателно неспокойствие и раздразни
телност, той е отнесен към физиологичния (специфичен за тревож-
ността) фактор (вж. таблица 4.9). Освен това признаци от типа плач,
социално отдръпване и други, разглеждани по-рано като специфич
ни за депресията, са натоварени и по негативен афект/общ дистрес
(Clark et al., 1994; Watson et al., 1995b). O r друга страна, в таблица
4.9 се вижда, че с изключение само на едни айтем (според класифи
кацията на Джойнър и съавтори) R C M A S не представя фактора „По
зитивен афект". Подобен резултат обаче по-скоро подкрепя конст-
рукт-валидността на скалата, тъй като ниското равнище на позити
вен афект (апхедония) се разглежда като специфично за депресията.
И двете изследвания са осъществени върху клинични извадки,
по в първото (Joiner et а!., 1996b) разпределените на база експерт
ни оценки айтеми о т R C M A S и C D I са подложени на експлорато-
рен факторен анализ, а във второто (Chorpita et al., 2000) структу
рата е проверена с конфирматорен анализ. И в двата случая дан
ните потвърждават предварителните очаквания за наличие на три
компонента, представени о т фактори на е д н о и също равнище (а
не йерархично - с негативен афект като фактор от втори ред).
Корелациите м е ж д у трите д и м е н с и и в работата па Джойнър и
съавтори са слаби (в интервала о т - 0 , 1 6 д о 0,26), но във второто
изследване (Chorpita et al., 2 0 0 0 ) - значително по-силни (при два
та варианта на формиране на скалите те варират от - 0 , 5 3 д о 0,53),
което по-скоро не с е съгласува с прогнозите на модела.
Изследването на Чорнита и съавтори проверява и очакваните
връзки на трите компонента с тревожните разстройства и депресията
(в клинична извадка о т 100 деца, диагностицирани с помощта на
полуструктурирано интервю). Данните, анализирани в рамките на
структурен модел с наблюдавани променливи, показват, че негатив
ният афект значимо прогнозира генерализирана тревожност, нани-
Валидност
103
ческо разстройство и обсесии и компулсии, а ниското равнище на

позитивен афект —депресивно разстройство и социална тревожност.
Очакваните ефекти на „Физиологична възбуда" частично не се пот
върждават: скалата на Чорпита и съавтори е свързана само с тре
вожност or раздяла, а на Джойнър и колегите му —единствено с
паническо разстройство, но в нито един от случаите с генерализира
на тревожност. Друг, предварително непредвиден в рамките на три-
компонентния модел резултат е отсъствието на връзки на негатив
ния афект с депресия, социална тревожност и тревожност от раздяла
(Chorpita et al,, 2(ХХ)).
3. 1 ретият подход за проверка на трикомпонентния модел
анализира отношенията между трите конструкта на равнище фак
тори (скали) в качеството им на емпирични индикатори. За тази
цел се използват „традиционни" или по-нови инструменти с дос
татъчно добре валидизирана структура. Формулирането на трите
компонента на модела обаче в този случай по-често следва тезата
на Ьарлоу и съавтори (Barlow et al., 1996; цит. по Chorpita &
Barlow, 1998; Chorpita et al., 2000), която различава тревожност,
депресия и страх. Според Д. Ьарлоу подобна концептуализация с
тясно свързана с невробиологичните модели на Д. Грей за посо
чените емоции, всяка от които се основава на специфична мозъч
на система; за задържане, активиране и борба или бягство. Спо
ред авторите трифакторният модел е сходен с трикомпонентния
модел на Кларк и Уотсън (Clark & Watson, 1991), като тревож
ността, депресията и страхът съответстват на негативен афект,
позитивен афект (ниско равнище) и физиологична възбуда (вж.
Chorpita et al., 2000). Ако обаче моделът на Кларк и Уотсън (1991)
разглежда негативния афект като неспецифичен (общ) за депре
сията и тревожността, моделът на Ьарлоу следва дефиницията на
Грей за тревожността (т.е. като активация на системата за потис
кане на поведението [BIS]). Според първия модел тревожностга
включва негативен афект и физиологична възбуда, докато според
модела на Ьарлоу физиологичната възбуда (активност на авто
номната нервна система) характеризира страха (и активиране на
системата за борба или бягство), но не и тревожността (вж. с. 59 и
следващите). От тази гледна точка тревожността се оказва близка
по съдържание до негативния афект, активацията на автономната
нервна система представя страха, а допълнителният фактор е
специфичен за депресията (вж. Barlow & Chorpita, 1998).
В достъпната база бяха открити данни за няколко изследвания,

предназначени за проверка на модела. Ii първото от тях (Chorpita et
а!., 1994), проведено върху клинична извадка от 174 деца (диагнос
тицирани на базата на интервю), използва скалите на RCMAS, об
щия бал по CDI (детска скала за депресия на Ковач) и STAIC (детска
скала на Спилбъргър за тревожност-черта), както и подскалите на
FSSC-R (ревизирана детска скала за страхове на Олендик). Данните
от конфирматорния анализ свидетелстват за преимуществото на
модела с два латентни фактора: (а) негативен афект, оценяван от
трите скали на RCMAS и общите балове по CDI и STAIG); (б)
страх, оценяван от петте подскали на FSSCR (корелацията между
негативен афект и страх па латентно равнище е 0,52) . От тази
гледна точка резултатите потвърждават тезата за негативния афект
като различен от страха, както и по-тясната връзка между тревож
ността и депресията (в качеството им на индикатори на общия ла
тентен фактор „Негативен афект" в сравнение с връзките им със
страха) (Chorpita et al., 1994).
В едно по-късно изследване Чорпита и съавтори (Chorpita et
al., 1998; цит. по Muris et al., 2001b) проверяват директно трифак-
торния модел отново върху клинична извадка от деца и юноши,
като конфирматорпият анализ потвърждава преимуществата на
трифакторното решение със страх, тревожност и депресия като
отделни, но корелирани фактори. В аналогично изследване Мю-
рис и съавтори (Muris et al., 2001b) анализират отношенията меж
д у трите конструкта върху масова извадка от 968 юноши ( 1 2 - 1 8
г.) с помощта FSC (скала за страхове, разработена от авторите),
SC AS (многомерна скала за тревожност на Спенс) и CDI (детска
скала за депресия на Ковач). Данните от конфирматорния анализ
отново подкрепят трифакторпия модел с три корелирани латент
ни променливи: страх, тревожност и депресия. Единичните коре
лации и корелациите па латентно равнище (в скоби) са съответно:
страх/тревожност: 0,58 (0,55); страх/депресия: 0,31 (0,38); тре
вожност/депресия: 0,60 (0,72) (Muris et al., 2001b). От тази гледна
точка данните възпроизвеждат получените по-рано резултати
(Chorpita et al., 1998), но върху масова неклинична извадка и с
помощта не на „традиционните", а на неотдавна разработени ин
струменти (SCAS и FSC).
1
Ii рамките иа изследването авторите ие проверяват и възможния триком-
поиентен модел (страх, тревожност и депресия).
Валидност l () -
Към използвания подход - измервателен модел па равнище

скали - може д а се отнесе и изследването на Т. Олендик и съав
тори (Ollendick et al., 2003) за проверка на трикомпонентния мо
дел, но според разбирането на Кларк и Уотсън (Clark & Watson.
1991). За тази цел авторите отново използват RC M A S и CDI (дет
ска скала за депресия н а Ковач). Първоначално аитемите от двата
въпросника по експертна оценка са разпределени съответно в две
(тревожност и депресия) и в три групи (позитивен ефект, негати
вен афект и физиологична възбуда). Па следващия етап чрез екс-
плораторен анализ на всички признаци (по метода на главните
компоненти) са извлечени 1 I минифактори (скали), които се кла
сифицират в съответствие с дву- и трикомпонентния модел. Кон-
фирматорният анализ на равнището на тези емпирични индикато
ри върху цялата извадка (510 ученици от 4., 7. и 10. клас), както и
по пол и възраст дава предпочитание на двукомпонентния модел
(тревожност и депресия - корелация на латентно равнище от 0,7cS)
в сравнение с едно- и трикомпонентния модел. От тази гледна
точка данните подкрепят диференциацията на тревожността и
депресията в изследваната възраст, но този факт сам по себе см не
е достатъчен за елиминиране на алтернативния, трикомпонентен
модел при децата и юношите. Тясната връзка между двата конст-
рукта потенциално може д а се обуславя и о т общия фактор „нега
тивен афект", като аитемите о т R C M A S и С1)1 вероятно не пред
ставят достатъчно добре останалите д в а компонента - позитивен
афект и физиологична възбуда (Ollendick et al., 2003).
Посоченият подход (анализ на равнище скали) беше изпол
зван и в настоящото изследване. Последователно бяха сравнени
два модела: (1) еднофакторен, при който всички емпирични ин
дикатори - 4-те скали на R C M A S , 2-те подскали на STAI и 3-те
скали на BDI 1 , се разглеждат като мерки за общия латентен фак
тор („негативен афект") и (2) двуфактореп модел, при който 4-те
скали на R C M A S и 2-те скали на ST AI се дефинират като индика
тори на латентния фактор „тревожност" 2 , а 3-те скали на BDI -
1
Трите {подНжали иа въпросника ма Ьск; Негативни нагласи. Дефицити
активност и Соматични дисфункции, са валилизирани в юношеска възраст
върху независими извадки в изследвания на Ж. Балев (Ьалсв, 1994; Балсв и
с ъ а в г . 2003).
2
Основанията скалите на R C M A S и STAI д а се разглеждат като индикатори
на обща латентна променлива („тревожност") бяха разгледани по-горе.
106 II. К А Л Ч Е В , С К А Л И ЗА ТРЕВОЖНОСТ..
като индикатори на „денресия", с допускане на свободна ковари-

ация на латентните фактори. Както и по-рано, анализът беше
осъществен по метода RML. Стандартизираните коефициенти на
двата модела са представени на диаграма 4.4.
Физиол Позитив Негатив Негатив [ Д е ф и ц и т || С о м а т

реакции афект | афект нагласи | активи || д и с ф у к ц
Модел 1
1 фактор
Диаграма 4.4. Коифирматорни модели на взаимоотношенията

между тревожност (оценена е RCMAS и STAI) н депресия (оце
нена с BDI). Стандартизирано решение (N=481)
Индексите за степен на съответствие на едно- и двуфакторния

модел са съответно: 184,87/S-B%2(26)= 122,63; SRMR= 0,058/
0,050; GFI=0,91/0,94; AGFl=0,85/0,90; NNFI=0,92/0,95; CFI=0,94/
0,97. Тъй като моделите са производни едни от друг (фиксиране на
корелацията равна на единица между латентните фактори води до
възпроизвеждане на еднофакторния модел), стойностите S-Bx~(26)
могат директно да се сравняват помежду си. От тази гледна точка
(A/' ( i ,=62,24; р<0,001) данните свидетелстват в полза на двуфактор
ния модел, представящ два корелирани, но различни конструкта
(останалите индекси също потвърждават преимуществата на дву-
факторния модел).
Същевременно прави впечатление, че показателите на еднофак-
торния модел сами но сеое си са в интервала на приемливите стой
ности, а, от друга страна, мри двуфакторния модел е налице силна
корелация между двата латентни конструкта. Подобен резултат мо
же да се очаква, ако се има предвид, че при използването на въпрос
ниците на Век за депресия и тревожност (BDI и BAI) при възрастни
те конфирматорният анализ обикновено потвърждава наличието па
два фактора (вероятно защото ВЛ1 е специално конструиран с цел ла
се минимизира припокриването в съдържанието па признаците), ио
при комбиниране па BDI с други скали за тревожност в повечето
случаи по-добра степен па съответствие е налице при еднофактор-
ния модел (цит. ио Stark & Laurent, 2(Х)1). Силната връзка между
двата конструкта се илюстрира и при преобразуването па модела в
йерархичен - с фактор от втори ред ( J 1ег агивеп афект").
,,,
Нервност
I С о ц при-
' ,
Безпо-
_ :
Физиол Позитив
.
I Негатив
.
IНегатив Дефицитf Сомат
1
| | т с с н с н и я ! коиства реакции || афект афект нагласи | | активи || дисфукц
^ \ — 7 — /
0,36 0,71 0,66 0,57 -0,65 0,82 0,«4 0,75 0,50
Модел 3
Йерархичен,
с фактор от
втори ред
Диаграма 4.5. Йерархичен конфирматорсп модел па взаимоот

ношенията между тревожност (оценена е R( MAS н STAI) и де
пресия (оценена е BDI), с фактор от вгорн ред (негативен афект).
Стандартизирано решение (N=481)
Диаграма 4.5 показва високите тегла па първичните фактори,

като „Негативен афект" обуславя 81% и 85% от дисперсията на
Тревожност w Депресия (съответно 19% и 15% специфична, пе-
обяснена от вторичния фактор дисперсия). От тази гледна точка,
въпреки умерената корелация па равнище суров бал (вж. таблица
4.4), данните за взаимоотношенията на латентно равнище по

твърждават мнението за BDI, RCMAS и STAIC като мерки на
първо място за общия дистрес (негативен афект), а не за спепи-
фичните особености на тревожността и депресията (Clark et a!.,
1994; Tanenbaum & Forehand, 1992; Myers & Winters, 2002 и др.).
Освен това интерес представлява проверката и на още един

модел, разпределящ скалите на RCMAS, STAI и BDI в три групи;
негативен афект, позитивен афект и физиологична възбуда. „Кла
сификацията" обаче се затруднява и от различните концептуали-
зации па трите компонента. Някои от скалите биха могли едно
значно да се дефинират в контекста на трикомпонентния модел.
Например Безпокойства и Социални притеснения (от RCMAS),
Негативен афект (от STAI) 1 и Негативни нагласи (от BDI) - да
се разглеждат като индикатори на „Негативен афект". Нервност
(напрежение) от RCMAS обаче, от една страна, може да се интер
претира като специфичен за тревожността, но, от друга страна,
като раздразнителност (склонност към гневни изблици) е близък
д о негативния афект (вж. Clark & Watson, 1991; Watson et al.,
1995b; Joiner et al., 1996b). Още по-сложен е проблемът с пози
тивния афект и физиологичната възбуда. Близък д о „Позитивен
афект" е Позитивен афект от STAI, но втория индикатор е проб
лематичен. Може да се допусне, че Дефицити активност от BDI
(липса на удовлетворение от живота, загуба на интерес, ниска
работоспособност, умора, но заедно с това и раздразнителност,
соматични проблеми) също е потенциален индикатор за (нисък)
позитивен афект. По-късното изследване на Кларк и съавтори
обаче показва, че въпреки разпространеното мнение, признаци от
посочения тип не са толкова уникални за депресията, както се е
смятало по-рано (Clark et al., 1994). Очевидни проблеми създава и
оценката на физиологичната възбуда. От една страна, като инди
катор би могъл да се използва Физиологичен фактор от RCMAS,
по, както беше посочено, той съдържа само три „класически ай-
тема", свързани с активирането на автономната нервна система
(недостиг на въздух, изпотяване на ръцете, свиване на стомаха).
1
Както беше посочено, названието на (г1од)скалите от STA1 - Позитивен и
Негативен афект е условно и въпреки използваните „етикети", по съдържание
те не са еквивалентни на Позитивен и Негативен афект от трикомпонентния
модел.
Валидност
109
докато останалите оценяват проблеми със съня, нощни кошмари,

също уморяемост. На пръв поглед потенциален „кандидат" за
оценка на физиологичната възбуда са и Соматични дисфункции
от BDI (означаван и като Физиологични дисфункцищ Балев и съ-
авт., 2003), но скалата включва признаци от типа на безсъние,
загуба на апетит, загуба на тегло и намалено либидо, които не се
асоциират директно с активация па автономната нервна система.
Независимо от проблемите с „разпределението" на скалите, бе
ше проверен трифакторен модел, при който; (I) за индикатори на
„Негативен афект" бяха използвани Безпокойства, Социачни прн-
теснения и Hepejiocm (от RCMAS), Негативен афект (от STAI) и
Не?атив)ш нагласи (от BDI), (2) за „Позитивен афект" - Позитивен
афект (от STAI) и Дефицити активност (от BDI) и (3) за „Физио
логична възбуда" - Физиологични реакции (от RCMAS) и Соматич
ни дисфункции (от BDI).
Анализът по метода RML показва стойност на S-B-/"(24)= 169,73
(за сравнение: при двуфакторния „Тревожност-Депресия" S-
Вх (26)= 122,63, вж. по-горе). Сравнението с помощта на индексите за
непроизводни модели - съответно за трифакторния и двуфакторния
модел; А1С=235,45/168,27; СА1С=344,15/266,61 потвърждава пре
димството на двуфакторния модел (с по-ниски стойности). (>г съ
ществено значение в случая обаче е и фактът, че при трифакторния
модел (позитивен, негативен афект, физиологична възбуда) FHI-
матрицата на латентните фактори не е позитивно дефинирана; коре
лацията между „Позитивен" и „Негативен афект" е -1,04, а между
„Позитивен афект" и „Физиологична възбуда" -1,01 (между „Нега
тивен афект" „Физиологична възбуда"; 0,85). Подобен проблем би
могъл „да се преодолее" чрез фиксиране па определена стойност на
корелацията между латентните фактори, но силните връзки по съ
щество противоречат па трикомпонентния модел, който прогнозира
слаби или незначими корелации (в рамките на модела се очаква
относително по-силна връзка между негативен афект и физиологич
на възбуда) (Clark & Watson, 1991). Получените много силни връзки
на латентно равнище очевидно се детерминират от използваните
(под)скали па „традиционните" въпросници за оценка на тревож
ността и депресията, което в частност поставя под съмнение използ
ването им за оценка на трикомпонентния модел.
В заключение: резултатите о т конфирматорния анализ в на

стоящото изследване подкрепят двуфакторния модел, представящ
тревожността и депресия като различни, но корелирани конструк-
ти. Подобни данни сами по себе си не опровергават трпкомпо-
нентния модел, тъй като една о т възможните хипотези за обясне
ние на силната връзка между тях е допускането за наличие на
о б щ фактор („негативен афект"). А й т е м и т е о т двата използвани
инструмента ( R C M A S и CDI) обаче не оценяват адекватно оста
налите д в а компонента - Позитивен а ф е к т и Физиологична въз
буда. О т тази гледна точка отново възниква въпросът дали „тра
диционните" скали трябва „да се приспособят" към съвременните
представи за взаимоотношенията между тревожността и депреси
ята (представени в трикомпонентния модел), или е необходимо
разработването на нови инструменти, д ире к тно предназначени за
оценка на компонентите. Заедно с това обаче не трябва д а се пре
небрегват възможните алтернативни обяснения на връзката меж
д у тревожността и депресията, например наличието на общи рис
кови фактори (етиология) за тяхното развитие, или съвместното
им съсъществуване д а се обясни чрез каузална връзка (в частност,
отсъствието на адекватно лечение на тревожността да води д о
депресия). Тези допълнителни хипотези с ъ щ о не са достатъчно
изследвани (Ollendick et а!., 2003).
4.3. О Б Щ А И И З П И Т Н А Т Р Е В О Ж Н О С Т
Изпптна тревожност
Оценката на изпитната тревожност има дълга история в пси
хологията. Първите проучвания са правени в началото на мина
лия век, но самият термин се използва о т 1952 г., когато Д. Манд-
л ъ р и С. Сарасън публикуват поредица о т изследвания с помощта
на разработената о т тях скала за оценка на индивидуалните раз
личия в изпитната тревожност при възрастни {Test Anxiety Ques
tionnaire) (вж. Stöber & Pekrun, 2004). Няколко години по-късно е
конструиран и аналогичен инструмент за деца (Test Anxiety Scale
f o r Children, TASC, Sarason et al., I960) 1 . Посочените две скали
1
Въпреки посоченото т п р о к о разпространено мнение, първият инструмент
за оценка па изпитна тревожност е конструиран през 3()-те години па XX век от
С. Браун (Brown, 1938; пит. по Pekrun et al., 2004) и оценява афективните и
физиологичните реакции при изпитване. Без д а се позовават на работата на
Валидност
задават „златния стандарт" на методите за оценка на изпитната

тревожност за десетилетия напред. През 60-те и 70-те години на
миналия век в концептуален план са направени два важни прино
са към анализа на изпитната тревожност (Stöber & Pckrun, 2004);
(1) разграничаването на тревожността (и съответно изпитната
тревожност) като състояние и като черта (вж. Spieiberger, 1972а) и
(2) различаването на две основни дименсии на изпитната тревож
ност; когнитивна и емоционална (Lieben & Morris, 1967).
1. Както беше посочено, тревожността като състояние се опре
деля като преходно, неприятно емоционално състояние, характери
зиращо се с преживяване на напрежение и безпокойство, съчетано с
активиране на автономната нервна система. Тревожността като чер
та отразява относително устойчиви индивидуални различия в често
тата и интензивността на тревожните състояния - диспозицията
широк кръг от ситуации да сс възприемат като потенциално запла
шителни и да се реагира на лях със състояния на тревожност
(Spieiberger, 1972а). В този контекст анализът на изнитнита тре
вожност изисква въвеждане на понятие с междинна степен на общ
ност - между личността и ситуацията: „ситуативно специфична
черта", чиито прояви се ограничават до ситуацията на изпитване
(оценка на знанията, уменията, способностите)1. Тезата за „специ
фичните" черти предполага включването на допълнителна, ситуа-
тивна детерминанта и на практика отразява интеракционисткия под
ход (личност х ситуация), според който интерпретацията на поведе
нието трябва да се основава както па личностните (диспозиционни-
те) променливи, така и на настоящата ситуация и тяхното взаимо
действие (Meilstrom et al., 1978). O r тази гледна точка изпитната
тревожност отразява индивидуалните различия в тенденция
да се реагира с тревожност в определени {избрани) ситуации (курси
вът е в оригинала; вж. Keith et al., 2003) или като „ситуативно-специ-
Браум, Маидлър и Сарасъп по-късно разработват TAQ. също Ja оценка ма тре

вожността, свързана с изпитването (Pckrun et al., 2004).
1
11 ре волът на английския термин test anxiety потенциално крие риск от
объркване на смиеъла норали придобилото гражданственост у мае понятие
„тест". Изпитната тревожност не с е ограничава само л о изпитване чрез тестове,
а, както отбелязват например С. Сарасъп и съавтори в инструкцията към прила
гането на детската скала за изпитна тревожност (TASC), изпитване {test) е нали
це всеки път, когато учителят задава въпроси или иска от учениците ла направят
нещо, за ла разбере какво знаят и какво са научили. Изпитването може ла е
устно, писмено, от място или на дъската (Sarason el al., 1960, p. 308).
фична мярка на склонността (тревожността като черта) да се реагира

с тревожност в изпитни ситуации" (Spielberger et al., 1978; нит. но
Keith et al., 2(ЮЗ). Източник на тревожното състояиие е изпитната
ситуация, която се преживява като заплашителна, съпровожда се с
напрежение и загриженост за резултата, задейства негативни очак
вания за изхода, съпроводени с подчертани вегетативни реакции
(учестено дишане, изпотяване, сърцебиене, пресъхване на устата и
др.). Подобни състояния се преживяват от всяко дете, но при „тре
вожното дете" (тревожността като личностна черта) те възникват
по-лесно, с по-висока интензивност, в по-широк кръг от ситуации и
често неоснователно. Ситуацията на оценяване съдържа заплаха
както за Аз-образа, така и за социалната позиция на детето. Тревож-
ните деца са по-чувствителни към неуспехите, по-силно реагират на
получаваните от възрастните оценки и проявяват силна тенденция
да избягват критиките и неуспехите поради страх от негативна
оценка (Hill & Wigfieid, 1984).
2. Разграничаването на емоционалния и когиитивния компо

нент (Liebert & Morris, 1967) е първата и решаваща крачка за пре
одоляване на възгледа за изпитната тревожност като едномерен
конструкт. Когнитивният компонент („безпокойства") се характе
ризира с притеснения и загриженост за изпълнението/очаквания
резултат, докато емоционалният се отнася преди всичко д о физи
ологичните реакции но време на изпитването (възбуда, треперене,
изпотяване). Разграничаването на двата компонента има и дирек
тен практически смисъл, тъй по-късните изследвания потвържда
ват негативното влияние на безпокойствата върху представянето,
докато данните за ролята на емоционалния компонент са проти
воречиви (Wine, 1982; цит. по Wren & Benson, 2004; за кратък
обзор вж. Bodas & Ollendick, 2005).
Основното разграничаване на когнитивния и емоционалния
компонент е послужило за основа на разработването на нови скали,
например на Р. Либърт и Л. Морис {Worry-Emotionality Question
naire, WEQ; Liebert & Morris, 1967), както и на въпросника на Ч.
Спилбъргър и съавтори (Test Anxiety Inventory, TAI)1, който се прев-
1
Инструментът включва 2 0 айтема, като подскалите „Безпокойства" и
„Емоционалност" съдържат по 8 признака. ТА! е комерсиален продукт, издаван
от Consulting Psychologist Press, но айтемитс са публикувани в научната литера
тура, например в Taylor & Deane (2002).
Валидност
I 13
ръща в едии от най-популярните, а вероятно и най-често използва

ният в междукултурен контекст инструмент за изпитна тревожност
(за сравнителни резултати о т 12 страни вж. Bodas & Ollendick, 2005).
Същевременно трябва да се има предвид, че на този по-ранен етап
оиерапионализирането на когнитивния и емоционалния компонент
се ограничава от наличните емпирични признаци за тяхната оценка
- айтемите от по-старите, традиционни методи за изследване. Нап
ример в рамките на първата детска скала за изпитна тревожност
(TASC, Sarason et al., I960), конструирана с идеята за едномерния
характер конструкта, впоследствие се разграничават попе два вари
анта на четирифакторно решение (вж. Phillips, 1978; Wren & Benson.
2004). На практика по-късните изследвания не само уточняват съ
държанието на емоционалния и когнитивния компонент, но обосно
вават и включването на нови компоненти (и нови признаци за тяхна
т а оценка), с което разширяват представите за многомерния харак
тер на изпитната тревожност.
Някои о т по-късно разработените инструменти (напр. скалата
на Ъ. Сарасън Reactions to Tests Scale, RTS; Sarason, 1984) разг ра
ничават д в а компонента на емоциоиата/па пимеисия: соматични
реакции/телесни симптоми (напр. „Понякога усещам, че треперя
преди или но време на изпити") и напрежение („Чувствам, се
напрегнат но време на изпитване").
По-съществените промени обаче са свързани с когиитивиите
аспекти на изпитната тревожност. Тяхната интерпретация е по
влияна о т съвременните представи за безпокойствата в детска
възраст като компонент на тревожността изобщо (Mathews, 1990;
Vasey & Daleiden, 1994; Vasey et al., 1994; Silverman et al, 1995), a
признаването на неедномерния (хетерогенен) характер на безпо
койствата води д о разширяване и на оценяваното съдържание.
Като „центрирана" върху изпитната ситуация, нежелана и слабо
контролирана ментална активност, асоциирана с преживяване па
дискомфорт, безпокойствата мог а т да включват мисли за нег атив
но социално сравнение, съмнения в личните способности и обез
ценяване гга себе си, негативни очаквания и разработване па „ка-
тастрофични последици" о т възможния провал (свързани с реак
циите на значими възрастни, връстници, социалния статус и д р ).
При т о в а подобна умствена активност ггод формата на безпокойс
тва е налице не само в рамките на изпитната ситуация, но далеч
преди нейното настъпване - тревожното преживяване се опосред-
/ / . К А Л Ч Е В , С К А ЛИ ЗА Т Р Е В О Ж Н О С Т . .
ства от предвиждане на възможните негативни резултати, като

процесът многократно се повтаря.
Разработената в началото па 80-те години па миналия век скала
па Ь. Сарасън (RTS, Sarason, 1984) е първият инструмент, който
предлага диференцирана оценка на когиитивиия компонент на из
питната тревожност, като го разделя на: ,,Безпокойства" („По време
на изпит си мисля, колко лошо се справям") и ,,Нерелевантпо (нес
вързано с изпита) мислене" (напр. „По време па изпит умът ми
блуждае")1. Немската версия на въпросника па Спилбъргър за из
питна тревожност {Test Anxiety Inventory-German, TAI-G)~ също съ
държа отделни скали за безпокойства и за смущения в когнитивните
процеси по време па изпитване (например отклоняване на внимани
ето от полезната за задачата информация), която е сходна по съдър
жание със скалата ,.11ерелевантно мислене" от въпросника на Сара
сън. Съответно, ако безпокойствата обхващат общите притеснения
по повод на възможните грешки и техните последици, вторият ас
пект оценява разсейващи и блокиращи когниции, разстройващи или
пречещи на процеса на решаване по време на изпит. В публикувана
та неотдавна скала Д. Pen и Д. Бенсън също се придържат към раз
ширено тълкуване па когнитивния компонент на изпитната тревож
ност, но обединяват обезценяването на себе си по време на изпитва
нето и притесненията по повод па очаквания резултат с нерелевант-
пите (несвързани) със задачата мисли в общ фактор, тъй като според
тях - за разлика от възрастните - безпокойствата и иерелеваитни-
те мисли при изпитване са по-слабо диференцирани в детска въз
раст (Wren & Benson, 2(Х)4).
Като цяло интересът към безпокойствата дава тласък па разра
ботването на когнигивни модели па изпитната тревожност и нейно
то влияние върху вниманието и други когнигивни функции. В тази
връзка се предлага и дефиниране па допълнителен поведенчески
компонент - „несвързано със задачата поведение": действия върху
1
Съществува и мнение, че нерелевантните мисли пе са свързани с изпитва
нето и затова е но-добре д а с е разглеждат като корелат (или реакция спрямо
изпитната тревожност), а не като неин компонент (Spielbcrger & Vagg, 1995; нит.
но Keogh et al., 2004).
" Въпреки че е разработена на основата на оригиналния метод на Спилбър
гър, немската версия » значителна стенен е нов инструмент от 3 0 айтема, 10 от
които са формулирани допълнително с идеята за наличие на 4-факторпа струк
тура: безпокойства, емопиоиалност, когнитивна интерференция и липса на уве
реност (Hodapp, 1996; вж. Keith et al., 2003).
Валидност
себе си (клатене, игра с „ р;хите/косата); манипулираме на обекти

(игра със или дъвчене на молив) и разсейване/невнимание (зянане,
блуждаещ поглед). Значението на този компонент се свързва с до
пускането, че високотревожните депа са по-склонни да се разсейват,
но подобно поведение вероятно се опосредства от характера на сти
мулите. Според някои от резултатите например депа с високо рав
нище на изпитни безпокойства като че ли са по-склонни да се раз
сейват по отношение само на свързаните със заплаха (изпитване)
стимули, но не и изобщо (Keogh et al., 2(Х)4).
Следващата стъпка в разширяване на представата за много-
мерния характер на конструкта „изпитна тревожност" е свързана
с въвеждането на самооценъчния компонент. Въпреки че първо
начално идеята на К. Карвър и М. Шайър (Carver & Scheier, 1984;
пит по Stöber, 2004) за наличието на такъв компонент, означен ка
то „липса на увереност", не привлича вниманието на изследовате
лите, постепенно популярността на подобен възглед нараства. В
структурата на немската версия на TAI (TAI-G) например гой е
представен като отделен компонент (вж. Keith et al., 2003) и се
свързва с различна стратегия за справяне с тревожността преди
изпит (избяг ване) в сравнение с останалите компоненти (Stöber,
2004). Анализът на самооценъчния компонент вероятно е повли
ян и от „разработването" па когнитивните аспекти на изпитната
тревожност, които - както беше посочено - включват и обезценя
ване на себе си преди и но време на изпитване 1 .
Въвеждането на самооценката (дефинирана например като
„чувство за компетентност" или „аз-ефективност", „увереност в
собствените възможности" или като „липса на увереност") обаче
поставя въпроса за съотношението между двата конструкта и по-
конкретно, дали самооценката трябва да се разглежда като ком
понент на изпитната тревожност или като различен, макар и тяс
но свързан с нея, но различен по съдържание конструкт.
По традиция равнището на самооценка корелира силно с изпиг-
ната тревожност, но не се разглежда като неин индикатор (или ком
понент) (Phillips et al., 1972). Една от критиките към първата скала за
1
Fi изследването иа X. Хекхаузен по емниричен път също са извлечени три
когнитивни образувания о т самоопснъчен тип — чувство за некомпетентност,
отрицателна самооценка, очакване за неуспех, чието доминиране п изпитната
ситуация пречи за фокусиране на вниманието върху условията на задачата и
води д о ниски резултати (Хекхаузен, 1986).
оценка на изпитната тревожност в детска възраст (TASC) е свързана

именно със съдържанието на включените в нея айтеми, надхвърля
щи измервания конструкт „тревожност". Например според Д. Ни
къде немалка част от тях оценяват не тревожни преживявания при
изпитване, а негативни очаквания за резултата, отразяващи ниска
самооценка (Nicholls, 1976)'. Въпреки че ниската самооценка не
съмнено е свързана но определен начин с изпитната тревожност,
развитието на теоретичните представи за взаимоотношенията на
двата конструкта зависи от разработването на инструменти за измер
ване, които не предпоставят тази връзка като неизбежна (Nicholls,
1976. p. 977). Според Д. Никълс равнището на самооценка предсказ
ва дори по-добре поведението в оценъчна ситуация, тъй като изпит
ната тревожност е само едно от възможните следствия на ниската
самооценка, опосредстващо неадаптивното поведение (Nicholls,
1976). В тази връзка се поставя въпросът дали емпиричните данни
не възпроизвеждат само естествената корелация между ниското
равнище на способности (и основаната на него самооценка) и по-
слабите изпитни резултати, при което състоянието на тревожност
играе ролята на съпътстваща променлива (и съответно, необходимо
ли е да се отиде отвъд равнището па самооценка при прогнозиране
па представянето в изпитна ситуация). О т друга страна данните, спо
ред които високо! ревожните л ица при „щадящи" самооценката ус
ловия съществено повишават резултатите си и дори надминават
пискотревожните, не се съгласуват с подобно заключение (Sarason,
1972; за обзор па други аналогични изследвания вж. Hill & Wigtield,
1984). Страхът от изпитване пе е следствие само от ниско равнище
па способностите (и ниска самооценка), по „представлява предизви
кано от заплаха за Лз-образа състояние, индивидуалните различия в
което се определят от мотивационни личностни диспозиции" (Хек-
хаузен, 1986, стр. 256). Освен това тревожността не може да се оп
редели просто като индикатор па равнището на самооценка и защо
то зависи пе само от оценката на личните възможности и очаквания
та за неуспех, но и от други фактори - значимостта на задачата, пуб
личния характер на оценката, наличието/липсата на условия, обяс
няващи неуспеха, и др. (Stipek, 1988).
' Експлораторният факторен анализ на T A S C обединява тези признаци и

отделен фактор - „Ниска самооценка", но значителна част о т айтемите са нато
варени но повече от един фактор, т.е. не позволяват ясно разграничаване на
двата конструкта „тревожност" и „самооценка" (вж. Nicholls, 1976).
Валидност
В заключение, ако „традиционната" представа разграничава из

питната тревожност о т равнището на самооценка, съвременните
възгледи интегрират самооценъчния аспект (неувереност в личните
възможности) като компонент в многомерната структура на изпит
ната тревожност. Подобен спор не може д а се реши единствено на
теоретично равнище, а изисква емпирична проверка. Данните от
сравнителния анализ на два структурни модела, базирани на немска
та версия па TAI (Keith et al., 2003), ще бъдат обсъдени по-долу за
едно с получените в настоящото изследване резултати.
Следващият компонент в структурата на изпитната тревож
ност, предложен о т И. Ф р и д м а н и О. Бендас-Джейкъб, е свързан с
очакваните реакции и последиците за социалния статус от резул
татите на изпитването (Friedman & Bendas-Jacob, 1997). Тъй като
дейностите в у ч и л и щ е и ученето и м а т видим социален контекст и
резултатите са публични, изпитването потенциално крие заплаха
не само за аз-образа (чувството за аз-ефективност), но и за соци
алния статус на детето (мнението на значимите други). Предвари
телното е мп и р и ч н о изследване, при което ученици от гимназиал
ния курс отговарят на открити въпроси за поведението и прежи
вяванията си преди, по време на и след изпитване, извлича отдел
на група твърдения, свързани със заплаха за социалния статус.
Айтемите от тази група, обединени заради тясната си корелация с
признаците за заплаха за Аз-образа, формират отделен фактор
(заедно с „Когнитивно възпрепятстване" и „Напрежение"), обоз
начен като „Социално унижение". Например; „Страхувам се, че
ако се проваля па изпита, приятелите ми ще ме помислят за глу
пав...", учителят щ е ме помисли за безнадеждно тъп", „...това
няма д а се хареса на родителите м и " (Friedman & Bendas-Jacob,
1997). Интегрирането па подобен фактор в структурата на изпит
ната тревожност представлява интерес за бъдещи проучвания, в
частност и поради въпроса за възрастово обусловените различия в
ориентацията към връстниците, учителя и родителите.
В заключение: „еволюцията" във възгледите за изпитната тре
вожност свидетелства за отказ от идеята за едномерния характер на
конструкта и постепенно усложняване на съдържанието чрез въвеж
дане на нови дименсии, очертаващи многомерния характер на фе
номена. Въпросът, който остава предмет па емпирични и теоретични
дискусии, е дали някои о т тези параметри са каузално свързани с
их I I . К А Л Ч Е В , С К А Л И ЗА Т Р Е В О Ж Н О С Т . .
изпитната тревожност, или трябва да се разглеждат като нейни ком

поненти (напр. неувереност, нерелевантни мисли и др.).
Метод
Инструментариум. Настоящото изследване се основава на са-
мооценъчен подход за оценка на изпитната тревожност, т.е. детето
само описва състоянието си преди и по време на изпитване. Въпреки
наличието и на друг тип инструменти - рейтингови скали, проек-
тивни методики, физиологични показатели (напр. Glennon & Weisz,
1978; Имедадзе, 1970; Borkovec et al., 1977), самоописателният под
ход е най-популярен, вероятно защото изпитната тревожност е
„осъзнато преживяване" (Sarason et al., I960) - детето добре разбира
и съответно би трябвало да вербализира, че преживяванията преди и
по време на изпитната ситуация включват неудоволствие, напреже
ние и безпокойство. Скалата съдържа общо 39 айтема, потенциално
предназначени за оценка на три конструкга: изпитна тревожност,
възприемана компетентност в учебната дейност и взаимоотно
шения с връстниците (два от въпросите оценяват отношението към
училището и се използват в качеството на контролни). Методът е
конструиран на няколко етапа: след първоначална апробация вър.\\
64 деца са добавени нови 4 айтема (238 деца) 1 , след което от анализа
са изключени два признака и са формулирани три нови. Данните с t
третия, разширен вариант на метода обхващат общо 592 ученици (с
пълни данни по всички променливи от 519 протокола) и са събрани
в рамките па четири дипломни работи, разработени под ръководст
вото на автора (Трифонова, 1998 - 89 лица; Драгиева, 1998 - 110
лица; Кацарска, 2006 - 109 лица; Първанова, 2006 -120 лица), както
и от М. Стефанова (със 105 лица в рамките на специализацията на
Психология на развитието в СУ) и от Н. Дармонева, психолог в
ПСОУ „София" (N=77). Всички деца са ученици в 4. клас (средна
възраст Х=10,16 г.; SD=0,41), т.е. целта е да се оценят посочените
личностни параметри на „изхода" па началната степен на обучение).
В извадката с пълни данни (N=519) 50,7% са момчета и 49,3% -
момичета.
Предназначените за оценка на изпитната тревожност айтеми
са формулирани въз основа на няколко източника:
1
Данни с този вариант на скалата са публикувани в Калчев и съавтори (1993).
Валидност
• Скалата на С. Сарасън и съавтори за оценка на изпитната

тревожност в начална у ч и л и щ н а възраст {Test Anxiety Scale
f o r Children, T A S C ; Sarason et al., 1960).
• Скалата TCI (Test Comfort Index), която е съкратен 7-айтемен
вариант на въпроси от TASC, преформулирани в позитивен
план (напр. „Притесняват л и се, когато те изпитват?" е пре
формулиран в „Спокоен ли си, когато те изпитват?") (вж.
Phillips, 1978). IC I е послужил за масови изследвания в прак
тиката и се посреща добре от учителите (Hill, Wigfield, 1984).
• Скалата за училищна тревожност (School Anxiety Scale, SAS;
Phillips, 1978), която включва и проблеми на взаимоотноше
нията с връстниците, аспекти на социалната тревожност и др.
• Скалата за оценка на познавателната компетентност от въп
росника на С. Партьр за възприемана компетентност при де
ца (Perceived Competence Scale f o r Children, Harter, 1982).
Съдържанието на айтемите за оценка па благополучието във

взаимоотношенията с връстниците (общо 10 на брой) е извлечено
най-вече от скалата за „Социална компетентност" (сред връстници
те) (Harter, 1982) и от тази за училищна тревожност (Phillips, 1978).
При всички въпроси е използван оригиналният формат за от
говори, разработен о т Хартър (Harter, 1982), при който двата по
люса са представени като характерни за д в е групи деца. Изслед
ваното л и ц е определя първо групата, па която прилича повече, а
след това и степента на съответствие с пея (вж. таблица 4.10)
С по р е д С. Хартър подобен подход в значителна степен ели
минира социалната желателност (Harter, 1982) - факт, който е от
съществено значение при попълването на въпросника, гьй като
декларирането па тревожна симптоматика или некомпетентност
по правило провокират защитни реакции (по тази причина още с
конструирането на T A S C паралелно е разработена детска скала за
л ъ ж а (Sarason et al., I960) 1 .
1
Една о т критиките към TASC с свързана с прекалено сложната формули
ровка па въпросите - почти лве трети от тях съдържат 20 или повече думи, а два
- съответно по 34 и 36 (Wren & Benson. 2004). В тази връзка може да сс допусне,
че посоченият формат, използван от С. Хартър при конструирането па скалата за
възприемпа компетентност в детска възраст (Harter, 1982), позволява пс само
балансирано представяне па лвете алтернативи, но улеснява и разбирането па
Таблица 4.10. Примерни айтемн от скалата за изпитна трсиож-

ност, нредставенн във формата, предложен от С. Хартър (Harter,
1982)
На- От- От- Иа-
пълно части частн пълно
вярно вярно вярно вярно
за мен за мен за мен за мен
11якои деца са други д е ц а се притес
спокойни,когато в няват, когато трябва д а
ПО
•
•
•
•
клас учителката им отговорят па въпроси
задава въпроси, те иа учителката.
С някои деца почти с други д е ц а почти
всички искат д а си Н О никой не т рае.
•
•
•
•
играят
На някои деца им е на други д е ц а им е
лесно сами д а си трудно сами д а си пи
но
•
•
•
•
п и т а т домашните шат домашните рабо
работи ти.
Получените с последния вариант на скалата (N=519) резулта

ти бяха подложени ма експлораторен факторен анализ по метода
MINRES на базата полихоричната корелационна матрица (полу
чена чрез PRELIS), с ротации по Варимакс и Промакс. В обобщен
вид1 данните от scree-теста на Кетъл свидетелстват за възможно
3-, 4- или 5-факторно решение. Тъй като при всички варианти
ясно се отделя малък фактор, означен като Статус сред връстни
ците, оценяващ принципно различна сфера на взаимоотношения,
неговите айтеми бяха отстранени, след което отново беше анали
зирана структурата на останалите признаци". Факторният анализ
на редуцирания вариант потвърждава наличието на 4 фактора,
които обаче не съвпадат с полученото по-рано решение (Калчев и
съавт., 1995).
въпроса. В достъпната база о т данни не б е ш е открит метод за оценка на изпит

ната тревожност, основан па същия формат па въпроси.
1
Анализът с по-често използвания метод па главните компоненти не води
д о принципно различно разпределение па айтемите. Детайлното представяне на
факторната структура па скалата не е предмет на обсъждане в настоящата пуб
ликация. Изложението тук ще с е ограничи д о някои основни резултати с оглед
оценката па конструкт-валидността на скалата за детска проявена тревожност
(RCMAS).
2
Факторът включва 5 айтема (а на Кронбах=(),65). например: „С някои деца
почти всички искат да си т р а я т , но с други деца почти никой не иска да си т р а е " ,
„1 !якои деца имат много приятели, но други деца почти нямат приятели".
1. Първият, най-голям фактор еднозначно може да се определи

като Възприемала компетентност (9 айтема, а на Кронбах=0,84).
Примерни айтеми:
• Някои деца решават вярно и най-трудните задачи в учеб
ника, но други не успяват...
• Па някои деца им е лесно да си пишат сами домашните ра
боти, но на други им е трудно...
• Някои деца в час често и без да се колебаят вдигат ръка, но
други fie обичат да вдигат ръка, защото им се струва, че ще
сбъркат.
2. Вторият фактор може да се обозначи като Неувере
ност/грешки а ученето (6 айтема, а на Кронбах=0,81). Примерни
айтеми:
• Пякои деца трудно разбират това, което четат, но други
деца бързо и лесно...
• Пякои деца в часовете лесно се объркват и забравят какво
трябва да се направи, но други не се объркват и...
• Пякои деца правят много грешки па контролните и само
стоятелните работи, по други почти не правят грешки па...
3. Третият фактор Тревожност при изпитване обединява 7
айтема за физиологични реакции и напрежение/дискомфорт (а на
Кронбах=0,82). Примери:
• Па пякои деца им се разтуптява сърцето, когато трябва да
отговарят па въпросите па учителката, по па други пе им
се разтуптява сърцето...
• Па пякои деца им се разтреперват колената, ако ги изпит
ват пред целия клас, по па други...
• Пякои деца са спокойни, когато в клас учителката им зада
ва въпроси, по други се притесняват, когато трябва да от
говарят на въпросите...
4. Четвъртият фактор може да се определи като Отдалечени
безпокойства (преди изпитване) - 5 айтема, а па Кропбах=0,65).
11римерпи айтеми:
• Вечер, преди да заспят, пякои деца си мислят какви непри
ятни неща могат да им се случат па другия ден в училище,
по други, преди да заспят, не мислят...
• 11якон деца сънуват, че не могат да отговорят на въпросите

на учителката, но други не сънуват...
• Когато са болни и отсъстват от училище, някои деца се
безпокоят дали ще успеят да научат всичко, което са про
пуснали, но други са сигурни, че ще научат...
В разрез с очакванията при трифакторното решение айтемите от
Неувереност/грешки не формират общ фактор с Възприемана ком
петентност, а с по-голямата част от Отдачечени безпокойства.
Двуфакторпото решение не обединява и двата фактора за тревож
ност, от една страна, срещу двата фактора, свързани с компетент
ността - в този случай първият фактор комбинира предимно айтеми
от Възприемана компетентност и Тревожност при изпитване, а
вторият - от Неувереност/грешки с Отдачечени безпокойства.
11акратко, експлораторният анализ разграничава двата тревожни
фактора от гледна точка па времевия показател на реакциите - преди
или по време на изпитване. В съдържателен план първият от тях.
Тревожност при изпитване, е близък д о дефинирания от Либърт и
Морис (Lieben & Morris, 1967) емоционален компонент па изпитна
та тревожност - физиологични реакции и преживяван дискомфорт в
изпитна ситуация. Вторият свързан с тревожността фактор, Отдаче
чени безпокойства, има аналог при факторния анализ на TASC
(„Отдалечени притеснения за училището"; вж. Phillips et al., 1972, p.
426; Phillips, 1978, p. 27). Той се формира от отразяващи негативни
очаквания и притеснения айтеми, като само посоченият по-горе
„I 1якои деца сънуват, че не могат да отговорят па въпросите па учи
телката..." се отнася по-скоро към соматичните реакции. В този сми
съл факторът условно би могъл да се разглежда и като „когнитивен"
компонент, въпреки че не съдържа конкретни опасения, а общи
очаквания за негативен изход. Както беше посочено, основното про
тивопоставяне на двата свързани с тревожността фактора обаче е
времевият параметър - преди или по време на изпитване, което ве
роятно е в основата и па емпиричното им разграничаване в рамките
па факторния анализ.
Сходен по съдържание с фактора Неувереност/грешки е иден
тифициран в рамките на TASC („Ниска самооценка"; вж. Phillips et
al., 1972, p. 426; Phillips, 1978, p. 27), както и в структурата на немс
ката версия на TAI („Липса на увереност"; вж. Keith et al., 2003). В
разрез с предварителните очаквания двата фактора, свързани с ком-
петентност/уверсмост в собствените възможности {Възприемана

компетентност и Неувереност/грешки), мс се обединяват нри дву-
факторното решение.
На следващия етан върху същата извадка с помощта на кон-
фирматорен анализ (чрез LISREL) бяха сравнени три йерархични
модела с фактори от втори ред1. За тази цел - с оглед на повиша
ване на надеждността на емпиричните индикатори и проблемите
с нарушаване на нормалното разпределение - за оценка на всеки
Диа! рама 4.6. Йерархичеи конфирматорен модел (Модел 1) на

изпитна тревожност с фактор от втори ред. Стандарт изирано
решение (N=519)
' Комфирмаюриият анализ върху извадката от експлораториото решение води

д о завишаваме ма степента ма съответствие ма модела с еммиричмите дамми, но
използвания! подход сс налага мора/ш липсата на втора независима извадка.
от латентните фактори {Възприемала компетентност, Иеувере-

пост/грешки. Тревожност при изпитване и Отдалечени безпо
койства) бяха формирани но два пакета от айтеми. Модел 1 пред
ставя четирите латентни фактора като детерминирани от общ
вторичен фактор „Изпитна тревожност", Модел 2 - Тревожност
при изпитване и Отдачечени безпокойства като детерминирани
от вторичен фактор „Изпитна тревожност", а Възприемана ком
петентност и Неувереност/грешки - от „Самооценка".
Диаграма 4.7. Йерархичен коифирматореи модел (Модел 2) на

изпитна тревожност с два с фактора от втори ред.
Индексите за степен на съответствие па Модел 1 (%2(|6)=82,84;
SRMR-0,045; GFI=0,96; AGFI=0,92; NNFI=0,97; CFI=0,98) свиде
телстват за приемливо равнище. Данните показват, че с най-високо
Валидност
125
тегло по вторичния фактор „Изпитна тревожност" е Неувереност (с

88 ^ обяснена дисперсия; при останалите фактори стойностите ва
рират от 58% - Възприемана компетентност, до 67% - при Тре
вожност при изпитване). От тази гледна точка Неувереност се
оказва най-добрият индикатор за „Изпитна тревожност".
От друга страна, дефинирането на още един фактор от втори ред
(„Самооценка" - Модел 2) не подобрява степента на съответствие
Ос (i5)=82,71; останалите индекси са идентични). Детерминацията на
подооен резултат е очевидна от сравнението на двата модела (диаг
рами 4.6-4.7); на латентно равнище между двата вторични фактора
(„Изпитна тревожност" и „Самооценка" е налице много силна коре
лации (0,99). При стандартна грешка на измерване от 0,03 довери
телният интервал превишава единицата, т.е. не може да се отхвърли
хипотезата, че двата фактора са идентични. (>г тази гледна точка
Модел I представя по-добре емпиричните данни.
Получените резултати с необходимата предварителна уговорка
могат да се сравняват с данните от немската версия на TAI (ТЛ1-0,
Keith et al., 2003). Какго беше посочено, въпреки че се ба-зира на
оригиналната скала на Ъ. Сарасън, немският вариант включва 10
нови айтема (общо 30) и оценява 4 компонента на изпитната тре
вожност: Емоционалност, Безпокойства, Интерференция (когниции,
разстройващи или пречещи на процеса на решаване) и Липса на
увереност. Ii цитираното изследване върху 302 студенти (Keith et al.,
2003) въпросникът е използван заедно с кратка 7-айтемна скала за
аз-ефективност в ученето. Сравнението с настоящото изследваме е
условно не само поради възрастовите различия на извадката, но и
тъй като скалата за когмитивни смущения (от TAI-G ) няма аналог в
българското изследване, а освен това немската скала съдържа айте-
ми само за оценка на реакциите по време на изпитване. Независимо
от направените уговорки, сравнението с получените резултати (Keith
et al, 2003) представлява интерес, тъй като една от задачите на авто
рите е проверка ме само ма 4-факторната структура TAI-G (Емоцио
налност, Безпокойства, Интерференция и Липса па увереност), но и
на два алтернативни модела; (1) в който четирите фактора на TAI-G
и аз-ефективност са представени като детерминирани от общ втори
чен фактор („Изпитна тревожност"); (2) при който се дефинират два
вторични фактора; „Изпитна тревожност" (с първични фактори Емо
ционалност, Безпокойства, Интерференция) и „Самооценка" (с пър
вични фактори Липса на увереност и Аз-ефективност). Проверката с
помощта на конфирматорен анализ се основава на формиране на два

пакета от айтеми за оценка на всяка скала на латентно равнище.
Въпреки че получените данни потвърждават 4-факторната структура
на TAI-G, след въвеждането на допълнителната променлива (Аз-
ефективност) индексите свидетелстват в полза на втория модел, т.е.
за разграничаването на „Изпитна тревожност" и „Самооценка" (въп
реки силната корелация между тях от -0,82). Въз основа на тези
резултати авторите заключават, че Аз-ефективност вероятно трябва
да се разглежда не като аспект на изпитната тревожност, а като ко-
релирана с Липсата на увереност.
По аналогия възниква въпросът дали близкият по съдържание
от настоящото изследване конструкт „възприемана компетент
ност в учебната дейност" трябва да се анализира като компонент
на изпитната тревожност или като свързана с нея променлива
(каквато е и преобладаващата практика, папр. Phillips et а!., 1972;
Nicholls, 1976; McKeachie et а!., 2004). Ето защо беше оценен и
редуциран 3-компонентен модел (Модел 3), включващ Тревож
ност при изпитване. Отдалечени безпокойства и Неувереност/-
грешки (вж. диаграма 4.8).
Диаграма 4.8. Йерархичен конфирматорен модел (Модел 3) на

нзннтна тревожност с фактор от втори ред. Стандартизирано
Индексите на Модел 3 (x2(6)=20.4; SRMR=0,022; GFI=0,99;

AGFI=0,95; NNFI=0,98; CFI=0,99) свидетелстват за напълно при
емливо равнище на съответствие с емпиричните данни. Както и
по-рано, данните показват, че Неувереност/грешки е най-добрият
индикатор за вторичния фактор „Изпитна тревожност" (от фор
мална гледна точка индексите за сравнение на непроизводни мо
дели AIC, CAIC и ECVI свидетелстват в полза на модел 3, в срав
нение четирифакторния (диаграма 4.6): съответно 50,62/120,83;
129,40/231,12; 0,10/0,23).
В заключение: в настоящото изследване анализът на конст-
рукт-валидпоспа на RCMAS е извършен чрез данните от скалата
за изпитна тревожност и възприемана компетентност в учебната
дейност с помощта па 5-те показателя. Тревожност при шттта-
не. Отдалечени безпокойства. Неувереност/грешки, Възприемете!
компетентност и С'татус сред връстниците.
Изследвани лица. Извадката включва 246 ученици от 4. клас,

за които са налице пълни протоколи за всички признаци от двете
използвани скали (RCMAS и скалата за изпитна тревожност) .
Връзки между обща и и з п и ш а тревожност

Анализът на резултатите беше осъществен на равнище еди
нични корелации (г на Пирсън) и в рамките на структурни модели
с наблюдавани променливи. Корелациите на Пирсън са предста
вени в Таблица 4.1 1.
Данните в таблица 4.11 показват, че на равнище общ бал (разг
леждан но традиция като показател за „обща тревожност") RCMAS
корелира с Тревожност при изпитване и Отдалечени безпокойства
(свързани с изпитване) на равнище 0,59 и 0,54. Подобна връзка е в
горните граници на интервала от цитирани в литература корелации
между обща и изпитна тревожност: според обзора на А. Макдоналд:
между 0,40 и 0,60 (McDonald, 2001), според Филипс и съавтори:
0,41-0,53 (Phillips et al., 1972); в изследването на Тейлър и Дийн
r=(),49 (Taylor & Dcanc, 2002). Стойности от такъв порядък свиде-
1
Емпиричните данни са събрани в дипломните работи на К. Драгиева
(1998) и И. Първанова (2006), а 77 от протоколите са получени от Н. Дармонева,
психолог в НСОУ „София".
телстват за частичното припокриваме в съдържанието на двата конс-

трукта, но не са достатъчно високи, за да се разглеждат като форми
ращи обща дименсия 1 . В съдържателен план умерената връзка меж
ду „общата" и „специфичните" видове тревожност се интерпретира
от гледна точка на заплахата за Аза (самооценката) като общ компо
нент на широк кръг от ситуации, включващи взаимоотношения и
оценка на личностната адекватност (Spielberger, 1972b). Отчасти за
ради това прогностичните възможности на общата тревожност се
доближават или се изравняват с тези на „специфичните" видове тре
вожност в ситуации, в които е налице заплаха за самооценката (Аз-
включеност в ситуацията): вероятно защото заплахата за Аза в този
случай е основен източник на тревожността (Spielberger, 1972a,b). В
съответствие с тази позиция биха могли да се интерпретират и уме
рените по сила корелации на общия бал по RCMAS с Неувереност и
Възприемана компетентност (вж. таблица 4.11).
Таблица 4.11. Корелации (г па Иирсъи) иа детска проявена тре
вожност (RCMAS) със скалите от въпросника за изпитна тре
вожност (N=246)
Тревожи, при Отдалечени Iкувереност Възир ком Статус сред
изпитване безпокойства /грешки петентност връстниците
RCMAS-общо 0,59 0,54 0,50 -0,47 -0,37
Безпокойства 0,54 0,51 0,40 -0,41 -0,29
Социални
0,53 0,48 0,56 -0,49 -0,42
притеснения
Физиологични
0,43 0,41 0,33 -0,34 -0,29
реакции
Нервност 0,35 0,28 0,32 -0,26 -0,20
По отношение на тревожните разстройства изпитната тревож

ност не се дефинира като отделна диагностична категория. В по-
широк контекст тя може да се отнесе към свързаните с изпълнението
1
Освен корелационни (квазиекспериментални) данни за разграничаване на
общата и изпитната тревожност, са налице и резултати от експериментални
изследвания. Ii известното изследване на Ъ. Сарасън постиженията на хората с
ниско и високо равнище на изпитна тревожност не се различават при неутрални
(контролни) условия, но високотревожните лица показват значително по-нисък
резултат в ориентирани към постижения условия (напр. когато задачата се пред
ставя като мярка за интелигеност). Подобна диференциация обаче се наблюдава
само при различия в равнището па изпитната, но не и на общата тревожност
(Sarason, 1972).
Ва.шдност 129
страхове, вюпючепи към социалната тревожност в DSM-IV (1994;

вж. и McDonald, 2001). Получените у нас емпирични данни също
потвърждават, че „Изпитна тревожност" (оценявана от кратка 3-
айтемна скала - например „Преживявам много преди класна или
контролна работа", „Обзема ме страх, ако разбера, че ще ме изпит
ват ) е един от компонентите на фактора „Социална тревожност".
Останалите два компонента обаче - „Страх от негативна оценка" и
„Дистрес и избягване на социални ситуации" —са по-тясно свързани
помежду си (Калчев, 2005а). От тази гледна точка, с посочената уг о
ворка, връзката обща-изпитна тревожност би могла да се разглежда
и в перспективата генерализирана-социал на тревожност.
Резултатите на равнище скали свидетелстват за по-силни
връзки на компонентите на изпитна тревожност с Безпокойства и
Социални притеснения (от RCMAS), Нервност корелира по-сла
бо, а Физиологични реакции заемат „междинно" положение. Тези
резултати са очаквани от гледна точка на съдържанието иа оценя
ваните конструкти. От една страна, безпокойствата като основен
компонент на общата тревожност може да се проявяват и в по-
специфичната ситуация на изпитване. От друга. Социални нрп-
теснения съдържа признаци за социалния контекст- очакванията
на другите, което би могло да обясни по-силната корелация. (В
тази връзка нрави впечатление и по-силната връзка на Социални
притеснения с двете скали за компетентност, както и със статуса
сред връстниците.) Физиологичният фактор корелира умерено с
Тревожност при изпитване и Отдалечени безпокойства, т.е.
общата тенденция да се реагира с повишена физиологична възбу
да се проявява и в но-снецифичната ситуация на изпитване (на
практика скалите от двата въпросника съдържат някои сходни
айтеми, формулирани във втория случай в контекста на изпитната
ситуация). Статус сред връстниците по-слабо се асоциира със
скалите от RCMAS е изключение на Социални притеснения.
Накратко, получените корелации са в рамките на цитираните
в литературата стойности (към горните граници на интервала) и
съответстват на теоретичните очаквания. Анализът на единични
те връзки обаче не отчита зависимост n ie между останалите про
менливи, което потенциално създава възможност за неадекватна
оценка. FVTO защо на следващия етан данните бяха анализирани в
рамките на структурни модели (на равнище наблюдавани про
менливи).
130 I I . К А Л Ч Е В , С К А Л И ЗА Т Р Е В О Ж Н О С Т . . .
Структурни модели. В дефинирания структурен модел двата

компонента на тревожността - Треволсиост при изпитване и От
далечени безпокойства - са представени като зависими (ендоген
ни) променливи, а Обща тревожност (RCMAS), Възприемана
компетентност. Неувереност/грешки и Статус сред връстни
ците - като независими (екзогенни) фактори. В рамките на асо
циативния (квазиекспериментален) характер на данните разгра
ничаването на зависимите и независимите променливи, разбира
се, е условно и се базира на външни, теоретични аргументи. Има
достатъчно основания да се допусне, че ниското равнище на въз
приемана компетентност в учебната дейност, като и неувереност
та в личните възможности са предпоставка за тревожни реакции
преди и по време на изпитване. Може да се издигне и хипотезата,
че високото равнище на обща тревожност - тенденцията да се
реагира с безпокойства, негативни очаквания и тревожни реакции
в широк кръг от ситуации - прави детето по-уязвимо по отноше
ние на специфичните „заплахи" на оценъчната ситуация, т.е. ще
доведе и до по-високо равнище на изпитна тревожност.
Посоченият модел очевидно не елиминира възможността за
алтернативна посока на влияние - например високото равнище на
изпитна тревожност да води до ниско равнище на възприемана
компетентност, неувереност в собствените възможности, а дори и
до „генерализиране" на негативните очаквания, породени от чув
ство за лична неадекватност отвъд ситуациите на изпитване. При
интерпретацията на подобна посока обикновено равнището на
постижения се анализира като променлива медиатор (т.е. изпитна
тревожност —• ниско равнище на постижение — > ниско равнище
па възприемана компетентност/неувереност).
В този контекст трябва да се отбележи, че по-ниското равнище
на постижения при високотревожните деца е отдавна установен
емпиричен факт (McDonald, 2(Х)1; Bodas & Ollendick, 2005; Chapel!
et ai. 2005), като отрицателната връзка се засилва с възрастта (Phillips
et al., 1972; Hill & Wigfield, 1984). Тревожното дете не само усвоява
по-трудно нови знания, но и не успява да демонстрира постигнатото
вече равнище в изпитна ситуация (Stipek, 1988) (за преглед на тео
риите, обясняващи негативното влияние на изпитната тревожност
върху постиженията, вж. Lufi, Okasha & Cohen, 2004; Bodas &
Ollendick, 2005). Между равнището на самооценка (възприемана ко-
Валидност
131
мпетентност) и тревожността съществува реципрочна връзка: неуве

реността в собствените възможности благоприятства тревожните
реакции преди и по време на изпитване, чието негативно влияние
върху резултата подхранва изходната самооценка. Ето защо дефи
нираните в рамките на изследването модели (с компонентите на
изпитна тревожност като зависима променлива) са едни от възмож
ните. без да предпоставят отсъствието на друг тип връзки между
оценяваните конструкти. На практика в случая целта на анализира
ните по-долу модели (диаграми 4.9—4.10) се ограничава до оценка на
конструкт-валидността на RCMAS, г.е. потвърждаването на отно
шения между двата конструкта (обща и изпитна тревожност), произ
тичащи от тяхната теоретична дефиниция.
Първият модел представя общия показател на RCMAS заедно с
възприемана компетентност, неувереност и статус сред връстниците
като фактори, детерминиращи тревожните реакции преди и но време
на изпитване. Стандартизираните коефициенти - след отстраняване
то на незначимите пътеки - са представени на диаграма 4.91.
% обяснена
компетентност
Диа! рама 4.9. Структурен модел (Модел 1) за влиянието на об

ща тревожност (RCMAS), възприемана компетентност в учеб
ната дейност и неувереност върху тревожните реакции нредн и
но време на нзннгванс. Стандартизирано решение (N=246)
' Всички структурни молели (на равнище наблюдавани променливи) си

анализирани чрез LISREL. Стойността на х 2 (x 2 (i) = ( ) ' ü ( ) ( ) 8 ' Р = 0 ' 9 ^ ) е статистичес
ки нешачима, но високата стенен на съответствие произтича и от наличието
само на една степен на свобода в модела.
132 / / . KA.IHEB, С К А Л И И ТРЕВОЖНОСТ..
Отсъствието па Статус сред връстниците на диаграма 4.9

показва, че той е с пезначими ефекти върху тревожните реакции
преди и по време на изпитване (значимите единични корелации -
вж. таблица 4.11 - се дължат па връзките с останалите независи
ми променливи). Подобен резултат съответства на представите за
отсъствието па директна връзка между взаимоотношенията в
социалната мрежа на връстниците и учебните постижения. Дан
ните свидетелстват също така за наличието на макар и слаба, но
значима ковариация между необяснената (погрешна) дисперсия
па зависимите променливи. Ii термините па структурното моде
лиране това означава, че обща тревожност, възприемана компе
тентност в учебната дейности и неувереност не могат изцяло да
обяснят връзката между Тревожност при изпитване и Отдалече
ни безпокойства - факт, който също не противоречи на предста
вите за съдържанието на оценяваните конструкти. Основният
резултат в рамките на модела е потвърждаването на очакваните
негативни ефекти па Обща тревожност (RCMAS) и Неувере
ност върху тревожните реакции преди и по време на изпитване.
За разлика от тях Възприемана компетентност влияе (негатив
но) само върху тревожните реакции по време, по не и преди из
питване. Подобен резултат не е прогнозиран предварително, но
въпросът дали това отразява различната роля па възприеманата
компетентност и неувереността в детерминацията на изпитната
тревожност (което би било и допълнително основание за разгра
ничаване па двете скали) представлява интерес за бъдещо проуч
ване. Пай-общо казано, заложените в модела независими промен
ливи „детерминират" значителна част от дисперсията на зависи
мите променливи с тенденция за по-добро „обяснение" на тре
вожните реакции по време па изпитване (53%), в сравнение с
„отдалечените" безпокойства преди това (45%).
На следващия етап общият бал по RCMAS беше представен
чрез четирите емпирично извлечени компонента, формиращи
структурата на скалата: Безпокойства, Социални притеснения.
Физиологични реакции и Нервност (вж. диаграма 4.10;
р=0,81).
Данните за Модел 2 позволяват да се уточни ролята на компо-
нептите на RCMAS. След отчитане на връзките между тях ефектът
па Социални притеснения (в по-голяма степен „обременен" от соци
алния контекст) и на Нервност се оказват пезначими, а този на Фи-
Bcuuöuucm
133
зиологичниреакции - на границата на значимите стойности (р<(). 10).

От тази гледна точка данните потвърждават основната роля на об
щите („неспецифични") безпокойства, като фактор, повишаващ
„уязвимостта" по отношение па специфичните, свързани с изпитна
та ситуация реакции. Същевременно данните показват, че елимини
рането на Социсиии притесиеиия и Нервност не намалят прогнос
тичните възможности на модела —съответно 54% (Треволсност при
изпитване) и 47% (Omöuiene ии безпокойства).
% обяснена
Безпокойства дисперсия
(RCMAS)
Тревожност
54%
Физиолог имен при изпитване
(RCMAS) '
0,24
Неувереност 0,27 г
047 ^ Отдалечени •
47%
безпокойства
Възприемана
компетентност
Забележка: - - - - р<().It); р<0,01.
Дна! рама 4.10. Структурен модел (Модел 2) за влиянието на

компонентите на обща тревожност (RCMAS), възприемана
компетентност в учебната дейност и неувереност върху тревож
ните реакции преди и но време на изнитване. Стандартизирано
Модел 2 може да сс преформулира и във вариант, при който

()т()алечеии безпокойства са заложени като независима промен
лива, предвиждаща тревожните реакции по време на изпитване.
Основани за това дава съдържанието на двата конструкта - до
пускането, че безпокойствата преди изпитване могат да повлияят
върху тревожните реакции по време па изпит. Стандартизираното
решение (Модел 3) е представено на диаграма 4.1 1 (моделът е с 0
степени на свобода, т.е. по дефиниция с перфектна степен на съ
ответствие).
% обяснена
дисперсия
I ревожност
56%
при изпитване
Диаграма 4.11. Структурен модел (Модел 3) за влиянието на

компонентите на обща тревожност (RCMAS), отдалечени безпо
койства, възприемана компетентност в учебната дейност и не
увереност върху тревожните реакции по време па изпитване.
В този случай вероятността за грешка при ефекта на Физиоло

гични реакции (RCMAS) е над 0,10 (t=l,54) (при всички останали
коефициенти р<(),01). В съответствие с очакванията Отдачечеии
безпокойства значимо прогнозират тревожните реакции по време
на изпитване, но процентът на обяснената дисперсил на Тревож
ност при injiumeane нараства несъществено (56%) поради връз
ките на Отдалечени безпокойства с останалите предиктори.
И накрая беше оценен допълнителен модел с опосредстваща
роля па Отдсиечени безпокойства върху Тревожни реакции при
изпитване (т.е. тревожните реакции преди изпитване се разглеж
дат като променлива-медиатор, транслираща влиянието на оста
налите независими променливи). Стандартизираното решение
след отстраняването на незначимите пътеки е представено на
диаграма 4.12.; х2(3)=2,33; р=0,74).
Валидност
135
Забележка - - - - р<0,05; р<{),01
Диаграма 4.12. Структурен модел (Модел 4) с медна горна роли

на Отдалечени безпокойства върху Тревожност при итнпишпе.
Съгласно получените резултати Безпокойства и Физиологич

н и реакции (от RCMAS), както и Неувереност имат само инди
ректни ефекти върху тревожните реакции нри изпитване - чрез
Отдалечени безпокойства . За разлика от тях Възприемана ком
петентност е само с (негативно) директно влияние. Модел 4 би
могъл да се интерпретира в съдържателен нлан и в частност ин
терес представлява различната роля на Възприемана компетент
ност и Неувереност като допълнителен аргумент за тяхното раз
граничаване (на базата на външен критерий). Очевидно е обаче,
че тези и аналогичните заключения относно отношенията па оце
няваните конструкти на този етан не са емпирично подплатени.
Представеният на диаг рама 4.12 модел има условен характер и на
практика не може да се провери в рамките па наличните данни от
асоциативен тип. Моделът е основание за формулиране па пред
положения (хипотези), но не и за тяхното потвърждаване.
Ii заключение: представените данни за връзките между RCMAS

и компонентите на изпитната тревожност като цяло съответстват па
1
И трите индиректни ефекта (изчислявани като произведение от стандарти
зираните коефициенти - например за безпокойства (RCMAS); 0,29 X 0,82) са
1
значими.
предварителните очаквания и от тази гледна точка потвърждават

конструкт-валидността на скалата за оценка на детска проявена тре
вожност.
4.4. В Р Ъ З К И С В И Д О В Е Т Р Е В О Ж Н О С Т
За проверка на конструкт-валидността на RCM A S бяха анали

зирани и връзките с многомерната скала за тревожност в юно
шеска възраст ( М С О Т , Калчев, 2005а). Данните са получени вър
ху ограничена по обем извадка о т 134 ученици от 7.-8. клас (40%
момчета, 4 5 % момичета, 15% непосочили). В Таблица 4.12 са
представени единичните корелационни коефициенти (г на Пир-
сън) с част о т скалите на М С О Т , както и стойностите на парциал
ната корелация, получени с л е д изолация па връзките с останалите
променливи.
Таблица 4.12. Корелации иа скали от .МСОТ (Калчев, 2005а) с

ревизираната детска скала за ироявеиа тревожност (RCMAS). С
получерен шрифт са представени стойностите на единичните
корелационни коефициенти (г на Пирсън), а е курсив - коефп-
ниентите на парциална корелация
Общо Момчета Момичета
СКАЛА N=53 N=60
N=134
1 енсралишрана тревожност 0,68** 0.34** 0,66** 0.42** 0,68** 0.34*
Социална тревожност 0,56** 0.19 0,42** -0.0S 0,59** 0.28
Тревожност от разляла 0,35** 0.0! 0,40* 0.09 0,29 0.03
Физически страхове 0,52** 0.17 0,54** 0.20 0,51** 0.09
Обсесии н компулсии 0,60** 0 J 4 0,56** 0.12 0,62** 0.09

Забележка:
* р<(),()5; ** р<(),01, след корекцията Bonferroni на вероятността $а грешка при множестве
ни сравнения
11ри оценката на корелационните коефициенти трябва да се има

предвид, че скалата за генерализирана тревожност не представлява
опростен или съкратен вариант на RCMAS. Затова в случая тя се
използва за оценка не на критерийната, а на конструкт (конвергент-
на) валидността. В този смисъл корелацията между една нова и ана
логични, вече съществуващи скали е индикатор, че методите измер
ват един и същ конструкт, но тази корелация не трябва да е прекале-
Валидност
137
но силна, защото това би означавало излишно дублиране с вече съ

ществуващи инструменти (Анастази, 1982, кн. 1).
Получените връзки, включително на парциална корелация,
подкрепят конвергентната валидност на RCMAS, но в групата на
момичетата стойностите за социална и генерализирана тревож
ност са близки. О г тази гледна точка трябва да се напомни, че
RCMAS включва и признаци за социални безпокойства и оценки
в социален контекст (напр. „Мисля, че другите не харесват начи
на, по който върша нещата", „Непрекъснато очаквам някой да ми
каже, че не се справям добре"). 11одобен факт би могъл да обясни
относително по-силните връзки със скалата за социална тревож
ност (вж. таблица 4.12). Получената диференциация по пол (в
частност при парциалната корелация) обаче се нуждае от валиди-
зиране върху по-голяма извадка и па този етап по-трудно може да
се интерпретира.
Единичните корелации с Обсесии и компулсии също се доб
лижават до тези с Генерали т р а п а тревожност, но парциалните
коефициенти съществено редуцират силата на връзката. За подо
бен резултат вероятно от значение е фактът, че един от компо
нентите на Обсесии и компулсии („Предъвкване на безпокоящи
мисли" - феномен, който характеризира не само обсесиите, по и
„реалистичните" безпокойства) е тясно асоцииран с Генерализи
рана тревожност (вж. Калчев, 2005а).
Връзката между двата въпросника (RCMAS и МСОТ) беше оце
нена и в рамките па конфирматорен модел с помощта па скалите в
качеството им на наблюдавани променливи. Както и по-рано, па
латентно равнище RCMAS беше дефинирана чрез 4-те скали; Безпо
койства, Социални притеснения. Физиологични реакции и Нерв
ност. С>г МСОТ беше използван първият и най-голям фактор: „Об
ща тревожност" (предметно неопределено, дифузно чувство за зап
лаха, пораждащо безпокойство), най-близък в съдържателно отно
шение до RCMAS.
Анализът на „Обща тревожност" (Калчев, 2005а) свидетелст
ва за два възможни варианта на структуриране на включените в
нея признаци, всеки от които се формира от по три компонента;
I. Вариант А; (а) Слабментален контрол - с две основни те
ми: „предъвкване" на безпокоящи мисли и внезапни пристъпи на
страх (например „Трудно ми е да се освободя от странни или глу
пави мисли, които нахлуват в главата ми", „Има моменти, когато
без причина ме обзема внезапен силен страх и почти изпадам в

паника"); (б) Реактивност - физиологична реактивност и акти
виране на автономната нервна система (например „Когато съм
разтревожен, ръцете ми започват да треперят", „Когато съм при
теснен, сърцето ми се разтуптява"); (в) Безпокойства - негативни
очаквания, притеснения и напрежение (например „Безпокоя се за
различни неща", „Измъчва ме мисълта, че нещо ще се случи").
2. Вариант Б: (а) „Предъвквале" на безпокоящи мисли - нес
пособност за освобождаване/фиксация върху нежелани мисли,
образи, умствени действия (например „Трудно ми е да се освобо
дя от странни или глупави мисли, които нахлуват в главата ми",
„Става ми досадно и мъчително от образи и представи, които из
пълват съзнанието ми и ме занимават постоянно"); (б) Геиерат-
зираиа тревожност - безпокойства и свързани с тях физиоло
гични симптоми (например „Безпокоя се за различни неща", „Ко
гато съм притеснен, сърцето ми се разтуптява"); (в) Панически
пристъпи - внезапни пристъпи на страх и екстремална физиоло
гична реактивност (например „Има моменти, когато без причина
ме обзема внезапен силен страх и почти изпадам в паника", „По
някога без причина сърцето ми започва лудо да бие, като че ли ще
изскочи от гърлото") 1 .
Данните от конфирматорния анализ свидетелстват за известно
преимущество на Вариант Л (при който скалите са изградени на
базата на формални статистически процедури) и поради гази при
чина те бяха използвани като емпирични индикатори за „Обща
тревожност" по-долу.
За оценка на конструкт-валидността на RCMAS бяха сравне
ни два модела: (а) еднофакторен, със 7-те скали като емпирични
индикатори на обща латентна променлива. Еднофакторният мо
дел отразява предположението, че C K Ü H U T C на RCMAS и „Обща
тревожност" (от МСОТ) оценяват един и същ (идентичен) конст-
рукт; (б) двуфакторен, при който Безпокойства, Социални при
теснения, Физиологични реакции и Нервност се дефинират като
индикатори на RCMAS, а съответно - Слаб ментачен контрол.
1
Сравнението м е ж д у двата варианта показва, че Панически пристъпи се
формира от нризнани за внезапни пристъпи на страх (от Слаб менталеи кон
трол) и подчертана физиологична реактивност (от Реактивност), а Генерачизи-
рана тревожност - от Безпокойства и признаци за умерена физиологична
активност (от Реактивност) (вж. Калчев, 2005а).
B(LlU()ll()Cni
139
Безпокойства и Реактивност - иа „Обща тревожност". Двуфак-

торният модел предполага наличието па два корелирапи, по раз
лични конструкта. Графичното изображение па двата модела е
представено на диаграми 4.1 3-4.14.
I | Социални Слаб
Безпо- ! Физиол. 1
Нервност ! притесне метален
ния койства реакции контрол
0,50
Модел I
I фактор
Диаграма 4,13. Еднофактореп копфирмагорен модел па скалите

от RCMAS и МСОТ. Стандартизирано решение (N=134)
1Социални I Слаб 1 11
' Безпо- Физиол Безпо- | Реактив
при lecne- ментален 1
пия 1 койства реакции контрол койства ност
•
\ \
0,53 0,65 0,72 0,60 0,85 0,84 0,76
ОЬЩА ОБЩА
Модел 2
I РКВОЖПОС Т ГРЕНОЖШК Т
2 фактора (МСОТ) ^
(RCMAS) ^
0,89—
Диа!рама 4.14. Двуфакторен конфирма!орен модел на скали iе

от RCMAS и МСОТ. Стандартизирано решение (N=134)
Индексите за степента на съответствие (по метода па максимал

ната вероятност) па еднофакторния и двуфакторпия модел са:
XW23,19 (р=0,06)/х2(,з)= 17,26 (р=0,19); SRMR=0,041/0,035;
GFI=0,95/0,96; AGFI=0,90/0,92; NNFI=0,97/0,99; CFI=0,98/0,99. I lo-
казателите па еднофакторния модел сами по себе си са в интервала
па приемливите стойности, но той може да се оцени адекватно само
в сравнителен план с други, конкурентни модели. От тази гледна
точка резултатите показват преимуществата ма лвуфактормия модел

(ДХ'(|)=5,93; р<0,05, като се наблюдава подобрение и при останалите
индекси). Затова, за разлика от сравнението между RCMAS и
скалата на Снилбьр1ър за тревожност-черта (вж. по-горе § 4.2), ре
зултатите подкрепят предположението за наличието на два различ
ни, макар и силно корелирани конструкта. Обяснението на подобен
факт би могло да се потърси в различното съдържание на айтемите.
От една страна, по Безпокойства (RCMAS) и Безпокойства (МСОТ),
както по Реактивност (МСОТ) и Физиологични реакции (RCMAS),
са налице отчасти сходни признаци, но RCMAS не съдържа скала,
аналогична па Слаб мен/пален контрол от МСОТ. Слабият ментален
контрол и в частност „предъвкването" на безпокоящи мисли може
да се разглежда като индикатор за трудностите с овладяването/кон-
грола върху безпокойствата (диагностичен критерий „В" за генера
лизирана тревожност [DSM-R, 1994, р. 435]). Съответно, при оцен
ката на резултатите трябва да се отчитат и различните разбирания за
двата конструкта - „традиционното", исторически по-старо схваща
не, и съвременното, основаващо се на критериите на DSM-R (1994).
4.5. ВРЪЗКИ С БЕЗПОКОЙСТВА
Както беше посочено, безпокойствата се дефинират като процес

па предвиждане, включващ повтарящи се мисли за възможните бъ
дещи изходи и техните потенциално негативни последици (Vasey &
Daleiden, 1994). Or тази гледна точка те се разглеждат като когни ги-
вен компонент на тревожността, т.е. преживяването на тревожността
се опосредства от активно предвиждане и „разработване" па въз
можните негативни резултати {безпокойство), а не толкова от дейс
твителна настояща заплаха. Едип от перспективните методи за ана
лиз па феномена е разработеното от У. Силвърман полуструктури-
рано интервю за деца (Worry Inventory f o rChildren, WIC, Silverman et
al., 1995). Методът оценява съдържанието, интензивността и често
тата на безпокойствата в 14 области (включително честотата на на
стъпване на негативното събитие).
От емпирична гледна точка безпокойствата (оценени чрез мето
да на Силвърман) корелират статистически значимо, но умерено със
скалите за тревожност от RCMAS и изпитна тревожност на С. Сара-
съп (TASC). Този извод се илюстрира от две изследвания: първото
(Silverman et al., 1995) е с 273 деца от начална училищна възраст в
Валидност
141
масовото училище, а второто (Weems el al., 2000) - със 119 деца {fy~
16 години), насочели за консултация в клиника. Таблица 4.13 пред
ставя корелационните връзки, сравнени с получените у нас резулта
ти върху ограничена по обем извадка (N=46 деца от 4. клас) с бъл
гарския вариант на метода на Силвърман и RCMAS1, както и
скалите за изпитна тревожност (вж. по-горе § 4.3).
Таблица 4.13. Корелации между броя и иитензивиосгга иа без

покойства! а, оцеиеии чрез иолуструктурираиото интервю У.
С илвърман, и видове тревожност. С получерен шрифт последо
вателно са представени данните от изследването на Силвърман
и съавт. (Silverman et al., 1995) и на Уиме и съавт. (Weems et al.,
2()()0), в курсив - данни от българската извадка (N=46 деца от 4.
клас)
Брой на Интензивност на
СКАЛИ
безпокойствата безпокойствата
Физиологичен фактор3 033/0,28 0.27 0,28/0,31 0.12
Безпокойства' 0,41/0,44 0.4Н 0,29/ 0,46 0.34
Социални притеснения3 0,33/0,43 0.1Н 0,29/0,41 - U M
11ервноста - - 0.27 0.02
Изпитна тревожност 0,50/ - 0,31/ -
Тревожност при изпитване1 - 0.54 - - 0.47
Отдалечени безпокойства 1
0.40 - - 0.36
'Скали от RCMAS
Скала л я изпитна тревожност (TASC, Samson et al., 1960).
с
Подскали за изпитна тревожност (вж. по-горе 4.3).
Получените данни потвърждават очакваната положителна

връзка между тревожността и безпокойствата, като илюстрират и
тенденцията към по-силни корелации със скалата Безпокойства
(от RCMAS), която в най-голяма степен предполага оценка на
подобен феномен. По-силни зависимости са налице и между броя
на безпокойствата с Изпитна тревожност (TASC) и Тревож-
1
Методът е прслоставен от У. Силвърман (лична кореспонденция). Българ
ският вариант е подготвен от автора, а данните са получени в дипломната работа
на К. Драгиева (1998). Представените тук резултати нс съвпадат с по-рано пуб
ликуваните (Калчев, 20()5а), тъй като са преизчислени според окончателния
в а р и а т па скалите o i R C M A S в българската извадка, както и на изпитна тре
вожност (втора глава, § 2.1-2.2; четвърта глава, § 4.3).
пост при изпитване и Отдалечени безпокойства (по повод па

изпитване), които оценяват сходна проблематика. Подобен факт
може да се очаква, ако се има предвид възрастта на изследваните
лица - деца от начална училищна възраст. От друга страна, оче
видно е, че получените коефициенти са относително ниски и да
леч от стойностите, които биха позволили двата метода - за оцен
ка на безпокойствата и на тревожността - да се разглеждат като
измерващи един и същ конструкт 1 .
* * *
В заключение: от втора до четвърта глава бяха представени

данни за конструирането, надеждността и валидността на RCMAS
върху извадка от български ученици. Получените резултати като
пяло потвърждават психометричните характеристики на скалата и
позволяват да се премине към анализ на нормативните стойности.
1
Налице са и данни (Muris et al., 1998) за но-силна корелация между тре
вожността (оценена с детската версия на скалата на Снилбъргър за тревожност-
черта (STAIC) и безпокойствата - г=(),82. В този случай обаче безпокойствата с с
оценяват чрез модификация на метода на Силвърман йод формата на списък от
4 0 твърдения (Muris et al., 1998).
Различия п о п о л и възраст. Н о р м и
Преди изчисляваме на нормативните стойности към извадка

та, върху която бяха осъществени факторните анализи (втора
глава), бяха добавени нови 120 протокола на ученици от 4. клас
(Първанова, 2006) и така броят на изследваните лица нарасна на
1774, от които 874 (49,3%) момчета и 900 (50,7%) момичета. Бро
ят на лицата в трите възрастови груни (2.-4., 5.-8. и 9.-12. клас) R
разширената нормативна извадка (вж. и диаграма 5.1) е:
• 2.-4. клас: 465 (224 момчета и 241 момичета);
• 5.-8. клас: S92 (442 момчета и 450 момичета);
• 9,-12. клас: 417 (208 момчета и 209момичета).
Диаграма 5.1. Разпределение на изследваните лнца пол в трите

възрастови групи (в % от общата извадка)
Дескриптивните характеристики на общия бал и скалите на
RCMAS (средни стойности и стандартно отклонение) по пол и въз
раст в нормативната извадка са представени в Габлица 5.1.
Таблица 5.1. Нормативни стойности на общия бал и скалите на

R C M A S но нол и възраст.
ЦЯЛАТА ИЗВАДКА
Общо 2 . - 4 . клас 5 . - 8 . клас 9 . - 1 2 . клас
Скали N=1774 N=465 N=892 N=417
X SD X SD X SD X SD
Безпокойства 3,63 2.38 3,63 2.46 3,49 2.33 3.91 2.39
Социални притеснения 1,45 1.60 1,43 1.62 1,44 1.62 1,51 1.56
Физиологични реакции 2,24 1.87 2,51 2.01 2,10 1.82 2,23 1.77
Нервност 2,60 1.47 2,13 1.45 2,58 1.47 3,16 1.30
RCMAS - общо 9,91 5,57 9,71 5,95 9,60 5,56 10,81 5,02
МОМЧЕТА
Общо 2 . - 4 . клас 5 . - 8 клас 9 . - 1 2 . клас
Скали N=874 N=224 N=442 N=208
X SD X SD X SD X SD
Безпокойства 3,24 2.28 3,30 2.42 3,12 2.24 3,44 2.22
Социални притеснения 1,43 1.58 1,58 1.67 1.35 1.56 1.44 1.51
1к р в н о с т 2,55 1.47 2,25 1.46 2,50 1.48 3,01 1.33
RCMAS - общо 9,24 5,36 9,68 5,85 8,76 5,30 9,80 4,84
МОМИЧЕТА
Общо 2 . - 4 . клас 5 . - 8 . клас 9 . - 1 2 . клас
Скали N=900 N=241 N=450 N=209
X SD X SD X SD X SD
Безпокойства 4,00 2.42 3,93 2.46 3,86 2.36 4.38 2.46
Социални притеснения 1,47 1.63 1,29 1.56 1.52 1.67 1,58 1.61
Нервност 2,64 1.48 2,02 1.43 2,65 1.46 3.31 1.26
RCMAS - общо 10,56 5,69 9,73 6,05 10,43 5,69 11,82 5,01
Анализът на честотното разпределение показва, че общият оси

по RCMAS, както и скалите Безпокойства, Социални притеснения и
Физиологични реакции са със значима положителна асиметрия - с
натрупване на резултатите към ниските стойности. Диаграма 5.2
илюстрира разпределението по общия бал на RCMAS. Най-силно
изразена е асиметрията по Социаиш притеснения и Физиологични
реакции. Посоченият резултат - мнозинството от децата да не заявя-
Раиичин no no.i и възраст. Норми
ват за свързани с тревожност симптоми - е очакван от гледна точка

на оценявания конструкт. За сравнение; Нервност се характеризира
с натрупване към високите резултати, но тенденцията за отрицател
на асиметрия не достш а статистически значима стойност.
2.(К) Л.Ш КМН) 14,(HI 1Х.(Х1 22.0(1 26,0(1
Диаграма 5,2. Честотно разпределен не на общия бал на RCMAS

(N=1774)
Разликите по пол, възраст и нормативните стойности на RCMAS

в български условия ще бъдат коментирани по-нататък в текста въз
основа на посочените данни.
Различия но п о л
Сравнението на общия бал по RCMAS (момчета; Х=9,24;
SD=5,36, момичета: X=I(),56; SD=5,69; вж. таблица 5.1) потвърж
дава по-високото равнище па тревожност при момичетата (1=5,04;
р<0,001). Диаграма 5.3 представя данните по отделните скали при
момчетата и момичетата (за целите па сравнителния анализ ре
зултатите са представени в стандартни оценки с Х=10 и SD=3).
Безпокойства Социални Физиологични Нервност

притеснения реакции
Диаграма 5.3. Равнище па тревожност но скалите на RCMAS

прн момчетата (N=874) н момичетата (N=900)
Анализът чре? t-крнтерий за независими извадки след корекция
за множествени сравнения Bonferroni свидетелства за по-високи
равнища на Безпокойства и Физиологични реакции при момичетата ^
(р<0,(Х)1), но различията по Социати притеснения и Нервност (съ
що в полза на момичетата) остават статистически пезначими. Тези
данни се съгласуват с получените па равнище латентни променливи
(вж. втора глава, § 2.2), въпреки че па латентно равнище и разликата
по Нервност е статистически значима.
I юлучепите резултати не са изненадващи, тъй като преобла
даващият брой изследвания и в частност основаните на самоопи-
сание констатират по-високи равнища при момичетата както по
RCMAS (напр. Reynolds & Richmond, 1978; Boyd & Gullone, 1997;
Dadds et al., 1997a; Boyd et al., 2000; Inderbitzen-Nolan & Walters,
2000; Gullone et al., 2001; Dierker et al., 2001; Mertin et al., 2001;
Turgeon & Chartrand, 2003), така и по генерализирана тревожност
- копетрукт, близък до оценявания от RCMAS (напр. Reynolds &
Kamphaus, 1992; March et al., 1997; Birmaher et al., 1997; Muris et
al., 1999; Muris et al., 2002a). Данните по пол на равнище скали са
по-ограничени (при това трябва да се има предвид, че в българ
ската извадка те не се формират по идентичен с оригиналната
147
версия начин, а скалата за Нервност отсъства). Изследването на

Е. Гълоун и съавтори (Gullone et al., 2001) с малка по обем извад
ка констатира по-високо равнище на Безпокойства при момиче
тата, по отсъствие па значими различия по Физиологичен фактор
и С о ц и а т и притеснения.
Резултатите биха могли да се сравнят и с получените при конст
руирането на многомерпа га скала за тревожност в юношеска възраст
(N=1212 ученици от 6.-10. клас; Калчев. 2005а), която в частност
съдържа скали за оценка па близки конструкти от типа на безпо
койства, реактивност, генерализирана и социална тревожност и др.
Въпреки означенията па скалите обаче, подобно сравнение е услов
но, защото само част от айтемите са сходни по съдържание. Съглас
но данните от многомерпага скала за тревожност момичетата заявя
ват за по-високи равнища па „1еперализпрана тревожност", „Безпо
койства" и „Реактивност" (Калчев, 2005а).
Ио отношение па Социаиш притеснения от RCMAS трябва да
се напомни, че скалата включва и признаци за безпокойства и оцен
ки в социален контекст (например „Мисля, че другите не харесват
начина, по който върша нещата", „Непрекъснато очаквам някой да
ми каже, че не се справям добре", „Изглежда, много хора са против
мен"). Затова тя понякога се разглежда като оценяваща преди всич
ко „социалните страхове, свързани с получаваната оценка" (Gullone
et al., 2001) и от тази гледна точка вероятно е по-близка ио съдържа
ние със социалната тревожност. Подобно предположение получава
известно потвърждение па базата на единичните корелации (г на
Пирсън): Социални притеснения от RCMAS корелира на равнище
г=0,48 с „Генерализирана тревожност" и г=0,57 със „Социална тре
вожност" от многомерната скала за тревожност (N=134, ученици от
7 - 8 клас; за извадката вж. четвърта глава, § 4.4). Съгласно получе
ните с многомерната скала данни (Калчев, 2()()5а) различията но пол
при социална тревожност са ограничени по размер и след корекция
та за множествени сравнения се оказват статистически пезначими (с
изключение на скалата за изпитна тревожност) . По-силната връзка
па Социални притеснения със социална тревожност обаче пе е дос-
1
Ii по-широк план данните ча равнището на социална тревожност нс са сл-
нозначни: част от резултатите (нанр. March et al., 1997; Inderbitzen-Nolan &
Wallers. 2000; Malsushima & Shiomi, 2001; Muris et al., 2002a) свилетелстват за
но-висок бал при момичетата, но други не констатират различия по пол
(Hirmaher et al, 1997; Muris et al., 1999).
татъчно основание скалата да се разглежда като мярка за този вид

тревожност (вж. седма глава, § 7.2).
По-високите равнища на тревожност нри момичетата (полу
чени и нри българската версия на RCMAS) са отдавна установен
емпиричен факт и при интерпретацията им трябва да се отчита
ролята на биологичните (темпераментови) фактори, както и раз
ликите в процесите на социализация при двата пола, в частност
родителските стилове на възпитание, стратегиите за справяне и
др. (вж. Craske, 1997). Заедно с това е необходимо да се има пред
вид и салюописателният характер на метода и по-конкретно фак
тът, че по силата на доминиращите обществени стереотипи мом
четата са по-малко склонни да споделят преживявания от типа на
страхове, безпокойства, опасения, т.е. отговарят по защитен на
чин (подобна хипотеза е формулирана още в работата на Сарасън
и съавтори (Sarason et al., 1960).
Усвояването на полово-ролевите стереотипи (доминиращите в
обществото представи за предписваното/подходящо за двата пола
поведение) започва още през ранното детство (Berk, 1994), но проце
сът е особено активен през юношеството. Овладяването на типично
то „мъжко" и „женско" поведение е една от важните задачи на раз
витието през юношеска възраст и е аспект от формиращата се иден
тичност (представата за това, доколко личните характеристики и
поведение отговарят на стереотипите за мъжественост и женстве
ност) (Berk, 1994; Cobb, 1992). От тази гледна точка юношеството е
период на засилен натиск и загриженост за съответствието на собст
веното поведение с доминиращите обществени представи. При това
трябва да се има предвид, че ако споделянето на тревожни симптоми
от момчето потенциално поставя под съмнение неговата „мъжестве
ност", потвърждаването или отричането им при момичето не е така
еднозначно свързано с „женствеността" (Phillips et al, 1972). В извес
тна стенен за жената дори е типично да проявява притеснения и без
покойства. От тазп гледна точка, в сравнение с момичетата, през
юношеството момчетата са под по-силен натиск да отричат тревож
ните симптоми. Затова, ако се приеме значението на посочения фак
тор, потенциално водещ до „изкривяване" на данните за самоописа-
ната тревожност, има основание да се очаква увеличаване на разли
ките по пол в юношеска в сравнение с по-ранната, начална училищ
на възраст. Проверката на подобно предположение изисква анализ
във възрастов план.
Различия no no.i и възраст. Норми 149
Възрастови различия
Първоначално беше сравнен общият бал на момчетата и мо
мичетата в трите възрастови групи: 2 . - 4 . , 5.-8. и 9.-I2. клас (съ
ответно Х=9,71, 9,60 и 10,81; вж. таблица 5.1). Данните от едно-
факторния дисперсионен анализ (F(2,,77,)=7,19; р<0,001) свидетел
стват за значими разлики (по метода на Шеффе) между 2.-4. и 5.-
8. клас, от една страна, и 9.-12. клас, от друга. От тази гледна
точка измереното с RCMAS равнище на тревожност не се проме
ня от начална училищна към „ранна юношеска" възраст, но се
повишава през по-късните юношески години1.
До каква степен тази възходяща тенденция се съгласува с полу
чените данни от дру! и изследвания? Налице са няколко проучвания,
оценяващи равнището на тревожност (общ бал по RCMAS) в начал
на и преходна/ранна юношеска възраст. Сравнителният анализ на
данните от американската нормативна извадка на RCMAS с тези на
английски ученици за 8 и 12 години (съответно N=2399 и N=575) сви
детелства за понижаване на равнището във възрастов план и в двете
извадки (Mertm et al., 2001). Според резултатите с френскоезичната
версия на RCMAS (N=2666, 4.-6. клас) учениците от 4. и 5. клас са с
по-високо равнище на тревожност в сравнение с 6. клас, съответно
Х=11,32, 10,79 и 9,87 (Turgeon & Chartrand, 2003), т.е. налице е низ
ходяща възрастова тенденция2. Резултатите с немски ученици (330
деца от 2.-6. клас) също ясно идентифицират понижаване на равни
щето с нарастване на възрастта (Boehnkc et al., 1986). Аналогични са
и резултатите от изследването на Даде и съавтори с австралийски
ученици от две възрастови групи 7.-10. г. и 11.-14. г. (общо 1786
деца): и при момчетата, и при момичетата по-малката възрастова
група е с по-висок общ бал (Dadds et al., 1997а). Or тази гледна точ
ка, за разлика от получените у нас резултати, във френско-, немско-
1
Тъй като в най-малкия възрастов период 2 —4. клас преобладават ученици
те от 4. клас ( о б щ о 3 6 4 депа), данните за тях бяха сравнени с тези за останалите
(от 2. и 3. клас - о б щ о 101 ученици). Въпреки тенденцията за по-висок резултат
н по-малката възрастова група (за 2 . - 3 . клас Х = 10,25; за 4. клас Х=9,56), разли
ката е статистически незначима (t=l ,03).
2
За целите на сравнителния анализ данните от българската извадка бяха
анализирани отделно за посочените три групи (N=781). Средните стойности в
4., 5. и 6 клас в българската извадка са съответно: 9,56, 9,32 и 9,93, като резулта
тите от еднофакторния дисперсионен анализ (F(2,77H)=0.528; незн.) свидетелстват
за отсъствие на значими различия.
150 / / . К А Л Ч Е В , С К А Л И I \ ТРЕВОЖНОСТ..
и англоезичната извадка с е наблюдава понижаване на равнището на

тревожност от начална училищна към ранна юношеска възраст1.
Изследването на Бойд и Гълоун (Boyd & Gullone, 1997), прове
дено върху юношеска извадка от 783 ученици, разделени на две
възрастови групи (433 ученици на възраст 11.-14. г. и 350 ученици
на възраст 15.-18. г.), показва стойности съответно от Х=10,79;
S D =6,34 и Х=11,22; 8 0 = 6 , 1 1 (Boyd & Gullome, 1997, p. 193). Макар
авторите да не коментират възрастовите различия, изчислената въз
основа на посочените данни стойност на t-критерия свидетелства за
слабо, но значимо повишаване през по-късните юношески години
(t=2,40; р<0,05) - резултат, който съвпада с получената в настоящото
изследване възходяща тенденция. Същевременно резултатите X.
Индербитцен-Нолъп и К. Уолгърс с R C M A S с голяма по обем из
вадка от 2937 юноши, разпределени в две сходни възрастови групи:
6 - 8 и 9-11 клас, не показват значима възрастова разлика (Inder-
bitzen-Nolan & Walters, 2000).
Получените в настоящото изследване данни биха могли да се
сравнят и с резултатите о т скалата за „Тревожност" от самоописа-
телната част от .,1 Товеденческата система за оценка на деца" (Behav
ior Assessment System f o r Children, BASC; Reynolds & Kamphaus,
1992) - конструкт, близък по смисъл д о оценявания от RCMAS.
Данните от стандартизирането на B A S C върху представителна за
С А Щ юношеска извадка показват необходимостта от диференцира
не на нормите за тревожност в две възрастови групи ( 1 2 - 1 4 и 15-18
години), които приблизително съвпадат с анализираните в настоя
щото изследване. През посочения период и в американската, и в
българската извадка се наблюдава увеличение при момичетата, но
отсъствие на динамика при момчетата (Reynolds & Kamphaus, 1992).
Накратко, изследванията в юношеска възраст свидетелстват за по
вишение или стабилизация в равнището на тревожност (оценявано
чрез RCMAS или сходни скали) през „късното" юношество в срав
нение с по-ранния период. Получените у нас резултати също показ
ват увеличение, като разликата е статистически значима при голе
мия обем на извадките, но е ограничена по размер (Х=9,60 срещу
10,81).
Следващата стъпка в анализа изисква оценката на ефекта на
пола върху възрастовите промени, включително на потенциална-
1
При анализа по пол низходяща, макар и статистически незначима тенден
ция в българските данни се наблюдава при момчетата (вж. по-долу).
Р а н и ч и я no no. i и възраст. Норми 151
та модерираща роля, т.е. отговор на въпроса дали възрастовата

динамика 1 се различава при двата пола. За тази цел бяха проведе
ни серия о т двуфакторни дисперсионни анализи о т типа 3 x 2 (три
равнища на клас х д в е равнище на пол), със зависими променливи
общия бал и 4-те скали на RCMAS. Множествените сравнения
бяха осъществени по метода на Дънкан и Шеффе. В обобщен вид
получените резултати показват следното:
1. При общия бал на R C M A S са налице значими ефекти на

пола ( F ( U 7 6 8 ) = 2 0 , 4 2 ; р<0,001) и класа (F ( 2,i768)=7,43; p ^ O O I ) , както
и взаимодействие па клас х пол (F(2.i768)=4,36; р<0,05). Възрасто
вите различия са представени графично на диаграма 5.4; за дес
криптивните стойности вж. таблица 5.1.
Дна! рама 5.4. Раииище на тревожност (общ бал по RCMAS) при

момчетата и момичетата в трите възрастови i руни (N=1774)
Тези данни показват, че в най-малката възрастова група (2.-4.
клас) равнището на тревожност не се различава при двата пола;
след това се наблюдават противоположни, макар и статистически
незначими тенденции на повишаване при момичетата и понижа
ване при момчетата. През последния период (9.—12. клас) и при
' Тук и по-долу терминът „възрастова динамика сс използва условно, i ьй

като изследването има „срсзов", а не лош итюден характер.
двата пола е налице повишаване на равнището (р<0,05 при мом

четата и р<0,01, при момичетата). В резултат па посочената д и
намика през късното ю н о ш е с т в о момчетата „се връщат" към из
ходната си позиция в начална училищна възраст, докато момиче
та заявяват за по-високо равнище на тревожност в сравнение с
началния период. И през „ранното", и през „късното" юношество
момичетата са с по-висока равнище па тревожност в сравнение с
момчетата (рсО.О!) .
С необходимата предварителна уговорка тези резултати биха
могли да се сравнят с динамиката на генерализирана тревожност -
конструкт, близък д о оценявания от RCMAS, получени с мпогомер-
пата скала за оценка (Калчев, 2003а, с. 134). Съгласно данните при
момичета с е наблюдава значимо повишаване о т 6.-8. към 9.-10.
клас, докато при момчетата тенденцията е възходяща, по остава
статистически пезпачима (Калчев, 2005а, с. 134). Данните за възрас
товите различия могат да с е съотнесат с получените у нас резултати
със скалата па Спилбъргър за тревожпост-черта черта (STAI) върху
юношеска извадка от приблизително същия възрастов диапазон ( 1 3 -
17,5 години; Щетипски и Паспаланов, 1989), която оценява сходен
конструкт (вж. четвърта глава, § 4.2). Според получените резултати
при момичетата е налице ясно изразена възрастова тенденция към
увеличение, докато при момчетата картината е нееднозначпа (Ще
типски и 11аспаланов, 1989). В рамките на цитираното по-горе ръко
водство па B A S C (Reynolds & Kamphaus, 1992) с е използват дифе
ренцирани норми по скалата „Тревожност" при двете възрастови
групи - 1 2 - 1 4 и 15-18 години, по увеличение с е наблюдава само при
момичетата. От друга страна, в посоченото по-рано изследване па X.
Индербитцен-Нолъп и К. Уолтерс, и при момчетата и при момичета
та не се отоелязват различия в равнището на тревожност (оценено с
RCMAS) при учениците о т 6 - 8 и 9 - 1 1 клас (Inderbitzen-Nolan &
Walters, 2000).
Друга прогноза, която не съвпада с резултатите в настоящото
изследване, е очакването за по-големи полови различия в по-мал
ките класове (възрастови групи) (Phillips et al., 1972, p. 418). Напро
тив, данните от диаграма 5.3 свидетелстват за отсъствие на различия
в начална училищна възраст, последвано о т „разслояване" на резул-
1
Отсъствие на разлика ио пол през по-ранния период (2.-6. клас) се наблю
дава и при немските ученици, като е налице д о р и тенденция за по-високо рав
нище при момчетата (Boehnre et al., 1986).
Рани чия no no.'i и въ зраст. Норми 153
татите при момчетата и момичетата. При интерпретацията на по
добна динамика трябва да се има предвид потенциалната роля на
отричането на тревожни симптоми (защитния стил на отговаряне)
при момчетата при самоописателните методи за оценка. Както беше
посочено, юношеската възраст е период на засилен натиск и пови
шена загриженост за съответствието на собственото поведение на
предписваните от обществото мъжки и женски роли, но ако отрича
нето на тревожни симптоми при момчетата е в съгласие с мъжкия
стереотип, споделянето или отричането на такива симптоми при
момичето не е свързано по аналогичен начин с „женствеността" (от
жената дори се очаква по-скоро да проявява притеснения и безпо
койства). От тази гледна точка „разминаването" в равнището на
тревожност при двата пола след начална училища възраст може се
дължи и на „изкривяване" на данните към доминиращия мъжки
половоролеви стереотип при момчетата.
2. По скалата Бапокойства са налице значими ефекти на по
ла (F(ii|768)=42,54; р<0,001) и класа (F(2ii768)=4,65; р<(),()1), но от
съства значимо взаимодействие (F(2,i768)=0^50; незн.). Възрастова
та динамика е представена на диаг рама 5.5; вж. също таблица 5.1.
Успоредните линии на Безпокойства илюстрират отсъствието на
взаимодействие между факторите „клас" и „пол", т.е. аналогич
ните промени при момчетата и момичетата. И при двата пола
равнището на безпокойства в 5.-8. клас не се увеличава в сравне
ние с начална училищна възраст, след което следват тенденции на
повишение (нри момичетата р<0,()5; при момчетата разликата не
достига статистически значима стойност). И през трите възрасто
ви периода момичета заявяват за по-високи равнища на безпо
койства (р<0,05 и р<0,01). Посочената динамика съответства на
получена по „Безпокойства" от многомерната скала за оценка,
според която статистически значимо увеличение от „ранно" към
„късно" юношество (6.-8. и 9.—10. клас) се наблюдава нри моми
четата, а при момчетата тенденцията е възходяща, но остава ста
тистически незначима (Калчев, 2005а, с. 135).
Макар и слабо изразено в настоящото изследване, повишаването
на равнището с възрастта е очаквано, тъй като юношеството е пери
од на засилване на безпокойствата и повишаване на ролята им във
всекидневието (Vasey et al., 1994; Laugesen et al., 2003), защото: (1) c
когнитивното развитие децата стават все по-способни „да генери
рат" безпокойства: да предвиждат все по-разнообразни негативни
154 II. К А Л Ч Е В , С К А Л И ЗА ТРЕВОЖНОСТ..
резултати и да доразвиват свързаните с тях потенциално неблагоп

риятни („катастрофални") последици. Порасналите възможности в
юношеска възраст вероятно оказват влияние и върху специфични
когнитивни характеристики, например ниска толерантност към не
определеността, асоциирани с равнището на безпокойства (Laugesen
et a!., 2003). (2) Юношеството е период на радикални личностни
трансформации и промени в социалните очаквания към развиващата
се личност, всяка от които е потенциален източник на безпокойства.
11редизвикателствата са свързани с конфликти с родителите, взаи-
моотношенията с връстниците, бързите промени в настроението
(емоционалната лабилност) и повищената склонност към рисково
поведение, което само по-себе си е потенциално опасно и с неопре
делен изход.
Диаграма 5.5. Равнище на Безпокойства и Нервност при момче

тата и момичетата в трите възрастови групи (N=1774)
В този контекст по-скоро озадачава слабо изразената възрастова
динамика, върху която вероятно оказва влияние специфичното съ
държание на скалата: Безпокойства от RCMAS не описва конкретни
безпокойства, а представя общо тенденцията към подобен тип пре
живявания (например № 6, „През повечего време все се тревожа за
нещо") и очаквания за негативни събития или оценки (например
Различия по пол и възраст. Норми 155
№ 22, „Тревожа се какво ще се случи в бъдеще", № 14, „Безпокои ме

какво мислят другите за мен"). В скалата обаче не са представени
конкретни оезпокойства, свързани с оценката и статуса в групата на
връстниците (налице е само едно позоваване на родителите).
3. По скалата Нервност е налице значим ефект на класа
(F(2,i768)=57,04; р<0,001) и значимо взаимодействие клас х пол
(F(2.i768)=4,16; р<0,05), но незначим ефект на пола (F(|,i768)=l-24;
незн.). Възрастовите промени са представени на диаграма 5.5; вж.
и таблица 5.1). Тези данни показват, че равнището се повишава
през „ранното" и „късното" юношество (въпреки че при момчета
та разликата между 2.-4. и 5.-8. клас не достига статистически
значима стойност - р<0,10; при всички останали случаи pcO.ÜI).
Сравнението по пол показва, че в най-късния период (9.-12. клас)
момичетата са вече с по-високо равнище по Hepejtucm, но разли
ката остава малка по размер (при р<(),()5). Посочена възрастова
динамика би мог ла да се интерпретира в контекста на повишената
емоционалната лабилност и бързи промени в настроението, съ
пътстващи юношеската възраст, детерминирани в частност и от
бурните физиологични промени в началото на периода. Това,
което по-скоро озадачава, е продължаващата възходяща тенден
ция, т.е. отсъствието на стабилизация или понижаване през по-
късните юношески години, след като „бурята и натискът" на пу
бертета отшумят1.
4. [ 1о Фишопогичеи фактор (реакции) са налице значими ефекти
на пола (Нп^мр 17,79; р<(),(К)1) и класа (F(2.i768)=7,89; р<(),(Х)1), както
и значимо взаимодействие (F(2,i768)=5,88; р<(),01). Възрастовата ди
намика е представена на диаграма 5.6; за средните стойности вж.
таблица 5 I).
1
Посочената динамика би могла условно да сс сравни с тази на Гняв от
българската всрсия на въпросника на Ьъс и Пери за афссия (Калчев, 2(Ю5в), тъй
като и двете с ^ л и съдържат някои сходни признаци, например: № 9, „Лесно
изпадам в ярост", № 2, „Изнервям се, когато нещата не вървят (от RCMAS) и
„Понякога ми прекинява от нищо", „Когато съм ядосан, трудно се владея (ог
въпросника на Ьъс и Пери). Подобно сходство е разбираемо, тъй кихо раздраз
нителността е един от диагностичните критерий за генерализирана тревожност
(DSM-IV, 1994, р. 436). Данните за възрастовата динамика на Гняв, получени
върху извадка от 943 лица от 6 клас д о студентска възраст, показват повишаване
на равнището от 6. д о 8., последвано от период на стабилизация (9.—12. клас) и
снад в студентската извадка (Калчев, 2()()5в).
— Физиологичен - м о м и ч е т а
- ж — Физиологичен - м о м ч е т а
— • — С о ц . притеснения - м о м и ч е т а
А — С о ц притеснения - м о м ч е т а
_ - -а
2 . - 4 . клас 5 . - 8 . клас 9 . - 1 2 . клас
Дна! рама 5.6. Равнище на Физиологични реакции п Социални

притеснения при момчетата и момичетата в трите възрастови
групи (N=1774)
При момичетата ие се наблюдава промяна през пелия изслед
ван период, а при момчетата - спад през 5.-8. клас. последван от
стабилизация па достигнатото по-ниско равнище (9.-12. клас).
Като резултат от тази динамика, след отсъствието на разлика
между момчетата и момичетата през началната училищна възраст
(2.-4. клас), в двата следващи периода се наблюдават „контраст
ни" резултати (р<0,01). Както беше посочено, скалата съдържа
признаци за някои физиологични реакции (свиване на стомаха,
изпотяване на ръцете), както п за умора п проблеми със съня. В
тази връзка би могло да се допусне, че физиологичните промени
през пубертета ще доведат до повишаване на равнището в срав
нение с началната училищна степен. Подобно очакване обаче пе
се потвърждава от получените данни.
От гледна точка на съотношението по пол, картината е сходна
с тази за общия бал но RCMAS (вж. диаграма 5.4): първоначално
почти идентичните резултати „се разслояват" през следващия
период, като разликата се съхранява и в по-късните юношески
години. Тук отново може да се допусне „изкривяване" на данните
Pa ничия no по. I и възраст. Норми 157
по посока na стереотипа за мъжко поведение (защитен начин на

отговаряне при момчетата). В тази връзка прави впечатление и
една по-обща тенденция: в случаите, когато момчетата са със
същите или с по-високи резултати през начална училищна въз
раст, съотношението по пол се променя и се съхранява в полза на
момичетата през следващите два периода (срв. данните на диаг
рами 5.4—5.6). Съответно би могло да се спекулира доколко подо
бен резултат е повлиян от „външен" по отношение на тревож
ността фактор - тенденцията за отричане на тревожни симптоми
при момчетата.
5. По Социаиш притеснения ефектите на пол (F(1 i768)=0,01;

незн.) и клас (F(2-i768)=0,34; незн.) са незначими, но е налице зна
чимо взаимодействие (F(2ii768)=3,30; р<(),05). По този параметър
(диаграма 5.6; вж. и таблица 5.1) отсъства значима възрастова
динамика и при двата пола, но както и по-рано, момчетата първо
начално са с по-висок резултат (р<0,10), след което тенденцията
се обръща в полза на момичетата (разликите остават статистичес
ки незначими). Както беше посочено, скалата предполага оценка
в социален контекст - негативно социално сравнение или очаква
ния, като някои от айтемите са близки д о признаците на социал
ната тревожност. В тази връзка по-скоро трябва да се очаква по
вишаване на равнището през „ранното" юношество (в сравнение с
предишния период), последвано от стабилизация или понижаване
нрез по-късните юношески години.
Получените по-рано у пас данни (Калчев, 2(Х)5а) за равнището
на социална тревожност през юношеството (6-8 и 9 - 1 0 клас) свиде
телстват за отсъствие на промяна при момичетата и понижаване на
равнището при момчетата. Според друго изследване (6-8 и 9-11
клас) „късното" юношество е период па понижаване па равнището
на социална тревожност и при двата пола (Inderbitzen-Nolan & Wal
ters, 2(ХЮ). Социални притеснения от RCMAS не може да се разг
лежда като мярка на социална тревожност, по колкото и да е услов
но, сравнението с цитираните по-горе резултати като цяло съответс
тва на очакванията. Това, което озадачава, е отсъствието па увели
чение в 5.-8. клас в сравнение с началния училищен период, докол
кото юношеската възраст се характеризира със засилени безпокойс
тва, свързани със социалната оценка и приемането от връстниците
(Velting & Albano, 2(X)I; Cobb, 1992). В тази връзка трябва да сс има
предвид, че Социални притеснения пе съдържа айтеми за спсцифич-
ни безпокойства по повод на статуса сред връстниците и получава

ните оценки в този кръг от взаимоотношения.
В заключение: сравнителният анализ на резултатите (диаграми

5.4—5.6) показва, че увеличаването на общия бал през 9.-12. (в срав
нение с през 5.-8.) клас е за сметка на повишаване на равнището на
Безпокойства и Нервност, докато по Физиологични реакции и Со-
циати притеснения динамиката е слабо изразена (и статистически
незначима), т.е. Безпокойства и Нервност са двата основни факто
ра, детерминиращи повишаването на тревожността през по-късните
юношески години. Заедно с това е очевидно, че разликите между
„ранното" и „късно" юношество са статистически значими (при
големия обем на извадките), но не са подчертани.
Критичната оценка на „динамиката" на тревожността изисква
едно съществено уточнение. Както беше посочено, терминът
„възрастова динамика" в случая се използва условно поради „сре-
зовия" характер на резултатите (каквито са и данните от цитира
ните по-горе други източници). Лонгитюдните изследвания, не
обходими за адекватната оценка на възрастовата динамика, обаче
са ограничени и в достъпната база беше открито само едно про
учване, проведено с RCMAS в продължителност от три години
(Gullone et al., 2001). Данните са върху 68 лица, които по време на
началното изследване са били от 7 д о 15 г. Корелациите на Пир- «
сън между изходната и крайната оценка (след период от три го
дини) по RCMAS и скалите за Безпокойства, Социални притес
нения и Физиологични реакции варират в интервала 0,23-0,32.
Резултатите свидетелстват за намаляване на равнището на тре
вожност (общ бал по RCMAS), като тенденцията е по-силна при
момичетата (в сравнение с момчетата) и при децата на 10-14 г. (в
сравнение с 15-18 г.). Данните за Безпокойства са аналогични, но
по Социални притеснения отсъстват значими ефекти на пола и
възрастта. Като цяло резултатите потвърждават понижаване на
тревожността с увеличаване на възрастта, но динамиката е по-
силна изразена при по-високи изходни равнища (при по-малките
деца и при момичетата) (Gullone et al., 2001). От тази гледна точка
данните от лонгитюдните проучвания невинаги съвпадат със сре-
зовите изследвания, но, както пишат и самите автори, ограниче
ността на изводите се определя от малкия обем на извадката.
Различия no no.i и възраст. Норми 159
Норми
Средните стойности и стандартните отклонения на общия бал

и скалите от RCMAS са представени по-горе в Таблица 5.1. За це
лите па сравнителния анали? Габлица 5.2 представя данни за об
щия бал па RCMAS, получени в относително големи неклинични
извадки в различни културни условия 1 .
Таблица 5.2. Дескриптивни характеристики (средни стойности и

стандартно отклонение) на RCMAS в различни културни усло
вия
Изслелванг X (SO) II з в ал к а
Reynolds & Richmond (1985)' 1 1,70(6.21) 4792 ученици, 6 - 1 9 г , СА1Д
Reynolds & Richmond (1978) 12,58 (5,75) 156 момчета, 1.-12. клас, С А Щ
Reynolds & Richmond (1978) 14,97 (5.60) 173 момичета. 1 - 1 2 клас, С А Щ
Ollendick et al. (2003) 1 1,80 (6,67) 510 ученици, 4 , 7 и 10. клас. С А Щ
Dads et al. (1997) 1 1,45 (5,88) 513 момчета, 7 - 1 0 г , Австралия
Dads et al. (1997) 10,14 (6,02) 217 момчета, 1 1-14 г., Австралия
Dads el al (1997) 13,20(6,32) 667 момичета, 7 - 1 0 г , Австралия
Dads et al (1997) 1 1,68 (6,31) 389 момичета, 11-14 г., Австралия
Boyd & Gullone (1997) 10,03 (6.22) 375 момчета. 11-18 г , Австралия
Boyd & Gullone (1997) 1 1,85 (6,12) 408 момичета, 11-18 г., Австралия
Boyd et al (2000) 10,73 (5,81) 1282 ученика, 8 - 1 6 г , Австралия
Turgeon & Chartrand (2003) 9,73 (6,07) 1297 момчета, 4 . - 6 клас, Канада
Turgeon & Chartrand (2003) 1 1,72 (6,30) 1369 момичета, 4 - 6 клас, Канада
Bochnke et al. (1986) 2

10,32 (hchoc.) ~ 150 момчета, 2 - 6 . клас. Германия
Bochnke et al ( I 9 8 6 ) J
9,90 (нспос.) = 150 момичета, 2.-6. клас. Германия
Забележки:
1
Стандартизационна итвалка ма R C M A S (нит но Boyd et al , 2(ХХ); Ryngala et al., 2005).
2
Обшият брой на лнната и германската извадка е 303 дена, но разпределението по пол,
както и стандартиитс отклонения на бала по KCMAS не са публикувани (Bochnke et al.,
1986).
Данните в таблица 5.2 илюстрират относително широкия диа

пазон па средните стойности - от 9,73 до 14,97 (без оглед на пола
1
За данни от клинични извадки вж. ссдма глава, § 7.2, Интерпретация на
резултатите.
160 / / . К А Л Ч Е В , С К А Л И JA Т Р Е В О Ж Н О С Т . .
и възрастта). Л ю б о п и т н о е, ч е н а й - в и с о к и т е р е з у л т а т и с а п о л у ч е
ни в п ъ р в о т о п у б л и к у в а н о и з с л е д в а н е : Х = 12,58 при м о м ч е т а т а и
Х = 14,97 при м о м и ч е т а т а ( R e y n o l d s & R i c h m o n d , 1978). К о м е н т и
р а й к и т о з и р е з у л т а т Л . Т у р ж е о н и Е. Ш а р т р а н отбелязват, че е
възможно по-високите стойности д а се обуславят о т непропор
ц и о н а л н о г о л е м и я б р о й а ф р о а м е р и к а н с к и д е ц а в извадката, за
к о и т о п о с и л а т а на с о ц и о и к о н о м и ч е с к и и д р у г и у с л о в и я п о т е н ц и
ално се предполага по-високо равнище на тревожност. Сравнени
е т о по р а с о в п р и з н а к о б а ч е п о к а з в а и з в е с т н о , н о о г р а н и ч е н о но
р а з м е р р а з л и ч и е в п о л з а н а а ф р о а м е р и к а н с к и т е деца; Х = 14,09;
S D = 5 , 3 0 (N=172); за останалите; Х=13,56; SD=6,29 (N=157) (Rey
n o l d s & R i c h m o n d , 1978). О т т а з и г л е д н а т о ч к а п о - в а ж н а роля, из
глежда, играе ограниченият обем на извадката.
С р а в н е н и е т о с п о л у ч е н и т е у нас р е з у л т а т и (за ця л а т а извадка:
Х=9,91; S D = 5 , 5 7 ; м о м ч е т а ; Х = 9 , 2 4 ; S D = 5 , 3 6 ; м о м и ч е т а : Х = 10.56;
S D = 5 , 6 9 ; з а т р и т е в ъ з р а с т о в и г р у п и вж. т а б л и ц а 5.1) показва
с т о й н о с т и в д о л н и я край н а д и а п а з о н а на п у б л и к у в а н и т е д а н н и ,
т.е. о т н о с и т е л н о н и с к и резултати. С ъ щ а т а т е н д е н ц и я е н а л и ц е и
при а н а л и з а п о о т д е л н о при м о м ч е т а т а и м о м и ч е т а т а (срв. т а б л и ц и
5.1 и 5.2).
Д е с к р и п т и в н и т е с т о й н о с т и п о в ъ з р а с т в б ъ л г а р с к а т а извадка
з а п е р и о д а 10.-12. г о д и н и ( 4 0 3 м о м ч е т а и 4 0 8 м о м и ч е т а ) б я х а
сравнени и с публикуваните д а н н и з а американски (от норматив
н ата и з в а д к а на R C M A S , 6 7 2 м о м ч е т а и 6 5 9 м о м и ч е т а ) и а н г л и й
с к и у ч е н и ц и ( 1 7 6 м о м ч е т а и 173 м о м и ч е т а ) (Mertin et al., 2001).
Средните стойности за американските, английските и български
т е д е ц а (в т о з и ред) с а с ъ о т в е т н о ;
10 г. - м о м ч е т а ; 13,80/10,94/9,51; м о м и ч е т а 14,61/14,04/ 9,61;
11 г. - м о м ч е т а ; 12,00/10,67/8,56; м о м и ч е т а 14,13/13,12/10,30;
12 г. - м о м ч е т а ; 12,1 1/ 8,07/9,70; м о м и ч е т а 13,43/12,68/10,40.
Д а н н и т е показват, че а н г л и й с к и т е р е з у л т а т и и о с о б е н о при
м о м ч е т а т а с а п о - н и с к и в с р а в н е н и е с а м е р и к а н с к и т е (Mertin et al.,
2001). Б ъ л г а р с к и т е р е з у л т а т и о б а ч е с а п о - н и с к и и при д в а т а п о л а
с изключение на резултатите при 12-годишните английски мом
чета. П р и о б я с н е н и е т о н а т е з и р е з у л т а т и т р я б в а д а с е и м а т пред
в и д и п о - в и с о к и т е с т о й н о с т и н а с к а л а т а з а л ъ ж а при б ъ л г а р с к и т е
д е ц а , о с о б е н о в н а ч а л н а у ч и л и щ н а в ъ з р а с т (вж. по-долу, ш е с т а
Раиичия по пол и възраст. Норми 161
глава, включително за възможните интерпретации па показателя

за лъжа).
Стандартни оценки и кумулативни проценти

Суровите оценки по общия бал и скалите па RCMAS се тран
сформират в стандартни оценки:
• общият бал - в стандартна оценка със средна стойност Х=50

и стандартно отклонение SD=10 (т.нар. Т-оценки);
• суровите оценки по скалите Безпокойства, Социални и/)и-
теснеиия. Физиологични реакции и Нервност - в стандартна
оценка със средна стойност Х=1() и стандартно отклонение
SD=3.
Габлици Ь.1-Ь.4 в Приложение Б съдържат необходимата

информация за трансформацията па суровите данни в стандартни
оценки, както и в съответните кумулативни проценти общо за ця
лата извадка и по пол.
Въпреки наличието па статистически значими възрастови раз
личия по някои от скалите (вж. таблица 5.1, диаграми 5.4-5.6), те не
са подчертани и затова в приложението не са включени габлици за
трансформация па суровите данни по възраст. При необходимост
потребителят лесно може да изчисли стандартните оценки па базата
па дескриптивните характеристики от нормативната извадка (табли
ца 5.1).
Стандартните оценки са индикатор за степента па отклонение па
индивидуалния бал от средната стойност в нормативната извадка.
Например Г-оценка от 70 (за общия бал) показва, че по общото си
равнище на тревожност изследваното лице се намира на две стан
дартни отклонения пад средната стойност. Стандартна оценка от 13
по някоя от скалите означава, че лицето се намира на разстояние
едно стандартно отклонение над средната стойност. Стандартните
оценки в габлици Б. 1—Б.4 (Приложение Б) не са нормализирани, т.е.
представляват линейна трансформация без промяна в изходното
разпределение на суровия бал.
Кумулативните проценти характеризират относителния дял
на лицата с по-нисък, същия или с по-висок резултат в норматив
ната извадка. Например при суров бал по RCMAS от 16 точки
(вж. таблица Б.1, Приложение Б) 82,4% от лицата в нормативната
извадка (без оглед на пола) са с по-нисък, 13,8% (1()()%-86,2%) -
с по-висок, а 3,8% ( 86,2%-82,4%) - със същия резултат. При су

ров бал по скалата Безпокойства о т 6 точки (вж. таблица Б.2,
Приложение Б) 76,4% о т лицата в нормативната извадка (без
оглед на пола) са с по-писък резултат, 13,2% (100%-86,8%) - с
по-висок, а 10,4% (86,8%-76,4%) - със същия резултат 1 .
Двата показателя - стандартни оценки и кумулативни проценти
- съдържат различна информация за изследваното лице: степента на
отклонение о т средната стойност (стандартна оценка) и ранговата
позиция по отношение на останалите участници (кумулативна чес
тота). Съотношението между тях се влияе от формата на разпреде
ление. При нормално разпределение стандартните оценки съответ
стват па определени кумулативни проценти (или персентили според
използвания показател). Тъй като, както беше посочено, разпределе
нието на общия оси по RCMAS, както и на Безпокойства, Социати
притесиепия и Физиологични реакции' е асиметрично (с натрупване
на резултатите към ниските стойности), честотното разпределение и
кумулативните проценти не съответстват на стандартните оценки
при нормално разпределение (по-силно е разминаването при Физио
логични реакции и Социати притеснения, които са с най-силно из
разена асиметрия). О т тази гледна точка се препоръчва двата показа
теля да се използват съвместно при интерпретацията на данните*
Стандартна грешка на измерване

При интерпретацията на индивидуалните резултати от съществе
но значение е стандартната грешка на измерване и формираният на
' Друг популярен показател за рапга па изследваното лице в нормативната из

вадка е персентилното разпределение. Съгласно определението //-ят персентил пред
ставлява точката, под която се намират п процента от оценките (1 ласс и С п н л и ,
1976). Например подточката, съответстваща на 70-пя персентил, се разполагат 70%
от лицата в нормативната извадка (или резултат, съответстващ па 70-ия персентил,
превъзхожда 70% от случаите в извадката). Когато няколко лица са с един и същ
бал, за изчисляване на персентилната стойност към процента на лицата с по-нисък
резултат се прибавя половината от процента на лицата със същия резултат. В посо
чения по-горе пример 3,8% от липата имат суров бал от 16 но RCMAS. Следовател
но на този бал отговаря точката на 84-ия персентил (82,4+1,9, при закръгляне до пя
ло число). В таблици В. 1-В.4 (11риложение Н) е предпочетен вариантът на представя-
не на кумулативните проценти (а не па персентилните стойности), тъй като той поз
волява оценка па относителния дял на децата с по-нисък, същия и с по-висок резул
тат. Въз основа на тези данни лесно могат д а се изчислят и съответните персентили.
2
При Нервност стойността на асиметрията е статистически незначима, но е
в противоположната посока - с натрупване на високи стойности.
Р а ии ч и я п о т и и в ъ з р а с т . Н о р м и 153
нейна основа доверителен интервал на индивидуалния бал. В таблица

5.3 са представени стандартната грешка на измерване (SEM) и конс
тантата за определяне на доверителния интервал около индивидуал
ния резултат по общия бал и скалите на RCMAS. Данните са изчисле
ни върху надеждността на скалите за цялата извадка и поотделно при
момчетата и момичетата (вж. трета глава, таблица 3.1).
Таблица 5.3. Стандартна грсчпка па измерване п константа ja
формиране па доверителнни интервал прп оценката па общия
бал п скалите oi RCMAS
Общо Момчета Момичета

Стан Стан Стан
Констан- Констан Констан
дарт на дартна дарт на
Скали га та та
грешка грешка грешка
RCMAS - обш бал 4.00 8 4,12 8 4,00 8
Безпокойства 1,62 3 1,67 3 1.62 3

Социални
1,67 3 1,70 3 1,64 3
1,82 4 1.85 4 1,82 4
реакции
Нервност 1,92 4 1,94 4 1,90 4
Забележка за обшия бал стандартната грешка ма измерване е изчислена при Х=50, SD=
10; за отделните скйли: при Х=10, SD=3, след закръгляне до пели стойности (Saltier, 2001)
Константата за определяне на доверителния интервал е изчислена при вероятност за
грешка 5%.
По-високото равнище на надеждност понижава грешката на из

мерване и стеснява доверителния интервал на индивидуалния бал.
Доверителният интервал около индивидуалния резултат се формира
чрез прибавяне и изваждане па константата към получената стан
дартна оценка. Константата е произведението на стандартната греш
ка на измерване по коефициента, задаващ вероятността за грешка. В
таблица 5.3 стойността е получена при вероятност за грешка 5%
(1,96 X SEM) след закръгляне до пяло число (Sattler, 2(Ю1). В този
случай вероятността истинската стойност на оценката да се намира в
дадения доверителен интервал е 95%. Стойностите на константата
са представени и в 11рофилпата бланка (Приложение Л), и в таблици
В.1-Ь.4 (Приложение Б).
Скала за лъжа
Скалата i a лъжа на RCMAS се състои от 9 айтема и на прак

тика е „наследена" от изходната версия - скалата за детска проя
вена тревожност (СМAS, Castaneda et al, 1956). От първоначалния
вариант, включен в CMAS, са отпаднали само два въпроса поради
ниска корелация с останалите айтеми или прекалено силна коре
лация (> 0.30) с бала за тревожност (Reynolds & Richmond. 1978).
Факторните анализи заедно с айтемите за тревожност идентифи
цират два фактора (скали) за лъжа. означавани като Лъжа I и
Лъжа 2 (Reynolds & Paget, 1981; Ferrando. 1994; Turgeon & Char
trand, 2003). Лъжа / включва 6 позитивно формулирани призна
ка, т.е. изследваното лице си приписва социално одобрявани ха
рактеристики (например „Винаги съм учтив", „Винаги съм вни
мателен с другите хора"), а Л ъ ж а 2 се формира само от три нега
тивно формулирани айтема - отричане на социално нежелателни
характеристики (например „Никога не лъжа"). Разделянето на 9-
те айтема за лъжа обаче понижава вътрешната съгласуваност (в
частност равнището на Л ъ ж а 2 е неприемливо ниско), а от друга
страна, поставя въпроса дали отрицателната формулировка не е
основание за появата на втори, изкуствен фактор за лъжа (Rey
nolds & Paget, 1981). При това вторият фактор се появява и в слу
чаите, когато изследваните лица получават специални обяснения
как да отговарят на въпросите с двойно отрицание (Turgen &
Chartrand, 2003). Като цяло се приема, че вторият фактор е неста
билен и наличието му не винаги се подкрепя, затова обичайната
практика е формирането на о б щ показател на основата на 9-те
айтема (Dadds et al., 1997а).
Скалата за лъжа е включена в RCMAS като възможен индикатор
за ниска валидност на индивидуалния протокол - за оценка на тен
денцията изследването лице да се представя в благоприятна светли
на, и по съдържание е сходна с аналогични скали от други личност
ни въпросници - скалите за лъжа от Многофазния личностен вън-
Скала MI лъжи 165
росник Минесота (MMPI) и въпросника па Айзепк (KPQ). Приема

се, че по замисъл е близка до скалите за социална желателпост и
затова понякога двата термина се използват като синоними (Dadds et
al., 1997а).
Гъй като скалата за лъжа е предназначена да идентифицира
преднамереното „изкривяване" („фалшифициране") на данните по
посока на социално желателно поведение, трябва да се очаква отри
цателна корелация с бала за тревожност - желанието за позитивно
себспредставяне да доведе до по-ниско равнище па заявена тревож
ност. Па практика в оригиналното изследване при конструирането
на RCMAS е налице слаба, но значима положителна връзка (г=(). 15;
Reynolds & Richmond, 1978); положителна е корелацията и в изслед
ването с германски ученици (г=(), 18; Boehnke et al, 1986)', но по-
късните резултати обикновено възпроизвеждат незпачима или отри
цателна корелация, като са налице и полови различия (вж. кратък
обзор в Dads et al., 1997а). Заедно с това е характерно, че в мнозинс
твото от публикуваните изследвания с RCMAS отсъстват паралелни
данни по скалата за лъжа - факт, който озадачава, ако се има пред
вид нейното предназначение (да идентифицира невалидните прото
коли). Иа практика гой илюстрира нееднозпачния и проблемен ха
рактер на връзката с равнището на тревожност. Ето защо по-долу ще
бъдат систематизирани основните интерпретации на скалите от този
тип и произтичащите оттях очаквания за различията по пол, възраст
и връзките с външни променливи. Преди това обаче ще бъдат обсъ
дени някои психометричпи характеристики па инструмента в бъл
гарски условия.
Структура п надеждност на скалата за лъжа от RC MAS и
български условия. Въпреки обичайната практика айтемите за
лъжа да се факторизират съвместно с айтемите за тревожност, дъл
гогодишното използване на инструмента показва, че те са концепту
ално различни. Ето защо в настоящото изследване структурата па 9-
те айтема от скалата за лъжа беше анализирана отделно на базата на
1
Положителната пръчка м е ж д у скалата ча лъжа и равнището на гревожносг
би могла д а се обясни, ако се има предвид, че стремежът към правилно, перфек
т н о изпълнение е но-характерен за тревожното д е т е (много от тревожните лена
наистина са послушни и съответно по-високият бал по скалата за лъжа вероятно
реално отразява тенденцията д а с е спазват правилата на поведение) (Dadds et al.,
1997а) (вж. по-долу за възможните фактори, детерминиращи висок бал по ска
лата за лъжа).
експлораторен и конфирматорен факторен анализ. Данните от ексн-

лораторния факторен анализ върху нормативната извадка (N=1774)
свидетелстват за наличието на два възможни фактора (при eigen-
v a l u o l ) , въпреки че scree-TccrbT на Кетъл подкрепя еднофакторно-
то решение. Факторната матрица, получена на базата на тетрахорич-
ните коефициенти на корелация по метода MINRES и ротация на
Варимакс (с помощта на LISRHL), е представена в таблица 6.1.
Таблица 6.1. Факторна матрица па айтемнте за лъжа от RCMAS
(по метода M1NRES и Варимакс ротация, N=1774)
Айтем ЛЪЖА 1 ЛЪЖА 2
20. Винаги съм внимателен с дру гите хора. (1). 0.83 0.27
16. Винаги съм добър към другите. (1) 0.80 0.30
8. Винаги съм учтив. (1) 0.78 0.30
12. Винаги се държа възпитано и прилично. (1) 0.77 0.34
4. Харесвам всички хора. които познавам. ( ! ) 0.36 0.32
36. 11икога не лъжа. (2) 0.18 0.96
24. Винаги казвам истината. (1) 0,35 0.77
32. Никога не говоря пенреилични неща. (2) 0.38 0.49
28. Никога не се ядосвам. (2) 0,21 0.30
Забележки: в скоби след всеки айтем е показана принадлежността към оригиналните
скали (Reynolds & Paget, 1981): съответно Л ъ ж а 1 и Л ъ ж а 2.
Резултатите в таблица 6.1 показват, че разпределението на един

от айтемите (№ 24) не съответства на оригиналните скали, а други
три (№№ 4, 28 и 32) са проблематични - със сходни и ниски тегла по
двата фактора. Тези заключения се потвърждават и от факторните
анализи при момчетата и момичетата и в трите възрастови групи
(2.-4., 5.-8. и 9.-12. клас): (а) и в петте извадки № 24 стабилно се
разпределя към Лъжа 2; (б) № 4 и в петте извадки е натоварен по-
силно по Лъжа I (с близки тегла по Лъжа 2), а № 28 и № 32 при
момчетата и при момичетата, както и в двете крайни възрастови
групи се разпределя! отново към Лъжа 2 (в 5-8 клас обаче по-силни
са теглата по Лъжа I).
' Ротацията по Промакс в преобладаващия брой случаи увеличава теглата

по кореспондиращия фактор, б е з д а променя разпределението на айтемите.
Данните бяха анализирани и на базата на Пирсъновите коефициенти за корела
ция по метода на главните компоненти. Единственото различие с представеното
в таблица 6.1 решение се отнася д о айтем № 4, който макар отново д а е с близки
тегла по двата фактора, се разпределя към Фактор 2.
Скала за лъжа 167
Еднофакторната и двуфакторната структура беше оценена и

чрез конфирматорен анализ върху същата извадка (N=1774), като
първоначално бяха сравнени еднофакторният и оригиналният дву-
факторен модел. Тъй като при част от айтемите са нарушени изиск
ванията за нормалност на разпределението (вж. втора глава, таблица
2.1.), освен по метода на максималната вероятност, анализът беше
осъществен и по метода на диагонално претеглените най-малки
квадрати {diagonally weighted least squares. DWLS) c използване на
асимптотичната ковариационна матрица. В обобщен вид разликата в
стойността на на едно- и двуфакторния модел (Ajfop 127,05; AS-
ßX"ii)=77,75) свидетелства в полза на дв>факторното решение1. Ос
вен това прегледът на модификационните индекси свидетелства за
необходимостта от освобождаването на теглото на айтем № 24 и по
Лъжа 2 (A)f(i,=54,62; стандартизираните тегла по Лъжа I и Лъжа 2
са съответно: 0,18 и 0,58). След направената корекция преимущест
вото на двуфакторния модел е още по-ясно изразено. Накратко, на
лице са статистически основания за разделяне на айтемите за лъжа
на два компонента, които - с изключение на разпределението на №
24 - възпроизвеждат двете оригинални скали". Данните за надежд
ността на общия бал (при еднофакторното решение) и на двата ком
понента (при разпределяне на № 24 към Лъжа 2) са представени в
таблица 6.2. Корелацията между Лъжа I и Лъжа 2 в общата извадка
е г=0,50, а при момчетата и момичетата, както и във 2.-4. и 5.-8. клас
варира в интервала 0,49-0,51, но е по-слаба в 9.-12. клас (i-0,29).
Тези данни свидетелстват за задоволително равнище на вът
решна съгласуваност на общия показател и на Лълса I, за отсъс
твие на различия при момчетата и момичетата, както и за тенден
ция за понижаване на вътрешната съгласуваност на общия пока
зател в последната възрастова група (9.-12. клас). Средното рав
нище на интеркоралации също е в интервала на приемливите
стойности. За сравнение: вътрешната съгласуваност на цялата
скала за лъжа (9 айтема) в американска извадка е а=0,80 (ученици
' И » трите възрастови групи (2—4, 5 - 8 и 9 - 1 2 клас) значимото намаляване в

стойността на Лх2(\ (15,39/36,35/29,87) и на Д5-Вх 2 (|) (12,14/28.03/16,05) показва,
мс лвуфакторният модел отразява по-добре емпиричните данни. Освобождава
нето на теглото на айтем № 24 и в трите възрастови г рупи свидетслства за по-
високи стойности по Л ъ ж а 2 .
2
Иа практика айтем № 2 4 с „огледален" па № 3 6 и от тази гледна точка по-
високото тегло wo Л ъ ж а 2 може да сс очаква. Възможно е полученият резултат
да сс дължи и па формулировката на признака в българската версия.
ма 7-14 г.; Dadds et а!., 1997а), във фреискоезична извадка - 0,74

(ученици от 4.-6. клас; Turgeon & Chartrand, 2003), в немскоезич-
на извадка - 0,69 (ученици от 2.-6. клас; Boehnke et al., 1986). но в
изследване с английски ученици (8-12 години) стойността е по-
ниска: 0,43; Mertin et al., 2003). В детска клинична извадка (сред
на възраст Х= 12,34 г.) стойността на а е 0,75 (Joiner et al., 1996b).
Таблица 6.2. Вътрешна съгласуваност на скалите за лъжа от
RCMAS - общ показател и подскалн (а на Кронбах и средно
равнище на корелации между айтемите г,,,^,,)
Момче Моми 2.-4. 5. - 8 . 9. - 1 2 .
Брои Общо
СКАЛИ та чета клас клас клас
айтеми N=1774
N=874 N=900 N=465 N=892 N=417
Лъжа - о б щ u 0,80 0,79 0,80 0,79 0,78 0,73

9
показател 0.30 0.29 0.30 0.30 0.28 0.22
'Гmean
а 0,77 0,78 0,78 0,78 0,75 0,76

Лъжа 1 5
t'mtun 0.40 0.41 0.40 0.42 0.37 0.37
U 0,63 0,61 0,65 0.58 0,60 0,57

Лъжа 2 4
г
' mean 0.29 0.27 0.30 0.25 0.26 0.24
Забележка: за разлика от оригиналната версия (Reynolds & Paget, 1978) № 24 е разпреде
лен към Л ъ ж а 2 .
В заключение, налице са някои статистически основания за раз

деляне на скалата за лъжа на два компонента. Подобен резултат
обаче представлява по-скоро изследователски интерес, тъй като за
практически цели в рамките па индивидуалното изследване скали от
този тип са предназначени за идентификация па невалидните прото
коли. В това отношение, дори и при съдържателно разграничаване
па двете скали за лъжа, не е оправдано да се очаква, че кратки инст
рументи от по 4-5 дихотомни айтема могат надеждно да изпълнят
подобна функция. Ето защо, от гледна точка на целта на настоящото
ръководство - критична оценка на възможностите за използване на
RCMAS за практически цели - по-долу ще бъде анализиран общият
показател по скалата за лъжа и ще бъде направен прег лед на про
менливите, които потенциално детерминират високия бал, и произ
тичащите от тях предположения за разликите по пол, възраст и
връзките с други променливи. След това накратко ще бъде изложен
опит за съдържателна интерпретация на Лъжа I и Лъжа 2, предс
тавляващ по-скоро изследователски интерес.
Скала за л ъ ж а 169
Основни фактори, потенциално обуславящи висок Ga.i по

скали от типа „Лъжа" 1 .
1. Както беше посочено, подобен тип скали първоначално са

конструирани за оценка на дисимулативно поведение на изслед
ваното лице - преднамерените опити за позитивно себеиредста-
вяне (съзнателно „фалшифициране" на данните) в ситуация, коя
то провокира подобен тип поведение (например публичен харак
тер на оценката, конкурсни условия и др.). Подобни скали обико-
вено включват айтеми, по които човек може да се представи в
благоприятна светлина, ако отговаря в определена посока. Пред
полага се, че те до голяма степен не са съдържателно свързани
помежду си и формират обща скала, доколкото изследваното ли
це се опитва да създаде положителни впечатления за себе си. Съ
ответно подобна променлива се тълкува не като стабилна личнос
тна характеристика, а като стил иа отговаряне, детерминиран от
конкретната ситуация. Използването на скалата се основава на
допускането, че лицето, което избира непропорционално голям
брой фаворизиращи го отговори, вероятно ще избира такива от
говори и по останалите скшш, т.е. тенденцията за позитивно се-
бепредегавяне (оценена от „скалата за лъжа") nie се генерализира
и ще доведе до изкривяване па резултатите и по останалите пока
затели (Elliott, 1981).
По традиция подобен тип скали се означават като „скали за лъ
жа" с презумпцията, че обхващат съзнателните опити за измама
(„фалшифициране"), а лицата с висок бал по нея се описват като
,лъжци", но данните показват, че „патологичните лъжци", иденти
фицирани чрез външна клинична оценка, получават относително по-
нисък резултат по скалата за лъжа на личностния въпросник на Лй-
зенк (L—скала). (>г тази гледна точка L—скалата не оценява склон
ността изобщо към измама, а изкривяването се поражда „полунесъз-
нателно" - в избрани ситуации (цит. по Ellott, 1981). „Това, което
наричаме фалшифициране, е само нашето признаване на факга, че
1
По-пълният списък на потенциално важните променливи включва: управ
ление на впечатлението (лисимулапня), мотивация ча одобрение, защитно реа-
гиране, социална наивност, конформност, склонност ла се отричат дребни про
стъпки, параноидни и хистерични тенденции, и др. (вж. Birenbaum & Montag,
1988). У нас преглед на използването на скалата за лъжа от личностния въпрос
ник на Айзенк, както и резултати от собствени изследвания са представени в
Николов (1992).
лицето отговаря на теста с различна цел от тази, която експеримен

таторът би желал то има" (Rotter, 1960, цит. по Elliott, 1981, p. 10).
Съдържанието на скалата за лъжа на RCMAS (вж. таблица
6.1) показва, че тя включва айтеми, близки до скалите от подобен
тип. От тази гледна точка може да се очаква, че една от причини
те за висок бал по скалата би могла да е склонността на изследва
ното лице за позитивно себепредставяне.
2. Развитието на схващанията за даването на невярна информа
ция от изследваното лица води до разграничаването на два аспекта:
„заблуждаване на другите" {other-deception) и „себезаблуждаване"
{self-deception) (Sackeim & Cur, 1979). На тази основа Д. Полхъс
(Paulhus, 1984) формулира двукомпонентен модел на социално же
лателното отговаряне; себезаблуждаване срещу управление на впе-
чапиенията . В първия случай изследваното лице искрено е убедено
в притежаването на позитивните характеристики, които си припис
ва, или в отсъствието на негативни характеристики, а във втория -
преднамерено прикрива или дава невярна информация. Айтемите за
оценка на управление на впечатленията по правило са сходни с
признаците от скалата за лъжа, докато айтемите за себезаблуждава
не представят твърдения за мисли, преживявания и вътрешна неси
гурност, които човекът възприема като заплашителни (например за
сексуални конфликти, конфликти с родителите и др.). Лицата с ви
сок бал по втората скала вероятно им реагират защитно, а не изкри
вяват съзнателно информацията, защото отговорите им не се влияят
от публичния или анонимния характер на изследването. Човекът не
просто отрича всички нежелани форми на поведение, а се защитава
срещу мисли и чувства, които възприема като дълбоко заплашител-
1
1 юдобеп тип отговаряне като себезаблуждавачето е идентифиниран още през
5()-те години па миналия век, когато С. Дикъп предлага от преднамереното заблуж
даване да се разграничи стил па отговаряне, ориентиран пе към „действителния", а
към ..идеалния Лз", т.е. изследваното лице отговаря за себе си по честен, по недоста
тъчно проницателен пачип (Dicken, 1959, пит. по Pryke & Harper. 1977). Другият
компонент - управление на впечаппението - е сходен с разгледаното по т р е пред
намерено фалшифициране („лъжепе"). Например факторният анализ па шест попу
лярни скали за оценка па социалпожелателпото поведение потвърждава независи
мия (ортогоналеп) харакгер на двеге дименсии, като в частност скалата за лъжа от
ММР1, близка по съдържание д о скалата от RCMAS, е индикатор предимно за вто
рата дименсия управление на впечатленията (Paulluis, 1984). За сравнение: скалата
за социална желателност па Едуардс е силно натоварена по себезаблуждаване. дока
то скалата на Марлоу-Крауп - едновременно и по двете дименсии (Paulhus. 1984).
Скала за лъжа
ни. Заедно с това в скалата за себезаблуждаване влизат и айтеми за

заявена ниска тревожност и висока самооценка, вероятно защото
тези конструкти са свързани със същия лежащ в основата им меха
низъм. Например извлечената на основата на факторен анализ на
шест популярни инструмента за социално желателното повеление
скала за сеоезаолхждаване съдържа айтеми от типа „Чувствали ли
сте някога несигурен в сексуалната си ориентация (дали не сте хо
мосексуален)?", ,,Мислили ли сте си някога, че родителите ви мра
зят? (точки се приписват само при двете крайни степени но изпол
званата 7-степенна Ликертова скала) (Paulhus, 1984).
На базата на посочения подход Д. Нолхъс разработва балан
сиран въпросник (Balanced Inventory o f Desirable Responding,
BIDR) c 40 айтема, c no 20 твърдения във всяка скала (при 10 от
които респондентът може да потвърди наличието на 10 социално
желани характеристики, а в 10 - да отрече 10 нежелани характе
ристики) (Paulhus, 1984). От нсихометрична гледна точка обаче
айтемите за отричане имат най-високи тегла по скалата за себе-
заблуда и затова вероятно заплахата в личностен план (и съответ
но себезаблуждаването) се оценява най-добре чрез айтеми за от
ричане на нежелани черти (Paulhus, 1984).
Според Г. Гудьонсон (вж. Gudjonsson & Sigurdsson, 2004) в ос
новата и па „заблуждава ието на другите", и на „себезаблуждаване
то" стои потребността па човека да се държи по начин, предизвик
ващ социално одобрение. При „заблуждаването на другите" обаче
съзнателно се отричат нежеланите (или се приписват желани) харак
теристики, докато при „себезаблуждаването" - като несъзнавано из
кривяване на самоописапието - е налице съпротива срещу призна
ването на предизвикващи дискомфорт емоции. Затова себезаблуж
даването е по-тясно свързано с отричане на психонатологични черти
и проблеми с регулацията на настроението. Високият бал и по „заб-
луждавапе на другите", и но „себезаблуждаване" може да отразява и
стабилни личностни черти, по по принцип „себезаблуждаването е
по-слабо повлияно от изискванията на конкретната социална ситуа
ция (вж. Gudjonsson & Sigurdsson, 2004).
В каква степен айтемите от скалата за лъжа от RCMAS (таб
лица 6.1) биха могли да оценяват себезаблуждаването у изследва
ното лице? От гледна точка па съдържанието им е трудно да се
допусне възможността чрез тези признаци да се измерва подобен
сложен психичен феномен 1 . Съответно високият бал по Лъжа е

малко вероятно да се детерминира от себезаблуждаването, раз
глеждано като защитна реакция спрямо мисли и преживявания,
възприемани като заплашителни и водещи до вътрешна несигур
ност. Например според по-късни изследвания скалата за лъжа (L-
скалата) от въпросника на Айзенк (близка по замисъл до лъжа от
RCMAS) корелира значително по-силно с Управление на впечат
ленията - г=(Х61, в сравнение със Себезаблуждаване - г=0,22 (от
BIDR) (Davies et al., 1998; вж. също Gudjonsson & Sigurdsson.
2004). Па практика Ь-скалата обикновено се използва за оценка
на първия компонент - управление на впечатленията (заблужда-
ване на другите) (Lewis, 2000).
3. Третият подход интерпретира скалите за лъжа като оценка
на определена личностна черта. Основание за това е допускането,
че ако вътрешната съгласуваност на този тип скали е относително
независима от мотивацията за позитивно себепредставяне, скала
та трябва да измерва една или повече лежащи в основата й ста
билни личностни характеристики (McCrae & Costa, 1983). От тази
гледна точка са налице поне два варианта на интерпретация на
личностните дименсии, измервани от скалата за лъжа (вж. обзор в
! 1иколов, 1992; Francis et al., 1988; Francis et a!., 2000):
(а) от една страна, допуска се, че скалата за лъжа оценява съг-
ласието/конформността към социалните правила и натиск (напр.
Eysenck & Eysenck, 1976), включително характеристики като чес-
1
Потенциално по-полезни за тази цел биха били айтемите за тревожност от
RCMAS, но лихотомният вариант на отговори по принцип е неподходящ за
оценка па себезаблуждаването. Скала за отричане па тревожни симптоми е
конструирана в рамките на многомерната скала за оценка в юношеска възраст
(Калчев, 2005а) на основата па честотното разпределение. Тя включва 10 айтема,
ма които респондентьт е дал категорични отрицателни отговори {Почти) никога,
малко вероятни в стандартизационната извадка. Например па въпроса „Безпокоя
се да не се случи нещо лошо с някой от близките ми" 7,6 % са отговорили с
(Почти) иикога, а 36 % - с Понякога, 25,3 % с Често, 31,1 % с {Почти) винаги.
Категоричното отричане па подобни тревожни преживявания, което е нетипич
но за масовата извадка, може да свидегелства за необичайно ниски равнища па
тревожност, за писко равнище па рефлексия (себезаблуждаване) или за предна
мерено отричане. Първият проблем бп могъл (попе отчасти) да се елиминира
чрез включване па признаци за различни видове тревожност, по скалата за отри
чане ма тревожни симптоми сама по себе си не е достатъчна за различаване па
себезаблуждаването от управление на впечатленията, особено в условията на
явно провеждане на изследването (вж. Калчев. 2005а).
тност, правдивост, добросъвестност (цит. но Francis et al., 1988) и

социална жедателност (нанр. Пасналанов и съавт., 1985);
(б) от друга, скалата вероятно оценява и недостатъчното равни
ще на себеосъзнаване и разбиране на себе си (Eysenck, Nias &
Eysenck, 1971, цит. по Francis et al., 1988; също Николов. 1992).
Малките деца в частност са склонни да смятат, че от тях се очаква да
мислят и да се държат винаги по подходящ начин. Съответно те
отговарят от гледна точка на желаната, идеализирана представа за
себе си, което е проява на наивност и недостатъчно разбиране на
собственото поведение и чувства (Reynolds & Kamphaus, 1992)'.
О т гледна точка на съдържанието на айтемите на скалата за
лъжа от RCMAS (таблица 6.1) може да се допусне потенциалната
роля и на двата фактора: социален конформизъм (спазване на
правилата, придържане към социалните норми, „послушание") и
недостатъчно равнище на рефлексия и себсосъзнаване.
Недостатъчното равнище на себеосъзнаване и разбиране оче
видно е сходно със себезаблуждаването от гледна точка на „честно
то, но достатъчно проницателно отговаряне". 11е е обосновано обаче
двата конструкта - себезаблуждаването и недостатъчното равнище
на себеосъзнаване - по презумпция да се разглеждат като синоними.
Ако самозаблудата се анализира в тесен смисъл - като защитното
отговаряне на въпроси, съдържащи заплаха за личността и психич
ната сигурност - гя не съвпада с недостатъчното равнище на себео
съзнаване. Ето защо, за да се избегне терминологичното объркване.
1
Както беше посочено, приема се, че в отсъствие на провокиращи позитивно
себепрелставяне условия скалага за лъжа от въпросника на Лйзенк е индикатор па
стабилна личностна (диснозиционна) характеристика. Въпросът, който възниква,
обаче е дали в условията на силен социален натиск (нанр. конкурс, публичен харак
тер на изпълнението) резултатът се обуславя само от стила на (манинулативпо)
отговаряне, или дори и в тази ситуация съществена роля играе „ л и ч н о с т н и я т " ком
понент. Позицията на С. Лйзенк и П. Лйзенк (Eysenck & Eysenck, 1975, цит. но
Birenbaum & Montag, 1988) е, че Ь-екйлата измерва различни конструкти в зависи
мост ог субективната мотивация за даване на измамни отг овори; в условия, които
провокират подобен тип поведение, скалата оценява (манипулативния) cmiux на
отговаряне, в противоположните условия тя е инидикатор за личностна променлива.
От гледна точка на ситуативната (кчпермииацин се различават и социалната жела-
телност от защипкпо реагиране: според К. Паркс (Parkes, 1980) социалната жела-
телност (измерена с Ь-скйлага) се оносредства от реалната ситуацията на оценяване,
докато защипкпо реагиране не е повлияно от ситуацията, а е обусловено от вътреш
ната склонност да се огричаг пеютивни аспект на личността (цит. по Birenbaum &
Montag, 1988).
174 / / . К А Л Ч Е В , С К А Л И И ТРЕВОЖНОСТ..
по-долу ще се използва терминът недостатъчно равнище на себео-

съзнаване (разбиране), което за разлика от себезаблуждаването (в
тесен смисъл) не се асоциира неизбежно със защитни реакции. В
този случай изследваното лице отговаря честно (отсъства намерение
за измама или фалшифициране на информацията), но неточно на
въпросите поради недостатъчно равнище на когнитивна зрялост и
особености на развитието.
В заключение: факторите, потенциално детерминиращи висок
бал по скалата за лъжа от RCMAS, биха могли да се систематизират
в три групи: (I) измамно отговаряне - дисимулация, преднамерено
изкривяване на информацията с цел позитивно себепредставяне. (2)
социален конформизъм - склонност към спазване на правилата и
придържане към нормите, или „послушание", и (3) недостатъчно
равнище па себеосъзнаване и разбиране. Какви предположения биха
могли да се формулират за всеки от трите фактора по отношение на
променливите пол, възраст, връзки с външни промени (тревожност и
др.) и условията на попълване па скалата (явно срещу анонимно)?
А. Измамно отговаряне (дисимулация, преднамерено фал
шифициране на информацията):
• По пол: очаква се по-висок бал по скалата за лъжа при мо
мичетата (в сравнение с момчетата). И двата пола в ситуация,
която провокира положително себепредставяне, ще бъдат под
тикнати да заявяват за социално одобрявано поведение, но на
тискът трябва да е по-силеп при момичетата, тъй като описвано
то поведение (таблица 6.1) в по-голяма степен съответства на
одобрявания половоролеви стереотип за жените. Обратното съ
отношение обаче се очаква по скалата за тревожност-, в този
случай измамното отговаряне трябва да повлияе по-силно върху
резултатите на момчетата, тъй като отричането на тревожни
симптоми съответства па половоролевия стереотип за мъжете,
докато връзката със стереотипа за жените не е така категорична
(в известна степен от жената дори се очаква да проявява, при
теснения, безпокойства и страхове). Накратко, в ситуация, про
вокираща позитивно себепредставяне, се предполага, че резул
татите по Лъжа и при дава пола да бъдат повишени, а по Тре
вожност - понижени, но ефектът в първия случай трябва да е
по-силен при момичетата, а във втория - при момчетата.
• По възраст. 1 ъи като формите ма социално желателно по

ведение (таблица 6.1) вероятно са разбираеми и лесно могат
да се идентифицират като такива и от най-малката възрастова
I руна (2.-4. клас), по-вероятно е да се прогнозира: (а) отсъст
вие на промени по Лъжа в изследвания възрастов диапазон
или (б) ако се приеме, че по-малките деца, които желаят да се
представят в благоприятна светлина, по-трудно определят по
зитивния вариант за отговор или не сп дават в такава степен
сметка за заявената чрез него позиция, трябва да се очаква
възходяща динамика - увеличаване па бала при по-големите
възрастови групи. Независимо от възможните причини обаче,
ако резултатът по скалата за лъжа се интерпретира като де
терминиран от тенденция за измамно - позитивно - себепред-
ставяне, едва ли има основание да се допусне низходяща тен
денция, или понижаване с увеличаване на възрастта.
• Връзки с аъиити променливи. Ii този случай но очевидни
причини се прогнозира отрицателна връзка между Лъжа и
Тревожност. Тъй като отричането на тревожни симптоми е
част от стратегията за позитивно себепредставяне, високия!
бал по Л ъ ж а трябва да се съчетава с нисък резултат по Тре
вожност. Както беше посочено, първоначално скалите за лъ
жа са конструирани именно с такава цел - високият бал но
лъжа се разглежда като основание за елиминиране или корек
ция па резултата по тревожност поради предполагаемото
„подценено" равнище. Отрицателни връзки между скали за
лъжа и тревожност (или други близки конструкти) са получе
ни в редица изследвания, включително и между L-скала и
Иевротизъм при българската адаптация на въпросника на Ли-
зенк (г= -0,14 при мъжете и г= —0,1 1, при жените; Паспаланов
и съавт., 1984). Според концепцията на Лйзенк и съавтори си
лата па отрицателната корелация е индикатор па групово рав
нище на мотивацията за представяне в позитивна светлина
(измамно отговаряне): например стойности от порядъка -0,50
до -0 ,60 свидетелстват за силна мотивация, докато близки до
0 коефициенти —за слаба (пит. по Francis et al., 1988; вж. също
Николов, I992) 1 . Съответно незначимата/слаба връзка се ин-
1
В рамките на същия подход - интерпретация на Ь-скалата въз основа на коре
лацията й е лру1Т1 личностни променливи - силната отрицателна връзка е екстравер-
терпретнра като отсъствие па мотивация за измамно отгова

ряне (на групово равнище). По отношение на силата па отри
пателната корелация между лъжа и тревожност при момчета
та и момичетата не може да се направи еднозначна прогноза,
защото, както беше посочено, се очаква различен ефект при
двата пола - дисимулативното отговаряне да повлияе по-
силно върху бала по лъжа при момичетата, и по тревожност -
при момчетата. Заедно с това има основания да се очаква по
с т н а отрицателна корелация между скалата за лъжа и депре
сия (в сравнение с връзката между лъжа и тревожност), тъй
като според някои данни проявите на депресия в по-голяма
стенен се оценяват като социално нежелателни. Например ед
но от изследванията, проведено върху деца от клинична из
вадка, свидетелства за по-силна отрицателна връзка на
скалата за лъжа от RCMAS с депресията (оценена с въпрос
ника на Ковач [CDI]; г= -0,43, в сравнение с общия бал за
тревожност по RCMAS: г=-0,21 (Joiner et al, 1996а)1.
• Условията на провеждане - явно срещу анонимно изслед
ване. Очаква се в условията на явно провеждане ефектът па
позитивното себепредставяне да се прояви в по-висок бал по
лъжа и по-нисък по тревожност.
сия се тълкува като индекс за проявата (на групово равнище) на соииален конфор
мизъм/съгласие, а при отсъствие/слаба връзка балът по Искалата се приема като
мярка за недостатъчно равнище на себеосъзпаване и разбиране (цит. по Francis,
1998). Отрицателната връзка между Л ъ ж и и Невротизъм при натиск за измамно
отговаряне е потвърдена и при децата. За разлика от нея данните за корелацията с
Психотизъм (от въпросника на X. Айзенк) не са еднозначни. При част от изследва
нията, включително и с деца, силната мотивация за позитивно себепредставяне се
съчетава с понижаване на бала по психотизъм, но в други работи отрицателната
връзка не се възпроизвежда. От тази гледна точка на равнището на масовото съзна
ние вероятно има съгласие за ниското равнище на невротизъм (емоционалната ста
билност) като социално желателна характеристика за разлика от ниското равнище на
психотизъм (вж. Francis et al., 2000).
1
Авторите допускат и друг тип „психодипамична интерпретация": възможно е
депресивните симптоми да са по-болезнени в сравнение с тревожните и затова е да е
по-вероятно да бъдат потиснати (Joiner et al., 1996а). Независимо от възможните
обяснения, преобладава мнението, че данните за самоописателната депресия в по-
голяма стенен са повлияни от защитен тип отговаряне в детска възраст в сравнение
със самоописаната тревожност (Myers & Winters, 2002).
Ска ш id лъжа
Б. C k ä . i a i a ÜI ЛЪЖИ кай» оценки ни соцнилен конформи

зъм („послушинне" н следване ни нривнлига)
• По по.т. очаква се по-висок бал при момичетата. Поради
редица фактори, включително процесите па социализация,
оценяваната променлива би трябвало да е па по-високо рав
нище при момичетата (т.е. те реално да бъдат по-послушни, в
по-голяма степен да се придържат към нормите и правилата).
• По възраст: и при двата пола се очаква ясно изразена низ
ходяща тенденция: по-големите възрастови групи, включи
телно и поради особеностите па развитието през юношество
то, да споделят по-ниски равнища па следване па правилата
(подобна прогноза се основава и па конкретното съдържание
па айтемите от скалата за лъжа; вж. таблица 6.1).
• Връзки с въииат променливи: очаква се положителна ко
релация между социалния конформизъм и тревожността (тре
вожните деца наистина са „по-послушни" и по-рядко нару
шават правилата, съответно положителната връзка ще отразя
ва реалната тенденция тревожните деца да се държат по соци
ално по-приемлив начин) (вж. Dadds et al., 1997а). По отно
шение па връзката с депресия по-скоро трябва да се очаква
отсъствие на значима корелация, тъй като няма еднозначни
основания социалният конформизъм да се свързва с по-
високи или по-ниски равнища на депресия.
• Условия на провеждане —явно срещу анонимно изследване.
Сам по себе си начинът па провеждане трябва да влияе върху
стила па отг оваряне, а не върху личностните променливи (соци
ален конформизъм), ако разбира се самото измамно поведение
при явпо изследване не е една от неговите прояви. В този сми
съл възниква въпросът дали равнището на социален конформи
зъм и тенденцията за положително себепредставяне (провокира
на от определен тип ситуации) са независими. Би могло да се
допусне, че „послушното", склонно да се придържа към прави
лата дете в ситуацията па явно изследване в по-голяма степен ще
е подтикнато да отговаря по „правилния", социално одобряван
начин. От друга страна, макар и по-малко вероятно, може да се
предположи, че ако се разглежда като добросъвестност и поря-
дъчност, социалният конформизъм ще изисква да се отговаря
искрено но време на изследването.
В. Скалата за лъжа като оценка па недостатъчно равнище

на еебеосъзнаване н разбиране
• По пол: въпреки наличието па някои даппи за известно изп
реварващо развитие на момичетата, включително и в когнитивен
план , по-вероятно е да отсъстват полови различия, т.е балът по
скалата да не се различава при момчетата и момичетата.
• По възраст: очаква се ясно изразена низходяща тенденция
- балът рязко да намалява в по-големите възрастови групи.
По-високите стойности на скалата за лъжа се свързват в част
ност с но-ниско равнище на когнптивно развитие, като според
данните па Браун и Кодадек възрастта и когнитивното разви
тие обясняват 53% от вариацията па скалата за лъжа от
RCMAS (Brown & Kodadek, 1987).
• Връзка с тревожност: по-вероятна е положителната връз
ка - лицата, склонни да си приписват положителни характерис
тики (нанр. „Винаги съм учтив", „Винаги се държа възпитано и
прилично"; таблица 6.1) поради недостатъчно равнище на реф
лексия и себеосъзнаване, ще бъдат склонни да отричат негатив
ни, свързани с тревожност безпокойства и преживявания.
• Условията на провеждане па изследването. Само по себе
си недостатъчното равнище на себеосъзнаване не би трябвало
да обуславя различия в резултата според начина на провежда
не на изследването - явно срещу анонимно.
За проверка на формулираните предположения, по-долу пос
ледователно ще бъдат представени дескриптивните характерис
тика на скалата за лъжа по пол и възраст, връзките с външни про
менливи, както и сравнителни данни в условията на явно и ано
нимно изследване (в първата възрастова група - 2.-4. клас).
Различия но пол н възраст. Дескриптивните характеристики

по пол и възраст в нормативната извадка се показани в таблица 6.3.
1
Приема се, че момичетата имат известно преимущество по отношение на
вербалните способности през училищните години. От 70-те години на миналия
век обаче различията като че ли започват д а намаляват и през 90-те се оценяват
като пренебрежимо малки (Berk, 1994).
179
Таблица 6.3. Дескриптивни характеристики на скалата за лъжа

(нормативна извадка, N=1774)
Общо 2 . - 4 . клас 5 . - 8 . клас 9 - 1 2 клас
X SD X SD X SD X SD
Момчета ( N = 8 7 4 ) 3,68 2.63 5,01 2.61 3.28 2.54 3,10 2.36
Момичета ( N = 9 0 0 ) 3,91 2.66 5.44 2.57 3.59 2.59 2,83 2.13
Двуфакторният дисперсионен анализ от типа 3 (три възрастови

групи) х 2 (пол) свидетелства за значим ефект па възрастта
(F(2,i768)~108,22; р<0,001), незначим ефект па пола ( F d ^ s p l ,646;
незн.) и тенденция за взаимодействие па възраст X пол (F(2,i768)= 2,52;
р=0,081). О т тази гледна точка е налице понижаване па бала във
възрастов план, отсъствие па полови различия, а тенденцията за
взаимодействие се проявява в по-ниския темп па намаляване при
момчетата след 5.-8. клас 1 , в резултат на което през следващия пе
риод (9.-12. клас) те са с по-висок бал от момичетата, макар разли
ката но пол да остава статистически пезначима (вж. диаграма 6.1).
Диаграма 6.1. Равнище на скалата Лъжа при момчетата и мо

мичетата в трите възрастови i руни (N=1774)
1
При сравнението на данните за момчетата в 5 . - 8 . и 9 . - 1 2 . клас иа базата иа
слииичсн 1-тсст критерия! н е д о с т и г а статистичсски значима стойност (1—0, 862,
р=0,39).
За пелите на сравнителния анализ в таблица 6.4 са предста

вени данни от изследвания в различни културни условия, разпре
делени по пол и възраст 1 .
Таблица 6.4. Дескриитивии характеристики (средни стойности и
стандартно отклонение) на скалата за лъжа в различни култур
ни условия
Изследване \ (SD) Извадка
Reynolds & Richmond (1978) 3,45 (2,28) 156 момчета. 1.-12. клас. С А Щ
Reynolds & Richmond (1978) 3.66 (2.45) 173 момичета. 1.-12. клас. С А Щ
D a d d s e t al, (1997a) 3,07 (2,60) 513 момчета. 7 - 1 0 г . Австралия
Dadds et al. (1997a) 2,29 (2,34) 217 момчета. 11-14 г., Австралия
D a d d s e t al. (1997a) 3,45 (2.66) 667 момичета, 7 - 1 0 г., Австралия
Dadds el al. (1997a) 2,1 1 (2.17) 389 момичета, 11-14 г., Австралия
Turgeon & Chanrand (2003) 3.77 (2.46) 1081 ученици 4. клас, Канада
Turgeon & Chartrand (2003) 3.33 (2.45) 853 ученици 5. клас, Канада
Turgeon & Chartrand (2003) 3,02 (2,38) 732 ученици, 6 клас. Канада
Turgeon & Chartrand (2003) 3.16 (2,42) 1297 момчета, 4.-6. клас, Канада
Turgeon & Chartrand (2003) 3,67 (2.47) 1369 момичета, 4.-6. клас. Канада
Boehnke el al. (1986)' 3,93 (непос.) = 150 момчета, 2.-6. клас. Германия
B o e h n k e e t al. (1986)' 3,27 (непос.) = 150 момичета, 2.-6. клас. Германия

1
О б щ и я т брой ма лицата в германската извадка е 303 деиа. но разпределението по пол.
както и стандартните отклонения на бала не са публикувани (Boehnke et а!.. 1986).
Първото изследване със скалата за лъжа на RCMAS с относи

телно малка извадка в широк възрастов диапазон показва значимо
понижаване на бала, по и отсъствие на полови различия (Reynolds
& Richmond, 1978; вж. таблица 6.4). Данните от нормативната
извадка па RCMAS също свидетелстват за отрицателна корелация
между Лъжа и възраст па изследваните лица (цит. по Reynolds &
Kamphaus, 1992; в настоящото изследване корелацията между
двете променливи в нормативната извадка е г= -0,30). Канадското
изследване върху голяма по обем френскоезична извадка потвър
ждава понижаването па бала по Лъжа в периода 4.-6. клас, но с
1
Детайлни сравнителни данни за периода 8 - 1 2 г. о т американската н о р м а
тивната извадка на R C M A S и с английски деца са представени в Mertin el al.
(2003).
Скала ui лъжа 181
по-високи резултати при момичетата (Turgeon & Chartrand, 2003).

Данните за германски ученици (2.-6. клас) също свидетелстват за
понижаване с напредване на възрастта, както и за по-висок бал
при момичетата (Boehnke et al., 1986). Според резултатите на
Даде и съавтори отново е налице низходяща възрастова тенден
ция. но различията (в полза на момичетата) са значими само в по-
малката възрастова група (Dadds et al., 1997а, вж. и таблица 6.4).
Резултатите с английски ученици (8-12 г.) свидетелстват за нама
ляване на бала, но различия в полза на момичетата са налице само
преди 12-годишна възраст (Mertin et al., 2001). Различия по пол не
са идентифицирани и в междукултурпото изследване с американ
ски. канадски и японски ученици (Richmond et al., 1984), както и в
клинична извадка от тревожни деца (Fina et al., 2001). От тази
гледна точка изследванията многократно възпроизвеждат нама
ляването на бала по скалата за Л ъ ж а с напредване на възрастта 1 ,
но разликите по пол (в полза на момичетата) невинаги се потвър
ждават. За сравнение: данните за L-скалата (от въпросника на
Лйзенк), която е сходна по съдържание, също свидетелстват за
понижаване на бала в детска и юношеска възраст, но и за стабил
но по-високи резултати при момичетата (вж. Николов, 1992;
Eysenck & Renner, 1987). Па практика графиката на диаграма 6.1 е
сходна с цитираната в работата на М. Николов (1992) с тази раз
лика, че след 8. клас вместо „обръщане" на динамиката - пови
шаване, темпът на понижаване се забавя (по-подчертано при мом
четата).
Сравнителният анализ в таблици 6.3 и 6.4 показва и че данни
те по Л ъ ж а за българските деца като цяло са по-високи, в част
ност в начална училищна възраст. Мсждукултурни различия са
получени и в други изследвания (Turgeon & Chartrand, 2003;
Boehnke et al., 1986; Richmond et al., 1984; Mertin et al., 2001). Лю
бопитно е, че поне две изследвания свидетелстват за по-ниски
равнища па скалата за лъжа при японските деца. В първото,
проведено със скалата за лъжа от по-старата версия па метода - за
проявена детска тревожност (CMAS, Castaneda et al, 1956] - с
1
Иалиис са и данни ча взаимодействие м е ж д у равнището на скалата за лъжа
и нациоиалността: например според едно от по-ранните изследвания при амери
канските ученици балът стабилно се понижава във възрастов план, докато при
канадскиге и японските депа резултатите пс са така съгласувани (Richmond et
а!.. 1984).
най-ниски показатели са японските деца, американските заемат

междинна позиция, а с най-висок бал са френските ученици
(Iwawaki et al., 1967). Във второто (с RCMAS) японските деца
отново са с по-нисък резултат в сравнение с американските и
канадските ученици (със сходно равнище) (Richmond et al., 1984).
Посочените междукултурни различия обаче трудно биха могли да
се коментират, тъй като интерпретацията им зависи от потенци
алните фактори, детерминиращи високия бал по скалата - измам
но отговаряне, по-ниско равнище на себеосъзнаване, по-силен
социален конформизъм и др. (по-долу е представен опит за ин
терпретация на резултатите при българските деца, но тя не може
да се пренесе директно върху останалите данни).
Корелации с други променливи. Както показва диаграма

6.1, равнището на Л ъ ж а съществено се изменя след 2.-4. клас,
което навежда на мисълта за промяна в обуславящите бала фак
тори. Ето защо корелациите с общия бал по RCMAS бяха изчис
лени не само пол, но и в поотделно в трите възрастови групи (вж.
таблица 6.5, N=1774).
Таблица 6.5. Корелации (г па Пирсъп) па скалата за лъжа с об
ший бал за тревожност (RCMAS)
2-12 2.-4. 5.-8. 9.-12.
клас клас клас клас
Общо (N=1774) -0,12* -0,26* -0,06 -0,05
Момчета (N=874) -0,02 -0,19* 0.02 0,08
Момичета (N=900) -0,24* -0.33* -0,16* -0,18*

Забележка: * р<(),() I
Съгласно тези резултати на равнището на цялата извадка е

налице слаба, но значима отрицателна корелация между тревож
ност (общ бал по RCMAS) и скалата за лъжа. Анализът по възрас
тови групи обаче показва, че значима (и по-силна) отрицателна
връзка е налице само в най-малката възрастова група (2.-4. клас),
след което корелациите стават незначими. При момчетата данни
те са аналогични, но с по-слаба отрицателна връзка във 2.-4.
клас; при момичетата корелацията е по-силна и макар че намаля
ва с напредване на възрастта, остава статистически значима.
Скала tu лъжа 183
За сравнение: в първото изследване (Reynolds & Richmond.

1978; 329 ученици от 1.-12. клас) корелацията между лъжа и тре
вожност е г=0.15, а нри германски ученици (Boehnke el а!., 1986;
303 деца от 2.-6. клас) —r=Ü, 181. Малко от по-късните изследва
ния обаче успяват да възпроизведат положителна връзка. В про
учването на У. Хагборг Лъжа се свързва с по-ниско равнище на
тревожност само при момчетата (Hagborg, 1991, цит. но Dads et
al., 1997). В клинична извадка от деца (8.-16. г.) Лъжа корелира
отрицателно с RCMAS (г= -0,21), макар че връзката с депресия е
по-силна (г= -0,43) (Joiner el al., 1996а). В изследването на Даде и
съавтори корелацията в по-малката възрастова група (7-10 г.) при
момчетата е 0,02 (N=513), а при момичетата: -0,08 (N=667). При
по-големите ученици (1 1-14 г.) стойностите за момчетата и мо
мичетата са съответно - Д 0 8 (N=217) и -0.04 (N=389) (Daddds el
al., 1997). Тези данни илюстрират несъгласувания характер на
резултатите, обуславящ необходимостта от допълнителни из
следвания. В настоящата работа също са налице слаби отрица
телни връзки между Лъжа и Тревожност, но корелациите са по-
силни при момичетата и при по-малките ученици (при момчетата
след начална училищна възраст те се оказват незначими).
В таблица 6.6 са представени корелациите на Лъжа със
скалите на Спилбъргър за тревожност-черта (STAI) и па Бек за
депресия (BDI) (N=478 ученици от 9.-12. клас; за извадката вж.
четвърта глава, § 4.2). За целите па сравнителния анализ в табли
цата са включени и връзките с общия бал по RCMAS, изчислени
върху същата извадка.
Таблица 6.6. Корелации (г на Пирсъи) на скалата за лъжа с об
щия бал ио RCMAS и със скалите на Сиилбъргьр за тревож
ност-черта (STAI) и на Бек за депресия (BDI)
RCMAS STAI BDI
Общо (N=478) -0.12* -0,18* -0,12*
Момчета (N=198) -0,02 -0,09 -0,04
Момичета (N=275) -0,19* -0,25* -0,18*
Забележка: В пет о т протоколите полът пе е означен.
1
След изолиране па ефекта па възрастта, връзката се оказва незначима
(г=0,()1) (ßoehnke et al.. 1986).
Тези данни показват отсъствието на значими различия на връз

ките на лъжа с тревожност (RCMAS и STAI), от една страна, и с
депресия (BDI), от друга. Тук отново корелациите при момчетата са
незпачими, а при момичетата са значими и по-силни.
Ьяха изчислени и корелациите на Л ъ ж а с: (1) общия бал и
скалите от въпросника на Олендик за страховете в детска възраст,
(2) въпросника за изпитна тревожност и възприемана компетент
ност в учебната дейност и (3) с многомерната скала за тревожност
в юношеска възраст, чиито резултати са използвани за оценка па
валидността на RCMAS (вж. четвърта г лава).
1. Корелации на Л ъ ж а с въпросника на Олендик за страхове
те в детска възраст (FSSC-R; N=684, момчета - 325, момичета -
358, от 4.-10. клас, по-голямата част от които от 5.-7. клас). Пос
ледователно са представени стойностите на г на Пирсън за цялата
извадка, а в скоби - за момчетата и момичетата. Корелации са: с
общия бал за страхове: г= - 0 , 0 5 (момчета: 0,01/момичета: -0,14); с
Опасност и смърт. 0,10 (0,10/0,08); с Грешки и критика: - 0 , 0 6 ( -
0,01/-0,10); с Неизвестното: 0,04 (0,04/0,01); с Малки животни:
0,06 (0,04/0,04).
2. Корелациите па Л ъ ж а с скалите от въпросника за изпитна
тревожност и възприемана компетентност в учебната дейност
(N=249 ученици от 4. клас, 120 момчета и 129 момичета) са: с
Тревожност при изпитване: г= - 0 , 2 8 (момчета: -0,20/момичета: -
0,39); с Отдалечени" безпокойства: - 0 , 1 6 (-0,10/-(),26); с Неуве
реност: - 0 , 3 3 (-0,32/-0,34); с Възприемана компетентност в
учебната дейност: 0,24 (0,22/0,28).
3. Корелациите на Л ъ ж а с скали от Многомерната скача за
тревожност в юношеска възраст (N=134 ученици от 7.-8. клас)
са: с Генерализирана тревожност: г= -0,01; със Cotfuaiua тре
вожност: 0,13; с Тревожност от раздяча: 0,30; с Физически
страхове: -0,05; с Обсесии и компулсии: 0,08.
В обобщен вид данните отново свидетелстват за по-силни от
рицателни връзки между Л ъ ж а и видовете тревожност в по-
малката възрастова група (4. клас - с изпитна тревожност), докато
при по-големите деца коефициентите при страхове и видове тре
вожност са ниски или незпачими отново с тенденция за по-високи
стойности при момичетата. Д о известна степен изключение прави
по-силната положителна корелация на Л ъ ж а с Тревожност о т
раздяча (0,30), но данните са получени от малка по обем извадка.
Осоля за лъжа 185
Равнище па Тревожност н Л ъ ж а (RCMAS) в условията па

явно и апопимпо изследване. Възможности за сравнително из
следване от посочения тип са налице при учениците от началния
курс, които са отговаряли в обща сесия иа RCMAS и на Въпрос
ника за изпитни шрсВОЛСИОСtu u възприемани компетентност, с
инструкция при част от извадката за попълване на името върху
листа. Общият брой на децата с ,,явно попълване" е 269, а на ос
таналите, с анонимно - 196'. 11реди анализа па резултатите трябва
да се посочи, че при явното попълване в листа за отговори при
съства съответната графа за името па детето, по пе се набляга
специално върху „публичния" характер па изследването. От тази
гледна точка в сравнение със ситуацията, в която изследваното
лица се инструктира да се представя в благоприятна светлина или
специално се описват последиците от теста, в този случай е нали
це значително ио-слаба заплаха за публичния образ. Въпреки това
се предполага, че в сравнение с анонимното, явното попълване в
по-голяма степен провокира измамно отговаряне с цел позитивно
себепредставяне.
Средните стойности па скалите по Тревожност (общ бал по
RCMAS) и Л ъ ж и са съответно:
(а) Тревожност - анонимно: Х=9,91 (SD=5,74); явно: Х=9,56
(SD=6,10).
(б) Л ъ ж и - анонимно: Х=5,38 (SD=2,57); явно: Х=5,13
(SD=2,61).
Сравнението па средните стойности чрез (-критерий за неза
висими извадки показва отсъствие па значими различия. От тази
гледна точка в данните не се проявява очакваното по-високо рав
нище па Л ъ ж и и по-ниско —на Тревожност в условията па явно
попълване па скалата (в първия случай отсъства дори и тенденция
в прогнозираната посока).
В каква степен получените резултати —по пол, възраст, връз

ки с други променливи и условия па провеждане па изследването
—подкрепят интерпретацията иа резултатите по Лъжи като обус-
' Тъй като чзст о т д е ц з т з от втората група (с анонимно попълване) са от 2. и

3. клас, данните бяха сравнение и само м е ж д у учениците от 4. клас, попълвали
скалата нри двете различни условия. Резултатите не се различават от данните oi
цялата извадка.
ловени от измамно отговаряне, недостатъчно себеосъзнаване или

социален конформизъм?
1. Отсъствието на значими различия но гюл може да се тълку
ва в полза на недостатъчното равнище на себеосъзнаване (в този
случай не се прогнозират различия между момчетата и момичета
та) и същевременно като основание за елиминиране на социалния
конформизъм (действието на подобен фактор по-скоро би довело
до по-висок резултат при момичетата, за които е наистина е по-
вероятно да са по-внимателни към другите, учтиви, да се държат
възпитано, да не говорят неприлични неща и др.); вж. таблица 6.1.
По отношение на измамното отговаряне (позитивно себепредста-
вяне) изводът до известна степен е нееднозначен: от една страна,
изходното предположение е за наличие на по-висок бал при мо
мичетата, които би трябвало да са под по-силен натиск да следват
доминиращия половоролеви стереотип за жените (вж. айтемите в
таблица 6.1). От друга страна, не се очакват подчертани разлики с
момчетата, защото евентуалното измамно отговаряне ще се проя
вява в същата посока. Съответно получената разлика в полза на
момичетата (таблица 6.3), макар и статистически незначима, от
части отговаря на допусканата роля на този фактор.
2. Силно изразената низходяща възрастова динамика също
подкрепя ролята на недостатъчното равнище на себеосъзнаване (с
възрастта децата стават но-рефлексивни, „по-проницателни" по
отношение на своите действия и преживявания) и същевременно
елиминира измамното отговаряне (в този случай се очаква отсъс
твие па промяна или увеличаване па бала). По отношение на со
циалния конформизъм изводът отново не е безусловен: понижа
ването на бала е в полза па влиянието на подобен фактор (с оглед
па възрастовите особености и навлизането в юношеството), но
изразената промяна в темпа на понижаване (диаграма 6.1) пораж
да съмнение в коректността па приписването па резултата на по
добен фактор.
3. Отрицателните корелации между Лъжа и Тревожност (общ
бал по RCMAS - таблица 6.5) по принцип биха могли да се тълкуват
като индикатор на измамно отговаряне, по връзките са относително
слаби. Например ггргг изследване с личностния въпросник на Айзенк
наличието па силна мотивация за ггредставягге в благоприятна свет
лина (измамно попълване) предполага отрицателна корелация меж-
Скала ui .1ъжа I
ду скалите за лъжа и мевротизъм в диапазона между -0,50 и -0,60,

докато при ниска мотивация стойностите се доближават до нула
(пит. по Francis et al., 1988). В настоящото изследване само корела
цията при момичетата е с относително по-висока стойност, а коефи
циентите при момчетата в 5.-8. и 9.—12. клас са незначими. Освен
това в данните не се забелязва очакваната по-силна корелация на
лъжа с депресия в сравнение с тревожност (според някои резултати
проявите на депресия се оценяват в по-голяма степен като социално
нежелателни; Joiner et al, 1996а). Слабите отрицателни връзки обаче
могат да се тълкуват и в полза на недостатъчното себеосъзнаване,
тъй като приписването на позитивните характеристики (таблица 6.1)
в този случай е по-вероятно да се съчетава и с тенденция да се отго
варя и по недостатъчно „проницателен" начин за тревожните пре
живявания. Същевременно отсъствието на положителни връзки
между Лъжа и Тревожност е основание да се отхвърли потенциал
ният ефект на социалния конформизъм върху бала по скалата за
лъжа (между следването на правилата и тревожностга трябва да се
прояви положителна връзка, тъй като тревожните деца по правило
са по-послушни).
4. Отсъствието на разлики в условията на явно и анонимно
попълване на скалата (макар и при слаб социален натиск, без да
се акцентира на публичния характер па изследването) е аргумент
против ролята на измамното отговаряне (подобен стил па отго
варяне силно се влияе от условията на изследване и би трябвало
да доведе до по-висок бал по Л ъ ж а и по-нисък - по Тревож
ност). От друга страна, публичният характер на изследването не
се очаква да повлияе върху себезаблуждаването (в случая - не
достатъчното равнище на себеосъзнаване) (Paulhus, 1984), което
подкрепя потенциалната роля на тази променлива. По отношение
па социалния конформизъм прогнозата остава неясна, макар че е
по-вероятно той да се съчетава с отговаряне според „правилния",
социално одобряван начин., т.е. публичното изпълнение да се
съчетае с по-високо равнище по скалата за лъжа.
В таблица 6.7 са обобщени аргументите „за" и „против дейст
вието на трите основни фактора, потенциално влияещи върху резул
татите по Лъжа, според различните изследвани променливи: „+"
означава предполагаем ефект, е аргумент против ролята нададе-
пия фактор, „(?)", съчетано с „+" или - иееднозначен отговор,

„под условие" - в полза па една от двете алтернативи.
Таблица 6.7. Обобщаване на аргументите в полза па даден вид
интерпретация на скалата за лъжа от RCMAS, според връзките
с изследваните променливи
Резултати по Резултати по Корелации с Условия на
пол възраст тревожност попълване
Дисимулативно отгова
ряне (позигивносебеп- + (?) - - ( ? ) -
редставяне)
Недостатъчно равнище
на себеосъзнаване и + + + (?) + (?)
себеразбиране
Социален конформизъм
(следване на нормите и - + (?) - -(?)
правилата)
Забележки:
(а) „ + " предполагаемо действие па фактора.
(б) „ - " предполагаемо отсъствие па ефект.
(в) „ (?) " пеодиозначно действие, под условие - в полза на една от двете алтернативи
Съгласно тези данни мнозинството от резултатите подкрепят

потенциалната роля на не()остатьчи()г?н) равнище на себеосъзнаване
u разбиране като основен фактор, детерминиращ високия бал по
Лъжа: понижаването на резултата във възрастов план отразява ес
тествените процеси на развитие на способността за по-точно отразя
ване и осъзнаване на собственото поведение и разграничаването му
от „идеализираната" представа за себе си. Обобщението за основна
та роля на равнището на себеосъзнаване обаче се изправя нред
проблема за рязкото понижаване на равнището на Лъжа след 2.-4.
клас, както и по-силната корелация между Лъжа и скалите за тре
вожност в тази възрастова група в сравнение с 5.-8. и 9.-12. клас.
Разликата в резултатите дава основание да се допусне различна де-
терминация на бала в начална училищна и по-късната юношеска
възраст. Ето защо беше анализирано честотното разпределение на
суровия бал поотделно в трите възрастови групи (вж. диаграма 6.2).
Ска. ia id лъжа 189
2 - 4 клас
O
IO
.DO 2.ПО 4.(4) Л.ОО

I ПО l.OO ^ .OO 7.00
5.-8 клас
Л
О
1
1.00 *.00 7.00
9 -I 2 клас
Ioo ~"
KO
Диа! рама 6.2. Честотно разпределение на бала но скалата Лъжа

к трите възрастови груни
Данните потвърждават принципната разлика на разпределението

- и в трите възрастови групи е налице подчертана асиметрия, но във
2.-4. клас тя е отрицателна (с натрупване към високите стойности),
а в 5.-8. и 9.-12. клас - положителна (с натрупване към ниските
стойности). При оценката на подобен резултат трябва да се има
предвид, че по принцип скалите за лъжа се формират от айтеми,
чиито отговори в съответната посока са малко вероятни (Birenbaum
& Montag, 1989), т.е. мнозинството от изследваните лица отговарят
отрицателно и разпределението на отделните признаци, както и па
общия бал е с подчертана положителна асиметрия. От този тип нап
ример е разпределението на скалата Лъжа от себеописателната част
на ,1 юведенческата система за оценка на децата" за възрастта 12-18
г. (Reynolds & Kamphaus, 1992), скалата за отричане па тревожни
симптоми (Калчев, 2005а), както и на Лъжа от настоящото изслед
ване в 5.-8. и 9.-12. клас (но не и във 2.^4. клас).
За сравнение на резултатите в трите възрастови групи анализът
беше извършен и на равнище айтеми. Диаграма 6.3 представя про-
ценп.т на лицата с положителен отговор на айтемите от скалата за
Лъжа.
Диаграма 6.3. Процент на положителните отговори на айтемите

от скалата Лъжа от RCMAS в трите възрастови i руни в норма
тивната извадка (N=1774)
Ска. к! ui лъжа 191
Данните показват, че в разрез е очакванията за подобен тип

екали. във 2.-4. клас пет от айтемите са с отрицателна асиметрия,
три са симетрични и само един ( № 28) - с положителна асимет
рия. В следващите две възрастови групи по-голямата част от
признациге са с положителна асиметрия, т.е. мнозинството от ли
цата отговарят на тях отрицателно (в 9.-12. клас само № 20 остава
със значима отрицателна асиметрия, но близко д о критичната
стойност). Като цяло данните и на равнище айтеми ясно разгра
ничават най-малката възрастова група (2.-4. клас) от останалите
(изключение прави само айтем № 28 - „Никога не се ядосвам")1,
което отново навежда на мисълта за различен тип детерминация
на бала по Лъжа. Налице са достатъчно основания в най-малката
възрастова група основна роля да се припише на недостатъчно
то равнище на себеосъзнаване - отговаряне по посока на „опти
мистична", „идеализирана", „наивна" представа за собствените
действия. Малките деца очевидно са склонни да приемат, че от
тях се очаква да мислят и да се държат по подходящ начин, като
не се признават типичните слабости (Reynolds & Kamphaus,
1992). Тълкуването на бала по Лъжа в следващите две възрас то
ви групи (в 5.-8. и 9.-12. клас) обаче е по-трудно. Отсъствието на
полови различия и на ясна възрастова динамика, както и слаби-
те/незначими корелации с външни променливи затрудняват тъл
куването на резултатите. Проблемът се усложнява допълнително
при оценка па индивидуално равнище, т.е. за вземане на решение
за елиминиране на протокола като невалиден или корекция на
бала за тревожност. По-подробно този въпрос ще бъде обсъден в
следващата глава (§ 7.2) заедно с някои допълнителни възмож
ности за оценка на „изтласкващия емоционален стил" (на основа
та на съотношението на индивидуалните резултати по Лъжи и
Тревожност), както и връзката с оценките на учителя за тревож
ност (I)ads et., 1997; Furnham & Traynar, 1999).
1
Ii тази връзка би могло ла с е лоиуспе, че: (а) проблем съзлава лвойното
отрицание, което воли л о потенциално обьркапе прп отговора, по л а п п т с за
лругите лва айтема с лвойпо отрицание ( № 32 „Никога не говоря неприлични
пеша" и № 36, „Никога не лъжа") разкриват ясна възрастова лиференциация; (б)
формулировката па № 28, в по-малка стенен провокира „оптимистична , „идеа
лизирана", „нелостатъчно проницателна" самооцепка па собствените действия
при по-малките деца ( 2 . - 4 . клас).
Същевременно е очевидно, че възможната интерпретация на ба

ла по Лъжа в начална училищна възраст (като детерминиран от
недостатъчно равнище на себеосъзнаване) не снема проблема за
оценката на бала по Тревожност. Логично е да се допусне, че не
достатъчно „проницателното" - прекалено оптимистичното, „идеа
лизирано" отговаряне в съответствие със собственото социално одо
брявано поведение (по Лъжа) - ще се прояви и в отричане на тре
вожни преживявания, т.е. ще доведе до понижаване на резултата по
Тревожност (макар че на групово равнище отрицателната корела
ция между Лъжа и Тревожност е относително слаба). В частност,
това би могло да е и едно от възможните обяснения за относително
по-високо равнище на Лъжа, но ниско по Тревожност при българ
ските деца от начална училищна възраст (срв. данните от пета и
щеста глава, таблици 5.1, 5.2, 6.3 и 6.4).
От статистическа гледна точка проблемите с интерпретацията
па Л ъ ж а във 2.-4. клас произтичат от подчертаната отрицателна
асиметрия на разпределението па Л ъ ж а (диаграма 6.2): дефини
рането на „критична точка" за оценка на индивидуалния протокол
като невалиден би довело до отпадане на голям брой лица. Ха
рактерно е, че подобен проблем е възникнал и пред авторите на
„Поведенческата система за оценка на децата" (BASC, Reynolds
& Kamphaus, 1992), в чиято самоописателна част някои от айте-
мите за Л ъ ж а са сходни с тези от RCMAS (факт, който не е слу
чаен, ако се има предвид, че С. Рейнолдс е основен автор и на
двата инструмента). Разпределението по „Лъжа" (от BASC) в по-
малката възрастова група (8-1 1 г.) е близко до симетричното,
докато в следващата (12-18 г.) е с подчертана положителна аси
метрия. Ето защо от „техническа" гледна точка дефиниране на
„критична точка" за елиминиране на невалидните протоколи би
довело до отпадане па голям брой деца. Затова авторите приемат,
че по-малките деца по принцип са склонни да се оценяват по оп
тимистичен, идеализиран начин и на това основание се отказват
от използването на индекса за лъжа в по-малката възрастова гру
па (8-1 1 г.) (Reynolds & Kamphaus, 1992).
Допълнително бяха анализирани и корелациите на Лъжа със
скалите на RCMAS. 13 обобщен вид резултатите като цяло въз
произвеждат зависимостите на равнище общ бал (вж. таблица
6.5). По-същественото различие се отнася до връзките с Нерв
ност, като стойностите на г в трите възрастови групи са: (а) 2.-4.
Ска. la in лъжи
клас: момчета: —0,35/момичета; —0,42; (б) 5.-8 клас: —0,15/—0 37

( в ) 9.-12. клас. —0,21/—0,34. (всички коефициенти са значими при
р<0,01). От тази гледна точка Нервиост корслира по-силно отри
цателно с Л ъ ж а в сравнение с останалите компоненти. При оцен
ката на този резултат трябва да се припомни, че Нервност е най-
слабо натовареният компонент по латентния фактор Тревожност
(втора глава, § 2.2., диаграма 2.2.).
И накрая ще бъде обсъден накратко проблемът за структурата на
скалата за лъжа, чийто статистически анализ дава основания за разг
раничаване на два компонента. Сравнението иа съдържанието на
айтемите (вж. таблица 6.1) позволява поне три вида интерпретация:
1. Би могло да се допусне, че вторият фактор е изкуствен, поро
ден от двойното отрицание във формулировката на айтемите, потен
циално водеща до объркване на отговорите. 1юдобна възможност се
отбелязва в американската (Reynolds & Paget, 1981), английската
(Merlin et al., 2001) и канадската (френскоезична) версия (в канадс
кото изследване предварително пред класа се обяснява отговарянето
при айтемите с двойно отрицание, по въпреки това факторният ана
лиз извлича втория фактор за лъжа [Turgeon & Cahrtrand, 2003]). В
българския вариант вторият факгор се формира освен от трите нега
тивно формулирани айтема (вж. таблица 6.1) и от № 24 „Винаги
казвам истината", но подобен резултат може да е обусловен от спе
цифичната формулировка на признака в българската извадка (като
„огледален" па № 36, „Никога не лъжа"). Следователно предполо
жението за изкуствения характер па втория фактор в българската
извадка също е допустимо.
2. Двата фактора за лъжа биха могли да се разграничат от
гледна точка па приписване па позитивни (одобрявани) срещу
отричане на негативни (неодобрявани) характеристики. Тезата за
различаване на посочените два компонента на социално желател
ното отговаряне обаче, макар и първоначално популярна, не на
мира подкрепа в по-късните изследвания (вж. Paulhus, 1984;
Davies et al., 1998).
3. Двете скали биха могли да се тълкуват но аналогия с опитите
за разграничаване на два компонента в структурата на скалата за
лъжа от личностния въпросник на Айзенк, означавани като компо
ненти Л и Б (цит. no Katz & Francis, 1991). Разликата между тях се
основава на различния тип корелации с личностните дименсии „екс-
фаверсия" и „нсихотизъм". Първият компонент (А) корслира отри-
цателно и с двете личностни променливи, а при втория (Б) връзките

са незначими. В съответствие с теорията па Айзепк хората с ниско
равнище но екстраверсия и нсихотизъм са но-склонни да следват
социалните норми и да се придържат към правилата. Затова високи
ят бал но компонент А потенциално оценява реалното поведение
(социалния конформизъм) на тези лица. Съдържанието на компо
нент Б показва, че тон оценява желано, но малко вероятно поведе
ние, т.е. може да служи като по-чист индекс за лъжа (измамно пред
ставяне в благоприятна светлина) (цит. по Katz & Francis, 1991).
Въпреки наличието на данни в подкрепа на „двойствения" характер
па скалата за лъжа от въпросника на Айзепк, резултатите вероятно
са повлияни и от между културните условия. Например данните на
Я. Катц и J1. Френсис за израелски учители не се съгласуват с пред
варителните очаквания (Katz & Francis, 1991).
Накратко, възниква въпросът далп двата компонента - Лъжа
I и Лъжа 2 - от настоящото изследване могат да се интерпрети
рат в посочения контекст (компоненти А и Б). Например анализът
на съдържанието па айтемпте (таблица 6.1) създава впечатление
то, че в Лъжа I по-скоро са представени признаците за социално
конформно поведение, докато в Л ъ ж а 2 - за представяне в бла
гоприятна светлина. Подобно предположение емпирично би мог
ло да се потвърди чрез връзките с външни променливи (пол, въз
раст, тревожност и др.). Диаграма 6.4 показва равнището на двете
скали по пол и възраст.
Тези данни, както и при общата скала Лъжа свидетелстват:
(а) за отсъствие на различия по пол (с изключение па 2.-4. клас, с
по-високо равнище на Лъжа 2 при момичетата; р<0,05); и (б) за
сходни промени във възрастов план (срв. с диаграма 6.1). Корела
циите с общия бал но RCMAS свидетелстват за близки стойности
на двете скали за лъжа и с тези при общата скала (таблица 6.5)
(разлика е налице само 9 . - 1 2 . клас при момичетата, при които
корелациите с Лъжа I и Л ъ ж а 2 с тревожност са съответно г= -
0,06 (незн.) и - 0 , 2 7 (р<0,01). Връзките със скалата на Спилбъргър
за тревожност-черта и на Бек за депресия възпроизвеждат по-
рано получените стойности за общата скала (таблица 6.6). Нак
ратко, на този етап отсъстват достатъчно основания за съдържа
телно разграничаване па Л ъ ж а I и Л ъ ж а 2. От практическа глед
на точка разделянето на Л ъ ж а на два компонента допълнително
затруднява нейното използване. Разбира се, от изследователска
Ска. ia id лъжа 195
гледна точка структурата на Л ъ ж а би могла да представлява ин

терес за бъдещо проучване.
Диаграма 6.4. Раипнтс иа Лълса / н Л ъ ж и 2 при момчета iа и

момичетата в трите възрастови групи (N=1774)
7.
Провеждане на изследването и
интерпретация на резултатите
7.1. ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО И

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИЯ БАЛ
Форми па изследваис п възрастов диапазон. Методът е

предназначен както за индивидуално, така и за групово изследва
не. Когато се използва за скринингови цели (вж. по-долу), с оглед
възможността за обхващане па по-голям брой деца се препоръчва
груповата форма. Нри този вариант скалата се попълва от целия
клас (група). В български условия тестът е стандартизиран за 2 . -
12. клас (8-18 г.), а в оригиналната си версия - в диапазона 6 - 1 9
г. (Reynolds & Paget, 1981), като са налице данни и за подготви
телната група за постъпване в училище (Reynolds et al., 1980). От
тази гледна точка е възможна апробация па метода и в I. клас.
Постигане иа доброжелателна атмосфера и отношения на

доверие. Решаването на тази задача (при условията на групово
или индивидуално провеждане) зависи от възрастга на детето,
причините за консултиране и др., но най-общо е необходимо под
ходящо да се представи информация за характера па изследването
(без специализирана информация за оценявания копструкт „тре
вожност"), като се наблегне и върху откровеността при отговори
те на въпросите.
Ниструкция. Разработването на метода е осъществено в „из

следователски" условия: групово и анонимно (с изключение на
част от извадката от 4. клас) попълване на скалата в класната
стая. Стандартната инструкция, използвана при конструирането
па метода, не се позовава на термини от типа „тревожност", „без-
Провеждане па и icvieOiiancmo и интсрпрспитин па данните 197
покойства" и „страхове". Върху листа за отговори скалата е пред

ставена с неутралното название „Какво мисля и чувствам?" (Rey
nolds & Richmond, 1978).
Методът е от самоописателен тип, т.е. представената в нача
лото инструкция по принцип е достатъчна и е предназначена за
„самообслужване", без допълнителни уточнения от страна на
провеждащия изследването. При групово проучване в по-малките
възрастови групи (2.-3. клас) или при индивидуална оценка на
дете с проблеми в обучението (в частност със слаби умения за
четене) е допустимо прочитането на въпросите от консултанта.
При стандартизацията на метода обаче този подход не е използ
ван, дори при най-малките деца. При групово изследване той мо
же да се препоръча само, ако са осигурени възможности за само
стоятелна работа на децата (в условията на групово провеждане и
четене на въпросите се работи с еднакъв темп, което повишава
риска от взаимно влияние на отговорите). Според възрастта и
поведението на изследваното лице (лица) общата инструкция би
могла да се допълни, като се посочи например, че ако някой от
въпросите е неясен, може да се поиска разяснение.
Един от потенциалните проблеми при провеждане на изслед
ването е дали предварително да се дават пояснения за начина на
отговаряне на въпросите с двойно отрицание (от скалата за лъжа).
Проблем с „двойното отрицание" се отбелязва както в американ
ското (Reynolds & Paget, 1981), така и в канадското изследване
(Turgeon & Chartrand, 2003), като във втория случай (4.-6. клас)
предварително се разяснява отговарянето на този тип въпроси1.
Обяснението на двойното отрицание е потенциално полезно, осо
бено в най-малката възрастова група (начална училищна възраст),
в която рискът от объркване е по-голям. От друга страна, промя
ната в условията, при които са изведени нормативните стойности
за Лъжа (без предварителни обяснения), не е коректно. Освен
това възрастовите промени по Л ъ ж а 2 (в която са включени три
те айтема с двойно отрицание) са почти идентични с динамиката
на Лъжа I (вж. шеста глава, диаграма 6.4), т.е. формулировката
на тези признаци, изглежда, не е повлияла съществено върху от
говорите. Затова, с оглед на характера на изследването и възраст-
1
Въпреки това, и в данните от канадската извадка се появява „проблемни
ят" втори фактор ча лъжа, формиран от айтемите с двойно отрицание (Turgeon &
Chartrand, 2003).
та ма децата, комсултамтът е в правото си прецени дали да даде

предварителни разяснения за отговарянето на този тип въпроси
особено при малките възрастови групи и при консултиране на
дете с проблеми в обучението. Консултантът трябва даде изчер
пателни разяснения на всички въпроси л а децата как да отгова
рят при „двойното отрицание".
Нагласи па изследваното лице. В условията на индивидуал

но оценяване, снемащо анонимността, насоченото за консултира
не от друг възрастен - родител или учител - дете често е с нега
тивни нагласи и не желае да сътрудничи. В този случай постига
нето на разбирателство има критично значение за валидността на
получаваните данни. По-подробно читателят би могъл да се за
познае с решаването п4,този проблем в специализираната литера
тура (напр. Sattler, 2002), но най-общо акцентът трябва да се по
стави върху ценността па получаваната информация (консултан
тът посочва колко заинтересован е да научи какво самото изслед
вано лице мисли за себе си), откровеността (като се отбележи
колко високо се оценява искреността па другия) и конфиденциал-
ността на данните (като се подчертае доверителният характер на
изследването).
Преобладаващият брой въпроси от скалата са „натоварени" с
отрицателно значение (описват преживявания и форми на пове
дение, които повечето хора не биха определили като лично или
социално желателни). От тази гледна точка не е трудно да се си
мулира позитивен тип отговаряне в съответствие със социално
одобряваното поведение. Както беше посочено, за преодоляване
то на този проблем е необходимо изследваното лице да бъде мо
тивирано да участва в оценяването в атмосфера на доброжелател
ност и доверие. Подобен резултат не винаги е лесно да се постиг-
не и затова за оценка на резултатите потенциално полезна е
скалата за Л ъ ж а въпреки сложния, нееднозначен характер па
интерпретацията й и слабите/незначими връзки с оценявания
конструкт Тревожност (вж. по-долу, § 7.2, а също и шеста глава).
Попълваме на скалата. Изследването трябва да се провежда

в контролирани условия: класна стая, консултантски кабинет,
клиника и др. Не се препоръчва предоставянето на метода за по
пълване в домашни условия. Отговорите на въпросите отнемат
IIportCJiCikine iki и K.ieödanenio и иптерпрспкщпя на Оатттс 199
средно 10-15 минути, но времето варира според възрастта, моти

вацията за участие, а вероятно и според личностните особености
на изследваното лице. Инструкцията не съдържа ограничение за
времето на попълване и не поощрява по-бързото приключване на
раоотата. Връзката между времето за попълване и равнището на
тревожност не е контролирана в рамките на стандартизацията на
метода, т.е. отсъстват данни дали тревожните лица отговарят по-
бързо или по-бавно па въпросите.
Практиката при разработването на метода показва, че в из
следвания възрастов диапазон въпроси за съдържанието и июора
на една от двете алтернативи за отговор „Да" или „Не" се задават
рядко. Лко изследваното лице не разбира съдържанието на някой
термин или въпрос, консултантът трябва да се опита да обясни сми
съла по максимално iieympaieu начин. Като цяло обаче препоръката
е да поощряват собствените съждения (папр. „Отговорете на въпро
са така, както вие го разбирате", „Дайте отговора, който е най-
близък до вашата гледна точка").
Първична проверка иа протоколите. След попълването на

скалата трябва да се направи преглед па първичпия протокол за
наличие на пропуснати айтеми или „двоен" отговор (ограждане и
на двете алтернативи). Консултантът трябва да помоли изследва
ното лице да отговори па пропуснатите въпроси или, при двоен
отговор, да избере един от вариантите. Пропуските могат да се
дължат на слаба мотивация, нежелание за сътрудничество, раз
сейване по време па изследването, неразбирането на въпроса, по
и па съдържанието на въпроса. Прекалено големият брои двойни
отговори (едновременното ограждане па „Да" и „Пе") е потенци
ален индикатор па колебание, неувереност (тревожност). Затова
още на този етап заедно с молбата за попълване или уточняване
на отговора трябва да се отбележат пропуснатите айтеми и двой
ните отговори. Техният анализ може да бъде полезен при интер
претацията па резултатите по-късно.
Прегледът на първичния протокол предполага и идентифици
ране на някои специфични „конфигурации па отговаряне. На
пример изследваното лице дава един и същ отговор на цялата
страница или отговаря па „серии", като изписва определен контур
върху листа. Подобни „конфигурации" пораждат съмнение дали
въпросите се четат или ,,се драска" върху листа, което потенци

ално води до анулиране на данните.
Изисквана квалификация. За целите на масовото скринин-

гово проучване груповото провеждане на изследването може да
се извършва от лица с минимална базисна психологическа подго
товка. В рамките на консултирането индивидуалното провежда
не, изискващо умения за мотивиране на изследваното лице, сне
мане па съпротивите и постигане на атмосфера на съгласие,
предполага специализирана психологическа подготовка, както и
практически умения за работа с деца и юноши.
Интерпретацията и съобщаването па резултатите задьл-
жително трябва да се извършват от лица с базисна и специализи
рана психологическа подготовка по психология на развитието,
психометрия и психодиагностика.
Коифиденциалиост на материалите. Всички тестови мате

риали, включително празните и вече попълнени бланки, са кон
фиденциални и достъп до тях могат да имат само лица с необхо
димата професионална подготовка, отговорни за интерпретацията
на резултатите.
Изчисляване на суровия бал. Изчисляването на суровия бал

се извършва чрез сумиране на точките по айтемите, формиращи
отделните скали. За всеки отговор „Да" се приписва 1 точка, а на
отговор „Ие" - 0 точки. Скалата не съдържа „обърнати" айтеми,
изискващи прекодирапе па отговорите.
При групово (масово) изследване процесът на пресмятане на су
ровия бал значително се облекчава, ако изчисленията се извършват с
помощта на компютърна програма (алгоритъм). Разработеният от
автора за тази цел алгоритъм не е самостоятелен софтуерен продукт,
а се реализира в рамките на SPSS-среда (за използването на алгори
тъма потребителят трябва да притежава посочения пакет за статис
тически анализ на данни). Индивидуалните данни се въвеждат в
компютър, след което в съответствие с използваните норми програ
мата пресмята общия показател за тревожност в суров бал и в Т-
оцепки (Х=50; SD=I0), а за отделните скали - в суров бал и стандар
тни оценки с X=l(); SD=3). Потребителят на метода сам би могъл да
си разработи подобен алгоритъм на базата на дадените в настоящото
Провеждане иа u ic.icöednenio и чптерпрепищнн на данните 201
ръководство нормативни стойности (включително не само по пол,
но и по възраст), като за пелта са достатъчни базисни познания по
статистически анализ па данни и работа с SPSS.
Изчисляването па суровия бал може да се извърши и ръчно

въ} основа па ключа по отделните скали, по този вариант изисква
значително повече усилия и разход на време.
Преобразуване на суровия бал в стапдартнп оценки и куму

лативни п р о ц е н т Според заложения компютърен алгоритъм
стандартните оценки се изчисляват па базата на общите норми и
нормите по пол. При ръчна обработка на данните стандартните
оценки се получават с помощта на дадените в Приложение Ii табли
ци Ь.1-Б.4, според вида на използваните норми. И при компютърна
та, и при ръчната обработка на данните съответстващите па суровия
бал и на Т-оцепките кумулативни проценти се получават с помощта
на таблици Б. 1-Б.4 в Приложение Б. Както беше посочено, всички
скали за тревожност с изключение на Нервност са с положителна
асиметрия (с натрупване към ниските стойности) и затова стандарт
ните оценки не съответстват на очакваните при нормално разпреде
ление кумулативни проценти. О т тази гледна точка се препоръчва
двата показателя да се анализират съвместно.
Пренасяне иа стандартните оценки върху профилната

бланка. Получените стандартни оценки се нанасят върху про
филната бланка (вж. Приложение Л). Препоръчва се заедно със
стандартните оценки върху профилната бланка да се отбелязва и
доверителният интервал около индивидуалния резултат. Кон
стантата, въз основа на която се изчислява доверителният интер
вал (чрез прибавяне и изваждане от индивидуалната стандартна
оценка), е представена в последния ред на таблици Б.1-Б.4 (при
ложение Б; вж. и пета глава, таблица 5.3). Стойностите са изчис
лени при вероятност за грешка р=0,05, т.е. вероятността истин
ският резултат па изследваното лице да се намира в интервала,
получен след прибавяне и изваждане на константата, е 95%.
Използване иа различни норми при оценката иа резулта

тите. Приложение Б (таблици Б.1-Б.4) съдържа необходимите
данни за изчисляване па нормите върху цялата извадка и по пол.
Сравнението но пол показва наличие на значими различия (в

полза на момичетата) по общия показател за тревожност, както и
по скалите Безпокойства и Физиологични реакции (пета глава,
диаграма 5.3).
Кои от нормите могат да се препоръчат при употребата на ме
тода? При отговора на този въпрос трябва да се има предвид, че
показателите и при двата пола се формират на базата па едни и
същи айтеми (емпирични признаци). По тази причина наличието
на разлики между момчетата и момичетата не означава автома
тично, че използването па полово диференцираните норми е по-
полезно при оценката на анализираните конструкти. Има доста
тъчно основания да се допусне, че разликите но пол отразяват
реални различия в равнището па тревожност при момчетата и
момичетата. За отразяването на реалните различия е необходимо
използването па общите норми. С помощта на общите норми в
този случай може да се отговори на въпроса; ,,Какво е равнището
на оценявания конструкт у конкретния човек независимо от него
вия пол?" Например при използването на общите норми по Без
покойства момичетата по-често ще получават по-високи оценки
в сравнение с момчетата, но подобен резултат отразява по-висо
кото равнище па копструкта в тази група.
Използването на диференцираните по пол норми елиминира
разликите между групите. В този случай, въпреки че момичетата
имат по-висок суров бал по Безпокойства, високите оценки при
тях ще се срещат с еднаква честота с тази при момчетата (в по-
строг смисъл разликите в честотата ще се определят от различия в
асиметрията па разпределението, а не от различията в норматив
ните стойности). За разлика от общите норми, които оценяват
равнището на копструкта, нормите по пол са полезни за отговора
на въпроса; „Колко високо (нетипично) е равнището на копструк
та в сравнение с другите момчета (момичета)?" Например в този
случай относително умереното равнище на тревожност при мом
чето (на базата на общите норми) може да се окаже високо по
отношение на останалите момчета.
1
Подобна теза очевидно предполага и инвариантност на метода за оценка
(в частност, допускането че заложените емпирични признаци са подходящи за
оценка на тревожността и нри двата пола). Подкрепящи това предположение
данни са представени във втора глава. § 2.2, „Инвариантност на факторната
структура по пол".
Провеждане пи и ic.ieOeancnio и интерпретация mi данните 203
Въпреки наличието на статистически значими възрастови

различия в общия бал и някои от скалите (пета глава, таблица 5.1,
диаграми 5.4-5.6), те са относително слабо изразени и затова в
приложението не са включени таблици за трансформация на су
ровите данни по възраст. При необходимост потребителят може
да изчисли стандартните оценки на базата на дескриптивните
характеристики по възраст от нормативната извадка (чрез данни
те в таблица 5.1).
В заключение, ког ато целта на изследването е да се оцени рав
нището на анализирания конструкт (равнището на тревожност по
RCMAS, както и по отделните скали), се препоръчва използването
на общите норми. Прилагането па полово диференцираните норми
обаче е полезно с оглед на допълнителната информация за относи
телното място на лицето по отношение на собствения му пол.
7.2. ИИТЕРПРЕТАЦИЯ НЛ РЕЗУЛТАТИТЕ
Оценка на валидността па индивидуалния протокол. При

констру ирането на метода за тази цел е предвидена скалата за лъжа
(Reynolds & Richmond, 1978), по интерпретацията на бала wo Лъжа
(който корелира слабо или незначимо с показателя за тревожност) е
сложна и пееднозначна. Анализът на емпиричните данни дава осно
вание за разграничаване на факторите, детерминиращи резултата но
Лъжа в начална училищна (2.-4. клас) и юношеска възраст (5.-12.
клас) (вж. шеста глава).
I. Предполага се, че при но-малката възрастова груна (2.-4.
клас) основен фактор, онределящ високия бал по лъжа, е недо
статъчното равнище па себеосъзнаванс и разбиране. Малките
деца са склонни да отговарят от гледна точка на желаната, идеа
лизирана представа за себе си (и очакваното от тях поведение), но
това е проява на наивност и недостатъчно разбиране на собстве
ното поведение и чувства, а не опит за съзнателно „фалшифици
ране" на данните (за преднамерено представяне в благоприятна
светлина). П о д о б н о тълкуване обаче поражда два нови проблема:
(а) В съгласие с посочената интерпретация във 2.-4. клас скалата
за Лъжа е с подчертана отрицателна асиметрия (с натрупване към
високите стойности), което допълнително затруднява дефинирането
на „критична точка" . Като илюстрация на този проблем в таблица

7.1 е представено честотното разпределение на бала по Лъжа заедно
със съответните Т-оценки и кумулативните проценти в посочената
възрастова група.
Таблица 7.1. Честотно разпределение, Т-оценкн и кумулативни
проценти на скалата за лъжа във 2.-4. клас (N=465)
Суров % Кумула
Т-оцснки
бал случаи тивен %
0 36 5,6 5,6
1 39 6,1 11,7
2 43 7.4 19,0
3 47 8.2 27,3
4 51 9,1 36,4
5 55 9,3 45.7
6 58 13,4 59,1
7 62 18,6 77.7
S 66 16,2 93.9
9 70 6.1 100.0
Тези данни показват, че приемането на критична точка от Т>60

(суров бал >7), каквато е практиката в някои случаи, „елиминира"
40,9% от нормативната извадка. Дори и по-рестриктив-ният крите
рий от Т>65 (суров бал >8) води до 22,3% „проблемни" протоколи.
Ето защо при интерпретацията на Лъжа ориентировъчно суров бал
от >8 точки, може да се дефинира като стойност, изискваща пред
пазлива интерпретация, а максималният бал от 9 точки - да породи
основателни съмнения за валидността на протокола.
(б) Дори ако преднамереното представяне в позитивна светлина
(измамно отговаряне) е по-малко вероятно в посочената възрастова
група, предположението за невалидността на протокола се основава
на допускането, че прекалено оптимистичното, „идеализирано" от
говаряне за собственото поведение по Лъжа (поради недостатъчно
равнище на себеосъзнаване) ще се прояви и в недостатъчна „прони
цателност" при заявяването па тревожните прояви, т.е до подценя
ване на равнището на самоописателната тревожност във 2.-4. клас.
1
Както б е ш е посочено, подобен проблем е възникнал и прп конструирането
па близката по съдържание скала за лъжа от самоописателната част на „Пове
денческата система за оценка па децата", поради което авторите се отказват от
използването па индекса в по-малката възрастова група (8-11 г.) (Reynolds &
Kamphaus, 1992).
Провеждане иа иаледването u интерпретация на данннте 205
Освен това, дори ако ма групово равнище най-вероятната интер

претация на високия бал но Лъжа (2.^4. клас) предполага недоста
тъчно равнище па себеразбирапе и наивност при оценката на собст
вените действия, това не означава, че при оценката па индивидуалтш
резултат трябва предварително да се елиминират и други възможни
причини: социален конформизъм (реално придържане към правила
та и следване па нормите), измамно попълване, по и случайно отго
варяне или проблеми с четенето или разбирането на въпросите. Тъй
като скалата за Лъжа предполага сложна, „многомерпа" интерпре
тация (при това корелира слабо или пезпачимо с тревожността),
тълкуването на индивидуалните нагласи към изследването не е въз
можно само въз основа на един отделен показател (по Лъжа), а
трябва да се основава на допълнителна информация, включително
личните впечатления за детето.
2. Поради сходните стойности данните за Лъжа за следващи
те две възрастови групи (5.-8. и 9.-12. клас) са обединени в обща
извадка (5.-12. клас, N=1309). Ii таблица 7.2 е представено чес
тотното разпределение па бала заедно със съответните Т-оцепки и
кумулативни проценти.
Таблица 7.2. Честотно разпределение, Т-оценкн м кумулативни
проценти на скалата за лъжа в 5.-I2. клас (N=1309)
Суров % Кумула
Т-оценки
бал Случаи тивен %
0 36 16,9 16,9
1 39 13.1 29,9
2 43 12.8 42,8
3 47 11,9 54.7
4 51 13,4 68,1
5 55 10,7 78,8
6 58 9,2 88,0
7 62 6,0 94,0
X 66 4,4 98,3
9 70 1.7 100,0
Течи данни показват например, че в сравнение с разпределе

нието в по-малката възрастова група (таблица 7.1), със бал от
Т>60 (отново суров бал >7) са вече 12% от лицата в 5.-12. клас.
При дефиниране на „критичната граница" бяха възприети след
и т е СТОЙНОСТИ; суров бал от 7 точки, макар и по-рядко, заслужа
ва допълнително проучване, бал от 8 точки изисква специално
внимание и предпазлива интерпретация, а максималният бал от 9
точки поражда основателни съмнения за валидността на прото

кола. Па пръв пог лед е парадоксално, че критичните стойности за
2.-4. и 5.-12. клас съвпадат, но броят на децата в начална учи
лищна възраст, попадащи в съответните групи, е значително по-
юлям. Подобен резултат отново демонстрира потенциално раз
личните фактори, обуславящи бала по Лъжа в двата възрастови
периода.
За разлика от начална училищна възраст, в 5.-12. клас няма
ясни аргументи за интерпретация на Лъжа на групово равнище
(вж. шеста глава): показателят корелира незначимо или слабо
отрицателно с Тревожност (като индикатор за измамно отгова
ряне), възрастовите промени правят по-малко вероятно недоста
тъчното равнище на себеосъзнаване (наивното, оптимистично в
личен план отговаряне), както и проявите на социален конформи
зъм. Пито една от тези възможности обаче не може предварител
но да се отхвърли при анализа на индивидуално равнище. При
това, за разлика от най-малката възрастова група (2.-4. клас), в
която отсъст ват значими различия по Лъжа при явно и анонимно
попълване на скалата, в юношеска възраст липсват данни за рав
нището на Лъжа при явно провеждане на изследването (всички
протоколи са събрани в условията на анонимно проучване). Ако
се има предвид загрижеността за публичния образ през този въз
растов период, по-скоро трябва да се очаква повишаване на бала
но Лъжа в условията на явно изследване като резултат от стре
межа за позитивно себепредставяне. Подобна възходяща динами
ка се цитира при резултатите, получени със скалата на лъжа от
личностния въпросник на Айзенк в юношеска и зряла възраст
(Николов, 1992). По гази причина при индивидуално изследване
(снемащо анонимността) измамното попълване е един от потен-
циалните фактори за висок бал но Лъжа. И тук обаче са необхо
дими допълнителни данни за изследването лице, основани на
личния контакт или други източници 1 .
1
11ри интерпретацията па скалите от типа Лъжа", освен „черпобелият" подход
(при висок бал елиминиране на протокола като невалиден) се прилага и коригиране
па данните по другите скали. Iюдобна процедура се основава па размера па корела
ции на Лъжа" със скалите, чиято стойност се коригира Този подход обаче не се
препоръчва в настоящото изследване заради слабите/незначими връзки на Лъжа с
бала по тревожност, а освен това трябва да се има предвид, че, по думите на Л.
Кронбах: „Ако изследваното лице ви говори лъжи, няма начин те да се превърнат в
истина" (цит. по Elliott. 1981, p. 10).
Провеждане на uic.ieOaaiicnu) и интерпретация па данните 207
* * *
Слабите/незначими корелации на Лълси и Трввожноспи и ка

т о цяло несъгласуваните резултати за наличието или отсъствието
на практически значими връзки между двата конструкта поставят
въпроса за ползата о т „защитната" скала, включена във въпрос
ника при неговото конструиране. Ви могло да се заключи, че в
сравнение с по-късните разбирания за двукомпонентния характер
на социалната желателност и разработваните на тяхна основа
инструменти (Paulhus, 1984), скалата за Л ъ ж а о т RCMAS пред
ставя относително опростен и „директен" инструмент за оценка.
Наистина, по отношение на юношеска възраст съдържанието на
айтемите на Л ъ ж а вероятно не е напълно подходящо, но в случая
трябва д а се има предвид основната целева група па въпросника:
детска възраст. В този случай дори при опростения характер на
формулировките се наблюдава подчертана възрастова динамика -
понижаване на равнището след начална училищна възраст. О т
тази гледна точка айтемите от скалата се оказва „сложни" за де
цата във 2.-4. клас (когато трябва да се отнесат към собственото
поведение), т.е. „улавят" важни характеристики па начина, по
който се попълват личностни въпросници в най-малката възрас
това група. Проблемът е доколко подобна променлива е системно
свързана с тревожността, или може д а е полезна с допълнителна
та информация, която носи за изследваното лице. Макар отгово
рът на този етап д а остава недостатъчно изяснен, с оглед повиша
ване на „ползата" о т скалата за лъжа по-долу ще бъдат представе
ни два варианта за разширяване па интерпретацията и (въпреки
наличието на слаби/незначими връзки с тревожността), обсъжда
ни в научната литература: (а) възможности па скалата д а прогно
зира степента па съгласие между данните за самоописателна тре
вожност и оценката о т възрастните (учителя) и (б) конфигурация
т а между равнището на тревожност и л ъ ж а като предпоставка за
идентифициране на „изтласкващ емоционален стил".
I. В мащабното изследване на Даде и съавтори, заедно с по
пълването на RCMAS, деца о т 7 д о 14 г. (N=1786) са номинирани
о т учителите за равнището на тревожност (частта от извадката с
високи показатели преминава допълнително през клинично ин
тервю) (Dadds et al., 1997а). Съгласно получените резултати меж-
д у тревожмосла (RCMAS) и лъжа отсъстват значими единичии

корелации, но характерът на връзката между равнището на Лъжа
и степента на съгласие между самоонисателните данни (RCMAS)
и оценките на учителя за равнището на тревожност се оносредст-
ва от нола. Оценените от учителя като тревожни момичета имат
по-висок бал по Л ъ ж а в сравнение с останалите, които не са оце
нени като тревожни. (Ако момичето има висок бал но тревожност
(RCMAS) и висок бал по Лъжа, е по-вероятно учителят също да
го оцени като тревожно.) При момчетата по-високият бал по Лъ
ж а се асоциира с по-голямо разминаване в резултата по RCMAS
(по-висок) и оценката на учителя за равнището на тревожност
(по-ниска), т.е. при висок бал по Л ъ ж а е по-вероятно резултагът
но RCMAS и оценката на учителя да не съвпадат. Изводът на
авторите е, че са налице важни полови различия в начина, по кой
то се осъзнава собствената тревожност, и в степента, в която тя се
изразява, т.е. е видима за околните (възрастните) (Dadds et al.,
1997а). Освен това изследването показва, че балът по RCMAS и
оценката на учителя корелират значимо с клиничната оценка на
тревожността (на базата на диагностично интервю), като включ
ването в уравнението и на бала по Л ъ ж а донякъде (само при мо
мичетата) подобрява прогнозирането на клиничната оценка (Dads
et al., 1997а).
2. Оценката на „изтласкващия емоционален стил" се основава
па съотношението в равнището на заявената (самоописана) тре
вожност и социалната желателност. Като основен защитен меха
низъм (и начин за предпазване от тревожността) изтласкването е
дефинирано в класическата психоанализа на 3. Фройд 1 . Ранните
опити за емпирично изследване, фокусирани върху възможните
когнитивни механизми (обикновено се оценява припомнянето на
материал, асоцииран със стресови или тревожни ситуации), водят
д о несъгласувани резултати, но данните показват, че невротизмът
(като личностна характеристика) корелира с начина па обработка
па информацията (вж. Fumham et al., 1999; Furnham et al., 2003).
По-съвремеппите копцептуализации (напр. Weinberger, 1990, цит.
1
Възникналата в съзнанието представа като носител на несъвместимо с Лза
желание с е измества и заедно със съотнасящите с е към нея спомени се отстраня
ва от съзнанието (забравя се). Тъй като приемането на несъвместимото желание
би предизвикало значително неудоволствие, т о с е отстранява чрез изтласкване
то, което е един от защитните механизми на личността (Фройд, 1993, с. 2 1 - 2 2 ) .
Провеждане на тследвачето и интсрпрснкщия на данните 209
по Furnham, 1999; Cole et al., 1997) разглеждат изтласкването като

о б щ личностен стил, който се проявява в различни области. ..Изт
ласкващите са хора, които непрекъснато се предпазват от нега
тивни емоции (в частност тревожност и гняв) и отричат преживя
вания дистрес въпреки обективните признаци за неговата проява,
заявяват за слаба тревожност и силна удовлетвореност от живота
и психично здраве, проявяват нереалистичен оптимизъм, фавори
зирана самооценка и убеденост в личната „неуязвимост" по от
ношение на негативни емоции. За разлика о т склонните към де
пресия лица те приписват негативните събития на съчетание от
външни, нестабилни и специфични причини. Разлики се наблю
дават и в когнитивните механизми на обработка на информация
та: „изкривяване" на вниманието при възприемане на потенциал
но заплашителни стимули, ограничен достъп д о негативно емо
ционално натоварени спомени. Н а практика при тях отрицателни
т е когниции се потискат и се използват стратегии, свързани с
вниманието и кодирането информацията, които са силно чувстви
телни към заплашителна или негативна обратна връзка. Накратко,
изтласкващите се самоописват като по-добре приспособени и по-
благополучни о т останалите, но за разлика от възприятията им
обективните физиолог ични и поведенчески показатели свидетел
стват за противоположната картина. Например когато са изложе
ни на емоционално натоварени стимули, въпреки заявения нисък
дистрес, изтласкващите реагират силно па физиологично равнище
(сърцебиене и кожна електропроводимост) (вж. Emmons, 1997;
Furnham et al., 1999; F u m h a m et al., 2002; Furnham et al., 2003;
Myers, 1996; Terry & Burns, 2001). По отношение на въпроса дали
изтласкването на негативните емоции и свързаните с тях когни
ции е винаги несъзнавано, се допуска възможността и за съзна
телно потискане (цит. по Terry & Burns, 2001).
llo-ранните изследвания на изтласкването се основават на
скалата за Изтласкване-сенситизация (Repression-Sensitisation Scxile)
на Бърн, но данните показват, че тя корелира значимо с различните
инструменти за тревожност, т.е. затруднява разграничаването па из
тласкващите лица о т тези с реално ниско равнище па тревожност. За
разграничававането на двете групи Уайнбъргър и съавтори (Wein
berger et al., 1979, цит. по Furnham et al., 1999; Egloff et al., 1997) ком
бинират оценката по тревожност (но скалата на Гсйлър) и на соци-
210 II. К А Л Ч Е В , С К А Л И И ТРЕВОЖНОСТ..
ална желателмост (по Марлоу-Краун), което води д о обособяване на

4 групи:
1. Изтласкващи: ниска тревожност и висока социална жела-
телност.
2. Нискотревожни лица: ниска тревожност и ниска социална
желателност (за разлика от първата група, тук се включват лица с
реално ниско равнище на тревожност).
3. Не реагиращи защитно тревожни лица: висока тревожност
и ниска социална желателност (тази група се определя и като
„сенситизирани": при т я \ е налице силна тенденция ситуацията
да се оценява като заплашителна, но заедно с това и слаба тен
денция за избягване/отричане на заплахата и на съответните нега
тивни емоции).
4. Защитно реагиращи тревожни лица: висока тревожност и
висока социална желателност (лицата в тази група се означават и
като реално тревожни или неуспешно защитаващи се тревожни
лица, защото се характеризират със силна тревожност въпреки
стремежа им да отричат/да избягват негативните емоции).
Обзорът на Фърнам и съавтори (Fumham et al., 2003) на 59 из
следвания. основани на типологията на Уайнбъргър. осигурява
значителна подкрепа за прогнозираните характеристики на ..из
тласкващия стил за справяне".
Един от дискусионните въпроси обаче е свързан с начин^па
дефиниране на дименсията „социална желателност" (означавана в
някои случаи и като „защитно реагиране") с нейните два компо
нента; себезаблуждаване и заблуждаване на другите (управление
па впечатленията) (Paulhus, 1984; вж. шеста глава). От една стра
на, моделът предполага, че изтласкващите отричат негативните
емоции, защото потребността им да изглеждат по социално одоб
ряван начин ги кара да омаловажават състоянието на тревожност
и другите емоции, възприемани като социално неподходящи (по
добно тълкуване насочва към ролята на заблуждаването на други
те). От друга страна, схващането за изтласкването като несъзна-
ван защитен механизъм подкрепя значението на себезаблуждава-
нето в изтласкващия стил на справяне. Емпиричните резултати са
противоречиви. Например в изследването на Фърнам и съавтори
освен скалата на Тейлър за тревожност са използвани скалата на
Марлоу-Краун (натоварена и по двата фактора на социалната
желателност) и балансираният въпросник на Полхъс, който поз-
Провеждане на тследвстспю и интерпретация на данните 21 I
волява оценка па двата аспекта. Според получените данни допус

кането, че различните мерки за социална желателност ще окажат
различен ефект върху идентификацията на изтласкващите не по
лучава съществена подкрепа (Furnham et al., 2002). От друга стра
на, изследванията на А. Ашли и Т. Холтгрейвс показват, че тре
вожността и себезаблуждаването (по не и управлението на впе
чатленията) влияят върху припомпянето па емоционалния опит от
детството, т.е. подкрепя се тезата, че изтласкващите по-скоро
заблуждават себе си, а не се опитват да управляват впечатленията
на околните (Ashley & Holtgräves, 2003).
Едно от малкото проведени досега изследвания върху влиянието
на изпитната тревожндст върху учебните постижения, което съот
ветства на обсъжданата проблематика, е осъществено от Маккичи и
съавтори (McKeachie et al., 2004). Авторите разграничават два типа
студенти с заявена слаба тревожност - първата група се справя ед
накво успешно при текущото изпитване и на решаващия краен из
пит (или дори по-добре при решаващата проверка) и се означава
като „ученици с реално ниско равнище на тревожност". Втората
група демонстрира по-слаби оценки на решаващия краен изпит в
сравнение с текущите резултати, т.е. въпреки заявената слаба тре
вожност, па практика тези лица са силно тревожни (изтласкващи).
Двете групи се различават според мотивацията и стратегиите си за
учене и в частност според „чувството си за аз-ефективност" си
(McKeachie et al., 2004). Подобен тип изследвания демонстрират
обяснителните възможности па конструкта „изтласкващ стил" в
областта на учебните постижения.
В достъпната база от данни не беше открито нито едно из
следване със скалата за Лъжа от RCMAS за идентификация па
изтласкващия личностен стил. Според Даде и съавтори (Dadds et
al., 1997а) наличието на данни за проявите на подобен стил в
юношеска възраст прави съвместния анализ на показатели ге за
тревожност и лъжа (оценени чрез RCMAS) перспективен от глед
на точка на възможностите за интерпретация па бала по Лъжа.
Засега обаче липсата на емпирични данни не позволява конкрет
ни препоръки, а освен това в този контекст отново възниква
проблемът предимно кой компонент на социалната желателносг
се оценява от скалата за лъжа на RCMAS (вж. по-подробно шеста
глава).
Равнища на интерпретация на данните

Интерпретацията ма данните се извършва на три равнища; (1)
о б щ бал за тревожност, (2) скали за тревожност и (3) отделни
айтеми.
1. Оценка на равнище общ бал

В съответствие с традиционния подход, използван при лич
ностните скали (напр. Reynolds & Kamphaus, 1992), се различават
пет равнища на тревожност (при стандартна Т-оценка, с Х=50 и
SD=10) (вж. таблица 7.3).
Таблица 7.3. Интервали на категоризиране на общия показател

(нри стандартна оценка е \ = 5 0 ; SD=10) н нроцент случай според
емпиричното разпределение
Процент
Равнище Т-оцснка
Случаи
Много високо >70 4,5
Високо 60-69 13,1
Средно 41-59 65,3
Ниско 31-40 17,1
Много ниско <30 -
Тези резултати илюстрират положителната асиметрия в раз

пределението на общия показател - натрупването към ниските
стойности, вследствие на което: (а) минималните оценки са огра
ничени в границите д о д в е стандартни отклонения под средната
стойност, т.е. тестът не разграничава д об ре хората с ниски и мно
го ниски равнища по скалата; (б) по-високият относителен дял на
л ицат а с много висок резултат (при нормално разпределение тех
ният относителен дял е 2,5%).
Прилагането на категориалпия подход към количествения бал
за тревожност (таблица 7.3) е предпоставка за „етикетиране" на
детето (Knoff, 1988), което:
(а) о т една страна,
• улеснява интерпретацията и професионалния обмен на
резултатите,
• помага за идентифицирането на групи, които се нуж
д а я т о т специално внимание и помощ,
(б) но о т друга.
Провеждане па изследването и интерпретации на данните 213
• благоприятства формирането на предубеждения, сте-

реотинизира представите за детето и формира нега
тивни/неадекватни очаквания за него,
• пренебрегва уникалните силни и слаби страни,
• предпоставя интервенция, основана на етикета, а не на
специфичната екология на проблема,
• насърчава „медицинския" модел, в частност дефини
рането на проблема като вътрешноиндивидуален, кое
то потенциално води до подценяване на ролята на фак
торите на средата и тяхното взаимодействие с личнос
тните особености,
• води до натрупване па публични данни, които при
липса на конфиденциалност крият риск от отрицател
ни последици за човека.
Интервалите па високото (Т: 60-69) и много високото равнище
(Т >70) се означават и като зона на риск и клинично значими оценки.
Например при скалите за тревожност на Б. Бирмаер и съавтори
(SCARED) и на Д. Марч и съавтори (MASC) като клинично значими
се дефинират оценките от Т>70 (вж. обзора на Myers & Winters,
2002) 1 .
Същевременно трябва да се има предвид, че когато се приложат
към настоящия модел, посочените граници са условни, защото;
(а) Иа този етап скалата не е валидизирана върху клинична
извадка.
(б) При интерпретацията трябва да се отчита стандартната
грешка на измерване, т.е. доверителният интервал около индиви
дуалния резултат.
(в) Получените чрез метода резултати сами по себе си не
могат да служат като основание за диагноза: самоописателните
данни не отразяват важна част от необходимите диагностични
1
Отчасти по-различна с позицията на авторите на „Поведенческа система
за оценка на деца" (BASC), в която стойностите на всички клинични скали от
самоонисателната част на метода в интервала от 7 0 и повече се определят като
клинично значими, но специално по скйлата за тревожност (близка по съдържа
ние д о генерализирана тревожност) клинично значимите стойности започват от
Т > 6 5 (Reynolds & Kamphaus, 1992). Формално основание за предпочитанието
към подобен критерий обаче е фактът, че и в двете подгрупи па юношеската
извадка ( 1 2 - 1 4 и 15-IK години) Т-опенките за тревожност не достигат д о 7 0 (вж,
Reynolds & Kamphaus, 1992, p. 270).
критерии, свързали с продължителност на симптомите, степен на

преживяван дистрес, степен на увреждане па личните отношения,
всекидневните дейности и професионалните/учебните задълже
ния. Отговарянето на тези критерии може да се проучи само в
рамките на диагностичното интервю.
(г) Посочените интервали (и съответно интерпретацията на
общия бал по RCMAS) зависят и от функциите, с които се изпол
зва методът: като инструмент за скрининговото или диагностич
но изследване.
Използването па RCMAS като с к р и п т и ов инструмент

Прилагането на скалата за масови (скринингови) изследвания
има за цел по бърз и икономичен начин - в условията па групово
провеждане - да идентифицира лицата с високи равнища на тре
вожност (в риск за развитие или страдащи от тревожни разст
ройства). Положителните резултати от скриниига са основание за
последващо задълбочено индивидуално изследване на базата на
други методи (включително диагностично интервю) за набеляз
ване на мерки за оказване на помощ и планиране на ефективна
интервенция.
По-долу ще бъдат описани накратко изследвания, представящи
три варианта на скринингово проучване с помощта на RCMAS
(Laurent et a!., 1994; Dadds et a!., 1997b; Dierker et al, 2001).
Вариант 1. Този модел, използван от Д. Лорънт и съавтори
(Laurent et al., 1994), е приложен първоначално за целите на ранната
идентификация на депресивни разстройства в детска и юношеска
възраст (Reynolds, 1986; Reynolds, 1990) и включва три етапа:
1. На първия етап, който препоръчително трябва да обхване
всички ученици в даденото училище, децата групово попълват
скрипинговия инструмент. Според целите па изследването това мо
гат да бъдат RCMAS (за тревожност), а при оценка на депресията
скалата па У. Рейнолдс (RADS). Този етап е с приблизителна про
дължителност до 20 минути. Лицата, преминали „критичната точ
ка", се насочват към следващата стъпка. При отсяването на учени
ците за втория етап се препоръчва „по-либерален" критерий за по-
Провеждане иа maieOeaiiemo u интерпретации na данните 215
ложителна оценка по скрининга, в случая на RCMAS - Т>60'. Гакъв

критерий по правило надценява броя на учениците с високи равни
ща на тревожност (т.е. г енерира значителен брои „неверни положи
телни диагнози"), тъй като нито една самоописателна скала сама по
себе не е достатъчна за подобно заключение (резултатът в частност
може да повлиян от ситуативни фактори, лошо разбиране на въпро
сите, демонстративно попълване и др., като груповият характер на
изследването допълнително затруднява контрола върху начина на
отговаряне). Основната цел на първия етап е да се минимизират
„неверните отрицателни диагнози", т.е. да не бъдат пропуснати лица
с високи равнища на тревожност. По тази причина в съответствие с
традиционно използваната терминология скриниговият метод тряб
ва да се характеризира преди всички с високо равнище на сензитш-
noem при допустимо по-ниско равнище па специфичност'. Спорел
възрастта и оценявания конструкт броят на насочените към втория
етап лица обикновено е в границите на 20% от първоначалната из
вадка (т.е. процедурата съкращава поне пет пъти обема па изследва
ната група) (Reynolds, 1986; Laurent et al., 1994).
2. Вторият етап се провежда само с лицата с положителен
резултат от първия етап, които отново попълват същия скринин-
гов инструмент, но в по-малки групи от 6 - 1 0 (Reynolds, 1990) или
10-25 човека (Laurent et al., 1994). Тези, които за втори път пре-
' Любопитно с, чс 'за тачи цел скалата за лъжа пс сс използва като лопълпитслсн
критерий (Laurent et al., 1994), което отново илюстрира проблемите с нейната интер
претация (нж. шеста глава).
2
Сечзитивността ce онрелеля като вероятност за правилна положителна ли-
агноза при наличие на ладеното разстройство. ( пецифичиостта характеризира
вероятността за правилна отрицателна диагноза, ако човекът с здрав. Iloiumueiuuna
прогностична стойност сс отнася ло вероятността лице с положителен резултат от
скрининга да страда ог даденото разстройство, а отрицателната прогностична
стойност - вероятността лицето с отрицателен резултат от скрининга да е здраво.
Представената по-долу таблица илюстрира четирите възможни заключения за рс-
Наличие на „болест" Отсъствие на „болест"

Положителен резул Вярна положителна диаг Невярна положителна
тат от скрининга ноза (а) диагноза(Ь)
Отрицателен резултат Невярна отрицателна Вярна отрицателна диаг
от скрининг а диагноза (с) ноза (d)
Сензитивпост = а/(а+с).
Специфичност = d/(d+b).
1юложителна прогностична стойност (сила) = аАа+Ь).
Отрицателна прогностична стойност (сила) = cl/(d+c).
минават критичната точка (при RCMAS Т>60), се насочват към

третия етап - диагностично интервю. Целта на повторното из
следване според У. Рейнолдс е да се намали броят па „неверните
положителни диагнози" от първия етап (Reynolds, 1990).
3. До трептя етап достигат само с лицата с положителен резул
тат на двата предишни етана. Тук се провежда системно и задълбо
чено клинично оценяване (по правило основно място в него заема
диагностичното интервю). Диагностицираните като страдащи от
разстройство лица се насочват към активна терапия и интервенция.
Тези, които не отговарят на диагностичните критерии, се класифи-
цираг като нетревожни (липсва разстройство), но е необходимо от
ново да бъдат оценени след известен период от време.
Използването на RCMAS в съответствие с описания модел
може да се илюстрира с изследването па Лорънт и съавтори
(Laurent et a!., 1994), проведено със 758 деца от 4.-7. клас. Съг
ласно получените данни 17,55% от първоначалната извадка отго
варят па критерия от първия етан (Т-оценки по RCMAS >60), като
69,35% от изследваните на втория етап потвърждават резултата
от първия етап (приблизително I 1% от първоначалната извадка
преминават към третия етап на изследване). От тях на базата на
клинично интервю 15,66% са идентифицирани като страдащи
само от тревожно разстройство, 25,30% - едновременно от тре
вожно и депресивно разстройство, 8,43% - от депресивно разст
ройство (50,61% не отговарят па критериите за диагноза). Съот
ветно 1,72% от децата в първоначалната извадка (с обем от 758
ученици) получават диагноза само тревожно разстройство, 2,76%
- едновременно тревожно и депресивно разстройство, а 0,92% -
депресивно разстройство. Ако се отчита съчетаването на двата
вида разстройства, общо 4,48% от децата от масовата извадка са с
тревожно, а 3,68% - с депресивно разстройство.
Ако данните се изчислят на база лица, достигнали до третия
етап, позитивната прогностична сила па скалата при оценка на
тревожността е 0,4096, т.е. 40,96% от децата, двукратно получили
Т-оценка >60, са дигностицирани с тревожно разстройство (без
оглед на съчетаването му с депресивно разстройство). От друга
страна, позитивната прогностична сила при оценката на депре
сията е 0,3373, т.е. вероятността децата, двукратно получили Т-
оценка >60 по RCMAS, да бъдат диагностицирани с депресивно
разстройство, е 33,73%. Стойност от 0,4096 може да се определи
Провеждане на тслеОвиисто u интерпретация на данните 217
като приемлива, ако се има предвид относително малката честота

на тревожните разстройства в масовата извадка (която влияе не
гативно върху размера на позитивната прогностична сила). Спо
ред Л о р ъ н т и съавтори обаче подобна стойност поставя под съм
нение „икономическата рентабилност" на метода, тъй като на
третия етап мнозинството о т лицата преминават през излишно, но
относително скъпо и изискващо значително време и разходи кли
нично интервю. По тази причина алтернативната стратегия е про
веждане на R C M A S за трети път или оценки от родители
те/учителите и насочване за клинично интервю (на четвърти етап)
само на учениците, преминали през допълнителния „филтър"
(Laurent et al., 1994).
Прилагането на аналогична тристепенна процедура за иденти
фициране на депресивните разстройства (с помощта па скалата на У.
Рейнолдс за депресия. RADS) показва, че 18-20% от лицата преми
нават критичната точка през първия етап за оценка на депресия; 7 0 -
75% от тях „потвърждават" статуса си и след второто изследване
(12-15% от изходната извадка); 6 0 - 8 0 % (0,60-0,80 позитивна прог
ностична сила) о т достигналите гретия етап получават клинична
диагноза ( 7 - 1 2 % от цялата извадка) (Reynolds, 1986).
О т тази гледна точка самоописателпият скринингов метод за
депресия вероятно в по-голяма степен съответства на клиничните
« симптоми (от диагностичното интервю). Освен това трябва да се
отчита и фактът, че депресивните разстройства се диагностицират
на базата на по-малък брой симптоми, които могат д а се обхванат
по-изчерпателно о т самоописателните скали за депресия. Разно
образието на симптомите при видовете тревожни разстройства е
по-голямо, въпреки частичното им припокриване (МКЬ-10, 1992;
DSM-IV, 1994)). О т тази гледна точка е по-уместно използването
на няколко скали за оценка на различни видове тревожност
(Laurent et al., 1994). У нас за тази цел в би могла д а се използва
многомерната скала за оценка (Калчев, 2005а), която е разработе
на в съответствие със съвременните диагностични критерии
(DSM-IV, 1994). Инструментът съдържа 14 скали за тревожност
(общо 88 айтема) и се попълва средно за 20—25 минути, но е стан
дартизиран с долна възрастова граница 6. клас (Калчев, 2005а).
Вариант 2. Модел 2 също се основава на допускането, че ед
нократното използване на R C M A S не е достатъчно за разгранича
ване на тревожните о т нетревожните деца, както и о т тези с пове-
21S / / . К А Л Ч Е В , С К А Л И ЗА ТРЕВОЖНОСТ..
денчески проблеми, но акцентът се поставя върху необходимост

та от множество източници на информация, например учителите
(Dadds et al., 1997b). Предложеният модел е реализиран с 1786
деца на възраст 7-14 г. и включва 4 етапа (стъпки):
1. Па първия етап всички деца попълват RCMAS и тези с ре
зултат Т>60 (суров бал >20) се насочват към следващата фаза.
Въз основа па проведените обширни изследвания с RCMAS се
предполага, че освен деца с високо равнище па тревожност, с
положителна оценка от първия скрининг ще бъдат и ученици с
дефицит па внимание и хиперактивност или с разстройство, свър
зано противопоставяне (опозиционно поведение), но без пробле
ми с тревожността. За да се избегне смесването на двата типа
проблеми, се провежда втората фаза на изследването.
2. 11а втория етап учителят посочва до три деца от класа с проя
ви на тревожност (например плахост, нервност, страхове, сдържа
ност) и до 3 деца с подчертани поведенчески проблеми (например
импулсивни, хиперактивни, с опозиционно поведение).
3. 11регледът на данните от първите два етапа показва наличи
ето и па деца с висок бал по RCMAS, които обаче не са подходя
щи за включване в програми за интервенция (например изостава
не в развитието, други дефицити или проблеми с владеенето на
езика поради различен етнически произход). Освен това самоопи-
сателните данни (от RCMAS) и определенията на учителите са с
неочаквано писка стенен па съгласуваност, което дава основание
да се допусне, че някои от децата с висок бал но RCMAS реално
не са тревожни, а по-скоро протоколите им са невалидни (напри
мер включват само отговори „Да")- По тази причина списъкът на
децата с висок бал по RCMAS или посочени като тревожни от
учителите са върнати отново на преподавателите с молба да по
сочат онези, които не владеят добре езика, имат значителни проб
леми с ученето (обучителни трудности, изоставане в развитието)
или очевидно нямат проблеми с тревожността (т.е. учителят е
уверен, че детето е добре приспособено). Накратко, децата, насо
чени към следващия етап: (а) са с 20 или повече точки суров бал
по RCMAS или (б) са посочени от учителите като тревожни; (в)
не са оценени от преподавателя като проявяващи поведенчески
проблеми и (г) не са включени от него по нито един от показате
лите на третия етап.
Провеждане ни и ic.iedeanemo и интерпретация на данните 219
4. Последният етап предполага структурирано диагностично

интервю с родителя за идентифициране на тревожно или друго
разстройство.
Съгласно получените резултати 9% от изследваната извадка
(N=1786) са идентифицирани от учителя с поведенчески пробле
ми и отпадат от анализа. От останалите 1626 деца 9,7% са иден
тифицирани от него като имащи проблеми с тревожността, а
10,5% са със суров бал от 20 и повече по RCMAS, но съвпадение
в оценките на учителя и самоописателните данни се наблюдава
само при 2% от извадката. Общо от 361 деца (22%), включени
поради висок бал по RCMAS, посочване от учителя заради тре
вожност (или по двата показателя едновременно), 47 отпадат след
отчитане на данните от учителя от третия етап и диагностично
интервю е планирано с родителите на 314 деца. От тях по различ
ни причини отпадат 133 лица, т.е. клиничните заключения се от
насят до 181 ученици.
От децата, посочени само от учителя като тревожни (N=89),
петдесет (56,2%) са диагностицирани с тревожно разстройство.
От тези само с висок бал по RCMAS (суров бал >20 - N=72) 39
деца (54,2%) получават диагноза тревожно разстройство, а при
посочените и от учителя и с висок бал по RCMAS (N=20) процен
тът е 55,0% (11 лица). Иа основата на тези данни позитивната
прогностична сила на преценките па учителя е 0,560, а на данни
те от RCMAS; 0,543', но в случая трябва да се имат предвид до
пълнителните показатели, използвани на третия етап, както и
фаюът, че значителна част от преминалите третия етап деца пе са
били оценени по външни причини.
Заедно с това е характерно, че позитивната прогностична сила
на посочените от учителя деца като тревожни по отношение на
наличието на депресивно разстройство е 0,009, а на данните от
RCMAS стойността е 0,01 1. Общо за дефицит на вниманието с
хиперактивност и разстройство с опозиционно поведение показа
телите са съответно: 0,055 и 0,109".
1
За коректното изчисляването иа показателя е необходимо ла се отчете
броят на лицата в третата i руна. За идентификацията от страна на учителя стой
ността е; (50+11 )/(89+20)=0,5б0, а за данните от RCMAS; (39+11)/(72+20)=0,543.
2
Стойност ите са изчислени но аналогичен начин въз основа на данните от
таблица I в работата на Даде и съавтори (Dadds et al., 1997b, p. 631).
220 П . К А Л Ч Е В , С К А Л И ЗА Т Р Е В О Ж Н О С Т . .
Тези резултати илюстрират дискримиииращите възможности

на самоописателните данни (от RCMAS) и преценките на учите
лите, които имат подобна позитивна прогностична сила, но кон
фигурацията на диагностицираните тревожни разстройства е раз
лична. Мнозинството от децата с висок бал (>20) по RCMAS, но
непосочени от учителя, получават диагноза специфична фобия
или генерализирано тревожно разстройство. Децата, посочени от
учителя, но с нисък бал по RCMAS, е по-вероятно да страдат от
социална фобия. Тези. които са едновременно с висок бал по
RCMAS и са посочени от учителя, е по-вероятно да страдат от
генерализирано тревожно разстройство, а също, в сравнение с
останалите две групи - да получат основна диагноза тревожност
от раздяла (Dadds et al., 1997b).
Въпреки различията в процедурата, сравнението на резулта
тите от Варианти I и 2 на скриниговото проучване, първият от
които е приложен с американски ученици от ранна юношеска
възраст, а вторият - с австралийски деца от начална училищна и
ранна юношеска възраст, - свидетелства за близки стойности на
позитивната прогностична сила на RCMAS: в интервала 0 , 4 1 -
0,^4. Заедно с това обаче са налице и две съществени различия;
(а) В първия случай (Laurent et al., 1994) е налице явна тен
денция за съчетаване на тревожните и депресивните разстройства
при лицата със суров бал >20 и съответно възможностите на
RCMAS да разграничава двата типа диагнози не изглеждат оку
ражаващи. При второто изследване броят на лицата с бал >20 и
диагноза депресивно разстройство е минимален. В австралийско
то изследване (Dadds et а!., 1997b) прави впечатление и отчасти
неочаквано добрите дискриминиращи възможности на учител
ските преценки, въпреки слабата им корелация със самоописа
телните данни.
(б) При една и съща критична точка (бал >20) 17,55% от уче
ниците в американската извадка отговарят на критерия, докато в
австралийската извадка относителният им дял е значително по-
нисък - 10,5%. Данните в друго изследване с австралийски юно
ши (N=1299, 11-18 г.) свидетелстват за по-висок, но близък про
цент: 13,2% (Boyd et al., 2000). Ако същият критерий (суров бал
>20) се приложи към данните от нормативната българската из
вадка (N=1774), процентът е 6,3% (вж. таблица В.1, Приложение
В). Ако се използва не суровият бал, а стандартната оценка от
Провеждане иа и {следването и интерпретации иа данните 221
Т>60, изчислена върху нормативните стойности от българската

извадка, относителният дял е 17,6%. Тези резултати произтичат
от обсъдените по-рано по-ниски нормативни стойности в българ
ската извадка (вж. пета глава).
Вариант 3. При този модел се прилага еднократно RCMAS в

съчетание с други скринингови скали за оценка. Например из
следването на Л. Диркер и съавтори (Dierker et al., 2001) обхваща
632 ученици от 9. клас, които на първия етап попълват три само-
описателни скали: RCMAS, многомерната скала за тревожност на
Д. Марч и съавтори {Multidimensional Anxeity Scale f o r Children,
MASC; March, et al., 1997) и скалата на Л. Радлоф за депресия
{The Center f o r Epidemiologic Studies-Depression Scale, CES-D,
Radloff, 1977). Като критична точка за преминаване към следва
щия етапа (клинично интервю) се приема резултат, по-висок от
осемдесетия псрсентил по някоя от трите скали. Въз основа на
посочения критерий приблизително една трета от изследваните
лица ( 3 1 - 3 3 % в трите отделни извадки от изследването) са насо
чени към втория етан, но по технически и други причини интер
вюто е проведени с част от учениците. За оценка на сензитив-
ността и специфичността интервюто се провежда и с 10% слу
чайно подбрани лица с нисък резултат от първия етап. Тъй като
депресията и генерализираната тревожност са твърде редки при
момчетата, а екстернализираните разстройства (категория, обеди
няваща трите разстройства на поведението от DSM-IV плюс зави
симости) при момичетата, те н е с а включени в анализите съответ
но в първата и във втората група. Резултатите са оценени от два
аспекта: (а) серия от регресионни анализи поотделно при момче
тата и момичетата, при които данните за наличието/отсъствието
на диагноза за съответното разстройство се въвеждат като неза
висими променливи, прогнозиращи количествения бал но
RCMAS, MASC и CES-D; (б) възможностите на всяка от трите
скали да разграничава наличието или отсъствието на дадена ди
агноза, оценена чрез площта под ROC-кривата .
1
ROC-кри вата (receiver operating characteristic curve) дава информация за съот
ношението между сен штивностга и специфичността в целия диапазон на възможни
стойносги на скрининга. 11ри построяването на ROC-кривата върху ординатата сс
нанасят показателите за сензитивност, а но абсцисата: I минус специфичност (вж.
нанр. Hsiao el al., 1989). Тъй като площта под диагоналната линия е 0,50 (50%),
минималното изискване е площта под ROC-кривата сгатистически значимо да надх-
Данните от регресионните анализи показват, че когато се отчи

тат връзките между различните диагнози, нри момчетата балът по
CES-D (депресия) се прогнозира само от екстернализирани разст
ройства (р<0,01), а при момичетата - само от депресивно разстройс
тво (р<(),05). При момчетата нито едно от разстройствата не се асо
циира значимо с общия бал но MASC (тревожност), докато при мо
мичетата той се прогнозира само от генерализирана тревожност
(р<(Х()1). Общият бал но RCMAS при момчетата се свързва само с
екстернализирани разстройства (р<0,05), а нри момичетата - само с
депресия (нри това р<(). 10).
Данните за ROC-кривата (възможностите на трите скали да
прогнозират наличие/отсъствие на конкретно разстройство) по
казват, че по отношение на депресивно разстройство при моми
четата стойностите на площта под кривата па CES-D и RCMAS са
идентични (0,73 - средно равнище на точност; при MASC: 0,64);
по отношение па генерализирана тревожност най-добри са въз
можностите на MASC (0,82 - средно равнище), докато при CES-D
и RCMAS съответно 0,52 (ниско) и 0,62 (ниско). При социачната
и специфичната фобия резултатите и при двата пола свидетелст
ват за незадоволителни равнища (всички стойности са под 0,70).
Заедно с това CES-D и RCMAS демонстрират умерено равнище
на точност при прогнозиране на екстернапизираните разст
ройства при момчетата (съответно 0,86 и 0,72; при MASC; 0,67).
Въз основа на тези данни авторите стигат до заключението за
ограничените възможности на RCMAS да разграничи тревожност и
депресия. 11а практика RCMAS корелира по сходен начип с CES-D и
MASC, което навежда на мисълта, че „проявената тревожност", оцс-
върля 0,50, т.с. допълнителната информация от скриниговия тест да подобрява

оценката за статуса на лицето: „болно" или „здраво". За разлика от положителната и
отрицателната прогностична стойност, показателят не е така чувствителен към
честотата на разпространение на „разстройството", а освен това позволява сравнява
не на няколко скринингови метода помежду им. Ориентировъчно стойности на
площта под КОС-кривата в интервала 0,50-0,70 се определят като ниско равнище на
точност (и съответно на скринпнговия инструмент); 0,70-0,90; умерено/средно
равнище; >0,90: високо равнище, но оценката зависи от оценяваната променлива и
функциите, с които се използва инструментът (Dicrker et al., 2001). (С примери за
използването КОС-кривата за оценка па възможностите на теста за училищна готов
ност да предсказва проблеми в обучението в края па I. клас, читателят може ла се
запознае в Калчев, 20056.)
Провеждане ни luc.ieöemienw и интерпретация на данните 223
нявана о т RCMAS, ие е адекватен конструкт ва идентифициране на

„чистата" тревожност или „чистата" депресия (Dierker et al., 2001).
По отношение на връзката на обшия бал но RCMAS с екстерна-
лизпраните разстройства (която е налице и при CES-D) може да се
допусне, че този гип скали оценяват тревожни и/или депресивни
симптоми при мъжете, които, без да достигат диагностично рав
нище, представят съвместно съществуващи („коморбидни") харак
теристики на основната диагноза (Dierker et al., 2001).
В заключение ще бъдат обсъдени някои проблеми при про

веждането на скринингови изследвания от посочения тип.
1. 'I ясната връзка между тревожните и депресивните разст
ройства (и силната корелация па самоописателните методи за
оценка, вж. четвърта глава, § 4.2) сочи необходимостта скринин-
гът д а се осъществява едновременно за тревожност и депресия
(Laurent et al., 1994), т.е. д а включва скали и за двата конструкта.
У пас в юношеска възраст за оценка на депресията би могла да се
препоръча скалата на Век (BDI), адаптирана от Ж. Балев (1994;
2003) или скалата на Л. Радлоф (CES-D, Radioff, 1977), използва
на в цитираното по-горе изследване. Очевидна е ползата и от
скринингова оценка на риска о т суицидно поведение (напр. чрез
скалата па У. Рейнолдс Suicidal Ideation Questionnaire', Reynolds,
1987). Проблемът, който възниква в този контекст, е постигането
па компромис между броя па заложените потенциално полезни
показатели и необходимосгга о т кратък, експресен характер на
проучването. П о дефиниция попълването па всички инструменти
трябва д а се извършва в рамките на една сесия (учебния час).
2. Един от възникващите въпроси е свързан с ползата от двук
ратното прилагане на с к р и п т и овия инструмент (Вариант 1). Па
практика подобна процедура намалява с около 30% броя на лицата,
преминали първоначалния скрининг, и се предполага, че повишава
точността на оценката (Laurent et. al., 1994), в частност при повтор
ното изследване намалява броя па „неверните позитивни диагнози
от първия етап (Reynolds, 1990). Подобен извод обаче не е потвър
ден емпирично (разликата в условията па етап 1 и 2 е само в размера
на изследваната група). По-конкретно, ако се има предвид стандарт
ната грешка на измерване на общия бал по RCMAS и относително
широкият доверителен интервал около индивидуалния резултат,
част о т елиминираните на първия етап изследвани лица (с Т-оценки
под 60) реално могат да са с високо равнище на тревожност. Съот

ветно, ^а емпиричното обосноваване на функцията на второто изс
ледване - намаляване на „неверните положителни диагнози" - е
необходимо участието на лицата от първоначалната извадка и през
следващите етапи на процедурата (или случайно подбрана част с
отрицателен резултат, макар това да променя изходната/базова чес
тота на разпространението нададеното разстройство, влияеща върху
показателите на скрининга).
3. Този въпрос насочва към основния проблем на използвана
та процедура: вариантът, при който към следващия етап се насоч
ват само лицата с положителни оценки от предишния, позволява
да се оцени само позитивната прогностична сила на метода (от
носителният дял па верните диагнози при лицата, преминали
скрининга), но не и сензитивността, специфичността, негатив
ната прогностична сила и ROC-кривата на инструмента. Остава
неизвестен броят на неверните отрицателни диагнози след първо
то изследване, както и отговорът на въпроса дали допълнително
то отсяване (чрез повторното изследване) не увеличава броя на
тези диагнози, т.е. дали двукратното преминаване през скрининга
не понижава сензитивността на инструмента. От тази гледна точ
ка описаната процедура може да е полезна за практически цели.
по е необходимо предварително да се валидизира чрез оценка на
сензитивността и специфичността на метода.
4. Кой трябва да провежда първите етапи на скрининга? Ан
гажирането на учителя с провеждането на първия (и втория) гру
пов етап на скрининга улеснява самата процедура. При наличие
па достатъчна подготовка дори се допуска учителят не само да
проведе, но и да оцени резултатите от груповото изследване
(Laurent et al, 1994). При този вариант училищният психолог
действа като консултант на първите етапи на скрининга и може
да се съсредоточи върху основния си ангажимент на заключител
ния етап - индивидуалното оценяване. От друга страна, участието
на учителя поставя въпросите на доверителността на информаци
ята и риска от етикетирането на децата. При потенциален риск в
това отношение е за предпочитане учителят да не участва поне
при оценяването на резултатите. Алтернативен вариант е про
веждането на първия етап от скрининга в голямо помещение (в
група дори д о 100 човека, ако училището разполага с такива въз
можности) (Laurent et al., 1994).
Провеждане па uic.icöuancmo и иптерпрспкщия на данните 225
5. Каква критична точка може да се препоръчва на първия

етап от изследването? Както беше посочено, при скриниговото
проучване е за предпочитане да се греши по посока на „неверните
положителни диагнози", т.е. да се използва „по-либерален" кри
терий (Т>60) . От друга страна, при категоризиране на количест
вената оценка, включително и по самоописателните скали за тре
вожност, обикновено за „клинично значими" се оценяват стой
ности, отклоняващи се с две стандартни отклонения над средната
(Myers & Winters, 2002). Приемането на по-строг критерий (Т>70)
обаче повишава позитивната прогностична стойност па инстру
мента, но понижава сензитивността (увеличава се рискът да бъдат
пропуснати лица с високи равнища на тревожност). Например,
ако в изследването на Лорънт и съавтори (Laurent et al., 1994)
вместо критична точка Т>60 през първите два етапа се приеме
граница от Т>70, броят на тези, насочени към клинично интервю,
драстично намалява от 86 на 13 (от които 10, или 77% позитивна
прогностична сила, получават диагноза тревожно разстройство).
При подобен подход обаче се оказва, че 18 от децата с реално
високо равнище (диагностицирани при начална критична точка
от Т>60) не са уловени от скрининговото проучване. В крайна
сметка решаването на посочената дилема зависи от наличните
ресурси на училището и компромиса между изискващото повече
време, усилия и квалификация индивидуално оценяване на по-
голям брой деца на заключителния етап срещу риска от пропус
кането на част от децата с високи равнища на тревожност.
6. Какъв метод би могъл да се препоръча за провеждане на
диагностичното интервю на последния етап от изследването? В
това отношение един от популярните и често използвани инстру
менти е полуструктурираното интервю на У. С илвърман и А. Ал-
бано (Anxiety Disorders Interview Schedule f o r DSM-IV, Silverman Л:
Albano, 1996) 2 . Методът оценява тревожните разстройства (по
диаг ностичните критерии на DSM-IV, 1994), като има и части за
1
Този подход е най-популяреп при използването па RCMAS, макар чс в литс-
paiypara сс cpcmai и други варианти за категоризиране на дименсионалния бал,
например: суров бал ^15 (Joiner et al., 1996); стойност над 80-я персентил (Dierker et
al., 2001); 1,5 стандартно отклонение над средната стойност (критична точка от 65 в
Т-оненки или суров бал от 23, Tannenbaum & Forehand, 1992). I[риемането на подоб
ни кригерии обаче па практика се влияе от нелиге па проучването.
2
Инструментът е комерсиален продукт, издаван от The Psychological
Corporation (San Antonio, USA).
разстройства на настроението (дистимия и депресивен епизод) и

екстернад изпран и разстройства (дефицит на вниманието с хипер-
активност), отделни проби за други разстройства, както и части за
отказ д а се ходи на у ч и л и щ е и междуличностни отношения. На-
дице са д в е версии; за детето и за родителя. Провеждането на
интервюто изисква професионални умения/тренинг за интервюи
ране на деца и детайлно познаване на диагностичните критерии.
Таблица 7.4. Дескриптивип характеристики (средни стойности и

стандартно отклонение) на RCMAS в клинични извадки от деца
и юноши
Изследване X (SD) Извадка
Lonigan et al., 1994 15,08 ( 6 . 9 0 ) N=51, тревожно P
Lonigan et al., 1994 14,08 ( 6 , 7 0 ) N=182, депресивно P
Joiner et al., 1996a 12,61 ( 6 . 7 2 ) N = 9 6 . с м е с е н а клинична извадка 1
Barrett et al , 1996 12,70 ( 5 , 8 0 ) N = 2 8 , тревожно Р
Barrett et al., 1996 11,50 ( 6 , 2 0 ) N = 2 5 , тревожно Р
Barrett et al., 1996 13,30 ( 6 , 5 0 ) N = 2 6 , тревожно Р
Taghavi et al., 2(X)3 19,26 ( 4 . 8 4 ) N=19, тревожно Р

2
Kaslow et al., 1992 65.40 (8.07) N = 1 1 . тревожно Р
2
Kaslow et al., 1992 67,18 (б.бЗ) N=14. депресивно Р
2
Kaslow et al., 1992 74,07 (7,29) N = 1 8 . тревожно и депресивно Р
Kaslow et al., 1992 39,71 ( 8 . I 4 ) 2 N = 1 5 . контролна група

2
Tharinger & Stark, 1 9 9 0 65.00 (7,77) N = 1 1 . тревожно Р
2
Tharinger & Stark. 1990 71,00 (6,12) N = 1 6 . т р е в о ж н о и депресивно Р
2
Tharinger & Stark, 1990 66,75 (6,43) N=12, депреевно Р
Tharinger &. Stark, 1990 40,33 (9,28)2 N = 1 3 , контролна група
Kendall et al., 2 0 0 1 51,20 (12,30)2 N = 35, с а м о с о с н о в н о тревожно Р

N = 86, с о с н о в н о тревожно Р + д р у г о
Kendall et al., 2001 53,10 (10,30)2
гревожно Р
2
N = 4 4 , с о с н о в н о тревожно Р + д р у г о
Kendall et al.. 2001 54,30 (11,50)
поведенческо Р
Забележки:
1
С преобладаващ б р о й депресивни разстройства, разстройство с д е ф и ц и т на вниманието и
хинерактивност, разстройство на поведението, в по-малка част о т извадката - тревожни и
други разстройства.
2
В стандартни Т-оценки.
Провеждане н а и{следването и интерпретация н а данните 227
За оценка на качествата на скрининговия инструмент най-важни

са показателите на индивидуално равнище; сензитивност, специ
фичност, позитивна и негативна прогностична сила. които опреде
лят доколко полезен е методът за определяне па статуса па човека
като „болен или ,,здрав . Тъй като този тип данни са по-ограниче
ни, по-долу ще бъдат представени някои резултати и на „групово"
равнище - д е с к р и п т и в н и характеристики на R C M A S върху клинич
ни извадки (вж. таблица 7.4) в суров бал и в Т-оценки 1 .
Тези данни в преобладаващия брой случаи показват, че децата и
юношите, диагностицирани чрез външен, независим критерий като
страдащи от тревожни разстройства, с е характеризират с по-високи
равнища по R C M A S (но показателите далеч не винаги достигат рав
нищата на статистически дефинираните „клинично значими стой
ности" - над две стандартни отклонения над средната). От друга
страна, високи стойности се наблюдават и при лицата с депресивни
разстройства, т.е. общия бал по RCMAS разграничава по-добре
„нормата" от „патологията", по значително по-слабо тревожните от
депресивните разстройства. Подобна теза присъства и в обзорните
анализи на RCMAS, като прегледът на съдържанието на айтемите
показва, че заедно със симптомите за тревожност, те представят и
„неспецифични" признаци за оценка на настроението и вниманието.
Скалата не изчерпва и представените в съвременните класификации
(МКБ-10, 1992; DSM-IV, 1994) симптоми за тревожни разстройства
и като цяло не разграничава в достатъчна степен както видовете
тревожни разстройства, така и тревожните разстройства от другите
форми па психопатология. Оценяваният от RCMAS конструкт оста
ва недостатъчно изяснен и инструментът като че ли е по-скоро мяр
ка за общия дистрес, отколкото за тревожността (Myers & Winters,
2(X)I; Langley et al., 2002; Saavedra & Silverman, 2002). Or тази глед
на точка, макар и широко използвани, „по-старите скали от типа па
RCMAS и детекия вариант на Снилбъргър (STAIC) са измествани от
по-нови инструменти 2 (Myers & Winters, 2001, p. 647).
1
О б щ о , ча клинични извадки в р ъ к о в о д с т в о т о з а използване на R C M A S
( R e y n o l d s & R i c h m o n d , 19X5) с е п о с о ч в а т с т о й н о с т и о т Х = 1 3 , 8 5 , S D = 5 , 7 9 (цит.
н о Jomer et al, 1 9 9 6 ) .
2
Н а п р и м е р скалата на Д . Марч и съавтори ( M u l t i d i m e n s i o n a l A n x e i t y S c a l e
f o r C h i l d r e n , M A S C ; March, et al., 1997), скалата на H. Ьирмаер и съавори (Screen
f o r C h i l d A n x i e t y R e l a t e d E m o t i o n a l D i s o r d e r s , S C A R E D ; Birmaher et al., 1997,
както и ревизираната п о - к ъ с н о версия S C A R E D - R ; Muris & Steerneman, 2001 a),
скалата на С. С н е н с ( S p e n c e C h i l d r e n ' s A n x i e t y S c a l e , S C A S ; S p e n c e , 1998) и но-
Подобно заключение обаче е обект на критика в публикува-

ния неотдавна метааналитичен обзор на изследвания с RCMAS,
STAIC и C B C L {Child Behavior Checklist на Т. Ахенбах - интерна-
лизирани проблеми, версия за родителя) (Seligman et al., 2004).
Според Л. Селигман и съавтори тезата за „изоставянето" на тра
диционните скали е преждевременна и се основава на описателни
по характер обзори, с недостатъчно ясно дефинирани критерии за
подбор на изследванията и направените изводи, криещи риск от
изкривяване на заключенията (Ibid., p. 558). Цитираната публика
ция обхваща 43 изследвания (за периода 1980-2000 г.) с данни за
R C M A S , STAIC или C B C L за д е ц а и ю н о ш и с клинични диагнози
(при 26 о т изследванията т е са налице при диагностицирането, а
при други 17 - преди и след третирането). Всички диагнози се
основават на независим източник (в мнозинството о т случаите са
поставени на базата на структурирано или полуструктурирано
интервю с майката и детето). За оценката на ефекта е използван
коефициентът </, чиито позитивни стойности са индикатор за по-
висок бал при л и ц а т а с диагноза 1 . Сравнението на:
• Лицата с тревожно разстройство (съчетано или не с друга

диагноза) с контролната (неклинична група) - общо 23 из
следвания, показва значими стойности на d: за общия бал
на R C M A S d= 1,30 ; за S T A I C - тревожност като черта и
състояние - съответно 0,89 и 0,76, за C B C L - интернали-
зирани проблеми; 1,55 (стойности над 0,70 се оценяват ка
т о големи по размер). Ефектите на възрастта и пола оста
ват незначими, но с тенденция към по-висока стойност на
d в извадките с по-голям относителен дял на момичетата.
• Лицата с тревожно разстройство и тези с екстернализирано
(и без тревожно) разстройство - о б щ о 6 изследвания, сви
детелстват за <7=0,54 (значим, но среден по размер ефект,
като малкият брой изследвания не позволяват сравнителни
данни за отделните инструменти).
късните й адаптации (например Muris et а!., 2002а). Аналогична многомерна

скала за тревожност в юношеска възраст е разработена и у нас (Калчев, 2005а).
За изчисляване на ефекта в рамките на метааналитичните обзори вж.
hit p://web. uccs.edu/lbecker/Psy590/es. htm.
По скйли: Физиологична възбуда г/=1,27. Безпокойства'. 1,10, Социални
притеснения/концентрация; 0,89 (Seligman et al., 2004).
Провеждане иа тследваиепю u интерпретация на данните 229
• Лицата с тревожно разстройство и тези с депресивно (и б е з

тревожно) разстройство - само 4 изследвания, всичките от
които с използване на R C M A S , показва малка и статисти
чески незначима средна стойност на d (d=0,25).
Оценката на възможностите на R C M A S , STAIC и CBCL да

измерват ефекта о т третирането (17 изследвания) свидетелстват
за близки стойности: при R C M A S , STAIC черта и състояние,
C B C L съответно: <7=0,80; 0 , 7 4 и 0,76; 0,86. Стойностите на рав
нище скали на R C M A S обаче са значително по-ниски (в интерва
ла 0 , 1 8 - 0 , 2 8 ) .
Обобщавайки резултатите о т метааналитичния анализ автори
те достигат д о следните изводи (Seligman et al., 2004):
1. Трите анализирани инструмента - R C M A S , STAIC и CBCL,
демонстрират (относително) д о б р и възможности за разгранича
ване на децата с тревожни разстройства о т тези б е з разстройства
и по-малка степен - умерено, о т д е ц а с екстернализирани разст
ройства, както и ефекта о т терапията на тревожните разстройства.
В това отношение м е ж д у трите скали са налице малки различия
(дори м е ж д у основаните на родителските оценки данни за интер-
нализираните проблеми (CBCL) и самоописателните данни
( R C M A S и STAIC). От гази гледна точка изборът между тях е
въпрос по-скоро на допълнителни фактори (достъпност на инст
румента, лекота на прилагане и др. ).
2. Като цяло трите скали, изглежда, са по-добър индикатор за
тревожни разстройства при момичетата в сравнение с момчетата
(факт който може да се дължи на ефекта на социалната желателност
и по-трудно споделяната от момчетата тревожна симптоматика).
3. За клиницистите и специалистите, използващи посочените
инструменти за практически цели, от съществено значение са изво
дите на индивидуално равнище (а не груповите тенденции). За всяка
от трите скали са налице нормативни данни и указания за иденти
фициране на екстремалните случаи. Очевидно е обаче, че независи
мо от дефинираните „критични точки" е налице припокриване на
индивидуалния бал на децата със и без разстройство. Ето защо „кри
тичната точка" не може д а се използва като „икономичен" начин за
диагностично заключение и заместване на клиничното интервю,
изискващо не само значително повече време, но и професионален
опит.
4. Д е ц а т а с т р е в о ж н и и а ф е к т и в н и ( д е п р е с и в н и ) р а з с т р о й с т в а
не о т г о в а р я т н о р а з л и ч е н н а ч и н н а R C M A S ( с р а в н и т е л н и к л и н и ч
ни д а н н и с а н а л и ц е с а м о з а т а з и с к а л а з а т р е в о ж н о с т ) . О т е д н а
с т р а н а , о б я с н е н и е т о н а п о д о б е н ф а к т м о ж е д а с е д ъ л ж и на з н а ч и
т е л н а т а „ к о м о р б и д н о с т " ( с ъ в м е с т н а п р о я в а ) на т р е в о ж н о с т т а и
д е п р е с и я т а в д е т с к а и ю н о ш е с к а в ъ з р а с т (вж. с ъ щ о ч е т в ъ р т а гла
ва, § 4.2). О т д р у г а с т р а н а , а н а л и з ъ т показва, ч е н е м а л к а ч а с т о т
в к л ю ч е н и т е в с к а л и т е з а т р е в о ж н о с т п р и з н а ц и м о г а т д а се о ц е н я т
и к а т о д е п р е с и в н и - п р о я в и н а н е г а т и в е н а ф е к т (вж. с ъ щ о четвър
т а глава, § 4.2). Н а п р и м е р 2 1 % о т а й т е м и т е о т R C M A S с е п р и п о
к р и в а т с а й т е м и т е на C D I ( д е т с к а т а с к а л а з а д е п р е с и я на Ковач), а
п р и S T A I C - ч е р т а п р о ц е н т ъ т д о р и е о щ е п о - в и с о к - 2 5 % (цит. п о
S e l i g m a n et al., 2004). О г р а н и ч е н и т е в ъ з м о ж н о с т и на R C M A S д а
различава групите с интернализирани разстройства може д а се
д ъ л ж а т и па п р о б л е м и с к о н с т р у к т - в а л и д н о с т т а н а т о з и т и п инст
р у м е н т и , а н е на п р о б л е м и с к о н с т р у к т - в а л и д н о с т т а н а т р е в о ж н и
т е и депресивните разстройства или на тяхната „коморбидност".
Н а к р а т к о , к о л и ч е с т в е н и я т о б з о р с о ц е н к а н а р а з м е р а на е ф е к
т а подкрепя възможностите на R C M A S , S T A I C и C B C L д а разли
ч а в а т т р е в о ж н и р а з с т р о й с т в а с р е щ у о т с ъ с т в и е и з о б щ о на разст
р о й с т в о (и п о - м а л к а с т е н е н т р е в о ж н о с р е щ у е к с т е р н а л и з и р а н о
р а з с т р о й с т в о ) , н о не и д а р а з г р а н и ч а в а т т р е в о ж н и т е о т д е п р е с и в -
н и г е р а з с т р о й с т в а . В ъ з м о ж н о с т и т е на п о - с ъ в р е м е н н и т е с к а л и ( о т
т и п а на M A S C , S C A R E D ) о б а ч е в п о с л е д н и я с л у ч а й все о щ е не с а
д о с т а т ъ ч н о п о т в ъ р д е н и . З а т о в а е п р е ж д е в р е м е н н о „ д а с е изхвър
л я т " „ с т а р и т е " м е т о д и , к о й т о н а т о з и е т а п с а е д и н с т в е н и т е , из
д ъ р ж а л и п р о в е р к а т а н а в р е м е т о ( S e l i g m a n et al., 2004, p. 563).
О с в е н п о с о ч е н а т а п е р с п е к т и в а - к о н с т р у и р а н е на нови инст
рументи в съответствие със съвременните представи за комор-
б и д н о с т т а п а т р е в о ж н о с т т а и д е п р е с и я т а (и д о к а з в а н е на т е х н и т е
п с и х о м е т р и ч и и к а ч е с т в а ) - е н а л и ц е и д р у г а в ъ з м о ж н о с т : разра
б о т в а н е н а с к а л и п а о с н о в а т а н а н а л и ч н и т е в т р а д и ц и о н н и т е ме
т о д и е м п и р и ч н и п р и з н а ц и ( а й т е м и ) . Н а п р и м е р , к а к т о б е ш е посо
ч е н о в ч е т в ъ р т а глава, § 4.2, в и з с л е д в а н е т о н а С т а р к и Л о р ъ н т
(Stark & Laurent, 2 0 0 1 ) на б а з а т а н а а й т е м и т е о т R C M A S и C D I
(детска скала з а депресия на Ковач) са конструирани скали за
т р е в о ж н о с т (7 а й т е м а ) и д е п р е с и я ( 9 а й т е м а ) с у м е р е н а к о р е л а ц и я
м е ж д у т я х (в д в е н е з а в и с и м и и з в а д к и 0 , 4 5 и 0 , 3 9 - с т о й н о с т и .
Провеждане на и ic.ieöuancmo и интерпретация на данните 231
близки д о долната граница на корелациите между самоонисател-

ните данни за двата конструкта). Тъй като данни за детската скала
за депресия на Ковач (CDI) у нас не са публикувани, коментарът
по-долу ще се ограничи със 7-айтемната скала за тревожност (за
съдържанието на признаците вж. четвърта глава, § 4.2, таблица
4.8). Пет от аитемите в нея са от фактора Безпокойства^, а два —
от Физиологични реакции (оценяващи проблеми със съня, но не и
специфичните признаци за физиологична Егъзбуда). Старк и Ло-
рънт защитават позицията, че за разграничаването па двата кон
структа - тревожност и депресия - е по-добре да се използва не
общият бал на CDI и RCMAS, а паралелното прилагането на сък
ратените версии. Въпреки че па този етап данните за валидността
на кратката 7-айтемна скала за тревожност са ограничени, тя
представлява потенциален интерес за практически и приложни
изследвания. По тази причина по-долу са представени някои пси-
хометрични данни, както и дескриптивните характеристики и
кумулативните проценти от нормативната извадка.
Стойностите па вътрешната съгласуваност (а на Кронбах) са:
0,64 за нормативната извадка, и 0,59 и 0,66 за момчетата и моми
четата; по възраст: за 2 . ^ . , 5.-8. и 9.-4. клас, съответно: 0,71, 0,63
и 0,56. От тази гледна точка надеждпосгга е по-ниска при момче
тата и при по-големите възрастови групи". Стойността на а от
» оригиналното изследване при конструиране па скалата (ученици
от 4 . - 7 . клас) в две независими извадки е 0,77 и 0,76 (Stark &
Laurent, 2001).
По огношенис на корелациите с външни променливи, ако оце
нява специфичните за тревожността признаци, 7-айтемната скала
трябва да корелира по-слабо (в сравнение с общия бал по RCMAS)
със скали за депресия и евентуално по-силно с други скали за тре
вожност. Данните, изчислени за извадка от 481 ученици от 8.-12.
1
Единият от които сс разпределя към специфичния за българската извадка
фактор Нервност. Безпокойствата сс разглежда като същностна характеристика
на тревожността (Silverman et a), 1995; Vascy & Daleiden, 1994); Vascy et al.,
1994; DSM-IV, 1994). Скалата Безпокойства or RCMAS корелира най-слабо с
депресия та (четвърта глава, вж. таблица 4.7), като са налипс данни, че именно гя
различава депата с тревожни от тези с депресивни разстройства (напр. Lonigan et
al., 1994).
2
Подобен факт не е учудващ, ако се има предвид, че при пито едно от фак
торните решения на RCMAS в българската извадка (вж. втора глава) 7-
айтемната скала за тревожност не се обособява като отделен фактор.
клас (за извадката вж. четвърта глава, § 4.2), показват корелация с

въпросника па Бек за депресия (BDI) от г=0,37 и с въпросника на
Спилбъргър за тревожност-черта (STAI); г=0,46 (корелацията на
общия бал на RCMAS с двете скали е съответно 0,59 и 0,71 (четвър
та глава, § 4.2, таблица 4.4). I lo-писката корелация с BDI съответства
на очакванията, докато по-слабата връзка с STAI на пръв поглед не
отговаря на прогнозите. Резултатите обаче не могат да се интерпре
тират еднозначно, защото както BDI, така и STAI (във втория случай
в о щ е по-голяма стенен) не са чисти „мерки" за депресия и тревож
ност (вж. четвърта глава, § 4.2). В частност и RCMAS, и STAI съ
държат признаци, които са неспецифични, т.е. общи са за тревож
ността и депресията (Dierker et al., 2004) и затова евентуалното им
елиминиране (при кратката 7-айтемна версия на RCMAS) може да
доведе д о понижаване па корелацията със STAI (при която присъст
ват подобни айтеми). О т тази гледна точка проверката на валидност
та па 7-айтемната версия като „чиста" мярка за тревожност изисква
анализ па връзките с инструменти, разработени от позицията на
трикомпонентния модел (за оценка на негативния, позитивния афект
и физиологичната възбуда) (Clark & Watson, 1991).
Дескриптивните характеристики: средни стойности и стан
дартни отклонения - X (SD), изчислени върху нормативната из
вадка, са съответно:
• общо: 3,01 (1,84);
• момчета: 2,78 (1,75);
• момичета: 3,23 (1,90);
" 2.-4. клас: 3,16 (2,06);
• 5.-8. клас: 2,93 (1,81);
• 9.-12. клас: 3,01 (1,64).
Двуфакторпият дисперсионен анализ о т типа 2 (пол) х 3
(клас) разкрива значим е ф е к т на пола (р<0,001; по-високо равни
ще при момичетата), пезпачима тенденция за ефект на класа (най-
голяма е разликата 2.-4. с р е щ у 5.-8. клас [р<0.10]) и незначимо
взаимодействие.
Накратко, равнището на вътрешна съгласуваност на кратката 7-
айтемна версия е незадоволително (в частност при момчетата и при
по-големите възрастови групи) и по-ниско в сравнение с оригинал
ното изследване (Stark & Laurent, 2001). Проблемът с валидността на
инструмента остава открит, но проучването на възможностите му за
Провеждане па тсяедвипепю и интерпретация на данните 233
кратко, експресно изследване представлява интерес. За улеснение на

потребителя на инструмента в таблица 7.5 е представено честотното
разпределение в нормативната извадка общо и по пол.
Таблица 7.5. Честотно разпределение, процент случаи и кумула

тивни процеп Iи па 7-айтсмиата скала за тревожност па Старк п
Лорънт (Stark & Laurent, 2001) нри български ученици
Суров Общо Момчета Момичета
бал (N=1774) (N=874) (N=900)
Кумула Кумула Кумула
% случаи % случаи % случаи
тивен % тивен % тивен %
0 9,2 9,2 10,8 10,8 7,7 7,7
1 14,3 23.5 15,4 26,2 13,2 20,9
2 18.0 41,5 18,4 44,6 17,7 38,6
3 19,6 61,2 21,6 66,2 17,7 56,2
4 16,3 77,5 16,7 83,0 16,0 72,2
5 12,2 89,7 9,8 92,8 14,4 86,7
6 6,9 96,6 5,3 98,1 8,6 95,2
7 3,4 100,0 1,9 100,0 4,8 100,0
Ii изложението дотук б е ш е коментирано използването на об

щия бал по R C M A S в рамките па скрипипгови (масови) проучва
ния. О б щ и я т показател обаче широко се прилага и за диагнос
т и ч н и цели. На практика R C M A S се е наложил като част от стан
дартен пакет о т методи, използвани нри началната оценка на деца
и юпоши, насочени към клиниката за консултиране по повод на
предполагаеми тревожни разстройства (Barrett et al., 1996), в час
тност при папическо разстройство (Ollendick, 1995), отказ да се
ходи на училище (Kearney, 1995; Kearney & Silverman, 1990; King
et al., 1997), преживяно травматично събитие (Carr, 2004), вклю
чително при подозрение за сексуална злоупотреба (King et al.,
2000), нощни страхове (Ollendick et al., 1991) и идеи и опит за
самоубийство (Pfeffer et al., 2000). Както обаче беше посочено, в
тези случаи скалата играе спомагателна роля и въпреки наличие
т о на „критична" точка за определяне па „клинично значимите
равнища", балът по RCMAS не може д а замени диагностичното
заключение, основано на клинично интервю в съчетание с други
методи и източници на информация.
2. Оценка на равнище скали
Суровият бал по скалите от RCMAS се трансформира в стан

дартни оценки със средна стойност Х=10 и стандартно отклоне
ние SD=3 (изчислявани въз основа на общите норми или по пол).
Ii съответствие с традиционно използваните критерии резул
татите могат да се класифицират в пет основни равнища на кате-
гориална оценка. В таблица 7.6 са представени границите на ин
тервалите (при стандартни оценки Х=10; SD=3) заедно с процен
та на лицата, попадащи в съответната група.
Таблица 7.6. Интервали на дефиниране на резултатите но
скалите на RCMAS (нри стандартни оценки е Х=10; 8Г)=3) и
процент на лицата и съответната група
Стан Процент случаи

дартен Безпокойст Социални Физиологич
РАВНИЩЕ Нервност
бал ва притесиеиия ни реакции
Много високо >16 7,0 6.3 7.2 -
Високо 13-15 16,6 17,4 15,0 30.0

Средно S-12 54.0 37,5 59,3 44.2
Ниско 5-7 22.4 38.S 18.5 25.8
Много ниско <4 - - - -
Забележка: „Ниското" и „високото" равнище се означават понякога и като „под средното"

и „над средното" равнище.
Тези данни показват, че при нито една от скалите стандартният

бал не достига стойности, равни или по-ниски от 4, т.е. методът не
разграничава добре лицата с ниски и много ниски равнища на тре
вожност. От друга страна, относителният дял на тези с висок и много
висок бал надхвърля процента при нормално разпределение. И двата
факта произтичат от положителната асиметрия в разпределението на
скалите Безпокойства, Социални притеснения и Физиологични ре
акции - натрупване по посока на ниския бал (мнозинството от рес-
пондентите отричат наличието на подобни симптоми) и по-дълга
„опашка" към високите равнища. Подобен резултат може да се
очаква от гледна точка на оценявания конструкт. От друга страна,
разпределението на Нервност е симетрично, но диапазонът се огра
ничава до високите и ниските равнища.
Както и при интерпретацията на общия бал, трябва да се има
предвид, че използваните термини, включително и границите за
дефиниране на категориите, са условни, защото: (а) се основават на
формални статистически критерии и (б) интерпретацията трябва да
Провеждане ни Uic.icöeaiiemo и иишернрсптцня на данните 235
отчита стандартната ф е ш к а на измерване, т.е. доверителния интер

вал около индивидуалния резултат. В тази връзка е уместно да се
припомни, че един о т аргументите за ревизирането на оригиналната
версия на скалата за проявена тревожност (CMAS) е фактът, че тя не
отразява многомерния характер на конструкта (Reynolds & Paget,
1978). В това отношение RCMAS има преимущества, но надежд
ността на скалите не е достатъчно висока (трета глава, таблица 3.1),
което увеличава стандартната грешка на измерване (и доверителния
интервал - вж. пета глава, таблица 5.3) и затруднява интерпретация
та на индивидуалния резултат.
На следващите страници ще бъде направен кратък преглед на
интерпретацията на скалите о т R C M A S въз основа на тяхното
съдържание.
Безпокойства
Скалата се формира от 9 айтема, свързани с негативни очаква
ния, притеснения, както и чувствителност но отношение на реакци
ите на другите (по тази причина .,пълното" название е ^Безпокойст
ва/свръхчувствителност"; Reynolds & Paget, 1981), например; „Тре
вожа се какво ще се случи в бъдеще", „Често се безпокоя дали няма
да ми се случи нещо лошо", „I ю-чувствителен съм от другите хора".
Съдържанието на скалата частично съответства на критерий „А" за
генерализирана тревожност (DSM-IV, 1994, p. 435).
Безпокойствата (вж. втора глава) се разглеждат като когнити-
вен компонент на тревожността, т.е. преживяването на тревож
ността се опосредства о т активно прогнозиране и „разработване"
на възможните негативни последици {безпокойства), а не толкова
от действителна заплаха в настоящето. О т тази гледна точка
концептуализирането на конструкта включва три основни приз
нака: (а) когнитивния характер на феномена, (б) фокуса върху
очакване на негативен изход и (в) централната роля на несигур
ността/неувереността в настъпването на бъдещото събитие.
При интерпретацията на Безпокойства потребителят на мето
д а трябва д а се въздържа о т „етикетиране" на изследваното лице,
като си дава ясна сметка за съдържанието на включените призна
ци. Безпокойства предполага оценка на негативни очаквания и
притеснения, но не съдържа указания за конкретните съби
тия/ситуации, които пораждат опасения и негативни очаквания (с
изключение на № 10, който включва притеснения по повод очак-
вани оценки от родителите). Следователно скалата не оценява

предметното съдържание на безпокойствата (което е и възрас
тово обусловено), а общата тенденция човекът да е ангажиран с
негативни очаквания и притеснения. За по-детайлно проучване на
съдържанието, интензивността и честотата на безпокойствата
може да се използва структурираното интервю за деца (Worry
Inventory f o r children, WIC; Silverman et al., 1995), за които са на
лице данни от начална апробация на метода в български условия
(Драгиева, 1998).
Скалата не оценява директно проблемите с контрола върху
безпокойствата (критерий ,,В" за генерализирана тревожност,
DSM-IV, 1994, р. 435), но високият бал {прекомерни безпокойст
ва) индиректно може да се тълкува и като показател за проблеми
с контрола и тяхното овладяване.
Във възрастово отношение нарастването на безпокойствата се
асоциира с когнитивното развитие (например в начална училищ
на възраст успешното решаване на задачите на Пиаже за съхраня
ване корелира положително с преживяването на безпокойства;
Muris et al., 2002b), но при оценката па прекомерните безпокойст
ва трябва да се отчита ролята и на специфични когнитивни фак
тори. По данни от изследване в юношеска възраст поне три таки
ва параметъра: писка толерантност към неопределеността, пози
тивни нагласи към безпокойствата и негативна ориентация към
проблема, повишават равнището на безпокойства (Laugesen et al.,
2003; вж. втора глава).
Както беше посочено в пета глава, юношеството е период на
засилване па безпокойствата и повишаване на ролята им във все
кидневието (Vasey et al., 1994; Laugesen et al., 2003), зашото:
(а) C когнитивното развитие децата стават все по-способни
„да генерират" безпокойства; да предвиждат все по-разнообразни
негативни резултати и да доразвиват свързаните с тях потенциал
но неблагоприятни („катастрофични") последици.
(б) Това е период па радикални личностни трансформации и
промени в социалните очаквания към юношата, всяка които от е
потенциален източник на безпокойства. Предизвикателствата са
свързани с конфликти с родителите, взаимоотношенията с връст
ниците, бързите промени в настроението (емоционалната лабил
ност) и повишената склонност към рисково поведение, което само
по-себе си е потенциално опасно, с неопределен изход.
Провеждане на uic-iedeanemo и интерпретация на данните 237
Очакваното възрастово повишаване в равнището на Безпо

койства получава известна емпирична подкрепа (5.-8. срещу 9 -
12. клас - вж. пета глава, диаграма 5.5), но динамиката макар и
статистически значима, е слабо изразена. Подобен резултат може
да се дължи и на обстоятелството, че скалата не оценява специ
фичното съдържание на безпокойствата.
В заключение, скалата Безпокойства е най-силният индика
тор за латентния фактор „Тревожност" (втора глава, диаграма
2.2), характеризира се с най-високо равнище на надеждност (вът
решна съгласуваност и тест-ретест надеждност; трета глава, таб
лици 3.1-3.2), като са налице данни за конструкт-валидността от
гледна точка на връзки със значителен брой външни променливи
(втора глава). В съответствие и със съвременните представи за
безпокойствата като „основен компонент" на тревожността при
интерпретацията на равнище скали на Безпокойства трябва да се
придава основно значение.
Социални притесиеиии
Скалата се формира от 6 айтема със сходно равнище на вътреш
на съгласуваност (както Безпокойства), но с по-ниска тест-ретест
надеждност (при момичетата) (трета глава, таблици 3.1-3.2).
Съдържанието на признаците отразява притеснения по повод
па очакваните оценки и негативно социално сравнение, напри
мер: „Непрекъснато очаквам някой да ми каже, че не се справям
добре". Мисля, че другите не харесват начина, по-който правя
нещата", „Изглежда, на другите по-лесно им се отдават нещата,
отколкото на мен". От тази гледна точка скалата е близка до Без
покойства, но айтемите са формулирани в социалния контекст на
„аз и другите". (В нея е включен и един айтем —„Другите са по-
щастливи от мен", който е индикатор по-скоро за дефицит на
позитивен афект —депресивно настроение, а не за тревожност.)
Между Безпокойства и Социални притеснения е налице значима
корелация, като при 3-факторното решение те са обединени в общ
фактор (вж. втора глава, диаграма 2.1.).
От гледна точка на съдържанието може да се допусне, че Со-
ifuaiHu притеснения ще корелира по-тясно със социална тревож
ност, а Безпокойства - с генерализирана тревожност. В таблица
7.7. са представени единичните и парциалните коефициенти на
корелация на Безпокойства и Социални притеснения (от RCMAS)
с „Генерализирана" и със „Социална тревожност" (от многомер-

ната скала за оценка, МСО Г; Калчев, 2005а).
Таблица 7.7. Единични корелации иа Пирсън и парциални ко
релации (в скоби, в курсив) на Безпокойства и Социални при
теснения (от RCMAS) с генерализирана и със социална тревож
ност (N=134, ученици от 7-8 клас)
Генерализирана Социална
тревожност Тревожност
Безпокойства 0,57* (0.37*) 0,46* (0.03)
Социални
0.48* (0.06) О М * (0.37*)
Забележка: * р<0,01.
Получените резултати потвърждават предположението, като

на равнище парциални коефициенти (след изолиране на връзките
с останалите променливи) корелациите на Безпокойства със со
циална тревожност, и па Социални притеснения с генерализирана
тревожност се оказват статистически незначими. Малкият обем
па извадката обаче налага ограничения върху изводите, т.е. на
този етап няма достатъчно основания Социални притеснения (от
RCMAS) да се интерпретира като индикатор за социална тревож
ност, по сравнението с Безпокойства позволява оценка на безпо-
койствата в по-специфичен, социален контекст. По Социачии
притеснения отсъстват разлики по пол и възрастова динамика
(вж. пета глава, диаграми 5.3 и 5.6).
Физиологични реакции
Скалата включва 8 признака, част от които оценяват пробле
ми със съня (напр. „Понякога нощем се будя уплашен", „Нощем
сънувам кошмари", „Вечер трудно заспивам") или типични при
знаци за повишена физиологична възбуда (напр. „Ръцете ми често
се изпотяват", „Много пъти, когато съм напрегнат, имам чувство
то, че не ми достига въздух"). От съвременна гледна точка айте-
мите от скалата представят част от физиологичните симптоми от
третия диагностичен критерий („С") за генерализирана тревож
ност (DSM-IV, 1994, р. 436), по без да ги изчерпват (освен това
свързаните с двигателно неспокойствие и раздразнителност приз
наци попадат в четвъртия компонент Нервност {напрегнатост}).
В сравнение с предишните два компонента на RCMAS Физиоло-
Провеждане ни inc.ieöeaitenio u интерпретации на данните 239
гични реакции и Нервност са с по-ниско равнище на вътрешна

съгласуваност и тест-ретест надеждност (трета глава, таблици
3.1-3.2). В „ранното" и „късното" юношество (5.-8. и 9.-12. клас)
по Физиологични реакции са налице подчертани различия по пол
(в полза на момичетата), но отсъства възрастова динамика (вж.
пета глава, диаграми 5.3 и 5.6).
Нервност
Четвъртият, най-малък компонент - Нервност, е получен само в
българската извадка на RCMAS (не е идентифициран нито в ориги
налната, нито в някоя от другите чуждоезикови версии на инстру
мента). Скалата се състои само от 5 айтема, например „Лз съм нер
вен човек", „Лесно изпадам в ярост", „Изнервям се, когато пешата
не вървят" и „Трудно ми е да седя дълго време на едно място", които
биха могли да се обозначат и като „напрегнатост (напрежение)",
„свръхреактивност", дори „стрес". Макар и малък гго обем. Нерв
ност се отделя още при двуфакторното решение па структурата на
RCMAS и стабилно се възпроизвежда при три- и четирифакторното
решение (вж. втора глава, диаг рама 2.1). Ог тази гледна точка том в
определена степен се различава от останалите компоненти - факт,
които се потвърждава и от йерархичния конфирматорен модел, при
който Нервност е най-слабо натоварен по вторичния фактор „Тре
вожност" (вж. втора глава, диаграма 2.2). Нервност е и с най-ниско
равнище на вътрешна съгласуваност (в частност и поради малкия
брой айтсми, включени в скалата), което затруднява интерпретация
та на индивидуално равнище.
Оценка на равнище отделни айтеми

Отделните айтеми представят прекалено специфични/тесни
аспекти на преживяване г поведение и самгг но себе се не са дос
татъчно надежден индикатор за оценяваните конструкти (в ста
тистически смисъл отговорът на отделния въпрос е обременен с
гго-голяма грешка на измерване). От друга страна обаче, при вни
мателна и предпазлива интерпретация в рамките на индивидуал
ното проучване отговорите на отделните айтеми носят ценна до
пълнителна информация. От тази гледна точка чрез подходящи
проби е полезно допълнително да се проучат положителните
отговори па някои от айтемите от скалата (напр. „Страхувам се от
240 П . К А Л Ч Е В , С К А Л И ЗА ТРЕВОЖНОСТ..
много неща", „Нощем сънувам кошмари", „Изглежда, много хора

са против мен" и др.)- Понякога това са първите нишки, които
консултангът може да използва, за да достигне д о по-детайлно
проучване на детските притеснения и безпокойства.
Литература
Александрова. Н. (2000). Методики за изследване на личността на

детето. В кн.: Б. Минчев [ред.]. Ръководство за изследване па
детето. Част 1. С.: Веда-Словена, 227-230.
Анастази А. (1982). Психологическое тестироваиие. М.: Педаго
гика, Кн. I.
Валев Ж. (1994). Измерване на неклинична денресивност в горна
училищна възраст: конфирматорен анализ на алтернативни
модели. Българско списание но психология, 3.
Ьалев, Ж., Ь. Бърн, П. Барън (2003). Факторна валидност на скала
Бек депресия (Beck Depression Inventory) за български юно
ши; латентна структура на скалата и изследване на нейната
инвариантност. Годишник на С У „Св. Климент Охридски",
Том Н9, книга Психология.
Гласс, Д., Д. Стзнли (1976). Статистичестие методи в педаго-
гике и психологии. М : I Iporpecc.
» Драг иева, К. (1998). Тревожност и безпокойства при децата от
начална училшцна възраст. Дипломна работа: СУ „Св. Кли
мент Охридски".
Имедадзе, И. (1970). Разработка метода изучения некоторшх змо-
ций младших школьников. В кн.: Обучение и развитие
млади/их школьников. Киев.
Калчев, П. (2000). Българска версия на скалата на Олендик за
оненка на страховете в детска възраст. Педагогика, 2.
Калчев, П. (2005а). Многомерна скала за тревожност в юношес
ка възраст. С.: Парадигма.
Калчев, П. (20056). Готовност за обучение в училище. С : Пара
дигма.
Калчев, П. (2005в). Българска версия на въпросника па А. Бъс и
М. Пери за оценка на агресията. Психологични изследвания,
2.
Калчев, П., П. Хорозова, Ж. Бурушкина (1995). Въпросник за
оценка на учебната тревожггост, възприеманата компетент-
пост в учебната дейност и благополучието във взаимоотпо-

шепията с връстниците. Българско списание по психология, 1.
Каплап. Г., Б. Сздок (1994). Клиническия психиатрия. М: Меди
цина, Том I.
Кацарска, Ц. (2006). Тревожност и виктилшзация от връстни
ците в н а ч а т а училищна възраст. Магистърска теза: СУ
,,Св. Климент Охридски".
МКЬ-10. Психични и поведенчески разстройства (1992). С.: На
ционален център за комплексно изследване на човека.
Мзй, Р. (2001). Проблема тревоги. Москва: Зксмо-Пресс.
Мзш, 3 . , Д. Вольф (2003). Детская патопсихология. Нарушения
психикиребенка. Санкт-Петербург: Прайм-Еврознак.
Николов, М. (1992) Скала L от личностния въпросник на Айзенк
и диагностиката на личността. Българско списание по психо
логия, 1.
Паспаланов, И., Д. Щетински (1980). Към проблема за равнището
на тревожност и измерването му в психологията (Статия II)
Психология, I.
Паспаланов, И., Д. Щетински, С. Айзенк (1984). Българска адап
тация на личностния въпросник на X. Айзенк. Психология. 5.
Първанова, И. (2006). Тревожност, изпитна тревожност, възп
риемана компетентност и взаимоотношения с връстници
те в начална училищна възраст. Дипломна работа: СУ ,,Св.
Климент Охридски".
Трифонова, Р. (1996). Адаптация на въпросника на С. Хартър за
оценка на вътрешната/външната ориентация в учебната
дейност (начална училищна възраст). Дипломна работа: СУ
„Св. Климент Охридски".
Фройд, 3. (1993). Тайната н а живота. С.: Евразия.
Хекхаузен.,Х. (1986). Мотивация и деятелность. М., Педагогика,
Том I .
Щетински, Д., И. Паспаланов (1980). Динамика на симптомоком-
плекса на тревожността като личностна характеристика. В
кн.: Е. Шорохова и др. 1ред.] Психична регулация на дей
ността. С.: Наука и изкуство, 235-255.
Щетински, Д., И. Паспаланов (1989). Методическо пособие з а
р а б о т а с българската ф о р м а на въпросника з а оценка на
тревожността н а Ч С п и ю ъ р г ъ р (STA Y - ф о р м а Y). С.: БАП,
Институт по психология.
Литература 243
American Psychiatric Association (1994). Diagnostic and Statistical

Manual ot Mental Disorders (4th. ed.). Washington, DC: Author.
Ashley, A. & T. Holtgräves (2001). Repressors and memory: Effects
o f self-deception, impression management, and mood. Journal of
Research in Personality, 37, Issue 4.
Barlow, D. (1998). Anxiety and its disorders: The nature a n d treat
ment o f anxiety a n d panic. New York: Guilford Press.
Barrett, P., M. Dadds, & R. Rapee (1996). Family treatment o f child
hood anxiety: A controlled trial. Journal o f Consulting a n d Clini
cal Psychology, 64, 333-342.
Barrett, J. & C. Turner (2001). Prevention o f anxiety symptoms in
primary school children: Preliminary results from a universal
school-based trial. British Journal o f Clinical Psychology, 40,
399-410.
Berk, L. (1994). Child development. Boston: Allyn & Bacon.
Birenbaum, M. Sc I. Montag (1989). Style and substance in social
desirability scales. European Journal o f Personality, 3, 47-59.
Birmaher, В., S. Khetarpal, D. Brent, M. Cully, L. Balach, J. Kauf
man, & S. M. Neer (1997). The Screen for Child Anxiety Related
Emotional Disorders (SCARED): Scale construction and psy
chometric characteristics. Journal o f the American Academy of
Child & Adolescent Psychiatry, 36, 545-553.
Bodas, J. & T. Ollendick (2005). Test anxiety: A cross-cultural per
spective. Clinical Child a n d Family Psychology Review, S, 65-88.
Boehnke, K., R. Silbereisen, S. Ryenolds & B. Richmond (1986).
What I Think and Feel - German experience with the revised
form o f the Children's Manifest Anxiety Scale. Personality and
Individual Differences, 7, 553-560.
Borkovec, T., T. Weerts, D. Bernstein (1977). Assessment o f anxiety.
In: A. Ciminero (Ed.) Handbook o f behavioral assessment, New
York: Wiley, 367-428.
Boyd, C. & E. Gullone (1997). An investigation o f negative affectivity
in Australian adolescents. Journal o f Clinical Child Psychology,
26, 190-197.
Boyd, C , M. Kostanski, E. Gullone, T. Ollendick, D. Shek (2000).
Prevalence o f anxiety and depression in Australian adolescents:
Comparisons with worldwide data. The Journal o f Genetic Psy
chology, 161, 479-492.
Brown, М. & S. Kodadek (1987). The use o f lie scales in psychomet

ric measures o f children. Research in Nursing & Health, 10, 87-
92.
Burnham, J. (2005). Fears in children in the United States: An exami
nation o f the American Fear Survey Schedule with 20 new con
temporary items. Measurement & Evaluation in Counseling &
Development, 18, 78-91.
Carr, A. (2004). Interventions for post-traumatic stress disorder in
children and adolescents. Pediatric Rehabilitation, 7, 231-244.
Castaneda, M.. B. McCandless & D. Palermo (1956). The children's
form o f the manifest anxiety scale. Child Development, 27, 317-
326.
Cartwright-Hatton, S., C. Roberts, P. Chitsabesan, C. Fothergill & R.
Harrington (2004). Systematic review o f the efficacy o f cognitive
behavior therapies for children and adolescent anxiety disorders.
British Journal o f Clinical Psychology, 43, 421-436.
Chapell, M., B. Blanding, M. Takahashi, M. Silverstein. B. Newman,
A. Gubi & N. McCann (2005). Test anxiety and academic per
formance in undergraduate and graduate students. Journal of
Educational Psychology, 97, 268-274.
Chorpita, B., A. Albano & D. Barlow (1994). Latent construct model
ing o f negative affect and fearfulness in children with anxiety
disorders. Poster presented at the meeting o f the Association tor
Advancement o f Behavior Therapy, San Diego, C A
Chorpita, B. & D. Barlow (1998). T h e development o f anxiety: The
role o f control in the early environment. Psychological Bulletin,
124, 3-21.
Chorpita, B., A. Albano & D. Barlow (1998). T h e structure o f nega
tive emotions in a clinical sample o f children and adolescents.
Journal o f Ab n o r mal Psychology, 107, 74-85.
Chorpita, В., C. Plummer & C. Moffitt (2000). Relations o f tripartite
dimensions o f emotion to childhood anxiety and mood disorders.
Journal o f A b n o r m a l Child Psychology, 28, 299-310.
Chu, K. (1999). An introduction to sensitivity, specificity, predictive
values and likehood ratios. Emergency Medicine, I I , 175-181.
Cicchetti, D. & D. Showalter, P. Tyrer (1985). T h e effect o f number of
rating scale categories on level o f interrater reliability: A Monte
Carlo investigation. Applied Psychological Measurement, 9, 31-
36.
Clark, L. & D. Watson (1991). Tripartite model o f anxiety and depres

sion; Psychometric evidence and taxonomic implications. Journal
o f A b n o r m a l Psychology, 100, 316-336.
Clark, D., R. Steer & A. Beck (1994). C o m m o n and specific dimen
sions o f self-reported anxiety and depression: Implications for the
cognitive and tripartite models. Journal o f Abnormal Psychology,
103, 645-654.
Clark, A. & D. Watson (1995). Constructing validity: Basic issues in
objective scale development. Psychological Assessment, 7, 309-
319.
Cobb. N. (1992). Adolescence. Continuity, change and diversity.
Mountain View: Mayfield.
Cole, D., R. Truglio & L. Peeke (1997). Relation between symptoms
o f anxiety and depression in children: A multitrait-multimethod-
multigroup assessment. Journal o f Consulting a n d Clinical Psy
chology, 65, 1 10-1 19.
Craske, M. G. (1997). Fear and anxiety in children and adolescents.
Bulletin o f the M e nni nge r Clinic, Spring, Supplement A , 61, Is
sue 2.
Crawford, J. & J. Henry (2003). T h e Depression Anxiety Stress Scales
(DASS): Normative data and latent structure in a large non
clinical sample. British Journal o f Clinical Psychology, 42, 111-
131.
Dadds, M., S. Perrin, & W. Yule (1997a). Social desirability and self-
report anxiety in children: An analysis o f the RCMAS Lie Scale.
Journal o f A b n o r m a l Child Psychology, 16, Issue 4.
Dadds, M , S. Spence, D. Holland, P. Barrett & K. Laurens (1997b).
Prevention and early intervention for anxiety disorders: A con
trolled trial. Journal o f Consulting a n d Clinical Psychology, 65,
627-635.
Davies, M., C. French & E. Keogh (1998). Self-deceptive enhance
ment and impression management correlates o f EPO-R dimen
sions. The Journal o f Psychology, 132, 401-406.
Dicken, C. (1959). Simulated patterns o f the Edwards Personal Prefer
ence Schedule. Journal Applied Psychology, 43, 372-377.
Dierker, L., A. Albano, G. Clarke, R. Helberg, P. Kendall, K. Miri-
kangas, P. Lewinsohn, D. Offord, R. Kessler & D. Kupfer (2001).
Screening for anxiety and depression in early adolescence. Jour-
n a l o f A m e r i c a n A c a d e m y o f C h i l d a n d Ad ole s c e nt Psychiatry,
4S, 9 2 9 - 9 3 6 .
D o n g , Q., B. Y a n g , & T. O l l e n d i c k (1994). F e a r s in C h i n e s e children
a n d a d o l e s c e n t s a n d their relations to anxiety a n d depression.
Journal o f C h i l d P s y c h o l o g y a n d Psychiatry, 35, 351 -363.
Egloff, В., H. K r o h n e (1996). R e p r e s s i v e e m o t i o n a l discreteness after
failure. Journal o f P er s o n a lity a n d S o c i a l Psychology, 70, 1318-
1326.
Flliott, A (1981). S o m e implications o f lie scale scores in real-life
selections. Journal o f O c c u p a t i o n a l Psychology, 54, 9-16.
E m m o n s , R. (1997). T h e repressive personality a n d social support. In:
H. F r i e d m a n (Ed.) Hostility, c o p i n g & health. А Р А , W a s h i n g t o n ,
D C , 141-150..
Epstein, S. (1972). T h e nature o f a n x i e t y w i t h e m p h a s i s upon its rela
tionships t o e x p e c t a n c y . In C. S p i e l b e r g e r (Ed.), Anxiety. Current
trends in theory a n d research, 2, N e w York; A c a d e m i c Press,
291-354.
E y s e n c k , S. & W . R e n n e r (1987). A cross-cultural c o m p a r i s o n o f per
sonality: E n g l i s h a n d Austrian children. European Journal of
Personality, I, 2 1 5 - 2 2 1 .
Ferrando , P., J. (1994). Factorial structure o f the Revised Children
M a n i f e s t A n x i e t y S c a l e in S p a n i s h s a m p l e ; Relations with E y
s e n c k Personality D i m e n s i o n s . Personality a n d Individual Differ
ences, 16, 6 3 3 - 6 9 9 .
Floyd, F. & K. W i d a m a n (2000). F a c t o r analysis in the d e v e l o p m e n t
a n d r e f i n e m e n t o f clinical a s s e s s m e n t instruments. Psychological
Assessment, 7, 2 8 6 - 2 9 9 .
Francis, L., P. Pearson & W . K a y (1988). Religiosity a n d lie scores: A
q u e s t i o n o f interpretation. S o c i a l B e h a v i o r a n d Personality, 16,
91-95.
Francis, L., S. L a u d e n , N. R o b b i n s & C R u t l e d g e (2000). U n m a s c i n g
the clerical persona; interpreting correlation b e t w e e n neurotism
a n d lie scale sc o res a m o n g R o m a n C a t h o l i c a n d male a n d f e m a l e
A n g l i c a n clergy. M e n t a l Health, Religion & Culture, 3, 133-141.
F r i e d m a n , I. & O. B e n d a s - J a c o b (1997). M e a s u r i n g test anxiety in
adolescents; A self-report scale. Educational a n d Psychological
Measurement, 57, 1035-1046.
F u r n h a m , A. & J. T r a y n a r (1999). R e p r e s s i o n a n d effective c o p i n g
styles. European Journal o f Personality, 13, 4 6 5 - 4 9 2 .
F u r n h a m , A., K. Petrides & S. S p e n c e r - B o w d a g e (2002). T h e effects

o f different t y p e s o f social desirability on the identification o f re
pression. Personality & Individuell Differences, 33, Issue 1.
F u r n h a m , A., K. Petrides, G. Sisterson & B. Baluch (2003). Repres
sive c o p i n g style a n d positive self-representation. British Journal
o f Health Psychology, 8, 2 2 3 - 2 4 9 .
G l e n n o n , B. & J. W e i s z (1978). A n observational approach to the
a s s e s s m e n t o f anxiety in y o u n g children. Journal o f Consulting
a n d Clinical Psychology, 46, 1246-1257.
G o o d w i n , L. & W . G o o d w i n (1999). M e a s u r e m e n t myths a n d miscon
ceptions. School Psychology Review, 14, 4 0 8 - 4 2 7 .
G r e y , J. (1982). The neuropsychology o f anxiety. N e w York: Oxford
University Press.
G u d j o n s s o n , G. & J. S i g u r d s s o n (2004). T h e relationship o f suggesti
bility a n d c o m p l i a n c e with self-deception and other-deception.
Psychology, Crime & Imw, 10, 4 4 7 - 4 5 3 .
G u l l o n e E. (1997). A n investigation o f negative affectivity in Austra
lian adolescents. Journal o f Clinical Child Psychology, 26, 190-
197.
G u l l o n e , E. (1999). T h e a s s e s s m e n t o f normal fears in children and
adolescents. Clinical Child a n d Family Psychology Review, 2,
91-106.
* G u l l o n e , E. & N. Ki n g (1992). P s y c h o m e t r i c evaluation o f a revised
fear survey s c h e d u l e for children a n d adolescents. Journal of
Child Psychology a n d Psychiatry, 33, 9 8 7 - 9 9 8 .
G u l l o n e , E. & N. Ki n g & T. O l l e n d i c k (2000). T h e d e v e l o p m e n t and
p s y c h o m e t r i c evaluation o f the F e a r Experience Questionnaire:
A n a t t e m p t t o disentangle the fear a n d anxiety constructs. Clini
cal Psychology a n d Psychotherapy, 7, 6 1 - 7 5 .
G u l l o n e , E., N. Ki n g & T. Ollendick (2001). Self-reported anxiety in
children a n d adolescents: A three-year follow study. The Journal
o f Genetic Psychology, 162, 5-19.
G u l l o n e , Е. & B. L a n e (2002). T h e F e a r S u r v e y Schedule for Chil-
dren-II: A validity e x a m i n a t i o n across response format and in
struction type. Clinical Psychology a n d Psychotherapy, 9, 55-67.
Gurley, D., P. C o h e n , D. Pine & J. Brook (1996). Discriminating d e
pression and anxiety in youth: A role for diagnostic criteria.
Journal o f Affective Disorders, 39, 190-200.
Harter, S. (1982) The Perceived Competence Scale for Children. Child

Harvey, A., & R. Rapee (1995). Cognitive-behavior therapy for gener
alized anxiety disorder. The Psychiatric Clinics o f North Amer
ica, 18, 859-870.
Henry, J. & J. Crawford (2005). T h e short-form version o f the Depres
sion Anxiety Stress Scales (DASS-21): Construct validity and
normative data in a large non-clinical sample. British Journal of
Clinical Psychology, 44, 227-239.
Hill, K. & A. Wigfield (1984). Test anxiety: A major educational
problem and what can be down about it. The Elementary School
Journal, 85, 105-126.
Hsiao, J., J. Bartko, & W. Potter (1989). Diagnosing diagnoses. Re
ceiver operating characteristic methods and psychiatry. Archives
o f General Psychiatry, 44, 550-555.
Inderbitzen-Nolan, H. & K. Walters (2000). Social Anxiety Scale for
Adolescents: Normative data and further evidence o f construct
validity. Journal o f Clinical Child Psychology, 29, 360-371.
Iwavvaki, S., K. Sumida, S. O k u n o & E. Cowen (1967). Manifest
anxiety in Japanese, French, and United States children. Child
Joereskog, K. (2003). Factor analysis by MINRES. URL: http://
www.ssicentral.com/.
Joereskog, K. & D. Soerbom (1993a). P R E L I S 2: User's Reference
Guide. Chicago: Scientific Software International.
Joereskog, K. & D. Soerbom (1993b). LISREL 8: Structural equation
modeling with the S i M P L l S c o m m a n d language. Chicago: Scien
tific Software International.
Joereskog, K., D. Soerbom, S. du Toit, M. du Toit (2001). LISREL 8:
N e w statistical features. Chicago: Scientific Software Interna
tional.
Joiner, T., K. Schmidt & N. Schmidt (1996a). Low-end specificity of
childhood measures o f emotional distress: Differential effects for
depression and anxiety. Journal o f Personality Assessment, 67,
258-271.
Joiner, T., S. Catanzaro & J . Laurent (1996b). Tripartite structure of
positive and negative affect, depression, and anxiety in child and
adolescent psychiatric inpatients. Journal o f Abnormal Psychol
ogy, / 0 5 , 4 0 1 - 4 0 9 .
Литература
249
Kaslow, N., K. Stark, В. Printz, R. Livingston & S. Ling Tsai (1992).

Cognitive triad inventory for children: Development and relation
to depression and Anxiety. Journal o f Clinical Child Psychology
21, 339-347.
Katz, Y. & L. Francis (1991). The dual nature o f the EPQ Lie scale 9 A
study among university students in Israel. Social Behavior and
Personality, 19, 217-222.
Kearney, C. & W. Silverman (1990). A preliminary analysis o f a func
tional model o f assessment and treatment for school refusal be
havior. Behavior Modification, 14, 340-366.
Kearney, C. (1995). School refusal behavior. In A. Eisen, C. Kearney,
& C. Schaeffer (Kds.), Clinical handbook f o r treating f e a r and
anxiety in children a n d adolescents. North vale, NJ; Jason
Aronson, 19-52.
Keith, N., V. Hodapp, K. Schermellen-Engel & H. Moosbrugger
(2003). Cross-sectional and longitudinal confirmatory factor
models for the German Test Anxiety Inventory: A construct vali
dation. Anxiety, Stress, a n d Coping, 16, 251-270.
Kendall, P., E. Brady & T. Verduin (2001). Comorbidity in childhood
anxiety disorders and treatment outcome. Journal o f American
A c a d e m y o f Child a n d Adolescent Psychiatry, 40, 787-794.
Keogh, E., F. Bond, C. French, A. Richards & R. Davis (2004). Test
* anxiety, susceptibility to distraction and examination perform
ance. Anxiety, Stress, a n d Coping, 17, 241-252.
King, N., E. Gullone & T. Ollendick (1991). Manifest anxiety and
fearfulness in children and adolescents. The Journal o f Genetic-
Psychology, 153, 63-73.
King, N., B. Tonge, D. Heyne, M. Pritchard, S. Rollings, D. Young,
N. Myerson, & T. Ollendick (1997). Cognitive-behavioral treat
ment o f school-refusing children: A controlled evaluation. Jour
n a l o f American A c ade my o f Child a n d Adolescent Psychiatry,
37, 395-403.
King, N., B. Tonge, P. Mullen, N. Myerson, D. Hyene, S. Rollings &
T. Ollendick (2000). Sexually abused children and post-traumatic
stress disorder. Counseling Psychology Quarterly, 13, 365-375.
Kishton, J. & K. Widaman (1994). Unidimensional versus domain
representative parceling o f questionnaire items: An empiric ex
ample. Educ ational & Psychological Measurement, 54, Issue 3.
Kline, R. В. (1998). Principles a n d practice o f structural equation

modeling. N e w York: Guilford Press.
Knoff, H. (1988). Identifying and classifying children and adolescents
referred for personality assessment; Theory, systems, and issues.
In: H. Knoff (Ed.), Assessment o f the child a n d adolescent per
sonality. New York: Wiley, 3-34.
Langley, A., L. Bergman, & J. Piacentini (2002). Assessment of
childhood anxiety. International Review o f Psychiatry, 14, 102-
113.
Laugesen, N., M. Dugas & W. Bukowski (2003). Understanding ado
lescent worry: T h e application o f a cognitive model. Journal of
A b n o r m a l Child Psychology, 31, 55-64.
Laurent, J., J. Hadler, & K. Stark (1994). A multiple-stage screening
procedure for the identification o f childhood anxiety disorders.
School Psychology Quarterly, 9, 239-255.
Lazarus, R, & J. Averill (1972). Emotion and cognition: With special
reference to anxiety. In C. Spielberger (Ed.), Anxiety. Current
trends in theory a n d research, 2, N e w York: Academic Press,
242-283.
Lewis, C. (2000). T h e religiosity-psychoticisni relationship and the
two factors o f social desirability: A response to Michael W. Ey-
senck (1999). Mental Health. Religion & Culture, 3, 40-45.
Liebert, R. & L. Morris (1967). Cognitive and emotional components
o f test anxiety: A distinction and some initial data. Psychological
Reports, 20, 975-978.
Lonigan, C , M. Carey & A. Einch (1994). Anxiety and depression in
children and adolescents: Negative affectivity and the utility ot
self-reports. Journal o f Consulting a n d Clinical Psychology, 62,
1000-1008.
Lonigan, C., Е. Hooe, C. David & J. Kistner (1999). Positive and
negative affectivity in children: Confirmatory factor analysis ot a
two-factor model and its relation to symptoms o f anxiety and de
pression. Journal o f Consulting a n d Clinical Psychology, 67,
374-386.
Lufi, D., S. Okasha & A. Cohen (2004). Test anxiety and its effect on
the personality o f students with learning disabilities. Learning
Disability Quarterly, 27, 176-184.
March, J., J. Parker, K. Sullivan, P. Stallings, & C. Conners (1997).
T h e Multidimensional Anxiety Scale for Children (MASC): Eac-
tor structure, reliability and validity. Journal o f the Americcin

A c a d e m y o f Child a n d Adolescent Psychiatry, 36, 554-565.
Marsh, H. & D. Hocevar (1985). Application ot confirmatory factor
analysis to the study o f self-concept: First- and higher-order factor
models and their invanance across groups. Psychological Bulle
tin, 107, 562-582.
Mathews, A., (1990). W h y worry? The cognitive function o f anxiety.
Behavior Research a n d Therapy, 2H, 455-468.
Matsushima, R., & K. Shiomi (2001). Developing a shyness scale for
Japanese junior high school students. Social Behavior a n d Per
sonality, 29, 289-298.
McCathie, H. & S. Spence (1991). What is the revised fear survey
schedule for children measuring? Behavior Research a n d Ther
apy, 29, 495-502.
McCrae, R. & P. Costa (1983). Social desirability scales: more sub
stance than style. Journal Consulting a n d Clinical Psychology,
57,882-888.
McDonald (2001). The prevalence and effects o f test anxiety in school
children. Educational Psychology, 21, 89-101.
McKeachie, W., Y. Lin & M. Middleton (2004). T w o types o f low
test-anxious (low-worry) students. Counseling a n d Clinical Psy
chology Journal, I, Issue 3.
Mellstrom, M., M. Zuckerman, & G. Cicala (1978). General versus
specific traits in the assessment o f anxiety. Journal o f Consulting
a n d Clinical Psychology, 46, 423—431.
Mertin, P., C. Dibnah, V. Crosbie & R. Bulkeley (2001). Using North
American instruments with British samples: Norms for the Re
vised Children's Manifest Anxiety Scale in the UK. Child Psy
chology & Psychiatry Review, 6, 121-126.
Muris, P., H. Merckelbach & R. Collaris (1997). Common childhood
fears and their origins. Behavior Research a n d Therapy, 35, 929-
937.
Muris, P., C. Meesters, H. Merckelbach, A. Sermon, & S. Zwakhalen
(1998). Worry in normal children. Journal o f American Academy
o f Child a n d Adolescent Psychiatry, 37, 703-710.
Muris, P., И. Merckelbach, A. van Brakel, & В. Mayer (1999). The
revised version o f the Screen for Child Anxiety Related Emo
tional Disorders ( S C A R E D - R ) : Further evidence for its reliabil
ity and validity. Anxiety, Stress, a n d Coping, /2, 41 1-425.
Muris, P. & P. Steerneman (2001a). T h e revised version o f the Screen

for Child Anxiety Related Emotional Disorders ( S C A R E D - R ) :
First evidence for its reliability and validity in a clinical sample
British Journal o f Clinical Psychology, 40, 35-44
Muris, P.. H. Schmidt, H. Merckelbach & E. Schouten (2001b). The
structure o f negative emotions in adolescent. Journal o f Abnor
m a l Child Psychology, 29, Issue 4.
Muris, P.. C. Meesters, H. Merckelbach, & E. Schouten (2002a). A
brief questionnaire o f DSM-IV-defined anxiety and depression
symptoms among children. Clinical Psychology a n d Psychother
apy, 9, 430-442.
Muris, P., C. Meesters, H. Merckelbach, & K. van den Brand (2002b).
Cognitive development and worry in normal children. Cognitive
Therapy a n d Research, 26, 775-787.
Muris, P., H. Merckelbach, T. Ollendick, N. King, C. Meesters & C.
van Kessel (2()02c). What is the Revised Fear Survey Schedule
for children measuring? Behavior Research a n d Therapy, 40, Is
sue 1 1.
Muris, P., H. Merckelbach & T. Ollendick (2003a). Three new child
hood anxiety scales have comparable reliability and validity to
traditional diagnostic scales. Evidence-Based Mental Health, 6 ,
Issue 1.
Muris, P., C. Meesters & F. van d e r Berg (2003b). The Strengths and
Difficulties Questionnaire (SDQ). Further evidence for its reli
ability and validity in a community sample o f Dutch children and
adolescents. European Child & Adolescent Psychiatry, 12, 1-7.
Murphy, D., W. Marelich & D. Hoffman (2000). Assessment o f anxi
ety and depression in young children: Support for two separate
constructs. Journal o f Clinical Child Psychology, 29, 383-391.
Myers, K. & N. Winters (2002). Ten-year review of rating scales. II;
Scales for internalizing disorders. Journal o f the American Acad
e m y o f Child a n d Adolescent Psychiatry, 41, 634-653.
Myers, L. (1996). T h e attributional style o f repressive individuals. The
Journal o f Social Psychology, 136, 127-128.
Nasser, F. & T. Takahashi (1996). T h e structure o f test anxiety in
Arab population. An application o f confirmatory factor analysis
with item parcels for testing the structure o f test anxiety among
Israeli-Arab. Paper presented at the annual meeting o f National
Литератури
253
C o u n c i l o n M e a s u r e m e n t in Education, April, 9-11 1996 New

York.
Nicholls., J. (1976). W h e n the s cale m e a s u r e s m o r e than its n a m e d e
notes. Journal o f Consulting a n d Clinical Psychology 4 4 9 7 6 -
985.
Ollendic k , T. (1983). Reliability a n d validity o f the Revised Fear Sur
vey S c h e d u l e f o r C h i l d r e n ( F S S C - R ) . B eh av ior Research a n d
Therapy, 2 / , 6 8 5 - 6 9 2 .
Ollendick, T. (1995). C o g n i t i v e behavioral treatment o f panic disorder
with a g o r a p h o b i a in adolescents: A multiple baseline design
analysis. B e h a v i o r Therapy, 26, 5 1 7 - 5 3 1 .
Ollendick, T. & W . Yule (1990). Depression in British and American
children a n d its relations to anxiety a n d fear. Journal o f Consult
ing a n d Clinical Psychology, 58, 19-26.
Ollendick, T., L. H a g o p i a n & R. H u n t z i n g e r (1991). Cognitive-
b e h a v i o r t h e r a p y with nighttime fearful children Journal o f Be
h a v i o r Therapy & Experimental Psychiatry, 22, 1 13-121.
Ollendic k , T. & N. Kin g (1994). Fears a n d their level o f inference in
adolescents. B e h a v i o r Research & Therapy, 32, 635-638.
Ollendic k , T., L. S e l i g m a n , A. G o z a , D. Byrd & K. Singh (2003).
A n x i e t y a n d depression in children and adolescents: A factor-
analytic e x a m i n a t i o n o f the tripartite model. Journal o f Child and
Family Studies, 12, 157-170.
P aulhus , D. L. (1984). T w o - c o m p o n e n t m o d e l s o f socially desirable
responding. Journal o f Personality a n d Social Psychology, 4 6 ,
598-609.
Pavulury, M., D. H e n r y & K. Allen (2002). Anxiety a n d fear. Dis
c r i m i n a n t validity in the child a n d ad o les cen t practitioner s per
spective. European C h i l d & Adolescent Psychiatry, 11, 273-280.
Perrin, S. & C. Last (1992). D o c h i l d h o o d anxiety measures measure
a n x i e t y ? Journal o f A b n o r m a l C h i l d Psychology, 20, pp. 567-578.
Pekrun, R., T. G ö t z , R. Perry, K. Kramer, M. Hochstadt & S. Molf-
e n t e r (2004). B e y o n d test anxiety: D e v e l o p m e n t and validation of
the T e s t E m o t i o n s Q u e s t i o n n a i r e ( T E Q ) . Anxiety, Stress, and
Coping, 17, 2 8 7 - 3 1 6 .
Pfeffer, C , H. Jiang, & T. K a k u m a (2000). Child-Adolescent Suicidal
Potential Index ( C A S P I): A S creen f o r Risk for Early O n s e t Sui
cidal Behavior. Psychological Assessment, 12, 304-318.
Phillips, В. (1978). School stress a n d anxiety: Theory, research and

intervention. N e w York: Human Sciences Press.
Phillips, B., R. Martin, & J. Meyers (1972). Interventions in relation to
anxiety in school. In C. Spielberger (Ed.) Anxiety. Current trends
in theory a n d research, 2, N e w York; Academic Press, 410-464.
Pma, A., W. Silverman, L. Saavedra & C. W e e m s (2001). An analysis
o f the R C M A S Lie scale in a clinic sample o f anxious children.
Journal o f Anxiety Disorders, 15, 443-457.
Preston, C. & A. Colman (2000). Optimal number o f response catego
ries in rating scales: reliability, validity, discriminating power,
and respondent preferences. Acta Psychologica, 104, 1-15.
Pryke, M. & .1. Harper (1977). The Eysenck Personality Inventory Lie
scale - some further Australian data. Journal o f Personality As
sessment, 41, 632-634.
Radioff, L. S. (1977). T h e C E S - D scale: A self-report depression scale
for research in the general population. Applied Psychological
Measurement, 1, 385-401.
Rennie, K, (1997). Exploratory and confirmatory rotation strategies in
exploratory factor analysis. Paper presented at the annual meeting
o f the Southwest Educational Research Association, Austin,
January, 1997.
Reynolds, C. (1981). Long-term stability o f scores on the Revised
Children's Manifest Anxiety Scale. Perceptual a n d Motor Skills,
53, p. 702.
Reynolds, C. et al. (1980). Preliminary norms and technical data tor
use o f the Revised Children's Manifest Anxiety Scale with kin
dergarten children. Psychology in the Schools, 17, 163-167.
Reynolds, C. & B. Richmond (1978). W h a t I Think and Feel: A re
vised measure o f children's manifest anxiety. Journal o f Abnor
m a l Child Psychology, 6, 271-280.
Reynolds, C. & B. Richmond (1979). Factor structure and construct
validity o f "What I Think and Feel": T h e Revised Children's
Manifest Anxiety Scale. Journal o f Personality Assessment. 4 3 ,
281-283.
Reynolds, C. & K. Paget (1981). Factor analysis o f the Revised Chil
dren's Manifest Anxiety Scale for black, white, males and fe
males with a national normative sample. Journal o f Consulting
a n d Clinical Psychology, 49, 352-359.
Reynolds, С. & R. Kamphaus (1992). BASC: Behavior assessment

system f o r children. Manual. Circle Fines: American Guidance
Service.
Reynolds, W. (1990). Depression in children and adolescents: Nature,
diagnosis, assessment, and treatment. School Psychology Review.
19, Issue 2.
Reynolds, W. (1986). A model for the screening and identification of
depressed children and adolescents in school settings. Profes
sional School Psychology, I, 1 17-129.
Reynolds, W. (1987). Suicidal Ideation Questionnaire. Odessa, FL:
Psychological Assessment Resources.
Ryngala, D., A. Shields, J. Caruso (2005). Reliability generalization of
the Revised Children's Manifest Anxiety Scale. Educational &
Psychological Measurement, 65, 259-271.
Richmond, B., S. Sukemune, M. Ohmoto, H. Kawamoto & T. Hama-
zaki (1984). Anxiety among Canadian, Japanese, and American
children. The Journal o f Psychology, 116, 3-6.
Richmond. B., G. Rodrigo & M. de Rodrigo (1988). Factor structure
o f a Spanish version o f the Revised Children's Manifest Anxiety
Scale in Uruguay. Journal o f Personality Assessment, 52, 165-
170.
Saavedra, L. & W. Silverman (2002). Classification o f anxiety disor
ders in children: What a difference two decades make. Interna
tional Review o f Psychiatry, 14, 8 7 - 1 0 1 .
Sackeim, H. & R. G u r (1979). Self-deception, other-deception, and
self-reported psychopathology. Journal o f Consulting a n d Clini
cal Psychology, 47, 123-215.
Sarason, I. (1972). Experimental approaches to test anxiety: Attention
and uses o f information. In C. Spielberger (Ed.), Anxiety. Current
trends in theory a n d research, 2, New York, Academic Press,
383-403.
Sarason, I. (1984). Stress, anxiety, and cognitive interference: Reac
tions to tests. Journal o f Personality a n d Social Psychology, 46,
929-938.
Sarason, S., K. Davidson, F. Lighthall, R. Waite, B. Ruebush (1960).
Anxiety in elementary school children. New York: Wiley.
Sattler, J. (2001). Assessment o f children. Cognitive applications. San
Diego: Sattler.
Saltler, J. (2002). Assessment o f children. Behavioral a n d clinical

applications. San Diego; Sattler.
Scherer, M. & C. Nakamura (1968) A Fear-Survey Schedule for Chil
dren (FSS/FC): A factor-analytic comparison with manifest anxi
ety (CMAS). Behavior Research a n d Therapy, 6, 173-182.
Schroeder, C. & B. Gordon (2002). Assessment a n d treatment of
childhood problems. A clinician's guide. N e w York: Guilford.
Seligman, L., T. Ollendick, A. Langley & H. Baldachi (2004). The
utility o f measures o f child and adolescent anxiety: A meta-
analytic review o f the Revised Children's Manifest Anxiety
Scale, the State-Trait Anxiety Inventory for Children, and the
Child Behavior Checklist. Journal o f Clinical Child a n d Adoles
cent Psychology, 33, 557-565.
Silverman, W., A. LaGreca, & S. Wasserstein (1995). What do chil
dren worry about? Worries and their relation to anxiety. Child
Development, 66, 671 -686.
Silverman, W. & A. Albano (1996). Anxiety Disorders Interview-
Schedule f o r DSM-IV: Child/parent version. San Antonio, T X :
Psychological Corporation.
Smith, N. (1996). Uses and abuses o f coefficient alpha. Psychological
Assessment, S, 350-353.
Spence, S. (1997). Structure o f anxiety symptoms among children: A
confirmatory factor-analytic study. Journal o f Abnormal Psy
chology, 106, 280-297.
Spielberger, C. (1972a). Anxiety as an emotional state. In C. Spielber-
ger (Ed.), Anxiety. Current trends in theory a n d research, I, New
York: Academic Press, 23-49.
Spielberger, C. (1972b). Conceptual and methodological issues in
anxiety research. In C. Spielberger (Ed.), Anxiety. Current trends
in theory a n d research, 2, New York, Academic Press, 481-493.
Spielberger, C. D. Edwards, & R. E. Lushene (1973). State-Trait
Anxiety Inventory f o r Children. Palo Alto, CA: Consulting Psy
chologists Press.
Spielberger, C., H. Gonzalez, C. Taylor, B. Algaze & W. Anton
(1978). Examination stress and test anxiety. In: Spielberger, C &
Sarason, I. (Eds.), Stress a n d Anxiety, 167-191.
Stark, K. & J. Laurent (2001). Joint factor analysis o f the Children's
Depression Inventory and the Revised Children's Manifest Anxi
ety Scale. Journal o f Clinical Child Psychology, 30, 552-567.
Stipek, D. (1988). Motivation to learn. N. J., Englewood Cliffs: Pren

tice Hall.
Stöber, J. (2004). Dimensions o f test anxiety: Relations to ways of
coping with pre-exam anxiety and uncertainty. Anxiety, Stress,
a n d Coping, / 7 , 213-226.
Stöber, J. & R. Pekrun (2004). Advances in test anxiety research.
Anxiety, Stress, a n d Coping, / 7 , 205-21 1.
Taghavi, M., T. Dalgleish, A. Moradi, H. Neshat-Doost & W. Yule
(2003). Selective processing o f negative emotional information in
children and adolescents with generalized anxiety disorder. Brit
ish Journal o f Clinical Psychology, 42, 221-230.
Tannenbaum, L. & R. Forehand (1992). Adolescent self-report anxiety
and depression: Separate constructs or a single entity. Child Study
Journal, 22, Issue 1.
Taylor, J. & F. Deane (2002). Development o f a short form o f the Test
Anxiety Inventory (TAI). The Journal o f General Psychology,
129, 127-136.
Terry, W. & J. Burns (2001). Anxiety and repression in attention and
retention. The Journal o f General Psychology, /28, pp. 422-432.
Tharinger, D. & K. Stark (1990). A qualitative versus quantitative
approach to evaluating the Draw-a-Person and Kinetic Family
Drawing: A study o f mood and anxiety-disorder children. Psy
chological A s s e s s m e n t ^ Л Journal o f Consulting and Clinical
Psychology, 2, 365-375.
Thompson, B. & L. Daniel (1996). Factor analytic evidence for the
construct validity o f scores: A historical overview and some
guidelines. Educational a n d Psychological Measurement, 56,
197-208.
Turgeon, L. & F. Chartrand (2003). Reliability and validity o f the
Revised Children's Manifest Anxiety Scale in a French-Canadian
sample. P s y c h o l o g i c a l A s s e s s m e n t , 15, 378-383.
Vasey, M. & E. Daleiden (1994). Worry in children. In: G. Davey &
F. Tal lis (Eds.), Worrying: Perspectives on theory, assessment
a n d treatment. New York: Wiley, 185-207.
Vasey, M., K. Crnic & W. G. Carter (1994). Worry in childhood: A
developmental perspective. Cognitive Therapy a n d Research, 18,
529-549.
Veiling, О. & A. Albano (2001). Current trends in the understanding

and treatment o f social phobia in youth. Journal o f Child Psy
chology a n d Psychiatry, 42, 127-140.
Waikar, S. & M. Craske (1997). Cognitive correlates o f anxious and
depressive symptomatology; An examination o f the helpless
ness/hopelessness model. Journal o f Anxiety Disorders, 56, 1-16.
Watson, D., L. Clark, C. Weber, J. Assenheimer, M. Strauss, & R.
McCormick (1995a). Testing a tripartite model; I. Evaluating the
convergent and discriminant validity o f Anxiety and Depression
S y mp to m Scales. Journal o f A b n o r m a l Psychology, 104, 3-14.
Watson, D., L. Clark, C. Weber, J. Assenheimer, M. Strauss, & R.
McCormick (1995b). Testing a tripartite model; II. Exploring the
symptom structure o f Anxiety and Depression Symptom Scales.
Journal o f A b n o r m a l Psychology, 104, 15-25.
Weems, C., W. Silverman & A. LaGreca (2000). What do youth re
ferred for anxiety problems worry about? Worry and its relations
to anxiety and anxiety disorders in children and adolescents.
Journal o f A b n o r m a l Child Psychology, 28, 63-72.
Weinberger, D. (1990). The construct validity o f the repressive coping
style. In J. Singer (Ed.), Repression a n d dissociation. Chicago;
University o f Chicago Press, 197-208.
Weinberger, D., G. Schwartz & R. Davidson (1979). Low-anxious,
high-anxious, and repressive coping styles; Psychometric patterns
and behavioral and physiological responses to stress. Journal of
A bn o r m a l Psychology, 88, 3 6 9 - 3 8 0 .
Wren, D. & J. Benson (2004). Measuring test anxiety in children:
Scale development and internal construct validation. Anxiety,
Stress, a n d Coping, 17, 337-386.
Стандартен
<J\ ^4 D
C >c O - u> -* i- ov -J Ж С
ч
бал
= 1 - to w ^ 1 ^ ^ —
1 1 Безпокойства
2
0
-n
1 -'л > 1 Социални - we - м-м
i i c: 1 — 1 Ю I •^J 1 •-.
= ü
^ o
Г ^
^ o=
реакции
S o
— !>•
т; ^
= , - ^ ^'л ,,, , Нервност
"3
c
-Л
' OC О
ч o
=Ю 4- Ul 3^ -J Ж
- Стандартен o
бал
o
n
Приложение Б
Нормативни таблици
Таблица Б.1. Преобразуване па суровия oGni бал в Т-оцепки

(\=5(); 8Г)=10) и кумулативни процеп ги
ОБЩО МОМЧЕТА МОМИЧЕТА

Суров Суров
бал Т- Кумул. Г- Кумул. Г- Кумул. бал
оцемки % оцеики % оцеики %
0 32 1.5 33 2.4 31 0,7 0
1 34 4.2 35 5,.-? 33 3,1 1
2 36 7.9 36 9.6 35 6,3 2
3 3S 12.0 38 14.1 37 9.9 3
4 39 17.1 40 19.6 38 14,8 4
5 41 23.3 42 27.1 40 19,7 5
6 43 30.2 44 33.4 42 27.1 6
7 45 37.4 46 42.3 44 32.6 7
S 47 45.2 48 49.9 45 40.6 S
9 48 52.0 50 56,5 47 47.6 9
10 50 5S.3 51 62.8 49 53.9 10
11 52 63.S 53 68.2 51 59.6 11
12 54 69,9 55 74,5 53 65.4 12
13 56 75.6 57 79,5 54 71.8 13
14 57 79.0 59 82,7 56 75,3 14
15 59 82,4 61 86,0 58 78,8 15
16 61 86.2 63 89.0 60 83,6 16
17 63 89.2 64 91.1 61 87,3 17
IS 65 91.7 66 93,5 63 89.9 18
19 66 93.7 68 95,2 65 92.3 19
20 68 95.5 70 97,0 67 94.1 20
21 70 97,3 72 98,5 68 96.1 21
22 72 97,9 74 98,9 70 96.9 22
23 74 98,6 76 99,1 72 98,2 23
24 75 99,4 78 99,8 74 99,0 24
25 77 99.5 - - 75 99,2 25
26 79 99,9 81 100,00 77 99,9 26
27 81 100.0 - - 79 100,0 27
ДИ ЛИ
8 8 8
95% 95%
Приложение Ii 261
Таб.шца Ь.2. Преобразуване па суровия бал по скалите за тре

вожност в стандартни оценки (Х=10; SI)=3) и кумулативни про
центи - ОБЩО
Социални Физиологични
Бешокойст на 1к р в и о с т
притеснсиия реакции s
5" ^ С-
Су Су Су Су — ^

Кум. Кум. Кум. Кум. ^ с
ров ров ров ров
% % % %
бал бал бал бал
5 {) 8,7 - - - 0 8,8 5
6 - - - - 0 18,5 - - 6
7 1 22.4 0 38.8 - - 1 25,8 7
8 2 36.5 - - 1 41,7 - - 8
9 3 51,0 1 61,5 - - 2 47,2 9
10 4 65.4 - - 2 62,6 - - 11)
И - - 2 76.3 3 77,8 3 70,0 11
12 5 76.4 - - - - - - 12
13 6 86,8 3 86.4 4 86,6 4 88,5 13
14 7 93.0 - - 5 92,8 - - 14
15 _ - 4 93,7 - - 5 100,0 15
16 8 97.1 - - 6 96,7 - - 16
17 9 100,0 5 98,0 - - - - 17
1« _ - 6 100,0 7 99,3 - - 18
19 _ — - - 8 100,0 - - 19
л и д и
3 3 4 4
95% 95%
262 Приложение Ь
Таблица Б.З. Преобразуване на суровия бал но скалите за тре

вожност в стандартни оценки ( \ = 1 0 ; SI)=3) и кумулативни про
п е т и - МОМЧЕТА
Социални Физиологини
Безпокойства Нервност
с. 2 притеснения реакции с. 2
Су Су Су Су
Я о Кум. Кум. Кум. Кум. я о
ров ров ров ров
% % % %
5 - - - - - 0 9.4 5
6 0 11.6 - - - - - - 6
7 1 27,0 0 38.7 0 22.3 1 26,0 7
8 2 42.2 - - 1 46.6 - - 8
9 - - 1 61.7 - - 2 48,4 9
10 3 57.4 - - 2 67.4 - - 10
11 4 72.1 2 77.0 - - 3 71,9 11
12 5 81.1 - - 3 82,0 - - 12
13 - - 3 87.2 4 88.9 4 89,0 13
14 6 90.3 - - - - - - 14
15 7 95.1 4 94.3 5 94.3 5 100.0 15
16 8 98.9 - _ - - - - 16
17 - - 5 98.1 6 97,7 - - 17
IS 9 100.0 _ - 7 99,4 - - 18
19 - - 6 100.0 - - - - 19
20 _ _ - - 8 100,0 - 20
ЛИ ДИ
3 3 4 4
95% 95%
Приложение Б 263
Таблица Б.4. Преобразуване на суровия бал но скалите за тре

вожност в стандартни оценки (X=l(); SI)=3) и кумулативни про
центи - МОМИЧЕТА
Безпокойства Социални Физиологични 11срвност
притеснения реакции
с. 2 с.
я 2-
Су Су Су Су - а
Кум. Кум. Кум. Кум. ZC с
ров ров ров ров с
% % % %
5 0 6.0 - - - - 0 8,2 5
6 1 /7,9 - - 0 14.9 - - 6
7 - - 0 38.9 - - 1 25.7 7
S 2 31.0 - - 1 37.0 - - S
9 3 44.Н 1 61.3 2 58.0 2 46.1 9
10 4 59.0 - - - - - - 10
11 5 71,8 2 75.6 3 73.8 3 68.2 11
12 6 83.3 _ — 4 84.4 - - 12
13 _ 3 85.7 — — 4 88.0 13
14 7 90.9 _ _ 5 91.4 - — 14
15 8 95.4 4 93.2 5 100.0 15
9 100.0 5 98.0 6 95.8 - - 16
16
_ — 7 99.2 — — 17
17
6 100.0 — — — — 18
IX —
_ _ 8 100,0 19
19 - - —
ди
ли 3 3 4 4
95%
95%
Flamen Kalchev
SCALES FOR ASSESSMENT OF CHILD AND
ADOLESCENT ANXIETY
Children's manifest anxiety
CONTENTS
INTRODUCTION 11
1. DEVELOPING OF RCMAS 15
2. BULGARIAN VERSION OF RCMAS CONSTRUCTION 26
1.2. E X P L O R A T O R Y F A C T O R A N A L Y S I S 28
1.2. C O N F I R M A T O R Y F A C T O R A N A L Y S I S 40
3. RELIABILITY 52
3.1. I N T E R N A L C O N S I S T E N C Y 52
3.2. T E S T - R E T E S T RELIABILITY 55
4. VALIDITY 59
4.1. A N X I E T Y A N D FEARS 59
4.2. ANXIETY A N D DEPRESSION 86
4.3. GENERAL AND TEST ANXIETY I 10
4.4. C O N N E C T I O N S W I T H O T H E R KINDS O F A N X I E T Y 136
4.5. ANXIETY AND WORRIES 140
5. SEX AND AGE DIFFERENCES. NORMS 143
6. LIE SCALE 164

7. ADMINISTERING AND SCORING. INTERPRETING
RESULTS '96
7.1. A D M I N I S T E R I N G A N D S C O R I N G 196
7.2. I N T E R P R E T I N G RESULTS 203
REFERENCES 241
APENDIX A. PROFILE FORM 259
APENDIX B. NORM TABLES 260
SUMMARY 267
SUMMARY
The book presents the Bulgarian adaptation o f the Revised Children's

Manifest Anxiety Scale (RCMAS, Reynolds & Richmond, 1978). The
factor structure o f Bulgarian RCMAS is derived in two stages: (a) by
exploratory factor analysis (Sample 1, 827 2nd-12th grade students; tetra-
chonc correlation matrix, MINRRS method), and (a) by confirmatory
factor analysis (Sample 2, 827 2nd-12th grade students; tetrachoric corre
lation matrix, R M L and DWLS methods [L1SREL 8.72]). In addition to
the three original RCMAS anxiety components; Worries (which in the
Bulgarian version consists o f 9 items), Social Concerns (6 items) and
Physiological Reactions (8 items), Bulgarian data isolate a fourth and
smaller factor, which is named Nervousness/tenseness (5 items).
R C M A S demonstrates good internal consistency (Cronbach's a )
and test-retest reliability.
RCMAS validity is supported by measurement and structural models
by data from other self-description scales for anxiety, tears and depres
sion: Bulgarian versions o f STAI, FSSC-R and BDI as well as with Mul
tidimensional Adolescent Anxiety Scale (Kalchev 2005), and Test Anxiety
a n d Perceived Academic Competence Scale (Kalchev, 2006).
Sex and age differences are discussed and Bulgarian R C M A S
norms are derived on a sample o f 1774 2nd-12th grade students (874
females and 900 females).
R C M A S Lie Scale is also investigated and different kinds of in
terpreting the Lie score on the basis o f sex differences, age trends,
correlation with external variables (anxiety, depression) and condi
tions o f administering (public vs. anonymous) are suggested.
T h e administering, scoring and interpretation o f RCMAS results
are presented in details in the last part o f the book.

167466672637209

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

167466672637209

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ламен Калчеб

Пламен Калчев, Скали за тревожност в детска и юношеска възраст.

Таблица 1.1. Разпределение иа изследваните лица по пол и клас 25

Таблица 4.1 I. Корелации (г па Пирсън) ма детска проявена тревожност

Таблица 7.7. Единични корелации на Пирсън и парциални корелации

Диаграма 2.1. Последователност на отделянето на факторите в

Диаг рама 4.12. Структурен модел (Модел 4) с медиаторна роля на

Оценката на тревожността в училищна възраст е актуален из­

могат да се наблюдават директно, но други са достъпни единстве­

• Първа глава описва накратко историята на създаването на

участие иа студенти психолози в рамките ма специализацията

Настоящата публикация не съдържа пълното описание на ска­

Ревизираната детска скала за проявена тревожност (Revised

други променливи, включително равнището на постижения

• Според оценките на експертите тя не обхваща достатъчно

Процедура на конструиране на R C M A S . Оригиналната из­

„Какво мисля и чувствам?". При провеждане иа изследването в 1.

фактора за тревожност и два фактора за лъжа. Свързаните с тревож-

формулирани айтеми (напр. „Никога не лъжа"), което потенциал­

лата ма Б. Бирмаер и съавори {Screen f o r C h i l d Anxiety Related

но при оценка на ефекта от третирането. Затова, „въпреки че все още

Превод на българския вариант на теста. Оригиналните ай-

' Данните от подобен тип изследвания ine бъдат представени по-подробно в

11рактиката обикновено свидетелства за ползата от включване

(в условията иа ограничено време дихотомията осигурява повече

това, за да се съхрани оригиналният вариант на скалата, и в българс­

3. С цел по-доброто балансиране по пол по случаен път бяха

Таблица 1.1. Разпределение на изследваните лица по пол и клас

Тъй като анализите бяха осъществени в три възрастови групи:

Момичета 185 450 209 844

Обшо 345 892 417 1654

Тези данни показват, че цялата извадка е балансирана по пол

[9.-12. г.]) варира в интервала в 0,20-0,80, но някои са с още по-

22. Тревожа сс какво ще се случи... 0,51 пезн.

Въпреки наличието иа дании за стабилността на оригиналната

Експлораторпият анализ б е ш е извършен в няколко варианта:

1. Анализ на главиите/обшите фактори {principal/common f a c ­

Въпреки че в практиката по-популярен е анализът на главните

брой на променливите и броят на индикаторите за всеки фактор е

M/NKES), който е опция във версиите ма LISRHL след 8.34.

Таблица 2.2. Експлора горен факторен анализ на RCMAS - 28

Въпреки предварителните очаквания за трифакторно решение,

телно бяха анализирани дву-, три- и четирифакторните модели. Тъй

„Аз съм нервен човек") се включват в новия, четвърти фактор в бъл­

двигателно неспокойствие, уморяемост, трудности с концентрация­

очакването на негативен изход; (в) централната роля на несигур-

Фактор 2. Фактор 2 също лесно се разпознава като Концен­

ант гази скала съдържа само един айтем, свързан с проблеми на

Фактор 3. Третият фактор съдържа признаците, обединени в

ват" (с ниско тегло) и № 21, „Лесно се изморявам" (с ночти иден­

Фактор 4. Четвъртият фактор се формира от 5 айтема и е нов в

осгапалите айтеми за тревожност в RCMAS още при двуфакторното

Ii заключение, при четирифакторното решение:

Същевременно четирифакторната структура улеснява интерпре­

пост, при трифакторното решение от първият, най-голям фактор се

Диаграма 2.1. Последователност на отделянето на факторите в

1.2. КОНФИРМАТОРЕН ФАКТОРЕН АНАЛИЗ

Конфирматорният факторен анализ беше осъществен на базата

по метода ма диагонално претеглените най-малки квадрати {diago­

Таблица 2.3. Индекси за степен па съответствие от коифирма-

Модел 3~ 0.96 0.95 0.97 0,97 1.33 I0S6.3 1422.9

затели и отделните параметри по-често д а са статистически значими (поради

Сравнителните данни в таблица 2.3 свидетелстват за преиму­

Таблица 2.4. Копфирматореп факторен анализ на RCMAS (lli-

Оценката на тревожността в училищна възраст е актуален из

могат да се наблюдават директно, но други са достъпни единстве

Настоящата публикация не съдържа пълното описание на ска

Процедура на конструиране на R C M A S . Оригиналната из

формулирани айтеми (напр. „Никога не лъжа"), което потенциал

това, за да се съхрани оригиналният вариант на скалата, и в българс

1. Анализ на главиите/обшите фактори {principal/common f a c

„Аз съм нервен човек") се включват в новия, четвърти фактор в бъл

двигателно неспокойствие, уморяемост, трудности с концентрация

Фактор 2. Фактор 2 също лесно се разпознава като Концен

ват" (с ниско тегло) и № 21, „Лесно се изморявам" (с ночти иден

Същевременно четирифакторната структура улеснява интерпре

по метода ма диагонално претеглените най-малки квадрати {diago

Сравнителните данни в таблица 2.3 свидетелстват за преиму

безпокойствата по традиция се дефинират като когнитивен ком

структчра иа CKÜiara. В тази връзка възниква въпросът доколко пра

Ипварнаитност на факторната структура но пол. В рамки

Както беше посочено, а е мярка не за хомогенността (едномер

циентите а. За оценката на получените у нас резултати с подобен по

факторен анализ - и съответства на допускането за по-еднород

Данните са получени от 68 ученици (30 момчета и 38 момиче

притеснения и Нервност е по-висока при момчетата, а на Безпо

Данните биха могли да се сравнят и с получените у нас резул

Като личностна черта тревожността отразява устойчиви инди

' Както беше посочено, безпокойствата се дефинират като когиитивен про

черта страхливостпш отразява устойчиви индивидуални разли

Инструментариум. За проверка на връзката между тревожност

Неизвестното (непознатото). Дребни наранявания и маши жи