Задание: Как да се справим с агресивните прояви

на някои ученици в клас?

Опишете вашите идеи за поддържане на добър психоклимат в ученическия клас.

Изпълнение:
Съдържание:
1. Въведение
2. Конфликт, агресия, тормоз. Какво е агресия, агресивно поведение и прояви в клас
3. Превенция на агресивно поведение и прояви в клас, програми , алгоритми, техники
4. Агресията в момент на проявата си: Как да се справим с агресивните прояви на някои
ученици в клас?
5. Действия след проявата на агресия, агресивно поведение и прояви в клас, програми и
алгоритми
6. В заключение:
7. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Въведение
Проявата на агресия в училищна среда е проблем с особена значимост, тъй като очевидно актуалността
му у нас прогресивно расте с всяка изминала година. Причините за това могат да се търсят в много фактори.
Сред тях са както характеристики на непосредствената социална среда на подрастващи и юноши като
семейство, училище, улицата, така и медийната информация и социално-икономическите фактори.
Формираните модели на социализация и адаптация на учениците очевидно не съдържат достатъчно
ефективни механизими за справяне и редуциране на агресивността.
По данни на Националната мрежа за децата, случаите на физическа агресия между ученици за цялата
учебна 2013/2014 г. са били общо 606. Според данни на МОН регистрирани случаи на физическа агресия за
учебната година 2014/2015 са 1622, за 2015/2016 са 2270 случая, а за 2016/2017 са 2111 случая. Също така за
учебната година 2015/2016 над 80% от училищата у нас са подали поне един сигнал за насилие. Всичко това
обуславя сериозността на проблема и го прави достоен за обстойно изследване.
Днес, в началото на ХХІ век, българското училище представлява основната социализираща
институция за децата, независимо от острите, критични бележки, които се отправят към него в
публичното пространство. След семейството, именно в училище малките ученици получават както
първоначално познание, така и възпитание в ценностите на времето, в което живеем и това е една голяма
отговорност, която образователната институция трябва да поеме.

Конфликт, агресия, тормоз. Какво е агресия, агресивно поведение и прояви в клас

Безспорно, в педагогическата конфликтология три явления (понятия) приемани за естествени в

човешкото общуване съществуват в пряка връзка – конфликтът (противостоене или противоборство между
отделни личности или обществени слоеве, по повод на несъвместимост, разминавания и различия в техните
интереси, възгледи и мнения), агресията (поведение, което цели да нарани друг човек (Сиймън, Кенрик,
2000). Дж. Сиймън и Д.,) и тормозът (последователно, целенасочено, умишлено, враждебно, повтарящо се
поведение на едно или повече лица, които желаят да причинят вреда на други).

Конфликтът, като понятие е противостоене или противоборство между отделни личности или
обществени слоеве, по повод на несъвместимост, разминавания и различия в техните интереси, възгледи и
мнения. Конфликтните противоречия в педагогическото пространство възникват в резултат от
професионалното и междуличностно взаимодействие между участниците в учебно-възпитателния процес. Те
придават отрицателен емоционален фон на педагогическото общуването. Конфликтите могат да бъдат
положителни, градивни предвид че помагат на учениците да се ориентират в средата и са източник на
развитие на учебно – възпитателния процес. Три са основните измерения на педагогическите противоречия
(конфликти): сфера на протичане; субекти и емоционален тон (Банкина, 2001). С. В. Банкина отделя като най-
важни и най-адекватни на училищната среда следните типове конфликти:
- Учител-ученик,
- Учител-администратор
- Учител-родител
- Учител-учител
- Ученик-ученик.
Според нея в тях се включват четирите основни субекта на училищната дейност и се отразяват най-типичните
за училищната среда конфликтни ситуации (пак там).
Основните причини за възникване на конфликти между учениците в училище трябва да се търсят в няколко
посоки:
1) Конфликти могат да възникнат на основата на различната успеваемост в училище, а в началното
училище и на основата на различната готовност за училище. Те стават предпоставка за групиране на
учениците в категории от страна на учителя и могат да доведат до изостряне на съперничеството и
противоречията между децата (Й. Балтаджиева, 2003) (*6).
2) Психичното развитие на детето през началния училищен етап по необходимост изиска и
сътрудничество с другите ученици, с връстниците. Учениците от начална училищна възраст усвояват не
само знания за предметния свят и умения да присвояват многообразието на този свят, но те се учат да
познават и начините на поведение на хората, техните взаимоотношения. Те усвояват моралния и естетическия
опит на човечеството. Още от първия училищен ден детето се сблъсква със сложните социални правила, чрез
които се регламентират отношенията в ученическия клас (Крайг, 2002). Самата организация на учебната
дейност изисква от детето да влиза в отношения с другите и да се съобразява с другите, да отчита техните
интереси. Отношенията със съучениците изискват намирането на равновесие между сътрудничество и
съперничество, между кооперация и конфликт.
3) Отношението на ученика към учителя също изисква постигане на компромис между послушание и
независимост. Сътрудничество със съучениците се отличава съществено от сътрудничеството с учителите. Ж.
Пиаже твърди, че при сътрудничеството между връстниците отношенията са равноправни, докато при
сътрудничеството с възрастните това равноправие е по-скоро пожелателно, отколкото реално и не се определя
от детето, а от учителя и от неговия стил на отношения. Поради това сътрудничеството с връстниците
подпомага развитието на критичност и самостоятелност на съжденията, на мисленето (Пиаже, 1994).
4) Конфликти могат да възникнат и на основата на половите различия. В тази възраст се наблюдава
негласно, а в някои случаи и явно противопоставяне между момчета и момичета. То се подсилва и от факта,
че има различия в тяхното психическо развитие. Според К. Гилигън още в ранното детство момчетата и
момичетата се научат да ценят различни качества (Gilligan, 1982). Момчетата се приучават към независимост
и абстрактно мислене. Момичетата се възпитават в грижливост и внимателност към околните. Като ценност
за тях се представя грижата за другите хора. В резултат на това се формират и два типа морални съждения -
едните се основават на разбирането на абстрактната справедливост, а другите - на човешки отношения и
грижа за ближния. Съществува още един аспект на джендърния проблем. Преобладаващата част от учителите
в началното училище са жени. При преподаването на материала те се ориентират от психичните възможности
главно на момичетата, което може да доведе до изоставане и пренебрегване на момчетата.
5) Различното материално състояние на семействата на децата - пораждаща конфликти причина, която
става все по-значима през последните години. Показател за стандарта на семейството е “предметният свят” на
детето (дрехи, учебни пособия, играчки). Той може да предизвика интерес и завист у другите ученици и да
стане обект на посегателство от тяхна страна. Децата на тази възраст вече могат да осъзнаят социалното
разслоение. Вторият негов показател са финансовите средства, с които те разполагат дневно и различните
възможности, които имат за удовлетворяване на всекидневните си потребности.
6) Атмосферата и взаимоотношенията в семейството - Психологическата наука все още не разполага
с инструментариум за измерване на нивото на психичните преживявания на децата, предизвикани от
сблъсъка (конфликтите) им с другите. Сложността на проблема произтича от факта, че децата постъпват
в училище с определен, макар и малък жизнен опит, който е натрупан в семейството и в детската
градина. Детето оценява (приема, не приема, отнася се с безразличие към) взаимоотношенията си с
другите, като се опира на този опит и той му служи за еталон. Напр. ако физическото наказание в
семейството е традиционно (нормално), ако родителите прилагат физическо наказание, детето възприема
като нормални такъв тип взаимоотношения с другите и те нямат травмиращо въздействие върху него.
Когато атмосферата и взаимоотношенията в семейството са изградени на друга основа, на взаимно
зачитане и взаимно уважение на всеки член от семейството, детето протестира под различни форми и с
различна степен на осъзнатост срещу физическите и психични оскърбления от страна на другите и влиза
в конфликт с тях.

Агресията в общото разбиране и част от теориите е поведение, което цели да нарани друг човек
(Сиймън, Кенрик, 2000). Дж. Сиймън и Д.,) . Допустимо донякъде е да се счита, че косвено агресивната
енергия може да е с положителен ефект предвид това как би била употребена.
( Според Е. Арансън (*4) човек може да освободи агресивната си енергия най-малко по три начина: 1) като я
изразходва под формата на физически упражнения — игри, бягане, скачане, боксиране и т. н.; 2) като я насочи
към не разрушителна форма на въображаема агресия — когато си представя как удря някого или пише разказ,
пълен с актове на насилие; и 3) чрез непосредствена агресия – като се нахвърля върху човека, който е
причинил фрустрацията, наранява го, причинява му неприятности, злослови по негов адрес и т. н.)
В съвременните теории се прави диференциацията на терминологичното обяснение на агресията,
агресивните действия и агресивното поведение.
Агресията се разкрива като естествен елемент на поведението, като се акцентира върху факта, че
честото и прилагане подтиква личността към нейното използване в различни ситуации, тоест повтаряемостта
на проява на агресията нарушава процесите на взаимодействие между хората, агресорът се възприема като
застрашаваща страна, поради което личността изолира този човек. Проявата на агресивност е свързана с
наличието на висока тревожност, ниска толерантност, както и стремеж за доминиране. Хората, които
проявяват агресивност, трудно се справят със собствените си проблеми и всяка ситуация, в която влязат,
възприемат като особено сериозна. Агресията в рамките на отклоняващото се поведение не се санкционира.
Тя е сигнал за това, че индивидът е предразположен към извършването на агресивно действие. Установено е ,
че висока стойност на агресивност се проявява при лица с холеричен и сангвиничен темперамент.
Агресивните действия са съзнателни ориентирани поведенчески реакции на отделния човек, които
имат целенасочен и организиран характер. Обектът на агресивното действие може да бъде както отделен
човек, така и група от хора. Агресивното действие е свързано със сензориката и психомоториката на човек. В
ПДП агресивното действие се разглежда като част от поведението, което се проявява чрез вербални изрази
или остри динамични движения, а много често и заедно. За да се реализира агресивното действие е
необходимо наличието на ситуация, в която то се проявява.
Агресивното поведение в ПДП се разглежда като отклоняващо се. То се проявява при лица, които са
извършили девиантни действия. За разлика от агресивното действие, поведението има организиран и
целенасочен характер. Личността с ДП провокира ситуации, в които агресивното поведение се превръща във
форма за тяхното разрешаване. Агресивното поведение е съзнателно, личността го използва за да може да
разреши и удовлетвори свои потребности. Агресивните нагласи при този тип поведение имат
противообществена насоченост, поради което самото поведение води до нарушаване на стереотипни системи
от взаимоотношения и поради тази си особеност се санкционира от общността. Лицата с агресивно поведение
притежават нисък самоконтрол, неадекватна самооценка /занижена или повишена/, висока тревожност, липса
на стремеж за общуване с околните, нежелание за приемане на чуждо мнение и опит за налагане на своето
собствено, прояви на съперничество, нисък праг на емоционална и социална толерантност, желание за
отмъщение, стремеж към унищожение или нанасяне на вреда на други лица или хора. Характерно за лицето с
агресивно поведение е, че то много често отправя заплахи към другите хора като се стреми да всее страх в
тях. Нежелаейки да се окажат жертви в ситуации на противопоставяне, те предпочитат да използват активно
агресивни действия с цел всяване на страх. Лицата с агресивно поведение организират собственото си
отношение така, че да могат да унищожат другите участници в ситуациите, като ги възприемат като
заплаха. Установено е, че агресивното поведение се реализира от хора, които имат малоценностни комплекси,
които са моделирали агресивни действия като единствен вариант за справяне със ситуацията.
Агресивното поведение има целенасочен характер и за разлика от агресивните действия се проявява
като устойчива характеристика на личността, т.е. в различни ситуации лицето с агресивно поведение се
държи по един и същи начин. Агресивното поведение е възприемано като адаптивно поведение, ориентирано
към света на възрастните. За тях последният е волеви, справящ се с всички ситуации чрез налагане на силови
методи.
В съвременните психологически анализи се обръща внимание върху един друг акцент на проява на
агресивно поведение. (*8) Установено е, че , когато в човек възниква вътрешно личностен конфликт, той се
стреми да го разреши чрез несвойствени, и дори нехарактерни за него начини – чрез прилагане на
агресивност. При вътрешно личностния конфликт възниква противопоставяне на собствените желания,
интереси и цели. Затруднената възможност за разрешаване на конфликта създава силно емоционално
напрежение, в следствие на което човек пренасочва тези свои желания, интереси и цели към другите хора,
като очаква те да му помогнат да ги разреши. В такива случаи очакванията са много големи и когато това не
се получи, човек експонира своята неудовлетвореност спрямо друг човек. Той става избухлив, обидчив и
отмъстителен. Всяка една ситуация се възприема като фрустрираща, и дори кризисна.
 Агресивното поведение от гледна точка на ПДП се разглежда като процес на противопоставяне на
личностни желания със стремеж за себедоказване. Личността с девиантно поведение игнорира социалния
характер на ситуацията и влага в нея дълбок личностен смисъл. Недооценявайки и отхвърляйки ситуациите
от взаимоотношения в общността, тя се стреми да обърне всички ситуации в своя полза, дори и да изпълни
ролята на жертва,заради това. Много често целенасочено агресивно поведение със силно насочени агресивни
действия се проявява следствие на това, че ситуацията е предварително програмиран, но нейното реализиране
не върви по очаквания план. Процесът на програмиране е кратък във времето и вземането на решения за
агресивни действия е много бързо.
Към теорията за агресивното поведение се разглежда и т.н. егресивно поведение, което се обяснява чрез
бягство на личността от фрустрации, конфликтни или трудни ситуации. Подобен тип поведение се забелязва
тогава, когато човек съзнателно се стреми да не изпълни някаква задача, тъй като оценява, че тя е непосилна
за него. Той агресира срещу съдържанието на задачата и най-вече срещу това, че е поставен в ситуация, в
която е задължен да прояви активност. Съзнателно той локализира своето неудовлетворение към другите хора
и търси причината за това неудовлетворение в тяхното отношение към него. Егресивното поведение се
разглежда като една от съвременните форми на проява на агресивно неудовлетворение. То се предизвиква от
няколко обстоятелства:
• Отсъствие на положително емоционално отношение към личността от страна на другите хора;
• Разминаване между собствените оценки и оценката на другите хора;
• Субективно оценените “непосилни” изисквания към личността, които пораждат в нея фрустрационни
преживявания с постоянен страх от неуспех;
• Преживяване на безсилие, загуба на надежда за възможността да се преодолеят лични трудности като се
като се избягват наказанията.
• Отрицателно отношение към личността, свързано с някакви изказвания от други хора, които според
човека надвишават неговите потенциални възможности.
Егресивното поведение, когато се проявява продължително време, води до затвореност и дълбоко
преживяване на неуспехи. Това се свързва с факта, че личността не съумява да намери подходяща форма за
преодоляване на собствените си преживявания и проблеми. Тя се страхува от неприятностите и във всяка
ситуация загубва усещането си са самоконтрол.

Видове агресивно поведение: Агресивното поведение се анализира чрез проявата на различни видове
агресия и е важно да я разпознаваме и да реагираме адекватно. Видовете агресия могат да бъдат:
1. Пряка агресия – при нея агресивното действие е насочено непосредствено срещу обекта/субекта,
породил агресивни нагласи. Агресивното действие се реализира единствено спрямо тях. Елемент в пряката
агресия е това, че както обектът, така и субектът се намират в непосредствена близост или контакт. Пряката
агресия е демонстрация на открито изразяване на негативното отношение на човека към нещо или към
някого.
2. Косвена агресия – действията се поощряват от агресора, но тяхното изпълнение е плод на
непосредствените действия на другите хора. Непряката агресия се проявява и чрез формата на индиректност,
която не включва непосредствени силови взаимодействия, а заплахи по телефона, чрез други хора или
постоянна демонстрация на негативно отношение чрез опозиционно поведение. Установено е, че непряката
агресия се проявява от несигурни в себе си хора, от хора с ниско самоуважение и ниска самооценка. За да
реализират агресивно поведение на тях им е нужна допълнителна помощ. Те се страхуват да останат очи в
очи с обекта на своята омраза или човека, който не удовлетворява техните потребности.
3. Вербална агресия – агресивното неудовлетворение се изразява чрез открито използване на думи.
4. Невербална агресия – разглежда се и като непряка агресия. Тя е свързана с когнитивната сфера на
личността и много често е плод на вътрешноличностни конфликти, на системите от ценностна ориентация, на
стремежите, желанията, целите на хората.
5. Инструментална агресия (Телесната изява) – този вид агресия най-често се среща при лицата с
отклоняващо се (девиантно) поведение. Тя не се свързва с използването на инструмент или оръдие за
постигане на личните цели, за удовлетворяване на потребности, за доказване на ценности, за отстраняване на
конкуренция и други. При инструменталната агресия агресорът предварително знае какво иска да постигне и
поради този факт използва различни личностни похвати. Например, ако един човек винаги желае да постигне
своето и е установил, че това се получава чрез провокиране на конфликт или използване на насилие, тези
модели ги прилага към различните хора и ситуации, те стават негови инструменти. Установено е, че
инструменталната агресия се използва най-често от хора, които преживяват комплекс за малоценност. При тях
вариантността на поведението е ограничена, което ги прави безадаптивни.
6. Психическият натиск е друга форма на агресия. Тя ограничава волята на друг човек и правото му на
самостоятелно вземане на решение. Има ефект на пренебрежение, подценяване, унижаване, обиждане,
незачитане, заплахи, изнудване, манипулация, анонимни писма, обаждания... 
Тормоз:
Тормоз (bullying) е последователно, целенасочено, умишлено, враждебно, повтарящо се поведение на едно
или повече лица, които желаят да причинят вреда на други. (*13). Това е единствената проява от изброените
досега, която няма положителна страна и за която строги мерки са предприети законодателно от МОН.
Ключови в разбирането за тормоза са следите характеристики на това поведение:
1) Злонамерена проява, която има за цел да нарани или унижи дете;
2) Извършва се от позиция на силата, като едната страна използва доминиращата си позиция за да нарани
другата физически или психически, да я унизи или изолира от социалния живот;
3) Повтаря се многократно във времето, а не е еднократен и изолиран акт на агресия.
Тормозът има различни форми, включва различно поведение, в това число и:
- Физически тормоз и атаки;
- Вербални подигравки, прякори, сплашване и заплахи;
- Отнемане или кражба на пари и/или вещи;
- Изключване/изолиране от групата на връстниците;
- Разпространяване на лъжи и неверни слухове;
- Принуда към определени дейности;
- Тормоз, основан на етнически различия;
- Сексуален тормоз;
- Кибертормоз.
Участници в ситуации на тормоз могат да са:
- Ученикът-насилник: това е онзи ученик, които търси жертвата, започва насилието и играе лидерска роля
- Последовател или привърженик: това е ученик с положително отношение към извършваното насилие и
играе активна роля, но не е способен да започне насилието и/или да играе лидерска роля
- Подкрепящи или пасивни насилници: тези ученици активно и открито поддържат насилието. Например: със
смях или поддържане на вниманието към ситуацията, но без да се включват в нея.
- Пасивно подкрепящи или възможни насилници: тези ученици харесват насилието но не дават видими знаци
на подкрепа
- Свободни зрители: това са ученици които не са въвлечени, не взимат страна и не участват активно в нито
една насока (те може да мислят или казват: “Това не е моя работа” или “Нека погледаме и ще видим какво ще
стане”)
- Възможни защитници: тези ученици не харесват насилието и мислят как да помогнат на ученика жертва, но
не правят нищо
- Защитници: те не харесват насилието и помагат или се опитват да помогнат на жертвата
Степените на тормоз са класифицирани в наредба на МОН „Процедури и алгоритъм при установен
училищен тормоз между учениците“ (*9) и са:
- Първо ниво – Ниско нарушение на правилата /еднократна проява, обида, подигравка и др.подобни/
- Второ ниво - Повтаряне на едни и същи нарушения на правилата или с по-сериозни последици
- Трето ниво- злоупотреба със сила, както и при екстремни ситуации, в които съществува опасност за
живота и здравето, телесния интегритет, за който и да е от участниците в ситуацията.
Сценариите за действие при всяко от нивата тормоз са подробно описани в гореспоменатата наредба на МОН
и се изискват да бъдат разписани и приети в документацията на всяко едно училище.

Превенция на агресивно поведение и прояви в клас, програми , алгоритми, техники

Превенция на агресията и насилието (*7) - с този термин се означава най-често системата от мерки за
предотвратяване (предпазване) от нежелани бъдещи събития, свързани с насилие и противообществени
прояви. Превенцията е насочена към все още незапочнал, но очакван и предотвратим процес, както и към вече
започнало и протичащо нежелано събитие във фаза, в която все още може да бъде овладяно.
В литературата се предлагат различни начини и техники за справяне и редуциране на агресията (*1). В
статията си “Съвременни подходи за контрол върху агресията и насилието” Д. Бакалова предлага техниките за
справяне и редуциране на агресията да се разделят в две основни групи (Д.Бакалова,2003):
1) Първата група включва всички описани в литературата механизми(техники), чиито ситуативно използване
се свързва главно с моментното въздържане и контролиране на агресията, т.е. на изявите на човешка
агресивност;
2) към втората група се отнасят глобалните тактики и техники, свързани с трайното редуциране на
агресивните пориви. Всички те са систематични и имат възпитателно-корекционен и превантивен характер.
Според Е. Арансън (*4) човек може да освободи агресивната си енергия най-малко по три начина:
1) като я изразходва под формата на физически упражнения — игри, бягане, скачане, боксиране и т. н.;
2) като я насочи към не разрушителна форма на въображаема агресия — когато си представя как удря някого
или пише разказ, пълен с актове на насилие
3) чрез непосредствена агресия – като се нахвърля върху човека, който е причинил фрустрацията, наранява го,
причинява му неприятности, злослови по негов адрес и т. н.
Подход за работа в училище при първите два начина могат да бъде обхващане в извънкласни дейности, докато
при третата изява мерките е необходимо да са с по-дълбок и по навременен (предварителен) характер.
Има множество опити за ефективно намаляване на агресията и вандализма чрез общи превантивни мерки за
безопасност в училище. Схематично са онагледени най-популярните:

Фиг. 3: Общи превантивни мерки за безопасност в училище.

Терминът ”превенция на агресията и насилието” означава най- често системата от мерки за предотвратяване
(предпазване) от нежелани бъдещи събития, свързани с насилие и противообществени прояви. Превенцията е
насочена към все още незапочнал, но очакван и предотвратим процес, както и към вече започнало и
протичащо нежелано събитие във фаза, в която все още може да бъде овладяно. Видове (степени) превенция
биват следните  (Ив.Иванов,2013 *7):
1) Първичната превенция е насочена към предпазване от нововъзникващи проблеми, за да не се стигне до
необходимост от корекция. Засяга деца без агресивни прояви, които са 80–90% от всички в училище
(универсални интервенции);
2) Вторичната превенция изисква индивидуално адаптирани интервенции, прилагани към ученици в риск
(5–15% от всички). Работа със специфични групи и планове за управление на поведението.
3) Третичната превенция включва интензивни интервенции, които излизат извън училището и обхващат
семейството. Тя се прилага към най-силно изложените на риск ученици с хронично (интензивно) проблемно
поведение, които са 1–7% от всички.
Известни са много програми за превенция на агресията, които се реализират на различни нива и имат
различен обхват и ефективност.
• Превенция на законодателно ниво. В повечето страни съществуват законодателни инициативи за
намаляване на насилието в училище – изразяват се основно в ограничаване на достъпа на
непълнолетните до огнестрелно и други видове оръжие, както и в засилване на строгостта на мерките
против родителите, които не осъществяват надзор над децата си.
• Превенция на обществено ниво. Обществени инициативи за намаляване на насилието в училище –
институционални (социални дейности, полиция и прокуратура) или на НПО;
 • Училищна превенция. Училищните програми за антинасилие са насочени към специфични типове
противозаконно или противообществено поведение. Те включват учениците, учителите, родителите.
Счита се, че неправилните детски действия са реакция най-вече на образователните неуспехи, на
чувството за малоценност, неуспех.
Р.Стаматов (2014) обобщава мненията на Барон и Дан Олуес на отговора: Може ли да се намали
агресивността?[13] За да се намали агресивността е необходимо:
Табл. 3: Намаляване на агресивността по Барон и Дан Олуес.

Барон (1977) Дан Олуес (1989)

Þ       да се преосмисли същността на
Þ       да се увеличи чувствителността към
агресивността, да се ограничат моделите,
агресията и болката, която е причиненна от
предствляващи агресивността в
нея
положителна светлина
Þ       да се намалят условията, насърчаващи Þ       да се насърчи стремежът към нейното
агресивността преодоляване
Þ       да се въведат правила срещу
Þ       да се ограничат сблъсъците
агресивността
Þ       да се въведат неагресивни модели в
Þ       да се подкрепя морално жертвата
потенциално изпълнени с насилие ситуации
 
В заключение могат  да бъдат изведени общите принципи за превенция на агресивното поведение в училище:
(*4) (*7)
• Диагностични методи, изследователски методи,тестове за интелигентност, листи за наблюдение
• Въздействие върху факторите, които могат да повишат риска от прояви на агресия и насилие на
нивото на индивида, групата и организацията;
• Обучение на децата в способи за саморегулация и умения да се владеят в провокиращи гнева им
ситуации; Работа с гнева
• Формиране на система от ценности и нравствени качества (емпатия, доверие, съпреживяване,
толерантност и др.)
• Формиране – от друга страна - на способности за емпатия, доверие и съчувствие
• Толерантността като основа на просоциалното поведение
• Възпитаването на активна жизнена позиция
• Групова работа и консултации с деца ,учители, родители.
• Включване на практики в училище, на ниво образователен процес, и психологическо подпомагане в
училище; Ролеви игри, беседи, дискусии
• Обхващане на цялата общност от ученици, учители, административен персонал и родители в работата
по превенция на агресия и насилие в училище, за да се постигнат в максимална степен поставените
цели;
• Изграждане на позитивен климат в училищната среда (*4)
– да осигуряват постоянни позитивни връзки между децата и възрастните, за да изграждат
взаимоотношенията и да подкрепят ученето
–да организират ежедневни дейности с постижими и развиващи цели за децата, подкрепящи играта и
изследванията заедно с участието на възрастните
– да планират значими за малките деца програми, изграждащи техния опит и интереси и подготвяйки
ги за бъдещето
–да балансират програмата с активни и спокойни дейности, работа в малки и големи групи
–да балансират дейностите за хармонично развитие и учене: физическо, социално, емоционално,
естетично, познавателно, езиково
- да създават чувство за общност в групата.
 • Повишаване на квалификацията на педагозите в областта на справяне с агресивно и предизвикателно
поведение и конфликтни ситуации. В. Василева казва, че в университетите студентите не получават
необходимите знания у умния за отреагиране и за справяне с агресията и насилието, например: “
Обучението на бъдещи педагози трябва да се фокусира върху изграждането на организационен
капацитет, на методика за диагностика на агресията и насилието сред учениците, работа по програми
за превенция на такъв тип поведение. Студентите трябва да бъдат обучени да помагат на учениците да
разпознават чувствата си и да ги споделят по ненасилствен начин. Студентът педагог трябва да бъде
обучен да контролира емоциите си, за да е обективен и да може попадайки в критична ситуация, да
бъде в състояние да даде възможност на учениците да обосноват своите претенции”( В.Василева,
2008).
• Д. Голман подчертава, че е необходимо “учителите да надхвърлят традиционната за тях мисия и
цялата общественост да прояви по-голяма съпричастност към училищата.” (Д.Голман, 2000).

Агресията в момент на проявата си: Как да се справим с агресивните прояви на някои

ученици в клас?

Сценария за действие при агресивни прояви в клас макар и косвено е разписан в Наредбата на МОН
„Процедури и алгоритъм при установен училищен тормоз между учениците“ (*9)
Процедурите описани в наредбата могат да бъдат представени в табличен вид както следва:

ПРОЦЕДУРИ И АЛГОРИТЪМ ПРИ УСТАНОВЕН УЧИЛИЩЕН ТОРМОЗ МЕЖДУ УЧЕНИЦИТЕ

Ниво на тормоз Отговор на училище
Първо ниво - Ниско
нарушение на правилата
/еднократна проява, обида,
подигравка и др.подобни/
Второ ниво - Повтаряне на
едни и същи нарушения на
правилата или с по-
сериозни последици
Трето ниво- злоупотреба
със сила, както и при
екстремни ситуации, в които
съществува опасност за
живота и здравето, телесния
интегритет, за който и да е
от участниците в ситуацията
Отговорни лица
Прекратяване – изтъкване на Учители съвместно с
нарушеното правило – родител
налагане на съответната
последица чрез методите на
позитивната дисциплина.
Работа на учителите от
групата съвместно с родител -
индивидуално, с група деца
или с цялата група.
Възстановяване на щети
Описване в Дневника за тормоз – Учители
работа по случай,
възстановяване на щетата,
разговор с родител; разговор
с ОЗД;
педагогически съветник,
представители на
Координационния съвет и
директор и задължително
родител,
В някои случаи и ОЗД.
Незабавно уведомяване на Директора съвместно с
ОЗД и/или полицията и Координациония съвет и
община по силата на задължително родител и
Координационния механизъм; компетентните власти,
Насочване към МКБППМН. организации и услуги-
Съставяне на протокол за ОЗД,полиция, центрове за
тормоз и възстановяване на социална работа и др.
щетите, включване на
учениците в допълнителни
 програми, насочване към
услуги в общността.
Интензивна работа по случай,
консултации, индивидуална
работа с децата.
Мониторинг на предприетите
мерки

Тук ще разгледаме сценарий за работа при ескалация в директна ситуация в клас, съответно и с Трето
ниво тормоз (агресия) съгл. Класификацията на МОН - Злоупотреба със сила, както и при екстремни
ситуации, в които съществува опасност за живота и здравето, телесния интегритет, за който и да е от
участниците в ситуацията.

1) Идентифициране и справяне в момента (*11) (*12)

Идентифицирайте кога дадено поведение представлява заплаха, а в случаите на тормоз - кога се касае за
тормоз, само за игра или приятелско премерване на силите между децата. Някои поведения са разрушителни,
но не и опасни. Един ученик може например да говори по време на час или да откаже да участва. С тези
поведения може да се работи по-нежно от опасните поведения. С опасните поведения трябва да се работи
директно и незабавно. В случай, че се касае за тормоз, задължение е и на всеки учител да се намеси, за да
прекрати ситуация та, на която е станал свидетел. (*12)
Ако ученик нарани друг ученик или себе си, незабавно се намесете.
Ако ученик отправя заплаха, намесете се. Дори ако ученикът е малко вероятно да изпълни заплаха, по-добре е
да бъдете в безопасност, отколкото да съжалявате.
2) Започнете с малки жестове, за да прекъснете проблемното поведение. Започнете с малки жестове, тъй
като те често спират разрушителното поведение. Ако ученик говори по време на час, например, започнете,
като просто застанете до бюрото му. Близостта често спира разрушителното поведение. Ако това не работи,
ескалирайте съответно жестовете си.
Ако стоенето до бюрото на ученика не работи, опитайте да докоснете бюрото или масата му. Ако това не
работи, опитайте да ги помолите да спрат да говорят.
Винаги се опитвайте да се справите с поведенчески проблем, без да привличате твърде много внимание,
когато е възможно. Ако ги смутите или ги извикате пред класа, това може да ги ядоса и да подейства по-
вероятно.
3) Отделете ученика от останалата част от класа. Ако ученикът става опасен, може да се наложи да го
разделите за безопасността на другите. Ако един ученик се нахвърля физически, трябва да предпазите
другите ученици.
Най-добре е друг възрастен да ескортира вашите ученици от класната стая. Това може да е по-лесно,
отколкото да премахнете насилствения ученик. Ако имате помощник-преподавател, накарайте го или нея да
отведе други ученици на безопасно място.
Можете също да преместите насилствения ученик в коридора и да го придружите до кабинета на директора,
кабинета на медицинските сестри или офиса на съветника. Уверете се, че някой може да контролира вашия
клас, докато го правите.
4) Разсейвайте разрушителен ученик. Може да успеете да предотвратите ядосан ученик да стане
насилствен чрез разсейване. Учениците, особено по-младите или по-възрастните ученици, може да не знаят
как да се справят правилно с емоциите. Отвличането на вниманието им от гнева им може да предотврати
изблик.
Признайте, че ученикът се чувства ядосан, докато говорите с него или нея тихо. Например „Джеймс,
разбирам, че си разстроен, че Джейн е взела играчката, която искаше“.
След това опитайте да смените темата. Отвличайте вниманието на ученика, като насочвате интересите му
другаде. Например „Джеймс, обичаш да рисуваш, нали? Може би можеш да си играеш с отпечатъците с
Мейсън, докато оставиш Джейн да се заеме с Лего“.
5) Напомнете на ученика за правилата в класната стая. Когато ученик действа, незабавно го насочете към
правилата. Искате да сте сигурни, че ученикът разбира, че правилата във вашата класна стая ще бъдат
приложени.
Ако все още не сте го направили, закачете някъде на стената си списък с основни правила в класната стая. По
този начин ще имате на какво да се обърнете точно там, когато ученик играе.
Веднага щом възникне някакво поведение, напомнете на ученика за правилата. Например, "Мейсън, помни
правило номер четири? Не трябва да говориш извън ред."
6) Игнорирайте поведението, ако е възможно. Учениците често действат за внимание. Може да е добра
идея просто да игнорирате проблемното поведение, ако не е опасно.
Опитайте се да не реагирате, ако ученик направи нещо като драскулка по време на лекция, разговор извън ред
или други поведения, които лесно могат да бъдат игнорирани. Ученикът може да се научи да се държи по-
добре, ако не привлича вниманието за действие.
Въпреки това, никога не пренебрегвайте опасното поведение. Ако ученик прави нещо, което може да нарани
себе си или друг ученик, това трябва да се обърне незабавно.
7) Предложете на ученика избор. Даването на избор на ученика може да му помогне да се успокои и да
пренасочи вниманието му. Предоставете им избор, който ще доведе до планирания от вас резултат, но това им
дава възможност да поемат отговорност за своите действия. Това може да ги накара да се чувстват по-
задължени да се съобразят.
Ако, например, ученик говори твърде много с приятел, който седи до тях, можете да му кажете, че има
възможност да се премести на място, което ще бъде по-малко разсейващо, или можете да изберете ново място
за тях.
8) Изяснете последствията. Ученикът трябва да разбере какво ще се случи, ако той или тя продължи с
проблемно поведение. Искате да посочите последствията, докато ученикът играе. Ако той или тя продължи да
действа, подсилете последствията.
Например, кажете нещо от рода на: „Ако не правите дейността си в клас сега, ще трябва да го правите през
свободния период“. Това може да накара ученика да спре проблемното поведение и да спазва правилата.
Въпреки това, не всички ученици ще реагират на последствията. Някои ученици може да продължат да
играят. Ако това се случи, уверете се, че прилагате наказанието. Учениците трябва да направят връзка между
негативните действия и последствията.
9) Накарайте ученика да работи към извинение. Искреното извинение може да помогне за поправянето на
всеки конфликт, причинен от негативно поведение. След като ученикът действа, накарайте него и всички
други участващи ученици да се отдръпнат, за да започнат разговор. Насърчете ги да работят към корена на
проблема и да говорят открито за това как да избегнат подобни проблеми в бъдеще. Това може да помогне на
учениците да се насочат към смислено и искрено извинение.
На кого ученикът се извинява зависи от поведението. Ако ученик удари друг ученик, например, той или тя
трябва да се извини на този ученик. Ако ученик наруши класа, той или тя трябва да се извини на класа. Ако
ученик не ви е уважил, трябва да поискате от него или нея да ви поднесе извинение.
10) Използвайте физическо ограничаване само когато е необходимо. Физическото ограничаване може да
бъде рисковано. Не искате случайно да нараните ученик. Трябва да използвате физическо ограничаване само
ако ученик наранява друг ученик или себе си. Винаги използвайте възможно най-малко сила, когато
използвате физическо ограничаване.

Действия след проявата на агресия, агресивно поведение и прояви в клас, програми и

алгоритми

Действията след вече възникналата ситуация е необходимо да бъдат насочени съответно към всички
участници в ситуацията: (*10) (*12)
1) Регистриране на ситуацията на тормоз.
2) Информиране на Координационния съвет за случая на тормоз.
3) Координациониат екип анализира ситуацията и определя необходимите мерки по
случая – индивидуална работа с детето, координирана от председателя на Координационния съвет
4) Уведомяване на родителите на участниците в тормоза.
5) Намеса на учител и психолог/педагогически съветник с действия по четирите стъпки
за работа с детето обект на тормоз, с детето, извършващ тормоза и с наблюдателите.
6) Консултиране на децата, претърпели насилие с цел оказване на психологическа
подкрепа. Кризисна интервенция. Консултации с родителите на деца жертви и агресори.
7) Насочване на деца и семейства, преживели насилие към подходящи социални и
психологически центрове и услуги – местни комисии за БППМН, центрове за обществена
подкрепа, общински съвети по наркотични вещества, индивидуално или семейно консултиране.
8) Разговори - дискусии, тренинги и презентации по групи с цел запознаване с правата
на децата, разпознаване на рисковите фактори за насилие и техни първи стъпки в случай на
насилие
9) Подпомагане на учителя при работа с деца жертви на насилие и деца в риск чрез
наблюдение на детето в учебното заведение и насоки за действие и мерки за предприемане.
10) Консултации с родителите на деца – агресори.
11) Разговор с децата-агресори и възстановяване на щетата – както материална, така и нематериална,
налагане на мярка, съгласувана с участниците в тормоза/насилието.
14) Корекционна работа с агресивните деца в четири направления (*4):
- Работа с гнева;
- Обучаване на агресивните деца на начини на изразяване на гнева в приемлива форма;
- Обучение на децата в способи за саморегулация (разпознаване и самоконтрол на пристъпите на гняв) и
умения да се владеят в провокиращи гнева им ситуации; Изработване на навици за общуване в различни
ситуации;
- Формиране на система от ценности и нравствени качества (емпатия, доверие, съпреживяване, толерантност
и др.). Виждаме, че част от проблемите се крият в недоразвитите умения на емоционалната
интелигентност и трябва да се работи и в тази посока
12) Използване програми за работа с агресивни деца (*10)
- Програмата „Тренинг с агресивни деца” на Ф. Петерман и Петерман е разработена на основа на
процесуалния модел на Кауфман . Авторите приемат,че този модел позволява точно да се индентифицира кога
детето с агресивно поведение взема погрешно решение и да съсредоточат вниманието си върху него.
Методът е разработен за деца с девиантно поведение, където агресивността е рисков фактор за социалните
взаимоотношения.
- Програмата „ Работа с агресивни деца в училище” на И. Пьеназек , която посочва хуманитарни и
психометрични интервенции за работа с агресивни деца и е разрботена върху книгата на А. Голдстейн
„Насилие в училище”.
- Програмата на А. Голдстейн „Тренинг в социални умения за агресивни младежи” се основава на
принципите на поведенческите интервенции , като основните умения , които юношите трябва да научат, са:
слушане , водене на разговор, задаване на въпроси, представяне на себе си и други хора, молене за помощ,
извинение, познаване на чувствата и изразяване, справяне със страха, преговаряне и др..
- Програма за контролиране на гнева и агресията, разработена от Р. Новако и е насочена към емоционално-
реактивни личности. Авторът предлага механизъм на съчетаване на самоуспокоителен разговор със
самообучение в релаксация. Според изследователя програмата представлява ефикасен начин за понижаване
на агресивната мотивация и постоянен контрол върху агресивното поведение.
- Програми „Поведенческа модификсация” . Други два често използвани механизма са възнагражденията и
наказанията, позоваващи се на теорията за социално научаване , свързани със заучаване на нови поведения
(при деца и юноши).
- Програми с фокус промяната на емоционалната реактивност при силно агресивни хора. Изхожда се от
схващането ,че силно агресивните личности срещат непреодолими затруднения при съхраняване на
самообладанието и спонтанността. Програмите акцентират върху промяна в мисленето и се определят като
когнитивно-поведенчески. Ефективни механизми за редуциране на агресията ,описани в литературата са
сроделянето , извинението и несъвместимата реакция ( добронамерен хумор).
- Програми с фокус промяна на нагласите - По – трудно приложими за редуциране на агресивността са
подходите,известни като промяна на нагласите, промяна в законодателната система, насърчаване на
сътрудничеството и комуникацията. Цитират се още редуциране равнището на неприятни житейски
събития ,контрол над масмедийни продукти ,промяна в условията за възпитание на децата, развиване на
емпатия към потенциалната жертва, умения за самоконтрол , рационалност и др

В заключение:
Проявите на училищна агресия не са безобидни и не засягат само този, към който са насочени. Те
въвличат и двете страни в опасни за здравето и емоционалния статус ситуации. Несъмнена е връзката между
емоционалната интелигентност и агресивността. Колкото по-отрано започне формирането на достъпните за
предучилищна възраст умения на емоционалната и конфликтологическа интелигентност, толкова по-
резултатна ще бъде работата за преодоляване на агресията. За ранното откриване на агресивни прояви,
осъществяването на превантивна дейност и формиране на позитивни нагласи се изисква формиране на
конфликтологическа култура и компетентност у педагозите, учениците и родителите, изграждане на
устойчива програма от училището като институция и на законодателно, обществено ниво (Неправителствени
организации). Изход от явлението агресия има, и ако агресията може да се учи, то тогава и не агресивното
поведение би трябвало да може да се усвоява по същия начин. (*6)

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
(1) Агресивното и предизвикателно поведение на юношите към учителя - Маг. Лиляна Сиракова http://pedagogicnews.uni-ruse.bg/агресивното-и-
предизвикателно-повед/ - https://bit.ly/3JmRqpr

(3) Психологически аспекти на агресивността и агресивното поведение - http://www.zapsihologa.com/2012/11/blog-post_6101.html#more

(4) Насилието и агресията сред подрастващите – Доц. д-р Йорданка Факирска - http://pedagogicnews.uni-ruse.bg/възпиране-на-детската-
агресивност-чр/ https://cutt.ly/EDxpkR6

(5) Роль учителя в возникновении и разрешении педагогических конфликтов – Саливанова, Е.А. - https://cyberleninka.ru/article/n/rol-uchitelya-v-
vozniknovenii-i-razreshenii-pedagogicheskih-konfliktov

(6) Конфликти и агресия между учениците в началното училище - доц. д-р Й.Балтаджиева -
http://research.bfu.bg:8080/jspui/bitstream/123456789/537/1/BFU_2013_T_XXIX_Baltadjieva.pdf

(7) Агресията и насилието в училище – Проф. Д-р Иван. П.Иванов, Шуменски Университет
https://www.ivanpivanov.com/uploads/sources/152_Agresiyata-i-nasilieto-v-uchilishte-2013.pdf

(8) Агресивност и агресивно поведение – Девианртно поведение – Т.Демирева, С.Будева http://www.zapsihologa.com/2012/11/blog-

post_6672.html

(9) Процедури и алгоритъм при установен училищен тормоз – МОН - https://mon.bg/upload/14362/Mehzm_protivodejstvie_tormoz_281217.pdf

(10) Конфликти и агресия в училище. Процедури за превенция и успешното им преодоляване в образователната среда -
https://psihologiq.dokumentite.com/download/konflikti-i-agresiq-v-uchilishte-proceduri-za-prevenciq-i-uspeshnoto-im-preodolqvane-v-obrazovatlnata-
sreda/40713

(11) How to Deal With Students With Behavior Issues - https://www.wikihow.com/Deal-With-Students-With-Behavior-Issues (превод:
https://bit.ly/3DkAYUC )

(12) План за противодействие на училищния тормоз - https://odz98bg.com/userfiles/files/2021/activity/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BD_

%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%B7.pdf

http://www.daskalo.com/ouivazov/files/2017/12/Алгоритъм-за-противодействие-на-тормоза-в-училище.pdf https://cutt.ly/kDnoSt8

Какво е тормоз - https://hristobotev.org/assets/uploads/2018/07/%D0%A2%D0%BE%D1%80%D0%BC

(13)
%D0%BE%D0%B7-%D0%B8-%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8.pdf