ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ

ДЕПАРТАМЕНТ ЗА ИНФОРМАЦИЯ И ПОВИШАВАНЕ

КВАЛИФИКАЦИЯТА НА УЧИТЕЛИТЕ
СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ N 5040

ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема:

Агресивни прояви при учениците в начална

училищна възраст

Дипломант: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

Научен ръководител: Доц.д-р ЙОАНА ЯНКУЛОВА

СТАРА ЗАГОРА

2008 г.

1
 СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД с. 3
Първа глава. Проблемът за агресията в психологическата литература с. 5
1. Същност и особености на човешката агресивност с. 5
1. 1. Условия за възникване на агресивните прояви с. 9
1. 2. Агресивността като личностна характеристика. Полова и възрастова специфика с. 12
1. 3. Зараждане на агресивни тенденции в детството и съвременните им измерения с. 18
2. Социализационни процеси и причини, обуславящи агресивните прояви в начална училищна с. 22
възраст
2. 1. Семейната и училищната среда като съществени фактори за проява на с. 24
агресивност
2. 2. Влияние на медиите върху детското поведение. Насоки за работа с деца с с.29
агресивни прояви
Втора глава. Експериментално проучване на агресивните прояви в с. 34
училищната среда
1. Теоретична постановка и методологически основания на емпиричното изследване: цели, задачи, с. 34
хипотези
2. Методи и организация на изследването с. 35
Трета глава. Анализ на резултатите от изследването на агресивните прояви с. 39
на учениците
1. Анализ на резултатите от изследването на агресивността при 8-9 годишни с. 39
момичета и момчета
2. Анализ на резултатите от изследването на агресивността при 10-11 годишни с. 44
момичета и момчета
3. Сравнителен анализ на резултатите от изследването на агресивността при 8-9 с. 50
годишни и 10-11 годишни момичета и момчета
Обобщение, изводи и препоръки за преодоляване на агресията в образователната практика с. 54
Литература с. 3
Приложения с. 3

УВОД
2
 Живеем в трудно време. Когато човек мисли едва ли не само за физическото си оцеляване,
когато болшинството от хората живеят на прага на бедността е много трудно да се спазват
завещаните от предишни поколения морални ценности и норми. Нещо повече, в днешно
време човечеството като че ли се връща много назад в своята ценностна система.
В началото на еволюцията на човека агресивното поведение изиграло голяма роля за
неговото приспособяване. Но когато се огледаме наоколо и видим свят, изпълнен с насилие и
конфликти, ненавист и недоверие между хората, безсмислените кръвопролития и тероризъм, с
основание започваме да се съмняваме в ролята на агресията за оцеляване.
Наблюдаваме тотален регрес по отношение на човешките взаимоотношения и в личностен и в
цялостен социо-културен план. Моделите на поведение все повече се променят в полза на
насилието, целите оправдават използваните средства, цената на човешкия живот спада с такава
скорост, с каквато се покачва цената на жадуваната цел.
Всички трусове в обществото рефлектират най-болезнено върху децата. Много от тях
нямат нужните условия за да изживеят пълноценно своето детство. Загрижени за всичко
друго, на родителите им остава все по-малко време да се занимават пълноценно със своите деца,
да ги обсипят с нужното внимание и любов. Логично е децата да търсят своето място под
слънцето, да искат да се изявяват и утвърждават. А къде са положителните примери, които да
следват? Не намирайки опора в нещо положително, социално значимо и цялостно, те се обръщат
към неподходящи образци за поведение. Възприемат неподходящи модели за подражание и
оттук първите стъпки към отклонение от правилния път на поведение. Стига се до неизбежен
сблъсък с обществено приетите норми на поведение. Незачитането на съществуващите морални
ценности и норми води до постепенно деградиране на обществото като цяло. А това е трудно
сравнимо с нещо друго и е много страшно. Децата, като най-невинните и незащитени
същества усещат най-ясно това, което се случва. Негативните примери за следване не водят
до нищо добро. Все по-често в информационния поток, с който ни заливат медиите, заема
постоянно място една тема, която буди основателна тревога - това е проблемът за насилието,
агресията, която се шири около нас и ни изпълва с безпокойство. Масовото излъчване на
насилие по телевизията (филми, предавания, реалити шоу), компютърните игри изпълнени с
насилие - това са областите, към които се насочват децата. Нарастването на проявите на насилие,
в които участват подрастващите, прави този проблем изключително остър и болезнен. Още
повече че агресивното поведение е постоянен спътник и на училищния живот. Все по-често
ставаме свидетели на жестоки и безпричинни сбивания, водещи до леки и по-тежки повреди, на
грубо отношение към преподаватели, родители и други възрастни. Хуманизмът в обществото се

3
проявява само тогава, когато се случи нещо страшно и непоправимо. На фона на непрекъснато
нарастваща детска престъпност у нас и намаляването на възрастовата граница на извършителите,
става ясно до колко тревожен и значим е разглежданият проблем. Все повече нараства
необходимостта от това всички държавни органи и обществени организации да работят
заедно, когато се касае за съдбата на децата и за осигуряване най-добрата защита на техните
нрави и интереси. Когато говорим за възможности за регулация на агресивното поведение не само
в семейството, на улицата, но и в училище, се налага съобразяване с половите и възрастовите
особености на подрастващите. Според изследователите това е така, защото ако в първите години
на живота при различните деца типа и честотата на агресията съвпадат, то с нарастване на
възрастта същата се изменя. Влияние за това оказва и различието в пола. В този смисъл
изключително актуален е проблемът за разкриването на причините и психологическите механизми
на агресивното поведение на подрастващите.
Основната цел на дипломната работа е проучването на социалните фактори, които влияят
за агресията при момичетата и момчетата от начална училищна възраст. От сериозен интерес
е и анализирането на същността, генезиса и особеностите на човешката агресивност в теоретичен и
емпиричен план. Изключително важно е да се очертаят най-често срещаните агресивни прояви сред
учениците в начална училищна възраст и въз основа на това да се работи превантивно за
недопускането им или за успешното отстраняване на причините, които ги отключват и поддържат в
училищния контекст.
Научноизследователските задачи на настоящото проучване са следните:

 Установяване на причините, пораждащи агресивни прояви;

 Проучване на особеностите в поведението на момчетата и момичетата от начална
училищна възраст и анализ на половите различия в агресивните прояви.
За решаване на основните научноизследователски задачи са използвани два научни метода.
Единият е въпросникът за изследване на агресивните прояви, създаден от Бъс-Дюрки, а другият е
специално създадена за целите на настоящото изследване анкета.

Първа глава. Проблемът за агресията в психологическата литература

4
 1. Същност и особености на човешката агресивност

Агресията е основно явление у живота на всяко живо същество. Тя е свързана с инстинкта за

самосъхранение и помага на организма да използва заобикалящата среда за задоволяване на
жизнените си нужди Агресията и агресивността са от явленията, за които се дискутира по
различни поводи и в различен смисъл. Една от причините за неопределените граници на
явлението е тази, че в неговия житейски смисъл се влагат множество значения-като се започне
от етническата вражда, физическото насилие по време на войни и се стигне до проявите
на кариеризъм, обиди, подигравки, детски караници. Агресията произхожда от латинската
agressio, което означава нападам, пристъпвам и е един от механизмите на психологическа
защита на индивида. Тя е социално обусловено качество на личността и поведението, което се
характеризира с използването на сила с цел да се нанесат вреди на хора или повреди на
предмети.
В "Речник по психология" (Десев, 1999) пише за агресивността, че означава "нападателност,
социално обусловено качество на личността и поведението, което се характеризира с
използването на сила с цел да се нанесат повреди на хора или предмети. В тесен смисъл на
думата агресивността означава войнствен характер на човека; в по-широк смисъл - динамизмът
на човека, който се утвърждава, без да отбягва трудностите, борбата; още по-широко
разбрана, агресивността характеризира основна диспозиция, благодарение на която живото
същество може да получи удовлетворяване на свои жизнени потребности, най-вече на тези от
храна и възпроизводство. Агресивността е социално обусловена и мотивирана, макар
понякога недостатъчно разумно контролирана" [4] Агресията е съпътствала постоянно
човешката "цивилизация". От историята са известни множество факти на прояви на агресия
спрямо невинни хора, агресивни прояви, подбудени от етнически, политически, расови,
роднински и религиозни мотиви.
Понятието "агресия" означава множество разнообразни действия, които нарушават
физическата или психическата цялост на друг човек, нанасят му вреда, противоречат на
интересите му или водят до унищожението му. Тази анти-социалност на явлението позволява да
се отнасят към него в такъв широк спектър от прояви. Агресивното действие не е просто
реакция на някаква ситуация, а има и конкретен мотивационен аспект, който разкрива подбудите
за действията и евентуалните последствия. Всяко агресивно действие цели да причини вреда или
болка.
Л. Бърковиц отбелязва,че един от големите проблеми при дефинирането на агресията
произтича от използването на термина за обяснение на широк кръг от различни действия: "Когато
5
хората описват някого като агресивен,те биха могли да искат да кажат,че той често се опитва да
причини болка на останалите или,че е много настоятелен и се опитва да наложи своя собствен тип
на взаимоотношения с останалите или,може би,че напористо и самоуверено отстоява
убежденията си или че обикновенно се опитва да разреши изправящите се пред него
проблеми по-настоятелно."[13, Попов, 1999)]. Л.Бърковиц посочва и някои характерни
личностни свойства на агресивния индивид,а именно,че той унифицира много хора и обекти
като функционално еквивалентни и активизира и подържа съответно поведение към тях.
Термините "агресивност", "агресивен човек" и други подобни срещаме често по
отношение проява на междуличностно равнище, с различно съдържание. Тяхната същност от
различни изследователи се разглежда по различен начин. Агресивноста в повечето случай е
свързана с конфликт между отделните личности, а не с нарушаване на правни норми.
Агресивното поведение може да влияе върху извършването на различни дейности. То по-
скоро е индивидуална личностна, поведенческа стратегия за постигане на някаква цел.
Агресията може да бъде разглеждана като проява (напрегнатост, неудовлетвореност), може
да бъде свързана с желание за личностно превъзходство (лидерство в групата), да се "излива" от
фрустираността на личноста в социалния живот. Тя е заложена биологично в човека, но не всички
постъпки и не всички хора са агресивни. "Хората безспорно не са еднакви. Те се отличават един
от друг не само по вродените индивидуални особености, отличават се и по своето развитие.
Човешкото поведение зависи от много елементи - в какво семейство е пораснал, в какво училище
е учил, в какъв обществен кръг се намира. Хората, които са сходни по природа, могат да се
различават като личности. Близките житейски обстоятелства често изработват сходни реакции
при хора, които иначе са напълно различни. В основата им стои мотивационната дейност,
активизацията на волята, качеството на ценностите, силата на чувствата и други "[14, Петров,
1998, с.35-36].
Според З. Фройд, агресивното поведение по своята същност е инстинктивно и неизбежно,
тъй като в човека са налице два много мощни инстинкта: сексуалният /либидо/ и инстинкта за
разрушение /танатос/. Енергията на първия инстинкт е насочена към удоволствие, съхранение и
възпроизвеждане на живота. Енергията на втория е насочена към разрушаване и прекратяване
на живота. З. Фройд твърди, че всяко човешко поведение се явява резултат от сложното
взаимодействие на тези два инстинкта и между тях съществува постоянно напрежение.
Предвид това, че е налице остър конфликт между съхранението на живот /Ерос/ и неговото
разрушение /Танатос/ други смесени механизми обслужват целта да направляват енергията на
Танатос навън /Аз/. Ако тази енергия не бъде обърната навън, то тя скоро ще започне да
разрушава самия индивид. По такъв начин Танатос косвено способства за това агресията да
се насочва навън срещу другите. Тази теория може да се визуализира чрез следната схема:
6
 разрушение съхранение
Танатос.........................-> Аз <-...........................Ерос
I изменение посоката на енергията агресия, насочена към
другите
Намаляването на вероятността от проявлението на агресивните действия, е възможно чрез
външно проявление на емоциите, съпровождащи агресията.
Агресията, в каквато и форма да се проявява, тя е поведение, което цели да причини загуба
или вреда на друго живо същество, което се стреми да избегне едно такова отношение към себе
си.
В наши дни статистиката красноречиво показва колко често хората проявяват
агресивност помежду си. Практическата необходимост от преодоляването й е актуален
проблем, защото през последните десетилетия се наблюдава тенденция към увеличаване на
социалните явления, при които агресивните явления заемат значително място.
Съвременното общество е богато с примери на агресивни хора и постъпки, а формите на
агресия стават все по-разнообразни. Агресивното поведение често пъти става образец на
печеливша стратегия и желаещите да го последват или повторят са твърде много.
Безспорно агресивността може да се разглежда като разрушително поведение.
Агресията е свързана с отстояване на собствените права и нужди по враждебен начин. Когато
сме агресивни, ние се опитваме да удовлетворим потребностите си чрез пренебрежение,
надделяване, подценяване, унижаване, обиждане, незачитане на другите. Целта на агресивността
е да причини морална или физическа болка на другия.
В основата на агресивността стоят такива мотиви, като: гняв, ненавист, обвинение на
другите и т.н. При определени условия агресивността може да се превърне в черта на характера.
Оценката на дадени действия като агресивни се определя от традициите, идеалите,
мненията и вижданията на даденото общество. В по широк смисъл терминът характеризира
динамизма на субект, който се утвърждава, не отбягва нито трудностите, нито борбата.
Агресивността характеризира основна диспозиция, благодарение на която живото същество
може да получи удовлетворяване на своите жизнени потребности, най-вече от храна и сексуално
удовлетворяване.
Агресивността може да бъде непосредствена, когато сама по себе си е цел и
опосредствена, когато е средство за постигане на някаква цел. Междуличностовата агресия
може да бъде словесна (присмиване, заплашване, обиждане, ругаене) и физическа (блъскане,
биене, нападане).
Агресията може да бъде категоризирана като инструментална (целево насочена) срещу
враждебна. При последния тип причиняването на болка се характеризира като намерението на
7
поведението. Агресивното поведение може да бъде проактивно (блъскане, заплашване)
срещу реактивно (отмъстително).
Съществуват много теоретични обосновки за появата на агресия, за същността и
факторите, които влияят на проявлението й. Но всички те попадат в следните категории, с които
се свързва агресията:
 Вродени импулси и подбуди;
 Потребности, активизирани от външни стимули;
 Познавателни и емоционални процеси;
 Социалните условия, в съчетание с вече наученото.
Факторите, които отслабват агресивната мотивация, могат да бъдат открити в процесите на
катарзис, т.е. такива актове на агресия, които не нанасят вреда, снижават нивото на агресивните
импулси - обида, агресивни фантазии, удар с длан по масата.
Може да се отбележи, че тази теория дава много повече възможности за предотвратяване
и контрол на човешката агресия по две причини:
 Съгласно теорията, агресията е придобит модел на социално поведение и може да бъде
отслабена при отстраняване на условията.
 Социалното научаване предполага проявление на агресия при хората само в определени
социални условия.
Способността за самоконтрол е свързана индиректно с враждебното поведение.
Налице са поне два механизма, посредством които "Аз"-овият контрол влияе върху агресията.
Първо, един самоконтролиращ се индивид е по-трудно податлив на емоционални реакции на
неизбежни фрустрации, с каквито е изпълнена съвременната действителност. А след
като е по-малко склонен към неконтролируеми емоционални реакции, то той ще разкрие
тенденции към отклоняване и пренасочване на енергията за разрешаване на възникналия
проблем. Така ще избегне или преодолее своите фрустрации. Второ, сравнени с индивиди с
нисък "Аз"-ов контрол, "Аз"-ово контролираните индивиди понасят много по-добре стреса и
болката. Очертава се убеждението, че ако даден индивид настоятелно желаее незабавно
удовлетворяване на исканията му, то той несъмнено ще се сблъска с многобройни фрустрации и
ще стане "притежател" на богата палитра от враждебни чувства.
Ниското самочувствие (или чувството за собствено достойнство) е само по себе си
фрустрация. А тя е състояние, водещо до агресия. Високото самочувствие е свързано с
процедури на толерантно и умерено детско обгрижване и отглеждане при отсъствието на
драстични и екстремни наказания. Няколко изследователи сочат, че ниското самочувствие може
да доведе до по-прикрита, но съвсем не и до задължително по-открита агресия. По-слабо

8
изразената открита агресия е свързана с осъзнавания недостиг на сила за постигане на целите
по директен начин.
Мотивацията за постижение или успех може да бъде определена като една тенденция към
дефиниране на индивидуалната цел в съответствие с даден стандарт за съвършенство,
отстраняващ пречките към самочувствие и достойнство. Ето защо постижението е винаги във
връзка с останалите хора и с очакваното социално одобрение, произтичащо от личното
превъзходство над определен брой от тях. Ориентацията към постижение или успех е вид търсене
на одобрение.
"Според Жан-Жак Русо човекът в естественото си състояние е мило, щастливо и добро
създание, а обществото с ограниченията си му налага да бъде агресивен и го покварява.
Според З. Фройд у човека има инстинкт към агресивност, който може да се обуздае или да
сублимира само при прилагането на мерки за опазване на обществения ред" [16].
Агресията е основна поведенческа форма, причинена от болка, страх, яд, провокация,
заплаха на статуса и разни други вътрешни и външни дразнители и се влияе от усвоените знания.
Агресията и стремежът към разрушение дремят във всяко човешко същество, тя е в
спектъра на онази неясна енергия, която винаги ни тласка в нежелана от нас посока и ни
носи психичен дискомфорт, някаква симбиоза между емоция, импулс и заучена норма, нашата
втора природа. При възрастните индивиди агресията е облечена в прозрачните дрехи на
благоприличието и повечето пъти е оправдана за самите тях, докато при децата е неподправена,
по-силно изразена и по-трудно се овладява.

1. 1. Условия за възникване на агресивните прояви

Понятието агресивност се налага от психоанализата. З. Фройд пръв поставя проблема в

нашето съвремие и изтъква, че агресивността е едно инстинктивно вродено и независимо
предразположение у човека, че е част от човешката природа, човекът е като животно,
неизбежно програмирано за борба. Фроид е бил убеден, че тази агресивна енергия трябва по
някакъв начин да се освободи за да не се натрупва и да не причини заболяване. Според
основателя на психоанализата, хората не са дружелюбни същества, защото в тях има вроден
стремеж към агресия, под буден от инстинктивен двигател.
Според Лоренц, агресията води своето начало преди всичко от вродения инстинкт за
оцеляване, който присъства при хората в такава степен, в каквато се среща и при всички други
живи същества. Той счита, че агресивната енергия, източник на която е борбата за
съхранение, се генерира в организма спонтанно, непрекъснато, с постоянно темпо, регулярно
се натрупва с течение на времето. При животните този инстинкт има задръжки отностно
9
увреждането и умъртвяването на други представители от техния вид, докато при човека това
е различно, защото при него няма такъв задържащ механизъм. Може да се твърди, че с
напредване на развитието на технологиите, създаването на оръжие за масово унищожение
човекът се е превърнал в чудовище, при което агресивните нагони са по - засилени. Човешката
агресия се изразява чрез войните, убийствата, тероризма, представляващи най - голяма опасност
днес.
Всички беди на човечеството са обусловени от две най - важни причини: свръх населеността
и вродената агресивност. Лоренц прави извода, че "най-голямата опасност за съвременния човек е
неговата безпомощност да контролира своето обществено поведение" [2]. По този начин
проявлението на агресивното действие е съвместна функция на:

 Количеството натрупана агресивна енергия;

 Наличието на стимули, способстващи за отключването и.
Колкото повече натрупана агресивна енергия има в даден момент, толкова по-малък стимул е
нужен, за да бъде тя изнесена навън, т.е. агресивното поведение може да бъде и спонтанно.
Лоренц отбелязва, че въпреки вродения инстинкт за оцеляване, всички живи същества
притежават възможността да потискат своите стремежи, т.е. имат сдържащо начало, което
възпрепятства нападението над представители на собствения вид. А хората, на свой ред,
притежават по-слабо сдържащо начало, отколкото животните. Затова техническия прогрес
/оръжие за масово унищожение/ може да се приеме като средство за унищожение на човешкия
вид.
Намаляването на агресията е възможно чрез различни дейности. Така например Лоренц
потвърждава, че любовта и дружеските отношения могат да се окажат несъвместими с
изражението на откритата агресия и могат да блокират проявлението й.
"Човекът не е създание нуждаещо се от любов и осмеляващо се да се защитава ако бъде
нападнато, а същество, между чийто инстинктивни предразположения е задължително да се
включи голяма доза агресивност" [20, Темков, Полов, 1987, с. 35]. От тази хипотетична гледна
точка класическата психоанализа предполага наличието у личността на постоянна разрушителна
енергия, от която последната се освобождава от агресивни действия насочени към другите
хора.
Според Д. Долард, агресивното поведение се разглежда като ситуативен, а не
еволюционен процес. Основни положения в тази теория са:
 Фрустрацията винаги води до някаква форма на агресия;
 Агресията винаги е резултат от фрустрация.
По отношение появата на агресия, решаващо значение имат три фактора:
10
  Степента на очакваното от субекта удовлетворение от бъдещото постигане на целта;
 Размера на препятствието по пътя на достигане на целта;
 Количеството последователни фрустрации.
Това означава, че колкото в по-голяма степен субекта очаква удоволствие, колкото по-
голямо е препятствието и колкото повече реакции то блокира, толкова е по-силен тласъкът
към агресивно поведение. А ако фрустрациите следват една след друга, то тяхната сила може да
е съвкупност и това може да предизвика много силна агресивна реакция.
Когато се изяснява, че индивидите не винаги реагират с агресия на фрустрацията, Д.
Долард и последователите му стигат до извода, че подобно поведение не се проявява в момента
на фрустрация, преди всичко поради страха от наказание. В този случай агресивните
действия са по посока на друг човек, нападение, над който се асоциира с най-малкото наказание.
По такъв начин човек, който се въздържа от агресивност, насочена към фрустратора,
следствие от силен страх от наказание, прибягва до изместване на агресивността си, като я
насочва към лица, по отношение на които у дадения индивид сдържаност не се появява.
Психоаналитиците смятат, че интелектуалните възможности на човека, неговата
активност за овладяването на природата, доминиращото му положение сред животните се
дължи на агресията.
Агресивноста според представителите на Фройдизма може да бъде сублимирана чрез
самопознание, преадресиране на посоката в спорта, хумора, културата и прочие.
Човешката агресия има своите еволюционни и физиологични корени. В числото на
физиологичните факти на агресия се отнасят половите хормони - поведението на изследваните
лица показва като цяло, че момчетата са по-агресивни от момичетата, мъжете са по-агресивни от
жените.
По мнение на Л. Бърковиц, хората се отличават коренно от останалите видове по това, че
научаването играе важна роля в тяхното агресивно поведение. Според него, при хората
агресивността е функция на сложно взаимодействие между вродените склонности и заучените
реакции. Макар и да е възможно агресивноста у човека да има агресивен компонент важно
е, че тя се поддава на модификация от ситуационните фактори. Като проява на агресията оказват
влияние въздействието на околната среда, вниманието на психолозите се насочва към
теорията, която разглежда агресията като резултат на определени възпитателни въздействия.
Конкурентната ситуация със своите специфични особености провокира агресивност у
личността.
Според Бърковиц, конкуренцията е вид фрустрация и в резултат се пораждат агресивни
тенденции.Засилването на фрустрация винаги засилва тенденцията у даден организъм да реагира
агресивно. Когато един организъм реагира агресивно, това е убедително даказателство за
11
предшестващо възникнала у него фрустрация.
Фрустрацията се определя като сблъсък, конфликт с поведенческата последователност,
обикновено водеща до цел - реакция. Агресията е поведение, което се подкрепя от възникването
на някаква вредност за организма. Според това твърдение фрустрацията неизменно води до
агресия, а агресията подсказва наличието на предшестваща фрустрация.
Податливостта към агресивни прояви при децата. Тя се формира поради - пропуски -
съзнателни или стихийни, допускани в процеса на социализацията, като семейство, училище и
други. Моделите на поведение могат да бъдат усвоени както в семейството, така и в
създадените неформални групи на общуване в училище, на улицата и други. В основата стои
наличието на огромен брой социални факти, явления, хора, с които децата влизат в допир. Много
от тези фактори са неконтролируеми от страна на грижещите се за правилното и
пълноценно развитие на индивида в детска възраст.
В заключение можем да се отбележи, че имайки впредвид социално-биологичното единство на
човека, не е възможно да се раздели агресивността при него само на биологична или на социална
проява. Както отбелязва Левитов, “познаването на детерминираността на агресията от
социални фактори не трябва да довежда до отричане ролята на биологичния фактор във
възникването и развитието на агресивността" [8]. Агресията на личността е детерминирана и
обусловена от биологични и социални фактори, но първите са само една възможност за проява, а
вторите изпълняват ролята на "пусков механизъм" за реализация на този потенциал. Човек в
крайна сметка е детерминиран и обусловен от хромозомната формула, но освен това и от своята
социално - културна история на научаването.

1.2. Агресивността като личностна характеристика. Полова и възрастова специфика

"Способностите и качествата на личността се формират и развиват в процеса на нейния

онтогенезис при решаващата роля на сътрудничеството между детето и възрастния, при
определящата роля на системата за възпитание и образование" Васил В. Давидов [10, Милков,
2004, с. 100].

Формирането на личността е процес на изменение и развитие, в резултат на активното

взаимодействие на външната и вътрешната среда. Протича на три основни равнища:
 Стихийно - по силата на случайни външни въздействия и фактори;
 Целенасочено - в резултат на организирани и системни педагогически действия и
взаймодействия. Осъществява се в процеса на възпитание (в детските заведения и в
училище);
12
  Самоформиране - висшата степен на осъзнато самоизменение на личността.
Осъществява се в процеса на самовъзпитание [11, Милкова, с. 21].
Поради двойнствеността, присъща на агресивността - полза за себе си, вреда за другия -
необходимо е при всяка ситуация да се отчитат конкретните цели на личността и конкретният
социален контекст на ситуацията. Още повече, че в съвременните изследвания на човешкото
агресивно поведение е само тогава, когато е налице мотив за обезценяване или отслабване
на другия, за нараняването му. Схема на агресивното действие:
 Мотивирано решение, изхождащо от вътрешно убеждение от външна необходимост или
и от двете заедно;
 Възможност за действие, определяща се не само от наличието на конкретна цел и
очакването на конкретен резултат, а и от особеностите на личността.
Следователно проявите на агресия възникват в отговор на външно насилие или биват
планирани и изпълнени в следствие ценностната позиция и индивидуалните особености на
човека.
Трябва да се прави разлика между агресивността като трайна личностна особеност и
агресивността като реактивна форма на поведение. Агресивната личност прибягва често до
агресивни действия в междуличностни отношения, в ежедневието си и т.н. "Тох (1969)
идентифицира няколко типа личности, свързани с агресивността:
 "Само-компесатори" - това са индивиди, които изпитват несигурност и неуважение към
себе си; чрез агресивността те се опитват да прикрият своята слабост;
 Активатори - тези индивиди също са с ниска самооценка и усещане за неприспособимост;
те използват агресивността, за да провокират страх у другите и да си отвоюват
уважение;
 Самоуверени и егоисти - тези индивиди са измъчвани от съмнения за собствените
достойнства, те са егоисти, центрирани в себе си, интересуващи се само от своите
желания; те използват агресивността, за да принудят другите да задоволят техните
нужди и желания;
 Славолюбиви - тези индивиди вярват, че тяхната роля е да бъдат агресивни, за да
защитят своята репутация;
 Самозащитници - това са индивидите, които се страхуват от другите и са заети с мисълта
как да се запазят от тях, те използват агресията, за да се защитят от чуждата агресия;
 Тирани - това са индивидите, които използват насилието, за да постигнат това, което искат,
те обичат да причиняват болка заради самата болка, те се нахвърлят върху тези, които
не могат да се защитят, те подреждат ситуацията така, че да имат предимство пред

13
 жертвата" [17, Стаматов, 2006, с. 332].
В междуличностните отношения агресивността може да бъде предизвикана чрез:
 "Емоциите - ако изпитваната емоция е гняв, това ще подтикне към агресия, ако е
страх, ще доведе до отказ и отдръпване;
 Атрибутирането - приписването на враждебност в намеренията на другите -
подпомага агресивността при фрустрирането на потребностите;
 Характерът на самоконтрола - деца, които могат да осмислят агресивността като
един от способите за достигане на желаните цели, смекчаване на неприятните действия,
за повлияване върху чуждите впечатления, те могат да схванат агресивността като
форма на инструментално поведение за постигане на контрол върху собствения живот.
 Стремежът да се създаде добро впечатление у връстниците; ситуациите, когато детето е
принудено да направи впечатление или да запази себеуважение или когато не иска да
се чувства губещо или когато трябва да отвърне на агресивността агресивност и да
възстанови справедливостта;
 Преживяването на силата на провокацията - обикновенно страхът и тревожността,
ограничават агресивността, но когато провокацията се преживее като особено силна
това може да доведе до агресия;
 Загубата на чувствителност към вътрешните норми и тяхното прилагане при
редуцирането на агресивността, случаите на отслабване на самосъзнанието;
 Пренебрежението към одобрението на другите и съмнението в собствената ценност и
свързаните с това чувства на срам и гняв" [17, Стаматов, 2006, с. 335].
Много изследователи са правили опити да разработят методи, позволяващи
разграничаването между хората по степен на тяхната агресивност. В началото са били
разработени въпросници, които са били набор от въпроси за различните форми на поведение.
Агресията се изучава още със стандартизирани личностни скали.Чрез този метод
изследваните лица разкриват своето психично състояние в момента или трайните си
предразположености към определени психични състояния.Пример в това отношение е теста на
Бъс-Дюрки за изследване на агресивността.
Олвеос разработва "Въпросник на агресивността у подрастващите", състоящ се от
пет субскали:
 Вербална агресия - отправена против възрастните, когато субектът е в стълкновение с
несправедливо отношение или критика от тяхна страна;
 Физическа агресивност - отправена към връстниците;
 Импулсивна агресивност - отправена към близък предмет;
 Подтискане на агресивността;
14
  Позитивен самоотчет - за контрол на оценките към социално желани отговори.
Този въпросник е добър в това, че отразява само тези форми на агресивно поведение,
които често се срещат и са типични особенно за подрастващите от 12 до 16 години. Характерно е,
че между тестовата ситуация и реалната ситуация на еталонно поведение в някои случаи се
наблюдава определено несъответствие в степента на актуализация на тенденции - мотиви.
Много подходяща е и методиката на Конрад за измерване на агресивността и подтискането
на агресивността като две устойчиви, мотивационни тенденции на агресивно поведение. Мотиви
за агресия са:
 Потребност от възмездие;
 Действие за постигане на възмездие;
 Позитивно емоционално състояние и агресивни преживявания;
 Очакване на успех;
 Постигане на цели;
 Символи на агресия и свързани с тях предмети;
 Обезценяваща агресията критика;
 Усмиване на агресията;
 Забранено изразяване.

Мотивите за подтискане на агресия могат да се разделят на: страх от вина и страх от

наказание. Различни причини карат личността да преписва агресивни намерения в съперника
си. Това може да стане на основата на информация лъжлива или вярна, или са на базата на
естествения си опит, в който се е случвало личността да претърпи неуспех поради
непредприемане на агресивни действия, когато другите участници са предприели такива и са
имали успех. В редица експерименти се оказва, че очакванията на личността за благоприятни
последици от собствената агресивност, за награди за агресивно поведение, улесняват
проявата на агресия.
Потребността от самоотвърждаване е една от най-основните сред специфично
човешките потребности. От тук произтича и този социално-психичен феномен като страха от
възможното или действително незадоволяване на тази потребност. Независимо от конкретния
случай, понякога нанася удър върху постигнатото вече равнище на личностовата структура.
Значението на личностните черти за прогнозиране на агресията се изтъква от голям брой
изследователи. При някои хора агресията изглежда константна - те сякаш са своеобразен
барутен погреб, застинал в готовност и очакване на "своята" клечка кибрит. Други изглеждат
спокойни и дори пасивни, през по-голямата част от живота си, когато изведнъж най-неочаквано
се "възпламеняват" в насилствен или брутален епизод. Последствията в двата случая са доста
15
различни. "Барутната" нагласа може да намери израз под формата на непрекъснат словесен
"погром" над останалите; а привидно пасивните и безобидни хора могат най-неочаквано да
извършат убийство.Други два типа агресивни личности са - свръхконтролиращи се и
недостатъчно контролиращи се. Хронично свръхконтролиращия се индивид е много по-опасен от
недостатъчно контролиращия се, защото след като веднъж "бентът се отприщи", резултатът е
експлозия на насилие. Именно тези свръхконтролиращи се хора са тези, които извършват
убийства и други тежки агресивни престъпления, които освобождават дълбоко стаената си ярост
и сдържан гняв в един единствен пагубен акт. Недостатъчно контролиращите се могат да
имат постоянно равнище на генерализирана враждебност, която се освобождава по един или
друг начин.
Друга личностна черта водеща към агресия, е авторитарността. За авторитарна агресия
говори тенденцията към търсене на онези, които нарушават моралните конвенции и към
тяхното осъждане, отхвърляне и наказание. Авторитарните хора се вълнуват и биват
заангажирани с проблеми като доминирането, мощта и славата на водачеството, както и със
силната си идентификация с фигурите на властта. Удовлетворение от довереността и
упълномощаването е крайния резултат от този идентификационен процес; авторитарния
последовател рядко има силата да постигне удовлетворение от самия себе си. Авторитарната
личност представлява съчетание от тези черти, които опосредстват отговорите й към останалите и
насочват нейната враждебност. Целта на авторитарната агресия е която и да била група от хора,
намираща се или поставена извън конвенциалното общество.
За обяснение на половите различия при агресията се предлагат различни хипотези.
Докато момчетата са по-агресивни, момичетата са заангажирани повече с установяване на
връзки и със сексуална тревожност. Може би една от разнообразните причини за по-ниско
изразената агресивност при жените е тяхната по-силно изразена нужда от социално одобрение и
установяване на контакти. Изследвания със съвсем друга насоченост установяват, че по-високите
концентрации на тестостерон са свързани с по-високи равнища както на споделяна, така и на
действителна агресия при мъжете [15, Попов, 2000, с. 9-20].
Интерес предизвикват и изследванията, в които се разглеждат половите и възрастовите
особености при проявите на агресивност от страна на децата.
Още от най-ранна възраст могат да се открият различни прояви на агресивността,
изразени с различни средства и сила. Опитвайки да защити своето притежание, детето може да
използва сила и това е инструментална агресия. С нарастването на възрастта агресията
преминава във връждебна, адресирана към конкретна личност.
Децата с по-ниска степен на агресивност започват да се държат агресивно тогава,
когато разберат, че бързата ответна реакция може да ги предпази от бъдещи нападения. Дете,
16
което отвръща на дадено нападение веднага със същото, то осигурява спокойствието си за
момента, а за в бъдеще предизвиква по-малко агресивност.
"С нарастването на възрастта агресията преминава във враждебна, адресирана към
конкретна личност. По-големите деца например 6 - 7 годишните могат да си послужат с
личностно ориентирана или враждебна агресия - критика, присмех, обида, унижение,
поставяне на етикети" [17, Стаматов, 2006, с. 326]. Преминаването от инструментална към
враждебна, е свързано с развитието на способността да се осмислят чуждите намерения и
мотиви. Когато детето разпознае в поведението на другия стремеж към нараняване, то ще реагира
вероятно агресивно и тази агресивност ще бъде личностно ориентирана.
Агресивността е свързана с разбирането на чуждото намерение.
Освен възрастовите характеристики са от значение и половите различия. Редица
изследвания търсят проявленията на агресивност при двата пола.
Арчър и Уестън отбелязват, че 11 годишни момчета показват по-голяма физическа
агресия от момичетата, докато при 6 годишните това не се забелязва. 11-годишните момичета
проявяват по-голяма склонност към вербална агресия, отколкото момчетата. Наблюденията си
те извършват върху деца от 6 до 11 годишна възраст, като ги разделят на три възрастови
групи: 6-7 годишни, 8-9 годишни, 10-11 годишни. Установява се, че при момичетата с
увеличаване на възрастта физическата агресия намалява, докато при момчетата от групата на 8-9
годишните е била по - ниска в сравнение с другите две групи. Резултатите показват и по -
голяма тенденция да се взаимодейства агресивно с лица от същия пол, отколкото с лица от
противоположния.
Бъртън и Джоунс провеждат изследвания за честотата, с която разнополови и
еднополови опоненти са въвлечени в агресивни действия при междуличностни
взаимоотношения. Установява се, че момичетата са по рядко носители на агресия, отколкото
момчетата.
Парк и Слейби изследват деца в предучилищна възраст като момчетата се подлагат на
агресивни действия от техни връсници, колкото и момичетата. Резултатите показват, че
момчетата два пъти повече от момичетата реагират с агресия и с ответни бойни действия.
Съществуват различни теории по отношение на половите различия при агресивно
поведение.
Последователите на теорията за идентификацията отвърждават, че постоянството на
половите различия в човешката култура се явява ярко доказателство за решаващото влияние
на биологичните предпоставки.
Теория за половата типизация, основаваща се на идейте за социалното получаване
придава решаващо значение на механизма за подкрепата. Половите разлики при агресивно
17
поведение се дължат на различия в социалното отношение на момчетата и момичетата към
агресивни действия. Агресивността се включва в мъжкия стереотип и агресивното поведение при
момчетата е по очаквано и по - често поощрявано.
Според представителите на теорията за самокатегоризацията, от начало детето усвоява
половата си идентичност, а после се старае да съобразява поведението си с установената за
съответния пол принадлежност. Всички тези резултати не доказват категорично зависимостта
между половата принадлежност и агресивните прояви.

1.3. Зараждане на агресивни тенденции в детството и съвременните им измерения

Агресивното поведение предизвиква враждебност у другите, която на свои ред

предизвиква засилена агресия. Дете, чиито, гневни изблици или хленчене печелят вниманието и
водят до други желани действия на родителите, ще се научи да използва това поведение, за да
постига удовлетворяване и на други подобни искания в бъдеще. Родителите могат да си
купуват моментно облекчение, като отстъпват пред гневните избухвания или хленчовете,
но по този повод неволно подкрепят това поведение и увеличават шансовете то да се появи
отново. Поведението на агресивното дете е познато на всички. Това дете бие роднини и
приятели, кара се с всекиго, то е вулгарно, по физически или словесен начин притеснява
околните. Неговото поведение е устойчиво на промени. Такова дете често оказва
отрицателно влияние на групата, след известно време и други деца от групата започват да се
държат по същия начин. Агресивното дете влияе отрицателно и върху самото него, то се сблъсква
с изолацията на обкръжението. Детето е отхвърлено от групата, което въздейства на оформянето
на негативна самооценка у него. За да поправи своята позиция в групата и самооценката си, то
често се стреми да придобие доминираща позиция, чрез агресивно поведение спрямо другите.
Агресивните реакции на децата са много разнообразни и се проявяват по различен
начин:
 Насочени към обкръжаващата среда и околните (хетероагресия);
 Насочени към собствената личност (автоагресия).
Като поведенчески акт агресията има цел и план на действие, тоест тя е мотивирана.
Проявите на агресия могат да са реакция на външно насилие, да са планирани и изпълнени в
следствие на собствена ценностна позиция на субекта.
Агресивното поведение е поредица от агресивни действия по отношение на едно или
повече лица. То има ярко изразен социален характер, защото съществува винаги двустранност
в отношенията между агресора и обекта на агресия. Агресивността се използва за
характеризиране на детето, на неговите типични особености. Всички лица, които извършват
18
агресивни действия и постъпки се отнасят към групата на агресивните. Мотивите за агресивни
действия се свеждат до:
 Търсене на лична изгода;
 Облагодетелстване;
 Нанасяне на вреда;
 Злепоставяне - този мотив е свързан с инструменталната агресия.
Формирането на агресивноста започва едновременно с появата на първите прости
емоционални реакции по време на ранното детство.
Не се знае естеството на първата реакция на гнева, но Х. Конрад твърди, че тя е вродена,
биологична. Това е стадий на простите ефективни реакции, при които могат да се появяват и
усвоени реакции на гнева в различни ситуации.
Вторият стадий обхваща оформянето на прости свързани с гнева, модели на поведение и
техните последствия като например пристъпи на лошо настроение, удряния, побутвания, плач,
бой, главно на други деца, но без стремеж за нараняване или нанасяне на вреда.
Третият стадий се оформя система от убеждения по отношение на обкръжаващата среда. През
това време детето забелязва преди всичко емоционалните връзки между себеси и околните. В
резултат от собствения опит то може да определи обкръжението в света като неприятелско,
заплашващо, непредизвикващо доверие, което го принуждава да се концентрира върху себе си,
с готовност за самозащита и реагиране на разстройствата в защита на собственото "АЗ".
През четвъртия стадий се уформя първият действителен мотив за агресия. Детето започва да
разбира какво страдание може да търпи друго лице в резултат от неговото агресивно
поведение. Започва да избира такива действия, които предизвикват страдание у другите, и
някакво удовлетворение. Започва да разбира, че агресията може да бъде подходящ начин за
разрешаване на конфликти и излизане от състояние на разстройство.
Петият стадий детето придобива способността да определя действителната насока на
агресивното поведение, адекватно разграничаване и определяне на агресивното поведение.
Последният шести стадий детето подлага агресията на морална оценка в категорийте
добро и лошо. Развитието на оценките, благоприятстващи формирането на мотивация, към
агресия, протича например от благосклонността и оценка като метод за възстановяване на
равновесието, през нейното оправдаване, като начин за самозащита или защита на други лица.
Формира се и нагласата за въздържане от агресията, която намалява агресивното поведение [7].
Тревожен е фактът, че агресивността не е явление само сред зрелите хора, а се среща и у
децата, особено в определени възрастови периоди. Тя има собствени и разнообразни начини на
изява, сред които и типични, възрастово своеобразни проявления. Сред особено
податливите на агресия, особено в детските възрастови периоди, стоят годините с по специфични
19
възрастови характеристики.
Едни от тях, може би най-ярките са преходните детски години, преминаването от един
възрастов период в друг. Изследвания и наблюдения показват данни за особености и
предпоставки на агресивно поведение със своеобразни измерения.
Всеки етап носи в себе си нещо свое неповтарящо се. Такъв етап например е преходът,
когато децата от 10-11 годишни преминават в по-горен етап на обучение - прогимназиален. В
детските години са около една четвърт от проявите на агресия.
Детството е значим период в живота на човека. Своеобразията на възрастовия период,
определен като детство, се отразяват върху всички страни в развитието на малкия човек -
физическа, физиологична, психична, здравословна и здравоустойчива, поведенческа.
Същностните измерения на категорията "агресия"са: негативни намерения, силово
поведение, физическа и психична активност с отрицателен заряд, обикновено засилващ се в хода
на агресивното поведение. Следствията от агресивното поведение се отнасят както за "агресора"
така и за пострадалите от това действие, въпреки различията в характера и степента на
резултатите.
При децата от начална училищна възраст агресивността определено се "вмества"
като съзнателна. Появява се "намерението" или по точно осъзнатата цел, осмислят се и
подбудите мотивите, по-късно има данни за тип планиране.
По оценките на Дожд и Хартъл (1984) инструменталната агресия се превръща във
враждебна. Според тях тя е индивидуално ориентирана, насочена е към определено лице,
ситуация.” Инструментариумът" на тази агресия далеч не винаги е физическо насилие. Тя има и
други резултатни начини за обида, огорчение, всяване на страх или озлобление.В
училищната възраст се среща твърде богат инструментариум - присмех, унижение,
епитети с обиден смисъл, критики и думи.
Спонтанните реакции на децата почти винаги са съпроводени с обидни думи и враждебност.
Всяко дете носи спомени на насилие в някакъв вид и степен. Тези минали събития образуват
личен опит, който влияе върху собственото им поведение на подрастващи и нападащи. Някои от
тях реагират агресивно само когато отговорят на определена нападка или заплаха. Не бива да се
внушават крайна добродетелност, която се проявява в подчинение и поглъщане на обиди.
Проактивната реакция при децата от начална училищна възраст нерядко идва не защото я
желаят, а защото самите те са агресивни, но това е тяхното противопоставяне на обидата и на
нарушеното им достойнство. Особено остра може да бъде тази реакция, ако в даден случай са
присъствали деца от противоположния пол - при момчетата. Обяснението за агресивното
си поведение момчетата обясняват със: “бутнаха ме; обидиха ме; удариха ме".
Агресивните форми на поведение при общуването на децата с връстниците им следва да се
20
изучат по-пълно и по-точно. Това става при:
 Непосредствен сблъсък с агресивни действия и актове в съвместната им дейност - игра,
учение, спорт, трудови акции.
 Емоциите и емоционални състояния са пряката причина на емоционалното поведение при
по-емоционалните деца. Като често доминиращ процес, емоциите стават благоприятна
база за страх, бърза умора и раздразнителност, нападателност и отмъстителност, както
и по-слабите й форми пасивност и липса на интерес, апатия;
 Особено в по-напредналите етапи на детството нерядко се появява един ярък фактор на
агресивност - стремежът да се покажат силни, безстрашни, търсещи лидерски
позиции. Логично по-често са този тип явления при момчетата - не само защото
собственото им осъзнаване е по-забавен процес в сравнение с момичетата.
Детската агресивност е база за изучаване от много български и чужди автори (Стаматов,
Григоров, Споок и др.). ”Разположението за агресивност идва най-напред от закономерната
инстинктивна р е а к ц и я з а с а м о з а щ и т а . У п о р и т и я т д е т с к и п л а ч с т а в а в и д агресия.
Личностното израстване на децата, осъзнаването и осмислянето на себе си като индивидуалност,
самоконтролът като ярък регулиращ механизъм.
Така по оценките на Л. Бърковиц се включват сигнали за агресивност, които стават
стимулатори на агресивно поведение" [1]. Социално-икономическото ни преустройство става
бавно и трудно, с к о е т о се предизвикват много и различни вътрешни
противоречия. Съвременните условия в страна ни, за съжаление стават своеобразен бодбудител за
по-честа агресия. Налице е фрустрираща човешка атмосфера. За да се изследва агресивността на
дадена личност е необходимо да се има предвид и цялостната социална картина на начина на
живот на дадена общност.
В този план, за да се изследва и определи агресивността на децата е необходимо да се отчете
спецификата на всеки възрастов период, степента на психическата устойчивост и равновесие,
емоционалната мобилност, все още действащият егоцентризъм на децата и адаптацията към
училището и съучениците.
За агресията и агресивното поведение на децата от начална училищна възраст, следва да се
подчертаят няколко логически извода:
 Агресивното поведение има различни корени и източници, но все повече се утвърждава
ролята на социалните фактори;
 Агресията може да се поддържа от много вътрешни и особено външни фактори. Сред
последните стоят и такива с положителни намерения и мотиви;
 Агресията при децата може да се предвижда.
Като социални, педагогически и психични фактори, предпазващи децата от прояви на
21
агресия и агресивно поведение, стоят семейството и училището.
2. Социализационни процеси и причини, обуславящи агресивните прояви в начална
училищна възраст

Един от кардиналните въпроси, е този за факторите, движещите сили и причините, свързани

с проявите на агресивност при децата. Те действат комплексно, но не винаги в единство и
хармония. Под фактори разбираме, постоянно действащите обстоятелства, които имат водещо
значение за изменението на дадено явление или процес. Факторите, които влияят за проявите
на агресивност при децата са:

 Социализацията на личността;
 Семейната среда;
 Училището;
 Медиите;
 Социална депривация;

Според Ериксън социалната среда е различна за всеки възрастов етап, дори и тогава, когато
индивидът фактически живее на едно и също населено място, в един и същ дом и т.н.,защото в
ролята на социална среда влизат тези личности, които оказват влияние върху развитието на
личността, а те са различни за всеки възрастов етап, тъй като са различни и нуждите на
развитието на Аза.
Например, през първия етап от живота на човека, основен фактор на развитието е майката, така
че тя се явява социална среда за бебето.
През втория етап в роля на значими за развитието на личността се оказват и другите членове на
семейството - бащата, баби и дядовци, братя и сестри.
Третия етап (фалическия стадий) в социалната среда се включват и другите деца, с които детето
интензивно общува - от детската градина, от детската площадка или от семейства, близки до
семейството на родителите. Другите деца постепенноо започват да играят важна роля за
развитието на личността поради спецификата на детските игри през този период. Именно в
игрите децата започват да усвояват най-важните правила и норми на поведение, моделите на
полово-ролево поведение, да подражават на своите родители и на други възрастни,
които са имали възмогност да наблюдават.
През четвъртият етап (латентния стадий) социалната среда се разширява с децата от
училищния клас и началния учител. Те изпълняват функции, различни от функциите на
децата и учителката в детската градина, поради специфичната организация на живота,
задълженията и правилата за поведение и общувяне, които трябва да се удвоят в училището.
22
 Петият етап (гениталния стадий) на пръв поглед хората, включени в социалнат среда остават
същите, но това е само привидно, тъй като личността вече сама избира кой от окръжаващите я
ще допусне до скритите моменти на своето развитие. Докато в предишния етап начал ният
учител играе в аж на роля в разв итието и представлява, неоспорим авторитет за малкия
ученик, то сега авторитета сега е личностно избран. Също така, не всички съученици се включват
в социалната среда, а само тези, чието мнение е значимо за личността. Постепенно, в средата
и в края на този етап, контактите се разширяват далеч извън пределите на собствената
улица или училище. Част от социалната среда могат да бъдат и връстници а също и хора от
други възрастови групи, с които личността не е в непосредствен контакт, а общува в "chat”-
а, чрез електронна поща.
В шести етап младешка възраст социалната среда вече се оказва обществото като цяло, тъй
като на личността влияят и политическата обстановка в страната, и икономическата, и
законодателството.
През седмия етап третата възраст социалната среда се характеризира,от една среда с
постепенно свиване,дотолкова,доколкото пенсионирането и остаряването намаляват социалните
контакти, а от дрруга,с още по голямо разширяване в смисъл че личността започва да се чувства
съпричастна на целия свят."[9, Левкова, 2003, с.62].
Податливостта към агресивни прояви се формира преди всичко поради пропуски -
съзнателни или стихийни, допускани от агентите на социализацията, като семейството,
училището и други. По-точно поради включването на много и различни агенти на
социализация и възможността от противоречивост в предлаганите пред личността модели
на поведение. Това означава, че човек може да бъде социализиран на поне две равнища
относително разграничаване в неговия опит. Така той усвоява общия социален опит,
ценностите, нормите на поведение и активно се включва в социалните механизми.
Податливостта към агресивни прояви се изгражда при не достатъчно балансирана
социализация.
Навсякъде и на макроравнище и на микроравнище, човек е потопен в своеобразна социално-
психична атмосфера. Тя се образува от взаимодействието на различни фактори, включвайки
състоянието на общественото съзнание, неговото съдържание и форми, средствата и методите
на въздействие върху личността в системата на общественото обучение и възпитание,
средствата за масова информация (печат, радио, телевизия, компютърни игри и т.н.), а също
психологията на групите, в който личността живее, общува, учи тези правила, норми,
ценности, от които се регулира поведението на хората в групата. Според А. Бандура за
малките деца е достатъчно да видят друг, който се държи агресивно, за да започнат и те да се
държат така (табл. 1).
23
 Табл. 1. Причини и механизми за регулация на агресията

Агресията е  Биологични фактори (хормони, тип нервна система, тип темперамент);

вследствие на:
 Заучаване на поведенчески модели (непосредствен опит, наблюдаване на чужди
модели)
Агресията се  Въздействие на шаблони;
провокира от:
 Неприемвили обръщения (нападки, прякори, обиди, фрустрационни състояния;
 Подбудителни мотиви (пари, възхищение, желание за членство в група);
 Инструкции (заповеди, наставления, изисквания);
 Ексцентрични убеждения и желания.
Агресията се  Външни поощрения и наказания (материални възнаграждения, осъзнаване на
регулира чрез: неприятните последствия);
 Демонстративни подкрепления (наблюдение на това как се награждават или
наказват другите);
 Механизми на саморегулация (гордост, вина, самоосъждане)

От тази гледна точка, анализът на агресивното поведение, трябва да отчита три момента:
 Начинът, по който са усвоени подобни действия;

 Факторите, предизвикващи тяхната проява;

 Условията, при които те се затвърждават.

Затова, съществено значение се отделя на обучението, влиянието на родителите, които

имат основна роля при социализацията на детето Натрупването на идентични ситуации в
социалния опит на личността, при който са насърчавани (особенно в семейството) агресивни
образци на поведение, води до предпоставки за изграждането на тип личности с привична
агресивност.

2. 1. Семейната и училищната среда като съществени фактори за проява на

агресивност

Съществен компонент на взаимоотношенията в семейството, който влияе върху

формирането на агресивни нагласи у подрастващия, е психичният климат. Той се разглежда

24
 като показател за хармоничността на взаимоотношенията между съпрузите и зависи както от
техните индивидуални особености, така и от способността им да се адаптират взаимно един
към друг. Позитивният семеен психичен климат влияе благотворно върху развитието на
характера на детето и създава условия за формирането у него на социалноадекватен модел на
поведение. Обратно, когато взаимоотношенията между родителите са изострени и
конфликтни, това рефлектира негативно върху детето, което започва да проявява повишена
склонност към подражаване на родителската агресивност [3, Гайдаров, 1998, с. 83].
Семействата формират модели на взаимодействие, които на свои ред диктуват правила на
поведение в семейството. Тези правила се генерализират от отделните членове на семейството
към външния свят. Човекът функционира само с част от способностите си във връзка със
специфичен контекст. Макар че индивидът може да има много способности, обикновено е
склонен да функционира съобразно правилата, установени от семейната структура. Проблемите
на детето могат да бъдат породени от различни конфликти, но най-често от негативното влияние
на семейната среда. Това се случва, ако детето е неравнопоставено в сравнение с другите си
братя и сестри или когато не живее при биологичните си родители - гледано от баба, дядо или
роднини. Покровителството над рожбата им у някои родители лишава детето от възможност да
направи нещо само. Така не се развива неговата самостоятелност и инициативност и то застава
на прага на реалния живот неподготвено и уязвимо.
Най-често агресивните наклонности се формират при деца, които са възпитавани с
жестокост, насилие и побой. Според някои родители, има деца, при които това е единственият
начин да бъдат вразумени.
Ако в семейството е създаден добър микроклимът и няма проблеми, детето едва ли не е
имунизирано срещу прояви на агресия. Взаимоотношенията в семейството играят
изключително важна роля в живота на детето. Те са образец на междуличностни отношения.
Именно затова детето пренася в други житейски ситуации онова, което е възприело като начин на
общуване от свойте родители.
Влиянието на агресивните модели значително нараства, особено, когато са свързани с други
ценности, според които използването на силата за подчиняването на другите е престижно
качество. Особено силно влияние върху агресивността оказват масмедиите и специално
телевизията.
Агресивното състояние е противоположно на потиснатото. Докато при потиснатите
деца съществуват твърде много вътрешни пречки - страх, боязливост, безпокойство, които не им
позволяват да се проявяват, то при агресивните липсват задръжки. Това характеризира тяхното
поведение. Именно липсата на задръжки ги прави безогледно активни и нападателни. Известно е,
че задръжките в поведението на детето и при човека изобщо, се формират в процеса на
25
възпитанието. Дисциплинираността, послушанието, социализирането на отношенията между
хората са резултат именно на такива задръжки. В частност е доказано, че поведението на
родителите може да играе роля на агресивен модел на поведение. Затова агресивните родители
най-често имат агресивни деца. Така също тази теория утвърждава широкия диапазон
агресивни реакции - каквото е поощрението, такова е и поведението, т.е. полученото
подкрепление на агресивното действие повишава вероятността подобни действия да са налице
и в бъдеще. Заедно с това, съществено значение има резултатната агресия, т.е. постигнат
резултат вследствие от агресивни действия. Тук се отнася и наблюдението на поощрявана у
другите агресия. Социалното поощрение и наказание се отнасят към подбудите на агресия.
Самопоощрението и самонаказанието са модели на откритата агресия, регулирана чрез
поощрения и наказания, които човек установява за себе си сам.
"Насилието е далеч по-обичайно нещо от това, което много от нас си мислят" [17,
Стаматов, 2006, с. 332].
Независимо че много от родителите съзнателно ограничават агресивността, и то с
вътрешна убеденост, когато детето трябва да се защити, те могат несъзнателно да формират
агресивно поведение и това се осъществява по няколко начина:
 Чрез собствения модел на поведение, с оценките и диспозициите към различните форми
на насилие и тяхното изразяване или чрез собствените си предразсъдъци;
 Чрез загубата на контрол върху детето в неговия ежедневен живот, особенно,
когато това е съчетано с непълноценни отношения - “непознаването" на детето,
нечувствителност към това, което прави, незнанието за връзките му с другите деца, за
поведението му" [17, Стаматов, 2006, с. 333].
 Слабата дисциплина и незаинтересованост от поведението;
 Използване на физически наказания;
 Очуждаването, безразличието, враждебността и търпимостта към агресивността на детето.

Най-силно свързана с агресията на децата е тяхното емоционално отхвърляне или

невъзприемане от страна на родителите, както и толерантността по отношение на детската
агресивност. А. Бандура и сътрудника й установяват, че”, ако майката се отнася снисходително
към агресивните действия на свойте деца, то те стават още по-агресивни " [8, Левитов, 1972,
с. 171].
"Най-голям риск да станат жертва на насилствени действия в семейството са децата,
чийто майки страдат от психопатични разстройства” [6, ,Крэйхи, 2005].
Липсата на единство при реагиране от страна на родителите, изразяващо се преди всичко в
силно изразена любов и обвързаност със строго наказание, също предизвиква разрастване на
26
агресивността. Защото децата привикват към наказанието и немогат да се ориентират в смисъла
на прилаганите към тях двойни стандарти. "Във всеки случай наказанието на детето за прояви
на агресивност не предизвиква намаляване на агресивните му прояви. Вторият проблем е, че
страха пред наказанието или възмездието е способен да предизвика контра агресия" [19, Тейлор,
Пипло, Сирс, 2004, с. 604-605]. Проблемът за наказанията е доста сложен и от педагогическа и
от нравствена гледна точка. Степента на наказанието трябва да съответства на степента на
извършеното провинение. Често някой родители прибягват до физически наказания, опирайки се
на собствения си опит. Защото като деца към тях е било проявявано такова въздействие. Такива
възпитателни подходи имат съвсем незначителен ефект, тъй като те са действащи само от гледна
точка на наказващото лице. Детето започва да се бой именно от него, полага старание да се
държи прилично само в присъствието му, а с връстниците си и когато порастне възпроизвежда
същия насилствен модел. Децата подръжават на агресивното поведение на родителите си. От
факторите, които изразяват родителското отношение към децата с най-голяма тежест като
предпоставка за формиране на агресивно поведение се оказва липсата на родителска обич и
загриженост.
Домашната атмосфера и начинът на възпитание са съществени фактори за насилствено
поведение. Преобладаваща част от децата,извършили различни агресивни
актове,принадлежат към семейства ,които се отклоняват от общо приетите стандартни норми на
живот. От изключителна важност са възгледите, ценностите и начина на живот на родителите.
Над 75% от децата регистрирани в Детска Педагогическа Стая - са извършители на
противообществени прояви, живеят в дисфункционална семейна среда, насилие,
малтретиране липса на емоционална връзка между децата и родителите, което е предпоставка
за развитие на агресивни прояви.
Често малките деца се държат агресивно, за да предизвикат вниманието на
околните около себе си. Те предпочитат да бъдат наказвани, а не пренебрегвани. Някои
родители съзнателно формират агресия у децата си като се аргументират, че ги учат да се
защитават "да бъдат мъже". Родители, които използват физическо наказание, особенно, ако то е
често и неоснователно, формират у децата си по-висока степен на враждебност и агресивност.
По отношение на възпитателното действие върху децата, грешките на родителите могат да се
разпределят в пет големи групи: грешки в изграждане на родителския авторитет, грешки в
личния пример на родителите, грешки в контрола на наблюдението, грешки прилагани в
поощрения и наказания, грешки в координирането на педагогически въздействия.

"Агресивните деца обикновенно израстват в семейства, където дистанцията между деца

и родители е огромна, където не достига топлота и ласка, където има твърде малко
27
майчина любов и отношението към проявите на детската агресивност се характеризира
с безразличие и търпимост, което в качеството на дисциплиниращи въздействия
вместо грижа и търпеливо обяснение се предпочетат силови методи и особено
физическите наказания." Пери [17].

Семейната среда може да въздейства положително върху равнището на агресията при децата.
Подпомагането, споделянето и показването на емоционална съпричастност се проявяват още през
първите години от живота на детето. Родителите могат успешно да коригират поведението на
своето дете чрез даване на личен пример и системно и целенасочено позитивно възпитание.

Училището е другият мощен фактор, където се формира или се проявява агресивността на

децата. Те имат удивителна способност да показват чрез поведението си какво чувстват и какво
могат да понасят, както и какво не могат да понасят.
Ако в училището доминира атмосфера на бездушие и формализъм, ако не се
обръща внимание на проблемите на учениците и се прилагат несправедливи наказания, това
допринася за трудното приспособяване към условията на училището, отчуждаване от
учителите, формиране на отрицателно отношение към училище и учители, немотивирани и
избирателни отсъствия от учебни часове и безцелно скитане извън училище. Така могат да
възникнат ситуации, в които да се прояви агресивност. Когато не се обръща сериозно
внимание на преодоляването на трудности при ученето и усвояването на учебния материал,
учениците изпитват чувство на неадекватност, липса на способности за успех, занижават
самооценката си, а в някои случаи поставени от учител (волно или неволно) в неблагоприятна
ситуация изпитват чувство за малоценност. В резултат, на което се проявява естествена
тенденция към компенсиране на чувството, че си по-малко ценен и способен от другите чрез
недисциплинираност, неподчинение, грубо, арогантно, в някои случаи цинично държание.
Във всички тези случаи учениците често се намират в състояние на душевно неравновесие
и несигурност, което е вероятната причина за агресивни постъпки.
Най-често агресията в училище се проявява от страна на по-големите ученици към по-
малките под формата на блъскане, събаряне на земята, както и раздаване на удари без повод, без
сериозна причина. Наблюденията показват, че ако по-малките ученици са обект на агресия и
насилие в един повече или по-малко възрастово ограничен период от време, то съществува една
група ученици, които са обект на насилие докато стане време да напуснат училище. В тази група
попадат деца, носещи някакъв отличителен белег (дребен ръст, късогледство, тромавост в
движенията и други външни белези).
Агресията в училище може да бъде обвързана и с отнемане на пари и вещи, но не винаги

28
поради материална нужда. Обикновено агресивния акт има за цел да респектира, да плаши, да
унижава.
Агресивността, независимо от формата и степента на проява, наранява дълбоко душата на
човека. Натрупаните в училищния период от живота страхове, обиди и страдания трайно
деформират бъдещата личност. Децата, които изпитват върху себе си ударите и подигравките на
по-силните, израстват наплашени, примирени и примиряващи се към злото.
Училището заема особено място в цялостния процес на социализация на личността
на подрастващия. То в момента е единствената официална функционираща институция,
която е в състояние и има за задача да изгради обществения облик на детето. Все повече са
необхванатите или преждевременно напуснали училище деца. Важно е и обучението в
училище да предлага условия за удовлетворяване и на слабите по успех ученици.
В училище децата не само формират знания, но се развиват като личности. Училищния клас е
вид малка социална група - формална група. Макар че съществува и функционира в рамките на
училището, той притежава своя относителна самостоятелност с неповторима вътрешна
динамика. Всеки ученик с неповторима индивидуалност и в процеса на общуването става
социализираща сила, без да се стреми към съзнателно преобразуване на другите. Когато по
линията на взаимоотношенията учител - ученик възникнат социални смущения, неразбиране, те
често се пренасят и във взаимоотношенията между учениците. Неумението на учителите да
разбират учениците, да вникват в психическото им състояние, да анализират конкретни
педагогически ситуации и с оглед на това да проявяват индивидуален подход и педагогически
такт, са главна причина за индивидуалното или групово съпротивление на учениците, като това
може да се изрази и чрез агресивни прояви. Не винаги възникването на конфликти води до
агресивни прояви на участващите в групата лица. В никакъв случай не трябва да се
пренебрегват, когато се разглеждат проблемите на агресивното поведение на учениците в
тяхното ежедневие.

2. 2. Влияние на медиите върху детското поведение. Насоки за работа с деца с агресивни

прояви

Агресията като социално обусловено качество на личността и поведението, което се

характеризира с използването на сила с цел да се нанесат повреди на хора или предмети.
Съществува силна връзка между гледане на насилие по телевизията и проявлението на
насилническо и агресивно поведение.
Често срещан аргумент в защита на телевизионните творци е, че те представят живота такъв,
какъвто е в действителност. Данните обаче сочат, че по телевизията криминалността е
29
обрисувана с 55 пъти по-голяма честота, от колкото в действителния живот, а специфичният акт
на убийство се представя на живо почти 1000 пъти по-високо от реалното му разпространение
в света. Проф. Х. Лукеш също смята, "че не само директното насилие оказва негативно влияние.
Безразличието спрямо формите на насилие, видени в живота или по телевизията, влияят на
социалното поведение на децата” [12].
"Единствено медийте немогат да направят някого насилник или извършител на криминално
деяние. Особеността е в това че гледането на насилие при наличието на определени
предпоставки може да повиши готовността за агресивно поведение"[12] . Рискът се крие не
само в повишената готовност за извършване на агресивен акт, а в това, че медийте и в частност
телевизията разпространяват вече готов модел на такава активност. В агресивното си поведение
децата са улеснени от факта, че не им се налага да измислят нови начини за изява.
Реалити шоута, които се излъчват по телевизията дават примери, възможност на децата за
самоизява, да се организират, да се идентифицират с участник от шоуто и да се провеждат
извън-училищни турнири (Кечмания). Според проф. Х. Зелг "Много фактори указват влияние
върху възприемчивоста на насилието от екрана и възрастта е само един от тях. Зрелите не са
така податливи колкото децата. Полът също е от изключителна важност - оказва се, че мъжете
по-често, от колкото жените, могат да бъдат изкушени от агресията. Интелигентността също
указва влияние, тъй като някой може да се идентифицира с "героя" и да сметне че показаното по
телевизията е реалност. Ако в семейството има насилие тогава става "предозиране", ако детето е
малтретирано от близките си и то не познава нищо друго, освен насилие, за него не е трудно да
има агресивно поведение, подсилвано от медийте" [12].
От особенна важност не е това, което децата виждат, а до колко те ще удобрят подобни актове и
дали те ще ги възприемат като интересни, дали ще видят в тях възможност за самоизява.
Младата личност с по-беден житейски опит приема съобщението, без да има възможност да
получи информация, че всъщност такова поведение е негативно, антисоциално и се
санкционира от обществото. "Проведеното през 1998 г. проучване на общественото мнение по
отношение на телевизията у нас, направено по поръчка на Националния съвет за радио и
телевизия, изнесе доста обезпокоителни данни. Резултатите показаха, че почти всички българи
сме против тоталното насилие по телевизията; девет от всеки десет българи споделят тезата,
че жестокостта във филмите може да подтикне децата и младежите към насилие.
Същевременно обаче, всяко второ семейство, в което има малки деца, заевяват, че те гледат
телевизия "когато си пожелаят" (независимо от часа на излъчване), без родитлите им
предварително да се информират за съдържанието на телевизионната програма" [5].
Наблюдаването на телевизионни предавания - филми, сериали, видео игри, мултипликационни
филми, реалити шоу и други, с агресивно съдържание, благоприятства краткосрочното
30
повишаване на проявите на агресивно поведение на личността.

Случаите на социална депривация обхващат онези деца, които живеят извън семейната
среда и са изоставени от своите родители. Социалната депривация може да се изрази в
пренебрежително отношение от страна на близките на детето или по-тежки случаи, когато
детето е отделено от неговата жизнена среда – семейството. Липсата на общуването и
контактите на детето със семейство и близки, неудовлетворяването на потребностите, нуждите и
желанията водят до трудно приспособяване към живота и формирането на неадекватни защитни
механизми на поведение. Тези деца са по-реактивни и агресивни.

"Справянето с агресивността започва с преосмислянето на нейното значение-ако агресивността

се схваща като поведение, което помага в постигенето на успех и разрешаването на различни
междуличностни проблеми тогава Аз не бих се променил. Но ако все още възприемам
агресивността като недостойно поведение, нараняващо и оскърбяващо другите, тогава
агресивността би могла да се ограничи по няколко начина:

 Чрез заместване на агресивните поведения с неагресивни;

 Чрез промяна на атрибутирането - непрекъснатото търсене на враждебност в действията
на другите се заменя с приписване на доброжелателност;
 Чрез емпатия и заставането на чуждата гледна точка; когато сме разочаровани, обидени и
наранени, ние не отчитаме как другият възприема ситуацията и какви са неговите чувства
чрез споделяне на чуждата гледна точка ние получаваме възможност да се докоснем до
болката и наранеността на другия и с това да вземем решение да прекратим
агресивността. Освен това, когато се докоснем до чувствата на другия, у нас ще се появи
чувство на състрадание, което също ще ни помогне да ограничи враждебността, изпитана
към другите" [18, Стаматов, Минчев, 2004, с. 311].
Според Барон, за да се намали агресивността, е необходимо:
 "Да се преосмисли същността на агресивността, да се ограничат моделите представящи
агресивността в положителна светлина;

 Да се намалят условията, насърчаващи агресивността;

 Да се ограничат сблъсъците;
 Да се въведат неагресивни модели в потенциално изпълнени с насилие ситуации.
Според Дан Олуес може да се предприеме следното:
• Да се увеличи чувствителността към агресията и болката, която е причинена от нея;
• Да се насърчи стремежът към нейното преодоляване;

31
 • Да се въведат правила срещу агресивността;
• Да се подкрепя морално жертвата" [17].
Преодоляването на стремежа за агресивни прояви може да се осъществи чрез
премахването на обективните фактори, които ги предизвикват, като се използват и някои
средства като: наказанията на агресивната личност и на агресивните модели, и на награждаването
на алтернативни модели на поведение като средство за намаляване на агресивността.
Очевиден начин за намаляване на агресивността е тя да бъде наказана-има известни
основания да се вярва, че наказанието може да бъде полезно, ако се прилага разумно.
Установено е, че ако деца бъдат подложени на физическо насилие от възрастен човек, които
преди това е бил грижлив и сърдечен с тях, те са склонни да изпълнят желанията му дори когато
той не е при тях. От друга страна, когато са физически наказвани от човек, които са отнася с тях
равнодушно и студено, децата по рядко се съобразяват с желанията му, след като той е
напуснал стаята. Друг фактор с голямо значение за ефективността на наказанието е неговата
суровост. Суровото наказание може да бъде прекалено фрустриращо. Тъй като фрустрацията е
една от причините за агресия, добре е да се избягват подходи, причиняващи фрустрация, ако
целта е да се обуздае агресията.
В експиримент на М. Карлсмит, Арънсън, Фридман, те установяват, че заплахите с леки
наказания оказват много по голям ефект върху малките деца, отколкото заплахите със строги
наказания.
Това е така, защото, за да обясни своята сдържаност, детето трябва да добави свое собствено
оправдание. Важно е заплахата да не е сурова, защото в противен случай детето няма да има
потребност да търси допълнително оправдание за своята липса на агресивност. От друга
страна, ако детето бъде наказано твърде леко, то може съзнателно да реши, че няма да спре
агресивнота си поведение. Нужно е грижливо да се прецени какво ниво на интензивност трябва
да има приложената заплаха. Още повече че тя е различна при различните деца.
Вариант на въпроса за наказанието е наказанието на друг човек-модел с агресивно поведение.
По голяма част от изследванията показват, че агресивното поведение на едно дете се засилва, ако
то види модела наказан (но не е ясно дали агресивното му поведение ще намалее, ако то види
модела наказан). Може би, ако на детето не се показват изобщо никакви агресивни модели, ще се
постигне същия ефект.
Друга възможност, при ограничаване на агресивността, проверена в изследванията, е да не се
обръща внимание на детето, когато то се държи агресивно и да му се дав а награда за
неагресив но поведение. Това мнение отчасти почева на предположението, че малките
деца, а и хората от други възрастови групи често се държат агресивно, за да привлекат
вниманието на околните върху себе си. Някои хора предпочетат да бъдат наказани, отколкото
32
пренебрегнати.
Съществено значение за намаляване на агресивните действия има възпитанието и
самовъзпитението на човека. То се постига чрез стремежа да се избягват преживяванията на
омраза към другите, като не трябва да се допускат чести и дълготрайни състояния на
потиснатост, на стресове и фрустрации. Ако човек не може да избягва преживяване на
ядосване, необходимо е да се научи да го овладява, като не му дава възможност да се изразавя в
агресивни действия.
Културата на поведението, хуманизирането на взаимоотношенията има важно значение в
процеса на възпитание и самовъзпитание. Уважението към личността на другия, зачитането на
неговите права и достойнства, независимо от неговата расова, етническа, верска
принадлежност, е съществен показател за хуманизирането, а оттам и за преодоляването на
проявите на агресия между хората.
Когато говорим за възможни бариери пред агресивното поведение трябва да споменем, че
според Фишбах, съществува отрицателна корелация между емпатия и агресията у децата:
колкото по-голяма е емпатията, на която човек е способен толкова по рядко той прибягва до
агресивни действия. Проникването във вътрешното състояние на жертвата на агресия, в
нейното състрадание, противоборства желанието да се причини вреда на този човек. Деца, по
способни на емпатия (съпреживяване), са по малко агресивни.
Достигането на едно по високо равнище на когнитивно развитие на личността е една
предпоставка на регулирането и съдържанието на враждебната агресия, защото това по високо
равнище ще доведе до процеса на съпреживяване. Като се развива емпатия между хората, ще
става все по трудно да се извършват агресивни постъпки.
Бариерите пред агресивните действия са от най-различен характер и произход. Но още Фройд,
въпреки че не е оптимистичен по проблема за преодоляване на проявите на агресивност все пак
сочи културата, любовта, разбирателството, емпатията между хората като надежден път за
отстраняване на агресивните взаимоотношения.
Хуморът също може да ограничи агресивността. Но това не включва враждебния хумор. Хумор
с лош умисъл, може да усили агресивността. Наблюдаването на алтернативни решения,
изпълнени със смях и хумор, намалява агресивността.

33
 Втора глава. Експериментално проучване на агресивните прояви в
училищната среда

1. Теоретична постановка и методологически основания на емпиричното изследване: цели, задачи,

хипотези

Предмет на изследването е агресивността на момичетата и момчетата от начална училищна

възраст, изследвана в училищни условия.
Обект на изследователската работа са учениците от начална училищна възраст на ОУ „Св. Св.
Кирил и Методий", гр. Мездра. Изследвани са 80 деца, като 40 от тях са втори клас (25 момичета и
15 момчета) и 40 от четвърти клас (20 момичета и 20 момчета) съответно на възраст от 8 до 9
години и от 10 до 11 години.
Целта на настоящото изследване е да се открият агресивните прояви при момичетата и
момчетата от начална училищна възраст и да се направят препоръки за преодоляване на
негативните му последици.
По отношение на експерименталните хипотези може да се посочи следното:
Очакваме, че момчетата ще са по агресивни от момичетата - момчетата ще проявяват по
висока степен на физическа агресивност, отколкото момичетата; Предполагаме, че с възрастта ще
се увеличава вербалната агресивност и ще намалява физическата агресивност и при момичетата, и
при момчетата;
Научноизследователски задачи на изследването са както следва:
 Проучване и анализ на подходящи литературни източници по проблема на изследването;
 Изследване на видовете агресия – телесна агресия (ТА), вербална агресия (ВА),
индиректна агресия (ИА), опозиционно поведение (ОП), агресивна раздразнителност (АР),
агресивно недоверие (АН), ревност и омраза (РО), вина след агресия (ВСА), лъжа или
социална желателност (Л) - при момичета и момчета на възраст от 8-9 години и от 10-11
години;
 Да се сравнят резултатите, получени при момичетата с тези на момчетата.
 Да се сравнят резултатите, получени при момичетата и момчетата на възраст от 8-9 години с
тези на възраст от 10 - 11 години.
 Да се анализират източниците на агресия в социалния живот на учениците.

34
 2. Методи и организация на изследването

Използваните научни методи включват:

• Наблюдение на изследваните лица по време на тестирането;

• Беседа с учителите за някои от изследваните лица;

• Въпросник на Бъс-Дюрки за измерване на агресивността;

• Анкета.

Наблюдението по време на тестирането имаше за цел получаване на повече информация за

муждуличностните отношения на изследваните лица. Беседата с учителите за някои от
изследваните лица се извърши с цел да получа повече информация за това кое подтиква учениците
към агресивни прояви. Тестването се проведе с въпросника на Бъс-Дюрки (Приложение №1) за
агресивността, за което бе предоставено време и разрешение в час на класния ръководител.
Въпросникът на Бъс-Дюрки е добре разработен и надежден метод за психосоциална диагностика.
Материалът на теста е разпределен в 75 айтеми, позволяващи диференцирането на 9 скали:

 Телесна агресия - ТА
 Вербална агресия - ВА
 Индиректна агресия - ИА
 Опозиционно поведение - ОП
 Агресивна раздразнителност – АР
 Агресивно недоверие - АН
 Ревност и омраза - РО
 Вина след агресията - ВСА
 Лъжа и социална желателност – Л

Тези видове агресивност, предложени от Бъс-Дюрки са предмет на изследване в настоящата

дипломна работа. Изследването се провежда групово или индивидуално, като за целта на
изследваните лица се раздават въпросниците.
Инструкцията за работа е: „Отговорете на всеки един от въпросите записани във въпросника,
чрез знак „Х" или"О"с един от тези знаци, в колонката „да" или „не" според това какво е вашето

35
мнение, как вие бихте постъпили. Работете бързо и внимателно, да не пропуснете някои от
въпросите.
Теста има за цел да провери, как бихте действали в някоя ситуация от вашето ежедневие, в
случая добри и лоши отговори няма - те са такива каквито ги приемате и разбирате вие."
С оглед на възрастовите особености на изследваните лица, работата над теста
продължаваше 35 минути.
Първичната обработка на получените резултати обхваща изброяването на положителните
отговори, тяхното диференциране по скали и сумирането на отговорите „да" за всяка скала.
Въпросите, които са отбелязани в ключа със знак „-" са индикатори на скалата за социална
желателност и следва да се отнесат към нея, отговорът с „да" на такъв въпрос означава лъжа и се
фиксира в скалата лъжа и социална желателност, а отговорът „не" потвърждава агресивност и се
смята за „да" в съответната скала.
В случаи, когато сумата на положителните отговори надвишава 50 % се счита, че е на лице
агресивност по тази скала. Общата агресивност на личността се измерва чрез сумиране на
процентните изрази на отделните видове агресия.
Когато общия резултат е 50 % се приема, че личността е агресивна, но това е ориентировъчна
оценка. Затова при обработка на резултатите се изчислява конкретен процент на общата
агресивност и отделните видове агресия са отнасяйки броя на положителните отговори на
тестуваните към общия брой на отговорите в проценти.
Използването на въпросника на Б. Дюрки в психодиагностиката позволява да се получи голям
брой данни за изследваните лица.
Телесната агресивност (ТА) се изразява в нападателно поведение, упражняващо принуда
върху обекта, което от своя страна може да доведе до увреждания при недостатъчна и
своевременна защита. Телесната агресивност е свързана с физическото насилие като социален
проблем. За телесната агресивност в теста на Бъс-Дюрки отговарят следните въпроси в склата
14,18,31,38,42,48,55,62,65,68.
Вербалната агресивност (ВА) е свързана с проява на агресивно поведение предимно речево,
словесно. Това обикновено се случва в моменти на слабост. Думите, изречени в такива моменти са
много силни, необмислени, стремящи да разтоварят напрежението. С вербалната агресивност е
свързано психическото насилие. За вербалната аресивност в "ключа" за теста на Бъс-Дюрки
отговарят следните въпроси в скалата 2,4,11,20,23,28,32,35,58,71,73,75.
Индиректната агресивност (ИА) не е насочена пряко към съответното лице. В повечето случаи
тя представлява израз на гняв, отправен към даден предмет, който служи за преодоляване на
възникналото напрежение-удряне по масата с ръце, с пръчка. В други случаи инатът е основателна
причина за проява на индиректна агресия. За индиректната агресивност в теста на Бъс-Дюрки
36
отговарят следните въпроси в скалата 7,15,22,30,43,53,60,64,69.
Опозиционното поведение (ОП) може да се прояви преди или след агресивно действие. В
такива моменти те застават на позиция, противоположна на тази на останалитезастъпва точно
обратното мнение, поставяйки се в "опозиция". За опозиционното поведение в теста на Бъс-Дюрки
отговарят следните въпроси 1,5,21,27,47.
Агресивната раздразнителност (АР) представлява повишена психична възбудимост, която
маже да доведе до напрежение, а при неблагоприятни обстоятелства до спадане на
работоспособността на индивида и до умора.
За агресивната раздразнителност в "ключа" за теста на Бъс-Дюрки отговарят следните въпроси
3,8,17,26,29,48,63,66,72,74.
Агресивното недоверие (АН)е свързано с непрекъснати съмнения относно това, какво мислят
другите хора, дали му завиждат, какви скрити помисли имат, когато не молят за услуга. Те са
недоверчиви не само към постъпките на другите, но и към своите, те са прекалено мнителни. За
агресивносто недоверие в "ключа" за теста на Бъс-Дюрки отговарят следните въпроси NN
6,13,16,33,36,37,40,49,51,56.
Ревността и омразата (РО) са включени като тип агресивност, тъй като те също могат да
доведат до поява на агресивно поведение. Ревността и омразата могат да бъдат задълбочени,
когато личността е лишена от нужната обич, когато се чувства пренебрегната и изоставена. За
ревност и омраза в теста на Бъс-Дюрки отговарят следните въпроси 9,41,44,50,52,61,67,70.
Вината след агресията (ВСА) е чувство, което възниква след проявено агресивно действие или
словесни обиди. Държи в напрежение индивида до момента, в който той сам си признае грешката,
да може да обясни на себе си и на другите, че действията му са били непринудени, неочаквани
дори от самия него, вследствие от гнева. За вина след агресия в "ключа" за теста на Бъс-Дюрки
отговарят следните въпроси NN 10,12,19,25,34,39,45,54,57.
Лъжата (Л) съзнателно (осъзнато) изопачаване на истината, което почти винаги е маневра с
цел да се избегне упрек или обвинение. За лъжа или социална желателност отговарят всички
айтеми в теста на Бъс-Дюрки, обозначени със знак минус (-).

Анкетата включва 12 въпроса (Приложение №2). Въпросите, включени в анкетата, са открити.

Изследваните лица в свободна форма отговариха на поставените въпроси. При подбора на
методите на изследването се съблюдаваха следните принципи:

 Изследователския инструментариум да бъде достъпен и понятен за изследваните лица,

тоест да бъде съобразен с възрастовите особености на изследваните лица.

37
  Времетраенето на провеждащото се изследване да не бъде по-дълго от 35 минути, за да не
се преуморяват и разсейват изследваните лица, защото това оказва влияние върху
резултатите от изследването.

 Самостоятелно изследваните лица да изпълняват поставените им задачи.

Етапите на емпиричното изследване обхващат следните по-важни организационни

моменти:

Първи етап - месец март - 2008 г. - през това време бе направена оценка на
съвременното състояние на проблема. Втори етап - месец април - 2008 година - бяха
определени целта, задачите и хипотезата на изследването, тогава бе събрана и първична
емпирична информация на изследването. Трети етап - месец май - 2008 г. - на този етап се
осъществи систематизацията и теоретичното обобщение на събрания експериментален
материал. Четвърти етап - месец юни - 2008 г. - проведе се експериментална работа,
обработиха се и се обобщиха резултатите от нея.

Изследването беше проведено през месец юни 2008 г. Всички изследвани лица са от
начална училищна възраст. Всички деца с желание попълниха въпросниците. На всеки
ученик при предаването на въпросника и анкетата изказах своята благодарност. В
изследването участваха общо 80 момичета и момчета от начална училищна възраст, като 40
(25 момичета и 15 момчета) от тях са втори клас и 40 (20 момичета и 20 момчета) от
четвърти клас съот-ветно на възраст от 8-9 години и от 10-11 години от ОУ”Св. Св. Кирил и
Методий". Децата бяха мотивирани да участват, защото с участието си оказват някаква
помощ на провеждащия изследването, а не на последно място им беше любопитно и
интересно.

38
 Трета глава. Анализ на резултатите от изследването на агресивните
прояви на учениците

1. Анализ на резултатите от изследването на агресивността при 8-9 годишни момичета и

момчета

Анализът на резултатите от въпросника на Бъс-Дюрки се извършва по групи както следва:

група на 8-9 годишни момичета; Група на 8-9 годишни момчета; Група на 10-11 годишни
момичета; Група на 10-11 годишни момчета. Анализира се групата като цяло и се обобщават
данните за нея, тъй като изследваните лица в групата са подбрани по пол и възраст, а това са
показателите за изследване на агресивността при момчетата и момичетата в начална училищна
възраст. Първо се направи анализ на обобщените резултати от изследването агресивността на 8-9
годишни момичета и на 8-9 годишни момчета, както и на 10-11 годишни момичета и на 10-11
годишни момчета. Второ се прави съпоставка и сравняване на резултатите от изследването
агресивността на 8-9 годишните момичета и момчета,както и на 10-11 годишните момичета и
момчета.Трето се прави съпоставка и сравняване на това дали агресивността се увеличава през
съответните възрасти на 8-9 годишни и 10-11 годишни момичета, на 8-9 годишни момчета и на
10-11 годишни момчета. Накрая резултатите от цялата извадка се обобщават. Прави се анализ и
обобщаване на резултатите от анкетата.
Обобщените резултати от въпросника на Бъс Дюрки се поместват в таблица № 1, 2, 3, 4, 5 ,
6, 7 и 8 които се включват в анализа, за по добра прегледност към таблиците има и диаграми.
Резултатите се представят в следната схема: обобщени резултати от теста; интерпретация на
резултатите.

С изчисляването на проверяващите статистики (таблица 1 и диаграма 1) се установи, че с най-

високи параметри в изследваната съвкупност са Телесната агресивност ТА (62%), Вербалната
агресивност ВА (77%), което е показател за средно (към високо) равнище на проява на телесна и
вербална агресивност сред изследваните лица. Същото се отнася и за Агресивно недоверие АН
(68%) и Опозиционно поведение ОП (34%).
Телесната агресивност или по-скоро готовността за физически сблъсък е характерна за

39
момичетата от тази възраст. . От анализа на резултатите за агресията при 8-9 годишинте момичета
три деца(Е.Ж.-9г.,Г.Н-8г.,И.А-8г.) имаха 100% дори и повече вербална агресивност като това
равнище до известна степен се запазваше и за телесната агресия. След всеки конфликт тези деца
изпитват висок процент над 60% вина след агресия .Децата бяха готови в всеки един момент на
конфликт да влязат в физическа и словесна схватка. Това означава, че при повечето ситуации
изследваните лица посочват своите агресивни реакции навън към обкръжението и към другите.
Агресивните им прояви често се проявяват чрез размяна на обиди, подигравки, сърдене, а що се
отнася до двигателната активност, агресивните прояви се изразяват чрез удряне, бутане, дърпане.
Като цяло показателите са в границите на средните стойности с изключение на Индиректната
агресивност ИА (14%), Лъжата Л (43%), Агресивната раздразнителност АР (53%) и Ревност и
омраза РО (34%), които показват по-ниско от средното ниво на проява на индирентата
агресивност, агресивна раздразнителност, ревност и омраза и лъжа. Като цяло групата на 8-9
годишните момичета се характеризира със средно равнище на проява на агресивност (50%).
Основание за подобен извод ни дава сръвнението на емпирично получените резултати с
теоретично разпределение на данните.

Табл. 1. Резултати от изследване агресивността при 8-9 годишни момичета с помощта на

теста на Бъс-Дюрки
№ Изследвани ТА ВА ИА ОП АР АН РО ВСА Л
лица
1 П.О.-8год. 50% 50% 0% 30% 50% 80% 50% 80% 30%
2 Н.К.-9год. 70% 70% 20% 30% 70% 70% 20% 60% 80%
3 Л.С-9год.. 50% 60% 10% 40% 70% 100% 40% 70% 60%
4 Д.П.-8год. 80% 50% 20% 40% 50% 50% 50% 50% 70%
5 Ю.Т.-9год. 30% 60% 0% 40% 60% 80% 40% 70% 30%
6 Ж.Б.-8год. 40% 70% 0% 40% 70% 100% 40% 70% 60%
7 Я.З.-8год. 40% 60% 10% 40% 70% 90% 30% 50% 50%
8 С.Ц.-8год. 60% 70% 10% 20% 70% 100% 30% 60% 70%
9 Йор.В.-9год. 60% 80% 20% 30% 50% 70% 30% 60% 70%
10 Е.Ж.-9год. 80% 100% 30% 50% 30% 90% 30% 60% 50%
11 Г.Н.-8год. 60% 110% 10% 40% 50% 60% 20% 60% 30%
12 М.Л.-9год. 40% 80% 10% 40% 0% 40% 30% 60% 10%
13 Б.М.-8год. 70% 70% 40% 20% 40% 50% 30% 60% 70%
14 Г.Х.-8год. 70% 70% 10% 20% 30% 40% 40% 50% 30%
15 О.В.-9год. 90% 90% 40% 50% 50% 50% 30% 50% 60%

40
16 Х.У.-9год. 50% 90% 30% 50% 40% 50% 30% 50% 30%
17 Н.Н.-8год. 80% 80% 30% 50% 40% 70% 30% 50% 40%
18 Б.Е.-9год. 80% 60% 0% 40% 40% 40% 30% 80% 40%
19 Д.В.-8год. 60% 90% 10% 50% 50% 50% 40% 70% 70%
20 З.Х.-8год. 50% 60% 10% 40% 60% 40% 30% 40% 30%
21 М.Н.-9год. 50% 90% 10% 50% 40% 50% 30% 60% 30%
22 Д.Д.-8год. 50% 90% 10% 30% 30% 60% 30% 60% 50%
23 И.А.-8год. 100% 100% 80% 40% 80% 80% 50% 80% 90%
24 Р.Б.-9год. 70% 90% 40% 30% 100% 60% 40% 70% 70%
25 Ж.А.-9год. 70% 90% 20% 40% 60% 80% 40% 60% 60%
X 62% 77% 14% 34% 53% 68% 34% 61% 43%

Диаграма 1. Резултати от изследването на агресивността при 8-9 годишни момичета с

помощта на теста на Бъс-Дюрки

41
42
 От таблица № 2 и диаграма №2 се виждат резултатите от изследване
агресивността при 8-9 годишните момчета. След съответното изчисляване се
установи, че най-високи параметри в изследваната съвкупност са: Вербалната
агресивност ВА (97%), Телесната агресивност ТА (76%), Опозиционно
поведение ОП (41%) и Вина след агресияВСА (63%), което е показател за
високо равнище на проява на вербална и телесна агресивност, опозиционно
поведение и вина след агресия, при момчетата на тази възраст е характерна
тази готовност за физически и словесен сблъсък. Проявявата на агресивното
недоверие (57%) е в границите на средните стойности и малко под тях -
ревност и омраза (45%), Показател за ниско равнище на проява са, индиректна
агресивност, агресивна раздразнителност и социална желателност.
Резултатите от изследването ни показват, че за 8-9 годишните момчета е
характерна телесна агресия и готовността за физически сблъсък, същото се
отнася и за вербалната агресивност, като при някои деца готовността за
словесна схватка, процента на вербална агресия надвишаваше 100%. В тази
насока агресивното поведение се изразява чрез борба, удряне, ритане,
обвиняване, обиждане. В това време изследваните са склонни да признаят
вината си. Понякога се срещат и прояви на негативизъм. Изследваните лица не
прикриват агресивността си и не я отлагат, тя веднага намира своя израз, това
показват ниските параметри на индиректна агресия. Като цяло групата на 8-9
годишните момчета се характеризира със средно (малко над него) равнище на
агресивност (56%).
Сръвнението на емпирично получените резултати с теоретичното
разпределение на данните ни дава основание за подобен извод.

Табл. 2. Резултати от изследване агресивността при 8-9 годишните

момчета с помощта на теста на Бъс-Дюрки

№ ТА ВА ИА ОП АР АН РО ВСА Л
Изследвани
лица
1 Р.С.-8год. 40% 80% 30% 40% 50% 50% 30% 40% 50%
2 Д.З.-9год. 80% 70% 20% 40% 60% 80% 50% 80% 60%
3 М.Б.-9год. 60% 100% 100% 50% 70% 70% 60% 80% 30%
4 А.Ж.-8год. 70% 110% 40% 50% 70% 80% 70% 70% 20%
43
 5 Ю.Б.-8год. 80% 40% 40% 30% 10% 40% 50% 90% 50%
6 Е.В.-8год. 50% 100% 30% 50% 40% 50% 30% 60% 50%
7 К.К.-9год. 80% 80% 10% 40% 20% 30% 40% 60% 60%
8 В.З.-9год. 100% 40% 40% 30% 100% 30% 50% 80% 30%
9 З.Б.-8год. 60% 100% 20% 50% О Г\О/ 50% 40% 50% 40%
10 Н.Г.-8год. 70% 90% 40% 50% ОК)
50%10 40% 60% 60% 60%
11 И.М.-8год. 90% 60% 20% 40% 50% 80% 70% 40% 80%
12 Т.В.-9год. 90% 80% 40% 20% 40% 60% 10% 50% 70%
13 Л.Л.-9год. 40% 80% 30% 50% 70% 50% 50% 60% 40%
14 Т.Д.-8год. 70% 70% 40% 30% 40% 70% 20% 40% 50%
15 Г.Ц.-8год. 60% 100% 20% 50% 90% 70% 50% 70% 80%
X 76% 97% 28% 41% 46% 57% 45% О 51%
% /о

Диаграма 2. Резултати от изследване агресивността при 8-9 годишните

момчета с помощта на теста на Бъс-Дюрки

Обобщените резултати от изследването на агресивността при 8-9

годишните момичета и 8-9 годишните момчета, се вижда на таблица№5 и
диаграмата, която е представена към съответната таблица. Анализа на
резултатите и сравняването им се установява, че проявите на телесна
агресивност (62%) и вербална агресивност (77%)при 8-9 годишните момичета
в сравнение с тези на 8-9 годишните момчета (76%) и ВА (97%), е по слабо
проявена, за 8-9 годишните момчета е характерна телесна агресия и
готовността за физически сблъсък, същото се отнася и за вербалната
агресивност. При 8-9 годишните момичета се увеличават проявите на
агресивна раздразнителност АР (53%), агресивно недоверие АН (68%) спрямо
44
същите при 8-9 годишните момчета-АР (46%) и АН (57%), докато вина след
агресия и в двете групи параметрите са почти еднакви. От сръвнение, което
беше направено следва, че при момчетата на тази възраст агресивното
поведение се проявява чрез по–явни агресивни действия, отколкото при
момичетата на същата възраст. В тази възраст момчетата се характеризират с
по-голяма готовност за физическа и вербална агресия, отколкото момичетата.
Двете групи като цяло се характеризират със средно равнище на проява на
агресивност, но при момчетата то е малко по-високо от това на момичетата.
Сравнението на резултатите от изследването на агресивността на 8-9
годишните момичета и 8-9 годишните момчета ни дава основание за такъв
извод.

Табл. 3. Резултатите от изследването на агресивността на 8-9 годишните

момичета и момчета с помощта на теста на Бъс-Дюрки
ИЗСЛЕДВАНИ ТА ВА ИА ОП АР АН РО ВСА Л ОБЩО
ЛИЦА
8-9 ГОДИШНИ 62% 77% 14% 34% 53% 68% 34% 61% 43% 50%
МОМИЧЕТА

8-9 ГОДИШНИ 76% 97% 28% 41% 46% 57% 45% 63% 51% 56%
МОМЧЕТА

Диаграма 3. Резултатите от изследването на агресивността на 8-9

годишните момичета и момчета с помощта на теста на Бъс-Дюрки

45
 2. Анализ на резултатите от изследването на агресивността при 10-11
годишни момичета и момчета

От таблица 4 и диаграма 4 се виждат резултатите от изследване

агресивността при 10-11 годишните момичета. При изчисляване на
проверяващите статистики се установи, че с най-високи параметри, което е
показател на високо равнище на проява това са: Агресивно недовериеАН
(76%). Децата подлагат на съмнение всичко, което им се казва и се
доверяват само на себе си. Те са мнителни, не вярват в добрите намерения
на другите. Считат, че ако някой реши да им помогне, той трябва да има
някакви користни причини за това. Не вярват, че човек може да направи
нещо за тях, без да иска услуга в замяна. Ревност и омраза РО (52%),
Агресивна раздразнителност - децата обикновено се афектират от наглед
съвсем обикновени неща и ги възприемат като значителен АР (66%) и Вина
след агресия ВСА (73%) Те изпитват угризения на съвестта, когато знаят,
че са извършили нещо нередно. Телесната агресивност и вербалната
агресивност са в границите на средните стойности телесна агресивност ТА
(54%) и вербална агресивност В А (68%). Чувствително по-ниски
параметри от средните показва индиректната агресивност ИА (23%)
от което следва, че агресивните действия не се отлагат, а веднага намират
своя израз. От резултатите се установява, че при тази възраст на момичетата
агресивността не се изразява толкова явно, а по скоро прикрито.
Агресивните действия могат да бъдат насочени, както към другите, така и
към себе си. Проявата добре се осъзнава и често тези деца пренасят вината
върху себе си. По-малко характерни за тази възрастова група са телесната
агресия и вербалната агресия. Агресивните прояви в тази насока ще се
изразяват чрез обиди, сърдене, бутане, дърпане. Всички показатели като цяло
са със средни параметри на изява (57%).

46
 Табл. 4. Резултати от изследването на агресивността при 10-11 годишни
момичета с помощта на от теста на Бъс-Дюрки

№ ТА ВА ИА ОП АР АН РО ВСА Л
Изследвани
лица
1 Л.З.-10год. 60% 40% 60% 0% 70% 70% 50% 80% 80%
2 Б.М.-11год. 70% 90% 40% 20% 70% 70% 60% 70% 20%
3 В.Р.-10год. 60% 90% 10% 20% 80% 90% 50% 80% 50%
4 Б.Н.-10год. 30% 60% 20% 30% 70% 80% 40% 60% 10%
5 Л.Д.-10год. 30% 50% 10% 30% 40% 90% 60% 80% 20%
6 Д.З.-11год. 40% 90% 20% 40% 90% 80% 60% 60% 60%
7 П.Б.-11год. 30% 40% 0% 30% 50% 80% 50% 90% 50%
8 Т.Б.-10год. 90% 110% 40% 40% 70% 80% 50% 60% 90%
9 Х.Р.-10год. 40% 80% 20% 30% 90% 80% 60% 60% 60%
10 Р.Б.-11год. 60% 40% 30% 30% 50% 70% 50% 80% 40%
11 Г.Р.-11год. 60% 60% 30% 50% 60% 70% 40% 80% 70%
12 М.А.-10год. 70% 50% 20% 40% 90% 80% 70% 70% 50%
13 О.Д.-10год. 60% 50% 20% 20% 60% 60% 40% 60% 30%
14 Д.С.-11год. 60% 30% 20% 30% 60% 80% 60% 80% 30%
15 Д.П.-11год. 70% 90% 40% 40% 60% 90% 60% 80% 50%
16 В.С.-10год. 40% 50% 0% 40% 50% 70% 20% 70% 30%
17 А.В.-10год. 30% 70% 40% 30% 60% 70% 50% 90% 70%
18 Б.Б.-11год. 30% 60% 20% 40% 70% 50% 40% 50% 20%
19 Я.Е.-10год. 70% 80% 40% 40% 60% 70% 70% 60% 60%
20 Ю.Х.11год. 70% 110% 30% 50% 80% 80% 50% 90% 40%
X 54% 68% 23% 33% 66% 76% 52% 73% 67%
Диаграма 4. Резултати от изследването на агресивността при 10-11 годишни
момичета с помощта на от теста на Бъс-Дюрки

47
 От таблица 5 и диаграма 5 се виждат резултатите от изследване агресивността при
10-11 годишни момчета. При изчисляване на проверяващите статистики се установява,
че с най - високи параметри в изследваната съвкупност са: телесна агресивност ТА
(76%), вербална агресивност ВА (87%), агресивна раздразнителност АР (76%) ,
агресивно недоверие АН (75%), ревност и омраза РО (55%), вина след агресия ВСА (75%) и
социална желателност Л (77%), което е показател за високо равнище на проява.
Готовността за физически и словесен сблъсък са характерни при момчетата, агресивната
раздразнителност ,момчетата обикновено се афектират от наглед съвсем обикновени неща
и ги възприемат като значителни и важни. Едно неволно бутване може да стане
причина за сблъсък.
Също над средното равнище на проява са индиректната агресивност (48%) и
опозиционното поведение (30%). Момчетата носители на висок процент на опозиционното
поведение обикновено биват наричани "твърдоглави" или "инати". Те много трудно и
неохотно изпълняват това, което се иска от тях. Някои предпочитат да бъдат дълго молени,
за да свършат нещо съвсем обикновено, други въобще не търпят някой да им казва какво
трябва да правят, а трети могат дълго време да бъдат сърдити на някого, с когото са
имали някакви търкания и да не му проговорят. Опозиционното поведение в нормални
граници дори е полезно за индивида, защото помага на личността да отстоява правата си.
При изследване агресивността на 10-11 годишни момчета липсват агресивни
прояви с параметри под средно равнище на проява.
Готовността за физически сблъсък е налице, това се отнася и за вербални
прояви на агресивност. Поведението на момчетата от тази възраст се характеризира
както с явна агресивност, така и с по прикрити агресивни действия. Агресивното
поведение се изразява чрез борба, удраня, ритане, обвиняване, обиждане. Това
понякога може да се насочи и към себе си.За обект на агресията е възможна подмяна. От
резултатите личи, че изследваните са склонни да признаят вината си, в следствие на това, че
осъзнават смисъла на постъпките си.
Изследваните резултатите показват в тази група, че агресията може да бъде отложена или
изместена. Високи параметри тук показва и лъжата, което е показател за склонност да
се прикриват агресивните действия зад добри намерения: стремеж да се изтъкне нещо по
- добро и желано в собственото поведение. Всичко това е показател за високо равнище на
проява на агресивност като цяло (66%).

48
 Табл. 5. Резултатите от изследването на агресивността при 10-11 годишни момчета
с помощта на теста на Бъс-Дюрки

№ ТА ВА ИА ОП АР АН0 РО ВСА Л
Изследвани
лица
1 Д.В.-10год. 80% 100% 70% 40% 100% 70% 50% 80% 70%
2 И.К.-11год. 90% 50% 70% 10% 90% 70% 60% 70% 70%
3 П.И.-10год. 80% 60% 50% 30% 40% 50% 60% 60% 80%
4 Б.Л.-10год. 80% 110% 60% 30% 70% %60% 80% 90% 50%
5 А.М.-11год. 80% 100% 40% 20% 80% 60% 60% 90% 50%
6 К.В.-11год. 100% 90% 70% 100% 90% 100% 70% 90% 120%
7 К.Л.-10год. 80% 90% 20% 40% 90% 80% 70% 80% 90%
8 Т.С.-10год. 90% 110% 40% 40% 70% 80% 70% 80% 80%
9 К.З.-11год. 80% 100% 70% 40% 80% 90% 70% 90% 80%
10 П.И.-10год. 70% 90% 10% 30% 60% 50% 0% 90% 70%
11 Й.М.-11год. 40% 50% 70% 20% 50% 60% 30% 60% 50%
12 Ю.Б.-10год. 70% 70% 20% 40% 90% 100% 60% 80% 90%
13 П.Я.-11год. 80% 90% 70% 30% 90% 80% 60% 70% 90%
14 О.О.-11год. 80% 100% 70% 30% 90% 80% 50% 60% 100%
15 С.Г.-10год. 80% 80% 80% 30% 80% 90% 70% 80% 70%
16 П.Б.-10год. 80% 90% 40% 30% 70% 60% 40% 60% 90%
17 Б.М.-11год. 80% 100% 30% 40% 80% 80% 40% 80% 50%
18 Ч.М.-10год. 30% 60% 40% 30% 70% 90% 50% 30% 70%
19 И.Е.-11год. 80% 90% 30% 20% 80% 70% 50% 70% 80%
20 З.Т.-11год. 70% 70% 10% 30% 40% 30% 50% 80% 20%
X 76% 87% 48% 30% 76% 75% 55% 75% 77%

49
 Диаграма 5. Резултатите от изследването на агресивността при 10-11 годишни
момчета с помощта на теста на Бъс-Дюрки

От таблица 6се виждат обобщените резултати от изследване на агресивността при 10-

11 годишните момичета и 10-11 годишните момчета. От получените резултати се
установява, че при тази възраст на момичетата агресивността не се изразява толкова явно, а
по скоро прикрито, агресивните действия могат да бъдат насочени, както към другите, така и
към себе си. Докато готовността за физически сблъсък при момчетата е налице, това се
отнася и за вербални прояви на агресивност, поведението на момчетата от тази възраст се
характеризира както с явна агресивност, така и с по прикрити агресивни действия.
От анализа на резултатите и сравняването им се установява, че при момчетата
телесната агресивност ТА (76%) и вербалната агресивност ВА (87%) се проявяват на едно
високо равнище, докато при момичетата тези параметри са по малко характерни, телесна
агресивност ТА (54%) и вербална агресивност ВА (68%). Понижени, спрямо тези на
момичетата, са параметрите на опозиционно поведениеОП (30%), но то също запазва
равнището на проява над средното, агресивното недоверие АН (75%) на момчетата се
доближава до това на момичетата. На тази възраст (10-11 години) момичетата се
характеризират със средно (към намаляване) равнище на проява на агресивност, а 10-11
годишните момчета с високо (към нарастване)равнище на проява на агресивност.
Основание за такъв извод ни дава сравнението на резултатите от изследване агресивността
на 10-11 годишните момичета и 10-11 годишните момчета.

50
Табл. 6. Резултатите от изследване агресивността на 10-11 годишните момичета
и момчета с помощта на теста на Бъс-Дюрки

ИЗСЛЕДВАНИ ТА ВА ИА ОП АР АН РО ВСА ОБЩО

ЛИЦА Л

10-11 54% 68% 23% 33% 66% 76% 52% 73% 67% 57%
ГОДИШНИ
МОМИЧЕТА
10-11 76% 87% 48% 30% 76% 75% 55% 75% 77% 66%
ГОДИШНИ
МОМЧЕТА

3. Сравнителен анализ на резултатите от изследването на агресивността при 8-9

годишни и 10-11 годишни момичета и момчета

Обобщените резултати от изследване на агресивността при 8-9 годишните и 10-11

годишните момичета, се вижда на таблица№7 и последващата я диаграма. Анализа на
резултатите и сравняването им се установява, че проявите на телесна и вербална
агресивност при 8-9 годишните момичета са по-високи в сравнение с тези на 10-11
годишните момичета. При 10-11 годишните момичета се увеличават проявите на агресивна
раздразнителност АР (66%), агресивно недоверие АН (76%), ревност и омраза РО (52%), вина
след агресия ВСА (73%) и лъжа Л (67%) спрямо същите при 8-9 годишните момичета. И при
двете групи са равни параметри при опозиционно поведение, също така и при двете групи се
появява индиректна агресивност.
От сръвнението, което беше направено следва, че при по-малките момичета
агресивното поведение се проявява чрез по-явни агресивни действия. Групата на 8-9
годишните момичета се характеризира с по-голяма готовност за физическа и вербална
агресия, отколкото групата на 10-11 годишните момичета. При 10-11 годишните
преобладават по-прикрити агресивни прояви.
Двете групи като цяло се характеризират със средно равнище на проява на
агресивност, но при 10-11 годишните момичета то е малко по-високо от това на 8-9
годишните мамичета. Агресивността с възрастта леко нараства. Сравнението на резултатите
от изследването на агресивността на 8-9 годишните и 10-11 годишните момичета ни дава
основание за такъв извод.
51
Табл. 7. Резултатите от изследване агресивността на 8-9 годишните и 10-11 годишните
момичета с помощта на теста на Бъс-Дюрки

ТА ВА ИА ОП АР АН РО ВСА Л Общо
Изследвани лица

62% 77% 14% 34% 53% 68% 34% 61% 43% 50%
8-9 годишни
момичета
54% 68% 23% 33% 66% 76% 52% 73% 67% 57%
10-11 годишни
момичета

Диаграма. Резултатите от изследване агресивността на 8-9 годишните и 10-11

годишните момичета с помощта на теста на Бъс-Дюрки

52
 От таблица 8 се виждат обобщените резултати от изследване на агресивността при 8-
9 годишните и 10-11 годишните момчета. От анализа на резултатите и сравняването им се
установява, че и при двете изследвани групи телесната агресивност се проявява на едно и
също равнище - висока. При 10-11 годишните момчета чувствително се повишава
агресивната раздразнителност АР (76%), агресивното недоверие АН (75%), ревност и омраза
РО (55%), вина след агресия ВСА (75%) и социална желателност Л (77%). Понижени, спрямо
тези на 8-9 годишните момчета, са параметрите на опозиционно поведение ОП (30%)и
вербална агресия ВА (87%), но те също запазват равнището на проява над средното.
Телесната агресивност и вербалната агресивност са характерни и за двете групи
изследвани. И двете групи се характеризират с явна агресивност, която се изразява чрез
борба, удряне, ритане, обиждане. Но при 10-11 годишните се проявява и прикрита
агресивност. При тях агресията може да бъде отложена или изместена,възможно е да се
насочи и към себе си. За първи път тук се повишават проявите на лъжа и достигат над
средното равнище на изява.
Като цяло 8-9 годишните момчета се характеризират със средно равнище на проява на
агресивност, а 10-11 годишните с високо. С възрастта, при момчетата агресивността
нараства. Основание за такъв извод ни дава сравнението на резултатите от изследване
агресивността на 8-9 годишните и 10-11 годишните момчета.

Табл. 8. Резултатите от изследването на агресивността на 8-9 годишните и 10-11

годишните момчета с помощта на теста Бъс-Дюрки

ТА ВА ИА ОП АР АН РО ВСА Л Общо
Изследвани лица

76% 97% 28% 41% 46% 57% 45% 63% 51% 56%
8-9 годишни
момчета
76% 87% 48% 30% 76% 75% 55% 75% 77% 66%
10-11
годишни
момчета

53
 Анкетата е научен метод за набавяне на информация, получена чрез тестовото
изследване за агресивност от въпросника на Бъс Дюрки, а също така и за получаване на
информация за най-честите източници от социалния живот на децата провокиращи
агресивно поведение. Считам, че при предоставената възможност на децата да
отговарят свободно на откритите въпроси, те са по-искрени и честни в своите отговори.
Като резултат от получените отговори при проведената анкета при децата от начална
училищна възраст направих следните изводи: На въпроса: "Къде най-често виждаш
насилие?" - 80% от анкетираните отговарят, че най-често се сблъскват с насилието
54
по телевизията, след това на улицата и в училище. На въпроси: "Обичаш ли да гледаш
филми в които се упражнява насилие и какви компютърни игри предпочиташ?"
Процентът на отговорилите положително отново е много висок - 75%. Също така се оказва,
че децата предпочитат и компютърни игри, в които преобладава жестокостта. Въпрос: "Ти
държиш ли се грубо?" Над 60% от децата отговарят, че се държат грубо само когато
ги ядосат, без значение дали това са техни съученици, приятели или учители. На
въпрос: "Ако те ударят, би ли ударил и ти"? - 80% отговарят, че биха ударили и те. Само
20% споделят, че това зависи от ситуацията и кой е срещу тях в дадената ситуация. Това ни
показва, че при съответно предизвикателство, много от децата ще използват "юмручното
право”, за да си разрешат проблема без много да се замислят. На въпроса: "Чувстваш ли се
виновен, ако нагрубиш някого"? - повечето от анкетираните отговарят положително и
25% отговарят, че това би зависело от ситуацията. На въпроса: "На улицата срещаш ли
насилие"?, близо 70% от децата отговориха, че са наблюдавали предимно физическо
насилие от страна на възрастните към децата си или когато по-големи ученици бият по-
малки от тях. Последният въпрос от анкетата беше: "Как би разрешил някакъв спор с друго
дете - чрез сила или чрез думи"? Около 80% отговориха, че първо ще опитат чрез думи,
но ако няма резултат ще използват и сила. Другите 20% отговориха, че ще опитат само
чрез думи и не биха използвали телесна агресия. От получените резултати от направената
анкета се вижда, че агресията съпровожда всекидневието на децата. Насилие има
навсякъде – в семейството, в училище, на улицата. Не минава ден, в който да не чуем или
да не прочетем в медиите за извършен акт на насилие. Но как днешните деца могат да
бъдат други, когато всеки ден гледат филми, изпълнени с насилие, забавляват се с
игри, в които жестокостта е същността на играта. Децата спонтанно възпроизвеждат
поведението, на което са свидетели. Насилието се превръща в средство за социална
реализация - това е заплаха, която ще тегне и утре, ако всички заедно и възрастните,
и обществото не положат необходимите усилия, за да могат децата да изявят хубавото от
себе си.

55
 Обобщение, изводи и препоръки за преодоляване на агресията в
образователната практика

От представените анализи и сравняването на резултатите (приложение №3 и

приложение №4)се установи, че момчетата са по-агресивни от момичетата. И телесната и
вербалната агресивност при момчетата са с чувствително по-високо равнище на проява от
колкото при момичетата. От анализа и сравняването на резултатите се установява, че с
възрастта агресивността нараства. От представените анализи за групата на момичетата
следва, че средните стойности на физическа агресивност при 8-9 годишните момичета се
оказа по-високи от същите при 10-11 годишните момичета. Този вид агресия показва, че
една част от изследваните деца са готови да действат от позицията на силата и тя се
превръща в основно тяхно средство за решаване на проблемите им.
Това се отнася и до вербалната агресивност. Макар и по- малко приемана за
опасна, словесната агресия също има негативно отношение особено за децата, които са
лесно раними. Много често обидните думи се помнят дълго време и оставят траен
отпечатък в детското съзнание. Физическата и вербалната агресия намаляват почти
равномерно ,при момичетата с възраста. Но независимо от това при 10-11 годишните
момичета агресивността като цяло нараства, защото нараства агресивната
раздразнителност, агресивното недоверие, ревност и омраза, вина след агресия.
Определени по-явни прояви на агресивност при 8-9 годишните момичета преминават в
други по прикрити при 10-11 годишните момичета. От анализите за групата на момчетата,
които бяха представени се установи, че физическата агресивност при 8-9 годишните и при
10-11 годишните запазва едно и също равнище на проява, докато вербалната агресивонст с
възрастта намалява. С възрастта нараства равнището на проява на индиректна агресивност.
Индиректната агресия се явява един заместващ вид агресия, който не е насочен пряко срещу
някого, но чрез извършването на дадени действия става много ясно, че всъщност е насочено
срещу този човек - макар и в не пряка форма. Характерно за този вид агресия е, че тя се
съпровожда обикновено с чупене на нещо, удряне по масата, тряскане на врати или говорене
за някого в негово отсъствие. Неоспорим е фактът, че възможността да удряш по масата
или да счупиш някоя вещ е за предпочитане пред алтернативата да удариш човек и да го
нараниш. Нараства равнището и на агресивната раздразнителност агресивна
раздразнителност. Агресивно раздразнителните деца обикновено се афектират от наглед
съвсем обикновени неща и ги възприемат като значителни., агресивно недоверие,
ревност и омраза, вина след агресия, лъжата,както е и при групата на момичетата.Това води

56
до нарастване на агресивността като цяло при момчетата.
Момчетата проявяват по-голяма склонност към агресивни действия от момичетата.
Възможно е това да се дължи на различно отношение на лицата от двата пола към
агресивността.
Проявите на агресия от страна на момчетата често се интерпретират като приемливи, не
рядко и поощрявани Съществува и своеобразна нагласа на повечето хора да приемат и
отнасят агресивността в поведение по-често към мъжкия стереотип.
Хипотезата относно това, че момчетата са по-агресивни от момичетата, че
реализират значително по-често физически агресивни действия от момичетата се
потвърждава. Според изследването се отнася и до вербалната агресивност и тук хипотезата
се потвърждава.
Физическата агресия при момчетата е може би в следствие от импулсивното
поведение на една част от тях, възприемани като лидери на взаимодействията. С действията
си ( замеряне, удряне, обиди, и т.н. ) те предизвикват другите към конфликтни ответни
реакции, съпроводени често с прояви на агресивност. Подобни агресивни актове се
извършват не рядко, с цел да се насочи вниманието към собствената личност, да се покаже
превъзходство спрямо съучиниците.
Предполага се, че тези действия са израз на преобладаващи неволеви характеристики в
поведението на учениците. Това е или в резултат на семейните условия, в които децата са
придобивали социален опит (били са свидетели на агресивни действия, които са се
извършвали между родителите или агресивни действия от страна на родители насочени
към самото дете) или на взаимодействието им в референтната за тях група, в която те
с успех се ползват от агресивните си постъпки. В повечето случаи агресивните действия на
тези деца се преценяват от съучениците им като преднамерени, което предизвиква и ответни
действия от същия характер.
Частично се потвърди хипотезата на изследването, защото не се потвърди
предположението, че с възрастта физическата агресия ще намалява, а вербалната агресия
ще се увеличава и при момичетата и при момчетата.
От изследването се установява, че при момичетата с възрастта намаляват физическата
и вербалната агресивност, а при момчетата - физическата агресивност се запазва, а
вербалната агресивност също намалява с възрастта.
Както се отбелязва в теоретичната част до голяма степен причините пораждащи
агресивност в поведението, са свързани с влиянието на социалните фактори - училище,
семейството (психо-травмиращите семейни взааимоотношения), приятелския кръг,
медиите (пропаганда на насилие по филмите - всички възможни варианти на убийства,
57
побои и др., различни предавания шоу демонстриращо борба"Кеч мания"), компютърните
игри, улицата, където децата играят.
При разговорите ми с учителите, те споделиха, че след началото на излъчванията на
различни предавания и реалити шоу като например "Кеч мания" децата след училище
започвали да си организират турнири и да се бият, като всяко се определяло на един от
участниците от това предаване-Скалата, Трите хикса и тн. Начинът на хранене също
играе роля, защото децата консумират големи количества сладко като шоколади, вафли и
дори и кафе, а това им действа като адреналин, който при отрицателни емоции се увеличава
и стимулира агресивните прояви.
За детето от начална училищна възраст климатът в семейството и училището е от
особено значение за психичното му развитие, във връзка с усвояване на положителните
модели на поведение и взаимодействие. В спокойна атмосфера, в дух на разбирателство,
уважение и симпатия се създава благоприятна обстановка за възпитание на детето,
по отношение на отговорност и етични отношения към другите хора.
За да се установят трайни модели на агресивно поведение, от особенна важност е да
се даде на детето възможност да интериализира система от ценности, която отхвърля
агресивността. Затова родителите и учителите трябва много внимателно да преценят
какви форми и начини за въздействие ще прилагат спрямо детето при негативни прояви
от негова страна.
В тази насока е необходимо да се измести доминантата от стремежа за благополучие в
получаваните резултати при дейността на децата към стремеж за благополучно и
хармонично развитие на детската личност. Агресията може да се намали, когато детето
изгради в себе си представа за ефекта на нараняването,причинено на другите от него,и
това е придружено с обяснение и насърчаване в търсенето на други алтернативни поведения.
Като средство за намаляване на агресивността се сочи заниманието със спорт - плуване,
бягане, карате. Положителният пример, емпатията, убеждаването играят важна роля.
Най-често след агресивни прояви на детето, възрастните налагат определено наказание,
смятайки, че по този начин ще коригират поведението. Доказано е, че суровото наказание
има временно действие, а ако не се прилагат предпазливо, в бъдеще може да има обратен
ефект, т. е. да формира крайно агресивни деца. Има известни основания да се вярва, че
наказанието може да бъде полезно, ако се прилага правилно.
След проведеното изследване се установи, че с възрастта нараства равнището
на проява на вина след агресия, добре е да се обърне внимание на този момент.
Преживяването на вина се състои от усещане, че детето греши че „не е право" по отношение
на другите или на самото себе си. В училище а и в семейството събуждането на
58
чувството за вина трябва да се използва за организиране и коригиране на не мотивирани
действия на учениците. Не трябва родителите да манипулират децата да изпълняват някаква
задача посредством чувство за вина.

В началото на ХХІ в. въпреки напредъка на материалната и духовна култура, все

повече се увеличават проявите на агресивно поведение, изразяващо се в различни форми на
насилие. Тези прояви често имат различни причини, но е по-лесно да се обясняват и
оправдават с агресивната природа на човека. Не трябва да се слагат под един знаменател
всички, когато един е извършил нещо неприемливо, а да се помогне за завръщането на тази
личност в обществото. Много фактори влияят върху формирането на личността, някои от
тях са предпоставка за агресивно поведение.В социализацията на индивида възникват
противоречия, те немогат да бъдат изкоренени.
В настоящата разработка насочихме вниманието си върху факторите, които
влияят за агресивните прояви при момчетата и момичетата от начална училищна възраст.
Влиянието на социалните фактори подпомагат агресивните прояви при децата във всичките
им разновидности. Те имат за свой източник и свой адресат обществото - институциите и
индивидите.
От така изложения материал в дипломната ми работа и от изследователските методи,
които използвахме, получените резултати показват, че процентът на агресивност на
момичетата е сравнително по нисък в сравнение с този на момчетата от начална училищна
възраст; Тревожно е, това, че с възрастта и при момичетата и при момчетата
агресивността се увеличава.
Предметът на изследване на дипломната ми работа е много обширен и съвсем не
претендира за изчерпателност на изследвания материал. В хода на изследването се появиха
сериозни въпроси за размисъл, от една страна на тези, които пряко се занимават с децата, а
от друга и на всички останали - родители, общество.
Познаването на вътрешния свят на всяко отделно дете е много важно условие,
когато се определят подходите за по нататъшна работа. Формирането на нагласа за
въздържане от агресия и умения за самоконтрол и овладяване на собствените емоции е най-
верният път към преодоляване на агресивното поведение, като начин на живот.
Уважението към личността на другия, зачитането на неговите права и достойнства,
е съществен показател за хуманизирането, а от там и за преодоляването на проявите на
агресия между хората. Това се постига както чрез системно възпитание, така и чрез
постоянното самовъзпитание на всеки човек, насочено към все по - високо издигане на
равнището на неговата човечност и въздържане от участие в каквото и да било агресивно
59
поведение. Необходима е по-голяма хуманност в отношенията с децата. Те трябва да бъдат
приучвани да откриват естетическите неща в живота и да ги развиват като част от своето
поведение. Децата имат нужда от това да им се покаже, че са обичани, независимо от
допуснатите грешки. Те трябва да виждат, че ние се отнасяме с разбиране към
проблемите им, че сме готови да им помогнем, тогава, когато се нуждаят от това. Дали
децата, които са агресивни, ще продължат да бъдат такива или успешно ще заемат
полагащото им се място в обществото? Всичко това зависи единствено от нас.

ЛИТЕРАТУРА

1. Янкулова, Й. Модерни аспекти на психологията на образованието, Пропелер, С., 2008 г.

2. Геновска, К. Лоренц и неговата теория, сп. Психология, кн. 6,1989г.
3. Гайдаров, К., Девиантното поведение на непълнолетните, С., 1998г.
4. Десев, Л., Речник по психология, С., 1999г.
5. Изследване на социологическата агенция Алфа рисърч от 1998г., направено по
поръчка на националния съвет за радио и телевизия.
6. Крэйхи, Б., Социальная психология агресии. СПб, 2003г.
7. Кирвил, Л., Списание Компас, 3бр. 1972г.
8. Карагьозов, И., Психологическа диагностика на отклоненията в развитието и
поведението на детето и юношата, Благоевград, 1999г., с. 114; с. 257.
9. Левитов, Н., Психологическое состояние агресии, сп. Вопросы психологии, кн. 6,
1972г.
10. Левкова, И., Психология на развитието, 2003г., с. 62.
11. Милков, Л., Обща педагогика, С., 2004г., с. 100.
12. Милкова, Р., Психология, с.21. Медиите и насилието. Може ли популяризирането на
насилие да бъде опасно? Сп. Обществено възпитание, 5бр., 2001г., с.54.
13. Попов, Х., Човешка агресия, С., 1999г.
14. Петров, Г., Детската престъпност, В.Т., 1998г., с. 35-36.
15. Попов, Х., Психология на човешката агресия, С., 2000г.
16. Сп. Обществено възпитание, 3бр., 2000г.
17. Стаматов, Р., Детска психология, П., 2006г., с. 324-339.
18. Стаматов, Р., Минчев, Б., Психология на човека, П., 2004, с. 311.
19. Тейлор, Ш., Л-Пипло, Сирс,Д., Социальная психология, СПб, 2004г.,с. 604-605.
20. Темков, И., Попов, Х., Стрес и кризи на личността, С., 1987г.

60
 ПРИЛОЖЕНИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ № 1

ВЪПРОСНИК

Моля отговорете на всеки един от въпросите, подолу, като отбелязвате знака “Х” срещу
съответния номер в листа за отговори в колоната “Да” или “Не” според Вашето мнение и
предпочитание. Работете бързо, не обмисляйте дълго, внимавайте да не пропуснете някой от
въпросите. Този въпросник има за цел да провери как бихте действали в някои житейски ситуации и
в този смисъл няма добри или лоши отговори. Ето защо Вашите отговори са единствено правилните!
Моля да бъдете максимално искрени в отговорите си. Попълването на въпросника е АНОНИМНО, а
крайните резултати ще се използват само и единствено за целите на научния анализ.

ТВЪРДЕНИЯ: ДА НЕ
1. Ако не ме помолят любезно за нещо, няма да го направя.
2. Не мога да смъмря някого, даже да си го заслужава.
3. Понякога хората ме смущават със самото си присъствие.
4. Когато хората не споделят моето мнение, аз споря с тях.
5. Ако някой си придава важност, ще му дам да разбере кой съм.
6. Знам, че хората говорят за мен зад гърба ми.
7. Понякога показвам гнева си като удрям силно по масата.
8. Аз съм много по-често раздразнен/ а, отколкото изглеждам отвън.
9. Не познавам някого, когото действително да мразя.
10. Понякога имам лоши мисли, срамувам се от самия/ та себе си.
11. Ако някой ми досажда, мога да му кажа съвсем добре какво мисля за него.
12. Когато правя нещо неискрено, съвестта ми много ме мъчи.
13. Мисля, че има маса хора, които ми завиждат.
14. Познавах хора, които ме принуждаваха да стигна до сбиване с тях.
15. Понякога, когато не мога да докажа, че съм прав/ а, ставам твърдоглав/ а.
16. Струва ми се, че другите хора ми се присмиват.
17. Понякога съм толкова раздразнителен/ а, че по най-незначителния повод вдигам
врява.
18. Толкова често съм въвлечен/ а в бой, колкото и другите хора.

61
19. В случаи, когато съм лъгал/ а, съм страдал/ а от непоносими угризения на
съвестта.
20. Даже и когато съм много разсърден/ а, не употребявам обидни думи.
21. Когато съм се скарал/ а с някого, дълго време не разменям нито дума с него.
22. Когато съм ядосан/ а много, тряскам вратите.
23. По-скоро бих отстъпил/ а, отколкото да споря за нещо.
24. Често чувствам, че ще избухна.
25. Съмнявам се дали ще ми бъдат простени моите лудории.
26. Стигам до полуда, когато някой си прави шега с мен.
27. Ако някой важничи, правя обратното на това, което иска той/ тя.
28. Искам да зачитат моите права.
29. Лесно загубвам спокойствие, но бързо ми минава.
30. Никога не съм толкова разсърден/ а, че да чупя вещи.
31. Който обижда мен или семейството ми, ще има сериозна разправия с мен.
32. Често имам по-различно мнение от другите хора.
33. Обикновено обмислям какви скрити причини може да има някой, който прави
нещо в моя полза.
34. Хора, които клинчат от работа, трябва да се чувстват виновни.
35. Когато някой ми крещи, крещя му и аз.
36. Не мисля, че някои нарочно се опитват да ме ядосват или обиждат.
37. Моят девиз е: “Никога не се доверявай на чужд човек”.
38. Рядко се бия, даже и тогава, когато другият/ та е започнал/ а.
39. Правя много неща, които ми предизвикват след това угризения на съвестта.
40. Мисля, че има много хора, които не могат да ме понасят.
41. Когато си спомням всичко, което ми се е случило, чувствам се обиден/ а на
съдбата.
42. Може да се случи така, че да изпадна в такава ярост, при която да нараня
някого.
43. От десетгодишна възраст насам не съм имал/ а пристъпи на гняв.
44. Мисля, че другите хора са по-щастливи от мен.
45. Когато не се справям с нещо, имам угризения на съвестта.
46. Винаги съм търпелив/ а с другите хора.
47. Когато някой ми казва какво да правя, се опитвам да не се съобразявам с това.
48. Ако е необходима физическа сила, за да защитя своите права, ще я приложа.
49. Нямам неприятели, които да ми желаят действително злото.
50. Понякога мисля, че животът здраво ме е сграбчил.
51. Предпазлив/ а съм с хора, които са по-любезни, отколкото съм очаквал/ а.

62
 52. Мисля, че никога не получавам това, което ми се полага.
53. Спомням си, че веднъж така ме ядосаха, че взех най-близкия предмет и го
счупих.
54. Подтиска ме това, че не съм направил/ а нещо повече за родителите си.
55. Ако се нервирам, мога да ударя плесница на някого.
56. По-рано винаги съм мислел/ а, че повечето хора казват истината, но сега зная
как стоят нещата.
57. Често мисля, че съм пропуснал/ а нещо в живота си.
58. Когато споря за нещо, съм склонен/ а да говоря по-високо.
59. Когато не ми харесва държанието на моите приятели, им го казвам.
60. Когато ме ядосат, ставам дебелоглав/ а.
61. Понякога съм доста завистлив/ а, но не го показвам.
62. Не мога да си представя действителната причина, която би ме накарала да ударя
някого.
63. Когато някой се отнася с мен несправедливо, не се нервирам от това.
64. Никога не правя лудории.
65. Ако някой ме удари пръв, връщам му го.
66. Неотдавна бях доста нервен/ а.
67. Ако показвах на хората какво чувствам, биха ме считали за човек, с който
трудно се излиза на глава.
68. Хора, които непрекъснато обиждат, трябва да бъдат набити.
69. Понякога говоря за хора, които не обичам.
70. Почти всяка седмица срещам някого, когото не мога да понасям.
71. Често отправям заплахи, които не мисля да изпълня в действителност.
72. Не мога да променя това, че съм малко нелюбезен/ а с хората, които не
харесвам.
73. Не споделям с хората, когато имам лошо мнение за някого.
74. Не се безпокоя от неща, които не са важни.
75. когато се ядосвам много, ругая хубаво по този повод.

Моля не пропускайте да попълните следните данни:

Пол: .............................
Възраст: .......................
Образователна институция: ОУ ”СВ. СВ. КИРИЛ ИМЕТОДИЙ” МЕЗДРА
Населено място: град Мездра, община Мездра, област Враца

БЛАГОДАРИМ ЗА ОТДЕЛЕНОТО ВРЕМЕ И ДОБРОСЪВЕСТНОТО ПОПЪЛВАНЕ!

63
 ПРИЛОЖЕНИЕ №2
 Упражнявано ли е върху теб насилие? Под каква форма?
 Къде най-често виждаш насилие?

 Кой извършва насилие в семейството и в училище?

 Ти държиш ли се грубо?
 Нарочно ли причиняваш насилие?
 Ако някой те удари, би ли го ударил (а) и ти?
 Решаваш ли проблемите си, като използваш насилие?
 Чувстваш ли се виновен (а), ако нагрубиш някого?

 Обичаш ли да гледаш филми, в които се упражнява насилие?

 Какви компютърни игри предпочиташ?

 На улицата срещаш ли насилие и под каква форма?

 Как би разрешил спор с някакво друго дете-чрез сила или чрез думи?

ПРИЛОЖЕНИЕ № 3

Резултати от изследване агресивността при 8-9 годишни и 10-11 годишни момичета

и при 8-9 годишни и 10-11 годишни момчета

ТА ВА ИА ОП АР АН РО ВСА Л Общо
Изследвани лица

62% 59% 16% 68% 48% 68% 43% 68% 30% 50%
8-9 годишни
момичета
10-11
годишни
54% 52% 26% 66% 60% 76% 65% 81% 48% 57%
момичета

8-9
годишни
76 7%56% 31% 92% 42% 57% 56% 70% 36% 56%
%
64
момчета
10-11
годишни
76% 67% 53% 60% 69% 75% 69% 83% 55% 66%
момчета

65
 ПРИЛОЖЕНИЕ № 4
Представяне на агресивността при 8-9 годишни момичета

66
67