Развитие на детето през

младенческата възраст /от

раждането до първата година/
 Промените през първите години на живота
• Са много по-мащабни, нормативни и целево насочени, отколкото през останалите години:
• Промените в психиката през първата година от живота на човека са по-големи от
промените, които стават през всеки отделен следващ период от развитието на психиката.
• Промените в психиката през втората и третата година от живота на човека /ранна възраст/
са по-големи от промените, които стават през всеки отделен следващ период от развитието
на психиката.
• Промените в психиката в предучилищна възраст са по-големи от промените, които стават
през всеки отделен следващ период от развитието на психиката, и т.н.Тези наблюдения
очертават една закономерност на психичното развитие: психиката се развива по-
интензивно в по-ранните периоди от живота на човека.
• Подчиняват се на общите закономерности на развитието в детската психика: 1.
Неравномерност на психическите функции; 2. интеграция на психиката; 3. пластичност
Пренатален, натален и постнатален период
 Вътреутробно развитие
 Продължителността на бременността е прието да се изчислява в лунарни месеци,
всеки от които има 28 дни. Тя съвпада с перио­да на вътреутробното развитие,
което продължава 10 лунарни месеца или 280 дни. Първите два месеца се
означават като ембрио­нален (зародишен) подпериод. Той започва от оплождането
и трае до края на втория месец. През този подпериод храненето на за­родиша
(ембриона) се осъществява от жълтъчното мехурче на оплодената яйцеклетка.
Извършва се интензивно размножаване на клетките, благодарение на което в края
на втория месец вече се формират органите и се различава полът.
 В началото на тре­тия месец започва феталният или плацентарният подпериод в
развитието на плода, който завършва в края на бременността, при раждането на де­
тето. През този подпериод плодът получава кислород и хранител­ни вещества от
майчиния организъм чрез плацентата. Поради тясната връзка, която съществува
между майката и зародиша, респективно плода, начинът на живот и здравето на
майката оказ­ват силно влияние върху развитието на детето. Непълноценното
хранене, нередовният режим на живот, употребата на алкохол и тютюнопушенето,
заболяванията на майката по време на бре­менността, особено инфекциозните
заболявания (рубеола, грип и др.), могат да окажат вредно влияние върху здравето
на детето. Уврежданията през първите два месеца на бременността, когато се
формират органите на индивида, могат да се отразят особено неблагоприятно и да
доведат до дефекти в нормалното анатомично развитие на ембриона.
По време на бременността
 се изгражда основата на човешката
психика – човешката нервна система,
предават се основни генни
предразположения като емоционални
особености и темперамент;
 Предават се хромозомни заболявания като
умствена изостаналост и синдром на Даун;
 От поведението на майката по време на
бременността също може да се достигне
до някои заболявания като Фетален
алкохолен синдром, Хепатит С,
хиперактивност и др.
 Гроф: децата имат същите преживявания
като майките си в последните месеци от
бременността.
 Натален период
Заболявания, породени от
асфикция, извиване на
крайниците при раждането
Кризата на раждането –
травма от раждането
/Виготски, Пенфийлд, Ранк,
Клайн и др./
Изграждането на
привързаността чрез
импритинг
Постнаталният период през младенческа
възраст се разделя на два подстадия:
 Период на новороденото /от раждането до 3-я месец/;
 Бебешка възраст /3-12 месец/.
Период на новороденото /0-3-я месец/

Основни задачи на развитието през този период са:

адаптация към съществуване като самостоятелен
организъм;
първична ориентация в своя жизнен свят.
 През първия подпериод детето
 бебето спи по 18-20 часа на денонощие и се
събужда предимно поради дискомфорт от
неудовлетворени физиологични нужди.
Постепенно времето на бодърстване се
увеличава и детето започва да проучва своя
жизнен свят. Отначало то реагира на силни и
краткотрайни стимули - гръмки звуци, ярки
светлини, докосвания;
 Механизмът на условните рефлекси при детето
се образува изключително бързо и имат голяма
стабилност и угасимост. Основно първите
форми на учене и памет са хабитуацията;
 Доминиране на неволевото внимание
 Изграждането на привързаност и импритинг
Развитие на усещанията и възприятията
на децата
 Детето се ражда с базисни способности за вкусови,
тактилни и обонятелни усещания, но зрителните и
слуховите претърпяват преобразувания, като се счита,
че към 6-7я месец децата вече напълно са развили,
като сложните форми на възприятието за дълбочина,
ширина и форма се развиват от 5-я м. до края на
яслена възраст.
Основни постижения през този
период са:
 Веднага след раждането детето започва да различава цветовете;
 Около втората седмица след раждането ако новородено бъде поставено в тъмна стая, то
започва да се оглежда и да търси едва забележими сенки и контури. Главата е насочена към
източника на светлина;
 Към края на първия месец се появява т.нар. зрително или слухово съсредоточаване –
насочване на вниманието към източника на стимули, намаляване на движенията на тялото,
насочване на погледа /слуха/ към него;
 През първите два месеца през по-голямата част от времето за бодърстване детето разглежда
заобикалящите го предмети;
 През втория и третия месец се появява следенето на предмети с очи и преди всичко на
движещи се предмети, включително собствените ръце и крака;
 Третия месец – рязко се покачва времето за съсредоточаване върху ярко оцветени и
издаващи звук играчки, като продължителността за концентрацията нараства, ако този
процес е съпроводен с човешка реч; все по-интензивно се изграждат зрителните образци на
кръгли и концентрични праволинейни обекти, преминаване на права линия в права.
 Приема се, че периодът на новороденото е завършил, когато у бебето се появи т. нар.
комплекс на оживление: симптоми на бурна радост (широка усмивка, протягане на ръчички,
радостно гукане и пр.), когато усети присъствието на човека, който всекидневно е при него -
обикновено майката
Бебешка възраст /от 3-я до 12-
я месец/
Основни задачи през този период са:
формиране на базово доверие към света;
 създаване на 3-4 трайни привързаности към хора;
 овладяване на грубата моторика на тялото, вкл.
прохождането;
 опознаване на най-важните битови ситуации.
Базисната потребност от привързаност –
доверие/недоверие към света, водеща до
емоционални проблеми и невротични нагласи в по-
късна възраст /базална тревожност/
Социално и емоционално развитие през бебешка
възраст
 В бебешка възраст може да изразяват чрез специфична експресия
следните емоции и емоционални състояния: страх, безпокойство,
отвращение, изненада, възбуда, интерес, радост, гняв, тъга.
 От друга страна бебетата разпознават у възрастните реакциите на
страх, гняв, щастие, тъга, учудване. Такова съвпадение в
тълкуването на емоционално-афективната експресия (предимно
лицеизраза) у бебета и у възрастни се съгласува с предположението
за вродени компоненти на човешката емоционалност. Те създават
основата за общност и разбираемост на човешките преживявания.
 Първите форми на комуникация на детето с възрастните са плачът
(изразяващ болка, моментно неудобство или желание за привличане
на вниманието) и формите на невербални игри с мимики,
указателни жестове за определяне на желан обект за игра,
различни съвместни игри с възрастните.
 Основни постижения през тази възраст:
 Интермодална сензомоторна перцепция за наблюдение на желан обект (обикновено ярък и
издаващ звук) с моторната програма за хващане с ръка – около 5-я месец;
 Възприятието за дълбочина и триизмерното виждане напълно се оформят към 7-я месец,
особено когато детето започва да пълзи и има възможност не само да достига до обектите, но и
да ги разглежда. Любима програма за наблюдение е изпускането на земята, разглобяването,
облизването или скъсването на предмета, което допълнително стимулира процеса на познание
и интермодалната перцепция;
 Зрението и слухът започва напълно да функционира като това на възрастните през 8-я месец,
като през цялата първа година от живота вниманието на детето е насочено значително повече
към възрастния човек, който го обгрижва, и към движещи се, издаващи звуци предмети, а не
към статични;
 Около 9-я-12-я месец децата започват да имитират другите, а 5-месечните бебета са способни
да разбират, че предмет е скрит от тяхното внимание. Това са първите паметови стратегии у
детето и началото на ученето;
 Речево развитие – още през 3-я месец децата започват да разграничават фонемите в речта на
възрастните. Около 5-я месец започва гукането (повтаряне на сходни фонеми като „кххх“, гххх)
и лепетът (ма-ма, ба-ба),с което детето упражнява първите форми на думи. Около 10-я месец
децата са способни да изпълняват прости поръчки по словесни указания на възрастния, което
говори, че те вече разбират речта на възрастните. Обикновено детето проговаря на една година,
като първата дума обикновено е съпроводена с указателен жест – например, мама с посочване
на майката, или мляко, с посочване на бутилката, когато детето е жадно.
Когнитивно развитие /Сензомоторен интелект по
Ж.Пиаже/
 Прости (безусловни) рефлекси (0-1-я месец) – първоначално взаимодействието на
детето със света се осъществява на няколко рефлекса (хватателен, сукателен,
дъвкателен и др.), които са вродени, застинали цялости, които не водят до
изменения във външната среда;
 Първични кръгови реакции (1-я-4-я месец) – постепенно рефлексите претърпяват
някои преобразувания, като възникват качествено нови реакции, като детето тук е
потопено в прилагането на различни програми (например хващане на куб), които
често се повтарят, без да водят обаче до някакви изменения в обектите.
Обикновено първичната реакция е потопена в тялото на детето или това, което е
около него. На този етап детето още е дълбоко потопено в себе си и егоцентрично;
 Вторични кръгови реакции ( 4-я-7-я месец) – напълно нова кръгова реакция, която
вече не е егоцентрична, а е ориентирана към изследване на обектите;
 Координиране на вторичните кръгови реакции (7-я – 12-я месец) – схемите се
обогатяват, стават по-целенасочени и преднамерени, по-обобщени, и започват да
се прилагат към по-широк клас от обекти. Настъпва диференциация между цел и
средство, както и координация на тези реакции в по-сложни схеми, което дава
възможност за постигане на различни цели;
 Третични кръгови реакции (12-я – 18-я месец) – ако през 4-я
стадий схемите са повтарящи се реакции, при които детето
смътно схваща връзката между действията и резултата, и
повторението е без определен замисъл, то при третичните
реакции повторенията вече са целенасочено ориентирани
към откриването на нови неща в обектите и пълното им
наблюдаване и анализиране;
 Създаване на интернализирана ментална представа за
сензомоторните схеми (18-я – 24-я месец) – Възниква
някаква форма на сензомоторна дедукция, като постигането
на целта става чрез активно експериментиране и откриване
на нови средства за наблюдение, осмисляне на ефектите от
действията и елиминиране на случайните грешки в тях.
В края на периода
 На около 12 месеца възниква и главното интелектуално постижение
за този възрастов период - схемата за постоянство на предметите и
хората. Преди това бебето престава да търси предмет, който се
скрива зад екран, а след консолидиране на схемата за постоянство,
то започва настойчиво да очаква и търси скрития предмет.
Интелектуалните постижения на детето-бебе трудно се отделят от
двигателните му компетентности, затова Жан Пиаже с основание
говори, че тогава се развива “сензомоторен интелект”.
 Приема се условно, че бебето навлиза в следващия период, когато
проходи. Погледнато отблизо прохождането е постепенно. Като
критерий на прохождане се счита първата самостоятелна крачка без
детето да падне. Стабилизирането на походката може да трае и
месеци наред, но направи ли само първата крачка детето е
престанало да бъде бебе и вече е малко момченце или момиченце.
Показатели за психично развитие през младенчеството

В края на първия месец До края на втория месец

 Фиксира поглед –  Усмихва се, когато му се
заглежда се в ярки говори;
предмети;  Спокойно бодърства,
 Трепва и се вслушва при разглежда висящи над
силен шум. него играчки.
Показатели за психично развитие през младенчеството

В края на третия месец В края на четвъртия месец

 Изправя глава, поставено
по корем;
 Реагира оживено, когато
му се говори;
 Гука, когато му се говори
и когато го закачат;
 Има опора на краката.
 Рита, протяга ръце,
издава разнообразни
звуци;
 Посяга и хваща висящи
играчки;
 Обръща се по посока на
звука.
Показатели за психично развитие през младенчеството
В края на петия месец
 Познава близки хора, различава
тона, с който му се говори;
 Гука, когато е спокойно и само;
 Взема играчка, която му се
подава;
 Дълго задържа играчката в ръка;
 Обръща се от гръб по корем;
 Опира се на длани, легнало по
корем;
 Стои устойчиво, когато
поддържат под мишниците.
В края на шестия месец
 Произнася случайни
звукосъчетания: „ма“, „ба“ и др.
 Само взема играчката и се
заиграва с нея;
 Обръща се от корем по гръб;
 Опитва се да пълзи;
 Активно поема храна от
лъжичката, пие от чашка.
Показатели за психично развитие през младенчеството

В края на седмия месец В края на осмия месец

 Продължително произнася  Повтаря звукосъчетания по подражание
звукосъчетания; на възрастен;
 Пълзи добре;
 Търси с поглед предмет, за който го
питат;
 Размахва дрънкалка, чука един  Изпълнява прости команди с движения,
предмет с друг; например „Дай боц!“;
 Седи, като леко се придържа за  Заиграва се продължително с играчката;
възрастен;  Само сяда и ляга;
 Стои, като се държи за неподвижна  Изправя се само, като се държи за
опора. опора;
 Пристъпва встрани, като се държи за
опора;
 Яде коричка хляб, като само я държи.
Показатели за психично развитие през младенчеството
В края на деветия месец
 При игра на криеница реагира
весело;
 Изпълнява сложни движения
по подражание: довиждане с
ръка;
 Различно играе с различните
играчки;
 Ходи около неподвижна
опора;
 Ходи, когато го водят за двете
ръце;
В края на десетия месец
 Разбира имената на познати
предмети и лица;
 Изпълнява поръчки с
показване: „дай топката“ и т.н.;
 Произнася думи по
подражание на възрастен;
 Извършва различни действия с
предмети /отваря кутии и пр./;
 Ходи след подвижна опора
/столче, количка и т.н./;
Показатели за психично развитие през младенчеството
В края на единадесетия
месец
 Изпълнява прости
поръчки само по
словесни указания;
 Стои самостоятелно, без
опора;
 Ходи при малка опора на
възрастен.
В края на дванадесетия
месец
 Произнася първите
осмислени думи;
 Пристъпва
самостоятелно;
 Самостоятелно пие от
чашка;
 Радва се, когато изпълни
възложената задача.